Възможни постижения

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния. Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане. Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? – Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят.

И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни. Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат. Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят.

Сега, аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си. Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му. Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро?“ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път?“ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели. Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?“ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин. За тази цел от всички се изисква знание.

Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това. Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно. Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун. – Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта. Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината. Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало. По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа. Ако горенето на спирта продължава дълго време, има опасност подът да се запали, но ако опитът се направи бързо и ловко, никаква опасност няма.

Сега, кой от вас ще каже какъв е резултатът от зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден? При това кои букви преобладаваха? Има ли някой от вас, който да е казал само една дума? Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството. Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора? Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората.

За следващите 3 петъка ще ви дам друга задача. Тя ще бъде подобна на първата, но малко по-лека, защото няма да бъде за цял ден, а само за 3 часа, от 9 до 12 часа преди обяд. Колкото и каквито думи изговорите през това време, ще отбелязвате. След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи.

Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов. Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен. Нищо лошо няма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щеше да ви попее, да направи полог във вас, ще потърси друго място, където ще занесе своето благословение.

Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце. Кой учен какво е казал, това е стара работа. Какво казват новите учени, това е важно за вас. То не значи, че съвършено ще се откажете от старото. Ще държите и старото, но към новото ще се стремите.

Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, те ще допринесат нещо за развитието ви. Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети. Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата. Питам: Колко време се изисква за готвене? Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му. Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил? Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни. Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за да запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва да я прочетете няколко пъти?

И тъй, стремете се към новия път, към новата насока в живота. Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите. Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати. Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си. Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие.

Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва да извлечете мисълта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва да следите колко от изказаните думи са на място. Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ. Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо. Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума. И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни. Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята. Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее. Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота. Човек трябва да се съблече от старото, както съблича старите си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота.

Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност. Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие. За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето.

И тъй, разбрахте ли задачата? Ще я изпълните свободно, без никакъв страх. Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа. Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си? Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания? Как ще помните своето създаване като душа и живота и в невидимия свят?

Следователно, да бъде човек гений, това подразбира да помни той поне 10 свои прераждания. Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания. Геният е построен въз основа на строго определени математически данни. Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина. Майката и бащата на гения също така са гениални хора. Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений. Думата „гений“ подразбира начало на нещата. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. Ако началото е добро и краят ще бъде добър.

Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му. Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си. Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.

Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло. Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват. Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“. Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание. При тези условия човек има възможност да реализира повече неща в живота си, да придобие повече знания, които днес му са потребни.

Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.

Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите. Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял. Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш. Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.

И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята. Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло?“ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес. Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва. Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос.

Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения. Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее?“ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец. В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее.

Изпейте упражнението „Киамет“!

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 2 март 1927 г., София.

Силните течения

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

(Чете се темата върху задачата, колко думи са изговорени в продължение на 3 часа и колко от тях са съществителни, прилагателни и глаголи.)

За следващия път ще изчислите колко от изговорените думи се отнасят към физическия, колко към духовния и колко към Божествения свят.

Като говорите за съществителните имена, трябва да знаете кога са произлезли. Те са най-нови, т.е. те са произлезли най-после, затова се считат деца в речта. Най-стари думи са съюзите. Значи съюзите са старците в речта. Следователно вие ще започнете от съществителните и постепенно ще вървите, докато дойдете най-после до съюзите. Ще започнете от младото поколение и ще стигнете до старците. Като изброявате думите, интересно е да знаете колко от тях се отнасят към материалния свят и са свързани с ядене и пиене. По този начин ще определите какви течения преобладават от 9 до 12 часа. Ще забележите, че в това време можете да изпаднете в някакъв разговор, от който не можете да се освободите: искате да млъкнете, не можете; искате да промените разговора, пак не можете. Това показва, че в природата съществуват известни течения, които силно влияят върху човека. Обаче за човека е важна повече мисълта, отколкото говорът. Важно е каква мисъл го занимава. Който мълчи, това не показва, че той е кротък. Кротостта е вътрешно, а не външно качество. Когато котката дебне мишка, тя не издава никакъв звук, даже дишането си притаява и седи със затворени очи, като светия, като че не се интересува от земни работи, но всъщност тя не е кротка. В дадения случай умът на котката е толкова съсредоточен към мишката, че нищо друго не съществува за нея. Тя седи пред дупката на мишката и с мисълта си я вика: „Излез, излез навън!“ Най-после мишката излиза от дупката си и котката я улавя. Ако 150 пъти викате упорития човек да дойде при вас, най-после той ще отстъпи. Така ще проверите доколко човек може да издържа в упоритостта си. Това е закон, който действа върху човека.

Сега, като наблюдаваме света с всички живи същества в него, виждаме, че той е построен върху известни разумни закони. И човешкият организъм е построен върху същите закони. Който разбира тия закони и ги спазва, той е здрав като канара. Който не разбира тия закони и не ги спазва, той е нежен, крехък като стъкло. Най-малкият ветрец го събаря. Кой е виновен за това положение? Майка дава на детето си хубава стъклена чаша да пие вода. Детето хваща чашата невнимателно и я изпуска на земята. То вижда чашата счупена и започва да плаче. Кой е виновен: майката или детето? – Майката е виновна. Тя трябваше да даде на детето си чаша, която не се чупи лесно, или поне такава чаша, която не струва скъпо. Ще кажете, може би, че детето е малко, а майката не е предвидила и ще ги оправдаете. – Лесно е да се извини човек, когато счупи една чаша, но как ще го извините, когато той поверява живота си на същества, които седят по-ниско от него? Как ще извините един човек, който употребява живота си за глупави работи? Аз се чудя на неразумността на съвременните хора. При това много от тия хора са с висше образование. Чудя се как нямат понятие от основните закони, които управляват живота! В това отношение тяхното знание остава неизползвано. Те носят това знание на гърба си като чужд товар, с който не могат да разполагат. Но чуждото всякога остава чуждо. Ако имате една огърлица от скъпоценни камъни, може ли тя да допринесе нещо за вашия характер? Тази огърлица е външно пособие, което не може да повлияе нито върху характера, нито върху ума или сърцето на човека. Следователно, ако поставите в ума си думи или мисли, дълбокия смисъл на които не разбирате, те ще бъдат тежест за вас, но не и благо. Колкото велики да са тия мисли, те не са ваши. На това основание казвам: Във всеки човек има нещо добро, което не е още негово. То ще стане негово само тогава, когато го разработи и прояви навън, и той да се ползва от него, а също така и близките му. Това се дължи на обстоятелството, че понякога човек е заставен, въпреки своята воля, да върши това, което не желае. За пример, впрегнатият в колата кон ще вози и светията, и разбойника. Ето защо, когато хората правят добро или зло, това не става по тяхната воля, но под влиянието на камшика: когато вършат добро, някой светия ги е впрегнал и кара колата; когато вършат престъпления, някой разбойник ги е впрегнал и удря с камшика. В това отношение вие нямате никаква отговорност, но носите последствията на злото и доброто, което правите. Ножът, с който е извършено едно убийство, не е отговорен за убийството, но той ще носи неговите лоши последствия: ръжда ще разяде този нож. Казвате: „Защо са толкова строги законите?“ Законите са строги, защото съзнанието на съвременните хора не е будно, вследствие на което те не могат да влязат във връзка със съзнанията на висши разумни същества и от тях направо да се поучат. Тогава не остава друго, освен да изпитат строгостта на законите, за да се пробуди в тях висшето съзнание. Онзи, в когото Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумните закони. Той върви в съгласие с тях и ги прилага. Вие живеете в един несъзнателен свят и се чудите защо този свят е създаден така. Питам: Защо българите са недоволни от своите закони? Защо днес сте недоволни от тях? Защо не създадохте такива закони, които да превърнат България в цветна градина? Аз говоря за човешките закони, а не за законите на природата. Последните оставям настрана. Те нямат нищо общо с човешкото съзнание. Природата не се управлява от камари, подобни на човешките, нито по закони, създадени от хора. За пример, според човешките закони позволено е на ловджиите да убиват дивеч, на рибарите – да ловят риба, освен през времето, когато те се размножават. Ако съзнанието на рибите, на птиците и на млекопитаещите беше по-високо, те щяха да забележат, че от време на време смъртността в тях се увеличава. Те нищо не виждат, нищо не разбират, но едно след друго умират, без да ги питат, искат ли, или не искат. Ловецът гръмне, заекът се търколи, а другите зайци се разбягват. Те си казват: „Гръмна нещо, някоя птица отгоре падна, но какво гръмна, защо птицата падна, нищо не знаем“. Те не виждат даже, че заек някъде наблизо е паднал. Същият закон се отнася и до хората: гръмне нещо вън от тях и току-виж, паднала някоя дума отгоре им и те се търколили. Има думи, които действат върху човека убийствено. Една такава дума може да го търколи мъртъв на земята, или най-малко може да го подлуди. Често хората се шегуват помежду си съвсем не на място. За пример, някой човек спи. Вие се приближавате тихо до него и на краката му поставяте една малка книжка, която после запалвате. Този човек моментално се събужда и извиква. Той може да полудее от тази изненада. Самообладание се изисква от хората!

Казвам: Условията, при които живеете, изискват будно съзнание. Човек трябва да се тренира, да се самовъзпита. Той трябва да работи, да учи, да се домогне до законите на кабалата, до законите на висшата математика. Много хляб още трябва да ядете, за да дойдете до тези закони, а при това ще ядете хляб не като сегашния. Ще престанете да ядете сегашния хляб. Висшата математика изключва употребата на лука, чесъна, праза, на различните пържени масла и т.н. Който иска да се занимава с висшата математика и да стане математик, в пълния смисъл на думата, той трябва да се храни с плодове, току що откъснати от дървото. Който яде развалени, гнили плодове, всякакъв математик може да стане, но не и математик на живата математика, която преобразява човека. Ще кажете: „Къде са тия условия?“ Всеки може да си създаде тези условия. Наистина, в един ден той не може да ги създаде, но като работи съзнателно, в един живот той ще може да ги постигне. Ако работите съзнателно, интензивно, в 10 години вие ще можете да придобиете това, което при обикновени усилия можете да добиете за 50 години. Това не е ли достатъчно? За тази цел необходимо е човек да живее съобразно законите на живата природа, да развива скритите сили и дарби в себе си. Неусетно той ще развие и своето вътрешно зрение, да вижда нещата ясно и да разбира дълбокия смисъл на живота.

Много ясновидци виждат светлина около себе си, около хората и разните предмети. Това още не е истинската светлина. Тази светлина е физическа, светлина на астралния свят, откъдето се вижда, че всеки свят има, също както и земята, няколко подразделения. Тази светлина се различава от духовната, която е жива светлина, неизменна и непреривна в своите трептения. Духовната светлина няма сенки. Тя прониква цялото пространство и всичко осветява. Пред нея няма нищо скрито-покрито. Сега, като ученици, от вас се иска работа. За всеки даден случай вие трябва да направите нещо, колкото малко да е то. Всеки ще работи според силите и възможностите си, но трябва да направи нещо. Това не значи, че нищо не работите, но има разлика между разумна и неразумна постъпка. Всяка разумна постъпка, всяко знание носят известни придобивки. Какво ви ползва хубавата бележка, ако нямате знание? Или защо трябва да ви обезсърчава слабата бележка, ако имате знание?

Представете си, че вие сте ученик в гимназията и учителят ви вдига на урок. Вие ставате от мястото си, отивате при учителя си, но нищо не знаете и започвате да плачете. Учителят ви погледне, съжали ви и ви пише добра бележка. Вие отивате на мястото си, нямате слаба бележка, но нищо не знаете, никакво знание не сте придобили. Може да се случи и обратното: знаете урока си, но учителят ви е нещо неразположен, няма търпение да ви изслуша. Вие се смутите и той веднага ви изпраща на мястото, като ви пише слаба бележка. Питам: Тази слаба бележка показва ли, че вие не знаете урока си? Не, слабата бележка, в дадения случай, говори за условията, при които ученикът е попаднал. Всъщност бележките служат само за поощрение на учениците.

Човек трябва да прави разграничаване. За пример, имаме 4 годишни времена, които съществено се различават едно от друго. Те представляват състояния, или промени в природата. Четирите годишни времена могат да се сведат главно към две промени: положителна и отрицателна, т.е. прилив и отлив. През пролетта се забелязва едно възходящо състояние – прилив, който през лятото се усилва. След това през есента настъпва отлив, който през зимата се усилва. Значи пролетта е начало на прилив, а зимата – край на отлив. Същите промени, същите състояния, на прилив и отлив, се забелязват и през деня: сутрин е пролет, на обяд – лято, след няколко часа – есен, а надвечер – зима. След залез слънце до зазоряване имате пак същите промени: докато е още светло, настъпва пролет на тъмнината; после – лято, есен, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настъпва пролетта, но пролетта на светлината. Същият закон действа и в психическия живот на човека. Когато сте радостни, вие сте в пролетно състояние; ако радостта ви се увеличи, влизате в лятото. Щом започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте в есента; и най-после, ставате замислени, съсредоточени, започвате да философствате, вие сте в зимата.

Ето защо, каквото става в природата, става и в човека. Сега, вие трябва да изучавате тези състояния, да ги имате предвид, ако искате да бъдете здрави, силни, да се радвате на живота. Тези неща имат практическо приложение в живота. Ако нямат никакво приложение, какъв интерес представлява за вас знанието на четирите годишни времена, или смените в природата? Това знание има смисъл и значение за човека, когато се приложи в живота му. Тогава той ще разбере и промените, които стават в четирите свята, през които минава. Тогава човек ще разбере защо минава от един свят в друг. Когато в причинния свят настъпва зима, човек трябва да слезе на земята, във физическия свят, където е лято. Когато в дома на бащата настане зима, синът трябва да напусне този дом, защото там няма какво да яде. Когато на земята настъпи зима, той трябва да се качи в астралния свят, където е пролет. Там ще стане трансформиране на чувствата. За в бъдеще, когато на земята настане вечна зима, нейните енергии ще преминат в духовния свят, който така ще се организира, че ще стане годен за живеене на хората от физическия свят. Той ще бъде по-красив от физическия, с по-ефирна материя.

Казвам: Съвременният човек още не е готов за духовния свят. Задачата ви, като ученици, се свежда, именно, към това, да се приготвите за духовния свят. Животът на сегашните хора не е истински живот; той представлява живот на фалирали търговци. За да се уверите, че е така, поставете си като задача да отбелязвате колко дни в месеца сте добре разположени. После, извършете тази задача за цяла година, да видите през какви състояния минавате. Вие не сте правили такива изчисления, не сте отбелязвали разположенията си. Само по този начин ще можете да си дадете отчет, какво представлявате днес, докъде сте дошли и какво сте постигнали. Представете си, че вие сте били няколко години в Америка и се връщате в България със 100,000 долара печалба. Пътувате и си мечтаете как ще пристигнете в България, как ще си купите къща, да си поживеете богато и спокойно. Обаче нападат ви крадци и взимат всичкото богатство, оставате без пет пари в джоба си, с празни мечти. Какво ще бъде вашето положение сега? Ужасно е положението ви. Ще дойдат след това да ви говорят, че трябва да търпите, да понесете всичко с мир и спокойствие. Лесно се говори, но вие сте вложили в тия пари труд, енергия, свързани сте с тях, не ви е безразлично. Когато някой казва, че без пари не може да се живее, това показва, че този човек е вложил половината си живот в парите. Щом парите ги няма, и половината му живот отива с тях.

Един виден виолонист занесъл цигулката си при майстор, да я поправи добре, защото била пукната някъде. Майсторът взел един нож и го прекарал по цялата дължина на цигулката, за да я разлепи. Какво било учудването му, когато видял, че виолонистът припаднал. Защо припаднал? При свирене виолонистът влагал своя двойник в цигулката си и когато майсторът минал с нож по нея, виолонистът усетил болка в двойника си, която му причинила припадък. Затова, именно, и в Писанието е казано: „Не се свързвайте!“ С какво? Не се свързвайте с временните, с преходните неща. Ако се свържете с къщата си и я изгубите, и животът си ще изгубите. Не се свързвайте с дрехите, с обувките, които носите. Ако се свържете с тях и ги обикнете, някой ще ги открадне, а след това вие ще страдате.

Казвате: „Това са суеверия, ние не вярваме в такива неща“. На онзи, който не вярва, казвам: Нека даде ризата си някому и да види, после, как ще се чувства. Най-малко 2–3 нощи след това няма да спи: ще се върти ту на едната, ту на другата страна на леглото, докато се умори и заспи. Защо е така, няма да обяснявам, но всеки може да направи този опит. Закон е това. Всички разумни, напреднали същества знаят този закон и го прилагат. Като не знаете този закон, вие търсите лек начин за постигане на вашите идеали и като не ги постигнете, казвате: „Толкова години се моля, плача пред Бога, но нищо не ми се дава“. Защо? Работа, мисъл се иска. Нещата не стават лесно. Когато се казва, че трябва да мислим добре, това значи да се свържем с онзи възвишен, чист свят, където всички същества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трябва да правим добро, нямам предвид правене на добро, както всеки човек го разбира, но както Бог изисква. Всеки трябва да прави доброто според Божия закон. Не е добро онова, което се прави пред хората, те да кажат, че този човек е добър. То е все едно с чужда пита помен да правиш. Всеки трябва да изразява онова, което Бог е вложил в него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава човек не прави доброто, но Бог в него. Който мисли другояче, той сам ще се натъкне на известно противоречие в себе си. Днес лекарят отива при някой болен, дава му някакви лекарства и казва: „Плати сега!“ Като оздравее болният, лекарят казва: „Аз излекувах този болен“. Казвам: Който вярва, че сам лекува хората, той има право да взима пари. Обаче, който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взима пари.

И тъй, първото условие в работата ви е самовладеенето, самообладанието. Самовладеенето не означава безчувственост. Ако самообладанието е свързано с отсъствие на чувствителност в човека, тогава парализираният ще служи за образец. Не, изкуството се състои в това, при най-голямата чувствителност човек да се владее. Минава някой човек през гората, почувства, че някаква засада има срещу него. Като чувствителен, той веднага взима друг път и избягва засадата. Говорят нещо лошо за този човек. Като чувствителен, той възприема тези думи и се изкачва някъде високо в съзнанието си, да не го засягат. И тогава, под ударите на тия лоши думи, той оставя само физическото си тяло, като мишена, на което отровните стрели нищо не могат да направят. Противникът забива стрелите и мисли, че ще успее нещо, а истинският човек седи горе някъде в съзнанието си и се подсмива. Оттам лошите думи не го засягат. Обаче, ако някоя стрела попадне над мешанката, тогава положението става по-сериозно, засяга човека.

Сега и религиозните, и светските хора не издържат изпитите си. На какъвто изпит и да ги поставят, те пропадат. Невидимият свят изпитва днес всички хора. Особено силно се поддават хората на одумничество. Достатъчно е да се съберат 2–3 сестри на едно място, за да започнат да говорят за другите. Други пък, като се съберат на едно място, ще започнат да се сравняват помежду си, кои са по-напреднали. Това са детински работи. Някой мисли, че е напреднал, но утре го хване хрема или друга някаква болест и той не може да си помогне. Съберат се няколко сестри или братя около него, молят се, но не могат да му помогнат. Защо? Вяра се изисква! Гледам някоя майка, като се разболеят децата ѝ, тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът ѝ се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата, отвън и отвътре, могат да се менят, но вие трябва да останете неизменни. Казвате за някого, че е добър. – Добър е той, защото работите му вървят. Изкуство е да бъде човек добър, когато работите му не вървят. И светските хора са добри, когато са богати, здрави, от никого несмущавани. Някой се оплаквал, че откак тръгнал в правия път, всичко се обърнало наопаки, работите му останали назад. Едно трябва да знаете: който влезе в Божия път, той първо ще започне да оправя забърканите си работи. И след като оправи всичко, което е объркал, тогава, ако продължава да работи, ще види резултат. Тогава работите му ще тръгнат напред. Какво правят хората? Като заборчлеят, като изгубят богатството си, отиват при Бога, при своя Баща, да се нахранят малко, да си вземат някоя друга пара. Като забогатеят, пак отиват в света, където отново всичко изгубват. След това отново се връщат при Господа. Те ту отиват при Баща си, ту се отдалечават от Него, докато един ден съвършено обеднеят и казват: „Сиромаси сме, отникъде нищо нямаме“. – Не говорете така. Вие сте направили някаква грешка, затова сте изгубили богатството си. Сега ви е необходимо самообладание и работа, за да възстановите първоначалното си положение. Следователно, щом видите някаква грешка в другите или в себе си, ще знаете, че тя е задача, която трябва да решите.

Казвам: Учете се от всичко, което става в света, било то добро или лошо. Хората в света нито са добри, нито са лоши. Има хора, били те религиозни или светски, които не могат да направят нито зло, нито добро. Мнозина говорят за свобода, искат да бъдат свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе някой една тенекия, да удря на нея и да мине покрай прозорците на някой болен? Болният е чувствителен, той иска тишина, а ти удряш с тенекия. – „Не съм ли свободен да удрям тенекията?“ – Ти си свободен да правиш каквото искаш, но всяка неразумна постъпка не е вече свобода. Щом искаш да удряш тенекията, иди на разстояние два километра от къщата на болния, да не го смущаваш. Свободата подразбира служене на Бога. Свободен е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. В основата на това служене седи Любовта към Бога. Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите. – Това не може да ви спаси. Години усилена работа се изисква от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи от вас. Понякога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека – мекота, основа на която е Любовта. Мнозина употребяват напразно името Божие. Две думи кажат и ще споменат това име. Не, Божието име е Свещено и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко в душата си, ако искате да се повдигнете.

Следователно, търсите ли свобода, искате ли да се повдигнете, служете на Бога. Тогава ще бъдете и млади, и силни, и способни ученици. Старият казва: „Какъв бях едно време! Каква любов имах!“ Младият пък казва: „Изгубих любовта си, изгоря сърцето ми“. – Любов, която се губи, която гори сърцата на хората, не е истинска любов. Тази любов е свойствена на материята, а едно от състоянията на материята е твърдост. Според състоянията на материята тази любов може да доведе човека или до втвърдяване, или до разливане, или до изпаряване на чувствата му. Някой се оплаква, че не може да се моли, понеже нямал разположение. Не, ще се молите и когато сте разположени, и когато сте неразположени. Щом е въпрос за молитва, няма да чакате добро разположение на духа. Да се откажете от молитвата, значи да се откажете от дишането. То е все едно болният да каже, че не иска да диша. Той трябва да диша, а при това правилно, дълбоко да диша! Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене; той трябва да яде по-малко и да избира храната си. Болестта му е дадена, именно, за възпитание на стомаха. Близките му се чудят какво да му дадат, да не умре от глад, да се засили, да се поправи по-скоро. По този начин те ще претоварят стомаха му и ще влошат положението му. Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, препечен на огън. На другия ден вместо ябълка дайте му една печена круша. Причината на всички болести, на всички недъзи, на всички несрети в живота на човека е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Отрицателните мисли и чувства са мухи, паразити, които оставят своите семена по главите ви. Не допускайте тези мисли и чувства да кацат по главите ви. Ако са успели вече да нахвърлят семената си, вие трябва да вземете гребен и да ги изчистите. Ако оставите паразитите да се въдят по главите ви, това е лош признак. Причината за много от болестите се крие във вашето подсъзнание. Те са остатъци от вашето минало, с което днес трябва да се справите. Задачата ви, като ученици, е да се справите с всички неправилности на вашето минало и така да вървите напред.

Един благочестив, добър свещеник ми разправяше една своя опитност, за силата на изкушението: „Бях си поставил за задача да водя редовен живот, никога да не ям след залез слънце. Едни мои познати ми изпратиха една кошница грозде, но слънцето беше залязло. Поглеждам към гроздето, не искам да ям, не искам да наруша задачата си. Легнах да спя, но кошницата с гроздето се върти в ума ми, не мога да спя. Станах от леглото си и започнах да чета „Отче наш“, „Верую во Единнаго“ и се успокоих малко. Легнах отново да спя, но ужас! – кошницата пак в ума ми. Поглеждам към часовника, часът е 10. Обръщам се надясно, наляво, не мога да заспя, не мога да се освободя от кошницата. Пак ставам: поглеждам, часът е 12. Приближих при кошницата, взех малко грозде и си легнах. Каква беше изненадата ми, когато кошницата отново изпъкна в ума ми. Най-после реших: ще стана, ще изям всичкото грозде, да се успокоя. Казано и свършено: изядох гроздето и си легнах, но на другия ден вече бях болен. Седя после и размишлявам: Чудно нещо! – толкова годишен човек съм станал, на другите давам ум, а се изкуших от една кошница грозде. Опасна била тази кошница! Мисля си: Опасна е, защото чрез нея дойде изкушението. Утре ще дойде друго изкушение, друго изпитание, което пак няма да издържа. Гледам кошницата, а нещо ми говори: „Защо ставаш толкова суеверен? Тук сега е нощ, а на другата страна на земята е ден, там слънцето още не е залязло. Стани от леглото и си хапни малко грозде! То е благословено от Бога“.

Казвам: Самовъзпитание е нужно на човека! Ако иска да яде грозде, той може да яде и среднощ, но трябва да се качи на своя самолет, да вземе със себе си кошницата с грозде и да стигне слънцето. Щом го стигне, свободно може да яде. Правило е: Човек трябва да яде след изгрев слънце и преди залез слънце. Преди изгряването на слънцето не е добре да се яде. При сегашните условия на живота това правило не може всякога да се спази, но който иска да живее редовно, той трябва винаги да го има предвид. Правете този опит в продължение на една година или на няколко месеца, да видите какви резултати ще придобиете. Човек трябва да измени своя начин на живеене, ако иска да създаде в себе си характер. Как живеят съвременните хора? Раждат се, натъкват се на противоречия, блъскат се натук-натам, създават теории и хипотези, философстват и в края на краищата нищо не постигат. Идват до ред разочарования, които обезсмислят живота им. Според мене една теория или една хипотеза не е нищо друго, освен една перспектива на даден предмет, разгледан в едно положение. Утре, обаче, за същия предмет ще имате друго положение, друга перспектива. Значи една теория е вярна за дадени условия, за дадено положение. Когато условията и положението се изменят, с тях заедно се изменя и теорията. За пример, виждам един равностранен триъгълник, но след известно време, при нови условия, този триъгълник не е равностранен, силите в него се изменят. Триъгълникът не е тяло, той е част от дадено тяло.

Следователно, както тялото се изменя, така и неговите части се изменят. И състоянията на хората не са нищо друго, освен части от състоянията на други същества, със съзнания, различни от техните. Всяко настроение е част, отсечка от някое тяло; то може да бъде триъгълник, четириъгълник, петоъгълник и т.н. Това са символи. Например триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът и другите фигури показват качества, положения на съзнанието. Това са живи, а не мъртви картини, които показват как нещата менят своята форма, своето място, като минават от физическия в астралния, от астралния в умствения, от умствения в причинния свят. Само по този начин човек ще има ясна представа за развиването на съзнанието и за неговата роля в живота на човека.

