Трите живота

Трите живота

Размишление

Тази вечер ще поговорим как да употребим свободното си време. Неизползвано разумно, свободното време разваля живота. Истинският майстор разпределя правилно времето си. Той знае кога трябва да работи и кога да почива. Той използва разумно и работното, и свободното си време, благодарение на което работите му се нареждат добре.

Сега трябва да помислим върху метода на работата. Кой е най-добрият метод за работа? Мъчно може да се отговори на този въпрос, защото сте на различни възрасти и с различни разбирания. Тогава ще ви запитам: кой е най-добрият метод за работа за стария и кой – за младия? Според сегашните разбирания, хората казват, че старият трябва да си почива. За младия пък казват, че трябва да си поживее. А кой ще работи? Значи старите да почиват, младите да си живеят, а възрастните да работят. Това е неразбиране на живота, което се дължи на разногласието между хората.

Има три вида живот. Единият наричам материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Ако е стопанин, той отглежда крави, овце, кокошки; ако е земеделец, има ниви, лозя на разположение; ако е предприемач, има много къщи, дюкяни, които дава под наем. Стопанинът се радва на крякането на кокошките, на блеенето на овцете, на мученето на кравите, земеделецът – на богатата реколта, а предприемачът – на големите приходи. Материалистът се стреми към натрупване на богатства и като се осигури, казва: „Струва си да се живее!“ Той слугува десетки години на говедата, на нивите и на къщите си, но най-после се уморява, отегчава и казва: „Човек трябва да помисли за себе си, за своята душа“, и започва да продава всичко, каквото има. Като не го разбират, домашните му се чудят какво става с него, защо продава говедата, имотите си, на които е служил толкова години.

Следователно от материалния живот човек минава във втория – в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работата върху себе си и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек още не е ликвидирал с егоизма.

Третият, същинският живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно. Докато при първите два живота се прилага метода на различаването, на анализирането, при третия живот този метод е изключен – тук се прилага закона на Любовта – изпълнение на Божията воля.

Като изучаваме живота на хората, които живеят в материалния и в духовния живот, виждаме как те отлагат нещата. Като стане въпрос за по-висок живот, за ликвидиране с егоизма, те казват: „Когато Бог рече, когато Духът дойде“. Колко пъти майката е събуждала детето си от сън, и то продължава още да спи! Колко пъти майката нежно го е подканяла: „Стани, мама, слънцето вече изгря“. Кой не е чувал нежния глас на майка си: „Стани, мама“. На кого Господ не е казал: „Стани, излез вън, слънцето изгря“. Всеки е чувал тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи. Много пъти Духът е идвал до нашата душа, похлопвал е и си е заминавал. Може пак да дойде, да похлопа и ако няма готови да Го приемат, ще си замине. Ще кажете, че това се отнася до старите, а не до младите – те имат достатъчно време. Ние пък казваме, че сегашната епоха изисква от всички хора – млади и стари, едно и също нещо: справяне с противоречията и разрешаване задачите на живота. Вижте какво правят животните. Когато се намерят пред някаква опасност, те се групират, да си помагат. Зимно време вълците се събират на глутници, отиват заедно да нападнат някое стадо. Не е въпрос и хората да се групират за пакости, но за някаква разумна работа. Не можете ли и вие да се групирате в големи или малки групи, да си помагате при известни мъчнотии, да изплувате над тях? Трябва ли човек да се подава на условията и на мъчнотиите, да се остави те да му бъдат господари? Човек може да бъде господар на условията и на мъчнотиите, не теоретически, а на практика. Трябва ли болестта да поваля човека на легло, да го уплаши и да прибягва към чужда помощ? Къде остава неговото знание? Къде остава вярата му в Бога? Във вас трябва да се яви желание да бъдете в хармония с Бога, да работите със законите на живата природа.

Какъв смисъл има теорията ви, че познавате Бога, че се стремите към Божествен живот, а при най-малката мъчнотия търсите помощ отвън. И външната помощ е на място, но след като си приложил вътрешното знание. Ял си нещо мъчносмилаемо, не си сдъвкал храната добре – вземи очистително. Ако не ти помогне, потърси лекар. Много религиозни и духовни хора тъпчат умовете и сърцата си с храна, която не могат лесно да смелят, и после търсят вината в окръжаващите. Казват, че са последователи на новото учение, т.е. на Божественото, а същевременно страдат от запичане. Това е невъзможно. Божественото учение не предизвиква никакво разтройство в организма. Преди да сте го приели, трябва да вземете очистително, абсолютно да се пречистите. Който прилага Божественото учение, светия може да стане. Той живее в Любовта. Вижте какво правят двама млади, които истински се обичат. Те са вдъхновени, с отворени и засмени лица, щедри, готови на всякакви жертви за доброто и великото в света. Те имат еднакви разбирания за живота, поради което не се натъкват на противоречия. Дойдат ли до противоречията, те се връщат назад, в областта на личния егоизъм. Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията си, за да знаете в кой живот се намирате: в материалния, в духовния или в Божествения. Който влезе в Божествения свят, съзнанието му се разширява. Той минава от състоянието на гъсеница в състоянието на пеперуда, т.е. от ограничителните условия в свободния живот. Ако мисли, че е влязъл в Божествения живот, а не успява, човек е на крив път. Може той сам да не е причина за неуспехите си, но трябва да знае, че има нещо, което го спъва. Той не е ликвидирал още със старите си връзки. Сегашният свят е пълен с души, останали назад в развитието си, т.е. останали назад от човешката еволюция, поради което не могат самостоятелно да се ползуват от силите на природата. Едни от тях се намират в положението на просяци, които тропат по чуждите врати, да искат хляб; други са в положението на апаши, а трети – в положението на паразити. Като знаят слабостите на човека, те го използват, докато отнемат всичкото му богатство и сили. Като срещнат някой тщеславен човек, те започват да му нашепват, че е способен, даровит, може да заеме високо положение, да оправи света. Той се увлича от тези нашепвания и прави всичко възможно да стане министър, да оправи своя народ. Щом заеме желаното място, той започва да създава строги закони и наредби, с което си навлича много неприятели. След това тези същества пак му нашепват: „Откажи се от високия пост, ти се умори вече, нека други те заместят“. Той си дава оставката, доволен, че е свършил някаква работа за народа си. На негово място дохожда друг, но веднага започва да го преследва, дава го под съд, след което го туря в затвор. Какво спечели той от високата си служба? – Нищо особено, освен неприятности, мъчнотии и страдания.

Това, което става в материалния живот на човека, става и в духовния му живот. Като срещнат тщеславен човек, който не е научил още закона на различаването, не може да анализира чувствата и мислите си, до него дохождат същества от духовния свят, които му показват начин, как да борави със силите на природата, да стане велик. Свърже ли се човек със силите на природата, според нашепванията на тези същества, каквото каже и пожелае да направи, това става. По този начин те го свързват с тъмни и отрицателни сили в природата, докато съвършено го омотаят. Това не е Божествено. За да различите Божественото от човешкото и от животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости. Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на низши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия.

Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане. Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на низши същества, вън и вътре в него. Когато искаш да направиш една бележка на някого под влиянието на Божественото, казваш: „Братко, не вървиш в правия път. Спри, върни се малко назад и ще намериш пътя на своята душа“. Започнеш ли да го ругаеш, да го наричаш лицемер, лош човек, ти се подаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш и себе си, и ближния си. Кажете ли на някого, че е лицемер или лош човек, той трябва да има тези качества в себе си. Всичко, каквото говорите, трябва да почива на факти. Всяко отрицателно и положително качество на човека има специфичен белег на лицето, на главата, на ръката му. Ако го няма, не можете да му го припишете.

Следователно, като ученици, след закона на различаването, вие трябва да прилагате закона на вътрешното пресяване: да отделите потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Този е един от законите на алхимията. Кога астрономите правят своите наблюдения? Те избират тихи, спокойни нощи, когато няма никакво вълнение във въздуха. Следвайте техния пример. Когато правите наблюдения в себе си, избирайте тихо, спокойно време, когато духовете не размърдват ума и сърцето ви; ако внасят смущения и безпокойства в умовете и в сърцата ви, наблюденията няма да бъдат верни. Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си, всеки отделно, и по няколко заедно. Това значи взаимно помагане, с цел да се хармонизирате и да се тонирате.

Като говоря за тониране, за нагласяване на хората, религиозните и духовни хора възразяват, че те не се нуждаят от тониране, или пък са тонирани вече, щом вярват в Бога и уповават на Него. Щом се намерят пред някаква мъчнотия, те казват: „Добър е Господ“. В който дом влезете, навсякъде чувате една и съща песен: „Добър е Господ, Той ще ни помогне“. – Добър е Господ, наистина. Той помага, но и вие трябва да си помогнете. Това е все едно, да чувате постоянно една и съща песен – „Цвете мило, цвете красно“. Това е една от песните на сърцето. Отивате в друг дом, там чувате втора песен – „Вятър бучи, балкан стене“. Това е песен на ума. Обаче сърцето и умът не свършват само с по една песен. Много песни имат те – всички трябва да се пеят. Пейте третата песен. Коя е тя? – Песента на душата.

И тъй, понеже сте минали вече през материалния и духовния живот, през живота на личния егоизъм, време е вече да влезете в Божествения живот. Извадете егоизма вън от себе си и работата ви наполовина ще бъде свършена. След като сте му дали нужното, това е лесна работа. Малките работи са лесни. И Христос е започнал от малките работи, докато стигнал до съвършенство, затова казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“.

Трите вида живот подразбират три категории хора: оглашени, вярващи и ученици. Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва“. Ученикът знае как да раздава. Не знае ли това, той не е ученик. За него, именно, Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, и ако дам тялото си на изгаряне, т.е. ако се пожертвам, а Любов нямам, нищо не съм“. Жертвоприношението без Любов подразбира живот на личния егоизъм. Докато счита себе си за център на вселената, човек още се движи в личния егоизъм. Той иска да се наложи на окръжаващите да му се кланят. Ученикът, който живее в Божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си, благодарение на което нищо долно, низко не го засяга. То е все едно да кацне комар на Монблан и да каже след това, че го е оцапал. Високият връх е неуязвим за нечистотата и за дребнавостите в живота. Там валят силни дъждове, които всичко измиват; там стават големи бури, които всичко отвяват.

И тъй, като ученици, вие трябва да работите съзнателно, да поставите основа на бъдещия си живот. Затова се изисква прилагане на Божествените правила за живота. Каквото прави, човек трябва да знае, че за себе си го прави. Щом е така, той трябва да познава проявите на Божествения живот, да бъде полезен първо на себе си. Ако е полезен на себе си, той ще бъде полезен и на другите. И тогава, ако в самия него или между близките му се яви някаква дисхармония, той лесно ще се справи с нея. По какъв начин? – Божествен. Само в Божествения живот човек всичко дава и лесно решава въпросите. Наистина, няма по-велико нещо от това, да бъде човек в съгласие с разумните, възвишени същества, да бъде във връзка с Бога и да Го чувства в себе си.

Днес от всички се изисква да пресяват своите мисли и чувства, да ги анализират и да задържат от тях само съществените, на които всякога могат да разчитат. Една мисъл да остане в главата ви и едно чувства в сърцето ви, но да са Божествени. Това всеки може да направи, но знание му е нужно. Щом знаете Божествените правила, ще ги прилагате, както музикантът прилага правилата на музиката, и художникът – правилата на изкуството. Божествените правила са строго определени, който знае как и кога да ги прилага, всякога ще има резултати, не материални и преходни, но вечни. Ще кажете, че за това е нужно да се подобрят външните условия. Не е така. Първо трябва да подобрите състоянието или условията на своя ум, после – да подобрите условията на своето сърце. Щом постигнете това, вие ще подобрите и материалния си живот, а оттам и духовния. Щом човек е поставил две здрави основи на живота си – материална и духовна, Божественият живот сам по себе си ще се прояви. Съвременните хора не дохождат до никакви резултати, защото постъпват точно обратно. Те искат първо да уредят материалния си живот, а след това мислят за уравновесяване силите на ума и на сърцето си. Работете върху ума и сърцето си, да усилите вярата си, да придобиете опитности, на които да разчитате. Каква опитност ще имате от едно цвете, което днес посаждате в градината си, а на другия ден увяхва? Друг е въпросът, ако цветето расте, развива се, цъфти, връзва и дава плод. Докато цветето расте в Божествената градина, вие придобивате знания и опитности, от които можете да се ползвате. Всеки човек има такива опитности и знания, но от всички се иска да направят крачка напред, да се приближат към Бога. Казано е в Писанието: „Приближете се към мене, за да се приближа и аз“. Някои се страхуват да направят крачка напред, за да не стане някакъв катаклизъм в тях. Това е най-приятното състояние, което някога биха изпитали. Казано е: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си, защото се е родил човек на света. Скръбта ѝ се превръща в радост“. Такова е състоянието на всеки, който се е приближил до Бога. Ще има плач и ридание, мъки и страдания, но скръбта му ще се превърне на радост. Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква геройство. Само така човек може да стане силен. Мнозина се запитват защо нямат резултати в работата си. – Който живее в личния егоизъм, не може да очаква резултати. Много естествено. Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния егоизъм, не могат да се търпят. Като се срещнат, първата им работа е да узнаят кой в какво вярва и какви убеждения има. В Божествения живот такива въпроси не се задават. Там съществува братство. Когато двама братя се срещнат, питат ли се кой какво верую изповядва? Те знаят, че са братя, нищо повече не ги интересува. Не можете ли и вие да станете братя, да ликвидирате с личния егоизъм? Колко души между вас са готови да се откажат от него? Ако трябва да гласувате с вдигане на ръка, лесно става, но животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм. Вместо да ви боли глава, гърло, крак, ръка, природата ще направи някъде на тялото ви един голям цирей, зарад който ще забравите всичките си болки и неприятности. Вниманието ви ще се съсредоточи на цирея и като се пробие и изтече, всичките ви болести ще изчезнат. Радвайте се, ако чрез големия цирей се освободите от всички прояви на личния егоизъм и се приготвите за Божествения живот.

И тъй, започнете да работите върху себе си, да се освободите от материалистичното разбиране на живота и от личния егоизъм, за да влезете в Божествения живот. Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н. Кога ще дойде времето за работа? На стари години ли? И като стар, и като млад, човек постоянно трябва да работи. Божественото, което е вложено в човека, не остарява, не губи значението си. Трябва ли да приличате на онзи старец, който се хвалел, че бил голям юнак и е могъл да прескача големи трапове. – „Щом е така, прескочи този трап“ – му казали онези, пред които се хвалел. – „Защо не, ще го прескоча.“ Засилил се да прескочи трапа, но веднага се намерил в него. Като се почувствал засрамен, той казал: „Така е, старини дойдоха; не беше така, когато бях млад“. Помогнали му да излезе от трапа. Той се поогледал на една, на друга страна и тихо си казал: „Каквото беше едно време, това е и сега“. Помнете: дали човек е млад, възрастен или стар, Божественото в него не се изменя. Може ли житното зърно да се измени? В процеса на растенето си то само надебелява, но зародишът му е един и същ. Каквито стремежи има човек като млад, с тях живее, расте и се развива, с тях заминава и за другия свят. Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намериш, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Който го познава, ще го изчисти и ще го постави на мястото му; който не го познава, ще го захвърли настрана, като нещо непотребно. Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез душата си човек се свързва с Божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Бога. Това не значи, че той трябва да напусне работата си и да се предаде на служене на Бога. Да служи човек на Божественото Начало в света, това значи да съзнава, че всичко принадлежи на Бога и каквото работи, да има предвид Неговото присъствие, да знае, че Божието око е навсякъде и вижда всичко. Влезе ли в ума ви една Божествена мисъл, приемете я, отдето и да иде тя. Дайте път на Божественото в себе си и бъдете готови да излезете от пашкулите и като пеперуди да кацвате от цвят на цвят, да събирате сладкия нектар на живота.

Сега всеки трябва да се запита, може ли съзнателно да влезе в Божествения живот като ученик и да започне да учи. Човек е бил в Божествения живот и трябва да се върне отново в него. Той го е изгубил някога и скърби за него. Затова видите ли, че някой скърби, ще знаете, че причината за неговата скръб се дължи на отклонението му от правия, т.е. от Божествения път. Щом се е отклонил, той е изгубил пътя си, поради което и до днес го търси. Стремете се към Божественото, защото то ще осмисли живота. Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е. в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния егоизъм. Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъл на живота. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата. Без нея човек живее в света на илюзиите. Много естествено. Щом изгуби вечното, неизменното в живота, човек остава само с преходното. Затова казвам: Не правете преходното център на живота си. За пример, храната е нещо преходно. То е условие на живота, но не и средство. Докато живееш, ще ядеш, но ще дойде ден, когато ще напуснеш земята и няма да ядеш. Докато си на земята, ще се мъчиш, ще се трудиш, но ще дойде ден, когато мъчението и трудът ще се заместят с работата – най-приятното нещо в живота. Докато има физически нужди, човек се мъчи и труди, но това не е необходимо. И пияницата казва, че трябва да пие, но пиенето на вино не е задължителен закон. Като е нарушил закона на свободата, човек е създал закона на необходимостта, благодарение на което земята е пълна с гробища. Бог каза на Адам: „От всички плодове яжте, но не и от дървото за познаване на доброто и на злото“. Адам не послуша Господа, яде от забраненото дърво и напусна рая. От този момент се яви в света законът на необходимостта.

Какво трябва да направи човек, за да се върне отново в рая? – Да изпълни Божия закон. Човешкият дух може да се върне там, отдето е излязъл. Кога ще се оправи светът? – Когато хората приемат безкористно Любовта и я приложат. Днес те работят като им се плаща за извършената работа. В бъдеще, когато приложат Любовта, ще работят, без да им се плаща. Разменната монета между хората ще бъде Любовта. Тогава те ще бъдат свободни, ще хвъркат като пеперуди, ще бъдат далеч от пашкулите си. – Да вярваме ли в това? – Ще вярвате и ще мислите. Вярата е свързана с човешката интелигентност, с човешкия ум. Който вярва и мисли, той може да направи нещо разумно; който не вярва и не мисли, на едно място ще тъпче.

Новата култура изисква умни хора. Ако мислите, че със сегашните си вярвания и разбирания можете да влезете в новата култура, вие сте на крив път. Първото условие за влизане в новия живот е приемане на Божественото. Който приеме Божественото в себе си, той лесно ще разреши и най-мъчните въпроси; който не го приеме, ще се намери в задънена улица. Мнозина са дошли до задънена улица и не могат да вървят напред. Тази е причината, дето говорят само за свои минали опитности. Нищо ново не ще чуете от тях. Те постоянно говорят за своето минало: „Едно време бяхме по-религиозни, по-добри“. Който говори само за миналото си, той е стар. Не е важно какъв си бил в миналото; важно е какъв си днес и какъв ще бъдеш утре. Бог не остарява. Той е говорил в миналото, сега говори и в бъдеще пак ще говори. Следователно нека миналото остане само като спомен. – „Ще излезе ли от мене нещо?“ – Ако вярваш, ще излезе; ако не вярваш, нищо няма да излезе. – „Ще се познаваме ли в бъдеще?“ – От вас зависи. Ако се обичате, ще се познавате; ако не се обичате, няма да се познавате. Да обичаш някого, това значи да си готов на всички жертви за него. Засега хората не се познават, както трябва. Като живеят, постоянно се опознават. Всеки ден носи условия за ново опознаване. Всяка година открива все по-нови и нови неща за човека. Това означава познаване на Бога. В постепенното познаване на Бога дохождаме до Любовта в нейното възходящо състояние. Всички хора не могат да възприемат Любовта изведнъж, но постепенно. Като говорим за приемане на Божественото, не подразбираме напущане на живота. Да се мисли така, това значи да се разбират нещата криво. Ще живеем, ще приемем Божественото и ще изпълняваме Божията воля. Само по този начин ще изправим своя вътрешен свят, т.е. своя ум и своето сърце. Когато хората изправят умовете и сърцата си, и светът ще се изправи. Като изправи себе си, човек вижда, че светът е изправен. Значи от него се иска да тури ред и порядък в себе си, да премахне всички спънки от своя път. Тогава той ще живее по Божиите закони. Светските хора имат закони, но не ги изпълняват; религиозните не признават законите, но нито едните, нито другите живеят, както трябва. За да изправят живота си, всички хора трябва да живеят според Божиите закони.

Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Моисей ги изведе в пустинята; на Синай им дадоха закони, по които да живеят, и тук спряха. Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото Начало, да турят ред в живота си и да изпълняват Божията воля. Всеки може да бъде образец на Божествения живот. Ако желае силно това, ще го постигне. Достатъчно е в един момент да реши, че ще живее по новия начин, за да изработи от себе си образец на човек, който живее в Божествения свят. Реши ли веднъж, никакво колебание не се позволява. – „Какво ще правят близките ми?“ – И те ще те последват. Не може да не следвате човека, който живее по Божиите закони, който е готов на всички жертви за благото на своята душа, както и за благото на своите ближни. Започнете с малки опити, не с големи. Важно е опитите да излизат сполучливи. Нека всеки се запита дълбоко в себе си, готов ли е да служи на Бога. Ако си отговори положително, тогава да започне работата си. Това се отнася и за младите, и за старите. Млади са онези, които отиват на фронта, а стари – които уреждат тила. Ако тилът не е добре уреден, младите мъчно ще издържат на фронта.

Като ученици на живота, вие трябва да имате съзнателно отношение към него, да дадете пример с живота си. Не е въпрос в критиката, но в работата. Всеки трябва да живее разумно и да прилага методите на природата. Вземете семето и го посейте. Първата година ще поникне, втората ще пусне листа и клони, след няколко години ще цъфне, ще върже и ще даде плод. Каквото става в природата, същото става и в човека. Някой едва сега пониква, друг се разлиства, трети цъфти, а малцина са завързали. Радвайте се на всеки естествен процес, който става във вас. Не е нужно изведнъж да завършите развитието си; важно е да запазите състоянието, през което минавате. Ако сте изникнали, пазете издънката, да не я изяде някое астрално същество; ако сте се разлистили и цъфнали, пазете цвета си; ако сте завързали, пазете плода си.

Задачата на низшите астрални същества, като паразити, е да черпят готови сокове от висшите същества. Тази е причината, дето човек лесно губи доброто си разположение. Изгуби ли го, трябва отново да прави усилия да го придобие. За да устоявате на нападенията на астралните същества, трябва да се групирате по няколко заедно, да създадете помежду си хармонична среда, в която да действа Любовта. Тя е оръжие против всички външни и вътрешни нападения. Любовта се проявява във всеки човек, но коритото, в което се събира, трябва да бъде дълбоко. Ако е плитко, тя ще се разлива и вместо да даде добри резултати ще разкаля повече терена наоколо. Ето защо, работете, мислете, за да създадете в себе си условия за идване на Любовта между вас и във вас. Само при това положение можете да чуете велики неща. Когато приготвите благоприятни условия в себе си за Любовта, тя ще ви даде методи за работа. Велико и свещено нещо е Любовта. Тя не иде всякога и не се открива на всички. Какво прави човек, когато иска да сподели една своя свещена опитност с някого? Първо той изучава човека, да разбере може ли да оцени опитността му, да не се поругае с нея. Затова, именно, Христос казва: „Не хвърляйте бисерите си на свинете“. Свещено нещо е Любовта. Тя посещава само ония хора, които са готови да я разберат, приемат и приложат. Който не я разбира, не може да я оцени и вместо да гради, той руши, спъва Божественото в себе си. Ученикът трябва да гради, а не да разрушава. Следователно, когато някой ви разправя една своя свещена опитност, послушайте го с всичкото си внимание. Кажете ли, че тя нищо не представлява, вие огорчавате духа му, а с това спъвате и себе си. Отвори душата си за Божественото съзнание и от това положение разглеждай нещата. Докато не приемеш Бога като обект на своята любов, нищо не можеш да постигнеш. Мисълта ти трябва да бъде винаги концентрирана към Бога. Никаква сила не е в състояние да ти причини зло. За пример, някой е осъден на обесване. Свързано ли е неговото съзнание с Бога, въжето ще се скъса и той остава жив. Ако повишите вибрациите на вашата мисъл и калената стомана става на прах.

Съвременните хора очакват всичко Бог да уреди. Но Господ казва: „Кажете и вие, и ще стане това, което искате“. Но за да станат нещата, трябва да знаете как да искате. Когато малкото дете иска с Любов, бащата се трогва и всичко дава, но когато то заповядва и се налага, бащата нищо не дава. Следователно, ако се обърнете към Бога с Любов, всичко може да стане. Сега всички, млади и стари, трябва да отворят сърцата си за Божествената Любов и да я познаят. Казано е: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единородного, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Кажете и вие: „Аз толкова възлюбих Бога, щото жертвам всичко, за да Го позная“. Приложите ли тази Любов, силата ще дойде – от вас зависи всичко. Това е мотото, върху което трябва да размишлявате. Дошло е вече време да познаете Бога – да минете към вечното. Някои ще кажат, че познават Бога. Даже Христос, пред изпитанието, помоли да Го отмине чашата, но после каза: „Господи, знам, че всичко е от Тебе, да бъде Твоята воля!“ Като минете през големите страдания, и вие ще придобиете тази опитност – ще разберете, че всичко от Бога е дадено. И ще кажете: „Господи, да бъде Твоята воля!“

Т. м.

1-ва школна лекция на общия окултен клас, 24 февруари 1922 г., петък, 7–9 ч. вечер, ст. София.

Методи на природата

Размишление

Днес ще говоря върху природните методи. При всяка работа човек трябва да си служи с ония методи, които природата употребява. Учениците на Божественото учение трябва да изучават тези методи. Всеки, който е влязъл в това учение и у когото се е пробудило съзнанието, не може да се извинява, че не знае, че не разбира, че няма време и т.н. Ако и децата от първо отделение знаят своята програма, колко повече съвременните хора трябва да знаят програмата на своя живот. Когото и да попитате днес каква е неговата програма на живота, защо е дошъл на земята, той само повдига раменете си и казва, че не знае.

Природата е разпределила времето на човешкия живот по следния начин: време за почивка, в което влиза сънят; време за ядене и време за работа. Това са три естествени положения. Сам по себе си, сънят може да е приятен и неприятен; здрав, спокоен и неспокоен. При яденето също: може да си ял добре, може и да не си ял добре. Чрез правилното ядене придобиваш сили, а чрез неправилното ядене нищо не придобиваш. Същото е и при работата. Сънят спада към физикоастралния живот на човека, яденето спада към физическия живот, а работата – към умствения.

Сънят е необходим за тониране на човешките енергии. Чрез съня се набавя изгубената енергия. По този начин се пречиства тялото. Придобитите в сън енергии се задействат при яденето, а при работата се използват вече тези енергии. Когато човек отива да спи, трябва да му е приятно, че влиза за няколко часа в другия свят. Тогава съзнанието му минава от едно състояние в друго. Ако бихте имали съзнанието на адепта или на светията, сънят щеше да бъде едно приятно развлечение, една приятна почивка за вас. Мнозина си лягат с пълен стомах, често ядат мъчносмилаема храна и с часове не могат да заспят: обръщат се на една, на друга страна; стават, лягат, пъшкат, охкат и едва след полунощ заспиват. На сутринта стават уморени, недоспали и се чудят защо не могат да спят. И нечистият въздух може да бъде причина за това, но главно несмляната храна в стомаха прави съня неспокоен. Ще кажете, че това не е толкова важно. Но ученикът трябва да започне с малките работи, защото те са най-важните.

Като ученици, спазвайте следните правила за живота: Сутрин да се храните след изгрев слънце, а вечер – преди залязване на слънцето. Вземете пример от птичките, а не от нощните птици и животни, които излизат след залез на слънцето и си търсят храна. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си. Който иска да живее естествен живот, съобразно законите на природата, той трябва да следва тези правила. Това са правила и за ученика. По въпроса за храненето са се изказвали разни автори, но меродавно е мнението на главния автор – великата природа.

Сега се явява друг въпрос при храненето. Колко пъти на ден трябва да се храни човек? Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден. Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма. Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.

Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене. Това е закон в природата. Разумният спазва това правило. Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“. Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата. Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот. Това е разбиране! Само по този начин може да се облагородите. Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.

Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила. Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото. При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема.

От всички ученици се изисква правилно отношение към работата. Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят. Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила. Който наруши тези правила, ученик не може да бъде. Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел. В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“. Когато си обещал да изпълняваш Божията воля, а след това правиш, каквото си знаеш, тогава Бог се проявява като такъв огън.

Вие сте свободни да приемете или да не приемете известни задължения и да работите в новото учение. Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате. Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко. Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов. Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии?“ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“. – Страдал е, но без идея. Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл. Всичко в живота трябва да се обуславя разумно.

Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.

Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“. Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете. И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва. А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания. Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват. Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони. Но над всичко, на първо място е Бог.

И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика. Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение. Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля. Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер. Като влезете в другия свят, ще видите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Те са остри камъни, които ще бодат краката ви. Величието на човека е в изпълнение на обещанията си. Такъв човек ще намери пътя си постлан с рози. Като работите съзнателно и постоянно в известна област и придобиете нужната опитност и знания, ще минете в друго поле на дейност, докато завършите учението си. Тогава ще получите одобрението на разумния свят и ще ви признаят за способен ученик. Тези, които проверяват знанията, най-добре знаят в кой клас е ученикът. Ученикът може да се интересува само от своите съученици. Не е негова работа да определя класа и степента на развитието на другите. Той не трябва да проявява любопитство. Някои мислят, че могат да придобият знания и вън от школата. Това е вярно, защото Бог е навсякъде и помага на прилежните.

Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина!“ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата. Казано е в Писанието: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“.

Работата, която започвате, ще има резултати, ако се върши в името на Бога. В Негово име ще започнем и ще свършим определената работа. За това се изисква вътрешна чистота и искреност. Започнете със закона на свободата. Всичко да решавате по закона на свободата и каквото започнете, да го свършите. Нека всеки да каже в себе си: „Без страх и тъмнина, с любов и със светлина!“

Т. м.

2-ра школна лекция на общия окултен клас, 2 март 1922 г., четвъртък, 7–8:30 ч. вечер, София.

Важни правила

Т. м.

От вас всички се изисква ред, порядък, дисциплина, които не ви се налагат. Всеки сам трябва да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. Който не може да си наложи такава дисциплина, по-добре да не идва в клас. Тук е нужна абсолютна хармония.

Когато човек влезе в храма, той знае как трябва да се държи там. Също така и в училището има известна дисциплина, на която учениците трябва да се подчиняват. Вие може да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония само ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. В света има относителна любов, относителна мъдрост и относителна правда. Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на относителното и преходното. Като вървите в този път, на абсолютното, ще имате съдействието на разумния свят. В абсолютния свят има само едно мнение за нещата, а в относителния – много мнения. Разумният свят е място на ред и порядък, място на дисциплина. Там не стават насилия, както на земята; там законите не са писани на книга, а в ума, в сърцето, в душата или в духа. И всеки ги изпълнява, според степента на своето развитие.

И тъй, за да учите, вие трябва да бъдете свободни от ненужните страдания и мъчнотии. Ако ученикът отива на училище с болка в главата, в гърдите или стомаха, той не може да учи; ако не е ял няколко дни, не може да учи; ако не е облечен, пак не може да учи. Той трябва да има всичко, което му е необходимо. Ако и вие дохождате в школата със своите грижи, нищо няма да научите. Школата не е нито благотворителен, нито спасителен дом. Учениците трябва да бъдат здрави. Болните да се лекуват и когато оздравеят, да дойдат да се учат. От вас зависи да бъдете здрави, или болни. Болни ли излязохте от Бога? – Здрави. Следователно, ако сте болни, за това сте виновни сами вие. Невежи ли излязохте от Бога? Ако сте невежи, причината е във вашата неразумност. Вие сте изяли и разпиляли преждевременно вашето богатство. Днес всички хора се нуждаят от положителното в живота. Какво е било в далечното минало, какво ще бъде в далечното бъдеще – това не ни интересува – за нас е важен настоящият живот. Светът борави с положителни величини. Сегашният свят се нуждае от герои и героини за дадения момент; той не разчита на минали и бъдещи герои. Както авторът на един роман създава един герой и една героиня, около които се развиват всички действия, така и в живота има два героя – мъжът и жената, а също и във всеки човек има два героя – умът и сърцето. Героите правят романа интересен; те осмислят живота, дават подтик на човека към красивото, великото. Героят и героинята са тясно свързани. Унищожите ли единия, другият също изчезва. Затова казваме, че ум без сърце и сърце без ум нищо не постигат. Духът е авторът, който си избира своите герои – умът и сърцето. В ума, като герой, той внася едни качества – сила, смелост, решителност. А в героинята – сърцето, внася пластичност, издръжливост, търпение. Той поставя героя при условия да побеждава, а героинята – при условия да страда и да понася. Какъв трябва да бъде умът – вашият герой? – Силен, смел, решителен. Разколебае ли се в себе си, той престава да бъде герой. Търси ли лесния път, той се превръща в една морска звезда, в една морска гъба. Какво трябва да бъде сърцето – вашата героиня? – Пластична, издръжлива, търпелива. Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята, т.е. на ума и на сърцето. Ако търси в школата лесния път, от него нищо няма да излезе. Ако избягва мъчните задачи, или дава други да му ги разрешават, от него нищо не може да се очаква. Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика. Никой не се ражда готов. Какъв герой е този, който се колебае и отстъпва от своето призвание? Какво го очаква? – Веднъж завинаги той е загубил благоволението на героинята. Каква героиня е тази, която е отстъпила от своя принцип, от своето призвание? И тя е изгубила благоволението на героя.

Като изгубят силата си, като изменят на призванието си, хората търсят друг начин за разрешаване на задачите си. В математиката задачите се решават само по един начин. Там не се допуща никаква погрешка, никакво изключение. Ако погрешката била само с една единица – и това не се позволява. Ако единицата се намира в число, което се повтаря много пъти в изчисленията, тя ще причини голяма вреда. Умът ще решава едни задачи, сърцето – други. Тогава, къде остава волята? – Волята е дете на ума и на сърцето. Волята е резултат от продуктивната работа на ума и на сърцето, които са вървели по новия път и работили съобразно Божия закон. Слабата воля показва, че умът и сърцето са бездетни. Човек със слаба воля е живял неразумно. За да разберете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, необходимо е познаване на четирите темперамента: умствен или нервен, който има отношение към мозъка; сингвиничен, който има отношение към белите дробове, към дихателната система; холеричен, има отношение към мускулната и костната система и флегматичен – към стомашната система. Когато силите на умствения темперамент се проявяват правилно, мисълта тече плавно, леко; умът е светъл, продуктивен. Строежът на челото има красива форма. Човек с такъв темперамент е бърз, енергичен, работоспособен. Понеже при този темперамент главна роля имат мозъкът и нервите, човек трябва да знае как да регулира електричеството. Мозъкът е динамо – производител на електричество. Различните центрове на мозъка възприемат и предават различни видове енергия. От опит се знае, че ако се отнемат или предадат известни енергии на мозъка, веднага се изменя и състоянието на ума. За пример, изпитвате страх, неспокойни сте. Достатъчно е някой смел човек да сложи ръката си на главата ви, дето е центърът на страха, за да отнеме съответната енергия, и страхът ви ще изчезне. И обратно: ако страхлив човек сложи ръката си върху същия център на някого, той ще му предаде енергиите на страха. Значи страхът може да се отнема, може и да се предава. По същия начин може да събудите центъра на милосърдието в даден човек, а може да произведете и обратна реакция. Понякога човек няма желание да направи добро, да прояви милосърдието си. Нещо отвън му е повлияло. Затова човек трябва да знае дали известна мисъл или желание е негово, или е дошло отвън. Пазете се от чужди мисли и желания, натрапени отвън. „Чуждото е всякога чуждо, то и на Великден се взима“ – казват българите. Човек трябва да разчита само на своето, на това, което е минало през неговия ум, изпитано от неговото сърце и приложено от неговата воля. Само върху него може да се гради. В школата всичко се основава на опита. Добрата храна сама се препоръчва. Опитайте я и от резултата ще съдите за нея.

Сингвиническият темперамент, наречен въздухообразен, внася разширяване в човека. Човек с такъв темперамент е експанзивен, има живо въображение. Понеже този темперамент е свързан с дихателната система, човек трябва да диша дълбоко, да развива дробовете, да подобрява кръвообръщението. Когато дихателната система е развита добре, и умствената дейност се проявява правилно. Когато дихателната система не функционира добре, кръвоносните съдове са слаби и умствената дейност не се проявява правилно. Холеричният темперамент, наречен екзекутивен, оказва влияние върху мускулната и костна система. Той е наречен още темперамент на физическия човек. Холериците имат здрави мускули, здрави кости, езикът им е малко невъздържан. У хора с холеричен темперамент са развити центровете около ушите.

Флегматическият или жизненият темперамент има отношение към стомаха. Той е наречен още събирателен темперамент. Когато стомахът е нормално развит, храненето става правилно: човек нито гладува, нито преяжда. Тук не е важна големината на стомаха, а неговият строеж. Който иска да организира стомаха си, всякога ще яде навреме, без да преяжда. Ако флегматическият темперамент не е проявен, когато липсва жизненост у човека, той постепенно съхне, както цветето без влага и пръст. Ще кажете, че човек не трябва да бъде дебел, но и много слаб не е добре. У флегматиците са развити центровете около слепоочните кости, които са свързани с добрия апетит. Изучавайте темпераментите и техните качества и съдействайте за тяхното правилно проявяване. Ако един от темпераментите не е проявен в човека, това създава известна празнота в характера. За пример, само онзи може да бъде търпелив, в когото качествата на флегматическия темперамент са добре развити. Човек не може да бъде бърз и експанзивен, ако сингвиническият темперамент не е развит у него. После, мисълта му не може да бъде будна, да схваща бързо, ако нервният темперамент не е развит.

При изучаване на темпераментите може да се измерват органите, с които те са свързани. Но ако не познавате закона за съотношенията, може да объркате понятията си. Между органите има известно съотношение. За пример, широчината на носа отдолу и слепоочните области показват развитието на жизнения темперамент. При това широчината на ноздрите има отношение към широчината на ръката, както и към широчината на лицето. Устройството на стомаха е във връзка с устройството на пръстите. Дробовете пък показват каква е ръката и меките части на пръстите. Който разбира закона за съотношението, от един орган може да определи състоянието на други. Затова е казано в Писанието, че няма нищо скрито-покрито. Сега на вас ви предстои съзнателна работа. Приложете постоянство, а не бързане. Резултатите от работата ще ползват само вас. Не търсете и не очаквайте похвали. На земята е опасно да хвалиш човека. Но колкото опасно е да хвалиш, толкова опасно е и да кориш. И едното, и другото имат користолюбива основа. Способните ученици, на които са разчитали, често пъти в живота не оправдават надеждите. Те се развалят от похвалите. Ученикът трябва да знае способностите си и да не се подава на хвалби.

Задача на ученика е да развива дарбите и способностите, вложени в него. Условия за това са дадени на всички преизобилно. Обаче всеки не може да използва еднакво условията, не може да постигне еднакви резултати. Първо се проявяват талантливите и способните, а после обикновените. Ако в този живот не можете много да постигнете, в бъдещия живот условията ще се подобрят. Това не трябва да ви обезсърчава, но не трябва и да отлагате нещата. Ученикът трябва да използва настоящия живот заради далечните цели на бъдещия. Ще дойде ден, когато ще ви накарат да изпълните задълженията си. Ако сте готови, ще ги изпълните; ако не сте готови, ще чакате бъдещите условия, които носят неизвестности.

Работете съзнателно върху себе си, за да проявите правилно темпераментите си. Правилното проявяване на умствения темперамент изисква от човека самообладание. Изкуство е да владее човек мисълта си. Каквото и да правите, не можете да избегнете смущения, изкушения, безпокойства. Следователно от вас се иска самообладание, да минете през тези състояния и да извадите от тях някакво благо, някаква поука. Добре е да си имате по една тетрадка или едно тефтерче, да отбелязвате какво смущение или безпокойство ви е налегнало, колко време е траяло и как сте се справили. Ако сте се разгневили, вижте за колко време ще се справите с гнева. Ще кажете, че гневът сам по себе си ще си отиде; както е дошъл, така ще си отиде. И това може, но гневът е буря, която всичко завлича. Ако не впрегнете енергията на гнева на работа, дето мине, ще причини големи пакости: ще изкорени младите дръвчета, ще счупи клончетата, ще обрули пъпките и цветовете им. И гневът е на място, но когато енергията му се използва разумно. Като дойде в ума ви една добра мисъл, или в сърцето – добро желание, пак си запишете, кога е дошло и колко време ви е трябвало, за да го реализирате. Да се справя човек с отрицателните си състояния и да реализира добрите мисли и желания, това значи сам да решава задачите си. Забелязано е, че когато влезе в духовния свят, човек се натъква на изпитания. Много естествено, той е ученик, дават му се задачи, уроци, които трябва да реши и да извади поука от тях. Докато детето е при майка си, няма грижи; отиде ли на училище, то става вече неспокойно, има задачи, които трябва да реши. Щом се върне от училище и се нахрани, детето взима книжките си и започва да учи. Майката поглежда към него и се безпокои, че много учи. Няма защо да се безпокои, от многото учене няма опасност. Някои мислят, че е проста работа да се занимава човек със своите мисли и желания. Не само че не е проста работа, но е една от най-важните. Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите работи ли ще се занимава? Не е лесно да се меси човек в чуждите работи. Толстой привежда един пример за човека, който искал да стане ясновидец, да помага на хората. Молбата му се чула и той станал ясновидец. Една вечер влязъл крадец в богатския дом да краде. Ясновидецът веднага отишъл при богатия човек, събудил го и му пошепнал, че крадец е влязъл в дома му. Богатият скочил от леглото си, взел револвера си и убил крадеца. Другаде той видял, че млада мома и момък се обичат, но друг момък се вмъкнал между тях с намерение да отвлече момата. Той съобщил на момъка каква опасност го дебне. Момците се сбиват и двамата падат на земята убити. Какво е това знание? Какво допринесе ясновидецът със своето виждане? Вместо да помогне на хората, да ги освободи от едно зло, той им причини по-големи злини. Така не се помага. Ученикът трябва да върви в пътя си и да решава своите задачи. Какво направи епископът, когато Жан Валжан открадна сребърните му свещници? Той не тръгна след него да го гони, нито го предаде на полицията като крадец. Напротив, когато уловиха Жан Валжан и го доведоха в къщата на епископа с откраднатите вещи, епископът погледна спокойно към Жан Валжан и каза: „Свещниците бяха мои, но аз му ги подарих“. В постъпката на епископа виждаме високото благородство на човешката душа.

Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си. Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от джоба си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек. Задачата на ученика е, като изправи своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци. Това значи плащане за погрешките им. Абсолютно никога не мислете за погрешките на хората. Този е начинът, по който можете да се облагородите.

Това е правило за учениците, а не и за хората от света. Като знаете това правило, прилагайте го, за да се освободите от законите на света. Който иска да бъде ученик на Христа, не трябва да се спира на погрешките на хората. Даже и Бог не се занимава с тях. Затова е казано в Писанието, че Бог всеки момент твори нещо ново. Хората искат да знаят кое е право и кое – не, затова се занимават с проявите на другите и ги критикуват. В абсолютното право има само едно задължение: Всеки момент човек да внася в себе си нещо ново. Ново е само доброто. Човек не може изведнъж да стане съвършен, но постепенно. Работете с постоянство и с любов, никога не отлагайте решаването на задачите си. Колкото и да е малка задачата ви, решете я, не отлагайте за другия ден. Сгрешил си някъде, не казвай, че си лош, но изправи погрешката си. За себе си, за своята душа ще имате такова мнение, каквото Бог има за вас. Мислите ли лошо за себе си, това подразбира, че сте недоволни от Онзи, Който ви е създал. Човек е създаден добър, но, поради отклонението си от правия път, той е нарушил някои Божествени закони. Кажете в себе си: „Добър човек съм, имам възможност да изправя погрешките си и да се върна в правия път“.

Помнете: който иска да изправи кривото в себе си, да стане красив, трябва да работи съзнателно и да разпределя равномерно енергиите си. Ако умственият темперамент има надмощие в него, той ще го прояви правилно, а другите темпераменти ще допълнят онова, което му липсва. Това значи да хармонизира човек енергиите си. Внесе ли една дисхармонична енергия в себе си, той започва постепенно да се изопачава: лицето му се изкривява, пръстите се обезформяват, краката се изкривяват и т.н.

Да хармонизира човек енергиите си, ще рече да внесе в ума, в сърцето и във волята си такива елементи, които помагат за развитието им. За пример, всяка мисъл се нуждае от динамизъм, т.е. от електричество, от разширяване, от гъстота или тежест и от сила, импулс, който помага за растенето, за движението ѝ нагоре. Вложите ли тези елементи в мисълта, ние казваме, че тя се намира под благоприятното въздействие на енергиите, които темпераментите носят в себе си. Не е достатъчно само човек да посади едно семе, но то трябва да израсте, да цъфне, да завърже и плод да узрее. Когато се възхищавате от мисълта на някой поет, учен или философ, ще знаете, че той е вложил в нея енергиите на всички темпераменти и ги е хармонизирал. Следователно, да работи човек върху себе си, това значи да приложи своята разумна воля в действие. Волята е детето на ума и на сърцето на героя и на героинята. Каквито са майката и бащата, такова ще бъде и детето. Като знаете това, възпитавайте ума и сърцето си, да родят разумно и добро дете. Казано е в Писанието: „От плода им ще ги познаете“. От проявената воля на човека ще познаете какъв е умът му; от разумната воля ще познаете човешкото сърце. Това се постига с постоянство, труд и работа.

За следващия път всеки от вас да напише нещо върху темата: „Качества на добрия ум“. Кой както разбира въпроса, така ще пише. Като знае, че умът представя героя в човешката драма, ще опише качествата на добрия герой. Каквито са качествата на добрия герой, такива са качествата на добрия ум. Няма да пишете големи реферати, в десетина реда ще развиете мисълта си. После ще прочетем няколко от темите, да видим какво мислите за добрия ум. Така ще имаме едно заключение за качествата на добрия ум. Ще изберем десет души да направят резюме от всичките теми.

Т. м.

3-та школна лекция на общия окултен клас, 9 март 1922 г., четвъртък, 7:10–8 ч. вечер, Ст. София.

Задължения на ученика

Т. м.

Знанията, които получавате в школата, засягат не само сегашния ви живот, но и бъдещия. Великата Божествена школа дава големи знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. Не е лесно да бъдеш ученик в тази школа. Мнозина влизат в школата, но още не са ученици, повечето са оглашени. Истински ученик е онзи, който решава правилно задачите, както математикът решава сложните задачи, и музикантът – сложните музикални упражнения. Който е влязъл в школата, той трябва да съзнава положението си и да не живее с илюзии. Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение – да знае, че вечното, безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. Големи възможности се крият в човешкия мозък, но днес той не е още разработен. Съвременното знание може да се събере в 90 книги, колкото Библията; ако пренесем това знание в клетките на човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Значи отношението между сегашното и бъдещето знание е както между числата 90:900 или 1:10. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате.

