Противоречия в живота

Т. м.

Сега ще говоря върху противоречията в живота, или противоречията в живота на ученика. Знакът „V“ се взима като символ на противоречието. Изобщо, всички ученици често се поддават на страх и съмнение, които обикновено заедно вървят. Задавали ли сте си въпроса, защо се страхувате? От какво произтича страхът? Запример, давам ви да напишете известна тема или урок и след това у вас се явява страх, че не можете да изпълните тази работа. От какво произтича този страх? Страхът е едно негативно качество на низшия ум, на низшия манас. Ако човек не притежава нищо, може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате съзнание само, но нямате физическа форма, с която да разполагате. Значи вие се съзнавате само като човек; мислите, разсъждавате, но нямате абсолютно никаква форма. В такъв случай, може ли да се роди страхът у вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие онова, което иска. Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът. За пример, човек се страхува да не изгуби живота си. И когато мисли, че няма да спечели онова, което желае, тогава се явява съмнението. Сега, да се обясни психологически, защо, именно, трябва да се зароди съмнението в душата на човека? Щом се яви страхът, волята ви е слаба; страхът всякога показва слаба воля. Това е в естеството на човека. Съмнението показва, че интелектът ви е слаб. Например, дават ви някаква работа и вие почвате да се съмнявате, дали ще можете да я свършите. Защо? Защото чувствате, че интелектът ви не е в състояние да извърши дадената работа. Обаче когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не може да се зароди. Съмнението трябва да даде подтик, не да се пази като писано яйце, но да подбужда, да усилва деятелността на ума.. Как може да се усили умът? Ако вашият ум е слаб, ще възприемете сините вибрации на светлината. Зеленият цвят пък в природата е материалистически. Човек става материалист, когато борави повече със зеления цвят При това положение, той започва да мисли за къщи, за ниви, за пари, за богатство. Затова, именно, материалистите обичат зеления цвят – той е любимият им цвят. В зеления цвят е потопена цялата сегашна еволюция; той е преобладаващият цвят.

Страхът се дължи на отсъствието на сила, Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той да възприема портокаловия цвят, като средство за балансиране на силите; с него той може да се лекува. Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от слънцето и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне на благоразумие. Например, вие мислите, че не сте страхливи, имате вяра, разсъждавате, философствате, но стане ли земетресение, всякаква мисъл изчезва и веднага се намирате на улицата. След като се видите на улицата, веднага ще почнете да мислите как сте излезли. Значи вие нямате присъстствие на духа и волята не контролира ума ви. Запример, когато изгорите, вие не мислите. Било е време, когато страхът е бил чувство на предпазливостта, е било на място, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство. Вниманието, предпазливостта, благоразумието са контрасти на страха. Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения ни ръцете, на краката. При това положение, ще регулирате страха с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека. Например, ако на някой се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти. Ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително.

Между съмнението и страха има известна аналогия, Например, съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека, От малък повод човек може да прави големи заключения. Да допуснем, че сте чели някой автор, който се съчинява в бъдещия живот, в Бога. Това показва, че умът му не е развит. Може да е учен, да има силен интелект, но умът му е слаб. Под „ум“ ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили, които се съдържат в него. Интелектът подразбира низшия ум на човека, низшия манас, а разумът – висшия ум, висшия манас. Следователно има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум. Обаче и двамата правят погрешки. Има философи с отлични системи, но за природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. Например, един англичанин, знаменит проповедник, голям философ, в една своя реч казал, че овцете пиели вода само когато са болни. Какво показва това? Че в своята философска мисъл този проповедник се отдалечил от действителността, която го окръжавала. Този проповедник имал развит разум, а слаб интелект. Всъщност, когато са болни, овцете не пият вода, а когато са здрави, пият.

Сега, много от съвременните хора, като този проповедник, казват, че Господ не съществува, т.е. че овцете пият вода, когато са болни. Този човек е слаб в доказателствата си, защото иска да доказва съществуването на Бога с неверни факти, като този, че овцете пият вода само когато са болни. Бог е същина, която не се доказва. Той е вън от всякакви доказателства. Бог е същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интелигентността, но Съдържа в себе си интелигентността. Как ще разберете това? Значи Бог, Безграничният, не може да се докаже. Затова, именно, всяко нещо, което на физическия свят не може да се покаже, ражда съмнение в умовете на хората. Всъщност, реални са само ония неща, които не могат да се доказват. Всички неща, които се доказват, са сенки на реалността. Като казвам, че някои неща не се доказват, това не значи, че не може да се мисли и разсъждава за тях. Вие можете да мислите за тях, колкото искате, но не можете да ги доказвате във време и пространство. Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до реалността.

3а обяснение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Представете си, че вие нямате приятел в живота си. При това положение, можете ли да се съмнявате в него? Не можете, разбира се. Обаче щом имате един приятел, има вече в кого да се съмнявате. Щом приятелите ви съществува като реалност, вие вече можете да се съмнявате. Вие се съмнявате, например, дали той ви обича, дали мисли като вас и т.н. Значи съмнението подразбира отрицателната страна на реалността.

Същото може да се каже и за страха. Може ли да се страхува човек, ако нищо не вижда? Значи човек може да се страхува само от това, което вижда. Или, той може да се страхува само от това, което не разбира, което не може да си обясни. Само необяснените, тайнствените неща задават страх на човека. Ако вечер, както спите, някой ви изнесе на ръце от стаята и ви остави някъде сред природата, при съвсем непозната за вас обстановка, дето не можете да определите нито изток, нито запад, няма ли да се уплашите? Ще се уплашите, разбира се, ще преживеете даже панически страх. Вие не можете да си обясните как е станало това, че сте сред природата. Знаете, че бяхте в стаята си, спите на леглото, а кой ви изнесъл навън и защо направил това, нищо не знаете. Реалността, в която се намирате сега, създава страх у вас. И сега, за да се освободите от страха, трябва да започнете да мислите, как и по какъв начин е станало вашето преместване. Щом намерите причината и си обясните това явление, страхът ще изчезне. Представете си друго положение, което може да предизвика страх у вас. Седите в стаята си и размишлявате. Изведнъж, през отворената врата на вашата стая пропълзява на земята мечка. Вие се уплашите и хуквате да бягате. Добре, че в случая имате и втора врата на стаята си, която веднага отваряте и излизате навън. Когото срещнете, разправяте, че мечка влязла в стаята ви и без малко щяла да ви нападне. Ако пък нямахте втора врата на стаята си, вие щяхте да се самозащищавате, т.е. да се сражавате с мечката. Обаче ако имахте присъстствие на духа, вие щяхте да започнете да размишлявате. Първо ще си кажете: „Как е възможно мечка да влезе в стаята ми?“ След това, ще се вгледате в мечката и ще видите, че тя не е действителна мечка, а човек, облечен с меча кожа. Тогава ще видите, че това е вашият приятел, който искал да се пошегува малко с вас. И тъй, когато страхът проникне в ума на човека, той бяга през вратата на сърцето. Когато страхът проникне в сърцето, той бяга през вратата на ума. Значи каквато опасност дойде върху човека, той винаги има една отворена врата, през която може да излезе навън, да се спаси. Когато страхът проникне в сърцето на човека, той трябва да се запита, реално ли е всичко това, което вижда, чувства и преживява? Който може да се самообладава, той спокойно може да сецне на някой камък в гората и покрай него да минават най-свирепи животни, тигри, лъвове, без да му причинят най-малката вреда. Те ще минат заминат покрай него, без да го докоснат. Ако е страхлив, те непременно ще го нападнат. Пред смелия, пред безстрашния човек и най-свирепите животни отстъпват. Те чувстват силата му и се страхуват от него. И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира.

Сега, можете ли да кажете какво мисли това куче, което мина покрай нас? Както видяхте, то се спря, погледа ви малко и си замина. Разбра ли това куче, че вие сте ученици на окултна школа? То разбра, че сте се събрали за някаква важна работа, но каква е тази работа, не знае. Ако беше се уплашило от вас, кучето щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път. Кучето разбра, че мястото му не е тук. Наблюдателността е развита в това куче, а също така и низшия ум, затова то не се спря при нас, а продължи по-нататък. То е наблюдавало своя господар и извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние, тук, имаме някаква работа.

На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в окултните школи ги предизвикват изкуствено. Така е било в Индия, в Египет и във всички останали окултни школи. Например, някой ученик отива при един от учителите на една окултна школа, но учителят не му говори нищо. Ученикът говори, учителят мълчи; ученикът се вижда в чудо, не знае какво да прави. Минават ден, два, три, учителят все мълчи. Ученикът започва да мисли дали не е влязъл преждевременно в школата. След това учителят го поставя на такъв изпит, от който ученикът преживява голям страх. Сега учителят наблюдава дали умът и волята на ученика са добре развити. Той следи как ще се прояви ученикът, от което изучава неговите положителни и отрицателни качества. Окултните ученици трябва да имат положителни качества. Ако имат някакви отрицателни качества, те не могат да бъдат истински ученици. Който има негативни качества, той не може да бъде ученик.

И тъй, каквито мъчнотии и да ви се случат в живота, трябва да знаете, че те са строго математически определени и необходими за вашето развитие. Каквото да правите, вие не можете да ги избегнете. Ако в една форма ги избегнете, те ще дойдете във втора, в трета и т.н. Ако в най-леката форма ги избегнете, те ще дойдат в по-тежка. 3абелязано е, че това, от което човек най-много се страхува, на него, именно, налетява. И обратното е вярно: това, което човек най-много желае, и него ще постигне. От гледището на Школата на Бялото Братство, страхът и съмнението в човека минават за негативни качества, които показват, че висшата Любов не е проникнала в неговото сърце. Страхът и съмнението показват още, че висшата Мъдрост не е проникнала в човешкия ум. За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, вие трябва да работите. В това отношение окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си. Първото качество на ученика е способността му да работи. Той трябва да обича работата, всякога да е готов да работи. Един младеж, свършил университет, отива при един от учителите на една окултна школа и му казва, че иска да бъде негов ученик. В това време учителят копае лозето и нищо не отговаря. Той го запитва по един, по друг въпрос, а не взима мотиката да покопае заедно с учителя. Можете ли при това положение да бъдете ученик? Не, ученикът трябва да е работлив и досетлив. Той трябва да вземе една мотика и да започне да работи заедно с учителя си. Така той ще задава въпроси на учителя, а последният ще отговаря. Разговорът помежду им ще се заведе много естествено. Те ще работят и ще се разговарят.. Ученикът обаче иска учителят да напусне работата си и да разговаря с него. Учителят няма да спре работата си. В случая ученикът трябва да се нагоди според учителя си.

Съвременните хора се съмняват в Бога, защото те искат Той да спре работата си и да ги запита какви са страданията им, какво е материалното им положение. С една дума, те искат Бог да им обърне внимание като на деца. Тук е тяхната погрешка. Те трябва да знаят, че Бог никога не напуща работата си. Той може да увеличи и съкрати времето и пространството, да даде възможност на човека да учи, да работи, да се развива, но да спре работата си, това Той никога няма да направи. Когато бесят някого, времето се съкращава. Тогава дните текат бързо. Когато някой дължи някому, времето пак тече бързо. И при единия, и при другия случай желателно е времето да се продължи. В това отношение съвременните хора нямат строго определен критерий или точна мярка, по която да познават кое е истинското време, т.е. да определят продължителността на времето.

Сега, като се говори за продължителност на времето, това е въпрос, който се отнася до съзнанието. Ако се движите с бързината на обикновен трен, вие ще стигнете до слънцето в продължение на 250 години. Обаче ако се движите с бързината на светлината, ще стигнете до слънцето за 8 минути. Значи вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, можа да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по бързо. Следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето – съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда, когато наближи падежа за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. Като видите, че при вас дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: „Дали не е сбъркал, дали не е прибързал с донасянето на полицата?“ Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение. Когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх. Например, ако кажете една обидна дума на вашия приятел, в този момент вие изпитвате страх, че можете да го загубите. Страхът показва, че вие сте в пространството и се безпокоите, че връзките между вас и приятеля ви могат да се скъсат. Сега, ще ви задам няколко въпроса: да обичате ли е по-добре, или да ви обичат? (– „Да обичаме.“); Да давате ли е по-добре, или да взимате? (– Да даваме.) Какво ще стане тогава, ако всички обичате, или ако всички давате? – Ще се отблъснете. Да обичаш е едно нещо, да те обичат е друго нещо; това са две съвършено различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса в Битието. Да обичаш, това е процес на Любовта, при който развиваш силата си; да те обичат, това е процес на Мъдростта, при който развиваш знанието си. Има ли някакво противоречие в това? Значи, когато Бог работи върху душата ви с Любовта си, вие искате да обичате; когато Бог работи върху душата ви със своята Мъдрост, вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, вие трябва да създадете условия. Без тези условия, никой не може да ви обича. Например, в тъмна стая, при затворени кепенци на прозорците, вие искате външната светлина да проникне в очите ви, да ви зарадва. Възможно ли е при тези условия светлината да проникне в очите ви? Вие трябва да отворите кепенците на прозорците, после и самите прозорци. и тогава само светлината ще проникне в стаята, ще влезе в очите ви и ще ви обикне. При това положение и вие ще се радвате на светлината.

И тъй, да обичаш, това значи да се свържеш с първия принцип – с Божията Любов. Да те обичат, значи да се свържеш с втория принцип – с Божията Мъдрост. И наистина, след като човек обича ден, два, три, месеци, година, две и повече, той дохожда най-после в пасивно състояние и пожелава да бъде обичан. По този начин става смяна в процесите, при които колелото на живота се е завъртяло в обратна посока. При тази смяна на процесите става смяна и в ролята на човешките тела: в първо време деятелността е била съсредоточена в астралното тяло на човека, или в неговия сърдечен свят; после, при смяна на процесите, деятелността е преминала в менталното тяло на човека, т.е. в неговия умствен свят. Ако и в този свят деятелността се прекрати, човек слиза да работи на физическия свят. Следователно, когато деятелността на човека на физическия свят се прекрати, тя минава в менталния свят. Когато и в менталния свят се прекрати, тя минава в астралния свят. После пак започва отново. Това показва, че в целокупния живот на човека става постоянна кръгообразно движение. Това показва, че човек не може завинаги да остане на една и съща точка в своя живот. Това значи да бъде във вечен застой, а то е невъзможно.

Човек не може постоянно да обича, нито постоянно да бъде обичан. Ако тези процеси в него са продължителни, той ще изпадне в индиферентност. Също така човек не може постоянно да мисли, или постоянно да чувства. Щом изпаднете в едно от тези положения, вие съзнателно ще потърсите някаква работа, да смените състоянието си. Например, ако до това време вие сте обичали, ще потърсите книгите на някой автор и ще ги четете. Като четете книгите му, той ви обича. Ако пък вие четете вашите съчинения пред някого, вие го обичате. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат. Защо? Защото душата, която очаква да бъде обичана, създава импулс на другата душа, която в това време обича. Да обичаш и да те обичат, съставят два полюса на живота. Който обича, той създава субективния свят на живота; когото обичат, той създава обективния свят на живота. Затова, който обича, той иска да види своя образ в онзи, когото обича. Вие обичате огледалото, защото образът ви се отразява в него. Вие носите огледалото в джоба си и ако по някакъв начин го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече да имате ясна представа за своя образ. В огледалото вие виждате образа и по-добре, отколкото ако мислено си го представяте. Следователно онзи, когото обичате, всякога дава израз на вашата обич. Затова, именно, вие го обичате. Ако огледалото ви е малко зацапано, вие не го обичате, защото не дава чисто отражение на вашия образ. Вие обичате само онзи, който може да ви вдъхнови, да ви импулсира, да ви даде подтик към нещо. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце“. Това значи: Да отразиш Божественото в себе си. И когато Божественото се види отразено в човешката душа, Бог се весели, защото знае, че този човек е работил. Когато Бог се весели, човек се радва. Когато човек загуби радостта си, тава показва, че Бог е недоволен от него. Тъй щото, човек не трябва да мисли, че Любовта, която проявява, е негова. Човек е само проводник на Божествената Любов и интелигентност. Че е така, всички писатели, поети, учени са забелязали това. Понякога те пишат вдъхновено, красиво, идейно, а понякога нищо не могат да напишат. Тогава те се чувстват бедни, като че нищо не знаят, нищо не разбират. Ако интелигентността, ако възвишената мисъл е тяхно присъщо качество, те би трябвало всякога да разполагат с нея. Всъщност не е така. Те раждат, творят само когато някой им донесе нещо. Значи, когато някой напълни кошницата им с череши, те я разнасят натук-натам, раздават от нея и пишат. При сегашните условия невидимият свят изразява Любовта във вид на интелигентност. Хората са изразители на тази интелигентност. Това ни най-малко не подразбира, че човек е автомат. Той трябва да съзнава, че е носител на тази интелигентност. Като съзнава това, човек трябва да се радва, че е получил нещо от Божествения свят, което разумно трябва да използува сега, за следната сряда всеки за себе си да отговори на въпросите, защо трябва да обича и защо трябва да го обичат. За мене не е важно дали ще отговорите правилно на въпросите, но да мислите върху тях; за мене е важно какво ще придобиете, след като сте размишлявали известно време. Тази тема е важна и вие трябва да мислите върху нея. Силата на човека седи в неговата мисъл. Щом мислите, вие все ще придобиете нещо, което, ако не днес, след година, две или повече ще се изяви навън. Колкото правилен отговор да дадете на темата, вие още не можете да бъдете на правия път. Не е достатъчно човек само да напише нещо вярно за Любовта. Той трябва да я преживява. Следователно, който пише за Любовта, той непременно трябва да люби и да чувства, че го любят. Това показва, че е мъчно да се пише върху същността на нещата. Като давам тази тема, обръщам вниманието ви на това, че вие ще пишете върху неща, които не знаете. Защо? Защото досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Това, което наричате обич, е семка на обичта. Следователно нито вашата обич, нито тази на ближните ви може да се нарече реалност.

