Окултна хигиена

Окултна хигиена

(Имаме ли упражнение за писане? – Нѣмаме този пѫть.)

Изобщо всички сте запознати съ думата хигиена. Тя е наука, която учи за здравословното състояние на организма.

Сега, съ думата „окултна хигиена“ ние разширяваме думата хигиена, тя става по-обширна, отколкото се взима въ обикновена смисъль. Когато говоримъ за единъ обикновенъ ученикъ и единъ окултен, разликата между тѣхъ се опрѣдѣля по степеньта на тѣхното съзнание. За примѣръ, вие можете да изучавате обикновената хигиена – за здравословното състояние на тѣлото, обаче ще достигнете 120 г. и най-послѣ ще изгубите нишката на своето тѣло и ще трѣбва да се опростите съ него. Значи, тази хигиена, обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 год., а окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъгъ периодъ. Не само това: окултната хигиена дава и правила за онова здраво състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкитѣ чувства. Умѫтъ може да заболѣе тъй, както заболѣва тялото. Умътъ може да заболѣе, сърцето може да заболѣе, и човешката воля, и тя може да заболѣе. Единственото нѣщо у човѣка, което не заболѣва, то е само неговия Духъ. Духътъ въ туй отношение, когато дойдатъ болести, въ него се явяватъ енергии да изправи поврѣдитѣ. Душата страда, умътъ се побърква, чувствата излизатъ изъ релсите навънъ, волята се парализира и човѣкъ на земята става инвалидъ.

Сега, азъ забѣлѣзвамъ въ класа, че вие не вървите по единъ правиленъ пѫть на разбирание. Сега, да допуснемъ, че вие сте единъ авиаторъ, хвръкнете в пространството, трѣбва да държите кормилото и зависи от вашето равновѣсие, какъ ще дирижирате този апаратъ, какъ ще свѫршите вашата задача. Прѣдставете си, че вие почнете да обръщате внимание къмъ земята, насамъ-нататъкъ, да се отклонявате от главната задача. Когато умътъ не е на мѣсто, какъ мислите, че ще рѣшите задачата? Сега, вие сте влѣзли да изучавате окултизма, а при това се занимавате съ нѣща посторонни, съ величини, които ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ не влизатъ. Нѣкой пѫть азъ ви посочвамъ идеи и принципи, а вие се спирате да питате, защо съмъ казалъ тъй, а не друго-яче, говорите за дребни работи. Вие сте горѣ въ въздуха, не е врѣме да разисквате, защо съмъ казалъ тъй. Главното нѣщо е, че вие сте въ въздуха и вашиятъ апарат трѣбва да работи. Слѣзете ли на земята, спрѣ ли вашиятъ апаратъ, можете да философствувате колкото искате. И като казвамъ, безъ философия, подразбирам, цѣльта, която имате, да свършите училището и послѣ, като слѣзете на земята, нѣмате друга работа, философствувайте колкото искате. Защо и за какво, окултизмътъ никога не отговаря. Най-великитѣ учители, като идете при тѣхъ, не отговарятъ. Вие, като идвате при мене, ми говорите като галени дѣца. Не е казано учительтъ да ви отговаря на всичко, ни най-малко. На учителя като идешъ, ще му кажешъ нѣщо, а той само ще те погледне един пѫть и нищо нѣма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае. Ама ще излѣзешъ отъ училището и не си щѣлъ да вѣрвашъ въ Бога – ако искашъ, вѣрвай въ Бога, ако искашъ, недѣй вѣрва, все едно. „Ама азъ нѣма да вървя в този пѫть“. Ако искашъ върви. Учительтъ казва: азъ минахъ по този пѫть, училъ съмъ законите, и ти ще ги учиш: тия закони не може да се изменятъ заради васъ. Слѣдователно, обръщамъ вниманието ви. Азъ виждамъ, че умоветѣ на мнозина сѫ изкривени, сѫрцата ви тъй сѫщо сѫ изкривени, много сѫ изкривени. Съ това нѣма да ме уплашите. Не заради мене, заради вас. Ни най-малко вие с изопачения вашъ умъ нито съ 1/100 милионна часть нѣма да отклоните моя умъ. Азъ ще вѫрвя по пѫтя, ще бѫда такъвъ, защото такава е волята Божия. Сега вие ще ми кажете: какво сме направили? Ама какво сте направили? Допуснете сега, че слиза една комисия отъ невидимия свѣтъ, слѣдъ 2,000 год., сега, да прѣгледа работата на всинца ви. Какво ще намѣри, я ми кажете? Сега въ този моментъ да влѣзе въ вратата, какво ще намѣри въ вашите умове и сѫрца? Тази комисия ще прѣгледа работитѣ безпристрастно. Какво ще намѣри? По човѣшки сега говоря. Азъ не казвамъ, че ще намѣри много хубави работи, нито пъкъ много лоши работи – но ще намѣри и задачи занемарени нѣкѫдѣ. Тия задачи, които имате, отлагане не търпѫтъ и трѣбва да ги рѣшите. Има задачи, които сѫ на дневенъ редъ. Отношенията ви къмъ Бога сѫ на дневенъ редъ. Обичате ли го? Този Богъ на когото вие служите, този ваш Христосъ, за когото ви говоря, служите ли му? Имате ли любовьта му? Готови ли сте да пожертвувате живота си заради Него? Този Господь, на когото вие служите, обичате ли Го? И послѣ, всѣки единъ отъ васъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ желания, съ своите действия подпомага ли другитѣ? Азъ ви прѣдубѣждавамъ: мнозина отъ васъ действуватъ разрушително, но ви казвамъ, ще ме срещнете на пѫтя си и ще ви наложим наказание. Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено?“ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота? Не е тамъ животътъ. Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта. Имате ли Любовь, ще ме познаете, нѣмате ли Любовь, може да прѣтърсите цѣлия космосъ, този човѣкъ ще бѫде неизвѣстенъ за васъ. И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило. И Богъ си има едно правило, като ни говори знае, слушаме ли го или не. Сега въпросътъ е до тази велика вѫтрѣшна истина. Тази подготовка на душата имате ли я – азъ не прѣпорѫчвамъ самоосѫждането, но онази пълна готовность да възприемете божествената истина, да се справимъ съ божественитѣ мисли? Първо, и вашиятъ умъ, този умъ трѣбва да заздравѣе, да може всички мисли, положителни и отрицателни, да се справи съ тѣхъ. Много пѫти вашиятъ умъ не е въ състояние да се справи съ нѣкои мисли, и, слѣдователно, може да боледувате. Колко младежи има, които боледуват, слѣдъ като прочетатъ нѣкоя отрицателна книга, тя внася една промѣна въ умоветѣ и съ мѣсеци, даже нѣкои съ години боледуватъ, докато се върнатъ въ своето първоначално положение. Първото нѣщо, гледайте да имате тази хармония съ самия себе си, да сте доволни отъ поведението си, от вашето собствено поведение. Азъ давамъ нѣкоя задача, нѣкои сѫ ги приложили а послѣ казватъ: то може тия задачи и по този начинъ и по другъ начинъ, и вървятъ по пѫтя, но задачите не сѫ изпълнени. Когато се зададе една божествена задача, тя трѣбва да се рѣши напълно въ всичката ѝ пълнота. Ще кажишъ: „Азъ тази задача не мога да я рѣша“, но като я почнешъ веднажъ, ти трѣбва да я рѣшишъ. Казвате: „Ще я отложимъ за другъ пѫть“, Ти като не може да я рѣшишъ, не съблазнявай другите. Ти не можешъ да постишъ не казвай: „И безъ постъ може“. Туй, което не си опиталъ, не го налагай на другитѣ.

