Събуждане

Събуждане

Като четете 2-ра глава от 1-во Послание към Тимотей, вие се пренасяте във времето на Павел. Така виждате разликата между тогавашните времена и сегашните.

Павел се обръща към вярващите с думите: „И тъй, моля ви, преди всичко да правите моления, молитви, прошения, благодарения за всичките человеци“. (– 1-ви стих.)

„Така и жените с прилична премяна, със срамежливост и целомъдрие да украсяват себе си, не с плетения на космите, или със злато, или с бисери, или с многоценни дрехи.“ (– 9-ти стих.) – И във времето на Павел жените са плели косите си, което показва, че това е стара мода, която и до днес още се прилага.

„Жената да се учи мълчаливо, с всяко покорство.“ (– 11-ти стих.) – Защо жената трябва да мълчи? – За да мисли. Изобщо, човек мисли само в мълчание. – Кой човек се покорява? – Който има воля. Една българска пословица казва: „Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече“. С други думи казано: „Острата сабя не сече умна глава“. И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва. Обаче никакъв нож не може да сече умния човек.

„А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание.“ (– 12-ти стих.) Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената. Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната. Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха. Човешкото сърце представлява вътрешната жена. За това сърце, именно, се казва в Писанието: „Разтля се сърцето на този народ“. Преведен с други думи, този стих означава: „Развратиха се жените на народа“. Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или по друг начин.

Всъщност, външните условия са причина да прояви човек онова, което се крие дълбоко в него. Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж. Червеят пълзи по земята, защото сам си е избрал този начин на живот. Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия. Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението си. Много е мислил червеят, докато престане да пълзи и се превърне на пеперуда. Той казва: „Докато пълзя по земята, много ще страдам. Колкото и да съм опитен в пълзенето, всеки може да ме стъпче. И по дърветата да пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват. Не се живее така, трябва да си направя пашкул, където да си приготвя крилца за хвъркане“. Когато разумният свят вижда доброто желание на червея да измени живота си, с цел да се повдигне, той му помага да го реализира.

Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух. Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел да ги усъвършенства. Всяка форма, колкото и да е малка, трябва да се усъвършенства, за да мине в по-висока форма. Това е неизбежен закон. През тези форми минава и човек в утробата на майка си, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява. – Какво прави бедният човек? Какво е първото му жилище? – Малка, проста колибка. Като забогатее, той си прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище. Първата колиба той оставя в наследство на съществата, които стоят под него. Те я оставят на други, които идват след тях. Така човек се развива и върви напред. Следователно всички по-низки форми от човешката представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за да влезе в по-висока форма. Като знаете това, отнасяйте се с уважение и любов към формите на растенията и на животните, като към ваши минали жилища. И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без да плащат. Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата си. Обаче непросветеният и неразумен човек взима наема си чрез насилие. Като види кокошката, агънцето, прасенцето вън от себе си, той взима ножа и сам се разправя с тях. Това е неразбиране на Великия закон на живота. Всяко същество е длъжно да плаща за добрите условия, които му се дават. – На кого? – На Онзи, Който се грижи за него, Който го повдига. Всеки наемодател има право да ползва наем, но не повече, отколкото трябва. И всеки наемател е длъжен да плаща наема си доброволно и навреме. Великият закон на живота съди човека не за това, че взима наем, но за несправедливо постъпване към своите наематели. Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен. Най-после, посяга и на живота им. Това е несправедливост, която природата не търпи. Благородство се иска от човека, да знае докъде се простират правата и задълженията му.

Красива е природата, с многобройните и разнообразни форми, чрез които тя опитва условията за живот на земята. Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите как може да се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия – за влизане и излизане, без никакъв прозорец. Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата. И тук условията са тежки. Тази форма се видоизменя в друга, по-добре построена, с криле, чрез които се движи свободно във въздуха. Обаче и от тази форма човешкият дух бил недоволен, затова го пратили между млекопитаещите, докато най-после влязъл във формата на човека. Така той се задоволил, но временно. – Какво искал още? – Другарка, която да му помага в живота и с която да споделя радости и скърби. И това му се дало, но и до ден днешен човек философства, трябва ли да има жена, или и без нея може да живее. Въпросът се решава просто: жената е сърцето на човека, което извършва кръвообръщението. Ако можеш без сърце, ще можеш и без жена. Следователно не търсете жената вън от себе си. Тя е във вас и без нея не можете. Тя е пулсът на вашия живот. Докато мъжът търси жената вън от себе си и жената търси мъжа вън от себе си, и двамата се натъкват на противоречия.

Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната – човешката форма. Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него. Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла – сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт – да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но като не е готов още за нея и не знае как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори. Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от себе си, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е. Най-после, той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце, да се справи лесно с мъчнотиите си. И Моисей завърши живота си с недоволство. Той не беше доволен от работата си на земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа да направи.

Съвременните хора търсят начин да се свържат с живата природа, за да подобрят живота си. Разумност се иска от хората. Ако не са разумни, те могат да изпаднат в положението на червея, да ги тъпчат. Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда. Обаче всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други си остават червеи. Да бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния. Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата – по друг начин. Скръбта е състояние на червея, а радостта – на пеперудата. Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята. Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождят съзнанието на човека. – Какво да се прави с червеите? – Да се продадат, както градинарят продава краставици на пазара.

Следователно, който има червеи, т.е. краставици в градината си, трябва да ги изнесе на пазара, да се освободи от тях. – Умират ли тези червеи? – Никога не умират. Затова се казва, че лошите и отрицателни мисли и чувства вървят след човека и на този, и на онзи свят. И душата се бори дълго време с някои свои мисли и чувства, докато най-после се определи на кой свят живее. Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, тя се радва, че задоволява нуждите си по особен начин, не както на земята. На земята душата се намира в сънно състояние, обаче на небето тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания. Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи.

Какво трябва да прави обикновеният човек? – Да работи, да учи, за да не остане невежа. Каквото е будното състояние за сънния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия. Значи физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: „Дойде време за пробуждане“. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: „Какво да правим, за да се освободим от неприятелите?“ Събудете се от дълбокия сън, в който сте заспали. Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни. – „Гонят ме.“ – Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалността на живота, където няма гонене и преследване. Следователно, какъвто е спящият живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек. За него физическият живот е сън, а духовният – реалност. – „Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот?“ – Събудете се! Щом се събудите, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня.

Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. Това значи познаване на Истината, т.е. познаване на нещата така, както са в действителност. Това значи познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният – в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират. Значи това, което е идеално за нас, за други ще стане материално. Ще дойде ден, когато материалното ще се превърне на идеално. – Кога ще стане това? – Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята. Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и си казва: „Не мога да се ползвам от сладките, зрели плодове“. За нея цветовете представляват реалния свят, а плодовете – идеалния. Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете. Който иска да бъде пеперуда, трябва да се облича като нея, да си боядисва дрешките. Да боядисваш крилцата си, както пеперудата, това показва какви дарби и способности се крият в тебе. При това, ти трябва да ги прилагаш, а не само да им се радваш. И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога. Стремете се към постоянната радост, а не към временната.

Задачата на всеки човек е да развива своите дарби и способности. Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас. – Всеки има някаква дарба или способност в себе си, но тя може да остане неразвита. Следователно от съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на Любовта. Само Любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части. Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта. За да бъде любовта му правилна, той трябва да вижда в това лице Бога. Така той се свързва с Цялото. Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветените – от Цялото към частта, т.е. от общото към частното. Като се развива правилно, и обикновеният човек идва до правия смисъл на живота, както и посветеният.

