Пътят на ученика

Пътят на ученика

Сега ще ви прочета част от 49 глава на пророк Исайя, от 15 стих надолу. Това е учението на старозаветните, на староплътните хора. Тук са изразени техните тогавашни разбирания.

Ще ви прочета и 15 глава от Евангелието на Матея и ще направя един паралел между двете прочетени глави. Ще започна пак от 15 стих надолу.

Този събор е пръв по рода си. Първият ден започва с деня на Любовта.

Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни – хора на новите времена, и ученици. Какви са били вашите мисли и възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което днес Бог дава.

Някой човек казва: „Аз говоря така, аз мисля така“. Не, никой човек в света не може да говори; никой човек не може да мисли. В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на великата Божия Мъдрост. Тя се излива чрез тях. И всеки човек, който заграбва Божественото и казва, че е негово, не е човек. Един от най-великите духове на първата създадена вселена се огледал веднъж в Божественото огледало и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг дух, казал: „Това съм аз!“ Но от момента, когато казал „това съм аз“, започнал да потъмнява, да губи красотата си. Защо? – Тази красота не е била негова. Ние наричаме този дух „денница“.

Някои питат: „Що е грехът?“ – Грехът е изопачаване на външния физически живот, т.е. на великия Божествен живот. Когато говорим за греха, ние не разбираме духовния живот, но разбираме материалния живот на хората. Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Когато има слънце, има сянка, има и грях. Когато няма слънце, няма сянка, няма и грях. Обаче във физическия свят съществува една привидност, че слънцето изгрява и залязва. Всъщност слънцето никога не залязва, вследствие на което сянката винаги ще се явява зад колелото.

Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия. Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И действително е така. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може да бъде праведен. Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може да бъде свят. Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел. Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум. Когато говорим за добротата, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце. Когато говорим за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух.

И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек – за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после, трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае.

Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие?“ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата.

От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря. Той е един израз на живата природа, която работи у нас. Днес на всички предстои да разрешим този важен въпрос в живата природа. В този смисъл, питам ви: Стомахът има ли това почтено място, което имат дробовете? Дебелите и тънките черва имат ли туй почтено място, което заема мозъкът? Ходилата на краката имат ли това почтено място, което заемат очите? Как ще обясните всички тия противоречия в живота? Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие. И те ще могат да заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие. Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за да учат смирението. Те се задоволяват от тази нищожна служба.

Вие запитвате какво нещо е грехът. Ще ви кажа. Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи. Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава. И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто. Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото. Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие, да се индивидуализират, и всеки от тях, за да изпъкне в нещо, започне да настоява на своето. Те са вече пред прага на злото, пред прага на греха. Те се разединяват и впоследствие нямат обща цел. Грехът е отклонение от Бога. Когато хората се отклонят от Бога, те имат разни цели, разни стремежи. В греха има разнообразие на идеалите, разнообразие на формите. В живота на праведните хора, повидимому, има едно външно еднообразие към целта, която преследват. Всички се стремят към едно и също нещо – да бъдат праведни. Грешникът никога не казва, че иска да бъде грешен човек, но казва: „Аз искам да си поживея, да опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята. Баща ми има голямо богатство, аз трябва да го използвам. На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще си помисля как ще служа на Бога с тия придобивки. Тогава ще бъда по-опитен и ще зная как да служа на Бога“. Така говори този мъдрец на греха.

Та казвам: Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. На вас трябва Мир, но не без Радост. Значи на вас трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са съединени в едно цяло.

Какво струва Любов без Светлина? Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? Какво придобиха? Какво струва светлина без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трябва да разбирате вътрешния процес на живота. След като добиете знания, туй знание трябва да ви даде Светлина. Така ли е всъщност? Вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разправят за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може да разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир. Ученикът може да разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.

Аз наричам праведни хора тия, които имат съдилища, с установен ред и порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желание да я постигнат, но нямат методи, как да я приложат. И днес всички се питат: „Как трябва да се поправи света?“ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия. Как могат да се поправят всички тия видове живот? – Чрез Любовта, чрез Светлината, чрез Мира и чрез Радостта. В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава. Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е пътят на ученика. Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете кое място в душата си трябва да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света. Дето има радост, само там може да има угощение.

Ще ви прочета 15 стих от 15 глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му; а вас нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го“.

Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя „пътят на ученика“, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представлява идеалното в човека.

По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици.

Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга. Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда. Как ще примирите тия два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н. Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва, например, че волята Божия е да се съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човек. Питам: Кое е по-хубаво, да се направи една къща, или да се създаде едно тяло? И кое е по-лошо, да изгориш една къща, или да убиеш едно тяло?

Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали тия фази на живот. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика. Това са четири неизвестни, които трябва да решите. Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва да го изясня. Ако имам време, ще ви обясня какво нещо е старозаветният живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Вие казвате: „Как тъй човек да не може да направи всичко, да не може да говори, когато иска?“ Вие искате, запример, да ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете си, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат да се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона. Питам: Кои от вас ще останат в салона да слушат моята беседа? Когато слънцето изгрее отново, аз ще се намеря сам в салона. Всички тия работи могат да станат. Следователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се мир в природата, да няма никакви земетресения.

След това вие искате да ви обясня какво нещо е новозаветният живот. Аз започвам да ви говоря, но представете си, че тъкмо в това време ви донасят един лист, с който ви съобщават, че кредитната банка „Гирдап“ е фалирала. Вие, обаче, сте вложили капитала си именно в тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и да ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви. Как ще разберете в този случай новозаветния живот? Това са факти в живота, които всеки ден отвличат вашето внимание. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата. Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва да живеем, нали трябва да имаме средства?“ – Разбира се, че трябва да живеем; разбира се, че трябва да се ползваме от условията на живота. Всеки човек, който е дошъл на земята да живее, трябва да има условия за това; той трябва да има храна да яде, трябва да има вода да пие, трябва да има дрехи да се облича, трябва да има жилище, де да се прибере и да си почине. Казват някои, че Бог е промислил за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето да му донесат храна, а врани изпратиха да му услужат. Те му носеха хлебец в устата си. Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога. Питам: Колко храна може да донесе една врана в своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла някое голямо парче хляб. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи в устата си. Пророкът се задоволяваше и с тази малка хапчица.

Сега ще направя едно малко сравнение. Вие сте в положението на пророк Илия, който прекарал на уединение затънтен нейде в планината. Там враните му носели хляба. Вие знаете колко тежко беше положението на Израиля тогава! Гладни години бяха. Три години не беше валяло дъжд – навсякъде имаше голяма суша. Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало. Хамбарите на Израиля бяха изпразнени, малко хляб имаше. Жито имаха само богатите, а бедните се хранеха с корени. Представете си, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия! Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата си? – Божествена Радост.

Питам тогава: Какво нещо е Божествената Радост? – Тя е хапчицата хляб, която малката врана донася в устата си. Но вие, като старозаветника, взимате тази хапка хляб и казвате: „По-добре да не е била и тя, само да ми дразни стомаха! Не ми трябва такава малка хапка. За мен са нужни най-малко 30–40 такива хапки!“ Вие сте недоволни, протестирате. Казвам: Чакайте, не бързайте толкова! На другия ден враната пак ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка. След като погладувате така десет дена, преставате да сте старозаветен, ставате новозаветен. Като получите тази малка хапка, казвате: „Малко ми е този хлебец, но ще направя един опит, все-таки ще уталожа глада си“. Взимаш тази хапка и я изяждаш, но оставаш ненаситен. На другия ден враната донася още една хапка. Докато си недоволен, ти си старозаветен човек, но като разбереш великия Божи закон, да бъдеш доволен на малките хапки, които враната ти донася, минаваш в Новия Завет, ставаш новозаветен човек, преставаш да се ожесточаваш, започваш да разсъждаваш, да оправдаваш враната и казваш: „Наистина, колко може да донесе в устата си тази малка врана? – Колкото тя може да изяде. Виждам, крилцата ѝ са малки, крехки. И на толкова съм благодарен“. Сега вече ти не се ожесточаваш, не се съмняваш и от новозаветен човек започваш да се готвиш да влезеш в живота на праведния. И като такъв, започваш да скърбиш, че няма повечко храна, и си казваш: „Не може ли да се намерят повече врани, поне десетина, та да ми донесат повече хапчици?“ Дойдете ли до това положение, този въпрос вече лесно се разрешава.

В сегашния свят има много такива праведни хора, които казват: „Трябва да имаме повече храна!“ Просякът, който тръгва на просия в света, казва: „Дано има повече праведни хора в света, та този ще ми даде един грош, онзи ще ми даде един грош, от сто места по един грош, правят 20 лева и то златни!“ Аз ви представям във форми трите вида живот.

Какъв трябва да бъде животът на ученика? – Той не очаква враните да му донасят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. Сега вече той влиза в пътя на „ученика“, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: „Вие, които сте минали през тия пътища, трябва да се самоотречете от живота“. От кой живот? – От живота на старозаветните. Трябва да се самоотречете от кой живот още? – От живота на новозаветните. И най-после трябва да се самоотречете и от живота на праведния. Старозаветен ли си, ти се ожесточаваш. Новозаветен ли си, ти се съмняваш. Праведен ли си, ти се наскърбяваш. Това не са грехове, това са естествени състояния, които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По нямане на други термини, ние употребяваме думите „старозаветен“, „новозаветен“, „праведен човек“ и „ученик“.

Ако обърнем страниците на Стария Завет, ние виждаме, че там има изказани велики неща, но велики работи не са останали в Стария Завет. Те са преминали в Новия Завет. Има хора и от сегашната култура, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният човек никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен човек. А сегашните хора, като искат да подкрепят мисълта си, че грешният човек може да бъде праведен, привеждат следния пример. Те казват: „Вижте онзи човек, беше затънал до уши в дългове, но сега оправи живота си, изправи работите си и се облече в редингот, с хубави модерни панталони, с лачени обуща, с цилиндър на глава, с хубава, цветно нашарена връзка, със златен часовник на хубава, солидна верижка, с бастун, с дръжка от слонова кост в ръка, и тъй върви, като джентълмен, по всички правила на благородник: вдига бастуна, пак го слага на земята и на всички познати вежливо се покланя. Де как мине, всички казват: „Ето един благороден човек!“ Казвам: Дано никой не чува това, що други хора казват. Мине шапкарят покрай него, казва: „Този цилиндър е мой!“ Мине дрехарят, казва: „Тия дрехи са мои, още не ми са платени!“ Мине обущарят, казва: „Тия лачени обуща са мои!“ Мине часовникарят, казва: „Този часовник е мой!“ А ние се чудим на този човек, че бил джентълмен, че бил благородник. Той обрал света, облякъл се с чуждо и минава за човек от високо произхождение. Не, той е един грешник. Аз наричам грешните хора „хора, накичени с добродетелите на праведните“. Облекли се с техни дрехи и минават за праведни. Българинът, след като е разбрал тази философия, казва: „Чуждо нещо и на връх Великден се взима“. Как да не се вземе? Ще дойде време, когато всички заграбени неща ще се вземат. Закон има за това! Ще дойдат стражари, ще хванат облечения джентълмен, ще го дадат под съд, ще му вземат дрехите, цилиндъра, лачените обуща, златния часовник с верижката – всичко това ще си отиде на своето място.

И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили. Но старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Когато говорим за новозаветния живот, пак разбираме течения, които стават вътре във вас. Същото нещо е и животът на праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора от миналото. Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“. В какво седи това „горко“? – Този човек неизбежно ще страда. В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христос казва: „Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в тази нова епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате Мир и Радост в душите“. Учениците ще носят Радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Божественото слънце всякога огрява този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и самата Радост. Тъй разбираме ние Радостта на ученика.

Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. Дето има Любов, има и Радост. Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта. Мирът носи жилището на Радостта. Ако нямате Мир, Радостта никога не идва на земята. Тя не идва, без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на земята за Радостта.

За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът да се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може да си създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да изучава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Вземете, запример, какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от някакви бури и противоречия в света, и чийто дух е тих и спокоен? – Тя ще роди здрави деца. Всички майки, които имат мир в душата си, раждат здрави деца. Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.

Ние пренасяме този закон и към себе си. Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута. В какво положение ще се намерите тогава? Рибите как разрешиха този въпрос? Те в миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица. Те изхвърляха наведнъж по 200–300 хиляди яйца и тъй ги оставяха. Така и ние по някой път написваме нашите мисли на книгите и ги оставяме настрана, да се излюпят, както яйцата на рибите, но това не е правилно разрешение на великия Божи закон.

Сега аз не искам да ангажирам със своята беседа за дълго време вниманието ви, да ви развивам по един философски начин новата мисъл за старозаветния живот, за новозаветния живот и за живота на праведния, защото ще се уморите. Кой ще остане да ме слуша? – Никой. Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, аз съм готов да те слушам!“

Сега аз засягам въпроса психологически. Туй, което вие търсите в живота си, е щастието. Вие търсите и богатството и знанието в света. Стремежът ви да търсите всичко това е прав. Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси!“ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за да постигнете тия неща, са неправилни. В методите има отклонения. Следователно за всяко нещо ученикът трябва да има само една идея, а не две идеи. Има ли две идеи за едно и също нещо, той ще се раздвои.

Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание. Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение. Той ги повика при себе си и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма да се занимавате и от плода му няма да вкусвате. В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“. Аз ви говоря на модерен език, а в Писанието е казано с други думи. И рече им Бог: „В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете“. И това не бяха прости хора, но най-малко кандидати за ученици.

Един ден другарят на единия от учениците ходеше из райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бележки, правеше си снимки. По едно време той се приближи и към дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава: преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н. В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли да зная с какво се занимавате, какво изучавате?“ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво?“ – „Нашият Учител ни каза, че в който ден хапнем от плодовете на това дърво, ще умрем.“ – „Не, вашият Учител има друго разбиране по този въпрос. Той ви казва така, за да изпита умовете ви. Вие не сте Го разбрали добре. От думите Му се подразбира, че в който ден хапнете от плодовете на това дърво, ще станете като вашия Учител и нещо повече от Него.“ – „Тъй ли?“ – „Да, ето тия знаци, които нося по себе си, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате. Аз съм вече адепт на Школата. Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование. Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли? Щом сте я решили правилно, лесна работа тогава.“ И ученикът веднага отстъпва. Този господин продължава по-нататък: „Аз съм запознат с вашия Учител. Той ме изпрати да дойда при вас, да ви осветля върху въпроса“. И те повярваха. В какво? – Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горен от Него. И действително, и двамата ученици ядоха от плодовете на забраненото дърво и съгрешиха.

Казвам: Тия кандидати за ученици имаха две идеи за дървото на познаване доброто и злото. Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат. Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма да умрат, но като Учителя си ще станат, а дори и като Бога. Коя мисъл излезе вярна? – Първата. Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате, реалността, но отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до същото място, отдето сте тръгнали. Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, отдето са излезли. Вие знаете ли мястото, през което хората са излезли първоначално? – То е най-тясното място, през което човек може да мине.

Та онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, вие ще го изслушате, без да се противите. Какво трябваше да направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше да му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото? На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти си един от първите ученици на Школата, но аз не искам да бъда пръв. Аз искам да нося бяла премяна, а не черна като твоята. Ако ти, след като си се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път. Благодаря ти за тази услужливост и готовност да ме просвещаваш, но още не съм готов за това. Тази Школа препоръчва на слабите ученици да избягват изучаването на този въпрос. Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля. Като се видим втори път, ще си поговорим по този предмет. Сега, довиждане!“ Всичко това ще му докажа научно, без да го обидя в нещо.

Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но приятели“. Вие сте слушали много пъти думата „раб“. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме в този свят. По-долно положение от него няма. Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека, да го направи без какво и да е противоречие, без всякакво противодействие. Ще го направи, няма какво. Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може да изпадне човек. Робство има в умствения свят – ти не си свободен да мислиш, както искаш. Робство има в духовния свят – ти не си свободен да чувстваш, както искаш. Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можа ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? – Можа, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде. Ограничения има, запример, в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика обаче ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна.

Та казвам: В света има три положения, в които вие може да действате. Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода, да кажете де искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как да постъпите с този човек. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бъдат неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бъдат пак неестествени. Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва да говорите на някой човек? Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си.

Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал. Те трябва да изучават вътрешното ограничение. Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече да живеем“. Друг някой казва: „Не искам да живея вече, искам да умра“. Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой да те погребе? Щом искаш да умреш, трябва да намериш някой да те погребе. Семето, което излиза из житницата, трябва да намери човек, който да го посее на нивата. Не е достатъчно само да го извадят навън и да го хвърлят някъде. Това още не е разрешение на въпроса. Ако ти умреш без да има някой да те погребе, ти изгубваш своето предназначение в света.

Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“. Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“. Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват? Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно. Счупените чаши не разрешават човешкия живот. Изгорелите къщи не разрешават човешкия живот. Умирането на хората не разрешава човешкия живот. Нито страданията, нито мъченията, нито неверието, нито съблазните са в състояние да разрешат живота.

Що е животът? – Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен, отвътре, а не само да ме утешаваш, отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам“. И той започва да говори сладко, увлекателно. Този ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави.

Казвате: „Това е първата Любов“. Всички говорите за първата Любов, но никой от вас не я задържал. Някои от вас са опитали първата любов за една секунда; други са я опитали за пет секунди; трети за десет секунди, а малцина само са я опитали за 60 секунди. Проявената Любов е голяма величина. Да я опиташ само за 60 секунди, това е много нещо. Но понеже мащабът на физическия живот е много голям, не зная тогава какво ще ни ползва такава малка хапчица, донесена от една врана. Илия тогава не знаеше закона на смаляването, но като изпадна в тия ограничителни условия на живота, го научи. Когато враната му носеше малките хапчици хляб, той не беше вече голям човек, а заемаше положението на една малка пеперуда, тъй щото от тази храна даже му оставаше. Той казваше: „Господи, храната, която ми изпращаш, е в изобилие!“ Така Илия се смали и се задоволяваше с храната, която една врана можеше да изяде. Този закон е верен и по отношение на Бога. Някой път Бог дохожда до нас, смалява се, за да ни повдигне. Божието благословение не седи в големите работи, но в малките. Малкото житно зърно, запример, съдържа всички условия за един велик живот. Така и вие съдържате всички условия за един велик живот. Де се крият те? – Във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух. Но за това се изисква време. Да бъдете ученици, първо трябва да влезете в Школата, но време се изисква, за да разберете Любовта, Светлината, Мира и Радостта в една планета, а време Бог е дал, колкото искате. Времето е безконечно, то няма ни начало, ни край. И по отношение времето понякога Господ казва: „Ще почакаш малко!“ Умреш преждевременно, плачеш. Господ ти казва: „Ще почакаш малко, има време, пак ще те повикам. Тогава ще ти дам на разположение време, колкото искаш“. Ти казваш: „Господи, искам да живея 60 години, да продължа работата си!“ Той те пита: „Не искаш ли повече години? Хайде, аз ти давам още 20 години“. Никой от вас не е издържал до 120 години. В какво положение ще се намерите, ако вие сте на 120 години и се огледате сам на земята, немил-недраг за всички? Вашите другари заминали, новото поколение не ви познава, не ви зачита. Всички ви погледнат и казват: „Този старец защо ли не замине? Какво ще прави още на земята? Неговият ум не може да схваща новите времена“. Ще кажете: „Този старец поне опитности ще има“. Какви опитности?

Ще ви приведа един пример за дядо Стоян Пенджурски, който бил на 100 години. Той събира един ден децата наоколо си и започва: „Ех, деца, деца, знаете ли какви неща е научил дядо ви от живота? Знаете ли колко е патила главата ми? Едно време, като бях 20-годишен момък, ходих в Австрия да печеля, бях градинар. Един ден пишат ми от дома, че ме сгодили. Взимам веднага парите, които бях спечелил, и тръгвам за вкъщи радостен и весел. Когато минавам през Стара планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме и аз се върнах дома си беден и ранен. Отиде моята годеница! – не можах да се оженя. Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден? Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя. И тъй, станах човек на 45 години и си казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци. Какво да правя сега?“ Най-после, за добро, за зло, реших да се оженя за една богата мома – продадох свободата си. Какво излезе от тази женитба? – Тази жена ме биеше по два пъти на ден. Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена? Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво. Да не ви дава Господ такава опитност!“

Това е опитността на дядо Стоян Пенджурски. Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитност. Кой от вас не е бит? Но де седи разрешението на въпроса? Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли да ми кажете какво трябва да правя сега? Аз не зная защо главата ми тегли толкова много! Сам не можах да спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях. Кажете ми, дядовото, мои грехове ли изплащам, майка ми и баща ми ли са били грешни? Защо става всичко това?“ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте си умовете, деца, да не ви патят главите, като моята!“ Това беше заключението на дядо Стоян Пенджурски.

Аз ви моля, ако между вас има някой Стоян, да не ми се сърди, че съм взел неговото име, защото каквото име и да взема, все ще го носи някой от вас. Аз говоря за дядо Стоян Пенджурски.

В този пример се виждат трите живота, които човек трябва да разреши на земята. Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща си, показва какъв път трябва да мине праведния. Кажете ми кой праведник не е бит като дядо Стоян Пенджурски? Кой художник не е бит по всички правила? Ако ме попитате защо е така, не мога да ви отговоря, но казвам, че това е факт. Това е задачата, която всички трябва да разрешите. Аз няма да се спирам да разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами да си ги разрешите. Аз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент? Любовта не зависи от знанието ви. Знанието е второстепенно нещо. Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разреши задачата на своя живот. Любовта е в състояние, при най-малките изключения, да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви. Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може да бъде ученик. Напротив, той трябва да каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“. Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозаветен, ще се озлобиш. Ако си новозаветен, ще се съблазниш. Ако си праведник, ще се наскърбиш. Това са състояния. Ако ти се намираш пред голямо изпитание, какво ще направиш? Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще си кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания? Главата ми побеля от изпитания!“ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен? Ето, аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и като ме вдигнат на урок, след като съм учил цял ден, учителят ми пише една тройка, а този ученик там, по-малко учи от мен, но учителят му пише шесторки. Има някаква причина, навярно учителят не е добре разположен към мен“. Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти си разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот.

Та казвам: задачата, която имате да разрешите в живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Господ владее небето, Господ владее живота. Господ носи вечното веселие и мир за душата. Какво ни показва времето тази сутрин? Днес аз говоря за ученика и вижте какво е небето, как хубаво го е направил Господ! Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа. За ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които Си ми дал“. Този хубав ден не е за старозаветните. Този хубав ден не е за новозаветните. Този хубав ден не е и за праведните. Този хубав ден е за ученика, който иска да учи – за възлюбения на Бога. Следователно само ученикът може да каже: „Хубав е този ден!“ Той няма да го каже гласно, но ще почувства в душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пътя на ученика, според както аз ви говоря, и вашето вътрешно небе ще бъде тъй ясно, и вашето сърце ще бъде тъй чисто, както е небето днес. Също така и вашият ум, и вашата душа ще бъдат като днешното безоблачно, чисто и светло небе.

Сега аз искам да ме разберете правилно. Аз внимавам в думите си, да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша. Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си. Дам и за нея. Пак е недоволен, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятелите си. Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата. Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат да се реализират“. Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш. Ти не можеш да пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш.

В Африка има сонди, които пущат в земята на дълбочина 800 метра и оттам извличат вода. Такива сонди могат да се спуснат и на дълбочина 2000 метра. Там водата е още по-хубава. Днес земята е много малко проучена. Има известни земни пластове, до които съвременните учени още не са достигнали. Стремеж на ученика е не само да проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но да издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина. Знаете ли каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали един perpetuum mobile. Знаете ли какъв океан от енергия се крие в пространството? По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дето не можете да реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли. Това са идеите на старозаветния живот. Вие ще оставите настрана старозаветния живот; ще оставите настрана и новозаветния живот. Някой казва: „Искам да бъда праведен“. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете – животът на ученика. Това е новото в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана, да не се смесва с новия живот. Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота. Можем ли да изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика? – Не можем. Не е въпросът да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях.

Та ще знаете: Озлобяваш ли се, това е животът на старозаветния човек. Съблазняваш ли се, това е животът на новозаветния човек. Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек. Всичко това е, защото искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича, освен твоя Учител? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може да внесе то в живота ти? Утре това животно може да умре, и ти ще скърбиш за него. Следователно това, което обичаш, трябва да бъде безсмъртно, да не умира. То не трябва да изгубва своята красота, не трябва да изгубва своята интелигентност, не трябва да изгубва своята благост и доброта. Аз не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата си, с което влияе на другите хора. Такива хора са добри, щедри, не обръщат внимание на дреболиите в живота.

Та казвам: Право е желанието на хората да ги обичат. Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя? – Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любов много пъти. Някой казва: „Човек може ли жаден да ходи?“ Да се разберем добре! Вярно е, че без любов не можем да живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем. Светлината и топлината в света са течения, които се движат с голяма бързина. В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания. Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат. Следователно нямате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения са природни и трябва да ги оставим свободно да си текат. Има светлинни лъчи, които като излязат веднъж от теб, обикалят пространството и след 10 години, като направят един кръг, ще се върнат пак при теб. А ти, като човек, за да направиш един такъв кръг и да се върнеш на същото място, отдето си излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години. Затова не се смущавай, не плачи! Светлината, която обикаля в пространството, след 10 години пак ще дойде при теб и ще ти каже: „Добър ден!“ Светлинните и топлинните енергии се движат с голяма бързина, затова не спирайте пътя им, нека текат! Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще си създадеш най-голямото нещастие. Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил заради тебе, е велико нещо. Той е намислил и определил за всеки човек велики неща. Твоят велик Учител ще ти определи един другар, с когото ще учиш. Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая. Сега се изискват ученици, които трябва да се върнат при дървото „за познаване на живота“. Значи животът произтича от Любовта. Затова всеки, който иска да намери този живот именно, не трябва да върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва да влезе в пътя на ученика.

Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца си, явих ви го“. Какво е чул? – За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците си със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим ония там?“ Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз не съм старозаветен, нито новозаветен, нито праведен, но – Учител“. На кого? – На ученика. Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете да направите“. Образец трябва на света!

Сега, като ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта“. Това е вътрешната връзка на ученика с Бога. Аз мога да слушам, без да се отегча, всеки човек, който може да ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, цял ден, а дори и през целия си живот.

Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска да напуснем света“. Не, аз не съм от тези, които искат да напуснете света; аз не съм от тези, които искат да напуснете училището. Аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота. И всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение. Срещнах едного праведника, който минаваше за ученик, казваше ми: „Учителю, днес ме понабиха малко едни мои приятели. Имах много кръв, дадох им малко. Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“. След това се поусмихна и продължи пътя си. После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила. „Вървя – казва тя – между боровете на „Изгрева“, а пред мене друга сестра, едва на 2–3 крачки разстояние, бърза за някъде. По едно време тя улови един от клоновете, за да си направи път, и веднага го пусна. В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“. Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше да те удари в зеницата на окото и тогава щеше да бъде по-опасно. Иди промий окото си с чиста вода! Ти трябваше да вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както си била. Какво щеше да направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора? – Щеше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли да задържиш клона, докато го хвана аз?“ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше да вървя малко по-назад от нея“. Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг. Когато минавате през някоя гора, трябва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг. Като се пущат клоновете, така много хора са ослепявали, осакатявали са се по този начин. Хората в живота се сближават, но тази близост в случая не е някаква добродетел. Когато пътници вървят през някоя гора, трябва да вървят на разстояние най-малко 10 метра един от друг.

Та казвам: Този хубав ден, който имаме днес, е за ученика. Той ни показва какъв е пътят на ученика. Както виждате, този път е велик.

Христос казва: „Иди разпродай всичко, раздай го на сиромасите, ела и ме последвай!“ И аз ви казвам: Идете и раздайте вашия старозаветен живот, който имате. Раздайте след това и новозаветния си живот. Най-после раздайте и живота на праведния, който е у вас, и след това идете при вашия Учител. Той ще ви посрещне. Но ако вие отидете при вашия Учител с разперена тога, с гердани на врата, със своето велико достойнство, Той ще знае как да ви посрещне. Ще ви се усмихне само и ще ви каже: „Вие ще дойдете друг път, малко по-късно. Засега в Школата няма място. Като дойдете идната година, ще се явите на конкурс, ще видим какви ще бъдат тогава условията за приемане“. И тъй, година след година ще ви отлагат, докато най-после старини дойдат и кажете: „Съжалявам, че не можах да вляза в училището!“ Но трябва да се влезе в училището. Най-хубавото нещо в живота е да влезете като ученик в Школата. Питате: „Кога, идната година ли?“ – Не, днес още. Даже не и следобяд. Не влезете ли сега, времето е вече изгубено. Сега, още този час, докато аз говоря. Престана ли да говоря, всичко се свършва. Свърша ли беседата си, може да хлопате, колкото искате, може да счупите всички врати – затворено е вече! Сега всички можете да влезете, но без багажа си. Спомнете си стиха, в който Христос казва: „По-скоро камила може да влезе през иглени уши, нежели богат в Царството Божие“.

Първото нещо, чрез което можем да успеем, е онзи вътрешен процес на освобождение, който става у нас. И всички трябва да се освободим! Как? – Като се слушаме, като си помагаме. Това индивидуализиране, което се забелязва в съвременната култура, води към една крива посока на живота. Днес има много хора, които под бремето на незнанието разрушават своя живот. Мъчно е, когато дойде някое голямо оскърбление на душата! Трябва да се помогне на такъв човек, било с блага дума, било с мил поглед. Някой път се намериш в парична криза, нямаш нито пет пари в джоба си. Все трябва да дойде някой богат човек да ги помогне. Друг някой забатачил, задлъжнял до уши и ми казва: „Поговори ми, много ми говори, насърчи ме. Постави се, най-после, в моето положение!“ Гледам го, той има една полица от 20,000 лева, която на еди-кой си срок трябва да изплати. Какво ще го ползват в случая моите думи, ако взема да му говоря: „Не бой се, Господ е велик. Той има на разположение много ангели, които ще дойдат да ти помогнат. Ето, на еди-кой си господин в Америка помогнаха по този и този начин и т.н.“ Обаче аз съкратявам своята реч. Взимам един чек от 20,000 лева, подписвам се, давам му го и казвам: „Ще отидеш в народната банка да изтеглиш тия пари!“ Той взима чека и излиза. Така въпросът е разрешен. Трябва да се даде нещо на света. Когато Бог говори, Той винаги дава.

И тъй, само в пътя на ученика ние можем да разрешим правилно живота. В другите три живота методите и начините са други. Едно заблуждение, от което трябва да се пазите, е следното: не мислете, че в Царството Божие може да се влезе чрез палене на свещи, чрез правене добрини, чрез подкупи и т.н. В Царството Божие с палене на свещи не може да се влезе; в Царството Божие с правене добрини не може да се влезе; в Царството Божие с подкупи не може да се влезе. Някой човек ви е учил на нещо и вие казвате: „Аз мога да се изплатя на този човек“. Как? – „Като му дам пари.“ Не, този Учител не взима нищо, той не работи за пари. Скъпи са уроците на този учител! Питам: Колко сме платили, за да дойдем в този свят? Ако се заемете да решите една математическа задача, да изчислите колко струват условията, при които живеем, ще видите, че за всеки едного от нас се харчат с милиарди левове жива енергия. Тази енергия не се намира така лесно. Запример, ако вие изгубите своята жизненост, или ако изгубите светлината на вашия ум, ще видите, че не можете да я доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята. Много от съвременните хора страдат от неврастения. Защо? – Те са загубили много от тази жива енергия, от своята жизненост, вследствие на което става пропукване в нервната им система. Тогава животворният магнетизъм и животворното електричество у човека изтичат, и той усеща вътрешна слабост в себе си, едно вътрешно отмаляване. Такъв човек вече от нищо не се интересува.

Това обаче не представлява никаква философия на живота. Човек трябва да се учи в училището на живота и до най-старата си възраст. И 120-годишен да е, трябва да се учи! До последния час, до последния момент на живота си, човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той вече е млад. Душата на човека е винаги млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, тече старозаветният живот, а той оставя своите дълбоки бразди. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека. И животът на праведния оставя бразди върху тялото на човека. Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена. Ето защо, като влезем в другия свят, ние срещаме едно голямо противоречие.

Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. „Аз съм Пътят.“ – Един е Пътят, но този Път има три разклонения. „Аз съм Истината.“ – За да има човек Истината в себе си, той непременно трябва да има Мир в душата си, а мирен може да бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна. „Аз съм Животът.“ – Един е Животът, и той изтича от Любовта.

Та казвам: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно надпреварване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият човек трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Ако младите, новите ученици не зачитат по-възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери“, казва Писанието. Казвате: „Ние знаем това нещо“. Знаете го, вярно, но вие още не сте добили същественото знание за живота. Запример, ти си честен човек, но банката не ти дава пари на заем. При това, учен човек си, свършил си три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място. Ти имаш голямо мнение за себе си, но хората не те признават. Ти можеш да пишеш хубаво, поет си. Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш да съжаляваш за труда си. Ти имаш още и художествени дарби. Нарисуваш някоя картина, но пак не я оценяват. Както виждате, има нещо съществено в живота, което хората не знаят, вследствие на което работите им не вървят, както трябва.

Преди няколко дни дохожда при мене един художник, предложи ми да купя две негови картини. Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха. Но за да го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях. След това той нарисува изворчето долу при реката. Платих му и за тази работа. Какъв беше резултатът от всичко това? – Той не употреби парите на място. Аз не му казах нищо, но си помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо? – Художество с пари не се продава. Художник, който продава картините си, мяза на майка, която продава децата си. Всяка нарисувана картина е дете на художника. Той трябва да изпрати това дете то само да му донесе пари. Как? – Ще изложи картините си, и всяка картина сама за себе си казва: „Всеки, който иска да ме види, ще плати нещо за мене, без да ме вземе“.

Та казвам: Според новите разбирания на живота, вие трябва да давате подтик на талантливите между вас, да се интересувате от хубавите им работи! Аз съм слушал да се повтарят и потретват стари работи. За мен е било добре, аз съм се учил на търпение, но вие придобихте ли нещо ново от това? Преди години дойде при мен един евангелски ученик, да ми проповядва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цели три часа. Питам го после: Свърши ли вече? – „Свърших.“ – Добре, и аз съм доволен. Хайде сега да излезем малко да се поразходим, да помислим за хубавите стихове. – „Да, добре трябва да мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная. Знаеш ли колко време съм се занимавал с тази работа? Цели 20 години от живота си съм посветил само за тия цитати!“ – Да, много хубави са цитатите. Казвам: И вие, като ученици, ще се научите да изтърпявате. Който иска да ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко да вадите поука.

Казах ви, че този събор е пръв по рода си. В какво отношение? – Първият ден на този събор започва с деня на Любовта. Ето защо, вие трябва още този ден да приложите Любовта. Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите. Тогава и Светлината ще дойде у вас. Как ще познаете, че Любовта действа у вас? – Сутрин, като ставате, ако у вас не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовта действа вече у вас. Не е достатъчно, обаче, да проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов. Нека не говорим за такъв голям мащаб от време – 10,000 или 100,000 дни. За вас е добре, ако поне през 100 дни наред от живота ви слънцето не залязва, нито сърцето ви губи своята Любов. Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици. Като си легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу. Тя ще изпрати някой да похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте?“ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите си чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво да правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките си, докато освободим от пощата получените неща“. Така постъпва Любовта. Тя се отличава с вътрешно изобилие.

И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници с грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани – изобщо всички най-хубави плодове, които съществуват на земята. Превърнете всичко това в духовен смисъл. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е друг, нищо няма да ви ползва. Бог е първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. Някой от вас може да пее добре, друг – да рисува, трети – да пише, и казвате: „Имам един малък талант“. Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. Аз уподобявам малките таланти на една малка дупчица, през която светлината влиза. Колкото повече отваряш тази дупчица, толкова повече светлина ще влезе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голяма, това зависи и от самия човек.

Та казвам: Вие ще проповядвате Любовта в своя живот. Как? Ще ви дам един пример. В един чифлик живели в съдружие две кози и една маймуна. Козите, като се връщали вечерно време от паша, козината им била набодена с много цигански тръни. Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях да ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им. Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала да им каже: „Донесете още тръни!“ Козите викали, кряскали, искали да се освободят от нея. Какво заключение ще извадите от този пример? – Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трябва да отидете в гората.

Преди да завърша беседата си, ще ви дам още един пример. Това се случило в новите времена. Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат. Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“. Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляват граф Берози за умението му да стреля.

Казвам: Когато поднасят чаша с отрова някому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрел срещу чашата! Коя е тази пушка? – Вашата права мисъл. Отправете я към чашата с отрова, за да я разбиете! Единственото нещо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван още в най-старите времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз взимам думата „удоволствия“ в широк смисъл. Те са такова робство, за което се е плащало с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете. Един от начините, чрез които можете да си помогнете, е молитвата.

Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се, кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“. Тъй и ученикът трябва да каже на Учителя си: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение“. Такъв трябва да бъде новият път! Ако тръгнете по този път още от днес, ще забележите, че с вас ще стане велика промяна. Ще видите нова светлина, която ще се излее върху вас. В душата си ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота си не сте имали. И животът ви само по този начин ще се осмисли.

Сега, младостта нека не ви блазни. Най-първо заинтересувайте се от Любовта, а не от младостта. После, заинтересувайте се от Светлината, а не от младостта. След това, заинтересувайте се от Мира, а не от младостта, докато най-после дойдете и до самата Радост.

И тъй, сега аз ви поздравлявам с Любовта. Какво значи поздравът? Кого поздравляваме? Когато обичаме някого, поздравляваме ли го? – Само странникът се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както небето се отваря за нас. Ние трябва да му се усмихнем вътрешно и да му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме. Много се радвам, че сте ни дошли на гости“.

Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител. Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт. Тогава между вас ще има вътрешна хармония. Аз искам вашите умове да си хармонират, да мислите еднакво за Любовта. Вие можете да прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте. При прилагането на Любовта няма никакви стражари, нито ангели със своите огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовта, както намирате за добре. Никой няма право да ви съди. Постъпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.

Казвам: Всички ще отворим сърцата си за новия ден. Той е ден на Любовта, той е ден на вечния живот. Аз вярвам, че всички сте дошли за новия живот. Ако се занимавате със стария живот, вашето идване на земята е безсмилено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива, вашето идване на земята е безсмислено. Аз искам да се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота; да сте си написали една програма, по която да работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали.

Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная. Казвате: „Учителят не знае ли всичко това?“ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар!“ – Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе, колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение.

Бог царува на небето! Бог царува на земята! И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света. Този свят има и външен израз. Ние сме членове на този свят и трябва да изпълним Божията воля, каквато и да е тя. Този е великият Закон на вечния живот. Този е великият Закон на учениците, които искат да реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.

Желая всички вие да започнете с Божествената Любов, сърцата и умовете ви да бъдат свободни. Божественият Дух и Божествената Любов да бъдат с вас, да бъдете през целия ден радостни и весели!

Духът на Господа

Духът на Господа Иеова е връх мене;
Защото Господ ме помаза
За да благовествувам на смирените. (Исайя 61:1)

В далечното минало, преди християнската епоха още, ние виждаме един виден израилски пророк да казва: „Духът на Господа Иеова е връх мене, защото Господ ме помаза, да благовествувам на смирените“.

Какво е разбирал пророкът под думите „Духът на Господа е върху мен“? Защо на един съвременен човек, с обикновено съзнание, с обикновено схващане за нещата, думите „Духът на Господа“ се виждат странни? – То е, защото „духът“ изобщо е нещо невидимо. Даже, когато се говори за Господа, за мястото, дето живее Той, и това е странно за мнозина от съвременното човечество. Казваме: Бог живее извън времето и пространството. Когато говорим за време и пространство, разбираме начало на реалния, на физическия живот. Следователно под „време и пространство“ трябва да разбираме видимото, ограниченото, което се изменя. Обаче зад времето и пространството съществува друга една реалност. Как можем да определим тази реалност? Тя е реалност, която ни ограничава. Колкото и да са малки познанията ви върху този въпрос, всеки от вас има поне една такава опитност. Запример, вие замисляте да извършите една трудна работа. Какво правите тогава? – Не спите цяла нощ, че втора, трета, мислите, предприемате един план – отхвърляте го; предприемате втори план – и него отхвърляте; предприемате трети – и от него сте недоволни. По цели нощи се борите, замисляте проект след проект, докато най-после приемете един от тях и казвате: „Аз реших вече да постъпя по този начин“. Питам: Защо става тази борба във вас?

Ще ви приведа един конкретен пример, за да изясня мисълта си. Да допуснем, че вие сте касиер в някоя банка. Един ден вие се намерите в трудно материално положение, имате нужда от пари. Обръщате се към един приятел да ви услужи, но той ви отказва, нямал пари. Обръщате се към друг. Обръщате се към друг – и той не ви дава. Какво да правите? Да злоупотребите – не можете, вие сте честен, почтен човек. Борите се, мислите, най-после започвате да обикаляте касата на банката, дали тя не би ви дала пари на заем. Обръщате се към нея и казвате: „Моля ти се, ти си тъй добра, при това и много мълчалива, ще можеш ли да ми услужиш с един заем? Надявам се, че няма да ми откажеш“. Проектирате как да постъпите, да вземете ли, или да не вземете. Вие се намирате в една вътрешна борба. Питам: Защо се борите цяла нощ, да вземете или да не вземете? Защо не бръкнете изведнъж в касата да си вземете, колкото ви трябват? Ако решите да вземете пари, кои са мотивите, които ви карат да постъпите така? Ако пък решите да не вземете пари, на какво основание ще постъпите по този начин? Ще си определите ясно кои са вътрешните мотиви, вътрешните причини, които обуславят постъпките на съвременните хора. Не е достатъчно да се знаят само мотивите за постъпките на хората, но трябва да се знаят и тия на цялото органическо царство, защото един и същ е великият закон, който регулира цялото органическо царство. Този закон, тази реалност в света е разумна, само че всички същества не я схващат еднакво. Запример, съзнанието на растенията не е тъй будно, както у животните; съзнанието у животните не е тъй будно, както у човека. И най-после, съзнанието у всички хора не е еднакво будно . Съзнанието на един земеделец или на един търговец не е толкова будно, както съзнанието на един учен човек, на един философ, който се занимава с отвлечени въпроси. Обаче съзнанието и на този човек-философ пак не е толкова будно. Този човек може да е философ, или някой виден учен, или някой поет, или писател, но за да има будно съзнание, неговото съзнание трябва да представлява съвокупност от съзнанията на поетите, на учените хора, на философите, на търговците, на земеделците и т.н. Има един вътрешен закон, едно разумно съзнание, което направлява съзнанията на всички същества. Това съзнание определя, например, какъв трябва да бъде търговецът. Вие мислите, че занятията, които съществуват в света, са произволни. Не, всички занятия, които съществуват от памтивека, се определят именно от този велик закон. Търговецът, запример, е носител на известна идея в природата. Писателят, поетът или ученият човек са пак носители на известни идеи в природата. Всеки от тях има своето предназначение. Всеки човек е съработник на природата. Каквато служба и да заема той, колкото малка и да е, тя има своето определено място. И ако човек изпълни своята служба както трябва, той се счита почтен и благороден.

В древността един от гръцките граждани, Сократ, който впоследствие се е проявил като виден философ, няколко години изпълнявал една долна служба в Атина – бил метач. Той се учил да мете улиците в Атина, и след това се заел с философия. Той си казвал: „Ако аз съм майстор да вдигам праха от улиците, ще бъда майстор да вдигам праха и от умовете на хората. Ако мога да изчистя улиците на Атина, ще мога да изчистя и умовете на атиняните“. Сократ е бил човек с оригинален ум. От ваше гледище той минава за ексцентричен човек. Например, когато разглеждал въпроса за брака и решавал, да се жени, или не, той не го разбирал тъй, както съвременните хора, да се оженят така, че да бъдат щастливи. Той си казвал: „Аз ще се оженя за най-лошата жена и ако мога да издържа нейното поведение, ще разбера, че в мен има положителна философия за живота и ще мога да стана гениален човек“. И действително, неговото спокойствие е образцово. Един ден той завежда един от своите приятели у дома си и го запознава със своята възлюбена, като му казва: „Моята другарка е отлична жена, подобна на нея няма в цяла Атина. Тя е благородна, образована, трудолюбива и каквото намисли да извърши, направя го, без да ѝ трепне окото“. И какво става? В този момент неговата другарка взима един леген с вода и го излива върху главата на философа. Той се обръща към приятеля си и казва: „Моята жена знае, че отдавна не съм си правил баня, имам нужда от такава, затова изпълнява длъжността си точно навреме, без да взима в съображение обстоятелството, че имам гост“. Често, когато искат да представят лоша, устата жена, взимат за пример жената на Сократа. Питам: Кой от вас по същество е по-добър от нея? Но може да се каже, че философията на Сократа се дължи именно на неговата жена, Ксантипа. Тя обичала Сократа, и той я обичал и това, което считали лошевина в нейния характер, се дължало на нейната активна воля, на нейния активен ум. У Сократ умът не е бил тъй буден, тъй активен, както у жена му. Той имал добре сформировано чело, но носът му не е бил хубав. Като дете бил своенравен, а в първите си младенчески години водил лош, порочен живот. Когато един добър физиогномист описвал всичките недъзи на Сократ, той му казал: „Права е твоята наука. В първите години на своята младост бях такъв, какъвто ме описваш, но днес, с помощта на моята благообразна Ксантипа, изправих всичко това“. Така казва преданието. Но кой може да говори така? – Само онзи човек, у когото съзнанието се е пробудило. Действително, в края на живота си Сократ имал пробудено съзнание. Един от съвременните писатели, който мяза малко на Сократа, това е Толстой. Де седи приликата между двамата? – В черепа, в челото и в носа им. Веждите на Толстоя са като тия на Сократа. И двамата са имали обективен ум, не се занимавали с отвлечени въпроси. Те се занимавали повече с реалния живот.

Ще се върна към стиха: „Духът на Господа в връх мене“. Как може Духът на Господа да прониква у нас? В съвременната наука, например, се разглежда въпроса, как мисълта на един човек може да проникне мисълта на друг човек. От това гледище, мисълта е нещо материално, което има своя форма. И за образуването, за съчетанието на всички тия форми има определени закони, на които те се подчиняват. Следователно всеки човек, който познава законите, по които се нареждат мислите ви, може да ви влияе. С какво? – С мисълта си. Ето защо, вие не можете да се избавите от влиянието на неговата мисъл. Влиянието на мисълта не е лошо нещо. Благодарение на този закон и добрите, и лошите хора в света едновременно си влияят. Запример, ние се влияем от слънцето, от растенията, от водата, от хляба, от родителите си, от братята и сестрите си, от приятелите си и т.н. Разумността обаче изисква всяко влияние да се постави на своето място, за да произведе благотворен резултат в душата на всеки едного. Чрез влияние ние можем да поставим в умовете на хората мисълта, че Бог царува навсякъде в света. Това се твърди във всички религии. Това твърди и съвременната наука, като казва, че в света съществува един велик закон, който управлява всичко.

Има известни области от науката, които едва сега се проучават. Например, има нови методи, нови начини, чрез които хората, без никакви церове, се лекуват. Тия нови методи се прилагат вече в по-големите градове, като в Париж, в Лондон, в Берлин, в Чикаго, в Ню Йорк и другаде. В какво седят тия опити? Забележете, ние не говорим за някакви чудотворци, но за обикновени учени хора, които постъпват съобразно природните закони. Тия методи показват какво мощно влияние указва човешката мисъл. Мисълта на човека е велик фактор в живота му. Тя чудеса произвежда. Тия хора, които лекуват по новите методи, са крайни материалисти, а някои от тях са обективни. Те лекуват по следния начин. Дойде при тях някой парализиран, запример, поставят го на стол и този, който се заема с лекуването му, поставя ръцете си над главата на болния и бавно ги спуща до стъпалата. След това свива ръцете си, изтърсва пръстите си и отново пак прекарва ръцете си от главата до краката на болния. Пак свива ръцете си, изтърсва пръстите си и потретва опита. Тия движения на ръцете се правят няколко пъти, при което се спазва един правилен ритмус. След като ръцете се прекарат така 10–15 пъти, болният изпада в една приятна магнетическа дрямка, както детето заспива в ръцете на майка си. Поставете това дете в ръцете на една нервна слугиня, то ще се умори от плач. И когато някой ме пита защо еди-кой си човек плаче, казвам: Той плаче, защото се намира в една дисхармонична среда. Турете го в една хармонична среда, между добри приятели, този човек веднага ще се усмихне и сълзите му ще престанат. Питате: „Какъв е цярът на сълзите?“ – Хармоничната среда. Какъв е цярът на сиромашията? – Хармоничната среда. Всички учени хора доказват това нещо. Съвременните лекари дават наставления за болните, да не се смущават, дават разни лекарства, правят различни инжекции, бани и т.н. Новите методи за лекуване избягват всички тия средства и казват: създайте хармонична среда на болния, и духът му ще се успокои. Който отива при болен, не трябва да има в себе си никаква дисхармонична или негативна мисъл, защото болният е крайно чувствителен субект. Има известни инструменти, с които проверяват, че неговият двойник е много разширен. Това разширение произвежда у болния едно раздразнено състояние, от което се ражда неврастенията. У всички неврастеници двойникът е разширен, заема по-голямо пространство, отколкото трябва. Вследствие на това голямо разширение, природата им налага данък тъй, както държавата налага данък на всички ония хора, които са собственици на места. Някой човек купува голямо място и държавата му налага данък, като му казва: „Ако не искаш да плащаш такъв голям данък, трябва да съкратиш мястото си“. И като го съкрати, пак ще плаща данък, само че по-малък. Нали всички хора плащат данък за водата, за сметта, за къщата, за правото да ходят по улиците – за всичко плащат. Дойде ли ред до природата, мислите ли, че там може без данък? Не, там вече се приближават към великия закон на разумна обмяна: обмяна в чувствата, обмяна в мислите.

Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли. Следователно между мисълта на Бога и нашата мисъл трябва да става правилна обмяна. Божията мисъл се изразява в разни форми. Слънцето, например, е една от формите на Божията мисъл. Луната, звездите също са образи на Божията мисъл. Самият човек, тъй както е сега създаден, в своята целокупност, е образ на Божията мисъл. Растенията, животните, водата, въздухът, огънят – всичко това са образи на Божията мисъл. Следователно, когато палиш огън, ако разбираш закона, на който той се подчинява, веднага ще влезеш в общение с Божията мисъл. И ако ти палиш огън, дето не трябва, непременно ще пострадаш. Важно нещо за учениците е правилното разбиране и прилагане на законите. Отидеш ли в някоя гора, ти имаш право да запалиш огън само ако имаш нужда да се стоплиш, или да си стоплиш вода за пиене, но нямаш право да си играеш с огъня. Когато отидеш при някой чист извор, ти имаш право да пиеш вода, или да си полееш върху главата, ако те боли, или да си измиеш ръцете и краката, ако са нечисти, но да си играеш с водата не е позволено. Често някои деца, като се спрат при някой извор, започват да хвърлят камъни във водата. И какво става след това? – Често се случват големи нещастия. Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрана и внимателно, полека ще го поставиш във водата. Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила. Някои мислят, че във водата няма разумност. Как да няма разумност? Че нали тя лекува всички недъзи в света? Направете опит, да видите какво влияние указва водата върху организма на някой раздразнен, неразположен човек. По какъв начин? – Чрез пиене гореща вода, или чрез миене тялото с нея.

