Божият глас

Божият глас

Размишление

Съществува една вътрешна философия за живота, която определя пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Ако ви запитат защо сте дошли на земята, какво е вашето предназначение, ще кажете, че Господ знае това. Той ви е създал, Той знае какво е предназначението ви. Това е общо твърдение. Така говори човекът, когато не мисли. Обаче човек трябва да знае защо е дошъл на земята, каква е неговата специална работа. Ако се зададе този въпрос на вола, на птицата, на рибата, всяко от тия същества ще отговори според степента на своето развитие. Волът ще каже, че неговата специална работа е да се движи от едно място на друго и ако някой го накаже, да се брани с рогата си; птицата ще каже, че нейната работа е да хвърка, рибата – да плава. Какво ще отговори човек на този въпрос? Ако е мислил по този въпрос, той може да си даде един задоволителен отговор. Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие.

Следователно, който разбира смисъла на живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност, с отворени очи в пътя си. На каквито мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота. И болният отваря очите си, но само пред лекарствата и яденето, на които разчита да възстановят силите му. Щом вземе лекарството и храната, той пак затваря очите си и започва да пъшка. Защо пъшка човекът? Защото минава през труден път. Значи болният пъшка, защото пътят, през който минава, е опасен. Като погледне какво му предстои да мине, той затваря очите си, да не вижда. Страхлив е болният. Като е здрав, човек върви с отворени очи. Защо? Пътят, през който минава, е красив и лек. Докато не срещне мъчнотии, той не се страхува. Срещне ли някаква мъчнотия, човек затваря очите си и започва да пъшка. Разумният човек, който разбира смисъла на живота, и при мъчнотиите ходи с отворени очи и без страх.

Човек е дошъл на земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, а за някого – нещастие; за едного животът е щастие, за другиго – нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си; не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.

Като живее, човек трябва да гледа на живота като на велико благо. За да използва разумно това благо, той трябва да изпълнява волята Божия. Що се отнася до религиозните хора, те казват, че изпълняват волята Божия. Какво се разбира под думите „изпълнение на волята Божия“? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здрав, силен, разумен. Той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходите бос, гладен и окъсан и да имате богат приятел. Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия. Въпреки това, дали човек изпълнява волята Божия, Бог не го е лишил от блага. Той е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората, но мнозина боледуват и страдат от глад и лишения. Кой е виновен за това? Ако стомната на човека е пукната и каквото се налее в нея, всичко изтича навън, кой е виновен за това? Стомната. Кой е пукнал стомната? Или грънчарят, или онзи, който я е употребявал. Нито едното положение спасява човека, нито другото. Важно е, че стомната му е пукната и трябва да се смени. Той има право да смени счупената стомна със здрава.

И тъй, когато чуете някой да се оплаква, че работите му не вървят добре, ще знаете, че стомната му е пукната. Каквото и да налива в нея, всичко изтича навън. В края на краищата човек постоянно губи. Понякога загубите са големи, а понякога – малки. Ако наливате вода в пукната стомна и тя изтича навън, загубата не е много голяма, защото в природата има изобилно вода: от една страна можеш да наливаш, а от друга да изтича. Обаче дойдете ли до розовото масло, например, най-малката загуба от него се отразява зле не само върху отделния човек, но и върху целия му дом. Тялото на човека не е нищо друго, освен гърне, което му е дадено за работа. Това гърне трябва да бъде здраво, за да задържа скъпоценното масло за дълго време. Скъпоценното масло, което се налива в човешкото гърне, представя самия живот. Пукне ли се гърнето, маслото изтича навън и човек започва да остарява. Започне ли животът да изтича, човек става неразположен и се оплаква, че краката му не го държат вече, свят му се вие, гърдите го болят, не може да мисли трезво, очите му се примрежват и т.н. Това показва преждевременно остаряване, от което се вижда, че човек е изгубил правилното си отношение към разумната природа. Какво трябва да прави при това положение? Той трябва да възстанови правилното си отношение към разумната природа и да започне да се обновява.

Всеки човек, праведен или грешен, може да прекъсне отношението си с разумната природа, може и да го възстанови. С една крива постъпка праведният може да прекъсне връзката си с духовния свят. С една добра постъпка грешникът може да възстанови връзката си с духовния свят. Много естествено. Ако грешникът диша чист въздух, непременно ще бъде здрав. Ако праведният диша нечист въздух, ще се разболее. Обаче и едното, и другото може да бъде временно, а може да бъде и постоянно. Невъзможно е праведният, който живее добре, да остане в нечиста атмосфера. Невъзможно е грешникът да греши и да се ползва всякога от чист въздух. Ако праведният се тревожи, ще изгуби здравето си. Ако грешникът не се тревожи и пази своя вътрешен мир, всякога ще бъде здрав. Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. – „Ама защо светът е създаден така?“ – Това не е ваша работа. – „Кое верую е най-право?“ – Това са въпроси, които не се разрешават само с теория. Те се нуждаят от практическо приложение.

За да си отговори на въпроса, кое верую е най-право, човек трябва да следи за резултатите на дадено верую, приложено в живота. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Същото може да се каже и за всяко верую. Ако си здрав, учен, силен, твоето верую е право; ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право. Ама могъл си да обясниш причината на твоята слабост и невежество – това нищо няма да те ползва. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостта и невежеството не изчезват. Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но няма представа какво нещо е човек. Той знае, че човек има очи, с които вижда; уши, с които чува; нос, с който мирише; уста, с която говори, но това не е достатъчно. Човек трябва да знае предназначението на всеки уд в своя организъм. Ще кажеш, че имаш ръце и крака, но ти трябва да знаеш външната и вътрешна служба на ръцете и на краката си. Предназначението на ръцете не се състои само в работата, която те вършат. Предназначението на краката не е само в ходенето. Всички удове на човешкото тяло имат външна и вътрешна служба.

Христос намаза с кал очите на слепия и той прогледа. Тогавашните учени се събраха около Христа и започнаха да Го разпитват как е станало, че слепият е прогледал. Те искали да знаят, сляп ли се е родил и ако се е родил сляп, коя е причината за това: той ли е съгрешил нещо, или родителите му? Значи според тогавашната философия невъзможно е човек да се роди сляп, без да има някаква причина. Христос им отговори: „Нито е той съгрешил, нито родителите му, но за да се явят делата Божии чрез него“. Тогавашните хора не разбираха какво им говори Христос, но и сегашните не разбират. Някои хора разбират Христовото учение, но повечето не Го разбират. След като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаят защо отвори очите на слепия. Има смисъл да се задава въпроса, защо някой е извадил очите на човека, но да питат Христа защо е отворил очите на слепия, този въпрос не е на място.

Слепотата е ограничение, което трябва да се премахне. Христос срещнал един сляп и отворил очите му. Каква по-естествена постъпка може да съществува от тази? Много слепи имаше по това време в Израил, но Христос не отвори очите на всички, а само на едного. Защо? Той имаше някакво отношение към него. Наистина, след проглеждането си слепият стана ученик на Христа. Христос дойде на земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват волята Божия. Ония, които не са готови да изпълняват волята Божия, ще слушат и ще гледат, но нищо няма да чуват и виждат. Значи не на всички е определено да си отворят очите и ушите им, да прогледнат и да възприемат Словото Божие.

Сега, пренесете факта за отварянето очите на слепия във вашия духовен живот и вижте, не съществува ли такава слепота и във вас? Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. И слеподороденият, на когото Христос отвори очите, носеше в себе си желанието да изпълни волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде някой да му помогне. Според индуската философия ще кажат, че този човек е ликвидирал с кармата си, затова е трябвало да прогледа. Ние пък казваме, че кармата го напуснала.

Какво значи кармата да напусне човека? Кога кармата напуща един човек? Когато види, че няма какво повече да вземе от него. Като го погледне, кармата казва: „От този човек нищо не може да излезе“. Не постъпва ли и вълкът по същия начин? Като срещне болна овца, вълкът я бутне по корема и я оставя настрана. Той казва: „Аз не ям болни овце“. Обаче срещне ли здрава овца, той лесно се справя с нея. Болната овца е свободна, вълкът не я напада, но здравата е изложена на неговите зъби. Това е образно изяснение на кармата, което дава възможност да се разбере. Всяко основно разбиране на известен въпрос представя кръг, около който се нареждат всички останали въпроси. И около човека се образуват концентрични кръгове, каквито съществуват и в природата.

В природата къде срещате концентрични кръгове? Като наблюдавате напречния разрез на стъблото на някое дърво, виждате, че е съставен от няколко концентрични кръга. По тия кръгове се познава възрастта на растението. Защо се образуват кръгове, а не квадрати или други геометрически форми? Защото окръжността, като крива линия, среща по-малко съпротивление, отколкото правата. Значи при растенето си растенията търсят пътя на най-малкото съпротивление. Това е един от методите на природата. За да не изразходва напразно енергиите си, природата всякога търси пътя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в природата. И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки, ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен. Само онзи човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще кажете, че желаете неговото доборо или го презирате, и едното, и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно. Такава била молитвата на пророк Илия, когато искал да докаже на езичниците, че съществува един Бог в света, Който слуша молитвите на хората и им отговоря. Всяка дума в неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация. Като отговор на молитвата му, огън слязъл от небето и запалил жертвата, която той поставил на своя жертвеник. Езичниците също се молили на своите богове, но ни глас, ни услишание. Те викали, биели се в гърдите, пробождали се със ножове, но боговете им оставали глухи на техните молитви. За молитвата на пророк Илия се казва, че е излизала от дълбочината на неговата душа. И затова казваме, че молитвата на човека трябва да бъде от душа.

Кога се моли човек от душа? Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. Защо е грешил, това не е важно. От човека се иска да се изповяда. Що се отнася до прошката, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки.

Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши. Това не спасява положението. Като греши, човек трябва да поправя грешките си. Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството и силата си. Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислят хората за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изправя ли грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение.

Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания, които създават нови отношения, ново верую. Днес всички казват, че вярват в Бога. Каква вяра е тази, която не прави никакви жертви? Някой казва, че е готов да се хвърли от канара, само да докаже, че вярата му в Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. От човека се иска разумна, а не безразсъдна вяра. Когато сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли от храма, да види, дали наистина ангели ще Го поемат, да не счупи крака си в камък, според казаното в Писанието. Христос не се подаде на изкушението и отговори: „Махни се оттук, не изкушавай Господа!“ Ако е въпрос да опитваме Господа, нека пръв се хвърли онзи, който изкушава другите. Разумен трябва да бъде човек. Да се хвърли човек от канара за Господа, това е вътрешен процес. При известен случай човек може да падне от канара и да остане неповреден. Това се постига чрез изменение тежестта на тялото. То се дължи на физически закони, които хората още не познават. Следователно всяка постъпка трябва да бъде разумна. Ако е за придобиване на някаква опитност, има смисъл човек да се хвърли от канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, в него няма никакъв смисъл.

И тъй, истинската вяра, истинската обич подразбират работа. Вярваш ли в някого, ще работиш за него. Обичаш ли някого, ще работиш за него. Обичта е закон на работа. Понеже ни обича, Бог постоянно работи за нас. Той е създал света за нас, да се учим и развиваме. По същия закон и ние трябва да работим за Него, да правим това, което Той желае. Това значи да изпълняваме волята на Бога от любов към Него. Закон е: Обичаш ли някого, ти трябва да постъпваш към него така, че да го задоволиш. Държиш ли неговия образ в ума и в сърцето си в чистота, той е доволен от тебе. Не го ли обичаш, ти не си готов да направиш нещо за него. Хората се радват на живот, на здраве, на сили, благодарение на Любовта и грижите на Бога и на напредналите същества към тях. Престане ли Бог да мисли за тях, те ще се стопят, ще изчезнат от лицето на земята. Любовта на майката и на бащата, на братята и на сестрите, на приятелите поддържа живота на човека. Щом обичат, те искат той да живее и с това поддържат неговия живот.

Значи Любовта поддържа живота. Където има Любов, там има и живот. Където Любовта отсъства, там никакъв живот не съществува. Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие изгубвате живота си. Това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзката си с Бога. Прекъснете ли връзката си с Бога, и животът ви се прекъсва. А щом животът се прекъсва, нещастията идат едно след друго. Следователно, ако страдате, не търсете причината за страданията вън от себе си. Знайте, че вие сте нарушили своите свети отношения към Първата Причина. Какво трябва да правите тогава? Възстановете връзката си с Първата Причина. Щом възстановите тази връзка, животът ви отново ще потече правилно.

Като ученици, вие сте изучавали математика, знаете закона за отношенията и виждате, че ако една от величините се измени, изменя се цялото отношение. Ако този закон е верен за физическия свят и трябва да се спазва, колко повече трябва да се спазва в психическия живот, където материята е по-фина и се нуждае от по-голямо организиране. Ако ви дадат една права и една крива линия, вие трябва да знаете, има ли отношение между тях и ако има, да знаете какво е отношението им. Правите и кривите линии имат приложение в живота. Ако срещнете някой маг, ще видите, че той носи своята магическа тояжка, т.е. правата линия. Ако срещнете военен, ще видите, че и той носи своята тояжка – сабята си, т.е. кривата линия. И дяволът носи своята тояжка – стрелата си, и когото срещне, стреля. Днес всички хора воюват с прави или с криви линии, които употребяват като оръжия. Дали за правото или за кривото воюват, дали за доброто или за злото, те непрестанно воюват. Всички хора боравят със своите огнестрелни оръжия. Няма човек в света, който да не разполага с огнестрелно оръжие. Човешкият език е също така оръжие, което може да се употреби и за зло, и за добро. Пожелае ли някой да те обиди, веднага пуска в ход своето огнестрелно оръжие – езикът си, и те ранява. Какво печели човек, ако със своето огнестрелно оръжие в устата си, със своята магическа тояжка ранява ближния си?

Казано е в Писанието: „За всяка празна дума човек ще дава ответ пред Господа“. Кога ще бъде това? В деня съдни, т.е. в онзи ден, когато се разглежда съдбата на човечеството. Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят. Сам по себе си Божественият свят е хармоничен, но със своето неразбиране и невежество човек внася в този свят дисхармония и мисли, че светът, изобщо, е дисхармоничен. Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите грешки. Писателят ще бъде съден за лошите книги, с които е внесъл съблазън и нечистота в живота. Художникът ще бъде съден за ония свои картини, с които е внесъл нещо порочно в умовете и сърцата на хората. Някои художници рисуват любовта в човешкия образ, в образа на Купидон – Бог на любовта, със стрела в ръка. Досега никой художник не е могъл да нарисува Любовта. В каквито образи да я представят, те са далеч от идеята за Любовта.

Каква любов е тази, която си служи със стрела? Това представя любовта на човек, който всеки момент може да те мушне с ножа си. Щом не му се харесва нещо, той веднага вади нож.

Като говоря за неиздържаната работа на поети, писатели, учени, философи, художници и музиканти, аз имам предвид бъдещата работа, която представя плод на разумния, вътрешен живот на човека. Всяка мисъл, всяко чувство, които излизат от дълбочината на човешката душа, се отразяват върху лицето му, върху цялото му тяло. Те дават линиите на неговия външен образ. От линиите, които човек сам си изработва, зависи неговото светло или тъмно бъдеще. С мисълта и чувствата си човек може да подобри състоянието на своите удове. Например, ако човек постоянно се тревожи и държи в ума и в сърцето си еднообразни мисли и чувства, в скоро време зрението му ще отслабне. Хора, които са плакали много, които са прекарали големи тревоги и безпокойства, имат слаби очи. Детето на някоя майка умре, и тя цял живот го оплаква. Какво постига тя със своя плач? Може ли да си помогне? Плачът не разрешава въпросите. Някой изгубил любовта си и започва да плаче. С плач любовта не се придобива. Искаш ли да придобиеш отново любовта си, обърни се към Онзи, в Когото тя живее. Бог е Любов. Следователно търси Любов в Бога и ще я намериш.

Като ученици, вие трябва да знаете, че отношенията на хората се определят от отношенията им към Първата Причина на нещата. Хората не могат да имат правилни отношения едни към други, докато нямат правилни отношения към Бога. Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре и той ще бъде весел, готов за услуги към всички свои приятели и познати. Няма по-велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. Това значи да осмисли човек живота си. За онзи, който е осмислил живота си, всички врати са отворени. Където похлопа, веднага вратата се отваря и му казват: „Добре дошъл!“ Сегашните хора се нуждаят от нова философия и ново разбиране за живота. Те се нуждаят от такова верую, което да ги свърже с Бога. Не могат ли да направят тази връзка, тяхното верую не е право. Те се движат в крив път, в пътя на заблужденията. За да възстановите връзката си с Първата Причина, още със ставането си помислете за Онзи, Който ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. Как ще стане това? Ще прочетете нещо, било от Библията, било от живота на светиите, на добрите и велики хора. След това можете да започнете работата си. Докато не дадете храна на ума и на сърцето си, никаква работа не предприемайте. Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. Това се отнася до ония, които искат да работят съзнателно върху себе си. Онези, които са заети, които са се предали на дома, на децата си, на своите лични интереси, те са свободни. Според мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и от чувство към Бога.

Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работите си без мисъл за Великото в света. Те се раждат, женят и умират без Бога. Искате ли да родите нещо, или да се жените, питайте Онзи, Който ви е създал. Той знае какво е нужно за всеки човек и му дава необходимото. Казвате, че момата трябва да търси богат, учен, здрав момък, а що се отнася до любовта, тя сама по себе си ще дойде. Аз пък съветвам момата да не се жени, докато не намери момък, когото да обича, и той да я обича. Как ще познаете кой ви обича? Онзи, който обича, в него има готовност да даде всичко, с което разполага. Следователно, ако момата и момъкът са готови да пожертват всичко, каквото имат, един за друг, те се обичат. Опита ли се единият от тях да скрие нещо за себе си, те опорочават любовта си. Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недоверие. Тя е чиста, света, непорочна.

Каквито са отношенията между хора, които се обичат, такива трябва да бъдат отношенията на човека към Бога. Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. Не може ли да направи тази жертва, човек е осъден на смърт, не физическа, но духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. Като изгуби Любовта си, човекът започва отново да я търси. Слушате някой да казва, че е изгубил първата си любов, но намерил втора. Втората любов е начало на раздори и недоразумения. Първата любов е чиста, безкористна. Тя отваря пред човека свят на блаженство. Изгуби ли тази любов, човек изпада в заблуждения. Той мисли, че ще я намери, но остава излъган. Той се намира в положението на кораб, люшкан от вълните на морето. Много време трябва да мине, докато той назрее и отново придобие Любовта. Придобие ли я, той не може вече да я изгуби. Сега, не е въпрос да се обезсърчавате, но трябва да имате ясна представа за нещата. Защо ще се лъжете, че камъкът на пръстена ви е скъпоценен? Защо ще се лъжете, че любовта ви е истинска, чиста и света? Като слушат да им се говори за великата Любов, мнозина казват, че тази Любов не ги интересува, че не искат да стават калугери. Тук не става въпрос за калугерство. Ние не се интересуваме от калугерството, защото в него няма никаква наука, никакъв прогрес. Като контраст на тия хора се явяват други, които казват, че са готови да се предадат в Божиите ръце. И това не е право. Това е изопачен език. Защо ще се предават в Божиите ръце? Те не са разбойници. От човека се иска служене – да служи на Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила.

Следователно човек може да се предаде в ръцете на онзи ангел, който се занимава с взимане на душите. Мине ли през този процес, човек се е посветил. И момата се предава в ръцете на момъка. Кога? Когато момъкът е по-силен от нея. И Христос предаде духа си в ръцете на Бога, защото Бог е силен. Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си“. С други думи казано, Христос се обърна към Бога със следните думи: „Господи, понеже бях свързан кармически с греха на хората, аз се наех да го нося. До едно място го носих на гърба си, но разбрах, че няма защо да го нося до край. Ето, сега предавам духа си, натоварен с греховете на човечеството“. След това тежко изпитание дойде възкресението на Христа. С възкресението на Христа настъпва нова епоха в света – ликвидиране на кармата. Христос не можа сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. В името Божие Христос искаше да застави евреите да вярват в Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можах да направя, направих; останалото ще свършиш Ти“. Следователно работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата. Един ден, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавам духа си в Твоите ръце“.

За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта. Преди да дойде до тази вяра, той трябва да има доверие в своя ближен. Днес хората са изгубили доверие един към друг. Когото срещнеш, на лицето му виждаш линии на противоречие. Външно се представя като човек с вяра, а вътрешно живее в противоречия, които разклащат вярата му основно. Това не е чист живот. Чистотата подразбира еднакъв живот и външно, и вътрешно. Защо трябва да се съмнява човек? Защо трябва да се колебае? Животът, сам по себе си, е чист и възвишен. Дръжте се за този живот, а не за човешкия. Човешкият живот е изменчив, като самия човек, но Божественият е устойчив и хармоничен. Използвайте днешните условия да проникнете в този живот, за да уредите своя. Ако днес не уредите живота си, никога няма да го уредите. – „Ама ние ще се молим, за да придобием този живот.“ – Молитвата подразбира работа. Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. Ако ученикът не учи, а само се моли, учителят му не може да го прекара в по-горен клас. Учителят има еднакви отношения към всички душѝ, вследствие на което изисква от учениците си да учат и прилагат.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно, всеки ден да придобивате по нещо ново. Знанието, което имате днес, не е достатъчно. Постиженията, до които сте дошли, не са достатъчни. Кой от вас може, като стисне един камък, отгоре да излезе огън, а отдолу вода? Какво означава тази мисъл? Камъкът представя твърдата човешка мисъл, а огънят и водата – условия за живот. Следователно, ако не можете да стиснете своята твърда мисъл в ръката си и от нея да излезе огън и вода – условия за живот, вие не сте постигнали нищо. При това положение вие не можете да се хвалите нито с вяра, нито със знание. Това не е за обезсърчение. Ако лекарят употребява 10–15 години в учене, за да стане добър лекар, да го признаят хората за способен, мислите ли, че окултният ученик трябва да работи по-малко? За да го признаят за окултен ученик, той трябва да работи върху ума, върху сърцето и върху волята си, да стане господар на условията. Намери ли се пред развълнувана тълпа, ученикът трябва да махне само с ръка и да я укроти. Стигне ли го буря в пътя му, само с едно махане на ръка бурята трябва да престане. Заболи ли го глава, с едно махане на ръка главоболието трябва да изчезне. Това значи окултен ученик. Каквото каже, да стане. А тъй, 100 молитви да направи, от които само една да се приеме, това показва, че Бог не го слуша още. Той не е станал светия, не е готов да помага на хората. Светията работи за цялото човечество и трудът му се благославя.

Съвременните хора се нуждаят от чистене. Те трябва да пречистят мислите, чувствата, желанията си, да ги освободят от всички наслоявания на миналото. Те трябва да пречистят съзнанието си, да светне. Това значи чист живот. Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. Не се спирайте върху външните прояви на хората, да мислите, че са нечисти. Чистотата и нечистотата са вътрешни процеси. Не гледате ли така на нещата, вие ще изпаднете във фалшиво благочестие, ще се спирате върху външното благочестие. Човек трябва да бъде благочестив и външно, и вътрешно. Не обръщайте внимание само на външното, но гледайте дали една работа се върши за Бога. Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света. Че някой бил поет, учен, проповедник – това нищо не значи. Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е. Поет, учен, проповедник е онзи, който възпява Великото, проповядва го и живее за него. В този смисъл всеки човек може да бъде поет. Ако с езика си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако със сърцето си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. Истинският поет пише с езика, със сърцето и с ума си. Той излива, щедро дава от изобилието на своето сърце и на своя ум. Поетът описва преживяванията на сърцето, на ума, на душата, затова хората обичат неговата поезия.

Желая ви да срещнете Христа и Той да отвори очите ви. Като прогледате, Той ще ви пита: „Познаваш ли ме кой съм?“ Ако Го познаваш, ти си готов вече за работа и за приложение. Значи в пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очите – проглеждане, и възприемане и прилагане на великите закони на живота. Някои са дошли до първата фаза – отваряне очите на съзнанието, а други – до закона на служенето. Служенето подразбира акт, който произлиза от Любов. Който прилага закона на Любовта, той е силен човек. За такива хора е казано в Писанието, че праведните ще управляват света. Религиозните казват, че Бог ще оправи света. Бог създаде света и ако има някаква дисхармония, тя се дължи на изопачения човешки живот. Човек развали света, човек ще го оправи.

И днес още Бог работи, създава нови светове, но за тях се изискват разумни хора, да не развалят новото, което се създава. Като казвам, че човек е развалил света, имам предвид човешкия свят. Никой не може да развали това, което Бог е създал. Това е невъзможно. Обаче с мисълта си човек може да развали света на своя ближен. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на крив път. Всеки човек може да се поддаде на отрицателното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви някой, че сте безверник, не се смущавайте, но запитайте го какво е постигнал той със своята вяра. Ако твоето безверие ти донася храна, дрехи, квартира, ти си на прав път. А ако при своята вяра ходиш гладен, бос и окъсан, вярата ти не е истинска. Истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията му и го поставя в правия път. Истинският Бог изважда човека от греховете и престъпленията и го поставя при условия, които да го повдигат. Всеки друг, който понижава човека, който го сваля от положението, в което се намира, не е никакъв Бог. Истинският Бог внася в човека условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човека от всички отрови, които отнемат душевното му разположение и го правят недоволен.

Желая ви, като ставате сутрин от сън, да чуете Божия глас, както Адам го чуваше в рая. „Бог казваше на Адама: Адаме, Адаме, къде си?“ – „Тук съм, Господи, но не мога да се покажа.“ Защо не можа Адам да се яви пред лицето на Господа? Защото беше гол. И на вас казвам: Чуете ли тихия глас на Бога, веднага се обадете. Кажете: „Тук съм, Господи!“ Бъдете смели да се явите пред лицето Му. Няма по-велико нещо за човешката душа от момента, в който той чува тихия и кротък глас на Бога. Чуе ли този глас, в душата му се явява светлина и той е готов вече за работа, за служене на Бога. Вън от този глас, човек лесно може да изпадне в тъмнина. Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия глас. Станете добра почва, да възприемате Словото Му. Ако сте камък, Словото ще мине и замине край вас, без да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкът отбива водата от себе си. Да бъдеш камък и да не приемаш водата в себе си, това представя живот, пълен с противоречия. За да се освободи от противоречията, човек трябва да бъде добър плувец. Влезе ли в бурното море на живота, той трябва да държи главата си над водата, да не се удави.

Съвременните хора се плашат от живота и се питат какво ще стане с тях. Да задава ученикът такъв въпрос, това значи да се страхува. Какво ще стане с ученика, когато учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място. Съзнателният учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях те продължават да се учат. Ако това можем да кажем за обикновения учител, колко повече може да се каже за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.

Христос казва: „Вярвайте в Бога, и в мене вярвайте!“ Значи, вярвате ли в Бога, или в Христа, това е достатъчно. Вярвате ли в Ивана, в Драгана, в светиите, в добрите хора, вярата ви е ограничена. Вярвайте в едного, за да го виждате във всички. Този Единният, в Когото трябва да вярвате, е Бог. Щом вярвате в Бога, вие ще вярвате във всички хора и то дотолкова, доколкото Той се е проявил в тях.

Когато слушат да се говори за някого, хората се запитват: „Кой е той, откъде иде и кой го е изпратил?“ Някой ме пита: „Ти кой си?“ Отговорям: Ако си болен, аз ще ти кажа кой съм. Ако си ученик, аз ще ти кажа кой съм. Следователно, ако съм лекар и мога да те излекувам, знанието ми е опитано. Ако си ученик и мога да те уча, работата ми е на място. – За кого е създадено слънцето? – Слънцето е създадено за онзи, който може да се ползва от неговата светлина и топлина. Това слънце е направено от Бога. Ако не можете да се ползвате от неговата светлина и топлина, слънцето не е направено за вас.

Помнете: Един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете името Му свещено в ума, в сърцето, в душата си. Това трябва да бъде идеалът на човешката душа. Един Бог съществува в света, в Когото никога не трябва да се съмнявате. Не се съмнявайте в Любовта Му към вас. Хората се съмняват в Любовта, защото искат от нея повече, отколкото в дадения случай тя може да им даде. Божията Любов е единствената мярка, с която мерим нещата и различаваме доброто от злото. Приложите ли тази Любов в живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне. Като знаете това, бъдете внимателни в желанията си, защото всяко желание, добро или лошо, се сбъдва. Сега, като знаете кое е същественото в живота, гледайте да запазите връзката си с Бога. Ако сте я прекъснали, възстановете я. Този е пътят, по който иде новото в света. Старото вече си отива и се замества с ново. Турците казват: „Като мине пороят, калта остава“. Първоначално калта е влажна, но постепенно изсъхва. За вас е важно какво можете да направите от изсъхналата кал. Като се казва, че старият живот ще изтече, мнозина се страхуват, да не стане нещо страшно с тях. Няма защо да се страхуват. Старото знание ще отстъпи мястото си на новото. Старият живот ще се смени с нов. Какво страшно има в това?

Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, да дигне кръста си и да ме последва. Който иска да бъде мой ученик, нека се отрече от майка си, от баща си, даже и от себе си“. Да се самоотрече човек, това значи да освободи душата си от всички противоречия и препятствия, които може да срещне на пътя си. Значи самоотричането подразбира вътрешна свобода на душата. Някой казва, че се е самоотрекъл, а същевременно умира. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде часът на заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря се с тях, взима писмата до близките им в онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, в който е живял.

И тъй, от всички се иска съзнателна връзка с Бога, за да влязат в новия живот, да чуят тихия глас на Бога, Който им казва: „Адаме, излез вън! Напусни стария живот и влез в новия, където царува Любов, светлина и знание, свобода и простор“.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 26 август 1930 г., София, Изгрев.

Две категории хора

Размишление

Съществуват две категории хора: едните мислят, че всичко знаят, а другите – че нищо не знаят. Онези, които мислят, че всичко знаят, работят с числото 10; онези, които мислят, че нищо не знаят, работят с неизвестното число хикс. Какво ще кажете за тези две категории хора, ако тия, които нищо не знаят, нареждат работите си добре, живеят разумно, хранят се правилно и никога не страдат от стомашно разстройство; другите, които мислят че всичко знаят, работите им всякога са объркани, не живеят разумно и постоянно се оплакват от разстройство на стомаха. Ако заговорите с тях, ще видите, че много неща знаят. Те ще ви кажат каква е последната дума на науката за храненето, а не могат да приложат това знание към себе си. Как ще си обясните това противоречие? Значи знанието може да се приложи само при известни случаи. Тия хора са разменили положението си. Ония, които работят с хикса и казват, че нищо не знаят, имат предвид частите. Те разискват върху въпроса, защо Бог е създал света, какво представя вселената и т.н. Който е създал света, Той знае защо го е създал, но хората не знаят, те си правят различни предположения. Защо се е родил човек? Да живее. Как трябва да живее и каква служба да изпълнява?

Мястото, на което е поставен човек, определя неговата служба и начина, по който трябва да живее. Перото, което е поставено на писалката, има задача да пише. Всеки, който държи писалка, трябва да пише. Всички останали работи, в дадения случай, са второстепенни. Че трябва да ядеш, да се обличаш, да обичаш, това е второстепенна работа. Докато писалката е в ръката ти, ще пишеш. В дадения момент работата ти е ограничена и с тази ограничена работа ти не можеш да разрешиш всички спорни въпроси. С писалката ти можеш да напишеш една забавна работа, да решиш една задача, да напишеш една философска книга, но все пак работата ти е ограничена.

Като живее на земята, човек се натъква на два закона: закон на Цялото и закон на частите. Дойдете ли до първия закон, вашата основна задача е да определите отношенията си към Цялото, без да се мъчите да проникнете в неговата същина. Вашата задача е да имате правилни отношения към Цялото, да се съзнавате като негови удове. Докато ръката съзнава, че е част от тялото и не пожелава да се откъсне от него, целият организъм е в хармония. В който момент ръката се откъсне от тялото и тръгне по свой път, хармонията на целия организъм се нарушава. Ако един нерв само в тялото се засегне от нещо и престане да функционира правилно, целият организъм заболява. Болестите и болезнените състояния показват, че е станало някакво разместване в организма.

Всяко разместване на нещата носи лоши последствия. Представете си, че имате много злато. Трябва ли да носите това злато постоянно със себе си? Ако го носите всякога със себе си, ще ви нападнат разбойници, ще ви оберат, а можете да платите и с живота си. Какво показва това? Разместили сте нещата. Мястото на златото е в касата. Ако нямате съответна каса у дома си, занесете златото в някоя банка, както правят днес всички търговци и богати хора. Вие можете да носите със себе си само онова злато, което е в кръвта ви, но не и външното злато, което съблазнява хората. Стремете се към придобиване на вътрешно злато, което прави човека здрав и продължава живота му.

Една от задачите на съвременния човек е да продължи живота си. След грехопадението човек е съкратил своя живот. Той трябва да работи върху себе си, да продължи живота си, да се върне в първото си положение. Кое се продължава? В обикновения живот се продължава правата линия. Тя има само едно измерение – дължина. Животът на правата линия е прост, елементарен, но въпреки това тя е мярка, взета от Божествения свят.

Следователно, иска ли да продължи живота си, човек трябва да води прост, чист живот, без никакви чужди влияния, без никакви външни примеси. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че животът му е прост, скромен; в храна, в облекло, в отношения. Където и да отиде, той всякога намира храна. Според мене най-добра храна е тази, която може да се намери навсякъде. Днес навсякъде се проповядва разширение в чувствата. Наистина, човек трябва да се разшири. Дойде ли до разширение на чувствата си, той не може да се движи само по права линия, т.е. в света на първото измерение, но ще започне да се движи в плоскост, която води към две измерения – дължина и широчина. Ученият иска да разшири своите научни възгледи, религиозният – своите религиозни възгледи, материалистът – своите възгледи за материята. Всеки човек се стреми към разширяване, за да разбира ближните си, които са в самия него. Всеки човек, вън от вас, представя права линия, към която вие имате отношение. Кога започва правата линия да се разширява? Когато достигне крайния предел на своето удължаване. Докато не достигне до този предел, тя не може да се разшири. Това виждаме навсякъде в органическия живот. Например, растението не може да се разшири, докато не достигне крайния предел на своето растене нагоре, по права линия. Щом дървото стигне крайния предел на растенето си нагоре, то постепенно започва да се разширява, да расте на дебелина. Същият закон действа и при развитието на човека. Детето първо расте на височина. Достигне ли крайния предел на растенето, човек започва да се разширява, да надебелява. Когато дойде до крайния предел на живота, човек прави един ъгъл, едно пречупване. Този ъгъл показва, че човек трябва да измени метода на работата си или посоката на своя живот. Не направи ли едното или другото, животът му се прекратява.

Да се изменят нещата, това е естествен процес, но тази промяна трябва да става според законите на разумната природа. Не всяка промяна е Божествена. Има човешки промени, които водят към разочарования и противоречия. Слушате някой да казва, че се молил на Господа и молитвата му била приета. Не се минава много време, този човек се разочарова от Бога. Защо? Молил се, но не получил отговор на молитвата си. В първия случай той прояви тщеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява света, спира вниманието си на него и го слуша. Във втория случай се разочаровал от Господа. Това не е убеждение. Където има тщеславие, там стават бързи промени. Всяка промяна на нещата, която носи падение, е човешка. Ако човек променя възгледите и разбиранията си за Бога, още по-лесно ще ги промени за подобния си. Днес се възхищавате от един човек, на другия ден се разочаровате, казвате, че бил лош, глупав. Това са човешки разбирания. Едно трябва да знаете: Лошият човек при всички условия е лош; добрият при всички условия е добър. Лошият живот не може да стане добър; сам по себе си, той е лош. И добрият живот е всякога добър. Умрелият не може да стане светия, и светията не може да умре. През каквито перипетии да минава, светията всякога живее. Вековете минават един след друг, но той остава вечно да живее. Това е светия. Всеки, който умира, разлага се и мирише, не е светия. Пред хората може да минава за светия, но не и пред Бога. Светията слиза на земята да помага на хората, да ги учи. Същевременно и той се изпитва. Колкото повече време прекарва на земята, толкова повече се изпитва.

И тъй, говорите ли за злото и за доброто, вие трябва да разбирате какви сили се крият в тях. Буквата „З“, с която започва думата „зло“, означава закон на размножаване. Следователно, когато човек се размножава повече, отколкото са неговите възможности, работите му тръгват назад. Той казва: „Моите работи вървят зле“. Всеки човек, който яде много, който преяжда, върви зле. Лакомията е причина за злото в света. Ако една мома обещава среща едновременно на 10 момъка, работите ѝ тръгват зле. Тя не може да води приятелство едновременно с 10 души. С кого от тях ще се срещне първо? Този ще я чака, онзи ще я чака и като не издържи на обещанието си, всеки на своя ред ще я набие. Какво ще бъде положението на тази мома? Следователно всеки, който се е опитал да излъже Господа, на общо основание е бил бит. Не може да давате обещания на Бога и да не ги изпълнявате. Всяко обещание, дадено пред лицето на Бога, трябва да се изпълни. Колко души днес могат да се похвалят, че са издържали на своите обещания? Човек е изпълнил някои от обещанията си, но повечето не е изпълнил. Учителят пише шесторка за решените задачи на ученика, но за нерешените – единица. Решава ли всякога задачите си, ученикът минава за способен. Не ги ли решава правилно, той е признат за неспособен. Правилното решаване на задачите определя способностите на ученика.

И тъй, способният ученик решава правилно задачите си, но това няма нищо общо с моралния му живот. Ако ученикът не решава правилно задачите си, това не показва, че той е неморален. Лошите условия, през които човек минава, не показват, че той е лош. Поради отлагане и неработене в миналото, той е изпратен при лоши условия, да се огледа и да завърши недовършените си работи. Ако ученикът не учи редовно уроците си и ги пропуска, ще дойде ден, когато ще го заставят да залегне и да свърши всичките си изпити. Някой ученик не обича математика, не иска да прави усилия, не решава задачите си и казва, че съдбата го преследва. Щом разсъждава така, той е на крив път. Влезе ли в училището, ученикът трябва да учи всички предмети, които се преподават. Там няма избор. Ученикът не може да каже, че този предмет обича, а онзи не обича, и съобразно това единият да учи, а от другия да се отказва. Ученикът на новото учение трябва да има всестранен интерес, да изучава всички предмети. Само по този начин той може да хармонизира своя живот, да влезе в хармония със Цялото. Цялото има отношение към частите, а частите – към Цялото.

Като ученици, вие трябва да изучавате отделните характери, да познавате хората, с които имате отношения. С изучаването на характерите и проявите на хората вие изучавате добродетелите и слабостите им в техните тънки проявления. Например, вие ще изучавате тщеславието, користолюбието, гордостта, но заедно с тях ще изучавате и добродетелите: смирение, кротост, търпение, любов и т.н. Срещате религиозен или светски човек, който разправя, че ви направил големи добрини, че се молил за вас и т.н. В лицето на този човек виждате тщеславието. Ако се е молил за вас и ви е правил добрини, защо трябва да ги споменава? С това той иска да покаже пред вас добротата си, да го почитате. Ако пък ви е правил добрини, без да сте придобили нещо от тях, това показва, че не е знаел как да постъпва. Само разумният може да прави добро. Той прави добро навреме и намясто. Всяко добро, което не е направено намясто и навреме, не е разумно. Това добро не допринася никаква полза на човека. Друг някой се хвали със своята религиозност, но слушате, че той се моли изключително за материални работи: да му се помогне да си направи къща, да се назначи на добра служба, да нареди добре сина и дъщеря си и т.н. Това е користолюбие. Този човек мисли, че като вярва в Бога, трябва да получи големи облаги. Обаче наред със слабостите на човека вие трябва да виждате и неговите добродетели.

Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигнал. Знанието на детето е на място, но това знание не може да задоволи възрастния човек. Знанието на възрастния е на място, но това знание не задоволява стария човек. Старият се стреми към още по-голямо знание. Обаче знанието на детето, на възрастния и на стария е за земята. Влезе ли човек в духовния свят, там е нужно по-високо знание. Влезе ли в Божествения свят, там се иска още по-голямо знание. Като отидете в духовния свят, между ангелите, вие трябва да оставите настрана знанието, което сте имали в детинство, в средна възраст и като стар. Това е все още човешко знание, а там не се интересуват от него. Какво знание се иска от човека? Ако си гостилничар, ти няма да се хвалиш със знанието си, че това знаеш, онова знаеш, но ще повикаш човека в кухнята си, ще му покажеш всичките тенджери с ядене и ще му кажеш: „Опитай и после говори!“ Ако гостилничарят е напълнил 25 тенджери със ядене и не може да задоволи клиентите си, той не е майстор готвач. Ако човек е напълнил главата си със знание, но не може да задоволи нито себе си, нито окръжаващите, това знание не е негово, не е станало негова плът и кръв, не е приложено. Знание е само онова, което човек е опитал и приложил.

Човек трябва да се стреми към Божественото знание. Божествено знание е онова, което е придобито с най-малки разходи и което е приложено в живота. Който е придобил това знание, той може предварително да каже какво ще бъде времето на другия ден, какво ще се случи в живота му поне за една година, какви промени ще станат в управлението, дали ще се смени правителството, ще има ли плодородие, каква ще бъде съдбата на неговите деца, ще свършат ли добре училището и т.н. Сегашните хора много знаят, много говорят, но като дойдат до един от тези въпроси, веднага отиват при някой гадател или при някоя гадателка, устройват сеанси и т.н. Но вместо да се ориентират правилно по въпроса, който ги интересува, те повече се заблуждават. Защо? Защото чуват неща, който не разбират. Те не могат да правят преводи на това, което им се казва, и се заблуждават. Някои хора сънуват пророчески сънища, но като не ги разбират, като не могат да ги преведат на разбран за себе си език, те или ги отхвърлят, или ги приемат буквално, или ги тълкуват по крив начин. Когато сънят се сбъдне, тогава разбират какъв бил неговият смисъл. Някои обичат да предсказват, други – да тълкуват сънища, но предсказанията им никога не се сбъдват. Въпреки това те постоянстват с надежда, че някога предсказанията им ще се сбъднат. Това е лековерие. Тези хора нямат дарба на ясновидци, а играят роля на такива. Със своето суеверие, без да искат, те лъжат себе си, лъжат и ближните си.

Добре е човек да се спира на сънищата си, да ги изучава, да учи техния език. Езикът на сънищата е символичен. Ти трябва да изучаваш значението на символите, да ги превеждаш правилно. Ако сънуваш, че яздиш червен кон, а в действителност си болен, в скоро време ще оздравееш. Ако си болен и сънуваш, че яздиш черен кон, ще те носят с носилка на онзи свят. Ако си здрав и сънуваш, че яздиш черен кон, още на другия ден ще имаш голямо неразположение, физическо или душевно. Червеният кон представя човешкото съзнание, човешкия ум. Докато може да бъде господар на своето съзнание и на своя ум и ги управлява, човек все пак се справя с противоречията в живота си. Слезе ли от червения кон, човек напуска своето съзнание и своя ум и се отказва да ги управлява. Щом се откаже от управлението на своя ум, човек се натъква на голями противоречия, но поне жив остава. За предпочитане е човек да язди черен кон, отколкото да слезе от червения. С други думи казано: За предпочитане е да страдаш, отколкото да изгубиш живота си. За предпочитане е да работиш, макар и най-тежката работа, отколкото да си в безделие. Сега, да се върнем към ония, които работят с хикса, и тия, които работят с числото 10. И едните, и другите трябва да си изработят една вътрешна философия за отношенията си към хората и към Първата Причина. Не можете да имате правилни отношения към хората, ако нямате правилни отношения към Бога. Не можете да имате правилни отношения към Бога, ако отношенията ви към хората не са правилни. Всеки човек е Божи служител, затова е дошъл на земята. Доколкото изпълнява службата си, дотолкова ще бъде кредитиран. Не иска ли да изпълнява службата си и бяга от своето предназначение, никакъв кредит не му се отпуска. Който изпълнява волята Божия, той едновременно помага на себе си и на окръжаващите. Ако дойде някой човек при вас, не бързайте изведнъж да задоволите неговите нужди. Една услуга можете да му направите, малка помощ можете да му дадете, но само за през деня. За другия ден не мислете. Вие не сте длъжни да го осигурите за цяла година или за цял живот. Божият закон позволява да осигуриш човека за един ден само. Осигуриш ли го за два дни, ще те държат отговорен. Осигуряването е човешки закон, Божественият свят не се занимава с никакви осигуровки.

Като ученици, вие трябва да работите върху своите добродетели, да ги развивате. Те се намират в зародишно състояние в душата ви, но трябва да им дадете условия да се развиват. Какво ще направите с търпението, например, което е в зародиш във вас? Нищо не можете да направите. Обаче ако развивате търпението си, вие ще бъдете силни, ще понасяте разумно изпитанията и ще се учите от тях. Със слаби добродетели нищо не се постига. Мнозина правят грешки в живота си, защото без да са развили своите добродетели, се заемат да помагат на болни, на страдащи. За да помага, човек трябва да бъде силен. Няма ли нужната сила, той пакости и на себе си, и на онзи, на когото помага. Ако не е готов да помага, по-добре да усили работата върху себе си, да развие ония дарби и способности, които ще го направят силен. Някои очакват да се подобри живота им, без да работят.

Ще дойде ден, когато животът на всички хора ще се подобри, ще дойдат благоприятни условия, но човек трябва да бъде готов да използва тия условия. Например, съберат се двама души да работят заедно, но в скоро време се разделят. Защо? Не могат да си хармонират. Не е лесно да живееш с хората. Само ония могат да си хармонират, които живеят един за друг. Докато човек живее само за себе си, никаква връзка не може да създаде с хората. За да се хармонира с някого, той трябва да се откаже от своя егоизъм.