Сега, азъ не искамъ тия бѣлѣжки, които правя, да останатъ единъ „гласъ вопиющъ въ пустинята“ Но искамъ тѣ да произведатъ единъ резултатъ, за да ви подготвятъ да свършите вашата работа, за която сте дошли. Въ края на вѣка сте дошли, вие все таки имате една мисия, важна мисия, която трѣбва да свършите. Питамъ сега: вие знаете ли положително каква е вашата мисия? Трѣбва да я знаете. Колкото и да е малка тя, ученикътъ трѣбва да знае за какво е дошелъ, макаръ и не въ всичкитѣ подробности, поне основнитѣ черти на своята задача. В работата той трѣбва да има прѣдъ ума си задачата. Като има тази задача въ ума си, той ще бѫде свързанъ съ небето. И неговата воля, умъ, сърце ще може да се калят, и той ще бѫде свѫрзанъ съ Братството. Бѣлото братство ще ви даде упѫтване. Ще може да ви даде вѫтрѣшно разположение. Доброто вѫтрѣшно разположение вечерно врѣме ще ви го дадатъ, когато спите, въ сънно състояние може да ви го дадатъ. Може братството да ви даде тия задачи, чрѣзъ извѣстни мѫчнотии въ живота. Да кажемъ задали сѫ ви нѣкаква задача да рѣшите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете тѫрговецъ, и положението ви ще мяза на онзи американецъ, който почувствувалъ едно силно внушение да стане проповѣдникъ. Казва: „Азъ не съмъ роденъ да стана попъ“. Но отива въ Австралия, става тѫрговецъ, забогатѣлъ, обаче слѣдъ 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимия свѣтъ зададе една задача, вие можете да отклонавате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви вѫрне да си свършите работата. Та, въ туй отношение, турнете задачата да свършите училището, и не отлагайте да учите, да свѫршите. Сега започвате, както много пѫти сте започвали, започвали, но недовършвали. За примѣр, ще дойдемъ въ окултната школа да проучаваме, отъ какво произтичатъ тия обществени недѫзи, причинитѣ имъ. Ще кажете вие: „Карма“. Хубаво, Карма, но то е много общо, а трѣбва да се знае дѣ е причината. Като знаешъ онзи основенъ недѫгъ, ще знаешъ какъ да го изправишъ, да можешъ да го изправишъ. Известни недѫзи трѣбва да се изправятъ. За примѣръ, нѣкои иматъ по-свѣжи, по-бодри умове, на други умоветѣ не сѫ така бодри, защото сѫ ангажирани, тѣхните чувства сѫ ги ангажирали. Нѣкой дошелъ тукъ като окултенъ ученикъ, но утрѣ му потрѣбватъ 2-3 хиляди лева за хлѣбъ, за децата обуща, дрехи. Може азъ да му проповѣдвамъ, да му говоря прѣкрасни работи, обаче въ неговия умъ постоянно се въртятъ тия пари, на дѣцата му дрехи ще трѣбватъ, той не може да бѫде свободенъ. Сега, нашата задача не е, най-първо, да изключимъ, всичко туй да остане, но най-малкото врѣме, което имаме въ окултизма да послужи като едно срѣдство да подобримъ своето положение. Азъ сега слѣда, правя единъ опитъ и забѣлѣзвамъ отъ извѣстно врѣме се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вслѣдствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали съ голѣмъ запасъ отъ електричество. Туй електричество ние искаме да го впрѣгнемъ за освѣтление. Умътъ ви е станал повече активенъ въ отрицателенъ смисъль. Сега главното е, по какъвъ начинъ можемъ да изправимъ нашитѣ недѫзи. За примѣръ, имате съмнѣние, въ васъ се заражда съмнѣние въ самия себе си. Въ даденъ моментъ вие се съмнявате въ себе си. Дава ви се задача и казвашъ: „Тази задача азъ не мога да рѣша“. Допуснете ли вие сѫмнѣнието въ себе си, ще кажете: „Азъ въ себе си се съмнявамъ, но въ Бога не се съмнявамъ“. Но и въ Бога се сѫмнявашъ. Азъ съмъ слушалъ единъ православенъ свещеникъ, той казваше: „Не сме само ние грѣшни, понѣкога и Господь грѣши, не само ние грѣшимъ и той грѣши“. Значи, отъ своитѣ погрѣшки той казва, щомъ азъ грѣша, то и Господь и той ще прави погрѣшки. Ние трѣбва да избѣгнемъ абсолютно погрѣшкитѣ, по възможность трѣбва да ги избѣгваме. Добрѣ тогава, какъ бихме се справили съ туй съмнѣние? Да кажемъ много ученици се спиратъ върху слѣдующата задача: „Азъ ще свѫрша окултната наука, школата, но слѣдъ туй какво ще стане? Ще имамъ знание. Е какво слѣдъ туй?“ Почва да философствува „какво слѣдъ туй“, „какво слѣдъ туй“. И най-послѣ ще изкара, че нѣма нищо. Но това не е философия на живота. Ако онзи ученикъ, който разрѣшава една проста задача и казва: „Азъ като свѫрша тази задача, послѣ какво?“ – Ти рѣши по-сложната задача и тогава питай „защо“. Ти не разсѫждавай, рѣши първата задача. Послѣ и втората, и питай „защо“. И като рѣшавашъ тия задачи, ще намѣришъ отговора имъ. Тоя отговоръ е, че всичкитѣ наши постѫпки въ живота трѣбва да бѫдатъ съвършени. Ако ме питатъ, защо трѣбва да говоримъ – ще говоримъ до тогава докато езика ни стане съвършенъ, докато тия думи произнасяме така както въ небето, дѣто като произнесатъ думата, тя е толкова приятна, че да бѫде красиво въ ухото на всѣки едного. Прѣдставете си, ако вие, ученицитѣ, всички, които ме слушате тази вечерь, имахте тия меки гласове, и рѣчьта ви бѣше тьй звучна, знаете ли каква атмосфера щѣше да има? Ако мислитѣ ви бѣха гладки, отривисти, добрѣ щѣше да бѫде. Нѣкой пѫть тѣ сѫ така остри, защото и мисъльта излита по нѣкога като нѣкоя бомба отъ езика. И какъвто е ритмътъ на мисъльта, такъвъ е на езика, такъвъ е и на мускулитѣ.

Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере!“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?“ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне.

Сега ето пороцитѣ: между васъ има завистъ, едно, което прѣпятствува. 2) Между васъ има бѣли лѫжи. 3) Между васъ има лѣность. 4) Послѣ, никога не гледате съ добро око на другитѣ: ако нѣкой се завземе да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: „Безъ насъ не можешъ да работишъ“. Ами че хубаво, ако азъ влѣза въ гората и гледамъ малки птички, които си турятъ получки и азъ разваля една, втора, трета и кажа: „Е, какво ще правите, може ли да мѫтите?“ – „Не можемъ“. Питамъ, какво печеля азъ, какво ще се ползувамъ, ако развалямъ на тия птиченца гнѣздата? Ще се увеличатъ гѫсеницитѣ и ще поврѣдатъ моята градина, тѣзи птиченца ще се прокудятъ и азъ самъ ще остана да се справямъ съ гѫсениците. Не е позволено да се развалятъ гнѣздата на птичкитѣ. Когато нѣкой отъ васъ се рѣши да работи, съдействувайте му всички морално. Сѫдействувайте му, изпратете му по една добра мисъль. Отъ толкова години, и тукъ въ София, и въ провинцията е така. Азъ мисля че това е отъ голѣма ревность. Въ другитѣ цѫркви искатъ нѣкой да имъ говори, ще викатъ нѣкой проповѣдникъ, той ще говори, понеже му плащатъ съ пари, а у насъ никому нищо не плащатъ. Питатъ ме, въ единъ градъ не сѫ доволни отъ рѫководителя, та искатъ отъ другъ градъ да имъ дойде нѣкой да ги рѫководи. Азъ не отговорихъ, а казвамъ: тази работа не е моя, вие ако сте толкова умни, че не знаете какъ да работите съ този рѫководителъ, съберете се 10 души и почнете да се редувате.

Днес единъ да говори, утрѣ другъ и така да се изредятъ 10 души, могатъ повече да говорятъ отъ този рѫководитель. Ако тия 10 души не могатъ да го разбератъ, още 10 души. По-хубаво, между тия 20 души все ще се намѣрятъ нѣколко души да говорятъ. Ама искамъ онѣзи, които искатъ да говорятъ, трѣбва да иматъ извѣстна дълбоко прѣживѣна опитностъ, да иматъ наблюдения въ живота. И тази опитность да изведатъ така, а не да парадиратъ съ себе си. И Павелъ казва: „Мнозина проповѣдватъ не Христа, а себе си, че знаятъ.“ А че проповѣдваме Христа, подразбира, че проповѣдваме великия законъ на Любовьта, който ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта. И този великиятъ законъ, трѣбва да смѣни всички закони вѫтрѣ въ насъ. Прѣди нѣколко часа имахъ разговоръ съ единъ г-нъ, който казва: „Свѣтѫтъ съ Любовь не може да се оправи, камшикъ, камшикъ, само така ще се оправи света!“ Двама братя бѣха, а братъ му седи и казва: „Ти говоришъ така както баща ми говорѣше едно врѣме, знаешъ ли колко ни налагаше съ тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Азъ вървя по новото учение“, но ако не вървишъ, ще се върнешъ при брата си. То е Мойсеевия законъ. Та сега ние сме почнали добрѣ съ Христа, но се връщаме постоянно къмъ Мойсеевия законъ. Тамъ е погрѣшката: или трѣбва да започнемъ съ Мойсея и да свѫршимъ съ Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме съ Мойсея. Ние вървимъ по обратенъ пѫть. И желая между всички ученици да се избератъ нѣколко души, да бѫдатъ примѣръ. Нѣколко души, единъ, двама, трима до 10 души, ако има повече, да ги вземемъ за образецъ, да станатъ образецъ на цѣлия класъ, по начина на своята вѣжливость въ говорене, не само въ говорене, но и въ обхода, въ мисли, въ чувства; да се даде единъ новъ потикъ, потикъ трѣбва да се даде. Щото съ тази философия, тъй както азъ ви говоря, то е още въведение за ония опити, които има да правимъ. За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. Тогава ще дойдатъ възражения, но да не изкушаваме Господа. Не, не, ние сега го изкушаваме като имаме паритѣ, ние на Бога не уповаваме. Сега и чиновникътъ уповава на своята заплата, жената – на своя мѫжъ, мѫжътъ на своята клиентела. Но на Бога никой не уповава. Ние говоримъ за вѣра, но туй не е още една жива опитность.