Днес съвременните религиозни хора, както и всички останали, са изгубили правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа. Имате ли тази права мисъл, ще знаете, че всичко в природата е живо и затова към всички трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Ако ти си разумен човек, като минаваш покрай някое растение, ще го погледнеш, ще отправиш погледа си нагоре и ще се отнесеш с почитание и уважение към този живот, който се проявява в това растение. То е една малка форма, която е образ на Божията мисъл. Ако ти видиш един извор, който прави усилия да си пробие път, и го критикуваш, че не е излязъл на хубаво място, той ще се омъчни и ще каже: „Аз зная какви усилия правих толкова години, докато намеря този път!“ Този извор за в бъдеще ще има по-хубаво място. Изворите, като всички живи същества, менят местата си – и те претърпяват известна еволюция. Растенията, животните, изворите, реките, езерата еволюират, във всички става една вътрешна промяна. Божествената мисъл се проявява навсякъде; тя видоизменя, регулира всички неща. Та когато говорим за живата природа, ние разбираме проявата на Божията мисъл, проявата на онзи велик закон, чрез който Бог работи в света.

Да допуснем, че у вас се зараждат ред болести: главоболие, коремоболие, слабост в гърдите, ревматизъм, ишиас, диабет и т.н. Питам: На какво се дължат всички тия болести? – Те са резултат на една вътрешна дисхармония в живота. Болестите показват пътищата на нашето отклонение от великия Божествен живот, или от правата мисъл. И сега всички учени хора, които работят върху разните болести, пишат цели томове за лекуването им и казват: „Болният може да се лекува, като се премахне причината на болестта“. Как ще стане това? – Като се отстрани онзи недъг, който първоначално е предизвикал болестта. Те поддържат, че в основата на всяка органическа болест лежи една психическа причина. Затова във всеки недъг, в непроявяването на даден талант у човека, трябва да се търси известна психическа причина. Запример, паметта у някои хора е съвсем слаба, съвсем осакатена. Те забравят всичко. Аз съм виждал такива случаи. Някой човек тури писалката на ухото си и започва да я търси: „Де е писалката ми?“ Тя седи на ухото му, а той я търси из цялата къща. Друг някой турил шапката на главата си и я забравил. Ходи из къщата, пита жена си, децата си: „Де е шапката ми?“ Жена му казва: „Приятелю, не виждаш ли, че шапката ти седи на главата?“ Той се чуди кога я е турил на главата си. Този човек е дошъл до голяма самозабрава. Коя е причината за тази разсеяност? Казвам: Причината за разсеяността у човека седи в това, че у него топлината се развива повече, отколкото светлината. Този факт произвежда анормалност в чувствата. И затова много от болестите се изразяват чрез горение. Лекарите, като знаят това нещо, при лекуването на болестите прилагат известни методи за намаляване на това горение. При треската горението се забелязва на повърхността на тялото, при което температурата на болния се повишава с няколко градуса. Значи в организма става едно повишено горение. Когато някои клетки в общия организъм се изопачат, те произвеждат повече топлина, отколкото трябва, а тази топлина руши организма. И това нервно състояние, в което някога изпадате, се дължи именно на тази излишна топлина. Който се занимава с лекуването на хората, препоръчва водата като добро средство за лекуването, понеже тя е голяма любителка на топлината – отнима излишната топлина и възстановява равновесието в организма. Равновесието се дължи на скритата органическа сила в нашето тяло. Топлината на нашия организъм не трябва да се изразходва безразборно, тя има своето велико предназначение. Природата я използва за различни разумни цели.

Пророкът казва: „Духът на Господа е връх мене и ме помаза“. Думата „помазване“ значи, че те турят на известна служба, която можеш да извършиш. Само силният, разумният, добрият човек може да бъде помазан.

Та ще знаете: Божията мисъл се проявява във всяко ново движение, във всяко ново начинание в света. Запример, от 1914 година насам, па и по-рано още, навсякъде по света се явяват ред явления, ред събития, които сегашните учени хора не могат да обяснят. Тия явления са забелязвани и друг път, но сега стават по-често. Тия явления имат за цел да събудят съвременното човечество, да раздвижат мисълта на хората. Защо е необходимо събуждането им? – Понеже е дошло време за вътрешна, духовна работа. Кога спи човек? – Вечерно време. Денем, когато слънцето изгрее, всеки трябва да е на крак, готов за работа. Когато дойдат благоприятните условия за духовна работа, всеки трябва да бъде готов!

„Духът на Господа е връх мене.“ Как ще изтълкуваме тия думи? Те означават, че Божията мисъл е върху нас, т.е. тя е заради нас. Ние сме дошли вече до фазата да изучаваме Божията мисъл и да влезем в съприкосновение с нея. Всеки човек, който може да манипулира с Божията мисъл и да влезе във връзка с Нея, той може да бъде господар на своя живот, може да бъде господар и на условията, при които живее. Ще ви приведа един факт, да видите как Божията мисъл въздейства върху човека. Една наша сестра, почти цяла година, беше схваната. Тя страдаше от ръката си. Често ръката ѝ се схващаше, и това схващане се местеше по цялото ѝ тяло, изглеждаше като парализирана. Казвам на тази сестра, че ще трябва да възстанови хармонията в себе си. Но докато стане това нещо, ще мине известно време, през което ще има няколко кризи. Как ще възстанови хармонията в себе си? – Като влезе в съприкосновение с Божията мисъл. Всеки човек, който се лекува по Божествен начин, не може да се излекува изведнъж, по магически начин, но постепенно, с ред кризи. И какво направи тази сестра? – Отиде на Витоша и там приложи всички разумни методи, които ѝ се дадоха. В резултат на тия методи дохожда ѝ голяма криза: хваща я толкова силно коремоболие, тя мисли, че ще заминава вече за другия свят. Но след едно хубаво пречистване, болката съвършено изчезва и тя оздравява.

При известни болести препоръчват разтриване на тялото до изпотяване. Що е потта? – Тя се предизвиква от една разумна сила, която иска да ви покаже, че всички пори на тялото трябва да бъдат отворени. Човек има седем милиона пори в своето тяло, т.е. седем милиона прозорци, които трябва да бъдат отворени. За да бъде човек здрав, всички пори трябва да се отворят. Следователно първото лекуване, при каква да е болест, се свежда към отпушване на порите, за което е нужно изпотяване, измиване на тялото. Изпотяването става най-добре с пиене гореща, вряла вода от 1 до 10 чаши най-много. Като се пие гореща вода, тя излиза чрез порите навън, отваря ги и с това се възстановява здравословното състояние на организма. Порите са канали, отвори на душата. Отпушат ли се всички пори на тялото, човек дохожда до естественото състояние на душата, при което тя диша свободно, безпрепятствено. Душата диша през порите. Чрез дробовете се извършва едно специфично дишане, а чрез порите на кожата става общо дишане. И когато специфичното и общото дишане вървят паралелно, човек е здрав. От състоянието на кожата у човека зависи и състоянието на неговия ум. Затова човек трябва да внимава много за тялото си, по възможност да няма никакви недъзи. Трябва да пазите тялото си от изгаряния, от разни разтривки с газ, с йод или с какви и да е медикаменти. Кожата трябва да се държи в едно меко състояние, защото порите ѝ са дробовете, чрез които душата диша на физическия свят.

Всеки съвременен човек трябва да се запознае с физиологическите закони на своя организъм, да знае от какво зависи здравето му, както и доброто чувстване и правилно мислене. Всичко това се определя от един велик закон. В съвременната наука за всичко се държи статистика: раждат ли се деца, или умират, колко от тях са момчета, и колко момичета, всичко това не е безразборно; този брой е строго определен. Също тъй строго математически е определено колко къщи трябва да изгорят и колко да се направят; колко параходи трябва да потънат и колко да се построят; колко дървета трябва да се изсекат и колко да се посадят; колко хора трябва да умрат и колко да се родят и т.н. Във всичко има съответствие. Следователно, когато вие страдате, това е отсичане, а когато се радвате, това е посаждане. След всяка скръб иде радост. Скръбта е излишното, старото, което трябва да се отсече и на негово място да се посади новото, да дойде радостта. Когато влизате в новото, докато заживеете с него, вие изпитвате скръб. Например, вие напускате отечеството си и отивате в друга някоя страна, нова за вас, но скърбите. Защо? – Обстановката е нова, непозната за вас. Вие напущате старите условия, при които сте живели, и скърбите за тях. Но останете ли още за дълго време да живеете в старата си обстановка, вие не ще можете да се повдигнете. Старата обстановка представлява бедна почва, която не ражда нищо, и на нея виреят само беднотия, болест и скръб. Напуснете ли старите условия, в замяна на това ще имате по-богата, по-плодородна почва. Ако живеете в някое планинско място, ще имате чист въздух, но бедна почва. Живеете ли в полето, ще имате богата, плодородна почва, ще станете по-трудолюбив, но ще имате повече страдания. Природата казва: „Съвременните хора още не са станали достойни да живеят по планините“. И наистина, ние виждаме, че хората, които живеят по планините, не са много интелигентни, понеже не са се повдигнали на нужната висота, да могат да се ползват от тия условия. Там хората поети стават, писатели стават, но още не познават хубостите на природата и не могат да се ползват от тях. Ония хора пък, които живеят в полетата, в долините, са по-интелигентни, по-развити, защото им се създава повече работа. Значи засега Божията мисъл функционира повече в материалния свят. Бог работи повече в полетата, в долините, отколкото във високите места. Ще кажете: „Щом е тъй, да живеем грешен живот“. Това е лесно да се направи, хората знаят това изкуство, но трябва да имат предвид, че всеки, който злоупотребява с кредита на някоя банка, натоварва се с много дългове и тя го наказва. Една банка, колкото и да дава, всичко се записва, и един ден ще си вземе това, което ти е дала – или от тебе, или от твоите деца. По същия начин и природата постъпва. Ти не можеш да я излъжеш с нищо. Тя има счетоводни книги, в които записва всичко, което се взима от нея. И когато някой се яви при нея за нов кредит, тя веднага отваря книгата си, да види колко пъти той е взел заем от нея и какво има да ѝ дава. Според както вие сега разбирате и изучавате света, според както разбирате и изучавате духовния живот и доколкото разбирате законите на Божията мисъл – всичко това определя степента на развитието ви, до която сте достигнали. Кое е това, което се бори във вас? Борбата всякога произтича от несъгласие между вашата мисъл и Божията мисъл. Борите ли се, значи не сте в съгласие с Бога. Когато искате да извършите нещо лошо, Божията мисъл ви казва: „Слушайте, не правете това, което сте намислили! Ако го направите, ще страдате и ще бъдете отговорни“. Всички имате такива опитности. Колцина от вас сте постъпвали разумно? Колцина от вас сте послушали този вътрешен глас? Някой казва: „Аз се борих цяла нощ, докато реша еди-кой си въпрос“. Такъв пример имаме с Якова, който цяла нощ се бори с Господа. Тази борба е представена като един физически процес, но всъщност тя представлява един жив, вътрешен процес. След този процес Яков се преобрази, защото в неговия ум дойдоха нови идеи. Най-после той каза: „Господи, отсега нататък ще ти служа добре и няма да върша неправда в този свят“. Следователно ние се борим, за да добием по-добра мисъл, да създадем у нас правата мисъл.

Някои питат: „Защо трябва да учим?“ – За да познаем Господа. Защо трябва да бъдем по-добри? – За да познаем Господа. Защо трябва да обичаме? – За да познаем Господа. Защо трябва да търсим Истината? – За да познаем Господа. Единственото най-съществено, най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния си живот, е да познаваме формите на Божията мисъл. И всеки човек, който познава формите на Божията мисъл, може да има помощта на Господа.

Казва пророкът: „Духът на Господа е връх мен“. Аз бих ви превел този стих в следния смисъл: „Формите на Божията мисъл са с мен. Аз познавам законите на обективната Божия мисъл“. Следователно, когато човек се докосне реално до Божията мисъл, той ще усети тази връзка.

Често аз съм давал на тия от вас, които боледуват, известни наставления за лекуване. На тия от вас, които са отпаднали, физическо или душевно, съм казвал: Ще отидете при някой стар, но здрав дъб, който не е изгнил, и ще опрете гърба си на него. Така ще постоите 5–10–15 минути, най-много половин час, и ще му кажете: „Понеже в тебе има изобилие на Божиите мисли, изобилие на Божиите форми, бъди тъй добър, да ми дадеш малко от твоята енергия“. Дъбът ще отнеме част от вашите дисхармонични енергии и вие ще се успокоите, ще се възстановите и ще си отидете зарадван. Значи дъбът ви е дал нещо Божествено. Ако пък сте много раздразнен, залейте се с една кофа прясна, чиста вода. По този начин главата ви ще се освободи от ред непотребни елементи и една Божествена мисъл ще се влее у вас.

В света съществуват безброй форми, които философите си представят във вид на една тънка, жива материя, която прониква в нашия организъм. Тази материя огражда клетките с особена сила, която учените хора наричат имунитет. Когато всяка клетка имунира с Божествената мисъл, или когато човешкият организъм имунира с Божествената мисъл, човек е защитен от всички непредвидени случайности, от всички мъчнотии, от всички нещастия в живота. В деня, в който ти нарушиш този имунитет, Божествената мисъл започва да се оттегля от теб. Това показва, че ти си влязъл в дисхармония с Нея. Тогава нещастията се зараждат в живота ти. Някой казва: „Моят живот е нещастен“. Казвам: Необходима ти е хармонична среда. Събирай се с хора, които не само да говорят за Бога, но и да живеят в Бога! Събирай се с хора, които не само да говорят за Любовта, но и да проявяват Любовта! Събирай се с хора, които не само да говорят за Истината, но Истината да им е постоянна мярка в живота! Казвате: „Няма такива хора в света“. Не казвайте така! Вие ще срещнете такива хора и в София, и навсякъде по света. Тези хора не са само между най-учените. Вие може да ги намерите и между простите хора, както и между селяните. Такъв човек може да бъде някой селянин, който по цял ден оре на нивата си, без сам да подозира, че крие Божественото в себе си. За да намериш този човек, може да пропътуваш и 10–15–20 километра, но намери го. Иди при него, поприказвай си малко, ще видиш как ще се тонираш и нещо хубаво ще протече в душата ти. Във всеки народ има такива хора. Българите наричат тия хора врачки или гледачи. Когато някой българин се намери в голямо притеснение, или когато работите му, изобщо, не вървят добре, той отива при някоя врачка и казва: „Голямо нещастие ме е сполетяло! Моля ти се, гледай ми на боб, или на восък, и ми кажи, коя е причината, че страдам толкова много?“ Врачката излива восъка, или му хвърля карти, и казва: „Причината за твоите страдания, за твоята болест е тази, че преди еди-колко си години твоят баща открадна десет вола на един свой съсед, и ти сега трябва да ги купиш и да му ги върнеш. Направиш ли това, болестта ти ще изчезне. Тъй пише на моя восък“. Този човек отива на пазара, купува воловете, връща ги на съседа си и, наистина, болестта му изчезва. Решите ли сега да се лекувате по този начин, трябва да върнете всичко заграбено. Дали знаете това, или не, то е друг въпрос, но всичко заграбено трябва да се върне. Кражбата може да е извършена от дядо ти, но понеже ти си наследник, тебе държат отговорен, ти ще плащаш.

Когато се проповядва един велик морал, той не се отнася само до сегашния живот; той се отнася и за миналото, и за бъдещето. Вие трябва да оправите работата и на дядо си, и на прадядо си, на всички четири поколения преди вас. Вие трябва да премахнете лъжата, която е съществувала във всички четири поколения преди вас, докато дойдете до себе си. Направите ли това, тогава само ще се свържете с Бога, ще възстановите хармонията в себе си и всичките ви работи ще се оправят. Ако искате вашата вяра да се усили, направете първия опит. Та когато ние говорим за Божественото учение, подразбираме коренно реформиране на целокупния живот. Затова ние трябва да се научим да мислим правилно, да чувстваме правилно и да действаме правилно. Следователно ние няма да се отричаме от живота, но ще го използваме в своето минало, настояще и бъдеще. Ние няма да изхвърляме нечистата вода, но ще я прецедим, за да отстраним примесените към нея вещества, а после ще я преварим, за да я освободим от бацилите.

Казва пророкът: „Духът на Господа е връх мене“ – Божията мисъл е връх нас. Това са новите времена. От всички хора днес се изисква да имат в себе си великата Божия мисъл. Това значи, че у всички хора вярата трябва да действа не формално, а вътрешно. Всички трябва да съзнаем, че сме проекция на Божията мисъл. В това отношение, всеки трябва да бъде в хармония с ближните си. Когато Писанието казва да любиш ближния си, както самаго себе си, това подразбира да любиш тази велика мисъл във всеки едного, както в себе си. Тя е Божествена мисъл. Днес никакви дарби, никакви таланти не могат да се развият в човека, докато той не оправи работите на четирите поколения преди него. Вие сте последните от четвъртото поколение. На вас предстои задачата да изправите грешките на вашите прадеди и прабаби. Ще кажете: „Как ще узнаем, че това е действително така?“ – Отворете книгата на живота и там ще намерите всичко написано.

„Духът на Господа е връх мене и ме помаза.“ За какво? – Да благовествувам на смирените, да освободя народа си, да възстановя ред и порядък навсякъде в живота. Аз искам у всинца ви да съществува тази трезва мисъл. Сегашното общество, сегашният свят има особени схващания и разбирания за живота, вследствие на което страда от много болести, от много недъзи. В света съществуват толкова много и органически, и психически болести, че съвременните лекари не могат вече да се справят с тях. И всички нещастия, които съществуват в живота, произтичат именно от тази вътрешна дисхармония, в която се намираме. Ако двама души не могат да живеят добре помежду си, причината е, че и двамата нямат връзка с Бога – тяхната мисъл не е свързана с Божията мисъл. Не можеш да пишеш – не си свързан с Божията мисъл. Ако се свържеш с Божията мисъл, тя веднага ще потече в тебе, и ти ще започнеш да пишеш. Болен си – не си свързан с Божията мисъл. Свържи се с Божията мисъл, и здравето в теб ще се възстанови. Не се безпокойте от нищо, но започнете с най-малките опити, с най-малката величина.

Сега ще ви дам една нова рецепта. Тя седи в следното. Раздразнен си, разсърден си или се съмняваш в нещо. Какво трябва да направиш? Вземи в един съд хубава, чиста вода и полей с нея горната част на лявата си ръка. Вземи после една кърпа и леко отнеми влагата, мокротата от ръката си; нека ръката остане малко влажна. След една минута намокри горната част на дясната си ръка. По същия начин с една кърпа попий влагата и на тази ръка. Проследи сега да видиш какво ще стане с твоето психическо състояние. Ако състоянието ти не се е подобрило, след една минута намокри пак горната част на лявата си ръка. Попий я леко с една кърпа и я остави да седи свободно две минути. После намокри горната част на дясната си ръка, попий влагата нежно, леко с кърпа и остави ръката да седи така пак две минути. Ако състоянието ти и сега не се е подобрило, намокри пак горната част на лявата ръка, леко я попий с кърпа и я остави да седи три минути. Същото нещо направи и с дясната ръка. Остави и нея три минути спокойна и виж след това какво е състоянието ти. Ако състоянието ти не се подобрява, правете по-нататък същия опит, като увеличавате времето от измиването на едната до другата ръка с една минута, докато стигнете най-после до десет минути. Направите ли последния опит, с промеждутък от десет минути за едната и другата ръка, състоянието ви ще се измени и това, което ви е мъчило, ще изчезне, ще се стопи, както ледът се топи през топлите дни. Кое е по-хубаво сега, да си мокрите ту едната, ту другата ръка, или да ви разтриват? – Първият опит е за предпочитане. И на път да сте, пак ще можете да направите този опит. Ще кажете: „Времето си ще изгубим с този опит“. Не, това време не е изгубено. Времето е предвидено за лекуване. То е дадено за проява на Божията мисъл. Не мислете, че това е една магическа формула. Не, това е едно практическо правило, с което може да изменяте едно ваше неразположение, едно лошо състояние.

Има ред други лоши състояния, или неразположения на духа, които не можете да измените по този начин, но ще можете да ги трансформирате чрез употребление на водата в разни части на тялото. Например, вие можете да намокрите с вода врата си, или задната част на ушите си, или краката си, от колената надолу, и т.н. Измиването на разните части от тялото произвежда разни психически промени в мозъка.

Та казвам: Като ученици, вие може да употребявате водата за лекуване. Ако вярвате в силата и влиянието на водата, може да се лекувате с нея, но вън от това може да употребявате и силата на мисълта си. Ако човек не вярва във водата, той не може да се лекува с нея. Вие можете не само буквално да употребявате водата, но можете и мислено да си служите с нея, тя ще произведе пак същия ефект. Да кажем, че вие искате мислено да направите една водна баня на гръбначния си стълб. Ще си представите една чешма, или един извор с чиста хубава вода, на разстояние един километър от вас. Ще вземете една стомна и мислено ще се отправите към този извор. Ще напълните стомната и ще се върнете дома си. Ще снемете горните си дрехи, ще останете само по риза и мислено ще се полеете с изворна вода по гърба си. След това леко ще попиете водата с една кърпа, ще се облечете и ще видите, че няма да се минат 10–15 минути, и ще усетите такова влияние, като че сте направили тази баня в действителност.

Някой ще каже: „Това е заблуждение“. Не е заблуждение. В света съществува една съзнателна вътрешна връзка. Само Божията мисъл е реална, и дето тя съществува, там има резултати. Когато болният вярва, че ще оздравее, той се свързва с Божията мисъл и оздравява. Когато болният не вярва, че ще оздравее, той не се свързва с тази мисъл, и наистина не оздравява. Когато един млад, или един стар човек вярва, че ще се научи, той действително се научава. Каже ли обаче, че науката не е заради него, той няма да се научи. Това става в живота: В което вярваш и което желаеш, то става. Ти ще вярваш от дълбочината на душата и сърцето си! Светлината е резултат на Божията мисъл. Следователно, ако имаме светлина в себе си, тя произтича от факта, че сме в съгласие с Първичната мисъл, с Божията мисъл, която функционира навсякъде в природата. И когато пристъпвате към природата, няма да си играете с нея, но към всеки акт, който предприемате, ще пристъпвате с едно свещено страхопочитание.

Миенето, например, е един свещен акт. Вие как се миете сутрин? Не трябва да се миете бързо, както обикновено правите, но трябва да спазвате известни правила. Ще си вземете един чист леген, ще налеете в него вода, малко топличка, и ще наплискате лицето си хубаво. След това ще си изтриете лицето леко, едва да попиете влагата, с много мека кърпа. Вие търкате лицето си много силно. Не правете така. Мийте се по новото правило. Не плискайте силно лицето си с водата, но леко, да ви е приятно, като че се милвате, едва да го докосвате. Лицето на човека е много нежно и отзивчиво. Много учени хора препоръчват кърпи за изтриване на лицето от лен, от коноп, но те са само за грешни хора. За един праведен, за един разумен човек е нужна мека, нежна кърпа. Божествената мисъл за да функционира правилно у нас, не трябва да търкаме лицето си с груба кърпа. Защо? – Понеже лицето е огледало на нашата душа. Чрез него се съзира връзката ни с Бога. Когато се измиете и погледнете лицето си, вие трябва да бъдете доволни от него. Ако не сте доволни, след десет минути се измийте втори път. Измийте се десет пъти наред, докато най-после бъдете доволни от себе си.

Онези от вас, които имате свободно време, направете следния опит. Ставате сутрин, но сте неразположени. Измийте лицето, шията, ушите си един, два, три, най-много до десет пъти, и ще видите, че неразположението ви ще изчезне. Ако след като се измиете десет пъти, неразположението ви не изчезне, аз ще ви кажа кои са причините за това нещо. Направете този опит първо със себе си. Не го предавайте на другите, докато не го опитате вие сами. Когато го проверите няколко пъти и бъдете доволни от резултатите, тогава го предавайте и на други хора.

И тъй, като ученици, вие трябва да възстановите вътрешната връзка с Бога. Тази връзка ще ви освободи от всички заблуждения, нещастия, болести, страдания, нечистотии и т.н. На мнозина от вас краката, устата, телата миришат. Всички тия миризми трябва да се премахнат. Вие трябва да се заемете да се изчистите най-първо органически. Онзи, на когото краката миришат, трябва да се заеме да ги изчисти с мисълта си. В стомаха на много хора остават излишни вещества, които се разлагат, вследствие на което устата на такива хора мирише неприятно. Обаче човекът, със силата на своята мисъл, може да изхвърли всички тия нечистотии навън. Ще кажете: „Как може да стане това?“ Човекът е жив, съзнателен организъм, и той може да внуши на клетките си да изхвърлят вън от тялото всички нечистотии. Но за да се реформира вашия организъм, от вас се изисква голямо постоянство. Човек, за да познае, че има силна мисъл, трябва да е господар на своето тяло. Да бъдеш господар на тялото си, не значи, че трябва да го измъчваш, но да живееш с него тъй, като със свой добър другар. И това тяло, като ни напусне един ден, да каже: „Благодаря на Бога, че ми даде отличен господар, с когото живях толкова години. Бих желал и втори път да живея с него!“ Днес какво казва нашето тяло? То казва: „Господи, благодаря, че ме освободи от този господар“. Наистина, ние злоупотребяваме с нашето тяло. Писанието обаче казва, че ние сме храм Божий. Така е, тялото ни е храм на Бога. Ние сега искаме смъртното тяло да се облече в безсмъртие. Кога ще стане това? – Когато научим великите закони на Божията мисъл. Те ще ни доведат до безсмъртието.

Всички тия закони могат да се приложат, когато се влезе в Божественото учение. За това се изисква учене. Някои от вас трябва да се учат от по-напредналите ученици. Те трябва да имат смирение, да питат това, което не знаят. Някои от вас мислят, че знаят всичко, че може да се постигне всичко изведнъж. – Не е тъй лесно да се постигнат нещата изведнъж, по магически начин. Вие мили ли сте си лицето десет пъти, за да измените вашето лошо разположение на добро? Спазвали ли сте най-простото правило, да си измивате ръцете след свършването на каквато и да било работа? Ако спазвате това най-малко правило, то ще е едно благословение за вас. Дръжте ръцете си по възможност в по-голяма чистота! В такъв случай човешката мисъл, която се стреми да влезе в единение с Божията мисъл, ще се преобрази. Нашата цел е да образуваме връзка с Бога чрез външната природа, чрез която Той е направил своята мисъл достъпна за нас. Например, планините, долините, това са Божията мисъл. Щом сме в единение с тия форми, с тия енергии, ние ще изучаваме и Божията мисъл. Бог ни учи по този начин.

Следователно, щом имаме работа с тази жива, разумна сила в света, тя ще ни покаже по кой начин трябва да постъпваме. Например, знаете ли по колко грама вода трябва да пиете на един път? Знаете ли още, по колко вода трябва да изпивате на ден? Знаете ли коя вода е най-хубава и отде можете да си я доставите? – Не знаете. Затова тия от вас, които искат да пият най-хубава вода, потърсете по селата и по градовете, дето живеете, кои са най-хубавите извори, и оттам си носете по две стомни вода. Изпитвайте де се намират най-хубавите, най-чистите извори и такава вода пийте! Мнозина от вас търсят лесния път и казват: „Този кладенец е близо, от него ще си черпим вода“. Не, тази вода е варовита, не пийте от нея. Там, далеч някъде, има един хубав извор, от него пийте вода. Не жалете времето си! За да придобиете една Божествена мисъл, може да се иждиви и цяла година. Тя заслужава това време, защото е една велика придобивка за вас. Щом влезете в общение с една Божествена мисъл, вие ще усетите, като че някой богат гост ви е посетил, и веднага ставате самостоятелни. Проникването на най-малката Божествена мисъл в нашия живот ни прави вътрешно самостоятелни; развива в нас една вътрешна самоувереност, в която проблясва малка любов, малка светлина, малък мир и малка радост. И според както расте Божествената мисъл у нас, така постепенно се увеличават и любовта, светлината, мирът и радостта. По този начин расте и целият човек.

Тъй, както хората днес постъпват, това още е старият, хирургическият начин. Те виждат само опакото на живота. Ученикът обаче няма право да критикува. Само мъдрите хора имат право да критикуват. Някой пита: „Ами аз нямам ли право да критикувам?“ Ако си някой велик мъдрец, природата ти дава carte blanche, но ако си ученик, който едва сега започваш да учиш, няма да се занимаваш с критика! Можеш да четеш какво са казали критиците по разните въпроси, но своето мнение няма да изказваш, докато природата не ти позволи. До това време ще учите онзи велик закон на чакане. До кога? – Докато ви дойде времето.

Пророкът казва: „Духът на Господа е връх мен“. Когато Духът дойде, ще ти каже: „Стани и кажи това, което си научил и придобил“. Кое трябва да кажеш? – Неговото Слово. Само тогава ти ще бъдеш смел и решителен, без да се колебаеш. Затова от вас сега се изисква смелост. Мнозина от вас са дошли до едно вътрешно прераждане, но трябва да бъдете внимателни към живота си. Когато хората се стремят към добър и благочестив живот, то е по отношение на Божията мисъл. Порочният живот прекъсва вътрешната връзка с Бога, пречи за проявата на Божията мисъл. Критиката, съмнението, подозрението, всички недъзи, изобщо, спъват хората. Докато съществуват те, в каквато и да е форма, вие не можете да имате единение с Бога, не можете да бъдете свободни. Свободата е вътрешен процес, връзка с Божията мисъл. Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията мисъл. Това е същественото за всеки човек. Тази връзка е носителка на светлината в живота.

Питам ви: Защо всинца вие се разполагате тъй приятно в тоя салон? Защото светлината му е изобилна. Влезте в друг някой салон, прозорците на който са обърнати на север, и вижте как ще се почувствате. След това направете две събрания – едното в нашия салон, тук, и другото в салона, чиито прозорци са обърнати на север, и вижте как ще се почувствате и едните, и другите. Проследете какви резултати ще имате в продължение на една година. Ето защо, ние трябва да отворим и сърцата, и умовете, и душите си за Божията мисъл. Мнозина от вас имат повече северни прозорци, отколкото източни и южни.

Сега, като ви говоря по този начин, вие казвате: „Значи ние трябва да се простим с живота си“. Няма какво да се прощавате с живота си, вие ще се свържете с живота. Нима детето, след като е живяло девет месеца в утробата на майка си и един ден излезе в широкия свят, се прощава с живота си? Нима то умира? Да, умира нещо в него, но кое? Само онази малка ципица, с която то се е хранило и с която е било завито в утробата на майка си. Питам: Вторият, свободният живот не е ли по-хубав за детето? Следователно досегашният ни живот е животът на детето в утробата на майката. Животът на плътта, това е живот в утробата на майката. А този живот, за който ние сега говорим и в който вие трябва сега да влезете, подразбира единение с Божията мисъл, т.е. освобождение или новораждане. И при този живот майка ви ще бъде при вас, но ще поеме грижата отвън. По същия начин и природата отвън ще ви укаже своето влияние. Значи днес Божията мисъл ви обгръща отвсякъде, но ще дойде време, когато Тя ще действа специфично върху вас.

Често някои от вас казват, че Бог не ги слуша. Не, не е така. Това противоречиво положение за вас показва, че условията на живота ви се изменили. Едно време майка ви се грижеше за вас отвътре, сега ви дава храна, условия отвън, а вие сами ще се храните. Да мислиш, значи сам да се храниш. Да чувстваш, значи сам да се храниш. Това са условията, храната, които Бог ни дава. Колкото по-правилно мислите, толкова по-добре се храни вашият ум. Колкото по-правилно чувствате, толкова по-правилно се храни вашето сърце. Туй, което сега ви казвам, не е заради мене. То е едно благо за вашето тяло, за вашия ум, за вашето сърце, да разберете и познаете Истината. Вие искате да бъдете силни, да имате светли мисли, да имате добро сърце, искате да ви люби някой. Питам: Кой може да ви люби повече от Бога? Затова, ако искате друго някое лице да ви люби, вие трябва да се допитате до Бога, и тогава Божествената мисъл ще направи една идейна връзка с ония форми, които подхождат на вашето развитие. Когато двама другари се обичат, между техните мисли и чувства трябва да има естествена хармония. Любов без хармония не съществува и не може да се прояви. Тия мисли, които ви казвам, са елементарни. Тази наука, която тук изучавате, е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали, няма да се разклащате. Влезе ли във вас съмнението, вие казвате: „Дали пътят, по който вървим, е прав? Да не би да сме се заблудили нещо? Я да се върнем към старото!“ Казвам: Така и дядото постъпва. Той се връща все към младенческия си живот и казва: „Ех, дядовото, едно време, когато аз бях млад...“ Той все младостта си припомня и към нея се връща. И прав е този дядо. Младостта е Божественото у нас. Докато сме млади, и Божественото е у нас. Аз считам млад човек този, на когото сърцето е свободно. Той всякога е готов да услужва, комуто и да е. Стегне ли се сърцето му, той казва: „Работите не се уреждат с идеализъм. Ще гледам да се оженя, че като остарея, да има поне кой да се грижи за мен“. Мисли ли така, идеализмът му вече изчезва. Почне ли човек да се страхува от живота, той вече е стар. Младият не се страхува, той носи в себе си сила, енергия и казва: „Благодаря на Бога, че ми е дал този ум, това сърце и тези ръце. Докато имам всичко това, аз съм способен човек и мога сам да си изкарвам прехраната“.

И тъй, за всинца ви е потребно да се домогнете до Божественото. То ще внесе във вас подмладяване, свежест и сила. Не казвам насилие, а сила, чрез която да проявите всичко добро и благородно у вас и да го приложите по всички правила на новото учение. Така всички ще бъдете носители на Божествените мисли. Тогава по-напредналите братя от вас ще се радват, че вие сте от достойните ученици, които сега започват своята кариера. Те, като ви гледат как работите, ще кажат: „Тези ученици са способни, ще излезе нещо от тях, затова ние ще им помогнем в тяхната кариера“. Те ви се радват тъй, както учителите се радват, когато учениците им напредват.

Вие сте ученици, и за да напредвате, трябва да се молите. Молитвата е наука. Питам: Когато отидеш при своя учител, как ще му разкажеш урока си? Ако той те извади на дъската и ти даде някоя задача по математика, ти как ще постъпиш? На колене ли ще седнеш и ще дигнеш ръце нагоре да се молиш? – Не, ти ще трябва да решаваш задачата си, да говориш, а Учителят ще те слуша. Значи ти ще решаваш, ще пишеш и ще се молиш. Като свършиш молитвата, задачата ти трябва да бъде решена. Молитвата, в този случай, представлява велико почитание и уважение, велика любов, която трябва да имаме към онази Първична причина, която ни е дала живот.

Сега аз желая всички вие да кажете като онзи еврейски пророк: „Духът на Господа е връх мене и ме помаза да благовествам“. Ще дойде ден, когато всички вие, в един или в друг смисъл, ще благовествате, и трябва да бъдете готови с една богата опитност в себе си, да знаете, че всичко, което кажете на света, е вярно. Когато говорите великата Истина, трябва да имате пълна самоувереност. И ако ви пита някой, познавате ли Господа, да кажете: „Да, през целия си живот съм опитвал Господа, и Неговата мисъл е връх мен“.

Та казвам: Ще правите упражнението за миене на ръце. Ако някой от вас го мързи да направи туй упражнение, нека дойде при мене, аз ще измия ръцете му десет пъти. Вие ще видите какво ще стане тогава. Аз съм правил цели 11 години ред упражнения, които сега не искам да изнасям пред света. Един ден те ще бъдат известни, но сега имам предвид друга задача. Днес хората трябва да се лекуват дотолкова, доколкото здравето за тях представлява една съединителна нишка с Божията Любов. Доколкото ученикът иска да научи Божията Любов, аз съм готов да му услужа, и 10 пъти да измия краката му. На мнозина съм правил ред услуги. Някой се оплаква, че го боли глава. Взимам чиста вода в една кана, поливам върху главата му 3–4 пъти, както аз зная, и главоболието му минава. Как става това? Аз прилагам Божията мисъл и казвам: „Господи, Ти, който живееш във водата, излекувай главата на този човек да познае, че Ти проникваш и чрез водата“. Този човек оздравя и казва: „Благодаря, аз имам вече връзка с Божията мисъл“. Водата обаче мен познава и казва: „Аз ще излекувам главата на този човек, но заради тебе, и ако той не познае Господа и злоупотреби, ти ще бъдеш отговорен“. Аз имам връзка с Божественото, затова и моите опити имат резултат. И този, който лекува, и онзи, когото лекуват, трябва да бъдат чистосърдечни. Този, който лекува, не трябва да се пазарува с болния, да му иска известна сума за лекуването. Нито пък онзи, когото лекуват, има право да се пазари. В пазарлъка няма нищо Божествено. Ако светът злоупотребява със своите дарби, това е друг въпрос, но ученикът, който учи пътя на Истината, трябва да бъде правдив, трябва да бъде образец на Божията Любов. Ти реализирай Божията мисъл, и после я остави сама да се проявява. Посей семето, и не мисли за последствията! Нека всички ваши приятели познаят, че Господ е във вас.

Често в човека се забелязва натрупано нещо кисело, нещо струптиво. Понякога пък се забелязва известна недосетливост. Запример, като говоря сега, някои бързат да си отидат и казват: „Защо Учителят не свърши вече беседата си?“ Аз чета тази мисъл у тях. Други пък казват: „Дано Учителят каже още нещо!“ И едните, и другите са прави, но и аз, от своя страна, се питам: Защо трябва да говоря на тия хора? Аз трябваше да дойда при вас и в няколко изречения да свърша беседата си. Трябваше да ви кажа: Вие трябва да разбирате живата природа, да се свържете с формите на Божествената мисъл в природата, да поливате главата си с чиста вода три пъти на ден, да миете ръцете си десет пъти, често да си миете краката. След това да си туря шапката и да изляза. Какво ще стане тогава? – Аз ще пътувам бързо, а вие ще тичате подир мен и ще казвате: „Учителю, почакайте малко! Какво казахте? По колко пъти да си поливаме главата? По колко пъти да си мием краката и ръцете?“ Друг някой ще каже: „Учителят каза много работи, че аз забърках как и по колко пъти да се мият лицето, ръцете и краката“. Сега ви казвам: Няма да тичате подир мен, да ме достигате по улицата, да ме запитвате по това-онова, защото и без това говорих много и закъснях за пътя си, но вие, учениците, сами едни други ще си предавате това, което сте чули, и ще правите опити, а като ме достигнете на пътя, да говорим вече за други работи, а не за старите. Това се отнася до практическата страна на живота, защото той има и теоретическа страна.

Засега искам десет души да направят опита с миенето на ръцете според правилото, което ви дадох. Ако няма десет души, нека поне 1–2 души, като са неразположени, да направят този опит и да ми кажат какви резултати имат. Ще започнем опита с двама души и ще стигнем постепенно до десет души. Останалите нека почакат малко. Утре, след като изгрее слънцето, започнете опита и вижте какъв е резултатът. Ако има резултат, кажете ми да зная; ако няма резултат, пак ми кажете. И в единия, и в другия случай аз ще ви обясня причините за успеха и неуспеха на опита. Наука е това! Може би да има нещо развалено във вашата инсталация. Не е лесен този опит! Ти можеш да измиеш и 20 пъти ръцете си, и пак да нямаш резултат. Първото нещо: Правете всичко с вяра. Вярата е акт, който усилва човешкия организъм, дава му стабилност. Вярата, която прилагате при лекуването си, ще упражни благотворно влияние върху целия ви организъм, и вие ще бъдете в хармония с живата природа. По същия начин и всяко ваше усилие упражнява благотворно влияние върху организма ви.

Като правите упражненията с миене на ръцете, лицето и краката си, ще гледате да бъдете сами, да не обръщате внимание на околните. Освен единичните опити, има и колективни, които се правят в извънредни случаи. Ако един човек сам лекува някой болен, ще има един резултат. Ако го лекуват десет, сто или хиляда души, чрез концентриране на мисълта си към него, ще опитат мощната сила на човешката мисъл. Мисълта е сила, която може да лекува. Има още ред опити, от които ще видите вътрешната връзка, която съществува в природата. Природата представлява верига от форми, така свързани една с друга, че взаимно си подпомагат. За да разберете тази верига от форми, трябва ви разумност.

Духът на Господа и Божията мисъл трябва да дойдат върху нас. Това време е наближило. По какво ще се познае? – Човек сам ще отиде до Божествения извор със свои съдове, да черпи от тази чиста, кристална вода.

Сега, аз ви желая през този събор да направите правилна връзка с Бога и да усилите тази връзка. Или с други думи казано – да усилите връзката между Божията мисъл и вашата душа.

Братя в единомислие

Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие! (Псалом 133:1)

Само Божията Любов носи пълният живот!

Ще ви прочета няколко извадки от Библията, като образци на човешката мисъл.

Ще взема 133 Псалом. Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.

„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.

И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!

„Колко е угодно на Бога и пред Бога да живеят братя в единомислие!“ „Пред Бога“ – значи да живеят братя и сестри в единомислие пред цялото. Мнозина казвате: „Ние живеем в единомислие“. Само казването още не разрешава въпроса. Ние никога не можем да живеем в единомислие, докато всеки мисли само за себе си. Мислим ли само за себе си, всякога ще има противоречия. Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение. Този закон съществува не само в обществото, но и в нашия организъм, т.е. това, което става в обществото, става и в нашите чувства, мисли и действия. Много от болестите се дължат на специфичните разбирания на клетките. Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.

И сега, тия от вас, които още не са ученици, които живеят с разбиранията на старозаветния живот, или с разбиранията на новозаветния живот, или с разбиранията на праведника, познават закона на частите. Те не живеят още в закона на цялото. Аз не говоря, обаче, за живота и стремежа на душите им, но за техните човешки разбирания. Кои са праведни хора в света? Някой казва: „Аз съм честен и благороден човек. Никому досега не съм направил какво и да е зло – праведен човек съм“. Не, колкото и да е праведен този човек, той още не е ученик. Той не разбира смисъла на живота от гледището на ученика, от гледището на цялото. И праведният човек живее още за себе си. Той иска да застави хората да познават и признават неговата праведност, затова казва: „Не знаете ли, че аз съм праведен човек, и всички трябва да се отнасяте към мен с почитание?“ Старозаветният човек иска почитание. Новозаветният човек иска почитание. Праведният иска почитание. Единственият, който не иска почитание, това е ученикът. Когато човек престане да иска почитание, той става ученик. Само ученикът учи, а всички други се занимават, те живеят един физически живот. Наистина, праведният седи по-високо от новозаветния, но още не е ученик. Новозаветният седи по-високо от старозаветния, но още не е праведен. Животът на ученика, обаче, е идеалът на човешката душа. Този живот включва разбирането на четирите живота. Тия четири живота представляват четири различни направления.

Всички сравнения, които ви давам сега, служат като определения и допълнения на главната мисъл в този Псалом. Той се състои от три стиха. Първият стих е следният: „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Този стих е основата на това, което осмисля живота. Този закон се отнася не само за обществото, но той е верен и за нашия духовен живот, той е верен и за физическия живот. Когато всички части на едно колело са сплотени и работят заедно, това колело има смисъл. Но когато всяка част се индивидуализира, в това колело се образува триене, търкане. Казват за това колело: „Разхалтави се нещо туй колело“. Щом спиците на колелото се разхалтавят, чува се нещо като пеене. Не, това не е пеене, това е скрибуцане, то е хлопане. И коларят тогава казва: „Не върви нещо колата ми, разхалтавила се е, трябва да се поправи!“ Така и ние често се разхалтавяме и трябва да отидем при Бога, да се поправим. Трябва да знаете, че от тази гъста материя, в която живеете, често спиците на вашия живот се поразслабват, разхалтавят, и трябва да се молите, трябва да отидете при Бога да ви се поправят. Ние трябва да ходим при Господа най-малко по три пъти на ден да ни поправя спиците. Той сам няма да ги поправи, майстор ще изпрати, но ние трябва да се молим. Какво нещо представляват спиците? Ние имаме за тях специфично разбиране. Тия спици на нашия живот могат да се изправят само чрез молитвата. Молитвата е тониране на сърцето. Да се моли човек, значи да храни сърцето си. Дишане, пречистване трябва на човека! Как става това пречистване? – Чрез молитвата. Докато човек се моли, той диша.

Аз говоря за съзнателния живот на човека, за съзнателната молитва, за този вътрешен, непреривен стремеж на душата, да бъде свързана с Бога, а не за онази молитва на думи само, написана от други хора. Молитвата е непреривно стремление да работим заедно с Бога. Тогава нашите интереси и интересите на Бога ще бъдат едни и същи. За да не се прекъсва връзката с Бога, каквато работа предприемем през деня, трябва да я вършим с единствената мисъл, че тя се върши за Бога. Миеш ли лицето си, мий го за Бога. Пишеш ли, четеш ли, каквато работа и да вършиш, върши я за Бога. Постъпваш ли така, ще имаш в себе си един постоянен импулс. Това нещо се забелязва в живота на всеки човек. Някой певец, например, пее хубаво, но няма вдъхновение, нищо не го интересува в живота. По едно време той се влюбва в една красива мома и се вдъхновява, насърчава се вече. Като излезе на сцената, и 10,000 души да го слушат, това не е важно за него. Той има пред себе си един образ и за него пее. Всички казват: „Много хубаво пее този певец“. Наистина, той има вече успех. Отнемете този образ от него, този певец изгубва вдъхновението си, от никъде помощ не иде, не му се пее вече. Аз наричам този образ „вътрешен център“, който привлича мисълта и в който всички части намират своето единение. Този образ не е някаква външна представа, но едно съзнание в нас, което може да регулира живота ни. Този образ изразява вътрешното състояние на нашите чувства. Той изразява идеята, която ни движи. Ето защо, вие трябва да пазите този образ в себе си! Вие може да го намерите в някой по-напреднал човек от вас, а може да го намерите и в лицето на Бога. Дето и да го намерите този образ, пазете го. Той носи живот за вас.

Някои питат: „Как се предава живота?“ – Божественият живот не се предава направо чрез мислите, чрез идеите. Как се предава тогава? – Божественият живот, Божествените идеи се предават най-първо чрез контакт, чрез допиране, не физическо, но духовно, вътрешно допиране. При това допиране се образува Божествения пламък, и Божественият живот у човека започва да тече. Както при горенето във физическия свят е необходимо вещество, способно да гори, за да се поддържа огънят постоянно, така и в Божествения живот трябва да има едно постоянно прииждане на Божествени енергии. Значи, за да се прояви живот, енергия е потребна. Отде ще вземете тази енергия? Отдето и да я вземете, ще имате все едни и същи резултати – горене ще става. Ако ви трябва дървено масло, ще купите от някой бакалин. Ако ви трябва електрическа енергия, ще вземете от дружество „Орион“, или от другаде някъде, и пак ще си платите. Ако не плащате редовно, прекъсват тока, и вие оставате в тъмнина. Някой казва: „Всичко се дава даром от Бога“. Вярно, всичко от Бога е даром, но при условие. Ние взимаме буквално думите, че от Бога всичко е даром. Питам: Щом всичко от Бога е даром, защо всички хора не се даряват еднакво? Защото всички хора не заслужават еднакво. Тъй седи въпросът. Нека говорим това, което е, а не това, което не е. Тази мисъл, че от Бога всичко е даром, е старозаветна, и аз я превеждам в новозаветна, за да стане по-ясна.

Сега ще ви прочета част от 16 глава от Евангелието на Лука. Ще започна от 10 стих надолу. Това са образци на Божествения Дух. Не считайте, че ние сме се събрали тук само за преминаване на времето. Не, нашето време е запълнено с Божествения Дух, и ако сега не Го научите, това време втори път няма да се върне. Ако сега запълните, ако сега посадите това време с новите идеи, които слушате, един ден то ще дойде при вас и ще ви донесе узрели, благословени плодове на вашия труд. Ако обаче още сега не запълните това време, един ден то ще ви донесе най-голямото нещастие, каквото не сте виждали на света. Това е един старозаветен закон, с който сега нямам време да се занимавам. Вие, като ученици, сами ще го научите. Задача на ученика е да научи всички закони.

Ето как започва евангелист Лука 10 стих: „Верният в малкото, и в многото е верен“. Това е една новозаветна мисъл. Аз ще сравня тази мисъл с по-раншната, която цитирах: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Коя е основата на живота, за да живеят братя в единомислие? Сега мислете, не говорете още нищо. Аз искам да ме слушате, а не да потвърждавате нещата външно. Някои от вас говорят, мърдат само устата си, без да мислят. Вие няма да мърдате устата си, нито ще се смеете, понеже сега Господ е между вас, сега Той говори. Щом дойде време вие да си мърдате устата, аз ще ви дам знак. Щом дойде време за смях, аз пак ще ви дам знак. Мърдането на устата е на място, смехът е на място, говоренето е на място, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. Когато говорим без време, и когато се смеем без време, ние сме в един живот на безпорядък, и тогава не можем да идем при Бога. Вие казвате: „Аз не съм ли свободен да говоря?“ Свободен си, но когато цялото говори, частите трябва да мълчат, да слушат, защото тогава Господ говори. Когато частите говорят, т.е. когато ние говорим, трябва да се редуваме, да пазим реда, последователно да говорим. Най-първо ще говори един, после втори, трети, четвърти и като се изкажем всички, ще оставим цялото да даде заключението си. Ние по някой път говорим по цели часове, пререждаме се, бързаме да се изкажем, не се изслушваме спокойно, и цялото не може да даде никакво заключение. Следователно всеки от нас каже ли урока си, който му е зададен, трябва да остави Бог да даде своето вътрешно заключение. И сега Бог отговаря: „Когато верният в малкото е верен и в многото, само тогава братята ще живеят в единомислие“. Христос казва: „Неправедният в малкото и в многото е неправеден“. Бог казва: „Щом човек е неправеден и в малкото и в многото, братята не могат да живеят в единомислие“.

„И тъй, ако в неправедното богатство вие не бяхте верни, кой ще ви повери истинното богатство?“ Питам: Ако вие в материалните работи, ако в богатството на света, което е временно, не сте верни, кой ще ви повери духовното богатство?

„И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?“ Кое счита Христос за чуждо богатство? – Божието богатство. Значи, ако вие се показвате неверни към благото, което Бог ви дава, и злоупотребявате с него, кой ще ви даде вашето? Никой в света, освен Бог, не може да ви даде вашето.

Единственото същество в света, което може да ви даде вашето благо, това е Бог. Следователно, ако вие сте злоупотребили с Божието благо, от никого не можете да очаквате вашето благо. В Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Той държи и своето благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотребим с Божието благо, кой ще ни даде нашето?

Ще ви дам един конкретен пример за обяснение на този закон. Представете си, че вие сте един прост работник и отивате да работите на лозето на един богат българин. Той ви казва: „Ще ти платя, колкото желаеш, но искам тъй да прекопаеш лозето ми, че да не остане в него нито един стрък трева. После, да разкопаеш пръстта добре, на ситно, да не останат никакви буци“. И ако вие прекопаете лозето тъй, както господарят ви иска, той ще ви плати добре, както обеща, но ако дойде и види, че вие сте прекопали лозето отгоре-отгоре само, тук-там сте драснали почвата с мотиката, питам: Този господар ще ви даде ли благото, което ви се пада? – Няма да ви го даде.

„Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.“ Човек не може да работи едновременно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щом работиш за Бога, за Бога ще работиш. Работиш ли за себе си, ще знаеш, че за себе си работиш. Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: „Нали трябва да живеем за себе си?“ Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е великият закон на Битието. Когато апостол Павел премина в новозаветния живот, той научи този закон и каза: „Сега вече не живея аз, но Христос. Аз умрях, а Христос живее в мен“. Питам: Как е възможно умрял човек да говори? Павел казва, че той вече не живее, а въпреки това говори. Под думата „смърт“ Павел не разбира изгубване на съзнанието в човека, но той подразбира, че в даден момент човек се самоотрича от себе си и живее за Бога, като казва: „Господи, ще живея само заради Тебе!“ Лошо ли е човек да живее за Бога? Да живее човек за Бога, това е едно от най-красивите състояния на човешката душа. Да живее човек за Бога, това още е частичен живот, а да живее в Бога и за Бога, това е целокупният живот, в който той минава живота на всички същества.