Едно трябва да направите, като ученици: Да се заемете с изучаването на лекциите от първата година още. Там има известни правила, закони, формули, които трябва да заучите добре. По този начин вие ще развиете в себе си известни центрове, които ще ви помогнат в живота. За пример, вие можете да имате приятел само когато сте развили в себе си центъра на приятелството. Вие можете да влезете в някое общество и да живеете с хората в това общество само ако сте развили центъра на общителността. Вие можете да обичате Бога само ако сте обработили своето сърце. В Бога, като цяло, като единица, се включват всички живи същества. Ако обичате Бога, в Него ще намерите и братята си, и сестрите си, и приятелите си, и обществата. На всяка наша проява, на всяко наше състояние отговаря известен център, който трябва да се развива. Това не са илюзии. Илюзии има само тогава, когато нещата не се развиват правилно. В илюзията нещата се усилват, увеличават се само, без да растат, без да се организират. За пример, сянката може ли да расте? Не, сянката се разтяга само, без да расте. Някой казва: „Слънцето изгрява“. – Слънцето никога не изгрява. Защо? Защото никога не залязва. Ако се качите високо в пространството, ще видите, че слънцето не се върти, както на нас се вижда, но се движи спиралообразно нагоре и после слиза надолу.

Казвам: Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Има много начини, методи, с които йогите си служат, но ако човек не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тези осакатени ученици са вън от законите на природата. Законите на разумната природа са строги. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната природа. Методите на йогите, обаче, са свързани с големи рискове. Йогите приличат на англичаните, които обичат да се качват по високите върхове, даже с риск за живота си. Всяка година загиват по планините или потъват в моретата десетки англичани, но те смело вървят към целта, която искат да постигнат. Англичанинът е горд, не отстъпва лесно. Той казва: „И животът ми да коства, аз ще постигна това, което желая“. – Хубава черта е тази. Българинът е като циганина, който казва: „И чергата изгарям, и чука продавам, но не се подчинявам“. Той е упорит, но не е твърд. Твърд човек е онзи, който с мисълта си може да се издигне в пространството, откъдето никой не може да го снеме. Каква твърдост е тази, да се държиш за земята? Утре земята ще се разклати и ти ще изгубиш твърдостта си. Твърдостта е висше качество. Твърд е онзи, който има пълно самообладание, който може да владее своите мисли, чувства и който има в себе си пълно равновесие. Той седи на някое място, където никой не го вижда; обаче той всички вижда, всички наблюдава. Ученикът трябва да развива в себе си такава именно твърдост, а не упоритост. Само така той ще разбира природата и ще се ползва от нея. Иначе каквито богатства и да има, ще му се отнемат. Кой от вас не е опитал това? Днес имате някаква радост, но при най-малката грешка от ваша страна радостта ви изчезва. Къде отиде вашият мир? Фиктивни са били вашата радост и вашият мир, а фиктивните неща са материални. Материалната радост, материалните блага, изобщо, всеки може да отнеме. Духовната радост, духовните блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелите. Физическата любов е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любов е постоянна; тя непрекъснато се увеличава, расте. Във физическата любов има разтягане, в духовната има живот, има растене.

Сега, като говоря по този начин, вие ще кажете: „На думи лесно се говори, но елате в нашето положение, да го опитате“. Аз пък ще кажа вие да дойдете на моето положение. Бил съм във вашето положение, няма защо пак да се връщам. Сега вие ще дойдете на моето положение. За да се развивате правилно, вие трябва да дойдете на моето положение. Това е идеалното положение, към което трябва да се стремите. То не е прахосване на сили, но разумна работа. Страдания, недоразумения ще дойдат – те са неизбежни. За да дойдете до разумния живот, необходими са страдания. Човек може да се разтревожи за нещо, но важно е да не се гневи. Не е въпросът да се разкайва, но той всякога трябва да държи съзнанието си будно. Това значи: Когато устата иска да каже нещо, първо да пита съзнанието, да говори, или не; когато очите искат да видят нещо, да попитат съзнанието, да гледат, или не; когато ушите искат да чуят нещо, да попитат съзнанието, да слушат, или не; когато ръката иска да се мръдне, да удари някого, да попита съзнанието, да направи това, или не. Понеже човекът, т.е. съзнанието в човека, е отговорно за всички прояви на своите удове, то трябва да бъде будно, да държи всички свои слуги в респект.

Казвам: Сложете това правило в живота си и вижте доколко ще го изпълните. Когато приложите нещата в живота, тогава ще ги научите. В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал: „Учителю, кажи ми какво нещо е Любов към ближния“. – „Иди в света и след 3 години се върни при мене, да ти кажа какво нещо е Любов към ближния.“ Той отишъл в света, според както Учителят му го посъветвал. Но след 3 години се върнал при Него и казал: „Научих първия урок. Сега съм готов за втория“. Учителят му казал: „Сега почни оттам, откъдето си спрял“.

Сега, поставете си за задача, в продължение на един месец да не съдите никого – нито себе си, нито ближните си. Дойдете ли до положението да съдите някого, кажете: „Господи, на Тебе оставям да уредиш тази работа и да се произнесеш за нея“. Казвате: „Ние сме правили такъв опит“. – Едно нещо трябва да научите: начинът, по който да възлагате товара си на Господа. Велика наука е да може човек да уповава на Бога и да знае как да възлага товара си на Него! Значи за един месец ще направите опит, във всичките си изпитания да уповавате на Бога. Каквито изкушения, мъчнотии или страдания ви дойдат, уповавайте на Бога! Ако успеете в тази задача, работите ви ще се оправят. Ако не успеете, работите ви още повече ще се объркат. Работете всички с упование на Бога! Вие живеете в свят, в който се изисква голямо внимание и съсредоточеност.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 9 март 1927 г., София.

Спасителни положения

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

Съвременните хора говорят за сила, за свобода на човешката воля. Питам: Докъде се простира силата и докъде свободата на човешката воля? Ще кажете, че силата на волята се заключава в това, да преодолява човек всички препятствия, за да постигне своите желания. Питам: Според вас кои неща са постижими и кои – непостижими? Съвременните хора вярват в невъзможните и непостижимите неща, а не вярват във възможните и постижимите. Представете си, че имате една кола с 4 колела и с 2 коня. Аз взимам тази кола като символ. Питам: За колко години тази кола може да ви се подчинява? Ако я държите в изправност, тази кола може да ви се подчинява 20–30 години; ако я употребявате много, ако всеки ден носите с нея пясък, тухли, тя ще ви служи най-много 1–2 години. Защо? Защото осите ѝ ще се счупят, колелата ѝ ще се развалят, конете ще отслабнат и т.н. Като се развали колата и като отслабнат конете, на кого ще заповядвате?

Сега, пренесете този закон по отношение на вашето тяло. Ако не държите тялото си в изправност, за колко години ще могат краката ви сигурно да стъпват, ръцете ви разумно да работят, ушите ви добре да чуват, очите ви ясно да виждат? Вие не се замисляте за това, но се занимавате с небето, с ангелите, искате да знаете как ще ви посрещнат на онзи свят. Знаете ли как са дошли ангелите до положението, в което днес се намират? Вие мислите, че лесно можете да дойдете до положението на ангелите. Срещате един банкер и си казвате: „Да имам неговото богатство в ръцете си, много нещо бих направил!“ – Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Какво ще направите, ако имате на разположение два милиона лева? Ще си създадете някакво нещастие – нищо повече. Ще започнете да се храните с печени агнета, кокошки, пуйки и ще развалите стомаха си в продължение на няколко години. Днес Бог ви е поставил в положението на сиромах, да се научите да ядете. Той ви казва: „Мазнини няма да ядете, защото те са причина на разни болести“. Понеже в миналото си не сте знаели как да се справяте с организма си, не сте могли да го управлявате, днес сте дошли на земята като беден човек, да живеете в лишения, да се изправите. Тъкмо сте тръгнали в правия път, намери се някой ваш дядо, който ви оставя два милиона лева наследство, но с това разваля Божия план. Вашият дядо не е постъпил добре. Той трябваше първо да се обърне към Бога, да попита какво е Неговото мнение по този въпрос, да ви остави ли наследство, или не.

Мнозина идват при мене, искат да им кажа нещо, да знаят какво да правят. Това, което искат те, е равносилно на два милиона наследство. Тогава аз запитвам Бога, да отговоря ли на въпроса, или не. Бог ми казва: „Този човек е прекарал няколко непорядъчни живота, той трябва да се залови на работа, да не разчита нито на баба и дядо, нито на баща и майка, нито на приятели. Подобрението на съдбата му зависи изключително от него. Ако работи, ще има Божието благословение; ако не работи, главата му ще побелее“. Казвате: „Тежки думи са тия“. По-добре да знае истината и да се стегне да работи ден и нощ, отколкото да се заблуждава. Трябва ли на онзи затворник, когото съдът е осъдил на смъртно наказание, да кажа, че ще го освободят, че ще го възнаградят с Георгиевски кръст, че ще бъде щастлив човек? Бесилка чака този човек, няма защо да го залъгвам. Ще му кажа: „Братко, остават ти само 10 часа да живееш. Приготви се, прекарай тия часове в молитва. Ти си извършил едно престъпление и трябваше навремето да мислиш. Сега не остава друго, освен да се молиш“.

Човек трябва да бъде искрен: каквото говори, да изпълнява, да живее в него. Щом говоря за Бога, аз Му служа, не върша моята воля, но Неговата. Няма човек в света, който като е работил за себе си, да се е повдигнал. На първо време този човек може да печели, но в края всичко ще изгуби. И на вас казвам: Бъдете внимателни, да не направите и вие същата грешка. В миналото сте живели и работили за себе си, гледайте и сега да не вървите по същия път. Новата култура иска хора, служители на Бога, които да работят разумно и с Любов. Не е достатъчно човек да бъде добродетелен. Добро без Любов нищо не струва. Какво добро е това, ако дадете на някой беден човек един лев? От всички добродетели Любовта е най-голяма. Без Любов нищо не може да се постигне. Аз не говоря за любовта на сегашните хора. Тя е остаряла вече. Тъй, както хората проявяват любовта си едни към други, тяхната любов е изживяла вече времето си. Всичко, което днес се проповядва, е старо учение. Хората са знаели тия неща отпреди хиляди години още. Знанията на съвременните хора са ограничени. Те се занимават с физическия, с материалния свят. Това обаче е стара наука, през която са минали и минералите, и растенията, и животните. Растенията знаят химия, математика по-добре от много учени. Стомахът ви разбира математиката по-добре от вас. Единственото ново нещо е това, което се говори в Откровението: „Господ твори ново небе и нова земя“. Ново небе и нова земя – подразбирам новите възгледи в живота, с които ще се вдигне нова завеса и ще се открие нов свят.

Сега ще кажете, че еди-кой си професор, еди-кой си учен казал така. Казвам: Добро е това, което учените са казали или открили, но това още не е истинска наука. Че еди-кой си учен създал някаква теория, тази теория още не е абсолютна. Че еди-кой си професор направил някакви изследвания, тези изследвания още не са последната дума на науката. Че еди-кой си лекар направил някаква операция, тази операция не е единственият начин за лекуване на дадената болест. Истински лекар е онзи, който може да намери някакво сигурно средство против трудно лечимите, или по-право неизлечимите днес болести: туберкулоза, проказа и тем подобни. Истински лекар е онзи, който може да намери сигурно средство против всички нещастия. Достатъчно е този лекар да бутне един ключ в организма на болния, за да оздравее той моментално. Това значи лекар, това разбирам истинска наука.

Има два начина за лекуване: стар и нов начин. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария начин, с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопични резултати. И аз лекувам по този начин. Като дойде някой болен при мене, аз му давам известни методи, известни съвети и му казвам: Ако изпълняваш съветите ми, след 6 месеца ще имаш микроскопични резултати. Обаче аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопична част от елексира на живота, за да оздравее моментално. Засега един от начините на лекуване на съвременните хора е да ядат малко, изобщо, да не преяждат. Какво казват учените по този въпрос? Те казват, че храната, която човек употребява, трябва да съдържа като главни елементи водород, кислород, азот, въглерод и други някои второстепенни. При това те определят в какво количество трябва да се взимат тия елементи. Вярно е, че организмът се нуждае от всички тези елементи, но едно е важно да се знае: Стомахът се нуждае от малко храна.

И тъй, от начина на храненето и от живота, който човек води, може да се определи колко години неговата кола, т.е. неговото тяло ще му се подчинява. Това зависи и от разумността на човека. Който не живее разумно, той е осъден на преждевременно остаряване; когато човек остарее, краката му отслабват и се отказват да му служат. Такъв човек се намира вече в зависимост от другите хора и често става играчка в техните ръце. Според новото учение на човека е определено да живее 120 години и до това време да си служи сам, да не се нуждае от ничия помощ. Човекът на новото учение не трябва да боледува. И като дойде време да замине за онзи свят, той пак трябва да бъде здрав, да не е боледувал. Заминаването на човека за онзи свят трябва да бъде като заминаването му от един град в друг, или от една държава в друга. Днес някой заминава за онзи свят, след като е боледувал дълго време, след като са изхарчени за него 20–30,000 лева, и в края на краищата продължава да смущава близките си и от онзи свят. В такъв случай по-добре е било да не заминава, но да остане да живее още на земята.

Следователно на ония, които мислят да ни смущават от онзи свят, казваме: По-добре останете на земята, да си поживеете още, че тогава ще ви изпратим на онзи свят. На земята ще посещавате театри, концерти, балове – каквото пожелаете. Освен това ще имате хубави къщи, хубави дрехи, от всичко ще бъдете задоволени. Бог е създал света тъкмо за тези хора. Този свят не е създаден за праведните хора, но за грешните, да не смущават праведните, да не пречат на работата им. И наистина, на грешните хора са дадени много блага, да ядат и да пият, да не правят престъпления. Въпреки това на земята пак стават престъпления. Това се дължи на недоволството на грешните хора. Праведните, добрите хора на земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпускат светлина. По-голямата част от хората на земята са грешници. За да ги задоволи, Бог им е дал безброй блага – ядене, пиене, къщи, ниви, богатства, само да не вършат престъпления. Наистина, и това е култура, но култура на грешни хора, която е временна, а не вечна. Без тези блага, без тези удоволствия животът на земята щеше да бъде още по-лош, с повече нещастия. При това положение тия хора не могат да се обърнат към Бога. Те трябва да минат през големи страдания, да се пробуди съзнанието им и тогава доброволно да потърсят Бога. Нека всеки се определи към кои спада – към светлите, или не.

Някой казва: „Чудно нещо, снощи свещта ми светеше, а тази вечер загасна“. Аз питам: Как е възможно една хубава свещ една вечер да свети, а на другата вечер да не свети? Оттук вадя следния закон: Когато тъчете платното си, т.е. своя живот, трябва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени. С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, един–двама могат да се излъжат да го купят, но трети няма да се яви. С това вие пакостите първо на себе си, а после и на другите. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствате, то първо ще се отрази върху вас, а после и върху другите хора. Животът на човека не е нищо друго, освен платно, което той трябва да употреби или за себе си, или за другите. Човек не може да живее само за себе си. Защо? Защото животът е капитал, даден от Бога, част от който ще се използва за самия човек, а останалото – за общо употребяване. Горко на онзи, който задържа този капитал само за себе си! Напълнете своя хамбар, а излишъкът дайте на другите, и те да се ползват. Втори хамбар за себе си не градете! Един хамбар е достатъчен на човека. Дайте от изобилието си на бедните, на страдащите! Излишъкът не е за вас; той е предвиден за ония, които нямат. Който мисли да прави втори хамбар, нека знае, че добро не го чака. Един хамбар е нужен на човека! Учението, което ви проповядвам, можете да сложите в хамбара си, но остане ли излишък от него, раздайте го на сиромасите, на нуждаещите се. Ако намеря втори хамбар, аз ще ви държа отговорни – да знаете това. Достатъчно ви е да имате един хамбар пълен – втори хамбар не е позволено да имате. Казвате: „И ние сме съгласни с това; и ние искаме да живеем помежду си по Любов“. – По Любов могат да живеят само ония хора, които имат един хамбар, а не два.

И тъй, първото нещо, необходимо за всеки човек, е колата, т.е. тялото, да се подчинява на духа му. Човешкият живот се обуславя от законите, в които Бог го е поставил. Мислите ли тогава, че можете да бъдете свободни? Човек е свободен дотолкова, доколкото изпълнява тия закони, доколкото изпълнява волята Божия. Често хората мислят, че са прави в постъпките си, когато се ръководят от своите вътрешни разбирания. Обаче тук те трябва да бъдат много внимателни. Не всякога тяхното вътрешно разбиране е съгласно с Божиите закони. Знаете ли какво нещо е вътрешното разбиране? Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин, и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това“. Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радио се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава; иначе ще изпадне в грешки. Някой възприел една мисъл от Париж или от Лондон и бърза да се похвали, че получил някакво съобщение от невидимия свят. Друг пък казва, че получил някакво съобщение от жителите на Луната.

Питам: Как е получил това съобщение, когато днес нямаме радиоапарат до Луната? Или: Как е получил съобщение от невидимия свят? Божествените вълни се отличават с особени свойства: ако си болен и възприемаш една такава вълна, моментално ще оздравееш; ако умът ти е объркан, моментално ще се проясни; ако сърцето ти се е втвърдило, моментално ще се смекчи; ако си бил скръбен, тъжен, моментално ще цъфнеш като цвят, ще станеш бодър, весел, радостен. Това значи да си възприел Божествена мисъл. Ако направите някакво добро по човешки, всеки ще каже: „Имал повече, дал и на другите“. Ако направите едно добро по Божествен начин, всеки ще каже: „Благодарим на този човек, че е изпълнил волята Божия. Да бъде благословено името Божие!“ От Божественото добро всички се радват; от човешкото – само един се радва и то временно, за момента само. Някой казва: „Да дадем на този човек нещо, да му намажем колата“.

Питам: Кой човек, като е мазал колата си с катран, е останал здрав? С мазане работа не се върши. Да замазваш нещата, това е стара култура. Някой казва: „Да кажем на този човек една сладка дума, че да му мине“. – Това е мазане на колата с катран. Аз не съм против катрана, но той има място само в старата култура. В новата култура катран не се позволява. Катранът съдържа в себе си вредни за организма елементи. В старата култура кадене с тамян се позволява, но в новата – никакъв тамян не се позволява. Новата култура не позволява да се вадят никакви екстракти, никакви есенции от плодове. Всичко трябва да се употребява в естествен вид, както природата го е дала. Новата култура не позволява рязане на лозите. Сегашният живот е несъвместим с бъдещия. Не си правете илюзии, че можете да живеете по стар начин и да бъдете носители на новите идеи. Това, което днес научите и приложите, съставлява основа на бъдещето. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме. Когато дойде съвършеното, тогава ще познаем Бога, както сме и ние познати“.

Закон е: Краката ще ви се подчиняват дотогава, докато имате Любов към Бога. Ако Любовта ви към Бога престане, и краката ще се откажат да ви служат. Очите ще ви се подчиняват дотолкова, доколкото любите Бога. Умът и сърцето ще ви се подчиняват дотолкова, доколкото любите Бога. Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички светии, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на небето, едва ли тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога. Човек трябва да влезе в Любовта на Бога и да не се заблуждава от окръжаващата среда. Всеки човек говори това, което той знае; той прави това, което може и разбира. Обаче, когато дойдем до Божественото, там вече има друга мярка.

Сега, като наблюдавам вашия живот, виждам колко мъчно издържате изпитите си. Защо? Защото не се съобразявате с условията. Някой има да минава дълъг път и тръгнал с натоварена кола. Срещат го пътници, казват му да свали част от товара си. – „Няма нищо, ще го изкарам, пътят ми е лек“. Наистина, той слиза по наклон надолу и колата лесно върви, но по-нататък пътят става по-труден. Той не предвижда това и си пее: „Горо ле зелена, водо ле студена“. По едно време пътят става равен и колата мъчно върви. Още по-нататък пътят се издига нагоре, колата спира вече, не върви. Какво да прави сега? Той трябва да снеме три четвърти от товара си. – „Къде да оставя този товар?“ – След тебе идват бедни хора с празни коли, те ще го натоварят. – „Как да оставя товара си, за който толкова труд съм употребил, докато го спечеля?“ – Ако не оставиш товара си, колата ще оставиш, а то е по-страшно. Снеми част от товара си и Бог ще те благослови. Такова нещо представляват бурите, мъчнотиите в живота на човека.

Казвам: Положението на този човек е подобно на онова, в което изпаднал един селянин от Варненско. Един ден този селянин отивал за Варна и карал пълна кола със слама. Среща го един човек и го пита: „Колко продаваш тази слама?“ – 100 лева. – Ето, вземи 100 лева. Изсипи сламата на земята и всеки да си върви по работата. Селянинът изсипал сламата и седнал пред нея. Другият го попитал: „Какво чакаш, нали ти дадох парите?“ – „Даде ми парите, ами сламата?“ – „Щом ти е платено за нея, няма какво повече да мислиш, върви си по пътя!“ Седи този човек и мисли какво ще стане със сламата. Има кой да се грижи за нея. Ти продължавай пътя си. И съвременните хора сега седят и мислят какво ще стане със сламата. Няма какво да мислят; има хора, които се грижат за нея. На вас не остава друго, освен да си гледате работата и да вървите напред.

Като ученици, вие трябва да избягвате еднообразието, защото еднообразието убива, а разнообразието оживява човека. Аз говоря за вътрешното разнообразие, а не за външното. Казвате: „Тогава трябва да се отречем от старата култура“. – Няма защо вие да се отричате, тя сама се е отрекла от себе си. Защо? Защото нейната кола е остаряла вече. Нова кола се изисква. Животът на сегашните хора е толкова опорочен, че невидимият свят трябва да се заеме съвършено да го пречисти, да го филтрира. Тогава утайките на този живот ще останат на филтъра и ще се изхвърлят вън, а чистата вода ще влезе в употреба. Мислите ли, че след това филтриране на живота ще останат в него жаби да крякат? Не, ще престанат вече жабешките песни.

Казвате: „Хората трябва да се женят, да се развиват, да вървят напред“. Чудни са хората в своите разбирания! Представете си, че водата попие в земята и навред настане суша. Какви женитби могат да стават? На земята няма да има жито, няма да има царевица, глад ще настане. При това положение кой ще се жени, кой ще ражда? Къде ще останат тогава булките и младоженците? Къде ще бъдат майките и бащите? Хората могат да се женят, но когато има изобилие в живота. Тогава те ще скачат и ще пеят, както жабите във водата. Щом пресъхне водата, ще наведат главите си и ще се молят: „Помени и нас, Господи!“ – Къде ? – В новия живот. Всички ще се молите да ви помене Господ в новия живот, където водата изобилно тече и извира, където хлябът вечно расте и зрее. Така трябва да гледате на живота, а не да се борите. Хората не са създали света и няма защо те да го оправят. Божият свят е създаден за ония души, които от хиляди години насам са търсили и търсят Бога и живеят за Него. Божият свят е създаден за ония души, които светят. Ще дойде ден да се запалят и онези, които не светят. Камъкът може ли да свети? – Не може. Защо? Защото не са намерени онези условия, при които той може да се запали и да свети. Учените разполагат със средства и днес още да запалят камъка, но това запалване ще коства много по-скъпо, отколкото самият камък. Ще дойде ден, когато тия средства ще бъдат по-евтини, тогава и камъните ще светят. Следователно няма нужда тия камъни преждевременно да се запалят. Има хора, които, като камъните, днес не могат да светят. Те ще чакат своето време.

Сега, като говоря за света, аз имам предвид всички пробудени, съзнателни души. Под думата „съзнателни души“ не разбирам само хора, но и животни, и растения. Има растения, които вървят по пътя на праведните; има растения, които вървят по пътя на грешните. Същото може да се каже и за животните: има животни, които вървят по пътя на праведните; има животни, които вървят по пътя на грешните. Един комар ще ухапе човека и няма да помисли, че му причинява болка. И той си има философия, с която се оправдава. Той казва: „Какво от това, че съм взел малко човешка кръв? Човекът е богат, може да ми даде малко от своята кръв“. Казвате: „Всеки ще си получи своето“. И човекът, и комарът, щом вървят по пътя на грешните, ще бъдат наказани. Така е, но Духът казва на човека: „Не претоварвай колата си“.

Бъди доволен от това, което Бог ти е дал, колкото малко да е то. Малкото богатство с Любов е за предпочитане пред голямото богатство без Любов. Малкото знание с Любов е за предпочитане пред голямото знание без Любов и без приложение. Каква полза от твоята хубава поезия, ако няма кой да я чете и слуша? Каква полза от това, че си виден цигулар, когато твоите слушатели са глухи? Следователно красотата на живота се състои в това, човек да бъде в съгласие с по-напредналите от него същества: неговата мисъл да бъде в съгласие с мисълта на тия същества. Това значи хармония, музика в мисълта! Каква по-хубава музика от тази, твоята мисъл да бъде в хармония с мисълта на хиляди напреднали същества? Да мислиш и да разбираш правилно, това е най-хубавата музика, която съществува на физическия свят.

Музиката подразбира още проява на любовта във физическия свят. Когато хората са нещастни, това показва, че те не разбират законите на Любовта. Любовта включва законите за лекуване, за забогатяване на хората. Казвате: „Бог е Любов“. И обратното може да се каже: Любовта е Бог. Любовта пък носи живот. Животът носи светлина за човешката душа.

Като ви говоря по този начин, думите ми ще произведат различни резултати. На онези от вас, които са на камениста почва, думите ми ще образуват голям порой и те ще кажат: „Много неща се казаха, но нищо не остана в ума ни“. – Защо нищо не остана в умовете ви? Защото вие представлявате наклон, по който водата не може да се задържи. Онези, които са в долина, ще се удавят от моите думи. Те ще кажат: „От толкова говорене умовете ни се замотаха, без малко щяхме да се удавим“. Да, дълбока вода, дълбоко знание е това. За онези пък, които представляват добра почва, моите думи са семена, които ще се посадят, ще израстат, ще дадат добри плодове – ябълки, круши, сливи и др. Те ще кажат: „Разбрахме каквото ни се говори“. Аз бих желал вие да бъдете добрата почва, за да разберете всичко, каквото ви се говори, и да го приложите. Разбирайте нещата вътрешно, за да не се поддавате на лъжливи внушения. В старо време имало лъжливи пророци; и в сегашно време има такива. Човек трябва да разбира истината, да се пази от заблуждения. Тези лъжливи пророци могат да говорят на човека отвън и отвътре, но той трябва да бъде внимателен, да не се поддава. Например, някой ви говори отвътре: „Ти си много праведен човек. Ръцете ти са позлатени от добрини“. Не, този дух ви заблуждава. В живота си човек може да направи само едно добро. Едно добро, направено с Любов, струва повече от хиляди добрини, направени без Любов.