Казвате: „Възможно ли е нашата обич да е семка на Любовта?“ Това може да се провери. Ако ви подложат на изпит, да видите каква е любовта ви, вие веднага ще пропаднете. Вие имате любов, но не такава, за която ви говоря. В Божията Любов, за която ви говоря, няма никакво поляризиране. Достатъчно е за един момент само Любовта да проникне в душата на човека, за да придобие той просветление на ума си и да, дойде в хармония със съществата на цялата земя, с целия космос, Това може да изпита всеки, който люби и когото любят. Това значи да проникнете във вътрешния смисъл на Любовта. Хиляди години наред ще изучавате Любовта, докато разберете какво всъщност тя представя. Ред съществувания трябва да минете, за да разберете отчасти поне реалността на нещата. Ако още днес Любовта посети някой човек, той няма да издържи на нейния ток: ще изгуби съзнание, ще падне на земята; дишането и пулсът му ще престанат; за него не остава нищо друго, освен да желае да се върне в първото си положение. Нервната система, както и целият организъм на съвременния човек, не са достатъчно калени, за да издържат на силните вибрации, на силните токове на Любовта. Ето защо, окултната наука препоръчва на учениците ред методи и упражнения за каляване на ума, сърцето и волята им, с цел силите на техния организъм да се нагласят съобразно природните сили и течения.

Сега, като казвам, че вашата любов е сянка на реалната любов, с това искам да кажа, че вие не сте преживели още тази любов, нямате опитност за нея и не я познавате. Ако накарате някой млад момък да опише своята любов, той ще каже: „Аз говорих за моята любов, но тя не ме разбра“. Момата пък ще каже: „Аз го обичах, а той ми изневери“. Човек може да изневерява и без да е бил обичан. Когато обичате някого, тогава, именно, възможността за изневеряване е най-малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Ако има изключения, те са вън от Божията Любов, вън от Божията Мъдрост. В Божията Любов и Мъдрост абсолютно няма условия за изневеряване. Щом се говори за изневеряване, трябва да подразбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята. Дето има изневеряване, там не може да става въпрос за Любов. Тъй щото, едно трябва да знаете: щом се съмнявате, интелигентността отсъства от ума ви; щом се страхувате, Любовта отсъства от сърцето ви. С това въпросът се изчерпва. Туй всички трябва да знаете, като ученици на окултна школа. Ако не се ръководите от тези максими в живота, ще изучавате само сенките на реалността и в края на краищата ще дойдете до обезсърчение и разочарование и ще кажете: „Всичко било празна работа!“ За да не дойдете до това положение, сами поставете своята обич на изпит, да видите доколко можете да издържате.

Ще ви дам сега две правила, които всякога трябва да имате предвид: Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Приложете тези правила в живота си, да видите доколко са верни. Когато сте свободни, мислете върху тези правила. Когато наблюдавате проявите на хората в живота, или четете някаква философска книга, или изучавате произведенията на някои писатели и поети, поставете всички техни мисли на вашите сита и каквото остане на тях, него задръжте. То е най-ценното, което може да ви ползва. Всичко, което падне долу, не е за вас. Разчитайте на ситото на вашето сърце и на ситото на вашия ум и не се страхувайте! Знаете ли как да сеете? Всички сте сели брашно през сито, знаете това изкуство. Обаче има неща, които не минават през вашите сита, а не са полезни за вас. Какво ще направите тогава? Ще се наведете, ще ги хванете с волята си, като с щипци, и ще ги турите настрана. Значи чрез мисълта, чрез чувствата и чрез волята си човек може да пресява полезните от безполезните неща в своя живот.

Разбрахте ли всичко, което ви говорих тази вечер? (– „Разбрахме една десета част от всичко говорено.“) Дръжте се тогава за тази една десета. Тя представя вашата единица мярка, с която трябва да си служите. Наистина, човек представя една десета от Божествената Истина. Тъй щото, под дробта една десета разбирам онази мярка, с която всеки човек, според степента на своето умствена развитие, мери нещата. Сега задачата на всички хора, на цялото човечество е да докажат, че те съставят една десета част от цялата единица.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 24 май 1922 г., 5 часа̀ следобяд, Витоша.

Връзки на знанието

Размишление

(Четоха се работите върху темата: „3ащо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат?“)

Вие сте развили темата добре, но по форма само, а не по съдържание и смисъл. Опитали ли сте това, което сте писали? Начинът, по който сте разсъждавали при написване на темата, е инволюционен. За да се освободите от този начин, вие трябва да спрете вниманието си върху природата и оттам да извадите отговор на зададените въпроси. Според вашите разсъждения, вие казвате: „Който люби, той дава“. Питам: Който яде, дава ли нещо? Не само, че нищо не дава, но той взима отгоре. Отговорете тогава на въпроса, защо трябва да яде човек.

Значи, който люби, той всичко дава. Когото любят, той всичко взима. При това, който люби някого, той същевременно го обсебва. Ако господарят люби слугата си, той го обсебва и не му дава възможност да се прояви. Когато обичате коня си, вие не му давате свобода. Тогава какво дава обичта? Нищо не дава. Както виждате, основата на вашите разсъждения не е права. Приложете тия разсъждения в практическия живот, да видите техните резултати. Щом речете да ги приложите в живота си, ще се натъкнете на ред противоречия. Според вас, когото обичат, той само взима; който обича пък, той всичко дава.

За изяснение на въпросите за обичта, за любовта, ще приведа следния пример. Когато млад човек влезе в кръчма, кръчмарят веднага го обиква. Как изразява любовта си? Като му дава вино да пие. Кръчмарят налива една след друга чашите, а младият момък пие, постоянно взима. Младият човек се пълни, но и кръчмарят се пълни, с една разлика само: от това, което пияницата взима, нищо не остава за него; каквото кръчмарят взима от пияницата, всичко задържа. Той взима от пияницата пари, ниви, къщи – всичкото му материално и здравословно положение. Следователно любовта, за която хората говорят, е любов между кръчмаря и пияницата. Идеална любов ли е тази? Тази любов не е идеална, но въпреки това, хората казват, че в любовта има нещо Божествено. В коя любов има Божествени прояви? Ако сега ви поставят на изпит, нито един от вас няма да издържи в любовта си. 3начи едно говорите, друго вършите. Истина ли е тогава това, което пишете? Някой пише, че любовта изисква жертва. Знаете ли какво нещо е жертва? Преди всичко, жертвата трябва да се прави доброволно, а не с насилие. Вие жертвали ли сте се доброволно? Сега, както видяхте, направихме малък разбор на темата, която писахте за днес.

Питам: Защо трябва да обичате и защо трябва да ви обичат? Имате ли нужда от това? Нито едното ви е нужно, нито другото. Любовта е вън от всякакъв закон. Следователно, ако е нужно да обичате, това показва, че някакъв закон ви заставя да правите това. Дето има закон, там има ограничаване. Как ще си обясните това противоречие? Ако някаква външна необходимост, ако някакъв закон ви заставя да любите, това вече не е любов. После, след като сте обичали, какво сте придобили или какво сте изгубили? Каква е вашата опитност в това отношение? Като задавам тия въпроси, искам да ви заставя да мислите правилно, здраво, за да се домогнете до реалността. С това аз ни най-малко не отричам нещата, но казвам, че вие поддържате стари идеи. Например, да обичате и да ви обичат, това са стари идеи, идеи на мъже и жени. Мъжете искат да обичат, а жените – да ги обичат. Тези идеи съществуват от памтивека още и съвременните хора ги взимат, боядисват ги отвън с разни бои и краски, накичват ги с разноцветни маниста и светли, лъскави камъчета, докато заприличат на селска красавица. По този начин те ги представят за нещо ново. Ако не сте съгласни с това, покажете ми двама души, които, като са живели по тази любов, да са завършили живота си идеално. Как са завършили отношенията си двама приятели, които са живели според тази любов? Ако проследите цялата история на човешкото развитие, няма да срещнете двама души, които, като са живели според тази любов, да са свършили живота си добре.

Като говоря по този начин, не искам да кажа, че вашите разсъждения не си прави. Прави са те, но от ваше гледище; от гледището на окултната наука не са прави. Дойдете ли до Любовта, там никакви разисквания не се приемат.

Любовта изключва всички питания.

Любовта изключва всички противоречия.

Любовта изключва всички насилия.

Любовта изключва всички ограничения.

Сега, като знаете тия положения, как ще определите Любовта? На вашата любов липсва един нов елемент, който вие сами трябва да намерите. Можете ли да намерите кой елемент липсва на вашата любов?

Сега ще ви задам въпроса: Защо гледате и защо ви гледат? И който гледа, и когото гледат, вършат един и същ процес. Единият пита: „Защо ме гледаш?“ Другият отговаря: „Ти не ме ли гледаш?“ Значи и двамата се гледат в едно и също време. Има ли някаква разлика в тези два процеса? Разликата е много малка, едва уловима. За да се схване разликата, ще приведа следния пример: две лагера неприятелски войски се бият. Едната страна напада. Според вас, тя проявява активна любов. Другата страна се защитава – тя проявява пасивна любов. И онези, които нападат, както и другите, които се защитават, действат по един начин. И едните, и другите си служат с картечен огън. Разликата се заключава само в това, че едните се движат, а другите седят на едно място. Едните местят позициите си, а другите се държат за позициите си. Иначе съществена разлика няма. Такава е разликата и между двете положения, които по-рано разгледахме – да обичаш и да те обичат. Като разглеждате любовта идейно, вие трябва да се спрете върху най-малката любов. Най-малката любов е граничната. Щом става въпрос, защо трябва да ни любят и защо трябва да любим, това е граничната любов, т.е. любов с граници, Вие смесвате граничната с безграничната любов, а те се коренно различават. Когато нямате пари, вие отивате при банкера, искате от него заем. В случая банкерът дава, а вие взимате. Банкерът е пасивната страна, а вие, които идвате отвън, активната. Вие атакувате неприятеля си, а той или дава нещо, или отблъсва. Този пример обяснява степента и характера на вашите чувства.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да анализирате чувствата си, да знаете с какъв материал разполагате, а от там да предвиждате какви резултати ще имате. Докато не схваща тези неща, човек ще изпада в смешни положения. Ще го срещне някой и ще го пита: „Защо не ме гледаш?“ Как ще ви гледа този човек, ако е сляп? Ами ако и вие сте слепи, как ще се гледате? Преди всичко, човек трябва да се запита, има ли любов в себе си и неизменна ли е неговата любов? Не е достатъчно само да се говори за любовта, но тя трябва да се прилага в живота. Ако е само да се говори, и слепият говори за светлината, без да я разбира. И той има някакво понятие за светлината, но то още не е абсолютното понятие. Така и вие имате нещо подобно на любов, но това не е истинската любов. Затова, именно, хората често си задават въпроса, защо трябва да обичат.

Някой казва, че по-добре е да бъде обичан, отколкото той да обича. Намерили ли сте, обаче, човек, който да ви е обичал, както трябва? Казвате, че душата расте и се развива, когато ви обичат. Проверили ли сте това нещо? Някои видни писатели поддържат тази мисъл. Те проверили ли са тази истина? Аз не отричам този факт, но искам да обърна вниманието ви към Онзи, Който наистина обича. Вие чувствате ли определено, конкретно, че някой ви обича? Ще кажете, че еди-коя си приятелка или приятел ви обичат. Колко време трае тази любов? Тя трае само един момент. Това не е още любов, това е само моментна проява на любовта. Че някой ви подарил нещо, или ви дал един обед, това е временна проява на любовта. Следователно, когато казвате, че от любовта на някого душата ви расте, вие се самоизлъгвате. В моите очи това растене е външна полировка, временно дресиране. Като ви поставят на изпит, тази полировка ще изчезне. Когато любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя. Това може да стане моментално, може да стане и постепенно – от човека зависи. Под влиянието на Любовта възгледите в човека се оформяват, претърпяват промяна, каквато претърпява въглена, докато се превърне в диамант. Мислете върху Любовта като сила, като принцип, за де дойдете до положителното знание.

Вие сега сте в права посока, но методите, с които си служите, са стари, затова не могат да ви помогнат. Например, мъж и жена се обичат, разговарят се, четат Евангелието заедно, добре върви всичко, След това мъжът казва: „Жена, искам хубаво да ми наготвиш!“ – „Добре, ще ти наготвя, но ти какво ще ми купиш?“ Те говорят за любовта, а живеят по стар начин. После ще казват, че тъй било определено от Бога. Сами са недоволни от живота си, а го приписват на Бога. Това не е обич, това е оглеждане в огледало. Някой обича някого, защото се оглежда в него като в огледало. Всъщност той обича себе си в огледалото. По този начин той пакости и на себе си, понеже се заблуждава. Който обича себе си, той обича и другите. Черната ложа е създала ред теории и разсъждения за любовта, с които е разбъркала умовете на всички хора – учени, философи, писатели, – вследствие на което те все повече и повече загазват в тази забъркана каша. И в Писанието е казано: „Целият свят лежи в лукаваго“. Когато развива някаква тема, ученикът трябва да се вдълбочи в себе си, да види от своите опитности и преживявания какво е написано там и това знание да изнесе. Рече ли да пише кой какво казал по дадения въпрос, той ще се отдалечи от истината. В друга лекция аз ще говоря за проява на Любовта по форма, а не по принцип. Засега вие се нуждаете от формите на нещата, тях трябва да разбирате. Любовта може да се прояви в съответна за нея форма. Значи формите трябва да се намерят, а в това се заключават големите мъчнотии. Любовта е посещавала всекиго, но за кратко време само. Някой се вдъхнови, изпита приятно чувство и разположение и казва: „Ще раздам всичкото си имане. Аз искам да служа на Бога“. След 2–3 часа разположението изчезва, той започва да уляга в себе си и казва: „Не му е дошло още времето. Не трябва да бързам“. След 5–6 месеца пак се вдъхнови, пак е готов да раздава имането си. Току изведнъж се сепне, стресне се, отложи. И като отворите книгата на този живот, виждате, че цялата е изписана с взети, но неизпълнени решения. Такава е любовта на повечето хора. Това не значи, че те нямат любов. Всички хора имат любов, но тяхната любов още не е приложена. Това, което сега говоря, се отнася до вас, като ученици. Докато не създадете в себе си нови форми за проява на Любовта, нищо не трябва да говорите на външните хора. Ако говорите, без да сте придобили тия форми, вие сами ще се натъкнете на по-големи трудности и противоречия. Всичко, което говорих по въпросите, защо трябва да любите и защо трябва да ви любят, не изчерпва въпроса за Любовта. Това бяха само разсъждения, които ще събудят мисълта ви. Обаче всеки сам трябва да разреши въпросът за Любовта.

Сега ще ви представя един образ за разсъждение. Имате една тенджера с капак, който ѝ приляга добре. По едно време вие забутате тенджерата някъде и кой как мине, подритва я. Също така захвърляте и капака на тенджерата. В това положение тенджерата остава отворена. Допуснете, че тенджерата е жената, а капакът – мъжът. Какво трябва да правят мъжът и жената? Тенджерата трябва да намери своя капак. Кой кого трябва да люби: тенджерата – капака, или капакът – тенджерата? Аз ви давам тия примери само за разсъждение в клас, без да засягам чувствата ви. Това са теоретически въпроси, а вашите чувства оставям настрана. Ако вашата тенджера е отворена, без капак, трябва да намерите капака, а и да го турите на място. Това значи: Ако чувствата ви са открити, има опасност да се опрашат, да се накърнят от някого. За да не става това, намерете капака на вашите чувства. т.е. ония мисли, които могат да им прилегнат добре. Тогава и капакът ще бъде здрав, и тенджерата цяла, неповредена. Това е метод, чрез който можете правилно да регулирате чувствата си.

