Път към живота

Път към живота

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Произход на правата линия“.

Какво се разбира под думите „права мисъл“ или „право мислене“, в общ и специален смисъл?

Представете си, че на две деца дават по един бонбон. Първото дете взима бонбона, туря го в устата си и на лицето му веднага се явява горчив израз. – Защо? Естеството на детето ли е такова? Второто дете взима бонбона, туря го в устата си и лицето му веднага се прояснява. – Защо? Естеството на второто дете ли е такова? Не, причината не се крие в естеството на децата, но в бонбона, който сте им дали. Бонбонът на първото дете е бил горчив, затова и лицето му приема горчив израз. Бонбонът на второто дете бил сладък, затова лицето му приема светъл израз. Това, което става с децата, става и с възрастните хора. Ако някой човек преживее нещо горчиво, на лицето му се явява недоволство. Обаче ако преживее нещо приятно, на лицето му се чете доволство. Който знае причините на нещата, разбира защо лицата на хората приемат ту кисел, ту горчив израз, или се проясняват и светят. Горчивите и неприятни неща предизвикват един род свивания и разширявания на мускулите на лицето, а приятните и радостни неща произвеждат друг род свивания и разпущания на мускулите. Който е дошъл на земята да се учи, ще опита и сладките, и горчивите бонбони. Те действат възпитателно върху човека. От сладкия бонбон той изучава едно нещо, от горчивия – друго. На кого дават сладък бонбон и на кого – горчив? – На здравия човек всякога дават сладък бонбон, а на болния – горчив.

Следователно, ако ви дават сладък бонбон, ще знаете, че сте здрав; ако ви дават горчив бонбон, болен сте. Горчивият хап, горчивият бонбон действат лечебно. Оттук вадим заключението: горчивините в живота крият в себе си лечебни свойства. Те организират силите на човешкото тяло. Горчивината е специалист в известна област. Има горчивини, които играят роля на учител, на лекар, на акордьор. Когато учителят види, че някой от учениците му не е в съгласие с него, веднага изважда пръчицата и го нагласява. Първоначално ученикът е недоволен от горчивината, която учителят му дава, но после благодари за нея, защото разгласените тонове на цигулката му се нагласяват. Без горчивини ученикът не може да напредва. Без горчивини човек не може да се лекува. Докато не е приел някаква горчивина, болният е затворен за окръжаващите. Щом дойде лекарят и сипе няколко капки от горчивото лекарство в лъжичка, болният отваря устата си и същевременно се отваря и за близките си. – Защо? – Защото в него се събужда вяра, че ще оздравее.

Като живее, човек трябва да се отваря и затваря на време, да приема и да дава на време. Ако платното на гемията не се отвори за вятъра, тя ще стои на едно и също място. Ако чувалът не се отвори за брашното, хората ще гладуват. Следователно, каквото става с човека, това става и с всички предмети. Ако човек се отваря и затваря на място и на време, той е доволен; ако не се отваря и затваря на време и на място, той не е доволен. Има процеси, които трябва да стават на затворено. Запример, мозъкът, сърцето, дробовете, стомахът, червата работят на затворено. Изнесат ли се навън, да работят на открито, тяхната дейност се прекратява. Обаче има прояви, за които човек непременно трябва да бъде отворен. Затвори ли се за тия прояви, той сам нарушава хармонията на своя живот. По какво се познава кога човек е отворен и кога – затворен? – По очите. – Какво става в очите на онзи, който е отворен, и какво става в очите на затворения човек? Как познавате кой човек е доволен и кой не е доволен? Ако двама души тръгват заедно на екскурзия, как ще познаете доволния и как – недоволния? – Каквото и да е времето, доволният ще намери нещо, което да хареса, а недоволният нищо не харесва. Доволният ще намери, че времето е хубаво, че слънцето грее приятно, а недоволният ще види и най-малкия облак и ще каже, че времето е облачно. Тъй щото, искате ли да различите доволния от недоволния, слушайте как се произнасят за един и същи факт. От думите им можете да вадите заключение за техните състояния.

Всички хора, които живеят на земята, са екскурзианти. Всички носят раници и пътуват по широкия свят. Дето спрете, навсякъде чувате или оплаквания от живота, или доволство. Повечето хора са недоволни и казват, че животът е лош. Под думата „живот“ те разбират окръжаващите. Значи окръжаващите хора са лоши. Ако наистина окръжаващите са лоши, ще излезе, че само те са добри. – Защо са лоши окръжаващите? – Защото им дават горчиви бонбони. Значи, ако някой човек ви освободи от горчивия бонбон, ще кажете, че той е добър. Какво ще каже болният, ако му вземете горчивия бонбон и му дадете сладък? Болният се нуждае от горчив бонбон и всеки, който се осмели да му го вземе, минава за лош човек, който не му мисли доброто. Като опита сладкия бонбон, той казва: „Залъгват ме тия хора!“ Казвам: На здравия човек давайте сладки бонбони, а на болния – горчиви. Само по този начин хората ще бъдат доволни от вас и ще кажат, че сте добри.

Доброто и злото са относителни неща. Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро. Значи плюсът и минусът се менят постоянно. Изобщо, всяко нещо, поставено на своето място, е добро. Когато на болния дадете горчив бонбон, а на здравия – сладък, те са на мястото си. Щом са на местата си, и горчивият, и сладкият бонбон са добри неща. – „Не може ли без страдания?“ – Може. – „Кога?“ – Когато си здрав. Ако си болен, непременно ще страдаш. Страданието е предпазител, който запазва живота на човека. За предпочитане е човек да страда, отколкото да загуби живота си – най-великото благо в света. Чрез страданията природата предупреждава човека, да бъде внимателен, да не падне в пропастта, да изгуби живота си. Като страда, човек става внимателен, вглежда се в живота си и като намери нещо криво, изправя го. Ако пък търсите живот без страдания, създайте си вие сами такъв живот. Разумният свят е определил най-голямата премия в света за онзи човек, който може да даде план за живот без страдания. Намери ли се такъв план, веднага ще се приложи. Досега още никой не е изработил такъв план.

Коя е причината, задето хората са недоволни от живота си? Докато вървят в правия път, всички са доволни от живота си. Щом се отклонят от правата посока на движение, те стават недоволни. Техният път се пресича с Божествения и взима друго направление, под ъгъл. Следователно, докато две прави линии вървят успоредно, те са доволни от условията на живота. Щом се натъкнат на някакво препятствие, което не могат да преодолеят, те се отклоняват от пътя си, пресичат се и образуват ъгъл. Ъгъл се образува още, когато две успоредни линии стигнат крайния предел на своето движение. Те се отклоняват от пътя си и се пресичат. Ъглите пък затварят плоскост. Значи, когато успоредните линии изменят посоката на движението си и вземат посока, перпендикулярна на първата, образува се плоскост. Правата линия подразбира разумно движение, което обаче не е вечно. Ще дойде момент, когато правата линия ще се пречупи, ще се огъне и ще вземе друго направление. Това е естествен закон в природата. Тя си служи и с прави, и с криви линии.

Чувате някой да казва: „Не искам да пречупвам характера си“. – Какво означава това? – Този човек иска да върви все по права линия. Обаче това е невъзможно. Ще дойде момент, когато трябва не да пречупи характера си, но да го огъне, да образува крива линия. Каквото и да прави, човек не може да избегне кривите и счупените линии. Какво правите, когато проточите ръката си да вземете един предмет? Щом вземете предмета, веднага свивате ръката си в лакета, образувате ъгъл и приближавате предмета към себе си. Когато отправяте погледа си към човека, когото обичате, щом го достигнете, погледът ви се пречупва. Погледът ви не отива по-далеч от предмета, към който е отправен. Следователно ъгълът показва, че в човека се явява желание да вземе известен предмет и да го приближи до себе си. Ако върхът на едно човешко желание е обърнат към изток, а отворената му част – към запад, то ще се реализира правилно – и началото, и краят му ще бъдат добри. Обратно: Ако върхът на желанието е към запад, а отворената му част – към изток, в началото желанието ще се прояви добре, а краят му ще бъде лош.

Като не разбират законите за реализиране на желанията, мнозина се питат защо едни желания и в началото, и в края се изявяват добре, а други не следват по същия път? На този въпрос може да се отговори с въпроса: Защо телата падат? Ще кажете, че телата падат под влияние на земната притегателна сила. Земята привлича телата към себе си и те падат. В широк смисъл на думата, телата нито се привличат, нито се отблъскват. Ако някаква външна сила удари двама души и ги застави да се срещнат, привличат ли се те? Ако се привличаха, трябваше да останат на едно място. И обратно: Ако двама души, които се обичат, се ударят така, че отскочат на голямо разстояние един от друг, всъщност, разделени ли са те? Значи нито първите двама се привличат, нито вторите се отблъскват. – Защо? – Защото върху тях се оказва известно налягане отвън. Когато външното налягане взима участие, никакво привличане не съществува. Когато желанията не са еднородни, никакво отблъскване не съществува. Ако не можете да примирите две желания в себе си, това показва, че те са чужди. Те предизвикват налягане, напрежение, бълникане във вас, вследствие на което не можете да ги използвате. Освобождавайте се от чуждите желания в себе си.

В един от модерните английски параходи се случило нещо особено. От двете страни на парахода били прикачени две големи огнестрелни оръдия. Обаче оказало се, че те били слабо прикачени към кувертата на парахода, вследствие на което колелата им започнали да се движат. Капитанът и моряците се видели в чудо, какво да направят да спрат движението на тези оръдия. Те са чуждо нещо, не са съставни части на парахода, вследствие на което му причиняват големи повреди. Такова нещо представляват чуждите желания в човека. За да не изпада в изненади, човек трябва да бъде внимателен към чуждите желания в себе си. Влезе ли някое чуждо желание в него, той трябва да го върже здраво, да не му даде възможност да се прояви. Човек трябва да бъде господар и на своите, и на чуждите желания в себе си и да ги използва, когато му потрябват.

Много от желанията на съвременните хора приличат на оръдията, които се блъскали в парахода. Най-после, успели да ги спрат, но до това време те изпочупили кувертата и причинили големи пакости на парахода. Пазете се от чужди желания, които нямат нищо общо със системата, към която се отнасят вашите желания. Запример, желанието на обикновения човек да стане знаменит, виден учен, философ, музикант, не е негово. Това желание принадлежи на някое възвишено същество. То случайно се е докоснало до орбитата на вашите желания, а вие го приемате като свое. За да го реализирате, вие ще изгубите времето и силите си и в края на краищата пак обикновен човек ще останете. Друг е въпросът, когато взимате участие в работата на възвишеното същество и му помагате да стане знаменит човек. Обаче ако вземете неговото желание за свое, усилията ви ще отидат напразно. Колкото и да се надува жабата, никога няма да стигне вола. Тя ще се пръсне, но вол не може да стане. Жабата е определена да живее в блатото, а волът – на сушата.

Човек трябва да разчита на своите сили и с тях да реализира желанията си. Това, което е ваше, никой не може да ви го вземе. На него разчитайте. Защо ви е чуждата слава? Защо ви е чуждото знание, чуждата красота и сила? Чуждото всеки момент може да се вземе. Ще кажете, че не давате това, което сте взели вече. Има неща, които сте взели на заем и трябва да ги върнете. Доброволно или насила, един ден ще ги върнете. Че това е така, вие се уверявате от думите, които чувате около себе си. Някой казва: „Едно време бях силен, красив и умен, но изгубих вече силата, красотата и разумността си“. – Защо ги изгубил? – Защото не са били негови. Разчитайте на собствения си капитал, който никой не може да ви отнеме. Разочарованията и обезсърченията, които хората преживяват, показват, че са изгубили капитала, на който са разчитали. – Щом са го изгубили, той не е бил техен. Трябва ли да съжаляват за това, което не е тяхно? Някой съжалява, че изгубил мира си. Щом изгубил мира си, това показва, че не е бил негов. Който му го е дал, той си го взел. – „Какво да правим, като изгубим ума си?“ – Ще отидете при Онзи, Който ви го е дал, да се молите пак да ви го даде.

Време е вече хората да придобият ново разбиране, нова философия, да знаят кои неща са техни и кои – чужди. Много от противоречията, радостите и страданията на хората не са техни собствени, но чужди, дошли отвън някъде. С чуждото човек лесно може да се справи. Щом се натъкват на страдания, свои или чужди, хората искат да се освободят от тях. Те търсят някой силен човек да им ги отнеме. Значи те искат да натоварят друг някой да носи страданията им. Обаче като дойдат до радостите и до щастието, там прилагат друг метод – не ги дават на никого, задържат ги за себе си. В природата съществува закон за компенсация: на всяко страдание отговаря една радост; и обратно, на всяка радост отговаря едно страдание.

Следователно, който иска да се освободи от страданието, трябва да е готов да се освободи и от радостта. Има страдания, които са собствено произведение на човека. Никой изобретател на страданието не може да се освободи от него. На същото основание, той не може да се освободи и от радостта, която съответства на това страдание. Като се движи между страдания и радости, като полюси на живота, човек изучава самия живот. Искате ли да изучавате живота, ще приемете и страданията. Не е лесно, да носи човек страдания, но страшен е животът му без страдания, защото се лишава и от радости. При сегашните условия на живота за предпочитане е живот с радости и без страдания. Това значи да изпадне човек в пълно безразличие. Друг е въпросът, ако човек е зает с някаква висока идея, вследствие на което не обръща внимание на радостите и на скърбите. Той стои високо над тях и те не го занимават. Това не е състояние на безразличие, но надрастване на нещата. Той не се смущава и вълнува от това, на което се поддават обикновените хора. Ония, които са надраснали условията на обикновения живот, са готови на жертви.

Представете си, че една млада мома се влюбила в млад, красив момък и желае да се ожени за него. Обаче оказва се, че той извършил някакво престъпление, за което го осъждат на обесване. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата, по това време една княжеска дъщеря се влюбила в този момък. Тя му казала, че баща ѝ има власт да спаси живота му, но това може да стане, ако той се съгласи да се ожени за нея. Само при това положение тя е готова да помоли баща си да го освободи от бесилката. Момъкът се намира пред дилема: ако отговори на княжеската дъщеря, ще спаси живота си, но ще изневери на своята възлюбена. И възлюбената му преживява голяма борба: ако не го отстъпи на княжеската дъщеря, бесилка го чака. Ако пожертва своето лично благо, животът му ще се спаси. Как трябва да постъпи неговата възлюбена? Ще кажете, че тя трябва да се пожертва. Наистина, ако се пожертва за него, това показва, че тя е разбрала закона на жертвата. Тя предпочита той да живее, макар че ще се ожени за друга. Достатъчно е от време на време да го среща и да се радва, че е жив.

Всеки човек преживява подобна борба в себе си, която може да се реши само чрез закона на жертвата. За предпочитане е човек да страда, но да спаси някое свое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл. Низшето всякога трябва да се жертва за висшето. Като ученици, вие трябва да прилагате закона на жертвата. Без жертви животът няма смисъл. Какво сърце се крие в момата, която е готова за своето лично щастие да изложи момъка на смърт? Тя трябва да се справи със своя егоизъм, със своето жестоко сърце. Ако момъкът бъде обесен, това говори за егоизма на неговата възлюбена. И Христос беше предаден на римляните да го разпнат, но това не говори добре нито за евреите, нито за римския народ. Следователно, ако човек, или един народ, не разбира закона на великата жертва и не го прилага, той не може да има велик морал. Днес от всички хора се изисква велик морал, който се обуславя от закона за жертвата. Само онзи човек може да влезе в новия живот, който прилага закона на великата жертва. Да разрешиш правилно едно голямо противоречие в себе си, това значи да си приложил закона на жертвата. Запример, някой се натъква на въпроса, на кого да служи: на Бога, на човечеството или на себе си? Като не може да разреши този въпрос, той се намира в голямо противоречие, не знае кой път да хване. Въпросът се решава лесно. Достатъчно е да пожертва своето лично „аз“ заради Божественото в себе си, за да може да служи едновременно и на Бога, и на човечеството, и на себе си. Като служи на Божественото в себе си, той служи и на Бога, и на цялото човечество.

Да се върнем към примера за момъка и неговата възлюбена. Момъкът представя Божественото в човека, а момата – човешкото. По известно стечение на обстоятелствата Божественото се осъжда на смърт. От човека зависи, да спаси Божественото от бесилката, или да остави да го обесят. Като знаете това, не ставяйте причина да осъдят на смърт Божественото във вас. Ако княжеската дъщеря се е влюбила в Божественото във вас, нека тя го вземе. Отстъпете го на нея, за да му се радвате, че живее. Щом Божественото е на разположение на княжеската дъщеря, същевременно ще бъде и на ваше разположение. Закон е: Благото на едного е благо на всички. Ако един човек изгуби благото си, цялото човечество също губи. Когато Адам изгуби живота си, и цялото човечество го изгуби. Когато внесем доброто в една душа, ние го внасяме във всички души. Не можем ли да внесем доброто в една душа, не можем да го внесем и в цялото човечество.

Този закон има отношение и към отделния човек. Ако можете да внесете доброто в една своя мисъл или в едно свое желание, вие го внасяте във всичките си мисли и желания. Когато доброто, като динамическа сила, влезе в една ваша мисъл, в едно ваше чувство и в една ваша постъпка, то влиза във всичките ви мисли, чувства и постъпки и спасява живота ви. Достатъчно е доброто да проникне само в една ваша мисъл, за да обхване всичките ви мисли. То лесно се размножава. Така работи умният човек. Когато иска да събере железните стърготини, пръснати по земята, той взима магнит и го докосва до стърготините. Те се полепват изведнъж на магнита. Глупавият, обаче, започва с пръсти да събира стърготините една по една. Кой от двата метода е по-добър? – Първият, с магнита. Следователно турете доброто, като магнит, в една своя мисъл и не се безпокойте – то ще събере около себе си всички останали мисли. Така се пести и време, и енергия.

И тъй, основната мисъл на днешната лекция е да внесем доброто поне в една своя мисъл, в едно свое чувство и в една своя постъпка. Доброто отваря път към Божественото в човека. Намерите ли този път, свържете ли се с Божественото, застанете на негова страна и за нищо в света не го жертвайте. Като постъпвате по този начин, никога няма да съжалявате и ще живеете в съгласие с доброто, с великото в света.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 5 септември 1930 г., София, Изгрев.

Светът на правата линия

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Произходът на правата линия“.)

Тема за следния път: „Произход на сладкото“.

Съвременните хора се интересуват от произхода на нещата – всеки в своята област. Геометрикът се интересува от произхода на линиите, на ъглите, на фигурите, на телата и т.н. Математикът се интересува от произхода на числата. Той иска да знае как е произлязла единицата, двойката, тройката и т.н. Благодарение на това, един математик разглежда числата като количествени величини, друг – като символи, трети – като характери и т.н. Следователно, като дойдем до произхода на правата линия, разглеждаме я като път, който изминава точката. Ако точката не се движи, правата линия не може да съществува. При това, знае се, че точката няма измерение, не заема никакво пространство. Въпреки това, при движението си тя образува права линия, която има едно измерение – дължина, и заема известно пространство. В този смисъл правата линия се разглежда още като начало на пространството.

Какво се разбира под понятието „крива линия“? В геометрията, запример, окръжността е крива линия, която има център. Всичките точки на окръжността са еднакво отдалечени от нейния център. Ние пък казваме, че всяка линия, която има център, не е крива. Всяка линия, която няма център, е крива. Казвате, че две точки образуват права линия. – Защо? – Защото едната от тях е център на другата, която се движи в известна посока. От това гледище, ако някой се движи по крива линия, която има център, казваме, че той е човек с идея. Схващанията на обикновените хора са тъкмо обратни. Като видят, че някой човек върви по крива линия, те казват, че той е в безпътица. В безпътица е, ако няма център, към който се стреми. Обаче ако има център, той не е в безпътица. Тогава ще заключим, че слънцето, земята и другите звезди и планети, които се движат по крива линия, са в безпътица. Не, те имат център, към който се стремят. Всъщност криви линии не съществуват. Кривата линия е сбор от множество прави линии, между които има известно съотношение. Значи кривата линия не е нищо друго, освен разширение на правата линия. Без кривата линия правата не може да се разширява. Под думата „разширение на правата линия“ разбираме „продължение“.

И тъй, правата линия е единствената възможност за проява на точката. От това гледище плоскостта е единствената възможност за проява на правата линия. Тялото пък е единствената възможност за проява на плоскостта. Следователно, ако човек иска да се прояви индивидуално, трябва да се движи по пътя на правата линия. Ако иска да се прояви колективно, трябва да се движи по пътя на плоскостта. Мислете върху точката, правата линия, плоскостта и тялото. Не се водете само от гледището на официалната геометрия, но и от гледището на живата геометрия, и я приложете в живота си. Знание, което не може да се приложи във физическия и в психическия живот на човека, остава безплодно.

Мнозина от вас минават за окултни ученици, изучават окултните науки, без да ги прилагат. Това не е знание. Някой минава за естественик, друг – за математик, трети – за философ, четвърти – за музикант, но не знаят как и къде да приложат знанието си. Това е неразбиране на науката. Какво знае хиромантът, ако не може да приложи хиромантията първо в своя живот? Какво ще направи войникът, ако отиде на бойното поле с ръждясала сабя или пушка? Не само че нищо няма да постигне, но ще се обремени от тежестта им. Той носи товар, който не може да използва. Такъв товар представя всяко знание, което не може да се приложи.

Има учени хора в света, с големи знания, но в края на краищата, като се намерят пред известна мъчнотия, те казват: „Не можем да разрешим тази мъчнотия, не знаем какво да мислим вече“. – Защо не знаят какво да мислят? Нали имат знания? Защо не могат да разрешат мъчнотията си? Много знания имат, но неприложени. Такова е положението на ученика, който не учи. Първоначално той отива на училище с празна торба. Всеки ден учителят туря в торбата му по едно перце. Като се върне у дома си, ученикът извади перцето, погледне го и пак го туря в торбата. Той казва: „Еднообразни са перцата, няма защо да ги преглеждам“. Не, с перцата ще пишеш, няма само да ги гледаш. Вземи едно от перцата в ръка и започни да пишеш. Всяко перце пише различно. Какво би направил поетът, ако нямаше перо? Ако ученикът не пише с перцата си, т.е. не прилага знанието, което учителят му дава, той ще ги използва само за украшение. Така пуйката е станала пуйка, рибата – риба, волът – вол, конят – кон. Като намали желанието да учат и да прилагат знанието, което им се преподава, пуйката се накичила с перцата на знанието и станала пуйка; рибата се накичила с перцата на знанието, наредила ги като люспи и станала риба; от перцата волът си направил рога и станал вол; конят си направил копита и станал кон. Ние взимаме думата „перца“ в символичен смисъл. Те представят човешката мисъл, която трябва да вземе участие в знанието, да го приложи в живота.

Да се върнем пак към правата мисъл, като проява на точката. Следователно, ако човек не може да намери път за проява на една своя мисъл, на едно свое чувство или на една своя постъпка в най-елементарния им вид, той не разбира закона на правата линия. Съграждането на човешкия характер почива върху закона на правата линия. Възпитанието и самовъзпитанието на човека почиват върху същия закон. Когато се говори за моралния упадък на личността, на семействата, на народите, разбираме отклоняването им от посоката на правата линия. Хората се отклоняват от посоката на правата линия съзнателно или несъзнателно, понеже считат, че този път е мъчен. Всъщност най-лесен е пътят на правата линия, понеже тя е мярка за нещата. Има един свят вън от правата линия, но той е духовен, вън от времето и пространството, в които се движат хората. И тъй, точките са основа на материалния свят, а линиите – граници на този свят. Плоскостта може да се разложи на линии, а линията – на точки. Математиците казват, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това твърдение е вярно, когато приемем, че едната точка е в движение, а другата – в покой. Правата линия подразбира, че нещо е реализирано вече. Значи точката изминала известен път, вследствие на което е образувала правата линия. Щом има права линия, има и постижение. Когато физиогномистът разглежда лицето на човека, той търси по него прави линии. Достатъчно е да намери поне една права линия на човешкото лице, за да каже, че този човек има някакво постижение. Този човек има характер, защото само разумният може да реализира възможностите на правата линия. Стремете се да разбирате закона на правите линии и да го прилагате в живота си. Който разбира този закон, само той може да бъде щастлив. Каквито мъчнотии и противоречия да среща човек в живота си, всичко това ще се стопи пред закона на правите линии. Който не разбира този закон, ще бъде нещастен, ще среща мъчнотии и противоречия, които ще смущават духа му. Срещнете ли някаква мъчнотия на пътя си, изправете линиите на своя характер. Това се постига чрез изправяне на мисълта.

Мисълта върви по законите на правата линия, т.е. по законите на Божествения път. Ако влезете в света на правите линии, ще видите, че отношенията между съществата на този свят са математически определени. Светът на правата линия е един от най-красивите светове. Наистина, красиво нещо е правата линия. Понякога правата линия се облича в крива линия. Всъщност криви линии няма. – Защо? – Ако разложите кривата линия на съставните ѝ части, ще видите, че тя представлява сбор от безброй малки, прави линии. Ако не разбират така кривата линия, хората ще страдат, че са попаднали в крив път. Има криви линии в света, но те са лишени от центъра. Дръжте се за правата линия в живота си, за да бъдете радостни и весели.

Следователно радостта е външен израз, чрез който човек показва, че е намерил пътя на правата линия. Единственият път към Бога е пътят на правата линия. Само по този път човек може да постигне своите желания. Който се отклони от него, причинява вреда на себе си, а полза на окръжаващите. Запример, ако богатият, на когото е дадено богатство, като благо в живота, се отклони от правия път и започне да разпилява богатството си, в скоро време ще осиромашее, но окръжаващите ще се ползват от богатството му. Когато индивидът не може да благува, поне окръжаващите да благуват. С това се обяснява защо природата допуща отрицателните прояви в живота – революции, войни, кражби и т.н.

И тъй, запомнете основната идея от лекцията, а именно: Правата линия е единственият път, по който можете да реализирате вашите мисли и чувства. Законът за правата линия дава на човека сила да се справя с мъчнотиите си. Той има знания, разбира хората и всякога се отнася добре с тях. Ако отиде при някой банкер да иска пари, непременно ще има успех. Банкерът не може да откаже на молбата на човек, който се движи по права линия. Много естествено: двамата заедно образуват права линия. Те са двете точки на правата. Ако по някакъв начин банкерът не се приспособи към човека, който се движи по права линия, за това той ще плати скъпо. Все ще се намери един банкер да услужи на разумния човек. Изобщо, разумният човек разполага хората към себе си. Любовта действа по пътя на правите линии. Ето защо, срещнете ли човек, който се движи по линиите на Любовта, вие сте готови да му услужите във всичко. Ако някой се движи по крива линия, вие затваряте сърцето си за него. Като знаете това, изучавайте правите линии, прилагайте ги в живота си, за да реализирате всички добри мисли, желания и постъпки.

Къде е мястото на правата линия? – В самия човек. Достатъчно е човек да се вглъби в себе си, за да намери правата линия и да я използва като метод за реализиране на своите мисли и чувства. Обаче само онзи може да се вглъби в себе си, който е минал през големи страдания и разумно ги използвал. Който няма вътрешни опитности, търси постижения вън от правата линия. Това е невъзможно. Ето, от 8,000 години насам човечеството върви извън правата линия, но каквото е постигнало, всичко е разрушено. Вън от правата линия животът е неустойчив. Тайната на добрия и устойчив живот е в правата линия, която носи радост и веселие за човешката душа. Искате ли да ликвидирате със сиромашията, с невежеството, с мрака и ограниченията, влезте в света на правата линия. Търсите ли Бога, ще Го намерите в света на правата линия – в хармоничния живот. Бог работи в света на правата линия.

Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога“. – Защо? – Защото Бог работи в света на правите линии. Ако езикът на човека се движи по правата линия, той никога не може да хапе. Измени ли на правата линия, всякога хапе. Ако мисълта на човека се движи по прави линии, всякога принася полза на човечеството. Ако се отклони от правите линии, тя става вредна. Ако направите чук по закона на правата линия, всичко можете да постигнете с него, без да причини най-малка пакост на окръжаващите. При това, не е нужно много пъти да се удря с него. Един удар с този чук е в състояние да свърши работата, която желаете. Изобщо, всяко нещо, което е направено по закона на правата линия, крие в себе си магическа сила. Има смисъл човек да изучава пътя на правите линии и да го следва! Правата линия е път на мъдреците, а кривата – път на глупците. Под „глупци“ разбираме ония, които изразходват енергия, време, средства, без да постигнат своите желания. Тъй щото, два пътя съществуват в живота: път на правата линия, дето се постигат всички желания; път на кривата линия, т.е. път на непостигнати желания. Тази е причината, поради която пътят на кривата линия е по-дълъг от този на правата линия. Ако искате да имате постижения, правете опити по пътя на правата линия. Докато не получите резултати, не преставайте да правите опити.

Един беден и нещастен човек тръгнал по света да търси щастието си, но никъде не го намерил. Най-после, окъсан, обезсърчен и отчаян, той тръгнал назад за родното си място. Един ден той срещнал на пътя си човек, богато облечен, но куц с двата си крака. – „Къде си тръгнал, човече?“ – запитал го беднякът. – „Търся добри хора по света. Ето, уморих се много, не мога вече сам да ходя. Ще седна тук да си почина и да си поприказвам с тебе. Ти отде идеш?“ – „Ходих да търся щастието си, но не можах да го намеря. Връщам се отчаян от неуспеха си.“ – „Твоето щастие е близо до тебе.“ – „Как? Къде е то?“ – „Ако ме вземеш на гърба си и ме занесеш в дома ми, щастието ще ти се усмихне.“ – „Не вярвам вече. Колко хора са ме яхали, но нищо не придобих. Гърбът ми знае колко хора съм носил и какво съм постигнал.“ – „И това е възможно. Тия хора не са знаели как да те яхат. Пък и ти не си разбирал кого трябва да носиш на гърба си и кого – не. Аз съм човек, който знае как да се качва на гърба на ближния си и как да му благодари. Твоето щастие е в моите ръце: каквото пожелаеш, ще го получиш.“

Следователно влезте във връзка със света на правата линия. Там е вашето щастие. Намерите ли щастието си, турете го на гърба си и го носете, дето иска то. Не питайте как ще го носите. Не се съмнявайте в него. Оставете се на негово разположение. Нека то ви яхне, а вие го носете с радост и благодарност в душата си, че сте го намерили.

Правата линия е лъч, който осветява пътя ви в тъмна, бурна нощ. Следвайте този лъч без страх и без съмнение.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 12 септември 1930 г., София, Изгрев.

Силата на доброто

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.

Често се говори за права мисъл, но за да се прояви тя, нужни са известни условия.

Първото условие за проява на правата мисъл е път без препятствия. Щом срещне някакво препятствие на пътя си, тя веднага се изкривява. Същото твърдение се отнася и до правата линия. Щом срещне най-малкото препятствие, правата линия става крива. Как се доказва твърдението, че правата мисъл, както и правата линия, се движат по гладък път без препятствия? Казано е за точката, че не заема никакво пространство, че няма никакво измерение. Въпреки това тя образува правата линия, която има едно измерение и заема пространство. Как може безпространственото да образува нещо пространствено? Ние наричаме безпространствено всяко нещо, което не среща никакво съпротивление на пътя си. В този смисъл точката не среща никакво съпротивление на пътя си. Всяко нещо, което среща съпротивление на пътя си, е пространствено. Каквото и да се говори за правата линия, тя е интересна в живота дотолкова, доколкото може да свърши известна работа. Когато работникът тури мотиката си на рамо и отиде на лозето да копае, ние се интересуваме от работата, която той ще свърши, а не от мотиката. Светът е пълен с мотики, т.е. с прави линии. Ние се интересуваме от работата, която правите линии могат да свършат.

Математиците, преди да изчислят работата, която правата линия върши, първо дават определение за нея. Покрай другите определения за правата линия, те казват: „Права линия е тази, която се движи само в една посока“. Една права линия може да се движи само в една посока. Когато безброй прави линии излизат от един център и се движат в много посоки, те образуват крива линия. В този случай правите линии са радиуси на кривата, която наричаме окръжност. Значи само кривата линия има радиуси, а правата няма. Ако можем да кажем, че и правата линия има радиус, приемаме, че нейният радиус е безкрайно голям. Тази права линия се движи до безконечност. Чували сте да казват за някого, че е прав човек, т.е. добър, а за друг – че е крив човек, т.е. лош. Какво показва това уподобяване? Правата линия се взема като символ на доброто и правото в света, а кривата – като символ на злото.

Може ли правата линия да бъде безкрайно дълга? – Може. – А кривата? – Също. – Значи в това отношение правата и кривата линия си приличат. Обаче двете линии се различават по резултатите, които произвеждат. Приятно е, когато човек върви в правия път, а неприятно, когато върви в кривия път. Правата линия може да се уподоби на сладките неща в живота, а кривата – на горчивите. Защо е така, не може да се отговори. И вие не можете да си отговорите, но можете да мислите по този въпрос. И най-големите математици не могат да отговорят на този въпрос.

Ние разглеждаме математиците като хора, които са най-близо до Божествения език. Езикът на математиката е първият и най-близък превод на Божествения език. – Защо? – Защото и природата работи с числа, както математиката. Всеки орган в човешкото тяло се изразява чрез числа. Измени ли се числото на даден орган, в смисъл, да се намали или увеличи, изменя се и правилното отношение между останалите органи. Увеличаването или намаляването на органите не е произволно, но не е нормално. Запример, чрезмерно големите очи на човека показват, че от далечното минало до днес в него съществуват големи желания, които той се стреми да постигне. Ако устата или ръцете на човека са чрезмерно големи, и това е някаква аномалия. Който има голяма уста, много говори. Който има дълги ръце, обича да взима чуждото. Той си проточва ръцете там, дето не трябва. Като знаете това, вие трябва да работите върху себе си, да станете господари на своите сили и способности, да не развивате чрезмерно органите си. Опасно е да се развиват едни способности за сметка на други. Ако придобие преждевременно много знания, човек сава горд.

Не е добре да бъде човек крайно горделив или крайно тщеславен. Гордостта върви по прави линии, а тщеславието – по криви. Горделивият има отношение главно към себе си. Той мисли много за своето достойнство. Тщеславният има отношение повече към окръжаващите. Той е подобен на камбана. Достатъчно е малко да го докоснеш, за да се чуе гласът му. Още отдалеч ще чуете, че край вас минава тщеславен човек. Горделивият е котел, пълен с енергия. Отвън е мълчалив, но вътре постоянно буботи. Гордостта и тщеславието са две прояви на човека, които трябва да се изучават. Като изучава себе си, човек дохожда до положение да различава нещата. Само по този начин той ще разбере кои процеси са естествени и кои – неестествени; кои се извършват доброволно и кои – не. Запример, доброволно ли влиза гвоздеят в дъската? Доброволно ли пада камъкът в кладенеца? Доброволно ли се качва на планината? Той нито се качва доброволно, нито слиза доброволно. Значи някой го е качил на планината, или свалил в долината. В кой случай човек изразходва повече енергия: когато сваля камъка в долината, или когато го качва на планината? От морално гледище ние казваме: Доброто е процес, при който човек разумно изразходва повече енергия. Злото е процес, при който човек изразходва по-малко енергия.

Ще приведа примери из живота, да видите, че наистина при доброто се изразходва повече енергия, а при злото – по-малко. Представете си, че работите десетина години неуморно в областта на изкуството, науката или на някой занаят. Вие изразходвате енергия, мисъл, време и едва след много години можете да спечелите стотина хиляди лева. Обаче ако някой апаш намисли да вземе спечелените ви пари, в една нощ може да реализира желанието си. Той става богат в няколко часа, без много труд и работа, без изразходване на много енергия. В богатство, спечелено по бърз начин, действат силите на злото. В богатство, придобито по честен и бавен начин, действат силите на доброто. За предпочитане е човек да работи със силите на доброто, отколкото със силите на злото. Ще кажете, че искате да бъдете силни, учени, богати хора. И това е добре, но преди да бъде силен, човек е бил слаб; преди да бъде учен, той е бил невежа; преди да бъде богат, той е бил сиромах. Като се упражнява, като учи и работи, като прилага силите си, слабият става силен, невежият – учен, сиромахът – богат.

Като ученици, вие трябва да превеждате сегашния език, с който си служите, по отношение езика на живата математика и геометрия. Запример, какво означават думите „добро“ и „зло“ от гледището на живата математика и геометрия? За да ги разберете, да проникнете в техния вътрешен смисъл, трябва да ги произнасяте така, че да станете господари на силите, които се крият в тях. Запример, ако сте неразположени, вие можете с думата „добро“ да смените състоянието си. Направете опит да произнесете думата „добро“ 100 пъти, по един път в секунда. За този опит ще ви трябват една минута и 40 секунди; после произнесете думата „добро“ 100 пъти, по един път в минутата; и най-после, произнесете я пак 100 пъти, по един път в час. Като направите опита, ще видите, че в трите случая ще имате различни резултати. Добре е при даден случай да произнасяте думата „добро“ всяка секунда, после – всяка минута, и най-после – всеки час. Онези от вас, които искат да произнесат думата „добро“ по един път на секундата, се намират на физическия свят; вторите, които ще произнасят думата по един път в минута, влизат в духовния свят. И най-после, онези, които ще произнасят думата по един път на час, влизат в Божествения свят. Като произнасят думата „добро“, първите ще мислят за физическия свят, вторите – за духовния, а третите – за Божествения свят. Първите ще свършат работата си най-бързо, за една минута и 40 секунди, вторите – за един час и 40 минути, а третите – за 4 дни и 4 часа.

Направете опита с произнасянето на думата „добро“ и следете за резултата, който ще получите. Като започнете опита, забележете какво е било времето. Като свършите опита, пак обърнете внимание на времето. Това са данни, които имат влияние върху опита. Същевременно запишете точно часа, минутата и секундата, когато започвате и свършвате опита. Онези, които ще произнасят думата „добро“ всеки час, ще държат съзнанието си будно, защото и вечер, и през деня, в сън или в будно състояние, пак трябва да произнасят думата. Когато съзнанието на човека е будно, и като спи, той пак може да прави опита. Стремете се да бъдете будни, да не прекъсвате съзнанието си. Дали ще имате резултат, или няма да имате, не се смущавайте. Най-малко в 25% от опитите ще имате резултат, а 75% ще бъдат изключения. Като свършите опита, сполучливо или несполучливо, пак ще продължавате да работите върху доброто и да го прилагате в живота си. Като ученици на живота, поставете си задачата да прилагате доброто в трите свята, в които се движите: в умствения, в сърдечния и във волевия. Този е начинът, по който доброто може да се реализира.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 19 септември 1930 г., София, Изгрев.

Милосърдие и користолюбие

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.)

Тема за следния път: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“.

Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко, написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко, написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“ – Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, турят го близо до сърцето и съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него.

Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният човек може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Понеже хората влизат в света като несъвършени още, те живеят малко време и умират. При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята 1000 години, нищо няма да остане от него. Или ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват?

Мнозина казват, че светът е място, дето се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това. – Защо? – Под думата „свят“, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса. Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво.

Какво става с восъка, като го турите на огъня? От огъня той се топи, става течен. Обаче щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. – Какво е придобил восъкът? – Нищо особено. По характер много хора са подобни на восък. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огъня, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света. Те са подобни още на гайдата, с която българинът си служи. Докато има въздух, гайдата свири. Щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда. Докато разумността е в света, той привлича хората. Щом разумността напусне света, той губи своята красота и всички бягат далеч от него. Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Тъй щото, ако светът ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него. Изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата ви. При това положение живеенето в света се осмисля.

Къде е разумността в човека: вън от него, или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно, условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога. Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш(?) и след това ще го оставиш на Бога. Влагата, топлината и светлината са в Негови ръце. Човек е дошъл на земята да се учи, а въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, да слушате някой велик цигулар, вие питате ли защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисъла на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни. Обаче добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. Казвам на едного: Развържи кесията си. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже.

Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне.

И тъй, щом ви се дават известни условия, вие трябва да знаете как да се справяте с тях. Ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да турите, да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. Запример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. – „Ама защо ми дойде тази болест?“ – Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. Преди всичко, трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение, физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естествените науки, математика, философия и т.н. Щом имате знания, трябва да ги прилагате.

Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини. Освен количество, числата съдържат в себе си още и енергия. Запример, повече работници свършват повече работа не само защото са повече на брой, но защото енергията им е повече. Ако две тела са нагряти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура. Вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни. Човек представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка е число с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количествено отношение на топлина, светлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой мъчнотопим метал, ще употребите висока температура. Приложите ли към него ниска температура, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина.

Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число. Запример, срещате едного и виждате, че е бърз в проявите си. Той не е способен за научни изследвания, които изискват бавна, планомерна работа. Като го измерите, виждате, че той е висок 190 сантиметра, а широчината на гърдите му е 35 сантиметра. Този човек има тясно сърце; каквато работа започне, той иска да я свърши час по-скоро. Това не е правилен метод. Важно е човек да свърши започнатата работа, а кога ще стане това, не е важно. Някой гради къща, иска да я свърши по-скоро. Той има предвид материалните блага. Като свърши къщата си по-скоро, ще може веднага да я даде под наем и да се ползва от нея. Следователно във всяка бърза работа се крие нещо користно, някакъв материален интерес. В духовния свят обръщат внимание на качеството на работата, а не на количеството, затова там не бързат. Желанието на човека да бъде учен е свързано с придобиването на много знания. В този смисъл ученият представя натоварена кола. С какво е натоварена колата – със знание, с жито или със скъпоценности, не е важно. Срещате двама души: единият носи 100 килограма жито, а другият – едно зрънце. Който носи стоте килограма, той има пред вид яденето. Който носи само едно зърно, той мисли да го посее. Той знае да яде, но знае и да сее.

Какво означава яденето? Да ядеш, това значи да мислиш. Някои хора могат само да мислят, но не и да творят, т.е. да сеят. Като посеете едно житно зърно, вие изучавате процесите на покълването, на растенето, на цъфтенето, на връзването на плода и на узряването му. Като изучавате тия процеси, вие придобивате постоянство и търпение. Само по този начин взимате участие в процесите, през които минава житното зърно. Не е достатъчно човек да отваря само хамбарите и да вади оттук–оттам по няколко килограма жито, но той трябва да се научи да сее. Сегашните хора повече взимат наготово нещата, отколкото сами да творят. Взимате книгата на един автор, на втори, на трети и я четете. И това е добре, но същевременно и вие трябва да творите. Всеки човек трябва да има поне една малка нива, която сам да обработва и засява. Всяко знание или изкуство, което човек придобива, както и всяка работа, която върши, не е нищо друго, освен сеене.

Да се върнем пак към числата като живи величини. Запример, всяка мисъл, всяко чувство представя определено число и линия. Ако произнесете думата „милосърдие“ правилно, вие веднага си представяте известно число и линия. Милосърдието представя правилна крива линия, с голяма височина, като кубе. Думата „користолюбие“ е също крива линия, но вдлъбната, като чиния. В това отношение милосърдието и користолюбието имат точно противоположни направления. Милосърдният човек представя пълна чаша, която всеки момент се обръща с устата надолу, готова да дава. Користолюбивият е чаша, обърната с устата нагоре, готова да взима, да се пълни. Милосърдният се бележи със знака плюс, а користолюбивият – с минус. Обаче след време користолюбието става положително. Всяка користолюбива мисъл в края на краищата се превръща в положителна.

Как се превръща користолюбието в милосърдие? Когато чашата на користолюбивия се препълни, той не може вече сам да я носи и търси някой да му помогне. Щом някой човек му се притече на помощ, той е длъжен да му даде нещо от изобилието си. Тъй щото, първоначално човек дава по необходимост, докато придобие навика естествено и доброволно да дава. Щом развие милосърдието си, той не се стреми повече към взимане. Дето влезе, той е готов да помага: оглежда се къде може да предложи услугите си. Като види, че някой пъшка под тежестта на пълната си чаша, веднага отива да му помогне. Ако помогне на 10 души през деня, той спечелва повече, отколкото ако очаква на хората да пълнят чашата му. Това значи, че той е научил вече урока си. Следователно, когато чашата на користолюбието се напълни, след време тя започва да се празни, вследствие на което се превръща в чаша на милосърдието. В този смисъл мъчнотиите и страданията не са нищо друго, освен условия за превръщане на користолюбието в милосърдие, т.е. превръщане на отрицателните сили в положителни. Иска или не иска, природата заставя човека да дава. Ако доброволно не дава, той ще се намери на дъното на кладенеца, отдето ще се принуди да даде всичко, каквото има, само да дойде някой да го извади оттам.

Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли само за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете на дишат, ще дишат. Обаче човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем!“ – Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ – И с това съм съгласен. Същественото обаче е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви.

Задача за всички хора на земята е да изучават живота в сегашното му проявление. Какъв е бил животът в миналото, не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще, също не е важно. Важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н. На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, човек се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ще видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи. Там, дето владее пълен ред и порядък и справедливост, страхът отсъства. – Защо? – Хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страх в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши. Това са второстепенни работи. Ще знаете, че вярата ви е слаба. работете върху себе си, да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си.

Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание; те трябва да се изучават, да знаят през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее още в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. – По какво познавате сериозния човек? – „По мислите, които го интересуват.“ – Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната час на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека.

Искате ли да бъде мисълта ви всякога права, с отвес към слънцето, направете следното: вземете една тънка дъсчица, дълга около 40–45 сантиметра, и леко я прикрепете на източната страна в стаята си. В средата на дъсчицата да виси копринен конец, на края на който закачете малка тежест – камъче, сребърен лев или малка златна монета. Така прикрепен, конецът ще ви дава идея за отвеса на мисълта. Щом погледнете към него, ще кажете: „Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право.

Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Който разбира смисъла на числата, може да се ползва от тях. Запример, ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото 6 се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка:

1, 2, 3 – от Божествения свят.

4, 5, 6 – от ангелския свят.

7, 8, 9 – от физическия свят.

Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят.

Като ученици на Великата Школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставите така, както са в природата. След това всички ще кажат за вас, че сте велик художник.

В заключение казвам: Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на слънцето.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 26 септември 1930 г., София, Изгрев.

Нов мироглед

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“.)

Тема за следния път: „Предназначението на ноктите“.

Какво означава думата „мироглед“? – Начинът, по който човек разглежда и схваща целостта на вселената и неговото положение в нея.

Представете си, че имате един ъгъл. Какво можете да кажете за него? Ще кажете, че ъгълът се образува от пресичането на две прави в една точка. Ние пък прибавяме, че ъгълът се образува и от известни течения в природата. Запример, ако раменете на ъгъла представят реки, които се спущат от известна височина, те се срещат в точка, която образува връх на ъгъла. Ще се запитате коя е причината, че тези реки се пресичат? Онези, които не разсъждават, казват, че сливането на двете реки е случайно. Обаче онези, които разсъждават, търсят причината на това явление и я намират. Тези хора имат нов мироглед. Те търсят разумността в природата и казват, че между силите на природата има известно координиране. Когато хората се движат по улиците, пресичат пътищата си. Привидно, движението на даден човек е независимо от движението на друг някой. Всъщност между движенията на хората има известно съотношение. В разумната природа има закони, които регулират всички движения.

Като търсите причината за сливането на двете реки, ще дойдете до заключение, че слънцето ги движи. Първоначално те са били големи снежни преспи, които постепенно се стопявали, докато се превърнали в малки рекички. Колкото по-голяма е топлината на слънцето, толкова по-лесно се топят снеговете. Ние казваме, че слънцето се движи от юг към север. Следователно между движението на слънцето, неговата топлина и образуването на реката има известно съотношение. Колкото по-голяма е топлината на слънцето, толкова по-силно е течението на реката.

Какво е значението на ъгъла в природата? За невежите ъгълът е нещо обикновено, без никакво значение. Обаче за учения ъгълът играе важна роля в човешкия живот. Не е безразлично дали човек се натъква на прав път в живота си или на кръстопът, под ъгъл. Ако пътят му е прав, той върви по него спокойно. Ако е на кръстопът, той се спира да мисли коя посока да хване. Човек трябва да бъде разумен, да знае коя от двете посоки да избере. Ако се качва на планина и срещне два пътя, той трябва да избере този път, който изисква по-малко изразходване на енергия. Ако слиза от планината, той трябва да знае как да слиза – по права, или крива линия. Ако избере кривата линия, той слиза безопасно; ако избере правата линия, той сам се излага на опасност. Това слизане наричаме падане от височина. При качване или слизане от планината, кривите линии са безопасни, а правите – опасни. Слизането и качването по правите пътеки на планината е само за разумни хора, т.е. за хора с будно съзнание. Електричеството се движи по права линия, а магнетизмът – по крива. Обаче ако застанете на пътя на електричеството, ще се намерите на земята. Ако застанете на пътя на магнетизма, никаква опасност не ви застрашава. Опасно е, ако сте попаднали в един магнетичен пояс. Той ще ви привлече към себе си. За да се освободите от този пояс, трябва да излезете от сферата на неговото влияние.

Привличането на човека от електрични и магнетични центрове са механични прояви на живота. Тези центрове представят механични идеи, към които човек се привързва несъзнателно. Запример, вие се интересувате от един учител по музика и се привличате към него не заради добродетелите му, а заради неговото знание. Знанието му представя магнетично поле, от което вие се привличате. Щом вземете част от знанието му, вие не се интересувате повече от него. Често и учителят има отношение към ученика си дотолкова, доколкото може да се ползва от паричното му възнаграждение. Ако ученикът не може да плаща, учителят отказва да го учи. Такива отношения съществуват и в религиозния живот на хората. Някой проповедник поучава богатия човек, не за душата му, а за неговите пари. Изобщо, нетрайните и неустойчиви отношения между хората наричаме „механически“. Задачата на всички хора е да разбират своите вътрешни похвати, своите вътрешни побуждения, да знаят в каква област действа съзнанието им: на физическия свят, в духовния свят – при чувствата му, или в умствения свят – при неговите мисли. Разсъжденията на човека се определят от областта, в която се движи съзнанието му. Запример, ако сте в областта на физическия свят, въпросите лесно се решават. Трябва ли да мислите много колко правят 2 и 3 крини жито? Събирате числата 2 и 3 и получавате 5 крини. Друг е въпросът, когато се натъквате на чувствата и на мислите си. Те не се събират, както величините на физическия свят. Тези задачи изискват други разсъждения. Запример, ако някой човек има две дъщери и трима синове, за да ги отгледа, възпита и изучи, нуждни са много средства. Тук не можем да съберем 2 и 3 и да получим резултат. Ако някой проповедник отиде да проповядва на езичниците, той не може да реши задачата си лесно. Той има предвид да ги освободи от заблужденията, в които се намират, а това не е лесна задача. Освобождаването подразбира даване работа на човека. Да освободиш някого от плен, това значи да му дадеш някаква работа. Като се топи, снегът се освобождава от плен. Той започва да се стича надолу, т.е. върши работа. От една страна водата принася полза на растенията, на водениците, но от друга страна руши брегове, кърти дървета и т.н. Ще излезе, че освобождаването на едного причинява вреда на другиго. Така е при неразумните същества. Обаче свободата на разумните хора носи свобода на всички живи същества.

Ние говорим за числата 2 и 3 като разумни и неразумни величини. Ако събирате 2 и 3 лева, ще получите 5 лева, но те нямат съзнание за това, което става с тях. Обаче ако двама ученика от една гимназия се съберат с трима ученика от друга гимназия, те съзнават положението си като ученици и знаят защо се събират. На същото основание казваме, че и връзките между съществата могат да бъдат съзнателни и несъзнателни, дълбоки и повърхностни, разумни и неразумни. Колкото по-дълбоки, съзнателни и разумни са връзките между две същества, толкова по-голяма е възможността за развиване на съзнанията им. Те имат по-богат психически живот. За да разберете техните прояви, трябва да разберете целокупния живот на природата. Въпреки това, колкото по-разумни са проявите на човека, толкова по-разбрани са те. Не е лесно да разберете проявите на глупавия човек. – Защо? – Защото неговият живот е неорганизиран.

При един американски френолог отишли 10 души да измери главите им и да им каже нещо. Те влезли един след друг в стаята на френолога. Деветте души останали доволни от казаното, но десетият бил недоволен. – Защо? – Защото френологът не му казал нищо. Той го запитал защо и на него не каже нещо. Френологът отговорил: „Писмото, което е написано на твоята глава, е много ситно, не мога да го прочета“. С това той искал да каже, че на главата на този човек няма нищо особено. Значи този човек бил доста прост. Той не е работил върху себе си, вследствие на което не могъл да напише нещо важно на главата си.

Ценна е главата на човека, когато е богата по съдържание. Не е ли съдържателна, тя мъчно се разгадава, мъчно се чете по нея. Някои мислят, че ако не можете да четете по главата им, са велики хора. И това е възможно. Великите хора могат да се разбират лесно, но могат да останат и неразбрани. Добре е да бъдете от тези велики и мъдри хора, които рано или късно ще бъдат разбрани. Не се стремете да бъдете от онези велики хора, които през цялата вечност ще останат неразбрани. Върхът Еверест е неразбран още за хората. Той е толкова висок, че е недостъпен за изследване. Ще дойде ден, когато хората ще го постигнат и ще знаят какво представя той.

Като ученици, вие трябва да знаете в коя област се намирате всеки даден момент. Запример, ако в даден случай вие имате разположение да работите физически, в същия момент не можете да учите, още повече не можете да изследвате причините и последствията на нещата. Може ли физически силният да бъде едновременно и умствено силен? Ако той е употребил всичкото си време за развиване на мускулите си, невъзможно е да бъде еднакво силен и способен в умствения свят. И обратно: умствено способният не може да бъде и физически силен. Правилно е човек да се развива еднакво и в трите свята – физическия, духовния и умствения. Пренебрегне ли един от тези светове за сметка на другите, той нарушава хармонията между силите на своя организъм. Развитието на ума не зависи от развитието на физическото тяло. Ако земеделецът произвежда грамадни количества жито, това не показва, че той е много интелигентен. Неговата алчност го заставя да работи много, да изкара повече жито, да се осигури. Умственият работник не произвежда много жито. Той се задоволява с малко. Ще кажете, че онзи, който произвежда много жито, си служи с модерни средства, а същевременно има предвид благото на другите хора. Важно е как услужва на хората: даром, или с пари. Ако им услужва с пари, това всички правят. Изкуство е човек да има предвид благото на своите ближни като свое благо.

Съвременните хора, главно материалистите, се радват на големите производства, на многобройните фабрики. Те се радват, че умът работи. Вярно е, че умът работи, но какво придобива човек в морално отношение? Ако умът се развива, а моралът отпада, какво придобива човек? В природата съществува един закон, според който благата се разпределят равномерно. Ако един човек е богат, всички трябва да бъдат богати. Разликата е в степента на изобилието. Запример, когато снегът на върховете се топи, и долините се ползват от тяхното богатство. Щом снегът изчезне, и долините обедняват. Като знаете това, не се радвайте на богатството си, не мислете, че сами сте го придобили. Други са работили за вас. Ако те престанат да работят, вашето богатство ще изчезне. Каквото става във видимия свят, същото става и в невидимия. Както реките и изворите на земята пресъхват, преместват се и отново се явяват, така и в духовния, и в умствения свят реките и изворите се отдръпват от едно място и започват да извират на друго. Тази е причината, поради която често учените казват, че някъде е настанал духовен и умствен глад. Този глад води към израждане – физическо, духовно и умствено. Снеговете спасяват хората от израждане. Щом паднат големи снегове, те се скриват по домовете си, но се радват, защото се създават нови условия за забогатяване.

И тъй, страданията не са нищо друго, освен снегове, навалели по върховете на човешкото сърце и на човешкия ум. Тези снегове носят богатство за човека. Ако няма снегове, т.е. ако няма страдания, човек е осъден на крайна сиромашия, на фалиране. Страданията са причина за прииждане на нови енергии в живота. Ако няма страдания, никакво прииждане на енергия нямаше да съществува. Хората не обичат страданията, защото не са дошли до ония методи, чрез които да трансформират придобитите енергии, вследствие на което изпитват неприятни състояния. Приятно ви е, когато се ръкувате с приятеля си. Колкото силно да стисне ръката ви, вие сте доволни. – Защо? – Защото със стискането на ръката ви той предава част от своята енергия и доказва, че ви обича. Понеже и вие имате разположение към него, приемате енергиите му и лесно се справяте с тях. Колкото по-здраво стисне ръката ви, толкова повече ви обича. Когато дърводелецът постави дъските между менгемето и ги стисне здраво, да се слепят, казвате за него, че е добър майстор. Ето защо, както обичате приятеля си и се справяте с неговите енергии, така обикнете и страданието, за да се справяте лесно с енергиите, които излизат от него. Разчитайте на енергиите, които идат чрез страданията. Те внасят нещо добро в човека. Разчитайте на онзи, който хваща здраво. Ако е ваш приятел, той ще ви помага във всички случаи на живота. Ако ви е неприятел, мъчно можете да се освободите от ръката му. Какво прави силният стражар? Като хване апаша, той го държи здраво в ръцете си. На такива стражари обществото може да разчита, да се чувства защитено от тях. Само онзи човек може да държи нещата здраво, който има излишък от енергия в себе си.

Като говорим за физическата енергия, ние я разглеждаме като резултат на умствения живот от миналите поколения. Ако не можете да определите какъв е бил центърът на умствената дейност на човека в неговото минало, не можете да определите нито настоящето, нито бъдещето му. Ако знаете настоящето положение на човека, ще знаете и неговото минало и бъдеще. Да разгадаете нещо, да решите една задача, това не значи, че трябва да проникнете във всички тайни на природата. За решаването на една задача се иска поне едно условие. Някои мислят, че като влязат в духовния свят, ще придобият изведнъж много знания. Човек може да влезе в духовния свят, без да придобие някакво знание. Какъвто е влязъл, такъв ще излезе. Някой се хвали, че е ходил в духовния свят, а знае за него толкова, колкото и онзи, който не е ходил. За да придобие нещо от духовния свят, човек трябва да има разбирания – да знае как да използва неговите блага. Запример, ако влезе неподготвен в една библиотека, той ще види само полици, пълни с книги; ако влезе в един магазин, ще види много стока, без да може да си купи нещо; ако влезе в една гимназия и посети един клас, ще види, че учениците седят мирно на чиновете си и слушат как учителят преподава. Ако влезе в двора на гимназията, когато учениците са в междучасие, ще види, че те играят, пеят, скачат. Ако не разбира нещата, той ще извади криво заключение за тях, ще каже, че библиотеката е място, пълно с полици; магазинът е място, пълно със стока; гимназията – място, дето влизат ученици, и т.н. Обаче защо са полиците в библиотеката, защо е стоката в магазина, защо учениците посещават училището, той не знае. Ако не разбира съотношенията на нещата, като влезе в духовния свят, човек ще си състави за него такова мнение, каквото и за физическия. Той ще каже, че и духовният свят е така неорганизиран, както физическият. Той не познава нито физическия свят, нито духовния. При сегашното си съзнание човек не може да отиде в духовния свят. И да влезе там, той не може да задържи нито едно впечатление от него в съзнанието си. Следователно, когато човек не може да запази никакъв отпечатък в съзнанието си за това, което е видял, все едно, че нищо не е видял.

Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате, да познавате органите си, от най-малките до най-големите. Запример, като погледнете показалеца си, вие трябва да знаете защо формата му е заострена или тъпа. Ако показалецът ви при основата си е дебел, а на върха – заострен, причината се крие в теченията, които излизат от организма. Пръстът може да се уподоби на река, която в основата си има притоци, които я правят пълноводна. Колкото отива към края си, тя намалява. Човек с остри пръсти изразходва много енергия, понеже става голямо изтичане. Колкото по-тъпи са върховете на пръстите, толкова по-малко енергия изтича през тях. Хора със заострени пръсти са нервни, енергични. Нервният човек е като огън. Понеже иска да се прояви, енергията предизвиква голямо напрежение в него. Нервният човек е крайно активен, но не болезнен. Умът му е подвижен, бързо схваща идеите. Той е бърз и в мислите, и в чувствата, и в действията си. Каквото предприема, добре го обмисля. Като се намери пред някаква мъчнотия, не я отлага, но веднага пристъпва към решаването ѝ. Който не разбира какво представя нервният човек, страхува се да не стане нервен. Под понятието „нервност“ разбират някакво болезнено състояние. Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек нервен, т.е. активен. Най-съвършената система в човека е нервната. Следователно добре е, когато нервната система е в действие. Докато тя се проявява правилно, човек мисли, чувства и действа добре. Когато срещнете такъв човек, не казвайте, че е нервен, но кажете, че нервната система в него работи правилно. Оплаква ли се някой, че е нервен, ние разбираме, че той не е нервен в правия смисъл на думата, но е човек с разслабена нервна система. Такъв човек иска да се прояви, но не може, затова е неспокоен. Той трябва да каже: „Аз се безпокоя, че не мога да се проявя, както трябва, т.е. не мога да проявя нервната си система“.

Нервната система е съставена от безброй влакънца, които възприемат впечатленията от външния свят и ги предават навън чрез мисълта. Осакатят ли се тия влакънца, осакатява се и нервната система. Влакънцата не са нищо друго, освен антени, т.е. възприематели и предаватели. Слабата памет се дължи на осакатяване на нервните влакна. Щом се подобри състоянието им, паметта се усилва. Това става по много начини. Един от тях е храната, която човек възприема. Запример, за усилване на мозъчната енергия се препоръчват орехи, но трябва да се знае как да се ядат. Също така се препоръчват различни растения. Учените хора се занимават с растенията и търсят между тях такива, които могат да въздействат на нервната система. Както идеите въздействат върху психическия живот на хората, така растенията въздействат върху нервната система. Алхимиците са търсили жизнения елексир, за да направят човека безсмъртен. Той съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи безсмъртен. Както храната определя здравословното състояние на човека, така и идеите обуславят нормалното развитие на неговия психически живот. Адам, който живял в рая и се хранил с най-интелигентните растения и плодове, се отличавал с голяма ученост. Той дал на всички животни имена, съответни на характера им. Това може да направи само онзи, който има знания. Учен човек бил Адам, но като напуснал рая, изгубил знанията си. – Защо? – Защото бил лишен от онази храна, която имал в рая. Храната го правела учен. Не може човек да се храни със свинско, с козе месо и да стане велик. Йоан Кръстител се хранел с мед и акриди. Медът смекчавал малко характера му. Той бил много енергичен. Акридите пък му придавали веселост и добро разположение. Това са твърдения, които трябва да се докажат научно. Правете опити, да видите какво въздействие оказват върху човека различните храни. Наблюдавайте нещата, изучавайте ги, да видите какви знания ще придобиете.

Изучавайте явленията в живота и в природата, без да вадите бързи заключения. С бързане работите не се уреждат. Запример, ако пипнете ръката на някого и усетите, че е студена, казвате, че кръвообръщението на този човек не става правилно. Ако цветът на ръката е жълтеникав и вените силно издути, вие веднага се произнасяте, че ръката е на стар човек. Това не е наука. Важно е да определите колко енергия изтича от тази ръка и колко се възприема. Какво показват издутите вени? Който има издути вени на ръцете си, той се намира под голямо напрежение, очаква нещо. Ако е стар, той очаква да дойде при него някой млад, да му предаде службата си. Издутите вени на ръката показват, че човек иска да даде нещо. Ако вените са хлътнали навътре, човек няма какво да дава.

Съвременните хора трябва да изучават нещата всестранно. Не е достатъчно да кажат, че 2+3=5. Те трябва да отидат по-далеч, да проникнат в съдържанието на числата. Те събират, изваждат, умножават и делят, без да знаят подбудителните причини на тия действия. Лесно е да извадиш 2 от 3, да умножиш 2 на 3, или да разделиш 3 на 2. Външната страна на тия действия има отношение към физическия свят. Ако иска да разгледа тия действия в чувствения свят, човек трябва да спре вниманието си върху тяхното съдържание. И най-после, като дойде до умствения свят, той трябва да проникне в смисъла на тия действия. Оттук вадим заключението: Физическият свят се занимава с формите на нещата, чувственият – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл.

Мнозина се питат какъв е смисълът на живота. Някои казват, че смисълът на живота се крие в яденето. Ако това е така, научил ли е човек какво съдържание и какъв смисъл има всяка храна? Някой изяде една ябълка, без да си отговори какви елементи съдържа тя, отде е дошла, под влиянието на коя планета се намира и т.н. Това трябва да се изучава всяка година, понеже миналогодишните ябълки не приличат на тазгодишните нито по състав, нито по влияние на планетите. Това днес не ви интересува, защото не можете да го използвате. Днес съзнанието ви се приготвя, за да можете в бъдеще да се ползвате от храната, която употребявате. Всеки плод крие в себе си лечебна сила, която трябва да се използва. Ако сте нервно възбуден, изяжте три петровки ябълки и неразположението ви ще изчезне. – „Възможно ли е това?“ – Направете опит и ще се уверите. Ако неразположението ви изчезне, думите ми са верни. Не питайте кое е вярно и кое – не, но прилагайте.

Задръжте в ума си следната мисъл: Между всички явления в света има известно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна. Тъй щото, ще знаете, че всяко физическо явление има отражение в духовния и в умствения свят. Както между формата, съдържанието и смисъла има известно съотношение, така и между всичките светове съществува известна връзка. Запример, някой човек тежи 75 килограма. Това тегло отговаря на неговото съдържание, както и на неговия умствен живот. Дойдете ли до теглото на друг човек, за него се изискват съвършено други числа. Изобщо, за всеки даден случай е определено специфично число. Запример, като наблюдавате хората, виждате, че носът на всички хора е различен. Някои хора имат дълги носове, а други – къси. Според физиогномистите, дългият нос е признак на интелигентност. Устата, носът, очите, веждите са главните антени на човешкото лице. Тънките вежди възприемат по-фини чувства, а дебелите – по-груби, т.е. чувства от физически характер. Хора, които имат тънки вежди, минават за духовни. Те имат добре развита интуиция. По характер са меки. Мекотата не подразбира слаба воля. Ако такъв човек срещне мечка на пътя си, той ще я поглади малко и тя ще клекне на земята. Тогава той може да се разговаря с нея. Ако човек с дебели вежди срещне мечка, той ще я хване за ушите, ще я търколи на земята и ще каже: „Ще знаеш, че с мене не може да се играе“. И двамата са юнаци, но единият се справя с мечката по мек начин и се разговаря с нея, а другият я събаря на земята, стъпва с крак върху гърба ѝ и се заканва срещу нея. Единият изразходва повече енергия, а другият – по-малко.

Следователно, който изразходва най-много енергия, живее на физическия свят; който изразходва по-малко енергия, живее в духовния свят; който изразходва най-малко енергия, т.е. колкото е нужна в даден случай, той живее в Божествения свят. Там всичката енергия се използва разумно. Физическият свят разполага с много енергия, вследствие на което малко се използва, а повече се разпилява. Ако едно същество от духовния свят слезе на земята, то ще се ползва от физическата енергия няколко хиляди години и пак ще остане част от енергията неизползвана. Физическият човек, обаче, едва изкарва 50–60 години с енергията, която му е дадена, и като я свърши, заминава за другия свят. Заминаването на човека за другия свят не е нищо друго, освен запасяване с нова енергия. Човек умира, за да вземе ново количество енергия и пак да се върне на земята. Скъпо струва тази енергия. Десетки години човек трябва да пътува от този до онзи свят, докато си набави нужната енергия.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 10 октомври 1930 г., София, Изгрев.

Единица мярка

Тема за следния път: „Отношение между цели и дробни числа“.

Представете си, че имате квадрата ABCD (фиг. 1). Отношението на съседните върхове е: A:B, A:C, C:D и D:B, а на срещуположните е A:D и B:C. – Какво представя квадратът? – Единица мярка. Ако стане промяна в страните AB и AC, ще се измени ъгълът A; същевременно ще се измени и противоположният ъгъл D. Следователно, ако ъгълът A се увеличи с 10 градуса, ще бъде равен на 100 градуса; ъгълът D също ще бъде равен на 100 градуса. Другите два ъгъла, B и C, ще се намалят по 10 градуса. Щом ъглите не са прави, квадратът се превръща в ромб. Ъглите A и D могат да се увеличават до 179 градуса, след което ще се превърнат в прави линии. Това изменя вече отношението между ъглите и върховете на квадрата.

Какво представя ъгълът? Ъгълът не е нищо друго, освен дъга, взета от окръжността. Когато се увеличават ъглите на квадрата, те се приближават; когато се намаляват, те се отдалечават. Това се отнася до всички тела и предмети. Изобщо, когато един предмет се увеличава, това показва, че той се приближава до нас; когато се намалява, той се отдалечава. Същият закон има отношение и към интелигентността на човека. Колкото ъгълът на челото е по-голям, толкова по-интелигентен е човек. Ако челото легне надолу, ъгълът става малък. При това положение интелигентността се намалява. Ако носът изпъква много навън, интелигентността на човека е слаба. Тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу, а не от дължината на носа. За да се увеличи интелигентността на човека, трябва да стане вътрешна, органическа промяна в него. Колкото по-силно е развита стомашната система на човека, толкова по-слаба е неговата интелигентност. Такъв човек мисли повече за ядене и не му остава време да работи умствено. Той прилича на воденица, която постоянно мели житото и продава брашното. Воденичарят печели от брашното, но воденицата и воденичните камъни нищо не печелят. След време те ще се изтрият. Като изучавате сравнителната зоология, виждате, че колкото повече линията на челото ляга, т.е. се наклонява, интелигентността се губи. Това виждаме особено ясно в змията. Тя няма лице, вследствие на което няма никакъв морал. Змията е много жестока. Започне ли ъгълът на челото да се увеличава, имаме начало на интелигентност. Като дойдем до кучето, ъгълът е равен на 45 градуса, в слона – на 90 градуса, а в човека – на 180 градуса. Челото му е изправено, образува права линия, каквито са страните на квадрата, които от своя страна пък представят радиуси на разумни природни сили.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на човешкото лице и да четете по тях. Забелязано е, че в хора, които имат устойчиви чувства, както и устойчива воля, брадата не е права, но малко вдлъбната и издадена навън. Това показва известна интелигентност. Ако брадата не излиза напред, интелигентността се намалява. Същото е и с челото. Ако челото е право, човек е интелигентен, разумен; започне ли челото да ляга назад, интелигентността постепенно намалява. С носа е точно обратно. Когато носът изпъква напред, интелигентността се намалява. – Защо вдлъбнатината на брадата показва устойчивост на чувствата? – Защото тя представя център, т.е. равнодействаща линия, в която силите се уравновесяват. Съвременните хора говорят за устойчиви чувства, за силна воля, но не знаят как да си въздействат. Само с желание нещата не се постигат. За да имате постижения, трябва да работите съзнателно върху себе си, за да образувате вдлъбнатина на брадата си. Често поставяйте пръста си на това място на брадата и мислете върху устойчивостта на чувствата. Ако искате да увеличите интелигентността си, мислете за носа си, да вземе добро направление, да не изпъква навън. Когато чистите носа си с кърпа, не го дърпайте навън, но надолу. Ако теглите носа си навън, вие нарушавате хармонията на умствените сили, а с това изменяте и посоката на силите, които действат в него.

И тъй, изучавайте квадрата като единица мярка в неговото динамическо състояние, както на физическия свят, така и в духовния. Когато двата ъгла на квадрата се увеличават, срещуположните се намаляват. Квадратът става ромб. Увеличаването на ъглите показва забогатяване, а намаляването – осиромашаване. Значи, когато едно същество забогатява, друго някое осиромашава. Това става в самия човек. Някои негови способности забогатяват, а други осиромашават. Невъзможно е в един и същ момент човек да бъде богат във всички направления. Ако си богат на физическия свят, в духовния свят ще бъдеш беден. Затова е казано, че богатият няма да влезе в Царството Божие.

Като ученици, вие трябва да изучавате квадрата в неговото динамическо състояние, защото всеки човек има отношение към него. Вие изучавате квадрата вън от себе си, като резултат. Това е недостатъчно, защото, като резултат, квадратът има едно отношение към вас, а като разумно действащи сили, той има друго отношение. Ако заградите човешката глава с четири линии, ще получите квадрат. Всяка страна на квадрата представя свят, в който човек живее. Четирите страни на квадрата са четирите свята: физически, астрален, умствен и причинен.

Човек има отношение към тия светове като представители на различни видове материя: физическият свят е свързан с твърдата материя, астралният – с течната, умственият – с въздухообразната, причинният – със светлинната. За да се ползва от тия светове, човек трябва да знае законите за превръщането на материята от твърда в течна, от течна във въздухообразна, от въздухообразна в светлинна. Не може ли да превръща материята от едно състояние в друго, той не може да изправи линиите на лицето си. Запример, ако се натъквате на твърди чувства, които могат да осакатят сърдцето ви, трябва да знаете начин да ги смекчавате. Ако се намирате дълго време под тяхното влияние, ще изкривите линиите на лицето си. Като знаете това, пазете се от корави чувства и упорити мисли. Малко хора могат да се справят със своите корави чувства и упорити мисли и желания, защото не знаят, че между физическия и духовния свят има тясна връзка. Понеже явленията на физическия свят са отражение на тия от духовния свят, човек може да си служи с духовни методи така, както и с физически. По този начин той може да въздейства на отрицателните си мисли и чувства, да ги превърне в положителни.

Ще ви дам един метод, по който можете да постигнете желанията си. Някой иска да стане богат, учен, силен. Сами по себе си, тия качества са нули, с които не може да постигнете нищо. Добродетелта пък представя единицата в живота. Следователно, ако към единицата прибавяте последователно една, две и повече нули, те вече се осмислят. Запример, искате да станете богат. Прибавете нулата към единицата и ще получите числото 10. Ако искате да станете и учен, ще прибавите втора нула и ще получите числото 100. Искате ли да станете силен, към единицата ще прибавите още една нула – ще получите числото 1000. Обаче ако изтриете единицата, нулите отново се обезсмислят и обезценяват.

И тъй, добродетелта, като единица, е единствената величина, която дава цена на нулите. Много обещания са дадени на човека, но едно му е нужно – единицата, т.е. добродетелта. Физическият свят крие в себе си условия и възможности за развиване на душата на човека. Математиката, геометрията също са условия за развиване на човешката душа. Обаче ако човек не разполага с единицата, с която започва всяка работа, нулите губят цената си.

Както нулите, без единицата пред тях, нямат никаква стойност, така и човек, без положителното знание, е като лодка без кормило. Запример, човек вдига ръцете си нагоре, изнася ги настрана, без да знае защо върши това. Много естествено! Когато вдига ръцете си нагоре, човек иска да свали нещо; когато ги изнася напред, той иска да вземе нещо. Ако няма тия елементарни знания, човек пада по-долу и от животните. Жирафът, запример, знае, че иде лошо време, и напуща родното си място. Човек не знае кога ще настъпи лошо време, от което често се изненадва. Тръгва с нови дрехи за планината, без кибрит, но времето скоро се разваля и той започва да трепери от студ. Като се поправи времето, той си казва: „Лошо беше времето, изненада ме, но поне един урок научих“. Научил си един урок, но се простуди и осакати един от удовете на своя организъм. Каква полза има човек от живота, ако изгуби най-хубавото и най-ценното в себе си? Опитностите и уроците, които животът дава на човека, имат смисъл, когато го направят по-здрав, отколкото е бил по-рано. И през най-опасното място да мине човек, кракът му трябва да остане здрав. Това значи да минеш през опитности и да излезеш неповреден. Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да познавате проявите на Божественото и само в него да вярвате. Човешкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вярва. Ако сте гладен, три дена не сте ял, и срещате един човек, който ви дава съвет, да влезете в близката градина и да си наберете ябълки и круши, колкото искате, трябва ли да го послушате? Той ще ви каже, че е тъмно вече, никой няма да ви види, но вие не можете да бъдете спокоен. Много естествено! Градината е чужда, не можете да влезете вътре без позволението на господаря ѝ. Ако изпълните съвета на този човек, вие ще се намерите в по-трудно положение, отколкото сте били по-рано. За предпочитане е да гладува човек, отколкото да краде плодове от чужда градина.

Следователно, когато казваме, че човек трябва да вярва в Божественото, а не в човешкото, имаме предвид, че Божественото във всички хора си прилича, а човешкото се различава. Запример, един човек минава с 10–12,000 лева годишно, а друг има на разположение 200–300,000 лева и пак е недоволен. Човешката лакомия няма край. Тя представя тъп ъгъл, който все повече расте, докато дойде до 180 градуса, т.е. до правата линия. Когато ъгълът дойде до 180 градуса, човек ляга на гърба си, превръща се в права линия и заминава за другия свят. Значи човек може да греши до 180 градуса; щом се превърне в права линия, той престава да греши. Казваме, че този човек е напуснал земята. За онзи, който не разбира законите на живота и на смъртта, правата линия е смърт. За онзи, който разбира тия закони, правата линия е продължение, т.е. непреривно движение.