Ако е въпрос за добрините на света, нека светът прави своите добрини; обаче, когато се говори за доброто, което Любовта прави, ще знаете, че Любовта или много дава, или нищо не дава. Ако някой мисли, че Любовта трябва само да дава, той не разбира Закона. Може ли да се нарече безлюбие това, че майката и бащата отказват да купят на детето си нещо, което ще му причини ред страдания? Детето иска от баща си да му купи един голям револвер, да стреля. Разумният баща отказва да купи на детето си револвер, защото знае, че то веднага ще започне да стреля и който е близо до него, братя, сестри, всички ще пострадат. Бащата трябва да каже на детето си: „Синко, всичко мога да ти купя, но не и револвер“. Детето може да плаче, да вика, но бащата не трябва да изпълни желанието му. Питам: Може ли този отказ да се нарече акт на безлюбие? Ако някой каже, че сърцето на този баща е кораво, той се лъже. Меко е сърцето на този баща, той предвижда страданията, които револверът в детските ръце ще причини на близките нему братчета и сестричета. Ако сърцето на бащата беше жестоко, той щеше да задоволи желанието на детето си, без да мисли за лошите последствия. По същия начин много от вас искат да им се даде по един револвер. Казвам: Вие имате револвери, няма какво още да ви се дават. Нашата задача е да събираме оръжията ви, а не да ви даваме нови. Какво ще направите, ако имате още един револвер? Ще цъкате надясно-наляво. Не, достатъчно сте цъкали. Не мислете, че е лесно да цъка човек. Ти ще цъкаш, но и онзи, в когото куршумът попадне, ще цъка. Следователно, когато Любовта дава и когато не дава, резултатите са еднакво силни. В разумния живот даването и недаването са два метода, с които Любовта си служи. На вас не остава друго, освен да благодарите и за едното, и за другото.

Та мисълта, която трябва да остане в ума ви, е всички да имате едно свещено верую, един велик закон, които да ви ръководят. Това свещено верую трябва да включва в себе си подтик към първичната Любов, към първичната Мъдрост и към първичната Истина. Само при това положение, само при такова верую между хората може да съществува пълно единство. Иначе, ако всеки мисли, чувства и действа по своему, светът няма да се оправи. Които не вярват в това, те ще го опитат. Те ще видят, че по техния начин умрелите няма да възкръснат, нито живите ще придобият безсмъртие. Възкресението ще дойде само за онзи благочестив, свят човек, който цял живот е работил и се е молил, но не и за онзи, който никога не се е молил и само за себе си е работил. Който е внесъл част от капитала си в Божествената банка, той има какво да получи, но онзи, който нищо не е внесъл, нищо няма да получи. В небето никакви просяци не се приемат. Ако някой просяк се осмели да влезе в небето, веднага ще го изхвърлят вън. Там просия не се позволява. Там спор, подозрение не се позволява. Там никаква критика не се допуска. На земята тия неща могат да съществуват, но на небето – по никой начин.

Сега, всички се нуждаете от прави разбирания за живота, прави разбирания за Бога и за служенето на Бога. В това служене ще разберете великата воля Божия, която иска да обедини всички добри, праведни хора в изпълнението на една воля, една Любов, една Мъдрост, една Истина. Само при такова съзнание, при такова прозрение човек ще види на земята безброй красиви, светящи души и ще каже: „Радвам се, че има такива души на земята, които работят, помагат на по-малките от тях“. Грешните пък са пръснати по земята като изгорели главини, от които днес нищо не може да стане. Обаче не е въпросът за грешните. Важно е сега какво вие трябва да правите. Ще кажете: „Тогава да се откажем от живота“. – От кой живот? Ако е да се откажете от стария живот, пълен с грехове и заблуждения, прави сте. Но след като се откажете от стария, т.е. от грешния живот, трябва да приемете новия живот, който сега идва. Не е работата да се откажете на думи само, но да свършите веднъж завинаги с него. Откажете се от стария живот и приемете новия! Откажете се от скръбта и приемете радостта! Откажете се от сиромашията, за да приемете богатството! Откажете се от невежеството, за да приемете знанието! Откажете се от слабостите, за да приемете Божията сила в себе си! Откажете се от външното, от привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на Любовта и разумността. Това е новото, което сега идва в света.

Казвате: „Какво да правим с настоящето?“ – Това, което днес преживявате, то са утайки от миналото. Това е слама, която трябва да продадете на онзи, който се нуждае от нея, и повече не мислете. Нали платиха за сламата ви? – „Не са ми платили.“ – На когото е платено за сламата, нека я свали от колата си и да продължи напред. На когото още не е платено, нека чака, докато дойде някой да я купи, но той непременно трябва да я изнесе на пазара. Щом се яви някой да я купи, продайте я и повече не питайте за нея, но кажете: „Да бъде благословено името Божие! Връщам се в село с двойна печалба: и сламата продадох, и новото придобих“. Тогава и онези, които купиха сламата ви, както и вие, които я продадохте, тръгнете напред в пътя! В кой път? В правия път. Докато дойдете до този път, вие ще минете през ред мъчения, изпитания, скърби и страдания.

Мнозина ще кажат: „Слава Богу, продадохме сламата, освободихме се от нея“. – Както разбирам нещата, виждам, че още не сте продали сламата си. Имайте търпение, ще я продадете, но кажете: какво разбрахте от това, което ви говорих досега? Аз зная какво сте разбрали, но питам само, като онзи умен дядо, който решил да купи къщата на своя съсед, но само за форма запитал синовете си: „Как мислите, да купим ли къщата на съседа?“ – „Да я купим.“ – „Добре, аз уредих вече този въпрос.“ И всички се радват, че дядото постъпил разумно, като взел мнението на синовете си. А дядото вече купил къщата. Казвате: „Друго нещо е да се чуят повече гласове, повече мнения“. – Според мене многото мнения не ползват. Една българска пословица казва: „Много баби, хилаво дете“. Какво са направили многото депутати в камарата? Какво са направили многото учени? Днес от много учени светът се е развалил. Защо? Защото всеки учен иска да мине неговата теория, неговото изследване. Един учен създава една теория, друг я опровергава. В края на краищата нищо не излиза. – „Ама моята теория е права.“ – Добре, нека твоята теория бъде права, достатъчно е работата да тръгне напред. Едно е важно: колата да върви. Какви теории ще теглят колата, това не е важно за вас. Старите теории представляват задните колела на колата; новите теории – предните колела. Тогава нека предните колела теглят колата, а задните да помагат. Обаче как е всъщност? Предните колела теглят напред, задните – назад. Значи имате две равни сили, които действат в две противоположни посоки. Резултатът на това движение е спиране на колата.

И сега много учени създават някакви теории и там спират. Защо? Чакат да дойдат някои да признаят тяхната ученост. Няма защо да чакат другите да ги признават. Те трябва да работят и да вървят напред. – „Ама не искам да мислят хората, че съм глупав човек.“ – Това с мислене само не става. Пътят, по който вървиш, ще покаже на хората какъв си. Отивате при един силен човек, искате да си кажете думата за него, дали е силен, или не. Той хване едного, разтърси го; хване другиго, и него разтърси; хване трети, удари му една плесница. Вие казвате: „Силен човек е този!“ Силният лесно си пробива път. Слабият, обаче, оттук обиколи, оттам обиколи, този моли, онзи моли, да му отворят пътя. Божественият човек е силен, той сам отваря пътя си. Казвате: „Малко политика е нужна!“ – Никаква политика! Политиката е за слабохарактерните хора. Силните хора отварят пътя си сами, като борци. Това е метод за духовния живот. Щом при тебе дойде злото, т.е. дяволът, ти ще се бориш с него като юнак, ще гледаш да го повалиш на земята. Ако той те повали, за тебе ще бъде лошо – ще те тъпче на общо основание. Борили ли сте с дявола, да знаете как се бори той? Ако го хванете за опашката, той ще надвие; ако го хванете за рогата, вие ще надвиете. Достатъчно е да хванете рогата само на един дявол, за да внушите страх на всички дяволи. Те ще кажат: „Не закачайте този човек, той е силен, ще изкърти рогата на всинца ни“.

Казвам: „Такъв трябва да бъде ученикът!“ Той трябва да се отличава със смелост и решителност, да устоява на вътрешната борба, която става в него. Като дойде дяволът при него, той трябва да го хване за рогата и да го повали на земята. Като види дявола, малодушният ученик веднага капитулира и започва да се моли, но дяволът не отстъпва, той не иска да знае за никаква молитва. Щом дойде дяволът, ученикът трябва да го хване за рогата и да му каже: „Слушай, ти трябва да знаеш, че пред тебе седи окултен ученик, който разбира законите като тебе. Ти ще се подчиниш в името на Бога, защото Той е по-силен от тебе“. След това ще му сложи юлар, ще го възседне и ще отиде с него на хаджилък. Където иска, там ще го разкарва. Като се върне от разходката, ще му каже: „Сега, бъди свободен и знай, че окултният ученик не се плаши от рогата ти“. Ако ученикът не се съобразява с Божиите закони, той ще бъде тъпкан от дявола. Дяволът може да разтърси човека така, че с години да помни това разтърсване.

Следователно смелост се изисква от ученика! Като дойдат страданията, той трябва да ги понесе с упование и вяра в Бога. Само така може да имате успех в живота, само така можете да се справите с мъчнотиите. Бог работи в нас и ние трябва да бъдем съработници с Него. Вие трябва да бъдете победители в борбата. Как и с какво ще победите? С Любов. Бог е Любов и Той побеждава с Любовта. Следователно приложете в живота си закона на Любовта, ако искате да имате успех.

Сега, да направим едно упражнение с движение и пеене на буквите „У“, „А“, „И“. Лявата ръка напред и малко наклонена, с дланта надолу. Дясната ръка се движи по лявата: започвате от рамото и слизате до китката, като пеете упражнението с буквата „У“. После, ръката слиза до китката, като пеете упражнението с буквата „А“. Най-после, ръката се качва от китката до лакътя и пеете буквата „И“. Разстоянието на ръката от рамото до лакътя представлява материалния, физическия свят, или стомаха. Мястото от лакътя до китката представлява духовния свят – сърцето, а китката представлява умствения свят – умът. После, поставете дясната ръка напред, а лявата да се движи по нея. Правете това упражнение сутрин и вечер по 10 пъти, в продължение на една седмица. По този начин ще подобрите положението на стомаха, на гърдите и на мозъка си, ще се лекувате. Който пее, той е здрав човек. Който иска да бъде здрав, той трябва да пее: и като тъжен, и като скръбен, и като неразположен. Казано е: „Пейте и възхвалявайте Господа в душата си!“ В това се състои истинският живот, който носи радост и веселие за човешката душа.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 16 март 1927 г., София.

Малкият повод

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

За следващия път пишете върху темата: „Защо съм недоволен?“

Нека всеки развие темата, както той я разбира. Аз взимам недоволството като контраст на доволството. Най-малкият повод в живота може да послужи като условие да се прояви недоволството. Причината за недоволството е толкова малка, че едва с микроскоп може да се види, когато доволството започва с нещо велико. За да бъде човек доволен, окръжаващата среда трябва да бъде напълно хармонична: небето трябва да бъде ясно и осеяно с безброй светли звезди; цветята трябва отдалеч да разнасят своето благоухание; дърветата трябва да са увиснали от плодове; реките трябва да текат и т.н. Дойде ли въпрос за недоволството, най-малкият повод изкарва човека от равновесието му. Не смесвайте, обаче, недоволството със скръбта. Недоволството представлява психически прах в съзнанието на човека. Човек е недоволен, понеже не е развил в себе си красивото, великото, Божественото, към което се стреми. Човек трябва усилено да работи върху себе си, за да преустрои своя свят. За тази цел, той трябва да отвори в съзнанието си голям прозорец, откъдето да влиза повече светлина. Тази светлина ще внесе в ума му прави разбирания, а в сърцето му – благородни чувства. Разумният човек разполага със светъл и силен ум, с добро и устойчиво сърце. Ако не е силен, човек не би задържал онова, което е придобил и разработил в себе си. Ако не е силен, той ще изгуби онова, което е придобил. Когато някой дава доброволно от своите придобивки на другите, това е едно положение, но ако насила ги взимат от него, това показва, че той е слаб.

И тъй, като се говори за добродетелите – кротост, смирение, въздържание, тия добродетели имат отношение към Бога, а не към хората. Човек трябва да бъде смирен към Бога, а не към света. За пример, какъв смисъл има в това, човек да бъде смирен пред мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение? Ако срещна мечка в гората, аз няма да се меря с нея по сила, но ще ѝ покажа своята разумност, ще ѝ покажа, че по разумност аз стоя по-високо от нея. Аз съм въоръжен, но тя е по-силна от мене. Ако мине по пътя си, без да ме предизвика с нещо, аз няма да посегна върху нея. Обаче ако се хвърли върху мене, ще ѝ покажа пушката си. Малцина могат да издържат мечка да ги срещне и да им проговори. Мечката е символ на големи страдания, които видоизменят направлението на човешката мисъл. Ти си философ, учиш хората как да живеят, как да постъпват, възпитаваш децата, но щом се натъкнеш на някоя голяма мечка, на голямо страдание, ти изгубваш присъствието на духа си, не можеш да се справиш със страданието си. Тази мечка те е пленила вече, ти си неин роб, вследствие на което цели 3 месеца боледуваш от треска. Какво геройство е това? И след тази среща ти излизаш вън, на чист въздух, но вече пожълтял, отпаднал. И като те видят хората, казват: „Много е страдал този човек“. Казвам: Мечка го е срещнала. Вие можете да се смеете на този човек, но трябва да знаете, че големи мечки, големи страдания има в света.

Сега, ще приведа един пример от живота, да видите какво значи мечка да те срещне. Представете си, че някой богат човек има един верен, добър слуга, но сиромах. Господарят не влиза в положението на слугата си и често последният изпада в големи затруднения. Случва се, че слугата се влюбва в една млада, красива, но много взискателна мома. Тя му казва: „Аз ще те взема само ако си богат, ако имаш на разположение много пари, да задоволиш всичките ми желания“. Този млад човек започва да мисли откъде и как да намери пари, да задоволи своята възлюбена. Мисълта му се спира върху неговия господар и той започва да мисли как да го обере, или в краен случай да го отправи със специален билет за онзи свят. Ето, слугата е срещнал вече мечката в гората. Пък и господарят му скоро ще срещне мечка. Питам: Как е възможно тези хубави, красиви чувства към момата същевременно да породят в сърцето на верния слуга желание да премахне господаря си от този свят? Ще кажете, че това е карма, че такива били условията на живота му, но тези обяснения още не са научни. Вие гледате към Черни връх, но същевременно си мислите друго нещо. Следователно, ако някой извади заключение, че вие наблюдавате Черни връх, това заключение не е право. Другаде е вашата мисъл, а не за Черни връх. Слушате някой виден оратор. Той започва: „Господа, знаете ли какво искам да ви кажа? Ще разберете ли това, което ще говоря?“ Цялата публика остава изненадана от въведението на тази реч. Защо се изненадват? Защото всички са учени хора, професори, а ораторът ги счита за прости, за невежи хора.

Казвам: Такава ще бъде изненадата на всички хора от онова, което бъдещето им готви. Тази изненада ще урони престижа, достойнството на хората и ще ги лиши от възможността да използват доброто, което се готви да дойде.

Следователно, за да се ползва от условията на живота, човек трябва да разполага със знание, което носи мир на душата. Това значи истинско знание. Невежеството пък изпълва човешкия живот с тревоги. Който разполага с истинското знание, той предвижда нещата отдалеч; на всяко предприятие той знае края. С тази наука разполагат не само духовни, но и светски хора. Един богат американец имал само една дъщеря, която се влюбила в един търговец милионер и решила да се ожени за него. Баща ѝ обаче я посъветвал да покаже портрета на годеника си на някой астролог или физиономист, да чуе неговото мнение. Дъщерята се съгласила да чуе какво ще каже френологът за нейния годеник. Той казал, че тя не трябва да се жени за него, защото най-много след 2 години ще я убие. Дъщерята повярвала на думите на френолога и отказала на своя възлюбен да влезе в брак с него. Думите на френолога се оправдали: богатият търговец се оженил за друга мома, която след 2 години убил. Ще кажете: „Как е могъл този френолог да предскаже това нещо?“ Наука има човекът. На лицето, на главата, на ръцете на човека има ред белези, по които може да се чете. Всеки трябва да изучава тези науки, да познава себе си, да познава и окръжаващите, с които има отношения.

Казвате: „Духът ще ни открие Истината“. – Има неща, които Духът е написал на човешкото лице и втори път Той не ги открива. Той говори само за неоткритите неща, а откритите трябва да се изучават. Ето защо, хората трябва да изучават законите, които управляват живота. Според областта, в която действат, тия закони биват три вида: физически, които се отнасят до материята; астрални, които се отнасят до сърцето, до света на желанията, и умствени, които се отнасят до ума. Тези три вида закони се различават по форма. Например, човекът на ума обича изящните, красивите неща; човекът на сърцето обича съдържанието на нещата; физическият човек пък разглежда нещата по обем, по външна форма, по големина. Следователно физическият човек трупа знания; сърдечният човек използва знанията, а умственият човек ги подбира по смисъл и вади заключения от тях за правилен и разумен живот. За пример, правилно схващане е, че светът постоянно прогресира. В този смисъл, който прогресира, той влиза в първата категория числа от 1 до 10. Числата от 1 до 10 представляват Божествения свят; от 1 до 100 – ангелския свят; от 1 до 1000 – човешкия свят. Ако някой човек в числото 5342 е двойката, това показва, че той е заел последното място на физическия свят, т.е. той е на опашката. Ако пък имате числото 2435, вие сте в началото на това число, на първо място.

Първото място, главата представлява Божествения свят. Щом сте в Божествения свят, трябва да знаете, че в този свят не се позволява никакво сърдене. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се слага в яденето. Докато живее на земята, човек не може да не се сърди. Обаче отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. И най-великият Учител, Христос, като дойде на земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън. Няма човек на земята, който да не се е гневил. Няма кротки хора на земята. Казвате някому: „Не се сърди!“ – „Не мога да не се сърдя. Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек.“ На земята и най-добрият човек се сърди. Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: „Какво присъствие на духа има този човек!“ – Това е роля, която той играе. Сложете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава ѝ хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната. Гневът е войник, който стои на поста си и казва: „Главата си давам за моя господар!“ Ето защо, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл. Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си.

Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия. Глупавият човек не се гневи. Когато умният и светията се гневят, те разбират защо се гневят. С гнева си те помагат на по-слабите от тях, предават им енергия.

Всички трябва да имате предвид следното положение: Всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: Колко от хората, които живеят на земята, трябва да се гневят? От 10 души само на един е позволено да се гневи. Ако ви накарат да изберете хора за земята, от кои ще вземете: от десетте, от стоте или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от десетте, който ще сложите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще сложите в сърцето; най-после, ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние. Това е закон, който можете да приложите при възпитанието, от една страна, и за подмладяването – от друга. Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите паметта си. Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма откъде да дойдат нови. Ако човек води война цели 10–15 години наред, той съвършено ще се изтощи. Следователно по колко пъти на ден най-много човек трябва да се гневи?

Питам: По кой начин умният човек може да въздейства на гнева си? Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят. Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представлява вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава.

И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него. Някои хора ще критикуват, ще кажат: „Защо се радва този човек?“ Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева, и тия – при радостта. Трябва да следите какво може да произведе радостта и какво – гневът. За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: „Без пари не давам“. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен, и казва на бакалина: „Скоро дай едно кило захар, или ще те убия!“ Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай гневът дава резултат. На другия ден този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта. Бакалинът се чуди и казва: „Добър човек бил той“. Обаче едновременно с това той съзнава грешката си към първия, на когото не дал захар.

Оттук вадим следния закон. Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно. Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: „Добре, че с малко се освободихме“. Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска, и благодарете, че с малко се освободихте. Често вие говорите за Любовта, искате чрез нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трябва да знаете къде какви закони да прилагате. Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, вие трябва да измените положението си, т.е. да не бъдете на земята, но да се качите в по-висок свят.

Божественото не може да бъде в услуга на земните желания. Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят.

Казвате: „Ние трябва да бъдем духовни!“ Духовен е само онзи човек, който е развил своето причинно тяло, с което да разбира причините и последствията на нещата. В широк смисъл на думата „духовен човек“ се разбира онзи, който стои по-високо и от учения, и от разумния, и от гениалния. Обаче, в тесен смисъл на думата, духовен човек е всеки религиозен. Този човек живее повече на физическия свят. Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите. Когато работи умствено или духовно, той знае в кои центрове да локализира енергията си. Ето защо, духовният човек никога не изразходва енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно. И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си. За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде има дълбок смисъл. Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения. За пример, някой държи пръстите на ръцете си сключени. Това показва, че работите на този човек са стегнати, затворени. Когато някой сложи показалеца на устата си, с това иска да каже, че за да разбере нещата, за да ги разреши правилно, той трябва да говори сладко, с Любов. Когато постави ръката си на челото, на разсъдъчните способности, това означава: „Аз трябва да мисля, да разсъждавам правилно, за да разреша добре задачите на живота си или да се домогна до известна идея“. Някой се почесва отзад по главата. Това значи: „Няма да стане тази работа!“ Или: „Ами ако не стане тази работа?“ С почесването човек изразява съмнение, колебание. Понякога човек поставя ту левия крак върху десния, ту десния върху левия, с което мести енергията по цялото си тяло. Като знае, че всяко движение има смисъл, човек трябва да прави разумни, съзнателни движения. Ако не разбира значението на движенията, той трябва да наблюдава, да ги изучава. Движенията на човека трябва да бъдат хармонични! Някои държат главата си наляво, други – надясно. И едното, и другото положение на главата не е правилно. Всяко неправилно поставяне на главата, както и всяко нехармонично движение изобщо, създава ред пакости на човека. Един млад, способен човек отишъл при един добър, богат американец, да иска някаква услуга. Като разказал положението си, богатият човек бил готов да му услужи, но се отказал от готовността си да му помогне по единствената причина, че младият човек го опръскал със слюнката си. Затова той му казал: „Извинете, господине, сега не мога да ви услужа. Друг път елате!“ Младият момък трябваше да бъде внимателен: той трябваше да седи далеч от американеца, или по-добре щеше да бъде да мълчи, писмено да подаде молбата си и да чака отговор. Мислите ли, че като говорите с някого и го опръскате със слюнката си, че той ще ви услужи? Като ви изслуша, богатият ще затвори вратата си и ще каже: „Друг път елате!“ Друг пък, като говори, себе си опръсква. И това не е добре. Да опръскаш хората със слюнката си, това подразбира да ги критикуваш; да опръскаш себе си, значи сам да се критикуваш. Казвам: Нито едното е за препоръчване, нито другото. Да критикуваш хората или да критикуваш себе си, това значи да критикуваш Божественото. Има едно начало в човека, което никой няма право да критикува! Доброто, Божественото начало в човека никой няма право да засяга! То е свещено начало и всеки трябва да го почита. Дали е в тебе или в друг някой, не е важно – зачитай това начало. Ако направите някаква грешка, не считайте, че други са виновни за това. Не петнете Бога в себе си, но кажете: „Аз съм причина за тази грешка и ще я изправя“. Когато Бог види вашата готовност, благородството на вашето сърце, Той ще ви помогне да изправите грешката си. Ако откажете да изправите грешката си и очаквате на Бога или на хората, те да я изправят, нищо няма да постигнете. Считайте, че освен вас никой друг човек не съществува. При това положение не остава друго, освен сами да свършите работата си. Всяка грешка, направена от човека, е задача, която той сам трябва да реши. Представете си следното положение. Вие сте заети с някаква сериозна работа, увлекли сте се в нея, нищо друго не ви интересува. Дойде някой, бутне ви, каже ви няколко думи, които ви изкарват от равновесие, и вие се разгневите, направите нещо, което не сте мислили. Къде е грешката сега? Кой е причина за тази грешка: вие, или онзи, който дойде и ви предизвика?

Вината е във вас. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с всички ония лица във вашата фирма, които от ваше име създават ред неприятности и страдания. Как ще ликвидирате? Като не се поддавате на тях, като не ги съдите. Не съдете нито себе си, нито другите, но не допускайте нови грехове и грешки, които ще ви създадат страдания. Ако не правите нови грешки, Бог ще заличи старите. Той ще ликвидира с тях. Но ако правите нови грешки, тогава ще ви остави сами да се разправяте и със старите, и с новите. Ако пък направите нова грешка, гледайте веднага да я изправите. Божественото във вас казва: „Изправи грешката си и напред върви!“ – „Ама знания нямам.“ – „Ще придобиеш.“ – „Условия нямам.“ – „Ще ти се дадат.“ – „Стар съм вече.“ – „Ще се подмладиш.“ – „Болен съм.“ – „Ще оздравееш.“ Божественото в човека работи във всички положения. Колкото слаб да е човек, на каквато степен на развитие да се намира, Божественото все ще му даде някакъв подтик, някаква утеха. Иначе човек не би могъл да съществува на земята. В този подтик, в този вътрешен стремеж на човека се проявява Божественото начало, както и Божият промисъл. Човек трябва да наблюдава своите прояви, своите състояния и всеки момент да знае къде се намира. Ако става сутрин и е неразположен, гневен, той трябва да знае, че е на физическия свят, на земята. Човек може да се гневи само на земята.

Преди няколко години срещнах една млада българка, която, без да знае някакви окултни закони и правила, е дошла до едно правилно заключение в живота си. Тя казваше: „Когато срещна някой човек, мъж или жена, богат или беден, прост или учен, добър или лош, първата ми работа е да потърся в него поне една добра черта, която да задържа в ума си. Като намеря такава черта, аз считам вече този човек за свой приятел. И наистина, този метод е дал добри резултати в живота ми. Благодарение на него аз имам добри приятели. На грешките на хората не обръщам никакво внимание“. Казвам: Тази млада жена по естествен път се е домогнала до едно окултно правило. Питам: Кое в човека търси хубавото, красивото? Божественото начало в човека търси навсякъде великото, красивото. На кое място в човека ще търсите хубавото? В сърцето му. Защо? Защото сърцето ражда, умът обработва, а волята изявява техните дела навън.

Казвам: Който иска да успява в живота си, той трябва да избягва еднообразието. Еднообразието уморява човека. Ако някой се занимава дълго време с един и същ предмет, той ще се умори; ако дълго време се моли, той пак ще се умори. Човек трябва да разнообразява деятелността на мозъчните си центрове. Той трябва да знае колко време най-много може да се моли, колко време може да учи и т.н. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!“ Думата „постоянно“ не разбира непреривно. Молете се постоянно, т.е. молете се разумно, по всяко време, което отговаря за молитва. Молитвата има три важни момента: момент на хилядата, когато човек е на физическия свят; момент на стоте, когато е в ангелския свят; момент на десетте, когато е в Божествения свят. Следователно постоянно може да се моли само онзи, който живее в закона на Любовта, т.е. в Божествения свят. Този човек всякога има разположение за молитва. Каквото прави и където ходи, той всякога е в молитва. С други думи казано: В живота на любещия човек всичко е молитва.

