Духът и плътта

Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

Защото плътта похотства противно на Духа, а Духът противното на плътта, а те се противят едно на друго... А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.

Изобщо хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената. И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее; показал му е свойствата на билките; запознал го е с качествата и действията на елементите – като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучиш; но в деня, в който престъпиш моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото на познание доброто и злото“. Ако бих се спрял да обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото на познание доброто и злото се крие голяма опасност и, в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко. Елементите, скрити в това дърво, не са за тебе; ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но за сега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото на познание доброто и злото“.

Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително вяра е необходима, било положителна или отрицателна: тя е основа на живота, без нея живот не може да съществува. Съществата, колкото малки и да са, като започнете от микроскопичните и дойдете до най-висшите, всички имат вяра. Но каква е тяхната вяра? Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“. Същевременно това негово твърдение показва, че той вярва в нещо: че няма Бог. Значи пак има някаква вяра. Бих желал да видя как човек може да остане съвсем без вяра, да не вярва и в себе си. Щом вярва в себе си, значи, той има вяра, само че вярва в своя ум. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: това е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало и грехопадението. И апостол Павел казва в Посланието към римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“.

Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: „закон на противоположностите“ и „закон на подобието“. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането или трансмигрирането на душите, това са неща, които можем ежедневно да проверяваме в себе си. От това гледище на законите и тъмните страни ще ви станат до известна степен ясни. За пример вие се намирате при морския бряг. Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат „прилив“. Има места, където морето се повдига до 60 стъпки височина; тогава трябва да избягате колкото може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе ще бъдете застигнати и погълнати от вълните. И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните почват да се отдръпват пак назад – към морето. Туй може да наблюдавате често, някога всеки ден: за 24 часа – веднъж напред, веднъж назад от брега. Такъв прилив и отлив става и във вас. Къде? Разбира се, не в планинските високи места, не във високите върхове на живота, а в ниските места. Често ви се е случвало може би да слизате в тихо време на брега на морето и да запявате някоя хубава песен и току погледнете – дошла вълна и задигнала и вас с хубавата ви песен или най-малко съвършено ви измокрила. Или пък качили сте се на лодка в тихо море, дойде буря, обърне лодката и вие се намерите в развълнуваното море. Може някой да помисли, че това е преувеличаване на фактите, но това е вярно в живота. Колко пъти хората изчезват безследно в това житейско море със своите песни, мечти и идеали! Вие казвате: „Нещастие!“ Вие търсите причината, без да знаете законите на природата. Когато старите философи са казвали: „Познай себе си!“, те са подразбирали да познае човек тия два закона на отмерените движения на „прилив“ и „отлив“. Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ги обясня. Туй проявяване в съвременната наука наричат закон на „ритмичното движение“. Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане. В химията има „акция“ и „реакция“. Акцията е прилив; след туй се образува реакция, която пък е отлив. Ако наблюдавате някой път своя часовник, ще забележите, че гласът му, веднъж засилен, почва постепенно да отслабва, да замира и като че по едно време спира, после пак се усилва и пак отслабва; същото става и с вашето сърце. Ако сложите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то почва да бие по-бързо и вие се уплашвате. Докторът казва: „Тоя човек има сърцебиене“. То е прилив във вашия организъм, който се отразява върху сърцето. Този закон действа навсякъде. И когато лекарите казват за някого, че има порок на сърцето, аз казвам, че тоя човек има известен прилив на своя ум, на своето сърце, на своята душа и след 12 часа този прилив ще спадне и сърцебиенето ще мине. Тия 12 часа може да са 12 секунди, 12 минути, 12 часа, 12 дни, 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века, 12 хиляди години, 12 милиона години и т.н. – все едно, отношението на нещата си остава все същото. Така действа този закон.

Апостол Павел в прочетената от мене глава говори за закона на плътта – то е законът на отлива; законът на Духа – то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието – закона на прилива. В някои места се образуват миязми, изпаренията на които разпространяват микроби и около тази местност се явяват болести. Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. В организма остават често утайки, от които се образуват болестите, които ние наричаме ревматизъм в ставите, в краката и в главата; тогава ние усещаме болки и почваме да се оплакваме. Ако сме умни и разбираме закона, там, дето има прилив, можем да сложим силна преграда, голяма стена. Ако сме глупави, зяпаме по брега на бурното море. Хората постоянно казват: „Светът е лош“. Но в какво е лош? – „Ами тази обща война!“ Тя е прилив на силите и в този прилив има сблъскване, та всички бягат и казват, че морето иде. И това бягане наричат война. Питат: „Какво ще стане със света?“ Казвам: След 12 часа, или след 12 седмици, или след 12 години всичко ще утихне; напоените с кръв местности ще пресъхнат и хората ще се попитат: „Каква беше тази работа, коя беше причината, защо туй море се разяри срещу нас?“ Морето не се е разярило, то диша и, когато се напъне в дишането, неговата коруба, неговите гърди се повдигат на 60 стъпки; само че когато морето диша и поема своя дъх, ти трябва да бъдеш 60 километра далеч от брега – на някой висок връх. Когато издиша, можеш да отидеш на брега и да се полюбуваш, но щом видиш, че почва да поема въздуха, пак бягай там – на високо място.

Тия два закона, на противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са все велики неща в света. Единият закон, на подобието, е закон на небето; другият закон – на противоположностите – това е законът на земята, на органическия свят, на плътта. Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив, не ви се работи, умът ви е смутен. Казвате: „Господ не е направил света както трябва“. Всички дяволи са във вашия ум, вие сте готови да се карате с всекиго; пуснали сте пояса си и чакате някой да го настъпи, готови да избухнете – това е законът на противоположностите. Този ден жената, като види, че мъжът си е пуснал пояса, ако разбира закона, трябва да бяга два километра далеч и да си каже: „Мъжът ми днес има отлив на духа и прилив на плътта“. Не трябва да се смеете, защото утре пък жената ще си пусне пояса. Това е закон. Всички едновременно не си пускат пояса. Преди десет години живях в едно семейство. То се състоеше от седем члена: баща, майка, един син и четири дъщери. Правех малки наблюдения и проверявах този закон: вървеше като часовник. Всички членове от тази фамилия всеки ден в седмицата се редуваха. В понеделник бащата неразположен, поясът му пуснат. Всички казват: „Татко е неразположен, навъсен, вика, кряска“. Всички се спотайват и търсят само причината. Във вторник бащата е весел, но гледат и майката пуснала пояса си. Бащата се подсмива и казва: „Днес майка ви е дежурна“. Интересно е, че в сряда големият син пуснал пояса си. Всички се смеят и по тоя начин се изреждат един след друг. Аз знаех кой кога е дежурен и програмата вървеше ненарушимо. Туй донякъде е приятно. Ако един пусне пояса си, лесно е, но когато двама са дежурни и са пуснали пояса си, казано на научен език – когато и двамата имат отлив, тогава е лошо. В прочетената глава апостол Павел казва, че плътта противодейства на духа, а духът – на плътта. Немислимо е да примирим тия два закона, защото те имат диаметрално противоположно движение: единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите разрушава, той руши хармонията, щастието. Щом дойде във вас, той задига всичката ви покъщнина. Когато попаднете за дълго време в закона на противоположностите, той може да има влияние върху вашия ум 12 минути, 12 часа, 12 години. Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди в периода на противоположностите, то ще стане непременно престъпник и не ще може да избегне последствията, защото те са му дали ония елементи, които подтикват живота в друга посока. Ако бащата и майката са под влиянието на закона на подобието, у тях ще се роди благороден син или дъщеря, с добър и развит ум. Така действат тия велики закони. Първите хора, преди да съгрешат, са ги разбирали, но след съгрешаването са ги забравили.

Хората искат свещеникът да им проповядва след църква, но той е в закона на противоположностите: неговите вибрации, неговото настроение, неговата проповед този ден не могат да донесат благословение на хората. Той може да служи от немай-къде, длъжен е. Ако беше свободен, щеше да си вземе шапката и да отиде някъде. Но хората искат да им проповядва. Какво ще им проповядва? Ще ги осъжда: „Вие сте такива, вие сте онакива, вие сте лоши хора“, и ще ги прати в пъкъла. Този ден той е казал една лъжа. Той е говорил за себе си. Хората са били огледало, в което той се е оглеждал, бил е под влиянието на закона на противоположностите. Разправят за един знаменит американски проповедник в Ню Йорк, който проповядвал дълго време под влиянието на закона на противоположностите и изказал такива ужасни работи, щото изпоплашил всички енорияши. Понеже под влиянието на закона на противоположностите в стомаха често остават утайки, които пречат на храносмилането и вредят на целия организъм, то взимат един ден проповедника и го откарват в болницата, да очистят от стомаха му тия утайки. Пъхват в устата му едно черво, пускат 4–5 килограма топла вода, измиват веднъж, дваж стомаха, изчистват утайките от него и втората седмица проповедникът се явява в църква и проповядва за Царството Божие, за идването на Христос, за Любовта и т.н. Хората си казват: „Я вижте, нашият проповедник се преобразил!“ Казвам: Когато един проповедник или оратор излезе да проповядва в църква или в камарата, трябва да изхвърли утайките из стомаха си, из сърцето си, из ума си и тогава да говори на хората.

Да кажем, ставате сутрин малко неразположен, но не можете да си дадете сметка. Минават 5–10 минути, умът ви почва да се разведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“. Минава се известен период време, налегнат ви пак лоши мисли и казвате: „Отде се намери този дявол?“ Хората не могат да разберат, че има закон, който периодично и систематично действа в света. Не е дошъл някакъв дявол с капан да ги хване, това е Божествен закон. Господ казва: „Аз ти дадох ум да разсъждаваш за наредбата на света. Аз ти разправях едно време за този закон, но ти го забрави и сега самият закон ще те научи“. Когато съвременните общества разберат дълбокия смисъл на тия два закона, тогава светът коренно ще се оправи. Някои питат: „Как може да се оправи светът?“ Когато почнем да постъпваме съобразно с този закон, светът ще се уреди тъй, както Бог го е наредил първоначално. Еднакви причини произвеждат еднакви следствия; противоположни причини произвеждат противоположни действия. Индусите, които знаят тия два закона, изясняват ги с думата „карма“ – закон за причини и последствия. Кармата може да бъде карма в прилив и карма в отлив, сиреч добра карма и лоша карма. На търговски език значи: да даваш и да взимаш. Даваш ли, това е отлив; взимаш ли, това е прилив. Онзи, комуто дължите, ще дойде при вас точно на падежа да ви покани да платите дълга си. Падеж означава закон, който регулира нещата. Този закон се обуславя от длъжниците и от лицето, което има да взима. Следователно, когато Бог ни изпрати в света, Той постави известни условия; ние сме подписали задължително, че ще направим това или онова, но сега Му казваме: „Не Ти дължим нищо“. – „Тъй ли? Аз ще приложа закона върху вас, ще приложа закона на противоположностите.“ Ти биеш някого и той ще те бие; ти го обичаш и той ще те обича, сиреч каквото правиш, такова и ще ти правят. Тия два закона владеят и действат на земята. Подобното с подобно всякога се отблъскват. Един петел се качва на купището, друг, по-силен, отива и го изгонва. Защо и двата не кукуригат на купището? Законът казва: на едно купище само един петел може да пее. Тъй че в света може да има само добро или зло. Две злини не могат да се търпят на едно място – две добрини не могат да стоят на едно място. Светия със светия не се търпят, учен с учен – също. Затова една турска пословица казва: „Памукчия от бяло куче хас не струва“. Значи, на земята действат именно тия два закона – на противоположностите и на подобието. Доброто има стремление към злото, а злото – към доброто. Затуй именно онзи, който иска да живее на земята, непременно трябва да има за приятели лоши хора; лошите пък трябва да имат за приятели добри хора. Обаче на небето законът е друг. Добрият, който иска да се събира само с добри хора, всякога ще бъде нещастен. Защо? Трябва да има обмяна между добрите и лошите хора. Да кажем, един търговец има изработени платове за милиони, но и съседът му има също такива платове. Кому ще ги продават и двамата? Интересите им не съвпадат. Единият ще каже на другия: „Махни се оттук! Иди на друго място, на другия край на земята, аз ще търгувам тук“. Значи тук действа законът на противоположностите. Христос, Който е разбирал този закон, говори за себеотричането. Щом човек се отрича, става слуга и тогава Господ му казва: „Аз те обичам“. Ако някой каже, че и той иска да бъде господар, Бог ще му отговори, че двама души едновременно не могат да бъдат господари: единият трябва да бъде господар, а другият – слуга. Злото се ражда, когато и двамата искат да станат господари. Щом искат да станат господари и настояват на това, Бог казва: „Двама господари не могат да бъдат при мене. Ако настояват на това, ще ги пратя на другия край на света“. Кой е другият край на света? – Земята. Затуй Господ е пратил хората на земята. Във всички вас, които искате да разберете закона на подобието, действа законът на контрастите и затова сте нещастни. Вие трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане. Да се самоотречеш, ни най-малко не значи да изгубиш живота си, но да замениш само една служба с друга. Да кажем, двама кандидати искат да бъдат директори на една гимназия. Ако единият действа по закона на подобието, той ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“. Но ако и двамата искат непременно да станат директори, ще има интриги пред министъра и всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“. Кой ги управлява тук? – Законът на контрастите. А учението на Христос спада към закона на подобието. Христос слезе на земята, за да установи закона на подобието. Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас, но искам да ви науча как да бъдете щастливи: ако ме обичате и изпълнявате моя закон, ще бъдете честити“. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш, или в научна форма казано, да излезеш от закона на контрастите и да влезеш в закона на подобието. С други думи, да измениш условията и средата. Почни да обичаш. – „Как ще обичам?“ Наистина, ти не можеш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. То е все същото да те затворят в тъмна стая и да ти кажат: „Гледай!“ Какво ще гледаш? Мрачна стая, но тя не е област на подобието. Ти трябва да излезеш от нея. Ако имаш свещ, можеш да драснеш кибрит и да я запалиш. И тъй, когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, Той разбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта. Вижте, колко е разумно това. Излезте и идете в ония места, дето можете да черпите елементи, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Вие не можете да направите това, ако сте в закона на противоположностите. Тогава за един стол, за една професорска катедра ще се борят мнозина. Веднъж във Франция устроили конкурс за една катедра, на който се явили 15 хиляди кандидати. Колко души могат да седнат на нея? Един кандидат за един стол. В съвременния свят често се раждат такива желания. Защо? – Защото всеки иска тази катедра. Мразите някого и се стараете да го премахнете от пътя си. Защо го мразите? – Защото или вие, или той искате тази катедра. Законът на контрастите в живота е неумолим. Този закон действа и в нашите мисли, и в нашите чувства, и в нашата воля. Милиардите клетки, от които са съставени нашите кости, нашата нервна система, стомахът, белите дробове, сърцето и мозъкът, в известен период от време се намират под влиянието на двата закона, на противоположностите и подобието, вследствие на което и в тях става прилив и отлив. Човек се гневи, неразположен е – значи, има отлив. След това в него непременно трябва да настане прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си към Бога, ще се качи на високата планина, на която е Господ, ще се поразговори с Него и, когато мине отливът, ще се върне на земята.

Под думата прилив не разбирам само прилива в морето, но и прилива в растителността, който става всякога при влага във въздуха. Щом плодът узрее, започва да съхне. Тук имаме закон на контраста, който приготвя почва за идващата година. Законът на контрастите съблича старите дрехи, а законът на подобието доставя нови дрехи. Събличате се – това е закон на контрастите; обличате се – това е закон на подобието. Оцапа се тялото ви, вие сте в закона на контрастите; окъпете се, вие сте в закона на подобието. Всеки ден ставате сутрин и миете лицето си. Защо? – По навик. Днес трябва да отидете пред Господа, защото във вас има отлив. Вие си измивате лицето и казвате: „Ще снема товара от сърцето си, ще смъкна утайките от ума си и тогава ще отида пред Господа“. Миенето на лицето именно това показва. Но вие, като не можете да изтълкувате това, измивате се и цял ден пак бъркате в калта. И работата ви не върви. Как ще върви, калта е във вас! За да не се цапате, трябва да бъдете на някое високо планинско място.

Според апостол Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното дете. Придобийте ги, и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата; кротост – майката; въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: Според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? – Вярата. – „Ама аз нямам вяра.“ – За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители; майка ти не те е родила по Божествен начин. Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: Уважавам те, ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия. – „Ама не вярвам в този баща.“ – Ти си последен негодник. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка; тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта, значи имаш майка. – „Ама аз не искам да бъда кротък.“ – Тогава ти си без майка. Следователно всеки християнин трябва да има баща и майка – вяра и кротост, а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща – вярата, и на нашата майка – кротостта. Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. – Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? – Милосърдие – ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост. Този е законът, който регулира човешкия живот. Той е основа на една философия, която се проверява всеки ден. Не се лъжете, нито другите лъжете. Който живее в закона на контрастите, само той може да се лъже. Аз изключвам от себе си закона на контрастите. Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа. Ако съм при Бога, кой ще ме излъже? Затуй казах в една минала беседа: Там, дето е Господ, дяволът не може да влезе. Дето не е Бог, там е дяволът. Когато някой казва, че дяволът го гази, аз разбирам какво иска да каже той. Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може да те гази. По закона на подобието, злото не може да се превърне в добро, нито доброто в зло. При един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един белобрад старец и рекъл: „Аз съм голям грешник, моля те да се помолиш на Господа да ми прости греховете“. Като заминал старецът, светията почнал да се моли на Бога за него. Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този старец е дяволът. За да го опиташ истина ли ти говори, кажи му така: „Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си. Качи се на една скала и кажи: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник. Цяла година повтаряй тия думи“. След няколко време старецът дошъл пак при пустинника и той му казал това, що му поръчал ангелът. „Как! – извикал дяволът – Това не мога да направя! Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля, ти се моли.“ Тогава пустинникът му рекъл: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел“. Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не могат да превърнат закона на противоположностите в закон на подобието, сиреч не могат да обърнат към Господа човек, който живее постоянно в закона на контрастите. Те не могат да го направят щастлив, както не могат да превърнат жената в мъж. Жената иска мъжът да я направи щастлива. Как ще я направи щастлива, когато тя не го обича. Купува костюм – недоволна; донася месо – не било хубаво; къщата не била съградена, както трябва; това и онова не било на мястото. Как ще я задоволи, когато тя се намира в областта на противоположностите на своя ум и когато всички неща, които мъжът може да направи, не са в състояние да изменят нейния нрав. Нито пък жената може да угоди на мъжа, ако той е с такъв нрав. Тя може да му готви, да чисти къщата, но той ще бъде все недоволен, защото живее в закона на противоположностите. Някои казват: „Не зная какво да правя, моят мъж е станал неразбран“. Аз разсъждавам хладнокръвно и казвам: Той се намира за нещастие под закона на контрастите, в отлив; сложете го във вашата кола, впрегнете коня, изведете го на високо място, да си отдъхне – това иска вашият мъж. Когато жената иска да заведе мъжа си на църква, тя взима файтон и казва: „Ще отидем при Господа; в църквата ще проповядва еди-кой си и ще научим нещо ново“.

Сега ние казваме: „Да се оправи светът!“ Че как ще се оправи? Ако свинята милиони години е грухтяла под дървото и след като изяде крушите, почне да рови корените, да търси круши, питам: Как ще роди дървото други круши? Свинята ще развали цялото дърво. И вие по същия начин, като не намирате круши на дървото, почвате да ровите корените и казвате: „Парите, които търсим, са закопани в земята“. И така ставате капризни. Казвам: Вие се намирате в закона на контрастите. В корените няма никакви круши, никакво имане. Не трябва да ровите на едно място, а сложете торбата си на рамо, вземете тояжката си и идете на друго място. „Защо?“ – Защото, когато дойде господарят и види, че ровите, ще ви набие хубаво. Ето, това прави сега Господ на земята. Вие ровите и търсите круши, а Господ казва: Ударете на всекиго по 25 тояги.

Следователно приложете този закон в живота си. Жената да не рови около корена на мъжа си; ако няма круши, да чака. И мъжът да не рови около корена на жена си; поповете – около корените на своето паство; учениците – около корените на своите учители. Всички приложете закона и ще разберете живота, както Господ го е създал. Това е философия, която можете да приложите в този свят. Тя е толкова проста, че всеки може да я разбере. Ако кажете, че не можете да направите това, ще кажа, че сте в блатото, в тинята на противоположностите. Като кажете „мога“, вие сте в закона на подобието. Направете крачка напред, и ще влезете в пътя на спасението. Някои казват: „Ние не можем да любим“. – Съжалявам, не мога да ви помогна, понеже вие сте в областта на противоположностите, дето събирате утайките, тинята. – „Мога да любя.“ – Вие сте в закона на подобието и Господ е с вас. Станеш сутрин неразположен, кажи в себе си: „Днес имам отлив, ще впрегна колата, ще взема хомота на коня и ще тръгна да пътувам“. Не ходете около дървото да берете круши, когато не му е времето. Крушите ще намерите на друго място. Станете и се помолете, ако знаете как да се молите. В молитвата вие ще укрепнете. Да се молите, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се повдига и облагородява човешкото сърце. Не говоря за външната страна на молитвата, в която взима участие само езикът, но за онази молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога – висшата Любов. Но всички не гледат така. Някой казва: „Аз не мога да се моля“. Друг се смее и казва: „Заблуждение е да се молим; аз, учен, свършил университет, да се моля на Господа!“ Учените са непоследователни. Те искат длъжност, подават заявление и пишат: „Понеже съм свършил университет, моля най-учтиво да благоволите да ме назначите на служба, като обещавам да изпълнявам точно и акуратно длъжността си“. Това не е ли молитва? Да, молитва и доста характерна. А да се молим на Господа било срамота! Докато има хора, които се молят само на подобните си, а не на Господа и висшето благо, светът ще бъде все такъв. Тези хора живеят в закона на контрастите. Питам: Как можем да бъдем добри, когато на всяка стъпка лъжата е наша спътница? Ние мамим и себе си, и ближните си, и Господа. Несъзнателно сме дали гражданство на лъжата. Ние действаме под страх. Нека се освободим от страха, нека сложим за девиз на живота си да говорим истината поне пред Бога. Нека кажем: „Днес няма да говоря измама пред Господа“. Направите ли някаква грешка, кажете: „Прости ме, Господи, сгреших!“ Не казвайте, че еди-кой си е причина да сгрешите, че вие седите по-високо от него. Не бивайте като фарисея, да имате високо мнение за себе си. Ако постъпвате по този начин, вие сте в областта на закона на контрастите, в тъмнина. Кажете си правото: „Аз направих тази грешка“. Като изповядвате грешките си, вие ще се поправите. Прочетете изповедта на Толстой, там ще намерите добър пример за това. Толстой стана велик, след като се изповяда. В историята има само няколко такива примера. Можете ли и вие да направите такава изповед? Ако искате да станете благороден човек, ангел, светия, това е най-лесното нещо. На ден можете да станете десет пъти и ангел, и дявол. Мнозина не вярват в прераждането, въпреки това по десет пъти на ден могат да се преродят. Щом искате да убиете някой човек, вие сте прероден дявол и намирате се в областта на противоположностите и сте в състояние да направите всякакво зло. Ако сте в закона на подобието, вие сте ангел. Ако сте готови да се самопожертвате или да направите някакво благородно дело, вие сте светия. Едно е за съжаление, че не можете да задържите това състояние за по-дълго време. Казано е, че човек е направен по образ и подобие Божие. Ето какво разбирам аз под думите „образ и подобие Божие“. Когато казват, че назначили някого за генерал или министър, питам: Този човек по-рано не е ли съществувал? Той е съществувал и по-рано, но като прост гражданин. И когато Господ казал: „Да направим човека по образ и подобие Божие“, Той искал значи да го произведе в по-висок чин, да го направи генерал, да го облече с генералски мундир, да му сложи генералски еполети. Обаче човекът не изпълнил волята и заповедта Божия и Господ го свалил от това положение, снел еполетите и дрехите му. Това е грехопадането на човека. „Свалете мундира му, казал Господ, защото той не изпълнява генералската си длъжност както трябва.“ Щом се обърнете към Господа, Той казва: „Днес си по образ и подобие генералско. Влез в рая!“ Ако след 5–10 минути не изпълните закона, Той пак казва: „Свалете мундира на този генерал!“ Гневни ли сте, неразположени ли сте, вие сте извън рая. Минат година–две, почвате да се разкайвате и Господ казва: „Доведете го при мене, ще го произведа пак генерал“. Много пъти досега Господ ви е назначавал генерал и ви е уволнявал. Днес сте добре, вие сте ангел на небето; утре сте зле, вие слизате на земята. Не се ли молите, не спазвате ли Божия закон, ще служите на злото. Двата закона, на противоположностите и подобието, регулират света. Духовете, които живеят под закона на противоположностите, нямат разположение да се върнат в закона на подобието и затова Господ не може да ги пренесе от една област в друга. Първото нещо в християнството е границата, която съществува между тия два закона. Като дойдете до тази граница, трябва да оставите целия си багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, и да влезете в закона на подобието свободни, чисти. Тогава Господ ще ви облече с нови дрехи и ще ви произведе генерали. Поради непослушание заповедта Божия – да не посяга на забранения плод – човек оголя. Господ му съблече генералските дрехи и човекът бе принуден да си направи такива от листа. Господ казва: „Скоро му направете дрехи от кожа!“ Затуй днес сте облечени в кожа, която наричате плът. Как и кога можете да се освободите от тази кожа? – Когато влезете в закона на подобието. Тази кожа ще падне от вас и Господ ще ви даде генералски дрехи с еполети. Такава е християнската философия, която можете да приложите в живота си. Това не е философия на миналото, то е философия на настоящето. Вие всеки ден се прераждате, като служите ту на доброто, ту на злото. Това значи прераждане. Съвременните хора казват: „Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от църквата“. Защо ще ме изхвърлите? Защото вярвам в законите на контрастите и подобието и живея според тях? Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите от църквата, или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми. Когато аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: В дена, в който съгрешите, вие сте изпъдени от Божествената църква, от рая. Що са съвременните църкви? Те са само далечно възпоменание за величието на миналото. Знаете ли какви тайни се крият в тия църкви? Ако ви тълкувам какво значи църквата, какво значат камъните, от които са съградени църквите, значението на свещеническите одежди, на свещите, във всичко туй има дълбока философия. Върху дрехите на свещениците са написани Божиите закони. Те всеки ден обличат дрехите си, но не могат да четат какво е написано върху тях. Знаете ли какво значение имат дрехите, короната, жезълът на владиката? Ами кадилницата и тамянът? Ние сме затворили Свещената книга на живота и казваме: „Свещена е тази книга, не я пипайте!“ Господ казва: „Гледайте да не я оцапате отвън, пазете я чиста; отваряйте я внимателно, четете всеки ден по малко от нея и отбелязвайте ценните неща, които тя съдържа“. Църквата, одеждите, иконите, свещите, кадилницата, книгите – всички са на място. Трябва да пазите съдържанието на Свещената книга. По нея ще изучавате законите на противоположностите и подобието. Като ги изучите, ще сложите на гърба си Христовия кръст и ще бъдете готови да ви приковат. Тогава Бог ще каже: „Ето, тоя ще бъде с мене в рая“, и ще бъдете спасени. Това става моментално. Още сега мога да бъда на небето, а в момента, когато се поколебая в Бога и помисля лошо за Него, вече съм в дъното на пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ми, Господи!“ – аз съм при Него. Той простира Своята десница и ме прибира.

Сега ще приведа един пример и с него ще завърша. Някой човек умрял и го занесли в пъкъла. Прекарал той дълго време – с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости. Най-после Господ казал: „Отворете книгата на живота и вижте дали е направил поне едно добро през целия си живот“. Като разтворили книгата, намерили, че веднъж той дал един морков на един беден човек. Тогава Господ казал: „Този човек може да се освободи“. Заповядал на един ангел: „Ще подадеш моркова да се хване той за него и така ще го изтеглиш от ада“. Обаче заедно с него се хванали и други грешници – наловили се един за друг за краката и ангелът ги понесъл към рая. Но този, чийто бил морковът, рекъл на другите: „Този морков е мой!“ Щом казал това, веригата се скъсала и всички паднали в пъкъла. Нека вашият морков послужи за спасението и на други хора, да се издигнат към небето, защото иначе, кажете ли: „Този морков е мой“, ще паднете пак долу. Нека се хванат за вашите дрехи, за краката ви и мълчете, нищо не казвайте. Когато кажете „Този морков е мой“, вие сте далеч от Господа. Безкористието живее всякога в закона на подобието. Жертва и себеотричане – това е християнството.

Беседа държана на 2 ноември 1914 г. в София

Новото основание

Защото никой не може да положи друго основание, освен положеното, Което е Исус Христос.

Аз съм Пътят, Истината и Животът.

Тия два стиха имат известно съотношение помежду си. Какво трябва да разбираме под думите: „Никой не може да положи друго основание“? Аз ще взема стиха в неговия широк смисъл. Основа – това е една прозаична дума. Кой не говори за основа? Градиш къща, казваш: „Слагам основа“. Насноваваш платно, казваш: „Слагам основа“. Получаваш някакво химическо съединение, пак основа търсиш. В геометрията под думата основа разбират опорна точка на нещо. Следователно и за съществуването на самия живот потребна е такава основа, такава опорна точка. В какво именно се състои тази основа? Казано е, че никой не може да положи друга основа, сиреч ние не можем да изменим човешките мисли, човешките желания, човешките действия. Значи ние не можем да ги изменим в тяхната същина. Вие не можете да измените естеството на мисълта – да не е мисъл; вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете. Значи вие можете да измените нейната външна форма, но никога нейната същина. Сега аз говоря за един основен закон, а именно: „Никой не може да измени основанието, което Христос е положил“. Това основание е, че ние се намираме под властта на един велик закон, под влиянието на доброто и злото. Ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест. Туй е основанието, което Христос е положил. По тази причина Той слезе на земята, за да постави тези две опорни точки като основа на живота. Това е принцип. Когато правите мост на някоя река, вие можете да го построите само върху две опорни точки, върху две крайни, а тежестта ще пада главно върху една от двете опорни точки. В този смисъл небето и земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият живот. Мислите, до които ние проникваме, съставят първата основа, първата опорна точка на живота; желанията – втората основа, втората опорна точка, а действията, които ние наричаме проява на волята, представляват процес на градене. Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че за проявата се изискват две опорни точки. Щом почнем да градим върху тях и волята ни ще се прояви. Следователно според този принцип човешката воля може да се прояви само при две опорни точки. Дето има градеж, там има и воля. И тъй, вие трябва добре да разбирате дълбокия смисъл на Христовото учение. Не е достатъчно човек да мисли само, че го разбира, а всъщност не го разбира. Разказваха ми следния анекдот за една млада мома, софиянка, която всичко изучавала, но само готварство не учила и като се оженила, искала да сготви на мъжа си боб, но не знаела как се готви. Отишла при една своя съседка и я запитала: „Как готвите боб?“ Обаче тя не казала на съседката си, че не знае да готви. Съседката отговорила: „Слагам първо боба да се вари, после нарязвам лук и го запържвам с масло“. – „И ние тъй го готвим.“ След една седмица тя пак запитала съседката си: „Ами месо как готвите?“ – „Еди-как.“ – „И ние тъй го готвим.“ Един ден съседката пожелала да я изпита дали наистина знае да готви и намислила да ѝ устрои една шега. Мъжът на неопитната млада булка донесъл охлюви за готвене. Последната пък отишла да попита съседката си как готви охлювите. Съседката казала: „Счуквам охлювите в чутура, слагам ориз, вода и ги варя на огън“. – „И ние така ги готвим.“ Върнала се у дома си и наготвила охлювите по начина, посочен от съседката. Мъжът дошъл на обяд и като видял така сготвени охлювите, разбрал колко знаела да готви жена му. И между съвременните религиозни вярвания има такива сготвени охлюви. Не, светът не се нуждае от такива охлюви. Трябва едно коренно разбиране на нещата. В какво се състои човешката мисъл? Мисълта е един от основните велики закони, който твори. Преди всичко ние сме мислещи същества; второ, същества, които чувствуваме; и трето, същества, които действаме и градим. Казвам: Вън от това вие не можете да положите друго основание, не можете да действате и по друг начин; ако действате по друг начин, може да се деградирате. Вие можете да вървите само в две посоки: или нагоре, или надолу – среден път в този свят няма. Понеже всичко се движи, вие не можете да седите само върху една опорна точка. Двете опорни точки създават стабилност на телата, а всичко около тях е подвижно.

Сега, за да видите какви са вашите илюзии за живота, ще приведа един пример от съвременната наука. Ако пуснем електрически ток през купчина железни стърготини, онази стърготина, която е най-близо до тока, ще се намагнитизира първа и ще привлече към себе си всички останали. Тая стърготина се обръща към другите с думите: „Виждате ли как ви привлякох към себе си със своята сила? Ако аз не бях тук, и вие нямаше да бъдете около мене“. Но ако преместим тока, друга стърготина ще се намагнитизира първа и ще стане център, около който ще се събират всички останали. Ето защо, когато казвате: „Аз мога да направя всичко“, или: „Хората се събират около мене, защото съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас. В момента, когато направлението на тока се измени, вие ще отидете към периферията. Следователно трябва да знаете, че основата не е вътре във вас, а в туй, което вие мислите и чувствате в даден момент. За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва още в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни, нямат вътрешен мир.

Когато Христос е казал: „Аз съм Пътят и Истината“, с това Той е посочил двете опорни точки. „Животът“ пък е процес, който произтича от пътя и от истината. Без тази основа ние не можем да градим. Питам: Какво нещо е стремеж? – Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти. Стремежът на едно дете, което се е въплътило вече, е да расте. В растенето детето започва от едната точка, достига известна височина, отдето започва да слиза, като образува крива линия, която свършва на другата опорна точка. Младина и старина са двете опорни точки в живота на човека. Като минете пътя от детинството до старостта, ще намерите двете опорни точки на вашия живот. След туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили; ако сте ги забравили, ще почнете отново. Има хора, които само кръстосват, никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се сложи една крива линия. Това е закон на движение. Туй движение се изразява в човешката мисъл. В какво се заключава човешката мисъл? Човешката мисъл е закон на полагане, на трупане материал върху двете основи на живота. Трябва да градим по известен план. Нека дойдем сега до съграждането на човешкото тяло. Когато детето се зачене в утробата на майка си, най-напред се образуват крайниците на тялото му, а после другите органи. От всички органи най-последен се образува белият дроб. Щом се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; носът, устата, дробовете, стомахът – това са човешките желания. Чрез тези удове опитваме вкуса на нещата. Мозъкът на човека е орган на човешката мисъл. С него ние изпитваме мисълта. Значи, когато говорим за мисъл, подразбираме мозък. Като дойдем до човешкия мозък, ще видим, че от дебелината и качеството на сивото вещество зависи производителността на човешката мисъл. Колкото по-големи набраздявания има сивото вещество, толкова по-силна е мисълта. Някои казват, че мозъкът сам по себе си произвежда мисълта. Това не е право. Човешкият мозък е подобен на Земята, която сама по себе си не ражда. Творческата сила на Земята иде от пространството, от Слънцето, което действа на повърхността. Понеже Земята има основа, върху тази основа именно Слънцето гради, произвежда, твори. Човешкият дух е човешкото слънце, което, като грее върху мозъка, поражда мислите. Всяко същество мисли. Вие мислите, че волът не мисли. И волът мисли, но по волски, ограничено, и змията, и гущерът, и мухата, и всяко същество мисли, но според своята мисъл, създава своята къща или своето тяло, своя организъм за живеене. Сегашният ни организъм е плод на нашата мисъл. Човек гради според своята мисъл. Чрез мисълта си човек може да разшири дробовете си колкото иска. Ако човешкият дух прави усилие, той може да направи главата на човека много голяма, но не е достатъчно само главата му да бъде голяма. Важно е дали той ще може да я обработва. И земята е голяма, но когато Господ прати човека на земята, каза му: „Иди, завладей земята, завладей елементите!“ И понеже човекът не можа да завладее земята, Господ му даде една малка земя, която е вътре в главата му – неговия мозък. Ако знаете начина как да завладеете вашия мозък, вие ще намерите законите, чрез които ще завладеете и Земята. Ако не можете да владеете вашите мозъчни центрове, вашите чувства, ако не можете да насочвате вашата воля в права посока, как ще направлявате нещата извън вас? Значи ние не можем да положим друго основание освен Христовото. Има известен закон, който ограничава нашата деятелност; само в известно направление и вътре в него ние можем да правим всичко, да бъдем всесилни. И нашето щастие ще почива върху тази велика мисъл – доколко правилно вървим в пътя.

С тази беседа аз искам да ви наведа на мисълта да започнете градежа на вашия живот. Един пример за изяснение. В дирите на един пътешественик, който ходил да прави изследвания на Изток, попаднал един див бик, който го погнал. За да се избави, този пътешественик намерил един сух кладенец; влязъл вътре и се хванал за едно дръвче, израснало в този кладенец. Бикът дошъл до кладенеца и почнал да го гледа отгоре. Същевременно пътешественикът забелязал, че в кладенеца долу го чака змия. Той се замислил какво да прави: нагоре – не може да излезе; надолу – също не може да се пусне, държи се здраво за клончето на дървото. По едно време той забелязал, че на това дръвче имало малко медец, и като забравил, че горе е бикът, почнал спокойно да ближе меда и да се радва. След малко видял, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала да прегризва дръвчето. Тогава пътешественикът казал: „И този мед няма да ме спаси. Един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна при змията“. Казвам: Бикът е съдбата, която тласка човека надолу; змията е смъртта, която дебне човека. Всъщност бикът – това е раждането, младостта. Змията – това е смъртта, старостта. Те не са опасни неща. Защо ви гони бикът? – За да работите. Мързеливи сте, той иска да ви накара да бягате. Какво са страданията в света? – Те са бикът, който гони хората: и царе, и генерали, и министри, и съдии – всички бягат и проповядват свобода. Всички тия хора са видни философи. Те разсъждават, че светът бил зле устроен, но сами нямат основа. Как могат да разсъждават, когато нямат основа. Човек, който бяга, може ли да разсъждава? Не е лошо, че този бик ви гони. Защо? Той ви гони, за да станете силни. Ако сте силни, вие можете да се обърнете, да го хванете за рогата и той ще спре. В еврейската история има един герой – Самсон, срещу когото излязъл някакъв лъв, но той го хванал за устата и я разчекнал. Страхът от бика се дължи на факта, че вие не сте намерили двете опорни точки в живота.

„Никой не може да положи друга основа освен тази, която Христос положи.“ Каква основа положи Христос? Как живя Той на земята? В деветте блаженства Христос е дал девет правила, по които човек трябва да живее. Той е дал и два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Това са деветте опорни точки, върху които трябва да съградите вашия живот; върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот, и семейството. Жена, която не обича Господа, която не обича мъжа си, къща не върти; мъж, който не обича ближния си – жена си, къща не върти. Разбира се, когато говоря за мъж и жена, аз не подразбирам вашите къщи, т.е. вашите тела, защото, както виждам, те са доста скромнички. Аз подразбирам човешката душа в нейната висша проява. За в бъдеще тази душа може да си направи много по-хубава къща, отколкото сегашната. Тази душа, която днес се показва невежа, един ден ще има по-големи знания, ще бъде много по-учена. Сега, за да намерите двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия живот, вие трябва да направите кривата линия и да започнете да градите. Не се лутайте като съвременните философи. Едни от учените, които изследват Слънцето, казват, че то имало пет милиона градуса топлина; други – два милиона; трети – сто хиляди. Един учен си позволил да каже, че Слънцето имало само 32 градуса топлина, друг – че топлината му е под нула градуса; трети – че Слънцето било разтопено, затова пращало топлина. Обаче сега се явяват нови учени, които възразяват на това и казват: „Ако всичко туй е вярно, тогава цялото пространство трябва да бъде топло; факт е обаче, че колкото човек отива по-нагоре, там настава такъв студ, че може да замръзне“. Затова тия учени казват, че Слънцето изпраща само енергия, която се трансформира на Земята във вид на топлина и светлина. Наистина, като се изкачвате нагоре, ще видите, че на небето е тъмно, студено. Учените спорят помежду си, обаче фактите показват, че и едните са прави, и другите са прави, но и за едните, и за другите има нещо неразбрано. Казвам: Ако сте много чувствителни към топлината, Слънцето има топлина; ако не сте чувствителни, Слънцето няма никаква топлина за вас. Топлината е относително нещо. Някои хора слагат в чая си пет бучки захар, други и една само и пак им е сладко. Ето защо най-първо вие трябва да се избавите от илюзията да мислите, че всичко знаете. Гледайте да не бъдете като онази млада жена, която мислила, че знае да готви охлюви и ги счукала. Не, истината по този начин не може да се готви. По същия начин и Европа готви охлювите, но втори път европейските народи ще готвят по друг начин.

Сега да се върнем към съществената мисъл. Трябва да творим! Някои от вас, които ме слушат тази сутрин, са нещастни; други са недоволни от живота; трети имат големи амбиции, голямо мнение за себе си. Преди няколко дни един приятел ми казваше: „Преди да започна изучаването на науката за ръката, аз имах високо мнение за себе си; откак почнах да гледам линиите на ръката си, намерих, че съм горд и тщестлавен, почнах да се срамувам от себе си“. И вие по същия начин мислите, че знаете много, но като влезете в живота, не можете да се оправите. Някоя мома, преди да се ожени, мечтае: „Като се оженя, тъй ще си нареждам къщата, тъй ще се обличам, тъй ще живея с мъжа си“, и нареди си един проект, както се редят проектите за законите. Като се ожени, още на втория месец и двамата тръгват разчорлени. Значи проектът не се е изпълнил, както се е предвиждал. Така и законите, приети в камарата, често остават неприложени, защото не са били нагодени съобразно условията на нашия живот. И когато някоя ваша мисъл не се приложи в действие, вие казвате: „Нещастни сме, съдбата ни гони!“ Никаква съдба не ви гони, но вашата глупост ви гони на всяка крачка. Трябва да се научим правилно да мислим. Като дойде някой човек при вас, вие трябва да си съставите за него правилно понятие и да постъпите в дадения случай с него така, както бихте желали да постъпят с вас. Трябва да постъпваме добре, понеже каквото вършим, това ще ни постигне. Преди 45 години един господин от Варна завършил в Европа музика. Като се върнал от странство, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и прочие. Обаче един ден този господин се скарал с гражданите и го уволнили. Той бил крайно честолюбив, горделив; изхарчил парите си и трябвало след това да ходи гладен. Срещнал го един познат свещеник и го поканил у дома си на гости. Като се поразговорили малко, свещеникът го нагостил добре. Господинът му благодарил и след като разправил историята си, свещеникът извадил от джоба си две бели меджидии и казал: „Заповядай! Като ги похарчиш, пак ела при мене. Докато си намериш работа, аз съм готов да ти помагам“. Минали един–два месеца и този господин бил назначен за секретар при тогавашния турски валия, понеже владеел турски език. След една година обвинили свещеника, че бил комита, че имал в дома си подозрителни писма и книги. Взимат тия писма и ги дават на този учен българин, секретар при валията, да ги прегледа. Той ги прегледал, отделил подозрителните книжа настрана и по този начин свещеникът се оправдал, но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: „Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три дни, спасиха главата ти“. Ако този господин знаеше как да постъпва с учениците, гражданите нямаше да го изпъдят от училището; ако и свещеникът не беше го нахранил, когато той гладуваше по улиците, и не беше му дал двете меджидии, последният, като секретар при валията, щеше да окачи въжето на шията му. Така и вие трябва да се справяте с всяка ваша мисъл, с всяко чувство и действие в живота си и да се запитвате за причините за вашето нещастие; ако сте нещастни, ако сте горди, жестоки, кои са причините за вашата гордост, жестокост, алчност за богатства?

