Закони на доброто

Закони на доброто

Какво може да придобие водата, затворена в шише? Може ли да прояви свойствата си? Едно от свойствата на водата е нейната подвижност. Обаче, затворена в шише, водата е лишена от възможността да прояви именно това си свойство, вследствие на което губи нещо ценно от себе си. Следователно всяко нещо се нуждае от условия, при които да прояви своето вътрешно естество. Същото се отнася и до човека. И човека се нуждае от условия да прояви своето естество. С други думи казано: Човек се нуждае от условия, които да му помогнат да вземе ново направление в живота си.

Какво се разбира под думите „ново направление“? Ако на стъблото на дървото, което представя права линия в Природата, се яви една пъпка, която с години стои затворена, какво придобива това дърво? – Нищо не придобива. Ще кажете, че пъпчицата стои замислена и философства. Какво се ползва дървото от нейната философия? Ако пъпчицата не вземе ново направление в живота си, колкото и да философства, нито тя ще придобие нещо, нито дървото. Не е ли същото и с човека? Колкото и да философства човека, щом стои на едно и също място, неговата философия остава безплодна. Не е важно каква посока ще вземе човек в живота си, но важно е да се движи. В една или в друга посока, той непременно трябва да се движи. Съвременните хора се спъват и сами си противодействат, благодарение на своята мисъл. Те се запитват дали пътят, по който вървят, е прав. В Природата всяка посока е добра. Какво ще кажете за радиусите на кръга? Много радиуси има кръгът, но можете ли да кажете кой от тях е по-добър? Всички радиуси на кръга са равни и еднакво добри, защото водят към общ център. Тъй щото, всяка посока, която води към общия център на живота, е добра. Значи става ли въпрос за посоката, към която се движите, знайте, че тя е права. – Кога? – Когато води към Великия център на живота. Правата и крива посоки в живота се познават по резултатите, които те произвеждат. Ето защо, за да не греши, човек трябва да се произнася за нещата само когато види техните резултати.

Представете си, че имате една печка, която може да гори с въглища, с дърва, или даже с плява. Ако нямате въглища, ще я напълните с дърва; ако нямате и едното, и другото, ще я напълните с плява. Като надникнете в печката, и в трите случая казвате, че става горене, но резултатите на горенето са различни: въглищата дават по-висока температура, но при изгарянето им остават много примеси; дървата дават по-ниска температура, но остават по-малко примеси; плявата дава ниска температура и малко остатъци. Всеки човек има в себе си по една печка, която постоянно трябва да подклажда, за да произвежда топлина. Коя е печката в човешкия организъм? С какво се отоплява тя? Ще кажете, че кръвта на човека е топла, затова целият му организъм е топъл. Обаче как и откъде се топли кръвта? Учените казват, че при химическата обмяна между веществата, които влизат в организма, се образува топлина. Къде е стаята на човека, т.е. неговата печка, където става горенето, химическата обмяна или химическото разлагане на веществата? Кой пали печката на човека? Къде са неговите огняри? Човек трябва да има топла кръв, но същевременно трябва да има топли чувства и топли мисли. Откъде идват топлите мисли и топлите чувства? Топлата мисъл иде от ума, а топлите чувства от сърцето. Обаче и в ума, и в сърцето има специфични места, в които мислите и чувствата на човека се отопляват.

Мислите и чувствата на съвременния човек са лишени от нужната топлина и светлина, понеже се поддават на влияние. Днес много хора мислят по поръка, а не самостоятелно. За пример, слушате някой да казва, че времената са тежки, и вие започвате да мислите като него. Мисълта, че времената са тежки, обикаля всички хора, докато най-после стане общоприета и всички хора я поддържат. Някой заболява от епидемическа болест, и всички около него започват да се страхуват да не се заразят. Преди да са заболели още, те викат лекар, съветват се с него, и от страх заболяват. Какво трябва да правят, за да не заболеят? Те трябва да изпъдят страха навън. За да изпъди страха навън, човек не трябва да възприема блуждаещите мисли в себе си. Защо трябва да мисли човек, че времената и условията са лоши? Той сам създава лошите времена и условия. Великият живот изключва лошите условия. Човешкият живот, обаче, е създал лошите условия в себе си. Коя сабя бихте предпочели: стоманената или златната? Ако искате да вършите работа, ще предпочетете стоманената сабя; ако искате да имате някаква скъпоценност, ще изберете златната. Обаче стоманената сабя ще остане по-дълго време у вас от златната. Който види златната сабя, препасана през кръста ви, непременно ще иска да я вземе за себе си. Защо златото се губи и изчезва?

Мнозина казват: „Минаха добрите времена“. Защо се губи доброто? Коя е причината, че човек губи добрите условия? Той може да чете, да учи, да работи и да бъде щастлив. Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие. Като видят, че някой не иска да учи, казват му: „Пръчка ти трябва!“ Наистина, съвременните хора лесно разрешават въпросите с пръчката. Майката възпитава децата си с пръчка, учителят възпитава учениците си с пръчка, проповедникът проповядва с пръчка. В края на краищата, за свое оправдание, всички казват, че пръчката е излязла от рая. Как е възможно пръчката да е излязла от рая, когато по това време брадвата не е съществувала? В рая не е позволено да се секат дървета. В древността всички учени са носели пръчки. Пръчката символизира знанието. Всеки учен е носел в ръката си пръчка, да покаже на хората, че разполага със знание. Като види, че знанието не помага, той взима пръчката си и започва да я движи на една или на друга страна. Значи майката и бащата, които често слагат пръчката върху гърба на детето си, минават за учени хора. Чрез нея те предават знанието си на детето, което започва да вика: „Мамо, тате, боли!“ Думата „боли“ представя математическа формула, чрез която детето иска да каже на баща си: „Татко, посей в моя мозък известно знание, чрез което да определя посоката на своето движение и да осмисля живота си“. Като налага детето си с пръчката, бащата казва: „Ти трябва да ме слушаш!“ – „Трябва да те слушам, но как?“ Питам: Може ли детето всякога да разбира волята на баща си и да я изпълнява? Когато бащата изисква от детето послушание, това подразбира, че на детето предстоят известни мъчнотии. Само онзи, който се намира пред мъчни, неразрешими задачи, трябва да прояви послушанието си. Като слуша, той се домогва до начина за правилно разрешаване на своите задачи.

Представете си, че имате една овощна градина, пълна със зрели плодове. Вие се разхождате с баща си из градината и поглеждате към плодовете, но баща ви заповядва да не късате още от тях. Обаче ако баща ви се отдалечи от вас, вие веднага посягате към плодовете, искате да си откъснете няколко зрели плода. Първо се оглеждате да не ви забележи баща ви; после се озъртате да не ви види друг някой и като се убедите, че никой не вижда, вие посягате с ръката и си откъсвате няколко зрели плода. Ще кажете, че това е непослушание. Кой обикновен човек, като влезе в овощна градина и знае, че никой не го вижда, няма да откъсне няколко плода? Когато баща ви дойде в градината, ще познае ли, че сте късали плодове? Понеже не е броил плодовете, той няма да познае, дали сте яли от тях, или не. Ако баща ви не е броил плодовете и не знае, че сте късали, вие ще мислите, че всякога можете да си откъсвате по няколко плода. От друга страна баща ви ще загуби авторитета си пред вас. Обаче ако баща ви знае колко са плодовете в градината, няма да ви пита, късали ли сте, или не, но ще вземе пръчката и ще ви даде добър урок, да не си позволявате втори път да късате без негово разрешение. Защо баща ви не позволява да късате от плодовете на неговата градина? Коя е причината за това? Бащата иска да възпитава послушанието у вас, да не се поддавате на изкушение. При това, има плодове в живота, с които човек не трябва да се храни. Вкуси ли от тези плодове, той сам се осъжда на смърт. Казано е, че с каквито плодове човек се храни, такъв става; каквито мисли и чувства възприема, такъв става. Като знаете това, вие трябва да филтрирате мислите и чувствата, които проникват в ума и в сърцето ви, да не допущате в себе си отровни мисли и чувства.

Сегашните хора възприемат лоши мисли и чувства, хранят се с лоши плодове и като се натъкнат на техните последствия, казват: „Лоши времена настанаха“. Какво разбирате под думите „лоши времена“? Лошите времена подразбират лоши условия. За пример, някой ученик се записва в училище, иска да учи, обаче намира се при крайно неблагоприятни, лоши условия: учебници няма, дрехи и обуща няма, храната му – оскъдна, жилището му – тъмно, влажно, приятелите му – крайни егоисти, окръжаващата среда – груба. Този ученик отива и се връща от училището, въздъхва, мъчи се и постоянно говори за лошите условия на живота. Кой е виновен за тия условия? Много причини има за това, но и той сам е една от причините. Като знае това, човек трябва да пази добрите условия, които му са дадени.

Като ученици на Великата школа на живота, пазете следното правило: Още със ставането си от сън поставете в ума си мисълта да не разваляте доброто, което денят носи в себе си. Не свързвайте днешния ден с вчерашния. Не мислете, че времената са лоши. Лошото е вън от вас. Ако времето е студено или топло, това се дължи на външната температура. Наистина, температурата оказва влияние върху човешкия живот, но трябва да се знае, че и топлото, и студено време, както и добрите, и лошите условия в живота, крият някакво добро в себе си. От топлите и студени течения в Природата се образува дъжда, който носи благата на живота.

Същото нещо става и в човека. Ако пипнете ръката на здравия човек, ще забележите, че едната страна е топла, другата – студена; едната ръка е топла, другата – студена; едната половина на главата е топла, другата – студена. В болния човек не е така. Теченията в него се изменят: или са топли, или студени. Това се дължи на нарушаване равновесието на силите в неговия организъм. Тъй щото, за да се лекува, човек трябва да възстанови вътрешното равновесие на силите си. Ако това се постигне, той оздравява.

Сега се явява въпрос: Защо високата температура е вредна за човека, а умерената не само че не е вредна, но го ползва? Известно е на всички, че нормалната температура на човека е от 36.8 градуса – 37 градуса. Мине ли тази температура, той се простира на леглото и оставя другите хора да му слугуват. Колкото по-висока е температурата му, толкова по-немощен става той. Като дойде до 40–41 градуса, човек напуща тялото си и отива някъде в пространството на разходка. Обаче ако мине благополучно високата температура, без да напусне тялото си, казваме, че е оздравял. Рибите, птиците, млекопитаещите имат различни температури. За пример, птиците имат около 40 градуса температура, млекопитаещите – приблизително като човешката, рибите – по-ниска от човешката и т.н. Като измерваме температурата на различните животни, виждаме, че нормалната температура за едни е вредна, за други – не. Температурата, при която живите същества се развиват, е в зависимост от техните вътрешни условия. Ще дойде ден, когато човек ще понася по-висока температура от тази, на която днес едва издържа. Засега човек сам не се познава, не знае какви сили се крият в него. Той казва: „Аз трябва да свърша училището“. Защо, именно, трябва да свърши училището, не знае. Какво ще прави, като свърши училище, пак не знае. Често срещате младежи, които са свършили гимназия, но не знаят какво да правят по-нататък. Като мислят известно време, най-после решават да следват някаква наука: медицина, философия, богословие и др. Какъв е резултатът на тяхното следване, не знаят. Един ден ги хване някаква болест, повиши се температурата им до 41 градуса и заминават на разходка за онзи свят. Когото и да срещнете днес, който е изучавал медицина, философия, математика, богословие, всички казват, че животът няма смисъл. Ако наистина животът няма смисъл, защо тогава хората учат, защо се стремят към придобиване на знание, сила и богатства?

Къде е истината по въпроса за смисъла на живота? Не е въпрос да се обезсърчава човек, но важно е, че всички хора не мислят еднакво за живота. Едни отричат смисъла на живота, други го приемат. Да поддържа човек мисълта, че животът е безсмислен, това показва, че някога животът е имал смисъл за него. Значи животът в своята същина има смисъл, но малцина го виждат. Като са обезсмислили своя личен живот, те са обезсмислили и великия живот. В това седи погрешката. Щом осмислят своя живот, ще осмислят и великия живот. Като придобие правилен възглед за нещата, човек вижда, че външно някои неща са безсмислени, а вътрешно – смислени; други, точно обратно – външно са смислени, а вътрешно – безсмислени.

Задачата на човека се заключава именно в това, да различава нещата и да се ползва разумно от тях. От разбирането на човек зависи кои неща са смислени и кои – безсмислени. За пример, ситият казва, че няма смисъл човек да яде. Гладният пък поддържа точно обратното. Той казва, че има смисъл човек да яде. Като преяждал много пъти, човек обезсмислил процеса на яденето в Природата. Като гладувал дълго време, човек разбрал смисъла на яденето и казва, че няма по-велик процес в Природата от храненето. Велик смисъл е вложила Природата в храненето, но когато точно се спазва количеството храна, което тя е определила за всяко живо същество. Всеки, който си е позволил да употреби повече храна от тази, която Природата му е определила, скъпо е платил. Не е позволено на човека да преяжда. Като преяжда, от една страна той нарушава силите на своя организъм, а от друга – отнема част от храната, предвидена за други същества.

Съвременните учени дават различни методи за приготвяне на храните. Правили ли сте опити да готвите според методите, посочени от учените? Една от главните храни на българина е бобът. Искате ли да се ползвате от хранителността на боба, гответе го без приправки. Бобът не търпи никакви приправки. Варете боб с чиста вода и 1–2 глави лук, без дървено масло. Като го сварите, сложете малко сол. Сложите ли дървено масло, вие ще го развалите. Бобът съдържа в себе си специално масло, което не се съгласува с останалите масла. Бобът не приема нито чушки. Сейте боб на чисти места, изложени на слънце. Никога обаче не яжте боб, който е стоял в избите ви повече от една година. Следователно, искате ли да бъдете физически здрави, пазете хигиена в храненето, като правите избор на храните.

Като ученици, вие трябва да изучавате динамическата сила на думите, на мислите и на чувствата. Като знаете динамическата сила на думите, вие можете да се справите с тях разумно. Същото се отнася и до мислите и чувствата. Има думи, мисли и чувства, които произвеждат два различни резултата. Това особено се забелязва в мисли, които не са проверени. Такива мисли произвеждат повече отрицателни резултати, отколкото положителни. Не давайте ход на такива мисли. Ще кажете, че трябва да имате вяра в хората. Има смисъл да вярвате в хората, но не всякога. Доверието трябва да бъде взаимно. Добре е да имате доверие в човека, на когото давате пари на заем, но той трябва да поддържа това доверие. Изгубите ли доверието си в него, вашето приятелство се разваля. 10 лева да сте взели на заем, трябва да ги върнете на време. Точни трябва да бъдете в задълженията си. Ако не сте точни в малките си задължения, не можете да бъдете точни и в големите. Точността е едно от условията за съграждане на човешкия характер. Някои не издържат на обещанията си, защото уповават на баща си. Първо уповавайте на себе си, а после на близките си. За предпочитане е 2–3 дена да постите, но да изплатите задължението си, отколкото да сте нахранени, а неточен към малкото си задължение. 10 лева дълг, неизплатен на време, спъва човека.

Всички знаете поговорката: „Малкото камъче събаря колата“. Микробите, колкото и малки да са, разрушават човешкия организъм. Ако някой вземе 500,000 лева на заем и не ги върне на време, не го съдете. Всеки знае, че мъчно се връщат големи суми. Обаче той ще бъде съден, защото е взел тези пари. Като знае, че не може да ги върне на време, не трябва да ги взима. Ще кажете, че кредиторът ви е длъжен да търпи. Това е негова работа. Ако търпи, той печели. Вие обаче сте длъжни да изплатите дълга си. Не го ли изплатите, не иска ли да търпи той, отношенията ви ще се развалят. Не само това, но онзи, който не плаща на време задълженията си, губи уважение пред себе си. Когато човек се натъква на задълженията си, в него се събуждат две съзнания. Божественото настоява да плати дълговете си, а човешкото отлага, докато най-после каже: „Нямам намерение да плащам дълговете си. Баща ми не е милионер“. Някой вземе 5–10 лева на заем и казва: „Колко са 5 лева? Нищо не представляват. Друг е въпросът, ако сумата е голяма“. И германецът може да каже същото: „Колко са 5 марки?“ Пет марки не са много, но една марка се равнява на 30 лева български. Американецът казва: „Колко са 5 долара?“ Но един долар се равнява на 85 лева български.

И тъй, не е въпросът в лева, в марката, в долара, но в точността на човека. Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен, устойчив морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и равновесие. Човек губи своя вътрешен мир, своята вътрешна сила, благодарение на прекъсване на връзката си с висшето, Божествено съзнание. Щом изгуби тази връзка, той губи и своя кредит.

Днес всички хора са взели по 10 лева на заем, които още не са върнали. Не можете да бъдете нови хора, т.е. хора на Новата култура, ако не изпълните обещанията, които сте дали пред своето висше съзнание. Като дойде до обещание, човек трябва да мисли какво обещава. Но обещае ли веднъж нещо, той трябва да го изпълни на време. Една добра, отличителна черта на англичанина е точността. Обещае ли нещо, той непременно ще го изпълни. Докато даде обещание, той много мисли, но даде ли веднъж обещание, нищо не може да го застави да не го изпълни. Той е изправен и изпълнителен към себе си. Само при това положение науката, изкуствата, религията имат смисъл. Не изпълнявате ли обещанията си, не сте ли точни към задълженията си, нито науката, нито религията имат смисъл за вас. Всяка наука е полезна за човека дотолкова, доколкото той е точен и изпълнителен към себе си. По отношение на науката човек е подобен на земните пластове, през които минава водата. Чистотата на водата зависи от пластовете, през които тя минава. Тя е толкова по-нечиста, през колкото по-нечисти пластове минава. Чистотата на пластовете пък зависи от тяхната изправност към общите сили, които действат в земята. От действието на външните и вътрешни сили на земята пластовете се снишават и възвишават. На обикновен език това снишаване и възвишаване на пластовете наричаме наказание. Хората се страхуват от тези наказания. Според мене наказанието не е нищо друго, освен пръчка, която се вдига и слага върху гърба на човека. Защо пръчката играе върху човешкия гръб? – Да го направи умен.

Преди няколко години срещнах един колар, който караше кола, впрегната с биволи, но силно натоварена. Пътят беше стръмен, постепенно се издигаше нагоре. Биволите едва влачеха колата след себе си. Селянинът немилостиво ги биеше. Той ги удряше с пръчка върху гръбначния стълб. Обаче колкото повече ги биеше, толкова повече те упорстваха, не искаха да вървят. Като наблюдавах това нещо, аз се спрях и казах на селянина: Представи си, че си войник, участваш във войната и те хванат пленник. След това турят на гърба ти товар от 100 килограма тежест и те заставят да го изнесеш на известна височина. Какво ще правиш с този товар? – „Ще кажа, че не мога да го нося.“ – Ти ще кажеш, че не можеш да го носиш, но никой не влиза в положението ти. Щом не можеш да носиш, пръчката ще играе върху гърба ти, както ти постъпваш с воловете си. Какво ще бъде положението ти? – „Да ме пази Господ! Дано не дойда до това положение. Ако товарът ми е по-лек, ще го нося, но ако е голям, загубен съм.“ – Ето, такова е положението и на твоите волове. Ти ги биеш по гърба и ги парализираш, вследствие на което не могат да се движат. Като ги удряш по гърба, те губят половината от силата си. Ти не знаеш къде да удряш и как да постъпваш с тях. Ако искаш, мога да ти дам съвет как да се отнасяш с воловете си. В този момент аз се приближих до воловете, които ме погледнаха спокойно. Помилвах единия вол по главата, другия – по челото и по този начин ги заставих да тръгнат напред. Бавно и спокойно те продължиха пътя си и изнесоха товара горе, на определената височина. След това запитах селянина: Какво печелиш, като биеш воловете си? Не само че нищо не печелиш, но губиш даже. Същото може да се случи и с тебе. Като отидеш на война, и тебе могат да бият по същия начин. За да не изпаднеш в това положение, ти трябва да бъдеш внимателен към воловете си.

Като е дошъл на земята и се облякъл в материя, човек трябва да пази организма си, да има правилна обхода към него. Не пази ли тялото си, не се ли отнася добре с него, в скоро време той ще предизвика голяма дисхармония в себе си. Не е позволено на човек да измъчва тялото си. Човек трябва да пази известен морал към тялото си. Тялото е подобно на помощния добитък. Ако към добитъка е нужно човешко отнасяне, колко повече това е нужно към собственото ви тяло. Като прилага известен морал към тялото си, човек ще дойде до високо разбиране на живота. Значи приложението на морала започва от човешкото тяло и постепенно излиза навън към същества, по-далечни и по-близки от него. Затова казваме, че както постъпва човек към себе си, така ще постъпва и към другите. Невъзможно е да бъдеш към себе си небрежен, а към другите – внимателен. Като постъпва добре със себе си, човек дохожда до положение да цени и по-долностоящите от себе си същества.

Не мислете, че животните са прости и неинтелигентни. И те имат известна интелигентност. Животните са създадени чрез Словото. Бог каза да се създадат животните, и те се създадоха. Словото означава разумно начало. Значи произходът на животните се крие в разумността. Който иска да се учи, може да научи много неща и от животните. За пример, ако искате да придобиете търпение, изучавайте вола. Колкото да го биете, той стои спокойно и си преживя. При това той скоро забравя лошото отношение към него. Волът не е злопаметен, никога не мрази. Ако волът излезе от своята форма и влезе в човешка, той ще прояви своята интелигентност. Тогава ще разберете какво нещо е волът. За да прояви своята интелигентност, волът се нуждае от известни органи, каквито днес не му са дадени. Всичко зависи от органите. Това, което човек не може да направи с двете си ръце, може да го направи с лост. С две ръце той не може да вдигне един тон злато, но с помощта на лоста може да го вдигне.

Днес всички хора се нуждаят от нови разбирания. Те трябва да бъдат носители на новите идеи. Докато не приеме новите идеи в себе си, човек остава завинаги прост, стар, без никакъв напредък. За да се домогне до новите идеи, човек трябва да се стреми към доброто. Някой иска да помогне на своя ближен, да го направи богат, учен. С това той мисли, че прави добро. Да направиш някого богат или учен, това още не е добро. Доброто започва с микроскопически неща. Да правите добро, това значи да сте готови всеки момент да изпълните волята Божия в най-малките прояви. Ако можете да изпълните волята Божия на време и на място, вие сте и богат, и учен човек. Ако на време извадите един паднал човек от кладенеца, той няма ли да ви благодари? Не само че ще ви благодари, но ще ви възнагради щедро. Той ще ви бъде признателен през целия си живот. Колкото по-безкористно правите добро, толкова повече ще ви благодарят. Благодарността на хората ще внесе във вас голяма радост и доволство. Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Ако не се свържете с него, вие не можете да се домогнете до живота. Страшно е положението на човек, който е изолиран от живота.

Съвременните хора се намират в един ограничен, херметически затворен кръг, вследствие на което не виждат ясно нещата. Те трябва да се качат в по-висок свят и да отворят прозорците, които са към тях, за да влязат във връзка със силите на този свят. За да се свърже с възвишения свят, човек трябва да мине по един тънък конец. Влезете ли в този свят, вие ще разберете, че един морал, едно добро съществува в света. Това са моралът на Великата Любов и Доброто, направено за Бога. Няма сила в света, която може да попречи на човека да направи това добро. Хората на Новата епоха се познават именно по морала си и по доброто, което правят в името на Бога. Като знаете това, не казвайте, че условията ви препятстват в правене на добро. Не казвайте, че хората са лоши. Не казвайте, че времето не ви благоприятства. Това са празни думи. Ако е въпрос за времето, наистина има известно съотношение между времето и човешкия живот, но човек трябва да се издигне над условията, над времето, над хората и да прояви Божественото в себе си. Който познава законите на времето, той се е домогнал до една от великите тайни на живота. Времето носи със себе си всички неща; също така времето отнася всичко със себе си. Времето пише, но времето и заличава. За онзи, който разбира законите на времето, всичко е възможно.

Вие трябва да изучавате законите на времето и законите за правене на доброто като ученици, а не като млади. Защо? Защото според мене млад човек е онзи, който може да прави добро; който не може да прави добро, той е стар. Който може да прави добро, той е човек на Новата култура; който не може да прави добро, той е човек на старата култура. – Може ли при всички условия да се прави добро? Ако в смъртта се заражда живота, защо при лошите условия да не се прави добро? Когато материята започва да се разкапва, тогава именно зародишът на живота пуща своите динамически сили в действие, поляризира ги и започва да ги организира. На същото основание и вие трябва да пуснете корените на своя живот при най-лошите условия. Можете ли да направите това, разкапалата се материя на лошите условия почва да се организира, а вие коренно се преобразявате. Който разбира законите на живота, при най-тежката болест може да увеличи жизнените сили на организма си и да надвие болестта.

И тъй, искате ли да постигнете нещо, проявете доброто в себе си и знайте, че никаква сила в света не е в състояние да ви попречи за правене на доброто. Пазете своето достойнство като душа и помнете, че и като богат и сиромах, като цар и последен простак, вие имате една и съща цена. Цената на човека се състои в неговата душа, а не във формата и положенията, през които той минава. Сиромахът трябва да бъде цар на сиромасите, а богатият – цар на богатите. Царят на сиромасите не може да управлява богати, нито царят на богатите може да управлява сиромаси. Искате ли да направите хората свети, учени, благородни, поставете ги в сиромашия. Сиромашията ражда добродетелите, а богатството ги отглежда.

Ние разглеждаме сиромашията в широк смисъл, не когато човек сам я създава, а когато иде отвън. Неразумният сам създава сиромашията. Според мене сиромах е онзи, който не разполага с капиталите на баща си и на майка си, на дядо си и на баба си, но разчита на собствените си сили и способности. Каквото хване, изкарва нещо от него. Хване ли перото, ще напише нещо ценно; хване ли мотиката, бързо и добре ще копае. Какъвто занаят започне, в скоро време става майстор. Той може да пере, да готви по-добре от всяка домакиня. В половин час може да опере много дрехи, да ги изсуши и изглади. Той впряга на работа всички природни сили: слънце, вода, електричество. Няма работа в живота, която той не може да свърши. Ще дойде ден, когато хората ще перат дрехите си не с вода и сапун, както правят днес, но със слънчевата светлина и топлина. Като изложите дрехите си на слънце, в 10–15 минути те ще бъдат изпрани и дезинфекцирани. Те знаят през кои часове на деня слънчевите лъчи могат да чистят и дезинфекцират.

Да се върнем към мисълта за доброто. Едно трябва да знаете: Няма по-здравословни условия за човека от правене на доброто. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте от него. Да прави човек добро, това е от значение първо за самия него, а после за другите. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса, наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас. Вие възприемате тази радост и се чувствате мощни в приложение на доброто. От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, както и здравословното и материалното му състояние. Ако не прави добро, а работи върху себе си, човек пък придобива знания, но често губи от придобивките си. Днес спечели нещо, на другия ден изгуби част от спечеленото; днес се натъкне на доброто, на другия ден – на злото. Той се движи между плюсове и минуси и в края на краищата придобивките излизат по-малко от загубите. Както се получава при горенето на дърва и на въглища? Топлина и пепел. Топлината е плюс, пепелта – минус. Топлината е движение на въздушните частици; движението пък създава условия за работа – плюсове в живота, а пепелта се използува за тор. Който знае как да използва пепелта, по-добър тор от нея няма; който не знае как да я използва, по-лош тор от нея няма. Не е важно какъв тор е пепелта; важно е човек да прилага доброто за подкрепа на науката, на изкуствата, на отношенията между хората – на целия живот.

Днес от всички хора се иска приложение на доброто в живота като нов начин за подмладяване, за усилване на способностите, за закрепване на здравето. Правенето на добро е един от новите методи за самовъзпитание. Ако човек не прилага доброто, каквито усилия да прави, нищо не може да постигне, никаква промяна не може да стане в живота му. Всеки сам може да подобри условията си; всеки сам може да произведе промяна в своя живот. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни.

Представете си, че имате един добър приятел, с когото сте се скарали от няколко години насам. Вие сте му казали няколко обидни думи, с които сте внесли огорчение в сърцето му. Какво трябва да направите? Ще отидете при него и ще му кажете няколко добри думи. Добрите думи ще бъдат лек за нараненото му сърце. По този начин ще загладите работата. Ще тръгнете двамата заедно и ще се разговаряте приятелски. Това значи истински човек. Аз наричам човек онзи, който може да изправи погрешката си. Казвате: „Как ще си вземем думите назад?“ – Няма да вземете думите си назад, но ще си послужите с нови думи, по-силни от първите, с които ще заличите всичко горчиво, което сте написали в сърцето на своя приятел. Не очаквайте щастието да дойде пред нозете ви, но вие идете при него. Щастието може да дойде пред нозете ви, но ако не сте готови да го приемете, то ще мине и замине, без да го използвате, както трябва. Така стана с бедната вдовица, която се домогна до щастието чрез пророк Елисей. Той каза да приготви съдове за наливане на масло, да вземе такива и от съседките си, но когато маслото започна изобилно да тече, съдовете се напълниха и маслото престана да тече.

Следователно бъдете готови за щастието, че като започне да тече, да не се прекъсва. Колкото малко да тече, не оставяйте да изтича навън или да се прекъсва. С други думи казано: Бъдете готови за благата, които всеки момент могат да ви се дадат. Колкото съдове имате, пригответе ги да се напълнят с благата на живота.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 28 февруари 1930 г., София, Изгрев.

Идеалният човек

Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да изучавате музиката, както съществува в Природата. Щом се домогнете до природната музика, вие ще научите онези природни, творчески гами, чрез които е създаден светът. Състоянията на всички живи същества се сменят според природните гами, т.е. музикално. Щом се смени гамата, сменя се и състоянието. Като знаете това, чрез музиката вие можете да въздействате на мислите и на чувствата си, да се повдигате. Често хората губят основния тон на живота си, вследствие на което произвеждат вътрешен дисонанс в състоянията си. Ако сте нервен, неразположен, раздразнен, започнете да пеете тихо, гласно или мислено, докато смените състоянието си. Музиката, пеенето помагат за развиване на дарбите в човека. Всички велики, гениални хора, които са минали през големи страдания и изпитания, са били музикални. Те са имали правилни, високи, добре развити чела. Докато не почнете да мислите идеално, докато не носите в себе си образа на идеалния човек, вие нищо не можете да постигнете. Не търсете образа на идеалния човек вън от себе си. Той е вложен във всички хора, но трябва да се прояви навън. Ако идеалният човек не е във вас, как можете да знаете кое е добро и кое не, кое е морално и кое не е морално?

Кои са отличителните черти на идеалния човек? Опитайте се да опишете отличителните черти на идеалния човек, не както го описват поетите, художниците, но както вие го схващате. Ако трябва да се произнесете за качествата на идеалната свещ, веднага ще направите това. Обаче за идеалния човек мъчно можете да се произнесете. Доброкачествена свещ е тази, която гори без пушек, не се топи бързо, не капе, не се прекъсва. Пламъкът на свещта трябва да бъде ясен, светъл и чист. Каквито са качествата на идеалната свещ, такива са и на идеалния човек. Идеалният човек свети като свещ. За да свети, причината се крие в това, че той обръща внимание на всичко, без да се спира върху дефектите.

Недостатъците на хората хвърлят сянка върху съзнанията им и ги помрачават. Недостатъци в Природата не съществуват. Те са в мисълта на човека. Ако успее да ги изхвърли от мисълта си, човек става чист и светъл. Следователно, искате ли да се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек; колкото повече се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-далеч сте от образа на идеалния човек. Колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате от пътя на идеалния човек.

Представете си, че имате две жици, през които прекарвате електрически ток. Горната жица е от метал, който е добър проводник на електричеството, поради което силно се нажежава и започва да свети. Втората жица е по-слабо електропроводна, вследствие на което слабо се нажежава и не свети. Тя запазва тъмния си цвят, какъвто първоначално е имала. Значи белотата на жицата зависи от способността да провежда по-лесно електрическия ток. Долната жица, като слабо електропроводна, остава тъмна. Същото нещо се отнася до добрия и лошия човек. Добър човек е онзи, който е добър проводник на енергиите от висшите светове. Добрият човек е бял и светещ. Лошият човек е лош проводник на енергиите от висшите светове. Той е повече тъмен и несветещ.

Следователно, каже ли някой, че е лош, това значи, че не е добър проводник на енергиите, които идат от пространството. Какво трябва да прави човек, за да прояви доброто в себе си? Той трябва да смени жицата, по която идат енергиите – от лош проводник да я превърне в добър. Да смените жицата, това значи да смените състоянието си от лошо в добро. Вие можете да сменяте състоянията си дотогава, докато намерите такава жица, която да звучи в унисон с дадена гама на Природата. Това значи да намерите жица, която е добър проводник на Природата. Светлата и бяла жица представя Божественото начало в човека, а тъмната и несветеща жица наричаме низше естество на човека. Низшето естество на човека се нуждае от култура, от развитие, докато се рафинират грубите прояви, т.е. грубите човешки състояния.

Съвременните хора се запитват защо идат страданията. Много просто. Страданията са огън, на който човек се пече. Докога ще се пече? Докато светне и стане бял. – „Защо трябва да страдам?“ – За да станеш добър проводник. Колкото по-лош проводник е човек, толкова по-голямо е желанието на Природата да го направи добър проводник. Щом пусне ток към този човек, той започва да свети. Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде път на силите в Природата да се проявят и когато Природата не му дава това, което той желае. Тя поставя до устата му това, което желае, и щом отвори уста да го приеме, тя веднага го дръпва. Желанието на Природата не е да застави човека да страда, но да го направи щастлив. Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в Природата.

Какво представя щастието? От научна гледна точка щастието не е нищо друго, освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания на живота. Не само хората живеят по традиции, но и животните. За пример, вълкът по традиция дави овцете; овцата по традиция пасе трева. От научна гледна точка пасенето не е нищо друго, освен косене на трева. Овцата коси тревата и я събира на едно място. Един ден, когато овцата се превърне на човек, как ще проявява старата си традиция? Човек не пасе трева, но от време на време се навежда, откъсне си малко тревица и продължава пътя си. Това е остатък от традицията на овцата. Понякога човек къса цветя и ги мирише. Това е остатък от желанието на птиците да чистят клюна си в цветята. Като чистят клюна си, те късат цветята.

Като се наблюдава и изучава, човек може да познае откъде иде началото на някои негови прояви и традиции. Човек има желания, чрез които се проявяват традициите. С някои от тия желания човек се справя с години. Някои от страданията са естествени, а други – неестествени. Особено сега някои от естествените традиции се превърнаха в неестествени и безполезни. Много време трябва да мине, докато вълкът се откаже от желанието си да дави овцете. Тъй щото, помнете: Човек може да бъде щастлив, когато във всички случаи на живота си е бил добър проводник. Яви ли се един случай в живота му, когато той не е добър проводник, щастието му изчезва.

За да запази щастието си, преди всичко човек трябва да знае как да възпитава тялото си, а също така мислите и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагат психологията и етиката за възпитанието на човека? Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата в широк смисъл: чистота на тялото, на ума и на сърцето. Човек трябва да поддържа чистотата на тялото си с често миене, изпотяване, преобличане, чесане на косата и т.н. Като приложи чистотата към тялото си, човек започва да мисли за чистотата на чувствата и на мислите си. Чисти чувства са ония, които са лишени от всякакъв егоизъм. Чистите чувства изключват всякакво користолюбие. Благородството в чувствата на човека подразбира присъствие на органическо злато в кръвта. Златото поддържа здравословното състояние на организма. Колкото по-малко е златото в кръвта на човека, толкова повече той е изложен на страдания и болести. Златото е добър проводник на топлината и на електричеството. Следователно органическото злато в кръвта на човека е проводник на енергиите в Природата. Като знаят силата и цената на златото, хората се стремят към него, искат да бъдат богати. Всеки човек иска да има някакъв златен предмет като украшение. Ако не може да носи златно украшение, добре е да носи златен наполеон в джоба си. Любовта на човека към златото е естествен стремеж, който е вложен в него като вътрешен импулс към благородство. Няма човек в света, който да не обича златото.

И тъй, златото е необходим елемент при възпитанието на човек. Обаче това не значи, че цял живот човек трябва да придобива злато. Щом придобие нужното количество злато, човек започва да търси други елементи. Човешкият организъм се нуждае от различни елементи, а не само от злато. Ако организмът придобива само един елемент, човек стига до еднообразие, което убива. Изобщо, човек трябва да се пази от еднообразието в живота. Като дойде до еднообразието, и богатият се отказва от богатството си. Когато човек преяде, и най-приятната храна произвежда в него тягостно състояние, вследствие на което стомахът му се отказва да приема тази храна. Човек се нуждае от разнообразна храна.

В бъдеще, при самовъзпитанието, човек трябва да има предвид какви елементи да внася в организма си. Той трябва да знае в какво количествено отношение се намират тия елементи един към друг, за да не внесе нито един от тях в по-голямо количество, отколкото е нужно. Дойдете ли до златото, ще знаете, че всеки човек трябва да има на разположение по няколко грама външно и вътрешно злато като неприкосновен запас. Който иска да бъде морално чист, той трябва да има известно количество сребро в себе си. Среброто чисти човека. Без сребро човек не може да бъде чист. Златото е носител на жизнени енергии в Природата, а среброто чисти човека от непотребни вещества в организма му. Желязото пък усилва организма. Лекарите дават на анемични хора железни капки и прахове. Обаче ако внесе в организма си повече желязо, отколкото трябва, човек започва да огрубява. Всеки елемент има своето предназначение за човешкия организъм, но ако е употребен в определено количество. Внесе ли се в по-малко количество от определеното, той причинява вреда. Когато в организма на човека се яви излишък от известни елементи, веднага идат паразити, микроби, които изяждат този излишък. Както микробите и паразитите изяждат излишъците във физическото тяло на човека, така и някои мисли и чувства нападат ума и сърцето на човека като паразити и предизвикват известно изсушаване. Значи едни мисли и чувства изсушават човека, а други произвеждат затлъстяване.

Следователно, за да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както и между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си. Започнете ли да пеете, те престават да правят пакости.

Орфей, чудният певец, със свирката си укротявал най-свирепите зверове. Той бил овчар, но понеже в местността, където пасял овце, имало вълци, мечки, тигри, постоянно свирел и пеел, да ги укротява. Понеже проповядвал учение на мир и любов, той не искал да убива животните, но свирел и пеел по цели дни. От действието на неговата песен всички животни започнали да играят и забравяли да пакостят, да нападат овцете му. Ако Орфей, със своята песен, могъл да укротява дивите зверове, не можете ли и вие чрез своята музика и песен да се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота? Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се прилага. Лесно е да свири човек, но той трябва да свири така, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилия, вие казвате, че не можете да пеете и да свирите, и по този начин сами си поставяте преграда. Всеки може да пее. Ако жабата, която не е певица, започне да пее, когато змията я хване за крачето, колко повече вие можете да станете певци и музиканти. Ако осъдят човека на смъртно наказание и за да го помилват, трябва да пее или да направи едно добро, няма ли да се научи да пее и да прави добро? Пред мисълта, че ще бъде помилван, той и певец ще стане, и добро ще прави. Големи наказания налага Природата на човека, но малко нещо се иска от него, за да се отмени наказанието.

Мнозина мислят, че за да се простят греховете им, трябва да правят големи добрини или да станат видни певци и музиканти. В човешкия свят е така, но в Божествения свят не се иска много нещо от човека. Достатъчно е той да попадне в една от гамите на Природата, за да започне да пее. Истинското пеене подразбира мисъл. Като мисли право, човек може да пее. Следователно, щом станете сутрин, започнете да пеете, мислено или гласно, но без колебание и съмнение в себе си. Не казвайте, че не можете да пеете. Чрез пеенето вие влизате в основата на живота. Сам по себе си животът е музика и хармония. Човек е изпратен от Небето с музика и песен. Следователно музиката не е чужда за душата му. Той е потопен в музиката и на това основание може да пее и да свири. Той трябва да направи крачка назад, да се върне в своето първично състояние на музика и песен, на хармония и мелодия и оттам да тръгне напред. Като знаете това, дръжте в ума си мисълта, че животът е музика и песен. Всичко в живота е добро и хармонично.

Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 7 март 1930 г., София, Изгрев.

Дисонанси в живота

Размишление

Какво означава думата „дисонанс“? Кой е коренът на тази дума? Думата „дисонанс“ е латинска, а коренът ѝ е „sono“, което означава „звучи“. Какви са трептенията на звука? Какви линии образуват звуковите трептения? Вълнообразни. Представете си, че имате права линия, около която се увива една вълнообразна линия. Това съществува ли в Природата? Съществува. Какво прави бръшлянът, когато се намери близо до някое дърво? Увива се около дървото. Дървото е правата линия, а бръшлянът – кривата, т.е. вълнообразната линия. Не правят ли същото и паразитите? Като намерят някое живо дърво, те се увиват около него и започват да смучат соковете му. Как наричате растенията, които водят самостоятелен живот? – Благородни. – А тия, които черпят от тях сокове? – Несамостоятелни, паразити или неблагородни. Към коя категория ще отнесете говедаря, който носи тояга и цял ден я стоваря върху гърба на едно или на друго животно? Той има на разположение 20–30 говеда и по цели дни се занимава с тях, заповядва им къде да ходят, какво да правят. Той е началник на говедата. Тоягата на говедаря представлява правата линия. Ако не работи сама, говедарят прибягва до кривата линия, т.е. до камшика, който завършва добре работата. Камшикът се увива около тоягата и удря добре. Значи това, което тоягата не може да свърши, въжето го свършва. Наистина, с въжето можете да извадите вода от кладенеца, а с тоягата не можете.

Да се върнем към думата „дисонанс“. В музиката, както и в живота, под „дисонанс“ разбираме несъгласуване, неблагозвучие. Когато два тона не звучат помежду си хармонично, явява се дисонанс. Когато две еднакви сили се отблъскват, явява се дисонанс. Когато двама еднакво добри или еднакво лоши хора се срещнат, те веднага се отблъскват, между тях се образува дисонанс. Между добрите хора се вмъква положителен елемент, между лошите – отрицателен елемент. Само по себе си доброто е положително и абсолютно, вследствие на което не може да произвежда отблъскване или дисонанс в този смисъл, в който ние го разбираме. Доброто обединява, а не разединява. Доброто привлича нещата, а не ги отблъсква. Когато казваме, че двама добри хора се отблъскват, това става не по силата на доброто, но по закона на привличане на разнородни полюси, а отблъскване на еднородни. Само като еднородни полюси, добрите хора се отблъскват, но не и като разединяващи се сили.

Мнозина имат желание да станат добри хора. Някой даже казва, че иска да бъде абсолютно добър в проявите си. Какво означава думата „абсолютно добър“? Да бъде човек абсолютно добър, това значи да се движи към центъра на кръга. Който се движи към центъра на кръга, той има еднакво отношение към целия кръг, както и към всички точки на окръжността. Обаче ако човек измени движението си от центъра към периферията, отношенията му към хората не са еднакви: към едни са по-близки и сърдечни, а към други – по-далечни. Първите той нарича свои приятели, а вторите – познати, другари и т.н. На този, към когото имате по-близки отношения, давате повече и взимате повече от него. Значи приятелството е движение от центъра към периферията. Движението от периферията към центъра пък подразбира отношения към Великото начало в света. След като е бил в центъра, след като е определил отношенията си към Бога, само тогава човек може да каже, че има правилни отношения към хората. Той е влязъл вече в добрия живот и познава себе си, както и своя ближен.

Животът представя жив кръг, който се намира в постоянно движение. Този кръг е съставен от много точки, в които живеят разумни същества. Всички точки представляват кръгове, които имат общ център. Следователно животът е голям кръг, съставен от много концентрични кръгове, в които влизат всички живи същества: растения, животни и хора. Задачата на всеки човек е да изучи първо онази част от великия живот, в която той се движи. Като изучи своя живот, човек постепенно ще изучава живота на другите кръгове, докато дойде до познаване на целокупния живот. Иска ли да проникне едновременно във всички кръгове, човек се омотава така, че с години не може да се разплете. Когато се казва, че човек трябва да живее добре, това значи да използва разумно условията, които му са дадени. Всеки трябва да се движи и работи в кръга, в който е поставен. Излезе ли вън от своя кръг, той нарушава равновесието на силите в този кръг.

Мнозина не разбират Законите на живота и казват: „Не можем ли да живеем, както искаме?“ – Човек не може да живее, както иска. – „Не можем ли да говорим, каквото искаме?“ – Човек не може да говори, каквото иска. Има случаи, когато за една дума само, казана не на място, човек плаща скъпо. Има случаи, когато човек каже някоя дума не на място и в лош час, за което носи последствията с години. За пример, някой казва: „Защо ми е голо здраве?“ Понеже не е доволен от положението си, той мисли, че и здраве не му е нужно. Друг казва: „Защо са ми дадени очите, да гледам само сиромашията си ли?“ Той иска да бъде богат и забравя, че здравите очи са неизмеримо богатство. Ще дойде ден, когато ще изгуби очите си, и тогава ще разбере какво богатство са били те.

Един млад, здрав българин, от Варненско някъде, бил известен между селяните със своето юначество. Всички гледали на него със страх. Никой не смеел да излезе срещу него – толкова силен бил. Често той си казвал: „Защо ми е това здраве и тази сила? Всички се страхуват от мене като от мечка, всички ме избягват. По-добре да бъда между хората, макар и слаб, отколкото да съм силен и извън хората“. Един ден той заболял от треска и лежал цели 3 години. През това време толкова отслабнал, че станал само кожа и кости. Често си казвал: „Господи, помогни ми да оздравея, да възстановя силата си, макар и да внушавам страх на хората. Сега разбрах какво значи да бъде човек здрав и силен“.

Ще кажете, че това е случайност или съвпадение в живота. Не е така. Наистина, има случайни и механични явления в живота и в Природата, но всички необясними явления не са случайни. Те са необясними само за някои хора, а не за всички. Има същества високо издигнати, които знаят причините на всички явления. Вие срещате един човек, който ви харесва, разговаряте се с него, но не знаете защо сте го срещнали и какво ще излезе от тази среща. Обаче има същества, които са наредили тази среща. Вие не подозирате това, но те имат свой план, по който нареждат работите.