Хората бързат да придобият в малко време много знания. Страхуват се да не им попречи старостта. Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, когато почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял. Такава старост е преждевременна. Като мислиш, че малко знаеш и започнеш като дете – отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване. Желая всички в школата да бъдете млади и да мислите, че сега започвате великото Божествено учение. Сегашното учение е предговор на Божественото. Който е минал този предговор, може да стане добър ученик в Божествената школа. Някои казват: „Не ни е нужно светско знание, Божественото трябва да учим“. Без подготовка не може да се изучава Великото знание на живота. За да придобиете обикновеното знание на живота, вие плащате известни такси, а Божественото знание не се откупва и с най-големите такси. Срещу това знание ще заложиш ума и сърцето си, а с волята ще работиш, за да ги откупиш. Затова в Писанието е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива.

Как ще пристъпи ученикът в Божествената школа? – С благоговение. То е вътрешно качество на душата. За да следва с успех, той трябва да прояви всичкото благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот. Ще кажете: „Не може ли без тези знания?“ Всеки трябва да мине през Божествената школа и да я свърши. Само че някои са влезли без да съзнават, а други съзнателно са влезли в училището. Тези, които минават школата несъзнателно, са страхливи, затова ги прекарват с превързани очи, да не виждат. Ще запитате: „Не може ли без това учение?“ Отговаряме: Страхливите минават тази школа с превръзка, несъзнателно, а безстрашните я минават съзнателно и без превръзка. Не се страхувайте, от вас не се иска много работа, напротив, само от свободното време, с което разполагате, ще отделите един час на ден. Само с Любов ще се отдадете на учение. Без Любов нищо няма да ви ползува. Седем дена по един час, това са седем часа работа, посветени с Любов на великото учение.

Божественото знание се добива само по закона на Любовта. В посланието си към Коринтяните, апостол Павел казва: „Каквото и да направя, ако е без Любов, нищо не се ползвам“.

И тъй, за да имате успех в работата си, всички ще започнете с Любов и много въпроси, които с обикновеното знание не могат да се обяснят, тук ще получат своето разрешение. Ще се запознаете с различните религиозни системи, защо са се явили религиите, при какви условия и т.н. И няма да има спорове и неразбории. Няма да се питате коя религия е на правата страна, защото Божественото учение дава светлина, чрез която се разрешават правилно всички въпроси. Човешкото право от гледище на великата Божествена Правда е безправие. Следователно, за да имате правилно схващане за еволюцията на нещата, нужно е истинско знание, истинско разбиране, което разглежда философски въпросите. Често се задават въпроси, на които веднага може да се отговори, други, обаче, остават без отговор. В Божествената школа всеки въпрос се разглежда на своето време. Въпроси, които не получават веднага отговор, са ненавременни. Често задават въпроса: „Има ли Господ? Има ли бъдещ живот?“ Това са ненавременни въпроси. – „Съществуват ли ангели?“ – За мене който живее едновременно и в този, и в другия свят, те съществуват, защото аз ги виждам и се разговарям с тях. Но на този въпрос, като ненавременен, аз не отговарям. Тогава някой ще каже, че е глупаво да вярваш в ангели и изказва съмнение, че аз ги виждам. Както той може да се съмнява в моето виждане, така и аз имам право да се съмнявам в неговото разбиране. А две еднакви величини, които се движат една към друга от две различни посоки, взаимно се унищожават. Съвсем друго е, ако се задават въпроси, които се отнасят до това, как да подобрим и обновим своя живот, как да очистим сърцето си и др. На тях не само се отговаря направо, но се дават и методи за работа в това направление.

Ученикът трябва да влезе в школата без предубеждение. Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуща никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря за това. За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно зърно и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването. И като ви попитат колко зърна плод даде, да сте готови с известен резултат. Реално ли е това зърно? Това, което става с едно житно зърно, същото става и с десет милиона такива зърна. Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учене. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на знанието и всичките ви работи ще се оправят. Ако сте дошли с такива намерения, по-добре не си губете времето в напразни очаквания и надежди. Ако търсите големи резултати и облаги, на друго място може да ги намерите, не тук.

Сега на вас предстои да изучите основно човека в тази фаза на живота му. Ще изследвате силите, които се развиват в неговия организъм, които се проявяват в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират чрез неговата воля. Проучването на човека не е лесно нещо. Когато се натъкнеш на положителната страна на човека, ти изпитваш приятност, но отрицателната страна може да те доведе до разочарование. Ученикът обаче трябва да е готов да види всички добродетели и недъзи у човека, без да се смущава. Представете си, че бъдете поставени при условие да видите всички положителни и отрицателни качества на вашия характер. Това е един изпит, който биха могли да издържат само смелите и решителни ученици. Но методът, с който ще си служите, е съвсем безопасен. Защото там, дето се дават изведнъж много знания, резултатите са пагубни за тези ученици, които боравят с тях. Но като казвам, че тук е безопасно, да не мислите, че ще минете лесно. И тук ще заложите ума и сърцето си, иска се вашето пълно участие. На първо място ще сложите в ума си мисълта, че трябва да свършите училище, по какъвто и да е начин. В Писанието е казано: „Трябва да изпълняваме Божията воля“. А ние казваме: Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището с успех, ще дойде великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.

Желая на всички, от малките опити, с които ще започнете, да постигнете добри резултати.

4-та школна лекция на общия окултен клас, 16 март 1922 г., четвъртък, 7:30 ч. вечер, Ст. София.

Три категории ученици

Т. м.

Има три категории ученици: слушатели, вярващи и ученици. С какво се отличава слушателят? – Със слушането. Вярващият? – С вяра. Ученикът? – С учене. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава. Вярата изключва всякакво съмнение. Усъмни ли се ученикът веднъж, процесът на ученето в него спира. Като придобие способността да слуша и като развие вярата си, човек може да бъде ученик. Като ученик, той се отличава със силен стремеж към придобиване на знание, основа на Мъдростта. Ученикът не се съмнява в знанието, което Учителят му преподава. Той е минал през обикновеното знание и вижда разликата, която съществува между едното и другото знание.

Когато кажат на някого, че е слушател в школата, това не трябва да го обижда. Да знаеш как да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да знаеш как да слушаш, това е качество на ухото. Само организираното ухо е постигнало това изкуство. Вярващият развива горната част на мозъка си, а ученикът – предната част, челото. Тъй щото, в пътя на своето развитие, ученикът се движи в три направления на своя мозък: отпред, отгоре и отзад – мястото на слушането. Ако съединим трите центъра с прави линии, ще образуваме равностранен триъгълник. Най-опасното място в човешкия мозък е задната му част: оттам идват неприятностите и нещастията в човешкия живот.

Сега се явява въпросът: какво е предназначението на човека? На този въпрос могат да се дадат различни отговори, от различни гледища, но само един от тях може напълно да ви задоволи. Това е отговорът, който може да дадем от Божествено гледище. Този отговор не прави човека индиферентен, но събужда в него подтик, импулс за нова работа – за неговото повдигане и за повдигането на ближния му. В стремежа си да изпълни своето предназначение, човек се натъква на големи препятствия, които му пречат да разбере великите истини, вложени в Божественото знание. За пример, някой дойде в школата, но не си е доспал, друг – не си е доял, трети – не могъл да си свърши сделките и т.н. Изобщо, всички хора имат спънки в живота си, големи или малки, от които не могат да се освободят. Защо? – Не знаят закона, как да се освобождават от временните безпокойства, смущения и тревоги. Тази е причината, поради която като живеят в Истината, не могат да я възприемат, както трябва. Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината.

Едно от качествата на великата школа на живота – школата на Бялото Братство, или така наречената Божествена школа, е това, че тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и за нейното приложение. В една от миналите лекции говорих за спането, яденето и работата. В живота, който представя Божествено училище, човек трябва не само да спи, да яде и да работи, но да знае как да спи, как да яде и как да работи. Сънят има отношение към астралния свят, т.е. към духовния живот на човека. Човек се учи духовно само във време на сън. И ако не знае как да спи, той не може да придобие духовни знания. Който не знае как да спи, не може да бъде ученик.

Когато се казва, че човек трябва да знае как да спи, имаме предвид положението, което той взема в съня си, за да може двойникът му, при излизане от тялото, да намери своя учител, който ще му преподава. Защото духовното знание се преподава в духовния свят, а не във физическия. На земята човек повтаря, изучава и прилага това, което му е преподадено в духовния свят. Ако не можете да спите спокойно, приложете волята си, за да се научите да спите добре. Прилагайте волята си и при възпитание на тялото. Понякога мускулите ви са толкова напрегнати, че държат цялото тяло, даже и ума, в напрегнато състояние, при което нито можете да слушате, нито да възприемате. Тази напрегнатост събужда низшите мозъчни центрове и вместо да повдигнете ума и сърцето си, вие се натъквате на отрицателни мисли и чувства. След това заемате неестествено положение, лицата ви стават сериозни, строги. Това е дресировка. Лицето на ученика трябва да бъде тихо, спокойно, като че е задоволен от всичко. Няма по-красиво нещо – да видите едно отворено, чисто, естествено лице. Приятно е да видите лицето на онзи, който очаква своя любим приятел, с когото не се е виждал отдавна. Страшно е да видите лицето на човек, който е осъден на смърт и всеки ден очаква края на своя живот. Трябва ли човек сам да си подписва смъртната присъда и да придава на лицето си страшен изглед?

Често хората подлагат своите благородни мисли и чувства на смърт. Защо? – За някакво свое лошо, мрачно състояние. Благородните мисли и чувства не са виновни за вашите лоши състояния. Другаде е причината за това. Намерете причината, отстранете я и ще се успокоите. В Божествената школа абсолютно не се позволява подписване на смъртни присъди. Никой няма право да съди на смърт едно свое желание или една мисъл. Всяка мисъл, чувство и желание ще си растат и ще се развиват свободно, според Божиите закони. Който се осмели да подпише една смъртна присъда, сам се излага на страдания. Човешкото само по себе си ще отпадне, а Божественото ще пребъдва вечно. Как ще се справяте със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5–10 минути, отпуснете мускулите си, да няма никакво напрежение, и започнете да мислите за хубави, красиви неща. Представяйте си красиви картини, образи, докато придобиете добро разположение на духа. Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде господар на своето тяло.

Ученикът трябва да знае как да ходи. Много хора стъпват на петите си и удрят с тях. В това отношение те приличат на войници, които маршируват. Ако погледнете обущата, токовете им са винаги изтрити. Такова ходене прилича на трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека. Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват обущата им. Те са много предпазливи, хитри като лисици. Те се пазят от засади. Няма защо да се страхувате от засади. Светът е устроен така, че който върви в правия път, не може да се натъква на засади. Който изпълнява Божествените закони, може да върви безопасно навсякъде. Разумните същества го познават, те взимат мерки за него и го пазят. За такива хора, именно, Псалмопевецът казва: „Те ще бъдат под крилата на Бога“. Това наричаме ние „Божи Промисъл“. Религиозните хора говорят за Божия Промисъл, но малцина вярват в Него. На теория всички го признават, но щом се натъкнат на някаква мъчнотия, забравят и Бога, и Неговия Промисъл и бягат. Че е така, лесно може да се докаже. Представете си, че в една голяма стая, дето са събрани религиозни и вярващи, избухне пожар. Какво ще стане? Всички ще хукнат да бягат, всеки ще гледа по-скоро да излезе вън, на улицата. Защо бягат? – Защото нямат време да се концентрират, да помислят за Бога, за Божия Промисъл. Всеки действа по инстинкт, а не по разум. Често човек трепва, стресва се без никаква видима причина. Това се дължи на тъй наречените инстинктивни чувства, които действат в човека, когато се уплаши. Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. Някои хора се страхуват от жаби, други – от мишки, и не мислят, има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка? Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. Но подсъзнателно човек трепва, плаши се и не може повече да се владее. Страхът действа в човека и го парализира. Затова той трябва да се справи със страха, да стане безстрашлив. Това не значи, че в живота няма опасности. Има опасности, но човек се натъква на тях само когато нарушава разумните закони на природата. Докато е в хармония с тях, никакви опасности не съществуват за него.

Като разбирате значението на добрия сън, правете опити да заспивате лесно и да спите добре. Тук се иска воля. Като легнете, в продължение на 10–15 минути да сте заспали. Това се постига само когато освободите ума си от всичко, което сте минали през деня. Не трябва да мислите и за работата си на другия ден. Някой легне да спи и тогава започва да мисли какво е направил през деня и какво трябва да свърши на другия ден. Той се върти на една, на друга страна и като погледне, цял час се изминал, без да заспи. Тази неспокойна мисъл го облича в нездравословна атмосфера. Понякога заспива едва след полунощ и става от сън неразположен, недоволен, готов с всички да се кара. Който заспива бързо, става от сън бодър, разположен и готов за работа. Изкуство е да може човек да спи правилно. Някои си служат с наркотически средства. Това не е правилно, не е и здравословно. Човек трябва да спи като дете: на която страна легне, на нея да се намери сутринта. Да се говори на сегашните хора за съня, как да спят, струва им се, че се говори за нещо маловажно. Те се стремят към големи постижения, към велики работи, като в приказките от „Хиляда и една нощ“. Повечето хора искат с малко труд да имат големи постижения. Това е все едно да имат силата на магическата пръчица. И това е възможно, но магическата пръчица се дава само на онзи, който знае изкуството да спи правилно. Магическата пръчица не се придобива на земята, но в духовния свят. На всеки човек е дадена магическа пръчица, но малцина съзнават това. Магическата пръчица – това е разумната воля на човека. Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения; който може да въздържа ръката си от удряне; който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. Разумният свят възнаграждава щедро всеки, който е придобил въздържанието. За въздържанието, именно, се говори в Писанието като един от плодовете на Духа. Въздържание от Любов, а не от страх пред закона. Желая ви да бъдете въздържани и търпеливи не от страх и от срам, но от любов и съзнание.

Колкото и да искате да ви се говори за Любовта, това е невъзможно. Като живеете, вие постепенно ще я изучавате. Тя ще ви се открива всякога в по-нови форми и цветове. Разумният свят ще ви даде възможност да проявите Любовта си, да я познаете. За да прилага Любовта, човек трябва да е готов на отстъпки. Представете си, че както вървите, срещате се с един човек и не можете да се разминете. Какво трябва да направите? Ако не живеете по закона на Любовта, вие ще се наложите с мисълта си и ще заставите човека да отстъпи. Ако живеете по закона на Любовта, пръв вие ще отстъпите: ще слезете от тротоара и ще му направите път. Като види готовността ви да му направите път, и той отстъпва. Значи единият трябва да приеме отстъпката на другия и да се разминат. Учете се на отстъпки по закона на Любовта. Това е едно от правилата на ученика – да отстъпва в името на Любовта. Когато той отваря пътя на другите, и на него ще отворят. Това означава стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Ако мерите с мярката на Любовта, със същата мярка ще пристъпват и по отношение на вас. Това се постига чрез правилното спане, ядене и работа. Който спи правилно, подобрява състоянието на сърцето си. Доброто състояние на кръвообръщението предполага и добро храносмилане, с което се доставя градивен материал за тялото. Като спи и се храни добре, същевременно човек работи добре и съзнателно.

Съвременната наука е дошла до заключение, че чистата кръв прави човека неуязвим към външните и вътрешните условия. Хора с чиста кръв са свободни от всякакви утайки и отлагания, каквито имат тия с нечиста кръв. Каквито микроби да попаднат в кръвта им, те не се заразяват. Чистата кръв убива всякакви микроби. Хора с чиста кръв не се простудяват лесно. Нечистата кръв, обаче, създава условия за зараза, простуда и лоши разположения. Чистата кръв има отношение не само към физическия, но и към духовния живот на човека. Следователно, за да бъде духовно здрав, т.е. психически здрав, човек трябва да се храни с чисти мисли и чувства. Затова Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Христовата кръв и плът подразбират разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото! Мощна е и човешката мисъл! Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата ѝ. Затова е нужна воля. Чрез мисълта са се лекували хора от неизлечими, страшни болести. Повярва ли в силата на мисълта, човек може да прави чудеса с нея. Има такива случаи в живота. За пример, болен, който лежал 10–12 години, повярвал в силата на мисълта. Това значи да направи човек преврат в своето съзнание, в психиката си. Обаче за това се иска силна воля, без никакво колебание. Кажете ли нещо, две мнения не трябва да има. Докато живее изключително в материалния свят, човек се нуждае от доказателства, от логически предпоставки на нещата и т.н. Като изслуша всичко и прецени нещата, едва тогава човек започва да вярва. В Божествения свят процесът е точно обратен: първо ще повярваш, а после нещата ще ти станат ясни. Като приложи вярата, човек пристъпва към изучаване на фактите. След това вече те му стават ясни и разбрани. Наистина, човек изучава само онези неща, за които вярва, че са приложими и реални.

Следователно една от задачите на ученика се заключава в пресяването: да пресее старите си мисли и чувства, старите си разбирания. Потребните ще задържи, а непотребните ще изхвърли навън, за тор на бъдещите времена. Потребни мисли и чувства са онези, на които човек може да разчита при всички условия, които е придобил чрез жив опит.

Човек трябва да има една основна мисъл, около която да се събират всички останали мисли. Тази мисъл е скрита в самия него, но тя трябва да излезе на първо място. Ако отсега нататък трябва да я създава, той никога не може да бъде ученик. Без основна мисъл няма развитие; тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък. Който не знае цената му, ще каже като петела, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък? Как не можах да изровя едно зрънце, за да го глътна!“ Петелът не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него.

Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като петела: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли?“ – Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели. Но човек трябва да знае законите, по които те действат. Не знае ли законите, той изпитва приятни чувства, светли мисли, но не може да ги задържи за себе си. Те ту се явяват в ума и сърцето му, ту изчезват. Защо? – Различни същества си играят с него. Както децата играят с ключовете на електрическите лампи и постоянно ги палят и гасят, така и тия същества бутат известни центрове в човешкия мозък и произвеждат ту светлина или тъмнина, ту топлина или студ. Кой не се е подавал на влиянието на тези същества? Колко пъти ваши другари и другарки са ви пошепвали, че сте погрознели, че имате вид на болен и вие сте ги вярвали. И след това минавате за герои! Малко хора са истински герои. Днес повечето хора се поддават, както на свои, вътрешни влияния, така и на външни. Няколко чиновници решили да се пошегуват с един от своите другари, да го изпитат, лесно ли се подава на внушение. Речено и свършено. Една сутрин, като отивал на работа, един от другарите му го посрещнал при входа на учреждението и го запитал: „Защо си толкова бледен? Да не си нещо болен?“ – „Здрав съм, нищо не ми е“, отговорил той и продължил пътя си. На първия етаж го срещнал вторият чиновник и го запитал: „Боледувал ли си? Виждаш ми се особен, като че от легло си станал“. – „Добре съм, така ти се вижда.“ Той се противопоставил на мисълта на другарите си, но тя започнала да работи в неговия ум и си казал: „Трябва да не съм съвсем добре“. На втория етаж го срещнал третият от другарите му и казал: „Слушай, къде си тръгнал на работа? Знаеш ли, че при това състояние ти можеш да припаднеш? Я се върни у дома си, да си починеш“. Външно той не се поддал на тези думи, но се убедил в себе си, че не е здрав и направо отишъл при началника си да иска отпуск. Началникът му дал отпуск за една седмица, но като научил коя е причината за неговото внезапно заболяване, накарал другарите му да го заместват в работата му. Често човек сам се поддава на внушения. Той си казва: „От мене човек не може да стане“. Каже ли си така два–три пъти, най-после той се убеждава в тези думи и, наистина, от него човек не става. Някой влиза в школата да се учи, но срещне го един, втори, трети, и всички му казват: „Защо си влязал в тази школа? Мислиш ли, че ще постигнеш нещо? Напусни школата, трябва да си поживееш малко. Млад човек си, няма защо да се заробваш“. И току виж, поддадеш се на тези влияния и излизаш вън, в широкия свят. Не се подавайте на изкушения! Ученикът трябва да познава истината; той трябва да знае фактите, каквито са в самата природа, да знае законите, принципите и техните прояви. Като знае това, да се пази от преувеличаване или намаляване на нещата.

Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си. Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност. Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека. Видите ли една погрешка, затворете очите си и се помолете на Бога, да помогне на този човек и да я изправи. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Който се осмели да направи това, той върши престъпление. Това, което природата е заличила веднъж, никой няма право отново да го написва. Листа, който природата е обърнала веднъж, никой няма право да го връща наново. Ако Бог е казал, че ще заличи греховете на хората, кой друг има право да ги напомня?

Сега аз говоря на онези, които влизат в школата с искрено желание да бъдат ученици. Които не искат да бъдат ученици, свободни са от всички задължения – тях нямам предвид. Те ще останат вън, в света, да живеят според своите лични разбирания и сами да носят последствията на своя живот. В школата се дават правила, по които трябва да живеете. Нарушавате ли правилата, не можете да очаквате големи постижения. Някои влизат с обещание, че ще изпълняват всички правила, ще следват новия път. Тук не се приемат никакви обещания. Каквото обещаеш, трябва да го направиш. Обещаваш, значи правиш. Така постъпва Бог. Той казва нещо и веднага го прави. Така, именно, Той създаде света. Каза: „Да бъде виделина!“ – и стана виделина. Не можете ли и вие да вървите по следите на Бога? – Можете. Кажете, че ще направите нещо – направете го. От вас не се искат никакви обещания. Едно се иска: да приложите великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Каквото кажете днес, още до вечерта го направете. Обещания без изпълнение нищо не струват. Тук никой няма да ви държи сметка какво сте обещали и какво сте направили. То има отношение към самите вас, към вашия характер. За да създадете характер в себе си, изпълнявайте обещанията си. Обещават и не изпълняват само онези хора, които нямат Любов, нямат Мъдрост и не носят Истината в себе си.

Едно от отличителните качества на учениците от Божествената школа е абсолютното доверие. Те имат пълно доверие помежду си и абсолютна вяра в своя Учител. Откак съществува светът никой ученик не е излъгал Учителя си, нито Учителят е позволил на ученика си да го лъже. Не е било случай ученикът да се усъмни в своя Учител. Тази е причината, дето в аналите на Божествената школа няма случай ученик да влезе вътре и след време да излезе. Който влезе като ученик в тази школа, той остава завинаги в нея. Докато не свърши учението си и не завърши развитието си, той не излиза вън от школата. Защо ученикът на Божествената школа не излиза от нея преди да завърши развитието си? Много естествено. Кой напуща Любовта, без да я придобие? Дето Любовта действа като принцип, никакво връщане не може да става. В безлюбието връщане може да става, но в Любовта – никога. Дето отсъстват Истината и Любовта, човешкият ум и човешкото сърце се изопачават. Те са лишени от онази Мъдрост, която единствена е в състояние да ги повдигне. Вън от Любовта, като принцип в живота, човек става инвалид. Казано е в Писанието: „Които Бог призва, тях избра“. Следователно, ако и вие сте поканени от Великия Творец на света, от вашите напреднали братя, трябва ли да се откажете? Или ако сте влезли вече в школата, трябва ли да се върнете назад? Няма причина човек да се откаже от великия път на живота, дето го очаква щастието му. Откажете се от старите си възгледи и приемете новите. Защо трябва да живеете със старите възгледи, че ще умрете, че ще се разболеете, ще изгубите силата си? Никодим запита Христа: „Може ли стар човек да влезе отново в утробата на майка си и да се роди?“ Сегашните хора питат: „Може ли стар човек да учи?“ – Откога сте станали стари? Младият пък пита може ли, като млад, да следва в новия път? – Откога станахте млади? Старият иска да си почива, младият – да си поживее, но и двамата са на крив път.

Кой човек е млад и кой – стар? Всеки, който живее според законите на Любовта и на Истината, е млад и разумен. Отстъпи ли от тези закони, той започва да остарява: чувства една вътрешна слабост, животът му изгубва всякаква цел и всякакъв смисъл. Той гледа мрачно, песимистично на нещата. Само пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината водят човека към положителното, в което няма никакви изключения. Който влезе в този път, той влиза в Божествената школа, в която каквото предприеме човек, може да го реализира сто на сто. Затова казваме, че в този път няма никакви изключения. Влезете ли в тази школа, вие ще се ползвате от пълното доверие на възвишените и разумни братя. Няма по-голямо щастие за човека от това, да се ползва с доверието на възвишените братя, които живеят според Божествените закони, без никакви заповеди и принуждения. Без писани закони те живеят в пълен мир и съгласие, в съвършена организация. Достатъчно е да надникне човек между тези Братя, за да види какво представлява животът на Любовта: там всички са равни, няма пръв и последен, няма господар и слуга между тях. Там няма катедра, на която да седи учител, и чинове за ученици. Кой е учител там и кои са ученици, не се познава. Въпреки това там се преподават великите истини на живота, които мъчно се пренасят на земята. За да се пренесат тук, нужни са специални среди, специални методи. Не е лесно великите истини да се преведат на език, достъпен за обикновения човешки ум. Един ден те ще бъдат достъпни за умовете на хората. Това ще стане, когато хората изучат законите на светлината и влиянието ѝ върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове. Като изучавате влиянието на светлината, ще забележите, че има часове през деня, когато слънцето изпраща на земята благотворни лъчи, главно сутрин до обяд: има часове през деня, когато слънчевите лъчи не се отразяват благотворно върху организмите. Това са тъй наречените черни, негативни лъчи. За да не попадате на влиянието им, пазете се да не спите през деня. Ученикът не трябва да спи през деня, особено когато действат черните слънчеви лъчи. Ако спи през деня, той се чувства неразположен, уморен, отпаднал духом. Човек може да се излага на слънчевите лъчи през всяко време на деня, но умът му трябва да бъде съсредоточен, положителен, да възприема само положителните лъчи на слънцето. Ще се концентрирате, но ще се пазите да не заспите. Ако заспите, ще изгубите всичко, което сте придобили. С черните отрицателни вълни на слънцето идат и земни вълни, които също се отразяват вредно върху организма на човека. Докато научите законите на ограждането, да се пазите от тези вълни, добре е да се греете на слънцето през ранните часове, най-късно до обяд. Пазете се от следобедните слънчеви лъчи. Когато искате да се лекувате със слънчеви лъчи, най-добри часове са от 8–10 часа.

И тъй, изучавайте светлината и влиянието ѝ върху вашия организъм; изучавайте часовете, дните и месеците през годината, да знаете кои са благоприятни за работа и кои не са; изучавайте методите за придобиване на мозъчна енергия, за подобряване състоянието на дихателната и стомашна система. Ако не работи върху себе си, всеки ден да прибавя по нещо към енергиите на своя организъм, човек е осъден на крайно изтощаване и обедняване. Човек се изтощава и обеднява, когато стане недоволен от живота си. Недоволният не може да бъде ученик. Едно от качествата на ученика е доволството. Само при това положение той може да спи добре, да се храни правилно и да работи разумно. Като спи добре, ученикът ще се учи, ще възприема добре уроците, които му се преподават във време на сън. Обикновено Бог говори на човека във време на сън. Така е говорил на Йосиф, както и на всички пророци и апостоли, които са имали откровение. Казва се, че Йоан се е пренесъл, отишъл е в духовния свят, и там му е говорил Господ. Забелязано е, че когато преспи, човек се събужда с една лекота, като че е разрешил някаква задача през съня си. В действителност е така. В съня човек се учи, решава задачите си, които през деня са го смущавали. Затова често слушаме да се казва: „Не бързай да решаваш този въпрос. Преспи тази вечер и на сутринта ще видиш на какъв ум ще бъдеш“.

Сега ще изнеса още едно задължение на ученика: точност и изпълнение на обещанията си. Веднъж решили да следвате школата, ще бъдете точни и изпълнителни: ще дохождате навреме и редовно. Без причини не се позволява никакво отсъствие. При това причините трябва да бъдат важни и оправдателни. Красиво е човек да изпълнява обещанията си доброволно, а не по принуждение и по страх. Който обещава и не изпълнява, е пробит кюнец – каквото наливаш, всичко изтича навън. Въпросът е само, кога ще изтече. Тъй щото, решите ли веднъж да служите на Любовта, никакво връщане назад. Бъдете герои да издържите на всички изпитания и страдания за Любовта. На кръст да ви разпнат, кажете: „За Любовта готов съм на всичко!“ Бог е с всеки, който живее за Любовта. Разколебае ли се в нея, всичко е изгубено. Дойдете ли до това положение, не казвайте, че Бог ви е оставил, но търсете причината в себе си. Вие сте оставили Бога, отказали сте се от Него, затова и Той не се занимава с вас.

Помнете: целият живот е Божествена школа, а не само тази, която посещавате. Дали сте тук, или вън от тези четири стени, вие можете да бъдете ученик, но може и да не бъдете. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и с готовността му да ѝ служи. Служете на Любовта и от нейно гледище разрешавайте всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки.

За следващия път пишете върху темата: „Предназначението на човешкия език“.

Т. м.

5-та школна лекция на общия окултен клас, 30 март 1922 г., четвъртък, 7:30 ч. вечер, Ст. София.

Качества на ученика

Т. м.

Хората знаят много изкуства, но още не са научили изкуството правилно да живеят. Виждали сте, за пример, как калайдисват съдовете. Преди да сложат калая, изчистват много добре съдовете. Ако не са очистени предварително, калят не се хваща. По същия начин, който влезе в школата, изчистват го предварително, за да се хване после калаят. Само по този начин ученикът ще стане неуязвим за външните условия.

Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др. Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него. Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в действителност. Това виждаме даже у религиозните и учените хора. Тщеславието ги кара да се проявяват така. То е внесло лицемерието в религията; значи лицемерието е дете на тщеславието. В желанието си да се представи, че не е като другите хора, че е необикновен, човек лицемери. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-силно изпъкват недостатъците на човека.

Вие влизате в Божествената школа, дето светлината е толкова голяма, че и най-малкият недостатък изпъква силно. Като види своите недостатъци, човек може да се попари. Ученикът трябва да се прости с тщеславието си, не изведнъж, но постепенно. Докато е в школата, ще влиза без тщеславието, ще го остави навън, като в гардероб, и ще плати за него. Щом излезе от школата, ще го вземе със себе си. За света то е потребно, но в школата е абсолютно ненужно. И между учениците често се проявява тщеславието. Някой запитва, успял ли е в учението си, докъде е достигнал и т.н. Това е чисто тщеславие. Дали е успял, веднага може да се провери. Ако е цигулар, с цигулката ще го проверят; ако е художник, с четките му. Ще каже някой, че знае теорията на музиката, на изкуството. Понякога е за предпочитане да свириш и да рисуваш, отколкото да знаеш теорията. Още по-добре е, ако знаеш и теорията, и практиката. Друг иска да знае какво е постигнал в Любовта. И това се проверява лесно. Ще го опитат колко може да даде от своите блага и как ги дава. Ако дава, без да мисли за себе си, и не се страхува за утрешния ден, той е постигнал нещо в Любовта. Започне ли да се безпокои за себе си, че може да обеднее, като дава наляво и надясно, той не е готов още за Любовта. Той е още вън от школата. В Божествената школа трябва да влезете с празни каси, т.е. с празни умове и сърца, за да се напълнят с ново съдържание, с нов живот. Светът търси пълни каси, а Божественото – празни, за да ги напълни, и то преизобилно. Тъй щото, ако касите ви са празни, влезте в школата; ако са пълни, ще знаете, че сте сгрешили пътя си.

Пазете се от тщеславието и лицемерието като от огън. Те не само че не предават на човека нещо, но го понижават. Като се срещнат двама тщеславни, готови са да се сбият. Единият иска да се покаже, че е герой, но и другият не отстъпва. Така постъпва и кокошката. Като срещне вол на пътя си, тя се наежи, иска да се хвърли върху него. Тя мисли, че е силна и може да се бори с вола. Това е нейното тщеславие. За да се бори с вола, кокошката трябва да има знания. Същото се отнася и до човека. Той се нуждае от знание, за да се бори с рогата на вола. Казано е в Писанието: „Синовете на този век са по-умни от синовете на виделината“. Много същества ще срещнете на пътя си, срещу които можете да устоите само със знание и с Любов. Тези същества са силни, те разполагат със знанието на черната ложа. Често Белите Братя влизат в тяхната школа, да се учат. Значи синовете на виделината трябва да се учат от синовете на тъмнината.

Знанието, принципите, силите, с които си служат двете школи, са едни и същи, но се различават по начина на приложението им и по посоката, към която се отправят: едните отиват наляво, а другите – надясно. Разумният човек може да се учи и от едните, и от другите. Защо едни същества вървят наляво, а други – надясно, не може да се обясни с няколко думи. Както човек има дясна и лява ръка, които вършат специфична служба, така и в природата е неизбежно съществуването на злото и доброто като велики, космически сили. Днес човек работи повече с дясната, отколкото с лявата ръка. Било е време, когато човек е работил повече с лявата ръка. Всяка ръка е на мястото си, но се различават само по посоката на движението си: лявата ръка се движи към центъра на земята, а дясната – към центъра на слънцето. Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота. Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на любопитството, което не води към добри последствия. Не е позволено на ученика да търси знание от любопитство. Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава. Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури. Тези качества причиняват големи пертурбации в човешкото сърце. Те произвеждат лоши последствия във функциите на човешкия организъм. Достатъчно е да се натъкнете на едно от лошите им последствия, за да се ужасите от тях.

Да се пазите от последствията на тщеславието, това не значи да престанете да чувствате. Вие ще мислите и ще чувствате, но ще дадете път на възвишените мисли и чувства в себе си. Ето защо, аз говоря сега не на низшия ум на човека, но на висшия ум; не говоря и на сърцето му, защото то принадлежи на Бога. Казвам: Вие се нуждаете от светлина и знание, за да придобиете Мъдростта. Само при това положение ще знаете как да обработвате сърцето си. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Защо Бог иска сърцето на човека? – Защото само Той, като Любов и Мъдрост, знае как да го обработи. Обработването на човешкото сърце е вътрешен процес на Битието, за който са нужни велики знания.

Тази е причината, поради която всички религии в миналото и в настоящето са работили и продължават да работят върху сърцето. Като знаят това, проповедниците си служат с такива примери, които въздействат главно върху сърцето. Те си служат със заплашвания и награди за слушателите, за да пробудят съзнанието им. За хора със заспало съзнание тези примери представят малки пръчици за деца, от които никой не се стряска. Обаче за съзнателния ученик не са нужни такива пръчици. На ученика се казва: Човешкият организъм е съставен от известни сили, от известни вещества. Ако постъпвате правилно, ще имате добри резултати; ако постъпвате неправилно, ще произведете експлозии и пертурбации в организма си. Ученикът трябва да познава състава и свойствата на веществата, които съставят неговия организъм; той трябва да познава и силите, които се крият в него. Това значи да знае човек причините и последствията на нещата.

Който влиза в школата, трябва да има силно желание да учи. За да се събуди това желание, ученикът трябва да се освободи от знанието, което е придобил от книгите, както и от това, което е чул от някого. Той ще постигне това само когато го прекара през своя висш ум. Там се дава истинска преценка на знанието. Ако го прекара през низшия си ум, той ще има едни разбирания; ако го прекара през висшия ум, ще има други разбирания. Низшият ум подразбира гъстата материя, а висшият – рядката. Всеки знае от физиката, че в гъстата среда светлината се пречупва по един начин, а в рядката – по друг. При това ще правите малки опити, ще прилагате знанията си, да видите какви ще бъдат резултатите. Всеки ще прилага знанието си по специфичен начин. Не е важно какви ще бъдат методите на приложението; важно е всеки сам да си извади заключение какви са били знанията му и доколко се основават на Истината. Великата школа на живота се отличава по това, че тя подлага всяко знание на опит. Тя проверява всичко казано, речено, и от резултатите съди за истинността на нещата. Който няма разположение към опити, той се излага на отрицателните качества на тщеславието – лицемерието и любопитството. Казано е в Писанието: „Никой ученик не е по-горен от Учителя си“. Това е закон и във великата Божествена школа. Носете този закон в ума си и внимавайте да не изпаднете в заблуждение, да мислите, че като ученици, знаете повече от Учителя си. Ако ученикът мисли така, той се отклонява от правия път и взима посока наляво. Но ако и Учителят мисли за себе си, че не е като учениците си, и той взима посока наляво. При това положение и ученикът, и Учителят употребяват знанието за себе си. В Божествената школа знанието се употребява само за въдворяване Царството Божие на земята. Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот.

Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа. Погледнете на нея като на кредитор и кажете ѝ: „Ще имаш добрината да почиваш малко отвън. Като свърша работата си, ще изляза и ще ти платя. Мястото, дето влизам, е свято, не приемат никакви кредитори“. Човек не може изведнъж да се справи с живота си, нито завинаги да се откаже от чувството на обида, но може да направи това поне за един час. Ако днес може за един час да забрави обидата, на другия ден ще я забрави за два часа, после за три, за четири, докато един ден се почувства укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Не може ли поне един час да не мисли за обидата си, човек нищо не може да постигне. Защо? – Той се намира в положението на пълно безволие, и сам се излага на външни, чужди влияния, които го спъват в пътя му.

Ще кажете, че много от вас са семейни хора, все ще произлезе някакво недоразумение между мъжа и жената, ще се обидят за нещо. Какво трябва да правите в такива случаи? Ще знаете, че вие сте мъже и жени вън от школата. Влезете ли в школата, вие сте ученици, души, дошли да придобиете Божественото знание, нужно за подобряване на живота ви, както и за въдворяване Царството Божие на земята. В Божествената школа се приемат само ученици, там няма млади и стари. Това всички ще опитате. Докато сте в школата, ще бъдете свободни от всички връзки, от всички криви разбирания и заблуждения. Такъв е законът на школата, в която ще влизате по свобода и вътрешно разположение, а не от страх и принуждение.

Да влезе човек в школата и да се радва на успеха си, това значи да е затворил вратата си за външния свят, т.е. за всички смущения, които идат отвън. Затварянето на вратите или прекъсването на съобщението с външния свят не е механически, външен процес, но вътрешен, органически процес. Колкото и да затваряте външните врати, ако вътрешните не сте затворили, нищо не се постига. Като влизате в школата, затворете вратата си за всички изкушения и смущения, които ви нападат отвън, и кажете: „Искам да бъда свободен поне един час. Сега ще слушам какво ми се преподава. Като изляза вън, тогава ще бъда на ваше разположение, ще се разговаряме, колкото искате“. Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. Те са ваши приятели от миналото, с които сте яли и пили, не можете изведнъж да скъсате отношенията си. Ще им кажете, че сте тръгнали в нов път, че сте се отказали от гуляи и скитания; ако искат да бъдат с вас, нека и те влязат в новия път; ако не искат – да ви оставят свободни поне през времето, докато сте в школата. Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати. В древността един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал. Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света?“ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите. Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици. Той излязъл да ги посрещне и любезно ги запитал: „Приятели, отде идете?“ – „Защо ни наричаш приятели? Ние бихме двама от твоите ученици.“ – „Добре сте направили“ – спокойно отговорил адептът.

Когато арехангел Михаил отишъл да вземе душата на Моисей, той видял дявола, който също се готвел да му вземе душата. Арехангелът не отправил нито една обидна дума към дявола, но му казал: „Господ да ти забрани да сториш това!“

Като не разбират разумните закони на живота, при всички свои неуспехи хората се нахвърлят с обидни думи върху дявола, него държат отговорен за всичко. Благородство се иска от човека. Видите ли дявола, кажете му: „Ти си отличен работник. Както разбираш, така постъпваш“. Когато дяволът иска да убеди човека, че не е на прав път, ще му донесе ред доказателства, докато постигне целта си. Той се отличава с голямо постоянство. Ученикът може да изслуша всичките доказателства, но не трябва да се поддава на тях. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“. Това е един от законите на Божествената школа. Който влезе в школата, трябва да пази абсолютна хармония в мислите, чувствата и постъпките си. Ученикът няма право да спори в школата. Спорът е достояние на съществата на тъмнината. Обаче, като влязат в школата, и те спазват правилата. И те се учат, както братята на светлината, но се различават от тях, че работят само за своите лични интереси. Те нямат предвид общото благо на човечеството. И те са напреднали същества, но си служат с методи, диаметрално противоположни на тия, с които си служат Белите Братя. Вие ще знаете, че всичко, което става в света, е необходимо за общото развитие на космоса. За да върви развитието правилно, нужни са два процеса, които се извършват в противоположни посоки. Казано е в Писанието: „Има съд за почести, има съд за безчестие“. Човек има нужда едновременно от два съда: единият за нечиста вода, а другият – за чиста. Къде е вината в дадения случай: в съдовете, или в човека, който си служи и с двата съда? Нито в съдовете, нито в човека. Всеки съд извършва специфична служба, която е на мястото си. Следователно дали се разговаряте с брат на светлината, или на тъмнината, вие еднакво можете да се учите. Широки възгледи трябва да имате, да не се спъвате от нищо. Докато се нуждае от светлината и от тъмнината, човек си служи и с двата съда. Щом си свърши работата, туря ги настрана. Тъй щото, при сегашното развитие на човека, понятието за добри и лоши хора, за светли и тъмни същества, представят идейни схващания. Сам по себе си, човек не е нито добър, нито лош; той не е нито светъл, нито тъмен. Обаче методите, с които хората си служат, са различни, поради което едните минават за добри и светли, а другите – за лоши и тъмни.

За следващия път пишете върху темата: „Предназначението на петте сетива“. Кое се е явило по-рано: сетивото или органът? – Сетивото. Всяко сетиво отговаря на известна идея, на определен свят. Значи пет сетива – пет идеи, пет свята. Последният свят, до който човек е достигнал, е светът на Истината – първото стъпало на Божествения свят. Мислете върху петте сетива и вижте на кой свят отговаря всяко едно от тях. За да се ориентирате по въпроса, можете да прочетете какво са писали някои автори, но след това ще напишете вашето мнение. Ще пишете малко, ясно, кратко. Който пише много, той е тщеславен. Никакви излишни думи не се позволяват. Малко ще говорите и малко ще пишете. Многословието е качество на съществата на тъмнината. Ако говорите много, вие се свързвате с тях и им помагате. Малко ще говорите, но ясно, кратко, точно и разумно. Така вие се свързвате с Белите Братя и им помагате. Ние се нуждаем от есенцията на нещата, а не от остатъците. Ако искаш да кажеш на някого, че го обичаш, няма да му говориш и обещаваш много, няма да го залъгваш с това-онова, но ще му кажеш: „Аз те обичам“, или: „Обичам те и съм готов на всички жертви за тебе. Опитай ме, сам да се увериш“.

Какво се разбира, като кажеш „аз“? В местоимението „аз“ се крие Божественото начало в човека. Българинът казва „Аз те обичам“, но може да каже и „Обичам те“. Англичанинът, обаче, никога не може да каже „Обичам те“. Той туря на първо място местоимението „аз“. Като говорите, ще се стремите да бъдете по възможност по-кратки, няма да си служите с празни думи. Всяка дума трябва да отговаря на чувствата, които се изявяват. Всяка дума трябва да съдържа нещо Божествено. Не носи ли Божественото в себе си, тя е празна форма. А всяка празна форма причинява нещастия.

Каква е целта на темите, които ви се дават? – Да се развивате, да проявите това, което е вложено във вас. Във всеки човек са вложени известни дарби и способности, които трябва да се прояват и развият. Всяка почва ражда, но тя трябва да се разоре, натори, посее и след това ще даде плод. В главата и в сърцето на човека са написани велики закони, които чакат времето си да се изявят.

Като изучавате законите на живота и неговите прояви, вие се натъквате на известни недъзи, както лично ваши, така и на цялото човечество. Щом ги забележите, пазете се от тях, защото те спъват развитието на човека. Да се пазите от недъзите си, това значи да ги владеете, да им бъдете господари. Само при това положение вие можете да правите малки опити и наблюдения. На всеки поотделно ще се дадат малки задачи, които трябва да реши. Ще работите съзнателно, без да очаквате големи резултати. Големите резултати спъват човека. Те са съблазън за него. Не е позволено учителят и ученикът да се съблазняват. Учителят и ученикът работят без пари. Яви ли се най-малкото желание в тях за пари, тяхната работа е свършена. Те трябва да работят абсолютно безкористно. От ученика се иска пълно безкористие и искреност към себе си. Той няма право да лъже себе си. Каже ли нещо, то трябва да отговаря на Истината. Направи ли нещо, също трябва да е съгласно с Истината. Който лъже себе си, лъже и другите. Дойдете ли до Истината, ще бъдете верни и точни, ще предавате нещата, както са в действителност, без никакво изключение.

Верни на себе си, верни на Истината в себе си! Този е първият закон на школата, който трябва да приложите. Ако него приложите, и останалите закони можете да прилагате. С този закон се поставя здрава основа на бъдещия градеж на човечеството.

Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Любов към Бога, към знанието и към свободата са подтици, без които ученикът не може да се развива. Ако няма Любов към Бога, той не може да обича хората; ако няма Любов към знанието, винаги ще живее в съмнения; ако няма Любов към свободата, ще живее в робство и ограничения. На ученика не е позволено да се съмнява в Учителя си, нито да Го критикува. Ако си позволи да наруши този закон, той сам се изключва от школата. И да присъства там, умът и сърцето му ще бъдат затворени за знанието, което му се преподава.

Който се съмнява и критикува, той се отклонява от пътя си, а с това изгубва добрите условия. Бог никога не чака. Слънцето изгрява и залязва, земята се върти около него и всяко живо същество върви по своя път. Никаква сила не е в състояние да измени законите на Битието. Който се осмели да се противопостави на един от тези закони, той сам подписва съдбата си. Божиите закони и пътища са неизменни. Бог е мислил хиляди и милиони години, докато създаде света. Следователно, който иска да се развива правилно, ще мисли и ще действа като Бога. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва да следва Божиите закони. Друг път не съществува. В школата не се позволяват никакви спорове. Съществуват ли спорове, ще знаете, че те подкопават нейните основи. Тази е причината, поради която няколко пъти досега се е отваряла школата в Европа, но не е издържала. Сега пак се отваря школата, но ако се явят спорове и недоразумения, пак може да се затвори. Бъдете изправни към законите ѝ, за да продължи тя съществуването си. Това изискват Белите Братя от вас. Ако сте изправни към тях, те ще ви открият великите истини и закони на живота, от които ще се ползвате разумно.