Животът е велика школа. За да разбере предметите, които се преподават в тази школа, човек трябва да има любов към самия живот. Обича ли живота, той ще изучава добре предметите, които му се преподават, и ще ги използва за основа на своето бъдеще. От човека зависи какво бъдеще ще си създаде, добро или лошо. Ако не работи и се отклонява от правия път на живота, човек започва да се деформира. Деформирането на човешкия организъм започва от мисълта. За да изправи организма си, той трябва да изправи мисълта си, да изправи отношенията си към Първата Причина. Това се постига, когато човек направи връзка с Бога. Щом се свърже с Него, постепенно започва да се изправя. Не направи ли тази връзка, човек не може да се ползва от благата на живота. Благата ще го обикалят, но той не може да ги възприема. И болният не е лишен от блага, но не може да се ползува от тях. За всяка работа са определени 10 души. Ако първият се откаже да свърши тази работа, вторият ще се наеме да я свърши. Ако и вторият се откаже, третият ще я свърши. От десетте все ще се намери един, който ще пожелае да я свърши. Затова и на вас казвам: Когато става въпрос за изпълнение на волята Божия, гледайте да бъдете един от десетте, да свършите с Любов работата, която ви се възлага. Като изпълните волята Божия, вие ще придобиете голяма опитност.

Желая ви, като сте тръгнали в Божествения път, да не правите грешки, каквито правят онези, които вървят в широкия път. Ако широкият път обещава блага на човека, ако му обещава спасение, той трябва да остане там завинаги. Но ако този път го води към нещастия и катастрофи, неразумно е човек да остане там. Страшно е, когато някой, след като намери правия път, мисли за широкия, или за пътя, който води в света. Ако отидете в света, ще срещнете хора, които там живеят, но за Бога мислят. За предпочитане е да бъдете в тяхното положение, отколкото да живеете при Бога, а да мислите за света. При първото положение човекът придобива знания и светлина, които го освобождават от всички заблуждения на миналото.

Наука е нужна на човека, но такава, която да обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Който има тази наука, той гледа на нещата с отворени очи. Той прониква в миналата и бъдещата култури на човечеството, а днешната, в която живее, му служи като мярка за ориентиране между миналата и бъдеща култури. Той вижда плана, по който се разрешават всички бъдещи въпроси, както и тия на настоящето. Като се говори за бъдещата култура, не трябва да се забравя настоящата, нито да се обезценява, защото и тя е създала и създава нещо за света, но не може да го оправи. Сегашната култура дава знания на човека, но светът не се оправя със знания. Наистина, ученият не може да оправи света, но простият още повече не може. Затова казват, че с учение лошо, но без учение – още по-лошо. Учението е едно от малките блага, но и без това благо не може. Науката е средство, чрез което човек придобива вътрешно знание. С това знание, именно, той може да подобри живота си. Не може да се отрече онова, което великите хора са дали на света, но всеки човек трябва да допринесе нещо, колкото малко и да е то. Не пренебрегвайте сегашната наука, но ползвайте се от нея. Тя крие в себе си известни блага, чрез които можете едни на други да си помагате. Например, ако изучавате ботаника, вие ще се запознаете с лечебните свойства на растенията и можете да станете виден лекар, да помагате на хората. Всяка наука има своите добри страни, които трябва да използвате.

Като изучавате растенията и животните, вие трябва да изучавате и хората, между които се движите. Вие се срещате, разговаряте се, дружите, без да се познавате. Ако някой ви обиди, вие се чудите как не сте го познавали като лош човек. По естество човек не е лош, но нещо лошо е написано на неговата книга. Човек представя книга, на която от векове се пише добро и зло. Като знае това, човек трябва да обръща страниците на своята книга и да чете. Види ли, че в нея е написано нещо лошо, веднага да го коригира. Лошият живот трябва да се изправи. Задачата на сегашния ви живот се състои именно в това, да изправите лошата си карма. Не я ли изправите, каквито печалби да имате, тя изцяло ще ги погълне. Тогава вие ще се чувствате празен, като че нищо не сте постигнали. Това е илюзия, защото онова, което сте придобили и обработили, което е станало ваша плът и кръв, никой не може да го отнеме. Когато казвам, че трябва да се свържете с Бога, това не значи, че днес ще направите тази връзка. Тя съществува още от създаването на човека, но той трябва да я съзнава, да разбира откъде иде живота, силата и благата, с които се ползва. Ако днес слънцето грее силно, трябва ли да седиш около огъня да се топлиш? Напусни огъня и излез вън, да се грееш на слънцето. Огънят трябва да отстъпи пред слънцето. Дръжте в съзнанието си идеята за слънцето, а не за огъня. Ако има слънце, и огън ще има. Няма ли слънце, никакъв огън не съществува. Да държите в ума си идеята за слънцето, това значи съзнателно да поддържате мисълта за връзката си с Бога, с Когото да бъдете в постоянна хармония. Ще кажете, че ако мислите постоянно върху един и същ въпрос, ще се отегчите. Зависи за какъв въпрос мислите. Ако мислите за правата линия и си я представяте мъртва, вие наистина ще се отегчите. Но мислите ли, че правата линия е жива, колкото и да се занимавате с нея, все нови мисли ще се родят в ума ви. Правата линия събужда мисъл за права посока на движение, за граница на нещо, за разстояние между две същества и т.н. Ако накарате един математик да ви каже нещо за правата линия, ще видите, че той може да ви говори с часове за нея. Когато в ума ви изпъкнат много мисли, явява се идеята за плоскостта. Плоскостта е съставена от множество линии, които работят в диаметрално противоположно направление едни на други. Когато човек изучава живота на правата линия, съзнанието му се движи в дължина; когато изучава плоскостта, съзнанието му се движи, освен в дължина, още и в широчина; когато изучава тялото, съзнанието му се движи в три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Не може ли да се движи в трите направления, човек е лишен от всякаква възможност да придобива знания.

Като ученици, вие трябва да познавате живота и в трите му измерения, за да разбирате себе си, да разбирате и ближните си. Например, като погледнете веждите на човека, от формата, която имат, можете да кажете в каква посока се движи. Затова и веждите имат различна форма: праволинейна, криволинейна, извити нагоре или надолу и т.н. Който се движи в права линия, той има отношение само с един човек. Щом свърши работата си с него, после се разправя с втори. Онзи, който се движи в плоскост, едновременно има отношения с много хора. Ако този човек е министър, мъчно ще се справи с положението си. Представете си, че при него се явят много хора за служба. Каквото да прави, той не може да задоволи всички: едни от тях ще назначи на служба, а на други ще откаже. И в края на краищата първите ще бъдат доволни от него, а вторите ще го съдят. При това положение министърът не може да бъде щастлив. Когато някой се оплаква, че му е нещо тъжно, а не знае причината за тъгата си, казвам: Ти си министър, който не е назначил всички кандидати на служба. За да се освободиш от тъгата си, трябва да назначиш всички. Каже ли някой, че е много радостен, той е същият министър, който е назначил всичките кандидати на служба, и те са доволни от него. Добрият, справедлив и разумен министър намира място за всички кандидати и ги задоволява. С това той помага и на себе си. Сериозна е задачата на всеки министър, сериозни са задачите и на обикновените хора. Условията, при които сегашните хора живеят, не са лоши, но и добри не са. Значи човек трябва да се справя с тия условия. Дойде ли ви някое страдание или изпитание, не бързайте да се освободите от него, но започнете да го разпитвате откъде иде, с какви намерения, колко време ще остане при вас и т.н. Страданието не е нищо друго, освен жива душа, която е дошла при тебе, да сподели скръбта си. И радостта е също така жива душа, която посещава хората, за да сподели с тях своята радост. Тъй че, когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила някоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е някоя радостна душа. Вслушвайте се в радостите и скърбите на душите и ако можете, помагайте им. Един английски проповедник отишъл в Африка да проповядва. Като пътувал от едно място на друго, той попаднал в едно негърско село, където спрял за известно време. Щом влязъл в селото, той почувствал голяма скърб, която не го напускала. За да се освободи от скръбта си, проповедникът започнал да чете Библията, да се моли, но нищо не помагало. Най-после той се обърнал към Бога с молба да му открие причината за тази скърб. Един ден, както седял в стаята си и размишлявал, видял, че вратата се отворила и влязъл един стар човек, който му казал: „Моля, не се плашете. Сега аз съм жител на онзи свят. Преди 200 години бях английски проповедник, но не живеех добре, не изпълнявах волята Божия. Ето, вече 200 години как скитам из този странен свят и не мога да се успокоя. Тази вечер, като четеш Библията, отвори я специално за мене и ми проповядвай, както ти знаеш“. Той казал името си, града, в който е бил проповедник, годината, в която умрял, и след това си отишъл. Вечерта проповедникът отворил Библията и започнал да му проповядва строго и безпощадно. На другата вечер, като започнал да чете Библията, проповедникът видял, че вратата се отворила и в стаята влязли двама посетители – жители от онзи свят – предишният и още един, когото той води. Проповедникът се принудил да проповядва и на двамата. Третата вечер дошли трима. Броят на неканените гости се увеличил толкова много, че в продължение на два месеца стаята му била пълна. От пресилена работа, проповедникът започнал да слабее. Това обстоятелство обърнало внимание на неговите приятели, които го заставили да си вземе един месец отпуск, да си почине. Проповедникът си взел отпуск за един месец и заминал за Англия, където направил справка в църковните инвентари и книжа, съществувал ли е преди 200 години проповедник, според посочените от самия него данни. Оказало се, че случаят бил действителен и явилото се лице е съществувало по онова време.

Значи опитността на проповедника била истинска. След като проповядвал два месеца на стареца, последният престанал да го посещава. Проповедите са внесли известно спокойствие в неговата измъчена душа. Сега и на вас казвам: Отваряйте Библията си и проповядвайте! Вие не знаете, че чрез вас се поучават много от вашите близки заминали. По тоя начин вие ги успокоявате и им помагате. Проповядвайте без страх. Разтърсвайте съзнанието и на живите, и на ония, които са на онзи свят. Не се страхувайте, че ще се обидят и огорчат. Когато лекувате хората, лекувайте ги по всички правила на науката. И Библията, като книга на живота, съдържа рецепти за различни болести. Тя е писана от хора, които са минали през големи опитности. Те са разполагали с големи знания. Като работите за другите, и за вас ще работят. Така ще научите закона на Цялото и закона на частите.

Съвременните хора трябва да се върнат към първичния живот, към чистотата на живота, където всяка форма има свое велико предназначение. Дойдете ли до жената или до мъжа като форми, те представят нещо идеално. Само една жена съществува в Божествения свят и в нея влизат всички жени. Само един мъж съществува в Божествения свят. Когато всички жени и мъже на земята влязат във връзка с идеалната жена и с идеалния мъж, само тогава те ще разберат какво нещо са жената и мъжете. За да познава нещата, човек трябва да има образци за тях. Основната черта на мъжа е справедливостта, а на жената – милосърдието. Ако е справедлив, мъжът може да бъде учен, силен, но това са второстепенни качества. Основната черта на жената е милосърдието. Ако жената не е милосърдна, отзивчива към страданията на хората, тя не е жена. Сегашната жена пренебрегва своето ценно качество и се стреми да стане мъж. Мъжът пък никога не иска да стане жена. Жената иска да стане мъж, защото вижда, че мъжът е забогатял, та иска да раздели богатството му с него. Понеже жената е осиромашала, мъжът не иска да стане жена, няма какво да дели с нея. Обаче ако жената забогатее, мъжът ще иска да стане жена. Тъй че да бъдеш жена в сегашната епоха, това значи да работиш постоянно. Жената трябва да работи много, ако иска да забогатее. Мъжът има мустаци и брада. Това показва, че той е силен в устата, във волята си. Тук жената ще се учи от мъжа. Понеже жената има дълга коса, тя е силна в служене на Бога. В служенето на Бога мъжът ще се учи от жената. Като знае да служи на Бога, жената изкупва греховете си. В това отношение мъжът е слаб. Затова пък той е силен в говора си. Това са факти, които не трябва да се взимат само в буквален смисъл, но да се разгледат във вътрешния им смисъл.

Следователно мъжът е силен в говора, затова трябва да бъде справедлив, да постъпва правилно. Жената пък трябва да бъде милосърдна. Когато иска да каже нещо, тя трябва първо да мисли, а после да говори. И в служенето на Бога пак не трябва да се бърза. Изобщо, и от мъжа, и от жената се иска разумност. Съвременните мъже и жени живеят в особена епоха, когато стават необикновени събития. Днес от невидимия свят слизат хиляди напреднали същества да помагат на човечеството. Те търсят готови души, чрез които да работят. Пригответе умовете и сърцата си за тях, да ги посрещнете, да ви посетят и внесат във вас новата култура. Малко хора са готови да посрещнат тия души. Ако една от тия души ви посети и намери, че не сте готови, тя ще ви напусне. Няма по-голямо нещастие за вас от това, да ви посети една светла душа, а после да ви напусне. Това е цяла катастрофа. Човек трябва да работи върху себе си, да се освободи от нечистото и да остане в него само Божественото.

Като се намерят пред известни мъчнотии, религиозните и светските хора, които приемат прераждането, казват: „Щом не можем да постигнем своите желания, ще ги оставим за бъдещето прераждане“. Помнете, че бъдещето се определя от настоящето. Сегашният ви живот определя хиляди бъдещи прераждания. Ако сега живеете разумно, хиляди бъдещи прераждания ще живеете добре. Всичко зависи от сегашния ви живот. Не живеете ли днес добре, хиляди години ще носите последствията на лошия живот. Като знаете това, трябва ли да се откажете от разумния живот за някакво въображаемо щастие? Това не значи, че трябва да се откажете от живота, но да се домогнете до истинския живот. Придобиете ли този живот, вие сте влязли в изобилието. Това значи да забогатее човек. Щом забогатее, той лесно плаща дълговете си. Какво може да даде онзи, който няма пет пари в джоба си?

Желая всички да се домогнете до Божествения живот, да забогатеете външно и вътрешно, да разрешите правилно задачите на своя живот. Това се отнася до всички, млади и стари. Не се ли домогнете до този живот, нито здравето си ще подобрите, нито желанията си ще постигнете, нито знания ще придобиете. Какъв живот е този, който не носи здраве, сила, светлина? Всеки от вас трябва да се радва на здраве, на сила и светлина в ума си и на топлина в сърцето си. Където здравият мине, и камъните, и дърветата го посрещат с радост. Живот блика от него. Ако камъните и дърветата се радват на човека, колко повече ще се радват неговите близки, братя и сестри. Работете върху себе си, да ви посрещат навсякъде с радост и веселие. Сега, желая на братята да бъдат справедливи, а на сестрите – да бъдат милосърдни.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 3 септември 1930 г., София, Изгрев.

Отличителна черта

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Коя е съществената черта, която отличава човека от другите живи същества? Казано е, че човек е направен по образ и подобие Божие. Това трябва да се докаже. Кога се доказват нещата? Когато човек не е бил очевидец. Ако е бил очевидец на нещо, никакви доказателства не са нужни. Следователно само ония неща се нуждаят от доказателства, които не сме видяли; всички неща, които сме видяли, не се нуждаят от никакви доказателства. Казвате за някой човек, че е добър. Видели ли сте неговата доброта? Ако сте я видели, няма нужда да я доказвате; ако не сте я видели, трябва да я докажете. Тъй че всяко нещо, за което говорим, трябва да е добре обосновано и доказано. Казвате, например, че даден човек е религиозен, а друг – светски; един е богат, а друг – сиромах; един е учен, а друг – прост; един е здрав, а друг – болен. Кои са отличителните черти на религиозния и кои – на светския? Кои са отличителните черти на богатия, и кои – на сиромаха? Кои са отличителните черти на учения и на простия, на здравия и на болния? Не е достатъчно само да докажете, че някой човек е учен, но трябва да обосновете неговата ученост. Ще кажете, че е учил математика. Какво от това, че е учил математика? Ако наистина е учен, знае математика, нека изчисли за колко време известен човек може да свърши дадена наука, при какви условия ще свърши, как ще свърши и т.н.

Когато е създавал света, Бог е предвидил и изчислил всичко математически, до най-малките подробности. Той има формула за всеки човек, от създаването му до края на неговия живот. Бог е определил строго математически какво ще стане с всеки човек. Той познава всичките добродетели и всички слабости на човека. Той знае неговите мисли, чувства и постъпки от начало до край. Как е предвидено това, то е друг въпрос. Важно е, че всичко е предвидено и математически изчислено. Предвиждането подразбира знание. Да предвиждаш нещата, значи да ги обгърнеш отвсякъде. Обаче човек може да обгърне само това, което е вън от него. Всичко, което е вътре в него, не се обгръща, но само по себе си се определя. То произтича от самия човек, от неговата вътрешност. Следователно, ние казваме, че Бог обгръща нещата и ги определя. Той ги вижда, познава и разполага с тях и външно, и вътрешно. Обаче човек няма такива възможности. Като ученици, вие трябва да мислите по въпроса коя е отличителната черта на човека и сами да си отговорите. Къде е човекът? Някои казват, че човек се намира в тялото си. Други казват, че човек е в очите. В края на краищата и едните, и другите виждат, че човек не е в очите, не е в никой от удовете на тялото си, но все пак е в тялото. Къде, обаче, е човек? Човек не е в тялото си, а при това без тяло не може.

Духовният и религиозният казват, че човек живее в душата си. Къде е мястото на душата? Докато човек е жив, душата била в него. Като умре, душата го напускала. Къде е била по-рано, къде отива след смъртта на човека, никой нищо не знае. Когото и да запитате по този въпрос, той или ще отрече съществуването на душата, или ще каже, че не знае къде живее тя. Някой казва, че виното не е в чашата, а при това вдига чашата и изпива виното. Ако виното не е в чашата, как може да го изпие? Това е преносен израз, който дава друг смисъл на нещата.

Пак ще ви задам въпроса: Къде е човекът? Къде е неговата ученост? Всеки може да каже за себе си, че е учен човек, но къде седи неговата ученост? Ще кажете, че учеността е постижение, което все повече се разширява и увеличава. То е все едно да имате един човек, който обикаля около известен център. Ако първата година обиколи този център един път, втората година го обиколи два пъти, третата година три пъти, докато дойде до положение да направи 365 обръщания в една година, какво сте постигнали с ускоряване на движението? Все се постига нещо. Такова нещо е учеността. Всеки ден човек прибавя по нещо ново към знанията си, към своята ученост. Така търговецът увеличава печалбите си. Онзи, който работи върху своето физическо развитие, увеличава силата си, като прибавя всеки ден по известно количество тежест на гърба си. Ако някога е носил един килограм, той постепенно увеличава тежестта, докато дойде до 100 килограма. Ако е на сушата, това тегло може да се увеличава без да причини някаква пакост на човека. Обаче влезе ли в морето, и тежестта на гърба му се увеличава, той ще отиде на дъното, откъдето не може да се върне. Какво е постигнал с това? Не само че нищо не е постигнал, но той е изгубил живота си.

Тъй че, когато казваме, че учеността прави човека съвършен, трябва да знаем за каква ученост се говори, за външна или за вътрешна. Ако човек иска да стане външно учен, той увеличава товара на гърба си и без да забележи, достига дъното на морето. Ускоряването на процесите, увеличаването на тежестите не водят към съвършенство. Покажете ми днес един човек, който да е придобил знание, сила, богатство и да е станал щастлив. Соломон, един от великите мъдреци на древността, след като придобил много знания и мъдрост, вместо да бъде щастлив, станал нещастен. Най-после, той казал: „Начало на Мъдростта е страх Господен“. Значи, за да стане учен, мъдър, човек трябва да се страхува от Господа.

Защо Соломон е дошъл до това заключение? Защото видял, че за всяка крива постъпка носи отговорност пред Бога. Кога трябва човек да се страхува от Бога? Когато греши. Това значи: Страхувай се от греха! Не изисквайте от Бога да удовлетворява вашите желания. Не Го правете участник във вашия личен живот. Опитате ли се да Го привлечете на своя страна, Той ще пръсне желанието ви върху вас и вие сами ще се нараните. Желанията на човека са подобни на бомби. Не знае ли как да работи с тях, те ще избухнат пред него и ще го ранят в главата, в очите, в ръцете или краката. Кой каквото прави, добро или зло, пръв ще опита последствията на своите постъпки, а после другите хора. Ако прави добро, човек пръв ще почувства аромата на постъпката си. Доброто е цвят, който се разцъфтява в ръцете на онзи, който му дава условия да живее.

Казано е в Писанието: „Който върши зло, той е непостоянен във всичките си пътища“. Много от съвременните хора се поддават на злото и после казват, че всичко знаят. Те знаят едно нещо, че са непостоянни в своите постъпки. Какво постоянство е това, днес обичаш едного, утре не го обичаш? Днес го гледаш мило, с разположение, а на другия ден – с крив поглед. Слушате някой да се оплаква, че го погледнали с криво око. Направете изчисление, математически и геометрически, да знаете, кой поглед е крив и кой – прав. Ще кажете, че кривият поглед може да се мери с острия ъгъл. На всички е известно, че острият ъгъл има големина от 0 до 90 градуса. Значи, кривият поглед може да бъде равен на 1, 2, 3, 5, 10, 15 до 90 градуса. Човек трябва да престане да се занимава с острите ъгли в живота си. Продължава ли да се занимава с тях, той ще бъде в положението на жаба, която кряка в блатата. С тази философия човек не може да отиде далеч. Той не може да се ползва от уважението и почитанието на своите близки. Някой лъже, върши престъпления, а разчита на любовта на хората. Ако хората от любов го търпят, това е друг въпрос, но лъжата и престъплението си остават. И Любовта си остава неизменна. Любовта е едно нещо, а грехът и престъплението – друго. Те не се влияят едно от друго.

Като се говори за известни понятия, вие трябва да ги разглеждате в широк смисъл. Например, има престъпления, които се отразяват върху цялото човечество. Такива престъпления поставят преграда между човешкото и Божественото. Те са в състояние да произведат катаклизъм в цялото Битие. И доброто може да причини същите резултати. Има добри дела, които се отразяват само върху частите, но има добро, което действа върху цялото човечество, върху цялото Битие. Даде ли ход на това добро в себе си, човек става врата, проводник за Божественото. В този смисъл зло наричаме всяко противодействие на Божественото, а добро – всяко съдействие на Божественото. Злото подразбира отказване на човека да върши волята Божия. Доброто пък е изпълнение на волята Божия. И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава път на Божественото в себе си, човек дохожда до реалността на нещата. За да познаете дали живеете в реалния свят, вижте менят ли се нещата около вас. Ако любовта ви всеки ден се изменя, вие не сте в реалния свят. Ако любовта ви към хората, към Първата Причина се мени, и те ще изменят своята любов към вас. Сегашните хора живеят в преходен свят: днес се влюбват, на другия ден се разлюбват. Където има влюбване и разлюбване, там не е истинската любов. Това са чувства, разположения, настроения, които имат материален характер. Обичате приятеля си, доволни сте от него, докато ви дава пари, докато ви услужва. Щом престане да ви услужва, и любовта ви изчезва. Любовта не търпи никакви материални връзки и отношения. Тя е създала материалния свят, вследствие на което стои над всичко в света. Любовта не се подкупва нито от знанието, нито от богатството, нито от красотата на човека. Следователно, ако обичаш някого, обичай го такъв, какъвто е, а не заради знанието, богатството или красотата му. Ученият може да изгуби знанието си и да оглупее. Богатият може да осиромашее. Красивият може да погрознее. Значи, ако сте ги обичали за техните качества, трябва да престанете да ги обичате. Това не е любов. Любовта е неизменна. Докато живее на физическия свят, човек е изложен на изненади: греда може да го удари по главата, керемида може да падне от някоя къща, пияница може да го удари с камък. Какво ще остане от знанието на човека след такъв удар? Той може да изгуби знанието си и да оглупее. Има удари, от които човек поумнява, но има и такива, от които оглупява.

В древността един от окултните учители изпратил двама от учениците си в града, да придобият някаква опитност. Като вървели по пътя, те срещнали един от езическите жреци и му казали: „Сине дяволски, къде си тръгнал? Защо напусна капището си?“ Жрецът ги погледнал, дигнал тоягата си, ударил ги с нея и ги повалил на земята. След това жрецът срещнал учителя на двамата ученика. Последният го поздравил с думите: „Добър ден, братко! Къде отиваш?“ – „Не зная дали мога да се считам твой брат, понеже преди малко ударих по една тояга на двама твои ученици и ги повалих на земята.“ – „Нищо, ти си им дал добър урок. Аз ги изпратих затова, именно, да получат добър урок и да придобият една опитност.“

Като не разбират законите на живота, мнозина се запитват защо е позволено на дявола да измъчва хората и да им създава страдания. В живота и дяволът е необходим, защото дава добри уроци на хората, учи ги на ум, да знаят какво да говорят. Дяволът е длъжностно лице, назначен на държавна служба. Ако върши задълженията си, както трябва, той дава добри уроци на хората. Обаче понякога дяволът преувеличава задълженията си, вследствие на което прави грешки и престъпления, заради което и той не може да се освободи от отговорност. Има кой да го съди. Министър да си в една държава, ти пак носиш отговорност за делата си. Нарушиш ли реда и порядъка в държавата, ти непременно ще бъдеш съден от по-висока инстанция, а не от своите подведомствени. Зад всяка крива проява седи нещо дяволско. Като знаете това, не се бъркайте в работите на дявола. Не се бъркайте в чужди работи. Защо? Защото ако оправяте чуждите и дяволските работи, своите ще объркате. Това не е никаква наука. Оправете първо своите работи, а после чуждите.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете кое е същественото във вас. Някой казва, че същественото в човешкия живот е радостта. Радостта не е същественото за човека, защото тя е вън от него. И страданието е вън от човека. Страданието и радостта се отразяват на слънчевия възел в човека. Когато е радостен, човек изпитва приятно чувство в областта на слънчевия възел; когато е скърбен, той изпитва известна неприятност, като че нещо го стяга. Стягането или разширението, които човек изпитва в слънчевия възел, са резултат, последствие на някаква скръб или радост. Причината обаче е вън от човека. Наистина, всеки е изпитвал скръб, когато огорчи някой своя приятел. Щом се извини пред него, страданието му се изменя, олеква му нещо. Човек не трябва да търси реалността в последствията. Иска ли да се освободи от страданието си, или да се лекува от някаква болест, човек трябва да намери причината на тия неща, а не последствията им. Изобщо, всички болести, всички аномалии в живота си имат своя причина. Искате ли да се освободите от тях, трябва да отстраните причината им. Също така и причината за тъмнината в ума се намира вън от човека. Значи човек не е в тялото си, но вън от него.

Човек, като духовно проявление, живее в целия космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях. Тъй че когато някой пита съществува ли Бог, това подразбира, че връзката между него и Бога е прекъсната. Онзи, чиято връзка с Бога е здрава, не се съмнява в Неговото съществуване. Единственото доказателство за съществуването на Бога е течението на живота, което се влива в човека. Прекъсне ли се течението на живота, на връзката с него, смъртта се явява. Смъртта не е нищо друго, освен прекъсване на ония връзки на живота, с които човек е свързан.

Това са твърдения, които трябва да се докажат. Защо са нужни доказателства? Защото човек няма представа какво нещо е, например, да има връзка с един ангел. Човек няма представа за чистотата. Що се отнася до физическата чистота, донякъде хората имат представа, но дойдат ли до сърдечна и умствена чистота, малцина я познават. Седи някой беден, бос и окъсан човек пред каса, пълна с пари, и не му дохожда на ума мисълта да открадне нещо. Защо? Честен и чист човек е той. Гладен човек влиза в една градина, пълна със зрели, вкусни плодове, но той не се съблазнява, в сърцето му не се поражда никакво желание да си откъсне един плод. Този човек е чист в желанията си. Млад момък среща в гората млада мома, объркала пътя, и той прекарва цяла нощ около нея, пази я, без да смути нейното спокойствие. Чист е този момък и в мислите, и в желанията си. Днес много хора са честни, но от страх, а не от устойчивост. Малцина могат да издържат пред пълната каса, пред сладките и вкусни плодове, пред младата и красива мома. Чистотата се проявява отвътре, без никакво разсъждение и въздържание. Също така и Любовта се проявява естествено, без никакво външно или вътрешно насилие.

Христос казва на учениците си: „Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете небесните?“ И аз казвам същото. Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете необикновените? Вие искате да разберете любовта на човека, без да сте разбрали любовта на по-малките същества. Минавате покрай един цъфнал карамфил и казвате: „Приятна е миризмата на карамфила!“ – и си заминавате. Това не е достатъчно. Спри се пред карамфила, разгледай цвета му, помириши го и започни да мислиш защо мирише толкова приятно, защо цветът му е бял, червен, жълт и т.н. Като размишляваш така, ти ще се свържеш с карамфила и ще почувстваш любовта му, която се излива чрез неговия аромат. Когато срещнете една мома, която плаче, не правете бързи заключения, но помислете защо плаче. Ще кажете, че тя плаче за своя възлюбен, който я напуснал. Ако наистина я е напуснал, той е слязъл в ада на работа. Понеже там е нечисто, тя плаче за него, да го измие. Със сълзите си момата мие своя възлюбен. Горко на онази мома и на онзи момък, които никога не са плакали! Горко на онази мома или на онзи момък, за които никой не е плакал! Аз нямам предвид външния плач, изразен в няколко реда сълзи. Истинският плач излиза отвътре, от дълбочината на сърцето, а сълзите са външно отражение. Какво се крие в сълзите? Какъв смисъл е вложила природата в сълзите?

Природата, в която живеем, е разумна и съзнателна. Ако от време на време човек намазва колелата на машините, които е направил, за да не засъхват и да вървят гладко, не трябва ли и природата да прави същото със своите машини? Човек е сложна машина, която трябва да се намазва, за да работи добре, да не скърца и да не изсъхва. Ето защо, природата е създала сълзите, да поддържат влагата на очите, да не изсъхват. Ако очите изсъхват, зрението отслабва. В този смисъл човек трябва да плаче. Ще кажете, че е срамно за човека да плаче. Няма нищо срамно в плача. За да не изгуби Любовта си, човек плаче. Значи плачът поддържа Любовта. По-добре е човек да плаче, отколкото да се гневи, да вика, да се кара. По-добре е да плачеш за онзи, когото обичаш, отколкото да му се сърдиш. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но не е запазил този образ. Той е изгубил своя първичен образ, вследствие на което днес боледува, страда, мъчи се. Срещаш едного, който куца. Предлагаш му ядене – не иска; предлагаш му нови дрехи да се облече – не иска; предлагаш му хубава книга за четене – не иска. Какво иска този човек? В дадения момент той не иска нищо друго, освен да дойде майстор, да намести счупения му крак. Краката символизират добродетелите на човека. Следователно, за да работи, да яде, да се облича с радост, човек трябва да има здрави крака, т.е. здрави добродетели. За да закрепи състоянието на своите добродетели, човек се обръща към религията. Тя дава методи за усилване на човешките добродетели. Когато всички добродетели – правда, милосърдие, кротост, любов, функционират правилно, човек е здрав. Само здравият човек е запазил своя първичен образ, по който е създаден. Само здравият човек познава Бога. Абсолютно здравият човек мисли, чувства и постъпва правилно. Всичко в него е хармонично. И болният, който е изкълчил или счупил крака си, познава Бога, но по отрицателен път. Той го познава като майстор, който е дошъл да намести крака му. И това е добре, но за предпочитане е човек да не чупи крака си. Като счупи крака си, докато оздравее, постоянно ще си задава въпроса защо Бог е допуснал това, защо трябваше да пострада и т.н. Това не е познаване на Любовта. Едва след оздравяването си човек ще се примири със станалото и ще каже: „Познах, че Бог е Любов, защото ми изпрати майстор, лекар, да намести крака ми и да ме излекува“.

Любовта не допуска никакъв спор, никакво роптание, съмнение, недоволство. „Ама защо Бог допуснал страданията? Защо създал света по този начин?“ Престъпление е човек да спори с Любовта, да роптае против нея. Искате ли да разберете защо светът е създаден по този начин, а не другояче, влезте в положението на Онзи, Който го е създал, както и Той влиза в нашето положение и ни помага. Следователно, ако не сте получили помощ от Бога, ще знаете, че Той още не е влязъл във вашето положение. Той трябва да влезе в положението, в което се намирате, да ви ограничи и така да ви помогне. Това е едно изяснение за връзката, която съществува между Първата Причина и човешката душа. Като гледате на въпроса така, вие ще се домогнете до Истината, която ще ви свърже с Бога и ще ви направи свободни. Да се върнем към въпроса за същественото в човека, което го отличава от другите живи същества. Същественото не е във формата, да кажете, че някой е мъж, а друг – жена. За същественото в човека формата не е важна. То е еднакво и в мъжа, и в жената. Мъжът и жената са полюси, и докато имат съзнание за себе си като мъж и жена, те не са още истински човеци. Истинският мъж не е нито мъж, нито жена. Мъжът обича жената. Защо? За да стане истински човек. И жената обича мъжа, за да стане истински човек. Когато мъжът и жената се слеят в едно, образува се истинският човек. Мъжът и жената, отделно взети, още не представят човек. Истински човек е онзи, който включва в себе си и мъжа, и жената. Той не подценява нещата, но на всичко дава съответна цена. Който не е дошъл до това положение, той сравнява нещата, съпоставя ги и мисли, че има големи знания. Колкото и да е учен човек, все ще се намери някой да знае повече от него. Ако някой знае повече от тебе, той ще те учи; ако знаеш повече от него, ти ще го учиш. Ако си по-силен от някого, той ще ти се подчинява; ако той е по-силен, ти ще му се подчиняваш. Оттук вадим следния закон: низшето всякога трябва да се подчинява на висшето; висшето пък трябва да подчини низшето.

И тъй, истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е. на Божественото начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. Щом е в разногласие със себе си, той е в разногласие и с окръжаващите. С това се обяснява делението на хората на различни партии, на различни религии. Срещате трима души християни – православен, католик и евангелист, но и тримата различно разбират истината. Истинският човек не е нито православен, нито католик, нито евангелист. Той е над всички човешки възгледи и вярвания.

Каквито и да са вярванията и възгледите на човека, той трябва да се пази да не хвърля сянка на Божественото съзнание. Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания. Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен. Това е характер. Започнете ли да се оплаквате, да роптаете, това не е човекът, това са жената и мъжът. Животът на съвременните хора е пълен с оплаквания и ропоти. Мъжът се оплаква от жената, а жената – от мъжа; родителите се оплакват от децата; а децата – от родителите; учениците – от учителите; а учителите – от учениците; господарите – от слугите, слугите – от господарите и т.н. Най-после, човек се оплаква и от себе си. Той е недоволен от ума и от сърцето си. Ако е недоволен от ума и от сърцето си, от какво ще бъде доволен? Недоволството е резултат на вътрешно неразбиране на живота. Съвременните хора, в своето несъвършенство, са дошли до положението да искат да подчинят природата, небето, даже и Бога на себе си. Те искат, каквото пожелаят, да стане. Това е невъзможно. Това не трябва да се желае. Какво ще стане, ако човек, в своето невежество и неразбиране на нещата, пожелае да подчини природата на себе си? Това значи да произведе катаклизъм в света. Защо човек желае да подчини природата, а той не иска да се подчини на нея? Защо той не е готов да изпълни волята Божия, а иска от Бога подчинение? Кой на кого трябва да се подчини?

Какво разбрахте от всичко казано досега? Все сте разбрали нещо, но отчасти. Пълно разбиране е, когато човек има предвид целокупния живот. За човека е невъзможно. Малкото знание помага на човека при специални случаи, но дойде ли до някои общи случаи, нужно е обширно знание. Ето защо, всеки ден човек трябва да внася по нещо ново в съзнанието си, да се разширява. Каквото ново придобие, той трябва да го приложи. Какво ще стане с търговеца, ако всеки ден не внася по няколко лева в касата си? Като работи, той трябва да увеличава капитала си, да го слага в обръщение. Не внася ли всеки ден по нещо в касата си, търговецът казва: „Изпразних се, нищо не остана в мене“. Това е вярно по отношение на шишетата, които са били пълни с вода. Щом водата се употреби, те губят вече цената си. Обаче това не се отнася до извора. Изворът всякога има цена. Следователно, докато играе роля на шише в живота, човек постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си. Заеме ли положението на извор, той никога не губи своята цена. Ако човек всеки ден изменя отношенията си към Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни. И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. Този човек дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии, все ще намери някакъв изход. Не е въпрос да се оплаква човек от страданията. Пазете се от оплакването. Какво ще кажете за свое оправдание? Ще кажете, че сте страдали много. Ако става въпрос за страдания, най-много е страдал дяволът. Така поне мисли той. Има ли нещо лошо в страданията му? Има нещо лошо, разбира се. Лошото седи в това, че той не носи сам страданията си, но ги поставя в чуждите гнезда, да му ги мътят.

Съвременните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че злото и страданията идат от Бога. Те трябва да изхвърлят тази неправилна мисъл от ума си. Бог не съизволява в смъртта и страданията на човека. За да се освободи от страданията, човек трябва да признае, че причина за своите страдания е той сам и да търси начин да се освободи от тях. Колкото по-малко мисли за тях, толкова по-лесно ще се освободи от тежестта им. Ако пък може да си внуши, че няма никакви страдания, още по-добре. Няма да се мине много време и страданията му ще изчезнат. Ако един човек сам не може да направи опита, нека се съберат 10 души и заедно да го направят. Идете при някой болен и всички едновременно мислете, че той е здрав. Ръкувайте се с него и кажете: „Нищо нямаш, от никаква болест не страдаш“. Кажете ли така, ще видите, че в най-скоро време болният ще се дигне от леглото си. Мощна е човешката мисъл. С нея човек може да се лекува, да прави чудеса. Лекуването с мисълта е естествен процес.

Представете си, че някъде по пътя се е отворил голям трап и който мине край него, пада вътре и счупва крака си. Такова нещо е болестта. Всеки, който заболее, все ще пострада от нещо. Ако 100 души минат край този трап и хвърлят вътре по един камък, няма да се мине много време, и трапът ще се напълни. Напълни ли се трапът, никой вече не пада в него. На същото основание всеки, който отива при болен с желание да му помогне, трябва да му предаде нещо от себе си. На всеки болен липсва нещо, което той приема от окръжаващите и от лекаря. Истински лекар е онзи, който лекува не само външно, но и вътрешно. Той носи лекарствата вътре в себе си и с тях лекува болния. Не носи ли лекарствата в себе си, той мъчно може да лекува, защото разчита само на външни пособия. Който е роден за лекар, той носи лекарствата в себе си. Праведният носи силата в себе си. Докато не е развил своите вътрешни сили, човек работи само по външен път; цитира различни автори, превежда примери от живота на светиите и т.н.

Като ученици, от вас се иска нова мисъл. Новата мисъл и новите разбирания коренно се различават от старите. Това не значи, че човек изведнъж ще се освободи от старото. Това става постепенно, с време, но все така са нужни опити в това направление. Всички отрицателни прояви на човека са остатъци от стария живот. Например, натъкне ли се на съмнението и подозрението, човек е в стария живот. За да се освободи от съмнението, той трябва да му противопостави някаква нова мисъл. Ако искате да не се съмнявате, станете ясновидци. Ясновидецът не се съмнява в никого, нито подозира. Той от дома си още вижда как постъпва даден човек и знае, например, дали обича да краде. Тъй че той не съди човека само по подозрение. Така постъпва и разумният свят. Той изпраща човека на земята, дава му всички условия да се прояви свободно и след това, като разполага с данни, тогава го съди. В разумния свят не съдят човека само по предположение или подозрение. Там не съдят човека само за това, че помислил нещо лошо. Човек не е отговорен за лошата мисъл, докато не я реализирал. Като казвам, че човек трябва да се стреми към нова мисъл, това не значи, че досегашната мисъл нищо не е допринесла. И тя е дала нещо на човечеството, но време е да се замести с нова. Старите ви обуща са били ценни досега, но вече са скъсани и трябва да ги замените с нови. На времето си те са играли някаква роля. Сега всички хора се нуждаят от нови мисли, нови разбирания, нови желания и нови постъпки. Всяка нова мисъл е нов костюм, с който човек трябва да се облече, за да свърши известна работа. Постоянно слушате да се говори за живота на пророците и апостолите. Как са живели те? Всеки може да живее като пророците и апостолите, ако е готов да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободен. Когато любовта, знанието и свободата се проявяват в човека едновременно, той може да изпълни волята Божия. Липсва ли само един от тия принципи, той не е готов да изпълни волята Божия. И да има готовност, условия няма. Значи, когато Любовта, Мъдростта и Истината доброволно дойдат в помощ на човека, той може да изпълни волята Божия. Употреби ли насилие, да привлече тия принципи към себе си, човек не може да изпълни волята Божия. Приятно и радостно е да ви дойде гост, без да сте го канили. Каните ли го много, и да ви посети, това посещение не е доброволно, не е направено от Любов.

Коя е отличителната черта на човека? Вътрешното разбиране. В този смисъл човек е онзи, който разбира Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент, не в целокупното проявление на Бога. Може ли да използва в даден момент Божиите мисли, чувства и желания, човек може да разреши и най-мъчните си задачи. Не може ли да ги използва, той се натъква на това, което индусите наричат карма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановен живот.

Обърнете внимание на това, което сега ви говоря. То може да се сведе към една точка, на която можете да поставите най-тънката игла. Помнете, че в даден момент разумният свят има отношение към всеки човек, затова той трябва да отвори ума и сърцето си, да разбира неговите мисли, желания и постъпки. Разбере ли това, всичко друго ще разбере. Не разбере ли разумния свят, нищо няма да разбере. Когато не разбира нещо, човек иска да му дадат ключ за разбиране. Всеки има такъв ключ. Това е Божественото в човека. Разберете ли Божественото в себе си, вие ще разберете Божественото във всички хора. С други думи казано: Познаете ли себе си, вие ще познаете всички хора. Не разберете ли Божественото в себе си, вие не можете да разберете и другите хора и ще се движите в тъмнина. Като знаете това, не бягайте от противоречията и страданията. Знайте, че в тях се крие нова мисъл, някакво велико благо за вас. Когато страда и не може да се справи със страданието си, човек се намира под центъра на тежестта или в самия център, където нещата се отправят. За да не пострада от предметите, които падат в този център, човек трябва да отиде настрана, да не го засегнат падащите предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всякога заема такова положение, че да не го засягат ударите на страданието.

И тъй, когато човек разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието. Този закон се проверява и в отношенията на хората. Когато синът или дъщерята измени отношенията си към майка си, в ума ѝ настава тъмнина, на слънчевия възел усеща тежест, стягане, и докато отношенията не се подобрят, тъгата не напуска не само майката, но и целия дом.

Сегашните хора търсят живот без страдания. И това е възможно, обаче от човека се иска чиста и права мисъл, без никаква съблазън, без никакво петно. Остане ли най-малката нечистота в ума или в сърцето на човека, той се излага на духовна проказа. Ще кажете, че светът е пълен със съблазни и с изкушения. И това е възможно, но човек трябва да знае от какво може да се съблазни. Има смисъл човек да се изкушава, но от чистия планински въздух, от бистрата планинска вода. Обаче да се изкушава човек от клоака на живота, от въздух, пълен с микроби, това не го оправдава. Всеки човек, който е изгубил истинската представа за Бога и е влязъл в света на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиите. Много време се изисква, докато умът и сърцето на човека се просветят и той излезе на чист въздух, на Божествената светлина, да води чист и свет живот. Ще кажете, че условията на живота са лоши. Докато червеят пълзи, всякога ще се натъква на нечисти места. Но той трябва да напусне лошите условия, да се превърне на какавида, откъдето след известно време да изхвръкне навън като пеперуда. Ето защо, когато разумните същества ви показват пътя на издигането, не се съмнявайте в тях, но веднага напуснете лошите условия и ги последвайте. Това значи да изхвръкне човек от какавидата, от пелените на стария живот, да се облече в нова премяна и като пеперуда да каца от цвят на цвят, да събира нектара на новия живот.

Дръжте в ума си основната мисъл, че Бог иска да направи човека щастлив само за един момент. Ако през целия ден можете само за един момент да бъдете щастливи, вие ще запазите щастието си за повече време. Това се постига, когато разберете Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент само и ги приложите. Що се отнася да вашите вярвания, вие не трябва да се смущавате. Те са подложени на промени. Това, което детето знае в първата година на живота си, се различава коренно от знанията, които 20-годишният младеж има. Едногодишното дете познава баща си по един начин, 20-годишният момък го познава по друг начин. И бащата има различни отношения към своите деца. На малкото си дете той ще даде една малка стомничка, която едва съдържа един килограм вода; на 20-годишния си син той ще даде голяма стомна, да донесе повече вода, да задоволи нуждите на целия дом. Справедливо ли е това отношение? Справедливо е. На силния и способен ученик се дават мъчни задачи, големи изпитания, а на слабия се дават лесни задачи, малки изпитания. Като знаете това, не казвайте, че изпитанията ви са много големи. На всеки човек са дадени страдания и изпитания според силите му. Бог е задържал най-големите страдания за себе си. Затова казваме, че Той е дълготърпелив, всесилен, всеблаг и т.н. Нека всеки си каже: „Ако Бог е дълготърпелив, защо аз да не бъда поне търпелив? Ако Той е всесилен, защо аз да не бъда поне силен? Ако Той е всеблаг и всемъдър, защо аз да не бъда поне благ и мъдър?“

Като ученици, вие трябва да мислите право, да различавате животинските прояви от човешките и човешките – от Божествените. Като различавате тия неща, вие ще можете да се пазите от животинските мисли. Ще слушате какво ви се говори отвън и отвътре, без да ставате роби на човешкото и на животинското. Бъдете свободни да приемате Божественото доброволно, без никакво насилие. Срещне ли ви на пътя човек, който ви предлага пълна торба с пари, откажете се да я вземете и продължете пътя си. Тези пари са крадени. Приемете ли ги, ще ви хванат и ще ви държат отговорен. Ще кажете, че чрез него Бог иска да ви даде това злато. Не, Бог никога не осигурява човека за цял живот. Казано е в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дай ни го днес“. Ако Бог иска да постави човека на изпитание, само тогава може да му даде торба със злато. Съвършеният човек никога няма да срещне на пътя си престъпник, крадец, убиец. Той никога не минава през улици, на които се е извършило някакво престъпление. Той никога не влиза в домове, където се вършат престъпления. Влезе ли в такъв дом, той има определено желание да помогне на хората, които живеят там. Ако някой богат човек е извършил престъпление и се моли да му се помогне, Бог ще изпрати хора да го оберат, да стане последен сиромах, и тогава ще го посети.