Следователно трябва да мислите право! „Ти си жесток“ – това не е твое; това е фалшив капитал, оставен в наследство от твои деди и прадеди. За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Преди години при един евреин в София се явил един арменец с цяла торба мостри от диаманти. Той искал да му ги продаде много евтино, за 20 хиляди лева само, понеже успял да ги внесе без мито. Евреинът се зарадвал и се условил арменецът да донесе диамантите на определено място и в определен ден, за да получи от него сумата 20 хиляди лева. Евреинът взел торбата доволен, че станал притежател на такова голямо богатство. Като отишъл у дома си, той веднага разтворил торбата и какво да види? Само един диамант имало истински, а всичките останали – обикновени стъкла. Така и вие може да носите тази торба със себе си и да мислите, че сте богати, но като я разтворите ще видите, че тя е пълна с обикновени стъкла. По закона на наследствеността вашите прадеди ви оставят някакво богатство, но само част от него е истинска добродетел, а останалото е стъкълца и злото в човека. И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за живота. Ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, а всъщност нямаме. Значи имаме една фалшива основа за живота. Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може да положи друго основание освен това, което Христос е положил“. А Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка. После Той казва: „Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот“ – втората опорна точка. И наистина заради това дойде Христос – да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния, защото християнството е любов към ближния; то е наука за Любовта. Който научи тази наука, той може да гради. Тази наука не е в сладки думи, в целувки и подаръци. Аз се съмнявам, когато един човек почне да дава подаръци някому, че му мисли доброто. Една муха се спряла при един паяк и той веднага почнал да я хвали: „Колко си красива, какви хубави очички имаш! Пък крилцата ти, колко са напъстрени! Такава хубавица аз никога не съм виждал“. – „Нима е вярно това?“ – запитала мухата. – „Да, като тебе красиви същества няма. Аз имам едно огледало, ела при мене, аз ще ти го подаря да се оглеждаш.“ Мухата влязла при него и започнала да се оглежда, но повече не излязла. Та когато някой ти казва, че си много хубав, че ще ти направи това и онова, не вярвай, защото, влезеш ли веднъж при него, вече няма да излезеш. Това означават подаръците, обещанията. Не казвам да не давате и да не приемате подаръци, но в подаръка трябва да взимат участие и устата, и мисълта, и сърцето; в подаръка трябва да са вложени човешката мъдрост, знание, любов. Много жени и мъже са се развалили все от подаръци. Жената може да придобие часовник, пръстен, шапка, но веднъж завинаги тя губи своята честност, своята чистота – опозорила се е вече. Мнозина са били на власт, но са слезли опозорени, опетнени, изгубили своята чистота. Обществото ги хвали: „Този е знаменит човек!“ Да, знаменит е, но едно време беше диамант, а сега е обикновено стъкло. Значи ние не можем да сложим друга основа освен Христовата. Ако можем да изпълним своите длъжности в света, както изискват великите закони, по които ние вървим, движим се и се развиваме добре; ако не можем, по-добре да не ги изпълняваме. Не се качвайте на власт да управлявате хората, когато ще се опозорите, когато ще се продадете. Всяко действие извършвайте безкористно, както Христос е казал. Някой казва: „Не мога да бъда безкористен“. – Как не можеш? Да одумваш хората – можеш; да мразиш – можеш. Който може да хвали, той може и да люби; както едното е възможно, тъй и другото е възможно. Който не може да мрази, той не може и да обича. Законът е същият. Ако ти имаш само едната опорна точка, намери другата. И като се съединят омразата и любовта, те ще дадат необходимото за вас. Те ще ви дадат правата посока в живота. Аз не ви препоръчвам да бъдете светии в обикновения смисъл на думата. Да бъдеш истински светия, значи да можеш да владееш двата принципа на живота тъй, че да ги употребиш за своето повдигане. Както можеш да укротиш лъв, змия, по същия начин да можеш да укротиш и дявола. Ти не можеш да направиш дявола добър, но поне можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли. Мисъл, която ви терзае, това е един лъв или една змия. Не се старайте да ги изпъдите или убиете, но ги укротете, победете ги. Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете, та когато някой негър срещне лъв, той не се отбива от пътя си, защото при най-малкото отклонение или обръщане назад, лъвът ще се хвърли върху му и ще го разкъса. Напротив, негърът тръгва срещу него и започва да му говори: „Понеже аз съм господар, а ти слуга, ще отстъпиш да мина“. Като дойде на три–четири крачки от негъра, лъвът спира и му прави път. Така трябва да правите и вие. Срещнете ли на пътя си лъв, не се обръщайте назад, наляво или надясно, но погледнете го право в очите и кажете: „Стори ми път да мина! Нали знаеш, че аз съм господар, а ти – слуга“. Казвате: „Възможно ли е това нещо?“ Който е сръчен, може да го направи; който е страхлив, ще стане жертва на лъва. Когато се срутва една къща, и да бягаме, пак можем да бъдем затиснати. Ако един ден земята почне да се разрушава, а сме хора с вяра, ние ще се издигнем, ще отидем към небето – на другата опорна точка, на другия край на моста. Ако има опасност на единия край, ще минем на другия и там ще защищаваме позициите си. Следователно, докато имате този мост, неприятелят никога не ще може да ви напакости, понеже вие ще бъдете силни да вдигнете моста. И тогава между вас и неприятеля ще остане един трап, който последният не може да премине. Неприятелят ви трябва да знае много добре законите, за да може да ви атакува на това положение, на тази позиция. Затова именно добрите хора никога не могат да бъдат победени. Те имат две опорни точки – щом се намерят в голяма опасност на едната, те отиват на другата – оттам защищават позициите си. Туй е основанието, което трябва да положим. Двете думи – Исус Христос, означават двете опорни точки. Исус, това е страдащият човек на земята, т.е. човешката душа, която страда, която изработва своето спасение. Христос, това е Човекът, Който е победил, Който служи на Бога, Който е готов да се жертва. Следователно и вие трябва да бъдете Исус и Христос. Който страда и като герой носи страданията си, той може да бъде Исус. Ако му сложите кръст, той ще го носи без роптание. Той ще бъде като Сократ, който се оженил за най-лошата жена в Гърция и като го питали защо се е оженил за такава жена, той отговорил: „Ако мога да победя тази жена, ако мога да се справя с нея, другите мъчнотии няма да представляват нищо за мене“. Следователно, ако мъжете и жените могат да се справят едни с други, те са разрешили една от най-великите задачи. Ако не могат да се справят помежду си, никаква друга задача не биха могли да разрешат. Някои питат защо хората се женят? – Хората се женят, за да се справят един с друг. Мъжът и жената са двете опорни точки, върху които животът се гради. Казвате: „Защо е трябвало жената на Адам да го сложи в беля?“ – Не, Бог не създаде беля на Адам, но му даде работа. У Ева имаше инициатива и ум. Тя беше умна жена, по-умна от много жени, които се мислят за умни. Съвременната култура и знания се дължат на нея. Тя направи грях, но после съзна греха си и каза на Адам: „Аз те свалих долу, аз ще те вдигна горе. Сега аз ще те спася. Ти трябваше да слезеш долу, да научиш урока си, защото нямаше достатъчно ум; ако беше умен, ти нямаше да искаш от Бога да дойда на земята“. Казвам: Ако жените разбираха този закон както своята стара майка, те щяха да бъдат по-умни, но не го разбират и затова само се сърдят. Съвременните жени са лоши дъщери, майка им е по-умна от тях. Осем хиляди години вече как тя работи в света, и то много умело. Не мислете, че Ева не работи. Днешната цивилизация се дължи на нея. Адам само изпълнява нейните заповеди. Той знае да се бие, нож да вади и като се върне при жена си, тя го пита: „Свърши ли добре работата?“ – „Свърших я.“ Тук трябва да положим ние основа. Напуснете илюзиите да мислите, че като отидете на небето, там ще ви научат. За да ви научат на небето, вие трябва да носите ровък материал със себе си. Какво носите сега с вас? Аз бих наел един трен да ви заведа на небето. Но колко дни бихте седели там? Някои от вас едва ли щяха да имат пари, да поседят един–два дни; други още след десетина дни ще похарчат парите си и ще кажат: „Да се върнем на земята, да печелим!“ Значи, като разберем в какво се крие смисълът на християнския живот, ние трябва да сложим нова основа. Аз няма да ви говоря за спасение, както са ви говорили досега. Това са елементарни работи. Изисква се вече разумно градене върху сегашния обществен строй. Трябва да се запитате: „Как можем да възпитаваме нашето младо поколение, какви трябва да бъдат нашите съдии, учители, свещеници, бащи, майки, сестри, приятели, търговци, машинисти и прочие?“ Някои казват, че времето създава новите хора. Да, но времето не пита: „Какво искате да създам за вас?“ Както змията се явила при Ева и я запитала защо не яде от плода на дървото за познаване доброто и злото, така и Христос ще се яви при нея и ще я запита: „Защо от толкова хиляди години насам не ядете от плода на дървото на живота?“ – „Защото ни е забранено“, ще каже Ева. – „Защо ви е забранено?“ На Ева ще се иска първо да излъже, но после ще се реши да каже истината: „Ние съгрешихме, затова не можем да ядем от дървото на живота“. Христос ще каже: „Щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от дървото на живота. Както изпитахте заразата, като ядохте от забранения плод на дървото за познаване доброто и злото, така и сега, като вкусите от дървото на живота, ще придобиете друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния“. За вас тия неща може да са алегорични, но за мене те са действителност. Тия дървета са в нашия мозък: едното дърво – за познаване доброто и злото, е в задната част на главата, а другото – дървото на живота, е в предната част на главата. Русите казват: „Руский человек живеть задным умом“. Сега русите почват да живеят с предния ум. Те се отказаха от пиянството. Никой в Русия не мислеше, че ония хора, които обичат да пият, могат да живеят трезво. С царски указ се забрани вече пиянството. Значи същият закон, който досега произвеждаше зло, отсега нататък ще произвежда добро.

Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите право – да не живеете със задния си ум? Готови ли сте вече да градите, както аз ще ви кажа?“ Вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Каква гаранция ще ни дадеш, че ще успеем?“ Всеки иска гаранция: и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България. Всички казват: „Без гаранция не можем да напуснем неутралитета“. Така и вие казвате на Христос: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото, видяхме какво зло ни сполетя; нека сега обмислим малко – дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим от дървото на живота“. „Неутралитет пазим“, казва дядо Радославов. – С неутралитет работа не се върши. Неутралитетът представлява едната опорна точка. Сега трябва да се намери другата опорна точка, за да почнем сноването. Така и в християнския живот неутралитет се пази до известно време; след това трябва да започнем да воюваме. Имаш една лоша мисъл, това е война; раждаш се, умираш, това е война; богатееш, сиромашееш, това е война. От единия край до другия животът е само война, воюване, но тази война трябва да бъде обоснована на принципа и да печелим, а не да губим. Тройното съглашение или съюзът даваха гаранции на Италия, но в състояние ли са те да изпълнят докрай своите обещания? Откъде знаем, че след време те няма да се откажат от обещанията си? Един вълк, като изял една овца, в гърлото му се заклещила една голяма кост. Той почнал да реве. Един щъркел му дошъл на помощ: бръкнал с клюна си в устата му и извадил костта. След това щъркелът поискал от вълка да му се отплати за услугата. – „Ти се благодари, казал му вълкът, че не прехапах врата ти.“ Това значи гаранция. Сега и ние, които градим по същия закон, решаваме един велик въпрос в живота. Не само България решава да воюва или не, но и ние решаваме един важен въпрос, който Христос поставя на всинца ни: С нас или против нас? И ние сега трябва да решим: С Христос или против Христос? Неутралност няма. Голямо състезание има в света! Всички хора воюват и всеки трябва да отиде на една или на друга страна, за да се реши великият въпрос. Това, което става в света, същевременно става и вътре в нас. Сега аз искам да ви избавя от заблуждението да мислите, че и без страдания можете да спечелите нещо. Не, печалбата всякога се обуславя от загуба; радостта всякога се обуславя от страдание. Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала деца. Ако младата мома не напусне своята девственост, никога не би станала майка. Такъв е великият закон в природата. Вие трябва да знаете как да смилате вашите мисли, как да ги обработвате. Дойде една лоша мисъл в ума ви да извършите някакво престъпление, да откраднете нещо. За да се освободите от тази мисъл, насочете ума си в друга посока. Обърнете погледа си към душата на човека, когото искате да оберете, залюбете го и кажете в себе си: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал да ме ограбят?“ Дойде ли в ума ви мисъл да направите зло някому, веднага си помислете: „Ако аз бях на мястото на този човек, бих ли желал да постъпят спрямо мене така?“ Вие, жени и мъже, как решавате тия въпроси? Някой път вие се гневите на мъжете си, минават лоши мисли през ума ви и казвате: „Да се махнат тия мъже! Ние ще си намерим други, с които ще живеем по-добре“. Някога мъжът казва: „Да се махне тази жена от очите ми! Аз ще си намеря друга, по-добра“. Казвам: Която жена и да намерите, все жена е, все от същата кал е направена. Затова не трябва нито жените, нито мъжете да се заблуждават от външността, от формите. Когато мъжът или жената се разгневят, нека се запитат: „Ако аз бях на мястото на моята жена например, как бих желал мъжът ми да постъпва с мене?“ И какъвто отговор получат, така нека си разрешат въпроса. Ако жената каже, че мъжът е лош, че не може да го търпи, тя не е жена, тя не мисли правилно. Има случаи в живота, когато син и дъщеря искат да убият баща си, защото бил лош. Откъде знаят, че е лош? Какво нещо е лошавината? Който днес е лош, той утре още може да стане добър. Днес жената мрази мъжа си, но не се минава един–два дни и тя казва: „Аз обичам мъжа си“. Как така? Може ли да обичаш човек, който не е добър? – Не може. Значи има една привидност на нещата в живота, която пречи на хората да мислят правилно.

И тъй, Христовото основание трябва да се приложи в живота! Това не е мъчна работа. Дойде ли ви мисъл да извършите нещо лошо, кажете си: „Аз съм слуга или син на Господа, Който ме е изпратил на земята – в тоя момент моят Баща ме гледа“. Кажете ли така, вашата мисъл веднага ще се измени. Баща ви не може да ви похвали за лошите ви мисли и чувства. Какво ще каже бащата, когато види, че дъщеря му изтезава мъжа си? В една приказка се казва, че на този свят имало три вида жени и три вида мъже. Аз ще говоря само за жените, защото каквито са те, такива са и мъжете. Според тази приказка Ной имал три синове и само една дъщеря, която била много красива. Един ден се явили трима кандидати за дъщерята на Ной. И тримата я обичали много, но никой от тях не искал да я отстъпи на другите. Ной се намерил в чудо. За да задоволи и тримата, той превърнал и магарето, и котката си на красиви моми като своята дъщеря и ги оженил за тримата кандидати. След една година отишъл да ги посети, да види как живеят. Той запитал единия си зет: „Харесва ли ти дъщеря ми?“ – „Хубава е, но понякога дращи.“ – „Природата ѝ е такава.“ Отишъл при втория зет: „Харесва ли ти дъщеря ми?“ – „Хубава е, но понякога рита.“ – „Природата ѝ е такава.“ Отива при третия зет: „Харесва ли ти дъщеря ми?“ – „Тя е ангел.“ Ной си казал: „Тази е същинската ми дъщеря“. Значи, за да бъдете истинска дъщеря на Бога, вие не трябва нито да ритате, нито да хапете. Следователно основното Христово учение се състои в следното: нито да хапеш, нито да риташ, а като човек да размишляваш и да изпълняваш своите длъжности на земята. Дето влезеш, радост и веселие да внасяш: като видиш тъжен, скръбен човек, да го утешиш, да осветиш ума му. За това обаче се изискват знания. Да изучавате вашите глави, ръце – това е наука. Щом почнете да ги изучавате, вие ще си съставите правилно понятие за себе си, за своето развитие: ще видите как са живели ред поколения преди вас, на каква степен на развитие сте, а оттам ще можете правилно да работите. Ръката никога не лъже. Чрез пипане само вие можете да имате вярно понятие за човека; като се ръкувате с него, можете да познаете и сърцето, и характера, и разположението му. Казват за някой, че е глупав човек. Глупав е, защото няма на ръката си много възли на усещания, на приемане на впечатления. Забелязано е, че по ръцете на глупавите, на лошите хора има по-малко такива възли. Защо? – Защото те казват, че това не им трябва, онова не им трябва, а мислят само за ядене и пиене. Човек се нуждае от истинска култура, в която Христос е внесъл за основа мислите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, „Любовта към Бога и любовта към ближния“. Ако можете да приложите тия два закона – любов към Бога и любов към ближния – за основа на своя живот, няма да има сила в света, която да ви се противи, нито мисъл, която да не ви се подчини и да не послужи на вашия идеал. Законът на Любовта стои отзад. Ако го прилагаш, ще обичаш хората. Не се ли ръководиш от този закон, другият закон – любов към ближния – ще те въведе в крив път. Само Божественият закон може да урегулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича. Как? – Като изсмуче соковете на неговите чувства, като открадне сърцето му. Това не е любов, това е паразитство. Така правят и октоподите: като уловят жертвата си, от обич те изсмукват кръвта със своите пипала и тя отслабва, укротява се. По този начин много мъже укротяват жените си. Да вземеш силата на жена си и после да кажеш, че жена ти е станала по-кротка, по-умна, това не е наука, това не е укротяване. Днес ще уморите една жена, утре пък една жена ще умори вас. Христос казва: „Аз дойдох да дам живот на хората, а не да взема живота им“. Можете ли да дадете живот на мъжа си, сиреч да го накарате сам да мисли? Вие можете да направите вашия мъж да стане точно такъв, какъвто искате, но не трябва да го слагате между чука и наковалнята. Сложете го между тия две сили, между двата велики закона, които ще го нагорещят, ще го изменят. Красотата на човека зависи от това нагорещяване. Колкото по-далеч сте от центъра на тия два закона, толкова по-грозен ще бъдете. Желязото е черно, но като го нагорещите, става червено, минава през червената раса. След това то пожълтява и най-после става светло. Вие казвате: „Желязото става красиво“. Да, докато е при огъня, красиво е. Отдалечите ли го от топлината, от огъня, то пак става грозно. Следователно вие можете да бъдете красив, умен, светъл дотолкова, доколкото двата закона действат върху вас. Това не е само хипотеза, то е теория проверена, доказана. Нека вашият заден и преден мозък работят в съгласие един с друг, да имат една опорна точка, и вие веднага ще придобиете това, което искате. Вие ще имате добри деца, добри и верни приятели. За тази цел вие трябва да работите съзнателно върху себе си, като прилагате двата закона, които Христос е проповядвал – любов към Бога и любов към ближния. Някой казва: „Аз не мога да приложа тия закони“. Не, когато е за добро, думата „не мога“ трябва да се заличи от вас и да се замести с думата „мога“. Когато дойде въпрос за греха, кажете: „Не мога да греша“. Дойде ли в ума ви добра мисъл, кажете „мога“. Дойде ли ви лоша мисъл, кажете „не мога“. Както жената изтъкава своето платно, като мести совалката от едната ръка в другата и после пак в първата, по същия начин тя трябва да изтъкава и своите мисли, чувства, желания, своя характер, като се мести ту на отрицателния полюс, когато дойде лоша мисъл, ту на положителния, когато дойде добра мисъл. Щом изтъче, т.е. завърши своя характер, Христос ще прати един майстор да скрои такъв костюм, в който всичко да бъде на място. И тогава всеки ще я обича. Същото се отнася и до мъжа.

Това е новото основание, което Христос иска да постави в света, за да знаем как да работим. Не се съмнявайте в Господа! Някои казват: „Има ли Господ?“ – Оставете тази мисъл настрана. Единственото доказателство, че Бог съществува, е следното: аз съществувам, следователно и Бог съществува. По-силно доказателство от това няма. Аз мисля, следователно и Бог мисли. Моята мисъл подразбира мисълта на Бога; моето действие подразбира действието на Бога. Който мисли другояче, той няма логика, той не разбира основните правила на логиката. Аз любя, значи Господ люби. Бог е съвършено, велико същество, което движи и направлява всички хора в техния път. Когато някой човек започва да се съмнява в Бога, той вече се е усъмнил в себе си и в своя ближен. Не мислете, че ние ще смутим Бога с това. Бог се радва, когато не Го слушаме. Защо? – Защото ни се отваря повече работа. Когато дяволът съгрешил, Господ Го сложил на огън да гори, докато признае и разбере кой му е господарят. Също така и за онзи, който много философства, Господ казва: „Доведете този човек при мене и го сложете на огъня!“ Щом почне да се нагорещява, Господ го пита: „Какви сили действат върху тебе?“ – „Мъча се.“ – „Разсъждавай за причините на своята мъка.“ – „Ама това е ад!“ – „Защо да е ад? Кои са причините за твоето страдание?“ Казвам: Адът е място, в което Господ учи хората да разсъждават. Някои питат: „Де е адът?“ – Адът е на земята, която се счита за тринадесетата сфера. Бог ще ни сложи на този огън и ако сме добри, ще излезем от него, без да изгорим, както се е случило с тримата момци, хвърлени в огнената пещ. Те се разхождали, пеели и славели Господа сред пламъците. Някои треперят от ада. Не, адът не е лошо място. Дали нещо е добро или зло, това е относително. Ако Бог е с тебе, няма мъчнотии в живота, няма лоши места и навсякъде е добро. Ако Бог не е с тебе, ако не разбираш законите Му, навсякъде е лошо. Значи първото основание, първата опорна точка сте вие; втората опорна точка е Христос. Съединете се с Христос, както мъжът се съединява с жената, както братът – със сестрата, защото в съединението е силата; в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, култура.

Тази е мисълта, която ви оставям: „Никой не може да положи друго основание“. Основанието е в това, че животът, който сега минавате, е най-добрият, който Господ ви е дал. По-добър живот от сегашния по никой начин не може да ни се даде. Той е отличен, пълен е с такива блага, от които ние можем да направим чудеса. Вие не подозирате даже какви големи богатства са вложени в живота ви. Вие не подозирате какви сили носи той за бъдещето ви, за вашите постижения. Докато е в утробата на майка си, детето е микроскопично, но на деветия месец то става самостоятелен организъм. Тогава майката го ражда, като му дава условия да се развива, да расте. След 20 години то става мъж и почва да мисли. По същия закон човек спрямо Бога е микроскопическо същество, но един ден, като се развие и роди изново, като се издигне, ще разбере великите работи в живота. Но за да се повдигне, той трябва да измени своята глава, своя ум, своето сърце, своя характер, да почувства великото съзвучие в живота. Само по този начин човек ще мине в реда на ангелите и ще се приближи до Бога. Това е новото основание на човека.

Беседа, държана на 10 май 1915 г. в София.

Великден

Идете, прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа и учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века.

В проповедите на целия християнски свят днес се взима текстът за Христовото възкресение. Само в Америка има от 80 до 100 хиляди проповедници, а в България около 3300 свещеници, които проповядват днес върху възкресението и навсякъде се говори за него. Понеже толкова души говорят за възкресението, аз ще направя едно малко отклонение.

Мнозина разглеждат въпроса исторически и философски – възможно ли е възкресение? По този въпрос има спор и от чисто физиологическо гледище – възможно ли е човек да възкръсне? Идеолози и богослови пишат и се мъчат да докажат, че възкресението е възможно, но и те не могат да го докажат.

Спирам се върху думите: „Идете, прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа“. Дълбоко е учението за Отца и Сина и Светаго Духа. Какво е това учение? Често вие изговаряте думите: „Отец, Син и Свети Дух“, но какъв смисъл имат те за вас? Те имат смисъл само тогава, когато могат да произведат известен ефект върху вас. Когато държите в ръката си една кибритена клечка, вие не можете да опитате нейната сила, ако не я запалите; щом я запалите, ще разберете силата. И възкресението ще бъде неизвестен предмет за вас дотогава, докато не запалите тази дума като кибритената клечка, да произведе светлина във вашия ум и топлина във вашето сърце, или докато не я посеете като семка в земята, да изникне, да видите плода. Достатъчно е човек в живота си да има само една такава дума, която да разбере както трябва, за да стане гений; ако разбере две такива думи, той ще стане светия; разбере ли три, той ще стане едно с Христос. И тъй, във всеки език, който говорим, има думи, които, ако разберем, добиват магична сила за нас. Когато дигна своя жезъл при Червено море, Мойсей изрече една дума и то се раздели. Когато бе пред гроба на Лазар, Христос дигна очи нагоре, каза само една дума: „Лазаре, излез из гроба!“, и Лазар възкръсна. Господ в началото на Битието изрече само една дума, и светът стана. Вие говорите и пишете граматически правилно и със запетаи и точки, с въпросителни и възклицателни, разисквате върху важни философски въпроси, а не знаете как да наредите живота си. Вие приличате на онзи философ, който излязъл да се разходи с лодка по морето и влязъл в разговор с лодкаря: „Ти учил ли си? Знаеш ли нещо от астрономия?“ – „Нищо не зная.“ – „Ти си изгубил четвърт от живота си. Знаеш ли нещо от геология?“ – „Не зная.“ – „Изгубил си две четвърти от живота си. Знаеш ли нещо от математика?“ – „Не зная.“ – „Изгубил си три четвърти от живота си.“ По едно време се явила страшна буря в морето и лодката се намирала в опасност да се преобърне и потъне във водата. На свой ред лодкарят запитал философа: „Знаеш ли да плуваш?“ – „Не зная, не съм се учил.“ – „Ти можеш да изгубиш четири четвърти от живота си“, т.е. всичкия си живот. Сега и вие седите като този философ, разисквате по въпроса как се е родил и как е дошъл Христос на земята, но щом се яви буря в живота ви или се натъкнете на някакви мъчнотии и страдания, не знаете да плавате и започвате да потъвате във водата. Къде е вашата философия за живота? Къде остана вашата математика, геология, астрономия? Защо са тези науки, ако не могат да ви помогнат в такива критични моменти? Математиката е наука, която трябва да научи хората да построят правилно живота си. Биологията е наука, която трябва да научи хората да поставят клетките на своя организъм в пълен ред и порядък. Геологията трябва да научи хората на правилни отношения към земята.

В живота на Христос се забелязват три главни периода: раждане, смърт и възкресение. Тези фази трябва да бъдат присъщи и на обикновения човек. Когато Христос се роди, ангели се явиха на небето и възвестиха мир между човеците. Значи тържествено беше раждането на Христос, но същият този Христос беше изложен на позорна смърт. Хората и до днес се запитват: „Защо трябваше Христос така да умре?“ – Има ред причини за това. Христос беше изложен на позорна смърт, но в заключение Той възкръсна. И съвременните хора умират, но досега никой от тях не е възкръснал. И затова има причини. Сега ще направя едно съпоставяне между живота и смъртта. Когато Адам беше в рая, Бог му представи живота във вид на две плодни дървета, едното от които нарече „Дърво на живота“, а другото – „Дърво за познаване на доброто и злото“. В окултен смисъл под „Дърво на живота“ се разбира стремеж на всичко живо в природата към Божественото. Този стремеж върви от долу на горе. Той е прилив в Природата, който постепенно се увеличава, расте. Под „Дърво за познаване на доброто и злото“ се разбира стремеж на съществата да излязат от центъра на живота и да отидат към периферията. Този стремеж има посока от горе на долу и представлява отлив в Природата. Щом тези две течения съществуват в Природата, лесно е вече да се обясни произходът на смъртта. Два влака излизат от две противоположни посоки и се движат към една и съща точка. Какво ще стане с тях? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не можа да избегне катастрофата, умря. Който се опита да яде от плода на забраненото дърво, той ще свърши живота си като Адам. Това значи: в дена, в който човек хапне от плода на забраненото дърво, той влиза в отлива на живота, т.е. в течението, което върви от горе на долу, към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Христос дойде на земята именно затова – да извади хората от това течение и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, който наричаме възкресение. За да се възприеме животът, който води към възкресение, трябва да се разбере учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво се разбира под Отца? – Учението на Божията Мъдрост. Под Сина? – Учението на Божията Любов. Под Духа? – Учението за въздигането, за еволюцията на човека. Казано е в Писанието: „Който повярва в това учение, той спасен ще бъде“. Всеки трябва да разбере законите на това учение. Какво се изисква от вас? Мнозина от вас сте в положението на баща, но разбирате ли призванието си като баща? Всеки от вас е бил в положението на син, но знае ли какви трябва да бъдат отношенията на сина към бащата? В положението на Духа още не сте били, но ще бъдете. Сега именно се готвите да минете през Духа, който въздига хората, въздига Христос в тях.

За да разберете правилно Христовото учение, вие трябва да се освободите от някои връзки със света. Това не значи, че трябва да се отречете от света. Не, това е криво разбиране. Светът има две лица: едното е вътрешно лице, чисто, светло и Божествено лице; другото е външно лице, изложено на постоянни промени. Ето защо, когато се говори за отричане от света, трябва да разбирате отричане от външното му лице, от ония негови елементи, които имат преходен, измамлив характер. Тия елементи не носят нищо съществено за живота на човека. Обаче всичко друго, което служи за вашето повдигане, вие трябва да го пазите, защото е казано: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, да не погине всеки, който вярва в Него“. Че наистина светът има две лица, се разбира от стиха, който апостол Павел казал: „Образът на този свят прехожда“. Значи едното лице на света, което се мени, прехожда. Остава другото лице, което не се мени. Човек се ражда, расте и мисли, че може да оправи и да завладее света, но като достигне 45–50-годишна възраст, забелязва известно отслабване на силите и се отказва от тази идея. Той става любезен, внимателен и кара младите да работят за него. Той започва да мисли само за старостта си, че ще заболее, ще умре. Питам: Защо старият човек отправя погледа си все към центъра на Земята? Защо не държи в ума си светли мисли, които ободряват духа му, които обновяват и водят към възкресение? Съвременните хора са заразени от мисълта, че човек не може да възкръсне, да оживее, да се роди изново. Там именно е най-голямата измама в света. Човек може да възкръсне тъй, както може и да умре. Смърт и живот са две относителни неща. Ако влезеш в противоречие със силите, със законите, които действат в разумната Природа, ти ще бъдеш смачкан, разрушен. Влезеш ли в съгласие със силите, със законите на разумната Природа, ти ще бъдеш въздигнат, ти ще възкръснеш от гроба. За да дойде възкресението, вие трябва да се освободите от известни спънки, от известни препятствия, които са предадени по наследство във вашите души.

Ще приведа един пример за обяснение на един велик закон, който регулира живота. Няколко английски моряци излезли един ден от парахода, на който работели, за да посетят един европейски град. Те обикаляли града, ходили тук-там, влизали в разни кръчми, докато се напили добре. Вечерта се върнали на пристанището, качили се в лодките си и започнали да гребат, но забравили да развържат лодките от колците, за които били завързани. Те гребали цяла нощ и мислили, че наближават парахода. Каква била изненадата им сутринта, когато видели, че са все още на брега! Защо не стигнали до парахода? Те едва сутринта разбрали грешката си, че забравили да развържат лодките си. Малкото въже, с което лодките им били завързани за колците, ги задържало цяла нощ на едно място. То ги свързвало. Това въже било тяхната спънка. И ако съвременните хора не могат да възкръснат, тази е причината – те са завързани с по едно малко въже за някой колец. Същото правят и малките деца. Някое малко дете хване една птичка, върже я за единия крак с конец и я пусне да хвърчи. Птичката литне нагоре, но скоро след това пада на земята. Защо? – Вързана е с конец. Така са вързани и съвременните хора. Хората трябва да имат висок идеал! Какъв? – Който да ги тегли към небето. Някой казва: „Хвръкнах, но скоро паднах на земята“. Защо? – „Аз сам не зная.“ Казвам: Вързан си бил. Имал си някакво съмнение в ума си, или си искал да разрешиш някакви важни въпроси, а не си могъл. – „Какво да правя тогава?“ – Развържи лодката си от кола, загреби с веслата си и тръгни напред и нагоре към целта. Каквото и да прави, човек не може да избегне от последствията на своя живот. Не мислете, че вашите мисли и чувства не упражняват влияние върху самите вас! Всяка мисъл и всяко чувство, колкото и слаби да са, упражняват влияние не само върху вас, но и върху вашите ближни. Във Второзаконието е казано, че за всяко престъпление Бог въздава на човека до четвъртото коляно, до четвърти род. Оттук следва, че в продължение най-много на сто години трябва да се ликвидира с всяко престъпление. Онези, които са изучавали този закон, са забелязали следното: ако жена от черната раса има сношение с мъж от бялата раса, в първото поколение детето може да бъде бяло. Обаче във второто, третото или четвъртото поколение непременно ще се роди черно дете. Ако пък още в първото поколение се роди черно дете, с това се прекратява кармата. Обаче този закон има и обратно действие: ако жена от бялата раса има сношение с мъж от черната раса, в едно от четирите поколения непременно ще се роди черно дете. Ако едно черно дете се роди от жена и мъж от бялата раса, те ще се чудят, откъде е дошло това дете при тях. Те не подозират даже, че някоя тяхна прабаба, преди сто години е имала сношение с черен мъж. Казвам: Същият закон работи и в чувствата, и в мислите на човека. За пример някой седи спокойно и изведнъж, през ума му мине една лоша мисъл. Откъде е дошла тази лоша мисъл? – Преди сто години този човек е бил в сношение с черен мъж или с черна жена. Черният мъж или черната жена представляват изкушението в света. Всяка лоша мисъл или всяко лошо чувство е дете на онзи, който ги отхранва. Това става по закона на кармата. Строг е кармичният закон. Вие трябва да се пазите от него, защото не можете да избегнете последствията му. Не давайте място на лоши мисли в ума си. Ако ги допускате в ума си, те ще изработят свои форми, които за в бъдеще ще ви спъват. Въпросът не стои в това, че някой се е родил от баща или майка от бялата или черната раса, важното е, че вибрациите на хората от черната раса значително се различават от тия на бялата раса, вследствие на което на последната предстоят усилия, работа, докато се справи с тях. Стремежът на хората от черната раса е към земята, а не към небето. Те са хората на онова дърво, от което е яла Ева, първата майка на човечеството. Стремежът на хората от бялата раса е към небето. Този стремеж сега именно най-силно се проявява. Те искат да бъдат хора на Дървото на живота и да ядат от неговите плодове. Следователно, от което дърво ядем, такива ставаме. Дървото на живота – това е Христос. Когато тази велика мисъл проникне в ума ви, тогава ще дойде спасението. Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Отца, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от малки до големи, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпнали Христос, т.е. когато прекъснали течението на тази сила, на тази струя, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Писанието казва, че след това Христос слязъл в ада, там да проповядва своето учение. Всички, които Го послушали, излезли от ада и отишли да живеят на земята. Не бяхте ли и вие там, когато Христос проповядваше? – И вие сте били там, но сте забравили. Какво каза Христос, когато слезе в ада да ви извади от тъмнината? – „Идете и не грешете вече!“ Сега и аз казвам: Ако грешите, вие ще раждате черни деца и страданията ще идват едно след друго. Понеже Христос е вече на земята, Той е решил да избави човечеството и ще го избави. Няма сила в света, колкото и мощна да е, която може да противодейства на Христовата сила. Христос казва: „Никой не може да вземе от ръцете ми овците, които Отец ми е дал, понеже няма по-голям от Него“. И ако някога се яви съмнение в душата ви, знайте, че това е вашият черен баща. Скъсайте връзките си с него! Чистият не трябва да се свързва с нечистия. Когато майката види детето си оцапано, веднага ли го прегръща? Не, първо тя ще го накаже малко, после ще го окъпе, облече с чисти дрехи и след това ще го прегърне и целуне. Това е най-простата философия на живота. Някой казва: „Никой не ме обича“. – Кални са дрехите ти, приятелю! Щом искаш да те обичат, иди на баня да се окъпеш, да изчистиш тялото си както трябва. След това изчисти сърцето, ума си и виж тогава дали ще те обичат хората, или не. Така изчистен, окъпан, човек е готов за възкресение. Христос възкръсна, но за да дойде до възкресението, Той мина първо през разпятието. Какво означава кръстът? – Кръстът представлява мрежата на куба, т.е. кубът, поставен на плоскостта. Същевременно кубът представлява човешката къща. Христос беше разпнат на кръст, на този разтворен куб, с което Бог искаше да каже на хората да отворят прозорците и вратите на къщите си, да ги измият, изчистят основно, да ги приготвят за деня на възкресението. Подават кръст някому и казват: „Целуни този кръст!“ Казвам: Преди да целунеш този кръст, той трябва да се пречисти. Кръстът е в ума, в сърцето на човека. Следователно не можете да целувате кръста на човека, докато не е абсолютно пречистен, т.е. докато умът и сърцето му не са съвършено пречистени. Всички хора са живи кръстове, които трябва да се издигнат. Щом стане това, около този кръст ще се образува една окръжност, която означава вечността. Ето защо кръстът ще се превърне в колело, което ще бъде в постоянно движение.

Със своето учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този ред, човек първо трябва да има идея, която да постави за основа на живота си, и след това трябва да се стреми да постигне тази идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на своя неумолим егоизъм и всеки мисли само за себе си, всеки желае да бъде пръв. В една от своите картини един художник представил много добре човешкия егоизъм. Той нарисувал един висок планински връх, на който се издигал един идол. Милиони хора поглеждали към този връх и всеки се стремял пръв да стигне там, да се поклони на идола. Който пръв тръгвал към върха, веднага бивал задържан от другите, да не би той да стигне по-рано от тях. Така се спъвали те един друг, вследствие на което нито един човек още не е стигнал върха. Какво виждаме в живота? И до днес хората продължават да се борят, да се теглят един друг, за да не би някой от тях да стигне върха, да получи венец за заслуга. При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция, който пръв постигал целта, той взимал венец. Обаче в стремежа на човека към Христовия подвиг всеки, който изпълни Неговото учение, може да получи венец.

И тъй, три важни неща, три важни думи има в учението Христово: Отца, и Сина, и Светаго Духа. Ако можете да произнесете тия думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в учението на Христос. Когато произнесете думата „Отец“, вие трябва да почувствате пулса на вашия Отец, Който движи света. Вие трябва да Го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете. Да чувствате Божията мисъл, това значи да я разбирате и познавате. Ако всичко това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: „Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашите желания“. Всички трябва да имате синовни отношения към Бога, да изпълнявате длъжностите си към Него като към свой Баща. Той не слезе на земята, но изпрати своя Син в жертва, за да не загине всеки, който вярва в Него. На същото основание, веднъж дошли на земята, и ние трябва да се жертваме. Мнозина се страхуват от жертвата, като казват, че в жертвата нямало живот. Те се намират в недоумение пред думите на Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. За да живеем, ние всеки ден ядем. Нима житните зърна, растенията и плодовете, които ядем, не умират, не се жертват за нас? Тази жертва трябва да се оправдае! Те казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за вас, стига вие да станете човеци“. Милиарди същества слугуват на хората, но какво правят те в замяна на това? Те се занимават със схоластични въпроси, както богословите от средните векове, които философствали колко дяволи могли да играят на върха на един нож.

Казвам: Христовото учение крие в себе си смисъла на живота. Между две велики епохи всякога има една низина. Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че и в него има вдлъбнатини и издигнатини. Човешката мисъл може да циркулира благодарение на тия вдлъбнатини и издигнатини в мозъка. И земята има също така вдлъбнатини и издигнатини, благодарение на които ние живеем. Някой казва: „Аз не искам да живея в долина“. – „Къде искаш да живееш?“ – „На някой висок планински връх.“ Питам: Колко хора могат да живеят на един планински връх? Всички хора не могат да живеят по върховете. Едни ще живеят в долините, а други – по върховете. Всеки човек ще живее на своята собствена земя: веднъж ще бъде в долината, друг път – на върха; трети път ще слезе пак в долината, четвърти път ще се качи на върха. Така той постоянно ще слиза и ще се качва, докато най-после разбере, че еволюционният закон е движение по счупена линия, в която има низини и височини. Когато човек научи Христовото учение, което се отнася до кръговото движение на вечността, той ще влезе в друга еволюция, в която няма слизане и качване, но кръгообразно движение. „Кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа.“

Учението на Духа е реално учение, което съвременните хора отричат. Отец е творецът на нещата. Духът подразбира единство, подразбира и множество на нещата. Христос, Синът, представлява соковете, които постоянно текат в Дървото на живота. Духът представлява още условията, в които живеем. Съвременните астролози казват, че човек се намира в общение с цялата вселена, т.е. всички същества се намират в известно съотношение помежду си. Сърцето, мозъкът, очите, ушите, носът, устата като удове, през които минават сили, съответстват на известни същества в пространството. Когато между някои от тях започне борба, в съответната част на тялото си човек усеща някаква промяна. И наистина виждаме, че той започва да се оплаква от болка в ръката, в крака или в друга някоя част на тялото. Това се дължи на някакво външно влияние, което според учените иде или от Юпитер, или от Сатурн, или от Марс и т.н. Някой ще възрази: „Как е възможно Марс например да влияе на хората?“ Питам: Ако един народ със своите мисли може да окаже влияние върху друг народ, защо една планета да не може да направи същото? Ние виждаме, че Англия, Франция, Германия, Русия и другите държави взаимно си оказват влияние. На същото основание и съществата, които живеят на Марс, чрез своите мисли оказват известно влияние върху хората. Техните мисли минават през пространството, като образуват едно течение. Който попадне под влиянието на това течение, той става войнствен. Съвременните хора са под влиянието на Марс, вследствие на което те се бият, воюват, докато това влияние постигне своята цел. Ще кажете, че Христовото учение е за мира, следователно не би трябвало да има войни. Наистина Христос е за мира; обаче наруши ли се този мир, това равновесие, което Природата е поставила, войната неизбежно ще дойде. При сегашните разбирания на хората нарушеното равновесие може да се възстанови само с война. Ние виждаме този закон и в практическия живот. Когато домакинята иска да извади масло от млякото, тя слага млякото в бутало и го бие. Ето защо войната в света ще престане само тогава, когато хората добият масло. Защо воюват хората? – Да добият масло. Христос казва: „Аз искам от хората масло, с което да се намажат, да станат по-мекички, по-нежни“. Съвременните хора са твърди, повече корави, отколкото трябва. Че им е нужно масло, се вижда от притчата за петте неразумни деви, които забравили да вземат масло за светилниците си и останали вън. Който иска да влезе в Царството Божие, той непременно трябва да има масло за светилника си.

Това е учението на Духа. Сега аз говоря в алегоричен смисъл, но ако помислите дълбоко върху този въпрос, ще видите, че има сили, които действат смекчително върху човека и ще разберете отношенията им към него. Питате: „Защо Господ създаде света?“ – Да се учите. Духовете, които бяха създадени най-напред, станаха кристали. След тях трябваше да се създаде земята, с нови клетки, в кръгообразна, а не в геометрическа форма. За да се развива, да се превърне в растение, кристалът трябва да стане жива клетка. По силата на този закон и най-благородното растение трябва да превърне своите дървени, неподвижни клетки в мускули и нерви, за да може като животните да чувства и да се движи от едно място на друго. По същия начин и ние трябва да изплатим всичко, за да образуваме в себе си онази клетка, която създава светиите. Засега хората са мъртви. В небето те са посадени с главата надолу. Човек трябва да се пожертва, да стане разумна клетка, да стане едно с Христос и като мине през Неговото тяло, през Неговия ум, през Неговото сърце, да се тонира, да разбере дълбокия смисъл на нещата. Сега аз няма да обяснявам тия отвлечени истини, защото ще се отклоня от главната тема.