Сега ви говоря от името на Белите Братя, които искат да ви помогнат. Те работят върху вас, както учителят по музика работи със своя ученик. Първо той му показва как да държи цигулката си; после как да тегли празни струни, как да държи лъка. Лъкът представя човешката воля. Дълго време ще тегли празни струни, докато започне самостоятелно да свири. Само при такова целесъобразно, съзнателно обучение, човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно и могат да възприемат Божествените мисли. Само при това положение човек мисли и чувства правилно. За да придобиете това, приложете волята си в права посока, т.е. да работи за вашето усъвършенстване. Който иска да се усъвършенства, трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да ги постави в пълен ред и порядък. Не може ли да направи това през времето, когато е в школата, само за един час, той нищо не може да постигне. В първо време от ученика се иска само един час през седмицата съзнателна, разумна работа, да живее в пълна хармония. Колкото повече напредва, толкова повече време за работа се иска от него. Истински ученик е онзи, на когото животът е хармония и музика. Когато учителят влиза в клас, дето учениците живеят в мир и съгласие помежду си, и Учителят е доволен, и учениците са доволни. Само при такава обстановка се предават и възприемат великите истини на живота. Не съществуват ли тези условия, великите истини пак се възприемат, но дават обратни реакции в умовете и в сърцата на учениците.

Ученикът трябва да си дава всеки ден отчет, в коя посока се движи – наляво или надясно. Лявата посока подразбира отдалечаване от Бога, а дясната – приближаване. Не чакайте да дойде някой отвън, да ви каже в каква посока вървите. Както търговецът знае дали свършва деня с печалба или със загуба, така и ученикът трябва да знае в коя посока се движи. Както търговецът прави баланс на сметките си всеки ден и всяка година, така и ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, да знае дали губи, или печели. Всеки човек разполага с известни дарби и способности, за да може сам да се изправя, но преди всичко той трябва да се справи със своенравието си. Много или малко, човек дава ход на своенравието в себе си и без да знае какво и как става, той сам се спъва. Своенравието е животинско качество. Дайте път на ума, на сърцето и на волята си правилно да се развиват, за да се справите със своенравието. Това значи да постави човек живота си на разумна основа, върху която да гради своето светло бъдеще.

И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици. Ученикът на Любовта постъпва според законите на великата Божия Любов. Ето защо, ако дойдат при вас тщеславието, лицемерието, любопитството и своенравието, ще им кажете: „Аз съм ученик на Любовта“. Колкото пъти и да ви посещават, не спорете с тях, нито се карайте, но тихо и смирено кажете: „Аз съм ученик на Любовта“. Като чуят това и видят постъпките ви, най-после те ще отстъпят и ще кажат: „И ние сме ученици на Любовта“. Победата ще бъде ваша, т.е. на Любовта. Отрицателните качества в човека са живи сили на природата, с които той е бил свързан в миналото, но и до днес още не може да се освободи от тях. Единствената сила, чрез която може да се справи с тях, е Любовта. Тя е мощна сила в живота, която използва отрицателните сили на природата за свои оръдия и ги превръща в положителни.

Казах, че ако учениците не работят добре, Божествената школа може да се затвори. Това не трябва да се разбира буквално. – Защо? – Защото Божествената школа, в широк смисъл на думата, обваща целия живот. Може ли животът да се затвори? – Не може. Следователно затварянето на школата подразбира лишаване на учениците от нови методи за работа. Школата, т.е. великият живот е съществувал и всякога ще съществува, но методите се изменят. Който не спазва законите на Божествената школа, той работи със старите методи: копае, оре, пътища прави и т.н. Когато реши да спазва законите на Любовта, той се ползва от новите методи и се развива правилно и хармонично. Това не значи, че човек изведнъж ще постигне всичко. По малко ще прилагате, но постоянно, всеки ден ще се повдигате с един градус. Ако днес сте под нулата, на другия ден ще се качите до нула градуса; после на един, два, три градуса и т.н.

Без страх и тъмнина, с Любов и светлина.

Т. м.

6-та школна лекция на общия окултен клас, 4 април 1922 г., вторник, Ст. София.

Природни методи

Т. м.

Когато младото растение поникне, то е крехко, нежно. За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за живот, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение. Това, което правят въздушните течения за укрепване на растенията, същото прави и човешкият ум за растението и развиването на духовното тяло на човека. И тук, в школата, ще ви подложат на различни течения и ветрове от различни посоки. Това е неизбежен закон. Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона. Ще бъдете изложени на различни ветрове – топли и студени и от различни посоки. Понякога ветровете ще носят благотворен дъжд, а понякога град, сняг и т.н.

Всичко, което става в природата, става и във вас. Това трябва да го знаете. Ако между природата и вас няма известно съотношение, вие не сте на прав път. Ако ви се проповядва учение без мъчнотии, без ветрове, без дъжд, без град, това не е Божествено учение, не е учението на Бялото Братство. Това са принципи, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако се съмнявате, ще ги подложите на опит и ще се уверите в истинността им. Вие ще изучавате една положителна наука, законите на която нямат нищо общо със законите на преходната наука. В положителната наука няма никакви изключения, там всичко е точно определено. Под думите „точно определено“ не разбираме, че нещата са ограничени. В Божествената наука, т.е. в положителната, в абсолютната наука има две противоположни положения: безгранично и гранично. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва безграничното. Обаче само безграничното може да се прояви, а не и граничното. Само силният може да се прояви, но не и слабият. Само силната светлина може да се прояви, но не и слабата. Следователно вие трябва да бъдете силни хора, а не слабодушни; вие трябва да бъдете способни, даровити хора, а не посредствени, неспособни. Слабият трябва да се упражнява, да стане силен; бездарният трябва да се труди, да развие своите дарби, да прояви своя талант; неспособният трябва да работи, да стане способен. Усилия, труд и работа се иска от вас, няма защо да се обезсърчавате.

И тъй, вложете в умовете си мисълта да бъдете силни. Да бъдеш силен, това не значи да се изнасилваш, но да се повдигнеш. Който има сила да повдигне себе си, ще има сила да повдигне и ближния си. Който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Това са закони на Бялото Братство. Както постъпвате спрямо себе си, така ще постъпвате и към другите. Можете да говорите приятно, сладко – това нищо не значи. Ако изнасилвате себе си, сладките думи нищо не допринасят. Като се повдигне над себе си, човек едновременно се издига над обикновения морал. Той не се влияе от мнението на обикновените хора, нито от самозваните пророци, но сам изучава нещата, сам се домогва до Истината.

Много хора четат Евангелието, цитират Христовите думи, а някои се осмеляват да го изопачават. Те твърдят с голяма увереност неща, за които малко знаят. Отде са получили тези сведения? Чули ли са какво е говорил Христос? Ще кажат, че направо нищо не са чули, но им е предадено от Апостолите. Помнете: има доказателства за това, което е писал Христос. Има една архива, в която се пази великата, свещена книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички посветени ученици от Божествената школа четат от великото Евангелие, което Христос е проповядвал. Всичките беседи на Христа са напечатани в тази велика книга, дума по дума, както днес се произвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи, колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази книга. И тъй, първото нещо, което се поставя в това Евангелие, е следното: „Бъдете силни, защото Бог живее във вас!“ Защо? – Такъв е законът. Ще кажете: „Апостол Павел е казал, че когато човек е слаб, тогава той е силен и обратно, когато е силен, тогава, именно, е слаб“. Знаете ли, какво е искал да каже Павел с това? – Когато мисля като човек, аз съм слаб, но Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато съм силен, аз съзнавам, че Бог живее в мене. Като казвам, че Бог живее в мене, това пък е неразбрано. Вие още не сте проявени, как ще живее Бог във вас? В Писанието е казано: „Вие сте храм Божий“. Кое е храм Божий? – Душата, която е нещо велико. Сега ние градим малки храмчета, в които душата ще се смали. Вечното, безграничното тъй ще се смали, за да влезе в малкия храм на Любовта. Понеже душата знае закона, тя може да бъде гранична и безгранична в едно и също време.

Колкото е лесно за Бога да бъде безграничен, толкова е лесно да стане, заради нас, граничен и конечен. Когато кажат, че едно същество е конечно, аз разбирам, че величието, интелигентността и любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в това малко същество, за да опита неговите радости и скърби, да го повдигне, за да разбере величието Му. Това е най-великото и най-чудното в Бога. Този Бог, Който може да слезе до вашия уровен, оттам да ви повдигне и да ви направи като Себе си – Него аз ви проповядвам. Да бъдете силни като Него, да разберете живота на другите същества и да ги повдигнете, това е учението, което Христос е проповядвал. Оставете сегашния морал настрана и приемете новите принципи. Вложете ги в душата си, работете с тях, за да се почувствате силни и мощни, да претърпявате всичко.

И тъй, само онзи може да претърпява, който има търпение. Ученикът трябва да бъде търпелив. Какво означава търпението? Някой мисли, че като въздържа гнева си, е търпелив. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, но мъчение.

Търпеливият не се мъчи. Той е вътрешно богат и готов на всяко време да плаща задълженията си. Той има вътрешна сила, която му дава възможност да понася всичко с радост. Ще кажете, че търпеливият човек е мълчалив. Не всеки, който мълчи, е търпелив. Някой мълчи пред кредиторите си, защото не е готов да плати дълговете си, или не иска да ги плати, а не защото е търпелив. Той се мъчи, а не търпи. В школата мъчението се изключва. Докато сте вън от школата, можете да се мъчите, но влезете ли веднъж в школата, ще търпите, ще бъдете радостни и весели и ще понасяте всичко, което ви се случва, съзнателно и с Любов. Търпението се изпитва лесно чрез кредиторите. Дойде някой при вас и ви казва, че му дължите. Кажете ли, че ви обижда, че не му дължите нищо, вие не сте търпелив.

Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В това се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с Любов, досега светът щеше да бъде изправен. Днес повечето християни се занимават с въпроса, спасени ли са, или не. Според нас въпрос за спасение не трябва да става. Човек е спасен още с излизането си от Бога. Затова, именно, Бог го е изпратил на земята. Веднъж спасен, човек е дошъл да учи и да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.

Как се познава, че човек е спасен? – Чрез Любовта, която Бог отправя към него. Христос е проява на тази Любов. Кога майката храни детето си? – Когато се роди то. Докато е в утробата на майката, детето се намира в ембрионално състояние. Следователно и човек, докато е в ембрионално състояние, не познава Любовта. Щом се роди. Бог отправя Любовта си към него. За неродените още храната се приготвя, новородените се хранят с мляко, а въэрастните – с твърда храна. Колкото расте човек, повече блага го очакват. Значи, ако сте ученици, радвайте се на Божията Любов, която се проявява към вас. Това е най-великото състояние, когато Бог съизволява да се прояви като велик Баща на ученика и казва: „Синко, вземи книжката си и иди на училище“.

Вселената, с всички слънца и планети, представя предметно учение. Като я изучавате, вие ще обходите всички звезди, слънца и планети като екскурзианти. И в пътя си вие ще се срещате. След колко години ще се срещнете, това зависи от интензивността на вашата мисъл, от бързината на вашия влак. Можете да се срещнете след хиляди или милиони години, а може и след часове. Колкото по-бързо се движите, толкова по-малко неща ще видите. Ще минавате и заминавате през планетите и ще кажете, че нищо не сте видели. Ако се движите по-бавно, ще се спирате на всяка планета или слънце и ще ги изучавате. Тогава ще видите, че в междупланетните пространства има цели светове, за съществуването на които съвременните учени не подозират. Тези светове не могат да се видят със сегашните телескопи. Това са състояния, през които минава човешката душа. Когато Айнщайн казва, че няма време и пространство, той разбира състоянията, през които духът и душата минават.

Да се върнем към въпроса за силата. Вложете в ума си мисълта да бъдете силни. Съществуват закони, методи и правила за придобиване на сила. Внимавайте как ще използвате силата си – за вашето издигане, или за падането ви. Човек пада, когато изнасилва себе си. Следователно, ако се изнасилвате, ще ви се даде сила като на обикновен човек; ако се повдигате, ще ви се даде Божествена сила. Само Божията Любов е в състояние да запази силата, която е дадена за вашето повдигане. В този смисъл силен човек е онзи, който употребява силата си за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни; слаб човек е онзи, който употребява силата си за изнасилване, както на своите ближни, така и на самия себе. Страшно е да изнасилва човек себе си. Колкото и да е малка силата ви, прилагайте я за вашето растене, както житното зърно, поставено при добри условия, израства и дава изобилно плод. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Може ли малкото да бъде като голямото? В обикновената математика това е невъзможно, но в духовната и в Божествената математика частта е равна на цялото, и цялото – на частта. Това е противоречие за обикновената математика, но не и за живата, Божествена математика, дето отношенията не са механически, а органически. Значи слабият ще бъде силен и силният – слаб. Това подразбира мисълта, че частта е равна на цялото, и цялото – на частта. Кога слабият човек ще стане силен? – Когато живее според Божествените закони. И обратно, ако силният живее според човешките закони, непременно ще отслабне.

И тъй, бъдете силни, както е силен Бог. Силата е качество на Божествения Дух.

(Чете се темата: „Предназначението на петте сетива“.)

Тема за следващия път: „Предназначението на водата“.

Т. м.

7-ма школна лекция на общия окултен клас, 13 април 1922 г., четвъртък, Ст. София.

Силите на мозъка

Т. м.

Влизането на ученика в Божествената школа произвежда в него цяла метаморфоза. След като е прекарал известно време в школата и излезе от нея, той не може да се познае. Не е същият, какъвто е влязъл. Ще влезе като гъсеница, а ще излезе като пеперуда. Страхливият не е за школата. Тази е причината, дето в древността на страхливите не се е позволявало да влязат в школата. Малцина биха издържали на преобразуването, което става с тях. Да учите богатия скъперник на самопожертване, това е губене на време. Той казва: „Смисълът на живота е в парите“. Така и материалистът казва: „Животът е ценен такъв, какъвто си е. Изгубим ли тази форма, за нас всичко е свършено“.

Това, което ви говорих досега, е още встъпление към великия живот, за който се изисква съзнателна и сериозна работа. Това не се постига с бързане, както много от учениците правят. Те искат в една година да свършват по два класа, по-скоро да свършат гимназия и да заемат някоя хубава длъжност. Искат да достигнат известна заплата, за да си изработят и хубава пенсия. С това мислят, че са свършили всичко. И религиозните хора бързат да забогатеят в морално отношение, за да се представят пред невидимия свят, като нещо по-необикновено от другите хора. Но в тази школа не се позволява никакво бързане. И хиляди години да прекарате в школата, те са като един ден. Който не може да издържи един период от хиляда години учение, той не може да бъде ученик, нищо не може да свърши. Но това още не се отнася до вас, слушателите. За вас законът е друг. Един ден и вие ще бъдете ученици и тези правила ще се отнасят и до вас.

Една от задачите на ученика е да владее ума и сърцето си, т.е. своите мисли и чувства, своите сили и способности. Те трябва да бъдат под контрола на разумната воля. Който не може да придобие това, ученик не може да бъде. И да бъде в школата, нищо няма да научи. Различните народи в различните времена са имали различни методи за владение на ума и сърцето. Изобщо, методите на източните народи се отличават коренно от методите на западните народи. Ако почнете да изучавате всички методи, за да изберете подходящ за вас, вие ще се объркате, ще се намерите като в лабиринт. Много години ще минат, докато изберете специфичен метод за вас. Не е лесно да контролира човек силите на мозъка и на сърцето си.

Мозъкът е орган на мисълта. Затова ще се научите първо да владеете отделните центрове, като изразители на различните умствени способности. Това знаят посветените. За непосветените, обаче, мозъкът представя една мека маса, която се състои от сиво и бяло вещество, в което кръвта приижда периодически, във вид на приливи и отливи. Това е физиологическата функция на мозъка, но той има и друга функция. Ясновидецът вижда, че от мозъка излизат хиляди нишки в различни направления, по които минават различни течения. От мозъка тия течения отиват по цялото тяло. Те обхващат и мозъка, и сърцето. Оттук се явява различието между мислите и чувствата у човека. Не само това, но теченията на научната мисъл се различават от обикновената. Колкото по-силни са теченията в един мозъчен център, толкова по-голяма е неговата дейност. Който не разбира направлението на тези течения и не може да ги трансформира, излага се на опасност. За пример, теченията, които минават в задната част на мозъка, събуждат низшите чувства у човека и ако не може да ги владее, той изпада в големи изкушения. Ако ученикът не разбира, че причината е в самия него, той ще я търси вън от себе си. Той не трябва да се заблуждава, но да знае, че седалището на низшите чувства е в задната част на мозъка. Там живеят цели племена от низши същества, които влияят на човешката мисъл. И тъй, за да владее човек силите на мозъка си, има различни методи, които трябва да се прилагат правилно. Това не значи още, че в няколко дена или месеци може да се постигнат големи резултати. Ако след няколкогодишна усилена работа имате микроскопически резултати, това е голямо постижение. Радвайте се и на най-малките резултати. Няма по-голямо благо за човека от това, да владее силите на своя мозък, да регулира своите състояния и да пренася енергиите на мозъка от един център в друг. Това значи да има човек самообладание. От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да слага в действие и как да ги заставя да работят. При това не се позволява да пресилва нещата: за микроскопическа работа да предизвиква усилена мозъчна дейност. Микроскопическата работа изисква малки усилия. Ако имате една малка придобивка, ще я прецените правилно, без преувеличаване или намаляване. За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен. Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си. За да не изпада в противоречия и разочарования, ученикът трябва да знае какво задължение има всеки ден и как трябва да го свърши. В Божествената школа всяко нещо е точно определено. Ако ученикът от обикновените училища знае програмата си за всеки ден, колко повече това трябва да знае ученикът на Великата школа. Дето ходи, той вижда нещата ясно. Той не може да каже: „Каквото Бог даде, това ще стане“. Ние трябва да изпълним всичко, което Бог ни е възложил още при създаването на света. Той е поставил силите на човешкия мозък в хармония. Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията в мозъка. Те са подобни на червеи, които изяждат плодовете на дърветата. Първоначално тщеславието като сила е било на мястото си. Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога. Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност. Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите. Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност. Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие.

Тщеславният сам се хвали, а горделивият очаква другите да го хвалят. Външно горделивият се представя скромен, но с вътрешно желание, да покаже, че като него няма друг. В облеклото си е скромен, в обходата – също, но със скрито желание да обърне внимание на окръжаващите. Ако искате да го познаете, опитайте се да турите някого на неговото място. Веднага гордостта му ще излезе на лице. От гордостта е произлязла завистта.

Горделивият не може да търпи пред него да хвалят другиго. Ако чуе да се говори за някой учен или за някой добродетелен човек, той казва: „Не ми говорете такива работи. Този човек не е толкова учен, както го представяте, нито онзи е толкова добродетелен. Няма добродетелни хора в света“. Даже и за Бога ще намери да каже нещо, с което да отрече качествата, които Му приписват. Гордостта се проявява най-много между религиозните хора. По-горделиви от тях няма. След религиозните идат учените. Следователно, искате ли да видите гордостта, проявена в своите високи върхове, търсете я между религиозните и учените. Опасно чувство е гордостта, особено в окултната школа. За да не се промъкне вътре, на вратата са поставени няколко сита, но въпреки това тя пак се промъква. Тя е чувство, с което ученикът най-после се справя. В митологията се казва, че горделивият сам изяжда децата си. Чуе ли, че някой е учен, религиозен, добродетелен, той се скрива от погледа на хората и се измъчва от завист. Да има възможност, с един замах той би отрязъл главите на всички хора, за да остане неговата да стърчи над тях. Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинско себепознаване. Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм.

Какво означава хармонията в човека? – Съгласуване на силите му. Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ? – Любовта. Тя е единствената сила, която хармонизира, т.е. настройва нещата. В музиката си служим с два ключа: виолинов и басов. Който познава тези ключове, може да чете и да разбира музикалните произведения. В школата и учителят, и ученикът трябва да си служат с ключа на Любовта. Който не разполага с този ключ, нищо не може да постигне. Всички мисли, чувства и постъпки на човека трябва да се определят от ключа на Любовта. Това значи да се съгласува човек с великите Божии закони като единствено неизменни и вечни.

Има две влияния в света: влияние на Божествените закони, което иде от възвишения свят; влияние на земните закони и сили, като електричество, магнетизъм и други от низш характер. Тук се отнася влиянието на низшите същества върху човека. За да избегне влиянието на земните закони, човек трябва доброволно и съзнателно да се подчини на влиянието на разумните, Божествени закони. Затова при влизане в Божествената школа ученикът трябва да се пази от низши, животински влияния. Като чувствителен, той лесно се поддава и на добрите, и на лошите влияния. Докато не разбира още силите на своя мозък, той не може да регулира теченията, които идат от центъра на слънцето и от центъра на земята, не може и да ги различава, поради което лесно се поддава на низшите сили и изпада в трудни положения. Като се разгневи някой, казва: „Ще ми се да хвана някого, да метна едно въже на врата му, да го одуша“. Отде иде това желание? – От паяка. Той хваща мухите и пеперудите, омотава ги в паяжината си и ги задушава. Друг някой има желание да бодне неприятеля си, да го отрови. Така постъпват скорпиона и змията. Следователно дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на низшите животински влияния. Поддавате ли се на низшето, без да искате, можете да вършите престъпления. Ще кажете, че от Бога е наредено да има низши и висши светове. Наистина, светът, с всички свои прояви, е създаден от Бога, но всяко живо същество според степента на развитието си се движи в своята област на сили и енергии. Като разумно същество човек трябва да се намира под влияние на разумните сили в Битието. Задачата на Великите Учители се свежда именно към това, да определят посоката, в която човечеството трябва да се движи. Като изучава посоката на своето движение, човек се домогва до Истината, която е толкова необходима за човешкия ум, колкото светлината за неговите очи. Както слънчевата светлина и нейните лъчи са необходими за физическия свят, така Истината и нейните лъчи са необходими за умствения и за духовния свят. Истината, както светлината, има два вида лъчи: бели и черни. Белите лъчи отговарят на положителната страна на Истината, а черните – на отрицателната ѝ страна. Който не е готов да възприеме и разбере Истината, може да попадне под черните ѝ лъчи, с които си служат черните братя. Коя е причината за съществуването на Белите и на черните братя? Първоначално е съществувало само едно братство, една посока на движение, един метод на работа. Колкото повече се усложнявал животът, толкова повече посоки на движение се явили. В желанието си едни членове от братството да господстват над другите, те решили да вземат друга посока на движение, с което се отклонили от общия ход на живота. Те възприели методите на черните лъчи, затова се нарекли „черни братя“. Другите, които запазили посоката, която първоначално им била дадена, възприели методите на белите лъчи на Истината и на светлината и се нарекли „бели братя“. Черните братя следват пътя на черното слънце, а белите братя – пътя на бялото слънце. Черните и белите лъчи на светлината се сливат, но въпреки това запазват поотделно свойствата си. Те се различават по вибрациите си: черните имат груби вибрации, а белите – нежни, меки. Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили. Вярващият, религиозният не трябва да казва, че ще запази вярата си, ако е волята на Бога. Бог никога не желае злото на човека. Следователно Той всякога дава условия на човека да запази не само вярата си, но и знанието, и свободата, и силата си. Който вярва, той е надясно и се приближава до Бога. Който не вярва, той е наляво и се отдалечава от Бога.

Помнете: двете течения, двата вида лъчи минават както през слънцето, така и през човешкия мозък. Човек трябва да знае през кои области на мозъка минават белите лъчи и през кои – черните, за да може да се справя с тях, да ги трансформира. Например, ако в мозъка ви нахлуват научни мисли, те ще обхванат специфични центрове в предната част на мозъка; ако нахлуват религиозни мисли, ще обхванат горната част на мозъка, в която взимат участие специфични религиозно-морални мисли и желания. Ако се разгневите, ще се събуди енергията около ушите – център на разрушителните способности в човека. Ако гордостта се прояви повече, отколкото трябва, в задната част на мозъка ще се яви едно болезнено напрежение. Всичко това е излишно. Положително знание е нужно на човека, за което трябва да си служи с положителни методи. Положителното слага в хармония всички сили на природата.

Всички сили, които минават през мозъка, имат своето велико предназначение. Според това, какви сили минават през мозъка, центровете биват положителни, които възприемат положителните, белите лъчи на Истината, и отрицателни, които възприемат черните лъчи на Истината. В първия случай човек има възходящо, повдигнато състояние – стремеж към Бога, а във втория случай – низходящо състояние, т.е. отдалечаване от Бога. И при това положение човек може да има стремеж към Бога, но несъзнателен, неразумен. Той се проявява като фанатик, човек на форми и обреди. Ако днес ходи от една черква в друга, пали свещи, прави поклони, на другия ден ще го видите, че извършил някакво престъпление. Според него, колкото едното е в реда на нещата, толкова и другото. Обаче Божественото учение изключва всички престъпления. За да не изпада във фанатизъм и в отрицателни състояния, човек трябва да разпределя мозъчните си енергии правилно, да не допуща да се натрупва в някой център повече енергия за сметка на други центрове. Проявите на физическия мозък имат отражение в астралния и в умствения мозък. Следователно, ако физическият мозък не функционира правилно, това се отразява в мозъка на другите два свята, дето човек преживява нещата по обратен път. Затова е казано, че човек не живее за себе си. Това, което става на физическия свят, има отражение и в останалите светове.

И тъй, първото нещо, което се изисква от ученика, е да владее силите на своя мозък. За да постигне това, той трябва да се справи със своите стари навици. Ще кажете, че търпеливият лесно се справя с навиците си. Важно е къде трябва да прояви търпението си. Има случаи, когато търпението произвежда обратни резултати, а тук се изисква такова търпение, което да произвежда положителни резултати. За пример, някой търпи, отстъпва на този, на онзи, и в резултат умът му постепенно отслабва. Ние препоръчваме търпението само тогава, когато умът постепенно се укрепва. Предприемайте само такава работа, която усилва дейността на ума и на сърцето ви. Ако прилагате методи, те трябва да бъдат изпитани не само от другите, но и от самите вас. Например, англичаните и американците си служат с някои методи на индусите и вместо положителни резултати те получават отрицателни. Всеки народ, всеки човек трябва да си служи с методи, които отговарят на самите тях. Това са методите на природата. Те са естествени и безопасни. Вън от мисълта за Бога, като най-разумно същество, което има предвид всички живи същества и им помага, не търсете друг метод за регулиране силите на своя мозък.

Следователно сутрин, като станете от сън, помолете се на Бога и започнете да мислите за Него, като вечна Любов, вечна Мъдрост и вечна Истина. Мислете за Него, че е благ, не се гневи, не отмъщава, не прави погрешки. Каквито погрешки виждате в света, те са човешки. Всичко, което Бог е създал, е добро. Като държите тази мисъл в главата си, вие регулирате силите на своя мозък. Това значи правилна връзка на човека с Бога. Свържеш ли се с Бога, ти можеш вече да владееш силите на ума и на сърцето си. Това подразбира поговорката: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Да се свържеш с Бога, това не значи, че изведнъж ще потекат енергиите от Него към тебе. Ти само ще предизвикаш да започнат да текат енергиите от Бога, но те ще минат през същества от по-високо развитие и постепенно ще слизат надолу, докато стигнат до твоя ум. Като възприемеш теченията, които слизат от възвишения свят, ти се свързваш с тях и започваш да живееш според Божиите закони. Това значи регулиране и владеене силите на човешкия мозък. Приложете този метод като един от най-добрите, най-безопасните и най-леките. Той е наречен „метод за свързване с Бога“ или „метод за възстановяване на хармонията между човешките души“. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва, от една страна, да хармонизира силите на своя организъм, а от друга – да се хармонизира с окръжаващите. Да възстановите хармония помежду си, това значи да имате взаимно почитание едни към други, да знаете, че сте разумни души, в които Бог е вложил ум и сърце, с които да работите. Някой от вас може да се е окалял, това нищо не значи. Който разбира законите, не обръща внимание на калта. Ученикът няма право да съди. Като види, че някой се окалял, ще го очисти, без да каже дума, с която да го осъди. Даже Учителят не съди. Той вижда погрешките на хората, но мълчи, нищо не говори за тях, никого не съди. Когато хората сами видят погрешките си и понесат техните последствия, тогава Учителят казва: „Не е този пътят, по който вървите. Върнете се назад!“ Хората, у които религиозното чувство е слабо развито, са големи критици. Благоговейното чувство у тях е слабо развито. Тази е причината, поради която те лесно се разочароват. Като правех научни изследвания и измервания на човешкия череп, дойдох и до българина. Религиозното чувство в него е слабо развито, по-добре е милосърдието, а най-добре е твърдостта и упоритостта. Поради отсъствието на религиозното чувство, както и на чувството на благоговение, българинът няма голямо уважение и почитание към жената. И жената-българка няма особено уважение и почитание към мъжа.

Който иска да бъде ученик, трябва да се повдигне над обикновения уровен и да забрави, че е мъж или жена. В школата се приемат души, които имат братски отношения помежду си, а не отношения на мъже и жени. Ученикът трябва да бъде образец във всяко отношение. Че някой имал недостатък, това не трябва да ви интересува, не трябва и да го виждате. В школата всеки ще носи „любовни очила“, през които ще вижда само добрата, светлата и положителна страна на нещата. Ние съдим за нещата по техните вътрешни подбуди или по резултатите им. Теслата и брадвата, например, вършат пакости, но вършат и добри неща. Как ще си нацепите и нарежете дърва за огнището, ако нямате тесла и брадва? Обаче, ако накълцате с брадва или с тесла едно живо дърво и го лишите от условия за растене, вие не сте постигнали целта си. Не бързайте да се произнасяте за нещата, преди да сте видели резултатите. Вие ще започнете от дялането на дъски, но ще внимавате да изкарате нещо добро. Накрая, като видите резултатите, всеки сам ще се произнесе за своята работа.

Мнозина търсят лесен начин за тониране силите на своя мозък, но по-лесен начин от свързването с Бога няма. Като станете сутрин от сън, помислете една–две минути за Бога, че е вселюбещ, всемъдър и свеблаг. Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще бъдете готови за работа. Този е първият и най-лек метод. След него има още много методи, които постепенно ще изучавате. Те са специални методи, които ще ви се дадат така, както ангелът дойде при Корнеил, хвърли светлина в ума му и каза: „Повикай Петър, той ще те научи на същественото“. Когато човек възприеме същественото, тогава ще дойде неговият Учител да му даде нужните правила за живота.

Упражнение: Две седмици наред, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, ще мислите за Бога по една–две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг“. Като правите упражнението, ще си отбелязвате в едно тефтерче часа и резултата, който имате. Ако някой път забравите да направите упражнението, ще си отбележите в тефтерчето, че сте пропуснали. Ще бъдете искрени към себе си, няма да се стеснявате, че сте пропуснали. Ако искате да минете, без да отбележите нещо, вие се държите за стария метод. Новото изисква от човека искреност и справедливост. Ще кажете, че можете и без това упражнение и ще направите една молитва, която ще замести упражнението. Според мене по-добра молитва от тази няма. Няма по-велико нещо за човека от това, да мисли за Бога, че е вселюбещ, всемъдър и всеблаг. Като мислиш, че Бог е Любов, сърцето ти ще се стопли. Като мислиш, че е всемъдър, ще дойде светлина в ума ти. Така ще придобиете светлина в умовете си, чистота в сърцата си и Истина в душите си. Светлината ще ви даде знания, чистотата – сила и стремеж, а Истината ще ви направи свободни.

И тъй, който иска светлина в ума си, да мисли, че Бог е всемъдър; който иска топлина в сърцето си, да мисли, че Бог е Любов. Като придобие топлината, с нея заедно ще дойде и чистотата. Как стават дрехите ви чисти? – Като се перат с топла вода. Без топлина няма чистота. Като правите упражнението, ще дойдат при вас старите ви учители да ви нашепват: „Поспи си още малко, няма защо да разваляш съня си. Не е време за ставане и за мислене“. Не се подавайте на такива нашепвания. Напротив, при първото пробуждане веднага започнете да мислите за Бога, като разумно същество, като Любов. Ако пропуснете този момент, мъчно можете да се тонирате. Щом се събудите, направете упражнението и повече не лягайте. – „Ако часът е един след полунощ?“ – Който е спал добре, ще се събуди между три и четири часа. Който не е спал добре, той може да се събуди в един или в два часа. Тогава и да направи упражнението, няма да се ползва много, защото не си е доспал. Аристократите пък, които лягат късно, не спят добре и се събуждат сутрин от 7–10 часа, не могат да правят упражнението. На обяд ще правите упражнението преди 12 часа, а не след 12. И на работа да сте, пак можете да го направите, никаква пречка няма да срещнете. Ако сте чиновник при строг началник, пак можете да го направите. Ще топнете перото си в мастилото, ще повдигнете погледа и мисълта си нагоре и ще кажете: „Бог е всемъдър“. Ще помислите една–две минути за това, без да ви забележи някой. Който има добри условия, може да употреби 5 минути за размишление. Домакинята може да направи упражнението и като готви. – Изобщо, няма сила, която може да попречи на упражнението.

Като правите опита, вие помагате за възстановяване на вътрешната и външната хармония между вас. Ако сами не я възстановите, ще дойдат сили отвън, които ще я наложат. Добре е вие сами да я възстановите, да не чакате чужда помощ. Добрият цигулар сам нагласява цигулката си и започва да свири. Който не е дошъл до хармонията на тоновете, той очаква на другите. Ще дойде някой отвън да му нагласи цигулката, и тогава той ще свири. Бъдете майстори-цигулари – сами да настройвате цигулките си и да свирите така, че да задоволите слушателите си.

Като давам упражнението, някои искат да останат на „особено мнение“. В школата не се допуща никакво „особено мнение“. Такива не са готови за ученици. Те ще останат вън, докато се справят с особеното си мнение. Значи, когато искате да вземете нещо от школата, нямате особено мнение, а когато трябва да дадете нещо, ще останете на особено мнение. Това не се позволява. За да ви помогна, и аз ще взема участие в упражнението. Много пъти съм го правил, ще го правя още две седмици, заедно с вас. За да не употребявате много време за записване на преживяванията си, ще отбелязвате накратко, с една буква. Ако изпитвате любовно чувство, ще го означавате с буквата „Л“; ако придобивате сила, ще пишете буквата „С“ и т.н. Вие сами ще намерите начин за кратко отбелязване на мислите и чувствата, които придружават упражнението. Бъдете внимателни, да не пропуснете времето, което ви се определя за упражнението. Ако сега не го направите, друг път не може, изгубено е времето. За всяко нещо природата определя точно време. Не използвате ли това време, ще чакате с години, да дойдат същите течения, същите вълни в природата, да ви подемат. Ще чакате, ще хлопате на вратата, но ще ви се отговори: „Затворено е, не можете да влезете“. Ще кажете, че ще се ползвате от онези, които са правили упражнението. Да мислите така, това е все едно да възприемате отразената слънчева светлина, която е минала през 10 огледала. Който прави сам упражнението и на време, той възприема слънчевата светлина направо, както иде от слънцето, без никакви огледала, и затова се ползва от нея. За да възрастне идеята, която е вложена в упражнението, нужно е вода. Да прочетем тогава няколко теми за водата.

(Чете се темата: „Предназначението на водата“.)

Т. м.

8-ма школна лекция на общия окултен клас, 20 април 1922 г., Ст. София.

Правила за живота

Т. м.

(Чете се темата: „Предназначението на водата“.)

За следващия път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател. Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите. Кой какво казал, не е важно. Всеки трябва да мисли. Това се изисква от онези, които влизат в Божествената школа.

Какви са условията на създаване на мисълта? За да се създаде мисъл, нужни са противоположни полюси. Ако и двата полюса са натоварени с отрицателна енергия, човек не само не може да мисли, но постепенно започва да забравя – той губи паметта си. Всъщност противоположните полюси подразбират разнородни енергии: положителна и отрицателна. За пример, омразата произвежда повече отрицателна енергия, която поглъща положителната и причинява студ. И при това положение може да се роди мисъл, но не онази възвишена мисъл, която върши работа. В икономията на природата съществува следния закон: всеки обект трябва да извърши известна работа. Следователно и омразата има смисъл, но ако причината ѝ е основателна. Няма ли съществена причина за омразата, човек сам си пакости. Как? – Енергията на омразата се връща към своя причинител. Такъв е законът. Всяка енергия, отправена в пространството, след време се връща към онзи, който я е произвел.

Следователно, искате ли да произведете една мисъл, трябва да имате два противоположни полюса в ума си. Това се постига, когато човек се освободи от всички мисли, които не са в хармония с неговия вътрешен стремеж. При това положение човек нищо не печели. Какво печели търговецът, който отглежда прасета? Един ден всички прасета се заразяват и умират. Не само че нищо не печели, но губи. В умствения свят не се позволява да се хранят мисли, които, подобно на прасетата, се заразяват и умират. В умствения свят не се допущат кочини, в които да се хранят съответни мисли. Който се осмели да съгради една такава кочина, ще изгуби капитала, разположението и времето си. За да внесете една мисъл в умовете на хората, нужни са специални условия. Добрите условия помагат за нейното растене и развитие. Иначе мисълта ще заглъхне, както е заглъхнало житното зърно, паднало между камъните. Представете си, че учителят развива една научна мисъл пред учениците си, мнозина от които се намират при лоши условия. Един от тях е гладен, три дена не е ял; вторият е жаден; третият – не си е доспал; четвъртият е болен, страда от равматизъм. Какво ще разберат от тази лекция? – Нищо. Гладният ще мисли за хляб, жадният – за вода, недоспалият – за сън, болният – за болката си. Малцина следват мисълта на учителя си и се ползват от нея. В края на краищата ще запитате защо хората не се поправят, защо пропадат различните духовни школи? На тези въпроси отговарям: Обществата не се изправят, школите пропадат, защото хората носят в умовете и в сърцата си различни недъзи, от които трябва да се освободят. Ако не се освободят от изопачените мисли и чувства, нищо не могат да постигнат.

В една евангелска църква пасторът проповядва на своите слушатели. Един млад момък влиза в събранието и сяда на чина до една млада, красива госпожица. Тя го поглежда и му подава Евангелието да чете, като му посочва един от стиховете. Той чете: „Бог е Любов“. След това той подава Евангелието на младата мома, като ѝ посочва къде да чете. Сега тя чете: „Да се възлюбим“. Тя му посочва друг стих: „Възлюбете се един друг“. Проповедникът развива своята беседа, а те се разговарят чрез стихове от Евангелието. Като се връщат у дома си, питат ги какво е говорил проповедникът, но нито тя знае, нито той. И двамата си казват: „Какво ние си говорихме, знаем, но какво говори проповедникът, не знаем – нищо не чухме“.

Често съвременните хора изпадат в положението на нередовните ученици, на които Божественото говори отвътре, а те се занимават с въпроса за хляба, за водата, за съня, за болките си, или пък се разговарят чрез специални стихове от Евангелието. И това е необходимо, но ученикът трябва да знае кога да дойде в училището. Ако е гладен, жаден, болен или не си е отспал, да не влиза в школата; ако иска да се разговаря с приятеля или с приятелката си чрез специални стихове, пак да не дохожда в школата. Школата не е място за гладни, жадни, болни и недоспали ученици. Ако пък някои имат специални разговори, да останат у дома си, там да се разговарят. Такъв разговор става във всяка душа, но като влезе в школата, ученикът трябва да забрави всичко лично. Законите на Божествения свят са безлични, а не лични. Каквото знание и да имате, каквото обществено положение и да заемате, това се отнася до вас. Невидимият свят не се интересува нито от знанието ви, нито от общественото ви положение. Единственото нещо, което го интересува, това е вашето положение като душа. Разумните същества търсят само такива души, в които живее Истината. Като намерят такива души, те гледат каква светлина има в умовете им, каква топлина и чистота – в сърцата им и каква свобода – в душите им. Светлина, топлина и свобода са три елемента, които всяка душа трябва да има. Чрез тях човешката душа се свързва с разумните същества. Те гледат на човешкото знание и на общественото му положение като на забава. Това не е за упрек, нито за обезсърчение, но трябва да дойдете до съзнанието, да разберете, че пред вас стои велика наука, велико бъдеще, към които трябва да се стремите. Човек трябва да проникне във възвишения свят, за да разбере какво предсталява неговата наука. Само тогава той ще види смешното положение, в което се намира, когато набързо решава трудните въпроси за душата, за Бога. Какво правят мравките, когато някой учен постави лупата си близо до мравуняка и я насочи срещу слънцето? Като минават през фокуса на лупата, слънчевите лъчи запалват сламките в мравуняка. Това произвежда ужас сред мравките. Те мислят, че е избухнал пожар, и започват усилено да отделят мравчена киселина, да изгасят огъня. Ученият отстранява лупата и пожарът изгасва. Мравките се успокояват, мислят, че те изгасиха пожара. Никаква мравчена киселина не е в състояние да изгаси огъня, който ученият произвежда със своята лупа.

Следователно, както мравчената киселина не е в сила да изгаси пожара, който лупата на учения произвежда в мравуняка, така също няма сила в света, която може да изгаси Божествения огън в човека. Определен е моментът, когато този огън ще се запали във всеки човек. Той трябва да бъде внимателен, да не изпусне този момент. Веднъж запален, огънят трябва да се поддържа. Не всякога човек може да мисли, да чувства и да действа. Мислите и чувствата идат периодически. Волевите прояви също идат периодически. Като знаете това, спазвайте моментите на приливите, които идат от умствения или менталния свят, от астралния или сърдечния свят и от причинния или от света на волята. Който разбира законите на тези светове, разумно се ползва от техните приливи. Който не ги разбира, натъква се на ред пакости. Приливите на умствения свят причиняват пакости, каквито въздухът причинява. Знаете, че когато се срещат въздушни пластове с различна гъстота и температура, явяват се големи ветрове, бури и урагани, които къртят дървета, канари и др. Приливите на астралния свят пък причиняват пакости, подобни на водата. Там, дето горите са изсечени, при топенето на снеговете и ледовете потичат буйни води, които наводняват ниви, лозя и отнасят със себе си хора, добитък, къщи.

Пазете се от умствените и астрални приливи и отливи, да не би със своите дисхармонични мисли и чувства да изкорените всичко хармонично в себе си. С други думи казано: пазете се да не би човешкото да изкорени и отнесе проявите на Божественото начало във вас. Трябва да мине дълго време след това, да възстановите хармонията в себе си. Някой се разгневи, избухне и разваля отношенията си с хората, а после казва: „Съжалявам, че не можах да се въздържа“. Няма защо да се въздържаш, но трябваше да бъдеш умен, да не сечеш горите си. Сега ще чакаш най-малко 30 години, да израстат горите отново, за да те запазват от ветрове и наводнения. Не е лесно да се въздържа човек. Ред условия са нужни за това.

Изучавайте законите, по които стават приливите на мислите и на чувствата, за да се ползвате от тях. При това трябва да знаете времето, когато те стават. Понякога приливите на мисълта не се съвпадат с приливите на чувствата, а понякога се съвпадат. Няма по-голямо щастие за човека от това – да използва едновременно приливите на ума и на сърцето си. Не се поддавайте на стари навици да отлагате нещата, но бъдете будни, да използвате благоприятните условия на живота си. – Защо? – Защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина може да се предаде в определено време. Изпуснете ли времето, изпущате и това, което времето носи със себе си. Значи всяка истина може да се предаде в определено време и всяко желание може да се реализира при специални условия. За пример, ако между членовете в едно общество се яви Любов към музиката, в скоро време между тях ще се явят музиканти. Ако Любовта към музиката изчезне, с нея заедно ще изчезнат и музикантите. Любовта, интензивното желание са условия за създаване на каква и да е дарба в човека. Дарбите не се създават изведнъж. Те не са нищо друго, освен събрана енергия в човешката душа в известна посока и то от стотици и хиляди години. Има случаи, когато за проява на известна дарба е нужна малка енергия, но ако човек не работи върху себе си да предаде тази енергия, дарбата му не ще се прояви. Който не разбира този закон, поглежда завистливо към даровитите хора и казва, че еди-кой си е даровит музикан, друг някой е даровит поет, учен и т.н. Тези хора са даровити, защото са работили в миналото, работят и в настоящето. Те заслужават това, което им е дадено. Нищо в света не се дава даром. Всяко нещо, което става, има свои причини.

И тъй, искате ли да развивате дарбите си, трябва да работите върху тях. Ще каже някой, че много време е нужно за развиване на една дарба. Колкото време да е нужно, ще работите. При това пазете следното правило: ако си пръв, върви бързо; ако си последен, върви бавно. Ако обърнете правилото, в смисъл, напред да вървиш полека, а назад – бързо, ти ще създадеш цяла катастрофа. Сегашните хора страдат именно от това, че майката и бащата, които са глава на дома, вървят полека, а дъщерята и синът, които са опашка, вървят бързо. Учителите вървят бавно, а учениците – бързо; свещениците вървят бавно, а паството бързо. Там, дето законите се прилагат в обратна посока, всякога стават катастрофи. Искате ли да оправите живота си, турете законите в права посока.

Един американски говедар пътувал със стадото си из степите на западна Америка. Американските говедари се различават от българските по това, че пасат стадото си на кон. По едно време отдалеч се задало голямо стадо от бизони, които вървели срещу него. Като видял, че те тичат, и той се обърнал и ударил на бяг. Защо препуска той? – Защото бизоните тичат след него. Ако той спре, бизоните няма да спрат и ще го завлекат заедно със стадото му. Такова нещо представят силите в природата. Когато видиш, че една природна сила се отправя срещу тебе, ще се обърнеш назад и ще препускаш с коня си, колкото сила имаш. Спреш ли, тя ще те завлече. Кой е конят? – Човешкият ум. Можеш ли да препускаш напред със своя ум, ще бъдеш спасен; останеш ли назад, ще бъдеш пометен.

В притчата за първото и последно място Христос поставя същото правило в друга форма. Той казва: „Когато те канят някъде, вземи последно място“. С други думи казано: Докато не знаеш защо те канят, каква работа се иска от тебе, вземи последно място. Ако си глава, домакинът ще те види и сам ще ти предложи първото място. Ако си опашка и седнеш на първо място, като дойде домакинът, веднага ще ти каже да напуснеш това място и да отидеш на последното. Не може опашката да бъде напред и да бърза, а главата назад и да върви бавно. Естеството на нещата не позволява да става объркване на местата. Ако си начело, работи с добродетелта; каквото намислиш да правиш, не отлагай, направи го. Ако си на опашката и решиш да напакостиш на някого, спри се, не бързай, ходи бавно. Само любещият, разумният, свободният, правдивият и добродетелният човек се движи бързо. Той върви напред и се движи с голяма скорост. Обаче неразумният, несправедливият, лошият, злосторникът се движи бавно. Ако ускори движението си, той първо ще причини вреда на себе си, а после на окръжаващите.