Разбрахте ли тази мисъл? Ако не сте я разбрали, по-добре. Защо? Защото често разбраните неща се изопачават. Според окултната наука разбраните неща са неразбрани, а неразбраните са разбрани. Когато мислите, че сте разбрали нещо, вие не сте го разбрали; когато мислите, че не сте го разбрали, тогава сте го разбрали. Любовта е метафизическо нещо, тя не може лесно да се разбере. Ще кажете: „Като не можем да разберем Любовта, защо ни говорите?“ Ще ви дам един пример, с който ще обясня целта си, защо, именно, говоря за Любовта. Всеки от вас представя малко растение, което едва е започнало да се развива: стъблото, клончетата му са нежни, не издържат големи тежести. Обаче започва да вали сняг, който натрупва тия млади клончета и листа. Ако не дойде отвън някаква помощ, клончетата ще се пречупят. Словото, което говоря, представя малък ветрец, който иде в помощ на вашите клончета: той отвява настрана снега и освобождава клончетата ви. Този вятър е потребен, да изтърси снега на земята. Снегът – това са вашите стари идеи, които не са на корените, но на клончетата ви. Ако не падне долу, клончетата ви ще се счупят. Много от вашите клончета са счупени от тежестта на вашите стари идеи. Идеите трябва да бъдат в корените, а не по клонищата. Нямам нищо против вашите идеи, но има опасност от тежестта им да не се счупят клончетата на вашия живот. Затова, именно, поне малко ветрец ви е потребен! Някои се страхуват, че снегът, т.е. идеите им, щели да паднат. Нищо опасно няма в това, снегът непременно трябва да падне долу, при корените на растенията.

Когато в човека се пробуди обичта, той има желание никой да не забележи, да не знае това нещо. Това е стремежът на душата. Докато никой не забелязва неговата обич, той е радостен, доволен. Щом го забележат, радостта му изчезва; Направете следния опит, да проверите думите ми. Минете покрай някой беден човек и без да забележи той турете пред него 20–30 лева. Щом се отдалечите, вие ще изпитате голяма радост. На другия ден пак минете покрай същия човек и му подайте в ръка 20–30 лева. Той ще ви благодари, но ще ви запомни и дето ви види, все ще очаква да му дадете нещо. В този случай вие няма да бъдете радостен. Защо? Развали се нещо в Любовта.

Следователно Любовта е нежен цвят, който расте и се развива далеч от погледите на хората. За любовта ви никой не трябва да знае. В първия случай вие изразихте любовта си към бедния на тъмно, от никого невидяни и незабелязани, затова и вие бяхте радостни, и той беше радостен. Във втория случай вие изразихте любовта си на светло, през деня, и той ви видя. Тогава вие изгубихте, той спечели. С този пример ви изнесох една нова мярка за любовта, пред която вашите разбирания за любовта остават нещо антично, архаично. Обаче тази формула на любовта не може още да се приложи в практическия живот, защото няма съответни условия. Форма има, но съдържание още няма. Съдържанието трябва да излезе от вас.

В бъдеще, когато дойдат по-благоприятни условия, ще ви дам една задача върху Любовта, която трябва да решите без хартия, без молив, направо. До това време тя ще бъде в тайна, никой няма да я знае. Тогава вие сами ще проверите вашата теория върху въпросите: Защо трябва да любим и защо трябва да ни любят.

Сега, това са важни разсъждения, които ще останат за класа. И в дома си да разсъждавате по тези въпроси, ще си представяте, че се намирате в клас. Стремете се да не смесвате тези идеи с идеите на света. Смесите ли ги, съвсем ще се объркате. Ако ги смесите, ето каква грешка ще направите, Предоставете си, че в едно шише от един литър вместимост сте сипали половин литър вода. Тази вода е седяла в шишето 3–4 дена, вследствие на което е изгубила своята свежест. След това аз ви давам едно малко шишенце с чиста, хубава вода, току-що налята от извора. Вие взимате това шишенце и наливате водата от него в голямото шише, Умно ли постъпихте? Напротив, голяма грешка направихте. Шишенцето с вода, което ви дадох, трябва да държите отделно от другото.

За следния път пишете върху темата: „Предназначението на ръцете“.

Лекция от Учителя, държана на 31 май 1922 г., София.

Мисъл, чувство и действие

Т. м.

Всяка права мисъл е образ на Божествена идея. Човешкият живот започва с мисълта. Щом мисли, човек съзнава, че живее. За да бъде жива, мисълта трябва да се придружава с чувство. Това подразбира слизане на мисълта в реалния свят, в света на формите. За да бъде положително, чувството трябва да бъде придружено с волево действие. Под думата „действие“ пък разбираме крайния предел, до който духът достига при всяка своя проява. Значи мислите, чувствата и действията показват спирките, станциите на духа. Мисълта е първата станция, чувството е втората станция, а действието е третата станция на духа. Път, по който духът върви, е хармоничен, но при условие да не се явяват никакви странични влияния, било в мисълта, в чувствата или в действията. Ясновидецът как вижда мислите, чувствата и действията? (– „В известни форми и цветове.“)

Често хората заболяват, губят съзнание и т.н. Това се вижда анормално. Наистина, тия неща са анормални, но те се дължат на дисхармонични мисли, чувства и действия. Животът на съвременните хора е пълен с такива анормалности. Седи някой и размишлява: Мисълта му е ясна, чувствата – тихи, спокойни, и той казва за себе си, че е в пълна хармония. Изведнъж той помисли или почувства нещо, което е в разрез с първата му мисъл и с първото му чувство, и в него настава голяма дисхармония. Той изгубва предишното си състояние и започва да скърби. Като го видят напредналите същества от невидимия свят, какво ще кажат за него?

Следователно, когато в мисълта на човека проникнат две противоположни идеи или два противоположни принципа, те създават в съзнанието му известно раздвояване. Всяко раздвояване пък лишава човека от неговата свобода. Това трябва да се знае от всички. В ума на човека никога не трябва да проникват две противоположни мисли. Направете следния опит, да се уверите в истинността на моите думи. Всека сутрин, в продължение на един месец, изпращайте по една добра, светла мисъл към един и същ човек и вижте какъв ще бъде резултатът при този опит. Едновременно с това, всяка сутрин, пак в продължение на един месец, давайте по един лев на един беден човек и на края на месеца сравнете резултатите от двата опита. При първия опит ще имате по-добри резултати, отколкото при втория. Защо? Защото при първия опит вие отправяте към човека вашата добра, чиста мисъл, която е излязла направо от вас. Във втория случай, обаче, левът, който давате на бедния, преди да стигне до ръката му е минал през много още ръце, през много хора, всеки от които е оставил отпечатък на своята мисъл върху монетата. Всички тия мисли не са хармонични, вследствие на което създават противоречие, раздвояване в съзнанието на този човек. Много монети, останали от векове, носят отпечатъци на мислите и чувствата на хората, които са живели по това време. Затова, когато казвам, че много от старите идеи и мисли трябва да се заместят с нови, имам предвид това, именно, че формите на тия мисли от астралния и умствения свят, отпечатани върху монетите, т.е. върху съзнанието на човека, като върху клише, са нечисти, т.е. изопачени. Тъй щото, сами парите не са нечисти, но те носят върху себе си отпечатъци на миналото. Иначе, като емблема, парите представят живота на съзнателния човек, който мисли. Когато казваме, че и без пари може, ние имаме предвид, че ония мисли в миналото на човека, които са създали парите, днес трябва да се изменят. Засега парите са резултат на онази човешка мисъл, която някога ги е създала. Тия мисли, минали през вековете, днес са така опорочени, че оказват отрицателно влияние върху човешкия живот. Въпреки всичко това, в духа на всеки човек днес седи парата. Питам: Защо да не може да се живее без пари? Окултният ученик трябва да се освободи от мисълта, че без пари не може да се живее. Днес парите играят важна роля в живота на хората. Едва ли не те гледат на парите като на пръв фактор в техния живот, Ако някой от вас пожелае да обиколи света, той не трябва да туря в ума си никаква мисъл за пари. Той може да обиколи света без пет пари в джоба си. Това значи окултен ученик. Джобът ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва абсолютно да бъде свободна от всякакви пари. И обратното е вярно: може да нямате пет пари в джоба си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари. Тази е идеята, която поддържам, като казвам, че човек може да живее и без пари.

Окултните ученици на разните школи са правили ред опити да живеят известно време без пари. Сега вие сте още оглашени, не сте ученици. Първо трябва да станете вярващи, а после ще станете ученици. За да станете вярващи, направете и вие един такъв опит, да видите колко ще издържите. Обаче нека направят опита само ония от вас, които са готови съзнателно да го изпълнят. Опитът се състои в следното; за цял месец да прекарате без пари. Ако някои от вас са чиновници и получават заплата, а други, без да са чиновници, имат известни приходи, и едните, и другите трябва да се откажат от своите приходи съзнателно, като ги раздадат на бедни, или както те намират за добре, но да останат съвсем без пари. През това време ще работите, без да мислите за пари. Умът ви ще бъде съсредоточен нагоре, към Божествения свет, и няма да се страхувате как ще прекарате деня. Чрез този опит ще видите как Духът работи. Които са съгласни да направят опита, ще знаят, че срокът е 12 месеца. През това време те трябва да го направят. След една година вече няма смисъл да се прави. През време на опита ще си представите, че сте последен бедняк, от нийде нищо нямате. Сега, онези от вас, които се наемат да направят този опит, ще го държат в тайна, няма да го изнасят навън. Докато не са получили никакъв резултат, не трябва да се говори за него. Някои мислят, че опитът е лесен, защото ще се хранят у дома си и няма да имат нужда от пари. Не, това не е разрешение на задачата. За да разрешите правилно задачата, вие трябва да се поставите в положението на човек, който няма пет пари в джоба си и се намира в чужд, съвсем непознат град за него, какъвто е Ню Йорк, Лондон, и не знае език, не познава никого. Какво ще прави в това положение? Не му остава друго, освен да отиде на някое пристанище, или другаде някъде, да работи като хамал, да изкара прехраната си. Ако сте студент и се храните в гостилница, тогава, щом искате да направите опита, ето как можете да постъпите: колкото пари имате, ще ги раздадете. Като дойде време за обяд, ще отидете в същата или в друга някоя гостилница и ще помолите съдържателя на гостилницата да ви остави да прислужвате на клиентите му, като срещу труда си искате само един обяд. Нахраните ли се, за вечеря не мислете. Един обяд ви е достатъчен. Не мислете и за другия ден. Всеки ден ще ви даде своето, но вие трябва да разчитате изключително на труда си. Трудът ви трябва да осигури един обяд. Ако не можете да прислужвате в гостилница, тогава идете при някой майстор-предприемач и го помолете да ви приеме на работа в някоя постройка: било тухли да пренасяте, било вар да забъркате и т.н. Щом осигурите храната си за деня, това ви е достатъчно. Само по този начин ще опитате как работи Божественият закон. Същевременно вие ще разберете, че освен физическия живот има и друг, по-възвишен, в който всички неща са предвидени и разумно предопределени. С раждането си още, на всеки човек е определен известен кредит, на който той може да разчита. Вън от физическия свят има други закони, които регулират нашия живот. Понеже не познават тези закони, хората мислят, че всичко се нарежда от законите на физическия свят. Благодарение на това разбиране на съвременните хора, ражда се злото. Като мислят, че всеки трябва да се грижи за себе си, защото не знаят какво утрешният ден носи, хората се стремят към осигуряване. Всеки гледа да се осигури, вследствие на което пари трупа, земи купува, продава, но благодарение на това хиляди килограми храни гният, развалят се, а стотици и хиляди хора по градовете умират от глад.

Друго нещо ще ви кажа за опита. Онези от вас, които се страхуват да не останат гладни, да не правят опита. Ако пък започнат опита и се намерят в някакво затруднение, вместо да паднат, нека дойдат при мене, аз ще им помогна по някакъв начин. Няма да оставя никого да падне. Но ако цял месец ви се вижда много, тогава направете този опит само за една седмица. Онези от вас, които живеят при родителите си, пак могат да направят опита, като имат пред вид факта, че храната трябва да бъде спечелена изключително чрез труд. Все има какво да се помогне в къщи на майката или на бащата, за да получите парче хляб заслужено. Този опит има за цел да ви освободи от страха, от мисълта за утрешния ден. Вие трябва да разчитате на онзи велик закон в света, който регулира всички неща.

Когато се дават опити на учениците, те трябва да се разглеждат не само в буквален смисъл, но и по съдържание и смисъл. Някой ще започне този опит, но като не може да изкара прехраната си през деня, ще каже: „Няма нищо, този ден ще постя“. Не, този опит изключва всякакъв пост. Определено е всеки ден да употребите малко труд, за 1–2 часа поне, да иждивите част от енергията си, която после да набавите чрез храната. Само така ще се научите да уповавате на великия закон, който движи живота. Засега този опит не е мъчен, ще го приложите за една седмица. Колкото по-дълбоко навлизате в учението, толкова изпитите ви ще стават по-трудни. Ще ви се дават задачи, които по няколко пъти на ден ще ви изпотяват. Такъв е пътят на ученика. Привилегията за ученика се заключава в това, че той ще прекара всички мъчнотии и страдания съзнателно, ще знае защо и за какво идат. И вън от Школата да сте, вие пак ще прекарате тия изпитания и страдания, но няма да знаете защо ги минавате. Привилегията за окултния ученик седи в светлината, с която той разполага. Съзнателно или несъзнателно, човек трябва да мине през изпитанията и мъчнотиите в живота – те не могат да се избегнат. Ако несъзнателно ги мине, ще се натъкне на ред противоречия; ако съзнателно ги мине, ще получи Божието благословение и ще знае защо е трябвало да мине през тях. Така прекарали страданията, в душата на човека настъпва радост и мир.

Сега, като ученици на Великата Школа, вие трябва па гледате на живота съзнателно и с приятност. При това, нашата цел не е да ви лишим от страданията, но да ви научим да ги използвате. Засега страданията са най-голямото благо, което може да ви се даде в живота. Всяко страдание е на мястото си; то крие в себе си дълбок смисъл. Защо страда човек, това е една от тайните на Битието. Като дойдат страданията, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли. Щом минат, тогава ще ги разбере. Христос, Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, каквито са съществували някога в света, без да Му се даде отговор, защо страда. Вместо отговор, разпнаха Го на кръста, прободоха Го в гърдите, отдето протече кръв и вода, и оставиха Той сам да намери причината на тия страдания. Като не получи никакъв отговор, Той каза; „Да бъде Твоята воля, Господи!“ Значи и Христос трябваше да мине през страдания, без да получи някакво обяснение за тях. Той трябваше да мине през този изпит. Сега вие искате, като ви се даде някакво страдание, веднага след това да дойде и обяснението на това страдание. Не, обясненията на страданията идат след като ги прекарате, като минете през изпита. До това време ще мислите. Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: „Такава е разумната воля Божия! Такава е великата воля Божии! Такава е волята на Безпределния космос!“ Всяко друго разяснение ще ви хвърли в грях и престъпление, ако в момент на страдание дойде някой и ви обясни причините на това страдание, той ще ви създаде най-голямото зло.

Следователно, не съжалявайте за страданият, които ви се дават. Ако съжалявате за страданията, трябва да съжалявате и за любовта, която ви се дава. Закон е: След всяко страдание иде радост, любов. Този закон може да се опита. Колкото страданието става по-голямо, толкова повече и любовта се увеличава; колкото страданието се намалява, толкова и любовта се намалява. Значи мярка за любовта е страданието. Любовта се увеличава разумно. Тя постепенно приижда. Тъй щото, страданието и любовта вървят паралелно и едновременно взимат участие в съграждането на човешката душа.

Т. м.

Напред в Любовта безгранична!

Лекция от Учителя, държана на 7 юни 1922 г., София.

Изисквания от ученика

Т. м.

За следния път пишете върху темата „Скъпоценните камъни“.

Сега аз ще взема думата „ученик“ в ограничен смисъл. Човек е ученик, докато учи, докато е в училище. Ученичеството е особено състояние на ума. В окултен смисъл на думата, човек може да бъде ученик само докато е в контакт или връзка с Учителя си. Щом изгуби или прекъсне тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е послушание и внимание, Човек може да бъде послушен само към висшето, към Божественото. Тук се изисква абсолютно послушание. Щом се отнася до низшето, то трябва да има послушание и внимание към висшето. Следователно ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си. Това послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има послушание към Него и да Го познава; ако не Го познава, да се старае да Го познае.

Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си.

Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години насам. Ученикът не трябва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в началото на своето ученичество. Светът, в който Учителят живее, е абсолютен и не търпи никакво невежество. Атмосферата, в която Учителят живее и се движи, е жива и който се опита неподготвен да влезе в нея, той сам се излага на смърт. Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата. Когато извадите една риба от водата и я оставите на сушата, нея естествено я очаква смърт. Тя излиза от своята среда и влиза в друга, в която не може да живее. Значи учениците трябва да имат послушание и внимание към Учителя си, за да могат постепенно да се развиват в тях нови чувства и способности, като благоприятна среда за възприемане на новите идеи. Тъй щото, ако влезете неподготвени в атмосферата на Учителя си, ще знаете, че неизбежно ви очаква смърт. Ако искате да знаете защо трябва да умрете, обърнете се към рибата и вижте защо тя умира във въздуха. Тя не е пригодена към новите условия на живота, вследствие на което се задушава. Наблюдавайте електротехниците, как работят с електричеството. Те пипат жиците много внимателно, защото могат да получат такъв силен удар, който моментално да ги повали на земята. Знание се изисква от онзи, който работи с електричество. То не иска да знае кой е пред него. Който не разбира законите на електричеството, той ще се намери на земята. И ако го питат защо постъпва така, електричеството казва: „Аз търпя около себе си хора, които знаят повече от мене – учени хора; на онези, които не знаят повече от мене, които са невежи, давам ритник на общо основание“.

При това, трябва да се знае, че телата на хората могат да бъдат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Същевременно, човешкият организъм може да бъде проводник и на тъй наречените черно електричество и черен магнетизъм. Черното електричество и черният магнетизъм произтичат от тъмнината. Това показва, че съществуват бяло електричество и бял магнетизъм, които произтичат от бялата светлина. Взимате парче магнит и приближавате към него една игла. Магнитът привлича иглата. Самият магнит ли е причина за привличането? Не, в магнита се крие известна сила, известен ток, който привлича. Ако този ток или тази сила изчезне, само по себе си желязото нищо не струва. Също така и вие трябва да се наблюдавате, да видите какви токове, какви сили текат в душата ви. Ако свирите на някой инструмент, на лмана(?) например, вие сте доволни, когато всички клавиши издават правилни, хармонични тонове. Обаче ако няколко клавиши само не издават правилни тенове, свиренето е дисхармонично. Първата ви работа е да нагласите тези няколко клавиша да звучат хармонично. Следователно, ако и във вашата душа се яви най-малката дисхармония, вие трябва да нагласите тези жици, които звучат неправилно. Тези тенове(?), тези жици са се отклонили от общата хармония, от хармонията на цялото. Инструментът, на който свири вашата душа, е съставен от три главни октави: октава на ума, на сърцето и на тялото, Всека една от тия октави е разделена на още три. Значи вашата задача се заключава в това, да видите в коя от трите октави е станало известно отклонение.

За контролиране на волята си, ще ви дам следното упражнение: Вземете една игла и я забодете в някоя дебела част на тялото си, на дълбочина 2–3 милиметра. Опитайте се да видите какви състояния ще преживеете. Наблюдавайте състоянията си, за да разберете през какви колебания минава волята ви. В първия момент сте смели: взимате иглата и се готвите да я забиете някъде на ръката. Щом иглата се докосне до ръката, изведнъж я вдигате – не се решавате. Пак я доближите, пак я вдигате.

Интересно е сега да броите колко такива колебания ще имате, докато най-после се решите да направите опита. От този опит ще проверите силата на волята си и способността да концентрирате ума си. Числото, с което определяте броя на вашите колебания, е математическа величина, която показва състоянието, в което се намира вашият организъм, и времето, необходимо за неговото тониране. Подобен опит правят и малките деца. Като срещнат една река, в тях се явява желание да я прескочат. Погледнат реката, вижда им се дълбока, отстъпят няколко крачки назад. Засилят се, отстъпят. Пак се засилят, пак отстъпят. Най-после, те придобият нов кураж, засилят се и казват: „Ще прескоча, че каквото ще да става – или в реката, или на другия бряг“. Щом се засилят, те минават препятствието. Казвам: В умовете и в сърцата ви съшествуват ред препятствия, които вие непременно трябва да премахнете. С това ще тонирате силите на вашия организъм. За това се изисква воля, знания, сила. С помощта на тия нови, положителни знания, вие ще измените характера си, ще го подобрите и ще можете лесно да преодолявате мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви. И тъй, ако човек правилно е използувал знанието си, характерът му се подобрява; ако неправилно е използувал знанието си, характерът му се влошава. В последния случай той казва: „Едно време бях по-добър, по-благороден“. Благородството всякога си остава благородство; диамантът всякога си остава диамант; златото всякога си остава злато. Защо? Защото веднъж човек могъл, според съществуващите за това закони, да превърне един низш елемент във висш, няма сила в света, която може да измени резултатите на това действие. Няма сила в света, която може да превърне златото в низш елемент. Това може да стори самият човек, който е превърнал някой низш елемент в злато. Като знаете това, стремете се да вложите в тялото, в мозъка и в сърцето си онези възвишени и устойчиви енергии, с които природата си служи за развитието на човека. Само тези енергии са в сила да тонират, да регулират енергиите на вашия слънчев възел. Също така и симпатичната нервна система трябва да е в пълна изправност. Когато в сърцето ви проникват неприятни, горчиви чувства, ще се стремите да се освободите от тях. Те указват лошо влияние върху черния дроб, вследствие на което в него се явява известно разстройство.

Колцина от вас мислят да направят задачата, която миналият път дадох? Ще ви дам една формула, която трябва да употребите при изпълнението на тази задача. Думите, които ще изговорите, ще заместват парите, с които досега сте си служили. Ще кажете: „Започвам да работя с Божествените добродетели, които живеят в мене“. Прилагайте тази формула всеки ден, докато свършите задачата си. Тя ще ви бъде като пропуск. Щом станете сутринта и пристъпите към задачата, изговорете тази формула в ума си тихо, никой да ви не чува. Като се отказвате временно от парите, вие напущате оръжието си, с което досега сте работили. За сметка на това оръжие трябва да поставите ново. Новото ще бъде дадената формула. Значи, като се отказвате от парите, започвате да работите с Божествените добродетели като ключове за отваряне на човешките сърца. По този начин ще побеждавате. За физическия човек парите са също такъв ключ: на този ще платиш, на онзи ще платиш, ще си пробиеш път. И вие, като светските хора, трябва да бъдете умни, досетливи, да не изпущате нито един случай да приложите Божествените добродетели.

Ще приведа един пример за един работник, окултист, който изпълнявал волята Божия по известен начин. Той отишъл да търси работа: похлопал на една врата, отказали му; похлопал на втора – също. На другия ден пак същата история. Минали така ден, два, три, цяла седмица няма работа. Той дошъл до отчаяние: жена, деца го чакат вкъщи, а няма какво да им занесе. Като вървял един ден по улиците, видял как едно малко момиченце паднало на земята и си счупило крака. Той веднага се затичал към него, вдигнал го на ръце и се отправил към дома на детето, Попитал детето де живее, какъв е баща му, за да знае какво направление да вземе. Детето казало адреса, казало името на баща си, който бил виден фабрикант. Като занесъл детето в дома му, бащата благодарил на бедния работник и за благодарност го назначил на работа в своята фабрика. Какво показва това? Детето на фабриканта бил последният и то благоприятен случай, който работникът трябвало да използва, за да намери работа. Ако той не е бил буден, щеше да го пропусне. Будност се изисква от ученика, защото ако не е буден и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби един благоприятен случай. Този случай беше за работника последен, за да намери работа, но пръв от благоприятните съчетания. Само чрез този случай той можа да си намери работа, т.е. да реализира идеята си. Мнозина мислят, че като влязат в Школата, всички пътища за реализиране на техните идеи ще се отворят. Лъжат се те. Понякога за окултните ученици се създават такива големи мъчнотии, че те се намират в чудо, не знаят какво да правят. Ако не познават законите, много пъти ще се обезсърчават и отчайват. Така се отчайват и пътниците по големите морета и океани. Щом ги хване морската болест, те се отчайват и започват да съжаляват, защо са влезли в този параход. Щом мине морската болест, и отчаянието им минава. И на вас казвам: Не съжалявайте, че сте влезли в Школата. Бъдете смели и решителни и вървете напред. Това се отнася до онези, които са готови да следват Школата. Които не са готови, те могат да излязат вън, когато пожелаят.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да се съгласявате с процесите на природата, а не да ги ограничавате. Вие можете да се натъкнете на процеса на чистене, на растене, или на пробуждане на съзнанието. Ще се спрете пред тези процеси, ще видите какво произвеждат те във вас. Ще имате самообладание, търпение да понасяте всичко онова, което природата ви дава. Например, когато природата ви подложи на процеса на чистенето, вие изживявате много неприятни чувства и сте готови да реагирате, да се борите с нея. Едно трябва да знаете: Природата не търпи абсолютно никаква нечистота. И затова, когато някой дойде в контакт се нея, тя го подлага на щателно чистене. Като дойдете до този процес, вие започвате да философствате: „Какво мисли природата с това?“ Едно мисли природата: Да ви изчисти. Какво мисли гладният? – Да намери храна и да се наяде. Разликата между гладните хора се заключава само в образите, към които се стремят: един иска само хляб, друг иска хляб и месо, трети иска печена кокошка и т.н. Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят. Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасница. Изведнъж лицето ѝ придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество. Тя влезе в колбасницата, купи си нещо и на излизане оттам виждам на лицето ѝ предишната маска, с приятно, добро впечатление. При вида на месото тя не можа да завладее своето низше естество. Като си купи нещо от колбасницата, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето ѝ прие пак първия красив, приятен израз.

Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например, мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси. Особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини. Той си представя хубава супа от пуйка или кокошка, с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладният. Той върви, представя си ту едното, ту другото, и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си.

Преди години се срещнах във Варна с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба. Той вървеше с мене и философстваше по разни въпроси. По едно време минахме покрай една малка гостилница, в която се пържеха за обед кебапчета, шишове, пържоли и т.н. Като му замириса на кебапчета, той каза: „Това е щастлив живот, да имаш пари в джоба си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи“. Сега аз минавам–заминавам и не мога да вляза вътре да си хапна едно кебапче. Казвам: С тези кебапчета цялата философия на този учител пропадна. Всичко, каквото беше говорил, рухна пред миризмата на кебапчетата. Казвам му след това: Твоето нещастие сега е щастие за мене. Ако аз попадна в тази гостилница, ще се чувствам нещастен. Защо този учител изгуби философията си пред едно кебапче? Това показва, че старите навици в човека възкръсват отново; те са живи, а не мъртви. Срещате някой окултен ученик, който минава за напреднал, говори за въздържание, за постижения, но като мине покрай някоя гостилница или покрай някое кафене, изведнъж в него възкръсва желанието да си хапне малко месце или да си пийне едно кафенце, да си изпуши една цигара, да си поиграе малко на карти. Това са стари навици, които наново изпъкват в съзнанието му като изкушение; той трябва да бъде буден, скоро да се опомни и да се освободи от старите образи на миналото. Достатъчно е да поставите човека при известни условия, за да изпъкнат старите образи в съзнанието му. Как е възможно окултен ученик да се натъква на такива противоречия? Ще отговаря на този въпрос със следния пример. Представете си една гъсеница, която се е превърнала в пеперуда, обаче забравила да изхвърли от себе си старото съзнание на гъсеница, вследствие на което живее едновременно в двете състояния. Като изпадне в състоянието на гъсеница, започва да търси листа и се натъква на противоречие – не може да яде листа. След това тя се опомня, дохожда във второто съзнание на пеперуда и започва да хвърчи от цвят на цвят, да смуче сладкия сок на цветята. Докато има хобот, тя не се нуждае от листа. Също така и окултният ученик може да се спъне от своя минал живот. Той ще иска да възкреси старото и ще падне в изкушение. Старото подразбира връщане към старите форми. Дойдете ли до старото, кажете си: „Това ми е непотребно. Минал съм вече през тези състояния и сега търся новите условия“. Представете си, че като ученик на Школата, ви поставят на изпит да не лъжете. От миналото си вие носите слабостта да послъгвате малко. В първо време сте употребявали бялата лъжа, а после – черната. По този начин, постепенно, незабелязано и за самите вас, вие сте придобили навик да лъжете. Постъпвате на работа при много строг господар. Като направите някаква погрешка, вие започвате да се колебаете, да се борите в себе си, да кажете ли истината, или не. Най-после, решавате да излъжете, да скриете погрешката си, за да не изгубите службата си. В това отношение вие може да изпаднете в положението на един слуга, който веднъж казал истината на господаря си, но бил наказан. По известно стечение на обстоятелствата слугата бил принуден да каже истината на господаря си, но последният, като не го разбрал, ядосал се и го наказал. Тогава слугата казал на господаря си: „Чудно нещо, господарю! Ти ме поставяш в противоречие. Толкова пъти досега съм те лъгал, но ти никога не си ме наказвал. Днес за пръв път казах една истина, и ти ме наказа. Взех да мисля в себе си защо ме наказваш: дали за истината, която ти казах, или за това, че досега все съм те лъгал“.

Казвам: Същото нещо може да се случи и на вас. Един път да кажете истината и да ви накажат. Това наказание е наложено от невидимия свят. Той не наказва за това, че сте казали истината, но за това, че досега не сте говорили истината. Това не значи, че в съзнанието ви трябва да остане убеждението, че като говорите истината, ще ви наказват. Наказва се човек само когато не говори истината. И обратното се случва: ако всякога сте говорили истината, а един път само сте казали лъжа, ще ви възнаградят, но не за лъжата, а за истината, на която до това време сте служили. Особени са наказанията и възнагражденията, които невидимият свят налага на хората. Например, материалното забогатяване е особен род наказание от невидимия свят. И наистина, като забогатее, човек постепенно започва да губи своя вътрешен мир, спокойствието си. Това не значи още, че не трябва да бъде богат. Богат трябва да бъде човек, но същевременно той трябва да има силен и устойчив характер. Ученикът трябва да гледа на нещата широко, да не мисли, че всичко, каквото съществува, е само за него. Например, ако се случи да минавате покрай някоя плодна градина, колкото и да желаете да си откъснете някакъв плод, нямате право да сторите това, щом господарят не е там. Нали всичко принадлежи на Бога? На Бога принадлежи, не и на вас. Ако трябваше да вкусите от тия плодове, господарят щеше да бъде там и сам щеше да ви предложи няколко плода. Преди години, тръгваме с един приятел от Варна за Бургас пеш. Приятелят ми взел велосипед със себе си и го кара бавно. По едно време заваля поливен дъжд. Стигаме до Камчията, но от дъжда тя заляла едно разстояние от няколко километра. Приятелят ми носи вече велосипеда си на гръб. Как ще се върви по-нататък? За да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Досега никому добро не е правил“. – „Ще се опитаме.“ Аз се приближавам към коларя и му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една услуга? Както виждаш, път ни е през реката, а водата е много придошла. Ние можем да минем през реката, но велосипедът не можем да носим. Ако обичаш, тури велосипеда на колата си, а ние ще вървим пеш“. – „На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите на колата, аз ще ви прекарам лесно.“

Казвам: Който е готов да тури велосипеда на колата си, той ще бъде готов и хората да качи. Който не е готов да приеме велосипеда, той няма да бъде готов и хората да приеме, Едно нещо трябва да имате предвид, когато човек работи с Божествените закони, ще види, че в тях няма абсолютно никакво изключение. Постъпвай според тези закони и не се безпокой. Ние бяхме решили на всяка цена да минем реката, не можехме да се върнем назад. Нито пък на чужда помощ разчитахме. Бяхме готови сами да носим велосипеда. Щом невидимият свят видя нашата готовност сами да си помогнем, и колата дойде. Тогава и лошият човек става добър, готов на услуги. Човек трябва да разчита на себе си. Ако дойде някоя кола, това вече е привилегия. Ако никаква кола не дойде, ще вървите напред. Можете да газите вода до колене, но връщане няма. Като ученици на тази велика Школа, вие трябва да правите ред опити, да се калите, но никой да не знае, да не подозира даже, какви опити мислите да правите. Опитите ви, проявите ви трябва да бъдат естествени, да няма никаква ексцентричност в тях. В това отношение англичаните са свободни; сутрин, във време на сняг, или през май месец, те ходят боси и никой не обръща внимание на това. Ако тези неща се правят в България, хората ще започнат да критикуват, да ги окачествяват като ексцентрични прояви. Следователно добре е всяко упражнение да се прави така, че да не дразни другите. Важното е, че всяко упражнение има предвид да кали човека, да го доведе до положение да излезе от обикновения ред на нещата. За тази цел окултната школа предлага на учениците си съвършено нови методи за работа, излети в красиви, приятни форми.

За да успява в работата си, от ученика се изисква голяма искреност. Той трябва да бъде искрен спрямо себе си: никога да не прикрива погрешките си, нито пък да ги преувеличава или намалява. Че направил някаква погрешка, той може да си прости за това, но да не се извинява. Да си прости, това подразбира съзнателно отнасяне към някоя своя погрешка. Той си прощава, но със съзнание втори път да не повтаря същата погрешка. Да започнете да се извинявате, че условията били такива, че кармата ви била такава, това не е позволено. Грешката е грешка, няма какво да се извинява. Тя трябва да се констатира като факт и да се търси начин за изправянето ѝ. След време, когато надраснете повече и в ума ви дойдат по-светли, по-възвишени мисли, тогава вече ще разглеждате въпросите от друго становище.