Сега, ще изтълкувам значението на думата „молитва“, както се пише на български. Буквата „М“ означава закон на жертва. Буквата „О“ – условия, при които жертвата дава добри плодове. „Л“ – означава стремеж за молитва, т.е. за общение. „И“ – общение с Великото, с Божественото. „Т“ – победа на противоречията в живота. „В“ – единство с Бога. „А“ – придобиване на разумен живот. Значи молитвата представлява: жертва, условия, стремеж нагоре, победа на змията, на низшето, на противоречията в живота, единство с Бога, придобиване на разумен живот. Който иска да придобие нещо ценно, той трябва да е победил змията в себе си. Без тази победа никакъв духовен напредък не може да се очаква.

От това тълкуване можете да извадите заключение, че буквите определят смисъла на думите. За пример, според значението на буквите думата „Елена“ означава стремеж към размножаване, към придобиване на много неща. Единият крак на буквата „Е“ е на земята, а другият – в астралния свят. Ако вземете думата „Мария“, буквата „М“ показва, че единият ѝ крак е на сушата, а другият – в морето. В думата „слава“ единият крак е на земята, а другият – на Луната. Има хора, на които имената отговарят точно на техния характер, на това, което те представляват. Обаче има случаи, когато името на човека не отговаря на характера му и той не го харесва. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да промени името си. Някои хора никак не харесват имената си, не могат спокойно даже да ги слушат.

Изпейте упражненията „Давай, давай“ и „Киамет“. Като пеете, мнозина от вас се смущавате, не сте свободни. Защо? Много причини има за това, но една от причините се дължи на обстановката, на местата, на които седите. Много от вас седят между хора, с които не си хармонират. Всеки трябва да седне там, където той си хареса, до лица, с които си хармонира. Хармонията зависи от мислите и чувствата на хората. В това отношение мозъкът на хората може да се разглежда като батерия, от която излизат или положителни, или отрицателни, или неутрални мисли. Затова направете опит, всеки да седне при когото иска. Първото условие в едно общество е да съществува хармония между членовете му.

Казвам: Като идвате на лекции, гледайте да се поставите в хармония, както със себе си, така и с околната среда, за да можете да възприемете поне малко знание. Ако мислите, че тук ще придобиете някакви велики истини, вие се лъжете. Невъзможно е да ви се предадат великите истини. Защо? Защото на земята няма такива условия. За пример, как ще обясните на хората какво нещо са душата и духът, или какво нещо са сърцето и умът? Каквото и да им се говори, всеки ще схване тия неща по особен начин. Това зависи както от устройството на мозъка на всеки човек, така и от състоянията на неговото сърце. За пример, радостният ще схваща нещата по един начин, скръбният – по друг начин. За едно и също нещо един ще се радва, а друг ще скърби. Това зависи от вътрешното разбиране на човека. Изобщо, на земята няма доволен човек. Ако някой днес е доволен, утре ще бъде недоволен.

И тъй, стремете се от всяка лекция да придобиете поне микроскопично знание. Това е приложение на закона за малките величини. Започнете от малкото и постепенно вървете към голямото, към великото. За пример, толкова години вече вие слушате за Любовта, но приложихте ли тази Любов в най-малките ѝ прояви? Любовта иска дела, а не думи. Можете ли да проявите нещо от Любов, в което никой да не ви критикува? Изобщо всяка постъпка, продиктувана от Любов, трябва да бъде издържана. За пример, когато обичате някого, вие гледате да не се докосвате до него, изпитвате свещен трепет в негово присъствие. После, внимавате как ще го погледнете, какво ще кажете и т.н. Всички сетива взимат участие при изявяване на една любовна постъпка. Като срещнете някой човек, в когото Любовта живее, вие тръгвате подир него. Той има особен ход, особени движения. Достатъчно е да мине покрай някого, за да го застави да тръгне след него. Обаче това може да направи само онзи, на когото съзнанието е будно. За онези, на които съзнанието не е будно, любещият минава за обикновен човек. Човекът на Любовта може да се уподоби на цъфнал цвят, към който се стремят пчелите, пеперудите и ред още насекоми. Защо всички се стремят към този цвят? Защото има какво да вземат от него. Такова нещо представлява Любовта; такова нещо представлява идейният живот. Всяка идея дава импулс, подтик на човека, понеже тя представлява живо същество. Зад всяка идея се крие някое разумно същество. Следователно човек може да обича само онова, за което има някакъв свещен образ. Този образ е жив, подвижен, неуловим: ту се явява, ту изчезва. Той се явява във всички разумни същества. А кой не обича разумният човек? Кой не обича добрият човек? Кой не обича истинският герой? Човекът на Любовта първо мисли за другите, а после за себе си. Като уреди работите на другите, той сяда доволен и започва да мисли за себе си.

И тъй, кое е отличителното качество на любещия човек? – Той мисли първо за другите, а после за себе си. Тази е неразбрана мисъл за вас. Какво подразбира тя? Да мислиш първо за другите, това значи да мислиш първо за Бога. И тази идея е неразбрана за вас. Как ще мислите за Бога? За Бога ще мислите като за някакъв идеал, като за най-красивото, най-великото нещо в света. Като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Бог разполага с безброй начини, за всеки човек специални, чрез които може да се изяви на всяка душа и да я подтикне да върви напред. Достатъчно е да се прояви Божественото в човека, за да има той подтик, импулс да работи, да се развива. Той може да не следва никаква школа, но има вече този подтик в себе си. Всички имате тази опитност. Много пъти сте били подтиквани отвътре да учите, да работите, но не сте постоянствали. Започвали сте, но сте отлагали, като сте намирали, че времето за работа е минало. Не, времето за учене никога не минава. За онзи, който иска да учи, да работи, всякога има време; за онзи, който не иска да учи, няма време. По-хубаво и по-лошо време от сегашното няма. По-добри и по-лоши условия от сегашните няма. Вие живеете при най-доброто и при най-лошото време. Що се отнася до талант, до гениалност, всеки може да бъде талантлив или гениален – това е въпрос на времето. Който иска, той може да стане гениален най-много в продължение на 10 години. – Кога може да стане човек гениален? – Когато милиони хора съсредоточат мисълта, чувствата и желанията си към него. Той ще бъде център, фокус, в който всички добри мисли и чувства на тия хора се съсредоточават. По този начин той става израз на това общо желание.

Геният не живее за себе си, той е колективен дух, т.е. израз на колективното желание на множество хора. Талантливият е също така израз на колективен дух. Ще дойде ден, когато всеки от вас трябва да бъде такъв изразител! За тази цел той трябва да бъде готов. Часът на всеки ще удари и той трябва с готовност да посрещне този час. Срещнете ли някой талантлив или гениален човек, радвайте се! След него ще дойдат още много; между тях ще бъде и вашият ред. Видите ли, че едно цвете е цъфнало, радвайте се! Това цвете е предвестник на пролетта. Много още цветя ще цъфнат след него. Радвайте се, че пролетта наближава. Не завиждайте, че това цвете е дошло първо. След него идва вашият ред. И вие ще цъфнете като него, но на своето време, на своя час. В живата природа няма първи и последни. И в Божествения свят няма първи и последни. Тази идея има духовен, а не физически смисъл. Ако я разглеждате физически, вие ще се обезсърчите. Казано е: „Първите ще бъдат последни, а последните – първи“. Дали ще цъфнете в началото или в края, не е важно. За вас е важно пролетта да дойде. Какво представлява пролетта? Пролетта е Божественият Дух, Великото благо на живота, който лъха към всички цветя и ги кара да цъфнат.

Казвам: Когато просякът скърби и плаче, разбирам. Но когато царският син скърби и плаче – не разбирам. Как ще си обясните скръбта на царския син и на царската дъщеря? Странно е как могат те да скърбят при приятели, при богатство, при удобства! Когато царските синове са недоволни, просяците са доволни; когато царските синове са доволни, просяците са недоволни. Законът в природата е такъв. Та и вие казвате, че сте Синове Божии, а при това скърбите и плачете, искате парички, искате богатства. Чудно нещо! Щом сте Синове Божии, всичко в света е на ваше разположение. Свободно можете да бъркате в касите, да взимате колкото пари ви трябват. – „Ама затвор има.“ – Щом има затвор, това показва, че сте на физическия свят. А на физическия свят никой не може да бъде царски син. Царският син е числото 10. Числото 10 представлява Божествения свят. Следователно, който живее в числото 10, щом слезе на земята, той първо ще уреди работата на другите хора, а после своята. Ето защо, той няма време да скърби и плаче за себе си. Човек плаче за себе си, а не за другите. Някой плаче, защото пръстът го боли, причинява му болка. Щом този пръст се смени с друг, и плачът престава.

Казвам: Ученикът трябва да изучава законите на живата природа, да знае какво да прави, как да разрешава задачите си. И млади, и стари, не се стремете към големите работи, но изпълнете малките задачи, които ви са дадени. Силата на нещата седи в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги. Ако християните бяха приложили поне една част от правилата, които Христос им е дал, светът щеше да бъде друг, а не като сегашният. От всички се изисква приложение! И в тази лекция ви дадох три правила: правилата на десетте, на стоте и на хилядата. Вие трябва да оживите, да приложите тия числа в живота си. Числото 10 представлява Любовта, т.е. главата на човека. Засега главата разполага със 7 врати: 2 очи, 2 уши, 2 ноздри и 1 уста. Има още три врати, които някога ще се отворят, но засега Господ ги е затворил. Съвременните хора не могат да си служат, както трябва, със седемте врати, а какво ще бъде положението им, ако се отворят и последните три? Ще дойде ден, когато човек ще използва разумно и десетте врати на главата си. Това ще бъде, когато той живее в числото 10.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 23 март 1927 г., София.

Съпротивление, напор и стремеж

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

(Четоха се темите „Защо съм недоволен?“)

За следващия път пишете върху някоя свободна тема. Добре е темите да бъдат по-разнообразни. При това нека всеки пише върху тема, която разбира, която му е понятна.

Представете си, че някой ви каже думите: „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. Щом чуете тези думи, вие веднага ще започнете да мислите в какви случаи те се употребяват. За пример, когато поставите вода в добре затворен котел и я нагрявате до кипене, тя ще се превърне в па̀ра и ще се стреми да излезе навън, но веднага ще срещне съпротивление от здравите стени на котела. Значи котелът ще се съпротивлява на водните пари. Водните пари ще окажат известен напор, известно напрежение върху котела, като същевременно ще се стремят да намерят път, да излязат навън. Стремежът на водните пари е да сложат нещо в движение, да извършат някаква работа. Следователно, когато човек се намира в трудно положение, това показва, че отвън нещо му оказва известно съпротивление. Той е обвит в нещо, което му се съпротивлява. Това нещо, вън от него, е собствената му обвивка. При това външно съпротивление в човека се явява вътрешно напрежение. Това не е нищо друго, освен животът, който иска да се прояви. Когато животът се прояви, с него заедно идва и разумното начало в човека, което създава стремеж, подтик за движение, за работа. Значи водата, т.е. животът в човека трябва да се нагорещи, да се превърне в пара, да създаде в него вътрешен напор.

И тъй, животът на ученика трябва да мине през огън, за да пречисти той мислите си. Това пречистване е необходимо за всички ученици, къде повече, къде по-малко, според степента на тяхното развитие. Всички не сте на еднаква степен на развитие. В това се състои красотата на живота. Най-голямото нещастие за хората щеше да бъде, ако всички бяха на еднаква степен на развитие. В света, в който живеете, нещата се оценяват според мястото, което заемат. Един лист от някое дърво е по-важен от един сух клон. Зеленият клон пък е по-важен от хиляди сухи листа. Ето защо, най-малкото, но здраво желание е по-важно от някое голямо, но сухо желание. Някой казва: „Едно време имах силно желание, едно време имах силен стремеж, но всичко това изчезна“. Защо изчезна? Къде отиде? Желание, стремеж, който изчезва, е сух лист, който неизбежно ще падне от клона на дървото. Когато желанията и стремежите на човека изсъхват, това показва, че той е бил котел с малко вода, която скоро се е изпарила. Такъв човек не може да бъде свободен. Той се намира под влиянието на някое разумно същество, което постоянно подклажда неговия огън и заставя водата изкуствено да ври. Този човек мисли, че животът е негов, но щом огънят отвън изгасне, и животът му престава. Когато кипенето, вренето отвътре не престава, тогава човек мисли, че животът е негов, но щом огънят отвън изгасне, и животът му престава. Когато кипенето, вренето отвътре не престава, тогава човек е свободен.

Значи докато животът престава, човек не е свободен; докато стремежите и желанията му престават, той не е свободен. Когато едно желание се изпълни на физическия свят, то вече престава да съществува. В Божествения свят, обаче, желанията трябва да се задоволяват само, но не и да се изпълняват. А всяко задоволяване е временен процес. Човек временно задоволява глада си, но след това отново огладнява. Следователно желайте нещата да имат начало, но да нямат край. Не се стремете към завършване на нещата. Не бързайте да изкажете последната си мисъл. Някой проповедник разделил беседата си на три части: първа, втора и трета, в която иска да стигне до върха, да каже последната, заключителната си дума. Какво ще постигне, ако каже последната си дума? От памтивека хората все последната си дума са казвали, но и с това светът не се е изправил. Кога ще кажете последната си дума? Когато влезете в Божествения свят. Последната дума в човешкия живот е първата дума в Божествения живот. Краят на човешкия живот е начало на Божествения. Последната дума подразбира най-великата, най-високата дума в човешкия живот.

Сега, ще напиша една пропорция, образувана от буквите A, B, C, D, които представляват ума, сърцето, духа и душата на човека: A:B=C:D. Тя е образувана от живи, а не от мъртви букви, защото в духовния свят се работи с живи единици. Всяка единица представлява отношение на едно разумно същество към друго. За пример, умът се отнася към сърцето така, както духът се отнася към душата. Оттук можем да съставим и друга пропорция: душата се отнася към сърцето така, както духът се отнася към ума: D:B=C:A. Който разбере тези отношения, той ще се домогне и до начини за постигане на своите желания. Някой има желание да получи докторат по някой отрасъл на науките, или да стане член на Парижката академия на науките. Това желание е добро, но важно е как може човек да го постигне и какво ще придобие, като го постигне. Истинското постижение се заключава във връзката, която човек прави с всички ония благородни, възвишени същества, които работят в научните общества. Той непременно ще почерпи нещо от тях. Ето защо, когато някой казва, че е член на Всемирното Бяло Братство, той трябва да си зададе въпроса, какво представлява това Братство и какво ще използва от него. Бялото Братство съществува от незапомнени времена. То съществува, откак Вселената съществува. Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия космос. Всеки член от това Братство е проява на Бога.

Следователно, като ученици на Бялото Братство, вие трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали в техния път. Преди всичко, засега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Когато дойде до положение да описва живота на младия момък и на младата мома, първата му работа ще бъде да ги постави в условия да се влюбят един в друг и после да се оженят. И като се оженят, ще дойде смъртта да ги покоси. Тези млади ще заприличат на печени яйца, ще изгорят и всичко с тях ще се свърши. Такъв е животът на младия момък и на младата мома в света, но не и на тия от Бялото Братство. Хората от света казват: „Едно време бяхме млади, сега остаряхме“. – Къде отиде вашата младост? – „Едно време имахме любов помежду си, но сега любовта ни изчезна.“ – Къде отиде любовта? Така не се говори. Любовта никога не изчезва, тя вечно съществува. Това, което вие наричате любов, не е Любов. Това, което изчезва, което пресъхва, не е Любов.

Казвам: Това, което преживявате, са изпитания, необходими за вас, за да развиете в себе си известни добродетели, като търпение, кротост, смирение, въздържание и др. Невидимият свят изпитва всеки човек. Чрез тези изпитания между хората ще се създаде хармонична, благоприятна атмосфера, в която те ще отворят душите си. Душата има хиляди прозорци, които днес са затворени, но трябва да се отворят. Казвате за някого: „Този човек е затворена душа, или затворен ум“. Знаете ли какво нещо е да са затворени душата или умът на човека? Каквото и да говорите на този човек, той казва: „Не разбирам това нещо“. – Затворен е човекът, затова не разбира. Всеки човек трябва да бъде проводник на Великото, на Божественото в света, поне дотолкова, доколкото е готов. От човека се изисква всеки ден да реализира поне най-малкото нещо, да задоволи най-малкия копнеж на душата си, за да могат неговото сърце и неговия ум да се развиват правилно, да разбира проявите на Божията Любов. Ако днес се изяви тази Любов между вас, как ще я разберете? Съвременните хора разбират Бога само когато имат ядене, пиене, дрехи, къщи, имоти, като Аврам, и тогава казват: „Слава Богу, добре сме, Бог ни обича“. Обаче ако изгубят тези блага, те казват: „Бог не ни обича вече, Той не е разположен към нас“. В Свещената книга се говори за един от Божиите раби, когото Бог изпита по един тежък начин. Той му отне всичко, каквото имаше: имоти, къщи, говеда, деца, а най-после му изпрати и най-тежката болест – проказа. Този човек беше Йов. В едно от събранията на Боговете Господ разправял за Йов, за неговата любов, за неговата вяра. Един от Боговете казал: „Така е наистина, Йов е праведен човек, с вяра и любов към Бога, но той още не е поставен на изпитания, да се провери всичко това. Оставете на мене, аз да го изпитам, да видим доколко ще издържи“. Този Бог се наричал Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги, доколко те са убедени в своето верую, доколко могат да служат на Бога. Заел се той да изпита Йов, да провери думите на Бога. Сатана знае истината, но я заобикаля. Той казва, например, че Бог е създал света, но и за себе си казва, че е взел участие в това създаване. И за да докаже на хората, че знае много неща, той започва да прави чудеса пред тях. Като види, че някой човек е материално затруднен, той казва: „Колко пари ти трябват?“ – „Толкова.“ – „Заповядай!“ Сатаната хлопне с пръчицата си и всичко, каквото желаете, се явява: пари, плодове, ядене, дрехи. Чудно ли е това? Имате пример с магьосниците, които се състезаваха с Моисей. Те направиха много чудеса, каквито и Моисей направи, но дойдоха до едно място и спряха. Следователно парите и благата, които сатаната дава, коренно се различават от тия, които Белите Братя дават. Парите на Сатана съдържат отрова за човека. Ако ви дадат една златна монета, заради която е убит някой човек, непременно ще ви сполети някое нещастие. В този случай вашият ръководител ви предпазва, като ви нашепва: „Не взимай тези пари, те не са за тебе“. Или: „Дай тези пари на някого, опасни са за тебе, ще те отровят“. Вредата, която тази монета ще ти донесе, ще бъде 10 пъти по-голяма от придобивката. Обаче ако получите една златна монета от чист, свят човек, вие ще се благословите. Следователно, ако при получаване на известно благо чувствате някакво вътрешно стягане, откажете се от него, то не е за вас; дайте го на други.

Нова философия, нова наука е нужна за живота. Обаче при днешното възпитание на хората тази наука мъчно се прилага. Защо? Защото те ще се натъкнат на известни противоречия, както болният от ревматизъм в краката изпитва големи болки, когато ходи. Като седи на едно място, той не усеща болка, но щом започне да върви, болката веднага го спира. Той започва да нагажда крака си, наляво, надясно, докато най-после се окуражи и тръгне. След това пак го заболи, пак спре. Така той пъшка, охка, не може да ходи много. Защо? Боли го кракът. Едно трябва да знаете: всички противоречия, всички трудни положения, в които се намирате, не са нищо друго, освен задачи, които вие, като ученици, трябва да решите. От решаването на тия задачи зависи вашето усъвършенстване. Някои от тия задачи са належащи, още днес трябва да се решат; други търпят отлагане, но все пак трябва да се решат. От ученика не се изисква да носи целия свят на гърба си. Едно се иска от него: да мисли, да чувства и да действа правилно.

Казвате: „Ние трябва да се обичаме“. – Как ще се обичате? Според мене любовта към хората трябва да се изявява тъй, както изворите, които текат в природата. Като отидете на някое планинско място, наблюдавайте изворите, да видите как извират. И любовта на хората трябва да бъде подобна на изворите, да се разнася във вид на дълга, непреривна струя и където срещне сухо, кораво място, да го напои, да го смекчи. По този начин всеки ще изпита влиянието на тази любовна струя. Изворът не може да напусне мястото си и да отиде да полива изсъхналите цветя и градини, но той ще се разлее във вид на дълги струи, които ще стигнат до местоназначението си. Такова нещо представлява и правата мисъл. Ученикът трябва да пусне своята права мисъл, да тече навсякъде, да полива, да оросява, да смекчава. Правата мисъл е непреривна. Всяко прекъсване в нея създава противоречия. Такова нещо представляват чувствата и желанията на човека. Освен това всички желания на човека трябва да бъдат еднакво ценни, да не се дава предимство на едно желание пред друго. За даден случай всяко желание е важно. За даден случай всяка мисъл е ценна.

Следователно вие трябва да бъдете справедливи към вашите мисли, чувства и желания. Когато паметта на човека отслабва, мислите му постепенно започват да се губят. Току-що дойде някоя мисъл в ума му и веднага след това изчезва. Причината за това се дължи на натрупването на голямо количество млечна киселина в мозъка. Млечната киселина действа върху пирамидалните клетки на мозъка, вследствие на което крачката им се свиват и те се упояват. За да възстановите паметта си, вие трябва да освободите мозъка от натрупаната в него млечна киселина. Как ще се освободите? С пречистване на мозъка, на кръвта в целия организъм. Това пречистване се постига с промяна на храната, с чисти мисли, чувства и постъпки. Ще станете философ, няма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нещата философски. Влязъл трън в крака ви, ще седнете някъде да го извадите. Ще се посмеете на себе си и ще си кажете: „Трябваше да бъда внимателен, да не ходя бос между трънаците“. – Това искаше да ви каже трънът, затова влезе в крака ви. Ако сте каменар и дялате камъни, може да се случи някое малко камъче да влезе в окото ви. Какво трябва да направите? За да не влизат камъчета в очите ви, трябва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазят и от силните слънчеви лъчи. Натъкнете ли се на човек, който има бодили, като таралеж, какво трябва да правите? Ако той ви се обяснява в любов и пожелае да ви прегърне, вие трябва да му кажете: „Снемете първо дрехата с бодилите си и после ще говорим за любов“. Който обича да критикува, той има на дрехата си такива бодили. Той говори за любов, но през всичкото време ви наблюдава и критикува в себе си, вследствие на което вие не сте свободни в негово присъствие. Той може да ви говори за нови идеи, за ново учение, за нова философия, но всъщност нищо не разбира. Той знае само да критикува. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви в техния път.

И тъй, като ученици, вие трябва да добиете истинско смирение. Затова казва Христос: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Да бъдете деца, това не изключва възможността да имате знания, да се ползвате от вашите опитности. Вие имате големи опитности от миналото, сега трябва да направите една важна стъпка напред. Ако мислите, че в този живот трябва да придобиете всички добри качества на характера си, вашата работа е свършена. Невъзможно е в един живот да придобиете всичко. Вие сте в положението на един модерен стан, на който е поставена основата на платното, вътъкът е приготвен и очаквате само да дойде някое разумно същество, да влезе в стана и да започне работата, да тъче платното. Ето защо, ако отсега нататък трябва да предете, да слагате основа, да приготвяте вътък, да търсите място за стана си, вашата работа е съвсем изгубена. Сега станът ви е съвършено готов и нищо друго не ви остава, освен вие, разумното същество, да влезете в стана и да продължите започнатата работа. Мнозина от вас са започнали вече и продължават да тъкат, но някои скоро се насищат от тази работа, напускат стана и казват: „Аз не съм човек за тъкане. Ще намеря някой да ми свърши работата“. Не, щом сте влезли в духовния свят, вие сами ще свършите работата си. Никой не може да тъче заради вас. Да търсите човек да тъче заради вас, това значи да накарате някой да мисли вместо вас. Това е невъзможно. Ако се намери такъв човек, той ще мисли за себе си. Всеки трябва да се научи сам да мисли. – „Не зная как да мисля.“ – Ще се научиш.

Главната цел на окултната школа е да приготви учениците си така, че като дойде Божието благословение, да бъдат готови да го приемат. Небето не изпраща благословението частично, но общо. Докато евреите бяха в Египет, Бог не им даде манна. Обаче като отидоха в пустинята, там им даде манната. Същият закон се отнася и до знанието. Докато човек е сам, той не може да учи. Когато много хора са събрани на едно място, те колективно си въздействат и тогава Бог се изявява общо, чрез техните умове и души. При тези условия само знанието може да дойде. В такъв случай ако и най-простият човек дойде в съприкосновение с вашите умове, той ще може да ви даде нещо. Той може да не знае книжно учение, но е готова душа, която щом влезе в съприкосновение с вашите умове, създава подтик към мисъл. Също така и ученият може да подбуди умовете ви към мисъл. С когото и да дойдете в съприкосновение, благодарете за това. За вас е важно, че имате възможност да работите, да се развивате. Вижте например какво е положението на диваците и оценете културата, която днес имате.

Мнозина са се натъквали на такава точка на културата, където мисълта им съвършено престава да функционира. Тази точка, този възел се нарича мъртва зона. Той се среща навсякъде. Тази мъртва зона се среща и в България. Попадне ли в тази точка, човек не може да се моли, не може да чувства, не може да мисли. Много хора живеят в тази мъртва зона на културата, вследствие на което по развитие са останали назад. Ако влезете в къщите им, на пръв поглед ще забележите, че нямат прозорци. В средата на къщата имат огнище, около което всички се събират. Каква култура е тази, в която къщите са без прозорци? Не мислете, че като сте излезли от тези условия на живота, няма пак да се върнете. Като завършите учението си, ще ви дадат трудни задачи, които правилно трябва да разрешите. Например, ще ви дадат задача да поживеете малко между дивите хора и между напредналите; после, ще ви пратят между добрите и между лошите животни и растения и ще наблюдават как ще постъпите с тях и как те ще ви приемат. Най-после, ще ви дадат един скъпоценен и един прост камък и ще видят какво ще направите с тях. Ако и добрите, и лошите хора ви посрещнат с почит и уважение и ако използвате добре и простия, и скъпоценния камък, Белите Братя ще ви приемат за техен член. Обаче достатъчно е едно куче само да ви залае, за да ви върнат назад. Белите Братя са много взискателни към всеки едного, когото те приемат за член, защото той ще разполага с тяхната сила. Приемат ли го веднъж помежду си, те всякога ще му помагат. Това показва, че велика перспектива, велико бъдеще, велики постижения стоят пред вас. Като говоря по този начин, вие се обезсърчавате и казвате: „Колко работа ни предстои, а къде се намираме сега?“ – Не забравяйте колко същества се намират зад вас! Достатъчно е да погледнете на стълбата, по която съществата се възкачват, да видите колко много същества се намират зад вас. По отношение на тях вие сте много напреднали. А това трябва само да ви насърчава, да ви дава подтик да вървите напред.