Какъв е смисълът на живота? – Да намерите едно същество, което да ви обича и да мисли, че светът е създаден само за вас. – Какво е моето задължение към това същество? – Да му отговориш на Любовта и да мислиш, че светът е създаден само за него. Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас. Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества. Всяко същество има право да живее и да се ползва от благата на живота. Който мисли така, на прав път е; който не мисли така, той живее в противоречия и заблуждения. Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, той е категоричен. Каквото и да му говориш, той казва: „Не продавай краставици на краставичар“. Това значи: Краставиците не разрешават въпросите. С други думи казано: Състоянието на червея не разрешава смисъла на живота. И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота. Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно, да мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива. Тя се връща отново в състоянието на червей. Значи пеперудата отива от A до B и от B до A. Такова е положението и на обикновения човек: от скръбта, т.е. от състоянието на червей, той минава в радостта – в състоянието на пеперудата. Понеже не може да задържи радостта си, той се връща в състоянието на червей – в скръбта. Не става ли същото и с вашите деца, т.е. с вашите мисли? Ту се повдигате, ту се понижавате. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Човек трябва да се измени, да напусне стария живот и да се събуди. Това значи да живееш за Божията слава, да се радваш на всичко, което Бог е създал. Само така човек може да се превърне от червей в пеперуда, без да се връща в състоянието на червея.

Какво представлява кръгът? Той е първата форма, в която човек се е проявил на земята. Той е поле, в което всички сили се хармонизират. Така се пише и буквата „О“. Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът. И семето има форма на кръг и на елипса. Като се посади в земята, то се пука и от него излиза стъбълце, като камшиче. Така се образува буквата „Б“ – началото на проявения живот, който наричаме „битие“. Първоначално човек е живял затворен в себе си, в яйцето – непроявения живот. Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал да търси начин да се прояви. Така той разделил елипсата, без да знае, че делението не разрешава въпросите на живота. Чрез деление от кръга се получава 2 по-малки кръгчета, от тях се получават 4, после 8 и т.н. Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може да се излезе. След голямо усилие на мисълта, човек успял да направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу. Долното отверстие играе ролята на коренче, с което клетката тегли хранителни сокове от земята. Горното отверстие представлява стъбло, на което се развиват листа и клончета. Така се създало растението – една от формите на живота, през които е минал човешкият дух. Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви.

И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може да разбере своя вътрешен свят. Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в себе си? Ще развалиш формата ѝ, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея. Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш да го разбереш и познаеш. Ще описваш формата, цвета, големината на ябълката, но това не е достатъчно за пълното понятие ябълка. – „Не е ли престъпление да разваляме формата на ябълката?“ – Не само че не е престъпление, но човек има право да се ползва от соковете на ябълката, да се храни с нея. Плодовете са първата храна на човека. Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право да се ползва. Важно е, той да не спира развитието на съществата под него. Ще кажете, че човек има право да коли животните. Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието ѝ, има право. В противен случай не е позволено на човека да коли животните. – „Как се познава кога човек може да помогне за развитието на едно животно?“ – Ако кокошката, например, се пожертва доброволно за вас, свободни сте да я заколите, или да я оставите да живее. Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите, да намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може да се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане.

Представете си, че имате два планински върха с определена височина. Водата от единия връх може да мине в другия само по един начин – ако се прокара канал от единия връх до другия. Това значи: Една Божествена идея може да мине от един ум в друг само когато има известно налягане. Това е възможно, когато и двата ума разполагат с голяма височина. Оставите ли водата да слезе до полите на един от върховете и оттам да се изкачва по другия връх, това е невъзможно. – Защо? – Няма нужното налягане, което може да повдигне водата нагоре. Ето защо, когато става въпрос за възприемане на една Божествена идея, на първо място е нужно налягане, т.е. напрягане на ума. Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи. С други думи казано: Божествените, т.е. възвишените идеи могат да се прокарат в разумния свят, между разумни същества. Обаче неразумните идеи никога не могат да се възприемат от разумните същества. – Защо? – Те нямат никакво налягане. Те идват от ниски места, без напрягане и подем.

Представете си, че едно дете нарисува една гарга. Може ли тази картина да се изложи пред художници? Ще кажете, че детето е гениално. Може да е гениално, но още не е проявило своя гений. Картината му е незадоволителна, не може да занимава великите художници. Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете, да влезе в Царството Божие. Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате да влезете между разумни същества. Колкото и да сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете. И да влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва да слезете отново на земята, там да се учите. Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но докато не ги задоволите абсолютно, не може да останете между тях. Не е лесно да станеш велик, гениален художник.

Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот. Докато е на земята, човек рисува себе си, за да представи някога своята жива картина, която да задоволи всички. Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят. При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята. Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба – да слиза на земята като помощник на своите братя, да ги насочва в правия път. Това значи да изработиш себе си като жива картина, достойна да живее между жителите на Царството Божие. Това се иска от човека, това е неговата задача на земята.

И тъй, човек трябва да наблюдава и изучава живите форми в природата като преходни положения на живота. Започнете от формите в неорганическия свят – камъните и минералите, и постепенно вървете към тези от органическия свят. Само така ще видите връзката между тях. Само така човек може да си обясни причината на своите скърби и радости. Да намериш извора на своята радост или скръб, това значи да знаеш, да черпиш ли от него вода, или да го заобиколиш, без да се ползваш от водата му. Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма да я заобиколи? Или кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма да отиде и задоволи жаждата си? Разумният знае къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае къде се намират лошите и ги избягва; той знае къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек? – За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложѝ вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време на време мисълта му се разсейва и той си казва: „Дали ще има ядене на онзи свят?“ – И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята.

Мнозина се запитват: „Какъв въпрос трябва да ни занимава най-много в живота?“ За някои важен въпрос е яденето, а за други – как да угодят на Бога. Искаш ли да угодиш на Бога, ще живееш така, че да изявиш Любовта в живота си. Без Любов животът не може да се прояви. Ние говорим за целокупната Любов, която включва двата велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Любовта към Бога подразбира ти да Го обичаш и Той да те обича. Не е достатъчно само човек да обича някого. Като обичаш, трябва и тебе да обичат. Затова се казва, че Любовта ражда Любов. Тя е първото условие за работа, за учене и за развиване. Не можеш да работиш, ако не обичаш работата си; не можеш да учиш, ако не обичаш учителя си; не можеш да се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал. Следователно ще обичаш Бога и Той ще те обича. Ще обичаш ближния си и той ще те обича. Ако си ученик, ще обичаш учителя си, съучениците си, за да се ползваш от тяхната любов. – „Как ще спечелим любовта на своите съученици?“ – Чрез смирение. Представете си, че вие сте последен по номер в класа. Преди вас са записани 29 ученика, вие сте последният. Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва да бъдете смирен, да понесете всичко с търпение. Така те ще ви обикнат и поставят наред с тях. Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат да ги достигнете. За предпочитане е да заемете последно място и постепенно да напредвате, отколкото да застанете пръв между всички и не можете да задържите мястото си. При това положение, естествено, човек слиза от първото място и остава назад.

Представете си, че на пътя ви се изпречи слон. Какво трябва да направите? Ако сте разумен, ще се отбиете настрана, да мине слонът. Ако не сте разумен, ще искате слонът да се отбие от пътя си. Ще кажете: „Аз съм човек, а слонът – животно. Той трябва да отстъпи“. Обаче слонът ще ви качи на хобота си, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана, да не му пречите. Със слон не можеш да се бориш. Вижте как постъпват децата. Ако някое дете срещне на пътя си слон, няма да изисква от него да му направи път, но ще се сети да му купи малко ориз. Като му даде да си хапне 2–3 пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и където го срещне, ще го вдигне на хобота си и ще го разходи. Така трябва да постъпва всеки човек с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е слон, с който трябва да се справите разумно. Ще ѝ давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне да ви носи на гърба си.