За следния път пишете върху темата: „Най-силната добродетел на ученика“. Всеки от вас ще помисли по този въпрос и ще напише онази добродетел на ученика, която той намира за най-силна. Някои уподобяват добродетелите на скъпоценни камъни. Следователно, както описвате характерните белези на скъпоценните камъни, така могат да се описват отличителните черти и на добродетелите.

По същия начин се описват отличителните белези или свойства на всички прости и сложни тела, с които химията си служи. Например, отличителното свойство на водата е нейната подвижност или неустойчивост. Водата е неустойчива, за да бъдем ние устойчиви. Като казваме, че водата е неустойчива, това значи, че тя се приспособява към всички условия, добри или лоши. Друго характерно свойство на водата е способността ѝ да разтваря. Тя е добър разтворител. Като разтваря, тя чисти, измива телата. Същевременно водата има свойството да разхлажда. Всеки е изпитал разхладителното действие на водата през топлите, горещи дни. Това са няколко отличителни свойства на водата, които и простият човек познава. Попитайте овчаря какво нещо е водата, той веднага ще ви каже. След това вече идат и другите свойства на водата, които само учените знаят, а именно, че водата е сложно тяло, съставена от два обема водород и един обем кислород. Това, и ред още свойства има водата, за познаването на които се изисква по-голямо вдълбочаване. По същия начин можем да опишем свойствата на светлината, например. Светлината има свойството да осветява окръжаващите предмети. Тя осветява пътя на човека. Водата улеснява живота. Без вода няма живот. Когато село или град се създава, всички гледат да изберат място, дето има вода. Понякога могат да дойдат порои, да завлекат къщи, говеда, хора, но въпреки това, тя е благо, носител на живота.

Като ученици, ще мислите право, за да развиете добре темата за „Скъпоценните камъни“. Ще си спомните няколко камъка, които добре познавате, и ще изтъкнете отличителните им черти. Пишете в общи черти, но изтъкнете главно причината, задето ги наричат скъпоценни камъни. После, пишете защо някои камъни имат по-голяма, а други по-малка цена. Скъпоценните камъни действат възпитателно върху човека, вследствие на което всеки желае да има такива камъни, Скъпоценният камък съдържа в себе си в кондензирано, т.е. в сгъстено състояние, фина енергия. Понякога скъпоценните камъни губят своята сила, своя блясък и после отново ги придобиват. Причина за това често са самите хора. От някои хора скъпоценните камъни губят своя блясък, а от други го придобиват. Следователно, като знаете няколко от свойствата на скъпоценните камъни, помислете, може ли човек да бъде скъпоценен камък? Какъв скъпоценен камък желаете да бъдете? Един желае да бъде диамант, друг – рубин, трети – сапфир и т.н. Мислете добре върху темата и пишете колкото е възможно по-кратко.

Казвате: „Какво отношение имат скъпоценните камъни към нас?“ Едно трябва да знаете: Всяка мисъл, всяко чувство, върху което размишлявате, оказват известно влияние върху вас. По този начин вие се свързвате с тях. Така е от окултно гледище. Всяка тема, всеки въпрос, върху който човек размишлява, оказва известно влияние върху него и го ползва дотолкова, доколкото той е могъл да се свърже с него. Той оказва известно въздействие за развиването ви. Например, когато размишлявате върху най-силната добродетел на ученика, даже и да не се домогнете до нея, пак ще имате голяма полза. В какво се заключава ползата? В свързването ви с добродетелите. Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е любовта, друг – вярата, трети – милосърдието, четвърти – способността му да учи и т.н. Като мисли за дадената добродетел, без да подозира даже, той се свързва с нея. В това, именно, се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа. Всички добродетели са еднакво важни и силни, в смисъл, че за дадено време и за даден ученик известна добродетел оказва най-голямо влияние върху неговия характер. За войника, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника – трудолюбието; за слугата – досетливостта и съобразителността. Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар. Той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че отдалеч още да предвижда желанията на господаря си. Слугата трябва да познава господаря си, да знае как да постъпва с него.

Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко кученце. То беше доста интелигентно, съобразително кученце. Господарите му хвърлиха един кокал да гложди. В това време от съседния дом дотърча едно голямо куче и веднага се хвърли върху кокала. Този час малкото кученце отстъпи кокала на голямото куче и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала. Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая най-добре е да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада. И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче. Дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека гложди. Този кокал може да бъде някаква служба или друга някоя материална вещ, отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си. Щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая благоразумието изисква от човека да отстъпи. Отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия.

Сега, които от вас желаят, могат да посещават класа, като пазят хармония в отношенията си. Помнете, че всеки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другите. Каквато пакост да направете някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл или от когото е направен. Значи злото, лошото се излива в нехармонични, в неправилни форми или образи. Доброто се излива в хармонични, в правилни образи. Човек сам рисува и едните, и другите образи. Виждате в една градина две круши: опитвате едната – сладка, опитвате другата – горчива. Защо е горчива? Горчивината показва нейния егоистичен характер. Тя е родила горчиви плодове, за да не би някой да се ползва от тях. С това тя иска да каже, че никому не дава плода си. Също така има и краставици горчиви. Обаче умният човек и горчивите плодове може да използва за нещо.

Едно е важно да знае ученика: Всяка негова постъпка се хроникира. Подир всеки ученик вървят детективи от Бялата и от черната ложа, които всичко записват. Първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите – лошите. И едните, и другите ще използват на място вашите постъпки. Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на черната ложа изучават характера ви, за да могат по най-лесен и незабелязан от вас път да ви привлекат на своя страна. И едната, и другата ложа имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че пътят, който ви предлагат, е правият и най-добрият път. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от ония връзки, които са го спъвали в миналото, които и до днес още го спъват. При свободно време, искам всеки от вас да систематизира главните мисли от тази лекция, а после всеки да извади за себе си ония важни, основни мисли, които той е разбрал най-добре и от които ще може да се ползва.

Като казвам, че от ученика се изисква послушание, аз имам предвид послушанието в най-малък размер. От 24 часа през денонощието искам да употребите само един час за послушание, половин час денем, когато сте будни, и половин час вечер, когато сте в астралния свят. Но този половин час трябва да бъдете абсолютно послушни. Той ще бъде основна мярка за вашето послушание. Значи половин час или 30 минути през деня ще бъдете послушни и през това време ще размишлявате върху послушанието. Този час можете да разпределите на няколко части: сутрин да употребите 10 минути за послушание, на обед 10 минути и вечер 10 минути. После, 10 минути преди да си легнете, 10 минути, като се събудите сред нощ, и 10 минути рано сутринта, преди ставане – всичко един час. Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни. Ако станете уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били вън някъде. Това не трябва да ви обезсърчава. Човек минава през всички фази, през които минава и брашното, докато стане хляб. Брашното е леко. Ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие взимате топла вода, туряте в нея брашното и образувате каша. Досипвате още брашно, докато кашата става все по-гъста, способна за месене. Събирате оттук–оттам брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси, и вие казвате, че тестото е вече добре омесено. След това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи и човек първо е брашно, после – каша, след това – тесто, а най-после – хляб. Тъй щото, ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството.

Това са положения, състояния, които човек минава през живота си. Тези състояния ще го наведат на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадат подтик, подем за работа. Старите решения, старите идеи ще заместите с нови, които ще ви подмладят. Казано е в Писанието: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови. Онези, които търсят пътя на Мъдростта, ще подобрят своя път“. Да изкарате добро от добрите хора, това не е голямо изкуство, но да изкарате нещо добро от лошите хора, това е изкуство. Като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си смело и решително. Задачите, които ви се дават, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.

Достатъчно е само да помислите, че може и без дадената задача, за да се спънете. Даде ли ви се някоя задача, тя трябва да се изпълни без никакви разсъждения. Щом изпълните задачата и видите резултата, тогава можете да разсъждавате, колкото искате. Който иска да бъде ученик, преди всичко той трябва да приложи своята разумна воля. Защо? Такъв е законът в Божествения свят. Там първо се действа, а после се размишлява. В човешкия свят е тъкмо обратно: там първо трябва да се мисли, а после да се действа. Според интуицията, която е закон на Божествения свят, щом почувстваш, щом възприемеш нещо от този висок свят, ти веднага трябва да действаш, а после ще размишляваш върху последствията. Значи, ако сте в Божествения свят, първо ще действате, а после ще мислите; ако сте в човешкия свят, първо ще мислите, а после ще действате. Както виждате, това са два диаметрална противоположни един на друг метода. А за това, като казвам, че ученикът не трябва да разсъждава, имам предвид Божествения свят. Щом си в Божествения свят, ще действаш първо, а после ще мислиш; щом слезеш в човешкия свят, ще мислиш първо, а после ще действаш. Защо е така? Защото, когато ние действаме, Бог мисли. Когато ние мислим, Бог действа. Как постъпва инженерът? Първо, той обмисля плана на къщата, съобразява се с ред положения – средства, материал, местоположение; после, той съставя плана и след това вече го прилага, действа по готовия план., Значи кажеш ли, че ще мислиш първо, ти си в човешкия свят. Кажеш ли, че ще действаш първо, ти си в Божествения свят. По метода, който прилагате, ще познавате в кой свят се намирате. Ако разбъркате методите, ще сгрешите. Ако влезете в Божествения свят и първо мислите, а после действате, ще сгрешите. Ако влезете в човешкия свят и първо действате, а после мислите, пак ще сгрешите. Методите на тия два свята се коренно различават. Те са строго определени, вследствие на което никакво разместване не може да става.

И тъй, ще мислите и ще действате; ще действате и ще мислите.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 14 юни 1922 г., София.

Скъпоценните камъни

Т. м.

(Четоха се работите върху темата: „Скъпоценните камъни“.)

При написване на тази тема, вие сте се спрели повече на външната страна на скъпоценните камъни. Да разглеждате един въпрос външно само, то е все едно да приемете една храна в стомаха си без разположение към нея, или без усещане на глад. Значи главният импулс, главният стимул при храненето се заключава в приятността, която човек изпитва при дъвченето, при възприемането на храната от стомаха. Не се ли събуждат чувства на приятност, на разположение към дадена храна, човек няма желание да яде. Ако приема храна без разположение към нея, човек няма да има никакви резултати. Като говорим за скъпоценните камъни, ние подразбираме ума на човека, защото само интелигентният човек може да говори на тази тема. Само високо интелигентният, благородният и добродетелният човек могат да говорят за скъпоценните камъни и да правят разлика между един или друг скъпоценен камък.

Бих желал да се спрете върху 12-те главни скъпоценни камъни и да направите един микроскопически опит с тях. Опитът е следният. Когато имате някаква неприятност, била тя от физически, от сърдечен или от умствен характер, започнете мислено да си представяте 12-те скъпоценни камъни в ума си. Започнете от най-простия и отивайте постепенно към най-хубавия и скъпия от тях и следете при кой камък неприятността ви ще изчезне. Като прекарвате тия камъни през ума си, същевременно ги свързвайте с добродетелите, които всеки от тях изразява. При това положение, всеки камък може да въздейства благоприятно върху човека и да смени състоянието му.

Добродетелта не се изразява чрез цвета. Ако някоя мома е розова, с червени страни, това не показва още, че тя има любов. Ако момата се черви или облича в розова рокля, това още не означава любов. Ако някой обича синия цвят, това още не показва, че той носи истината в себе си. Мислите ли, че любовта на човека към някой цвят показва, че той носи в себе си добродетелта, която е свързана с този цвят, вие изпадате в големи грешки. Цветът е само пасивен израз на дадена добродетел, но за да стане активна тази добродетел, трябва да мине през центровете, или през фокусите, на ума. Превръщане на добродетелите се изисква. Всеки цвят има известна стойност и цена само тогава, когато е минал през човешкия ум и се е съсредоточил в известен център. Тъй щото, за да разберете смисъла и значението на скъпоценните камъни, вие трябва да ги проучите. Нищо не се постига лесно. Работа, усилие, труд се изисква от всички.

Представете си, че някой ден ви нападне апатия, леност, не искате да учите, готови сте да се откажете от убежденията си и решавате да тръгнете в широкия път. Друг ден изживявате съмнения, колебания, дали сте в правия път, или не. Трети ден преживявате ред отрицателни чувства на завист, омраза, вътрешен страх и т.н. Започвате да търсите причината на тия състояния, но не можете да я намерите. Няма защо да търсите причината на тия състояния, но прекарайте скъпоценните камъни през ума си и ще видите какви резултати ще имате. Някога опитът ни ще излезе сполучлив, а някога няма да сполучите, но това да не ви обезсърчава. Правете този опит, докато най-после придобиете някакви резултати. Като придобиете резултати, тогава ще ви говоря върху законите, които действат чрез скъпоценните камъни. Някога скъпоценните камъни са били прости, обикновени камъни, но след време са претърпели известно трансформиране и са дошли до положението, в което днес ги виждаме. Например, диамантът някога е бил обикновен въглен, но чрез ред процеси, с течение на вековете, той се е превърнал в по-високо състояние, видоизменил се е от низша във висша форма. Като въглен, той е бил черен, а като диамант е станал безцветен, със способност да пречупва слънчевите лъчи.

Окултната наука. която сега изучавате, си служи със скъпоценните камъни като метод за трансформиране на неприятностите, на каквито и вие често ще се натъквате. Скъпоценните камъни могат да ви послужат като опорна точка в живота, който минавате на физическия свят. Опитите, които ви давам, не трябва да ви отнемат всичкото време, но само онова, което не знаете как да използвате. Един малък опит е посаждане на малко семенце в земята. Опитите, които ви давам, са малки, да запълнят свободното ви време. Като малки, те ще бъдат приятни и ще ви наведат на ред добри мисли и чувства по отношение на физическия свят, в който живеете и който добре трябва да познавате.

Лекция от Учителя, държана на 21 юни 1922 г., София.

Проява на съзнанието

Т. м.

(Четоха се работите върху темата: „Най-силната добродетел на ученика“.)

3а следния път пишете върху темата: „Най-силната черта на светлината“. Като пишете върху тази тема, имайте предвид онази черта на светлината, която изпъква първа. Всяка друга черта, която се явява след първата, е по-слаба. Забележете, когато отивате на някое лозе, първите гроздове, които са най узрели, най-сладки, говорят за силата на самата лоза. Лоза, на която намирате само ягорида, кисело, неузряло грозде, е слаба. Тя няма условия в себе си да развива своите плодове. Значи всяко нещо, което се проявява първо, и то в завършена, развита форма, е най-силно. Щом се яви последно, в незавършена форма, то е най-слабо. Същият закон ще спазвате и по отношение на добродетелите. Всяко нещо, което се явява първо в душата на човека, е най-силно. Всяко нещо, което се явява последно в душата му, е най-слабо. И затова, като развивате някакъв въпрос, първо спрете вниманието си върху реалната страна на въпроса, която изпъква на първо място, а после върху отвлечената, която е най-слабата му страна.

Сега, като млади още, вие трябва да се пазите, да не се натъквате на известни примамки в живота, които могат да ви спънат. Има примамки в света, подобни на ония, които изобретателите поставят на хората. Като искат да ги заинтересуват със своите изобретения, те започват да им говорят: „Знаете ли каква полза принасят нашите изобретения? Като се приложат в живота, те ще направят големи преобразования; те ще помогнат на културата и т.н.“ Изобретението го няма налице, а те говорят за него. Казвам: Как може да се препоръчва едно изобретение, което още не е родено? Всяко изобретение е на мястото си, когато се прояви. Ето защо, вие трябва да мислите върху нещата. За пример, размишлявайте върху най-силната черта на водата, върху най-силната черта на огъня и т.н. Според вас коя е най-силната черта на огъня? – Огънят топли. Коя е най-силната черта на Любовта?