Първото нещо в живота е послушанието. В древността един гръцки ученик искал да изучи тайните науки – затова отишъл в Египет, в тъй нареченото училище „Бяло Братство“. Главният жрец на храма на Изида, като го развеждал на много места, завел го най-после пред една статуя и му казал: „Това е Истината“. – „Защо не ме доведохте най-напред при Истината, ами ме развеждахте другаде? Първия път още трябваше да ме доведете тук“ – възразил ученикът. – „Не може, такъв е пътят към Истината. Внимавай да не вдигнеш завесата на тази статуя, да не се докоснеш до нейното було. Изучавай я само отвън.“ В ученика се зародило голямо желание да види какво има отдолу под туй було. Той рекъл: „Ако вдигна това було, ще намеря Истината и като се върна в Гърция ще обладавам голяма сила“. Една вечер той излязъл тихичко, влязъл в храма и вдигнал завесата. Обаче сутринта го намерили мъртъв пред статуята. Какво е научил той? – Нищо. Някой казва: „Я вдигнете завесата, искам да видя Истината!“ – Опасно е преждевременно да се вдигне булото на Истината. Човек трябва да е готов за този момент. Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем този момент. Най-първо вие трябва да разберете кой живот води към спасение. След това трябва да минете през друг процес, за който е казано: „Ако не се родиш изново, няма да влезеш в Царството Божие“. И на Никодим е казано, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие. Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира процес на пресичане, прекъсване. Прераждането е процес на дисхармония. Да се преродиш, значи да почнеш отново работа, която си напуснал. Хващат те, затварят те и като лежиш 10 години, остават ти 15; един ден избягаш, но пак те хванат и те сложат в затвор за още 10 години, стават пак 25 години. След пет години пак избягаш. Хващат те, отново те затварят за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Значи преражда се онзи човек, който не иска да излежи наказанието си. Или в друг смисъл: преражда се онзи, който е пратен на земята, но не иска да живее, както Бог е определил. Той иска да живее по лесен начин, да избяга от затвора. Тогава именно ще го хванат, пак ще го сложат в затвора и ако постоянно бяга, во веки веков няма да се свърши този затвор. Законът на новото раждане подразбира изпълнение на волята Божия. Не е мъчно човек да изпълни волята Божия. Мъчнотията лежи в неразбиране на живота. Съвременните хора имат склонност да критикуват. Всеки вижда грешките на другите: „Еди-кой си не живее както трябва“. – „Ами ти живееш ли така?“ – „Той не е добър.“ – „Ами ти добър ли си?“ Преди всичко човек трябва да познава себе си. Той трябва да проучи своята конструкция. Знаете ли защо Господ ви е сложил нос, две очи, две уши? Знаете ли защо някои очи са черни, други сини или зелени и защо са веждите на човека? Очите образуват осморка. Какво означава числото осем? То е число на работата. Носът пък е ралото в човека. Като поставите човека хоризонтално, това показва, че той трябва да оре. Тогава Божествената благодат ще слезе върху него, ще възрасти онова, което е посял. Питам: В какво се заключава мисленето? Какъв процес е мисленето? Някой ще каже, че мисленето е процес на съсредоточаване. Какво нещо е съсредоточаването? Преди години срещнах във Варна един българин, човек със свободни възгледи, който ми каза: „Спечелих осем хиляди лева, но услужих с тях на един търговец, който фалира. С него заедно и аз губя, но добър е Бог, пак ще спечеля“. Казвам: Ето един човек, който е разбрал закона. Той не е окултист, но познава един закон, който ще го научи какво да направи, за да спечели пак. Той си казва: „Господ дава, Господ взима“. Богатството, силата, знанието са преходни неща в живота на човека. С тях Бог ни изпитва, както майката изпитва децата си. Често майките наричат децата си ангелчета. Някоя майка казва за детето си „моето ангелче“. Казвам: Опитай го и виж дали ще стане ангел. Дай му една ябълка и му я поискай назад. Ако върне ябълката, без да се разгневи, то ще стане ангел. Ако не я върне, няма да стане ангел. По същия начин Господ ви дава едно благословение и казва: „Дайте от вашето благословение и на другите!“ – „Не давам.“ – Ето едно неизвестно, което не сте разрешили. – „Ами аз не вярвам в живота!“ – Това е второ неизвестно, което не сте разрешили. – „Аз ще бягам от живота.“ – Трето неизвестно. Често вие решавате задачи с няколко неизвестни, намирате на какво са равни тия неизвестни, а като дойдете до живота, не можете да ги решите. Всяко неизвестно има свое съдържание, своя стойност, която може да се определи само когато човек работи. Следователно, за да определите на какво е равно всяко неизвестно, вие трябва да впрегнете на работа своите мисли и чувства. Когато човек не може да разреши неизвестните в своя живот, той плаче, чувствува се нещастен. Светът е училище, в което може да се запише само онзи, който иска да учи. Ако не искаш да учиш, да се съсредоточаваш, кой те е заставил да влезеш в това училище? Щом не искаш да учиш, по-добре влез в растението, в минерала. Само чрез усилено съсредоточаване ти можеш да разбереш учението на Отца и Сина и Светаго Духа и да възлюбиш Господа. Мнозина казват, че глупавият само люби. Не, любовта е неизвестно, което трябва да се изчисли, да се определи неговата истинска стойност. Само от гледището на учението на Отца и Сина и Светаго Духа може да се разреши и загадката на Любовта.

Учителят на това учение слиза всяка сутрин и посява в душите ви по една мисъл, но вие въпреки това обеднявате. Защо обеднявате? – Понеже не можете да оцените мисълта, която Христос ви дава. Някой казва: „Аз искам слава, искам богатство, знание“. – Благата, които Христос дава, са по-съществени от тия, които вие искате. Славата Божия струва повече, отколкото славата на человеците. Христос иска всинца ви да сложи на власт, да станете господари над живота и смъртта. Знаете ли кой създава смъртта? – Тия милиарди духове, които постоянно разрушават. Всеки ден вие се изпълвате със съмнения, завист, а при това искате да бъдете хора на прогреса! Срещат се дори такива, които говорят за окултизъм, а мисълта им не е свободна и те не разбират живота. Христос възкръсна и показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането. Що е раждане? Толстой разправя един свой сън. Той сънувал една нощ, че е бременен и се мъчил да роди, но усещал големи болки. Като се събудил сутринта, той запитал: „Големи болки ли изпитват жените при раждане?“ Като му отговорили утвърдително, той рекъл: „Не е лесно човек да бъде жена!“ Във вашия ум се зачене една мисъл, но колко страдания ще ви причини тя, докато я родите! Не мислете, че страданията са лош признак. Както майката дава от себе си, така и вие трябва да дадете нещо на вашата рожба. Вие трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл в ума си. Най-после вие трябва да имате смелост да отвалите камъка от гроба, да не седите като съвременните философи и да разсъждавате възкръснал ли е Христос, или не. Има хора, които са били там, когато Христос е възкръснал. Ще кажете: „Докажи!“ Мога да ви докажа, но трябва да заемете същите отношения, трябва да се спази един важен закон. Що е доказване? – Ще заведеш човека на известен път и ще му посочиш начин, по който той сам да провери истината.

Настанал е последен час и всинца трябва да възкръснем. Трябва да възкръснем и ще възкръснем! Щом дойдете до възкресението, вие не трябва да питате дали Христос е възкръснал, но запитайте наближило ли е времето за вашето възкресение. Мнозина и до днес задават въпроса: „Три дни ли е лежал Христос в гроба?“ Оставете този въпрос настрана. От осем хиляди години насам и вие лежите в този гроб. Не е ли достатъчно това време? – Достатъчно е. Ангелът, който слиза отгоре да отвали камъка от гроба, е Христовият зов, който казва, че второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на гроба ви не е отвален, може ли Христос да каже: „Лазаре, излез вън!“ Вашите ближни и приятели трябва да ви направят поне тази услуга – да отвалят камъка от гроба ви. Тогава Христос ще каже: „Станете!“ – и вие ще възкръснете.

На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни и казвам: Христос иде!... Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!“

Беседа, държана на 22 март 1915 г. в София.

Многоценният бисер

...който, като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все, що имаше, и купи го.

Тази сутрин ще говоря върху най-маловажния наглед стих от прочетената глава из Евангелието на Матей във връзка с друг един закон, седмия и най-велик закон на природата – закона за рода.

Всяко нещо има род – мъжки и женски. Кой не знае що е мъж и що е жена? Има само спор кой от двата пола стои по-високо. Казват: „В началото, когато Бог създаде човека, направи мъжа“. И мъжете, като защитават този въпрос от свое гледище, доказват, че поради това те седят по-високо. Жените пък, като защитават своята кауза, казват, че те именно седят по-високо от мъжете. По този въпрос има спор и в науката и между учените хора. Дълго време учените са измервали мозъците на мъжа и жената, за да видят колко грама тежат, и по тежестта са определяли техните качества. Те са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът стои по-горе от жената. Обаче има аксиома в херметическата философия, според която всяка истина е наполовина истина – обратно: всяка лъжа е наполовина лъжа, сиреч, всяко твърдение е наполовина вярно и всяко отрицание – пак наполовина вярно. Следователно, когато човек твърди нещо, ако иска да е прав, той трябва да намали с 50% своите твърдения. Вие знаете приказката за онзи мъж, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки в гора и избягах!“ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали още.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са, где ще се съберат 60 мечки да те гонят?“ – Мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „Шумна нещо в храсталака, приличаше на мечка, но мечка ли беше, не зная“. И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, но ги разглеждат субективно. Не разглеждат предметите обективно значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна. Съзнателно – това е мъжката страна, подсъзнателно – женската страна. Във философията има различни термини. Казват за пример, че някой човек има обективен ум, а друг – субективен. Всеки предмет трябва да се изучава от тия две гледища и тогава ще имаме вярно понятие за него.

Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената?“ Има отношение. Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път в мидата попада малко пясъче и тя почва да изпуща от себе си течност, с която го обвива, за да не я безпокои. Мидата го вае като скулптор. Не само че го прави гладко, но същевременно го превръща в ценен бисер. Ако пясъчето не попадне в мидата, то не ще има никаква цена. Понеже има известна грапавина, то започва да безпокои мидата и я кара да мисли: да го изхвърли – не може; да го изрита – крака няма; да му каже да излезе вън – език няма. Дохожда ѝ най-после на ума да го направи ценно и му казва: „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценен“. Ето учението на Христос, Който казва: „Възлюбете враговете си!“ Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създава бисер, за който плащате скъпо. Не само това, но Христос похвалва тази мида, че е извършила прекрасна работа. Питам: Ако Христос дойде между вас, ще намери ли работите ви така съвършени, както работата на тази мида? Ще намери ли Той бисери? Казвате: „Условия нямаме“. Жените казват: „Когато ние трябва да работим, мъжете ни спъват; условия нямаме, къща нямаме, това-онова нямаме, не можем да работим“. Мъжете пък от своя страна казват: „Не можем да работим, защото жените ни смущават; обществото ни пречи, спират ни“. А мидата не казва, че няма условия – без крака, без ръце, без език и без човешки мозък от пясъче тя създава бисер, за което и Христос я похвалва. Питам: Не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Вие можете да направите нещо повече от нея.

Сега да дойдем до основния закон. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената. Всеки оттенък, всяка черта на човешкото лице се дължат на вътрешна, дълбока причина в душата на човека. Като разглеждате този предмет, вие считате, че между мъжа и жената няма разлика. Някой път жената иска да стане мъж; мъжът обаче никога не желае да стане жена. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Какъв прогрес щеше да има тогава в света, ако се раждат само мъже? Първо Бог направи мъжа. Последният обаче каза: „Тази работа не може да бъде така, аз сам не мога да я свърша. Как ще обработвам сам тази толкова голяма градина и рая, дърветата, които са в нея? Животните пък не могат да ме разбират“. Тогава Бог каза: „Много добре, аз ще ти направя другар като тебе, да ти помага“. И тъй се яви на сцената този велик закон, този процес, който движи света. Никакъв прогрес, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не съществуваше този закон. Вие гледате само външната страна на нещата, но в тях има много по-дълбок смисъл. Единственото нещо, което знаете в Природата, е само женският пол; мъжкият пол е невидим. Слънцето, което виждате, е женско слънце – мъжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия от мъжкото слънце. И съвременната наука потвърждава това, като казва, че всяка енергия се проявява в отрицателния полюс на електрическите токове.

Някои хора взимат думата отрицателен, или пасивен, в лош смисъл. Под „пасивен“ разбираме слаб, безхарактерен, безволев. Това е криво разбиране, затуй са заменили думата „отрицателен“ с израза катодни лъчи – полюсът, в който се появява всяка енергия. Въз основа на този принцип ще изясня много неща. Човек има мозък, но някой път вие казвате: Нищо няма в ума ми. Защо няма нищо в ума ви? Защото вие сте една безплодна жена, която не може да ражда. Някой казва: „Не мога да обичам“. – Значи ти си безплоден. Който не може да мисли и чувства, бил мъж или жена, той не може да ражда. За всяко нещо, което не ражда, в Писанието е казано, че е близо до пъкъла. Аз бих желал всеки от вас да ражда; най-голямото благословение за човека е, когато той знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създава една добра мисъл, едно добро желание в себе си? Създаването е творчески принцип, достоен само за мислещи същества. Разбира се, аз не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, но за съществата от мъжки и женски пол. Това наричаме в християнската философия Христос-Богочеловек. Принципът, за който Христос казва: „Отец живее в мене“ – никой не Го е разбрал. Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. Майката знаем, защото Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава, Него ние знаем. Казва се в Писанието: „Христос дойде на земята да ни изяви Отца“. По същия закон човекът, който е слязъл от небето, първоначално е приличал на онова малко безформено, нищожно пясъче, но след като Божественият Дух е работил дълго време, направил е от него бисер. И за туй, което имате в себе си, вие трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако днес имате някаква цена, трябва да благодарите на Божественото съзнание, което е работило дълго време върху вас.

Казвам: Според това схващане някой път ценността на нещата стои в тяхното съдържание, а някой път – в тяхната форма. Вземете един мраморен камък, изваян от един велик скулптор, който е вложил в него една прекрасна велика идея, и вижте къде лежи тази идея. Тази идея лежи в онези тънки чертици, които художникът е прекарал над камъка. Ако някой глупак дойде и разруши тези чертици, ще видите само един прост камък, който няма никаква стойност. Всичко, което ви придава цена, това са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които Божественият Дух е начертал върху вас. Само ония черти дават цена на човека, които Бог е написал върху вашия мозък, върху вашето сърце и вашата душа. И в научна форма е казано същото. Съвременните учени твърдят, че толкова повече мисли може да произведе вашият мозък, колкото повече гънки има той. Що са гънките? Това са ония вложени черти, които се виждат върху него. Тия гънки, тия вадички канализират вашите мисли. Някои хора искат лицето им да е гладко като топка; те мислят, че човек е красив, когато е гладък. Не, тогава лицето е маска. Трябва да има известни черти върху лицето на човека, които да показват: първо, че той е добър; второ, че е справедлив; трето, че има любов, че е мъдър, че е истинолюбив. Тези неща трябва да се изявяват навън. Следователно всички хора са написана книга, върху която се четат техните качества. Някои хора ме питат: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам; виждам Го, като ми говори; слушам и чувам Неговите думи. Човешките думи могат само да се слушат, а Господните могат и да се виждат. Бог, Който е слава, се е въплътил в Христос и е станал видим. Всеки от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима. И след това ме питате, чел ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години вече как Го чувам. Христовото учение е отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която можем да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме. В един анекдот се разправя за един учен европеец, който се занимавал с окултните науки. Той искал да проследи дълбоките тайни на Природата и попаднал веднъж в едно общество, където всички хора били слепи, с очи вдълбани навътре. Като се разговаряли с него, те рекли: „По какво се отличава този човек от нас?“ Като го пипали, те разбрали, че неговите очи били изпъкнали и само тази била разликата. Тогава те рекли: „Чакайте да махнем тази височина навътре, за да прилича на нас“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятия за света, за мъжа и за жената, каквито ние имаме, ще мислиш като нас“. Да, тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работите, да градите.

Често питате: „Защо са тези нещастия?“ Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространството, небето, знаете колко звезди има на небето; знаете да правите разни съединения; знаете какво е кислород, водород, азот, а не знаете да уредите вашия дом. Значи има неща, които не знаете. Някои казват: „Има неща непостижими в живота“. Като говорите върху тия неща, трябва да знаете, че всяко нещо е относително непостижимо, а не абсолютно. Всяко нещо е постижимо, но време се изисква за постигането му. Едно дете първо разбира малко, после – повечко, и като стане възрастно, неговият възглед върху света се изменя. Сега ще ви задам въпроса: Като дойдете след хиляда години на земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, че те ще бъдат като сегашните, но с някакъв плюс отгоре. Ще се върна към въпроса. Туй различие защо съществува? Хората не трябва да бъдат еднакви. Законът е такъв: по същество хората са еднакви, но различни по степен. Между хората всякога трябва да съществува известна разлика. Това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както в тоновете на музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно се намира хармонията, от която ние се възхищаваме. Трябва да дойдем до тази хармония, която в действителност по същество се среща у мъжа и у жената, и да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на Любовта. Любовта не може да се появи в мъжа. Аз не говоря за мустакатия мъж, защото и жената може да има мустаци, както имат и някои животни, но имам предвид известни качества, които отличават жената от мъжа, и тия качества вечно ще пребъдват в нея. В мъжа се крие друга Божествена сила, която се казва Мъдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да придобиете Истината, трябва да намерите баща си – Мъдростта, и майка си – Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат що е Истината и как може да се прояви тя. Истината върви по бащина линия, тя е пак от мъжки пол – тя е синът на Любовта и Мъдростта. Бащата и майката, т.е. Мъдростта и Любовта, като заченат, ще родят и добродетелта; това е вашата сестра. А добродетелта и истината съединени, това е правдата. Така стои този въпрос. Искате ли да създадете този бисер, вашата душа именно трябва да го обработи. С какво се занимават хората? Често ме питат: „Ами ти проповядваш ли неща, съобразни с църквата?“ Аз проповядвам неща, които са съобразни с великия Божествен закон. Пред Господа не лъжа. Дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред небето, ред ангелите, пред светиите. Този е важният въпрос за мене. Ако всички схващат учението така и мислят по този начин, няма от какво да се плашат. Някои казват: „Ти имаш цел да образуваш секта“. – Ония, които образуват секти, според мене са дребнави хора. Всеки може да образува секта. Как? Вземи брадва, нацепи дървото и ще направиш секта; вземи чук, начукай камъка и ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска черква спорили по въпроса: когато се освещава причастието дали да се вдигне чашата, или не. Ония, които поддържали, че трябва да се вдигне чашата, забравили да я вдигнат. Често и вие забравяте това, което проповядвате, забравяте оня принцип, който ви съединява. Нашата задача е да въдворим Царството Божие на земята. Ние искаме да образуваме секта, но каква? Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца; всички мъже и жени да станат деца и синове на Царството Божие, да заживеят на земята, както трябва. И сега, когато хората се оплакват, че големи нещастия настанали, аз казвам: Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат. Защо? Ако водата, която е седяла дълго време в едно шише, не се излее, не може да се сипе в него нова. Когато Христос дойде на земята, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот, но те казаха: „Ние Мойсей познаваме, тебе не познаваме; ти искаш да образуваш секта“. Но Той, както виждате, не създаде секта, макар че от еврейско гледище Той беше еретик. Някои питат: „Ти правоверен ли си?“ – Аз мога да бъда правоверен пред Бога, но от гледището на църквата да не бъда такъв. И за Христос казваха, че иска да унищожи еврейския народ, но след 2000 години не трябва да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпнаха Христос? Нищо не спечелиха. Те се разпръснаха по целия свят. Да се разпне човек, по-лесно нещо от това няма – четири гвоздея са необходими. Ще се върна пак на нашия предмет. Аз искам да разсъждавате, да мислите дълбоко върху нещата. Във връзка с принципа за мъжа и жената ще кажа още нещо. Първо, вие трябва да любите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила; второ, да любите ближните си както себе си; трето, да любите и враговете си. Аз току-що говорих за враговете ви и за малкото пясъче.

Христос не дойде на земята да спасява благородните, праведните, а ония пясъчета – за тях слезе в ада, да ги извади навън. За да се извадят бисерите от мидата, тя трябва да се хване и да се разтвори. По същия закон се хващат хората на небето, разтварят се и като се намери в тяхната душа бисерът, той се изважда. Като умре някой, казват: „Умря мидата!“, и тръгнат подир нея и нареждат: „Горката мида, отиде!“ Казвам: Тя е отишла на небето, за да занесе бисера, който е създала и обработила; ако не беше го направила, тя нямаше да отиде на небето, нищо нямаше да струва. Ще се спра върху някои основни черти на мъжа и жената. Онези, които дълго време са изучавали човешката конструкция, казват, че външните черти на човека се дължат на вътрешното му естество, т.е. какъвто е човек отвътре, такъв е и вън. За това две убеждения няма. Те казват, че ходилата на краката в правилно развитите мъж или жена трябва да съставят една шеста част от неговия ръст; лицето трябва да съставя една десета от ръста; гърдите – една четвърт; дължината на ръката от китката – една десета; мярката два пъти около китката на ръката трябва да е мярка на врата. Разбира се, като дойдем до отделния човек, все ще намерим известни различия: някои мъже и жени са с продълговати, крушообразни лица, други – с валчести. На какво се дължи това? Хората с валчести лица не са толкова активни; те са примирителни, дипломати – били те мъже или жени. Валчестите лица са свойствени, присъщи повече на жени, които вървят по женска линия. Като описвам тези неща, искам да ви дам ново направление, да схващате християнството в неговия дълбок смисъл, като наука за живота. Християнството е положителна наука, която трябва да ни научи как да живеем. Хората се различават само в приложението: има приложение във физическия живот, а друго – в духовния. Мъжете и жените не могат да бъдат еднакви, между тях трябва да има разлика. Ако мъжът ти е активен и пъргав, радвай се и не казвай: „Аз не искам да бъда мъж“. Във всяка проява трябва да има активност – ако не във физическия свят, поне в умствения; ако не в ума, тя трябва да бъде в сърцето. Човек трябва да бъде активен. Активност значи работа, произвеждане в трояко направление – физическо, умствено и духовно. Всички хора не могат да работят едновременно на едно и също място, в едно и също направление. Те ще работят в различни области. Различието, което съществува между хората, може да роди и дисхармония, и хармония – от тях зависи. Когато и мъжът, и жената са сприхави, те трябва да си отстъпват; когато единият каже нещо, другият трябва да го изслуша; когато единият свири, другият трябва да слуша. Този е законът, който действа на физическия свят. Ако единият мълчи, другият оценява това чувство на търпение и ще се отплати в друго отношение. Обаче, ако жената не държи това поведение, мъжът ще каже: „От моята жена по-лоша няма; тя има много дълъг език. Да ни освободи Господ: или мене от нея, или нея от мене!“ Не мислете, че ще бъдете освободени: ако тук сте се преследвали, и на другия свят ще се преследвате. Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота. Ще правите хиляди грешки, за тях Господ няма да ви съди. Той ще ви прости, но при условие – да научите Божествения Закон и да работите. Обаче, ако след сто грешки не научите никакъв урок, Господ няма да ви прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, това е в реда на нещата – те не са току-тъй поставени. Който се качва на крушата, той не трябва да бъде облечен с дрехи, които се късат. Аз съм виждал деца, закачени за крушата, които после със стълба свалят оттам. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече!“ Бодлива е, но хубави круши дава. Сега ще ви разкажа една приказка за една жена, но тя засяга еднакво и мъжа, и жената. Една жена била много нервна, упорита и не изпълнявала волята на мъжа си: каквото кажел той, тя все противното вършела. Един път тя искала да седне върху един кладенец. Той казал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и аз ще остана без жена“. Тя не го послушала. – „Ще седна!“ Седнала, но паднала в кладенеца. Той започнал да плаче, да вика: „Нали ти казах да не сядаш? Ако беше ме послушала, нямаше да паднеш“. След един час вижда, че от кладенеца изскача един дявол с побеляла коса. „Какво има?“ – пита мъжът. – „Главата ми побеля за един час от една жена!“ Казал това дяволът и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай и най-после измислил нещо. Като посещавал домовете, в които имало зли духове и употребявал всички средства и заклинания, молитви, за да ги накара да излязат вън, те все не излизали, най-после той започвал да им казва: „Бягайте, че жена ми иде!“ При тези думи всички зли духове бягали. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила голямо добро на света. Мъжът, като видял, че тя изплашила дявола в кладенеца, разбрал, че дяволът се страхува само от жена, а не от мъж. Достатъчно било само да извика: „Бягайте, че жена ми иде!“ – и пропъждал всички дяволи. Като пострадал един мъж, хиляди други се освободили. Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. И когато Христос каза на Петър: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената всякога трябва да има съществено различие. В това различие се намира основата на обичта, която мъжът има спрямо жената. В който ден жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът няма да я обича: каквито диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да си сложи, никаква външна сила не е в състояние да накара мъжът да я обича. Мъжът е Господ за жената; в него тя трябва да вижда Господа и за да я обича Господ, тя трябва да заслужи Неговата обич. Как? – Като извърши някаква работа за Него. Понеже сам не може да слезе на земята да работи, Той ни дава ум, сърце и сила, да завладеем земята, да сложим ред и порядък, в замяна на което Той ни изпраща всички добрини. Някои казват: „Господ ще дойде да оправи света“. – Той и сега го оправя, но не сам, а чрез други: от една страна немците, от друга русите, французите, англичаните; те оправят света със своите топове.

Някои питат: „Кога ще престанат хората да се бият?“ Когато се разчупи стената, която те разбиват. Може да се изчисли математически колко удара може да издържи известен камък. Някой камък се счупва от 100 удара, друг – от 200, трети – от 500. Така също може да се изчисли и кога ще се свърши войната. Войната ще се свърши, когато се изгърмят необходимото количество снаряди и патрони и когато се пробуди ново съзнание у хората за тяхното предназначение на земята. Тогава те ще кажат: „Свършихме една прекрасна работа“. Когато се обръща към своите ученици, Христос казва, че този човек, който търсил „бисера“ – смисъла на своята душа, като го намерил, продал всичкото си имане, за да го купи отново. Ако вие не сте готови в този свят да пожертвате всичко, нищо няма да спечелите. Вие все трябва да пожертвате нещо, за да спечелите някакъв бисер, нещо разумно. Тази жертва трябва да бъда разумна. Има хора, които жертват цялото си състояние, но никакъв бисер не спечелват. Защо? – Защото те го жертват за пиянство, за билярд, за карти. Ако бих намерил у сиромаха този бисер, за който Христос говори, аз бих продал всичкото си имане. За да направи човек добро, не е достатъчно да раздаде цялото си имане на сиромасите. Защо? – Когато Христос казва, че трябва да се прави добро, Той има предвид това добро да се прави разумно. Не би било разумно да се дава на един вълк всеки ден по едно агне. В зоологическата градина правят това, защото там държат вълците за чешит, но този закон не може да се приложи в никое общество. Ние не можем да жертваме агнетата за вълците; за хората можем да ги жертваме, има смисъл, но не и за вълците. Сега ще предам накратко един разказ. В предисторическите времена съществували две царства, разделени едно от друго чрез непроходима планинска верига. И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа. И това могло да стане при условие, че този човек, който почне да работи, никак не се обръща назад, докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали донякъде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно?“ Той се обръщал да разправя и в този момент всичко изкопано се засипвало. Най-после се явил един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той все мълчал. Дошъл един философ, който искал да му покаже лесен начин за пробиване на планината. Той се измамил, обърнал се да го изслуша, но като погледнал напред, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за каквото да го заприказва, няма повече да се обръща. Като започнал отново да копае, пак идвали да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато не прокопал планината. Като я прокопал, съединил двете царства и се оженил за царската дъщеря на другото царство. Така тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само алегория, но една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. Ако сте ясновидци, вие ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Христос прокопа тази планина, направи дупка, заради което слезе на земята. И когато казва, че има само един път, който води в Царството небесно, Той подразбира тази дупка, този тесен път. Две хиляди години вече откак този тесен път е прокопан, но малцина са онези, които ходят по него. Широки пътища има много, но те не водят там, където води тесният. Мнозина хора не вярват и казват: „Докажете ни това нещо!“ – Лесно може да се докаже. – „Как?“ – Достатъчно е човек да излезе вън от къщата си, но той казва: „Не излизам“. Обаче той ще отиде до тази стена и пак ще се върне. Затова, като знаете, че ще минете през тази дупка само чрез закона на рода между мъжа и жената, вие трябва да се сродите. Когато говорим за новораждане, за покаяние, ние подразбираме, че между нас и Бога трябва да се образува хармония. Ако Господ не ви обича, кой може да ви обича? Някой казва: „Нямам приятели – този не ме обича, онзи не ме обича; Господ не ме обича“. – Не е вярно. Господ ви обича, но и вие се научете да Го обичате. Той не е невидим; навсякъде може да Го видите. Господ, Който всеки ден ви говори най-малко по десет пъти, Той ви среща, съвет ви дава и прочие. Когато мислите да направите нещо лошо и срещнете на улицата някой приятел, който ви казва да не го правите, Господ ви говори чрез него. И сега, когато аз ви говоря, пак Господ ви говори. Думите са мои, обвивката е моя, но съдържанието е от Господа. Вие получавате един подарък. Какво трябва да направите? Ще снемете обвивката и ще видите съдържанието му. Следователно мъжете и жените трябва да се разберат. Вие имате известна опаковка около себе си: искате да станете велики, богати, да имате къщи, да имате знания, сила, да ви обичат всички и каквото пожелаете, с един замах да направите. Обаче това с лотария не става. Трябва да научите Божествения Закон – отвътре да започнете. Ако вземете стиха за бисера и прекарвате само по десет дни през годината или месеца в размишление върху него, знаете ли какви тайни щяхте да научите? Както ученият, като вземе няколко призми и ги сложи в известно съчетание, може да види под тях най-малките микроскопически животни, така и вие, ако сложите в известно съчетание призмите, които съществуват във вашия ум, ще видите много работи, които с просто око не се виждат. Както ученият, като разглежда под микроскоп една капка вода, ще види вътре голямо движение, живот, цял свят, така и онзи, който се ползва от Божествената мъдрост, вижда неща, които другите не виждат. Вие ставате някоя сутрин неразположени, не знаете причината. Не успявате в някоя работа – има причина; боледувате – има причина; не сте красив – има причина. Красотата трябва да бъде идеал както за мъжа, така и за жената, защото всички ангели, светии, Христос са красиви. Когато жената казва, че мъжът не я обича, аз подразбирам, че тя е грозна. Всяка душа, в която са написани думите Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост, Истина, е велика, красива душа и всеки може да я обича. И ако не ви обича никой, това означава, че вие нямате тези качества. Идете при Господа и кажете: „Господи, остави повече Твоя чук да работи върху мене и напиши тия добродетели“. Ако Господ не работи със Своя чук върху някого, той ще бъде обикновен камък без стойност. Да дойдем сега до приложението. Как трябва да работят мъжът и жената? Те искат да имат деца. Децата са носители на Истината. Знайте, че ако искате да разберете Истината, само вашите деца могат да ви я разправят; ако искате да научите смирението, само вашите деца ще ви кажат какво нещо е смирението. Жена, която никога не е раждала, не може да бъде ни добра, ни смирена и тя всякога ще бъде горда. Същото се отнася и до мъжа. Всяка негова мисъл, всяко негово желание оживяват само когато се родят. В тях се крие едно велико същество, един ангел, който някога ще ви бъде приятел. Децата, които имате сега, някога са били във вашия ум само като мечта, на която вие сте дали дреха. Бисерчето, за което Христос говори, вие имате в себе си, само че някои от вас искат, вместо да го облагородят, както мидата облагородява пясъчето, да го изхвърлят от себе си. Казвате: „Господ не го е направил добре“ – и го поочуквате. Но то изгубва смисъла си. Не очуквайте линиите, които Господ е сложил на човешката душа. Аз съм против онези философи, които казват: „Понеже светът не е направен както трябва, чакайте да го поодяламе“. Жената например, за да бъде малко по-тънка, стяга се с корсет. Ако искате да не затлъстявате, постете. Сега ядете три пъти на ден. Опитайте да ядете по един или два пъти на ден, да видите какви благородни черти ще се развият у вас. Вие казвате: „Без храна не може“. Знаете ли колко трябва да ядете на ден? Има известни закони в живота, които регулират яденето. Няколко дни нямате апетит за ядене – не яжте; почакайте, докато естествено се събуди у вас желание да ядете. Мъжът казва: „Жена ми трябва да яде, защото ще се развали“. – Че тя сега е развалена; ако не яде, тя ще се оправи. Има животни, които не ядат, когато са неразположени. Казвам: Вие имате бисерчето, за което Христос говори, само че някои от вас искат да го изхвърлят, а то не е нищо друго освен помятане. Най-голямото зло за съвременната жена е помятането. Статистиката констатира, че в Ню Йорк през 1905 година е имало сто хиляди помятания. Ако някой иска да бъде християнин, не му е позволено да помята дете нито от утробата си, нито от ума си, нито от сърцето си! Дойде ли някоя добра мисъл в ума ви, вие казвате: „Ще я пометна!“ – Ще я пометнеш, но после ще боледуваш. Някой казва: „Аз помислих лошо“. – Грехът не стои в това, че си помислил нещо лошо, но грехът е в помятането. Всички помятат и се чудят защо светът не е оправен. В света има много идиоти. Защо? – Защото сте помятали. Лошите мисли и желания, които ви мъчат, са ония деца, които вие сте помятали някога, и днес те казват: „Ти си недостойна майка“. Те ви препятстват във всяко начинание и вие ставате нещастен човек. Ако искате да бъдете щастливи, да влезете в Царството небесно, най-добре за вас е отсега нататък да не помятате и да се молите на Господа да ви прости за лошото използване на всички добри мисли и желания и на всички ваши деца, които сте пометнали, които сте убили и на които сте обрали богатството. Ето защо в бъдеще вие трябва да отхранвате всяка благородна мисъл, всяко благородно желание, защото те ще окажат влияние върху вашите носове, вежди, очи и вие ще придобиете черти на аполонски типове. Засега много хора приличат на страшилища, грозни са. Ако те отидат още днес на небето и видят красотата на ангелите, ще избягат оттам.

Сега вие трябва да се молите на Господа, да ви помогне да се избелите. Това не е мъчна работа. Ако мидата може да направи един бисер, за който Христос я похвали, вие не можете ли да направите същото? Като влезете в небето, за какво ще ви похвали Христос? Някой ще каже: „Аз бях в България пръв министър“. Христос ще го попита: „Какво добро си направил за българския народ?“ – „Никакво.“ – „Бисер имаш ли?“ – „Нямам.“ – „Хайде вън, слез долу на земята дотогава, докато направиш бисера; без този бисер не мога да те приема в Царството Божие.“ Дохожда един владика: „Ти какво си направил?“ – „Учих хората на добро, вярвах в Тебе.“ – „Направи ли някакъв бисер?“ – „Не съм.“ – „Навън!“ На този, който е направил някакъв бисер, Христос ще каже: „Радвам се, синко, че не ме засрами; ела при мене, ти си достоен син“. Също така и вие, мъже и жени, като отидете на небето, там ще срещнете някой син – вашия бисер, и който ще ви каже: „Благодаря, майко, че когато бях голям грешник, ти ме взе в утробата си и ме направи човек. В този свят аз ще ти служа с всичката си душа“. Тази ще бъде вашата радост. Това иска да каже Христос в прочетените стихове, от които аз избрах най-маловажния. Вие виждате колко нещо той съдържа в себе си. Другите съдържат много по-дълбоки работи, които вие ще научите един ден, и то не на земята, а като отидете на небето. Тогава ще имате нови разбирания, нови чувства и нови способности. Тогава ще виждате други картини, които ще можете да разберете. Засега толкова може да ви се даде. Ако ви се даде повече нещо, вие не ще можете да го носите. Това би значило сапуненият мехур да се надуе повече, отколкото трябва – той ще се пръсне. Ето защо, когато Христос казва: „Вие, жени, сте емблема на Божествената Любов, във вас живее Бог“, жените трябва да слушат мълчаливо, скромно и да се покажат достойни да носят. Вие казвате: „Трябва да знаеш, Господи, че сегашният свят не е такъв, какъвто си го направил“. – Няма защо да учим Господа. Когато Той говори, ние трябва да мълчим. Когато Той млъкне, ние ще започнем урока си и ще кажем: „Аз направих това тъй, онова инак“. Тогава Бог ще каже, къде си прав, къде не си прав. Следователно учението на Христос е в това, да слушаме Господа и да приложим Неговото учение в живота. И когато Христос казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, Той подразбира да обича мъжа си като себе си. И когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. Ако вие дадете такива примери, тогава и вашите синове и дъщери ще ги следват. Това подразбира създаване на бисер – алхимическият закон, приложен на физическия свят.

Беседа, държана на 19 април 1915 г. в София.

Учителите

Но вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител, Христос; а всинца вие сте братя.

Христос схваща тия думи малко по-другояче, отколкото обществото. От чисто органическо гледище светът има няколко института, които са Божествени. Един от тях е бащата и майката – домът. Той е първият институт на земята. По-благородно и по-светло учреждение от дома няма – по-високо звание от това на бащата и майката също няма. Наистина много бащи и майки има на земята, но всъщност те са пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: с кръвта си те предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в най-крехката му възраст. Под думата „кръв“ не разбирам обикновената кръв, а оная, която във всички случаи на живота остава неизменна.

Сега няма да се спирам да обяснявам разликата между тази двояка кръв; но едно мога само да кажа, че тази кръв не е преходна, изменяема; но тя е като есенцията розово масло, която плува над розовата вода и която всъщност има цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отпосле се разлива и разнася благоуханието си между окръжаващите. Не се ли вложи навреме тази есенция в детето, после нищо не може да се вложи и посее в него. Туй, което съвременните хора наричат „възпитание“, то е дресиране. При майчиното възпитание процесът става в корена; оттам се преобразува и видоизменя умът и сърцето. При дресирането обаче имаме само външна полировка. Можете да дресирате маймуна, можете да дресирате гълъб, но щом ги поставите в естественото им положение, те пак ще заживеят първия си живот. В американските Съединени щати правителството е правило следния опит: отпущало е грамадни суми за възпитанието на местните индианци; някои от тези индианци са свършвали разни колежи и университети, но върнат ли се при своя народ, забравят това, що са учили, и пак подивяват. Ако някой от тях е успявал да се обърне към християнството и го усвои, в него само е ставала известна промяна.

Такова е положението на учителя по отношение на духовния живот на човека. Да бъдеш учител, това значи да родиш някого. Христос не казва: „Не учителствай“, но казва: „Не взимай званието учител, ако не си готов за него“, т.е. не взимай званието на болна майка, защото такава майка ще роди хилаво дете. Ако майката има известни органически, умствени и душевни слабости, детето няма да направи изключение и то ще бъде като нея.

Може ли съвременният учител да научи учениците си как се съединява например кислородът с водорода, ако той сам не разбира свойствата на тия елементи? Може да прави ред опити, обаче не знае ли свойствата на тия елементи, те не ще му се подчиняват, защото той още не е техен господар. Друг някой може да знае много неща за въртенето на небесните тела в пространството, но кажете му да определи тяхното движение математически с точност до един метър, а не със стотици хиляди метри или километри, той не ще може да го установи точно. Всеки може да прави такива изчисления, но те не ще бъдат точни. Ако разликата бъде с няколко сантиметра или милиметра, разбирам,но да бъде с километри, това не разбирам. Туй са вече хипотези, предположения. Често вие казвате: „Защо някои неща не се случиха, както ние мислихме?“ Кой е крив, че вие правите погрешни изчисления? Всички хора грешат. Вие искате да строите къща; викате архитект да ви направи плана и изчисленията за количеството на потребните камъни, дървета, железа, гвоздеи, пясък, вар и т.н.; после купувате тия материали; обаче, ако точно не направите необходимите съчетания, постройката ви ще се събори и вие ще пострадате под нейните развалини.

Сега ще обясня мисълта си с един анекдот из българския живот. Това се е случило отдавна, още в началото на освобождението. Един българин, младо момче от южната част на Балканския полуостров, откъм Солун, ходил с баща си да работи градинарство. Станал 20-годишен момък, но нищо не могъл да спечели от градинарството. Най-после мотиката му дотегнала и той решил да потърси друг някой, подходящ нему занаят; настанил се при един абаджия и си казал: „Ето един лесен занаят; ще седя и ще прибадам“. След една седмица дошъл в дюкяна един турски бей, повикал господаря му в дома си да му скрои гащи от сукно – бирбучуклия; обаче господарят не бил разположен и пратил чирака си, който учил вече една седмица, като му казал: „Иди ти, аз ще дойда подир тебе“. Чиракът отишъл с бея; чакал час, два, майсторът не идва. Тогава беят се обърнал към чирака: „Както виждам, ти си голям, трябва да знаеш занаята! Можеш ли да ми скроиш гащи?“ – „Мога.“ Беят извадил един голям топ сукно и казал: „Искам да ми скроиш гащи бирбучуклия“. Чиракът започнал: оттук крои, оттам – нищо не излиза. Беят видял, че това, което чиракът крои, не прилича на бирбучуклия гащи и му казал: „Гащи не станаха, но скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът захванал оттук, оттам, мери, крои – пак нищо не излиза. Турчинът видял, че и салтамарка не става. – „Ще ми скроиш поне една тютюнева кесия; ако и нея не скроиш, ще те набия.“ Така и мнозина от вас, едва са седели една седмица при някой майстор, взимат ножиците и аршина като този млад българин и започват да кроят и учители стават. Христос казва: „Не бивайте такива учители“. За да бъде някой учител, той трябва да има положително знание, един начин на разбиране, без изключения. Да лекувате с едно средство и същевременно с него да убивате, това не значи още, че имате положително знание. Ако с един нож правите операция, изрязвате болното месо на човека и със същия инструмент му прерязвате гърлото, вие не можете да кажете, че на място сте употребили този нож. При втория случай вие вършите престъпление. Някои ще кажат: „Ние не сме направили такова нещо“. – Колко учители зная, които са прерязали гърлото на своите ученици! На колцина те са рязали и краката, и ръцете, и ушите! Аз разбирам рязане в морално отношение. Господ не е поставил тези хора за учители, те са самозвани учители. Във всяка църква има такива учители, които са седели като споменатия българин само една седмица в училището и са тръгнали да проповядват.

Сега какво трябва да разбираме под думата „учител“? Тази дума има отношение към духовния свят. Учителството не е в това да учиш хората да градят църкви, да сеят цветя, зеленчуци и т.н. Да учителстваш в прекия смисъл на думата се разбира акт на висше самосъзнание, на чисто духовен процес; учителят и ученикът трябва да имат пълно съзнание върху задачата, която има да изпълняват; между тях трябва да става пълна обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят трябва да предаде известни истини, а ученикът да ги използва, както трябва. За обяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Един англичанин често ходил на лов в Индия. Един ден, когато завивал по една пътека, на лявата си ръка усетил силен удар, нанесен от една тигрица. Тя се задоволила само с това, да счупи лявата му ръка, за да не може да стреля с пушката, която била окачена на дясната му ръка. Тя го задигнала и отнесла в леговището си при своите малки тигърчета; сложила го, натиснала главата му и казала: „Сега ще кротуваш, защото ще обучавам малките си“. Тя накарала тигърчетата да се опитват да го давят; те обикаляли наоколо му, но ги било страх да се приближат до него. По едно време ловецът рекъл да повдигне главата си, да види какво става, но тигрицата пак му натиснала главата и повторила: „Казах ти да кротуваш, уча малките си“. Както виждате, и тигрицата била учителка. Ловецът се избавил по някакъв начин, но казал, че най-тежко му било, когато тигрицата натискала главата му, за да го давят малките. Казвам: Всеки може да събаря. Учителстването обаче изисква човек, който може да научи хората да градят в ума и в сърцето си, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които обновяват, съграждат ново духовно жилище и духовно тяло, с което според Писанието един ден ще възкръснат. Господ чака да се съгради това тяло.

Как се раждат децата? Те трябва да се родят на деветия месец, за да живеят; в известни случаи може на седмия месец, но в никой случай не може произволно, който месец иска родителят. Такъв е законът – трябва да се изпълни деветмесечният период, необходим за сформиране на тялото. Как започва сформирането му? Най-първо се образуват крайните удове – краката, ръцете; после мозъкът, стомахът, и най-после белите дробове; щом се образуват последните, дишането започва – след това, ако детето не се роди, то може да умре. Значи Природата създава първо крайните членове – краката и ръцете, после – белите дробове. По същия начин се оформят у вас висшите работи. В утробата на майката човешкият дух също учи; той не седи в спящо състояние, но взима участие с духа на майката и двамата работят, за да създадат тялото. По същия закон ученикът и учителят трябва да работят едновременно, но с помощта на Духа. Затова казва Христос: „Един е вашият Учител“. Защо хората обичат Христос? – Защото Той е дал нещо на света. – „Дадох преизобилно живот на онези, които го нямат.“ Мнозина искат да станат учители. Питам: Какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите? Ако сте учили някого и след това той е станал по-лош, аз разбирам, че на нищо не сте го научили. В църквите между съвременните християни владее голяма слабост да учителстват. Сам по себе си този стремеж не е лош, но трябва да се знаят законите на учителстването. Обикновените закони изискват от учителите известен ценз, известен изпит пред комисия, след което излиза заповед за назначение, т.е. за официално встъпване в длъжност. И в духовния свят става същото. Човек трябва да чака, докато Божественият Дух го осени и упъти. Който не е осенен от Духа Божи, той няма право да учителства, защото ще престъпи Божествения Закон. Когато схванем дълбокия смисъл на тия Христови думи, които имат вътрешен и външен израз (сега аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свърже с всички области на невидимия свят), тогава ще разберем смисъла на учителстването. Щом искаш да бъдеш учител, веднага ще те питат: „Къде си учил? Кое училище си свършил?“ – „Ама аз съм чел Библията, зная Евангелието.“ – „Не е достатъчно това.“ – „Зная християнската вяра.“ – „Не е достатъчно.“ – „Аз съм от еди-коя си църква.“ – „Ти учил ли си на небето, в онова висше заведение, дето се учат ангелите? Разбираш ли вътрешните закони на Природата, как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на душата към неговия дух.“ – „Чел съм тия работи.“ – „Какво си разбрал?“ – „Че душата е отвлечено понятие, една идея на съчетание.“ – От какво е съчетана? Човешкият ум бил съчетание на способности. Как се съчетават тия неща? Този човек мисли, че знае нещо. Не, душата не е такова съчетание, приятелю, каквото мислиш. Тя действително е съчетание, но не на отделни части. Поради тази тъмнина, която имате, вие говорите тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаете на кое място е сърцето и на кое – ума. Сърцето има три места: едното е физическото, вие знаете това място. Но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош. Защо е лош?