Представете си, че вие се уговаряте с един от вашите приятели да се срещнете в определен ден и час на определено място. Като дойде определения ден и час, вие се срещате и се разговаряте приятелски. Който ви срещне, ще мисли, че случайно сте се видели, но вие знаете, че срещата ви е уговорена. Следователно зад всяко случайно явление се крие разумно, съзнателно същество. Всяко случайно явление е предизвикано от разумни същества, които живеят извън физическия свят.

И тъй, бъдете внимателни в думите, в мислите и в чувствата си. Не можете да говорите, да мислите и да чувствате, както искате. За всяко нещо се държи отчет. Сиромахът не трябва да се оплаква от сиромашията си. Богатият не трябва да мисли само за забогатяване. Ако сиромахът роптае против сиромашията си, вместо да подобри положението си, той ще го влоши. Ако богатият мисли за по-голямо богатство от това, което има, в края на краищата ще свърши с минус. Той ще изгуби и това, което има. Като не разбират законите на живота, вместо да придобият щастие, хората стават нещастни. Малко щастливи хора има в света. Щастлив е само онзи, който има вътрешно ръководство и по него върви. Той знае какво да говори и как да постъпва. Щастливият човек прилича на обучен войник, който знае вече да стреля и където удари, удря на месо, т.е. на пълно. Нещастният е подобен на необучен войник, който по цели дни стреля, но все на празно удря. Щастливият човек се движи по строго определени линии в живота си, а нещастният – по криви, неопределени линии. Ония, които обичат да лъжат, се движат по криви линии, по задънени пътища.

В живата геометрия правата линия определя пътя на мъжа, т.е. на ума, на мъжкия принцип. Кривата линия определя пътя на жената, на женския принцип, т.е. на сърцето. С други думи казано: Всяка линия, която се удължава, е женска, т.е. линия на мекота; всяка линия, която се скъсява, е мъжка, т.е. линия на твърдост, на якост. Колкото повече се скъсяват кривите линии, толкова предметът става по-твърд, по-корав; колкото повече се удължават правите линии, толкова предметът става по-мек.

Като ученици, вие трябва да правите опити да трансформирате състоянията си. Представете си, че сте гладен, не сте яли два дена и се връщате у дома си с мисълта, че ще намерите нещо сготвено. Обаче оставате изненадани. Не само че не намирате нищо сготвено, но хляб даже няма. Вие сте недоволен, разгневен и започвате да роптаете против сиромашията. Вместо да облекчите състоянието си, вие ставате още по-недоволен. Как ще се справите с недоволството си? Представете си мислено, че някой ваш приятел от Америка е пристигнал и свиква всичките си приятели, между които и вас, на банкет. Като мислите така, мисълта ви ще се реализира, но едновременно и състоянието ви ще се трансформира. Ще кажете, че не искате да се занимавате с неверни, с илюзорни неща. Илюзорни неща са тия, които в даден момент са невъзможни. След 10 години обаче те стават действителни и реални. Илюзия е човек да мисли, че ябълчената семка, която държи в ръката си, може веднага да се превърне в дърво. Не е илюзия, че след 10 години семката, посадена в земята, ще се превърне на голямо ябълчено дърво. Значи, ако приятелят ви днес не може да ви даде банкет, след 10 години ще ви даде. Казвате: „Трай, коньо, за зелена трева“.

В Природата има съкратени и разширени периоди. Едно страдание може да продължава секунди, но може да продължава и години. И обратно, от години страданието може да се съкрати до секунди. Тъй щото, приятелят ви може да ви покани на обяд още в този момент и да задоволите глада си. Има закон, според който едно страдание може да продължи 7 години, а според българите – 9 години. Каквото страдание и да имате, от каквато болест да лежите, всичко ще се прекрати. Какво ще кажете тогава за болния, който лежал 38 години? Той боледувал от разстройство на нервната система, а не от някоя органическа болест. Ако е въпрос за органическо заболяване, то не може да продължава 38 години. Нервното разстройство продължава много години, през което време състоянието на болния ту се усилва, ту отслабва. Обаче невъзможно е човек да боледува 38 години при едно и също положение на болестта.

Да се върнем към основната мисъл – дисонанси в живота. Представете си, че някой човек е отчаян и вместо насърчение вие внасяте в мислите или в чувствата му някакъв дисонанс. Как мислите, ще подобрите ли състоянието му? Не само че няма да го подобрите, но даже ще го влошите. Вместо на едно зло, той ще се натъкне на друго. Ако някой способен студент направи усилие да свърши университета с отличие, да бъде пръв между другарите си, той може да успее, но това усилие ще се отрази пакостно в живота му. Когато влезе в обществото и започне да работи, той ще се прояви като обикновен човек. – Защо? – Защото е изразходвал енергиите си напразно. Следователно не изразходвайте енергиите си преждевременно, за да бъдете активни и способни за работа през целия си живот. Някой прави усилия да стане виден поет, друг иска да стане виден музикант. Това не се постига в един живот. Орфей бил гениален певец, но неговата гениалност не е проява на един живот. Когато Орфей свирил, цялата Природа оживявала: растения, птички, животни, реки – всичко започвало да се движи и да играе. Такъв трябва да бъде истинският поет! Мнозина се стремят към гениалност и ако не могат да станат гениални, те се обезсърчават, отчайват и стават недоволни.

Природата не обича недоволни и отчаяни хора. Тя допуща недоволството само като резултат на справедливо негодуване. За пример, ако човек може да носи на гърба си 20 килограма тежест, а го натоварят със 100 килограма, той има право да е недоволен и да негодува. На такъв човек Природата е готова да помага. Обаче ако той носи на гърба си 5 килограма и роптае, Природата ще го натовари повече, да го научи да бъде доволен от онова, което Провидението му дава. Като наблюдаваме вашия живот, ще видите, че много от мъчнотиите и изпитанията ви се дължат на това, че не знаете как да постъпвате. За пример, като се натъкнете на една малка мъчнотия, вие искате да се освободите от нея, но вместо освобождение, вие увеличавате товара си. Законът е такъв. За да не попаднете под удара на този закон, бъдете доволни от положението, в което се намирате. Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло. Освободите ли се от страданията и мъчнотиите си преждевременно, вие ще запушите отдушника на своя живот. Затворите ли този отдушник, вие сами се излагате на смърт. Човек трябва да има два отдушника: един горен и един долен.

Мнозина не си дават отчет за преживяванията и казват, че не са видели бял ден в живота си. Те не говорят истината. Който не е видял бял ден в живота си, той не може да живее. Други казват, че не са видели черен ден. И те не говорят истината. Който не е видял черен ден, също не може да живее. Страданията носят живот. От статистически данни се вижда, че нормалните страдания продължават живота. Две неща продължават живота: разумно хранене, т.е. спазване на известна диета, и нормални страдания. Като не преяжда и не си дояжда, човек пак продължава живота си. Ако знае как да се храни, човек ще живее повече години, отколкото ако преяжда и живее в изобилие. Богатият, който живее в изобилие, ако яде безразборно и никога не благодари, в организма му се наслояват утайки, отровни мисли, които разрушават. Всяка отрицателна мисъл привлича към себе си съответно отровни вещества, които внасят известен дисонанс, както в самия човек, така и в Природата. Който не е благодарен на това, което има, той сам си противодейства.

И тъй, белите и черните дни са необходимост в живота, както денят и нощта, светлината и тъмнината. Как и къде се приготвят фотографическите плочи? В тъмнина. Можете ли да извадите тези плочи на светлина, преди да сте ги промили на тъмно? Защо съществува тъмнината в Природата? Ако в съществуването ѝ няма никакъв смисъл, тя не би била допусната. Защо съществува ад и рай, страдание и радост? Христос дава пример за Лазар и за богатия – два диаметрално противоположни живота, които вървят успоредно. Богатият живее в палат, а Лазар няма какво да яде. При това, богатият не вярва в Бога и в Провидението, а Лазар вярва. Това показва, че адът и раят са едновременно и на Небето, и на земята. Някой е способен, има знания, чувства се свободен, разположен. Друг някой е неспособен, няма знания, чувства се унизен, ограничен. Това са положения, в които се намират богатият и Лазар. Обаче като заминат за онзи свят, положенията им се сменят: богатият отива в ада, а Лазар – в рая. Какво показва това? Това показва, че ако способният и даровит човек не учи, ще изгуби добрите условия на живота и ще отиде в ада; ако онзи, който не е даровит, прави усилия, учи, работи, той подобрява условията си, отива в рая. Като знаете това, развивайте добродетелите си, за да не ги атрофирате. Като упражнявате органите си, колкото и слаби да са, вие ще ги развиете.

И тъй, дисонансите в живота са възможности за развиване на човека. Те са необходими. И в музиката има дисонанси. Който разбира значението на дисонансите, знае къде да ги постави. Ако се сложат на място, дисонансите допринасят нещо ценно. Само великият музикант разбира смисъла на дисонансите. Той изразява мисълта си музикално, чрез свирене и пеене. В това отношение музиката трябва да взима живо участие, както при възпитанието на човешкото тяло, така и при възпитанието на неговите мисли и чувства. Всяко движение на човека трябва да бъде в съгласие с Природата. Не е ли в съгласие с нейните закони, то е дисхармонично. Който спазва законите на Природата, може да стане певец, музикант, учен, философ. За да станеш певец, ти трябва да бъдеш в хармония с всички певци в света; за да станеш учен, ти трябва да бъдеш в хармония с всички учени в света. Без участието на всички певци и на всички учени, ти нито певец ще станеш, нито учен. Певецът и музикантът трябва да имат добре развито ухо, което да схваща и предава тоновете вярно. Ученият трябва да има добре развита глава, да възприема мислите, които идат от възвишения свят и да ги предава. За придобиване на всяко нещо са нужни съответни условия. Някои цигулари свирят отначало тихо, спокойно, а свършват бурно, със силно теглене на лъка. Това се дължи на известен дисонанс в живота им. И приятелството на мнозина започва добре, свършва зле. Това се дължи пак на дисонанс в техния живот.

Като ученици, всички трябва да работите в областта на музиката, на науката, но ще започнете с малките величини и постепенно ще вървите към големите. Ще работите с доброто, като основа на великия живот. Каквото и да се случи в живота ви, знайте, че е за добро. Във всяка работа влагайте своите добри мисли и чувства. Доброто, само по себе си, е добро, не може да се критикува. Започнете ли да го критикувате, да го изследвате от една и друга страна, в скоро време ще го изгубите. Защо ще критикувате недозрелия плод? Наистина, в първо време той е кисел, стипчив, но като мине известно време, той става сладък, ароматен и приятен на вкус. Защо ще критикувате някоя лоша черта на характера си? Днес тя е стипчив, недозрял плод, но един ден ще узрее, ще стане сладък и ароматен плод, към който всеки ще се стреми. Като знаете това, не бързайте да се произнасяте нито за себе си, нито за близките си. Ако се ударите в някой камък на улицата, не бързайте да роптаете против онези, които не са изчистили улицата. Този удар може да произведе някаква мисъл в ума ви. Вие не знаете крайните цели на Природата.

Представете си, че някой се произнася за вашите дарби, преди да сте ги проявили. Трябва ли да се съмнявате в думите му? Работете върху дарбите си и вижте какво можете да постигнете. Не бързайте да се произнасяте нито за злото, нито за доброто. – „Ама не съм красив.“ – Един ден ще проявиш красотата си. – „Не съм добър.“ – Някога ще проявиш добротата си. – „Не съм силен.“ – В бъдеще ще станеш силен.

Сегашният човек носи дарбите и способностите си в потенциално състояние. Някога ще ги разработи и прояви. Кажете ли, че някой човек е добър, това значи, че е проявил доброто в себе си. Неговият ум и неговото сърце работят в единство. Добрият човек е разумен. Той разбира законите на живота и не се възмущава, че се спънал в някой камък. Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: „Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана“. Който рита камъните, и него ще ритат. Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен. Всичко в Природата е целесъобразно. Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливост. С какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човека е да се ползва от методите и пособията на Природата за неговото възпитание. Природата има предвид да усъвършенства човека, да го направи безсмъртен.

Какво се иска от човека, за да стане безсмъртен? Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да измени напълно своя мироглед. Нов мироглед, ново разбиране, нов морал е нужен на човека, за да придобие безсмъртие. Безсмъртният трябва да бъде готов на всичко. Каквото и да се случи в живота му, по негова воля или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде добър, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви добротата си. Ще кажете, че човек трябва да се стреми да бъде пръв във всичко. Добре е човек да бъде пръв, но какво се иска за това? Пръв човек е онзи, който всеки ден изправя по една своя погрешка. Всяко изправяне на погрешките е прибавяне на нещо положително към характера на човека.

Следователно човек не може да предаде нещо към характера си, ако не изправи поне една от погрешките си. Каже ли някой, че не може да изправи погрешките си, че е неспособен да направи това, казваме, че този човек държи способностите и дарбите си в потенциално състояние. За да излезе от това състояние, той трябва да превърне потенциалната енергия на своя организъм в кинетическа. Каже ли някой, че иска да стане добър, трябва да се заеме с изправяне на погрешките си. Когато изправи всичките си погрешки и няма какво да придобива, ще отиде при хората, да ги учи как да изправят погрешките си. Който е свършил тази работа, той отива при хората, да работи между тях. Като работи и създава велики работи, без да иска, става причина хората да правят погрешки. Великите музиканти станаха причина хората да дерат кожата на животните, да правят от тях струни. Като свирят, животните взимат участие в тяхната музика и по този начин се повдигат. Нищо в Природата не се губи, нито се създава. Страданията на хората, както и на животните, служат като импулс на други същества да се повдигнат, да станат добри. Все трябва някое същество да се пожертва за повдигането на друго. Обаче съществото, което се жертва, също така се повдига. Едно е нужно за всички живи същества: да изменят формите си. Като се повдигат от стъпало на стъпало, да излизат от ограничителните условия, в които се намират.

Ще кажете: „Лесно е човек да се освободи от ограниченията“. – Как ще се освободи? – Чрез 1–2 усмивки. Тук ще се усмихнеш, там ще се усмихнеш и ще ти отворят вратите на рая. – Това е механическо, временно постижение. Това, че някой ви отстъпил да седнете на първо място или да минете пръв, не е освобождаване от ограниченията в живота. За коя усмивка говорите вие? Ако е въпрос за истинската усмивка, рядко ще я видите. Истинската, т.е. идеалната усмивка подразбира пълно участие на духа, на душата, на ума и на сърцето на човека. Благословение е за вас да видите такава усмивка. Видите ли идеалната усмивка на лицето на човека, никога няма да я забравите. Усмивката на повечето хора не е нищо друго, освен неестествено помръдване на мускулите на лицето. Тази усмивка не дава нищо особено на човека. За да се усмихне човек, както трябва, това подразбира, че е видял някаква Божествена проява. Като ученици, стремете се към Божественото начало, към великата философия на живота. Да съзнаваш, че живееш за всички, без да загубиш себе си, това значи да си дошъл до великата философия на живота. Щом живееш за всички, всички ще живеят за тебе. Какво губи човек при това положение? Не само че не губи, но животът му се напълно осмисля. Този човек вече е способен да се усмихва съзнателно. Неговата усмивка е отворен цвят, готов да приеме в себе си слънчевите лъчи и да ги предаде и на другите. Като погледне към Небето и види безбройните звезди, човек се усмихва радостно, че има възможност да учи. Той не се обезсърчава, че не знае всичко, но се радва, че и в бъдеще има какво да учи. За да гледа на нещата надеждно, човек трябва да има широта, да не се ограничава и самоизлъгва.

Гледайте на нещата в тяхната действителност. Схващате ли ги като недействителни, вие се натъквате на лъжата, която всякога води към обратни резултати. Защо трябва да гледате нещата в техния изопачен вид? Изопачените неща не са Божествени. Изопаченият свят не е създаден от Бога. Всичко красиво, възвишено, благородно е Божествено. Щом гледате на света като на Божие творение, ще знаете, че той е разумен и смислен. Само при това разбиране Бог може да ви се усмихне и зарадва. Всеки, на когото Бог се е усмихнал, е придобил нещо ценно. Няма същество в света, на земята или на Небето, което да не е видяло великата усмивка на своя Създател. Щом Бог ви се е усмихнал, трябва ли да бъдете недоволни? Нека Божията усмивка бъде идеал за вашата душа! При каквито мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към Небето, към необятния свят, и приемете всичко с благодарност. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде благодарен за всичко дадено и да има импулс към работа за Великото начало в света. Ако днес сте скръбни, знайте, че на другия ден ви чака радост. Скръб и радост, това са моменти в човешкия живот. Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да изменя своите възгледи за живота, да придобива новото, което се изразява на лицето му чрез светлата усмивка на Бога. Който види тази усмивка, да каже: „Ето човекът на новото!“

И тъй, една от проявите на новото, на Божественото в света, е идеалната усмивка. Желая тази усмивка да се яви на лицето ви и който я види, да каже: „Ето една Божествена проява“. Ако тази усмивка не се яви на лицето ви, никакъв напредък не може да се очаква. Дайте ход на Божественото в себе си, за да се озари лицето ви от светлата Божия усмивка.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 14 март 1930 г., София, Изгрев.

Възпитателни методи

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Размишление върху законите на здравето.

Често се говори, че човек трябва да живее за Цялото, а не за частите. Какво разбирате под думите „живот за Цялото“? Кое е цялото в човека? Цялото в човека е неговото тяло, а частите му – отделните органи. Тъй щото, да живее човек за цялото си тяло, това значи едновременно да има предвид интереса и на главата, и на гърдите, и на стомаха, и на ръцете, и на краката си. Така ли живее човек? Малко хора имат предвид всички органи на тялото си. Едни се интересуват повече от очите, други – от ушите, трети – от ръцете си и т.н. Благодарение на този частичен интерес, те пренебрегват нуждите на целия организъм, вследствие на което се явяват различни болести. Да се грижи човек за цялото си тяло, той трябва да има предвид интереса на своята воля, на своя ум и на своето сърце. Да се грижи човек за Божественото цяло, това значи да има предвид интереса на своята душа и на своя дух.

Хиромантиците се интересуват главно от човешката ръка: формата и големината, устройството, големината и формата на пръстите и т.н.

Като изучавате положението на пръстите на ръката, виждате, че трите средни пръста имат фронт и тил, а крайните – палецът и малкият, имат само фронт, нямат тил. Средният пръст има отношение към показалеца и към безименния, някога повече към показалеца, някога – към безименния. Ако отношението му към безименния е по-голямо, той се наклонява към него; ако отношението му към показалеца е по-голямо, той се наклонява към него. Понеже малкият пръст е лишен от тил, т.е. няма кой да го крепи, често полегва и се изкривява. Обаче ако следва законите на безименния пръст, той е справедлив. Понякога и показалецът полегва. Затова се явява спор, кой от двата пръста лъже повече. За това на малките деца съединяват показалеца с малкия пръст, над средния и безименния. Показалецът казва на малкия пръст: „Ти трябва да знаеш, че аз съм те учил да говориш, затова ще ми отстъпваш“. Пред каквато опасност да се намери показалецът, положението му не е много страшно. – Защо? – Тил има той – палецът. Наистина, далеч е тилът на показалеца, но все пак има тил. Показалецът представя човека, който работи за своето изправяне. Да се изправи човек, това значи да събуди Божественото в себе си, т.е. да повика своя палец на помощ.

Всеки пръст от човешката ръка е свързан с известен център или орган на мозъка. Всеки орган е свързан със специфични сили. Тия сили пък са свързани с разумни области и светове. Достатъчно е човек да повдигне един от пръстите си, за да се свърже със съответния орган, през който текат енергии от разумния свят. Всеки пръст на ръката представя част от човека. Хванете ли един от пръстите на човека, вие се свързвате с някои негови прояви. Чрез движението на пръстите си човек изявява своята разумност. Ако поставите показалеца си на някоя част от челото, вие събуждате в себе си мисъл.

Следователно, като знаете, че през всеки пръст минават съответни сили, които предизвикват различни мисли в ума ви, вие трябва да реформирате пръстите си. Които не знаят това, чрез много работа или от голяма леност осакатяват пръстите си. Разумният знае това и работи толкова, колкото е нужно. През всеки пръст трябва да минава толкова енергия, колкото е необходимо за развитието на човека. Значи пръстите възприемат енергията, която иде от възвишения свят. Понеже всичко в Природата е точно определено, всеки пръст, всяка ръка трябва да приеме толкова енергия, колкото е предвидено. Вземе ли повече, отколкото трябва, тя ще ви застави да платите. Как ще върнете излишната енергия, която сте приели от Природата? Чрез болести, чрез кризи, чрез изпитания. Природата не търпи никакви лъжи, никакви хитрини. Досега никой човек не е могъл да надхитри Природата. Колкото и да умува, в края на краищата човек трябва да върне на Природата това, което е надвзел от нея.

Съвременните хора приличат на деца. Те мислят, че ще надхитрят Природата, но остават излъгани. Природата ги хваща за ухото и ги разтърсва добре. Така постъпват майките с малките си деца, когато ги кърмят. Децата обичат да хапят, но майките им ги хващат за ухото и ги разтърсват. Така се отвикват децата от хапане. Всеки човек има в себе си по няколко немирни, своеобразни деца, които трябва да възпитава. Вие трябва от време на време да ги хващате за ухото, да не ви хапят. Мнозина се отнасят снизходително към своите своеобразни деца, т.е. към своите недостатъци, и казват: „Човек съм, не съм божество, все ще направя някаква погрешка. Кой човек не греши?“ Не е така. Всеки човек греши, но той трябва да изправя погрешките си, а не да ги глади и маже и да се прави, че не ги вижда. Всеки недостатък е незаконнородено дете, което трябва да се възпитава. Ако можете да го възпитате, работете върху него; ако не можете, пратете го да си отиде, откъдето е дошло. Колкото по-рано се освободите от него, толкова по-добре за вас. Не го ли изпъдите, ще го храните 20–30 години наред и освен че няма да ви принесе някаква полза, ще ви причини ред пакости.

Като ученици, вие трябва да изучавате проявите на Природата и да постъпвате като нея. Колкото нежна и внимателна е Природата към благородните и разумни хора, толкова е строга и взискателна към неблагородните и своеобразните. Тя изпълнява стиха, който Христос е казал: „Всяко дърво, което не дава плод, се отсича“. Тя отсича безплодните дървета и ги хвърля в огъня. Това наричаме ние „процес на чистене“. Когато градинарят види, че някое дърво не дава плод, той си казва: „Нека остане още една година. Ще го разкопаваме, ще го поливаме, ще го торим и ако не даде плод, ще го отсечем“. Какво трябва да правите, за да живеете добре? Човек трябва да се освободи от всички анормални черти, които носи в себе си от далечното минало. Човек носи в себе си 4 категории наследствени черти, добри или лоши: лични, семейни, обществени или народни и последната категория – чертите на цялото човечество. Задачата на човека е да се справи с лошите черти и да усили и развие добрите.

Каква е ролята на ръката на физическия свят? Ще кажете, че ролята на ръката е да работи. Това е едната страна. Другата роля на ръката е да бъде справочна книга. Пред каквато мъчнотия да изпадне, човек трябва да спре вниманието си на ръката, да разгледа всичките пръсти, да концентрира вниманието си върху всеки един поотделно, на лявата и на дясната ръка отделно, и след това да вади заключения. Пръстите и ръцете на човека са големи майстори. Те са вложили в себе си отлична скулптура. Не е достатъчно да знаете, че те са работили; но важно е да знаете каква скулптура са създали.

Като говорим за ръката, ние разглеждаме нормалната, здрава ръка, а не анормалната, болна, патологическа ръка. Като изучавате всеки пръст поотделно, както и в зависимост от цялата ръка, виждате, че съществуват известни математически отношения, които показват дали ръката е нормална. Ако ръката е нормална, човек е до известна степен правилно развит. От големината на пръстите съдим за силите, които действат в тях. Най-големият пръст е свързан с Божествения свят. Той се управлява от богинята на любовта, затова е най-силен. Наистина, няма по-голяма сила от любовта. Показалецът се намира под влиянието на Юпитер. Чрез него се проявява човешкото честолюбие и достойнство. Достатъчно е да засегнете честолюбието на човека, за да ви каже: „Как смееш да ме пипаш? Знае ли кой съм аз?“ Средният, сатурновият пръст определя човешката справедливост. Чрез него човек се произнася за справедливите и несправедливи неща в живота. Безименният пръст определя човешките радости и постижения в областта на науката, на изкуството и на музиката. Ако отрежете безименния пръст на човека, той изпада в голяма меланхолия и голямо отчаяние. Когато енергиите на този пръст не текат правилно, човек лесно се обезнадеждва.

При изучаване на ръката трябва да знаете нормалната големина на ръката, на пръстите и оттам да съдите за аномалиите, които се явяват в различни ръце. За пример, ако показалецът на дадена ръка е 9 сантиметра, безименният трябва да бъде 10, а средният – 11.5 сантиметра. Ако безименният пръст е по-дълъг от средния, т.е. сатурновия, с такъв човек не връзвай приятелство, нито за учител го вземай, нито съдружник го прави. – Защо? – Защото намисли ли да прави нещо, никой не може да му въздейства да не го прави. Той е голямо божество. Никой не може да му повлияе в нещо.

Изобщо, дългите пръсти показват, че тия хора се спират върху подробностите. На тях са дадени повече енергии, отколкото те могат да използват. Ако показалецът е по-дълъг от другите пръсти, такъв човек има силно развити лични чувства. Няма нищо лошо в това, но едновременно трябва да са развити и моралните чувства. Обикновено моралните чувства регулират личните. Обаче ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник: където отиде, все обиден се връща. Ако е учител, ще се вглежда в учениците си, защо не го поздравили, защо не се отнесли с уважение към него; ако е чиновник, ще разглежда отношенията си с колегите си и т.н. Ако показалецът е по-къс от средния, човек не е толкова взискателен. Макар и да му липсва нещо, той минава за демократ. Следователно човек трябва да работи много върху себе си, за да създаде нормална ръка. Ръката на човека още не е завършена. Даже и най-хубавата ръка има известни недостатъци. Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете кое е истина и кое не. Благодарение на това, те лесно се изплъзват, мъчно можете да ги подведете под отговорност.

Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си, както и нейните движения. Мнозина не знаят къде и как да държат ръцете си. Това се забелязва особено в ораторите. Гледате някой оратор как движи ръцете си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана – не знае къде да ги постави. Когато е гневен, човек също не знае къде да държи ръцете си. Всъщност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева. Някой човек често хваща малкия пръст на ръката си. – Защо? – Понеже малкият пръст обича да послъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го от лъжата. Ръката му представя тил на малкия пръст, с което го предпазва от лъжа. Като наблюдавате хората, как държат ръцете си, ще видите, че те несъзнателно изнасят това, което се крие в тях. Професор по математика преподава лекцията си: с едната ръка пише на дъската, а другата държи отзад, свита на юмрук. Юмрукът показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Същевременно казва на студентите си: „Аз преподавам, но който не знае как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука“. Щом свърши лекцията си, професорът отваря ръката си. Човек трябва да знае кога да отваря и кога да затваря ръката си. Когато иска да се успокои, човек спуща ръцете си надолу. При това положение пръстите на ръката трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със земята. За предпочитане е да бъдеш във война със земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре, с пръсти към небето. Това положение означава оплакване към Бога. Ти казваш: „Господи, помогни ми! Целият свят е въстанал против мене“. Това не е вярно. Невъзможно е целият свят да въстане против един човек. Все ще се намерят няколко души, които да не са против него. Такава молитва не се приема. Така не трябва да се моли човек.

Като ученици, вие трябва да обръщате внимание на движенията, които правите. Всяко движение, направено на време и на място, е разумно. Мнозина отричат движенията и упражненията и казват, че и без тях може. Без много неща може, но има неща, без които абсолютно не може. Без глава и без опашка не може. Главата и опашката представят началото и края на нещата. Главата на човека е началото, а стомахът – краят. Каквото главата мисли, стомахът го реализира. Като обработи материалите, стомахът ги изпраща в главата на проверка. Дробовете пък представят междулинието, където се трансформира човешката енергия. Който знае астрологията, намира главата, дробовете и стомаха в човешката ръка. Като погледне ръката на човека, той намира главата, т.е. ума му, в средата на ръката, където е умствената линия; дробовете се намират във венерината област, а стомахът – между Марс и Луната. Когато главата, дробовете и стомахът на човека са добре развити, и съответните области са добре развити.

Забелязано е също, че между дължината на главата и на ръката има известно съответствие; между широчината на ръката и широчината на мозъка също има съответствие. Колкото по-активен е човек, толкова по-дълго е лицето му. Когато лицето стане по-дълго от дължината на мозъка, това показва, че той изразходва повече енергия, отколкото трябва. Вследствие на чрезмерно изразходване на умствена енергия, такива хора са предразположени към неврастения. Тъй щото, като се изучавате, трябва да обърнете внимание на съотношението между лицето и ръката от една страна, и лицето, ръката и тялото – от друга страна. По големина лицето представя една десета част от цялото тяло.

Следователно човек трябва да знае числата, които определят нормалното отношение на частите на неговото тяло. Тези числа са динамически и органически, не са мъртви числа. Природата си служи именно с живи числа, а не със статически. Понякога човек има дълго, или кръгло лице, дълги или къси пръсти на ръката си по наследство, а понякога ги е придобил чрез усилена работа. Когато говорим за правилното съотношение между удовете на тялото, имаме предвид добре организирана глава, добре организирани ръце и добре устроено тяло. Ако ръката е добре оформена, и порите на кожата ѝ са правилни. Наблюдавайте порите на кожата, да видите каква форма имат. Едни от тях са четириъгълни, други – петоъгълни, шестоъгълни и т.н.

Като ученици, вие трябва да изучавате ръката си като едно от великите блага на физическия свят. За да се проявявате правилно като разумно същество, вие трябва да държите ръката си в изправност. Вглеждайте се в движенията, които ръката прави. Не се позволява на ученика да прави неестествени движения с ръката. Всяко движение на ръката трябва да бъде съзнателно, под контрол на човешката воля. Ако движенията на ръцете са съзнателни, човек се намира в правилни отношения към Природата и може да се разговаря с нея. Ръцете на този човек са добре оформени, пръстите – прави, красиво поставени. Пръстите на ръката са антени, чрез които човек се съобщава с разумния свят. Ако пръстите са криви и безформени, мъчно можете да влезете в разумния свят. И да възприемете някаква мисъл, не знаете отде иде тя, не разбирате смисъла ѝ. Обаче ако пръстите са прави, добре оформени, лесно ще възприемете мислите от разумния свят и ще ги разбирате. В това отношение са правени опити. За пример, някой човек от Лондон изпраща една мисъл до приятеля си в Ню Йорк. Той написва мисълта на един лист, затваря я в плик и писмото изпраща до приятеля си. Обаче преди да получи писмото, той възприема мисълта на приятеля си, написва я точно, както я приел, и я изпраща в Лондон. Когато отворят двата плика, и на двете места е написана една и съща мисъл.

Всички хора трябва да се стремят към това, именно, правилно да възприемат мислите, които идват от възвишения свят. Ако постигнат това, те ще възприемат и своите мисли и добре ще се разбират. Днес хората не се разбират, защото се намират на поле, където мислите им се кръстосват. Вместо да приемат мисълта, която е отправена към тях, те приемат чужди мисли, вследствие на което се натъкват на противоречия. Следователно всяко противоречие се дължи на неестественото състояние, в което се намират удовете на човешкия организъм. Всякаква анормалност в един от удовете на организма води към криво възприемане на нещата. Ако радиото, с което хората си служат, е добър предавател и възприемател на звуковите вълни, колко по-добър предавател и възприемател може да бъде човек. Като по-сложна машина от всякакво физическо радио, човек трябва да държи в изправност всички свои органи, да може правилно да възприема и предава.

Като изучавате ръката си, ще разберете, че палецът определя разумността на човека. Останалите 4 пръста определят възможностите и способностите, които се крият в човека. Които не познават науката на ръката, казват, че човек е създаден по образ и подобие Божие, и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете за човека, който проявява неразумност, подозрение, безлюбие, безверие? Можете ли да кажете, че е създаден по образ и подобие Божие? В Бога нещата са точно определени. Който е създаден по образ и подобие на Бога, той все прилича по нещо на Него. Образът представя човешкото лице, а подобието – неговата ръка. Ръката е израз на Божията разумност в човека. По ръката се познава какво може да излезе от даден човек. Образът, т.е. лицето, показва с какъв капитал разполага човек, за да вземе участие в предприятието, което ръката има предвид. Следователно, ако искате да знаете какъв е умът на човека, гледайте ръката му; ако искате да знаете какъв капитал е вложен в него, гледайте лицето му; ако искате да знаете какъв е неговият произход, гледайте главата му. Сега ще оставим настрана лицето и главата, ще спрем вниманието си върху ръката. По ръката, специално по дължината и формата на ставите на пръстите, може да се определи кой човек е добродетелен и кой не. Между ставите на пръстите има известно математическо съотношение. Ако това съотношение не е правилно, в характера и проявите на човека има нещо ненормално. Ако отношението между ставите на средния пръст е правилно, човек е съвестен. Този човек има един ключ в живота си, който прилага на място. Ръката на човека расте и се изменя до 30-годишна възраст. От 30-годишна възраст нататък пак се изменя, но едва забележимо.

Като изучавате ръката на човека, виждате, че има разлика не само в големината на пръстите и техните стави, но и във формата им. Има пръсти с коническа и цилиндрична форма. Ако пръстите в основата си са широки, а на върха се заострят като конус, тези хора имат добре развита стомашна система и обичат повече да си похапват. Хората, на които пръстите са тънки, дълги и цилиндрични, имат слаб стомах. Те търсят начин как да кредитират стомаха си, да работи по-добре. Откаже ли се стомахът да работи, предприятието им се разпада. За да кредитира стомаха си, човек трябва да усили вярата си. – Къде е мястото на вярата в ръката? – В Юпитеровия пръст. Средният пръст трябва да бъде по-дълъг от показалеца, за да привлече слънчевите енергии към него. Слънчевите енергии оказват влияние върху стомаха. Те събуждат неговата активност. Физически слабите хора трябва да развият средния си пръст. Само по този начин те могат да продължат живота си. В различните възрасти пръстите имат различна дължина. Обаче в човек на средна възраст палецът е дълъг средно 5–7 сантиметра. Ако малкият пръст е дълъг също 7 сантиметра, този човек е много практичен. Ако е борец, той никога няма да се остави да го повалят на земята. Той никога не пада на гърба си. Изобщо, при изучаване ръката и пръстите на ръката добре е да имате предвид и отношенията на всеки пръст към палеца. Каквито познания да имате за ръката, вие трябва да бъдете предпазливи, да не вадите бързи заключения. Едно предсказание е вярно само тогава, когато има белези на три места: на лицето, на главата и на ръката. При това положение предсказанието е 100 на 100 вярно. Ако имате белег за известно качество само на ръката си, а на главата и на лицето няма никакви белези, предсказанието е вярно една трета на 100, а две трети не е вярно.

Задачата ви като ученици се заключава не толкова върху изучаване на ръката, колкото върху наблюдения на ръката. Обширна е науката за ръката, много е писано за нея. Вашата задача обаче е да правите наблюдения върху ръката и от наблюденията да вадите заключения. Като наблюдавате ръката, спирайте вниманието си и върху горната, и върху долната ѝ част. Горната част на ръката е мъжът в човека, а долната – жената. Следователно, ако искате да усилите мъжеството си, гледайте повече горната част на ръката си; ако искате да развивате нещо нежно, благородно в характера си, гледайте долната част на ръката си. Ръката има две лица: горно – космато, мъжко, и долно – гладко, нежно, женско. Значи жената се е освободила вече от космите си. Един ден, когато и мъжът се освободи от космите, ръката ще бъде гладка и отгоре, и отдолу. Като живяла известно време на земята, жената минавала през големи страдания, вследствие на което е придобила по-големи опитности от мъжа.

Хората на бъдещата раса ще се отличават от сегашните. Те ще имат нов тип ръка, която ще отговаря на характера им. – Каква трябва да бъде ръката на пипане? – Нито много мека, нито много твърда; нито много суха, нито много влажна; нито много гореща, нито много студена. Значи по топлина и по мекота ръката трябва да бъде умерена. Като пипнете ръката, трябва да усетите мека, приятна топлина, която да изтича от самия човек. Такава ръка наричаме магнетична. Ако разгледате ръката на човека като ясновидец, около нея ще забележите една светла, подвижна ръка, която представя двойник на физическата. Докато двойникът на човешката ръка действа правилно, и физическата ръка е нормална. Осакати ли се нещо двойникът, и физическата ръка се осакатява. Не само ръката, но цялото тяло на човека има специфичен двойник. Ако двойникът изцяло или отчасти се отдели преждевременно от физическия човек, явяват се различни осакатявания, болести и т.н. За пример, общата или частична парализа се дължи именно на преждевременното отделяне на двойника от физическото тяло на човека. Преждевременното отделяне на двойника се дължи на неправилно преминаване на природните енергии чрез ръцете и краката. Човек възприема умствена енергия от пространството, по което се отличава от животните. Последните възприемат главно енергия от земята, чрез четирите си крака. Човек пък приема енергия чрез краката, ръцете и главата си. За да приема енергия от пространството, с която да пресъздава своята глава, своя умствен свят, в помощ му иде самото положение, а именно, че е изправен на два крака. Благословение е за човека това, че ръцете му са свободни от влиянието на земята.

В бъдеще човешките ръце ще заемат друго положение. Днес при различни състояния човек държи ръцете си в различни положения. За пример, когато е неразположен, с понижено състояние на духа, човек отпуща ръцете си надолу. Когато се насърчи и мисълта му започне да работи, той вдига ръцете си нагоре или ги разтваря настрана. Значи ръцете заемат едно или друго положение според вътрешния или психически живот на човека. Щом изпаднете в лошо настроение, променете положението на ръцете си и си кажете: „Аз съм човек, който мисли. Щом мисля, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях“. Повторете тази мисъл няколко пъти, докато настроението ви се повдигне.

Това е един от практическите методи за самовъзпитание. Първата задача на ученика е да възпитава ръката си, за да може правилно да възприема и предава енергиите на Природата. Като възприема и предава правилно тия енергии, той трябва да благодари на Провидението, че му са дадени ръце, чрез които може да хваща предметите и да работи. Може ли след всичко това да се оплаква някой, че е гладен? Щом има ръце, с които работи, и глава, с която мисли, човек никога не може да бъде гладен. Докато мозъкът е активен, ръцете и краката са в постоянно движение. Ръцете играят важна роля в човешкия живот. Като знаете това, възпитавайте ръцете си да действат правилно.

Бъдещето възпитание ще започне именно от ръцете. В бъдеще майките и учителите ще обръщат особено внимание върху ръцете, върху тяхната чистота. Ноктите също трябва да бъдат чисти. Като се постигне външна чистота, вниманието на родителите и на учителите ще се спре върху хармоничните движения, които човек прави с ръцете си. Също така по ноктите не трябва да има никакви петна, бели или черни. Белите петна по ноктите показват анормалност в нервната система. Щом се махнат белите петна, състоянието на нервната система се подобрява. Белите петна по ноктите са подобни на петната на слънцето. Колкото повече петна има на слънцето, толкова повече енергия, толкова по-голямо изобилие съществува в Природата. Същото става и с човека, който има бели петна по ноктите. Той е крайно активен, отделя повече енергия от себе си, вследствие на което чрезмерно се изтощава. За да се освободи от тия петна, човек трябва да съсредоточи ума си към известна мисъл. В продължение на 2–3 месеца той може да махне петната от ноктите.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 23 март 1930 г., София, Изгрев.

Органична и неорганична материя

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Сега ще ви задам няколко въпроса: Какво разбирате под думите „убеден“ и „убеждение“? Всеки, който яде, може ли да се нарече герой? Всяка пукната стомна, от която водата тече, река ли е? Сегашните хора се оплакват от противоречията на живота. На какво се дължат противоречията? Ще кажете, че някои от противоречията са кармически. – Какво разбирате под думата „карма“? – Кармата е закон на причини и последствия. – Какво разбирате под понятията „добро“ и „зло“? Според някои доброто и злото са сили, които работят в света. Едни хора вярват в доброто, а други – в злото. Като вярват в доброто и в злото, хората все трябва да придобият нещо. Който вярва в доброто, рано или късно ще придобие нещо. Но и в злото да вярва, пак ще придобие нещо. За пример, някой има да взима 1000 лева от съседа си. Обаче съседът му постоянно се извинява, че няма пари, не може да плати дълга си. Най-после, кредиторът казва: „Тази работа с добро не става, но аз ще приложа злото“. Той дава съседа си под съд и го осъжда да му плати 1000 лева в 3 дни, заедно с разноските по делото.

Като сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че за всяко неизпълнение на законите трябва да плащате глоби. Не само това, но трябва да знаете при всички случаи какви глоби ще плащате. За всяко неразположение, за всяка тревога човек плаща известна глоба. Лошо нещо е глобата, защото взима от човека. Дето няма глоба, там е доброто. На същото основание и хората се делят на добри и лоши. Добър е този, който дава; лош е този, който взима.

Следователно добро е онова, което дава нещо на живота; зло е онова, което отнема нещо от живота. Както в Природата съществуват доброто и злото като сили, така те се преплитат и в човека и вършат своята работа. Доброто и злото се различават по материята, с която работят. Материята, с която злото работи, е несъзнателна, мъртва и без всякаква интелигентност. Тази материя наричаме неорганическа. Който уповава само на нея, свършва със смърт. – Защо? – Защото тя отнема нещо съществено от живота. Доброто работи със съзнателна, интелигентна, жива материя, наречена органическа. Тази материя носи мисълта и живота. Неорганическата материя е дадена на човека за употреба, да я обработи и да се ползва от нея. Някой казва, че животът трябва да се използва. Не, животът не може да се използва, защото Бог е живот.

Човек може да бъде проводник на живота, но в никой случай не може да го използва, т.е. да го употреби за нещо. – Защо? – Защото животът е неделим. Само частите могат да се използват, а Цялото не може. Докато понятията на човека за живота са частични, той всякога ще мисли, че може да го използва. Частите, в които се крият и доброто, и злото, могат да се употребят. Не употребите ли материята на злото и на доброто, вие ще създадете още по-голямо зло. За пример, добре е да си хапнете, но още по-добре е, ако разделите яденето си с някой беден човек. Ако не разделите яденето си с бедния, една част от него ще остане за другия ден и ще се развали. Значи, ако не употребите материята на доброто за добро, злото ще дойде. И ако не употребите материята на злото за добро, злото ще се прояви с по-голяма сила. Злото, като мъртва материя, трябва да се обработва, да се одухотвори. За пример, ако спите няколко нощи върху камъни, колкото и да сте силни, те ще изтеглят нещо от тялото ви. Те ще отнемат част от силите на вашия организъм. Като знаете това, избягвайте да спите на камъните, за да не платите с живота си. Избягвайте ония хора, в които мъртвата материя е взела надмощие над живата. Влезете ли в близко отношение с тях, вие непременно ще платите с живота си. Най-ценното нещо, което е дадено на човека, е животът. За да запази живота си, той трябва да има будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, животът му е красив и смислен. Животът не се заключава нито в богатството, нито в удобствата, нито в храната. Някой обича да яде агнета, кокошки, но не може да използва храната си така, както разумният и съзнателен човек. Разумният може да употреби само 100 грама хляб на ден, но знае как да го използва. Всичко се крие в мисълта на човека. Умът е проводник на живота. Колкото по-съзнателно и право мислите, толкова повече се ползвате от живота. Не е въпрос до трупане на богатства и сили, но до организиране на тия сили. Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано. Ако някой свири, но силите на организма му не са хармонично съчетани, той не е талантлив музикант. За да бъде човек музикант, външните и вътрешните тонове в него трябва да си хармонират.

Как ще изразите „доброто“ музикално? Когато музикантът свири, лесно може да изрази весело, игриво настроение. Също така той изразява лесно и гнева. Като удари силно с лъка си, цигуларят изразява своя гняв, своето неразположение. Пианистът пак удря силно върху клавишите на пианото. Когато искат да изразят тихо, спокойно състояние, те свирят пианисимо. Обаче как ще изразите „доброто“ музикално?

Представете си, че двама души – кредитор и длъжник, се срещат. Длъжникът решил да плати дълга си с лихвите даже, заради което има добро разположение. Кредиторът обаче решил да прости задължението на длъжника си, вследствие на което е изпълнен с приятно, топло чувство. И двамата са проникнати от доброто. И двамата имат разположение да пеят и да свирят. Ако мълчат, ако нямат разположение за пеене, те са попаднали на музикални паузи. Колкото повече мълчи вашият кредитор, толкова по-големи са паузите в музикалната пиеса. Щом мълчи дълго време, длъжникът трябва да се готви да плаща. Започне ли кредиторът да пее и да свири, това е признак, че е готов да прости на длъжника си или целия дълг, или 50 на 100 от дълга му. Истинският музикант трябва да познава тона на доброто и да го предаде чрез инструмента си. Всяко чувство, всяка мисъл има свой специфичен тон. Може ли да попадне на тия тонове, музикантът не само свири, но и говори чрез инструмента си. Неговата музика действа благотворно върху слушателите му. И тъй, задачата на човек е да бъде проводник на великия живот. За да постигне това, той трябва да дава достъп на добри чувства в сърцето си и на добри мисли в ума си. Добрите мисли и чувства съставят разумността в човека, чрез която животът иде. За да придобие тази разумност, човек трябва да се свърже със съзнателната Природа и да се подчинява на нейните закони. Ние не говорим за мъртвата природа, която иска да владее човека. Що се отнася до тази природа, човек ще я организира в себе си. С други думи казано: Човек ще организира мъртвата материя, а на живота и разумна материя ще се подчини. В това именно седи истинското възпитание и самовъзпитание. В разумната, жива Природа всички неща са еднакви. Там всички същества имат еднакво разбиране за доброто, за морала, за живота и т.н. Какво нещо е доброто? Добро е това, което отваря път към живота. Добро е това, което носи светлина и топлина за човека. Злото пък отнема светлината и топлината. Без светлина и топлина животът не се проявява. На физическия свят светлината е едно нещо, а в духовния – друго. Колкото по-високо се качвате, понятието ви за светлината се разширява. Хората се делят на светски и духовни. – Кой е духовен човек? Духовният човек има правилни разбирания за разумността в Природата. Той вижда разумността, проявена в цялата Природа, както и в живота, вследствие на което не се пита, съществува ли Бог, или не съществува. Той знае какво нещо са работата, трудът и мъчението. Той знае кой човек е млад и кой – стар. Защо човек остарява, и това знае. Духовният човек знае, че работата е от Бога, трудът – от човека, а мъчението – от дявола. Значи, когато работиш, Бог е с тебе; когато се трудиш, човекът е с тебе; когато се мъчиш, дяволът е с тебе. Дето е мъчението, там е смъртта. И обратно: Където е смъртта, там е мъчението. Който е минал през мъчението, все е умрял за нещо. Дойде ли страданието, човек има възможност да се повдигне. При мъчението човек губи материята на злото, т.е. мъртвата материя в себе си, но запазва живота си. Дали отива на онзи свят или остава на земята, не е важно. Важно е човек да запази живота си. Като заминава за онзи свят, праведният оставя мъртвата и непотребна материя на земята, а със себе си взема само живата. Малцина вярват в онзи свят, но в края на краищата всички го опитват. – Къде отива човек след смъртта си? – На различни места. Неорганическата материя остава при неорганическата, органическата – при органическата, а животът – при живота. Това е, което наричаме разлагане. Под понятието „разлагане“ разбираме сортиране на материята и на силите в Природата. Който е живял в света на доброто, последното ще го посрещне, ще го облече, нахрани и ще му отвори път към Великия живот. Който е живял в света на злото, ще бъде посрещнат от злото. – Какво иска злото от човека? – Да отнеме живота му. Какво иска вълкът от овцата? Животът ѝ. Като я види, ще я сграбчи и изяде. Има овце, които вълкът не може да яде. Той може да яде само мъртвата материя, но до живата им не се докосва.