Като говоря това, това не значи, че съдя хората. Аз никого не съдя, но и вие не трябва да съдите. Вие трябва да си изработите нова философия на живота и според нея да разглеждате нещата. Според новата философия на живота, грехът и престъплението, радостта и скръбта не са единични прояви, но колективни. Човек, съзнателно или несъзнателно, участва в тия колективни процеси. Въпреки всичкото си желание да не греши, човек не може да се освободи от греховете на майка си и на баща си. Затова и Давид казва: „В грях ме зачена майка ми“. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да се освободи от наследството на майка си и на баща си, което те му предават чрез своята нечиста кръв. Кога ще стане това? Когато човек изплати всичките си дългове, както и тия на своите деди и прадеди.

Следователно, за да изправят живота си, съвременните хора се нуждаят от дълбоко разбиране на психическите или духовни закони, които го управляват. Ако няма тия разбирания, човек нищо не може да постигне. Мнозина искат да им се дадат голями знания, без да са се приготвили за тях. За да придобие окултно знание в неговата висша степен, човек трябва да има здрава нервна система, да издържа. Ако нервната му система не е здрава, той не може да издържа. Както грубите мисли, чувства и постъпки действат вредно върху човешкия мозък, така и възвишените мисли и чувства изискват здрава нервна система. Докато дойде човек до това положение, храната, която употребява, трябва да се размекне, като на дете. Знаете ли какви пакости може да причини твърдата храна на слаб стомах? Всички науки, в своето високо проявление, представят твърда храна за съвременния човек. Като знаят това, учените обличат тия истини в специални формули, с които ги забулват, за да не причинят някакви повреди на човешкия мозък. И тъй, едно малко желание, но реализирано, струва повече от всичките почести и слава на света. Да изядеш един плод и да познаеш Бога в него, струва повече от всичката слава и всичкото богатство на земята. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Този стих превеждаме в следния смисъл: Ако изядете една ябълка и не познаете в нея най-малкото и най-голямото проявление на Бога, нищо не сте постигнали.

За да разбере Божественото в себе си и в своя ближен, човек се нуждае от храна, от чистия въздух и от светлина. Няма ли тия 3 неща, той нищо не може да разбере. Стремете се към чиста, здравословна храна, към чист въздух и светлина, за да имате живот в себе си.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 10 септември 1930 г., София, Изгрев.

Общи и специфични идеи

Т. м.

В живота има общи и специфични или специални познания. Общите познания са необходими за всички хора, а специалните – само за специалисти. И желанията биват общи и специални. За пример, желанието на всички живи същества да живеят е общо. Човекът трябва да разбира общите понятия, общите стремежи в живота. Преди всичко трябва да се определи кои неща са общи. Доброто, за пример, е общо за всички. Живите същества разбират доброто, проявено в тесен и широк смисъл. Яденето и пиенето е общо благо за всички. Различието е само в начина, по който съществата се хранят, както и в храната, която употребяват. Обаче като стремеж, яденето е общо за всички. Като яде, всяко същество изпитва удоволствие, но това удоволствие е различно у различните същества. Като изпитвал удоволствие при яденето, човек започнал да разсъждава по какъв начин да увеличи удоволствието. В пътя на тия разсъждения се е създало готварството. В този случай готварството е специфично изкуство, присъщо само на човека, но не и на животните. С увеличаване удоволствието при ядене, хората са започнали да се стремят към придобиване на все по-големи количества от благата, които природата дава. Желанието на човека да увеличава благата, с които си служи за ядене, се е пренесло и в психичния му живот. За това често срещаме хора, които по естество са добри, но в тях се явява специфичното желание да бъдат още по-добри, да правят добрини на своите близки, всички да говорят за тях. Въз основа на същия закон много хора не се задоволяват с общите познания и се стремят към специфични. Те не подозират, че многото знания влачат след себе си повече задължения и отговорности. Който често променя дрехите си, има повече разходи; който яде повече, има повече разходи.

Ако някой цар желае да има на трапезата си по десетина яденета, той трябва да има на разположения няколко готвачи, които да задоволяват вкуса му. Като цар, той може да се справи с разходите за готвачите, за материалите, които се изразходват при готвенето. Какво би било положението на обикновения човек, който едва изкарва прехраната си, но има желания, подобни на тия, които царят има? Той ще си остане с желанията. Защо? Защото нито материал за готвене би могъл да си набави, нито готвачи. Той може да има само един готвач, на когото да дава стотина лева месечно. При такова малко възнаграждение този готвач няма да готви с разположение и любов, както готви на царя. Значи всички хора не са готови да задоволят своите специфични желания. Опитат ли се да ги задоволят, те изопачават живота си, а себе си развалят.

Следователно всяка развала в човешкия живот не се дължи на общите мисли, желания, чувства, стремежи, но на специфичните. Всички аномалии в живота се дължат на стремеж към специфичното в човека. Често слушате хората да изказват различни мнения по един и същ въпрос. Това са специфични разбирания. Хората имат специфични разбирания и за злото, което е проявено в материалния свят. Какво представят доброто и любовта вън от материята, от формите, и те не знаят. Понеже формите се променят, и понятията на хората за доброто, за любовта се променят. Затова, именно, всеки човек има специфично разбиране за доброто и за любовта.

Сега, да дойдем до някои общи положения. За пример, всички хора имат едно и също познание за правата линия. Всички знаят, че правата линия е най-късото разстояние между две точки; тя има едно измерение – дължина. Ако се яви някакво специфично знание за правата линия, то се отнася до нейната дължина. Правата линия може да бъде безкрайно къса и безкрайно дълга. Правата линия има отношение към човека. За пример, ако някой посади в земята костилка от някое плодно дърво, той се интересува какво ще стане с нея. Щом види, че от земята се подава стрък във вид на права линия, той се радва и следи какво става с него. Ако стръкът продължава да расте, той гледа докога ще става растенето. Види ли, че растенето на правата линия спира и на стъблото се явяват разклонения, той пак се радва. Всяко клонче крие в себе си възможности за произвеждане на плодове. Реката, като права линия, е важна за човека. Дето минава, тя пои, оросява, разхлажда въздуха. Обаче ако реката има притоци, воденичарят ще има специфична радост: водата ще бъде по-буйна, по-бързо ще върти воденичното колело и повече брашно ще мели. Има неща в живота, които на някои хора причиняват специфична радост, а на други – специфична скръб. Когато кръчмата е пълна с посетители, кръчмарят е радостен и доволен, а близките на ония, които пълнят кръчмата, скърбят и се смущават. От раздвояване на възгледите, на чувствата в човека се ражда понятието за морал. Днес всички хора се оплакват от противоречия. Една от причините за противоречията са специфичните идеи. Ето защо, задачата на новото възпитание се свежда към премахване на специфичните идеи, а като основа на живота да се поставят общите идеи. Щом специфичните идеи създават противоречия, те трябва да се премахнат. Премахването им е в зависимост от премахване на условията, които ги създават. Ако влезете в гора, в която дърветата са гъсто сети, виждате, че те се стремят да растат нависоко. За да използва слънчевата светлина, всяко дърво се стреми да се издигне над другите, да не му пречат. В такава гора съществува голямо състезание: всяко дърво иска да се издигне нависоко, да надмине другите. Искате ли да заставите дърветата да растат нашироко, посаждайте ги на голямо разстояние едно от друго, да не си пречат. Забелязано е, че дървета, които са расли на свобода, непритеснявани от други, всякога са по-дебели. Те се развиват повече на дебелина, отколкото на височина. Същото се забелязва и в хората. Хора, които са расли при стеснителни условия, при ограничения, обикновено се стремят нагоре, затова са високи. Колкото по-свободни и неограничени са условията, при които се развиват, толкова повече се разширяват. Хора, които са расли и развивали при благоприятни условия, растат повече на дебелина, отколкото на височина. Видите ли, че някой човек се моли много, ще знаете, че условията на живота му са неблагоприятни. Ако се моли малко, той живее при добри условия.

Мнозина питат защо човек се моли. Естествено е човек да се моли, когато се намира при трудни, стеснителни условия. Когато хората се молят много, това показва, че са сети гъсто. Те се молят, защото се намират при вътрешни стеснителни условия. Срещате един гайдарджия, който надува гайдата. Вие се чудите защо свири. Този човек надува гайдата, за да изкара прехраната си. Колкото повече я надува, толкова повече упражнява дарбата си и задоволява хората. Престане ли да надува гайдата, хлябът му се ограничава. Всички хора търсят хляб. Това е обща нужда на всички живи същества. Под думата „хляб“ разбирам храната, с която живите същества поддържат живота си. По какъв начин ще изкарат прехраната си, това е друг въпрос. Всяко същество намира специфичен начин за изкарване на своята прехрана. Обаче не се стремете да наложите своите специфични идеи на другите хора. Всеки, който се е опитал да наложи своята специфична идея на другите, всякога е причинил зло на себе си. Един млад момък се влюбил в една красива, млада мома. Те се сгодили и почти били пред венчило. Един ден младият момък срещнал един от своите приятели и му казал: „Знаеш ли, че аз съм сгоден за една млада, красива мома, много добра и умна. Ела с мене в дома ѝ, да те запозная“. Приятелят се съгласил. И двамата отишли при младата мома. Годеникът запознал приятеля си със своята годеница. Но какво станало от това запознаване? Приятелят се влюбил в годеницата му, но скрил това в себе си, никой да не знае. Годеникът посещавал годеницата си, връщал се у дома си, но забелязвал от нейна страна особено охлаждане. След известно време тя върнала пръстена му. Защо станало това, и той не знаел. Като срещнал приятеля си, той се оплакал за нещастието, което го сполетяло, но приятелят му се учудил и се направил, че нищо не знае. Ако беше казал, че знае причината, и двамата щяха да се хванат за косите.

Следователно, имате ли някаква специфична идея, не я споделяйте, докато не се реализира. Колкото по-рядко споделяте своите специфични идеи, толкова по-добре за вас. Специфичните идеи и вярвания на човека не са Божествени. Те сами по себе си отпадат. Ако днес се възхищаваш от една специфична идея, ще дойде ден, когато ще се разочароваш и ще се чудиш как е могла тая идея да те въодушевява. Днес четеш една книга, възхищаваш се от нея, но след време намираш, че е обикновена. Това зависи от възрастта. Не разчитайте на идеи, които се менят. Ако някои идеи са ви възхищавали на младини, но сте запазили възхищението си от тях и на старини, те са Божествени. На такива идеи всякога можете да разчитате. Като ученици, вие трябва да си давате отчет за вашите състояния. Дали сте радостен или скърбен, разположен или неразположен, вие трябва да знаете причините за тия състояния. Ще каже някой, че боледува, защото е грешен. Това не е обяснение. И праведният боледува и страда. И Христос е страдал. И Той е плакал. Ще кажете, че само малодушният плаче. Христос малодушен ли беше? Къде прояви Той малодушие? Вярно е, че малодушните плачат, но и герои плачат. Природата е предвидила сълзите за нещо разумно. С тях тя мие очите. Много хора плачат, дето трябва и не трябва. Това е излишно изразходване на сълзите. Ако знае кога и как да употребява сълзите си, с тях човек би се освободил от страданието. Една сълза, пролята на време, е в състояние да отнеме от човека и най-голямото страдание. Който знае как да употребява сълзите си, той се мие с тях отвътре, а не отвън. Когато не може да разбере страданието, човек плаче усилено. Той прилича на пукната тръба, която се нуждае от външна помощ. Външната помощ или външната утеха не разрешава въпроса. Временно тръбата ще се замаже, кранът ще се затвори, но причината на страданието все още съществува. Докато човек не си обясни причината на страданието, плачът всякога ще съществува. Плачът се явил още с първото ограничение, което човек е преживял на земята. Ограничението е причина за скръбта. Колкото по-голямо е ограничението, толкова по-голяма е скръбта. Ограниченията пък се дължат на специфичните човешки идеи. Следователно специфичните идеи не трябва да надминават общите. Докато едно дърво се развива нормално, то дава нормално плод и всичко върви добре. Ако се разклони чрезмерно, ако даде цвят повече, отколкото трябва, и плодът ще бъде много, но дървото ще се изтощи. Даде ли човек ход на много специфични идеи в себе си, той изменя естествения порядък на нещата и започва да страда. За да не страда, преди всичко човек трябва да изпълни Божествения план на нещата, а след това да дойде до специфичните идеи. Човек може да приложи специфичните идеи в живота си само след като е научил общите закони и правила, по които се развиват нещата. Как можеш да шиеш модерни дрехи и обуща, ако не си научил общите правила на кроеж и шиене? Щом научиш общите правила за шиене, тогава свободно ще пристъпиш към отклоненията от тия правила, към модерните дрехи и обуща, към специфичните идеи. Пристъпиш ли преждевременно към специфичното, покажеш ли се пред хората, че си по-добър, по-учен, отколкото си в действителност, веднага ще те подложат на изпит. Не издържиш ли изпита, сам се излагаш. Някой се представя за много учен, а като се намери всред природата, не познава скалите, не познава растенията. Каквото го запитат, нищо не знае. Това не е никаква ученост. Сегашните хора се намират при благоприятни условия да учат. Те трябва да се изучават, както изучават земята. На човека е дадена глава, да разполага с нея, да се ползва от нейните сили. Той има мозък, сърце, ръце, крака, очи, уши, които трябва да използва като елементи, като пособия за работа.

Човек е книга, която първо той трябва да чете и изучава. Малцина четат книгата на своя живот. Тази е причината, поради която хората не се познават. Като не се познават, те ходят при врачки, при учени хора, да им говорят за миналото и бъдещето. Миналото, настоящето и бъдещето е в ръката на самия човек. Той трябва да отвори книгата си и да чете – нищо повече. Ще кажете, че нямате интуиция, с която да познавате хората. Интуицията е Божествено чувство. Който познава общите идеи и се ръководи от тях, той има интуиция. Ще дойде някой да ме пита добър човек ли е. Това е специфична идея, а не обща. На специфичните идеи не може да се отговаря. Ако аз кажа, че е добър, друг ще каже, че не е добър. Защо? Защото понятието за добро днес е специфично. Във всички специфични идеи има подценяване или надценяване. Обаче има и обща идея за доброто. Според тази идея, казвам: Всяка чешма, всеки извор, които не престават да дават от своето изобилие, са добри; всяко перо, което не престава да пише, е добро; всеки човек, който от рождението си до края на своя живот не е казал една лоша или обидна дума, е добър. Всичко, което не издържа на тия условия, се отнася към специфичното добро.

Съвременните хора се нуждаят от неща, на които да разчитат. Може да се разчита само на общите идеи, а не на специфичните. Човек може да разчита на общата вяра, на общото знание, на общата любов, които са вложени дълбоко в душата му. Общите идеи са като вековни дървета, които никакъв вятър, никаква буря не може да разклати. Само на такава вяра човек може да се уповава. Дойдете ли до специфичните идеи, всеки може да ви разклати. Човек със специфична вяра се колебае и от най-слабия ветрец. Христос казва: „Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени“. Това се отнася до специфичните идеи. „И всяко дърво, което Отец ми е насадил, ще цъфне, ще върже и плод ще даде.“ Това има отношение към общите идеи. И специфичните идеи имат място в живота, но те са второстепенни. На първо място стоят общите идеи. Те са посадени още при създаване на света. Специфичните идеи сега се посаждат от хората. Те нямат устойчив корен и всеки вятър може да ги разклати.

Като знаете това, не жертвайте Божественото за човешкото. Кое е Божествено? Божественото е общо за всички хора и е валидно за всички времена и епохи. За пример, светлината, въздухът, водата и храната са общи идеи, общи блага за всички живи същества без изключение. Разликата седи само в начина на използването им. Силата на човека зависи от правилното дишане. Да знае човек как да диша, това значи да владее законите на дишането. Заслужава човек да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно. Болестите, страданията, неуспехите в човешкия живот се дължат на неправилното дишане. Когато се научите да дишате правилно, всичките ви работи ще се наредят добре. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Който диша правилно, той мисли право. Когато човек мисли право, работите му всякога се нареждат добре.

Ще ви приведа един пример, с който ще изясня какво представя общата идея и какво – специфичната. В кантората на един банкер влиза стар, прегърбен, слаб дядо, да иска някаква помощ. Банкерът веднага се обръща към него и му казва: „Дядо, друг път ела. Сега съм зает, нямам време да се занимавам с тебе“. Дядото се замисля малко и след един момент сваля маската от лицето си. Пред банкера застава млада, стройна, красива мома. Банкерът веднага прекъсва работата си, става на крака, отправя се към младата мома и казва: „На ваше разположение съм“. Той не чака даже да каже защо е дошла – вади от касата си пари и дава. След това благодари на Бога, че му е дал възможност да срещне красивата мома.

Какво представя красотата в живота? Красотата символизира общите идеи, които са вечни. Грозотата пък символизира специфичните идеи, които лесно се раждат и умират. Когато сте слаби, хилави, грозни, никой нищо не ви дава. Проявите ли своята красота, здраве и доброта, всички са готови да ви дават. Тъй щото, когато някой казва, че не обича да дава, това показва, че при него се е явил старият дядо. Щом дядото снеме маската си и се яви като млад, красив момък или млада, красива мома, човек отваря кесията си и дава. Аз взимам младата мома и младия момък в широк смисъл, като идеи, които символизират общото, Божественото в света, а не в тесен смисъл, както разбират обикновените хора. Всички благоприятни условия в живота – здраве, богатство, сила, знание, любов представят общи идеи, понеже помагат за развитието на човека. Неблагоприятните условия представят специфичните идеи в живота. Действително, като се вгледате в живота, ще забележите, че всички болести, страдания, неуспехи са произлезли, именно, от специфичните идеи на човека. Чуете ли някой да казва, че е на особено мнение, в това, особеното, непременно се крие някаква специфична идея.

И тъй, дайте ход на общите идеи в себе си, между които не се явяват никакви спорове, никакви дисонанси. Между общите идеи съществува пълна хармония. Между специфичните идеи се явяват спорове, дисонанси, но понякога има и хармония. Обща идея е, за пример, че човек трябва да се моли, и то навсякъде - на изток, на запад, на север и на юг. Той трябва да се моли при всички условия: като работи, като свири, като копае, като чете и т.н. Защо? Защото в съзнанието нещата се менят. Физическите посоки – изток, запад, север и юг – в съзнанието на човека не са постоянни. Изтокът на едного е запад за другиго. Да се моли човек само когато е обърнат към изток, това е специфична идея. Да се моли само в църква, и това е специфична идея. Човек трябва да се моли навсякъде и по всяко време. Специфична идея е да мисли човекът, че слънцето изгрява само от изток. Понеже земята се движи около слънцето, цялата земя представя негов изток. Къде е изток на кръга? В центъра, защото оттам излизат всички лъчи. Значи изтокът на живота, това е Бог, от Когото излиза всичко: живот, сила, светлина, мисъл, чувство, действие. Въпреки това, мнозина казват, че не знаят къде е Бог, не могат да Го намерят. Чудно нещо! Животните намират изворите в планината, а човек не може да намери центъра, от който е излязъл. Под понятието „Бог“, в широк смисъл на думата, разбираме онази вътрешна връзка в човека, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия.

Тъй че помнете: Специфичните идеи са преходни величини, а общите – постоянни. За да придобиете хармония и единство между своя външен и вътрешен живот, изучавайте общите идеи и ги прилагайте в живота си.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 17 септември 1930 г., София, Изгрев.

Съзнание, точка и права линия

Размишление

(Чете се темата: „Силата на общите идеи“.)

По какво се отличават научно общите от специфичните идеи?

Разликата между общите и специфични идеи е следната: общите идеи нито се качват, нито слизат, а специфичните се качват и слизат, т.е. те биват възходящи и низходящи, те имат знаковете плюс и минус; общите идеи не се увеличават, нито намаляват, а специфичните се събират и изваждат, умножават и делят. Какво ще стане с една обща идея, ако промени мястото си и започне да се движи като живо същество? Щом промени формата и мястото си, тя става специфична идея. Не мислете, че специфичните идеи всякога рушат. Те съдържат в себе си сила да рушат и да градят. Когато попадне в областа на специфичните идеи, човек започва да се смущава, да се гневи, да се съмнява; ту става добър, ту лош; ту учен, ту прост. Той се намира в преходен свят. Влезе ли в областта на общите идеи, всичко в него утихва и той става господар на себе си. Общите идеи принадлежат към Божествения свят, а специфичните – към човешките. Общите идеи се отнасят към света на висшата математика.

Математиката и геометрията се занимават с числа и действия с тях, с точки, прави линии, плоскости, фигури, тела и т.н. Що е точката? Точката не заема никакво пространство, няма никакво измерение. Но тя се проявява на физическия свят и образува права линия, която има едно измерение. Проявлението на точката във физическия свят е нещо пространствено, а сама тя не заема никакво пространство. Значи точката е безпространствена на физическия свят, но в духовният свят тя представя проекция на едно висше съзнание. Правата линия е проекция на точката в равнината, т.е. на физическия свят. Съзнанието на човека е проекция на Божествения свят. Следователно, когато говорим за съзнанието, подразбираме проява на Божественото начало в света; когато говорим за точката, разбираме проява на същество от духовния свят; когато говорим за права линия, разбираме човека, проявен на физическия свят. Като разглеждате тия неща по този начин, ще намерите връзка между съзнанието, безпространствените силови центрове – точките, и проекциите на силовите центрове в известно направление – правите линии. Следователно, за да се измени човешкия характер, да се измени посоката на неговото движение, т.е. посоката на правата линия, трябва да се знаят законите на безпространствените точки, т.е. на силовите центрове. За да се използват силовите центрове, трябва да се знаят законите на Божественото съзнание, или законите на човешкото съзнание, като проява на Божественото. С други думи казано: За да се измени характера на един човек, той трябва да промени своята философия за живота, която е нещо неопределено, неустановено. Какво можете да очаквате от правата линия? Като величина, тя има приложение главно на физическия свят.

Съвременните хора работят вече за изменение на характера си, за възпитание на обществата, на народите, на цялото човечество. Те се стремят да внесат подобрение в целокупния живот. Добри са техните стремежи, но знание се иска за това. Когато инженерът строи къща, трябва да даде план, но и материалът за градене да бъде добър. Той трябва да познава свойствата на материалите, от които ще гради къщата, и тогава да пристъпва към работа. Не спазва ли физическите закони при строежа, не познава ли свойствата на материала, от който ще се ползва, той ще бъде изненадан от нещо. Няма да се мине много време, къщата ще се събори.

Мнозина ще кажат, че не се интересуват от това какво прави инженерът. Те не се интересуват, но трябва да се интересуват, защото всеки човек в живота си е инженер. Всеки ден той прибавя и отнема по нещо от своята постройка – от тялото си. Понеже гради новото и събаря старото, човек трябва да знае с какъв материал разполага. Материалите за неговото тяло са, от една страна, чувствата, мислите и постъпките му, а от друга – въздухът, водата и храната. За да създаде здраво, добре организирано тяло, тия материали трябва да бъдат първокачествени. Ще кажете, че това не е ваша работа. Бог се занимава със съграждане на човешкото тяло. Според мене Божията работа се отнася до съзнанието на човека; работата на ангелите, като същества от духовния свят, се отнася до точките, до силовите центрове, а работата на човека се отнася до правите линии. Като се намери пред правата линия, човек се запитва какво трябва да прави. Ако безпространствената точка образува права линия, то човек, като права линия, не може ли да направи нещо повече? На физическия свят той се намира в своето царство, където му са дадени условия за работа. Представете си, че имате един дълъг и дебел железен прът. Какво ще стане, ако влачите този прът в известно направление? Където мине, той ще завлече всичко. Значи прътът, като права линия, завлича всичко, каквото срещне на пътя си. Като знаете това, щом проявите една мисъл като права линия, за да не завлече всичко, каквото срещне на пътя си, вие трябва да имате чисто съзнание, да сте свързани с Бога. После, трябва да сте свързани с ангелите чрез безпространствените центрове. Най-после, трябва да сте свързани с хората чрез правите линии. Ето защо, когато някой иска за знае какво да работи, казвам: Щом си дошъл на земята, ти трябва да изучаваш съзнанието, точката и правата линия.

Често хората се оплакват от помрачение на съзнанието, вследствие на което не могат да работят. Те се заблуждават. Съзнанието на човека е неговото небе, което никога не се помрачава. Изобщо, небето не се помрачава. Слънцето също не се помрачава. Случва се понякога, че между човека и слънцето, което грее на небето, е застанал някой облак, който пречи на светлината да се прояви. Но човек трябва да знае, че каквито облаци и да се явят в съзнанието му, последното не се помрачава. Каквито облаци и да се явят на небето, слънцето никога не потъмнява. Следователно, тъмно ли е в съзнанието ви, махнете облака, който е застанал на пътя ви.

Какво представя небето? Небето е мястото, където Бог живее. Мислете за Бога, но не Го разглеждайте като материално същество. Той включва в себе си всички съзнания, всички силови центрове – ангелите, всички прави линии – хората, и плюс това има още неща в Него, които не можете още да разберете. Като помислиш за Бога, ти трябва да се проникнеш от благоволение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Велика Реалност, в която не съществуват никакви противоречия. Мисълта за тази Реалност внася мир и радост в човешката душа. Тя чисти съзнанието на човека, освобождава го от всички облаци. Никаква сила в света не е в състояние да помрачи съзнанието. Каквито бури да дойдат, каквито прахове да се дигат във въздуха, те не са в състояние да помрачат слънцето на небето, нито да помрачат съзнанието на човека. Ето защо, когато говори, човек трябва да си служи с точен език, както в математиката и геометрията. Вие не можете да кажете, например, „окръжност“, а да разбирате кръг, или обратното, да кажете „кръг“, а да разбирате окръжност. Кръг и окръжност са две различни понятия. Някой казва, че нещо влиза в кръга на неговия живот. Кое е вярно: в кръга, или в окръжността на живота? Окръжността е кривата линия, която затваря известно пространство. В този смисъл окръжността представя външния, материален живот. Окръжността подразбира само една възможност. Кръгът пък подразбира затворено силово пространство, което има безброй възможности. Значи окръжността представя най-крайната или последна възможност на кръга. Кажете ли, че нещо е реализуемо в кръга на сегашния ви живот, това показва, че разполагате с много възможности от миналия, сегашния и бъдещия си живот. Кривата линия, т.е. окръжността, се разглежда като съставена от множество прави линии. Крайните точки на тия линии водят към един вътрешен център на съзнанието и го ограждат. Кръгът се ограничава в своята деятелност чрез окръжността. Значи, за да се оформи нещо, да стане разбрано, непременно трябва да се ограничи. Ако нещата не се ограничат, т.е. оформят, те ще заведат човека в един отвлечен свят.

Съвременният човек не е готов още да живее в отвлечен свят. Как ще си представите човека вън от сегашната му форма? Формата на човека отговаря на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. Какво представя човешкият ум? Той е отвлечено понятие, което може да се разбере само чрез сравнение. Каквото е слънцето за цялата вселена, такова нещо е умът за човека. Слънцето е източник на светлина. Следователно и умът е източник на светлина за човека. Докато умът действа, човек живее в светлина. Престане ли умът да действа, човек изпада в тъмнина. С други думи казано: Когато ангелите проектират своята мисъл към физическия свят, образува се светлина. Щом оттеглят деятелността на своя ум от физическия свят, веднага става тъмно. От деятелността на тяхната мисъл материята се разредява. Щом оттеглят мисълта си, материята се сгъстява. Разредената, прозрачна материя наричаме светлина, а сгъстената – тъмнина.

И тъй, когато се говори за ума и за сърцето, като органи на човешкото тяло, те представят неопределени идеи. Умът и сърцето подразбират светлина и топлина. Ако умът не произвежда светлина, а сърцето – топлина, те са мъртви. Светлината и топлината вървят заедно. Само сърцето на Бога, на ангелите и на човека произвежда топлина. Топлината и светлината са външни признаци на Божествения живот. Как ще докажете това? Както великият музикант доказва, че знае да свири. Той казва, че музиката действа на човешката душа. Искате ли да докаже това, той взима цигулката и започва да свири. Като свири известно време, вие се забравяте и се пренасяте в друг свят. Когато математикът решава задачи, пише формули, и той свири. За него математиката е музика. Числата са ноти, по които той свири. Всеки, който разбира формулите и може да решава задачи с тях, чува музика, отдалечена, отвлечена, но дълбока. Формулите оживяват в неговия ум и той вижда отношението, което съществува между тях. Който не разбира формулите, и да чува нещо хубаво, казва, че тази работа е отвлечена, непонятна, разбъркана. Как познавате, че някой човек е учен? В разбърканите формули и числа ли? Не е достатъчно да кажете само, че някой човек е учен, или музикант. Това твърдение е повърхностно. За да се произнесете, че някой човек е учен, вие трябва да разбирате това, което той пише. За да се произнесете, че някой човек е музикант, вие трябва да разбирате това, което той свири.

Всички религиозни хора казват, че Бог е всеведущ, но в тяхната уста това са празни приказки. Като каже тия думи, човек трябва да е опитал истинността им. Само онзи може да каже, че Бог е всеведущ, който е изучил Неговите дела, познал законите Му и ги приложил. Само онзи вярва в знанието и всемогъществото на Господа, който е съгласувал своя живот, своите мисли и чувства, своята воля с Божиите мисли, чувства и воля. Думите на този човек са верни и истинни. Преди да познае Бога, човек трябва да мине през ограничението, през Моисеевия закон, през тоягата. Като чуе тоягата да удря върху гърба му като върху барабан, той трябва да разбира нейния такт и да започне да работи. Законът, т.е. тоягата, може да направи човека разумен тъпан, да разбира какво се иска от него. Не е нужно да му се сложат много удари, за да разбере какво изисква от него капелмайсторът. Достатъчно е да ударят само един път върху гърба му, за да е готов да изпълнява волята на Онзи, Който го направлява в живота му.

Съвременните хора се оплакват от страданията и мъчнотиите си и казват: „Големи мъчения, големи страдания ни се дават“. Друг някой казва, че му е тъжно нещо, че е неразположен, че му тежи нещо на сърцето. Нека си зададе въпроса, откъде произтича неговото страдание. Ще каже, че не знае произхода на своите мъчения и страдания. Тогава как може да говори за нещо, да се оплаква от него, без да знае какво е, откъде произтича и какво цели? Лесно е да говори човек, че вярва, че обича, но важно е той сам да знае в какво вярва, кого обича и как обича. Някой ще каже, че човек не трябва да знае всичко, защото светът се е развалил от учени хора. Съгласен съм, че човек не може да знае всичко, но той трябва да е убеден в това, което говори.

Светът не се разваля от учените хора, но от тия, които не постъпват според правилата, които знаят; те постъпват според закони и правила, които не знаят. Коя кола се чупи лесно? Колата на неразумния колар. Той знае, че колата му може да носи 500 килограма тежест, но казва: „Можем да сложим още 100 килограма“. Това е предположение, а не знание. Щом сложи още 100 килограма, колата се счупва. Всяка кола може да се товари толкова, колкото издържа. Сложи ли ѝ се повече, тя се разваля. Ти предполагаш само, че може да издържа повече товар. Предположението не е знание. При всяко предположение става някаква катастрофа. Лакомията е причина за катастрофите. Трябват ти 500 килограма жито. Натовари ги на колата си и върви. Не мисли, че ако натовариш още 100 килограма, ще придобиеш нещо особено. Нищо няма да придобиеш – все колар ще си останеш. Ако натовариш 500 килограма жито, ще постъпиш разумно. Ако натовариш 600 килограма, колата ти ще се счупи, и всички ще кажат за тебе, че си неразумен човек.

На какво можем да уподобим разумните и неразумни постъпки на човека? Разумните постъпки представят положителни числа, а неразумните – отрицателни. Значи имате числата +5 и -5. При числото +5 вие получавате нещо, а при -5 – губите. От двете числа -0 и -6, кое е по-голямо? По-голямо число е -0. Значи нямате нищо да давате, нищо не ви безпокои. Докато нулата е в кесията ви, нищо не губите. Все едно, че имате едно яйце, което не се е измътило още. Превърне ли се в числото 6, яйцето се излюпва и започва да отваря уста, иска да яде. Вие трябва да се грижите вече за него, да го храните. Докато яйцето, т.е. нулата, е в кесията на човека, тя не може да се задържи за дълго време – лесно се търкаля. Защо? Защото не среща големи съпротивления. Ето защо, ако искате мисълта ви да се предава лесно, тя трябва да бъде валчеста. Искате ли думите ви да се търкалят, да не засягат никого, езикът ви трябва да бъде валчест. Под думата „валчест език“ разбираме мек, гладък, разумен език. Ако има тези качества, езикът ще се движи по пътя на най-малкото съпротивление.

Следователно разумен човек наричаме този, който се движи по пътя на най-малките съпротивления. Като се движи по пътя на големите съпротивления, без да иска, човек прави погрешки, които мъчно се изправят. Ако не знае как да ги изправи, той ги счита непоправими. Всички грешки са поправими, но човек трябва да знае как да ги изправя. Ако една погрешка не може да се изправи в точката, ще се изправи в линията; ако не може да се изправи в линията, ще се изправи в съзнанието, защото всяка погрешка хвърля петно в съзнанието на човека. Дойдете ли до съзнанието, това показва, че само Бог е в състояние да изправи погрешките на човека. Той разполага с такива знания, каквито човек не притежава. Изправи ли веднъж Бог погрешката или греха на човека, той вече не я повтаря. Затова казваме, че само Бог може да заличи греховете на хората. Греховете и погрешките на хората се изправят само в Божествения свят. Ето, ангелите, които сгрешиха, не можаха сами да изправят погрешките си и паднаха. Значи погрешките не се изправят нито в ангелския свят, нито в човешкия.

И тъй, грешите ли, не се крийте в шубраците, както Адам направи, но бъдете смели, да се явите пред лицето на Бога и да се изповядате. Бог, т.е. Разумното начало в човека, проговори на Адама, на неговото съзнание, но той се скри. Защо се скри Адам? Срамуваше се от своята голота. Той каза на Господа: „Тук съм, Господи, но ме е срам да се явя пред лицето Ти с опетнено съзнание“. Откъде знаеше Адам, че съзнанието му е нечисто? Той се огледа в жената, която Господ му даде, и видя греха си. Жената е огледало на мъжа. И мъжът е огледало на жената. В този смисъл мъжът и жената се оглеждат един в друг и виждат погрешките си.

Като не разбират какво нещо е мъжът и жената, някои казват: „Мъж е това! Жена е това!“ Други пък търсят причината за грехопадането ту в мъжа, ту в жената. Причината за грехопадането не е нито в мъжа, нито в жената, но другаде някъде. Ако някой ви удари с дърво, кой е виновен за това: дървото, или човекът? Вината не е нито в човека, нито в дървото. Зад човека и зад дървото се крие друго нещо – в него е причината. Вие можете да махнете ръката, човека и дървото, но причината ще си остане. Ръката на човека и дървото са послужили като средства за изпълнение на чужда воля. Ако тези средства откажат своята услуга, други ще се намерят.

Днес повечето хора живеят в заблуждения. Защо? Не мислят право. Те трябва да изменят своите възгледи за живота, да мислят право. За пример, сегашните хора мислят, че без пари не може да се живее. Това е крива мисъл. При известни условия не може без пари, но при други условия и без пари може да се живее. Ако си човек и живееш при днешните условия на живота, без пари не може. Обаче ако условията се променят, и без пари ще живееш. Ако си птица, не можеш ли да живееш без пари? Едно е важно: Когато мисли, човек не трябва да прави заключения за вечността. Докато живее на земята, той се намира в преходни условия. Следователно и възгледите му са преходни. На земята нещата са преходни, а в Божествения свят са вечни и неизменни. Красивата мома може да се ожени без пари, но грозната не може. Силният човек може да си пробие път без пари, но слабият не може. Умният човек може да се нахрани без пари, но глупавият не може.

Както виждате, мисълта, че без пари не може да се живее, е относителна. При сегашните условия на живота тя е израз на един външен порядък на нещата, при който хората се учат. Да мислите, че без пари абсолютно не може да се живее, това е все едно да кажете, че копринената буба не може без черничеви листа. Докато е в положението на буба, тя се нуждае от листа. Щом се завие в какавида, никаква храна не ѝ трябва. Като се превърне в пеперуда, тя търси друга храна. И вие, които живеете при сегашните условия, имате нужда от пари. Напуснете ли тези условия, никакви пари не ви трябват. Затова, именно, не дръжте в ума си мисълта, че човек абсолютно не може да живее без пари. Засега и светията се нуждае от пари. Ако той сам не плаща, не борави с пари, друг някой ще дава за него, но все таки ще има работа с пари.

Въпросът за парите е страничен. Той няма отношение към възвишения живот. За вас е важно да имате своето отношение към реда и порядъка на възвишения свят, защото той ще ви заведе към вечния и неизменен живот, към който душата се стреми. Искате или не искате да влезете във вечния живот, няма да ви питат. Този живот ще се наложи на хората. Умният ще го приеме доброволно, а глупавият ще чака да му го наложат. Не се ли прилагат по същия начин законите на държавите? Всяка държава си има свои закони, които трябва да се изпълнят. Добрите и разумни граждани доброволно изпълняват законите, а неразумните насила ги заставят. Разумният гражданин е гладък, никакви остроти не се виждат по него. Законът е кука, която хваща хората. Като види някой гладък човек, законът го отминава. Той казва: „Този човек не е за мене“. Обаче като види, че някой има много остроти и връхчета, законът лесно го хваща. На земята законът е Моисей. Той ходи между хората и като види някой гол, налага го на общо основание. Кой човек е гол? Грешният. Като греши, човек се оголва. Моисей му удря няколко тояги и го пита: „Кой ти позволи да ходиш гол, т.е. да грешиш?“ Ако срещне някой добре облечен, Моисей го поздравява учтиво и си отминава.

Като ученици, вие трябва да се освободите от старите идеи и заблуждения, от всичко онова, което внася нечистота в съзнанието ви. Чисто трябва да бъде съзнанието на ученика. Докато живее със старите си разбирания, човек мисли как да се осигури, как да нареди живота си. Ако има 100,000 лева в някоя банка, той иска да ги увеличи, да станат 200,000. Колкото и да се осигурява, той временно само разрешава въпросите. Ние искаме да разрешим въпросите на своя живот във вечността, а не във временното. Но може ли да ги разреши във вечността, човек постоянно се връща назад. Ще кажете, че се движите по права линия. Ако днес се движите по права линия, но живеете със стари разбирания, на другия ден още можете да изкривите пътя си. Правата линия лесно минава в крива. Всички криви линии са образувани от прави. Затова човек трябва да внимава, да не изкриви пътя на своето движение.

Всички хора трябва да се заемат да чистят съзнанието си. Когато съзнанието е чисто, човек има вътрешен мир в себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вътрешен мир; ако го има, не може да го запази. Човек не може да има мир в себе си, ако не държи светли мисли в ума си, топли чувства в сърцето си и красиви образи в душата си. Той трябва да вижда красота навсякъде. И в числата, били те положителни или отрицателни, също има красота. За пример, какво представя числото 167,531? То крие в себе си една кабалистична идея, която трябва да се разбира. Първите две цифри от това число са числото 16 – изхвърляне на дявола, т.е. на злото, вън от ума на човека. Сборът от цифрите му дава числото 7, което е свещено число. То показва, че за да изхвърли дявола от ума си, човек трябва да вложи в себе си двата принципа – мъжкият и женският, и да направи връзка с Божественото съзнание. Не може ли да направи тази връзка, той всякога ще бъде изкушаван, в будното си съзнание или насън. Мъжът се изкушава от жената, а жената – от мъжа. Докато се изкушава, човек всякога е изложен на падане. Ще дойде ден, когато хората няма да се изкушават. Обаче до това време те едни други ще си влияят. Ако един човек греши, той непременно ще влияе и на другите. Понеже хората са свързани, те си влияят и в злото, и в доброто.

Защо съществува грехът, не питайте. Защо е допуснато злото, не питайте. Гледайте на греха и на злото като на неща неизбежни засега. Като ходите вечер по кални и тъмни улици, все ще паднете някъде и ще се окаляте. Не се смущавайте, че сте се окаляли – ще се изчистите. Като ядете нездравословна храна, стомахът ви ще се разстрои – това е неизбежно. Като четете някоя лоша книга, мисълта ви ще се смути – и това е неизбежно. Като живее на земята, човек все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга. Важно е за човека да има будно съзнание, да пази своята чистота и своя вътрешен мир.

От всичко казано досега, дръжте в ума си мисълта за точката, за правата линия и за съзнанието. От гледището на окултната наука, безпространствената точка, или силовият център, представя ангелския свята; правата линия представя човешкия свят, а съзнанието, това е Бог, Който озарява всички светове със своята светлина. Постоянно чистете съзнанието си, да не го замъглите и да се лишите от възможността да виждате Божествената светлина. Щом изгубите светлината на съзнанието си, вие ще изпаднете в голяма скръб и отчаяние.

Този закон има отношение към всички светове. Ако престанеш да виждаш слънцето, ти ще почувстваш голяма скръб. Ако майката не вижда детето си, тя започва да скърби. И най-после, ако човек не вижда Бога далеч някъде, в Божественото и Разумното начало в себе си, той изпитва голяма скръб и тъмнина. Навсякъде виждате присъствието на Бога като извор на Любов, на светлина и на свобода.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 24 септември 1930 г., София, Изгрев.

Права мисъл

Т. м.

Тема за следващия път: „Ползата от скърбите и страданията“. Няма по-велико изкуство в живота на човека от това, да се научи да мисли. Откак животът съществува, в него е вложена главната задача да научи човека да мисли правилно. Всичко друго е второстепенно нещо. Ще кажете, че задачата на човека е да живее добре. Как ще живее добре, ако не мисли правилно? Добрият живот е резултат на правата мисъл. Животът е външен израз на мисълта. Първо се проявява мисълта, после – чувството, и най-после – действието. Значи мисълта, чувствата и действията са процеси, чрез които човек се изявява.

Като ученици на новото учение, вие искате да разберете живота. Как ще разберете живота, ако не сте се научили да мислите право? На огнището имате дърва, въглища, но не можете да запалите огъня. Защо? Кибрит нямате. Както дървата не горят без огън, така и животът остава неразбран без мисълта. Чиста, права трябва да бъде мисълта на човека, за да разбере той живота във всички негови прояви. Коя мисъл е права? Права мисъл е тази, която е абсолютно свободна, която не се ограничава, която не се влияе от нищо. Всяка мисъл, която се огъва на една или на друга посока, която се ограничава от някакви желания, влиза в областта на обикновените мисли. Каква мисъл е тази, която се влияе? Докато е млад, човек вярва в съществуването на едно Разумно начало, а като остарее, той го отрича. Защо в младини вярвал в Бога, а в старини Го отрича? Защото по-рано бил зелен, мисълта му не била зряла. Мисъл, която се изменя, не е права. Който мисли право, и като млад, и като стар поддържа една и съща мисъл.

Ако начертаете един остър ъгъл, вие си представяте човешкия нос. Разликата между носа на човешкото лище и този, който е нарисуван на дъската, се заключва в това, че носът на човека е в постоянно движение, а онзи, на черната дъска, представя едно фиксирано положение. Ето защо, когато изучавате човека, изучавате го в естественото му състояние, като жив, а не от рисунки или портрети. Грамадна е разликата между живото човешко око и рисуваното. В живото око ще видите движение, мисъл, чувство. Движението на окото зависи от волята на човека, топлината му – от неговите чувства, а светлината – от мисълта. Светлината, която излиза от човешкото око, може да се разложи на 7 цвята. Следователно от цвета, който излиза от окото на човека, определяме неговата мисъл. Ако мисълта е Божествена, цветът на светлинния лъч се различава от този на обикновената мисъл. Този човек е красив, от очите му излиза мека, приятна светлина. Ако мисълта не е правилна, от очите на човека излиза груба светлина и той губи красотата си. Погледне ли се в огледалото, той сам е недоволен от себе си. В лицето му има нещо грубо, сурово. Като види лицето си, човек започва да търси причината вън от себе си: в жена си, в децата си, в сиромашията, в неразположението си и т.н. Не, причината е в самия човек. В него има нещо дисхармонично, което се отразява в очите му, а оттам и на цялото лице.