Какво трябва да прави човек с погрешките си? – Да ги изправя. Представете си, че някой ученик решава задачи по математика, или чертае геометрически фигури. Тук направи погрешка в изчисленията, там – в точността на фигурите и казва: „Не излезе добре, но нищо, и така ще мине“. Днес пропусне една погрешка, на другия ден – друга, докато най-после съвсем се обърка и не може да се оправи. Ето защо, турете за основа на живота си правилото: щом направите една погрешка, колкото малка и да е тя, спрете се, не отивайте напред. Изправете погрешката си и тогава продължете работата си. – Защо хората не могат да изправят погрешките си? – Защото се страхуват от окръжаващите, да не разберат, че са направили някаква погрешка. Всъщност, важно е човек да изправи погрешката си, а не да я закрие по някакъв начин, за да не се изложи пред хората. Всяка изправена погрешка внася нещо добро в характера на човека, т.е. в неговия органически живот.

Казано е в Евангелието: „За всяка празна дума ще давате отчет“. Като не знаят силата на думите, на числата, като носители на динамическа енергия в себе си, хората си служат с тях, както им попадне, без да подозират, че те произвеждат известна реакция върху човека. По този начин хората спъват себе си, а на близките си произвеждат болка и страдания. Вие не трябва да си служите нито с празни думи, нито с празни числа. Запример, 6 е число на илюзии. То представя мъртъв капитал, турен в хамбар. За да използвате енергията на този капитал, извадете го от хамбара и го посейте на нивата, да покълне, да израсте и плод да даде. 6 е число и на търпение. Човек трябва да търпи, да чака известно време, докато посятото семе поникне, израсте, цъфне и върже. Когато плодът узрее, шесторката се превръща в деветорка – в узрял плод.

Числата съдържат положителни и отрицателни енергии. Положителните енергии се изявяват в положителния, т.е. в добрия, в нормалния живот, а отрицателните – в неправилния. Запример, за добрия човек числото 6 означава растене, развитие, а за лошия – смърт; за добрия човек числото 9 означава узрял плод, а за лошия – затвор. Ако на числото 6 турите знаменател единица, то означава праведен човек, който има идея в живота си; обаче ако знаменателят е нула, резултатът е пак нула.

Когато изучавате човека като сбор от числа, вие се домогвате до някои от неговите минали съществувания и разбирате какви идеи са го вълнували, какви схващания имал за живота. Следователно от сегашния живот на човека съдите за миналото му; от идеите и чувствата, които днес го вълнуват, можете да разберете как ще се изяви в бъдеще. Като знае това, човек трябва да се изучава, да види кои от желанията му са от миналото и кои – от сегашния му живот. Запример, стремежът на човека да бъде богат, силен, учен е от миналото. Този подтик не се създава в един живот. Желанието на човека да изпълнява волята Божия е вложено в него още от началото, но е събудено в настоящия му живот. Всеки човек има дълбоко желание в себе си да изпълни волята Божия. Това негово желание е свързано с усилване на волята му, с оформяване на неговата брада. За да изправи брадата си, човек трябва да люби; за да изправи ума си, той трябва да бъде добър. Значи изпълнението на волята Божия укрепва човешката воля. Любовта изправя сърцето на човека, а добротата – неговия ум. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. Няма сила, подобна на доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. Ако изгуби доброто като единица мярка в живота си, човек постепенно започва да се изражда, докато и животът му се обезсмисли.

Следователно всички дарби и способности на човека се дължат на развиването на известни добродетели в миналото. Щом тези добродетели се атрофират, с тях заедно ще се атрофират и неговите дарби и способности. Лицето на човека не е нищо друго, освен сбор от числа и геометрически фигури, които показват неговото минало. Колкото по-правилни са линиите на лицето, толкова по-правилен и добър е бил животът му в миналото. Всяко отклоняване от правия път изменя хармонията между линиите. Когато напусне кривите пътища, човек постепенно изправя линиите на лицето си. Запример, ако някой преди да е станал добродетелен иска да стане богат и силен, той е на крив път в живота си. Преди всичко човек трябва да стане добродетелен. Изгуби ли доброто в себе си, всички други придобивки се равняват на нула. Човек трябва да постави доброто като единица мярка в живота си, и след това може да бъде и богат, и учен, и силен, и щастлив.

Млади и стари, всички трябва да поставят добродетелта като основа на живота си. Които не разбират значението на доброто, мислят, че и без него може. Те искат да прекарат живота си, както и да е, без солидна основа, и казват: „Като вярваме в Бога, всичко можем да придобием“. – Не е така. вяра без добродетел нищо не струва. Знание без добродетел нищо не струва. Доброто осмисля всичко – и знание, и сила, и богатство. Какво знание е това, да разрежеш умрелия човек и да го изучаваш? Истинското знание се придобива при изучаване на живия човешки организъм. Само добродетелният може да се учи от живите организми. Той вижда как стават процесите в самите тях.

Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях.

Като ученици, правете опити, да видите доколко доброто живее във вас. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете какво ще стане с вас. Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали път на доброто в себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили се вратата на сърцето си за доброто. Търсете доброто в себе си, а не отвън. Ако искате да проявите доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създал, и помолете Го да ви я върне. Чрез нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите.

И тъй, да живеете с доброто, това е най-лесният път. Без доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. доброто. Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека. Моисей имаше магическата тояжка в себе си. достатъчно беше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. С помощта на жезъла си той изведе евреите от Египет. С него той раздели Червеното море на две и евреите можаха да минат по суша. С тояжката си Моисей направи чудеса пред евреите. Така те разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която доброто крие в себе си.

Помнете: Доброто е единица мярка на физическия свят. На земята без доброто не можете да направите крачка напред. Щом носите доброто в себе си, разумните и светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да има на своя страна светли и разумни същества? Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка на нещата. Щом придобиете Любовта и доброто, като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят.

Задача: Цял месец мислете върху доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за доброто, кажете си: „Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър“. Не питайте, вярно ли е това, или не. По естество човек е добър. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на доброто в себе си и след един месец ще видите какъв е резултатът на вашата работа.

Ще кажете, че тази работа е мъчна. Каква мъчнотия има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си и светлината сама ще мине през тях. Разшири дробовете си и въздухът сам ще си направи път. Отвори устата си и храната сама ще влезе в нея. Малко се иска от човека. Освободете се, за да се прояви доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вечни времена.

Доброто е основа на живота .

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 17 октомври 1930 г., София, Изгрев.

Движение на силите

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Основните принципи на съвременната математика“.

Какво се разбира под думата „зависимост“? Може ли двама души да се намират в известна зависимост и при какви условия съществува тази зависимост? Казват, че човек зависи от своя ум, от своето сърце и от своята воля. По какво познаваме, че даден човек зависи от ума, от сърцето или от волята си? – Как можете да изразите ума, сърцето и волята на човека геометрически? – С помощта на триъгълник, за основа на който приемаме волята.

Представете си, че имате три полета – A, B, C, в които действат различни сили (фиг. 1). Полетата A, B, C представят трите свята – Божествен, духовен и физически. В полето A действат сили от Божествения, т.е. от разумния свят, в B – сили от духовния свят, а в C – сили от физическия свят. Силите на трите свята се намират в зависимост едни от други. Запример, ако се измени посоката на силата C1D ще се измени посоката и силата DE1, като зависима от първата. Ако се измени посоката на силата DE1, ще се измени и посоката на силата E1E2. И обратно: Ако тръгнете от физическия свят нагоре, ще забележите, че всяка промяна в посоката на силите от този свят се отразява и в посоката на силите от другите два свята, понеже те се намират в зависимост един от друг. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-голям е броят на измеренията. Ако се движите по права линия само, вие сте в света на първото измерение. Ако се движите по плоскост, влизате в света на двете измерения – дължина и широчина. Щом влезете в света на третото измерение, имате три посоки – дължина, широчина и дълбочина. В четвъртото измерение телата започват да растат. Когато линията се продължава, плоскостта се разширява, тялото увеличава дълбочината си. Когато дължината, широчината и дълбочината се увеличават, тялото започва да расте, т.е. влиза в областта на четвъртото измерение. Първото измерение се представя с права линия, второто – с плоскост, третото – с тяло.

Като знаете това, вие можете да си представите човешкия нос в четири измерения последователно. Запример, като права линия – в първото измерение; като плоскост – във второто измерение; като тяло – в третото измерение, и като тяло, което е подложено на постоянно растене, носът представя величина от четвъртото измерение. Колкото повече сили са работили върху човешкия нос, толкова повече измерения обхваща той. За да разберете коя линия на носа отговаря на четвъртото измерение, трябва да наблюдавате нервната система на човека под силно увеличение. Така ще видите как работи природата.

Ако изучавате човека геометрически, можете да си го представите във вид на два конуса, които имат обща основа (фиг. 2). Върхът A представя възвишения, т.е. разумния свят в човека. Точката B е център, в който се събират силите от духовния свят. Върхът C пък представя поле, в което действат силите на физическия свят. Когато стават промени в полето A, едновременно стават промени и в полето B и C. Това показва, че между всички светове съществува известна зависимост. Зависимост съществува и между скачените съдове, а именно: на каквато височина се намира водата в един от скачените съдове, на такава височина се намира във всички останали съдове, независимо тяхната форма. Всички хора помежду си се намират в положението на скачени съдове, вследствие на което, колкото повече се издига или понижава водата в един от съдовете, с които те са свързани, толкова повече се повдига или понижава водата и в тях. Ако изучавате човека според неговия състав, ще видите, че някои хора съдържат повече кислород, други – повече водород, трети – повече азот, а четвърти – повече въглерод. Който съдържа повече кислород, той се отличава с голяма активност. Който съдържа повече водород, чувствата му взимат надмощие. Дето има повече вода, там растителността е богата. Дето растителността е богата, там има повече живот. Ако растителността е слаба, животните не могат да се развиват. Ако в някой човек преобладава азотът, това показва, че в него се проявява разумното начало.

Като ученици, вие трябва да прониквате в дълбочината на нещата, за да имате по-големи постижения. Мнозина изучават геометрията, но малцина проникват в дълбочината на формите. Старите египтяни изучаваха геометрията, но спряха вниманието си върху линиите, плоскостите и телата, без да проникнат в дълбочината на телата. Едва индусите започнаха да проникват в дълбочината на телата, но и те не са постигнали много в тази област. И на индусите липсва още дълбочина в схващанията. Има области, дето те са силни, но не навсякъде. Като дойдат до философията на нещата, те се натъкват на големи празнини. Запример, някои индуси твърдят, че никакво движение в света не съществува. Всъщност не е така. Всички тела се движат, но с такава бързина, че движението им не се забелязва. Това не значи, че движение не съществува. Ако телата, както и частиците им, не се движат, светът би изчезнал, т.е. би се превърнал на нула.

Какво означават нулата и единицата? Нулата подразбира процес, при който нещата се намаляват. Единицата подразбира процес, при който нещата се увеличават. При нулата човек се запознава със закона на намаляването, на израждане на нещата. При единицата той се запознава със закона на растенето. При нулата човек губи, а при единицата печели. Болният губи, а здравият печели. – Защо боледува човек? – Защото се е натоварил много. Когато природата види, че някой човек се е натоварил много, тя му изпраща някаква болест, да отнеме част от материята му. Като отслабне, човек е доволен и намира, че е станал по-здрав от по-рано. Какво трябва да прави болният в болницата? – Да проповядва на хората, да ги обърне към Бога. Здравият лесно проповядва, но болният – мъчно. За да проповядва, преди всичко болният трябва да знае причината на заболяването си и да е готов да се изповяда. Всяка болест се дължи на някаква духовна причина. Неправилните отношения между близките хора – майка и деца, братя и сестри, мъж и жена – причиняват различни болести. Щом се изправят отношенията, болестта изчезва.

Болестите имат различен произход: физически, сърдечен и умствен. Когато студент или ученик пропадне на изпитите си, той пада духом и се намира в положението на болен. – Защо е пропаднал? – Много причини има за пропадането на ученика. Той може да не е учил достатъчно, но може да е учил и да пропадне; може да е неспособен, но може да е способен и пак да пропадне. Човек може да вади вода от кладенеца с тънко въже, без да се скъса въжето; въжето може да е дебело и пак да се скъса. Въжето представя разумността на човека. Значи ученикът може да е способен, но да не е разумен. Тогава, ако разумността отсъства, ученикът може да пропадне. Обаче случва се, че способен ученик пропада на изпитите си. – Защо? – Времето, както и действащите сили в природата, са указали влияние върху професора или върху ученика, и последният пропада. Някой ученик е много самонадеян и казва, че никой учител не може да го скъса. Той се самозаблуждава. Силното всякога може да спре движението на слабото. Професорът е силният, а ученикът – слабият. Следователно професорът всякога може да скъса студента или ученика.

Като ученици, вие трябва да изучавате средата и условията, при които живеете. Без това знание не можете да се хармонизирате. В този смисъл професорът е среда, с която студентът трябва да се хармонизира. Не може ли да се хармонизира, колкото и да е учил, ще стане нещо неочаквано и той ще пропадне на изпита. – Какво може да стане? – Или паметта му ще изневери, или съзнанието му ще потъмнее. Ученикът трябва да бъде разумен. Ако един камък се търкаля от планината, трябва ли да вървите срещу него? Вие ще се отбиете от пътя си, за да не падне камъкът върху вас. В дадения случай професорът е камъкът, който слиза отвисоко, а студентът е пътникът, който се качва на планината. За да не падне камъкът върху него и го удари, той трябва да бъде разумен, да се отбие от пътя си. Ако студентът или ученикът не прояви своята разумност, професорът ще го смачка. – Кой ще носи отговорността за това злополучие? – Студентът. Той трябваше да бъде разумен, да отстъпи на професора си. Когато професорът мине по своя път, студентът ще продължи движението си нагоре.

Когато изучавате природата, вие се натъквате на два вида процеси: механически и съзнателни. Те се различават по мястото на разумността. В механическите процеси разумността е отвън, а в съзнателните – вътре. Следователно, ако се натъкнете на един механически процес, не се борете с него, нито го коригирайте. Запример, гневът е механически процес. Колкото и да се борите с него, няма да го победите. Ще кажете, че искате да намерите причината на гнева, да се освободите от него. Каквито усилия да правите, не можете да намерите причината на гнева. Тя не е нито вън от вас, нито вътре във вас. Причината на гнева се крие в космоса.

Гневът е космическа сила, срещу която човек не може да се бори. Той не се поддава на нашата воля. Обектът на гнева е вън от човека. Следователно човек трябва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни от него. Наистина, докато гледа на нещата широко, човек никога няма да се гневи. Когато знае нещата, той не се гневи, не се и смущава. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че апаш влязъл в дома ви. Вие оставате тих и спокоен. – Защо? – Знаете, че къщата ви е празна, апашът няма какво да вземе. Ако пък има нещо за крадене, ще знаете че сте направили някакво опущение, заради което ще понесете последствията си. За да не се гневи, човек трябва да гледа философски на живота. Срещате един ваш приятел, който бърза някъде, но вие го спирате. Той веднага кипва. – Защо се гневи? – Гладен е, отива на фурната да си купи хляб, страхува се, че хлябът ще се свърши. Напразно се гневи. Вие изваждате от торбата си един топъл хляб и му го предлагате. Щом вземе хляба, състоянието му се изменя. Това, което става с приятеля ви, става с всички хора. Всички бързат, час по-скоро да стигнат до фурната, да си купят хляб. Ако се осмелите да спрете някого на пътя му, той непременно ще се разгневи. Обаче дадете ли му топъл, хубав хляб, той го взима, благодари за него и неразположението му изчезва.

За да се справяте с енергиите, които рушат, вие трябва да се ползвате от всичко, което учите. Много неща учи човек на земята, но повечето от тях забравя. В края на краищата той ще остане с малък капитал в себе си, и то с този, който е приложил при самовъзпитанието си. Щом е така, работете съзнателно върху себе си и прилагайте всичко, което сте придобили. В много полета се движи човек, но от тях три са най-важни: физическото, сърдечното и умственото. Каквото придобие и приложи в тия полета, това ще занесе със себе си. Какво се разбира под думата „поле“? Полето е област, в която живеят и работят хиляди същества едновременно. Съзнателно или несъзнателно, те се намират в известно отношение помежду си. Запример, всички хора, които работят на физическия свят, са свързани помежду си. Също така са свързани и тия, които живеят в сърдечния и в умствения свят. Колкото по-съзнателна е връзката между хората, толкова по-големи придобивки имат. Някой казва, че живее за себе си. Това е неразбиране на живота. Никой не може да живее за себе си. Да живееш за себе си, това значи да живееш в затвор. Да излезеш от себе си и да живееш за другите, това значи свобода. Когато се разочарова от живота, човек иска да се уедини, да остане сам. Много калугери се уединяват, но скоро напущат уединението. – Защо? – Защото разрешават само един въпрос. Ученикът се уединява да учи. Той взима 5–6 книги със себе си и мисли, че е сам. И в този случай не е сам. Чрез книгите той е свързан с умовете на учените. Няма място, дето човек може да бъде сам. Радвайте се, че е така, защото самотията е най-голямото нещастие, в което човек може да изпадне. Докато е свързан с хората по ум, по сърце и по воля, човек никога не може да бъде сам. Колкото и да се уединява, той не може да остане сам.

Съвременните хора се нуждаят от нови възгледи за живота и за природата. Те се радват и страдат, без да знаят защо; забогатяват и осиромашават, без да знаят защо; грешат и правят добрини, без да знаят защо. Някой е сиромах, няма пет пари в джоба си, но мисли за автомобили, за големи къщи, за богати трапези. Този човек не може да се освободи лесно от сиромашията. Друг е въпросът, ако сиромахът мисли за възвишени работи. Ако и богатият иска да прави добрини, за да се спаси, и той е на крив път. Какво ще придобие богатият, ако задоволи желанията на сиромаха, който мечтае за автомобил, за къщи, за ядене и пиене? Вместо да му помогне, той ще опорочи душата му. Богатият трябва да знае как и на кого да прави добро. И сиромахът трябва да знае какво да желае.

Един светия минавал често покрай един беден каменар, който цял ден чукал камъни. Каменарят се отнасял добре със светията. Щом го виждал, ставал на крака и му давал чаша студена вода, да се разхлади. Възхитен от този благочестив каменар, светията често се молел за него, да го освободи Бог от сиромашията. Най-после, молитвата му била приета. Каменарят забогатял и започнал да живее нашироко. Така той загубил своето благочестие, изопачил характера си. Един ден ангелът-ръководител на каменаря срещнал светията и му казал: „Знаеш ли какво направи с каменаря? С желанието си да го освободиш от сиромашията, ти погуби душата му. Сега ще ти дам един урок, да знаеш втори път как да постъпваш“. Той го набил добре и продължил пътя си. След това ангелът поставил забогателия каменар на големи изпитания, за да загуби богатството си. Като осиромашал, каменарят се заел отново със стария си занаят. Като виждал светията да минава по същия път, той му казвал: „Моля ти се, помогни ми по някакъв начин, отново да забогатея“. – „Не се наемам втори път да правя такова добро. Научих вече урока си, не искам да повторя същата грешка.“

Като млади, ползвайте се от този пример, да не правите погрешки като тази на светията. Когато правите добро, бъдете внимателни. Доброто, което правите, трябва да ползва първо душата на човека. Някой иска да напише една книга, за да се прослави. Може да се прослави, но може и да го бият за тази книга. Друг някой иска да реформира света. Няма по-голямо добро от това, да обърнеш една душа към Бога. Това добро стои над всякаква човешка слава. Хората няма да ви славят, но Бог ще ви слави. Турете в ума си мисълта, каквото придобивате – знание, добродетели, изкуства – всичко да е за благото на вашата душа, както и за благото на вашия ближен. Който се стреми към това благо, той знае как да го придобие. Който не мисли по този начин, той търси благото по външен, механичен път. Не, отворете прозореца на своя ум, и светлината ще влезе в него. – Кога трябва да отваряте този прозорец? – Когато слънцето грее. Отворете прозореца на своето сърце, и топлината ще влезе. Отворете прозорците на своето тяло, и силата ще влезе.

И тъй, вие трябва да учите, да превръщате соковете на знанието в светлина, топлина и сила, да се ползвате от тях. Така постъпват съвременните хора с водата, да използват енергията ѝ като светлинна и топлинна. Така постъпват растенията с въздуха, от който отнемат необходимите елементи за хранене. Да се върнем към основната мисъл – за движението на силите в различните светове. Ако в Божествения свят силите се движат от дясно към ляво, в духовния свят се движат отляво към дясно. Във физическия свят пък силите се движат в обратна посока на духовния свят, но в една и съща посока с Божествения. Това показва, че човек се намира в правилни отношения към трите свята. Значи посоката на силите от физическия свят съответстват на тия от разумния свят. Когато линията на челото се изправя, т.е. челото излиза навън, и брадата трябва да излезе навън. Линията на носа пък трябва да се оттегля навътре, но в никой случай да не мине зад своя перпендикуляр. Колкото по-наклонна е линията на носа, толкова по-слаба е интелигентността на човека.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 24 октомври 1930 г., София, Изгрев.

Правилни отношения

Размишление

Тема за следния път: „Органическата сила на човека“.

Често се говори за отношения между живи същества. Запример, какво е отношението на един човек към друг, на едно млекопитаещо към друго, на една птица към друга, или на една риба към друга? Отношението на тия същества може да се изрази с числата 1:1. Какво означава думата „отношение“? Какви биват отношенията? Има съзнателни и несъзнателни отношения. Съзнателни отношения съществуват само между същества с пробудени съзнания. Могат ли отношенията да се усилват или отслабват?

Какво означава отношението 1:1? – Отношение към самия себе си. Ако това отношение е правилно, човек расте и се развива правилно. Той има добро разположение на духа, защото храносмилането в него става правилно. Когато стомахът работи добре, човек има условия да забогатява. Ако стомахът не работи добре, човек постепенно отслабва, изсъхва и осиромашава. Стомахът на такъв човек се намира между две криви линии. Благодарение на това, животът му се осложнява. Кривата линия подразбира усложнен живот, а правата – прост живот. Правата линия определя най-късото разстояние между две точки. Двете точки представят отношението 1:1, т.е. отношение на човека към самия себе. Значи правата линия е отношение на човека към себе си.

Какво означава отношението 1:2? – Излизане на човека вън от себе си. Значи единицата е намерила едно същество – двойката, към което има отношение. В отношението 2:3 двойката пък излиза вън от себе си. Всички числа могат да се намират в отношения помежду си, но всички отношения не дават еднакви резултати. Запример, отношението 1:1 дава един резултат, 2:2 – друг, 3:3 – трети и т.н. Даже единицата, като влиза в различни действия сама със себе си, дава различни резултати: 1.1=1, 1:1=1; 1+1=2; 1-1=0. Докато има някаква единица в себе си, един лев, един хляб или друго нещо, човек е доволен, уповава на нещо. Щом изгуби единицата и остане нулата в него, той започва да се безпокои. Наистина, не е все едно за пътника, дали има хляб в торбата си, или няма.

Като ученици, вие сте изучавали и изучавате математика. Там лесно се работи с числата, но като дойде до приложението им в живота, както и във вашия психически живот, вие се натъквате на големи мъчнотии. И ако нямате ясна представа за числата като сили, които действат във вашия умствен, сърдечен и волев живот, можете да се натъкнете на големи противоречия. Невежеството на нещата води към катастрофи. Запример, какво ще стане с невежия и с окръжаващите, ако дадете в ръцете му едно шише, пълно с взривна течност? Ученият ще носи шишето внимателно, ще го пази и от най-малкото сътресение. Невежият, като не знае свойствата на това вещество, ще го движи на една и на друга страна и ще причини голяма катастрофа, както за себе си, така и за околните. Един килограм е тази течност, но тя съдържа грамадна динамическа сила. Единицата, като енергия, представя творчески принцип. С тази енергия човек твори. Лесно се пише единица на хартия, но ако в умствения свят напишете единица не на време, вие ще причините голямо сътресение в своя ум. Следователно, дойдете ли до единицата като творческа сила в умствения свят, ще бъдете много внимателни. – Какво трябва да прави човек, за да не причинява катастрофи в никой свят? – Той трябва да пази законите, които управляват материята. Спазва ли тия закони, той пази равновесие между частиците на материята. Може ли бомбата да избухне, ако равновесието между частиците ѝ е запазено? Обаче най-малкото нарушаване на равновесието между частиците на веществото, с което е пълна бомбата, причинява експлозия и катастрофи.

Ние засягаме въпроса за бомбите във връзка с експлозиите, които човек несъзнателно произвежда в своя умствен и сърдечен свят. Що се отнася до физическите бомби, ние не се интересуваме от тях. Те имат приложение главно във войната. Веднъж направени, те трябва да се употребят. Ако не се употребят във времето, когато се правят, след години, сами по себе си, те ще експлодират. Такова е естеството на взривните вещества. Като знаете тяхното естество, не си служете с бомби нито във физическия свят, нито в умствения или сърдечния, защото ако не днес, след години те ще произведат своето нежелано действие. Ще се чудите тогава отде произлезе известна експлозия. Понякога и парите експлодират. Ако човек държи парите си 10–15 години в каса и постоянно мисли за тях, един ден те ще експлодират. – Как? – Ще привлекат към себе си някой престъпен човек, който ще разбие касата, ще убие господаря на парите и ще избяга. За да не експлодират по този начин, парите трябва да влязат в обръщение. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. Ако човек задържа дълго време известни мисли и чувства в себе си без приложение, в края на краищата те ще експлодират и ще произведат неочаквани резултати.

Трябва да знаете, че между силите в природата съществува известно съотношение. Това не е от днес. То е съществувало откак вселената съществува. Ония сили, които си хармонират, се събират на едно място; ония, които не си хармонират, се разделят и между тях се явяват противоречия, раздори и войни. Това се забелязва не само между хората, но и в самата природа. Това се вижда и между животните и растенията. Войната не спира тук. Тя продължава и по-нагоре, между ангелите. Тази е причината, поради която и ангелите са разделени на лагери. Те имат различни възгледи за създаването на вселената. Не само ангелите, но и боговете се разделиха на лагери. Като четете гръцката митология, виждате какво деление съществува между боговете. Ще кажете, че това са митове. Митове са, но в тях се крие велика истина.

Като говоря за противоречията, които съществуват в самата природа, имам желание да ви ориентирам. Вие живеете в природата, следователно имате отношение към силите, които действат в нея. Това, което става в природата, става и във вас. Тази е причината, поради която някои ваши добри мисли и желания не могат да се реализират. Вие правите усилия да ги реализирате, но нещо вън от вас ви противодейства. Има начин, по който можете да ги реализирате, но трябва да се домогнете до него. За това се изисква работа и учене. Като учите, ще дойдете до разбиране характера на своите мисли и желания. Щом ги познавате, вие сами ще решавате кои от тях трябва да реализирате и кои не трябва. Това зависи и от развитието на вашето съзнание. Когато съзнанието на човека е високо, той реализира само ония мисли и желания, които имат отношение към съзнателния живот. Те увеличават светлината, както на неговото съзнание, така и на съзнанието на неговите ближни. Тия мисли и желания наричаме добри, светли. Всяка мисъл и всяко желание, които отнемат светлината на човешкото съзнание, наричаме лоши, тъмни. Те не трябва да се реализират. Ученикът трябва да знае това, защото между светлината и силата има известно съотношение. Когато се увеличава светлината на човека, заедно с това се увеличава и силата му; когато се намалява светлината, намалява се и силата му. Същото отношение намираме и между светлината и топлината. Когато светлината се увеличава, и топлината се увеличава. И обратно: Когато топлината се увеличава, и светлината се увеличава. Това са правилните отношения между светлината, топлината и силата. Ако има изключения, те се отнасят до неправилностите. Изключенията се дължат на гъстотата на материята.

Като ученици, вие трябва да изучавате законите на хармонията, която се обуславя от правилните отношения между частите на материята. Ако частиците на материята, от които е съставен човешкият организъм, се намират в правилни отношения помежду си, всички негови органи ще бъдат в хармония. Щом те са в хармония, и мислите, чувствата и постъпките на човека ще бъдат хармонични. Всяка клетка, всеки орган от човешкото тяло представят числа, които съдържат известен род енергии. Тези енергии трябва да си хармонират. Щом се наруши хармонията между тях, организмът заболява.

Човек трябва да знае как да борави с числата. Не можете на всяко време да пишете едно или друго число. Запример, не е позволено на човека да пише безразборно единица. Като число, което съдържа творческа енергия, то трябва да се пише на време. Какво е положението на ония учители, които безразборно пишат на учениците си единици? Учениците им не ги обичат. Ако години наред те пишат единици, в края на краищата учениците им ще ги бият. Учениците обичат ония учители, които пишат шесторки. Много естествено! Шесторката означава посято семе, което е израсло нагоре. Единицата представя сухо дърво, което нищо не ражда. Само гениалните хора могат да работят с единицата. Единицата е опашка на шесторката. Учениците не се нуждаят само от опашката, те искат цялата шесторка. Единицата представя още шията на човека, а нулата – неговата глава. Учениците нямат нужда от шията на човека, те искат и главата му. Нулата с единицата заедно образуват числото 9. Днес най-висока бележка в училищата е шесторката. Би могла да бъде и девятката, но засега шесторката е приета като най-висока бележка на земята.

Законът за единицата и шесторката има отношение не само към учители и ученици, но и в живота на всички хора. Запример, ако милионерът години наред дава на просяците по едно петаче, непременно ще бъде бит. Ако дава щедро, просяците ще го обичат. Който дава щедро, просяците ще го обичат. Който дава изобилно, получава изобилно; който дава оскъдно, получава оскъдно. Някои учители пишат на учениците си единици, за да ги стреснат. Добър е този метод, но всякога не дава добри резултати. Има много начини, чрез които учителят може да застави учениците си да работят. Единицата представя магическа тояжка. Тя дава сила на ученика, прави го активен. Обаче в ръцете на глупавия ученик магическата тояжка допринася зло, вместо добро. Той става активен, но понеже е прост и неспособен, не може да използва тази сила за добро. Друг е въпросът, ако магическата тояжка, т.е. единицата, попадне в ръцете на способния и умен ученик. Не поверявайте единицата на глупави и неспособни ученици. Давайте единицата в ръцете на способни и свети хора. Те знаят как да постъпват с нея. Следователно, ако на способните ученици поставяте единици, а на неспособните – шесторки, ще имате по-добър резултат, отколкото ако постъпвате обратно. Кога трябва да постъпвате така? Когато искате да направите способния ученик активен и да поощрите неспособния, но трудолюбив ученик. Способният ученик ще се стресне от единицата и ще превърне леността си в дейност. От шесторката неспособният ученик ще се поощри и ще удвои трудолюбието си, с което ще постигне добри резултати. Задачата на всеки човек е да разбира своите мисли и чувства, да знае какво отношение съществува между тях, за да може разумно да се ползва от енергията, която те съдържат. Една лоша и една добра мисъл могат да уравновесят енергиите си. Следователно, ако една лоша мисъл влезе в ума ви, не се борете с нея, да я изхвърлите навън, но веднага поставете срещу нея една добра мисъл. Ако употребите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиите си и ще причини по-големи пакости. На лошото и на злото отговаряйте с добро. Това подразбира стихът, който Христос е казал: „Не противи се на злото“. Каквито промени да стават с вас, търсете съответен метод, чрез който да си въздействате. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, и вместо да си помогне по някакъв начин, той си казва, че е остарял, и нищо не прави за усилване на паметта си. Той мисли, че няма начини за усилване на паметта. Отслабването на паметта показва, че канализацията, по която тече тази енергия, е пукната някъде, вследствие на което част от нея изтича навън. За да се възстанови силата на паметта, канализацията трябва да се поправи. Понякога и разсъдъкът на човека отслабва. Причината е същата – пропукване на канализацията, по която тече енергията на разсъдъка. Сегашните хора се оплакват от нервно разстройство. Цярът е същият. Направете преглед на канализацията на нервната система и сменете пукнатите тръби със здрави. Това не значи да ги залепите, както някои лепят счупените стомни с восък. Не, восъкът лесно се топи. Нови тръби, нови канализации са нужни на хората. Какво ще стане с боба, ако го турите да се вари в пукнато гърне, на което дупката е залепена с восък? Щом засилите огъня, восъкът ще се стопи, водата ще изтече и огънят ще изгасне. Какво ще излезе от една идея, на която тръбите са били някога пукнати и впоследствие запушени с восък?

Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Да се възпитава човек, това значи да хармонира своите мисли, чувства и постъпки. Като се хармонира вътрешно, той трябва да се хармонира с окръжаващите. Да са постигне това, той не трябва да се спира върху злото. Като космическа сила, злото е неизбежно. Не се борете със злото. Щом се намерите пред него, поздравете го и си заминете. Не се ли отнасяте добре с него, то ще ви търколи на земята. – Защо? – Защото и злото работи върху човека, както доброто. Благодарение на злото, човек се предпазва от големите нещастия. Щом се натъкнете на злото, приложете метода, който е посочен в Писанието. Казано е: „Побеждавайте злото с доброто, омразата – с любовта, лъжата – с истината“. Когато злото влезе в съприкосновение с доброто, то приема от него това, което му липсва, и казва: „Намери се едно същество, което ме обича и разбира“. Омразата приема нещо от любовта, лъжата – от истината. Само по този начин злото, омразата и лъжата могат да се задоволят.

Едно малко дяволче отишло при един голям дявол с намерение да го излъже. Големият дявол разбрал мисълта на дяволчето и му казал: „Слушай, не искам да ме лъжеш. Лъжата е моя стока, на мене няма да я продаваш. Иди в света, там да продаваш стоката ми. Щом дойдеш при мене, ще ми говориш истината“. – Какво показва това? – Че хората на крайното отрицание в живота търсят винаги положителното. Наистина, хора, които лъжат, търсят такива, които говорят истината.

Съвременните хора търсят начини, чрез които да регулират силите на своя организъм. Много методи са дадени за това, но най-правилни са методите на природата. Свържете се с нея и работете според нейните методи и закони. Ако сте неразположени, потърсете метод в природата, как да смените неразположението си в разположение. Спомнете си, че в този момент хиляди същества са неразположени – някои повече, някои по-малко. Който е най-много неразположен, той минава за глава на неразположението. Свържете се с него и започнете да се разговаряте. След известно време неразположението ви ще изчезне. Когато сте разположени, свържете се с главата на разположението. Така разположението ви ще се удвои. Това показва, че човек е свързан с хора от различни общества, с различни съзнания, вследствие на което се намира под тяхно влияние. Едни го теглят нагоре, други – надолу, трети – надясно, четвърти – наляво.

Какво означават думите „горе“, „долу“, „дясно“, „ляво“? Думата „горе“ подразбира рядка среда, „долу“ – гъста среда, „дясно“ и „ляво“ – интензивни среди, в които действат различни сили. Дясната страна подразбира по-широко поле на дейност от лявата, понеже там повече се работи. В миналото човек е работил повече с лявата ръка, а днес работи повече с дясната. По отношение на мозъка е обратно: днес лявото полушарие на мозъка работи повече от дясното. В бъдеще дясното полушарие ще работи, а лявото ще почива. Днес човек тръгва първо с десния крак, а после с левия. Направете опит за една седмица, да тръгвате първо с десния си крак. Втората седмица тръгвайте с левия крак напред. В това време следете кога ще имате по-добро разположение на духа – когато тръгвате с десния или с левия крак напред. Следете какво ще ви се случи първата и втората седмица. Така ще видите, че не е безразлично с кой крак тръгва човек – с десния, или с левия.

Какво се изисква от съвременния човек? – Правилни отношения към себе си и към окръжаващите. Това значи да има той свобода на мисълта, да не се ограничава сам, както се ограничава ученикът, който получава единица. Трябва ли човек да мисли, че е неспособен, че нищо няма да излезе от него? – Тази мисъл ограничава човека. Той сам си пише единица и си внушава, че е неспособен. Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън, кажете си: „Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мене ще излезе човек с дарби и способности“. Ако сами не се насърчавате, отвън никой не може да ви насърчи. Това е един от методите на самовъзпитанието. И тъй, ако искате да се самовъзпитавате, дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, както за себе си, така и за своите ближни. Всичко отрицателно турете настрана, далеч от себе си. Природата е положителна, и ние трябва да бъдем положителни. Тя е вложила в човека ред дарби и способности. Той трябва да работи, да прояви своите дарби и да се убеди, че е способен и даровит. Защо да не мисли, че някога ще стане гениален? Мислете върху това, без да разправяте на хората, че ще станете гений. Мислете и работете върху себе си. За онзи, който се учи и работи, всичко е постижимо: и талантлив, и гениален може да стане. Ще кажете, че не сте щастливи. Мислете, че сте щастливи. Ако в даден момент сте нещастен, в същия момент друг някой е щастлив. Радвайте се на неговото щастие, за да бъдете един ден и вие щастливи. Щом сте нещастен, свържете се мислено с щастливия. По този начин ще можете да се развивате правилно. Когато гладният се свърже със сития, последният получава подтик за работа. Той съзнава, че без работа няма хляб, и удвоява своята активност. Значи гладът внася подтик за работа в света. Ситият има капитали, а гладният – идеи. Гладът в човека няма отношение само към хляба, но и към известни мисли и чувства. Човек изпитва глад към науката, към музиката, към изкуството и т.н. Този глад наричаме „стремеж“.

От всичко казано днес, помнете следното: Стремете се към правилни и хармонични отношения, както към себе си, така и към своите ближни. Ако отношенията ви са правилни, всички ще ви пишат шесторки; ако не са правилни, ще ви пишат единици, но отгоре на това ще има и бой.

Един пътник минавал край един бостан. Той се огледал натук–натам, не видял никого. Помислил си, че може да влезе в бостана, да си откъсне една диня и набързо да излезе, без да го види пъдарят. Планът му пропаднал: пъдарят изскочил отнякъде, сграбчил динята от ръцете му и право в неговата глава. Пътникът се ужасил: динята се счупила и парчетата нападали на земята. Пътникът събрал парчетата, турил ги в една торбичка и продължил пътя си, като си мислел: „Скъпо ми излезе тази диня!“ – Защо? – „Защото не постъпих правилно.“ И пъдарят е постъпил жестоко с пътника. Човек трябва да бъде разумен: първо, към себе си, а после, към другите. Ако няма добро мнение за себе си, той не може да има добро мнение и за ближните си. Ето защо, казвам: Мисли добре за себе си, да мислят добре и хората за теб. Мисли добре за себе си, но мисли добре и за другите.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 30 октомври 1930 г., София, Изгрев.

Постижими и непостижими неща

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Органическата сила на човека“.)

Тема за следния път: „Силата на човешката мисъл“.

В природата съществуват главно два вида процеси: органически и неорганически. Как мислите: органическите процеси ли произтичат от неорганическите, или неорганическите от органическите? Кои процеси наричаме органически и кои – неорганически? В органическите процеси действат сили от висока организация, а в неорганическите – сили от по-ниска организация. Обаче и едните, и другите сили се подчиняват на едни и същи закони. Тази е причината, поради която между всички явления в природата съществува тясна връзка. Явленията са неразривно свързани едно с друго, вследствие на което произтичат едно от друго. Зад органическите процеси, като по-високи от неорганическите, се крие някаква жива, разумна сила, която регулира отношенията, както между най-малките величини, така и между целите единици. Тя създава формите, преобразява ги, докато ги направи съвършени. Като несъвършени още, те се отличават с неустойчивост. Ето защо, ако искате да знаете причината за неустойчивостта на формите, търсете я в тяхното несъвършенство. Съвършените форми се отличават с устойчивост. Силите, които действат за тяхното изграждане, са организирани.