Следователно, искате ли да ви посрещне доброто, правете добро. Който няма желание да прави добро, сам се осъжда на смърт. Да правиш добро, това значи да даваш нещо от себе си. – Който дава, и на него дават; щом спре да дава, човек престава да получава. Като знаете това, правете добро, за да имате живот в себе си. Една от причините да не прави човек добро се крие в неговия егоизъм. Той трябва да ликвидира с егоизма си съзнателно и доброволно. Не направи ли това сам, ще дойдат страдания върху него. Страданията стопяват коравото, жестоко, егоистично естество на човека. За да не дойдат непосилните страдания върху вас, станете господари на своя егоизъм.

Като се говори за доброто, мнозина казват, че то е празна дума. Те подразбират идеята, че животът и щастието се заключават в ядене и пиене. Значи всичко е в стомаха на човека. Не е така. Яденето има смисъл, когато човек е добър. Ако не е добър, каквато храна да употребява, той не изпитва голяма приятност. Той се намира в положението на болния. Каквото хапне, все му горчи. За да бъде доволен от яденето си, човек трябва да бъде здрав. Какво удоволствие изпитва при храненето онзи, на когото стомахът е разстроен? Каквото тури в стомаха си, ще го върне назад. Стомахът на човека трябва да бъде здрав, да споделя желанието му да яде. Това значи правилна връзка между главата, гърдите и стомаха на човека. Следователно, ако искате да се свържете с някое разумно същество, вие трябва да споделяте неговите възгледи. Ако искате да имате приятел, трябва да споделяте неговите възгледи. И той ще ви бъде приятел, ако споделя вашите възгледи. Всяка душа иска да бъде разбрана от хората. Това значи да споделяте нейните мисли и чувства. Възвишените мисли и чувства не са нищо друго, освен проява на човешката душа. Любовта в човека пък не е нищо друго, освен извор на неговия живот. Ако не даде възможност на Любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота. Любовта е свързана с живота. Без Любов животът не може да се прояви. Любов и живот са неразривно свързани. Животът е проява на Любовта. Значи първо се проявява Любовта, а после – животът. След всичко това ще се намерят хора да казват, че Любовта е празна работа, че човек не трябва да люби и т.н. Това, което хората наричат любов, е чувствания, подобни на тия, които пияницата изпитва. Любовта подразбира жертва, даване. Може да се жертва и да дава само богатият човек.

И тъй, когато изучавате Природата и живота, преди всичко трябва да познавате проявите на Любовта. Който има Любов, той може да бъде истински учен и разумен човек. Любовта увеличава разумността, дарбите и способностите на човека. Ако някой казва, че люби, а същевременно оглупява, той живее с любовта и желанията на света. Те са от друг характер, не приличат на желанията, които великата Любов внася в човека. Има желания, които причиняват вреда на човека; има желания, които му причиняват полза. Обаче когато се каже нещо за Любовта, ние разбираме онази Любов, която носи живот. Ще кажете, че животът е борба, страдание и др. Това са криви разбирания. Животът е най-великото и красиво нещо, което е дадено на човека. Има страдания в живота, но те идат като резултат на намаляване, на спиране или на отнемане на силите на живота. Ако се отнеме живота на човека абсолютно, тогава иде смъртта. За да се освободи от страданията и от смъртта, човек се стреми да премахне всички бентове на живота, да пусне силите му свободно да текат. Засега животът на човека носи радости и страдания. Един ден страданията ще изчезнат и животът ще носи само радости. – Кога ще бъде това? – Когато Любовта вземе надмощие в живота, а разумността стане условие за нейните прояви. Сегашните хора са дошли до заключение, че без страдания не може. Те са прави в едно отношение само. Докато разумността не вземе надмощие в постъпките на хората, без страдания не може. Обаче когато разумността управлява човека, и без страдания може. Достатъчно е разумният човек отдалеч още да види страданието, за да вземе мерки да го избегне. Ако има да дава пари на някого, достатъчно е кредиторът му да го погледне малко строго, за да си изплати веднага дълга. Има ли смисъл при това положение кредиторът му да го дава под съд, да му причинява излишни страдания? Неразумният взима пари на заем, купува си дрехи, тютюн, иска да се покаже пред момите. Видите ли момък, който мисли само за обличане, ще знаете, че зад него седи бащата. Той не е още от съвършените хора. Докато пуши, човек не е дошъл още до съзнание да различава доброто от злото. Освен физическо пушене има и психическо. Като пуши, човек задръства порите си и не може да диша добре; щом не диша правилно, той не може и да мисли правилно. Пазете се от неща, които подпушват чувствата. Пазете се от мисли, които внасят раздвояване.

Кога човек се раздвоява? – Когато не говори истината. Ако знае истината и не я казва, човек се раздвоява. Щом каже истината, той се успокоява – раздвояването изчезва. Човек се раздвоява и когато изгуби нещо ценно. Щом намери изгубената вещ, той се успокоява. Колкото повече се приближавате до изгубеният предмет, толкова повече се успокоявате. Дойдете ли близо до изгубеното, вие се успокоявате съвършено. Този закон е верен и по отношение на работата, която вършите. Ако пишете нещо – поезия, проза или музикална творба, – в първо време вие сте доволни от себе си. Колкото повече се отдалечавате от работата си, недоволството ви расте. Вие четете няколко пъти написаното от вас, но сам се произнасяте, че сте зелен още. Може да не сте зелен, но не сте се изказали, както трябва. Човек е проводник на разумна реч, но той не е самата разумност. Разумното Слово съществува в света, а човек само го възприема и предава. Затова е казано в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана, и което е станало, нищо без Него не стана“. На човека не остава нищо друго, освен да бъде израз на разумното Слово.

Съвременните хора страдат не по нямане на прави възгледи за нещата, но по това, че не се вслушват в своя вътрешен глас и не се подчиняват на стремежа на своята душа. Душата се стреми към доброто и възвишеното. Щом е така, дайте път на всяка добра и възвишена мисъл, колкото да е малка. Дойде ли в ума ви една добра мисъл, а в сърцето ви – едно добро чувство, каквато работа и да имате, прекратете я. Дайте ход на добрата мисъл и на доброто чувство в себе си. Щом реализирате доброто, вие ще се повдигнете и укрепнете. Следователно, искате ли да растете, да укрепвате и да се повдигате, реализирайте доброто в себе си. Това растене е малко, но крие в себе си грамадна енергия. Малките придобивки на физическия свят представят грамадни енергии в разумния свят. Ако на земята израстеш само една десета част от милиметъра, в разумния свят си придобил голям капитал. Малките придобивки в главата водят към големи придобивки на физическия свят. Като знаете това, не пренебрегвайте малките величини и придобивки. От разумността на човека зависи как ще използва тия придобивки. Проявите на Божествените мисли са малки, но резултатите им са грамадни. Дръжте се за Божественото. Уповавайте на Бога, защото Той живее вечно. Той носи в себе си вечния живот. Търсите ли мощното, великото, красивото, доброто, в Бога ще го намерите. Днес хората не виждат Бога, не Го разбират и познават, защото в съзнанието им се е натрупала органическа или полуорганическа материя, която пречи на тяхното слънце да изгрее. Облаците в човешкото съзнание трябва да се разпръснат, да проникне светлина в него, да виждат нещата ясно. Бог не е нито на слънцето, нито на звездите. Той е извън времето и пространството, извън този свят. Докато живеете във времето и пространството, нещата постоянно се изменят. Щом излезете от този свят, нещата само се осмислят. Поне за момент всеки човек е могъл да влезе в света вън от времето и пространството, да изпита неговата красота. Тя не е външна красота, вследствие на което не се поддава на описание. За пример, вън е студено, бурно време, вътре – също студ, мрак, лишения, но вие се чувствате разположен, доволен и щастлив. – Защо? – Влезли сте в света, който е вън от времето и пространството. Този свят няма никакво отношение към физическия. Ние наричаме този свят „свят на чистата мисъл“, или „непроявен свят“. Физическият свят пък представя проявения свят. За да мине от проявения в непроявения свят, човек трябва да бъде смел, без никакъв страх.

Какво прави човек, когато минава през някаква опасност? Той затваря очите си – страх го е да гледа. Когато минава от едно състояние в друго, човек трябва да бъде с отворени очи, от нищо да не се страхува. Само така страхът ще го напусне. Където влезе животът, страхът отстъпва. Когато противоречията изчезнат, страхът отстъпва мястото си на Любовта. Щом си отиде Любовта, страхът заема мястото ѝ. Страхът показва, че в човешкия живот има някаква дисхармония. Страхът показва още отклоняването на човека от правия път. Колкото по-голям е страхът, толкова по-голямо е отклоняването на човека. Престъпниците са крайно страхливи, но се показват смели. Всъщност те имат голям вътрешен страх.

Страхът е общ за всички хора, за всички живи същества. Няма човек в света, който да не изпитва страх: апашът краде, но страх го е; учителят преподава, но се страхува да не направи някаква погрешка. Малко или много, всички хора се страхуват. Когато някой казва, че не е страхлив, това значи, че е разумен. И разумният е страхлив, но понеже дава предимство на разумността, страхът остава на последно място.

Следователно, когато доброто вземе надмощие в човека, страхът отстъпва. На мястото на страха иде Любовта. Където е Любовта, там е животът. Където е животът, там се проявяват интелигентността, благородството, знанието и т.н. Стремете се към живота, за да придобиете всичко, което душата ви желае.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 28 март 1930 г., София, Изгрев.

Огъната плоскост

Размишление

Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае какво нещо е смърт. Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. – Какво ще кажат учените хора за това явление? – Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. – Защо едни вещества са сладки, а други – горчиви? – На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други – лоши?

Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. – В какво състояние ще се намират тия тела? – В покой. – Докога? – Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила, се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването. Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта. Същевременно тия тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.

Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства. Обаче когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно. Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тия неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост само когато тя е в покой. Обаче когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне. И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили. Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат. Не е така. Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си. Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.

Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Тъй щото, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други – за безчестие. Обаче Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.

Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата вън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън, при лошите условия. Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.

Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели“. Жабите чули, че се говори за съседа, и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма“. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност“. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу. Слязла долу, но вече не излязла.

Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре–надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва“. Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.

Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото. Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се!“ – От какво се стопил? – От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.

Сега да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От 8,000 години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после, кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: „Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим“. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото – набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.

Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: „Синко, знаеш ли какво те очаква на онзи свят?“ – „Не зная.“ – „Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил.“ [...] – „Пълни, разбира се.“ – „Щом е тъй, радвам се, че там ще може да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия.“ Както виждате, със заплашване погрешните не се изправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.

Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си. Каквото и да прави, съблазънта неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея. Налети ли на някоя съблазън, човек може да счупи крака си или да извади окото си.

Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен, и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка – ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка. Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта през дупките на прозорците, е на крив път. От гледането през дупките е произлязъл шпионажът. Всеки, който гледа през дупки, да види какво правят хората, може да стане шпионин.

Сега да се върнем към въпроса за плоскостта. Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой. Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго. – Защо се блъскат? – Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. За пример, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.

Представете си, че някой човек е гладувал 8 дена и трябва да мине през няколко фурни. Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли обаче до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: „Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, 8 дена не съм ял! Ако искаше да не взимат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад“. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? – Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления. Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което ония на неогънатата плоскост не си позволяват.

Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост. От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост. При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.

Мнозина мислят, че човек е свободен. Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека, това значи да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. – Защо сега не вярва? Друго убеждение ли има? – Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.

Сега да видим какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост. Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията – на земята. Значи хората живеят в последствията. Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.

Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. – Коя е причината за това убийство? – Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. – Как ще се примири убитият? – Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени, не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му, или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.

Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сели някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома само за това, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят, ще изгубят свободата си. – „Ама срещнали се.“ – Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. – Защо умират хората? – Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе – по някакъв начин ще я изгубиш. – „Ако аз я обичам.“ – Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.

Под понятието „женитба“ ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите. Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.

Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. – Какво да прави човек, като няма крила? – Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли. Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата. Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си. За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда. Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.

Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представят слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.

Когато се запитвате защо трябва да прощавате, отговорете си: „Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост“. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. За пример, някой се дави във вода. – Защо? – Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините ѝ. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.

Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: Хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на това място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода“. Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. – Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? – Като се домогне до Любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. – Когато Любовта влезе в човешкото сърце, Мъдростта – в човешкия ум, а Истината – в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.

Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в Любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на Любовта да не греши, когато Любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. – Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на Любовта живее в Цялото. Дето е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.

Казва се, че човек трябва да вярва. – За каква вяра се говори? – Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. – Защо не могат да му помогнат? – Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. – Коя е причината за скъсване на тази връзка? – Непослушанието. То води към погрешки и престъпления.

Човек не се е освободил още от греха на първите човеци. Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. – Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? – Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е“. Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят. Чудно нещо! Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.

Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания. Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. – „Ама защо паднал? Как стана това падане?“

Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: „Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен?“ На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: „Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака?“ – „Това не е наша работа“ – отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената погрешка. Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ. Това е криво разбиране на свободата. Щом имаш право да питаш някого защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака, още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. – Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? – Знанието. Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.

Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите. Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите. Обаче вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от ония желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие. Новият морал има за задача да научи човека как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.

Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал 8 дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. 10 души лекари я лекуват, но не могат да ѝ помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: „Аз мога да излекувам дъщеря ви“. – „Колко искаш?“ – „Един милион.“ – „Ще ти дам, но да я излекуваш.“ – „Ако не я излекувам, нищо няма да взема.“ Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост. Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика.

Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си. Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.

И тъй, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които съществуват между живите същества. Щом е така, не казвайте, че условията са лоши или че животът е лош. Лоши условия и лош живот съществуват само за невежите. Добри условия и добър живот съществуват за онези, които знаят Законите на живота и на Природата и ги прилагат правилно. Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си. Да бъде човек добър, това значи да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил Истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. За пример, ако има вътрешна сила и познава Истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди защо му трябват тия предмети. Плюшкин, един от героите на „Мъртвите души“ от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае защо му са. Мнозина представят типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче всичко това трябва да се изхвърли навън и в човека да остане само същественото. Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер. И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа.

Огънатите плоскости трябва да се изправят. Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно. Само по този начин ще се избегнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за погрешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. – Защо? – Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тия блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: „Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото!“ Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора – богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва Истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за Истината и да слуша какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка погрешка, всяко престъпление представя затвор, в който човек сам се огражда и ограничава. Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: „Излез на свобода и живей по нов начин!“

Само проявената Божия Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 4 април 1930 г., София, Изгрев.

Хармоничен избор

Напишете на дъската следните думи: „благост“, „носи“, „душа“, „живот“, „младост“, „пълна“, „добрини“, „радост“.

Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения.

(Четоха се изреченията: „Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост“, „Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост“.)

Кои думи наричаме производни? – Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. – Как мислите, отде произлиза благостта? – От Бога. – А душата? – Пак от Бога. – Обаче за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, Любовта и Мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа влиза душата, а след нея – животът. – Какво носи животът? – Младост? – А младостта? – Добрини и радост. Значи душата е пълна с добрини и радост.

Сега можете да направите още няколко опити да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите „душа“ и „дух“? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от Любовта, а духът – това, което излиза от Мъдростта. Любовта създава един свят, а Мъдростта – друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: „Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост“. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта наистина носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. – Към кого проявява благостта? – Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е Любов и Мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.

Представете си, че наредите дадените думи на 5 полички, поставени на известно разстояние една от друга. Ако на първата поличка поставите думата „радост“, на втората – „пълни“ и „добрини“, на третата – „живот“ и „младост“, на четвъртата – „благост“ и „носи“, а на петата – душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На 7-годишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата „радост“; на 14-годишния юноша ще се паднат думите „пълни“ и „добрини“; на 21-годишния младеж ще се паднат думите „живот“ и „младост“; на 28-годишния ще се паднат думите „благост“ и „носи“, а на 35-годишния – думата „душа“. Значи всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. – Коя дума е най-важна за вас днес? – Живот. – Човек трябва да разбира живота, за да използва разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички ѝ се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички ѝ служат като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. – Кое е отличителното качество на душата? – Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства. Ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден до края на неговия живот. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50-годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека – на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно. Не може низшето да създаде висшето.

Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове – много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н. Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.

И тъй, всяка дума е част от едно цяло. Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо. Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: Частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: Всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.

Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части – живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувства това нещо и ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето – волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи.

Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувства, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете?

Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо. Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач – гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът „ва“. Всички се радват на плача на детето и казват: „Заплака!“ Значи детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата. А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.

Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото. Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук „ва“ показва, че дихателната система е започнала да действа, а с нея заедно и умът се проявява – мисли. Значи дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав. Не може ли да прави добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.

Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: „Мога да направя това добро“. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате „мога“, отколкото „не мога“. Буквата „М“ прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата „Н“, която е носител на отрицателното в света. – Защо не може да мисли човек? – Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.

Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо. Тази е причината, поради която при големи усилия се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: „Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек“.

И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек. Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже „ва“, майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде Любовта, а после – правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи да сте на полюсите. Знанието трябва да почива на Любовта, т.е. на живота, който излиза от сърцето.

Сега ще ви дам една задача – да работите върху себе си, т.е. върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето – розово. Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В Природата съществуват два основни цвята – белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на Любовта, а белият – на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето – розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си – възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. За пример, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре, и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато Любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението – правилно и дишането – дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие. Като прилагате това, всеки сам може да се лекува. Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.

Като ученици, пазете следното: Не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представя човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия с различна форма, но вътрешно той представя скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързате, погрешките ви ще бъдат по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.

Задача: Всеки от вас да се опита да състави от дадените думи една поезия. След това ще изберете помежду си няколко души, да прегледат работите на всички, да отделят най-хубавите настрана, за да съставим от тях една нова песен.

Само проявената Божия Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 11 април 1930 г., София, Изгрев.

Направления в живота

Размишление

(Четоха се изреченията, съставени от дадените думи в миналата лекция.)

Една от причините за неуспеха на младите се дължи на това, че те събират знания, без да ги прилагат. По този начин те не постигат целта, която е поставена в училището. Знанието трябва да носи в себе си доброто. То трябва да бъде спомагателна сила – филтър. Ако знанието не може да облагороди човешкия характер, да го превърне в съзнателна сила, да работи в съгласие с Природата, то е товар. Истинското значение, на време придобито и приложено, ръководи човека в пътя на Истината.

Като чуят думата „истина“, хората казват, че истината е горчива. Не, истината не е горчива. Ако има нещо горчиво, ще знаете, че истината не е там. Горчивината е в самия човек. Ако кажете на болния, че е болен, и му стане горчиво, къде е причината за горчивината: в думите, които сте му казали, или в самия него? За да не му стане горчиво, болният трябва да се справи с болестта си. Щом оздравее, каквото и да му казват, няма да му стане горчиво. Следователно, за да не става горчиво на хората, всички трябва да се справят със състоянията, в които се намират: сиромахът – със своята сиромашия, богатият – със своето богатство, невежият – със своето невежество, неразумният – със своята неразумност, глупавият – със своята глупост. – Кой човек е глупав? – Всеки, който се стреми да реализира някое непостижимо желание, е глупав.

Като ученици, вие трябва да се откажете от глупостта, от пороците си. Щом се очистите веднъж, пазете се пак да не се окаляте. Ако детето постоянно се каля, най-после майката ще го изостави. Трябва ли детето да се обезсърчава от това? Майката го мие, чисти, облича, говори му, съветва го как да живее, но то не слуша. Кой е виновен: майката, или детето? Ако детето слуша майка си, а ученикът – учителя си, никакво обезсърчение не може да съществува. Който ходи по Божия път, не се обезсърчава. Здравото дете не трябва да очаква само на родителите си. Очаква ли само от родителите си, то става инвалид. Способният и даровит ученик не трябва да очаква само от учителите си. Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което Природата му е дала. Ученик е онзи, който има убеждение. Щом няма убеждение, той не може да бъде ученик. Който се съмнява, не може да бъде ученик. – „Защо съм дошъл на земята?“ – На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако ви пращат да свършите някаква работа, ще ви дадат акредитивно писмо. Къде е вашето акредитивно писмо? Щом сте изпратени на земята, дадени ви са акредитивни писма. Ако сте забравили къде сте ги сложили, потърсете ги; ако сте ги изгубили, намерете ги. Не е достатъчно да кажеш, че живееш, но като живееш, трябва да знаеш защо си дошъл и какво трябва да правиш.

Истински ученик е онзи, който знае защо е дошъл на земята и как трябва да живее. Като живее съзнателно, той изучава всички действия – събиране, изваждане, умножаване и деление – и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата, като мъртви величини, и количествено събиране на живи числа. В това отношение той никога не се лъже. Ученикът не се лъже в знанието си, а учителят – никак. Ако учителят не е сигурен в знанията си и се заблуждава, ученикът изпада в по-големи заблуждения. С една дума: Между учителя и ученика трябва да съществуват отношения на любов и пълно доверие. Не поставяйте в сърцето си желанията, които не могат да ви ползват. Хората правят погрешки поради това, че на първо място турят такива желания, които нямат нищо общо с желанията на душата им. За пример, каква връзка има между вола и човека? Какво ще каже волът, ако го поканите в стаята си, турите го на стол до вас и започнете да ядете заедно? Волът не може да оцени мястото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари. Следователно допущайте в ума си такива мисли и в сърцето си такива желания, които са близки на душата ви, за да могат един ден да ви оценят и благодарят.

Като ученици, вие трябва да водите чист, непокварен живот. Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предвид вътрешната чистота. Когато човек е вътрешно чист, и външно ще бъде чист. Ако вътрешно не е чист, а външно – чист, той ще изпада в заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрешка не се позволява на ученика. С други думи казано: Всяка погрешка трябва да се изправя на време. Не се ли изправи на време и на място, тя води към лоши последствия. Има случаи, когато някоя малка погрешка причинява големи страдания. Ако капитанът на парахода направи една малка погрешка, която не изправи навреме, от неговата погрешка ще пострадат много хора. Капитанът на парахода няма право да се забавлява. Докато параходът е в движение, капитанът трябва да стои на поста си. Всеки човек е капитан на своя параход и докато е на работа, той няма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слезе на сушата, капитанът има право да яде и да пие, да си почива. Обаче докато е в бурно море, той трябва да стои на капитанския си пост. Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка негова повреда. Скъпо струва този параход! Ако слезете на брега с повреден параход, компанията ще ви държи отговорни и за най-малката загуба. Колкото по-голяма е повредата, толкова по-голяма е отговорността.

Щом става въпрос за плащане и за отговорности, религиозните казват: „Бог е милостив, ще прости задълженията ни“. – Така не се разсъждава. Прощава се само на човека на Любовта. Сама по себе си Любовта плаща. В плащането се заключава прощаването. Като платиш дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората са загубили понятията си за този и за онзи свят, вследствие на което изпадат в противоречия. Те говорят за живота на земята, без да разбират законите му. Те говорят за онзи свят, без да имат някакъв спомен от него. Художниците рисуват ангелите с криле, като птиците, с ръце и крака, като хората, без да са опитали силата им. Те рисуват как ангел благославя човека, без да подозират каква динамическа сила се крие в ръката му. Сега ще ви дам едно правило за успяване в живота. Ако искате да успявате в работите си, вие трябва да имате абсолютна любов към Бога и абсолютно уважение към себе си и към своя ближен. Да имате любов към Бога, уважение към себе си и към ближния си, това значи да имате знание, не само теоретическо, но опитано и проверено. Истинското знание е живо. Ако дойдете, за пример, до положителната геометрия, там всички линии, всички ъгли, фигури и тела са живи. В Питагоровата теорема, която гласи, че квадрат, построен върху хипотенузата на правоъгълния триъгълник, е равен на сбора от квадратите, построени върху двата катета на същия триъгълник, страните на този триъгълник са живи, а оттам и квадратите са живи. Катетите на правоъгълния триъгълник представят бащата и майката, а хипотенузата – тяхното дете. Въз основа на Питагоровата теорема можем ли да кажем, че детето съдържа всички качества на баща си и на майка си? То носи живота на баща си и на майка си в себе си, но не съдържа всички специфични качества на баща си и на майка си. Ако детето съдържа всички качества на родителите си, щеше да има повторение на индивидите. А ние знаем, че никъде в Природата не съществуват две еднакви форми. Вие сте изучавали геометрията, знаете в какво отношение квадратите на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета. Обаче в дадения момент това не ни интересува. Ние правим само известна аналогия между Питагоровата теорема и отношението, което съществува между родителите и тяхното дете.

Правоъгълният триъгълник на Питагора се среща и в човека: хипотенузата е гръбначният му стълб, а двата катета се намират в мозъка. Обаче функциите на тялото се различават от функциите на мозъка. Доказано е при това, че колкото по-силна е главата, толкова по-силно е тялото. И обратно: колкото по-слаба е главата, толкова по-слабо е тялото. Освен това, височината и широчината на тялото се определят от интензивността на мозъка. Между широчината на раменете и широчината на мозъка има известно съответствие; между дължината на лицето, на тялото и на мозъка също има известно съответствие. Днес тези данни нямат особено приложение. Хората не се интересуват от тия въпроси. В миналото обаче съществували много школи, в които са правени тънки наблюдения и изучавания по тия въпроси. В тези школи са работили мъдреци и адепти, които могли по размерите на тялото, на лицето и на главата точно да определят какъв ще бъде животът на даден човек. Това наричаме ние жива геометрия. Не само мъдреците на земята се занимават с тия изчисления, но и ония, които живеят в невидимия свят. Когато една душа напусне земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където ѝ се правят подробни изчисления и измервания, т.е. определят ѝ хороскопа. Когато решат тази задача, те я пращат на земята, да реализира своя хороскоп. За мнозина това са невероятни работи, но за онези, които разбират нещата, това е велика наука.

Като се говори за живота, мнозина мислят, че лесно се живее, лесно се придобиват блага и лесно се развиват таланти. За да се придобие едно благо, човек трябва да е работил дълго време. За да се развие един талант, много поколения трябва да са работили усилено върху него. Най-после, тези поколения предават изработения талант на някой човек. Обаче ако и той не работи върху дадения талант, последният заглъхва. Талантът не е резултат на един човек. Множество разумни същества са работили за развиване на един талант, но талантът се проявява чрез един човек, който излиза начело. Зад него стои цяло съдружие. Онзи, чрез когото талантът се проявява, трябва да е готов да дели печалбите си с всички ония, които преди него са работили за развитието на дадения талант. За пример, някой певец пее на сцената и получава голяма сума и много букети за концерта си. Като получи тия неща, той върви горд, напет, да го видят всички, да знаят за неговата слава. Той забравя, че успехът му се дължи на много същества, които са работили преди него. Виждате някой генерал, накичен с медали в знак на победа, но тази победа не е само негова. Хиляди войници са взели участие във войната, много от които са оставили костите си на бойното поле. Ако и вашите таланти се дължат на работата и на усилията на много войници, вие трябва да делите с тях печалбите, радостите и славата си.

Като ученици, съветвам ви да учите, да придобивате знания, като условия за вашето развитие, без да се осолявате с него. Който се осоли с придобитото си знание, неговата работа няма да върви напред. – „Ако искам да се оженя?“ – Щом искаш да се жениш преждевременно, ти си се осолил вече. – „Искам да стана милионер.“ – Ти си солена риба. – „Искам да стана проповедник.“ – Ти си солена риба. – „Искам да бъда гениален човек.“ – Ти си солена риба. – „Искам да стана добър човек.“ – Ти си солена риба. Да стане човек министър, проповедник, гениален и добър, това са временни положения в живота. Знанието е сила, която е ценна, когато се прилага. Иначе то остава като външно украшение, което нищо не допринася. На истинското знание и учителят се подчинява така, както и учениците. За пример, дойдете ли до науката на храненето, и учителите, и учениците я прилагат еднакво. Разликата се заключава само в начина на дъвченето и на асимилирането на храната. Дали сте учител или ученик, вие трябва да знаете защо ядете и как ядете; защо учите и как учите; защо живеете и как живеете. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. На земята той се проявява като физически човек; в духовния свят – като духовен; в Божествения свят – като Божествен. Значи човек е трояко същество. На земята той разполага с известен капитал, който му е даден от другите два свята – от духовния и от Божествения. Щом е така, човек трябва да живее правилно. Всички хора искат да живеят добре, да бъдат красиви, да имат хубави очи, но въпреки това нито живеят добре, нито са красиви. Кое е характерното за красивите очи? Някои поети наричат красивите очи бездънни. Ние пък казваме, че красиви очи са ония, които са подобни на слънцето.

Енергията, която излиза от мозъка, трябва да се отразява в очите. Красиви очи са ония, в които се отразяват проявите на човешкия дух и на човешката душа. – Какво представят душата и духът? – Душата е човекът, който се проявява в духовния свят, между ангелите. Духът е човекът, който се проявява в Божествения свят, между разумните и мислещи същества. Тъй щото, умът се проявява между хората, душата – между ангелите, а духът – при Бога. За да се прояви в своята пълнота, човек трябва да обедини своя ум, своята душа и своя дух в едно цяло. Като се изучава, човек вижда някои отрицателни черти и недъзи в себе си, остатъци от миналото. Ако чрез ума си не може да се справи със своите недъзи, какъв ученик ще бъде той? Всяка погрешка, която учителят прави, сам може да я изправи; всяка погрешка, която ученикът някога е направил, днес сам може да я изправи. Погрешката, която човек прави, понякога е толкова малка, че се равнява на косъм, паднал от главата на човека, или на косъм, турен на главата на човека. Ще кажете, че косъмът може естествено да е паднал от главата на човека. Ако иска да се освободи от него, той трябва да свали дрехата си, да го хване с пръстите си, да го тури в огъня или да го посади някъде, да изникне. Учете се да се справяте с недъзите си, за да се ползвате от добродетелите си. Много добродетели има човек, но само с една погрешка той може да развали някои от тях. Ако отрежат главата на човека, какво струва само тялото му? Или ако отнемат тялото му, къде ще се прояви главата сама? Човек трябва да се моли за две неща: главата му всякога да бъде на мястото си и тялото – всякога да изпълнява заповедите на своята глава. Когато главата и тялото на човека са на мястото си, всички органи изпълняват своята служба правилно.

Като ставате и лягате, молете се за вашите органи, да бъдат в изправност, да изпълняват на време и на място своите функции. Само при това положение можете да бъдете доволни от живота си. Помнете всичко, което ви говоря, за да се ползвате от него. Вие ще минавате през големи изпитания, ще падате и ставате, докато се убедите в истинността на думите ми. Един ден, когато завърши развитието си на земята, човек ще прегледа целия си живот като на филм и ще получи диплом за свършен курс по усъвършенстване. Този филм ще бъде говорещ, жив филм. На този филм ще видите най-лоши и противоречиви неща, както и най-красиви. На филма е отпечатана вашата любов, проявена във всички животи. Като дойдете до Любовта, ще видите, че сте започнали добре, а сте свършвали зле. Ако някой не е ценил любовта ви, вие сте започнали да го мразите и сте търсили начин да му отмъстите. В любовта на хората има и идеални прояви: започват добре и свършват добре. Стремете се и вие в този живот да започвате добре и да свършвате добре.

Всички хора искат да имат успех в живота си. Успехът им зависи от тяхната вярност и искреност. Щом се стремят към Истината, те трябва да бъдат верни и готови да се жертват за нея. Стремете се да придобиете Истината, без да говорите за нея. За Истината се говори последният момент. Каквото и да ви питат, мълчете. – „Какво мислите за Бога?“ – „Още нищо не мисля. Този въпрос съм оставил за най-после. Сега се занимавам с дребни работи, с пеперудки, насекоми и бръмбарчета. Един ден, когато порасна, тогава ще се занимавам с големите въпроси.“ – „Какво нещо е религията?“ – „И по този въпрос още не съм мислил.“ Като отговаряте по такъв начин, това не значи, че нищо не знаете, но тези въпроси предстоят на развитие. Вие не сте дошли още до крайното им разрешение. Днес мислите по един начин, на другия ден мислите по друг начин.

Едно мнение за религията, за пример, е това, че който стане религиозен, той се оженва вече. Значи религията, науката представят женитбата, т.е. свързване на човека с нещо. И наистина, проследете живота на истински религиозните и учени хора и ще видите, че те са толкова увлечени в своите идеи, че за тях не съществува личен живот. Идеите, желанията на човека в известна област представят негови деца. Той отглежда децата си като майка, кърми ги, възпитава ги, но случи се, че някое от тях умре. Той се чуди със себе си какво е станало, че не се интересува вече от известни въпроси. За пример, срещате учени хора, които не се интересуват повече от науката. – Защо? – Умрели са децата им. Има учени, които остават верни на своите идеи и желания. – Защо? – Децата им са живи. Когато един американски учен, който се занимавал с изучаване на неопределения член в гръцки език, умирал, той казал пред своите близки: „Съжалявам, че не поживях още 20 години, да поработя върху неопределения член в гръцкия език“.

Следователно, искате ли да станете учени, приложете знанието, което ви е дадено. Колкото лекции сте слушали досега, прегледайте ги, извадете основните мисли от тях и вижте кои са за приложение. Това значи: Свийте ръката си на юмрук и започнете да работите. Юмрукът крие в себе си сила, която трябва да се приложи. Като работите, вие ще се натъкнете на отрицателните качества в себе си, но ще имате сила да се борите. Знанието е сила, която ще ви помогне в борбата. Ще кажете, че отрицателните прояви представят съдбата на човека. – Такава съдба не съществува. Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея. Бог ви е изпратил на земята да живеете добре, а не да се съдите. От човека зависи да бъде добър или лош, учен или прост, здрав или болен.

Всеки човек е такъв, какъвто иска да бъде. Който мисли, че е създаден по образ и подобие Божие, той може да бъде като своя Създател. Значи човек може да бъде добър, разумен, силен, здрав, учен. Не е ли такъв, той или не се е ползвал от силите, които му са дадени, или не ги използвал за добро. Който греши, е глупав. Който не греши, е умен. Някой казва, че Провидението го пази от погрешки. Когато Провидението пази човека от погрешки, това показва, че той се ползва с доверието му. Провидението вярва, че като го запази един път, и да го изостави по-нататък, той няма да сгреши. Кой е виновен, че пияницата пие и обикаля кръчмите една след друга? Той знае, че пиянството е вредно за здравето му, но въпреки това пие. Вината е в него. Той не трябва да очаква да слезе Бог отгоре и да го извади от кръчмата. Много пъти му е казвано да не пие, но той не е слушал.

Като изнасям тези неща, вие не трябва да се обезсърчавате, да мислите, че не можете да постигнете желанията си. Помнете, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един ден или в една година; той може да стане ангел в един живот, а може и в 10 живота. Хората грешат, понеже не знаят какво да правят. За пример, мнозина отиват в света и очакват да получат там това, което не съществува. За да не изпаднете в такива погрешки, вижте какво правят пчелите. Пчелата влиза само в този цвят, в който друга пчела не е влизала. Значи пчелата влиза само в такъв цвят, в който има мед. В празен цвят тя никога не влиза. В това отношение пчелата е по-умна от човека. Тя знае отде да черпи сокове. Като влезе в света, човек не прави избор. Той отива при всички хора, от всички очаква да получи нещо и ако не успее, разочарова се. Какво ще намирате при грешните хора? Те са празни цветове. Пеперудите и пчелите отдавна са изсмукали соковете им, вследствие на което те нищо не могат да ви дадат. Кръчмарят, който е продал всичкото си вино, е доволен от положението си. Много естествено. Той е доволен, защото джобът му е пълен с пари, но доволството му е временно. Бъдещето ще говори за неговото доволство.

И тъй, не се радвайте, когато сте празни и не можете да дадете нещо на вашия ближен. Човек трябва да бъде извор: постоянно да дава и да възприема. Не е позволено на човека да бъде кръчмарска бъчва, нито щерна. Ще кажете, че кръчмарят забогатява. Не се стремете към такова богатство. Животът не е кръчма. Науката не е кръчма. Който иска да се ползва разумно от живота, от света, от науката, трябва да бъде организиран. За да се организира, човек трябва да учи, да има съзнание, че е дошъл на земята да работи. – „Ама кой го изпратил на земята?“ – Или сам е дошъл, или близките му го пратили, или Бог го изпратил. В трите случая той има различни отговорности. Ако е дошъл сам, отговорността му е една; ако е изпратен от близките си, отговорността му е друга. Ако е пратен от Бога, въпрос става не за отговорност, но за благословение. Велико благословение е дадено на човека, когото Бог изпраща на земята да се учи и да работи.

Как се познава кой човек е изпратен от Бога? – Онзи, който е изпратен от Бога, има любов към Него. Следователно приложете това правило към себе си и си отговорете кой ви е изпратил на земята. Ако имате любов към Бога, Той ви изпратил. Ако нямате любов към Бога, друг ви изпратил. Обаче ако настоявате, че сте изпратени от Бога, тогава вие сте се отклонили някъде от пътя си, вследствие на което сте забравили отде идете, кой ви изпратил и защо. За да си отговорите на тия въпроси, преди всичко трябва да обикнете Бога. Това значи да се върнете там, откъдето сте се отклонили, и да влезете в правия път.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за положението, в което се намирате, и за работата, която се иска от вас. Първото нещо, което се иска от вас, е да възстановите връзката си с Първата Причина на нещата, да чуете гласа на Онзи, Който ви изпратил. Ще кажете като евреите, че този глас е страшен. Евреите се уплашиха от гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря с Него и да предаде думите Му. Те не искаха да бъдат направо свързани с Бога, затова си послужиха с посредник. Като не пожелаха да слушат направо гласа на Бога, евреите не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днес страдат.

Сега и на вас казвам: Бъдете смели! Бъдете готови да слушате гласа на Онзи, Който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се е за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако Него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на Него, на никого не можете да благодарите. Ако човек няма любов към Бога и не е благодарен за всички блага, които му са дадени от Него, той не може да има правилни отношения и към хората. Без любов към Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любов към Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и светлина, да разбирате живота и Природата в техните положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава патологическата страна на човека? Сам по себе си, по естество, човек не е лош. Лоши са някои негови прояви, но по естество човек е добър. В желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човек се изопачил. Обаче той може да се изправи, да се върне към своето първично естество.

Като ученици, вие трябва да бъдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти. Бъдете свободни и искрени в отношенията си. Вие трябва да си помагате взаимно. Вижте как постъпват отделните удове на вашия организъм. За пример, пръстите на ръцете ви са свободни, но всеки от тях е готов да помага на другите. Имайте и вие тази свобода и готовност. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е болен. Само болният пръст не може да помага на здравите. Обаче здравият всякога е готов да помага. Щом помагате, ще се радвате, че сте дали нещо от себе си на своите ближни. И пръстът, който помага, се радва. – Защо? – Защото е жив. Всичко в света е материя и съзнание. – Кога? – Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Където е животът, там е радостта.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 18 април 1930 г., София, Изгрев.

Светлина и знание

Размишление

Ако запитате медика какво представя медицината, той ще отговори нещо на зададения въпрос. Ако запитате гимнастика какво представя гимнастиката, той ще отговори нещо по този въпрос. Ако запитате учителя по математика или по рисуване какво представя учителството, и той ще отговори нещо. Ако запитат вас какво представя специалният клас, който от десетина години насам посещавате, какво ще отговорите? Като ученици на специалния клас, вие трябва да си отговорите какво представя този клас и защо сте влезли в него. Не е достатъчно богословът да каже само, че е свършил по богословие и знае всичко, което се отнася до неговата област. Богословът и теологът ще кажат, че са учили за Бога, а всъщност не знаят какво нещо е Бог, нито са Го видели, нито Го познават. Това е все едно слепият да изучава слънцето, да знае състава му, неговата форма, разстоянието му от земята, без да го е виждал. Има хора, които без да са изучавали теология, познават Бога, опитали са Го. Има смисъл да изучава човек един предмет, но да е влязъл в близко съприкосновение с него.

Тъй щото, като ви задавам въпроса, какво представя специалният клас, искам всеки от вас да си отговори защо е дошъл в класа и дали мястото му е тук. Някой влязъл в класа, но постоянно плаче като малко дете. Мястото му не е в класа. Друг влязъл в класа, но живее в постоянни съмнения. И неговото място не е в класа. Който влезе в специалния клас, трябва да работи, да учи, да се занимава с предметите, които се разискват тук. Ученикът трябва да е дисциплинирал ума, сърцето и волята си. Какво означава думата „дисциплина“? – Подчиняване на известен ред и порядък. Ако редът и порядъкът е разумен, дисциплината е разумна; ако редът и порядъкът е неразумен, дисциплината е неразумна. Каква дисциплина представя подчиняването на обръчите в бъчвата на известен ред и порядък? Дъските на бъчвата са стегнати в обръчи. Те се подчиняват на техния ред, но тази дисциплина е механическа. – Защо? – Защото нито дъските, нито обръчите са съзнателни. Обаче учениците, като живи, съзнателни същества, се подчиняват на учителя си. Тази дисциплина е разумна. Между учителя и учениците има известно съотношение. Учителят преподава, а учениците придобиват знания. Когато учителят разбира предмета си, а учениците учат добре, тогава дисциплината в класа е естествена и разумна. Тя съществува сама по себе си, по любов, а не чрез насилие. Обаче каква дисциплина може да съществува в един клас, когато учителят по музика не може да научи учениците си да пеят правилно? Или каква дисциплина ще има в класа, когато учителят по математика не разбира вътрешния смисъл на числата от 1 до 10? Каква дисциплина може да съществува в едно училище, ако учениците не знаят защо са дошли и не обичат да учат?

Кои са принципите или основните положения в специалния клас? Ако не знаете това, можете ли да се наречете ученици на специалния клас? Да сте ученик в специалния клас и да не знаете защо сте такъв, това значи да сте българин, без да знаете отличителната черта на българина. Ще кажете, че отличителното за българина е българският език, с който той си служи. В Природата съществува ли български език? Ще кажете, че българският език се отнася към славянските. Съществува ли славянски език в Природата? Много езици има в Природата. Всеки, който говори български език, българин ли е? Ако някой французин говори български език, става ли българин? Значи българският език не прави човека българин, нито френският прави човека французин. Българинът има някаква отличителна черта в кръвта си, която през никакви времена и епохи не може да изчезне. Тази черта при никакви условия не се заличава. Това се отнася до англичанина, до германеца, до французина, до всички народности.

Следователно и вие, като ученици на специалния клас, трябва да имате поне една специфична черта, която да ви определя като такива. Щом е така, всеки трябва да проникне в себе си, да намери тази черта и да си отговори, ученик ли е на специалния клас, или не. Много ученици влизат в този клас, но малко от тях са истински ученици. Те приличат на ония деца, родени от едни родители, а осиновени от други. Някое дете е родено българче, майка му и баща му умират. Едно английско семейство го взима, завежда го в Англия, осиновява го, дава му образование. Той става голям, възрастен човек – цял англичанин. Говори изключително английски, не знае матерния си език, не познава България и т.н. Всъщност англичанин ли е той? Никакъв англичанин не е. Макар че не знае български, не познава България, той е чист българин. – Къде се крие българското в този човек? – В кръвта му.

Следователно, като говорим за специалния клас, ще знаете, че и той се отличава по нещо, и той има свои характерни положения. Коя е характерната черта на специалния клас, ще се разбере от проявите на учениците. По какво се отличава специалния клас от общия, и това ще се види по делата и проявите на учениците. Ако чуете някой ученик да говори за уроците си, по тях именно ще познаете в кой клас на гимназията следва той. Значи по уроците познавате ученика от обикновените училища, а по делата – ученика от специалния клас. Какво особено е придобил ученикът от специалния клас? Какво особено има в неговите дела? По тези въпроси имат думата само онези ученици, които влизат в специалния клас, които са родени в него. Слушателите обаче, които знаят само езика на специалния клас, нямат думата. Те трябва само да слушат и да мълчат.

Учениците на специалния клас трябва да учат, да прилагат, без да мислят как ще свършат училището, как ще наредят живота си и т.н. Ако по цели дни човек мисли как да нареди живота си, нищо няма да постигне. И ако ученикът постоянно се безпокои как ще свърши училището, нищо няма да постигне. Някой учи, следва гимназия, университет и си казва: „Какво ще придобия, като свърша университет? Рога няма да ми пораснат“. – Ние не сме за такива науки, от които да растат рога на учениците. Ние поддържаме точно обратното: изучавайте такива науки, от които да падат рогата на хората. Човек не е животно, да има рога. Българинът е практичен човек. Когато някой се хвали със знанието си, българинът казва: „Турете букаи на краката му, завържете ръцете му с дебело въже и го оставете. Ако той може да счупи букаите и да скъса въжето, наистина има знание. Не може ли да направи това, никакво знание няма“.