Следователно причината за вътрешната хармония или дисхармония в човека се дължи на неговата мисъл. Ако мисълта е права, човек се радва на вътрешна хармония в себе си. Правата мисъл свързва човека с причинния или реалния свят, или по-право казано – с Бога. Който има права мисъл, той е в хармония с всички Божии прояви. Той държи името Божие в чистота и светост. Няма ли права мисъл, човек изпада в противоречия и е готов да припише всички неуспехи и нещастия на Бога. Ако жена му не е добра, ако децата му са непослушни, ако работата му не върви добре, той държи Бога отговорен за всичко. Той казва: „Не съм виновен аз. Виновен е Онзи, Който е създал света“. Едно трябва да знаете: Бог е създал положителните, красивите и велики неща. Вън от тях, всичко останало е човешко изобретение. Правата мисъл е излязла от Бога, а кривата – от изопаченото в човека. Правата мисъл и на небето, и в ада е една и съща. Всяка мисъл, която е красива на небето, а грозна в ада, е човешка. С тази мисъл нищо не се постига.

Има мисли, които човек придобива само на небето или само на земята; има мисли, които може да придобие само в ада. Под думата „ад“ ние разбираме нещо съвършено различно от това, което хората разбират. Адът е състояние. Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията – първото стъпало на ада. После, той влиза още по-навътре – на второто стъпало, в областта на мъчението. Има и трето стъпало на ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На трите стъпала в ада отговарят три стъпала и на небето. Като изучавате трите възходящи състояния, вие сами ще определите кои състояния от ада отговарят на трите състояния на небето. Сега, нека всеки отговори в себе си, има ли права мисъл, или не. Ще кажете, че вие още се съмнявате в съществуването на Великата Разумност в света. Не се занимавайте с този въпрос, но започнете да изучавате ония мисли, които нищо не е в състояние да огъне. Който има права мисъл, той е подобен на лист от дърво, който никога не пада. Знаем, че растенията дишат чрез листата. В този случай правата мисъл е условие за правилно дишане, т.е. за Божествено дишане. Който няма права мисъл, той се намира във фиксирано, или установено състояние. Той живее, без да съзнава смисъла и предназначението на живота. За такъв човек се казва, че нито печели, нито губи. Сегашните хора търсят начин да се освободят от страданията. Добро е желанието им, но като се освободят от страданията, ще се освободят и от радостите. Радостите имат смисъл при страданията. Изчезнат ли страданията, ще изчезнат и радостите. Животът пък има смисъл при страданията и при радостите. Като страда и като се радва, човек изработва своята права мисъл. Затова, именно, той е дошъл на земята. Ако още не е придобил правата мисъл, човек не трябва да се самоосъжда. Всъщност, сам ли се съди човек, или друг някой го съди? Човек сам не се съди, друг някой в него го съди. Това показва, че в човека има касационен, апелативен, мирови съдия, пред който се донасят погрешките и престъпленията на човека за разглеждане.

Като ученици, вие трябва да се стремите към правата мисъл. Какво става отвън, това да не ви смущава. Това, което съди човек, е специфично състояние. То не е естествена проява на човека. Домът не е създаден върху основите на съдбата. Домът е създаден върху основите на Любовта. Обаче ако синът и дъщерята грешат, все ще дойде отнякъде председателят на съда и ще ги осъди. Това е неизбежен процес. След това иде приложението на съдебното решение. Майката или бащата, един от тях ще вземе тоягата и ще наложи сина или дъщерята на общо основание. Някога по-големият брат, или по-голямата сестра, изпълнява съдебното решение върху по-малките братчета или сестричета. Няма човек, който като дете да не е налаган от родителите си. Някои са били затваряни в избите, в килерите, докато съзнаят грешката си. Някои помнят тия наказания, а други са ги забравили. След това отиват при майка си и при баща си да искат извинение. Като се извинят, пущат ги на свобода.

Това, което става с детето, става и с възрастния човек. Колко пъти човек е бил затварян в килера на своето сърце и на своя ум! Колко време е трябвало да плаче, да търси погрешката си, докато го освободят! Някой виден професор отива в университета, излиза пред студентите си, преподава лекцията си, но усеща, че мисълта му не върви гладко. Той прави усилия, напряга се, но мисълта все не върви. Защо? Затворен е в килера на своята мисъл. Това състояние някога продължава малко време, а някога – с дни и недели. Той ходи, движи се натук, натам, почесва се по главата, докато най-после му просветне. Какво е станало с него? Освободили го от килера и го пуснали на свобода. Такова затваряне на човека става и в килера на неговото сърце. Той изпитва едно стягане в сърцето си, не може да се отпусне, да се зарадва на нещо. Какво трябва да прави човек, когато го затворят в килера на неговия ум и на неговото сърце? Той трябва да отиде при майка си и при баща си, да иска извинение. Щом му простят, умът и сърцето му се освобождават и той започва да мисли ясно и да чувства разположение към окръжаващите.

Съвременните хора мислят, че са израснали вече, че се различават от децата. Не, и до днес още хората се намират в положението на деца. Ние виждаме, че каквото положение и да заема човек, от време на време го затварят в килера на живота, дават му някакъв урок. Човек е дошъл на земята да научи и да приложи смирението. Не се заблуждавайте, да мислите за себе си, че сте нещо по-особено от другите. Всички ще бъдете затваряни в килера, дето ще ви налагат на общо основание. Като се намери в затвора, човек обикаля от едната стена до другата, сърди се, вика, блъска, иска да му отворят. После, търси ключа, сам да си отвори, но ключът е скрит, не може да го намери. Така минават 2–3 дена. Той ходи с наведена глава, неразположен, не дава да го пипне някой, да му каже дума. Най-после, като огладнее, той поглежда през ключалката, да види, не минава ли някой пред вратата му. Щом чуе стъпки, веднага започва да се моли, да иска извинение за погрешката си. Той казва: „Моля ви се, освободете ме, съзнах вече погрешката си, ще се изправя“. Като чуят, че се моли, че иска извинение, веднага дохожда някой да го освободи.

Това са реални състояния, през които минава всеки човек. Те се дължат на неговите мисли и чувства. След всичко това човек иска да бъде щастлив. Това е невъзможно. Щастието се обуславя от знание. Ако знае да превръща минусите в плюсове, човек може да бъде щастлив. Няма ли положителни, истински знания за живота, човек не може да бъде щастлив. Това не значи, че щастието е непостижимо. Като учи, като работи съзнателно върху себе си, като прилага, един ден човек ще придобие щастието, но днес, докато не го е придобил, целта и задачата в живота му трябва да бъде учението и придобиване на знание, а не придобиване на щастие. Щом е придобил знание, щастието само по себе си ще дойде.

Първата задача на човека е да придобие права мисъл, после – прави чувства, и най-после – прави постъпки. Има ли това, той непременно ще бъде щастлив. Някой ще възрази, че има вяра в Бога. Добре е, че вярваш, но твоята вяра трябва да се основава на правата мисъл. Постоянна, неизменна ли е твоята вяра? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Бога. Щом се объркаш нещо, ти вече не вярваш и започваш да обвиняваш Бога в несправедливост. Вяра, която се мени според условията на живота, не е истинска. Положителна, абсолютна вяра е тази, която и при лошите условия на живота остава една и съща. При всички условия на живота си ти трябва да държиш името на Бога в ума и в сърцето си чисто и неопетнено. Най-малкото съмнение, най-малкото петно, което хвърляш върху съзнанието на Бога, те довежда до дъното на ада. Щом изправиш мисълта си и поставиш името на Бога на най-високото и чисто място в себе си, ти излизаш вече от дъното на ада и придобиваш всичко, каквото желаеш.

И тъй, за да реализира желанията си, да придобие благата на живота, човек трябва свещено да пази в ума си името на Бога. Може ли да пази свещено това име, той владее магията на живота. Под думата „магия“ разбираме изкуството да придобива човек всичко, каквото желае. Не пази ли името Божие в себе си със светост и чистота, човек ще изгуби всичко, което е придобил. Това не значи, че трябва да се страхувате. Има смисъл човек да се страхува, но не от хората, а от Бога. Кога се страхува човек от Бога? Когато изгуби връзката си с Него, когато опорочи името Му. Що се отнася до обикновения страх, той няма смисъл. Този страх е в състояние да отдалечи човека от неговия идеал. Какъв е идеалът на човека? Идеалът на всеки човек е да придобие правата мисъл. Придобие ли правата мисъл, той е намерил ключа на живота. Който е намерил ключа на живота, той е запалил вече огъня на своето огнище, на което може да се топли всеки измръзнал, отчаян, обезсърчен. Нямате ли огън на огнището си, всеки ще мине и замине покрай вас, без да се спре.

Ще кажете: „Достатъчно е човек да си въобрази, че има огън в огнището, и ще се стопли“. Не, с въображение само нещата не стават. Светът е пълен с въображаеми неща. На всяка стъпка срещате въображаеми поети, писатели, музиканти, художници, учени, философи, християни. Ще дойде някой да ви пита, вярвате ли, че той е християнин, или не вярвате. Няма защо да отговаряте на този въпрос. Достатъчно е да видите гори ли свещта на този човек и каква светлина издава. Светлината подразбира знание. Който знае нещата, той има светлина, той мисли право. Щом мисли право, той вярва във всичко, което Бог е направил и продължава да прави. Какво може човек да направи, какво знае и какви възможности крие в себе си, това всеки знае. Щом го знае, той вярва. Не, това още не е истинска вяра. Истинската вяра се проявява в областта на безграничното, незнайното.

Следователно всяко нещо, което в даден момент може да се ограничи, е знание; това, което не може да се ограничи, което се отнася към незнайното, наричаме вяра. Знанието обхваща настоящето, а вярата – бъдещето. Знанието предшества вярата. Вярващ е онзи, който знае нещата, който ги е опитал. Вярващият носи вътрешни опитности в себе си. Тази е причината, поради която вярващият е готов на всички жертви за Бога. Той е опитал Неговата Любов и вярва във всички нейни възможности. Някой иска да има опитностите на пророците, на апостолите, даже и на Христа. Иска ли опитностите и знанията на великите хора, човек трябва да мине през техния път. Трънлив и труден е пътят на великите хора. Човек може да достигне този път, но чрез големи страдания и изпитания. Мисли ли, че без страдания може, той се самозаблуждава. Със заблуждения никой не може да отиде при Бога. Тримата момци в огнената пещ минаха през големи страдания и след това възлязоха нагоре. Апостолите станаха мъченици и след това получиха благодатта Христова. За да получи откровение, да възлезе на седмото небе, апостол Павел беше бит 39 пъти. Затова той каза на своите събратя: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие“. Някой човек мисли, че без страдания, без сълзи, без бой ще влезе в Царството Божие. Като се натъкне на най-малкото страдание, той казва: „Дотегнаха ми вече тези страдания“. – Че ти още не си страдал, ти никога не си бил бит.

За да се справи със страданието си, човек трябва да мисли право. Красиво нещо е правата мисъл. Когато мисли право, човек разбира, че страданията, които му са дадени, съдържат в себе си някакво благо. Страданието е признак, че от разумния свят обръщат внимание на човека. При радостта човек не мисли много, но като дойдат страданията, той започва да мисли. Той казва: „Бях богат, но осиромашах. Коя е причината за това? Бях силен, здрав, от всички почитан. Днес съм слаб, никой не ме почита. Коя е причината за това?“ Щом търси причината на нещата, човек мисли вече. Страданието учи човека. Мнозина пренебрегват страданието като учител на живота и започват едни други да се учат. И това не е лошо, но трябва да имате предвид, че учител може да бъде само онзи, който има положителни, опитани знания. Който има такива знания, той не говори много. Каже ли нещо, той веднага го прави.

Трябва ли музикантът да ви говори много за теорията на музиката? Той дава едно правило и веднага взима цигулката и започва да свири. Това е знание. Отивате при един художник. Той ви предаде няколко теоретически познания и след това взима четката и рисува. Отивате при някой шивач. Той ви предаде някои теоретически познания и след това започва да шие: взима игла, напръстник, ножица и ви показва как ще шие. Това е знание. Истинското знание включва и теория, и практика. То изключва всякакъв спор. Трябва ли да спорите как се свири, как се рисува, как се шие? Едно време се е свирило, рисувало, шиело по един начин, а сега – по друг. Наистина, всяко време изисква своето, но и при това положение теорията трябва да съответства на практиката.

Религиозните и научни възгледи на хората се менят постоянно, докато дойдат до абсолютните възгледи за нещата, в които няма никаква промяна. Също така и отношенията на хората се менят. Първоначално отношенията на хората са били груби, сурови. Те са се били, нагрубявали, хапели като животни. С развитието на културата и отношенията на хората стават по-меки и нежни. Меките и нежни отношения не подразбират прегръдки и целувки. Те не ги изключват, но не са необходими. Защо? Защото и в целувките има користолюбие. Безкористна целувка е тази, която дава, без да взима нещо. Децата чувстват чистотата на целувката. Тази е причината, поради която някои деца не обичат да ги целуват. Други деца позволяват на някои хора да ги целуват, а на някои се противопоставят. Често децата избягват да имат отношения с някои хора. Като се натъкне на такъв човек, детето го погледне изпитателно, с което го запитва: „Ти ли ще ми дадеш нещо, или от мене искаш да вземеш?“ Съвременните хора говорят за любов, за обич, без да подозират какво се крие в тяхната любов. Някой казва, че обича някого. Защо го обича? За кесията му. Значи има любов, която взима; има любов, която дава. Ще кажете, че сте готови да умрете от любов за някого. Любов, която свършва със смърт, не е истинска. Когато двама души се обичат разумно, никой от тях не трябва да умира. И двамата са слуги на Господа. Те имат работа, която трябва да свършат навреме. Пожелае ли един от тях да умре, това показва, че той е решил да се откаже от работата, която Бог му е определил да свърши. Има смисъл човек да умре, но след като свърши работата си на земята. Ако умре, преди да е свършил работата си, в тази смърт има някакво насилие, външно или вътрешно. И Христос замина преждевременно, затова се моли, ако е възможно, да Го отмине тази чаша. Евреите искаха Христос да умре. Те казваха: „Да изгасим тази свещ!“ За евреите Христос беше голяма запалена свещ, която осветяваше делата им. Като не искаха да знаят хората какво правят, те хванаха Христа и Го предадоха на смърт, за да изгасне запалената свещ, която Той носеше. Наистина, докато има един човек, който е буден, престъпления не се вършат. Където има поне една запалена свещ, там апаши не влизат. Един евангелист разправял една своя опитност: „Откак станах евангелист и се свързах с Евангелието, каквото замислях да правя, все се измъчвах. Исках свободно да си поиграя на хорото, да се хвана до някоя мома, но Евангелието ме измъчваше. Искам да започна търговия, но Евангелието ме измъчваше“. Казвам: Този човек не е разбрал Евангелието. Има нещо криво в неговите разбирания. Като чел Евангелието, той изпаднал под закона на страха – Моисеевият закон. Каквото замислял да прави, той все се страхувал да не сгреши. Моисеевият закон ограничава хората, предпазва ги от греха, а Христовият закон ги примирява и освобождава. Защо се страхувал евангелистът от хорото? Защото хорото не става по свободна воля, но по закон. Тук чужда воля диктува. Той чувствал вътрешно, че няма смисъл да се хваща на хоро, на което Христос не присъства. Казано е в Писанието: „Заигра душата ми“. Тази игра не е обикновена. Душата играе и се весели пред Господа.

Какво означава думата „игра“? Тя крие нещо хубаво в себе си. Буквата „И“ означава начало на нещата, „Г“ – основа, „Р“ – задържане на нещо, „А“ – бременност. Значи само онзи може да играе, който познава началото на нещата, който има основа, който държи някаква идея в душата си и който е бременен с нещо велико в себе си. Религиозните игри включват тия четири неща в себе си: начало, основа, задържане и бременност. Обикновените хора, обаче, представят обмяна на духове. Там духовете се проявяват. Те имат за цел да свържат хората. Като направят връзка между двама млади, те считат, че са свършили някаква работа, и се оттеглят.

Сега не е въпрос за играта. Всички познавате играта. Вие сте играли като деца, като млади моми и момци, като младоженци, но не сте мислили право. Днес всички хора се нуждаят от права мисъл. Правата мисъл от нищо не се огъва. Тя прави човека смел, мъжествен, свободен. Тя е проводник на Истината, на знанието и на Любовта. Ако двама души, които имат права мисъл, се съберат на едно място, те имат красиви, правилни отношения. Между тях не се пораждат никакви противоречия. Когато изгуби правата мисъл, човек опорочава живата си. Той губи своята чистота и простота в отношенията и в разбиранията си. Като се натъкват на противоречия и изпитания, хората търсят нов живот, нови условия, които да ги освободят от затрудненията. Животът сам по себе си е един, не може да бъде нов или стар. Когато казваме, че търсим „нов живот“, ние подразбираме чист и свят живот. Под думите „стар живот“ разбираме кривите и изопачени човешки възгледи. И мисълта е една. Тя не може да бъде стара и нова. Стара мисъл е онази, която е изгубила чистотата си. Нова мисъл е чистата, девствена мисъл. Докато човек държи в ума си идеята за Бога чиста, неопетнена, той минава за девствен. Щом идеята му за Бога изгуби своята чистота и светост, и той изгубва своята девственост. Изгуби ли вярата си в Бога, човек изгубва основата на своя живот. Щом изгуби основата на живота си, той пада под уровена на обикновения човек. Докато се държи за своята вяра, за правата мисъл, човек е свързан с Бога и може да разчита на Него при всички случаи на своя живот. Изгуби ли вярата и правата си мисъл, човек всичко изгубва. Човек трябва да съзнае, че не е той фактор на своя живот. Той е само изразител на Онзи, Който работи в него. Божият Дух работи в човека и съгражда неговия живот. Затова е казано: „Не огорчавайте Духа, с Когото сте свързани“.

Следователно задачата на човека, като ученик на живота, е да се учи и да прилага придобитото знание. Като ви дойде някакво страдание, не роптайте против Духа, да Го огорчавате, но благодарете, че ви е дадено това страдание, да познаете Бога, да видите Неговата Мъдрост. Когато страдате, знайте, че Бог е задна стража и ви помага. Така постъпи Той и с евреите, когато Моисей ги изведе от Египет. Те вървяха напред, а Бог остана зад тях. Той изпрати силен вятър, който изсуши морето и направи път, свободно да минат през него.

И тъй, през каквито страдания и да минавате, помнете, че те са благо за вас. Привилегия е за човека да страда. Чрез страданията той придобива права на гражданство. Не мине ли през страдания, човек не може да стане гражданин на Царството Божие. Само чрез страданията той познава силата, знанието, благостта и милосърдието на Бога. Каже ли някой, че Бог е милостив и благ, той Го е познал. Той е минал през големи страдания. Този човек е готов за духовния свят. Не е ли минал през науката на страданията, човек не може да се ползва от благата на духовния свят. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще придобият големи знания. Ако не са минали през страдания и не са научили уроците си, те и на онзи свят ще останат невежи. За такива хора казваме, че са заминали преждевременно за онзи свят. Те ще стоят там с години, ще чакат времето отново да дойдат на земята. За тях даже няма определени места, да се спрат някъде, като на станция, и да почиват.

Някой мисли, че като се разговаря с духове, вече е в духовния свят. Зависи с какви духове се разговаря. Има духове от ниските светове, които повече заблуждават, отколкото да учат човека. Човек се учи и от заблужденията си, но по отрицателен път. Правилно е човек да се развива по пътя на положителното знание. Ако направи някаква погрешка, той трябва да е готов да я изправи. Какво от това, че си сложил някой знак не на място? Ще го преместиш от едно място на друго, докато решиш задачата си правилно. – „Ама еди-кой си ме оцапа.“ – Ако някой се оплаче от своя ближен, аз не търся виновника, не търся причината за оцапването, но взимам чиста вода, сапун и измивам петното. Щом изчистя петното му, изпращам го спокоен, като му казвам да бъде внимателен, да не се натъква на хора, които цапат. Следователно, изчисти ли ви Бог от вашите пороци, или от петната, които други са хвърлили върху вас, благодарете Му и затворете този лист на книгата, не го споменавайте вече. Не си спомняйте за стари грехове, които Бог е заличил от съзнанието ви.

Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание. Знайте, че след всяка лекция ви се дават изпитания отвън, да видят как прилагате знанието, което ви е дадено. За пример, ще ви срещне някой и ще ви каже, че нямате никакво разбиране. Вие можете веднага да се обидите. Обаче ако помислите малко, ще си кажете: „Аз съм ученик и трябва да мисля право“. Какво означават думите „ти нямаш никакво разбиране“? Направете превод на тия думи. Този човек иска да ви каже, че не разбирате нещата, както той ги разбира. Това е вярно, но и той не разбира нещата като тебе. Следователно ще кажеш на този човек: „Прав си. Колкото си мъдър ти, толкова съм мъдър и аз; колкото си глупав ти, толкова съм глупав и аз“. В един случай човек може да бъде мъдър, а в друг – глупав.

Коя е причината, човек да бъде някога мъдър, а някога – глупав? Когато попадне в ръцете на дявола, човек става глупав. Когато попадне в ръцете на Бога, той става мъдър. Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“ Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателни сили в природата. Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т.н. Това са думи, които ангелите говорят. Слушайте тия думи, защото те подигат човешкия дух. За предпочитане е, ако сте жаден, да срещнете човек, който може да ви даде вода, отколкото да срещнете такъв, който не е готов да ви даде капка вода.

И тъй, работете с положителните сили в живота и природата. Работете с настоящия момент. Какво е било в миналото, как сте мислили някога, това не е важно. Какво ще бъде след време, в близкото или далечно бъдеще, и това не е важно. И за мене, и за вас е важен настоящият момент. Аз се интересувам от този момент. Миналото представя бушуването на вълните. Човек е в парахода вътре, в безопасност. Той чува блъскането на вълните, но те не го засягат. Бъдещето представя далечния живот на звездите, но днес те са недостъпни за човека. Бъдещият живот не може да се реализира още. Като погледне към звездите, човек се радва, че има условия за работа, но за него е важен настоящият момент, който може да се реализира. Миналото е вече реализирано, настоящето сега се реализира, а бъдещето открива пред очите на човека широк кръгозор на дейност и на постижения. Миналото е определило настоящето; настоящето определя бъдещето. Следователно, ако човек още днес не свърши работата, която му е дадена, той никога не може да отиде на звездите.

Човек трябва да държи в ума си мисълта всеки ден да придобива по нещо ново в своите възгледи за живота, за природата и за Бога. Колкото по-светли мисли държим в ума си, толкова по-светло става неговото лице. Ако лицето на човека всеки ден не става по-светло и красиво, той не е придобил правата мисъл. Всеки ден трябва да увеличавате чистотата на своето сърце. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Всеки ден прибавяйте по нещо ново към своите религиозни и научни възгледи, без да остарявате. Новото всякога подмладява. Вложете правата мисъл в себе си, за да можете всеки ден да прибавяте по нещо ново към сградата на своя живот. Правата мисъл показва пътя на човека. Всеки ден мислете върху пътя, който правата мисъл ви чертае. Мислете за нея, за да се свържете със силите, които тя съдържа. От човека зависи да мисли право и да прилага правата мисъл в живота си.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 1 октомври 1930 г., София, Изгрев.

Вътрешни прояви

Размишление

(Чете се темата: „Ползата от скърбите и страданията“.)

Тема за следващия път: „При какви условия се явяват скърбите и страданията?“

Като пишете темите си, всеки ще пише това, което сам е опитал и преживял, а не това, което другите са казали. Щом се вглеждате в своите опитности, вие изучавате живота си не обективно, а субективно. Мъчно е да се каже какво представлява животът обективно. Можете ли да си представите живота в картини? Казвате за някого, че е жизнерадостен, че е пълен с живот. Какво разбирате под думите „жизнерадостен, пълен с живот“? Ако някой човек се смее и се радва на живота, това още не е самият живот. Смехът, радостта са вътрешни прояви на живота, но не са самият живот. И мисълта е проява на живота, но животът не е мисъл. И добротата е проява на живота, но не е живот.

Тъй щото, каквито качества да изреждате в човека, те още не представят самия човек. Мъчно можете да си обясните защо известен човек ви се харесва, а друг – не. Срещате един човек и веднага казвате, че ви е приятен. Защо ви е приятен, и вие не знаете. Срещате друг и казвате, че ви е неприятен. Защо ви е неприятен, не знаете. Кое е специфичното, което в един човек ви харесва, а в друг не ви харесва? Казвате, че даден човек е добър, а друг – лош. Коя е причината първият да бъде добър, а вторият – лош? При това забелязали сте, че и най-добрият човек при известни условия не постъпва добре. И обратно: и най-лошият човек понякога постъпва добре. Вълкът, който минава за жесток спрямо овцете, към малките си е нежен и добър. Защото лошите прояви на човека не представят самия човек. Нито лошото, нито доброто дават представа за човека. По същина човек е нещо особено, вън от неговите прояви. Започнете ли да мислите какво всъщност е човекът, вие ще заспите. Също така не може да се мисли за реалността. Хората искат да си обяснят реалността със своите обикновени мерки и разбирания. Това е невъзможно. Това, което някой човек чувства, преживява и мисли, е специфично негово състояние, то не е меродавно за всички. Това, което е дадено на едного, не се отнася до всички.

Някой мисли, че като напише едно стихотворение или една книга, целият свят ще се интересува от неговата работа. Друг мисли, че като се обезсърчи той, всички хора са обезсърчени. Да се мисли така, това е заблуждение. Това, което един човек преживява, се отнася само до него. Без да подозират, съвременните хора се намират под влиянието на несъзнателен хипноз. Те гледат повече с окото на отрицателния човек. За пример, някой човек страда от болка в крака и казва: „Няма да оздравее моят крак“. – Откъде знаеш това? Кой професор ти каза? – „Никой не ми е казал, но аз чувствам положението си.“ – Това чувстване, именно, е дошло в тебе по отрицателен път, по пътя на несъзнателната хипноза. Друг някой казва, че чувства наближаващата смърт. И това е специфично чувстване. Да умре човек, това още не значи да свърши с живота си. Може някое негово състояние да умре, може някое желание да умре. Когато чувства нещо, човек трябва да знае дали това, което чувства, е в съгласие с чувстванията на разумните същества, които са нагласени в същата гама с него. Разумният човек съпоставя нещата.

Съвременният човек е потопен в светлината на живота, вследствие на което много неща избягват от неговия поглед, не ги вижда. Защо? Защото бързо се движи. Когато се движи бързо, човек не вижда дребните неща около себе си. Ако пък се движи с бързината на светлината, той няма да вижда и едрите предмети. Високите планини, даже и земята, ще минат и заминат пред него, без да ги забележи. Той ще вижда само най-големите предмети. Колкото по-голяма е бързината, с която човек се движи, толкова по-малко вижда предметите. За неговия поглед са достъпни само най-едрите и големи предмети. Колкото по-бавно се движи, по-малките и дребни предмети стават достъпни за неговия поглед. Ако си шофьор на някой земен автомобил, ще се движиш с умерена бързина, да виждаш и най-дребните предмети, за да не предизвикаш някаква катастрофа. Ако си шофьор на някой автомобил от света на светлината, ще се движиш с шеметна бързина. Докато е облечен в плът, човек си налага известни ограничения. При сегашните условия на живота човек не може да се движи с тялото си с голяма бързина. Обаче с мисълта си той може да се движи бързо. Значи с тялото си човек се движи с бързината на биволска кола, с чувствата си – с бързината на автомобил, а с мисълта си – с бързината на светлината. Това е само за сравнение.

Съвременните хора се стремят към добър, хармоничен живот, към красиви отношения помежду си. За това се изисква велика наука. За да се създадат хармонични отношения между двама души, преди всичко те трябва да се освободят от всички ония вещества в себе си, които причиняват дисхармония и противоречия в самия човек. Тази материя, тези вещества наричаме черни, тъмни вещества. Докато не се е освободил от тази материя, човек не може да очаква никаква хармония в себе си. Щом той не е в хармония със себе си, по никой начин не може да бъде в хармония и с окръжаващите. Тази е причината, поради която едва се срещнат двама души и след половин час се скарват. Защо се скарват? Черната материя действа между тях. Обаче, за да се прояви тази материя, непременно трябва да има някаква външна причина. Докато не се яви някакъв външен повод, двамата души могат да се разговарят приятелски. Щом се яви външният повод, те се скарват. Външен повод може да бъде богатството, някаква служба и т.н. За пример, те виждат на пътя си гърне със злато. И двамата се спущат към гърнето, като месоядни животни към своята жертва, и се скарват. Защо? Черната материя в тях се проявява. И единият, и другият искат да притежават гърнето. Всеки мисли само за себе си. При такива чувства не може да съществува някаква хармония.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да наблюдавате промените, които стават на лицето ви. За тази цел добре е да имате по едно малко огледалце, да се оглеждате. Когато човек е добре разположен, лицето му е светло, линиите му са спокойни. Дойде ли някакво неразположение, чертите на лицето му се изопват, цветът потъмнява. Като се погледне в огледалото, и той сам не се харесва. Изобщо всяко вътрешно състояние на човека се отразява върху лицето му. Доброто и лошото разположение се отразяват не само върху лицето, но и на целия организъм. Когато е добре разположен, човек пее добре. Изгуби ли разположението си, той не може да пее. Това се отразява върху ръката на човека, поради което когато е разположен, той пише по един начин; когато е неразположен, пише по друг начин. Графологът познава по почерка на човека дали последният е бил разположен или неразположен, когато е писал. Като изучавате графологията, по почерка ще познаете не само характера на даден човек, но и нацията, към която той принадлежи. За пример, когато пише буквата „Д“, българинът започва тънко, постепенно надебелява и свършва пак тънко. Това показва неговия характер. Той започва работите си добре, с мекота, после става малко груб и на края пак омеква. Защо постъпва така, за това има ред причини.

Сега ние няма да се спираме върху причините за проявите на хората, но ще спрем вниманието си върху промените в състоянията на човека. Като наблюдавате движенията на човека при всички изпитания, на които той се натъква, вие можете да кажете има ли самообладание той, или няма. Да се самообладава човек, това не значи да има само външно самообладание. Истинското самообладание подразбира едновременно и външно, и вътрешно владеене на силите в организма. Представете си, че поставите ръката си между две жици, в които тече силен електрически ток. За да не ви засегне тока, вие трябва да държите ръката си абсолютно спокойна, без никакво движение. Най-малкото помръдване и докосване на ръката до жиците ще ви причини силна болка. Ако запазите това положение на ръката в абсолютен покой, вие сте придобили външно самообладание. Ако мръднете ръката си и усетите силата на тока, без да трепне един мускул на лицето ви, вие имате и вътрешно самообладание. Такъв човек проявява самообладание и в живота си, в изпитанията и страданията, които му се дават. Ако се постави между иглите на омразата, той пак ще запази самообладание. Омразата е гъста, черна материя, която се отразява вредно върху човека. Тя го души, ограничава и измъчва. Който е придобил самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организма си. Не може ли да я трансформира, човек се отдава на нейното вредно действие. Същото можем да кажем и за големите радости и скърби, през които минава човек. Те представят гъста материя, която предизвиква голямо налягане върху човека. За да не изгуби съзнанието си, той трябва да знае как да се справя с тях. Щом изгуби съзнанието си, човек се лишава от опорната точка в живота си по отношение на самата реалност.

И тъй, като ученици, вие трябва да изучавате всички състояния, през които минавате. Не ги ли изучавате, вие ще обезсмислите живота си. И тогава това, което днес ви радва, на другия ден ще изгуби цената си. Ако радостта ви е била Божествена, тя никога няма да изгуби цената си. Ако не е била Божествена, сама по себе си тя пада. За такава радост вие не трябва да скърбите. Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно с Божественото, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае. Божественото начало никога не може да измени своя естествен ход на движение. Ако човек мисли, че Божественото може да спре движението си заради него, той е на крив път. Ако пък мисли, че може да измени естествения ред на нещата, той пак се заблуждава. Каквото прави и мисли, човек трябва да го поставя с оглед на разумните същества. Ако между неговите действия и действията на разумните същества има известно съотношение, той е на прав път. Ако си студент по химия или физика и влезеш в лабораторията на своя професор, когато прави опити, ти няма да го питаш защо постъпва така или иначе, но зорко ще следиш неговите движения, ще внимаваш в това, което прави, и ще гледаш къде можеш да му бъдеш полезен. През време на опита ти можеш да съгласуваш действията си с неговите без никакъв разговор. Щом свърши опита си, професорът може да ти даде подробни обяснения защо е постъпил по един или друг начин, какво е получил, каква реакция е станала и т.н.

Една от причините за неуспеха на съвременните хора се дължи на това, че те искат да разберат всички тайни на природата и се бъркат в работи, които нямат отношение към тях. Ще каже някой, че всичко разбира. Не, той разбира нещата отчасти. За пример, той знае, че светлината се движи с бързина 300,000 километра в секунда, но сам проверил ли е това? Ще каже, че учените са го доказали. Вярно е, че учените са го доказали, но той сам проучил ли е методите, с които науката е дошла до тия данни? Това не значи, че ние отричаме постиженията, до които науката е дошла, но искаме да кажем, че когато някой мисли, че всичко знае и разбира, той трябва да признае, че неговите знания са относителни, а не абсолютни. И науката още не е дошла до своята абсолютност. Тя всеки ден прибавя по нещо към онова, което е придобила, и постепенно отива към абсолютната истина.

Това са разсъждения, които в дадения момент нямат нищо общо към нашата задача. С каква бързина се движи светлината, това не е важно за нас. За нас е важно, че всеки светлинен лъч се разпространява в пространството, както куршумът на пушката се отправя към мястото, където човек го направлява. Както зад куршума стои разумна сила, която го направлява, така и зад всеки светлинен лъч се крие висше, разумно съзнание. Човек не мисли за съществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които съществуват между видимия и невидимия свят. Когато пише, човек не си дава отчет, защо туря една чертичка горе, а друга – долу, защо някъде пише тънко, а някъде – надебелява. Обаче когато графологът разглежда този почерк, той прави ред заключения за характера на човека. Някои от заключенията му са относително верни, други – по-близки до истината, но и в двата случая има нещо вярно. Каквото и да каже графологът, както френологът и физиогномистът, всякога ще задържат нещо за себе си. Те оставят нещо недоизказано. Когато работите на човека вървят добре, когато му е широко на душата, той пише едро, нашироко се простира; когато работите му не вървят добре, когато му е тясно на душата, той пише с дребни букви и натиска. Щедрият пише нашироко, а скъперникът – сгъстено. Той прави икономия на хартия. С други думи казано: Който е расъл при неблагоприятни условия, той пише стегнато, сгъстено; кой е расъл при благоприятни условия, той се разширява.

Когато си служим с аналогии, не забравяйте, че те са валидни само при известни случаи. За пример, отивате при един знаменит професор, голям аристократ, и носите една интересна книга, която му е необходима. Колкото горд и мълчалив да е, когато види книгата в ръката ви, той веднага става любезен към вас, разговаря се, запитва ви по различни въпроси. Щом вземе книгата в ръката си, той бързо се отдалечава в кабинета си и забравя за вашето присъствие. Значи неговата любезност към вас е била само за случая. И момъкът или момата се интересуват един от друг, докато вземат това, което единият или другият носи в ръката си. Ако момата носи в ръката си интересна книга за четене, момъкът е любезен и внимателен към нея, докато вземе книгата. Щом вземе книгата в ръката си, той веднага отива в своя кабинет и започва да чете. Момата стои отвън, огорчена и обидена, че момъкът не е внимателен към нея. Момата трябва да знае, че тя не е обектът, от който момъкът се интересува. Главният обект за него е книгата. Щом вземе книгата, момата няма работа при него. Ако започне да се оплаква от момъка, че не я обича, момата не разбира нещата. Нейната мисия се е състояла в предаване на книгата. Щом предаде книгата на момъка, тя трябва да се отдалечи от него и да бъде доволна, че е свършила мисията си. В дадения случай момъкът е професорът, а момата – студентът. Студентът занася книгата на професора си и се отдалечава. Той е свършил своята мисия. Професорът взима книгата и през всичкото време мисли за образа на студента, т.е. на момата, която му я донесла. Той мисли за нея, изучава я, вади си бележки, прави си свои заключения.

Този пример се отнася към всеки човек. Вникнете в неговата красива страна. Човек се цени дотолкова, доколкото има възможност да внася всеки ден по нещо ново в съзнанието си. Новото, това е книгата, която той носи в ръката си; всеки може да я вземе от него и да чете от нея. Който може всеки ден да внася по нещо ново в съзнанието си, той е истински човек. Той е доволен от себе си и се радва на своите придобивки. Щом е доволен от себе си, и другите ще бъдат доволни от него. Този човек уважава себе си, но и другите го уважават. За такъв човек се казва, че в него се е пробудило висшето съзнание, висшето Аз. Той е установил правилни отношения между висшето и низшето си съзнание. Когато намисли да прави нещо, той не бърза: първо се спира в низшето си съзнание, после се качва във висшето и оттам започва да се разговаря с двете съзнания. Като дойде до известно споразумение, той вече пристъпва към реализиране на това, което е намислил. Ако го наблюдавате, в първо време виждате извество вълнение по лицето му, от очите му излиза особена светлина, и той ту отваря, ту затваря очите си. Щом реши въпроса, лицето му става тихо, спокойно, с една приятна усмивка. Ако през времето, докато е решавал въпроса, е направил някаква погрешка, той веднага я изправя. Ще кажете: „Може ли такъв човек да прави погрешки?“ Ако някой учен работи с числата от 1 до 10, до 100 или до 1000, изключена е възможността да прави погрешки. Обаче започне ли да работи от едно до милиони, билиони, той все ще направи някакви погрешки. Ако някой сложи на гърба ви един товар от 1 до 10 килограма, вие можете да го носите. Обаче ако товарът стигне 1000 килограма, невъзможно е вече да го носите на гърба си. Намерите ли се под тежестта на този товар, вие непременно ще направите погрешки. Като видите товара, вие ще започнете да роптаете, да се сърдите, да обвинявате съдбата си и т.н.

Както физическите тела предизвикват налягане и тежест върху човека, така и мислите произвеждат известна тежест върху съзнанието на човека. В този смисъл, по тегло, мислите биват леки и тежки. Някои мисли са много тежки, даже непоносими за човека. Ето защо, човек трябва да се кали, да започне първо с леките мисли и постепенно да отива към тежките. Започне ли изведнъж с тежките мисли, той не може да понесе тежестта им, вследствие на което ще се обезличи. Една от тежките мисли е мисълта за съществуването на Бога. Преди да са разрешили някои леки въпроси, мнозина се заемат с разрешаване на мисълта, съществува ли Бог, или не. Тази мисъл не е достъпна даже за възвишените и разумни същества, за ангелите, а още повече за обикновените хора. Който се е опитал да разреши този въпрос, той се е обезличил, както се обезличава онзи, който се намира под тежестта на товара от 1000 килограма. Ако остане жив от тази тежест на гърба си, дълго време след това трябва да се лекува, докато дойде в първото си положение.

Като ученици, вие трябва да се занимавате с разрешаване на въпроси, които са близки до вас, а не са отвлечени и недостъпни за вашия ум. Ако си певец и влизаш в един хор, ти не трябва да се интересуваш от това, дали ще ти определят първо място между певците. Първият въпрос, който може да те интересува, е да определят гласа ти. След това е важно да знаеш определено, ако си сопран, какъв сопран, именно: лиричен, колоратурен или драматически и т.н. Най-после, след като пееш известно време между певците, ще определят обикновен певец ли ще останеш, или си се отличил с нещо особено. Във всяка партия от гласове има най-малко по десетина души. За да излезеш прав между десетте, ти трябва да имаш особени качества. Влезе ли в разумната природа, човек трябва да има още повече качества. Там съществува голямо разнообразие. Следователно мъчно е да се определи мястото на човека в природата. Много сопрани има в природата, но всички не могат да задоволят изискванията на изтънченото ухо. Има певци, които като чуеш веднъж, втори път нямаш желание да ги слушаш. И обратно се случва: като слушаш някакъв певец, и втори път пожелаваш да го чуеш.

Животът, в своите естествени прояви, не е нищо друго, освен песен. Да живееш добре, това значи да пееш добре. Да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, това значи да пееш красиви песни. От френологическо гледище учените казват, че в главата на човека съществуват около 100 центъра; обаче досега са известни само 40. Всеки добре развит център представя една красива песен. Ако всички центрове в човека са добре развити и се проявяват навреме, животът на човека е добър. Няма ли хармония между тия центрове, и животът на човека не е хармоничен. Изобщо, животът на човека се обуславя от дарбите и способностите, които са проявени в него. Видите ли, че някой човек живее добре, ще знаете, че той е организирал своите дарби и способности и ги проявява правилно. Дарбите и способностите му представят добре организирано общество. Този човек представя център, около който всички хора се групират. Те са доволни от него, обичат го и всякога са готови да му услужват. Ако дарбите и способностите на човека не са организирани, и животът му не е организиран. Всичко в него е разсеяно, безсистемно, и той се чуди защо хората не го разбират. Задачата на човека е първо той сам да се разбере. Ако той се разбере, и другите ще го разберат; ако той разбере себе си, ще разбира и другите. Без да разбират себе си, съвременните хора казват, че са разбрали близките си. Това е невъзможно. Познай себе си първо, за да познаеш ближния си. При един свещеник дошъл един апаш, да се изповяда. Докато свещеникът се разговарял с апаша, последният бръкнал в джоба му и извадил кесията. Свещеникът забелязъл това, но продължавал да се разговоря с апаша, като че нищо не е станало. Той му казал: „Синко, както живееш, ти не можеш да се спасиш“. Апашът му отговорил: „Отче, спасението, за което ми говориш, не е в мой интерес“. Свещеникът и апашът се разговаряли приятелски, след което се разделили. Това е един от редките примери. Да дойде в дома ти апаш, да извади кесията ти от джоба, ти да видиш това и да се разговаряш, като че нищо не е станало. И след това да пуснеш апаша на свобода. Този пример е интересен, именно, като един от редките примери в живота.

Мнозина очакват спасението си при някакъв особен случай. Те се надяват сам Господ да слезе на земята, да ги спаси. И това е възможно, но трябва да чакат или 365 милиони години или 100 милиона години или 1500 години. Бог слиза на земята през едно от тия три числа. Тъй щото, който иска по такъв начин да се спаси, трябва да чака много време. Бог не слиза често на земята. Най-малкият срок за слизането Му на земята е около 1500 години. Ако искате, чакайте още 1500 години, за да се спасите. С други думи казано: Спасението на човека зависи от неговото съзнание. Ако съзнанието му е пробудено, спасението само по себе си ще дойде. Как ще познаете идването на Господа? Слизането на Господа на земята произвежда два обратни процеса: големи страдания и големи радости. За да приемете един велик гост в дома си, първата ви работа е да пречистите къщата си външно и вътрешно: да я закърпите, да я измажете, да я измиете, да я наредите добре. За това са необходими средства, труд, усилия, страдания и мъчения. Щом поставите всичко в ред и порядък, вие сте доволни, радостни и весели, очаквате великия гост. Дойде ли великият гост в дома ви, вие влизате вече в радостта на живота. От това посещение зависи вашето бъдеще. Ако великият гост остане доволен от вас, радостта ви ще бъде голяма. Вие се намирате в положението на мома, която се е приготвила да посрещне княжеския син. Щом влезе в дома ѝ и я хареса, тя се изпълва с радост, защото всичкият ѝ труд, всичките ѝ усилия се оправдават.

Сега ние не говорим само за външните прояви на живота, но и за вътрешните. Който не разбира живота отвътре, той не може да го разбере и отвън. Човек разбира външния живот дотолкова, доколкото го е разбрал вътрешно. И обратното е вярно: ако човек разбира живота външно, ще го разбере и отвътре. Видите ли, че лампата дава ясна, чиста светлина, без никакъв дим и пушек, вие веднага разбирате, че горенето е пълно. Най-слабото мъжделене на лампата показва, че има нещо, което още не е напълно изгоряло. Приятно е да гледате свещ или лампа, в която става пълно горене.

Често слушате религиозни хора да се отказват от молитвата. Защо се отказват? Защото не получавали отговор на молитвите си. Много естествено. Кога учителят пише шесторка на ученика? Учителят пише шесторка на ученика само след като го изпита няколко пъти. Като се убеди, че ученикът учи уроците си редовно и добре, учителят се решава вече да му пише шест. Може ли ученикът да очаква шесторки, ако учи нередовно, повърхностно и само за бележка? Има ученици, които не се интересуват от знанието, но от бележките. Те казват: „И тройка да е, само да мина в по-горен клас“. Когато учи, ученикът трябва да има предвид придобиване на знание, а не високи бележки. Следователно, ако и религиозният се моли само по форма, без да влага нещо в молитвата, мисли ли, че на такава молитва може да се отговори?

Когато изучава живота, човек трябва да свързва настоящето с миналото и с бъдещето. Това значи истинско, положително знание. За да се домогне до това знание, човек трябва да познава ключовете, с които си служи, да знае кой ключ в коя ключалка влиза. Ако намери съответния ключ, а не може да го завърти и да си отключи, той трябва да си послужи с някакво масло. Ще вземе малко дървено масло, ще намаже ключа и след това ще го пъхне в ключалката. Следователно, натъкнете ли се на някаква мъчнотия в живота си, вземате малко масло и я намажете. Мъчнотиите на хората се дължат на факта, че не знаят каква мисъл и какво чувство да приложат за всеки даден случай. След всичко това хората ще говорят за Любов към Бога. За да обича Бога, преди всичко човек трябва да е почувствал Неговата Любов. Не можеш да обичаш човека, ако той не те обича. Да приемеш Любовта на Бога направо е едно нещо, а да я приемеш, след като е минала през съзнанието на много същества, това е друго нещо. Да те обикне някой по свое разположение е едно нещо, а да те обикне за това, че хората те хвалят, е друго нещо. В първия случай любовта е постоянна, а във втория – изменчива. Ако хората изменят мнението си за тебе, и той ще измени чувствата си. Това не е Любов. Ако любовта на някого е минала през 4–5 съзнания, тя скоро ще изчезне. Който знае през какви съзнания е минала любовта на някой човек, той може чрез точни изчисления да определи след колко време тази любов ще се изпари. Силата и трайността на любовта се определят от степента на развитието, до което са достигнали дадени съзнания. Любовта, която човек е получил не направо от Бога, а чрез съзнанията на други същества, не е негова собствена. Той е слуга на любовта на тия съзнания, вследствие на което всякога може да ѝ изневери. Един момък се влюбва в някоя мома и тя, без да подозира, че той е слуга на други същества, го обиква. Не се минава много време, момъкът изневерява на момата и тя започва да страда.