Често хората изпадат в противоречия, които не могат да разрешат. В такива противоречия се намирате и вие. Например, ако ви запитат коя е най-силната черта на човешкия език, вие ще се намерите в противоречие, не знаете как да отговорите. Защо? Защото езикът има няколко служби. Първата служба на езика е да помага за слизането на храната и водата в стомаха. Втората му служба е вкусването; езикът опитва вкуса на храните. Третата му служба е да говори. Коя от службите на езика е дадена най-напред? – Първата. И наистина, за да подържа живота си, човек първо си служи с езика; с него той препраща храната в стомаха. Значи, за да говори, човек първо трябва да се е нахранил. Човек първо приема храната си, после я вкусва и след това започва да говори, т.е. да се произнася за нея. Трите физически служби на езика съответстват на други служби в по-горни светове: първата служба на езика при храненето – на физическия свят; втората служба – вкусването – е на духовния свят; третата служба – говорът – на Божествения свят. И любовта има разни прояви. Казва се, че любовта изисква жертви. Към кой свят се отнася жертвата, самопожертването? Кой може да се самопожертва? Умният човек може да се самопожертва, а не глупавият. Следователно жертвата се отнася към ангелския свят. Когато глупавият се жертва, той изпада в положението на пеперудите, които летят вечер около запалените лампи и изгарят. Това е несъзнателна жертва. Разумната жертва е достояние само на умния човек. Значи само умният, интелигентният човек може да се жертва. Вие ще възразите, че и без да е умен, човек пак може да се жертва. Когато види, че някой се дави в морето, той ще се хвърли във водата, с риск да се удави, но ще се опита да спаси давещия. Не, умният човек, който има интуиция, само той може да се хвърли във водата да спасява някого. Знаете ли коя е силната черта на любовта на физическия свят? Най-силната черта на любовта на физическия свят е движението. Следователно, дето има голямо движение, там има и голяма любов. Коя е най-силната черта на любовта в астралния свят? – Чувстването. Коя е най-силната черта на любовта в умствения свят? – Мисълта, процесът на мисленето. Коя е най-силната черта на любовта в причинния свет? – Причините. Любовта на човека, който живее в причинния свят, е твърда, неизменна. За такъв човек важи поговорката; „Дадена дума, хвърлен камък“. Жертвата е в причинния свят. Може да се жертва само онзи, който живее, или поне който от време на време прониква в причинния свят. Може. Може да се жертва само онзи, който има какво да жертва. Който живее в причинния свят, само той има какво да жертва. Докато живее само на физическия свят, човек нищо не може да жертва. Той не разполага още с нищо. Богатството на човека е в причинния свят, затова там има какво да се жертва.

Всички трябва да имате по една тетрадка, в която да пишете темите си. Всяка тема има нещо отличително в себе си. Като я разработите, тя ще внесе една нова идея в ума ви. Всека тема представя нота от дадена гама. Като свържете всички теми в едно, ще образувате цяла музикална пиеса.

Обърнете внимание върху следното нещо: ако вашето ограничено съзнание преодолява над всичко във вас, то ще спъне вашия прогрес, ще спъне цялото ви развитие. Това лесно може да проверите. – Как? – Ако наблюдавате развитието на детето, ще видите, че то расте и се развива правилно, благодарение на това, че съзнанието му не е заето с мисълта, дали расте, как расте и т.н. Обаче ако успеете да обхванете съзнанието му с мисълта, че то трябва да расте и да се развива бързо, неговото растене ще спре. Следователно, ако и вие, като малкото дете, започнете да живеете с мисълта за вашето растене, ще се спънете. Едно се иска от вас: да пожелаете да растете и след това да престанете вече да мислите за растенето. Защо? Защото растенето е Божествен процес, който не зависи от вас, Вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете душата си свободно да се развива. Вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него. Ще видите, че след известно време ще имате резултат.

Съвременните хора се спъват в развитието си, благодарение на известни прояви, които стават в тях преждевременно, преди да са дошли до съответното развитие. Например, мнозина, преди още да са влезли в Школата, са имали видения, сънища, светлини и си казват: „Нека влезем в Школата, да придобием там повече знания“. Обаче докато се ръководят от това ограничено съзнание, те ще изгубят и онова знание, което са имали до това време. Правилно е да запазят знанието си, защото знанието, което естествено са придобили отвън, не е в разрез с това, което ще придобият в Школата. Вън или вътре, Школата е една. Преди всичко, вие трябва да се стремите към свобода, да бъдете свободни по дух, по душа, по ум и по сърце. Ако имате неуспех в нещо, това да не ви обезсърчава. Неуспехът е добър признак. Вие знаете колко трудно се достигат нещата по закона на еволюцията. Знаете ли през какви изпитания трябва да мине волът, докато дойде до положението на човек? Ако рече да опише своята история на развитие и нарече този път „царски, златен път“, той не предава истината. Колко пъти са драли кожата му? Колко ниви е изорал! Колко пъти е бил боден с остен! През големи изпитания и страдания е минал и ще мине, докато стигне положението на човека. Ако искате да минете от сегашното си положение в по-горно, и вие ще изпитате големи нещастия и страдания. Законът е такъв. Не си правете илюзии, че лесно можете да еволюирате. Ако някой ви каже, че можете да стигнете царския път без изпитания и страдания, той не говори истината. Това не значи, че сами трябва да си създавате изпитания, но веднъж създадени, вие не можете да ги избегнете. Бъдете смели и решителни и приемете страданията, както се дават.

Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовни опитности. Това желание е на място, но за да се удовлетвори, нужни са условия за него. Ако посадите едно малко цвете в саксийка, за да се развива добре, вие трябва да му турите добра пръст и редовно да го поливате. Иначе то в скоро време ще изсъхне. Такова нещо представят и центровете, чрез които човек влиза в контакт с духовния свят. Духовните опитности изискват условия за своята прояви. Например, за да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело; въображението в него трябва да бъде добре развито. Тъй щото, за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити. По този начин тези сили оказват въздействие върху ония хора, в които съответните центрове не са още развити. Ученик, който има стремеж към музика, трябва да търси хора с добре развити музикални способности. Който обича рисуване, той пък ще дружи с художници. Писателят ще търси писатели; свещеникът ще търси свещеници; ученикът – ученици. Вие, като окултни ученици, ще търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство. Някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив. Безстрашието е качество на разумния човек.

Сега ще ви дам един малък опит за една седмица. Всека сутрин и вечер четете 3-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 13-ти стих, включително, като размишлявате върху разговора, който се водил между Христа и Никодима. Като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор. Ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. Ако съзнанието ни е будно, ще можете да се свържете с миналото и лесно ще произведете разговора на Христа с Никодима. Ако не успеете да произведете този разговор, все пак ще придобиете нещо. Колкото и да е несполучлив опитът, не се обезсърчавайте. Който е живял във времето на Христа, той ще може да се върне в миналото и ще възстанови целия разговор. Ако не е живял по това време, съзнанието му ще бъде затворено и нищо няма да си спомни. Като размишлявате сутрин и вечер по 10 минути върху тези стихове, в душата ви ще настане мир, вътрешно спокойствие. Учениците се оплакват от мъчнотии, от трудности. Докато между вас не се създаде магнетична атмосфера, вие всякога ще имате мъчнотии. Такава атмосфера, такава аура между вас още не съществува. Щом се създаде, вие ще я почувствате. Как? Ще се въодушевите, умовете ви ще просветнат и ще се родят нови мисли, нови идеи. Вечер ще си лягате доволни, разположени, а сутрин ще ставате бодри, с нови стремежи, с нови желания към великото, към възвишеното. А сега лягате измъчени, ставате измъчени и казвате те: „Изгубих и това, което имах“. Защо става това? Защото и вие, като някой търговец, внасяте всичкия си капитал в стока, без да отделите някаква сума настрана. Имате стока, но не можете да я продадете, не можете да посрещнете всекидневните си нужди. Това състояние помрачава съзнанието ви и вие страдате, съмнявате се и казвате: „Защо трябваше да влизам в това предприятие? По-добре щеше да бъде да седях настрана“. Ако работите ви вървят добре, ще бъдете доволни, че сте влезли в предприятието. Някой пък предпочитат да не влязат, макар нищо да не печелят. Те ще бъдат доволни, че поне нищо не губят. Според мене, това не е философия. Докато живеете, вие трябва или да печелите, или да губите. В живота печалбата и загубата вървят заедно. След всяка печалба иде загуба и след всяка загуба иде печалба. Загубите и печалбите могат да бъдат случайни, а могат да бъдат и съзнателни.

За следния път пишете върху темата, „Службата на човешкия палец“. Намерете книги, в които е писано по този въпрос, и четете писаното. Вие трябва да проучите вашия палец, дали стърчи нагоре, или пада низко; дали е къс, или дълъг; дали е добре оформен, или не. Като проучите въпроса, напишете най-много 20 реда. Учете се да пишете кратко, ясно и идейно. Каквото напишете, да представя малка скица. Всяка идея представя едно семе. Събирайте такива семена в торбите си и като дойде време, посаждайте ги.

Много от вас работят, учат, но въпреки това мислят, че нищо не са постигнали. Докато мислят така, те имат условия да придобиват. Това показва, че те искат да учат. Когато някой влезе в училището и мисли, че нищо не знае, той има възможност да учи, да напредва. Той казва: „Сега съзнавам, че нищо не зная. Доволен съм, че влязох в училището“. Това значи „пробуждане на съзнанието“. След това, този ученик ще пожелае да попълни празнините на своите знания. Ето защо, когато някой съзнава, че е изгубил нещо, в него ще се яви желание да спечели нещо.

Следната тема, която ще ви дам, ще бъде върху въпроса: „Високи и ниски хора и техните отличителни черти“. Сега може да не знаете нищо по този въпрос, но като мислите върху него през седмицата, както и по въпроса за палеца, все ще напишете нещо, ще дойдат някои мисли в ума ви. Високият човек внася една идея в ума на хората, а ниският – друга. За ниските хора турците казват, че са беля на Бога. Късият човек е белият човек. За високите хора казват, че те стават само за оси. Обаче това се отнася за крайните типове, за много високите и за много ниските хора. Ако високият човек има тесни рамене, тогава и височината му трябва да е в съотношение с всички части на организъма. Ако късият има широки рамене, и за него може да се каже същото.

Ще направя една аналогия, с която ще си послужа за обяснение на въпроса, защо едни хора са високи, а други – ниски. Често наблюдавам цветята в градините и забелязвам, че някои от тях, например, ружата, когато е на север, израства по-високо, отколкото тази, която е посадена на юг. Тази, която е посадена на север, расте нависоко, защото се стреми да види слънцето. По същия начин може да се обясни защо едни хора са високи, а други – ниски. Високите хора растат на север, дето няма толкова слънце. За да видят слънцето, те се стремят да растат нагоре. Тази е причината, поради която баровете растат нависоко. Значи високият човек е расъл при неблагоприятни условия, при отсъстствие на слънце, а при изобилно влага. Ниският е расъл на широко, при много слънце, но при отсъствие на влага. Това е материално, външно, а не идейно различие между високия и ниския човек. Обаче има и ред физиологически причини, които са помогнали за растенето на човека.

Като ученици на Великата Школа, не мислете, че тя влиза в противоречие с общия, с целокупния живот. Напротив, тази Школа разрешава всички противоречия в живота. Противоречията, сами по себе си, те се разрешат, но и вие трябва да работите, да не чакате всичко наготово да се разреши. Вашият прогрес зависи и от кармата ви. Които имат по-тежка карма, те ще имат по-големи мъчнотии, по-големи спънки, вследствие на което по-бавно ще еволюират. Някой ден сте весел, доволен от себе си, че сте постигнали нещо, и току-виж, дошъл някой от кредиторите ви и ви ограбил. И след това отново трябва да събирате материали, инструменти, да работите, да дойдете до същия резултат. Онези пък, на които кармата е по-лека, те ще еволюират по-бързо. За да вървите добре, всеки от вас трябва да знае своята най-слаба черта и да работи върху нея, да я развива, защото тя е вратата, през която влизат неприятелите му. Например, някой има слабост да се хвали. Дадат му нещо, или кажат му нещо хубаво, което не трябва да съобщава никому. Понеже обича да се хвали, той не може да търпи, ще каже на приятеля си: „Ще ти кажа нещо, но никому да не го съобщаваш“. Той пък каже на друг свой приятел. Последният на свой приятел и така се разчува навсякъде. Кажат ли ви веднъж да не разгласявате нещо, ще мълчите, докато ви позволят да говорите. Друг някой има слабост да желае много неща, вследствие на което става разсеян. Той едновременно желае да стане философ, учен, поет, музикант, художник, държавник, но в нищо не успява. Щом имате много желания, оставете ги настрана. Заемете се да реализирате само едно от тях. Щом реализирате едното, пристъпете към второто, после към третото и т.н. Речете ли да реализирате едновременно всички, ще разпилеете ума си, ще изхабите чувствата си, ще изгубите времето си и нищо няма да постигнете. Едно трябва да знаете: колкото и да мислите върху въпросите, всички не можете да имате еднакви резултати, защото в някои въображението е слабо развито, в други разсъдъка, в трети вярата, в четвърти надеждата, в пети наблюдателните способности, в шести благоговението, самоуважението, приятелството и т.н. Като ученици на тази Школа, добре е да измерите челата си, на широчина и височина, носовете си, брадите си и след като работите една година върху умствените си способности или върху брадата си, като изразител на волята, пак ще ги измерите, да видите, има ли поне микроскопическо изменение. Най-малкото изменение показва, че сте работили. Иначе ще извадите заключение, че нищо не сте работили през цялата година. Добре е всеки от вас да нарисува челото, носа и брадата си с точните им размери и след една година пак да ги измери, да види какво е придобил. Обаче ако се безпокоите и тревожите, нищо няма да постигнете.

За да постигнете нещо, да имате известни резултати, от вас се изисква концентриране на мисълта. За тази цел, вие трябва да изучавате закона на концентрирането, да трансформирате окултните сили, да развивате своите умствени и духовни центрове. Само при това положение можете да очаквате известни постижения. Каквито резултати да имате, не се обезсърчавайте. И челото ви може да се повдигне, и носът ви може да се продължи, и брадата ви може да се оформи – всичко можете да постигнете. Няма нещо, което човек не може да постигне или да подобри в себе си.

Ученикът трябва да работи, да развива търпение. Как ще развива търпение? Ето един метод. Когато не сте разположени и видите на лицето си някаква дисхармонична черта, вземете огледалото и се гледайте в него около 10 минути, докато определите в коя част на лицето се намира тази черта. Повече от 10 минути не се гледайте в очите, защото можете да заспите. Докато се гледате още, вие можете да си кажете: „Ти трябва да се поправиш!“ Задръжте в ума си тази отрицателна черта на лицето и след малко ще видите, че чрез внушение тази черта се е изменила. Този метод е мъчен малко, но мнозина могат да го употребят и да имат добър резултат. Ако при гледане в огледало очите ви почват да сълзят, това показва, че нервната ви система е слаба. Когато очите ви престанат да сълзят, или изобщо не сълзят, това показва, че нервната ви система започва да закрепва, или пък не се нуждае от такова закрепване. В първо време гледайте минута–две в очите си, без да мигате, и забравете, че искате да си въздействате. Така ще видите, че всяко нещо става на свой ред, неочаквано за самите вас, но не изведнъж, а постепенно.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 28 юни 1922 г., София.

Положителни и отрицателни сили

Т. м.

(Прочетоха се работите върху темата: „Отличителната черта на светлината“.)

По-нататък пишете върху темата: „Предназначението на човешкото сърце“.

Когато писахте темата за светлината, без да искате, в ума ви се създадоха условия да мислите и за тъмнината, като контраст на светлината. И наистина, ако тъмнината не съществуваше, можеше ли да става въпрос за растене на телата на физическия свят? Светлината и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които душата се проявява. Като се ограничава, душата започва да се познава в тъмнината. Тъмнината е процес на ограничаване, а светлината – процес на познаване на Бога, познаване на Любовта. Без светлина Любовта не може да се познае.

И тъй, най-силната черта на светлината е познаване на Бога, познаване на Любовта. Вмъкнете тази мисъл в резюмето, което ще направите, от темите за светлината. Светлината е процес на умствения свят. Когато умствения свят се разкрива пред очите на човека, едновременно с него се разкриват формите, както и съдържанието и смисъла на тия форми. По този начин човек дохожда до Първата Причина, до Любовта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трябва психологически да свързва светлината с процеса за познаване на Любовта. Следователно всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината. Тъмнината пък ограничава човека. Всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на светлината.

Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато Бог рекъл: „Да бъде виделина!“, с това Той създал първото ограничение. Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам: Кое е първото ограничение на човека? Жертвата е първото ограничение на човека. Следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на светлината в неговата душа. Бог каза: „Да бъде виделина!“, и стана виделина. Когато в човека настане виделина, с цел да разграничи в него светлината от тъмнината, той е извършил жертвата правилно. Ако в човека не се яви никаква светлина и тъмнина, и жертвата не е направена, или ако е направена, има някаква неправилност в нея. Когато Христос казва за себе си: „Аз съм виделина на света“, тази виделина, тази светлина се произведе от самопожертването, което Христос направи. Тъй щото, който иска да произведе светлина в себе си, той трябва да се самопожертва. Значи светлината е свързана с акт на жертва. При сегашната еволюция, светлината във физическия свят им ти и (?) различни посоки, които се определят от четири вида вълни с различна гъстота. Онези вълни, които имат по-голяма гъстота, образуват задната част на човешкия мозък. У животните тежестта на мозъка, т.е. най-голямата гъстота на мозъка, е зад ушите, вследствие на което те са принудени да ходят на четири крака. У растенията тежестта е долу, в корените, вследствие на което те са принудени да бъдат заровени в земята, с главата надолу, и по този начин да пазят равновесие. У човека тежестта на мозъка е отпред, пред ушите, вследствие на което е принуден да се изправи на два крака. Така само човек пази равновесие. Значи трите направления или посоки на светлината са създали досега три течения в мозъка на живите същества, които пък са произвели три различни положения, необходими за запазване на равновесието в тях: растенията се обърнали с главата надолу; животните застанали на четири крака, а хората се изправили на два крака. Сега иде четвъртото направление на светлината, което образува онова течение на сили, нужно за създаване на духовното тяло на човека. Това тяло се отнася към висшия, към свръхчувствения свят. Следователно, когато светлината действа в човека по четири различни направления отзад, отпред, навътре и нагоре, образува се един кръст. А сега, за да познаете в кое от тия четири направления светлината е най-силна, ще начертаете този кръст. От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на светлината. Ако западната част на кръста е по-силно развита, т.е. по-дълга, това показва, че животинското естество в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най-дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека, от горе до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представя лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представя дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представя правия, десния път, а лявата част на мозъка – левия, широкия път. В принципиален смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път – действията на човека. И наистина, в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят.