„Всичко това чуваха и фарисеите, които бяха сребролюбци; и присмиваха Му се.“ Това е светът, това са безидейните хора.

„Всеки, който напуща жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и всеки, който се ожени за напусната от мъж, прелюбодейства.“ Какъв е смисълът на този стих? В този стих се подразбира, че всеки, който напуща Божията Любов, напуща Бога и прелюбодейства. Жената е символ на Любовта. Затова всеки, който напуща Бога и започва да живее с тази или онази жена, с този или онзи мъж, прелюбодейства. Такъв човек е изгубен вече. Най-ужасното престъпление е това духовно прелюбодеяние! Когато напуснем Любовта, т.е. великия принцип на живота, тогава, именно, смъртта иде. Това е истинското прелюбодеяние. Като четем този стих, ние не разбираме в буквален смисъл отношенията на мъжа към жената, нито отношенията на жената към мъжа, нито отношенията само на мъжа, или тия на жената отделно, нито пък отношенията на всички живи същества, но разбираме отношенията ни към Бога.

Казва Христос: „Който напусне жена си, прелюбодейства“. Христос обяснявал тази мисъл на учениците, говорил им за дълбокия смисъл, който се крие в нея. Всички хора днес страдат от неразбиране на нещата. Те разглеждат всяко нещо в неговия буквален смисъл. Тази мисъл е новозаветна, и кой как я прочете, ужаси се и казва: „Ние трябва да пазим жените си като писани яйца. Любиш ли жена си, ще любиш и Бога“. Не, аз казвам, че ако любиш жена си, Бога не можеш да любиш. Но любиш ли Бога, ти не можеш да не любиш жена си и децата си, и всички същества. Ще любиш, както Бог люби. Тогава Любовта ще бъде нещо възможно за тебе, и ти няма да казваш, че „този не мога да търпя“, „онзи не обичам“ и т.н. Като човек, вярно е, че много неща са невъзможни, но невъзможното за човека е възможно за Бога. Човешката любов е частична, Божията Любов е целокупна. Под „целокупност“ разбирам единение, единство в съзнанията. Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов, ще се съединят с твоето, и ще има единство в съзнанията. „Всеки, който напуща жена си, прелюбодейства.“ Този стих, преведен в широк смисъл, означава: „Всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства“.

От това гледище, аз ще се спра върху сегашния индивидуален и обществен живот. Щом в един дом царува Божията Любов, там се раждат умни деца. В това отношение, както съвременната наука, така и науката в миналото и бъдещето, имат само едно мнение. Този дом, в който бащата и майката са били целомъдрени, в пълния смисъл на думата, там се раждат най-добри, най-разумни и гениални деца. Ние имаме такъв пример с Христа. Той се роди от една девица, която беше най-целомъдрената жена по това време. Еврейският народ не можа да създаде по-добра, по-целомъдрена жена от Мария – майката Господня. Христос можа да се роди само чрез нея. Същият закон се отнася и до мислите. Само най-целомъдрената душа може да роди прави, прекрасни, красиви мисли в света. Същият закон се отнася и до постъпките, до действията. Само най-целомъдреният дух може да роди прекрасни, красиви постъпки в света. Целомъдрието може да се тури като основа в живота на всеки едного.

Да допуснем, че мъжът и жената в един дом се бият и наричат това „живот“. Не, това не може да се нарече живот. Такъв спор, такъв бой става и вътре във вас; вие сте разделени в себе си, и в резултат на това се явява тъмнина, мрак. В домовете, някъде мъжът бие жената, някъде жената бие мъжа. Някой път мъжът е лош и казва: „Моят ум е много лош“. Някой път жената е лоша и казва: „Моето сърце е много лошо“. Как ще изправите ума и сърцето си? Турете в ума целомъдрието, турете и в сърцето целомъдрието, и вашите ум и сърце ще се изправят. Това са максими, с които можете да работите. Ще кажете: „Как ще работим с тия максими?“ – Това са специфични методи и правила. Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е. ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят. За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря. Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви. Всяка Божествена мисъл е права. Тя никога не може да бъде изказана не навреме, защото няма да се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може да се възприеме, не може и да живее.

Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света?“ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н. Казва Христос: „Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи“. На какво? – Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитам сега, коя е основната ви черта, или кое е основното качество, което ви отличава от другите хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъл ви отличава от другите. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашият начин на разсъждение е особен. Че кой не разсъждава? Ще кажете, че сте добър човек. Че и другите хора са добри. Или пък най-после ще кажете, че вие обичате хората. И другите хора обичат. „Ама аз съм честен човек, не лъжа.“ И другите хора са честни, и те не лъжат. Не, кажете ми една отличителна черта, която само вие имате. Как ще я определите? Ако отидете при някой съвременен музикант, той ще ви каже, че първият тон от първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-ниският тон, който човешкото ухо е схванало досега. Само един контрабасист може да вземе този тон. Като се слуша този тон, той представлява едно бучене, като че земята се тресе. Той е силен, мощен тон, в състояние е да разтърси нашия салон. Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове. Като дойдем до осмата октава пък, първият тон там има 40,000 трептения. Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може да го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук. Днес малко цигулари могат да вземат този тон чист и ясен. Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат да предават тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.

Аз прилагам този закон по отношение на нашата нервна система, която постоянно се преобразява, преустройва. Тя трябва да се кали толкова много, че да бъде в сила да издържа както на ниските, тъй и на високите тонове. Това ще се постигне чрез мъчнотиите и страданията в живота. Чрез тях, именно, става преустройване на материята в нашата нервна система. Ако разгледате с увеличително стъкло нервната система на един човек, който има старозаветни вярвания, както и на онзи човек с новозаветни вярвания, после разгледате нервната система на праведния човек и най-после на ученика, ще намерите голяма разлика в устройството на нервната им система.

Ако погледнете очите на старозаветния човек, както и тия на новозаветния, ще видите, че очите на единия и на другия са различно устроени. Ако след това погледнете очите на праведния и тия на ученика, пак ще намерите разлика в устройството им. Това са факти, с които съвременните учени хора още не са се занимавали. Те представляват известни празнини в съвременната наука, за изучаването на които се изискват ред изследвания. Това е една широка област за проучаване. Ние можем да познаем миналото, настоящето и бъдещето на човека по неговото око. Всичко, което може да стане с човека, е написано в неговото око, и ние можем да четем по него. Ако някой човек страда от охтика, или от каква и да е болест, в окото му има признаци, които говорят за тази болест. Всички болезнени състояния се отразяват в очите на хората. Там стават известни пресичания на кръговете, от които правилните течения в очите се прекъсват. Онзи, който може да чете по очите, като погледне в тях, ще познае, че някой човек ще умре от охтика, например, след една година. Случва се такъв човек, който чете по очите, да отиде при някой болен, когото всички лекари отписват от книгата на живота, и казва: „Този човек след десет дена ще бъде на крака“. Как е възможно това нещо? Нали всички лекари казват обратното? Да, така казват те, но в окото на този човек е написано положително, че той ще живее, няма да умре. Тъй е определил неговият дух. Някой човек пита: „Аз ще стана ли добър?“ – Погледни в окото си, или намери човек, който може да чете по окото, той ще ти каже всичко, каквото може да стане от теб. После намери някой опитен френолог и го попитай за какво си способен. Той има ред мерки, с които ще си послужи: ще измери главата ти околовръст, на дължина и т.н. След това ще се произнесе не само за твоите способности, но точно ще определи каква е била майка ти, какъв е бил баща ти, какви са били твоите деди и прадеди преди няколко поколения. Казват някои, че и в България имало такива гадатели. Не, нашите гадатели говорят, както им падне, те не са тъй точни, както съвременните френолози, не могат даже да се сравняват с тях. Френологията почива на ред опити, наблюдения, извлечени от живота, из живата природа.

Казах ви в една от беседите си, че всяка форма е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл, окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целия космос, цялата слънчева система, как е устроен най-после и животът. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно онзи, който може да чете по окото, той е учен човек. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човечеството четат и се учат по окото. Една от видните български ясновидки казваше: „Аз чета за живота на хората по очите им. Най-напред се помоля на Бога, след това, като погледна в очите им, всичко познавам. Не мога ли да проникна в окото, нищо не мога да кажа, нищо не мога да прочета“. Така е, в окото на човека е написано всичко. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тяло нечисто ще бъде“. Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото седи на първо място. Ние виждаме това око на лицето, но то е израз, отражение на вътрешното око. За вътрешното око се говори в Писанието. Двете очи на лицето на човека са две сестри, свързани в мозъка чрез един общ център. Щом преминем окото и дойдем до човешкия мозък, пред нас се отваря една широка област за изучаване. Всичко онова, което е написано в клетките на мозъка, представлява недостъпна област за съвременната наука. Ще минат, може би, векове още, докато хората се заемат с щателно проучване на човешкия мозък. Съвременните учени, при известни случаи, са отваряли черепа на човека и са наблюдавали мозъка. Те са виждали как той пулсира, как се увеличава и намалява по обем. Съвременната хирургия е дошла до следните факти: при счупване на част от костта на черепа, отваряла се е дупка, голяма до 2–3 квадратни сантиметра, и ако субектът е развълнуван нещо, забелязвали са, че мозъкът излиза от черепа навън, а щом се успокои, прибира се пак вътре. Същото нещо се забелязва и при възбудена мисъл. Щом мисълта у някой човек е силно възбудена, мозъкът излиза навън до 2–3–5, а даже и до 10 сантиметра, като краставица, но като се успокои, отново се прибира. Както виждате, не е лесно да се управлява мозъкът. За правилното функциониране на мозъка, за урегулирване на това напрежение, изисква се права мисъл. Ето защо, природата, като знае, че съвременните хора, в тяхното развитие, са деца, е поставила мозъка в такава здрава коруба. Тя знае, че тия деца не могат да пазят нещата. Ако мисълта ви е еднообразна, т.е. ако тя върви само в една определена посока, може да разбие черепа ви. По тази причина, именно, много хора заболяват умствено, и нервната им система се разстройва. Следователно, като разбирате този велик закон, ще трансформирате умствената си енергия, ще я отправяте към всички посоки на мозъка. Абсолютно ще избягвате еднообразие в мисълта! Човек, който мисли здраво, не полудява. Казват за някого, че полудял от много мисъл. Не, човек не може да полудее от много мислене. Умът на човека не заболява, но заболее ли сърцето, то указва вече влияние върху човешката мисъл. В предната част на мозъка не става почти никакво заболяване. Обикновено заболяването става в задната част на мозъка. Има известен род мисли, които будят, повдигат човешкото съзнание. Те са правите мисли, които представляват здравословното състояние на човека. Искаш ли да бъдеш здрав, право ще мислиш! Красивата мисъл е хармонично съчетание на мислите. Кривата мисъл подразбира раздвояване в чувствата. Искаш ли неща, които не ти са потребни, заинтересован ли си от нещо лично, ще се родят и кривите прояви в живота. Ето защо, ти трябва да допускаш в мисълта си само такива неща, които са необходими за живота ти за даден момент. Вземете, запример, факта, че искаш да бъдеш красив. Красотата не е лошо нещо, но важното е какви са подбужденията ти да бъдеш красив. Турците имат една поговорка за красотата. Те казват: „Да гледа човек хубавото в живота, в природата, това е привилегия за него, това осмисля живота“. Красотата е велик подтик, велик импулс в живота на човека. Чувството към красивото е развито даже и у животните. И те съзнават кога са красиви. У всички същества има едно вътрешно чувство за красотата.

Отде иде красотата, как се създава тя? – От човешката мисъл. Само човешката мисъл е в състояние да подбере съответната храна, да направи човека красив. Ако човек не може да си подбере нужната храна, образува се едно мускулно натрупване. В този смисъл, що е красотата? – Мускулна тъкан, в която мускулите са хубави съчетани, с голяма пластичност. Аз не говоря за онази красота на лицето, при която то изглежда неподвижно, като маска. Красиво е това лице, на което се забелязва всяка промяна в мислите, чувствата и действията на човека. При тази промяна, обаче, в чертите на лицето, все пак остава една неизменна черта. Такова лице е израз на една благородна, възвишена душа. Красив човек е този, в лицето на когото можеш да четеш. Това лице изразява всичко онова, което се крие в душата. Днес хората се страхуват да четат по лицата им. Някой от тях казват: „Ще скрия лицето си, не искам да ме познаят“. Защо? Какво лошо има в това, че някой ще прочете на твоето лице един лист от голямата книга на твоя живот? Какво по-хубаво от това, като видят лицето ти, да познаят, че твоята баба и твоят дядо са били добри хора? Нека хората четат красивите неща в живота! Аз наричам грозни лица само ония, по които хората, като немарливите деца, са писали гарги, драскали, зачерквали, отново писали, пак зачерквали онова хубаво писмо, което Бог някога е написал. Вие четете по тия лица, но нищо не можете да разберете. Грозно лице е това, по което човек пише и задрасква. Красиво лице е това, по което Бог пише, а човек го пази чисто.

„Колко е добро и угодно да живеят братя в единомислие!“ С кого? – С Бога. С кого трябва да живеем в любов, без да се съблазни сърцето ни? – С Бога. Характерът на човека седи в това, той да не се съблазни от нищо. И целият свят да му дават, и всичкото богатство на света да му обещават, той трябва да каже: „Не, за нищо в живота си, не бих пожертвал Онзи, Когото обичам!“ Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията и същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко да се поколебаеш, това е благородството, това е геройството, това е красотата на човека. Живееш ли така, ти беден няма да бъдеш, лишен от храна няма да бъдеш, от нищо нужда в живота няма да познаваш. Щом любя Бога, аз ще имам нужната храна – ще дойде някоя врана да ми донесе едно малко парченце от Любовта. Щом любя Бога, Той ще ми изпрати от Своята трапеза едно малко парченце с някоя врана. Щом любя Бога, аз не се нуждая хората да ме хранят и да казват: „Знаеш ли, че ние те храним?“ Докато очакваме хората да ни хранят, ние Бога не обичаме. Престанем ли да очакваме хората да ни хранят, ние обикваме Бога.

Казвам: Имате ли тия максими, които ви давам, като основа на живота ви, няма да бъдете бедни. Свобода съществува само за тези хора, които любят Бога. Те са идеалните хора в света. Колко са и де са тия идеални хора, които любят Бога? Ако срещнеш такъв човек, той отваря душата си пред тебе и ти казва: „Ела да те запозная с Онзи, Когото любя! Ела да видиш колко е добър Той! Аз не казвам, че трябва да те запозная със себе си, нито с моя гениален ум, нито с моето благородно сърце, но искам да те запозная с Онзи, Когото любя. Не у мене, а у Бога се крие гениален и възвишен ум, благородно и възвишено сърце“.

Мнозина от вас имат желание да заведат някого при Бога. По кой начин можете да заведете кого и да е при Бога? По кой начин, именно, трябва да заведем някого при Този, Когото любим? Когато момата залюби някой момък, завежда ли някого при него? Не, щом момата залюби някой момък, тя не води никого при него. Защо? – По единствената причина, че хората нямат доверие един в друг. Момъкът, като залюби някоя мома, води ли някого при нея? – Не. Защо? – По същата причина, няма доверие в хората, бои се да не му я откраднат. Той не вярва даже в своята възлюбена. Защо? Той казва: „Момата може да ме разлюби, затова в мой интерес е да я държа в невежество, много да не знае, само мен да обича. Иначе тя може да се изгуби“. Засега човек има доверие само в майка си и в баща си, затова момъкът, като се влюби в някоя мома, първо я завежда при майка си и при баща си, да получи тяхното благословение. След това я представя пред брата си и пред сестра си и дотам спира. Същото правят и турците. Доверието им се простира най-много до братята и сестрите. Оттам нататък не отиват. Сега този закон и у турците се измени, но по-рано беше много строг. Аз взимам момъкът и момата като форми, които съществуват в света. Взимам ги като най-чисти форми, с които искам да изясня духовния, както и Божествения живот. По същия начин и грешникът не може да бъде заведен при Бога, освен ако съзнанието му започва да се пробужда. Тогава ще му кажем: „Ела да те заведем при Онзи, Когото обичаме! Там ще намериш смисъла на живота“.

Питам ви сега: Отде ще черпите законите, максимите за бъдещата наука? Ученикът трябва да черпи познанията, максимите и законите за новата наука от друг източник. Той, след като е преминал всички школи на света, като приготвителни училища, ще се ползва от един съвсем нов източник. Христос казва: „Като дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко“. Той казва и за себе си: „Както ме е Отец ми научил, и както ме сега учи, така и аз ви уча“. Той всеки ден се учеше. Смирение имаше в Христа! Често работите ви не вървят добре. Защо? – Смирение няма у вас. В каква форма да употребя тази мисъл? Тя е една от най-щекотливите мисли. Като казвам, че „вие“ нямате смирение, изключвам себе си от това число и обиждам вас. Ако кажа „ние“, включвам себе си, а по този начин себе си обиждам. Ако кажа някому: „Ти нямаш смирение“, обидата е още по-голяма. Ще кажа тогава: Всеки, който не върши волята Божия, не е смирен. Защо? – Понеже частта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общ център, около който всички трябва да се групират, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Аз мога да употребя благото, което Бог ми е дал, за себе си“. Не, Бог ни изпитва с благото, което ни дава. Ако не употребим това благо за Бога, ще го изгубим. Някой казва: „Аз не знаех това нещо“. Ако ти не знаеш тия неща, ученик не можеш да бъдеш. Ако пък ученикът знае всичко, той ще бъде Учител.

Аз не искам да определям какво нещо е Учителят. И да обяснявам това, няма да ме разберете, но казвам: Има по-велик път от този на ученика, той е пътят на Учителя. Сега ви говоря за пътя на ученика. Той е идеален път. Ако днес ви говоря за пътя на Учителя, какво ще разберете? Обаче разберете ли пътя на ученика, само по този начин, в далечното бъдеще, ще дойдете до една нова фаза, да разберете пътя на Учителя. Ако не можете да преминете пътя на ученика, пътят на Учителя ще бъде абсолютно недостъпен за вас. Ако старозаветните хора подготвят пътя на новозаветните, тогава новозаветните ще подготвят пътя на праведните; и ако праведните подготвят пътя на ученика, тогава ученикът ще подготви пътя на Учителя. Това е правилното схващане за живота. Но смирение трябва! Когато човек добие смирението, всякакво терзание изчезва от него, и той добива едно вътрешно спокойствие в душата си. Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!“ Нека Бог има добро мнение за вас, и Той ще ви научи на всичко.

Ще се върна на мисълта: Коя е отличителната черта, по която се различавате от другите хора? Това е една от задачите на ученика. Цялата ваша еволюция седи в това, да познаете отличителната си черта, като ученици. Не знаете ли вашата отличителна черта, един ден вие може да се изгубите в пътя си като ученик и няма да познаете кой сте, дали сте вие, или не. Вие знаете анекдота за онзи човек, които отишъл в банята да се къпе. Съблякъл дрехите си, влязъл в банята между другите хора, но изведнъж се изгубил, не могъл да познае кой е. Като се видял в това положение, уплашил се. Втория път, когато влязъл в банята, за да не се изгуби между другите хора, вързал един конец на крака си. Да, страшно нещо е изгубването! И човек, наистина, може да се изгуби. Щом се изгуби, в него настава една вътрешна суматоха, и умът му изфирясва. Ако човек може да се изгуби в гората, колко повече може да се изгуби в широкия свят? Следователно задачата на всеки едного е да познае себе си. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Да познаем Бога, значи да познаем себе си, да познаем Първата Причина, която ни е пратила в света, да познаем Единственият, Който ни обича, Който ни дава светлина, мир и радост за душите.

Аз бих ви обяснил в широк смисъл, какво нещо са Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, но това ще остане за друг път. То е цяла наука! Да се говори за Любовта, това е широка, необятна област. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовта в нейния развой, тъй както започва от физическия свят, продължава в духовния свят, докато стигне най-после до Божествения свят. Вие ще се очаровате и от Светлината, ако я разгледате във всички форми, които тя създава. Вие ще се очаровате и от Мира, който повдига човешката душа, и от Радостта, която внася веселие, доволство в света. Това са области за преминаване, това са теми за проучаване, с които ученикът трябва да се занимава през целия път, докато достигне крайния предел на своя живот и започне да изучава пътя на своя Учител. Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любов, която действа в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, чрез които хората се сближават, до причините и възможностите, които заставят великите Учители да идат в света и да работят. Тогава ще разберете какъв е смисълът на това, да се любите един друг, какъв е смисълът да любите Бога. Засега не разбирате още тия неща. В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх. Казвате: Човек може да обича, но тази любов трябва да има граници. Значи Любовта трябва да има граници, предел. Да, вярно е, Любовта има граници, както и яденето. Стомахът има граници, затова и Любовта има граници. Любовта има граници, защото и сърцето има граници. Човек свещено трябва да пази границите на Любовта.

И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате. Това е закон! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят. Ако оставите всичкия прах да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов. Тъй седи Истината. Говорим ли при това положение за Любов, това са празни думи, полици без никакво съдържание. Това са банкноти, които всякога могат да се обезценят. Следователно Бог ни съди заради тази любов. Той ни е поставил на изпит в този свят. Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете да боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние да издържи. Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можеш да излезеш срещу човека, който носи в себе си великата Любов. Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и да го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе. Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“. Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“.

Сега, на старозаветните казвам да станат новозаветни. На новозаветните казвам да станат праведни. На праведните казвам да станат ученици. Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон. Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора. Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги.

Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън. Аз не искам да унижа достойнството на вашата душа. Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек. Докато си старозаветен човек, ти си един търговец, който взима пари назаем. Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете си! Старозаветният живот е живот на човек, който прави заеми и оперира с чужд капитал. Кой е новозаветен човек? Новозаветен човек е този, който оперира със свой капитал. Кой е праведен човек? Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем. Кой е ученик? Ученик е този, който не се занимава вече с нищо, т.е. нито дългове плаща, нито със свой капитал оперира, нито свой капитал дава някъде в обръщение. Аз не определям вие от кои сте, но поставям старозаветните на своето място, поставям новозаветните на своето място, поставям и праведните на своето място, а учениците не поставям никъде. Защо? Защото истинският живот започва от ученика. Давам ви една загадка, помислете сами, на какво можете да уподобите ученика. Дайте една форма, с която да определите с какво се занимава ученикът. Ако успеете в това, аз ще се радвам.

И тъй, ако ви питам с какво се занимава ученикът, ще кажете: Беше време, когато той работеше с чужди капитали, когато изплащаше дългове; беше време, когато работеше със свои капитали; беше време, когато даваше пари назаем, когато работеше с ортаци, но те го обраха. След това се ожени, но жена му го би. После се обърна той към децата и ги запита: „Кажете ми, дядовото, какво да правя сега?“ Аз казвам на този дядо тъй: Дядо, ти трябва да станеш ученик! И той казва: „Дайте ми буквар да уча!“ Това е фигура. Да учи човек, в това седи смисълът на живота. Новият живот изисква от всички ви да бъдете ученици. Това е най-великото и най-славното, което можете да направите. Туй, което сега имате в себе си, ще го носите, без да подозира светът, че сте ученици. Светът ще ви постави на ред изкушения, ще ви кара да правите това-онова; ще ви иска пари назаем, защото сте богати. Ако хората искат от вас пари назаем, и вие им давате, не сте ученици. Ученикът не борави с пари, той назаем пари не дава. Дойде някой да те пита: „Дългове имаш ли?“ – „Нямам.“ „Пари назаем даваш ли?“ – „Не давам.“ „С какво се занимаваш тогава?“ – „Ученик съм.“ Изваждаш буквара и казваш: „Ето, с това се занимавам“. „Че какво се занимаваш с този буквар? Много глупав човек си бил ти!“ И, наистина, какво ще кажете, ако видите един 100-годишен дядо, с големи опитности в живота, взел буквар в ръка, като някое малко момченце, и чете. „Не можеш ли да пасеш овце, говеда, ами си взел този буквар?“ – „Не, моят буквар струва повече, отколкото пасенето на говедата. Аз се определих в пътя на ученика.“ И той, като ученик, започва да се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Това са четирите предмета, които ученикът започва да проучава в началото на своя път. Той трябва да знае какво нещо е Любовта като предмет, да знае как да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Светлината, като предмет, и да може да я прилага. Той трябва да знае какво нещо е Мирът, като вътрешно състояние на душата. Той трябва да знае какво нещо е Радостта, като плод на всички блага, които съществуват в света. Той трябва да знае как да я употреби за благото на своето сърце, както и да бъде полезен на своите ближни – на майка си и на баща си, значи да им служи тъй, както Бог изисква, а това подразбира да изпълнява волята Божия.

Сега разбрахте ли всичко ясно? Аз искам да бъда категоричен, да ме разберете добре и да не си служа с неопределени думи. Въпреки това много неща остават неизяснени, но радвайте се на това. Колкото и да ви говоря – и 20, и 30 дена наред, па и цяла година, вие пак ще знаете толкова, колкото и сега знаете, т.е. вие ще знаете повече, но и задачите, които ви се дават, ще бъдат все по-сложни. В това отношение, привидно, вие като че ли ще бъдете на една и съща степен в знанията си. Някой ученик казва: „Да свърша първи клас, нищо повече не ми трябва“. Като свърши първи клас, тогава пак казва: „Да свърша поне втори клас, не ми трябва повече да уча“. Свършва втори клас, записва се в трети клас, и него свършва. Такава минава клас след клас, докато най-после казва: „Хайде и университета да свърша, че да няма за какво да мисля“. Като свърши университета, казва: „Много малко зная, почти нищо“. Това е хубавото, да съзнаваш, че не знаеш. Вървиш ли в този път, той е път на благословение. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта са плодове на Божествения Дух. И ученикът почва да се храни с тия плодове. Любовта е първият плод на Духа. Значи ученикът вкусва от първия сладък плод, който узрява на дървото на великия живот. Той трябва да вкуси от този плод! Защо? – Този плод носи вечния живот.

Та като имате тази велика идея в себе си, като имате Любовта, всички разногласия, които съществуват в света, ще изчезнат. Мнозина идват при мене, искат да ги лекувам. Казвам: Има четири начина за лекуване: начин за старозаветния, начин за новозаветния, начин за праведния човек и начин за ученика. Затова, когато дойде някой при мене да се лекува, ще го питам по кой начин иска да го лекувам, от кои хора е той. Ако е ученик, ще го лекувам по начина на ученика; ако е праведен, ще го лекувам по начина на праведния; ако е новозаветен, ще го лекувам по начина на новозаветния, и ако е старозаветен, ще го лекувам по начина на старозаветния. Новозаветният не може да се лекува по начина на праведния, и праведният не може да се лекува по начина на ученика. В природата съществува строг закон, който следи за изпълнението на това нещо.

По-нататък, като се дойде до науката, и там има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозаветния, наука за новозаветния, наука за праведния и наука за ученика. Науката на старозаветния не е наука за новозаветния; науката на новозаветния не е наука за праведния, и науката за праведника не е наука за ученика. Науката на ученика е особена. Това трябва да знаете! Ако някой старозаветен иска да стане новозаветен, той трябва да измени начините и методите, по които живее; той трябва да измени своите схващания и разбирания в новозаветни. Той не може да борави със същите термини, със същите понятия, които имал по-рано. Старозаветният човек казва за някого: „Този трябва да се обеси, да се убие, да се глоби. Закон има за престъпленията!“ Новозаветният казва: „Простете този човек, смекчете наказанието му, пуснете го на свобода!“ Праведният казва: „Дайте условия на този човек да се повдигне, да работи. Дайте му пари назаем, да оправи работите си!“ Ученикът казва: „Пратете този човек на училище да се учи!“ Как постъпва бащата? Ако е старозаветен, праща сина си на нивата да оре. Ако е новозаветен, праща го да пасе говедата. Ако е праведен, оставя го вкъщи да готви. Ако е ученик, праща го на училище да се учи. Ореш ли – старозаветен си; пасеш ли говедата – новозаветен си; готвиш ли – праведен си; учиш ли – ученик си. Тъй е, нещата са категорични.

Ако разгледате хората в домовете, някои от тях са старозаветни, казват: „Дотегна ни да орем земята!“ Как няма да ви дотегне? Да ореш земята цели 20–30 години, това не е лесна работа. Няколко наши млади братя, идеалисти, работиха земята на „Изгрева“ няколко месеца, и един от тях ми казва: „Учителю, огрубях, отиде моят живот!“ Аз не му казвам нищо, но си мисля: Как няма да огрубееш? Да копаеш, да ореш земята, това е старозаветният живот. Когато ние копаем, с това ние искаме да насърчим старозаветните, да не се отчаят. Понякога отиваме при новозаветните, които пасят говедата. Гледаме някой от тях легнал под една круша, излежава се, а говедата му наоколо пасат. По някой път и ние готвим манджи, насърчаваме праведните. Погледнеш орача, ръцете му са груби, твърди. Погледнеш говедаря, той е свободен човек: пасе говедата, а сам легнал под крушата, и като падне някоя круша на земята, взима я и я изяжда. Цял ден седи на чист въздух, вечер се връща вкъщи. Той е поправен, ръцете му са меки, гладки, никакви мазоли по тях. Погледнеш праведния, носи манджица, хлебец. Ръцете му са меки, гладки. Той разполага с повече средства за живеене. Погледнеш ученика, той се връща весел, засмян, казва: „Виж какво ни разправя днес учителят!“

Това е пътят, през който всички трябва да минете. Аз не говоря на присмех, но така е в действителност. По този път съм минал и аз, по този път ще минете и вие. Този път е създаден от живата природа. Природата е създала пътя на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и сега създава пътя на ученика. Пътят на ученика е новият живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам този път „нов живот“ или „живот на ученика“ в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тия разграничения в живота. Като преминавате от старозаветния в новозаветния живот, всички ценно от този живот ще пренесете в новозаветния. Като преминавате от новозаветния живот в живота на праведния, всичко ценно от този живот ще пренесете в живота на праведния. И най-после, всичко ценно от живота на праведния ще пренесете в живота на ученика. Само по този начин може да се създаде онова вътрешно единение между всички хора. Думата „единение“ означава всички хора да живеят за Бога.

Как живеят хората днес? Дойде някой брат гост в някое село, или в някой град, веднага го запитват: „Кога дойде?“ – „Вчера.“ „Ами кога ще си отиваш?“ Той не знае какво да отговори, иска да поседи повечко, дошъл е на гости като ваш брат. След няколко седмици го запитват: „Имаш ли пари за път?“ Искат да му обърнат внимание, че много седял. Те се отегчили от него, а той дошъл и не мисли да си заминава. И едните, и другите са старозаветни хора, които носят името ученици.

Сега, за да се създаде у вас хубавия, красивия живот на ученика, вие трябва да елиминирате от себе си първите три вида живот, да ги оставите настрана и да заживеете само с идеала на ученика. Само по този начин всеки от вас ще носи своето благо. В първите времена, всеки ученик сам носеше хляба в торбата си. Всички ученици вкупом излизат вън, всред природата, и там насядат на голямата трапеза. Учителят ги нарежда. Всички изваждат хляба си и започват да ядат. Тия от учениците, които нямат хляб, взимат от другите. Вечерта всички се връщат с празни торбички. На другия ден отиват на училище пак с пълни торби. Както виждате, и ние правим по същия начин. Така трябва да започне ученикът! Като отива на училище, той трябва да носи торба, пълна с хляб; вечер, като се връща, торбата му трябва да е празна. На другия ден баща му и майка му пак ще напълнят торбата, а вечерта той ще се върне с празна торба. Това показва, че той се учи. Значи във физическия живот ученикът трябва да отива на училище с пълна торба, а с празен ум. Като се връща от училище, физическият живот е изпразнен, а умът, т.е. духовният, Божественият живот, е пълен. Това трябва да стане естествено, нормално състояние за всеки ученик. Когато едно нещо у вас се пълни, друго нещо трябва да се празни. Човек не може едновременно да богатее и материално, и духовно. Това е невъзможно! Не казвам, че трябва да сте сиромаси, но като ученици, вие трябва да изпразвате торбата с вашите блага и да учите законите на новия живот, или по-право, да учите живота на великата Любов. Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може да се изправи, чрез който животът ви може да бъде щастлив.

Това са Божествени думи, думи на Божествения Дух, Който учи хората. Той носи новата наука в света. Затова ще изучавате себе си, ще изучавате окото си. Виждали ли сте красиво око? Красиво е човешкото око! Но ако го разглеждате без веждите, без клепачите, не можете да познаете какво изразява то, дали има израз на усмивка, или няма. Окото е устойчиво, то не се изменя. Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени, е окото. То никога не лъже. Сгреши ли човек, окото веднага потъмнява. Стане ли праведен, окото веднага става ясно, бистро. По окото може да се чете всичко. Безпощадно е човешкото око! Когато човек не иска да се издаде, че е направил нещо лошо, затваря клепачите си. Когато някое дете иска да скрие нещо от майка си, гледа към земята. Майката казва: „Я си отвори очите, погледни ме!“ Няма човек в света, който като лъже, да не съзнава. Той и като мисли, и като чувства, и като говори, съзнава, че не говори Истината. Той се бори с ума си, който му казва: „Ти не говориш право, не тури думата на място, коригирай се!“

Аз взимам ума на човека във висок смисъл, като разумно същество, което не лъжа, а само коригира. Това, което не лъже у нас, е Божественият ум, който всякога говори Истината. На този ум ние се осланяме. Като говорим за знанието, аз разбирам именно този ум, от който излизат Божествените мисли. Като дойде този ум у вас, той ще ви научи на всичко. Той е Духът. Казват за някого: „Този човек има порочен ум“. Не, няма порочни, няма покварени умове в света. Сърцето понякога може да се оцапа, може да се поквари, но умът винаги носи светлина. Понеже светлината е необходима, затова се изисква наука, в която сърцето да се не меси. Намеси ли се някъде сърцето, нещата се изопачават. Когато ученикът иска да бъде пръв, да има отлични бележки, това се диктува от неговите чувства, а не от мисълта. Когато някой човек иска да бъде праведен, да го познават всички, това се диктува пак от чувствата. Чистата, Божествената мисъл у човека елиминира всички посторонни, всички второстепенни мисли. Тя употребява чувствата като сили, които помагат за развитието, за растенето на мисълта. Пък един ден, когато ние станем чисти, хубави извори, хората сами ще ни намерят, ще ни оценят и ще започнат да говорят за нас. Ученикът обаче първо трябва да разбере, че най-необходимото нещо за него е да се учи.

Казвам: Ученикът трябва да се подложи на една вътрешна самоанализа. Онези от вас, които са готови за това, да започнат вече, но искреност се изисква. Някой казва: „Аз ще се трудя, колкото мога, колкото сили Бог ми е дал“. Това не е език на ученика. Ученикът казва: „Аз мога да направя всичко, каквото Учителят ми даде“. Учителят не може да ви даде задача, която не можете да разрешите. Бог не може да иска от вас невъзможни работи. Ако Бог ни туря на известни изпитания, те ще бъдат такива, които ще имат добри резултати, ще извлечем добри уроци. Следователно всяко изпитание съответства на моята сила. Това изпитание ми е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който, след като го реша, ще стана по-силен. Да кажем, че вие минавате през една гора и в ръцете си носите торба, пълна със злато. Сядате на едно място да си починете, и там заспивате. Събуждате се, парите ги няма – изгубили сте ги, някой ги взел. Защо изгубихте парите си? – Онзи, който ръководи съдбата ви, знае, че през този път ще минат разбойници и като видят торбата с парите, ще ги вземат, а вас ще убият. Като минат разбойниците покрай вас и не намерят нищо ценно, ще ви отминат, без да ви докоснат. Вие тогава се връщате назад, търсите парите си тук-там, и ги намирате. Питате: „Защо изгубих парите си?“ – За да спечелиш живота си. Ще знаете: Всяко препятствие в живота на ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избавят от някое по-голямо зло. Затова трябва да се благодари на Бога! Не е лесна работа да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота! Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш!

Та казвам: Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии! У нас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да превъзмогнем, да разрешим. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да научите астрономията, астрологията, трябва да сте превъзмогнали всички мъчнотии в живота си. Само ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е ученик. Той може да се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може да се занимава с астрологията на ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във великото, което те крият в себе си, ти можеш да бъдеш ученик. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?“ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш. Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би, като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите. Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните хора заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.

И тъй, ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете тук, искам да видя у всинца ви една малка промяна. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Това е закон на еволюция. Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек да се не жени“. Всичко да става по свобода. Който от вас може, да мине напред, а който не може, пак да работи, но да чака своя ред. Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи. Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава старозаветни между вас няма да има, новозаветни няма да има и праведни няма да има. Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.

Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме да разберем какво искаше да каже Учителят, не се изясни напълно“. Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше да казва така“. Действително, и при най-голямото добро, което човек иска да направи, все може да стане една малка погрешка. Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога да направя всички да изменят мнението си за вас. Как? Представете си, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам да ги раздадете на вашите ученици. Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят. Те ще престанат да ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“. Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят. Те ще започнат да ви обичат, да ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.

Казвам: В света има една особена обстановка на нещата, че и при най-доброто и искрено желание да задоволите всички, не можете. Кошницата, която ви дават, е пълна с големи и с малки ябълки. На старозаветните ще дадете най-малките ябълки; на новозаветните – по-големите; на праведните – още по-големите, а на учениците, които са най-малко, ще дадете най-големите ябълки. Вие не можете да постъпите другояче, не можете да дадете на ученика малък плод. Ако намерите, че този символ не е сполучлив за разяснение на мисълта ми, ще ви дам друг символ. Представете си, че ми дават една чанта, пълна с различни книги: граматики, читанки, сметанки, разни научни и философски книги. Какво трябва да правя с тези книги? – Да ги раздам. По какъв начин? Трябва ли да дам философските и научните книги на онова дете, което сега влиза в първо отделение? – Не, на това дете аз ще дам буквара. Под малък плод, малка ябълка, аз разбирам този буквар. Кому ще дам философските и научните книги? – На онзи ученик, който е напреднал вече, който може да ги чете, разбира и прилага. Това значи голям плод, голяма ябълка. Аз ще раздам тия книги съобразно степента на развитието на всеки ученик. Това се подразбира и от примера с ябълките. Тук може да се постъпи само по един разумен начин. Другояче не може. Този начин е неизбежен.

Като употребявам този метод, някои ми се сърдят. От свое гледище, те са прави да се сърдят. Казвам: Ако ви поканят на едно угощение и ви турят на последното място, вие ще се сърдите, но ако ви поканят да работите на лозето и ви турят на последно място, ще благодарите. Ако ви турят на лозето на първо място и на трапезата на първо място, или ако ви турят на лозето на последно място и на трапезата на последно място, ще имате два различни резултата. Това става по една необходимост, която се налага от самия живот. Все-таки, един трябва да бъде пръв на лозето! Кой ще бъде първият на лозето? – Който знае да работи, който има здрави мишци и здрав гръбнак. И на трапезата трябва да има някой пръв! Кой ще бъде първият на трапезата? – Онзи, у когото вкусът е най-добре развит. Това са неизбежни неща. Ние, обаче, не можем да примирим противоречията в живота. Че някой имал повече, а друг – по-малко, това не определя живота.

Христос казва: „Животът не седи в неговото външно благо“. Външните блага са относителни неща. Че имаш много или малко, причините се крият другаде. Ти ще желаеш да имаш, но главно ще желаеш да бъдеш ученик, да учиш, защото само ученикът има бъдеще в Царството Божие. Когато Царството Божие дойде на земята, ученикът ще заеме най-почтеното място. Този живот има свой израз, затова трябва да се подготвят за него. Иде едно велико бъдеще за хората, в което всеки ще заеме своето определено място: старозаветните ще бъдат орачи, новозаветните – говедари, праведните – готвачи, а учениците ще заемат най-високите длъжности. Защо? – На тях се дават тия места. Първите три категории хора ще бъдат ли доволни от своите служби? – Не, те постоянно ще викат, ще се сърдят.

Пророкът на миналото е изразил идеята за ученичеството в друг смисъл, като казва: „Всички хора ще придобият нов живот, ще бъдат научени от Господа да живеят тъй, както Той изисква“. Така е. На всинца ви предстои нов живот, нова работа, различна от досегашната. Казвате: „Какво ще работим?“ Всички трябва да работим над себе си. Тази нова работа има своето определено време, има своята сила, има и своите помощници. Ако спазвате този велик закон, да четете и проучавате свещената книга на живота, да изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви даде ценни упътвания. Новата наука започва да чертае велики методи и пътища на бъдещето. Само един човек с просветен ум, който се е решил да служи на Бога, може да види бъдещето. Пред вас седи велико бъдеще! По-хубави времена за учениците от сегашните не са наставали, но ако те не използват условията, и по-лоши времена не са наставали.

Христос казва: „Иде ден и сега е, когато онези, които чуят гласа ми, ще излязат вън от гробовете и ще възкръснат“. Кои ще чуят този глас? – Само учениците. Само те ще се обновят, само те ще възкръснат. Новият живот, възкресението е само заради тях. Възкресението не е за старозаветните, не е за новозаветните, не е и за праведните. То е само за учениците, за хората на бъдещето, за хората на новата култура. Те са работници в Царството Божие, те са хората на новата раса. Тя няма да бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух. Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: „Възможно е всички ние да живеем в Любовта, възможно е всички ние да живеем в Светлината, възможно е всички ние да живеем в Мира, възможно е всички ние да живеем във вечната Радост, която Бог ни е дал!“

Ще се превърне в радост

Бог царува на небето;
Бог царува в живота;
Да бъде името Му благословено!

Ще ви прочета два образци – един от Стария Завет и един от Новия Завет – и ще направя паралел между тях. Ще ви прочета 42 глава от Исайя, от 1 до 16 стих, и част от 16 глава от Евангелието на Иоана, от 21 стих надолу.

Ако някой иска конкретно да се определи в какво се проявява разумният живот, за него могат да се дадат много дефиниции. Всеки от вас може да си даде по едно обяснение, но само едно от тях може да бъде напълно разбрано. Под думата „разумност“ ние разбираме такива прояви, в които човек вижда една последователна, неразривна връзка във всички неща в природата. Такъв човек ние наричаме „разумен“, защото и в злото, и в доброто той вижда една Божествена връзка. Аз не говоря за злото, което съществува извън нас, а за проявата на това зло, което е вътре в човека. Ние, съвременните хора, не познаваме външния, Божествения свят, както трябва, но имаме едно субективно схващане за този свят. Ние го познаваме дотолкова, доколкото сме в съприкосновение с него, доколкото усещаме, виждаме, чуваме и мислим. Следователно, когато говорим за слънцето, за звездите, ние ги разбираме дотолкова, доколкото имаме известна връзка, известни отношения с тях. Всеки от вас трябва да се стреми да дойде до това състояние, да чувства и да разбира тези връзки, тези отношения.

Когато говоря в беседите си, аз ви давам закони, правила, по които трябва да живеете; аз ви говоря за човека, какви са били първичните човешки идеали, и какви трябва да бъдат хората за в бъдеще. Има един момент, който определя отношенията на хората. Например, ти си работник, условил си се на работа при някой господар. Питам: Кой е най-щастливият момент в тази работа? Две възможности има. Най-щастливият момент за тебе може да бъде или когато се ценяваш при някой господар и отиваш на лозето му да работиш, или когато се връщаш от лозето и отиваш при този господар. Тук разумният човек трябва да разсъждава. Ако не обичаш господаря си, приятно ще ти бъде, когато се отдалечаваш от него. Ще кажеш: „Слава Богу, че мога да се отдалеча от този човек, да си поотдъхна малко!“ Това е особено психологическо състояние. Син и дъщеря, които не обичат родителите си, като се оженят, казват: „Добре, че се освободихме от тях“. Когато казвате, че не обичате някого, това е едно естествено състояние, което се ражда у всички хора. То не е нито грях, нито престъпление. Това състояние се дължи на един неоформен, неорганизиран живот, в който съзнанието на човека не се проявява. Това се дължи на един неустроен свят, който е около вас. Обаче ако обичаш господаря си, най-щастливият момент за теб ще бъде, след като си ходил на лозето, да се върнеш при него.

Та ако ви попита някой, кое е най-хубавото нещо в живота, да се отдалечаваш, или да се приближаваш към някого, вие ще кажете: „Това зависи от обстоятелството, дали обичаме, или не обичаме този човек“. Това са факти в живота, това са отношения, а не максими и закони. И едното, и другото е потребно, т.е. потребно е и да се отдалечаваш, и да се приближаваш. Като не обичаш някого, потребно е да се отдалечиш от него, да отидеш на работа. Като обичаш някого, потребно е да се приближиш при него, да се върнеш от работа. Когато не обичаш някого, ти си започнал работата си; когато обичаш някого, ти си свършил работата си. Ти казваш: „Господи, не обичам този човек!“ Господ ти казва: „Иди на лозето!“ – „Господи, много обичам този човек!“ – „Върни се от работа, влез вкъщи и почивай!“ Следователно, когато не обичате някого, вие работите на Божията нива. Когато обичате някого, вие сте дома си на почивка. Ето как разсъждавам аз. Това са изводи от живота.

Природата е разумна, тя използва всички наши състояния. Някой казва: „Аз не съм разположен, не обичам този човек“. Природата казва: „Много добре, аз имам една хубава работа за теб. Вземи тази малка мотичка и иди на лозето да покопаеш!“ – „Ама ръцете ми се умориха, слаб съм.“ – „Няма нищо, всичко ще мине.“ „Ама аз обичам еди-кой си човек.“ Природата казва: „Върни се сега вкъщи да почиваш“. Разбира се, природата не говори като нас. Тя има приятен, хубав глас и приятна усмивка. Нейната усмивка е необикновена. Усмихне ли ви се веднъж, вие никога не забравяте тази усмивка. Когато ти си нещо недоволен, природата те приема любезно, усмихнато, и всичкото недоволство изчезва от тебе. Тя знае на кого да дава и как да дава. Това показва, че Господ познава всичките ни нужди и се отзовава точно навреме. Писанието казва: „Бог познава нашето естество. Той познава нашите слабости, нашите немощи“. И най-силният дух, или някой велик ангел, като слезе на земята, и той си поплаква малко. И на неговите очи се виждат по няколко сълзи. Докато той е на небето между ангелите, в Божествения свят, дето няма никакви противоречия, живее добре, но като слезе на земята, като се намери в онази гъста материя, между хората на греха, между тия дебели глави, между техните неразбранщини, казва: „На небето ние не живеем така“. Хората, като го слушат да говори тъй, казват му: „За какво небе говориш? Да не си сънувал нещо? Не те ли виждаме как си облечен? И ти си обикновен човек, като нас“. Имат право хората. И този ангел се вижда в чудо, мисли си, дали наистина някога е бил ангел, или е сънувал нещо подобно! Това състояние психологически е много вярно, всички сте го изпитвали. Някой път мислите, че сте много праведен и вървите горд, изправен, казвате си: „Аз съм стабилен човек, нищо в света не може да ме разклати“. Да, така е, но докато си между праведни хора. Намериш ли се между грешни хора, така се опетняваш, че не можеш да се познаеш. И тогава казваш: „Дали съм аз, или не? Че съм аз, зная, но как е станало това, че съм се толкова опетнил, не зная“. Опетняването на човека е външно състояние, дошло някъде от живота.

Та има един вътрешен закон в природата, според който когато човек иска да изправи грешките на хората, всички тия грешки се натрупват на неговия гръб. И този човек хиляди пъти ще съжалява, че се заел с тази работа. Той казва: „Що ми трябваше да се заемам с хорските грешки?“ Всички грешки се награкват наоколо му и казват: „Кажи ни какво трябва да правим?“ Погрешките в света търсят само лесния път. Една погрешка, като дойде при тебе, пита те: „Пари имаш ли?“ – „Нямам.“ – „Като нямаш пари, и си толкова беден, защо дойде на земята?“ – „Ами хляб имаш ли?“ – „Нямам, но ще ви науча как да сеете, как да го обработвате.“ – „Като нямаш хляб, защо ни викаш?“ – „Имаш ли нещо приготвено за ядене?“ – „Нямам, но ще ви науча да си готвите.“ – „Ние не искаме да се учим.“

Сега искам да направя един паралел между някои мисли от Стария и от Новия Завет. Вие четете днес пророк Исайя, който е живял преди повече от 2000 години преди вас, при мъчни и трудни условия, и е произнесъл много хубави мисли. Например, в 5 стих от 42 глава, той казва: „Така говори Бог, Господ, Който направи небесата и ги простря, Който разпростря земята с произведенията ѝ, Който дава дихание на людете, които са на нея, и дух на тези, които ходят по нея“. Тази мисъл не е разбрана даже и за вас. Ако я прочетете, ще кажете: „Какво иска да каже пророкът с тази мисъл?“ Казва се в стиха: „Така говори Бог, Господ“. Съвременните богослови и философи казват, че Бог няма тяло. Щом няма тяло, с какво говори? Език няма, като нас, а говори. Очи няма, като нас, а вижда. Уши няма, като нас, а чува. Ръце няма, като нас, а всичко твори. Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е. Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала. Че днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според Неговия велик план, това е в реда на нещата.

„Така говори Бог, Господ, Който направи небесата и ги простря, Който разпростря земята с произведенията ѝ.“ Кои са произведенията на земята? – Това са растенията, които са израз на низшия живот, на това, което произлиза от земята.

„Който дава дихание на людете, които са на нея.“ Значи на всички живи същества Бог даде живот, дихание, да дишат.

„И дух на тези, които ходят по нея.“ Това са хората, това е светът. Тия хора имат дух, ходят да работят, те всичко творят.

„Аз, Господ, те призовах в Правда, и ще те взема за ръка, и ще те пазя, и ще те поставя завет на людете, светлина на езичниците.“ „Аз, Господ, те призовах в Правда.“ „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Това са Божиите избранници, които Той вика от света да работят. На тия хора Бог дава дихание. Те са хора от света, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас. Това е неизбежно. Те не могат да останат в света тъй, както замътените веднъж от квачката яйца не могат да останат в кошницата. Седяли ли са веднъж под квачката, въпросът е свършен с тях. Те ще се излюпят, пиленца ще излязат от тях и ще отидат при другите пиленца. Нищо не е в състояние да спре този процес. „Аз, Господ, ги призовах в Правда.“ Господ призовава тия хора на първо място в Правда. Кой човек е праведен? Какво нещо е Правдата? Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека.

„За да отвориш очите на слепите, да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дома на тъмнината.“ – Това ще бъде тяхната служба и сила.

Ще взема сега 21 стих, 16 глава от Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.“

Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под „ученик“ разбирам този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на този земен живот му позволяват. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи и тук на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата: денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята – практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам тия именно, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам тия, които учат на земята, а като заспят вечерно време, не ходят горе да се учат. На другия ден като станат, продължават пак да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят, дали са ученици, или не. Те казват: „Докато сме в училището, ученици сме, но като го свършим, не сме вече ученици“. Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици. И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици. И след време, когато нашата земя, както и цялата слънчева система, завърши своето развитие, те ще минат като ученици в нова школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не ученици. Думата „ученик“ не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие.

Аз искам да ме разбирате право, да не се обезсърчавате. Дали ще ме разберете право, или не, за мен е все едно, т.е. не съм индиферентен, но казвам: Ако ме разберете право, ще се радвам; ако ме разберете криво, ще скърбя малко, не тъй, както вие скърбите, но все ще имам едно неразположение. Представете си, че вие сте облекли своята бяла рокля като сняг, но дойде една муха, кацне върху роклята ви и остави на нея своето писмо, или по-право, своята визитна картичка. Писмото, което ви написва, е следното: „Имах честта да посетя хубавата ви рокля и за да знаете, че съм ви посетила, оставих си визитната картичка“. Приятно ли е това посещение? – Не е приятно. Тази муха не е намерила пощенската кутия, там да остави писмото си. Често и вие правите като нея: напишете някое писмо и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, забождате го с една карфичка на някое от пердетата у вас. Вие, като погледнете тия писма на бялата ви рокля, казвате: „Тук ли намери тази муха да остави писмата си?“ Недоволни сте, и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у вас.