Преди години, в един град на България, един гимназиален учител се влюбил в една учителка, но не се решавал сам да ѝ каже това. Той си послужил с един от своите ученици от най-горния клас, да уреди работата му. Той го изпратил при учителката да ѝ каже, че еди-кой си учител я обича. Ученикът ходил няколко пъти в дома на учителката, но тя все мълчала, не давала никакъв отговор. Той все продължавал да я посещава, да чуе нещо от нея, докато един ден тя му казала: „Защо не кажеш нещо за себе си?“ С това тя искала да му каже, че го обича и е готова да се ожени за него. Наистина, не се минало много време, те се оженили. Смешен е този пример, но почти всички хора изпадат в подобни положения. Някой отива да свърши някаква работа на своя ближен, а всъщност своята работа нарежда.

Днес всички хора искат да бъдат обичани, но обичта е резултат на нещо. Всеки резултат, всеки плод съответства на една вътрешна реалност. Ако тази реалност не съществува, и плодът не може да издържи. Попаднете ли на един плод, вие се свързвате с всички плодове от същия вид. За пример, ако ядете круша, вие се свързвате с всички круши от същия вид. И ако ядете крушата правилно, с благодарност, всички круши са доволни от вас. Следователно, ако обичате някой човек, или ако той ви обича, без да оцените тази обич, вие огорчавате всички души, които са свързани с него. Ако цветята и плодовете страдат, когато човек не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят любовта им. Ако някой би могъл да опише скръбта на цветята и плодовете, би написал хубави разкази, които щяха да надминат разказите на велики писатели. Всеки плод прилича на хубава, съдържателна книга, върху която са работили стотина професори. Ако професорите видят, че ти захвърлиш книгата и се отнесеш небрежно към нея, и те ще ти обърнат гръб. Не е позволено на човека да се отнася с пренебрежение към плодовете. Плодът е фабрика, в която са работили множество съзнания. Следователно, ако не знаете как да се отнесете с плода, вие влизате в разрез с всички тия съзнания. Няма да се мине много време, вие ще изпитате последствията на вашето невнимателно отнасяне към плода. Като знаете това, вие не трябва да се страхувате. За да живеете разумно, да имате правилни отношения към хората, към всички живи същества, вие трябва да изучавате Божиите закони и да ги прилагате. Това е идеалът, към който всеки човек трябва да се стреми. Слънцето изгрява всеки ден, но човек се ползва от него дотолкова, доколкото може да възприема лъчите му и тяхната енергия. Каква идея има човек за слънцето, това е друг въпрос. Дали е ходил на слънцето, това не е важно. За човека е важно да има отношение към слънцето, да се ползва от неговата енергия. На същото основание казвам: Не е нужно човек да е ходил при Бога, но той трябва да има отношение към Него, да се ползва от Неговите светли и възвишени мисли и чувства, които носят сила и живот за него.

И тъй, дръжте се за положителното в света. Не се спирайте на отрицателните си състояния, които могат да ви спънат. Дойде ли ви някоя скръб или някое страдание, не бягайте от тях, но разговаряйте се като с приятели. Те носят някакво благо в себе си. Външно скръбта и страданието са облъчени в скъсани, парцаливи дрехи, но вътре те са като царски дъщери, облечени в скъпи и красиви дрехи. Така е за онези, които разбират смисъла на скърбите и страданията. Които не разбират смисъла им, те гледат на тях като на препятствия в живота си. Разбере ли ги човек, те ще се превърнат в радост.

Задачата на всеки човек е да се справи разумно с мъчнотиите и страданията в живота си, да ги превърне в радост.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 8 октомври 1930 г., София, Изгрев.

Определено време и място

Размишление

(Чете се темата: „При какви условия се явяват скърбите и страданията?“)

Тема за следващата лекция: „Път за добиване на истинско щастие“.

Ако вземете, за пример, една дюля в ръката си, какви мисли ще ви дойдат? Първата мисъл, която дойде в главата ви, ще бъде, че можете да изядете тази дюля, или да я сготвите, да направите от нея някакво ядене. Като разглеждате внимателно дюлята, ще видите, че тя не е еднакво гладка навсякъде. Който може да чете по линиите, ще види, че една дюля, от ред поколения, е расла при неблагоприятни физически условия, а друга се е развивала при благоприятни условия. Всички благоприятни и неблагоприятни физически условия се отразяват не само върху развитието на човека, но и върху развитието на растенията и животните. Най-малката аномалия в условията хвърля отпечатък върху индивида. Тези отпечатъци могат да се изправят.

Като изучавате човешката глава, виждате, че и тя е подобна на плод, по който можете да четете неговия минал живот. В процеса на своето оформяване този плод създава семето – същината, чрез която животът се проявява. Растението и развиването на човека са велики, Божествени процеси, без които животът няма смисъл. Ето защо, във всеки човек е важен онзи момент, който осмисля неговия живот. Онова, което осмисля живота, не се крие в нещо грандиозно. То не е в голямото богатство, нито в голямото знание, нито в голямата сила. Това, което осмисля живота, се крие в микроскопическите, едва видими и уловими неща. Малкото, невидимото, микроскопическото не е нищо друго, освен връзката на човека с Бога, с Първата Причина, с Великия създател на вселената. Тази връзка е малка, нищожна по външен вид, затова хората философстват, разискват върху нея, търсят я, дано я намерят. Ако не успеят да я постигнат, причината седи в това, че те я търсят по външен път.

Какво значи да направите връзка с Бога? Как можете да направите тази връзка? Представете си, че вие искате да се свържете с един учен човек, но сте от княжески род, не знаете как да пристъпите. Ако отидете при учения с всичкото си величие и съзнание за своя висок произход, той ще ви приеме, ще ви разгледа като плод, който носи линиите на своя минал и сегашен живот, и ще ви сложи далеч от съзнанието си. При това положение вие не сте направили връзка с него. Ако искате да направите съзнателна връзка с учения човек, вие трябва да отидете при него с всичкото си смирение, да забравите своя висок произход и да се заинтересувате от това, което ученият изследва. И това не е достатъчно. Трябва да започнете да изучавате неговия предмет, да го разпространявате между ония, които се интересуват. Като го разпространявате, същевременно трябва сам да допълвате онова, което на другите не е ясно. Следователно вие можете да направите връзка с Бога само когато се интересувате от Неговите мисли, чувства, постъпки и се заемете да ги изучавате, прилагате и обяснявате на ония, които се интересуват от тях. Когато Божествената Любов, Божественото знание и Божествената Истина станат идеал в живота на човека, тогава той ще разбере какво значи връзка с Бога.

Слушате някой да казва: „Аз търся Истината, обичам я, искам да я приложа“. Защо този човек обича Истината? Защото той е разбрал, че без Истина няма растене; без Истина живот не може да се прояви; без Истина душата не може да живее. Само онзи търси Истината, който иска да се прояви, да даде израз на онова, което е вътре в него. Да се прояви човек, това значи да стане видим. В този смисъл, истински стар човек наричаме онзи, който се е проявил вече, а млад – онзи, който едва е започнал да се проявява.

Ако начертаете една крива линия – полуокръжност (фиг. 1) и съедините крайните точки A и B с права линия, тя ще бъде диаметър. Тези две линии съдържат в себе си известен род сили, които човек трябва да познава. Кривата линия представя стария човек, а диаметърът – младия. Ако старият и младият не познават силите, които носят в себе си, те нямат отношение нито към старостта, нито към младостта. Тогава човек минава през младостта и старостта, без да е научил нещо от тях. Всяко нещо има смисъл за човека дотолкова, доколкото той има отношение към него. Истината се интересува от човека дотолкова, доколкото той има отношение към нея. И човек се интересува от Истината дотолкова, доколкото тя има отношение към него. Същото се отнася и за отношенията на човека към Бога и на Бога към човека. Казвате: „Как е възможно Бог да не се интересува от нас, щом ни е създал?“ Ако разглеждате създаването на човека като механически процес, вие сте на крив път. Така всеки човек си създава къща, създава си удобства за живеене. Обаче той се интересува от къщата си дотолкова, доколкото тя отговаря на неговите нужди. Престане ли да задоволява неговите нужди, и човек престава да се интересува от нея. Същото отношение виждаме между Бога и човека. Човек е къща, направена от Бога с цел Той да живее в нея и да се проявява. Не изпълни ли човек предназначението си, Бог не се интересува от него. Този човек представя стара, бракувана къща, за която и собственикът ѝ не се интересува. Всеки собственик се интересува от своята красива, удобна и здрава къща.

Представете си, че искате да видите нещо по кривата линия (фиг. 1). Каквито усилия и да правите, не можете да го видите. Обаче ако гледате този предмет по правата AB, т.е. от коя и да е точка на правата линия, той ще стане видим за вас. Ако от средата на правата AB издигнете перпендикуляр до точка C, в най-високата точка, наречена зенит, ще видите предмета, който ви интересува. Значи под думата „зенит“ разбираме тази точка, в която известен предмет се вижда най-ясно. Кривата линия пък представя пътя на човешкото развитие. Който не разбира правата линия, той не може да разбере и кривата; който не разбира правата постъпка, не може да разбере и кривата. Кривите постъпки са свързани с много усложнения. Кога се изкривява човек? Когато приема големи задължения, когато се нагърбва с големи богатства, с големи тежести. Ако има малки задължения, малки тежести, малко богатство, човек не може да се изкриви. Ако на пода на вашата стая сложите един килограм хляб, подът няма да усети никаква тежест. Поставите ли обаче 1000 килограма хляб, подът ще се изкриви малко. Коя е причината за изкривяването на пода? Голямата тежест.

Има ли нещо лошо в огъването или в изкривяването на човека? Щом натоварят човека повече, отколкото може да носи, естествено е той да се огъне. С огъването той си помага. Като пренесе тежестта от едно място на друго, той пак ще се изправи. Когато види, че го замерват с камъни, човек пак се огъва. Защо се огъва? За да намали силата на удара. От тежестта на товара подът се огъва, но не може вече да се върне в първото си положение. От тежестта на известен товар торбата и чувалът се скъсват. Част от товара пада на земята и те се облекчават. Продънването на пода, както и скъсването на чувала, са механически начини за освобождаване от тежестите на живота. Разумните същества обаче не трябва да разрешават този въпрос механически. Колкото по-разумно е едно същество, толкова по-разумно разрешава мъчнотиите в живота. Мъчнотиите не са нищо друго, освен тежести, с които човек трябва да знае как да се справя. Дойде ли ти някаква голяма тежест, огъни се, без да се пречупиш. Щом мине тежестта, веднага се изправи и продължи пътя си. Ще кажете, че не е морално да се огъва човек. Кое е за предпочитане: да се огъне човек и да запази живота си, или да не се огъне, да загуби живота си, а да запази доброто мнение на хората? Разумен трябва да бъде човек. Огъването означава промяна в състоянията.

Става ли въпрос за промените в живота или в природата, знайте, че те са в реда на нещата. Това именно трябва да интересува човека. Не питайте защо съществуват промените, но ги изучавайте. Като видите, че някъде се извършва някаква промяна, задайте си първо въпроса: Разумна ли е тази промяна, или неразумна? После се запитайте в кой свят става промяната: във физическия, духовния или Божествения? Някой човек става от сън, но се чувства крайно неразположен, готов е да се кара с всички хора. Защо е неразположен? Станала е някаква промяна в него. Какво трябва да направи, за да се освободи от неразположението си? Нищо друго не му остава, освен да се съсредоточи в себе си, да потърси причината за неразположението, т.е. за промяната, която е станала в него, и да види разумна ли е, или не. После, той трябва да види в кой свят е станала промяната и да я изправи.

Един ден виждам, че един познат носи голяма тиква, с голяма дупка в средата. Поглеждам в дупката, една мишка се скрила вътре и не може да излезе. Познатият разправя, че в дупката имало седем мишки, шест изкочили навън, а седмата се объркала, не може да излезе. Мишките обичат тиквено семе, затова прегризали кората на тиквата и влезли вътре. Чуди се познатият какво да прави с тиквата, как да застави мишката да излезе навън и да я накаже, задето влязла вътре без позволение. Вината на мишката се състои само в това, че не е искала позволение да излезе. Иначе тиквата и без това е осъдена на разрушение: човек ще я счупи, ще я свари, или опече, и ще я изяде. Мишката пък ще я прегризе и ще си хапне от нея. Най-после ударихме тиквата в земята, тя се разчупи, а мишката успя да се провре между краката ми и избяга. Между краката ми тя намери спасителен ъгъл. Значи при всички изпитания в живота си човек все ще намери един спасителен ъгъл, да се провре и да излезе благополучно от изпитанието. Този ъгъл се крие някъде в човешките добродетели. Всяка добродетел спасява човека. Минеш ли през ъгъла на известна добродетел, където и да се намира тя, ти непременно ще бъдеш спасен. Направи ли някаква погрешка, човек трябва да мине през ъгъла на доброто, за да бъде спасен. С други думи казано: За да се освободи от някое нещастие, човек трябва да мине през ъгъла на доброто, т.е. през благоприятните условия на живота. Да се върнем към чертежа. Правата линия AB представя разумността. Когато нещата се извършват по права линия, те са разумни. Следователно, ако искаш да видиш дали дадена постъпка е права, проследи какъв път на движение образува тя. Ако при движението ѝ се образува крива линия, постъпката не е права. В нея има известно отклоняване, по-голямо или по-малко. Правите и кривите линии показват, че човек върви и в прав, и в крив път. Той се учи и от едното, и от другото положение; обаче като се отклонява от правата линия, той си създава свой собствен център на движение. За да следва пътя на правата линия в мислите, чувствата и постъпките си, човек трябва да пази между тях известно математическо отношение. Това значи, че между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да съществува не само числена, но и геометрическа връзка. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка стават реални, когато приемат известна геометрическа форма. За пример, тялото на човека е съвкупност от идеи. То става реално, когато приеме някакъв геометрически образ, или геометрическа форма. Който разбира езика на формите, по тях може да чете идеите, които са вложени в него.

Следователно, видите ли една права линия, ще знаете, че тя представя отношението на човека към Божествения свят. Счупената линия, съставена от няколко прави, представя отношението на човека към органическия свят, т.е. към света на външните промени, към света на голямото външно разнообразие. Ъгълът пък представя закон на възприемане. Колкото по-голям е ъгълът, толкова по-голямо е възприемането. И обратно: колкото по-малък е ъгълът, толкова по-слаба е възприемателната способност на човека. Човек възприема чрез окото и устата. Ако възприема много впечатления, но не ги използва разумно, човек става лош и глупав. Значи възприемането има две страни: добра и лоша. Когато човек възприема чрез устата си, ние дохождаме до закона на храненето. Ако е гладен, човек може да се спаси само чрез устата. Каквото и колкото да философствате пред него, той знае само едно нещо – гладен е. Той казва: „Хляб искам!“ – Можеш ли да почакаш малко? – „Ще чакам, но с условие, че ще получа хляб.“ В дадения случай устата разрешава един важен икономически въпрос. Тя е пътят, през който хлябът ще мине и ще помогне за разрешаване на един от важните икономически въпроси. От по-голямото или по-малко разтваряне на ъгъла се определя правилното или неправилно разрешение на въпроса. Когато заеме статическо положение, ъгълът нито се увеличава, нито се намалява. Това показва, че имаме очаквателен процес. Някои хора държат устата си повече отворена. Ще кажете, че те са глупави. Не са глупави, но те очакват да получат нещо, от което зависи целият им живот. – „Какво очаквате?“ – „Хляб!“ Наистина, от хляба зависи бъдещето на човека, а от очите и устата – неговата възприемателна способност.

Следователно човек трябва да използва своите удове за възприемане – да учи, да придобива знания. Той трябва да възприема не само чрез очите и устата си, но и чрез челото и чрез носа си. Лицето му трябва да бъде живо, пластично и възприемчиво. Видите ли човек, на когото челото е ниско, ще знаете, че деятелността на неговия живот е съсредоточена повече в личните му чувства. Ако устните му са свити под известен ъгъл надолу, това показва, че той е недоволен от живота. Той е недоволен, че не е могъл да постигне своите желания. Ако му се даде повечко ядене, той веднага ще се задоволи. Изобщо, щом задоволите желанията на човека, той става доволен. Дадете ли на човека онова, от което се нуждае, той става доволен. Има нещо специфично, от което всеки човек се нуждае. Религиозният се моли за едно, светският - за друго, но ако това, за което и двамата се молят, не е съществено, молитвата им няма да се чуе. Религиозният иска да служи на Бога, а същевременно се моли за къща, за дрехи, за обуща, за шапка и т.н. Това са несъществени неща. И светският човек се моли за същото. Човек има право да се моли само за хляб. Така е казано и в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес“. Естествено е да се моли човек за хляб, защото ако е работник, без хляб не може да свърши работата си; ако е ученик, не може да научи уроците си. При това положение работникът ще развали отношенията си със своя господар, ученикът – със своя учител.

Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото. Не мислете, че съществените неща са великите, а несъществените – малките. Животът се проявява и в малкото, и в голямото. Всяко нещо, в което има живот, е съществено. Така трябва да гледате на нещата, за да имате ясна представа и за самия живот. Целокупният живот представя вътрешна непреривност. В този смисъл, ако човек се свърже с един слънчев лъч, той се свързва едновременно с всички лъчи; ако се свърже с един звук, той се свързва с всички звуци. Какъв трябва да бъде звукът, който произвеждате: слаб или силен? Това зависи от хората, които са пред вас. На разумните и разбрани хора се говори тихо и спокойно; на неразумните се говори силно, натъртено, да разберат какво искате да им кажете. Тогава как трябва да се молите на Бога? Трябва ли да викате, да плачете, да се вайкате? Христос е дал една молитва на учениците си, с която трябвало да се молят. Тя е тъй наречената „Господня молитва“. Като четете тази молитва, вие трябва да бъдете напълно съсредоточени и свързани с Бога. Само при това положение молитвата ви ще се осмисли.

Как започвате молитвата? Казвате: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята“. Това значи: „Отче наш, Който си горе в моя ум, да дойде Твоята светлина в ума ми, за да я възприема. Да бъде волята Ти във всяка моя работа: в мисълта ми, в чувстването, във всичките ми постъпки. Нека Твоята воля присъства в дишането, в кръвообръщението ми, да изпращам кръвта по цялото си тяло, да се храни, за да Ти служа с радост и любов“.

„Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес.“ – Всеки трябва да се моли за хляб, като едно от съществените неща, с които да поддържа живота си и да бъде годен за работа.

Казано е в Писанието, че ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие. Сега и на вас казвам: Станете малки, но разумни деца, да трансформирате състоянието си, да не се спъвате от външните условия. Неразумният се спъва от всичко. Ако е религиозен, той не знае как да се моли. Той постоянно пита как да държи ръцете си във време на молитва: нагоре, надолу, или скръстени? Ще се молиш по различен начин. Ако те бият и прострят на земята, ще се молиш в това положение; ако те бесят, ще се молиш и с увиснали крака. Ще се молиш по всички начини, но разумно. Може ли човек да се моли, когато го бият? Човек може да се моли при всички условия. Защо бият човека? Да му предадат нещо. Както с биенето или разсичането на земята посаждат нещо добро в нея, така и с биенето на човека внасят нещо добро в съзнанието му.

Разумният човек се учи от всичко. Колко пъти биха апостол Павел? Апостол Павел получи 3 пъти по 39 тояги. Мнозина се питат, правилно ли е да се бие човек? Трябва ли боят да се допуща? По този въпрос има различни мнения. Някои пък разглеждат постъпките на своите ближни и казват, че еди-кой си не е постъпил добре. Само онзи може да се произнася за постъпките на хората, който стои по-високо от тях и всеки момент е готов да направи това, което те не могат да направят. Кажеш ли на някого, че не е постъпил добре, още в момента трябва да му посочиш как да постъпи. Осъдиш ли някого, че не е готов да направи добро, ти бъди готов да направиш доброто вместо него. Бъдете готови всеки момент да правите добро и услуги на ближните си, за да ви отговорят един ден и те със същото.

Мнозина гледат на доброто като на механически процес. Не, доброто е съзнателен, разумен процес. Доброто е в Бога.

Следователно само онзи може да прави добро, който е свързан с Бога. Всяка разумна услуга, която човек прави, носи в себе си доброто. Тъй щото, вие не се интересувате толкова от услугата, колкото от доброто, което се крие в нея. Пощаджията носи писма, прави услуга на хората. Ако той мине край дома ви, каже ви няколко думи, без да ви остави писмо, вие не сте доволни от него. Вие имате отношение повече към писмата, които той носи, отколкото към самия него. Ако не носи писмо в ръката си, вие нямате време да се спирате и разговаряте с него. Щом ви носи писмо, вие ще намерите време да се разговаряте с него. В този смисъл писмото, в ръката на пощаджията, представя доброто в сърцето на всеки човек.

Следователно, за доброто човек трябва всякога да има време. Значи времето е дадено за доброто, а не за злото. Понеже за злото не е предвидено време, когато прави зло, човек взима от времето на доброто. Това е престъпление. Когато съдят човека, че е направил някакво зло, не го съдят за злото, но за кражбата, която е направил. Без разрешение на някого, той е отнел част от времето, определено изключително за доброто. За злото не е предвидено нито време, нито място. Като знаете това, не изменяйте Божествения ред на нещата. Дойдете ли до злото, кажете си: „Нямам на разположение нито време, нито място, за да му дам ход. Не искам да правя чрезмерни усилия да търся място и време, да правя зло. Предпочитам да направя добро, което е по-лесно и приятно, защото от самото Провидение му е дадено и място, и време“. Който прави добро, той осмисля живота си и си отваря път към щастието. Който прави зло, той обезсмисля живота си и си отваря пътя към нещастието. За предпочитане е човек да върви в път на щастието, отколкото в пътя на нещастието.

И тъй, за да се освободите от злото, дайте път на доброто в себе си. Не чакайте да получите някакво откровение, както са получили на времето си Исай, Йеремия, апостол Павел и др. Това не може да стане днес, защото нещата никога не се повтарят. На всеки човек се дава нещо специфично, съвършено различно от това, което е дадено на другите на земята, Бог може пак да му се открие, но по друг начин, а не както в миналото. Значи възможно е Бог да се открие на всеки човек, но по различен начин.

Следователно не се обезсърчавайте. Знайте, че кога и да е, Бог все ще ви се открие по някакъв начин. Той може да ви се открие, както на пророк Йона, на трите момци в огнената пещ, или на Данаил в рова между лъвовете. Бог може да се открие на човека като глас от небето. Как ще ви се открие Бог, не е важно; важно е да Го познаете. Колкото по-смирен е човек, толкова повече неща може да научи. Ако си въобразява, че много знае, той лесно ще се обезсърчи. Достатъчно е да се намерите пред някой велик учен, музикант или художник, за да разберете, че вашето знание е едва в началото си. Колкото по-слаб сте в науката и изкуствата, толкова по-големи възможности имате. Слабият има повече възможности от силния. Силният човек е завършен процес. Той носи в себе си богатства, които трябва да раздава на слабите и нуждаещите се. Силният дава, а слабият получава.

Положението, в което сегашните хора се намират, може да се уподоби на богат земеделец, който е напълнил хамбарите си с жито, обора си – с добитък, склада си – с рала. Той има всичко на разположение, но чака онзи момент, когато ще приложи силите си на работа. Дойде ли този ден, той изважда житото от хамбара, впряга воловете на работа, взима ралото на колата и тръгва на нивата. Пропусне ли този момент и очаква да придобие още жито, работата му ще пропадне. Щом имаш пълен хамбар жито, повече не очаквай. Впрегни воловете, иди на нивата и сей. Какво ще излезе от твоята работа, не питай. Като ходиш често на нивата, ще видиш какво ще излезе. Каквото си посял, това ще пожънеш. Ако можеш да се разговаряш с житото, щастлив ще бъдеш; ако не можеш да се разговаряш, нещастен ще бъдещ. Следователно от човека зависи, да бъде щастлив, или нещастен. За да бъде отчасти щастлив, той трябва да гледа разумно на живота, да е доволен от всички условия, в които се намира. За да бъде доволен поне в даден момент, човек трябва да вижда в страданията някакво благо. Той знае, че страданието прави човека силен, заставя го да мисли право. Като страда, човек помага на своите близки, а същевременно и на себе си: на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Затова и Христос казва, че човек трябва да е доволен от страданията си, защото страданията се превръщат в радост. Не може ли човек да трасформира състоянията си, да превръща скърбите в радости, той остава в положението на обикновените хора. Като е дошъл на земята, човек трябва да прояви поне една от своите добродетели, която да го издигне над уровена на обикновените хора.

Как познавате, че известен човек е добродетелен? Каквато добродетел и да има човек, тя е написана на лицето му. В това отношение лицето е израз на Божествения живот на човека. Като изучавате ъглите на човешкото лице, вие виждате доколко всеки човек е осмислил живота си. Всеки уд на човешкото лице в едно отношение може да спъне човека, а в друго – да го спаси. Носът от една страна спъва човека, а от друга го спасява. Същото може да се каже за челото, за устата, за брадата, за ушите му и т.н. За да се спаси от някое нещастие, някога човек може да намери спасение в челото си, някога – в носа, някога – в устата, във веждите и т.н. Човек трябва да знае, за всеки даден случай, къде да търси спасение. Всеки уд от човешкото лице представя област, в която разумните същества са вложили по една своя идея. За да си помогне при известна мъчнотия, човек трябва да знае коя област от лицето си да бутне и под какъв ъгъл. Не знае ли точно ъгъла, под който една идея се проявява, човек не може да се ползва от енергията и светлината на тази идея.

Днешният ден е облачен. Облаците показват, че на физическия свят имате препятствия. За да се справите с препятствията, вие трябва да се качите в Божествения свят, над облаците, да стане проветрение в умовете ви. Само онзи може да живее в Божествения свят, който държи в ума си мисълта, че Бог е неизменен, че в Него всичко е добро и красиво. В Божествения свят не съществува никакво зло. Това, което хората наричат зло, е нещо относително. То се определя като зло според техните разбирания. Злото е влязло в човешкия живот заедно с ограничението. Значи човек е внесъл злото в света чрез ограничението. Когато Бог ограничава, доброто се явява в света. Ето защо, който иска да се освободи от човешкото ограничение, трябва да влезе в Божественото. Иска ли да бъде свободен, човек трябва да влезе в Божественото ограничение. Значи човешкото ограничение заробва човека, а Божественото го освобождава. Ако не минеш от човешкото ограничение в Божественото, ти никога не можеш да бъдеш свободен. Дойдеш ли до Божественото ограничение, знай, че се намираш пред прага на освобождението си. Щом се намериш пред прага на оснобождението, ти си разбрал вътрешния смисъл на живота. И тъй, дръжте в ума си основната мисъл на лекцията, че за злото няма време, нито място, нито условия. Изхвърлете злото от ума си и съсредоточете се към доброто, за което са дадени време, място и условия. За доброто е дадено всичко. От човека се иска желание само да прави добро. Желанието е от човека, а времето, условията и мястото са дадени от Бога. Като живее с доброто и го прилага, човек може да се справи със съдбата си, т.е. да подобри лошите условия на своя живот. От всички се изисква разумност и будно съзнание, да не отминете времето и мястото, определено за доброто, с цел да направите някакво зло. Това е метод за придобиване на добри условия. Пазете свещенно мястото и времето, които Бог е определил на човека за правене на добро.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 15 октомври 1930 г., София, Изгрев.

Един и същ

Размишление

Всички хора търсят пътя към щастието, без да подозират, че пътят към щастието и нещастието е един и същ. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Ръката, която милва и която бие, е една и съща. Няма една ръка за милване, а друга за биене. Когато бие или милва детето си, майката не прави разлика с коя ръка върши това: някога го милва с дясната ръка, а бие с лявата; някога го милва с лявата, а бие с дясната. Тъй щото, когато питате кой е пътят към щастието, казвам: Пътят към щастието и към нещастието е един и същ. Разликата се състои само във вниманието и в будността на съзнанието, с които човек се движи. Ако съзнанието на човека е будно и внимава къде стъпва, той ще намери щастието; ако съзнанието му не е будно и не внимава къде стъпва, той ще намери нещастието.

Който има будно съзнание, той е съсредоточен, вследствие на което не се отклонява от правия път. Онзи, на когото съзнанието не е будно, постепенно се отклонява от правия път и вместо да намери щастието, намира нещастието. Пътят към високия връх е път към щастието. Като върви внимателно, човек стига благополучно до върха и пожелава втори път да го посети. Ако не върви внимателно, той може да падне, да счупи крака си и да не пожелае втори път да се качи на върха. В същото положение изпадат и ония, които търсят Бога. Някой търси Бога, стреми се към Него, с цел да намери щастието, но намира нещастието. Друг се стреми към Бога с цел да Го познае, да изпълни волята Му, и намира щастието. Вътрешните желания и стремежи водят човека към щастието или към нещастието. Следователно, за да намери правия път на живота – пътят към щастието, човек трябва да се освободи от своите криви разбирания, от учителите на миналото, които са го учили криво. Ако начертая една права линия и я разделя на 6 равни части, вие поглеждате към нея, но веднага се отдалечавате, защото нямате никакъв интерес. Какво представя правата линия за един пътник, който отива на планината? Като права линия само, тя не представя никакъв интерес за него; като отражение, като сянка на някаква реалност, тя може вече да го интересува. Човешкото лице, като форма, не е особено интересно, но като отражение на известна деятелност на ума, на сърцето и на волята, то представя голям научен интерес. Следователно, ако правата линия представя един килограм хляб, тя става интересна, особено за гладния пътник. Той веднага се спира пред нея и започва да я разглежда, да гадае по нея. Той се чуди защо е разделена на 6 равни части. Като мисли известно време, пътникът разбира, че в планината има още 5 души, също така гладни, на които ще се даде по едно парче хляб. Сега се явява друг въпрос за разрешаване: кое парче ще се падне на него. Който гадае, непременно ще задържи нещо и за себе си. Той е като кафеджията. Като прави кафе на клиентите си, кафеджията прави и за себе си. Истинският кафеджия задържа за себе си първото кафе, най-доброто. Простият кафеджия задържа за себе си последното, което е останало на дъното. Така правят и децата. Когато родителите им пият кафе, те облизват дъното на чашите. Защо? Защото не им е позволено да пият кафе.

Съвременните хора в религиозно, научно и философско отношение се намират в същото положение, в каквото се намират децата. Някой философ обрал каймака на кафето, а след него идат обикновените хора, да пият това, което е останало на дъното на чашата му. Някой учен обрал каймака на кафето, а след него идат обикновените хора, дигат чашата му и обират остатъка от кафето. Това са символи, които трябва да се превеждат. Когато детето обира остатъка от кафето на чашата, от която майката или бащата са пили, то казва: „Опитах вкуса на кафето, което баща ми е пил, и видях, че е сладко“. Знанието има смисъл, когато се приложи в живота. Значи истинското знание се познава по своите резултати. Каже ли някой, че знае нещо, той трябва да го приложи. Ако религиозният казва, че знае да се моли, той трябва да покаже това на опит. Нека отиде при някой болен да се помоли. Ако положението на болния се подобри, можем да признаем, че този човек знае да се моли. Всеки ден човек се моли по различен начин. Който иска да се приближи към Бога, трябва да знае, че това не става по един и същ начин за всички хора. Всеки се отправя към Бога по свой специфичен начин. В това, именно, се състои красотата и тайната на живота. Всеки момент нещата се променят и по този начин се внася новото в живота. Човек трябва да се стреми към новото, а старото да оставя след себе си като капитал, необходим за съществата, които идат след него.

Следователно, когато гори, свещта нищо не печели. От горящата свещ се ползва само онзи, който чете на нейната светлина. В този смисъл запалената свещ не е нищо друго, освен опитността на разумния човек. Той гори, изпраща светлината си за онези, които искат да четат и да се учат от неговата опитност. Някои искат да скрият светлината си за себе си. Това е невъзможно. Христос казва, че е невъзможно запалена свещ да се скрие под шиник. Днес много хора четат Евангелието, но малцина го разбират. Защо? Защото те са запалени свещи, турени под шиник. Това не трябва да бъде. Щом запали свещта си, човек непременно трябва да я извади на открито. Само користолюбивият иска да задържи светлината за себе си, но каквито опити и да прави, не може да постигне желанието си. Никой не може да обсеби светлината и да я задържи за себе си. Оставете свещта си на открито, да се ползват окръжаващите от светлината ѝ. Колкото повече хора се ползват от светлината ви, толкова повече се повдига и вашата цена. Колкото повече се повдига цената на човека, толкова по-голяма е радостта му. Ако човек губи светлината си, с нея заедно губи и цената си. Който иска да живее с радост, трябва да бъде запалена свещ. Човек не се радва, защото гори, но защото придобива ценни опитности. Щом придобива опитности, човек помага и на ближните си. Те се ползват от неговата светлина и благодарят за доброто, което им е направил. Човек се храни от благодарността на ония, които са получили нещо от него. Затова е казано, че човек не живее и не умира за себе си.

Когато казваме, че човек умира, ние подразбираме друго нещо. Думата „умира“ означава отиване в света – „у“-„мира“ – да научи нещо, да придобие знания. В смъртта човек изучава един от великите закони на живота – даването. Като умре, човек дава всичко, което е придобил на земята. Смъртта подразбира закон на даване. Като дава, човек става щедър. През целия си живот той е събирал, мислил само за себе си. Смъртта му налага да мисли за другите – да раздава. Около него се събират по-малките му братчета и си устройват пиршество.

Ще кажете, че даването е доброволен акт, а в смъртта човек дава принудено. Истинската любов подразбира доброволно даване – доброволна жертва от страна на двама. Докато се оженят, момата и момъкът са готови на всякакви жертви един за друг. Щом се оженят, те изменят отношенията си, никой не е готов за жертва. Момъкът казва на момата: „Готов съм да умра за тебе“. Като се ожени за нея, той се отказва от всякаква жертва. Който не е готов да умре, той не може и да оживее.

И тъй, да умираш и да живееш, това са два велики процеса в живота, между които съществува тясна връзка. Който не разбира тия два процеса, той не може да се жертва. Където няма жертва, и живот няма. Като говорим за жертвата, за смъртта, ние нямаме предвид външната страна на този процес. Умирането е процес, при който пасивните енергии минават в активни. Срещате един богат, здрав, силен човек, който яде по 3–4 пъти на ден, има здрави, добри деца, но не се радва на живота си, от всичко е недоволен. Този човек е в пасивно състояние. За да го заставят да бъде активен, изпращат му една болест, която го поставя на легло. Ако и при това положение не осмисли живота си, задигат го на онзи свят. Близките му плачат, скърбят за него, считат, че са го изгубили, а всъщност той продължава живота си, става по-активен. Той влиза ту в жена си, ту в децата си и започва да разбира живота. Ето защо, ако искате да живеете на земята и да се учите, използвайте условията, при които се намирате, да разберете смисъла на всички блага, които ви са дадени.

Като сте дошли на земята, вие трябва да се учите, да развивате тия дарби и способности, тия качества, които са вложени във вас още при създаването ви. Не работите ли върху себе си, вие не можете да ги развиете. Въпреки това хората казват, че са създадени по образ и подобие Божие, че са чада Божии. Как е възможно да бъдат чада Божии, а да не проявяват качествата на Бога? Може ли синът да не прилича на баща си, и дъщерята – на майка си? Ако синът не прилича на баща си, а дъщерята – на майка си, те или не са от техния род, или не са се още проявили. Значи има една реалност в света, на която човек всякога може да разчита. Следователно всяко нещо за вас е дотолкова важно, доколкото в него има някакво съдържание и смисъл. Като знаете това, вие не трябва да коригирате Божиите пътища, но да се учите от тях.

Какво значи да коригира човек Божиите пътища? Всеки човек, който е недоволен от положението си и роптае, без да съзнава, коригира Божественото в света. Той е недоволен от това, което му е дадено. Защо е недоволен? Защото мисли, че е пренебрегнат, изоставен, онеправдан и т.н. Защо не се запита човек, кой го е поддържал толкова години на земята? И като се е ползвал от всички блага, които природата дава, какво особено е направил? Като учи, като работи, като се моли, за кого прави човек това? Все за себе си. Докато учи, той се моли на Бога да му помогне да свърши училището, че тогава да Му служи. Като свърши учението си, моли се да се нареди на добра служба, да се ожени, да има дечица. Като се ожени, той се грижи изключително за жена си и за децата си, не му остава време да направи една малка жертва за Господа. Човек постоянно се ползва от благата, които Бог изпраща на земята, въпреки това той пак е недоволен.

Религиозните хора казват, че вярват в Бога, молят се, правят добро и т.н. Право е това, но нека всеки се запита защо се моли, защо прави добро. Ако в молитвата и в доброто на религиозния няма никакво користолюбие, те са на място. Обаче ако има нещо користолюбиво, нито молитвата, нито доброто допринасят някаква полза. Светските хора пък искат да бъдат богати, учени, силни, пак с користолюбива цел. Като богати, силни и учени, те искат да се налагат на слабите, да управляват, да оправят света. И това е добро, но те не знаят, че вместо да придобият нещо реално, бързо се изтощават и разрушават. Силният се изтощава скоро, вследствие на което съкращава живота си. Често слабите хора живеят повече от силните. Ако има власт, силният ще осъди този, онзи за някакви престъпления и с това ще си навлече неприятели. Господарят съди слугата си, че крал пари от него и пиянствал. Който разбира законите на разумния живот, ще съди слугата не за това, че е пил вино, но че не е пил вода. Не се позволява на човека да пие вино, докато не се е научил да пие вода. Не се позволява на човека да прави зло, докато не се е научил да прави добро. Не се позволява на човека да изразходва времето си напразно, докато не се е научил да го цени.

Днес всички хора се осъждат едни други, че този не живял както трябва, онзи не постъпвал право и т.н. Кой човек досега е живял, както мисли и разбира? Малко хора ще срещнете, които живеят според своя вътрешен морал. Ако гледате човека външно, той прилича на светия. Жената е цяла светица, мъжът – светия. Защо? Защото стражар ги следи. Жената стои като стражар при мъжа си, гледа какво прави, накъде се движат очите му. Мъжът също следи жена си като стражар. Не се спирайте върху външните прояви. Те не определят човека. Когато видите, че някой се стреми към Бога, че иска да живее чист живот, понякога и това желание не е истинско. Този човек има някакъв вътрешен страх. Той се страхува от нещо, затова иска да живее добре. Когато изучава живота и прави своите заключения, човек трябва да разбира същината на нещата. Ако прави добро, човек трябва да го прави заради самото добро, като същина, като вътрешна необходимост на живота.

Много от сегашните хора не разбират същината на нещата, вследствие на което се разочароват. Някой обича някого, мисли само за него, но изисква същото и за себе си. Ако не му отговори по същия начин, той се разочарова. Не е лошо, че мислите за един човек, но не е правилно да изисквате от него същото. Всеки има право да мисли за някого, но да не го слага много близо до очите си. Сложи ли го близо до очите си, той сам се лишава от възможността да вижда и разбира правилните отношения. Той престава да разбира реалността на живота. Когато отива при някой извор, човек гребва малко вода с ръцете си и задоволява жаждата си. Може ли да изпие всичката вода на извора? Ако ти не можеш да изпиеш всичката вода на извора, трябва ли да изискваш от него да мисли само за тебе и да дава само на тебе? Ти имаш право само на онази вода, която си погълнал. И тази вода не може да остане много време в тебе. Щом свърши работата си, тя ще излезе навън. Ако съществува такъв закон, трябва ли човек да изисква да мислят само за него? Даже Бог, Който е създал света и всички живи същества, от никого не изисква да мислят само за Него. На човека е дадена следната заповед: „Любете Бога, любете ближния си, любете и врага си“. Любовта към Бога подразбира Божествения свят. Любовта към ближния подразбира духовния свят, а Любовта към врага – физическия свят.

Казано е още: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Съвършенството подразбира Любовта на човека към самия себе. Значи известни са четири прояви на Любовта: към Бога, към ангелите, към ближния и към врага. Думата „ближен“ включва всички хора, както и самия човек. Любовта към Бога определя отношенията на човека към Божествения свят. Любовта към ангелите определя отношенията му към духовния свят. Любовта към ближния, към самия себе и към врага определя отношенията му към физическия свят. Като прилага Любовта във всички светове, човек регулира своите мисли, чувства и постъпки, хармонизира ги и придобива вътрешен мир и спокойствие. Този е пътят, който Бог е начертал за всички ония, които искат да изправят живота си.

Следователно, искате ли да успявате, приложете закона на Любовта в живота си и не очаквайте от човека повече от това, което той в даден момент може да ви даде. Всеки човек е запалена свещ, която може да даде само толкова, колкото е светлината ѝ. Приемете това, което той ви дава, и благодарете. Защо на еди-кого си дал повече, защо с някого се разговарял повече, това е негова работа. Що се отнася до любовта на човека към този или онзи, това не зависи от него. Бог е Любов. Като знаете това, ще благодарите за онова, което в даден момент се излива от Бога. Приемете с благодарност това, което ви се дава, и го приложете в живота си. Човек има право да изучава себе си, да се вглежда в своите прояви, да се критикува и одобрява, но що се отнася за живота на другите хора, това не е негова работа.

И тъй, задачата на човека е да придобие живота, да определи отношенията си към Първата Причина и да приложи Любовта си. Как познавате, че някой човек е придобил живота? Животът се познава по уханието, което излиза от него. Всеки човек, който носи живот в себе си, е подобен на цвят, който току що се е разцъфтял и разнася надалеч своето благоухание. Той отваря цвета си към слънцето на живота и благодари за благата, които му са дадени. Това наричаме ние правилни отношения на човешката душа към Бога. Щом благодари на своя Създател, човек се връща между подобните си, да раздава от Любовта, от благото, което е получил. Кой не обича цвете, което благоухае? Тъй щото, искате ли да ви обичат, вие трябва да имате някакво съдържание в себе си. Интересна и любима книга е тази, в която е написано нещо хубаво. Не те ли обичат хората, това показва, че в тебе не е написано нищо хубаво. Щом съзнаеш това, иди веднага при Бога или при светлите и възвишени същества, и помоли да напишат нещо хубаво в тебе. В краен случай ти сам напиши нещо хубаво в себе си. Всяка сутрин, когато слънцето изгрява, човек трябва да вземе перото си – своя ум, да го натопи в мастилото на сърцето си и да напише нещо хубаво в книгата на своя живот. Не пише ли всеки ден нещо ново в своята книга, човек ще се обезсърчи и ще каже: „Нищо не съм постигнал“. Това значи: „Нищо не съм писал“. Щом съзнаваш, че нищо не си писал, вземи перото и пиши. – „Ама не мога.“ – Щом не можеш, ти трябва да умреш, отново да оживееш и да влезеш в новия живот.

Желая ви, щом станете от сън, да цъфнете. Ако не цъфтите, вие не живеете. Щом цъфнете, някое разумно същество ще дойде при вас, ще вземе нещо от това, което сте изработили, и ще го занесе на небето. За вас ще остане радостта от това велико посещение. Човек трябва да цъфти непрекъснато. Цъфтенето е процес, който има отношение към душата, затова е вечен и непреривен. Като не разбира този закон, човек казва: „Аз цъфнах вече, повече не мога да цъфтя“. Като държи тази мисъл в ума си, той съзнателно се поддава на остаряване. Не, дръжте в ума си мисълта за вечното цъфтене, за вечното подмладяване. Ако вчера сте сгрешили, сложете погрешката настрана, т.е. изправете я и гледайте на настоящия момент. Настоящият момент е важен. Като ученици, вие трябва да изучавате живота в неговата външна и вътрешна страна. Външно разгледан, животът може да се уподоби на представление, дето всеки човек играе някаква роля. Всеки човек е актор и като такъв, той трябва да знае добре ролята си. Ако не знае да играе, не го приемат на сцената. Тогава той остава да гледа как другите хора играят. Да гледате на живота като на театър, това не значи, че той няма смисъл. Щом проникнете във вътрешната страна на живота, ще видите какви разумни закони го управляват. Като изучавате живота, вие трябва да си отговорите, реален ли е вашият живот, или сте актьори само. Докато се занимавате с погрешките на хората, с безверието, със съмнението и подозрението, със страданията, вие сте актьори, не живеете свой собствен живот; докато се занимавате с въпросите кой е създал света, защо светът е създаден по този начин, кое верую е най-право, вие сте актьори. Вие трябва да слезете от сцената, да влезете в реалния живот, дето ще намерите доброто, Любовта, Истината, Мъдростта, свободата, които са общи за всички хора. Животът се заключава в общите положения, а не в специфичните.

Специфичните са временни. Животът, в своята същина, не може да се занимава със специфични неща.