Като ученици на Великия живот, вие трябва да се пазите от някои навици на миналото, които могат да ви спъват. Запример, като мислите да направите нещо, вие веднага казвате: „Тази работа е невъзможна, нищо няма да излезе от нея“. Или казвате още: „Това нещо е непостижимо“. – Този метод на работа е стар, остатък от миналото. Така сами се спъвате. После казвате: „Всичко е възможно, всичко е постижимо, защото само възможните и постижимите неща са реални“. – И това още не е истина. И това е стар възглед. Има постижими неща реални, но всички постижими неща не са реални. – Защо? – Защото след като ги постигнете, пак не сте доволни.

Реалните неща правят човека доволен. Тогава как е възможно да постигнеш нещо реално и да не си доволен? Обаче има случаи, когато човек мисли за непостижими неща и се чувства доволен, радостен и въодушевен. Значи, макар и непостижими, тия неща крият в себе си известна реалност. Запример, някой човек мечтае да стане цар. Това желание днес е непостижимо, но той е радостен и весел. – Защо? – Намира, че има нещо реално в неговото желание. Той си мисли, че някога, в далечното бъдеще, има възможност да стане цар. Възможните и постижими неща са предмет на миналото. Те са реализирани вече, затова днес са реални. Невъзможните и непостижими неща са предмет на бъдещето, затова изглеждат невъзможни. Един ден бъдещето ще стане настояще и тогава невъзможните неща ще станат възможни. Всички хора трябва да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин. Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални. Същото можем да кажем даже и за онези науки, които днес минават за положителни, а именно: математика, физика, химия, естествена история, геометрия и астрономия. Тези науки поставяме към относително реалните, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на живота. – Какво представят мъчнотиите и страданията? – Нищо друго, освен граница между възможното и невъзможното. Човек страда и се мъчи, защото мисли, че нещо е възможно и може да го постигне, а всъщност не успява. Като мисли така, той страда, мъчи се, прави усилия да го постигне. Някой иска да обере, да измами своя приятел, но започва да страда. Той вижда, че има възможност да извърши това, което е намислил, но не може и се мъчи. Ако се убеди в себе си, че е невъзможно да обере, да измами, да убие човека, той няма да страда. Как ще оберете човека, когато богатството му е в него? Как ще го измамите, когато истината е вложена в него? Как ще го убиете, когато животът не е в тялото му?

И тъй, страданията и мъчнотиите са предвестници за идване на непостижимото. Всички дарби и способности се дължат на стремежа на човека към невъзможното. Човек се стреми към познаване на Бога като велика реалност. Значи Бог, Който минава за непостижим, е абсолютно реален. Отде идат благата в живота? От Онзи, Който е непостижим, неизвестен, далечен. Мнозина мислят, че благата идат от постижимите неща. Всъщност, благата идат от непостижимите неща. Всички хора страдат все от постигнати желания. Вижте какво е положението на младия момък, който се е влюбил в някоя мома. Докато не я постигнал, той мисли за нея, мечтае си, рисува златни палати във въображението си. Щом я постигне, той става нещастен. Значи нещастието иде след постигане на човешките желания. Следователно дръжте в ума си мисълта, че щастието и силата на човека се крият в невъзможното и непостижимото, а не във възможното и постижимото. За мнозина това е парадокс, но в него се крие истината. Човек трябва да се научи да мисли право. Запример, някои казват, че нещастието на човека е в невежеството. Други казват, че упадъкът на човечеството е в невежеството. Това не е вярно всякога. – Защо? – Защото невежият е подобен на мъртвия човек. Като него, той не може да краде, да яде и да пие, да върши престъпления. Ученият, обаче, е жив човек. Той може да яде и да пие, да върши погрешки. Тъй щото, човек трябва да познава точно нещата. Нещастие е за човека да бъде невежа за истината, за доброто, за любовта. Обаче ако човек е невежа за злото, за лъжата, за омразата, това е щастие. Нещастие е за човека да познава злото и греха и да минава за учен. Щастие е за човека да познава доброто и положителното в света. Значи има едно невежество, което носи благословение за човечеството. Има невежество, което носи нещастие. Има една ученост, която просвещава умовете на хората, но има ученост, която помрачава съзнанията им.

Като ученици, вие трябва да се освободите от стария начин на мислене, който сте наследили от миналото. Дайте нова насока на мисълта си и вярвайте в невъзможните и непостижими неща. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Идете на гробищата, да видите колко хора са станали жертва на вярата си във възможните и постижими неща. Като мине през гроба, т.е. през смъртта, човек се освобождава от тази вяра. Той започва да вярва в невъзможното и непостижимото. Казвате: „Как ще вярвам, запример, че след смъртта си ще живея?“ – Отдето е дошъл човек, оттам пак ще дойде. Човек трябва да мисли по нов начин. Днес хората страдат, мъчат се, бедстват, защото вярват в страданията, в мъчнотиите, в беднотията. Направете опит да отречете страданията, мъчнотиите и сиромашията и ще видите, че сте свободни от тях. Как можете от една страна да се наричате синове Божии, а от друга да казвате, че сте сиромаси? Може ли синът Божи да бъде беден? Може ли богатият баща да остави сина си да бедства? – „Болен съм, невъзможно е да оздравея.“ – Повярвай в невъзможното и ще бъдеш здрав. Ще кажете, че това е метафизическа идея. – Никаква метафизика не е това. Човек трябва да отрече лъжата, за да възприеме истината. Трябва да отрече омразата, за да възприеме любовта. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и доволни.

Ще кажете, че в разсъжденията за постижимото и непостижимото има нещо метафизично. Според вас, метафизичното не е реално. Всъщност, не е така. Вие трябва да разсъждавате правилно, за да определите кои неща са реални и кои не са. Взимате парче лед и казвате, че той е твърд. Обаче ако поставите леда при температура, по-висока от нула градуса, той започва да се топи. Дойде ли до 100 градуса, той се превръща в па̀ри, нищо не остава от него. Каква твърдост е тази, която не може да издържа и на най-слаба температура? Под понятието „твърдост“ ние разбираме нещо реално, неизменно. Запример, реалността на Битието се заключава именно в неговата твърдост.

Следователно това, което при никакви условия не се мени, нито се дели и на което може всякога да се разчита, е твърдо. Казват за някой човек, че е твърд по характер. Как познавате твърдостта на характера? Турили ли сте на гърба му 100 килограма злато, да опитате неговата твърдост? Ако при това положение гърбът му издържи, без да се огъне, казваме, че е твърд. От тежестта на златото човек може да се огъне, а може и да се стопи. – Защо? – Между частиците на златото става такова триене, че телата могат да изгорят от образуваната топлина. Какъв характер е този, който се огъва пред парите? Страшно е положението на човека, който се влияе от парите. От свободен той става роб, от господар – слуга. Не са страшни парите като външен обект, но като идея, която прониква в съзнанието на човека и го ограничава.

Съвременните хора се нуждаят от ново верую, от нови разбирания за живота и за природата. Целта на природата не е само да създава форми, но и да ги усъвършенства. Тя ги води в нов път – към вяра в непостижимото и невъзможното. – Кое е непостижимото и невъзможното? – Бог. Тъй щото, ако някой ви пита, вярвате ли в Бога, в духовния свят, вие можете да отговорите: „Вярвам само в непостижимото и невъзможното“. С други думи казано: „Аз вярвам в неща, които не съществуват“. – Кои неща не съществуват? – Които не са се проявили. Мислите ли, че непроявилите се още неща не оказват влияние върху проявения свят? Ще кажете, че проявилите се неща не са реални. Те не са реални за един свят, но са реални за друг. От нереалните неща произлизат реалните, от реалните – временните, от временните – сенките, от сенките – развлеченията, а от развлеченията – скърбите и страданията.

И тъй, съществуват две учения в света: учение за реалните неща и учение за нереалните неща. Първото учение е за здрави хора, а второто – за болни. Болният вярва в лекарствата, в леглото си, във външната помощ. Окръжаващите правят всичко около него с единствената цел да не накърнят вярата му. Какво допринася тази вяра? Той вярва в леглото, което утре може да изчезне; вярва на лекарствата, които след няколко часа ще изхвърли вън от организма си; вярва на милосърдни братя и сестри, които на другия ден могат да го изоставят. Здравият човек носи всичко в себе си и на него вярва. Христос казва: „Аз съм живият хляб и живата вода“. Защо човек да не вярва в абсолютната реалност, която внася в него живия хляб и живата вода? Истински богати хора са тези, които никога не осиромашават. Това са хора, които никога не умират. Те носят в себе си вечния живот. Ще кажете, че е невъзможно човек да не умре. Щом е дошъл на земята, той ще живее известно време и след това ще умре. Има хора, които никога не умират. Това са ония, които вярват в непостижимото и невъзможното. Ония, които умират, вярват в постижимото и възможното. От научна гледна точка, кои тела се изтриват по-лесно: които се търкат помежду си, или които не се търкат? Когато едно тяло се движи в среда, в която среща голямо съпротивление и триене, то лесно се изтърква. Ако тялото се движи в среда без никакви съпротивления, то не се изтърква. Докато живее в свят на страдания и мъчнотии, човек постоянно ще се изтърква. Той минава през гъста среда, дето търкането е неизбежно. За да се освободи от мъчнотиите и страданията, човек трябва да се отрече. – От какво? – От всичко нереално, от всичко възможно и постижимо. Христос изказва същата идея в следната форма: „Ако не се отречеш от майка си и от баща си, от брата си и от сестра си, от приятеля си и най-после, от себе си, от своя живот, ти не можеш да разбереш реалността в живота“. Съзнава или не, всеки човек търси реалността в живота, т.е. непостижимото и невъзможното. Каква е идеята на сегашните хора за непостижимото? Постижим ли е вечният живот според тях? – Не е постижим. – Въпреки това всички се стремят към вечния живот. Никой не иска да умре. Какво означава смъртта? – Дезорганизиране на материята. Обаче след дезорганизирането на материята настъпва ново организиране. Това са два процеса, неразривно свързани. При смъртта материята минава от една форма в друга, силите – от едно състояние в друго, а съзнанието – от една област в друга.

Както човек минава през своите мисли, чувства и желания, така той минава и през смъртта. Много от неговите желания му носят страдания и изпитания, но той не се отказва от тях. Запример, чувате, че някой иска да стане министър, да управлява държавата. Ще стане министър, но ще мине през големи страдания. И волът има желания, реализирането на които го водят към страдания. Той иска да бъде свободен, да отиде в гората, да се напасе добре, да си пийне чиста водица и да се изтегне на сянка да почива. Обаче ако мине покрай него някой селянин, ще го върже за рогата и ще го заведе в своя дом, отдето сутринта рано ще отиде с него на нивата да оре. Такова е положението и на човека. И той оре в живота си на общо основание. Скърбите и страданията не са нищо друго, освен браздите на живота, по които човек тегли своето рало. Докато човек вярва във възможното и постижимото, дълго време ще оре земята. Щом повярва в непостижимото, той ще престане да оре, т.е. да страда. Любовта е непостижимото в света, но въпреки това вярвате в нея. Тя е реалното в живота, а човек не може да не вярва в реалността.

Нов път, нова мисъл, нови разбирания са нужни на хората. Досега те са вървели по отъпкан път, по който има само прах. Хората вдигат такъв прах около себе си, че един друг не могат да се видят. И това наричат те „реален живот“ или „живот на възможното и постижимото“. Освен дъжд, прахът нищо не допринася. И дъждът носи благословение за цветята, за животните и за хората, но в праха на живота няма никаква реалност. Няма защо човек да се движи още по утъпкания път. Той е дал вече своето, и вие повече не може да се ползвате от него. Той се е изтрил вече. Стремете се към пътя на непостижимото, дето не е влязъл обикновен човешки крак.

Задача: За 10 дена мислете върху непостижимото и невъзможното в живота, като ново верую, което трябва да възприемете и приложите. Всяка сутрин ще взимате по една бучка захар и ще си казвате: „Тази бучка е в състояние да подслади моя живот“. Вие мислите, че това е невъзможно, глупаво, безсмислено. В невъзможното се крие възможното, в глупавото – мъдростта, а в безсилието – смисъла на нещата. Научете се да превеждате нещата, да ги разглеждате в обратната им страна, да видите какво се крие в тях. Старостта, запример, носи условия за младостта. Старият човек е кандидат за млад, а младият – кандидат за стар. Обаче и двете състояния са преходни. Зад тях се крие нещо постоянно, неизменно. Човек трябва да дойде до едно трето състояние: нито да се подмладява, нито да остарява. Това е въпрос на съзнанието. Човек може да постигне това състояние, когато се освободи от мисълта за младост и старост. Какъв смисъл има младостта, ако младият не е разрешил задачите си? – Какъв смисъл има старостта, ако старият не е разрешил задачите си? При неразрешени задачи, и младият, и старият не са разбрали смисъла на живота. Младият мисли, че ще разбере живота, като остарее. Старият мисли, че изпуснал условията, не може вече да разбере живота. И двамата са прави, защото се стремят към невъзможното.

Като решавате задачата си, няма да изядате бучката захар, но ще я погледнете само като носителка на всички условия за реализиране на невъзможното. Ще си кажете: „Днес не съм учен, но в бъдеще мога да бъда учен. Днес не съм щастлив, но в бъдеще мога да бъда щастлив“. Човек носи в себе си щастието, силата, учеността, но гем и седло има върху себе си, не е свободен. Гемът, седлото представят неговите стари възгледи, от които той трябва да се освободи, както войникът хвърля войнишките си дрехи и се облича с граждански.

Ще ви дам едно правило, което да прилагате в живота си. То е следното: Това, което не желаеш за себе си, не трябва да желаеш и за другите. Това, което желаеш за себе си, желай го и за другите. Човек желае някои неща за себе си, а не ги желае за другите. – Защо? – По силата на закона за противоположностите. Запример, даден човек се намира в известно положение и желае нещо за себе си. Приятелят му, обаче, се намира в друго положение, вследствие на което първият не може да желае за приятеля си същото, което желае за себе си. Когато двамата приятели се намират в едно и също положение, желанието на единия може да бъде желание и на другия. Това се случва рядко. Обикновено природата поляризира своите сили така, че между тях да става правилна обмяна. Забелязано е, че когато един човек се ражда, друг умира; когато един страда, друг се радва; когато един осиромашава, друг забогатява; когато един пада, друг се повдига. Тия процеси показват, че между силите на природата съществува вечно равновесие. Тъй щото, когато кажеш, че си нещастен, обърни се на противоположната страна и ще видиш, че някой е щастлив.

Като ученици, вие трябва да използвате условията на земния живот като велико училище, в което душите са дошли да се учат, да намерят пътя към Великата Истина. Христос казва: „Искай, и ще ти се даде; търси, и ще намериш; хлопай, и ще ти се отвори“. Аз превеждам тия мисли: Искай Любовта, търси Мъдростта, хлопай за Истината. Ходи там, дето е Истината; мисли за това, което носи светлината на Мъдростта; живей там, дето е Любовта. Радвай се на най-малките си придобивки, за да видиш, че там е скрито Великото. Радвай се на малкото, което има условия да расте, да цъфти и да зрее.

Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш реалността на живота. Бог е в непостижимото и невъзможното. Който търси възможното, той иска да бъде в общение с хората; който търси невъзможното, той иска да бъде в общение с Бога. В това се крие смисълът на живота. Реални блага са тия, които идат по пътя на невъзможното и непостижимото. Това е пътят на Единия; това е пътят на Съвършения. Това е пътят на Любовта, която ражда живота. Това е пътят на Мъдростта, която носи виделината. Това е пътят на Истината, която носи свободата. И тъй, Любовта е за непостижимия живот, Мъдростта – за непостижимата виделина, а Истината – за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граница между постижимото и непостижимото. Радостите и дарбите са плодове на непостижимото и невъзможното. Към това се стремят великите души, чийто идеал е служене на Господа на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 7 ноември 1930 г., София, Изгрев.

Разумни промени

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Най-голямото благо, дадено на всички същества, е животът. Какво представя животът? Ако го разгледате геометрически, като сбор от действащи сили, донякъде ще имате представа за живота. Запример, буквата „Ж“ представя сбор от сили, които имат една равнодействаща. Значи всеки човек трябва да намери равнодействащата сила в живота. Буквата „И“ представя две успоредни линии, свързани с една обща линия, която показва направлението на силите. Буквата „В“ показва, че семето е посято. Значи силите на живота трябва да се посеят в земята. Буквата „О“ представя завършен процес. Буквата „Т“ показва, че силите, вложени в живота, търсят път за излизане. Мъчнотиите в живота са в буквата „Т“. Щом силите на живота си пробият път и възлязат нагоре, човек е доволен, радва се на свободата си. Ето защо, когато чувате някой да казва, че иска да живее, това подразбира желание да се освободи от ограничителните условия на живота и да възлезе нагоре. Мнозина казват, че животът е борба. Под думата „борба“ разбираме преодоляване на мъчнотиите, в които човек е поставен. Някои пък казват, че животът е жертва. Наистина, човек не може да използва добрите условия на живота, ако не се пожертва, т.е. ако не се отрече от всичко лично, което го спъва. Докато човек не обърне пълната кофа надолу, да изтече съдържанието ѝ, не може да очаква облекчение. Следователно, докато човек не обърне кофата на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък.

Представете си, че сте младеж, свършил гимназия. Искате да следвате в университета, но нямате средства и се мъчите при мисълта, че не можете да постигнете целта си. Дето отидете, все тази мисъл носите и пълните кофата си с излишен товар. Обърнете кофата надолу, откажете се от мисълта за следване. Щом изпразните кофата, животът ви ще стане по-лек. Кажете си: „Благодаря на Бога, че ме изпратил на земята, във Великия университет на живота. Ще живея и ще следвам този университет“. Ще кажете, че искате да учите, докато сте млад, да използвате разумно живота. Това не е желание само на едного. Всички същества искат да живеят. Всички хора искат да използват живота, докато са млади, а въпреки това не постигат желанието си. Думата „млад“ започва с буквата „М“, 12-та буква от азбуката. Сумата от цифрите на числото 12 е 3. Тройката представя два полукръга. За да образуват кръг, двата полукръга трябва да се съединят така, че да имат една централна точка. Значи задачата на младия човек е да намери центъра на кръга, в който се движи. Щом намери центъра на кръга, в който действат неговите сили, той ще ги впрегне на работа. Ако младият не може да намери центъра на своите мисли, чувства и желания, нищо няма да постигне. Щом намери центъра на мислите, чувствата и желанията си, той трябва да намери посоката, към която те се движат. Същевременно младият трябва да знае кои мисли, чувства и желания са негови и кои – чужди. Чуждите ще върне на притежателя им, а със своите ще работи като със свой капитал. Ако някой си отговори, че желанието му да служи на Бога е негово, той трябва да се запита как ще служи. Докато не намери начин как да служи на Бога, желанието му остава нереализирано. – Как служи ученикът на учителя си по музика? – Като изпълнява всички дадени от него правила при свиренето и изучава редовно упражненията си. На същото основание казваме, че Онзи, Който е дал живот на човека и го пратил на земята да се учи, дал му е правила, които трябва да спазва, и упражнения, които трябва да изучава.

Като не могат да изпълнят задачите на своя живот, мнозина се оправдават с неблагоприятните условия, при които се намират. Външно двама души могат да бъдат поставени при еднакви условия, но единият има по-големи вътрешни препятствия от другия, поради което не успява в живота си. Запример, единият се движи в затворен кръг, в който лъчите на слънцето мъчно проникват. Трябва да дойде някой отвън, да отвори кръга му, за да влезе светлината на живота в него. Други двама души могат да се намират при еднакви условия, с единствената разлика, че единият приема северните лъчи на слънцето, а другият – южните. За да подобри условията на живота си, първият трябва да измени посоката на движението си, да се обърне с лице към юг, да използва южните слънчеви лъчи.

Задача на всеки човек е сам да премахва препятствията на пътя си и да върви напред. Разумният човек може да си достави всичко, което му липсва. Ако пък има излишно количество прах в себе си, трябва да го пусне в пространството, да произведе от него дъжд, който да полее изсъхналата му почва. Прахът в човека представя дребнавостите в живота, които занимават неговия ум. Мъчнотиите, на които човек се натъква във физическо, сърдечно и умствено отношение, се дължат на полето, в което се движи. Ако полето е в хоризонтално положение и в пълен покой, силите, които регулират живота на човека, са толкова уравновесени, че ограничават всяко негово действие. Той се намира в безизходно положение. Това равновесие на силите го прави пасивен. Той иска да излезе от статическото положение на своя живот, но не знае как. Обаче ако промени начина на мисленето и на чувстването си, полето на действащите сили в него ще се наклони на една или на друга страна и той ще стане активен. Така, постепенно той става господар на своите сили и влиза в нов живот.

Всяка промяна, която става в психическия живот на човека, се дължи на новите условия, които разумният свят му създава. Ако не разбирате законите на живота, вие не можете да използвате новите условия и оставате в стария живот. Новите условия, които ви се дават, могат да произведат микроскопическа промяна, но тя води към големи постижения. Представете си, че отивате да видите една хубава, мраморна чешма, с красива форма в класически стил. Гледате чешмата, любувате ѝ се, но след това я напущате и не мислите втори път да я посетите. – Защо? – Суха чешма е, няма в нея вода. Такова нещо представя статическият живот, в който силите са уравновесени и не се внася нищо ново отвън. Обаче ако при сухата чешма дойде някой виден инженер, който знае посоката на течащата вода, и направи един малък отвор, водата веднага ще протече. Тази чешма започва да се посещава повече и в скоро време около нея се развива интензивен живот: цветя растат, птички пеят, деца играят. Животът, който се влива в чешмата, привлича хората. Тя става ценна и по-красива от по-рано.

Целта на човека е да се преобрази, да създаде в себе си и около себе си живот. Какво се разбира под думата „цел“? Целта е сила, която тече в човека и се стреми да вземе известна посока. Целта има предвид постигане на известно желание или реализиране на някоя мисъл. Всеки човек иска да бъде чешма, която да тече изобилно. Ако е пресъхнала чешма, колкото и да е хубава, нищо не се ползва. Обаче ако красивата мраморна чешма дава изобилно вода, между посетителите и нея става правилна обмяна. Тя ще дава, но и посетителите ще дават нещо от себе си. Следователно всяко желание, всяка мисъл в човека са важни дотолкова, доколкото имат известна посока на движение. Ако нямат импулс и посока на движение, те са сухи чешми; ако имат импулс и посока на движение, те са течащи чешми, които носят живот в себе си. Човек е ценен дотолкова, доколкото може да даде нещо от себе си. В който момент престане да дава, всички го изоставят, никой не се интересува от него. – От какво се интересува пчелата? – От меда. Значи, докато вашите мисли, чувства и желания имат мед в себе си, пчелите всякога ще ви търсят. Щом се свърши медът, пчелите престават да ви търсят. Ония мисли и чувства, които носят мед в себе си, наричаме вечни, постоянни. Ония, които не носят мед, наричаме временни, преходни. Ето защо, вие трябва да различавате естеството на своите мисли и чувства, да знаете как да се справяте с тях. В това отношение мислите, чувствата и желанията на човека могат да бъдат рационални и ирационални числа.

И тъй, като ученици, вие трябва да си задавате въпроса, рационални ли са вашите мисли и чувства и дали в дадения момент са постижими или непостижими. Ако са постижими, направете всичко нужно да ги постигнете. Ако не са постижими, не правете излишни усилия. Чакайте известно време, докато дойде моментът за тяхното постигане. Това е наука, към която всеки трябва да се стреми. Ще кажете, че и без наука човек може да живее. Зависи за каква наука говорите. Има една наука, без която човек временно поне може да живее. Обаче дойдете ли до науката на живота, без нея никой не може да живее. Колкото по-малко познава човек тази наука, толкова по-големи страдания ще има. Който разполага с науката на живота, лесно се справя с мъчнотиите, с беднотията, с болестите. Какво означава думата „беден“ и как човек може да се справи с беднотията? Буквата „Б“ подразбира познаване на Първия източник на живота. Беден ли си, не Го познаваш; богат ли си, познаваш Го. Буквата „Е“ означава закон на размножаване. Който мисли право, може да увеличи мислите и чувствата си, т.е. да обогати своя вътрешен живот. Бедният не мисли право, затова се оплаква от положението си. Буквата „Д“ е закон на равновесие. Буквата „Д“ е закон на противоречие. За да се справи с мъчнотиите и противоречията си, човек трябва да тури мост между тях и така да ги премине. Значи беден човек е онзи, който не познава Първия Принцип на живота; не работи върху себе си, да се обогатява вътрешно; не уравновесява мисълта си, не мисли право и не туря мост между противоречията си. – Какво трябва да направи, за да излезе от беднотията? – Трябва да стане богат. Буквата „Т“ в думата богат показва, че богатият е намерил пътя, по който може да постигне желанията си. За да реши задачата на живота си, бедният трябва да дружи с богати хора, да научи от тях как използват условията, как се справят с мъчнотиите. Бедният е прост, невеж. Той носи книги в ръцете си, но не знае да чете. Богатият е учен човек.

Ето защо, ако си беден, търси богатия, а не бедния, от когото нищо не можеш да придобиеш. Бедният има условия да стане учен, да забогатее, но трябва да дружи с хора, от които да се поучава. Не гледайте с лошо око и с недоволство на богатия, но учете се от него. Бедният е ученик, който трябва да се учи. Богатият е неговият учител. Както гладният отива на фурната да си купи хляб, жадният – на извора, така бедният трябва да отива при богатия, да се ползва от неговото знание.

Като ученици, вие трябва да се учите да превеждате нещата. Всяка отрицателна мисъл или всяко отрицателно състояние трябва да се превръща в положително. Запример, някой казва, че е неразположен, или обезсърчен, или недоволен и т.н. Той трябва да знае определено на какво се дължи неразположението му. Човек не може да бъде абсолютно неразположен. Ако нещо внася някакво неразположение, друго нещо може да го разположи добре. Ако е обезсърчен или недоволен от нещо, друго нещо може да го насърчи и задоволи. Някой ученик е недоволен, че пропаднал по геометрия. Той казва: „Скъсан съм по геометрия“. – Какво трябва да правиш? Какво правят със скъсаните дрехи? – Закърпват ги. Следователно, ако си скъсан на изпит, ще се закърпиш. – Как става това закърпване? – Ще поставиш лодката на своя живот в хоризонтално положение. Буквата „К“ представя лодката на живота. Тя не може да бъде насочена нито към центъра на земята, нито към центъра на слънцето. Лодката на живота трябва да се движи хоризонтално по вълните на водата. За да не ви късат на изпитите, трябва да поставите лодката си в хоризонтално положение. Това значи да отправяте към учителите си добри, светли мисли и чувства. Между учителя и ученика трябва да съществува правилна обмяна, т.е. хармонично преливане на чувствата и на мислите. Това е възможно, когато ученикът не се поставя по-горе от учителя си, нито наравно с него. За да може да излива нещо от себе си, учителят трябва да стои по-високо от ученика си. При това положение, и да падне ученикът, учителят всякога може да го повдигне.

Невъзможно е между учителя и ученика да съществува равенство. Изобщо, на земята равенство не съществува. Равенството пречи за правилното развитие на хората. При известни условия равенството е благословение за човека, а при други – нещастие. Представете си, че някой ви завърже през кръста и под мишниците с въже и ви закачи на едно дърво, да висите известно време. Вън е тихо, спокойно, никакъв вятър не духа. Вие висите във въздуха в пълно равновесие, от нищо несмущавани, но положението ви е тежко. Какво трябва да правите, за да се освободите от въжето? Ако не можете сам да си помогнете, вие очаквате да дойде някой отвън, да ви освободи от въжето. Ако се яви силен вятър и ви залюлее, въжето може да се скъса и да ви освободи от мъчнотията, в която се намирате. В този случай равновесието ще се наруши, но освобождение ще дойде. От гледището на обикновеното разбиране, вятърът създава малка психическа катастрофа. Без катастрофа човек не би могъл да попадне при новите условия на живота. Докато не влезе в тия условия, човек не би могъл да разреши задачите на своя живот. Обаче за това се изисква учение и работа.

Мнозина мислят, че като изучават окултните науки, са постигнали много нещо. Не е лесно да стане човек окултист в пълния смисъл на думата. Не е лесно да познавате човека в геометрическо и психическо отношение. Да познавате човека геометрически, това значи да намерите трите допирни точки в него, дето се срещат сеченията на плоскостите, в които действат слънцето, луната и земята. Формите и организирането им в човека се определят от влиянието на слънцето върху него. Луната оказва влияние върху идеите и религията на човека. Затова казваме, че луната е майка на въображението, на идейния свят в човека. А материята, в която са облечени формите, е взета от земята. Значи слънцето се занимава с ума на човека, луната – със сърцето му, а земята – с неговото тяло. Ако кръвоносната и дихателната системи в човека функционират правилно, той ще има весел, жизнерадостен, оптимистичен характер. Такъв човек се намира под влиянието на слънцето. Луната ражда идеите, но не им дава насока. Слънцето дава насока на идеите. Земята пък е подобна на бирник. Тя държи точна сметка колко е дала и колко трябва да получи.

Като знаете влиянието на планетите върху човека, специално на слънцето, вие трябва да имате правилни отношения към нещо. От това зависят и правилните отношения на луната и на земята към вас. Ако човек е в хармония със слънцето, ще бъде в хармония и с луната и земята. Доброто влияние на слънцето върху човека подобрява състоянието на артериалната кръв. Връзката между влиянието на слънцето върху артериалната кръв се крие в хармонията между мислите и чувствата на човека. Слънцето повдига човешките мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства. И обратно: хармоничните мисли, чувства и постъпки на човека хармонират с енергиите на слънцето, луната и земята, вследствие на което човек се радва на живота и се ползва от неговите блага. Това значи да бъде човек окултист, да прилага окултната наука в живота си. Ще каже някой, че е окултист, защото имал идея за Бога. Това не е окултизъм. Истинският окултист поставя Бога на мястото на слънцето, ближните си – на мястото на луната, а себе си – на мястото на земята. В семейството си пък, бащата ще поставите на мястото на слънцето, майката – на мястото на луната, а себе си – на мястото на земята. Значи положението на детето зависи от отношенията, които имат слънцето и луната към него. Ако бащата не благоволи към детето, майката сама нищо не може да направи. Отношенията на детето към бащата трябва да бъдат разумни, а към майката – любовни. Като знае това, човек трябва да има разумни отношения към Божиите закони, които действат в космоса. Само при това положение енергиите в космоса ще потекат правилно в човешкия организъм и той ще се чувства здрав, енергичен и готов за работа.

И тъй, ако ученикът не иска да пропадне на изпита, трябва винаги да държи учителя си по-високо от себе си. За да бъде синът добре поставен между родителите си, той трябва да поставя майка си и баща си на първо място, а себе си – след тях. Ако постави себе си на първо място, той непременно ще бъде бит. За да не бъдете късани на изпитите си, да не бъдете бити и да не страдате, трябва да бъдете разумни, да превръщате правилно енергиите в своя живот, да не изпадате в статическо равновесие. За да бъдете щастливи, влезте в динамическото равновесие на силите в природата.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 14 ноември 1930 г., София, Изгрев.

Влизане и излизане

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

В миналата лекция казахме, че за да бъде човек щастлив, непременно трябва да се наруши статическото равновесие на силите в неговия организъм. С други думи казано: Потенциалната енергия трябва да се превърне в кинетическа. Това превръщане трябва да става планомерно, под влиянието на разумни сили. Запример, човек има желание да стане учен, силен, богат. Това са желания, които се намират в потенциално състояние. Той има възможност да постигне желанията си, но енергиите им трябва да се превърнат в динамически, да дадат тласък на неговите мозъчни центрове, за да започне умът да работи. Това значи прокопаване на каналите, по които текат умствените енергии. Забелязано е, че колкото по-тесни са тръбите на канализацията, през които минават енергиите, толкова по-голямо е напрежението върху стените им. По-голямото напрежение прави човека по-активен. Този закон има отношение и към нервната система в човека. Ако тръбиците на нервната мрежа са тесни, а теченията, които минават през тях, са бързи, напрежението върху стените ще бъде голямо. За да не се пропукат те, силата на енергията трябва да се намали. Ако стените на тръбиците са здрави, те издържат големи напрежения. Човек трябва да знае доколко е издържлива неговата нервна система. Иначе ще стават големи пропуквания в нея. Тази е причината, поради която става изтичане на нервна енергия. За да не става това, тръбиците на нервната система трябва да се намират под известен наклон, да се намалява напрежението на енергията. Колкото по-малък е наклонът, толкова по-лесно се уравновесяват нервните енергии. При това положение ние казваме, че човек има уравновесен характер.

Големите напрежения на нервната енергия са изключителни явления в живота. Запример, когато ученикът държи изпити, напрежението на нервната му система е голямо. Щом свърши изпитите си, напрежението намалява, нервните влакна се отпущат и целият организъм се успокоява. За да се възстанови спокойствието на нервната система, трябва да дойдат на помощ разумните сили в човешкия организъм. Запример, ръката обтяга лъка на цигулката или ловджийската стрела, и същата ръка ги разслабва. В случая ръката е разумната сила, която освобождава лъка и стрелата от голямото напрежение.

И тъй, когато дойде до голямо нервно напрежение, човек трябва да приложи разумността си, да излезе от това положение. Щом се намери в ограничения, той трябва да смени състоянието си, да излезе вън от тях. Представете си, че някой човек се намира пред един замък. Той вижда един бутон отвън, хваща го и веднага вратата на замъка се отваря. Влиза вътре, но тъмно е навсякъде. Напипва друг бутон, натиска го и пред него се явява светлина – прозорец се отваря. Той се разхожда из замъка и вижда трети бутон. Хваща бутона – целият покрив се отваря. Той се намира под открито небе. Като прекара известно време в замъка, той започва да го изследва и вижда още един бутон, който не е пипал. Натиска бутона, но положението му се затруднява – двете срещуположни стени се приближават една към друга. Ако остане в замъка, ще бъде притиснат. – Какво трябва да прави? – Да излезе навън. – Как ще излезе? – Както е влязъл. Следователно, когато човек дойде до най-високата точка на живота си, трябва да бъде крайно внимателен, да запази равновесието на силите си. Най-малкото нарушаване на равновесието ще стане причина да падне на земята или да излезе от релсите на своя живот. Щом дойде до числото 4, човек трябва да слезе от голямата височина, да напусне замъка или да смени състоянието, в което се намира.

Какво представя замъкът? – Човешкото тяло. Човек се ражда, т.е. влиза в замъка, живее известно време и след това умира – излиза от замъка. – Трябва ли човек да се ражда и умира? – Трябва. Чрез раждането и смъртта човек минава през големи опитности. Той сам влиза в замъка, т.е. в тялото си, и сам излиза от него. Когато един умира, друг се ражда; когато един се ражда, друг умира. Това показва, че замъкът никога не остава празен. В този смисъл, раждането и смъртта са многократни, а не еднократни процеси. С други думи казано: физическата енергия минава от едно състояние в друго, но никога не се губи. Потенциалната енергия минава в кинетическа, а кинетическата – в потенциална.

Сега, като слушате лекцията, някои казват, че нищо не разбират. – Кога човек не разбира въпросите? – Когато спи или когато е пиян. Човек може да бъде пиян и на физическия свят, и в света на чувствата и мислите. Значи има чувства и мисли, които опияняват. Астрологически, пияният човек е на спасителния бряг. Той има възможност да изтрезнее и да стане умен. Буквата „П“ показва, че плодът е узрял. Буквата „И“ показва, че човек има разбирания за живота. Буквата „Я“ показва състояние на бременност. Човек е бременен с някаква идея, която трябва да роди. За да роди, той ще мине през големи мъчнотии и противоречия. Това се вижда в буквата „Н“. Най-после, „Ю“ (вероятно някоя от старите букви) на края на думата показва, че пияният е минал през големи опитности, от които е поумнял. След това той тръгва по света да проповядва, да държи лекции против пиянството. Както виждате, думата „пиян“ съдържа добри условия за поумняване на човека.

Да се върнем към въпроса за влизането и излизането от замъка. „Влизане“ и „излизане“ са два процеса, две състояния, които трябва да стават съзнателно. Когато влиза някъде съзнателно и доброволно, човек трябва да излезе оттам по същия начин. Когато се натъква на известно състояние съзнателно, той трябва и да излезе от него съзнателно. Обаче има случаи, когато човек влиза някъде несъзнателно, или с насилие, и след това не може да излезе сам. Такова е положението на рибата, която несъзнателно влиза в мрежата и не може да излезе сама навън. Човек влиза в затвора, в участък насилствено, без негово желание. Обаче в хотел той влиза сам, доброволно.

Следователно всяка идея, която човек не може да разреши сам, го поставя в затвор или в участък. Той се блъска на една и на друга страна и казва: „Тъмно ми е, не мога да разреша този въпрос, не мога да намеря изход от това положение“. Всяка идея, която човек лесно решава, показва, че той сам е влязъл в замъка или в някой хотел, и сам може да излезе от него. Сега се явява друг въпрос: какво трябва да направите, ако при влизането или излизането си от замъка виждате един голям камък, който ви препятства? Камъкът е турен точно пред вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напред. Ще кажете, че лесно се маха това препятствие. Обаче писано е на камъка, никой да не го бута. Вие се спирате пред него и размишлявате: „Да го поместя, или не? Надписът може да е поставен от някой философ, но може и от някой глупак“. – Как ще постъпите с камъка? – „Ще го преместим.“ После, ще се яви мисълта: „Не сгреших ли, като преместих камъка? Не извърших ли някакво престъпление?“ Всяко действие, което внася дисхармония в цялото, наричаме престъпление. Обаче всяко действие, което засяга личния интерес или личното благо на човека, е погрешка. Ако апаш нападне богат човек и го обере, това се счита за престъпление. Но ако апашът види, че богатият се дави, и той веднага се хвърли във водата да го спасява, взима торбата с парите от ръката му, изважда го на брега и бяга с парите, това не е престъпление. – Защо? – Ако не беше взел торбата с парите от ръката на богатия и я хвърли на брега, богатият щеше да се удави. Престъплението не е в това, че го освободил от тежката торба, но в задигането на торбата с парите. Апашът обаче разсъждава по друг начин. Той казва: „Ако не бях сграбчил торбата от ръката на давещия и не бях я хвърлил на брега, той щеше да се удави. Аз спасих живота му, който струва не една торба, а много повече. При това, в дадения случай само аз можех да спася богатия човек. Аз взимам торбата с парите като възнаграждение за своя труд. Без мене и човекът, и торбата щяха да бъдат на дъното на морето“. Ще кажете, че апашът трябваше да чака богатият сам да му благодари. Апашът не мисли така. В случая той е господар на положението и решава въпроса според своето разбиране. Неговата постъпка нарушава частен интерес, без да внася дисхармония в цялото. Представете си, че един беден студент следва в странство, но парите му се свършват и той се намира в безизходно положение. Какво да прави? Търси работа, никъде не намира. Приятели, познати има, но всички са бедни. Най-после, дохожда до мисълта да краде. Тук той трябва да спре, да не реализира тази мисъл. Щом е дошъл до безизходно положение, той трябва да се разходи край реката, да види дали някой не се дави. Намери ли такъв, да се хвърли във водата да спасява. Ще кажете, че това е невъзможно. Как може да попадне на някой давещ се? Реката, т.е. водата, представя живота. Значи влезте в живота, между хората, и вгледайте се в това, което преживяват. Всякога ще намерите човек, който се дави, т.е. който е затънал някъде и се нуждае от чужда помощ. Помогнете на давещия, за да излезете от своето безизходно положение. Той ще ви възнагради щедро.