Когато умът и сърцето работят заедно и вървят в права посока, човек среща на пътя си големи препятствия. Колкото по-големи стават мъчнотиите и препяствията му, той трябва да знае, че е на прав път, и да върви напред, без да се спира. Спре ли се, като уморен пътник под някое дърво или при някой извор да си почине, той ще се простуди и ще закъснее в пътя си. Не е позволено на ученика да се спира под сянката на дърветата и да почива. Обаче той има право да изложи гърба си на слънце и да се пече. Светлината събужда човешката мисъл и я прави светла, ясна. Не е достатъчно само да се ползвате от благата на природата, но трябва да ѝ благодарите по някакъв начин. Как ще ѝ благодарите? – Ще украсите с нещо нейните цветни и плодни градини. Нищо не се дава даром. Вие живеете десетки години в къщите си – вашите тела, без да плащате поне малък наем. Знаете ли какви дългове трупате? Ще дойде ден, когато ще плащате задълженията си с лихвите заедно. За да не се намерите в затруднения, отправяйте всеки ден по една добра мисъл към природата. Добрите мисли представят за нея красиви цветя и доброкачествени плодове. Ако в продължение на 10 години изпращате по една добра мисъл на природата, вие ще превърнете нейните градини в рай. Най-добрият начин за плащане на дълговете е Любовта. Чрез Любовта човек може да изплати и най-тежката си карма. Обаче, който си служи с безлюбието, сам си пакости. Страшно е положението на ученика, ако обиди с нещо Учителя си. Това значи да огорчи Любовта. Това не се позволява на никой ученик, а особено на способния.

Кой ученик е способен? – Който разбира Учителя си и учи добре уроците си. Той слуша Учителя си, който преподава за създаването на света, за произхода на кармата и на полюсите, но не си прави илюзии, че всичко разбира и знае. Това са далечни въпроси, за които само онзи може да говори с точност, който е взел участие в създаването им. Ученикът слуша само, но не може да каже, че е присъствал при създаването на света, при създаването на кармата, както и при поляризиране на енергиите, за които въпроси само Учителят има право да говори. Като зародиш, всеки е съществувал при създаването на света, но той нищо не помни и не знае. Зародишът подразбира спящо състояние, в което се намират много хора. Който се е пробудил, знае вече кои сили да развива в себе си, за да подобри своя живот. Той знае как да повдигне ума и сърцето, за да се просвети и облагороди. Но и това още не определя смисъла на живота. Ти може да имаш просветен ум, благородно сърце и силна воля, и пак да умреш като човек.

Някои учени отдават голямо значение на волята и казват, че ако волята им е силна, могат да направят всичко, каквото пожелаят. Те са прави само в едно отношение, а именно: ако всички хора, или поне всички християни, работят в единство. Така ли е в същност? В света съществуват 500 милиона християни и всеки от тях прилага волята си за постигане на своя специфична цел. Колкото християни има, толкова различни воли има. Представете си, че 100 души учени се борят за една професорска катедра. Кой от тях ще успее? – Който има най-силна воля и може да я наложи на другите. Ако имаха единство помежду си, те щяха да изберат най-учения, а не онзи, който има най-силна воля. Единството подразбира приложение на волята с Любов. Малко хора са поставили за основа на живота си разумната воля, т.е. воля, която се управлява от Любовта. Време е вече хората да приложат своята разумна воля не само в своя личен живот, не само в България, не само в Балканския полуостров, но по целия свят. Не стане ли това, съдбата на цялото човечество ще бъде същата, каквато беше съдбата на Палестина.

Сега не мислете само за своята воля. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва да мисли за Божията воля или за волята на разумната природа, която го е допуснала в своя дом. Тъй щото, дойдете ли до Божията воля, т.е. до волята на Любовта, всички отрицателни мисли и чувства сложете на опашката, а вие застанете напред и се движете с голяма бързина. Какво ще стане с вас, със семейството ви, с народа ви, това не е ваша работа. Разумният свят има предвид интересите на индивида, на обществата, на нациите. Той носи условия за тяхното развитие. Като съедините вашата воля с Божията, вие се ползвате от приливите на умствения и на сърдечния свят. Ако вървите в разрез с Божията воля, вие отбивате приливите на двата свята и оставате в сушата на живота. Бъдете внимателни, да не отбивате благоприятните течения, в които живеете. Който не разбира благото, което тези течения носят, отрича всичко добро в живота си и казва, че може да живее и вън от школата. Вън от школата човек няма условия за развитие. Какво означава това? Земята е великата школа. Следователно вън от земята човек се лишава от онези условия за развитие, които могат да го направят гражданин на небето. Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи, да се приготви за небето. Там не приемат прости хора. Хиляди и милиони години ще прекара на земята, но ще го заставят да учи. Колкото и да е упорит, ще се справят с неговата упоритост. Насила ще го заставят да учи, но пак ще учи. – „Не искам да уча.“ – Ще учиш! – „Не искам да изправя сърцето си; каквото е, такова ще остане.“ – Ако ти доброволно не го изправиш, ще дойдат външни сили, които ще го изправят. Има два начина за изправяне: или сам ще се изправиш, или други ще те изправят. Време е вече да започнем с малките опити. Първо ще поставим всеки на своето място: слабите ще турим на опашката, а силните – отпред, на главата, за да не стават катастрофи. Всеки трябва да бъде верен на себе си, да се откаже от всички чужди мисли и чувства, да се освободи от тяхното влияние. Мнозина се намират под влиянието на чужди мисли и чувства, поради което са като хипнотизирани. Те трябва да се събудят от хипнотичния сън, в който са попаднали, и да действат по своята разумна воля, която се управлява от Божията воля. Черните братя, които разбират законите на школата, всеки момент внасят смут в ума и в сърцето ви, да ви спъват. Щом видят във вас едно добро желание, те веднага влизат в ролята си и ви смущават. И тогава вместо доброто желание вие ще се скарате с някого, или ще заспите и доброто, което сте намислили да направите, пропада. Не е лесно да бъдеш господар на своите мисли и чувства. Ученикът трябва да работи в това направление, да бъде господар на себе си.

Будно съзнание се иска от всички. Молете се на Бога, да пазите съзнанието си всякога будно; ако пък сте заспали, да се събудите на време, да не пропуснете добрите условия. Псалмопевецът се моли: „Господи, сложи ми стража и отзад, и отпред, и на устата ми“. Устата е символ на Любовта. Значи той иска да има стража на Любовта, та когато я изяви навън, да бъде моментът благоприятен, да я използва разумно. От устата излиза словото, носител на Божията Любов. Чрез Любовта може да се прослави Божието име. Дето царува Божието Слово, там е истинската култура.

За да придобие новата култура, която иде от Любовта, от всички се изисква точност. Каквато работа предприемете, точни трябва да бъдете, до секунда. Като идвате в класа, също се изисква точност. Никакво закъсняване не се позволява. Всеки ще бъде на мястото си поне 5 минути преди влизането на Учителя. Чрез точността се развиват ценни качества. Който е точен, никога не може да изгуби благоприятните условия. Изпусне ли едно от тези условия, ученикът трябва да чака месеци и години, докато дойде отново същото условие. Нещата в природата стават по строго определени закони, там нищо не е произволно. Бъдете точни, заемете определеното място – на главата или на опашката, и вървете бързо или бавно според изискванията на законите. Важно е да вървите напред, с постоянство, без никакво спиране.

Т. м.

9-та школна лекция на общия окултен клас, 27 април 1922 г., четвъртък, 7:30–9 ч. вечер, Ст. София.

Символични и научни правила

Т. м.

Мнозина искат да бъдат ученици на Божествената школа. Какво се изисква за това? Само онзи може да бъде ученик на тази школа, който е готов да се откаже от обикновеното си разбиране за живота и за природата. Какво прави човек, като влезе в лодка? Той няма да ходи напред и назад, да се разхожда, както прави на сушата, но ще седне на едно място и ще се остави на лодкаря да го води.

Като излезе от лодката, ще постъпва по друг начин. Следователно влезе ли в Божествения свят, човек трябва да се откаже от стария начин на ходене, от старите си разбирания за морал и право. Земният морал е безморалие на небето; земното право е безправие на небето. Ако съберете всичката правда на земята, едва ли можете да образувате най-малката добродетел на един ангел. Сегашните хора трябва да бъдат смирени, да знаят, че не са достигнали още до онези добродетели, които произтичат от Любовта. Ще кажете, че човек живее и се движи в Бога. Това е вярно, но само за онзи, който мисли, чувства и действа като Бога. Не може ли да направи това, той е толкова далеч от Бога, колкото небето от земята. За да живее Бог в човека, последният трябва да е съгласувал силите в себе си.

Какво разбираме под думите „съгласие“ или „съзвучие“ и „несъгласие“ или „дисонанс“? Може ли съзвучието да се превърне в дисонанс и, обратно, дисонансът в съзвучие? Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство. Един добър цигулар дохожда при вас и започва да свири. Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите. Цигуларят се въодушевява и свири още по-хубаво. Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е. в съгласие. След известно време при вас дохожда втори цигулар и започва да свири. Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар. Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас. За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб цигулар трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо. Няма защо да се огорчава човек. Колкото и да е напреднал в известна посока, все ще се намери някой да го превъзхожда. Нищо друго не му остава, освен да се учи от него, да приложи неговите методи и да върви напред.

И тъй, работете, без да губите равновесието си и да изпадате в дисонанс. – „Не свирим ли и ние добре?“ – Свирите, но не като втория. И вторият свири добре, но не като третия. Който дойде последен, той свири по-добре от предидещите. Дойдете ли до десетия цигулар, вие влизате в закона на съвършенството. Числото 10 е закон на съвършенство. Работете върху този закон и вървете напред.

Представете си, че вие не сте слушател, както в първия случай, но млад, здрав момък, способен за физическа работа. Отивате при един богат господар да копаете на нивата му. Среща ви втори господар, по-силен от първия, и ви взима при себе си, да работите на неговата нива. Няма какво да правите, напущате първия господар, отивате да работите при втория, който е по-силен. Така се изреждат 10 господари, един от други по-силни, и всеки ви отнема от по-слабия господар. Трябва ли да се борите с господарите си? Ако сте разумен, ще научите един закон, че трябва да отстъпвате пред физическата сила. Опитате ли да ѝ се противопоставите, тя ще ви смаже.

Първият символ, за цигуларите, има отношение към астралния свят, дето съществува и съгласие, и дисонанс. Вторият символ, за десетте господари, има отношение към физическия свят, дето съществува повече дисонанс или разногласие, отколкото съгласие. Сега ще приведа трети символ, който има отношение към духовния или ангелския свят. Срещате един човек, който говори малко, но всяка дума е пълна със съдържание и смисъл. Пред него лежат 10 мъртъвци. Той изговаря само една дума и един от мъртвите възкръсва. За да възкръснат останалите 9 мъртъвци, дохождат още 9 души със същата способност, да изговарят по една дума и да възкресят по един умрял. И десетте умрели един след друг възкръсват. Ще се яви ли някаква дисхармония между десетте души, които са възкресили по един умрял? – Няма да се яви никаква дисхармония. Всеки възкръснал ще благодари на своя спасител. Значи в ангелския свят съществува закон на хармония и съгласие. Всяка изказана дума има смисъл само тогава, когато може да възкреси един умрял човек.

Ние употребяваме думата „умрял“ в духовен смисъл. За пример, срещате един скръбен, отчаян, безсърдечен човек. Той е готов да се отклони от пътя си, да вземе крива посока. В това отношение той е мъртъв човек. Ако можете само с една дума да го съживите, вие сте човек, който може да възкресява. Обаче в дадения момент вие можете да съживите само един човек. Останалите 9 души ще ги съживят други. За всеки даден момент работата на всеки човек е точно определена. Никой няма право да се меси в чужда работа. Всеки ще гледа своята работа. Ако си пръв, ще възкресиш един; ако си втори, ще възкресиш друг; ако си последен, ще възкресиш последния. След това ще се обърнеш към Бога, да благодариш, че си казал една дума на място. Затова Псалмопевецът казва: „Словото Божие няма да се върне при Бога, докато не принесе своя плод“. Едно семе принася един плод. Значи всяка дума ще принесе само един плод.

Желая ви, да срещнете този човек, който може с една дума да ви възкреси. Желая и вие да можете с една дума да възкресите мъртвия, да утешите наскърбения и да повдигнете падналия. Желая ви да получите благодарността на този, на когото сте помогнали. Не се състезавайте да бъдете първи във всичко, вие първи да оберете каймака на млякото, а за другите да остане айрана. Вземете си само по една лъжичка каймак, да има за всички. Всеки има право да си вземе по една лъжичка каймак. На онзи, който изяде всичкия каймак на Божественото мляко, думата му не е силна, не може да възкреси умрелия. Следователно всяко дело е добро, когато внася живот в човека. Мислете върху трите примера – за младия момък, за цигуларя и за онзи, който може да каже една мощна дума. Това са символи, които имат приложение в живота. Ще ги развиете като тема, да видите на какво можете да ги уподобите. Три теми, всяка седмица по една. Който не може да пише, поне да мисли върху тях. Те са символи, които ще ви ползват, както в живота, така и в науката.

Същевременно мислете и върху изречението, което Соломон е казал: „Има време за всяко нещо“. Разглеждайте проявите в живота, за да се убедите, че наистина всяко нещо става на определено време. Работете съзнателно върху себе си, като се пазите да не нарушавате хармонията в школата. Който не следи за хода на своите мисли и желания, може да наруши тази хармония и да излезе от релсите на своя живот. Ученикът е винаги пред лицето на Господа, затова трябва да внимава, да не се разсейва. Умът му трябва да е съсредоточен, да не губи правата посока на движение. Ум светъл, сърце топло и силна, разумна воля са условията, при които ученикът може да се домогне до вътрешни опитности. Това значи присъствието на Духа в човека, Който ще го научи на всичко, което е необходимо за него. Христос казва: „Едно ти не достига“. Това едното, именно, ще го донесе Духът. Придобиете ли, което ви недостига, вие ще оживеете. Желая ви да станете, да оживеете и да възкръснете.

10-та школна лекция на общия окултен клас, 2 май 1922 г., вторник, 7:30–9 ч. вечер, Ст. София.

Мястото на човека в природата

Т. м.

Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер. Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му.

Коя е причината за лошия характер на човека? Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място. Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им. Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.

Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.

Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото.

Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него. Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят. За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани. Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея. Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря. Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици. Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека.

Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място. Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти. В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод. Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?

И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата. Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. Ако придобие тези качества, пръв той се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.

Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също. Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви. Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда. Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка. Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.

И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока. Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин. На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?

Същият закон се отнася до идеите и чувствата на човека. Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени. Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете. Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности. В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат. Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са пътя на движение и развитие.

За да се развива правилно, ученикът трябва да анализира мислите си, да различава посоката, отдето идат те. Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване? – Нищо ново няма. Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят. И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните? Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят? Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома.

Достатъчно е да го уплаши един апаш, когато се разхожда вечер със своята възлюбена, за да избяга той пръв и да остави възлюбената си сама в гората. Геройство ли е това? Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват.

Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш. Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена. Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне. Ако е пълна с нещо и отворена, тя скоро ще се намери на дъното.

С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е. през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното. Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна. Това е символ, който трябва да държите в ума си. Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си. Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля. Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“. Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света.

Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят. Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия. По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа.

Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати. Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани. Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях. Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници. Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство. Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.

Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото. Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях. Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме. Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време. Вашето посещение не е на място“. Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове. Погледнете ли го само от един свят, то може да бъде на време, но може да бъде и без време.

Сега ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.

Т. м.

11-та школна лекция на общия окултен клас, 11 май 1922 г., четвъртък, 7:30–9 ч. вечер, Ст. София.

Необятната Любов

Т. м.

(Чете се темата върху една обична дума или едно обично изречение.)

Тема за следния път: „Най-големият недостатък“. Всеки да напише нещо за своя най-голям недостатък, без стеснение. Който не смее да признае или да опише своя най-голям недостатък, той никога не може да познае Любовта. Тя не е за праведните, нито за любещите. Любовта не може да люби сама себе си. Любовта е любов. Ти не можеш да любиш само затова, защото те любят. От Божественото гледище, ако искаш да любиш, това показва, че ти липсва нещо; и ако искаш да те любят, пак ти липсва нещо. Следователно и като любиш, и като те любят, ти си несъвършен. Ще кажете, че и Господ люби. Къде е писано това? Хората казват, че Бог е Любов. Някой пророк е писал, че Бог е Любов. Това остава за негова сметка. Обаче вие срещали ли сте се лично с Господа, да чуете от Него, че Той люби? Като хора с критически ум, вие трябва да разсъждавате, да съпоставяте нещата, за да дойдете до заключението, че който люби и когото любят, все им недостига нещо.

Сега аз говоря за любовта на физическия свят. Преди всичко вие трябва да знаете как се проявява Любовта на земята. Ако земната любов не познавате, как ще говорите за небесната, т.е. за великата Любов? Виждали ли сте тази Любов? Знаете ли как се проявява тя? Можете да философствате за нея, но това не е достатъчно. Покажете ми двама души на земята, които през целия си живот са прекарали в мир и любов. И светиите даже не са живели постоянно във великата Любов. Колко пъти те са излизали от рамките на Любовта! Докато станат истински светии, те много пъти са нарушавали закона на Любовта. В края на живота си, когато разрешат задачите си на земята, едва тогава проявяват Любовта. Тъй щото, когато говорите за Любовта, разбирайте тази Любов, която се проявява на земята, а не на небето.

Мнозина казват, че любят някого. Какво чувство ще се роди във вас, ако вашият възлюбен пренебрегне любовта ви? – Огорчение. След това ще се озлобите, ще му дадете гръб и ще си кажете: „Да става, каквото ще“. С това въпросът се свършва. Павел казва: „Любовта не отпада“. Ако вашата любов отпада, истинска ли е тя? Любов е това, което издържа на всички изпитания, на всички човешки грехове. Казано е за Христа: „И понесе греховете на хората“. Това е Любов. Любов, която не може да издържи на греховете на хората, не е никаква любов. Само грешният се нуждае от любов, а не праведният. Каква нужда има праведният от любов? Каква нужда има силният от любов? Бог има ли нужда от любов? Той не се нуждае от любов. Слабите същества, които искат живот от Бога, първо те очакват на Неговата Любов. Бог се занимава с важни работи, но дава ухо и към зова на слабите и немощни същества. Те казват: „Ти ни даде живот, Ти ще ни упътваш с Твоята Любов“. Бог поглежда към тях, усмихва се и им помага.

Любовта е единствената сила, която изправя всички погрешки на хората. Понякога, като види погрешките си, човек изпитва недоволство и не може да се търпи. За да се търпи, той търси друг някой, по-грешен от себе си. При всичките си погрешки човек трябва да се търпи и да се обича. Да обичаш праведния, това е в реда на нещата; да обичаш себе си, когато си най-грешен, за това се изисква голямо геройство. Да обичаш богатия, силния, учения, здравия, това е в реда на нещата. Така обичат всички хора, светски и религиозни. Защо обичат богатия? – Защото могат да вземат нещо от него. Защо обичат здравия? – Защото е зряла круша, от която могат да си късат сладки, зрели плодове. Затова обичат и силния, и учения. Аз не вярвам в такава любов. Утре ще изгубиш богатството, силата, здравето, учеността и светостта си и ще те изхвърлят навън като непотребна вещ. Защо не обичате слабия, грешния, невежия и болния? – Защото няма какво да вземете от тях.

Съвременните хора говорят за Бога, за небето, за Любовта, мислят, че всичко знаят и, въпреки това, постоянно се запитват: „Какво ще стане с нас? Какво ни очаква в бъдеще?“ – Каквото сте днес, това ще бъдете и в бъдеще. Бъдещето ви се определя от настоящето, от сегашните ви мисли и чувства. Някой слуша какво му се говори и преподава, но търси да намери нещо скрито в думите на говорителя, за да го предаде. И предателството не е лошо, но ако става от любов, от убеждение. Като любиш, ти ще изслушаш човека и ще видиш, че няма нищо опасно в думите му, заради което трябва да се предаде. Ако любите човека, ще го познаете и ще разберете, че няма нищо опасно в него. – „Какво да се прави със злото?“ – Ще се учите от него. – „Кога се родило злото в света?“ – Когато се родила Любовта. Злото е дошло заедно с Любовта. – „Защо Бог, Който е съвършен, допусна злото в света?“ – Бог допусна злото за уравновесяване силите на доброто. Злото е горчив корен, без който растението не може да се развива. Както горчивите сокове хранят растението и дървото, така и горчивините в човешкия живот се всмукват от корените му, за да хранят ума и сърцето, които дават сладките плодове на неговия живот.

За да разбере Любовта в нейната пълнота, човек трябва да мине през всичките ѝ степени, като започне от първата, най-долна степен. Първата степен на Любовта е неразбраната любов, т.е. омразата. Кога любовта се превръща в омраза? Представете си, че една майка има 5–6 деца. Тя обича всички, но едно от тях обича най-много. Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома. Значи дето е Любовта, там се явява и омразата. Ако децата разбираха защо майката обича това дете повече, нямаше да се яви омразата. Това показва, че омразата е резултат на неразбраната любов. Неразбирането на нещата внася сянка. Как ще се примирят децата помежду си? Като се махнат сенките на Любовта, т.е. когато несъвършената любов се превърне в съвършена. Любов, която има сенки, е несъвършена. Любов без сенки е съвършена. Съвършената Любов подразбира безгранична светлина. Който влезе в тази среда, чувства се сам, без никакви образи; и той даже няма да има никакъв образ. Може ли при това положение да изпитваш някаква омраза? Ти ще бъдеш тих и спокоен, външно и вътрешно, ще разбереш какво значи абсолютна свобода. Само при това положение ще изпиташ присъствието на Любовта. Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи. Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание да впримчи една душа, да я ограничи, като ѝ сложи юлар и я подкара с остен, да му върши работа. Това ограничение или обсебване на образите хората наричат любов. Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си, да не предизвикват никаква експлозия. Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие. Всяка погрешка е барут, който произвежда лоши последствия. Затова и като любиш, и като те любят, ще бъдеш крайно внимателен. Следователно, щом дойдете до някоя форма или до някой образ, ще бъдете крайно предпазливи, да не предизвикате някакъв взрив. Ето защо човек трябва да въздържа езика си, да има добра обхода с всички живи същества, никого да не обижда.

Любовта на физическия свят е любов на образи и форми. За да не нарушавате хармонията между тях, ще бъдете внимателни в мислите и в чувствата си, в думите и в обходата си. Как постъпвате към онзи, когото обичате? Към него вие сте крайно внимателни, разговаряте се сладко, думите ви са меки и топли. За вас той е красив, добър човек. За другите, обаче, той е грозен, лош. Как е възможно един и същ човек да бъде и красив, и грозен? Тази преценка зависи от мярката, с която човек си служи. Според тази мярка, нещата биват относителни и абсолютни. Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло. За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата си. Ако предизвикаш с нещо коня, и той ще те ритне с копитата си. Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на относителното зло. Зъбите, рогата и копитата са за защита, но те имат и друго предназначение. Щом влезете в областта на доброто, ще видите какво е истинското им предназначение.

Казано е, че Любовта примирява всички противоречия. Наистина, за да се домогне до Божественото учение, човек трябва да се е справил с противоречията си. Дойдете ли до Любовта, трябва да гледате на нея като на велик принцип, в който няма никакво зло. Ще знаете, че в Любовта няма никакви форми, никакво съдържание и смисъл. Ако приемете, че в нея има форми, като естествено последствие на тях ще дойдат съдържанието и смисълът. Дето са формите, там е и злото. С други думи казано: Когато вечното се ограничи, ражда се злото. Ето защо, на Любовта трябва да се гледа като на принцип без форми, без съдържание и без смисъл.

Всички хора, особено религиозните, казват: „Трябва да се обичаме, да бъдем милосърдни, да бъдем внимателни едни към други“. Въпреки това хората още не се обичат, не са милосърдни, нито внимателни. Те обещават да направят много неща за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни, но постоянно отлагат. Защо? – Срещат големи препятствия, които не им позволяват да изпълнят обещанията си. Една от причините за препятствията се дължи на факта, че хората не искат да признаят своите недостатъци. Докато не признава недостатъците си, човек живее в ограничения. Щом ги признае, той се освобождава. Ще кажете, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. В идеален смисъл това е вярно, но в действителност не е така. Достатъчно е човек да се погледне с очите на ясновидеца, за да разбере колко далеч стои от своя първообраз. Тъй щото, когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние не разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек. С това се обяснява защо понякога човек се чувства разширен, с особено просветление на ума си, като че целият свят е негов, но след малко време изгубва това състояние и слиза до стъпалото на своя обикновен ум. Със своя ограничен ум и с ограниченото си сърце той не може да задържи Божествените мисли и чувства, които са го посетили. Ученикът трябва да различава тези състояния, за да не изпада в илюзии, нито да се надценява, нито да се подценява. Божественото учение разполага с методи за трансформиране на енергиите в човешкия организъм. Щом енергиите се трансформират, и съзнанието на човека минава през големи промени.

Докато се държи за сегашното си съзнание, човек не може да се развива. И в рая да влезе с това съзнание, той пак ще излезе навън, или най-малко, отново ще потъне. Сегашният човек е толкова тежък, че не може да издържи на райските условия. Каквото става с камъка, поставен на морската повърхност, това става и с човека, който влиза неподготвен в пределите на рая. Който мисли, че с материални работи може да влезе в рая, той е на крив път. Материалното остава на земята. Като влязат в духовния път, хората одухотворяват своите нужди и казват, че мислят за Бога. Малко хора мислят за Бога. Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната действителност, да видите себе си и да се познаете. Кой художник може да работи в тъмнина? Човек е художник, който рисува картината на своя живот, за което трябва да има светлина, да вижда нещата ясно.

Знаете ли на колко епохи е послужила материята, от която са направени нашите мозъци? Знате ли, че в тази материя именно са вложени недостатъците на човечеството? Миналите поколения са оставили своите нечистотии в нея и са отишли на другия свят. Материята, от която са направени нашите тела, е тор за духовния свят, но ние трябва да я преработим и изчистим, както растенията пречистват и обработват почвата, в която живеят. Тази е причината, където човек изпитва един постоянен гнет, като че нещо го задушава. Ако материята беше девствена, никога не бихме чувствали този гнет. Съвременните лекари отдават много от неразположенията на човека на утайките, които се намират в неговото тяло, затова търсят начини за пречистването му. Нечистата кръв е причина за болестите, неразположенията и погрешките на хората. За да оправдае погрешките си, някой казва, че „ангелът му е слаб“. Ангелът ви не трябва да бъде слаб. И вие, като търговеца, трябва да знаете точно с какъв ефектив разполагате и какъв кредит отговаря на него. Всеки човек има известно количество чисто злато, но има и нещо, което не е злато. Ценно е само златото, останалото нищо не допринася. Всеки трябва да знае с колко злато разполага, за да си нарежда сметките добре. Какъв смисъл има да правите оборот с милиони, а да разполагате само със сто хиляди лева чисто злато? Хората могат да кажат за вас, че сте милионер, но вие всеки момент можете да се изложите. Някой минава за добродетелен човек, за светия, за учен, а всъщност той разполага с малък ефектив. Всеки момент състоянието му се открива, докато един ден се разкрие и всички видят фалшивото положение, в което се е намирал. Има хора, които минават за прости и бедни, но те са искрени, открито казват колко злато имат в касата си. Който иска да бъде ученик, трябва да се откаже от своите изопачени разбирания, от изопачените си мисли и чувства. Ако не желае да се откаже от старите си разбирания и продължава да мисли само за удоволствия, той ще остане назад, да вика след онези, които са го изпреварили.

Защо не трябва човек да се удоволства? В удоволстването има една голяма опасност, а именно, там влиза насилието. Няма по-страшно нещо от насилието. Всеки, който се е опитвал да изнасили Любовта, не е успявал. Който се е опитвал да изнасили Бога, той сам се е разрушавал. Какво значи, да изнасилва човек Бога? Когато изнасилва себе си, своята душа, човек изнасилва Бога. И когато изнасилва ближния си, пак изнасилва Бога. Голямо напрежение изпитва човек, когато си служи с насилието. Той се намира в положението на чрезмерно изопната тетива. Днес се опъва, утре се опъва, докато най-после се скъса – не може вече да издържа. След това идат страданията.

На какво се дължат страданията? – На голямото напрежение на човешкия ум и на човешкото сърце. Те се намират под голям натиск, на който не могат да издържат. Какво ще стане с вашата къща, ако всеки ден пренасяте голямо количество злато от единия етаж в другия? Ще дойде ден, когато къщата ви ще се събори. Такова е положението на сегашните хора. Умът и сърцето им се намират под непосилния товар на мисли и чувства, с които не могат да се справят. Голямо богатство са човешките мисли и чувства, но за онзи, който знае как да се справи с тях. Който не знае, трябва да раздаде това богатство на бедните. Христос казва: „Който не е готов да раздаде всичкото си имане на сиромасите, не може да бъде мой ученик“. Сега и на вас казвам: Раздайте имането си на сиромасите, да не отидете заедно с него на дъното на морето. Ако светът не се оправи, няма да се мине дълго време и той, заедно със своето богатство, ще се разруши и ще се намери на дъното на морето. Затова, именно, Бялото Братство работи усилено, приготвя хора за нова култура, за новия живот. Те се готвят да напуснат старата къща, с претоварените от богатство етажи, и да влязат в нов свят, с нови условия и живот.

Ще кажете, че сте готови да се примирите, да простите дълговете на вашите длъжници. Готови сте, но само когато неприятелят ви дебне, обикаля къщата ви. Щом се отдалечи от вас, вие веднага се обръщате към длъжниците и казвате: „Ще платите всичко, каквото ми дължите“. Така постъпват някои религиозни. Те се молят на Бога да прости прегрешенията им, разкайват се, обещават, че ще изпълнят волята Му и като им прости, всичко забравят. Те отново се обръщат към своите длъжници и казват: „Платете си дълговете!“ Каква любов е тази, която днес обещава, утре не изпълнява? Съвършена любов ли е това? Любов, която не е в състояние да заличи греховете на хората, не е истинска Любов. Това е първото качество на Любовта. Бог казва: „Ще залича греховете на хората и няма да ги споменавам, и ще изтрия сълзите от очите им“. Силата на Любовта се заключава, именно, в това, че може да заличи греховете на всички хора, да ги утеши и повдигне. Само така ще дойде мирът в света. Това означават думите на Христа: „Когато брат ти сгреши пред тебе и се обърне да ти иска прошка, прости му, преди да е залязло слънцето“. Преди да е залязло слънцето, ти трябва да си се помирил с него. Мъчно е да прощаваш, било на себе си, било на своите ближни. Какво се иска от ученика? – Да прощава. Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си, спомен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това на мястото, където са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то за онзи, който те е обидил и когото мразиш.

Това се отнася до учениците, а не до външните хора. Ученикът трябва да има такава Любов, с която да заличи първо своите прегрешения. Страшно е положението на човека, който се мъчи от спомена за някое свое прегрешение от миналото или от сегашния си живот. Той се моли на Бога да го избави от тези спомени, но никой не го чува. Защо? – Защото той иска само да се освободи от мъчнотията си, без да плати нещо. Плащането подразбира изправяне. Ще се изправиш, няма да грешиш, както по-рано, и с това ще платиш. Не си ли готов да платиш, ти лъжеш себе си, но лъжеш и другите. Това не се позволява. В никаква форма лъжата не се прощава. Ще излезе домакинята на двора с царевица в ръка и ще започне да вика: „Къти-къти-къти“. Ще се съберат кокошките около нея и тя ще започне да пипа ту една, ту друга, докато хване най-тлъстата и каже: „Моето пиленце, къти-къти-къти“. Докато сложи ножа на врата ѝ, все още се чува „къти-къти“, но щом влезе кокошката в тенджерата, никакво „къти“ не се чува. Мислите ли, че можете да вкарате някой човек в тенджерата си? Можете, но само онзи, който не мисли. Хората са обиколени само с „къти-къти-къти“, но за да не попаднат в своята тенджера или в тенджерата на своя ближен, те трябва да бъдат любещи, искрени спрямо себе си и спрямо окръжаващите. Всеки трябва да каже искрено в себе си: „Моята любов е в състояние да заличи всичките ми прегрешения“. – „При какви условия става това?“ – Любовта не се влияе от никакви условия. Тя няма предвид никакви правила. Тя превръща смъртното в безсмъртно. В който дом влезе, тя всичко очиства и преобразява. Види ли, че имате някакъв неприятел, тя го превръща в приятел.

Казано е в Писанието: „Не произнасяйте името Божие напразно!“ Бог е Любов. Следователно не произнасяйте името на Любовта напразно. Свещено е името на Любовта, затова не трябва да се произнася напразно. С нейното име се създаде светът. Който не е готов за Любовта и произнася името ѝ напразно, сам си създава нещастия, не само на себе си, но и на бъдещите поколения. Ако си готов, произнеси името на Любовта, за да създадеш около себе си един свят на хармония и красота, на светлина и великолепие, на мир и радост, на веселие и блаженство.

Мнозина мислят, че като слушат Учителя си, разбират какво им говори Той. Ако имат Любов в себе си, те разбират и виждат Учитетял си. Ако нямат Любов, нито виждат, нито разбират. Той може да им говори, но те не чуват. Те му говорят, но думите им не достигат до него. Ученикът разбира Учителя си само тогава, когато е във връзка с него, когато се стреми към великата, необятна Любов. Когато ученикът намери Учителя си, и двамата стават слепи, както за своите погрешки, така и за погрешките на окръжаващите. Докато е на земята, човек неизбежно се цапа, но същевременно той може да се чисти. Учителят се цапа от всички онези, с които има контакт. Този се докосне до дрехата Му, онзи се докосне, все ще го оцапат, но Той веднага може да се очисти. Външната нечистота лесно се отстранява. Меките и външно чисти ръце не показват, че човек е чист. Когато момата се измие, нагизди и облече с нови и чисти дрехи, това не показва, че тя е чиста и праведна. Но и работниците на нивата, които цял ден вдигат и слагат мотиката под силните лъчи на слънцето, не са нечисти и грешни. Нечистотата и грехът са вътрешни качества. Не е въпрос, кой е чист и кой не е, нито кой е грешен и кой не е, но всеки трябва да вземе тефтера на миналото си, да се въоръжи с Мъдростта и с Любовта като мощни сили на душата и да започне да заличава греховете си.

Някои религиозни казват, че с молитва всички въпроси се разрешават. Това зависи от молитвата. Как трябва да се моли човек? Като се молят, хората застават в различни положения: на колене, прави, с вдигнати или със спуснати ръце и т.н. Ако държи ръцете си нагоре, с допрени длани, човек крие нещо в себе си, не е открит пред Бога. След това той отваря ръцете си, с което иска да каже, че се отваря, нищо не държи за себе си. Друг пък се моли със спуснати надолу ръце, с което показва смирение. Това са положения, с които човек прикрива Истината. Който се моли така, не може да успява. Тази молитва не се приема. Вместо да вдигне човека, тя му причинява пакости. Разумните същества се отдалечават от онези, на които молитвата е изкуствена, понеже тя произвежда дисхармония в духовния свят. Никакви религиозни форми не са в състояние да подобрят човешкия живот. Казано е в Писанието, че Духът ще ни научи на всичко. Значи, когато Божият Дух, т.е. Духът на Любовта влезе в нас, Той ще ни научи да се молим. Той ще заличи човешките грехове. Силен е Духът, велика и необятна е Божията Любов, затова те са в състояние да заличите греховете на човечеството от памтивека досега. Обаче ти трябва да бъдеш внимателен, да не грешиш. Заличи ли Бог греховете ти, повече не греши. Ако продължаваш да грешиш, ти ще влошиш положението си – кармата ти ще стане по-тежка.

Сега ви оставям с желанието да проявите такава Любов, която да заличи погрешките ви. Не очаквайте да дойдат отвън да ви помагат, вие сами можете да заличите своите погрешки, да изчистите ума и сърцето си, за да приготвите условия за идването на Божия Дух във вас. Бог иска от човека чисто сърце, на което като на чиста книга да напише закона си. Пророкът казва: „Ще отнеме каменните им сърца и ще им даде нови сърца, на които ще напише своя закон“.

Като слушате да се говори за Любовта, не казвайте, че можете изведнъж да я приложите или че сте я проявили вече. Стремете се към необятната Любов, без да говорите за нея. Колкото повече говорите за Любовта, толкова повече изпадате в заблуждения. Тогава ще дойдат в ума ви чужди мисли, а в сърцето – чужди чувства и незабелязано ще правите погрешки. Това състояние е подобно на хипнотично, в което човек понякога изпада. Като излезе от това състояние, човек постепенно отрезнява и разбира, че с него е станало нещо особено, той е служил на чужди мисли и желания. За да се справите с положението си, приложете Любовта, която заличава всички погрешки, и вървете напред.

Който е влязъл в Божествената школа, трябва да бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в новата епоха – епохата на Любовта. Казано е: „Който издържи докрай, той ще бъде спасен“. През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява. Няма човек на земята, който да не бъде изпитан. Затова, именно, идат страданията и изпитанията. Блажени са тези, които издържат изпитите си. За тях е казано в Писанието, че те нито се женят, нито за мъж отиват.

Т. м.

12-та школна лекция на общия окултен клас, 18 май 1922 г., четвъртък, 8:30–9:30 ч. вечер,, Ст. София.

Правият път

Т. м.

Едно се иска от учениците: да приложат помежду си Любовта. Така те ще разберат, че страданията на едного са страдания на всички; и благата на едного са общи за всички. Ако не мислят по този начин, те се натъкват на мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. Всяка неразрешена задача огорчава Духа. Не е позволено на човека да огорчава Божия Дух. Приложете Любовта, за да не изпадате в ограничения, каквито светът налага. Това трябва да направите доброволно, а не с насилие. Ако не приложите Любовта, а само говорите за нея, нищо няма да постигнете. Много време трябва да работи човек с Любовта, докато престане да греши. Щом стане велик майстор, той вече не греши. На великия музикант не се позволява да прави погрешки. Вземе ли един фалшив тон, веднага трябва да го изправи. Животът е музика. Следователно, който е научил живота като изкуство, не му се позволява да греши, т.е. да взима фалшиви тонове. Истински музикант може да бъде само онзи, който има Любов. Ако искате да станете добри музиканти, има един метод за това: да живеете според закона на Любовта. Няма човек на земята, който не желае да живее добре, хармонично, да бъде щастлив.

Като ученици на великия живот, надпреваряйте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимна почит и уважение. Това са първите условия за прилагане на Любовта. Дом, общество или народ, в които присъства Любовта, имат благоприятни условия за развитие. Те създават мека, приятна атмосфера около себе си, която помага за работа и за учене. Щом изчезне Любовта, атмосферата се сгъстява и става тежка. В такава атмосфера човек се задушава, мъчно работи. Не е лесно човек изведнъж да приложи Любовта и да подобри състоянието си, но като се стреми, той постепенно ще постигне желанието си. Доброто желание оправя пътя на човека. Стремете се да се свържете с Първата Причина, с живата природа, откъдето ще потекат енергиите на живота.

Какво представя живата природа? Тя е Божият дом, от който идат всички блага в живота, по всички посоки и във всички области. Много пътеки има в разумната природа, по които текат енергиите на живота. Например, енергията за стомаха иде чрез храната, за дробовете – чрез въздуха, за очите – чрез светлината, за ушите – чрез живото слово, за носа – чрез аромата на цветята и т.н. Човек има много удове, чрез които приема енергиите на природата. Някой мисли, че може да приеме чрез устата всичко. Всеки ум възприема специфична енергия, но същевременно той може да възприеме различни енергии. Например, енергията на Любовта влиза и през устата, и през очите, и през ушите, и през носа. Обаче като влезе през устата, тя произвежда един резултат, през очите – друг, през ушите – трети, през носа – четвърти и т.н. При това различните хора възприемат Любовта по различен начин.

Всички хора говорят за Любовта, но можете ли да кажете какво е произвела тя във вас? Не е достатъчно да мислите, че познавате Божията Любов, но трябва да имате опитности от тази Любов. При това колко време е траяла Любовта ви? Само онзи може да говори за Любовта, на когото душата, духът, умът и сърцето са били напълно под нейно влияние. Любов, която обхваща само сърцето, не е истинска Любов. Тя е кратковременна. Божията Любов си служи с най-добрите методи. За да се прояви тя чрез човека, Духът трябва да работи дълго време върху физическото и духовното му тяло, да го подготви, да възприеме нейните енергии. Ако енергиите на Любовта минат през човека преди да е подготвен за нея, тя би го разтопила. Когато Любовта действа в човека, тя се нагажда според степента на неговото развитие и според състоянието на неговото духовно тяло. Като знаете това, не спъвайте Духа, Който работи във вас. Ако го спъвате, вие вредите на себе си. Той прекарва инсталацията на човешкия организъм. Докато не е завършена, вие нямате право да пипате нейните ключове. Страхът, съмнението, подозрението са сили, които развалят инсталацията. И в края на краищата човек се разстройва и разрушава организма си. Какво представляват страхът и съмнението? Те са отрицателни сили, които проникват в сърцето и в ума на човека. Страхът обладава сърцето, а съмнението – ума. Човек се страхува да не изгуби живота си преждевременно. Ако някой обещае да ти даде пари, но закъснее с няколко дена, ти веднага започваш да се съмняваш. Който се съмнява в хората, може да се усъмни и в Бога. Когато се съмнявате и в най-добрия си приятел, вие се съмнявате и в Божественото начало в него. Слушате, че той ви говори, но се съмнявате дали това, което ви разказва, иде от Бога, или от хората. Когато Божественото начало се проявява в човека, преди всичко той сам различава Божествените мисли и желания от човешките. Като дойдат човешки мисли в него, той ги слага наляво, Божествените – надясно. Той познава закона за подреждане на мислите и го прилага, първо към себе си, а после към ближните си. За да се справите със страха, трябва да го извадите вън от себе си, а на негово място да сложите Любовта. Значи страхът да стои вън, а любовта – вътре. Дойде някой при вас да иска пари на заем. Вие имате пари, можете да му услужите, но се страхувате, че няма да ги върне. Значи страхът ви кара да му откажете. Казвате му, че нямате пари. Същевременно вие нямате доверие в него. Защо не кажете Истината? Кажете, че имате пари, но нямате разположение да му услужите. За да не се страхувате, услужете на приятеля си като на брат, а не назаем. Който дава пари назаем, лесно разваля отношенията си с онези, на които е услужил. Като изучавате проявите на страха, ще видите, че той не се явява там, където Божествената Любов не действа, или на мястото, където се прекъсва. Всяко прекъсване на известна енергия произвежда страх, смущение и съмнение. Проявявайте навсякъде Любовта, за да държите страха вън от себе си. Като видите, че някой направил някаква погрешка, не го критикувайте, но приложете Любовта си към него – помолете се да се справи той с положението си. Това значи да бъде човек смел. Смелостта не е грубост. Смел е този, който може да каже истината с езика на Любовта.

(Чете се темата: „Най-големият недостатък“.)

Сега аз мога да купя недостатъците ви. Да купиш един недостатък на човека, това значи да го освободиш поне наполовина от енергиите на даден недостатък. Това може да направи само онзи, който ви люби. Същевременно всеки сам може да се справи с недостатъците си. – Как? – Като се влюби в тях. Щом се влюби, той ще ги прояви, ще си причини някаква вреда, която ще го застави да ги изправи. Всеки недостатък крие зад себе си някаква добродетел. Например, не е лошо да мислиш за себе си, но лошо е да се поддаваш на егоизма, който може да счупи гръбнака ти. Не е на място да си нетърпелив при добри условия, но при лоши условия може да бъдеш нетърпелив. Как ще търпиш, ако те гони неприятелят ти? В такъв случай ще бягаш, няма да търпиш той да те бие, а ти да се молиш. Кога трябва човек да търпи и да мълчи? – Когато е в морето. Отвори ли устата си, водата ще напълни дробовете му и той ще умре. Кога трябва човек да говори истината? – Когато е на суша.

Когато ви се дават задачи, вие трябва да ги изпълнявате точно, без коментари. Задачата, която ви дадох миналия път, е почти свършена. Тя беше със срок за една година, а вие я свършихте за две седмици и с това прибързахте много. Трябва да знаете, че всяка задача, която се дава в школата, свързва учениците със силите на разумната природа и те се ползват от нея. Колкото по-правилно е решена задачата, толкова по-голяма полза извлича ученикът. Велика задача е да отиде човек на Витоша нощем, когато всички хора спят. Той влиза в общение с Бога и придобива нещо. Ако нощта е тъмна, бурна, той уповава изключително на Бога и на себе си. Само така той може да се съсредоточи, да мисли право. Който избира лунна нощ, той уповава на светлината. Човек познава Бога и се свързва с Него само в трудни, тежки условия, когато е сам, изоставен от всички, без никаква външна помощ. Затова е казано, че вярата се усилва само при изпитания и мъчнотии. Затова, именно, се дават задачи на учениците, да се калят, да се справят със страха, да усилят вярата си. Човек расте и се развива при мъчнотии и страдания. Колкото по-способен е ученикът, толкова по-добре решава задачите си. И Учителят се радва на способните ученици. Те го разбират по-добре, затова Той им дава по-мъчни задачи. Те не вървят по утъпкания път. Някои мислят, че утъпканият път е по-безопасен. Напротив, той е по-опасен. Ето защо, при решаване на задачите си вървете по неутъпкания път, той е по-чист, девствен и безопасен. Като вървите по този път, ще имате по-големи придобивки.

Помнете: задачите, които ви се дават в школата, развиват смелост и решителност в ученика; здравето му закрепва, умът му се развива и той започва да мисли право. Смелият човек мисли добре, а не страхливият. Затова Белите братя изискват от вас вярност и точност в изпълнение на задачите. Една задача е решена добре, когато те са доволни от решението ѝ. Докато не останат доволни от вас, вие не сте я свършили: ще я направите един, два, три пъти. Ако са доволни от вас, и вие ще бъдете доволни от себе си. По-нататък ще ви дават задачи, да подобрите времето: ако е облачно, да стане ясно, да изгрее слънцето; ако е суша, да завали дъжд, да освежи и напои растенията. Това са задачи, които имат за цел да покажат на учениците, че в природата работят разумни сили и закони.

Опитите се правят не да задоволи човекът любопитството си, но да се увери в истината, че който люби Бога, може да постигне всичко, което желае. Този закон има отношение към доброто, а не към злото. Следователно, ако искаме да завали дъжд, ще изберем ден, когато има суша и всички се нуждаят от дъжд. Който работи с природните сили, трябва да знае, че не е позволено да се изразходва напразно Божествената енергия. Който престъпи този закон, ще носи последствията. Изучавайте природата с всички нейни форми – минерали, растения и животни. Това значи да проникне човек до великите Божествени тайни. Този е правият път на развитие, през който ще минат всички хора. Въпросът е само до времето, един по-рано, друг по-късно. Един от принципите на Бялото Братство е реализиране на идеята „Братство и равенство“. Това не подразбира заличаване на човешката душа, но проява на индивидуалността на човека, т.е. преминаване на съзнанието в по-висока форма. Не става ли това с всекиго? Като дете, човек е ограничен, безпомощен, нуждае се от грижите на родителите си. Съзнанието му е ограничено. Колкото по-добре расте и се развива, съзнанието му се разширява. Той става възрастен, с по-широки разбирания и възгледи за живота и природата. Но и при това положение, съзнанието му все повече се разширява, докато мине в друга форма, при по-добри условия за развитие.