Като не могат да разберат живота, хората дохождат до заключението, че са нужни правилни отношения между тях, че трябва да се обичат и т.н. Кои отношения са правилни? Можете ли с думи да определите правилните отношения? Можете ли с думи да кажете как трябва хората да се обичат? Любовта с думи не се определя. За да се обичат, хората трябва да са готови да си услужват. Ти не можеш да обичаш един човек, ако не си му направил никаква услуга, никакво добро. Услугата, доброто, което правите на човека, става причина за образуване на връзка между него и вас. Видите ли, че някой се дави, идете да му помогнете. Щом му помогнете, този човек ще ви обикне. Разумният свят е предвидил този случай в живота ви с цел да се създаде връзка между вас и него. Използвайте този случай за създаване на красива връзка с вашия ближен. Не може ли да използва случаите, които Бог е наредил в живота, човек разваля това, именно, което влиза в Божия план. Като знаете това, трябва да бъдете будни, да не разваляте естествения ред на нещата. Мнозина искат да бъдат силни, да оправят света. Как ще го оправят? С говорене ли? Истинско говорене е това, при което умрелият може да оживее. Не оживее ли умрелият, говоренето нищо не е допринесло.

Един ученик отишъл при един индуски учител и го помолил да му каже какво трябва да направи, за да стане проповедник. Учителят му казал: „За да станеш проповедник, ти трябва да се научиш първо да говориш на умрелите. Иди сега на гробищата и започни да говориш на умрелите. Ако можеш с говора си да събудиш поне един умрял и да го доведеш при мене, аз ще ти открия тайната, как можеш да станеш проповедник“. Ученикът отишъл на гробищата и започнал да обикаля гробовете, да говори на умрелите. Колкото и да им говорил, нито един от тях не се събудил и не го последвал. От гроб на гроб той викал да се събудят, да чуят какво им говори, но никой не се събудил. Ученикът се върнал при учителя си и казал, че умрелите не са в гробовете си.

Сега и на вас казвам: Докато и вие не доведете при мене поне един умрял, не можете да разберете тайната на вътрешния живот, нито Любовта може да ви се изяви. С други думи казано: Докато вие не дойдете при мене поне с един умрял, т.е. с едно дело на жертвата, никаква тайна не може да ви се открие. Всеки човек трябва да принесе някаква жертва пред олтара на Бога. Даже висши духове слизат на земята, за да принесат своята жертва пред великия жертвеник на живота. Те приемат Божието благословение само след като се въплътят на земята и принесат своята жертва. Този закон се отнася както към Цялото, така и към частите. Ще кажете, че вие сте направили тази жертва. Ако сте направили жертвата, а страдате и сте недоволни от живота, вие се самоизлъгвате – никаква жертва не сте направили. Който е пожертвал всичко, всичко е получил. Той е получил нова светлина, нова сила, нов подем в живота.

Първата работа на човека е, като стане сутрин, да се запита: „Какво мога да пожертвам днес?“ Който нищо не жертва, той се самоосъжда на смърт. В този смисъл смъртта е насилие на закона на жертвата. Всеки ден ще жертваш нещо от себе си и ще го прилагаш към великия олтар, както писателят пише и прилага по нещо ново към своята книга. С перото си той ниже огърлицата на своя живот, която украсява със скъпоценни камъни и диаманти. Сложи ли фалшиви камъни на своята огърлица, тя губи вече своята цена. Всеки човек трябва да бъде писател, сам да пише своя живот, в който да влага душата си като скъпоценен камък. Само онзи живот е ценен, в който човек е вложил душата си.

Основната мисъл в днешната лекция е, че пътят към щастието и към нещастието е един и същ. Някои ще кажат, че знаят тия неща. От знание до знание има разлика. Всеки може да говори, да пее, но малцина са ония, които с говора и с пеенето си могат да трогнат човешката душа, да направят преврат в човека. Като ученик на великия живот, човек трябва да се стреми, каквото придобие, да бъде в съвършенство. Ако иска да бъде красив, той трябва да се стреми към красотата на ангелите. Ако иска да бъде богат, той трябва да се стреми към такова богатство, което никой не може да го отнеме. Човек трябва да бъде вътрешно богат. Вътрешното богатство подразбира богатство на добродетели.

Сега, като съпоставям нещата, нямам намерение да критикувам. Аз съм против критиката, но поддържам Истината. Като говоря, аз имам предвид да разбулвам нещата първо за себе си, а после за вас. Щом запаля свещта, нещата стават ясни. Това не е моя заслуга; това е заслуга на светлината. Качество на светлината е да разкрива нещата. Обаче, който пали свещта, той трябва да знае как да я употребява. Искаш ли да осветиш пътя на хората със своята свещ, дръж я на известно разстояние от тях, да не ги изгори. На никого не позволявай да се грее на свещта ти. Запали свещта си, сложи я нависоко и на такова разстояние от хората, да могат свободно да четат на светлината ѝ, без да се изгарят. Нека се ползват от светлината ти, без да се горят. Не се мъчи да проникнеш със светлината си вътре в тях, да видиш какво се крие в гънките на душата им. Това е тяхна задача, а не твоя. Достатъчно е, че ти им даваш от своята светлина, да четат и да се учат на нея.

Казвам, че пътят към щастието и към нещастието е един и същ. Кой е този път? Това е пътят, който води към Бога. Ако разбираш законите на този път и правилно ги прилагаш, ти си намерил щастието; ако не разбираш тия закони, макар че си в същия път, ти си влязал в областта на нещастието. Вие сте дошли на земята – великото училище на живота, да се учите, но не трябва да бъдете нито критици, нито бирници. Бирникът събира, и вие събирате, но като съберете достатъчно вода, трябва да отворите крановете и да раздавате. Човек трябва да знае как да дава. Ако излеете водата от стомната си на земята, нищо не сте постигнали. Но ако с нея полеете едно изсъхнало цвете или задоволите жаждата на човек, който 3 дена е жадувал, постъпката ви е добра. Ако отправите една добра мисъл към някой болен или страдащ и му помогнете, вие сте постъпили разумно. Разумност се иска от вас. Разумността води към щастието, а неразумността – към нещастието.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 22 октомври 1930 г., София, Изгрев.

Правилно разрешаване

Размишление

Ще прочета 3-та глава от 2-ро Послание към Тимотея. В тази глава апостол Павел описва бъдещите времена. Те отговарят на сегашната епоха. Той говори за тия времена като болезнени състояния, които ще настъпят в духовния живот на хората. Всяко болезнено състояние е резултат на вътрешна дисхармония в човека. Всеки човек може да заболее, физически и психически. Това зависи от неговия неправилен живот.

Следователно, за да се справят с аномалиите на своя личен живот, хората се нуждаят от дълбоко разбиране, от вътрешна философия на целокупния живот. Който има това разбиране, той е отговорен за своите дела; който няма това разбиране, той е свободен временно от отговорност. Една от причините за аномалиите в човешкия живот се дължи на факта, че при разрешаване на всички въпроси, човек внася своето лично разбиране. Личният елемент е причина за всички разногласия в живота. Личният елемент не може да разреши въпросите на целокупния живот. Той дава само временни настроения в човека. Например, за известен момент човек мисли, че знае много неща; в следващия момент той вижда, че нищо не знае. И двете положения са неверни. В известен момент човек мисли, че е богат; на другия ден мисли, че е беден. Тези промени са резултат на настроения, които не разрешават въпросите на живота.

Съвременните хора, със своите настроения, могат да се сравнят с чешма, която днес тече обилно, а на другия ден пресъхва. Като видите, че чешмата тече, вие се приближавате към нея, пиете от водата ѝ, радвате се заедно с нея. Тя пее и се радва, разказва ви за своята любов. Като минете на другия ден през същата чешма, вие оставате изненадани. Защо? Чешмата е пресъхнала, не тече. Вие пак се спирате пред нея и слушате тъгата ѝ. Тя се оплаква, че възлюбеният ѝ я напуснал. Като знаете свойствата на водата, т.е. на нейния възлюбен, вие намирате, че тя не може да направи това. Водата е постоянна в чувствата си. Тя не знае какво нещо е омраза. Вие започвате да търсите причината за нещастието, което е сполетяло чешмата. Какво виждате? Една от тръбите на канализацията се е пукнала и водата изтича навън. Щом вземете мерки да изправите канализацията, водата тръгва по своя определен път. На другия ден виждате същата чешма да пее своята игрива и радостна песен. Тя е доволна, че възлюбеният се върнал при нея. Човекът, разумното същество, дойде при чешмата, взе участие в скръбта ѝ, поправи инсталацията и чешмата отново потече. Тъй че, налегнат ли ви скърби и нещастия, обърнете се към Божествения Дух и Му разкажете всичките си мъчнотии. Не казвайте, че Любовта ви е напуснала, но помолете Му се да ви помогне, да потърси причината на нещастието ви. Духът ще потърси причината за вашето нещастие и ще види, че в инсталацията някъде се е пукнал един кюнец. Щом смени пукнатия кюнец със здрав, нещастието ще ви напусне и вие ще влезете в нормалния път на живота. Като не разбират причините за своите нещастия, хората ги търсят вън от себе си и казват, че животът е лош. Едно трябва да знаете: животът не може да бъде нито лош, нито добър. Да мислите, че животът е добър или лош, това са ваши лични схващания. Не приписвайте на живота качества, каквито той не притежава. Човек може да бъде лош или добър, но не и животът. За да бъде човек лош, това показва, че някакъв чужд елемент се е вмъкнал в неговото естество. Две причини има, които раждат злото и доброто. Те са: голямото изобилие и големият недоимък. Значи при известни случаи големият недоимък ражда злото, а при други ражда доброто; същото може да се каже и за голямото изобилие: понякога ражда злото, а понякога – доброто.

Като слушат, че изобилието и недоимъкът могат да произведат и добро, и зло, за мнозина това се вижда невероятно. За да приемете, че това е възможно, ще ви дам следния пример. Две приятелки на еднаква възраст се обичат, разбират се, заедно четат и учат. По едно време между тях влиза един млад, красив момък. Тримата започват да дружат. В първо време дружбата им е чиста, красива. Обаче и двете се влюбват в момъка, и всяка иска да го задържи за себе си. Това чувство разделя приятелките. Между тях се явява нещо лошо. Те се ненавиждат една друга, не могат да се търпят, вследствие на което са в постоянна борба. Тези моми не разбират същината на нещата. Ако разбираха живота, те щяха да знаят, че е невъзможно да обсебят човека, да го задържат за себе си. Коя е причината за лошите отношения между двете приятелки? Недоимъкът. Ако имаше два момъка между тях, приятелските отношения щяха да се запазят. Вторият момък щеше да спаси положението. Без него първият момък ще стане жертва на двете воюващи страни. Когато двама души се състезават за един и същ обект, причината за това се крие или в самия обект, или във воюващите страни. Обаче и в единия, и в другия случай в човека се проявява низшия „аз“. Примерът с двете приятелки се среща навсякъде в живота, в различни форми. Двама бедняци могат да се влюбят в кесията на един богаташ и да започнат да се състезават помежду си. Както момъкът събужда проявите на низшия „аз“ в момата, така и кесията събужда алчността за пари в двамата бедняци. И двамата дебнат богатия, всеки иска да го обере, да задържи кесията му за себе си. Ако двамата бедняци бяха солидарни помежду си, те щяха по-лесно да го оберат и да си разделят парите. Но това не става, защото всеки иска сам да го обере, да не дели богатството с приятеля си.

Благодарение на повърхностното разбиране на живота, тази драма се разиграва във всички прояви на човешкия живот. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от вътрешното състезание между съществата в себе си. Той иска да сподели някаква работа със своя приятел, но нещо отвътре му казва: „Мълчи, нищо не говори още!“ Ако намисли да отиде някъде, нещо отвътре му казва: „Иди!“ Друго нещо му казва: „Не отивай!“ Като слуша двата различни гласа, човек не знае какво да направи и започва да се колебае.

Един турски бей отишъл с хрътката си на лов за зайци. Хрътката му видяла един заек и хукнала да го гони. За да я окуражи, беят викал след нея гальовно и ласкаво. Хрътката се извивала на една и на друга страна след заека, но го изпуснала от погледа си. Заекът ударил на бяг и се скрил някъде из шубраките. Недоволен от хрътката си, беят започнал да я ругае, да я нарича с лоши имена. В първия случай хрътката чуваше нежни и ласкави думи от господаря си, а във втория – груби думи и хокания.

Защо се сърди беят на хрътката? Тя ли е виновна, че заекът избягал? Нито хрътката е виновна, нито заекът. Заекът бяга и си мисли: „Ако не избягам, ще задоволя човека, ще си хапне от моето вкусно месце. Ако избягам, ще спася живота, който Бог ми е дал“. Беят не може ли да мине без заешко месо? Може да се живее и без заешко месо. Но защо не е успял този ден? Много естествено. Има дни, часове и минути в живота на човека, когато той се натъква на отрицателни числа в себе си. Попадне ли на едно от тия числа, каквото и да започне човек, непременно ще го сполети някакво зло. Коя е причината за това? Причината за нещастията в живота се дължи на пътищата, по които човек се движи. Някъде пътищата са гладки, равни, а някъде имат големи трапове. Някой тръгва на път със своята слаба кола. Като го видят, близките му казват: „Не тръгвай на път с тази кола!“ – „Защо?“ – „Пътят, през който ще минеш, не е равен, ще паднеш в някой трап.“ – „Не отлагам пътуването си. Както и да е, ще мина.“ Той тръгва, но още в началото среща съпротивление. Колата се спъва от неравния път и пада в един трап. Какво трябва да прави сега? Ще чака известно време в трапа, докато мине някой по същия път и му помогне да извади коня и колата си.

Какво трябва да прави коларят, чиято кола е слаба? Той трябва да чака, докато пътят се оправи. Докато се оправи този път, могат да минат дни, седмици, месеци и години. За предпочитане е човек да чака 10 години, докато се оправи пътя, отколкото да тръгне със своята слаба кола по неравния път. Щом пътят се оправи, той ще стигне по-скоро, отколкото ако би тръгнал със слабата си кола по неравния път. На всяка стъпка той ще се спъва, ще чака помощ, ще се връща, пак ще тръгва и т.н. Чакайте, докато колата ви се усили, докато пътят се изглади, и тогава тръгвайте.

Това се отнася до физическия живот, но същото може да се каже и за духовния живот на човека. Двама души следват духовния път: единият е тръгнал преди 10 години, а вторият тръгва днес. Няма да се мине много време, вторият ще настигне първия и ще го задмине. Защо? Защото първият се движи с бързината на биволска кола, а вторият – с бързината на светлината. Значи бързината разрешава въпросите на живота. В какво се заключава бързината? В здравия ум, в благородното сърце и в правилното разбиране на живота и на отношенията между хората. Който притежава тия неща, и между лоши хора да влезе, запазва спокойствието си. За него зло не съществува. Ще кажете, че еди-кой си обрал един богат човек. Право е, че човек не трябва да краде, да обира хората, но няма същество на земята, което да не е обрало някого. Скъпоценният камък е красив, но за тази красота той е взел нещо от земята. Дървото дава сладки и добри плодове, но колко елементи е обрало то от земята и от въздуха? Човек е богат, добре изхранен, здрав, но знаете ли колко житни класове и колко кокошки и агнета е изял и обрал, за да стане такъв? След всичко това човек ще започне да критикува този, онзи, да ги счита виновници за злото в света. Всеки е виновник за нещо. Къде е благородството на човека? Някой ще каже за себе си, че е лош човек. Това не е никаква философия. Друг казва за себе си, че е добър. Добър е, наистина, но при условия. Когато водата тече, всички хора са добри, всички се радват и веселят. Щом водата престане да тече, всички стават лоши и започват да скърбят. Накарайте жадния да пее и вижте, ще задоволи ли желанието ви. Той ще каже: „Ще ме извините, не мога да пея, гърлото ми е засъхнало, три дена не съм пил вода“. Какво трябва да се направи, за да не се разваля приятелството между две другарки? Ако момъкът, който влиза между тях, представя жаден пътник, те трябва да го напоят. И двете едновременно трябва да задоволят жаждата му. В случая те дават нещо от себе си, без да искат да го оберат. Яви ли се желание във всяка една от тях да вземе нещо от момъка, без да даде нещо от себе си, те непременно ще се скарат. Значи разрешаването на спорните въпроси седи в даването. Щом давате без мярка, доброто иде, щом взимате без мярка, злото иде. Следователно, каже ли някой, че дава без мярка, това показва, че той е добър човек. Ако взима без мярка, той е лош човек. Само онзи дава без мярка, който не слага никакво ограничение на Божественото в себе си. Той дава път на водата да тече свободно, да разнася Божието благословение навсякъде. Ако задържи водата за себе си, тя ще завлече всичко, каквото срещне на пътя си, и ще причини ред пакости. Дойде ли до положението да взима без мярка, човек спира движението на Божественото, затваря го в себе си и сам си причинява зло. Новото възпитание се основава върху даване свободен път на Божественото. Затворите ли Божественото за себе си, злото ще дойде. Ще кажете, че човек трябва да мисли за себе си. Как трябва да мисли за себе си? Той има право да задържа за себе си само онова, което е определено за него. Останалото трябва да го пусне свободно да тече, да напоява всички места, през които ще мине. Като ограничава Божественото, човек се натъква на страдания. И страданията имат своя добра страна. Чрез страданията хората започват да търсят Бога. Без изпитания, мъчнотии и страдания, те не могат да се възпитават. Защо? Дебела е още главата им. За българина се казва, че имал дебела глава. Това отчасти е вярно. Наистина, има една категория българи, които имат дебела глава, но има и такива българи, които са престанали вече да имат български глави. За да изтънее главата на човека, нужни са стотици и хиляди години. Човек трябва да се освободи от желанието да свежда нещата към себе си. Всяко нещо трябва да запази своите характерни черти. Искате ли да приемете една нова идея или едно ново учение, приемете го такова, каквото се е родило, не прибавяйте и не отнемайте нищо от него. Всяко нещо трябва да запази своята първична чистота, своя вътрешен смисъл. Искате ли да проявите Божественото от себе си, проявете го в този вид, какъвто му е даден. Приложите ли Божественото в своя първичен произход, всичко останало се развива правилно.

Следователно, ако не приложите Божественото в своя първичен произход, нищо не можете да постигнете. Здравия може да постигне всичко, каквото желае. Болният обаче нищо не може да постигне. Той се нуждае от услугите на здравите. Докато е в болницата, човек се нуждае от помощта на милосърдни братя и сестри. Излезе ли от болницата, той сам ще си услужва, а същевременно ще услужва и на ближните си. Той ще вземе крината със житото и ще отиде на нивата да сее. Той сам ще се радва на плодовете на своята работа. Очаквате ли помощта от хората, вие сте болни. Това е извън естествения ред на нещата. Наистина, човек не може сам да реши всички задачи на живота си, но никога не трябва да се осланя на чужда помощ. Той трябва да прави усилия сам да решава задачите си и след като е опитал всички методи, тогава може да потърси помощта на другите. Човек не може да бъде като Бога, но може да стане разумен, да знае как да постъпва, как да решава задачите си.

Като работи съзнателно върху себе си, човек може да мине границата на разумността и да се превърне в ангел, или да падне по-долу от положението, в което се е намирал. Това зависи от самия него. Ако преждевременно, с неестествено усилие, е преминал границата на разумността, той непременно ще падне. Ако това е постигнал естествено, той ще се издигне още по-високо, до възможностите на ангела. Каквото и да прави, човек все трябва да се издигне над себе си, над своите разбирания и морал. Старите разбирания, старият морал са за децата. Възрастните се нуждаят от нещо ново, което да им даде нов подтик в живота. Не мислете, че ако станете учени, ще разрешите всички въпроси. Ако можете да приложите учението си, има смисъл да бъдете учени. Обаче ако не можете да го приложите първо в своя живот, а после за другите, вие ще приличате на чешма, от която тече изобилно вода. Водата минава през чешмата, но чешмата не се ползва от нея. Тогава нищо друго не ви остава, освен да се радвате на благото, което минава през вас. Това не значи, че трябва да задържате благото за себе си, като свое собствено.

В света, в природата няма собствени неща. Ако съвременните хора не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те задържат благата, които великата природа обилно раздава, и ги патентоват като собствени изобретения. Някой написал една научна книга или открил някакъв закон, създал някаква теория и т.н. Каква собственост е тази? Законите са притежание на природата. Те съществуват в самата нея, а човек дохожда и патентова нейните закони. Ще кажете, че някой изработил една машина и я счита свое изобретение. Машината е негово изобретение, а законите, въз основа на които е построена тя, са природни. Чия е машината? На кого принадлежи тя: на човека, или на природата?

Когато учи законите на живота и на природата, човек коренно изменя своя език. Ако види, че една ябълка пада от дървото, той знае, преждевременно ли е паднала, или навреме. Ако е паднала преждевременно, той знае по силата на какъв закон е паднала. Той знае защо е станало това. Той казва, че ябълката е узряла вече, затова е паднала. Тя е пожелала да отиде в света, да се посади в земята и отново да израсте. Ако пък вятърът я е откъснал от дървото, това показва, че червей е имало в нея. Защо ябълката е допуснала червея в себе си, да развали плода ѝ? Когато плодът узрее, господарят иде с кошница в ръка и го сваля от дървото, с всички почести и уважения. И човек представя плод, който зрее на дървото на живота. Ако върви в правия път, Бог, Който го обича, ще дойде при дървото и ще го снеме оттам с всички почести и уважения. Той няма да пада на земята, но когато узрее, сам ще слезе, или ще отиде в ръката на своя Създател и господар.

Като ученици, вие трябва да разбирате живота в неговия вътрешен смисъл. Повърхностните разбирания не определят нещата. Не е достатъчно да каже човек за себе си, че е добър, силен, умен. Силата на човека се определя от два момента: от голямата скръб и от голямата радост. Ако не може да издържи тия два момента в живота си, човек е слаб. Ако бягате от красивата мома, от пълната кесия, вие сте слаб човек. Срещнете ли красива мома, спрете се, поговорете с нея, услужете ѝ, ако има нужда от вашата услута, и си заминете. Намерите ли кесия, пълна със злато, наведете се да я вземете и потърсете нейния притежател. Дайте му кесията, поговорете с него, да спечелите доверието му, и си заминете. Приятно е да имате доверието на хората, да ви се радват, да разчитат на вашата дума. Приятно е да срещнеш човек, на когото всякога си говорил истината, но и той никога да не те е лъгал. Няма по-велико нещо от това, да говориш истината на човека. Да говориш всякога истината, да имаш правилни отношения към всички хора, това значи да имаш правилни отношения към Бога. Какво иска Бог от човека? Да изпълнява волята Му. Като изпълнява волята Божия с чистота и светост, човек придобива сила да се справя с всички външни и вътрешни мъчнотии и изкушения.

Като живее, човек неизбежно се натъква на противоречия и изкушения, на неразположения и съмнения, но той трябва да ги държи далеч от себе си, да не им се поддава. Какво се ползва човек, ако допусне едно съмнение или изкушение в себе си? Освен че нищо няма да придобие, но ще се разруши. Бог никога не се изменя. Светът може да се обърне с главата надолу, цялата вселена може да се разруши, но Бог остава неизменен. Като знаете това, не питайте защо светът е създаден такъв, защо идат страданията, но кажете: „Господи, дай ми повече светлина, да разбирам света, да разбирам смисъла на страданията и да ги понасям спокойно“. Вярващият разбира смисъла на страданията и се учи от тях. Той знае, че радостите му се определят от страданията. Ако няма страдания, и радости няма да има. Няма същество в света, което може да се радва, без да е страдало. И обратното е вярно: Няма страдания без радости.

Когато някой страда, това показва, че по-рано се е радвал. Изобщо, силата на радостта се определя от силата на страданието. Христос, Син Божи, дойде на земята и понесе най-големите страдания. Заради тия страдания днес 500 милиона хора се молят, радват и живеят в Негово име. Мнозина искат да бъдат като Христа, да ги почитат и славят, но не искат да минат през Неговите страдания. Това е невъзможно. Искаш ли да бъдеш като Христа, ще приемеш Неговия кръст. Били ли сте в положението на Христа, разпнати на кръст, а отдолу римските войници да се гаврят с вас? Опитвали ли сте римския камшик, трънения венец, пробождането с копие? Никой още не е опитвал страданията на Христа, а иска да бъде като Него. Знаете ли какво значи да те изостави Бог и да се обърнеш към Него с думите: „Отче, защо си ме оставил?“ Велико беше търпението на Христа. Той издържа всички страдания, без да се усъмни и поколебае в Господа, заради което на третия ден възкръсна. Който иска да следва Христа, трябва да мине през Неговия път. А тъй, да седне отляво или отдясно на Христа, както пожелаха Заведеевите синове, това е невъзможно. Бог определя мястото на човека.

Следователно, който иска да се радва, трябва да приеме страданията, които му се дават. Страданието представя грозна мома, а радостта – красива. Ако търсите слугиня, която да ви работи добре, вземете някоя грозна. Тя ще работи и ще ви задоволи. Вземете ли красива слугиня, скоро ще я загубите. За да се научи да работи, човек трябва да мине през грозотата. Щом се научи да работи, той ще стане красив. Каквото е отношението на грозната мома към господаря ѝ, такова е отношението на всеки човек към Бога. Окото на красивата мома гледа навън, към света, затова работите ѝ не вървят добре. Окото на грозната мома гледа навътре, към Бога, затова тя е работна и работите ѝ се нареждат добре.

На какво се дължи неуспеха на човека? Неуспехът на човека се дължи на това, че той очаква от живота повече, отколкото може да му се даде. Каквито усилия и да прави човек, цар не може да стане, гений – също, богат или сиромах – също. Едно може да стане човек – наследник на Истината. Тъй че каквито усилия и да правите, вие се приготвяте само за едно положение – да станете наследници на Истината. Придобиете ли Истината, вие ще живеете в светлината ѝ така, както се ползвате от слънчевата светлина. Кой не е опитал влиянието на слънчевите лъчи? Каквото неразположение и да имате, като изложите гърба си на слънце, неразположението ви ще изчезне. Ако неразположението ви се дължи на отрицателни енергии, изложете гърба си на юг, а лицето – на север; ако енергиите, които са произвели неразположението ви, са положителни, обърнете се с лице към юг, а с гръб – към север. Няма да мине много време и неразположението ще изчезне. Ако сте хремави или простудени, изложете гърба си на юг, към слънчевите лъчи. Те лекуват всички болести.

Съвременната медицина познава болезнените състояния на човека по окото. Като погледне окото, лекарят познава състоянието на болния. Това не е правилно. Окото е създадено за добродетелите на човека, а не за болестите. Според мене здраво око е това, в което се виждат добродетелите на човека. Не се ли виждат никакви добродетели, окото е болно. Ще кажете, че съществува наука за окото, според която се познава какви болести има човек в даден момент и какви го очакват в бъдеще. Изобщо окултните науки имат съвсем друго предназначение от това, което днес им дават. Физиогномията, за пример, има предвид нормалните прояви на човека, а не анормалните. Дойдете ли до сърцето, не търсете болести в него, но проверете какви чувства се изявяват чрез него, Спрете вниманието си върху благородните и възвишени чувства в човека и вижте как се отразяват те върху пулса на сърцето.

Сегашните времена изискват положителни мисли и чувства. Не се допускат вече отрицателни мисли и чувства. Каже ли някой, че е грешник, ще го изпратят на баня да се окъпе. – „Слаб човек съм.“ – Щом си слаб, ще отидеш на нивата да работиш, да се калиш. Човек е дошъл на земята да работи, да се учи, да мисли и да чувства правилно. На човека са дадени дарби, които той не е обработил. Богатството е в него, а той ходи да се оплаква от сиромашията. Това не се позволява. Човек трябва да има достойнство, да се впрегне на работа, да използва дарбите, които му са дадени. Достойнството на човека се състои в любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви любовта си към тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на земята. Ако пък може да ги предаде на човечеството, той минава вече за Учител. Бог се проявява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото съзнание. Той никога не се колебае и съмнява в Бога. Затова и Христос казва, че ако се поколебае само за момент във вярата и любовта си към Бога, и Той ще бъде подобен на обикновените хора. Докато живее в низшето си съзнание, човек спада към ония величини, които се изваждат и делят. Той минава през процеса на смаляването, както целите числа се делят на малки, дробни единици. В Божественото съзнание обаче нещата се увеличават и разширяват. Като дойдем до висшата математика, там единицата се дели и увеличава до безконечност. Този закон се прилага в живота на хората. Например, за да изправи една своя грешка, човек трябва да я дели до безконечност, докато най-после тя сама се откаже от него. За да се прояви доброто, процесът е точно обратен. Човек трябва да събира. Като започне да събира и натрупа много неща, човек изпитва желание да раздава. Така се събужда в него разположение към даване и той става щедър. Човек не трябва да допуска в ума си отрицателната мисъл, че нищо няма. Напротив, той всякога трябва да мисли, че е богат и може да раздава от своето богатство на другите.

Като изнасям тия неща, аз нямам предвид да ви съдя. Има кой да ви съди. Страданията, мъчнотиите, неуспехите в живота ви са вашата съдба. Злото, на което се натъквате, е също вашата съдба. То е подобно на ония кираджии, които влизат в къщата ви, живеят няколко години наред, без да плащат наем. Вместо да плащате дълга си от наема на къщата, вие още повече обърквате сметките си и се измъчвате. Ето защо, прилагайте правилото: Никога не пускайте в къщата си кираджии, които не плащат. Видите ли, че много обещават, че са готови да плащат големи наеми, дръжте ги далеч от себе си.

Като окултни ученици, вие трябва да знаете, че съдържате в себе си семената на всички добри плодове. Ако днес не сте още окултни ученици в пълния смисъл на думата, някога ще станете. Ако днес не сте светии, някога ще станете. Вие носите в себе си всички възможности за доброто в зародишно състояние. Достатъчно е да посадите семките на добрите заложби в себе си и да чакате времето на тяхното проявяване. Ще кажете, че не е лесно човек да стане светия. Според мене най-красивият и велик живот е животът на светията. Той се придобива най-лесно. По-мъчно е да станеш гений, още по-мъчно – да станеш талантлив или обикновен човек. Слезеш ли до положението на грешник, това е най-мъчно. Хората мислят, че лесно е да станеш грешник. Не, това е най-мъчната наука и изкуство. Колкото е мъчно да стане човек грешник, толкова е лесно да стане светия.

Понякога слушате да се говори лошо за жената, че тя е внесла греха в света. Други пък нападат мъжа. Като изучавам този въпрос, аз намирам, че няма по-лошо същество в света от жената и от мъжа, но същевременно няма по-добро същество от жената и от мъжа. От човека зависи коя страна ще прояви – добрата или лошата. Днес нито мъжът може да бъде идеал за жената, нито жената – за мъжа. Идеал на човешката душа може да бъде онзи първичен човешки образ, за който се казва в Битието, че бил създаден по образ и подобие Божие. За да постигне своя идеал, човек е правил и продължава да прави усилия. През какви положения не е минавал той в своите животи, какви ли препятствия не е срещал, но стремежът му да се върне към своя първичен образ не е изгаснал. Като цар и владика, като учен и прост, съзнателно или несъзнателно, човек неотклонно следва пътя на своята душа. Човек се стреми да определи отношенията си към Бога. С това той е разрешил един от важните въпроси на живота. От добрите отношения на човека зависи неговият сегашен и бъдещ успех.

Една от основните мисли на тази лекция е да придобиете живота на светията. Светията е всякога доволен. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е доволен. Защо? Защото от всичко се учи. За Божественото той е готов на всички жертви. Той очаква да бъде изпратен всеки момент на работа, да помага на своите малки братя. Както очаквате деня на пролетното равноденствие – 22 март, така очаквайте събуждането на Божественото съзнание, придобиването на нов живот. Днес всеки очаква пробуждането на съзнанието, което наричаме още разцъфтяване на съзнанието.

Сегашните хора знаят какво значи разцъфтяване на съзнанието. Те са го изпитали върху себе си, но не могат да го задържат – скоро заспиват. И съзнанието им ту се пробужда, ту заспива. Щом се прояви Божественият живот в човека, той минава в категорията на светиите. Аз не говоря за онези светии, които се раждат и умират. Аз говоря за светии, за които може да се каже, че са родени от Дух и вода. За тях пък Писанието казва: „Ако не се роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие“. За да дойде до новорождението, човек трябва да изучава новия живот, т.е. живота, който Бог е вложил в него. Що се отнася до живота на миналото, там е пълен с отрицателни прояви, а сегашният води човека към положителното. Като наблюдавате детето, вие виждате в него и двата живота: миналия и настоящия. Когато миналият живот се проявява, детето изглежда като старец. Щом се прояви настоящият живот, лицето на детето става светло и красиво. Божественото е в настоящето. Миналият и сегашният живот в човека са в постоянна борба. Слушате някой да казва, че иска да направи едно добро, да се прояви. На другия ден го виждате с потъмняло лице, недоволен от себе си и казва: „Тази работа не е за мене“. Той ту пада, ту става, докато един ден се освободи от старото и влезе в новия живот.

Борбата, която става в човека, е неизбежна. Не се смущавайте от тази борба. Както сте създали миналото, така трябва да го подчините на новото, да му станете господари. Спасението седи в това, да станете господари на миналото. Какво значи да стане човек господар на своето минало? Това значи да преодолее всички спънки, всички мъчнотии, които той сам е създал. Мъчнотиите, спънките и слабостите на човека са остатъци от неговия минал живот. От желанието и съзнанието на човека зависи справянето му с мъчнотиите на неговия живот. Един човек пил цели 20 години, през което време пропил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Най-после, дошъл денят на пробуждането на съзнанието му. Той отишъл в една кръчма и заповядал да му донесат една чаша вино и една чаша вода. Сложил и двете чаши пред себе си, погледнал първо към чашата с виното и казал: „Досега ти ми беше господар. Докато ходех по твоя ум, всичко изпих“. Той сложил настрана чашата с виното и казал: „Отсега нататък аз ще ти бъда господар!“ След това дигнал чашата с водата и я изпил. На излизане от кръчмата той заплатил виното на кръчмаря и вече не стъпил в никоя кръчма. Той се уверил, че може да бъде господар на своите слабости.

Следователно разрешението на задачите се състои в това, да стане човек господар на низшето съзнание в себе си. Човек не може да нарушава ония закони, които Бог е поставил в живота. Човек не може да изменя Божествения план. Като знаете това, всички трябва да работите за реализиране на този план. Докато работите в съгласие с Бога, вие ще се ползвате от всичко, което Той е създал. Поставете на първо място в живота си изпълнението на волята Божия, а после своята. Тогава и вие можете да кажете като Христа: „Който изпълнява волята Божия, той ми е майка, брат, сестра и приятел“.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 29 октомври 1930 г., София, Изгрев.

Четирите полета

Размишление

(Чете се резюме на темата: „Ползата от скърбите и страданията“.)

Тема за следващия път: „Специфичното на добрия и на лошия живот“.

Често слушате да се говори, че животът бил лош, че хората били лоши и т.н. Колкото и да е лош човек, все има нещо хубаво и добро в него, което може да еволюира. За да се развива доброто в човека, той трябва да бъде искрен в себе си. Ако се натъкне на странични работи и се увлече в тях, човек се отклонява от правия път на живота. Страничните работи, които отклоняват човека от правата мисъл или от правия път, могат да бъдат из областта на науката, на религията, на изкуството и т.н. Например, някой човек се увлече във въпроса за еволюцията и постоянно мисли върху него. Каквото явление види в живота или в природата, той се мъчи да го обясни с еволюцията, вследствие на което дохожда до криви заключения. Като се спира върху въпроса за еволюцията, човек трябва да го разглежда научно, по същество, без да се сили да го отрича или потвърждава. Ако един факт е действителен, няма защо да се отрича. Трябва да се намери мястото на този факт. Кога се отрича един факт? Когато не може да се намери неговото място.

Какво значи да намерите мястото на един факт? Представете си, че сте разглобили часовника си, да го чистите. Виждате, че има доста винтове, които трябва да се поставят на местата им. Като започнете да сглобявате часовника, вие поставяте всеки винт на мястото му, но един от винтовете остава навън, не знаете откъде сте го извадили. Като опитвате тук-там, най-после решавате, че този винт не е от часовника ви и го слагате настрана. Задвижвате часовника, но оставате изненадани – не работи. Чудите се коя е причината, че часовникът ви не работи. Пак правите опити да настаните някъде винта. Тук го слагате, там го слагате, докато най-после го поставяте на мястото му. Щом настаните винта на неговото място, часовникът започва да работи. Ако не знаете къде е мястото на винта, ще кажете, че и без него може. – Не може без този винт. Някой казва: „Без знание може“. – Не може без знание. Само тогава човек може да каже, че и без знание ще живее, когато не разбира къде да постави знанието. Знанието е толкова необходимо в живота, колкото винтът – в часовника. Ако знаете къде да поставите винта, часовникът ви ще върви. Какво представя винтът в човешкия живот? Винтът може да се уподоби на човешките мисли и чувства. Човек трябва да знае къде е мястото на всяка негова мисъл и на всяко негово чувство и да ги постави на определените им места. Щом ги сложи на местата им, работите му ще вървят добре.

Когато изучавате живота, вие казвате, че някои неща не са на място. Такива заключения се правят най-много в любовта. Срещате една възрастна жена и един млад момък и забелязвате, че възрастната жена обича момъка. Вие се чудите на тази любов, намирате, че не е на място, че има нещо неестествено. Кое е неестественото в любовта им? Според вас неестественото се състои в това, че тя е възрастна, а той – млад. Какво лошо има в тази любов? В любовта всичко е чисто. Свещено нещо е любовта. Който се меси в любовта на двама души, той противодейства на Божия Дух. Ако двама души се обичат, Бог е между тях. Те са две реки, които се сливат в една и продължават да текат заедно. Любовта не зависи от човешката воля. Каже ли някой, че иска да обича или да го обичат, няма да постигне желанието си. Любовта иде независимо волята на човека. Има случаи, когато без да иска човек, любовта му се налага. Той не обича някого, но му се налага да го обича. Ако две реки извират от две различни места и се вливат в една и съща долина, от тях ли зависи това? Те се втичат на едно място по някаква природна необходимост. Ако при сливането си двете реки образуват една по-голяма река, с по-силно течение, има ли нещо лошо в това? Като тече, голямата река влачи големи и малки камъни, изчиства пътя, прави някакво преобразувание. В този смисъл любовта на двете реки върши добра работа.

Като говорим за любовта, ние се спираме върху най-чистата любов – майчината. Тя служи като филтър. Също така чиста любов е и бащината. И тя служи като филтър. Чиста любов е още любовта на брата и на сестрата. И тяхната любов служи като филтър. Майката, бащата, братът и сестрата представят полета, през които минава любовта. Обаче това, което майката предава със своята любов, бащата не може да го предаде; и това, което бащата предава със своята любов, майката не може да го предаде. Това, което братът предава със своята любов, сестрата не може да го предаде; това пък, което сестрата предава със своята любов, братът не може да го предаде. Значи в любовта на майката има нещо специфично, което липсва в любовта на бащата, на брата и на сестрата. За да се яви в своята пълнота, любовта трябва да мине през четири различни полета. През всяка среда тя предава нещо специфично. Ако не беше така, тогава сестрата и братът, за пример, щяха да бъдат безпредметни. Ако бащата може да предаде това, което братът дава със своята любов, последният щеше да бъде без значение. И ако майката можеше да предаде това, което сестрата дава, последната нямаше да има никакво значение. Всъщност и майката, и бащата, и братът, и сестрата имат своето специфично значение за любовта.

Следователно, за да разберете любовта, вие трябва да сте я получили от четирите различни среди: от майката, от бащата, от брата и от сестрата. С други думи казано: Вие не можете да разберете любовта вън от майката, от бащата, от брата и от сестрата. Може да има още много полета, през които любовта се проявява, но за вас са важни тия четири.

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да изучите четирите вида любов във всичките ѝ подробности и да ги различавате една от друга. Каквото и различие да съществува между любовта на една майка и на друга, все пак има нещо общо, което я определя като майчина любов. Същото се отнася и за останалите три вида любов.

Как познавате, че някой човек ви обича? Отличително качество на Любовта е даването. В който свят и да се проявява, любовта всякога дава. На физическия свят любовта се изявява с материално даване. Който ви обича, той е готов да раздели хапката си с вас. Като дойде до проява на своите чувства, т.е. до проява на любовта в астралния свят, онзи, който ви обича, ще раздели с вас дрехите си. Ако има две покривки за завиване, едната ще даде на вас. Натъкнете ли се на любовта му в умствения свят, той е готов да сподели с вас своята свещена идея. Изобщо, който люби, той отваря сърцето си за своя възлюбен. Когато двама души се обичат, те се отварят един за друг, както цветята за слънчевите лъчи. Вечер, когато слънцето залязва, цветята се затварят. Така се затварят хората, когато не се обичат. Някой казва, че еди-кои се обичат. Как познавате това? Любовта материална ли е? Може ли да видите любовта на двама души? Щом казвате, че се обичат, вие виждате нещо особено в тях. От особеното, което виждате, вие си правите заключения.

Когато люби, човек се променя. Дали е стар или млад, щом люби, човек се преобразява. И бабата, като се влюби, хвърля тояжката, престава да пъшка и току се оглежда в огледалото, намира, че не е толкова стара. Не е смешно, че бабата и дядото могат да се влюбят. Като се влюбят, те постоянно говорят за любовта. Няма по-интересен и смислен въпрос от любовта. Тя обединява всички хора; тя осмисля живота. Вън от любовта животът не може да се прояви. Тя внася подтик, импулс в човека във всяко направление. Щом човек има някакъв подтик, някакъв вътрешен стремеж към нещо, той се намира под влиянието на любовта. Дали съзнава това, не е важно. За човека е важно да се грее на лъчите на любовта, да разширява сърцето си, да се импулсира към нещо. Човек трябва широко да отвори сърцето си за любовта, за да осмисли живота си. Без любов животът се превръща в пустиня.

Всички хора търсят любовта, говорят за нея, въпреки това не я разбират и се питат: „Какво нещо е любовта?“ Любовта е онази велика, мощна сила, която повдига всички тежести на човека. Тя го освобождава от всякакво робство. Тя го спасява от всички мъчнотии и нещастия. Наред с любовта работят и други мощни сили, които взаимно се допълват. Но първата задача на човека е да научи и приложи онези естествени отношения, които любовта изисква. Любовта внася светлина в ума на човека и разширява сърцето. Това са необходими условия за работа. Без светлина на ума и без широта на сърцето човек нищо не може да постигне. Любовта лекува, премахва причините на болестите. Обаче ако силите на любовта се изопачат, вместо да се разширява, вместо да се повдига, човек изпитва известни вътрешни ограничения, които впоследствие стават причина за болести, за психически разстройства. Ние говорим за правилните прояви на любовта, а не за изопачената човешка любов. В изопачената любов има ревност, страх да не се изгуби обекта на любовта. При истинската любов човек придобива, но не губи. Любовта изключва всякакви противоречия. В човешката любов, обаче, има големи противоречия.

Като се натъкват на противоречията на своята любов, хората се обезсърчават, разочароват и се отказват от любовта. Едни се разочароват в любовта, други – в морала и казват, че няма морал в света. При сегашните условия на живота моралът е относителен. За вегетарианеца е неморално да коли овце и да яде месото им. За вълка това е морално. Той мисли, че овцете са създадени за него. И месоядецът казва, че от Бога е наредено да се колят говедата за храна на човека. Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Който разглежда този стих в буквален смисъл, ще оправдае месоядството. За да разберете Христовите думи, вие трябва да проникнете в техния вътрешен смисъл. За това се иска вътрешно прозрение. Който е дошъл до вътрешно разбиране на нещата, той не пита, трябва ли да яде човек месо, или не трябва. На този въпрос може да се отговори по следния начин: Ако си от вълча порода, ще ядеш месо; ако си от овча порода, ще пасеш трева. Ако произхождаш от овца, ще бъдеш вегетарианец. Който е от вълча порода, той може при известни условия да се храни с месо, а при други – с растителна храна. Овцата обаче никога не може да яде месо. При каквито условия и да се намери, тя всякога ще се храни с трева.

При сегашните условия на живота за предпочитане е човек да бъде вегетарианец. Месната храна внася в организма на човека отрицателни елементи, с които той мъчно се справя. Те се отразяват вредно върху физическия и психическия му живот. За низшите животни месната храна е необходима, но за един по-висок живот, какъвто е човешкият, месната храна е вредна. Тя спъва човека в процеса на неговата еволюция. С каквато храна се храни човек, такива елементи внася в кръвта си. Нечисто е месото на сегашните млекопитаещи, с които човек се храни. Като знае това, той трябва да пази чистотата на своята кръв, защото от нея зависи здравето, от нея зависи и психическото му състояние.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да разрешите първо въпроса със физическата храна, а после и с духовната. Физическата храна трябва да бъде разнообразна, но природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-чиста храна трябва да употребява. Също така човек трябва да обръща внимание и на духовната храна, която се изразява в неговите мисли, чувства, желания и вярвания. Ако продължава да се храни със старите вярвания на деди и прадеди, човек не може да прогресира. Трябва ли да се връща назад в развитието си? Съвременният човек има високи идеали. Днес всеки човек се стреми към освобождение. Той иска да бъде физически, органически и психически свободен. За да се домогне до тази свобода, човек трябва да води чист и свет живот. Разумност, чистота и светост се иска от всички хора, за да се освободят от външните и вътрешните ограничения, от външното и вътрешно робство.

Сегашните хора отдават неуспеха си на външните условия. Мнозина мислят, че ако са богати, ще постигнат много неща. Всъщност, богатите хора постигнали ли са всичко? Външният им живот донякъде е уреден, но вътрешният не е. Вътрешните възможности не зависят от външните условия. И бедният, и богатият човек имат своите положителни и отрицателни черти. Богатството и сиромашията са преходни състояния, през които всеки човек минава. Когато влиза в по-висока област на живота, човек трябва да мине през сиромашията, да се откаже от своите стари навици и разбирания. Като осиромашее напълно, той влиза в по-висока област на духовния живот. Щом влезе в новия живот, човек започва да забогатява. Забогатяването показва, че той е минал от неблагоприятни в благоприятни условия на живота.