Едно е важно за ученика – да има той прави отношения към Бога. Оттук отношението на човека към ближния му трябва да бъде такова, каквото е отношението на Бога към Неговия Дух. Казано е в Писанието: „Бог толкова ни възлюби, че даде в жертва Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Бог ни възлюби като грешници, а не като праведни. Следователно и ние трябва да имаме помежду си такива отношения, да сме готови на жертва един за друг. Казвате: „Заслужава ли този човек да го обичам, да се жертвам за него?“ – Като душа, излязла от Бога, всеки човек заслужава да бъде обичан. Изкуство е да обичате човека, преди той да ви е дал нещо. Още по-голямо изкуство е да обичате Бога, преди да сте получили Неговото благословение. Който обича Бога, той непременно ще получи Неговото благословение, но първо трябва да Го обича. Благословението след това идва. Не дойде ли първо Любовта, нищо няма да разберете от благословението.

Сега, ако ви поставят на изпит, да видят какво сте разбрали от тази лекция, колцина от вас ще издържат изпита? Вие ще пропаднете при най-малкото изпитание. Представете си, че в рамото или в ръката ви се яви ревматизъм. Какво ще направите? Първата ви работа е да намерите някой масажист, да ви разтрие; после ще търсите лекар, да ви даде някакви лекарства. През това време ще викате, ще охкате, всички около вас ще разберат, че ви боли нещо. Това са все стари методи. Ако сте разбрали новите методи, вие трябва да се обърнете към Бога с благодарност, че е изпратил този ревматизъм, да ви научи нещо. Пейте на ревматизма и го благославяйте! Благославяйте Бога, светиите, ангелите, добрите хора по света и като се свържете с тях, няма да забележите как ревматизмът ви ще изчезне. Могат да минат месец, два, три и повече – това нищо не значи. Продължавайте да го благославяте, докато най-после той светне.

Съвременните хора търсят лесния път. Лесен път няма. Учение се изисква от всички! Някой казва: „От много работа забравих Господа“. – Всичко можете да правите, но същественото трябва да помните. Какво по-съществено за вас от Бога? Както помните какво трябва за вас, така помнете и за другите. Хората помнят за себе си всичко, но щом дойде до другите, забравят. Седнал някой да яде, а друг стои при него и го гледа. Той не се сеща да му предложи, заедно да хапнат. Молиш се на Бога, искаш да бъдеш постоянно в Неговия ум. Щом искаш това от Бога, и ти трябва да Го помниш. Ако Бог не ни държи в ума си, от нас нищо няма да излезе. Божията мисъл е постоянно върху нас и ни въздейства. Бог има търпение, с хиляди години чака да се обърнем към Него. Той всяка сутрин ни поглежда, изпраща ни своя поглед и ни оставя по-нататък да работим. Питам: Поглеждате ли и вие своите приятели така? Щом си спомните за някой ваш приятел, вие казвате: Вчера той ме погледна криво, каза ми една лоша, обидна дума. Обидната дума е таралежът, от когото хората трябва да се пазят, да стоят далеч от него. Недъзите в хората са също такива таралежи, от които трябва да се предпазват. Ето защо, когато се натъква на своите или на чуждите недъзи и отрицателни мисли и чувства, човек сам си създава големи нещастия. Те не са нищо друго, освен отрова, която руши организма му.

Следователно всичко отрицателно ще държите вън от себе си, вън от съзнанието си, вън от физическата си обвивка. Това значи да има човек самообладание. Който има самообладание, той може да се противопостави на лошите мисли, които хората отправят към него. Как? Като си помисли само, че Бог е Любов. Такъв човек е силен. Някой казва: „Мразят ме хората, не мога да се справя с техните лоши чувства към мене“. Казвам: Всички хора не могат да ви мразят. Мразят само ония, които вървят в съгласие с черната ложа, но всички, които следват пътя на Белите Братя, не мразят. Невъзможно е човек, който люби Бога, да мрази хората. Някой може да ви каже една обидна дума, да ви огорчи – това не произлиза от неговата зла воля, но от подхлъзване на езика. Изобщо, човек трябва да се контролира, да владее езика си, да наблюдава движенията си, да не се поддава на външни, на чужди влияния. Яви ли се в човека желание да яде много, той трябва да владее това желание, да не го задоволява. Когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете там. Човек всякога трябва да остава малко гладен; щом дойде до момента, когато яденето е най-сладко, да спре. И в чинията, от която е ял, винаги трябва да остава малко от яденето, да не изяжда всичко. Когато пиете кафе, мляко или чай, винаги трябва да оставате една част от него недоизпита. Когато отивате на пазар, да купувате нещо, винаги оставяйте нещо в джоба си. Никога не изхарчвайте всичките си пари. Нека има нещо в джоба ви.

Закон е: Стремете се към изобилие, а не към недоимък. Сгответе пълна тенджера ядене, макар и да остане една част неупотребено. Това, което остава в тенджерата, е за други хора. Излезте на улицата и ги повикайте да си хапнат. Нека и те получат нещо от вашето изобилие. Природата дава всичко в изобилие. Ако понякога хората са лишени от това изобилие, причината са те самите. Когато плодовете цъфтят, но не завързват, или когато завързват, но не узряват, и за това хората са причина. Лошите мисли и чувства покваряват човека, а едновременно с това покваряват и всичко около него. Те са в състояние да заразят цялата атмосфера. Веднъж атмосферата заразена, тя се отразява вредно върху растенията и животните. И тъй, ще мислите върху думите: „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. На кого ще оказвате съпротивление? На дявола. Защо? Защото той ви заставя да правите добро или зло, когато не е време за това. Например, той ще ви накара да дадете някъде голяма сума, за да запишат името ви като почетен член. С това ще ви постави на голямо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае честолюбието ви и няма да усетите как ще се спънете. Това добро не е направено навреме. Вие не сте били готови за такова дело, но сте го направили по внушение. При това положение вие ще заприличате на онзи габровски богаташ, който дал една голяма сума за построяване на читалището в града, за да поставят бюста му там, като човек, заслужил за родния си град. Колкото пъти влизал в читалището, поглеждал към бюста си и казвал: „Колко боб изяде, докато дойде на това място!“ Значи човек трябва да прави само онова, което излиза отвътре, по свобода на духа, по вътрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начин той ще се чувства душа, свободна от всякакви ограничения и външни влияния. Това значи да бъде той малко, Божествено дете. Каквито страдания да има, какъвто товар да носи, той всякога ще бъде като дете, радостен и весел. Тогава и Божествената наука ще бъде достъпна за него, а не както днес, да я пипа само отгоре. Ако повърхностно я изучава, тя още не е истинска наука.

Сега, представете си, че ви дават задача да направите добро на някой човек, без той да узнае това нещо. После, дават ви задача да направите добро на всички хора, които познавате. И най-после, да направите добро на целия град, в който живеете. Как ще решите тези задачи? Който прави добро на хората, той непременно ще вземе част от тяхната нечистота, от техния товар. Ето например, земеделецът впряга ралото и започва да оре земята. Той се поти, напрашва дрехите си, нечист става, но затова пък ралото е чисто, лъщи. Ако земеделецът е чист, ралото му ще бъде нечисто. Следователно ралото препоръчва земеделеца. Когато иглата на шивача е чиста, лъскава, без никаква ръжда върху нея, това показва, че той е работил много. Ако перото на писателя е изтрито, това показва, че той е писал, работил е с него. Ако бялата хартия се изпише с букви, с думи, с цели изречения, това показва, че тя съдържа известни идеи, които я осмислят. Това са на вид противоречиви положения, които трябва да се осмислят. Те могат да се осмислят, когато всяко от тях се постави на своето време и място.

Значи нещата имат смисъл, когато се поставят на тяхното място. За пример, вие ядете месо, а пред вас седи един тигър или лъв. Лъвът ще остане ли спокоен пред месото? Щом види месото, той ще почне да се движи, да се облизва – става неспокоен. Защо? И той иска да яде месо. Обаче ако пред вас стои овца, тя ще гледа, че ядете месо, но ще остане съвършено спокойна. Защо? Тя не яде месо. Обаче ако овцата види хубава, прясна трева, тя веднага ще стане неспокойна. Защо? Защото обича тревата, иска да яде от нея. Когато младият момък срещне млада, здрава, жизнерадостна мома, той става неспокоен. Защо? Той иска да вземе малко от жизнеността на момата. И ако момата му отговори, той отбива всичката ѝ вода в своята градина, вследствие на което тя става недоволна и казва: „Изгубих сърцето си!“ Ако беше умна, момата трябваше да каже на момъка: „Стой на разстояние половин или един километър от мене и тук аз ще ти изпратя половината от своята вода. При това по никой начин не позволявам да се качиш над мястото, на което съм застанала. Долу ще седиш и там ще получиш една част от моята вода“. Същото трябва да каже и момъкът на момата. Някой казва: „Аз искам да се кача на високо място в света“. – Щом се качиш нависоко, ще започнеш да мърмориш, затова по-добре стой долу и чакай да ти пуснат половината вода. Богатството, което сега имате, представлява половината вода, която се спуска отгоре, а тя е достатъчна за вас. Тя ви е дадена от някой, който ви обича. Любовта, която имате в сърцата си, представлява половината вода, дадена ви от онзи, който ви обича. Въз основа на този закон всеки има право да отбие само половината от водата на онзи, който го обича. Тази половина ще изиграе такава роля, каквато ще изиграе цялата вода.

Сега, всеки трябва да прегледа живота си, да си даде отчет какво е направил. Не е въпроса да казвате, че не сте прогресирали, че нищо не сте направили, но трябва да направите равносметка какво сте придобили и какво – изгубили. Казвате: „Едно време чувствах нещата“. – Не е достатъчно само да чувствате. Ако чувствате без да мислите, вие в скоро време ще изгубите своята чувствителност. Има закони, които помагат за развиване на чувствителността в човека, но ако тия закони се престъпят, чувствителността се притъпява. За пример, ако изядете една бучка захар, ще изпитате приятност, сладчина в устата си. Но ако изядете няколко бучки захар една след друга, сладчината ѝ ще се намали, вследствие на затъпяване чувствителността на нервната система. Следователно, щом изядете една бучка захар, почакайте известно време и след това вземете втора, трета и т.н. Според този закон много години трябва да минат, за да се реализират някои от вашите желания. Ако преждевременно ги реализирате, те ще цъфнат, но няма да завържат; ще завържат, но няма да узреят и вие ще бъдете нещастни. В разумния живот всичко става точно на определено време и място. Само по този начин човек може да бъде добър, свеж, да се развива правилно, да прогресира, без да остарява. Има такива мъже и жени, които на 70–80-годишна възраст са свършвали университет. Моисей беше 80-годишен, когато Бог му даде задачата да изведе еврейския народ от Египет. Цели 40 години преди това той пасеше овцете и цели 40 години води еврейския народ в пустинята. И най-после, като стана на 120 години, умря. Тази е крайната възраст на сегашния човек. Пак повтарям: Мислете върху думите – „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. Съпротивлението се отнася до физическия свят, в който човек борави главно с твърдата материя. Напорът, напрежението се отнася до астралния свят, в който човек борави с течната материя. Стремежът, посоката, направлението се отнася до разумния, до Божествения свят, в който човек борави с въздухообразната материя. Тези три свята са въплътени в самия човек. Който не може да владее физическия свят, той не може да владее и астралния. Който не може да владее астралния, той не може да владее и Божествения свят. Тези три свята са неразривно свързани един с друг.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 30 март 1927 г. София.

Начертаният план

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

(Четоха се свободните теми.)

Често съвременните хора се запитват защо светът е създаден така. Питам: Според вас, като ученици, как трябваше да се създаде светът? Или кажете поне как трябваше да бъде създаден вашият свят? Когато хората казват, че светът не е създаден, както трябва, това подразбира, че в света, в който те живеят, има нещо дисхармонично, нещо, което те не желаят. За пример, в една приказка се разказва как земеделците молили Бога да им изпрати дъжд, а керемидчиите молили за сухо време. Ако Бог послуша земеделците, керемедчиите ще бъдат недоволни; ако послуша керемедчиите, земеделците ще бъдат недоволни. Тогава Господ им казал: „Влезте в споразумение помежду си и аз ще ви изпратя такова време, каквото искате“. Следователно, ако хората днес са недоволни от външните условия на живота, това се дължи на самите тях. Те са се разделили помежду си по занятия, по интереси, по разбирания, вследствие на което в живота им съществува голямо разнообразие. Всяка мисъл, която прониква в ума на човека, и всяко чувство, което прониква в сърцето му, представляват специални занятия. Някой иска да си поиграе малко. – Това е едно занятие. И акробатът играе по въже, скача, хвърля се от една успоредка на друга – занятие е това. С него той изкарва прехраната си.

Ето защо, всяка мисъл, всяко чувство представляват известни форми, които оказват такова влияние върху човека, както и неговото занятие.

Ако се обърнете към миналото на човека, да проучите образуването на формите на мисълта, ще видите колко време се е изминало, докато мислите се оформят. Днес Провидението използва тия мисли като готови клишета, като добри и лоши гърнета. Добрите гърнета запазва, а лошите счупва и отново обработва, както грънчарят постъпва със счупените и изкривени грънци. Много мисъл, форми не могат да влязат в работа, но въпреки това се плаща данък за тях. Искате да реализирате някоя мисъл, но не можете. Щом не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате. В случая мъката ви се дължи не на мисълта, а на данъка, който трябва да платите за нея. Ето защо, при сегашното състояние, в което се намирате, вие трябва да извикате в ума си всички добри, положителни мисли, които са впрегнати на работа. Тези мисли имат приложение в живота и дават приход. Лошите, отрицателните мисли, като счупените гърнета, нямат приложение в живота, обаче трупат данъци, които трябва да се плащат. Въпреки това всички мисли, които минават през ума на човека, били те положителни или отрицателни, са на мястото си. Докога? Докато човек завърши своето развитие. Днес той е в положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива. Виждате някой човек работи, учи, иска учен да стане. В миналото той е бил учен, но всичко е забравил и сега отново трябва да учи, да придобива знания.

Казвате: „Това е противоречие“. – Едно трябва да знаете: красотата на живота се състои в противоречията. Те подтикват ума към мисъл. Противоречия съществуват и на небето. Иначе как ще си обясните положението на Луцифер? Макар и на Небето, и той се натъкна на някакво противоречие, вследствие на което влезе в стълкновение с великия порядък в живота. Богословите обясняват причината за това по един начин; окултистите – по друг начин. Обаче нито едните, нито другите са могли да се домогнат до истината. Причината за падането на Луцифер за вечни времена ще остане една от великите тайни. Никой досега не е обяснил и няма да обясни как и защо са произлезли злото и доброто. Хората могат да си съставят теории, колкото искат, но тези теории още не представляват истината. На всеки щастлив ангел в небето отговаря по един нещастен ангел в ада. Ако по някакъв начин изчезне ангелът от ада, моментално ще изчезне и този в Небето. И обратно: ако изчезне ангелът от Небето, ще изчезне и този в ада. Те са свързани един с друг. Въз основа на този закон на всеки добър човек отговаря един лош. И на всеки лош човек отговаря един добър.

Но да оставим този въпрос настрана. Той е костелив орех, достъпен само за умовете на велики философи. Ако обикновеният човек се занимава с този въпрос, умът му ще се обърка. Но все пак добре е понякога човек да се позанимава и с отрицателната страна на живота. Когато някой е много недоволен от живота, нека се спре върху отрицателната му страна. Нека види какво пишат и говорят философите по тези въпроси. Това ще му послужи като метод за лекуване.

Мнозина се запитват за смисъла на живота. По този въпрос са дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно от тях не го разрешава. Някои казват, че смисълът на живота се заключава в това да живеем. Да, до известна степен може да се приеме, че е така, но как ще си обясните защо, като живеете, остарявате, губите силите си, губите паметта си? Правилно е, като живеете, да не губите силите си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, които до дълбока старост запазват всичко онова, което в младините си носят. Обаче повечето хора се обезверяват, отслабват, изгубват любовта си и изпадат в пълно разочарование. Докато са млади, докато са здрави, те мислят, че обичат Бога, обаче някаква малка причина отвън е в състояние да ги събори. Те са като малките деца. Щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой отвън да ги утеши. Ставате сутрин бодри, весели, доволни. Обаче мине някаква мисъл през ума ви и до вечерта вие сте в друго разположение: отпадате духом, обезсърчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъл е дяволският трън, който е влязъл в ума ви. Изхвърлете тази мисъл навън – нищо повече.

Сега, като говорим за доброто, подразбираме делата на ангелите, които живеят за ближните си. Като говорим за злото, подразбираме същества, които живеят за себе си. Когато говорим за боговете на ада, подразбираме онези същества, които са станали причина за идването на смъртта. Когато говорим за Бога, подразбираме Онзи, Който е станал причина да се прояви живота. И наистина, когато Бог каза на Адам и Ева да не ядат плодове от дървото за познаване на доброто и на злото, това значи: Ако служите на земните богове, на боговете от ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живеете. Който мисли, че може да служи на дявола и да живее, той е на крив път. Той ще изпита всички нещастия и страдания в живота и в края на краищата ще умре. Дяволът ще вземе всичките му придобивки, всичките му добрини, а в замяна на това ще му остави злините си. Така постъпва циганинът с циганката. Той ще я изпрати да проси и тя цял ден ще ходи от къща в къща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата и каквото събере, ще го занесе у дома си. Циганинът ще ѝ вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие и отгоре на това ще я прати пак да проси. На другия ден циганката пак взима дисагите на гърба си, една пръчка в ръката си, да се пази от кучетата, и тръгва да проси. Като ѝ дотегне това положение, циганката казва: „Не зная какво да правя“. – Няма какво да мислиш. Хвърли дисагите от гърба си, хвърли пръчката от ръката си и престани да просиш. Започни да работиш, да служиш на Бога, за да живееш. Дяволът е създал положението на циганите, на разбойниците, на крадците, на лъжците. Как ги е направил такива? Като ги е хранил със съответна храна. Това, което Бог е направил, коренно се различава от онова, което дяволът е направил. Ако същата идея предадем в научна форма, ще кажем: Великата еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в низките области на материята.

Казвате: „Това са философски работи“. – Философски работи са, но са хубави. Философите са умни хора. Те съзнателно скриват своята мисъл в научна форма, за да се разбере само от хора, които могат да се ползват от нея. Много въпроси са добре изяснени от философите. Те искат да покажат на хората, че трябва да се мисли. Без да мисли много, някой казва: „Човек е роден да страда“. – Не е така. Друг казва: „Човек е роден да бъде щастлив“. – И това не е така. Това са вметнати изречения в живота на човека. Според мене човек се е родил, за да живее. Че някой бил щастлив в живота си, а друг – нещастен, това е друг въпрос. Има хиляди начини, по които задачите на живота могат да се разрешат. Щастието не е единственият начин, по който задачите на живота могат да се разрешат. И животните могат да имат блага в живота си; и те могат да бъдат щастливи, без обаче да разрешат задачите на своя живот.

Следователно нито щастието, нито благата разрешават мъчнотиите и задачите в живота. За пример и пчелите могат да си устроят концерт, както хората си устройват. Влизали ли сте в някой кошер, да видите как живеят пчелите? И пчелите, като хората, се радват на живота. Един ден гледам пред един от нашите кошери, в едно гърне с вода, удавени около 20–30 пчели. Взех една от тях, духнах и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взех втора, трета, съживих ги по същия начин.

Разглеждах ги под лупа и забелязах, че тия, които можаха да се съживят, не бяха окончателно скъсали с живота. Имаше някакъв бавен пулс в тях. Само 2–3 пчели не можаха да се съживят. В онези, които се съживиха, се забелязваше особена радост; те се радваха на живота. Ако не бях ги забелязал навреме, те щяха да умрат. Значи и човек може по същия начин да възкръсне – от нас зависи. Затова, именно, Христос е казал на учениците: „И по-големи чудеса ще правите от тези“. Как ще възкресите човека? Ще го сложите с гърба на земята и ще почнете да работите върху него. Ако искате пчела да съживите, ще постъпите по същия начин: ще я сложите на ръката си, с коремчето нагоре, и ще почнете да духате. Ако преди това крилцата ѝ са били разперени, животът е изчезнал от нея, тя не може да се съживи. Обаче ако крилцата ѝ са близо до тялото, животът е още в нея и вие ще можете да я съживите. Щом започнете една работа, не се съмнявайте в успеха ѝ. Ако имате вяра, и мъртвият ще възкресите; ако се съмнявате, и живият ще умъртвите.

Казвам: Всички се нуждаете от положителна вяра. Правете малки опити и не се обезсърчавайте. Една пчела всеки може да възкреси. Който може да възкреси пчела, той ще може да възкреси и човек. Обаче вяра се изисква. Тази вяра трябва да бъде подкрепена чрез опити. Без опити вие ще дойдете до механическо разбиране на нещата. Мнозина очакват да получат блага по механически, по външен начин. Като дойдат до себе си, те са снизходителни, но щом дойдат до другите, веднага стават взискателни и започват да изискват от тях повече, отколкото могат да им дадат. На другите хора те казват: „Вие трябва да работите; вие трябва да покажете висок морал“. Значи това, което те сами нямат, от другите го изискват. Те трябва да бъдат и към другите поне толкова снизходителни, колкото към себе си. Лесно е човек да съзнава, че трябва да бъде съвършен, но мъчно постига това съвършенство. За пример, някой вижда един красив почерк и той иска да пише така. Взима перото, пише, но почеркът не излиза красив. Защо? Желание има човекът, разбиране има, но практика няма. Дълго време трябва да пише той, да се упражнява, докато почеркът му стане красив и докато животът му достигне съвършенство.

И тъй, за да достигне съвършенство, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. Божественото начало работи във всички хора и след време те ще бъдат в състояние да Го проявят. Ето защо, вие не трябва да се обезсърчавате. Като слушам темите ви, намирам, че мнозина имат добри разбирания, правилно разсъждават, но приложение нямат. Всеки трябва да прилага дотолкова, доколкото може, но непременно да прилага. Ако искате да успявате, пазете следното правило: Всякога в ума си дръжте само една мисъл, но тя да бъде главна, основна мисъл; в съзнанието си дръжте само един образ, а не много; в сърцето си – само една добродетел, и то най-силната, за да може тя да се храни, да расте и да се развива; във волята си – само един недъг или порок, за да можете да се освободите от него. Не търси своя порок в другите хора, за да не го засилваш. Мисли за добрите хора, без да разчиташ на тях. Ако разчиташ на тях, ще забравиш себе си, ще забравиш, че и сам можеш да си помогнеш. Добрият човек може да помага дотолкова, доколкото може да прилага нещата в живота си. Ангелът може да ти помогне дотолкова, доколкото ти си способен да възприемаш знанието, което той преподава. Всички трябва да спазвате тези принципи, тези правила в живота си, ако искате да успявате.

Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че в света съществува една йерархия, според която всеки има определено място. Следователно човек трябва да знае на кое място се намира. Мястото на човека зависи от неговото развитие. Ако срещнете човек, по-умен от вас, ще го почитате заради учението му. С това учение един ден той ще може да ви помогне. Пътувате някъде, но дойдете до една дълбока река, която трябва да минете. Оглеждате се натук-натам и виждате един лодкар. Обръщате се към него с почит и уважение, защото той има лодка и може да ви пренесе на другия бряг на реката. Вие ще го почитате заради изкуството му да кара лодка. Той може да не взима пари, но все ще иска някакъв пропуск от вас. Какъв пропуск ще му дадете? Нека това бъде тема за размишление, защото човек може да се натъкне на такива случаи в живота си. Човешкото съзнание е представено в Библията във форма на жива река, която прелива водите си, вследствие на което в него често стават приливи и отливи.

Следователно приливите и отливите в човека показват, че съзнанието му се движи, тече, изминава известен път. Учените казват, че приливите и отливите в моретата се дължат на Луната. Да, но зад Луната има друго разумно същество, което ръководи нейния живот. Воденичният камък ли мели житото, или разумната ръка, която го е поставила да се движи и да върши работа? Ще кажете, че без водата воденичарят сам нищо не би направил. Да, съществуването на водата е признак за съществуването на разумен живот; съществуването на водата е признак за съществуването на светлина и на любов. Където има разумност, там има светлина, там има и любов. Съществуването на доброто и на злото, говорят за съществуването на разумност в света. За Бога добро и зло не съществуват, защото Той е впрегнал на работа и доброто, и злото. Доброто и злото съществуват само за хората. Обаче с идването си на земята всеки сам е начертал своя път: възходящ или низходящ, светъл или тъмен, положителен или отрицателен. Като казвам, че всеки сам е начертал пътя си, разбирам, че той е взел решение в себе си по кой път да върви. Това значи още, че Бог е начертал нашия път, но ние трябва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме от Него. Следователно, щом вземете в ръката си плана, който Бог е начертал, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всеки може точно да изпълни този план при условие, че има будно съзнание. Ако кажете на някой религиозен човек, че вие сами сте начертали плана на своя живот, той ще каже, че не трябва да говорите така. Защо? Защото според него само Бог чертае пътищата на хората. Така е, Бог чертае, а хората, при будно съзнание, подписват, дават своето съгласие. Значи задачата на всички хора на земята е да изпълнят този план.

Сега, щом имате даден план за работа, трябва да се заемете с будно съзнание да реализирате този план на земята. Казвате: „Нима досега сме работили без план?“ – Аз имам предвид целокупния план – планът на общия живот. Ето защо, като изпълнява частично своя план, всеки трябва да се съобразява с общия план на Битието. Този трябва да бъде идеалът на всеки човек. – Не сме ли прогресирали? – Прогресирали сте донякъде, но само като кандидати ученици. Вие още не сте ученици, не сте завършили развитието си, не сте адепти, на които живата природа да служи. Вие още не сте дошли до положение да владеете живата природа, да се разговаряте с нея. Под думата „жива природа“ се разбират всички разумни, възвишени същества, които от незапомнени времена са завършили развитието си. Вие трябва да бъдете във връзка с тия същества, защото те ще ви помагат в реализирането на вашия план. Един ден и вие ще станете техни съработници. Един ден, заедно с тях, ще бъдете съграждани в Царството Божие.

Изпейте сега упражнението „Давай, давай“!

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 6 април 1927 г. София.

Една стъпка

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

(Четоха се свободните теми.)

В математиката се работи с минуси и с плюсове, т.е. със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа. И в живота се работи с минуси и плюсове. Понякога минусите са по-приятни от плюсовете. За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз?“ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница!“ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му.

И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство.

Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага. В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне!“ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи! Не можеш ли да го възкресиш, не плачи! В такъв случай по-добре плачи за себе си. Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си! Вашият плач не е в сила да намали моите страдания“.

Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат. Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание. Тази е красивата страна на страданията.

Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!“ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени.

Страданията не са нищо друго, освен особен род музика. Всичко в природата е музика. Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон. Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове. Този ключ е в съгласие с общия темп на природата.