Време е човек да се освободи от вътрешните ограничения, които го спъват. Това се дължи на преплитането, което е станало между хората от векове насам. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да се освободи от ненужните и неправилни връзки и да остане само една – връзката с Бога. Само така той може да решава задачите си правилно. Чрез тази връзка той ще научи закона за превръщане на положителните енергии в отрицателни, и отрицателните в положителни.

Сега, нека всеки от вас пожелае нещо съществено от мене – от материален, духовен и умствен характер. Кой каквото пожелае, да го напише на един лист. Всяко съществено желание се реализира. Стремете се към съществени неща, защото те са вечни и трайни.

Добрата молитва

13-та школна лекция на общия окултен клас, 26 май 1922 г., четвъртък, 11–12 ч. от. об., Витоша.

Изгрев и залез

Т. м.

Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа. Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез. Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана.

Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора. Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг. Това са относителни понятия, а не абсолютни. Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане. Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини. Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой. Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо? – Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса. Каквито усилия и да правите, вие не можете да измерите бързината на движението на тази точка, тя е неизмерима.

Според бързината, с която се движат различните същества, ние ги делим на устойчиви и неустойчиви. Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина. От това гледище охлювът е неустойчиво същество. Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред. Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост. За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност. Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва. И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си. Този човек е неустойчив, не може да се разчита на него.

Ако разглеждаме охлюва като машина, която върши някаква работа, ще я отнесем към несъвършените, първобитни машини. Може ли съвременният механик да си служи с такава машина? Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си. Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията! Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират. Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва. Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят. Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове. Охлювът, със своята неустойчивост и с мъчнотиите, които среща при най-малките препятствия, е дал възможност на човека да мисли, да търси начин за усъвършенстване на машината.

Сегашната механика е достигнала до положение да се справя с най-големите съпротивления, поради което машините са устойчиви и следват своя път на движение. Механиците си служат с голямо и малко напрежение, според препятствията и мъчнотиите, които се изпречват на пътя им. Значи несъвършенството и неустойчивостта на една форма дава възможност на природата да усъвършенства формите си, а на човека – да подражава природата и да усъвършенства машините, с които си служи в техниката. За да дойде до сегашното си съзнание, човек е започнал от най-ниското стъпало, когато е бил в съзнанието на охлюв. И едното съзнание е реално, и другото е реално, но голяма е разликата между двете съзнания. Като проследи пътя на развитието си от начало до края, едва тогава човек ще има понятие за нещата.

Който не върви в естествения път на развитие, не може да различи обикновената човешка любов от великата Любов. Достатъчно е да пием една чаша застояла вода и една чаша чиста, планинска вода, за да направим разлика между човешката и Божествената Любов. Човешката любов произвежда вкисване, недоволство, а Божествената прави човека доволен, силен, повдига го и го възкресява.

Да се върнем към идеята за изгрев и залез. Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си. Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот. Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава. Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание.

Като реалности, изгрев и залез съществуват само в съзнанието на човека. Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях. Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието. Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание. От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта. Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи. Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време. Когато Любовта посещава човека, той се намира в изгрева на своя живот; когато го напусне, той е в своя залез.

Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки. Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането. Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека. Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки. Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични. Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи. Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.

Човек трябва да различава истинската реалност от преходната. Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н. Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им. Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо? – Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.

От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта. Страшно е, когато нещата стават преждевременно. Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно. – „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае?“ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот. Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни. Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота? Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.

И тъй, който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви. Където ходи, Бог е с него. Той го придружава във вид на светлина. Това значи да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.

Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в тайните. За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност. Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час. Който влезе в школата с чисто сърце да търси Бога на Любовта, той ще Го намери и познае.

И тъй, младите, които са в изгрева на своя живот, трябва да изгреят; старите, които са на залеза, да залязат. Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава. След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади. Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава. След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме?“ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени.

Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа. Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим. Каквото каже Той, ще стане“. Това е детинско разбиране. Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето? Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там. Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.

Един американец, като измервал точно разстоянието от земята до луната, направил изчисление за колко време може да стигне една граната, хвърлена от земята до луната с определена дължина и под известен наклон. Като направил точни изчисления, той построил съответен уред, с който ще се хвърли гранатата в пространството и съобщил своите постижения пред голямо събрание от хора. Като го изслушали, двама души от публиката се явили кандидати за опита. Единият бил готов още в момента да влезе в уреда и да отиде на луната.

Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето. Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.

Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него. Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее. Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли. Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използва облагите на временния живот, ти си на крив път.

Кой човек, млад или стар, не се е разочаровал от този живот? Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания? Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво. Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко. Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума? Тя има своя ключ. Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете. Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите. Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас.

Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените. Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“. Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал. Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник. Има опасност да забравя занаята си“.

Когато Божият Дух започне да говори красноречиво у вас, ако вие се захласнете в истината, ще знаете, че тогава сте неуязвими за лошите духове. И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание. Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“. Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза. В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава? – Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев.

Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно. Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него. Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога. Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи какво да правите.

„Радвайте се и веселете се в Господа.“ Това желая на всички, на които гледам като на млади. Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад. Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад. Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство. Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите. Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза. Днес е точно обратно. Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.

Следователно вие имате възможност да работите тихо, спокойно, разумно, да прилагате великите Божии закони. Работете по методите на светлината. Работете като слънцето, което изгрява всяка сутрин и разнася своята светлина и топлина по целия свят – да радва и весели всички живи същества.

Т. м.

14-та школна лекция на общия окултен клас, 2 юни 1922 г., петък, 8–9:30 ч. вечер, Ст. София.

Природна хигиена

Т. м.

Всички хора разбират значението на думата „хигиена“ като наука за запазване на здравето. Като кажем „Природна хигиена“, ние разширяваме понятието „хигиена“, както разширяваме понятието „ученик“ – „ученик на Божествената школа“.

Обикновеният ученик и ученикът на Божествената школа се различават по степента на съзнанието си, а оттам и по своите възгледи за живота и природата. Така и обикновената хигиена се различава коренно от природната или естествената. Първата може да продължи живота на човека най-много до 120 години и като го изпрати в другия свят, да прекъсне връзката му с живота. Който е живял по правилата на Природната хигиена, продължава да живее и след като напусне земята. Тя дава правила за здравословното състояние на ума, на сърцето и на волята. Който живее по тези правила, има здрави мисли, чувства и постъпки. Слушали сте да казват за някой човек, че има болни мисли и чувства. Това показва, че има нещо болезнено в ума и в сърцето му. Значи освен тялото боледуват и умът, и сърцето, и волята на човека. Единственото нещо в човека, което не боледува, това е неговият дух. Ето защо, когато човек заболее, духът му прави усилия, напряга всички свои енергии да помогне на тялото, да се справи с болестта. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада. Само той остава бодър и силен да изправя повредите, които стават в човека.

И тъй, духът в човека представлява кормилото на неговата машина. Щом сте влезли в тази машина, ще държите кормилото и здраво ще пазите равновесие, за да свършите започнатата работа. От умението на човека да държи кормилото в равновесие зависи управлението на неговата машина и правилното решаване на задачите. Какво ще стане с вас, ако машинистът започне да се върти на различни страни, да гледа все към земята? Той се отклонява от главната цел и задачата му остава нерешена. Как ще реши задачата си един ученик, когато умът му не е на място? Какъв ученик е този, който се занимава със странични неща, които нямат нищо общо със задачите на училището? Тук се дават велики идеи и принципи за прилагане, а вие питате защо е казано така, а не иначе. Вие сте във въздуха, нямате време да разисквате върху странични въпроси. Апаратът ви трябва да се движи. Щом слезете на земята, може да философствате, колкото искате. Като казвам, че няма време за философстване, имам предвид задачата, която ви е дадена – да свършите училището. Учителят не е длъжен да отговаря на всички въпроси, зададени от ученика. Като отивате при Великите Учители, ще видите, че те повече мълчат. Ученикът задава въпроси, а Учителят мълчи. По отношение на Учителя някои ученици са като галени деца, само запитват, искат да им се даде всичко наготово. На такива ученици, особено, Учителят не отговаря. Че щели да се разсърдят, щели да се обезверят, да се откажат от учението, да напуснат школата, Учителят не се интересува за това. Истинският ученик не се сърди, не се отказва от желанието си да учи, не се обезверява. Той върви напред при всички условия, при всички мъчнотии и изпитания. Учителят казва: „Аз минах по тесния път на живота, изучавах всички закони, прилагах наученото, правех различни опити и така дойдох до положението, в което днес се намирам. Ако искаш да следваш моя път, трябва да изучаваш законите на Битието. Те няма да се изменят заради тебе. Ще учиш, ще прилагаш и ще вървиш напред без никакво отклоняване“.

Който иска да бъде ученик, трябва да се справи със своя изопачен ум и с изопаченото си сърце. С такъв ум и сърце той не може да направи стъпка напред, нито да повлияе на един устойчив и добре организиран ум. Освен на себе си, на никого не може да повреди, никого не може да спъне. Разумният върви по своя път и изпълнява Божията воля. Представете си, че в този момент от невидимия свят слезе комисия да прегледа работите на всички хора. Какво ще намери? Ако не намери много лоши работи, ще намери много нерешени задачи. Има задачи, които не търпят никакво отлагане. Дошъл е денят на тяхното решаване – те са на дневен ред. Например, на първо място е поставена задачата – определяне отношението си към Бога, към Първата Причина на нещата. Всеки трябва да си зададе въпросите: Обичам ли Бога? Имам ли Неговата Любов? Готов ли съм да Му служа, да пожертвам живота си за Него? Готов ли съм със своите мисли, чувства и постъпки да служа на своя ближен? Готов ли съм да възлюбя своя враг? Това, което се изисква днес от вас, не е ново. Още Христос, преди две хиляди години, е казал: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния като себе си; да възлюбиш и врага си“. Ще кажете, че не можете да изпълните Божествените закони, че не сте сигурни дали сте в правия път и т.н. Който мисли така, той разрушава първо себе си, а с това влияе и на окръжаващите. Не е позволено на човека да разрушава. Който влезе в школата, трябва да се откаже от отрицателните мисли и чувства, които рушат. Смирение се иска от вас. Всички ще минете по този път. Ще каже някой, че Учителят е обикновен човек, като другите хора. Външно Учителят е като всички: яде, спи, облича се, но какви възможности носи в себе си, никой не знае. Какви сили крие в себе си, никой не подозира. Той е дошъл на земята със съзнание да върши изключително Божията воля и да прилага Божието Слово. Той е свързан с Бога и никога не се отделя от Него. Който се съмнява в Учителя си, може да Го загуби завинаги, или поне за хиляди години. Щом се лиши от Неговата Любов, тогава ще разбере какво нещо е Учителят. Ще Го търси на небето и на земята, но няма да Го намери. Само онзи може да намери Учителя, който има Любов. Само той ще Го познае и разбере. Без Любов никой никого не може да познае. Любовта е първото условие за познаване на душите. Когато се обичат, хората се познават, имат уважение и почитание помежду си. Ако между учениците на един клас няма взаимно уважение и почитание, те не могат да се развиват правилно. Където е Любовта, там има растене и развиване; където Любовта отсъства, там са погрешките и престъпленията. Някои хора вършат тайно престъпления, да не ги види някой, и минават за благочестиви. Те се страхуват от хората, да не видят погрешките им, а забравят, че се намират под зоркото око на Бога, което всичко вижда. Това е велика истина, която трябва да знаете. Иначе ще вървите в кривия път, а ще си въобразявате, че сте на прав път. Ще кажете, че слушате Бога и вършите Неговата воля. Това е възможно, но Бог не се лъже. Той има начин, по който проверява доколко Го слушат хората, как Го разбират и дали изпълняват волята Му.

Едно се иска от ученика: да възприеме великата Истина на живота и да се проникне от готовността да я прилага. Това подразбира „готова душа“. Които не са готови още за великата истина, не трябва да се самоосъждат, но да се стремят да я придобият. Затова първата им работа е да освободят ума си от всички отрицателни мисли и сърцето си – от всички отрицателни чувства. Дадат ли път на отрицателното, те ще боледуват умствено и сърдечно. Много време трябва да се мине след това, докато очистят ума и сърцето си. Трябва да знаете, че с болни мисли и чувства не можете да възприемете Истината. Ето защо, човек трябва да възстанови хармонията в себе си, сам той да бъде доволен от постъпките си. Щом изпитва вътрешно доволство от себе си, и другите ще бъдат доволни от него. От ученика се иска и послушание. Като му дадат една Божествена задача, той трябва да пристъпи към решаването – без никакво „особено мнение“. Ще я реши по правилата, които са дадени. – „Може да се реши и по друг начин.“ – Ти ще я решиш първо по начина, който е даден, а после можеш да я решаваш и по друг начин. – „Може да се отложи тази задача за друг път.“ – Никакво отлагане не се позволява. Днешната задача ще решиш днес, утрешната – утре. – „Не мога да я реша.“ – Ще опиташ, и тогава ще говориш. Кажеш ли предварително, че не можеш да я решиш, ти изкушаваш и себе си, и ближните си.

Забележките, които ви се правят, трябва да се използват, да дадат своите резултати, за да ви подготвят да свършите работата, за която сте дошли на земята. Всеки човек има мисия, която трябва да изпълни. Ние сме в края на века, няма време за отлагане. Колкото и да е малка мисията ви, трябва да я свършите добре. При това ученикът трябва да знае, ако не в подробности, поне в общи черти, своята мисия. Щом знае каква мисия му е възложена, той ще насочи всичките си сили за реализирането ѝ и по този начин ще се свърже с разумния свят. Като се свърже с Белите братя, човек получава вътрешно прозрение да разбира какво се иска от него и как трябва да реши задачата си. Това прозрение се дава и през деня, и вечер, когато спите. По-добре е да го получите вечер, когато умът и сърцето са пасивни и не могат да внесат във вас някакво смущение и противоречие.

Един американец почувствал по вътрешно внушение да стане проповедник, но си казал: „Нямам разположение сега да проповядвам на хората. Не съм роден за проповедник. По-добре ще отида в Австралия, ще стана търговец“. Наистина, заел се той с търговия. Първите 10 години работите му вървели добре и той забогатял много. След 20-годишна работа в търговията се явила криза и той изгубил освен спечеленото, още и това, което вложил в началото. Като се видял в положението на краен сиромах, той решил да се върне към званието, което му било определено и станал проповедник. Какво показва това? Че вие можете да отлагате възложената от разумния свят задачи, можете и напълно да се откажете от тях, но в края на краищата ще ви заставят да изпълните мисията, за която сте дошли на земята. Сложете в ума си мисълта да свършите училището, да не отлагате. Много пъти сте започвали, както сега, но сте отлагали, без да свършите работата си. Животът ви е пълен с неразрешени задачи. В стремежа си да решите задачите си, вие ще се натъкнете както на много от вашите недъзи, така и на някои от общите недъзи на цялото човечество. За да се освободите от тях, трябва да знаете причината за произхода им. Ще кажете, че те се дължат на кармата. Това е общо казано. Важно е да знаете причините на вашите недъзи и да ги изправяте. Някой има бодър, силен ум, свободен от колебания и противоречия, затова мисли право. На някой умът се намира в болезнено състояние, затова не може да се освободи от противоречията. Умът му е залят от чувства; това му противодейства, той не може свободно да мисли. Като влезе в школата, вместо да слуша какво се преподава, той мисли за жена си и децата си; че няма достатъчно средства, няма пари за дрехи, за обуща. Не може да не мисли човек за децата си и за дома си, но трябва да освободи ума си поне за един час, докато е в школата. Каквото чуе и възприеме тук, ще му помогне да подобри положението си. При това пазете се да не станете крайно активни, да развиете в себе си повече електричество, отколкото ви трябва. Който има повече електричество, да го употреби за осветление.

Задачата на сегашния човек се заключава в изправяне на неговите недъзи. Например, съмнението е недъг, от който трябва да се освободите. Дават ви една задача, но вие се съмнявате в себе си и казвате: „Не мога да реша тази задача. Какво трябва да направите?“ Кажете си: „В себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам. Следователно, ако сам не мога да реша задачата си, ще се обърна към Бога, да я реша с Неговата помощ“. Някой прави заключения и за Бога от себе си. Той казва: „Аз греша, но и Бог прави погрешки“. Той е на крив път в своите разсъждения. Негова задача е да изправи погрешките си, да не греши и да не приписва своите недъзи и погрешки и на другите. Стремете се към придобиване на знание, без да мислите защо ви е то. Като живеете, ще разберете защо ви е знанието и как може да го използвате. Започне ли някой да се запитва защо учи, защо му е знанието, той е вън от школата, вън от философията на живота. Докато решаваш една задача, не питай защо трябва да я решиш. Втората задача, която е по-сложна от първата, ще ти покаже защо трябваше да решиш по-простата; третата задача ще ти покаже защо трябваше да решиш втората и т.н. Каквито въпроси и да си задавате, отговорът е един и същ. Каквато работа и да предприемете, имайте предвид вашето усъвършенстване. – „Защо говори човек?“ – За да се усъвършенства. Езикът му трябва да стане толкова мек, че всяка дума, която минава през него, да се отразява хармонично за човешкото ухо. Ако всички, които сте тук, имате меки езици, щяхте да създадете около себе си приятна и хармонична атмосфера. Същото има значение и за вашите мисли и чувства. Какъвто е ритъмът на мисълта, такъв ще бъде и на чувствата, и на езика. Това се отразява и върху мускулите.

Какво представят недъзите? Те са болезнени състояния на ума и на сърцето. За да се справите с тях, природната хигиена препоръчва приложение на разумната воля. Представете си, че някой от вас е обиден от свой съученик. Обидата е болезнено чувство. Как ще се справите с нея? По два начина: като приложите или неразумната си воля, или разумната. Ако приложите неразумната воля, можете да набиете добре онзи, който ви е обидил, но вместо да спечелите нещо, повече ще го озлобите. Ако приложите разумната си воля, ще се приближите до него, ще го хванете за краката и ще го вдигнете във въздуха. После ще го сложите на земята и тихо ще му кажете: „Ще се занимаваш ли с мене втори път?“ Той ще разбере, че има работа със силен и разумен човек и ще ви благодари, че не се отнесохте с него лошо. Отнасяйте се добре помежду си, защото над вас има по-силни същества, които могат да ви хванат за краката, да ви вдигнат във въздуха и да ви запитат: „Готови ли сте да учите, или не?“ Учене се иска от вас! – „Длъжен ли съм да уча?“ – Длъжен си. Ти носиш това задължение не от днес, но от хиляди години. Още с излизането си от Бога ти си поел задължението да учиш. Ти си започвал много работи, но не си ги свършил. Много задължения си поемал, но не си ги изпълнил. Колко задачи си започвал и все недовършени си ги оставял! Внимавай да не оставиш и днешната си задача недовършена. Достатъчно е да имаш искрено желание да решиш задачата си. Никаква сила не може да се противопостави на желанието ти. Решението на задачата се крие в самия тебе. Ако искаш да изпълниш Божията воля, и Бог има желание да ти помогне. Сега ще изнеса някои от недъзите, които препятстват на човека да се развива. Те са: завист, леност, бели лъжи, съмнение и т.н. Някой започне една добра работа, но веднага завистта на другите изпъкне на първо място. Те му казват: „Не се надигай толкова, без нас нищо не можеш да направиш“. Радвайте се, че е така и, вместо да им препятствате, дайте своето съдействие. Виждате, например, една птичка си прави гнездо, снася си яйчица и се готви да ги мъти. Вие разваляте гнездото ѝ, хвърляте яйцата на земята и казвате: „Ти трябва да знаеш, че зависиш от нас“. Така е, в дадения случай птичката е зависима от вас, но какво придобивате вие, като разваляте гнездото ѝ? Не само, че нищо не печелите, но губите: гъсениците ще се увеличат и ще трябва вие сами да ги чистите. Не ги ли очистите, те ще осакатят дърветата във вашата градина. Не е позволено на човека да разваля гнездата на птичките. Тъй щото, когато някой от вас започне една работа, съдействайте му морално и материално.

Следователно дайте възможност на всеки да се прояви свободно за каквото е способен, без да го спъвате. Ако някой иска да проповядва, нека се прояви свободно, от любов и съзнание към работата си, а не само да се покаже пред хората. Павел казва: „Мнозина проповядват не Христа, а себе си“. Да проповядваме Христа, това ше рече да проявим великия закон на Любовта, който ще сложи ред и порядък в света. Само Любовта е в състояние да произведе преврат вън и вътре в човека. Ще възразят някои, че Любовта не може да оправи света, но твоята ще го оправи. Колко майки и бащи са слагали тоягата върху гърба на своите деца, но не са ги оправили. Ние казваме, че светът ще се оправи с Любов, а не с тояга, която подразбира Моисеевото учение. Време е вече да се остави тоягата настрана и да се приложи Любовта. Мнозина са започнали вече с Христовия закон, но от време на време се връщат към Моисеевия. Там е тяхната погрешка. Правилно е да държите един закон: или Моисеевият, или Христовият. Ако започнете с Моисея, трябва да свършите с Христа, но в никой случай обратното: да започнете с Христа и да свършите с Моисея. Най-добре е, обаче, да започнете с Христа и да свършите с Христа.

Задача: В продължение на една седмица ще направите следния опит: всеки ще работи сам да изкара прехраната си. Ще си представите, че сте изпаднали в чужд град, между непознати хора, без пет пари в джоба си и трябва да работите, за да не гладувате. В това време ще уповавате само на Бога и на себе си. Ще приложите вярата си и ще тръгнете да търсите работа. Ако сте чиновник, каквато заплата ви се пада за една седмица, ще я раздадете на бедни, а вие ще останете без пари. В къщи, между домашните си, ще минете като чужденец, няма да се ползвате от това, което другите ядат. Вие имате право да ядете само от това, което спечелите през деня, но без да постите. Ще работите по 2–3 часа на ден, вън от задължителната ви работа, като чиновник или учител, но ще си изкарате прехраната. Ще отидете при някой свой приятел или познат и ще го помолите да ви даде работа, да му услужите: или вода да донесете, или дърва ще нацепите, или градината да полеете. Ако сте домакиня, ще кажете на приятелката си, че сте решили днес да я отмените в домашната ѝ работа: ще оперете дрехите, ще наготвите и т.н. За извършената работа ще получите поне един обяд. Може да отидете и при непознати, чужди хора, там да поработите няколко часа. Който реши да изпълни задачата, ще я направи, както му се нареди – при по-мъчни или по-лесни условия. Всеки ще пише в тетрадката си как е прекарал деня, при какви условия е работил, какви преживявания е имал. След това ще размишлява върху живота, върху отношенията на хората, за да извади някаква поука. Така човек ще опита силата на мисълта си, с която може да се справя и при най-мъчните условия. Ако си гладен, достатъчно е да отправиш мислено една дума към ухото на някой богат човек, за да разбере нуждите ти и да те нахрани. Важно е човек да знае как да предаде мисълта си и каква дума да отправи към онзи, от когото иска нещо. В едно село живял един чорбаджия, голям скъперник. Който влизал в дома му да иска нещо, веднага го изпъждал навън. Една стара жена, крайно бедна, стигнала до това село и влязла в дома на чорбаджията. Тя първо се ориентирала, да разбере от какво се нуждае чорбаджията, и схванала, че дъщеря му, младо момиче, било болно. Предложила услугите си, да го разтрие, както тя разбирала. Чорбаджията приел пледложението и я пуснал в стаята на болната. Старата жена се измила, стоплила ръцете си и разтрила момичето толкова добре, че предизвикала изпотяване. Момичето се почувствало по-добре, ободрило се и всички в къщи благодарили на старата жена. Чорбаджията заповядал да я нахранят и, на тръгване, щедро я възнаградил. Бабата знаела как да постъпи. Тя не разчитала на просия, нито на доброто сърце на чорбаджията, но на своите ръце, с които изкарвала прехраната си. Ако беше влязла да проси, чорбаджията щеше да я изпъди вън.

Ученикът трябва да има вяра в себе си, да знае, че може да се справи с мъчнотиите на своя живот. Като се натъкнете на някаква мъчнотия, кажете си: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов“. Щом изговорите тази формула в себе си, запитайте се: Мога ли в името на тази Любов да направя всичко, каквото желая? Мога ли в името на тази Любов да се справя с мъчнотиите си? – Мога. Щом кажете, че с Божията Любов можете да направите всичко, можете да изговаряте и формулата. Обаче за това се иска вяра в Бога и в себе си, упование на Бога и на своята душа. Какъв смисъл има да изговаряте формулата и да сте непримирими помежду си? Щом произнесеш формулата, всичко лично в тебе трябва да отстъпи. Ще кажете, че сте хора, че имате достойнство, имате лични чувства, няма да се оставите да ви тъпчат. – Има ли по-голямо нещо от Любовта? Какво по-голямо достойнство може да има за човека от това, да служи на Бога, т.е. на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

Следователно, като произнасяте формулата „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов“, бъдете внимателни, да не я опорочите. Който опорочи Божията Любов, приема своята заплата. Който не разбере Любовта, той е загубил всичко в живота си. Приемете Любовта в себе си, за да се пробуди съзнанието ви, да се просвети умът ви, да се разшири сърцето ви. Само така ще се освободите от дребнавостите на живота; само така ще се излекувате от всички недъзи и ще се почувствате здрави, бодри, обновени. При това положение ще възприемете Любовта и ще я прилагате в живота си. Днес всички хора минават през големи изпитания, за понасянето на които се иска сила, разумна воля и вяра. Божественото в човека се изявява навън като велика психическа сила, чрез която работи и побеждава. Призовете Божественото в себе си на помощ и работете с него. Без Бога няма успех.

Какво крие Божественото начало в човека? – Знание, сила, любов, разумност и т.н. Изобщо, всички възможности на човека се крият в Божественото Начало. Каквото прави учителят за ученика, това прави и Божественото за човешкия ум и човешкото сърце. Между учителя и ученика трябва да има допирни точки. При липса на такива учителят не може да предаде знанието си и ученикът не може да го възприеме. Това е все едно да пътувате в пустинята без капка вода, или ако има вода в някой дълбок кладенец, нямате въже, с което да пуснете кофата. Учителят е дълбокият кладенец, от който ученикът черпи знание. Но ученикът трябва да има конци, от които учителят ще направи въжето. Щом има кладенец с вода и въже, учителят ще извади вода, да пият всички. Това означават допирните точки между учителя и учениците. Такива трябва да бъдат отношенията между учителите и учениците. Такива са били отношенията между Христа и Неговите ученици. Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Учениците Му носеха конци, от които Той изплете въжето, с което вадеше знание от дълбоките кладенци на пустинята. В бъдеще Христос ще изпрати своите ученици да работят на земята, а Той ще проповядва отгоре. За да дойде на земята, Христос трябва да намери подготвени души, с високо съзнание, които веднага да Го познаят. Ако трябва да се повтори същата история, както преди две хиляди години, да доказва на хората, че е Син Божи, че може да лекува със Словото Божие, това е губене на време. Днес всеки човек трябва да създаде в себе си благоприятни условия за идването на Христа. Това не значи, че не познавате Христа. Мнозина познават Христа, но не работят в Негово име. Какво значи да работите в името на Христа? Всяка човешка душа е част от Христовата градина. Ако обичате Христа и Го познавате, посадете нещо в душата на своя ближен заради Онзи, Когото обичате. Като сеете в градините на ближните си, все едно, че сеете в Христовата градина. Превърнете Христовата градина на земята в рай; създайте благоприятни условия за Неговото проявяване. Вярвайте в себе си, вярвайте и в ближния си, че можете да постигнете това, което Христос иска от вас. Допуснете ли безверието в себе си, вие сами се спъвате. Няма по-голяма пречка в живота на човека от безверието.

Откъде иде безверието? – От външния свят. Ако човек е чувствителен и влезе в контакт с външния свят, той ще възприеме от него както доброто, така и злото; както се поддава на влиянието на положителните сили, така се поддава и на отрицателните. В това отношение ученикът е като гъба, всичко поглъща. Ако не знае законите, да се предпазва, той може да всмуче всичката отрова, която иде отвън. Ето защо, ученикът трябва да се свързва с положителните сили на Любовта, да се привлича само от доброто. Ако в Любовта проникне злото, ученикът моментално ще го изхвърли навън. Като придобие Любовта, ученикът става силен, може да издържа и на положителните, и отрицателните сили в света. Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е, от какво трябва да се пази и от какво не. Друг е въпросът, ако има опитности. Където влезе – в театър, в кафене, в локал, той веднага ще прецени хората, обстановката, условията и ще избере за себе си онова, което му е нужно. Затова казваме, че разкаяният грешник е за предпочитане пред големия праведник, който никога не е грешил. Като види греха, разкаялият се грешник отдалеч ще духа и ще бяга – парил се е той. Праведният ще каже: „Не познавам тази работа, но ще я опитам“. Той не подозира, че още при първия опит ще сгреши. Не съм против театрите, против драмите и комедиите, но казвам, че трябва да ги изучавате първо в живота, между истинските актьори, а после на сцената. На сцената има ефекти, а в живота ще срещнете действителността. Изучавайте първо действителността, а после подражанието на живота.

Когато говоря за Любовта като основа на живота, мнозина мислят, че знаят какво нещо представлява тя. Любовта е велик, необятен свят. На земята тя не е проявена напълно – едва е във въведението. Как ще я разберете, когато не сте дошли още до началото ѝ? Любовта е велик алхимически закон, който превръща елементите. Тя съдържа елексира на живота. Онзи, който прилага елексира на живота, не може да срещне на пътя си стена, която да не разруши, и врата, която да не отвори. За Любовта няма затвор, който да не се отвори; няма неправда, която да не се оправи, и смърт, която да не се замени с живот. Любовта е магическа пръчица, която прави чудеса. Христос я донесе на земята и каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. Щом вдигне тази пръчица нагоре, всичко оправя. Който дом докосне, веднага го преобразява. Всеки, който се докосне до магическата пръчица на Любовта, придобива нещо: ако е болен, ще оздравее; ако е сляп, ще прогледа; ако е глух, ще прочуе; ако е мъртъв, ще възкръсне.

Като говоря за магическата сила на Любовта, нямам предвид да ви правя светии. В един ден светия не се става, нито съвършен можеш да станеш. Едно се иска от ученика: да се освободи поне 75% от недъзите си. Ленивият да впрегне на работа своите енергии; критикът да престане да критикува. Задръжте по 25% от недъзите си, а изхвърлете навън 75%. Не е позволено на ученика да критикува. Който мисли, че знае много, нека изнесе знанията си пред света, всички да го чуят. А тъй, да се крие и да критикува, това не се позволява. Приложете Любовта като един от методите на природната хигиена, да се освободите от недъзите си. В първо време ще ги намалявате по малко, докато останат само 25% от недъзите ви, с които ще се справите впоследствие. За да се освободи от недъзите си, човек трябва да приложи волята си. Тук се изпитва волята.

Днес ви давам задача, да се справите с недъзите си. Не е лесно да се справиш със своите мисли, чувства и постъпки, които носиш по наследство от далечното минало. Ако сте жадни за знания, лесно ще се освободите от своите недъзи. Това е първата работа, която ви предстои. Ще вземете нож в ръка и ще прережете нишката, която ви свързва с недостатъците ви. Щом се освободите от тях, лесно ще възприемете новото. Само така ще имате правилни отношения към Първата Причина, към Учителя си и към своите ближни. Няма ли хармония между окръжаващите и самите вас, нищо не можете да придобиете. Където има хармония и Любов между душите, там съществува познанство, там има истинско приятелство.

Абсолютна чистота, абсолютна светлина, абсолютна свобода трябва да съществува между вас. Това изисква Бялото Братство от всички. Нека бъде идеал на душите ви абсолютната чистота, абсолютната светлина, абсолютната истина и свобода. Стремете се към този идеал, за да решите задачата, която разумният свят ви е възложил.

Т. м.

15-та школна лекция на общия окултен клас, 8 юни 1922 г., четвъртък, София.

Мисъл и действие

Т. м.

Тема за следващия път: „Влиянието на музиката в живота“. Сега в школата се приемат ученици от различни възрасти, с различна подготовка, поради което се явява известна дисхармония. Едни са по-напреднали, знаят повече; други са останали по-назад, но мислят, че знаят много. От всички се иска работа. Школата не е място за развлечение, но за работа и сериозна мисъл. За да развиете мисълта си, трябва всеки ден, поне по 5–10 минути, да размишлявате върху различни въпроси. Ако страдате от някаква болест, или имате известна мъчнотия, мислете върху тях, да намерите причината на страданията и мъчнотиите. Не е въпрос да търсите причините вън от себе си, в обществото, или в Господа, Който ви е създал. С това въпросите не се разрешават. Лесно е да хвърлите вината за своите нещастия и мъчнотии на другите. Това и животните правят. Като ги нападне някое същество, по-силно от тях, те се крият и си казват: „Лош е светът“. Защо е лош светът, защо ги нападат отвън, те не могат да си обяснят. Заякът бяга от хрътката, лалугерът – от човека и си мислят, че други са виновни за тяхното нещастие.

В нивата на един турчин се явили много лалугери, които нападнали житото. Един съсед казал на турчина, че нивата му ще бъде изядена от лалугери. Като чул това, той взел пушката си, напълнил я със сачми и тръгнал към нивата си, с намерение да убие лалугерите. Като го видели, още отдалеч те застанали на задните си крака и се изправили пред него със страхопочитание, дано не ги убие. Щом видял тази картина, турчинът веднага свалил пушката си и казал: „Понеже ме признавате за господар, подарявам живота ви“. Той си казва: „Признавам погрешката си, затова хвърлям пушката си настрана. Нямам право да убивам мирните същества“. Те пък, от своя страна, седнали на задните си крака, в положение на молитва, да разберат какво намерение има господарят им и да го помолят да им прости.

Това е изопачаване на фактите: лалугерите не са застанали на молитва, но страхът ги е стреснал. Те не са признали турчина за свой господар, защото нямат такива разбирания. Турчинът е изтълкувал нещата по своему. Сега и вие влизате в школата с намерение да станете ученици. Обаче трябва да знаете, че от ученика се иска светъл, прозорлив ум, лесно да се досеща. Не е позволено на ученика да изопачава фактите. Природата е определила цената и значението на всеки факт, затова той трябва да се претегля със собственото му тегло, нито да се преувеличава, нито да се намалява. Същото се отнася и до човека. Никой няма право нито да се надценява, нито да се подценява. Това са крайности, които произвеждат дисхармония, както в отделния човек, така и между окръжаващите. Така ученикът сам се спъва и отбива течението, което иде от Учителя. Щом отбие течението, градината му остава неполята. Една от задачите на школата е да ви запознае с елементарните прояви на природата, да обясни вътрешния им смисъл, за да застанете на такава основа, върху която да градите по-нататъшните си знания. Без основа няма растене, няма и повдигане. Много окултисти и адепти са се издигали на голяма височина, но понеже нямали основа, те са падали страшно, с главата надолу. До известно място човек може да се издигне без големи знания и опитности, но реши ли по-нататък да върви, веднага го връщат назад, като му дават добър урок. Само така ученикът научава, че без знания не се минава през свещените пътеки на Божественото училище. Знание е нужно на всеки човек. Без знание не можете да работите. Как ще решавате задачите си, ако нямате знание? Как ще докажете, че това, което правите, е вярно? Истината, до която човек се домогва чрез знанието, е една, но методите, чрез които се достига до нея, са различни. Следователно не смесвайте методите на религията с Божествените методи. Религията представя сбор от външни методи за възпитание на човека, а Божествените методи са вътрешни. Църквата е разсадник на това, което Божествената школа посажда и обработва. Църквата говори за просветеното съзнание на хората, за техните светли умове и благородни сърца, а Божествената школа буди това съзнание, просвещава умовете на хората и ги запознава с онези закони, които действат в техния организъм, в обществата и ръководят общото развитие на човечеството.

Какво се иска от ученика специално, както и от всеки човек? – Мисъл и действие. Човек не може да устрои хармонично своя дом, да бъде щастлив, докато не разбере Божествените закони и ги приложи. Той не може да обича приятелите си и да бъде обичан, докато Божествените закони не станат негова плът и кръв. Докато не постигнат това, хората ще се женят и развеждат, ще се сприятеляват и ще развалят приятелството си, ще се примиряват и ще воюват. Време е вече да се разберат великите Божествени закони, които природата е сложила в основата на съвременните семейства, общества, държави и народи. Щом ги разберат, те трябва да им се подчиняват. Не се ли подчиняват на тези закони, природата допуща крайностите: болести, страдания, земетресения, урагани, наводнения и др. Една болест може да разстрои организма така, че човек да изгуби паметта си, да помрачи разсъдъка си, да изгуби и знанието, и силата си. След всичко това хората търсят причините на природните бедствия. Те не подозират, че техните лоши мисли и чувства, лошият им живот причинява земетресения, наводнения, глад, суша. Достатъчно е в някое село да се извършат няколко престъпления, за да настане суша, да дойде град. Щом се махнат престъпленията, започва да вали дъжд и градушките престават. Който наблюдава промените в природата и живота на хората, дохожда до заключението, че човек е тясно свързан с природата, затова може да причини големи добрини и големи злини. Тази е причината, поради която Бог не е дал голяма власт на човека. Ако при сегашното си разбиране и морал имаше голяма власт, той би причинил големи нещастия за цялото човечество. При всеки гняв той би вършил такива пакости, за които всякога ще съжалява.

За да не изпада в изстъпления, от човека се иска абсолютна морална устойчивост, а не обикновена; никога да не злоупотребява със силите, които му са дадени. Който злоупотребява със силите на природата, строго се наказва. Има разумни същества, които контролират делата на всеки човек, и щом видят, че той злоупотребява със силите на природата, веднага му въздават заслуженото. – „Няма ли прошка за погрешките?“ – Бог прощава, но самите закони наказват. Всяко нарушаване на Божествените закони носи лоши последствия. Затова именно казваме, че погрешките се прощават, но не се извиняват. Ето защо, всяка погрешка трябва да се изправи на своето време. Защо е направена една погрешка, не е важно; важно е да се изправи. Като изправяте погрешките си, ще дойдете и до причините им. Докато греши, човек не може да се ползва от знанието, което му се преподава. Той трябва да бъде крайно досетлив и чувствителен, да долавя и най-финните прояви на природата. Ще кажете, че човек трябва да има воля. Каква воля: разумна, или неразумна? Ако волята ви е неразумна, вие можете да свиете юмруци, да навъсите вежди, да произведете страх, но без да причините някакъв преврат в окръжаващите. Обаче, ако приложите разумната си воля, без юмруци, без навъсване, вие ще бъдете тих и спокоен, ще изпратите мисълта си далеч, и тя ще произведе нещо добро, каквото малцина са очаквали. Затова прилагайте разумната си воля и не очаквайте нищо наготово. Религиозните казват: „Бог ще нареди всичко“. – Той е наредил всичко. Светът е нареден от Бога, но ние не трябва да го разваляме. Животът ни е даден от Бога, но ние не трябва да го разрушаваме.

Помнете: Светът е нареден добре. Човек има тяло, с което може да живее. Той разполага с добре устроен мозък, чрез който възприема и предава мислите; той разполага с дробове и сърце, като органи на дихателната и кръвоносна системи; със стомах – за смилане на храната. От вас зависи да живеете добре. Докато сте трезви и разумни, вие се радвате на добре нареден живот. Щом изгубите разумността и трезвеността си, сами нарушавате правилния ход на живота си. Като казвам, че животът на всички хора е уреден, имам предвид грижите, които Баща ви е положил за вас, да ви осигури. Но Той чака деня, когато станете пълнолетни, сами да се ползвате от капитала, който е вложил в своите банки на ваше име. Ако не сте готови за този ден, ще останете за дълго време още под опеката на по-големите си братя, които са завършили своето развитие. Не постъпва ли така и вашият земен баща? Вие сте едва петгодишно дете и той е вложил вече в банката на ваше име сумата сто хиляди лева, която ще получите на 21 годишна възраст. До това време той ще ви възпитава, ще ви учи, да развиете правилно ума и сърцето си, че като пораснете, да знаете как да се справите с капитала, който е вложен на ваше име. Като казвам, че сте осигурени, това не значи, че имате право да вършите каквото искате с този капитал. Ако не сте готови да разполагате разумно със своя капитал, вие ще го прахосате в скоро време и ще изгубите смисъла на живота. Капиталът, който ви е даден, трябва да се използва така, че да даде добри резултати. Като ученици, колцина от вас знаете програмата на днешния ден? Колко души изпълниха поне първия номер на тази програма? Според мене първият номер беше още със ставането си от сън да отправите благодарствена молитва към Онзи, Който ви е дал ума, сърцето и волята, като пособия за работа; после, да благодарите за грижите на вашите родители, братя и сестри и приятели. И след това да се помолите да изпълните добре програмата на деня.. Кой е започнал така деня? Повечето хора бързат да се измият, срешат, облекат, на бързо прочетат една молитва, закусят и отиват на работа. Ще кажете, че сте заети. Поетът е зает със своята поезия, ученият – със своята наука, философът – да доказва как е създаден светът, съществува ли Бог и т.н. Това са странични работи. Преди поезията, преди науката, преди философията има нещо по-важно за човека, а именно: да се свърже с Бога и тогава да пристъпи към ежедневната си работа. Остане ли първо да философствате, а после да работите, ще изпаднете в смешно положение. Като работите, вие ще дойдете до причините и последствията на нещата по естествен път.

Един момък, от едно българско село, много отдалечено от железопътната линия, след свършване на гимназия, по някакъв щастлив случай, му се отдало да следва университет. Той свършил по естествените науки. Като се върнал при родителите си, в своята родна колиба, измазана по тамошния обичай с говежди тор, той спокойно си отдъхнал от шумния град и умствените занятия. Един ден, като си почивал в колибата, видял на тавана лепнато говеждо извержение. Той извикал баща си и почнал да му доказва, по какъв начин и с помощта на какви сили извержението се е залепило там. Баща му слушал цял час неговите доказателства и казал: „Синко, какви сили и закони са действали, не зная, обаче зная, че майка ти донесе една тенекия, пълна с говежди извержения, и ги лепна на тавана. Ако тя не беше направила това, не зная какви сили щяха да действат и откъде щяха да дойдат“.

Сега аз казвам: Често някои учени изпадат в положението на младия момък, току-що свършил университет, и започват да доказват, че светът е създаден под влиянието на механически закони и сили без участието на някаква разумна сила. На първо място е участието на разумната сила, която прилага механическите сили в действия. – „Защо съществуват злото и доброто?“ – Върху този въпрос не може да се разисква. Да питате защо съществува злото, това е все едно да питате защо съществуват изверженията. Всичките болести се дължат на особен род извержения, т.е. гниещи вещества в човешкия организъм. Където има извержения, там има и живот. Изверженията са резултат на неправилното хранене и на нездравословната храна, която употребяват живите същества. По тях можете да познаете характера на животните. Колкото по-лош е характерът на някое животно, толкова повече отрови съдържат неговите извержения. По изверженията на човека ще познаете неговите погрешки и грехове. Следователно има грехове, подобни на кучешките извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на козата и т.н. – „Не можете ли без грехове?“ – Може, но трябва да не ядете. Щом престанете да ядете, ще изчезне и злото, и грехът. – „Може ли без ядене?“ – Не може без ядене, но и без зло не може. Понеже не може без ядене, човек си позволява даже да отнема живота на същества, за които нищо не е направил. Той яде кокошки, агнета, прасета, които е хранил наистина, но не за тях, а изключително за себе си. Той ги отглежда, защото знае, че един ден ще опита месцето им.

По отношение възгледа си за храната, която употребяват, хората се делят на месоядци и вегетарианци. Първите поддържат възгледа, че месната храна е най-здравословна а вторите, че растителната храна е по-чиста, по-хигиенична. Ако обърнете погледа си към природата, ще видите, че хранителните елементи, които се съдържат в месото на млекопитаещите, се срещат в зеленчуците и в плодовете даже в по-голямо количество и в по-чисто състояние. Човек трябва да знае как да използва енергията от природата, да я приеме от нейния първичен източник, а не от животните. Днес животните възприемат първичната енергия от природата, а хората – от тях. Друго щеше да бъде здравословното състояние на човека, ако той по един разумен и съзнателен начин сам би използвал енергията на природата. Засега енергията, която хората придобиват от природата, е ограничена, понеже и те сами са ограничени. Ограничението на сегашните хора не е само за един момент, но продължителен процес, резултат на ред култури, през които те са минали. Едва сега се забелязва слабо освобождаване от ограниченията. За ограниченията много е помогнал човешкият ум, който от гледището на науката се е стремял да докаже със статистически данни, че месната храна е най-здравословна. Тогава как ще си обяснят причината на многото смъртни случаи и на многото раждания? Това са аномалии в природата, резултат на неестествения живот на хората, както и на неестествения начин на хранене. Някои учени поддържат мисълта, че колкото повече деца се раждат, толкова по-добре. Други пък поддържат обратния възглед. Значи това е един от спорните въпроси. Този въпрос може да го разреши само природата. Тя има свой план, свой възглед колко деца трябва да има едно семейство. При това колко от тях да бъдат момчета и колко – момичета. Ето защо, учените трябва да знаят какво разрешение дава природата на този въпрос.

Изучавайте характера на децата, да видите къде са ставали и стават отклонения от нормалния път на природата. Ще забележите, че в едни семейства се раждат повече момичета с мъжки характер, а в други – повече момчета с женски характер. Това е аномалия в живота. Когато мъжът се облече в женска форма и жената – в мъжка, това показва, че има нещо неестествено в човешките прояви. Тази е причината, където повечето хора се стремят към господарство. Всеки иска да бъде господар, да заповядва. И жените искат да бъдат господари, затова се стремят да подражават на мъжете – в облекло, в прояви и т.н. Малко хора ще срещнете, които са доволни от положението си. Слугата иска да бъде господар, ученикът – учител, детето – възрастен, жената – мъж. Не е важно да бъде човек мъж или жена по форма, но по съдържание. Какво всъщност е мъжът, и какво – жената? Мъж е този, който мисли право, по законите на мисълта; жена е тази, която живее правилно, по закона на разумното сърце. В по-широк смисъл казано: Всеки, който живее според законите на възвишената мисъл, е момък; всеки, който живее според законите на разумното, благородно сърце е дева. Понятията „мъж“ и „жена“ са се явили отпосле, като резултат на някои временни положения, които човек заема в живота. Природата, обаче, е създала чистите форми – момък и дева. Като резултат на неправилния човешки живот е станало известно преплитане между тези форми. Тази е причината, където днес срещаме умни хора, които не живеят добре. Значи те са запазили качествата на ума си, а са изопачили сърцето си. Широко погледнато, този човек не е умен. Може ли да бъде умен този, който увлича своя народ в безразсъдни дела? Умен ли е този писател, който написал книги, които тровят младото поколение? Умен ли е този учител, който води учениците си в кривия път?