И тъй, правилно разбиране и разумност се иска от човека. Като се натъква на мъчнотии, да знае как да се справя. Ако слонът иска да си хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът да го боде с игла по хобота? Ако се опита да направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни. Ще напълни хобота си с вода и ще го опръска от горе до долу. Човек трябва да се обхожда добре с мъчнотиите си, за да се справя лесно с тях. Само така той може да развие самообладание. Добрата обхода води към самообладание. Това се иска от всички хора. Хиляди години чака Бог, да види добри плодове от своите деца. Той казва: „Една ябълка искам да изработите, но да е доброкачествена“. Само онзи може да изработи нещо, да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.

Желая на всички да се събудите и да започнете да работите с любов и смирение.

Лекция от Учителя, държана на 30 септември 1931 г., София, Изгрев.

Оставената торба

На фигурата имате три окръжности, A, B, C, които се пресичат взаимно. Всички знаете какво нещо е окръжност и какво – кръг. Понеже имат еднакви радиуси, и трите окръжности са равни помежду си. Обаче те се отличават по своята дейност, като образи на живата природа. Средната окръжност, с център A, пресича двете окръжности в центровете им B и C, което показва, че има нещо общо с тях. Тази окръжност представлява Божествения свят. Следователно този свят има нещо общо с останалите два свята – с духовния и с физическия.

Мнозина се запитват на какво се дължат противоречията в живота. Когато субективните, т.е. вътрешните възгледи на човека се стълкновят с обективните, т.е. с външните възгледи на Бога и на разумната природа, непременно се явяват противоречия. Значи вътрешният свят на човека е външен свят на Бога. Ако излезе от своя център, човек влиза вече в центъра на Божествения свят. Остане ли в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на Божествения свят. И обратно, когато се движи по периферията на своя живот, той минава през центъра на Божествения свят. В това време човек мисли, че е някакво божество, иска да прави това, което е достояние само на Бога. Така, именно, той изпада в противоречие със себе си. Много естествено, никой човек не може да направи това, което Бог върши. – Какво трябва да прави човек, за да излезе от противоречията си? – Да съгласува своите субективни мисли и желания с обективните мисли и желания на Бога. Невъзможно е Бог да следва пътя на човешките мисли и желания. Човек е проява на Бога, но не и начало на Неговия живот. Следователно той трябва да върви по пътя на Бога, а не Бог по неговия път. Някой пита защо работите му не се нареждат добре. – Защото е в стълкновение с външния живот на Бога. – „Защо имам големи мъчнотии?“ – Защото си в стълкновение с външния живот на Бога. Ако се движиш съзнателно по окръжността A, ще намериш хиляди възможности да реализираш своите мисли и желания, както и своя идеал.

В Божествения живот има две противоположни посоки на движение: едната посока е от B към A, а другата – от C към A. Това показва, че в природата има известно отношение между един силен и един слаб момент, между една разумна и една неразумна сила, между доброто и злото, между истината и лъжата. – Кога лъже човек? – Когато обещава на хората неща, които никога не може да направи. Някой казва, че ще ви направи щастливи. Всъщност никой никого не може да направи щастлив. Щастието е в ръцете на Бога, а не в човешките ръце. Човек себе си не може да направи щастлив, че как другите ще ощастливи? Как може нещастният да прави другите щастливи? Как може слабият да прави другите силни? Как може бедният да прави другите богати? Каквито обещания и да ви дават обикновените хора, не се лъжете от техните думи. Това не е лъжа, но неразбиране на нещата. Лъже онзи човек, който обещава нещо, което може да направи, а не го прави. Не може да наречеш лъжец онзи, който ти обещава богатството на цялата земя. Преди всичко, земята не е негова; той няма право да разполага с нейното богатство. Този човек може да се нарече глупец, но не лъжец. Като знаете това, не говорете такива неща нито на себе си, нито на своите ближни. Защо ще си въобразяваш, че можеш да вдигнеш земята на гърба си?

Опитвал ли си да носиш земята на гърба си? Първо опитай, после говори. Ще кажеш, че си ходил на слънцето. Как си ходил: с ума, със сърцето или с тялото си? Трябва да говориш само онова, което си опитал и си се уверил, че сам можеш да го направиш. Само онзи е ходил на слънцето, който си е послужил и с ума, и със сърцето, и с тялото си. – „Аз познавам Бога.“ – Как Го познаваш: с ума, със сърцето или с тялото си? Истинско, пълно познаване на Бога подразбира познаване по ум, по сърце и по тяло, т.е. с цялото си естество. Може ли да познаваш Бога с тялото си? Какво означава тялото? Под „тяло“ разбираме външна проява на душата. Тялото представлява външната, обективна проява на душата. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и на тялото. Следователно душата има три обективни прояви: в умствения свят – чрез вътрешната природа на ума, в духовния свят – чрез вътрешната природа на сърцето, във физическия свят – като вътрешни сили на тялото.

И тъй, душата представлява външната и вътрешната същина на човека. Тя присъства и в съзнанието, и в ума, и в сърцето, и във волята на човека – навсякъде и във всичко. Тя определя нещата, но нея никой не може да определи. Тя присъства и в духа на човека. Ако някой се опита да ѝ даде форма, това значи да я ограничи. А душата не се ограничава. Според някои душата има яйцевидна форма. Такава е формата на човешкото тяло, а не на душата. Където душата присъства, там има вечно движение, вечна работа. Следователно никой не е видял душата, но има представа за нейните прояви. Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа“. Това значи: И започна човек да диша, да мисли, да чувства, да се движи и да работи. Ще кажете, че първият човек бил лесно създаден. Достатъчно било да му се вдъхне въздух. Ако наистина е лесно това, опитайте се и вие да вдъхнете въздух в нещо, да видите какво ще излезе. Знаете ли какво представлява диханието на Бога и каква сила се крие в него?

Следователно, когато става въпрос за диханието на Бога, трябва да гледате на него като на свещено нещо. Ако чрез въздуха, който обикновеният човек вдишва и издишва, се извършват велики процеси в организма, колко по-велики и възвишени неща стават от диханието на Бога. Веднъж само вдъхна Бог в ноздрите на човека, и той стана жива душа. При това, този процес не е еднократен. Много пъти Бог внася своето дихание в човека. В който момент престане този процес, човек умира, т.е. животът в него се прекъсва. Който не разбира Истината, мисли, че Бог само веднъж е вдъхнал живот в първия човек. За да го оживи, Бог наистина е вдъхнал само веднъж, но оттогава до днес Той не е престанал да внася диханието си в човека и няма да престане да вдъхва. Майката само веднъж ли кърми детето си? Много пъти го кърми тя, докато стане истински човек. Диханието на Бога е необходимо за всеки човек, както млякото за гръдното дете. Следователно процесът на Божественото дихание е непреривен, както и кърменето на малкото дете. Като знаете това, поддържайте връзката си с Бога, за да могат Неговите енергии да се втичат във вас. И тогава, като се питате какъв е смисълът на живота, ще си отговорите: „Смисълът на живота се заключава във връзката на човешката душа с Бога“. – „Защо нямам успех в живота си?“ – Защото си скъсал връзката с Бога. – „Какво трябва да направя, за да подобря живота си?“ – Да възстановиш тази връзка.