Преди години един бивол в Америка полудял и изплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което могло да чете мислите на животните. Извикали това момче. То сложило ръката си на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е?“ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, който ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Също така и човек понякога пощурява и хората започват да го поливат с вода. Казвам: На задната част на крака ви има трън; извадете тръна, и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Колко са смешни учените хора – професори, доктори, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата: този човек има такава и такава зараза, трябва да му се направи операция. – Аз не виждам нищо друго освен малко сгорещяване на мозъка. Преди 4–5 месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял от хрема, която отсетне се усложнила и най-сетне лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и трябвало да се направи операция. Казах: Никаква операция не трябва да се прави! Ако направите операция, 99 на сто детето ще умре; иначе то ще се излекува. Отиват, направят операцията и синът умира. Разбира се, за лекарите операцията беше „сполучлива“. Казвам: И в духовно отношение хората правят операции – изрязват известни части, за да се излекуват, но това не е лекуване. Съвременните хора казват, че за да се поправи някой човек, трябва да го нахокат, да му кажат крадец, разбойник. Не, не трябва така. Човек не трябва да се бие, както се е постъпвало по-рано. Мислите ли, че с тия ваши звуци, които ще влязат в ухото му, вие ще го промените? Ни най-малко. Законът е друг. За да възпитате някого, първо трябва да възпитате себе си. Лош ли си, всички наоколо ти са лоши. Когато една майка зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да предскажа последствията на раждането, напълно мога да опиша характера и съдбата на младенеца. Майка, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия и ще я гледа на старини. Един ден то ще си отмъсти и ще рече: „По-добре би било да не си ме раждала“. Също тъй и ученикът ще каже на учителя: „По-добре да не си ме учил“. Учителят в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода; във всичко трябва да бъде образец; в него не трябва да има сянка от колебание, двоумение и неверие. Като дава това указание, Христос иска да посочи на хората голямата опасност, на която се излагат, и голямата отговорност, която поемат пред Него, за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани.

Възгледите на съвременните хора за Божиите закони, за небето, за ангелите са смътни и погрешни; те нямат никаква представа за тия закони и за небето. Преди всичко небето е организирано твърде умно и знае какво прави. Между ангелите и човеците има такива съотношения, каквито има между хората, растенията и животните. Понеже не знаете да възпитавате, вие стоварвате с вашия остен и с вашата тояга 40–50 удара върху животното, с което орете нивата, и с това мислите, че изпълнявате своя дълг. Господ казва: „Аз някой ден ще те науча как се управляват волове и как се оре нива“. Някои мислят, че Господ не може да ги деградира, не може да ги върне назад. Казвам: Ако е превърнал някои ангели на змии и на животни с рога, Той може да постави и хората в положение да им израстат рога и копита. Той може да ги превърне и на ангели, и на дяволи. Той може да измени човешката форма. Понеже формите в света са важни, регулират нашия живот, ние трябва да обърнем особено внимание на тях. Ако някой ви съгради една нехигиенична къща, без прозорец на южната страна, а остави такива само на северната страна и при това я съгради дълбоко в земята, знаете ли как ще се почувствувате, след като живеете в нея 6–7 години? По няколко лекари ще започнат да влизат и излизат от къщата ви. Същото се отнася и за ония учители, които казват, че не трябва да имате прозорци към духовния свят. Тези учители са първокласни лъжци. В духовно отношение слънцето е начало на живота. Аз бих казал даже, че и покривите ви трябва да бъдат стъклени, за да ви огрява слънцето отгоре. Ако къщите ви са направени така светли, вашите форми ще бъдат видоизменени и вие ще станете много красиви. Върху това, което ви проповядвам, мога да правя опити, пък и вие можете да направите един опит; за 4–5 години ще видите какви ще бъдат резултатите. Аз не уча, че трябва да бягате от живота. Светът е много добър и хората са добри; според моето схващане намирам само, че в петата на крака си те имат по един трън. Че това е тъй, и апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна. Този трън може да бъде и на друго място, но се среща на петата на крака, понеже с краката сме приковани към този свят. Трябва да се стремите научно да изваждате този трън, защото християнството по моето схващане е дълбока наука. Мома иска да се жени. Избира един момък, гледа го красив, приличен човек. Пита: „Може ли да ме храни?“ – „Да, може, той получава 400–500 лева месечно.“ – „Какво е свършил?“ – „Еди-какво си.“ – „Добре тогава.“ – Да, но тия неща не са съществени: този мъж утре може да бъде уволнен и тия 400–500 лева доход ще изчезнат. Ако жената разбира това, тя трябва да разпитва и да наблюдава като ясновидка сърцето и ума му, да пожелае да влезе в неговата къща, да обиколи стаите, библиотеката му, да види как са наредени книгите му; после нека види неговата готварница, да посети градината на неговата любов, на неговото милосърдие, на неговата справедливост, какви цветя е посадил; ако всичко това е в изправност, тя може да каже: „Виж, оженвам се за този мъж“. Това е истинска женитба. Същото трябва да направи и мъжът. Съвременните мъже и жени искат да разменят положението си и разискват върху въпроса кой да бъде мъж и кой – жена, защо Бог е направил мъжа така, а жената иначе. Какво лошо има в това? Едно време и жените, и мъжете са раждали, но впоследствие мъжът е изгубил способността да ражда и остана жената да извършва тази служба. Библията казва: „Аврам роди Исак“. Там не се казва, че Сара е родила. Когато мъжът е раждал, светът е бил в отлично положение; когато той престанал да ражда, светът се развалил. Мъжът трябва да ражда и да бъде добър учител! Майката може да роди дете, да вложи в душата му всички благородни качества, но ако учителят не умее да култивира тия благородни качества, нищо добро няма да излезе; значи необходимо е учителят да ражда. Учителят не трябва да прилича на онзи поп, който, като кръщавал деца, всички умирали. Защо? – Той ги кръщавал, когато не бил напълно в нормално състояние. Вземе едно дете, подържи го в купела повечко време, и то умре. Той казвал: „Дайте друго! Това не може да се кръсти“. Когато кръщавате като учители, вашият ум трябва да бъде на мястото си. Кръщение подразбира да внесете в детето, което учите, Божествения Дух. Като учител свещеникът трябва да знае Божествените закони. – „Ама така писала църквата.“ – Да окъпеш детето във вода, това още не е кръщение. Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, те работят за пари, за възнаграждение. Според схващането на истинското Христово учение това не са служители на Бога, а обикновени работници. Първото нещо, което духовният учител трябва да направи, е да разкрие на ученика невидимия свят, както майката, когато зачене, казва на детето: „Почакай девет месеца, ако искаш да те въведа в нов за тебе свят, да ти покажа чудесата му. До това време не бива да мърдаш и скачаш“. След девет месеца, като роди детето, тя става първата му учителка. После други учители ще подемат възпитанието на детето. Те ще продължат оттам, догдето майката е дошла. Тя напуска своята работа, защото детето влиза в нова област, където трябва да има нов учител. Това е, за което Евангелието казва: „Да се роди човек изново“. С тази беседа искам да ви подтикна да мислите повече върху себе си; да се не заражда у вас желание да бъдете учители. Защо? – Понеже човек страда от голямо невежество. Седнете като търговците, да видите с какво разполага вашата вътрешна каса, имате ли някой познат на небето, отправили ли сте там някому писмо. Казвате: „Вярвам в Христос“. – Познавате ли Го? Познавате ли Павел, познавате ли Петър. – Църквата казва, че не могло да се съобщаваме с онзи свят, че това било грешно. – Туй е велико невежество. Да се съобщавате с духовете на ада може, а с небето било грешно! Да установите съобщение с дявола, това е на място, а да се съобщавате със светиите, да се разговаряте с тях – не бивало да ги смущавате! Тогава защо смущавате и дявола? Каква е тази логика? Това е учение, което не почива на никакви закони. Доколкото зная, старите християни са имали преки съобщения с небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и за това са умирали с такава готовност и самопожертване. Те не са били като сегашните хора да казват: „Нека умра, че тогава да видя“. – Като умреш, нищо няма да видиш. Какво ще видиш, като се събори къщата върху тебе? Нищо няма да видиш, но ще чакаш, докато те изровят. Христос описва на своите ученици лъжливите учители, които, облечени в мантии, с широки поли, са проповядвали, а всъщност са заблуждавали прозелитите и Той ги укорява за това. Същото нещо важи и за нашето време. Ако дойде Христос сега, пак същото ще каже. Той не си е променил ума. Христос мълчи, но когато заговори и каже Истината, ще ви заболи много дълбоко. Той ще вдигне завесата и ще видите всички заблуждения. Ще приведа два примера из гръцката история. Двама художници, скулптори, се състезавали кой по-добре разбира изкуството и се заели да докажат кой е по-добър скулптор. Единият направил един грозд толкова изкусно, че приличал на природен. Този грозд заблудил птиците и те се спуснали да го кълват. Другият изваял една красива жена и метнал отгоре каменен воал, но толкова изкусно, че като дошъл първият художник, рекъл: „Вдигни воала, да видя статуята!“ Значи, първият художник измамил птиците, а вторият – човека. Питам: на кого искате да подражавате – на първия, или втория? Аз бих предпочел втория. Искате да обсебите целия свят, но как ще го обсебите без необходимото за това знание? Знанията трябва да почиват на духовна основа. В духовния свят знанията са подобни на парата в някой котел. Те имат голяма сила. В духовния свят знанията имат такова отношение към човека, каквото имат физическите сили към него. Пътувате из софийските улици и виждате, че трамваите се движат натук-натам, но как? С помощта на един прът. Изплъзне ли се прътът от жицата – проводник на електричеството – трамваят веднага спира. Значи, трябва да има известен контакт, през който електричеството минава и слага колата в движение. Вашите учители сложили ли са пръта на тази жица, т.е. съединили ли са ви с това? Механизмът на човешката кола може да е отличен и в изправност, но щом прътът се изплъзне и не съединява колата с тока, никакво движение няма да има. Хората търсят причината за спиране на движението другаде някъде, когато тя може лесно да се отстрани, като се хване въженцето и се намести прътът; тогава ватманът ще завърти апарата, електричеството ще потече и колата ще тръгне. За да могат вашите мисли да действат като двигателна сила, вие трябва да се съедините с духовния свят. Затова се изискват ред способности. Под думата „способност“ разбирам формата, в която се ограничава известна духовна сила. Когато формата се разглоби или развали, силата вече не може да се проявява. В централния мозък на човека има области, в които са вложени известни способности; тия способности са съединени със силите в духовния свят и работят. Ако вашият прът не е на мястото си, тези сили не работят. Освен това, изискват се и други условия – релси и ватман, който разбира от своята работа. Значи, изискват се много съчетания. И вие, като господар, често трябва да обикаляте своята държава, да видите всички работници на мястото ли са, как извършват своята работа. Често осъждате управляващите, че не изпълняват работата си добре. Питам: как е управлението у вас? Казвате, че този или онзи не били толкова умни. – Ами вие какви сте? Вашите съждения за живота ще бъдат толкова верни, колкото вие сте вътрешно изправни в себе си. Ние казваме за даден човек, че е добър. В какво обаче седи неговата доброта? Понеже се отнасял с вас учтиво, затова бил добър. Не, това ни най-малко не означа доброта. Утре, като ви посрещне неучтиво, ще кажете, че е лош. Добрият човек е всякога добър, лошият – всякога лош. Той не може един ден да бъде светия, а на другия – последен вагабонт. Това е немислимо! Казвате, че лошият човек може да се разкае. Знаете ли колко хиляди години се изискват за това? Новороденото дете изведнъж ли става професор? Ще се учи най-малко 12 години, докато неговото съзнание постепенно започне да се развива. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството. То има за цел да оправи семействата, да сложи хармония между мъж и жена, брат и сестра, господар и слуга. Съвременният човек не страда от това, че понякога трябва да бъде слуга, но от това, че не умее да бъде добър господар. Д-р Миркович, наш приятел, казваше: „Втори път аз не искам да бъда богат, искам да бъда слуга при някой добър господар“. Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове. Тогава именно вие ще бъдете най-нещастните хора; вие ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви, това е голям товар. Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия гръб. Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони? Когато всички почнали да се кланят на иконите, той започнал да рита, като помислил, че на него се кланят. Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за кръстовете и иконите, които носите. Кои са тези кръстове? Добродетелите. Благодарете на Бога, че ги е сложил на гърба ви. Христос се обръща към своите ученици и казва: „Не се наричайте учители“. Ще кажете за някого: „Аз го обърнах към Господа“. – Добре си направил. Ако си го научил на добро, Господ ще те благослови; но ако си го осакатил, ако си счупил ума и сърцето му, какво ще каже Господ? Ще има съдба на небето и ще отговаряш. Колко хора сте осакатили в този свят! Всички ваши питомци ще се явят на онзи свят кой с куц крак, кой с изкълчена ръка и ще кажат на Господа какви учители сте били. Фактически така ще бъде. Тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с десет хиляди таланта; затворете го в тъмницата, докато изплати глобата!“ Господ не се шегува. Той е благ, добър, справедлив, но и сериозен, строг. Той ще хване незваните учители, ще им наложи глоба десет хиляди таланта и ще прибави: „Затворете ги в тъмницата, да научат изкуството как се преподава. И като изплатят дълга си, ще станат учени и добри учители“. Знаете ли колко хиляди години ще минат дотогава? Така се учат сега падналите ангели и хората. Казваме сега, че уж църквата не върви добре: искаме да покажем добър пример. Щом е така, аз искам да имате сила да видоизмените нещата. Моисей хванал тоягата и тя се превърнала на змия. Той се уплашил, но Господ му казал: „Дръж опашката“. Като хванал змията за опашката, тя се превърнала отново на тояга. Ще кажете: „Да, но той е бил Моисей“. Какво от това? Мойсей се е учил, но при най-великите учители в Египет. Той не е бил глупав, защото за водачи на човечеството или на един народ Господ никога не избира глупави хора. Мойсей се е учил дълго време и е минал известна школа. Вижте колко чудеса е направил той пред фараона! Мойсей имаше две желания – да стане учител и избавител на евреите. Първо, той си каза: „Тази работа не е за мене“ – и отиде в уединение, гдето прекара 40 години да пасе овце, за да изкупи греха си за убийството на египтянина. Знаете ли, какво правеше в пустинята? Предаде се на дълбоки размишления, понеже беше посветен във всички тайни на Египет. За едно убийство той трябваше да учи цели 40 години. И в това време той мина второ посвещение. Питам: Вие колко години сте пасли овце? Да бъдете овчари, това е велика работа. То означава да бъдете учители. Познали ли сте вашия Учител? Преди две хиляди години баща ви, майка ви, дядо ви са били християни, но познали ли са Христос? Ако поне вие сте Го познали, кажете пропуска, който ви е дал. Също така правят военните. За да пропуснат някого, те искат да им се каже пропуска. Какъв е вашият пропуск, вашата лозинка? Учените хора все трябва да имат някакъв девиз. А какъв трябва да бъде вашият девиз? – Да служим на Христос. – „Как да Му служим?“ – „Да се учим.“ – „Как да се учим?“ Приятели ли сте на училището? Да обикаляте отвън училището е едно нещо, да сте вътре в него е друго нещо. Где са училищните ви книжки, училищните свидетелства? Нямате свидетелства, пък учители искате да ставате! Същото е и с някои свещеници и владици – и те нямат свидетелства. Като живеете в такива лъжи, искате да дойде Царството Божие на земята. Царството Божие идва сега и разкрива всички кални неща на човечеството. Сегашните народи се заели чрез война да защитават своята кауза. Защитавайте Царството Божие на справедливост! Всеки народ трябва да има толкова земя, колкото заслужава. Същото се отнася и за всеки човек. Сега задайте си сериозно въпроса: познавате ли Христос? Не искам сега отговор; ако можете да дадете отговора до една година, това ще бъде за вас благословение. Можете да кажете: „Видяхме Христос“. Павел Го видя и чу гласа Му: „Савле, Савле, защо ме гониш?“ Той рече: „Кой си Ти, Господи?“ Вие чули ли сте вашия Учител? Когато вдигнете скандал, спор в някое религиозно общество или в Божия храм, не гоните ли като Савла Христос? Тогава и на вас Христос ще каже, както на Павел: „Савле, Савле, защо ме гониш? Не е лесно да риташ срещу остен“. Павел съзна своята грешка и Господ му каза: „Понеже ти направи това от незнание, ще те изпратя при езичниците да научиш урока си“. Там му удариха три пъти по 39 тояги. Така бие Господ само възрастните. Той никога не бие децата, но 33-годишните – годините на Христос. Като ви ударят по 39 тояги, вие ще се издигнете. Тия удари трябва да се претърпят! Когато железарят иска да направи от желязото някой нож или друг инструмент, той също слага тия удари. Вие сте на наковалнята, Господ ви кове отгоре. Всъщност Той не ви бие, но казва: „От този материал искам да направя нож, рало или писалка“. Ако сте лош човек, от вас ще направи нож, да колите лошите хора; ако сте добър човек, от вас ще направи перо, да ви държи в ръка някой писател. Перото, с което писателят пише, има по-голяма интелигентност, отколкото ралото, с което орат земята. Ще кажете, че в желязото няма никаква интелигентност. Да, но и то се уморява. Вземете бръснача например, като се наточи, след известна работа и той се уморява, т.е. изхабява. Всяко нещо се уморява. Един англичанин правил ред наблюдения и видял, че и машините се уморяват и всичко в света се уморява. Когато машината се умори, тя започва да издава особен звук и машинистът казва: „Машината трябва да си почине!“ И в човека по същия закон настава същата реакция и той се уморява, иска да си почине поне една седмица и след това отново може да почне работа. Всяко нещо иска своето време за работа и за почивка.

Разгледайте как се развиват растенията, как се излюпват гъсениците, и ще разберете закона. Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда. За да успее в света, човек трябва да има само една идея. Това е отчасти вярно и отчасти невярно. Човек може да има и повече идеи, но всичките му идеи трябва да бъдат благородни. На очите на конете слагат капаци, за да гледат само напред, да не се плашат от странични влияния. В този смисъл добре е човек да има такива капаци, т.е. да е устремен само към една идея, но благородна. Ако не можеш да имаш много благородни идеи, имай поне една: дръж я като прицелна точка, която може да те издигне и избави. Казвате: „Христос ни избави“. – Не само ни избави, но нещо повече. Той ни изкупи. Изкуплението има своя лоша страна. Защо? – Защото, когато лошият човек иска да използва облагите, които му са дадени, той всякога може да извади криво заключение за нещата. Ето защо знанията не трябва да се поверяват в невежи ръце. Като говоря това, имам предвид прераждането. То крие в себе си голяма опасност за ония, които криво го тълкуват. Например гъсеницата, която има стотина крака и лази по дърветата, може да каже: „Мене не ми трябва никаква философия, доста ми е един лист“; обаче един ден тя се обвива в пашкул, излюпва се в пеперуда и казва: „Сега мене не ми е нужен лист, трябват ми цветя, да забия своя хобот и да изсмуча соковете, аромата им“. Значи, за да влезете в духовния свят, вие трябва да съблечете тази кожа, в която сте обвити като гъсеница. Не я ли съблечете, в духовния свят ще заемете пространството само на един лист и ще разберете този свят, колкото гъсеницата го разбира. Аз искам да влезете в духовния свят, но питам: Излюпени ли сте? Когато влезете в духовния свят, вие ще разберете смисъла на вола, на осела, на вълка, на гълъба, на лисицата и т.н. Във всяка форма, която съществува на физическия свят, е вложена велика идея и този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света. Ама вълкът имал зъби – това нищо не значи, те са на мястото си. Щом таралежът има бодли, те не са създадени за друго освен за стратегически съображения – да се защитава от змията или от друго някое същество, което иска да му напакости. Той хваща змията за опашката и започва полека да яде, докато я глътне; през това време той се варди от нея с бодлите си. След време и таралежът ще се измени. Ще попитате: „Как ще се измени?“ – Знаете ли, каква форма имате вие в духовния свят? В Библията има един стих, в който Господ нарича Яков червей. Ще кажете, че това е в преносен смисъл. Христос пък нарича своите последователи овце. Знаете ли какво значи думата „овца“? Овцете представят всички ония души, в които живеят духовете, и както овцете в този свят ни дават мляко и вълна, по същия закон душите дават на човека необходимите мляко и вълна. Опитайте това учение! Защо сте на този свят? Сложете ума си в действие. Първото нещо, което трябва да научите, е да изчезне всяко съмнение от ума ви, да дойдете в съприкосновение с духовния свят; ако можете да го проектирате, вашите приятели веднага ще ви се притекат на помощ. Какво е вашето огнище? Ако го направите много горещо, сиреч, ако има тази сила, каквато има горницата, ще можете да изпечете каквато мисъл искате. Ако вашето сърце няма потребната горещина, то само по себе си ще отпадне. От сърцето зависи колко далеч да изпратите вашата молба. Някой казва: „Аз се молих“. Да, но аз виждам, че молитвата ви стои само две педи над главата ви. Ще се помолите 5–10–100 пъти от дълбочината на сърцето си, докато успеете да пратите прошението си до Господа. И когато то дойде в Неговите уши, Той ще ви отговори. Как ще отговори на прошение, което не е дошло до Него? Когато се молите, вие трябва така да се съсредоточите, че да забравите всичко около вас; вие трябва да се пренесете в мисълта си толкова високо, че нищо да не ви занимава, освен молитвата. Питам: Топло ли е огнището на вашето сърце и на вашия ум, да пратят молитвите си нагоре? Ако около вас имало немирни деца – нищо от това. Господ ги е пратил на земята да се възпитат, понеже и на небето не са живели мирно; те са деградирали. На небето Господ не иска хора, които вдигат шум. На земята те ще се научат да орат, да копаят, обувки да правят и след време, когато научат урока си, могат да станат и царски синове. Преди да влезете в небето, вие ще минете през изпитна комисия, която ще ви запита, какви са вашите чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любов към ближния, към Бога и ред още въпроси. Христос иде вече на земята! Ще се отворят, както е казано, книгите на живота и хората ще бъдат съдени. Според съдбата им ще се определи, дали заслужават, или не да минат в по-горен клас, т.е. да влязат в небето. На всеки ще се даде това, за което е достоен. Христос се обръща и към вас, и казва: „Един е вашият Учител“. – „Кой е Той?“ – „Христос.“ От всинца ви искам да запомните този Учител, Който е дошъл преди две хиляди години да ви изкупи от греха. И вие още Го търсите! Записал ли е Христос името си във вашата душа, във вашето сърце поне един път? Ако Го е записал, уважавам ви; ако не Го е записал, постарайте се да Го срещнете и помолите да запише името си. И когато запише името си, да не тръгнете да тръбите, да се хвалите: „Христос записа името си в нашата книжка“. Не, това не е потребно за земята, но за небето. Когато отидете там, ангелите ще ви спрат и ще кажат: „Я извадете тефтерчето си!“ Ако Господ се е разписал в него, ще кажат: „Свободни сте да влезете“. Тогава и Христос, и светиите, и вашите големи и малки братя ще ви посрещнат с вейки. Голяма ще бъде радостта им, че сте дошли. В Питагоровото училище имало правило, според което всеки новодошъл ученик през първата година го подлагали на големи подигравки. Който могъл да изтърпи подигравките, приемали го за ученик. И Христос сега е пратил хора на земята да ви подиграват, да казват: „Този иска да стане светия, хлопа му дъската, смахнат е, малко луд е“ и т.н. Това е Питагоровата система за приемане на ученици. Ако можете да издържите тези подигравки, знайте, че сте издържали изпита. Само по този начин ще бъдете приети. Ако пък се разгорещите от нападките и кажете: „Мене ли ще подигравате? Чакайте да ви покажа, кой съм“ – вие сте изгубен. – „Мъжът ми е лош.“ – Отгде знаете, че той не е нарочно поставен от комисията да ви изпита? Изтърпете една година, издръжте изпита и тогава Господ ще каже на мъжа ви: няма да мине много време, ще видите как той ще стане кротък като агне. Кога? Само когато изтърпите. Аз говоря за външната страна на Христовото учение. Това са нахвърляни мисли, за да различавате лъжливото от благородното. Когато Христовото учение влезе във вас, то ще ви повдигне и вие ще познавате хората, ще виждате техните души. Срещат се двама души и се разговарят: „Аз съм християнин; ти вярваш ли в Христос?“ Ако сте християни, няма защо да се питате; самото питане показва, че в този човек няма никакво християнство. Няма защо да питам какво е дадено цвете; като го помириша, ще зная дали е роза или карамфил. Носът ми е на мястото си. Ако обонянието ви е затъпено, парализирано или ако сте слепи и не виждате, тогава можете да питате, но ако всичките ви сетива са здрави, достатъчно е само да видите или помиришете цветето и по външната обвивка или по аромата му да познаете, какво е то. Така всяка душа се изявява чрез своите външни страни и чрез постъпките си. Аз виждам мнозина от вас като карамфили, но още неразцъфтели. Имате пъпки, които обещават да се развият в бъдеще. Не искам само да цъфтите, но да завържете и да узреете. Ангелите ще идват върху вас като пчели, ще оплодяват цветовете в душите ви. Ако цъфнете, вие сте вече в общение с тях. Дълбока наука е тази, а колко работи още имате да учите!

Не една лекция, но най-малко десет лекции са необходими, за да ви разправя тия работи. Те са много уморителни и вие ще кажете най-после, че не са интересни и ще заспите. Прави сте, вие още не сте готови за това. Ще дойде време, когато ще бъдете готови. Ако ядете много мед и преядете, ще ви се втръсне. Защо? Защото сте се преситили. Дружите с някой добър човек, черпите постоянно от него, но по едно време казвате: „Да се махне този човек от мене, не мога да го гледам повече“. Защо? Преяли сте. Трябваше да ви се даде по-малко мед и да дружите с този човек дотолкова, колкото да не ви се втръсне. Също тъй и вие не давайте много от вашия мед; достатъчно е по една лъжичка, а не цяла паница, за да се не втръсне на гостенина. Една българска поговорка казва: „Прекален светец и Богу не е драг“. Вие четете една и съща книга, докато се сбабичасате. Прочетете само един стих, спрете се върху него и разсъждавайте. Четете: „Бог е Любов“, и разсъждавайте в какво отношение Бог е Любов, и почувствайте тази Любов в себе си. Тя не трябва да бъде, както когато ние изяждаме една ябълка, или котката – някоя мишка. Да ви любя – това значи да вляза във вас; да ме любите – това значи вие да влезете в мене. Какво правите с вашия любим приятел? Взимате неговия портрет и го слагате на видно място. Казвам: Сърцето на човека представя астралния свят, умът – духовния свят. Ако вашият ум може да се повдигне на дадена висота – ето ви духовния свят. Туй, което става в мозъка, то е отражение на духовния свят; всяка благородна мисъл е форма в духовния свят. Мислите се различават по форма и по съдържание. Когато ви дойде някоя благородна мисъл, тя произвежда радост и веселие. И когато издигнете ума и сърцето си към Христос, Той ще ви хване за ръка и ще ви въведе в Божествената градина; ще ви заведе при извора на Любовта, да вкусите от нея. По-щастлив момент от този за вас няма да има. Когато влезете там, вие не трябва да кажете: „И мъж ми да дойде с мене“. Не, там всеки сам трябва да влезе; не трябва да се ходатайства за други. Всеки трябва да има дълбоко желание сам да влезе в тази градина. Който е способен, ще му съдействат да влезе; обаче, неспособните, недъгавите трябва да стоят вън, докато се излекуват. Този свят е за недъгавите хора. Ония пък, които ще влязат в училището, трябва да бъдат чисти: чистота в мислите и в желанията е необходима. Също така е необходимо пълно безкористие, пълно самоотричане. Това е най-високата степен, до която човек може да се издигне. Това значи да издържите изпита. Сега първото нещо, което се изисква от вас, е чистота в мисли и желания и непоколебима вяра, че каквото Господ е казал, ще бъде. Когато сложите Господа отпред на всяка работа, няма защо да се питате, ще успеете ли. Можете да бъдете учител, съдия, свещеник, или земеделец, щом изпълнявате своята длъжност, няма сила в света, която да ви попречи. Ще имате много препятствия, много мъчнотии и изпитания, но те са необходими за вашето растене. Страданията, които ви са пратени, са благословени за вас. И тъй, оставям ви с мисълта – да познаете вашия Учител – Христос. Когато познаете вашия истински Баща, тогава и ангелите, и светът ще бъдат ваши братя, и то не един или двама, но с хиляди. С хиляди години ще ви развеждат из своето жилище на небето. Там има приятни работи, дълги разходки, образцови училища, нови слънца, нови същества. И колко още неща има на небето! Тогава ще кажете: „Сега разбираме дълбокия смисъл на живота, защо трябва да се живее“. Това ще стане, когато имате само един Учител; имате ли много, нищо няма да научите. Едно дете не може да има две майки. Също така и един човек не може да има повече от един истински Учител. Ако речете, че имате двама, ще кажа, че и мене, и Бога лъжете. На физическия свят има една майка, на духовния свят – един Учител, на Божествения – един Баща, Който е Господ. Значи имате всичко трима. На земята – майката, между ангелите – Учителят, а между боговете – Бог. Когато минете през тия трима, само тогава всеки от вас ще разбере дълбокия смисъл на живота, т.е. вътрешната страна на сегашния живот, и с радост и песни ще понасяте всички страдания; за вас няма да има мъка в живота и работите между мъже и жени, между родители и деца, между всички народи ще се оправят. Тогава няма да се питате: „Какво ще стане с българския народ?“ Ако всички българи се обърнат към Бога, аз гарантирам, че всичко ще бъде в пълен ред. Но ако носят сегашните глави, по 39 тояги ще ядат. Тъй е писано в Божествената книга. – „Ама Русия била такава-онакава.“ Ако и тя следва Господа, ще бъде благословена; ако не Го следва, ще яде 39 тояги. Същото ще бъде и с Германия, и с Франция, и с Англия и с всички държави. Господ всички бие наред, на общо основание. Всички хора, общества и народи на земята трябва да изпълним волята на нашия Учител, на нашия Баща! Аз вярвам, че у вас има всичкото желание да я изпълните; виждам, че сте обърнали вече нов лист и като блудния син казвате: „Татко, прости, съгрешихме, изядохме и изпихме това, което ни даде; отсега нататък няма да правим така; приеми ни като слуги в дома Си“. Бъдете уверени, че Баща ви ще заличи всичко, ще ви облече, ще заколи най-тлъстото теле, ще ви нагости и в дома му ще има веселие, защото неговото блудно дете се е завърнало. Ще му сложи на ръката нов пръстен, ще го благослови и ще каже: „Хайде, синко, на училище и иди да се учиш изново!“

Беседа, държана на 7 декември 1914 г. в София.

Словесното мляко

Пожелайте, като новородени младенци, чистото словесно мляко, с него да порастете; понеже вкусихте, „че Господ е благ“: при Когото идвайте, като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.

В една заповед на Моисеевия закон се казва: „Не пожелай!“ А в първото Послание на Петър се казва: „Пожелай!“ Кой от двамата е прав? – От тяхно гледище и двамата са прави. Обаче, ако Мойсей е на мястото на Петър, ще бъде крив. И ако Петър е на мястото на Мойсей, ще бъде крив. Мойсей казва да не пожелаваш. Какво да не пожелаеш? – Власт, богатство, жени. Петър казва: „Пожелай!“ Какво? – Словесно мляко. Защо? – Понеже то е необходимо за духовното растене на човека. Първото нещо, което детето потърсва, когато излезе от утробата на майка си, е цицката с мляко, защото, като суче, то расте и се развива. И Петър казва същото: „Ние трябва да намерим цицката, която ще ни нахрани духовно“. Ако не я намерим, по същия закон както и детето не можем да живеем. Подир три–четири години, когато детето порасне малко и зъбите му почнат да никнат, това показва вече, че неговият организъм се нагажда за твърда храна. Същият закон се отнася и към духовния живот на човека: докато не израсне малко, човек не трябва да възприема твърда храна, която може да му причини смърт.

Питам: Дали всички хора, които живеят на земята, са сукали от словесното мляко? Не, всички хора не са сукали от словесното мляко, вследствие на което са изложени на смърт. Не е достатъчно само майката да роди детето си и да има мляко, но това мляко трябва да бъде непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, след известно време тя ще отрови детето си със своето мляко. И свещениците, които по отношение на своите пасоми са майки, могат да ги отровят, ако се гневят, когато проповядват. Също така и учителите, ако се смущават и тревожат, когато преподават, могат да отровят своите питомци. Съвременните хора страдат от голямо невежество. Те знаят много неща от геометрия, от аритметика, от ботаника, от физика, от химия, но нямат същественото знание – необходимото словесно мляко. Те знаят за движението на небесните тела, за създаването на човека, как се е развивал, но дойде ли въпрос за словесното мляко, там мълчат. Знаете ли на какво приличат съвременните хора? Те могат да се уподобят на онзи турски мъдрец, който казвал, че знаел всичко, каквото става на небето. В един анекдот се разправя за този турски мъдрец, че той навсякъде се хвалил, че знаел в колко часа ставал Господ, какво правил през деня, какво правели ангелите и т.н. Като разправял това на султана, последният пожелал да го изобличи, да му покаже, че той не може да знае всичко, затова един ден го повикал при себе си заедно с още един философ и им казал: „Желая заедно да се поразходим с моя параход и да поговорим приятелски помежду си“. Качили се на парахода и тръгнали. Като се поразговорили малко, сложили им тепсия с хляб и мляко. Султанът казал на спътниците си да надробят хляба си в млякото. Като надробили хляба си в млякото, султанът разбъркал всичките залци и казал: „Сега, нека всеки изяде своите залци!“ – „Отде да знаем кои залци на кого са?“ – възразили философите. – „Ако не знаете залците, които вие сами дробите, как ще знаете какво става на небето?“

В цитираните по-нататък стихове Петър отправя слушателите си към живия камък. Ние знаем, че има само мъртви камъни, от които правят къщи, но както виждате, има и живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата „камък“ в духовен смисъл, ще видите, че тя има и друго значение. Под думата „камък“ в духовен смисъл се разбира завършен характер, в който всички сили са уравновесени, процесът на развитието върви хармонично; нервната система, както и всички вътрешни органи, стомах, дробове и мозък са в пълен ред и порядък и функционират добре. Ето защо и Христос казва: „Бъдете камъни, които могат да растат и да се развиват“. На друго място Той казва: „Трябва да съградите в себе си дом Божествен“. Той подразбирал да се съгради дом от такъв жив камък.

Сега да се върна към думите „словесно мляко“. Някои казват: „Ние искаме да бъдем духовни“. Какво подразбират те под думите „духовни“? За да бъде човек духовен, значи ли, че той трябва да се затвори в себе си, само да мисли и съзерцава и да бъде спокоен? Не, това не може да направи човека духовен. Да бъдеш духовен, ще рече да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, на която живееш, а едновременно с това да можеш правилно да реагираш на тази почва, на средата и на условията като на елементи, които създават живота. Най-високото положение, което човек може да заеме на земята, е, когато умът, сърцето и душата му, всички тия сили са на своята висота, в своето максимално развитие. В естественото си състояние камъкът не може да възприеме в себе си никакво течно вещество. Обаче, ако вземем варовик и го печем в пещ, той се превръща във вар, годна за белосване. По същия начин, когато Господ иска да белоса своя дом, Той взима такъв камък, опича го, залива го с вода и като се извърши с него известен химически процес, намазва дома си с тази бяла каша, наречена в духовно отношение чистота и доброта в живота. Следователно, дойдат ли страданията, това значи, че са ви сложили в пещта да се печете, да се превърнете в необходимата духовна вар. Има камъни толкова твърди, че и след като ги поставят в пещта, пак не се опичат. Такива камъни се считат за безполезни, абсолютно непотребни за целта, заради което ги изхвърлят вън.

И тъй, когато Петър казва „пожелай“, с това той иска да изрази онзи вътрешен процес на опичане, който става със самия човек. Чрез това опичане в ума ще се образуват ония висши форми, които ще могат да преминат от един свят в друг. За това нещо ще помогне и процесът на разредяването. Ето защо, ако имате две мисли в ума си, които ви безпокоят, не ги жалете, но вземете едната от тях, сложете я във варницата, накладете отдолу огън и я опечете. Ако направите така с хилядите безпокойни мисли, които минават през ума ви, все едно че сте пекли хиляди килограма варовик и получената от него вар сте продали. По този начин не само че ще се освободите от ненужния за вас багаж, но ще имате голяма печалба. Това, което става във физическия свят, по аналогия става и в духовния. Всеки процес, който става на земята, едновременно става и на небето. И обратно: всеки процес, който става на небето, става и на земята. Щом разберете този закон правилно, ще знаете, че когато на земята страдате, на небето се радват. Когато ви пекат във варницата, това не е нищо друго освен страдание. Като не разбирате дълбоките причини на тези страдания, вие казвате: „Изгоряхме! Свърши се животът ни!“ На небето пък казват: „Колко се радваме, че този камък ще се превърне на вар!“ Когато мислите, че ангелите нямат никакво състрадание към вас, те ви отговарят: „Ние имаме голямо състрадание към вас, но се радваме, понеже виждаме, че и вие като нас ще станете чисти и бели“. Следователно вие не трябва да желаете онези неща, които сгъстяват и втвърдяват вашите ум, сърце, душа, сила и способности, но трябва да желаете само онова, което е в сила да ги разшири и освободи от всички ограничения.

Мнозина задават въпроса: „Как можем да приложим това учение в практическия живот?“ Учителят казва: „Аз имам немирни, непослушни ученици. Как мога да им въздействам?“ Свещеникът казва: „Много от моите пасоми са невъзпитани, невярващи хора; те не разбират философията на живота. Как ще им повлияя?“ Търговецът казва: „Моите клиенти и съдружници искат да ме ограбят. Как ще ги заставя да постъпват по друг начин?“ Всички хора се оплакват. Защо? – Защото въжето им е тънко и слабо. Те искат да дигнат с него товар от сто килограма, а то не може да издържи такава тежест. Разбира се, че това въже ще се скъса от тази тежест и товарът ще падне на земята. Питам: Как може да се живее в Стария завет, а да се прилага Петровото учение? Вие сте приятели на Моисей, а едновременно с това искате да бъдете приятели и на Христос. Който е приятел на Мойсей, той не е приятел на Христос. Мойсей казва „не пожелай“, но не казва по-нататък какво трябва да се прави. Той казва да възлюбиш Господа, но как ще Го възлюбиш, когато не си Го видял? На друго място казва да обичаш своя народ, а за другите народи говори съвсем друго нещо. Аз разглеждам Моисеевия закон в широк смисъл. Наистина, когато Моисей е полагал своя закон, тогава условията са били съвсем други от тези, при които се е създавал Христовият закон. Неговият закон е бил подготвяне на човечеството за Христовото учение. Моисеевият закон представлява едното полукълбо на земята, а Христовото учение – второто полукълбо. Вие можете да живеете в Моисеевото полукълбо само тогава, когато то се осветлява от слънчевите лъчи. Щом излезе вън от слънчевите лъчи, вие не можете вече да живеете в него. Желанията на съвременните хора произтичат именно от приложението на Моисеевия закон в живота. Всички хора искат да бъдат богати, учени, но като възприемат този закон, те не могат да постигнат тия свои желания, вследствие на което между тях стават големи стълкновения. На физическия свят няма условия всички хора да бъдат богати и учени, обаче за всички хора има условия да бъдат добри. Пожелайте добродетелта, която не принадлежи на физическия свят. В Индия има хора, които разбират и прилагат този закон дори спрямо животните. Ако можете да влезете в контакт с някое животно, колкото свирепо и да е, то ще ви обикне и ще ви стане предан приятел. От него ще изчезне всяко желание да ви пакости и каквото му заповядате, ще изпълни. Когато Христос е казал да възлюбим враговете си, Той разбирал именно този закон.

Първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека, е страданието. Твърдите камъни трябва да минат през варницата, за да могат да белосват; суровият хляб трябва да се опече, за да може да се яде. Същото е и с човека. Вие можете да влезете в небето само като опечен хляб. Само тогава ще ви сложат на трапезата и ще ви разчупят. Защо Господ е дал ум, сърце, очи, уши, език на човека? Вие трябва да размишлявате за какво са предназначени тези удове. Аз нахвърлям тия въпроси, за да размишлявате върху тях. Казвате: „Искам да служа на Бога“. Вие не разбирате как трябва да служите. Има хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Щом знаят законите, те трябва да умеят да ги прилагат поне за собственото си развитие. Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни. Мога да кажа много неща, но първо вие трябва да сложите здрава основа и върху нея да градите, та всеки камък, който поставите, да бъде хубаво издялан и на място сложен – на ъгъла. Предстои ни велика задача – да оправим този свят. Това здание, върху което е съграден сегашният живот, се събаря и един ден Господ ще ви повика да градите отново. Въпросът е ще знаете ли да градите, когато Господ ви повика? За да бъдете готови, вие отсега трябва да се нахраните с онова мляко, за което ви говорих. Трябва да бъдете така готови, щото един ден, когато Бог ви даде нова дреха, да не я оцапате. Едни гарджета поискали майка им да ги премести в друго гнездо. Тя ги попитала: „Ами ще вземете ли с вас и оцапаните си задници?“ – „И тях ще вземем.“ – „Тогава не мога да ви преместя, защото ще оцапате и другото гнездо.“ Някоя неразумна жена казва: „Защо Господ ме е направил жена?“ – Като жени вие ще изучавате това изкуство, което като мъже не бихте изучили – изкуството да приготвяте мляко, с което да отхранвате децата си. Вие сте гувернантки на Господа, които отглеждат Неговите деца. Ако не изпълните майчината си длъжност, Господ ще ви попита: „Защо ви поставих на тази важна служба? Не трябваше да давате такова мляко на децата си“. – „Дадохме им вече.“ – „Още веднъж да не им давате от това мляко. Ако им давате, ще ви уволня.“ – „Ама аз искам мъж да стана.“ – „Няма да станеш мъж; ако продължаваш да искаш неща, които не заслужаваш, и ако си все така упорита, втория път по-долу от човек ще бъдеш.“

Философията на съвременните християни не почива на здрава основа. Всеки сектант твърди, настоява: „Това, което аз проповядвам, е истинското християнско учение, а не онова, което другите проповядват“. Обаче никой не може точно да определи кое е истинското християнско учение. Казваме, че сме венец на създанието на света. Не, да не лъжем себе си, да не лъжем и Бога. Ние не сме венец; венец са само ония, които са завършили своето развитие. Ние, които още крякаме в блатото, не сме нищо друго освен жаби; ние, които искаме пари и къщи, които сме готови да продадем и Господа за тях, не сме венец на създанието. Ние сме венец на падането, венец на ада. венец на ада.

Сега вие се намирате пред една дилема. Трябва да се попитате: може ли да вървите дълго време още по този път или не можете? – „Не можем да мръднем по-нататък.“ – Съвременното човечество е достигнало вече крайния предел. Ако направи още една крачка само, всичко е изгубено. Трябва да направи една крачка в обратна посока и една крачка напред, една крачка нагоре, да види, че и неговото бъдеще е велико. Вие трябва да се замислите къде отивате и да се отречете от преходното, което води към падение. Христос казва: „Който обича майка си и баща си повече от мене, не е за мене. Вие трябва да се отречете от майка си и от баща си и да ме последвате“. Всеки човек трябва да каже: „Не искам повече от досегашното мляко; по-добре да умра без мляко, отколкото да живея с такова мляко! Смърт без мляко е по-добра, отколкото живот с покварено мляко“. Трябва да се откажете от всички ония измамливи неща, които покварят вашите мисли и желания, които тровят вашия живот, и да потърсите Божествената Истина. Намерението ми не е да ви плаша, но да ви накарам да помислите вече за себе си. Вземете и се огледайте, вижте как изглежда вашето лице, каква краска има: ако е много червено, това показва, че е възбудено, че тялото не е здраво; ако е много бледо, вие имате апатия към живота. И едното, и другото състояние не е правилно. Ако употребите Христовата храна, за която апостол Павел говори, вие ще имате добро разположение на духа, ще бъдете радостни и весели, ще бъдете смели и решителни в борбата; ако се наситите от живото мляко, никакви микроби не могат да се загнездят у вас. Вие имате известни стремежи, искате да бъдете добри, да обичате, но не можете. Защо? – Защото не знаете как да постъпите. Един лекар бил повикан при една богата мома, болна от скука. Първото нещо, което той препоръчал, било упражнението. – „Как да се упражнявам?“ – „Ако не се упражняваш, ти бедстваш да загинеш.“ – „Добре, ще се упражнявам; моля, дайте ми наставленията си.“ Той дава наставления и тя почва да се упражнява. Скоро след това скуката преминала. Често вие седите със скръстени ръце или въртите палците си на една и на друга посока, но въртенето на палците трябва вече да престане и да почнете да се упражнявате и да работите. Само така Господ ще ви благослови.