Какво представят букаите и дебелите въжета в човешкия живот? – Това са мъчнотиите, през които човек минава. Това са задачи за разрешаване. Който може да разреши мъчнотиите си правилно, да скъса връзките на ръцете и на краката си, той има знания, той живее в светлина. Ако няма знания, човек живее в тъмнина. Не е въпрос в много знания. Малко знания, но добре обработени и приложени, улесняват пътя на човека. Любовта е подтик, сила, а знанието – светлина, която направлява движението на тази сила. Ако няма сила и светлина, човек е подобен на слепец. Любовта и знанието са мощни сили, които направляват човешкия живот. Без тях няма живот, няма никакви постижения. Сега ние говорим за Любовта като основа на знанието. Щом имате знание, можете да проявите Любовта си правилно. Знанието е светлина, слънце за вашия живот. – Какво ще стане с човека, ако слънцето престане да грее? – Ще замръзне. Замръзването не подразбира умиране. Замръзването е спиране действието на силите. Щом силите в човека престанат да действат, той трябва да чака дълго време, докато слънцето изгрее отново и го стопли. Топлината движи телата, светлината определя посоката им, а Любовта ги подтиква.

Да се върнем към въпроса за отличителната черта на специалния клас. Все трябва да има една черта, по която специалният клас се отличава от общия. Който влезе в специалния клас, трябва да бъде неженен – външно и вътрешно. Външно неженен, това подразбира да бъде свободен от задълженията, които семейният живот налага. Вътрешно неженен, това значи да е свободен от задълженията и изискванията на света. Всеки може да избегне женитбата със света. Който е женен за света, по никой начин не може да влезе в специалния клас. Светът е грамадна лаборатория, в която се правят опити. Едни от опитите излизат сполучливи, а други – несполучливи. Що се отнася до опитите, вие можете да се ползвате от тях като от готови знания, без да взимате участие в тях. Това значи: Помагайте на хората в света, без да се свързвате с тях. Обичайте ги, без да се свързвате с погрешките им.

Който влиза съзнателно в класа, той не мисли да се жени нито за мъж или за жена, нито за света. Това е много естествено. Какъв ученик ще бъде този, който едва постъпва в училището, а мисли за женене? Докато не свърши гимназия и университет, ученикът не може да мисли за женене. Същото се отнася и до учениците от специалния клас. Докато не свършите курса на специалния клас, вие не можете да се жените. Ако умът, сърцето и волята на човека не са свободни, все едно, че е женен. Жененият не може да учи, както нежененият. Той е вързан, не може да върши специална работа. Каква работа ще свърши параходът, който е вързан? Витлото на парахода може да се върти, коминът – да пуши, но никаква работа не се върши. Важно е, че параходът е спуснал котва и не може да се мръдне. Много от сегашните хора се намират в положение на вързания параход: витлото им се върти, коминът – пуши, но никакво движение в тях не става. Те не могат да прогресират. Тази е причината, поради която хората се оплакват, че въпреки усилията, които правят, не напредват много. – Кога напредва параходът? – Когато изминава известен път. Следователно, когато човек върви напред, ние казваме, че той „еволюира“. Обаче в който момент параходът престане да се движи, той не може да напредва. Същото се отнася и до човека: когато сърцето и умът на човека престанат да се развиват, и той спира своя път. Колкото е важен изминатият път за парахода, толкова е от значение и пътят, който човек изминава в живота си. – Кое беше първото пристанище, от което излязохте с парахода си? Като ученици на специалния клас, вие излязохте от едно и също пристанище – на девствеността, т.е. на младостта. Сега всички отиват към едно и също пристанище – на възмъжаването и на старостта. Много време ще мине, докато стигнете на това пристанище.

Каква е целта на специалния клас? – Да ви върне към първоначалната чистота и девственост. Всички имате елементарни разбирания за живота, но това не е достатъчно. Трябва да разберете понятието „девственост“ в широк смисъл. Това разбиране се постига чрез дълбока мисъл и възвишени чувствания. Да живее човек, да се жени, да има деца, да пуши коминът му, това са елементарни работи, с които хората се занимават. Човекът трябва да се издигне по-високо, да заживее по нов начин, да разбере вътрешната страна на живота. Като изучавате живота, вие се запитвате какво всъщност е женитбата. Когато двама души се съберат на едно място, да живеят заедно, това още не е женитба. Събирането на учителя и на ученика на едно място не е женитба. – Защо се събират двама души? – Да придобият знание. Следователно, ако не придобият никакво знание, женитбата им не е на място. Колкото по-голяма е връзката между ума на учителя и на ученика, толкова по-добри условия и възможности съществуват между тях. Връзката е невидима, но силна. Когато връзката е силна, учителят и ученикът се намират в правилни отношения. Ако ученикът възприема правилно, а учителят предава с любов, отношенията им са нормални. Само при хармонични отношения ученикът минава от един клас в друг, докато най-после свърши университет. Както свършите гимназия и университет, така можете да свършите и специалния клас. Мнозина влизат в специалния клас, но и мнозина излизат от него преждевременно. Те отиват в странство да учат, докато се приготвят за специалния клас. До това време те отказват даже, че са били в специалния клас. – Кога се отказва ученикът от един предмет? – Когато не е готов за него. Много предмети и науки има, които не са за всеки човек. Те са специални предмети, които се дават на способни и даровити ученици, родени за тази специална наука.

Сега моята задача е да обърна вниманието ви върху специалния клас, да знаете какво представя той. Не е достатъчно само да се събирате, да дохождате и да се връщате, без да знаете какво представя класът, в който влизате. Така се събират хористи, музиканти, да образуват нещо цяло. Колкото по-сериозно се отнасят към работата си, толкова по-хармонични са помежду си.

И тъй, да бъдете ученици от специалния клас, това значи да издавате специални тонове. Както всяка цигулка има свой специфичен тон, по който се отличава от другите цигулки, така и ученикът от специалния клас трябва да се отличава от другите по своя особен тон. В какво се заключава особеността на един тон? – В неговата чистота, мекота и сила. Ако една цигулка не може да препоръча майстора си, тя нищо не допринася нито за майстора, нито за фирмата, където е правена. Ако ученикът от специалния клас не разнася светлина по целия свят, какво е придобил с учението си? Ученикът трябва да се учи добре. Ако цигулката не издава красиви и чисти тонове и ако ученикът не носи светлина на хората, те нямат никаква стойност.

Специалният клас дава възможност на ученика да разбере Законите, които управлява ума, сърцето и волята му, за да се справят с мъчнотиите и страданията в живота си. Това значи да има човек отворени очи, да вижда. И слепият се справя с мъчнотиите си, но чрез пипане. Едно нещо е да пипаш, а съвсем друго – да виждаш. Едно нещо е да изучаваш нещата чрез пипане; друго нещо е да изучаваш нещата чрез виждане, чрез четене и непосредствено откриване на законите и пътищата на Природата. Да се домогне човек до Законите на своя ум, на своето сърце и на своята воля чрез очите си, по пътя на виждането, това значи да е придобил положителната наука на живота. Докато не научи Законите на ума, на сърцето и на волята си, като сонди, чрез които да извлича вода от дълбочината на земята, човек не би могъл да пробие непреривния кръг на живота, в който текат енергиите на знанието. За да влезете в един затворен кръг, непременно трябва да направите някъде поне един процеп. Обаче само онзи може да прави процепи, който знае Законите. Много работа е дадена на ученика от специалния клас, която той трябва да свърши. Колкото по-съзнателно работи, толкова по-скоро ще я свърши. Ще кажете, че не е много работа да изучи човек Законите на ума, на сърцето и на волята си. – Не е много за онзи, който работи съзнателно и интензивно. За онзи, който не работи, не е лесно. Да познава законите на своя ум, човек трябва да е минал през мислите си; да познава Законите на сърцето си, човек трябва да е минал през чувствата си; да познава законите на волята си, това значи да е минал през силите на своя организъм. Не е ли минал по тези пътища, човек може само да си въобразява, че знае нещо, а всъщност не е дошъл до истинското, положителното знание. Който е придобил това знание, само той различава обикновения учител от Великия Учител. Само той знае кой човек е талантлив, кой – гениален, кой – светия и кой – мистик. Разликата не е външна.

Обикновеният и гениалният човек външно могат да си приличат, но вътрешно се различават по устройството на клетките, на тъканите, по състава на кръвта и т.н.

Като ученици от специалния клас, вие трябва да изучавате Законите, с които да направите мисълта си пластична, а чувствата си – устойчиви. Това се постига чрез регулиране на нервната система и подобряване на кръвообращението. Ученикът трябва да работи върху себе си, да стане господар на своите мисли и чувства. Това значи да е придобил правата мисъл. Когато мисълта на ученика е права, той може сам да проверява нещата. Иначе ще слуша да се говорят много неща, които той не може да провери. За пример, слушате да се говори за адепти, за невидим свят, за шестата раса, но вие не знаете доколко тия неща са верни. Те могат да бъдат верни, могат да бъдат и неверни. Виждали ли сте адепти? Били ли сте в невидимия свят? Срещали ли сте хора от шестата раса? Вие знаете, че хората от шестата раса ще се различават от тия на петата раса, но по какво, не знаете. Както светията се отличава от гениалния, гениалният – от талантливия и талантливият – от обикновения, така и човекът на шестата раса ще се отличава от човека на петата раса.

Който разбира френология, физиогномия, ще види, че човекът на шестата раса има особено лице, особени ръце. Всички негови органи отговарят на нормалните мерки, определени от Природата. Човекът на шестата раса има такова знание, което човекът на петата раса не може да носи. Когато прави усилие да постигне известно знание, за което още не е готов, човек се отегчава и казва: „Знанието е бреме“. – Не е така. Неприложеното знание е бреме. Когато умът на човека не може да се нагоди към известно знание, тогава то е бреме. Обаче всяко знание, към което умът се нагажда и може да го приложи, носи благословение за човека. Сега, като сте влезли в този клас, вашата задача е да се научите да мислите и да чувствате право. Да мислите и да чувствате право, това значи да живеете добре. Следователно, да живее човек добре, това е задача не само на учениците от специалния клас, но на всички хора. В този смисъл всички хора са ученици на специалния клас, който е в самия живот. Животът учи човека да се изявява правилно. Както певецът се учи да пее, като се упражнява в пеенето, художникът – да рисува, също чрез упражнения, така и човек се учи да живее правилно – от самия живот – неговият неразделен учител.

И тъй, за да живеете добре, пазете следното правило: Никога не разваляйте отношенията си с Първата Причина, т.е. със Слънцето на вашата душа. Ако отношенията ви към Слънцето са правилни, ще бъдат правилни и към всички живи същества на земята. Сутрин, когато ставате от сън, първата ви работа е да изправите отношенията си към Първата Причина. Ако са правилни, работите ви ще вървят добре. Ако не са правилни, изправете ги и тогава започнете да работите. Казвате, че обичате Бога, а връзката и отношенията ви към Него не са правилни. Това не е обич. Когато обичате една песен, вие я пеете правилно. Колкото по-правилно я пеете, толкова повече я обичате. Ако не можете да я пеете правилно, не я обичате. Колкото по-правилно и с любов се пее една песен, толкова по-приятно се слуша. Ние уподобяваме Любовта на песен, която се пее с разположение. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това подразбира пеенето на някаква класическа песен, от която се възхищавате не само вие, но и всички, които ви слушат. Някои хора пеят свободно, не се стесняват. Значи те не се стесняват да изявят любовта си пред хората. Други пък не са свободни в пеенето си, както и в изявяване на чувствата си. Защо едни хора изявяват любовта си, а други не я изявяват? Ония, които не изявяват любовта си, са подобни на богатите хора, които не смеят да кажат, че са богати. Те се крият, казват, че нямат пет пари в джоба си. За да се крият, те имат съображения. Те са обиколени от хора, които не ги обичат и са готови всеки момент да ги оберат. Обаче ако са обиколени от хора, които ги обичат, те свободно ще извадят кесията си и ще покажат какво има в нея. Ония пък, които изявяват любовта си, са подобни на богати хора, които не крият богатството си. Те не искат да знаят как ще погледнат окръжаващите на тях – приятели или неприятели. Изобщо, любовта не може да се скрие. Христос казва, че запалената свещ не може да се тури под шиник. Щом се запали, свещта трябва да се постави над шиник. Някои казват, че са принудени да крият любовта си, защото хората не я приемат. – Кога не се приема любовта? – Когато не минава през разумността. При това положение тя отделя много сажди, много дим. В тази любов горенето е непълно. Естествено е тогава хората да бягат от къщи, лишени от комин. Всяка къща трябва да има комин, който да тегли добре, да става пълно горене.

Основната мисъл на лекцията е, че човек трябва да знае законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите действия. С други думи казано: Човек трябва да познава законите, които управляват неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Всеки се стреми към това знание, но то не се придобива лесно. Ако някой го придобие преждевременно, ще се натъкне на големи противоречия. Какви по-големи противоречия можете да очаквате от силната светлина и голямата сладост? Силната светлина е в състояние да ослепи човека, а голямата сладост, като тази на захарина, може да разстрои стомаха му. За да се избегнат тия неестествени положения, хората, които ръководят човечеството, са създали известни правила за живеене. Учениците, като не разбирали тези правила, превърнали ги на букаи за собствените си ръце и крака. Техният ум е стеснил тези правила до такава степен, че те се намират като в затвор.

Сега, като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че са оковани с букаи и слушам дрънкането на тия букаи. Хората ходят навсякъде, но сами не чуват дрънкането на букаите си. Те са в положението на затворници, без да подозират това. Един ден ще се убедят в това и ще търсят начин да се освободят. Противоречията на ума, на сърцето и на волята не са нищо друго, освен вътрешни букаи. – Какво е нужно днес, за да се освободят хората от своите букаи? – Огън. Когато огънят дойде в света, като съзнателна сила, той ще стопи оковите и хората ще бъдат свободни. Достатъчно е този огън да се докосне до букаите, за да ги разтопи.

За да се справи с ограниченията и противоречията в живота, човек трябва да има съзнание за Божествено начало в себе си. Формулата, която ви дадох: „Аз съм доброто, аз съм истината“, има отношение към Божественото в човека, към разумното, великото начало в него, което е произлязло от Бога. Тъй щото, кажете ли „аз“, разбирайте Божественото в себе си. Само Божественото включва доброто, което произлиза от Любовта, и Истината, която произлиза от Мъдростта. Който носи доброто и истината в себе си, той е богат човек. Като съзнава богатството си, той не може да го отрече. Да даде човек път на Божественото в себе си, това значи да е придобил такова богатство, в което да не се съмнява. – „Ама искам да зная мнението на философите по този въпрос.“ – Ти трябва да знаеш мнението на Природата, а не мнението на философите. Ученикът трябва да прави преводи от езика на Природата към езика на своите разбирания и обратно – от езика на своите разбирания към езика на Природата. Като може да превежда от един език на друг, човек увеличава знанията си. Колкото повече знания има, толкова по-силен е той.

Сега, не е въпрос да мислите, много ли знаете, или малко. Знанието е относително. Ако се сравнявате с бръмбарите, с насекомите, вие сте гении. По отношение на цялото животинско царство вие сте гении, но и това знание не е достатъчно. Човек е поставен при условия всеки ден да придобива по малко знания, да увеличава склада на своя умствен живот. Обаче като придобива знание, той трябва да го прилага, да не се товари с излишен багаж. Прилагайте знанието си, да се ползвате от него и вие, и вашите ближни. Като прилагате това, което знаете, имате възможност да се учите. От добрите и напреднали хора ще взимате, а от лошите и изостанали ще се поучавате само, да не изпадате в погрешките, които те правят.

Като ученици на специалния клас, вашата задача в живота е да отстоявате, да не отстъпвате назад. В това отношение вие сте фронт, а общият клас – тил. Ако вие не отстъпите, и тилът ще ви следва; ако отстъпите, и тилът ще отстъпи. Следователно, каквито мъчнотии и противоречия да срещате, вървете напред. Ще кажете, че имате разбирания, които ви диктуват да постъпите по известен начин. Ако разбиранията ви са само за днес, постъпката ви е права. Обаче всеки нов ден изисква нови разбирания. Животът е многократен процес, а не еднократен. Ученикът живее в многократните процеси.

Какво разбирате под думите „еднократен и многократен процес“? Еднократният процес подразбира действие, което става само за един път; многократният процес обхваща всички действия, които се извършват много пъти. Да учиш, да придобиваш знания, да се развиваш, да работиш, това са все многократни процеси. Само в многократните процеси човек расте и се развива. – Защо? – Защото в тях всякога има нещо ново. И напредналите същества се учат от тия процеси. И за тях има нещо ново, което не знаят как ще стане. Те говорят за това, което знаят как ще стане. За това, което не знаят, те мълчат. Мълчанието е вътрешен процес. Напредналите същества външно мълчат, а вътрешно говорят. Обикновените хора постъпват точно обратно: отвън говорят, а отвътре мълчат.

Стремете се към многократните процеси. Не се спирайте на миналото. Как са живели хората в миналото, не е важно за вас. Миналото се отнася към еднократните процеси. За вас е важно как живеят хората днес, как живеят всеки нов ден. – „Ама разбиранията им са такива.“ – Разбиранията на човека са ценни, ако всеки ден се прибавя нещо ново към тях. На времето си Мойсей беше напреднал, но ако днес дойде между хората, той трябва да носи ново знание и разбиране. Неговият закон на жертвата сега не може да се приложи. Сегашните хора са християни. Те имат друго разбиране за жертвата. Ще кажете, че Мойсей говорил с Бога. Навремето Бог говорил на Мойсея по един начин, днес ще му говори по друг начин. Не се знае, може днес даже да не му говори. Не е лесно да говори човек с Бога и да Го види, но и мъчно не е. Много условия определят срещата на човека с Бога. Има напреднали същества, които с хиляди години очакват да чуят гласа на Бога и да Го видят, но не могат. Въпреки това, те все повече се развиват и усъвършенстват. Други пък с малко усилия успяват да Го видят и чуят, но още не са придобили съвършенство.

Сега, като говоря по този начин, не искам да смутя духа ви, но казвам, че Божиите закони са необятни, неизследими са Неговите пътища. Не мислите, че противоречията ще изчезнат от света. Каквото и да правите, не можете да ги избегнете. Докато човек не се роди от Дух и от вода, той не може да разбере Истината. Щом не е придобил Истината, той не може да се освободи от противоречията. Днес хората наричат фактите истина. Истината носи свобода, а пък фактите не освобождават човека. Докато не изучава нещата външно и вътрешно, докато не живее в душата си, човек не може да влезе в правия път. Докато не излезе от своя пашкул, той не може да се развива. Докато не влезе в училището, не може да се учи. Под думата „училище“ ние разбираме училището на Природата – Божественото училище. Молете се Природата да отвори вратата си за вас, да ви говори и да ѝ отговаряте; да я слушате и да ви слуша. Това значи да работите с многократния процес на знанието.

Сега, като ви говорих, аз ви заведох много далеч, показах ви върховете на това, което ще постигнете в бъдеще. Днес върховете са далеч, в бъдеще ще се приближите към тях. Обаче големи усилия се изискват за това. Лесно ли се достигат Хималаите? Големи усилия се правят, но никой още не е стигнал до върха.

Да се върнем към вашата задача – предназначението на специалния клас. Мислете по този въпрос, защото ще бъдете поставени на изпит. Специалният клас има отношение към ония, които вътрешно влизат в него. Само те ще бъдат поставени на изпит. – „Как ще познаем кои влизат в класа?“ – Много лесно. Овцата знае, че е овца, и отива при овцете. Вълкът знае, че е вълк, и отива при вълците. Човек знае, че е човек, и отива при човеците. Всеки сам се определя. Кой където отива, такъв е. Ако отидеш при светлината, светлина си. Жената отива при жените, мъжът – при мъжете. Ако отидеш при болния и станеш болен, болен си бил. Ако отидеш при здравия и станеш здрав, здрав си бил. Човек не може да бъде едновременно и овца, и вълк, и жена, и мъж. Ако се мени, той е хамелеон. Ако запази естеството си и се прояви такъв, какъвто е, той е мъдрец.

Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си и в своя ближен, да станете мъдреци.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост и само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 25 април 1930 г., София, Изгрев.

Показване

Какво разбирате под думата „показване“? Да покажеш нещо на човека, това значи да го изнесеш пред него и да го заставиш да даде мнението си по това, което вижда. Целта на показването на нещо е да заставиш човека да мисли. Така постъпва Природата. Тя облича своите думи в символи и загадки и кара човека да мисли и разгадава нещата. Сега аз искам да ви кажа нещо, за да разберете, че имате известни дарби, които трябва да се развиват. Ето, тук има в първия пакет? – Козунак. – Как познахте? – По формата. – Значи, макар и завит в книга, по формата на пакета познахте, че вътре има козунак. – Книгата, в която е завит козунакът, е тънка. – Както виждате, вие имате дарба да познавате нещата и през книга. Ако работите в това направление, можете да развиете дарбата си още повече. Съмнява ли се някой, че в пакета има козунак? – Никой не се съмнява. 100 на 100 всички сме уверени в предсказанието си. – Какво има във втория пакет? – Бонбони. – Ябълки. – Круши. – Портокал. – Колко предмети има във втория пакет? – Три. – Еднородни или разнородни? – Еднородни. – Сега ще развием първия пакет. Както виждате, познахте, че в пакета има козунак. Всички излязохте ясновидци. Обаче за втория пакет не познахте. В него има един голям лимон, един малък и един портокал. Двата предмета са еднородни, а единият – от друг род. Какво можем да направим с козунака? – Да го разделим. – Както е направен, той има 17 бразди. Значи, според браздите, може да се раздели на 17 души. Понеже вие сте повече, ще го разделим на повече парчета. Козунакът, като хляб, има отношение към физическия свят. Значи вие можете да бъдете ясновидци на физическия свят. Що се отнася до умствения свят, там ясновидството ви още не е развито.

Какво символизира хлябът? – Словото. На физическия свят хлябът е от първа необходимост. Обаче хлебарят, който бил в затвор, заедно с Йосиф, сънувал, че носи на главата си кошница, пълна с хляб, а птиците небесни слизали отгоре и кълвали хляба. Йосиф изтълкувал съня на хлебаря, че след 3 дена фараонът ще заповяда да го екзекутират. И така станало. Виночерпецът пък сънувал, че го освободили от затвора и отново бил поставен на служба при фараона като виночерпец. Йосиф казал, че сънят му ще се сбъдне, както го видял. Наистина, след 3 дена той бил освободен от затвора и заел първата си служба – виночерпецът на фараона. Следователно, ако сънувате, че носите хляб на главата си и птиците го кълват, ще ви сполети някакво нещастие. Ако сънувате, че черпите някого с вино, ще ви назначат на добра служба.

Съвременните хора страдат и се питат защо Природата е допуснала страданията. Ние пък задаваме въпроса: Природата ли допусна страданията, или човек сам ги създаде? Понякога причината за страданията на хората е толкова малка, че не заслужава да страдат. За пример, в един клас има два еднакво способни ученици, обаче учителят пише на единия шесторка, а на другия – петорка. Този, който има петорка, страда, недоволен е от преценката си. Трябва ли да страда за една единица? След време учителят ще му пише шесторка. Тогава ученикът ще се радва. Човек трябва да се учи от малките и от големите страдания, да наблюдава промените, които стават в него. От промените се съди за устойчивостта на човешкия характер. За да не изпада в противоречия, които да причиняват страдания, човек трябва да бъде здрав и способен. Способността на човека не се оценява от бележката, която му е дадена, но от работата, която върши. Всички хора търсят здрав и способен работник. Той е добре възнаграден. Дойдат ли до някой слаб и неспособен, всички го отбягват, вследствие на което той се натъква на противоречие. Как ще премахнете противоречието между двамата работника? Или като дадете и на него 100 лева, или като разделите стоте лева наполовина. Тогава ще се паднат 50 лева на здравия и 50 лева на слабия. Здравето се отнася към многократните процеси, а резултатът от тия процеси – получаването на пари – към еднократните.

Коя е отличителната черта на еднократния от многократния процес? В еднократния процес става деление, намаляване, а в многократния – умножаване, увеличаване. Водата в шишето се отнася към еднократните процеси, поради което тя може да се раздели на равни части. От едно кило вода вие можете да напълните две по-малки шишета, с по 500 грама вместимост. Обаче ако в шишето тече вода отвън, вие не можете да я разделите правилно. Течащата вода представя многократен процес.

Следователно числата, които не се делят без остатък, спадат към имагинерните или въображаемите числа, т.е. към непреривните процеси в Природата. Ще знаете, че когато попаднете пред някой неразрешен въпрос или когато не можете да разделите някоя величина правилно, вие сте в областта на многократните процеси. Тогава казвам: Не съжалявайте, когато не можете да решите някой въпрос правилно. Красиво е понякога човек да се натъкне на някоя трудна задача, която не може да реши. Представете си, че пред вас се извива шосе, дълго 1000 километра. Вие сте в началото на пътя, знаете го, но краят му знаете ли? За да имате представа за края на шосето, трябва да го извървите. Значи това, което по-рано не ви беше известно, след време стана известно. Това показва, че неразрешимите задачи днес ще бъдат разрешими след известно време. Колко е дълга една линия, ще знаете, след като я извървите. Казвате, че някой човек има линия на поведение. – Дълга ли е линията на поведението, или къса? – Дълга. Много време трябва да се върви по нея, за да се види краят ѝ. – Какъв ще бъде краят на тази линия? – Каквото е било началото. – Защо? – Защото линията на поведението се отнася към многократните процеси. Има закон в Природата, според който, каквото е началото на еднократните и многократните процеси, такъв ще бъде и техният край.

Като ученици, вие трябва да изучавате Природата, да се учите да правите преводи. Виждате, за пример, кокиче и минзухар. Това са символи, чрез които Природата говори. И кокичето, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща. Кокичето е било и с увиснало надолу глава, а минзухарът – жълт и с глава, отправен нагоре. Щом ги изучавате като символи, ще видите, че те говорят на два различни езика. Някой казва, че сънувал червен кон. Да яздиш на сън червен кон, това показва, че ако си болен, ще оздравееш. Ако яздиш бял кон, ще придобиеш някаква опитност. Червеният кон показва, че трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени. Белият кон показва, че трябва да подобриш отношенията си с окръжаващата среда, да живееш по Законите на Природата – по нейната хигиена.

Белият цвят е крайният предел на живота. Зад него е черният цвят. Най-високите върхове са всякога бели. Зад високите върхове изпъква тъмна линия – линията на сливане. Казваме, че светлината е бяла, водата – също, кокичето – също, но тия бели цветове се различават един от друг. От поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището. То гледа нагоре, дано му се даде нещо. Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щом разреши въпроса, човек изправя главата си, очаква да му падне нещо отгоре. Какво очаква? – Плодът на разрешения въпрос.

Като изучава символите в Природата, човек ги прилага в живота си. Тази е причината, поради която хората не си служат с оригинали, но с копия. Много естествено. Сам човек е копие, а не оригинал. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Значи човек е копие, подобие на нещо. Оригиналът е скрит някъде, вследствие на което човек се стреми към своя оригинал. Той иска да види оригинала си и да го познае. Цигуларят свири на цигулка – копие на самия човек. Разгледайте цигулката, за да видите, че наистина е копие на човека. Тя има глава, дръжка или шийка, труп – резонансът на цигулката – и крачка̀, които са много скъсени. Струнникът на цигулката е свързан с крачка̀та ѝ. Значи това, което излиза от разумната и права мисъл, трябва да е свързано с краката. Магарето на цигулката показва, че човек трябва да има търпение и достойнство. Всичкият прах от лъка пада върху магарето, но цигуларят не мисли за това. Той свири и не обръща внимание на магарето. Добрият цигулар разбира инструмента си и знае какви трябва да бъдат размерите на неговите части. Магарето на цигулката не трябва да бъде много голямо, нито много ниско. Понеже магарето е символ на човешката твърдост, трябва да бъде толкова голямо, колкото да произвежда правилни тонове. Значи твърдостта е на място, когато произвежда правилни тонове. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да се познава, както цигуларят познава цигулката си. Човек е един от най-съвършените инструменти, направен от Природата. Ако не познавате добре този инструмент, изучавайте го. Първата ви работа е да изучавате мозъка си. След това ще слизате надолу, да изучавате всички външни и вътрешни органи, тяхната служба и законите, които ги управляват. Ако човек не познава устройството на своя организъм, как ще знае по-сложните работи?

Като изучавате човека, вие дохождате до талантливия, до гениалния и се питате на какво се дължи различието между тях и обикновения човек. Гениалният човек владее принципите на живота, талантливият – някои от своите дарби и способности, а обикновеният едва сега започва да учи Законите, които управляват живота и Природата. Светията познава Законите и принципите на живота и ги прилага, а гениалният живее повече в умствения свят. Геният всякога се нуждае от светията. – Защо? – Защото светията прави цигулката и свири с нея, гениалният свири само, без да разбира изкуството да прави цигулки. Светията прави това, което геният не може.

Мнозина казват: „Трябва да се живее“. – Това не е достатъчно. То е все едно цигуларят да каже, че трябва да свири. Важно е, как трябва да се живее и как трябва да се свири. Когато свири, цигуларят туря подбрадника под врата си и започва да тегли лъка по струните. Така поставена цигулката, тя показва, че първо волята взима участие в свиренето. Самият цигулар е умът, с неговите способности. Цигулката пък представя сърцето на човека. Когато цигуларят свири, цигулката излива неговите чувства. Откъде идат чувствата на човека: от сърцето, или отвън някъде? Отде иде тонът на цигулката: от струните, или отвън някъде? Откъде иде сладостта на плода: от самия плод, или отвън някъде? Струната произвежда тона, но тя е взета от някое живо същество. Следователно и тонът е живо нещо. Който знае законите на музиката, той сам може да произвежда тоновете. Когато казваме, че някой цигулар свири с вдъхновение, ние имаме предвид, че той е свързан с Разумната Природа, откъдето взима тоновете и ги произвежда на цигулката си. Има нещо в човека, което го прави музикант, поет, учен, художник, добър и т.н. Щом това нещо напусне човека, той става обикновен. Това значи да изгуби човека вдъхновението си. Всички хора търсят вдъхновението, но не знаят отде иде то. Да се вдъхнови човек, това значи да намери основният тон на живота. – Къде ще го намери? – Навсякъде. Когато слушате музика, пеене, или някоя беседа или проповед, трябва да намерите основния тон на живота. Вие не знаете как да го намерите. – Кой е основният тон на живота? – Червеният цвят. Ако не знаете отде извира този тон, не можете да разберете живота. Крайният предел на червения цвят е белият. Ако не разбирате червения и белия цвят, като крайности, с които Природата си служи, никога не можете да разберете живота. Младост и старост, светлина и тъмнина, бял и червен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи. Като контраст на белия цвят, хората поставят черния, но това е анормално съчетание на цветовете. Правилно е да съчетават белия цвят с черния. Белият цвят е символ на радост, на постигане на нещо. Черният цвят е животът. Знаем, че животът произвежда радостта. Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и белия цвят. Всички възможности на ума, на сърцето и на волята се движат между червения и белия цвят. Червеният цвят съдържа възможности за изгубване на онова, което човек е постигнал. Когато изгуби всичко, което е придобил, човек почернява. Щом почернее, той не може повече да се развива и да върви напред. Сега, ако искате да се развивате правилно, работете с музиката. Пейте, свирете, да трансформирате състоянието си. Правете опити, като пеете, да задържате тоновете дълго време. Следете по часовник колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човек, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пък е във връзка с мисълта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, да видите доколко най-много издържате. Ако всеки ден увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нещо. Работите с музиката като нещо от първа необходимост в живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора са били музикални. Преди да започвали някаква работа, те се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работите ви не могат да се наредят.

Често се говори, че животът е тежък. Това не е вярно. Сам по себе си, животът няма тегло. Следователно той не може да бъде тежък. Това, за което хората казват, че е тежко, са условията на живота. Те могат да бъдат леки и тежки, благоприятни и неблагоприятни, но не и животът.

Сега, опитайте се да изпеете по някакъв начин думите: „Пълен е животът със светлина и радост“, или; „Пълен е животът, който носи светлина и радост“. Обикновено хората наричат пълен живот, когато имат пари, здраве. Нямат ли здраве, богатство и сила, животът им е празен. – Защо богатството прави живота пълен? – Защото човек има пари да си купи кибрит, да запали лампата си, да си купи дърва за огъня. Тогава около него ще бъде и светло, и топло. Когато е светло и топло на човека, той може да мисли, да чете, да пише и да работи. Като чете, учи и пее дълго време, най-после човек става учен, започва да мисли добре и да пее правилно. Изведнъж човек не може да стане добър певец, да пее безпогрешно. Като сгреши няколко пъти, той ще изправи погрешката си и ще пее добре. За да пее добре, човек трябва да бъде разположен. – Какво трябва да правим, когато не сме разположени? – Ще изхвърлите частицата „не“ и ще станете разположени. Някой казва, че е неразположен да пее, но като му обещаят 1000 английски лири, той започва да пее. За да пее, човек трябва да прояви детинското си състояние, да вярва, че може да пее. Никога не казвайте „не мога“. Добре ли ще пеете, или лошо, пейте. Природата възнаграждава еднакво и способните, и неспособните, които я слушат и са готови да работят за нея. Разликата се заключава само в преценката на нещата. Даровитият оценява това, което Природата му дава, и го използва разумно. Който не е даровит, получава, но не оценява и не използва онова, което е получил.

В музиката съществуват ниски и високи тонове. Ниските тонове са за земята. Те показват, че човек има много още да върви, докато мине определения от Природата път. Високите тонове пък са за Небето. Ако човек не може да взима ниските тонове правилно, високите съвсем не може да взима. При какви случаи човек може да си служи с ниските тонове? – Когато е болен. Болестите са музикални, обичат да им пеят. Ето защо, когато някой заболее, нека пее на болестта. Пейте и се разговаряйте с болестта. Питайте я защо е дошла, докога мисли да остане при вас. Като и попеете, тя ще се задоволи и ще ви напусне. Тя иска нещо от вас. Щом получи това, което желае, напуща ви и отива на друго място. Слушали ли сте как болен пее на болестта си и тя му приглася? Да пее човек на болестта си, това значи да превърне своята потенциална енергия в кинетическа. Здравословното състояние на човека е кинетическо, а болезненото – потенциално. Като не може да направи нещо, както трябва, или не знае как да постигне нещо, човек се разболява. Повечето болести се дължат на непостигнати блага и желания. Дайте възможност на болния да постигне своите желания, и той ще оздравее. И обратно: Ако на здравия човек отнемете възможността да придобие някакво благо, без което не може, той ще се разболее. В бъдеще лекарите ще лекуват хората по духовен начин, а не с лекарства, както правят днес.

Следователно, искате ли да бъдете здрави, научете се да не виждате отрицателните и криви прояви на хората. Затворете очите си за всичко, което ви се вижда неправилно, било в Природата или в живота. И да виждате кривите неща, не ги критикувайте. Знайте, че Природата е разумна. Защо някои неща изглеждат несъответни на тази разумност, това не е ваша работа. Един ден, когато завършите развитието си на земята, ще разберете защо някои неща са криви, защо съществуват отрицателни сили в Природата. Защо хората правят погрешки, и това не е ваша работа. Учете се от погрешките на другите, ползвайте се от тях, за да не правите и вие същите. Не питайте защо някой човек е беден, а друг – богат. Природата компенсира своите енергии. Представете си, че трима младежи, свършили успешно университет, се явяват на изпит за една и съща професорска катедра. Двамата от тях са богатски синове, по цели дни се разхождат с автомобили, ядат и пият и не учат. Третият младеж е болен и сериозен. Той не търси другари за развлечение и по цели часове учи. Като се явят на изпит, двамата пропадат, а третият – бедният, свършва изпита си с успех и заема професорско място. Трябва ли да критикувате двамата кандидати защо не учат и търсят развлечения? Ако не живееха безгрижно и леко, бедният кандидат нямаше да успее. Той щеше да има двама силни конкуренти. Значи погрешките на едного носят известно благо за другиго. Богатските синове нямат нужда за професорска служба, затова Провидението помогна на бедния, той да заеме свободното място.

Тъй щото, когато някой се оплаква, че пропаднал на изпит, казвам: „Той е богатски син“. Чувате ли някой да се оплаква от някаква болест, ще знаете, че той е богатски син. Само богатите хора боледуват. Значи болестите са за богатите, а здравето – за сиромасите. Под думите „богат“ и „сиромах“ ние не разбираме външно богатите и сиромасите, но вътрешно богати и сиромаси. Когато човек е вътрешно богат със заблуждения и слабости, той непременно ще боледува. Като дойде болестта със своя огън, тя изгаря непотребното и нечисто в организма на човека и той започва да мисли право. Нова философия, нови разбирания са нужни на хората. Докато мисли неправилно, човек всякога ще боледува, всякога ще се натъква на мъчнотии и нещастия. Щом измени мисълта си, страданията и нещастията го напущат. Дръжте съзнанието си будно, да не грешите. Ако грешите, не търсете вината вън от себе си, но завъртете ключа на цигулката си, нагласете страните и да взимате правилни тонове.

Всички хора, млади и стари, се нуждаят от нови разбирания, от ново възпитание. Ако още се държат за старото, ще имат резултатите на обикновения живот. Старият живот започва с радост, свършва със страдания, болести и смърт. При сегашните условия на живота Природата ще остане затворена. – Защо? – Защото хората не са готови още да разбират нейните тайни. Те са огън, който ще ги изгори. Можете ли да носите в ръцете си предмет, нагорещен до 2,000 градуса? Можете ли да носите в ума си мисли, които произвеждат ослепителна светлина? Можете ли да носите в сърцето си желания, които произвеждат голямо разширяване? От голямо разширяване сърцето на човека може да се пръсне. При сегашните условия човек не може да даде широк замах и на способностите си. Те могат да го изкарат от релсите на неговия живот. Има закон, който определя възможностите на човека. Наруши ли се законът, нарушава се хармонията на силите в човешкия организъм. За всяка епоха са определени възможностите, до които тя може да достигне. Същото се отнася и до човека. За всеки човек е определено какви най-големи постижения може да има.

И тъй, не е важно човек да има чрезмерни постижения. Важно е да има прави мисли и чувства, чрез които да се прояви неговата разумна воля. Значи разумната воля подразбира права мисъл и право чувство. При това положение само мисълта може да се реализира, да даде плод. Щом волята е разумна, мисълта ще се прояви на време, за да може на време да узрее. Не желайте нещата да стават преждевременно, да търсите цветарник, където да цъфтят и зреят. Плодът е сладък, когато зрее под непосредствените слънчеви лъчи. За да узрее плодът естествено, трябва да мине през полюсите на живота. С други думи казано: Една мисъл може да се реализира, когато мине през съответното чувство; едно чувство може да се прояви, когато мине през съответната мисъл. Мисълта дава форма на плода, а чувството – неговото съдържание. Ако нямате форма, не можете да имате съдържание. Къде ще налеете водата, ако нямате шише? Изнесете формата, т.е. мисълта си, влейте в нея съдържание – чувството, за да имате плод, от който да се ползвате. За да дойдете до плода, трябва да работите. Бъдете разумни търговци, че като произвеждате стока, да сте осигурили пазара и да се пласира. Кой е пазарът за вашите плодове? – Приятелите ви. Ако връзката между двама приятели е правилна, те ще се обичат. И двамата ще дават и възприемат правилно. Обмяната между тях е правилна. Щом се наруши хармонията в отношенията им, стоката им се разваля. Те търсят нови приятели, да пласират производството си. Този закон има приложение и във физическия, и в сърдечния, и в умствения живот на човека. Във всички области на живота трябва да съществува правилна обмяна.

Като знаете закона за правилната обмяна, не се спирайте върху отрицателните черти на човека. Срещнеш ли някой свой приятел, спри вниманието си върху една от неговите добри черти и я дръж постоянно в ума си. Колкото пъти си спомниш за него, мисли само доброто му. Ще кажете, че носът му е крив, не можете да мислите добре за него. Той не е виновен за кривия нос. Поколенията преди него са започнали да го изкривяват. Понеже е съзнал погрешката на миналите поколения, на които дължи нещо, днес той започва да работи за изправянето на носа си. Трябва ли след това и вие постоянно да носите в ума си неговата погрешка? За да си въздействате благоприятно, дръжте в ума и в съзнанието си добрите качества на близките си. Не се спирайте върху отрицателните страни и прояви на живота. Новата философия, новият живот изискват това от всеки човек.

Една задача е дадена на всички хора: да изменят, да преустроят телата си. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Да мислите, че ще се измените след смъртта си, това е криво разбиране. Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Докато не дойде до състояние на вечен живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия – благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва.

Мнозина говорят и проповядват за вечния живот, но никой не е готов за него. Всички хора седят на едно място и чакат да мине някой, да им даде нещо за ядене. Вечният живот няма близко отношение до съзнанието на хората. Вашата близка задача е да работите върху себе си, да станете господари на своята материя, т.е. на тялото си. Може ли да се нарече учен този, който не е господар на ръцете, на краката си, на дробовете, на стомаха, на червата си? Работете съзнателно, да станете господари на своите органи, да не се поддавате на чужди влияния. Това значи да се свържете с разумната Природа и да изпълнявате нейните закони.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 2 май 1930 г., София, Изгрев.

Състояние на материята

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Като ученици, от всички се изисква точност и работа. Ако не работите и не сте точни, нищо не можете да постигнете. Който не иска да работи и не може да бъде точен, той е мъртъв. Той няма отношение към живите. Следователно живите трябва да работят и да бъдат точни в задълженията си.

Съвременните хора се нуждаят от нова философия, нови разбирания, а не като тия на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако разбира живота правилно, човек е дошъл вече до познаване на материята. Той знае, че животът не може да се изрази нито с едно от състоянията на материята. Животът не е нито в твърдата, нито в течната, нито във въздухообразната, нито в лъчистата материя. Животът е вън от състоянията на материята. Каква е разликата между четирите състояния на материята? Твърдата материя се отличава с голямо сцепление между частиците си, вследствие на което формата на твърдите тела не се изменя при обикновени условия. Течната материя има по-слабо сцепление между частиците си, затова няма определена форма. Ако поставят вода върху дадена плоскост, тя веднага се разлива, заема голямо пространство. Ако плоскостта има известен наклон, водата усилва движението си и започва да тече надолу. Въздухообразната материя пък има още по-малко сцепление между частиците си, вследствие на което няма своя форма и обем. Твърдите тела предизвикват налягане, главно в една точка на подпората, течните – главно на дъното и отстрани, а въздухообразните – по всички посоки. Първите три състояния на материята са известни на всички, но какво знаете за лъчистата материя?

Като изучавате състоянията на материята, спрете вниманието си върху подвижността на частиците. Колкото по-подвижни са частиците толкова по-високо е съзнанието. Следователно, колкото по-подвижни са умът, сърцето и тялото на човека, толкова по-високо е съзнанието му. Подвижността определя човешката воля. Който е способен да тича и да се движи бързо, е волев човек. Ще кажете, че заекът е волево същество. Заекът има воля. Понеже живее при неблагоприятни условия, той прилага в действие краката си – бяга и се крие от опасностите. По този начин той развива разумността си. По аналогия на това, казваме: Всеки човек, който лесно се справя със страданията, е разумен. В този смисъл волята представя разумно сцепление между частиците на онази материя, с която съзнанието работи. Една от помощните сили на съзнанието е волята.

Като упражнява волята си, човек може да постигне всички свои желания. Волевият човек може да бъде музикант, певец, поет, учен и др. Искате ли да развивате волята си, започнете от най-малките величини. Не се отказвайте от малките идеи, от малките желания. Вижте какво правят учените. Някой учен посвещава 10 години от живота си за изследване на някои бръмбари или пеперуди. Някой учен се занимава с росната капка, измерва теглото по отношение на въздуха и намира, че тя е около 700 пъти по-тежка от него. Чрез изчисления и опити учените са приели водата като единица мярка за определяне гъстотата на течните и твърди тела. Където има вода, там виреят и растенията, и животните, и хората. Значи водата е носител на живота. Както водата е единица мярка за определяне гъстотата на течните тела, така и животът е взет за единица мярка.

Като знаете свойствата на материята, вие трябва да прилагате това знание към вашите мисли и чувства, да ги трансформирате. Има мисли и чувства, които по състояние проявяват свойствата на твърдата, на течната, на въздухообразната и на лъчистата материя. Когато в ума ви влезе една твърда мисъл, или в сърцето ви едно твърдо чувство, които ви измъчват, вие трябва да знаете по какъв начин да ги превърнете в течни или въздухообразни, да се облекчите. Казват, че някой човек, има твърди чувства. Колкото и да са твърди чувствата му, достатъчно е да ги подложат на 1000–2000 градуса топлина, за да се стопят. Пред огъня и най-твърдите тела отстъпват. Какво е приложението на различните състояния на материята в живота? Първото приложение на материята е за приготвяне на хляб. От твърдата материя правят воденичното колело, което кара водата и мели житото. Без вода колелото не може да се върти. В бъдеще, когато можете да прилагате закона за трансформиране на енергията, ще превръщате водата от въздухообразна в лъчиста материя и ще се ползвате от нея. Понеже не знаете още този закон, вие се ползвате главно от течното състояние на водата. Висшето космическо съзнание работи чрез твърдата, течната и въздухообразната материя като среди за своето проявяване. Чрез понижаване на температурата това съзнание сгъстява водните пари във въздуха и, като вода, ги връща отново в океаните и моретата. Оттам, чрез раздвижване на въздуха във вид на ветрове и бури, част от водата се изпарява и отива в пространството.

Като ученици, вие трябва да знаете свойствата на четирите състояния на материята, да се ползвате от тях, когато ви потрябват. Всичко, което става по разумното и доброволно желание на човека, може да го ползва.