Ето защо, на първо място, от всинца ви се изисква едно широко разбиране на нещата. Аз зная последствията от неразбирането, затова обяснявам въпросите ту по един, ту по друг начин, да не се пропусне някоя дума, от която да се произведе обратен резултат. Ако вие пратите някой работник на нивата, мислите ли, че правите добро за всички? За домашните си, за приятелите си, за тия, на които дължите, това е добро, но за малките червейчета и бубулечици в земята това е най-голямата пакост.

Вчера, в беседата си, аз казах, че старозаветните хора са орачи. Мнозина от вас си казаха: „Учителят нарича орачите старозаветници. Значи всички, които орат земята, са старозаветници“. Вие трябва да знаете, че земеделието е най-висшата форма на старозаветния живот, защото има и по-низши форми: убийства, кражби и др. Значи орачът не убива, не краде, но хваща воловете, впряга ги и казва: „Хайде, сега на работа! Вас поне намерих“. И те, искат-не искат, цял ден орат. Той им казва: „Жена ми, децата ми са гладни, боси, трябва да се оре!“ Какво общо имат тия волове с неговите деца, с неговата жена, че били гладни, боси? Такова е неговото разбиране. То не влиза в съзнанието на воловете, които искат да бъдат свободни. Аз разглеждам в този случай воловете като съзнателни същества. Орачът продължава по-нататък да се разговаря с воловете: „Вие сте създадени от Бога да работите заради мен. Всички ние седим по-високо от вас, затова трябва да работите по цял ден, без да ви плащам, без да се оплаквате някому“. Той взима след това един прът и ги помушва да вървят по-бързо. С какво ги храни при това? – С малко слама. В какво живеят? – В най-простия дам. Воловете се оплакват понякога, но господарят им не ги чува. Той намира, че техният дам е много добър. Това е неговото схващане. Аз говоря за същината на живота, а не специфично за вас. Аз разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря за целокупния живот, за пътя, през който цялото човечество минава. Засега човекът индивидуално, както и домът, и цялото общество страдат. Няма същество в света, което да не страда. Старозаветният живот засяга всички. Ще знаете засега, че орачът е най-благородната, най-висшата форма, която старозаветният живот може да произведе.

Сега, ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам и Ева бяха старозаветни хора. Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа. Тя казва: „Каквото Господ заповядва, няма да се разбира в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята. Ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата. В тях се крие друга философия“. Адам и Ева, като ученици в рая, в разсъжденията си пред дървото „за познаване доброто и злото“, по друг начин изтълкуваха Божиите закони. Мойсей пък тури начало на новозаветния живот. Той беше на границата между новозаветния и старозаветния живот, което се вижда в неговия личен живот. Законът се оформи при Мойсея.

Няма да се спирам повече върху тези въпроси, понеже те ще ни отдалечат от главната мисъл, ще предизвикат спор, разногласия в умовете ви. Това няма да ви доведе до правите разбирания, които са необходими за вас, защото Адам и Ева и днес са пак ученици на земята и казват: „Колко сме били глупави, като не сме разбирали Божиите закони; не сме разбирали Пътя, който Бог ни е чертал!“ Вие срещали ли сте Адам и Ева на земята? Като ви питам дали сте ги срещали, ето каква е идеята, която трябва да разбирате. Закон е: Големите реки не се вливат в малките, но малките реки винаги се вливат в големите. Ще изкажа тази мисъл в друга форма: Малките реки се вливат в големите, а големите реки се разливат в малки. Когато говорим за разливане, разбираме един вътрешен процес, а именно: Великото, мощното, силното се разлива в малкото. Водата от Великия океан се разлива и образува безброй малки поточета и извори. Те знаят своя произход, знаят, че са произлезли от Великия океан, и искат да се върнат в него. Значи разливането е излизане, а вливането е връщане. Следователно някой път великото ще се разлее в тебе. Тогава казвам: Бог е разлят в нас, а ние ще се върнем, ще се влеем в Него. Казвате: „Как ще се влеем в Бога? Нали ще изгубим своята самостоятелност?“ Ако Бог благоволява да се влее и да живее в теб, защо ти да не се влееш и живееш в Него? Влееш ли се в Бога, няма да се изгубиш. Както Бог, като се е разлял в нас, не се е изгубил, така и ние, като се влеем в Бога, няма да се изгубим. Както Бог всякога се познава в нас, така и ние, като се влеем в Бога, в Божественото, ще се познаваме. И като се влеете в Бога, ще имате най-хубави условия за развитие: за четене, за музика, за изкуство – каквото пожелаете от Бога, ще го постигнете.

Като казвам да се влеем в Бога, разбирам да ни се дадат най-добрите условия за развитие, най-добрият живот. По-добри условия от тия не могат да ви се дадат. От това благо вашите души ще се наситят, а не преситят, както при яденето; ще бъдете доволни, ще придобиете вътрешна радост.

Аз ви давам тия неща като дефиниции, да ги държите в ума си, за да не изпаднете в противоречия. Някои от вас може да запитат: „Защо Учителят каза така? Защо при даден случай, например, постъпва тъй, а не иначе?“ Вие имате право да питате и мен, имате право да питате и Господа за много неща. Например, може да питате защо Господ тури Витоша на това място, на което е днес. Защо тури в полите ѝ село Драгалевци? Защо малко по-горе от селото постави манастира? На всички тия въпроси Господ ще ви даде ли отговор? Не, ще мълчи. Интересувате се да знаете каква е била Витоша преди 2000 години, но Господ пак мълчи. Питате ангелите, и те мълчат. Защо? С това искат да ви кажат: „Вие сами прочетете тия неща!“ Проучете ги, всичко е написано по канарите, по пластовете, по дърветата, по изворите. Съвременните геолози, които изучават земята, посвещават най-малко 20–30 години за изучаване на канарите, на земните пластове, и едва могат да напишат една малка книга. Донякъде те разбират езика на живата природа. Бог е скрил от нас нещата, защото иска да ни застави да мислим.

Та казвам: Ние не трябва да тълкуваме скриването на нещата от Бога в лош смисъл. Ако тази книга е отворена, като един лист, и достъпна за всички, знаете ли какво ще стане? Ще дойдат всички ония благообразни посетители, като золниците, големите мухи, ще оставят върху всеки лист на тази книга своите визитни картички и ще си заминат. Ще можем ли да четем след тях на тази книга? – Не, те тъй ще поставят своите визитни картички, че трудно вече ще се чете. Следователно, за да се избавят от тия золници, мъдрите хора са намерили за добре да скрият всичко, да затворят тази свещена книга. Когато дойде онзи човек, който може да пази книгата със свещено чувство, със свещена чистота, нему е позволено да отвори книгата, да чете от нея и да разбере какво е писано във всички глави на тази книга. Като я прочете, той пак ще я затвори.

„Жена, която ражда, на скръб е.“ В Израиля се смятало за безчестие, за наказание, когато някоя жена не ражда. За тази фамилия, за този род се мислило или че е на израждане, или че е извън Божието благословение. Когато кажат за някого, че е роден от Бога, това е най-високото състояние, в което този човек се намира.

„Жена, която ражда, на скръб е.“ Защо? Когато някоя жена ражда, тя се намира в неблагоприятни условия, не знае как ще роди. Има случаи при раждане, когато и майката умира, и детето умира. Но като се роди детето, майката забравя своята скръб и се радва, понеже човек се ражда в света.

Аз взимам думата „раждане“ в най-красив смисъл. Всяка мисъл, която може да родим, представлява бременното състояние на жената. Жена, която зачева, добива самоувереност в себе си. Ще ви дам един образ за обяснение идеята за раждането. На какво мяза жена, която не ражда? – Тя мяза на празна кесия. Тази кесия може да струва 10–20–50–100 лева, най-много 1000 лева, но ценна ли е тя? Кога става ценна? – Щом се напълни с английски звонкови пари. Колко струва тогава? – Милиони. Ние вече я пазим, носим я навсякъде със себе си, казваме: „Много е почтена тази кесия“. Казвам тогава: Това, което повдига майката, това, което я създава, е детето. Следователно детето създава условия да се прояви майката. Ето защо, у майката има желание да роди дете. За да стане тя майка, непременно трябва да има дете.

Сега ние ще пренесем тази аналогия и в живота. Докато у човека не се събуди висшето съзнание, той е празна кесия, не може да мисли. Обаче денят, в който зачене и дойде първата мисъл, той се напълва. Първата мисъл е Божествена. Той съзнава вече, че трябва да направи връзка с Бога. Първата мисъл е начало на истинския живот, а той е най-красивият живот. Този живот представлява първата връзка с Бога, първата връзка с Любовта, от която произтича всичко. Направиш ли тази връзка, животът ти тече като вода, лее се като музикални тонове. Щом тази връзка съществува, животът не е тежък, всички скърби и страдания лесно се носят. Но без тази връзка, без любов в живота ти, и при най-големите богатства и удобства, и при най-големите знания, ще се оплаквате като Соломона, най-мъдрият човек в света, който казва: „Суета на суетите, всичко е суета!“

Когато Соломон е изказал тия думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Безсмислен е животът. Суета на суетите, всичко е суета!“ При това, забележете, Соломон беше посветен, адепт беше. Той принадлежеше към школата на Есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха един добър урок. Той беше учен човек, знаеше за идването на Христа. В Еклесиаст казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко“. В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше с человеческите синове“. Той разбра Любовта. И като казва „суета на суетите, всичко е суета“, той съзна, че изгуби нещо, което Бог му беше дал. Той изгуби Синовете Божии, след това се зае да изправи живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта.

Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“. Отец е великата Любов. Павел казва: „Бог е Любов“. Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме, че Божията Любов не е с нас. Любовта не е физическо нещо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовта си, това подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл.

В първата беседа ви говорих за пътя на ученика. За да разберете пътя на ученика, трябваше да ви говоря за четирите вида живот. Какъв трябва да бъде пътя на ученика? Колко елемента трябва да влизат в него? – Четири елемента: Любов, Светлина, Мир и Радост. Това са предмети, въпроси за изучаване. Ученикът на новия живот трябва да изучава Любовта, Светлината, Мира и Радостта всестранно, а не тъй, както обикновените хора ги изучават.

Та казвам: В живота съществува една вътрешна връзка, една вътрешна философия, която трябва да се оформи, да се изучи от вашите нови възгледи. Без тази философия вие не можете да живеете, т.е. ще живеете, но не Божествен живот, а обикновен. Божествените познания се придобиват и развиват само чрез закона на Любовта. Аз искам вие да влезете в новия живот и да работите със закона на Любовта. Дето има Любов, има и Светлина; дето има Светлина, има и Мир; дето има Мир, има и Радост. И обратно: Дето няма Любов, няма и Светлина; дето няма Светлина, няма и Мир; дето няма Мир, няма и Радост. Когато някой казва, че изгубил своята Радост, разбирам, че там липсва Любов, липсва Светлина, липсва и Мир. Може да имате някаква малка любов, но тя не е в състояние да ви даде тази Радост, за която душата копнее.

Сега аз ще направя друга аналогия. Едно разумно същество не може да се роди от някое глупаво същество. Например, една овца не може да роди едно разумно дете. Законът е такъв. Детето ще мяза на майка си и на баща си. Неговата интелигентност и неговите знания представляват сбор от тия на бащата и майката. Детето е резултат. Синът и дъщерята не могат да стоят по-горе от майката и бащата. Понякога, по издържливост, по вътрешни разбирания, по проява, те могат да стоят по-високо от родителите си, но това е едно външно заблуждение. Ако една река се разлее и обхване десет километра пространство, а друга, при същото количество вода, се стесни и обхване само един километър пространство, питам: Първата река повече вода ли ще има от втората? И двете реки имат едно и също количество вода, но резултатите от тях ще бъдат различни. В какво отношение? Тази река, която е обхванала десет километра пространство, след като се стесни, ще остави повече утайки на тия места, отдето се е прибрала, и те ще бъдат по-плодородни. Втората река, при която водата се е стеснила, ще се отличава с голямо движение. Следователно там, дето широчината се намалява, движението се увеличава; там, дето широчината се увеличава, движението се намалява. Дето движението е по-силно, там животът е по-голям, по-интензивен.

Ето защо, за да почне деятелността в човека, той непременно трябва да се ограничи, да се стесни. Щом дойде деятелността в живота, ще дойдат скърби, страдания и противоречия. Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. В тия случаи хората се намират в противоречие, питат: „Защо Бог е допуснал известни неща, защо е създал тия разнообразни форми в живота?“ Да допуснем, че в един вол, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човешко съзнание, и той се намери в тези тежки, непоносими условия за него: цял ден оре на нивата, а после влиза в своя дам, завързан, лишен от свобода. Знаете ли колко би се озлобил този вол? Но благодарение, че по-висшето съзнание у животните се явява временно и пак се оттегля, а остава обикновеното им съзнание, което лесно ги примирява, те си казват: „Такава е волята Божия!“ Животните, чрез своето съзнание, живеят в един по-низш свят.

Казвам: Понякога и хората, като животните, минават през едно по-низше съзнание от човешкото, та не чувстват тъй силно положението си. Нима положението на ония затворници, които бият по няколко пъти на ден, които оставят да лежат на голи подове, хранят само със сух хляб и вода и лишават от работа, е по-добро от положението на животните? Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията мисъл! Ако само четем Библията и я тълкуваме физически, ще намерим хубави работи в нея, но ще бъдем обикновени хора. Ако имате всичкото знание на Соломона, ще бъдете обикновени хора, и в края на краищата ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета!“ Някои религиозни, духовни хора, казват: „Ние можем да влезем в Божествения свят, без да минем пътя на Соломона“. Не, за да влезете в Божествения свят, непременно трябва да минете пътя на Соломона, да добиете знанията на света, и тогава ще имате един плюс. На това придобито вече знание трябва да турите подквасата на новия живот. Тази подкваса ще бъде Божествената Любов, която ще извади от тези знания всичко съществено и необходимо за новия живот. И тогава всичко съществено, което ни остане, ще се употреби за благото на нашата душа и за благото на нашите ближни.

И тъй, вие трябва да започнете с Любовта! Тя трябва да се роди у вас. За да се роди Любовта, все трябва да има една материална форма, чрез която да се прояви. И тия, у които се ражда Любовта, както и тия, които я отглеждат, имат някакъв материален образ. Да вземем, запример, онзи велик скулптор, който вае статуята на Диана – богиня на Любовта. Той представя в материален образ Любовта, и след това я туря на един висок пиедестал, да я гледат хората. Всички пазят, почитат тази статуя. Защо? Тя представлява Любовта. Казвам: Ако хората почитат тази статуя, колко повече трябва да се почита една човешка форма, в която Бог, Любовта може да се прояви. Щом статуята се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух? Значи ние трябва да зачитаме всеки човек. За кого? – За Онзи, Когото любим.

Значи ние не можем да поставим в живота си друга основа, освен Любовта. Но не можем да придобием Любовта, докато нямаме любов към Бога. Най-първо трябва да любим Бога. Не любим ли Бога, не можем да любим и хората. Като не обичаме някой човек, вижда ни се много обикновен, лицето му дребно, очите му хлътнали, с нищо не ни привлича. То е същото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттук-оттам, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия със звонкови, вие я взимате, казвате: „Чудесна е тази кесия!“ Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате какво е вложено в нея, какво е нейното вътрешно съдържание. Вие виждате някоя жена, майка на десет деца, казвате: „Много е почерняла тази жена, очите ѝ са хлътнали“. Как няма да почернее! Тя е майка на толкова деца! Да, но в душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което децата ѝ я обичат от сърце и ще ѝ се отплатят. Те я чакат да дойде от работа, посрещат я, радват ѝ се, викат ѝ: „Мамо!“

Когато човек има благоволението на Бога, той ще види Божията Любов в лицето на своята майка или на своя баща, или в когото и да е друг. Но колко е тъжно, когато някой син няма майка и баща! Той казва: „Да имах поне майчица!“ Ходи той навсякъде, въздиша, тъжи – няма де да се спре. Той не е като другите хора. Хубаво е да имаш майка, да ѝ кажеш: „Мамо!“ Хубаво е да имаш баща, да му кажеш: „Татко!“ Като кажеш „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажеш „мамо“, тя постила леглото ти да си починеш, а на сутринта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те, целуне те и те праща на училище със своето благословение. Майката изпраща детето си на училище, и тя учи за него. Когато някой момък се влюби в една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Във всяка мома той търси майка си, и в която я намери, нея обиква. Момъкът люби момата, докато майката е там. Щом майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейният възлюбен не я обича, това показва, че майката не е там. Плаче ли някоя мома, то е, защото Любовта я напуснала – майката не е там. Хората казват тогава: „Има нещо кривичко в тази работа“.

Ще ви дам един пример, да видите как това „кривичко“ разваля всички работи. Няколко помаци се заели да правят една турска джамия. Правилото там било, през всичкото време, докато правят джамията, да не се употреби нито една българска дума. Тръгнали тия помаци из близката гора, да търсят дървета за строежа на джамията. Като търсили дървета из гората, говорели помежду си само на турски, казвали си: „Това дърво е хубаво, високо, валчесто, но на върха е малко „кривичко“. Щом дохождали при думата „кривичко“, казвали я на български. Ходжата като ги чувал, казвал им: „Опетнихте джамията, употребихте българската дума „кривичко“. Тръгвали отново да търсят дървета из гората, но не намирали прави дървета, всички били на върха малко „кривички“, и джамията останала недовършена само заради българската дума „кривичко“. Казвам: Всичко хора започват работите си добре, но на върха излизат малко кривички. Значи всичките ни работи са като на помаците, на върха малко кривички, затова и до днес още не можем да направим джамията. Защо? Защото употребяваме българската дума „кривичко“. Не взимайте думата „кривичко“ в буквален смисъл.

Често слушам да казвате за някои: „Тия хора не могат да направят нищо“. Не говорете така. Кога хората не могат да направят нищо? – Когато не обичат. Запример, когато ти не обичаш някого, казваш: „Не мога да направя това“. Когато го обичаш, казваш: „Всичко мога да направя заради него!“ Когато не обичаш някого, посрещаш го от официалната врата, но когато го обичаш, и от прозореца излизаш да го посрещнеш. Значи за Любовта навсякъде има врати. Като ви говоря така, не взимайте думите ми лично за този и онзи, или за тази и онази. Вие може да имате някакъв спор помежду си, обаче не правете никакви сравнения, не казвайте, че тази или онази сестра не обича никого. Мислете принципиално върху въпроса, какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога. Този е най-главният въпрос засега, решението на който от вас, именно, зависи. Можете ли заради Бога, заради Неговата Любов да разрешите вашите задачи в живота? Ако можете, кажете си: „Заради Божията Любов аз мога да уча, слуга мога да стана, без пари мога да работя, гладен мога да ходя, деца мога да отглеждам – всички задачи, които Бог ми е определил, с приятност мога да изпълня“. Като се върнете при Бога, ще видите как сте решили всички тия задачи.

Какви задачи имате да решавате? Например, споровете, които се явяват между вас, това са малки задачи. Някой ви е казал една обидна дума, това е една малка задача, да трансформирате нейната енергия. Няма обидни думи в света. Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха. Тъй трябва да разсъждавате. Вие може да разсъждавате и по друг начин, да кажете: „Ако тази муха имаше моите разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова благодаря на Господа, че не съм муха, да правя пакости като нея“. Всеки човек, който не разсъждава правилно, който върши престъпления, има съзнанието на мухата. Когато Бог е вложил Любовта и Светлината във вас, когато ви е облякъл в Мира и Радостта, а вие оставяте визитните си картички тук-таме, питам: Какви са вашите разбирания?

Ще ви приведа един пример, да ви изтъкна някои от методите, по които хората постъпват помежду си. Запример, случва се някой от учениците на Школата излиза пред другарите си да им държи една хубава беседа, в която изтъква някои техни погрешки, или някои техни неправилни прояви. Той казва, например, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвите си явно, пред другите хора, и ставали за посмешище и т.н. Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, с цел да се изправят тия погрешки, но какво излиза от този метод? – Всички изтъкнати погрешки на другите се нахвърлят върху самия него. В природата съществува следния закон: Когато някой човек изнася погрешките на другите, тия погрешки ще укажат известно влияние върху него тъй, както някой отровен или задушлив газ ще укаже влияние върху този, който работи с него. Но този човек изнасял верни факти, това нищо не значи – законът действа и в този случай. Защо? – Методът, по който този брат постъпва, е прав, но има нещо „кривичко“ на върха. Понякога и аз си служа с този метод, изнасям погрешките на някой ученик на всеослушание. После той ми казва: „Учителю, защо изнесохте погрешката ми публично, не можахте ли да ми я кажете лично?“ Казвам му: Слушай, аз имам голямо почитание и уважение към твоето ухо. Ако кажа погрешката ти направо, т.е. отблизо, гласът ми ще прозвучи тъй силно, че има опасност тъпанчето ти да се пукне. Обаче като изказвам погрешката публично, аз намалявам силата ѝ, като взимам върху себе си половината от товара. В такъв случай предпочитам да страдам аз, отколкото вие. Важното е целта да се постигне.

Тъй щото, не мислете, че когато изнасям недъзите на хората, не взимам нищо от тях. Не, аз поемам половината от тях. Голямо внимание се изисква, когато се изнасят погрешките на хората. Съзнанието им трябва да бъде будно, иначе конците могат да се скъсат. Когато се изнасят чужди погрешки, това трябва да става с по възможност по-голяма благост и чистота, с по-голямо благородство от страна на този, който ги изнася. Друго нещо е по-важно: Изнасяйте погрешките на хората само тогава, когато Господ ви каже. Каже ли ви Той, ще се обърнете много внимателно към брата си и ще му кажете: „Братко, изнасям твоята погрешка публично, защото Господ ми каза да направя така“. Аз предпочитам да извърша волята Божия и да вляза в стълкновение със света, отколкото да премълча и да вляза в стълкновение с Бога. Когато Павел изнасял известни погрешки на хората от свое име, той казвал: „Ще ме извините, аз говоря от свое име, Господ не ми е казал да сторя това“. Той знае, че ще понесе половината товар. Затова всеки, който попадне в този закон, ако не може да носи товара, лицето му потъмнява, той се обезсърчава и казва: „Защо се наех да говоря на тия хора, щом не ме разбраха?“ Хората пък, на които той говори, си казват: „Защо този човек ни напада така? Нали и ние искаме да служим на Бога?“

Аз искам по този начин да ви изнеса два метода, чрез които може да се въздейства на хората, когато искаме да изправим някои техни погрешки: или направо, лично на тях да ги казваме, или публично. Някой път от невидимия свят казват някому: „Изнеси погрешките на този човек и за последствията не мисли“. Та когато някой брат или някоя сестра изнасят каква и да е идея, вие ги изслушвайте внимателно, постарайте се да проникнете в тяхната мисъл, да видите какво се крие в нея. От ваше гледище вие знаете как седи въпросът, но ако погледнете от гледището на този, който ви говори, това ще хвърли нова светлина във вашите умове, и вие ще имате една придобивка. Тия, които говорят на хората, аз мога да уподобя на рибари, които хвърлят мрежата във водата, а тия, които ги слушат и възприемат, уподобявам на купувачите на тази риба. При това, известно е на всички, че рибарите, които ловят рибата, печелят по-малко от тия, които я продават. Онзи, който лови рибата, хвърля мрежата във водата, изважда я, пак я хвърля и това се продължава по цели 4–5 часа наред, цял се измокри и ще го видите, едва уловил няколко риби. И след това са недоволни от него, казват му: „Защо улови толкова малко риба? При това тази риба не струва!“ Не, не обезсърчавайте този човек! Кажете му: „Хубава е рибата, друг път повечко ще уловиш. Засега това е достатъчно“. Затова казвам и вас, като ученици: Насърчавайте ценните идеи, които възникват помежду ви. Поощрявайте се в знанията, а не се ограничавайте. Не казвайте, че не ви трябват знания! Знания са нужни за всинца ви, и за напредналите, и за по-слабите.

Този събор по своите идеи, по всичко, което става, е особен. Ние сме пред очите на Господа, имаме Неговото благословение, имаме подкрепата на всички братя в това дело по целия свят. Ние имаме подкрепата и на ангелите. Не мислете какво сте и кои сте. Ние имаме Божието благоволение, а то е хубавото. Някои казват: „Дали ще успее нашето дело?“ Това не влиза в нашата програма. Ние не повдигаме този въпрос. Дали ще успее делото, или не, по този въпрос не мислете. Дето е Бог, там е бъдещето. Казвате: „Кои ще дойдат при нас?“ Които трябва да дойдат, те са дошли вече. Ако дойдат всички хора, де ще се съберат? Представете си, че тук дойдат 20,000 души. Как ще се настанят? Тогава вие няма да можете да ме виждате. Физически много хора не могат да се съберат в такова малко пространство. Има друг начин, по който тия хора могат да се съберат и видят в едно малко пространство. Това е идейният начин.

Като говоря за себе си, аз разбирам идейно нещата. Понякога съм облечен в празничните си дрехи, понякога в простите си дрехи. Вие забелязвате това и казвате: „Днес Учителят е облечен с всекидневните си дрехи. Защо ли?“ Казвам: Такава е волята Божия. Господ ми казва: „Днес ще се облечеш с обикновените си дрехи и ще слезеш при тия хора да им говориш на техен език“. Друг ден Господ ми казва: „Ще напуснеш работата си сега, ще излезеш на пътя и там ще видиш два вола, впрегнати в кола. Те отдавна се молят. Ще се спреш при тях, ще ги помилваш малко по гърба и ще си заминеш“. Това е из моя интимен живот. Аз излизам на пътя, намирам воловете, помилвам ги и се каня да се връщам назад, когато господарят им ме изгледва учудено и ме запитва: „Какво правиш?“ Той е изненадан от тази постъпка спрямо воловете си, които всеки ден налага на общо основание. Аз изваждам три–четири златни монети от джоба си, давам му ги и казвам: Моля ти се, гледай воловете много добре! Те хубаво изпълняват службата си. Ако ме слушаш, и друг път ще ти дам няколко от тия монети. След това си заминавам. Воловете, като се върнат вечерта дома си, казват: „Днес мина покрай нас един човек, потупа ни, помилва ни малко по гърбовете и от този момент нашият господар омекна. До вчера ни биеше, мушкаше ни с остен, а от днес е мек, внимателен към нас. Не знаем коя е причината“. Аз зная коя е причината. Господ ми каза да оставя професорската си работа и да отида да помилвам тия два вола, а на господаря им да дам 3–4 златни монети. И като отида при този човек, няма да му разправям, че Господ ме пратил, но ще му говоря на научен език. Казвам му: Слушай, приятелю, твоите волове са от първокачествена порода, други като тях няма да намериш, затова добре ги храни, добре ги гледай. Те вършат работата си много усърдно. На воловете, след като ги помилвам, казвам: Не бойте се, имайте търпение, постоянно се молете! След една година положението ви ще се измени. И наистина, този човек намира отнякъде Евангелие, започва да го чете, става вегетарианец, захвърля остена, разбира, че не трябва да се измъчват животните, и след една година аз го виждам да оре на нивата с тия волове и тихо да им говори: „Ха, чоджум, ха братко, хайде да поорем малко!“ Като пооре с тях 3–4 часа, освобождава ги. Господарят и воловете започват вече да се разбират. Всеки има този господар в себе си.

Ще ви направя една аналогия сега. Аз съм решил вече да посетя вашите господари. Вас ще потупам по гърбовете, а на господарите ви ще дам по няколко звонкови монети, като им кажа: Бъдете туй добри да пазите вашите слуги. Те ви работят усърдно, подобни на тях няма да намерите. Какво ще кажете вие тогава? Че външните условия на живота се подобрили, че обществото започнало да гледа на вас с по-добро око и т.н. Сега мнозина от вас казват: „Учителю, не може ли да се измени това лошо мнение на обществото спрямо нас? Не може ли да се изменят техните възгледи по отношение нас? Те ни спъват с това. Трябва да се направи нещо! Докато не ни знаят от кои сме, изслушват ни, щом се научат от кои хора сме, резервират се вече“. Казвам: Има един начин, по който хората могат да ви слушат. Кой е този начин? Ако през тази година приложите Любовта, за която ви говоря, ако приложите Светлината, която иде отгоре и предавам през себе си, ако приемете и Мира, и Радостта, които идат отгоре, всички препятствия ще се стопят. И тогава ще говорите на хората тъй красноречиво, че всички ще ви слушат. За да премахнете препятствията в света, трябва да имате жив контакт с разумните сили в природата. Тия сили се предават само чрез контакт. Дойдете ли в контакт с тях, те ще потекат във вас, ще стопят всички ледове и снегове.

Та казвам: Противоречията във вашия ум трябва да изчезнат, да няма никаква натегнатост между вас. Някой казва: Хладно ми е сърцето. Аз нямам определен възглед за Бога. Казвам му: Бог е Любов. – „Но това е неопределен възглед за мен.“ – Тогава започни да обичаш майка си по новия начин! – „Обикнах я, но пак ми липсва нещо.“ – Обикни баща си! – „Обикнах и него, но пак ми липсва нещо.“ – Обикни брата си! – „Пак ми липсва нещо.“ – Обикни сестра си! – „Още нещо ми липсва.“ – Обикни слугата си, всички същества, обикни най-после и врага си! Щом обикне и най-последния, той казва: „Учителю, разбрах вече смисъла на Любовта“.

И тъй, на всеки, който не познава Любовта, казвам: Приложи Любовта в нейната пълнота! Докато в душата ти тече Божествената Радост, слез до най-големите дълбочини и ще познаеш, че Божията Любов е подействала там, и ти си изпълнил волята Божия. Само по този начин ще познаете смисъла на Любовта. Ако приложите Любовта, вратите на вашия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето, ще започне да влиза у вас по един естествен начин. Тогава вие ще се запознаете с проблемите на новия живот. В света днес има добродетелни, талантливи хора, които са слезли да работят с единствена цел, да запознаят хората с тия проблеми. Казвате: „Това е светска наука!“ Няма светска наука, има само една свещена наука, в която работят много учени, трудолюбиви хора, които изучават Божественото. Те, именно, ще отворят своите съкровищници и ще извадят пред света новото знание, новото разбиране, което имат.

Питам ви: Какво трябва да правят онези, на които умовете са празни, т.е. не съдържат нищо ново? Те ще постъпят по същия начин, както постъпват със своята кесия, в която има стари неща без никаква цена. Те хвърлят ли кесията си? – Не, изваждат всичко старо от нея, всичко онова, което няма цена, и я напълват с нещо ново, ценно. Когато казвам, че трябва да изпразните ума и сърцето си, подразбирам, че трябва да извадите навън всичко онова, което се е обезценило, трябва да изхвърлите навън всички стари идеи, понятия, схващания и разбирания за морала и да турите, да влеете в себе си Божественото, а то само по себе си ще се определи. Пуснете Любовта във вашия ум, и тя сама ще покаже своето естество! Вие само ще слушате. Когато майката роди детето, тя ли го учи да говори? – Не, тя му дава възможност само да се прояви. Най-първо детето почва да бъбли, издава някакви звукове и постепенно проговаря. Майката само го поправя. Има деца, на които езикът никак не се сплита, те лесно, ясно говорят. Адептите, като малки деца, не се нуждаят много от майките си да ги поправят. Те ще направят най-много 2–3 грешки при говоренето си, и скоро след това започват да говорят добре. Така и вие, като вложите Божественото в себе си, то ще обнови вашия живот.

Христос казва: „Жена, която ражда, на скръб е“. Всеки човек, който е дошъл на света, в скръб е, и за да влезе в Божествения свят, трябва да роди. Човек не може да роди в грешния свят, там има вечно помятане, вследствие на което се ражда скръбта. В света най-хубавите идеи се помятат. Кое е реализирано в света? Там храмове се развалят, училища се развалят, майки се развалят, деца се развалят, сестри се развалят, братя се развалят, слуги се развалят – всичко в света се разваля. Добре се започва там, но отпосле всичко се разваля и свършва зле.

Казвам: Ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъл, ако искате да добиете новата наука, непременно трябва да влезете в Божествения свят, да добиете Любовта, Светлината, Мира и Радостта. Вие може да влезете в този свят, но трябва да спазвате всички правила, които съществуват там. Старият живот, с всички негови привички, ще оставите настрана. Всеки от вас, като става сутрин, ще се помоли на Бога, ще каже: „Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен! Аз ще те слушам, както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята воля“. В живота често ние сами си причиняваме нещастия, вреди. Как? Като изтъкваме греховете на хората. Нека благодарим в душата си за всяка скръб, която иде, и да кажем като псалмопевеца: „Добре ми стана, че се наскърбих“. Кой го наскърби? – Майка му. Колко майки наскърбяват дъщерите си! Те им казват: „Де ходи днес? Ти трябва да седиш вкъщи! Я, снеми новите дрехи. Стига си ходила да играеш на хорото! Я вземи кърчага, та иди за вода!“ Зле ли мисли тази майка? Злото ли желае на дъщеря си? – Не, тя има най-доброто желание, дъщеря ѝ да бъде честна и почтена. Майката не е против това, дъщеря ѝ да обича, но казва: „Ти трябва да обикнеш най-добрия, най-благородния момък, а не когото пръв срещнеш на пътя си“. Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любов и казва: „Ти едно време се любеше, а сега мен ограничаваш“. Не, това ограничение, нито пък свободата, която бихте имали, не разрешават още великия закон на Любовта. Ние трябва да се любим, трябва да се обичаме, но как? Ако момата намери някой момък, който още на другия ден ще я свали от колата си, той има ли любов? – Няма. Но има честни хора в света, които преди да се оженят, казват на своята възлюбена: „Днес аз те обичам, но доколко време ще трае моята обич, не мога да кажа, гарантирам най-много до една година. Ако си готова само за една година да напуснеш родителите си и да ме последваш, дойди с мен“.

Ще ви приведа един подобен пример. Имаше в Сливен една добра мома, която се влюбва в един от най-добрите братя там, иска да се ожени за него. Той беше си дал обещание да не се жени, имал за това някакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвам ѝ: Вие не сте един за друг. Неговото предназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Аз го обичам, искам да се оженя за него, та ако ще след три години да си замина“. Казвам ѝ: И три години няма да живеете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. След една година само, той бяга на една страна, тя – на друга. Като ме срещна след това, тя казва: „Кой знаеше, че така ще излезе?“ Аз ѝ казах, но тя искаше да провери. Не мислеше злото, но така излезе. Този брат обичаше да чете, да философства, не беше за семеен живот. Тя ходи на работа, да печели, а той по цял ден се разхожда с цигара в уста и казва: „Това ще ми купиш, онова ще ми направиш“ и т.н. Казвам: Докато човек не уреди въпроса със своето здраве, докато не уреди работите си с Бога, той не може да се жени.

Една от максимите на новото учение е следната: Жена, която не може да гледа един мъж, не го обича; мъж, който не може да гледа една жена, не я обича; приятел, който не може да уреди работите на приятеля си като свои, не го обича; господар, който не може да гледа на слугата си като на свой човек, не го обича; слуга, който не може да гледа работите на господаря си като свои, не го обича. Как трябва да се отнасяме един към друг? Да покажем готовност за услуга във всички трудни моменти, във всички трудни задачи, които имаме да разрешим. Трябва да има нещо, по което да се отличаваме от света! Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света!“ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света?“ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите. Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете. Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот. Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света. Само така ще постигнете това, което желаете.

Тук, между вас, има орачи. Ако ме слушате и ходите по новия начин, като сеете десет декара земя, ще изкарате толкова плод, като че сте сели сто декара. Значи трудът ви ще се намали и ще ви остане свободно време за четене. Орачът е най-високият израз на старозаветния живот. Когато се роди Христос, кои дойдоха първи да Му се поклонят? Старозаветни ли дойдоха? – Не, овчарите дойдоха най-напред, а те са новозаветни. Новозаветните казват на своите овци: „Ние не искаме повече да ви мъчим, ще ви оставим да пасете свободно. Тъй ни учи Учителят. Ще ви пазим от вълци, но с условие да снимаме от време на време горната ви дреха и да издояваме млякото ви. Такъв е законът. Ние имаме деца, жени, трябва да ги храним. Ние сме реформирали вече живота си, няма да ви изтезаваме, но ще ни услужвате с вашата вълна и с вашето мляко“. Христос е казал: „Ако имаш две дрехи, дай горната на брата си“. В този стих това се разбира, да дадеш горната си дреха на своя господар. И тогава овцете казват: „Понеже нашият господар казва така, вземете вълната ни да се облечете и млякото ни да се нахраните“. Животът на овчаря представлява по-висока стадия от тази на орача.

Какво представлява живота на праведния? – Той е по-висша стадия от тази на овчаря. Аз го уподобих на готвач. Той не вика хората на угощение, но туря си бяла престилка, готви, нарежда чиниите на масата и усмихнато на всички казва: „Заповядайте!“ Богатите и разумните хора сами идват при него. Той им услужва, препоръчва се за служител на новото учение, но след като се наядат, пошепва на ухото им: „Слушайте, аз вълна не искам, мляко не искам, но отворете кесиите си, златото не ви трябва, аз го обирам. Вие ще оставите златото си в моята кесия“. Гостилничарят има работа с праведни, с разумни хора.

Аз ви давам тези идеи, за да разбирате вашите душевни състояния. Ще се наблюдавате и ще анализирате вашите душевни състояния. Ще си кажете: „Днес аз съм орач, изпълнявам най-високото занятие от старозаветния живот. Днес съм овчар, изпълнявам най-благородното занятие на новозаветния живот, но още взимам млякото и вълната на овцете. Днес съм гостилничар, заемам най-високото положение от живота на праведния. Разговарям се с разумни хора, но взимам златото им“. Ние не сме още свободни хора. Най-после дохождаме до новия живот, до живота на ученика, който не иска нищо. Той се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта. Това е истинският живот. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите от другите три вида живот: орач ви е потребен, овчар ви е потребен, гостилничар ви е потребен. Ако искате да имате щастие у дома си, трябва да имате орач, трябва да имате овчар, трябва да имате гостилничар. Искате ли да имате радост у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непременно трябва да имате и един ученик. Когато се съберат в дома ви орачът, овчарят, гостилничарят и ученикът, да се науча от всеки по нещо. Орачът ме научи нещо, овчарят ме научи нещо, праведният ме научи нещо, и сега ученикът ще ме научи на новото учение. Аз взимам „ученика“ във велик смисъл на думата. От невидимия свят ще изпратят в дома ви един ученик, който всяка вечер ще отива на небето да се учи, а денем, като се върне, ще ви разправя какво е научил за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта. Той ще носи хубавите неща, ще ви ги разправя, а вие ще се учите от него.

Някой казва: „Хубаво е да има човек посещението на Духа“. Казвам: Добре е да има човек в дома си на пансион един ученик, да го учи на Любовта. Понякога той ще има добрината да ви заведе в училището, да видите неговия Учител. Вие не можете да отидете сами при Учителя. Трябва да има някой ученик да ви заведе. Един ученик води друг ученик. Ученикът сам никога не може да отиде при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Казвате: „Има неща в нас, които Духът разработва. Затова Той ще ни заведе при нашия Учител и ще ни покаже пътя на спасението“. Кой е този Дух? – Христос. Кой е Христос? – Любовта, която работи с усърдие и с радост. Ако ви кажа, че е време вече да се отворят очите ви – те са отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но за мнозина от вас това ще причини голям страх. Като влезете в духовния живот, в новия живот, както го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, дето ще видите друго огледало, а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Ученици, които бързат много, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-после се отчаят и казват: „Тази работа не е за мен, аз съм много грешен човек“. И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова, влезеш ли в духовния живот, не бързай, чакай да се подготвиш, да се калиш добре и тогава, като видиш лицето си, ще знаеш вече, какво се изисква от теб да работиш. Това е една велика Истина.

Вие се намирате в предверието на Новия живот. На вратата на всеки едного от вас може да похлопат още утре и да ви повикат. Аз не говоря за физическо влизане в Новия живот, не искам да умрете, че така да влезете, но казвам: Когато Господ похлопа на вашето съзнание, вие може да умрете и пак да живеете на земята. То е вече едно съзнателно умиране, съзнателна смърт. Павел казва: „Аз умрях, и вече Христос живее в мене“. Той казва, че умрял, а го виждаме да ходи, да говори. Как е възможно онзи, който е умрял, да продължава да живее? Това показва, че Павел умря като съзнание, а Христос живее в него като Любов, като висше съзнание. Той чу гласа, който му казваше: „Савле, Савле, защо ме гониш?“ – „Кой си Ти, Господи?“ – „Аз съм Исус, стани и иди, дето ти кажа.“

Сега Господ и на вас казва: „Савле, Савле, защо ме гониш?“ Щом ние не проявяваме Божията Любов, това не е ли гонене на Господа? Казвате: „Не е дошло още времето за тази Любов“. Не, точно сега е времето ѝ. Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувства. Такива страдания, такива падения, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, но да я изявяват и прилагат в света, да подкрепят тия души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тия души и им помогнете!“ Те ходят в църкви, свещи палят, молят се и не могат да се утешат. Учат се, не могат да се утешат. Пари имат, не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят!“ Казвате: „Нали са учени хора!“ Колко учени, колко видни хора има в Европа, които са писали научни книги, но обикалят из църквите, четат Библията, с голямо усърдие търсят великата Истина. И вие трябва да имате това усърдие да търсите великата Истина.

Като ви говоря така, ако нямате разположение да ме слушате със закона на Любовта, със закона на Светлината, със закона на Мира и със закона на Радостта, вие няма да разберете смисъла на думите ми и те ще имат за вас обикновено съдържание. И Библията да четете, пак няма да разберете дълбокия смисъл, който е вложен в нея. Днес Господ ви говори. Аз не искам да ви изпитвам какво бихте поискали от Него, но казвам: Когато Господ се яви при Соломона, който на времето си беше адепт, какво поиска той от Бога? – Знание и мъдрост. Той направи крив избор. Избра мъчния път и не можа да устои в него. Затова казвам ви: Не избирайте трудния път на Соломона, но изберете пътя на Любовта. Този път е път на страдания, на скърби в света, но дето има страдания и скърби, там е Любовта. Втората стъпка след Любовта е пътят на Светлината. Правило е да започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Тогава ще дойде втората фаза, трудният път – пътят на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, цял свят може да обиколите, може да изучите всички школи на великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички ще имат само една определена Божествена идея, те не могат да изменят този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: Първата стъпка в живота, това е пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта е най-трудният, той е път само за Учителите. Соломон избра този път, защото имаше високо мнение за себе си. Той мислеше, че може да стане Учител на Израиля. Той създаде един храм, но колко пъти трябваше да се събаря! Този храм показа, че знанието, което Соломон имаше за Божествения свят, не почиваше на здрава основа.

Та казвам: Колко пъти може да се събори и вашето здание! Това показва, че има Правда в света! Едно общество се събаря и пак се съгражда. Значи има нещо, върху което животът, обществата почиват и без което не могат да се съградят. Христос казва: „Аз съм съградил тази църква върху канара и вратите адови няма да я преодолеят“. Коя е тази канара? – Любовта. Ако вие съградите живота си върху Любовта, нищо не е в състояние да го разклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас.

„Жена, която ражда, на скръб е, но като роди, скръбта ѝ се превръща на радост, защото человек се е родил на света.“ Започнете да раждате с любов. Раждате ли с любов, вашето дете няма да умре и скръбта ви ще се превърне на радост. Ако раждате без любов, то ще умре. Законът е такъв. Животът се определя от Любовта. При сегашното положение, в което се намирате, само ония хора са разумни, които страдат дълбоко и съзнателно. Бъдещето е на страната на страждущите. Две мнения по това няма. Онези, които страдат дълбоко, душата им се раздрусва тъй, като че светът се руши в тях. Те чувстват не само своите страдания, но и тия на целия свят, на всички същества. Аз чувствам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи; моята душа се разтърсва, но зная причините на тия страдания. Затова аз съм против изкуствените страдания, които хората си създават. И без това в света има достатъчно страдания, не туряйте нито косъм повече върху тях! Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-тежки страдания.

Ето защо, всички велики Учители препоръчват на учениците си различни методи за придобиване на самообладание. Колко трудно е човек да се самовлада! И сега, понеже някои от вас сте заченали Божественото, аз ви преподавам учението на Любовта.

Някои от вас, като слушат беседите, схващат, като че аз отричам вашите усилия. Две сестри се разговарят: „От толкова години насам правим големи усилия, работим, искаме да станем ученици, а като че ли никакъв резултат нямаме, тъй изглежда от думите на Учителя!“ Аз виждам всичко това, то си е дало своите резултати, но разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря ви какъв трябва да бъде великият идеал на ученика. Това трябва да бъде стремеж, импулс в живота ви, но бъдете уверени, колкото малко и да направите, Бог ще го благослови. Не мислете, че Той ще пренебрегне малкото, което сте направили. Бог казва: „Ако някой човек даде само една чаша вода, комуто и да е, с любов, Аз ще го благословя“. Тъй щото, всяко нещо, което направите с любов, то е заради вас. Казвам: Ако вие мислите, чувствате и действате право, то е благо най-първо за самите вас и за вашите приятели и после за окръжаващите ви. Само така можете да бъдете носители на Божествения живот.

Та казвам: Ще дойдат отвън хора да ви изкушават, ще имат желание да ви станат учители. Те ще ви казват: „Знаете ли, че там, дето ходите да ви проповядват, се всява деление между народа?“ Не, деление не съществува в света. В света има развиване, разклонение, но не и деление. В биологията се казва, че клетката се размножава чрез деление. Не, в клетките не става никакво деление, а се извършва един вътрешен процес на разклоняване. Клетките растат и се размножават тъй, както корените, клонищата, цветовете и плодовете на едно дърво. И в живота няма деление, но има разклонение. Това са закони. Онези хора, които не разбират дълбокия смисъл на тия закони, говорят за деление, но ние вървим по закона на разклонението. Делението произвежда смърт, а разклонението е процес на великия живот, който работи в света. Следователно жена, която ражда, се намира в закона на разклонението. По този начин Божественото приижда в живота.

И тъй, ще се стараете да се освободите от заблужденията в живота. Понякога ви се вижда странно, защо виждате един и същ предмет в разни фази. Ще ви обясня това нещо по следния начин. Някой казва: „Аз видях сянката на еди-кое си дърво на изток“. Аз вадя заключение, че този човек е наблюдавал това дърво при залез слънце. Друг казва: „Сянката на това дърво, което наблюдавах, беше към запад“. Значи той го е наблюдавал при изгрев слънце. Първият, който наблюдава дървото при залез слънце, има по-малка светлина от този, който го наблюдава при изгрев слънце. Условията, обстановката на техните наблюдения е различна. След това се събират двамата и започват да спорят, накъде е сянката на това дърво, на изток, или на запад, и започват да вадят свои заключения. Следователно, когато някой човек греши, казвам: Сянката му е на изток. Когато някой човек прави добро, казвам: Сянката му е на запад. Питате ме: „Какво мнение имате за еди-кой си човек?“ Отговарям ви символически: Сянката на този човек е на запад. Вие вече разбирате, че той е добър човек, прави добро някому. За друг човек казвам, че сянката му е на изток. Вие разбирате, че той прави зло. Ако говорим за човека на Правдата, сянката му не може да бъде на изток, защото Правдата излиза от изток, отгоре, а сянката ѝ ще бъде всякога надолу, дето е запад. Това са вътрешни разбирания на законите в живота. Когато човек страда, сянката му е към запад, когато се радва – към изток.

В миналото, когато държах беседи, след беседата ще дойде някой у дома да ме пита де е Господ. Аз му казвам: На радо сърце ще ти отговоря де е Господ, но сега е време за обяд, и понеже сме гладни, нека най-първо да се нахраним, а после ще говорим. Поканвам го на обяд у дома, нагостя го добре, дам му чашка винце, развесели се той и вече забравя да ме пита де е Господ. Погледне часа, късно станало вече, и той си отива. На другия ден пак дохожда да поговорим. Аз го поканвам пак на обяд, и той забравя да ме пита по въпроса, който го интересува. Вие казвате: „Когато някой човек скърби, дайте му чашка винце да пие, да забрави тъгата си“. Не, това е криво разбиране. Ти ще дадеш чашка винце на възлюбения, на човека, когото обичаш. Това подразбира, че му даваш нещо от своята любов. Тази любов ще го повдигне, и той ще забрави своите страдания. С какво трябва да се напълни чашата му? – С онова словесно, златно вино, от което да забрави всички свои скърби и страдания. Облечи този човек, той е окъсан, гол. Божията Любов подразбира жертва.

Питам ви: Знаете ли изкуството да черпите? В София сега има много кръчмари, не зная колко са на брой. Ще благодаря на този, който ми каже тяхното число. Аз се радвам, че има толкова много кръчмари в София, защото ако един ден те се научат да черпят по новия начин, по-добри хора от тях няма да има.

„Жена, която ражда, на скръб е, но когато роди, забравя своята скръб.“ Вие сте в последната фаза на това раждане, затова ви е нужен мир и спокойствие. Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя дух. Когато великият музикант твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато великият поет твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато някоя жена ражда, и тя иска благоприятни условия. Колко повече са необходими тия благоприятни условия за нас, които трябва да родим великата мисъл! Какво е нужно, за да дойдат тия благоприятни условия? – Молитва. Само молитвата може да създаде тия благоприятни, тия благотворни влияния върху нас. Молитвата е връзка, и Любовта може да дойде в света само по пътя на тази връзка. Мнозина не знаят да се молят. Молитвата не седи във външно четене и шепнене на молитви, но целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, да приготвим условия за идване на Любовта в нас. Дойде ли тя, в душата ни се явява светлина, мир и радост.

Някои казват, че религиозните хора се сковавали. Как няма да се сковават? Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество без любов. Религия, която сковава, е религия без любов. Наука, която сковава, е наука без любов. Дето има сковаване, там има мраз, студ. Дето има любов, има разширение, мисъл, богатство. Мислиш ли, това е признак, че Любовта е дошла. Любовта ви посещава вече, и аз искам да бъдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Някои казват: „Тия хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов?“ Не задавайте такива въпроси. Тия хора, които вие обичате, всякога заслужават вашата любов.

Христос казва: „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговете си!“ Този стих има мистически смисъл, но само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния си като себе си и най-после да любиш и врага си. Вие, като ученици, трябва да разберете дълбокия смисъл на този стих. Това е задача за вас, която за в бъдеще трябва да разрешите.

И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати. Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора наричат светии.

Казвам: Всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от небето и един от земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? – Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на земята. Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него“. По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа си върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте във вашата душа и животът ви ще се осмисли.

И сега аз искам всички вие на първо място да бъдете радостни, на второ място – да имате мир, на трето място – светлина и на четвърто място – любов. Любовта ви да бъде тил. Това е един естествен закон, който съществува на земята. Какво прави една разумна майка, когато тръгне на път с децата си? – Тя оставя децата да вървят напред. Децата вървят напред, а тя след тях. Значи радостта трябва да върви напред, а мирът, светлината и любовта трябва да вървят назад. Неразумните майки постъпват по обратен път: Те вървят напред, а оставят децата си да вървят след тях, да хленчат. Когато една майка остави детето си назад, да хленчи, това вече говори, че тя не е разумна майка. Аз желая вашите деца да вървят напред. Щом те са напред, вие сте ученици на новото учение. Щом те са назад, вие сте хора на старото учение.