Като ученици на живота, вие трябва да бъдете искрени, да не преувеличавате нещата. Ако сте гладували 2–3 дена, това още не е най-голямото нещастие. Вие не сте опитали всички пътища да излезете от трудното си положение. Да крадете, това е най-лесният, а същевременно и най-мъчният път, който човек може да избере. Много ли е да не яде човек 3 дена? Някои хора пък имат големи мъчнотии, а казват, че са много добре. И това положение не е естествено. Ученикът трябва да бъде искрен към себе си, да не преувеличава, нито намалява нещата. Всяко нещо трябва да се представи в естествения му вид.

Физиогномистите изучават чертите на лицето, формата и големината на челото, на носа, на ушите, на устата и в зависимост от техните размери те разглеждат постъпките на хората. Запример, ако двама души имат еднакво високи чела – по 6 сантиметра, и различно дълги – по 12 и по 7 сантиметра, в първо време те ще вървят заедно, ще постъпват еднакво, но в края на краищата ще се разделят. – Защо? – Различават се в проявите си. – Къде е причината за това? – Или в окръжаващата среда, или в самите тях. Те са различно построени, вследствие на което постъпват различно. За да познаете човека, трябва да го поставите в естествената му среда. Не попадне ли в средата си, ще стане едно от двете: или ще го насилят, или той сам ще се насили. И в двата случая човек ще се прояви такъв, какъвто не е. Първият, който има чело 6 сантиметра широко и 12 сантиметра дълго, е широкогръд, обича да поетизира. Ако е студент и се намира при неблагоприятни материални условия, той ще напусне университета и ще се върне в бащиния си дом. Той ще каже, че университетът не е за него. Тази работа не му се поддава. Вторият студент ще преодолее мъчнотиите и ще свърши университета. Ако и двамата отидат на бойното поле, първият пак няма да издържи, а вторият ще издържи. Това не значи, че единият е лош, а другият – добър. Ние имаме предвид тяхната издържливост. И двамата имат нещо добро в себе си, но и на двамата липсва нещо. Онзи, който има чело, дълго 12 сантиметра, е крайно чувствителен. Той обича да преувеличава нещата, да ги вижда по-страшни, отколкото са в действителност, вследствие на което лесно се обезсърчава и не издържа.

Човек трябва да се изучава, да знае как е построен, какво съчетание на сили и на числа представя, за да може сам да си помага. Като изчислява и съпоставя силите, които са вложени в него, той трябва да бъде готов да понесе всички мъчнотии, на които се натъква. Никой не може да избегне мъчнотиите, но може да ги понесе разумно и да се ползва от тях. Дрехата, която се употребява, не може да се освободи от нечистотии, но може да се изпере и очисти. Ако не знае как да я чисти, човек може да си причини много пакости. Той трябва да се научи как да се чисти, как да изправя погрешките си. Не е страшно, че човек прави погрешки; страшно е, когато не изправя погрешките си. Какво е положението на апаша, който спасил давещия се, но задигнал парите му? Богатият, който е спасен от смърт, иска да го види, да му благодари. Обаче апашът бяга от него, не иска да го срещне, защото задигнал парите му. С това той се лишава от възможността да срещне една признателна душа и да свърже с нея приятелство. Той трябва да бъде готов да изправи погрешката си.

Като се намерят пред големи мъчнотии, мнозина казват, че Бог ги е поставил в това положение. Бог ли постави давещия във водата, да се удави? Той ли тури на гърба му торбата с жълтици, да му тежи? В програмата на Божествения свят не стои мисълта да даде на богатия пари и да го прати да се дави. Ако човек носи в ума си идея, която не е съгласна със законите на природата, той сам е вложил тази идея в главата си. Може и окръжаващите да са вложили тази идея в ума му, но в никой случай тя не е поставена от Първата Причина на нещата. Ще каже някой, че иска да бъде добър. Ако се стреми към доброто, като Божествена мярка, желанието му е Божествено. Обаче ако той иска да бъде добър само за момент, да се покаже пред хората, това желание е човешко и преходно. Да бъде човек добър или лош, това се определя от самия него. Само по себе си, доброто е вложено в човека от самото начало, но от него зависи в даден момент да прояви ли злото, или не. Добрият човек трябва да бъде разумен, да не пълни ума и сърцето си с празни, блуждаещи мисли и чувства.

Кои числа са щастливи, и кои не? Вие трябва да знаете това, да се ползвате от числата на всяко време. – Според вас, кои числа са щастливи? – Шесторката и деветорката. – Защо? – Защото са пълни числа, имат резервоар, в който се съдържат известни блага. Числото 6 подразбира работа. Ако си градинар, ти трябва да работиш на време, да използваш благоприятните условия. Ако не работиш на време, и плодове няма да имаш на време. Следователно, ако не работите на време, шесторката може да ви причини големи пакости. Опашката на деветорката показва, че потенциалната енергия се превръща в кинетическа. Като свържем деветорката с шесторката, енергията слиза в шесторката и чрез един малък фонтан се излива надолу, да полива градината.

И тъй, като ученици, вие ще търсите разумни методи, с които да разрешавате задачите си. При това, ще знаете, че колкото и да са разумни методите ви, с тях можете да решавате само вашите задачи, само вашите мъчнотии и страдания. Запример, в общоевропейската война България изгуби много от своите земи. Всички заедно страдахте, но сам никой не можа да разреши този въпрос. Всички българи заедно можете да страдате за България, когато се намира в бедствие, или да се радвате, когато работите ѝ вървят добре, но сам никой не може да разреши задачите ѝ. Вашата задача е да определите кои мисли и желания са ваши и кои – чужди, на окръжаващата среда. Има желания и мисли, които принадлежат на Божествения свят. Човек се ползва главно от решаването на своите мисли и желания, както и от решаването на своите мъчнотии и страдания. Що се отнася до чуждите радости и страдания, ние казваме: Привилегия е за човека да участва в радостите и страданията на своя народ. Привилегия е за човека да участва в радостите на разумния свят.

Сега не е достатъчно човек да отрича само нещата, да казва, че животът няма смисъл. Това е частично схващане. Това е разбиране на един човек, а не на всички хора. Ако някой философ казва, че животът има смисъл, това е негово мнение. Ако пък казва, че животът няма смисъл, и това е негово мнение. По какво съдите дали животът има смисъл? Ако съзнанието ви е будно, животът има смисъл за вас; ако съзнанието ви не е будно, животът няма никакъв смисъл. Докато човек мисли, чувства и постъпва право, животът има смисъл; щом не може да мисли, чувства и постъпва право, животът няма смисъл. Ако мозъкът, дробовете и стомахът на човека работят добре, животът има смисъл за него; ако не работят добре, животът няма смисъл. Ако човек има приятели, животът му има смисъл; изгуби ли приятелите си, животът му се обезсмисля. Значи смисълът на живота се определя от правилните отношения на човека към самия себе и към окръжаващите. Следователно, ако човек става на време и се радва на изгряващото слънце, животът му има смисъл. И тъй, за да се осмисли животът ви, пазете следните правила: Имайте характера на твърдата материя, без да се втвърдявате; имайте характера на водата, без да се изпарявате; имайте характера на въздуха, без да се люлеете на различни страни; имайте характера на светлината, без да се страхувате, че някой може да ви помрачи. Дръжте съзнанието си всякога будно и от нищо не се страхувайте. Бъдете свободни в мисълта, в чувствата и в постъпките си, но не своенравни. Да бъдеш свободен, това значи, дето минеш, никого да не закачиш, никого да не предизвикаш. За да разберете доколко сте свободни, изучавайте се във всички положения: като учен и като прост; като пръв богаташ в света и като последен бедняк. Човек неизбежно минава през всички положения на живота, за да се изучава. Каквото помисли човек, това става. Затова казваме, че мисълта на човека определя положението и мястото му в живота. Мисълта определя да бъде човек богат, или беден.

Затова, именно, човек не трябва да се страхува от нищо. Ако мисълта определя богатството, тя определя и сиромашията; ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя нещастието, тя определя и щастието. Зад мисълта седи разумната сила, която определя човешкия живот. Разумността е причина да се подобри или влоши живота на човека; ако прилага разумността си, животът му ще бъде добър; ако не прилага разумността си, животът му се влошава.

Човек трябва да бъде искрен, да не преувеличава или намалява нещата, но да ги представя в тяхната действителност, както са. Запример, някой казва: „Бял ден не съм видял в живота си!“ – Той не говори истината. – „Цял живот гладувам.“ – И това не е истина. – „Големи добрини съм направил.“ – Той преувеличава нещата. Две добрини направил и мисли, че много нещо е направил. – „Никакво зло не съм видял в живота си.“ – Главата му е пукната на 10 места, а той казва, че не е видял зло в живота си.

Като ученици, вие трябва да имате свободна мисъл, да не се ограничавате сами. Свободата включва в себе си търпение. Свободният човек е търпелив. Когато иска нещо от природата, свободният човек чака спокойно момента, когато природата му дава това, което е желал. Природата прави много опити с човека, докато му даде необходимото. Вярвайте в разумната природа и спокойно очаквайте благата, които тя е определила за вас.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 21 ноември 1930 г., София, Изгрев.

Кръгово движение

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Ще ви дам следната задача: 10 ученика за 6 дена прочитат 500 страници. Колко страници прочита един от тях на ден, като се знае, че всички четат по еднакъв брой страници? – Всеки ученик чете на ден 500/60=8 1/3 страници. Ако страниците на прочетената книга са малки, учениците не са от много способните, не обичат да четат. Обаче ако страниците са големи, а при това от някоя математическа книга, с формули и изчисления, 8 страници не са малко. Книги по литература и математика не се четат еднакво бързо. При математическите книги ученикът се спира на много места да пише, вади си бележки, решава задачи. Също така и мозъчните центрове, които взимат участие при четене на литературни и на математически книги, не се развиват еднакво. Центърът за литература е един, а за математика – друг. Те се намират на различни места в мозъка.

Начертайте на дъската една окръжност. Прекарайте двата диаметъра, които са перпендикулярни един към друг. Представете си, че точка A е изток, т.е. място, дето енергията се проявява. Ако се намирате на някоя точка на окръжността и се стремите към точка A, можете да минете по два пътя – отгоре и отдолу, но в две противоположни посоки. Обаче ако се намирате в точка B на окръжността, можете да минете направо по диаметъра BA и веднага ще дойдете в точка A. Представете си, че точка A е местораждане на някое дете. Като расте, детето се изкачва нагоре и дохожда до точка C – най-високото място на неговото развитие. От там то постепенно слиза и дохожда до точка B – неговото залязване. Когато човек залезе, казваме, че той умира.

Какво става с енергията, която този човек съдържал? – Отива в пространството. – От пространството тази енергия се възприема от друг проводник, дето претърпява известно превръщане. Ако се е сгъстила, тя остава на физическия свят; ако се е разширила и разредила, тя влиза или в духовния, или в умствения свят. Физическата енергия в човека се превръща в умствена само ако той има силно и непреривно желание да учи. Това желание е толкова по-силно, колкото повече хора го поддържат. Запример, ако майката и бащата, дедите и бабите на едно дете са били ученолюбиви, и детето ще бъде ученолюбиво. То приема тази енергия от всички, които са живели преди него, и се проявява като способно, активно, работно – главно в умствения свят. И затова казваме, че е невъзможно детето да бъде способно, ако родителите и дедите му не са били способни.

Следователно, ако едно дете има обич към знанието, иска да стане учен човек, то работи в областта на ума и развива мозъка си. Ако пък желае да стане добър човек, то работи в областта на сърцето. Обаче ако пожелае да стане силен, физически здрав, то работи в областта на физическите сили. Това дете расте бързо и в скоро време ще развие силни мускули. То може да стане атлет, но за сметка на физиката му, слабо ще се развиват умът и сърцето.

Човек трябва да работи едновременно в трите свята – физическия, сърдечния и в умствения, да се развива правилно. Запример, когато яде, човек трябва да влага в този процес и сърцето си, и ума си едновременно. Устата дъвче, изразходва физическа енергия; сърцето изпитва приятността, т.е. влага чувства; умът пък възприема вкуса, т.е. влага умствена енергия. Всяка проява или всяко действие е ценно, когато в него взимат участие умът, сърцето и волята едновременно. При това човек трябва да анализира своите прояви, да знае докъде се простира дейността на ума, докъде – тази на сърцето и докъде – волята. Само така той може да изучава себе си и своите ближни. Ако не прави тънък, психологически анализ на своите действия, човек не може да придобива знания. Като учи, човек често изпада в съмнения. Ето едно състояние, което заслужава да се изучи. Някой ученик е способен, излиза на дъската да решава задачи, но се съмнява дали ще реши задачата. – Защо се съмнява? – Кой е причина да влезе съмнението в него? – Или учителят, или учениците. Ученикът се съмнява да не би учителят да му даде някоя мъчна задача. Ако не се съмнява в учителя си, той се съмнява в съучениците си, да не го смутят по някакъв начин.

Като ученици, вие трябва да изучавате всяка своя мисъл, всяко свое чувство и действие, да знаете кога и доколко може да се увеличи или намали тяхната интензивност. Запример, като изучавате кръга на своята дейност, вие можете да я разделите на 4 полета: умствена, сърдечна, волева и чисто физическа. В точка A се проявява умствената дейност, която постепенно се увеличава. В точка C тя е най-силна. Като слиза надолу, умствената енергия се превръща в чувствена, която става най-силна в точка B. От тази точка енергията става волева. Тя действа най-много в областта от B до D. От точка D до A се проявява физическата енергия, и човек мисли главно за ядене и пиене. Отношението между тези енергии се изразява математически с общото отношение: A:B=B:C=C:D=D:A. Тези енергии са затворени в кръга, който представя дейността на човека. Те се намират в тясна зависимост помежду си: ако се усили умствената дейност, чувствената намалява. И обратно: ако чувствената дейност се усилва, умствената се намалява.

Ако кръгът е затворен и не дохожда никакъв прилив на енергия отвън, тогава част от умствената и сърдечна енергия минава във физическия свят, за да усили тялото. При това положение човек обеднява умствено и сърдечно. Ако пък се усили дейността на ума, дейността на другите области обеднява. Невъзможно е в един и същ момент дейността на човека във всички полета да бъде еднакво силна. Ония области, в които дейността се усилва, приемат мъжки характер; тия пък, на които дейността се намалява, приемат женски характер. Първите са творчески и положителни енергии, а вторите – пасивни и отрицателни. Следователно, ако иска да запази едно пасивно състояние на енергиите си, човек трябва да даде нещо от себе си. Запример, за да се примири със съдбата си, човек трябва да бъде пасивен, да даде нещо. Той не трябва да се бори със съдбата. Обаче ако ученик пропадне на изпитите си, трябва ли да се примири с това положение? Ако се примири, той ще заглъхне, няма да стане учен човек. Ако иска да стане учен, той трябва да обиколи целия свят, но да издържи изпитите си. Това зависи от него. Друг е въпросът, когато съдбата изпраща някакво изпитание на човека, за да го смири. Там той трябва да търпи, да се помири с положението си. Способният ученик и 10 пъти да го късат на изпит, в края на краищата ще издържи изпитите си. Неспособният лесно отстъпва. Като го скъсат един път, повече не се решава да се яви на изпит. Той казва: „Съдбата ми е такава, не искам да се боря с нея“. Значи първият ученик е волева натура; той е способен да се бори с мъчнотиите, да ги преодолява. Вторият не е волева натура; той не е способен да се справя с мъчнотиите си.

Да се върнем пак към кръга, да го разгледаме другояче. Запример, областта от A до C представя света, в който работи причинното тяло на човека; в областта C до B работи умственото тяло; в областта от B до D – астралното тяло и от D до A – физическото. Като обиколи четирите полета, казваме, че човек е минал през един кръг на развитие и влиза в друг – по-горен. Физическото тяло представя почвата, в която са складирани капиталите на миналите векове. Който иска да вземе част от тия материали и да ги обработи, той трябва да слезе от полето, в което се намира, във физическото, да работи известно време там. Като знаете това, не се чудете защо човек трябва да слезе от умствения във физическия свят. Много естествено! Физическият свят е склад, в който се намират съестните продукти. Като огладнее, човек слиза на физическия свят, да си хапне нещо. Неизбежно е слизането на духа в материята. Хората искат да знаят, като заминат за онзи свят, ще се върнат ли пак на земята. Ще се върнат, разбира се. – Кога? – Когато човек яде по вътрешна необходимост, това е едно нещо; когато яде за удоволствие, защото му е приятно да яде, това е друг въпрос. Няколко причини заставят човека да яде: той може да яде, за да има здраво тяло, да бъде червен, външно да се харесва на хората; може да яде, за да бъде силен; може да яде, за да се удоволства, да даде храна и на чувствата си; и най-после, той може да яде, за да се развива умствено, да бъде умен човек. За да се развива правилно, човек трябва да се храни с оглед на четирите положения едновременно: да бъде здрав, силен, добре разположен по чувства и умен. Здравият и силен човек може да работи добре и в умствено отношение. Затова е казано: „Здраво тяло, здрав и бодър дух“.

Като ученици, вие трябва да изучавате причините на вашите прояви, дали са вън от вас, или вътре във вас. Запример, някой студент се съмнява в професора си, гледа отрицателно на него. Обаче като се яви на изпит, професорът му се усмихва, потупва го по рамото и му пише добра бележка. Студентът веднага изменя мнението си за професора и става положителен към него. Значи става смяна на енергиите: от отрицателен студентът става положителен, а професорът – от положителен става отрицателен. Защо се съмняваше студентът в професора си, и той не знае. Намирал се пред неизвестност. В този случай студентът има да решава задача с две неизвестни. Вие знаете как се решават уравнения с две неизвестни.

Човек трябва да изучава закона за смяна на енергиите и да бъде готов да минава от едно състояние в друго. Който не разбира закона за смяна на енергиите, казва, че умствената му дейност се намалила. Енергията не се е намалила, но се е сменила. Знаете, че в природата нищо не се губи, нито създава, но само се видоизменя. Тъй щото, не казвайте, че интелектуалната дейност на човека се е намалила, но кажете, че е станала смяна на умствената енергия, от положителна в отрицателна. Понякога пък енергията е била отрицателна и се превръща в положителна. Тази е причината, поради която понякога човек изпада в състояние на глупав, неспособен и се чуди какво е станало с него. Смяна на енергиите е станало – нищо повече. – „Едно време бях по-добър, по-благороден.“ – Ставало е смяна на енергиите. Ако не разбира този закон, човек вади криви заключения за нещата. Някой се оплаква, че изгубил вярата си, по-рано бил вярващ. – Станало е смяна на енергията, от положителна в отрицателна. Вярващият е положителен, а безверникът – отрицателен. Вярващият някога е жена, някога мъж. И безверникът някога е жена, някога мъж.

Какво разбирате под понятията „мъж“ и „жена“? Това са неопределени идеи за човека. Когато говорим за мъжа и за жената, ние имаме предвид кръг, разделен на две равни части. Обаче когато кажем „човек“, имаме предвид целия кръг. Мъжът представя горната, осветена част на кръга. Жената представя долната, неосветена част на кръга. Казвате: „Защо жената е тъмна? Да не е съгрешила нещо?“ – Такова е положението на кръга. Двете му части не могат да бъдат едновременно огрени от слънцето. Понеже в света всичко е в движение, ще дойде ден, когато и жената ще бъде осветена. Засега разликата между мъжа и жената се заключава в начина, по който те реализират своите идеи. При реализиране на нещата с положителни енергии имаме един резултат; при реализирането им с отрицателни енергии имаме друг резултат. – Вярата не играе ли роля при реализиране на идеите? – Играе, но зависи каква е вярата ви, в какво вярвате.

Човек може да вярва във видимото, но може да вярва и в невидимото. Който вярва в невидимото, казва, че Бог е всичко в света. Всичко останало е резултат на първото. Който вярва във видимото, казва, че реално е само това, което човек може да възприеме със сетивата си. Вън от тази реалност всичко е нереално. Вярващият в нереалното е положителен към видимото, а отрицателен към невидимото; вярващият във видимото е положителен към видимото, а отрицателен към невидимото. Вярващият в невидимото е готов до край да го защитава и да се бори за него. Същото се отнася и до вярващия във видимото. И той е готов да защитава видимото. – Съществува ли връзка между видимото и невидимото? – Съществува. Връзката се заключава в това, че в невидимото се крие Първата Причина на нещата, а видимото представя последствие от дейността на Първата Причина.

Кой човек проявява по-голяма дейност: който вярва във видимото, или който вярва в невидимото? Представете си, че двама души са поставени така, щото единият от тях има възможност да гледа само вътрешността на един замък. Другият пък има възможност да гледа само вън от замъка. Те имат право да се разговарят помежду си, но без да се обръщат, да гледат към забранената страна. Кой от двамата ще има повече впечатления: който гледа вън от замъка, към външния свят, или онзи, който гледа в замъка, във вътрешния свят? Който гледа към външния свят е светски човек, а другият – религиозен, той вярва в Бога. Светският вярва във видимия свят, а религиозният – в невидимия. Светският има по-голяма дейност, отколкото религиозният. От философско гледище, кой от двамата е на прав път? Колкото по-широки са възгледите на човека, толкова по-голяма е вероятността да бъде на прав път. Широки възгледи има онзи човек, който гледа и вън от замъка, и вътре в замъка. Какво пречи на човека да изучава едновременно и външния, и вътрешния свят?

Ученикът трябва да бъде широкогръд, да не спира на едно място. Запример, ако тръгнете от точка A на кръга (фиг. 1), няма да спрете до A и да мислите, че там всичко свършва. Точките A и C ще продължат движението си до B, да видят, че дейността им може още да се разширява. Като стигнете точка B, всички заедно – A, C и B ще продължите надолу, до точка D, и от там – до точка A. Като извървите целия кръг, тогава имате право да си починете и да кажете, че сте придобили големи опитности и знания. Това значи: Човек трябва да развива своя ум, своето сърце, своите физически сили и тялото си. Само така той извървява целия кръг на своето развитие. Някои религиозни пренебрегват тялото си, мислят, че не трябва да се занимават с него. Колкото са важни умът и сърцето, толкова е важно и тялото. То представя среда, почва, от която черпим силите на живота.

Прилагайте закона за смяна на енергиите, да можете сами да си помагате. Запример, как ще си помогнете, ако влезе трън в ръката ви? Ще вземете щипци, ще хванете върха на трънчето и веднага ще го изтеглите. Колкото по-бавно го теглите, толкова повече боли. Затова изтегляйте тръна изведнъж. След туй намажете мястото, дето е било трънчето, с дървено масло. Така болката ще се смени с приятност. Щипците и дървеното масло играят роля на трансформатори. Истински човек е онзи, който сам трансформира състоянията си и лесно се справя с тях. Какво печелите, ако тръгнете да търсите лекар да извади трънчето от пръста ви? Не само че нищо не печелите, но ще изгубите много време. Ето защо, като дойдете до малките мъчнотии, помагайте си сами, не търсете чужда помощ. Казвате, че условията на живота ви са лоши. Това е трънчето в пръста ви. – „В грях ме е родила майка ми.“ – Това е трънчето в пръста ви. – „Пари нямам, не се живее лесно.“ – И това е трънчето в пръста ви. Извадете трънчето, и условията ви ще се подобрят, парите ще дойдат, погрешките ви ще се изправят и т.н. Когато човек не може сам да си помогне, това показва, че той има на разположение 100 каси, 100 ключа за отваряне на касите, но не знае как да отключва. Туря един ключ – не се отваря с него; туря втори, трети, десети, все не може да отвори.

Съвременните хора се намират в замък, в който има каси, пълни със злато. Те знаят местата на касите, ключовете им са в ръцете, но не могат да намерят съответните номера на ключовете. Те са забравили кой ключ на коя каса отговаря, вследствие на което богатството им остава неизползвано. Ако знаете номера, а не можете да отворите с ключа, вие казвате, че работата не върви. – Какво представя замъкът? – Човешкото тяло. – Касите със злато? – Това са дарбите и способностите на човека. Значи човек носи богатството в себе си, но е изгубил ключа, с който може да проникне в него. Като не може да се ползва от вътрешното си богатство, човек търси външно богатство, но остава недоволен.

И тъй, като знаете закона за смяна на енергиите, не питайте защо в известен случай сте неразположени. Причината за неразположението ви се дължи на това, че част от вашата енергия е отишла в друга област на съзнанието ви, запример, в свръхсъзнанието ви, дето се твори нещо хубаво. За сметка на това, което се създава във висшето ви съзнание, вие давате нещо, но ще получите два пъти повече. Някой се оплаква, че паднал. – Защо паднал? – За да придобие нещо повече. Това се отнася и до физическото падане. Като падне на земята човек дава нещо от себе си, но получава от земята два пъти повече енергия. Който е падал, придобива повече от онзи, който никога не е падал. Всяко нещастие, което сполетява човека, носи две печалби. Едната печалба тръгва да задържи за себе си, а другата – да продаде. Човек страда по единствената причина, че страданието му е голямо. На всеки човек е дадено такова страдание, което може да носи. Ако намира, че страданието му е голямо, нека продаде част от него. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, с които човек не може да се справи, трябва да стоят далеч от него. Един ден той ще вземе тия страдания и ще се справи с тях. Значи това, което човек не може да направи при едни условия, при други може да направи. Двама паралитици лежали няколко години в една болница в Южна Америка някъде. Лекарите се произнасяли за тях, че са неизлечимо болни. Един ден в болницата влязла една боа. Като я видели, слугите започнали да я гонят. Тя успяла да се скрие в стаята, дето лежали двамата паралитици. Като я видели, те се уплашили толкова много, че забравили болестта си и избягали вън от болницата. Те едва сега се убедили, че могат да ходят, и си казали: „Това, което лекарите не можаха да направят, боата можа да го направи“.

Следователно, когато в ума на човека влезе някаква отрицателна мисъл, той се парализира и не може свободно да мисли. За да се освободи от отрицателното състояние, трябва да дойде някоя боа отвън. Боата бяга, защото я гонят, но с това тя казва на човека: „Бягайте и вие като мене! Излезте на чист въздух, да спасите живота си“.

Дръжте в ума си мисълта, че в природата и в живота нищо не се губи и създава, но само се видоизменя. Всяко нещо има своето предназначение. Това се отнася до ония, които разбират нещата. Ония, които не ги разбират, остават гладни и при най-големите блага. Разумният човек вижда благата навсякъде, а неразумният не ги вижда и там, дето са. Разумният лесно изправя положението, в което се намира.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 28 ноември 1930 г., София, Изгрев.

Елементи на планетите

Размишление

Какво разбирате под думата „единство“? – В какво се заключава единството на водата? – В състава и формата на всяка нейна капка. Ние говорим за единство в живота, единство в природата, единство в мислите, чувствата и постъпките на човека. Когато говорим за единство между живите същества, разбираме, че посоката на движението им е една и съща.

Какво означава думата „движение“? – Когато едно тяло постоянно изменя отношението си към другите тела, ние казваме, че то се движи. – Коя е причината за движението на телата? – Силите, които действат върху тях. Едни сили действат в самото тяло – вътрешни сили, а други действат отвън – външни или механически. Казваме, че земята и луната се движат. – Около какво се движат? – Земята се движи около слънцето, а луната – около земята. – Коя е причината за движението на земята около слънцето и на луната около земята? – Някаква притегателна сила. Следователно трябва да извадим заключение, че луната, земята и слънцето не са несъзнателни същества. В тях или зад тях се крие някакво съзнание, което управлява тези движения. – Как гледат астрономите на земята? – Като на тъмно небесно тяло, което се осветява от слънцето. Представете си, че имате 10 незапалени свещи и 10 запалени. По същество запалените свещи не се различават от незапалените. И незапалените свещи могат да горят. Те очакват да дойде някаква разумна причина отвън, да ги запали. Значи и земята очаква да дойде някаква разумна сила да я запали. Докато дойде тази сила, тя ще бъде тъмно тяло. Ако пред запалените свещи поставите дебел екран, ще кажете, че свещите са изгаснали. – Защо? – Не виждате светлината им. Или ако питате слепите хора за свещите, и те ще кажат, че са загаснали. Всъщност, свещите горят и издават светлина. Същото можем да кажем и за земята. Представете си, че тя е обвита с дебел тъмен пояс. Можете ли да видите светлината ѝ? – И да свети, поясът препятства да се види светлината ѝ. Значи и земята може да свети, но очите на хората не могат да възприемат светлината ѝ. Много научни заключения могат да бъдат неверни, благодарение на несъвършенството на нашите сетива.

Това са разсъждения, с които искам да обърна вниманието ви при изучаване на явленията, както в природата, така и в живота. Запример, човек може да се постави в магнетичен сън и с помощта на друга воля, вън от него, да го заставят да вижда неща, които не съществуват. Също така могат да го заставят да прави неща, които по своя воля никога не би направил. Ето защо, задачата на науката е да се освобождава от чужди влияния, да прониква все по-дълбоко в същината на явленията и да дава правилна преценка за тях.

Коя е причината, че умът не може всякога да схваща нещата правилно? – Къде се крие причината: в самия човек, или вън от него? – Причината може да бъде в човека, а може да бъде и вън от него. Значи причините, като сили, като разумни принципи, оказват влияние върху човека. Такова влияние оказват и планетите. Всяка планета си има свой елемент на земята, който я представя. Запример, Марс се представя на земята от желязото. Той е търговец, който откупил всичкото желязо на земята и работи с него. От това гледище, човек трябва да познава свойствата на желязото не само като химически елемент, но и като астрологически.

Когато изучаваме влиянието на планетите върху земята и върху човека, ние трябва да ги разглеждаме като принципи, които действат върху човешкото съзнание. И тогава, ако разберете планетата Марс като принцип, ще разберете какво влияние оказва той върху земята чрез желязото. Когато разберете желязото като форма, която се намира в тясна зависимост с всички останали форми, вие ще можете да го превръщате от едно състояние в друго, от една форма в друга. Такава е била задачата на алхимиците, да превръщат елементите един в друг. Като изучавате физиката, вие дохождате до закона за скачените съдове, за които знаете, че течността в тях се намира на еднаква височина, независимо от техните големини и форми. Този закон съществува и между хората. Всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, са скачени съдове. Всички хора, които имат еднакви убеждения, са скачени съдове. Всички обикновени хора представят система от скачени съдове; талантливите представят друга система; гениалните – трета. Изобщо, хората представят системи от скачени съдове, в зависимост от нивото на своя умствен, сърдечен и волев живот. Задачата на човека е да разбере планетите като принципи и тяхното влияние, а после да дойде до закона за скачените съдове. Не е безразлично за човека в коя система скачени съдове трябва да влезе. Ако иска да стане гениален, човек трябва мислено да си създаде форма на гениален и така да влезе в системата на гениалните. Като се свърже с тях, той ще възприеме техния импулс и ще започне да работи усилено. Изведнъж няма да стане гениален, но постепенно, с течение на времето. Важно е да скачи своята форма с формите на гениалните. Може ли да направи това, той може да стане гениален. Ако не може да направи това скачване, завинаги ще си остане обикновен човек.

Ще кажете, че човек може да стане гениален и по еволюционен път. И това е възможно, но този път е много бавен. Днес има по-бързи начини за развитие, които трябва да се използват. Съвременният човек е слязъл до дъното на своето падане и едва сега започва да се повдига. Той трябва да се върне към онази първична форма на развитие, която имал някога. Ние не говорим за първобитната, но за първичната форма, представител на която бил първият Адам. Човек трябва да се върне към онази епоха, когато се намирал под благотворното влияние на слънцето. Като ученици, вие трябва да изучавате влиянието на планетите върху човека като принципи, за да се ползвате от благотворното им въздействие. Всяка планета има добро и лошо влияние. Човек трябва да бъде разумен, да се ползва от доброто им влияние. – Какво е влиянието на Марс върху човека? – Под влиянието на Марс човек развива физическа сила, здрава мускулатура, става енергичен във всяко отношение. За да уравновеси енергията на Марс, той трябва да приложи своята разумност, т.е. да тури спирачка на голямото напрежение. Буйни са водите на Марс, голямо е напрежението им, но бентовете трябва да бъдат здрави, да спират тия течения. Ако инженерът не предвижда това, водите ще отнесат и него, и окръжаващите. Ето защо, всеки човек трябва да прилага разумността си, да се справя с буйните течения и напрежения на силите в природата. Енергиите на природата проникват не само в човека, но и в животните, и в растенията. Благодарение на тях, всичко живо се движи. Обаче разумният се справя лесно с тези енергии. Той намалява наклона, по който те слизат, и ги използва рационално.

Да се върнем към думата „единство“. Единство съществува само в доброто, в красивото, във великото, в положителното. Оттук произлиза поговорката: „Дето е текло, пак ще тече“. Дето е работило доброто, пак ще работи. Дето слънцето е гряло, пак ще грее. Щом свещта е горяла, пак ще гори. Когато е нужно да свети, ще дойде някое разумно същество да я запали. – По какъв начин? – По какъвто и да е. Важно е човек да знае на кое място да постави запалката. Ако знае това, той може да запали и земята. Който има знание и разбира законите на Битието, колкото малък да е, той може да направи това, което и големият, мощен човек може да направи. Нужно ли е днес да бъде запалена земята? Ще дойде ден, когато земята ще бъде подложена на огън, който чисти, без да изгаря. Хората ще минат през този огън, ще се пречистят, без да изгорят. Тогава земята ще свети с нова светлина, при която животът ще се развива правилно. Добрите хора ще се пречистят и ще светят, а лошите и грешните ще се стопят и ще останат за тор на бъдещето. Наближило е времето, когато земята трябва да се пречисти. Огънят, който ще чисти земята, ще бъде много силен и много мек. Лошите ще се стопят, а добрите ще се очистят и ще светят. – Възможно ли е това? – Възможно е. Иде времето, когато хората ще живеят в нова светлина и нова топлина и ще се радват на новия живот.

Сегашните хора са минали през трите състояния на материята: през твърдата, през течната и през въздухообразната материя. Днес живеят във въздуха. Ще дойде ден, когато ще живеят в огъня, като саламандрите. Значи човек е минал през трите среди – твърда, в която живеят духовете на земята – гномите; през водата, дето живеят ундите; през въздуха, дето живеят сулфите. Най-после, ще мине през огъня, дето живеят саламандрите. Съществата на въздуха са големи шегаджии. Като задуха вятърът, те задигат всичко, каквото срещнат на пътя си: на едного шапка, на другиго – дреха. Като видят, че някой поет пише своите стихотворения, те задигат листата му, не искат да знаят за неговата поезия. Вие наричате това вятър, а всъщност духовете на въздуха играят и се веселят. Те казват: „Ние обичаме реда и порядъка. Минем ли някъде и намерим безпорядък, всичко поставяме на място“. Ние казваме, че вятърът дигнал голям прах; те казват, че поставят всяко нещо на мястото му. Хора, които имат сангвинично–въздухообразен темперамент, са весели, подвижни, енергични като вятъра.

Като говорим за четирите среди, т.е. четирите състояния на материята, ние ги свързваме с планетите, които разглеждаме като принципи. Планетите, които действат върху човека, са главно 7. В последно време са открити още 2 – Уран и Нептун. В бъдеще ще се открият още 3 – и ще станат 12. Слънцето е главният източник на енергия, вследствие на което се счита като баща на всички планети. Марс предава сила на мускулите в човешкия организъм. По отношение на идеите, той прави хората стабилни. Венера прави формите кръгли, заоблени, а същевременно внася мекота в човешкия характер. Тя развива в човека вкус към красивото. Под влиянието на Венера майката се отнася към децата си меко, нежно. Марс пък предава на майката войнственост, благодарение на което тя често ги потупва. С това тя им предава по-голяма активност. Меркурий прави човека практичен. Той лесно се справя с мъчнотиите в живота. Меркурий е по-близо до Слънцето – главният университет, дето отива да се учи. Юпитер прави човека тактичен, благороден и тщеславен. Той има предвид личния живот на човека. Сатурн прави човека разсъдлив, философ. Той определя неговите отношения към природата. Каквото и да направи човек, Сатурн казва: „Не е на време направено“. Ако някой сатурнов тип се спъне някъде и падне, казва: „Пътят е лош, никой не се погрижил за него“.

Изобщо, Сатурн вижда всякога лошата, отрицателната страна на нещата. Той винаги застава на особено мнение. Пръстените около Сатурн показват причините, по които човек се е отклонил. Човек не може да разреши едно противоречие, докато не разбере Сатурн. В Сатурн, като принцип, се крият причините на доброто и на злото. Ето защо, като знаете този принцип, ще можете да се освободите от злото и противоречията в живота. Сатурн носи в себе си висок морал, който произтича от вътрешен страх. Той не се подкупва с нищо, никой не може да го излъже. Дойдете ли до Юпитер, все още можете да го подкупите с нещо – със слава. Обаче Сатурн не се подкупва с никаква слава. Луната пък покровителства семейния живот, специално майката. Син или дъщеря, които се намират под доброто влияние на луната, имат добри отношения към майка си.

Планетите имат отношение към известни елементи, специално метали. Запример, Луната има отношение към среброто, Слънцето – към златото, Марс – към желязото. Ако човек страда от недоимък на един от тия елементи в кръвта си, той заболява. За да се подобри състоянието му, този елемент трябва да се внесе в кръвта му. Изобщо, всяко разстройство във физическото тяло на човека, било в симпатичната или нервната му система, показва липса на някой елемент в кръвта му. Щом се набави нужното количество от дадения елемент, организмът се подобрява. Липсата на някой елемент в кръвта се набавя не само чрез храната, но и чрез мислите и чувствата му. Има случаи, когато организмът чувства нужда от известни мисли и чувства. Те непременно трябва да влязат в ума и в сърцето на човека. Като знаете това, вие трябва да прилагате астрологията и при самовъзпитанието си, както при съграждане на нервната система. После, чрез своите мисли и чувства ще внасяте в кръвта си всички елементи, от които се чувства недоимък. Това е наука, която трябва да се изучава не само теоретически, но и практически. Тези знания не се придобиват изведнъж, но постепенно.