Забогатяването показва, че на човека са дадени добри условия да работи върху себе си, да се усъвършенства. Щом придобие нещо ново, пак ще го поставят при условия да осиромашее, да се откаже от някои стари навици. След това пак ще забогатее. По този начин човек ще минава от едно състояние в друго и постепенно ще се издига. Който иска да се развива правилно, да върви в Божествения път, непременно ще минава през сиромашията, докато се откаже от всичко старо. И Христос говори за самоотричането. Той съветва хората да внасят съкровищата си там, където не се губят. Какво ще стане с вашия капитал, ако го вложите в някоя несигурна банка? Банката може да фалира и парите ще изчезнат. Най.сигурната банка е Божествената. Как ще занесете парите си в тази банка? Чрез някой беден, но добър човек. Ако имате 1000 лева на разположение, дайте ги на някой беден, който се нуждае от тях. Той ще вземе парите, ще си услужи с тях, ще благодари на Бога, ще благодари и на вас. По този начин той изпраща тия пари в Божествената банка, където нито молец, нито крадец влиза. Да се върнем към основната мисъл на лекцията – за любовта. Който люби, той всичко може да постигне. Каже ли някой,че не може да направи това или онова, той е болен. Само болният не може да работи и се нуждае от чужда помощ. Здравият обаче сам си услужва, а същевременно помага и на ближния си. Който люби, той е здрав човек; който не люби, той е болен.

Следователно, който люби, всякога е готов да услужва и на себе си, и на близките си. Който не люби, той се нуждае от прислужници. Като знаете това, трябва ли да осъждате онзи, който люби? Щом люби, той е здрав човек. Той има сила, енергия в себе си, да помага на близките си – на всички дава по нещо. Болният, обаче, само заповядва. Кое е за предпочитане: да обича човек, или да не обича? За предпочитане е любовта пред безлюбието. Въпреки това, често слушате майката да съветва дъщеря си да се пази от любовта. Тя предпазва дъщеря си от неразбраната любов. Със съвета си тя иска да ѝ каже да не влага всичкия си капитал в банка, на която основите са разколебани. И на вас казвам: Не влагайте всичката си любов, всичкото си сърце в човек, който всеки ден се мени. Утре този човек ще измени на любовта ви и вие ще страдате. Ако искате да вложите нещо в банката на някой човек, вложете само излишното, т.е. част от изобилието си, а не всичкия си капитал. Вложите ли целия си капитал, вие сте пропаднали. Искате ли да не губите нищо, вложете целия си капитал, т.е. ума, сърцето, волята, душата и духа си, в Божествената банка. Вложете капитала си в Бога, т.е. в Любовта.

В живота съществуват три важни закона: закон за цялото, закон за множеството и закон за частите. Първият закон наричаме закон на Бога, вторият – закон за ближния, а третият – закон за самия себе. Първият закон включва всичко в себе си. Следователно, ако имате любов към Бога, вие ще имате любов и към ближния и към себе си, защото и двата закона се включват в първия. Нямате ли любов към Бога, не можете да имате любов и към ближния си. Ако не обичате Бога, не можете да обичате нито ближния си, нито себе си. Над всичко стои любовта към Бога. После идат любовта към мнозинството и към частите. Човек трябва да работи със законите на любовта, за да разбере вътрешния смисъл на живота. Днес хората се срамуват от любовта, вследствие на което не разбират живота. Когато запитват някого обича ли, или не, той отказва, че обича, срам го е да си признае. Той не говори истината. Като го питат дали люби някого, той трябва да каже: „Съжалявам, че още не обичам, както трябва. Бих желал да обичам повече, отколкото сега обичам“. Не се срамувайте от любовта. Когато някой крие любовта си, той прави това по две съображения: или любовта му не е правилна, или се крие от хората, да не му попречат нещо. Дойдете ли до любовта, не се страхувайте от нея, нито се срамувайте. Ние говорим за онази любов, която е необходимост за човешката душа и за човешкото тяло. Ние не говорим за изопачената любов на младите.

Следователно разбирайте Любовта в нейната чистота и светост. Не хвърляйте петна върху Божествената Любов. Обичайте със сърцето на ангелите. Ако един ангел дойде на земята, той ще обича по всяко време. За Любовта няма време, няма и възраст. Любовта изключва всякакъв грях и престъпление. Велико нещо е човек да обича! Да любиш, това е най-великата работа, която човек трябва да свърши на земята. Не се отказвайте от Любовта, на каквато възраст и да ви посети. Не е важно възрастта, важно е да предадете Божественото във всичката му чистота. Ако можете да предадете Божественото на някого, той цял живот ще го помни. Божественото никога не се забравя. През каквито изпитания да минава, човек всякога ще помни, че е получил нещо Божествено, че е познал Любовта, познал е Бога в човека. Христос казва: „Любете се един друг!“ Ако човек се отказва от Любовта, не се ли намира в положението на Петра, който три пъти се отрече от Христа? Откажете ли се от Любовта, вие разпъвате Бога в себе си. Не разпъвайте Бога, но кажете си: „Както Бог люби, така и аз ще любя“. Когато говорят за Любовта, хората се затварят в себе си, не я приемат. Защо? Под думата „любов“ те разбират влюбването, настроенията, временните чувства, които водят към разочаровяния. Това не е Любов. И до днес още хората не са разбрали Любовта.

Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта. Това може да се постигне, когато всеки прояви Любовта така, както е в него вложена. Не е въпрос, какво другите хора казват, какво говорят учените и философите. За мене е важно как аз разбирам Любовта дълбоко в себе си, според както Бог е определил. Как трябва да се обичаме? Изявлението на Любовта не се състои в даване на материални блага: пари, храна, къщи и др. От тия блага, именно, хората умират. Много хора са умрели от преяждане; много хора са умрели от големи богатства; много хора са умрели от затваряне в къщи. Затворниците живеят в къщи, но от любов към тях ли са направени тези къщи?

Искате ли да имате правилни отношения към хората, спазвайте следните правила: Давайте на човека това, без което той не може да живее! Взимайте от човека това, без което ти не можеш да живееш! Видиш ли, че някой се дави, влез във водата и го извади навън. В дадения момент той се нуждае от въздух. Извади го на въздуха и не философствай повече. В случая ти си в състояние да му дадеш това, без което той не може. После пък ти ще вземеш от него това, без което не можеш. Защо трябва човек да отива при Бога? За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе това, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката си към него и го благославя.

Следователно простри ръката си към давещия, да му дадеш това, от което той се нуждае, за да простре и Бог ръката си към тебе, да вземеш от Него това, от което се нуждаеш. Каквито са отношенията на човека към ближния му, такива ще бъдат отношенията на Бога към човека. Простреш ли ръката си към давещия, ще видиш простряната десница на Бога към тебе. Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си, и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Този закон е еднакъв и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога. Ако подозирате хората, вие нямате отношения към Бога. Ако хората ви подозират, те нямат отношения към Бога. И в единия, и в другия случай човек трябва да възстанови отношенията си към Бога. Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен.

Като говорим за правилни отношения към Първата Причина, аз имам желание да вървите напред, да не се колебаете и съмнявате. Всички хора се намират на границата на един преходен свят. За да минат тази граница и да видят простряна Божията ръка върху себе си, те трябва да оставят настрана раниците си, пълни със стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнат напред, без товар, като малки, разумни деца. Ще кажете, че Бог не гледа към вас благосклонно. От вас зависи да гледа благосклонно. Ако сте смели и решителни и прострете ръката си към вашия ближен, и Бог ще простре ръката си към вас. Ако оттеглите ръката си от вашия ближен, и Бог ще оттегли ръката си от вас. Ако умът, сърцето и волята ви са в единство, и Божият Дух ще бъде в единство с вас.

Аз виждам желанието на всички хора да минат границата, но виждам и спънките, които ги спират. Щом се намерят пред някаква сънка, те спират движението си и се готвят да се върнат назад. Не, никакво връщане назад. Бъдете смели да вървите напред. Ако сгрешите, ще се изправите и пак ще продължите напред. Ще грешите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпросите. Така постъпват и възвишените същества. Не се смущавайте, ако видите, че някои неща не са направени, както трябва. Един ден те ще се изправят, ще бъдат приятни за гледане. Какво лошо има в целувката на някой човек, който в миналото ви е мушкал с нож? За предпочитане е целувката му, макар и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, с който може да отнеме живота ви. Ще дойде ден, когато целувката му ще се превърне в благородно и велико дело. Той ще дойде при вас в такъв момент, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговец, който се намира пред фалит, той ще извади от кесията си една голяма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и целувката му и ще благодарите, че е спасил честта и живота ви. Бубата не остава всякога буба. От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперудка, и каца от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята. Не губете вяра в новото, което е вече пред нозете ви. Приемете го с отворени умове, сърца и души, защото само то е в състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свят.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 5 ноември 1930 г., София, Изгрев.

Правилно отношение към числата

Размишление

(Чете се темата: „Специфичното в добрия и в лошия живот“.)

Тема за следващия път: „Произход на злото“.

Има смисъл да се говори за произход на злото, защото, само по себе си, злото е ограничено, има начало и край. Следователно злото е произлязло от нещо. Като контраст на злото се явява доброто, което няма начало и край, т.е. не е ограничено. Ето защо, можем да говорим само за произход на злото, но не и на доброто. Такъв контраст съществува между обикновения човешки живот, в който и злото, и доброто се проявяват, и Божествения живот, в който само доброто се проявява.

Мнозина искат да бъдат щастливи, силни, учени и каквото кажат, да стане. Възможно ли е сегашният човек, със своя организъм, със сегашните си разбирания за живота и природата, да има такива качества? Може ли върбата да притежава здравината и издръжливостта на дъба? В какво седи силата на човека? Ако разглеждаме човека като физическо същество, силата му седи в неговите мускули. Ако разглеждаме човека в умствено отношение, силата му седи в неговия ум. И най-после, ако го разглеждаме в духовно отношение, силата му седи в неговия дух – най-възвишената проява на човека. Следователно първо човек трябва да бъде силен по тяло, после – по ум и най-после – по дух. Какво придобива човек, ако е силен? Който е силен по тяло, по ум и по дух, той е богат човек. Богатият тежи повече от бедния, понеже притежава повече ценности. Слабият по тяло, по ум и по дух е беден човек. Бедният тежи малко. Той е лишен от ония ценности, които правят човека стабилен. Той няма основа, на която да се крепи.

Човек може да бъде силен, добър и умен и като богат, и като беден. Това показва, че тия качества са вътрешни, а не външни. Вътрешното богатство и сиромашия правят човека богат или сиромах, а не външното. Силата, разумността и добротата на човека са тясно свързани. Който не е добър, той не може да бъде разумен. Когато разумният срещне препятствия в живота си, с ума си той преценява колко са големи, за да знае как да ги премахне. След това ще си послужи и с физическата сила. За пример, болестта е препятствие, с което човек трябва правилно да се справи. Разумният ще намери начин лесно да се справи с болестта, а неразумният ще каже, че Бог е определил той да боледува. Откъде знае това? Бил ли е при Бога, да види как Бог нарежда нещата? Ще възразите, че никой не е присъствал при създаването на света. Въпреки това хората четат какво е писал Моисей по този въпрос и вярват на думите му. И Моисей не е присъствал при създаването на света, но той черпил сведения от египетските библиотеки, имал известно откровение по този въпрос и след това е писал.

Всеки човек има някакво откровение, малко или голямо, в зависимост от големината на прозореца, през който влиза светлината. През малък прозорец влиза малко светлина. Следователно и откровението е ограничено. Какво откровение е това, което влиза през прозорец, който има по 30 сантиметра широчина и височина? Друг е въпросът, ако откровението, което човек получава, минава през прозорец, който има 2–3 метра широчина и височина.

В пътя на своето развитие човек се издига все по-високо, вследствие на което виждаме различието между сегашния човек и онзи, който е живял във времето на Христа. Ако отидем още по-далеч, преди Христа, разликата е по-голяма. В умствено и в духовно отношение съвременният човек се е издигнал високо над своите предци, но и той има още много да работи. Обаче преди хиляди години е съществувала една човешка раса на земята, която по култура е надминала всички досегашни култури. По това време земята е била рай. Като спомен от тази култура имаме само високите планински върхове, големите морета и океани. Нищо друго не е останало от това време. Хората от миналите култури са били деца на ония от високата култура, но не могли да устоят на нейните изисквания, вследствие на което паднали. Едва сега те започват отново да се повдигат. Тези високо напреднали хора са живели във времето, когато светът се е създавал и са взели участие в създаването му.

Коя е причината за падането на човечеството? Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, възвишените същества, даже и боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав. Затова, именно, Христос е казал: „Не противи се на злото“. Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си. Само силите на доброто са в състояние да се справят със злото.

Следователно не се борете със злото, но изучавайте го, вижте какъв е неговият произход. Как ще си обясните защо двама приятели се скарват? Ако единият от тях каже една обидна дума на другия, последният веднага се отдалечава от него. Преди да е чул тази дума, той е държал приятеля си в ума, в съзнанието си, постоянно е мислил за него. Щом чул тази дума, той го изхвърлил от съзнанието си и престанал да мисли за него. Между тия приятели е станало някакво вътрешно стълкновение, вследствие на което и двамата почват да си противодействат. Стълкновението, което създава противодействие в тях, наричаме зло. Значи злото се явява там, където се образува някакво стълкновение.

Като ученици, вие трябва да мислите правилно, да разсъждавате, да не правите бързи заключения за нещата. Това, което става между двама приятели, става между човека и Бога. Някой човек вярва в Бога, обича Го, но щом обърка работите си, щом изгуби нещо ценно в живота си, той се опълчва против Господа, държи Го отговорен за неуспеха си. Някой ученик пропаднал на изпита си – държи Бога отговорен за неуспеха си. Момата се оженила, недоволна е от живота си – търси вината в Господа. Когото срещнете, всички роптания против Господа, защо е допуснал злото в света. Те са прави в едно отношение, а именно: Бог е допуснал злото като сила в света. Обаче пита се: „Защо е допуснато злото?“ Злото си върви по свой определен път. Бог е определил на човека да върви в пътя на доброто. Кой го сложи в пътя на злото? Човек сам се е отклонил от своя път и тръгнал в пътя на злото. При най-малкото отклоняване Бог предупреждава човека да бъде внимателен, да не се залавя за работи, които ще го отклонят, но той не слуша. Както в далечното минало, така и днес, поради непослушанието си, човек се отклонява от пътя на доброто и отива в пътя на злото. Няма човек в света, който да не е предупреден за нещастието, което ще му се случи. Всеки човек е дошъл на земята да изпълнява волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото.

Следователно човек е изпратен на земята първо да върши волята Божия, а след това идват останалите неща: да става търговец, да става богат, силен, учен, да се жени и т.н. Ще възразите: „Не трябва ли човек да се жени?“ Ако на първо място има предвид волята Божия, човек може всичко да върши. Той може да стане търговец, учен, музикант, да се жени и т.н. Няма ли предвид първо волята Божия, той ще претърпи крах във всичките си предприятия. Какво щастие може да очаква болната мома от женитбата? Преди да се оженят, момата и момъкът трябва да са готови да изпълнят волята Божия. Само здравият човек има право да се жени. Под думата „здрав човек“ ние разбираме онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Какво става днес? Днес се женят повече болни хора и очакват да родят добри, здрави деца. Това е невъзможно. Момата иска да се ожени, да стане майка, да ражда деца. Момъкът иска също да се ожени, да стане баща, да има деца. Откъде е дошла тази идея в човека? Преди всичко, раждането е качество на Бога. Само Бог ражда. Сегашните хора страдат, понеже са изопачили естествения ред на нещата. Те са изопачили Божественото, вследствие на което страданията неизбежно ги следват.

Човек е дошъл на земята да се учи, да живее правилно, а не да мисли за женене, за раждане на деца. Първата задача на човека е да уреди отношенията си с Бога, а после да уреди и своите работи. Като определи отношенията си към Първата Причина, човек знае вече да се жени ли и за коя мома или за кой момък да се ожени. Бог има грижа за всички хора. Той знае как да ги съчетае, кои хора си подхождат и т.н. Ако сегашните хора страдат в женитбите си, причината се крие в тяхното непослушание. Те се женят без съгласието на Бога. Ще кажете, че хората трябва да се обичат. Това е друг въпрос. Страшното е, че сегашните женитби не са основани на любовта. В желанието си да се ожени, човек е вложил някакви изопачени идеи. В сегашните женитби ще намерите всичко, но не и любов. Има женитби в света, които се крепят на любовта, но те са рядко. Някои мислят, че като се оженят, ще имат условия да се развиват. Това е заблуждение. Те забравят, че развитието на човека, напредването му е предвидено в Божествения план. Тъй щото, женен ли е човек, или не, условията за неговото развитие са предвидени. Можете ли да наречете благоприятни условия за развитие тия, при които хората се намират в постоянни борби? Тъкмо това виждаме днес в повечето семейства. Влезете ли в някое съвременно семейство, ще видите, че майката и бащата са в постоянна борба, а оттам и децата. Мъжът и жената не се разбират, децата – също. Другаде ще види, че синът се е опълчил срещу баща си, дъщерята – срещу майка си. Казано е в Писанието: „Всеки дом, разделен против себе си, не може да устои“. Такова е положението на съвременното семейство. Евреите запитаха Христа, трябва ли мъжът да даде разводно писмо на жена си, когато я хване в прелюбодеяние? Христос им отговори: „Моисей нареди мъжът да дава разводно писмо на жена си, но той направи това заради тяхното жестокосърдечие. Обаче отначало не беше така. Първоначално мъжът и жената трябвало да бъдат свързани в един ум, в едно сърце, в една душа и в един дух“. Това е било изказано в стиха: „Човек ще напусне майка си и баща си, ще се прилепи към жена си и ще образуват едно цяло“. Не се ли спазва този закон, отношенията между мъжа и жената всякога ще бъдат дисхармонични. Тази дисхармония в отношенията на всички хора показва тяхното отклоняване от правия път. Цялото човечество се е отклонило от правия път на живота и търси изход от трудното положение, в което се намира. Изходен път от това положение намираме в методите на различните религии.

От хиляди години насам хората се молят на Бога, плачат, борят се в себе си, търсят начин да излязат от кашата на своя живот, но и досега още не са излезли. Мнозина казват, че човек не може да живее сам, но трябва да си намери другар или другарка, с които да се разбира. Кой човек е сам в живота? Още със слизането си на земята човек е дошъл заедно с много души, с които е тясно свързан. Макар и в различни краища на земята, тия души си взаимно помагат. Освен това всеки човек се намира под специалните грижи на възвишените същества, които не го оставят сам. В трудните моменти на живота те му се притичат на помощ. Въпреки грижите на разумния свят, хората страдат, мъчат се, защото забравиха Божиите пътища. Те пожелаха да бъдат като Бога, да се ползват с абсолютна свобода. Бог е абсолютно свободен, защото има знания, сила, богатства, каквито човек не притежава. Никой човек не може да направи това, което Бог прави. Защо? Не му е позволено. Опита ли се да направи това, което Бог може да направи, той ще внесе злото в своя живот. Момък се оженва за една мома и веднага я ограничава. Защо? Защото била негова собственост. И момата започва да го ограничава, защото бил неин мъж. Те си позволяват неща, на които нямат право. Преди всичко мъжът и жената са души, излезли от Бога. Те принадлежат на Бога и никой няма право да ги задържа за себе си. Мъжът забранява на жена си да гледа чужди мъже, да не се разговаря с тях. И жената ограничава мъжа си по същия начин. Ако това е право, тогава и жената, и мъжът трябваше да бъдат слепи, глухи, неми. Така ли е всъщност? Бог е дал възможност на човека да гледа красотата и величието на природата, да възприема нежните песни на изворите, на птиците, сладкия говор на хората и т.н. Човек има очи, уши, нос, уста, език, за да влиза в общение с цялата природа. Човек трябва да бъде чист извор, който да раздава щедро от своето благо. За това е създаден той. Кой е виновен, че вместо чист извор, той се е превърнал в канал, от който тече нечиста и мътна вода? Човек сам е причина за своя нечист живот. С отклоняването си от правия път той е изгубил своята първоначална чистота. Нечистата материя, която прониква телата на хората, не е нищо друго, освен грехът. Казано е за Христа, че чрез кръвта си е измил човечеството от греха. И до днес още Христос продължава да го мие. Това показва, че в цялото човечество е влязло нещо нечисто, от което трябва да се освободи и очисти.

Сега, като говоря за мъже и жени, аз разглеждам техните търговски отношения. Като се женят, те правят една търговска сделка помежду си: мъжът се нуждае от човек, който да му прислужва, да чисти къщата му, да готви, да отглежда деца. Жената приема тези условия, но срещу това тя иска да бъде осигурена. Наистина, ако се случи да замине по-рано от нея, мъжът я осигурява – приписва ѝ голяма част от богатството си. Ако не изпълни обещанието си приживе или след смъртта си, жената остава недоволна и започва да съжалява, че се е продала евтино. Друг е въпросът, ако отношенията на мъжа и на жената са отношения между души.

И тъй, искате ли да запазите чистотата на ума и на сърцето, не допущайте в себе си лоши мисли нито за мъжа, нито за жената. Когато жената допуща лоши мисли за мъжа си, тя сама се понижава. И когато мъжът допуща лоши мисли за жена си, и той се понижава. За да не се понижават и да запазят достойнството си като души, мъжът и жената трябва да се държат на такава висота, каквато им е дадена от Бога. Щом не вярват в себе си, те не вярвят и в Бога. Слушате някой да казва, че и Бог не знае защо го е създал. Мисли ли по този начин, човек хвърля петно върху Истината. Щом не познава Истината, той се е раздвоил в себе си. Той не вижда единството в живота, вследствие на което за него всичко се е обезсмислило. Знайте, че Бог съзнателно е създал света и съзнателно е вложил доброто в човека. Няма сила в света, която може да отнеме доброто от човека.

Временно човек изгубва живота си, като благо, дадено от Бога, но пак го придобива. Щом изправи отношенията си към Бога, животът му се дава отново, за да го реализира. Да реализира човек живота си, това значи да прецени благата, които му са дадени, и да ги използва. Не приписвайте своите криви прояви и погрешки на Бога. Човек греши, защото дава път на желанието си да бъде господар, да владее света. Всеки има желание да владее нещо. Мъжът иска да заповядва на жената; жената – на мъжа; учителят – на учениците си; господарят – на слугата си; свещеникът – на своите пасоми; майката и бащата – на децата си и т.н. Желанието на човека да заповядва на някого показва, че в него се крие някакво користолюбие. Малцина признават тази черта в себе си, и затова не могат да се освободят от нея. Какво придобива човек, ако може да заповядва на хората? За предпочитане е да имате отношение с хора, които са разумни, досетливи, любещи, които са готови на услуга преди да сте им заповядали, отколкото да срещнете такива, на които трябва да заповядвате на всяка стъпка. Само глупавият човек работи по заповеди. Разумният избягва заповедите. Той не обича нито на него да заповядват, нито той сам да заповядва. Божественото в човека нито заповядва, нито търпи заповеди. Божественото отговаря само на Божественото. Същевременно то отговаря само по Божествен начин. За пример, ако при вас дойде някой беден човек и пожелае да му помогнете, както можете и колкото искате, той не постъпва по Божествен начин. В неговия ум се крие нещо нечисто. Като казва, че иска да му дадете, колкото обичате, с това той външно се представя за скромен, а вътре в себе си очаква да получи повече. Това не е Божествена постъпка. На този начин на искане Божественото в човека отговаря по свой начин. И да може да даде повече, човек се въздържа, дава по-малко. Ако този човек е твой приятел и се нуждае от 10,000 лева, той трябва да каже: „Имам нужда от 10,000 лева. Можеш ли да ми услужиш, да ми дадеш тази сума?“ Каже ли така, ако имаш в себе си такава сума, веднага ще му услужиш. Представи ли се скромен и те помоли да му дадеш, колкото искаш, ще му дадеш само 1000 лева. Той ще си каже: „Не разбра ли този човек, че аз се нуждая от 10,000 лева?“ Твоят приятел не е длъжен да ти даде цялата сума, от която се нуждаеш, още повече, когато му даваш свобода да ти помогне, с колкото той намира за добре.

Казвам: В никой закон на Свещените книги не е писано, че трябва да имаш много деца и за издръжката им да искаш от чуждите хора. Никъде не е писано, че ти трябва да станеш министър или цар и за да постигнеш своите желания, да изнудваш съвестта на близките ти, да ти помагат. В Божествения свят не съществуват отношения между царе и поданици, между министри и негови подведомствени, между съдии и обвиняеми и т.н. В Божествения свят съществуват само едни отношения – между братя и сестри. Там всички същества са първо братя и сестри, а след това идват служебните им отношения.

Следователно, докато човек не разбере своите първи отношения към Бога, към разумния свят, той никога няма да разбере отношенията си към хората. Кой човек е разбрал какви трябва да бъдат отношенията му към неговите ближни? Коя жена и кой мъж са разбрали какви трябва да бъдат отношенията им към себе си и към техните ближни? Жената казва: „Аз трябва да бъда майка“. В какво се състои майчинството? Да бъдеш майка, това още не значи да раждаш деца. Като родиш, ти трябва да вложиш такъв живот в детето си, който да събуди Божественото в него. Само така роденото дете е в състояние да се жертва за майка си и за баща си. Дете, което не е родено по този начин, колкото повече расте, толкова повече се налага на родителите си. Като дойде време за женене, оженва се, напуща родителите си, без да мисли за тях. Ако им потрябват за нещо, тогава ще ги поканят у дома си. Обикновено дъщерята и синът викат майка си в техния дом, да гледа внучето.

Това не е за упрек. Аз не съдя вашия живот, но разглеждам човешкия живот, който е пълен с мъчнотии и противоречия. И вие трябва да се спрете върху тия прояви на живота и да потърсите причината им. Коя е причината за недоразуменията в семействата? Причината не е само в мъжа или в жената, но в кривото и изопачено разбиране на хората за живота. На всички хора липсва нещо съществено, благодарение на което те не могат да изпълнят своето предназначение, както трябва. Момата се оженва, става майка, не защото има високо съзнание за майчинството, но тя крие друго някакво желание в себе си. И момъкът се оженва, става баща, без да съзнава отговорността, която поема. Друго някакво желание го заставя да стане баща. Ученият е станал учен не от високо съзнание да помага на човечеството, но от друго някакво желание в себе си. Колко астролози, хироманти, френолози днес стават такива само за прехраната си! Колко хора се стремят към науката с единствената цел да се прославят!

Съвременните астролози и физиогномисти, като видят някой човек, започват да измерват носа, ушите, лицето му и т.н. Като измерят някой нос, казват, че бил дълъг 5 сантиметра. Обаче какво е значението на числото 5, откъде е взето, те нищо не казват. Всяко число е взето от земния меридиан, който е дълъг 40 милиона метра. Следователно астрологът трябва да знае какво е отношението между числото 5 и 40 милиона, какво е значението на петте в органическия свят. При това трябва да се знае защо дължината на носа на даден човек е 5, а не 6 сантиметра. Числото 40 милиона е образувано от единицата, която е минала през различни фази, през голямо развитие. Истинският астролог познава тия фази. Той разглежда това число от единицата до последното ѝ развитие – 40 милиона. Така гледа той и на петте сантиметра на човешкия нос. Той знае рода на това число, мъжко ли е, или женско. Петте е женско число, т.е. пасивно. Като женско число, то съдържа качествата на жената: мекота, отзивчивост, силно въображение. Същевременно жената е същество, което никога не може да се задоволи. Много естествено. Жената е родена от мъжа, който сам по себе си е недоволен. Значи недоволният е родил недоволната.

И тъй, видите ли човек, на когото носът е дълъг 5 сантиметра, ще знаете, че той е повече жена, която играе на въже. Ако е адвокат, който защитава вашето дело, вържете коня си здраво. Ако имате парични сделки с него, вземете всички мерки предвид, да не ви излъже. Той няма желание съзнателно да лъже, но естеството му е подобно на водата. Щом вземете мерки, вие можете да прекарате водата си през тръби, да я впрегнете на работа. Оставите ли я свободна, тя ще почне да тече по ниските места и да се разлива. Значи, оставите ли човека сам на себе си, в неговото естествено положение, той започва да слиза надолу, по наклон. Защо? Това е най-лесният път. По естество всеки човек търси лесното в живота. Че това не е в негов личен интерес, то е друг въпрос. Че този път ще го доведе до лоши последствия, не е важно. Низшето човешко съзнание търси лесен път – това е важно за него.

Като говоря за числото 5, вие ще започнете да мерите носа си и ако излезе 5 сантиметра, ще се уплашите. Когато мери носа си, човек трябва да знае как да мери. В тези числа играят голяма роля и дробните части. Не е все едно дали вашият нос е дълъг пет сантиметра или 5 сантиметра и един, два, или повече милиметра. Природата работи с цели и дробни числа. Целите числа са разумни. Физическият свят е съграден от разумни числа. Който не разбира смисъла на целите числа, той не може да работи с тях. Дробните числа пък водят човека към по-широк свят. Ако не разбирате дробите, вие се натъквате на големи усложнения в живота. Ако видите човек, на когото челото е 6 сантиметра, носът – 5, а брадата – 4, този човек ще мисли много, но малко ще реализира. Защо? Защото 6 е число на илюзия. Той живее в илюзорен свят. Понеже носът му е 5 сантиметра дълъг, той има женски ум. Числото 4 пък е мъжко число, но всякога е недоволно. Като съберете 6+5+4, ще получите 15 – число на катастрофи. Човек, на когото челото е 6 сантиметра, носът – 5, а брадата – 4, в края на живота си ще фалира. Ако е бил богат, всичко ще изгуби, ще остане последен сиромах. Когато числото 15 играе роля в живота на отделния човек или на цяло общество, или народ, то разклаща основите на всичко криво и старо. То разклаща старите и криви разбирания, вярвания и убеждения на човека. То разклаща основите на всички стари къщи и ги събаря. Къщите, разбиранията, вярванията се разклащат и падат, но земята и Божественото в света си остават непоколебими. Човешкото се изменя и колебае, но не и Божественото. Ако към числата 4, 5 и 6 има малък придатък, в милиметри, сборът им не е 15, но 15 и някакъв малък придатък, който изменя вече значението на числото 15. Ето защо, когато гадае, човек трябва да си служи с абсолютни мерки. Най-малката грешка в числата води към погрешни тълкувания.

Като ученици, вие трябва да изучавате кабалата не само на теория, но и на практика – приложението ѝ в живота. Всеки човек е определено число. Не само това, но и мъжът, и жената представят строго определени, неизменни числа. Истинската жена представя числото 2. Намерите ли това число, ще знаете, че по-добра жена не можете да срещнете. Рядко се среща това число цяло, все има някакъв придатък към него, или някакъв недоимък. Щом числото 2 не е цяло, жената не е само жена, все има някакви силно проявени мъжки черти. Ако днес мъжът и жената не живеят добре, причината на това се крие във факта, че мъжът се жени за жена, която е повече мъж, отколкото жена; и жената се жени за мъж, който е повече жена, отколкото мъж. Това е едно от големите нещастия на съвременното човечество.

Докато хората не разбират числата и тяхното значение, човечеството ще бъде изложено на големи страдания. Ще дойде ден, когато хората ще разберат, че целият свят е построен на числа, които не могат да се изменят. Като не разбират това, те мислят, че могат да изменят сегашния свят и да построят нов, който да отговаря на техните разбирания. Това е невъзможно. Те не харесват света, който Бог е създал, като смятат че ще харесат своя. Единственото нещо, което е предоставено на хората, е да градят върху света, създаден от Бога, но не и да го изменят. Като знаете това, изучавайте целите числа, като проява на мисли и на чувства. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които представят цели числа, внасят мир и спокойствие в човека. Щом мислите, чувствата и постъпките смущават самия човек, в тях непременно има някакъв придатък. Те не са цели числа. Целите числа внасят мир в човека. Като е създавал света, за всеки ден Бог се е произнесъл, че това, което е създал този ден, е добро. Само за втория ден не се е произнесъл. Тъй щото, и вие не трябва да се произнасяте за числото 2. Единственото нещо, за което не трябва да давате мнението си, това е числото 2. Искате ли да ви е мирна главата, не се произнасяйте за числото 2. Понеже числото 2 представя жената, ще знаете, че нямате право да се произнасяте за характера на жената. Речете ли да се произнасяте за жената, непременно ще ви сполети някакво нещастие. За да ви е мирна главата, каквото мнение да имате за жената, не се изказвайте. Под думата „жена“ ние не разбираме формата на жената, но разглеждаме жената като принцип. Следователно, дойдете ли до числото 2, поклонете се, погледнете към Бога и кажете: „Господи, само Ти знаеш тази работа. Ако Ти не казваш мнението си, аз още повече нямам право да се произнасям“. Когато Бог не казва мнението си за нещо, и ти не казвай своето. Кажеш ли мнението си, непременно ще се натъкнеш на някакво противоречие.

След всичко това хората се чудят защо съществуват противоречията в света. Противоречията в живота се дължат на факта, че всички хора бързат да кажат мнението си за числото 2. Някой пита: „Защо съм нещастен?“ – Произнесъл си се за числото две. – „Защо работите ми не се нареждат добре?“ – Произнесъл си се за числото 2. – „Какво трябва да правя, за да се освободя от противоречията и нещастията в живота?“ Щом искаш да се освободиш от противоречията в живота, като се намериш пред числото 2, не давай мнението си, но кажи: „Божия работа е това“.

Съвременните хора са се заели с решаването на една задача, която и боговете не можаха да разрешат. Боговете не можаха да я решат, че хората ли ще я решат. Христос казва: „Любете враговете си“. Той не казва колко да ги любите. Защо трябва да люби човек врага си? Ако не го възлюби, врагът ще му стане господар. Този стих може да се изкаже и по друг начин: Любете числото 2 и не се произнасяйте за него. За числото 2 не казвайте нито добро, нито лошо, както Бог е премълчал. На това число дават различни имена, но нито едно от тях не е истинското име. Някои го наричат зло, други – м-я(?), трети – съдба. Каквото име да му дадат, все е неправилно. Важно е, че за него не трябва да се говори. Ако това число представя съдбата на човека, какво ще говори за нея? Ще кажете, че сте лош човек. Кажеш ли, че си лош, ще те осъдят. Дойдеш ли до съдбата си, нищо няма да говориш – нито добро, нито зло. Ще повдигнеш мисълта си нагоре и ще кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля!“ За съдбата не се говори нито добро, нито зло. Произнесете ли се за нея, ще се намерите пред някакво противоречие, с което не можете да се справите. Ако кажете за себе си, че не сте добър, друг някой пък ще каже, че сте добър. Кое от двете положения е по-право? Човек не трябва да се осъжда, но не трябва и да си приписва качества, каквито няма.

Когато бащата и майката казват, че тяхното дете е гениално, това показва, че те виждат далечното бъдеще на детето. Днес тяхното дете е обикновено, никаква гениалност няма в него, но в това, което Бог е определил за далечното бъдеще, се крие нещо гениално. За да не изпадат в заблуждения, хората трябва да виждат нещата такива, каквито са днес. Ще каже някой, че като неговите мисли, чувства и желания няма други. Това е вярно, но не за днес. В далечното бъдеще човек ще има такива мисли и желания, каквито днес малцина имат. Всеки трябва да започне с числото 2 като творческо число, с което и Бог е започнал създаването на света. В това число се крие първичната душа, за която никой няма право да се произнася. Когато душата завърши своето развитие, вие имате право да се произнасяте. Пазете следното правило: Никога не се произнасяйте за незавършени работи. Никога не се произнасяйте за живота си. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Дръжте в ума си мисълта, че животът, сам по себе си, е неделим; и доброто, което е вложено в живота, никой не може да го отнеме. Следователно животът на цялото човечество е ваш живот, и доброто на цялото човечество е ваше добро. Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на големи страдания и ще кажете, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл и т.н. Това значи да слезе човек в ада. Който живее за себе си, той е в ада на живота; който живее за Бога, той е в рая. От човека зависи да живее в ада, или в рая. Бог е облякъл човека в плът, в която е вложил ум и сърце да мисли, да чувства, да работи, а той е недоволен от положението си, иска нещо повече. Когато ангелите гледат човека, те пожелават да дойдат на земята, да учат тия уроци, на които той е поставен. Ще страда или ще се радва, ангелът ще бъде доволен, че има възможност да познае Бога. Сиромах ли ще бъде, или богат, той се радва, че може да изучава хората. Какво по-голямо благо искате от това, да бъдете слуга на един богат човек? Вие ще научите какво нещо е богатството, как действа то върху човека, за какво го използва и т.н. Привилегия е за човека да има богатство, с което да помага на бедни и страдащи, да не го задържа за себе си.

Като ученици на Великата Школа на живота, вие ще бъдете заставени да учите. За тази цел ще ви изпратят при някой лош баща, при някоя лоша майка или при лоши учители, да придобиете някаква опитност. Не придобиете ли опитности, не научите ли някакви уроци, земният живот е безпредметен. Бог ще ви изпраща като слуги при лоши и добри господари, докато се научите да изпълнявате волята Божия. Щом изпълнявате волята Божия, и господарят ви ще бъде доволен. Той ще ви осинови и ще ви направи наследници на богатството си. Вие сами не можете да станете богати, но ще намерите някой богат господар, при когото да се условите като слуга. Ако господарят ви бъде доволен от вас, ще ви осинови и ще ви направи свой наследник. Следователно, ако богатият господар ви направи свой наследник, това показва, че вие сте изпълнили волята Божия. Благодарете на Бога, че сте могли да изпълните Неговата воля.

Задачата на човека е да изпълни волята Божия на земята и Бог да го признае за свой син.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 12 ноември 1930 г., София, Изгрев.

Основа на живота

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

(Чете се темата: „Как да се обичаме?“)

Тема за следния път: „Най-силното чувство на физическия живот и най-силното чувство в духовния живот“.

Често хората казват, че човек трябва да бъде млад, да не губи младостта си и да я оценява. Това е вярно само за човека, но не и за всички неща. Ако питате цигуларя каква цигулка иска, той ще ви каже, че иска стара цигулка. Колкото по-стара е цигулката, толкова по-добра е тя. За човека е добре да бъде млад, за цигулката е добре да бъде стара. За каква младост говори човек? Да бъде толкова млад, че да лежи в люлката си, да плаче и да заповядва със своя плач на майка си? В това няма никакъв смисъл. Да бъде човек млад, както Христос разбира, има смисъл. Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. И аз казвам: Станете разумни деца, за да влезете в Царството Божие.

Като говорим за младостта, ние имаме предвид физическата младост, защото съществува и духовна младост. Значи човек трябва да бъде физически млад и чист като детето, а духовно – стар, т.е. разумен. Да станеш като дете, това не значи да се вдетениш, но да запазиш своята чистота и стремеж към придобиване на знания. Детето задава въпроси, интересува се от всичко, което го заобикаля; и старият задава въпроси, но въпросите им се различават. Детето задава въпроси, защото иска да придобива знания и опитности. Старият, след като е живял и опитал нещата, задава въпросите: „Защо съществуват злото и доброто? Защо съществуват мъчнотиите и страданията?“ Ако детето задава такива въпроси, те са на място. Старият обаче не трябва да задава такива въпроси.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Да бъдеш господар на себе си, това не значи, че трябва да си заповядваш, но да се самовъзпитаваш. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински отношения. Майката и бащата заповядват на детето, но с това те допринасят нещо ценно за самото дете. Следователно, ако искаш да бъдеш господар на своите мисли и чувства, ти трябва да имаш към тях майчински отношения. Нямаш ли такива отношения, ти ще осакатиш ума и сърцето си.

Като не могат да управляват мислите и чувствата си, хората сами се осакатяват. Когото срещнете днес, непременно ще видите в него поне една осакатена мисъл или едно осакатено чувство. Няма човек на земята, който да не се е осакатил в известно направление. По осакатените мисли и чувства на човека се съди за неговата интелигентност и доброта. Ако човек е осакатил своите мисли и чувства, които са толкова близо до него, можете да си представите какви ще бъдат отношенията му към другите хора. Отношението на човека към неговите мисли и чувства определя неговия морал. Как можете да наречете морален човек онзи, който е осакатил мислите и чувствата си? Човек се осакатява, когато има повече желания, отколкото може да носи. За пример, какво ще стане със стомаха на човека, ако в продължение на 2 часа последният му даде 2 богати, пищни обяда? Като се нахрани един път, човек трябва да даде на стомаха си поне 3–4 часа почивка и след това да пристъпи към второ ядене. Яде ли много и често, стомахът му ще се разстрои и ще се откаже да работи. Стомахът е слуга на човека, но той трябва да се отнася към него майчински, с любов. Не постъпва ли така, стомахът престава да работи. Значи една от причините за осакатяването на човека е пресищането. Този закон е валиден не само за физическия, но и за умствения и сърдечния живот на човека. Човешкият мозък е орган за възприемане на мисълта. Щом е така, човек трябва да възприема само такива мисли, които хранят мозъка му. Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. Тъй щото, когато някой казва, че може да мисли както иска, той се замоизлъгва. Човек не може да мисли, както иска. Той не трябва да храни мозъка си с безразборни мисли, както не може да храни стомаха си с несъответна за него храна. Давате ли на стомаха си несъответна храна, той ще я изхвърли навън. За да поддържа хармонията на своя организъм, човек трябва да храни мозъка си със светли мисли, сърцето си – с чисти чувства, дробовете си – с чист въздух и стомахът си – с чиста, здравословна храна.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да имат успех в живота си. За да постигнат това, те трябва коренно да се преобразят. Не могат ли да изменят живота си, те не могат да направят връзка с Първата Причина, от която зависи техният успех и щастие. Да бъде човек добър, това зависи от него. Да има успех в живота си, това зависи от Бога. Като не разбират тези отношения, хората се силят да постигнат желанията си, като не знаят, че успехът им зависи от Бога. Щом не успяват в своите работи, те се разочароват, обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. За пример, някой иска да стане министър. От него ли зависи това, или от хората? За да успее в желанието си, човек трябва да бъде добър, умен, да има предвид интересите на своите избиратели. Отговаря ли на тия условия, избирателите ще го приемат за министър. Ако не отговаря на тия условия, те няма да го изберат. Както виждате, успехът на човека в известно направление не е в негови ръце. Обаче да бъде човек добър, това зависи от него.

Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно. Горко на онзи, който очаква добротата отвън. Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа. Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден – зло. Всъщност доброто е нещо неизменно. Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден – зло. Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове. Тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че някаква външна сила е действала върху нея и вложила в проявите ѝ нещо чуждо. Обаче по естество ябълката си остава неизменна.

Като не разбират причината за сладкия и кисел вкус на ябълката, хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото. Какво ще кажат житните зърна, които се намират в хамбара? Ако имат съзнание, те ще започнат да се оплакват едни от други. Долните ще бъдат недоволни от горните, че ги натискат. Горните ще бъдат недоволни от студа и т.н. За да не прониква влагата между вътрешните зърна, господарят взима един прът и ги разбърква: долните зрънца ще заемат местата на горните, а горните – местата на долните. В този случай горните ще бъдат недоволни от долните и ще се оплакват, че им е тясно. Едните ще казват за другите, че са лоши. Всъщност и едните са толкова добри и лоши, колкото и другите. Външните условия ги заставят да бъдат добри или лоши. По естество, обаче, те са добри. Такова е отношението и на хората едни към други. Като не разбират законите на живота, те поставят злото там, дето не съществува, и сами се натъкват на противоречия.

Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата природа. За пример, златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязал от Бога. Каже ли за себе си, че е лош, а същевременно поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога. Добрият човек е здрава стомна, а лошият – пукната. Добрият е доволен от живота си, радва се на здраве, защото стомната му е здрава. Каквото се налее в стомната му, не изтича навън. Лошият, обаче, боледува, обезсърчава се, защото нищо не може да задържи в стомната си. Слушате този човек да се оплаква, че каквото хапне, нищо не задържа в стомаха си. Защо? Пукната е стомната му. Колко хляб е нужно на културния човек за един обяд? Най-много четвърт килограм. Ако някой изяжда на едно ядене половин килограм, това показва, че двама души живеят в него; ако изяжда три четвърти от килограма, трима души живеят в него; ако изяжда цял килограм, четири души живеят в него. Тъй щото, една от причините да не може човек да задържа в себе си това, което природата влага в него, е или пукнатата му стомна, или присъствието на неканени гости в него. Когато получава Божествените блага, човек трябва да бъде сам, а като ги възприеме и обработи в себе си, той трябва да бъде готов да дава и на другите, но доброволно.

И тъй, помнете: Щом живее в Бога, човек е добър. Щом е добър, той знае, че светът, в който е дошъл да се учи, е разумен. Когато човек е добър и съзнава, че светът е разумен, той се радва на успехи в живота си. Когато човек проявява доброто, Бог осигурява неговия успех; когато човек прави усилия да успява, тогава Бог се занимава с неговото добро. Човек трябва да прави големи усилия, за да успява в работите си, а за да бъде добър, не се изисква от него много енергия. И децата могат да бъдат добри. Няма същество на земята, което да не може да бъде добро. Обаче дойдете ли до успеха, въпросът стои другояче. И боговете, и възвишените същества не могат лесно да осигурят своя успех. Мъчно нещо е човек да има успех в живота си. И гениалните хора не могат да се похвалят с успех в работите си. Защо? Защото успехът е в ръцете на Бога, а доброто – в човешки ръце. Най-лесната работа е да бъде човек добър. Да станеш милионер, това не значи, че си успял в живота си. Защо? Защото днес си милионер, а утре изгубваш милионите си.