Сега за една седмица да прѣкарате безъ пари! За примѣръ, трѣбватъ ти пари за ядене, ще идешъ при единъ свой приятель и ще кажешъ: „Има ли нѣщо да поработя?“ И като намѣришъ работа, да я свършишъ, и да знаешъ, че туй, което излѣзе отъ рѫцѣтѣ ти, отъ твоя трудъ е излѣзло. Сега вие ще ми направите възражение: „Азъ като пиша тамъ, не е ли трудъ?“ Не е трудъ, то е осигуряване, ти си се осигурилъ тамъ вече. Трудъ подразбирамъ азъ, да работишъ два часа на нѣкое здание, работѝ само два часа, послѣ вземашъ толкова колкото ти трѣбватъ за единъ обѣдъ, напущашъ тамъ работата, за вечерьта нищо не мислишъ. На другия день пакъ търсишъ работа. Работишъ три часа, напущашъ работата. Ще кажете, този човѣкъ хваща, напуща работата. Но този човѣкъ кали волята си. Той не е фаталистъ, той казва, туй, което ми трѣбваше азъ изкарахъ, ще видя за утрѣ, ще може ли пакъ да изкарамъ. Той допуска тази самоувереность. И послѣ ще почне да размишлява, какви сѫ вѫтрѣшнитѣ условия при които той се развива. И въ окултната наука има слѣдното: ако ти срѣщнешъ нѣкой човѣкъ и си гладенъ, ако кажешъ извѣстна дума и тя дойде до неговото ухо, и той ще каже: „Братко, може ли да дойдешъ при менъ на обѣдъ?“ Ти ни най-малко нѣма да говоришъ за обѣдъ, само трѣбва да знаешъ какъ да изкажешъ тази дума. Вѣ едно село влиза една баба гладна. Влиза въ домѫтъ на единъ чорбаджия, единъ отъ най-жестокитѣ хора, всѣкиго изпъждалъ. Бабата не казва че е гладна. Дѫщеря му била болна. Влиза бабата, прави разтривка на дъщеря му, това-онова, излиза, че бабата е лѣкарь. Веднага този чорбаджи съзнава, че тя е лѣкарь, казва: „дайте ѝ да се нахрани“. Ако тя искаше най-първо да яде, той щѣше да я изпѫди, но тя най-първо взема да работи, съ рѫцѣтѣ си да изкара яденето.

Сега всички вие, ученици, сте длъжни да имате увѣреность, на окултния ученикъ е необходима вѫтрѣшната самоувереность, т.е. че можемъ да побѣдимъ всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ нашия животъ. Нали имаме ние това мото: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“, и азъ слушамъ туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь“, ами че то е излѣзло вече извънка рамкитѣ на окултната наука. Ти ще се спрѣшъ въ себе си и ще кажешъ тъй: „Понеже нѣма друга Любовь, като Божията Любовь, азъ за тази Любовь всичко мога ли да направя? И ще го направя!“ И като кажешъ: „Само Божията Любовь е Любовь“, – послѣ: „всичко мога да направя и ще го направя“.

Ей тамъ има единъ бѣденъ братъ, аз ще го посѣтя, за него всичко ще направя. Ама да призовем Господа, ние го призоваваме. Азъ седа на по нѣкой пѫть и казвамъ тъй на себе си: направихъ една голѣма грѣшка, че повѣрихъ на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и съ това азъ си навлѣкохъ една голѣма карма. И отъ този опитъ, който направихъ, казахъ си, че ако имахъ тази опитность, никога не бихъ ви далъ туй правило. Искрено ви казвамъ: никога не бихъ ви го повѣрилъ. Казватъ си: „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ и погледнешъ ги двамата, че се хванали за гушата. „Само Божията Любовь е Любовь“, но двамата не могатъ да се примирятъ. „Само Божията Любовь е Любовь“, ама никой не отстѫпва отъ своето, всѣки държи своето. Е, каква Любовь е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Азъ сѫмъ човѣкъ, имамъ достойнство, имамъ лични чувства“. Ама по-голѣмо достойнство отъ Любовьта има ли? Да изпълнимъ волята Божия! И нѣма по-голѣмо достойнство да служимъ на Бога по Любовь. То е най-великото достойнство на човѣка – да служи на Любовьта и на мѫдростьта! Сега азъ отправямъ това не къмъ вѫншнитѣ, азъ отправямъ този упрѣкъ кѫмъ себе си, че съмъ ви повѣрилъ едно свещено правило. И послѣ го отправямъ къмъ васъ, че вие не сте го използували, а не защо сте го използвали. И втори пѫть азъ ще бѫда много внимателенъ за правилата. И нѣкой пѫть като произнесете думата „Любовь“, въ менъ като че нѣкой тегли ножъ отгорѣ ми. Карате се, казвамъ: нѣма Любовь като тази Любовь, която цапа, дращи, рѣжи. Но азъ спечелих; научихъ, че нѣма Любовь като Божията Любовь и че само Божията любовь е Любовь. Опитахъ туй. Поне азъ научихъ правилото, ако вие не сте го научили. Азъ го научихъ и нѣма да го забравя втори пѫть нито на земята, нито на небето! И всѣки, който опорочи Божията Любовь, непрѣменно ще приеме своята заплата. И ако той не разбере тази Любовь, всичко въ живота е свършено. И нѣкой отъ васъ азъ ще повикамъ, за да поговоримъ лично съ васъ, приятелски по Любовьта, ще ви повикамъ да се поразговоримъ по Любовьта. Ще говоримъ сега. Тъй, не мислете, че не мога да говоря. Вие още не сте ме виждали какъ мога да говоря. Мога да говоря много по-добрѣ. Сега като казахъ, че по Любовь ще ви говоря, на особенъ езикъ ще ви говори. Азъ ще говоря тъй, а вие ще кажете: „Азъ какво мислѣхъ, пъкъ то какво било“. Моето желание е, съзнанието на всѣкиго отъ васъ да се разшири, съ дребнавости въ живота да се не занимавате. Тази Любовь да цари и да сѫбуди ума ви, да даде потикъ на сѫрцето ви, да изцѣри всичкитѣ ваши недѫзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свѣжи, да можете да възприемете Любовьта и да я приложите въ живота, понеже се намирате въ условия много трудни за сега. И въ цѣла Европа се предвижда, че ученицитѣ на окултизма ще минатъ прѣзъ много труденъ изпитъ. Тия обществени борби трѣбва да се поправятъ съ сила. Сила трѣбва да има! Ще кажете вие: „Господъ всичко ще нареди.“ Богъ въ насъ трѣбва да бѫде волева сила. Той трѣбва да бѫде Любовь, мѫдрость, истина, правда, не само Той, но това трѣбва да бѫдатъ велики потенциални психически сили, въ насъ, които трѣбва да ни събудятъ, за да работимъ.