„Жена, която ражда, на скръб е.“ Значи и вие ще имате малко скръб. Христос казва: „Сега имате скръб, но аз пак ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се превърне в радост“. Това състояние показва само един момент от духовното събуждане на човека. Когато великата мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам да остане завинаги у вас. Аз искам да запазите радостта, която придобиете, за през целия си живот. Не е достатъчно тази радост да я придобиете само за един ден, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъж при вас, да я задържите завинаги. Приемете ли радостта, ще придобиете това благословение, което Бог е вложил в нея. На всинца ви трябва сега едно вътрешно прозрение, да разбирате нещата. Някои хора от света трябва да се убеждават, но вас няма какво да убеждаваме. На вас казваме: Елате, вижте, опитайте! Пророците са казвали: „Както ни е Господ научил“. Христос казва: „Както ме е Отец научил“. На вас казвам: Както Той ви учи отвътре, така ще постъпвате. Ще постъпвате съобразно знанието, което имате, според това, което слушате, и според това, как Божият Дух ви учи отвътре. Любовта ще ви научи как да постъпвате. Бъдете уверени, че всичко ще се завърши по един Божествен начин. Бъдещето е на Бога.

Христос казва: „Всеки, който първом търси Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго му се дава“. Затова търсете на първо място Радостта, после Мира, след това Светлината и най-после Любовта. Нека Любовта бъде тил в живота ви. Само по този начин вие ще можете да разрешите всички мъчнотии, които ви се представят. Те не се разрешават теоретически. Аз бих желал всички вие да разрешите тия неща свободно, без никакви външни давления, от страна на когото и да е. Ако видиш, че някой брат постъпва с някого по начин, какъвто ти не одобряваш, не го съветвай, не го изобличавай, но ти постъпи с него тъй, както намираш за правилно. Ще ви дам един конкретен пример. Идва при този ваш брат друг някой да му иска пари назаем. Той се отнася с него грубо и не му дава пари. Ти виждаш това нещо и не го одобряваш. Няма защо да съветваш брата си как трябва да постъпи, но ще се обърнеш внимателно към нуждаещия се и ще му кажеш: „Братко, извини, ти си изпратен до мене, сбъркал си адреса, не си отишъл на определеното място. Ето, заповядай тази сума, услужи си с нея!“ Постъпиш ли така, ти ще повдигнеш брата си в очите на другите. Благородство се изисква от всинца ви. Вие можете да изнасяте погрешките на хората, но в Божественото учение е правило да се постъпва с благородство и любов. Трябва ли ние, които сме във великото благословение, във Великия океан, да се смущаваме от малките нещастия, които ни сполетяват? Великият океан трябва ли да рони сълзи, че малката речица може да опетни брега му? Той ще се поусмихне и ще каже: „Всеки, който се влива в мене, утаява се и бистър става“. В моите води всички мътни реки се утаяват, всички философски системи се утаяват, всички религиозни системи се утаяват и остава само великото, Божественото. Хората ще познаят, че само Бог управлява света и само Неговите закони са вечни.

Следователно ще излезем смело пред света и ще кажем: „Ние сме длъжни най-първо да изпълним Божия закон, а след това ще изпълним и вашия закон. Ние трябва да бъдем верни на нашия закон. Искате ли да не изменяме на вашия закон, най-първо трябва да бъдем верни на нашия закон“. Някой път вие се плашите това, какво ще каже държавата. От коя държава се плашите? Вие се плашите от управниците. От кои управници се плашите? Чудни сте вие! Дойде един праведен човек в света, а някой замисля да излезе насреща му с револвер. Питам: Вие гърмели ли сте срещу човек, когото Бог е пратил на света? Можете ли да гърмите срещу светлината? Можете ли да направите дупка в океана? Докато аз съм във физическо тяло на земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато един задушлив, един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек. Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази постъпка. Японците преследваха посланика на Оомото – Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. Отгоре им казват: „Няма да вдигате шум против Божиите посланици“. Всеки народ, който се е опитал да се противопостави на Божиите посланици, не е видял добро.

И сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи; това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Те казват: „Този човек е самозванец“. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношенията си към мене, и външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. Външният свят ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете: „Как може това?“ Ще ви кажа. Всеки, който се обявява против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос: „Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта, те са крадци и разбойници“. Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги Той? – Не. Христовото учение е Божествено. Значи Бог призовава хората. Щом е така, Христос, който привлече толкова хора, от Бога е дошъл. Буда, Мохамед също тъй са дошли от Бога, Негови пратеници са те.

Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мене; не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че има готови хора, в този народ, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ има старозаветни, има новозаветни, има праведни хора, има и ученици – има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ, дошъл съм за учениците – те ме интересуват. За праведните хора, както и за новозаветните, и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на горения, на страдания, но всякога са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.

Казвам: Учениците трябва да имат жива, положителна вяра, да живеят с Радостта, с Мира, със Светлината и с Любовта. Бъдещето е пред вас, ще го опитате. Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога. И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И за в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога. Един ден ще видите връзката, която съществува между всички тия хора. Тогава ще разберете какъв е Божественият план, предвиден за Неговото дело. Ние се радваме, когато Божието дело успява в света. Старозаветните подготвят пътя за новозаветните; новозаветните подготвят пътя за праведните; праведните подготвят пътя за учениците, а учениците подготвят пътя за идване Царството Божие на земята.

Тази е задачата на всинца ни – да подготвим този път. Учениците са ангажирани с тази трудна задача. Те ще срещнат много препятствия, но всички препятствия ще се разтопят като снеговете и ледовете. Това няма да стане в един ден, нито в два дни, нито в десет дни, нито в година, нито в две години, нито в сто години, това е един вътрешен органически процес, за който се изисква дълго време. Обаче това, за което ви говоря, за всеки едного поотделно, може да стане бързо и да пожъне плодовете му. Това, което за колективното изисква векове, за един човек отделно може да стане в един кратък период, тъй както един авиатор за няколко минути може да се издигне със своя аероплан високо във въздуха и да слезе долу на земята. И вие може да направите същото. Ние можем да ви дадем билет още за първия аероплан, да отидете горе и като се върнете, ще кажете: „Видяхме новото, което се строи“.

„Жена, която ражда, на скръб е, и като роди, забравя своята скръб.“

Аз желая всички вие да родите, и като родите, да забравите своята скръб, и скръбта ви да се превърне на радост – да носите Божията Радост винаги с вас!

Само Божията Любов носи пълния живот!

Обич към знанието

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление

Ако ви се даде да развиете темата „Кой е най-важният въпрос за младите“, или „От какво се интересуват младите най-много“, какво бихте писали по нея? Аз ще ви улесня в отговора. Ще ви попитам: От какво най-много се интересува новороденото дете? – От храната, от млякото на майка си. Първата тема, с изучаването на която детето започва, е млякото на майка му. То пристъпва към това мляко, като някой учен професор, и започва да го изследва, да го анализира. От млякото зависи неговото бъдеще. Тогава кой е най-важният въпрос, с който ученикът трябва да се занимава най-първо? Кой е този въпрос, от който зависи неговото бъдеще?

Сега ще направя един паралел. Както от млякото на майката зависи здравословното състояние на детето, доброто състояние на неговия ум и на неговото сърце, на неговите мисли и чувства, тъй и от обичта, от любовта на ученика към знанието зависи неговото правилно развитие. Следователно, ако майката дава най-хубавото мляко на своето дете, тогава неговото здраве, неговите мисли и чувства ще бъдат нормални. Ние разбираме, че такова дете е родено и отгледано по всички правила на разумната природа, затова то е здраво във всяко отношение. Ние не говорим за онези отклонения, които съществуват в живота. По същия закон ученикът трябва да започне с обич към знанието. Знанието е предметът, към който той трябва да се стреми, а Любовта е храната, която той трябва да възприема. Няма ли ученикът любов към знанието, той нищо не може да постигне. Има ли любов към знанието, както детето има любов към млякото на майка си, то ще улесни пътя на неговата душа, ще спомогне за правилното развитие на неговия ум. Понеже всички вие сега минавате в по-горен клас, от вас се изисква любов към знанието. За в бъдеще, ако нямате любов към знанието, вие ще бъдете ученици само по форма, а не и ученици в идейния смисъл на думата. Ученик може да бъде всеки, бил той млад или стар, ако има любов към знанието.

Ще ви задам още един въпрос: Кои са признаците на любовта към знанието? Това са най-елементарните работи на новата философия, на новото разбиране и схващане на нещата. Аз турям едно разграничение между старата и новата философия на живота, която върви съобразно великите закони на природата. Като наблюдавате и изучавате тази жива, разумна природа, тя ще ви разкрие това, което досега не е било достъпно за умовете ви.

Да допуснем, че вие се занимавате с геологията, изучавате земните пластове. Вие може да изучавате техния състав само, а може да изучавате и формата им, дали тия пластове са нагънати, пречупени или хоризонтални.Фиг. 1 Казвате: „Какво ни интересува дали известни земни пластове са огънати или пречупени?“ Самите пластове може да не ви интересуват, те може да нямат никакъв смисъл за вас, но не може да не ви интересува водата и качеството на водата, която излиза от тия пластове. Ако тия пластове са пясъчници, при това пречупени, те ще образуват подземни долини, през които водата като минава, ще се пречиства и така те ще бъдат носители на най-хубавата вода. Питам ви: Ако вие се занимавате с хидрологията и разбирате де има вода и каква вода, няма ли да услужите на хората, които се нуждаят от нея, да им покажете де има най-хубава вода. Не само че ще им услужите, но всички ще ви уважават вече, ще минавате за един учен човек. У много хора има такива начупени и огънати пластове. Казвате: „Това не е хубаво“. Не, вие не разбирате законите. Често в тия начупени и огънати пластове се крие най-хубавата вода. Питам ви: Кое е по-хубаво, вашите пластове да бъдат начупени и огънати, както са пластовете CD, и да има в тях вода, или да бъдат хоризонтални и да няма в тях вода? Или, кое е по-хубаво, да имате един прав характер, както хоризонталните пластове, и да няма в него вода, или да имате един огънат характер, както пластовете CD, но да има в него вода? По пречупването, по огъването на земните пластове може да се изчисли до каква дълбочина е проникнала водата в земята.

По същия закон, като изучавате човешкия мозък, ще видите, че той е също така набразден, образуван от ред начупени, огънати пластове, които са претърпели ред метаморфози, докато дойдат до такова състояние, в което ги намираме. По гънките на мозъка тече космическата енергия на разумния живот, който душата използва. Учените хора казват, че от гънките на човешкия мозък зависи неговата мисъл. Това значи, че енергията на мисълта тече именно по тия гънки, и по тях пак излиза навън. Те са проводници на енергиите от цялото пространство. Щом тия пластове са огънати, някой учен може да пусне своята сонда в тях и да извлече вода, но ако са хоризонтални, прави, щом пробие в тях дупка за своята сонда, колкото вода има, ще се изгуби, ще потъне надолу някъде, и той не ще може да извлече вода нагоре. Така че ако някой иска да изправи огънатите пластове, какво ще стане? – Водата в тях ще се изгуби.

И тъй, законът, който ние извличаме от тия разсъждения, е следният: Когато много човъркаме, когато много чоплим известен предмет или известен философски въпрос, той най-после изгубва своето съдържание. Това става често с идеята за морала. Ако чоплите много тази идея, най-после моралът потъва някъде дълбоко в земята и вие вече няма да знаете кое е морално и кое не, или кое е право и кое не. И тогава вие съвсем забърквате понятията и разбиранията си за морала.Фиг. 2 Какви трябва да бъдат отношенията на пластовете един към друг? Как ще ги изразите научно? Да кажем, че вие имате един пласт, който заема положението А2БВ по отношение пласта М. Какъв ще бъде той? Този пласт ще бъде безводен, защото не може да задържа вода в себе си. На кои пластове от живота можем да уподобим безводните? Безводни пластове в нашия живот са всички ония, в които се срещат противоречия. Знаете ли колко векове, колко хиляди години са били нужни на природата, за да огъне хоризонталните пластове? Те постепенно са се огъвали. Ако вие разглеждате научно земните пластове и правите паралел между тях и огъванията в мозъка, може да кажете, че това е едно случайно съвпадение, а може да извадите заключение, че някаква разумна сила е работила в природата. Как ще разсъждавате по този въпрос, това ще зависи от степента на вашето умствено развитие.

И тъй, проявленията на външната природа се виждат и в нашите прояви, затова ние можем да се ползваме от природата. Щом ние се учим от нея, в това отношение, не можем да изискваме нашия живот да бъде гладък. У младите има желание животът им да върви гладко, да нямат мъчнотии. Трябва да знаете обаче, че всяка мъчнотия съответства на умственото развитие на младия. Една българска поговорка казва: „Какъвто е умът му, такъв е домът му“. Това подразбира, че според степента на неговия ум, такава е и отговорността, която природата му налага. В природата има един велик закон, който определя мъчнотиите на хората според тяхното умствено развитие. Колкото мъчнотиите на един човек са по-големи, толкова този човек седи на по-висок умствен уровен; и колкото мъчнотиите му са по-малки, толкова той седи на по-низък умствен уровен. В това отношение историята ни показва, че най-великите хора в света, които са помогнали за повдигането на човечеството, са имали най-големи мъчнотии, но са ги преодолявали. Следователно всеки от вас може да преодолее каква и да е мъчнотия по един разумен начин.

Да допуснем, че ви дават да скъсате едно дебело гемиджийско въже. За тази цел ви дават само една шевна игла. Как ще скъсате това въже? Можете ли да го скъсате изведнъж? – Не можете. Ще вземете иглата и ще го разнищвате конец по конец. Колко време ще ви отнеме това разнищване? – Много време. Затова първо у вас ще се яви желание да го скъсате изведнъж. Единствените средства, които ви се дават за разнищването на това въже са иглата и времето. Като разнищвате въжето конец по конец, вие ще научите много работи. Какво, например, ще научите? Най-простото нещо, което ще научите, е това, от колко нишки е направено въжето. Какво още ще научите? (– „Търпение. Постоянство. Сръчност.“) Да, сръчност ще придобиете, да можете майсторски да късате въжето, конец по конец, а не по два или по три конеца заедно. Природата не позволява да се късат по два конеца наведнъж, а само по един конец. Скъсате ли два конеца наведнъж, вие нарушавате нейните закони.

Ако разглеждате този въпрос според вашите разбирания, ще кажете, че можете да късате и по два, и по три, и по четири, и по пет конеца наведнъж, но природата, като ти дава на разположение игла и време, не позволява да късаш нито два конеца наведнъж, а само по един конец. Тя казва: „Аз ти давам на разположение време, колкото искаш, но ще късаш въжето конец по конец!“ По колко часа на ден ще късате тия конци? Ще кажете: „За да скъсам въжето скоро, аз ще работя по цял ден“. Не, природата не позволява да късате конците на въжето повече от един час на ден. Правили ли сте опит, по колко конци можете да късате в един час? Ако това въже има 10,000 нишки, правили ли сте опит, по колко нишки може да късате в една минута, и то по всички правила, без да бързате. Конците на това въже са така оплетени, че като хванеш единия, закачаш другия, а природата казва: „Ще разнищваш конците един по един, без да ги късаш, без да им връзваш възли“. Как мислите, колко време ще ви отнеме да скъсате едно такова дебело въже? (– „Пет часа.“)

Добре, ще ви дам едно здраво въже, да видим дали ще можете за пет часа да го разнищите конец по конец. Голяма сръчност се изисква!Фиг. 3 Да допуснем, че това въже представлява огънатите пластове P и R. Водата се намира в последния пласт R, дето е спусната една сонда. След този пласт идват ред хоризонтални пластове. Като скъсате и последния конец на въжето, какво ще стане? Във всеки конец има известен род енергии, и след като скъсате конеца, тази енергия ще се влее във вас. Вие трябва да знаете как да използвате тази енергия. Питам ви: Като скъсате и последния конец, готови ли сте да използвате тази енергия? Често вие казвате: „Аз ще скъсам връзките си с еди-кой си човек“. Като скъсате тази връзка, готови ли сте да не мислите повече за това? Готови ли сте да запълните тази празнина, която се образува в този случай? Готови ли сте да се справите с тия елементи, които се образуват при това скъсване? Вие имали ли сте такава опитност, да скъсате всички връзки с един ваш приятел? Вие не можете да скъсате всички конци с някой ваш приятел, а само няколко от тях. Какво чувствате тогава? – Болка. Няма човек, който да не е минал през тази опитност, да къса връзки с някой свой приятел. Какво правите, след като скъсате конците? Лягате, ставате, ходите, излизате, влизате, не можете да си намерите място, не можете да намерите начин, как да се освободите от това състояние. После как връзвате конеца? Правите ли възли? Като скъсаш веднъж конеца, природата не позволява да връзваш възли. Питам: Като сте скъсали конеца, как ще изправите погрешката си? Конецът е скъсан, погрешката е направена, при това възли не могат да се правят, как ще се изправи тогава погрешката?

Ако минава вода през глинести пластове, каква ще бъде тя? – Нечиста. През какви пластове трябва да минава водата, за да бъде най-чиста, най-хубава? – През песъчливи пластове. Тогава, по аналогия на това, ще ви запитам: За да бъде животът ви най-чист, най-хубав, през какви пластове трябва да премине? – През грапави пластове, защото те отговарят на песъчливите пластове в природата. Де се намират тия грапави пластове у вас? – В ума. Глинестите, тинестите пластове се намират в сърцето. Затова, именно, аз ви говорих за чистата, за правата мисъл. Тази мисъл ви е потребна, за да придобиете възвишения живот, който ще внесе подобрение у вас. Чистият живот се ползва от благата и придобивките на живота, но не и от удоволствията в живота.

Какво се разбира под думата „удоволствие“? Ще ви приведа няколко примери, да видите кое съвременният свят нарича удоволствие. Срещате един млад ученик, турил цигара в уста, разхожда се самодоволно, пуши. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика. Виждам друг ученик, той пък надигнал чашка ракия или винце, пие. Казва: „Аз пия ракия, защото тя ще стимулира стомаха ми, а от това и умът ми ще заработи по-усилено“. Има ред учени хора, лекари, които препоръчват пиене на вино в малко количество. Природата обаче е предвидила само едно питие – водата. Тя казва: „Ако искаш умът ти да бъде бистър, ясен и да работиш добре, трябва да пиеш само вода. Намери най-хубавата, най-чистата вода и от нея пий!“ Ако искаш да пушиш, тя казва: „Ти трябва да мислиш!“ За пушене, за кадене се говори и в Писанието. В Новия Завет се казва, че молитвите на праведните възлизали нагоре като дим, носени били като в кадилница. Значи горение трябва да има навсякъде. В този случай мисълта облагородява ученика. Мисълта на всеки ученик трябва да гори! Ученикът може да прави разни физически упражнения, може да рисува, да свири, да учи, да се занимава с какво и да е изкуство, стига всички тия неща да развиват неговия ум. Той трябва да се пази от всички безполезни удоволствия, които спират развитието на неговия ум.

Да допуснем, че вие сте даровит, способен ученик, имате голяма обич към знанието, но същевременно нямате баща, майка, нито приятели, които да ви помогнат, нито средства за учене. Питам ви: По кой начин ще си доставите средства? (– „Ще упражняваме занятието, което имаме, и от него ще се ползваме.“) Да кажем, че вие можете да свирите, да рисувате, или да шиете, да правите обуща. Кое от всички тия занятия и изкуства в дадения случай ще бъде най-подходящо? Кое трябва да използвате? (– „Правене обуща и шиене дрехи.“) Значи вие бихте предпочели обущарството и шева пред изкуствата. Питам ви: Как мислите, според вас позволено ли е на ученика да взима пари назаем от другарите си? Да си помагате взаимно, то е друг въпрос, но аз говоря за правене заеми, с обещание, че след няколко дни ще ги върнете, а при това минават месеци, и вие не можете да се издължите. Освен това колко пари трябва да искате назаем? (– „Колкото можем да върнем и колкото да си купим хляб.“) Да, така е, колкото ви трябват за хляб. Ами колко хляб може да изяде един ученик на ден? Половин килограм хляб достатъчно ли е?

Сега ние зачекваме един от съществените въпроси – въпросът за доволството. Човек още от младини трябва да учи закона на доволството. Ученикът всякога трябва да има най-хубав хляб, но каквото количество и да има, всякога трябва да е доволен. Той няма право да изказва недоволство от количеството на храната си, защото всеки ден носи своето благо. Днес може да има скромна храна и в малко количество, утре ще бъде по-богата и повече. Но каквото има днес, ученикът трябва да бъде напълно доволен, не трябва да иска повече. Колкото и малко хляб да има, той трябва да го погледне, да му се усмихне, да го помилва и да каже: „Благодаря и за това, двама заедно ще учим“. Тогава и хлябът ще му се усмихне и ще каже: „С тебе заедно лесно ще научим урока“. (– „Ние още не сме говорили на хляба.“) Ще дойде ден, когато ще говорите на хляба. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Значи ще дойде ден, когато ще говорите с този жив хляб. Каква промяна ще стане с вас, ако вие имате живия хляб?

Ще ви обясня това с един пример. Представете си, че вие сте един господар, който се нуждае от работници, и всеки ден отивате на пазара да си цените такива. Виждате там един работник, който чака да го потърси някой, да се услови на работа. Вие го взимате у дома си, и той всеки ден дохожда да ви работи. Един ден този работник получава голямо наследство, половин милион долари, от свой чичо в Америка. Питам: Ще намерите ли на другия ден този работник на пазара да чака за работа? – Няма да го намерите. От ваше гледище прав ли е, след като този човек е получил половин милион долари, да отива пак на пазара с мотиката и да чака някой да го услови на работа? Кое заставя работника да напусне вече своята работа? – Парите. Те му улесняват живота. Питам: След като получи парите, с каква работа трябва да се заеме? (– „Да започне да учи.“) Ако този работник, след като добие това голямо наследство, се откаже от учене, напусне училището и намира, че знания не му трябват, защото има с какво да се препитава, той не разрешава задачата си правилно. В такъв случай беднотията е за предпочитане, защото го кара да работи, да учи, а богатството го разваля. Той не иска да работи, не ще да учи. Живият хляб, това са благоприятните условия на живота, които всеки разумен човек трябва добре да използва. С това искам да ви наведа на мисълта, че благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумният човек те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат. И когато те не учат, тя ги поставя в много неблагоприятни условия, при големи мъчнотии, да пожелаят да учат. Те имат нужда от знания.

И тъй, кой е най-важният въпрос, според вас, който трябва да занимава ученика? – Знанието. Това знание трябва да съдържа в себе си качество на вътрешно смирение. Всеки ден, като се разширява съзнанието на ученика, трябва да се увеличава и обичта му към знанието, към проучаване живота. И при събирането на знанията се забелязват същите явления, каквито и при земните пластове. Както водата се е събирала с хиляди години в тия пластове, без да излиза навън, така и човешкото знание се е складирало с години в съзнанието му, без да излиза навън. Разумният ученик може да прокопае тия пластове, и събралата се в тях вода ще бликне навън, ще излезе на повърхността. Де ще се яви този живот, това знание? – В съзнанието на човека. И сега, понеже вие се приготовлявате за света, тази енергия трябва да излезе вън от вас, да бъдете носители на новото учение. Или, казано на научен език: Ученият човек трябва да бъде изразител на ония извори вътре в себе си, чрез които може да се обработва външната растителност. Растителността е емблем на вътрешния живот в човека. Най-хубавите желания, най-хубавите чувства, които имате, могат да се реализират само от един прекрасен ум. Затова всеки от вас трябва да се стреми да има един прекрасен, отлично развит ум и с него да работи.

От ваше гледище кой предмет в живота е най-важен, или кой клон от науката засега е най-важен? В съвременното общество кои науки седят на първо място? (– „Естествените науки и математиката.“) Всички съгласни ли сте с това? Кое е най-важното в първо отделение? С какво започва учителят? С откриването на буквите, нали? Ами вие с какво трябва да започнете? Най-първо започнете с изучаването на лицето си. Аз ви препоръчвам да изучавате челото си, да го измервате, да наблюдавате има ли линии, или не. После изучавайте носа си: ширината и формата му. След това изучавайте очите си, ушите си, веждите си, главата си и т.н. Вие не можете да запомните цялото си лице, но има известни черти на челото ви, които определят направлението на вашия ум.

Фиг. 4

Тези образи представляват разни линии на челото у хората. Тия линии са гънки, пластове, подобни на земните. Тия хора, по челата на които има прави, хоризонтални линии, както в първия чертеж, са трезви, мислещи хора. У тях наводнение не става. Те са умни хора, но не са практични и бързи. За такива хора може да се приведе поговорката: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват“.

Ще ви приведа един анекдот, който илюстрира добре този род хора. Те бавно разрешават въпросите. В едно село започнали да строят баня. След известно време тя била почти готова, оставало само да я постелят с мраморни плочки, но понеже това щяло да коства скъпо, селяните решили най-после да я постелят с дъски. Сега обаче възникнал спор, дали дъските трябва да бъдат изгладени или неизгладени. Явяват се две мнения: едните били за изгладени дъски, а другите – за неизгладени. Спорът се продължавал цели осем години и банята останала недовършена. Най-после идва един инспектор, разглежда положението на работата и казва: „Ще поставите една дъска изгладена за тези, които настояват за такива дъски, и една дъска неизгладена за тези, които искат неизгладени дъски, та да се задоволят и двете желания“. Питам: Какво заключение ще извадите, ако влезете в една такава баня, която е постлана с два вида дъски? – Ще разберете, че са работили две сили, имало е две мнения.

Фиг. 5

Та казвам: Човек трябва да изучава външно частите на своето тяло, за да разбере всички ония сили, които се крият в него. Това развива в човека една самоувереност, да разработва в себе си всички свои дарби и способности. Запример, някои хора не могат да говорят Истината. Защо? Защото са много страхливи. Други хора пък не могат да лъжат. Защо? Защото са много съвестни. В това отношение всички хора не са еднакви. От чисто френологическо гледище темето на хората не е еднакво. У някои хора горната част на главата, темето, е широка – A, у други – теменната част отзад е малко огъната и тясна – B. Като се прекара хоризонтална линия CD, успоредна на устата, лесно се определя широчината и формата на теменната област на главата, дето се намира центърът на съвестта. Колкото е по-обемист този център и линията по-дълга, толкова и съвестта у човека е по-добре развита; колкото обемът на този център е по-малък и линията по-къса, толкова и съвестта у човека е по-слабо развита. Следователно има една максима, която определя отношенията на всичките органи при размер на главата 55 сантиметра околовръст и диаметри 15 сантиметра и 18 сантиметра. В една нормално развита глава тия центрове се определят ясно. Всеки, който изучава главата, може да чете по линиите, може да разбира кой център е добре развит и кой не; той знае мястото на съвестта и на всички останали центрове. Доколко нашите центрове и способности са добре развити или слабо развити, всичко това е строго определено. Между всички центрове има известно съотношение. Както съвестта, така и другите центрове имат свои линии, освен на главата, още на лицето и на ръката.

Апостол Павел казва: „Слабият във вярата зеле да яде“. Човек, който има слаба вяра, е страхлив. Когато страхът има преобладаващо влияние върху човека, това се дължи на слаба вяра. Иди проповядвай на един страхлив човек, че има Божи Промисъл, че трябва да вярва в Бога. Той ще ти каже: „Какво ми говориш за вяра? Здрави крака трябва да имам. Плюй на краката си и бягай!“ Можеш ли да проповядваш на заека, че има Божи Промисъл, че трябва да вярва в Бога? – Не. Заекът казва: „Аз вярвам на задните си крака и зная, че като бягам нагоре, по-лесно ми е“. От свое гледище той е прав. Ако отидете при една голяма планинска скала, как мислите, тя страхлива ли е? Ако тя има съзнание, ще ви каже: „И при най-големите бури в света, аз няма да се помръдна от мястото си!“ Защо? Защото е планина, а не заек. Оттук ще извадя един велик закон, който регулира нещата в природата, а именно: Слабите неща се отвяват от силите на природата по всички посоки. Един откъснат лист от някое дърво се развява по всички посоки, но седи ли този лист на дървото, вятърът не го развява, а само го огъва около центъра. Откъснатият лист се движи и в периферията си, и в центъра; здравият лист, който е на дървото, се движи само в периферията, а в центъра остава спокоен. В това отношение хора, които имат морален устой в себе си, издържат на всички бури в света. Затова, именно, вие трябва да имате едно правилно схващане за живота.

Сега ще ви запитам: Кое е най-важното качество на младия човек? Или: С какво се характеризира младостта? До известна възраст вие се чувствате млади, но след известно време чувствате, че сте остарели. До момента, в който сте се чувствали млади, наистина сте млади, но от момента, в който започвате да се мислите, че сте стар, и в съзнанието ви става една промяна. По какво се отличава по-раншното ви състояние от последното? Какво всъщност сте изгубили и какво ново е влязло във вас?

Ще ви улесня в разсъжденията с един пример. Представете си, че вие, като ученик, имате една кесия, пълна със златни звонкови пари. Пипате я от време на време в джоба си, тя ви стимулира. Пълната кесия изразява младостта. Тя е твърда, коравичка, тежка, защото е пълна. Когато усещате нейната тежест и коравина, тя ви придава стабилност, и вие вървите изправен, горд, смел. Който ви види в тази поза, още веднъж се обръща да ви погледне. Приятно е да видиш самоуверен, смел човек в света! Представете си, че след известно време вие бръквате в джоба си, пипате кесията и какво усещате? – Тя станала мекичка и по-лека. Вие изпадате в едно особено психологическо състояние и казвате: „Как е възможно да стане това нещо?“ Вие се чудите как се изпразнила кесията ви, как е олекнала толкова! Някой хитър, ловък човек извадил незабелязано вашата пълна кесия, турил вместо нея една празна и си заминал. Какво настава сега у вас? – Една тъга, една отпадналост. Вие изгубвате смелостта си и вървите с увиснала глава, отпаднал духом. Празната кесия изразява старостта. Старият човек чувства, че някакво богатство от него е задигнато, заграбено. Той казва: „Отидоха младините!“ Как? – „Не зная.“ Пипа кесията си, но тя вече е лекичка, мекичка, и си казва: „Едно време краката ми държаха, но сега, не зная какво стана, не държат“. Трябва да знаете следното: Всички хора, които живеят със сърцето си, остаряват по-скоро, отколкото тия, които живеят с ума си; или, с други думи казано: Хората на чувствата остаряват по-скоро от хората на трезвата мисъл. Всеки човек, който мисли трезво, разумно, той винаги ще бъде млад. Едно от качествата на младия човек е да мисли право. Затова правата мисъл е необходима за всинца ви.

Сега вие се готвите да влезете в новия живот. Какво ви е нужно за този живот? Всички трябва да работите над новите положения в живота, защото у човека има двойни органи, които той трябва да разработва. Засега човек работи с лявото полушарие на мозъка и с дясната ръка, а дясното полушарие на мозъка и лявата ръка са пасивни, те не взимат участие в работата. Лявото полушарие представлява жената, която работи цял ден вкъщи, а мъжът ходи натук-натам с цигара в ръка, разисква, философства и казва: „Жената ще се погрижи за всичко“. Има известна аналогия между живота на циганина и това, което сега ви казвам. Циганинът, като се ожени, не работи вече. Той взима няколко цигари в джоба си, пуши, разхожда се, среща се с този или онзи приятел, разговаря се, не се грижи за нищо – жена му го храни. Циганката с тояга в ръка и с торба на гърба, хлопа от врата на врата – проси. Има изключения от това, разбира се, то не е общо правило. Някои цигани са железари и работят много.

Аз взимам като пример живота на циганите, за да изтъкна в по-ярки черти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислите в човека. Често у хората се забелязва същия този атавизъм, както у циганите, оставят чувствата да разрешават най-важните въпроси. Не, чувствата, т.е. сърцето или жената в човека не може да разреши най-важните въпроси. Циганинът научава жена си да проси оттук-оттам, но с просия работа не става. Ами ако всички хора, от които проси, са бедни, какво ще ѝ дадат? Просията не е изкуство. Тя трябва да научи друго нещо. Казвам: Сърцето у нас не може да разреши въпросите, умът трябва да се впрегне на работа. Започне ли умът да работи, сърцето трябва да е в сдружение с него. Афектирате ли се, отпадате ли духом, обезсърчавате ли се, това са чувствания, настроения, които не разрешават въпросите. Умът поставя нещата върху един положителен закон и казва: „Аз съм се родил в света, Бог ми е дал условия да се развивам, и аз трябва да работя“. Хора, които се ръководят от своя ум, са разумни и разрешават въпросите правилно. Такъв човек размишлява, съпоставя нещата на място и казва: „Ако постъпя по този начин, например, животът ми ще се оправи“. От това гледище засега всички живеете двояк живот, но трябва да придобиете една нова опитност, едно ново схващане. В стария живот ще се обезсърчавате, а в новия живот ще се насърчавате. Мисълта преодолява в него. Винаги ще поставяте паралел между тия два живота и така ще вървите напред. Вие още не можете да живеете само в новия живот, но ще минавате ту в единия, ту в другия.

В беседите си аз направих паралел между четирите живота, които текат у вас. Старозаветният живот представлява сбор от наследени качества на вашите деди и прадеди. Ще изучавате този живот, ще разпознавате и себе си. Аз мога да изнеса тия четири живота и в научна форма. Те представляват четирите съзнания у човека. Де се намира подсъзнателният и свръхсъзнателният живот? – Те са двата полюса на Божествения живот. Подсъзнателният живот е този на ангелите, а свръхсъзнателният е животът на Божествения свят. Съзнателният и самосъзнателният живот представляват двата полюса на човешкия живот. Съзнателният живот е този на светиите, на напредналите духове, които са минали преди нас; самосъзнателният живот е нашият индивидуален живот. При съзнателния и подсъзнателния живот вие трябва да изучавате една област от живата природа, която има връзка със сегашния ви живот. В подсъзнанието, запример, са складирани всички възможности за реализиране на нещата.

Питам: Как ще постигнете това? – Само ако знаете законите. Например, ти искаш да постигнеш нещо добро. Вложи тази мисъл в подсъзнанието си с пълна вяра, и тя ще се реализира. Внеси тази мисъл без страх, без съмнение, и висшите същества, които живеят там, ще ти помогнат. Ти само напиши заявлението си до тях, но конкретно, определено, и го остави. Те не обичат общо говорене. Искате да станете утре точно в 3 и половина часа. Какво ще направите? Аз съм ви казвал и друг път: Ще вложиш в подсъзнанието си мисълта, че искаш да станеш сутринта в 3 и половина часа. Ще кажеш тази мисъл само веднъж, без да я повтаряш. При повторението законът не работи. Кажеш ли мисълта веднъж, забрави я, ще видиш, че сутринта ще станеш точно в 3 и половина часа.

Някои от вас имате материални затруднения. Направете същия опит. Кажете си: „Идната година на същия този ден ще имам на разположение 1000 лева“, например. Вложи тази мисъл в подсъзнанието си и ще видиш, че идната година на този ден ще имаш 1000 лева. Усъмниш ли се, законът не работи. Този закон работи само при пълна вяра от ваша страна. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Ако иска да усили паметта си, той може да се ползва от същия закон. Всяка вечер, като си ляга, да влага в подсъзнанието си мисълта: „От утре моята памет ще бъде по-силна“. Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си, паметта му постепенно ще се усилва. Всеки човек, който иска да корени своите недъзи, да изправя своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да го вложи в подсъзнанието си, и висшите същества ще се притекат в услуга.

И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота. Да допуснем, че вие сте саможив човек, песимист по характер, но искате да придобиете правилни отношения към хората. Вложете с вяра това ваше желание в подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате да стане това, и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали. Тази енергия ще потече във вас тъй, както водата тече през пясъчните пластове и чрез сонда излиза навън. Всичко ще дойде на своето време. Обаче законът на внушението изисква специфично време и специфично състояние на човека. Какво значи това? Във всяко време не можете да си внушавате. Например, ако си внушавате, когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да се реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът на внушението; колкото човек е по-разположен, законът работи по-добре.

Та когато говорим за любовта, за светлината, за мира и за радостта, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способностите на човека се развиват правилно. Без тия способности умът не може да се развива, и мисълта не може да дойде. Само по този начин човек може да работи и да премахне всички мъчнотии от пътя си. На първо място вие трябва да развивате вашите способности, вашите таланти. Каквато и малка способност да имате, непременно гледайте да я развивате, защото до известна степен от нея зависи проявата на вашия живот. Живата природа ще работи върху вас именно чрез тази способност. Този закон работи еднакво за всички хора. Да имате силна, добра памет, това е богатство. Но трябва да знаете, че паметта зависи от чувствата. Колкото чувствата на един човек са по-необуздани, толкова и паметта му е по-слаба. Когато паметта му започва да отслабва, това показва, че става разслабване в неговите чувства, той се разсейва и не помни – – скоро забравя. Паметта на хората отслабва и от големи скърби и страдания, от голям страх и от силни умствени сътресения. Ето защо, за да може ученикът да се развива правилно, за да води нормален живот, трябва да се намира в хармонична среда. Всеки от вас може да си създаде хармонична среда за своето развитие. Даже и при най-неблагоприятни условия да попадне, той може да си създаде от тях една хармонична среда, но за това се изисква голяма устойчивост и постоянство.

Ние имаме добър пример от такова постоянство с градинаря, който се намира при реката долу, близо до линията. Преди няколко години той купил това място, което е било почти пустиня. Той пренасял пръст, насипвал го, разкопавал го, торил го и така облагородил цялото място. Днес на това място има хубава зеленчукова и овощна градина. Първоначално земята е била толкова бедна, че селяните от околните места му се смеели, дето се е заел с такава неблагодарна работа, и му казвали, че и трудът, и времето, и средствата му ще отидат напразно. Но този човек работил с постоянство и самоувереност, и днес се радва на добри резултати. Идея имал той! Този градинар може да ви послужи за пример, че при силно желание човек може да реализира всяка своя идея. И вие можете да работите по същия начин. Ако имаме човек с обикновени способности дори, при усилена 20-годишна работа върху себе си той ще може да облагороди сърцето си и да просвети своя ум. Работа се изисква от всинца ви!

Аз ви наведох примера с въжето, показах ви как трябва да се къса. То представлява мъчнотиите във вашия живот, които трябва да късате, да разнищвате с игла. Всяка мъчнотия е един обръч във вашия живот, който ви спъва. Обръчи са потребни за каците, но живите дървета нямат нужда от тях. Ако на едно живо дърво се турят обръчи, то не може да расте и се разваля. Тия обръчи трябва да се премахнат от него! Обръчите са нужни за хора, които живеят несъзнателен живот, но за нас, които живеем съзнателен живот, никакви обръчи, никакви въжета не трябват. Ние сме живи дървета, които трябва да растат и да се развиват при пълна свобода. От това гледище вие трябва да изучавате Любовта и нейното приложение в мисълта. Аз не говоря за проявата на Любовта в сърцето, в чувствата, но говоря за проявата на Любовта в ума, в мислите.

Вие трябва да изучавате и светлината, но не тази, която би ви пречила в пътя, а тази светлина, която осветява пътя ви и ви насърчава. Запример, вечерно време ти се заблудиш в някоя местност, луташ се натук-натам, не знаеш де си, но яви ли се първият лъч на слънцето, той хвърля светлина на пътя ти и ти се ориентираш. Вие трябва да изучавате и мира, който внася вътрешно спокойствие в човека. Кога е мирен човек? Военният е мирен, когато носи оръжието си на рамо. Оръжието представлява за него пълната кесия. Той я побутва и казва: „Мир имам в душата си!“ Защо? – „Кесията ми е пълна.“ Когато кесията му е празна, той няма мир. Щом имаш любов, имаш и мир. Щом имаш хляб, гладен няма да бъдеш. Щом имаш вода, жаден няма да бъдеш. Любовта носи живот; животът носи светлина, а светлината носи мир. Значи имаме ли любов, ще бъдем мирни; имаме ли светлина, ще знаем де отиваме. Най-после вие трябва да изучавате радостта, да знаете, че ще постигнете това, към което се стремите.

И тъй, като ученици, ще гледате реално на живота. Задачата на всички ученици е да имате не само теоретически познания за живота, но и практически. Всичко, което учите в Школата, трябва да го прилагате. Освен това правете и някои опити сами. Нека новото учение, новият живот се въплътят във вас.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

Пробуждане съзнанието на ученика

Само съвършената Любов може да ни приближи към Бога.

Т.м.

Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните. Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви. Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел. Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете. Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела, или да се види обстановката му? Някой казва: „Не разбрах еди-коя си тема“. Кое е по-важно: да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т.е. ако искате добре да схванете тунела, не трябва да минавате през него; минете ли през тунела, тогава можете само да говорите за темата, без да сте я разбрали.

Понякога еднообразните положения в живота създават пресищания. Когато човек се пресити, той вече не намира удоволствие в нищо. Пресищане има във физическия живот, пресищане има в чувствения живот, пресищане има и в умствения живот. Значи пресищане има в материалния свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, е пресищането. Светът е пълен само с преситени хора. Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша?“ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“. Казвам: Не бързайте! Да слушаш да ти говорят за светлината, за нейния произход, е едно нещо, а да имаш реално съприкосновение с нея, да ти разкрива тя света, да виждаш предметите, е друго нещо.

Аз озаглавих днешната беседа „Пробуждане съзнанието на ученика“. В процеса на пробуждане съзнанието на ученика той много пъти ще пада и ще става. Падането няма да бъде от много високо, като от някоя голяма канара например, но от такава височина, от каквато падат двама пехливани, които се борят. Това не е падано от високо. С какво ще се бори ученикът? – С известни мъчнотии в света. В това отношение неговите мъчнотии представляват височините, от които той може да падне.

В Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима“. Оттам и у много от вас, които сте тръгнали в пътя на новия живот, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие със сила. И тогава вие се намирате в положението на шопите, които някога са ходили да превземат Цариград с криваците си. Те са искали да вземат Царството Божие насила. Но за да се влезе в Царството Божие, силата зависи от знанието и мъдростта на човека, а не от неговата любов. Някой казва: „Може да се влезе в Царството Божие по благодат“. Благодатта произтича от Любовта, но да влезеш в Царството Божие и да ти дадат почтено място там, това зависи от мъдростта, която човек има, а не от любовта.

Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам. Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа. Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат. Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши? Щом питате защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри.

Ще ви запитам: Какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му? – Ще работи. – Как? – Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина!“ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи!“ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение – отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Когато говори, и себе си няма да познава, ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаял в живота, всичко онова, в което си вярвал и на което си уповавал, всичко онова, с което си разрешавал великите задачи на твоя живот, изчезва и ти се намираш сам самичък, не знаеш какво да правиш, в чудо се намираш. Питам: Какво ще правите, като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и Той ще се скрие от вас. За този час, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него, от дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“.

Сега, някой път вас ви е мъчно, когато ви изоставят. Това не е изоставяне, то е представление само. Вие още не сте изпитвали какво нещо е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен! Като говоря за това изоставяне, разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще може да разбере реалността на живота. Някои от вас трябва да ме слушат, без да взимат участие, като че това не се отнася до тях. Те ще мязат на ония хора, които обикалят вън около театъра, дето се дава някое хубаво представление, и дават ухо, дано чуят нещо през прозорците, дано доловят някой музикален тон от оркестъра или някоя думица от актьорите – тия хора нямат пари да влязат вътре, нямат билети за това представление. Други пък едва са могли да си купят билети за галерия и за трето място. И те напрягат уши да чуят какво се говори на сцената, далеч са от нея. След тях иде трета категория хора, които заемат вторите места. Те са по-спокойни, чуват и виждат по-добре онова, което се върши на сцената. Най-после идат ония, които заемат първите места. Те са учениците, които виждат и чуват всичко, което става на сцената. Те са тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голямо или по-малко, че не чуват или не виждат всичко. Същото нещо не е ли и в света? Следователно ти можеш да бъдеш отвън, на трето, второ или първо място, зависи от парите. Като ученик, ти ще бъдеш на първо място. Законът е такъв. Защо е така, няма да ме питате, нито ще ви обяснявам. То е все едно да ме питате защо Господ тури хобот на слона. Дали Господ му е турил хобота, не зная, но хоботът е там. Ако питате защо Господ тури рога на вола, не зная, но рогата са там. Ако питате защо Господ тури копита на коня, и него не зная, но копитата са там. Много обяснения могат да се дадат по това, но те са само обяснения. Да знае човек защо са копитата на коня, е едно нещо, а какво представляват всъщност те, това е друго нещо.

Та когато някой човек обяснява защо са рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, със своето физическо съзнание, мяза на онзи човек, който казва, че перото е създадено за подписване от царя смъртната присъда на някой престъпник. Това е едно от обясненията за службата на перото, но всъщност така ли е? Вярно е, че някой път царят подписва смъртната присъда на някой престъпник, но това ли е единственото предназначение на перото? То е все едно един праведник, или светия, или някой проповедник да отвори Писанието, да прочете стиха, в който се казва, че грешните хора ще бъдат във вечно мъчение, и като ме види, да каже: „Понеже ти си един от грешниците на земята, и твоята присъда е подписана, ти ще бъдеш на вечно мъчение“. За всички ли е създадено мъчението? Казвам: Както мъчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присъди.

Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума. Питам: Кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти. Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба!“ То значи: „Оставете ме аз да ви очистя, защото ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете“. Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят. Това е съдба!

Да учиш някого, не значи да му напълниш главата с куп знания. Това не е задачата на ученето. Всеки учител, на каквато степен на развитие и да се намира, в който свят и да е, той трябва да даде на ученика начини, методи, елементи, с които да работи. Лекуването не седи в това да освобождаваме хората от техните болести, но да им дадем начини, методи да запазват своето здраве. Иначе всяка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди.

Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам! Един Си Ти, създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе!“ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде виделина!“ И стана виделина. Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен!“ И ако той е от избраните ученици, като рече „да бъде виделина“, в него ще настане виделина.

„И видя Бог виделината, че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи“.

Следователно денят ще започне с доброто, нощта – със злото. Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се разлъчи: от една страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си – виделината. Под „виделина“ разбирам великия стремеж в душата на ученика да учи. Значи ученикът трябва да започне с виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „да бъде виделина“, да стане виделина! Вие как научавате вашето малко дете на този закон? Седи вашето дете в тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна с такива клечки, и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бъде виделина!“ Детето взима кутийката, драсва клечката, тя светва, запалва свещта и настава виделина в цялата стая. Това е разтваряне, това е живот, това е първият ден на ученика. Това е живата клечка, която има мощна сила – силата на магическата пръчица. Като разпростреш виделината на живота, все ще произведеш топлина и ще стане ден първи. Виделината и светлината носят в себе си топлина.

„И рече Бог: „Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода“. И направи Бог твърдта; и разлъчи водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така. И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро – ден втори.“ „И разлъчи вода от вода“ подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот, от живота на човека. Твърдта пък е граница между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта, „небе“, а което е под твърдта „земя“. И в скърбен час той ще пие от водата, която е горе. Някой път вие искате да пиете от водата на земята, от земния живот. Ако пиете от тази вода, никога няма да уталожите вашата жажда. Роденото от плътта плът е, то ще умре; роденото от Духа дух е, то вечно ще живее. Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, омраза, състезание, спорове – в него спокойствие няма; другият живот е небесният, Божественият, в който има Любов, Светлина, Мир и Радост.

Като разлъчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на земята. Забележете, всички светии, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до водата над твърдта. Преведено това на научен език, значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божествения живот, да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете тайната, да внесете във вашия организъм от тази вода, като чрез инжекция, една капка само, във вас ще настане цял преврат. Ако преди това сте били 120-годишен старец, след 24 часа само така ще се измените, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Очите, косите, бръчките на лицето, гласа ви – всичко ще се измени. Пред вас ще стои млад човек, с мек, приятен глас. Вие ще го попитате: „Де отиде старецът?“ – „Замина си.“ – „Де замина?“ – „Не зная.“ – „Ще се върне ли?“ – „Няма да се върне. Той ме остави наследник на всичкото си имане, остави ме да уреждам всичките му работи.“ – „Бог да го благослови!“

И тъй, след като ученикът определи своя живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще образува своята суша, сам ще образува своите морета и океани – творец ще бъде той. Господ ще гледа това, което ученикът твори. Ученикът ще твори и когато Бог види, че е добро, ще се произнесе. Питам ви: Колко хиляди години се изискват, за да направите едно море, като Черно море, или един океан, като Великия или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и във вашия живот. Колко хиляди години се изискват, за да се създаде един континент, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трябва да създаде ученикът и в своя живот. Виждате ли сега каква работа предстои на ученика? Вие как разбирате живота на ученика? Да следва четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да кажете: „Свършиха се всичките работи“. Не, пред вас седи друга задача: да създадете твърдта – границата между Божествения и земния живот, да разлъчите тия два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е заради нас.

„И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи събраният живот във вид на суша и вода, това е новият живот, новите условия, които трябва да разработвате. Всички грамадни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята деятелност, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пък показва новите условия, при които животът може да се прояви. Вижте в живота, всеки плаче за парче добра земя. И всеки плаче за водица. Никой в света не може без водица. Тя е необходима за живота. И никой не може без парче земя – за нея всички се борят. Някой казва: „Мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на тази нива, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. След като завършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ще минеш на духовната нива. След като завършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива, ще отидеш във Великия живот, да учиш велики и славни неща. Днес ти знаеш само да ореш на земята, но това още не е наука.

„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така. И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината? Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка! Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде.

За в бъдеще ще има още по-съвършен начин за добиване на светлина. Ще кажете: „Да бъде виделина!“ – и ще стане виделина. Тогава няма да има нужда от кибрит, нито от лампи, нито от електрическа светлина. Сега тези неща ви се виждат като приказките от 1001 нощ. Някои казват: „Ние да имаме кибрит, че за друга светлина не мислим“. Да, докато живеете земния живот, такава светлина ви трябва. Питате: „Каква е тази магия, за която говорите?“ – Имате право да питате. Ела с мен! Завеждам ви в една стая и питам: „Виждате ли нещо?“ – „Нищо не виждам.“ Веднага аз давам заповед да се направи една инсталация и казвам: „Да бъде светлина!“ И светлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и във въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които без да въртите вие, сами се отварят и затварят. Като дам заповед да се затворят лампите, всички ключове се затварят, светлината изчезва и стаята остава в първоначалния си вид. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаем от постоянни инсталации. Не е позволено да се строят инсталации в духовния свят. В духовния свят кажеш нещо, и то става. Казваш нещо, то става и ти тръгваш по пътя си. Инсталации могат да се строят само във физическия свят.

Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят?“ Казвам: За да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Някога пък някой възвишен дух иска да слезе на земята, но не знае как. Има учени духове, които са създали цели слънчеви системи, но не знаят как да слязат на земята. Тогава те отиват при някой дух, който е слизал на земята, и го питат: „Как да сляза долу?“ Той им казва: „Ще придобиете всичко“. В такъв дух влиза едно противоречие. Той си казва: „Досега седях, нищо не работих, но отсега нататък ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създам една слънчева система и ще сляза долу на земята“. Той слиза на земята, но така се оплита, че с хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае какво да прави, за да се освободи от това положение. Иска да се върне отново в духовния свят, но не знае как. Тогава Господ му казва: „Ще се отречеш от всичко“. Как да се отрече, не знае. Господ му праща един ангел да му покаже как да се самоотрече, как да се разплете от своите връзки.

Срещам някой, който ми казва: „Аз искам да отида на небето, но ще заведа и баща си там, защото го обичам“. Казвам: По този начин нито ти ще влезеш в небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа. Всеки сам трябва да отиде на небето. Същият закон се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше на небето. Христос заведе ли със себе си своите ученици? – Не. Той им каза: „Аз отивам при Отца си и ще ви приготвя място, а вие до това време ще работите на земята“. Във всеки едного от вас трябва да се роди вътрешно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се от всичко земно; който слиза на земята, отрича се от всичко небесно. Кой е земен човек? – Който се е отрекъл от всичко небесно. Кой е небесен човек? – Който се е отрекъл от всичко земно. Какво нещо е небето? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот. Какво нещо е земята? – Място, дето живеят хора, които са се отрекли от небесния живот.