Какво трябва да се прави, за да се запази човек от лошото влияние на своя изопачен ум, както и от влиянието на окръжаващите? Само онзи може да се запази от влиянието на изопачения ум, който има силен стремеж към истината и свободата, към светлината и знанието.

Всеки човек търси истината, за да се освободи от заблужденията си; той се стреми към светлина и знание, за да намери правия път, по който трябва да върви напред. Истината и светлината са подтици на човешката душа, които трябва да се използват. Като се стреми да върви напред, човек може да направи известни отклонения в пътя си, да вземе лява или дясна посока. Това нищо не значи, важно е да държи правата посока. Какво означава думата „път“? Обикновеното схващане на понятието „път“ подразбира движение по права линия, от единия до другия ѝ край. От Божествено гледище, понятието „път“ подразбира сбор от разумни методи, които човек прилага в живота си, за да влезе в светлия Божествен свят. Значи път съществува само в Божествения свят.

Сега, да се върнем към основното положение на лекцията: мисъл и действие. Кое трябва да предшества: мисълта, или действието? Едни твърдят, че човек трябва първо да мисли, а после да действа; други, точно обратното: първо трябва да действа, а после да мисли. Това са две положения, които трябва да се разединят и съчетаят математически. За това е нужно един досетлив ум. Ще кажете, че е невъзможно човек да действа, преди да е обмислил какво прави. Това значи да започнеш една работа, преди да си обмислил плана и методите, по които ще вървиш. Според Божествената логика и двете положения са прави, но при известни условия, а именно: когато вършиш една човешка работа, първо трябва да мислиш, а после да действаш ; когато вършиш Божествена работа, първо трябва да действаш, а после да мислиш. Ти действаш, Бог мисли. Той ти е дал план, по който да работиш, няма защо да мислиш. Когато искаш Бог да действа за тебе, тогава ти ще мислиш, ще съставиш план на работата. Бог ще действа така, както ти си обмислил работата. При това положение, за да не изпадате в противоречия, трябва да бъдете искрени, чистосърдечни и разумни. Не приложите ли своето чистосърдечие и разумност, в края на краищата ще възстанете против Бога, Него ще държите отговорен за вашите нещастия и неуспехи. Справедливи трябва да бъдете! Вие сте обмислили плана на своите действия, от Бога искате само условия да реализирате мисълта си. Защо Го държите отговорен? Някой намислил да краде, да убива, да прави зло, иска съдействие от Бога. Той го оставя свободен, да прави, каквото иска. След това, като го дадат под съд, като го затворят, като го накажат, той се сърди на Бога. Това не е право. Човек трябва да знае, че всяко дело, добро или лошо, носи последствия. Друг е въпросът, когато човек остави Бог да мисли, а той да действа. Тогава работите се нареждат добре. Божиите планове са строго определени. За всяка работа Той има само един план, който се ръководи от абсолютното добро.

Следователно, дръжте в ума си правилото: ако мислите по човешки, работите ви ще се нареждат по човешки; ако мислите по Божествените закони, работите ви ще се нареждат по Божествен начин. Каквото мисли човек, това прави; както действа, така мисли. За да не правите погрешки, оставете Бог да мисли във вас, а вие да действате. Когато Бог мисли, ти стой настрана, не давай мнението си, не коригирай Неговия план. Какво виждаме в живота? Ако жената е недоволна от положението си, тя се сърди на Бога, че я направил жена. Мъжът пък се сърди, че го направил мъж. Не зависи от човека какъв ще се роди, мъж или жена. Друг разрешава този въпрос. Дали си мъж или жена, ти трябва да бъдеш доволен от положението си. Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. Човек няма право и да избира родителите си, или в кой дом да се роди. Миналият живот е определил сегашния, а сегашният ще определи бъдещия. Значи до раждането си човек не може да бъде господар на условията си, но след раждането си той вече може да изправи живота си. Като стане пълнолетен, човек е в състояние да нареди живота си, както иска. Затова е нужна силна воля и работа, нищо не се дава наготово. Ако синът е разумен, в един момент може да се справи с недостатъците на баща си. Бащата обича да пие, връща се у дома си пиян, създава неприятности на домашните си, разпилява имането си. Лошите прояви на бащата са в състояние да отвратят сина от пиянството и той да вземе решение никога в живота си да не пие. По този начин синът дава добър урок на баща си и му помага да се освободи от недостатъка си. Рече ли синът да се оправдава с лошо наследство, или да очаква на Бога, Той да оправи работите, неговият живот ще бъде като този на бащата.

Често слушате някои религиозни да казват, че Бог е добър, ще оправи работите. Че Бог е добър, това е вярно сто и едно на сто; че ще оправи работите и ги оправя, и това е вярно. Обаче какво се иска от човека? – Да учи. В какво се заключава ученето? Какво трябва да учи човек? Много неща има за учене и то такива, на които човек никога не е спирал вниманието си. Например, от значение е да знае човек как да движи очите си, какви неща да гледа; как и къде да насочва носа си, за да възприема само благоуханията, а не и лошите миризми; да знае как и къде да поставя ръцете си, как да ходи и т.н. Излезе ли някой оратор на сцената, говори добре, красноречиво, но се смущава, не знае къде да постави ръцете си. Ще кажете, че не е важно къде ще държите ръцете си: отпред или отзад, на корема или на кръста, съединени или пуснати надолу. За неразумния това не е важно, но за разумния е от голямо значение. Колкото е важно как става съединяването на полюсите в електричеството, за да се произведе светлина, толкова е важно дали ръцете са съединени, или пуснати надолу. Има моменти в живота, когато ръцете трябва да бъдат отворени. Това е особено важно, когато човек се моли. Във време на молитва дръжте ръцете си отворени, а не свити. Такава молитва не се приема. Тя създава лош контакт с разумния свят, а това води към лоши последствия. Как трябва да държите ръцете си във време на молитва, до това всеки сам ще се домогне. От последствията на молитвата ще вадите заключения, дали право сте държали ръцете си. Всеки сам ще прави опити и ще се учи. Всяко движение, всяка дума имат своите добри или лоши последствия. Даже тонът, с който изговаряте думите, има голямо влияние върху човека. Не е все едно дали бащата ще каже: „Иване, свърши тази работа!“ „Иди, Иванчо, свърши, моля ти се, тази работа!“ И синът може да каже на баща си: „Тате“, или: „Татко“. Когато човек даде път на гнева, в него се проявяват низшите енергии, седалище на които е задната част на мозъка. Когато проявява благородството си, човек дава предимство на енергиите, които излизат от симпатичната нервна система. За да не заливате тези енергии с енергиите на гнева, трябва да си въздействате по някакъв начин, да не се спъвате сами. Колкото по-малко кръв приижда в задната част на мозъка, толкова по-голяма възможност има човек да прояви своите висши енергии. Ученикът на Божествената школа изучава именно такива методи, чрез които отправя кръв към челото, към горната част на главата и към всички останали центрове, които страдат от недоимък на кръв. Правете опити в това отношение, да развивате еднакво мозъчните си центрове. При това ученикът трябва да знае как да се пази, за да не ограбват енергиите, които той придобива.

Забелязано е, че при отваряне на Божествената школа всякога се явяват външни и вътрешни противодействия, с цел да ограбят духовните сили, които се развиват в учениците. Тези сили са богатство, към което всеки се стреми. Обаче тук не се позволява никакъв паразитизъм. Не е позволено на низшите същества да живеят за сметка на висшите, разумни същества. Докато Божествената школа съществува, ще има плодородие, изобилие и напредък. Престане ли тя да действа, плодородието, изобилието изчезват. Блажен е онзи народ, който съдейства за развитието на школата. Всеки народ, който дава път на Божествените закони, напредва и в умствено, и в духовно отношение. Ако започне да се противопоставя на тези закони, той сам подписва присъдата си. Никой народ, никое общество, никое семейство, никой човек няма право да се противи на Божествените закони.

Днес Бог благоволи към славянството; иска да го сложи на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага и велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тези условия правилно. Ако славянството не използва благоприятните условия, вместо него ще дойдат други, но Божият план трябва да се реализира. Всеки народ, като един човек, трябва да изпълни своята мисия. Мнозина гледат на Божественото учение като на секта, която ограничава човешкия ум и спъва развитието на сърцето. Според тях, които следват това учение, са изменници на своя народ. Аз казвам тъкмо обратното: Които не приемат Божественото учение, те са изменници не само на своя народ, но на цялото човечество. – Защо? – Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това всички трябва да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитват нещата; ние не говорим тайно, а наяве. Ние не желаем заблуждението на хората, а тяхното освобождение. Ще бъдете смели и решителни да завъртите колелото, та който се хване на него, трябва да се съгласи, или нагоре да върви, или да падне долу. Който е решил да служи на своя народ, трябва да говори, да проповядва истината. Не е писател онзи, който не изповядва истината: и поетът, и художникът, и вестникарят – всички хора трябва да служат на истината. Не се прощава на онзи, който си служи с лъжата. Свещеникът, учителят, майката или бащата, които си служат с лъжата, сами са се осъдили. Истината трябва да бъде ръководното начало в живота на човека.

Днес от всички хора се иска да преобразят живота си. Старите основи не издържат на новите условия. Новото вино ще се налее в нови мехове. Мнозина питат, като са работили толкова години, нищо ли не са спечелили. Все сте спечелили нещо, но трябва още да работите. Който всяка сутрин става рано и отива на нивата да копае, все придобива нещо, но това не значи, че следващата година не трябва да работи. Обаче, който е възлагал работата си на другите, нищо не е спечелил. Някои работят много, малко придобиват, защото искат да имат големи резултати. И като се обезсърчат, търсят лек начин за работа. За да имате успех, трябва да започвате с микроскопически опити. Правете малки екскурзии, да се свързвате със силите на природата и да черпите направо от нея. Когато сте в общество на много хора, не избягвайте простите. И от тях можете да се учите. Ако знае как да се отнася с хората, човек ще научи велики работи. Бъдете готови да си помагате взаимно.

Един ден видях два вола: единият легнал, а другият стои до него и го лиже от всички страни. Докато не го очисти добре, той не престана да го лиже. Това е отличен пример и за хората. Кой би измил лицето на брата си? Кой би взел вода, да измие лицето на своя ближен, или поне да му помогне да се измие? Като видите, че лицето му е нечисто, ще му кажете: „Иди на чешмата, да се измиеш“. Малките услуги развиват благородството в човека. Разумният се учи от малките работи. той събира материал и от дребните неща, както пчелата събира мед и от най-малките цветенца. За да събере малко мед, тя посещава стотици и хиляди цветове. Така трябва да постъпват учителят и ученикът. От много неща ще придобият малко знания. Хубавите неща се печелят мъчно. При това трябва да приложите търпението си; не мислете, че с бързане ще постигнете нещо. Защо бързат хората? – За да не изпуснат условията. Това е криво разбиране. Каквито и да са условията, Божественият план ще се реализира. Бог може да разруши света, но пак ще го създаде, по-красив и величествен. Той може да отнеме живота на човека, но отново ще го върне към живота, ще го възкреси и ще го направи по-силен, отколкото е бил по-рано. Всъщност Бог не руши, но видоизменя нещата, дава им нов подтик, нова енергия. При каквито условия и да се намирате, Бог ще изпълни своите обещания. В Божиите обещания няма обратна реакция. Ако не мислите така, и вие ще се намерите в положението на Христовите ученици след разпъването на Христа. Те се разбягаха и си казаха: „Ние мислехме, че Христос ще стане цар, а Той е вече разпнат – всичко се свърши с Него“. Обаче Бог работи навсякъде: и в гроба, и в сърцата на хората. На третия ден Христос възкръсна от гроба, но Той възкръсна и в сърцата на учениците Си, които отново Го видяха и се изпълниха със сила. Те придобиха ново съзнание, нов дух. Те разбраха истината и тръгнаха в нов път.

Сега и на вас казвам: Следвайте пътя, който Христос ви е показал, и не се обезсърчавайте. Христос предупреди учениците си, че ще отиде при Отца си, да им приготви жилища, но те забравиха какво им беше говорил. След възкресението те си спомниха думите Му и се успокоиха. Тъй щото не се страхувайте какво ще стане с вас. Ако първо мислите, а после действате, вие вървите в човешкия път и каквото направите, ще се превърне в прах. Ако първо действате, а после мислите, вие вървите в Божествения път и каквото направите, ще възрасне. Когато мислите върху нещата, трябва да ги различавате, да знаете кои са Божествени и кои – човешки. Божествените работи растат, развиват се и дават плод. Те са вечни и неизменни. Човешките работи са временни и преходни. Учението, което сега ви се проповядва, е Божествено. Аз се застъпвам за него; заедно с мене се застъпват всички разумни и възвишени същества. Щом това учение е Божествено, заслужава човек да се пожертва за него, за да намери своето спасение. Божественото прославя човека, а човешкото отнема всичко добро и възвишено, което е вложено в него, и го подлага на изпитания. Как познавате Божествените неща? – Чрез опит. Достатъчно е да дадете на гладния, изнемощял пътник парче хляб от най-доброкачествено брашно, за да му възвърне силите и да задоволи глада му. Трябва ли след това да доказвате на този човек, че хлябът е доброкачествен? Ако и след първия опит той се съмнява в доброто качество на хляба, може да направи втори, трети, четвърти опит. Ако след десетия опит продължава да се съмнява, този човек не е готов за Божественото. Той трябва да следва още човешкия път, да се обезвери в човешките възможности и тогава да потърси Божественото. На такъв човек казвам: Върви в пътя си и сам си изкарвай прехраната.

И тъй, като дойдете до Божествените истини и се уверите в тях, не ги проверявайте повече. Божествената истина е храм, в който не можете да се съмнявате. Веднъж доказана, тази истина повече не трябва да се доказва. Остане ли да се доказва няколко пъти, да ви убеждава в своята абсолютност, тя губи своята цена. Всяко нещо, което започва с действие и свършва с мисъл, е Божествено. Всяко нещо, което започва с мисъл и свършва с действие, е човешко. Значи, когато човек действа, Бог мисли за него. Когато човек мисли, Бог действа за него. Докато сте свързани с Бога, по който начин и да започвате, работите ви ще вървят добре. Ще кажете, че разбирате тези неща, но искате да ви се даде нещо повече, по-големи знания. Големи знания се дават на здравия, който може да се храни с твърда храна и да я асимилира добре. На болния обаче се дава лека храна. Той се храни с мляко и с яйца и мисълта му е заета само с това, колко мляко и яйца употребява всеки ден и дали положението му се подобрява. Какви знания може да придобие човек при това положение? Ще кажете, че човек трябва да се храни добре, да стане силен; той трябва да бъде богат, да си пробие път в живота. Това не е право разбиране. Външната сила и външното богатство не разрешават въпросите. Вместо щастие те носят нещастие. Щастието на отделния човек, както и на всеки народ, се крие във вътрешната сила и във вътрешното богатство. Трудът и работата носят щастие на човека. Обаче те не са разпределени равномерно, поради което се явяват големи противоречия и разногласия между хората.

Какво е било досега, как сте живели в миналото, вината не е само във вас. Миналото не е важно. Днес вие искате да поставите нови основи на живота си и трябва да мислите по въпроса, какво бъдеще да си създадете. Ще градите по нов начин, с нова енергия и с подтик към нов живот. Ако не можете да изполвате разумно тази енергия, тя ще създаде обратна реакция. Много естествено. Представете си, че ви дам една семка и ви кажа как да я посадите и при какви условия. Ако не спазвате времето и условията за посаждането ѝ, няма да получите никакъв резултат. Значи определено е времето, както и условията, при които могат да се посаждат семената и растенията. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Изгубите ли условията, не може да очаквате добри резултати. Не може да развивате добродетелите си, ако не спазвате благоприятните условия за това.

Като ученици, вие трябва да работите за развиване на своите скрити дарби и способности, но по естествен начин, да се проявяват постепенно, а не изведнъж. Всяко бързо постижение не води към добър край. Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане. Като се развива естествено, човек се ползва от благата, които природата му дава. Същевременно той използва разумно всички условия, които благоприятстват за развитието му.

Като се говори за Божествената истина, някои я смесват със своето религиозно верую. Всъщност те коренно се различават. Щом дойде до известно верую, човек може да се ограничи и зароби, когато Божествената истина нито ограничава, нито заробва, но освобождава човека. Следователно само онзи може да приложи истината, който има знания; ако няма знания, истината ще му причини големи страдания. Човек придобива знания, когато изучава себе си и своя ближен. Тогава той си обяснява защо не може да търпи този или онзи и как може да смени своето неразположение към него. Двама души не могат да се търпят, когато станат положителни, т.е. с един и същ род енергия. Докато единият от тях смени състоянието си, те трябва да потърсят някого, с противоположна на тях енергия, който да хармонизира или уравновеси енергиите им. Ако и при това положение не успеят, да потърсят трети, четвърти, докато постигнат добър резултат. Ето защо, когато казвате, че някой човек е нервен или нетърпелив, всъщност не е така. Такива хора не съществуват, но в известен момент в някои мозъчни центрове се натрупва излишна енергия, която очаква времето си да се освободи, да излезе навън. В това отношение тя е подобна на бомба, която експлодира и причинява малки или големи пакости. Освободи ли се от тази енергия, човек се успокоява и става добър. Когато е разгневен, човек се сърди, кара се, удря, чупи, каквото намери на пътя си. Щом изразходва енергията си, той става кротък като агне. В какво се заключава лошавината на този човек? – В излишната енергия. Ако може да използва разумно тази енергия, той ще бъде активен, добър и работоспособен.

Като се приготви тази лекция, нека всеки от вас си я препише в една тетрадка. След това да извадите по-важните мисли, върху които трябва да работите. Работата ви ще се състои в размишление и приложение. Ще мислите и ще прилагате, да видите до какви резултати ще дойдете. Работете върху лекцията цялото лято и след това ще ми дадете тетрадките си да ги прегледам. Искам да видя как сте схванали лекцията и кои мисли намирате за съществени и приложими. При това всеки сам ще напише лекцията, и то ръкописно, за да извлечете по-голяма полза.

Задача: В продължение на две седмици всеки ден отделяйте по пет минути за размишление. Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърце, оставете се свободно на Божията мисъл, тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е свободно от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишление, това е вашата придобивка през деня. Колкото и да е малка мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието и ще развие вашата самоувереност. Тежко е положението на онзи, който няма никаква самоувереност. той всякога се колебае между две състояния, може ли да свърши една работа, или не може. Ученият трябва да спряга глагола „мога“. Щом се намери пред някаква мъчнотия, той трябва да каже: „Всичко мога да направя в името на Христа и на Бога“. Така е казал някога апостол Павел: „Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа“. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ми бъде, и аз ще ви се изявя“. Като размишлявате всяка сутрин по пет минути, изговаряйте в себе си формулата: „Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа. И аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе, за изпълнение на Твоята воля“.

Изпълнявайте задачите и упражненията, които ви се дават в класа, прилагайте наученото, за да преодолеете мъчнотиите, на които ще се натъквате. Ще знаете, че небето и земята могат да преминат, но няма да се измени нито една резка от Божия закон. Всичко, което Бог е казал, ще се изпълни без никакво изключение. В Божиите закони няма изключения. За да ги приложите, трябва да работите, да се приготвите за новите условия. Бъдещето носи по-добри условия от сегашните, както пеперудата – за гъсеницата. Ако не се завие в какавида, гъсеницата никога не може да се превърне в пеперуда и да се радва на красивия живот. Заслужава човек да пожертва всичко, за да влезе в новите условия на живота.

Кой е пътят, който води към новото? – През мъчнотиите и страданията. Като ги преодолее, човек влиза вече в новия живот – в живота на Любовта. Когато казваме, че хората трябва да си помагат, имаме предвид техните мъчнотии. Какво прави селянинът, когато колата му се задръсти някъде? Той вика на помощ съседа си. Ако двамата не могат да я изтеглят, ще дойде трети, четвърти. Съберат ли се десет души, те могат да свършат и най-тежката работа. Казано е, че това, което един човек не може да направи, десет души могат лесно да го направят. Тогава виждаме, че колата върви и без волове. Всички са опитали закона на взаимната помощ и могат да разчитат на него. И тъй, каквито мъчнотии да имате, не се обезсърчавайте. Те са в реда на нещата. Те крият в себе си известни блага. Човешкият характер се изпитва чрез мъчнотиите и страданията. Който не е готов, той пропада на изпитите. Това не значи, че има право да отлага изпитите си. Готов ли е, или не, той ще бъде подложен на изпит, сам да разбере какви убеждения има и доколко може да издържа. В древността учениците на окултните школи били подлагани на специални изпити, за да проверят доколко са смели. Връзвали очите на ученика с кърпа и го завеждали между непознати хора, въоръжени с ножове, които веднага се хвърляли върху него. Сваляли кърпата от очите му и го оставяли сам, да видят как ще се справи. Голям ужас преживявал ученикът, но когато въоръжените почвали да го мушкат с ножовете, оказвало се, че ножовете били от картон. Това е изкуствен изпит, но животът поставя ученика на много изпити, по-страшни от този, и който може да издържи, се приема за ученик в школата. Христос казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, е за добро“. Така трябва да мисли всеки човек и да върви напред.

Мнозина мислят, че като влязат в школата, работите им ще се наредят, но излиза обратното – работите им се объркват повече. Те се обезсърчават и искат да напуснат школата. Те не знаят, че ако в школата работите им се объркват, вън ще бъде по-лошо. Благодарете, че сте тук, където възможността да научите законите на живота е по-голяма, отколкото другаде. Тук поне сте под покрив, на сухо. Не мислете, че целта на школата е да урежда вашите материални работи. Тя има велико предназначение. Дръжте в ума си стиха, който Христос казал: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ако разберете дълбокия смисъл на този стих, лесно ще се справите с мъчнотиите и противоречията. От вас се иска прилежание и работа. Учителят обича прилежните ученици. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Ще учите, ще прилагате Божиите закони, за да познаят всички, че сте ученици на Божественото учение. От делата ви ще познаят, че учението, което следвате, е Божествено. Ако говорите само и не прилагате, никакъв плод няма да имате. Мнозина говорят за Любовта, но плод нямат; говорят за Мъдростта, плод нямат; говорят за Истината, плод нямат. Думите им са безплодни. Те цъфтят, цветовете им са ароматни, но плод не дават. Много пчели има около тях, но оплодяването не става правилно. Време е вече Божествените дървета да дават плод.

Т. м.

16-та школна лекция на общия окултен клас, 15 юни 1922 г., София.

Влияние на музиката

Т. м.

(Чете се темата: „Влиянието на музиката“.)

От кой свят излиза музиката? – От умствения. Защо? – Защото само интелигентният човек може да пее и да свири. Значи между музиката и интелекта има известна връзка. Те вървят успоредно. Правата мисъл не е нищо друго, освен музика.

Задача: Заучете основната гама – до възходяща и низходяща степен, и когато имате добро разположение, пейте. Които не могат да пеят, трябва да правят усилия, все ще постигнат нещо. Ще се ръководите от пианото или от органа, да започвате от естествения тон, а не произволно. Ако не сте разположени, разгневени сте, пак пейте гамата и наблюдавайте как ще се отрази върху психиката ви. Ако сте гневен или изпитвате някакъв страх, пейте гамата нагоре и надолу и наблюдавайте в кои тонове се явява дисхармония. Ще забележите, че всяко отрицателно състояние се отразява дисхармонично върху специфичен тон. Като правите тези наблюдения, ще разберете къде е слабото ви място и ще можете сами да си въздействате. – Как? – Пак чрез музиката. Като пеете известно време, вие ще се тонирате. Някои музиканти не взимат правилно тона „ре“. – Защо? – Те са крайно активни. Други не взимат правилно тона „до“, трети – „си“, или други някои тонове.

Истински певец или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно. Най-малката дисхармония в пеeнето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете. Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пeене или свирене. В такъв случай и говорът е музика. Колкото по-обработен е човек, толкова по-музикално говори. И той прави акценти на известни думи, но в него всичко е хармонично. Обаче гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си. Той говори ту forte, ту pianissimo, но където трябва и не трябва, а това прави говора немузикален, неприятен. Понеже хората не са дошли още до музикално говорене, това показва, че тоналността в тях не е добре развита. Ето защо, от всички се изисква да работят върху музиката. Това е особено необходимо, защото музиката продължава живота. Късият живот се дължи на отсъствие на музиката в човека. Престъпността се дължи пак на отсъствието на музикалност. Музиката е стимул в живота. Когато пее и свири, човек привлича кръв към предната част на мозъка, към челото, където е музикалният център. За да загуби човек стремежа си към музиката, това се дължи на черните братя. Като видят, че някой пее, те му нашепват: „Какво си запял на стари години? И без твоето пеене животът се развива. При това ти днес си неразположен, няма защо да пееш, да губиш силите си“. Ти се вслушваш в това нашепване и преставаш да пееш. Днес не пееш, утре не пееш, докато изгубиш мекотата си, почваш да огрубяваш. Кръвта слиза в задната част на мозъка и музикалният център пресъхва. Някои се срамуват да пеят, да не им се смеят близките, че не пеят добре. Няма защо да се срамувате. Всеки ще пее за себе си. Не мислете, че много певици или певци има в света. Истинските певци са малко. Всички останали певци и музиканти са посредствени. Музикалността е естествено чувство в човека, в което трябва да взима участие не само ума и сърцето, но и душата. Не взима ли тя участие, певецът е обикновен. Добрият певец пее и не мисли как и откъде да започне, ще се хареса ли на слушателите си и т.н. Който мисли върху тези неща, той не може да пее. Много естествено. Който мисли как ще изплаща дълговете си, той няма пари в касата си. Който не мисли за това, касата му е пълна. Ако дойде някой при него и каже, че има да взима известна сума, той отваря касата си и пита: „Колко ти дължа?“ – „Еди-колко си.“ Той изважда парите и плаща. Сегашните хора мислят много. Стане ли въпрос за някоя добродетел, те почват да мислят; за знанието, също мислят; за правене на добро – пак мислят. Това показва, че касите им са празни.

Всички хора мислят, но и учениците на Божественото учение мислят – касите им са празни. Щом касите ви са празни, ще работите върху музиката. Без музика не можете да бъдете ученици. Още при влизане в школата ученикът държи изпит по музика. Той е първият изпит. Ще ви дадат една лека песен, но трябва да я изпеете по всички правила на музиката. Не я ли изпеете правилно, пропадате на изпита. Ще пеете и ще мислите, но не за мнението на окръжаващите, а върху пеенето като изкуство. Музиката оказва голямо влияние и върху възпитанието на човека; същевременно тя тонира. Всеки човек, духовен или светски, има своя любима песен. Ако отидете в дома му и го намерите в особено състояние, гневен или паднал духом, изпейте любимата му песен и вижте какво влияние ще окаже тя върху него. Няма да минат 2–3 минути и състоянието му ще се измени.

И тъй, ще пеете гамата две седмици наред: сутрин, след ставане от сън, три пъти и вечер, преди лягане, пак три пъти. Същевременно ще правите наблюденията си, да видите какво влияние ще окаже гамата върху вас. Вие искате да изучавате велики науки, да се ползвате от силите на природата, но без музика нищо не можете да постигнете. Вибрациите на природните сили са много по-високи и недостъпни за човешкото ухо. Как ще ги възприемете, ако не можете да различите два музикални тона? Ето защо, съветвам ви да работите върху музиката. Без музика няма постижения. В разумната природа има такава музика, която може да събере пясъчните зрънца на едно място, или да разруши и най-твърдия камък на дребни частички. Тази музика е в състояние да спре течението на реката, а същевременно тя може да застави пресъхналия извор отново да потече. Следователно, ако някой се оплаква, че е изсъхнал, че няма живот в себе си, причината на това се крие във факта, че той е престанал да пее. Каже ли някой, че Бог не го обича, изворът му ще пресъхне. Пейте и възхвалявайте Бога, за да текат изворите на вашия живот. – „Тъжен съм, не мога да пея.“ – Сега, именно, ще пееш. Когато си тъжен, тогава имаш нужда от песен, а не когато си радостен и добре разположен. Когато сте болни, пейте. С песен ще се лекувате. Ако имате цирей, пейте гамата: сутрин три пъти и вечер три пъти – циреят ще се пробие и ще мине. Онези хора, които са изгубили музиката в себе си, не могат да се лекуват. Докато музиката е в тях, те лесно се справят с болести, с неразположения, с неприятности и т.н. Болен си, имаш 40 градуса температура, пей. Песента ще намали температурата и ти ще се почувстваш по-добре. Пейте при всички условия на живота си, да видите голямото влияние на музиката върху човека във всяко отношение. Това ни интересува нас, а не противодействията в живота. Срещу отрицателното и дисхармоничното ще излизаме с хармония, т.е. с музика и песен. Тази е причината, където музиката се прилага навсякъде: в училищата, в църквите, в домовете. Коя майка не е пяла на детето си, за да го приспи и укроти?

Във връзка с музиката ние се домогваме до два пътя в живота: възходящ и низходящ. Възходящият път е правият път, наречен още десният път, който включва всички възходящи сили, с техните форми, с тяхното съдържание и с техния смисъл. Низходящият път наричат още ляв път. Той включва всички низходящи сили, изразени в съответни за тях форми, с съответното им съдържание и смисъл. Какво разбираме под понятието „път“? Пътят включва всички възможности, които животът изисква във всеки даден момент. В този смисъл музиката е едно от средствата, което води човека във възходящия, т.е. в правия път на живота. Затова, именно, всеки живот трябва да започва с музика.

Като пеете гамата, няма да пеете като учениците в обикновените училища, да изредите тоновете един след друг, но ще пеете с мисъл. Като вземете тона „до“, ще мислите, че сега започвате живота, т.е. сега влизате в живота; като пеете „ре“, ще мислите, че трябва да събирате материал за оформяване на живота; при „ми“ ще мислите за разпределянето на материала; при „фа“ – за неговото съчетание и приложение в работите ви; при „сол“ ще мислите как да съградите къщата си; при „ла“ – за замазването ѝ, при „си“ – за поставяне на врати и прозорци. Като дойдете до вратите и прозорците, няма да ги разглеждате като механически неща, но ще имате съзнателно отношение към тях. Прозорецът представя отверстие, през което светлината влиза не само в къщата на човека, но и в неговия ум. Вратата пък е място, през което човек влиза и излиза, т.е. път на движение на човешката душа.

И тъй, правете опити да пеете гамата, но и душата ви да взима участие в пеенето. Това значи не само умът и сърцето ви да взимат участие, но и мозъкът, и дихателната система – ларинксът, дробовете, сърцето. С една дума, цялото естество на човека да пее, всяка клетка да трепти. Мозъчната система, както и симпатичната нервна система, също трябва да взимат участие при пеенето. Само така ще се научите да говорите правилно, т.е. музикално. Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен. За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре развити дробове, да диша дълбоко. За развиването на дробовете благоприятстват екскурзиите, особено изкачването по планините.

За следващия път пишете върху темата: „Ползата от изкачването по планинските върхове“.

Темите, които се дават в школата, не са произволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната сериозност. Те почиват върху известни закони. Преписвайте темите си в отделна тетрадка и от време на време ги прочитайте. При всяко ново четене в ума ви ще изникнат нови мисли. Колкото по-напред отивате, ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови. По-нататък ще свързвате темите. Например, ще ви се даде да пишете: „Отношение между музиката и планинските върхове“. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате, е велика. Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способства да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се сложат на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно космично течение, което трябва да се използва разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите.

Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите? Да следвате, нямате средства. Благодетелят ви отказва да ви поддържа. Трябва ли да се отчаете, да мислите как да сложите край на живота си? По-добре е да намерите начин да се справите с мъчнотията си. Приложете музиката. Започнете да пеете гамата във възходящата ѝ степен и мислете за живота като възходящ път. Като дойдете до горно „до“, започнете да слизате и кажете си: „Пропадането на изпита не е нищо друго, освен низходящата степен на гамата“. Следователно ще пеете гамата правилно и чисто, както във възходящата, така и в низходящата степен. След това започнете да пеете отново възходящата гама. Когато научите да пеете правилно гамата и на качване, и на слизане, вие ще издържите добре изпита си. Тъй щото, ако пропаднете на изпита, не съжалявайте, защото ви се дава възможност да се подготвите по-добре и да поставите добра основа на учението си. Каква полза имате, ако случайно получите добра бележка, без да сте усвоили целия материал? Ученикът трябва да знае, че не може да минава от един клас в друг, ако не е заучил материала добре. Тук не се позволяват никакви хитрости, да мислите, че ще минете без знания. В знанието не се допущат никакви празници – всичко е свързано едно с друго. Ако не знаеш предишния материал, не можеш да вървиш напред. Ще се явиш на изпит и ще пропаднеш.

Следователно страданията не са нищо друго, освен пропадане на изпит. Ще учиш, ще се явиш пак на изпит, докато го издържиш. След това иде радостта. Някой мисли, че е добродетелен, но щом се яви на изпит, пропада. Значи има нещо, което не е знаел. Не е лесно да бъдеш добър. Изкуство е да знаеш как и къде да проявиш доброто. Добър човек е онзи, който знае как да използва разумните сили на природата, да прилага на място техните форми. Добрият човек се отличава със способността на всяка Божествена сила да дава съответна форма. Добрият знае какви форми отговарят на природните сили при различни състояния на човека и при различни възрасти. Той работи безпогрешно със силите и с формите им. По този начин и ученикът придобива по-голяма светлина в пътя си.

Който иска да работи съзнателно върху себе си, нека прилага следното правило: да започва с малките величини, а не с големите. Например, някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта. Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши работата си. Видите ли, че някой излиза от дома си с равномерен ход, без пресилване, той може към края да ускори хода си, да увеличи стъпките си и навреме да стигне на определеното място. Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашния момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научите урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първото отделение мисли само за него. Започне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназията и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши.

Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допущат вън от школата, но не и в школата, където програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове. Там е място на всички мечти и планове на човечеството. Когато някой иска да стане велик, Бог го праща в ада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, която отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. Затова и на вас казвам: Започвайте с най-слабите подтици в себе си, с най-малките сили, и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите подтици, вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите. Ако баща ти остави голямо богатство, с което можеш да работиш, това е в реда на нещата. Обаче ако баща ти не остави нищо и от нищото направиш нещо, ти си истински човек. За това се иска светъл ум, благородно сърце и силна воля. Докато придобиете тези качества, работете с малките сили. Така са работили всички велики хора. Затова е казано, че малкото се благославя.

Т. м.

17-та школна лекция на общия окултен клас, 22 юни 1922 г., четвъртък, София.

Мечешкият капан

Т. м.

(Чете се темата: „Ползата от изкачването по планинските върхове“.)

Тема за следващия път: „Произходът на житното зърно“. Ще мислите върху произхода на житното зърно, кога и как се е явило. Може ли житото да расте в диво състояние? Мислете върху житото, но идейно, без подробности. Те са второстепенни неща. Всяка работа трябва първо да се представи в общи черти, а после в подробности. Ученикът трябва да говори и да пише кратко и ясно. Ако е гладен или жаден, ще каже точно и определено: „Гладен съм“, „Жаден съм“, „Искам да се разходя“ и т.н. Казва ли, че е много гладен, че умира от жажда, че му е приятно да се разхожда, той не е ученик. Така говорят само онези хора, които разполагат с време; те са свободни, не знаят какво да правят, затова се изказват с много думи.

Когато пишете темите си, няма да философствате много, но ще изнесете отличителните черти. Например, ако трябва да пишете за водата, за хляба, за светлината, за Любовта, Мъдростта и Истината, ще опишете отличителните им черти, т.е. тези, които изпъкват на първо място. Коя е отличителната черта на светлината? Каза Бог: „Да бъде светлина!“ – и стана светлина. Със създаването на светлината се откри видимият свят за човека. Значи светлината разкрива света. Това е първото ѝ отличително свойство. Тя има още много свойства, но те са второстепенни. Коя е отличителната черта на тъмнината? – Тя закрива света. Кои са отличителните черти на Любовта, на Духа, на Бога? Мислете по тези въпроси, без да се произнасяте. Ако бързате да кажете нещо, ще направите известни погрешки. Някой ще каже, запример, че отличителното качество на Бога е жертвата. Може ли Вечното и Безграничното да се жертва? И за кого ще се жертва? Сега ще се яви въпросът: коя е отличителната черта на жертвата? Това са философски въпроси, тясно свързани един с друг. Следователно, ако отговорите на един от тях, ще се явят втори, трети и т.н. За да отговорите на всички въпроси правилно, трябва да имате знания.

И тъй, отличителната черта на Бога, на Безграничното се заключава в желанието Му да даде част от своя живот на всички форми, даже и на най-малките. Той иска да повдигне и най-малките същества, а не да ги унищожи, затова се спира и пред най-малката буболечица и прави ѝ път да мине. Бог спира движението на целия космос, само да не прегази и най-малкия живот. Това наричаме жертва. Днес Бог спира колесницата си за една малка буболечица, утре ще я спре за вас. В това се заключава величието на Бога. Мислете върху този въпрос, да дойдете до вътрешно разбиране на живота.

Като се говори за отличителната черта на Любовта, казват, че Любовта се жертва. Обаче само онзи разбира жертвата, който се е жертвал. Да се жертва човек, това значи да се откаже от известно благо в полза на ближния си. Представете си, че пред вас сложат богата трапеза с вкусни ястия, баница, плодове. Вие сте очаквали този обяд от няколко деня и тъкмо се готвите да ядете, когато вратата се отваря и влиза един беден, изнемощял пътник, който не е ял три дена. Ако в момента можете да се откажете от своя дял и дадете яденето си на пътника, вие сте направили една жертва. Ще го поканите да седне, ще му прислужите и ще гледате с радост как яде. Ако не можете да направите това, вие не сте готови още да се жертвате. Само онзи може да се жертва, който е дошъл до правата мисъл. Започне ли човек да се запитва защо трябва да се жертва, той не може да бъде истински ученик. Жертвата е предмет за изучаване. Какво трябва да прави ученик, когато влезе в едно училище? – Да учи. Всяко училище има своя програма, какви предмети ще се изучават, кои учители ще преподават, какви учебници и пособия са одобрени. Задачата на ученика е да учи; той няма право да критикува учителите си, програмата или учебниците, които са въведени. Ако си позволи да критикува, той не може да учи. Някои ученици не слушат какво преподава учителят, но се ровят в различни учебници, сравняват ги и след това запитват учителя си по кой учебник да учат. Учителят отговаря: „Докато сте в клас, ще слушате какво аз преподавам. Щом излезете вън от училището, можете да взимате, колкото искате учебници. Ако не ме слушате, няма защо да посещавате училището“.

Следователно, докато сте в училището на природата, ще изучавате нейния език. Като излезете от училището на природата, можете да правите, каквото искате. В живата природа, като училище на живота, всичко е предвидено и наредено по план: програмата, учебниците, учителите и т.н. На ученика не остава нищо друго, освен да учи. Всяко нещо в природата е предметно учение за ученика. Ако ви запитат защо перото и моливът са остри, ще кажете: „За да се пише с тях“. Защо ножът е остър? – За да режем с него. Какво е предназначението на планинските върхове? Ние срещаме в природата планини и долини, като две противоположни състояния едно на друго, изразители на противоположни енергии. Планините представят гръбначния стълб на земята. Едно време тя е била мека, без планини, но постепенно се е оформявала, докато си изработила подпорка – гръбначен стълб. Реките пък представят артериалната и венозна кръв на земята. Че планините складират голямо количество енергия в себе си, че през тях минават много възли, много жили, каквото представят ганглиите и нервите в гръбначния стълб на човека, това са факти, които са изпитани и доказани. Във върховете на планините, както в човешките глави, са съсредоточени милиарди клетки, които съдържат големи богатства. Разумните същества, които са създавали планините, имали някаква цел, скрита от сегашните учени. Един ден геолозите ще разберат защо всъщност са създадени планините, но засега те отчасти знаят истината.

Като ученици, вашата задача не е да се ровите в тайните на природата, но да учите, да правите упражнения, да се справяте с мъчнотиите си. Като станете сутрин, не мислете първо какво ще ядете и пиете, но идете при майка си, при баща си да ги поздравите. След това свържете се мислено с природата, за да имате успех в работата си. Яденето само по себе си ще дойде. Като се нахраните, ще отидете на училище, да чуете какво ново ще ви каже учителят. Не отидете ли при баща си и при майка си, вие не можете да разберете природата. Щом не я разбирате, не можете да бъдете ученици. Който не познава природата, и Бога не познава. Той Го търси отвън, но не Го намира. Търси Го в природата, в хората, в себе си, но не Го намира. Като не може да Го намери никъде, най-после започва да се съмнява. – Защо се съмнява? – Защото съобщенията са прекъснати. Той мисли, чувства, но е сам, изолиран от цял свят, няма възможност да влезе поне с едно същество във връзка. Като изпадне в това положение, човек търси вината вън от себе си. Смешно е човек да обвинява окръжаващите за погрешките си. Минала една лоша мисъл през ума ви – други били виновни за това. Никой не може да размъти дълбокия и буен извор. Следователно, ако някой отвън те размътва, това показва, че не си дълбок извор. Причината на размътването е в самия тебе. Ти си допуснал в ума си една нечиста мисъл, която прекъснала всички твои съобщения с външния и с вътрешния свят. При това положение не остава нищо друго, освен да викаш на помощ същества от разумния свят, т.е. от разумната природа. Тя има на разположение верни служители, които ще ви дойдат в помощ и ще възстановят прекъснатите съобщения. Това може да стане за един час, а може да стане и за няколко дена – зависи доколко голяма е била повредата.

Една от задачите на ученика е да знае причините на своите състояния и да различава кои са физически, кои – духовни и кои – Божествени. Физическите състояния са ограничени и мимолетни, скоро се сменят. Представете си, че сте добре разположен, мислите, че никаква сила не може да ви изкара от това равновесие. Обаче дойде един приятел при вас и ви бодне с игла по ръката, един–два милиметра в кожата. Вие веднага подскачате, сърдите се на приятеля си, че ви убол с игла. Разположението ви изчезва, понеже имате болка в ръката. След известно време болката минава и разположението ви се възстановява. Ако имахте самообладание, нямаше да изгубите разположението си. Ако някой ви открадне пръстена, който обичате, или някоя книга от виден автор, веднага състоянието ви се изменя. Друг щеше да бъде въпросът, ако вие носехте знанието в главата си, или ако бяхте вътрешно богат. Ученият, богатият, силният не се подават на външни влияния. Те са устойчиви. Такъв човек е в състояние, чрез мисълта си, да парализира всеки удар, който му се нанася отвън. – „Трябва ли човек да се противопоставя на външните условия?“ – Трябва, разбира се. Затова му са дадени ум, сърце и воля – да мисли, да чувства и да действа. Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви удари в главата, вие ще употребите мисълта и волята си, да се справите с нея. Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще го използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият, обаче, вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан. Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си. Задача е на всеки човек сам да се пази. Ако не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т.н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие. Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен, капани го чакат. Някоя жена скъсала копринената си рокля и започва да търси причините за това. Много причини има: не е била внимателна, или се уплашила от нещо, започнала да бяга и закачила роклята си на тела; или носела пари в себе си, един апаш разбрал това и я погнал – тя паднала и скъсала роклята си. Обаче и при тези обяснения роклята си остава пак скъсана. За вас, като ученици, не са важни обясненията, нито причините за нещата, но да научите изкуството да градите, да бъдете добри майстори. Всеки трябва да научи новото изкуство – да гради и да се откаже от старото – да събаря. Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество капани. Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези капани. Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“. Това нашепване е мечешки капан, поставен на пътя ви.

Който влезе в школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае. Важно е той да учи, да се справи с изкушенията си. Колкото по-добре се справя, толкова повече неща ще научи. Изкушенията ще дойдат и отвън – от окръжаващите, и отвътре – от самия него. В ума ще се явят противоречиви мисли, а в сърцето – противоречиви чувства. Защо идат противоречията, не питайте, но ги разрешавайте правилно. Задачата ви, като ученици, е първо да действате, а после да мислите. Ставате сутрин от сън и в ума ви дойде една мисъл, да направите нещо добро. Не мислете дали трябва да направите това добро, но веднага пристъпете към действие. Дойде ли Божественото във вас и ви нашепне нещо, веднага трябва да действате – то не търпи никакво отлагане. Като свършите работата си, тогава ще мислите. От резултатите ще разберете защо е трябвало да постъпвате по този начин. Преди да получите резултат от постъпката си, не говорете за нея. Правете сами опитите си и мълчете. Ако говорите преди да сте започнали известна работа, непременно ще срещнете противодействия, които или ще ви отклонят, или ще ви забавят.

Упражнение: В продължение на една седмица правете наблюдение върху себе си, да видите каква е първата мисъл, която дохожда в ума ви, веднага след пробуждането ви от сън. Ще бъдете искрени и каквато мисъл влезе първа в главата ви, ще я отбелязвате. Например, макар и вегетарианци, на някои от вас може да мине мисълта за печена кокошка – ще си отбележите; може някой да се усъмни в пътя, по който върви – пак ще отбележи мисълта си; друг може да помисли как да спечели повече пари и т.н. Каквато и да бъде първата ви мисъл – добра или лоша, ще я отбелязвате в тетрадката си. Ако се случи да минават през ума ви само добри мисли, толкова по-добре за вас. Това значи, че пътувате през добра местност в умствения свят. Правете опити и упражнения, за да придобиете опитности и знания. Някои очакват всичко наготово, Бог да ги просвети. И това е възможно, но ако Той види, че сте застанали от лявата Му страна, ще употреби един метод към вас; ако сте от дясната Му страна, ще употреби друг метод. Ако сте от лявата Му страна, Той ще ви премести надясно, после отпред и тогава ще се занимава с вас. А това местене причинява страдания. Не можеш да застанеш отдясно на Отца, докато не минеш през големи страдания. И майката трябва да постъпва по същия начин. Ако детето ѝ е от лявата страна, тя ще го пригърне и ще го сложи отдясно; след това ще го сложи отпред, ще го целуне и ще започне да му говори.

Сега ще запитате защо става това, не може ли без местене и т.н. Направете този опит и сами ще си отговорите. Ако сте майка или баща, направете опит със своите деца. Ако нямате свои деца, ще го направите с чужди. Ще отидете в някое бедно семейство, или в някой приют за деца, и там ще направите опита. Какво ще кажат хората за вас, не мислете по това. Важно е да направите опита. Децата, с които ще направите опита, ще бъдат доволни. Има деца в приютите, които не са изпитали майчина прегръдка и целувка. Те ще се чудят откъде дойде този добър човек да ги прегърне и целуне. Който е готов да направи опита по закона на Любовта и на Мъдростта, само той да се заеме с него; който не е готов, да не го прави, за да не изпадне в изкушения. И ангелите правят такива опити. Бог праща един велик ангел на земята да помогне на някоя грешна душа. Той е длъжен да прегърне и целуне тази душа, да я повдигне. Същото прави и светията. Той отива при някоя паднала, грешна душа, с цел да я очисти и повдигне. В него няма никакво колебание. Дадат ли му такава задача, той я приема с благодарност и я върши с Любов. Той знае, че Божественият огън изгаря и чисти. Няма грях, престъпление или погрешка, които могат да устоят на Божествения огън. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля, за да проникне Божественият огън и във вашите сърца и с него да чистите себе си и своя ближен.