Казвам: Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциите на вашите удове в пълна изправност. Енергиите от сърцето минават към черния дроб. Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето – няма. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да допускате в сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някои заболели органи. Ако има някаква повреда в дихателната система, той ще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тона „до“.

Жлъчката се лекува с тона „ла“.

Питам: Как бихте изпели упражнението:

Божествена Любов ме озари.
Божествена Любов душа ми разшири
и изпълни сърцето ми с лъчи.
Из дълбоки глъбини,
повдигна духа ми във висини.
На крилете си благословени.
От Божия поглед озарени;
от Божия поглед озарени.

Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си. Душата и духът са гами, които лекуват. Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишаване на трептенията се отразява здравословно върху организма.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 13 април 1927 г. София.

Посоки и възможности

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

(Прочете се резюме от свободните теми.)

Знанието, което човек придобива, трябва да го внесе в съзнанието си, да не се натрупва в ума му като сухи факти. Истинското знание включва само ония неща, които имат своето място. За пример, само онзи камък е ценен, който намира място в градежа на някоя къща. Следователно знание е само онова, което има приложение. Също така и всяка опитност, всяко преживяване трябва да бъде разбрано. Преживяванията имат две страни: приятна и неприятна. Разликата в преживяванията се състои в това, че някой път преживяванията започват с приятно състояние, а свършват с неприятно; някой път обратно: започват с неприятно, а свършват с приятно. Питам: Кой закон регулира тия състояния? Коя е причината, че едно преживяване започва с приятност и свършва с неприятност, а друго започва с неприятност и свършва с приятност? Същите смени в състоянията се забелязват и в разбирането. Някой казва: „Разбрах тази работа“. Обаче към края идва до неразбиране. Друг пък започва една работа с неразбиране, а свършва с разбиране. И при преживяванията, и при разбиранията човек казва: „Излъгах се!“

Питам: Как е възможно да разбира човек нещата и да се излъже? Това показва, че и при разбирането, и при неразбирането човек прави грешки. Тези грешки, именно, създават приятните и неприятните състояния в преживяванията. Но има и трети вид преживявания, които започват тихо, спокойно и така свършват. По-право те започват, без да свършват. Тези преживявания се наричат безкрайни; те имат начало, нямат край. Приятните състояния се дължат на някаква придобивка. И забележете, когато роди дете, майката се радва. Защо? Придобила е нещо. Детето носи живот в себе си за слава Божия. Детето носи сила в себе си за своето повдигане. Детето носи блага, радост за родителите си и за своите ближни. Когато майката роди дете, което не носи в себе си живот за слава Божия, нито сили за своето повдигане, нито радост за ближните си, всички скърбят. Защо? Това дете е бедно и трябва много капитали да отидат след него напразно. Ако е духовна, майката ще вярва, че тези усилия и средства, които се изразходват за това дете, в бъдеще ще дадат резултати; ако не е духовна, ако не вярва в Бога и нейният живот, и този на детето ще бъде тежък.

Сега, от всички се изисква работа, да не чакате наготово, както мнозина правят. Може ли човек да жъне, без да сее? Наистина, Христос казваше на своите последователи, че преди тях други са сели, други са се мъчили, а те ще влязат наготово в техния труд, но това са изключителни положения. Когато имате придобивки в работата си, вие изпитвате приятност, която се отразява в слънчевия възел, или, както някои наричат това място, „под лъжичката“. Когато се вслушва в този приятен трепет, човек може да определи дали дадена работа, която започва, ще се свърши с успех, или не. Който се гневи пък, и той изпитва някакъв трепет, но не под лъжичката. В края на краищата гневът ще предизвика известно стомашно разстройство. На какво се дължи това разстройство? То се дължи на факта, че част от енергията, която трябваше да се употреби за храносмилането, се изразходва при гнева. Вследствие на това храната не може добре да се смила. Не само гневът, но всяко отрицателно чувство в човека е в състояние да предизвика стомашно разстройство. Уплахата, малодушието, неуспехът също създават разстройство в организма. За пример, някой иска да стане учен, но не успява. Друг иска да стане велик музикант, пак не успява. Защо? Защото те искат да постигнат велики работи в късо време. Който скъсява времето, той не разбира живота. Великите прояви изискват голям период от време. Когато поставите някаква велика идея в ума си, не мислете за времето. Когато преследвате някакъв идеал, не слагайте определен срок за постигането му. Ако поставите някакъв срок, години, месеци или дни, за постигане на своите идеали, вие и себе си ще спънете, и своите ближни. За да не се спъвате, вложете идеята в душата си и за времето не мислете. Времето нищо не определя, то само хроникира нещата. Време съществува само за неща, които са се сбъдвали. За неща, които още не са станали, никакво време не съществува.

Някой се радва и казва: „Ще гледам да задържа радостта си цял месец“. – Откъде дойде това желание? Може да се продължи радостта цял месец, но след това ще дойдат такива скърби и страдания, каквито в живота си не сте изпитвали. Понякога радостта трае само половин секунда, но отражението ѝ продължава дълго време. Често в живота на човека идват радости преди той да е получил нещо. Такива радости винаги свършват с разочарование. Някой получава от чичо си в Америка писмо, че му изпраща 10,000 долара. Той се радва, пее, скача, очаква парите. Минават ден, два, три, един месец и той получава от чичо си писмо, че Американското правителство секвестирало тия пари, затова не може да ги прати. Веднага радостта се сменя със скръб и разочарованието идва.

Човек трябва да се изпитва, да наблюдава желанията си, да ги проучва. Например някои желания имат една посока на движение, а две възможности; други желания имат две посоки на движение, а четири възможности; трети желания имат три посоки на движение, а шест възможности и т.н. Желанията в човека и техните възможности се определят от законите на съзнанието. Ето защо, задачата на ученика е да изучава своите мисли, чувства и желания, за да види каква е тяхната посока на движение ; после, да изчисли колко посоки на движение имат те и колко възможности за тяхното постигане.

Представете си, че имате желанието A (виж фигурата), с една посока на движение, а с две възможности. Посоката на движение е AB, а двете възможности са BC и CD. Следователно при всяко свое желание човек първо трябва да определи посоката на неговото движение, а после – възможностите за постигането му. Линиите BC и CD съществуват в съзнанието на човека като разумни същества. Значи състоянията, които преживявате, са пътища, по които трябва да минете. Тези пътища се чертаят от разумни същества, които са от различни категории. И тогава, каквато посока и да вземете, вие не сте сами. В тази посока се движат хиляди същества, които имат същия стремеж като вашия. Тези същества упражняват влияние върху съзнанието ви, както и вие върху тяхното. Този закон е верен и при физическите, и при духовните желания на човека. Като знае това, ученикът трябва да определи каква част от стремежа на мислите, чувствата и желанията принадлежи на неговото съзнание и каква – на съзнанието на други същества, които вървят заедно с него в пътя. За пример, ако музикалното чувство беше добре развито във всинца ви, вие щяхте да пеете с голямо вдъхновение.

Понеже всички не сте еднакво музикални, без да искате, т.е. несъзнателно, се спъвате едни други. Защо? Не можете да създадете музикална атмосфера помежду си. Същият закон се отнася и до желанията. За да се постигне някакво желание, необходима е благоприятна за него среда. Човек сам може да бъде и среда, и условие за своите стремежи. Когато е среда за своите желания, човек непременно ще бъде тъпкан, както се тъпче земята, която е среда за растенията. И наистина, растенията са недоволни от земята; те черпят от нея, без да ѝ благодарят. Обаче когато отгоре дойде влагата и пои растенията, те ѝ благодарят. Влагата е условие за растенията. Те не искат да знаят за земята, но очакват дъжда с трепет, с притаено дихание и му благодарят.

И хората постъпват по същия начин: към средата си те се отнасят невнимателно и с неблагодарност, а към условията са внимателни. Бащата и майката са среда за децата си, но колкото и да са добри, децата им са невнимателни към тях. Дойде ли въпрос до някое условие, до някой техен приятел или приятелка, те всякога ги приемат с трепет, очакват нещо от тях. Бащата харчи за сина си 100,000 лева годишно, да следва в странство, но синът не написва на баща си нито едно благодарствено писмо. Обаче някой негов приятел му купил един билет от 100 лева за театър и той веднага пише писмо, бърза да му благодари за приятната вечер, която прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина? Защото бащата е среда, а приятелят – условие. Ако приятелят ви започне да се грижи за вас като баща, т.е. от условие стане среда – вие ще престанете да му благодарите, да бъдете внимателни към него.

Ето защо, пазете се да не правите нещата обикновени. Щом веднъж опитате едно желание, втори път не го опитвайте. Пазете се да не стане това желание среда за вас и да изгубите към него вниманието си. Щом желанията губят своя свещен трепет, те стават среда за човека, в която се раждат ред неприятности. Сега, вярвам, че сте разбрали тази идея, но трябва да мислите върху нея. Някои хора не могат да мислят, понеже мозъкът им е обвит с един пласт от утайки. Те трябва усилено да мислят, да се създаде голямо налягане, голямо напрежение в мозъка, което да пропука това наслояване. Това наслояване предизвиква стягане, неразположение в главата, а оттам и тъмнина в съзнанието. Ще мислите усилено, докато разработите мозъка си. Този пласт пречи на човека да се моли и той казва: „Днес нямам вдъхновение за молитва“. – Няма защо да чакате вдъхновение, но ще вземете чука и длетото, ще седнете пред камъка и ще започнете да чукате: днес ще чукате, утре ще чукате, докато най-после разбиете този пласт. Щом разбиете този пласт, ще се отвори път за външния свят. Ще вземете една тръба, ще съедините мозъка си с външния свят, откъдето ще приемате светлина. От този свят ще нахлуе в мозъка ви такава енергия, такава светлина, която ще може да превърне желязото в злато. Учените са започнали вече да приемат тази светлина. Сега и на вас предстои такава работа: да пробиете този пласт, за да нахлуе външната светлина в него. Който веднъж само се е докоснал до този пласт, той знае какво нещо е нещастието, какво – недоволството. В Писанието е казано: „Който победи, той спасен ще бъде“. Тази победа подразбира пробиване на този пласт в мозъка. Ако не можете да го пробиете, и след смъртта си пак ще се намерите в същата черупка. Ако не го пробиете, и в живота, и в смъртта да сте, ще се задушите. Пробиете ли го, вие сте извън смъртта, извън ограничителните условия. Ако сами не пробиете този пласт, ще дойдат някои приятели да ви помогнат, но ще задържат енергията за себе си. Законът в Божествения свят е такъв. Плаща се на онзи, който работи, а не на онзи, който не работи.

И тъй, точка A представлява желание с една посока на движение, но с две възможности. Има желания с две посоки на движения, но с четири възможности. Дотук ще спра. По-нататък на вас предстои да пробивате пласта, да направите дупка, да сложите тръба, която да води към външния свят. Вие трябва да пробиете страната BC. Някой казва: „Аз искам да живея, да стана учен, да намеря Бога, да се свържа с Любовта, Мъдростта и Истината“. Това са ред желания с няколко посоки на движение и с няколко възможности. Например, защо искате да се свържете с Мъдростта? Мъдростта носи светлина, която създава във физическия свят високите и ниските места. Животът създава растенията в низините, т.е. в долините. Истината пък дава насока, направление, в което всички живи същества трябва да се движат. Ученикът трябва да размишлява върху въпроса по кой начин може да придобие известни възможности.

Казвате: „За да се реализира нещо, изисква се вяра“. Каква трябва да бъде тази вяра? Един баптистки проповедник говорил на слушателите си върху стиха, че с вяра и гори могат да се местят. Той толкова се въодушевил от своята проповед, че си помислил: „Вън, пред вратата, седи един сляп човек. Като изляза, ще му кажа: „В името на Господа Исуса Христа, прогледни!“ Тъкмо се засилил към Него, но изведнъж се усъмнил, спрял се и казал: „Ами ако кажа това и слепият не прогледне?“

Той проявил едно желание, дал му една насока и трябвало да очаква две възможности: слепият или ще прогледне, или няма да прогледне. Неговата вяра щеше да реши положението, но понеже се усъмнил, той изгубил първата възможност. Значи слепият нямаше да прогледне. Това може да се сравни с положението, когато някой турчин си служи с чакмаклия пушка. Той цъка, цъка с тази пушка, но тя или хваща, или не хваща. Казвам: Понякога желанията на човека са подобни на такава чакмаклия пушка. Сложиш ги в тази пушка, цъкаш един, два, три и повече пъти, но не хваща, не може да изгърми. Защо? Влажни са тия желания, както барутът се овлажнява. Какво трябва да направиш? Ще извадиш рога си, ще сложиш в него сух барут и ще го запалиш. В модерните пушки няма такива изненади. Рядко се случва някой патрон да не хване. Ако един патрон не хване, в пушката става обратно движение, което изтегля този патрон настрана и на негово място идва друг. Ако и вторият не хване, идва трети, докато най-после един патрон хване. Обаче това рядко се случва. Ако се случи да хване, смяната на куршумите става много бързо, та не се губи време, както беше с турските пушки. Казвам: По-добре е човек да има една идея, изработена от самия него, отколкото да има много идеи, наготово дадени. Когато сам изработи идеята си, той ще разбере процеса на нейното развитие. За желанията пък човек трябва да знае пътя, посоката, по която те се движат. Ако се движат в една посока, ще имат две възможности. А когато желанието има две възможности, то непременно може да се реализира. Според вас какви могат да бъдат тези две възможности? Този въпрос ще оставя на вас като задача, като ребус, вие сами да го разрешите. Щом се натъкнете на желание с повече възможности, вие се намирате вече пред изкушението. Там трябва да бъдете много внимателни.

Една от задачите на ученика е да изучава състоянията на съзнанието си, да види какви промени стават в него. Наблюдавайте каква е светлината на съзнанието ви, когато сте спокойни и когато сте развълнувани; при различни душевни състояния светлината на съзнанието е различна. За пример, ако мислите за някой добър човек и се свържете с него, в съзнанието и в ума ви ще се яви светлина, а в сърцето – топлина. Ако мислите за някой лош човек и се свържете с него, светлината в ума и в съзнанието ви започва постепенно да се намалява; също така и в сърцето настава известно охлаждане.

Следователно, без да съзнавате какви последствия ще имат връзките ви с хората, вие се свързвате с тях и като резултат на това в съзнанието ви настава или мрак, или светлина. Обаче дойдете ли до връзка с Бога, в съзнанието ви се явява непреривна светлина, а в душата ви – дълбок мир. Дойдете ли до връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако пък се свържете с хора от различни краища на света, ще преживеете съответни на тях мисли и чувства. И най-после, ако изпаднете в света на животните, и те ще окажат известно влияние върху вас. Вие трябва да изучавате всички тия състояния и промени в съзнанието, независимо от това дали ги желаете, или не. Вие неизбежно ще минете през тези кръгове на съзнанието, които пък крият за вас известни възможности. Докато човек е на земята, и той ще влияе на другите съзнания, но и те ще му влияят. Той ще се намира под влиянието на средата и на условията на животните, на растенията и на хората. Това, обаче, са задачи, върху които той трябва да работи. За да реши тия задачи правилно, човек трябва да се моли. В това отношение молитвата е работа на човека върху себе си. Молитвата подразбира вътрешна връзка с Божествения свят.

Казано е в Писанието: „Свързвайте се всякога с възвишения свят!“ Това показва, че за когото мислиш, с него ще се свържеш. Каквато мисъл, каквото чувство или желание поддържате в себе си, с тях ще се свържете. Често някоя мисъл или чувство може да направи човека роб. Понеже човек е създал тази мисъл, той може да се освободи от нея. Мислите, които хората създават, са живи форми и вървят след тях, влияят им в добър или в лош смисъл. Където отиде човек, тия мисли навсякъде го преследват. Те са тъй наречените „idée fixe“, които хората сами създават и сами трябва да се освободят от тях. Някой казва: „Хората не ме обичат“. – Това е идея-фикс. – „Аз съм нещастен човек.“ – Това е идея-фикс. – „Аз не съм даровит.“ – Това е идея-фикс. Даровит е онзи, който като се впрегне на работа, по 10 пъти на ден се изпотява. Който иска да развие в себе си някоя дарба или някой талант, той трябва да работи.

Дарбите, талантите се придобиват с усилия, с работа; те не се дават наготово. Ако беше лесно хората да станат ангели, всички щяха да имат ангелски крила. Не е лесно човек да стане ангел! Вие чели ли сте живота на Едисон, да видите през какви мъчнотии и страдания, през какви перипетии е минал, за да достигне копнежите и идеалите на своя ум и на своята душа? Колко пъти той е бил изхвърлян от вагоните навън! Въпреки всичко това той е употребил голям труд и постоянство, приложил е силна воля в работата си, но е постигнал нещо. С концентриране на мисълта си той е постигнал онова, което е било стремеж на неговия ум. В концентрирането си Едисон е идвал до забрава. По този случай разправят един анекдот за него. В деня на сватбата си той се е заел с решаването на една задача и толкова се увлякъл в нея, та забравил, че се жени. Трябвало да дойдат хора, да го дигнат от стола, да му напомнят, че днес е денят на неговата сватба. За Едисон тази задача е била по-интересна от женитбата му. И вие трябва да бъдете така концентрирани, когато искате да постигнете някаква велика идея. Дойдете ли до доброто, трябва да концентрирате мисълта си към него така, че да забравите всякаква женитба.

Сега, изпейте упражнението: „Вяра светла, вяра силна, тя крепи духа, що животът носи“. Вие лесно запомнихте това упражнение, защото стои близо до вас. Всяко нещо, което лесно се възприема, лесно се запомня. Като пеете, вие трябва да различавате такт от ритъм. Един ритъм се различава от друг, вълните им са различни. За да пее добре, човек трябва да има търпение. Търпението се култивира в страданията. Страдаш, че имаш някакъв дефект. Ще работиш върху този дефект, докато го изправиш. В изправянето на дефекта пък ще развиваш търпение.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 20 април 1927 г. София.

Забравената дума

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

Сега ще обясня отношението, което съществува между силите, законите и принципите в живата природа. Казвате за нещо: „Сила е това!“ Да, но сила без закон не може да се прояви. А закон без разумност не може да се приложи. Разумността пък има свой произход. В случая под думата „произход“ не се разбира начало на нещата.

Тук ще представя графически отношението между сила, закон и принцип (виж фигурата). Коя е причината, поради която линията A в началото на своето движение е вървяла нагоре, а после се е изкривила наляво и надясно, в A1 и A2? Такъв е пътят на движението на енергиите в едно дърво. Първоначално енергиите от корените на дървото вървят нагоре и държат клоните в същото положение. Колкото повече дървото расте и се развива, толкова повече клоните се изменят, докато най-после се навеждат надолу. Това се дължи на факта, че силите m2 са изменили движението си в разумния свят, вследствие на което са изменили и посоката на идеала си в своя живот. Може ли човек да има някакъв идеал на земята извън разумността? Като се говори за идеали, трябва да се знае, че идеалите на човека се раждат после, а не заедно с него. Може ли в главата на детето да се роди някакъв идеал, ако то няма майка и баща? Ако детето е без майка и баща, никакви идеи не могат да се родят в главата му. Вие казвате, че идеите съществуват в света, а при това отхвърляте майката и бащата като първа причина за раждане на тия идеи. Следователно никакъв въпрос в света не може да се разреши без участието на тази причина. В този смисъл само онзи може да говори за идеи, който има баща и майка. Който няма баща и майка, той не може да говори за никакви идеи.

И тъй, идеалът може да се изрази само при съществуването на известен закон. За да се приложи даден закон пък, изисква се известна сила. Когато се прилагат във физическия свят, силите носят свои последствия. Тази е причината, поради която при сегашните условия на земята хората живеят в свят на последствия. Също така и идеите на земята се раждат по закона на последствията. Нашият свят, светът на промените, се топи така, както и ледът се топи. Достатъчно е да дойде една топла вълна, за да се стопи ледът. Хората наричат това стопяване „смърт“, „остаряване“, а то не е нищо друго, освен трансформиране на материята. Това показва, че човек е попаднал в топла зона, вследствие на което се топи. Всъщност остаряване в природата няма. Силите, които взимат участие при известен творчески акт, при стопяване се оттеглят в по-висока сфера, вследствие на което на земята няма условия за тяхното проявяване. И тогава ние казваме, че е настъпил процес на остаряване. Условията за постижения са вложени в мозъка на човека, от който именно зависи бъдещото му развитие. Следователно, за да бъде човек здрав, разумен, богат, щастлив, това зависи от неговия мозък. Богатството на човека се крие в неговия мозък. Ако разумното начало в човека знае как да използва силите и заложбите на своя ум, той ще бъде в хармония с всички разумни, възвишени същества. Представете си, че при вас дойде един човек с някаква молба и вие го приемете любезно, усмихнато, с любов, този човек веднага ще се разположи към вас, ще иска да ви се отплати. С тази ваша постъпка вие печелите вече един приятел. Обаче ако се отнесете грубо, сурово, с пренебрежение към него, той веднага ще бъде готов да ви противопостави. Такова отношение към хората влошава и вашия, и техния живот. Казвате: „Коя е причината за нещастията в света?“ Нещастията на хората се дължат на техните превзети идеи, които никога не могат да се реализират. Първо, човек трябва да знае има ли сили в себе си, с които да реализира своите идеи; после, той трябва да проучи законите, при които тия сили могат да се проявят; най-после, той трябва да знае с каква разумност разполага при всеки даден случай. Разумността е написана на лицето на човека. Онези, които се занимават с изучаване на човешката физиономия, знаят къде точно се намира разумността на човешкото лице. По този въпрос има ред съчинения на френски, на немски, на английски език. Който се интересува от физиономията, той може да изучава тези съчинения, да прави наблюдения, да вади свои заключения. На първо място човек трябва да изучава своето лице, да намери чертата на разумността. В разумния човек погледът не е раздвоен. Раздвоеният поглед говори за някакво болезнено състояние в човека.

Ето защо, всеки трябва да внимава да не изпадне в такова състояние. Раздвояването на погледа зависи от проникването на две противоположни мисли в ума на човека. Казано е в Писанието: „Двоеумният е непостоянен в своите пътища“. Всеки трябва да се стреми да има строго определено, свещено убеждение. Той не трябва да мисли днес по един начин, утре – по друг начин. За всяко нещо човек може да мисли само по един разумен начин. Разумният начин на мислене е принципен начин. Принципът, по който може да се прояви живота, е един; обаче законите и силите, които действат в живота, са много. За пример, като дойдете до въпроса кой е създал живота, има само един отговор: „Бог е създал живота“. Казано е: „Аз съм пътят, истината и животът“. Значи има един принцип, едно начало: Бог е живот. Зададе ли си въпроса кой е създал Бога, човек вече се намира пред пропаст, в която неизбежно ще потъне. Който се е осмелил да борави с този въпрос, той е опитал дълбочината на тази пропаст.

Свещено нещо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трябва да настане абсолютна тишина. Душите и сърцата на всички хора трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. Когато някой каже за нещо, че такава е волята Божия, всички неразрешени въпроси трябва да се разрешат. Всеки трябва да поддържа името Божие и волята Божия в света! Вън от тия две неща всичко друго е преходно. Някой казва: „Аз имам особено мнение по този въпрос“. – Щом имаш особено мнение, кажи къде ще бъдеш след 10 години, какво ще бъде материалното ти положение, какви промени ще станат в космоса и т.н. Колкото и да искате да бъдете самостоятелни, независими, не можете. Каквото и да правите, в края на краищата вие ще се убедите, че сте зависими от цялото, от което съставяте една малка част. В този смисъл и трудът на учения е колективен, а не единичен. В света съществуват общества от учени хора. Това подразбира, че всеки учен гради своя труд върху колективния труд на много учени, които са работили хиляди години преди него върху същия въпрос. Много учени преди Нютон са наблюдавали падането на телата, обаче трябваше да дойде Нютон, да открие закона за земното притегляне, с който да обясни падането на телата. Мислите ли, че преди Бетховен не е имало музиканти-композитори? Достатъчно е да се върнете към предисторическите времена, да видите каква музика, какви композитори са съществували и тогава. Ако чуете симфониите на някои от тия музиканти, ще видите, че тези на Бетховен ще останат назад. Тяхната музика е била израз на възвишен свят, към който и до днес още хората се стремят. Изобщо, музиката е магическа сила. Тя има свои закони и принципи, с които си служи.

Сега, ако човек започне да се огъва надолу, както се огъват линиите A1 и A2 в чертежа, това показва излишък от непотребна материя в неговия организъм. Този човек се намира в обременено, в угнетено състояние на духа, което, според Луи Куне, се дължи на излишно количество утайки в организма му. В научно отношение причината за това огъване на човека се дължи на излишък от млечна и пикочна киселина в неговия организъм. Такъв човек е пълен, дебел, едва се движи и казва: „Не зная какво да правя“. – Ще постиш 5 дни, абсолютно нищо няма да ядеш. – „Ще отслабна.“ – Това, именно, е нужно за тебе. Товарът, който носиш, е голям, трябва да оставиш част от него настрана. Излишъците, както и недоимъкът в организма, правят човека нервен, болен. Тази нервност го прави сприхав, докачлив, лесно се обижда. Няма защо да се обиждате. Който е дошъл на земята, той има само една задача – да изпълни волята Божия. При това всеки ще изпълни волята Божия така, както той я разбира, както е поставена в самия него. Докато човек върши своята воля, той живее в областта на личните чувства (Л. Ч. – чертежа). Щом пожелае да изпълни волята Божия, той се издига в по-висока област, където царува Божията Любов (Б. Л.). Следователно от човешкия живот, от живота на личните чувства, човек постепенно отива към Божествените чувства, които са на върха на неговия живот, и оттам постепенно слиза към разумния живот (Р. Ж.), където започва да се изправя. Значи личните чувства в човека се балансират с разумността. Между личните чувства и разумността в човека всякога трябва да става правилна обмяна. Ако тази обмяна не става правилно, в психическия живот на човека настъпва дисхармония, в резултат на която се явяват известни подпушвания в неговия организъм. Тази обмяна става навсякъде в живота. Когато двама души се обичат или мразят, в първо време те взимат един от друг своите положителни или добри черти, а после – отрицателните или лошите си черти. Това е неизбежен закон. Дали обичате или мразите някого, вие ще започнете да приличате на него.

Казвате: „Какво трябва да правим, за да се избавим от този закон?“ – Вие не можете да се избавите от този закон, но можете да се повдигнете в любовта си, да обичате Бога, т.е. да обичате Бога във всеки човек. Вие виждате, че някой човек е красив, добър, богат, щастлив, и го обичате. Защо? В този момент Бог се проявява в него. Следователно обичайте Бога навсякъде, където се проявява, за да започнете да приличате на Него.