„И рече Бог: „Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения, и за времена, и за дни и години, и да са за светила на твърдта небесна, за да светят на земята“; и стана така. И направи Бог двете големи светила, голямото светило, за да владее на деня, а малкото светило, за да владее на нощта; и направи и звездите... И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден четвърти.“ В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветлява, а именно: слънцето, месечината и звездите. Всеки трябва да осветли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето.

„И рече Бог: „Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летят над земята по твърдта небесна...“ И видя Бог, че беше добро. И благослови ги Бог и рече: „Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята“. И стана вечер, и стана утро – ден пети.“ Всички животни във водата, това са слугите, помощниците на ученика в неговия път. Същевременно те се ползват от всичките блага на този свят.

„И рече Бог: „Да направим человека по образу нашему, и по подобию нашему...“ И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию го създаде: мъжки и женски пол ги създаде. И благослови ги Бог и рече им: „Плодете се, и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята...“ И стана вечер, и стана утро – ден шести.“

Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трябва да имате образци, да знаете какво изисква новият живот от вас и как трябва да дойде той. Щом новият живот дойде, всичко това, което сега виждате, няма вече да ви интересува. Този живот трябва да бъде съобразен с Божията Любов, с Божията Светлина, с Мира Божий и с Божията Радост. Когато говоря за учениците, аз виждам пред тях една велика работа, за която трябва да се приготвят.

Някой казва: „Аз ще напусна нивата си“. Не, нивата си не трябва да напущаш. Друг казва: „Ще напусна ралото и мотиката си“. Питам: Духовно рало и духовна мотика приготви ли си? – „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма свършване. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго време ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си“. Там долу хората вдигат шум, състезават се. Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихвате“.

Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст. Защото и злото обича Бога. То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път. И едните имат любов към Бога, и другите имат любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. Аз представям това на човешки език. Те като дойдат на земята с Божието благословение, живеят по своему: започват да ядат кокошки, патици, агнета, това-онова, един човек ще убият, друг ще обесят, трети ще осъдят и т.н. Те казват: „Ние ходихме при Бога, целувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидем в света и да правим, каквото знаем. Ние видяхме вече Бога“. – „Как го видяхте? Какъв образ имаше?“ – „Той имаше черно лице, седеше на черен стол, с черна патерица в ръка.“ Те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога. Като слушате описанието на злите духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието?

Често, за кратко време вие минавате състояние на ожесточаване. Казвате: „Не вярвам вече в Бога, ще живея, както живеят всички хора“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички ония хора, които ядат, пият, крадат, лъжат, заграбват, изобщо както всички лоши хора. Разбиране е това! Друг някой казва: „Аз се покаях, ще живея, както всички добри хора живеят“. Какво подразбира това? Ще живееш, както всички добри, праведни хора, които любят Бога; ще живееш в хармония и в съгласие с Бога, с хората, ще им помагаш; ще живееш с вяра и надежда. Като отидете при добрите хора, ще видите весели, засмени лица, готови на всякаква услуга – хапката от устата си могат да дадат. Като отидете при лошите хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовност за услуга.

Питам: Ако една овца е пътувала дълъг път и спре в дома на един вълк да си почине, как ще я посрещне той? – Ще я прегърне, ще я целуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т.н. Какво ще каже тази овца? – „Аз не искам да се разделям от тебе, искам вечно при теб да живея.“ Това любов ли е от страна на вълка?

В Писанието се казва: „Ето, хлопам на вратата ви, и който ми отвори, ще вляза“. Каква нужда има Христос, Който е съвършен, Който е образец на Любовта, да хлопа на вашите врата, да чака да Му отворим и да вечеря с нас? Това не е ли противоречие? Каква нужда имат богатите хора, които разполагат с милиарди левове, да тръгнат по къщите на бедните, да тропат по вратите, да им раздават хляб, пари и други потреби? Вие задавали ли сте си този въпрос? Можете да си дадете много обяснения, но същината на този въпрос всякога ще остане неразрешена. На коя врата хлопа Христос? (– „На сърдечната.“) – Де е тази врата? (– „У човека.“) – На кое място, именно? (– „В съзнанието му.“) – Какво нещо, всъщност, е човекът? (– „Не знаем.“)

Вие сте изучавали геометрия, нали? Кажете ми, тогава, какво нещо е квадратът? (– „Фигура, заградена с четири равни страни, които са две по две помежду си успоредни.“) Въз основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни са равни?Фиг. 1 Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно. Имате два паралелни пътя: A1B1 и A2B2. Пътят A1B1 означава мъжа или бащата, а пътят A2B2 – жената или майката. Пътят BA означава брата, а пътят CD – сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата, и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла B, а с майката – в ъгъла A. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка D и с баща си в точка C. Питам: Де са допирните точки на брата и сестрата? – Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата? – Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата? – Не може. Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът? – Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие!“ По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брата си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мене!“ Същото може да каже и на майка си. Питам: A1B1 и A2B2, т.е. бащата и майката имат ли допирни точки? – И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречие: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. Ето защо, в света не може да се създаде фамилия, семейство само от мъжа и жената, понеже те нямат допирни точки. Законът на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мъжа и жената, трябва да дойдат други две линии, които да ги пресекат, и по този начин да се създадат между тях допирни точки. Кои са тия две линии? – Децата. Те свързват майката и бащата. Следователно с право може да се каже: Дом без деца е съграден на въздуха. Това е философията на живота.

И тъй, що е квадратът? – Фигура, която показва как трябва да се устрои семейният живот. Затова вие трябва да изучавате този велик закон. Следователно бащата и майката заедно ще уредят живота на сина си и на дъщеря си, а синът и дъщерята заедно ще уредят живота на майка си и на баща си. Законът е такъв. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род“. Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си. Това е закон, това е геометрия, това е наука, в която има реалност. Квадратът представлява живот в четвъртото измерение. Значи той е минал през четири състояния, през състоянията 1, 2, 3 и 4 (фиг. 2).Фиг. 2 В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е. такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим“. Какво означава това? Ще го преведем по отношение квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят. И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност.

Фиг. 3Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме. Ъглите на квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, който действат по направление на диагоналите. Как ще примирите тия сили? – Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява цялото. Следователно тия сили са част от цялото, които се групират в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център. Ние наричаме това нещо стремеж към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света. Те съществуват само като творчески акт.

Някой казва: „Аз искам да бъда добър човек“. Казвам: За да бъдеш добър човек, ти най-първо трябва да намериш сестра си, с която нямаш допирни точки, а после трябва да намериш майка си и баща си. Намериш ли ги, с тях заедно ще образуваш триъгълника, например триъгълникът ACB.Фиг. 4 Що е триъгълникът? – Закон на примирение. Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки. И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE. Както виждате, нещата в природата не са произволни. Ние живеем в Божествената реалност на нещата, но трябва да разбираме нейните закони. Всяка жива линия, всяка жива мисъл, всяко живо чувство, всяко живо действие, което се проявява у нас, не е произволно – всяко нещо си има причина. Следователно, за да разберете причините и подбужденията на нещата, трябва да изучавате всички прояви, всички явления в живота и в природата. Като се роди една мисъл във вас, вие трябва да я разгледате, да видите дали тази мисъл е ваша или е гостенка; дали ви е сестра, брат, майка, баща и т.н. Вие трябва да разбирате произхода на всяка мисъл, която се поражда в ума ви.

И тъй, квадратът е мярка за определяне на всички сили, които се срещат във вас. Вие трябва да създадете в себе си Божествен дом. Той представлява новото тяло на човека, което му е нужно за новия живот. Има тяло естествено, има и тяло духовно. Някой казва: „Тия неща са дълбоки работи, не са за мен“. Дали ги признавате или не, дали ги искате или не, те сами ще ви намерят. В това отношение вие мязате на щраусовата птица, която при опасност скрива главата си между крилете си и по този начин мисли, че е избягала от очите на неприятеля. Все едно, ловецът лесно я намира, защото цялото ѝ тяло седи навън. Така и лалугерът, като иска да избяга от човека, скрива се в някоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттам. Лъже се, горкият лалугер! Човекът е по-умен от него. Взима 2–3 кофи вода, налива ги в дупката и лалугерът, ще не ще, излиза. Същото е и с човека, който казва, че някои работи били дълбоки, не били още за него. Ще дойде някой по-умен от него и ще го накара да излезе из дупката.

Някои хора казват: „Парици да имаме! В тях седи смисълът на живота“. Парите са изобретение на човешкия ум, те не разрешават въпросите. Ако е въпрос за богатство и сила, то е друг въпрос. Богатството и силата са качества на човешкия ум и на човешкото сърце. Динамическият мотор пък, който дава направление на ума и на сърцето, който използва техните богатство и сила, това е човешката воля. Ако имаш ум и сърце, а нямаш воля да приложиш тяхното богатство и тяхната сила, какво ще постигнеш? Ако някое малко, глупаво дете започне да пали огъня, а не знае как да го запали, какво ще стане? – Ще пръсне котелът. Котелът, това е човешкото сърце. То не трябва да се пръска. Някой казва: „Аз имам богат сърце“. Да, но ти трябва да бъдеш умен, да знаеш как се управлява този котел, да не се пръсне. Умният човек не трябва да пресилва своята машина, не трябва да увеличава огъня повече, отколкото котелът може да издържи. Всички трябва да имате здраво тяло.

Мнозина питат: „Какво нещо е новото учение?“ – Новото учение представлява хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат. Това е научно обяснение на новото учение, с което хиляди години се занимавали и продължават да се занимават учениците на окултната Школа. Квадратът, триъгълникът представляват качества, сили, които съществуват в природата: в минералите, в растенията, в животните и в човека – в неговите мисли и чувства. Ако не разбирате техните закони, вие ще се намерите в един лабиринт. Забележете, вие започвате една работа, донякъде върви добре и тъкмо се почувствате радостни и щастливи, гледате – всичко рухва, изчезва пред вас като дим. Чудите се как стана това нещо, защо. Такова нещо са силите в природата. Вие трябва да ги разбирате и да вървите съобразно с тях. Например, вие минавате през някоя гъста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъж един клон ви удря в очите. Вие веднага затваряте очите си, спирате се, не можете да вървите напред. Очите ви сълзят, болят ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопевецът казва: „Господи, като минавам през непознати, чужди места за мен, води ме за ръка“. Да, има незнайни места, има големи блата и пропасти в пътя на ученика, които не може да премине без водач. Някой казва: „Аз мога и без Учител“. Можеш без Учител, но ако отиваш до село Драгалевци. Отиваш ли обаче на върха Мон-Блан, Учител ти трябва, и то първокласен, там сам не можеш да стигнеш. Има учители, които не могат да изведат своите ученици до тази височина. Като дойдат до едно място, казват: „По-нататък няма защо да вървим, това е достатъчно. Много учение не ни трябва“.

Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие. Това ще бъде едно занимание за тебе. Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред.

Ето едно разрешение на противоречията, които срещате в живота си! Вие носили ли сте по този начин вашия кръст? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, след това го сваляте на земята, но все питате как може да се освободите от него. Знаете ли на какво мязате с вашия кръст? Децата имат обичай, като хванат някой малък бръмбар, завързват единия му край с конец, дълъг около десетина метра, а другият край на конеца държат в ръката си и пущат бръмбара на свобода. Той, като се почувства свободен, хвръква, но като дойде на височина десет метра, конецът го потегля и той пада на земята. След това отново хвръква и пак пада, не му идва на ум, че е вързан. Така и вие, като този бръмбар, сте вързани за вашия кръст, но имате въже, дълго десет метра. Направите опит да хвръкнете, издигнете се на височина десет метра и падате. Казвате си: „Чудно нещо! Отначало тръгнах добре, хвърчах до едно място, но какво стана, че паднах? Дойде някаква външна причина, потегли ме и аз паднах“. Не, вие не можете сами да се освободите от вашия кръст.

Питам: Кой ще ви освободи от този кръст? – Това е великата задача, която трябва да разрешите като ученици. Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ – това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш!“ Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, няма да се избавите от противоречията на живота. Казвате: „Аз ще тръгна в този път“. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате в живота. Вие следите по вестниците за ония двама италианци, които съдят в Америка. Както виждате, те не са американски поданици, но веднъж престъпили законите, държат ги отговорни. Същото прави и природата. Престъпиш ли някой от нейните закони, тя те хваща и те държи отговорен. Казвате: „Аз не знаех тия закони“. – Ти трябваше да ги знаеш. Те са написани в самата природа и ти трябваше да разбираш нейния език. Днес целият свят протестира за тия двама италианци, искат да ги освободят от клещите на американските закони, но не могат – животът им виси на косъм. И най-страшното положение, в което се намират те, е това, че от толкова дълго време живеят с мисълта какво ще стане с тях. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обесят.

Когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи през вашия труден път и да ви изведе от него благополучно. Тя е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бъдете носени на ръце. Само Любовта може да ви пренесе на ръцете си.

И сега, аз искам да бъдете деятелни, а не бездеятелни. Ученикът има много работа, има какво да работи. Какво прави добрият син? – Той ходи всеки ден на работа. Днес отива на някоя градина, утре на някое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашните си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трябва да го занесете горе. Как мислите да отидете там? Мислите ли, че ако отидете като грешник, с празни ръце, ще ви посрещнат с лаврови венци? Само един случай има такъв – случаят с блудния син. Добре ли е всички да бъдете в положението на блудния син? Той се разкая и каза на баща си: „Аз не съм достоен да се нарека твой син, затова направи ме последен твой слуга!“ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нещо?

Та казвам: Щом вие се връщате към Бога, трябва да работите или като слуги, или като синове. Кое положение искате да заемете?

И тъй, животът на ученика е велик живот. Като приемате благата на този живот, ще казвате: „Има смисъл да се живее!“ Псалмопевецът казва: „Като видя Божието лице, ще бъда доволен“. Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и като започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъда доволен от своя живот“. Тогава ученикът ще ходи да хлопа по вратите на своите ближни и да им помага.

Христос хлопа на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат мъчнотиите в своя живот. На всички врати ли хлопа Христос? – Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено и които са се молили дълго време. Христос ще похлопа, ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия урок.

„Ето, хлопам на вратата ви“, казва Христос. Този стих се отнася за учениците, за пробудените души.

Забележка. Днес ще прочетете 10 глава от Евангелието на Матея, да видите как ще я разберете при светлината, която имате тази сутрин.

Дойде глас

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено.

„Отче, прослави името Твое!“ Тогаз дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя“. (Йоан 12:28)

Човек може да осмисли живота си само при едно обстойно проучване на живота в неговата широчина и дълбочина, както и в неговата вътрешна проява. Засега безсмислието в живота, както и всички противоречия, които се срещат в него, се дължат на индивидуалния живот. Следователно безпорядъкът във всяко общество се дължи на индивидите, които го образуват. Също тъй и безпорядъкът в цялото човечество се дължи на всички същества, които го съставляват. И най-после, безпорядъкът в целия свят, изобщо, се дължи на човека. Значи индивидът, отделният човек, като мислещо същество, е нарушил един от великите закони на природата и от това е произлязъл безпорядъкът в целия свят. Това нарушение се обуславя върху желанията на човека, върху неговия егоизъм.

Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на дървото за познаване доброто и злото. Тази заповед до известна степен ограничи неговата свобода. Обаче човекът не искаше да пожертва свободата си. Той се запита: „Защо Бог, Който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота? Защо не ме оставя да бъда абсолютен господар на всичко?“ Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи. Такъв е законът. Когато един човек е свободен, друг някой непременно ще трябва да се ограничи. Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни. Онези, които не разбират законите в разумния живот, намират противоречие в това нещо. Само цялото е свободно. Обаче пожелаем ли да дадем свобода на частите, цялото се ограничава. Временно цялото може да изчезне. По какъв начин? Представете си, че разделяте една ябълка на 12 равни части, които раздавате на 12 души. Тия хора взимат всеки своята част и се разотиват на 12 различни места. Питам: Де отиде цялото? – Цялото остана в зародиша, в семките на ябълката. Следователно цялото ще се посади в земята, ще се ограничи, ще се подложи на ред страдания, за да произведе отново своята форма. Какво стана с 12-те части, които се освободиха от цялото? Всяка част казва: „Като отида при този господин, той ще ме задържи за себе си“. Значи всяка част от ябълката се оженва за едно от тия разумни същества. Как постъпват възлюбените с тях? – Изяждат ги. Всеки един, като глътне своята възлюбена, казва: „Колко е сладичко това парченце! Приятно ще ми бъде, ако имам още едно такова“. За колко дни или месеци той ще си спомня за това парченце? Утре, като дойдат други парченца, които трябва да глътне, ще забрави първото. Не само че ще го забрави, но ще го изхвърли вън от себе си.

Казвам: Има един закон, според който всеки слуга, като влезе в своя господар, той или ще го изпъди, или ще го прати на работа. Тъй постъпва и циганинът. Той, като се ожени, ляга на гърба си и казва на жена си: „Моля ти се, тури тържика на гърба си и тръгни от къща в къща да събереш малко брашнице, да ми направиш една прясна пита“. Циганинът има някакъв дребен занаят, гвоздеи прави и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нещо. Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга в ръка и тръгва от къща в къща да проси. Някъде я залаят кучета, другаде я пораздърпат малко, но тя не се отчайва – върви напред. Отиде на едно място – на карти гледа; отиде на второ – на кафе гледа; отиде на трето – боб хвърля – дано събере малко брашнице за своя циганин. Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгоре на това циганинът ще я набие.

Аз взимам думата „циганин“ не като външна форма, каквато той представлява в живота, но като емблем на някакво специфично разбиране на живота. Казват за някого: „Този човек трябва да се набие, защото не е свършил работата си навреме“. Питате: „Защо трябва да се набие?“ Ами гвоздеите защо трябва да се набиват? – Да задържат нещо. Не забиеш ли гвоздея добре, не държи. Казвате: „Или гвоздеят е слаб, или не е добре забит“. Ако гвоздеят е слаб, каква е тази ваша философия, да вземете теслата и да го забивате? Щом е слаб и го забиваш, ти си направил вече една погрешка. Ти трябва да признаеш, че си направил погрешката, и да кажеш на гвоздея: „Моля ти се, бъди тъй добър да си излезеш, ти не си за това място“. Вие казвате, че гвоздеят бил виновен, че не държал добре. Гвоздеят бил виновен, а вие сте прави. Щом мислите така, и вашият ум не държи. Тогава ти взимаш друг, по-голям гвоздей, около 12 сантиметра дълъг, забиваш го с теслата, но и той не държи – изкривява се. Седиш, чудиш се защо и този гвоздей се изкривява. Казваш: „И той е слаб“. Има майстори, които изхабяват много гвоздеи, докато най-после забият един.

По същия начин, когато вие не можете да разрешите някоя мъчнотия в живота, спирате се и се чудите защо става така. Казвам: Всички мъчнотии в живота могат да се разрешат, щом човек си отговори на въпроса какво нещо е индивидуалният живот. Да бъдеш индивидуалист, значи да бъдеш краен материалист в духовния живот. Ти ще видиш този краен материализъм навсякъде. Навред ще чуваш думата „аз“, „аз“. „Знаеш ли какво мога да направя „аз“? Знаеш ли какво съм направил „аз“?“ Какво си направил ти? – „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там? Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината? – „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението. Ако ти не знаеш и не можеш да измениш своя характер, какъв човек си тогава? Идете при някой човек, който се занимава с отглеждане на плодни дървета, и го попитайте как увеличава тяхната плодотворност. Той ще ви каже, че ги наторява или пресажда с по-доброкачествени присадки, за да се получат понякога повече плодове, а понякога по-вкусни и по-благородни.

Какво се крие в „аз“-ът? – Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас?“ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питам ви тогава: Какво направихте с вашия ум и с вашето сърце? Когато Господ направи света, Той прояви себе си, но след това Той даде на човека всичко, което направи. Когато Бог създаде небето и земята, както и всички светила на небето, Той постави човека в Рая, като му каза: „Аз направих всичко това за тебе“. Туй показва, че Той е промислил за човека. Също така Той е промислил и за ангелите, като им каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия деца, които оставих да живеят на земята“. Това е един кръг на живота, който е съединен с проявата на Бога.

Та казвам: Вие, които живеете на земята, искате да се проявите. Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: Кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. Ами вие, които на всяка крачка казвате „аз“, „аз“, кому ще дадете вашите произведения? Затова, именно, ние пристъпваме към закона на жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота“. Туй, което ти си произвел, не е заради тебе, трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня закона на жертвата, като ви дам един правилен образ за него. Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили с труд?“ Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. Казвам: Когато прекарате една течуща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? – Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея, както вие, така и другите около вас. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? – Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо ѝ да черпят вода от нея. Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.

В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека. Да проявиш доброто, това подразбира да раздадеш онзи текущ живот, който изтича от тебе по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. Той създаде световете, насели ги с живи същества и след това ги раздаде. Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях. Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага. Задавали ли сте си въпроса, с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас? Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.

Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл. Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос. Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи“. Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща – облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга, вече не е първият. Облякъл се хубаво, изправил се, върви красиво, стройно, дошъл вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде Стояне, направи това!“ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде Стояне, направи онова!“ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? – Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си – все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват. Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв. Не е позволено, значи, мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.

Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга? Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи вежди, мустачки и т.н. Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стояна? – Не, няма да обикне. Причината се крие другаде, а не в черните очи, или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом, да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея“. Тя иска Стоян да ѝ слугува през целия ѝ живот, и гласът му да чува.

От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите. Аз ще ви обясня идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой. Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота. При изяснение на тази идея има три важни положения. Първото положение: Вие взимате едно шише пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: Дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм. Взимате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката, с намерение семките ѝ да посадите. Скривате семките ѝ, но забравяте да ги посадите. Третото положение: Дават ви една хубава книга. Вие я туряте в чантата си, отивате при един хубав извор, сядате на едно прохладно място около него, изваждате книгата от чантата и започвате да четете. Четете до едно място, усмихвате се. Пак продължавате да четете, пак се усмихвате доволно и най-после затваряте книгата, туряте я в чантата си и тръгвате за дома си. Дето и да ходите, книгата е с вас. Отваряте я за малко, прочитате нещичко от нея, поусмихвате се, позарадвате се и пак я затваряте. Който ви гледа, ще каже: „Какво прави този човек с тази книга? Ту я отваря малко, прочете нещо от нея, усмихне се и пак я затваря и скрива в чантата си. Какво ли има в тази книга?“ Момъкът представлява една свещена книга за момата и тя казва: „Моят Учител ми каза, че без тази книга аз не мога да отида на училището, без нея не мога да уча“. Така е. И в училището се казва: „Никой ученик не може да се запише в училището, ако няма тази свещена книга!“ То значи: Никой ученик не може да отиде на училище без Учителя си! И в Писанието е казано: „Никой мъж не може да отиде при Отца без жена си, и никоя жена не може да отиде при Отца без мъжа си“.

Следователно свещената книга, това е Любовта. Тя съставлява необходимост и за твоя ум, и за твоето сърце, и за твоята душа, и за твоя дух. Без тази книга ти ще останеш прост, неук човек. Някой казва: „Аз съжалявам, че залюбих“. Какво си залюбил? Твоята любов представлява лимонадата в шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовта, която наричат светска любов. Втората, по-благородната любов, представлява ябълката, която се изяжда, с желание семките ѝ да се посадят, но се забравят, остават непосадени. Третата, истинската любов представлява книгата в джоба на ученика. След като отвори книгата, този ученик пише, решава, излиза вечерно време да наблюдава звездите, а сутрин – да наблюдава изгряването на слънцето, изучава минералите, растенията, животните, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т.н. Щом отвори книгата, учи, работи; щом я затвори, започва да размишлява. Всеки, който наблюдава какво прави този ученик, казва си: „Има нещо в тази книга“.

Същото нещо срещаме и в живота. Навсякъде виждаме прояви на Любовта. Това е вярно не само за човека, но и за растенията, и за животните, и за най-малките мухички и микроби. Във всички същества се забелязват прояви на любовта, както и у човека. Разликата е само в степента на любовта, до каква степен на развитие е достигнала тя. Ако наблюдавате една микроба под микроскоп, ще видите, че у нея има същите прояви на любовта, каквито има и у човека. Любовта подтиква човека към живот, към дейност. Срещате някоя мома, малко ленивичка, захласната, ходи замислена нагоре-надолу, не ѝ се работи, не помага вкъщи на майка си, но намери ли Стояна, веднага започва да работи, да шие, помага на майка си и омеква в отношенията си към всички. Коя е причината за тази промяна в нея? – Тя намери тази свещена книга, Стояна, взе да я отваря, да чете от нея и стана малко по-мекичка, по-благородна. Всички казват: „Облагороди се нашата Драганка“. Кой я облагороди? – Книгата Стоян.

Христос изказа втората фаза на Любовта в следния стих: „Аз съм живият хляб, и който ме яде, ще има живот вечен“. Да, но този хляб има семки, които трябва да посадиш. След като хората са яли толкова години наред този хляб, де са неговите семки? Знаете ли, че учениците на окултната Школа се държат отговорни за семките на всички изядени ябълки? Семенцата на изядените ябълки трябва да се посадят! Не само това, но учениците са отговорни, ако не преброяват колко семенца има ябълката, която те са изяли, ако не ги посадят, ако не знаят в каква почва да ги посадят и най-после, ако не знаят как да ги обработват. Ученикът трябва да знае всичко това! Не го ли знае, той изгубва мястото си като ученик. Сегашните хора, които мислят, че имат някакъв установен морал за живота, някаква положителна философия, като видят, че някой човек чете тази свещена книга, казват: „Млад и зелен е още този човек. Знаем ние тия луди-млади“. Значи този, който чете книгата на живота, той е луд и млад, а който не я чете, той е мъдрецът на живота.

В Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Какво значи думата „дай“? Тя подразбира да си отвориш сърцето. Съвременните хора се плашат от думата „дай“. Тя подразбира закон на отваряне, на възприемане. Ти ще се отвориш, ще възприемеш нещо в себе си и после ще дадеш. Най-първо нивата се разтваря, приема семенцата в себе си, после се затваря и след време дава плод. Дървото най-първо се посажда в земята, дето започва да расте, да възприема, а после дава плод. Следователно, когато Господ казва „дай“, подразбираме, че Той е вложил нещо хубаво в нас, и ние трябва да дадем това, което излиза от хубавото: да дадем нещо от свещената книга на живота. Словото, което е написано на тази книга, не се свършва.

Когато ви говоря за живото Слово и за живите отношения, аз разбирам, че между вас трябва да се възстанови обич, любов, да се разбирате като живи Божествени книги, в които Бог е написал великите мъдрости на Битието. И като срещнете някой ваш приятел, да можете да прочетете поне един лист от неговата свещена книга. Ако не се разбирате така, вие като се срещате, ще казвате един за друг: „Този е учен, онзи е прост“; „Този е богат, онзи е беден“. Това значи да се говори само за подвързията на книгата, но не и за нейното съдържание. Когато казваме, че някой човек е учен, разбираме, че неговата книга е с кожена подвързия, а отгоре със златни надписи. Когато казваме, че някой човек е прост, разбираме, че неговата книга е с проста подвързия, без златен надпис отгоре. Казвам: И двете книги са еднакво благородни, но не са еднакво облечени.

Христос казва: „Отче, прослави името Твое!“ Тогаз дойде глас от небето, който казваше: „И прославих, и пак ще прославя“.

И тъй, ако вие не разбирате индивидуалния живот, ако нямате вътрешен подтик за възприемане на новите идеи, вие така ще си останете. Ако Драганка нямаше Стояна, тъй щеше да си отиде. Тя ще расте и порасне, докато най-после изсъхне и всичко се свършва с нея. Ето защо, знанието като дойде, ще осмисли живота. От това гледище, още от древността са изучавали ред науки, като астрологията, хиромантията, кабалистиката и други. Астрологията считат наука за формите на тази свещена книга на живота. Какво изразява планетата Венера? Във Венера са скрити всички методи и начини, чрез които Любовта може да се прояви във всички светове. В нея са скрити начини за проявление на Любовта към индивида, към ближните, изобщо, и най-после към Бога. Има ли човек тази любов, той ще има любов и към ближния си, и към себе си. Най-долно проявен венерин тип ще бъде този, който има любов само към себе си. Такива хора са крайни индивидуалисти, каквито са и всички месоядни животни. Вълкът, например, е краен индивидуалист. Той обикновено живее сам. Кога ще видите вълка да ходи в група с други вълци? Той обикновено не ходи групово, но зимно време, при много затруднени условия, при големи нужди, около 50–60 вълци се събират на групи и заедно отиват да си търсят храна.

Ще ви попитам: От еволюционно гледище, по какво се отличава вълка от овцата? Овцата има по-голяма интелигентност и по-голямо благородство в характера си от вълка. Във всички месоядни животни е силно развит центърът на разрушението. Главата на вълка е по-широка, а тази на овцата по-тясна, което показва, че овцата не е тъй енергична, както вълка, но е по-умна от него. В овцата се крие една магическа сила, с която се брани от неприятелите си. Вълкът никога не може да изяде някоя овца. Причината, поради която вълците ядат овците, се крие в самите овчари. Ако овчарят е добър, честен човек, не лъже, не краде, води чист живот, вълците не ядат овците му. Ако обаче овчарят е лош човек, краде, лъже, убива, води нечист живот, овците му се крадат и вълците ги ядат. Когато вълкът се приближава към някоя овца, тя го изгледа, тропне му с крак, и той се връща назад. Тя му казва: „Ти разбираш ли Божият закон? Скоро назад!“ Лошият овчар е Юда Искариотски, който сам предава овците си на вълка. Това е факт. Овцата по природа е много смела. Като дойде кучето до нея, тя и него погледне, тропне му с крак и му внушава да се върне назад. Казват, че овцата била много страхлива и мека. Това не е вярно. Тя е мека и страхлива само когато я предадат. Иначе тя е смела, тропва с крак не само на вълка и на кучето, но и на лъва, и на тигъра – и тях връща назад. На какво се дължи това? В даден момент вибрациите на нейната воля са по-силни от тия на месоядните животни, и по този начин тя им въздейства. Вълкът яде само тия овци, които са се захласнали някъде и си хрупат тревицата. Те са материалистки. Такава овца не успява да тропне с крак на вълка и той се приближава до нея, хваща я за врата и казва: „Ти не служиш на Господа“. Тази овца няма време да се брани.

Казвам: Всички овци, които не служат на Господа, са материалистки, а всички духовни овци, като видят вълка, още отдалеч се приготовляват да му тропнат с крак. Тези овци предчувстват дохождането на вълка. Ако някой от вас е овчар, ще види как тези овци са на крак няколко часа преди дохождането на вълка – чакат го, готови са да му тропнат с крак. Материалистката овца седи спокойно, хрупа тревицата си, не подозира никаква опасност, а духовната овца пази стадото. Аз ви навеждам този пример, за да знаете какво трябва да правите с мъчнотиите в живота, какво трябва да правите с дявола. Дойде ли дяволът при теб, първо ще го изгледаш и после ще му тропнеш с крак. Казват, че дяволът бил голям, силен. Не, няма да се боиш от него, ще му тропнеш с крак. Речеш ли, че трябва първо да си свършиш работата, а после да се разправяш с него, той ще те хване за врата и ще те удуши. И след това какво ще се прави? Овчарят ще прати кучетата си да го гонят. И да те спасят от устата на вълка, белези ще останат по врата ти и на всички ще разправяш: „Знаете ли, че вълкът ме хвана за врата?“ Защо? Защото ти пасеше трева, когато вълкът дойде. Будни трябва да бъдете! Когато дяволът иде, няма да уреждате работите си с банките, но на Бога ще се молите. Молитвата, това са снаряженията на Бога, с тях Той ще прогони дявола. Ти ще се молиш на Бога, ще вдигнеш крака си, ще бъдеш готов и ще чакаш, като дойде дяволът, да му тропнеш с крак. Тъй приготвен, ти си въоръжен със съвременните манлихерови пушки. Ти ще насочиш тази пушка срещу неприятеля и ще цъкнеш с нея, както овцата тропа със своя крак.

Аз виждам сега, мнозина от по-възрастните, както и от по-младите ученици, казват: „Отде намери Учителят тези гимнастически упражнения? Отде намери тези задачи за миене с вода и тям подобни? Те не ни трябват, нека ни даде нещо друго“. Чудни сте вие! Я вижте какво правят съвременните войници! Те турят пушки на рамо, лягат на земята – стрелят, стават от земята – пак стрелят, упражняват се хората. Защо? – Като дойде вълкът, да бъдат готови. Я вижте онзи писар, взел перото, пише ли пише – упражнява се човекът. Защо? – Като дойде вълкът, да бъде готов. Дойде вълкът при него, иска да му подпише някоя полица. След това хваща дъщеря му, и като разбойник, завежда я в гората. Започва този човек да гони разбойника. Пуща срещу него своите снаряди дум-дум, 20–30,000 английски златни. Човекът е работил толкова години, именно за тия снаряди. Той туря тия снаряди в една торба, направя от тях една бомба и казва: „Ще турите тази бомба да експлодира срещу неприятеля. Неприятелят ще се уплаши, ще избяга, а вие ще хванете дъщеря ми и ще ми я доведете“. Питат: „Защо сте се учили да пишете?“ Някой твой приятел се обезсърчил, иска да се самоубие. Ти взимаш 20,000 от твоите дум-дум, туряш на рамо своята манлихерова пушка, отиваш при приятеля си, слагаш тия дум-дум пред него, даваш и пушката си и му казваш: „Заповядай, приятелю, не бой се!“ Той погледне, поусмихне се и ти благодари. Това правят куршумите дум-дум. Тъй се говори на съвременен език, но и дефактум е така. От вас се изисква главно да имате вътрешно разположение на духа. Бог изисква от всинца ни да изразим великата Божия Любов и да изпълним Божията воля.

Преди няколко години аз дадох на учениците едно упражнение, всеки сам да отиде вечерно време, след 12 часа, на Витоша. В първо време те счетоха това упражнение невъзможно за изпълнение и си казваха: „За братя и за възрастни сестри е по-възможно, но за младите сестри това упражнение е невъзможно“. Аз им казах: Всеки ще тръгне от дома си концентриран, съсредоточен в мисълта си и никому нищо няма да говори, нито ще поздравлява. Всички ученици завършиха упражнението си сполучливо, с изключение на двама от тях, една сестра и един брат. Сестрата, като стигнала в село Драгалевци, спряла се пред една кръчма да пита откъде се отива за Витоша. Кръчмарят я проследил и поизплашил малко. Той беше вълкът, който излезе насреща ѝ. Тя не трябваше да се спира да говори с никого, сама трябваше да намери пътя. Братът пък, като вървял, замислил се нещо върху някой философски въпрос и не забелязал как едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си. Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. Освен отношенията си към Бога, вие трябва да разрешите и въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към самата реалност. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи от състоянието на цялото. Физическото, умственото и духовното развитие на всеки индивид в света напълно се обуславя от фамилията или от обществото, в което той се намира. Ако даден народ е честен, справедлив, великодушен, благороден, всеки негов индивид трябва да носи в себе си тези качества. Същата идея се отнася и към Бога. Ако ние живеем за Бога и Го любим, трябва да включваме в себе си качествата, които Бог има. Казвате: „Защо сме толкова глупави, да се молим на Бога?“ Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие.

Да допуснем сега, че някой от вас има силно желание да стане поет, в най-високия смисъл на думата. На място е това желание. Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира.

Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца. Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господ днес я изпраща като малко бяло кокиче, а Стояна изпраща като поет, да намери Драганка, да опише живота ѝ и да я възпее. Той казва: „Понеже едно време аз не можах да се оженя за тебе, ти се самоуби от отчаяние. Аз познах твоята вярна любов и дойдох да те възпея“. Всички се питат: „Защо този поет възпява туй бяло малко кокиче?“ – Той възпява своята Драганка. Има ли смисъл поетът да възпява това малко кокиче? – Има смисъл, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цялата история на това кокиче. – „Вдъхновението ми дойде.“ Да, вдъхновението все ще дойде отнякъде. Когато казвате, че у някого дошло Божествено вдъхновение, аз разбирам, че той говори за онези разумни връзки, които съществуват от началото на нашия живот. Какво те вдъхнови? – Разумните Божествени връзки. Дали тези връзки ще бъдат положителни или отрицателни, от вас ще зависи: ако сте разумни, ще извадите от тях полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите от тях лошата страна.

Писанието казва: „За всички онези, които любят Бога, съдейства им се за добро“. В този смисъл всяка наука, която изучавате, трябва да има известно приложение за самите вас. И тогава, ако бяхте учени хора в пълния смисъл на думата, щяхте да предвиждате нещата. Как? – Щяхте да си служите с хиромантията. Ще погледнете ръката си и ще видите, че на известна възраст ви е определено да прекарате една тежка криза. Вие щяхте да видите, че на линията на живота у вас има една черна точка, която предвещава тази криза. И ако разбирахте тия неща, вие щяхте да вземете предохранителни мерки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия неща, вие викате някоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля боб, или баба Драганка, която чете по лят восък, искате да ви кажат нещо от вашето бъдеще. Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на своето развитие.

Днес човек трябва да изучава ръката си, да се интересува от нея, защото там е написано всичко. Няма защо да се плаши от написаното, но да чете по него. Четмо е това! Окултният ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но да се проучава. Красотата на окултния ученик седи в това, дали на лицето му са написани черти на честност, на справедливост, на доброта, на дружелюбие, на вярност, на приятелство и т.н. Ако той види в себе си тия хубави черти, той ще се насърчи за работа. Например, някой ти казва, че не си справедлив. Не се обезсърчавай, но виж, имаш ли тази черта на лицето си. Тя е написана там, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трябва ли и вие да постъпите като онзи антиквар, в ръцете на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? – Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгоре само, за да познае същината на тази монета. Така и вие трябва да откриете лицето си, да познаете неговата същина. Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал. Някой човек погледне към дадено лице и казва: „Това лице ми харесва, приятно ми е да го гледам всеки ден“. Какво харесва на това лице? – На него е написана чертата на справедливостта. На друго лице е написана честността. На трето лице – добротата. На четвърто – великодушието. Като погледна лицата на тия хора, от тях изтича нещо хубаво, което ме въодушевява и събужда у мен същите качества. На лицето у някои хора е написано черти на учтивост, услужливост, пъргавост, схватлив ум и т.н. У всеки човек има вложени известни добродетели, които ако знаем да четем, представляват и за нас известно благо.

Та казвам: Всички вие трябва да използвате свободното си време за изучаване лицето си, да видите какви велики неща е написал Бог, а не да казвате, че в лицата ви няма нищо особено. Ще намерите някой учител да ви запознае поне с основните черти на лицето. Най-първо се научете да различавате кои чела са красиви, кои носове, очи, уши и вежди са красиви. Кои са красиви очи, например? Красивите очи са ясни, с дълбок поглед. Лъчът на светлината, който излиза от тях, не е хоризонтален, но върви малко нагоре, образува се един малък ъгъл. Човек с такива очи е уравновесен. По очите на човека се съди за дълбочината и съдържанието му. Те са неговото небе. Ако това небе е ясно или мъгливо, виждаме какво се крие в самия човек. Христос казва: „Отче, прослави името Твое!“ Как ще се прослави Бог у нас? – Ако ние всички бъдем отражение на онази велика Мъдрост, която Бог е вложил още отначало в нас. Когато Бог създаде нашето око, чрез него Той изрази една велика идея. Външното око съответства на един вътрешен орган. В мозъка на човека има множество гънки, зад които седят известни чувства, сили и способности. Ученикът трябва да разбира силите, които се крият в него. Той трябва да проучава и разбира промените, които стават в него. Например, защо някой път човек говори меко, приятно, а някога грубо? Забележете, глухите хора обикновено говорят високо и грубо. Всеки човек, който говори високо и грубо, е глух. Човек, докато е млад, говори мекичко, нежничко, но щом остарее, започва да говори грубо. За такъв човек казвам: „Вашият Драганчо е оглушал малко“. Хора, у които слухът е силно развит, обикновено говорят тихо, меко. Вие трябва да проучавате тия неща, да се развивате, да дадете възможност на душите си да се проявят, да бъдете отзивчиви, да чувствате страданията на хората. Тогава, като видите един човек, ще познаете от какво има нужда той, ще познаете какъв е животът му. Казвате: „Опасно е да се познаваме“. Значи според вас да познаваш човека е опасно, а да не го познаваш е безопасно. Не, обратното е вярно: Да не познаваш човека е опасно, а да го познаваш е безопасно.

Ще ви задам следния въпрос: По какво се отличава Христос от другите хора? – Той пожертва живота си, за да прослави Бога в себе си. Христос казва: „Затова дойдох на този свят“. И днес Той учи своите ученици на земята на същия закон. Сега вие сте готови да идете при Христа с празни ръце, като последни бедняци, и да оставите имането си на другите хора. Питам ви: Как трябва да отиде овцата при своя господар? Трябва ли тя да изхвърли вълната си, да издои млякото си и тогава да се яви при своя господар, или трябва да ги занесе на него? Овцата трябва да отиде при господаря си с вълната си и с млякото си и да му каже: „Сега вече можеш да издоиш млякото ми и да острижеш вълната ми“. Това е приход, това е принос, това е жертва, която овцата трябва да принесе на своя господар. Ако тя отиде при него издоена и с остригана вълна, знаете ли какво тълкувание може да се даде на това нещо? Това подразбира веруюто на съвременните хора, според което те казват: „Младият човек не може да служи на Бога. Той първо трябва да си поживее малко, а като остарее, ще може да служи на Бога“. Това значи дяволът първо да издои млякото му и да остриже вълната, а след това да отиде при Бога. Защо? Защото дяволът го изхвърлил вече навън. Да, но тогава и Господ ще го изхвърли навън. Казвате: „На стари години се служи на Господа“. Чудна философия, чудна религия е тази! Това е философията, това е религията на света. На млади години се служи на Господа! Бог не е Бог на грешните, но на разумните, на възлюбените Негови чада, които Той държи написани на дясната си ръка. И понеже Бог люби тия свои чада, заради тях помилва и грешните. Ако Бог съизволява към грешните, то е заради онези, които люби.

От това гледище всички съвременни науки трябва да претърпят едно коренно преобразувание. Всички науки трябва да имат едно разумно приложение в живота, иначе тяхното развитие е осъдено на смърт. Вземете, например, френологията. Тя претърпя едно поражение в Америка. Това поражение дойде по единствената причина, че тя не се приложи разумно в живота. Френологията се употреби за гадание, за печалба. Отиваш при някой френолог, искаш да ти каже нещо. Ти му плащаш предварително някаква сума и той туря ръцете си на главата ти, започва да я измерва. Щом парите се туриха на първо място, френологията се спря в своя прогрес и по-нататък не можа да отиде. С това се опорочи основата на тази наука. Не само френологията, но и всички съвременни науки дойдоха до едно място в своето развитие и там спряха. Днес хората очакват всичко от Бога и казват: „Бог ще ни научи“. Щом мислите така и вярвате, че Бог ще ви научи на всичко, казвам: В света съществува Божествена наука, която описва живота на душата, затова заемете се с изучаването ѝ. Вие трябва да разбирате живота на душата си. Например, изучавали ли сте окото? Познавате ли кое око е красиво? Познавате ли кои вежди са красиви? В наблюденията и изследванията, които съм правил от толкова години, много рядко съм срещал хора с красиви очи, уши, вежди, носове, чела и лица. Красиви лица са тия, в които се крие известна идея – в тях има дълбочина. Красивите хора са образци в света. Те са живи модели. Тия хора мълчат, но други се вдъхновяват от тях. Те вдъхновяват поети и писатели. Красивите майки и бащи мълчат, но чрез мълчанието си вдъхновяват своите дъщери и синове. От мълчанието им се разбира следното: „Вземете това богатство, което ние сме събрали, и го изразете навън“.

Сега проповядват на хората да се обърнат към Бога. Ако ви изпратят да проповядвате между прости хора, отде ще започнете своята проповед? Как мислите, ще имате ли успех? Един английски проповедник бил изпратен да проповядва в остров Цайлон и след като проповядвал там цели 20 години по английски и американски начин, не успял да обърне към Бога нито един от местните жители. Той съжалявал много за този си неуспех и от скръб захвърля настрана всичките си документи – диплома си и доктората, с който завършил своето богословско образование. Един ден, силно натъжен, той се обръща към Бога с молба да му покаже причините на неуспеха в работата му. След това събира всички тия, на които проповядвал цели 20 години, и им казва: „Аз ви проповядвах толкова години, но не ви казах де се крие същността на Христовото учение. Христос казва: „Ако имаш две дрехи, дай горната дреха на ближния си“. Това подразбира, ако имаш пари, имоти, да ги разделиш с нуждаещите се“. Разправил им той как трябва да се постъпва с бедните. И какво става след това? Не се минава много време и последователите му започват един по един да идват у дома му и да разправят, че сега са доволни от него и харесват проповедта му. В скоро време, обаче, къщата му се изпразнила от тия посетители и той останал само по палтото и долните си дрехи. Те го обрали и след това престанали да ходят у дома му. Проповедникът се обръща отново към Бога и Го запитва: „Господи, има ли още нещо, което не съм изпълнил?“ Той бил готов да изпълни всичко, което Бог иска от него. От този пример се вижда как трябва да се служи на Бога. Не се минало и седмица, у неговите последователи настанало разкаяние и те си казали: „Този човек живя между нас 20 години. Ние не дадохме заради него нищо, не му направихме никакво добро, а отгоре на това го обрахме. Хайде да върнем всичко, което му взехме“. И започнали те един по един да връщат откраднатите вещи.

Сега важният въпрос не седи в това, дали ще върнат или не заграбените вещи, но във всинца ни трябва да има едно силно вътрешно желание да изпълним волята Божия тъй, както ние я разбираме, от дълбочината на нашата душа, а не както е писано в книгите. Всяко сторено нещо, всяка наука трябва да бъде за слава Божия. И тогава само чрез тази наука ние ще можем да внесем положителни знания за живота. Например, отива някой човек при един астролог и той му казва: „Тази година през месец март ще ти се случи еди-какво си нещастие, затова трябва да се пазиш“. По съчетанието на планетите през известно време астрологът може да предскаже, че еди-кой си параход ще потъне в морето, и по този начин ще предупреди някои хора да не пътуват през тези дни, а да отложат пътуването си за по-късно. Така беше предсказано на английския писател Стед да не пътува по никой начин с парахода Титаник, но той беше тръгнал и не искаше да се връща. Той не послуша, но намери дъното на океана. Това е наука! Химикът пък ще вземе част от потта на някого, ще я анализира и ще му каже: „В твоя организъм има излишък от киселини. Ти трябва да вземеш мерки да ги изхвърлиш навън, иначе работата ти е опасна. Ако в 4–5 месеца не ги изхвърлиш навън, ще опиташ техните последствия“. На това отгоре този химик ще ти даде и методи за освобождение от излишните киселини. Като дойде лекарят, той пък ще разгледа ноктите ти, защото на тях са написани всички болезнени състояния на човека. Той ще ти каже каква болест може да се появи в теб и ще ти даде методи срещу нея. Да предвиждаш нещата, да взимаш предварителни мерки срещу някоя болест, която още не се е появила, това разбирам наука.

Казвам: Когато човек съзнателно живее добър живот, това е пак за Славата Божия. Христос казва: „Вие сте храм Божий“. Питам: Ако ние сме храм Божий, този храм не трябва ли отвън да бъде добре измазан? Прозорците – очите на този храм – не трябва ли да бъдат добре измазани и чисти? Главният вход – устата на този храм – не трябва ли да бъде добре нареден и чист? Телефоните и техните слушалки – ушите – не трябва ли да бъдат в изправност? Завесите – клепачите на този храм – не трябва ли да бъдат в изправност? Ресниците – косите на този храм – не трябва ли да бъдат добре пригладени и чисти? В този храм всичко трябва да бъде на своето място! Някои казват: „Оголя, побеля главата ми!“ Какво подразбират тия думи? Няма да ви обяснявам тия неща, но казвам: Всичко в света трябва да бъде за Слава Божия!

Всички ние трябва да имаме един вътрешен импулс, вътрешен стимул, който да ни тласка напред. Без този стимул няма прогрес. Любовта, именно, е този импулс. Без Любовта вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да учите или за баща си, или за майка си, или за брата си, или за сестра си, или за приятеля си, или за Драганка, или за слугата си, или за господаря си – все трябва да учите за някого. Вие трябва да обичате поне едно разумно същество, за което да учите. Вие трябва да живеете освен за себе си, още и за другите. Да живеете за другите, значи да дадете подтик на Божията Любов във вас. Следователно, обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул у вас и вие ще дадете израз на душата си. Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обичате Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брат си, или вола, който ви работи на нивата, или някое цветенце в градината си, или, най-после, един камък. Има хора, които обичат пръстена си или друго свое украшение. Човек все трябва да обича някого!

Казвам: Любовта е великият стимул в живота. Обикнете ли някого, бъдете уверени, че Бог ще ви благослови за тази Любов. Променяте ли любовта си, не можете да се повдигнете. Не се извинява този човек, който мени любовта си. Това подразбира, че невидимият свят остава индиферентен към него. В Писанието се казва: „Онзи, който се отрича от Бога и не Го люби, и Бог го отхвърля от себе си“. Бог ви отхвърля, когато и вие Го отхвърляте. Казвате: „Какво да правим тогава?“ – Започнете да любите. Това е самата Истина. Вие искате Бог да дойде при вас и да ви се поклони. Не, Бог е Любов, Той е Създателят на всичко в света. Той се грижи за всички и казва: „Всеки от вас е поставен в положение да бъде като Мене“. Вие можете да бъдете чисти като Бога. Има начини за това.

Ще ви приведа един пример, който и друг път сте слушали. Когато водата дошла в света, облякла се в бяла, чиста рокличка, като снега. Видял я волът и се влюбил в нея. По едно време той оцапал рокличката ѝ и тя се натъжила, взела да плаче, да се оплаква на Бога от вола. Бог изпратил слънцето да ѝ помогне. То пекнало силно, стопило снега и водата отново, чиста и лека, се понесла във вид на пари горе в небесните висини. Така се изчистила нацапаната ѝ рокличка. По същия начин и вашата рокличка може да се оцапа от някой вол, но трябва ли това да спре вашата любов? Не, Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума ума, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима. Който има любов, той е силен човек. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта, до Истината, до знанието и до всички останали добродетели, ще платите с кръвта си. Единствената добродетел, която даром се дава, това е Любовта.

Защо идват мъчнотиите в живота? Като знае всички навици и слабости на хората, Господ вижда, че те няма да приемат Любовта доброволно, затова ги прекарва през мъчнотии и страдания. Ако питате защо Господ ви прекарва през мъчнотии, ще знаете, че причината за това е, дето не приехте Любовта. Всички хора, които не приемат Любовта, ще минат по тесния път, а този път е път без Любов. Като минат през този път, те ще повикат Любовта и ще ѝ кажат: „Моля ти се, ела с нас и не ни оставяй! Втори път не ни прекарвай през този път. Без тебе никъде вече не отиваме“.

Ще ви приведа примера за онзи американец, който за да се прослави в света, решил да премине Ниагарския водопад с варел. Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна. Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“. Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане. Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание. Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си. Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“. Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел?

Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую?“ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостолите, които след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – Какво ще бъде нашето верую? – Веруюто на апостол Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – Какво ще бъде нашето верую? – Законът на Любовта.

И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни. Само по този начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво. Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: „Дали е възможно това нещо?“ Казвам: За някои от вас това е възможно да стане след един ден, за някои – след една седмица, за някои – след един месец, за някои – след една година, а за други – едва след 60 години. Вие можете да живеете 60 години, които ще минат като един ден. Ако човек реши да изпълни волята Божия, неговият живот се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговият живот се съкращава. Всеки човек живее толкова, доколкото е решил да изпълнява волята Божия. Животът, както и учението му, се определят именно по този закон. Той е мерилото.