Следователно, когато известни идеи влизат в човека по негово желание, той живее; когато влизат насилствено, той страда и умира. Ето защо, когато се мъчите и страдате, ще знаете, че някои мисли, чувства или желания са влезли във вас без вашата воля, но все пак вие сте дали повод за това. Докато в човека няма условия за влизане на нещо нечисто, то не може да го обсеби. Опитният плувец казва на учащия се: „Водата може да дойде най-малко до брадата ти. Мине ли тази мярка, ти се излагаш на опасност“. – Защо? – Защото гъстотата на средата се увеличава и той не може да издържи. Той губи равновесие и потъва. Значи, когато някои мисли и чувства влязат в човека без негово желание, той се намира в положението на давещия. – Как спасяват давещия? – Изваждат го от водата и го обръщат с главата надолу, да изтече погълнатата вода. След това правят изкуствено дишане, да се възстановят кръвообращението и животът на сърцето. Когато започва да се дави, сърцето бие усилено и след това спира. Докато умът контролира движението на сърцето, последното бие равномерно. Щом умът престане да го контролира, то спира движението си. На същото основание, казвам: За да не дойде човек до положението на давещия, той трябва да има будно съзнание, да контролира ума и сърцето си, да не допуща в тях чужди, неканени гости.

И тъй, когато говорим за сърцето, ние имаме предвид главната двигателна машина, която движи живота. Щом машината спре движението си, животът спира. Казваме, че човек умира. Смъртта подразбира изгубване на живота за дадени условия само; при други условия животът продължава. Докато клетките живеят, смърт не съществува. В този смисъл всички тела, в които действа сцеплението между частиците, са живи. Даже и при отсъствие на сцепление, клетките още живеят.

Двама търговци се сдружават, внасят по 100,000 лева капитал и започват обща работа. Докато са в отношения, те са живи един за друг, поддържат връзките си. Един ден те се разделят: единият отива на една страна, другият – на друга. Те се считат умрели един за друг. – Защо? – Връзката им се прекъсва. Докато капиталите им били общи, те се интересували един от друг. Щом разделят капиталите си, връзката им сама по себе си пада. Често хората се запитват какво става между тях, че се разделят. Много просто – връзката им се прекъсва. – Каква е била тази връзка? – Материална. Когато материалните връзки се прекъсват, отношенията между хората изчезват. По-силни са връзките, когато имат за основа някаква идея. Значи духовните връзки са по-силни от материалните. Докато хората мислят един за друг, те са свързани. Щом престанат да мислят, връзката им изчезва. Представете си два ученика, които от първия до последния клас на гимназията са били приятели. Щом свършат гимназия, те се разделят, всеки поема своя път в живота. След 10-годишна раздяла те си спомнят един за друг и един ден се срещат. Още при първата среща приятелските им отношения се възстановяват. В паметта им изпъкват всички спомени от ученичеството. Не става ли същото в живота на всички хора? Те се събират в различни общества, създават връзки между си, по-близки или по-далечни, и започват да си спомнят, че някога, в далечното минало, те пак са били заедно, свързани с приятелски или роднински връзки. Не един път в живота си човек среща своите приятели.

Като ученици, вашата задача е да изучавате мислите, чувствата и постъпките си, да знаете кои от тях отговарят на твърдата материя, кои – на течната, на въздухообразната и на лъчистата, изявени като светлина и топлина. Както постъпвате с различните състояния на материята, така ще постъпвате и със съответните на тях мисли и чувства. Как постъпвате със светлината? Отваряте очите си и я възприемате. Щом приемете известно количество светлина, затваряте очите си. Светлината влиза и излиза свободно през очите ви, но за да имате резултат, непременно трябва да става временно прекъсване. Ако светлината непрекъснато влиза през очите на човека, вместо полза ще причини някаква вреда. Всяко благо се приема с мярка. Следователно и светлината, като необходимо благо за живота, се приема с мярка. Клепачите приемат заповед да се отварят и затварят според мярката, дадена от висшата инстанция в човека. Клепачите са везните, а ресните на клепачите – грамовете, които определят колко светлина може да приеме човек в даден момент.

Природата държи точна сметка кой колко светлина е приел и на края на годината представя разписка за плащане. Няма благо в света, което човек получава даром. Когато бирникът на Природата дойде при вас с разписка да платите за благата, от които сте се ползвали, вие трябва да благодарите, да кажете как сте използвали това благо и да му дадете един от изработените плодове. Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога е плащане за получените блага. Който не благодари, който не е доволен, той плаща глоби. – Какво представляват глобите? – Страдания.

Следователно, който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарността е еквивалентна на плащането. Благодарността е особен род лъчиста материя, която човек отправя към разумния свят. В замяна на тази материя разумният свят изпраща духовна светлина, която осветява пътя му. Без благодарност не може да става правилна обмяна между хората на земята и възвишените същества в разумния сват. Както между корените и клоните на дървото става правилна обмяна, така и между съществата на физическия и на духовния свят, трябва да съществува съзнателна, непреривна връзка.

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да притежавате две ценни качества: работоспособност и точност. Работоспособността на човека има отношение към неговия морал. Колкото по-работлив е той, толкова е по-морален. Точността пък има отношение към задълженията на човека. Христос казва: „Отец ми работи, и аз работя“. Ако Бог работи, какво остава за човека? Всички живи същества трябва да работят. Който не работи, не е жив. Той не може да се ползва от благата на живите хора. Човек още не е работил, както трябва. Дръжте в ума си мисълта, която Христос изнесъл: „Отец ми работи, и аз работя“. Казвайте и вие: „Щом Бог работи, и аз ще работя“.

Какво разбирате под думата „работа“? Да работи човек, това значи да твори. И работникът, който копае, върши нещо; и писателят върши нещо. И двамата дигат и слагат ръката си. Първият вдига лопата и мотика, а вторият – перото. По натрупаната пръст нищо не се чете, но по написаните редове се чете нещо хубаво. Значи работата на първия не е съзнателна, а на втория – съзнателна и разумна. И децата, които се учат да пишат, вдигат и слагат перото, но никой не се ползва от написаното.

Всеки човек има в себе си едно перо – езикът, с който постоянно пише. То отварят и затваря пътя му. Човек потапя перото в мастилницата, от която вади думи и ги нарежда една след друга. Ако знае как да нарежда думите, написаното е разумно и съзнателно. С това писмо той си пробива път в живота. Ако само вади думи, които не знае как да нарежда, написаното е разхвърляно и неразумно. Който го прочете, остава недоволен. Като знаете това, пишете разумно. Четете разумните слова на великите хора, да се поучавате от тях, да растете и да се развивате. Каквото знание придобивате, превръщайте го в такива формули, от които можете да се ползвате. – В каква формула можете да превърнете даден квадрат? – В формулата A2. Квадратът (фиг. 1) представя силовите линии, които действуват в човека. Правата AB представя силите на ума, CD – силите на сърцето, AD – волевите сили, а BC е връзката на дадения квадрат с друг някой, т.е. с друго съзнание. Квадратът, сам за себе си, не съществува. Той е свързан с 4 свята, през които душата на човека минава: физическият – AD, астралният – DC, умственият – AB и причинният – BC. Тези светове са свързани със състоянията на материята: физическият – с твърдата материя, астралният – с течната, умственият – с въздухообразната и причинният – с лъчистата, т.е. със светлината и топлинна енергия.

Съвременните учени не изучават светлината и топлината, както трябва. Един ден, когато изучават законите на светлината и на топлината, хората ще лекуват всички болести със светлинната и топлинна енергия. Няма да остане болест, която да е неизлечима. Водата и твърдата храна влизат в човека от една страна да поддържат живота му, а от друга да изпитва състоянието на вътрешните му органи. (Виж фиг. 1)

Въздухът изпитва състоянието на дробовете му, а светлината – състоянието на неговия мозък. Искате ли да знаете какъв е даден човек, вижте как яде, как пие вода, как диша и как приема светлината. Когато човек мига бързо, нервната му система е разстроена. Волята му е слаба, вследствие на което не може да владее очите си. Както слабогръдният диша бързо и неравномерно, така и нервният мига често и бързо. Определено е, колко пъти трябва да мига човек в минута, както е определен броят на пулса и на дишането. Сърцето бие 72 пъти в минута: 7+2=9 – число на завършен процес. Броят на вдишките в минута е 20. Числото 2 е число на противоречие. То показва, че процесът на дишането не е завършен. Колкото по-голям е броят на вдишките, толкова по-зле за човека. Ускореното дишане води към разстройство на организма. Броят на пулса и на вдишките на човека се определят от неговите мисли и чувства. Между дишането и пулса на сърцето има известно съответствие. И храненето има отношение към умствения и сърдечния живот на човека. Изобщо, между всички функции на органите има известна връзка. Наруши ли се функцията на един от тях, отразява се и върху останалите.

Правете упражнения да дишате дълбоко и да задържате въздуха известно време в дробовете си. Колкото повече го задържате, толкова по-добре ще се чувствате. Чрез дълбоко дишане можете да урегулирате нервната си система. Когато нервната система е в изправност, организмът е здрав.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 9 май 1930 г., София, Изгрев.

Линията на живота

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Коя е най-късата линия в Природата? – Правата. – Коя е най-дългата линия? – Кривата. – Какво представя кривата линия? – Сбор от прави линии. – Можете ли да съедините двата края на правата линия? – Не можем. – С какво започва началото на нещата? – С права линия. – С какво свършва краят на нещата? – Пак с права линия. Тази е причината, поради която не можем да съединим двата края на правата линия. Най-малкият опит, който има за цел да съедини двата края на правата линия, изменя нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-късото разстояние между двете точки. Това показва, че тя няма място къде да се огъне. Щом се огъне една линия, тя има на разположение място за огъване. Въз основа на тия твърдения, казваме, че има постъпки в живота, при които човек не може да се измени. Такива постъпки наричаме „морални“. Постъпва ли морално, и да иска, човек не може да се измени. Обаче ако сакатият не може да краде, това още не е морална постъпка. Той не може да краде, защото е лишен от ръце. Той не краде външно, но вътрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човек да има ръце и да не краде. Ако човек има желание да краде, а може да заповядва на желанието си, ние го наричаме възпитан. Той е господар на своите желания. И тъй, морален и възпитан човек наричаме този, който може да вдига и слага една тежест по свое желание. Вдигането и слагането на тежестта се намира под негов контрол. При това, той не може да сложи една тежест на земята, ако някога не я вдигал. Законът е: Човек не може да извърши една морална постъпка, ако не е в състояние да я вдигне от земята. С други думи казано: Човек не може да вдигне една тежест, ако не е в сила да я сложи на земята. И обратно: Това, което не можеш да сложиш на земята, не можеш и да го вдигнеш. Опитвайте се да вдигате чували с различни тежести, за да имате представа за своята сила. Като се опитвате няколко пъти, ще знаете каква тежест можете да вдигате и да слагате на земята. Който не се е опитал да вдига тежести от земята, не знае как и къде да ги туря.

Какво представя свалянето на тежести? – Изправяне на погрешки. За да изправиш една погрешка, не е достатъчно само да свалиш една тежест. Първо, трябва да се опиташ да вдигнеш тежестта нависоко, да я туриш някъде; после трябва да я снемеш. Ако и едното, и другото направиш добре, ти можеш да изправяш погрешките си. Това е закон. Който иска да се възпитава, да развива моралните си чувства, трябва да прилага този закон. Някои престъпват важни закони и след това се питат защо не могат да изправят погрешките си. Погрешката, която човек прави, подразбира вдигане на известна тежест нависоко. Щом е могъл да я вдигне, нищо друго не му остава, освен да я свали на земята, т.е. да изправи погрешката си. Ако някой се опита да свали една тежест, без да я вдигал сам, той губи вяра в себе си. По какъв начин може да се издигне една тежест нагоре? – По наклонена плоскост, т.е. по права линия. Понеже е мъчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всяка машина, която се основава на правата линия, е устойчива. Когато правата линия се отклони от пътя си и образува счупена, в нея често стават експлозии. Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъв крах, никаква катастрофа.

Следователно правата линия е неизменна. Вие можете да закачите на правата линия цялата земя, без тя да се огъне. Колкото и да е тънка тази линия, щом съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цялата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче ако линията е крива, колкото дебела да е тя не може да издържа на най-големи тежести – земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен Божественото начало, което никога не се изменя. При правата линия всички тежести се разлагат, поляризират се, вследствие на което губят своята тежест. Като погледнете правата линия с окото на ясновидеца, виждате, че към нея се насочват тежести от всички страни. Понеже силите, които излизат от правата линия, ѝ предават елипсовидна форма, тя е двуцентрова. В тия два центъра, именно, се уравновесяват всички тежести. Човешкият живот е построен върху правата линия. Докато не разберете законите на правата линия, вие не можете да говорите за морален живот. Щом се отклони от законите на правата линия, човек влиза в законите на кривата линия, където съществуват умствени смущения и противоречия. За да излезе от това положение, той трябва да се върне пак към правата линия, да знае, че това е единственото място, което не може да се огъне. В правата линия има само един начин за разрешаване на въпросите. Явяват ли се много начини, вие сте влезли в кривата линия. Тъй щото, когато човек каже, че може да живее по много начини, това показва, че се е отклонил от правата линия. Можеш да живееш по много начини, но ще носиш последствията на тия начини. Искаш ли да бъдеш свободен от последствия, влез в законите на правата линия, където задачите се решават само по един начин.

Мнозина избягват правата линия съзнателно, като живот на еднообразието. Те търсят кривата линия, като живот на разнообразието. Наистина, голямо е разнообразието на кривата линия, но тя води към разнообразие на нещастието. Правата линия пък води към еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живеете в еднообразието на щастието, или в разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само в едно – да я превърнете в права. Нещастието на правата линия се заключава само в едно – да я превърнете в крива. Като поддържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнообразие в щастието, без да я изкривите.

За да разберете идеите, които изнасям, вие трябва да се освободите от стария живот и старите си разбирания. Не мислете, че вашите разбирания за Природата и за живота са меродавни. Мислите ли, че идеите, които хората имат, са над всичко в света? Ангелите имат идеи, които стоят по-високо от човешките и които хората още не познават. Следователно това, което за хората не съществува, за други същества е известно. Ще питате защо хората не знаят това, което ангелите знаят? Много просто. Човек е малък съд с вода, в който влизат няколко риби. Могат ли всичките риби от океана да влязат в малкия съд с вода? С други думи казано: Възможностите на светията не са възможности на гения; възможностите на гения не са възможности на талантливия; възможностите на талантливия не са възможности на обикновения човек. Това, което големият човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е. към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал.

Коя постъпка наричаме морална? Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг – малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората – неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили? Според едни, постъпката ви е неморална, според други – морална. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания.

Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: „Око за око, зъб за зъб“. Христос обаче казва точно противното: „Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата“. Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: „Аз издържах изпита си; да видим сега как ти ще издържиш твоя“. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу.

Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница? – Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: „Как смее слугата да ме бие?“ Накърнено е неговото достойнство. От морално гледище каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие?

Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница. След това пак така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: „Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници“. Знаете ли какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата. Когато издържи изпитите си добре, човек става господар на положението си. Ако свършва изпитите си добре, човек се движи по законите на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човек върви по законите на кривата линия. Който може да се владее и издържа на изпитания, той е господар. Не може ли да се владее, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга.

Тъй щото, когато слугата разбере, че господарят му заема мястото си справедливо, той отстъпва пред него и му се подчинява с любов. Когато господарят разбере, че слугата му е готов на всички отстъпки, той го признава за равен на себе си и го нарича свой приятел. Ако господарят прилага силата си, а слугата – любовта, господарят ще съзнае грешката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарят – любовта, в края на краищата отношенията им ще станат братски. Няма човек в света, когото слугата си да не е бил. Когато болестта ви сложи на легло, мислите ли, че сте господар? Болестта слага човека на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговият слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли. Пред болестта и най-големият господар става слуга.

И тъй, ще знаете, че постиженията се основават на законите на правата линия. Не можете ли да постигнете нещо, вие сте огънали правата линия. Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успявате, радвайте се, че сте в правия път. Когато губите, не търсете вината вън от себе си, но изправете линията, на която сте стъпили. Ако правите погрешки, ще знаете, че причината сте пак вие. Искате да снемете чувала, който някой е сложил нависоко някъде и като не можете, той пада върху вас, или право на земята. Ако бяхте вдигнали този чувал, щяхте да знаете колко тежи и щяхте да го свалите. Човек може да вдигне само това, което сам е свалил. И обратно: Той може да свали само това, което е вдигал. Другояче казано: Всеки човек може сам да изправи погрешките си най-добре. Той сам е правил погрешки, сам ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трябва да измените своите стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде в света. За тази цел изучавайте първо физическия свят, понеже и той ще претърпи изменения. Като знаете законите, които управляват физическия свят, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото със съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-големи мъчнотии и противоречия от сегашните. Това значи да се наеме човек с работа, която не е по силите му. Тази работа може да го осакати. Някои учени и философи се занимават с отвлечени идеи, които не са за техния ум, вследствие на което са осакатили мозъка си. Всяка идея, която човек не е готов да асимилира, произвежда голямо налягане върху неговия мозък. За да се приготвят за новите идеи, хората минават през страдания, които укрепват нервната им система. Така подготвени, те възприемат новите идеи, асимилират ги добре и се радват на резултатите от тях. Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. – Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. Казвате, че праведните са имали много големи изпитания. – Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. – „Защото идат страданията?“ – Защото искате радости. – „Не може ли без страдания?“ – Ако искате живот без радости, може да минете без страдания. Страданията предшестват радостите. Едно време радостите са предшествали страданията, но сега обратно: първо идат страданията, а после – радостите.

Казвам: Няма нищо страшно в страданията, но човек трябва да бъде силен, да ги понася разумно. Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта. Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека. Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 16 май 1930 г., София, Изгрев.

Музика и работа

Т. м.

Едно от великите блага, дадено на човека, е животът. Въпреки това, мнозина се оплакват, че животът им е нещастен. За да бъде животът нещастен, това показва, че нещо е нарушено в него. За да се наруши това благо, отношенията на хората към него са изменени. Представете си, че имате три същества A, B и C, които се намират в известни отношения помежду си. Първото същество – A, представя бащата, B – майката, а C – детето. Първоначално съществото A и B се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма. След време иде съществото C. Отношението между тия същества е следното: A:B:C=1:2:3. Съществото A е председател на фирмата, B – подпредседател, а C – касиер. Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре. Щом се нарушат отношенията, фирмата се разпада.

Казваме, че животът е велико благо, но човек се радва на това благо, когато работите му вървят добре. Щом се натъкват на неуспехи, те не са доволни от живота си. Ако сте студент или ученик и пропаднете на изпита си, не сте доволни от живота. Обаче окръжаващите не се интересуват от вашия изпит. Ако са ваши близки, ще съжаляват, че сте пропаднали; ако нямат никакво отношение към вас и чуят, че сте пропаднали, ще кажат: „Да е учил повече, да не пропада“. Другарите ви ще се стреснат, ще разберат, че професорът ви е сериозен и строг човек, и ще учат по-добре. Но и едните, и вторите, и третите няма да кажат, че животът е тежък. Само пропадналият студент е недоволен от живота, а другите остават незасегнати от неговия неуспех. Ако чуете, че някой ваш близък е назначен на добра служба, вие ще се зарадвате, но от това животът ви няма да стане по-красив. Обаче назначеният на тази служба ще каже: „Добър е животът“. Оттук вадим заключението: Както учи човек, такива ще бъдат и резултатите. Както живее човек, такъв ще бъде неговият живот.

Съвременните хора казват: „Морал трябва да има човек“. Какво отношение има моралът към човешкия живот? Моралът е извод, т.е. резултат на човешкия живот. Моралът е променлива величина. Той се изменя според разбиранията на хората. Моралът на животното се отличава от морала на човека: моралът на човека се отличава от морала на възвишените същества. Моралът зависи от степента на човешкото развитие. В приложение на морала човек трябва да бъде точен и изпълнителен. Ако е търговец, трябва да прилага мярката си честно и с точност. Точността на физическия свят не може да бъде абсолютно приложена, затова, по-добре да се реже с 1–2 сантиметра повече, отколкото по-малко. За дългото има цяр, но за късото няма. Представете си, че някъде не достига един сантиметър. Какво ще правите? За да не осакатите работата, пуснете с 1–2 сантиметра по-дълго.

Точността е ценно качество, защото създава добри прояви в мисълта. Природата работи с числа, с количествени величини, а не с чувства. Всички мисли, чувства и желания са величини, с които Природата работи. Обаче за да ги използва, тя ги превръща в числа и така определя тяхната стойност. Като се спирате на количествената и качествената стойност, вие делите мислите, чувствата и желанията си на силни и слаби. За пример, силно е желанието на човека да яде. Пред него отстъпват всички желания. След яденето се нареждат по-слабите желания: за ходене, за обличане, за посещаване на концерти и забави и т.н. Ако човека не е задоволил желанието си да яде, останалите желания сами по себе си спират. Като елемент, яденето е потребно за всички желания.

Следователно, когато изучавате живота, изучавайте първо ония елементи, които го поддържат. Това са най-силните желания, а именно, дишането и яденето. Като знаете основните желания на човека, можете да определите вторичните му желания. Ако се храни добре, човек е здрав, разполага с повече средства за работа. Който се храни добре, и мисълта му е здрава и силна. Слабият, болният човек не се храни добре, следователно и не мисли добре. Умът трябва да се храни и в трите свята едновременно: в Божествения, в духовния и във физическия. Храненето не е механически процес, както мнозина мислят. Да се храниш правилно, значи едновременно да мислиш, да чувстваш и да възприемаш материалите, необходими за съграждане на нещо ново. Физическият човек е слугата, духовният – съдружникът, който е внесъл капиталите си, а умственият е онзи, който управлява работите.

Като ученици, вие трябва да мислите право. За да бъде мисълта ви права, да се възпитавате, нужна е музиката. Всички окултни школи на миналото и днес си служат с музиката като метод за възпитание и самовъзпитание. Когато човек изпадне в някаква мъчнотия – материална, сърдечна или умствена, той се безпокои, страда, отчайва се. Докато се справи с мъчнотията си, минава цяла седмица, а някога и повече. Не само това, но той изгубва напразно известно количество енергия. След това трябва да мине много време, докато набави изразходваната енергия. Ако употреби един от музикалните методи за трансформиране на съзнанието си, в половин или в един час той ще бъде в друга гама на живота, далеч от своята мъчнотия. Значи не е достатъчно човек да трансформира само състоянието си, но и в скоро време да го трансформира.

Като знаете това, работете върху музикалното си развитие. Всички велики музикални гении, като Бетховен, Моцарт и други, са писали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхното възпитание. Те са гледали на музиката като възпитателно средство. За пример, Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Само гениите, жреците на музиката могат да изпълняват Бетховен, както трябва. Сега музиката не е влязла в обществения живот. В бъдеще тя ще играе роля във всички области на обществения живот. Бъдещата църковна служба ще се изпълнява изключително от певци и музиканти-виртуози. Църквите ще бъдат пълни с богомолци. Кой не би отишъл да слуша една Божествена служба, изпълнена от духовни певци и музиканти? Ако не разбирате още класическата музика и не можете да се ползвате от нея, обърнете се към онази музика, която Природата е вложила във вас. Природата е вложила във всеки човек специфична музика, с която да си помага при мъчнотиите на своя живот.

Съвременните хора мъчно успяват в музикално отношение, понеже гледат на пеенето и на музиката като на развлечение, с което губят времето си. Да пееш и да свириш и да мислиш, че губиш времето си, това е все едно да ядеш и да мислиш, че трябва да се плаща. Пей и свири, без да мислиш за времето. Яж, без да мислиш и да се безпокоиш за плащане. Ако се безпокоиш и ядеш, по-добре не яж. Каквото прави, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Ако мислиш, мисли спокойно, без тревоги; ако свириш, свири спокойно; ако ядеш, яж спокойно. Да работи човек съзнателно, с участието на мисълта и с любов, това значи да попадне на добрата почва, в разумния живот, където житното зърно дава 30, 60, 100 зърна, които се намират в отношения 1:3:6. Работи ли с безпокойство, несъзнателно и без любов, резултатите ще бъдат като тия на житното зърно, което е паднало на пътя, между камъните и тръните.

Защо в тази притча Христос взел числата 30, 60 и 100, а не други някои? Като съберем числата 1, 3 и 6, получаваме числото 10, в което се крият всички възможности. Числото 10 съдържа в себе си пътищата, по които минава човешката мисъл, от най-ниска до най-висока степен. Който може да проследи пътя на една мисъл, която започва от най-ниското стъпало и достига до най-високото, той е дошъл до числото 10, до разумния живот – до условията на добрата почва. Живейте разумно и работете върху музиката, да развиете ухото си, правилно да възприема. Музикалното ухо схваща не само целите и половини тонове, но и четвъртините и осминките от тона. Когато един музикално развит човек слуша едно класическо произведение, той намира ключа на това произведение и го разбира добре. Всяко музикално произведение крие в себе си специален ключ. Намерите ли ключа му, вие свободно влизате в него и го разбирате.

Като работите с музиката, работете и с числата. За пример, имате числото 8. Какво означава това число? Като повдигнете 2 в куб, в трета степен, получавате 8: 2x2x2=8, 3x3x3=27. Значи всяко число е резултат на друго число. Оттук вадим заключението, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка са резултат на нещо. За пример, някой казва за себе си, че има любов. Какво означава тази дума? Тя не е нищо друго, освен число, т.е. количествено съдържание на нещо. В понятието „любов“ влизат сбор от желания, повдигнати в трета степен. Събрани заедно, тия желания образуват една форма. Да обичаш някого, това значи да му дадеш нещо от себе си. Ако учителят обича ученика си, ще му предаде част от своето знание. Колкото повече го обича, толкова повече ще му даде. Ако ученикът, когото учителят обича, цени любовта му, ще учи по-добре. Колкото повече го обича учителят, толкова по-добре учи ученикът. Това е подобно на плащането. Колкото повече плаща ученикът, толкова по-усърдно работи учителят с него.

Следователно и в любовта единият плаща, а другият предава. Единият обича и дава, а другият възприема. Всички отношения между хората – материални, сърдечни, умствени, са все любовни отношения. Разликата се заключава само в степента на любовта, а степента се определя от полето или света, в който тя се проявява. Между търговец и клиент отношенията са пак любовни. Мислете върху проявите на целокупния живот и ще видите, че всички отношения между живите същества имат за основа любовта. Като ученици, вие се нуждаете от правилно разбиране. Някои мислят, че като заминат за другия свят, ще ги посрещнат там с музики и песни, с китари и арфи. Това зависи от вас. Каквато музика изработите на земята, с нея ще отидете горе. Китарата или арфата е вашето сърце, струните са вашите мисли, а ръката, която ще минава по струните – вашата воля. Ще кажете, че нямате инструмент. Всеки човек има инструмент – сърце, на което свири. Сърцето трябва да гори от желание да свири. Сърцето е Божественият елемент в човека. Щом имате този инструмент, ще нагласите мислите си хармонично и с разумната воля ще свирите и пеете. Ако обича цигулката си и свири с любов, цигуларят може да стане знаменит. Но ако няма цигулка, нищо не може да постигне.

Когато говорите на хората неща, които не разбирате, те започват да се смеят. Не е лошо да се смее човек. Смехът е хаван, в който се чукат твърдите неща, да станат по-лесноприемливи. Следователно, когато не можете да разберете нещо, смейте се. Чрез смеха вие ще го смелите. После ще дойде мисълта, която ще приеме счуканата на ситно твърда материя, ще я разтвори и възприеме. Второстепенно нещо е смехът, но все пак помага на мисълта. Първо, човек трябва да мисли, затова е наречен мислещо същество.

Всяка сутрин, като ставате от сън, първата ви работа е да нагласите сърцето си, да свири правилно. Нагласяването на струните подразбира хармонизиране на мислите. Щом нагласите сърцето си, започнете да свирите. Като свирите добре, хората ще ви слушат с разположение и ще ви ръкопляскат. Не свирите ли добре, ще ви освиркат. Щастието на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце и от неговата воля. Дръжте в изправност ума и сърцето си, да бъдете добри музиканти и певци, да ви обичат хората.

Какво значи да обичате някого? Това значи да направите нещо заради него, в негово име. Да обичате Бога, това значи да направите нещо за Него. Ако обичате Бога, а не мислите, не чувствате и не действате заради Него, в Негово име, това не е любов. Любовта подразбира най-великата работа, която човек може да свърши. Най-великата работа в света е Любовта. В този смисъл, желая на всички хора да любят. Когато всички хора започнат да работят съзнателно и с Любов, дошло е вече Царството Божие на земята.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 23 май 1930 г., София, Изгрев.

Къртица, славей и пчела

Т. м.

Пишете върху темата: „Влиянието на светлината върху човешкия организъм“.

Какво е нужно на едно живо същество, за да се развива правилно? Щом живее на физическия свят, това същество трябва да има, преди всичко, здрава стомашна система, добре развита дихателна система – дишането да става правилно, и напълно нормална мозъчна система. Ако това същество е работник, на първо място, стомашната му система трябва да е здрава; ако е певец, дихателната му система трябва да е добре развита, дишането му да е правилно; ако е учен човек, нервната, мозъчната му система трябва да е напълно нормална. Значи, за да работи човек, трябва да има здрав стомах, за пеене – добре развити дробове, а за мисъл – нормално построен мозък. Ако не може да се справи с работата, с пеенето още по-мъчно ще се справи. Пеенето е от по-висок свят. Ако човек се справя с работата, а с пеенето не може, с мисълта още по-мъчно ще се справи. Мисълта е от още по-висок свят и от пеенето. Когато работи повече със стомашната си система, човек е ученик в отделенията; когато работи със стомаха и с дробовете си, той е ученик от прогимназията и гимназията. И най-после, когато работи със стомаха, с дробовете и с мозъка, той е влязъл вече в университета. За такъв човек казваме, че има добре развити стомах, дробове и мозък, вследствие на което има всички условия за правилно развитие.

Когато се говори за същество със здрав стомах, имаме предвид къртицата. Ако нямаше здрав стомах, тя не би могла да живее под земята и да рови пръстта. Къртицата има отношение към вашия стомах. Следователно, ако стомахът ви е слаб, изучавайте живота на къртицата. Като я изучавате, вие се свързвате с нея и понеже здравината на стомаха ѝ е силно подчертана, вие ще усилите и вашия стомах. Това може да ви се вижда странно, но е факт. Ако сте жаден и отидете на някой извор да измиете ръцете и лицето си, даже и да не пиете вода, все пак ще глътнете малко от нея. Жаждата ви донякъде ще се задоволи.

Следователно достатъчно е да мислите за къртицата, за да подобрите състоянието на стомаха си.

На кое живо същество може да се уподоби добре развитата дихателна система? – В кое живо същество става пълно дишане? – В славея. Понеже славеят е добър певец, дихателната му система е добре развита. Щом престане да пее, той е болен. Който иска да усили дихателната си система, трябва да мисли за славея като певец. Другояче казано: за да усили и разшири дробовете си, човек трябва да мисли за пеенето, а същевременно и да пее. За каквото мисли човек, с това се свързва. Чрез физическата работа той се свързва със стомаха; чрез пеенето – с дробовете, а оттам и с процеса на дишането; чрез мисълта той се свързва с мозъка.

Сега дохождаме до мозъка, до мисълта, която регулира нервната система на човека. За да развива мозъка си, същевременно и мисълта си, човек трябва да се свърже с пчелата, която постоянно хвърчи. Тя непрекъснато излиза и влиза в кошера, мисли как и къде да намери сладък сок. Пчелата е в непреривно движение из въздуха. В това отношение тя е образец на работник в умствения свят, вследствие на което мозъчната система в нея е нормално развита. Където живеят пчелите, там владее пълна хигиена – чистота и умерена температура. Каквото и да е времето отвън, температурата в кошерите е умерена. Чистота в мисълта, разумност и равновесие са първите условия за нормалното развитие на мозъчната система на човека.

Това са разсъждения, чрез които човек може да усили мисълта си. Преди да усилят мисълта си, преди да са развили своите способности, чрез които да възприемат истината, хората се питат едни други, вярват ли в Бога, вярват ли в съществуването Му. Да се задават такива въпроси, това е все едно да питате малкото дете, което едва е влязло в първо отделение, вярва ли в числата. Детето не знае още какво нещо е число, а вие го питате, вярва ли в числата. Когато детето се запознае с числата, тогава можете да го питате, вярва ли в тях.

Следователно всяка идея става ясна, когато се приеме от съзнанието на човека, когато мине през физическия, сърдечния и умствения му живот. Това значи: Една идея е ясна, когато има отношение към стомаха, дробовете и мозъка на човека. Сега да определим конкретно какво нещо е вярата. Представете си, че очите на някой човек са затворени от детинство. Той минава за сляп. Където ходи, все тояжка си носи. С тояжката той опитва пътя; чрез нея се запознава с външната обстановка. Вие го питате, вижда ли слънцето, вярва ли в него, познава ли го. Той ще ви каже, че усеща слънчевата топлина, но слънцето не е виждал, не може да ви говори за него. Фактът, че носи тояжка и се подпира на нея, показва, че му липсва нещо. Един ден, когато прогледне, той ще види слънцето, ще се запознае с него и ще вярва, че има слънце в света. Следователно, да вярва човек, това значи да вижда нещата ясно, да ги е опитал и познал. Безверието подразбира слепота, а вярата – виждане. Като ученици, вие трябва да изучавате ония процеси в Природата, които оказват влияние върху вас чрез стомашната, дихателната и мозъчната ви система. Стомахът, дробовете и мозъкът са три велики проводници, чрез които Природата влияе на човека. Когато стомахът е здрав, работата върви добре. Наблюдавайте как ядат различните животни, които имат здрав стомах. Ако животното е преживно, ще видите, че то яде енергично и бързо преживя храната си. Ако е месоядно, като види месо, очите му започват да светят. То се хвърля върху месото и бързо го изяжда. Ако наблюдавате как човек яде, ще видите, че още със сядането си пред трапезата той става весел, разположен. Щом види яденето, активността му се увеличава и той започва да яде живо, енергично. Като се нахрани добре, той е готов за работа. Каквато работа хване в ръцете си, добре я свършва. Следователно, ако искате работникът ви навреме да свърши работата, която сте му дали, нахранете го добре. От доброто състояние на стомашната система зависи доброто състояние на дробовете и на мозъка. Много от страданията на съвременните хора се дължат на неправилното хранене. Те ядат механически. Виждате, че един човек се храни, но в това време мисълта му е заета с друго нещо. Той яде, без да мисли за храненето като процес, който се извършва в организма. Той не мисли и за храната, която приема в стомаха си. Същевременно той не благодари за благото, което му се дава в момента. Следователно, искате ли да бъдете здрави, мисълта ви трябва да присъства във време на храненето. Яжте и мислете за това, което ядете; яжте и благодарете, че има какво да ядете. Изобщо, здравият човек се отличава с непреривност в процесите. В него мисълта, дишането и храненето са непреривно свързани. Като яде, той едновременно мисли и диша правилно. Той яде бавно и съсредоточено. Разумният свят следи човека как се храни. Ако видят, че яде бързо, не дъвче добре храната, те имат особено мнение за него. Те знаят, че работите на този човек няма да вървят добре. Обаче ако той яде бавно и добре дъвче храната си, те му помагат във всичките работи. Колко време е определено на човека за хранене? Времето е капитал, който се определя на човека със специален бюджет. Щом се съкрати този капитал до минимум, човек заминава за другия свят. За да не замине преждевременно, той трябва да спазва времето за хранене, определено от самата Природа.

Съвременните хора очакват големи постижения, без да познават основните закони на храносмилането, дишането и мисленето. Ако човек не може да разбере смисъла на храненето, на дишането и на мисленето, животът, сам по себе си, ще остане неразбран. Животът изисква от човека мисълта му да взима участие във всички процеси. Хранене без участието на мисълта не е здравословно. Дишане без участие на мисълта не е здравословно. Както мисълта, чувстването и действието са неразривно свързани, така трябва да бъдат свързани мисленето, дишането и храненето.

Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причината за неразположението си вън някъде, но не могат да я намерят. Неразположението се дължи на самите тях и се крие в три причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Значи или стомахът не е свършил работата си, както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната или мозъчната системи, където се е криела причината, неразположението веднага изчезва. Каже ли някой, че не може да мисли спокойно или не може да разсъждава правилно, нека търси причината за това в стомашната и в дихателната си система. Забелязано е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесието им. Такъв човек се сърди, че стомната е празна и не може да пие вода. Той взима празната стомна и я хвърля настрана. После отива към долапа, да вземе хляб, да си хапне. Обаче и хляб няма. Той бързо затваря долапа и се връща сърдит на мястото си. Сяда на стола, но не може изведнъж да се намести добре. Той захвърля стола настрана и сърдито излиза на двора. На кого се сърди? Причината е в него. Щом подобри състоянието на стомашната и на дихателната си системи, ще започне да мисли право и ще се успокои.

Един знаменит английски проповедник страдал от стомашно разстройство, вследствие на което и дихателната му система не била в нормално състояние. Проповедите му били придружени с такива страшни примери, като че светът се свършвал. Слушателите му се изплашили от неговите проповеди. Един ден той решил да се заеме с лекуването си. Отишъл в една частна болница и се отдал на грижливо лечение. Лекарят го поставил на диета, промил няколко пъти стомаха и червата му и след 4-седмично лекуване го изпратил в дома му. Като оздравял, проповедникът продължил работата си. Първата проповед след завръщането му от болницата била върху стиха: „Бог е Любов“. С оздравяване на стомаха му и с възстановяване на нормалното състояние на дихателната му система, той започнал да мисли право и да държи в ума си идеята, че светът е изправен, че хората са добри по естество и т.н. Ако има някакво зло в света, то е вън от човека. Когато съзнанието на човека е будно, злото не може да проникне в него.

И тъй, за да не гледате мрачно на живота и да не плашите себе си и окръжаващите, дръжте в изправност стомашната, дихателната и мозъчната си система. С други думи казано: За да бъдете оптимисти и да гледате реално на живота, поддържайте стомашната система на животното в себе си, дихателната система на птицата в себе си и мозъчната система на човека в себе си. Животното се отличава по своята здрава стомашна система, защото живее на земята. Птицата се отличава със здрава дихателна система, защото живее във въздуха. Човек се отличава със здрава мозъчна система, защото живее в света на мисълта. Ето защо, за да бъде в изправност мозъчната система на човека, преди всичко той трябва да разбира онези закони, през които са минали съществата преди него, т.е. той трябва да знае законите на храненето и дишането.

Какви са отличителните качества на добрия човек? Като наблюдавате добрия човек, виждате, че той всякога е весел и добре разположен, готов на всякакви услуги. Той прилича на узрял плод. Неговата стомашна, дихателна и мозъчна система са в изправност. Тази е причината за доброто разположение на духа му. Човек, в когото тези системи не са в изправност, не може да бъде разположен. Той е мрачен, сърдит, недоволен от живота. Този човек има някакъв недостатък в една от трите системи. Понякога и трите системи не са добре развити в него. Всяко живо същество, което не се храни правилно, свършва зле. В това отношение вълкът, лисицата, котката служат за пример. Вълкът напада овцете, лисицата – кокошките, котката – мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи. Котката, която е образец на външна чистота, вътрешно е нечиста. Като хване мишка, тя веднага я изяжда с козината и с вътрешността ѝ.

Сегашните учени изучават трите системи анатомични и физиологически, но въпреки това не знаят същественото. Много неща знаят, но до същественото не са дошли. Те мислят, че човек може да има някакъв органически недостатък и пак да бъде гениален. Това е невъзможно. Гениалният е здрав човек. Трите системи в него се намират в пълна изправност.

Изобщо, стомахът е трансформатор на енергията, която се образува от храната; дробовете са трансформатори на енергията, която се образува от превръщането на въздуха; мозъкът е трансформатор на енергията, която възприема отвън. Следователно, когато стомахът изпраща трансформираната енергия в дробовете, дробовете – в мозъка, а мозъкът – към цялото тяло, човек е напълно здрав. Той познава своя организъм и на всеки орган дава съответна храна. Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си, да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух. Да отворите прозореца на стаята си, не подразбира отваряне в буквален смисъл на думата. Всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете. Като вървите по улиците или в гора, където въздухът е чист, от време на време се спирайте, да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и поемане на въздух, това показва, че има нещо ненормално в дихателната ви система.

Един от методите за усилване на дихателната система е ходене по екскурзии. Ако след всяка екскурзия човек не даде изобилно храна на дробовете си, екскурзията не е постигнала своята цел. Когато дробовете се напълнят с чист въздух, стомахът работи добре. Когато стомашната и дихателната системи са в изправност, и мозъчната система е в изправност. Тогава човек мисли добре и лесно се справя с мъчнотиите си. Следователно, за да се справя с мъчнотиите си, човек трябва да познава законите, които управляват неговия организъм. Щом знае тези закони, той може да трансформира енергиите, които минават през всички системи на неговия организъм.

Новото възпитание на човечеството се стреми към регулиране на стомашната, дихателната и мозъчната системи на човека, да става правилна обмяна между енергиите му. Затова се препоръчва на всички пълно спокойствие. Всяко безпокойство нарушава правилния ход на мисълта, на чувстванията и на храносмилането. Както стомахът приготвя материали за дробовете, дробовете – за мозъка, така и обикновеният човек представя условия за развиване на талантливия; талантливият – за гениалния, а гениалният – за светията.

И тъй, който има здрав стомах, той е добър човек; ако дробовете му са здрави, той е добър певец; ако мозъкът му работи добре, той е добър поет. Значи здравият човек се отличава с доброта, със способност да пее и да пише, да се проявява като поет и писател. Да бъдеш истински поет, това значи да виждаш във всичко доброто и да го прилагаш в живота си. Истинският поет живее в светлина. Той вижда нещата светли и красиви.

Помнете трите думи: доброта, песен и поезия. Мислете върху тях. Дръжте стомаха си в изправност, за да бъдете красиви. Дръжте дробовете си в изправност, за да пеете добре. Дръжте мозъчната си система в изправност, за да мислите добре и да се справяте лесно с мъчнотиите си. Работете върху себе си, външно и вътрешно, да бъдете здрави, красиви и разумни.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 30 май 1930 г., София, Изгрев.

Основна мисъл

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

(Чете се темата: „Влиянието на светлината върху човешкия организъм“.)

Тема за следния път: „Влиянието на човешката мисъл“.

Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят. – Защо не могат да си отговорят? – Защото са отвлечени, т.е. мъчни въпроси. За пример, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. – Защо умират хората? – Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си. Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт. Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт. Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси. Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава. – Защо се смущава? – Страхува се да не мине за прост, за глупав човек. Според мене глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи. Ако на 10 работника предложат да пренесат 200 килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: „Ние можем да пренесем този товар само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче сам никой не се заема да го пренесе“. Един от тях казва: „Аз мога да нося 50 килограма“. Вторият казва: „Аз мога да нося 70 килограма“. Третият: „Мога да нося 100 килограма“. Четвъртият: „Мога да нося 150 килограма“. Всички спират до 150 килограма. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил. Все ще се намери човек, който може да носи 200 килограма, но това е рядко. Всеки казва: „Не съм носил толкова голям товар“. Тъй щото, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: „По тези въпроси още не съм мислил“.

Запитали едно 5-годишно дете: „Ще се жениш ли?“ Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило. Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос. – Защо не е мислило? – Защото не е за него още. Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере. Какво нещо е женитбата? Днес всички хора се женят, но какво всъщност е женитбата, и те не знаят. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата. То е все едно да питате защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. – Защо си гладен? – Така е наредила Природата. – Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно. Най-после, човек ще дойде до положение да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност те са бедни хора. Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат. Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен.

Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари – за богатство. Който има изобилно животът в себе си, не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи да разтърсиш съзнанието си, в което се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. – „Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си?“ – Щом е силен, има право. Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват. Обаче закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите. Част от него ще задържите за себе си, а останалата част – за своите ближни.

Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото. Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив. Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици. – Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той? – Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си. Дето стъпи, сигурен се чувства. Приятно е да гледате красив човек. Грозният не е свободен. Той се смущава вътрешно; сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите да го харесват. Някои питат кога се явила красотата. На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала. Не е било време и животът да не е съществувал. – „Отде иде животът?“ – И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бога. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. – Как ще обясните произхода на целокупния живот? – „Чрез деление на клетката.“ – Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. – „Какво нещо е целокупността?“ – И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. – Защо? – Защото е личен въпрос. Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент. Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас.

На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем? Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бога, това значи да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бога. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли. Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек? Мислете върху тия въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни.

Да се върнем пак на въпроса за красотата. – Защо човек иска да бъде красив? – Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Дето влезе – в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека. Тя е подобна на богатството.

Двама приятели – англичанин и американец, често си услужвали. Англичанинът бил беден, а американецът – голям богаташ. Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари. Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Дето влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да взимат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче той си мислел съвсем друго. Той си казвал: „Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати“. И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обуща и шапка, взети на кредит. Дълго време чекът останал неразменен. Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка, и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека ще получат парите си.

Следователно, както на богатия отварят широк кредит, така и на красивия. Красотата не иде сама по себе си. Тя е вътрешен, органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля. Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си. Ония, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни.

Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин. Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това минават за сиромаси. Всеки има глава – неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко. Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка? Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо. Малка е главата на човека – неговата къщица, но милиарди струва.

Бъдете благодарни на това, което ви е дадено. Освободете се от всичко ненужно. Много ненужни неща има в живота и в науката. Те представят излишен баласт на човека. Хвърлете излишното, за да видите с какво разполагате. Всеки трябва да знае какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае на какво разчита. На какво разчита геният? – На своята гениалност. – Кой човек е гениален? – Който в продължение на 100 години може да направи една погрешка. Геният не прави погрешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество.

Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че, като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обуща. Гениалният счита тия неща за несъществени. Той казва: „Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обуща, това показва, че тия неща са несъществени“. Като видите някой бос, питате го защо е бос. – Много естествено, топло му е. – Защо си обут? – „Студено ми е.“ – Защо има сиромаси в света? – Защото не се нуждаят от пари. – Защо има богати хора? – Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат. – Защо иска той да стане богат? – Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство. Ако е сам в света, ще има ли такива желания? Може ли човек да остане сам в света? – Не може. – Защо? – Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: Частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек всякога е съществувал. Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне. Въпреки това, палатът съществува в мисълта му. Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.

Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред. Освободете се от ония процеси, които препятстват на развитието ви. Те са несъществени неща. Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тия, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека, е съществена. Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота. Той се движи натук-натам, но няма опорна точка.

Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля. Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват. Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека. Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта. Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят. Има и друго слънце – в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други – светла идея и т.н.