В това отношение жените трябва да работят, защото Господ предаде ключа от рая на тях. Те държат ключа на Царството Божие. Петър е женско име. Лошото е в това, че жените са малко слабохарактерни и скоро се отказват от службата си. Една жена обича един мъж, но като види друг по-хубав, казва: „За този ще се омъжа. Ако не се омъжа за него, живот няма за мене“. Ожени се за него, но щом минат две–три години, и него прежалва и е готова за друг да се омъжи. Господ вече казва на жените: „Ако вие, които държите ключа на Царството Божие, не следвате моите заповеди, ще ви изпъдя вън от рая, да поплачете, да се разкаете и да се откажете от греховете си“. Когато не следвате заповедите на Христос, вие се отклонявате от Него, отричате Го, мислите зло за Него, предавате Го постоянно на Пилат, на страдания и на ежедневно приковаване на кръста. И след това питате защо светът не се оправи. Как ще се оправи, когато всеки ден мъчите своя Господ? Престанете вече да забивате гвоздеи в Неговото тяло! Гвоздеите, които забивате в Христос, по отражение засягат и вас. Знаете ли приказката за онзи рибар, който намерил една особено рядка, ценна риба и пожелал да я поднесе дар на царя? Вратарят не искал да го пусне, но за да успее да влезе при царя, рибарят му обещал половината от печалбата. Като влязъл вътре, царят го попитал каква награда иска. Той отговорил: „Искам за награда 50 тояги“. – „Възможно ли е това?“ – „Да, това възнаграждение искам.“ Царят заповядал да му ударят 50 тояги. Като му ударили 25 тояги, той казал: „Спрете сега, останалите 25 тояги ударете на моя ортак, вашия вратар“. Днес, когато хората забиват гвоздеи в тялото на Христос, Той казва: „Спрете, достатъчно ми са 25 удари. Повикайте ортака ми и ударете останалите на него“. Това, което всеки ден става с хората, не е нищо друго освен останалите тояги и половината възнаграждение, което те сами са поискали. Някой казва: „Много страдания имам, душата ми ще се пръсне от мъка“. – Да, ще се пръсне душата ви, защото сте забили много гвоздеи в тялото на Христос. Ако някой от вас заболее, веднага викате лекар. Казвам: Докато продължавате да забивате гвоздеи в тялото на Христос, истинският лекар, на когото уповавате да ви излекува, няма да влезе в къщата ви. Учението, което сега ви проповядвам, е напълно практическо и всеки може да го приложи в живота си. Когато ви нападне някоя лоша, отрицателна мисъл или когато пожелаете нещо лошо, вие се натъквате на твърди камъни. Сложете този твърд камък в пещта, нагорещете го, да се превърне във вар, с която да белосате душата си, да я направите бяла, светла. Ако се упражнявате по този начин, ще видите как душата ви ще се озари.

Това е учението, което апостол Петър проповядва. Мнозина считат апостол Петър за прост рибар, но всъщност той не е бил прост човек. Той винаги пекъл рибата, никога не е ял сурова риба. Къде трябва да печете и вие рибата? – В Божествения огън и в огъня на Любовта. И когато я опечете в този огън, ще кажете: „Ето, каква отлична риба имаме!“ Следователно, ако и вие като апостол Петър не станете сътрудници с ония, които живеят на небето, какво място ще имате в онзи свят? Когато Христос казва да се самоотречем, да изгубим живота си, Той разбира, че трябва да направим това за ония същества, които седят на по-високо стъпало от нас. Само по този начин ще имате печалби. Ще кажете, че този закон не е в съгласие със законите на Природата. Не, той е напълно съгласен с природните закони. Ония, които ще изпият соковете на дървото, те ще посеят ново семе, от което ново дърво ще израсте и нов плод ще даде. Значи, за да израстем, ние трябва да влезем в пътя на развитието. Тогава и ангелите ще вземат участие в нашата работа. За да вземат участие, ние трябва да им платим нещо. За да ни посеят отново в земята, при по-добри условия на живота, ние трябва още сега, докато сме на земята, да приготвим наградата. Ако се храним със словесното мляко, ще се приближим към тях, а после и към Христос.

И тъй, който иска да се подвизава в Христовия път, той от нищо не трябва да се плаши. Всякакъв страх от вас трябва да изчезне. Всеки трябва да опече съвестта си в Божествения огън, както печете рибата, която ловите. За да се запази, рибата трябва или да се опече, или да се осоли – едно от двете. Същото се отнася и до човека – среден път няма. Ако и човек не се опече или не се осоли, той ще се вмирише. Христос казва: „Ако солта обезсолее, тя се изхвърля навън“. Следователно, ако и вие обезсолеете, ще ви изхвърлят навън като непотребни. Ако не сте изгубили солта си, ще ви сложат в кацата. Обаче за предпочитане е да ви опекат, отколкото да ви осолят. Солта е за света, а огънят е за вас. За предпочитане е процесът на огъня, защото в него има растене, живот. Осоляването пък е процес на запазване, да се запази зародишът, или друго нещо от гниене, от вмирисване. Значи вие можете да бъдете в две положения: или в процес на растене в Божествената градина, или като зародиш в Божествения хамбар. Направете опит върху себе си да приложите стиха, който ви прочетох. Той има дълбоко значение и смисъл. В този стих се съдържат ред въпроси: за съграждане и устройство на обществото, на семейството, за възпитание на децата, за подобрение условията на живота и т.н. Ето защо този стих трябва да се посее някъде дълбоко. – Къде трябва да се посее? – В ума на човека. Сварете този стих в Божествената вода, опечете го в Божествения огън и ще видите, че този стих, наглед костелив орех, ще се превърне в храна, чиито сокове свободно можете да възприемате. Ако се храните със словесното мляко, за което говори апостол Петър, и лицето ви ще се измени, и общественото ви положение ще се подобри. Сега аз искам да възприемете Божествения метод за работа и да се приготвите за новия живот и за живота на небето.

Досега вие не сте пожелавали словесното мляко, но искам от днес да го пожелаете, да влезете в положителната страна на живота. Пожелаете ли словесното мляко, каквото друго пожелаете, ще ви се даде.

Беседа, държана на 16 ноември 1914 г. в София.

Стари и нови мехове

И никой не налива ново вино в мехове вехти. Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете.

Тази малка притча е класическа по израз и по съдържание. Христос прави велико обобщение на идеите. Той казва, че никой не трябва да налива ново вино в вехти мехове, защото последните ще се разпукат. Трябва ли да се вземе казаното в пряк смисъл? То е вярно само в преносен смисъл. Тук се прави аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Когато виното прекипи и стане старо, то може вече да стои в стар мех; но докато още не е ферментирало, ако се налее в стар мех, то ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон, а именно: за Божествените идеи, които слизат в този свят, са потребни нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. потребни са хора, които имат ум и сърце, възприемчиви към новата истина. Когато умът е зает със стари идеи, мисли и чувства, новото не може да проникне в него. С други думи казано: в старите форми не може да се прояви сила за някакъв велик подвиг. Наистина 90 пъти най-малко трябва да искаш нещо от 90-годишните хора, докато го получиш. Защо не дават лесно? И Те имат вроден страх да не останат сами, да не се лишат от средства за живеене; те се чувстват недъгави, слаби да разполагат със своите сили и средства като младите. В това отношение младите са щедри. Затова именно Христос казва, че новото вино трябва да се налива в нови мехове. Когато новото учение се влее в света, в старите хора се заражда реакция. Те мислят, че новото учение не е добро и ще развали света. При все това няма нито един баща в света, който иска да му се роди син със стари идеи. Всеки баща мечтае синът му да бъде съвременен човек, да възприеме мислите и идеите на века, в който живее. И тъй, само по себе си виното представлява сила.

Следователно, за да се даде подтик на човешката еволюция, сила трябва. Тази сила не е нищо друго освен човешкия дух, взет в широк смисъл, като разумна сила, която работи и гради съобразно Божествените закони. Целта на Бога е всичко да расте и да се развива. Бог не обича старите мехове. Той ги слага в долните изби, както правят винарите. Ще се намерят хора да пият и от старото вино. Ако възприемете новото учение и мислите, че то няма да ферментира у вас, вие се лъжете. Невъзможно е човек да възприеме новото учение и да не се измени под неговото влияние. Както е невъзможно ваятелят да работи с чук върху мрамор, без да отчупи някое парче от него, така е невъзможно новото учение да не измени човека. Много парчета ще отхвръкнат наляво и надясно, но ако старите хора се боят да не ги удари някое парче по главата, те трябва да стоят малко по-далеч. Не е виновен ваятелят, но старите хора, които не се отстраняват. Ваятелят казва: „Аз вая статуя за бъдещото поколение; който мине покрай мене, той сам трябва да се пази“. Художникът може да работи с лък, а може да работи и с чук – зависи какво работи и по кой начин работи. Важно е дали той работи съгласно Божествения ред на нещата. Когато при някоя работа се яви търкане, ние не трябва да се оплакваме, да казваме, че главата ни гръмна от безпокойствия, от тревоги.

Вечно спокойствие съществува само на гробищата. Който иска да върви напред, който се стреми към Бога, който иска да расте в Божествения свят, той трябва да се труди и да работи. В този стремеж именно се крие доброто на индивида, доброто на обществото, доброто на цялото човечество. Които искат да почиват, те трябва да останат със старите разбирания за живота. Те не могат да разберат активния живот на новите идеи, изразени чрез притчата за новото вино. Знаете ли колко време е трябвало на лозовата пръчка, за да събере този сок в себе си? Знаете ли силата на този сок? В първо време този сок е сладък, после става резлив и най-после, след като напълно ферментира, става толкова силно упоителен, че ако пиете от него повече, отколкото трябва, изгубвате нормалното си състояние. И тъй, който иска да приеме новото учение, той трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч. Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее новото учение, но първо трябва да продадете старите мехове, т.е. да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват при възприемането на новото учение. В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват различни екземпляри змии и ги изпращат в Европа. Те държат тия змии – от най-малки до най-големи, от безопасни до много опасни – в големи каци, където ги опитомяват. Една вечер един от тия ловци, като затварял кацата, не забелязал, че не я затворил добре, и легнал да спи. През нощта всички змии излезли от кацата и се увили около ловеца. Сутринта, като се събудил и се видял обвит с всички змии, той запазил присъствие на духа и не мръднал. Най-малкото помръдване би коствало живота му. Слугата започнал да се безпокои защо господарят му още не е излязъл от стаята си. Той внимателно се доближил до стаята на господаря си, отворил вратата и какво да види? Всички змии се увили около господаря му и той лежи неподвижно. Слугата бил много съобразителен: взел един голям котел с варено мляко и го поставил сред стаята. Като усетили миризмата на млякото, змиите сами се отвили от господаря му и отишли към млякото. Индиецът станал от леглото си и внимателно затворил змиите в кацата, като си казал: „Добре трябва да затварям кацата, да не се повтори същата история със змиите. Благодаря, че този път можах благополучно да се спася от смъртта“. Някога и вие можете да изпаднете в положението на този змиеловец и тогава трябва да имате присъствие на духа си – мляко. Млякото представлява разумния живот. Христос казва: „Никой не трябва да налива ново вино в стари мехове“. Защо? – Защото старите мехове ще се разпукат. Ако религиозният човек се разстройва, това показва, че той е стар мех, който не може да издържи новото вино, т.е. не може да възприеме новото учение. Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. Моисеевият закон казва: „Око за око, зъб за зъб“. Христовият закон е точно обратен: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата. Това учение изисква да любим и враговете си.

Питам: Как могат да се примирят тия две учения? Моисеевият закон е за стар мех. Понеже старите хора не са способни да се борят с новото, според Моисеевия закон те искат да хванат противника си, да му извадят очите, той да ги не вижда. Христовото учение проповядва точно обратното: „Вие можете да направите противниците си ваши приятели; вие можете да ги обезоръжите и да ги накарате даже да ви служат“. Сега нека дойдем до вътрешния психологически смисъл на Христовите думи. Не мислете, че напълно сте разбрали истината и няма вече какво да учите в живота си. Ако мислите, че всичко знаете, вие сте стари мехове, които са спрели своето развитие на земята.

Казвате: „Ние сме учени хора“. – В какво се състои вашата ученост? – „Чели сме много писатели.“ – Какво от това? Вие трябва да се проникнете от онази философия, която може да изправи живота ви и да ви даде щастието, което търсите. Какво е значението на думата „щастие“? Думата „щастие“ е съставена от няколко букви, всяка от които има свой смисъл и значение. Буквата „Ш“, съставена от три отвесни линии, свързани с една хоризонтална, представлява човешката ръка, която работи. Буквата „Т“ показва силата, с която работата се подтиква. Буквата „А“ означава човешкия нос. Значи не е достатъчно само човек да работи, но от него се изисква още и ум, да знае как да работи. Буквата „С“ пък представлява човешкото сърце. Като се обърне с вдлъбнатата част нагоре, тя се превръща в лодка, която показва, че всичко, което се печели, трябва да се складира. При буквата „И“ се забелязва слизане и възкачване – от горе на долу и от долу на горе. При тия движения се начертават два ъгъла, които, поставени един до друг, образуват диаметрите на кръга, т.е. колелото, което движи колата напред. И най-после буквата „Е“ показва центъра, около който трябва да се държите. Следователно вие се нуждаете от ръка, от сила, от ум и сърце и от цел, която да ви подтиква нагоре. Ще приведа един анекдот из българския живот – за треската. Между българите има поверие, че треската е жива. Един овчар се спрял на един мост да си почине и чул какво си говорят две трески. Едната от тях казала: „Знаеш ли закъде съм тръгнала? Там горе на планината има един овчар, искам да го хвана“. – „Как ще го хванеш?“ – „Ще вляза в първата лъжица мляко, което той ще пие през пролетта“. Като чул, че става дума за него, овчарят намислил да вземе предпазни мерки срещу треската. Случило се, че този ден умряла една от неговите овци. Той одрал кожата и направил от нея мех. Като дошло определеното време да го хване треската, той сипал в меха първата лъжица мляко, в която влязла треската, и го завързал добре. Треската надула меха и всеки ден по обед все го тресяла. На есента овчарят отвързал меха и пуснал треската навън. Двете сестри пак се събрали под моста да си поговорят. Едната запитала другата, която се заканила на овчаря: „Какво направи с овчаря?“ – „Остави се, имах нещастието да вляза в празния овчи мех вместо в овчаря.“ Казвам: Ако и вие искате да си служите със старите мехове, ще приличате на тази треска и като ви пуснат от меха, ще кажете: „Научихме се да тресем, да разтърсваме празните мехове“. Аз срещам такива хора навсякъде и, като ги пуснат в живота, те казват: „Научихме се да тресем меховете“. Такива са съвременните догматици, които само мехове тресат. Те казват: „Тясно ни е“. – Широко им е, но храна няма близо до тях. Според своите вярвания народът има цяла философия, с която си служи при всички случаи в живота. За пример той казва: „Трябва да се вразуми кадията, защото неправилно решава съдбата на хората“. Щом той се вразуми, ще дойде нова съдба на света. На същото основание и ние казваме: „Трябва да се вложи в нашите деца новото вино, защото то е силата, която може да ги възрасти“. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако те се държат за старите идеи, по-добре да не раждат. Какво ще родят тия майки? Негодници за живота, каквито с хиляди има. Казано е в Писанието: „Плодете се и множете се!“ Там не е казано, че трябва да се раждат недоносчета, но да се раждат хора по образ и подобие Божие. Това е новото учение, което Христос проповядва. Ако това учение се разбере и приложи, светът ще се поправи. И лозата, и соковете са в нас. Един ден, когато нашето лозе даде грозде, сокът на това грозде ще почне да ферментира. Това е неумолим, неизбежен закон в света. Който мисли, че може да живее, без да ферментира, той не разбира живота. Христос казва: „Който иска да придобие Вечния живот, нека вземе кръста си и ме последва“. Кръстът, това е новото вино. Кръстът е сила за онзи, който разбира. В света има разни кръстове, но хората все се оплакват от тях. Ето какво казва Павел за кръста: „Аз ще се похваля с кръста Христов“. Мнозина се оплакват от своите страдания и казват, че са необикновени, непоносими. В това отношение те приличат на онзи, който постоянно се оплаквал от тежестта на своя кръст, докато един ден Господ казал: „Вземете кръста на този човек и оставете той сам да си избере какъвто иска“. Въвели го в една голяма стая, гдето имало разни кръстове – големи и малки, златни, сребърни, железни, каменни, и му казали: „Избери си сега който кръст искаш“. Той гледал този кръст, гледал онзи кръст и най-после избрал едно малко кръстче и казал: „Това кръстче искам“. Господ му казал: „Този е кръстът, който носеше досега. Този е твоят кръст“. Често и вие преувеличавате вашите страдания, искате да измените съдбата си, но не можете. Вие не можете да хвърлите товара си, който носите. Казвате: „Веднъж да наредим работите си, и жена ми, и аз, и децата ми ще тръгнем в новия път. Тогава и новото вино ще ферментира в нас“.

Казвам: Ако мислите да уредите живота си и тогава да тръгнете в Христовия път, вие се лъжете. Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички: и за бащата, и за майката, и за децата. Когато се възпитат бащата и майката, ще се възпитат и децата. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Един ден, когато американският проповедник Муди проповядвал, едно дете, което го слушало, видяло, че всички хора около него пеят, само баща му не пее. То запитало баща си: „Татко, защо не пееш?“ – „Аз съм утвърден вече във вярата си. Пеенето е за вас, младите. Ние, старите, сме слушали, пели сме, сега е ваш ред да пеете.“ Детето си казало: „Доволен съм, че имам утвърден баща“. Един ден бащата впрегнал своя кон в малкия си кабриолет, взел детето си и тръгнал на разходка. Когато конят започнал да се изкачва нагоре към върха, спрял и не искал по-нататък да върви. Детето казало: „Татко, конят се утвърди“. Следователно, щом спрете, вие сте се утвърдили, т.е. вие сте стари мехове, в които не може да се налива ново вино, за да не ферментира и да ги разпука. И след всичко това вие се готвите за небето, мислите да влезете в рая, да живеете ангелски живот, да разберете Божиите истини! Как ще разберете Божиите истини, когато живеете в тъмни и студени изби? Ето защо Христос казва: „Трябват нови мехове!“ Старите хора са стари мехове; младите са нови мехове. Старите хора от нищо не се смущават. Тях нищо не ги вълнува. Младите им казват: „Чакайте да налеем и във вас от новото вино“. Не, на старите не трябва да се дава ново вино; старите са завършили своята еволюция. Новото вино трябва да се влее в артериите и вените на новите човеци. Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, вследствие на което те се борят, страдат, оплакват се от страданията си, падат, стават и т.н. Защо става това? – Защото старото и новото вино се борят помежду си. Затова именно Христос казва: „Не наливайте ново вино в стари мехове“, т.е. не влагайте новото вино в себе си, докато не се приготвите. Как ще се приготвите? – Като се очистите. Всяко учение, всяка философия може да ни ползва само тогава, когато сме чисти. Новото учение изисква пластичност в прогреса и духовен подем в живота на цялото човечество. Ако погледнем на стария и на младия от окултно гледище, в съзнанието на стария ще видим свещ, която едва мъжделее, а в съзнанието на младия ще видим свещ, която свети ярко и светлината постоянно се увеличава. Ние можем да уподобим стария човек на земя, която се осветява от месечината, а младия – на земя, която се осветява от слънцето. Обаче за душевното развитие и на младия, и на стария е необходимо новото вино. Питам: Имат ли те това вино? Който искрено го търси, той ще го намери. Който е пил само старо вино и не е вкусвал от новото, той казва, че старото вино е по-хубаво от новото. Когато новото, сладкото вино ферментира, то се уталожва, става старо вино и по-нататък не може да ферментира. Старото вино може само да упоява хората, да ги весели, но да ги застави да работят, да прогресират – никога. Ако хората страдат и са нещастни, причината за това е, че техният стар живот ферментира, не е запазен както трябва; спиртът в старото вино се превръща в оцет; то става кисело, резливо, губи своята устойчивост. Често съм наблюдавал какво правят българите, когато излизат от черква. Това става особено в селата. Те се събират двама по двама, отбиват се в някоя кръчма и казват на кръчмаря: „Хайде, дай една половница от старото вино!“ След това се събират по трима–четирима на масите, поръчват си по още една–две чаши, чукат се, пият наздравица и разговорът става по-оживен. Постепенно цялата кръчма започва да говори. По едно време в кръчмата се вдига голям шум и току-виж почват да бият някого. Защо го бият? – Не е съградил на нивата си плет. Това не става само в кръчмите. Посетете борсите, дето се вършат търговски операции, ще помислите, че влизате в лудница. Една жена помолила мъжа си да я заведе в борсата, да види какво представлява това заведение. Един ден мъжът, без да каже на жена си, завежда я в борсата. Като влезли вътре, тя казала на мъжа си: „Защо ме доведе в тази лудница? Аз исках да ме заведеш в борсата, при благородни хора“. Мъжът казал: „Това е борсата“. Когато мъжът, жената и децата в един дом почнат да се карат, да се делят помежду си, това показва, че виното в тях е почнало да ферментира. Като не могат да създадат нещо ново, те искат да обсебят чуждото. Те постъпват по същия начин, както жена, която не може да ражда и взима чуждо дете. И тъй, за новото вино са нужни нови мехове. То ще ви даде нов живот, който ще ви научи, как да живеете и работите, как да създадете правилни отношения помежду си. Това е Христовото учение, за което казват, че е неприложимо. Не, приложимо е Христовото учение.

Ако искате да Го приложите, да видите Неговите резултати, прочетете тази притча и размишлявайте върху идеята за новото вино поне по пет минути на ден. Отделяйте по пет минути на ден, да размишлявате за Бога; за добрите хора на земята, които работят неуморно; за добрите майки, които с търпение отглеждат децата си; за добрите бащи, които се грижат за семействата си, и ще видите какъв процес ще произведе новото вино във вас. Жената казва: „Омъжих се, но мъж ми не струва“. – Кой ви накара да вземете стар мех? Знаете ли, че с това приличате на онзи човек, който в турско време откраднал едно магаре и казал на съдията: „Аз бях на крушата, случайно паднах върху магарето и то ме отнесе“. Не, кажете си: „Мене ми трябва ново вино: и в идеите, и в постъпките“. Някой станал 70–80-годишен човек, че ще се жени, че деца ще има! Разбирам и това; има изключения в живота, както Аврам роди на стари години, но той беше човек с нови идеи, не беше остарял. Сегашните хора още на 40 години остаряват. Те казват: „Да са живи децата ни, с нас се свърши“. Такъв човек е стар мех, той трябва да се постави в избата. Той е ленивец, който не иска да разбере волята Божия. Той трябва да каже: „Господи, разбрах Те, сега вече искам да работя за Тебе като юноша“. Казвам: Долу вашата старост! Сложете вашите стари мехове настрана, махнете ги далеч от вас. Хора със стари мехове и със старо вино не са за Царството Божие. Аз не искам те да излеят старото си вино, но искам новото да сложат в нови мехове. Когато схванат тази Божествена мисъл, тя ще ги повдигне със своята сила. Днес всички се чудят как да възпитават хората. Методът е много лесен. Когато някоя лодка се пробие в морето, поставят в дупката запушалка; ако не сложат запушалка, лодката потъва. Вижте вашата лодка да не е пробита; ако е пробита, запушете я и ще бъдете в безопасност. Някой ден сте недоволни – имате дупка в лодката, пукнат ви е мехът. При това положение нищо добро не ви очаква, ако не запушите дупката. Има моменти, когато човек трябва да бъде напълно послушен, както е било послушно детето на един машинист, чиято къща била до железницата: детето си играло и когато експресът наближил, отдалече му извикали: „Лягай!“ Детето послушало, легнало на земята и така се спасило. Някой път и на вас казват: „Лягай!“ – „Защо?“ – Лягай, не питай защо. Когато експресът мине, ще видиш защо е трябвало да легнеш. Има опасни моменти в живота, когато трябва да коленичим, а като мине опасността, да благодарим на Бога, че сме се спасили.

Някой казва: „Не искам да се приспособя към условията, не искам да бъда еластичен“. – Ще се приспособиш. Дъждът няма да се съобразява дали си облечен, или не; слънцето също не иска да знае дали можеш да понесеш неговата светлина; ти трябва да се приспособиш към всички промени, да си готов да ги понесеш. Дъждът и слънцето вършат работата си много добре. Нека слънцето грее, нека морето се вълнува, нека старите мехове се пукат и това да не ви смущава. Защо? – Защото Господ е решил да пръсне старите мехове и да налее новото вино в нови мехове. Ако хора със стари идеи и чувства искат да живеят при новите условия, горко се лъжат. Такава е съдбата, такъв е Божественият закон. Господ иска да се подмладите, да се преродите. „Как ще се преродим?“ – Ще се преродите, ще се образуват нови форми, в които ще вложите вашия живот. Тези форми ще бъдат реални, а не мечти. Ако разбирате закона, под който сега живеете, вие бихте се подмладили. – „Кога ще бъде това?“ – Когато научите закона да се обновявате вътрешно, в душата си. Когато говорим за възкресение ние разбираме ония форми, с които Господ работи във вас. За тази цел вие трябва да приготвите новите мехове. Тогава Господ ще каже: „Донесете новите мехове, да сложим в тях новото вино!“ Някои питат: „Какво прави Господ със света?“ – Нови мехове приготвя, ново вино твори. Затова Христос казва: „Отец Ми работи, и аз работя за вас“. И вие трябва да бъдете готови да не разваляте тия мехове, защото лесно се развалят умовете и сърцата на хората, но мъчно се поправят. Нека види Господ, че сте изработили нещо. Вие се питате: „Защо този живот е такъв?“ В очите на мнозина виждам, че са упоени от старото вино, махмурлии са, препили са. Всички трябва да изтрезнеете, радост да пълни сърцата ви, защото този свят е създаден за вас с всички добри условия за развитието ви. – „Ама войни стават, нещастия идат“. – „Ничего“ – както казват русите. – „Ама свят се губи.“ – „Ничего“ – нищо не се губи. Ще се разрушат може би хиляди къщи, ще се пукнат хиляди стари мехове, но ще се създадат нови. Сега Господ налива ново вино в нови мехове. Днес само опиянените се бият. Ако мъже и жени се бият, опиянени са. Дето има ново вино, там има музика, пеене, спогаждане. Това е Христовото учение. Мислете по пет минути на ден за Вечния живот, за Бога, за добрите хора, за добрите майки и бащи, за добрите приятели; мислете за неща благородни, които ще ви повдигнат. Само така ще разберете по-дълбоките работи. Велики работи има да учите! Но преди това трябва да се приготвите за това разбиране. Казвате: „Какъв ще е бъдещият живот?“ – Отличен! И такъв, какъвто не сте видели, нито слушали, нито сънували. Как може да види човек хубостите на света, когато спи? Вашите спящи души трябва да се пробудят! Вие трябва да сложите котела с млякото в стаята си, за да приберете злините. Бъдете носители на новото вино, на новото учение! Проповядвайте радост, веселие в света! И когато страдате, кажете, че страдате, защото не сте изпълнили Божия закон. Често казвате, че условията създават живота. Да, но и човек създава условията. Разправял съм за онзи английски лорд, който тръгнал със своята дъщеря и своя слуга на пътешествие, и за станалото с тях корабокрушение. По същия начин и вие в живота си можете да бъдете и господар, и слуга. Ако знаете как да приложите Божествените закони, вие сте господар; ако не знаете как да ги приложите, вие сте слуга. Който иска да бъде господар, той трябва да се проникне от новото учение, което носи разгадката на живота. Ако този лорд не беше попаднал на пустия остров, нямаше да знае как да култивира живота; там той научи това изкуство. Та и ние в живота си можем да изпаднем в нещастие и друг някой да ни стане господар. Като се научим да слугуваме, Господ ще ни изведе из пустия остров. Благодарете на Провидението, че сте попаднали на острова, да се научите да обработвате житото, т.е. живота. Досега не сте научили как да култивирате ума и сърцето си, вследствие на това във вас има глад и недоволство. Ядете по 4–5 пъти на ден, затлъстявате, пъшкате, не сте доволни. Такова затлъстяване става и в ума ви. Тази тлъстина трябва да се превърне в енергия! Забелязали ли сте, че хора, които работят усилено с ума си или се подвизават духовно, никога не затлъстяват. Следователно натрупате ли в себе си мас повече, отколкото трябва, сложете я в автомобила на духовния живот и вървете към реализиране на вашите благородни мечти и желания. В това се крие вашето благо.

Беседа, държана на 12 юли 1915 г. в София.

Свобода на Духа

Дето е Духът Господен, там е свобода.

И тъй, условие за свободата е Духът. Под думата „свобода“ разбираме свободен живот, т.е. вътрешния смисъл на нещата и техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света. Където има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята. Това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия завет е казано: „Където е Духът Господен, там е свобода“. На друго място е казано: „Син Божи ще ви освободи“. Синът и Духът са едно и също нещо. Синът е проява на бащата и майката. Интелигентността на сина е израз на интелигентността на бащата и майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето. Как можем да познаем човека? – По светлината на неговите мисли, желания и действия.

Сега аз говоря за свободата на Духа, понеже религиозните хора са изложени на голяма опасност – да станат по-лоши от светските хора. В този смисъл човек не може да се радва, когато стане религиозен. Под думата „религиозен“ разбирам човек, свързан за нещо, както връзват с въже кон, крава и други животни. Да бъдеш вързан за къщата – това е религия; да бъдеш вързан за някоя политическа партия или за някое философско учение, и това е религия. Каква е тази религия? – Религия, която връзва или ограничава свободата на човека или на обществото. Ако си вързан за учение, което те понижава или отнема свободата ти, това е отживяла религия, стар мех. Всички, които търсят свободата, която осмисля живота и която съвременните философи наричат висше съзнание, а политическите хора – гражданство, са разумни хора. По какво се познава, че имате Духа в себе си? Ако сте разумни, ако вашите мисли, желания и действия са свободни и където влезете, носите благодат, Духът присъства във вас.

В съвременния живот под думата „свобода“ се разбира светлина. Ако пътувате вечер, вие не сте свободни както денем по простата причина, че пътят ви не е ясен. Също така, когато религиозните и светските хора се заблуждават, и те имат нещо смътно в своите понятия. Съвременните хора не познават Бога, не знаят какво нещо е Господ, но познават царете, познават и управниците си. Те казват: „Както царете и управниците наказват, така и Бог наказва“. От тези криви схващания за Бога се раждат ред противоречия в живота. Всички виждаме резултатите на тия противоречия. Обаче вие трябва да се освободите от това вътрешно робство. Как ще се освободите? Трябва да стане коренно преобразование, коренна промяна във вашия мозък. Какво е устройството на вашия мозък и какви промени трябва да станат, не знаете. Всяка сутрин вие се молите, търсите Господа, викате към Него и ако не ви отговори, казвате, че Той не ви слуша. Господ слуша само ония хора, ушите на които са отворени. Глухите Той не слуша и на тях не говори. Ако искате Господ да ви слуша и да ви говори, вие трябва да имате ухо деликатно, схватливо, от малко нещо да разбира. Господ обича да гледа и да слуша хора, които се трудят, които не се занимават с празни, с глупави работи.

Ако проследите съвременните религии, ще видите на каква степен на развитие се намират. Във всяка религия има известни заблуждения. Една от причините за заблужденията се дължи на обстоятелството, че като иска човек да разбере една религия, той влиза в едно общество, в друго и по този начин повече се обърква. Един момък пожелал да се хване на хорото, да поиграе малко, но нямал здрави ботуши. Той взел назаем чужди ботуши и се хванал на хорото. Онзи, от когото взел ботушите назаем, като го гледал как свободно тропа, сред хорото му казал: „Слушай, по-малко тропай, аз не ти дадох ботушите да тропаш толкова силно!“ Като чул това нещо, друг негов познат се приближил към него и му казал: „Понеже този човек те засрами, аз ще ти дам моите ботуши“. Момъкът обул тези ботуши и пак започнал да играе. Като минавал покрай втория човек, който му услужил с ботушите, последният казал: „Тропай, приятелю, не се безпокой: и да скъсаш ботушите ми, други ще ти дам“. Казвам: Дали ще кажете на човека „тропай“ или „не тропай“, все едно е, той вече не е свободен. Дали малко си тропал, или много, за тебе е безразлично. Защо? Засрамят ли те веднъж, свободата ти вече е отнета. Прочее нашият ум трябва да бъде осветлен по отношение на истинската свобода.

Христос е дал едно определение за свободата. Той казва: „Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят“. Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода и на другите. Някой казва: „Чудя се на съвременните хора как се одумват“. Гледаш ги как хубаво се молят, но щом престанат да се молят, веднага почват да се одумват: този не живял по Бога, онзи не живял по Бога; този не говорил истината, онзи не говорил истината. Който одумва другите, и той няма свобода, и на другите не я дава. Казвам: „Който не е толерантен към другите и не им дава свобода, той не разбира учението на Христос“. И наистина повечето хора днес имат карикатурна представа за Христовото учение. Те трябва да изхвърлят тия карикатури от себе си, да си представят Бога, Христа по съвсем друг начин.

И тъй, що е религия? – Религията е наука за формите, наука и за Божествената Любов. Ако изучите само външната форма на религията, а не изучите вътрешното ѝ съдържание, вие ще изпаднете в заблуждение и ще промените религиите, както някоя дама често мени костюмите си. Ако живее 50–60 години, тя може да промени много костюми, от разни цветове, с различни копчета и украшения, но тия костюми не представляват дамата. Следователно формата не е още религия. Наистина формите са необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не представляват още тялото на дамата. Когато умре някой човек, близките му казват: „Ние ще се почерним вече, няма да носим бели дрехи“. Не, вие можете да носите и бели, и черни, и червени, и сини и каквито дрехи искате. Грехът не седи в цветните дрехи, но трябва да имате предвид следното: когато отивате при умрял човек, няма да се облечете в бели дрехи, както, когато улицата е кална, няма да обуете бели обувки. Значи всяко нещо изисква своето време, своя сезон. В това отношение светските хора са по-умни от религиозните. Те стоят десет пъти по-високо от религиозните. Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политиканите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода. Ще кажете: „Как тъй? Тези хора разрушават, а не градят“. Питам: Когато градите нова къща на мястото на старата, не разрушавате ли първо старата и после градите? Ако не изхвърлите от ума си един стар възглед, не може да се роди нова мисъл. Мнозина искат да учат хората как да мислят и затова им казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу“, или „молчат, не разсуждат“ – това е истинската наука. Всичко друго вън от това е от лукавия. И днес мнозина проповядват, че тяхното верую е от Бога, а останалите от лукавия. Това значи да бъде човек „крепок задным умом“. Не е така. За всяко учение трябва да се съди по неговите резултати. Ако дадено учение може да се приложи в частния живот на хората и даде добри резултати, то е добро; ако не може да се приложи, не е добро. Едно е важно за човека: да приложи свободата на Духа. Всеки трябва да си зададе въпроса: „Свободен ли съм? Имам ли този Дух в себе си?“ Когато Духът дойде, Той ще произведе светлина в ума и топлина в сърцето ви. Този е признакът, по който се познава явяването на Духа. Ако почнете да ограничавате духа на човека и го заставяте да мисли, чувства и действа по вашему, Духът веднага ще ви напусне, както учителят напуска класа, когато учениците шумят, пречат му да предаде урока си. Щом учениците не слушат учителя си, ще дойдат техните родители и настойници да ги накажат. В този смисъл Мойсей беше настойник на евреите. Той дойде между тях да им каже, че трябва да слушат своя Учител, и когато не слушаха, Той ги наказваше. И сега, ако питате защо ви сполетяха толкова нещастия, казвам: Нещастията и страданията дойдоха върху вас, защото не слушахте Духа. Вие трябваше да слушате Духа като ваш Учител.

Сега ще обясня какво нещо е свободата и как се проявява. Представете си, че срещате човек с вързани ръце и крака и започвате да го утешавате, че Господ е добър, че трябва да има търпение Бог да го развърже и т.н. Питам: Ако вие сами можете да развържете този човек, проявявате ли свобода? Проповядвате ли по този начин учение на свободата? – Не. Вие трябва да извадите ножчето си, да разрежете връвта от ръцете и краката на този човек и да го освободите. Какво правите с вашата утеха? Вие го завързвате още по-здраво, да не избяга. Не, хората трябва да се развързват, да се освобождават. Христос казва: „Идете и проповядвайте между хората!“ С тези думи Той подразбира именно това развързване, това освобождаване. Тази свобода трябва да бъде вътрешна, а не външна. Всички неразбирания между хората се дължат все на липса на тази свобода. Ако е въпрос за безпокойства, за тревоги, колко повече трябва да се безпокои Бог, Който е създал този свят, а вижда, какво той върши. Добре е, когато Господ се гневи, но каква е ползата от гнева на хората? Няма полза от гнева на хората. Но и Господ не се гневи. В Стария завет е казано „гняв Божи“, но тези думи трябва да се разбират в техния вътрешен смисъл. Че Бог не се гневи, се вижда от думите на Христос: „Защо ме наричате Учителю благи? Благ е само един Бог“. Следователно, който е благ, той не може да се гневи. Някои пророци са писали, че Господ се гневи, но аз оспорвам това. Казал ли е някъде Господ за себе си, че се гневи? На едно място Йеремия казва: „Господи, излъгал си ме; излъгах се“. Как ще си обясните това противоречие? Това е заблуждение. Що се отнася до Господа, вие не трябва да внасяте в ума си никакви заблуждения. Всеки трябва да признае в себе си, че това са негови заблуждения. Правата мисъл е в това да кажем: „Дето е Духът Господен, там е свобода“. Това е казал Бог. Без свобода Любовта не може да се прояви. Казвам: Докато човек е сляп, никой не може да го обича. Не може да бъде обичан онзи, който мъчи. Това, което носи разрушение, не може да носи свобода. Няколко души се молят заедно на Господа, но един от тях сгреши нещо в молитвата, а друг го бутне, че направил една малка погрешка. Това вече не е молитва; това не е свобода, това е актьорство. Да се мушкате, да се сбутвате, когато сте изправени пред Господа, това не е молитва. Долу тия маски! Когато се моли човек, той трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка и в своята душа, и нищо отвън да не го смущава. Всички, които ме слушате сега, не сте свободни. Някои от вас са вързани за един колец, други – за два, трети – за три, за четири, за пет, за десет колци. Това мога да ви докажа не само теоретически, но и практически.

Сега понеже всички се готвите за Царството Божие, за Царството на Христос, което е свят на свободата, трябва да знаете, че с тия стари форми, с тия остарели мехове не можете да влезете в Него. Със старото едва ще дойдете до вратата на Царството Божие, но вътре по никой начин не можете да влезете. С това не ви съдя, не казвам, че сте заблудени, но ви показвам пътя, който търсите. Вие търсите свободата. Причината за робството на хората не е нито жената, нито мъжът. Робството, грехът в света дойде след като първите човеци ядоха от забранената ябълка, която носеше в себе си поквара, смърт.

И тъй, ако искате да разберете Христос, духът ви трябва да бъде свободен. В европейския език има две думи за понятието „свобода“. Едната дума е „руха“; тя означава висшата проява на Бога. Другата дума е „нефеш“; тя означава низшата проява на душата. Малкото дете за пример проявява низшето състояние на своята душа. Докато е малко, докато още не е развито, то плаче, криви лицето си и по този начин налага волята си, иска да подчини майка си. Най-после майката му дава да сучи и то казва: „Ето, така искам, да ме слушаш!“ И майката постоянно изпълнява волята на детето си. Питам: Защо е изпратено това дете на земята – то ли трябва да подчини майка си или майката да го подчини на своята воля? Който е свободен, който има Духа в себе си, той ще научи отношенията на нещата, ще знае кому трябва да се подчинява и на кого трябва да служи.

Ще кажете: „Как можем да добием вътрешна свобода?“ Когато хората се събират на общи молитви, и тук се виждат две страни – добра и лоша. Защо? – Защото хората не са на един и същ уровен на развитие, за да става правилна обмяна на техните магнетически сили. Понеже във всички хора преобладава духът на свободата, а нямат еднакви възгледи, вследствие на това между тях се раждат ред спорове и недоразумения. Ето защо, преди да се отиде при Господа, християнството препоръчва на хората да се пречистят. Един от процесите на пречистване е утаяването. Как може да стане това утаяване? – Преди да се моли човек общо с хората, той трябва да се моли сам, да се подготви. Първо, той трябва да се моли сам, после с още един, след това с още двама и т.н. По този начин той ще се научи да съзерцава. Само тогава Духът ще дойде и ще ви даде известни уроци. Когато Божественият Дух влезе между две души, Той веднага ще въдвори мир и взаимно разбиране помежду им. Когато единият говори, другият ще слуша с голямо внимание и ще изпитва удоволствие от говора на своя събеседник. Ако тия двама души не са в мир помежду си, те ще се отегчават един от друг и всеки от тях ще казва на другия: „Ти ли ще ме учиш сега? Нямам време да слушам твоите глупости!“ Това показва, че Духът не е между тях. Събирането на обща молитва не става по заповед, а по разположение на духа: ако духът иска, ще се моли, ако не иска, ще мълчи. Първото нещо, което се изисква от всички, е да си отдаваме тази свобода, да имаме търпение да се изслушваме. Когато някой говори, да считаме, че Бог говори. Ако влезете в някое религиозно общество и станете по-нервни, нищо не сте спечелили. По-скоро сте изгубили, отколкото спечелили. Много лекари, много хора знаят физиологията на човека добре, знаят кои храни са полезни, кои са вредни и въпреки това живеят по старому. Те казват, че е вредно да се пуши тютюн, но сами пушат. Казват, че пиенето на спиртни питиета е вредно, а сами пият; яденето на месо е вредно, а сами ядат месо. Те имат знания, но когато дойде време да ги прилагат, да градят, не вършат това, което говорят и проповядват. Питам: Къде е тогава свободата на духа им? Христос иска тази свобода за хората. Мнозина от съвременните хора искат свобода само за себе си, като считат, че другите хора трябва да им се подчиняват. Много хора могат да им се подчинят, но те ще сторят това от страх, а не от любов. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния анекдот. Някога един български абаджия бил повикан от една богата фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка. Той взел със себе си инструментите си – ножици, напръстник, извикал слугата си и тръгнали заедно. Стигнали около обяд. Поканили ги заедно с тях на трапезата и сложили печена кокошка. За да изяде сам цялата кокошка, майсторът казал на домакините, че слугата му не яде печена кокошка, но яде боб. Като чул това нещо, слугата намислил по някакъв начин да отмъсти на господаря си. Следобед той казал на домакините насаме: „Ако видите, че моят господар започне да се обръща на една и на друга страна, ще знаете, че му е станало нещо. Понякога той е малко смахнат“. За да успее в своето отмъщение, слугата скрил напръстника на господаря си. Като започнал да работи, господарят взел да се върти натук–натам, да търси напръстника си. Като видели това, домакините веднага се хвърлили върху него и го вързали. На отиване слугата се обърнал към господаря си и му казал: „Твоят слуга не яде печена кокошка, а боб яде! Така ли е?“ Та и вие не казвайте, че вашият слуга не яде кокошка, защото един ден, когато почнете да търсите напръстника си, той ще стане причина да ви вържат.

Първото нещо, което се изисква в отношенията ни към другите, е взаимно почитание. В наблюденията, които съм правил от ред години, забелязвам, че някои имат силно желание да се учат и затова в първо време пристъпват със страхопочитание, с благоговение, но после се отпускат и казват: „И ние знаем толкова“. В това отношение те приличат на някои млади булки, които в първо време са кротки, хрисими, срамуват се от всички. Обаче минат ли няколко месеца, те се пресрамяват, отварят голяма уста и развалят къща. Докато са в черквата като булки, стоят мирно; щом се венчаят, като че добиват граждански права и показват истинските си образи. Те и втори път ще искат да се омъжат, но който веднъж се е оженил за тях, втори път няма да помисли да се жени. Не, човек не трябва да огорчава Бога с нарушение на Неговия Дух на свободата, даже и когато някой го предизвика. От мислите на съвременните хора са изписани цели тефтери с кривини като резките на телеграмите. Цял сноп такива телеграми са написани от вашите мисли. От тия телеграми се вижда доколко сте свободни. Един ден, когато отидете на онзи свят, всички тия телеграми ще бъдат представени пред Господа. Няма нещо скрито-покрито. Всичко в света е ясно. Нищо не може да се скрие пред Божието око. Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че в своето Битие Бог е Дух, Който иска всякога да проучва и поправя хората, а не да наказва и отмъщава. Страданията и наказанията в света имат отношение само до формите. И ако в този смисъл казваме, че Бог ни наказва, това показва, че Той иска да ни освободи от робството. Ако се заемете да освободите една овца от устата на вълка, тя няма ли да пострада, докато я извадите?