Сега, между васъ и менъ има допирни точки. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Имамъ долбокъ кладенецъ, Пѫтувамъ изъ пустинята, да изясня отношенията, които сѫществуватъ. Тѣ сѫ реални отношения на земята. Пѫтувамъ изъ пустинята, намирамъ дълбокия кладенецъ. Азъ имамъ знания какъ да направя вѫжето, но нѣмамъ конецъ. Вие, ученици носите конецъ, но не знаете какъ да направите вѫжето. Добрѣ. Ще кажа, опѫнете вие сега концитѣ, пъкъ азъ ще направя вѫжето. Вѫжето е ваше, а направата е моя. Ще туримъ, ще извадимъ вода, ще пиемъ всички. Вие ще си вземете вѫжето, а азъ ще си мисля, че аз го направихъ. Вървимъ, пакъ другъ кладенецъ това сѫ допирни точки между ученицитѣ и Учителя. Сега туй е само до мене, отношенията до мене. Туй е отношението до Христа. Той имаше ученици, които тури да свършатъ работа, която той не можеше да направи. Христосъ сега не може да слѣзе, той ще прати нѣкои отъ своитѣ ученици въ туй село, даже Христосъ и въ София нѣма да дойде да проповѣдва, даже и въ Лондонъ нѣма да проповѣдва. За да проповѣдва Христосъ трѣбва да има души избрани, подигнати така високо, такова съзнание, такава хармония, че като слѣзе да бѫдатъ подготвени, че думитѣ, които каже, да ги възприематъ и да влѣзе свѣтлина. И всички трѣбва да го познаятъ. Остане ли да аргументира, че той е отъ Бога и да цѣри болни, то е единъ дълъгъ процесъ, километрически процесъ. А Христосъ нѣма да се занимава съ такива километрически работи, Христосъ сега е свободенъ. Та сега трѣбва да създадете въ себе си условия за Христа, да работи въ васъ. Ще кажете вие: „Не го ли познаваме?“ Азъ не отричамъ че го познавате, но създайте заради него по-добри условия. Какъ? Имате градина, обичате вашия приятель, той има градина, посадете я – то е Любовь. Всѣка година садете, докато посадите цѣлата му градина. И тази Христова градина ние трѣбва да посадимъ отъ единия край до другия. Сега имайте вѣра въ себе си, единъ въ другъ, не само въ себе си, но единъ другиму си вѣрвайте. Най-голѣмитѣ спънки, които азъ срѣщамъ въ васъ, то е въздѣйствие на безвѣрието, безвѣрие, безвѣрие! Сега туй не че го сѫздавате вие, туй безвѣрие се налага отъ вѫншния свѣтъ, вие го възприемате, и понеже сте по-чувствителни души, вие притегляте отрицателните страни на свѣта. Вие сте въ състояние да ги приемате. И то е опасно. Единъ окултенъ ученикъ, който е чувствителенъ, той е като единъ сюнгеръ, и ако не знае законитѣ, той може да смучи отвънъ. За туй той трѣбва да бѫде положителенъ въ Любовьта, за да може отъ нея да привлича добритѣ качества, а злото да изхвѫрля на страна. Това е наука. А сега, за примѣръ, слѣдвашъ школата, единъ ученикъ тукъ, отъ школата, говори съ другъ: „Е може да се иде на едно кабаре“, казва го на една госпожица, „нали сме окултни ученици, отъ тамъ можемъ да извлечемъ поука“. Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. Ако единъ пияница може да стане по-праведенъ отъ правовѣрния, за това се иска воля. Въ този човѣкъ има характеръ, той може да се бори съ характеръ, и той е по-силенъ отъ единъ праведенъ, който нѣма тази опитность. Той утрѣ като види че пиятъ, като нѣма тази опитность, ще каже, може и по другъ начинъ да разрѣша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, азъ опитахъ, побѣдихъ този порокъ че този ли? И другъ мога да побѣдя. На младитѣ кабарета не прѣпорѫчвамъ, много театри не имъ прѣпорѫчвамъ, защото въ умоветѣ ви ще влѣзатъ изопачени, невѣрни нѣща. Ама ако азъ сложа на критика всички тия драми и трагедии психологически, колко отъ тѣхъ ще излѣзатъ вѣрни? Вѣрни ли сѫ? – Не сѫ вѣрни. – Има нѣща, които сѫ вѣрни, но ако азъ ги подложа на своята критика, ще излѣзе, че не сѫ вѣрни! За примѣръ, вземете драмата „Дантонъ“, ще кажете: вѣрно ли е това? Този авторъ е сѫбралъ тия факти, тѫй ги е сближилъ, че импулсиратъ, но ако тия факти се пуснатъ въ врѣмето, нѣма да има ефектъ. При тѣзи драми хората много пѫти плачатъ, а вънка има хиляди драми, хора бѣдни минаватъ, заминаватъ, никой не плаче. Питамъ: защо вѫтрѣ въ театра плачатъ, а отвънъ никой не плаче? Защото актйоритѣ сѫ майстори да прѣдставятъ една лѫжа, въ дѣйствителность то не е, че драмата е така, ама отъ актйоритѣ зависи, тѣ разплакватъ. И слѣдователно, отъ окултно гледище, всѣка една драма да бѫде вѣрна, пакъ трѣбва да имаме драма, но тя трѣбва да бѫде направена по особенъ начинъ и да има извѣстна цѣль психическа и да произведе извѣстенъ ефектъ. И тия автори, и тѣ се домогнали до нѣщо, не че нѣматъ извѣстенъ стремежъ. Но съврѣменнитѣ романи и драми не сѫ направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трѣбва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвѫрлите. А некой пѫть вие се спирате единъ часъ за дребнавитѣ факти. Говоря ви за Любовьта, а вие казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е любовьта“.