Сега, кажете коя е основната ви мисъл днес. Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене. Не, основната мисъл е малка. Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче основната мисъл на деня има валидност 12 часа. – Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? – Книги, тетрадки и молив. – Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? – Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил 10 години в окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникът ще иска свобода. Слепият ще иска да прогледа; глухият – да прочуе. Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае.

И тъй, освободете се от ония мисли, които ви смущават. Как ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно. Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си. Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва.

Светът се нуждае от смели и разумни хора. Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си. Всички хора са недоволни от нещо, но не са смели да хванат недоволството и да го изтръгнат изведнъж.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 6 юни 1930 г., София, Изгрев.

Методи за самовъзпитание

Т. м.

Каква разлика има между числата 12 и 21, 13 и 31, 14 и 41? Сборът от числата на 12 и 21 е 3, но разликата между тях е с 9 единици. Сборът от числата на 13 и 31 е 4, но те се различават едно от друго с 18 единици. Сборът от числата на 14 и 41 е 5, но разликата между тях в количествено отношение е 27. В числото 12 на първо място стои единицата, което показва, че тя заповядва. В 21 на първо място е двойката. Значи двойката заповядва. Ако числата 12 и 21 представят човешки домове, в първия дом мъжът управлява, а във втория – жената. Като изучавате числата, виждате, че всяко число съдържа в себе си известен брой единици. Това е външната страна на числата. Те имат и своя вътрешна страна, която Природата старателно крие от окото на обикновения човек. И животът има две страни: външна и вътрешна. Що се отнася до външната страна на живота, мнозина я разбират, но вътрешната страна – малцина я познават. Зад всяко число Природата е поставила нещо, което открива само на разумните. На обикновените хора тя представя числата само като количествени величини.

Като не разбират Законите на живота, хората се морализират едни други, но въпреки това не се изправят. – Защо? – Не знаят как да се морализират. Да морализирате човека, това значи да му помогнете, без да го изложите, без да накърните неговото достойнство. В един анекдот из руския военен живот се разправя как постъпил генерал Кутузов с един от своите офицери. Последният имал обичай да стои дълго време в сутринния си халат и така се явявал пред войниците. Това било известно на генерала. Една сутрин той посетил полка, където служил въпросният офицер, и го заварил в същото положение: в халата и с чашка кафе в ръка. Генералът се приближил към офицера, поздравил го любезно и казал: „Моля, разведете ме в частта си, да видя как вървят работите“. Понеже нямал време да облече формата си, офицерът се принудил да изпълни моментално желанието на генерала. Той станал от стола си и тръгнал с генерала на обиколка. Минало цял час, когато офицерът, заедно с генерала, се върнали на мястото, откъдето тръгнали. Генералът се сбогувал с офицера, без да каже дума за облеклото му, и пожелал втори път да дойде на преглед. Какви са били съображенията на генерала, да се разхожда цял час с офицера, за това могат да се дадат различни тълкувания. Важен е резултатът от тази обиколка. От този ден офицерът никога не се явявал пред войниците си в халат.

В ранен утринен час млад войник се разговаря с млада, красива мома. В това време минава полковникът и вижда, че войникът не го поздравява. Той му извиква: „Войник, защо не козируваш?“ Стреснат от гласа на полковника, войникът се обръща, застава пред командира, без да каже нищо. Веднага момата пристъпва към полковника и спокойно отговаря: „Той беше с лице към мене, разговаряхме се, затова не ви видя“.

Питам: Право ли е постъпил Кутузов? – Право е постъпил. – Право ли е постъпила момата, която защитила войника? – И тя постъпила право. Тя била интелигентна мома. Като разбрала, че войникът ще бъде наказан, тя го защитила, за да намали наказанието му. – Защо полковникът не отговорил нищо на момата? Той можа да ѝ каже, че не е нейна работа да се меси в задълженията на войника. В лицето на момата полковникът познал дъщерята на неговия генерал. Явява се въпросът: от уважение към генерала ли отстъпил полковникът, или от уважение към момата? Ако бяхте вие на мястото на Кутузов, как щяхте да постъпите? Добре е постъпил Кутузов. Той приложил един от методите на Природата. Когато имате някакъв недостатък, Природата ви хваща за ръка и ви разхожда известно време, докато съзнаете недостатъка си. След това ви връща на мястото, откъдето ви е взела. Природата е разумна, не изобличава човека, но го изправя.

Каква поука можете да извадите от двата примера, които ви дадох: за Кутузов, който се разхождал с офицера по целия лагер, и за войника, който се разговарял с генералската дъщеря? Това са два примера, които много рядко се случват. Едва ли ще се случи втори път на главнокомандващия армията генерал да се разхожда по целия лагер с офицер, облечен в халат. Едва ли ще се случи втори път войник да се разговаря с генералска дъщеря. И офицерът, и войникът са изложени пред началствата си. Ако някой от вас се намери в едно от двете трудни положения, кое бихте предпочели: да бъдете в положението на офицера с халата, или на войника, който се разговаря с генералската дъщеря? За предпочитане е положението на войника, защото момата се застъпва за него, а офицерът нито сам може да се оправдае, нито друг някой се застъпва за него. И в двата примера има нещо за подражаване. Постъпката на Кутузов е благородна. Той даде един урок на офицера, без да го изобличи. И в постъпката на генералската дъщеря има нещо благородно. Тя взе отговорността на войника върху себе си и го защити пред полковника.

Примерите, които ви дадох, са ценни като образци за отношенията между хората. Като мислите върху тях, можете да спрете вниманието си върху постъпката на Кутузов, върху положението на офицер с халата и върху заключенията, които войниците си вадят, когато гледат как Кутузов и техният ротен се разхождат из лагера. Във втория пример има пак 3 положения: положението на генералската дъщеря, на войника и на полковника. Всеки човек може да изпадне в едно от тези 6 положения и трябва да знае как да постъпи. Когато човек изпълнява известна служба, трябва да бъде внимателен, да не дава лош пример на окръжаващите. Ако е началник, той трябва да знае кога и как да прави забележки на своите подведомствени. Мислите ли, че офицерът, който се е разхождал с Кутузов, си позволил втори път да се явява пред войниците си в халат?

Да се върна към числата, с които започнах лекцията. Казахте, че в числото 12 единицата е на първо място. Значи тук управлява принципът на мисълта – разумният принцип. В дом, където разумността управлява, ще се чува само философия. Всички ще говорят за наука, за музика. Всички ще учат, ще пеят и свирят и ще говорят върху това, което правят. В числото 21 управлява двойката – принципът на сърцето, т.е. на чувствата. В такъв дом ще се говори за благодеяния, за ядене и пиене, за всичко, което се отнася до чувствата. Всяко число носи известен род енергии в себе си, които влияят върху човека и го заставят да работи. Ако някое дете се роди през месец декември, при пълнене на луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от чувствата, защото е родено зимно време, в студа. Студът е едно от неблагоприятните условия в живота. Тия условия, именно, заставят човека да мисли. Чрез мисълта той разрешава и най-мъчните си задачи. Ако някое дете се роди през месец май, чувствата ще вземат надмощие. Това дете ще чувства повече, а ще мисли по-малко. Месец май е от благоприятните месеци през годината. Той разполага повече към музика, песен, ядене и пиене. Както месеците декември и май представят влиянието на два противоположни рода енергия, такова нещо представят числата 12 и 21.

Числата, с които работим, са живи. Щом е така, не е безразлично дали ще работите с числото 12 или 21. Тези числа съдържат едни и същи цифри, но местата им са променени. С промяна на местата им става промяна в гамата и в енергиите, които действат в тях. Не е безразлично дали едно дете е родено в дом, където играе роля числото 21. В първия случай бащата има надмощие, а във втория – майката. Следователно в първия случай детето, което се роди в този дом, ще прилича на баща си и по ум, и по характер. Във втория случай то ще прилича на майка си. Сборът от цифрите и на двете числа е 3. Значи резултатът е един и същ. Това показва, че човек трябва да реши задачите на живота си, независимо от това, дали ще ги решава по пътя на ума или по пътя на сърцето. Има известна разлика при решаване на задачите по пътя на ума от тия, които се решават по пътя на сърцето. Важно е обаче задачите да бъдат решени. За пример, в дома на числото 12 дохожда един беден човек. Как ще постъпят с него? Ще му дадат съвет, как да подобри положението си, за да излезе от беднотията. Ако същият човек отиде в дома 21, там ще му помогнат материално: ще му дадат пари, хляб, някоя стара дреха. Кой дом е постъпил по-разумно? И двата дома могат да постъпят разумно, и двата могат да постъпят неразумно. Ако в дома 12 му дадат добър съвет и от сърце, постъпката е разумна. Ако само го морализират, постъпката не е разумна. В дома 21 могат да му дадат необходимата подкрепа за деня, а могат да му дадат голяма сума, с която да го спънат.

Има случаи в живота, когато една дума произвежда такъв резултат, както и най-голямата помощ, дадена с любов. И обратно, има думи, които могат да разрушат човека. Те са подобни на бомбите.

Две деца намират едно малко, тънко въженце, закачено някъде. Те се радват, че могат да си поиграят с него. Вадят кибрит от джоба си и го запалват. В този момент край тях минава един възрастен човек и като вижда какво правят децата, веднага прерязва въжето. Децата се чудят защо този човек им разваля играта и започват да се сърдят. Възрастният не счита за нужно да се извинява пред тях. Той няма време даже да им обяснява защо постъпи така. Въженцето, което те запалиха, е фитил на бомба, която е заровена близо някъде. Те не виждат бомбата, не разбират какво може да произлезе от тяхната игра. После той им разказва какво нещо е бомбата, как действа тя, и те се успокояват. Добре постъпил този човек. Той спасил децата от едно нещастие.

Сега и на вас казвам: Не си играйте с фитила на бомбите, нито със самите бомби. Те са огън, от който можете да пострадате. С други думи казано: Не си играйте с думи, които могат да експлодират. Ще кажете, че има невинни думи, като въженцето на фитила. Наистина, невинни и безопасни са тия думи, но ако не са свързани с бомби. Щом се свържат с бомба, те стават опасни и причиняват големи нещастия. Силата на думите, с които си служите, се познава от резултата, който те произвеждат. Понеже не знаете какъв ще бъде крайният резултат на думите, с които си служите, вие трябва да бъдете внимателни какво ще кажете и как ще го произнесете.

В Природата съществува морал, който има отношение към всички същества в живота и в Природата. Той е еднакво валиден за всички живи същества. Човешкият морал е валиден само за хората, а моралът на Природата – за всички същества. Този морал не прави изключение за никого. Той е еднакво задължителен за всички живи същества. Никой не може да избяга от отговорност пред морала на разумната природа.

Казвате: „Какво отношение имат към нас Кутузов, офицерът с халата, полковникът и войникът?“ Колкото и да ви се виждат далечни тези примери от вас, те имат отношение към вашите прояви. Кутузов представя Природата, която хваща човека и го развежда в полето на собствения му живот и му показва погрешките. Когато човек не постъпва правилно с ближните си, Природата ще го хване за ръка, ще го заведе настрана и ще го научи как трябва да постъпва. Във втория пример момата е Природата, а полковникът – ученикът. Природата се застъпва за онеправдания, а на ученика дава един добър урок. В третия пример, с двете деца, Природата се проявява чрез възрастния, чрез неговата разумност. Той предпазва децата от резултата на техния опит. Всички хора – възрастни, млади и деца, имат детински желания. Всички обичат да правят опити, но за повечето от тях не са готови. Тази е причината, поради която много от опитите свършват с експлозия.

Днес ви дадох три примера – за Кутузов, за полковника и за възрастния, който спаси децата, да мислите върху тях, да видите как се проявява разумността в човека. В положението на кого от тримата бихте желали да бъдете? Всички ще искате да бъдете в положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите на какво можете да уподобите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човек. За пример, момата може да се уподоби на съвестта в човека, а момъкът – на сърцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува – няма да бъде наказан. В този случай момата е защитница на момъка. Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека. Ще изнеса още един пример. Представете си, че момък и мома се разговарят. Момъкът е добре облечен, с нови дрехи, представя се за богатски син. В това време един човек се приближава към момъка и му казва: „Господине, моля, платете си дрехите“. Този човек е търговец, от когото момъкът си купил дрехи, но забавил с изплащането. Момата веднага запитала търговеца: „Колко струват дрехите?“ – „5,000 лева.“ – „Заповядайте, вземете тези 5,000 лева, които аз дължа на момъка.“ Търговецът благодарил и продължил пътя си. След това момата казала на момъка: „Сбогом, днес заминавам за странство. Повече няма да ме видите“.

Какво разбирате под думата „самовъзпитание“? Да се самовъзпитава човек, това значи да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертва. Човек може да се намери в положението на Кутузов, на офицера в халата, на неговите войници. От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника, или в положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже да си плати дълга. Обаче той му казва това направо, без да го извика настрана. Защо постъпва така. Какво има предвид? Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати. С това той постига целта си: и двамата се засрамват. Момата изважда от джоба си 5,000 лева, дава ги на търговеца, но след това се разделя с момъка.

Следователно, като си представи всички положения, в които може да изпадне, човек трябва да знае как да постъпва, и то най-разумно, с най-малки противодействия и недоразумения. При каквото положение да се намира, човек трябва да се справя разумно. Това значи метод на самовъзпитание. По този начин, именно, човек може да възпита ума, сърцето и волята си. Още със ставането си от сън човек трябва да предвижда какво може да му се случи през деня, за да вземе предварително мерки. Човек неизбежно ще мине и през доброто, и през злото, защото са поставени на пътя му като условия на растене и за самовъзпитание. Като четете или ви разказват случки от живота, виждате, че те имат двояко въздействие върху вас: добро или лошо. Разумният се ползва от всички случаи на живота, а неразумният – не може. Благородните и добри постъпки действат благоприятно върху човешкия характер и самовъзпитание. За пример, след защитата на момата пред полковника, последният започнал да става по-мек и внимателен към войниците си.

Следователно, каквото и да ви се каже за човека, не бързайте да се произнасяте и да критикувате. Има кой да възпитава човека. Ако сам не се възпита, Природата ще го възпита. Всеки човек е поставен при условия да се огледа и възпита. Все ще се намери някой да ви даде един добър урок, от който да се поучите. Не е лошо, че греши човек. Лошо е, когато не изправя грешките си и не се учи от тях. Добрата страна на погрешките се заключава в това, че чрез тях човек познава себе си, познава ближния си и се отнася снизходително към всеки, който греши. Не е въпрос да се поощряват погрешките, но не съдете грешния, падналия и слабия. Човек понякога греши, без да иска. Той е попаднал на хлъзгава почва, където падането е неизбежно. Обикновеният човек се учи от своите погрешки, а мъдреците – от грешките на другите.

Примерите, които изнесох в днешната лекция, представят методи, с които Природата си служи при възпитанието на човека. Разумният човек ги използва за самовъзпитанието си. За следния път нека всеки от вас изнесе 3 примера от живота: единият пример да бъде подобен на този с Кутузов и офицера, вторият – на полковника и генералската дъщеря, а третият – на момата, която платила дрехите на момъка. Ако не можете да дадете такива примери, не правете опита, който децата направили с въженцето на бомбата. Избягвайте опити, на които краят води към нещастие. Направите ли такъв опит, молете се да дойде възрастният и разумен човек с ножчето си, да пререже въженцето, преди още бомбата да е избухнала. Като видите, че реже въжето, не се сърдете, че се бърка в работите ви. Той ви спасява от нещастие. Благодарете му, че прерязва въженцето. Следователно видите ли, че започнатата работа не върви, или дойде някой да ви попречи, не роптайте. Щом работата ви не върви, това показва, че невидимият свят ви препятства, за да ви избави от едно голямо зло. 10 пъти да развалят работата ви, не съжалявай. За предпочитане е да прережат въженцето на твоя опит, отколкото да го оставят да изгори и бомбата да избухне. За пример, някой следва по медицина, но работата му не върви. Навсякъде среща пречки: в изпитите пропада, другарите му не го обичат. Той се чуди защо става така. – Много естествено. Медицината не е за него. И да свърши по медицина, той не може да бъде полезен на хората. За да не страда повече, предварително прерязват въженцето на неговия опит. Друг следва по богословие, но не му върви. – Защо? – Някой прерязал въженцето му. Човек трябва да се заеме с тази работа, която е определена за него. Това значи да върви в правия път на доброто. Кога ще стигне до него, не е важно. Важно е човек да постигне целта на своя живот. – По кой път се стига към целта? – По мекия път, т.е. по пътя на разумността.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 13 юни 1930 г., София, Изгрев.

Работа, музика и мисъл

Т. м.

Представете си, че имате един динамически център – начало на нещата. Понеже е в постоянно движение, този център ще образува около вас един кръг, който ще бъде толкова голям, колкото е голямо съзнанието ви. В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък. Тази е причината, поради която човек не може да измени Законите на Природата. За пример, каквото и да прави, човек не може да не диша. Дишането е процес, който е предвиден от самата Природа. Човек може да диша правилно или неправилно – от него зависи, но по никой начин не може да не диша. Ако диша правилно, той ще има едни резултати; ако диша неправилно, ще има други резултати. Ще кажете, че условията на живота го заставят да диша правилно или неправилно. – Това са субективни схващания. Условията на живота не са по-силни от Природата. Следователно те не могат да изменят естествените процеси, които стават в човека.

Съвременните хора трябва да се научат да мислят логически, не по законите на обикновения ум, но по законите на висшия ум, където всичко става по един съвършен начин. Там цената на нещата не се определя по количеството им, но по качеството и по начина на изработването. Представете си, че имате един килограм вълна. Вие искате да я увеличите, да стане повече. Каквото и да правите, не можете да я увеличите. Единственото нещо, което можете да направите, това е, да я изработите фино, да я изпредете на тънки жички. Колкото по-тънко е изпредена, толкова по-интелигентни сте вие. Можете ли да изпредете такава жичка, с която да отидете оттук до слънцето, или поне до месечината? Тънките жички представят мислите на човека. Не е въпрос за количеството на нещата, но за тяхното качество. Казват за някого: „Тънко преде този човек“. Това значи, че пипа майсторски, т.е. мисли майсторски. Когато пипа майсторски, от един килограм вълна той може да изпреде една жичка, дълга от земята до слънцето. Който не е майстор, и 1000 килограма вълна да има на разположение, нищо не може да изпреде. Изпридането на вълната определя интелигентността на човека, както и степента на развитието на неговото съзнание. От това, именно, зависи доколко човек може да използва условията, в които живее. Интелигентността и способността на човека се определят още и от връзката му с Първата Причина. Доколкото човек мисли за Първата Причина на нещата, дотолкова тя го има предвид. Велико благо е за човека да се ползва от вниманието на Първата Причина.

Като ученици, вие трябва да изучавате пътищата, чрез които животът се изявява. Ако пък изучавате вътрешния смисъл на кръга, ще разберете противоположностите в живота. Кръгът показва какви възможности се отварят за човека, за развиване на живота му. Кръгът има много радиуси. Значи той съдържа много възможности за постигане на човешките желания. Който може да използва тия възможности, той разполага с магическата пръчица в живота. Магическата пръчица е радиус в кръга. Колкото по-голяма е магическата пръчица, т.е. радиусът на кръга, толкова повече възможности се крият в него. На какво може да се уподоби радиусът в човешкия живот? Според някои радиусът в човешкия живот е мисълта: според други – чувствата. Мислете по този въпрос, да го решите правилно. Сегашните хора решават и са решили много задачи, но всички не са правилно решени. За пример, и досега още математиците решават въпроса за квадратурата на кръга, но не са го разрешили. По отношение на въпроса за квадратурата на кръга, учените изпадат в положението на Настрадин Ходжа, който карал 10 магарета. Като слизал от магарето, започвал да брои колко магарета води със себе си. Преброил ги, излизат 10 на брой. Качил се на магарето и пак започнал да брои. Сега излизали 9. Пак слизал от магарето, броил ги – 10 магарета. Така той слизал и се качвал на магарето, но не могъл да преброи магаретата. Той се чудил къде се губи едното магаре – не се сещал, че магарето е под него. Като слизал и се качвал на магарето, Настрадин Ходжа изпадал в един омагьосан кръг на съзнанието и се обърквал.

Като се говори за магарето, веднага си спомняте, че то е символ на нещо. – На какво е символ магарето? – На упоритостта. Обаче защо е упорито магарето, не знаем. То си има някакви основания да бъде упорито. Какви са неговите съображения за това, не знаем. И растенията са упорити, когато ги теглите, с цел да ги извадите от земята. Има растения, които мъчно се поддават на изкореняване. Те се държат здраво за корена си, защото знаят, че ако ги изтръгнат от земята, ще се лишат от живота си. Следователно може би и магарето има основателни съображения да бъде упорито. Растението също има основания да бъде упорито, да не си подава главата извън почвата. Обаче водата не може да бъде упорита.

Упоритостта е отрицателно качество. Щом е така, не развивайте упоритостта си, но я възпитавайте. Да възпитава човек отрицателните си качества, значи да стане господар на себе си. Ето една важна задача, дадена специално на ученика, както и на всеки човек. Да стане господар на себе си, първо, човек трябва да знае как да управлява ума си, а после, чрез ума – сърцето си. Умът и сърцето са слуги на човека, които трябва да се управляват. Само разумният господар може добре да управлява слугите си. Ето защо, ако човек не е разумен, слугите му, т.е. умът и сърцето му, ще го напуснат и ще отидат при друг господар. Преди да управлява ума си, човек трябва да знае законите, на които умът се подчинява. Тъй щото, добрият господар не създава нови закони за слугите си, но спазва ония закони, на които те трябва да се подчиняват. Природни, разумни закони управляват ума и сърцето на човека. Следователно от вас не се иска нищо друго, освен да зачитате тези закони и да следите за тяхното изпълнение. Това значи да бъде човек господар на ума и на сърцето си. Изучавайте разумните природни закони, прилагайте ги на място, за да се справяте лесно с мъчнотиите си.

Като ученици, вие трябва да се вглеждате в Природата, да изучавате явленията, които стават в нея, и да правите преводи на тия явления. За пример, ако минавате край буйна река, помислете какво означава реката; ако при започване на някоя работа духа силен вятър или слънце грее, помислете какво означава вятърът или слънцето и във връзка с това какъв ще бъде краят на работата ви. Природата говори на разумните същества чрез символи, които те трябва да превеждат правилно, да намират скрития смисъл в тях. Само разумният човек прави верни преводи. Глупавият вижда, че стават промени в Природата, но не ги разбира. Щом не ги разбира, той даже не мисли за тях. Само разумният човек може да гладува и да жадува. Само той знае какво нещо е чистота. Глупавият жадува и гладува, но само физически. Ние считаме един процес истински, когато се отнася не само до физическия свят, но и до духовния и Божествения. Гладува и жадува само онзи, който е опитал нужда от хляб и вода и в трите свята – физическия, духовния и умствения.

Човек е дошъл на земята за 3 неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е на физическия свят, той ще работи, ще заеме положението на работник, в широк смисъл на думата. От физическия свят той ще се качи в духовния, където ще стане певец. От духовния свят ще се качи още по-горе – в Божествения, където ще стане мистик, ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи да се занимаваш с възвишената мисъл. Мнозина гледат на мистика като на мързелив човек. Не, мистикът прилага възвишената мисъл в живота. Той се учи от всичко и превежда нещата с езика на възвишената мисъл. Това подразбира истинската молитва. Следователно, да работиш във всички области на живота, да пееш и да изливаш чувствата си в пълна хармония и да съзерцаваш, т.е. да възприемаш и прилагаш възвишената мисъл, това е задача на ученика, това е задача на всеки човек, който е дошъл на земята.

Какво придобива работникът в живота? – Учи се. – Какво придобива мистикът? – И той се учи. Следователно човек е изпратен на земята да се учи. Като придобива знания, същевременно той трябва да ги прилага. Не прилага ли знанието, което е придобил, той ще се намери в положението на натоварена камила. Знанието не трябва да бъде товар за човека. Колкото малко да е, прилагайте го. По този начин ще имате представа за силите си и за знанието, което сте придобили. Ако не прилагате, ще приличате на малкото дете, което мисли, че и с въдица може да извади голям сом от водата. С въдицата си то може само да докосне сома, но не и да го извади. – Защо? – Въдицата е слаба за големия сом. Човек трябва да знае с какво знание разполага и каква е неговата сила. Ако не познавате силата си, ще се намерите в положението на сина на един турчин, който като чувал от баща си да се говори лошо за гяурите, често ги закачал, подхвърлял им обидни думи. Синът на турчина бил малко момче. Един ден той извикал на баща си: „Татко, хванах един гяурин“. – „Доведи го при мене.“ – „Не ме пуща.“ Всъщност гяурът хванал детето, а не детето – гяура. Казвам: Не се занимавайте с мъчни въпроси. Не закачайте гяурите. Не ловете големи сомове и китове. За вас са лесни въпроси. За вас са малките рибки, които се ловят с въдица. Големите риби – сомове, китове – са само за ума. Упражнявайте се умствено, да видите как ще се справите с големите мъчнотии, първо в ума, а после на физическия свят. – „Какво да правим, като не вървят работите ни добре?“ – Пейте! – Ако и с пеене не успявате, молете се и съзерцавайте. После започнете отново да работите. Щом се затрудните в работата си, започнете да пеете. Ако и с пеене не ви върви, молете се. Работа, песен или музика и мисъл са три свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използва разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно.

Защо трябва човек да пее или да свири? – Ако не пее и не свири, той не може да мисли. В света съществуват три неща: движение, хармония и мисъл. Музиката е необходима за мисълта, както храната за стомаха. Без музика и хармония човек не може да мисли правилно. Щом не може да мисли правилно, той не може да има никакви постижения. Можем да кажем, че музиката е необходима за ума, за душата и за съзнанието на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в живота си. Като знаете това, пейте и свирете, да се свържете с разумния свят, който е готов всякога да помага. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Мислете право, приемайте само чисти мисли, за да пеете и свирите добре.

Дръжте в ума си трите думи – работа, музика и мисъл, за да бъдете във връзка с разумния свят. Той иска да подведе работите на човека към общ знаменател, за да се развива правилно. Свърже ли се с разумния човек, човек може да работи, да пее, да свири и да се моли съзнателно. Когато съзнанието на човека е будно, той е в хармония с Природата. Докато не се свърже с Природата, той ту пада, ту се повдига. Дълго време трябва човек да се упражнява, да работи върху себе си, да развие своята разумна и съзнателна воля. Дълго време трябва да упражнява мисълта си, да стане способен да възприема красивите мисли. Всички хора не могат да бъдат музиканти и работници, но всички могат да мислят право. Понеже човек е мислещо същество, мисълта му трябва да бъде права. Не е достатъчно само да мислите, но право трябва да мислите. Правата мисъл изтича от Бога. Следователно свържете се с Бога, за да създадете своя мислен свят. Работете, свирете, молете се за Бога, за себе си, а не за мнението на хората. Каквото правите, мислете първо, дали Бог ще го одобри. После, вижте дали вие го харесвате. Ако имате одобрението на Бога, всички хора ще го одобрят. Пейте и свирете, като че сте сам в света.

Упражнение: Вдигнете дясната ръка нагоре. Свалете я долу. Забелязвате ли някаква разлика при вдигането и свалянето на ръката? Който е чувствителен, ще схване различните течения: възходящи и низходящи. Чрез ума си човек може да проектира ръката си много високо, около 10–20 километра нагоре. Също така мислено може да свали ръката си много ниско, 10–20 километра в дълбочината на земята. В първия случай човек възприема течението на висши енергии, а във втория – течението на низши енергии. В този смисъл, ако искате да реализирате някоя възвишена идея, ще насочите мисълта си нагоре. Отправите ли мисълта си надолу, към центъра на земята, не можете да реализирате идеята си. Същото се отнася и до молитвата. За да бъде приета молитвата ви, и със затворени очи да се молите, отправете мисълта си нагоре. Не само двете посоки, нагоре и надолу, имат различно влияние, но и посоките напред и назад, наляво и надясно, оказват различно влияние върху човека. Забелязано е, че когато човек тръгне по работа и след първата крачка напред направи една назад, това показва, че се е разколебал.

Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. – Защо не успяват? – Защото не обръщат внимание на малките работи. Те не държат сметка, с десния или с левия крак тръгват, нито къде държат ръцете си, нито на положението на главата си. Те мислят, че това не е важно. Всъщност и малките работи имат такова значение, каквото и големите. Някой държи ръцете си отзад и се чуди защо работите му не се нареждат. Дръжте ръцете си в такова положение, че да хармонират с мисълта. Като знаете това, никога не дръжте ръцете си отзад. Хармония трябва да съществува не само между движенията и положението на ръцете и краката и мисълта на човека, но във всички негови прояви. Например, облеклото, прическата, движенията на човека трябва да отговарят на мисълта му. Забелязано е, че поетите, музикантите се обличат по особен начин, носят дълги коси. Това отговаря на положението им, което заемат, и на мисълта, която ги занимава. Те са по-особени хора от обикновените, затова и външно са особени. Добре е между мислите и желанията на човека и неговия външен вид да има съответствие, но той трябва да се пази от пресилване на нещата. Всичко естествено е приятно и хармонично. Обаче наруши ли се естественият вид на нещата, те губят своята красота. Важно е за човека, да не би, вместо да изпише вежди, да извади очи.

Задачата на всеки човек е да изправя погрешките си. – „Какъв метод можем да приложим за изправяне на погрешките си?“ – Методът на снега и на водата. Ако сте сняг, но сте изгубили чистотата си, трябва да ви поставят на огън, да се стопите. Първоначално ще се превърнете във вода, която от действието на топлината се превръща на пара. Като отиде в пространството, парата се втечнява; тук тя се охлажда и във вид на дъжд отново пада на земята, но вече чиста. Част от дъждовната вода прониква в земята, където се прецежда, и оттам отново извира от земята. Част от нея пък отива в морето. Следователно, както водата се пречиства чрез прецеждане, изпаряване и дестилация, така и човек може да се освободи от погрешките си и да стане чист. Това е бавен процес. Има и по-бърз процес, който се определя от бързината на човешката мисъл. Ако мисълта на човека се движи с бързината на светлината, той ще стигне до слънцето за 8 минути; ако мисълта му се движи с бързината на експреса, той ще стигне до слънцето за 250 години. Ако мисълта му се движи с бързината на биволска кола, той ще стигне до слънцето за няколко милиона години. Мисълта на разумните хора се движи с бързината на светлината, на обикновените – с бързината на експреса, а на глупавите – с бързината на биволската кола. Между мисълта и светлината има известно отношение. Като знаете това, работете върху мисълта си, да увеличите нейната светлина и бързина.

Работете върху трите неща: работа, музика и мисъл – отдолу нагоре, и мисъл, музика и работа – отгоре надолу. Като ставате сутрин от сън, пейте тези думи. Направете една песен и пейте я често. За следния път нека всеки се опита да състави от тези думи едно музикално упражнение. Думите на упражнението ще бъдат: работа, музика и мисъл, или: работа, хармония и мисъл.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 20 юни 1930 г., София, Изгрев.

Превръщане и съпоставяне

Т. м.

(Изпя се музикалната тема върху думите: работа, хармония и мисъл.)

Темата за следния път: „Предназначението на съня в Природата“. Можете ли да заставите сития да яде? Ако е въпрос за ядене, гладният всякога е готов да яде.

Нека трима души напишат на дъската по една единица. Други трима да напишат по една двойка. Когато няколко души напишат едно и също нещо на дъската или на лист, написаното се различава. Трите единици също се различават. Втората единица е поставена по-ниско от първите две. Първата единица пък е малко пречупена, което показва, че условията ѝ са неблагоприятни. Както единиците, така и двойките, написани от тримата души, се различават.

Оттук вадим заключението: Природата, която съгражда човешкото тяло, при всички случаи внася известно разнообразие. Тя гради все човешки къщи – телата им, но те се различават едно от друго. Устата на някои хора е малка, а на други – голяма. Малката уста показва, че Природата разполага с малко материал. При направа на голямата уста, Природата разполага с повече материал, вследствие на което се проявява щедро. Тази е причината, поради която тия хора са щедри на думи, т.е. много говорят. Чешма, която има широк отвор, пуща изобилно вода. Ако отворът на чешмата е малък, водата тече слабо. Някои хора имат тънки вежди, други – дебели. И това различие се дължи на вътрешни причини в човека. Очите на някои хора са малки, а на други – големи. Причината на това се крие в часа на раждането. Хора, които са родени вечер, при малко светлина, имат големи очи. Ония, които са родени през деня, при много светлина, имат малки очи.

Различието между хората съществува не само във външните им черти, но и в техния вътрешен живот. За пример, един човек има силно желание да постигане някаква идея, а у друг някой желанието за същата идея е слабо, или почти го няма. Причината за силното или слабо желание на човека към нещо се обуславя от закона за съответствие между нещата. Желанията на човека, силни или слаби, са необходими като методи за неговото самовъзпитание. Чрез желанията си той изучава силите на своя организъм, с които работи. Може ли певецът да пее, ако не знае законите на пеенето, както и музикалните тонове? Може ли музикантът да свири, ако не знае местата на нотите в своя инструмент? Може ли човек да мисли право, ако не познава законите на мисълта?

Как познавате кои мисли и думи са добри? Думата „обич“ добра ли е? Мисълта, която е скрита в тази дума, добра ли е? Това се познава по резултатите, които обичта произвежда. За пример, каква мисъл се крие във вълка, когато изяжда овцата от обич? Значи мисълта, скрита в обичта на вълка към овцата, не е добра. Стремежът на вълка към овцата е отрицателен. Той се стреми към нея, за да я изяде. Ето защо, като ученици, вие трябва да анализирате мислите, чувствата и желанията си, да видите какви сили се крият в тях, добри или лоши, положителни или отрицателни. Външно те могат да изглеждат добри; важно е, какво се крие в тях. Желанието на вълка е положително, той иска да се нахрани. Резултатът от желанието му е отрицателен. Вълкът отнема живота на същество, което не принадлежи на него. Ще кажете, че вълкът обича овцата, има разположение към нея и е свободен да я изяде. Обаче обичта на вълка към овцата събужда омраза и негодуване в овчаря, който се счита господар на овцете. Вълкът се чуди защо овчарят го преследва. Той си казва: „Овчарят коли овцете и ги яде, и аз ги нападам със същата цел. Защо него не преследват, а мене преследват?“ Причината за омразата на овчаря към вълка се дължи на сблъскването на две еднакви желания. Следователно, когато две еднакви желания се срещнат в един и същ човек или в двама, те се отблъскват. Отблъскването на еднородните желания произвежда омраза, негодуване, спор и т.н. Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си. Преди да желаете нещо, вгледайте се в себе си и помислете, ваше собствено желание ли е то, или принадлежи на други. Ако принадлежи на други, откажете се от него.

Сега се явява въпросът, какво трябва да прави вълкът със своето желание да яде овце? Как трябва да си въздейства? Ако сте запалили огън в стаята си направо на пода, колкото и да е слаб, има опасност дъските да изгорят. В първо време огънят е слаб, но може да се усили и да произведе пожар. Какво трябва да се направи тогава? – Да се изгаси. – С какво? – С вода? – По друг начин не може ли? – Да се покрие с нещо, за да се отстрани прииждането на въздух, който е причина за горенето. – Както виждате, с огъня лесно се справяте, но как ще се справите с едно силно желание, което е по-страшно от огън? За пример, желанието на вълка да яде овце е огън, който силно гори. Как ще се справи вълкът с това желание? Само един начин има – той трябва да стане овца. За да се превърне на овца, вълкът трябва да познава законите за превръщането. Щом стане овца, той ще пасе трева. При това положение желанието му да яде овце естествено ще изчезне. Ако вълкът не може да стане овца, тогава овцата трябва да стане вълк. Вие знаете, че вълк вълка не яде. – Възможно ли е това? – Възможно е. Има вълци, които могат да се превърнат на овце. Има овце, които могат да станат вълци.

Често се говори за някого, че е вълк в овча кожа. Щом има вълци в овча кожа, има и овце във вълча кожа. Какво разбирате под думите „вълк в овча кожа“, или „овца във вълча кожа“? Това се отнася до ония характерни черти на човека, които са залегнали дълбоко в неговата природа, вследствие на което никакво външно възпитание, никакви условия не могат да ги изменят. Вълкът всякога си остава вълк, и овцата – овца. Ако поставите вълка при благоприятни условия, може да го облечете в овча кожа и да мине за овца. Обаче една малка промяна на условията го заставя да прояви своето вълче естество. И овцата можете да облечете във вълча кожа, но при най-малката промяна на условията тя проявява овчето си естество. Значи, щом се пробуди съзнанието на човека и започне разумно да работи, той може да се освободи от вълчия си характер. Това наричаме ние закон за смяна, за превръщане на енергиите, на състоянията в човека. Ако не познава този закон и не може да го прилага, човек никога не би се освободил от ония стари и лоши навици на миналото, които стават причина да го наричат вълк, облечен в овча кожа.

Какво разбирате под думата „смяна“ или „превръщане“? Да смениш едно състояние с друго, това значи, ако имаш отрицателно желание, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, да ги смениш с положителни. Ако веднъж сте опитали отрицателните мисли, чувства и желания, не ги повтаряйте. Природата не търпи еднообразие. Даже и положителните мисли и желания не трябва да се повтарят. Всяко повтаряне ги отслабва и разредява. Обичаш една дреха, или едно ядене – не ги повтаряй често. За да не се втръсват нещата, човек трябва да прилага закона за превръщането. Само глупавият човек опитва едно и също желание по няколко пъти. В известно отношение хората спазват закона за превръщането, но вместо полза те си причиняват вреда. – Защо? – Защото този закон е свързан със закона за съпоставяне. Човек трябва да съпоставя нещата и да знае при какви случаи може да ги сменя. За пример, някоя жена, за да не изпадне в еднообразие, се облича по няколко пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер. Тя иска да има поне три костюма за сменяване. Ако тази жена е разумна и знае да съпоставя нещата, тя ще се съобрази с материалното положение на мъжа си и със свободното си време. Не съпоставя ли нещата, тя ще разруши дома си. Ще кажете, че това се прави за чистота. Чистотата се поддържа и по друг начин.

Съвременните хора казват, че човек трябва да яде, да се храни с разнообразна храна, за да живее. Вярно е, че човек трябва да яде, но какво да яде? Ако става въпрос за пчелата, тя се храни с мед. Вълкът се храни с месо, овцата – с трева. С какво се храни човек? Природата е строго разпределила кой с какво трябва да се храни. На човека е определила да се храни с прясна, чиста храна, която мъчно се разлага. Кухнята на съвременните хора е неестествена. Тя се отклонила от кухнята на Природата, вследствие на което хората са изложени на различни заболявания и страдания. Един ден, когато те се свържат с Разумната Природа и се подчинят на законите ѝ, тя ще даде на всяко живо същество, каквото то желае. Природата знае как да дава, как да задоволява желанията на всички живи същества. Съществува закон в Природата, според който иска ли някой нещо, тя задоволява желанието му. Обаче едно условие е нужно при изпълнение на този закон: Който дава, трябва да знае как да дава. Ако не знаеш как да даваш, ти причиняваш вреда на ближния си. Ако пък взимаш насилствено, ти вършиш престъпление. И ако даваш насилствено, без да ти искат нещо, без да имат нужда от него, ти пак вършиш престъпление. Следователно даването трябва да става свободно и с любов. Като ученици, вие трябва да разбирате законите за смяна и съпоставяне на нещата. Когато се яви някое животинско състояние във вас, вие трябва да знаете как да го смените. В естеството на човека е да се проявяват и животински желания, но той трябва да бъде буден, да не им се поддава. Ако при дадени условия вълкът може да се справи с някое свое желание, колко по-лесно човек може да се справи със своите животински желания. Изобщо, вълкът обича да яде овце, но ако срещне болна овца, той я побутне оттук–оттам и се отказва от желанието си. В този случай той предпочита да яде корени, отколкото болна овца. Човек трябва да разбира външните условия и вътрешните възможности в себе си, за да се справи с действащите сили в Природата. За пример, желанията на човека са резултат на известни природни сили. Същевременно те са желания на много същества, а не на един човек. Някой човек иска да превъзмогне желанията си изведнъж. Докато е свързан с тия същества, той има същите желания, каквито и те имат. Един ден, когато разреши правилно връзките и отношенията си с тия същества, той ще бъде свободен от техните желания. Съвременният човек още не е господар на желанията си. За пример, някой иска да се откаже от месоядството, а не може. – Защо? – Защото е свързан още с теченията на месоядството. Като излезе от тия течения, той може да стане вегетарианец. При това положение растителната храна се отразява благотворно върху организма.

Човек не може да се освободи от едно свое желание, докато мисли, че то му е необходимо. Ако не може да го реализира, той страда, мъчи се. Такова е положението на човека, който минава от физическия свят в духовния. Докато е на земята, той яде всичко, каквото пожелае. Много естествено. Той има уста, език, зъби, стомах, може да яде. Обаче като замине на онзи свят, той оставя физическото си тяло на земята, а занася със себе си желанията: иска да яде, не може. Като види, че не е подготвен за условията на духовния свят, той започва да се мъчи. Ще дойде ден, когато ще се нагоди на новите условия, но ще мине време. Значи за реализиране на едно желание се изискват съответни условия. Такъв е законът и на физическия, и на духовния, и на Божествения свят. Невъзможно е човек да реализира желанията си, ако няма съответни условия за това. Можете ли да бъдете гениален, ако не отговаряте на условията за това? Обикновеният човек има мастило, перо, хартия, както и гениалният, но не може да напише една гениална мисъл. Той няма вътрешни условия за проявяване на гения.

Представете си, че един човек иска да бъде богат, друг някой – учен, трети – силен. Който иска да бъде богат, трябва да носи богатството си без умора. Ще кажете, че ще дойде някой да ви помогне. Не, богатият трябва сам да носи богатството си. Готов ли е той да носи, например, 25 милиона лева на гърба си? Ученият трябва сам да носи книгите си. Силният трябва сам да носи инструментите, с които е развил силата си. Ако богатият не може сам да носи богатството си, ако ученият не може сам да носи книгите си и силният – оръжията си, нито богатият е истински богат, нито ученият – истински учен, нито силният – истински силен. Силният носи земята на гърба си сам, без никаква чужда помощ. Силен в мисълта си е онзи факир, който сяда на един камък всред гората и така концентрира мисълта си към една определена идея и най-свирепите животни минават край него, без да го засегнат. Той мисли за реалността на живота, който прави човека доволен от всичко.

Всички хора искат да постигнат нещо, което да ги направи доволни. Кое е това нещо, и те не знаят. Че им липсва нещо, което може да ги направи щастливи, всички съзнават това. Обаче кое е това нещо? Да е богатство, не е – всички хора са богати. На човек е дадено такова богатство, което не може да се сравни с нищо друго в света. – Кое е това богатство? – Животът. На човека е дадено богатство, знание, сила, обич, въпреки това той е недоволен. – Защо? – Той търси онова, което е загубил. – Какво е загубил? – Една дума. Щом намери загубената дума, той става щастлив. – Кога ще я намери? – Когато намери Учителя. Ще кажете, че има много учители в света. – Един е учителят, който носи загубената дума. Всеки, който се нарича Учител, без да носи загубената дума, или не е учител, или е обикновен учител. Казвате: „Като познаваме Бога и Му служим, не можем ли да намерим загубената дума?“ – Можете, но познаването и служенето на Бога е непреривен процес. Най-малко прекъсване на този процес води човека в крив път. Какво познаване е това, ако днес познаваш Бога, а на другия ден не Го познаваш? Какво служене е това: днес Му служиш, на другия ден се отказваш от Него?

Като ученици на живота, вие трябва да търсите загубената дума. Щом я намерите, вие сте се домогнали до ключа на живота. Който е намерил тази дума, той прилага правилно законите за превръщане и съпоставяне на нещата. Той знае на какво разстояние да поставя предметите пред очите си, за да вижда ясно. На какво разстояние пред очите си поставяте книгата, която четете? И колко време трябва да я държите? Книгата се поставя на такова разстояние, да виждате ясно. При това, ще я държите пред очите си, докато четете от нея. Щом свършите четенето, ще я затворите и ще я турите настрана, далеч от себе си. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание имат определено място. Измените ли местата им, турите ли ги по-близо или по-далеч, отколкото трябва, вие нарушавате естествения ход на нещата. Временно можете да ги приближите към себе си, докато ги изучите. После ще ги поставите на местата им. Не постъпвате ли така, вие сами си създавате противоречия.

Следователно, да възприемате една мисъл, това значи да я проучите, обработите и след това да я поставите на нейното място. Да проявите едно желание, това значи да изучите неговия характер и произход, да го облагородите и да го поставите на мястото му. Да направите една добра постъпка, това значи да реализирате един плод, който да съдържа обработената мисъл и облагороденото желание, и след това да я поставите на пътя, който Природата ѝ определила. Да поставяш всяко нещо на своето място, това значи да си разрешил правилно една от трудните задачи на живота. Това е задача на възпитанието и на самовъзпитанието. Казваме въз-питание. Думата „питание“ започва с буквата „П“ – узрял плод, който е готов вече да падне на земята. Буквата „Т“ показва, че за да узрее плодът, човек трябва да мине през известни противодействия. Буквата „А“ означава бременност. Значи, който се храни, т.е. възприема, трябва да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее. За да мине през тези процеси, човек трябва да е бременен с някаква идея.

И тъй, да се самовъзпитава човек, това значи да работи с една от великите науки. Самовъзпитанието е музика, хармония. Който не може да се самовъзпитава, той е дошъл до онази дисхармония, която нарушава естествените процеси в живота му. Той постоянно се оплаква, че това няма, онова няма и сам се трови. – Защо? – Не знае как да съпоставя нещата. Изпаднете ли в безпаричие, поставете срещу него живота и вижте кое бихте предпочели. Каквито несгоди и мъчнотии да имате, поставете пред тях живота. Имате ли живот, здраве и сила, всичко ще преодолеете. Животът, даден на човека, е над всички блага, над всички временни постижения. За предпочитане е да бъдеш сиромах, невежа, но здрав и пълен с живот, отколкото богат и учен, но да изгубиш живота. Като живее, сиромахът може да стане богат, невежият – учен. Обаче ако отнемат живота му, всичко пропада – и знание, и богатство, и слава. Казано е в Писанието: „Блажени нищите духом“. – Защо? – Защото привидно те нямат нищо, а всъщност всичко притежават.