Представете си, че за вас специално е оставена на определено място торба със злато, която сами трябва да си вземете. Отивате да вземете торбата, но в същия момент излизат отнякъде разбойници и ви гонят да вземат златото. Това е устроено нарочно, да ви изпитат, заслужавате ли Божественото благо, или ще се уплашите и ще избягате. Ако избягате от разбойниците и не вземете торбата, те ще се възползват от Божественото благо. В дадения случай вие минавате за престъпник пред разбойниците, понеже не сте могли да използвате Божественото благо. Страхът от разбойниците показва, че сте скъсали връзката си с Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо винаги има изпитание и е готов да се справи с тях.

Какво се иска от сегашния човек? – Самообладание. По този начин могат да се реализират добрите желания. Който има самообладание, той се е справил със страха. – Какво допринася страхът? – Излишни тревоги. Ако пътуваш с параход по океана, трябва ли да се страхуваш да не стане някаква катастрофа? Страхуваш се да не се разбие парахода и да се намериш на дъното на океана. – Кой човек се страхува? – Който не е свързан с Бога. Който има отношение към Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита, да пътува ли с този параход, или да се качи на друг? Ако му се отговори положително, той няма защо да се съмнява. Ще влезе в парахода и през каквито изпитания да мине, в края на краищата ще излезе на спасителния бряг. Всичко може да стане с парахода, в който си ти, но няма да потъне. – Защо? – Защото Бог ти е позволил да пътуваш с него. Никаква сила в света не е в състояние да се противопостави на Божиите решения. Ако параходът потъне, това показва, че ти си влязъл в него без позволението на Бога. Казано е в Писанието: „Косъм от главата ви няма да падне без волята на Бога“.

Следователно вяра е нужна на съвременните хора, не умствена, но абсолютна вяра, в която няма никакви изключения. Какво означава „вяра без изключения“? Ако се качиш на параход в океана и се яви буря, параходът ще мине през големи люшкания, ще потъва във водата и ще излиза на повърхността, ще залива пътниците с вода, но пак ще излезеш на брега здрав и читав. И през всичкото време на изпитанието трябва да останеш тих и спокоен, с пълна вяра, че ще стигнеш до брега благополучно и ще кажеш: „Минах през голяма опитност, но се убедих, че в Божиите обещания няма обратни решения“. Ще кажете, че вярвате в Бога и в Христос. Мнозина вярват като вас, но важно е, как ще се справи всеки, като попадне в развълнувания океан. Вярваш си, но като те гонят разбойници, оставяш торбата със златото и бягаш. Това не е вяра. Истински вярващият трябва да остане на мястото си, разбойниците да минат покрай него и да не го докоснат. Това е вяра. Ако се уплашиш от разбойниците и избягаш, ти сам се излагаш на страдания. Ще останеш около торбата си и ще кажеш на разбойниците: „Тази торба е моя. Бог ми я е дал и не отстъпвам от нея“.

Какво представлява торбата със златото? – Човешкият живот. Следователно никой не може да вземе живота, даден от Бога. Нито смъртта може да отнеме живота на човека. – „Ще умрем.“ – Кой ви е казал това? Питали ли сте Господа, ще умрете ли, или още ще живеете? Някой обикновен човек може да ви каже, че ще умрете, но неговото твърдение не е меродавно. Кой е умирал съзнателно и познава смъртта? Никой няма право да говори за неща, които не е опитал. Казано е в Писанието: „В който ден престъпиш Божия закон, ще умреш“. Този закон има и обратен смисъл: „В който ден решиш да изпълняваш Божия закон, ти придобиваш живот“. Който губи живота си, става недоволен и страда; който придобива живот, радва се.

И тъй, хората са недоволни, когато нещата стават така, както не ги очакват. Искаш да придобиеш богатство, но като започнат да те преследват апаши и разбойници, ставаш недоволен и казваш: „Защо ми е такова богатство, което нарушава мира и спокойствието ми?“ Представи си, че твоето богатство не е в пари, но в някакво природно благо, от което се нуждаят всички хора. Ти имаш къща, близо до чист, планински извор. Минават и заминават пътници край къщата ти и всеки търси вода, да задоволи жаждата си. Щом видят извора, приближават се до него и пият от водата му. Имаш ли право да отказваш на пътниците да пият от водата на твоя извор? Ако откажеш на някого, ти вършиш престъпление, за което ще отговаряш. Всеки, който дойде при твоя извор, ще го оставиш свободно да се напие и да си налее, колкото вода иска. В това се заключава изпълнението на Божията воля. Затова е казано: „Даром сте взели, даром давайте“. Даром се дават Божиите блага, защото трябва да се върнат при Източника, от Който са излезли. Когато се говори за изобилие на благата, имаме предвид Божиите блага. Като знаете това, не спирайте пътя на Божествените блага.

Първата задача на човека е да се справи със своя вътрешен страх. Докато се страхува, той всякога ще бъде недоволен, че не е постигнал идеала си. Много естествено, страхът го заставя да бяга и да се откаже от торбата с благата. Ако някой се оплаква, че не е станал богат, силен, добър, това се дължи на неговата страхливост. – „Защо не можах да стана поет, музикант или художник?“ – Защото си бил страхлив. Който е доволен от положението си и се радва на своите постижения, той е бил смел и решителен в живота си, пред нищо не се е спирал. Ето защо, ако не сте богати, учени, добри, силни, ще знаете, че причината за това е в самите вас, страхливи сте били; ако сте бедни и болни, страхливи сте били. Това е факт, който съм опитвал много пъти в живота и съм абсолютно убеден в него. Той е станал вече закон, в който няма никакво изключение.

Казано е в Писанието: „Страхливият не може да наследи Царството Божие“. Какво представлява Царството Божие? – Сбор от блага, които Бог е определил за всички живи същества на земята. Следователно, ако си страхлив, не можеш да се ползваш от Божиите блага. – „Как мога да се освободя от страха?“ – Като внесеш Любовта в сърцето си. Тогава страхът ще остане отвън, а Любовта – отвътре. Само така ще реализираш желанията си; само така ще бъдеш в съгласие с Божествения свят. Докато живееш със страх за утрешния ден, ти всякога ще бъдеш в стълкновение с Бога, с разумната природа. Извади страха вън от себе си, за да влезеш в хармония с живата природа и да се ползваш от Божието благословение. При това положение ще реализираш своите желания: каквото помислиш, ще постигнеш. Ако пожелаеш да имаш една колибка, веднага ще я придобиеш. Тя ще бъде като гайда: ту ще я свиваш, ту ще я надуваш. Можеш ли да се оплачеш от жилищна криза? Ще носиш колибката със себе си и където те завари нощта, там ще останеш. Това значи да прилага човек своето знание. Това значи да бъдеш съвършен. Затова е казано в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. За съвършения всичко е постижимо.

В Божествения свят нещата се постигат само за даден момент. Това значи, Бог осигурява човека само за даден момент, а не за вечни времена. Имаш нужда от хляб в даден момент – ще го имаш; искаш да напишеш нещо, ще напишеш и ще се проявиш като писател, но само за даден момент; искаш да имаш къщичка, да си починеш, и това ще ти се даде, но само за момента. При това, моментът подразбира само известна област, известно направление. В един момент ще се проявиш само в известна област, а не във всички области и направления. Искаш ли в един момент да се проявиш във всички области или да постигнеш всичките си желания, ти изпадаш в заблуждения и противоречия.