Сега, от вас не се иска да станете светии, но да правите опити, да прилагате Божествените закони, да се познаете. Например, някой мисли, че е щедър. Това не е достатъчно, той трябва да се опита, да види колко е щедър. Ако е търговец и разполага със сто хиляди лева годишен приход, нека се опита колко може да даде за бедните и как ще даде. В първия момент той е готов да даде десет хиляди лева, но като отиде до касата да извади парите, той се разколебава и си казва: „Много са десет хиляди, ще дам пет хиляди“. Така ще намалява, докато дойде до хиляда лева. Разумните същества го наблюдават и казват, че той не е щедър човек, не е готов на жертви.

Ученикът трябва да устоява на думата си. Каже ли нещо, трябва да го изпълни. Преди да е казал, трябвало е да мисли, но щом е обещал нещо, трябва да го изпълни. Каже ли, че ще даде десет хиляди лева, не трябва да изменя на думата си. Каквото и да стане, той трябва да изпълни обещанието си. Това значи характер. Не е въпрос в многото, но в изпълнение на обещанията, дадени пред Бога. Всяка добра мисъл или добро чувство идат от Бога и трябва да се изпълнят. В това се заключава послушанието на човека. Давайте път на Божествените мисли и чувства в себе си. Само така ще познаете откъде идат те. Затова е казано в Писанието: „По делата им ще ги познаете“.

Т. м.

18-та школна лекция на общия окултен клас, 29 юни 1922 г., четвъртък, София.

Основни закони

Т. м.

(Чете се темата: „Произход на житното зърно“.)

Тема за следващия път: „Защо Бог създаде човека?“

Коя е отличителната черта на ученика? Ако ми зададете този въпрос, аз ще отговоря определено: Ученето. Той е дошъл на земята като във велико училище, да се учи. Школата не е място нито за молитва, нито за разсъждение, но за учене. Ученикът не трябва да мисли, че много знае. Вън от школата може да знае много, но в школата нищо не знае. Същото се отнася и до вас. Вие може да сте свършили университет, да знаете философските науки, но ако влезете в една фабрика при някой техник, или в една химическа лаборатория, ще заемете положението на дете, което сега започва да учи, и ще слушате и изпълнявате всичко, каквото ви се каже. Ще забравите, че сте философ, и ще учите новото, което ви се преподава. Ще кажете, че когато дойде Духът, ще ви научи на всичко. Който учи, на него Духът помага. Следователно, щом сте влезли в школата, ще учите. Който влезе в школата и мисли, че с малко труд ще постигне големи резултати, по-добре да си остане вън – и там има много занятия, няма да се отегчи. Които не искат да учат, да излязат вън. Тук се приемат само ученици, които имат обич към знанието и искат да учат. Който няма обич към знанието, да не си губи времето тук и после да изпада в лицемерие, да се показва, че учи. Които са дошли да критикуват, да напуснат школата. Тук не се приемат критици. Нека останат десет ученика, но които искат да учат. Ако и те не покажат Любов към работата си, ще излязат вън, в света, там да учат. Които искат да учат, трябва да станат като малките деца. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Царството Божие не търпи невежество, критики, престъпления, зло. То е живот на вечна хармония и Любов. Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат.

Първият основен закон подразбира приложение на Истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Ще кажете, че в естеството на човека е да греши. Не е в естеството на човека да греши. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие. Не е позволено на човека да лъже, нито да греши. Който се опита да ви убеждава, че лъжата, грехът и престъпленията лежат в естеството на човека, той не разбира живота, а още по-малко – човека. Под думата „човек“ разбираме живата Божествена душа, която е излязла от Бога. Значи не е в естеството на душата да греши. И ако някой си позволява да греши, причината е вън от него, а не в неговата душа. Ако някой падне и се удари лошо, причината не е в неговото естество да пада, но вън от него. Ако не можете да разрешавате задачите си, причината не е във вас, а вън от вас.

Вторият основен закон е приложението на Мъдростта и на знанието. Разумният свят изисква от всички хора да учат с постоянство и Любов. Човек живее, докато учи. Животът не е нищо друго, освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божествено начало. Това значи, да се стреми човек към Божествената Мъдрост, която дава знание; към Истината, която дава свобода; към Любовта, която дава живот; към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила и към свободата, която дава простор на човешката душа.

Третият основен закон е Любовта, която ражда живота. Едно от качествата на живота е радостта. Който живее, трябва да се радва. Може да се радва само онзи, който учи; само свободният учи. Лишеният от свобода не може да учи. Той е затворен между четири стени, нищо не вижда и не чува. Той е оставен сам на себе си. Щом се освободи, тогава започва да учи. Като го видят с книга в ръка, астралните същества започват да му нашепват: „Остави книгата, не ти трябва знание. Сега си поживей, на стари години ще учиш, има време за учене“. Значи да ядеш и да пиеш, да се обличаш, да се жениш и развеждаш е в реда на нещата, а за учене не е време още. Вие не се нуждаете от съветите на астралните същества, а от съветите на разумните същества, които посочват истинския път на човека. Който следва този път, той върви от сила в сила, от слава в слава и от знание в знание. Стремете се към тази светлина, под която цъфтят и зреят всички плодове, която възраства не едно житно зрънце, но житото на целия свят, за да се радват и веселят всички хора, всички живи същества по лицето на земята.

Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма сянка от лъжа и измама. Това не значи да говорите истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право.

Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“. Колко е стар? Някой казва, че е на 45 години, други – на 50, на 60 и т.н. Старост ли е това? Бог, Който има неизброимо число години, не се нарича стар, а човек, който е още в пелените на живота си, казва, че е остарял. Бога наричат „Древният“, а не стар. Ако си 60-годишен, това показва, че земята се е завъртяла 60 пъти около слънцето, а не ти – ти си спал. Не си стар, защото не си станал мъдър. Думата „стар“ на санскритски език означава човек с големи знания. Щом си стар, кажи ми каква е била земята преди създаването ѝ, кога и как е създадена и т.н. Кажеш ли, че не знаеш това, ти не си стар.

Хората мислят, че са стари, когато косите и брадите им побеляват. Какво ще кажете тогава за дърветата, които са покрити със сняг? Стари ли са? Не свързвайте бялата коса със старостта. На каквато възраст и да сте, мислете, че сте ученици. Ако сте на 60 години, тогава, именно, можете да бъдете истински ученик. Защо? – Нищо няма да ви изкушава отвън. За моми и момци не мислите, за жена и деца – също. Децата са израснали и стъпили на краката си, жената е разумна, и тя е ученичка, работи, занимава се усърдно. Каквото пожелаете, ще го постигнете, но трябва да учите. Сложете в ума си мисълта, че сте млади и можете да учите. Колко пъти се е завъртяла земята около слънцето, това да не ви интересува. Колко сте пораснали – това трябва да ви интересува. Растенето на човека по ум, сърце и воля представя абсолютната, истинската мярка на нещата, а въртенето на земята не се отнася до вас. Какво ще каже онзи, който е прекарал десетки години в магнетичен сън и най-после се събуди? Той ще се огледа натук-натам и ще продължи живота си, без да счита, че е остарял. Земята се е въртяла през това време, но той не е живял, т.е. не е придобивал знания и опитности. Той е млад и способен за работа и учене.

Третият основен закон подразбира служене на Любовта. Не можеш да служиш на Любовта, т.е. на Бога, ако не си приложил закона на Мъдростта, ако нямаш знание и светлина. Как ще обичаш човека, ако не го познаваш, ако не знаеш отличителните му черти? Ще кажеш, че обичаш някого за черните му очи. Какво показват черните очи? Човек с черни очи има по-силни чувства, отколкото някой със сини очи. Той има характер, честен е. И като те обича, и като те мрази, той ще ти каже направо в лицето, без извъртвания. Чернооките хора са енергични, подобни на чернозема. Когато сее жито, земеделецът избира чернозем, понеже тази почва дава добра реколта. Той разчита на чернозема, както момъкът – на черните очи на момата. Човек с черни очи не може да те измами.

И тъй, прилагайте закона на Мъдростта, за да придобиете светлина и знание, и закона на Истината, за да бъдете свободни. Целта на школата е именно тази – да научи човека да живее според основните закони на Битието, за да разбере къде се е спънал и как да подобри живота си. Иначе съществуването на школата няма смисъл. Да ви се говори за небето, за ангелите, за живота им, без да познавате земята и законите, които управляват вашия живот, това е неразумно. Какъв смисъл има да говорите на болния за своите пътешествия, за красотата на природата, когато той се превива от болки в корема? Той ще ви погледне и ще каже: „Кажи ми някакво лекарство, да се премахнат болките ми, после ще ми говориш за пътешествията си“. Значи Божествената школа има дотолкова значение за човека, доколкото може да му даде знания и методи, да се освободи от недъзите си, които е наследил от миналите култури. Той се нуждае от знания, чрез които може да се спаси. Затова трябва да научи и приложи трите основни закона на Битието.

Ще кажете, че разбирате тези закони, няма защо да ви се преподават. Ако разбирахте закона на Любовта, щяхте да бъдете безсмъртни; ако разбирахте Мъдростта, щяхте да имате светлина и знание, да живеете във вечна хармония; ако разбирахте Истината, щяхте да бъдете свободни, да се движите в широкия свят, в простора на живота. Който разбира тези закони и ги прилага, той се движи с голяма бързина и може да пътува безпрепятствено от една планета на друга. Докато го видиш на луната, той отишъл на слънцето, оттам на Алфа Центориус. И като се върне на земята, ще разправя чудеса: как живеят жителите на луната, на слънцето, на Алфа Центориус. Приятни са пътешествията по планетите, но тъй, както са устроени сегашните хора, подобни разходки са невъзможни. Сегашният човек трябва да работи, да се приготви за бъдещите условия. Той трябва много пъти да слиза на земята, да изработи новия човек. Само от земята той може да пътува за планетите. Ако е в астралния свят, там ще прави други пътешествия. Като влезе в умствения свят, там пък се предвиждат друг род пътувания. Всеки свят предвижда специфични условия и възможности. Това, което човек може да направи на земята, в другите светове не може да го направи. Затова, докато сте на земята, използвайте разумно условията и възможностите, които тя ви дава.

Първото нещо, което се иска от вас като ученици, е да проявите истински стремеж, жажда към знанието. Знанието се придобива чрез самостойна, оригинална мисъл, която определя мястото на човека в живота. Когато в неговия ум се роди една велика идея, той знае вече какво да прави. Наблюдавайте какво прави младата мома и какво – младата майка. Момата стои пред огледалото с часове, оглежда се, докарва се, ръцете си мие, ноктите си чисти, очаква нещо. Щом се омъжи и роди детенце, тя знае вече какво да прави. Цял ден се занимава с него: къпе го, облича го, носи го, приспива го – има вече идея. Мисълта ѝ работи, сърцето ѝ се разширява, волята има приложение. Тя казва: „Животът ми се осмисли“. Тъй щото, когато някой казва, че не знае какво да прави, ние го съветваме да роди поне една Божествена идея. Тогава и главата, и сърцето, и ръцете му ще намерят с какво да се занимават.

Мнозина искат да научат някоя молитва, която да повдига духа им, за да се справят лесно с мъчнотиите си. Каква трябва да бъде първата ви молитва? Молете се така: „Господи, просвети умовете ни, дай ни светлина и знание, да разбираме волята Ти и да я изпълняваме“. Който има светлина и знание, той е готов да служи на Бога, да изпълнява волята Му с Любов и радост. При това положение Бог ще се весели, а човек ще учи, ще придобива знания. Като не разбира своето предназначение, човек пак се моли, не за знание и Мъдрост, но за прощаване на греховете му. На какво се дължат човешките погрешки и прегрешения? – На неговото невежество. Ето защо, за да не греши, човек трябва да има повече знание и светлина. Четете, учете какво са казали учените по различни въпроси и мислете върху прочетеното. Много автори са писали върху различните светове – астралния, менталния, причинния. Четете това, което те са писали, и го сравнявайте със знанието, което вие имате, за да разширите кръгозора на вашия ум. Докато не се научите да мислите право, вие ще орете, ще копаете, жито ще сеете и като узрее, ще го сложите в хамбара, да имате през зимата. Тогава ще пеете и свирите, ще се разговаряте по различни въпроси. Кой каквото знае, ще го сподели със своя ближен. Ще живеете братски, без никаква лъжа и измама. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Тя нито се извинява, нито се оправдава. Ще кажете, че бялата лъжа не може да се избегне. Ние пък казваме, че лъжата се преследва във всички форми, във всички цветове – и бялата, и черната. Великият Божествен морал абсолютно изключва лъжата.

Божественият живот изисква от човека висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира абсолютна чистота и безкористие. Отношенията ви към Бога, към ближния ви и към самия себе трябва да почиват на пълно безкористие и абсолютна чистота. Не е позволено на човека да използува ближния си в името Божие. Това не значи, че няма да правите погрешки. Много погрешки ще прави човек, но важно е какви са неговите вътрешни мотиви. Ако вътрешните подбудителни причини са безкористни, погрешките се извиняват. Който живее в чистота и безкористие, работите му се нареждат добре и в материално, и в сърдечно, и в умствено отношение. Това подразбира законът на жертвата. Казано е в Писанието, че който се отрече от майка си и от баща си, даже и от себе си, ще придобие вечния живот. Тъй щото, който иска да придобие вечния живот, трябва да се самопожертва, да живее в чистота и безкористие.

Следвайте пътя на Христа и не се страхувайте, нищо няма да загубите. Каквито жертви да правите, ще бъдете възнаградени. Човек губи много неща, когато живее само за себе си. Той бързо се изтощава и остарява преждевременно. Ляга вечер да спи, но сутрин става неразположен, обезсилен и казва: „Изсмукаха ме“. Кой го изсмукал? – Онзи, на когото е служил. Има един господар в света, който отнема силите и богатството на човека. За да се освободиш от него, затваряй вратата си вечер, да не влиза в къщата ти, да те изсмуква. Ще каже някой, че това е неговата карма. – Ако беше затворил вратата си, откъде щеше да влезе този господар? Някой падне, счупи крака си и казва, че това е карма. – Ако беше внимавал, нямаше да паднеш. Как щеше да се прояви тогава кармата? – „Нервен съм, наследих тази слабост на нервите от баща си и майка си.“ – Ако те не съществуваха, как щеше да оправдаеш своята нервност? Не обяснявайте своите слабости и погрешки с кармата и с наследствеността. За разумния и за онзи, който има будно съзнание, не съществува нито карма, нито наследственост.

Като ученици, от вас се иска готовност да учите, да придобивате знания. Любознателният може да учи, да развива ума и сърцето си. В който дом влезе, той събужда в окръжаващите подтик към знание и наука. Това се изисква и от вас, като ученици, да създадете благоприятна атмосфера в школата, едни други да си въздействате. При такава атмосфера всеки ще прояви своята дарба: музикантът ще свири добре, художникът ще рисува, математикът ще решава задачите си и т.н. Онези пък, у които дарбите и способностите не са се проявили, ще работят повече, да развият своите мозъчни центрове. Задача: Нека трима от учениците да напишат нещо върху физическия, астралния и менталния свят. Всеки ще си избере една от трите тези, която му се харесва, и ще напише нещо кратко, но изчерпателно. Като прочетете темите, да имате ясна представа за тези светове. Може да четете някои автори, да видите какво са писали те по дадените въпроси. Като учите и пишете върху научни теми, вие се подмладявате.

Помнете: В школата се приемат само ученици, а не млади и стари хора, нито хора от различни професии и длъжности. Докато сте в школата, вие сте само ученици – нищо друго. Щом дойдете тук, ще забравите всичко. Че сте професор, учител, чиновник, музикант или художник, това няма значение. Тук се приемат само ученици. Приложете волята си, да мислите само за учене и за ученичеството си. Ако можете поне за един час да забравите всичко, вие ще излезете от школата бодри, свежи и подмладени. Ученикът трябва да бъде като войник, който отива на бойното поле. Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си и върви напред. Един дълг изпълнява сърцето и ума му: да пази отечеството си и да се върне у дома си жив и здрав. Че падали ранени на пътя, той не се спира, върви напред. След него идат санитари, които ще приберат ранените. Ученикът трябва да бъде здрав и да следва своя път. Ако се разболее, той излиза временно от школата, да се лекува. За болните са предвидени милосърдни братя и сестри, които изпълняват задачата си с Любов.

Божествената школа се занимава със здрави хора. Тя не говори за болести и недъзи. Че някой не се учил добре, че не бил способен, че лесно се обиждал, това са болезнени прояви, предмет на астралния свят. Съществува астрална медицина, която изучава признаците на тези болести. В школата се говори за Любовта и за живота, който произлиза от нея; за смисъла и предназначението на човешкия живот. Тук се говори за Мъдростта, за светлината и знанието, като условия за развиване на човешкия ум. Най-после, тук се говори и за Истината, която освобождава човека от ограниченията и заблужденията му. Като придобие това знание, той ще изпълни своето велико предназначение в живота.

Т. м.

19-та школна лекция на общия окултен клас, 7 юли 1922 г., петък, 8:30–9 ч., София.

Прости и сложни движения

(Чете се темата: „Защо Бог създаде човека?“)

Често се говори за прости и сложни движения. Простите движения наричаме още първични. Прости движения са тези, които срещат малки съпротивления в пътя си, а сложни – които срещат големи съпротивления. Прости и сложни движения съществуват и в съзнанието на човека. За да дойдете в Чамкория, какво движение е станало във вас? – Сложно. Простите, първичните движения са насочени към Бога. Те са чисти, кристални, без никакво раздвояване. Сложните движения предизвикват раздвояване в съзнанието. Когато отива на курорт, човек се раздвоява; когато отива на планината, пак се раздвоява. Малко хора имат едно определено движение – към Бога. Където отиват, те се ръководят от много подбудителни причини. Към кой род движения ще отнесете женитбата: към простите, или към сложните? – Към сложните. Момата и момъкът се женят, първо, от любов един към друг; после, от желание да имат деца. И на трето място, от желание да се осигурят; момъкът, да има кой да му готви, а момата – да има някой да я подържа, да осигури прехраната ѝ. Затова, именно, женитбата е сложно движение. Колкото по-сложно е дадено движение, толкова по-големи препятствия среща то на пътя си. Ето защо, когато попаднете в теченията на сложните движения, ще знаете, че ще срещнете големи препятствия или съпротивления. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които действат във вас, за знаете към коя категория движения се отнасят – към първичните или простите, или към вторичните, т.е. сложните. Като знаете това, лесно ще се ориентирате.

Сегашните хора изпадат в големи противоречия, защото объркват простите и сложните движения и вместо да получат желания резултат те получават друг. Като не познават силите, които действат в движенията, те попадат в някое сложно движение и като мислят, че движението е просто, очакват резултати на простото движение; друг път попадат в простото движение, а очакват резултати на сложното движение. В края на краищата те се обезсърчават. За да не се обезсърчавате, трябва да различавате движенията и да знаете, че всяко движение има строго определени резултати. Смешно е религиозният да очаква някакво богатство. Който иска да стане религиозен в абсолютен смисъл на думата, не само че не може да стане богат, но ще загуби и това богатство, което е имал. Защо? – Защото богатството, само по себе си, е сложно движение. Невъзможно е, следователно, в един и същ момент да се движиш в две различни посоки. Пътят на духовния е тесният път – път на уединение. Това не значи, че ще бъдеш всякога сам, но пътеката е тясна, по нея може да върви само един човек. Затова казваме, че духовният път е прав, т.е. път на просто движение. Пътят на светския човек се отнася към сложните движения. Той се движи между много хора – в широкия път. Като минава между много хора, естествено е, човек ще се движи на една или на друга страна; оттук ще мине, оттам ще обиколи, докато си пробие път, да излезе на свобода. Като излезе от навалицата, той казва: „Слава Богу, че излязох благополучно. Големи препятствия минах“. Без да иска, човек може да попадне на някое тържество и за да си пробие път, трябва да приложи метода на сложните движения. Той трябва да направи много отклонения на една и на друга страна, докато най-после излезе от навалицата. Каже ли някой, че много се отклонявал, ще знаете, че той е попаднал в някое човешко движение. Каже ли, че е вървял направо, почти без препятствия, той е попаднал в Божествено движение. Човешките движения се отнасят към сложните, а Божествените – към простите.

Към кои движения се отнася истинското приятелство? – Към простите. Сложните движения се придружават с изразходване на много средства, много енергия, а простите – с малко разходи. Коя е причината за съществуване на движенията? – Животът. Ако нямаше живот, и движения нямаше да съществуват. Следователно, където се яви известно движение, там непременно има живот. Някое живо същество е насочило всичките си сили да си намери храна. Енергиите, т.е. силите в живота пък произлизат от умствения свят. Значи мисълта се изразява в живота като импулс, подтик към движение. Движението не е нищо друго, освен реализиране на мисълта и на живота във всички живи същества. Ако мисълта е проста, тя произвежда прост живот, с първично, чисто, просто движение; ако мисълта е сложна, тя произвежда сложен живот, със сложни движения. Например, ако в едно същество се роди мисълта да опита Божията Любов в нейните чисти форми, движението на неговото съзнание ще бъде просто. Обаче, ако в някое същество се яви мисълта да стане велико, да създаде една слънчева система, в съзнанието му се произвеждат сложни движения. Като се натъкват и на простите, и на сложните движения, хората искат да ги примирят, т.е. да ги съчетаят по някакъв начин. Това е невъзможно! Никога не можете да съчетаете едно просто дрижение с едно сложно. Невъзможно е светията и грешникът да живеят на едно място. Физически те могат да бъдат заедно, но в сърдечния и в умствения свят те не са на едно и също място. Светията ще бъде около грешника, докато го повдигне, т.е. излекува от недъзите му. Лекарят ще бъде при болния, докато го излекува. Иначе те не могат да живеят на едно място. Майката ще бъде при детето си, докато го постави на крака, да стане способно само̀ да се движи. Щом приеме от майка си, каквото му е нужно, детето поема своя път. На въпроса, защо Бог създаде човека, някои отговарят, че Бог създаде човека, за да се прояви чрез него. Пред кого ще се прояви Бог? Значи има друго божество в света, пред което Бог трябва да се прояви. Но и това божество ще иска да се прояви. С това ще се яви една борба. Всъщност Бог няма съперник, с когото може да се бори. Какво се разбира под думата „създаване“? – Творчество, съграждане. Обаче думите „творчество“, „съграждане“ имат отношение към материалния свят. Значи съгражда се нещо, за да се прояви човек. Вярна ли е тази идея? Хората градят, правят мост, за да минават от единия бряг на реката на другия. Мостът е съобщително средство. В този смисъл и човек е мост за съобщаване с различните светове. Хората говорят за Божествения свят, за умствения, за сърдечния, за физическия, без да ги познават в тяхната същина. Те живеят на физическия свят, без да го познават напълно. Какво е отношението между Божествения и физическия свят, малцина знаят.

Не е достатъчно само да се говори за различните светове, но те трябва да се разбират. Не е достатъчно само да се говори за Духа и за материята, но и те трябва да се разбират. Някои казват, че Духът, великото начало на живота, се намира в постоянна борба с материята. Защо трябва Духът да се въплъти в материята и да се бори с нея? Ще кажете, че материята е неразумното начало на човека. Защо тогава Разумното и Безконечно начало трябва да се въплъти в материята – в неразумното начало, и да се остави на него да го ограничи? Ще кажете, че това ограничение е необходимо за Духа, да придобие известни опитности. Ние пък казваме, че за да може материята да ограничи Духа, предполага се, че и тя е разумна. Невъзможно е неразумното да ограничи разумното.

Сега, каквото и да се говори за Духа и за материята, този въпрос остава неразрешен. Това е все едно да се качите на върха Мусала и да мислите, че можете да научите неговата история, как и кога се е създал. Днес ще се качим на Мусала, ще слезем и ще остане да решите въпроса за произхода на този връх. Ще мислите дълго време, докато го решите. Лесно се задават въпроси, но мъчно се решават. Например, лесно е да си зададете въпроса, защо събуждат човека от сън. Ако си слуга, господарят ще те събуди да работиш. Като се умориш, ще легнеш да спиш, за да си починеш. Положението на сегашния човек е подобно на слугата, когото господарят събудил от сън. Досега той е спал, но вече е събуден, за да работи. Това събуждане наричат творчество. Когато човек работи, чрез него се проявява и господарят му. Който работи, той се проявява чрез това, което е направил; господарят му пък се проявява със своите планове, които е дал на слугата си, т.е. на човека, който работи.

И тъй, като говорим върху въпроса, защо Бог създаде човека, по-добре е да зададем въпроса: Защо човек е дошъл на земята? На този въпрос по-лесно може да се отговори. За да отговорите на първия въпрос, трябва да има някой, който да ви обича, да ви отвори книгата на природата и да четете от нея. Докато човек не проникне в аналите на природата, никога не би могъл да си отговори какви са неговите отношения към Бога и да се увери, че без Бога, без пряка връзка с Него не може да расте, не може да се радва на живота, не може да прояви никаква умствена дейност. Много естествено – разумното от разумно произтича, животът от живот произтича, дейността от дейност произтича. Понеже човек има отношение към сложните движения, той трябва да потърси своя импулс в първичните, прости отношения. Това значи да бъде човек свързан с Бога по необходимост на самото Битие и то принципиално, вътрешно, по същина, а не по форма, нито по съдържание и смисъл като външни положения. Само по този начин Божията мисъл може да даде подтик на човешкия живот. Само така Божествените движения ще раздвижат човешкия живот. При това положение, именно, всичко е възможно и постижимо.

Помнете: Без връзка с Бога нещата остават непостижими. И тогава, каквито усилия да прави човек, да владее някои природни сили, те остават напразно. Като не разбират този закон, някои влизат в градината на своя съсед и обират крушата му. Те мислят, че имат право да владеят тези круши. Да работи един, а друг да обира и яде плодовете, това не е никакво завладяване. Всеки човек работи, за да придобие знание, но никой няма право да разполага с неговото знание. Друг е въпросът, ако хората се обичат. Тогава всеки доброволно дава от своите блага на ближните си. – „Щом е така, да се обичаме!“ – Да се обичат хората, това значи да направят помежду си мост. Мислите ли, че тогава работите им ще се оправят? Ако двете страни са неприятелски настроени, по-добре да няма мост помежду им. Те постоянно ще се карат. Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“. Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. Когато мечка изяде човек, и той минава през големи страдания. Изобщо, големи са страданията на висшето, ако попадне в устата на низшето. Човек не е дошъл на земята да прави менажерия. Следователно животинското ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето. С други думи казано: вълкът ще бъде на едно място, овцата – на друго и човек – на трето. Между тях ще има празнини. Те ще се отделят едни от други чрез преграда и оттам ще си говорят братски. Някой мисли като вълка, друг – като овцата; някой чувства като вълка, друг – като овцата; някой постъпва като вълка, друг – като овцата. След всичко това те се поглеждат пред преградата и си казват: „Хайде да махнем преградата, да се разберем“. – Това е невъзможно. Между вълка и овцата не може да съществува никакво разбирателство нито по ум, нито по сърце, нито по воля. Те не могат да се примирят. Ще кажете, че Бог може да направи всичко. Така е, той може да примири всички. Той може да направи всичко, но не и вие. Не се опитвайте да правите неща, които Бог прави. Човек трябва да прави само онова, което е в кръга на неговите възможности. Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място; не разтуряйте старото преждевременно. Не примирявайте идеите на Божията Любов с идеите на човешката любов. Идеите на Божията Любов изгарят непотребното и нечистото в човека, докато го оголят съвършено. Те са подобни на светещите електрически топки в атмосферата, които ако паднат върху човека, или ще го изгорят цял, или дрехите му само, а той ще остане гол като новородено дете. Който не е готов за тези идеи, или цял ще изгори, или дрехите му само, но като се види гол, ще се усъмни в Бога. Който е готов за Божията Любов, той е доволен, че се е освободил от старите си дрипели.

Стремете се към новите разбирания за Любовта, с ново съдържание и нов смисъл. Не мислете, че ако сложите нов надпис на Любовта, а поддържате старите си разбирания, вие живеете вече в Божията Любов. Не мислете, че една ваша жертва води към Божията Любов. В Божията Любов няма никакви жертви. Жертвата е резултат на сложните движения на Любовта, изявена на физическия свят. Като се казва, че човек трябва да се жертва, това не се отнася до Божията Любов. Жертвата има отношение къв физическия свят, където човек трябва да слезе, за да разбере Божията Любов. На земята човек изучава закона на жертвата, откъдето постепенно отива към Божията Любов. Чрез жертвата човек дохожда до правилно трансформиране на Божествените енергии. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си и не можете да придобиете вечния живот“. Следователно, ако искате да разберете някого, вие трябва да се пожертвате за него; ако иска някой да ви разбере, той трябва да се пожертва за вас. В този смисъл яденето, т.е. жертвата, е символ. Физическият живот се основава на ядене и пиене. Ако изключите яденето и пиенето от живота, той се обезсмисля. След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно стихотворение. Като яде, човек се въодушевява, придобива разположение за работа, за учене и за писане на хубави неща. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“.

Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия. Представете си, че имате голяма скръб, голяма мъчнотия, в която се излага вашето име и материалното ви положение. Какво трябва да направите, за да излезете от мъчнотията си? Откажете се от парите, които имате да взимате, пожертвайте нещо от себе си и скръбта ви веднага ще се смени с радост. При това положение вие няма да очаквате на парите, които имате да взимате, но ще се заемете сам да изправите обърканите си сметки. Вътрешният мир на човека струва повече от всякакви материални блага. Някой съжалява, че не заема високо обществено положение, за да може да живее добре. Пожертвай тази идея, примири се с положението, в което се намираш, и си кажи: „Не е нужно да бъда виден човек. И като обикновен човек, аз пак мога да живея добре“. Щом кажеш така, ти ще се успокоиш, ще се освободиш от бремето, което носиш в мисълта си. Да се жертва човек, това не значи да отиде в друга крайност, да се отрече и от съществените неща. Който не разбира жертвата, казва: „Не ми трябва знание, не ми трябва богатство, не ми трябва много ядене“. Това е криво разбиране на закона. Знание, богатство, храна са нужни на човека. Знанието е необходимост за човека, но не и благата, които знанието носи. Да имаш знания, това не значи, че трябва да станеш министър, доктор и т.н. Чистото знание е просто движение, а благата на знанието водят към сложните движения. Ние препоръчваме на ученика чистото знание. Да бъдеш вътрешно богат, това е необходимост за човека, която представя просто движение. Външното богатство представя сложно движение. Затова външно богатият се стреми към придобиване на къщи, имоти, ниви, лозя и т.н. Всичко, което човек носи в себе си, е толкова необходимо за него, колкото са необходими светлината, въздухът, водата и храната. Следователно, що се отнася до вътрешните блага, които носите в себе си, ще бъдете щедри, ще давате безкористно, както природата ви дава своите блага. Природата дава на всички хора изобилно въздух, вода и храна безвъзмезно или, както е казано в Писанието, даром. Колкото по-разумен е човек, толкова по-правилно се ползва от благата на природата. Това иска природата от човека – разумност, да цени това, което получава от нея, и да знае как да го използва.

Някои мислят, че като приемат новите идеи, ще станат по-добри. Добрината на човека зависи от развитието и прилагането закона на жертвата. Колкото по-добре го разбираш и прилагаш, толкова си по-добър. Времето пък не е нищо друго, освен проява на жертвата. Като говоря за жертвата, някои казват, че не трябва да се говори така. Как трябва да се говори? Ако имате един камък в ръката си, вие можете да го сложите на изток, на запад, на север или на юг; можете да го сложите горе някъде или долу. Важно е, обаче, да сложите камъка на определеното му място. Ако мястото на един камък е точно определено, колко повече на човека. Мястото на всеки човек е определено. Седне ли на своето място, той е доволен. Има случаи, когато човек е намерил мястото си, но пак не е доволен. Той едва седне на своето място и веднага го напуща – сам разваля живота си. Следователно, щом седнете на мястото си, там трябва да останете. Иначе ще изпаднете в големи противоречия, ще очаквате на други да дойдат и ви преместят. Всеки камък трябва да бъде на своето място и на своята служба. Разместите ли камъните, зданието само по себе си ще се събори. Ако може да се закрепи за една–две години, комисията, която го преглежда, сама ще го събори и ще каже: „Камъните на това здание не са поставени на мястото си“. Така се разпадат семейства, общества, държави, религии и т.н.

Всеки човек е изложен на опасността да гради по стар начин. Откажете се от стария начин на градене и приемете новия, който почива на закона на жертвата. Всяка ваша мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да бъдат абсолютно чисти и безкористни. Ще кажете, че трябва да живеете братски помежду си. Добре е да живеете братски, но докато дойдете до това положение, вълкът трябва да живее с вълк, мечката – с мечка, овцата – с овца, човек – с човек и т.н. Един от пророците е казал, че ще дойде ден, когато агнето и лъвът ще живеят заедно. Кога ще бъде това? – Когато Господ започне да живее във всички живи същества. Между тях ще има голям простор, всички ще бъдат доволни и сити. Докато дойде този ден, не примирявайте доброто със злото, не поставяйте на едно и също място добрите и лошите мисли и чувства. Всяко нещо да бъде на своето място. Като не разбирате природата на хората, вие докарате някой вълк в кошарата между овцете и казвате: „Добър е той, много умен, интелигентен, заслужава да заеме това място“. Заслужава той! Утре ще покаже зъбите и ноктите си, ще опита месцето на овцете. Където и да се обърнете, навсякъде ще срещнете вълци и вълчици, мечки и мецани, които са седнали не на своите места.

Изучавайте символите, с които природата си служи, за да познаете себе си. Всички минерали, растения и животни не са нищо друго, освен символи, които представят азбуката на природата. Велика е историята на развитието, през което е минала природата. Тя е претърпяла големи промени, докато дойде до положението, в което днес я виждаме. За да разбере и познае себе си, човек трябва да се върне към първичните движения, които подразбират отношения на абсолютна чистота и безкористие. Сегашният човек върви по пътя на сложните движения, които водят към мъчноразрешими задачи. За да реши задачите си, той трябва да бъде съобразителен, издръжлив, да има такт, умение, воля, знания. Няма ли тези качества, той ще разбира нещата криво и ще изпада в противоречия. Един свещеник проповядвал в църква за жертвата и подкрепил беседата си със стиха, в който Христос казва: „Ако някой има две ризи, да даде едната на бедните“. Като се върнала у дома си, попадията решила да приложи този стих в живота си. На пътната врата похлопал беден, окъсан просяк. Тя веднага извадила новата риза на мъжа си, който имал две ризи, и я дала на просяка. Като се върнал от църква, свещеникът потърсил между дрехите си новата риза и като не я намерил, запитал жена си къде я е сложила. Доволна от постъпката си, попадията спокойно отговорила: „Дадох я на един беден просяк, исках да изпълня стиха, върху който днес ти държа своята проповед“. Крайно недоволен от жена си за кривото разбиране на стиха, свещеникът казал: „Щом си решила да приложиш Христовия закон, трябваше да дадеш своята риза, а не моята. Да дам своята риза, това е моя задача“.

Не раздавайте чуждите ризи на бедните. Ако искате да изпълните закона на Христа, давайте от своето. Ще възразите, че е казано: „Даром сте взели, даром давайте“. Така е, но ще давате от своето. Кое е вашето? – Плодът. Следователно, ако в ума ви проникне една Божествена идея, нямате право да я давате на други, докато не я посадите и обработите. Когато върже плодове и плодовете ѝ узреят, само тогава имате право да давате от плодовете. Докато не сте посадили и отгледали идеята, тя не е ваша, нямате право да я давате. От плодовете ѝ, обаче, може да раздавате на всички. Христос казва, че всяка лозена пръчка трябва да даде плод. Желая ви да бъдете богати с плодовете на Божествените идеи.

Като ученици на великия живот, вие трябва да се приготвите да сеете, да жънете, да давате от своите плодове. Това е една от сложните задачи. И по-сложни задачи има, но още не сте готови за тях. Какво означават думите „не сте готови“? Представете си, че ви накарам да отидете през един студен зимен ден на планината, която е покрита със сняг и лед. Вие нямате обуща, нямате дебели и топли дрехи. Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство.

Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си.

Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни. Сега върхът Мусала е покрит със заледен сняг, който препятства на изкачването. Всички трябва да бъдете внимателни, всяка крачка трябва да бъде изпитана. Ако основата под краката ви е сигурна, здрава, смело можете да вървите нагоре. Не е добре и да се връщате назад, но ще опитате пътя. Добре е човек да бъде смел и решителен, но при такива екскурзии се изисква разумност. Няма защо да се бърза. При бързане човек може да плати с живота си. При това, като вървите по планината, ще внимавате да не размърдвате камъните. Ако ги размърдате, някой камък може да удари по крака или по главата някого и да причини голямо нещастие. Всяка задача, която не се изпълнява правилно, дава лоши резултати.

Екскурзиите, които правите, имат за цел да ви запознаят с онези възвишени същества, които взимат участие във вашите действия. Не мислете, че на планината можете да правите, каквото искате. Всяка ваша постъпка е проследена. За да се справяте лесно с планинските условия, вие трябва да имате жива вяра, която да не отстъпва пред никакви мъчнотии. Живата вяра прави и постъпките на хората необикновени. Ако постъпките ви са необикновени, и любовта ви е необикновена.

Т. м.

20-та школна лекция на общия окултен клас, 13 юли 1922 г., четвъртък, Чам-кория.

Живите сили на природата

Т. м.

Тема за следващия път: „Най-добрият метод за възпитание на волята“.

Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни – в минералите, подсъзнателни – в растенията, съзнателни – в животните и самосъзнателни – в човека. Макар че в минералите действат несъзнателни сили, всеки човек обича скъпоценните камъни; той има желание да се украсява с тях, да се ползва от техните сили. Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т.е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите. В канарите, в камъните е складирано голямо количество енергия, която е потребна за развитието на живота на земята. Канарите трябва да се раздробят на дребни парченца, за да се използват от растенията. Така те ще влязат като съставна част на растенията, оттам в животните и човека. Силите, които се крият в минералите, имат отношение към костната система на човека. В бъдеще скъпоценните камъни ще се употребяват като възпитателно средство върху човешкия ум. Понеже пречупват правилно светлината, те действат главно върху въображението на човека. Добре е човек да изучава скъпоценните камъни, техните кристални форми, за да се свърже с разумните сили, които работят върху тях. Диамантът, както и скъпоценните камъни – изумруд, рубин, сапфир, се отразяват благоприятно върху мисълта на учените, поетите и писателите. Не е все едно, дали човек гледа един груб, неодялан камък, или един диамант. Грубият камък оказва едно влияние върху мисълта, а диамантът – друго.

Гледището на окултната наука за скъпоценните камъни се различава коренно от това на съвременната наука. Окултната наука гледа на скъпоценните камъни като на плодове. Както растенията растат, развиват се и дават плодове, така и скъпоценните камъни представят плодове на нещо, което е расло и се е развивало. Те са резултат на дейността на някои същества в умствения свят. Който може да чете написаното върху тях, ще се домогне до големи знания. Обаче само онзи може да чете и разбира писаното върху скъпоценните камъни, който владее изкуството да разбира акашовите записки. Той трябва да бъде ясновидец, да вижда това, което скъпоценните камъни крият в себе си.

Много може да се говори за несъзнателните сили, но важно е практическото им приложение. Те оказват влияние върху костната система на човека. Ако костната ви система е слаба, изучавайте съзнателно скъпоценните камъни, възприемайте чрез ума си техните краски и ги отправяйте към костите си. Като знаят влиянието на скъпоценните камъни върху човека, някои майки зашиват по едно–две камъчета на шапките на децата си, за да не се подават на силните погледи на хората и да заболяват. Скъпоценните камъни привличат несъзнателните сили на природата и ги контролират. Под думите „несъзнателни сили“ разбираме такива, които нямат морал в себе си. И те са живи сили, но без морал. Който попадне на пътя им, те няма да го пощадят. Например, ако на кожата ви капне малко сярна киселина, тя не иска да знае, че ще ви причини болка и ще изгори мястото, където е паднала.

Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, откъдето започва оформянето и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, където растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. Те са склад на сили, откъдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му. Не е достатъчно човек само да се движи между растения и дървета, но трябва да ги обича. Новото възпитание има за цел да развие в децата любов към растенията и дърветата, за да се ползват от тях. Обичта към растенията се изразява в отглеждането им. Ето защо, ученикът на Божествената школа трябва да отглежда растения и плодни дървета. В двора си всеки ученик трябва да има поне две–три овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време.

Когато правите екскурзии, както сега сте на Чам-кория, разхождайте се между дърветата, особено между боровете, които със своя стремеж нагоре влияят върху духовното развитие на човека. Борът е духовен и идеалист. Той заема малко място и се стреми всякога нагоре. Ако други дървета, например бук и явор, попаднат между борове, и те ще се стремят нагоре по влияние на бора, но щом останат сами, веднага ще проявят своята природа – ще се разширят, ще заемат големи пространства. Те са големи материалисти. Характерно за бора е и това, че когато се счупи върха му, той престава да расте. Върхът на бора може да се уподоби на духовните чувства в човека. Значи щом се осакати духовното в човека, растенето му спира. Следователно, който иска да расте и да се развива правилно, трябва да даде предимство на духовните чувства в себе си. Ползвайте се от боровете, от тяхната енергия. Ако мислите, че това не е важно, тревогите и безпокойството ще ви демагнетизират и вие ще губите разположението и мисълта си. Докато сте между боровете, изучавайте ги, разговаряйте се с тях, да придобивате малко от енергията им. Ако сте болни, идете между боровете, облегнете гърбовете си на тях и мислете за бора, какво всъщност представя той. Борът упражнява силно влияние върху човека и затова той трябва да се интересува от него.

Съзнателните сили имат отношение към животните. Дойдете ли до тях, трябва да бъдете внимателни. От животните човек може да научи много добри неща, но може да научи и лоши работи. От вола той е придобил трудолюбието, от вълка – жестокостта, от овцата – кротостта и смирението и т.н. Мечката пък е повлияла на човека в това отношение, именно, че го е направила злопаметен. Мечката помни за дълго време доброто, което ѝ направи някой, но и злото не забравя. Тя е непримирима. Ако някой я обиди, тя дълго време носи обидата в себе си. Кога и да е, тя ще си отмъсти за обидата. Тази ѝ черта се дължи на астралните чувства, които са силно развити в нея. От котката човек е научил чистотата, но същевременно тя го прави алчен. Котката е алчна, лакома. Когато хване мишка, тя няма търпение да я изчисти, но я изяжда цяла, с козината ѝ даже. Котката казва: „За мене е важно да се нахраня, да напълня стомаха си; как съм яла, това е второстепенна работа“. Така се хранят и някои хора. Те гледат да задоволят глада си, а какво са яли и как са го яли, не е важно. И магарето яде нечиста храна, но що се отнася до водата, никога не можете да го накарате да пие нечиста вода. То знае къде има чиста вода и оттам пие. Дълъг път ще извърви, но докато не намери чиста вода, няма да пие. В това отношение животните са символи, с които природата си служи като с букви на своя език. И разумният свят си служи с животинските форми, когато иска да предупреди човека в нещо или да му предаде своята мисъл. Например, вие започвате търговия с човек, който има характера на вълка. Ако разумният свят иска да ви предупреди и да ви запази от него, ще ви говори чрез сън: ще сънувате, че вълк ви напада. Значи този човек е представен във форма на вълк. Изобщо всяко животно, всяка птица оказват известно влияние върху човека със силите, които действат в тях. Някои сили са отрицателни, а други – положителни. Влиянието на животните върху човека е повече колективно, отколкото единично. За да познаете какви сили действат върху вас, трябва да следите мисълта си, да видите за кои животни мислите най-много.

Силите, които действат в животните, биват два вида: положителни, или съграждащи, и отрицателни, или разрушаващи. Човек трябва да познава силите, които действат в различните животни, за да знае как да се справя с тях. На отрицателните сили трябва да противопостави положителни, за да неутрализира тяхното действие. Бъдещото обучение трябва да има предвид това. Когато учителят запознава ученика си с една животинска форма, едновременно с нея той трябва да говори и за противоположната ѝ форма. Например, като преподава за вълка, едновременно ще говори и за овцата; като преподава за мечката, ще говори и за нейната противоположна форма. Също така ще се преподава и науката за растенията. Само по този начин ученикът ще има ясна представа за животинските и растителни форми и за начина, по който може да се ползва от доброто влияние на техните сили или да се пази от лошото им влияние.

Самосъзнателните и свръхсъзнателните сили имат отношение към човека и към всички негови прояви. Като срещнете един човек, трябва да знаете какви сили преобладават в него: физически, сърдечни или умствени. Ако имате приятел, в когото действат повече физически сили, той може да ви смаже. За да не ви причини някаква пакост, вие трябва да му се противопоставяте с умствените си сили. Изобщо добре е да имате приятели и от трите типа – физически, сърдечни и умствени, да се хармонизирате. Еднообразието действа убийствено върху човека. Не е добре всички да бъдете само умствени типове, или само сърдечни или физически. Ако в човека преобладават физически сили, той ще бъде крайно активен, ще бъде повече в движение. В него най-добре са развити костната и мускулната система; ако преобладават низшите чувства, той мисли само за ядене и пиене. Животът му ще се превърне в грижи за ядене и пиене; той ще заприлича на буре; ако преобладава умственият живот, той изсъхва преждевременно, в него се проявява главно нервната система. За да не изпада нито в едно от тези положения, човек трябва да работи и в трите посоки: физически, духовно и умствено. Само така той ще хармонизира силите на своя организъм. Животът дава условия на човека да уравновесява силите си, но въпреки това в някого преобладават повече физическите, сърдечните или умствените енергии. За да регулира енергиите си, човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да се самовъзпитава. Следователно като метод за самовъзпитание на човека се препоръчва работа в трите направления: няколко часа върху ума, един или два часа върху сърцето и два или четири часа върху тялото – физическа работа. При самовъзпитанието човек трябва съзнателно да превръща енергиите си: физическите в сърдечни, сърдечните – в умствени и обратно.