Често съм наблюдавал отношенията между кучетата. Две кучета си играят приятелски; обаче ако на едното от тях се даде храна, то веднага се нахвърля върху другото и го прогонва далеч от себе си. Не се минава половин час, двете кучета отново си играят. Значи скарването и примиряването между кучетата става лесно. Когато хората се карат и сърдят помежду си, те мъчно се примиряват. Някога трябва да минат 10–20 години, за да се примирят. Кой постъпва по-право: кучетата или хората? Хората говорят за Божията Любов, но като дойде до приложението ѝ, постъпват по своему. Не, щом се скарате с някой човек, обърнете се с молба към Бога като Любов, Той да оправи тази работа.

Сега, като ученици, от вас се изисква да произнасяте името Божие не със страх, но с благоговение, и всеки момент да сте готови да изпълните волята Божия. Всеки ден правете опити, да видите колко сте готови да служите на Бога. Ако някои от вас не сте в добри отношения помежду си, направете опит, не механичен, но съзнателен, да видите каква е любовта ви към Бога, доколко сте готови в Негово име да се примирите. Дръжте името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любов към вас и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие – Той всичко ви е дал. На вас остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. И в богатство, и в сиромашия; и в здраве, и в болест; и в щастие, и в нещастие Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, аз съм с вас!“ Бог не желае да загине нито едно от Неговите чеда.

Обаче, който не изпълнява волята Му, той ще страда, не поради желанието на Бога, но понеже нарушава основния закон на живота – законът на Любовта. Който изпълнява волята Божия, той ще реализира благородните желания и копнежи на душата си и ще се повдигне. Той ще представлява желязо, нагорещено до хиляда градуса. В тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия, болести. Само при това положение човек ще изпита дълбоко в душата си вътрешен мир и спокойствие. Той ще разбира страданията на хората, ще им помага, ще им посочва пътя, който води към необятния свят на Великата Божия Любов.

Сега, като наблюдавам живота на съвременните хора, намирам, че повечето от тях не са здрави. Когото срещнете, все се оплаква. Някой се оплаква от изкривяване на пръстите. Това се дължи на излишъци, утайки в организма, които предизвикват подпушване на артериите и вените. Това подпушване или циментиране на артериите и вените наричат „артерио-склероза“, болест, която постепенно свързва ръцете и краката на човека, докато му създаде по-големи усложнения. Щом забележи това изкривяване на пръстите, човек трябва да съзнае в себе си, че не е изпълнил волята Божия, не е разбрал Неговите закони. Тогава той трябва да пожелае да изправи живота си, да служи на Бога. Докато не живее според Божиите закони, човек ще страда не само от артерио-склероза, но ще се натъква на различни болести на сърцето, на черния дроб, на стомаха, на гърдите и т.н. Щом заболее някой от вас, нека се обърне към Бога, към разумните същества от невидимия свят и се помоли да му помогнат в изправяне на грешките. Ще кажете, че не знаете какви са грешките ви. Не, всеки човек знае своите грешки и трябва да се моли да му помогнат в изправянето им. Съмнението, подозрението, неверието, както и ред още отрицателни мисли и чувства са причина за разстройство на черния дроб в човека. За да подобри положението на черния си дроб, човек трябва да се моли усърдно, с будно съзнание. Започне ли да се моли, свърже ли се с Божието име, и земетресение да стане, къщите да се събарят около него, той трябва да остане спокоен, да не прекъсва връзката си с Бога. Такава молитва е в състояние да спаси човека от всички беди и напасти. Къщите ще се събарят около него, но главата му ще остане неповредена, косъм няма да падне от нея. Магическа сила е молитвата!

Когато изнасям грешките на хората и на вас, като на ученици, вие не трябва да правите същото. Защо? Защото това, което на Учителя е позволено, на ученика не е позволено; това, което на богатия е позволено, на сиромаха не е позволено. Учителят знае законите и ги изпълнява. За всяка дума, за всяка изнесена грешка аз плащам скъпо. Само богатият може да плаща.

Следователно Учителят, като богат, има право да посочва грешките на учениците си, за да ги изправя. Казано е в Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ Само Любовта на Учителя към учениците е в състояние да плати за всяка изнесена грешка. Въпреки това Учителят трябва да се обърне към Бога с думите: „Господи, аз изнесох грешките на своите ученици, но с това познах Твоята доброта и милост“. Човек винаги трябва да се моли на Бога, за да не Го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, такава самота и студенина, каквато човек никога не е изпитвал в живота си. Той се моли, но около него се е образувал такъв похлупак, че с нищо не може да се пробие. Само молитвата е в сила да пробие този похлупак. Който се страхува, той ще остане под похлупака във вечен мрак. Каквото и да е положението ви, молете се на Бога. Знайте, че Той е по-силен и от най-големите злини и престъпления на хората.

Казвам: Страдате ли, радвате ли се, дръжте връзка с Бога, с възвишените и разумни същества. Много от страданията на хората са лични, но все пак са в сила да поставят човека в един похлупак, откъдето само молитвата ще го освободи. Щом излезе от този похлупак, в ума му ще светне, ще нахлуе нова светлина. Той ще бъде доволен, че е придобил ново разбиране на нещата. Докато Бог е с вас, вие не трябва да се съмнявате, не трябва да се страхувате. Той гледа благосклонно към всички хора. Това не подразбира, че Той одобрява техния неправилен живот, но не ги съди, оставя ги свободни да учат, да се развиват. Той има търпение да дочака онзи ден, когато те ще се пробудят и ще се обърнат към Него. Ето защо и вие, заради любовта си към Бога, трябва да бъдете благосклонни към всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате. Какво правят съвременните хора? Когато някой баща е недоволен от сина си, той се отказва от него и го изпъжда от дома си. Когато свещеникът е недоволен от пасомите си, той ги морализира. Мнозина даже заличава от списъка на църковниците. Когато учителите са недоволни от някой ученик, те го изключват от училището. Обаче хората не се поправят нито с пъдене от домовете им, нито с изключване от църквите и училищата, нито пък с морализиране. Кой е истинският път за изправяне на хората?

Като говоря така, аз не засягам грешките ви индивидуално, но принципно, като обръщам внимание на това какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога. За да има човек правилни отношения към Бога, религиозното чувство в него трябва да бъде добре развито. В българите това чувство не е добре развито, затова те трябва да работят върху себе си, да го развият. Как се познава дали религиозното чувство в някой човек е развито, или не?

Ако хвърлите поглед върху чертежа, ще видите криви линии m, които се срещат в живота на човека, но те трябва да се изправят. Това изкривяване прилича на пружина. То е свързано с известни земни течения. Изкривяването на тия линии показва отслабване на желанията. Желанията, както и мислите на човека, биват два вида: постижими и непостижими. Следователно за всеки даден случай човек трябва да знае кои желания са постижими и кои – не; кои мисли са постижими и кои – не. Той трябва да знае с кои сили може да работи и с кои – не; с кои закони може да оперира в живота си и с кои – не. Всеки човек има желание да бъде особен, да се отнасят хората с него внимателно. Това е естествено желание и лесно постижимо. Какво се изисква в този случай? Да оградят човека добре и отвреме-навреме да го поливат с малко водица. В това отношение човек е подобен на малко, нежно цвете. Следователно и той се нуждае от това, от което и цветето. Обаче съвременните хора са внимателни главно към тия, които са се проявили в нещо: били те поети, писатели, музиканти, художници, философи, учени, велики майки и т.н. Тези хора чувстват това внимание и се повдигат. В този смисъл обществото може да повдигне човека, но може и да го понижи. Колективният ум на хората може да вдъхнови човека, а може и да го понижи. Това се забелязва особено с вярващите, с хора, които са се отделили от общия път на живота. И тогава, за да не бъдат смачкани от колективната мисъл на хората, те трябва да бъдат свързани със силите и законите на живата природа и с тях да работят. Ако това не могат да направят, те трябва да се свържат направо с Божественото съзнание, да апелират към Бога, Той да ги подкрепи. Кое е по-добро за човека: да познава силите и законите на природата и да ги владее, или да познава Бога? Най-великото нещо за човека е да познава Бога.

Мнозина питат какво нещо е Любовта. Всички хора знаят какво е Любовта, но не могат да говорят за нея, нито да я обясняват, защото е свещено нещо. Бог е Любов. Тогава какво можете да говорите за Любовта? Някой казва, че бил влюбен, че сърцето му горяло. Това не е Любов. Щом се каже нещо за Божията Любов, щом се спомене името Божие, веднага в човека се събужда мисъл и всякакъв смях, всякакви шеги престават. При това положение той е готов на всякакви жертви. Всеки има такава опитност. Когато в дома ви дойде човек, когото обичате, вие го угощавате добре; ако е беден и няма дрехи, вие му давате от своите или му купувате нови. Каквото имате, вие сте готови да споделите с него. Обаче дойде ли в дома ви човек, когото не обичате, вие сте готови да затворите вратата си пред лицето му и да не го приемате. Казвате: „Ами ако този, когото обичаме, злоупотреби с нашата любов?“ В Любовта Божия злоупотреби не стават. Ако мислите, че онзи, когото обичате, е в състояние да злоупотреби с вас, това не е Любов. Давате ли нещо от Любов, дайте и не мислете повече. Вашата кесия всякога ще бъде пълна. Ако дадете някому 100 лева от Любов, в кесията ви пак ще има 100 лева. Откъде ще дойдат тези 100 лева? Някой ваш приятел ще ви ги даде. Който изпълнява волята Божия и дава, по същия закон и на него ще се даде.

Велика наука е Божията Любов! Когато Любовта започне да работи в човека, тя произвежда следните промени: първо, тя лекува човека; второ, тя го подмладява. Значи, ако някой човек е болен, Любовта ще го излекува; ако е стар, Любовта ще го подмлади. Не може да умре онзи, когото обичате. Когато майката обича децата си, те не умират. Ако умират децата, това показва, че майката не ги обича. Този закон е верен 100%, в него няма никакви изключения. Ако някой стане неврастеник, това показва, че има малко Любов; ако го боли корем – малко Любов има; ако го боли глава, стомах, гърди – малко Любов има. Любовта не признава никакви болести.

Сега, като говоря по този начин, това не значи, че трябва да се съмнявате в любовта си или да мислите, че Бог не се проявява и чрез вашите сърца. И вие имате Любов, Бог се проявява и чрез вас, но трябва да различавате Божията от човешката любов. При това трябва да знаете условията, при които Бог се проявява. Първото условие е абсолютна свобода. Грехът, престъпленията се дължат на факта, че хората не дават свобода на Бога в себе си да се прояви. Вие трябва да знаете, че сте органи, чрез които Бог трябва да се проявява.

Следователно, като органи на Бога, трябва ли вие да Му давате съвет как да постъпва? Бъдете на Негово разположение и каквото ви каже, това правете. Абсолютно послушание към Бога! Ако Той каже да напълните торбата си с хляб и да тръгнете с нея от къща в къща да раздавате, направете както ви казва. После, може да ви каже да върнете торбата си пълна – и това направете. Защо, за какво, не питайте. Каквито противоречия да минавате, не питайте защо Бог ви е поставил пред тях. Никой няма право да критикува Божиите заповеди и нареждания. Така са постъпвали всички пророци на миналото, всички ученици на Божествената Школа. Щом дойдете до волята Божия, там се изисква абсолютна вяра и абсолютно послушание.

Казвам: Който живее според закона на Любовта, той ще се домогне до истинската наука. Противоречията в живота не са нищо друго, освен енергиите, представени чрез линиите m2, които хората не знаят как да употребят. Например много хора са богати, но не знаят как да употребят богатството си; много хора са учени, но не знаят как да предадат знанието си; душите на много хора са пълни с Любов, но не знаят как да проявят Любовта си; много хора не знаят как да се ръкуват. Когато се ръкувате с човек, който има Любов в душата си, вие през целия си живот няма да забравите това ръкуване. Защо? Особено благоухание се отделя от ръката на този човек. Който се ръкува, той трябва да знае колко време да задържи ръката на човека. Когато пък ви погледне човек, който има Любов в душата си, вие ще изпитате пълно спокойствие и мир. Погледът на Любовта не смущава човека. Поглед, който смущава, е раздвоен и показва, че в ума на човека са влезли две противоположни мисли, или в сърцето му – две противоположни желания. Когато погледът на някоя мома или на някой момък е раздвоен, те не са доволни от своята любов, което показва, че в тяхното сърце са влезли две противоположни желания. За да бъде доволен от себе си, човек трябва вътрешно, пред Бога, да се изповяда, за да изправи своя поглед. Момък или мома, който от тях изпълни Божия закон, той ще получи Неговото благословение. Не го ли изпълни, ще страда.

И тъй, кривите линии m2, във форма на плодове, представляват плодове на живота. Понякога тия плодове представляват материални, физически сили, а понякога чрез тях се проявяват законите, които управляват тези сили. В тези плодове са вложени възможностите за познаване на Бога. Обаче всичко това зависи от начина, по който ще се употреби този плод.

Различната употреба дава различни резултати. Например, ако употребявате плодовете на знанието за ваша слава, ще имате едни резултати; ако ги употребявате за Божията слава, ще имате други резултати. От това ще зависи какъв плод ще се създаде. Посоката на енергиите, възходяща или низходяща, определя качеството на плода. Следователно, който работи за себе си и употребява знанието за своя слава, той започва добре, свършва зле. Който работи за Божията слава, той започва с малко спънки, но към средата тръгва добре, а в края свършва още по-добре. Казано е в Писанието, че силата на такъв човек няма да изнемогне. Той няма да знае какво нещо е сиромашия, какво – болести, хули, гонения. Казвате: „Христос защо страда?“ – Христос беше гонен, преследван на земята само 3 години, а 2,000 години вече, откакто жъне плодовете на своята работа. Днес хиляди църкви са създадени в Негово име; 500 милиона хора Го следват и от всички краища на света Му се изпращат най-хубави, най-светли мисли и възвишени чувства. Днес Христос жъне плодовете на своето послушание. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца си“. Сега, ако и вие имате Божия Дух в себе си, ще бъдете едно с Христос. И тогава благото, което Той има, ще бъде и ваше благо. Затова и в Писанието е казано: „Който изпълнява волята Божия, той ще бъде сънаследник в Царството Божие“. Ако Христос се пожертва от Любов към Отца си, тогава и вие, които познавате Христос, ще постъпите по същия начин. Христос казва: „Както Отец ми ви е възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Значи щом Бог ни е възлюбил, и ние трябва да Го възлюбим. При това казано е още: „Възлюбете се един друг!“ Това не подразбира земната любов. Немислимо е хората да се възлюбят според законите на земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате волята Божия – това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец.

И тъй, Любов към Бога и изпълнение на Неговата воля, това са първите неща, които човек трябва да има предвид в живота си. Който люби, само той може да вярва. Без Любов вярата е немислима. Следователно може да се вярва само на онзи, който люби. Както вяра без Любов не съществува, така и Любов без вяра не съществува. Щом имате вяра, непременно ще имате и надежда. Любовта, вярата и надеждата са неразривно свързани помежду си. Не отделяйте вярата от Любовта, нито надеждата от вярата! Където има надежда, там има и вяра; където има вяра, там има и Любов. Където има Любов, там всичко има.

Мнозина казват: „Няма нищо ново в света. Навсякъде чуваме да се говори все едно и също нещо“. – Не е така. Всеки ден се правят нови открития, които хората досега не са знаели. Например днес учените знаят, че обикновеният звук има най-много 35,000 трептения; обаче в последно време са открити още около 200–300,000 звукови трептения, наречени „глухи“, понеже не могат да се схващат с обикновено ухо. Който може да схване тия трептения на звука, той ще се намери в свят, съвършено различен от физическия. Ако се спрете върху изговарянето на думата „любов“ от всички народи, ще забележите, че коренът на тази дума във всички езици е един и същ. Обаче ако можете да схващате глухите звукови вълни, ще видите, че всеки народ, както и всеки човек поотделно, изговарят тази дума съвършено различно. Външно, т.е. слушана с обикновено ухо, думата „любов“ изразява едно и също понятие в различните раси, в различните народи и хора, а дори и във всички животни, растения и минерали. Вътрешно обаче Любовта произвежда различно въздействие върху различните хора. Ако някоя млада мома, която не е развита нито в умствено, нито в сърдечно отношение, сложи на ръката си пръстен с хубав скъпоценен камък, няма да мине много време и този камък ще започне да губи блясъка си, да се демагнетизира. И обратно: ако някоя млада мома, пълна с Любов, с Мъдрост, сложи на ръката си този пръстен, скъпоценният камък ще почне да възстановява цвета, блясъка си и ще придобие първоначалния си вид.

Ето защо, който може да възстанови блясъка на някой скъпоценен камък, той има право да го носи. Като знаят това, много бижутери в странство дават някои пръстени със скъпоценни камъни на млади моми, пълни с Любов, да ги носят временно, докато възстановят блясъка им. Това показва, че и камъкът разбира Любовта. Камъкът може да възстанови блясъка си само по закона на Любовта. Истинската дума, която определя понятието Любов, днес е забравена. Всички хора търсят тази дума, искат да си я спомнят, да я намерят. Щом си я спомнят, щом я намерят, с това заедно те ще намерят ключа на живота. Всички кабалисти, навремето още, както и днес, търсят този ключ. Защо? Защото само този ключ е в състояние да оправи обърканото кълбо. Животът на съвременните хора е това объркано кълбо. Достатъчно е един възел от него да се развърже, за да почне по-нататък да се оправят обърканите конци. Този ключ ще развърже първия възел, който хората от хиляди години насам се мъчат да развържат.

Свещена е думата на Любовта! Тя не може да се произнася. Досега и аз не съм произнесъл тази дума. Даже Христос не си е позволил да я произнесе пред хората. Когато е трябвало да произнесе тази дума, Той винаги се е уединявал и заемал особено положение, особена поза. Един ден, когато дойдете до по-високо съзнание, и вие ще произнасяте тази дума. Засега достатъчно е да знаете, че съществува такава свещена дума, която някога сте знаели, но впоследствие сте я забравили. Работете върху себе си, за да си я спомните. Поставете си за задача да мислите върху тази дума като свещена, велика дума, която болни оздравява, невежи просвещава, мъртви възкресява. Магическа сила крие Любовта в себе си! Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя трансформира отрицателните сили в положителни; тя повдига човека от земята към небето; тя може всичко да направи. За Любовта всичко е възможно. Казано е в Писанието: „В последния ден ще чуя гласа ти“. Този глас е гласът на Божията Любов. Който чуе този глас, той ще оживее. Днес всички хора очакват този глас, тази свещена дума. Само тази дума е в състояние да подмлади човека, да го възкреси, т.е. да го въведе от смърт в живот.

И тъй, нека всеки от вас, доброволно, в продължение на 10 дни, размишлява върху свещената дума на Любовта, която в магията е наречена „изгубената дума на човечеството“. Още първият човек е изгубил тази дума, с което започва падането на човечеството. Като забрави тази дума, Адам се видя принуден да напусне рая, а с това заедно изгуби ключа на живота, т.е. изгуби правия път. Който иска да се върне отново в рая, той трябва да си спомни забравената дума за Любовта. Усилията на съвременните култури към прогрес, към знание, към свобода се свеждат все към това, да се домогнат до свещената дума на Любовта, която крие всички тайни в света. Без тази дума светът няма никакъв смисъл. Без тази дума всичко е в пълно разединение. Без тази дума никакво разбиране между хората не може да съществува.

Казвате: „Ние трябва да се обичаме!“ – Добре е това, но трябва да знаете, че Любовта не прави разлика между хората. Тя иска всички да бъдат изправни помежду си. Каква любов е тази, която прави разлика между хората? Ще поканите гости в дома си и на най-важния от тях ще дадете първо място: ще поставите пред него хубава чиния, сребърни вилица, лъжица и нож; ще му сипете най-мазното, ще напълните чинията му до горе и т.н. Щом дойде ред до другите, ще сложите пред тях прости чинии, прости лъжици и вилици; след това ще им сипете от дъното на тенджерите, по-постно, по-малко, и след всичко това ще говорите за Любов. Всички хора в едно общество трябва да бъдат еднакво задоволени. На Божествената трапеза е сложено в изобилие и за малки, и за големи. Бог никого не пренебрегва. Ако е въпрос за пренебрегване, това се дължи на хората. Само хората се пренебрегват помежду си.

Казвате: „Не е дошло още времето за новото учение“. – Не, времето за новото учение е дошло. Ако искате да знаете, вие сте закъснели даже. Няма време вече за отлагане. Като казвам, че няма време за отлагане, това подразбира, че идва нова епоха, която изисква готови хора. Бъдете готови да ви изтръгнат като главни от огъня, които, веднъж запалени, продължават да горят и да светят. Достатъчно е веднъж да стъпи кракът ви в новата епоха, за да се ползвате от благата, които тя носи. Ученикът на новото учение трябва да има положителни възгледи за живота. За него думата „любов“ трябва да бъде свещена. Що се отнася до Бога, до ближните му, до неговата душа, до дома, до държавата, той трябва да има точно определени възгледи. И като дойдат страдания в неговия живот, той трябва непременно да се моли; молитвата му не трябва да се заключава само в изговаряне на думи, но да излиза дълбоко от душата му и да го свързва с Бога. Някой се оплаква от сиромашията си. Няма защо да се оплаква. Нека благодари на Бога, че е сиромах. Друг се оплаква, че нямал къща. Няма защо да съжалява за това. Ще дойде ден, когато Бог ще му даде по-хубава къща от тази, която той сам може да си направи. Ще дойдат някои да ви смущават, че откак сте тръгнали по Божия път, всичко сте изгубили. Не, който люби Бога, той нищо не е изгубил, но е спечелил. При това той е спечелил такова богатство, което никога не се губи. Затова и Христос казва: „Не се радвайте, когато духовете ви се подчиняват. Радвайте се, когато имената ви са записани на небето!“ Радвайте се, че името ви е записано на небето. Това показва, че Бог ви обича. Какво повече може да искате от това? Щом Бог ви обича, благодарете в душата си за тази Любов и така работете, че да изкажете своята благодарност към Него.

Казвам: Отсега нататък ще размишлявате върху забравената дума. Всеки ден ще си казвате: „Искам да изгладя всички спорове, всички недоразумения, които са възникнали между мене и Бога, както и между мене и ближните ми, и да върша волята Божия“. Ако някой брат или сестра ви обиди, кажете: „От днес аз съм решил да изпълнявам волята Божия. Не ме интересува кой какво е казал“. Тогава и братът или сестрата ще кажат: „И аз съм решил да върша волята Божия“. Щом и двете страни решат да вършат волята Божия, ангелите ще започнат да работят между тях. По този начин и противоречията в живота ще изчезнат. Това значи да влезе Любовта между хората. Където Любовта цари, там има знание, там има и светлина. Където Любовта живее, там всичко е възможно. Който иска да бъде ученик, той трябва да започне с това свещено име. Нека се стреми да го познае, да го намери, да си го спомни. Хората наричат това име „любов“, но всъщност любовта е само превод на тази дума. Скрита е тази дума, но трябва да се намери. Тя е ключ, без който не може да се живее. Щом намерите този ключ, и Бог ще се прояви във вас. Готови ли сте да приемете Бога още тази вечер? Ако тропне на сърцето ви, ще кажете: „Господи, не сме готови да Те приемем“. Защо не сте готови да Го приемете? Защото се страхувате да не умрете. Не, ако приемете Господа в себе си, вие ще умрете за злото, а ще оживеете за доброто.

Чертежът на стр. 133 представлява минаване на човека от един свят в друг, или трансформиране на енергиите. Всъщност в природата съществуват едни и същи сили. Хората ги делят на добри и лоши, на положителни и отрицателни, но човек трябва да знае как да разполага с тях. Един Божествен закон може да се употреби и за добро, и за зло, обаче принципът по никой начин не може да се употреби за зло. Законът и силата могат да се употребят и за добро, и за зло, но принципът може да се употреби само за добро – никога за зло. Следователно принципът проверява и законите, и силите. И според това, за какво и как сме употребявали законите и силите, ще носим техните последствия. Всеки ще жъне такива плодове, каквито е сял.

Първо, човек трябва да дойде до положение да разбере и познае Бога като Любов. В Любовта има една свещена воля, която всички хора трябва да изпълняват. Дойдат ли до тази воля, там има мисъл, но няма никакво разсъждение. Физическото разсъждение е пипане в духовния свят. Обаче в духовния свят не може да се ходи с пипане. Там е нужно знание и светлина, за да вижда човек къде ходи. Който се домогне до Любовта, той вижда вече нещата. В Любовта всяко знание е проверено. Щом влезе в света на Любовта, човек изпитва благата, които тя крие в себе си, и от изобилието на тия блага той изпраща на ближните си. Само Божията Любов носи изобилие в живота. Що се отнася до любовта на хората, там всичко е определено да се роди и да умре. В нея няма вечен живот. Обаче за Божията Любов е казано в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да наследи живот вечен“. Няма сърце в света, което да не е изпитало Божията Любов. Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни от себе си, изпълнени сме с радост и веселие, когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни от себе си и се натъкваме на ред отрицателни мисли и чувства. Няма човек в света, който да не е изпитал тия две състояния. Но като не знае причините, той им дава различни обяснения. Щом е така, всички хора трябва да се върнат към Бога, не физически, но духовно, в своето дълбоко вътрешно разбиране и приложение, в своето правилно служене. Христос казва: „Жетвата е голяма, но работниците са малко“. Помолете господаря на жетвата да изпрати своите работници, т.е. духа на Любовта, да свърши работата. Когато дойдат работниците, всички ще бъдат силни, да вършат волята Божия.

Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата? Понеже те се намират на границата на един несигурен свят, където всеки момент стават промени в реда и порядъка. Идват дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездите и луната ще потъмнеят. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вярвания ще изгубят смисъла си; светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултните ученици трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, в шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня не е нищо друго, освен Любовта. Когато хората минат през тази вълна, те ще се оправят. Оправянето подразбира събличане старите дрехи на хората и обличането им в нови, в светли дрехи – дрехи на законност, на нов ред и порядък, на нов живот, на нова свобода. Това подразбира настъпване на нова епоха. Не се страхувайте от времената, които идват, но знайте, че само Любовта е в сила да победи злото.

И тъй, който има новото разбиране на Любовта, той едновременно ще бъде и майка, и баща, и брат, и сестра. Значи разбиранията на човека не зависят само от службите, които той изпълнява по форма. Разбиранията му зависят от Любовта, на която той служи. Само при това положение той може да бъде силен. За такъв човек няма нищо невъзможно. За човека на Любовта няма мъчнотии, няма изпитания. Някой казва: „Човек трябва да бъде смирен, да търпи, да бъде благ, да заема последно място“. – Хубаво е всичко това, но лесно не се постига. Не е лесно човек да трансформира едно свое състояние. За пример, обидят някого. Казват му да прости, да забрави всичко. – Лесно е да се каже, но колко време трябва да мине, докато човек прости, докато забрави обидата. Вън, в света, хората могат да се обиждат, но тук, в братството, никакви обиди не трябва да съществуват. Когато дойдете в братството, вие трябва да се чувствате, като че сте дошли на почивка, в хубава плодна градина, или като в дом между братя и сестри. Засега между вас аз зная само две тройки, които живеят по закона на Любовта. Като се намери още една тройка, и останалите ще заживеят по този закон. Имената на тия двойки няма да кажа, докато не откриете свещената дума на Любовта. Свещени работи има, за които не е време да се говори. Сега всички трябва да работите, да развивате в себе си кротост, смирение, въздържание, любов, вяра, търпение и т.н.