Следователно Бог иска нашата свобода, нашия вътрешен мир, които ще ни донесат спокойствие, радост и веселие и високо ще повдигнат нашия дух.

Сега пак ще се спра върху религията. В какво се заключава религията, с която искаме да служим на Бога? Христос казва: „Гладен бях, и не ме нахранихте; жаден бях, и не ме напоихте; страдащ бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен бях, в тъмница бях, и не ме посетихте“. Ето затова именно Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и по десет пъти на ден да се молите като фарисеите по улиците, нищо няма да постигнете. Вие ще приличате на онази домакиня, която цяла сутрин се молила, вследствие на което яденето прегоряло. Какво е постигнала с тази дълга молитва? – Нищо не е постигнала. Такава молитва прилича на пиянството. Има физическо пиянство, има и психическо пиянство. Знаете ли какво представя психическото пиянство? Това не е религия. Когато някоя мома обича да се среща с момците, с това тя не придобива нещо, но изпитва известна приятност. Тази приятност не показва още, че момата е Божествено настроена. При тези срещи тя напразно изразходва енергията си. Обаче, когато Бог се приближава към нас, ние чувстваме Неговото въздействие не само за един миг, но за дълго време. При това приятността, която изпитваме от приближаването на Бога до нас, прониква тайно в душата ни. Когато някои хора се карат, аз не им казвам да млъкнат, не им проповядвам морал, но обръщам погледа си към Бога и се моля за тях. За да млъкнат те, първо аз трябва да млъкна. Това значи: първо аз трябва да се помоля за тях, Бог да ги вразуми. Преди години във Варна имало един поп, Ганчо, когото наричали „орман-папаз“. Той често укорявал ония, които го опопили. Един ден той видял как един гагаузин бие жена си. За да освободи жената от ръцете на мъжа, попът взел един камшик и почнал да налага мъжа, но веднага и мъжът, и жената се нахвърлили върху него. Жената казала: „Какво право имаш да биеш мъжа ми? Ние сами ще се разправим, сами ще уредим работата си“. Тогава попът си казал: „Що ми трябваше да се меся в чужди работи?“ Сега и на вас казвам: и вие като поп Ганчо не се бъркайте в чуждите работи, не се наемайте да уреждате хорските сметки. Вие можете да влизате между мъж и жена, да уреждате работите им само тогава, когато те сами ви повикат. Щом ви повикат, вие им покажете начин как да определят отношенията си според закона на свободата.

И тъй, религията трябва да носи на хората свобода, мир и радост. Ако срещу някоя религия или срещу някое учение се повдигнат гонения като тия в старо време, с това светът няма да се поправи. Колко съмнения могат да се повдигнат за външните форми на някоя религия! Някои ще казват: „Това учение е от сатаната“. – Ами вашето учение от кого е? Който проповядва Божественото учение, той трябва да служи на човечеството безкористно, от любов към него и да е готов на всички жертви. Който иска награда или първо място, или да оправи света, той не изпълнява закона на свободата и Духът не е в него. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. За предпочитане е Бог да мисли добре за вас, отколкото да искате човешка слава. Това зная аз, това желая и за себе си. Като проповядвам така, мнозина казват: „Това не се отнася до мене, аз не съм такъв; тези думи се отнасят за еди-кого си, той е такъв човек“. Не, това не е право разсъждение. Вътре в себе си всеки трябва да забрави какви са другите, да мисли, че той е по-грешен от тях – трябва да се изправя. Ако сте в положението на грешни хора, не ви съдя, но искам да излезете от това състояние, за което ви посочвам начин за излизане. Следвайте Духа, който е във вас! Искате свобода за себе си – дайте свобода и на другите. Искате любов и справедливост за себе си – дайте ги и на другите. Закон е: подобното подобно привлича. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат. „Каквото се провикнало, такова се откликнало“, казва българската поговорка. Ако сте красив и се оглеждате в огледало, и образът ви в огледалото ще бъде красив. Когато срещнете човек, когото обичате, не му казвайте, че го обичате, не му говорете за любов. Защо? Щом кажете на някой човек, че го обичате, любовта се изгубва. Всъщност вие не обичате този човек. Който най-много говори за любов, той най-малко я има в себе си. Който най-много говори за свобода на духа, той най-малко я дава на другите. Ако отношенията ми към вас не са такива, каквито трябва да бъдат, колкото сладка и музикална да е проповедта ми, тя не може да ги измени. Само онази музика принася полза на човека, която създава благородни пориви в него. Всяка друга музика, която предизвиква в човека приятни чувства и настроения, без да го облагородява, тя не му принася никаква полза.

Сега да престанат вече между вас тия търкания, тия деления на „тесни“ и „широки“, т.е. там е Духът, там не е Духът. Който носи Духа на свободата в себе си, на него ще се даде бяло камъче, гдето ще напише името си, та когато дойде Господ, да види написаното. Когато погледна очите на човека, аз зная вече дали Духът е в него, или не. Когато Духът присъства в някой човек, очите му са нито много тъмни, нито много светли. Ако очите на някого лъщят, светят като на змия, това говори за желанието му да глътне, да изяде някого. Всички сте наблюдавали как светят очите на котката вечер. Защо светят очите? – Тя търси мишки. Обаче от една светлина до друга има голяма разлика. Има светлина, която граби, убива; има светлина, която оживотворява, възкресява. Духът е чувствителен, отзивчив към слабостите на хората, вследствие на това Той влиза в ония, които искат да вървят в Пътя.

Казвам: Като се съберете втори път на молитвено събрание, от телеграмите ви ще се види дали е имало мушкания между вас. Ако е имало мушкания, ще знаете, че Господ не иска такива събрания. За да бъдат молитвите ви приети от Бога, ще ви дам следния метод: като срещнете някоя скръбна, обременена душа, помолете се заедно с нея на Бога; като срещнете някой беден, помогнете му, с колкото и с каквото можете. Господ не иска да се събират само богати с богати и учени с учени, но трябва да се събират и богати със сиромаси, учени с невежи. Молитвата не подразбира само четене на молитви, пеене и свирене. Ако е въпрос за музика и песен, човек може да отиде да слуша някой светски концерт. И това ще го ползва, и тази музика ще му даде някаква наслада. С това искам да кажа, че както религиозните хора от черквата не се молят правилно, така и ония, които искат да минат за духовни, не се молят както трябва. Освободете се от старото! Молете се тайно в душата си, без да одумвате другите. Имайте почит и уважение към другите както към себе си. Какво правят съвременните жени? Като се съберат две–три жени на едно място, веднага започват да говорят за този и за онзи, за тази и за онази. Какво се ползват от одумването? Който одумва хората, той психически си препятства, не може правилно да се развива. Ето защо, който има тази слабост, той трябва да се откаже от нея. Ако дойде в ума ви мисълта да говорите лошо за някого, спрете се за момент, вглъбете се в себе си и не давайте път на злото в себе си, не му ставайте глашатай. Затворете телефона си и не правете услуга на злото. Злото в света като живо същество обича да напада хората, да ги подмамва, да му свършат работата, а после ги изоставя. Не се минава много време и страданията идват. Тогава Господ казва на хората: „Ще внимавате, втори път да не се поддавате на злото“. Следователно гняв, завист, омраза, подозрение, лъжа – всички тия отрицателни неща са присъщи на дявола, на злото. Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, снизходителен и любещ, Който прощава и помага на страдащите и на бедните. И сто пъти на ден да сгрешите и се обърнете към Него, Той пак ще ви прости. Той наказва само ония, които нарушават законите му. За тях Той е създал голям огън. Който не иска да се свързва с тия същества, той трябва да бъде милостив, съобразителен, внимателен към Божиите заповеди и закони.

И тъй, започнете вече да прилагате Христовото учение, без да показвате пред света, че сте религиозни хора. Нека вашата набожност бъде скрита и от самите вас, а пред света бъдете като красивите дами, които покриват лицето си да не се изгорят от слънцето или да не се прашат от праха по улиците. Крийте своята красота вътре в себе си, не парадирайте с нея отвън. Ако не искате да станете посмешище на хората, не говорете за себе си, че сте добри, великодушни, религиозни, готови за благотворителни дела и т.н. Христос казва: „Бъдете умни като змиите и незлобливи, като гълъбите!“ Светските хора не са глупави. По отношение на висшия, на духовния живот те не са умни, но по отношение на ума стоят по-високо от много религиозни. Дайте пример на светските хора за някое добро дело, за да ви дадат и те от своя ум. Някои казват, че трябва да бъдем прямолинейни; други казват, че не трябва да бъдем много щедри. Питам: Тогава как ще се оправи светът? Значи, ако ви погледне някой накриво или ви каже една обидна дума, вие трябва да се разгневите. Давали ли сте си сметка колко пъти вие сте погледнали хората накриво? Не, Господ не ни е дал очи, за да гледаме хората накриво. Истински религиозният живот седи в това именно да имаме свобода и да даваме свобода на хората, да извиняваме погрешките им и да търсим всяка възможност да се сплотим с тях духовно.

Сега пожелайте дълбоко в себе си да приложите Христовото учение както за себе си, така и за другите. Занапред никакво одумване! Заречете се за цяла година да не одумвате никого. Направете си едно тефтерче и всяка вечер, преди да си легнете, си запишете доколко сте издържали. Ако никого не сте одумвали, сложете си бележка седем и пишете: „Слава Богу, днес за никого не говорих лошо, никого не одумвах“. Ако сте одумвали някого, сложете си единица. След това на края на годината си направете сметка колко единици имате, да видите доколко сте успели във въздържанието. Като се съберат няколко души на едно място, всеки се вълнува, иска да каже нещо, иска думата, да покаже какво знае. Един започва да говори, но след него втори, трети и току-виж някой от тях станал предмет на одумване. На другия ден пак същата история се повтаря. Когато някой момък реши да се жени, много моми го залюбват и всички го хвалят, надпреварват се коя от тях по-добри качества да му припише: майка му, баща му са благородни хора, от добра фамилия и т.н. Щом избере някоя мома, всички, които дотогава са го хвалили, започват да казват: „Той е дивак, простак“ и т.н. Всъщност тия моми трябва да кажат: „Ние се радваме, че този момък е избрал мома измежду нас“. Питам: Знаете ли на какво може да се уподоби това нещо? При посрещането на един княз в един голям европейски град била избрана комисия от 12 красиви жени. Когато били поканени да гласуват коя от тях да поднесе букет на княза, всяка пуснала бюлетина за себе си. Та сега и вие, макар и ненапълно подготвени, гледате кой от вас да излезе, да даде букет на Христос. Всеки казва: „Аз, аз!“ Казвам: не гласувайте за себе си. И без да гласувате, Христос знае кои заслужават. Христовото учение изисква да бъдем съобразителни, да не говорим за другите това, което знаем или не знаем. Окултистите казват: „Ако искаш да бъдеш силен, не говори за хората“. В който момент започнеш да говориш лошо за някого, ти влизаш във връзка с неговия дух и се заразяваш с лоши мисли. В такъв смисъл, за да не се повреждате, по-добре е да мислите добро за хората, отколкото лошо. Когото одумвате, той психически се ползва. Когато говорите добро за някой човек, Господ го хваща и го пита: „Колко спечели?“ – „20.“ – „Дай тогава половината на онзи, който мисли добро за тебе.“ Това значи богатият да даде половината от богатството си на оня, който няма нищо. Когато говорим добро за хората, ние печелим, а когато говорим лошо, те печелят. Законът е такъв. Ако съзнателно говорите лошо за хората, за да печелят те, аз ще се радвам на вашето самоотричане. Но тогава не трябва да се оплаквате. Ако някоя ваша сестра има един недъг, молете се по десет пъти на ден за нея, да се освободи от този недъг. Като се молите за нея, вие можете да кажете благо, сестрински: „Сестра, ти имаш един малък недъг и трябва да работиш, да се освободиш от него. Не ми се сърди, загдето ти казвам тази истина“.

И тъй, изхвърлете от себе си този недъг – одумването. Тази година Господ е решил да върже злото. Който бъде вързан, да се не сърди. Господ ще го върже и ще го впрегне на работа. Както земеделецът се нуждае от волове, за да оре, така и злото е потребно за работа. Или вие ще бъдете впрегнати, или злото ще бъде впрегнато. За да впрегнете злото на работа, Духът трябва да бъде във вас, да бъдете силни и мощни. Днес говорих за свободата, но и друг път ще говоря за нея. Някога ще направя един опит, да видя доколко сте разбрали и приложили днешната беседа. Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата. Който живее в тази свобода, той ще намери своето място: и като оре, и като копае или каквото и да работи, той ще върши всичко с благодарност. Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавали много велики хора, какъвто е бил и Сократ. Сократ е бил измежду последните хора, но много царе след него се забравиха, а неговото име остана. Човек може да заема високи длъжности и пак да не е благороден. Духът изисква от нас и като царе, и като последни хора да бъдем еднакво свободни. Това е учението на Христос, което проповядвам – да имате и да давате свобода; да имате и да давате свобода и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна. Свобода навсякъде!

Беседа, държана на 23 август 1915 г. в София.

Божественият Промисъл

Но и космите на главата ви всичките са изброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.

Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения да се убеждават, че има Божествен Промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за вас, вие давате криво тълкуване, вследствие на което сте си създали с течение на времето и в ред поколения чудновата философия, че всичко в света е произволно, т.е. че няма ред и порядък, че правото е на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да се доказва, че това е голямо заблуждение? Като наблюдаваме живота на Христос, ние виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание на малките неща. Той казва направо на учениците си: „Не бойте се, вашият живот е осигурен“, и привежда пример, че от петте врабчета нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а взел пет? Тук има един закон и всеки, който се намира в закона на числото пет, той не пада без волята на Отца. С второ сравнение Христос казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“, и там спира. Можете да кажете: „Каква важност има, че нашите косми са били изброени?“ Там именно е важното. За да бъдат преброени тия косми от Господа, да ги държи Той в своята сметка, те непременно имат някакво значение. Знаете ли колко са космите на главата? Мнозина са ги преброявали. Някои хора имат 250 хиляди, други 320 хиляди косми. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както градинарят държи сметка за своите плодни дървета и на всяко дръвче слага номер.

Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба, известна длъжност на главата ни. Ако се спра да разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда до сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл.

Сравнението с космите на главата пък подразбира от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е сега да се създаде във вас вяра в този Промисъл. Ако вярвате в Него, вие можете да се развивате правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете и сърцата ви, че в света нямало Промисъл, ви отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ви заставя да си създадете друг ред, други правила съобразно вашите възгледи. Мъж и жена, като се оженят, мислят че Господ им е наложил някаква власт. Мъжът казва: „Ти си живяла при майка си свободно, но в моята къща ще влезеш под нов закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам и да се пазиш от мене, защото, ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, не съм научена на тежка работа; ако пристъпиш този закон, работите веднага ще се изметнат“. Както виждате всички хора приготвят свои закони. Какво става в края на краищата? И двамата се скарват. Защо? – Защото положението, на което те са застанали, е фалшиво в самите основи. Казвам: Истинската женитба не е създадена на земята. Три вида женитби има: едни, които се извършват на небето, други – на земята, и трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Всеки брак, установен от Бога, ще донесе любов, мир и радост в дома: между мъжа и жената винаги ще има съгласие, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Всеки брак, установен от хората, има за цел тяхното усъвършенстване: помежду им ще има търкане, докато се изгладят, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според ума на човека ще бъде и работата му. Когато Господ създава нещо, като всемъдър Той всичко добре нарежда; когато хората нареждат нещо, то ще го наредят така, че все ще има търкане между тях, което е необходимо за самоусъвършенстване, за изглаждане на характера им. Когато пък дяволът жени хората, тогава вкъщи има раздор, разврат и всичко най-лошо. Дом, в който има такъв живот, там женитбата е станала от дявола. Прочее дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито с дяволските. И тъй, за да мислим правилно, логически, ние трябва да разбираме източника на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то е това, дето те установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Ние имаме установени закони на физиката, на химията, на човешката душа, които регулират отношенията на нещата, и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията им в един или друг смисъл. Значи има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божествен начин; други – по човешки, и трети – по дяволски. Първото положение е, когато човек схваща нещата, както са отредени още в началото от Господа; второто положение е, когато човек мисли, че Господ не взима участие във всички неща, следователно ние трябва да се намесим, да поизгладим тия неща. И затова, когато Господ направи една работа, вие казвате: „Господ не е могъл да я направи както трябва; чакай, ние да я коригираме!“ Третото положение е, когато човек сам иска да стане Бог. Преди хиляди години хората са схващали неща по Божествен начин, но в упадъка си те са изгубили това схващане.

И вие, когато сте в добро настроение в душата си, вярвате в Бога. Вървят ли работите ви добре, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас“. Щом дойде нещастието, казвате: „Господ ни забрави“. Питам: На какво основание твърдите, че Господ ви е забравил, че Той е причина за вашите страдания? Господ казва: „Понеже вие ме забравяте, и Аз ще ви забравя“. Ако вие се отдалечите от Него, и Той ще се отдалечи от вас. Някои мислят, че Бог, Който е неизменен, постоянен в своята Любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той трябва и тогава да тръгне подир тях като майка подир своето дете и да вика: „Чакай, синко, не се отдалечавай от Мене“. Не, Господ седи на Своето място и когато вие казвате, че Господ се е отдалечил от вас, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него, а не Той от вас. Пътят на движението на някои хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се отдалечат от Него, но пак се приближат, както е пътят на Земята около Слънцето; на други обаче пътят е като на някоя блуждаеща комета, която някога се приближава твърде много до Слънцето, после с векове не се приближава. Та и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: „Забрави ни Господ“. Казвам: след 75 години, като се приближите към Него подобно на Хелеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас. Това зависи от орбитата, по която се движите около Господа. Когато пътят ви наближи до Него, Той пак ще си спомни за вас. Сега всички се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? – Защото всички не се движите по една и съща орбита. И аз не ви съдя за това; аз гледам на нещата обективно, философски. Вие ще възразите: „Такъв е пътят ни“. – Въпрос е дали пътят ви е такъв, или вие сами сте го направили такъв. Аз твърдя, че пътят ви не е такъв. Между София и Варна има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски: този път Господ ли е направил? Ако Господ го беше построил, той щеше да бъде построен много умно, но понеже хора са го правили, затова е такъв. Ако при постройката на един железен път бихте постъпили съобразно законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия нямаше да стават. Все таки техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото вярващите християни имат за живота. Те казват: „Ние трябва да пресметнем математически какви завои и какви наклони трябва да направи по пътя си железницата, за да се регулира силата на движението; ако не се направи това, ще стават ред катастрофи“. Християните обаче казват: „Господ е добър, Той промишлява за нас; какъвто наклон и да направим, все едно, Той ще ни помогне“. Като се катурне колата, те казват: „Не вървят работите ни добре“. – Няма да вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате. Влакът ви се катурва, защото при установяване законите на железните линии не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл. Ето защо в някои случаи духовните хора трябва да събират опитност от светските хора, ученици да им станат. Няма нищо срамно в това, човек да бъде ученик. Когато се дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ученици на духовните хора. Навсякъде човек не може да бъде учител: някъде ще бъде учител, някъде – ученик. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления: нищо в света не е случайно. Всички събития, от какъвто и характер да са те – физически, психически или обществени – се ръководят от едно висше Същество, Което бди за техния ход. Тъй както поставят някой машинист да бди върху машината на трена, където животът на пътниците зависи от него, така и Земята, която се движи в пространството, има свой машинист, който по някой път слага в машината повече огън, а по някой път и по-малко. В движението си Земята прави известни кривини, при което някой път се приближава до някоя голяма планета, която въздейства. Това са далечни работи, които в бъдеще ще изучите и разберете.

Сега за изяснение на Божествения Промисъл, Който е необходим за вас, ще приведа един разказ, който можете да вземете за предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са алегорични. Някои отнасят този разказ към времето на Соломон, но според мене тия неща, които се споменават в разказа, се отнасят към много по-ранна епоха. Разправят, че някога съществувал един учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: той ги събирал всяка година на събор, където ги учил, наставлявал и в края на краищата започвал своята реч с думите: „Никой не може да развали онова, което Господ е направил“. В един от съборите присъствали два големи орела, наречени „рока“. Един от тях казал: „Аз мога да разваля онова, което Господ е направил“. Царят казал: „Много добре, докажи това фактически“, и разпуснал събора. В същата година дъщерята на друг цар се омъжила пак за царски син. Когато се връщали от храма венчани, радвайки се един на друг, един от орлите се спуснал към тях, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я поставил в гнездото си на едно голямо дърво. Останал сам без другарка, младоженецът се отчаял и тръгнал да пътува. Той се качил на един кораб. След неколкомесечно пътуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Той започнал да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че загубих невестата си, ами трябваше да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула да плаче човек; тя слязла и като видяла, че е нейният възлюбен, скрила го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дошли двата орела, вдигнали гнездото с невестата и го занесли на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Никой не може да развали онова, което Бог е направил“. Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи това“, рекъл царят. Орелът разправил историята за сватбата. Царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Какво било учудването на орела, когато с нея заедно излязъл и младоженецът. Като видял, че не могъл да развали онова, което Господ направил, орелът се пръснал от яд. Под орела трябва да се разбира човешкият ум. Ние казваме по някой път, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата, нещата си остават тъй, както Бог ги е наредил. И тогава ние като горделивия орел оставаме излъгани. Съвременните учители на всяка крачка проповядват: „Опичайте си ума! С глупости светът не върви“. Казвам: Благодарете на глупавите, защото Господ държи света заради тях. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство да видите как те живеят? Вие говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще видите, че те имат понятия и по физика, и по химия, и за душевни прояви. Те имат много знания, с които могат да ви излъжат, да ви измамят, да направят всичко, ала техните знания не могат да внесат ред и порядък в света, защото не почиват на ония елементи, които могат да циментират живота. Знанията трябва да се циментират чрез Божествената Любов. Следователно, когато някой говори за знания и за факти, питам: имаш ли цимент да циментираш тия работи? Ако имаш този цимент, ти действително имаш Божествени знания. Обаче, ако имаш голи факти, без цимент, те не могат да ти бъдат в услуга. Питам: Ако съберете 200 хиляди или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те? Когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, само тогава ще можете да си скроите дрехи и да се облечете. По същия закон, когато можете да циментирате в себе си своите мисли и желания чрез този Божествен цимент и Божествения Промисъл, и вие ще можете да скроите дреха, с която да облечете своята вътрешна голота. Прочее този Промисъл е необходим за всички, за да можете да живеете и да се развивате. Затова Христос казва: „Не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри“. Тук имате цифрата пет – пет врабчета, пет чувства, пет пръста. Числото пет е емблема, която символизира човека на земята. Това число представлява умният, мъдрият човек. Казва се, че този мъдър човек не пада дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия врабчета да падне на земята. Щом падне едно врабче, ще почнат да падат и космите от главата ви, което ще рече: вашият живот ще почне да се разрушава. И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони. Отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада. Обърнете се пак към слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.

Беседа, държана на 24 май 1915 г. в София.

Истината

Истината ще ви направи свободни.

Пилат зададе въпрос на Христос: „Що е Истина?“ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе този въпрос, но мъчно е да се отговори. Истината сама по себе си е нещо конкретно, реално, неизменно. Тя е вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Това определение пък само изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: „Истината дава свобода“. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата е живот, а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга „Моето обръщане“. Там той говори за един свой син, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. Ще предам вкратце неговия разказ: „Намирам се, казва Толстой, насън легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е направено – от желязо или от дърво. По едно време забелязвам, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остана под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката! Пази равновесие!“ Виждам под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Казвам: Има такива философи, които лежат на гърба си, изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им и Господ им казва: „Пази равновесие!“ Та и вие щом изговорите думата „равновесие“, катастрофата е избегната. Когато изследвате Истината, вие трябва да стоите изправени на краката си, да не лежите на гърба си. Само умрелите лежат на гърба си. Аз взимам думата „умрял“ в преносен смисъл – ограничен човек, който не мисли. Вие трябва да бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос, да Го посрещнете. Мнозина постъпват като Толстой, но Христос им казва: „Равновесие!“

„Истината ще ви направи свободни.“ Истината е реална, тя е същинският живот. Да не мислите, че Истината е нещо въображаемо. Не, тя е свят, който има своята красота, своите краски, тонове, музика – свят, който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва: „Който разбира от тоя свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен“. На друго място казва: „Аз затова се родих – да свидетелствам за Истината“. Тогава Пилат Го попитал: „Що е Истина?“ Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ – това е Истината. Когато вие се чувствате радостни, весели и започвате да пеете, ето че Истината – живият Господ – е във вас. Помислите добро, направите добро дело – Господ е във вас. Истината е движение, подтик. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, Той подразбира, че човек трябва да се движи, да не стои на едно място като вързано животно. В този свят нещата са строго математически определени, няма нещо непредвидено, случайно. Вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания – всичко това е предвидено. Тези неща са плюс и минус. В Истината влизат четирите математически действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Който има много, той събира; който има малко, и той събира, само че събирането в двата случая е различно. За пример имате две хиляди лева, но или с минус, или с плюс. Значи имате или да давате, или да взимате. Ако кажете: „Аз имам две хиляди години“ и сложите минус, това подразбира, че в миналото сте живели две хиляди години порочен живот. Ако кажете: „Две хиляди години плюс“ – това подразбира, че сте живели отличен живот; следователно вие сте наистина богат човек.

Христос казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е необходимост както за мъжа, така и за жената. Върху Истината почива целият обществен строй. Всеки се стреми към свобода. Действително всеки има право да живее свободно, но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използва благата на Истината. Страданията са необходими за всеки народ, както са необходими за отделната личност. Мъченията и изтезанията са наши изобретения. Мъжът взима заплата, да кажем, 50 лева, които едва стигат за месеца. Жената казва: „Великден иде! Няма пари за козунаци, захарта и яйцата са скъпи; няма за обувки, за шапка. Само за шапка трябват 50–70 лева. Защо да нямаме сега 150–200 лева?“ Казвам: За да има мир, оставете козунаците за догодина. Не е само един Великден на тоя свят. – „Не, сега.“ – Ама Господ е отпуснал само 50 лева; задоволете се само с това, което имате, не разваляйте Великдена! В това отношение жената трябва да даде свобода на мъжа и мъжът – на жената. Долу козунаците! Ето това е свободата! Това е Истината! И затуй Писанието казва: „Бъдете на всичко благодарни“. Не мислете, че Бог не ви е дал богатство. Всинца сте богати, но трябва да издирите това богатство.

В схващането на Божествените наредби вие трябва да имате вътрешна свобода, да не бъдете превзети. Истината е независима от вашите и от моите схващания: дали мислите по един, или друг начин, дали се приближавате, или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения. В този свят, който е разумно създаден, тя винаги съществува, каквато си е. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината. И когато Истината завладее света, тя ще ви направи свободни. Любовта всякога има стремеж към Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такова нещо представлява Истината по отношение на Божествения свят. Тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота. И когато питате защо сте нещастни, Истината отговаря: „Вие сте нещастни, защото сте невежи, защото престъпвате Божия закон“. Едно време във Варна гагаузите се влюбваха в българите, искаха да се женят за тях. Те намираха, че гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца. Не, това не е разбиране на Истината. Истината е наука за взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не доведе своя ум, своето сърце и своята воля в равновесие, в съгласие с Истината, той не може да бъде свободен. Щом постигне това, той ще влезе във връзка с Божествения свят.

Мнозина питат: „Не може ли без страдания?“ – Може. „И без мъки, без изтезания?“ – Може, как не! Но страданията са необходими за еволюцията на човека. Човек иска да изучи света, затова непременно трябва да страда. Земята е място на страдания. Казвате: „Отгде да знаем?“ Защо, преди да слезете, не сте питали разумните същества какво представлява земята? Едно време едно малко ангелче, което слушало много да се приказва за хората, рекло на един голям ангел: „Много ми се иска да видя хората. Я ме заведи на земята да ги видя!“ Ангелът го свалил на земята. Тогава ангелчето рекло: „Аз исках да ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в пъкъла“. – „Пъкълът, това са хората на земята“ – отговорил големият ангел. Под думата „пъкло“ у нас разбират кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене брат с брата, че един взел повече от наследството на бащата, а другият – по-малко. Днес всички казват: „Равенство трябва!“ Питам: Какво лошо има в това, че някой взел повече? Единият брат е по-голям, нека вземе повече.

И тъй, хората на земята имат точно такива отношения, каквито Бог е поставил и за които свидетелстват Неговите закони. Ако ги прилагате според Истината, техният резултат ще бъде свободата. Който иска да изучи Истината, той трябва да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате какво нещо е всъщност музиката, аз не мога да определя, но какво ражда музиката сама по себе си, мога да определя. Тя е хармония, отношение между тоновете. Седнете пред едно пиано, или пред какъв да е инструмент – свирете и ще видите що е музика. За проява на музиката са необходими три неща: първо, идея в нашия ум за някоя песен; второ, инструмент, и трето, артист. Значи изисква се музикална способност в ума, чувствително ухо и най-после артист, който да свири. Ако ме попитате какво нещо е учител, мога да ви кажа само, какво произвежда учителят. Учителят дава знания. Научите ли що е знание, ще бъдете близо при учителя. Питате що е добродетел? По-добре питайте какво тя ражда. Преди да се впуснете да изучавате същината на нещата, изучете техните резултати.

По какво се отличава свободата? – Тя дава широк простор на действие. В необходимостта имате само един път и вие сте впрегнати. Кошумът ви може да бъде златен, много хубав, но вие трябва да вървите само в една посока – напред; спрете ли, камшикът ще се стовари на гърба ви. В свободата е обратно: вие имате избор. Вие имате избор да се качите на един планински връх отвсякъде, но когато се търкаляте надолу, имате само една посока. – „Ама защо човек мисли така.“ – Свободен е да мисли. – „Ама той е безбожник.“ – Това е временно заблуждение. – „Лош човек е той.“ – Съзнанието за добро не се е развило още у него. – „Греши.“ – Волята му не е още урегулирана. – „Еди-коя си незаконно родила.“ – Уредете отношенията между половете. Аз считам хората за свободни. Само страхливите не са свободни и те именно вършат престъпления; те нямат геройството да поемат отговорност. Кои хора са силни? – Които са свободни и които могат да понасят мъчнотии, страдания, оплювания, опозорявания. Тия неща са изпитания за хората и който ги понесе, той минава за герой. Страданията са дадени на човека, да се изпита кой е герой и кой – страхливец. Който не иска да страда, който иска наготово да му шетат, записват го в каталога на страдалците. Страдате ли, вие сте герои. Кой величае българския народ: страхливците ли, които в турско време предаваха народа, или ония, които страдаха за тоя народ? А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината! Принципът е същият. Затуй науката за Истината е наука за обществения живот. Истината прави хората всякога свободни. Които умират за другите, те ги правят свободни. Ако мъченик Стефан не беше умрял, нямаше да се роди Павел. Когато умря Стефан, духът му се всели в Павел. Тогава и двамата заедно почнаха да работят за Господа. Стефан научи Павел да страда, да изтърпи три пъти по 39 тояги. За това търпение именно Павел става знаменит. Знаете ли защо са удряли по 39 тояги? Числата 3+9=12. Числото 12 е закон за закръгляване еволюцията на всичките дни от човешкия живот. И когото бият така на земята, в другия живот вече няма да го бият. Ако питате защо биха Христос, Той ще ви отговори: „Аз страдах, за да бъдете вие свободни“. Когато хората те бият на земята, това показва, че една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо Христос казва: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата“. Само силният може да бие; когато силният бие, това е благодат. Какво правят селяните? Когато искат нивата да роди повече, пускат овцете в нея да я тъпчат. За нивите те знаят този закон, но за себе си не го знаят. Най-после нека ви потъпчат малко овцете на света! Христос казва: „Затова се родих“. Раждането, за което Христос говори, не е външен процес, а вътрешен. Той се извършва във всеки ум и във всяко сърце, за да се свидетелства тази Истина. Когато Истината се ражда във вас, вие ще чувствате свободата. Когато някоя жена се омъжи, тя иска да има деца, защото се прониква от Истината, че само така може да спази закона и да наследи имот. И в духовния свят е същото: нямаш ли Истината в себе си, ти не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи Истината трябва да се роди във вас. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Една легенда за Моисей разправя, че когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкоз весел?“ Овчарят отговорил: „Радостен съм, понеже днес Господ ще ми дойде на гости и заклах едно агне да Го гостя“. – „Господ агнета не яде: това е заблуждение на твоя ум“ – възразил Моисей и си тръгнал. Обаче овчарят се натъжил и изгубил радостта си. Като стигнал на Синайската планина, Моисей забелязал, че Господ е недоволен от него, загдето е направил такава голяма погрешка. Той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал това на овчаря, той се скрил наблизо, искал да види какво ще стане. По едно време видял, че овчарят заспал спокойно, а от небето слязъл огън и изгорил агнето. Като се събудил, овчарят си казал: „Много съм радостен, че Господ слезе и изяде агнето!“ Та когато Истината слезе във вас, нейният огън – Любовта – ще направи жертвоприношение, угодно на Бога. Това е реалният свят на Истината. За някои хора той е нереален, но мнозина, не са един–двама, нито десетина, а хиляди хора познават този свят – света на Истината. Казвам: Много време трябва да мине, докато Истината се насади и разбере от всеки. Вижте колко са хубави цветята! Те са жълтички, червенички, синички. Вие ги откъсвате, но разбрали ли сте смисъла им? Казвате: „Туй цвете мирише хубаво“. Какво означава тази миризма? Тя показва голямата тъга на цветето. От неговата скръб се образува нектар, предназначен за вашия живот. Има хора, които сред богатството си казват: „Няма Господ!“ Щом изгубят богатството, здравето или общественото си положение, Господ ги стегне и те започват да миришат: „Има Господ!“ Богатството би убило техния ум, но като им го отнеме Господ, те започват да гледат правилно на нещата. Това, което става на земята, е преходно нещо, а не реалност. Виждате млади, красиви момиченца, но щом минат известна възраст, лицата им почват да се набръчкват и след време стават стари баби. Питам: Къде отидоха ония момиченца, от които по-рано толкова много се възхищавахте? Същото става и с момците. Къде изчезна тяхната левентност? Вие още не познавате себе си. Когато научите закона на Истината, той ще ви даде власт над материята, да разбирате нейните вътрешни съчетания и да усъвършенствате вашия живот. Това е законът на движението – човек да се видоизменя постоянно и да минава от временното към вечното, за да разбере неизменната същина на Истината.

Хората казват: „Христос се роди да проповядва Истината“. Каква е тази Истина? Христос иска да внесе бодрост във вашия ум, да ви даде подтик към правата мисъл, да влезете във връзка с Божествения свят. Вие сте вечно свързани с Бога. В света вие имате много приятели, но ако по някой път тия приятели се показват безчувствени към вас, това е по причина на вашите отношения, дължими на невежество. Павел казва: „Бог презира хорското невежество и остави хората да вървят в своя път, но сега ги вика, да се изпълни Законът“. Какво трябва да направи майката, която е повикана да изпълни същия Закон? Най-първо тя трябва да ражда добри и умни деца. Тази е нейната първа задача. Някои жени се оплакват от положението си и казват: „Защо сме жени?“ Питам: Кой трябваше да бъде на тяхно място? Мъжът трябва да приготви материал за мисъл, воля, характер. Той трябва да предаде всичко това, а жената трябва да роди.

Съвременните хора търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който се изявява и в музиката – в минорната и в мажорната гама. Господ е поставил някои хора в минорната гама, сложил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е поставил в мажорната гама, сложил ги е в диез, на повърхността на живота, понеже нямат дълбочина в чувствата. В един танц или марш какво може човек да види? – Танцуване, маршируване и най-после – умора. В тъжната песен не можете да се движите; там ще мирувате и ще разсъждавате. Господ ви е поставил при минорния тон, да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля и казвате: „Могат ли религиозни хора да играят?“ – Могат да играят, но каква игра? Като носеше ковчега, Давид скачаше, но жена му го осъждаше и казваше: „Виж как се кълчиш пред целия израилски народ“. – „Защо да не скачам пред Господа?“ – възрази той. Господ не ни ограничава. Той ни дава велика свобода да вършим добро и зло, но в известни отношения доброто може да бъде зло. Ще кажете: „Как може да бъде това?“ Ето един пример: мъж и жена живеят добре. Христос казва: „Раздай имането си“. В желанието си да изпълни учението на Спасителя, мъжът иска да раздаде имота си, но жена му казва: „Какво си полудял? Ти искаш жената и децата ти да станат нещастни“. – „Не, аз искам да изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Казвам на мъжа: Ти нямаш право да раздаваш имота на жена си и на децата си, той е техен! Ако имаш сто хиляди лева, раздели ги братски, поравно между тебе, жена си и децата си, и от дела, който ти се пада, имаш право да раздаваш. С чужди пари нямаш право да правиш помен на Господа! Този е Христовият закон. – „Ама аз имам право.“ – Нямаш право! Кой ти даде това право? Откъде взе тази жена? Не от краката, а от ребрата ти Господ направи жената за твой другар и ти нямаш право да я изтезаваш! Сега това нещо се харесва на жените и те казват: „Тъй, тъй, да знаят мъжете!“ Не, никога не разглеждайте въпросите от ваше гледище, а от взаимно гледище. Във всемирния живот има много възможности; в сегашния живот сте мъж, но в друг живот може да ви направят жена. И обратното е вярно. Ако в този живот напишете: „Не давам никаква свобода на жената“ – в другия живот, когато ви направят жена, ще изпитате сладостите на това законоположение. Тогава ще кажеш: „Не е хубав този закон“. – Ти си, който по-рано го написа. Мъже, поставяйте добри закони, защото, като дойдете втори път на земята като жени, ще бъдете под тяхна власт. Разбира се, не само мъжът пише закони, но и жената пише такива и в резултат едни на други си създават ограничения. Много жени са написали лоши закони в своите дъщери и синове; за пример те са написали да мразят бащата. Те казват: „Баща ви е нехранимайко, вагабонт“. Не пишете такива закони, защото един е вашият Баща. Този мъж или тази жена, които наричате баща и майка, са станали оръдие на Божествения Дух, за да се облече във форма една идея. И когато се оплаквате от положението си, вие роптаете против Господа. Вие не трябва да изменяте основните черти на въплътената във форма идея. В сенките можете да промените нещо, да ги направите по-светли или по-тъмни, но главното, което олицетворява Божествената идея, трябва да се запази.

Беседа, държана на 24 април 1916 г. в София.

Марта и Мария

А Марта се мълвеше за многото слугуване и застана та рече: „Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? Речи ѝ, прочие, да ми помогне“. Отговори Исус и рече ѝ: „Марто, Марто, грижиш се и се мълвиш за много неща; но едно е потребно: а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“.

Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представляват два принципа в човешката душа – активният и пасивният. В лицето на Марта и Мария са представени две жени, два противоположни характера, две състояния на човешкото сърце; едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, с ум, отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане. Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като казва: „Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по-съществено“. Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен; по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. „Мария“ на еврейски значи солена вода. Мария всякога посолява света; благодарение на нея той не се разваля, не се вкисва, не гние. Когато имате Марииния принцип у вас, вашето сърце не се разлага. „Марта“ излиза от „мара“, което значи горчив, кисел, буен. Тъй че горчивият принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е. Това той прави не от зла умисъл или от зла воля, но защото е много активен принцип, който, отгдето мине, иска отворен път. Ако някоя е Марта, ще видите, че като стане сутрин, всички слуги са на крак – вик, крясък; вдигне ли метлата, всички бягат на половин километър далеч от нея. Тя казва: „Всичко трябва да бъде в ред и порядък“. Вие ще срещнете Марта и в черкви, и в училища, и в съдилища – навсякъде! Тя е необходима, както и Мария, но не трябва да давате преимущество нито на едната, нито на другата – нито на единия, нито на другия принцип.

С тези два принципа ще свържа други два, които формулирам: принципа на висшето и принципа на низшето. Принципът, който се представлява в лицето на Мария, изразява висшето, което показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с висшите същества, със светиите, с ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват. Ние ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. Ще кажете: „Колко са учителите?“ – Един е Той, един Учител аз познавам. Той може да има 250,000 косми на главата, но това не ще рече, че са 250,000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и в неговите клончета прониква един живот. Така трябва да схващате в ума си единството. И когато дойде Учителят, Духът, Който е във вас, дали сте мъже, или жени, вие трябва да слушате дълбоко в себе си гласа на меката нежност, на Любовта. Любовта не е кисела. Кое в живота обичате? Представете си, че всичко в света е само от Марти; задигнали метли, вдигнали прах, вик. Каква музика ще бъде това? Вярвам, че къщите щяха да бъдат добре наредени, щеше да има хубави мебели, хубави дрехи, всичко щеше да бъде в ред и порядък, щяхме да имаме прекрасни форми, но живот нямаше да има. И обратно: ако бяха само Марии, тогава всичко щеше да бъде сол. Но ако нямаше Марти, какво щеше да се осолява? Мария има отношение към друго нещо, към друг принцип, към друга някаква основа. Висшият принцип, Мария, показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот. Колкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, толкова ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип – да се подчиняваме на Бога – тогава ще научим и другия принцип – да подчиняваме всички низши елементи, да подчиним низшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига много шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари! Който не се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, той не може да бъде господар. Който иска да бъде господар, най-първо той трябва да се научи да бъде слуга – слуга на Бога, да се подчинява. Той трябва да научи този висш закон, да седне както Мария при нозете на Христос. Христос казва: „Добрата част на Мария няма да се вземе“. Ще приведа един пример, една легенда за обяснение на тази идея. В нея се разправя за великия цигулар Паганини. Един ден в обиколките си из Европа, където дават концерти, Паганини срещнал в един град един стар, 60-годишен цигулар, с ръце треперещи, с премрежени очи, а на земята пред него седи копанка и цигулката му, но той вече не може да свири. Паганини се спрял пред стария цигулар, взел цигулката му и започнал да тегли лъка; мало и голямо се събрало около него. Свирил 15–20 минути и всички хора започнали да слагат в копанката златни и сребърни монети. Той свирил, докато копанката се напълнила. Ето тъй принесъл Паганини своя дар на бедния старец. Този старец седял при нозете на Паганини, както Мария седяла при нозете на Христос, но не казвал: „Чакай да видя, какво ще излезе“. Той слушал как майсторът свирил. „Да, казал той, виждам сега моя велик учител, майстор на живота“. Копанката – това е съд, в който се сипели велики, добри мисли. Когато у вас засвири този велик Учител, вашата копанка ще се напълни с благородни мисли и желания и вие няма да бъдете хилави и немощни, но млади, свежи, добри и силни. Аз бих желал в даден случай и вие да направите така. Това не значи, че трябва да посветите целия си живот на служене, защото Христос, като похвалва Мария, иска да каже: „Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то. Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота“. Великото учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота. Само онзи час, който е определен за Мария, трябва да се даде. Паганини не се спира всякога. Този момент се случва рядко. Той взима цигулката, посвири малко и заминава. Така и Христос ще се спре някой път при вас, когато сте обременени, отегчени, когато мислите, че вашият живот няма смисъл, че не сте полезни, че изкуството, което учите, няма цена. Тогава Той ще се спре при вас и ще посвири с вашата цигулка. Там е щастието – да чуеш как свири, как рисува един велик учител, или да видиш един велик художник! Това учение трябва да учим – учението да благоговеем пред Бога и да Му се подчиняваме, в което подчинение ще научим велики добродетели. От какво произлизат стълкновенията между съвременните хора? От това, че хората са кисели, не са меки, не са нежни. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив – вътрешно и външно. Ако хората биха се взаимно почитали, ако имаха взаимна отстъпчивост, щеше да има велика хармония в живота. Аз не уважавам хора, които всеки ден се карат един с друг; те всеки ден роптаят против Бога. Навсякъде слушам само роптания: и учени, и свещеници, и лекари, и професори, и проповедници – всички роптаят. Като дават пари на свещеници, на лекари, те са недоволни от даденото, малко било: Господ на други дал повече, а на тях по-малко – това е вече роптание. Ако някой е овчар, ще каже, че кошарата му е малка, ще иска повече – това е роптание. И ученият роптае, че малко способности му са дадени. Кой е виновен? – Все Господ! Аз не говоря само за вас, които сте тук, но и за онези, които са отвън – всички роптаят. Законът на висшето изисква винаги да блика от вас благодарност и обич към Бога.