Като говорим за надмощие на растителни и животински сили и стремежи в човека, имаме предвид първите прояви на съзнанието и подсъзнанието в човека. Под думата „животинско влияние“ разбираме първите прояви на съзнанието. Под „растително влияние“ разбираме първите прояви на подсъзнанието. Когато в мозъка, или в целия организъм на човека, се събере известна енергия повече, отколкото трябва, тя създава в него ред дисхармонични състояния. Например, когато слепоочните области в човека са силно развити, на тях, по развитие, отговарят устните. Значи между слепоочните области и устните на човека има известно съотношение. Колкото повече се развиват слепоочните области, толкова и устните стават по-дебели. Това се забелязва особено много в хора, на които носът е близо до устните. Понеже носът е свързан с обонянието, при всяко помирисване на хубаво ядене чрез носа става прилив на кръвта в устните, вследствие на което те стават по-дебели.

Изобщо, всички части, всички центрове на мозъка оказват влияние върху специални удове на човешкия организъм, като хвърлят известен отпечатък върху тях. Например, когато центърът на надеждата в някой човек е добре развит, той указва влияние върху два специални мускула на неговото лице. При силно развита надежда в човека, ъгълът на устата е завит малко нагоре, а не надолу. Следователно мозъчните центрове оказват влияние в две направления: те създават или прави, или криви линии. Понякога те образуват и вдлъбнати ъгли. Изобщо, линиите вървят в две направления: нагоре или надолу. Когато човек е тъжен, ъглите на устата му се спущат надолу, т.е. теченията в него са или растителни, или животински. Щом ъглите на устата са насочени нагоре, човек става весел; тогава в него преобладават човешкото и Божественото състояния. А затова, като окултни ученици, трябва да правите ред опити, изследвания, да изучавате различните състояния, положителни и отрицателни, през които минавате. Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, да видите причините и последствията на това състояние. Докато не направите няколко такива опити, при всяко подобно неразположение вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано със съзнанието ви и по никой начин не можете да го отделите от себе си, вследствие на което се намирате под неговия тормоз. Не, вие можете да го отделите от съзнанието си, както можете да отделите дяволския нокът от себе си. Ама изваждането му щяло да ви причини известна болка – нищо от това. Изтеглете го от крака си!

Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее. Едновременно със страха, в него изпъква честолюбието му, че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм. Песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества, като лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате защо се е явил страха в света. В животинското царство страхът е на мястото си. Там той е един от великите закони. Там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трябва да разчита на краката си. На слабия в животинското царство казват: „Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях“. Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. Значи в човека страхът се замества с съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него със събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести си съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. При това положение вече може да се говори за право.

И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно, защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н. Като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие. Това състояние е чуждо. Хората много лесно се поддават на чужди мисли, възприемат чужди състояния и като не познават законите, страдат, измъчват се. Чрез внушение, чрез хипнотизиране някои хора възприемат от хипнотизатора много мисли, които после реализират като свои. След като изпълнят внушената от хипнотизатора мисъл, едва тогава разбират, че са били под чуждо влияние. Чрез хипнотизма могат да се обяснят много убийства и самоубийства, които се вършат в света. Случва се, че някой човек, който в миналото си е бил в някаква школа, чрез внушение е възприел от учителя си известна мисъл, добра или лоша, и едва сега я реализира. При такива случаи този човек сам се чуди как е станало, че се е изменил толкова много. Срещате един добър, честен човек, познавате го добре, разчитате на него, но изведнъж той се променя, започва да обира хората, да ги изнудва. Чудите се какво е станало с този човек, че се е изменил толкова много. След 2–3 години го срещате, живее честен, почтен живот, изменил се, завърнал се е в първото си състояние. Защо са тези резки промени, които стават с него?

Сега, като ученици на Великата Школа, всички ще работите, да изправите тези състояния в себе си, т.е. по-право – да се освободите от тях. Значи предстои ви грамадна работа на изправяне. Школата има за цел да ви даде такива знания, чрез които по разумен начин да изправите погрешните на своето минало. Щом дойдете до някое хипнотическо състояние на миналото, ще се върнете назад и по обратен път ще го изправите. Ще правите обратни паси на тия, с които са ви хипнотизирали. Обикновено хипнотизаторите на черната ложа правят паси отгоре-надолу. Днес много хора се мият по същия начин; те мият лицето си, например, отгоре-надолу, като затварят очите си, с което искат да кажат: „Не струва да бъде човек с отворени очи“. Да, когато влиза в материалния свят, добре е очите на човека да са затворени, но когато влиза в Школата да учи, там очите му трябва да бъдат отворени. Като ученик, той трябва да прави движения, т.е. паси, настрана, обратно на тия от черната ложа. Когато мокрите косата си, правете пак същите движения, отдолу-нагоре, а не обратно. Всяко движение, което правите, има свой дълбок смисъл и оказва влияние върху вас. Каквито движения правите, наблюдавайте как се отразяват върху вас, какви състояния произвеждат. Някои движения се отразяват върху вас приятно, а някои – неприятно. Следете тези движения и ги изучавайте. Обаче гледайте да не изпаднете в друга крайност, да започнете да се страхувате, дали да направите някакво движение, или не. Когато искате да тонирате ума си, направете мислено едно движение отдолу-нагоре, по еволюционен път. Започнете първо да мислите за растенията, после – за животните, след това – за хората и най-после – за Бога, за съществата от Божествения свят. По този начин ще изпитате един подем на духа, едно възходящо състояние. Ако правите обратното движение, т.е. започвате от Божествения свят и постепенно слизате към човешкия, животинския и растителния свят, вие ще изпаднете в закона на инволюцията и ще преживеете едно падане на духа, едно низходящо състояние. Като прилагате първото упражнение, ще можете да се освободите от много отрицателни състояния. За да правите това упражнение по-сполучливо, можете да се занимавате с ботаника, зоология, антропология, а най-после, да четете някои Божествени книги. Човек всеки ден слиза в по-низките светове и пак се качва нагоре. Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията. По този начин той помага на тях, а те – на него. Когато изпитва неразположение, гняв и ред още отрицателни чувства, човек се свързва с животните, на които по този начин помага. Щом дойде до разумното, до приятното, той вече е влязъл в човешкия свят. Най-после, човек минава към възвишеното, благородното, т.е. той влиза в Божествения свят, в който цари абсолютна хармония.

Тези са четирите свята, четирите състояния, които човек трябва да изучава. Когато някой е неразположен, смутен, нетърпелив, нека си представи, че се намира в гора от борови и дъбови дървета. Няма да мине много време и състоянието му ще се измени, ще приеме разположението на растенията. Когато някой изпадне в състояние на леност, нека мисли за животните. Те обикновено са пъргави, подвижни. Нуждата за храна ги е заставила по цял ден да се движат, да задоволят глада си. Като мислите за животните, вие се свързвате с тях и те ви стимулират с енергията си. Като се нахранят, животните стават мързеливи, но щом огладнеят, пак тръгват да търсят храна. Като придобиете търпението на растенията и подвижността на животните, вие ще минете към човека, да придобиете разсъдливостта, мисълта. След това ще влезете в Божествения свят, дето ще вложите всичките си мисли на показ. Напредналите същества от този свят ще направят своите бележки върху изложените от вас мисли. Умните хора правят всеки ден по едно изложение; обикновените хора правят по едно изложение в седмицата, а глупавите – по едно изложение в годината. Когато се казва, че човек трябва да бъде изложен на критика, това подразбира изложение на неговите мисли в Божествения свят, дето разумни същества ще се произнасят за тях, а той ще следи, ще наблюдава всичко и ще вижда погрешките на онова, което някога е създал. Докато дойде до това положение, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смушения, никакви безпокойствия. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.

Тази обстановка трябва да се продължи най-малко 1–2 часа, нещо, което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чам-Кория, дето сме сега. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София, например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо, никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът, обаче, ще се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят, да създадат хармонична аура в своята стая, за да бъдат опитите им успешни. Работете усилено върху себе си, за да преодолеете всички мъчнотии. По този начин ще изработите в себе си воля, с която ще преодолявате на всичко. Каква воля трябва да изработите? Не желязна, нито гранитна, но диамантена воля. Желязната и гранитната воля лесно ще капитулират, а диамантената ще издържи на всички препятствия. От вас се изискват широки схващания, голяма самоотверженост, за да се премахнат заблужденията от пътя ви. Тези заблуждения могат да се махнат само чрез светлина на съзнанието. Особена е тази светлина. Не влезе ли тя в съзнанието ви, вие ще останете със сегашните си разбирания, при които не можете да добиете онези резултати, които очаквате.

Като казвам, че е необходимо особена светлина да влезе в съзнанието ви, това ни най-малко не трябва да ви смущава. Тази светлина ще дойде сама по себе си, а от вас се изисква само да се качите на някой висок планински връх и там да чакате. Нали знаете, че слънцето огрява първо върховете на планините, а после долините? По същия начин и тази светлина ще огрее първо върховете на вашето съзнание, а после долините му. От вас се изискват усилия, докато се качите на високия Божествен връх, дето светлината иде най-рано. В долините и в равнините тази светлина дохожда по-късно.

Следователно, когато се запитате какви преимущества дава окултната школа на учениците си, ще знаете, че тя им посочва правия път към възкачване на високите Божествени върхове, които първи се осветяват от Божествените лъчи на изгряващото слънце.

Лекция от Учителя, държана на 5 юли 1922 г., Чам-Кория.

Възможности

Т. м.

Четоха се темите за „Ниските и високите хора“.

Каква е разликата между възможност и необходимост?

Възможността има отношение към човешките процеси, т.е. към човека. Необходимостта има отношение към Божествените процеси, които се налагат в силата на нещо по-високо от човешкото. Когато се говори за възможности, подразбираме онова, което човек трябва да прави за всеки даден случай, за да използва благоприятните условия, които необходимостта е турила в ръцете му.

Сега ще ви представя един пример, който илюстрира отношенията между висшето и низшето в човека. Един господар има хубав кон, който обича, вследствие на което между господаря и коня се създават другарски отношения: господарят язди коня, а конят го носи на гърба си, отиват на вършитба. Господарят слиза от коня, впряга го и двамата започват заедно да вършеят. Вечерта господарят освобождава коня от работата, качва се на гърба му и тръгва за дома си. Господарят влиза вкъщи, а конят отива в дама. Питам: В кого от двамата се крият възможностите – в господаря, или в коня? – В господаря. Само господарят е в състояние да измени, в смисъл да подобри, или да влоши положението на коня. Конят пък, от своя страна, е в състояние да улесни положението на господаря си. Следователно низшето начало в човека улеснява, а висшето подобрява положението му. Каквито са отношенията между господаря и коня, такива са отношенията между учителя и ученика: учителят подобрява положението на ученика, а ученикът улеснява положението на учителя. Щом учителят подобри условията на ученика, последният трябва да ги използва разумно. Тъй щото, възможността в човека не е нищо друго, освен разумното начало в него. Човек трябва да използва възможностите, които се крият в него, за подобрение положението на коня си, който пък ще го улеснява. В какво може да се подобри положението на коня? В жилището, в храната и във водата. Като се подобри положението на коня, той ще бъде по-здрав, по-силен и ще може повече да улеснява господаря си. Това значи: Ако господарят на вашето тяло не подобри умствените сили и способности на своя мозък, ако не подобри чувствата на своето сърце и, най-после, ако не подобри действията на своята воля, той не може да има никакви улеснения в своя живот.

Като ученици на тази Школа, предстои ви задачата да използвате своето недоволство, което с години наред ще ви бъде спънка. От какво е недоволен ученикът? Ученикът може да бъде недоволен от себе си – от своя ум, от своето сърце, от своята воля; също така, той може да бъде недоволен и от окръжаващата среда. В каквато форма и да е изразено, от каквото и да е предизвикано, недоволството е енергия, сила, която може да се използва като стимул за работа. Недоволството на човека се дължи на това, че му липсва нещо крайно необходимо, нужно за неговото щастие.

Питам: Де ще намерите това, което ви липсва? Ако ви липсва топлина, де ще я намерите? – В слънцето. Ако ви липсва светлина, де ще я намерите? – В слънцето. Някой може да каже, че светлината иде от всяко запалено, горящо тяло. Например, когато гори някакъв газ, свещ или дърво, пак имаме топлина. Да, но тази топлина е вторична. В свещта, в дървото и в други горящи тела е складирана слънчева енергия, която, според случая, може да се превърне в топлинна или светлинна. Обаче най-приятна топлина и най-чиста светлина е слънчевата. Първична топлина и светлина е тази, която иде направо от слънцето.

И тъй, топлината и светлината ще търсите в слънцето. Де ще търсите Любовта, Мъдростта и Истината? – В Бога. 3начи външната страна на Бога, или Неговият диск, е Мъдростта. Съдържанието на този диск е Любовта, а смисълът му, това е Истината. С други думи казано: Мъдростта представя реалната, външната, видимата форма на нещата; Любовта е съдържанието на тези форми, а Истината е техният смисъл. Ако речете да търсите Любовта, Мъдростта и Истината в хората, това вече е вторична, второстепенна тяхна проява. Когато търсите Любовта в Бога, вие сте на безопасно място. Защо? Защото Божията Любов е неизчерпаема. Тя е извор, който постоянно блика; тя е огън, който постоянно гори. В този извор трябва да вливате своята вода. В този огън трябва да внасяте своето масло. Ако не внасяте водата си във вечния извор, той ще престане да извира. Ако не внасяте маслото си в Божествения огън, той ще престане да гори, както лампите изгасват без газ и както електрическата светлина прекъсва без ток. Газта, маслото, токът са условия за горение. Хората намират, че много от условията внасят противоречия в живота. Когато условията са конечни, ограничени, те внасят противоречия.. Обаче когато са безконечни, неограничени, те изключват всякакво противоречие.

Като ученици на Великата Школа, стремете се да разбирате безграничното, безконечното проявено в ограничените, конечни, но разумни форми. При това положение, вие ще знаете отде иде недоволството. Безконечното прави човека недоволен. Какво трябва да направите, за да се освободите от недоволството? – Ще се разширите. Опънете голяма, широка тръба, през която водата на Божественото езеро свободно да протича, без да ви създава някакъв напор, някакво напрежение. Щом се разширите, недоволството ще изчезне. Причината за недоволството е обстоятелството, че човек не е могъл на време и разумно да използва условията, дадени за неговото развитие. Кога стават хората недоволни? – На стари години. Всички стари хора са недоволни от себе си. Те виждат, че на младини е трябвало да учат, да придобиват знания и опитности, а напразно са прахосвали времето си и не могат вече да се върнат назад. Всички стари хора, с малки изключения, са крайно недоволни от себе си. Младите пък са недоволни от ограниченията, които ги спъват, за да реализират своите желания. Всяка спънка, всяко препятствие на пътя им ги прави недоволни.

Човек трябва да бъде доволен от условията, в които е поставен, и да се стреми да ги използува разумно. Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в баснята „Щъркел и жаба“. Тази басня е окултна, тя има вътрешен, дълбок смисъл. Един млад щъркел, който представя млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, дето живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба. В случая жабата представя момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да ѝ разправя за света, в който живее: „Знаеш ли на каква височина достигаме ние? Знаеш ли какъв простор, каква широчина пред нас се разкрива? Аз се чудя как живееш в това мръсно блато!“ – „Какво да правя? Нямам възможност да изляза оттук, крила нямам.“ – „Много лесно. Качи се на гърба ми и аз ще те вдигна в широките пространства, да видиш нов свят, нови простори.“ Жабата се качила на гърба на щъркела и полетяла в небесното пространство. Като не могла да издържи на новите условия, тя се пръснала и паднала на земята. Каква поука може да се извади от тази басня? Всеки човек трябва да седи в условията, при които е поставен. Ако излезе преждевременно от условията, в които Провидението го е поставило, той непременно ще падне и ще се убие. Не навреме щъркелът е говорил на жабата за красивите високи места, а жабата преждевременно е напуснала условията на своето блато.