Азъ толкова години сѫмъ изучавалъ Любовьта а едва съмъ въ въведението на Любовьта, за себе си казвамъ – азъ едва въведението съмъ набаралъ на тази Любовь. А вий казвате че знаете тая Любовь. Е, тогава азъ бихъ желалъ да Ви слушамъ. Любовьта – това е единъ алхимически законъ. Когато вие обичате, ще знаете всичкитѣ елементи да прѣвръщате. И вие като прѣвърнете елементитѣ съ вашиятъ елексиръ, нѣма да има стѣна, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате нѣкой приятель въ затвора, но тогава нѣма да има затворъ, който да не се отвори. Нѣма да има неправда, която да не се оправи. Нѣма да има смѫрть, която да не изчезне прѣдъ Любовьта. Като минете изъ пѫтя съ вашата магическа прѫчица чудеса ще правите. Това е Любовьта! И тази магическа тояжка я носи сега Христосъ. Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. А тази власть е тояжката. И той като дойде, ще почне да маха. И знаете ли какво ще стане? Която кѫща закачи, ще се оправи. Който човѣкъ закачи, всичко туй хората ще почнатъ да възкръсватъ навсѣкѫдѣ.

Туй ще вземете въ внимание, но отъ думитѣ ми вие светии нѣма да станете. Азъ не искамъ светии да станете и съвършени не искамъ да станете, но искам 75% отъ одумванието ви още тази вечерь да прѣстане, а само 25% да остане. 75% е излишно, абсолютно ще го заличите, а 25% да остане отъ одумването. 75% абсолютно ще заличите отъ вашето сѫзнание, само 25% да остане. Защото, ако не приложите тия двѣ правила, какъ ще успѣете? Тогава азъ имахъ прѣдъ видъ, да ви дамъ една задача, но не може да ви дамъ тази задача, щомъ имате тия недѫзи. Ще се опорочи задачата, то е една малка задача, до слѣдующия четвъртъкъ азъ ще направя изслѣдвание да видя 75-тѣ процента ще ги заличите ли, и ако намѣря, че сте ги заличили, ще ви дамъ задачата. Но ще внимавате: никаква критика въ школата не искам. Който отъ васъ много знае, нека дойде, азъ ще го туря тукъ, на катедрата. Който отъ васъ е много ученъ, много знае, нека дойде, азъ ще слѣза, ние сме готови, ще го туримъ на катедрата, нека дойде. Една задача, ще правимъ опитъ. Ако нѣкой мисли, че знае нека си покаже знанията. Въ скришната стая да нѣма нищо. Имате светлина, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ и въпросътъ ще се разрѣши за васъ. И отношенията между менъ и васъ трѣбва да бѫдатъ правилни. А правилото е: азъ трѣбва да имамъ едно мнение. Ще кажа тъй: добъръ ученикъ е, но е немарливъ, не говори истината. Е защо е мързеливъ? Каквато задача му дамъ, не я рѣшава. Добъръ ученикъ, но не доволенъ е той, каквото и да му направя той е все недоволенъ. Окрѫжающитѣ може да го заобиколятъ, да му правятъ всички услуги, той се усѣща незадоволенъ. Тъй може да 6ѫде. Ученикъ съ Учителя еднакво сѫ изложени.