Като ученици на Великата Школа на живота, от вас се иска любов към Бога и към Истината. Докато не любите Бога, вие нямате живот в себе си; докато не обичате Истината, не можете да бъдете свободни. В каквото положение и да се намирате, бъдете готови да си кажете истината първо на себе си, да не се самозаблуждавате, да не се самоизлъгвате. Не затваряйте очите си пред истината. Каквато погрешка и да направите, изповядайте се пред себе си. Не закривайте погрешката си. Щом се изповядате, вие се освобождавате. Изповядването на човека пред истината наричаме покаяние или освобождаване. Бъдете готови да казвате истината първо на себе си. Щом постигнете това, никой не е в състояние да ви обиди, да отнеме мира и равновесието на вашата дума. Който е придобил Истината, той е господар на себе си. Никой не е в състояние да му отнеме свободата. И да го лъжат, той не се лъже. Един път може да се излъже, но втори път не се лъже. Понякога се оставя да го лъжат, но сам никога не лъже. За предпочитане е да те лъжат, отколкото да лъжеш; да те обират, отколкото ти да обираш хората; да страдаш, отколкото да причиняваш страдания. Който лъже, краде, убива и причинява страдания на ближните си, всякога губи. Когото лъжат, крадат, измъчват, той всякога печели.

И тъй, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения – учен, сиромаха – богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 27 юни 1930 г., София, Изгрев.

Освобождаване

Т. м.

(Чете се темата: „Предназначение на съня в Природата“.)

Имате дробите: 1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. Как са образувани тия дроби? Кои са причините за образуването им? Какво означават тия дроби? Дробта 1/2 показва, че цялото е разделено на 2 части, от които мъжът задържа едната половина за себе си, а другата половина дава на своята другарка. Дробта 2/3 показва, че цялото е разделено на 3 части: едната третина взима майката, втората – детето, а третата – бащата, който не се вижда. Присъствието на бащата в дадения случай не се отбелязва. Дробта 3/4 показва, че цялата единица е разделена на 4 равни части, от които първата четвърт се дава на майката, втората – на първото дете – на сина, а третата – на второто дете – на дъщерята. И в този случай бащата не присъствува. Дробта 4/5 показва, че цялата единица е разделена на най-малки частици, на петинки, но ако вземем четири петинки, тази дроб излиза най-голяма. От четирите дроби, 4/5 е най-голяма. Като се приведат към общ знаменател, те се превръщат в дробите: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Значи най-голяма е последната дроб. Това показва, че привидно малките величини са най-големи и дават тон на нещата. Малките величини в Природата са подобни на запетаите в изреченията.

Следователно, както чрез запетаите се изяснява мисълта в изречението, така и с малките величини се решават трудни задачи. Предназначението на запетаята не е само за почивка, т.е. за спиране на някои места, но и за изясняване на мисълта. Една запетая може да закачи човека на въжето, но може и да го освободи. В живота на човека има много запетаи. Едни от тях са останали на местата си, а други са заличени, вследствие на което са създали безпорядък в живота. За да се справите с този безпорядък, запетаите трябва да се поставят на местата си. Ще кажете, че и без запетаи може. Някои пишат без запетаи и оставят нещата да се подразбират. Някога се подразбират, а някога – не. Щом нещо не се разбере, както трябва, може да се изопачи. Евреите си служат главно със съгласни букви. Те пишат само съгласни, а гласните се подразбират. В български език обаче се пишат и гласни, и съгласни. Малки са буквите, могат да се пропуснат 1–2 букви. И без тях мисълта се разбира. В математиката обаче, пропусне ли се една малка величина, задачата се обърква. Ако в дробта липсва чертичката, която отделя числителя от знаменателя, ние не знаем какви са дадените числа, цели или дробни. Когато работите с цели числа, вие имате една представа за нещата. Когато работите с дробни числа, вие знаете, че те са получени при деление на цели числа; при това деление всякога има остатък. Значи дробта подразбира остатък. Значи дробта подразбира остатък от нещо цяло. Същевременно дробта е свързана с деление на нещата. Само при делението се получава остатък, който се изразява във вид на дроб. Малките деца вървят по пътя на дробите. Те не признават целите единици. Колко време бозае детето? – Докато се нахрани. Дали е минало час или повече, то не иска да знае. При това, не е определено колко време – година, две или три, трябва да бозае детето. Ако майката е здрава, колкото повече време бозае детето, толкова по-добре. Забелязано е, че деца, които са бозали 2 или 3 години, са по-здрави. Здравото дете се развива по-добре, вследствие на което е по-умно. Здравият човек е същевременно добър. Забелязано е още, че лошавината на човека се дължи на анормалност в него, външна или вътрешна. Тази анормалност е причина на някакво болезнено състояние.

Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрешки. Значи болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека, или на живите същества изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния. Като се натъкне на някакво неразположение, човек е като болен: не му се иска да говори, никога не може да търпи и т.н. Той е в положение на надута гайда. Ако от време на време гайдарджията не отпушва вречилото, гайдата ще се пръсне. Щом се надуе гайдата, хорото започва да се върти – движение става. Ето защо, когато сте недоволни, неразположени, използвайте състоянието си, да внесете движение в себе си. Щом започнете да се движите, мисълта ви ще се смени, а с нея заедно ще се смени и състоянието ви.

Кой човек наричаме добър? – Една от проявите на добрия човек е сладкото, музикално говорене. Като говори музикално, той внася разположение в окръжаващите. Говорът е музика. Колкото по-добър и разумен е човек, толкова по-музикално говори. Когато слушате някой виден цигулар, казвате, че цигулката му не свири, но говори. Значи инструментите, с които хората в миналото и днес си служат, не са нищо друго, освен методи за разрешаване на мъчни задачи в живота. Всеки инструмент има началото си през известна епоха, в известни народи, които са го използвали като метод за работа, за решаване на някои задачи. Цигулката и начинът, по който човек свири на нея, представя кръстът. Значи, като свири на цигулка, човек търси правилен метод за разрешаване на страданията. Всички инструменти представят методи за работа. Единственият инструмент, който се обработва толкова повече, колкото повече се свири на него, е цигулката. – Какво показва това? – Това показва, че колкото повече даден метод не губи силата и качествата си, а все повече се усъвършенства, толкова по-ценен е той. Този метод е Божествен. Човешките методи са временни и нетрайни.

И тъй, като ученици, ще се учите да различавате методите, кой е човешки и кой – природен или Божествен. Ако даден метод остарява, ще знаете, че е човешки. Ако се усилва и подобрява, той е природен. Целта на Природата е да застави човека да работи. Всички хора нямат еднакви желания, затова и методите за постигането им са различни. Обаче за постигане на своите желания разумният човек използва онази енергия, която Природата е вложила в него. Чрез тази енергия той трябва да реализира ония желания, които възвишените същества са посели в съзнанието му. Между животните, хората и възвишените същества – ангелите, има неразривна връзка. Животните се ползват от миналия живот на хората, който те са посели в тяхното съзнание; хората се ползват от миналия живот на ангелите, посят в съзнанието им; ангелите пък се ползват от миналия живот на съществата, които стоят над тях. Следователно, върне ли се назад в съзнанието си, човек влиза в миналия си живот и се свързва с животните; върви ли напред, той отива към своето светло бъдеще и се свързва с ангелите, чиито мисли и желания иска да реализира.

Време е вече хората да се откажат от своя минал живот, от проявите на животинското си естество, и да дадат ход на светлите и красиви мисли и желания в себе си, останали в наследство от възвишените същества. Красивият и чист живот ще спаси човека. Чрез него той ще разреши своята карма и ще влезе в новия живот. Каквото посее човек, това ще пожъне. Сегашният човек още не е орал и сял, както трябва. На физическия свят отчасти е изпълнил тази задача, но малко е работил в полето на сърцето и на ума си. Отсега нататък той трябва да обработва тия полета, да ги разоре и посее, за да може в близко бъдеще да получи някакъв плод.

Хората се нуждаят от нови методи за възпитание и самовъзпитание, от нов морал и нови разбирания. Ако вървите по старите методи, ще има затвори, наказания, съдене и т.н. Щом длъжникът ви не може да плати дълга си, ще го дадете под съд, ще го осъдите на няколкогодишен затвор. Какво се постига с това? Дългът плаща ли се? Не се плаща. Защо не постъпите по нов начин? Извикайте длъжника при себе си и го питайте: „Можеш ли да платиш дълга си?“ – „Не мога.“ – „Поне половината можеш ли да платиш?“ – „Не мога.“ – „Ами четвъртината?“ – „Не мога.“ – „Дай тогава полицата.“ Вземи полицата и я скъсай. Кажи на длъжника си: „Нека от мене да мине. Бъди свободен!“ И тогава, като се срещнете втори път със своя длъжник, вие ще имате приятелски отношения.

Един господин, мой познат, ми разправяше една своя опитност. Той бил адвокат и за някакво нарушение на един закон бил осъден на 4-годишен затвор. До това време той гледал доста лекомислено на живота и при всички недоразумения бил готов да се съди с хората. Много от неговите познати му дължали известни суми. С ония, които не изплащали дълга си навреме, той постоянно се карал и водил дела. Като влязъл в затвора, започнал да чете Евангелието. Едва сега той разбрал колко далеч бил от истинския живот и често си мислел: „Щом изляза от затвора, ще започна да живея по нов начин“. Дошъл денят на освобождаването му. Като се видял свободен, той решил да посети своите длъжници и да оправи сметките си с тях. Отишъл при един от тях и го запитал: „Можеш ли да платиш дълга си?“ – „Не мога.“ – „Половината поне?“ – „Не мога.“ – „Четвъртината?“ – „Мога.“ Той обиколил всичките си длъжници и някъде получил само четвъртината от дължимата му сума, някъде нищо, но скъсал полиците и ликвидирал с тях. Щом ликвидирал правилно със сметките и задълженията си, гражданските му права се възстановили и той станал свободен гражданин. От този момент работите му започнали да се нареждат добре. Той разбрал вече какво значи да живееш с ближния си в мир.

Някой не е готов да живее в мир със своя ближен и като не е готов да се справи с положението си, той казва: „Аз ли съм най-лошият човек в света?“ – Не си най-лош, но и най-добър не си. – „Аз ли съм най-глупав?“ – Но и най-разумен не си. Ако си истински учен и разумен, трябва да напишеш една книга, от която да остане нещо на земята, а другото да занесеш със себе си на онзи свят. Всеки човек трябва да има желанието да напише поне една книга, която да остане на земята за вечни времена. Ако това не става, по-добре нищо да не пише. Ако майката роди дете, за да умре след няколко години, по-добре да не ражда. Ако книгата, която си написал, не преживее вековете, и ако детето не преживее родителите си, това показва слабата страна на човека. Мисли, желания и постъпки, които остават след човека за вечни времена, показват, че той е работил с природни или Божествени методи. От дълголетието на мислите, чувствата и постъпките на човека зависи и неговото здравословно състояние. Хората се оплакват от страданията, но забелязано е, че колкото повече страда човек, толкова е по-здрав. Организмът му се калява и той става по-издръжлив. Хора, които не са страдали, още при първото страдание или болест отпадат. Затова казват, че човек, когото мечка е газила, е здрав. Онзи, който не е мачкан от мечка, е слаб, не издържа на болести и страдания. – Какво представя мечката в живота? – Съдбата. Значи, който е газен от съдбата, става здрав и издръжлив. Който не е газен от съдбата, той е слаб, хилав и лесно пада. Тъй щото, ако някой не е страдал и боледувал, да не мисли, че е облагодетелстван. Докато е на земята, човек трябва да боледува. Ако никак не е боледувал и му дойде една болест, веднага ще го завлече. Ако често е боледувал, той се е калил, придобил е имунитет, вследствие на което организмът му е станал устойчив. Следователно страданията не са нищо друго, освен метод за каляване, за вътрешно самовъзпитание, за укрепване на мислите и чувствата на човека. Какво лошо има в това, ако учителят хване учениците си за ръце и ги вкара в класа? Какво лошо има в това, ако Бог ви хване за ръце и ви заведе при себе си? Ако силният ви хване за ръце и ви поведе към себе си, вие трябва да знаете защо прави това.

Изобщо, като ученици, вие трябва да изучавате външните и вътрешни прояви на живота, да знаете причините им. Ако не изучавате живота по този начин, той ще изгуби смисъла си. Ще кажете, че признавате само добрите прояви в живота. И лошите прояви имат смисъл, както и добрите. Животът се движи между два полюса – добро и зло. Важно е, да можете да се ползвате от тия две сили. Не е лошо, че съществува добро и зло. Лошо е, когато човек нито доброто може да реализира, нито злото може да използва. За пример, пияницата ходи от кръчма на кръчма, да пие. На една кръчма го бият, на втора, на трета също го бият, но той продължава да пие. На 10 кръчми го бият, пак пие. Какво е научил той от злото? Нищо не е научил. Да го бият един път и да научи нещо от боя, то е на място. Обаче 10 пъти да го бият и да не научи урока си, казваме, че този човек не е способен, не може да се ползва от уроците на живота. По отношение на изпитанията, животните по-лесно се възпитават.

Един господин отглеждал в градината си охлюви и правил опити, да види доколко са чувствителни и съобразителни в живота. Понеже охлювите лазели по цялата градина, той поставил като препятствие на пътя им една електрическа жица. Какво забелязал? Като дохождали до жицата, през която минавал електрически ток, ония, през които токът минавал, веднага отстъпвали назад. Той слагал знак върху тия, които опитали вече тока, и забелязал, че втори път те не посмели да се приближат до жицата. Всички, които впоследствие се докосвали до жицата, били от неопитните, т.е. за пръв път се докосвали до тока. Нито един от парените охлюви не пристъпил втори път до жицата. С този опит той се уверил, че охлювите имат памет и избягват изпитанието, на което веднъж се натъкнали. Охлювът е по-благоразумен от човека в това отношение, че не изразходва енергията си напразно. Понеже човек е богат на енергия, изразходва я безразборно. Той не знае, че за всяка енергия, която му е дадена, Природата държи сметка. Тя го кредитира във всички случаи, но каквото дава, пише в тефтер. Един ден човек ще плаща за неправилното и неразумно изразходване на енергията. Тя е Божествена енергия и трябва да се използва разумно. Колкото повече придобива човек от тази енергия, толкова по-добре за него, но разумно трябва да я използва. Когато заставят човека да плаща за неразумното използване на енергията си, за направените дългове, той плаче, страда, моли се да му простят. Той казва: „Тежка е кармата ми!“ Какво нещо е кармата? – Закон за възмездие. Всички дългове, които човек прави, трябва да ги плати, и то наложително. Докато яде и пие, човек не мисли. Щом дойде плащането, тогава започва да плаче и да се моли, да го отмине горчивата чаша. Христос дава пример, как може да се плати кармата. Един цар имал един слуга, който му дължал 10,000 таланта. В деня, в който трябвало да плати дълга си, слугата се явил при господаря си и започнал да плаче, да се моли да отложи срока на плащането. Най-после, царят му казал: „Прощавам всичкия ти дълг. Иди да работиш и да бъдеш разумен, да не правиш нови дългове“. Какво направил после този слуга? Едва излязъл от дома на господаря си, той срещнал един свой съслужител, който му дължал само 100 пенязи, хванал го за врата и започнал да го души, да му плати дълга си. Длъжникът паднал на колене и почнал да се моли, да плаче, да отложи срока на плащането.

Кредиторът обаче останал неумолим, дал под съд длъжника си и го турил в затвора. Като чул за това, царят извикал първия си слуга и му казал: „Аз ти простих целия дълг от 10,000 таланта. Не можа ли и ти да простиш на брата си 150-те пенязи, които ти дължи?“

Каква поука можем да извадим от този пример? Законът за прощаването гласи: Всичко, което Бог прощава, и човек трябва да прости. На когото Бог прощава, и човек трябва да е готов да прости. На когото Бог не прощава, и човек не трябва да прости. Ако Бог прости на някого, а човек не му прости, затворът чака онзи, който не е готов да прощава. Прощавайте, за да прощават и на вас. Както Бог постъпва към вас, така постъпвайте и вие към другите. Човек не може да прощава с такъв широк замах, както Бога, но може да прощава в размерите на своите възможности. Ако не можеш да простиш 10,000 таланта, можеш да простиш 150 пенязи. Достатъчно е човек да прощава в размера на своите възможности, за да следва пътя към Великия живот. Не е въпрос само за прощаването. Бог иска ние да не грешим. Грехът, погрешките са вметнати неща в живота. Те не съществуват в съзнанието на Бога. Той иска от нас съзнателна и разумна работа, да се развиваме правилно, за да се усъвършенстваме. Земята е голяма, има място и работа за всички. Сега ще учите, ще работите, ще правите опити, да се приготвите за високите служби, които ще ви се дадат в бъдеще. Ако някой пита защо трябва да учи и да работи, той не е още кандидат за бъдещата висока служба.

Това са бъдещи проекти, за които днес не можете да мислите. За вас е важна задачата на деня, какво днес можете да направите. Ще кажете, че трябва да се живее. – Трябва да се живее, но разумно. Да живееш разумно, това значи да знаеш къде да туриш запетаи и точки, а разбърканите да поставиш на местата им. Малки са точките и запетаите, но поставени на място, те оправят работите.

Човек трябва да се познава, да изучава линиите на лицето си, да знае как е работил в миналото си и какво му предстои в бъдеще. Ако лицето му има правилни черти, а челото е добре развито, това показва, че и той е работил върху себе си, но и ангелите са работили върху него. Те са влели нещо свое в него, вследствие на което са оформили лицето му. Това наричаме прилив на ангелския живот в човешкия. Човек пък оставя нещо от себе си в животните. Това, което за човека е отлив, за животните е прилив. И това, което за ангелите е отлив, за човек е прилив. Значи между животните, хората и ангелите има непреривна връзка. Миналото на човека е отлив, а бъдещето – прилив. Той трябва да използва тези две сили в Природата, от една страна да се справя с недостатъците, които носи от миналото, а от друга да се стреми към възможностите на бъдещето. За пример, отслабването на паметта се дължи на миналия живот на човека, който е изопачил чувствата си. Неестествените чувства стават причина за отслабване на паметта. Като ял и пил много, човек придобил едно отрицателно качество – лъжата. Който много яде и пие, много лъже. Значи произходът на лъжата се крие в яденето.

Казано е в Битието, че Адам и Ева сгрешиха, когато ядоха от забранения плод. Те не знаеха какво нещо е лъжа, грях. Обаче щом ядоха от забраненото дърво, те прибягнаха към лъжата, да се оправдаят. Те се извиниха със змията, но не признаха, че искаха да станат големи като Бога, затова ядоха от плодовете на забраненото дърво. Ева каза, че змията я излъгала. Адам пък се оправда с Ева. За да се освободи от лъжата, човек трябва да се справи с храната, с начина на храненето. Има храни, които внасят лъжата в човека. Като знаете това, правете избор в храните, които ви се дават. Ядете ли безразборно, непременно ще дойдете до лъжата. Докато изчистите съзнанието си от лъжата, вие трябва да бъдете безпощадни към нея. Хванете ли лъжата в себе си, веднага я извадете извън и я питайте защо лъже. Разгледайте я научно, отде иде тя, каква цел има и т.н. Ако започне да се оправдава, не я извинявайте. Докато не даде обещание, че няма да ви посещава повече, ще я държите гладна. Това значи: Не затваряйте очите пред лъжата в себе си. Не я защитавайте. Бъдете строги, както към лъжата, така и към всички погрешки. Сгрешиш ли, не се извинявай, но изправи погрешката си. Може никой да не те е видял, когато си грешил – това нищо не значи. Ако никой не те е видял, че грешиш, изправи погрешката си така, че пак никой да не те види. Погрешките представят неустойчива материя, която лесно се разлага и вкисва. Щом се вкисне, започва да мирише. Приятно ли ви е да миришете?

Преди 2,000 години един от старите евреи поканил Христа в дома си и Му казал: „Давам половина от имането си на бедните. Каквато пакост и да съм причинил на хората, каквото съм им изял и изпил, ще го върна четирикратно“. Христос отговорил: „Днес стана спасението на този дом“. Постъпете и вие като този стар евреин. Не се извинявайте, че сте млади и зелени, че на стари години ще живеете добре. Не, още сега хванете брадата на стария човек в себе си и го разтърсете добре, да се проясни съзнанието му. Ако младият във вас греши, хранете го за косата и го разтърсете. Младият в човека е жената, а старият – мъжът. Следователно хванете жената за косата, а мъжът – за брадата, и ги разтърсете добре, да се откажат от лъжата и греха.

Като ученици, работете върху сърцето и ума си, да развивате мекота и сила. Мекотата е в състояние да разтопи и най-коравия камък. Да бъде човек мек, това не значи, че е баба. Мекотата е велико качество. Мекият човек може да влияе и на най-суровия. Обаче пристъпите ли към суровия със строгост, нищо няма да постигнете. Мекотата е подобна на водата, която полива растенията и смекчава и най-твърдата почва. Докато си мек, т.е. докато имаш вода в себе си, ти можеш да влияеш на хората благотворно. Изгубиш ли мекотата си, нищо не можеш да постигнеш. Като знаете това, стремете се да придобивате мекота, с която да работите като с мощно оръжие.

Като говоря по този начин, това не значи, че в един момент можете да станете светии или гении. Ако можете да обработите дарбите си, да станете талантливи, това е достатъчно. Ако можете да се освободите абсолютно от лъжата, която е залегнала дълбоко в душата ви, това е достатъчно. Преди да се освободи от лъжата, човек трябва да я види, защото често той си служи с нея несъзнателно. Отворете широко очите си, да виждате и най-малките прояви на лъжата, които наричат „бели лъжи“. Някой казва, че без бяла лъжа не може. Не е така. Който съзнателно работи върху себе си, той не си позволява и бяла лъжа. Разбира се, първо човек се освобождава от големите лъжи и постепенно отива към малките. Ако не можете да се освободите от големите лъжи, от малките още по-мъчно ще се освободите. Човек трябва да бъде герой, да се освободи от лъжата.

Кой човек е истински герой? – Истински герой е онзи, който всякога говори истината. По-голям герой от него няма. Да говориш истината, това не значи да се самоосъждаш. Да говориш истината, това значи да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво оправдание или извинение. Някой се опитва да каже истината, защо направил някаква погрешка, но бърза да се оправдае. Това не е изповед. В тази изповед няма никаква истина. Който взима отговорността върху си, Бог го благославя. Започне ли да казва, че всички хора лъжат, и той лъже, това не е изповед, нито изнасяне на истината.

Следователно, искате ли да бъдете герои, говорете истината. Човек може да бъде герой поне веднъж в живота си. С написване на своята „Изповед“ Толстой прояви геройство. Няма по-голямо геройство от това, да изнесе човек истината с всичкото си смирение. Да говориш истината, това значи освобождаване. Кажеш ли истината, приемаш ли я като ръководно начало в живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезват. Всичко отрицателно в живота отстъпва пред истината. Тя е положителна величина, която претопява всички отрицателни неща. Да работиш с истината, това значи да познаваш алхимията и нейните закони. Докато дойде до истината, човек минава през голяма борба. И Толстой мина през голяма борба, но предпочете истината пред всичко друго. От този момент той влезе в нова фаза на живота.

Сега и на вас казвам: Бъдете герои за истината! Няма по-щастлив момент в човешкия живот от този, да бъде герой за истината, да постави истината на първо място в живота си. Това значи да е придобил пълно освобождаване, да е дошъл до прага на възкресението.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 4 юли 1930 г., София, Изгрев.

Влияние на светлината и топлината върху човека

Т. м.

(Чете се резюме на темата: „Предназначението на съня в Природата“.)

Тема за следния път: „Отличителни черти на птиците и на рибите“.

Когато детето влезе в училището, учителят го запознава с елементарни работи. За да се научи да пише, то започва с елементите на буквите. За да се научи да рисува, то започва с елементите на рисуването: с точка, права, крива линия и т.н. Следователно, когато изучава живота, човек пак започва с неговите елементи. Не прави ли същото и Природата? За да се образува ръка, тя трябва да има първо глава, откъдето извира водата. От главата се образува цялата ръка. Значи всяко нещо се нуждае от глава. Същото можем да кажем и за човека. Без глава човек нищо не представя. Главата е началото на извора, стомахът и дробовете са резултат на извора. Знаем, че всяка ръка има притоци. Какво е предназначението на притоците? Те правят ръката по-силна, по-буйна и пълноводна. Освен глава, дробове и стомах, човешкият организъм има притоци, които го правят по-силен. Каква е крайната цел на ръката? – Да се върне там, откъдето е излязла. Ако не стане прилив, не може да стане отлив. И обратно, ако не стане отлив, не може да стане и прилив. Всяка разумна проява на човека очаква някакъв резултат. Приливът и отливът в живота и в Природата са резултати на всяка разумна проява.

Като изучавате Природата, вие се натъквате на голямото разнообразие, което съществува в нея. Виждате камъни, растения, животни и хора, но всички се различават едни от други. Камъни, растения, животни, хора от един и същ вид, клас или раса се различават едни от други. Срещате двама братя, от една и съща майка и баща, но намирате голяма разлика между тях. Ако спрете вниманието си на хора от различни раси, ще видите, че всяка раса има поне едно отличително качество от другите раси. За пример, отличителното качество на бялата раса е челото ѝ; на жълтата – скулите на лицето, които му предават широчина; на черната – устните ѝ.

Ако спрете вниманието си върху произхода на расите, можете да дадете две мнения: материалистическо, според което външните условия са създали различните раси; идеалистическо, според което създаването на различните раси се дължи на съзнателната работа на разумни същества. Един и същ майстор прави малък и голям чук. Каква е била мисълта му да направи малък чук? – Малкият чук е предвиден да преодолява малки съпротивления. – А големият? – За преодоляване на големи съпротивления. Различие съществува не само между расите, но и между хората от различните професии. За пример, военният се познава по сабята, която носи; професорът и учителят – по книгите, които носят, или стоят на масите им; поетът – по стиховете, които пише; свещеникът – потребите, които изпълнява; магът – по магическата пръчица, която носи в ръката си. Разликата между съществата във висшите светове е по-голяма от тази, която съществува между хората. Там съществата се различават по степента на светлината си. Колкото по-възвишени и по-интелигентни са, толкова по-голяма е тяхната светлина. Казват за някого, че има светъл ум. Значи този човек живее в умствения свят, ползва се от неговата светлина, която му помага да решава лесно задачите си. Кажат ли за някого, че е благороден, с меко и топло сърце, това показва, че той има отношение към духовния свят и се ползва от неговата топлина. Този човек е религиозен, той работил върху себе си и развил своите религиозни чувства.

Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприема, толкова по-добре са развити умствените му способности. Чрез моралните си чувства човек възприема топлина от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре са развити моралните му чувства. Значи количеството на светлината и на топлината, които човек възприема, показват докъде е дошъл той в развитието си. Следователно, ако лишите човека от топлина, чувствата му се атрофират; ако го лишите от светлина, умствените му способности се атрофират. Като знаете това, никога не затваряйте прозорците на своите вътрешни очи, за да приемете всякога духовната светлина. Никога не затваряйте прозорците на моралните си чувства, за да възприемате топлината от духовния свят. Затворите ли прозорците, от които иде светлината и топлината на живота, вие ще изпаднете в мрачни, песимистични състояния. Тази е причината, поради която хората остаряват. Те преждевременно затварят прозорците си към физическия и към духовния свят и казват: „Не се интересуваме вече от живота. Годините минават, ние остаряваме и отиваме към смъртта“. Така не се говори. Докато е на земята, човек трябва да се интересува от всичко, което става в живота. Той трябва да има отворени очи и уши, да възприема светлината и топлината и от физическия, и от духовния свят.

Какво представя духовният свят? – Съвкупност от разумни и съвършени същества. Те могат да ни дадат идея за духовния свят. Силите, които действат в този свят, са напълно организирани. Съществата, които живеят в духовния свят, имат будно съзнание за всичко, което става около тях, вследствие на което те не спят. Колкото повече спи едно същество, толкова по-несъвършено е то. Сънят има отношение към човешкото съзнание. За пример, децата спят повече от възрастните. – Къде е мястото на духовния свят? – Навсякъде. Този свят не се определя по мястото си, но по разумността на съществата. Всеки човек, който постъпва разумно и благородно, живее освен на физическия, още и в духовния свят. В духовния свят, когато един работи, всички работят с него заедно и му съдействат. На земята всеки работи сам. Видят ли, че някой предприема една добра работа, мнозина ще се опълчат против него и ще му препятстват.

Сега, да дойдем до вашия личен живот. Вие живеете на земята и казвате, че искате да живеете добре. Щом казвате, че искате да живеете добре, това подразбира, че вашият живот е в зависимост от нещо. От какво зависи течението на водата? Ако пред вас тече река, вие я наблюдавате, пълноводна ли е, или не. Това зависи от извора на реката. Ако изворът е пълноводен, и ръката е пълноводна. Следователно, щом е дошъл на земята, човек трябва да живее и да върви напред. Изворът, от който човек изтича, е пълноводен. Тогава и животът на човека е изобилен и добър. За да запази изобилието и доброто в своя живот, човек трябва да се държи за своя Първичен извор, т.е. за Първата Причина. Щом прекъсне връзката си с Първоизточника на живота, той се натъква на противоречия и страдания. – Какво показват страданията? – Нежеланието на човека да се подчини на Първата Причина, която го води към добро. Дето доброто действа, там са постиженията. Стремете се към доброто, което ще ви свърже с Първата причина на нещата.

Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания за живота. Ако разбиранията им са правилни, и постиженията ще бъдат добри. Това не става изведнъж, но постепенно и планомерно. – От какво зависи да има човек големи постижения? – От светлината на неговия ум и от топлината на моралните му чувства. Това се доказва и астрологически. Колкото по-добри планетни съчетания има в хороскопа на човека, толкова по-големи са резултатите и постиженията в живота му. Има хора, които са любимци на средата, в която се движат. – Защо? – Имат топлина в чувствата си. Студеният човек не може да бъде обичан. Топлината предразполага хората.

Светлината и топлината в човека имат две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушава, и друга, която съгражда. За светлината пък знаем, че има светлина, която ослепява, и друга, която отваря очите на хората. Ние имаме предвид обаче топлината, която съгражда, и светлината, която отваря очите. Казано е в Евангелието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Следователно, когато се натъкнете на голямо умствено противоречие, мислете за светлината в различните ѝ степени. Когато изпаднете в тъмната нощ на живота си, мислете за звездите, които светят на небето, и за слънцето. Няма да мине много време, и съзнанието ви ще просветне. Когато животът се обезсмисли, свържете се с добрите хора. От тях ще потече топлина, която ще ви ободри. Светлината и топлината са тясно свързани. Когато светлината се яви, и топлината дохожда. Под влиянието на тези сили цветята растат, плодовете зреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението в света. Дето има движение, там е животът. Като говорим за влиянието на светлината и на топлината върху човека, ние имаме предвид колко количество светлина и топлина приема той. Това зависи от устройството на главата, нейната дължина и широчина. От светлината и топлината, които приема човешкият организъм, зависи устройството и на цялото тяло. Като мисли върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си. Това е много естествено. Какво прави сиромахът, който се скрил в своята малка, прихлупена колибка? Той постоянно мисли как да я разшири. Тук я разшири, там я повдигне, докато един ден я събори и си направи една къщичка с 2–3 стаи. Като поживее известно време в нея, той пак е недоволен, иска по-голяма къща. Така постъпва човек и по отношение на своята глава. Той всеки ден прави нещо с цел да я преустрои, да стане по-възприемчива към светлината и топлината.

Природата е вложила в човека дарби и способности, които той трябва да развива не изведнъж, но постепенно. Развивайте това, което е вложено във вас, но не изпадайте в положението на учения, на поета, на художника, на учителя, на земеделеца, които след няколкогодишна работа казват: „Достатъчно сме работили, повече не можем“. Не е така. Истинският учен, поет, учител, земеделец работят неуморно и с любов. От време на време те си почиват, но не се отказват от работата си. Истински земеделец е онзи, който след 10-годишна работа на нивата може да се разговарят с житото, с тревичките, с изворите. Всички го познават и отдалеч го поздравяват. Кой земеделец, след такива резултати, може да каже, че не иска повече да работи нивата? Колкото по-голяма е любовта на земеделеца към житото, толкова по-едро става то. Разумният и добър човек сее с любов и жъне добри плодове. Земеделецът трябва да се разговаря с житото, което е посял, а житото трябва да го познава. Човек, по отношение на великия свят, представя житно зърно, което трябва да познава господаря си. Човек трябва да познава Онзи, от Когото е излязъл. Докато е свързан с Него, той всякога ще бъде доволен. Щом прекъсне връзката си със своя Първоизточник, той става недоволен и нещастен. Както изворът е свързан със своята глава, така всеки човек трябва да бъде свързан със своя Създател.

И тъй, каквото е отношението на извора към неговата глава, такова трябва да бъде отношението на човешката душа към Бога. Ако изворът се съмнява в съществуването на главата, откъдето извира, и се отклони от пътя си, да търси главата на своя живот, работата му е свършена. Той се отделя от главата си, загубва силата си и в скоро време пресъхва. Като знаете това, не питайте, съществува ли някакво Начало, от което извирате. Не се отклонявайте от пътя си, защото животът ви ще се прекъсне. – „Да живеем добре!“ – Щом имате топлина, вие живеете добре и сте добър човек. – „Да бъдем учени, да имаме знания!“ – Щом имате светлина, вие сте учен, разполагате със знания. Следователно дръжте се за великото Слънце на живота, да приемате от него светлина и топлина, да бъдете добри и разумни.

Мнозина искат изведнъж да станат учени. Това е невъзможно. От колко конци е изплетено гемиджийското въже? За да се оплете такова въже, нужни са най-малко 10–20,000 конци. С една идея ставаш ли учен? Много време, много усилия и работа са нужни, за да стане човек учен. Същевременно човек трябва да се свърже с умовете на учените хора в света, да работи с общи усилия. В това отношение учеността е колективен процес, резултат на колективна работа. Умовете на всички учени се обединяват и работят заедно. Истински учен е онзи, който има светлина в ума си и топлина в сърцето си. Той никога не пита какъв е смисълът на живота. Той знае, че животът е подобен на река, която тече. Както реката полива цветя, дървета и треви, така и животът носи блага за всички живи същества. Това обаче е второстепенна задача на живота. Първата му работа е да тече.

Помнете: Всяко нещо, което Природата е вложила в човека, е постижимо. И обратно: Всяко нещо, което Природата не е вложила в човека, е непостижимо. Това, което Бог и Природата са вложили в човека, струва повече от всички блага на живота. То стои по-високо от таланта, от гения и от светията. – Защо? – Защото един ден, когато развие вложеното в себе си, човек е постигнал вече съвършенство.

Работете и вие върху вложеното във вас, да придобиете един ден съвършенство, към което душата ви се стреми.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 11 юли 1930 г., Изгрев.

Обикновени, талантливи, гениални и светии

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

В какво се заключава силата на човека на физическия свят? Ако се зададе същият въпрос за силата на човека в умствения и в сърдечния свят, какво ще отговорите? Силата на човека в умствения свят се познава по неговите мисли, в сърдечния свят – по неговите чувства и желания. – По неговите постъпки, по движенията, които прави. Знаем обаче, че всички тела се движат. Науката изучава, от една страна, движенията на телата, независимо причините, които го докарват в движение. В този случай тя не се интересува от участието на ума в това движение. За пример, казваме, че параходът се движи, часовникът се движи. Това е външната страна на въпроса. Като изучи външността на нещата, науката прониква навътре. Тя търси вече причините за движението на телата и намира, че някаква разумна сила се крие зад тях. Тази разумна сила, именно, докарва телата в движение. Параходът се движи, защото има машини, създадени от човека – едно разумно същество. Часовникът се движи по същата причина. Самите машини са несъзнателни, но зад тях се крие разумно, съзнателно същество, което ги поставя в движение. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че зад всяко явление в Природата се крие разумна сила.

Явява се въпросът, как се познава силната воля. – По нейните максимални прояви. Волята може да има максимални прояви, но за да бъде силна, тя започва от най-малките величини. За пример, когато детето влиза в първо отделение, то започва да пише чертички, кукички, които нямат никакво отношение към него. То не знае защо пише тия неща. Това са несъзнателни движения на ръката, но все пак волята се проявява чрез тях. В първо време участието на волята е несъзнателно. Когато кукичките и чертичките се съединят, детето се запознава с буквите, към които има вече съзнателно отношение. То знае, че тия букви ще му помогнат при четенето. Радва се то, защото волята му има по-големи и съзнателни прояви. След това то започва да чертае прави линии, ъгли, които учителят свързва с известни идеи. За пример, една права линия може да има различни значения. Тя представя движение по плоскост, по море и по височина. В трите случая движението ѝ се различава във всички точки. Ако правата се движи по равнина, точките ѝ няма да срещат никакво съпротивление; ако се движи по море, съпротивлението между точките ѝ ще бъде по-голямо; ако се движи нагоре, към висок планински връх, съпротивлението ще бъде още по-голямо. В трите случая волята прави различни усилия. При това, колкото по-разумни са усилията, толкова по-разумна става и самата воля. Разумната воля заставя човека да мисли и да чувства. Казват, че човек е машина. Наистина, машина е човек, но съзнателна. Както хората се ползват от машините, които те сами правят, така и разумните същества в духовния свят се ползват от мислите, чувствата и постъпките на хората. Има мисли, чувства и действия, чиито смисъл човек не знае. Обаче съществата от духовния свят се ползуват от тях. За пример, две същества C и D (фиг. 2) излизат от двата края на една права, движат се нагоре, по посока CE и DF, и образуват два ъгъла, с които затварят една плоскост. Но защо отиват нагоре, какво ще излезе от тяхното движение, и те не знаят. Те се движат, мислят, чувстват и казват, че живеят. Докато се движат, докато мислят и чувстват, те живеят. Прекъсне ли се мисълта, чувствата и движението им, те престават да живеят. Обаче духовният свят следи пътя на движението в мислите и чувствата на всяко живо същество и разумно го използва. Духовният свят се интересува от чувствата на човека, а умственият – от неговите мисли.

Следователно, ако искате да изучавате живота в неговата дълбочина, вие трябва да знаете, разумни ли са вашите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да знае, че разумността на неговите мисли, чувства и постъпки се дължи на разумни сили, които действат вън и вътре в него. Докато е свързан с тази сила, той е разумен. Щом връзката се прекъсне, той изгубва разумността си. Тогава волята на човека отслабва, а с нея заедно отслабват мислите и чувствата му. Значи волята е свързана с мислите и чувствата на човека. Мнозина мислят, че човек може да действа, без да мисли и чувства. Това е невъзможно. Волята е резултат именно на проява на мислите и на чувствата. Без мисъл и чувства няма воля. Тъй щото, волята на човека трябва да бъде не само силна, но и разумна, а това зависи от неговите хармонични мисли и чувства. Чувствата и мислите на човека трябва да бъдат съсредоточени към общ център, а не разсеяни. Каква сила ще проявят дъждовните капки, ако падат върху един свод? Всяка капка ще падне и ще се пръсне по свода, без да развие голяма сила. Обаче ако тия капки падат във вдлъбнатина, те ще се съберат на едно място и ще проявят силата си. Те ще дадат тласък на нещо, ще свършат някаква работа. Като знаете това, стремете се да дадете на вашите мисли и чувства обща посока на движение, да развиете разумна сила в себе си, за да свършите някаква работа. Мнозина казват, че имат цел в живота. Целта подразбира посока, направление. Да имаш цел в живота си, това значи да отправиш мислите и чувствата си към една посока, в едно направление. Ако успееш да направиш това, волята ти ще бъде силна и разумна. Не можеш ли да отправиш мислите и чувствата си към един общ център, ти ще имаш не една цел, а много цели; мислите и чувствата ти ще бъдат разхвърляни. При това положение ти сам ще се чудиш защо не успяваш. Казваш: „Воля имам, а резултати нямам“. Много естествено. Една воля имаш. На кои мисли и чувства първо да служи тя? Когато раздели силите си в различни посоки, волята отслабва. На това разединяване на силите и се дължат неуспехите в миналия живот на човека. Сегашната му задача е да концентрира силите на мислите и на чувствата си в една посока, в която да приложи волята си за придобиване на това, към което се стремил в миналото. Ще кажете, че за вас е важен сегашният ви живот. Прави сте. Сегашният живот е реализиране на мислите и желанията, които сте имали в миналото. Този живот подразбира още поставяне на нови мисли и желания, които ще се реализират в бъдеще. Значи настоящият живот е свързан с миналото и бъдещето, затова той е най-важен за вас.

Миналото и бъдещето на човека се свързват чрез настоящето. В духовния свят пък миналото и бъдещето се редуват. Вашето минало представя бъдеще за други същества. Вие стоите над тях като нещо, към което те се стремят. Понеже сте минали през този път, вие можете да им помогнете. Ще им кажете през какви препятствия ще минат, как ще се справят с тях и какви придобивки ще имат. Миналото на възвишените същества, които стоят над вас, представя вашето бъдеще. Вие се стремите към тях и ги питате какво е вашето бъдеще. Понеже са минали по този път, те ви казват какво ви предстои да минете и ви посочват методи, как да работите, за да се справяте разумно с мъчнотиите си. Оттук вадим заключението: Човек може да помага на ближния си само тогава, когато той е минал през същия път, през същите опитности и мъчнотии, през които ближният му минава. В това отношение трябва да бъдете внимателни. Не взимайте за ръководител човек, който не е минал пътя, през който вие минавате. Който е минал през вашия път и го изучил във всичките му подробности, само той може да ръководи; само той може да ви даде истинска, реална помощ.

Следователно реални неща са ония, които са опитани и преживени, които са сложили положителен отпечатък в съзнанието на човека. Ето защо, свободно можете да разчитате на онова, което възвишените същества ви казват. Отдавна те са минали през вашия път и са го изучили. Каквото ви кажат, всичко се сбъдва. Като знаете това, подчинявайте се на великите закони, които управляват вашите мисли и чувства. Избягвайте страничните влияния на дребни мисли и чувства, които внасят дисхармония във вашия умствен и сърдечен свят. Не можете ли да им се противопоставите, вие сами ще се спъвате. Ако сте художник, те ще се отразят вредно върху картините, които рисувате; ако сте поет, те ще се отразят върху поезията ви; ако сте музиканти или певец, те ще се отразят върху гласа и свиренето ви. Пазете се от дребнави хора, от дребнави мисли и чувства, да не изпадате под тяхното влияние. Те са подобни на магарешки тръни, на бодили и плевели, които пречат на цветята и на житото да растат свободно. Очистете ума и сърцето си от тях и вложете в ума си такива мисли, в сърцето си – такива чувства и желания, които внасят подтик към великото и доброто в света.

Мнозина се оплакват, че работите им не вървят добре, не успяват, не виждат резултатите на усилията, които правят. Това се обуславя от интензивността, с която работят. За пример, ако светията започне някаква работа, ще я свърши за 24 часа, т.е. за един ден. Геният ще свърши същата работа за 24 години, талантливият – за 240 години, а обикновеният човек – за 2,400 години. Следователно, ако работиш като обикновен човек, ще видиш резултатите на своята работа едва след 2,400 години. – „Не мога да дочакам това време.“ – Работи тогава по-бързо, като талантлив човек. – „И 240 години са много.“ – Работи като гениален. Ако и 24 години ти се виждат много, стани светия, да свършиш работата си в 24 часа и да се ползваш от своя плод още същия ден. Светията, геният, талантливият и обикновеният човек представят 4 етапа на развитие, през които човек минава. Ако сте бързи в доброто, ще имате резултатите на светията. На което стъпало и да се намирате, гледайте да не паднете. Падането и повдигането зависят от посоката на движението. За пример, за да се повдигне обикновеният човек, той трябва да се съветва с талантливия; ако талантливият иска да се повдигне, трябва да се съветва с гения; геният – със светията, а светията – с Учителя. Стане ли обратното, всеки е осъден на падане. Светията не може да се съветва с гения. Ако иска, може да се поучи и от него, но ще забави хода на работата си; вместо за 24 часа, той ще я свърши за 24 години. На същото основание, геният не може да се учи от талантливия, нито талантливият – от обикновения. Човек трябва да върви във възходяща степен на своето развитие, а не в низходяща. Някой иска да стане светия, да постигне всичко, което светията е придобил, да се изравни с него. Той може да стане светия, но невъзможно е да се изравни с него. Докато го стигне, светията е отишъл някъде високо. Тъй щото, каквито усилия да проявяват хората, няма да дойде ден, когато всички да се изравняват. В развитието на човечеството всякога ще съществуват 4 етапа, през които хората трябва да минават.

Казано е в Писанието: „Невъзможните неща за човека са възможни за Бога“. – Какво означава този стих? – Ако човек следва разумните закони на живота, тази работа, за свършването на която се изисква дълъг период от време, ще се свърши в 24 часа. По този начин кармата на хората може да се ликвидира в кратко време и животът им да се подобри. Прераждането, като условие за ликвидиране на кармата, има отношение към обикновения човек, който свършва работата си за 2,400 години; обаче като се съберат усилията на талантливия, гениалния и светията на едно място, те могат да свършат същата работа за един ден. В това се крие силата на вярата. Казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа, за да бъдеш спасен ти и домът ти“. Ония, които цитират този стих, взимат механическата му страна. Ние имаме предвид вярата на светията, на гениалния и на талантливия, които са познали Бога и прилагат Неговите закони. Само за тях времето се съкращава. Механическата вяра включва съмнението. Ако вярваш във физическия свят, в астралния не вярваш; ако вярваш във физическия и астралния, в умствения не вярваш. Ако вярваш в трите свята, в причинния не вярваш. Не, ще съединиш четирите свята в едно, ще вярваш в тях абсолютно. Това подразбира онази вяра, без която не можеш да угодиш на Бога, или без която нищо не се постига. Вярата подразбира връзка с ония възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството, на народите, на обществата, на семействата и на всеки човек отделно.