Някои питат: „Къде е Господ? Как да Го намерим?“ – Господа могат да намерят и малките деца. Вече 2000 години се минаха, откакто философите се аргументират, за да докажат къде е Господ – на небето ли, на звездите ли, на земята ли, или в човешкото сърце. Още Го търсят, но никой не Го е намерил. Проповедниците казват, че е в човешкото сърце; астрономите казват, че е във вселената като теготение. Някои казват, че Го има, други казват, че Го няма. Ще представя една фигура, да видите на какво се базират тия философи. Представете си, че Господ, както слънцето, изгрява и залязва на всеки 24 часа от изток към запад. Представете си още, че когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе, когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Като не Го намерите, вие заспивате отново, когато зора пукне, и като залезе, отново цяла нощ Го търсите. Минава ден, два, месец, година, десет и повече години, а вие все Го търсите и не Го намирате никъде. Казвам: Изменете само отношенията на нещата и ще намерите Господа – спете вечер, а бъдете будни сутрин, когато изгрява слънцето. Аз Го виждам всеки ден: вечер спя, а сутрин, като пукне зора, ставам да Го посрещам. Ето философията на живота! Господ като слънце изгрява. Какво правят сегашните хора нощем? – По концерти, по балове, по театри, а когато Господ изгрява, те спят. Аристократи са те, от благородното „добро утро“! Всички хора, които спят сутрин и денем, са от културата на бухалите. Ето защо те страдат. А тази нощна култура трябва да се замести с дневната култура. Щом се пукне зора, ще станеш, ще се изправиш и ще чакаш най-малко половин час; след това Господ ще се покаже на твоето лице, ще почерпиш от Него сила, енергия, здраве и през целия ден ще бъдеш бодър и силен да работиш. Някои философи пък казват: „Господ е аристократ, Той не приема всички, ние трябва да се облечем пред Него“. Сега ще представя друга фигура за възражение: когато слънцето изгрява, всички животни – добри и лоши, красиви и грозни – излизат със своята премяна, каквато имат. Господ огрява всички: и змиите, и гущерите, и комарите, и всички останали гадове, които правят толкова злини. Той не им казва: „Ти трябва да се криеш в дупката си!“ По същия начин и вие можете да се явите пред Бога и да се греете на Неговата светлина и топлина. Този е смисълът на живота. Ние не страдаме от това, че на земята има много змии; тяхното число е определено, те са на мястото си, но когато станат два пъти повече, отколкото трябва, излишното число непременно трябва да се унищожи. Когато вълците са определено число, те са на мястото си, но когато се умножат, излишното число пак трябва да се унищожи. И тъй, ако не впрегнете на работа всяка ваша мисъл и всяко ваше желание, т.е. ако не сте се научили да служите на Бога, тази мисъл и това желание ще ви заповядват. И тогава по същия закон, както вие се противите на Бога, така и вашите желания и мисли ще ви противодействат. Ако можете да приложите в живота си това, което ви говоря, ще видите колко е ефикасно, какви резултати дава.

Някои казват: „Да възпитаме света, хората!“ В този смисъл аз не вярвам във възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло и всеки отделно трябва да възпита себе си. Аз не мога никому да заповядвам. Да заповядвам някому, то би значело да светотатствам, да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? – Защото всички хора са на Господа; аз нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща; имам право да бъда господар само на моите мисли и желания – на тях мога да заповядвам. Обаче на всичко, което е извън мене, аз трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.

Сега ние ще слезем към низшите елементи – към неразумното. Какво се казва в първата глава на Битието? – Бог създаде небето в първия ден, а после и земята. Небето, разбирам Мария, а земята – Марта. Земята била неустроена, значи кисела. Учените хора казват, че когато се явила Марта, около нея имало буря, ураган, огън, издигане на пара – тогава Бог казал на Марта: „Марто, Марто, много шум вдигаш, но прогресът не е там. Мария избра добрата част. Погледни нагоре“. Земята, Марта, погледнала нагоре и започнала да се върти около себе си и около слънцето. Така се образувал живот около нея, образували се много същества и най-после и човекът. Като свършил работата Си, Господ казал: „Всичко около Марта е добро“. И стана ден първи, а след това дойде ден втори, до седми. Сега някои от вас са Марта – вдигат шум, от сърцето и от ума им излизат пламъци. „Марта няма езера, нито реки, но великият Учител казва: Марто, Марто, не се смущавай! Само едно е необходимо – небето, разумното, великото в света. Погледни нагоре, към небето, то ще осмисли живота ти“. Когато повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център и вие ще намерите смисъла на живота. Да имаш смисъл в живота, това значи да имаш център, около който да се движиш и който център всеки ден да изпраща необходимото и нужно за тебе.

И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света, но когато се натрупа много знание и не се прилага, образуват се известни утайки и хората започват да се смущават, не знаят какво да вършат. Един ученик от едно евангелско училище, като не разбирал уроците си по българска граматика, за да се оправдае пред учителя си, казал: „По български език има много граматики – от Икономов, от Григоров и други – по коя от тях да уча?“ Така се извинявал веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята граматика!“ Като дойде Господ при вас, казвате: „Има философи като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречия между тях; кого да следваме?“ Господ ще каже: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. Та когато искате да следвате Божествената Истина, вие трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава само ще разберете живота в неговия дълбок смисъл. Във вас ще се родят ред способности, ще видите, че има други същества, по-велики от вас, които творят, и ще кажете: „Колко сме били слепи!“ Питам: Ако бяхте в положението на мравката и някой философ стъпеше върху вас и ви смачка, какво щяхте да мислите за неговите крака? Щяхте да кажете: „Една канара падна върху нас и ни смачка“. А тази канара съставя малка частица от този гигант. Някой ден казвате: „Съдбата ме преследва, гони ме“. Съдбата не е нищо друго освен крака на някой велик философ, който ви е настъпил. Не трябва да се изпречвате на пътя на философите, на учените хора: те няма да се спрат заради вас; те вървят по своя път и ако им се изпречите, кракът на философа ще ви смаже. Когато се оплаквате, ще кажа: Мястото ви не е на този философски път; вие сте мравки, други пътеки трябва да си изберете. Ето философията на живота! Когато виждам нещастието на някой човек, аз поглеждам нагоре и забелязвам един гигант, който го е настъпил и смазал.

И така, Господ е направил света, направил е и всички светове. В Млечния път има 18 милиона слънца и всяко от тях се движи по своя определен път; от едно слънце до друго има по 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тия пътища. И около вашия живот Той е начертал известен път, известно пространство и казва: „Никога не преминавайте границата на вашето царство“. Вие искате да направите договор с други някои царства; мъжете и жените от две царства направиха договор да образуват едно царство, но се скараха. Защо се карат? Нека всеки царува в своето царство. „Ела, казва някой, да сложим парите си на едно място, да ги пазим.“ – Всеки да държи парите си в своята кесия! Никому не поверявайте парите си. На когото и да ги поверите на земята, все ще ги задигнат. Затова казва Христос: „Внесете богатството си горе“. Горе – това е истинският смисъл на живота. И тъй, ние сме криви за това, че искаме да изопачим живота, който Бог е наредил. Аз зная хора, които мразят някого и го носят навсякъде със себе си. Оставете този човек настрана, дръжте само Бога! Той осветява всичко, Него пуснете в своята светая светих. Днешните хора са многобожни: те имат богове на труда, на славата, на силата и на всички кадят тамян. Вземете вашия чук, изхвърлете всички тези идоли вън или ги строшете; седнете след това при нозете на вашия Учител и ще разберете вътрешния, дълбокия смисъл на вашия живот. Това иска Христос да каже с думите: „Доброто, което Мария има, няма да се отнеме“. Ти се тревожиш за много работи, казваш, че туй имаш, онуй имаш; ти си господар на тези неща, вземи и ги изхвърли навън. Аз съм забелязал някои господари седят на стол и заповядват. Той иска да му се даде нещо, което сам може да си вземе; дрънка звънеца – „дрън“, и никой не се явява. Вика един път, вика втори път и най-после излиза вън да се кара. – А бе, приятелю, стани, вземи си сам това нещо, сам можеш да го направиш. Обувките му са на пет крачки от него и „дрън“ – да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика, ще се сърди. Вземи си ги сам. Спокойствието и мирът, които имаш, струват повече, отколкото това, че слугинята не е донесла обувката навреме. Ти можеш това сам да направиш. Вземи обувките си, а после прочети един морал на слугинята си да идва навреме. Това Господ изисква от вас, защото тази слугиня не е слугиня на вас, но другиму някому. Когато казвам, че съм слуга, аз нямам предвид вас, хората; аз съм слуга на Бога. В град Лондон един баптистки проповедник отива при друг проповедник на име Спърджън и, за да си даде по-голяма важност, написва на картичката си: „Един твой брат в Христа те чака вън, иска да те види“. Спърджън написва на другата страна на картичката: „Сега имам работа с нашия Господ“. Дойде ли някой отвън и ти каже, че един твой брат в Христа те чака вън, ти му кажи, че се разговаряш с Господаря му. Следователно слугинята, която ти викаш отвън за обувките, има работа с Господаря си и ако нарушиш нейното спокойствие, Господарят ще те хване за ухото. Това е най-великата философия, която съвременните хора трябва да изучат. Слуги трябва да бъдем на Бога! Когато научим този велик закон, отношенията между нас ще влязат в нормалния си път. Аз следя този закон: разположен ли си, всички хора ти са приятели; неразположен ли си, станал ли си неправилно, излязъл ли си от леглото с краката си навън, през целия ден хората ще ти бъдат криви. Това състояние може да продължи седмица или месец; ние го наричаме нова философия – песимизъм, а хората – песимисти. За да оправдаете недостатъка на някой човек, вие казвате: „Той е песимист“. Това е според думите на Шопенхауер. В този смисъл всички сте философи. Българите стоят по-високо даже и от Шопенхауер: всички имат тази черта на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва и тогава дохожда философията на Шопенхауер – дохожда Мария. Казвам: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога! Понеже не слугуваш на Бога, затова са те сполетели всички тези нещастия. Никаква друга съдба няма в света! В който ден се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчиняват.

Това е учението на Мария и Марта. Мария – това е небето, Марта – земята. Мария – това е висшето в сърцето. Марта – низшето в сърцето. Мария – това е висшето в ума, теософите го наричат висш манас, Марта – това е низшият манас. Като отидете във вашите домове, които аз виждам красиви, величествени, кажете си: „Ела, Марто, ела, Марио, вие сте две добри сестри“. Христос пък е висшият Дух, висшият принцип. Ако Мария отговореше на Марта, тя трябваше да каже: „Чакай малко да послушам, после ще ти помогна“. Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Като се върнете вкъщи, ако се разсърдите, развикате, ще си кажете: „Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиниш!“ Мария трябва да бъде благородна, деликатна, да говори сестрински, да каже: „Чакай малко, сестро; аз после ще ти бъда в услуга“. И когато сестра говори стреснато, тя да каже: „Колко хубаво, колко приятно говориш!“ Между благородното и неблагородното има известна хармония; между Любовта и омразата има сродство. Аз зная и двете сестри. Който влезе между тях, те от обич го задушават и като умре, казват: „Какво направихме?“ Любовта казва: „Хайде да го възкресим!“ Омразата казва: „Аз ще го заровя“. – „Добре“, казва Любовта. Слагат му пръст, но после дохожда Любовта и като го напече отгоре, възкресява го. Омразата и Любовта едновременно работят в света, а при това вие имате толкова лошо мнение за омразата, за завистта. Наистина те са змии, гущери, но в някои случаи са приятни. Какъв щеше да бъде светът без гущери, змии, мушички и т.н.? Покажете такъв свят! Къде е вашият по-добър свят? Не, тъй, както е направен този свят, той е велик по своите замисли, велик по своите изрази и прояви. Това, от което постоянно се оплаквате, то е дисхармонията, която е вътре във вас, то е Марта, неустроената земя. Шумът, който постоянно вилнее във вас, той именно нарушава тази хармония. Дух Божи трябва да слезе и да си каже думата. И тъй, Духът е слязъл и заповядва. Той работи. Имайте непреодолима вяра в този велик принцип, който живее в Мария. Имайте вяра и в принципа, който живее в Марта. Имайте вяра в Христос, защото Христос, Който седи върху тях, ги съединява. Съединете и вие тези три: вашия дух, вашата Мария и вашата Марта, и започнете новата година с това. Аз не довършвам, оставям една голяма междина между всичко казано, за да видя как ще решите ребуса. Аз съм ясновидец и като гледам вашето бъдеще, виждам как едни стават, други – падат, едни вървят по пътя, а други – криволичат. В края на краищата всички ще бъдат добре, само че ще има клатушкане и закъсняване. Когато хората се качват на някой голям параход в океана, от клатушкането на парахода едни повръщат, а други – не. Колко са интересни тези аристократи в океана! В първия ден те са напети, добре облечени, украсени с пръстени, гердани, всички весели, доволни. Като се залюлее параходът, всички стават замислени като философи, като че слушат някоя важна проповед. Втория ден започват да усещат някакво разстройство в корема, почва ядене на лимони, лягане по пода и повръщане. Като излязат на сушата, запитват ги: „Как минахте океана?“ – „Благополучно.“ Да, но докато минете този океан от земята до небето, колко пъти ще повръщате! Ще кажете: „Много мъчна работа било минаването на този океан!“ Щом излезете на сушата, ще имате отличен апетит, защото ще бъдете хубаво пречистени. Тази Марта в океана вдига голям шум наоколо си, разтърсва параходи, създава викове, плач; щом излезете на брега, щом дойде Мария, вие казвате: „Слава Богу, минахме благополучно!“ Не бойте се, бъдете винаги при вашия велик Учител, за да можете да разрешите въпроса на живота. Много сложни задачи имате в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към друг, отношения към обществото, отношения към човечеството. Много задължения имате! Как ще ги завършите? Някои мислят, че като станат християни, нямат задължения. Не, тъкмо обратното: християнинът има повече задължения и той трябва да ги изпълни много добре. Когато завършва денът, той трябва да усеща велико спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало, а което не е направил, да го сложи в програмата си за другия ден. Един ден ще бъде Марта, друг ден – Мария, а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и Марта, и Мария, всички да утихнат и за един час всичко да утихне.

Това е учението и мисълта, които Христос прокарва. Научете се да служите на Висшето, за да бъдете господари на нисшето!

Беседа, държана на 14 януари 1917 г. в София.

Растете в благодат!

Но растете в благодатта и в познанието на Господа нашего и Спаса Христа.

Растенето е процес на развитие. Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, дърво, клончета, листа, цветове – тия неща трябва да растат и да се развиват“. Но в цитирания стих се подразбира, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта. Коя благодат? – Божията. Думата „благодат“ е обширна, тя подразбира условията, в които човек трябва да живее горе на небето и долу на земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея могат да живеят безброй хора. В Писанието тя е наречена „Обетована“. Вие се стремите именно към тази земя, която Бог е създал първоначално. Земята, на която вие живеете, е толкова малка, микроскопична; сравнена по големина, тя не съставя даже остров, например като Крит. Павел и Петър казват, че небесата ще се разгорят и земята ще мине през огън. Мнозина тълкуват огъня като разрушителен елемент; наистина той разрушава, но същевременно и гради. Огънят, който е слязъл отгоре, от слънцето, той е съградил нашата земя, той е съградил и нашите тела; този огън е вложил мисли и желания в нас. Без огън всичко се смразява. Значи думата растеж подразбира и огън. Огънят, който разрушава, е грубият огън. В съвременната наука са правени такива опити: ако се подложи човек на електричество от 2 до 3 хиляди волта, той умира и затова на някои места, когато искат да екзекутират някого, подлагат го на такъв силен ток. Обаче, ако през човека прекарат 10–50 хиляди волта електричество, всички болести у него изчезват, лицето му става свежо, с една дума, човек напълно се подмладява. Според съвременните понятия на логиката при този огън човек би трябвало да изгори. Огънят, който разрушава човека, това са неговите страсти. Те разрушават едновременно и тялото, и душата. Няма ли човек страсти, ще рече, той не се грее на разрушителен огън. Павел, като казва „растете“, подразбира действие, което става под влиянието на Божествения огън, на тези 10–50 хиляди волта, които, като минат, ще пречистят и обновят хората.

Думата „познание“ означава разбиране на законите, според които този растеж може да стане. Растежът е двояк: нагоре и надолу. Когато се оглеждате в огледало, вие имате отражение; ако някой ви запита по какви закони става това отражение, лесно ще отговорите: отражение има. Но аз бих желал да зная онзи основен закон, по който се образува това отражение. Физиците обясняват механическата страна на предмета, както и астрономите обясняват механическата страна на вселената, например какво било Слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му, но какво е в действителност Слънцето – това е тайна. От Земята ние можем да предполагаме и едно, и друго, но когато човек стане духовен, той ще бъде в състояние да провери истината за това растене, за което Павел говори. Искаш да знаеш има ли живот на Луната или не, има ли вода или не, ще вземеш торбичката си, ще си купиш билет и за няколко часа ще провериш тази истина. Така може да се отиде и до Слънцето, да се провери какво е то. Сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, но отраженията не са всякога верни. Всяко отражение има външна и вътрешна страна; вие имате само външната, а вътрешната страна остава скрита. Казвате: „Познавам този човек“. – Познавате неговата сянка. – „Неговите очи са черни.“ – Това е неговата сянка. – „Бяла му е брадата.“ – Това е сянката му. – „Красив е той.“ – Всичко това е сянка. Този човек, който денем ви се вижда красив, вечер е черен. Ако светилникът измени положението си, ще се измени и светлината на човека. Това е растене на сенките. Значи и сенките растат: една сянка може да се намали, може и да се увеличи. Например сутрин, като изгрява слънцето, сянката е по-голяма; към обяд сянката съвсем се намалява, а като залезе слънцето, тя съвсем изчезва. Аз правя тази аналогия, защото сте хора на сенките и изучавате нещата на кинематографа. Ако говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нещо!“ За да го докажа, трябва да ви взема билет, да дойдете с мене, да отидем на Слънцето, а после и на Луната. Вие сте хора на сенките, т.е. фиктивни, а не реални същества. След 50 години вие сами ще видите, че сте фиктивни. Къде ще бъдете тогава? За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното, да потърсите Бога – подразбирам, да потърсите Неговата светлина и топлина. Тази светлина ще внесе във вас онзи идеал, за който копнеете. Човек се ражда малко детенце, става голям и все е недоволен; иска да се ожени, търси хубава мома и мисли, докато я намери; щом я намери, пак е недоволен – била зла като змия. След това и двамата искат деца и имат ги, но се оказва, че и те били лоши. После се надяват на децата, дано те, като се оженят, да се оправят, но и от това нищо не излиза. И тъй, животът на съвременните хора се заключава само в сенките, но в сенките няма никаква реалност. Това е приятен живот, но в него няма никакъв растеж, никакъв Божествен процес. Следователно под думата „растене“ подразбирам: Само духът може да расте и да се развива; само реалното, неизменното расте. С тази субстанция, която е вложена в нас, могат да стават милиони вечни промени – това е велик, Божествен закон. Някой път ви напада някоя лоша мисъл – това е сянка. Казвате: „Аз мразя еди-кого си“. – Как можете да го мразите, като не го познавате? Или как можете да искате пари от човека, ако никога не сте му давали? В света сенките съществуват по необходимост, за да изпъкне битието на нещата. Колкото повече сенки има в света, толкова повече нашият ум ще изпъкне и ще бъде основа за познаване на нещата, защото без сенки знание не може да съществува. Вие казвате, че страдате – това е сянка, за да изучите себе си. Умирате – това е сянка, за да изучите условията на новия живот. Следователно растежът е причина за всички промени, които стават вътре и вън. Като разберете живота по този начин, вие ще дойдете до самата реалност, т.е. да проверите нещата. Когато едно учение е съгласно със самата реалност на битието или със законите, които Бог е вложил в света, то всякога може да се подложи на опит. Дойде един лекар и казва: „Аз имам едно лекарство, което може да лекува тази болест“. Ако това лекарство е истинско, трябва, щом се даде, да излекува болния; ако това не стане, то не е истинско лекарство и този лекар заблуждава хората. Дойде някой човек и казва: „Аз нося едно учение; ако го приемете, вие ще се повдигнете“. – Ако това учение ви повдигне, то е истинско.

И тъй, растенето е процес, необходим за съграждане на нашето духовно тяло. Физическото тяло е необходимо като скеле отвън; ако то се не повдигне, и духовното тяло не може да се повдигне. Най-напред е бил направен физическият свят, като скеле, а духовният свят и до днес постоянно се съгражда и устройва. В Писанието има стихове, които казват, че първоначално е било създадено небето – Божественият свят; после е създадена земята – физическият свят. Земята още не е устроена, Господ и до днес я строи. Той създаде света в шест дни: в шестия направи човека, а в седмия си почина. Сега Той пак е на работа. Мойсей казва: „Господ си почина“. Христос казва: „Отец Ми работи“. Значи и сега Той е още на работа. Почивката на Бога подразбира излизане от Своето битие, оттам да разгледа всичко, което е създал, и после пак да се върне, да продължи работата си. Сегашната Му работа носи със себе си огън. Той казва: „На този свят не му достига огън“. Като дойде този огън, ще дойде растенето и познанието в благодатта. Когато говоря за света, аз всякога разбирам човека. За вас светът е толкова познат, колкото имате отношения към него. Всички елементи от външния свят, от външната Природа са свързани с вашето тяло и с вашия ум, вследствие на което всички промени, които стават с вас, неразположенията на вашия дух зависят от промените в Природата. Ако един вълк не яде 3–4 дни или седмица, той ще изгладнее и ще моли Господа за храна. Вие долавяте неговата мисъл и страдате заедно с него. Всички неща в живота са свързани, затова вие еднакво преживявате и радостите, и скърбите. Някой казва: „Не мога да търпя този човек“. – Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. Впрочем под растене разбирам растене на нашето духовно тяло, което представлява единица от Божествената хармония. Казвате: „Светът не е устроен още“. – Не е устроен светът, но за да се устрои, трябва да се работи! Ние сме фабриките, които трябва да работят; ние възприемаме и обработваме материалите и ги даваме на Господа. Изядеш някоя кокошка, овца, агне – това съставя частица от тебе, която отива за съграждане на света. От това гледище всички страдания ще се оправдаят. Всички в света сме страдали, но затова пък всички заедно ще живеем. Някога ще разберете, че и буболечките са ваши братя. Когато буболечката ви хапе и смуче от вас кръв, тя казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на своята къща“. Във всички същества стават съзнателни и несъзнателни процеси. Съзнателният процес става толкова силно, че в кратък период от време вие трябва да израстете, както житото израства през месец май – в кратък период трябва да завържете, защото растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода. Растенето е живот, в който се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвят няма плод и узряване. Цъфтиш ли? – „Не.“ – Няма да се проявиш. И хората, както цветята, се проявяват само тогава, когато те цъфтят и завързват плод. Любовта се проявява само когато растенията цъфтят; така е у хората. Когато във физическия свят има цъфтене, иде физическото узряване, физическата любов; когато този процес мине, настава в човека духовно цъфтене и узряване. Човек трябва да цъфне най-малко седем пъти, т.е. да завърже най-малко седем плода. Той трябва да цъфне едновременно в света, но това цъфтене става последователно. И тъй, когато цъфтенето във физическия свят изгуби за вас смисъл, вие трябва да пренесете това цъфтене горе. Защо умирате? – Умирането не е нищо друго освен отиване в по-висок свят на растене. Когато нямате условия за растене на физическия свят, вие умирате; когато имате условия, вие се раждате. Следователно, които не са запознати с дълбокия смисъл на живота, те намират, че в цъфтенето на клоните и растенето на корените има известно противоречие. Когато водата от един извор излиза, тази вода няма ли да се разлее по всички посоки? Ако отворите едно гърне, пълно с водни пари, тия пари няма ли да се пръснат по всички посоки едновременно? Значи, животът, който е излязъл от центъра, праща корените си надолу. И обратно: вечер корените са нагоре, а клонищата – надолу. Науката казва, че денем ние сме с главата нагоре, а вечер, когато земята се обърне, ние сме с краката нагоре. Същото е и с дървото: в продължение на 24 часа първо клоните са обърнати нагоре, а после корените са нагоре. Ще кажете: „Ние сме нагоре“. – Човек е двойно дърво: той има корени горе, които означават Божественият свят; той има корени и долу, в стомаха, които означават физическият свят. Когато земята се обърне, и вие се обръщате с краката си към Бога; тогава корените на вашия стомах са към Бога. Ето защо на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. Пред Бога главата и краката имат еднакво значение. Защо? – Защото в духовния свят краката са основа на нещата. Казват някои: „Защо ми са краката?“ – Защо ви е основа? За да съградите вашата къща. Следователно краката са почвата, върху която градите вашата къща; те са почвата, върху която вашето битие може да расте.

Сега в процеса на растенето вие трябва да обичате всички хора, живи и умрели, които имат отражение и живеят във вас. Вие имате един Иван вътре и един вън; имате един ангел вътре и един вън; имате един дявол вътре и един вън. Небето и земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че между тях и ангелите има спор и мислят, че те се карат. Спор има само когато ние се месим в тяхната работа. Иначе между тях съществува пълно равновесие. Щом ние се намесим, има борба. Когато между два духа има спор, вие само слушайте. Спорът е разговор между тях. На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя. А лошите и добрите духове са велики учители. Вие нямате право да съдите, но трябва само да слушате. Законът е такъв. Ако се месите в тяхната работа, ще ви бият, ще кажат: „Слушай, ти си малко бебе, не трябва да се месиш, но да слушаш!“ Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове. Аз им казвам: Лошите духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване. Под сянката на вашето дърво те само са се спрели да разговарят, а вие сте подслушвали. Вие сте бебета, още не сте се родили. – „Лошите духове ми казват това и онова да направя.“ – Те не казват на тебе, а на себе си, а ти казваш: „Чакай аз да направя това“. Апостол Павел казва: „Растете в благодат Христова, за да познаете духовете“. Досега светът все заклинания отправя към злите духове. С Василевите молитви църквата все заклинания изпраща към тях, но те все пак съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому“. Лошите духове имат своя работа; когато я вършат, оставете ги свободни, не им пречете. Слушал съм как някои християни се карат помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет“. – Ако си свършил университет и си научил нещо, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор, то е сила, то е растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание, той знае само да яде бой. Мълчанието наистина е растеж: така растат и растенията. Те мълчат и вечер само се чува някакво слабо пукане и тихо си шепнат. Те не са като хората, които, като направят някакво добро, искат цял свят да ги чуе. Така постъпва и кокошката: снесе едно яйце и закудкудяка и всички ще я чуят. Какво от това, че е снесла яйце? Това е неин дълг. Въпрос е още дали тя го снася, или го снесоха. Когато натоварят един осел със скъпоценности, той пренася товара и казва: „Аз ги пренесох“. Трябва да знаем, че веднъж дошли на земята, ние сме служители на Бога. Някой казва: „Човек има свободна воля“. Казвам: Който живее в този съществен, неизменен свят, гдето Бог живее, и който служи на Бога, разбира Неговите закони и повеления, само той е свободен, само той може да има свободна воля.

Ние трябва да намерим време да ускорим този растеж, за който говоря, т.е. съграждането на нашето тяло. Често давате поводи за непослушание, като казвате: „За това няма време, за онова няма време“. Един английски проповедник посетил едно бедно момче, метач, и го запитал: „Идва ли някой да те посещава“. – „Да, Гладстон.“ – „Кой? Английският държавник! Чудно нещо, при многото си работа, която има, той намерил време да посещава този беден метач!“ Защо? Кой живее в този метач? Гладстон съзнава, че в него живее някой негов брат, и казва: „Трябва да го посетя!“ Сегашните хора, като се повдигнат малко, не познават дори баща си и майка си, като мислят, че с това тяхното положение и величие ще се накърни. Няма по-голямо величие от това, да познаваме своите длъжности. Най-великата черта на Бога стои в това, че като е зает с толкова много и велики работи, винаги намира време като Гладстон да посети някоя грешна душа. Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мисъл, да даде Своята помощ. И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както комарите често се нахвърлят върху човека, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, ще ти помогна“. Когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем, да се освободим от преходните неща, да познаем Твоята воля“. Не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мене, ама ще видят!“ Често четем Господната молитва: „Да бъде волята Твоя“. Ти не познаваш името Божие, Царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Който не познава името Божие, той не може да изпълни волята Божия. Той ще прилича на онази майка, която шие ризи и гащички за детето си, което не е дошло още на света. В процеса и търсене името Божие, Царството Божие и волята Божия ще дойде Царството Небесно. Вие трябва да имате доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен и Александър I, възбудило угризения на съвестта и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал в околността на този град, видял, че много хора се трупат около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжия, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали ръцете му за дръжката на една пушка, смъкнали ризата му и при биенето на барабан, подложили го на страшно наказание – „минаване през пръчки“. Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него. Попитал за вината на войника: казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, но като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но хванали го отново и за това второ бягство го осъждали да мине между войниците под ударите на 8 хиляди пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас обзел Александър. „Боже мой – помислил си той – само за това, че поискал да види баща си, да му целуне ръка и да изпроси последна бащина благословия, тъй жестоко го мъчат, и то в мое име!“ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника към своя баща и видял колко ниско стои той пред войника и горко заплакал. Като се осведомил от лекари, че войникът не ще живее след нанесените му 4 хиляди удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с дрехите му и отнесен в неговата квартира; той с облеклото на войника се подложил на останалите 4 хиляди удара, които издържал, понеже войниците, като мислили, че е изнемощелият войник, от съжаление към него удряли по-слабо. Преоблеченият в императорските дрехи войник наистина бил отнесен в квартирата му, но се поминал. Приликата на императора с войника послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, а всъщност той се изгубил някъде из света и се предал на богоугодни дела. Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт! Какво висше освобождение на душата!“ Питам: Колко от моите слушатели биха били готови да понесат поне десет удара за своя брат? И след това хората имат претенции, готвят се за небето!

Казвам: Вътрешният смисъл на растенето е в това, човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. Когато крушата и ябълката растат, това става по единствената причина да дадат място на един плод, който ще завърже ново същество. Също така и вие сте дошли на земята да дадете живот другиму. Някои искат да се женят и народят деца. Защо? – Те искат да се оженят, защото са вече уморени, не могат да вършат друга работа; като се оженят, ще им се роди син или дъщеря, които ще довършат тяхната работа. Някой казва: „Аз не искам да се женя“. – Ще рече, ти си силен. Ако не можеш сам да свършиш работата си, ти трябва да се ожениш. Под думата „развитие“ разбирам работа, която Бог е определил или ние сами да я свършим, или да дадем мястото си на други, те да я свършат. Ето защо хората на земята се раждат и превъплътяват – слизат и възлизат. Един ден, като кажеш, че си се уморил, Господ ще те пита: „Искаш ли да отстъпиш твоето място на брата си, той да свърши твоята работа?“ Тези познания, които сега ви давам, са елементарни. За в бъдеще вие ще научите нещо повече. Бог е започнал вече преустройството на света. В тази епоха на растене ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън. В този огън твърдите вещества ще се стопят, материята ще се префини и Господ ще образува от нея свят с други порядки. Онези, които не ще завършат своето развитие, Господ ще изпрати на друго място. Погинване в света няма, има само лишаване от длъжност, от работа, която не вършим. В нашите училища в известен клас ще те задържат 2–3 години, докато го минеш. Същото се отнася и за самия живот. Сега желателно е тази мисъл да стане централна във вашия ум. Не е важно каква работа вършиш: математик ли си, химик ли си, доктор ли си, това са сенки, форми в живота; същественото е дали осветяваш името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си. Който иска да бъде силен, той трябва на първо място да държи следните неща: името Божие, което е най-висшето благо; Царството Божие – по отношение на земния живот. Духовният свят има връзка с физическия: едновременно човек е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват в него едновременно; между едното и другото същество има една връзка, която ги съединява и управлява. Тази връзка е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не можете да измените. Под думите „физическа материя“ разбирам света на формите, необходим за проявата и битието на нещата; под „духовен свят“ разбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми; под „душа“ пък разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно без форми животът не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, като единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ. Без къща може ли да повикате гости? Когато човек иска да се ожени, нали най-напред трябва да си направи къща, както птиците, преди да снесат яйцата си, приготвят си гнезда. – „Втасахме я!“, ще кажат ония, които нямат къщи. Да не схванете думите ми буквално. Ако е въпрос за къща, всеки човек трябва да има къща, но где трябва да бъде построена тази къща? – В духовния свят. В небето без къща няма да ви приемат; там непременно трябва да имате къща! „Растене“ – подразбирам да имате в тази къща градина, плодни дървета и цветя, които да я красят. За да растете, вие трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения. Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки; като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, и Германия ще изчезнат от вашия ум; няма да има никакви войни; ще забравите и за захар, и за ориз; ще забравите вашите дългове – всичко ще забравите. Защо? Защото всичко това са сенки. За да познаваш човека в същинския смисъл на душата, ти трябва да го любиш; който люби, само той познава хората. Някой ще каже: „Аз любя, но страдам, страхувам се“. – Щом се страхуваш, ти нямаш Любов. Любовта не търпи никакъв страх. Всички противоречия в едно или друго направление създават неприятности за човека. Обаче човешкият дух без мъчнотии не може да се развива. Това учение трябва да се проповядва на съвременните културни хора. Само тогава домовете ви ще се освободят от страдания, които всъщност са фиктивни. Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му казват, че ако дойде дотам, ще срещне стена: и хипнотизираният действително не може да я премине, когато другите не виждат там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората; той е начертал една линия, и те виждат много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Всичко в света е възможно. Как е възможно всичко? Например, ако ти си гладувал няколко дни и се помолиш на Бога за парче хляб, Той ще ти даде; ако Му поискаш 7–8 самуна, няма да ти даде. Това са факти, верни неща, които вие сами можете да опитате, да проверите. Човек трябва да се откаже от лакомията, да не иска повече, отколкото му трябва. Ако имате едно кило захар, задоволете се с него, не искайте повече. Всички хора могат ли да бъдат едновременно милионери? Както растенето на дървото има предел на растене, така и човек има предел на растене в физическия свят: като стане на 21-годишна възраст, човек достига известна височина, след което вече не расте тялото му, но растат неговият ум, душа и дух. Това са велики неща, които ще разберете, когато се отворят очите ви. Вие трябва да се молите на Бога да отвори очите ви, както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. Една нощ сирийският цар изпратил против Елисей голямо войнство, да го уловят и доведат при него. Като видял войнството, слугата на Елисей се уплашил и казал: „Какво ще правим сега, господарю?“ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са против нас“. Елисей се помолил и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, да види“. Господ отворил очите на слугата му и той видял гората пълна с коне и колесници около Елисей. Когато сирийците дошли към него, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Господи, порази тези хора със слепота“. След това Елисей ги завел в Самария и рекъл: „Отвори, Господи, очите на тези да прогледнат“. Господ отворил очите им и те се видели всред Самария при израилския цар. Като ги видял, израилският цар казал на Елисей: „Да ги поразя ли, Отче мой?“ А той рекъл: „Не ги поразявай! Нахрани ги и ги изпрати при господаря им“. Съвременните хора казват: „Какво ли ще стане с нас?“ – Които са с нас, са повече, отколкото онези, които са против нас. Кои са против нас? Нашите мисли и чувства – нашите сенки, които ние създаваме от години. Кажете си: „Аз съм създал тези мисли, тези вълци и мечки и не се боя от тях“. Някои казват, че са силни във вярата. Те биха проверили колко е силна вярата им, ако ги сложат при мечки или вълци в някоя менажерия. Щом се страхуваш, щом се съблазняваш, щом мразиш – Господ не е с тебе. Юнаци трябва да бъдат християните! Юнаци се искат за този свят! Твърдо трябва да понасяте всички нещастия и да кажете: „Да се свети името Божие и да дойде благодатта Божия“. Ще кажете: „Толкова хора измряха“. – В моите очи те не са измрели, но са възкръснали. Аз бих желал да отида с тях. Славно нещо е да отидеш на небето! Някои хора се боят от смъртта. Обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари. Господ не е с тях. Наближи ли смъртта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми там друга работа“. Всички, които ме слушате днес, искам да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри, змии и ги погладете. Докато не се научите да гладите змията и милвате крокодилите, Господ не може да бъде с вас. Вземете за пример Данаил, който беше между лъвовете; той не пострада от тях, но каза: „Господ, който е с мене, ще укроти лъвовете“. Когато бъдете между вашите лъвове, желая и вие да повикате Господа да затвори устата им. Бъдете решителни, а не малодушни!

Сега трябва навсякъде да се проповядва равенство и братство не само наглед, но в действителност. Хората на науката и великите хора трябва да дадат пример как трябва да се живее. Химик ли си, астроном ли си, съдия ли си, свещеник ли си – впрегни всички свои сили за благото на човечеството. Не сме далеч от това и огънят иде, голямо сгорещяване ще бъде, но не се бойте: онези, които са с нас, са повече, отколкото тези, които са против нас. Нека всички знаят, че Господ иде в света да сложи ред, законност, справедливост. И вие, мъже и жени, които Бог ви е кръстил с тези хубави имена, ще се подчините на новия ред. По-хубаво име от „мъж“ и „жена“ няма в света. Но сега и мъже, и жени се оплакват от своето положение. Мъжете казват: „Горко нам, мъже, дето сме се родили такива, да ходим на война!“ Жените пък казват: „Горко нам, дето сме се родили жени, да раждаме“. – Не е горко никому; напротив, благословение голямо е, че сте се родили такива, че сте определени за такава работа. Подайте си само ръка вътрешно. – „Как да се помирим?“ – Не говори за никого нищо, в душата си се примири с всички свои братя, със своите поданици, които имаш; призови Господа, да се освети името Му, да се прослави Духът в тебе, и поискай да пораснеш, за да изпълниш това, което Бог е определил за тебе. Вие няма да умрете: отсега нататък идат добри условия и наука за вас; ще изучавате астрономията, математиката и прочие. Някои казват: „Математиката е много лесна наука, всичко е до числото десет“. – Но колко милиона съотношения има между тези десет числа! Някои казват: „Да бъдем добри“ – то е 1; „да бъдем справедливи“ – то е 2; „да бъдем любещи“ – то е 3; „да бъдем мъдри“ – то е 4; „да бъдем истинолюбиви“ – то е 5. До пет сме стигнали. „Хайде да бъдем добри и справедливи“ – то е 1 и 2; „хайде да бъдем добри, справедливи и любещи“ – то е 1 и 2 и 3; „хайде да бъдем мъдри“ – то е 1 и 2 и 3 и 4. Не, това не е никаква наука. При едното трябва да разберем закона на едното, почвата, елементите; трябва да употребим химията, да видим какво расте в едното и после да кажем: в него растат ябълки, череши, грозде, жито, ориз, зеле, моркови и други. В това едно ще се определи колко елемента са потребни за ябълките, за крушите. И в нашия ум можем да кажем: „Да бъдем добри!“ За да бъдем добри, ние трябва да работим. Можем да бъдем и справедливи, но трябва да работим. Добро, справедливост, мъдрост – всичко иде отгоре. Казвате: „Искаме да бъдем добри“. – Елате при мене, аз ще ви науча как да бъдете добри. Ще взема един гвоздей, ще го нагорещя и той ще стане добър. Къде е огнището? – То е във вашето сърце. Вземете духало, въглища, накладете огън и сложете в него гвоздея и вашите мисли – и ги сгорещете. Това е процес, чрез който трябва да работим в себе си. В този смисъл християнството е алхимическа наука. Вие ме слушате и си казвате: „Мене ми е тежко, мъчно ми е“. Защо? – Защото сте затворили прозорците и не пущате Божествената светлина през тях. Господ може да живее във вас, но не сте отворили прозорците си да влезе. Ако някой път Той ви плесне, кажете: „Боже, благодаря, че си ме посетил“. И плесницата на мъжа си тълкувайте по същия начин. Защо брулите ореха? – За да паднат орехите. Така и Господ дохожда при вас и ви пита: „Имаш ли плод да ми дадеш?“ Ако те плесне някой брат, покани го в дома си, напой го, нахрани го. С какво? Нахрани го с новото учение. Ако го научиш на новото учение, той ще къса с ръка орехите; иначе той ще ги брули с камъни. Така е днес навсякъде: мъже, жени, учители, ученици, свещеници, проповедници и всички се брулят с камъни. Сегашните страдания са велико благословение за хората. Аз благодаря на Бога за много неща: благодаря, че Той е цар, а пък аз слуга. Щом той е цар, това е най-голямото благо както за мене, така и за другите. Сега вие сте слуги, но ако искате в бъдеще да сте истински царе, царици, приложете Божественото учение. Всяка сутрин, като станете, кажете си: „Боже, благодаря Ти, че съм останал жив, за да мога да Ти служа и днес“. Вие как ставате сутрин? Някой става с лицето си нагоре, друг – с гърба си. Внимавайте как стават децата ви сутрин. Никога не ставайте с гърба си нагоре. Каква трябва да е първата ви мисъл, като станете? Кажете: „Благослови, Господи, душата ми. Благодаря Ти, че съм станал днес, да свърша работата си както трябва, гдето и да съм, и да мога да израсна толкова, колкото трябва“. Това е първото основно учение. Какво правите вие? Ако някой от вас е учител, казва: „Ех, днес имам да поправям 40–50 тетрадки!“ Ако е съдия, казва: „Днес имам толкова дела!“ Ако е проповедник, казва: „Днес проповед трябва да се държи, нищо не съм приготвил!“ Ако е майка, казва: „Какво са се разплакали тези деца?“ При това положение Господ не е при тях и работата им през целия ден не върви добре. Духнете и кажете: „Хууу – очисти ме, Боже, от лошите мисли и благослови душата ми!“ Опитайте това нещо. Някои казват: „Бог е бил толкова милостив, че кръвта Си проля за нас, заковаха Го на кръста“. Как бе Христос закован? С главата нагоре. Затова, като ставате сутрин, вие трябва да ставате с главата нагоре, а не надолу. И когато излизате вън, покажете главата си на Господа, а не краката си. Излезте с главата си навън и благодарете в душата си на Бога. Ако постъпвате така, всички светли духове ще ви заобикалят, ще добиете сила, мъдрост и ще израстете. Господ възраства нещата. Сега знаете ли защо ви говоря това? Вие трябва да знаете, че Господ върши работите чрез хората. И аз като ви говоря, казвате: „Господин Дънов тъй казва“. Туй, което аз говоря, това са го казали отгоре, това говори цялото небе. Повтарям, че Господ иде чрез огън да очисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови тела, да внесе Любов в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба, всяка омраза. Това възвестява Божественото учение в новата епоха. Сутрин, като станете, направете опит, кажете си: „Благодаря Ти, Боже, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си всемилостив, всеистинен и всемъдър“. Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мене да кажете каква е температурата на душата ви. Това е всичката тайна. Ако повтаряте това десет месеца, ще бъде още по-добре. Това е „А“-то, началото. Едно време, когато бях на вашите години, когато учих тази наука, като ставах сутрин, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил“. И вие започнете така. Това е велико учение! Ако не започнете с него, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си. Ако го приложите, и Господ, и ангелите, и светиите и всички ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете синове Божии. Вие ще бъдете готови да понесете 4 хиляди удара на гърба си за своя брат, та когато дойде Христос, да кажете: „Нека Той отиде на моето място, аз ще понеса останалите“. Аз разбирам това в преносен смисъл и така говоря. Разнесете това учение между народа! Само така всеки народ ще може да се издигне. Който иска да опита, нека приложи това учение и ще види резултатите му. То е положителна наука. Всеки народ, всяко общество, всеки дом, който работи така, ще бъде благословен. Това е благовестието, което преди 2 хиляди години Христос донесе за обновяване на човечеството. Който има уши да слуша, нека слуша!

Беседа, държана на 7 януари 1917 г. в София.

Децата

Истина ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно.