Сега вие казвате: „Дали наистина е така?“ За мене е така, аз няма да се спирам да доказвам нещата. Всичко, което говоря, аз съм го проверил. Ако искате, вярвайте; ако не вярвате, проверете го. Аз ви давам кълбото и казвам: До слънцето има толкова и толкова километра. Ако искате да проверите, аз ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете към слънцето. Едно време моят Учител ми показа как да отида на слънцето, каза ми колко километра има до него и аз го повярвах. Ходих на слънцето и както ми каза, така излезе. Ако вие вярвате, ще скъсите времето; ако не вярвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: „Как да разбираме това, което ни говори Учителят, буквално, или в преносен смисъл?“ Казвам: Буквалният смисъл е неразбраният смисъл, а преносният смисъл е разбраният, но нито буквалният, нито преносният смисъл могат да обяснят реалността на нещата. Те я обясняват частично. Например, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? – Нищо особено. Ще знаете ли нещо за съществата, които живеят на слънцето, за техните интимни семейни отношения между мъже и жени, между майки и деца? Ще знаете ли нещо за техните училища, за устройството на тяхната държава, за тяхната култура, изобщо? – Нищо няма да знаете. Ще знаете само нещо за външната страна на слънцето, дали то е горещо тяло, както казват съвременните учени, или не. Ще можете ли да обясните какво нещо са петната на слънцето? Ако започна да обяснявам на съвременните учени какво нещо са петната на слънцето, ще дойда в стълкновение с тях. На тия учени аз няма да разправям, че съм ходил на слънцето, но ще им кажа следното нещо: в древността, преди много години, имало един учен човек, който знаял добре законите на оптиката и направил един телескоп, който можел да увеличава 900 милиона пъти. С този телескоп днес могат да се откриват най-великите тайни във вселената. – Тъй ли? – Да, този телескоп и досега стои в еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Действително, този телескоп съществува в света. Който отиде до тази пещера, ще го намери; но който погледне към него, ще заспи.

Христос казва: „Така ме е Отец научил“. Вие разбирате ли вътрешния смисъл на думите? Бог как учи хората? Има един начин, по който Бог учи хората. Всички ония хора, които Бог учи, трябва да заспят. Спането е пренасяне на човека от един свят в друг, дето той може да учи повече, отколкото в будно състояние. За да можем да учим в света, всички трябва да бъдем спокойни. Красиво е да се владеем, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятел в трудните моменти на неговия живот, когато той е отчаян и обезсърчен. Вижте как си помагат сегашните учени хора. Един учен открива някакъв научен факт, друг учен открива друг някакъв факт и си ги съобщават взаимно. По този начин взаимно си дават директива, която им помага да се домогнат по-лесно до своите изобретения. По същия начин и духовните хора трябва да си помагат в своите изобретения. Задача на духовните хора, покрай другото, е да изучават живота. Що е животът? – Той е велика наука.

Та казвам: Всички трябва да се заемете да работите над себе си, да побеждавате мъчнотиите и взаимно да си помагате. Не се плашете от света, но борете се с него, докато победите. То значи: Работете върху себе си, докато победите вълка. Дойде ли вълкът, тропнете му с крак. Дойде ли една мъчнотия, приготви крака си и я чакай. Някой ще те пита: „Каква е тази поза, която си взел?“ – „Чакам да дойде вълкът, да му тропна с крак.“ Нека овцата ви служи за пример. Има задачи в живота, които се разрешават мъчно, но заемете се с тяхното разрешение. Не оставяйте в ума си неясни, неразбрани въпроси. Търсете връзката между всички неща. Като дойде у дома ви някой ваш брат, който е написал нещо хубаво, и пожелае да го прочете, зарадвайте се, изслушайте го внимателно, дайте му вашия съвет и върху двама ви ще дойде Божието благословение. Във всяко нещо трябва да бъдете коректни, внимателни. Пък ако намирате, че в работата на вашия брат липсва нещо, ще кажете: „Братко, напиши още нещо в произведението си, да го допълниш“. Този брат напечатал произведението си и никой не го чете. Кажете му: „Няма нищо, братко, ще му дойде времето. Ония, за които си написал тази работа, не са дошли още. Те са младото поколение, което ще чете твоите работи“. Когато Христос написа своята книга, колко души я четоха? Тогава имаше ли толкова готови души, колкото има днес? Готовите души ще дойдат отгоре, но трябва да има приготвени жилища на земята за тях. Вие приготвили ли сте за тия души жилища? Ако сте приготвили за тях жилища, вие сте разрешили вече важния въпрос. Когато във вашия дом дойде един от учениците, животът ви ще върви по мед и масло. След като отиде Яков при Лавана, какво стана с последния? – Той се благослови. Всяко място, на която стъпи кракът на един добър човек, се благославя. Щом в душата на човека се роди една велика мисъл, тя непременно ще донесе своето благословение. Същото може да се каже и за един дом, или за един народ. Всяка велика мисъл е жива. Тя не е нищо друго, освен живот. Тази велика мисъл се е облякла в една жива форма и ти нашепва: „Това прави, онова не прави“. Тя е един твой добър приятел, тя е светлина в живота ти, която ти казва: „Слушай думите ми и не бой се! Върви напред!“ Понякога тя може да ти говори отвън, понякога отвътре. Усъмниш ли се обаче в нея и допуснеш, че това, което ти се говори, е лъжа, ти разклащаш основите на твоето верую. Усъмниш ли се, това показва, че ти вярваш на дявола повече, отколкото на Бога. Казвам ви: Вярвайте на дявола, но на Бога вярвайте повече. Обичайте дявола, но Бога обичайте повече. Страхувайте се от злото, но имайте любов повече към доброто. Ето една максима, която можете да приложите на първо време в живота си. Това значи да се прослави името Божие у нас. Вие трябва да възприемете Божията Любов още сега и да повярвате в Бога с всичката простота на душата си, за да дойде знанието върху вас. От днес всеки от вас трябва да почувства, че сърцето и умът му се разширяват. Това разширение може да бъде много малко, микроскопическо, но малкото се благославя.

След свършването на беседата ще се съберете на групи да прочетете и размишлявате върху 14 глава от Евангелието на Лука.

Ще ви дам следната тема за размишление през годината: „Метод за самовъзпитание на индивида, метод за възпитание на обществото и метод за възпитание на човечеството“. Аз желая идния събор всички да донесете тази тема развита и разработена. Всеки сам ще разработи темата, без да копира чужди работи. Ще разглеждате всеки въпрос от гледището на четирите вида живот. Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледището на старозаветния живот, после от гледището на новозаветния живот, след това от гледището на живота на праведния и най-после от гледището на живота на ученика. По същия начин, от гледището на тия четири вида живот, ще разгледате методите за възпитанието на обществото и на човечеството. Тъй щото, ще развиете темата по 12 начина, които представляват 12 астрологически зодии. Значи индивидът в пътя на своето самовъзпитание трябва да направи един кръг, да премине през 12 свята. Какво нещо е индивидът? – Той представлява отношение на частта към цялото, т.е. отношение на човека към Бога. Частта трябва да знае какво е отношението ѝ спрямо цялото, а после какво е отношението ѝ към другите части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на цялото. Това е един вътрешен закон, който обуславя нашите разбирания.

Ако вие прилагате методите, които ви давам, природата ще отвори вратите си и ще ви каже: „Заповядайте, аз ви познавам!“ Ако отидете при нея без това, което ви говоря, вие няма да чуете нейния глас, тя няма да ви проговори. Изпълните ли всичко, тогава и камъните, и изворите, и дърветата, и цветята, и животните, и хората, всички ще ви проговорят. Защо? Защото ви познават. Това не е измислица, това е велика Истина. Аз правя извод от великото, което се крие в живота на тия малки същества. Великото ни заобикаля отвред.

Казвам: Вие сега не чувствате привилегиите, които ви се дават отгоре. Вие виждате хубавото небе, радвате се, смеете се, говорите си и казвате: „Дано и следната година бъде пак така!“ Но кой създаде всичко това? – вие не се замисляте. Вашето задължение беше това, да си вземете пари и да се качите на трена. Някои пък дойдоха пеш. Помнете, че Бог създаде тия благоприятни условия за всички през този събор. Един от братята дошъл пеш от Варна. Той пътувал цели два месеца, искал да опита дали ще може да издържи. Той се решил да тръгне на път, но нито кон да вземе, нито кола, нито на трен да се качва. По едно време усетил, че краката му се откъсват от умора и си казал: „Ех, да има сега един кон!“ Ето изкушението иде! Минава един каракачанин на кон и му казва: „Господине, защо си тръгнал пеш? Я се качи на коня, да си починеш!“ – „Не, не се качвам на кон. Само болните хора се качват на кон.“ Продължава по-нататък пътя си. След малко пак се усеща уморен. – „Да имам сега един билет за трен!“ Скоро и билет му се представя. – „Не, само болните хора пътуват с трен.“ И пак продължава пътя си, докато най-после след два месеца пристига в София. Той казва: „Наистина, много поизтеглих, но и хубави опитности придобих“.

Това е хубав пример за назидание на другите. Из пътя, де кой го срещне, все го запитват: „Защо ти, старият човек, си тръгнал пеш? Нямаше ли за тебе кон, кола или трен?“ – „Обичам България, искам да я пообиколя.“ – „Защо не стори това на млади години?“ – „Тогава нямах този ум.“ По едно време дохождат в него и вътрешни обезсърчения, вътрешни изкушения: „Ти си стар човек, защо си тръгнал пеш?“ – „Не съм стар.“ – „Ами защо не се качиш на кон?“ – „Болни се качват на кон, моите крака са здрави.“ Аз бих желал всички вие да бъдете тъй издържливи и с такова постоянство в живота си. Човек среща много мъчнотии, на които трябва да издържа.

Аз искам да проверите всичко, което ви се казва, иначе то ще остане за вас само теоретическо знание. Има съществени неща, които трябва да оживеят, да станат плът и кръв у вас, да кажете: „Това е самата Истина“. Вие питате: „Колко време още има да се чака, докато придобием това знание?“ Ако вие мислите, както ви говоря, няма да бъдете обременени от нищо, душите ви ще бъдат радостни и весели, сърцата и умовете ви ще бъдат обновени и знанието, което очаквате, ще дойде отгоре. Писанието казва: „Всички ще бъдат научени от Бога“. На кои дава Бог? – На онези, които люби. Защо? Защото и те работят за Бога и от любов. На другите, които не Го любят и не работят за Него, парички трябват.

Ще ви приведа един пример да изясня мисълта си. Ние искахме да купим един хубав телескоп, но понеже в странство струват скъпо, един учен българин, свършил астрономия, обеща да ни направи такъв телескоп. Като заръчахме телескопа, ние мислехме, че в същата сметка ще влезе и огледалото на телескопа. Чакаме да ни го донесе. Обаче този българин излезе много практичен човек. Той казва: „Ако искате да си получите телескопа, ще донесете още 6,500 лева за огледалото. Ако донесете парите, ще го вземете, иначе не го давам“. Занесохме парите и тъй си взехме телескопа. Това е работа без любов. Той казва: „Вие искате да се забавлявате, да гледате небето, а аз имам нужда от пари, затова работя“. Казвате: „Този човек е малко ексцентричен“. Трябва да знаете следното нещо: Любовта не търпи никакви злоупотребления! Вие можете да злоупотребявате с нея, тя не се сърди, но ония, които злоупотребяват, създават в себе си лоши навици, които ги довеждат до смърт. Любовта търпи, но лошият навик ги изолирва от Любовта, прекъсва връзката, съобщенията им с Бога. Лошият навик е тиня, проказа в самия човек. Тогава защо ви е той? Връзката ви с Бога всякога трябва да бъде чиста, за да не се прекъсва.

Ето защо, като ставате сутрин, туряйте в ума си мисълта да бъдете в непреривна връзка с Бога. Аз имах един приятел, стар човек, който щом се намери пред някаква мъчнотия, започва да играе нещо като ръченица. Жена му го пита: „Защо играеш?“ – „Играя на мъчнотията.“ Казвате: „Тази работа не става с игра“. – И с игра става. Този човек играе, но в това време разумно размишлява върху мъчнотията. Идея има в това игране!

Често вие правите гимнастическите упражнения набързо, гледате на тях като на номер, който трябва да се изпълни. Те имат смисъл за вас и ще ви допринесат голяма полза, ако можете чрез тях да влезете в контакт с живата природа. Те са връзки, чрез които ще изкажете почитанието си към законите и правилата на природата. Някой казва: „Аз не искам да правя никакви гимнастики, никакви движения“. Питам: Като седнеш на стола, не се ли движиш надясно, наляво, нагоре, надолу? Като вървиш сред природата, не правиш ли различни движения? Докато стигнем до едно определено място, ние правим хиляди движения. Хубостта на живота седи в разумните движения. Откак си се родил, твоят живот е само движения. Живот без движение не може. Даже и индусите, и китайците, които могат да фиксират мисълта си, също правят много движения. По лицето на китаеца не можеш да уловиш някаква мисъл. Седи китаец спокойно в трамвая, с особена китайска дреха, с дългия си перчун, а срещу него седи американец и си мисли: „Големи консерватори са тия китайци! От толкова години са между нас, нищо американско не можаха да възприемат“. Китаецът си мисли: „И вие сте като нас!“ Казвам: Ние не трябва да имаме консерватизма на китаеца, който счита дългата си коса за гордост. Днес и жените почнаха да стрижат косите си. С това те искат да кажат: „Ние не искаме вече по китайски да ходим“. Казвам: Ако, след като се острижете, животът ви се подобри, започнете да мислите правилно, да пишете по-хубаво, да работите по-усърдно и станете по-енергични, остригването е на място. Но ако след остригването ви това подобрение не дойде, тогава вие преждевременно сте се остригали.

Сега вие няма да се сърдите, нито ще се обиждате – това са външни неща. Но всичките ни постъпки трябва да бъдат разумни. Всички трябва да бъдем чистосърдечни, великодушни, защото само по този начин ще имаме Божието благословение. Ето защо ние казваме: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на Мира ще изпълни живота ти с всички добрини“. Всичко онова, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш, ще имаш. И тогава, като псалмопевецът, ще кажеш: „Когато видя Твоето лице, когато видя онази вечна красота, ще бъда напълно доволен от живота си“.

Аз желая да имате опитността на псалмопевеца, да имате опитността на думите: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ Всички може да имате тази опитност.

Христос казва: „Отче, прослави Името си!“ Понеже Господ е решил да прослави името си в света, и ние ще Го прославим. Това е задачата ни в живота.

Явно говорих

Само Божията Любов носи пълния живот.

Отговори му Исус: „Аз явно говорих на света; аз всякога говорих на съборището и в храма, дето юдеите се събират винаги; и нищо не съм говорил на скрито“. (Йоан 18:20)

Прочетената глава от Евангелието на Йоанна аз наричам глава на драми и трагедии. Такива глави трябва да се четат рядко, защото те развалят доброто разположение на човека. Всички хубави и красиви неща в живота се развалят от драмите и от трагедиите. Най-големите неприятели на щастието са драмите и трагедиите.

Христос казва: „Аз явно говорих на света“. Попитайте кого и да е от съвременните хора, било някоя майка или някой баща, или учител, или ученик, или свещеник, или съдия, или слуга, защо са дошли на земята, какво е тяхното предназначение, всеки ще ви даде известен отговор. При все това този въпрос все още остава неразрешен. Когато попитаха Исуса защо е дошъл на земята, защо се е родил, Той казва: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствам за Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми“. Казвам: Пътят на всеки едного, който е дошъл да свидетелства Истината, е трагичен и драматичен, състои се от трагедии от драми. Пътят на всеки, който търси Истината, е постлан, т.е. павиран, с драми и трагедии. И ако ме попитате сега, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: Това е необходимо, за да павирате пътя на Истината. Вие ще бъдете живи камъни, с които ще се постели пътя, дето Истината ще мине. Ще кажете: „Нас ли намериха за тази работа?“ Така е, в живота често се срещат драматични и трагични положения.

Сега ще си послужа с най-простите примери за изяснение на идеята. Ако отидете в някой голям селски двор, ще видите там един петел, гордо се разхожда, а около него се събрали стотина кокошки. Той кукурига, държи им лекции, като някой виден учител, обръща се ту към една от тях, ту към друга, казва им: „Ти няма да правиш така, ти няма да правиш иначе“. Той е професор на всички тия кокошки, а те са негови ученички. Той има една пръчица и като я покаже, всички го слушат, събират се на едно място. Какво ще им даде този професор? – От кукичка на гагичка. Ще им пусне само по едно зрънце, а останалото за него. Те го гледат как яде, питат го: „Ами за нас?“ – За вас друг път, „от гагичка на кукичка“. Положението на този професор в двора на земеделеца е неестествено. Всички кокошки се питат помежду си: „Защо нашият господар е повдигнал толкова много този петел? Плаща му най-добре, а всяка сутрин, като излезе, пак на него хвърля най-хубава храна“. Професорът после извиква своите ученички и ги нахранва. Обаче един ден земеделецът остава нещо недоволен от професора и решава да го изпъди, т.е. да го уволни от службата му. Една вечер той влиза със запалена свещ в стаята му, хваща професора за краката, обръща го с главата надолу, изнася го навън и му казва: „Така не се учат ученици, аз ще ти покажа как се учат“. Професорът започва да вика, да кряка, но земеделецът туря другата си ръка на врата му и казва: „Ти ще мълчиш, сега аз заповядвам!“ Този професор е първокласен певец, голям специалист по метеорология, няма подобен на него. Той така хубаво предсказва времето, че с никой инструмент не може да се мери. През всичките годишни времена той познава кога ще се развали времето. Учен човек е той. И като учен човек, всякога пее. Изкачва се отгоре на плета и пее: „Кукуригу! Знаете ли де съм свършил? Аз имам един инструмент, който с години съм създавал“.

Действително, аз съм съгласен с този професор. Една вечер го слушам да държи реч от своята катедра. Качил се там, кукурига и казва: „Утре в толкова часа времето ще се развали“. Влизам след това в стаята си, дето имам друг професор – барометър с осем барабана, който също така предсказва времето, и го питам: Ти какво ще ми кажеш за времето, ще се развали ли скоро, или не? – „Още нямам никакви сведения, телефонът не ми е съобщил.“ Казвам му: Онзи професор на двора ми съобщи вече от своята катедра, че утре от 8 часа сутринта времето ще се развали. След два часа виждам, барабаните предсказват същото. Моят професор ми съобщава вече, че времето ще се развали. Значи прав е инструментът на професора в двора на земеделеца. Едва този професор напуща катедрата си, и земеделецът го хваща, осъжда го на смъртно наказание, че не учил добре своите ученички. Наказанието му седи в следното: отрязва му главата с нож и го туря в котел с вряла вода. Тъй се наказват учените професори, когато грешат. Той му снима всичките одежди и го оставя гол-голеничък. Не стига това, но дохожда жената на земеделеца с нож, разпорва го, изважда му всичките вътрешности и най-после го опичат. След това го слагат на масата, купуват и малко винце, повикват децата и сядат всички наоколо му, направят богато угощение с професора. Питам: Какво зло е направил този професор, та такава съдба му е отредена? Вие веднага ще кажете: „Така е наредил Господ, такива са законите на природата, това сме видели от деди и прадеди – тъй трябва да бъде“.

Ще направя сега паралела. Тук имаме един човек от най-добрите хора, които някога са посещавали нашата земя, дошъл да свидетелства Истината. Този човек бил абсолютно безкористен и чистосърдечен, подобен на него историята не знае. Той искал да говори на хората за Истината и да им покаже пътя към нея. Най-после хващат Го евреите, тези, които трябваше да Го обичат, и Го предават на Пилата, като му казват: „Този човек говори, че е пратен от Бога, че имал да изпълни някаква мисия на земята, но ние не Му вярваме“. Хващат Исуса и Го осъждат като обикновен човек. Слугата на първосвещеника, като чува Исуса да говори, удря Му няколко плесници. Питам: Защо невидимият свят позволи един от най-добрите, от най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-после разпнат? Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано – нищо повече. Не се знаят дълбоките причини, защо и за какво става това нещо. Някои казват, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Когато запитаха Исуса защо е дошъл, Той не каза, че е дошъл да умре, но казва: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината. И всеки, който служи на Истината, ще бъде на моето място“.

Когато казваме, че трябва да страдаме, знайте, че това не е наш дял, това са външни материални условия на света. Ти си беден, пропадаш в живота, имаш мъчнотии, страдания, хората не те разбират, това е външната страна от живота на Исуса. Когато Той беше в Гетсиманската градина, молеше се на Бога: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. Но тази чаша не се отмени – така беше отредено от невидимия свят. Обаче отгоре изпратиха един ангел да Му помага. Защо разпнаха Исуса? Защото не му изпратиха на помощ Любовта. Тя не взе участие в Неговия живот, а разпъване става всякога там, дето няма любов. Защо страдат хората? Защото любов няма между тях. Защо съществуват противоречията в света? Защото Любов няма там. Защо е създаден адът? Защото Любовта не е там. Защо е създадено небето? Защото Любовта е там. Някой пита: „Защо съм нещастен?“ Защото нямаш Любов. Това не показва, че ти не я искаш, но няма я там. Следователно, дето Любовта не взима участие, там има най-големи противоречия в света, там има най-големите драми и трагедии. Някои казват, че Любовта произвежда драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда. Любовта произвежда навсякъде живот, светлина, мир, радост и веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да турят името любов, не е любов.

И тъй, ако искате да разрешите въпроса принципиално, който е дълбоко философски, трябва да застанете върху тази база именно – върху Любовта. Само така ще разберете онази велика сила в света, за която Писанието казва: „Бог е Любов“. Ние говорим за този живот, който имаме сега, който сме имали някога и който ще имаме за в бъдеще. Ако вие искате да задържите и за в бъдеще този изопачен живот, в който сега се намирате, ще имате най-сложните форми драми и трагедии. Пък ако искате вашият живот да се измени, трябва да разбирате закона на Любовта. Пилат запита Исуса: „Ти цар ли си?“ – „Цар съм, но моето Царство не е от този свят. Понеже във вашето царство няма Любов, аз в такова царство не мога да царувам. Аз затова се родих и затова дойдох в този свят, да свидетелствам за Истината. И всичко, което имам, аз мога да го дам и да напусна този свят“. Законът в този свят е такъв. Щом живеете в една държава и поискате да я напуснете, за да заминете в друга държава, вие разпродавате всичкото си имущество и така излизате от нея. Тъй постъпват днес всички държави.

Казвам: Това е един вътрешен органически процес, който става както в сегашния обществен живот, така и в съзнанието на индивидите, които живеят в света. Такова е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правия живот, от великия Божи закон, от Любовта. Защо е така? Понеже Бог им даде възможност сами да се разпореждат със своя живот. Те си позволиха неща, които не са писани в Божествената книга, нито се срещат някъде из аналите на природата. Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със свободата, която му е дадена от Бога. Същевременно всички съвременни хора носят и отговорност за своите дела. Туй е, което те наричат съдба или карма. Има нещо, което мъчи всеки човек.

Та казвам: Безлюбието е начало на всички страдания в света. Страдания, които идват като резултат на безлюбието, аз наричам безсмислени страдания. Страждущ човек в пълния смисъл на думата е този, който е надзърнал в Любовта и който страда заради тази Любов. Има хора в света, които страдат за нищо и никакво. Ако ги попитате защо и за какво страдат, нищо не могат да ви кажат, не знаят защо страдат. Вие, които сте се събрали тук, ако очаквате светът да ви посрещне с венци и да ви разбере, още много ще чакате. Често някои от вас казват: „Нека дойдат тук репортьори на вестниците, нека дойдат учени хора, да видят, да разберат, че ние не сме опасни хора“. Казвам: И професори да дойдат, и учени хора да дойдат, всички ще постъпят тъй, както знаят. Всички ще постъпят тъй, както евреите постъпиха с Христа. Нима Исус не им говореше? Той казва: „Аз явно говорих на света“. Не им ли казваше, че Неговото царство не е от този свят? Те казваха: „Този човек е опасен за държавата ни, трябва да се освободим от Него, да не би да донесе на държавата някакви опасни връзки за бъдещото ѝ развитие“. Такова беше разбирането на еврейското общество, такова беше разбирането на многоучените им равини, професори, хора, които се занимаваха с кабалата. Те бяха хора на Мойсеевия закон, не разбираха Божия закон. В техните сърца нямаше капка любов. Намери се само един между многото – Никодим, който казваше: „Да оставим този човек, да го пуснем на свобода!“ Що е гласът на един човек всред множеството? Той е капка вода в океана. Питам: Защо е така? Ако Бог е създал всички индивиди, всички общества и народи, ако всички хора в света са създадени от Бога, защо е това противоречие в Божия закон?

Ще ви приведа друго противоречие. Вземете двама млади, които се обичат, и проследете как върви животът им. В първо време те се наричат възлюбени, казват, че не могат да живеят един без друг. Момъкът пада на колене пред момата, но като се оженят, не се минава и една година, те си казват такива думи, между тях се създават такива отношения, каквито Божият закон не позволява. Кои са причините за изопачаването на човешкото сърце?

В една от беседите си аз уподобих първата фаза на Любовта на лимонадата в шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана. Втората фаза на Любовта уподобих на ябълка, която хората изяждат, а оставят само семките ѝ за посаждане. Третата фаза на Любовта уподобих на една книга с отлично съдържание, с кожена подвързия, която, кой как вземе, прочита нещо от нея, усмихва се, туря я в джоба си, пак я изважда, чете, размишлява и започва да учи. Не е достатъчно да имаме само любов, но трябва да имаме обект в света, когото да обичаме. Най-голямото заблуждение в света седи в това, че всички хора се лутат, тичат, търсят някой да ги обича. Някой пише книга, за да го обичат хората. Друг издава някакъв вестник, за да го обичат хората. Някой скулптор вае статуя, мъчи се да я направи хубава. Защо? – Да го обича народът. Онзи държавник пише, създава закони, за да го обича народът. Военният изважда нож, излиза срещу неприятеля, за да го обича народът. Работникът цял ден копае, за да го обича господарят. Ученикът цял ден учи, за да го обича учителят. Бащата цял ден работи, за да го обичат децата му. Петелът пее, за да го обича господарят. Кучето лае, пази къщата, за да го обичат господарите му. Питам: При такова разбиране на нещата кой ще ни обича? При тези изисквания съвременните хора се намират в положението на онзи автомат, създаден от един велик адепт в древността. Този адепт, след като изучил всички тайни на природата, позволил си да направи един жив автомат, с възможност да се движи, да мисли и да чувства, но душа не могъл да му даде. Автоматът тръгнал подир адепта и постоянно му казвал: „Ти ми даде всичко, но душа не ми даде. Душа искам да ми дадеш!“ Адептът се намерил в чудо, не знаял какво да прави. Започнал да бяга из целия свят, но автоматът тичал подир него и постоянно му казвал: „Всичко ми даде, душа не ми даде, душа искам да ми дадеш!“ Дълго време адептът не могъл да се освободи от него.

Аз наричам съвременните хора автомати. Дойде някой, казва: „Дайте ми любов!“ Това любов ли е? Този човек иска да каже: „Вие ми дайте пари, че ще видите как и мъже, и жени, и деца, и държава – всички хора ще ме обичат“. Прав е човекът. Той има особен род схващания. Това е старата философия на живота, това са трагедии и драми, които се повтарят от хиляди години в света. Вследствие на тази философия хората се намират в безизходно положение, в един омагьосан кръг, който няма разрешение в живота. За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: „Ако човек не се отрече от себе си, или от външния живот, той не може да бъде ученик на Любовта“. Защо е необходимо да се самоотрече човек от всичко земно? Тръгне ли човек за небето, той не може да вземе нищо със себе си от този свят. Турците имат едно предание за Христа, че когато Той тръгнал за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му и по тази причина не могъл да влезе там.

Сега и аз ви казвам: Най-малката игла на света е в състояние да ви лиши от Божията Любов. Закачването на тази игла представлява психологически акт. Влезете ли обаче в Любовта, всичко у вас е ново, нищо старо не може да остане. Вие ще бъдете вече хора, родени по новия, а не по обикновения начин. Някои мислят, че Божественият път е труден. Не, според моите разбирания Божественият път е само за разумни хора. Той е най-лесният път за качване. По този път не можете да се качвате нито с кон, нито с кола, нито с железница, нито с аероплан – пеш ще се качвате. На главата си няма да имате шапки и на краката си няма да имате обуща. Гологлави и боси ще пътувате! Дрехите, с които ще се обличате, ще бъдат много тънки, почти без тегло. Те ще бъдат направени от светлината на слънчевите лъчи. Тия дрехи ще бъдат много красиви и толкова топло ще държат, че понятието за студ абсолютно ще изчезне от вас. Вие ще се чувствате обвити в мека, приятна топлина. На тия дрехи ще правите колкото гънки и къдри искате – тъй гъвкави ще бъдат те. От тях може да създавате хиляди и милиони разумни форми. Значи на такъв ученик не се позволява да носи обуща от животинска кожа. Докато е на земята, може да носи обуща от животинска кожа, и то от най-дебелата.

Мнозина от вас, като ме слушат да говоря така за Любовта, казват: „Тогава ние не трябва да живеем на този свят“. Не, човек може да има Любовта и пак да живее на този свят. Христос казваше на своите ученици: „Аз отивам при Отца си да ви приготвя жилище. До това време вие работете на земята. Като ви приготвя жилище, ще дойда да ви взема“. Христос не се отказа да дойде и втори път на земята. Той видя де е погрешката, поради която не може да се живее в този свят, и затова каза на учениците си, че ще отиде да им приготви жилище на небето и ще дойде втори път тук на земята да ги вземе. Но като дойде Христос втори път на земята, Той цяла ще я запали. Защо? – За да се изгладят, да изчезнат всички възпоменания от разпъването Му на дървения кръст. За този акт днес свидетелстват страданията на цялото човечество, а всички тия страдания трябва да изчезнат, никакъв спомен от тях да не остане. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура, с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане помен нито от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък на камък няма да остане“. Това е вярно, не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници, всичко, което историята е записала от памтивека и досега, ще бъде пометено, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците. Какъв смисъл ще има животът на някоя майка, която е родила десет сина и всички станали разбойници? Или какъв смисъл ще има животът на някоя майка, която родила десет сина и те измират един след друг? Кое ще радва тази майка, която след като отиде на онзи свят, види този свой живот като на кинематограф? Това ще бъде живот, пълен със страдания. Кое е хубавото в този живот? Защо трябва да се създават такива картини? Те са резултат на един живот без любов.

Аз наричам този живот – живот на безлюбие. Хората се раждат без любов и умират без любов; страдат без любов и се радват без любов; развиват се без любов, учат без любов, живеят без любов и т.н. Това е трагичното и драматичното в живота. Вие се измъчвате от това и казвате: „Защо животът е нареден така? Защо Господ не е направил света другояче?“ Казвам: Има един свят, какъвто вие търсите. Той е създаден отдавна, Бог живее и царува в него. Този свят е светът на Любовта. И за него е казано: „Всеки, който дойде при мене, няма да го изпъдя, ще му отворя вратата, той ще влезе и паша ще намери“. За този свят, именно, се говори в 23 псалм.

Отговори му Исус: „Аз явно говорих на света; аз всякога поучавах в съборището и в храма, дето юдеите се събират винаги; и нищо не съм говорил на скрито“. Казвам: Щом знаете това нещо, няма защо да се смущавате от противоречията в живота. Вие няма защо да се смущавате от това, което става. То е станало вече. Щом се роди някой, той трябва да знае, че ще умре. Щом се роди някой в света, той трябва да знае, че ще забогатее, но трябва да знае, че и ще осиромашее, ще пропадне. Днес произвеждат някого съдия. Той трябва да знае, че утре ще го уволнят. Днес произвеждат някого офицер. Той трябва да знае, че утре ще го уволнят. Всички владици, всички проповедници един ден ще бъдат уволнени и ще останат само спомените от техните красиви дрехи – такъв е законът в живата природа. Всеки от вас, каквото положение и да заема, трябва да знае, че един ден ще бъде уволнен. И по какво ще се различавате тогава един от друг? Има нещо ценно, по което хората могат да се различават един от друг. Съвременните учени хора, като френолози и физиогномисти, казват, че главата на престъпника, например, се отличава от главата на царя. Когато някой френолог вземе черепа на кой и да е човек, той може да опише целия му живот още от преди хиляди години: как е живял той и как е умрял; какъв домашен живот е водил, към каква църква е принадлежал, какво верую, какви стремежи имал, какво обществено положение заемал, кои са причините за неговата смърт – изобщо той може да възстанови целия негов бит. Френологът чете по главата на хората. Френологията, като наука, доказва, че у хората има всичко, но любов няма. Центърът на Любовта у повечето хора не е развит. Значи всичко има у човека, но един център само няма. Започне ли този център да се развива, ние наричаме това процес на пробуждане съзнанието у човека, или събуждане на човешката душа, на човешкия дух, на човешкия ум и на човешкото сърце. Този процес се кръщава с различни имена. Има нещо обаче, което тепърва трябва да се пробуди у човека. У всеки човек се чувства една вътрешна нужда от нещо. На всеки човек липсва нещо. Докато не придобиете Любовта, винаги ще чувствате, че нещо ви липсва.

Аз не говоря за първата фаза на Любовта, за шишето с лимонадата. Много хора изпиват по 30–40 шишета лимонада на ден. Това е любов. Други хора пък изяждат по 30–40 ябълки на ден, без да посаждат семенцата им. И това е любов. Питам: Колко души ще намерите, като влезете в дома им, да четат свещената книга на Любовта? По какво се отличава такъв дом? – В този дом царува мир, радост и веселие. Отношенията между мъжа и жената, между всички деца са любовни, всички работят абсолютно еднакво, навред се чува музика и песен, никакво противоречие не се явява между тях. В целия дом владее чистота и ред, нийде никакво петно. Мухи в стаите няма; кокошки, патици и прасета по двора няма; говеда в обора няма; газени лампи не се виждат, нито електрическа светлина, при все това цялата къща свети; никъде не сеят, ни орат, а нивите раждат, жито в изобилие имат; отникъде жито не принасят, а то иде при тях; извори нямат, а вода при тях извира; учители нямат, а всичко знаят; слуги нямат, но всеки им служи; пари нямат, но на всички пари назаем дават. Кажете ми, знаете ли някъде из България поне една такава фамилия, каквато ви описвам? Такъв е образът на този дом, членовете на който четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първо чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря тия неща, вие ще кажете: „Това са мечти само, това са илюзии“. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Апостол Павел като видял този дом, тази религия, казал: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. И затова Той казва: „Отсега нататък не искам вече аз да живея, но нека в мен живее Онзи, Който носи Любовта“.

Казвам: Аз не искам да напущате света. Не, вие ще минете през този свят, но герои трябва да бъдете. Това изисква небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, може да станете смел и решителен. Да допуснем, че ти имаш в джоба си всичко десет лева, но дохожда при тебе един твой приятел, на когото ти се кълнеш в любов, и ти поиска пари назаем. Ти отваряш кесията си и му казваш: „Имам всичко десет лева, но ми трябват за обяд“. Не, дай половината на приятеля си, а половината задръж за себе си. Законът е такъв. Ако двамата приятели изядат заедно десетте лева, тия десет лева ще се явят отново в кесията на онзи, който е услужил. Вие не можете да схванете този закон. Когато казвам, че кесията ви трябва да се изпразни, във вашия обикновен ум се явява едно противоречие.

За изяснение на мисълта си ще ви приведа един пример. Представете си, че вие сте чешма, от която тече хубава, бистра вода. Коритото на тази чешма е запушено с тиня, с кал. Вие затваряте временно чешмата и започвате да изхвърляте водата от коритото навън, за да го изчистите добре. Мислите ли, че сте причинили някакво нещастие на коритото, като сте го изпразнили? – Никакво нещастие не е това. Вие сте изчистили коритото. Като отворите крана на чешмата и пуснете водата да тече, коритото отново ще се напълни. Закон е: Ако даваш, ще ти се даде. Ако не вярваш в това, човек не можеш да бъдеш. Ако вярваш, че ще осиромашееш, ще осиромашееш. Ако мислиш, че си грешник, ще станеш такъв. Ако ти повярваш, че Бог на Любовта, Който те е изпратил на земята, е в сила да напълни твоето корито, колкото пъти и да се изпразва през живота ти, Господ все ще го пълни. Той казва: „Изпразни коритото си заради мен!“ Ти отваряш кесията си и казваш: „Господи, изпразних коритото си“.

Според вашата философия вие казвате: „Ами ако водата не протече?“ – Ти отвори чешмата и не бой се. Казвам: Хвърли семето в нивата, посей го и повече не мисли! – „Ами ако тази година има суша и житото не стане?“ Казвам: Вземи парите със себе си и тръгни! – „Ами ако ме оберат разбойници из пътя?“ Ти се бой да не го оберат разбойници и туря парите си в банка „Гирдап“. Обаче докато отиде у дома си, банка „Гирдап“ фалирала. Казвам: Не туряй парите си в разбойническата банка „Гирдап“. Разбойници има там, тя ще фалира. Съвременните хора вярват в това, което няма никаква основа, а не вярват в това, което има основа, върху което почива тяхното щастие. Казвате: „Как тъй, човек не трябва ли да бъде умен, да осигури живота си?“ Как ще осигурите живота си? – Като започнете да работите за Господа. Как? – Както ангелите работят, както най-великите хора работят. Тогава великата чешма ще протече и никога вече няма да спре. Вярвайте само в това. Правете опити, без да говорите, за да се убедите. Бъдете последователни в опитите си, като имате желанието да изпълните волята Божия тъй, както Бог иска.

В Стария Завет Господ казва: „Опитайте ме“. Как? – Първият опит, който можете да направите, е да вървите съобразно великия закон. Когато Христос беше на кръста, каза: „Такава е волята Божия. Отче, на Тебе предавам духа си“. Защо страда Христос? – За да изпълни волята Божия. Когато беше в Гетсиманската градина, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята воля не(?) е такава, аз съм готов заради Любовта да пренеса всички страдания“. Това се отнася до всички. Дойдат ли страдания, ще кажете: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Ако не може, ще се молите и ще кажете: „Такава е волята Божия“. Ако отгоре изменят, чашата ще ви отмине. Казвате: „Ами после?“ – Ще ви разпнат, като ви забият най-много четири гвоздея, повече не може. „Ами после какво ще стане?“ – Ще ви кажат да се отковете сам. И Христос се откова сам. Как се откова? – Като излезе от тялото си и отиде при Никодима. Кои поиска тялото на Христа? – Йосиф Ариматейски. Христос не искаше да остави тялото си на земята. То беше живо. Той сам отиде да откове гвоздеите от тялото си и го възкреси.

Вие казвате: „Дали Христос мисли заради мене?“ Ако Христос промисли за своето тяло, като извади гвоздеите от него, сне го от кръста, тури го в гроба, отдето ангели го вдигнаха, трябва ли да питате какво ще стане с вас? Ако вървите по Божия път, няма да останете заковани на кръста. Ще ви снемат от там и ще ви турят в гроба. И в гроба няма да останете, ще дойдат ангели да ви вдигнат. Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло!“ Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате. Ти ще хванеш за гушата онези разбойници, които искат да те оберат, и ще си вземеш от тях всичко, до стотинка. Какво направи Аврам с ония разбойници, които обраха Лота и му задигнаха имането? – Той ги настигна и взе назад всичко, което разбойниците бяха ограбили.

Казано е: „Праведният беден не може да бъде. Праведният не може да се лиши от доброто“. Ученикът всякога може да бъде награден. Който ходи в Божиите пътища, него очакват в бъдеще най-хубави работи. Такъв е и сегашният му живот. Христос казва: „Няма човек, който като остави майка си и баща си заради Господа, да не получи стократно онова, което е загубил. Той придобива вечния живот“. Вечният живот подразбира красивото, хубавото в живота. Към него се стреми всеки човек. Как може да се сравни този живот с благата на Вечния живот? Казвате: „Празна работа е това! Ще умрем, и нищо повече“. Не е така. Всеки човек, който живее според закона на Любовта, дето и да отиде, в Америка, в Англия, в Китай, в Япония, ще намери хора, които ще го приемат в дома си по християнски и ще му намерят работа. Всеки, който обича Христа, навсякъде може да намери свои братя и сестри. Не мислете, че само в България имате братя и сестри. Кажете ми, кой грешник и кой крадец има братя и сестри? За добрия човек навсякъде има място, но между хората съществува голямо безверие. Днес вие мислите само за малката България и казвате: „Какво ще стане с нас?“ – Туй, което стана с Исуса: съдиха Го и после Го разпнаха на кръст. – Ами после? – Снеха Го от кръста и Го туриха в гроба. – После? – Дойде един ангел, разклати гроба и Той възкръсна. – След това какво стана? – След 2000 години 500 милиона хора повярваха в Него и възприеха Неговата Любов. Значи 500 милиона хора ще ви обичат. Питам: Струва ли сега да се живее за Божията Любов?

Христос казва: „Всеки, който се обърне към Бога и започне да живее за Него, името му се написва на небето“. Следователно вие, които живеете за Бога, ще бъдете облечени в хубави премени и дето отидете, ще ви посрещнат с арки, със знамена и хоругви, с музика и песни и с богати угощения. Какво лошо има в такъв живот? Тук как ви угощават? Като отиде някой брат някъде на гости и поседи 3–4 дена, напомнят му, че трябва да си отива. Като отиде на небето, при Любовта, там може да седи, колкото време иска. Само тогава ще разберете защо трябва да се живее в Любовта. Любовта не може да се описва, тя само се чувства.

Казвам: Като слушате моите беседи, понякога виждам лицата ви потъмнели. Вие казвате: „Страшна работа е тази! Какво ще се прави? Ние сме прости хора, това не знаем, онова не знаем“. – Това, именно, е хубавото, че не знаете. Щом не знаете, ще учите. Учението е работа. То представлява един необходим закон на Любовта. Само учението изяснява Любовта. Обаче не се стремете да знаете всичко, то е невъзможно. Ще ви обясня защо не трябва да знаете всичко. Представете си, че вие сте поканени на богат обяд. Трябва ли, като седнете пред трапезата, да изядете всичко? Какво чудовище ще бъдете, ако изядете всичко? Ще ядете по малко, една–две ябълки или круши и малко хляб. Няма защо да бързате: ако живеете 120 години, целият ви живот ще бъде само ядене. Същото нещо се отнася и до знанието – по малко ще възприемате от него. Някой казва: „Аз искам да зная всичко“. Не, малко ще знаеш, но хубаво. Това е правило. Когато някой човек каже, че знае много, аз зная вече какво е неговото физическо състояние. Добрите хора знаят малко, но добре го знаят.

И тъй, Божественото учение има приложение в живота, и то трябва да се приложи. Ако вие имате Божествената Любов в себе си, ще намерите в този свят хора, с които да сте в хармония и да ви съдействат. Но трябва да работите за Бога. Има три начина, по които може да се работи. Например, аз пиша една книга. За кого я пиша? – Мога да я пиша за себе си, мога да я пиша за някой човек, когото обичам, и най-после мога да я пиша за Бога. Когато пиша книгата за Бога, това е правилното разрешение на въпроса. В този случай аз ще взема второто място, ще имам вътрешна връзка с Бога. Ако пиша книгата за този, когото обичам, тогава аз ще бъда вътрешна връзка между Бога и него. В този случай аз съм третото лице. И тогава стихът: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичкия си дух и с всичката си душа и сила, а ближния си като себе си“ – представлява два противоположни полюса на живота. Ако човек не разбира тия два закона, Божията Любов не може да се приложи на земята. Кой може да приложи Любовта към Бога на земята? Аз, човекът, който обичам, мога да стана връзка във великия Божи закон. И ако мога да направя тази връзка, аз съм почтен човек. И тогава аз ще имам на своя страна и ангелите, и светиите, и праведните, и добрите хора, и всички ученици. Всички тия хора ще ми изпращат всяка сутрин по една светла, чиста мисъл, която ще внесе в душата ми радост и веселие.

Казвам: Вие, като ученици на тази велика Школа, трябва да се отличавате с правилни отношения към Бога. Имате ли тия отношения, няма да търсите хора да ви обичат, но вие ще обичате. Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това да не бъде цел в живота ви. Ето защо, в Писанието, още от древността, е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего и да възлюбиш ближния си“. Така е казано, но не се прилага. Кой не го прилага? – Светът. Обаче верующите, хората на миналото, са го прилагали. Под „верующи“ аз разбирам онези хора, които обичат Бога. Има хора в света, които всякога са прилагали Божия закон. Ако искате да имате почтено място в света, непременно ще влезете в пътя на Истината. В този път ще изучавате Библията по новия начин, ще изучавате и съвременната литература и наука; ще изучавате и реките, и огъня, и ветровете. Всичко ще изучавате от гледището на Божия закон. Всичко, което правите, всичко, което учите, да е продиктувано от единствения стимул – заради Божията Любов. Ако обичате някого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешен стремеж във всички ваши подбуждения. Постъпвате ли така, никой не може да отнеме вашето бъдещо щастие, вашето благо. Ако не вървите по този път, всеки може да ви лиши от вашето благо. Ако не обичате Господа, парите ви ще вземат, здравето ви ще вземат, общественото ви положение ще вземат, децата ви ще вземат, жената ви ще вземат, докато най-после и вас вземат. Това е драмата, това е трагедията на живота. Като знаете всичко това, никакви илюзии не трябва да си правите.

Някои казват: „Този закон може да се измени“. Не, Божият закон не може да се изменя. Да мислите, че Божият закон подлежи на еволюция, това е лъжлива философия на живота. Еволюцията не изменя нещата. Някои казват: „Еволюцията изменя реда на нещата“. Всичко в света ще се измени, ако възприемете закона на Божията Любов. Живеете ли по вашия закон, еволюция няма. Дето съществува човешкият закон, там еволюция няма и смъртта царува. Дето съществува Божият закон, там еволюция има и Любовта царува.

Христос казва: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината“. Същото нещо се отнася и до вас. Вие трябва да се запитате: „За какво се родих?“ Ако си отговорите, че сте се родили да свидетелствате за Истината, вие сте разрешили въпроса правилно. Ако питате дъщеря си за какво се е родила, и тя трябва да каже: „Аз затова се родих в този дом, да свидетелствам за Истината“. Ако питате жена си за какво се е родила, и тя трябва да каже, че се е родила да свидетелства за Истината. Ако питате мъжа си, и той трябва да каже същото. Ето важният въпрос. Ще кажете: „Не трябва ли да се женим?“ – Ще се жените. „Как?“ – По закона на Истината. „Ами какви служби да заемаме?“ – Всякакви служби може да взимате, една по една, но ще ги изпълнявате според закона на Истината. С всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Няма да бързате. Сега, ако ви дам като задача постигането на великия идеал, как ще я разрешите? – Ще започнете от малкото.

Питам ви: Малкото дете, като се роди, веднага ли тръгва да ходи? – Не, първо майка му го носи. После то започва да пъпли на четири крака и мисли, че това е много нещо. За в бъдеще това малко дете ще бъде велик философ, но днес никой не го знае. Сега то пъпли по земята, иска да се повдигне – не може. Като се умори, седне малко, поогледа се наоколо, поусмихне се малко и си каже: „Не ми е дошло още времето“. То не се обезсърчава, казва си: „Няма защо да се срамувам“. Пак започва да пъпли. Като се умори, поплаче си малко, но после си казва: „Тази работа с плач не става“. И сяда отново да си почива. След няколко месеца гледаш това дете, изправило се до стената, пипа я, държи се за нея, пази се да не падне. И един ден, без да очакваш, гледаш това дете се изправило вече на краката си, никой не го подкрепва, само ходи. Майката направя голямо угощение за пристъпалник на това дете и казва на своите близки: „Нашият велик писател, поет, философ проходи вече. Елате всички заедно да празнуваме!“

Та казвам: И вие, като децата, не се срамувайте да пъплите в морално отношение. Днес ще пъплиш, ще се умориш, ще поплачеш. Утре ще се изправиш, за стената ще се държиш. Други ден ще проходиш. Питат: „Защо еди-кой си плаче?“ Казвам: Този човек искал да проходи, но не могъл изведнъж. Паднал на земята, ударил се някъде, затова плаче. Същественото е, че паднал някъде. Някои казват, че му е зле. Не му е зле, паднал е, но нищо не е загубил. Сега се мъчи, но един ден, като се научи да ходи, няма да плаче, ще бъде радостен и весел. Сега взимайте кураж от децата. Ако някой от вас се обезсърчи, нека хване едно малко дете за ръката, да походи с него и да каже: „И аз искам да бъда герой като тебе“. Наблюдавайте всеки ден децата! Това е правилно разрешение на въпроса.

За разрешението на този въпрос, както и на ред други, има специални методи, но засега те са ненавременни. Защо ще разправям на малките деца как трябва да копаят, как трябва да орат, как трябва да садят лозя? Какво ще им говоря за химическите процеси? Не е дошло още времето за тия деца, да им разправям такива работи. На тях ще говоря за неща, които съответстват на живота им. И вие, като деца, имате бъдеще. Ще започнете със същественото, а онова, което лежи пред вас, то е за бъдещи времена. Аз се радвам, че вие сте деца, защото има какво да учите. Нека ви радва знанието, което е складирано за в бъдеще. То ще дойде, чака ви. Благата, които са складирани, също ви чакат. И те ще дойдат. Кога? – На своето време. Някои питат: „Има ли определено място за нас?“ – Има. И Господ ви чака там.

Христос казва на своите ученици: „Не се радвайте, когато духовете ви се подчиняват, но радвайте се, когато имената ви са написани на небето“. Какво по-хубаво от това, да бъдеш гражданин в Царството на онези, които те обичат? Какво струва да бъдеш гражданин на съвременната държава, в която сега живеете? Да ви развеждат из обществената безопасност и като ви срещнат нощно време, да извадят револвер срещу вас и да ви кажат: „Скоро дай личната си карта!“ Сега ние живеем в един свят на противоречия, но заради любовта, която имаме към Бога, Който ни е пратил на земята, ние ще седим в този свят, ще изпълняваме длъжността си дотогава, докато получим от Него нови разпореждания. Казвате: „Какво мисли светът?“ Нека светът си мисли, както разбира и както иска, и ние ще си мислим, както искаме. Нека светът е свободен да прави, каквото иска, така и ние сме свободни да правим, каквото искаме. Светът намисли да издава някакъв вестник и започва да го издава; светът намисли да отвори война и отваря; светът намисли да осъди някого и го осъжда; намисли да помогне някому и му помага; намисли да увеличи или да съкрати бюджета, увеличава го или го съкращава. Каквото намисли да направи, извършва го. Светът иска да върши всичко свободно, защо тогава и ние да нямаме тази свобода? Ама нашите разбирания и изисквания били глупави. Позволете ни да мислим, че и вашите разбирания са толкова глупави, колкото и нашите. Ние имаме предвид, че всичко онова, което светът върши, има за него свои вътрешни разбирания, затова няма защо да го съдим.

Като разсъждаваме така, ние ще се разбираме. Светските хора имат добри черти. Аз ги похвалявам с тяхното голямо трудолюбие и голяма смелост. Ако един светски човек се намери в затруднено положение, той не се отчайва, но взима един револвер в джоба си и пресреща нейде из затънтените улици някой богаташ, който си върви спокойно, чорбаджийски, насочва револвера и му казва: „Наместо аз да плача, ти плачи! Аз зная, че ти нямаш никакво верую за Бога, скоро дай пари!“ – „Моля ти се, само недей ме убива. Колко искаш?“ Той му казва колко иска. – „Вземи тези пари!“ – „Благодаря, но никому няма да казваш за това, иначе, виждаш ли?“ – Показва му револвера.