Казвате: „Воля нямаме, за да постигнем тия добродетели“. Не, всички имате воля, но трябва да проявите добрата, разумната си воля. Всяко дете има воля. Достатъчно е да пожелае нещо и веднага ще го постигне, но не трябва да имате такава воля. Вие не трябва да изисквате, да се налагате на Бога, но трябва да се молите Той да направи онова, което намира за добре. Това подразбираме волята на Любовта, т.е. изпълнение на волята Божия.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 27 април 1927 г. София.

Принципи на нещата

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

Мнозина казват, че не помнят принципа на нещата. Когато човек не помни принципа на нещата, това показва, че неговият ум е зает с много работи.

Сега, представете си, че върху дадена плоскост прекарате 7 прави, успоредни помежду си линии (виж фигурата). В обикновената геометрия това е проста работа, обаче в живата геометрия въпросът седи другояче. Тук плоскостта AB представлява възможности, които се крият в един живот от 100 години. Началната точка A100 представлява първата възможност за постижение на нещо, а крайната точка B100 представлява последната реализирана възможност. Правите линии, които са перпендикулярни към плоскостта A100B100 пък представляват броя на възможностите за постигане на известни стремежи в даден живот. Тези линии са сили, които действат в живота. Как мислите, еднакви ли ще бъдат резултатите на тези сили? Да допуснем, че тези линии, т.е. тези сили, на брой 7, като 7 лъча излизат от различни точки. Понеже излизат от различни точки, те ще се различават помежду си. Всеки лъч ще има различно отношение към съзнанието на човека. Тези лъчи могат да бъдат мисли, чувства и желания. Ако са мисли, всяка мисъл първо трябва да се трансформира в желание, а желанието – във волев акт, т.е. в действие. И като действие вече, тя приема известна форма. Щом знаете това, вие трябва да се замислите върху въпроса за образуването на кристалите, за създаването на растенията и животните. Всеки трябва да помисли как, кога и защо са създадени кристалите, растенията и животните. Дълга е историята на тяхното образуване и създаване.

Ако проследите историята за създаването на растенията, специално, ще видите, че те са свързани с човека, в смисъл, че поддържат неговия живот. Обаче първоначално растенията не са били създадени за човека. Те предшестват човека, съществували са по-рано от него. В такъв случай интересно е да знаете каква е била службата на растенията преди съществуването на човека. Този въпрос може да се разбере само тогава, когато човек бъде абсолютно свободен от дребнавостите в живота. Следователно никой човек, бил той учен, философ, писател, или какъвто и да е друг, не може да разбере дълбокия смисъл на живота, докато се занимава с дребнавости. Дребнавостите в живота могат да се уподобят на бодванията, които произвежда губерката върху ръката на човека. Представете си, че някой велик музикант или художник иска да изрази своя гений чрез музиката или чрез художеството. Тъкмо дойде до най-важния момент, където трябва да представи върха на своята сила, и някой се доближи до него с губерка в ръка и го бодне. Какво ще направи този майстор музикант, или художник? Ръката му непременно ще трепне и важният момент ще изгуби своята красота. Музикантът ще изсвири своето парче, или художникът ще нарисува картината си, но същевременно ще отбележи и ефекта, предизвикан от бодването с губерка. Който не разбира това нещо, той няма да забележи мръдването на ръката на музиканта, или на художника. Обаче който разбира, той ще забележи и най-малкото отклонение на ръката: той даже ще знае причината, защо и как е станало това бодване.

Казвате: „Това са отвлечени въпроси, които не ни интересуват“. – Тези въпроси не ви интересуват, докато не сте се натъкнали на тях. Обаче щом се натъкнете, започвате да се запитвате защо стана така, коя е причината за това, което ви сполетя, и т.н. За пример, някой човек е духовно добре разположен, намира се в третото небе. Но дойде някой при него, извади губерката си и го бодне. Изведнъж той изгубва разположението си и започва да се запитва: „Откъде дойде тази губерка? Какво съм направил, че трябваше така да ме нападнат? Нали бях при Бога?“ Докато разсъждаваш и търсиш причината за бодването, ще получиш още 2–3 губерки. Не усещаш как изгубваш разположението си и започваш да мислиш, че доброто ти разположение е резултат на някаква илюзия. И наистина, човек трябва да си отговори защо, след като се е качил при Бога, губерките започват отляво-отдясно да го мушкат. Причината за това се дължи на факта, че докато стигнете до Бога, вие ще минете през известни области в природата, където силите не са още организирани, вследствие на което не се подчиняват на Великия Божи закон. Колкото възвишени да са мислите и чувствата на човека, веднъж минал през тези области, той неизбежно ще изпита острието на губерката. Представете си, че вие обличате новата си дреха, която сте шили за Великден и при хубав слънчев ден излизате на разходка. Обаче внезапно небето се замъглява и започва да вали дъжд. Мислите ли, че дъждовните капки ще се загрижат за вашите нови дрехи? Ни най-малко. Дъждът ще намокри дрехите ви на общо основание. Че ще бъдете недоволни, че ще ви се карат в къщи, дъждът не иска да знае за това. Той ще си вали и ще намокри всичко, каквото срещне на пътя си. Такова нещо представляват неорганизираните сили в природата, те не искат да знаят причиняват ли някому пакости, или не.

Следователно има същества в природата, които ни най-малко не се интересуват за нашите мисли и чувства, както и за нашите идеали. Някой учен е работил цели 20 години върху известна теория, но дойде едно от тези същества, бодне го с губерката си, причини му някаква сериозна болка и той забравя своята теория. Друг учен открил нещо важно в науката, но едно от тия същества го спъне някъде и той падне, удари силно главата си и забравя всичко, каквото е работил. Защо тези учени забравят какво са работили? Защото онзи, който е създавал теорията, или онзи, който е откривал нещо, е напуснал това тяло. Какво показва това? Това показва, че много същества влизат в главите на хората, диктуват им разни идеи, заставят ги да работят върху разни въпроси и в края на краищата си заминават. Не е лошо това, но истински учен е онзи, който знае имената на тия, които са го вдъхновявали да работи, които са му диктували да пише върху различни научни въпроси. Казват за някой учен, че е голям авторитет в науката. За друг казват, че не е авторитет в науката. Съгласен съм с вас, но и вие трябва да бъдете последователни. Запитайте вашия авторитет знае ли кой го заставя да пише? Познава ли кое същество го вдъхновява в работата му? Ако нищо не знае по това, той не е никакъв авторитет.

Сега ще изясня тази идея с един пример от живота. Срещате един беден, нещастен човек, без авторитет пред хората, и му удряте една плесница. Той се обижда, иска да ви даде под съд, но няма средства. Каже ви някоя обидна дума и вие му удряте още една плесница. Тогава вие, човек с авторитет, с пари в джоба си, съзнавате, че сте направили грешка и казвате: „Аз трябва да дам на този човек поне 1,000 лева, да му помогна; той е крайно беден“. Давате му 1,000 лева и с това изправяте грешката си. Значи, за да покажете своя авторитет, в случая богатството си, вие първо сте си послужили с една груба мярка. Първоначално вашето богатство е било пасивно, а после, след двете плесници, е станало активно, изразило се е навън.

Казвате: „Не може ли без плесници?“ Питам: Какво разбирате под думата „плесница“? Освен това всеки трябва да си отговори, плесницата, която удря някому, съзнателно, волево движение ли е, или несъзнателно? Вие сте наблюдавали как малките деца нареждат картите за игра и образуват от тях разни фигури. Понякога те ги нареждат в триъгълна форма, понякога – в четириъгълна или в друга някаква форма, но достатъчно е да се вземе една от тях, за да паднат всичките. Как мислите, по свободна воля ли падат картите? По същия начин човек трябва да си даде отчет какъв процент от това, което мисли, чувства и върши, се дължи на неговото съзнание, какъв процент – на окръжаващата среда, какъв процент – на живата природа и какъв – на Великия Божи Дух. Под думата „окръжаваща среда“ се разбират растенията, животните, хората; от друга страна – въздухът, светлината, топлината, водата и т.н. Изобщо всяко нещо, което обикаля човека и без което той не може, е окръжаваща среда. Тези среди се различават една от друга по степента на своето влияние, т.е. по степента на своето въздействие върху човека.

И тъй, правата A100B100 в чертежа представлява пътя, по който вървите, а успоредните прави представляват енергии, които идват от разумния свят. Вие можете да изчислите какво влияние упражнява всеки лъч върху живота на човека за всеки даден ден. Всеки ден енергиите на тези лъчи минават през ума, сърцето и волята на човека и по този начин упражняват известно въздействие върху него. Всеки нов ден тези енергии минават в различни гами. Това са задачи, които ученикът трябва да решава. Дойде ли до обикновения живот, той спира там. В обикновения живот няма какво особено да се търси и да се очаква. Един млад човек пише на приятеля си: „Аз те обичам, защото искам да обичам, без да настоявам за твоята любов“.

Казвам: „Прав е този млад човек“. Принципът се заключава в това: Да обичаш и да не изискваш от другите да те обичат. Обаче защо трябва той да пише това писмо на приятеля си? Не може ли да обича, без да изисква от приятеля си отговор на своята любов? Значи този млад човек се е намирал под влиянието на закона на необходимостта. Да напише писмото, това не зависеше от неговата съзнателна воля. Написването на писмото представлява падане в живота. Докато не беше написал писмото, той беше на покрива отгоре и от него зависеше да се хвърли от покрива, или да не се хвърли. Писането вече е един несвободен акт. Това значи, че писмото се пише без волята на човека.

Който пише писмо с такова съдържание, той пада. Това е научно обяснение. Щом падне, той ще се контузи накъде. Но след това пък ще дойде подскачане. Ако на такова писмо не се отговори, знайте, че то не е хубаво написано; от единия до другия край е фалшиво. След това пък ще съжалявате, че сте написали писмото. Ще съжалявате, разбира се, защото сте се хвърлили от високо. Ако не разбирате дълбокия смисъл на това нещо, вие ще изпаднете в друга крайност и ще кажете: „Тогава не трябва да пишем никакви писма“. – Не, искате или не искате да пишете, това не зависи от вас. Щом напишете едно писмо, ще признаете в себе си, че сте паднали не по своя воля. Защо? Защото едно сте писали, а друго излиза. Поетът се вдъхнови, напише нещо и казва: „Аз написах това стихотворение“. Не, той не говори истината. Той е възприел една чужда идея, която предава за своя. Това е заблуждение. Да се заблуждава с обикновено съзнание човек, това е в реда на нещата, но ученикът, който търси пътя на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, не трябва да се заблуждава. Той тръгва да търси други методи за работа и приложение. Ученикът трябва да разбира своите състояния, да бъде господар на своите движения. Ако клати главата си нагоре-надолу, без да съзнава защо прави това, той пада. Ако се съмнява, ако се обезсърчава, ако е недоволен от живота си, той пада. Следователно всеки момент в живота си човек трябва да знае къде се намира и какво го очаква. Някой казва: „Не падам само аз, всички хора падат“. – За тебе е важно, като паднеш, колко ще се контузиш. Всяко падане носи свои последствия. Вие знаете, че празни пространства в природата не съществуват. Следователно, където паднете, вие все ще предизвикате някакво сътресение, заради което непременно ще ви държат отговорни. Кой би желал да хвърли някой човек от къщата му само затова, че се оплаквал от живота си? Всеки знае, че за такава постъпка ще носи голяма отговорност. Ето защо, както човек носи отговорност за своето физическо падане, така също той носи отговорност за своите паднали мисли, чувства и желания. Според окултистите този закон е един и същ и за физическия, и за духовния свят.

Сега, като говоря за падането на човека, имам предвид мощните сили в него, с които може да работи, да се противопоставя на всяко падане. Падащите мисли вървят в посока, в която хората се движат, вследствие на което и те падат, като същевременно се контузват някъде. От ъгъла на падането на известна мисъл зависи и контузването, което тя произвежда върху човешкия мозък. Ако се съмнявате в тази идея, направете следния опит: вземете при себе си само за един месец някой нервен човек и наблюдавайте влиянието, което той ще окаже върху вас. В това отношение вие не трябва да се заблуждавате, да мислите, че сте много устойчиви. И светии, и пророци са изгубвали равновесието си. Пророк Илия изгуби равновесието си от една жена само. Той имаше сила да избие 400 пророци в Израил, а когато пред него се яви една жена, той се уплаши и избяга. Ако пророк Илия, известен със своята смелост и решителност, се уплаши от една жена и изгуби равновесието си, мислите ли, че вие ще бъдете по-смели от него? Колко пъти и вие, като пророк Илия, сте се отклонявали и се отклонявате от живота си! С тези отклонения вие пакостите на себе си, а не на хората. Всички хора са наредени като атомите и молекулите, между тях винаги остават празни пространства. Следователно никой не може да напакости на душата на човека, но може да напакости на тялото му. Тази пакост се предизвиква от влиянието, което хората си оказват един на друг чрез своите мисли, чувства и чрез своята воля. Иначе, като души, те са абсолютно свободни, независими един от друг. В това отношение по-напредналите ученици трябва да дават пример. Да живеете като души помежду си, това е задача, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна задача е, но постижима.

Питам: Според вас кой е правият път? Ще кажете, може би, че възходящият път е правият. Така е, но възходящите линии претърпяват известно отклонение, а където има отклонение, там има и падане. За да се избегнат тези отклонения, съзнанието на човека трябва да бъде абсолютно будно, да може предварително да разбере какво носи всяка мисъл в себе си. Като знае това, той ще може да я отхвърли или приеме, преди още да е достигнала до него. От днешния момент той може да определи какво ще го сполети след няколко седмици, месеци или години. Това всеки може да постигне, но изисква се работа, усилия, труд.

Една сутрин тръгвам на екскурзия с няколко души. Вървим по пътя и по едно време ги питам: Как мислите, отишъл ли е някой преди нас на планината? – „Да, преди нас са минали двама души.“ – Откъде познахте? – „Виждаме две различни стъпки.“ – Мъже ли са били, или жени? Едни казваха, че стъпките са мъжки; други казваха, че стъпките били женски. Обаче положително никой не можа да определи какви са стъпките. Аз мълча, нищо не казвам. Като се качихме на планината, никой нямаше там. Значи предположенията не излязоха прави. По стъпките аз познах, че преди нас е минал един селянин, придружаван от кучето си. Премълчах обаче, защото исках всеки сам да отговори на въпроса и после да провери доколко вярно е познал. Казвам: Както всяка стъпка на човека има своя форма, така и всяка мисъл има свои качества. Колкото многобройни да са мислите, всяка мисъл има свои специфични качества, по които се различава от другите. В съзнанието на всеки човек влизат съответни мисли, от които зависи неговото бъдеще. Като знаете, че сега градите вашето бъдещо щастие, вие трябва да сте внимателни към мислите, които допускате да взимат участие в градежа на съзнанието ви. Някой е нещастен, болен, по причина на това, че органите, с които си служи, не са здрави. Ако силата на обонянието ви се увеличи няколко пъти повече, отколкото е сега, вие не бихте могли спокойно да се движите между хората. Лоша, неприятна миризма излиза от телата на съвременните хора. Ако и зрението ви се увеличи няколко пъти повече, отколкото е било досега, ще забележите, че от очите на всички хора излизат неприятни, тъмни лъчи, които са в състояние да напакостят на всеки, към когото са насочени. Това са червени пламъци, подобни на тези на някоя нагорещена пещ, в която се пекат керемиди. Вие влизате в Школата болни, искате да се лекувате. Не трябва да бъде така. Вие трябва да влезете в Школата здрави, да учите. Който иска да учи, той трябва да бъде свободен от всякакви влияния, от всякакви ограничения и спънки. Вие изживявате света в себе си и затова не можете да бъдете свободни.

Казвате: „От толкова години вече следваме този път, нищо ли не сме научили?“ – Ако вървите както сега, и хиляда години да следвате в Школата, ще останете с това, което сега знаете. Разликата между сегашното и тогавашното ви знание ще се заключава само в това, че ще променяте букварите. Все буквари ще учите, но от различни автори, т.е. с различни имена. Какво особено ще научите от тия буквари? 100 пъти наред да четете буквара, все едно и също нещо ще срещнете в него. Ученикът, който е влязъл в училището, трябва да минава от отделение в отделение, от клас в клас, няма защо с години да седи все в първо отделение. Значи ученикът трябва всеки ден да придобива по нещо ново. Срещате някой ваш приятел и казвате: „Познавам приятеля си“. – Колкото и да го познавате, все има нещо ново, и то някоя добра черта в характера му, която днес трябва да откриете. Също така и той трябва всеки ден да открива по една добра черта във вашия характер. Само при това положение и вие, и той сте придобили нещо в живота си. Не можете ли да откриете някоя добра черта във вашия брат, или приятел, вие нищо не сте постигнали. По право можем да кажем, че вие сте изгубили времето си. Станете ли сутрин, потърсете и в себе си някоя добра черта, която до вчера не сте познавали. Какво правите вие? Щом станете, започвате да се оплаквате: „Тази вечер не спах добре, защото съседите се караха, или защото бълхи ме хапаха. Нещо не съм разположен, не ми се работи, не ми се живее и т.н.“ Не, изпаднете ли в неразположение на духа, започнете да размишлявате защо бълхите са ви безпокоили. Като се вдълбочите в себе си, ще видите, че причината на неразположението ви, както и причината за безпокойството, което бълхите са ви създали, се дължи на факта, че е трябвало да се молите през нощта, да прекарате повече в размишление, а не в сън. Ще кажете, че трябва да си почивате. Така е, и почивката е нужна, но в Индия, в Китай, в Япония, в Америка, в Германия, във Франция, пък и в целия свят има адепти, които прекарват цял живот почти без сън. При това положение те са по-бодри, отколкото хората, които спят по 8 часа на ден. Сънят е изключително положение в живота на човека. Когато няма какво да прави, човек спи. Вечер, като започне да мисли, вижда, че не може да разреши задачите на живота и неусетно заспива. В този смисъл сънят на съвременните хора не е нищо друго, освен прекъсване на съзнанието. Когато съзнанието не е будно, човек заспива. Понеже съзнанието на ангелите, на адептите, на великите духове е всякога будно, те не спят, т.е. техният сън не е като този на хората.

И тъй, главната мисъл, която трябва да остане в умовете ви, е всеки ден да откривате в себе си по една нова черта, която Бог първоначално още е вложил в душата ви. Не можете ли да откриете такава черта в себе си, вие се лишавате от благата на живота. Казвате: „Добре е човек да чете различни книги, там да намира силни характери“. – От мое гледище това не е необходимо. Който пише романи или някакви драми, той се излага на ред падения. За пример, в романа „Клетниците“ от Виктор Юго, главният герой, Жан Валжан, представлява самия автор. Лицето Жан Валжан не се среща в живота. И Толстой, в своите романи „Война и мир“ и „Възкресение“, също така описва себе си. Като четете тия романи, вие казвате: „Тук се изнасят велики истини“. Не, това още не са велики истини. Без да искат, авторите на тези романи са скрили малко истината. Не е лесно да се изнесе истината. Пък и всеки не познава истината. За пример, някой прави известни движения, без да разбира тяхното значение. Всяко движение е на мястото си само тогава, когато е в съгласие със Законите на природата.

Един господин вика приятеля си с пръст. Последният се обидил, защо го викат с пръст. Наистина, първият е трябвало да отиде при приятеля си и да му каже каквото иска. Значи да извикаш приятеля си с пръст, да дойде при тебе, днес се счита за обидно. Защо? Защото като не знаят значението на показалеца, хората са изопачили това движение. Благородни работи върши този пръст, но за онзи, който не знае неговата служба, той не трябва да се движи, да служи като знак за извикване на човека. Нагоре изправен, показалецът представлява кол, на който може да се набоде нещо. Надолу поставен, той изразява нещо приятно, благородно. Следователно, да викате човека с единия си пръст само, това представлява цяла анархия. И с петте пръста на ръката си не можете да извикате човека. За да извикате някой човек, да дойде при вас, вие трябва да отворите и двете си ръце и да съсредоточите към тях ума, сърцето, душата и духа си. Това подразбира истинско отношение на приятели. В приятелските отношения, като акт между души, целият човек трябва да вземе участие и по външна форма, и вътрешно, по ум, сърце, душа и дух. Това всеки трябва да знае, защото всяко движение, което човек прави, оказва известно въздействие и върху самата природа. Най-малкото помръдване на показалеца, например, се отразява в цялата природа. Вълните, които изтичат от този пръст, ще направят едно кръгосветно движение и в края на краищата пак ще се върнат към човека, от когото са излезли, с една придобивка, в добър или в лош смисъл. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в своите движения.

Сега, пак ще се върнем към въпроса за мислите, които падат върху плоскостта A100B100 във вид на лъчи. Чрез тези мисли, разумните същества от невидимия свят изпращат своите добри желания към хората, но ако не намерят добра почва за своето развитие, те се отклоняват и се връщат пак там, откъдето са излезли. Всяка мисъл, която не може да намери съответна почва за развитието си, се връща обратно към своя източник. Тази е причината, заради която при голямото богатство, при голямото изобилие и благословение, което Бог изпраща на земята, повечето хора са бедни, отколкото богати. Апостол Павел например казва, че е ходил на третото небе, видял светли, необикновено красиви неща, разбрал смисъла на живота, но въпреки това към края на своя живот той стана патриот, искаше да спаси еврейския народ. Не, патриотизмът не спасява хората. Той не е Божествена проява, но е човешко чувство. Какво разбирате под думите „патриотизъм“, „отечество“, „бащин дом“? Когато отиде при Бога, само тогава човек ще разбере истинското значение на тези думи. И след като ги разбере, тогава ще може да ги приложи в живота си.

Главната мисъл, която трябва да остане в ума ви от тазвечерната лекция, е, че трябва да имате любов към Истината. Като ученици, любовта ви към Истината е слаба. Дойде ли въпрос до Истината, тя не може да се разглежда двусмислено. Не може да кажете, че еди-кой си е по-истинолюбив от друг. Истината е една, в нея не може да има степени. Да обичате Истината, това значи цялото ви същество да е ангажирано с нея. Който обича Истината, той лесно се справя с мъчнотиите в живота. Слабата страна на хората се дължи не толкова на отсъствието на Любовта в тях, колкото на това, че нямат любов към Истината. Любовта е снизходителна към грешките, към слабостите, към нечистотата на човека. Истината обаче е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавост, нечистота и в това, именно, се състои нейната красота. Следователно слабият да отиде при Любовта; невежият – при Мъдростта; който търси справедливостта – при Правдата; който иска да бъде съвършен – при Истината. По този начин човек ще познае себе си, ще познае и силата на нещата.

Често ние правим екскурзии и като минаваме през селата, кучетата понякога ни лаят, понякога не ни лаят. Когато някое куче ви лае, трябва да търсите причината, защо ви лае. Ако намерите причината в себе си, кучето ще престане да ви лае. Ако не я намерите в себе си, тогава може би кучето се оплаква от положението си. Ако и това не е причина, кучето може да ви лае, защото е гладно. Тогава не остава друго, освен да му дадете хляб. Дадете ли му веднъж хляб, повече няма да ви лае. От последния случай се вижда силата на хляба, силата на Словото Божие, което носи Светлина за съзнанието.

Следователно от всички се изисква любов към Истината. Не е въпросът да се критикувате, да се самоосъждате, но трябва да прилагате, за да се освободите от утайките, от наслояванията на миналото.

Сега, за 10 седмици ще ви дам една задача. Желателно е всички да направите тази задача. Тя се състои в следното: от месец май до половината на месец юли, всеки ден, когато вали дъжд, ще се излагате на дъжда, докато добре ви намокри. Които от вас са чиновници, те ще използват дъжда през онези часове, когато не са на работа. Щом завали дъжд, те могат да излязат на двора или да отидат до някой дюкян под предлог, че трябва да свършат някаква работа. Ще вървят полека, за да може дъждът да ги намокри добре. След това ще се върнат у дома си, ще изтрият тялото си с чиста, суха кърпа, ще се преоблекат със сухи дрехи, ще изпият 1–2 чаши гореща вода и ще отидат на работа. Онези пък, които са свободни, нека използват дъжда по всяко време, като правят тия бани така, че никой да не забележи: ще отидат до някой свой познат, или ще работят нещо в градината си. Изобщо, всеки трябва да изпълни задачата внимателно без шум, без много говорене, за да види какви резултати ще има. Когато опитате доброто въздействие на дъжда върху организма си, можете да разправяте и на ближните си, да им препоръчвате дъжда като метод за лекуване. При това, като се излагате на дъжд, добре е вътрешно да пеете. В този случай пеенето подмладява човека. Благословение е дъждът. Дъждовните бани, които ще направите в продължение на 10 месеца, струват повече от всякакви минерални бани. Голяма енергия се крие в дъждовните капки. Те се отразяват благотворно върху нервната система и върху много хронически болести в човешкия организъм. Аз наричам дъждовните бани „бани на ангелите“. Като правите баните си, ще се молите на Бога да ви очисти чрез тях и ще благодарите за благословението, което Той ви изпраща от небето. Както дъждовните капки измиват човека отвън, така Божието благословение изчиства сърцето и ума му, като внася в него живот, сила и здраве. Който умее правилно да възприема енергията на дъждовните капки, той се е домогнал до онази първична материя, която алхимиците са търсили. Като правите тези бани, ще видите какъв здрав сън ще имате.

Казвам: Човек трябва да се свърже с природата, разумно да използва нейните сили. По този начин той ще дойде до вътрешното разбиране на дните, месеците и годините. Той ще започне да разбира какво Бог е вложил и влага във всеки нов ден и ще може да се ползва от него. В Библията е казано нещо за дните, но то не е достатъчно. Първият ден, например, неделята, денят на слънцето, не е ден за почивка, но е ден на живот, ден на възкресение. Той е ден на любов към Истината. Следователно започнете с този ден.

И тъй, от първи май ще започнете упражнението и ще си запишете кой ден сте го започнали и в колко часа. При всяка последователна баня ще отбелязвате деня и часа. Ще седите на дъжда около 15–20 минути, а може и повече, според силата на дъжда. Що се отнася до простуда, да нямате абсолютно никакъв страх. Невъзможно е човек да се простуди през май, юни и юли. През тези месеци природата е пълна с живот. С това упражнение ще се опита геройството ви, доколко можете да издържате. Който не иска да прави упражнението, той може да бъде свободен, но ще остане хилав, слаб. Дъждът ще внесе свежест, преснота в организма. Изобщо, човек трябва да прави много упражнения, за да отвори порите на тялото си и да диша не само чрез дробовете си, но и чрез цялата кожа.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 4 май 1927 г., София.