И тъй, всичко в живота е постижимо, когато поставите Любовта отвътре, а страха – отвън. Така се придобива животът и безсмъртието. Следователно, когато сте в съгласие с Божиите закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че в един момент само ще се справите с мъчнотията си. Бог е във вечността. Той ръководи света и го оправя. Живейте без страх, за да запазите торбата със златото от ръцете на разбойниците. Пред Любовта и безстрашието и най-големият разбойник отстъпва. Той слага оръжието си на земята и казва: „Торбата е твоя, разполагай със златото си, както знаеш. Ако обичаш, можеш да дадеш и на мене нещо“. Ти бръкваш в торбата и даваш на разбойника част от златото. Това подразбира истински отношения между хората. Когато имаш повече блага от своя ближен, дай му част от благата си, но доброволно.

Сега, бъдете внимателни, да не губите торбите си. За тези, които са ги изгубили, те не се връщат вече, но внимавайте в бъдеще поне да не ги губите. Когато се качвате на параход, не губете вярата си. Като се натъквате на страдания, не се обезсърчавайте. Щом сте свързани с Бога, никаква сила не може да ви измести от положението, в което се намирате. Каквито бури и ветрове да ви брулят, параходът ви ще излезе благополучно на пристанището. Това, което желаете да стане, ще се изпълни. Това е закон, в който няма никакво изключение. – Как ще познаете, дали този закон действа в живота? Опитайте се да вземете торбата и ще видите, че разбойниците ще отстъпят пред вас. Така ще разберете, че те са ваши приятели, дегизирани, с цел да изпитат вярата и самообладанието ви.

Ще ви дам една нова песен, на чужд език, със следното съдържание:

Аин фаси,
мекри заси,
фин земру
ашан меру
суаси син месул
сумаси зен фесул.

Чуждият и неразбран език показва, че някога, в далечното минало, вие сте изгубили благото, което ви е дадено. Изгубили сте торбата, и днес я търсите.

Сега следват разбраните думи на песента:

В небесните ширини,
в небесните глъбини;
в небесните висини,
где светлина обитава,
и животът вечно се проявява.

Кога човек говори за небесните ширини? – Когато изгуби нещо. Тогава той става по-разумен, но торбата е отишла вече в ръцете на разбойниците. Стои човекът и мисли как е станала тази работа, че торбата е вече далеч от него. Той не подозира, че причината е в неговия страх. Докато не се познава, човек страда, мъчи се и се запитва защо идват страданията.

Страданията на хората са резултат на изгубената обич. Без обич и любов животът се обезсмисля. Любовта изключва страха, следователно освобождава човека от тъмнината и ограниченията. Ако обичта и любовта ви не са в сила да изпъдят страха навън, те не са истински. – „Как да се примирим със страданията?“ – Няма защо да се примирявате със страданията, но ще ги приемете като неща, които идват от Бога. Следователно всичко, което идва от Бога, е добро. Радост или страдание, които идват от Бога, са добри и на място. Обаче трябва да различавате това, което идва от хората, от онова, което идва от Бога.

За следващия път пишете върху темата: „Най-големият страх и най-голямата обич“. Като развивате темата, ще се стремите да внесете нещо ново в разбирането си, а не както са разбирали хората преди вас. За всяко нещо се иска ново разбиране. И пророците са имали някакво разбиране за Бога, например, но вие трябва да се отличавате от тях. От вас се иска още по-ново разбиране, да се приближавате до разбирането на Христос за Бога. Нали минавате за християни? Вашето разбиране трябва да отговаря на момента, в който сега живеете. Новото има отношение към красотата в живота, а красотата – към настоящето. Наистина, важни са сегашните блага, а не миналите, които са изгубени вече. В много ями се събирало вода, от която мнозина са се ползвали, но важна е водата, която днес изтича от извора. Водата в ямите е мътна, нечиста, а от извора е прясна, чиста – всички се стремят към нея. На същото основание, казвам: Важно е, как Бог се изявява днес към нас, а не, как се е изявявал в миналото. Затова Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Ако обичаш Бога, нито на ума, нито на сърцето ти ще дойде това, което Той е приготвил за тебе. Велика е Любовта Му към всяка душа. Божията Любов е врата, през която ти ще минеш, за да влезеш в Божествения свят. Само така ти ще приемаш и предаваш Божиите блага. Следователно обичта е съединителна връзка между човешката душа и Първата Причина. На тази връзка се дължи правилното развитие на човека.

Лекция от Учителя, държана на 7 октомври 1931 г., София, Изгрев.

Проводници на Любовта

Размишление

Тема за следващия път: „Произход на въшката“.

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави 2 по 2? – 4. Ще кажете, че и това е просто смятане. 2 по 2 прави 4, но 2 и 2 е пак 4. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все 4? Знаете само, че лесно се събират 2 и 2 и лесно се умножават 2 по 2, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое – неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш: „Прегладнях вече“. Какво ще стане с тебе, като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в 6 дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените, под „6“ разбират не 6 дни, а 6 елемента. – Кои са тези елементи? – Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя – първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. – Защо? – Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под „небе“ разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е, защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. – Какво е тогава доброто? – Цялото на злото. Значи злото се отделило от доброто, като от цяла единица, и съставя негова половина. Доброто пък, като цяло, превръща всичко в добро. Българската пословица „Всяко зло за добро“ има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. – Кога се е създало злото? – Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто – основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва, както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на 10 години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее 100 семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо, ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън домакинята се интересува кой от познатите или от приятелите ѝ ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: През очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще ѝ дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: През ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: През носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: През устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. – Защо? – Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш какво говори и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си – за възприемане на звука, съзнанието си – за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. – „Нали трябва да делим благата си със своите ближни?“ – Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. Всъщност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

„И отдели овцете от козите.“ Това е алегория, защото всъщност овчарят пасе заедно овцете и козите – не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух, да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е Любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: „Аз съм виделината на света“. Значи Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява Любовта си към хората. Който има Любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма Любов, не може да се превръща на светлина. Следователно той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. – Какво представляват ангелите? – Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. – Как се постига това? – Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца – житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава какво ще стане. Обаче който има голямо мнение за себе си, ще каже: „Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи – да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение“. – Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в 100 години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими 4–5 години усилена работа, и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл от там на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи Любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. – „Възможно ли е човек да се превърне в светлина?“ – Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче веднага се изпълвате с радост, чувствате се разположен, готов на всякакви услуги. – Коя е причината за това? – Човекът, когото сте срещнали, ви обича и без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е Любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: Когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало Любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете Любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: „Научихте ли закона за превръщане на Любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината като проводник на Любовта?“

Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога“. Следователно истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва как Бог създал една голяма кокошка и под крилата ѝ сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново, и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета как бил създаден светът. Възрастните обаче веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените – радост.

Всички се запитват защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: Страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. – „Добре беше при майка ми; там нямаше страдания.“ – Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. – „Тежък е животът ми.“ – Ще работиш – смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и, най-после, ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. Всъщност, причината е по-дълбока. Думата „изпъждане“ е силна, може да се замести с „раждане“. Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. „Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си.“ – Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. – И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще ѝ дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден, когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Христос казва: „Жена, кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта ѝ се превръща на радост, защото се е родил човек на света“. В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота – най-ценното в света. И пияният не знае защо играе. Казват за него: „Пиян е този човек, играе, буйства“; и той не знае защо прави това. Докато е пиян, той не знае защо играе, но като отрезнее, знае защо е пял и играл. Ако знаеш защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете защо скърбите и се радвате, защо вярвате. – Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: Цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към Бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът ѝ каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: „Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя“. Кажете си: „Незнайни са Божиите пътища“. Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа – никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. – „Да вярваме ли?“ – Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора – хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на Любовта, утре ще отидем на Витоша и като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат.