Та сега, общиятъ принципъ трѣбва да се приложи. 75% трѣбва да го заличите. Да видимъ сега, имате ли воля. Сега ще приложите, азъ споменахъ за кабарета, нѣкой ще каже: „азъ зная, казалъ е нѣкой“. Но азъ виждамъ, азъ ви виждамъ като ходите изъ кабаретата, нѣма защо да ми се казва, и виждамъ какво правите изъ кабаретата. И жени има и мѫже има, които ходятъ изъ кабаретата. И послѣ казватъ: „Нашиятъ учитель всичко знае“, и пакъ питатъ: „Кой ти каза за кабаретата? Хмъ, значи, ти не си ясновидецъ, ами ти казалъ нѣкой.“ Виждамъ ви азъ, виждамъ по особенъ начинъ, онзи, който е ходилъ въ кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Азъ въ астралния свѣтъ не влизамъ, но мога да му кажа, защо е ходилъ въ кабарето, и на неговото лице има отпечатъкъ. Цѣлото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, въ кое кабаре е билъ и на коя маса е седѣлъ, и отъ каква чаша е пилъ, и на тая маса кой още е седелъ, всичко! Неговитѣ очи не сѫ меки, тѣ иматъ особенъ цвѣтъ, тия очи сѫ игриви: неговитѣ очи играятъ като на нѣкоя котка. И послѣ, лицето му придобива другъ цвѣтъ. Всѣко едно кабаре има другъ цвѣтъ. Всѣко едно заведение има цвѣтъ. Въ всѣко кабаре живѣятъ такива нечисти духове, които упражняватъ грамадно влияние на душитѣ ви. Вашитѣ души и вашитѣ сърца, то не е играчка, то е психическа сила и може и васъ да увлѣче, колцина може да увлѣче. Сега нѣкои от васъ ще кажатъ: „кой ли е билъ този, който е билъ въ кабарето?“ Не ви трѣбва да знаете кой е той, защото единъ день и вие може да отидете. Азъ мнозина съмъ слушалъ да казватъ: „Какво нѣщо е това кабаре, да идемь да видимъ какво има въ кабарето.“ Всѣки има желание да види какво има въ кабарето. Тогава е хубаво да пратимъ делегати, трима, четирима души, да идатъ и да видятъ, какво е кабаре, и да държатъ една бесѣда: „Какво е кабаре“, за да бѫде въпросътъ рѣшенъ. Хубаво, прави сте, за краенъ случай за прѣдпочитане е да се прати една комисия отъ най-силнитѣ.

И тъй, имаме една трудна задача да разрѣшаваме, не е лесно човѣкъ да се оправи съ себе си, съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства. Една трудна задача имаме по закона на наслѣдственостьта, по закона на прѣраждането на нашето странствуване въ свѣта. Трудна задача е но задача, която може да рѣшимъ. И азъ вѣрвамъ, че вие сте отъ тия благороднитѣ ученици, безпристрастни, съ умове жадни за знание, съ сърца благородни, съ благородни дѣла, съ желѣзна воля, готови за борба. И за туй, което ви казахъ още тази вечерь, ще извадите ножоветѣ и ще кажете: „тъй“, и ще се свърши работата, Нѣма да говорите много, че туй мислимъ, ама изведнажъ ще кажете: „Тъй“! Ама на чисто, съ всичкитѣ ученици и приятели искамъ. Или ще ми бѫдете ученици и приятели въ отношенията си, или не можемъ да имаме правилни отношения. Трѣбва да се познаваме, туй е, което Братството изисква!

Абсолютна чистота, абсолютна свѣтлина, абсолютна истина трѣбва да царува между насъ!

Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ.

(Тайна молитва.)

Азъ никога не сѫмъ ви слушалъ да бѫдете тъй тихи както тази вечерь. Като че е гробно мълчание. То е единъ добъръ признакъ.