Като знаете това, не се обезсърчавайте. Мнозина се обезсърчават, че работите им не стават бързо, не виждат края им. Те са в етапа на обикновените хора, на които работите се свършват за 2,400 години. Нека направят едно малко усилие, да ускорят процеса на своето развитие, да дойдат в положението на талантливия. Ако и при това положение не са доволни, да се качат на стъпалото на гения. С още едно усилие ще стигнат до светията. Добре е човек да се стреми към възкачване, да ускори работите си. Ако останете в положението на обикновения човек, вие сте обикновени войници, които маршируват. Ако сте в положението на талантливия, вие сте барабанчици, които оповестяват какво трябва да се прави. Нито войниците, нито барабанчиците могат без фелдфебел, т.е. взводен, който дава направление на работата. Това е гениалният човек. Най-после, трябва да дойде капитанът, да извади сабята си и всички да тръгнат след него. Това е светията, който има силата и властта да води хората при Бога.

Като се намерят пред мъчни задачи, хората отлагат решението им. Щом отлагат, те са в положението на обикновените хора. Те се свързват със съзнанието на обикновените хора, които нямат големи постижения. Какво ще бъде положението на говедаря, който пасе говеда цели 2,400 години? Той ще научи живота на говедата, но нищо повече не може да постигне. В живота на говедата няма нищо особено. След 2,400 години говедарят ще каже: „Втори път не ставам говедар“. Трябва ли човек да пасе говедата 2,400 години, за да дойде най-после до идеята, че и без него говедата могат да пасат трева и да пият вода? Веднъж дошли до тази идея, бъдете внимателни, да не изпаднете в същото положение. Не уреждайте работите на говедата. Оставете ги сами да пасат. Говедата представят обикновените човешки мисли, чувства и желания, които понижават уровена на човека. Оставете ги сами да се справят в живота. Вземете ли участие в техните работи, вие забавяте развитието си.

Младото поколение трябва да реши задачата, да се откаже от своите говеда. Младият трябва да вземе говедарската си тояга, говедарската си торбичка и да ги хвърли настрана, далеч от себе си. Каже ли, че това ще стане в бъдеще, той сам се спъва. Никакво отлагане! В бъдеще всеки трябва да си казва: „Днес или никога! Щом съм започнал една работа, ще я свърша още днес. Започнал съм я сутринта, ще я свърша до вечерта“. Бъдете като светията! Кажете си: „Започвам работата си с изгряването на слънцето и ще я свърша със залязването“. – „Ами ако не успея?“ Не допускайте в ума си никаква отрицателна мисъл. Светията започва да работи и не мисли за неуспех. Той знае, че вечерта работата трябва да бъде свършена – нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъл в ума си, вие не можете да бъдете светия. Ако не допускате нито една отрицателна мисъл в ума си, вие сте свързани със съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо, като него – от изгрев до залез слънце. Правете опити в това направление, да видите резултата на положителните мисли. Представете си, че нямате пет пари в джоба си, а ви трябват 500 лева. Турете в ума си мисълта, че днес, от сутринта до вечерта, ще получите отнякъде 500 лева, и вижте какво ще стане. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъл или нито едно отрицателно чувство и съмнение в сърцето си, наистина тия 500 лева ще дойдат отнякъде. Обаче влезе ли в ума или в сърцето ви най-малкото съмнение, опитът остава безрезултатен – нищо няма да получите. Ако имате вярата на светията, парите ще дойдат в 24 часа; ако имате вярата на гения, парите ще дойдат след 24 години; ако имате вярата на талантливия, парите ще дойдат след 240 години; и най-после, ако имате вярата на обикновения човек, парите ще дойдат след 2,400 години. От вас зависи коя опитност да предпочетете.

Отличителната черта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението от своя ум и от своето сърце. Тази е причината, поради която работите му стават в един ден. Геният допуща поне една отрицателна мисъл в ума си, затова работите му се извършват в продължение на 24 часа. Кой не би намерил 500 лева в един ден, ако го заплашат с наказание или със затвор? Това значи да вярваш в Господа. Когато човек вярва в Бога, дългият период от време се съкращава и единият час става приятен и съдържателен. Увеличиш ли деня в години, ти си допуснал съмнението в ума си.

И тъй, кое е същественото в живота? – Което се постига в един ден. Щом е така, работете с късите периоди. Прилагайте методите на светията и на гения. Някой не е доволен, че употребил 24 години, докато свърши една работа. – Значи той е работил с ума на гения. Нека работи тогава с ума на светията, да свърши работата си за един ден. Причината се крие в самия човек. С каквито средства е работил, такива ще бъдат и резултатите от неговата работа.

Мнозина питат защо трябва да вярват. Вярата е необходима за съкращаване на времето. Като вярвате, ще свършите работата си в един ден. Защо трябва да вярвам? – За да се излекуваш в един ден. Ако се излекуваш в 24 години, ти си употребил методите на гения. Ако умреш, значи ти си употребил методите на обикновения човек, вследствие на което много пъти ще се раждаш и прераждаш. Вярата подразбира съкращаване на процесите. Някои казват, че е глупаво човек да вярва. Други питат, може ли да хвърчи човек, като вярва? – И това е възможно. Рибите се превърнаха в птици, след като повярваха, че могат да хвърчат. Един ден, когато човек повярва, че може да хвърчи, ще стане ангел. Има хора, които са повярвали в това и ангели са станали.

Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи Закона на Вярата, като велик Божествен принцип. Само тогава той ще разбере, че без вяра не може да угоди на Бога, нито да очаква някакви постижения.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 18 юли 1930 г., София, Изгрев.

На езерата

Т. м.

Сега, като сте дошли на езерата, вие искате да използвате планината, с всичките нейни блага. Някои правят студени бани, а други – топли. Студените бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани. Целта на къпането е да се отворят порите на тялото, дишането да става и чрез кожата. Като се къпете, не трябва да се страхувате от простуда. Някой се къпе с топла вода, но се страхува да не се простуди, да заболее от хрема или от кашлица. Който пристъпва към къпането с топла вода без страх, със съзнание, той не може да се простуди. Ако пък го хване хрема или кашлица, и това не е лошо. Чрез хремата и кашлицата човек чисти дробовете си и цялата дихателна система от вътрешни утайки. Но той трябва да знае как да се чисти, да изхвърли вън нечистотиите от дробовете си.

За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига по два начина: чрез концентриране на мисълта и чрез молитва. Някои мислят, че като метод, молитвата е лесно приложима. Зависи каква ще бъде молитвата. Ако се молите механически, никакъв резултат няма да постигнете. Механическата молитва подразбира безразборно дрънкане на звънци. Ако отидете в някоя голяма къща и започнете да дрънкате ту един, ту друг звънец, все ще излезе някой човек, да разбере кого търсите, но приятелят ви, когото търсите, няма да излезе. Вие не знаете адреса на вашия приятел, вследствие на което не можете да го намерите. – Защо не знаете адреса му? – Връзката ви с него е прекъсната. Съзнателната молитва обаче подразбира направо влизане в контакт с приятеля ви. Вие знаете улицата, къщата, етажа, стаята, където той живее, и веднага натискате звънеца. Той отваря вратата на стаята си и любезно ви поканва.

Следователно концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни условия. Щом е ограден човек, не се простудява и нищо чуждо отвън не може да го нападне. Той знае къде да бутне, за да чуе гласа на приятеля си, който всякога може да му се притече на помощ.

Един доктор, наш приятел, разправяше своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на концерт и помолила мъжа си да наглежда малкото дете, да не се събуди и заплаче. Докторът обещал, че ще се грижи за детето. Тя отишла на концерта и била спокойна, понеже мъжът ѝ е в къщи. Случило се, че детето се събудило по-рано, отколкото майката предполагала, и започнало да плаче. Бащата го взел на ръце и се помъчил да го успокои, но детето непрестанно плакало. Той го люлял, носел го на ръце из стаята, но детето не млъкнало. Дошло му на ум да употреби някои лекарски методи, но и те не помогнали. Така минали 2–3 мъчителни часа, но детето все продължавало да плаче. Той започнал да поглежда към вратата, дано майката се подаде. Видял се в чудо, не знаел какво да прави с разплаканото дете. Най-после, му дошло на ум да приложи молитвата, с която никога до това време не си служил. Обърнал се към свети Никола, към ангелите, но пак никаква помощ. В пълно отчаяние той се обърнал към Бога: „Господи Исусе Христе, помогни ми да се справя с това дете!“ Едва изрекъл тези думи, и детето престанало да плаче. Сега вече разбрал той силата на молитвата. Кратка, но прочувствена била молитвата му, затова веднага получил отговор.

Съвременните хора се намират в положението на този доктор. В първо време те разчитат на себе си, на научните си познания, но като видят, че са безпомощни, търсят светии и ангели. Като не получат от тях помощ, обръщат се към Бога, Който веднага изпраща помощта си.

Следователно, докато разчитате на човешкото в себе си, всички ще минават и заминават край вас, без да ви се отзоват. В който момент се обърнете към Божественото, помощта ще дойде. Ако вашата работа е по-важна от тази на окръжаващите, помощта ще дойде. Ако работата ви не е много важна, колкото и да викате за помощ, никой няма да ви отговори. Тъй щото, когато не получавате отговор на молитвата си, едно от двете е вярно: или не сте се молили, както трябва, или работата ви не е важна. Ще кажете, че тези работи ви са познати, че те са елементарни неща. Зависи как ги знаете. Мнозина мислят, че знаят някакъв език, но като почнат да говорят, произвеждат смях. Един американец преподавал френски език някъде в Америка. Случило се да пътува във Франция. Когато отишъл в един хотел и започнал да говори френски, келнерът не разбрал нищо и го запитал: „Друг език знаете ли?“ – „Английски.“ – „Говорете на английски.“ Произношение се иска за всеки език. Ако знаете един език, трябва да го знаете основно. Следователно, който иска да влезе във връзка със съществата от небесния свят, трябва да знае езика им добре. Ако не знаете езика на Природата точно, с всички правила и произношения, колкото и да викате към нея – ни глас, ни услишание. Искате ли да изпратите мисълта си към Небето или към Разумната Природа, мисълта ви трябва да бъде проникната от дълбоко чувство. Небето не разбира какво искате от него, ако мислите, без да чувствате. Наистина, когато обича, човек говори сладко. Ако няма любов в сърцето си, говорът му е дисхармоничен. За да бъде говорът ви приятен и хармоничен, изучавайте небесния език. Мъчен е този език. Ако за обикновените езици на земята са нужни няколко години, за да се научат добре, колко повече време е нужно за изучаване на небесния език. За това са нужни не години, а векове и животи.

Сега ще прочета третата глава от първото Послание към Коринтяните.

„Понеже сте още плътски; защото докле има помежду вас завист, разпра и разногласие, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човечески?“ (– 3-ти стих.) – Така е говорил Павел на вярващите по онова време. Много неща имало, от които те се съблазнявали. И съвременните религиозни се съблазняват от много неща. И вие се съблазнявате. Всеки човек има някакъв авторитет, пред който се покланя. Религиозните спират вниманието си ту върху някой брат, ту върху някоя сестра – считат ги за авторитети. Те казват: „Този е напреднал духовно“, или: „Тази е напреднала духовно“. Трупат се около напредналите, искат да чуят нещо от тях.

Как познавате кой човек е авторитетен? Ако става въпрос за чешмата, лесно се проверява нейният авторитет. Турете стомната си под чучура и вижте за колко време ще се напълни. Ако една чешма пълни стомната ви за половин час, авторитетът ѝ е със стойност, равна на половин час. Ако се пълни за 15 минути, авторитетът ѝ е със стойност, равна на 15 минути. Ако се пълни за 5 минути, авторитетът ѝ е със стойност, равна на 5 минути. Друга чешма пълни стомната ви за 5 секунди. При коя чешма ще отидете? – При последната. Значи последната чешма е най-авторитетна.

„Кой е, прочее, Павел и кой е Аполос? Не са ли служители, чрез които повярвахте, и то, както е Господ всекиму дал?“ (– 5-ти стих.) – Всеки приема заплата според труда си. Който работи за Господа, няма защо да се стреми да бъде авторитет. Всеки трябва да бъде авторитет за себе си.

„Защото ние сме съработници на Бога.“ (– 9-ти стих.) „Защото никой не може да получи друго основание, освен положеното, което е Исус Христос.“ (– 11-ти стих.) – Под думата „основание“ Павел разбира Божията Любов. Ако нещата в света не стават тъй, както Божият Дух диктува, нищо не се постига. „Всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива; и огънят ще изпита всекиму каква е работата.“ (– 13-ти стих.)

„На когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата.“ (– 14-ти стих.) „А на когото работата изгори, ще се ощети.“ (– 15-ти стих.)

Сега вие искате да чуете нещо от мене, да го турите в торбата си, или да го изядете. Ако искате да пълните торбите си, нищо няма да ви говоря. Аз искам да бъдете свободни, да вървите леко, без товар. Щом искате да чуете нещо, трябва да сте готови да възприемате и прилагате. Представете си, че живеете в света между съвършени хора, които се отнасят добре с вас. Дето отидете, всички ви приемат добре, услужват ви, задоволяват вашите нужди. Като прекарате известно време между съвършените, пращат ви на земята, между несъвършените, да видите как ще се справите с тях. Те са груби, невнимателни, не искат да знаят за вашето съществуване. Като се натъкнете на тяхната грубост, и вие ставате груби. На вашите остри думи те отговарят още по-грубо: този ви бутне, онзи ви бутне, трети ви удари 1–2 плесници. Вие се чудите какво става с вас. Спомняте си за съвършения свят, където ви носят на ръце, и не знаете защо сте слезли в този неразбран свят, между грубите хора. Какво трябва да правите? Знание ви е нужно. Какво ще правите, ако срещнете вълк или мечка? Нито вълкът, нито мечката можете да впрегнете, както впрягате коня. Можете ли да срещнете риба на пътя си? Не можете. Рибата живее в водата. Ако излезе от водата, тя е осъдена на смърт. Можете ли да срещнете цвете на пътя си, както срещате животно? Не можете. Защо? – Защото цветето е посадено в земята. Излезе ли от земята, то изсъхва.

Следователно рибата живее във водата, птицата – във въздуха, животното – на земята, а растението черпи храна главно от почвата, където е заровило главата си. Това показва, че всяко нещо трябва да се постави на мястото си. И човек трябва да бъде на мястото си. Съвършеният не може да живее, както несъвършените. Той може да им помага, но не може да живее с техните мисли и чувства, не може да поддържа техния морал и техните разбирания.

Като ученици, вие се нуждаете от право разбиране, да не разместите нещата. Да размествате нещата, това значи да желаете цветето да ходи по земята, като вас. Това е невъзможно. Вие искате рибата да излезе от водата, а птицата да напусне въздуха и да дойдат на земята при вас. Цветето, рибата, птицата, млекопитаещото са символи, с които се изразяват мислите и чувствата на човека. Има мисли и желания, които приличат на цветята, на рибите, на птиците и на млекопитаещите. Като разбира характера на своите мисли и желания, човек трябва да знае къде да ги постави. Щом ги постави в съответната им среда, те ще се развият правилно, без да му причиняват някаква вреда. Ако не знаят как да се справят със своите мисли и желания от рода на хищниците, хората страдат, пъшкат, търсят начин да се освободят от тях. Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят навън. Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си, или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях. Как се справял българинът с турските дери-бейове? Като отивал някой дери-бей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която слагал чорба от агне или кокошка, печена кокошка, баница, а след това 1–2 чаши ракия или вино и му казвал: „Заповядай, ефенди“. Като прекарвал по 2–3 дена при българина, дери-беят си отивал доволен от гостоприемството. Умен е българинът, знаел как да постъпи с дери-бея, да не го настрои против себе си.

Какво ще правите, ако ви посети някоя лоша мисъл или лошо желание? Можете ли да ги изпъдите? Те са силни като дери-бея. Дойде ли ти такава мисъл на гости, ще я посрещнеш добре, ще я угостиш според естеството ѝ и след това ще я поканиш, пак да те посети. Ще ѝ кажеш, че си доволен от посещението ѝ. Ако я приемеш по този начин, тя сама ще си отиде. Пъдиш ли я, тя няма да излезе. Като остане насилствено, ще ти причини някаква пакост. И в Писанието даже е казано да любите враговете си. Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях. Хиляди и милиони начини има, чрез които човек може да се справи със своите мисли и желания. Колкото са формите на Любовта, по толкова начини човек може да се справи със своя вътрешен живот, изявен чрез неговите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че човек сам създава формите на своите мисли и желания. – Човек създава само външната им опаковка, т.е. дрехите им, а самите мисли и желания, в различни форми, идат от други светове. Те посещават човека, прекарват известно време при него и го напущат. За да не изпада в заблуждения, човек трябва да различава произхода и характера на мислите и чувствата си. Като прави сравнение между проявите си, той казва: „Отиде първата любов! Няма да се върне вече“. Значи той намира разлика между първата и втората си любов.

Казвате: „Какво беше едно време! Каква любов имах!“ Любов, която се мени, не е истинска. Ти си обичал дрехата на човека. Щом съблече новата си дреха и облече старата, ти не го обичаш. Това не е любов. Не се заблуждавайте от външните форми на нещата, нито от тяхната привидност. Изучавайте живота в неговата дълбочина.

Като ученици, вие трябва да разбирате символите, чрез които Природата говори. Тя говори всеки ден по различен начин. За пример, като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност те започнаха да пренасят камъни, да оправят мостове. Това е задача, която Природата им възлага. Тя иска да им каже: Всички хора имат в себе си мочурливи, влажни места, над които трябва да се построят мостове, да минавате свободно. Всички имате в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в Природата и строенето на мостове вие подобрявате своя вътрешен живот. Всичко, което става в Природата, става и в човека. Затова, именно, ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината, и да построите мостове. Какво ще кажете, ако видите на земята окапалите листа на крушата? Окапали са листата ѝ, но тя е жива; след известно време ще видите на нея нови, млади листенца. Страшно е, когато видите, че под някоя круша няма нито един окапал лист, но не дава надежда да се яви поне един зелен лист. Тази круша е изсъхнала, в нея няма никакъв живот. И човек може да бъде в положението на живата круша, на която есен окапват листата, а на пролет израстват нови. Той може да бъде изсъхнала круша, която не дава признак на нов живот.

Пазете следното правило: Каквото правите, правете го съзнателно и с любов. Като ви накарах да пренасяте камъни, аз имам предвид ползата от това упражнение. Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, който те съдържат. Като сте неразположени, хвърлете няколко камъни надолу. Като ги хвърлите, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си. Ще кажете, че е празна работа да хвърляте камъни. – Празна работа е, когато човек нищо не прави. Като хвърляте камъни, като ги местите, вие придобивате практически знания, до които по друг начин не можете да се домогнете. За пример, вие ще разбирате, че някои камъни не трябва да се местят. Само Природата има право да ги мести.

Много знания има човек, но още много има да учи. Знаете ли, за пример, каква числена стойност представя всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и желание? Знаете ли каква форма имат те? Някои мисли имат праволинейна форма, други – елипсовидна, трети – квадратна и т.н. От формата им съдите за техния вътрешен смисъл. Това е знание, което ще придобиете в бъдеще. Докато живеят в личния си живот, хората са далеч от това знание. За да придобие вътрешно знание, човек трябва да живее в душата си, т.е. да даде предимство на душата си пред своите лични изисквания.

Като сте дошли на планината, задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помогнете. Кой какво казал, каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин само се създават здрави, приятелски отношения. Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освободите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. След всичко това питате: „Какво мислят хората за мене?“ – Ако завързвате ръцете и краката им с въжета, те мислят лошо за вас и не ви обичат. Ако ги развързвате, те мислят добре за вас и ви обичат.

Следователно, срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани с въжета, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Опитайте се да вържете кучето, което е било на свобода, да видите какво ще прави. То ще се хвърля, ще прави опити да ви ухапе – недоволно е. Всяко живо същество иска да бъде свободно.

Следователно новата философия на живота носи освобождение за хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате. Ако не сте вързани, ще внимавате да не дойде някой да ви върже. Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Дето и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божи Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете – навсякъде те виждат Божия пръст. Не са ли свободни, те не виждат великата хармония в живота и казват: „И тук, и там, навсякъде оставаме неразбрани“.

Като ученици, работете върху себе си, вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. Какво ще бъде положението на богатия, ако сиромасите разберат, че той е богат? Един след друг те ще тропат на вратата му и ще искат пари: кой 100 лева, кой 200, кой 1000 лева. Дето се обърне, той ще чува един и същи разговор. Това еднообразие ще го умори и най-после той ще бъде принуден да остави касата си на разположение на бедните, всеки да взима, колкото му трябват. Когато човек доброволно даде касата си на разположение на бедните, тя придобива свойството сама да отпуща на всеки човек такава сума, каквато в дадения случай му е нужна. По този начин се избягват всякакви злоупотребления.

Какво се иска днес от вас? Най-малко – да говорите само добре, положителни думи. Като видите някой човек, намерете нещо добро в него и говорете само за доброто. Ако видите някой болен, мислете, че ще оздравее. Пратете му добри мисли и му кажете няколко насърчителни думи. Добрите думи, които излизат от устата ви, внасят бодрост и сила в самите вас. Като се ръкувате с някого, пожелайте да бъдете в хармония с него. Ако не постъпвате по този начин, вие събирате суров материал за градеж, слагате го на едно място, но нищо не можете да съградите. – Защо? – Нямате споителните материали, необходими при градежа на къщите.

Прочетете днес трета глава от първо Послание към Коринтяните и размишлявайте върху нея. В тази глава има нещо общо между вас и тия, на които е говорена. И вие се натъквате на чужди мисли и желания, с които не знаете как да се справите.

„Не знаете ли, че сте храм Божи, и Дух Божи живее във вас?“ (– 16-ти стих.) – Няма по-велико благо за човека от това, да стане храм Божи, Дух Божи да живее в него и да се радва и благодари за всичко онова, което Бог е създал и вложил в него. Радвайте се, защото сте в деня, в който сте създадени. Той е шестият ден – петък. Съботата е ден на почивка, а неделя – ден на възкресение, на избавление от оковите на ограничението и на смъртта.

Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 1 август, 1930 г.

Първият ден

В човешкия живот има два главни момента: когато човек заминава за другия свят, или умира, и когато умрелият се връща обратно на земята, т.е. когато оживява. Първият процес причинява голяма скръб на живите. Те скърбят за заминалия. Вторият процес причинява голяма радост.

Ще прочета 20-та глава от Евангелието на Йоан.

„И в първия ден на седмицата Мария Магдалена идва на гроба сутринта рано, когато биде още тъмно, и гледа, камъкът вдигнат от гроба.“ (– 10-ти стих.) – Думите „когато беше още тъмно“ изразяват материалната страна на въпроса. Тя гледа и нищо не вижда, освен това, че камъкът бил вдигнат от гроба – духовната страна на въпроса.

„А Мария стоеше вън до гроба и плачеше.“ (– 11 стих.) – Мнозина и до днес още стоят до гроба вън и плачат.

„И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои.“ (– 14-ти стих.)

Като четат Евангелието, някои мислят, че трябва да имат същите опитности, през които минаха учениците на Христа. Това не е необходимо. Има неща, които за едни хора са необходими, а за други не са. За да купите едно кило хляб, нужно ли е да знаете кой е орал и сял нивата, кой е млял житото на воденицата, как е замесвано брашното, как е направен хлябът и как е печен в пещта? И това е добре, да види човек и да знае, но по-добре е направо да се вземе хляб и да се нахрани. Опеченият хляб е Словото Божие. За предпочитане е човек да носи Словото Божие в себе си, отколкото да слуша само как се проповядва, без да Го възприема.

В живота на съвременните хора има много непотребни неща, които постепенно изместват важните и красивите неща. За да не става изместване, човек не трябва да спира вниманието си на маловажните неща. За пример, хората искат да станат велики, богати, учени, да се прославят и най-после, ако има време, тогава да търсят истината. Не е ли по-добре човек да тръгне по обратния процес, да намери истината, а после да се стреми към останалите неща? Ако първо придобиват благата на живота, а после истината, всичко придобито ще се изгуби. Ако първо придобиете истината, а после – останалите блага, всичко, което сте придобили, ще го запазите. Следователно, за да не губите благата, които придобивате, намерете първо истината. Ако истината остане на последно място, придобитите блага едно след друго ще изчезнат.

Ще ви задам още няколко въпроса. Кое е по-добре за майката: първо да има деца и после да намери Бога, или първо да намери Бога и после да има деца? Кое е по-добре за човека – първо да придобие знания и да стане учен, а след това умът му да светне, или първо да има светъл ум, а после да придобива знания. Значи важният въпрос за човешката душа е, да намери истината, а после да придобива блага. Важният въпрос за майката е, първо да намери Бога, после да ражда деца. Важният въпрос за човека е, първо да има светъл ум, а после да придобива знания.

Една от великите истини на живота е, че Бог е изпратил човека на земята нито да господарува над ближния си, нито да му слугува. Ако някой е изпратен на земята да бъде господар или слуга, той непременно щеше да носи своите акредитивни писма. Ако не носи такива писма, положението му не е сигурно. Човек трябва да слугува на Бога чрез ближния си, а не на самия човек. Не е лошо някога човек да бъде господар, нито е лошо да бъде слуга, но той трябва да знае защо иска да бъде господар или защо иска да бъде слуга.

Защо човек трябва да бъде господар? – За да оправи обърканите си сметки. От миналото още той дължи на своите слуги, и днес, като богат господар, трябва да изравни сметките си. – Защо човек става слуга? – За да изправи погрешките си. В миналото, когато бил господар, имал лоши отношения към подчинените си. Сега е дошъл на земята като слуга, да опита положението на подчинения и да изправи погрешките си. Слугата трябва да си каже: „Едно време бях господар, давах заповеди и не изпълних волята Божия, както трябваше. Днес дойдох да слугувам, да получавам заповеди и да ги изпълнявам. Само по този начин мога да изправя погрешките си“.

Като ученици за вас не е важно дали ще бъдете господари или слуги. За вас е важно да придобиете Истината и Любовта. Само красивият може да придобие Истината и Любовта. Грозният не може да придобие нито Любовта, нито Истината. Не виждаме ли същото и в живота на младата мома? Ако е красива, любовта иде при нея. Ако не е красива, любовта стои далеч от нея. За да я хареса някой момък, тя се облича добре, носи пръстени, украшения, маже лицето си, да бъде красива. Любовта не се привлича от външността на нещата. Тя търси знанието и светлината, тя търси свободния човек. Има смисъл момата да носи пръстен на ръката си, но ако той може да се превръща на хляб. Достатъчно е да чукне с пръстена си, за да се яви пред нея добре опечен хляб. Пръстенът на момата трябва да я прави мощна, да преодолява мъчнотиите на живота. Сегашните моми са дошли до първата фаза на живота: те са добре облечени, с украшения, с пръстени на ръцете си. Обаче техните пръстени не могат още да се превръщат на хляб.

Тази идея ви оставям днес: да придобиете пръстена, който се превръща на хляб. Проста е тази идея, но не по-малко е и сложна. Обективна е тази идея, но същевременно и отвлечена. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето. Който ме яде, той има живот в себе си“. Учениците Христови се съблазниха от тази идея, заради което 70 души от тях Го напуснаха. Които разбраха вътрешния смисъл на тази идея, станаха ученици на Христа и продължиха делото му. Те повярваха в силата на живия хляб.

Вятърът, който духа сега, е продължение от снощния. Всички опитаха силата му. Той разтури палатките ви, не ви остава да спите. – Кога не спи човека? – Когато има да разрешава някакви въпроси. Следователно вятърът подразбира мисъл. Той иска да ви каже, че трябва да мислите, за да разрешите правилно въпросите си.

Христос казва: „Аз съм живата вода. Който пие от нея, никога не ожаднява“. Сега и ние изчистихме изворчето, наредихме около него бели, хубави камъни. Всичко това правим за водата, която извира. Ако нямаше вода, тия камъни щяха да бъдат безпредметни. Изворът краси цялата местност. Той представя знанието, към което всички се стремят. Всеки търси знание, което извира. То не е обикновено знание, което може да се събере в щерна. В щерната може да има много вода, но тя е дъждовна. Време е вече да се откажете от щерните. Живи извори трябва да текат! С други думи казано: Божественото трябва да се прояви. – Защо? – Защото Божествените неща никога не остаряват. В Божественото няма страдания и скърби, няма болести и смърт. В Божественото се крие всичко положително, затова Божественият живот е наречен положителен.

Казано е в Писанието, че Христос се яви на учениците си след смъртта си и каза: „Мир вам!“ Това беше доказателство, че човек живее и след смъртта. Значи смъртта не е в състояние да отнеме живота. Когато човек влезе в новия живот, първата му работа е да погледне към раните на ръцете си, като свидетелство на разпятието, през което е минал. Той ще се усмихне и ще се зарадва, че е оживял. Новият живот излиза от раните, през които са минали гвоздеите. За да дойде животът, трябва да се отворят всички запушени канали. Които не разбират това, мислят, че човек трябва да бъде валчеста топка, отвсякъде запушена, да не влезе някой отвън, да го обере. Не, колкото повече отвори или прозорчета има човек, толкова по-добре. Той има около седем милиона пори на тялото си, които трябва да бъдат отворени, за да може през тях да диша, т.е. да може животът свободно да се втича и изтича. Можете ли да си представите едно здание със седем милиона прозорци? При това, знаете ли колко ще струват тия прозорци, ако за всеки един трябва да платите най-малко 10 лева? Ако във време на земетресение прозорците на това здание се счупят, трябва да платите 70 милиона, за да направите нови. Обаче прозорците на човешкото тяло са направени от огъваема, нечуплива материя. В заключение на това, пожелавам ви всичките ваши врати и прозорци да бъдат отворени по всяко време. – За какво? – За доброто. Пожелавам ви, същевременно, вратите и прозорците на къщите ви да бъдат всякога затворени. – За какво? – За злото. Доброто трябва да влезе вътре, а злото – да стои вън.

Как можете да се убедите, че Христос бил прободен в гърдите? – По два начина: или като сложите пръста си в раните на Христа, или като повярвате. Чрез вярата човек се свързва с реалността, т.е. с Първата Причина на нещата. За това е казано в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Докато растението не е свързано със земята, то не може да се храни и да се развива. Докато човек не е свързан с водата, с въздуха и със светлината, той няма отде да черпи храна и не може да се развива. Каквото и да прави, човек трябва да запази поне една връзка, чрез която да черпи сокове от земята и да се храни с тях.

Сега ще дойдем до най-важните въпроси, които интересуват всички хора. Те са следните: Какво нещо е Бог, къде е Той и как ще Го намерите? – Този, Който е бил преди мене, преди моето съществуване, това е Бог. Той е там, където аз не съм бил. Ще Го намеря там, където всякога съм бил. Първият, Който е създал живота и ни събудил за живота, Първият, Който е създал всичко за нас, е Бог. Ще кажете, че не сте Го виждали. – Това е друг въпрос. Не сте Го виждали и не Го виждате, защото очите ви са затворени. Станете рано, отворете очите си, измийте ги добре, и вие ще видите светлината и истината. Засега истината е скрита за вас, защото не сте се справили още с противоречията, т.е. не сте изплатили дълговете си. Всеки човек носи истината в себе си, но всички не са я проявили. Идете в света да я приложите. От начина, по който я приложите, ще зависи как ще издържите изпита си. Ако можете са предадете истината на хората, вие сте издържали изпита си добре и влизате в новия живот.

Как ще предадете истината на хората? Ще им кажете: „Досега аз бях господар; отсега нататък аз ставам слуга, а вие ще ми бъдете господари. Като господар, аз живях без Бога. Откак повярвах в Бога, реших да стана слуга, за да запазя връзката, която съм създал с Него“. Добрият слуга ще бъде и добър господар.

Сега, ако някой пита защо съществуват господарите, отговорът е следният: Господарите съществуват, за да има на кого да се проповядва и да има добри слуги. – Защо съществуват слугите? – За да има добри господари. От добрите слуги излизат добри господари, но и от добрите господари излизат добри слуги.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 8 август 1930 г.

Упътвания и наставления

Едно от важните неща в живота е вътрешната връзка. Каквото значение и да давате на нещата, ако нямата вътрешна връзка помежду си, те са без съдържание и смисъл. Как ще изразите мисълта си устно или писмено, ако между буквите, с които си служите, няма вътрешна връзка? Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание представят отделни елементи, между които трябва да има известна връзка. Не съществува ли никаква връзка между тях, човек непременно ще се натъква на мъчнотии и противоречия. Следователно, когато прояви едно желание, човек трябва предварително да го е обмислил и почувствал и след това да го изяви. Ако между мисълта и чувството има вътрешна връзка, желанието може да се реализира и да даде добри резултати. Вие сте дошли на планината да придобиете известни опитности. Ако от опитностите, които имате, запазите в съзнанието си поне няколко образи, които можете да поставите в хармония и във вътрешна връзка помежду им, вие ще бъдете доволни и радостни. Не можете ли да запазите нито един образ в съзнанието си, вие ставате недоволни и кисели. Всеки иска да запази такива образи в съзнанието си, които хвърлят светлина върху пътя, по който върви.

Всички хора искат да им се открие нещо. Естествено е това желание, но трябва да знаете, че нещата се откриват постепенно, а не изведнъж. Ако се изкачвате на един планински връх, можете ли да го видите, докато сте още в подножието на планината? Може ли върхът да ви се открие изведнъж? Това е невъзможно. Нещата ще ви се откриват стъпка след стъпка, от подножието до самия връх. Когато стигнете на върха, тогава ще ви се открие цялата местност. С други думи казано: Когато стигнете целта, към която се стремите, тогава ще се реализират мислите и желанията ви. Всеки най-малък стремеж и всяка най-малка опитност в живота на човека го водят към върха, т.е. към неговата цел. Не се стремете изведнъж да стигнете върха. Поглеждайте към него, радвайте му се и знайте, че един ден ще се намерите горе, на най-голямата височина. Колкото по-висок и недостижим е върхът, към който се стремите, толкова по-добре – пред вас се откриват големи възможности и постижения. В стремежа си да стигне върха, човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза той си причинява вреда. Така е с всички науки. За пример, някой изучава астрономия и астрология, но не може да свързва елементите им. Той изучава елементите на Сатурн, но не знае как да ги използва. И в края на краищата плаща данък на Сатурн, без да се ползва от доброто му влияние. Изучава елементите на Юпитер, носи неговата грандомания, без да се ползва от благородството му. Изучава Венера, образува каша от елементите ѝ, без да се ползва от плодовете ѝ. Каквото посади в тази каша, всичко изгнива. Той знае, че трябва да обича, но как, какви условия са нужни за обичта, не знае.

Хората говорят за любовта, но още не са дошли до нея. Отсега нататък ще се изучава законът на Любовта. Това, което днес наричат любов, не е нищо друго, освен качамак. И той е на място, но скоро се смила. Който яде качамак, скоро огладнява. Да придобие човек Любовта, в широк смисъл на думата, това значи да придобие безсмъртието. Който е придобил Любовта, той разбира вътрешния смисъл на живота и се ползва от него. Само при Любовта човек може да придобие знанието и Мъдростта. Любовта е почва, в която знанието и Мъдростта посаждат своите семена. Ако няма Любов, знание и Мъдрост, човек не може да бъде свободен. Свободният човек има на разположение материали, с които работи. Без материали той не може да се прояви. Ще кажете, че всичко това е Божия работа, Той трябва да го направи. – Бог е създал света, а ние трябва да го изучаваме. Земята е велико училище, с определена програма, която учениците трябва да изучават. Човек слиза на земята с голямо мнение за себе си. Той мисли, че много знае, но веднага го слагат в първо отделение, да учи азбуката. Докато не я научи, както трябва, постоянно го късат. Като пропада на изпитите, той страда, мъчи се и най-после съзнанието му се пробуди и разбере, че много неща не знае и трябва да учи. Много време минава, докато разбере защо страда.

Два закона съществуват в света: закон на доброто и закон на злото. Доброто се прилага към добрите прояви на човека, а злото – към лошите. Ако праведният не постъпва добре, злото се прилага и към него. За пример, един праведен иска да спаси някой грешник, да го върне в Царството Божие. Ако се заеме да работи върху него, да го очисти, да пробуди съзнанието му, да се разкае и да стане работник служител на Бога, това е друг въпрос. Обаче ако иска направо да го вкара в Царството Божие, той скъпо ще плати. Нищо нечисто не може да влезе там. Като се очисти и разкае човек, пътят за Небето е отворен, но докато не мине през тези процеси, кракът му не може да стъпи в Царството Божие.

Когато страдат, хората са недоволни и се питат защо идат страданията. Ние пък казваме, че страданията са на място. Когато страдат, хората придобиват знания и се облагородяват. Страшно е, когато страданията не се използват, както трябва. Ако праведният страда, колко повече трябва да страда грешният. Да се стреми човек само към доброто, това значи да се е пробудило в него висшето съзнание, т.е. доброто в света. Щом това съзнание в човека заспи, злото непременно ще дойде. Когато Любовта отсъства, омразата заема нейното място. Когато Истината в човека отсъства, лъжата присъства. Значи злото, омразата, лъжата запълват големи празнини в живота. Природата не търпи празни пространства. За да не се отварят празнини в живота ви, в които се настаняват злото, омразата и лъжата, като неканени гости, насадете всичко със семена от доброкачествени плодове. Нека животът ви стане райска градина. И нека след вас се опита злото да излезе с ножа си срещу вас. Вие ще бъдете неуязвими. И най-големият нож ще се стопи от топлината на вашето сърце. И голямото зло отстъпва пред светлината на вашия ум. Ако мисълта ви се движи с бързината на светлината, никаква външна сила не може да устои пред нея. Като знаете това, повдигнете вибрациите на мисълта си, да се движи с бързината на светлината.

Казвате: „Лесно е да се говори, мъчно се постига“. Наистина, има мъчни неща, но това, което говоря, не е мъчно. За пример, мъчно е да носи човек земята на гърба си; мъчно е да се грижи за целия свят; мъчно е да се състезава със светлината. Но какво мъчно има в това, да учи? Щом е дошъл на земята, ще учи: и поет ще стане, и музикант, и художник, и учен, и философ. Мъчно ли е да напишете едно стихотворение? Мъчно ли е да нарисувате една картина, или да напишете една научна книга? Ще кажете, че за това се иска вдъхновение. Ако чакате да дойде вдъхновението и после да пишете, нищо няма да направите. Вземете перото и започнете да пишете – вдъхновението ще дойде. – „Ама не съм поет.“ – Ще станеш! Като работиш известно време, ще станеш поет. В първо време ще бъдеш ученик. Истинският поет се познава още като вземе перото и го натопи в мастилото. Всеки ученик трябва да бъде поет. Поезията е вътрешно състояние. Който няма това състояние в себе си, нищо не може да постигне. Без поезия, като състояние на душата, човек не може да бъде щастлив. Щом има поетично настроение, човек пише, мисли, твори вътрешно. След това той може да изяви поезията си навън. Обаче без вътрешна поезия външната е само декламация. Следователно истински поет е този, който живее това, което пише. Човек трябва да бъде поет, философ, мистик, учен вътрешно и когато му остане свободно време, тогава може да изнесе вътрешното навън, пред света. Това значи истински поет, учен, философ, мистик. Гледате ли само на външната страна, ще изпаднете в заблуждение.

Като сте дошли на планината, вие трябва да бъдете готови на всякакви изненади. Вятърът и бурята не закъсняха да ви поздравят, дъждът – също. Атмосферното налягане е силно понижено, което показва, че далеч някъде е станало голямо земетресение. Вие платихте малко – палатките ви се събориха от вятъра, няколко колци се счупиха и прекарахте безсънна нощ. Не е лесно да се хармонизира човек с течението на силите на Природата. При такива случаи, светиите са прекарвали в молитва и в дълбоко съзерцание. Така те са нагласявали със силите в Природата и са минали благополучно през големи изпитания. Сега и на вас казвам: Не се страхувайте, но изучавайте Природата. На каквито изненади да се изложите, работете с мисълта си, да се хармонирате с планината и със силите, които действат в нея. От влагата и дъжда можете да почувствате болки в ставите, в краката, в гърба, но и това не трябва да ви плаши. Движете се, мислете върху всичко, което става около вас. Като трансформирате енергиите, които сте приели от планината, всичко ще мине. Планината иска герои, които я разбират и изучават. Когато децата безпокоят майките си, последните им дават бонбони. Щом видят бонбоните, децата стават мирни. Когато Природата ви смущава, вие трябва да приложите разумността си. Значи за децата – бонбончетата, а за хората в планината – разумност.

Един земеделец се оплаквал от плъховете, които се наплодили в хамбарите му. Той запитал едного: „Какво да правя с плъховете?“ – „Изпразни хамбара си“, отговорил приятеля му. Това значи: Когато изпитанието дойде при тебе, хвърли горната си дреха. То ще вземе дрехата ти и ще почне да я разглежда. В това време ти облечи нова дреха. Новата дреха представя новите възгледи за живота. В тях се крият Божествените, светлите мисли. Облечете се в дрехата на Божествената мисъл, за да се справите с всички изпитания и изкушения, с всички страдания и мъчнотии. Божествената мисъл прониква в съзнанието и в мозъка на човека. Следователно насочете мисълта си към силите на Природата, към изпитанията и страданията, да измените теченията им. Щом измените теченията на отрицателните сили в света, това значи, че сте ги превърнали в положителни.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на Небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на Небето.“ Този стих показва, че от човека зависи доброто му състояние. За да може да развързва и да завързва правилно, човек трябва да се откаже от стария си господар. Той говори за новото, а прилага старото. Той облича нови дрехи отгоре, а старите – отдолу – не може още да се откаже от тях.

Един млад човек разправя своя опитност, от която се вижда силата на навика. Той служил в казармата 3 години като прост войник, след което се уволнил. Един ден се разхождал из града и срещнал своя ротен командир. Макар и свободен от военната си служба, облечен в цивилни дрехи, той застанал мирно и отдал чест на ротния си, който се усмихнал и му казал: „Няма защо да ми козируваш!“ Младият човек веднага се опомнил, че не е вече войник. По стар навик той бил той бил готов да козирува на всеки офицер. Външно не е военен, но вътре още носи мисълта за военщината.

Следователно всяко нещо е смислено, когато се извършва на време и на място. Казват, че човек не трябва да има много желания. Не е лошо да има желания, но те трябва да се проявят на определеното за тях време. Не е лошо човек да яде, но важно е, как яде и какво яде. Забелязано е, за пример, че ако яде след залязване на слънцето, той не се чувства така добре, както ако е вечерял преди залязване на слънцето. При това, когато яде, човек трябва да бъде добре разположен и да благодари за храната, която му е дадена. Да яде с благодарност и с разположение, това значи да върши велика работа. Когато човек е недоволен от работата, която върши, в него става обратна реакция, вследствие на което кръвообращението му не е правилно.

Като ученици, от вас се иска вяра и безстрашие. Вярвайте в бъдещето, което иде. В него се крие новото, към което всяка душа се стреми. Животът има смисъл – не се съмнявайте в това. Трябва ли да се съмнявате в Онзи, Който ви е създал, Който се грижи за вас и всеки ден ви изпраща своите блага? Всичко, което ви обикаля, е създадено за вас. Ползувайте се разумно от светлината, от въздуха, от изворите, от плодовете, от цветята и тревите. Докато сте на планината още, ходете боси по 2–3 часа на ден. Когато слънцето грее, тревата е топла, а камъните са добре напечени. Използвайте тези часове, да се свържете с енергиите на земята. Привилегия е за човека да ходи от време на време бос, главно по ливади, поляни и канари. Това не се отнася за градовете, където и тревите, и камъните са покрити с прах.

Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример, ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи 2–3 пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие 2–3 чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвиквате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания. Правете наблюдения, да познавате промените на времето по облаците, по ветровете, по изгряването и залязването на слънцето. За да правите наблюдения по-спокойно, без страх от простуда, трябва да бъдете добре облечени. Всеки трябва да си носи дебели, вълнени дрехи, чорапи, мушама. Който е дошъл на планината, трябва да се върне с известни знания. Иначе малка полза ще има от пребиваването си на планината. За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са резки, човек лесно се простудява. Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да изсъхне на гърба ви.

Това са методи, които имат отношение към физическия живот на човека. Дойдете ли до духовния живот, там молитвата има голямо значение. Прилагайте молитвата като метод за работа в духовния свят. Чрез молитвата вие се свързвате с Бога външно и вътрешно. Ще търсите Бога вътре и вън от вас, но не едновременно. Ще знаете, че Бог е извън вас и вътре във вас. Той ви ръководи и външно, и вътрешно. Следователно ще се свързвате с Бога и външно, и вътрешно и ще Му благодарите за всички условия, които ви дава. Отклоните ли се от пътя, по който Той ви води, сами ще се натъкнете на страдания.

Ще кажете, че може и без духовен живот. Както не може без физически живот, също не може и без духовен. Духовното в човека е основа на бъдещия му живот.

Като ученици, вие трябва да работите във всички области на науката и на живота, да развивате дарбите и способностите си, да усилвате ония от тях, които са слаби. В някои хора паметта е слаба; други казват, че наблюдателността им е слаба; трети нямат постоянство и т.н. Като не могат да постигнат желанията си, мнозина се обезсърчават и казват: „Толкова време живеем на земята, и нищо още не сме направили. По-добре да си заминем оттук!“ – Не се говори така. И да заминете за онзи свят, пак нищо няма да постигнете. Затова, докато сте на земята, работете съзнателно и с любов, да свършите училището, в което сте дошли. Вечно няма да бъдете на земята, но докато сте на нея, използвайте времето разумно.

Земята е велико училище. Радвайте се, че сте ученици в това училище, и се молете, работете, да свършите науките си добре. Колкото и да се оплаквате от условията на земята, по-добри условия от сегашните не можете да намерите. Един ден и земята ще се преобрази, ще стане като млада булка. Днес тя е кърмачка на всички хора, на всички живи същества. Когато децата ѝ не слушат, тя се поразтърси малко, уплаши ги, и те се стреснат, започнат да учат. Голямо участие, големи грижи поема земята за развитието на човека.

И тъй, като ученици на Новото учение, вие трябва да служите на Бога с цел да допринесете нещо, а не само да взимате. От спечеленото ще оставите една малка част за себе си, а останалото ще раздадете на ония, които се нуждаят от него. Вашето благо никой не може да отнеме, но и чуждото не може да ви се придаде, ако някой доброволно не го отстъпи.

Желая ви сега да бъдете чисти и светли, както и Небето днес. Желая ви да напълните торбите си с радост и веселие и да се върнете по домовете си, като занесете нещо от планината и на своите близки.

Само Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 15 август 1930 г.