Сега ще знаете, че и в окултизма има такива опасни и съблазнителни места, от които можете да пострадате. Не се качвайте на крилата на щъркела! Това, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно. И обратно: Това, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно. Ако жабата беше успяла да примами щъркела да влезе в блатото, и той щеше да пострада по някакъв начин. Светът, в който щъркелът живее, не дава възможност на жабата да се развива; нито светът на жабата дава възможност на щъркела да се развива. Възможностите дават условия за развиване на ума, на сърцето и на волята на човека. В мислите и чувствата на човека трябва да се внесе разширяване и дълбочина, а на волята трябва да се предаде интензивност. Сега, за да познаете доколко вашите мисли и чувства имат широчина и дълбочина и доколко волята ви е интензивна, направете следния опит. Когато някой ваш познат или приятел ви каже една обидна дума, вижте дали можете да я превърнете в добро и за колко време ще можете да я превърнете. Колкото по-скоро се справите с тази обидна дума, толкова по-голяма е широчината и дълбочината на вашия ум и на вашето сърце. Изкуство е човек да дойде до положение да превръща обидните думи в музика. Който си зададе за цел да каже някаква обидна дума на приятеля си, трябва да бъде внимателен, да не каже някоя тежка обидна дума, че да произведе голям, дълбок разрез. На когото от вас направят един разрез, ще следи за колко време ще премине. Индусите лесно лекуват раните си. Те имат начин, чрез който събират праната от природата, и с помощта на мисълта си те отправят тази прана към болното място, което в 20 минути най-много оздравява. Следователно обидата не е нищо друго, освен малък разрез, направен на ума, на сърцето или на волята на човека. Който има в запас от праната на природата, достатъчно е да концентрира мисълта си към болното место, да го докосне с ръката си и в няколко минути само да го оздрави. Това значи силна, интензивна воля. Без този опит човек ще се намери в положението на търговец, който мисли, че е богат, без да има пари в касата си.

И тъй, вие направете опита съзнателно. Като видите, че някоя ваша приятелка е в отлив, т.е. неразположена, ще отидете при нея и ще ѝ кажете нещо, за да я предизвикате. Тогава тя ще ви каже някоя обидна дума. След това вие ще ѝ благодарите и кажете, че направихте малък опит с нея, затова я подразнихте. За да направите опита, ще изберете такова лице, на което разчитате, че може да ви каже някаква обидна дума. После, ще се обърнете към себе си, да видите за колко време ще можете да се поляризирате. Такива опити могат да се дават естествено, без да ги търсите сами. Когато опитите са естествени, по-добре ще бъде и за самите вас. Тъй щото, вие ще си създавате изпити сами само когато естествено не се нареждат. Всички опити, всички изпити, които ви се дават в Школата, представят условия за придобиване на енергия. Който успява в опитите си, които добре се справя с изпитите си, той черпи енергия. Който не решава добре задачите си, той губи енергия. Ще знаете, че противоречията в пътя на ученика са необходими за неговото физическо, умствено и духовно развитие. Следователно противоречията са необходим закон в развитието на ученика. Когато се говори за законите и силите в природата, дръжте в ума си мисълта за Първичния закон, според който нещата са точно определени. В този закон има само едно изключение, което съществува като възможност, като врата към нещо ново. Според този закон, за Бога, например, няма нещо невъзможно. Той може всичко да изправи: и моментално, и постепенно. Когато е студено вън, вие сте недоволни; щом се стопли, ставате доволни. Когато е тъмно вън, вие се спъвате, падате, вследствие на което сте недоволни. Щом се разсветли, щом дойде светлината, вие ставате доволни. Както виждате, студът и топлината, тъмнината и светлината са сили, които или развалят, или нареждат работите. По същия начин се сменят и състоянията в човека. Докато е тъмнина в съзнанието на хората, те мислят, че невъзможно е да постигнат своите желания. Щом слънцето изгрее в съзнанието им, желанията им стават постижими. И тъй, ще изучавате възможностите на сегашния си живот, да знаете кои неща трябва да подобрите и кои – да улесните. Значи трябва да знаете какви възможности имате за подобряване и какви – за улесняване. Низшето трябва да улеснява, а висшето да подобрява условията. Овцете улесняват човека, като му дават млякото и вълната си; човек подобрява положението на овцете. Следователно подобрете положението на ума си, за да ви улесни той; подобрете положението на сърцето си, за да ви улесни то; подобрете положението на волята си, за да стане тя интензивна, силна, могъща и да ви улесни.

Днес говорих за възможностите в живота. Злото и доброто са възможности, които съществуват в Битието. Неразположението и разположението на духа са възможности. Скръбта и радостта са възможности. Всяка дисхармонична мисъл, всяко дисхармонично чувство или действие произвеждат в човека скръб. Всичко хармонично произвежда радост. Скръбта представя оран на нивата, а радостта – жетва. Когато хората орат, земята се радва; когато жънат, житото се радва, че е минало през ред страдания и се е освободило.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 26 юли 1922 г., Чам-Кория.

Деятелност на сърцето

Т. м.

(Четоха се темите върху „Предназначението на сърцето“.)

За следния път пишете върху темата: „Значението на човешкото око“.

Като писахте върху предназначението на сърцето, спряхте ли се да помислите за центъра на вашето сърце? Когато сърцето престава да тупа, физическият живот спира. Когато сърцето престава да чувства, също така спира и астралният живот. Сега, за цяла седмица ще ви дам следната задача. Всяка сутрин, преди обед и преди вечеря ще произнасяте следните думи; „Боже, сътвори в мене сърце чисто и свято!“ След произнасяне на тези думи, ще размишлявате върху сърцето 5 минути.

Някой казват, че сърцето е храм, а други – олтар Божи. Поетите за какво взимат сърцето: за храм, или за олтар? Това показва, че хората дават голяма цена на сърцето. Каква е ролята на сърцето в организма? Много проста – да подтиква кръвта да се движи из целия организъм. В това отношение сърцето играе роля на проводник. Сърцето има строго определена математически големина, според която се определя и неговата служба. Между физическата и духовната служба на сърцето има известно отношение. Като физически орган, сърцето е малко, но в духовно отношение хората му отдават голямо значение, вследствие на което то става господар и там, дето няма право. Това е неправилно положение. Само човешкият дух може да бъде господар на всичко.

Ще ви задам следния въпрос: Сърцето ли чувства, или духът? Как обясняват съвременните психолози службата на сърцето в духовния свят? Като нервни прояви, като състояния на нервната система? Когато се говори за психическата служба на сърцето, хората минават–заминават покрай него, като екскурзианти, без да се вдълбочават в неговия вътрешен живот. Много от сегашните екскурзианти, които ходят по планините, берат и ядат боровмаки, без да мислят, че могат да си събират и за зимата. Казвате: „Като дойде зимата, тогава ще мислим отде ще купим боровмаки“. Да, но тогава няма да намерите. Запас е нужен за сърцето, както добрата домакиня събира запас от различни плодове за зимата.

Казано е, че сърцето е храм Божи. Обаче всеки храм се нуждае от олтар. Олтарът е огнището в храма. И за човешкото тяло е казано, че е храм Божи. Огнището на този храм е сърцето, в което постоянно гори огън. Защо е нужен този огън? На огъня хората се топлят, готвят си, вода си варят и т.н. Като имате предвид службата на огъня на огнището, ще определите каква е службата в сърцето, като огнище в Божествения храм. Когато вън е топло, огънят се изгасва, но огнището остава. Значи лятно време хората се топлят и без огън.

Казахме, че когато физическото сърце престава да тупти, и физическият живот престава, Когато чувствата, чувстванията в човека престават, престава и астралният живот. Щом астралният живот престава, човек изпада в сънно състояние, подобно на упояване. Така може да се упои човек от дим, пушек, от различни газове. Когато в дома на някой човек коминът на огнището не тегли добре, къщата се изпълва с дим, с пушек, и той трябва да отвори прозорците, да излезе вън. Невъзможно е човек да диша пушек, дим. Следователно всяко неразположение показва, че в сърцето на човека има дим, пушек. Защо? Защото коминът на вашето сърце, на вашето огнище е запушен. Хората казват, че всичко се дължи на сърцето, а когато се натъкват на тежки вътрешни състояния, търсят причината другаде. Влизам в къщата им, виждам, че тя е пълна с дим.

Казвам: Очистете комините си! Или, ако са развалени, поправете ги. Същото може да се каже и за сърцето. Щом преживявате тежки вътрешни състояния, казвам: Изчистете комина на сърцето си! Помислете малко върху този въпрос и си отговорете кой е коминът на сърцето и де се намира той. Вие ще отговорите на този въпрос, когато започнете да изучавате физическото, астралното, менталното и причинното тяло на човека. Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, също така и астралното, менталното и причинното тела имат своя физиология и анатомия. Физиологията и анатомията на по-високите тела е подобна на тези на физическото тяло. Обаче когато човек прави известни аналогии, те трябва да бъдат верни. Ако аналогиите са верни в своите съотношения, човек интуитивно ще почувства в себе си вътрешна хармония, вътрешно доволство. Например, някой напише едно стихотворение. Прочете го 1–2 пъти, но не му харесва нещо, Поправи го малко, пак го прочете, остави го да поседи известно време. След това отново го прочита, намира, че сега е по-добро, харесва го. Това показва, че вътре в човека има някакво чувство, което определя кои неща са прави, и кои – не.

В това отношение, като ученици, вие трябва да развивате своята интуиция, с която разумно разрешавате кои положения са верни, и кои – не. Ако интуицията ви е добре развита, като напишете нещо по даден въпрос, както имахте за днес да пишете за сърцето, като го прочетете 2–3 пъти, веднага ще си дадете оценка, вярно ли сте написали темата, или не. Ако работата ви е добра, и вие ще бъдете доволни, и другите, които слушат, също ще бъдат доволни. Ако вие не сте доволни от написаното, по никой начин не очаквайте другите да бъдат доволни. Когато развивахте темата за сърцето, вие трябваше да се запитате, здраво ли е вашето сърце, чувства ли правилно. После, трябваше да го разгледате анатомически, от колко прегради се състои. След това трябваше да минете към астралното, към духовното сърце, да помислите нещо за него и тогава да напишете темата. Това значи право мислене. Съвременните хора не мислят дълбоко. Представете си, че някой ви каже, че сте лош човек. Право ли е това? Ако не мислите дълбоко върху нещата, вие ще вземете тези думи за абсолютни и ще се умъчните. Обаче ако сте слуга някъде и господарят ви каже да отидете на нивата да копаете, но вие се отказвате да изпълните заповедта му, казвам: Вие сте лош човек по отношение на службата си, но не и по отношение на живота си. Щом слугата не отива да разоре и да посее нивата, той не е изпълнил една от своите важни служби.

Питам: Има ли разлика в това, дали слугата ще посее цялата нива, или само едно житно зърно? Който е готов да посее едно житно зърно, той ще е готов да посее и цялата нива. Който не може да посее едно житно зърно, той не може да посее и цялата нива. Следователно, когато кажем, че някой човек е лош, разбираме, че той е лош само за дадения момент, но не и за някой минал или бъдещ момент. Той е лош, докато продължава неговата лоша постъпка. Следният момент, когато се занимава с някаква добра, благородна мисъл или постъпка, той е добър човек. Тъй щото, когато говорим за добро или зло, в окултен смисъл, разбираме само определен момент, който може да продължава няколко минути, няколко часа или години, но след това той се сменя. Човек не може да бъде през целия си живот само лош, или само добър. Вълкът, който минава за жесток, понякога проявява известно благородство. Като влезе в някое стадо, той побутва тази онези овци с муцуната си и ги отминава – никаква пакост не им причинява. В такива случаи овчарите казват, че нещо особено е станало с този вълк, устата му някак се е затворила, че не могъл да нападне нито една овца. Не, благородство е проявил този вълк. Като побутне някоя овца, той си помисли нещо и казва: „Хайде, от мене да замине!“ Когато вълк влезе в някое стадо, той постъпва по три различни начина: или дави овцете, или само дращи с ноктите си, наплаши ги и бяга, или ги побута малко и не ги дави, излиза си вън, без да им е причинил някаква пакост.

Същото нещо може да се каже и за човека. Когато човек проявява лошото в себе си, той или дави хората, или само дращи с ноктите си и ги наплашва, или само ги побутва, раздвижва и бяга вън. Следователно, когато казвате, че някой човек е лош, трябва да се знае за кой от тези три момента се говори. Затова, именно, злото и доброто са относителни величини. Относителните неща се определят от времето, през което тяхната енергия и деятелност се сменят. Като казват за някого, че не може да прави зло, това е, защото правенето на злото се определя астрологически от влиянието на известни планети върху човека. На обикновен език казано, това значи: има условия, при които човек може да върши зло. Щом излезе от тези условия, вратата за правене на зло пред него се затваря. Като се намери пред затворената врата, тази енергия започва да удря, да блъска върху нея, но като не ѝ се отвори, тя изменя своята посока и този човек започва да се проявява добре. Същият закон се отнася и за доброто. Следователно човек няма всякога условия за вършене на добро, нито пък има всякога условия за вършене на зло.

Когато развиваме темата за окото, мислете добре върху благата, които придобивате чрез него. Мислете върху благата, които придобивате чрез сърцето. Правете научни наблюдения върху себе си, да различавате състоянията, които преживявате, а също така и отраженията на тия състояния върху вас. Например, бройте колко пъти бие сърцето ви, когато сте в добро разположение на духа; после, бройте колко пъти бие сърцето ви при голяма радост и при голяма скръб. Интересно е да видите как пулсът варира при различните състояния, които минавате. По този начин ще извадите ред математически данни, с които ще можете да работите. После, следете ритъма на сърцето си, дали е равномерен, или не; дали е дълъг, или къс. По ритъма на сърцето ще определяте състоянията си. Само така вие ще се доберете до конкретни данни, които ще можете да приложите в живота си. Иначе вие само ще събирате богатства, ще ги туряте в банки, ще ги броите, без да знаете как се придобиват тези богатства. Не, станете ли банкери, ще копаете, ще орете, ще сеете на нивата, да научите как се събира богатството. Който не е събирал това богатство с труд, с усилия, той може само да се хвали с него, че има на разположение еди-колко си хиляди лева, но това богатство е опасно.

За вас, като окултни ученици, на които се дават много знания, има опасност от пресищане, от разсейване. Когато се преподават много предмети, вниманието на ученика може да се отвлече, вследствие на което много неща няма да чуе, да разбере или да възприеме. Външно ще чува, но вътрешно няма да възприема. При това положение, колкото и да се говори на човека, той няма да разбира. Той ще мяза на млад момък, който е определил да се срещне със своята възлюбена и мисли само за предстоящата среща. Каквото и да му се говори, той все за срещата ще мисли. В същото положение се намира и гладният. Вие му говорите това–онова, той все за ядене мисли. Значи, когато съзнанието на човека е заето с някаква мисъл, той няма да разбере много неща и ще ги пропусне. Понякога и вашето съзнание е заето с няколко странични въпроси, които пречат да схващате нещата правилно. Четете някой поет, възхищавате се, чудите се какво е искал да каже в това стихотворение. Какво искал да каже? Преживял някакви разочарования, които маскирал малко, а вие мислите, че голяма дълбочина се крие в мисълта му. Друг път се въодушевил от нещо, очаровал се, вие се чудите на неговата мисъл. Очарованието си излял – нищо повече. Това са странични мисли, които нямат нищо общо с главния предмет. Когато описва своите разочарования, поетът минава някакви болезнени състояния. Когато описва своите очарования, той е оздравял, получил е няколко хиляди лева помощ и отишъл в странство да се разходи. Истински поет е онзи, който вижда нещата от Божествено гледище и ги прилага в живота си. Истинският поет описва нещата в тяхната реалност, без да се ръководи от лични настроения. Същото се отнася до музиката и до изкуството.

Сега от вас искам, когато размишлявате върху нещо, нито вие да очаквате, нито от вас да очакват нещо. Когато и аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че досега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят, или както са в разумната природа.

Следователно, като ученици на окултна школа, вие трябва така да изчистите съзнанието си, че всичко, каквото приемете, да се отпечата. Всички телефонни съобщения с външния свят трябва да затворите и да кажете: „Ние приемаме само отвътре, а не отвън“. А сега, като влезете в клас, вие се занимавате само със звънци: оттук „дрън“, оттам „дрън“, ставате, ходите, връщате се и предметът, който ви се предава, остава неразбран. Как ще разберете предмета, като се занимавате само със звънци?

Първата задача на окултния ученик е да се научи да затваря телефонните станции. Щом някой дрънне на една от вашите станции, ще кажете: „Извинете, жиците ми си прекъснати“. – „Как? Защо?“ – „Прекъснаха се от окултната наука, с която сега се занимавам в Школата. Щом свърша урока си, пак мога да приемам и предавам съобщения от външния свят. Докато съм в клас, няма да ме безпокоите, ще чакате да свърша урока си. Щом свърша, тогава ще ми кажете, каквото трябва. До това време ще чакате вън.“

Лекция от Учителя, държана на 2 август 1922 г., София.