За да обясни, кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взима една обикновена форма, понятна за всички – децата – форма, която съществува още от създаването на света. Това, което радва домовете, това, което радва света, то са децата. Дом без деца, това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малкото дете, за да стигне небето? В Христовите думи под „дете“ се крие по-дълбок смисъл от този, който ние разбираме. Христос не казва, че ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, или ако си някой милионер, а казва: „Ако не станеш като дете, няма да влезеш в Царството Небесно“. Тук Той влага идеята за смаляване. Детето е символ на пасивно състояние или, тъй да се каже, то представя потенциална енергия, т.е. енергия в спящо състояние. Тази енергия не е в бездействие, защото в нея са складирани всички условия за развитието. Тя едновременно е и в потенциално, и в кинетическо състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетическа и обратно, кинетическата в потенциална. Кинетическата енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, когато пък потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата: Възрастният човек е по-малко активен, има по-малко размери на развитие, отколкото детето. В идеята на детето е вложен и друг смисъл. Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, то не може да започне своето развитие. Развитието на дърветата става по два начина: Едни се развиват, никнат чрез семена, а други – чрез издънки, чрез присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадка, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа в себе си по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка. Христос казва: „Ако се не обърнете на семе в живота, няма да влезете в Царството Божие!“ Защо? Защото там се присаждат не дървета, а само семки. Господ няма нужда от стари хора. В Царството Божие няма стари хора. Думата „стар“ е синонимна с човек безсилен; а младите, децата, те са синонимни с думата „богати“, по ум и по сърце. Така тълкувам аз. Ако нямате ума и сърцето, сиреч невинността и чистотата, на детето, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защо? – Защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това, да се мисли, че сте големи. Всеки човек, пък и децата даже, които са едва на пет–шест години, имат идеята за големство. Често съм срещал деца, у които се е зародила мисълта, че са големи, че имат грамадна сила и че могат много нещо да направят. Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи. Те казват: „Не ме закачайте, че като махна с пръст, всичко мога да направя“. Ако накарате тия деца да вдигнат един чувал, те не могат. Защо не могат да го вдигнат? Защото мислят, че са големи, а в действителност не са големи. Ако мислеха, че са малки, те щяха да го вдигнат. Това можете всеки ден да проверите. Поставете се в положението на дете, вложете в ума си някаква мисъл и не се тревожете; щом не се тревожите, тя ще има десет пъти по-голяма активност, отколкото ако постоянно се тревожите. Когато се изправите пред ключа на електрическата лампа, какво се изисква от вас? – Само да завъртите ключа. При това силата, която ще употребите, е много малка. Светът е тъй устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. Какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да философстват. Не, по този начин никаква светлина няма да имате. Тук не трябва никакво философстване – едно движение на ръката, и светлината – условие да четете – ще блесне. Същият закон има приложение и в личния живот на човека. Сутрин, когато се събудите, завъртвате вашия ключ и казвате: „Виждам!“ Когато душата влезе в човешкото тяло, и тя си има ключ; като го завърти, тя казва: „Виждам слънцето!“ Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнина, т.е. умът ви ще бъде объркан, неспособен за работа. Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум; цял ден животът ви е в безпорядък, намирате, че той няма никакъв смисъл и т.н. Казвам: Вие сте в положението на дете с големи идеи, което, като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото – да отвори малкия ключ, от който иде светлината. Аз постоянно срещам хора с незавъртени ключове, с големи идеи, които мечтаят за големи къщи, с много етажи, а самите те са слепи. Не, не ви трябват тези къщи. Завъртете първо ключа, а след това си направете къща. Станете дете на послушанието! Само тогава Бог ще ви заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Него и вас.

Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога. Те мислят, че са свободни, че имат право да вършат това или онова, че имат право да критикуват дори Бога. Питам този човек: Като стана тази сутрин, завъртя ли ключа? – „Не съм го завъртял.“ – Върни се тогава вкъщи да завъртиш ключа; иначе през целия ден ще бъдеш в тъмнина и неразположение на духа. Дотогава животът няма да има смисъл за тебе. Същият закон има приложение и в отношенията на хората: завъртял си ключа, всички те обичат; забравил си да завъртиш ключа, всичко върви в дисхармония; голям човек, голямо величие си, но никой няма да те обича. Никой не обича хора, които много искат. Законът на небето се символизира в децата, в тяхното безкористие. Да носиш много на гърба си, а да имаш малко в стомаха си, това са две различни неща. Ако носиш 100 килограма жито на гърба си и половин килограм жито в стомаха си, где ще бъде силата? Съвременните икономисти, които товарят държавата с големи дългове, вършат това, защото не разбират Божествения закон. Бих предпочел да дадат всекиму по половин килограм жито в стомаха, отколкото по 100 килограма нагърба. За предпочитане е 100 грама знание в мозъка, отколкото 100 килограма товар на гърба. Някой може да има 100 тома книги, но 50-те грама знание в мозъка като потенциална и кинетическа енергия струват повече, отколкото това, което е извън него. И тъй, под думата „дете“ Христос разбира особено вътрешно състояние – да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, ти изгубваш тези връзки. Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има опитност по-голяма от тази на човечеството и чиято история е по-велика от тази на човешкия род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христос: „Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?“ И ангел да е, и Бог да е, не може. Който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да се смири, да стане като дете. Всички, които ме слушате сега, искате да влезете в Царството Божие каквито сте. Не, това никога не е било и няма да бъде. Ако не добиете свойствата на детето – пластичност на ума и на сърцето, – няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Но вие сте близо вече до Царството Божие. Междината, която дели този от онзи свят, е една стомилионна част от милиметъра. Малко е разстоянието от единия до другия свят. Когато човек тръгне в пътя на развитието, той се движи много бавно. Гледам, всички, които тръгват в духовния път, са като големите хора, а не като децата. Ако човек излиза от къщи и тръгва с големи крачки, той няма да постигне целта си. Видите ли човек да излиза от къщи и да тича, той нищо няма да постигне. Но ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той е в положението на дете. Христос казва: „Не започвайте работите си с бързане; движете се като малките деца – вървете постоянно и ускорявайте хода си с две, три, четири, пет, шест крачки; тогава ще намерите смисъл във вашия живот“. Докато сте в положението на малки деца, няма да дойде никаква болест; щом сте в положението на старите, ще ви нападнат всички болести. Който е смутен, той е стар; който има тежест на сърцето, той е стар. Станете млади! Казвате: „Тежко ми е на душата“. – Стар си. – „Какво да правя?“ – Стани млад. – „Как?“ – Не мисли за велики работи в света. Тури само половин килограм хляб в стомаха, 100 грама знание в мозъка и 5 грама чувства в сърцето си и това ти е достатъчно. Когато 10–15 момци любят една мома, те започват да се карат, а тя да се надига, с което става нещастна. Преди няколко години една мома бе убита в София от своя годеник, защото му изневерила. Защо любите двама? Един е достатъчен. Всяка мисъл има свое определено място. Ако не любите някого, не го лъжете; кажете му истината, и той ще си намери друга. И в религиозно отношение хората страдат от същата любов. Казвате: „Да любим!“ Знаете ли как се изразява любовта? Който желае много, прави грях, а който направи грях – страда. Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош. Всеки, който не се разкайва, а се моли, е лицемер. Лицемерът е най-лош човек в света. Има в света два вида лъжи, два вида грехове. Като казвате, че любите някого, а го лъжете, вие постъпвате като крокодилите: когато обичат някого, те го обливат със сълзите си, за да стане по-гладък, да могат по-лесно да го гълтат. Не, хората не се нуждаят от такава любов, но от любовта на малките деца. Малко дай, но от сърце. Ако мъжете и жените бяха приложили тази философия в живота си, домовете и обществата щяха да се изменят, да се подобрят. Баща, майка, деца, учители, свещеници, съдии, всички мислят за велики идеи. Те мислят, че са велики хора на този свят и по-велики от тях няма. Питате, защо страда светът? Той страда от „велики“ хора и идеи. – „Отличен проповедник е“ – казват занякого, „велики идеи проповядва“. Да, от „велики“ идеи страдаме всички. И евреите имаха велики идеи, те искаха да станат богати и се възгордяха, че са избраният народ; те имат 33 хиляди обещания от Бога, но Христос им показа, че величието на човека стои в това – да стане малък като дете. Само тогава Бог ще бъде на негова страна. Досега не съм видял нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би и милиони да заплатят. А малкото дете всеки носи, без да му плащат нищо. Защо? – Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе в човека, тя носи мир, радост, величие. Ето защо всеки може да носи малките деца. Мнозина мислят, че великите идеи носят щастие в света. Всъщност не е така. За пояснение на тази мисъл ще разкажа една легенда. Един осиромашал германски принц искал да се ожени за една красавица. Тя му казала: „Аз съм жена с големи претенции: ще ми построиш великолепен палат и каквото пожелая, трябва да ми го набавиш; ако се съгласиш на всичко това, ще те взема. Готов ли си?“ – Готов съм на всичко, защото с тебе ще бъда щастлив. Той се оженил за нея и тръгнал да търси богатства; чрез окултизма той започнал да търси духове, които да му помогнат. Най-после намерил принца на гномите и му казал: „Ожених се за една взискателна жена, заради което ми трябват много пари; ще можеш ли да ми услужиш?“ – „Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по десет косъма от главата си.“ – „Достатъчно косми имам, ще ти дам колкото искаш.“ – „Не, само по десет ми трябват; всеки път, като дохождаш, ще взимаш по една торба злато срещу десет косъма.“ – „Е, осигурихме се“, рекъл си той; „дойде най-после денят на щастието в моя дом“. Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите; взима пари и дава косми. Минават се година, две, три, главата му оголява. Отива пак да вземе пари, но няма вече косми. – „Да ти дам друго нещо“ – казал той. – „Не, косми ми трябват.“ Сега вече той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер. Малките наглед неща той е пожертвал уж за по-големи. Всеки косъм е благородна мисъл, пожертвана за нищо и никакво. Ако имате в продължение на десет години такъв стремеж, вие ще пожертвате всичко благородно от себе си и ще останете гола пустиня. Тогава вие се превръщате на старо, голямо, сухо дърво, което е символ на пропаднал човешки характер. Да не се обиждате от истината. Аз зная, че когато се каже истината, мнозина се обиждат. Който се обижда от истината, той минава пред Бога за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога, но Той даже и веждите не си е навъсил. Тихо и спокойно гледа Той и казва: „Тези деца ще разберат закона; сега трупат грехове и затова ще носят този товар“. – „Тежко, много тежко е положението ни: сиромашия, болести, какво ще правим?“ – „Ще работите.“ – „Другояче не може ли?“ – „Не може, ще работите.“ – „Големи сме.“ – „Ще се смалите, ще станете деца.“ Като се върнете у дома си, опитайте се да станете деца и ще видите, как ще се подмладите. Остарели сте? – Защо? – Защото носите света на гърба си. Когато влезете в един параход, който се клатушка, и се страхувате, какво ще ви ползва този страх? Стойте спокойно, имайте доверието на детето. Който е направил парахода, той ще се погрижи за вас. Параходът ще се поклатушка и после ще спре. И гръм да има, и буря да има, не се бойте. Птиците, които са в небесното пространство, също се клатушкат, но те разбират този закон по-добре от вас. Ще ме извините за всичко това. Казвам: Ако сте стари, ще се обиждате; ако сте млади, ще ви поздравя. Когато говоря истината, никой да се не докача. Който е тръгнал бос през някое каменисто място, ще му кажа: Обуй си цървули, защото краката ти ще се наранят сред пътя и ще се принудиш да се върнеш назад; цървулите ще те спасят. Ако някоя дама пътува през това място, тя би предпочела да се нарани, но без цървули да е, за да може нейният възлюбен да я хареса. Опасно е да ходите боси. Децата са всякога обути.

Вижте и пеперудите, тия малки деца на Господа, каква отлична премяна имат! Ако някоя земна царица би имала тази премяна,тя щеше да се счита щастлива. Тези пеперудки, макар и да живеят временно, Господ добре ги облича. Защо Господ ги облича така хубаво? Защото са деца. А защо Господ дава нещастия на хората? Защото са стари. Защо Господ дава благословение на някои хора? Защото са малки деца. Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът направи някаква грешка, тя ще каже: „Този дъртак не го ща вече!“ Така и небето прощава всички грехове на малките деца, но към старите то е строго и казва: „Скоро вън!“ Тогава какво се заражда във вас? – Недоволство, отчаяние и омраза спрямо живота, понеже срещате съпротивление и неблагоприятни условия за вашето развитие. За да бъдете обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемете в себе си Божествената идея и да бъдете малки пред Бога, да имате ум и сърце отзивчиви. Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея и усещаш много приятна топлина; но ако поставиш ръката си отгоре, тя ще те изгори. Старите хора са нажежени печки, затова по някой път изгарят. Обикновено те са користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас; аз говоря за ония стари хора, за които се споменава в Писанието. Стар човек е онзи, който мисли, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазите. Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца“. Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например едно време брилянтът е бил въздухообразно вещество, което е заемало голямо пространство. Трябвало е да мине дълго време, докато се сгъсти. Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но същевременно е намалил обема му. Той е станал малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки като деца, защото велик е само Бог; за да бъдем като Него, ние трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, да знаем защо малките неща минават в големи. Едно узряло зрънце, колкото малко да е, щом падне на благоприятна почва за своето развитие, то израства, превръща се в голямо дърво. Обаче листът или гнилият плод, колкото да са големи, паднат ли на почвата, изсъхват. Този е смисълът на Христовите думи. Христос е говорил едно време за хората на просветения век, за онези,които могат да Го разбират, които могат да приложат Неговото учение. За онези пък, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да слушат; когато някой скулптор извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой учен напише книга, тя има значение за онези, които я разбират. Господ е направил света и е написал своя закон за онези, които Го разбират.

Онези, които не Го разбират, ще носят товара на гърба си – ще бъдат „велики хора“. Когато Бог е създал света, духовете, които са слезли на земята, искали да бъдат големи, велики; затова те са имали грамадни тела. Тогава са били създадени и грамадните животни. Ако грамадните животни бяха останали на земята, те щяха да я оголят и опустошат и да изпоядат всичко. Господ е учил тези въплътени духове, че не трябва да имат грамадни тела, защото величието на едно същество не е в грамадното тяло. Една идея е велика не когато е голяма по обем, но когато носи в себе си нещо велико, което помага за развитието на всички същества. Ако посадите един орех, след 10–12 години той ще бъде грамаден; но като умре, той ще дойде пак в първоначалното си състояние. Сега ви говоря да станете като малките деца и да направите опит в това отношение.

Казвам: Внесете тази Христова идея в ума си и постарайте се да бъдете малки пред Бога. Представете си, че сега започвате вашия живот в Царството Божие. Вие можете да мислите, че сте видни, знатни хора, но колко велики царе, колко знатни хора е имало едно време, за които сега и помен няма! Вие се заблуждавате, като мислите, че хората, които ви заобикалят, са видни, знатни, но при нещастие се познава колко са знатни. В едно варненско село преди 40–50 години имаше един чорбаджийски син, много знатен. Цялото село говореше за него; като кажеха „Петран Чорбаджията“, всички го знаеха. Той събираше всяка седмица хора за гуляй; заколваше агне и веселбите се продължаваха дълго време. Случи се, че го постигна нещастие, от което той всичко изгуби, стана последен бедняк и всички започнаха да го изоставят и да го подбутват. Този „Петран Чорбаджи“ си мислеше, че е знатен човек. Що е знатният човек? Той е мъртъв вол. Като умре, псетата се нахвърлят върху него. И тогава пак говорят за него, но докато го изядат; след това нищо вече не се говори. Хората говорят за човека „хау-хау“, докато има какво да ядат, какво да получат; щом умре и не остане нищо от него, те престават вече да говорят. Това са нещастията на нашия външен живот. Отвън вие сте много красиви, но важна е другата красота – на сърцето и на ума. Затова, чистете сърцето и ума си и не се лъжете с „хау-хау“. Станете малки деца, за да влезете в Царството Божие и да наследите новия живот. Хората на земята са мъртви, изпояждат ги псета, гарвани и орли, защото са „велики“. Като прочетете „Откровението“, ще видите, че Господ вика всички орли и им казва: „Елате, вие, малки, да си вземете своя дял, елате да се наситите от плътта на юнаци, войводи и все „велики хора““. Какво означава това? Когато някой голям дъб изгние и се превърне на пръст, Господ изпраща малки семенца, треви и им казва: „Вземете си дела от този дъб, защото едно време той пречеше на вашето развитие“. Затова Христос казва: „Ако не станете малки деца, няма да влезете в Царството Божие. Бог няма да вземе вашата страна“. И тъй, новите условия, при които живеете, изискват нов морал, нови религиозни принципи, които да са по-силни от сегашните. Принципите, с които досега сте си служили, са слаби, не могат да издържат. Имате въже, което дига 10 килограма тежест, но вие искате то да дигне 100 килограма; какво трябва да направите? – Ще го направите десет пъти по-яко.

Въжето е моралът, който трябва да направите десет пъти по-силен от по-раншния, за да издържи на новите условия. Затова именно според Христовия закон вие трябва да измените вашите мировъзрения. Ако и най-лошият човек стане малко дете, той ще се измени и вие ще го залюбите. Между трева и дъб не може да има борба, но между два дъба всякога ще има такава. Посадете ги един до друг, ще видите борбата между тях – кой да стане по-висок, да види слънчевите лъчи. Който излезе отгоре, той ще успее, а който остане отдолу, ще каже: „Аз останах малък“. – Малък, но с големи идеи! Не че си станал малък, но ще чакаш, докато дойде редът ти; тогава ще кажеш на големия дъб: „Аз ще ти стана син, жълъд“. Той ще отговори: „Аз пък съм ти баща“. – „Татко, аз благодаря за грижите, които ще имаш към мене“. Един ден този жълъд ще стане голям и ще размени ролята си с баща си. Христос изисква, щото всеки от нас да стане някакво дърво, което да роди плод, семка, върху която да се положи Царството Божие. Ще кажете: „Тези неща са отвлечени“. Не, вложете мисълта: „Аз искам да стана малко Божествено дете. Помогни ми, Боже, да реализирам тази мисъл“. Мислете върху тази мисъл 12 месеца и ще видите как животът ви ще се измени. Обаче не тръбете за това нещо: аз виждам, че сте малки. Когато някой голям бук дойде и каже: „Аз съм малък“ – той не говори истината.

Когато богатият казва, че няма пари, той се бои да не го оберат. Когато някой беден казва, че има пари, и той не говори истината. Нека всеки казва правото. Имайте вяра в този велик Божествен закон на това дете и Господ ще бъде с вас. Ако Бог ви кредитира, Той ще ви направи велики. Но ако сами се правите велики, вие сте в положението на лъжлив търговец, който говори, че има пари, а всъщност няма. Този е дълбокият смисъл на стиха: „Да станете малки деца“. Не искам да остане у вас мисълта: „Нима ние нищо не сме?“ Оставете тази мисъл настрана. Какво сте били досега, не е важно; какво ще бъдете отсега нататък, това е важно. Знае се какви са били хората досега и да спи зло под камък. Да бъдем малки Божествени деца – ето бъдещия идеал. Желал бих да бъдете деца на Бога, да използвате великите блага, които Царството Божие ви дава. Желал бих всички да сте умни, щастливи, добри. Както виждате, казвам ви начина как да бъдете такива. Ще речете: „Как да гледаме на малката водна капка?“ Не се смущавайте, тя ще порасне: дъждът не завалява изведнъж, но капка по капка – постепенно се усилва. Обаче малките капки принасят полза на света. Малките деца не знаят що е страх, бабите ги плашат: „Караконджо ще те изяде!“ Също така и слугините, за да се любят с някого отвън, плашат децата с караконджо, да ги накарат да заспят. За да са свободни да отидат на бал, майките също така залъгват, наплашват децата си с нещо страшно, тайнствено. Долу вашите караконджовци! Не лъжете малките деца, не лъжете и себе си! Бъдете откровени спрямо себе си и спрямо другите и само по този начин ще се подмладите и разхубавите. Щом Божествената идея дойде във вас, всичко ще се измени: и устни, и вежди, и нос, и чело. В Европа хората дегизират устните си, за да станат по-червени, защото червенината показва богатство и чиста кръв. Нека това стане по естествен начин. Да бъдете малки деца, значи да престанете да лъжете Бога. Някой не вярва в Бога – може да има сериозни причини за това неверие. Някой казва: „Няма Бог“. Казвам: „Не си завъртял ключа“. – „Животът няма смисъл.“ – Не си завъртял ключа. – „Хората са лоши.“ – Не си завъртял ключа. Ключът на малкото дете е в него вътре. По-красива, по-велика идея от тази няма. Някои искат да знаят кой е Христос. Думите, които Той е казал, това е Христос. Могат ли тия думи да ви ползват, да станете щастливи, това е Христос. Силата на живота не е в буквата, но в духа на нещата. Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина; говоря винаги това, което е вярно.

Вие не трябва да играете ролята на един от учениците наСократ, който, за да се покаже смирен, отишъл един ден при учителя си със скъсани гащи. Учителят му обаче казал: „Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти гащи“. Вие трябва да сте внимателни, и както виждате, спрямо вашите сърца аз съм внимателен, никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е истина, която можете да проверите. Ако нямате резултат, аз ще се спретна заедно с вас да работя. Кажете си само: „Тази година искам да бъда малко Божествено дете!“ С тази идея ви изпращам да си отидете – да бъдете малки Божествени деца. Бих желал всички българи да бъдат малки Божествени деца. Всички европейски държави да бъдат такива деца! Тогава ще дойде истинският, Божественият мир в света.

Беседа, държана на 11 февруари 1917 г. в София.

Блажените

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството Небесно.

Ще взема от този стих думата „блажени“. Христос не казва, че са блажени онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са гонените заради правдата“. Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, той няма да прогресира: трябва да има движение в света. Когато българинът иска да овършее своето гумно, своето жито, той гони конете си. Тази гонитба защо е? За да могат да се овършеят снопите. Всички неща в живота имат смисъл. Които разбират вътрешния смисъл на живота, те няма защо да се спъват от противоречията, които съществуват в света. Всички противоречия са израз на една велика истина, която има две страни, две лица: страдания и радости; страданията – това са тъмната страна на тоя живот; радостите са най-възвишените неща, светлата страна на живота. Всичко туй е съобразено със законите на Природата. В продължение на 24 часа земята мени лицето си. Едната страна е светла, а другата – тъмна. Следователно в продължение на 24 часа на вашия живот и вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Това е неизменен закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но тези две неща не трябва да се свързват. Страданието е велик закон. Няма човек, който да не е страдал и да не страда. Дори Бог страда заедно с нас. Никой не страда повече от Него. Когато някой каже, че страда, аз казвам: Ти едва си започнал с тази наука. Не е лошо да страда човек. С тези чувства, с които изпитвате най-приятните неща в света, ще изпитате и най-неприятните. Когато вашето око е разстроено, не е в хармония със светлината, ще изпитате най-неприятни усещания от нея; когато вашето око е нагласено, т.е. в хармония със светлината, ще изпитате най-приятните усещания. Следователно, когато във вас се яви някаква дисхармония, това показва, че вие сте разгласени. Само чрез страдания можете да се нагласявате. Онези, които свирят на китара, често настройват китарата си на известни гами за известни песни; ще рече, те вършат някакво нагласяване. И страданието е известно нагласяване и трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. У хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание. Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Който иска да се развива, той трябва непременно да страда: страданието е врата, необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радост и скръб са две дъщери на Бога. – „На кой Бог?“ – На Онзи, Който е изявен на човечеството. Казвате: „Бог има ли дъщери?“ – Има. Той има дъщери и синове и на земята, и на небето. Думите „брат“ и „сестра“ са Божествени идеи, те са много по-велики понятия от онези, които ние схващаме и разбираме. Нашето братство и сестринство се е издигнало едва една педя над земята. Когато някой брат вземе една педя земя от нивата на някого, те се скарват и братството се разваля. Вземете за пример между лекари, търговци, учители, свещеници, проповедници и други братството е достигнало само до една педя. Този е съвременният обществен растеж, до който хората са дошли в схващане на братството. Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят за правдата“. Ще кажете: „Защо да ме гонят?“ Питам: Защо пък да не ви гонят? Често се казва, че мътната вода е по-приятна за почвата, отколкото бистрата: като мине през почвата, тя оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така река Нил всяка година нанася милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал грамадни количества жито. Страданието е онази Божествена утайка, която слиза от висотите и като се утаи във вашите полета, ги наторява, и Бог казва: „Сейте сега!“ От тези ваши утайки и грехове,недоразумения – ще излезе най-добър хляб и вие ще кажете: „Слава Богу, много хубаво е било всичко това!“ Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Действително, Той е жив хляб, защото хората Го ядат всеки ден.

„Блажени сте, когато ви гонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала; щом сте виновни, заслужавате да ви осъждат. На правдина, за права Бога трябва да страдате. Сега мнозина страдат за кривото. Питам: Ако Христос днес би дошъл, какво учение би дал на света? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, жени, деца, но отгде ще вземете тези добри мъже, добри жени, добри деца? Ако посадите най-хубавото жито в пясъка, то ще стане хилаво. Сложите ли тор на този пясък, след време житото ще започне да се подобрява. Аз разбирам този закон вътрешно. Какво става в света? Там всичко върви нормално: става, каквото трябва да стане.

Апостол Павел казва на едно място: „Всички живеят и се движат в Бога“. Ако се движите и живеете в Бога, от какво се плашите? Седите в една лодка в морето, дигне се буря и вие се уплашите. Питам: где е вашата вяра? – „Ще потънем.“ – Ако сте грешни, ще потънете. Ако приличате на злато, сребро, желязо, ще потънете. Обаче, ако сте лека перушинка, ще останете на повърхността, а другите, които носят голям товар, те ще потънат и горко на тях! Следователно не товарете никога умовете си с мисли, които обременяват. Не е важно какво хората мислят за вас; важно е какво Господ мисли. Господ е навсякъде, дето има разумни същества. Той не е в мъртвите, нито е в грешните. Под думата „Бог“ аз разбирам приятните чувства, мисли, които усещате, които изпитвате в себе си, т.е. във вашето съзнание, и чрез които Го разбирате. Бог живее в нас и Той има сила да ни възкреси. Ако Господ не е във връзка с мене, ако не може да ме оживява, защо ми е този Господ? Каква полза тогава, че имало някакъв Господ? Затова Христос казва „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, каквото попросите, ще ви се даде“, ще оживее. Христос казва, че Той е живо Слово: „Думите, които ви говоря, те са във вас, те са живи“. Ето защо Христовото учение, което е вътре в нас, само по себе си, има сила.

„Радвайте се и веселете се, защото е голяма на Небеса вашата заплата“. Това значи, че такива хора ги чака бъдещ живот. Кое подразбира бъдещ живот? Някои мислят, че като умрат, ще отидат в друг свят. Не, няма да отидат в друг свят, но просто ще преминат от едно състояние в друго, както става с бубата. Като стои на листа и го чопли, бубата мисли, че това е нейният свят; но като се превърне в пеперуда и получи крилца, тя почва да посещава цветята и изменя своите възгледи за света. Докато чоплим листата на материалния живот, и ние сме червеи; като минем през пашкула и станем души, облечени с хубави дрехи, ние ще схванем живота в по-високите му прояви. Без да се обиждаме, мнозина сега са в положението на гъсеници. Казват: „Трябват ни бели пари за черни дни“ – това е живот на гъсеница. – „Трябват ни къщи за черни дни“ – гъсеницата мисли така, защото на гъсеницата е необходим този лист. Питам: Ако гъсеницата стане пеперуда, за какво са тези листа? Като почнете да се издигате, ще кажете на братята си: „Аз оставям тези листа на вас – подарявам ви ги“. Затова Христос казва: „Това, което не ти е потребно, дай на другите, които са в твоето положение и нека те да се ползват“. Наистина Христовото учение се отнася до всички, но всички хора не са еднакво готови да го схванат и приложат. Всеки може да го приложи според степента на развитието си. Ще рече, трябва да съзнаете своето положение. Които са назад или напред, не трябва да ги осъждаме, нито да им завиждаме: един ден всички ще минете по този път доброволно или по необходимост. Ако не вършеете доброволно Господ ще дойде с камшик, ще ви върже като кон на вършачка и ще овършеете гумното. Като ви питат защо сте станали коне, ще отговори: „Да вършеем житото“. Мнозина от съвременните хора вършеят на Божественото гумно. Като гледам някой кон, че вършее, казвам: Той върши добре работата си. Питам себе си: върша ли и аз добре своята работа? Ако съвременните хора искат добре да разбират Христовото учение, между тях трябва да се въдвори Божествена хармония. Можете ли да опитате колко сте блажени? – Можете. Хората постоянно се оплакват и казват: „Аз съм нещастен“. – Ти си блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните“. Някой боледува. Що е болестта? – Празник, че Божественият живот работи върху тебе и желае да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос – Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Стяга се сърцето ти – Божественият живот работи, иска да смекчи твоето сърце. Господ работи в нас. Съвременните хора приличат на деца, които обичат да дигат прах из училищните стаи. Като влезе в клас, учителят вижда навсякъде прах и започва да киха. Аз виждам навсякъде кихане: учители, проповедници, майки, бащи и всички кихат. Защо? – Прах има. Отворете прозорците, проветрете стаите, измийте пода и кихането ще престане. Гледайте стаята ви да е изчистена, ако искате да няма кихане. Кихане – значи има прах, подозрение, съмнение. За да се разбере смисълът на живота, изисква се светлина. Питам: От колко време сте на земята? Преди 200 години где бяхте? Баща ви, дядо ви, прадядо ви, баба ви, прабаба ви преди хиляда години где бяха? Ще кажете: „Не ни трябва да знаем това“. – Не ви трябва, но когато дядо ви остави наследство, вие ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството. Защо? Защото има да наследите нещо. Но ако дядо ви е направил дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате за него. Това не е кавалерство. Не си кавалер – значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек. Христос казва: „Блажени са онези, които така разбират смисъла на живота“. Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. Някой богат момък се влюбва в някоя бедна мома. Тя може да е бедна, но има скрито богатство в себе си. То е изразено на нейното лице. Има хиляди примери, когато царе и други знатни и богати мъже са се влюбвали в бедни момичета и по този начин са се издигали; но тези момичета имат вътрешно богатство, което Бог е вложил в тях. Когато човек е добродетелен, справедлив, когато има в себе си Божествена Любов, Мъдрост, Истина – всички тези неща живо изпъкват в него. Аз съм срещал Добродетелта, разговарял съм с нея; какви блага бликат от нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Аз съм срещал и Божествената Правда – тя е много красива, но строга, не прощава погрешките. Ще кажете: „Аз съм слаб“. – Слаб или силен, ти не трябва да престъпваш заповедта на твоя Баща. Любовта пък е много хубава и нежна: тя не вижда хорските погрешки. Каквото и да направиш пред нея, даже и най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Мъже и жени трябва да се любят! Някои казват: „Жена ми не ме люби“. – Не си намерил онази, която те люби. Твоята жена на земята е сянка на Любовта. Жената казва: „Ще го взема, ще се оженя за него, защото е богат, има къща, има 10 хиляди лева приход“. Тази жена взима, но не дава, тя не може да направи мъжа си щастлив. Мъжът казва: „Аз се ожених за нея, защото е богата, макар и грозна“. И този мъж не може да направи жена си щастлива. Защо? Защото всяко учение, което взима, а не дава, не може да направи хората щастливи. В основата на християнското учение седи самопожертването. Има два вида жертви: или сам ще се пожертваш, или ще те пожертват. Например защо колят агнета на Гергьовден? Слагат им венеца, осветяват ги и после ги колят. Защо дават тази жертва? – За ядене. Има духове в света, които и на вас един ден ще сложат венец, ще ви поставят на жертвеника, ще ви заколят и ще умрете. Ще кажат: „Еди-кой си умрял“. Казват: „Той не е умрял, жив е“. И вие ще бъдете един ден на трапезата на смъртта и там ще ви изядат. Ще кажат: „Колко е хубаво, добре угоено това тяло! Ами мускулите, сърцето, дробовете му, чудо!“ Хората умират, защото са месоядци. Господ учи хората да не ядат месо. Когато престанат да ядат месо, няма да има смърт на света. Месото на грешните е много крехко; така е и с всички долнокачествени дрехи. Дреха, която е направена от хубави нишки, е здрава, не се къса. Месото на праведните е здраво, жилаво и затова не го ядат. За праведните няма смърт.

И тъй, Божественото учение ще създаде у нас здрави мисли, здрав ум, здраво сърце. Който се опита да унищожи една добра мисъл, едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Такъв човек ще дойде в положението на крокодил, който поглъща малките жабчета. В река Нил има малки жабчета, които крокодилите често поглъщат; крокодилът отваря устата си и жабчето, като скача, попада в устата му; понеже е малко, той го гълта цяло. Обаче, като влезе в корема на крокодила, жабчето иска да излезе навън и за да си пробие път, лека–полека прояжда корема му и излиза; тогава коремът на крокодила се напълва с вода, той обръща гръб и умира. Някои хора се оплакват и казват: „Изядоха ме!“ Ако Бог е с вас, които се опитат да ви изядат, те скъпо ще платят за това. Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо. Живият Господ е с него.

Духът на Бога слиза вече отгоре, както светлината слиза на земята. Той иде и носи със себе си велика виделина, огън и живот, които ще пречистят света. Съвременните хора ще опитат тия неща, ще бъдат свидетели на въдворяването Царството Божие на земята. Със слизането си Бог ще съедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг. Ще приведа примера за студа, вятъра и слънцето, които искали да направят опит с един овчар, кой от тях ще успее да му снеме кожуха. Започнал студът, разразил се в най-силна форма, дърво и камък се пукали. Той казал: „Аз сега ще му снема кожуха“. Овчарят обаче, като видял голям студ, загърнал се здраво в кожуха си и закрачил бързо към дома. Студът не успял с опита си. Започнал вятърът: засвирил той от всички страни, изкоренявал дървета, помитал всичко на пътя си, но кожуха на овчаря не могъл да свали; овчарят даже по-добре се увил. Най-после слънцето рекло: „Вие направихте вашия опит; сега аз на свой ред ще направя своя“. Усмихвало се слънцето благо и весело, като изпращало всичката своя Любов; овчарят започнал малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си.

В света се проповядват два вида учения: на студа и на вятъра. Сега остава учението на Любовта и то ще свали кожуха. Някои питат: „Ти какво мислиш?“ – Погледни ме в очите и ще видиш, какво мисля. Като ви срещна, не питам какво мислите; аз зная какво мислите – мислите за някоя дву–триетажна къща, с повече мебелирани стаи; мислите да се ожените, да имате деца и т.н. Срещам някой учен; какви мисли виждам у него? Той прави научни изследвания. Срещам друг, който мисли да краде. Всичко, каквото човек мисли, е изписано на лицето му. Господ е отворил вече книгата и всичко, написано на нея, ясно се вижда. Ако Христос реши да съди света, той веднага ще издаде присъдата, ще каже: „Според еди-кой си член от Божия Закон, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата“. Но друга е сега мисията на Христос. Той призовава човечеството към трезвен живот. Не трябва да мислите, че сте много свети – това трябва да знаете! Светията трябва да бъде отличен човек, да знае да слугува, да има здраво тяло, здрав мозък, да има здрави крака, ръце, мускули, да е с празни ръце, т.е. да не е богат, да не е и сиромах. Обаче той трябва да бъде в положението на Толстой и да раздава, да помага на бедните. Такъв е истинският светия. На небето Господ класифицира светиите на големи и малки. Онези, за които е много говорено, които са много страдали и достойно са изнесли всичко, те са светии. Защо днес хората почитат Христос? Защото Той изплаща всичките им дългове, понесе всички техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нещо от себе си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек. Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че има свое място на земята! Ще кажете: „Апостол Павел е бил велик човек. Еди-кой си е бил също велик човек“. Казвам: Ако изпълните своята роля на земята добре, и вие ще бъдете Велик човек. Жена, която е живяла 20 години със своя мъж, носила е неговият тежък ярем, готвила му, всичко е понасяла с търпение, а той я малтретирал, тя ще бъде светица. Същото може да се каже и за мъжа: ако мъжът понасял търпеливо всички неприятности, предизвиквани от жена му, която го малтретирала, и той ще бъде светия. Само такива мъже и жени могат да бъдат светии на небето. Аз виждам всеки ден на земята жени, накичени с диаманти, огърлици, които живеят охолно, безгрижно; на онзи свят те ще бъдат бедни, с окъсани дрехи. Един ден вие ще се намерите в положението на онази богата скъперница госпожа, която имала един беден, но добродетелен слуга. Макар да получавал само по 60 лева месечно, той раздавал всичките си пари на бедни. Господарката често му казвала: „Не бивай толкова глупав! Не раздавай парите си, защото ще ти трябват за черни дни“. Една нощ госпожата сънувала жив сън: вижда един хубав палат, мраморна постройка и отличен. – „Чий е този палат?“ – „На твоя слуга.“ – „Ами такъв бедняк, отгде има толкова пари да си построи такъв разкошен палат?“ – „Всичко, каквото печелеше на земята, той го изпращаше на онзи свят, да си съгради там палат.“ По-нататък тя вижда една малка колиба. – „Ами тази колибка чия е?“ – „Твоя е“ – отговорили. Казвам: Вие може да сте големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата ви и ще отдаде всекиму заслуженото. Не трябва да се заблуждавате, но трябва да знаете истината, да поставите рязка граница между Божественото и човешкото. Вие казвате, че разбирате думата „Любов“. Не, не я разбирате. Не само думата „Любов“ не разбирате, но не разбирате и Правдата, и Истината, и Мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това Мъдрост ли е? Когато се изговори думата „Мъдрост“, в състоянието на човека трябва да настъпи известна промяна. Трябва да се разбира смисъла на всяка дума! Ако влезете в театъра, дето има хиляди души и извикате: „Пожар!“ – всички ще се втурнат да бягат навън; ще се внесе суматоха и всички ще изпитат ужаса на приближаващата смърт. Защо е така? Защото всички разбират смисъла на тази дума. Но ако някой дойде между тях и каже думата „Любов“, всички ще се спогледат, ще се изсмеят и ще вземат този човек за смахнат. Ще кажат: „Какво иска да каже този човек с тази дума?“ Това показва, че те не разбират дълбокото значение на думата „Любов“; ако я разбираха, тя би трябвало да произведе същия ефект, какъвто произвежда думата „пожар“, само че в обратен смисъл. Ако видя човек натъжен и изрека думата „Любов“, всички страдания и недоволства у него трябва да изчезнат; той трябва да се зарадва, да засияе като ангел и да се превърне от червей в пеперуда. Често казвате: „Господи Боже“ – но и тези думи не разбирате. Аз рядко произнасям Божието име в душата си; произнасям Го, само когато имам голям товар и тогава целият товар ми се смъква. За мене тази дума съдържа всичко. На български аз замествам тази дума с думата „мога“. Никога не казвайте: „Слаб съм“. Казвайте: „Всичко мога чрез Христос“. Сложете настрана всичко друго! На първо място сложете Христос. Вие ще разберете Христос, ще разберете Бога само чрез думата „мога“. Аз не се смущавам от тъмнината; когато земята се обръща през денонощието, това е в реда на нещата. Когато на някой човек е тъмно в ума му, казвам: Неговото слънце е залязло, в ума му има тъмнина, затова нека легне да си почине, да не се безпокои и след 12 часа слънцето ще изгрее за него – неговият Господ ще дойде. Тогава ще дойде в него Любовта и той ще почне да разбира дълбокия смисъл на живота. Така е учил Христос по-рано, така учи и сега. Всички чакат да дойде Христос от небето. Не, Той един път е слязъл вече. Втори път няма да слиза на земята. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той и до днес работи върху света и ще стои тук дотогава, докато всичко уреди. След това той ще се върне на небето заедно с всички свои чада. Този Бог е винаги с нас и работи заедно с нас. Той ще ни събере и от нас ще образува дървото на живота, на което съставяме коренчета, клончета, листа и плодове; всеки лист ще бъде за изцерение и всеки плод – жива храна. Тогава ние ще бъдем едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко коренче, всяко клонче и всеки лист съставят части на дървото.

„Блажени сте, когато ви гонят“. Блажени сте, защото тогава вие се движите напред; защото работата, която вършите, е за добро на човечеството. Щом е така, голяма ще бъде вашата заплата на небеса. Когато някой те срещне и каже, че си лош човек и право ти е казал, стани добър. – „Грозен си“ и право ти е казал, стани красив. – „Злобен си“ и право ти е казал, стани благ! Колко много говорят хората за мене, но ако обръщам внимание на всичко казано досега, космите от главата ми щяха да опадат. Казвам: Прави са тези хора; аз съм опасен човек. Защо? Защото съм огледало. Като ме срещне някой, той се огледа в мене и казва: „Ти си вагабонт“. – Право казваш. – „Ти си шмекер.“ – Право казваш. Огледай се и се оправи! Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял, и един ден, като се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш! Иначе Господ ще те прати в пъкъла“. И мене ми е приятно да се оглеждам в хората – аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм. Затова именно и аз се оглеждам. Трябва да има два вида огледала: едни, в които ние да се оглеждаме, и други, нашите, в които хората да се оглеждат. Само така хората ще изправят грешките си. Горко на онези народи, общества, църкви, които нямат огледала! И съвременните лекари употребяват в практиката си огледала. Когато преглеждат гърло например те си служат с огледала. И Христовото учение носи огледало. За да се разбере дълбокият смисъл на страданията, трябва да имате предвид, че те са необходими за щастието и блаженството на нашия бъдещ живот. Страданията са най-голямото благо, което Бог изпраща на хората. Ето що казва Христос: „Когато някой от вас страда и е много отегчен, нека дойде при мене. Аз ще откупя неговите страдания, като му дам друго нещо: ще направим обмяна на чисто братски начала“. И тъй, Христос слиза на земята в слава, за да отнеме товара на хората и затова казва: „Възложете товара си на Господа!“ Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания, а в замяна ще ви даде радости. Като е слязъл на земята, Той е пожелал да ви направи щастливи. За да бъдете щастливи, трябва да бъдете умни, мъдри. Произнасянето на думата „Мъдрост“ да става само тогава, когато не можете да си разясните някой труден въпрос. Произнесете думата „Мъдрост“ и почакайте 10 минути; след това ще настъпи известно проявление. Ще приличате на слепец, който проглежда и вижда красотите на света. Той казва: „Виждам всичко в света и разбирам колко е велик Господ!“ И ние трябва да благодарим на Бога, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майки, бащи, жени, деца, па и нещастия покрай това – за всичко трябва да Му благодарим. Онези, които са тръгнали в Христовия път, те трябва да благодарят на Бога за всичко. Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем. И като произнесем думата „Любов“, ако сме тъжни, веднага ще почувстваме радост, топлина, която ще се разлее по тялото ни и нашите вкочанясали членове ще почнат да се размърдват. Тогава ще видим ангели да слизат отгоре. Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат, като умрат, тогава да видят всичко, тогава да станат ясновидци. Не чакайте да умрете, но докато живеете още трябва да възкръснете в Господа. Не казвайте: „Като умра, тогава ще разбера живота“. Не, кажете: „Като променя дрехите си, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул в пеперуда, тогава ще видя Бога и ще разбера живота“. Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб, но какво ще стане с мене, като ме нападнат червеите?“ Червеите, това са вашите по-малки братя. Те ще дойдат при вас и ще кажат: „Я да ви вкусим малко! Христос беше за вас жив хляб, а вие ще бъдете за нас жива храна“. Не, човеците не са в гробищата. Повтарям: Има два вида хора – едните са живи-мъртви, каквито срещаме всеки ден из София, а другите – мъртви-живи. Христос казва: „Блажени мъртвите живи, които умряха за Господа“. Никъде не е казано: „Блажени живите мъртви“. Последните са гъсеници. Мъртвите живи са пеперуди и са безопасни, защото не ядат листата на дърветата. Когато в ума ви влезе някоя мисъл, която разрушава, тя е гъсеница – изпъдете я навън. А когато влезе мисъл, която повдига, тя е красива пеперуда – задръжте я. Следователно всеки ден изхвърляйте навън мислите, които изяждат листата на вашия живот. Това е учението на Христос.

Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на небето“. Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи. Като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове и микроби; но щом излезе нагоре към светлината, слънцето го огрява и враговете му се разбягват. Следователно и вас трябва да гонят, за да излезете нагоре. Като казва „блажени гонените“, Христос подразбира, че блажени са онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове. Голяма е тяхната заплата, когато дойде Господ и намери плодовете им узрели. „Има ли смисъл това учение?“ – Има. Това значи да бъдеш гонен за Христос. Ако ме гонят и нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен. Ако бъда гонен, за да дам плод на Бога, и имам такъв, това гонене има смисъл; то подразбира растене. То ще даде необходим импулс, подтик за работа. Като разсъждаваме така, ще започнем да мислим право, да разбираме защо живеем. Ето защо трябва да се молим за всички хора! Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо в лицето като на брат, на приятел и никого не одумвайте!“ Одумването е повръщане на храната от стомаха; устата пък е създадена не за повръщане, но за сладките слова на Любовта. Това е учението, което носят светиите отгоре; това е учението, което праведните от хиляди години проповядват на света; това е учението на малките ангели, които слизат на земята. Като дойде Христос, и Той ще донесе същото учение. Белият кон, с който Той иде, е символ на Неговото светло учение: „Блажени онези, които са познали Господа, които са израснали и са се развили, които имат коренчета, клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради“.

Аз бих желал всинца да сте в това положение – блажени да сте, та когато Господ дойде, да намери плод във вашата градина; да Го поканите да гостува в дома ви – вашето сърце. Тогава Той ще ви даде духа на новото учение.

„Блажени сте, когато ви посещава Господ, защото голяма е вашата заплата на небето.“

Беседа, държана на 4 февруари 1917 г. в София.