Човек трябва да се изучава и възпитава. Ако забележи, че се подава на мързела, трябва да знае, че в него се е събрала повече инертна материя, която трябва да се обработи; ако се подаде на лакомство, низшите чувства преобладават в него. И да не яде много, той постоянно мисли за ядене. Не е лошо човек да мисли за ядене, но той трябва да знае как да яде и каква храна да употребява. Храненето е велика наука, която, разумно и правилно използвана, дава добри резултати. Чрез яденето хората се възпитават. Ако човек се храни една седмица само с ябълки, круши, череши или сливи, той ще има различни резултати. Всеки плод, всяка храна оказва специфично действие върху човека. Докато сте в Чам-кория, правете научни изследвания върху канарите, да ги различавате по състав. Изучавайте боровете, както и боровинките, които са особено полезни за стомаха. Боровинките поправят стомаха, регулират неговите енергии. Като се разхождате, постарайте се да намерите най-красивото място в Чам-кория; при това, да знаете в какво именно се заключава неговата красота. Изобщо добре е да използвате прекарването си тук разумно, а не само като курорт, за разходки и почивка. Трябва да се върнете по домовете си обогатени, да има какво да изразходвате. Не използвате ли богатствата на природата, вие ще се върнете по домовете си бедни и ще знаете само, че сте били на едно красиво място. Това не е достатъчно. Да прекара човек известно време сред природата, това значи да се свърже с нея, да се запознае със силите ѝ и да ги използва. Всички трябва да си поставите като задача, всеки ден да обикаляте 50–60 бора, да се спирате пред всеки бор, да видите каква разлика има между тях, какви сили съдържат те. Гледайте на боровете като на живи същества, като на ваши приятели, с които можете да се обмените – да дадете нещо от себе си и да получите нещо. Само така ще се обновите. Интересувайте се да научите какви животни има тук. Добре е да срещнете някоя дива коза, сърна или катеричка, каквито има в тукашните гори. И мечка да срещнете, не е страшно. Външно мечката изглежда страшна, но има нещо добро, приятно в нея. Пазете се от еднообразието. Колкото и да се интересувате от духовни работи, като говорите много за тях, те изгубват своята сила и красота. И най-хубавите неща, като се повтарят много пъти, губят своята красота и смисъл. Много хубави и съдържателни песни, от често повтаряне, са станали обикновени. Някои хора пеят хубави песни и маршове на гроба на своите близки и с това свързват песента с тъжни спомени за умрелия. Не е добре да пеете на умрели хора. Като се съберат близките на умрелия, нека му прочетат една–две молитви, тихо и спокойно, да му пожелаят добър път и да се върнат по домовете си. След един–два месеца могат да му пеят, каквито песни искат. Ще знаете, че не е позволено да се пеят окултни песни на гроба на заминали. Докато е в гроба, никакви песни не трябва да му се пеят. Щом излезе от гроба, тогава ще му пеете. И на болни няма да пеете. Като отидете при някой болен, можете да се помолите за него, а той сам трябва да пее. Ако пее болният, и вие ще пеете с него; ако той не пее, и вие не трябва да пеете. И вие, и умрелият ще знаете, че само тялото умира, а душата е свободна. Умрелият прекарва най-много 40 дена в гроба, около тялото си, и след това се освобождава. Умрелият се нуждае от светлина на ума, от мир и спокойствие на душата, за да може спокойно да разглежда живота си, за да изправи погрешките си, които е направил несъзнателно. Има смисъл да пеят на умрелия, но когато го посрещат в онзи свят. Оттук ще го изпратим с молитви и там ще го посрещнат с песни. Така се постъпва с ученика.

Ученикът трябва да се отличава с мистичност. Изгуби ли своята мистичност, животът му се обезсмисля. Мистикът е сляп за чуждите погрешки и лесно изправя своите. Ако някой му направи забележка, той не се сърди. За да запазите добри отношения помежду си, нека всеки от вас намери поне една добра черта в характера на своя близък или съученик. Ако и той намери една добра черта във вашия характер, и двамата ще се обичате. Не можете да обичате някого, нито той може да ви обича, ако не държите в ума си по една добра черта от характерите си. Много от сегашните хора не се обичат, защото са избрали най-неправилния път в отношенията си, а именно: вместо да държат в ума си по една добра черта от характерите си, те се спират на най-лошата черта. И в края на краищата развалят отношенията си. Като ученици, вие трябва да пазите правилото: във всеки човек да виждате поне по една добра черта. Иначе, колкото и да се молите, каквито усилия да правите, не можете да създадете добри отношения помежду си. Всеки човек има поне по една добра черта в характера си. Намерете тази черта и постоянно я дръжте в ума си. Само така може да си помагате взаимно. Тогава и Бог, и ангелите, и светиите ще ви помагат. Пазете се от дребнавостите на живота, както и от страничните работи. Каже ли ви някой истината, приемете я веднага. Не питайте защо този или онзи ви я предава. Благодарете, че ви е казано, каквото трябва; чрез кого е предадено, не е важно. Казват ви: „Не стойте на това място!“ – „Защо?“ Не е време да питате защо и за какво. Не стойте на това място! – „Другите защо стоят!“ – Те могат да стоят, а ти не можеш – нищо повече. Някой може да е на фронта; това не значи, че всички трябва да бъдат при него. Ако аз съм на първата линия на бойното поле, това място е само за мене. Всеки не може да бъде герой, да заеме първото място. Останалите ще бъдат в тила, далеч от куршумите и гранатите. – „Искаме да бъдем близо до онзи, който е на първата бойна линия.“ – Близостта не е физически процес, но вътрешен, духовен. Двама души могат да бъдат близо, един до друг, без да са близки. Двама души са близки и се разбират, когато душите им трептят хармонично и когато Божията Любов прониква еднакво в тях. Ученикът трябва да бъде послушен. От него се иска абсолютно послушание. Каже ли му се да направи нещо, той веднага трябва да го изпълни. Някой върши много неща по свое лично желание и казва, че Духът го заставя да постъпва така. Кой Дух? – Божият Дух. Но Той се различава коренно от обикновените духове. Божият Дух се отличава със смирение, кротост, правда, Любов, Истина, Мъдрост и т.н. Той всякога заема последно място. Видите ли, че някой заема всякога първо място, ще знаете, че Духът не е в него.

Когато дойдете до силите, които се крият в самосъзнанието и свръхсъзнанието, ще бъдете внимателни, така да ги възприемате и прилагате, че да можете да се обновявате. Това подразбира правилно и разумно изпълняване на Божията воля. Проверявайте как се отразяват вашите влияния върху окръжаващите. Като си правите забележки едни на други, трябва да се ползвате от тях. Да направите една забележка на своя ближен, това значи да направите превръзка на раната му. Но и това не е достатъчно. Важно е, подобрява ли се раната след превръзката, или се влошава. Ако се влошава, по-добре да остане непревързана. Следователно, ако не можеш да направиш едно добро, както трябва, остави друг да го направи. Докато дойдете до разумното правене на добро, трябва да прилагате правилата, които ви се дават в школата, да правите опити. Изведнъж няма да станете светии, но от вас се иска постоянство и любов в работата. В един живот не се постига светийство. Свет човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който разполага със знания и опитности, с добродетели и сила. Всеки момент той знае какво трябва да прави, как да помага на ближния си и как да върши Божията воля.

Радвайте се, че ви се дават условия да придобиете сила, да работите за великото Божие дело. Иде вече шестата раса, за която се изискват хора със знание, със сила, с добродетели. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. За да не се подценявате и надценявате, намерете една добра и неизменна черта в характера си и се дръжте за нея. Да мислите, че сте лоши, това е една крайност; да мислите, че сте добри, това е друга крайност. Има нещо добро и неизменно в човека – това е Божественото. Ако го прилага, той е добър; ако не го прилага, той е лош. Благодарете на Бога за това, което сте; благодарете за съзнанието, което ви е дадено. Като направите една погрешка, вие съзнавате това, плачете, разкайвате се. Докато не я изправите, не можете да се успокоите. Благодарете за съзнанието, че можете да виждате погрешките си и лесно да ги изправяте. Когато срещате бедни, страдащи хора, сърцето ви се трогва и вие им се притичвате на помощ. На какво се дължи това? – На доброто в човека. Следователно във всички хора има добро нещо. Намерете добрата черта в себе и в своя ближен, за да дадете простор и свобода на Духа във вас. Това значи подчиняване на Божия Дух.

В заключение на всичко казано досега, повтарям: Ползвайте се разумно от живите сили на природата, като започнете от несъзнателните и стигнете до самосъзнателните и свръхсъзнателните. Като дойдете до човека, ще се стремите да създадете приятелски отношения помежду си. И в приятели, и в неприятели ще търсите по една добра черта в характера им. Щом я намерите, ще я държите постоянно в ума си. Мъчно се постига това; то е велико изкуство, което ученикът трябва да притежава. Желая ви да станете добри ученици, да учите с Любов, да бъдете смели и решителни. Когато ви се правят бележки, не се сърдете; когато ви изобличават, понасяйте всичко с търпение; когато ви сполети някакво нещастие, търсете в него добрата страна. Блажен е онзи, когото Бог изобличава и наказва, защото Той ще го изправи. Не е лесно да изобличаваш хората. Да изобличиш един човек, това значи да му направиш операция, след което дълго време ще усещаш миризмата на болното и гангренясало място. Дълго време трябва да миеш ръцете си, за да се освободиш от неприятната миризма. Едно от правилата в школата е да не виждате чуждите погрешки. Ученикът трябва да бъде сляп, както за погрешките на хората, така и за самите тях. Той трябва да работи върху себе си, сам да се изправя.

Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият, обаче, не забелязал, че го ударил някой. Той продължил размишлението си, без да каже дума. Ученикът разправил своята опитност на Учителя си и очаквал обяснение, защо и тримата постъпили по три различни начини. Учителят отговорил: „Първият живее по Моисеевия закон – „око за око, зъб за зъб“. Вторият живее в спасението. По стар навик той вдигнал ръката си, да приложи Моисеевия закон, но веднага си спомнил, че живее в спасението, и свалил ръката си. Третият живее в Любовта“.

Съществуват три категории хора: едни от тях живеят по Моисеевия закон, други – в спасението, а трети – в Любовта. Който живее по Моисеевия закон, на един удар ще отговори с два. Който живее в спасението, ще вдигне ръката си да те удари, но бързо ще я свали и ще каже: „От мене да мине“. Който живее в Любовта, и да го ударят, нищо не усеща. Той е вдълбочен в себе си. Ученикът на Божествената школа трябва да живее по закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си – никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен мир.

Т. м.

21-ва школна лекция на общия окултен клас, 20 юли 1922 г., четвъртък, Чам-кория (Горското училище).

Развитие на съзнанието

Т. м.

(Чете се темата: „Най-правилния метод за възпитание на волята“.)

(Чете се темата: „Физическият свят“.)

Когато се говори за развитие на съзнанието, ние взимаме понятието „съзнание“ в широк смисъл. Думата „съзнание“ е образувана от предлога „съ“ и съществителното „знание“. Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да съзнаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки – права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш кои са прави и кои – криви.

Когато се говори за съзнанието, някои изпитват такова чувство, като че слушат музика, и казват: „Хубаво нещо е музиката“. Обаче не е достатъчно да кажете, че това или онова музикално парче е хубаво. Вие трябва да определите коя част от музикалната пиеса е най-хубава, да различавате тоновете и да познаете има ли някой изпуснат тон. Добрият музикант, специалист, схваща тоновете поотделно, разбира има ли изпуснат тон и т.н. Ако и вие не можете да схващате най-малките прояви на съзнанието и да ги различавате, както музикантът различава тоновете, не можете да бъдете ученици. Ученикът различава нещата и никога не се заблуждава.

Ако дадете една музикална пиеса на един музикант, той ще я разгледа внимателно, ще види какви ноти взимат участие в нея – цели, половини, четвъртини, осмини, и ще я изсвири. Той различава тоновете и разбира техния смисъл, може да ги съчетава правилно, за да изкара от тях нещо хармонично и завършено. Обаче ако дадат същата музикална пиеса на човек, който нищо не разбира от музика, той ще разгледа нотите другояче: ще си представи, че цялата нота е някаква висока личност, а себе си ще сложи на мястото на половината или четвъртината нота и ще гледа какво място заема по отношение на цялата нота. Той иска да знае дали се намира близо до цялото – от това зависи неговото щастие. Разгледайте въпроса музикално, как можете да хармонизирате тоновете; не се спирайте на въпроса, колко далеч или близо сте до дъното. Всеки тон е важен дотолкова, доколкото има израз в общата хармония, а не на какво разстояние се намира от цялото. Някоя нота се намира в края на музикалното парче, но дава израз на цялата пиеса. Мажорната музика, например, започва шумно, бурно, с изражение. Миньорната започва тихо, спокойно и постепенно повишава, докато дойде до най-високото място, откъдето пак слиза и свършва тихо, без повишение.

Следователно, за да се развива правилно, ученикът трябва да разбира живота и неговите отношения така, както Бог го е съчетал и хармонизирал. Вие трябва да знаете, че през целия ден заемате различни места в музикалната пиеса. От сутринта до вечерта ще променяте местата си в петолинието и в гамите. Ако днес сте в една гама, на другия ден ще влезете в друга гама; ако днес сте в едно отношение към Учителя си, на другия ден ще смените местото и отношението си. Няма два еднакви момента в живота на човека. Една вътрешна, разумна сила урежда отношенията и местата на живите същества. Къде ще се постави една нота, това зависи от самия музикант, а не от вас. Като знаете това, вие нямате право да роптаете защо сте сложени на едно или на друго място. Дали сте горе, или долу, като цяла или половина нота, като осмина или четвъртина, това не е важно; дали участвате в нотите на цигуларя, или барабанчика, и това не е важно. Вие трябва да се слеете в общата хармония, да не се чувате отделно. В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие – нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите – отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства.

Какво значи да се усъвършенства човек? Как се постига усъвършенстването? – Чрез познаване на Бога. Да познаете Бога, това значи да Го познаете в проявите Му като Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и т.н. Вън от тези прояви не може да Го познаете. Всички хора искат да познаят Бога, а когато се приложи Неговата Правда към тях, те казват: „Това не искаме“. Когато се приложи Мъдростта Му, казват, че не я разбират. Когато се приложи Божията Истина в живота, казват, че светлината ѝ е силна за очите им, не могат да издържат на нея. Когато се приложи Любовта Му, казват, че не е дошло още времето ѝ. Какво може да се постигне при това съзнание? В съзнанието на всички хора трябва да стане коренна промяна, да се отразяват правилно Божествените мисли, чувства и действия. Съзнанието на хората трябва да се очисти, да стане чисто и гладко като водната повръхност, да отразява и пречупва правилно светлите мисли и чувства, които идат от пространството. Когато отражението на Божествената светлина става правилно в човешкото съзнание, само тогава човек вижда красотата и смисъла на света. Той не се пита вече защо светът е създаден и кой го е създал.

Днес на всички хора се налага да очистят съзнанието си. За да постигнете това, освободете съзнанието си от обикновените желания и мисли, от дребнавостите на живота. Човек трябва да престане да се безпокои за неща, за които природата е помислила. Какво ще ядете и пиете, това не е ваша работа. Природата е дала изобилно храна за всички живи същества. Ако се безпокоите за храната си, вие не стоите по-високо от вълка, от птичката. И те по цели дни търсят прехраната си и само за нея мислят. Човек стои по-високо и от вълка, и от птичката. Той трябва да съзнае, че друг вече е помислил за него. Щом съзнае това, той ще намери храната си точно навреме и в такова количество, каквото днес му е нужно. Задачата на човека не се заключава в търсене на храна, но в служене на Бога. Като служи на Бога, той изучава Неговия език. Щом знае езика Му, всичко, каквото желае, ще го постигне.

Божествената школа си е поставила за задача да научи хората на Божествения език. Тя е започнала вече, там се преподава първата буква на азбуката. Ще кажете, че този език е мъчен. Мъчен е само за онези, които нямат желание да го изучават. Обаче за прилежните и послушни ученици е лесен и приятен. Школата разполага с различни методи на преподаване. Затова, именно, се препоръчва на учениците да се молят, да се обичат, да учат и т.н. Това са вече пособия, които подготвят учениците за изучаване на Божествения език. – „Защо трябва да се обичаме?“ – За да научите Божествения език. – „Защо трябва да вярваме?“ – За да научите Божествения език. – „Защо трябва да бъдем разумни и истинолюбиви?“ – За да научите Божествения език. Всички хора говорят за Любовта, искат да бъдат обичани. Какво значи да обичате някого и да ви обича? Днес повечето хора изразяват любовта си външно. Като обичат някого, правят му подаръци, купуват му дрехи, обуща, хранят го добре и т.н. Да проявяват външно внимание към човека, това още не е Любов. Външното даване не е Любов. Ако при заминаването си за странство господарят остави слугата си да разполага с неговите имоти, това не показва, че той го обича. Господарят обича първо себе си, той има предвид своите интереси, а не тези на слугата си. Като се върне от странство, господарят веднага влиза в ролята си и слугата отива на своето място. И майките мислят, че любовта им към децата е идеална, но така ли е всъщност? Майката отглежда дъщеря си и сина си с любов, но дълбоко в нея се крие користолюбивата мисъл, да пораснат децата, да я гледат на старини, да се грижат за нея. Човек трябва да се освободи от користолюбието. Отношенията на човека към Бога трябва да бъдат абсолютно безкористни. Давайте, без да очаквате. И Христовите ученици се бореха за първо място; едни искаха да седнат отдясно на Христа, а други – отляво. Това е користолюбие. И днес, 2000 г. след Христа, хората се борят за първенство. Така не се влиза в Царството Божие. Съзнанието на хората трябва да се повдигне, да се проникнат от мисълта да служат безкористно. По този начин ще се домогнете до Истината. Ще минете през големи горчивини и изпитания и ако издържите, ще влезете в Царството Божие. Изпитанията и страданията са пробният камък за човека, както киселините – за златото. Казано е в Писанието: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде“.

Сегашните хора се готвят за възприемане на великата Истина. Разумният свят ще подложи всички хора на изпит. Да възприеме човек Истината, това значи да придобие свободата. Само свободният може да влезе като гражданин в Царството Божие. Няма ли тази свобода, той ще бъде гост, а в Царството Божие гости не се приемат. Какво очаква младата мома от женитбата? Влезе ли в друг дом, работа я чака. Ако живее в село, хляб ще меси, ще готви, ще пере, ще копае. Също така и духовните трябва да знаят, че работа ги очаква. Ако мислят, че в духовния свят ще ги приемат с песни и музика, с лаврови венци, те са на крив път. Там се иска първо работа, а после музика и песни. Някой отива в онзи свят, между разумните същества, където всичко е красиво, хармонично; всичко е в изобилие. Но изведнъж дохожда заповед, която го заставя да слезе долу, да помага на страдащите. Ако почнеш да роптаеш и проявиш недоволство, че нарушават спокойствието ти, ти не си готов за Царството Божие. Ти трябва да напуснеш местото си с радост и да отидеш в помощ на своите по-слаби братя. Бог се проявява навсякъде – и на небето, и на земята. Той изпитва всички хора. Вие не знаете къде и как ще се прояви Той. Вие не знаете как ще започне Той и как ще свърши. Бъдете готови на всичко! Ако ви обещаят някакво благо и не ви го дадат, радвайте се. Може би в това благо се крие вашето нещастие. Когато Бог отлага да ви даде някакво благо, с това Той ви предпазва от опасностите, които се крият в него. В този смисъл и злото, и изкушението са на място. Понякога малкото изкушение предпазва човека от по-голямо. Малкото зло го предпазва от по-голямо зло. Затова българската пословица казва: „Ела зло, че без тебе по-зло“.

Като ученици, вие трябва да имата ясна представа в съзнанието си какви промени стават в Божествения свят. И тогава ще разберете, че не е важно какво вършат хората, а как е създаден този свят. Божият Дух, Който е причина за промените в света, раздава Божиите блага на хората, както Той намери за добре. Вашата задача е да разберете Божия Дух, да Го изучавате, защото Той просвещава хората; Той раздава благата; Той е извор на Божията Любов; носител на Божията Мъдрост; носител на Божията Истина, Правда, Добродетел – Него трябва да слушате. Ако Го слушахте, никакъв спор нямаше да съществува между вас. Който носи Духа в себе си, той лесно се справя с всички обиди и огорчения. Правете опити да видите за колко време можете да превърнете една обида в съзнанието ви. Отбелязвайте си за колко време сте се справили с обидата. Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно чувство, толкова по-силна е връзката ви с Духа. Оставите ли на времето да заличи обидите и огорченията – и това става, но вие не сте научили урока си. Добър ученик е този, който най-много за един час може да заличи обидата от сърцето си. Стихът, в който Христос казва да любим враговете си, подразбира именно този закон: превръщане на обидата в положително чувство. Една горчива дума е в състояние да избави човека от едно голямо зло.

Задачата на ученика е да очисти съзнанието си от всички утайки и наслояванията на миналото. Как се постига това? – Чрез работа и молитва. Това значи: да отправя човек душата си към Бога, към светия Дух, за да просвети съзнанието си. Бог присъства само в чистото съзнание. Там е и Божият Дух, Който като огън топи всички мъчнотопими елементи, изгаря всичко нечисто. Ще правите усилия да преодолявате всички мъчнотии, но да научите уроците си. Който не се пробуди и не работи, много пъти ще започва отначало, но резултат няма да види. Ще кажете, че Любовта разрешава всички въпроси. Вярно е това, но не е човешката любов, която разрешава въпросите. Да любиш, да бъдеш мъдър, да бъдеш истинолюбив, това не е привилегия, а необходимост. Дойдете ли до необходимостта, ще се подчините. Който не се подчинява на този закон, сам подписва присъдата си. Който не люби, няма живот в себе си; който не се стреми към Мъдростта, няма светлина в ума си; който не се стреми към Истината, сам се ограничава. Като знаете това, всеки трябва да каже в себе си: „Аз трябва да любя, да бъда умен, истинолюбив, правдив, добродетелен“. Това изисква Божественият закон, в който няма никакво изключение. Влезеш ли в стълкновение с този закон, той ще те помете. В това се заключава Божественото учение: да се подчиняваш на великите закони с пълно съзнание и любов.

Като не разбират законите на Битието, хората се запитват защо идат страданията. Чрез страданията човешкото съзнание се чисти и развива. Само онзи, който има пробудено съзнание, разбира какво означава законът на необходимостта и законът на Любовта. По необходимост ядеш, пиеш вода, работиш, почиваш, докато дойдеш до закона на Любовта, където всичко вършиш съзнателно и по свобода. Където присъства Любовта, там няма спорове, няма противоречия и съмнения. В Любовта съществува пълно съгласие и разбирателство между хората. – „Как трябва да любим?“ – Любовта е вътрешен закон в човека, който ни учи как да любим. Кой учи малките юрдечета да плават? Кой учи малките пиленца да кълват? Още с излюпването си юрдечетата вече знаят да плават, и пиленцата – да кълват. И вие, като излезете от яйцето, ще знаете как да плавате и да кълвате. В човешкото сърце е записан Божият закон. Там е написано всичко, което човек трябва да прави. Достатъчно е да отвори книгата и да започне да чете. Започнеш ли да философстваш, а не четеш, не можеш да приложиш Любовта. Слушайте Божия глас, Който ви говори. Той е гласът на майката, която събира малките около себе си. Не чуват ли гласа ѝ, те се отдалечават от нея и губят благоприятните условия за живот. Големи са страданията на детето, което изгубило майка си. Големи са страданията на човешката душа, която се отдалечава от Бога. Блажен е онзи, който чува Божия глас в себе си, разбира Неговите закони и им се подчинява.

Т. м.

22-та школна лекция на общия окултен клас, 27 юли 1922 г., четвъртък, Чам-кория.

Превръщане на енергиите

Т. м.

Превръщането на енергиите представя велик закон, който трябва да се изучава. Докато е на земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека. Например, ако в крака ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви. Който не знае причината на вашето неразположение, ще се чуди защо куцате. Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място. Лесно се справя човек с причината, която предизвиква физическа болка. Какво ще прави, ако такъв трън влезе в чувствата или в мислите му и произведе неприятно състояние? Тръни има във всички светове, поради което влизат не само в тялото, но и в сърцето и в ума на човека.

Следователно пазете се от тръните, които могат да наранят ума и сърцето ви. Те са по-страшни от онези, които нараняват тялото. Например, чувствата на омраза, завист, отвращение са тръни, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръни в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения. При това положение вие ще забравите своята философия, своята наука и религия и ще се проявите като обикновен човек, ще охкате и ще търсите външна помощ. Една горчива, или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да предизвика голяма буря във вас. Вие ще се развълнувате, ще се нахвърляте върху него с желание да му отмъстите. После може да се помирите, да си подадете ръка за взаимно приятелство, но докато се справите с обидата, ще мине известно време. Човек трябва да знае законите, чрез които да превръща отрицателните енергии в положителни, разрушаващите в съграждащи. За това е нужно знание и съзнателна работа върху себе си, т.е. приложение на знанието.

Като се говори за омразата, мнозина питат, не може ли без омраза в света. Засега не може без омраза. Тя е сянка на Любовта. Колкото по-силна е омразата, толкова по-силна е Любовта. Обаче Любовта ще се прояви в най-голяма сила, когато изчезне омразата. По омразата, като сянка на Любовта, съдим за степента и направлението на Любовта. Който мрази, той е активен човек. По какъвто начин да прояви омразата си към някого, той все взима нещо от онзи, когото мрази. Значи, който мрази, взима; който люби, дава нещо от себе си. Изучавайте произхода на омразата и на Любовта; изучавайте ги и като състояния. Първоначално омразата е била естествено състояние, но днес минава за неестествена проява в човешкия живот. Ето защо, днес омразата трябва да остане на заден план, като тил на Любовта. За да не се усилва омразата, не ѝ противодействайте. Не спазвате ли този закон, вие я признавате за реалност; щом противодействате на реалността, вие признавате нейната сила. За да не давате сила на омразата да се проявява, трябва да мислите само за Любовта. Затова Христос казва: „Не противи се на злото“. Срещнеш ли човек, който те мрази, не му се противи. В противен случай той черпи сила от тебе. Тази е причината, поради която наричат омразата „законна кражба“. Като се противиш на човека, който те мрази, ти сам му даваш сила да черпи от твоята енергия. Ти се изтощаваш, а той придобива сила, става активен. Който мрази, той черпи и физическа, и духовна, и умствена енергия от обекта на своята омраза. Следователно, да се не противиш на злото, това значи да мислиш за доброто; да се не противиш на омразата, това значи да мислиш за Любовта. В Бялото Братство са изключени злото и омразата, а в черното – доброто и Любовта.

Какво виждаме в живота? – Контрасти. Често добрият човек се поддава на лоши внушения в себе си и върши зло, а лошият се поддава на добри внушения и върши добро. Благодарение на двете влияния, които идат от двете школи или братства, човек се бори, пада и става, докато един ден реши окончателно да върви в пътя на Белите братя. Всеки момент човек е изложен на изкушения да се отклони от правия път и да поеме пътя на черните братя. Когато мрази, човек е наляво; когато обича – надясно. Като върви ту наляво, ту надясно, той дохожда най-после до положение да различава състоянията и лесно се справя с изкушенията. Той върви вече по пътя на своята интуиция.

Не се страхувайте от изкушенията, но бъдете будни, да ги познавате. Каквото и да правите, не можете да избегнете от изкушенията. Изкушенията и изпитанията, горчивините и мъчнотиите неизбежно следват човека, но той трябва да знае как да ги посреща. Те съществуват не само на физическия свят, но и в духовния, и в умствения свят. Има мисли и чувства, които идат от Бялото Братство, но има и такива, които идат от черното братство. Тъй щото не бягайте от изкушенията, но издържайте на тях. Който издържа на изкушенията, без да им се поддава, силен става; който се поддава на изкушенията, губи силата си. Който върви в левия път, в началото на своите предприятия той изразходва много време, а накрая го съкращава; който върви в десния път, в началото съкращава времето, а накрая го продължава. Първият върви по пътя на ума, а вторият – по пътя на интуицията. Първият, за да ти даде пари на заем, продължава времето; мисли, решава, докато най-после ти даде известна сума. Като изтече срока за връщане на парите, той веднага съкращава времето: оттук-оттам те стегне и ти, имаш-нямаш пари, трябва да потърсиш отнякъде, да ги платиш. Вторият, който върви по пътя на интуицията, постъпва точно обратно: в началото съкращава времето, а накрая го продължава. Ако му искаш пари на заем, той бързо решава, може ли да ти даде, или не; веднъж ти дал пари, той вече не бърза да му ги платиш – продължава времето. И като види, че не можеш да му ги платиш, най-после казва: „Не ми трябват парите, задръж ги за себе си“.

И тъй, ако още в началото на живота си очакваш бързи резултати, големи постижения и плодове, ти си в левия път; ако си работил дълго време и очакваш резултатите и плодовете на своята работа на края на живота си, ти си в десния път. Светският човек работи за отечеството си и очаква още приживе да му направят паметник, да види признателността на своя народ. Духовният, обаче, колкото и да работи, не очаква бързи резултати, нито признателност от онези, на които е посветил живота си. Той казва: „Не искам да ми правят никакъв юбилей, никакъв паметник. Докато съм жив, нищо не искам; като умра, да правят, каквото искат“. Ще знаете, че който в началото съкращава времето, а накрая го продължава, върви по Божия път. Който в началото продължава времето, а накрая го съкращава, върви по пътя на света. Той бърза в малко време да преживее всичко. Чувате го да казва: „Като съм се родил, като са ме кръстили, трябва по-скоро да ме венчаят, че да вървя по реда си. Мина ли през тези положения, нищо друго не ми остава, освен да умра, да ме погребат, да зная, че всичко е свършено с мене“. Питам: Къде е писано, че човек трябва непременно да мине през кръщение, венчаване и смърт? В Битието е казано, че Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Казано е още за първите човеци: „Плодете се, владейте земята и живейте по Божия закон“. Като не спазиха този закон, хората заживяха по свои закони и започнаха да се кръщават и венчават сами. За да се оправдаят, те казват, че Бог е наредил живота им. Кой кръсти първите човеци? Кой ги венча? Който е кръстил и венчал тях, Той има грижата и за нас. Има два вида кръщение: с вода и с Дух. Ако трябва да ни кръщава някой, ние предпочитаме да ни кръсти Онзи, Който кръщава с Дух. Ако остане да те кръщават по човешки начин, десет пъти могат да те потопят в котела и пак некръстен да останеш. Кръсти ли те Бог веднъж, повече не ти трябва. – „Кой ще ме венчае?“ – Бог. – „Кой ще ме погребе?“ – Пак Бог. Щом Той те погребе, Той и ще те съживи.

Сегашните хора се страхуват да говорят за Бога и да Го признаят открито, да не се изложат пред общественото мнение. Има смисъл човек да се страхува от мнението на обществото, ако то се състоеше от свети и високоблагородни хора, с висок морал, със светли умове и възвишени сърца. Ако това не е така, от кого се страхувате? Страхувайте се и същевременно зачитайте мнението на разумните и възвишени същества, които се ръководят от Божиите закони и изпълняват Неговата воля. Видите ли, че някой се нахвърля върху един благороден човек или върху едно благородно общество, ще знаете, че с това той иска да оправдае своите грехове, да прикрие погрешките си. Само лошият човек не вижда и не иска да види доброто и благородното в хората. Като ученици на Божествената школа, вие трябва да правите опити със закона за превръщане на енергиите, да видите за колко време можете да превърнете една обидна дума в приятна. Правете изчисления, да видите за колко време можете да превърнете енергиите на обидата от горчиви в сладки, от обикновени в музикални. Колкото по-бързо стане това превръщане, толкова по-силен е характерът ви.

Какво означава закона за превръщане на енергиите? – Плащане за отрицателното в живота с нещо положително, на злото – с добро. Представете си, че не сте яли три дена; гладен сте, но нямате пари да си купите хляб или да влезете в гостилница да се нахраните. Най-после решавате да влезете в една гостилница, до помолите гостилничаря да ви даде нещо да си хапнете. Гостилничарят казва: „Ще ти дам ядене, ако срещу това ми дадеш шапката си“. Хубава е шапката ви, не ви се дава, но гладът е голям. Най-после давате шапката си и гостилничарят ви дава ядене. Щом се нахраните, напущате гостилницата и си казвате: „На кого трябва да благодаря – на шапката си, или на гостилничаря?“ Ще благодарите на шапката си, защото срещу нея получихте ядене. След известно време пак ви налегне гладът. Отивате при същия гостилничар, който поглежда към обущата ви, с което иска да каже, че срещу тях можете да получите ядене. И този път задоволявате глада си, но срещу хубавите си обуща. В двата случая гладът, който ви измъчва, представя обидата или злото, което ви сполетява. Шапката и обущата ви представят добрите и положителни сили, които имате в себе си, за да превърнете енергиите на обидата и на злото в приятни и хармонични тонове. Следователно превръщайте енергиите на злото с енергиите на доброто в себе си. Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира. Ако в даден момент човек не разполага със средства, с които да посрещне злото, трябва да се обърне към Бога с молба да му помогне по някакъв начин. Все ще се намери един добър човек, който ще изпълни волята на Бога. Той ще плати вместо вас. Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората, доколко са готови да плащат задълженията си. Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и обущата. В края на краищата вие ще разберете на кого трябва да благодарите.

И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас. Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи. Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не. Ако той ви е предал нещо добро и красиво от себе си, има защо да му благодарите. При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си, в каквато и да е форма. Ще кажете на някого, че трябва да бъде търпелив и му налагате вашата воля. – Ако може да бъде търпелив, той сам ще прояви търпението си, но не външно. Търпението е вътрешен процес, не може да се налага отвън. При това не всякога човек може да прояви търпение. Има случаи в живота, когато търпението е неприложимо. Тогава и търпелив да е човек, пак не може и не трябва да прилага търпението си. Например, ако си слаб и пред тебе бесят човек, ще ги търпиш, ще си кажеш, че Божията воля е такава. Ако си силен, няма да търпиш. Първо ще се опиташ да разубедиш онзи, който издава заповедта; ако не обърне внимание на думите ти, ще го вържеш временно с едно въже и ще освободиш човека, когото ще бесят. Слабият не може всякога да помага, но силният може да помага при всички условия.

Казано е в Писанието, че Бог е дълготърпелив. Кои са съображенията, да проявява Бог дълготърпение? Ако не е дълготърпелив, Бог трябва да прояви гнева си. Като следствие на това, светът ще се разруши, няма да остане нито едно живо същество на земята. Големи са престъпленията и беззаконията, които хората вършат, но Бог не се ръководи от техните грехове и престъпления. Той не отговаря на злото със зло, затова не проявява своя гняв. Да се разгневи Бог, това значи да наруши своя вътрешен мир, да излезе вън от своите закони и да унищожи това, което Той сам е създал. Тази е причината, поради която Бог прилага своето дълготърпение. Тук търпението има смисъл. Следователно, щом Бог е дълготърпелив, ние трябва да бъдем поне търпеливи. Каквото и да се говори против нас, както и да ни критикуват, ние ще търпим и ще вървим в своя път. Ако се спрем да отговаряме на критиката, ние ще ѝ дадем повече сила. Това подразбира стиха: „Не противи се на злото“. Това значи: не ходи в пътя на злото, който си опитал и който не отговаря на твоите вътрешни убеждения и стремежи.

Следователно силен човек е онзи, който е опитал и приложил Истината. Той върви в пътя си смело и решително. Като прилага закона за превръщане на енергиите, ученикът разбира значението му и не пита защо трябва да си служи с него. Той знае, че с прилагането на този закон се пести енергия. Той води човека по пътя на най-малките съпротивления. Вместо да се противопоставя на злото чрез мисълта и чувствата си, той прилага доброто срещу него и запазва силите и вътрешния си мир. Рече ли много да философства, той губи силите си и в края на краищата злото му става господар. Тъй щото, ако се натъкнете на злото, не казвайте, че не можете да търпите. Какво ще правите, ако двама души ви налегнат и ви ударят 25 тояги? По необходимост ще търпите. Ако не търпите, положението ви ще се влоши. Ако по необходимост можете да търпите, защо да не търпите съзнателно и с Любов? Ако страдате, не казвайте, че не можете да понасяте страданията, но кажете: „С Любовта всичко мога да понеса“. Ако се натъкнете на някаква глупост, не казвайте, че не можете да понасяте човешките глупости, но кажете си: „С Мъдростта всичко мога да понеса“. Натъкнете ли се на лъжата, кажете си: „С Истината всичко мога да постигна“. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, за да се развивате правилно. Допуснете ли в себе си отрицателни мисли и отрицателни чувства, вие сами изопачавате живота си, сами се излагате на лошите последствия.

Ученикът на Божествената школа никога не трябва да си служи с отрицателни мисли и чувства. Той няма право да си служи с отрицателните методи. Ако учениците на черното братство прилагат положителните методи, колко повече ученикът на Бялото Братство трябва да си служи изключително с положителни методи. Ученикът на черното братство минава през школата на Белите братя, изучава техните методи, започва работата си в тяхно име, но щом дойде до своите лични интереси, той ги използва изключително за себе си, забравя интересите на своя ближен. И добрият, и лошият имат желание да придобият знание, богатство, сила и като реализират желанията си, добрият раздава от благата си на своите ближни, а лошият ги изнасилва и вместо да даде нещо от себе си той отнема и последните им богатства и сили.

Бъдете положителни, стремете се към доброто и го прилагайте навсякъде в живота си. Както и да постъпват с вас, никога не мислете за отмъщение. Не казвайте, че ще отмъстите на своя неприятел, но кажете си: „Аз ще му отплатя с Любов, с Мъдрост, с Истина, с Правда, с Добро, с Милосърдие и т.н.“ Това значи да прилага човек закона за превръщане на енергиите; това значи да се свързва той съзнателно с разумните и възвишени същества; това значи да разбира езика на разумния свят и да си служи с него. Всяка положителна енергия е свързана с едно разумно същество. Да изучавате Божествения език, с който си служат разумните същества, това е задача на човека. Няма по-голямо благо за него от това, да чуе поне една дума на познат език. Той изпитва приятност, сърцето му се разширява, и пред него се отваря красив, обширен свят. Следователно, когато сте ожесточени, недоволни, обезсърчени, търсете причината в себе си: или не сте се молили искрено, или не сте се разговаряли с Бога на Неговия език. Ако говориш на Божествен език, всички ще те разберат; ако изпълняваш Божията воля, ще получиш Божието благословение.

Законът за трансформиране на енергиите е свързан със закона за необходимостта. Ето защо, когато прилагате закона за превръщането, първо ще започнете със закона на необходимостта. Например, гладен сте, изпитвате вътрешно безпокойство. Как ще трансформирате състоянието си? – Като приложите закона на необходимостта. Това значи да концентрирате мисълта си само в едно направление: да намерите отнякъде хляб, да задоволите глада си. Щом успокоите организма си, ще започнете да мислите къде ще пренощувате. Като разрешите и този въпрос, постепенно ще задоволявате и останалите си нужди, според степента на необходимостта. Който спазва закона на последователността, той получава отговор на молитвите си. Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. Всяко желание се реализира на своето време. Първо ще се молите за най-необходимото, без което в дадения момент не можете. Гладният се моли за хляб, жадният – за вода. Като задоволи нуждите си от първа необходимост, тогава човек започва да мисли за втората, за третата нужда и т.н. Божественият закон работи с математическа точност. Ако поставите второстепенни неща в живота си на пръв план, законът не работи. За да се ползвате от благата на Божествения закон, поставяйте нещата на техните места: първостепенните – на първо място, второстепенните – на второ място и т.н.

Много от сегашните хора се стремят към хармоничен живот, без да спазват законите. Това е невъзможно. Ще кажете, че който прилага закона за превръщането на енергиите, лесно се справя с условията. Вярно е това, но кой ви дава право да изкушавате своя ближен, като го поставяте на мъчнотии? Ако облечете нечистите си дрехи и отидете при своя приятел и му кажете: „Дойдох при тебе с нечистите си дрехи, но ти си длъжен да ме търпиш, да ме приемеш такъв, какъвто съм в дадения момент“, приятелят ти може да те търпи, но ти нямаш право съзнателно да го поставяш на изпит. Той ще бъде недоволен от тебе и ще трансформира недоволството си, но ти нямаш право да го изкушаваш. Бог е силен, дълготърпелив, но не е позволено на човека да изпитва Неговото търпение и сила. Не се позволява на ученика съзнателно да изпитва съучениците си, да ги заставя да излизат от равновесието си. В случая нито вие печелите, нито той. Ако някой от учениците изгуби равновесието си, не бързайте да го критикувате, да разправяте, че той е сгрешил. Ако говорите за неговата отрицателна постъпка, вие се отклонявате от пътя си, отивате наляво. Приложете закона за превръщане на енергиите. Как ще го приложите? Ще се съберете няколко души заедно да направите молитва за този ученик, като благодарите, че той стана причина да научите нещо, което да ви предпази от същата погрешка. Същевременно той ви е дал повод да приложите закона, да видите как се трансформират енергиите. Прилагайте закона, за да станете силни, да растете и да се развивате правилно. Това значи да се просвети ума, да се смекчи сърцето и да се усили волята ви.

Правете опити със себе си, за да изпитвате търпението си. Представете си, че имате важна работа, която трябва да свършите в определено време. Тогава, именно, дохожда един ваш приятел да си поприказва с вас. Минават 5, 10 минути, той седи спокойно и говори. Като ученик, вие нямате право да му кажете да си отиде, той сам трябва да се сети. Извадете часовника си и следете колко време ще стои приятелят ви и колко време ще търпите, без да нарушите равновесието си. При това забележете, ако пожелаете в себе си, приятелят ви да си отиде по-скоро, в него ще се яви обратно желание, ще иска да остане по-дълго време при вас. Колкото по-силно е вашето желание да ви освободи, толкова повече се усилва в него желанието да остане при вас. И обратното се случва: вие сте свободен, имате време да се разговаряте с приятеля си, приятно ви е да прекарате повече време заедно, но в него се явява желание по-скоро да ви освободи. Това е закон, който регулира психическия живот на човека. Вие трябва да знаете този закон и да го спазвате. Само така може да създадете характер в себе си.

Казват за някого, че има характер. Има характер, но само той знае как го е създал. Не е лесно да създадеш характер или да преобразиш характера си. От хиляди години насам Духът работи върху човека, но още не го е преобразил. Мъчно се изменя човек. Време е вече да влезете в новия живот, да се преобразите. Това се постига с усилена работа върху себе си. Когато се приготвите за новия живот, Духът ще влезе във вас и в един момент ще се преобразите, ще станете нов човек. Мъчнотията се заключава в приготвянето. Щом се приготви човек, новото иде вече и той се обновява и преобразява. Прилагайте Божествените закони и не се безпокойте, всичко ще дойде на своето време.

Днес говоря за онези от вас, които искат да прилагат. Приложете Божествения закон, според който първо ще действате, а после ще мислите. Резултатите, които сте придобили, ще ви накарат да мислите защо сте постъпили по един, а не по друг начин, при какви условия сте работили и т.н. Който иска първо да мисли, а после да действа, не е готов за школата. Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите. Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Тунджанската долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама–трима заедно. Така са изпитвали учениците в древността. Всички адепти и светии са минали по този път. Те са преброили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици.

Изкачването на Мусала е един от трудните изпити, особено вечер, в снежна, зимна нощ. Първо ще направите опита през деня; после – при лунна светлина и трети път – в тъмна нощ, когато върхът е покрит със сняг. Мъчна е задачата, но ще се изпитате. Ако нямате вътрешно разположение, ще направите само първия опит – ще отидете на Мусала през деня. И този опит не е лесен. Да мине човек сам през Рилската пустиня, където птичка даже не прехвърква! Върви той сам, чува стъпките си и, от време на време, шумоленето на листата и на вятъра. Косата може да настръхне на човека от страх, особено вечер. Който направи този опит, ще придобие нещо хубаво в характера си. Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Тунджанската долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието. Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. Така той познава себе си, познава Великото в света.

Голямо благо за човека е да се намери сам сред величествената и грандиозна природа, обиколен с високи върхове и долини. Благодарете, че имате на разположение високи места, от които можете да черпите. Планините са складове на енергии, които помагат на хората да трансформират състоянията си. България е богата с планини. Значи ученикът има условия да расте и да се развива, да прилага методите, които школата му дава. В Египет, например, са създавали изкуствени условия за прилагане методите на окултната школа. Ползвайте се от естествените условия, да прилагате Божествените закони.

Като ученици, от всички се изисква послушание. Който изпълнява волята Божия, той е послушен. Ще каже някой, че Духът му казал как трябва да постъпи. Духът говори на всички еднакво. Ние не вярваме на този дух, който говори на едного по един начин, а на другиго – по друг. Думите на Духа са Божии думи. Волята на Духа е Божия воля. Казано е в Писанието: „По делата им ще ги познаете“. Ние казваме: От резултатите ще познаете, Духът ли ви говори, или някой малък дух. Който изпълнява Божията воля, той се радва на добри резултати. Който не изпълнява Божията воля, той носи лошите последствия, като се подчинява на чужда воля.

Една сестра разправяше една своя опитност. Като се връщала от Витоша при изпълнение на задачата си, минала през с. Драгалевци. През целия път изпитвала голяма жажда. На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две–три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки!“ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята. Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание.

Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете. „Вървете напред!“ – веднага бъдете готови за път. Най-малкото непослушание води към лоши последствия. Ако духът ви каже да се качите на върха, ще се качите, без да питате защо и за какво. Който може да се качва по високите места, той може да бъде ученик, на него всякога се разчита. Работете съзнателно върху себе си, да изпълните това, което ви се дава. Каквото чуете от Бога, приложете го точно, без никакви изменения. Ако правите корекции, вие ще изопачите Словото Божие. Бъдете точни и изпълнителни. Прилагайте закона за необходимостта и за превръщане на енергиите. Белите братя работят върху вас, и вие трябва да работите. Ако не работите, ще дойдат други да ви заместят. Няма да се минат много години и ще бъдете свидетели на методите, чрез които новото си пробива път. Отвън, от целия свят ще дойдат братя и сестри, да подемат новите идеи и да ги разнесат по домовете си. Отвън ще дойдат братя и сестри да се обединят в едно цяло, да работят в единство и съгласие. Бялото Братство иска примерни, добри ученици.

Пред вас се открива велико бъдеще. Стремете се към него, без да се обезсърчавате. Не се оплаквайте от самарите, които носите. Всеки сам, доброволно, е поел своя самар. На всеки са дадени сили да го изнесе. Каже ли веднъж: „Ще нося товара си, ще вървя напред!“ – той трябва да изпълни обещанието си, да бъде верен на себе си. Който е верен на себе си, верен ще бъде и на Бога. И обратно: Верният на Бога е верен и на себе си. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде верен на Бога, да се ползва от Неговото благоволение, както и от благоволението на ангелите, на светиите и на добрите хора. Вярвайте в разумния свят! Той ще ви даде такъв товар, който можете да изнесете благополучно, да просветите ума си, да разширите сърцата си и да усилите волята си. Бъдете верни на Божиите закони. Живейте в хармония и в съгласие с тях, за да бъдете истински ученици, да станете граждани на Царството Божие.

Т. м.

23-та школна лекция на общия окултен клас, 4 август 1922 г., четвъртък, София. Последна беседа от Първа школна година на общия окултен клас.