В какво се заключава практическото приложение на астрологията? – В познаване на животните, на растенията и на минералите. Първите човеци, Адам и Ева, са познавали зоологията и ботаниката. Адам е бил зоолог, а Ева – ботаничка. Те са познавали влиянията на минералите и на растенията върху човека и се ползвали от тях. Ако и съвременните хора дойдат до това знание, те ще се ползват от лечебните сили на растенията, на минералите и на кристалите. Когато заболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже направо с тях, нека се ползва от ония растения и минерали, които са свързани с енергиите на Слънцето и на Луната, и ги трансформират правилно.

Като ученици на Великия живот, вие трябва да изучавате природата, да се занимавате с ботаника, минералогия, геология, зоология – с естествените науки. Без тези познания нищо не можете да направите. Ева познаваше всички растения и плодни дървета, но пожела да опита и забранения плод. Опита го, но сгреши и след това трябваше да напусне рая. Тя се намираше при крайно неблагоприятно съчетание на планетите Сатурн и Марс, и понеже не можа да се справи с тях, направи първата погрешка. Сатурн внесе в нея съмнението, и тя започна да разсъждава: „Защо да не ям от забранения плод? Какво лошо има в това? Ако пък наистина стана като Бога, толкова по-добре“. Марс ѝ предаде смелост и тя реши да се поддаде на разсъжденията си, да яде от забранения плод, да стане като Бога. Понеже всички планети очакваха да добият нещо от постъпката на Ева, взаимно дадоха съгласието си: Юпитер мислеше, че ще се издигне по-високо, Венера се повлия от Юпитера, Меркурий – от Венера. Той очакваше големи богатства, затова и той даде съгласието си. Направо или косвено, почти всички планети взеха участие в погрешката на Адам и Ева, заради което всички хора носят последствията на първата погрешка. Днес всеки човек трябва да изправи погрешката на първите човеци в себе си. Този е пътят за изправяне на цялото човечество. Като изправиш себе си, ще се изправят и окръжаващите.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 5 декември 1930 г., София, Изгрев.

Две реалности

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Кога работите на човека вървят добре“?

Представете си, че пред вратата на една къща стои едно разумно същество, което чака да му отворят, да влезе вътре. Същевременно друго разумно същество стои отвътре, зад вратата. И то чака да се отвори вратата, да излезе вън. – Защо чакат тия същества пред и зад вратата? – Те имат някаква идея. Съществото, което е отвътре, иска да излезе вън, да изнесе идеята си пред хората. Съществото, което чака отвън, иска да влезе вътре, да каже идеята си. Така се сменят външният и вътрешният въздух: студеният въздух отвън иска да влезе в топлата стая; топлият въздух иска да излезе вън. – Кога става смяна на въздуха? – Когато се отвори прозорецът или вратата на стаята.

Ще кажете, че тези разсъждения не са важни. Те изглеждат маловажни, но са нужни. Малкото чукче не е толкова важно, но в ръцете на опитния ковач то върши чудеса. Перото на писалката е малко, но в ръката на добрия писател то пише велики работи. Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора. За гладния парченцето хляб струва повече от всякаква философия. Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хляб иска. Като дойде до хляба, и обикновеният човек, и талантливият, и геният, и светията еднакво го търсят. Ако са гладни, те еднакво ще се нахвърлят върху него и еднакво ще дъвчат.

Странно е наистина да видите, че талантливият, геният, светията, в които висшето съзнание е пробудено, постъпват при известни случаи като обикновени хора. Това показва, че когато висшето, т.е. Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер. Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория се въздържа. Природата, когато възпитава човека, прилага и двата метода: някога го набие добре, повали го на земята, без да му даде нещо. Някога го набие, даде му нещо и го изпрати да си отиде. В първия случай човек е недоволен, че го набили, без да му дадат нещо. Обаче когато разумната природа възпитава човека, и като му дава, и като не му дава нещо, той еднакво печели. – „Ама големи противоречия имам!“ – Великите работи стават при големи противоречия.

На какво се дължат противоречията в живота? – Когато се срещнат две противоположни мисли, чувства или желания в човека, те произвеждат големи противоречия. Или когато мислите и чувствата не са в хармония помежду си, пак се създават противоречия. Ако синът обича майка си, но иска да отиде в странство да учи, в първо време той се намира в противоречие, не знае как да постъпи. Противоречието се явява между две противоположни сили: от една страна, желанието му да учи, а от друга – любовта към майка му. Най-после, той се решава да замине за странство, без да накърни с това любовта към майка си. Ще кажете: Трябва ли синът да се отделя от майка си? Питам: Трябва ли болният да напуща болницата? Трябва ли здравият да влезе в болницата и да заеме мястото на някой болен? Докато има нужда от лекар, от милосърдни сестри, болният не трябва да напуща болницата. Докато не се нуждае от лекари и от милосърдни сестри, здравият ще стои далеч от болницата.

Тъй щото, думите „може“ и „не може“ са относителни. В известен случай нещо може да стане, в друг случай – не може. Какво заключение ще извадите, ако чуете, че болният излязъл от болницата, а здравият влязъл? Болният излиза от болницата или защото е оздравял, или му се налага да излезе на чист въздух. Здравият пък влиза в болницата или защото е заболял, или за да помага на болните.

Да се върнем към въпроса за двете разумни същества, които стоят зад и пред вратата. Този, който иска да излезе вън, има някакво силно желание в себе си. Той иска да реализира желанието си, да го въплъти. Той се намира в положението на човек, който влиза в гостилница, да задоволи глада си. Дето погледне, все за ядене мисли. – Може ли да задържи желанието си да не яде? – Не може.

Следователно има желания, които не се подчиняват на никакви правила. Благодарение на тях, човек върши неща, за които не може да си даде отчет. Запример, дойде някой гладен човек в дома ви и вие го накарате да направи нещо. Той се залавя за работа, но в това време от кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи – неспокоен е. Като изчезне миризмата на яденето, той пак се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владее. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човек се поддава не само на желанието си да яде; много желания могат да нарушат спокойствието му. Запример, някой обича известни цветя и непременно иска да ги види. Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание крият в себе си известно богатство за човека. Ако използва това богатство, богат ще бъде. Не може ли да го използва, той минава за беден.

Едно време, когато Господ създал животните, всички се изредили при Него, да Му се представят. Дошъл ред и на лъва. Той се въоръжил и тръгнал на път. Като вървял, чул жално бръмчене. Погледнал нагоре, видял високо някъде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана в паяжина. – „Моля ти се, ти си един от големите юнаци – казала пчеличката – помогни ми да изляза от тази мрежа. Може да дойде случай и аз да ти помогна.“ Лъвът си помислил: „Ако се отбия от пътя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна определеното време, да се представя на Господа“. Въпреки това, той се отбил от пътя си, посегнал с лапата си към паяжината и освободил пчеличката. В този момент в лъва се създала една черта на благородство. Той пожертвал своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Бог го възнаградил – произвел го цар на животните. Жертвата, която лъвът направил, за да спаси пчелата, го издигнала като цар над животните. По сила слонът държи първо място, но по благородство лъвът го превъзхожда. Сегашният лъв е изопачил характера си. Той се е опетнил от кръвта на бозайниците. Обаче лъвът, създаден от Бога, се отличавал с голямо благородство.

Какво се разбира под думата „цар“? Цар е онзи, който държи в ръката си ключ за постигане на своите стремежи и желания. Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце. Царят е богат, учен, силен, добър. Щом изгуби тия качества, царят постепенно слиза от висотата си. Всеки човек може да бъде цар на себе си, да се справя с мъчнотиите и противоречията си. За да не изгуби царското си положение, той трябва да бъде внимателен, да не прояви никаква слабост.

Страшно е положението на човека, когато започва да губи добротата, силата, богатството, разумността си. Докато е добър, той прилича на цвят, който разнася надалеч уханието си. Приятно е да срещате добри хора. То е все едно да влезете в градина с цъфнали цветя, чийто аромат отдалеч се усеща. Всеки може да бъде цъфнал цвят. Ако някой не е цъфнал още, причината е в слънцето. Той е пъпка, която още не се е разцъфтяла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъфне и ще започне да благоухае. Всеки може да бъде добър, т.е. всеки може да цъфне и да благоухае. Велика е природата по своето разнообразие. Много цветя има в нейните градини, но всички се различават. В различието и разнообразието на нещата се заключава смисълът на живота.

Красотата на живота пък ще намерите в реализирането на малките мисли и желания. Дойде ли някоя идея в ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте. Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате в задънена улица. Вие ще познаете великия човек по това, че се отнася с голямо внимание към малките неща. Видният поет се радва на малкото перце, защото с него може да излее душата си. Видният цигулар се радва на цигулката си, защото с нея изразява хармонията и мелодията на живота. Цигулката не е голяма, но се разговаря с душите на хората. Перото е човешкият език, чрез който се предава словото. Цигулката е душата на човека. Пазете перото и цигулката си, за да се разбирате с ближните си и да си помагате.

Като ученици, вие трябва да се стремите към такива блага, от които да се ползват всички хора. Представете си, че отивате при човек, който е осъден на смърт, и започвате да му разправяте за бъдещето величие на неговия народ. Той ви слуша, но въздъхва дълбоко и си казва: „Какво се ползвам аз от бъдещите блага на моя народ?“

Следователно истинско и вечно благо е това, от което се ползват всички хора. Всяко благо, от което не се ползват всички, не е истинско и лесно се губи. Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен. Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината. Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях. Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си. Един от методите за себепознаването се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите. Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания?“ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.

Как ще преведете примера с двете разумни същества, които стоят пред и зад вратата? Кой влиза вътре, и кой излиза вън? – Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън. Светлината е свързана с живота. Дето е животът, там е и светлината. Животът се облича със светлина. Значи светлината е външната дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи живот.

Нова мисъл, нови разбирания са нужни на човека. При старите разбирания човек говори, философства, но не може да се справи със себе си. Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата. – Защо е така? – Защото се поставя или като учител, или като ученик. Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината поради която човек някога си мисли, че нищо не знае. Това са състояния на учителя и на ученика в човека. И едното, и другото състояние се дължат на сили, които действат вън от човека. Човек е гайда, която ту се пълни с въздух и свири, ту се изпразва и млъква. – Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? – Гайдарджията. Щом разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири. Когато човек съзнава, че е много учен, че знае много работи, той надува гайдата си и хорото започва да се върти около него. Той си мисли: „Добре свирих“, т.е. добре предадох урока си, и учениците ме слушаха внимателно. Когато помисли, че нищо не знае, човек свива гайдата си и се прибира в себе си.

Човек е щастлив, докато играе на хорото; щом престане да играе, щастието го напуща. Докато гайдата не писне, човек не става от сън. Гайдарджията е петел, който рано сутрин кукурига. Щом петелът започне да кукурига, това показва, че учителят е влязъл в клас, между учениците си, и започнал да преподава. В кукуригането има нещо хубаво. То разпръсва тъгите и скърбите на хората. Това знае само онзи, който е опитал нещата и ги разбира. В разбирането е всичко; в него се крие доброто, което предава смисъл и съдържание на нещата. Иначе всичко става безсъдържателно. Запример, изречението „Бог е Любов“ съдържа всичко в себе си. То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което няма никакво отношение към него. Ако имате някакво отношение към съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвате в благата, които те носят със себе си. Ако ученият каже думата „наука“ и я разбере, ще се ползва от нейните блага.

И тъй, двете същества, които стоят пред и зад вратата, представят две реалности, които се срещат. Ако едната реалност е великото голямо, а другата – великото малко, те непременно трябва да се срещнат. – Защо? – За да се яви онова, което се търси. Значи, когато душата стои вътре, а духът – вън, и чакат да се отвори вратата да се срещнат, човек ще намери истината, която търси. Когато сърцето стои вътре, а умът – вън, и очакват да се отвори вратата, човек ще намери светлината, която ще осмисли живота му.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 12 декември 1930 г., София, Изгев.

Езикът на природата

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Кога работите на човека вървят най-добре?“)

Тема за следния път: „Кога човек страда най-много?“

Животът на съвременните хора не е живот на настоящето, но на миналото. Науката, с която се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото. Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото. Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало. Хората не се занимават още с настоящето. Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото? Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове? Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад. Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото. Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време!“ – Какво е било едно време, не е важно. Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно. – „Имам високи идеали, разрешението на които е в бъдещето.“ – Започни още днес да работиш за реализирането им. Да работиш за реализирането на бъдещите си идеали, това наричаме ние настояще.

Каква е разликата между младия и стария? Младият е оптимист, старият – песимист. Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава. Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши. Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени. Те влизат в някакво ново измерение. Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат. Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние.

Сега, колкото и да се говори за пресичането на успоредните линии, това е отвлечен въпрос. – Защо? – Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини. Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е някаква магия. – Защо е магия? – Защото е необяснимо. Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си. Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва. Какво липсва на сегашните хора? Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек. Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсват. – Какво липсва на невежия? – Знание. – На болния? – Здраве. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа. Това упражнение могат да направят всички хора. Но вяра им е нужна. Който не вярва, нека да не прави опита.

Вярващият се движи в широк свят, вследствие на което нещата са неясни. Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил. Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му. Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо? Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите. Значи ще описвате нещата в тяхната действителност. Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително. Свободно можете да му кажете, че не вярвате.

Представете си, че някой ви описва една планинска местност през пролетта или през зимата, а вие отивате през лятото и се чудите защо това, което виждате, не се съгласява с даденото описание. – Къде е грешката? И в двамата: и в онзи, който я описва, и в онзи, който отива на мястото да провери.

Погрешката е в несъответствието на времето. Който проверява нещата, трябва да отиде в същото време, когато се прави описанието, или да се движи в същата посока. Не е лошо, че двама души се движат в противоположни посоки, но трябва да знаят, че ще имат различни резултати.

Идеалистът разглежда живота, запример, през пролетта, а материалистът – през зимата. Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът – с дебели обувки, с плътна, топла шапка. И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“. Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя. Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга. Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж. Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите. Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях. Сиромахът казва, че поради сиромашията си не може да направи всичко; богатият казва, че всичко може да направи с парите си. Това, което невежият не може да направи, ученият го прави; това, което грешникът не може да направи, праведният го прави; това, което болният не може да направи, здравият го прави.

Следователно, за да се домогнете до истината, всякога дръжте в ума си две противоположни мисли. Запример, ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мъдростта, любовта. Отрицателните прояви на живота са отклонения. Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е. с отклоненията. Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите. Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота. Чрез положителните енергии човек се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателните.

Като млади, вие искате да бъдете щастливи. Основателно ли е това желание? Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда. Той не може да има желанието на слепия. Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си. Не туряйте в ума си отрицателни мисли. Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав? Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастният може да търси щастието, но щастливият? Кой човек е щастлив? Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили? Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата. Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта.

Щастливият човек е във връзка с любещи и разумни същества. Каквото пожелае щастливият, всякога се отговаря на желанията му. Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието. За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания. Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото. Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци? Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат. Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади. – Това е друг въпрос. Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити няма да направи за своето подмладяване.

Следователно, за много неща човек може да говори, но всичко не може да приложи. Всички хора казват, че човек може да се подмлади, но малцина могат да направят този опит успешно. Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време. Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост. Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар. Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави. Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“. Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му. Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак. След време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят. Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии? Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит? Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му. В повечето случаи причината за пропадането на студента на изпит е външна. Тя се дължи на някакво опияняване: или е надценил способностите си, вследствие на което не е учил достатъчно, или се поддал на влиянието на своите другари, с които ял и пил и пропуснал времето за учене.

Един американски проповедник се качил на амвона да държи проповедта си, която научил добре наизуст. Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо. Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа. Той започнал добре проповедта си, помнел всичко. По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете? – С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. – Защо? – Не познавате нейните закони. Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения. Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат. Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер? Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер. Такова нещо е знанието на езика на природата. То крие в себе си мощна сила, чрез която човек става учен, добър, силен, богат.

Ние не говорим за обикновените учени, които преповтарят онова, което истинските учени са създали; ние говорим за онези учени, които носят в себе си силата на знанието. Всеки човек може да черпи тази сила от природата, както и от целокупния живот. Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме. На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко. Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие. Някой е способен, даровит, без да подозира това. Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек. Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“. Този човек не мисли право. Той трябва да знае и да вярва, че носи в себе си сили, които, както пъпката, чакат да изгрее слънцето, да цъфнат и да се проявят.

По какво се отличава човек от животните? – По своята мисъл. – Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни. Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват. По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние. Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях. Всеки търси планинския извор, защото може да черпи от неговата чиста, кристална вода.

Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто. Това значи да забогатее човек. Много начини има, чрез които човек може да се отвори. Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата. За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили. Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека?“ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор. Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпрос. Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл. Следователно една истина е вечна, когато има разрешение едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, т.е. когато е решена по форма, по съдържание и по смисъл.

И тъй, казваме, че по-къс път от правата линия няма. Това е вярно по отношение на пространствения свят. В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма. – Кога едно тяло се намира в безпространствения свят? – Когато е в абсолютен покой. – Кога тялото е в абсолютен покой? – Когато е господар на положението, в което се намира. В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание. Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой. Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение? – Този въпрос не ни интересува. Той няма отношение към настоящия момент. За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес. Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето. Днес аз трябва да се движа – нищо повече. Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея. Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията. При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими. Запример, невъзможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно праведен. Възможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно грешен. Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието. Не ги ли спазва, той живее в областта на смъртта.

Ние говорим за изучаването езика на природата във връзка с безсмъртието, но колко хора желаят да изучават този език? Няма по-красив език от този на природата. Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони. Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата. Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. – В обителта на природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата? Той ще бъде забравен от всички. Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори? Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода. Да изучаваш езика на природата, това подразбира готовност да се изпразниш от всички стари теории и знания и да възприемеш новото знание, което никой не е в състояние да изопачи. Това значи да възприемеш правата мисъл, която не търпи никакво отклоняване.

Идеалът на новия човек – човекът на шестата раса – е изучаване езика на природата. Това е идеалът на бъдещето човечество – носителят на новата любов, на новата светлина и свобода, на новия мир.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 19 декември 1930 г., София, Изгрев.

Любов и милосърдие

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Ползата от доброто храносмилане“.

Представете си, че имате 3 житни зърна от България, 4 от Германия, 5 от Франция, 6 от Англия и 7 от Русия. Като съберете всички зърна, имате на разположение всичко 25 житни зърна. Това е прост процес на събиране. Житните зърна представят обекти с потенциална енергия. Ако посеете тия зърна в почвата при благоприятни условия, ще имате различни резултати. – От какво зависи различието? – От числата. Числата 4, 5 и 7 ще дадат повече плод, а 3 и 6 – по-малко. Има закон, според който може да се определи точно, всяко число колко плод ще даде.

Представете си, че числата 3, 4, 5, 6 и 7 не са житни зърна, но хора с различни специалности. Значи имате трима земеделци, 4 техници, 5 музиканти, 6 мореплаватели и 7 педагози. Ако съберете тези хора на едно място, те ще образуват общество, в което всеки ще приложи своите знания. Ако условията, при които тия хора живеят, са благоприятни, за всички ще има работа. Земеделците ще орат, сеят и жънат; техниците ще подобряват условията им; музикантите ще ги веселят; мореплавателите ще съдействат за износа на храните им, а педагозите ще учат и възпитават децата им.

Като изучавате външните отношения между хората, дохождате до заключение, че човек има нужда от различни специалисти в себе си, които да съдействат за неговото развитие. Запример, някой човек има високо и широко чело. Това е земята, която той трябва да обработва. Ако няма земеделец в себе си, който да разорава почвата, челото му ще остане необработено. Ако няма техник, който да подобрява условията, челото му бавно ще се обработва. Ако няма музикант, да пее и да свири, човек ще бъде лишен от музиката и поезията в живота. Ако няма мореплавател, да разнася стоките му като на производител, в живота му ще настане застой. И най-после, ако няма педагог, да възпитава и организира силите, човек не може да се ползва правилно от своите дарби и способности. Земеделците, техниците, музикантите, мореплавателите, педагозите представят скачени съдове помежду си. Когато работите на един от тях вървят добре, на всички останали е добре. Между всички органи на човешкото тяло съществува известна зависимост. В това отношение и те представят скачени съдове. Запример, ако очите на човека пожълтяват, това показва, че черният дроб не действа добре. Черният дроб е свързан с храносмилането; храносмилането пък е свързано с кръвообръщението. Ако храносмилателните органи действат добре, кръвообръщението става правилно. От правилното кръвообръщение зависи чистотата на кръвта. Ако кръвта е чиста, човек мисли и разсъждава правилно. Нечистата кръв помрачава съзнанието. Щом съзнанието не е ясно, и мисълта не е права. Значи доброто храносмилане, дишане, кръвообръщение, мислене, чувстване са добрите условия, които човек трябва разумно да използва.

Мнозина гледат на земеделието като на долна, низка работа. Това е криво разбиране. За да оре, обработва и посява земята, земеделецът трябва да носи в себе си качествата на техника; техникът трябва да носи качествата на музиканта; музикантът – на мореплавателя; мореплавателят – на педагога и т.н. Трябва да има допирни точки между хората, за да се разбират. Техникът внася в земеделеца похват в работата, а музикантът – оптимизъм. Без музика човек не може да работи правилно. Музиката дава красота и подтик на човешката мисъл. Изчезне ли музиката, мисълта не се развива правилно. Музиката е подобна на топлината. Каквото е действието на топлината в природата, такова нещо е музиката за човешката душа. Когато слънцето изпраща топлината си в природата, тя изважда инструментите и започва да твори. Под звуковете на тази музика растенията се накичват като млади моми и хорото се залюлява. Без музика няма растене. Културата, т.е. растенето и развиването, са резултат на музиката. В природата на първо място стоят техниците. Тяхната задача е да създават формите, да приготвят дрехите им. След това идат другите условия – топлина, светлина и влага. Тогава земеделците започват своята работа.

Педагозите пък дават правила как трябва да се облече човек, кои цветове да носи, как да ги съчетава и т.н. Както виждате, развитието на човека е сложен процес, вследствие на което той се нуждае от земеделец, от техник, от музикант, от педагог и т.н. Той трябва да носи в себе си специалисти от всички области и отрасли на живота.

Какво представя орането в човека? – Храненето. Преди да яде, човек слага трапеза пред себе си, разчупва хляба на парчета. Както земеделецът разбива земята с ралото си, така човек разчупва хляба с ръцете си и го слага на трапезата. След това той призовава силите в себе си и започва да яде. Силите в човека представят житните зрънца на земеделеца, който той посява в добре разораната земя. Като културно същество, човек трябва да разбира реда и порядъка, който съществува в разумната природа. Той трябва да знае мястото, което заема в природата. Когато намери мястото си в природата като число, човек е наредил работите си добре. Всяко число има своето предназначение. От числата 1 до 7 най-силна е седморката. В числото 7 са съединени два свята. Числото 3 съдържа в себе си основните принципи за образуване на числото 4, през което минава развитието на всички същества, от най-долните до най-горните. Числото 7 е строго число. То изисква от човека правилно прилагане на основните принципи на живота. Който не ги прилага правилно, той се натъква на големи нещастия и страдания. Тъй щото, страданията, през които минава цялото човечество, не са нищо друго, освен противодействия, които природата му поставя, за да го върне в правия път, от който се е отклонил. Разумните страдания смекчават характера на човека, внасят нещо благо в него.

Какви елементи се съдържат в думата „благост“? Вижте в кой час, в коя минута и секунда изговорихме думата „благост“. – В 6 часа, 25 минути, 30 секунди, 56 стотни. Значи тези данни показват времето на раждането на благостта. Ако направите хороскоп на тази дума, ще видите кои планети господстват при раждането ѝ. При раждането на благостта, Слънцето и Сатурн се намират малко под хоризонта, в първия дом, в знака Стрелец. Когато пишете или изговаряте една дума, едновременно с нея се раждат и буквите, от които тя е съставена, като нейни елементи. От благоприятното съчетание на условията, при които се раждат буквите на думите, зависи и благоприятното раждане на самата дума.

Същият закон има отношение към раждането на идеите, на мислите и на чувствата в човека. Запример, раждането на една идея в главата на човека е сложен процес. Че се родила една идея, това още не значи, че тя може да се реализира. – Защо? – Защото се намира в зависимост от раждането на всички мисли и чувства, които имат отношение към дадената идея. Ако отделните мисли и чувства са родени при благоприятни условия за идеята, последната може да се реализира. От колко мисли е съставена една идея? Запример, колко мисли влизат в идеята за доброто? Кои са качествата на добрия човек? Добрият човек има качества, каквито имат скъпоценният камък и благородните метали. Скъпоценният камък се отличава от обикновения по свойството си да пречупва лъчите на светлината. Благородният метал се отличава от неблагородния по това, че не се окислява лесно. Колкото по-мъчно се окислява един метал, толкова е по-благороден. Освен това, скъпоценните камъни и благородните метали оказват добро влияние върху здравето на човека. Най-добро влияние оказва златото, понеже носи в себе си магнетическа сила. Защо златото, което действа добре върху здравето, прави човека лош? В желанието си да придобие повече злато, човек става лош, жесток за окръжаващите. Причината за това се крие в неправилното отношение на човека към златото. Когато се стреми към придобиване само на външно злато, човек става жесток. За да облагороди характера си, той трябва да придобива и вътрешно злато, т.е. да увеличава златото в кръвта си. Когато човек има и външно, и вътрешно злато в себе си, той става благороден, здрав, учен и самостоятелен.

Да се върнем към думата „благост“. – Кой човек може да бъде благ? – Любещият. Думата „любов“ започва с буквата „Л“, която показва, че силите, които действат в нея, са възходящи. Любовта изключва смъртта, обезсърчението, страданието. Тя има висок идеал, вследствие на което не познава сълзите, падането, мъчнотиите. Любовта ражда живота. – Кои са пелените на живота? – Милосърдието. Значи животът се обвива в милосърдието. Любовта и милосърдието имат две различни посоки на движение: любовта е възходящ процес, поради което се занимава с велики работи; милосърдието е низходящ процес, т.е. процес на слизане, на жертва. Милосърдието включва съжалението, снизхождението към малките и слаби същества. Между любовта и милосърдието съществува тясна връзка. Ако любовта не се прояви между майката и бащата, дете не може да се роди. Обаче щом се роди детето, милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него. Ако милосърдието не поеме детето в пелените си, то ще умре. Много деца умират по единствената причина, че милосърдието не е слязло при тях да ги завие в своите пелени и да ги отгледа.

Следователно, за да реализирате своя идеал, любовта трябва да се поляризира, да има слизане и възлизане на нейните сили. Тогава се образува буквата „М“, която започва с възлизане и свършва със слизане. В тази буква има две качвания и две слизания. Човек се качва, за да приеме нещо от възвишения свят. След това той слиза, да даде условия на благото, което е взел, да се развива. Животът и благата, които той носи, се развиват в долините. Някои религиозни хора искат да живеят само по върховете, да прекарват в пост и молитва, в постоянна чистота. Те не искат да слизат в долините между хората, да не се опетнят. Щом искат да живеят по върховете, те сами се лишават от благата на живота. Човек трябва да слиза и да се качва, да влиза в положението на окръжаващите и да им помага. Само при това положение той ще се развива правилно. Някой казва: „Важно е да е добре на мене, на жената и на децата. За другите хора не мисля“. Това е човек, който се качил на някой планински връх и не мисли да слиза. Човек е член от голямата фамилия на човечеството. Той има стотици и хиляди приятели, познати, с които е свързан. Неговото благосъстояние зависи от благосъстоянието на всички хора, с които е свързан. Той се качил на един връх, няма отношение с никого и желае да бъде щастлив. Това е невъзможно. Хиляди и милиони хора живеят в долините. Те страдат, мъчат се, чакат някой да им помогне. Ти, който стоиш на върха, трябва да слезеш между тия хора, да работиш рамо до рамо с тях, да им помагаш.

И тъй, да мисли човек, че от върха на планината може да разреши въпросите на своя живот, това е криво разбиране. Да мисли човек, че в един момент може да стане ангел, да прехвръкне пространството, да покаже пред хората, че всичко е постигнал, това е заблуждение. Любовта трябва да роди милосърдието. Ако не роди милосърдието, тя няма правилни прояви. Ако любещият не прояви милосърдие към ближните си, любовта ще му създаде големи противоречия. Любов без милосърдие не е истинска любов. Хората не са опитали любовта, а говорят за нея. Това, което те наричат любов, е огънят на любовта, който ги поопърлил или поизгорил малко. Като усетят този огън на кожата си, те казват: „Човек трябва да бяга от любовта. Страшно нещо е любовта!“ – Това е криво разбиране на любовта. – Кого опърля или изгаря любовта? – Онзи, на когото трептенията на организма са по-слаби от тия на любовта. Ако трептенията на организма му са по-силни от тия на любовта, огънят на любовта не го засяга. За да не изгори от огъня на любовта, нито да се опърли, човек трябва да приложи милосърдието в живота си, да смекчи коравината, която обвива неговото сърдце. Любовта без милосърдието не може да се приложи. Тя е подобна на захарина, който е най-малко 500 пъти по-сладък от обикновената захар. За да се ползва от захарина, човек трябва да разтвори малка част от него в голямо количество вода. Значи милосърдието е средата, в която любовта се разредява, да стане лесно поносима за човека. Сегашният човек не е готов още да възприеме любовта направо, в всичката ѝ сила и пълнота.

И тъй, искате ли да приемете захарина вътрешно, трябва да го разтворите в много вода. Приемете ли го в естествения му вид, той е толкова сладък, че граничи с горчивия вкус. Значи, за да се ползвате от горчивите и сладки неща, трябва да ги приемате в разредено състояние. Това правило се отнася и до горчивите и сладки мисли и чувства. Ако една мисъл или едно чувство са много сладки или много горчиви, трябва да се приемат в разредено състояние, за да може организмът да се ползва от тях. Запример, някой ви казва, че сте страшен нехранимайко. Ако сте чувствителен човек, тия думи произвеждат горчиви чувства. За да се освободите от тяхната горчевина, трябва да ги разредите. Разредяването подразбира анализиране. Вие ще отделите сричката „стра“ от останалата сричка „шен“, която означава весел човек. От думата „нехранимайко“ ще махнете частицата „не“ и ще остане „весел хранимайко“. Значи, докато мисли само за себе си, за своите лични интереси, човек минава за нехранимайко. Той мисли само за големи предприятия, от които да печели. Обаче като стане „весел хранимайко“, той разбира, че единственото място, от което иде богатството му, е майката. Щом се привърже към нея, както кучето към господаря си, той разрешава противоречията на своя живот.

Като ученици, вие трябва да анализирате нещата, да видите доброто, което се крие в тях. Дойде ли някоя добра мисъл в ума ви, не я отхвърляйте, не казвайте, че не е дошла на време. Може би чрез нея се изявява някой ваш приятел, който с години не ви е виждал. След всичко това вие казвате: „Нямам време за тебе, не мога да те приема“. Той ви носи една светла мисъл. Щом отхвърлите тази мисъл, работите ви се объркват. Всяка добра, светла мисъл е един добър приятел. Ако знаете как да приемете тази мисъл и как да я реализирате, вие ще станете гениален човек. Ако някой цар минава покрай стотици гладни, бедни хора и с една дума само може да им помогне, защо да не каже тази дума? Достатъчно е да каже на слугите си: „Дайте на тези хора изобилно хляб!“ – Той ще се благослови. Защо да не каже човек на ума и на сърдцето си думата „дай“? Във всеки човек има хиляди мисли и чувства, които чакат да дойде някой, да им даде условия да се развиват. Този народ от мисли и чувства вика във вас. Дайте ход на вашето сърце и на вашия ум да се проявят! И тъй, когато попадне при неблагоприятни условия на живота, човек се намира в положението на гладните, на просяците в него, които викат за хляб. Защо трябва да викат? Ти си учен човек, свършил си университет, влез в положението им и ги задоволи. – „Какво ще кажат хората?“ – Къде са тия хора? Ако е въпрос за майка ти, баща ти, за брат ти и сестра ти, те са твоите ближни, които са в самия тебе. Ближните ви, това са притоците на вашия живот; те не са извън вас. Следователно, като задоволите ближните си в самите вас, вие ги задоволявате и извън вас. Каквото е отношението на човека към неговите ближни, такова е отношението и на Бога към нас. Ние съществуваме благодарение на Божията мисъл. Бог мисли за нас и ни държи в ума си. Ако Той престане да мисли за нас, ние ще изчезнем. Божията мисъл поддържа света. Животът се крепи на Божията мисъл, която се влива във всяко живо същество. Който се е опитал да прекъсне този поток на Божията мисъл в себе си, той сам се е разрушил. Дайте път на тази светла мисъл в себе си, да потече вечният живот през вас, да се радвате на изобилието, което той носи. Това значи да бъде човек извор, да носи в себе си светлата идея за Бога. Не носи ли тази идея в ума си, той ще пресъхне. Ще кажете, че имате любов. – Каква е любовта ви? Мени ли се, или не? Ако любовта ви не се мени, наистина имате любов.

Глаголът „имам“, с който хората често си служат, крие магическа сила в себе си. Като знаете това, употребявайте този глагол при всяко обезсърчаване, недоволство, страдание. Ако се обезсърчиш, че си сиромах, кажи в себе си: „Всичко имам“. – „Как ще кажа така, като нямам пари?“ – Обърни се към слънцето и поискай от него злато. То ще ти даде, колкото искаш. Ако си недоволен, че нямаш възможност да постигнеш нещо, кажи си: „Имам много възможности в себе си за постигане на своите желания“. – Наистина, достатъчно е човек да се вглъби в себе си, да види какви големи богатства са вложени в него. Ако имаш в себе си всичко, от което се нуждаеш, трябва ли да страдаш? Достатъчно е човек да поддържа в ума си положителни мисли за постигане на някаква своя цел, без никакво съмнение и противоречие, за да я реализира, както е намислил. Каквото мисли човек, това става. Каквото пожелае човек, сбъдва се, но гледайте да не се сбъдне преждевременно. Всяко желание, реализирано не на време, причинява повече нещастия, отколкото радости. За да не си причинявате сами нещастия, не пресилвайте нещата. Всяко нещо трябва да стане на своето време. Когато българинът цъка своето огниво на време, праханта лесно се запалва. Ако го цъка на време и без време, праханта ще изгори и кремъкът ще се изхаби.

Пишете върху темата: „Как приготвя българинът своето огниво?“ Вие знаете, че за огнивото е нужно прахан и кремък. Проучете въпроса, отде се взима праханта, как се приготвя и какви свойства има. Колкото и да е суха, праханта трябва да се пази в кожена кесийка, на сухо. Праханта представя човешката мисъл, която лесно се възпламенява. За да не се запалва, тя трябва да се поставя при нейните естествени условия. И като мисли, и като чувства, човек трябва да спазва правилата и законите за проява на мислите и на чувствата, както техникът и музикантът спазват законите и правилата, които тяхното изкуство изисква. Запример, днес и децата знаят да събират числата, но в това събиране още не се прилагат законите на истинското събиране. Запример, да събереш 3 единици на едно място, това значи да събереш всичкото жито, което си посял; да събереш 4 единици, това значи да събереш всичките рала, с които си работил; да събереш 5 единици, това значи да събереш всичките музиканти на едно място; да събереш 6 единици, това значи да събереш моряците около себе си, да те разхождат с лодка по морето; да събереш 7 единици, това значи да се домогнеш до ония педагози в себе си, които ще те възпитават. Следователно, искате ли да работите с числата, трябва да разбирате техния език. Всяко нещо има свой език. Говорите ли езика на нещата, ще се ползвате от тях. Запример, ако говорите езика на земеделеца, на техника, на музиканта, те ще ви разбират и ще ви отговарят. Не знаете ли езика им, никаква връзка не можете да създадете с тях.

Човек трябва да се стреми към онова вътрешно знание, което произтича от мисълта. За да придобие това знание, той трябва да има прави мисли и прави чувства, свободни от всякакви чужди влияния и примеси.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 26 декември 1930 г., София, Изгрев.

Съединителните нишки на живота

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Условия на добрия живот“.

Упражнение: Ръцете напред, с длани обърнати нагоре; после, ръцете на гърдите, на кръста и надолу. Направете това упражнение няколко пъти.

Има положения в живота, които забавляват човека. При известни случаи забавленията са необходими. Запример, за децата забавленията са на място, но възрастните нямат нужда от забавления. Сериозната мисъл изисква понякога забавление, но то иде повече като смяна на работата. Ученият, който е работил усилено с мисълта си, взима мотиката в ръка и копае. Той има нужда да сменя работата си. Тази смяна той нарича почивка или забавление. В този смисъл забавлението е необходимо за всички светове. Запример, като работи умствено, човек се забавлява с прочитането на някоя лека книжка; като работи сърдечно, той се забавлява с някоя игрива, весела песен; като работи физически, той се забавлява с една сладка, приятна закуска. Виждате някой работник на нивата как изважда сухия хляб от торбата си, надробява го, туря отгоре малко сирене и прясно масло, залива го с вода и доволен от работата си, сяда пред сладката попара. – Какво прави този работник? – Забавлява се. – Защо наричаме попарата забавление? – Защото човек яде попара само когато има сух хляб.

Следователно, когато се натъквате на някоя суха мисъл или на някое сухо чувство, за да ги използвате разумно, трябва да ги накиснете в гореща вода, да направите от тях попара. На физическия свят лесно се прави попара, но в умствения и в сърдечния – мъчно. Суха мисъл, запример, е мисълта за квадратурата на кръга. Учените се занимават с този въпрос, но и до днес не са го разрешили. Когато се натъкват на мъчно разрешими въпроси, хората стават мъжествени. Когато се натъкват на абсолютно неразрешими въпроси, те се отчайват и губят смисъла на живота. Те казват: „Никой не може да разбере смисъла на живота“. Наистина, смисълът на целокупния живот мъчно може да се разреши, но частично той е разрешен. В далечното бъдеще човек ще проникне в смисъла на целокупния живот. Днес въпросът за квадратурата на кръга е неразрешим, но в бъдеще може да се разреши. Днес е намерено лицето на кръга. То е равно на ПR2, дето П е несъизмеримо число, а R представя радиуса на кръга.