В Любовта е животът, в Мъдростта е светлината, в Истината е свободата.

Лекция от Учителя, държана на 14 октомври 1931 г., София, Изгрев.

Разбраната скръб

Размишление

(Изпя се песента „Аин фаси“.)

Тази песен е съставена от две части: първата част – „аин фаси“ – е началото на всяка работа. Какво е началото, знаем; какъв ще бъде краят, не знаем. В тази песен има два противоположни момента, които не изразяват истинското положение на нещата. Който разбира елементите на думите „аин фаси“, може да се домогне до смисъла на живота и да се ползва от него. Така той ще разбере как ще свърши животът, т.е. как ще се превърне скръбта в радост. Да превърнеш скръбта в радост, това значи да превърнеш неразбраната скръб в разбрана. Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната – радост. При неразбрания живот човек се колебае, люшка се от една страна на друга. Колебанието създава големи противоречия. Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича. Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него, да не би да те измести някой. И като обичаш, се мъчиш, и като не обичаш, се мъчиш. Какво трябва да правиш тогава? Да влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.

Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта. Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта. Кой разпъна Христос: ангелите, или хората? – Хората Го разпънаха. Това показва, че те са в състояние да мъчат и да причиняват страдания. Ще кажете, че евреите са жестоки хора, защото извършили това престъпление. Ако само евреите са жестоки и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще си обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите? Майката носи детето 9 месеца в утробата си и като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него да порасне, да стане велик човек. Какви надежди възлага тя на него! Обаче като порасне, синът е недоволен от майка си, нарича я стара, извеяна, иска да се освободи от нея. Този син не е евреин. Как ще обясните неговото отношение към майка му? Как ще обясните това противоречие? Понякога човек е недоволен и от себе си – друго противоречие.

На песента „Аин фаси“ могат да се направят два превода: отрицателен и положителен. „Аин фаси“ – докато си глупав; „мекри заси“ – докато си лаком; „фиан земру“ – работата ти няма да върви напред; „ашан“ – всякога ще плащаш; „суаси зен фесул“ – главата ти няма да се освободи от мъчнотии. Положителният превод на песента е следният: „аин фаси“ – ако живееш с Любов; „мекри заси“ – ако Мъдростта те озарява;„"фиан земру“ – ако Истината царува в тебе и т.н. От това, как ще пее човек тази песен, зависи дали ще се подаде на нейното положително или отрицателно влияние. Ако се пее с мекота, ще имате един резултат; ако се пее твърдо, резултатът ще бъде друг. От способността на човека да приема и предава зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.

И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него. Музикалност има и в постъпките на човека. Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини. С това той иска да каже доколко небето е необятно и необитаемо. Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват. Цялата природа, както и цялата вселена, са обитаеми.

Как е възможно да съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ? Тогава ще излезе, че под „необитаеми“ места разбираме такива, които са лишени от живот като този на земята. Изобщо всички материални светове са свързани един с друг, но животът в тях не е навсякъде еднакъв. Значи има светове, лишени от скърби и страдания. – Какво да се прави тогава със скърбите и страданията на земята? – Не остава нищо друго, освен да се превърнат в радост. Ще кажете, че това е велика наука. За вярващия това е възможно; за невярващия е почти невъзможно.

Скръбта е резултат на неразбирането на живота. Забелязано е, че човек не може да пее добре, ако носи в себе си някаква голяма скръб. Друг е въпросът, ако той може да превърне скръбта в радост. Тогава в гласа му има мекота и приятност. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят. Дълго време трябва да работи той върху себе си, за да намери изходен пункт и да превърне скръбта си в радост. За да се изяви, музиката се нуждае от простор. Във водата не можеш да пееш – простор няма. Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът. За същества, по-напреднали от хората, етерът е най-добър проводник на музикалните тонове. Значи разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата. Възвишените същества възприемат светлината по един начин и я обясняват различно от по-долните от тях. Хората възприемат светлината по свой начин, различен от този на животните. Същевременно и обясненията им за нея са различни. Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни.

Каква е целта на страданието и на скръбта? Кой създаде скръбта? Хората колективно създадоха скръбта и страданието. Като не разбират Великите закони на живота, те се бият за нищо и никакво. Всеки иска да възстанови честта си, да повдигне името си и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили. Така постъпват не само хората, но и напредналите същества. Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват да се бият и хората. В края на краищата войната свършва, но и боговете слизат между хората. Тази е причината, където има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората да се учат, да изправят грешките си.

И тъй, да превърнеш неразбраната скръб в разбрана и да се радваш, това значи да си придобил Великата наука на живота. Единственото място, където можете да чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието. Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него, да чуете гласа на Онзи, Когото търсите. Къде ли не търсите Бога? Обаче не предполагате, че ще Го намерите в страданието. Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки. Това наричаме морално страдание. Тук, именно, ще чуеш тихия глас, който ти нашепва: „Не постъпи добре“. Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и си недоволен от себе си. Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма да Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може да Го види. Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки да познава себе си. Ще кажеш, че познаваш човека. Знаеш ли какво представляваш вън от тялото си? Ако можеш да излезеш от тялото си и да запазиш съзнанието си, ти ще имаш някаква представа за човека. И тогава, като познаваш себе си, ще познаваш поне отчасти Бога, като свой Създател.

Някой разглежда себе си от общественото положение, което заема и казва: „Аз съм касиер на банка и се познавам“. Ти познаваш известно обществено положение и длъжността, която изпълняваш, но какво представляваш като човек, не знаеш. Утре ще те уволнят от тази служба. Какво остава от тебе? Службите се менят, но човек – никога. Следователно всеки трябва да дойде до такова познаване на човека, че нищо да не може да прибави към него, нито да му отнеме. Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за себе си; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш. Докато не дойдеш до положението да сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта си за угощение на своите приятели, ти още не знаеш какво нещо е човекът. Кой човек, като е угостил приятеля си със своята скръб, е видял втори път лицето му? Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта си. Угощавайте и себе си, и своите приятели с радостите си, за да видите лицето на Бога и да познаете себе си.

Да се върнем към скръбта и радостта. Скръбта е матката на душата, където всичко расте. Радостта е утробата на духа, където всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно няма условия да зрее. Като израсте и се увеличи, най-после злото умира. Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки. Доброто, като жива сила в природата, има условия да расте и да се увеличава, и понеже носи зародиш в себе си, то дава плод и вечно живее. Ето защо, ако се питате каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно – ту се явява, ту изчезва. Доброто обаче расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто – до тисящи родове. Съща е разликата между лошите и добрите мисли, чувства и постъпки. Такава разлика съществува между лошия и добрия живот, между лошите и добрите хора.

Как може неразбраната скръб да се превърне в разбрана? Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш да правиш това превръщане. Това значи да познаваш буквата „А“, начало на нещата, начало на разумността. Ако поставиш точка върху тази буква, ти определяш посоката на своето движение. Точката е място, откъдето излизат правите линии – път към разумността. Наистина, разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник – форма на разумността. Като чувства, той пълни тази форма, т.е. влага в нея съдържание. Като мисли, той я одухотворява и осмисля. Ето защо, разумността става разбрана, когато ѝ се даде форма, съдържание и смисъл.