Истинският успех подразбира такава придобивка, която никога да не се губи. Човек я занася със себе си и на онзи свят. Същото се отнася и до доброто. Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо това, което Бог е вложил в човека, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мислете добре за всички хора. Ако проповядвате на хората, не им казвайте, че трябва да бъдат добри, но казвайте им да проявят доброто, което е вложено в тях. В някои окултни школи се преподава на ученика да усилва волята си. Те мислят, че волята прави човека силен. Това е механическо разбиране на нещата. Силната воля не прави човека силен. Не е силен онзи, който разполага с машини и с различни инструменти. Сила, която иде отвън, не е трайна. Ако силата на човека не иде отвътре, от Божественото в него, тя лесно се губи. Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества. Доброто, интелигентността, силата на човека са колективни. Хиляди и милиони същества са работили преди него в това направление. Дойде ли денят на разплата, тогава ще видите каква част от силата, интелигентността, добротата са ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе. За вас ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили.

Като знаете това, не се хвалете с чужд труд и с чужди придобивки. Дали сте философ, учен, музикант или художник, знайте, че голяма част от вашия умствен и духовен капитал, с който днес работите, принадлежи на хиляди работници преди вас. Ако вие държите в съзнанието си тази мисъл и работите със смирение, те няма да оттеглят капитала си от вашата банка. Нямате ли съзнание за тяхната работа и се гордеете с това, което днес представяте, те могат да оттеглят капиталите си от вас и ще ви оставят само с вашите. Тогава ще разберете какво представя човек, изоставен от всички свои близки и познати. Ето, човек има 5 пръста на ръката си, но не е собственик на никой от тях. За пример, Юпитер е създал показалеца, Сатурн – средния пръст, Слънцето – безименния, Меркурий – малкия. Палецът пък е създаден от Юпитер и Венера. Създаването на пръстите представя един мит, зад който се крие велика истина. Ще кажете, че между Юпитер и Венера съществуват любовни отношения. За каква любов говорите вие, не зная; ако говорите за Божествената Любов, в нея няма нищо опасно. Обаче човешката любов носи страдания и разочарования за човека.

Като ученици, стремете се към Божествени неща, а не към човешки. Божествените неща не се развалят, а човешките се развалят. В човешкия живот има влюбване и разлюбване, а в Божествения има трайни, вечни отношения. В Божията Любов няма никаква промяна. Следователно, ако някой човек ви разлюби, радвайте се, че сте научили истината. Разлюбването показва, че той е вложил капитала си във вашата банка. Щом забогатее, той изважда капитала си заедно с лихвите, които е придобил. Значи в неговата любов е имало нещо користно. Той е искал да спечели нещо. Който дава пари под лихва, иска да спечели нещо. Но и онзи, който взима парите, също иска да печели. Нищо лошо няма в желанието на човека да печели, но той трябва да знае това и да не се самоизлъгва. Разумният се ползва от своя капитал, както и от капитала на своя ближен. Неразумният изяжда освен своя капитал, още и капитала на своите ближни. Който влага капитала си в банката на неразумния, всякога страда. Човек е банка, в която близките му внасят своите капитали, но и той внася своя капитал в банките на своите близки. Това е естествено отношение между хората. Страшно е, обаче, когато човек дава ключовете от своята банка на слугите си, те да разполагат, както разбират. Какво става с такава банка? В скоро време сметките се объркват и банката пропада. Какво трябва да прави човек, за да не пропадне неговата банка? Всеки ден той трябва да преглежда състоянието на своя капитал, да знае с какво разполага. Всяка нова мисъл, всяко ново чувство, които влизат в ума и в сърцето на човека представят капитал, на който той може да разчита. Всяко добро чувство, всяка светла мисъл носят радост и благословение за човека. Изгуби ли ги, човек започва да страда. Добрият приятел е благословение за човека. Изгуби ли приятеля си, той скърби за него. Човек трябва да се стреми към такива мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Радост, която се явява и изчезва, не е истинска. Същото се отнася и до скръбта.

Съвременните хора се нуждаят от положително знание, от положителна философия за живота, с които могат да работят. Религиозният ще каже, че Бог е Любов и Той всякога ще му помага. Всеки учител и професор се интересува от ученика си дотолкова, доколкото той е работлив и способен. Учителят не може да работи за неспособния и мързелив ученик. За добрия и способен човек Бог отваря вратата си, приема го при себе си и започва да му открива всички тайни, които го интересуват. Бог му предава уроците на живота, за да бъде готов някога и той да помага на по-малките си братя. Като помага на добрите хора, Бог ги прави работници и слуги на по-слабите от тях, но никога не им дава високи и завидни служби. Ако някой желае да стане цар, и това му се дава, но го оставят да носи последствията на своето царуване. Всички грешки, които направи през време на царуването си, ще се стоварят върху гърба му. Хиляди години трябва да изправя погрешките си, докато се освободи от тях. Не е лесно да бъде човек цар. Някои мислят, че Бог е силен, любещ и ще изправи погрешките им. Такъв закон не съществува. Кой каквото е нарушил, сам ще го изправи. Всеки сам ще изправи погрешките си. Всеки сам ще оправи обърканите си сметки. Бог е съвършен, никога не греши и не обърква работите. Понеже е казано в Писанието, че човек трябва да бъде съвършен, като Отца си, следователно той сам трябва да изправи живота си, да придобие първоначалната си чистота. Ако искате да знаете какво значи чист живот, какво значи права мисъл и какво – възвишено и благородно чувство, идете при Бога. Той ще ви научи на това. Той ще ви научи как да творите и да съграждате живота си.

Сегашните хора не успяват в живота си, понеже мислят по нов начин, а чувстват и действат по стар начин. Или чувстват по нов начин, а мислят и действат по стар начин. Значи между ума, сърцето и волята им няма хармония. Благодарение на разногласието в техния вътрешен живот, те се пресищат. Страшно е, когато човек дойде до закона на пресищането. Колкото малко и да е пресищането, човек все ще се натъкне на някакъв конфликт в себе си. Пресищането внася осакатяване в известни области на човешкия организъм. За да не попадне в закона на пресищането, човек не трябва да желае повече неща от тези, които има. Той трябва да бъде благодарен на това, което има, поне за даден момент. Ако го сполети някакво зло, той трябва да благодари, че не е по-голямо. Същият закон важи и за доброто. Дойде ли ти някакво добро, не пожелавай да бъде по-голямо. Бъди еднакво благодарен и на доброто, и на злото, които в даден момент са те посетили. Радвай се, че не са по-големи, отколкото трябва. Човек еднакво може да носи и голямата скръб, и голямата радост. Когато слънцето изгрява, светлината му постепенно се увеличава; когато ученикът започва да учи музика, той постепенно се развива и проявява.

Следователно не пожелавайте изведнъж да се проявите в известна област; не желайте изведнъж да станете музикант, учен, светия. Не желайте да придобиете доброто и радостта в тяхната пълнота. Започнете от малкото и постоянно прибавяйте към него нещо ново. За човека е важно да постоянства, да расте без прекъсване, а кога ще стане велик, това не е важно. Всеки ден, всеки живот прибавяйте по малко към основния капитал на своята банка. Животът е вечен и непреривен. Не пожелавайте да постигнете всичко изведнъж, но желайте всяко нещо да дойде на своето време. Ако за придобиване на известно благо са нужни още 1000 години, радвайте се и на това. Какъв смисъл има в това да придобиете известно благо преждевременно? Всяко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости. Както сте го придобили, така ще го изгубите. Казвате: „Какво да правим, докато дойде благото, към което се стремим?“ Много просто. Ако сте в болница и очаквате нов живот, пълен със здраве и сили, вие трябва да се откажете от болничния си халат, от приборите, с които сте си служили, от прислугата, която е гледала на вас като на болни хора, и да излезете вън, на свобода, на чист въздух, на светлина и простор. Не съжалявайте за старите дрехи, нито за болничните прибори. Сложете всичко настрана, далеч от себе си, и влезте в новия живот, при новите условия, където ви очакват нови блага и постижения.

Днес повечето хора са болни, физически или морално. Където погледнете, навсякъде виждате аномалии. Срещне ли ви някой болен, веднага ще ви запита как да се лекува. Право е желанието на болния да се лекува. Какво трябва да прави здравият? Здравият трябва да работи. Той трябва да вземе мотиката си и да отиде на лозето, или на нивата, да работи. Още с изгряването на слънцето той трябва да е готов за работа. На здравите казвам: Работете и благодарете на Бога, че сте здрави. Ако здравият не приеме новите идеи и не ги приложи в живота си, никакво благо не го очаква. Без новите идеи човек не може да разбере Божествения живот. Болният пък трябва да прави усилия да се освободи от болестта си и да посвети живота си в служене на новото и на великото. И здравият, и болният могат да се освободят от противоречията си само чрез служене на Бога.

Религиозните се хвалят с вярата си, а светските – със знанието си. Каква вяра и какво знание е това, при които човек живее в недоволство, страх, в съмнение и подозрение? Това не е никаква вяра, никакво знание. Истинската вяра и истинското знание изключват всичко отрицателно от човека. Срещате един вярващ човек и го слушате да говори за някого, че не го харесва. Какво не харесва на този човек? За да има право да не харесва нещо в другите хора, преди всичко човек трябва да се вгледа в себе си, да види добре ли е всичко в него. Както ти не харесваш себе си и се търпиш, така трябва да търпиш и другите хора. Затова още със ставането си от сън човек трябва да се запита: „Здрав ли съм, или болен?“ Ако си здрав, благодари на Бога за здравето и започни да работиш. Ако си болен, потърси начин да си помогнеш. Ако пък си бил болен и си оздравял, сложи далеч от себе си всички дрехи и съдове, с които си служил, и вземи чисти и нови. Болестта е старото в живота, за което Христос е казал: „Не слагайте ново вино в старите мехове“.

Основната мисъл на тази лекция е доброто, като основа на живота. Доброто е вложено във всеки човек, но той трябва да го прояви. Дръжте в ума си мисълта, че по естество човек е добър. Ако проявява лошото в себе си, причината се крие или в недоимъка, или в изобилието. Изпадне ли в едно от тия състояния, човек се натъква на горчиви чувства в себе си и става лош. Ако на една богата трапеза са поканени 10 души, те трябва да бъдат доволни от обяда. Доволни ли са всъщност? При голямото изобилие, в което се намират, те пак остават недоволни. Защо? Защото всеки иска да бъде на първо място, най-близо до домакина. Щом не са близо до домакина, те се чувстват огорчени. Те считат, че домакинът не им е отдал нужното уважение. Ако поставите човека физически близо до вас, това не значи, че го уважавате. Физическата близост не определя достойнството на човека.

Сегашните хора страдат от неразбиране на нещата. Като са изопачили мисълта си, те са вложили в живота си такива разбирания, от които сами се спъват. След като са пренебрегнали доброто в себе си, хората са започнали да се стремят към богатство, сила, знание, с единствената цел да спечелят уважението на окръжаващите. Това е неразбиране на нещата. Външното богатство, сила и знание не могат да заместят доброто. Външните неща внасят натрупване в човека, но всяка материя, която се трупа върху човека, по-скоро е тежест, отколкото някакво благо. Ако човек е само външно богат, а не и вътрешно, той не може да се нарече добър. Добротата подразбира вътрешно богатство. Добрият човек може да бъде богат, но богатият не може всякога да бъде добър. Добрият човек има условия да бъде и учен, и силен, и богат, но богатият не може да разчита на тия условия. Има случаи, когато богатият, силният, ученият човек може да бъде и добър, но това са щастливи съвпадения. Обаче добрият човек всякога има условия да придобие и богатство, и сила, и знание. От него зависи да постигне всичко, което желае.

Следователно доброто разрешава всички въпроси. Кога? Когато го поставите за основа на живота си. Противоречията в живота показват, че хората живеят още със своята крива философия. Щом изменят разбиранията си, и противоречията ще изчезнат. Слушате някой да казва, че като забогатее, тогава ще служи на Бога. Това е криво разбиране. Бог не се нуждае от вашето богатство. Той сам е богат, всичко в света е Негово. Той не се нуждае нито от силни, нито от учени хора, защото силата, знанието са в Него. Той се нуждае от добри хора. Където и да види доброто, Бог го познава, понеже е Негово качество. Доброто е излязло от Бога. По доброто Бог познава своите чада. Той има доверие само на добрите хора. Щом съзнава своята доброта, човек дава път на Бога в себе си. Той знае, че Бог живее в него. Където Бог присъства, там е и знанието, и силата, и успехът. Като знаете това, проявете доброто в себе си, за да влезе Бог във вас. Дръжте тази мисъл в ума си и стремете се всякога да проявявате доброто, което е вложено във вас. Това не се постига изведнъж, но постепенно. Даже и стомната не се пълни изведнъж с вода. Ако вземете малка стомна, с вместимост от 3 литри, и започнете да я пълните от някое слабо изворче, ще ви отидат най-малко 3 минути. 3 минути правят 180 секунди. Вие знаете, че в една секунда светлината изминава разстояние 300,000 километра. Какво разстояние ще измине светлината за 180 секунди? Значи, докато напълните вашата малка стомна с вода, светлината ще бъде на грамадно разстояние от вас.

Стомната, в която човек налива вода, трябва да бъде здрава, да издържа на външното налягане и на вътрешното напрежение. Стомната представя човешкия организъм, а водата – животът, който се втича в човека. Налягането и напрежението представят външните и вътрешни страдания, през които човек неизбежно минава. Ако житното зърно иска да се прояви, да израсте и плод да даде, трябва да се посади на нивата, да мине през страдания. Ако не иска да мине през страдания, житното зърно ще остане на сухо, в хамбара, но няма да израсте. Страданията се необходими. Без страдания няма растене, няма развитие. Колкото по-големи са страданията, толкова и растенето е по-голямо. Привилегия е за човека да страда. Само добрият човек страда, но не и лошият. Лошият човек се мъчи, но не страда. Страданието е нещо възвишено и благородно. Ако човек страда и се ожесточава, той не е разбрал смисъла на страданието. Истинското страдание повдига и облагородява човека. В средата на това страдание се крие доброто, като ядка, от която излиза дървото на новия живот. Само истинските страдания имат смисъл. Като говоря за страданията, казвам: Горко на онзи, който не страда. Блажен е онзи, който страда. От страданията, през които е минал човек, определяме пътя, по който е вървял, и мястото, където е стигнал. Колкото повече човек издържа на страдания и колкото повече ги разбира, толкова по-високо се е издигнал в пътя си. Срещнете ли човек, който се оплаква от страданията, ще знаете, че той не е разбрал смисъла и красотата им. Страданията правят човека добродетелен. Когато човек мине през най-големите страдания, доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмяното Божие лице и ще благодари за всичко, през което е минал. Само онзи може да види Божието лице, който е минал по пътя на страданията. И Христос не можа да види Божието лице, докато не мина през най-големите страдания. След възкресението си Христос се яви на учениците си и каза: „Не се приближавайте до мене, защото още не съм възлязъл при Отца си“. Това показва, че Христос трябва да мине през страданията на кръста, за да влезе при Отца си. Значи само онзи, който е страдал, може да отиде при Отца си. Привилегия е за човека да страда, за да види лицето на Бога. Ако не страда, вратата към Царството Божие ще бъде затворена за него. Започне ли човек да страда, ключът на вратата към Царството Божие се завъртва и пред него се открива широк, красив свят.

И тъй, страданието е мярка, по която се съди за степента на човешкото развитие. Това не значи, че човек трябва сам да се натъква на страдания. Това не значи още, че човек трябва съзнателно да се мъчи. Ние не говорим за ненужните страдания, но за ония, които разумният свят изпраща на човека. Срещнете ли човек, който може да страда, подайте му ръката си. На този човек може всякога да се разчита. Светът се нуждае от хора, които могат да страдат. Това са новите хора – хората на Любовта. Светът не се интересува от старите хора, от стария Адам. Как е бил създаден Адам преди 8,000 години, това не е важно. За нас е интересен новият Адам, който ще бъде направен от по-фина и чиста материя, а не като тази, от която беше направен старият Адам. Казано е в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи, ако не се родите като нови хора, нови типове, не можете да влезете в Царството на Любовта. Ще кажете: „Какви бяхме едно време!“ Какви сте били? Като вашите баби и прабаби, като вашите деди и прадеди. Ще се простите с вашите стари баби и дядовци и ще се стремите към новия тип – типа на Христа. Какъвто е Христос, такива трябва да бъдете и вие.

Желая ви сега да проявите доброто, да отворите кесиите си, от които да започне златото да тече навън. От хиляди години насам кесиите ви са затворени. Време е вече да ги отворите, да пуснете капитала си в обръщение. Отворете и крановете на вашите чешми, да потече от тях водата, която от хиляди години е спряна. Кесията на човека представя неговото сърце, а чешмата – неговия ум. Отворете сърцата и умовете си за новото, което иде отвън. Отворете сърцата и умовете си за Бога, Той да живее във вас. Вие ще проявите доброто си, за да дойде Бог във вас. Чрез доброто вие ще създадете вашето бъдеще. Това значи да подобри човек съдбата си. Това значи да даде човек възможност на Бога да живее в него.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 19 ноември 1930 г., София, Изгрев.

Точка на равновесие

Размишление

(Чете се темата: „Най-силното чувство във физическия и в духовния живот“.)

Тема за следващия път: „Най-високият връх в човешкия живот“.

Съвременните хора говорят за страдания, за добри и лоши хора, за болни и здрави, без да си отговорят положително, защо страда човек, защо се проявява като добър и лош, защо бива ту здрав, ту болен. Ако си отговорят на тия въпроси, то непременно по някакъв механически начин. Кое е отличителното качество на здравия и на болния? Много отличителни качества можете да изброите, но кое е същественото? Някой казва, че здравият е красив. Друг казва, че здравият се храни добре. Трети казва, че здравият ходи. Това не са качества само на здравия човек. Кое е отличителното качество на религиозния човек? Ще кажете, че религиозният се моли. Друг някой казва, че религиозният е любещ човек. Много въпроси има, на които човек трябва да си даде отговор. Ако си отговори положително, това показва, че той е живял съзнателно и разумно. Като се вглежда в живота и го изучава във всички негови прояви, най-после човек дохожда до реалността на нещата. Така той може да си отговори на един от важните въпроси в живота – за страданието и за радостта. Колкото по-съзнателно понася човек страданията, толкова по-лесно може да уравновеси силите на своя организъм.

Какво значи да има човек равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си човек не се усъмни и разколебае, не изгуби вярата и любовта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошъл до онази точка на равновесие, от която никоя сила в света не може да го измести. Всяка добродетел в човека има своя точка на равновесие. Къде е точката на равновесието на Любовта? Къде е точката на равновесието в квадрата, за пример? Какво представя квадратът? Всяка страна на квадрата представя силова линия. Ако разглеждате квадрата като физическа форма, отношението между силовите линии в него е различно от отношението на силовите линии в квадрата, разгледан органически. От геометрическа гледна точка квадратът представя празно пространство, заградено с четири равни страни. В живота квадратът огражда нивите и дворовете на хората, т.е. на тяхната собственост. Къде се намира центъра на собствеността на човешката глава? То е особено чувство, което у някои хора е по-силно развито, а у други – по слабо, според стремежа на човека към завладяване на известни блага. Това чувство има мястото си и на лицето, и на главата. Ако някой френолог или физиогномист погледне главата на човека, веднага ще познае какви стремежи има той. По свиването и разпущането на мускулите на лицето, около очите и устата, може да се познае какви чувства и мисли го вълнуват в даден момент. По линиите на човешкото лице можем да четем промените, които стават в неговия вътрешен живот.

Ако махнем четирите страни на квадрата, мястото остава разградено. Като погледнем към това място, виждате, че са останали само белези от оградата. Ако мине повече време, белезите ще изчезнат съвсем. Коя е причината за премахване на оградата? Две причини могат да се допуснат: или мястото е напуснато и кой как минал край него, взел дъска, колче, или собственикът на мястото сам е извадил оградата, с намерение да разшири границите си.

Следователно линиите на човешкото лице представят граници на известна собственост. Махнат ли се линиите, изчезва и собствеността. Не е лошо да бъде човек собственик, но той не трябва да се спира върху собствеността, понеже тя не представя крайната цел на човешкия живот. Човек трябва да се издигне над идеята за частната собственост. В целокупния живот не съществува никаква собственост. В частичния живот, обаче, частна собственост съществува. Тялото е първата частна собственост на всяко живо същество, но силата на човека, както на всички същества, не се състои в тяхната собственост. Където има собственост, там е изключено всякакво растене и развитие. За пример, ако човек се държи здраво за своята форма, като негова частна собственост, той никога не би могъл да мине в по-висока форма. Благодарение на вътрешния стремеж на човека да расте и да се развива, той лесно може да се откаже от своята частна собственост и да се издигне едно стъпало по-високо. Като пример на частна собственост е представено желанието на Заведеевите синове – ученици на Христа. Те се почувстваха достойни Негови ученици, затова изпратиха майка си при Христа, да ги препоръчва и да им издейства две важни места. Като мислеха, че Христос ще основе ново царство на земята, те пожелаха да ги назначи първи министри в Царството Си: единият да бъде министър на външните работи, а другият – на вътрешните. Това значи единият да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. Христос ги запита: „Можете ли да пиете от чашата, от която аз пия?“ – „Това е лесна работа. Много пъти сме дигали чаша за наздравица.“ – „Можете ли да приемете кръщението, което аз приех?“ – „И това е лесна работа. Колко пъти сме се кръщавали! Колко пъти сме се къпали като деца в реката!“ Тогава Христос им отговори: „Чашата, която аз пия, и вие можете да пиете. Кръщението, с което съм се кръстил, и вие можете да се кръстите, но да седнете отляво или отдясно на Отца, това не можете. Само небето може да гласува за онези, които могат да седнат отляво или отдясно на Отца. Ако от небето не гласуват за вас, никой не може да ви постави на местата, които вие желаете“.

Успехът в живота на човека се дължи на това, че други са гласували за него. Дали ще стане богат, учен, силен, дали ще заеме добра служба, всичко това показва, че добри приятели са гласували за него. Всяко постижение на човека се дължи на гласуването на неговите приятели. Ако никой не е гласувал за него, той няма да има никакви постижения. Някой се оплаква, че се моли на Бога, но никакъв отговор не получава на молитвата си. Откъде знае, че молитвата му не е приета? Молитвата му може да е приета, но чакат време за ново гласоподаване, за нови избори. Вие знаете, че в съвременните държави правят избори през известен срок. Щом изтече срокът на едни депутати, правят избори за нови. Тъй щото, когато дойде време за ново гласуване, вие ще получите благоприятен или неблагоприятен отговор на молитвата си. От броя на гласовете, дадени във ваша полза, зависи благоприятният отговор на молитвата ви.

Сега да се върнем към съществения въпрос. Коя е точката, върху която човек трябва да постави своя живот? Човек трябва да постави живота си върху точката на равновесието, т.е. върху правилните отношения между всички души. За да съществуват правилни отношения между душите, трябва да се спазва закона на свободата. Всяка душа иска да бъде свободна. Следователно правилните отношения подразбират отношения на свобода. Представете си, че двама души искат да купят едно и също планинско място, да си построят вила. Кой от двамата ще успее? И двамата са богати. За да не се яви спор помежду им, и двамата трябва да бъдат разумни. Правилно е по-умният, по-добрият от тях да купи мястото, защото може по-добре да го използва. Между хората споровете се разрешават чрез разумността, а между животните – чрез закона на силата. По-силното животно заема първо място, а по-слабото – последно. В природата съществуват два главни закона: закон на силния и закон на слабия. Това са двата полюса, между които животът се проявява. Според тия закони, когато иска да постигне нещо, човек трябва да бъде или силен, за да заеме първо място, или слаб – да заеме последно място. Първото и последно място разрешават въпросите на живота. Тези места не създават никакви противоречия. Който съзнателно и справедливо е заел първото или последно място, той правилно е разрешил противоречията на живота. Затова, именно, слушате някой да казва: „Аз искам или светия да стана, или обикновен човек“. Според него светията заема първо място, а обикновения човек – последно. Друг някой казва, че не иска да стане светия. Защо не иска да стане светия? Според него светията е измъчен човек, слаб, жълт, с хлътнали очи и постоянно гладен. Той мисли, че човек става светия чрез пост и молитва, чрез голям аскетизъм. Това е мнението за светията на мнозина. Обаче ако отидете в някоя църква, там образът на светията не е такъв. На иконите светиите са светли образи, богато и разкошно облечени, потънали в злато и сребро. Това е образ на светия за богатите хора. Обаче нито първият образ на светията, нито вторият отговарят на реалността.

Какъв трябва да бъде истинският светия? Външно погледнато, светията има добре устроено тяло: главата, ръцете, цялото му тяло са хармонични, правилно развити. Както да го разглеждате, той няма никакъв физически недостатък. С каквито дрехи да е облечен, прости или богати, красотата и съвършенството на тялото му веднага се забелязват. По характер той е смел, решителен, от нищо не се страхува. На смъртта той гледа със спокойствие. Той не се страхува от природните стихии, от лошите хора, от зверове. Той е господар на условията. Външно е строг и взискателен, вътрешно е мек. Като види някаква неправда, той не отминава, докато не даде урок на онзи, който върши неправдата. Ако види, че някой изнасилва някого, той ще се спре, ще хване насилника със здравата си и мощна ръка, ще го разтърси добре и ще му каже: „Нямаш право да изнасилваш брата си. Бог е създал човека. Той има право да го съди и наказва. Ако се месиш в Божиите работи, аз ще се намеся в твоите. След Господа ида аз. Ако не слушаш Господа, знай, че мене ще срещнеш на пътя си“.

Мнозина си представят светията кротък, нежен, мълчалив, не смее да каже истината, да не огорчи някого. С тази представа за светията те искат да изразят неговата доброта. Доброто само по себе си е добро. То не се нуждае от външен израз. Силата на светията не се състои във външния израз. Външно може да не познавате светията, но той се познава от доброто, което проявява към всички живи същества. Ако влезе в двора ви, веднага ще се познае, че е минал някой добър, свет човек. Ако мине през двора на някой сиромах, сиромашията ще излезе навън. Ако мине през двора на някой беден, болестта ще го напусне. С една дума, където влезе светията, непременно ще внесе някакво благословение. Под думата „двор“ разбирам частната собственост на човека. Където мине, светията произвежда някаква промяна в човека: в неговия организъм, в неговите мисли, чувства, разбирания, т.е. в неговата частна собственост. Скъперникът ще каже: „От днес нататък отварям касата си и я пущам да тече. Не искам вече да държа крановете на моята чешма затворени“.

Какво представят затворените и ръждясали кранове в живота? Те не са нищо друго, освен мъчнотиите, от които всички се оплакват. Какво трябва да правите, за да се освободите от мъчнотиите си? Вземете малко дървено или машинно масло, намажете ръждясалите си кранове и всичко ще тръгне добре. Малки препяствия и скърби можете да имате, но те не са от характер да ви спъват. Какви страдания може да има онзи, който люби безкористно и чисто? Какви страдания може да има онзи, който всяка сутрин отива на небето и се връща на земята да работи? Небето е светът на истината и светлината. Може ли да страда човек, който живее в светлина? Страда само онзи, който е в затвор и на тъмно. Такова е положението на всеки човек на земята. Всеки човек, който живее на земята, е затворник. Като стане сутрин от сън, той иска да погледне нагоре, да види простора на небето, но главата му веднага се удря в железа – затворник е. Цял ден седи в килията си, жив човек не вижда. Само един път през денят ще дойде надзирателят, ще му подхвърли нещо за ядене и ще си отиде. Не е лесно да се справиш с условията на затвора.

Като ученици, вие не трябва да роптаете против условията, при които живеете, но да разбирате Божиите пътища. Защо и за какво страдате, не питайте, но изучавайте смисъла на страданията. Ако сте син на някое семейство, не питайте защо са ви пратили там, но поддържайте красиви синовни отношения към майка си и баща си; поддържайте красиви отношения към братята и сестрите си. Само така ще научите и разберете мисията си в този дом и ще я изпълните правилно. От добрите отношения към домашните си вие ще излезете навън, да развиете и проявите своите чувства към обществото, към народа си и към цялото човечество. Така ще намерите своя център, своята точка на равновесие в живота си. За да се домогнете до тази точка, преди всичко вие трябва да бъдете здрави. Следователно, за да се учи добре, човек трябва да бъде здрав, физически и психически, да няма никакво неразположение на духа. Най-малкото неразположение на ученика се явява като препятствие в учението му. Затова се препоръчва на всеки ученик, обикновен или окултен, да бъде здрав.

Коя е причината за неразположението на човека? Неразположението зависи от характера на човека. Ако човек е песимист по характер, условията за неразположение са повече. Изобщо, песимистът бива по-неразположен от оптимиста. Онзи, който има по-силно въображение, има по-големи радости, но и по-големи страдания. Колкото по-слабо е въображението на човека, толкова по-малко страдания има, но и по-малко радости. Значи радостите и страданията на човека се компенсират правилно, но не могат да се избегнат. Те са необходими условия в развитието на човека. Понякога човек скърби и се радва за неизвестни неща. Макар и неизвестни за него, те са по-реални от ония, които са известни. Затова казваме, че човек има реални и нереални радости и скърби. Каквито и да са скърбите и радостите, важно е човек да се учи от тях, да преодолява, да калява волята си, да облагородява сърцето си и да усилва своя ум.

Като ученици, вие не трябва да се смущавате от промените, които стават в живота ви. Човек е пътник, дошъл на земята да се учи, да придобива знания и опитности. Като пътува, той минава през различни места, през долини и планини, вследствие на което и състоянията му се менят. Един ден е радостен, на другия ден – скръбен; един ден се надява, вярва в постиженията си, на другия ден се обезсърчава. Той ту слиза, ту се качва, но трябва да върви напред. Истинският живот се заключава между полюси. Който разбира живота, той не се смущава от промените. В промените човешката душа се обогатява. Без промени животът няма смисъл. Еднообразният живот води към отъпкания път. Чрез промените човек се изпитва и изгражда своя бъдещ живот. Когато изпитва ученика си, учителят показва какво е научил и докъде е достигнал. Ако решава задачите си добре, ученикът може да мине в по-горен клас, където му се дават по-мъчни упражнения.

Какъв е смисълът на изпитанията? Чрез изпитанията човек познава себе си. Така се изпитват убежденията, вярата, любовта му. За пример, някой минава за религиозен, но като срещне един безверник със силно отрицателна мисъл, той започва да се колебае. Безверникът отрича съществуването на Бога, аргументира го с различни доказателства и религиозният постепенно се разколебава във вярата и убежденията си. Вяра, която се разклаща от най-малкия ветрец, не е истинска. Любов, която отстъпва при най-малките мъчнотии, не е истинска. Значи изпитанията са бури и ветрове, чрез които човек се изпитва. Ако не мине през изпитания, той не може да се познае.

Казано е: „Познай себе си“. Да познае човек себе си, това значи да се освободи от всички заблуждения, от всички чужди елементи, вмъкнати в неговия личен живот. Докато не очисти съзнанието си от всички примеси и заблуждения на миналото, човек не може да бъде щастлив. Каквито усилия и да прави, той не може да измени живота. Водата тече и носи своите утайки, но човек трябва да се чисти от тях. Вятърът вее, люлее и разклаща дърветата, но човек трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му. Водата и въздухът едновременно причиняват пакости и добрини. В стомаха водата е на мястото си; влезе ли в кривото гърло, тя може да задуши човека. Същото можем да кажем и за въздуха: ако влезе в дробовете, той е на мястото си. Влезе ли в стомаха, предизвиква разстройство.

Следователно всяко нещо, което отива на мястото си, причинява радост; не отива ли на мястото си, причинява скръб.

Всички трябва да работите върху себе си, да станете силни. Ако не можете изведнъж да станете силни, бъдете слаби, но и в единия, и в другия случай работете. Значи човек трябва да бъде или най-силен, или най-слаб. Ако е силен, той трябва да употреби силата си в услуга на слабия; ако е слаб, той трябва да работи, да стане силен. Представете си, че имате къща, но в двора си нямате вода. Какво трябва да направите? Близо до къщата ви има езеро, от което можете да се ползвате. За тази цел вие трябва да копаете, да прекарате канализация, за да се ползвате от водата на езерото. Силният сам може да прекара водата на езерото в къщата си; слабият трябва да потърси помощта на силния, за което ще плаща. Следователно силният работи сам и не плаща; слабият се ползва от помощта на силния, но плаща за услугите му. Силният е свободен, слабият – ограничен.

Оттук правим следните изводи: всяко верую, което се ограничава от хората, не е истинско, не е ваше верую; всяко верую, което не се ограничава от никого, е истинско. Всяка истина, всяка наука, която се нуждае от проверка и от доказателства, е чужда, придобита отвън; всяка истина, всяка наука, която не се нуждае от проверка, е ваша собствена, придобита по вътрешен път. Истинско верую, истинска наука са ония, които при всички условия остават едни и същи. При каквито условия и да се намира, човек се нуждае от тях. Те са подобни на хляб. И в пустинята, и в плодородните полета хлябът е необходим. Същото не можем да кажем за парите. В пустинята парите нищо не струват, но хлябът и водата са от първа необходимост.

Задачата на човека е да се домогне до положителните неща в живота. Кои неща са положителни? Здравето, силата, вярата, любовта, знанието са положителни неща, а болестта, безсилието, безверието, омразата, невежеството – отрицателни. Кое живо същество не се стреми към здраве? Кой човек не иска да бъде здрав? Какво правите, когато се разболеете? Някои търсят лекари, а други сами се лекуват.

Първото условие за лекуване е вярата. Без вяра човек мъчно се лекува. Когато заболеете от нещо, за пример, от главоболие, коремоболие, или ревматизъм на крака, на ръката, приложете следния метод: Поставете дланите на ръцете си на болното място и кажете: „Аз живея в Бога. В Бога не съществуват никакви болести“. Ако вярата ви в Бога е силна, няма да се мине половин час и болката ви ще изчезне. Колкото по-слаба е вярата ви, толкова по-мъчно ще се махне болката. Обаче вие трябва да постоянствате, докато окончателно оздравеете. Ще знаете, че без вяра нищо не се постига. Вяра и постоянство в работата са две необходими условия за постижение и реализиране на вашите желания. И светията, и обикновеният човек се нуждаят от вяра и постоянство. За да се повдигнете на по-високо стъпало, и обикновеният човек, и светията трябва да работят. Понеже светията е дошъл до известен резултат чрез съзнателна и упорита работа, той изисква същото от всеки човек. Където и да отиде човек, между светски или религиозни хора, навсякъде му предстои работа. Той не трябва да мисли, че е царски или княжески син, и да не работи. Царските друмища са най-опасни. През тях минават много автомобили, файтони, трамваи, които могат да ви прегазят. Не стойте на пътя им. Ще кажете, че къщите ви са построени вече на царския път. Ако искате да не пострадате, махнете къщите си оттам и ги поставете на друго място. Светът е хала, която завлича всичко. Тази хала ще мине край къщите ви, ще ги отнесе и ще ви застави да работите. Казано е в Писанието, че не трябва да любите света. Това значи: Живейте в света, работете, но не се свързвайте с него. Свържете ли се със света, вие се ограничавате. Светът има свои интереси, които на всяка цена иска да реализира. Колкото и да работите за света, той никога няма да ви възнагради, както трябва, нито паметник ще ви направи. Тук-таме виждате паметници на заслужили хора, но те са само за залъгване. Заслужилите хора са много, а на единици от тях са поставили паметници. Колко заслужили хора има в света, които минават-заминават незабелязани! Това е все едно да си купите билет за лотария. Мнозина купуват лотарийни билети, но малцина печелят. Едно се иска от човека – безкористие. Където и да се намира – на земята, или на небето, човек трябва да работи безкористно и с любов. Животът изисква работа, а не почивка. Ако искате да станете музикант, ще свирите най-малко по 4–5 часа на ден; ако сте певец, ще пеете по 4–5 часа; ако сте проповедник, ще говорите на хората и ще ги проучвате. Ще работите във всички направления, без да се отегчавате. Каквото правите, правете го със съзнание. Човек трябва да има идея, която да му дава импулс за работа. Дето е Любовта, там има подтик за работа. Затова казваме, че някои неща стават с Любов, а някои – без Любов. Всяка работа, извършена с Любов, е разумна. Дето има Любов и разумност, там Бог присъства. Дето Любовта и разумността не присъстват, там Бог отсъства. Какво ще кажем за престъпленията в света? Защо се вършат престъпления? Защото Бог отсъства. Той никога не пита хората защо вършат престъпления. Това показва, че Бог е богат и всякога може да изплати направените щети и загуби. Когато човек пита защо е допуснато злото в света, това говори за неговата сиромашия. Като не може да изплати вредите и загубите от злото и престъпленията, той пита защо са допуснати. Колкото и да е беден, човек трябва да знае, че нищо не се прощава. Щом прави дългове, той трябва да плаща. Щом се явява на изпит, той трябва да е учил.

Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършено образование. Дните до този изпит са изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия. Едни ще държат изпит за прогимназия, други – за гимназия, трети – за университет. Няма човек в света, който да не мине през ръцете на изпитната комисия. Строга и крайно взискателна е тази комисия. Много ученици ще бъдат скъсани на изпита си. Като се явите на изпита, вие трябва да имате вяра в професорите си. Те няма да ви късат несправедливо. Те са добри, любещи и справедливи. Щом издържите изпита си, веднага ще ви дадат диплом. Всички знаете какви дипломи се дават на земята, но какви дипломи се дават в духовния свят, не знаете. Там се дава ново тяло на човека, изтъкано от фина, съвършена материя, с добре развити органи и сетива. Какъв по-добър диплом можете да очаквате? Който не издържи изпита си, той не може да получи ново тяло. Това значи: Той не може да се радва на ум и на сърце с нови разбирания, с нови мисли и чувства. И тъй, не се страхувайте от изпита, който предстои да минете. Всеки изпит крие нещо добро в себе си. Желая ви да се приготвите добре, да издържите изпита си с успех. Щом издържите изпита си добре, вие ще се повдигнете на подобаваща висота в Божествения свят. Не си правете илюзии да мислите, че можете да минете както и да е. Не, вие трябва да научите добре всичкия материал, от единия до другия край, да не остане един урок ненаучен. Вие трябва да знаете всички уроци отлично. Който не е готов да държи матурата си, може да я отложи, но временно само. Обаче, кога и да е, той трябва да държи матура. Как познавате кой човек е издържал изпита си? По начина на обличането вие познавате дали даден ученик е издържал изпита си. Ако някой човек е добре облечен, външно и вътрешно, той е издържал изпита си добре. Ако не е облечен в нови дрехи, той не е издържал изпита си. И от това правило има изключения. За всеки човек е важно да свърши изпита си благополучно. Да издържи изпита си благополучно и да се облече в нови дрехи, в това се състои смисълът на човешкия живот.

Обличането с нови дрехи е вътрешен, а не външен процес. Лесно е външното обличане, но мъчно е вътрешно да се облече човек. Когато Адам и Ева сгрешиха, те се почувстваха вътрешно голи, а не външно. Защо сгрешиха Адам и Ева? Защото не учиха добре. Те пропаднаха на матура. Те се занимаваха с работи, които не влизат в изпита им, и не можаха да учат, както трябва. За да учи, човек трябва да поддържа свещения огън в себе си, да разбира хората и да им помага. Не е въпрос да бъдеш нагорещено желязо, което лесно изстива, но огън, който вечно гори. Където гори свещеният огън, там е и Любовта. Който люби, той помага на близките си, влиза в положението им и ги облекчава. Той живее едновременно на земята и на небето.

Какво представя небето? Хората имат особено понятие за небето. Най-красивото място в света е небето. Искате ли знание, сила, здраве, богатство, любов, ще ги намерите на небето. Мястото на небето е в самия човек. Няма човек в света, който поне за малко време да не е бил на небето. Когато люби, човек е на небето, между светли и разумни същества. Изгуби ли любовта си, той слиза на земята, между обикновените хора. Ако живее дълго време на небето, човек става силен и може лесно да се справя с големите мъчнотии и страдания.

Преди години един от видните американски проповедници, Щлятър, бил осъден да лежи известно време в затвор. Той не могъл да излежи определения срок. Защо? Защото в продължение на няколко месеца само той обърнал много от прислужниците и затворниците към Бога. Като видял това, директорът на затвора заповядал да пуснат проповедника на свобода. Той казал: „Мястото на този човек не е тук“.

Казвам: Човек, който живее или е живял на небето, има велика, мощна душа. И при най-големите страдания той е тих и спокоен. Той отправя мисълта си към Бога и благодари за всичко, което му е дадено. Той познава Бога и не се съмнява в Него. Докато Йов роптаеше против Бога и се запитваше защо му идат страданията, къде е сгрешил, страданията непрестанно се сипеха върху него. Когато съзнанието му се пробуди, той каза: „Господи, познах Те. Разбрах, че всичко, което си определил да стане, е добро. Отсега нататък ще живея както искаш, ще изпълня волята Ти“. От този момент страданията го напуснаха и той отново придоби всичко, което беше изгубил.

Следователно човек не може да разбере живота, докато се страхува от страдания, от сиромашия, от невежество, от злото в света. Изчезне ли страхът от него, той разбира вече живота. Казано е в Писанието: „Страхливият няма да наследи Царството Божие“. Който е познал Бога, той живее без страх и понася страданията леко. Ако изгуби някого от своите близки, той казва: „Господ дал, Господ взел“. Ако изгуби силата, богатството, знанието си, той пак казва: „Господ дал, Господ взел“. Той се разговаря със страданието като с приятел: разхожда се с него, гощава го. Щом доброволно задоволите изискванията на страданието, то само ще ви напусне.

Страданията не са механически сили, но съзнателни, разумни същества, които са изостанали в развитието си. Те влизат в човека и черпят сила от него. Колкото по-несъзнателно се отнася човек към страданията, толкова повече те го измъчват, докато съвършено го изчерпят. Като изгуби и последните си сили, човек заминава за онзи свят, да си приготви условия за нов живот, за ново тяло. Като не разбират този закон, хората питат защо е допуснато злото и страданието в света. Много естествено. Човек трябва да разбере смисъла на страданието и съзнателно да се справи с него. Не може ли да го разбере, то всякога ще го мъчи. Защо съществуват комарите? И комарът има някакво предназначение.

Като ученици, вие трябва да се справите със страданието, да не мърморите, но да се разговаряте разумно с него. Всяко роптание, всяко недоволство опетнява човешката душа. Казвате: „Защо трябва да страдам?“ – Все трябва някой да страда. Кой от вас ще страда, не е важно. Днес страда един, утре – друг. Страданието посещава всички живи същества. И волът, който оре на нивата, страда; кокошката, която колите, също страда. Ще кажете, че сте вегетарианци и не колите животни. Наистина, вегетарианците не колят животни, но ядат зеленчуци, плодове, жито. При сегашните условия на живота няма човек в света, който да не е причинил или да не причинява на някого страдания. Това е много естествено. Ядеш плод, ще го разкъсаш със зъбите си. Важно е, обаче, да не унищожиш живота му. Животът на плода е в семката. Изяж плода, благодари му, че си се нахранил с него, и посади семката му в земята. Външната форма на плода представя дреха, в която е облечена една велика идея. Изяж плода, приеми идеята, която той крие в себе си, и благодари, че си имал възможност да се насладиш. Както идеите се обличат в красиви премени, така и човешката душа е облечена в светла, красива дреха. Колкото по-праведен и добър е човек, толкова по-красива е дрехата на неговата душа. Срещнете ли човек, на когото дрехата на душата е скъсана, парцалива, ще знаете, че той сам е опетнил живота си. Сам той е внесъл греха в своята душа. Ако някой се осмели да отиде на небето със своята скъсана дреха, веднага го изпращат на земята.

Следователно, да бъдеш добре облечен, това значи да си добродетелен човек. Красива е дрехата на добродетелния, но всеки не може да я види. Тази дреха е скрита вътре в човека. Тя е дреха на душата. Често хората се обличат с нови и красиви дрехи, с което искат да се представят за добродетелни. Ако външно са добре облечени, а вътрешно не са, те внасят лъжата в своя живот; ако вътрешно са добре облечени, а външно не са, без да искат, те пак внасят лъжата в света. Добродетелният човек трябва да бъде добре облечен и външно, и вътрешно. Красотата на облеклото не се състои в модата, но в чистотата. Човек трябва да бъде чист външно и вътрешно. Той трябва да се вслушва в гласа на душата си, т.е. на Божественото в себе си и никога да не се колебае. Бъдете верни на Божественото начало в себе си. Каквото ви казва то, всичко изпълнявайте. В това се състои изпълнението на волята Божия. Този процес е непреривен, както животът тече непреривно.

Човек трябва да изпълнява волята Божия всеки момент. Каквато добра мисъл ви дойде в ума, изпълнете я. Човек не може да се оплаче, че няма условия за изпълнение на волята Божия. Колко вдовици, сирачета, бедни ученици се нуждаят от нашата помощ! Колко животни очакват на помощта ни! Всеки има в дома си поне една котка и едно куче, които очакват на него. Дойде ли котката при вас, каквато работа и да имате, напуснете работата, дайте ѝ парченце хляб. После можете да я изпъдите навън, да продължите спокойно работата си. Котката не се сърди, когато я пъдите вън. На другия ден, като види, че вратата на стаята ви е отворена, тя пак ще влезе. Правете същото и вие.

Стремете се към Царството Божие. 10 пъти да ви изпъдят навън, не се обиждайте. Постоянствайте в стремежа на душата си. Щом видите, че вратата на Царството Божие е отворена, влезте вътре. Това значи: Работете съзнателно и с любов, за да влезете като граждани в Царството Божие. Признаят ли ви веднъж за граждани, вие ще останете завинаги там.

Желая ви да станете граждани на Царството Божие.

Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 26 ноември 1930 г., София, Изгрев.