В математиката се говори за несъизмерими числа. В геометрията пък се говори за несъизмерими отсечки, несъизмерими плоскости и т.н. В широк смисъл думата „несъизмерим“ подразбира незавършен процес. Запример, недозрелият плод представя незавършен процес. Още колко има да зрее, не знаете. Колко голям ще стане, пак не знаете. Диаметърът на окръжността се съдържа в дължината ѝ 3,14 пъти – несъизмеримо число пъти. Оттук следва, че кръгът е незавършен процес. Мислете върху несъизмеримите числа и незавършените процеси, да намерите разликата и сходството между тях.

Да се върнем към понятията „забавление“ и „работа“, да видим каква разлика съществува между тях. Съществената разлика се заключава в това, че забавлението свършва с разходи, а работата – с приходи. Само богатият може да се забавлява, защото има какво да изразходва. Понеже децата се забавляват най-много, те са най-богатите същества на земята. Първите 2–3 години след раждането си децата са като царе и князе, навсякъде се чува тяхната воля. Те заповядват, те управляват. След това те загубват магнетичната си сила, стават обикновени хора и се залавят за някаква работа. Докато свикне на тази промяна в положението си, детето страда дълго време. Има случаи, когато и възрастни хора не могат да привикнат на новото си положение. Чувате някой да казва: „Чудно нещо! Не зная какво става с мене, но изгубих царското си положение“. – Много естествено! Някога ти си бил цар, но си тръгнал на дълъг път сам, без слуги и придворни. През това време ти си изял приготвената храна, скъсал си дрехите си и сега трябва да мислиш как да си доставиш храна, как да се облечеш. За всичко трябва сам да мислиш. Вие сте тръгнали на екскурзия в планината, да стигнете върха и да се върнете назад. От вас зависи как ще вървите и кога ще се върнете. Върхът е далеч, много време трябва да вървите, докато го стигнете. За да стигне благополучно до върха и да се върне на време, човек трябва да бъде разумен, да вземе в съображение всички условия: с колко време разполага, какви средства му са дадени – материални и духовни, какво ще бъде времето, какви са силите му и т.н. Като има предвид всички необходими условия, той може да тръгне на път, като знае предварително докъде ще стигне. Това, което сега ви казвам, се отнася до всички хора, учени и прости. И учените се изненадват от условията, както и простите. Срещате един математик, тръгнал на екскурзия при ясен, слънчев ден. Той носи със себе си една малка торбичка с хляб и сирене – за нищо друго не мисли. Внезапно небето се заоблачава и пада силен дъжд. Той се връща у дома си измокрен до кости. – Защо? – Не съобразил да си вземе мушама за дъжд. Каква полза от неговото знание? Той е свършил университет, изучавал математика и физика, знае как се образува дъждът, има познания по метеорология, но не може да приложи знанието си. Ако беше взел във внимание всички атмосферни условия, щеше да вземе мушамата си и да се върне у дома си сух. В това отношение, без тези знания, патицата от опит се е нагодила на условията, при които живее, и не се изненадва. Макар че живее във вода, тя никога не е мокра. Патицата изпуща специална мас от кожата си, с която маже перата си и не позволява на водата да се докосва до кожата ѝ. Тя прилича на водолаз, който влиза във водата и плува над нея, без да се измокри. Следователно учете се и вие от патицата. И при най-неблагоприятните условия да попаднете, не ги допущайте до сърцето си.

И тъй, забавлението е преходна стъпка към сериозен живот, към положителна мисъл. Човек сам ли се приготвя за сериозна работа, или други го готвят? Ако кажете, че други го готвят, ще излезе, че той е кукла, с която всеки може да си играе. Ако кажете, че човек сам се приготвя за сериозна работа, ще излезе, че той е единственият фактор в живота. Нито първото твърдение е вярно, нито второто. Човек е свързан със същества от по-висока и по-ниска степен на развитие от него, които представят условия за неговото повдигане. Дали човек е единствен фактор в живота, или има и други фактори, това е научен въпрос, който трябва да се докаже чрез опита и чрез правата мисъл. За да се изучи и докаже този въпрос, преди всичко той трябва да ви интересува. Запример, ако искате да изучавате слънцето, вие трябва да се интересувате от него. Ако се интересувате от някой банкер, вие ще го изучавате. – Защо? – За да разберете, може ли да вземете пари от него, или не може. Същевременно и банкерът ви изучава. В първо време той отказва да ви отпусне кредит, докато разбере какво е положението ви и дали можете да плащате. Следователно, дойдете ли до изучаване на някой предмет, между вас и него трябва да съществува известна връзка, т.е. някакъв интерес. С това се обяснява защо някой човек изучава ботаника, друг – зоология, трети – физика, химия и т.н. С интереса или връзката към предмета се обяснява защо някои изучават окултните науки. Да изучаваш окултните науки, това не значи да ядеш попара. И бабите, и дядовците ядат попара. Обаче окултната наука изисква зъби, здрав стомах, здрава храносмилателна система, за да може човек да смила тази храна. Окултната наука е една от най-изисканите храни. Който се опитва да яде тази храна, трябва да има права мисъл, прави и благородни чувства и здрав организъм. Правата мисъл изключва всякакъв страх

Окултизмът бил изучаван още от древни времена, но в окултните школи допущали само възрастни и стари хора – млади не се допущали. – Защо? – Защото не могат да дъвчат сами храната си. Изобщо, младият човек не може да бъде окултист, понеже не може да мисли право, т.е. не са изникнали всичките му зъби. Докато не може да съпоставя нещата правилно, човек не може да бъде окултен ученик. За да бъде окултен ученик, той трябва да сортира мислите и чувствата си, да отделя правите от кривите, за да не изпада в заблуждения и разочарования. Той трябва да работи с чист капитал, на който всякога да разчита. Не е ли отделил потребното от непотребното, човек не може да бъде щастлив. – Кой човек може да бъде щастлив? – Който е роден от здрави, добри и разумни родители; който живее в добра среда и който приема чиста и здравословна храна. Значи, за да има добри резултати, земеделецът се нуждае от няколко условия: богата почва, разположена на добро място, добре напоявана, запазена от силни ветрове и течения. Който иска да стане добър градинар, ще отиде в умерения пояс. Който иска да отглежда различни растения, ще избере най-доброто място в тропическата зона.

Едно трябва да знаете: доброто се ражда при силните контрасти, при голямото зло. Колкото по-голямо е злото, толкова по-благоприятни са условията за проява на доброто; колкото по-малко е злото, толкова по-слабо се проявява доброто. Под думата „зло“ разбираме неблагоприятните условия за развиване на човешките мисли и чувства, както и за проява на добрия живот. Доброто пък носи благоприятни условия за проява на възвишения живот. Окултистът се стреми именно към възвишения живот, който примирява злото с доброто. Доброто и злото са космически сили, които се преплитат и взаимно допълват. За обикновения човек те са относителни понятия. Запример, той счита богатството за добро, а сиромашията – за зло. Обаче има случаи, когато богатството произвежда лоши резултати, а сиромашията – добри. Какво ще кажете за такова богатство и за такава сиромашия? Адам и Ева бяха най-богатите хора в света. Те живяха в рая, но направиха една погрешка, за която ги изпъдиха вън, в света. Те отидоха в широкия свят, който в сравнение с рая е голям затвор. И до днес още хората се намират в този затвор – излежават наказанието си. Малко време им остава да лежат в този затвор. Наближава времето, когато ще бъдат пуснати на свобода. Щом платят последните полици на своите прародители, те ще получат свободата, за която копнеят техните души.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете какви сили се крият във вас, за да можете да се ползвате разумно от тях. Представете си, че дължите известна сума на някой човек и той излиза срещу вас, маха с юмруци и ви се заканва. Той иска да си изплатите дълга. Какво ще стане, ако и вие му отговорите със същото? Ще се сбиете. За да не стане това, вие вдигате ръката си нагоре, с дланта към него, и тихо му казвате: „Братко, не се безпокой. Ще платя дълга си с лихвите заедно“. Щом му отговорите така, той сваля юмруците си надолу и се успокоява. Значи човек трябва да знае кои части от своята машина, както и от машината на своя ближен, да маже с масло, за да не скърцат. Същото става и при храненето. Като си хапне мазна госбичка, човек намазва стомаха си, а стомахът – главата. Тъй щото, ако стомахът работи добре, главата мисли право. Между стомаха и главата има известна връзка. И тъй, искате ли да се развивате правилно, започнете първо с видимия, проявения свят и постепенно вървете към невидимия. Видимият свят представя реалните числа, с които трябва да работите. Ползвайте се първо от силите, които са вложени във вашия организъм, и после търсете помощ отвън. Ако ви боли стомах или корем, турете дясната си ръка на слънчевия възел. Като я подържите известно време, болката ще мине. Ако не можете да разрешите някой мъчен въпрос, турете дясната си ръка на пъпа, като граница между животинския и разумния свят в човека. Ако болката на стомаха още продължава, турете дясната си ръка на стомаха, а лявата – на кръста. Стомахът се управлява от разумни същества, които знаят физика, химия, хигиена, затова, именно, не можете да го излъжете. Той не приема храна, която може да го изложи пред по-високите учреждения. Затова, като ядете лоша и недоброкачествена храна, той я изхвърля навън. Храносмилателната система е велико предприятие, към което трябва да се отнасяте с уважение. Пренебрегнете ли го, ще понесете лошите последствия на поведението си.

Някои смесват стомаха с търбуха и казват: „Човек не трябва да яде много, да тъпче търбуха си“. Търбухът е едно нещо, а стомахът – друго. Не само, че трябва да яде човек, но да знае как да яде. Хората едва сега са започнали да мислят как да ядат. Правилно хранене е това, в което взимат участие и мисълта, и чувствата. При това, човек трябва да дъвче храната си добре, част от нея да се всмуква и от езика. Не дъвче ли храната си добре, човек се излага на големи опасности. И тъй, искате ли да разрешите доброто и злото като относителни и абсолютни сили, трябва да изучавате окултните науки. Това, което считаме добро за възрастния, не е добро за новороденото дете. Запример, твърдата храна за новороденото дете е зло, а за възрастния – добро. Млякото е добро за малкото дете, а зло за възрастния. Ако възрастният се храни дълго време с мляко, ще осакати храносмилателната си система. Добро и зло са относителни понятия. Който дъвче храната си, той мисли право. Същевременно, ако я дъвче добре, той се учи на търпение. Вижте как волът преживва храната си. Той е спокоен, търпелив. Като приеме храната си, повторно я връща в устата си и започва да преживва. В този процес има нещо ритмично. Който иска да развива търпение, нека отиде на полето, между крави и волове, да наблюдава как преживват храната си. Достатъчно е да остане половин час между тях, за да се върне у дома си успокоен и разположен. В този процес има нещо хармонично.

Като ученици, вие трябва да правите преводи, да се ползвате от всички явления. Когато сте нервни, неразположени, това показва, че сте натрупали излишна енергия в нервната си система. За да се справите с тази енергия, трябва да потърсите начин да я асимилирате. Не можете ли да направите това, тя ще създаде силно нервно напрежение, което ще ви причини големи пакости. Това напрежение показва, че трябва да минете от едно състояние в друго, да се справите с неблагоприятните условия на живота. Вижте как волът се справя с неблагоприятните условия на живота си. Като се натъкне на такива условия, той започва да преживва храната си. След известно време той се разтърсва, раздвижва се и казва: „Щом мога да преживвам, условията на живота ми ще се подобрят“. И човек трябва да отдели потребното от непотребното, да има готов материал за работа.

Следователно, щом се натъкнете на явление, което изглежда откъснато от другите явления, потърсете между него и останалите поне една съединителна нишка, чрез която да ги съпоставяте. Всяко явление трябва да се постави на мястото си, да няма никакво разхвърляне. Запример, ако заболеете от простуда, от хрема, потърсете причината на заболяването. Ще видите, че причината се крие в надмощието на отрицателните енергии в организма. И тогава не остава нищо друго, освен да ги превърнете в положителни. Значи всяка болест се дължи на излишък от отрицателни енергии. Ако не можете да ги превърнете в положителни, намерете отдушник, отдето да изтече излишъкът. Отрицателната енергия в организма е неканен гост, от който трябва да се освободите.

Окултната наука предвижда различни методи за лекуване, за превръщане на отрицателните енергии в положителни. Изучавайте тези методи и правете опити с тях, да знаете кои отговарят на вашия организъм. Ако не попаднете на съответен метод за вас, вие можете да влошите състоянието си. – Тази е причината, поради която някои лекари не се оставят да ги лекуват колегите им. Чувал съм лекар да казва: „Страхувам се да извикам лекар, да не ми даде лекарство, което не подхожда на организма и на състоянието, в което се намирам. Ето, аз сам зная какви лекарства трябва да взимам, но не мога да предвидя как ще се отразят на моя организъм“. Значи всяко лекарство, макар и да е определено за специална болест, може да действа на организма по друг начин. Най-добрият метод за лекуване е всеки момент човек да се справя със своите мъчнотии и противоречия. Една мъчнотия може да причини известна болест, противоречието – също. Махнете тогава мъчнотиите и противоречията от ума си, за да се освободите и от болестите, от които страдате.

Запишете си следното правило: Ако искате да разберете своя умствен, чувствен и волев живот, правете връзки между отделните мисли, чувства и постъпки. Връзките представят съединителни нишки в живота. Без тях животът не може да се осмисли. Има някои връзки, които не са нужни, обаче ние говорим за тия връзки, които възстановяват целостта на нещата. Каква наука е тази, между фактите на която няма никаква връзка? Свързвайте научните факти в едно цяло, за да дойдете до обширната окултна наука, с помощта на която можете да разрешавате всички мъчнотии и противоречия.

Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на процесите, които се извършват в живота и в природата. Правилното разбиране подразбира правилна връзка между явленията. Ето, вие се намирате в началото на новата година и в края на старата. Очаквате да си отиде старата, да дойде новата, а всъщност нито старата си отива, нито новата иде. Отиването и дохождането са процеси, които стават в съзнанието на човека. В действителност животът тече непреривно, без никакво прекъсване. В този смисъл животът е непреривно движение. От това гледище, именно, вие трябва да изучавате явленията, да намерите съединителните нишки между физическия, духовния и умствения свят.

Като разсъждавате за доброто и злото от гледището на целокупния живот, вие дохождате до въпросите за живота и смъртта. – Какво е смъртта? – Излизане на пеперудата от пашкула. Като пеперуда, човек отива в другия свят, дето каца от цвят на цвят, да събира мед. Все едно, че той се намира в гостилница. Като получи един хубав обяд, добрият човек плаща за него и остава за дълго време в този свят. Ако не е добър, човек не може да плати обяда си. Тогава гостилничарят го изпъжда вън от гостилницата. Следователно, който не е разбрал живота на земята и не го използвал, той се намира вън от гостилницата. За да не се намерите вън от физическия и духовния свят, не трябва да се пресилвате. При това, човек трябва да бъде свободен, без да се индивидуализира. Свободата се определя от любовта. Само любещият може да бъде свободен. По свободата, която човек ви дава, можете да познаете неговата любов. Който истински ви обича, той ви оставя свободен. Когото вие обичате, също го оставяте свободен.

Следователно дръжте в ума си мисълта, че свободата е мярка за любовта. И като обичаш, и като те обичат, вие трябва да бъдете свободни. Дайте път на Божественото в себе си и във всеки човек търсете Божественото. Не се спирайте върху човешките прояви, но отправете всичкото си внимание към Божествения живот, към проявите на Божественото. Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека“. Тя е Божественото начало в човека. Човек става извор, когато пусне Божественото в себе си да тече. Кой не обича извора? Всеки обича извора, не заради мястото и големината му, но за водата, която извира от него. Всеки обича свещта заради светлината ѝ. Всеки обича живота заради любовта, която го ражда.

Като ученици, стремете се да обичате, без да ограничавате; да обичате, без да очаквате някакво възнаграждение или отговор на любовта си. Като обичате безкористно, любовта ви сама по себе си ще събуди любовта на окръжаващите. Когато окръжаващите ви обичат, вие се готови да дадете всичко, каквото имате. Душата ви се отваря за тях и вие сте готови да услужвате на всички. Когато окръжаващите не ви обичат, вие се чувствате сам, изоставен и естествено пожелавате да напуснете земята. За да не заминавате преждевременно, вие трябва да работите, да отворите сърцата и умовете си за хората, да направите връзка с тях. Зад вас стои миналото ви, с което трябва да се справите. Пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да се приготвите. Обаче вие сте в настоящето, което трябва разумно да използвате. Като живеете в настоящето, гледайте да печелите нови приятели, а старите да не губите. Няма по-голяма печалба от тази, да спечели човек един приятел. И няма по-голяма загуба за човека от тази, да изгуби един добър приятел.

Мнозина плачат за изгубените условия, а при това правят същата погрешка, т.е. всеки момент губят добрите условия. Какъв смисъл има в това? Има смисъл да плачат, но да не повтарят същата погрешка. Добре е понякога човек да плаче. Това показва, че той има условия да изправи погрешките си. След плача в човека настава вътрешен мир и спокойствие.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 2 януари 1931 г., София, Изгрев.

Четирите положения

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

(Чете се резюме на темата: „Кога човек страда най-много?“)

Сегашните хора се стремят към придобиване на много знания. Защо им са знанията? Къде ще ги използват? Знанието има смисъл, ако се приложи. Къде ще се приложи? Това са въпроси, на които мъчно можете да отговорите. Обаче ако ви запитат защо ви са зрението, слухът, обонянието, веднага можете да отговорите. Зрението е нужно на всички живи същества, да намират храната си. Преди да е било създадено зрението, като орган на гледането, животните са намирали храната си чрез пипане, чрез обоняние, чрез слушане. Най-после, те са дошли до зрението, което всички считат като най-добър и практичен метод. Чрез зрението животните намират най-лесно храната си. И човек, когато насочва зрението си в известна посока, непременно има предвид нещо близо до сърцето или до ума си. Зрението на съвременните хора, в сравнение с това на първичния човек, е отслабнало, вследствие на което и мисълта му е по-слаба.

И тъй, причината за отслабването на зрението е, че сегашните хора нямат дълбока философска мисъл, каквато са имали първите човеци, хората на древната мъдрост. Днес хората живеят, без да знаят защо живеят. Те се смущават, не знаят какво им носи утрешният ден. – Какво ще отговорите на въпроса защо живеете? – „Живеем, за да се усъвършенстваме, живеем за Бога.“ – Ако ви поставят на изпит, ще издържите ли? Когато живее за една идея, човек е готов на всички жертви. Ето защо, идеята, за която човек е готов на всички жертви, трябва да заслужава това.

Да се върнем към въпроса за зрението. – От какво зависи силата на зрението? – От яснотата и интензивността на мислите. Колкото по-ясни и интензивни са мислите на човека, толкова по-силно е зрението му. Когато в мисълта се вмъкнат безпокойни и криви чувства, зрението отслабва. Тези чувства втвърдяват нервите, вследствие на което те губят своята пластичност. Колкото по-непластични са нервите на очите, толкова по-мъчно реагират те на трептенията на светлината. Който иска и на стари години да има добро зрение, трябва да има ясна и чиста мисъл. Ето защо, чувствата не трябва да взимат участие в зрението. За да не отслабва зрението ви, пазете се от чувствени вълнения. Срещнете мечка и веднага се уплашите. Защо се страхувате? Една лоша черта на мечката е тази, че тя никога не забравя обидата или пакостта, която сте ѝ направили. Тя не забравя и доброто, което сте ѝ направили, но никога не забравя и злото; тя го помни с години. Мечката познава тази своя черта и е доволна, че живее в гората като монахиня, да не се натъква на нея. За да се изправи от своя недостатък, тя е станала вегетарианка. В редки случаи тя хапва месо, повече обича кръвта на животното. Такава мечка наричат „стръвница“. И в човека има чувства, подобни на тези в мечката. Той трябва да се справи с тях по разумен начин. Като хванат мечката, хората ѝ турят халка на устните, да не хапе, и я учат да играе. Трябва ли човек по същия начин да възпитава отрицателните си чувства? Има смисъл човек да туря юлар на чувствата си, но да им туря халка, както на устните на мечката, това не е на място. Следователно, когато възпитава чувствата си, човек трябва да има знания, да прилага разумни методи.

Сега ще ви задам въпроса: От какво най-много се нуждае човек в сегашния си живот? – От здраве. – За да бъде здрав, човек се нуждае от чист въздух, от чиста вода и храна от светлина и топлина и от добро жилище. – На какво може да се уподоби чистият въздух? – На чистата мисъл. – Водата? На чистите чувства и на живота. Значи между водата и чувствата има известна връзка. Знаем, че водата може да мени състоянието си; от течна става твърда, като намалява топлината си. В течно състояние тя има нормална топлина. Като се нагрее до възвиране, водата се превръща в пара, във въздухообразно състояние, при което топлината ѝ се увеличава. Каквито промени стават с водата, такива стават и с чувствата. Запример, едно чувство може да изгуби топлината си и да се втвърди; после, то може да увеличи топлината си и да се разшири, но може да запази нормалната си топлина. Когато водата се втвърди, т.е. когато се превърне в лед, лесно може да дойде в първоначалното си състояние. Достатъчно е да се постави на огън, и тя веднага се разтопява. Как ще превърнете твърдото чувство в нормалното му състояние? Чувството „омраза“ е твърдо. Как ще го смекчите? С огън ли? Това вече е алхимия. Намерете начин, чрез който да превръщате твърдите чувства в меки, т.е. да увеличавате топлината им.

Като изучавате живота на хората, ще намерите много примери, от които се вижда как твърдите чувства се превръщат в меки. Ако приведем тези примери, в края на краищата в съзнанието ви ще остане нещо отрицателно. За да не се втвърдяват чувствата на човека, нужно е той да бъде почитан от близките си. – Какво се иска от човека, за да го уважават окръжаващите? – Днес хората уважават човека, ако е богат. Обаче богатството не е единственото условие, за да бъде човек почитан. И друго нещо се иска. – Сила. – Още? – Разумност и доброта. – Значи човек може да бъде уважаван, ако е богат, силен, разумен и добър. Значи четирите положения – богатство, сила, разумност и доброта представят знаменател на тази дроб, която има за числител уважението и почитта. Ако искате, можете да променяте местата на величините, които влизат в знаменателя, но при днешните условия на първо място стои богатството. От тези четири елемента могат да се образуват 24 пермутации. Можете ли да познаете отвън, дали някой човек е богат? – Къде се отразява богатството му, в лицето, или в движенията му? – И в лицето, и в движенията. Ако спрете погледа си върху някой свещеник, ще видите, че и той има нещо особено в лицето си, което показва, че е работил много време в една област. На лицето на всеки човек има една отличителна черта, по която познавате какъв е и какво работи. Ученият, богатият, силният, добрият човек имат по една отличителна черта в себе си. Богатият върви и носи в себе си мисълта за богатството, което има. Тази мисъл хвърля отпечатък върху неговото лице. Красивата мома също носи на лицето си мисълта, че е красива. Красива е тази мома, но достатъчно е да отнемете нещо от лицето ѝ, за да изгуби красотата си. Отнемете носа ѝ и вижте какво ще стане с нея. Тя ще изгуби красотата си.

Какво представя носът? Външно, носът е един малък уд, но той дава израз на цялото лице. Понеже е свързан с умствения свят на човека, носът чертае линии на интелигентността върху човешкото лице. Махнете ли носа, тези линии губят своята красота и лицето се помрачава. Носът е център, около който се групират някои линии на човешкото лице. Затова бъдете внимателни към своя нос. Най-малката повреда на носа се отразява върху интелигентността на човека. Приятно е да видите едно лице с правилни, спокойни черти, дето всяка линия е на мястото си.

Казахме, че от четирите положения, при които човек може да бъде почитан и уважаван, са възможни 24 пермутации. – Обаче коя от тях е най-добра? – Най-добра пермутация е тази, в която като пръв елемент влиза добротата, после разумността, силата и най-после богатството. Ще каже някой, че и без богатство може. Не е така. И без богатство не може. Самото тяло, със своите външни и вътрешни органи, е богатство. Какво би направил човек без очи, без уши, без нос, без уста? Не може без богатство, но човек трябва да търси начини, чрез които да пази своето богатство.

Сега да видим кой човек е добър. Добър човек е онзи, който може да приложи доброто в даден момент. Добрият човек е безпристрастен. Той гледа еднакво на всички хора. В него няма лицеприятие. Той дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношенията си към всяко същество според естеството му. Каквото е естеството на даденото същество, така и той постъпва. Ако срещне някой разбойник, той няма да го съди, защо е хванал такъв път, нито ще го морализира, но ще го пита отде е купил пушката си, каква работа е свършил с нея, колко души е убил. След това ще го погледне в очите и ще му каже: „Добър човек си ти“. Такъв разговор с разбойника е странен за вас, но какво ще кажете за такъв човек, който с пушката си е убил 10 разбойника, по-страшни от него, или е обрал 10 апаши, по-големи майстори от него? Докато не знае вътрешната страна на нещата, човек не трябва да се произнася. Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон. Ако поставите добрия човек в известни рамки, вие го ограничавате и той губи добротата си. Доброто се развива само при свобода. Тази е причината, поради която човек се стреми да бъде свободен. Когато добрият човек се разговаря с разбойника, последният започва да се изповядва: „Ти ми говориш добре, но моята работа не е добра. Пушката ми е светла, но много нещастия е създала на хората. Тежко ми е на душата. Никой не знае какво преживявам, когато убия един човек“. Тогава добрият човек започва да му дава методи как да излезе от това положение и да се върне в правия път.

Като изучавате челата на хората, ще видите, че на добрия, на разумния, на силния и на богатия челата се различават едно от друго. Разумният човек разсъждава правилно. Той е поет, музикант, художник. Той носи всичките изкуства в себе си. Разумният човек поставя нещата на мястото им и на време. Той никога не разбърква местата на нещата. Ако вън е студено, минус 25 градуса, той ще облече дебели, топли дрехи. Ако денят е топъл, слънчев, той ще излезе с тънки, летни дрехи. Той не се изненадва от нищо. Обаче неразумният размества нещата, вследствие на което може да излезе в студен ден с тънки дрехи, а в топъл ден – с дебели дрехи. Много чувства не могат да се реализират по единствената причина, че човек не знае кога и при какви условия да ги изнесе.

Същият закон се отнася и към идеите. Човек трябва да познава идеите си и да разбира кога да ги изнесе пред хората. Има случаи, когато човек може да изнесе само част от идеята си, и то само онази, която интересува хората. Запример, как бихте изнесли новите идеи пред хората? Ще кажете, че човек трябва да бъде добър. Кога човекът не е бил добър? – „Да бъдем разумни.“ – Кога хората не са били разумни? – „Да бъдем силни.“ – Кога хората не са били силни? – „Да бъдем богати.“ – Кога хората не са били богати? – Кой е силен човек? – Който може да носи на гърба си 100 тона товар и да го подхвърли на един километър разстояние. – Кой е богат човек? – Който привлича хората към себе си. Да отидете при богатия, това значи да се привлечете от него така, че да не искате да се върнете назад. Не може ли да ви привлече, той не е истински богат. Да срещате богати хора, това е все едно да влезете в обществото на светли, разумни същества, които ви разказват за своя живот и за своите отношения. Такова нещо представя разумният свят. Там всички са богати. Попаднете ли между съществата на разумния свят, те ще ви обсипят с подаръци. За да получите техните подаръци, ще свалите старите си дрехи и обувки. Те ще ви облекат с нови, светли премени. Всички хора са кандидати за новото, което иде вече в света.

Ще кажете, че тези неща са непостижими. За Бога всичко е постижимо. За онзи, който живее с формулата Д.Р.С.Б., т.е. който е добър, разумен, силен и богат, непостижимите неща стават постижими. За онзи, който е изгубил тази формула, и постижимите неща стават непостижими. Той живее в постоянни колебания. Дръжте в ума си формулата, че можете да бъдете добър, разумен, силен и богат.

Като се говори за доброта, за разумност, за сила и за богатство, някои се съмняват в постижението на тия качества и казват: „Мога ли да бъда аз най-добър, най-разумен, най-силен и най-богат?“ – Можеш, но не на земята. На земята, за да не става състезание между хората, само един може да бъде най-добър, най-разумен, най-силен и най-богат. Останалите хора ще се разпределят по другите планети. Тъй щото, ако не си най-богат на земята, ще бъдеш най-богат на Марс, на Венера, на Юпитер или на друга някоя планета. В Божествения свят обаче няма никакво състезание. Там всички могат да бъдат и добри, и разумни, и силни, и богати. И тъй, дръжте в ума си формулата – добър, разумен, силен и богат – Д.Р.С.Б. – и решавайте с нея всички мъчни задачи. Сегашните хора са разбъркали местата на тия качества, като са изключили доброто. То остава на последен план. На първо място турят богатството, после силата и на трето място – разумността. За доброто те не мислят. Ако си спомнят някога за него, те го поставят на последно място, на края на формулата. Формулата на сегашните хора е следната: Б.С.Р.Д. Бялата раса работи върху развиването на мозъка, т.е. на ума. Бъдещата раса, която иде, има предвид развитието на човешкото сърце. Тя ще работи и върху развиване на причинното тяло, което се занимава с прилагане на доброто.

Като се говори за четирите качества на човека, вие казвате, че сте слаби, че нищо не можете да направите. Наистина, слаби сте, но не сте по-слаби от буквите. Отделно взета, всяка буква е слаба, особено когато е в безпорядък, разхвърляна. Обаче ако се постави на мястото си, в пълен ред и хармония, тя става силна. В това отношение задачата ви е да попаднете на мястото си, като буква от някоя азбука. Следователно човек трябва да заема четири положения: да попада на мястото си като буква на своето добро, като буква на своята разумност, като буква на своята сила и като буква на своето богатство. За новата година ви давам формулата Д.Р.С.Б., с която да решавате мъчнотиите си. Щом се намерите в затруднение, кажете си Д.Р.С.Б., за да изпъкне пред вас доброто, разумността, силата и богатството. Като имате този дар, вие не трябва да се оплаквате, че сте сиромаси.

Доброто е плод на Любовта, а любовта – плод на доброто. Разумността е плод на Мъдростта. Силата има отношение към сърцето, към чувствата на човека. Само силният може да обича. Сърцето има нужда от сила, а не умът. Богатството пък подразбира условията на живота. Най-голямото богатство, което човек има, е животът. Който има живот, всичко има. Щом изгуби живота, той губи всичко. Животът е господар на всички земни богатства, той разполага с тях.

И тъй, ако се обезсърчите, кажете си: „Аз трябва да бъда Д.Р.С.Б.“ Видите ли, че някой човек не постъпва правилно, изпратете му мислено думите: „Ти трябва да бъдеш Д.Р.С.Б.“ Добрият човек е образ и подобие на Бога.

Желая ви всички да се измените, да вървите от злото към доброто, от безумието към разумността, от безсилието към силата, от сиромашията към богатството.

Желая ви всички да тръгнете като екскурзианти към Д.Р.С.Б.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 9 януари 1931 г., София, Изгрев.

Колелото на съзнанието

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Представете си, че имате едно голямо колело, на което са закачени малки кофички. Колелото е в постоянно движение. Като се движи, една част от кофичките, долните, се пълнят с вода, изкачват се нагоре и водата им се излива в голям басейн, отдето се разпределя да пои градини и бостани. Значи при слизане надолу кофичките се пълнят с вода, изкачват се нагоре и постепенно се изпразват. Кръгът е разделен на 4 части. Всяка част съдържа по 10 кофички, които се движат по посока на стрелките.

Като разглеждате колелото, виждате, че всяка кофичка представя число от 1 до 10, които биват положителни и отрицателни. Всички числа, на които са закачени пълни кофички, са положителни. Останалите, на които висят празни кофички, са отрицателни. Значи положителните и отрицателните числа на колелото се определят от съдържанието. Ако кофичките само се пълнят и празнят, без да вършат някаква работа, в това няма никаква философия. То е все едно да палите и да гасите кибритените клечки. Друг е въпросът, ако запалването на кибритената клечка представя процес на пробуждане на съзнанието. Следователно, ако колелото, което е в постоянно движение, представя човешкото съзнание, ние имаме едно динамо, в което числата се менят: положителните стават отрицателни, а отрицателните – положителни. Понеже съзнанието на човека е в постоянно движение, в него стават различни промени. Тази е причината, поради която човек ту се радва, ту скърби. Тази е причината, поради която съзнанието на човека ту просветва, ту се помрачава.

Представете си, че някой човек получава голямо наследство. Той се радва и радостта му се увеличава, докато стигне своята максимална точка, т.е. до зенита. От зенита радостта му постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Той се чуди къде отиде радостта му и казва: „Изпразни се нещо в мене. Какво стана, не зная, настъпи някаква промяна в съзнанието ми“. Много естествено! Щом кофата, т.е. сърцето му, се напълни с радост, непременно трябва да се изпразни, за да може отново да се напълни. – Къде отиде радостта му? – В басейна на градинаря, който ще полива своите цветя и зеленчуци. Радвайте се, когато вашите кофички се изпразват, за да поливат зеленчуците. Ако никой не жертва своята радост за поливане на градини и бостани, човечеството ще бъде лишено от благата на живота. Като се изпразнят, кофичките започват да слизат надолу, да черпят вода от големия резервоар. Щом е така, не съжалявайте, когато вашето съзнание се празни. Като се изпразни, отново ще се напълни. А като се пълни и празни, колелото на съзнанието ще бъде в постоянно движение. И тъй, не съжалявайте, че кофичките ви се празнят, но използвайте времето, когато те се пълнят със съдържание, за да можете да уталожите жаждата си. При това, колкото и да се жадни, вие няма да изпиете всичкото съдържание: една част ще изпиете, а останалата ще отиде за поливане на градините. Вие мислите, че цялото съдържание е ваше. Не, ваше е само това, което можете да изпиете в даден момент. Останалото богатство е за другите. Като страдате за изгубеното си богатство, други някои се радват. На вашето страдание се дължи радостта на други същества. После те ще страдат, а вие ще се радвате. Тази смяна в състоянията наричаме „закон за редуване“. Той обяснява промените, които стават в човешкото съзнание или в движението на колелото на съзнанието.

Процесите, които стават в съзнанието, минават от механически в психически и обратно, от психически в механически. Пълненето и празненето на кофичките са механически процеси. Радостта и скръбта при тия промени са психически процеси. Когато кофичките минават през точките от 1 до 10 в първата четвърт на колелото, човек е обезсърчен, защото съзнанието му е празно. Когато човек влезе във втората четвърт, кофичките започват да се пълнят. Той се радва, радостта му постепенно се увеличава, докато стигне числото 10 в третата четвърт. От тази точка вече кофичките се празнят, а с това и съзнанието на човека започва отново да се помрачава. Човек изпада в най-голямо помрачаване на съзнанието, когато дойде до числото 10, в първата четвърт на кръга. Оттук виждаме, че радостта и страданието се редуват в зависимост от пълненето и празненето на кофичките. Това показва, че има тясна връзка между физическите и психическите процеси.

И тъй, когато се намира в първата четвърт на кръга, т.е. в първата категория на числата от 1 до 10, човек дохожда до най-голямо обезсърчение. Всичките му кофички са празни и той казва: „Свърши се моят живот“. Обаче щом дойде в точка O, дето е изгревът на слънцето, кофичките една след друга започват да се пълнят до точка W. Човек започва да се обнадеждава и казва: „Виждам, че животът ми не се е свършил, започвам отново да придобивам богатството си. Право ми казваха хората, че слънцето на живота ми пак ще изгре“е. Тази радост е във втората и в третата четвърт на кръга. През това време хората го морализират, че трябва да бъде щедър, да не мисли само за себе си. В първо време той не е съгласен с този морал и здраво държи богатството си. Но понеже колелото се движи, най-после той се убеждава, че хората са прави, започва да раздава от богатството си и кофичките една след друга се изпразват. Щом влезе между числата от четвъртата и първата категория, човек става вече морален, проявява щедрост и към своите ближни. В тези две области се намират всички реформаторски, всички нови движения. Колелото е причина за новото в света. Като се движи, то заставя човека да мисли за Господа. Иска не иска, човек става морален, благодетелен. Ако приеме новото доброволно, съзнанието му се пробужда и той се радва, че може да сподели богатството си със своите ближни.

Следователно всеки човек трябва да мине през четирите положения на съзнанието, да се пробуди, да заживее по нов начин. Животът в първата четвърт на колелото наричаме живот на крайното обезсърчаване, във втората четвърт – живот на обнадеждаване, в третата – придобиване на големите богатство, в четвъртата – реализиране на новите идеали. В последната четвърт се пробужда висшето съзнание на човека и той се изпълва с желанието да служи на Бога и да живее за ближните си. Когато съзнае това, човек дохожда до басейна на градината, дето трябва да излее всичкото си съдържание, и счита, че нищо не е изгубил. Той е раздал всичкото си богатство, без да е изгубил нещо. – Защо? – Защото колелото се движи. Човек пак ще мине през процесите на обнадеждаване, на реализиране на идеалите си, на пълно забогатяване и осиромашаване, т.е. изпразване – живот за другите. Така се върти колелото цял ден, докато дойде часът за почивка. Всеки ще се намери на различно място: един ще бъде в първата четвърт, друг – във втората, в третата и т.н. Като се съберат всички заедно, ще говорят за опитностите, които са имали през деня. На другия ден колелото пак се върти и човек започва работата на съзнанието си от там, дето е спрял.

Това, което казах за движението на човешкото съзнание, се отнася до всички хора, млади и стари. Разликата между младия и стария се заключава в начина, по който преживяват нещата. Младият разчита повече на себе си и като се обезсърчи, казва: „Ще направя още един опит“. Като се засили, той се намира в точката на изгряващото слънце, в обнадеждаването. От изток той отива към юг – пълното реализиране на своите идеали. Старият, като се обезсърдчи, казва: „Добър е Господ, ще ми помогне по някакъв начин. Пък ако на земята не могат да се наредят работите ми, в другия свят ще се наредят“. Обаче като дойде в точка O, той вижда, че работите му започват да се нареждат. Той мисли, че е заминал за другия свят. Според религиозните хора другият свят е горе, а според материалистите – долу, дето се пълнят кофите. Както и да разглеждате въпроса, важно е да знаете, че едната половина на колелото се намира в този свят, а другата половина – в онзи свят.

Ако колелото прави едно обръщане за 12 часа, казваме, че през това време съзнанието минава 4 важни състояния. Всяко състояние трае по 3 часа: 3 часа обезсърчаване, 3 часа обнадеждаване, 3 часа пълно реализиране на идеалите и 3 часа раздаване на богатствата, т.е. служене на Бога и на ближния. Ще кажете, че това е игра на съдбата. Съдбата не си играе с човека, но работи върху него. Значи движението на колелото наричаме работа на съдбата. Съдбата поставя всеки човек на почетно място и ако той съзнателно и с любов извършва работата си, велико бъдеще го очаква. Съдбата е господарят на колелото. Като види, че някой човек влиза в областта на обезсърчаването, той го погали малко и му казва: „Не се страхувай, след няколко часа ти отново ще забогатееш, ще се напълниш толкова много, че ще стане нужда да даваш на другите“.