И човек, като разумно същество, има форма, съдържание и смисъл. Формата представлява видимия човек, съдържанието – неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът – неговия умствен живот. Следователно ще се пазиш да не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла си. Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за да изпълниш добре своето предназначение. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Те са благо, чрез което разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Така, именно, ще превърнеш скръбта си в радост. Ако си търговец, живей и работи честно, да не изгубиш не само външното, но и вътрешното си богатство. Не е страшно, когато губиш външното си богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство. Докато си външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти. Дръж съзнанието си будно, да не опетниш ума и сърцето си, да не заробиш душата си. Ще кажеш, че Бог е всеблаг и всемъдър, ще ти помогне. Бог помага, но те предупреждава да не грешиш, да не повтаряш грешките си. Той казва: „Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба си, без никаква външна помощ“. При това, цялото си богатство ще пренесеш на един път. Не можеш ли да направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш да носиш. Останалото ще дадеш на своя ближен. Докато богатството ти е малко, лесно го носиш. Колкото по-голяма е лакомията ти, толкова повече се увеличава и богатството ти. Най-после, идваш до положение да не можеш сам да носиш товара си и казваш, че няма смисъл да се живее. Тогава ангелите започват да четат присъдата ти: първия път поиска 10,000 лева – дадоха ти се; втория път поиска 20,000 лева, и тях получи. Колкото искаше, толкова ти се даваше. Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш да носиш, и питаш какво трябва да правиш. Ще плащаш – нищо повече. Изплащането става насилствено. Искаш, не искаш, ще даваш от себе си, докато се облекчиш. Така ангелите възпитават лакомия човек. Ако започне да се оплаква, че губи богатството си, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете, да оре земята. – „Защо орете земята?“ – „Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа. Сега носим последствията на своята лакомия. Като изплатим дълговете си, ще приемем първоначалната си форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.“

Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин да разрешат въпросите. Докато живеят само за себе си, никакво човешко разрешение на въпросите не може да им помогне. Те трябва да се свържат с Бога, да се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва кое е право и кое – криво, и така да изправят живота си. Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши. На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание. Това е криво разбиране. Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от низките животински форми, уви се около дървото и започна да се разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: „Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно владее великата наука на живота“. След всичко това тя беше готова да слуша, каквото той ѝ говореше. Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него. Така и двамата сгрешиха и напуснаха рая.

Ще кажете, че това е приказка, Адам и Ева не са съществували. Как мислите вие, това е ваша работа. Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа. Важно е, че същата история става в самия човек. Следователно всичко, което става в човека, е вярно. Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва как да постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. Каже ли ти вътрешният глас да не предприемеш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път. Започваш да съжаляваш, и след известно време се успокоиш. Успокояването не е изправяне на грешката. Кой може да утеши майката, на която детето ѝ е умряло? Какво ще ѝ кажеш за утешение? Ще кажеш, че Бог ще ѝ даде друго дете. Това утеха ли е? Майката може да се утеши само при едно положение: ако детето ѝ оживее. Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта си.

Следователно всички хора ще се утешат само когато им се върне загубеното, т.е. когато намерят изгубения рай. – Какво е изгубил човек? Кой е изгубеният рай? – Неговите добродетели, неговите добри мисли, чувства и постъпки, неговият добър живот. И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: „Изгубеното е изгубено вече, няма защо да се жали за него, но да потърсим нови печалби“. Обаче съществува закон: новите печалби не допринасят никаква полза, ако не се намерят загубените неща. Старият приятел струва повече, отколкото новият. Приятелство, направено в детинството, трае повече, отколкото приятелство в старини. – Защо? – Защото приятелството в детинството има условия да узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия. Въз основа на това и младото поколение трябва да води добър живот, за да могат принципите на този живот да узреят. Въпреки това, мнозина казват: „Да оставим младите да си поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота си“. Това може да е вярно, може и да не е вярно, но казвам: „Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини“. Друг човек е онзи, който носи доброто в себе си от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини. Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство. Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство. С други думи казано: Работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви.

Какво трябва да прави съвременният човек, за да се домогне до онова, което е вложено в него? Нищо друго не му остава, освен да намери загубеното. – Как ще го намери? – Чрез търпение и любов. Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест? – Тя се въоръжава с всичката си любов и с търпение, докато оздравее детето. Дълго време след това то е хилаво, неспособно за работа, за никакво движение. Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа. Тя понася всичко и се радва, че детето ѝ се е спасило от смъртта. Такова е положението на съвременния човек, който поради моралния грях е изгубил най-ценното. Има една наука, която може да помогне на човека да придобие изгубеното, т.е. да придобие здравето и силата си. Тази наука е колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи. Например, за да изнесе доброто на човека, тя трябва да изнесе и някои негови големи недостатъци. Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може да му помогне.

Някой иска да му посоча недостатъците. Казвам: Ти сам ще ги видиш. Моята задача е да ти покажа доброто, което трябва да разработваш. Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може да се разправя. Една от погрешките на хората е, че се занимават със своите недостатъци. Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и като се върнат по домовете си, казват: „Да ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори“. Ще каже някой, че не може да търпи грешките на своя съсед. Чудно нещо, грешките на съседа си не може да търпи, а към своите е снизходителен. Човек трябва да бъде последователен. Ако не търпиш недостатъците изобщо, не трябва да търпиш и своите. А тъй, своите нечистотии търпиш, на съседа си не можеш – това е несправедливост.

Като възражение на това, някой ще каже, че Бог му говорил така, че Той го напътвал как да живее. И това е възможно, обаче прилагане се иска. От думите на Господа трябва да изработиш скъпоценни камъни, на които всички да се радват. Бог ти казва да не правиш това, което си намислил. Ти трябва да Го послушаш и да кажеш: „Господи, ще направя това, което Ти искаш“. Да направиш това, което Божественото изисква, значи да превърнеш обикновения камък в скъпоценен. Някой иска да направи нещо за мене. Казвам: Направи нещо, което Бог изисква, и ще бъдеш радостен. Тогава и аз ще направя нещо, което Бог изисква от мене. Така ще съберем две радости на едно място и ще бъдем щастливи. – „Искам да бъда щастлив.“ – Много просто, събери две радости на едно място. – „Не мога да ги съчетая, само на една радост се натъквам.“ – И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може да ти отнеме радостта и щастието. Събереш ли две радости на едно място – твоята и на твоя ближен, ти си в царството на хармонията, в областта на щастието. Това е закон.

Правете опити в това направление, да проверите този закон. Представете си, че имате рана, която носите с месеци и не можете да я излекувате. Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон. В няколко минути, или най-много в 2–3 часа, раната ви ще оздравее. Три възможности има, чрез които човек е в състояние да се излекува и от най-опасната болест. От него се изисква само едно: да събере две радости на едно място. След това той трябва да се обърне към разумната природа, да му помогне по някакъв начин да се излекува. Тя ще му помогне, като изпрати един от своите опитни лекари; ако той не го излекува, ще му изпрати едно от възвишените, напреднали същества; ако пак не оздравее, сам Бог ще се изяви: ще плюе на земята, ще вземе малко кал и ще намаже с нея болното място. В Бога се крият много начини за лекуване. Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Как ще се лекувате, по духовен или физически начин, не е важно. Едно се иска: да бъдете здрави, за да възстановите изгубеното.

Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия. Стане ли дума за Христос, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него. Това е невъзможно. Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христос. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот. Тежко на стария, който в младини е водил лош живот. После ще се моли да се подмлади, че тогава да служи на Господа. Ако се подмлади, ще забрави обещанието си и ще започне отново лек, безгрижен живот. Така не се живее. Ще живеете по изискванията на Божественото учение, без никакви отклонения. Всяко отклонение от Божествения път води към човешкия. Съществуват два пътя в живота: човешки и Божествен. Ако вървите по човешкия път, ще имате човешки резултати; ако вървите по Божествения път, ще имате Божествени резултати. От вас зависи кой път да изберете. Няма по-велико нещо за човека от това, да върши Божията воля и да следва Божия път. Колкото грешки и недостатъци да има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата ще изправи живота си.