Сега да оставим настрана морала на този човек. Аз не харесвам този морал, но харесвам смелостта и куража на този човек. Той нито се срамува, нито се страхува да насочи револвер срещу някой богаташ. Но щели да го хванат и да го осъдят. Той си казва: „Или ще ме хванат, или не. Това е една пермутация. Ако ме хванат, какво ще кажат за мене? – Ще ме изкарат, че съм малко смахнат, и ще ме осъдят на една или две години затвор, и като изляза, тия 200,000 лева, които обрах, остават пак в джоба ми“. Тъй разсъждава този човек. Особен род разсъждения! Какво трябва да направи онзи човек, който върви в Божия път и се намира в трудно положение? Ако аз съм на негово място, ще взема своя револвер и ще отида в дома на някой богаташ. Ще ви обясня какво нещо представлява моя револвер. Ако съм виден художник, ще взема своя револвер – четката – и своите патрони – боите – и ще отида в дома на някой богаташ – човек, който се моли на Бога, и ще му кажа: „Слушай, аз искам да нарисувам твоя образ, както и образите на всички в твоя дом, да ви задоволя. Ако не ми дадеш, колкото искам, убивам те“ – соча му четката. – „Моля, моля, колко искаш?“ В първо време той ме посреща с недоверие, но като нарисувам образите на всички в дома му, изпраща ме с голямо почитание. Аз му казвам: „Слушай, никому няма да казваш за това!“ Той снима шапката си почтително и ме изпраща.

Това е в преносен смисъл, но казвам: Всеки човек има нужда от един художник. Ако съм лекар, ще отида в някое село, да лекувам хората. Ако нямам никакво изкуство, ще взема ралото и мотиката и ще отида на някоя нива да работя, но ще изкарам прехрана си по честен начин – по закона на Любовта. Какво лошо има в това? Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Често и вие изпадате в малодушие и казвате: „Тези идеи са ненавременни, те няма да успеят в живота“. Не, това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, знанието, Мъдростта, Божественият живот, справедливостта, съвестта, Правдата, Добродетелта и т.н. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, която е родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее.

Та казвам: Тъй ще схващате нещата. Няма да бъдете страхливи и да приемате всичко без разсъждение. Някой казва: „Аз ще умра“. Роди ли се човек, той ще умре. Въпросът е сега да кажеш: „Аз искам да живея“. Че ще умреш, това е факт, но че ще живееш, и това факт. Затова ти трябва да кажеш: „След като умра, ще оживея“. Ако ти дойде мисълта, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Вярно е, всеки човек, който се е родил, все ще се разболее, но като мине болестта, аз ще бъда здрав“. – „Ама ще страдам.“ – „Тъй е, ще страдам, но след страданията ще дойде радостта.“ Радостта е наследница на скръбта. Кой е наследник на смъртта? – Наследник на смъртта е живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да се освободите от тях или да ги подпушите. Каже ли ти някой, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Аз зная това, но след болестта ще дойде здравето“. – „Ти направи много голяма погрешка.“ – – „Тъй е, аз зная, че направих голяма погрешка, но като оздравея, ще се заема да я изправя и на нейно място ще туря една хубава добродетел.“ – „Ти ми каза обидна дума, с която ме ухапа.“ – „Да, така е, като ме срещнете след време, моят език ще бъде толкова мек, че като ви кажа една сладка дума, няма да остане никакъв спомен от първата.“ – „Ти си малко недодялан.“ – „Тъй е, но след време ще бъда тъй одялан, че ще ми се чудите.“ – „Ти си прост човек.“ – „Така е, но след време ще бъда толкова учен, че вие ще се радвате на моята ученост.“

Това е говорът, това е пътят, през който трябва да мине окултният ученик – ученикът на Божественото учение. Той трябва да погледне широко на всичко. Тогава няма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква защо всичко това става така, а не по друг начин, нищо няма да разреши. „Не може ли по друг начин?“ – Не може. Досега никой не е разрешил въпросите по друг начин, нито вие ще ги разрешите. Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой велик Учител, или адепт, или ангел, или архангел, или херувим, или някое божество, които да са разрешили въпросите по друг начин от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Неизследими са Божиите пътища! Следователно няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал, и ще изразим Божественото у нас. Писанието ни дава почтено място, да бъдем съработници на великия Божи план, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда в света; на великия Божествен дом, който Той сега съгражда. И ние като градим, ще имаме дял в този Божествен дом. По този начин всеки от нас ще има определено място.

Ще ви приведа примера за онзи богат, праведен и добър човек, който искал да отиде на небето, да види какво е неговото положение там. Той се пренесъл в невидимия свят и видял, че неговият храм бил много хубав, почти готов, но имало една дупка, липсвало му един камък. Значи, за да бъде вашият храм съвършен, трябва да поставите и последния камък на място. Щом го поставите, вашият храм ще бъде съвършен и само тогава вие ще разберете живота. Докато липсва само един камък на вашето здание, не могат да ви приемат в невидимия свят. Вашият храм трябва да се съгради, да се завърши напълно.

Христос каза на учениците си: „Отивам да ви приготвя жилище и като го приготвя, ще дойда да ви взема“. Къде? – В новите условия, да живеем с Господа. Тъй разбирам аз новите условия – да живеем по закона на Любовта, дето царува ред и порядък на нещата. Какво ще бъде тогава? – Никакво сравнение не може да се прави между сегашното и тогавашното. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. Затова, каквото ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. Ако пък искате великото благо на живота, това е път на ученика. Два пътя, или два живота има: или животът на света, или животът на Бога, който ние наричаме живот на Христа – живот на новото учение – пътят на ученика.

Сега на първо място ще гледате да премахнете от вас онази вътрешна меланхолия, която често ви напада, понеже вие мислите, че светът е затворен заради вас, че нямате условия за развитие. Всеки, който има положително верую, може да създаде тези условия. Както богатите хора в света, както американските милиардери създадоха големи индустрии и с това се повдигнаха в обществото, така и всеки праведен човек трябва да бъде със своите идеи като тия американски милиардери. Те не очакват на подаяние, но работят автомобили, събират хора наоколо си, разработват индустрията. Такъв трябва да бъде праведният човек, такъв трябва да бъде ученикът. Те трябва да създават велики мисли. Между богатите хора в света има вътрешно разбиране, както и взаимни отстъпки. Често някои хора, за които мислим, че са некултурни, постъпват много право в обществото. Много пъти виждаме пък религиозни хора, които си служат с методите на света. Те се стремят към новия живот, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само със стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова Христос е казал: „Не се кърпят стари дрехи с нови кръпки“. Ти не можеш да туриш една нова идея в стара система. Тя не може да живее там. Тази идея Христос е изразил със стиха: „Не може да наливате ново вино в стари мехове“. Така е, новото вино ще туряте в нови мехове, а старото – в стари мехове.

Засега вие живеете два различни живота, тъй както чувствата и мислите на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, в умствено отношение вие мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, а понякога има хармония. Някой път сърцето не разбира живота тъй, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като ученици на Божественото училище, вие трябва да носите в ума си светлата идея да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използвате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот. И ако сте стари, да имате стремеж да се подмладите; ако нямате знание, да се стремите да го придобиете; ако сте болни, да се стремите да оздравеете; ако сте страхливи, да се стремите герои да станете – изобщо вие трябва да се стремите към онова, което може да ви направи хора, да създаде у вас характер. За това Христос говори в 18 глава от Евангелието на Йоана.

„А Исус, понеже знаеше всичко, що имаше да дойде връх Него, излезе и рече им: „Кого търсите?“ Отговориха му: „Исуса Назарянина“. Казва им Исус: „Аз съм“.“ Тук имаме един човек силен, герой, който знаеше всичко, което Го очаква, и можеше да избяга някъде, но Той излезе срещу слугите на първосвещениците и фарисеите и каза им: „Кого търсите?“ – „Исуса Назарянина.“ – „Аз съм.“

Христос казва: „Аз не дойдох да завладам този свят, но дойдох да дам живот, и то преизобилно“. Това значи: „Аз дойдох да говоря на хората за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Ако те възприемат това учение, добре ще бъде за тях; ако не го приемат, могат да ме съдят според техните закони, както искат“. Отговори Исус: „Моето Царство не е от този свят; ако беше Царството ми от този свят, слугите ми биха се борили да не бъда предаден на юдеите. А сега Царството ми не е оттук“. Христос казва: „За мене това не важи. Аз ще ви докажа, че на кръста не можете да ме държите и в гроба не може да ме турите. Аз ще ви докажа още, че мога да завладам света“. И действително, Той доказа това. Следователно онези, които живяха преди 2000 години, и сега са тук. И ще бъде тъй, както Христос каза: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината“. Бъдещето е Негово, светът е Негов, Правдата е Негова. Той е носител на великата Истина. И аз казвам: Всички трябва да бъдем носители на великата Божия Истина. Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием радост и веселие – ще живеем според Божията Любов. Тогава всичко в света се освещава. Слънцето, звездите, всичко в света е създадено за онези, които са родени да свидетелстват за Истината. От това гледище хубавите, красивите неща са за онези, които любят Господа. Затова Христос казва: „Отче, дето съм аз, там искам да бъдат и онези, които Си ми дал“. Де ще бъде Той? – В Царството на Любовта.

Казвам: След тази беседа някои от вас могат да се обезсърчат и да си кажат, че тази работа е само за учените хора; щом е така, ние ще живеем като нашите деди и прадеди. Питам: Нима вашите деди и прадеди са живели? От векове насам хората не живеят един разумен живот, но те само страдат и умират. Днес почти всичката вода в реките, езерата и моретата е покварена от човешка кръв и човешки престъпления. Огън трябва да дойде отгоре, за да изгори, да очисти всичко покварено, да дестилира тази вода и след като се пречисти всичко, да се създаде новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Както едно време Бог създаде света, така днес ще го пресъздаде наново. Бог няма да остави хората да се гаврят с Неговата Истина. Бог няма да остави и държавите да престъпват Неговите закони. Всички хора трябва да се преклонят пред Божията Истина и да признаят Неговите закони. Ще дойде ден, когато Любовта ще царува в света, хората ще живеят в любов помежду си, навсякъде ще има радост и веселие. Иде това време.

Като ви казвам, че огън ще дойде в света, вие питате: „Какво ще правим тогава?“ Казвам: Какво трябва да правите, като се запали хотела, в който живеете? Вие, които сте се събудили първи и виждате този огън, вземете дрехите си и скоро вън от хотела! – „Ами какво ще стане с тия, които спят?“ – Като се събудят, и те ще бягат. – „Ние искаме да видим какво ще стане с хотела.“ – Няма какво да чакате. Вземете по-скоро дрехите си и излезте вън! Хотелът гори, няма какво да гледате. Бавите ли се, другите ще се събудят и тогава ще настане такава суматоха, такова блъскане, че и вие няма да излезете. – „Да останем да гасим огъня!“ – Не, това е такова горене, което никаква вода не може да изгаси. И на цял океан водата да го гаси, не може да го изгаси. Каквото и да говорят учените хора, не могат да обяснят произхода на този огън. Това е закон на живата природа.

Животът трябва коренно да се пречисти, да се внесе в него вътрешно преобразувание. Аз не говоря за някаква революция между хората, но ще настане вътрешна промяна, в която Бог ще преобрази целия строй, ще освободи хората от техните дребнавости, които им пречат да се разбират като братя и сестри. Който разбере това нещо, ще го провери и ще се освободи от стария живот, от всички утайки на миналото. Вижте какво пишат вестниците за земетресенията, които стават в Япония. Там някъде се повдига цяла планина, като Витоша, и разтърсва земята; тя се отваря и в нея изчезват големи градове, с по 150–200,000 души. Досега са изчезнали милиони хора. Защо стават тия неща? Казвате: „Това са природни закони“. Ами ако тук някъде се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава с нас? Какво ще кажат всички съвременни учени за произхода на земята и за това, което става с нея? Нещо страшно става!

Съвременните хора са деца, които си играят с взривни вещества, складирани в самата природа. Те още не са опитвали гнева на живата природа. Когато тя се разгневи, започва да се движи – да се свива и разпуща, да гълта всичко, каквото срещне на пътя си – градове, села, хора и животни. Нищо живо не остава на повърхността ѝ. Какво ще кажете, ако се намерите долу, под тия развалини и разрушения? Казвате: „Това не може да бъде!“ Да, ако хората живеят по Божия закон, земята никога няма да отвори устата си и да ги погълне, но ако не живеят по Божия закон, тя ще отвори устата си и ще ги нагълта на общо основание. И ако ги погълне, това е пак привилегия за тях, но ако ги намери за много грешни, тя казва: „Не искам да ви погълна в себе си“ – и ги изхвърля навън. Знаете ли колко е страшно това? Вътре в себе си не ги иска, но и в пространството не ги иска. Какво трябва да правят? Все пак най-добре е да се намерят на някой параход, макар и най-беден, макар и на най-долното място – има шанс да излязат някъде на брега. Ами по-добре ли е да попаднат във вълните на морето? В такъв случай привилегия е да те нагълта земята, отколкото да те изхвърли някъде в пространството да се луташ. Има такива случаи.

Ще кажете: „Това е заплашване само“. Не е заплашване, но такива са законите на разумната природа. Това е велика Истина. И ако хората живеят съобразно законите на разумната природа, всичко ще им върви по мед и масло, ще живеят в мир и радост. Не е въпросът в заплашванията, но казвам: Ние гледаме другояче на живота. Светът е велико училище за нас, а всички негови външни проявления, това са малки резултати, това е един излишък от света. Има друг свят, пред който вашият реален свят е само външно проявление, една външна сянка.

Да оставим настрана тия философски разсъждения и да дойдем до важните въпроси в живота, които ни интересуват. Питам: Когато човек е беден, интересува ли се от това, колко милиарди има в света? – Не се интересува. Когато е гладен, интересува ли се от това, колко гостилници има в света, в колко тенджери готвят и по колко хляб се дава на човек? – Не, тази статистика не го интересува. В дадения случай той се интересува да намери човек, който да му даде няколко златни монети и после да отиде в гостилницата, да се нахрани добре, да се разположи и, ако е въздържател, да изпие чаша студена вода; ако пък е от по-напредналите, да изпие чаша вода с червен цвят и да запее: „Горо ле, зелена; водо ле, студена“. И действително, много хубаво пее зелената гора. Шумолят листата ѝ, тиха песен напяват. За вас е важно да се осмисли животът ви и да се премахнат всички недоволства, обезсърчения и всякаква апатия. Някой казва: „Нищо не ме интересува“. Как да не те интересува нищо? – „Аз не искам да живея повече, не искам да съществувам.“ Този, който казва, че не иска да живее, той не говори Истината. Ние разбираме неговия език. Зад този израз се крие друго нещо. Когато някоя мома казва, че иска да умре, аз подразбирам друга идея, която тя скрива. Тази мома иска да люби, да обича. Тя казва: „Досега аз бях навикнала да ме любят, но отсега нататък искам аз да любя, аз да жертвам нещо от себе си“.

Та когато хората искат да умрат, подразбирам, че искат да живеят по новия начин. Всеки, който умира, дава нещо. Когато бащата умира, извиква сина и дъщеря си и казва: „Деца, аз умирам вече, напущам този свят. На вас давам двете къщи, да ги разделите помежду си, а нивите и другите имоти оставям на роднините“. Когато раздадеш всичко, каквото имаш, това е смърт. В това отношение всеки от вас може да умре и пак да живее. Като умреш и отново дойдеш, никой няма да забележи, че си умрял. Щом раздадеш всичкото си имущество, всички мислят, че ти си умрял отдавна. Когато хората говорят за смъртта, те разбират, че човек умира и раздава всичко, завещава го на околните, а ние кръщаваме смъртта със същинското ѝ име и казваме: Който умира, той започва да люби.

Аз желая тази мисъл да остане у вас доброволно, без насилие. Този ден е тържествен, ние седим пред лицето на Бога и аз искам всеки от вас вътрешно да разреши този важен въпрос. Разрешите ли го днес, той е разрешен за всякога. Не го отлагайте за друг ден, но разрешете го още днес, докато сте пред Божието лице. Господ казва: „Търсете ме, докато съм близо до вас“. Когато параходът стигне на някое пристанище, вие какво трябва да правите? Трябва да вземете билет още преди третия звънец. Закъснеете ли, той няма да ви приеме. Параходът има определена тарифа. Дойде ли часът за тръгване, никого не чака. Казвате: „Ако закъснея, аз мога да тръгна със следния параход“. Можете да тръгнете и със следния параход, но знаете ли как седи въпросът? Баща ви, майка ви, брат ви, сестра ви, приятелите ви ще заминат с първия параход. Ако пропуснете този параход, ще съжалявате. Затова навреме ще отидете!

И тъй, отсега нататък, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Неговата Любов. Това изисква новото учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние трябва да се отличаваме от другите по това, че имаме един велик принцип, една велика идея, за която сме готови и на огън да ни турят, и на бесилка да ни увисят, и на кръст да ни разпнат – всичко можем да понесем. Ако ни турят на огъня, като дървата ще горим, работа ще вършим, но няма да изгаряме. Ако ни превърнат във вода, жаждата на хората ще уталожваме, но никого няма да давим. Ако ни направят на въже, за всичко ще служим, но никога за обесване на хората. Ако ни направят на перо, всичко хубаво ще напишем, но никога смъртна присъда няма да подпишем. Следователно, в каквото положение и да поставите праведния човек или ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Божията Любов. Има ли нещо по-велико от това?

Сега, като ви говоря така, вие казвате: „Ние сме слушали тия работи“. Да, слушали сте ги, но като ви запаля веднъж, няма да се освободите от това запалване. Запаля ли ви, и цял свят да излезе да ви гаси, не ще може да ви изгаси. Колкото повече ви гаси, толкова повече ще се запалвате и ще горите, без да изгаряте. И затова Писанието казва: „Светлина на нозете ми е Твоето Слово“.

Аз желая всички да носите запален светилник, който Господ ще ви даде днес. Като излезете оттук, всеки от вас ще види по един ангел. Помолете го да ви даде по един запален светилник и тръгнете по определения от Бога път. Вие ще ми кажете: „Учителю, де е вратата на новия живот?“ Аз няма защо да показвам вратата на хора като вас, които са толкова учени. Има ли нужда да ви отварям Евангелието? Казвам ви: Намерете 15 глава от Евангелието на Лука и четете. Всички знаете де се намира този ангел. Райската градина не е извън човека, нито на „Изгрева“ някъде – тя се намира в самия човек. Ангелът, когото търсите, е в тази Божествена градина, пред входа на която Бог постави два херувима с огнени мечове, да пазят да не влизат грешните хора. На праведните хора Бог дава по един запален светилник и казва: „Вие можете да отидете в Рая, той е за вас“.

Сега и аз ви казвам: Идете в Рая, в Божествената градина, да се поразходите, да се срещнете с ангела и да се поразговорите. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. За това Той дойде на земята. И ако досега сте ходили в тъмнина и сте били в безсъзнание, отсега ще ходите в светлина и със съзнание, и ще служите на Бога с вътрешна любов, по нов начин. Само така ще приемете Божието благословение.

И тъй, аз ви поздравлявам днес със запалените светилници!

Христос казва: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината“.

Свещеният час

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!

Размишление

Всяка окултна наука, която принадлежи към великата наука за живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човека. От това гледище умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му.

И тъй, щом започваме да изправяме живота си, всички трябва да учим. Миналите поколения се учили, сегашните поколения се учат, и бъдещите поколения ще се учат. От кого? – От света, който Бог е създал. Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният, умственият и духовният живот на човека. При това съграждане на живота се изучават различни предмети. Всичко в природата се развива последователно. Същото нещо се наблюдава и в света. Най-първо ще се изучават най-близките предмети, които имат пряко отношение към нас. След това ще се изучават предметите, които засягат нашите чувства, и най-после тия, които засягат нашия ум.

Първо човек трябва да започне с изучаване на твърдата почва, от която ще придобие устойчив характер. Тя придава стабилност на човека. Всеки човек, който иска да придобие устойчивост, може да стане каменар, да дяла камъни. Достатъчно е да дяла камъни два–три месеца, за да внесе този елемент в характера си. Човек може да придобие устойчивост не само чрез дялане на камъни, но и ако оре земята, ако обработва градини, лозя и други подобни. С тази работа той развива мускулната и костната си системи.

Вие казвате: „Как да работим? Какви методи трябва да прилагаме за учене?“ Казвам: Наблюдавайте природата, вижте как работи тя и от нея се учете! Използвайте за вашето развитие методите, с които тя си служи. Проследете какво става с водата, която пада от пространството. Наглед тя е чиста и пада във вид на росни капки или да дъжд. Докато падне на земята, тя се напрашва от въздуха, било от прашинките, или от саждите в него; после разтваря някои газове, които се намират във въздуха, като същевременно поема и разни микроби. В този вид вече водата не е чиста. Нейното движение обаче не спира тук. Тя прониква в земята, дето среща песъчливи пластове, през които се прецежда или филтрира. Така пречистена, водата дохожда до известни пластове, дето не се просмуква, но се събира на едно място и оттам, като си пробие път навън, излиза във вид на чист, хубав извор. Тези пластове са препятствия за водата, но тя се стреми да си пробие път между тях и да вземе известно направление.

По аналогия на това, казвам: Мисълта, която иде от Бога, е чиста, но докато дойде до нашия мозък, минава през пространството, дето се напрашва и става нечиста. Вследствие на това тя трябва да слезе в долните пластове, да се филтрира, т.е. да се прецеди и отново да се върне чиста, каквато е излязла от Бога. Кои са тия пластове, през които човешката мисъл се пречиства? – Това е материалният свят, в който тя среща ред препятствия. След като премине тези препятствия, тя излиза навън във вид на извор. В това отношение всеки човек е един постоянен извор. Щом човек започне да мисли, той представлява вече един извор.

Казвам: Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен ученик. Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи. Ученикът трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката. Той трябва да проучи какво нещо е окултният ученик и окултната наука, за да може да даде кратко определение на този въпрос. Да бъдеш окултен ученик, не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различните предмети, защото това може да дадат и другите науки. Например, от другите науки вие можете да получите познания върху слънцето и неговия състав, разни теории за създаването на света и т.н. Съвременната химия пък ще ви запознае с елементите, от които е създаден материалният свят, с техните свойства и със службата им, която изпълняват в неорганическия и органическия свят. Тя ще говори, например, за ролята на водорода, кислорода, азота и въглерода в тия два свята, но не и за ролята им в психическия свят. В това отношение са интересни не само физическите сили на елементите, но и техните психически сили, на които те са проводници в живата природа. Съвременната наука спомага на окултната, като ни запознава с живата природа. Окултната наука обаче представлява въведение към великата наука на живота.

От окултно гледище, когато един Учител разглежда някакъв елемент, той обръща внимание на материята, от която е създаден, на чистата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на същия елемент, но в разните организми. Например, той намира разлика между златото в неорганическия и в органическия свят. По аналогия на това, изтъква се разлика в материята на човешкия мозък у разните индивиди. Следователно хората се различават както по качествата на материята, от която е образуван техният мозък, тъй и по качеството и количеството на силите, които функционират в областта на този мозък. Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: „Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества“. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на земята.

Както и да ви описвам този висш свят, той е почти недостъпен за сегашния човек, затова засега ще се ограничим само с разглеждането и проучването на земния живот. Наблюдавайте каква промяна ще забележите в някой младеж, който е прекарал няколко години в странство, дето е бил в съприкосновение с видни, учени професори. Вие ще намерите промяна във външния му вид, в отношенията му с другите хора, в начина на мисленето и т.н. На какво се дължи тази промяна? – На съприкосновението, което е имал с тия учени хора. Вие казвате: „Те са светски хора“. Не мислете така. Тия хора, които са дошли до едно голямо концентриране на мисълта си, до един пълен контакт с живата природа, имат и силно развит духовен живот. Мнозина от тия учени хора са окултни ученици, занимават се с окултна наука, но външно не се изявяват, че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с окултната наука и черпят своите знания направо от живата природа. Няма да цитирам имената на тия учени, но казвам, че такива са съществували и в древните времена, но съществуват и днес.

Някои питат: „Защо ни е окултната наука?“ – В нея ще намерите ред начини и методи, как да си въздействате при различните състояния в живота си, как да устроите живота си разумно и по какъв начин да разрешавате трудните задачи. Запример, често се говори, че трябва да имаме търпение, но по кой начин да се приложи? Говори се, че трябва да бъдем благи. Как да се постигне това? Говори се, че трябва да правим добро. Кой е най-разумният начин, по който можем да правим добро на хората?

Ще ви дам един пример от физическия свят. Представете си, че искате да извадите едно въгленче от огъня. По колко начина може да го извадите? – Или с пръсти, или с щипци. Какви ще бъдат резултатите при двата случая? – В първия случай, когато хванете въгленчето с пръсти, бързо го хвърляте настрана и през целия ден сте недоволни, че сте се изгорили. Във втория случай, когато сте го хванали с щипци, вие сте свободни, независими, разнасяте го дето искате – нищо не ви смущава. Значи, щом искате да направите добро, може да употребите един от двата метода – или с пръсти, или с щипци. Ще имате два различни резултата. Казвам: Вие трябва да правите добро по втория начин – с щипци. Искате да дадете някому пари. Какво ще направите? – Ще намерите трето лице, чрез което ще предадете парите. Тогава вие сте свободни. Дадете ли сам парите на това лице, вие изгаряте пръстите си. Този човек ще дойде втори път при вас и ще ви каже: „Онзи ден ми дадохте 1000 лева, дайте ми сега още толкова!“ Хората от света са опитали този метод, затова казват: „Огън с ръка се не пипа“. Може да го пипате с ръка, но резултатите няма да бъдат такива, както ако бихте го хванали с щипци.

Често хората смесват думите „любознателност“ и „любопитство“. Също тъй често смесват желанието да се подобри материалния живот с желанието да се подобри умствения и духовния живот на човека. Това не е едно и също нещо. Да подобря материалния си живот е едно благо, от което целта на окултната Школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си живот, да просветя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза в целта на тази Школа. Да подобря материалния си живот, значи да постигна такива знания, които утре могат да изчезнат от моя ум. Какво съм придобил? – Нищо. Мнозина от вас сте свършили гимназия, други – университет, но питам: Де са ония формули, де са всички теории, които сте учили през това време? – Почти всичко е забравено, изчезнало е от вашия ум. Казвате: „Тогава защо е трябвало да учим?“ Не, изучаването на този материал е изпълнило своята служба. На времето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления от живота са изгладили тия знания. Ето защо, човек сам трябва да чисти, да измива своята памет – своята библиотека от излишния прах. Мислите представляват лабораторията на нашата памет, дето са складирани всички томове на нашето знание. Често тия томове са прашясали от вековния прах на безумието и така са разбъркани из библиотеката, че не знаем де се намират. Прахът произтича от ненужните безпокойства на ума, създадени от сегашния живот.

Първата задача на ученика е да се научи как да се освободи от тия безпокойства. Болестта, запример, е ненужно безпокойствие. Болен си, страдаш от възпаление на очите, или от коремоболие, или от ревматизъм, или от разстройство в нервната система – премахни тия болести. Сиромах си, имаш мъчнотии в живота си – премахни тия препятствия. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Който иска да учи, болен не трябва да бъде, и сиромах не трябва да бъде. За обикновените ученици е позволено това, но окултният ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. На окултният ученик не е позволено да има недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които окултната наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате: „Господ ще ни излекува“. Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не един вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъж урокът предаден от Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: „И това е обикновена наука! От толкова години учим, но какво сме придобили?“ Както навсякъде, оставяте Учителя да предава урока си, а вие не го научавате.

На мнозина от вас съм дал правила, как да се лекуват сами и как да дават на други първа помощ. Всеки от вас, като ученик, трябва да знае тия правила и да ги прилага. Как лекувате главоболието, или бодежите, или болките в кръста и т.н.? Не е достатъчно само да се констатира известна болест. Ние имаме особено гледище за болестите. Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи. На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия. Всички болести се дължат на известни микроби, малки същества, които се развиват в организма на човека. Значи те намират във вашия организъм достатъчно количество храна, съответна за тяхното развитие. Какво трябва да правите? – Не им давайте такава храна и те ще си заминат. От какво произтича главоболието? – От ядене на мъчносмилателна храна, която оставя излишъци в стомаха. Тогава пречистването на стомаха не става правилно, канализацията му е проведена някъде, вследствие на което се явява главоболие, а стомахът и устата започват да миришат. У известни хора тази миризма се усеща от разстояние 5–6 метра. Някои хора, като не ядат 5–6 дни, започват да миришат неприятно. Когато окултният ученик пости, от него лъха приятна мирзма.

Окултният ученик трябва да работи за пречистване на тялото си. Някой казва: „За да се пречисти човек, той трябва да изтощи тялото си“. Не, това е криво заключение. Вие трябва да правите разлика между плътта и физическото ви тяло. Ако плътта ви отслабва, тялото ви не трябва да отслабва. Какво подразбирам под отслабване на плътта? – Да се намалят низшите желания у човека, т.е. желанията му да се възпитат. Низшите желания не се крият във физическото тяло, но в плътта. Ето защо, за да възпитате тия желания, не трябва да измъчвате стомаха си. Наистина, понякога стомахът приема повече храна, но причината за това е желанието за ядене, което се крие в един център, който се намира около слепите очи. Миризмата на някое вкусно ядене възбужда този център, у човека се поражда желание повече да яде и тогава стомахът приема тази храна и се претоварва. По този начин, именно, чрез силно желание за ядене, човек разваля стомаха си. Това е крайност, но ако стомахът приема по-малко храна, отколкото може, това е друга крайност. Когато окултният ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаеш как да ядеш, това е наука, това е цяла музика. И Писанието казва: „Ще ядете и за всичко, което Бог ви е дал, ще благодарите“.

Второ условие при храненето. Окултният ученик трябва да избягва еднообразната храна. Някой се подлага, например, на картофен режим. Цял месец се храни само с картофи. Какво ще му допринесе тази храна? Друг се храни цял месец само с череши. Трети – само с грозде. Това не е правилен начин за хранене. Когато Бог създаде първия човек, каза му: „Ще ядеш от всички плодове в тази градина, само от един плод няма да ядеш – от плода на дървото за познаване доброто и злото“. Така и вие, от всички плодове ще ядете – от забранения плод няма да ядете. Ако се храниш с картофи, ще опиташ всички видове: днес ще ядеш бели картофи, утре ще ядеш червени. Ще опиташ всички видове картофи и ще пристъпиш на друга храна. Ако се храниш с череши, ще опиташ всички видове череши. Ако се храниш с грозде, по същия начин ще опиташ всички видове грозде. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човека има едно особено чувство, което на всяко време му подсказва каква храна трябва да яде. Защо? Защото в даден случай само в тази храна човек ще намери ония специфични елементи, които са необходими било за съграждане на организма, било за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство. Вие ще кажете: „Отде ще намерим тази подходяща храна?“ Виждате онзи художник, колкото беден и да е, как намира бои, четки. Щом са нужни за работата му, отдето и да е, той ще ги намери.

Питам ви: Как ще си обясните Христовите думи в притчата за онзи домостроител, когото господарят уволнил и поискал сметка за домостроителството? Този домостроител си казал: „Що да сторя? Да копая – не мога. Да прося – срам ме е“. И най-после казва: „Дойде ми на ум какво ще направя“. И повиква едного от длъжниците на господаря си и го пита: „Колко си длъжен на господаря ми?“ А той му отговорил: „Сто вати масло“. – „Пиши 50!“ Пита втория: „Ти колко дължиш на господаря ми?“ – „Сто кора жито.“ – „Пиши 80!“ Както виждате, той не печели, а другите печелят. Той си прави приятели. Христос казва по-нататък: „Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат в дома си, когато осиромашеете“. Как ще разберете този стих? Той представлява един вътрешен закон, който само окултният ученик може да разбере. Онзи, който не познава този закон, ще се държи в буквата на нещата и ще се обърка. Ние имаме един външен морал, който е необходим за света, но не и за нас. За нас е нужно дълбоко вътрешно разбиране на нещата, вместо това, което представляват външните отношения в света.

Казвам: Както всеки човек от света разбира своите интереси, така и окултният ученик трябва да разбира своите интереси и тия на своите другари. Всеки ученик, който ходи в училището, трябва еднакво да разбира както своето положение, тъй и положението на другите. Не разбира ли хората, както и себе си, той ще влезе в голямо стълкновение с тях. Всеки ученик, който иска да си служи с математиката, най-първо трябва да знае законите и правилата, по които става събирането, изваждането, умножението и делението. Постепенно той ще навлиза и в по-сложните действия на висшата математика. Не знае ли елементарните неща, той не може да си служи нито с математиката, нито с геометрията.

Следователно живите хора представляват за нас почва, която трябва да изучаваме. Голямо изкуство е да знаем с кои хора трябва във всеки даден случай да дружим, да споделяме своите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н. „С един камък къща не става“ казва българската поговорка. Така е. За да съградите своето здание, много камъни ви трябват. Камъните, това са живите хора, които ще вземат своето участие в този градеж. С тях ще споделяте своите мисли и чувства, своя живот, без да ви критикуват. И те ще споделят с вас. Взаимно ще разглеждате един предмет и ще извадите общо заключение. Така само ще имате резултат, което показва, че между вас има вътрешно разбиране. След това ще се разделите приятелски, с желание и втори път да се срещнете. Да допуснем, че като окултни ученици, вие се събирате на обща молитва. Какво се изисква от вас? – Сърцата и умовете ви тъй да се отворят, че всички заедно да създадете велика вътрешна връзка с невидимия свят и всички да се почувствате радостни и весели. Засега молитвата за вас е дълг, но не и резултат на един вътрешен Божествен подтик. След време ще добиете този подтик и молитвата ще получи за вас друг смисъл.

И тъй, като окултни ученици, в първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас, а именно: влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на цветята, на плодните дървета, на изворите, на водата и т.н. Окултният ученик трябва да знае каква вода да пие. Той трябва да пие най-хубавата вода, защото тя дава най-добри условия за здравето, което е необходимо за проявлението на правата мисъл. Мисли ли ученикът право, той ще изпитва красиви, приятни чувства.

И сега, като ученици, давам ви следното правило: Окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повечко, но ако всякога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. В Америка, например, проповедниците говорят извънредно много, вследствие на което те страдат от изтощаване на нервната система. Там проповедничеството е достигнало висока степен на развитие. Излиза проповедникът на амвона да говори. Той иска да произведе ефект пред публиката със своето красноречие, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна към проповедта му. Връща се този проповедник у дома си недоволен, разтревожен, с намерение втори път да не излиза да проповядва. Той отваря душата си, говори, а слушателите му го посрещат със студен душ. Тези сътресения произвеждат известен род органически повреди в организма на проповедника. Надали има проповедници в света, които да не страдат от нервно разстройство и от окапване на космите от главите им. Това се дължи на вътрешно безпокойство в тях. Те навлизат в една непозната област – не разбират окръжаващите хора. Проповедникът излиза да говори на известна публика, без да я познава. Той мисли само върху това, как да говори и колко повече да говори, без да има предвид, че ще бъде подложен на такава критика, каквато никога в живота си не е сънувал. Знаете ли какви са американците? Щом не им хареса някой проповедник, те казват: „Хлопа му нещо дъската!“ Често у хората се събужда, съзнателно или несъзнателно, желанието да запознаят света със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос е казал: „Не давайте скъпоценните си бисери на свинете“. Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. И затова виждаме тия свине да хвърлят нашите камъни върху главите ни. Какво прави природата в такъв случай? – Тя скрива дълбоко в земята всички свои богатства, всички свои скъпоценни работи, и никому не ги показва. Религиозните хора, обаче, всичко, каквото имат, изнасят на пазар. Защо? Защото не е тяхно, те не са го придобили с труд.

Най-първо, като ученици на окултната Школа, ще знаете: свято ще пазите свещеното знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара. Вие ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас. С нея само може да споделите този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някои ви запитват: „Какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н.?“ Вие сте готови веднага да дадете отговор. Казвам: Като ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнъж да изнасяте вашите свещени идеи. В старо време окултните ученици се подлагали на особен род самодисциплина – да се въздържат от много говорене. В това отношение и вие трябва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си вън пред света. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали!

Ще ви приведа един пример, от който ще видите какви резултати дава неспазването на този закон. Преди години в България усилено се третираше въпроса за ясновидството. От някои крайпланински български градове излизаха доста ясновидци, които имаха чудни видения, съобщения с другия свят, но започнаха да парадират пред хората с тази си способност. Де кого срещаха, започваха да разправят за своите видения. Тия хора пък предаваха техните видения на други, но с някакви малки прибавки, с някакви преувеличения. По този начин, от една страна, те станаха за присмех, а, от друга страна, започнаха да губят способността си и виденията вече изчезнаха. Докато по-рано разправяха, че свети Петър, свети Георги им се явявали, вече нямаше какво да разправят и съжаляваха, че са изгубили дарбата си. Така е, всички светии вдигнаха знамената и си отидоха, а те останаха самички и започнаха да се чудят дали настина свети Георги, свети Петър им се явявали някога, или не. Като ученици, вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържате само за себе си. Тия последните трябва да представляват запас, малък капитал, от който само вие да се ползвате. Та всеки човек трябва да има нещо свещено в себе си, което свято да пази от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.

Казах по-рано, че понякога в ученика се развива любопитството, вместо любознателността. Например, той вижда, че някои говорят помежду си нещо, и казва: „Кажи ми какво говорехте?“ Казвам: То не е за тебе. И да ти кажа, няма да се ползваш от него, нито по-добър ще станеш. Така излиза. Ако му кажа известна своя опитност, той ме подлага на критика в себе си и казва: „Дали това, което ми каза, е истина, или сега го измисли?“ Преди малко дойде при мене един млад човек и ми разправи какво видение имал. Ако разкажа и на вас неговото видение, мнозина ще се съблазните, няма да повярвате в тия неща, защото в това видение, наистина, има много невъзможни и недостъпни неща за приемане от човешкия ум. Човек трябва да има силна вяра, за да приеме известни неща. Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение. Да не мислите, че всеки сън има смисъл. Не всичко, което виждате, или сънувате, или говорите, е от Бога. Трябва да проверявате тия неща, за да знаете колко на сто от всичко, което става у вас и около вас, е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, тъй и будния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват.

Направете следния опит. Да кажем, че някой ваш приятел ви обещал да дойде у вас в сряда, в пет часа след обяд. Преди да е дошъл още, задайте си въпроса дали ще дойде или не. Ако си отговорите, че ще дойде, чакайте с търпение определения от него час, за да проверите. Запишете си точно в колко часа сте си отговорили, че ще дойде. Ако не дойде, тогава или вие сте се излъгали, или той се е размислил да не дохожда. После, проверете от него в колко часа се е отказал от намерението си да дохожда и защо, именно. Вие искате да бъдете ясновидци, нали? Тогава направете друг опит. Извадете часовника си и не го отваряйте. Застанете в себе си тихо и спокойно, без бързане, и определете след това колко е часът. Отворете часовника си и вижте дали сте успели в опита си или има разлика и каква е тя. Има закон, въз основа на който можете точно да определяте часа. Ако не успеете от първия, от втория, от третия опит, не се обезсърчавайте, продължавайте по-нататък, все ще успеете да развиете това чувство. Някои наши приятели не носят часовници, но са развили в себе си такава интуиция, че могат точно да определят часа, някой път с разлика в половин час, а много често с разлика само от пет минути. Има случаи, когато часовникът на някого е спрял, но той не забелязъл това нещо. Питат го: „Колко е часът?“ – „Осем.“ Другият, който няма часовник, казва: „Трябва да има някаква грешка, според мене часът е около десет“. – „Тъй ли? Не може да бъде!“ Проверявате друг часовник и се оказва, че часът е наистина десет. Значи часовникът на първия е спрял. Де е погрешката? – В часовника, който спрял, и в човека, който няма развита интуиция, а вярва само в часовника си.

Та казвам: Окултният ученик трябва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването ѝн. Интуицията е важно помагало в живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си. Вземете най-простия случай. Искате да отидете на гости при някой свой приятел. Запитайте се вътрешно, дали вашият приятел е у дома си или не. Ако почувствате, че не е у дома си, не излизайте. Като се срещнете, проверете да видите дали интуицията ви е вярна или не.

Като ученици, вие трябва да развивате добри качества и способности. Запример, умът ви трябва да бъде чист и светъл. Всеки от вас трябва да има положителна вяра, основана на великите Божии закони – на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Бог работи в света! Щом Бог работи в света, трябва ли да се съмнявате? Разбирам да се съмняваш в един невежа, но да се съмняваш в един велик мъдрец, в един велик учен, това е необяснимо. В живота на учения човек погрешките са изключения, а в живота на простия – изключенията са правила.

Окултният ученик трябва да разполага със силите, които се крият в неговата душа. Той трябва да предвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трябва да е нащрек, т.е. съзнанието му трябва да е будно. Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става, защото знае, че Бог действа навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например, някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят.

Значи всички неприятности, страдания и изпитания в пътя на ученика идват с единствената цел да го отправят в света на хармонията, в умствения свят, дето той може правилно да се развива. Само така ученикът ще разбере закона: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога“. Значи всичко, каквото се случи в живота на ученика, съдейства му за добро. За ученика е казано: „Космите на главата му са преброени, и нито един косъм няма да падне без волята на Бога“.

И тъй, беседите, които ви са дадени в окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин четете и проучавайте Библията. Някой от вас се спира на едно място, друг на друго място, било от Стария или Новия Завет, и оттам черпи поука за някоя своя мъчнотия, или се поощрява от някоя морална постъпка. Така можете да четете и книгите на някои видни автори. Не четете ли по този начин беседите, Библията или коя и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация в мисълта си.

Всеки от вас, който иска да бъде ученик, нека си определи един свещен час за работа. Този свещен час може да бъде или сутринен, или следобеден, или вечерен. През това определено време прекарвайте в дълбоко размишление, за да се справяте с всички мъчнотии, които ви се изпречват на пътя. Като премине този час на размишление, трябва да се почувствате окуражени, опреснени, с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня. На другия ден пак ще прекарате свещения час в размишление. Като се справяте по този начин с мъчнотиите в живота си, ще се намерите по този начин в положението на онзи задлъжнял търговец, който получава няколко чека и отива с тях в банката, да получи парите и да си изплати дълговете. Така и вие ще снимате от гърба си един по един своите товари. Защо? – Имате отпуснат кредит, с който да уравновесявате умствения си бюджет. През този свещен час ще се разговаряте с всички окултни ученици на тази Школа, в която сте и вие. Всички окултни ученици по целия свят, както и в духовния свят, се интересуват от вашия най-малък духовен прогрес. Те се интересуват от вас само за този малък успех. И когато вие се намерите в някакво затруднение, те веднага ви се притичат на помощ.

Казвам: Свещеният час, който си определите, ще спазвате през цялата година и ще работите за изглаждане на недоразуменията, за надделяване на мъчнотиите и за вашето повдигане. На всеки от вас давам тази задача, именно: да намерите приблизително кой е вашият свещен час. Идната година да се явите с тази придобивка – да знаете кой е вашият свещен час и с кой час от деня съвпада. Някои от вас може да са намерили този час, но които не са го намерили, ще си определят разни часове, докато открият кой е същинският свещен час за тях. За всеки ученик има по един определен свещен час. Този час може да е един и същ за няколко ученика. Когато попаднете в този час, в ума на всеки едного от вас ще дойде някоя велика мисъл или някое възвишено чувство – изобщо във вас ще дойде едно просветление. Ако дадете място на тази мисъл или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако им въздействате, в съзнанието ви ще настане тъмнина и дълго време след това ще трябва да чакате, докато отново попаднете във вашия свещен час. Свещеният час иде периодически, всеки ден, в един и същ час през деня. Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, иде с по-засилен тон.

Аз бих желал да проучавате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенстване. Всичко друго може да изчезне, но примерите няма да изчезнат, защото те съществуват в живата природа. Както петлите всякога ще пеят, тъй и примерът вечно ще съществува. Когато петелът пее пред вратата на господаря си, знаят, че гост ще дойде. Когато петелът пее много рано сутрин, хората знаят, че той предсказва промяна на времето. Когато петлите пеят няколко пъти подред, у българите има следното поверие: Щом запеят трети път, всичките лоши духове си отиват. Питам: Как българите разбират езика на петела? Това показва, че българинът е бил някога окултен ученик и оттам знае тия неща. Те разбират значението на първото, на второто и на третото пеене на петела. Тия поверия, които съществуват в народа, са верни. Между хората съществува и друго поверие, че когато паякът се спусне отгоре, гост ще дойде. Действително, не се минава и половин час, гостът иде. Питам: Какво отношение има между госта и спускането на паяка? Казвате: „Това е съвпадение“. Може да е съвпадение, но щом това съвпадение е вярно, окултният ученик трябва да отиде по-далеч, да намери същинската причина на тия явления, да разбере отде идват тия вярвания. Тия неща ни се виждат чудни, но това са факти.

Вие, като ученици, трябва да изучавате тия неща, да наблюдавате растенията, животните и да вадите положителни научни данни за техния живот и развитие. Вземете, например, пчелата. Тя се отличава със силно развито обоняние и зрение. Човек може да усети миризмата на цветята най-много на 5–6 метра разстояние, когато пчелата усеща тяхната миризма на 5–6–10 километра разстояние. Тя познава отдалеч кои цветя миришат и по миризмата им ги намира. При това пчелата вижда хубаво и ясно отдалеч. В това отношение тя е ясновидка. Като излиза из кошера си, тя прави един голям кръг, зърне отдалеч цветята и по права линия отива към тях. После пак се повдига нагоре, зърне кошера си и по права линия отива към него. Премести ли се кошера ѝ само един сантиметър, тя не влиза в дупката направо, а се удря в кошера. У нея има изработено вярно чувство за мерене. Казвам: Ако пчелата е развила тия чувства, колко повече окултните ученици трябва да развиват своите по-висши чувства! Като се спирате върху откритията на учените геолози и други, как мислите, по какъв начин са дошли те до тези данни? – Чрез своята интуиция. Иначе те не биха могли само по предположение да се доберат до такива положителни истини. В тия учени има едно вътрешно чувство, чрез което те казват, че еди-кои си пластове са били преди хиляди години в едно положение, други – в друго положение. После обясняват по какви причини са станали промени с тях и т.н.

Във всяка окултна Школа трябва да се създаде общ интерес към практическа работа. Същото се отнася и до вас, учениците на тази Школа. Вие трябва да се заемете практически с учението, за да придобиете един ефектив, една реална сума, с която да боравите в живота си. Мнозина от вас боледувате. Тия болести представляват задачи за вас. Обикновените ученици могат да се лекуват по какъвто начин искат, но окултните ученици могат да се лекуват със силата на молитвата и на своя ум. Кое е по-хубаво, да платите на един лекар 100–200 лева, без да се сигурни в излекуването, или да насочите ума си в правилна посока и да се обърнете към Бога? Често дохождат при мене някои болни и ме питат: „Да викаме ли лекар?“ Казвам: Ако се страхувате, викайте лекар, но постъпете по следния начин. Като дойде лекарят, кажете му: „Аз съм болен. Изследвайте болестта ми и кажете, ще оздравея или не. Ако ми кажете, че ще оздравея, и стане така, без да приемам лекарства, аз ще ви дам добро възнаграждение. Ако ми кажете, че няма да оздравея, нищо няма да ви платя“. Ако той каже, че ще оздравеете, по този начин вие ще се свържете с лекаря и дето ходите, каквото правите, повтаряйте в себе си думите: „Ще оздравея, ще оздравея“. Няма да мине много време и вие наистина ще оздравеете. Ако не кажете така на лекаря, той ще дойде при вас, ще ви прегледа, ще намери, че болестта е сериозна, и ще ви посъветва да ви направят операция. Ще се подложите на операция, но след това ще се яви някакво усложнение. За хората от света е позволено да се подлагат на операции, но на окултния ученик не е позволено. Операциите са излишни страдания. Който служи на Бога, не може да бъде болен. Казвате: „Ние служим на Бога, но страдаме от известни болести“. Всеки от вас, който боледува, това показва, че е нарушил някои от законите на разумната природа.

През този събор аз дадох на всинца ви известни нареждания, които някои от вас не спазиха, вследствие на което заболяха. Например, аз казах да пиете вода само от изворчето, защото тя е изложена на слънце и е топла. Като пиете тази вода, няма да се простудявате. Други някои ядоха студени дини, пиха лимонада за разхлаждане, но стомахът им се разстрои. Не е позволено на окултния ученик да пие бира, лимонада, вино и други спиртни питиета. Само виното препоръчвам, като лечебно средство, и то в краен случай, за стопляне на стомаха. Казвате: „Сладко вино можем ли да пием?“ – Можете. Когато ядете плодове, трябва да ги измивате и изчиствате хубаво. Гроздето измивайте добре от синия камък, а крушите, ябълките и другите плодове изчиствайте добре, освен ако са малко загнили. След това ги измивайте с топла вода. Вие не мислите върху това и си казвате: „Моят стомах носи“. – Понякога носи, а някога протестира. Вземете като правило следното: Всичко, което внесете в устата си, да бъде абсолютно чисто!

Чистотата е необходимо качество за окултния ученик, затова научете се да си миете ръцете най-малко три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. Ако ги миете десет пъти на ден, още по-добре. Също тъй, по три пъти на ден ще измивате краката си, лицето си и под мишниците. Под мишниците има особени жлези, чрез които се отделя потта, и ако тия части на тялото не се мият често, зараждат се различни болести. При измиване на лицето, ръцете, краката, под мишниците, добре е кожата да остане малко влажна, за да може тази влага да се всмукне от организма. Това всмукване на водата ще ви предаде по-голяма свежест и бодрост. Ето защо, като се миете, леко изтривайте с кърпа. На всички, а особено на тия, които са чиновници, препоръчвам и следното измиване: като се върнете на обяд, съблечете си горните дрехи, вземете стомничката с вода, която сте донесли още от сутринта или от предишния ден, и залейте се с нея от главата до краката. След това леко се изтрийте. Ще облечете чисти, сухи дрехи. Тъй измити и преоблечени, ще отправите благодарствена молитва на Бога за водата, която ви е дал, и тогава ще се нахраните. Така ще се почувствате освежени и бодри. След това ще отидете на работа. Всеки, който изпълни тия съвети, всякога здрав и бодър ще бъде. Приложите ли тия методи, най-малко 75% ще имате отлични резултати.

И тъй, първото нещо, което искам от вас, като ученици на окултната Школа, е да започнете от физическия свят и постепенно да вървите към духовния. Вие може да искате изведнъж да влезете в духовния свят, но трябва да знаете, че за този свят се изисква здраве, сила. Духовният свят представлява планински връх, на който трябва да се качите. Питам: Как ще се качите на този планински връх, ако не сте здрави или ако нямате сили? Когато се качвате на кола, на кон или на трен, там не се изискват толкова сили.

Казвам: Тия правила, които ви давам, ще пазите свещено, само за себе си. Приложете ги, опитайте резултатите им и тогава ги препоръчвайте на другите хора. Препоръчвате ли ги на други, преди да сте ги опитали, те ще изгубят влиянието и силата си. Ако срещнете някой човек, който, без да знаете, е ученик на Школата и се интересува от тези методи, дайте му ги. Всеки, който искрено се интересува от тези методи и ги прилага, ще има добри резултати.

Вие, като ученици на тази Школа, имате много теоретически познания, но трябва да ги приложите на практика. Чрез практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за поддържане на бодър и весел дух. При най-големите си изпитания окултният ученик трябва да проявява вяра, търпение и въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трябва да си каже: „Ще се оправи тази работа. Аз ще проуча този въпрос, макар и след много години“. Това значи силен ученик. Силният ученик никога не отпада духом. Той не отлага въпросите за далечното бъдеще, но работи, проучва всеки въпрос, защото знае, че бъдещето е сега, днес. Щом учите, щом работите, вие и сега, и за в бъдеще ще бъдете добри, отлични ученици. Живата природа е всякога в услуга на добрите ученици. Бъдете ревностни в учението и предавайте тази ревност и на другите!

Някои от вас питат: „По какво се отличава окултният ученик от обикновените хора?“ – Различието седи в това, че окултният ученик преодолява всички мъчнотии в живота. За него Истината е идеал, Мъдростта – цел, а Любовта – реализиране.

Само Божията Любов носи пълния живот!