Като ученици, вие трябва да гледате съзнателно на промените във вашия живот. Съдбата няма лоши намерения към никого. Тя не цели нещастието на човека. Понеже всеки човек е заставен да свърши една работа, той неизбежно минава през всички числа на колелото на живота. Числата менят местата си, а с тях заедно се движи и човек. Това движение наричаме функция на живота. Който е слязъл на земята, той неизбежно трябва да се движи. Остане ли в покой, в бездействие, той влиза в областта на свещения мързел. Бездействието и мързелът водят към ръждясване, а ръждясването – към разлагане. За да не се разлагат нещата, колелото трябва да се движи. Мнозина се страхуват от движението. Те мислят, че като се движат, ще страдат. Не е така. Като се движи и като страда, човек се усъвършенства.

Следователно благодарете, че сте в колелото на живота и се движите заедно с него. Като единица, вие представяте малка, но необходима част от това колело. Радвайте се, че ви е дадено място в това колело. Дали сте на първо или на последно място в колелото, не е важно. Господарят ви се грижи еднакво за всички свои части. Той има предвид щастието и благоденствието на частиците си. Природата поставя всички живи същества на работа, а Божественото начало определя темпа на движението на колелото. – Какъв е смисълът на живота според това колело? – Да се обезсърчим, да се обнадеждим, да разбогатеем и най-после да се проникнем от съзнанието, че трябва да служим на Бога и на своя ближен. Преведено на съвременен език, това означава: да се изпразним, да се приготвим за пълнене, да се напълним и отново да се приготвим за изпразване.

Сега, ако търсите това колело, ще го намерите в живота. В него ще видите живота и на младия, и на стария. С помощта на това колело и младият, и старият си обясняват противоречията в живота и вървят напред. Старият знае, че като забогатее, трябва да раздаде всичко, да се откаже от своя материализъм и да стане религиозен, т.е. набожен човек. При това положение той трябва да се отрече от себе си, от своя личен живот. Това значи изпразване. Като се изпразва, човек се обезсърчава. Според Толстой крайното обезсърчаване подразбира абсолютно самоотричане. Това са два процеса неразривно свързани. Следователно каже ли някой, че се е обезсърчил, това значи, че той е дошъл до фазата на самоотричането. Като се самоотрече от всичко, човек казва: „Трябва да живея за Бога!“

Колелото, за което говоря днес, има отношение към сегашния живот и сегашните състояния на хората. Това колело обхваща земния живот на човека. Обаче то е свързано с друго едно колело, което е устроено по друг начин, вследствие на което и нещата в него стават другояче. Който влезе в това колело, не мисли вече за земята. Той напуща работата си и тръгва за другия свят. Една група от 40 млади жътвари жънали на нивата. По едно време край тях минал мечкар със своята мечка. Като започнал да разиграва мечката, те напуснали работата си и отишли да гледат как играе мечката. Ако за една мечка жътварите напуснаха работата си, колко повече човек би напуснал работата си на земята, за да влезе в духовното колело на живота и се понесе с него в пространството.

Като се върнете у дома си, нека всеки си начертае това колело, което нарекохме „колело на човешкото съзнание“. При всяко число кофичката се намира в различно състояние. В първата четвърт на кръга кофичките се намират при най-лоши, оскъдни условия; във втората четвърт условията се подобряват; в третата четвърт условията са идеални в материално отношение; в четвъртата четвърт условията на живота дават своя плод. Тук човек влага капитала си в своето съзнание като в Божествена банка, от която всякога може да черпи, колкото иска. На земята Божествената банка е басейнът на градинаря, отдето водата се разпределя по всички лехи, да ги напоява. Тукашните градинари не държат сметка колко кофички се вливат в техния басейн, но живата природа държи сметка за всяка кофичка, т.е. за всяко живо същество, което е участвало в движението на нейното колело.

Природата е много точна. Тя никого не ощетява. Няма случай, когато природата да не е възнаградила щедро всеки, който е свършил някаква работа за нея. Тя плаща скъпо и за най-малката работа. Във всичките си постъпки тя е крайно справедлива. Който не разбира проявите на природата, нито на целокупния живот, вади криви заключения, вследствие на което често се обезсърчава. Естествено е да се обезсърчи човек, естествено е и да се насърчи – зависи в коя четвърт на кръга е попаднал. Ако е попаднал в първата четвърт, ще се обезсърчи; ако е попаднал във втората, ще се насърчи; ако е попаднал в третата, ще почне да реализира своите идеали; ако е попаднал в четвъртата, ще почне да прилага, да дава от себе си, докато се изпразни. Във всяка четвърт човек схваща само една част от истинското положение на нещата. Ето защо, за да има пълна представа за проявите на живота, той трябва да има търпение, да мине пътя на цялото колело. Така той ще знае положението на нещата при едно обръщане на колелото. А това колело се движи 12 часа на ден. Същевременно то се движи цели 365 дена през годината. Значи с течение на дни и години човек разширява своите разбирания и познания. Той се стреми да се домогне до знанието, което се включва в целокупния живот. Напишете на дъската числата 195,678 и 956,781. – Каква е разликата между единицата в двете числа? – В първото число единицата стои на мястото на стохилядите, а във второто – на мястото на единиците. В количествено отношение първата единица е 100,000 пъти по-голяма от втората. Ако двете единици представят две съзнания, първото щеше да бъде по-обременено от второто. Ако двете единици бяха две животни, второто щеше да бъде по-леко. Когато се намери в опасност, второто животно ще бяга по-бързо. Това е вярно по отношение само на някои неща, а не за всички случаи. Запример, земята, която е толкова голяма и тежка, се движи с много голяма бързина. Нейната бързина на движение не може да се сравнява и с най-бързите тренове. Когато дойдем до мисълта, казваме: Колкото по-бързи са трептенията на мисълта, толкова по-интензивна е тя; оттам и страданията са по-кратковременни и силни. И обратно: колкото по-бавни са трептенията на мисълта, толкова по-слабо интензивна е тя и толкова по-дълготрайни са страданията. Колкото по-тежки са желанията на човека, толкова по-големи са и страданията му. Запример, някой иска да стане богат, да разполага с милиони. Това желание е много тежко, вследствие на което произвежда голяма тежест и напрежение върху мозъка и нервната система на човека.

Следователно човек не може да държи известна идея в ума си, без тя да произвежда известен физиологически ефект върху мозъка и нервната му система. Като знаете силата на мислите, на чувствата и на постъпките си, трябва да бъдете внимателни към тях. Една мисъл, едно чувство, една дума може да произведе върху мозъка и сърцето на човека такова напрежение, че да го осакати. Ще кажете, че вие си говорите тихо, едва се чувате. Вие можете даже да не се чувате, но навсякъде по земята, както и в другите светове, съществуват различни системи радио, които хващат и най-слабите звукове и ги разнасят из пространството. Затова е казал Христос, че ще отговаряте за всяка празна дума, която е излязла от устата ви. Кажете ли една дума, хиляди години наред тя ще обикаля земята. Искате ли да знаете какво са казали Христос, Аристотел, Платон на времето си, не ходете да слушате какво ще ви кажат този и онзи, но турете една антена в пространството, да хванете направо техните думи, а не да очаквате на някой философ, той да превежда словото им.

Материята и енергията в природата нито се губят, нито се създават, но само се видоизменят. Щом нищо не се губи, трябва да дойде Божественият огън на земята, да изгори всичко непотребно. Като мине през този огън, земята се връща в своето първоначално състояние на девственост. Девственият живот е новият живот, който всички очакват. Добре, че съществуват и добри мисли, освен лошите, та взаимно да се уравновесяват. От гледището на астрологията човек може предварително да определи всеки час от деня и от нощта на какви мисли ще се натъкне. Колелото на живота се върти, мислите и чувствата се въртят заедно с него. Ако човек не разбира това, може да се обърка и да се отчае. Но като знае, че нещата всеки момент се сменят, ще каже: „Колелото се върти. Ще имам търпение да дочакам благоприятните условия“. Който движи колелото, той знае защо нещата стават по един, а не по друг начин.

Следователно, ако кофата ти се изпразни, не страдай за това. Ако се обезсърчиш, не се отчайвай. Ако забогатееш, не бързай да се радваш. След забогатяването иде изпразването. Това са преходни неща. важно е човек да разбира нещата. Няма по-велико нещо в живота на човека от обезсърчаването. Да се обезсърчиш, това значи да се освободиш от илюзиите и заблужденията на живота. Докато не се обезсърчи, човек все още се лъже, че това ще направи, онова ще направи. Като се обезсърчи и загуби вяра в преходните неща, човек отправя погледа си към вечността, към съществените и трайни неща. Обезсърчените хора влизат в правия път на живота. Обезсърчените хора са обикновено добрите хора в света. Какво виждаме в живота? Когато някой се обезсърчи, иска да се самоубие, да тури край на живота си. Този човек не се е обезсърчил още. Той желае нещо и го очаква от живота. Той е още в категорията на насърчените, готов е да воюва. Истински обезсърченият не иска нищо, не очаква от никого нищо. Той е тих и спокоен и казва: „Ако е дошъл часът да умирам, нека умра; ако страдам, да страдам; ако има нещо за ядене, добре; ако няма какво да ям, ще гладувам. Каквото дойде, добре дошло“. Това значи да се отрече човек от себе си. Обаче ще знаете, че и това обезсърчаване трае само 3 часа. След това човек минава във втората, третата и четвъртата четвъртини на колелото, докато направи пълно обръщение.

Ще приведа един пример, чрез който ще илюстрирам цялата лекция. Един човек, крайно набожен, тръгнал на далечен път с магарето си. Той напълнил раницата си с багаж, турил я на гърба си и подкарал магарето да върви пред него без никакъв товар. По едно време пътникът срещнал един мъдрец и му казал: „Тежък е животът ми. Дотегна ми да живея вече. Не зная какво да правя“. Мъдрецът го запитал: „Защо караш това магаре?“ Пътникът си помислил: „Чудно нещо! Аз се оплаквам от живота си, а той ме пита защо карам магарето“. По-нататък срещнал друг мъдрец и на него се оплакал от живота си. Мъдрецът му отговорил: „Купи самар на магарето си“. Срещнал трети мъдрец, който му казал: „Натовари магарето си!“ Като се оплакал и на четвъртия мъдрец, той му казал: „Качи се и ти на магарето си!“ Сега и аз ви казвам: Натоварете магарето си, качете се и вие на него и така продължете пътуването си. Животът ви ще стане по-лек.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 16 януари 1931 г., София, Изгрев.

Разумното слово

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Миналата лекция говорих за колелото на човешкото съзнание. – Прилича ли то на обикновените колела? – Щом се говори за колело на живота, на човешкото съзнание, ние разбираме нещо разумно. Същината на нещата се изявява чрез разумни работи. Често чувате да се говори за сила, че човек трябва да бъде силен. Силата се проявява по два начина: без разумност и с разумност. Резултатите, които произтичат от двата вида сила, също биват два вида. Всеки човек, всяко животно, колкото и да е малко, иска да покаже силата си. Защо иска да покаже силата си, нито човекът знае това, нито животното. Отвътре нещо ги заставя да проявят силата си. Тази вътрешна причина ние наричаме „разумност“. Хората обаче казват: „Този човек иска да се покаже пред другите, че е силен“. Ако човек сам не прояви силата си, хората ще го накарат да направи това. За друг някой казват, че иска да покаже знанието си пред хората. Има ли нещо лошо в това, че някой иска да покаже силата или знанието си пред хората? Има ли нещо лошо в това, че някой иска да покаже силата или знанието си пред хората? Не е добре, когато човек иска да покаже, че има повече знания, отколкото са в действителност. Друг е въпросът, когато човек се старае да докаже, че силата му е по-голяма, отколкото в действителност. И едното, и другото положение не са на място, защото не отговарят на действителността. Обаче ако човек проявява по-малка сила и по-малко знания, отколкото има в действителност, и това положение не отговаря на действителността.

Какво заключение можем да направим от проявите на единия, който показва, че има много знания, и на другия, който или никак не проявява знанията, или показва, че знае по-малко, отколкото всъщност. За първия казваме, че е тщеславен, а за втория, че е горд. Гордият казва: „Ако сте умни, вие сами ще познаете колко и какви знания имам. Не е нужно аз сам да се проявявам“. Питам: Кой е разумният начин, по който човек трябва да постъпва?

За следния път пишете върху темата: „Признаци на разумните прояви“.

Като изучавате природата, виждате, че всички промени, които стават в нея, имат за цел да се прояви разумното начало. Аз взимам думите „разумно начало“ не в тяхната същина, а както вие ги разбирате. Запример, който изучава алгебра, в израза a+b=c вижда някакво съдържание. Който не познава алгебра, не намира никакво съдържание в дадения израз. За него a+b=c не е нищо друго, освен съчетание на букви, на които той не разбира смисъла. За онзи, който знае, нещата се осмислят. За онзи, който не знае, всичко е безсмислено. Знаещият прониква в желанията си и намира причината, защо едно желание се проявява по един начин, а друго – по друг начин. Той знае по какъв начин едно и също желание ще се прояви в двама души. Запример, желанието на човека да прояви силата си ще се прояви в атлета по един начин, във философа – по друг. Първият ще прояви силата си на физическия свят – чрез своите мускули; вторият ще прояви силата си в умствения свят – чрез своето перо.

Сега вие сте ученици и какъвто въпрос да ви се зададе, предпочитате да мълчите. – Защо ученикът мълчи? – Защото не знае. Той се страхува да говори пред учителя си, да не покаже невежеството си. Някога и учителят е бил невежа, но като учил, отворили му се очите и сега може да преподава на невежите. В този смисъл, като учи, всеки ученик може да стане учител, но до едно място. Като дойде дотам, додето е учил, той спира. След това дохожда друг, който знае повече, но и той спира до едно място. После иде трети, четвърти, пети, шести, които се нареждат един до друг. Пред вас седят все учени, но до известно място. Най-после, трябва да дойде някой възвишен, велик дух, който разполага с големи знания, с познаване на великите закони и да продължи работата. Той има мощна сила, не физическа, но умствена. В познаване на великите закони на Битието се заключава разумността или разумното начало. Колкото по-голямо е знанието, толкова по-голяма е и светлината. Дето е светлината, там е и Любовта. Значи светлината се проявява само при Любовта, а Любовта се проявява само при светлината. Наистина, когато обичате някого, вие се готови да му запалите една, две, три и повече свещи, да осветите пътя му. Не го ли обичате, оставяте го да ходи в тъмнина. В тъмнината могат да се проявят различни страсти, желания, копнежи, но по никой начин Любов. Любовта се изявява само при светлина.

Мнозина мислят, че основа на страстта е любовта. Това е криво разбиране. Страстта води към престъпление. Любовта обаче изключва всякакво престъпление. Страстта е низше чувство в човека, което търси плячка. Вълкът, мечката, лисицата търсят някаква жертва, да се нахранят, да задоволят своя глад. Следователно гладът е онази неразумна сила в човека, която го заставя да върши престъпления. В глада има нещо разумно. Който е разбрал разумното в глада, той е станал умен човек. Който не е разбрал разумното в глада, той прави погрешки и престъпления. – Кое е разумното в глада? – Подтикът, който се събужда в човека. Когато разумният гладува, в него се събужда подтик за работа. Той напряга ума си, да намери правилен начин, чрез който да задоволи глада си. Същевременно гладът събужда скритите сили в човека, с което продължава живота му. Човек трябва да разбира естеството на глада и на жаждата и да се справя с тях разумно. Като разбере това, човек се домогва до едно от блаженствата, за което Христос казва: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“.

Как се задоволяват жаждата и гладът? – Жаждата се задоволява с вода, а гладът – с хляб. Думата „хляб“ се пише с „ят“ (широко „Е“ в тогавашния български), а се изговаря по два начина: с „Я“ и с „Е“. Когато желанието на човека за хляб е силно, той казва: „Дайте ми хлебец“. Обаче когато е гладен, човек казва: „Хляб!“ Той няма време да иска, да моли за хляб. Буквата „Я“ е силна. Тя показва, че някой човек е гладен, иска хляб. Гладът и жаждата са най-силните подтици, които съществуват в природата. Те са мощни сили, с които природата си служи. Не е лесно да се бори човек с глада и с жаждата. Като мощни сили, те движат всичко живо, заставят го да работи. Всички животни се движат по единствената причина да търсят храна, за да задоволят глада си. Когато са сити, животните спят. И човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли с единствената цел да придобие храна, да осигури хляба си. Детето отива на училище, учи се, за да не гладува. Възрастният отива на църква, моли се, за да не изгуби Божието благословение, да има хляб, да вървят работите му добре. Детето обича баща си и майка си, за да не се лиши от хляба като благо на живота. Можете да изнесете много идеални поводи за стремежа на човека да учи, да работи, да се моли, обаче първичният подтик на всичко това е гладът.

Мощна сила е гладът, но трябва да се разбира. Докато не се разбере, гладът е мъчение. Обаче като се разбере, той се превръща в добро. Доброто е глад, който уталожва глада. Колкото и да е силен гладът, като дойде доброто, той отстъпва. Гладът слуша и изпълнява всичко, каквото заповядва доброто. Значи доброто заповядва на глада. Когато остане неразбран, гладът заставя човека да прави престъпления. За да спрат престъпленията, доброто излиза срещу глада и му се противопоставя. Затова казваме, че доброто ще оправи света. Дето отсъства доброто, там владее голяма грубост и жестокост. Страшно е да срещнете на пътя си гладна мечка, гладен лъв или гладен вълк. Те се хвърлят грубо върху жертвата си и жестоко я разкъсват. Щом се яви доброто, жестокостта и грубостта отстъпват. Колкото и да е разгневен човек, когато доброто влезе в него като плод, той задоволява глада си с него и става тих и спокоен, на лицето му се явява мека, спокойна усмивка. Усмивката не произтича от човека, но от доброто, което е влязло в него и задоволило глада му.

Като погледнете лицето на добрия човек, виждате как е работила разумността върху него. Доброто е проява на разумността, т.е. на разумното слово, което оправя света. Когато даде път на разумността в себе си, човек има правилни разбирания за живота. Той не може да каже, че като се е родил, ще живее, както му попадне. Той гледа на живота и на раждането сериозно. Велик процес е раждането! Всеки процес се счита завършен, когато се роди нещо. Раждането на детето, т.е. излизането му от утробата на майката, е завършен процес за физическия свят, но незавършен процес за духовния. Когато майката пометне детето, или когато детето умира преждевременно, това показва, че не се е родило, както трябва. То трябва повторно да се роди по физически начин. Христос казва: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие“. На друго място в Писанието е казано: „Ако се не родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи сегашният човек не е още дороден. Той трябва да се роди изново, от вода и Дух, за да се завърши процесът на неговото раждане. Под думата „раждане“, в широк смисъл, разбираме освобождаване на човека от най-страшното робство, от ограничителните условия на живота. Нероденият живее в небитието, в робство, а роденият – в битието, т.е. в свободата. Тогава каква е тази свобода, когато човек се ражда, влиза в битието, а се оплаква от ограниченията, в които живее? Как е възможно роденият в свобода да бъде несвободен? Ако човек не е свободен, това показва, че има нещо в него, което още е в небитието. Ако не може да прояви своята доброта, своя ум и своето сърце, той е още в небитието.

Много хора и до днес още са в небитието. Запример, чувате някой да казва: „Не мога да мисля“. – В небитието си. – „Не мога да чувствам.“ – В небитието си. – „Не мога да правя добро.“ – В небитието си. – „Какво трябва да направя, за да се проявя?“ – Трябва да влезеш в битието. – „Как?“ – Като се родиш изново. Наистина, всички хора се стремят да влязат в битието.

Като говорим за битието и небитието, това не значи, че битието е нещо реално, а небитието – нереално. Небитието е място на страдания, на ад. Страшно е положението на човека, който влиза в небитието. Той има желание да вижда, но около него е тъмнина; иска да яде, мъчи го гладът, но няма какво да яде; жаден е, иска да пие вода, но не може да задоволи жаждата си. От гледище на битието, на материалния живот, небитието е живот на въображение. – Защо? – Защото нещата там не се реализират. Небитието е живот на жажда и глад, вечен стремеж да задоволиш нещо, което при дадените условия не може да се задоволи. Ето защо, докато е на земята, в битието, човек трябва да изучава закона на доброто, за да може да задоволи в себе си глада и жаждата. Само доброто, като велик, разумен принцип, освобождава човека от глада и от жаждата. Доброто е основа на великия закон за освобождаването. Да бъдеш добър, това значи да се освободиш от робството, т.е. от света на ограниченията и смъртта. Под „смърт“ разбираме ония условия, които лишават човека от благата на живота. Тази е причината, дето хората се страхуват от смъртта. Които не разбират смъртта, мислят, че тя ще ги освободи от мъчнотиите в живота. Не само че няма да ги освободи, но тя ще ги въведе в небитието.

Мисълта за небитието представя киселина, която разяжда и руши. Ако човек мисли дълго време върху небитието, в края на краищата ще се изпари. Много философи са се изпарили по единствената причина, че са попаднали в областта на небитието. Никой обикновен човек, никой смъртен не е разрешил и не може да разреши въпроса за небитието. Който се е занимавал с този въпрос, нищо не е постигнал. – „Тогава защо съм се родил?“ – Да бъдеш добър. – „Как ще стана добър?“ – Като задоволяваш глада и жаждата си с доброто. Това значи разумно хранене. По този начин думите Христови, че не само с хляб човек може да живее, но с всяко разумно Слово, което излиза от Бога – стават разбрани. Който се храни с доброто, той не умира: той става господар на условията, той влиза в областта на битието. Значи реално е само доброто. Реално е само това, което не се изменя, нито изчезва, нито се унищожава. Понеже доброто не се изменя, не се губи и не изчезва, то е реално. – Водата реална ли е? – За нас не е реална, понеже се изменя. За други същества обаче водата е реална. Твърдата материя е реална за нас.

Като говорим за жажда и глад, освен физическото им проявление, ние имаме предвид още и духовното. Човек изпитва глад и жажда за знание. Това е духовен глад и духовна жажда. И в този случай доброто задоволява глада и жаждата на човека. Който има ясна представа за доброто, всичко може да постигне. Чрез прилагане на доброто човек може да решава и най-мъчните задачи в живота си. Прилагайте доброто в живота си, за да придобивате повече светлина в умовете си, да станете силни и свободни. Не прилагате ли доброто, вие ще бъдете слаби, хилави, ограничени: ще желаете да направите нещо, но няма да знаете как. – Защо? – Доброто не е във вас. То трябва да бъде идеал на човека. Българинът казва: „Гладна мечка хоро не играе“. – Какво показва тази поговорка? – Когато доброто задоволи глада и жаждата, човек може да играе хоро. Въртенето на хората в кръг подразбира метод за постигане на нещата. Значи, като възприеме и приложи доброто, човек може да реализира своите идеали за придобиване на известни блага. Каквото представя хорото, такова нещо е колелото, с което вадят вода от реките.

И тъй, когато доброто се свърже с колелото на живота, човек става силен и може да постигне желанията си. Чрез доброто човек разрешава всички противоречия. – Защо? – Защото доброто се проявява в безкрайността. Противоречията се явяват при две противоположни мисли, чувства и постъпки, които образуват квадрата. Влезе ли доброто в квадрата, то веднага разтваря ъглите му, т.е. увеличава ги, като ги превръща в изправени ъгли, равни на 180 градуса. Изправеният ъгъл не е нищо друго, освен права линия, която продължава да расте до безкрайност. Следователно, ако известен въпрос не се разреши в квадрата, трябва да се сведе към правата линия. Ако и в правата линия не може да се разреши, трябва да се пренесе в точката. Следователно, когато въпросът се омаловажи, т.е. стане на точка, тогава иде разрешаването му. При бъдещото възпитание човек трябва да знае как да превръща квадрата в права линия, и правата линия – в точка.

Това са твърдения, които нямат никакво приложение. Единствената сила, единствената реалност, която може да се приложи в живота, това е доброто. Само разумният може да бъде добър; само добрият разбира същината на живота. Само доброто е реално, защото е подобно на извор, който постоянно дава. Злото е подобно на песъчлива почва, която само поглъща, без да дава нещо от себе си. Тази е причината, поради която животът не може да се прояви без доброто. Съвременните хора заместват думата „добро“ със „закон“. Те казват: „Без закон не може да се живее“. Те искат да наложат доброто чрез закон, чрез насилие, а това е невъзможно. Доброто само по себе си е закон. То не търпи никакви ограничения, никакви външни форми. Когато доброто функционира в човека, той мисли, чувства и постъпва право. Да мисли човек право, това значи мозъкът му да работи добре. Правите чувства пък са в зависимост от правилното кръвообръщение. Правите постъпки са в зависимост от правилната функция на стомаха. Каквато е зависимостта между правите мисли, чувства и постъпки, такава е и между функциите на ума, сърцето и волята.

И тъй, ако искате да се домогнете до доброто, преди всичко трябва да измените възгледите си за живота. Казано е в Писанието: „Ново вино в нови мехове“. Новото разбиране трябва да се отдели от старото. Запример, стар възглед е да мисли човек, че може сам да се изправи. Той може да съдейства за изправянето и за самовъзпитанието си, но не може да бъде единствен фактор. Достатъчно е човек да върви в единство и съгласие с природните закони. Това значи: Достатъчно е да следва движението на природата, без да прави опити да спира нейното движение и да го нагажда според разбирането си. Никой не може и няма право да се противопоставя на природата. Ще кажете, че имате свои разбирания, които искате да приложите. Направете опит да приложите своите разбирания и вижте какъв резултат ще имате. Ако с вашите разбирания можете да измените отрицателните си прояви, те са добри. Обаче ако разбиранията ви не могат да ви помогнат, не могат да намалят вашата нервност и сприхавост, те не са на място. В този случай вие трябва да измените възгледите си. Това се постига чрез прилагане на доброто.

Като ученици, вие трябва да бъдете изправни към себе си, да имате будно съзнание по отношение на своите движения и прояви. Запример, устните и зъбите ви трябва да се докосват леко, да не ги стискате. Ако свивате или стискате устните си силно, това показва, че вътрешно сте притиснати. И зъбите си не трябва да стискате. Като се ръкувате, също не стискайте силно ръцете. Стискането на ръцете показва, че във вас има някакво желание, на което не можете да дадете ход. Това желание може да не е ваше. В такъв случай ви се налага още по-голяма будност. Човек трябва да знае какво прави и защо го прави. Поддава ли се на чужди желания, той не знае защо се проявява по един или по друг начин. Всяко движение на човека трябва да бъде естествено; не се позволяват движения по отражения, които са резултат на външни влияния. Бъдете естествени в проявите си и не се смущавайте от това, какво ще кажат хората за вас. Имайте предвид какво ще каже Първата Причина, какво ще каже Божественото у вас, какво ще каже вашият ум. Без камара може, но без народ не може. Без хора може, но без Бога не може. Бог е целокупността на нещата, а всеки човек е представител на един народ, избран от него да защитава интересите му. Един ден камарата ще прекрати своята дейност и вие ще се върнете всред народа, при своите избиратели, да дадете отчет, как сте застъпвали неговите интереси и какво сте направили за него. За следния път всеки от вас да резюмира лекцията, да види какво е разбрал. Ако не си правите резюмета от лекциите и не вадите от тях поне по една мисъл за приложение, вие ще приличате на затворени шишета със съдържание, което не се използва. Съдържанието ще се развали, без да принесе своята полза. Новото учение се налива в шишета, които сутрин се пълнят, вечер се изпразват. В никой случай съдържанието на новото учение не трябва да прекара нито една нощ в шишетата. Всяка сутрин трябва да наливате ново съдържание. Ако не прилагате новото, ще дойде старото, което носи страдания. Съдържанието на новото е доброто. Старото е лишено от доброто. Новото завършва с успехи, а старото – с неуспехи. Каквото мисли или чувства човек, трябва да влага в него доброто. Без доброто, като основа на живота, няма успех, няма радост, няма и живот. Без доброто, и знанието няма смисъл. Каква полза от това, дали знаете или не знаете, има ли живот на месечината? Ще кажете, че има живот на месечината. Това знание не ползва нито вас, нито месечината. Ако можете да отидете на месечината, това знание вече има смисъл. Ще кажат някои, че не се интересуват от месечината. Всички трябва да се интересуват от месечината, защото тя оказва влияние върху нервната система, върху ума на човека.

Всички планети имат влияние върху човека. Следователно всеки човек трябва да се интересува от тях дотолкова, доколкото те имат влияние върху него. Вън от това влияние той е свободен да се интересува от тях, или не. Развитието на отделния индивид, на семейството, на обществото, на държавата, както и на цялото човечество, са в зависимост от влиянието на планетите върху земята. Ето защо, за да познава условията на своя живот, както и на по-големите единици от себе си, човек трябва да има широк интерес към окултните науки, в прав смисъл на думата, за да изучава законите, които регулират живота. Като познава себе си, като малка единица, човек ще познава и по-големите единици, вън от себе си. Той ще види, че каквото става в него, същото става и вън от него. Щом мисленето, дишането и храносмилането в човека не стават правилно, и в обществата не стават правилно. Ето защо, за да се изправят семействата, обществата и народите, първо трябва да се изправи отделният човек, да си създаде здрав организъм, с прави мисли, чувства и постъпки.

И тъй, искате ли да помогнете на семействата, на обществата и на народите, изправете мисълта си. Правата мисъл всичко оправя. – „Какво мога да направя аз, малкият човек?“ – Много можеш да направиш. Достатъчно е да бутнеш едно копче и цялата стая да се освети и отопли. Ако не пожелаеш да направиш това, друг някой ще го направи. Но трябва да знаете, че силата на човека се заключава в това, което той сам може да направи, било за себе си или за другите, а не в това, което хората правят за него. Надпреварвайте се във взаимни услуги, за да се усъвършенствате. Никога не очаквайте само на вас да правят добро, да ви услужват, а вие нищо да не правите. Ще кажете, че всеки е свободен да постъпва, както знае, както намира за добре. Значи котката ще постъпва, както знае; вълкът ще постъпва, както знае; лисицата, мечката – също. Най-после, и човек ще постъпва, както трябва. – Кое е правото тогава? – Има едно право в самия човек, с което той е роден. Това право е общо за всички умни, добри и свети хора. Реално е това, което създава нещата. В този смисъл човек е реален. – Защо? – Защото създава, т.е. може да твори. Човек създава постъпките си, изменя ги и ги подобрява. Реалните неща внасят подтик в човека за работа, за учене. Реално е това, което възраства нещата. Дето няма растене, там реалността отсъства. Доброто е реално. Тъй щото, не е важно човек да бъде само добър, но да проявява доброто. Макар и микроскопическо да е доброто, то е еднакво силно, еднакво ценно, както и голямото добро. Малкото добро е малък капитал, който всеки ден се увеличава. Голямото добро е голям капитал, който има възможност да расте, но има възможност и да се загуби.

Задачата на всеки човек е да забогатява. Богат човек е онзи, който туря капитала си в обръщение. Помнете следното: Реална постъпка е тази, в която взима участие доброто. Само при такива постъпки човек забогатява. Следователно не се запитвайте, добри ли сте, или не, но си казвайте: „Аз съм добър. Щом съм добър, трябва да влагам доброто във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка“.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 23 януари 1931 г., София, Изгрев.

Разумността

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

(Чете се темата: „Признаци на разумността“.)

Какво означава думата „разумност“? Според египетската митология частицата „ра“ означава слънце, „зу“ – живот, „ом“ – на санскритски означава качества и сили, които действат в природата. Значи в разумното трябва слънцето да грее, да внася живот, а между силите на живота да има единство. Когато в сричката „ом“ буквата „О“ се замести с „У“, имаме думата „ум“. Значението на тази дума е познато на всички славяни. Как познавате кой човек е разумен? Какво ще кажете за разумния човек онези, които изучават френология и физиогномия? Какъв е характерът и дейността на онези, които имат валчести лица? Те са подобни на гумена топка, пълна с въздух. От действието на топлината въздухът се разширява и оказва налягане върху всички точки и всички посоки на топката. Докато е топло и се намира при благоприятни условия, този човек има подем нагоре. При добрите условия той е идеалист. Когато външната или вътрешната температура се понижи, той се свива и става неспособен за работа. Много естествено! Като направите дупчица на гумената топка, тя започва да издиша, свива се и пада на земята.

Да се върнем към въпроса за признаците на разумния човек. Ако гледате лицето на разумния човек, ще намерите един характерен признак, но всеки не може да го открие. Не само разумността, но всяка положителна и отрицателна черта хвърля отпечатък върху лицето, върху очите, ушите, носа и устата на човека. Запример, ушите на честния човек имат една форма, а тия на безчестния – друга. Който разбира окултната наука, той може да чете по човешкото лице като по книга. Който лъже, има едни признаци, а истинолюбивият – други. Лъжата може да бъде съзнателна и несъзнателна. Освен това лъжата може да бъде по отношение на хората, а може да бъде и по отношение на природата. Който лъже хората, хората го наказват. Който лъже природата, природата го наказва.

Каква е разликата между разумния и умния човек? – Умният човек се проявява в повече области, а разумният – само в известни посоки. Интелектът пък обхваща повече обективните способности на човека. Интелектуалният човек не е много дълбок, но има ясен поглед върху природата. Той схваща нещата ясно. Като говорим за умен и за разумен човек, те се взаимно допълват. Разумният човек живее в причинния свят. В него причинността на нещата е силно развита. Той има силна логика, никога не прави криви изводи. Разумният може да изненада противника си, но никога не използва слабия. Към слабите и онеправданите той е снизходителен. В много случаи разумният постъпва като мъдрец. Той предвижда условията и ги използва. Мнозина казват, че за да постъпва разумно, човек трябва да се приравнява с условията, с хората, които го обикалят и т.н. Какво разбирате под думата „приравняване“? Може да се приравнява само онзи, който има свойство на пружината, да се разпуща и свива, да се огъва, но в края на краищата да се върне в първоначалното си положение. Не може ли човек да се връща в първоначалното си положение, той не е разумен. Разумният запазва своите качества и характерни черти при всички условия на живота – благоприятни и неблагоприятни. При всички условия той става естествен. Никоя сила не е в състояние да го накара да се измени. Той всякога намира сили в себе си, чрез които да уравновеси добрите и лоши условия. Ако горният клепач на окото представя добрите условия, а долният – лошите, разумният човек ще даде на окото си такова движение, с което да неутрализира лошите условия. Това движение представя средна линия между двата клепача на окото. Разумният работи с доброто, в което се съдържат всички възможности в човека. Кой трябва да бъде разумен? – Днес старият минава за разумен, а младият – за умен. Според мене младият трябва да бъде разумен, а старият – мъдър.

Кой човек наричаме „мъдрец“? – Който се справя с всички положения в живота. Мъдрецът познава законите на живота. Той е умен човек. Няма въпрос, който мъдрецът не познава. Мъдрецът не е от тези учени, които разрешават въпроса за квадратурата на кръга. Да определим квадратурата на кръга, това значи да намерим такъв кръг, който може да ни избави от квадрата. Значи, ако попадне в квадрат, човек се намира в обсадно положение. Противникът го обсадил и той не може да се освободи. Квадратът е място на противоречие. Покривът на повечето къщи е квадратен. За да се освободят от противодействащите сили на квадрата, хората поставят върху покрива на къщите си триъгълник. Когато англичаните искат да кажат, че някой човек се е затруднил, казват, че той е в квадрат. За същия случай пък българите казват, че този човек се намира на кръстопът. Наистина, когато човек се намира в точката, дето се пресичат диагоналите на квадрата, той е на кръстопът.

Новото възпитание има предвид познаване законите на квадрата. За да не изпадне в безизходно положение, каквото е положението в квадрата, човек трябва да вземе предвид всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си. Когато заведоха Давид при един от еврейските царе, той се пристори на луд. Царят каза: „Изпъдете този човек навън. Не виждате ли, че е луд?“ Така Давид определи квадратурата на кръга. Значи той описа кръг около квадрата и излезе на периферията, т.е. на окръжността. Опасно е човек да не попадне в някоя спирала, т.е. в някой водовъртеж. Кръгът обаче разполага със сили, които могат да изкарат човека на периферията.

Да се върнем пак към разумния човек. Той се отличава още и със своя цвят. Особен е цветът на разумния. Дълго време трябва да изучавате разумния човек, за да определите цвета му. Правете наблюдения, да видите какъв цвят има разумният човек. Когато говорим за жизнерадостния човек, всички знаят, че той има розов цвят на лицето. Ако лицето на човека е тъмночервено, има нещо болезнено в него. Изобщо, по промените на цветовете можете да познаете кой човек е здрав, и кой – болен. Ако лицето пожълтява, устните посиняват, езикът побелява, това са признаци на болезнени състояния. Когато човек запазва здравословния цвят на лицето си, това показва, че в характера му има нещо постоянно и устойчиво. Този цвят крие в себе си някакво съдържание и смисъл. Цветът сам по себе си не съдържа живот, но дава живот. Той не е разумен, но предизвиква разумността в човека. Въпреки това, цветовете оказват влияние върху живите същества.

Като ученици, вие трябва да учите, но каквото научите, трябва да го прилагате. Без приложение човек не е господар на знанието си. Добре е човек не само да работи с числата, но да знае значението на всяко число. Запример, вие пишете числото 6 и казвате, че имате 6 единици. Обаче числото 6 означава още материалните условия, при които човек може да работи. Числото 9 означава разумността. От 9 нагоре човек не може да отиде. Дойде ли до деветте, той трябва да ликвидира със сметките си. Деветорката представя въжето, което се дава в ръката на човека да се спаси. Хванеш ли въжето в ръката си, дръж се здраво за него и излез на свобода. Ама въжето не било копринено, или от друг фин материал, не е важно. Гледай да се спасиш. Кой ти дава въжето, не питай. Дръж се за въжето и се спасявай. И дяволът да ти дава въжето, не се отказвай от него. Пази следното правило: Ако дяволът ти дава деветорка, ти хвани опашката, а той да хване главата. Направиш ли обратното, ще пострадаш. Ако дяволът ти дава шесторка, ти хвани главата, а той да хване опашката. Значи при шесторката, т.е. при материалните условия, ти ще държиш главата, а дяволът – опашката. При деветорката, т.е. при Божествените условия, ти ще държиш опашката, а дяволът – главата. Шесторката представя змията. Срещнеш ли змия на пътя си, ще я хванеш за главата, а не за опашката. Хванеш ли я за опашката, тя ще те ухапе.

И тъй, едно от качествата на разумния човек е това, че той лесно се справя с материалните условия, а разумно използва Божествените.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 30 януари 1931 г., София, Изгрев.