Да изправиш живота си, това значи да минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания. Без скърби и страдания не можеш да влезеш в Царството Божие. Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики радости, които водят в областта на щастието. Това значи истинско подмладяване.

Да се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи да се залъгват. Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили. Според мене, какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Защо изгаси огъня на твоята младост? Кой огън изгасва: човешкият или Божественият? – Човешкият. Сега не ти остава друго, освен да запалиш Божествения огън в себе си. – „Стар съм вече.“ – Това нищо не значи. Ще направите опит, да запалите Божествения огън. Ако първия път не успеете, ще направите втори път. При втория опит огънят ви непременно ще се запали. Зад този огън е Любовта. В Любовта се крият всички изгубени неща. Затова, именно, всеки трябва да намери начин, по който да възстанови изгубеното. Едно се иска от човека: да познае своите изгубени неща. Много изгубени работи има, но всички не са ваши. Познаете ли кои са вашите, Любовта веднага ще ви ги върне.

Да четем ли темите сега, или да ги оставим? По-добре да не ги четем, защото самата тема може да се изкаже с две думи. Произходът на въшките се крие в неразбраната скръб. Докато скърбите остават неразбрани, все ще има въшки; хората ще се чешат по главите. Щом неразбраните скърби се превърнат в разбрани, въшките ще изчезнат. Сложете радостта и любовта за основа на живота си, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 21 октомври 1931 г., София, Изгрев.

Предназначението на носа

Т. м.

Сега, в продължение на 5 месеца, четете следните книги от Стария и Новия Завет: Евангелие от Матея, Евангелие от Лука, пророк Исай, Евангелие от Марк, Притчи, евангелие от Йоан – всичко 158 глави.

Да благослови Господ делото Си, както в България, така и между всички народи. И да отстрани Господ всяка зла помисъл върху нашите приятели.

Знанието, което човек носи в себе си, прилича на извор, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена в шише. Който се стреми към знанието на извора, вечно расте и се подмладява; който е дошъл до знанието на шишето, т.е. на ограниченото знание, мисли, че е свършил всичко, че всичко знае. Той е в положението на стар човек, който се е утвърдил в живота и мисли, че всичко е постигнал. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса някой момък. Щом се ожени, тя се отказва от хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който цял живот отварял и затварял дюкяна си, нареждал стоката си, като мислил, че ще придобие нещо. В края на краищата и той казва: „Затворен е животът ми, нищо не придобих“. Такова е положението на много хора. Никой не е придобил това, което е очаквал. Наистина, от 8,000 години до сега живите хора на земята не са придобили същественото, което са очаквали. Тази е причината за тяхното голямо недоволство. И това обаче е временно. Ще дойде ден, когато недоволството им ще се превърне в доволство. Днес човек е ту доволен, ту недоволен. Когато порасне и разбере смисъла на живота, той ще придобие истинското доволство, без никакво колебание.

Като изучавате сегашното човешко съзнание, виждате как протичат два последователни процеса. Когато е богат, човек мисли, че работите му са уредени; щом изгуби богатството си, вижда, че работите му не са уредени. Когато е здрав, той мисли, че всичко може да постигне; щом заболее, вижда, че много неща са непостижими. Когато е праведен, навсякъде вижда доброто и красивото; когато греши, навежда глава надолу и загубва смисъла на живота. Коя е причината, задето човек губи равновесието си? Причината се крие в неговото съзнание. Докато мисли и чувства право, съзнанието на човека е будно, той вижда пътя си и в най-тъмната и бурна нощ. Будното съзнание не е нищо друго, освен запалена свещ, която осветява пътя на човека. Потъмнее ли съзнанието му, човек се лута, губи пътя си и търси чужда помощ, да излезе на прав път. Той има свещ, която е изгаснала. Търси кибрит, но и кибрит няма. Дълго време ще се лута, докато най-после срещне друг човек, също в тъмнина, объркал пътя си. – Какво трябва да се прави? – Да си подадат взаимно ръка и да си помогнат. Първият пътник има свещ, но кибрит няма. Вторият има кибрит, свещ няма. Като се сприятелят, взаимно ще си услужат: ще запалят свещта и ще продължат пътя си.

Следователно бъдете будни, да поддържате светлината на вашето съзнание, т.е. на вашата свещ, постоянно да гори и да свети. Изгасите ли свещта си, вие влизате в областта на заблужденията и противоречията. Пазете се от еднообразието, което пресища и отегчава човека. Защо ще свириш по 100 пъти на ден една и съща песен? Защо ще повтаряш едни и същи думи? Срещнеш приятеля си и му казваш, че е добър човек; на другия ден ще му кажеш пак същото. 100 пъти го срещаш, 100 пъти ще му кажеш едно и също нещо. Най-после този човек се отегчава и не иска повече да те среща. Ще кажеш, че добри думи му говориш. И сладките, и горчивите неща губят цената си, когато се повтарят често. Нервната система на човека е така устроена, че може да издържа до известен предел. Мине ли този предел, тя се разстройва. Пратете човека на лозе, при най-хубавото грозде, и наблюдавайте колко дни наред може да се храни само с грозде. Първия ден ще бъде доволен, че ял грозде; втория ден ще яде пак, но вече с по-малко разположение. На третия ден ще каже, че се обезсолил и желае нещо солено. Хубаво нещо е гроздето, но само с грозде не се живее. Като знаете това, пазете се от пресищането и еднообразието. Те действат убийствено върху човека.

И тъй, изучавайте доброто в неговите естествени прояви. Това значи да избягвате положенията, които предизвикват противоположности. Кажи на човека само един път, че е добър. Повтаряш ли, ще предизвикаш в него реакция и той ще се противопостави на твоите думи. Той или няма да ти вярва, или ще намали силата на думите ти и ще каже: „Не съм толкова добър, колкото мислиш“. Да казваш на човека постоянно, че е добър, това подразбира известно користолюбие. Ти искаш да го подкупиш и да го използваш като кон, който можеш да товариш според желанието си. При това положение, естествено е човек да се противопостави на твоите думи. Ще кажеш, че си искрен в думите си. Може да си искрен, но нямаш разбиране. Например, някой изучава човешкия нос, но при известни изненади се обърква и вместо да определи точно характера на човека, казва неща, които са далеч от истината. Той се произнася за характера на някого по носа и се чуди защо носът на този човек е толкова подут. Много просто, пчела го е ухапала по носа. Като учен, той трябваше да схване, че подутината на носа е външно нещо, временно положение, което няма нищо общо с характера на човека. Истинско знание е това, което е вярно при всички случаи и положения. Стремете се към това знание. Само то е в състояние да постави човека на прав път, откъдето никой не може да го измести.

Следователно нещата са верни, когато се изучават в техния естествен път на развитие. Който изучава носа, трябва да има предвид всички естествени влияния, които са го създали. – Кое е създало носа? – Човешките мисли. Той е резултат на разумната човешка мисъл. Това не е станало изведнъж, но в продължение на векове. Много опити са правили разумните същества, докато са създали носа в този вид, какъвто го виждаме днес. От формата, дължината и широчината на носа зависи дейността на човека. В този смисъл носът е отворена книга, по която може да се чете. Зад носа се крие човешкият ум. Носът, като орган на човешкото тяло, извършва няколко функции: първо, той е орган на дишането. През него минава въздухът, който чрез своите трептения възбужда нервната система. Така човек започва да мисли. Ако дишането спре, спира и мисълта. Който диша правилно, той мисли правилно. Който не диша правилно, не мисли правилно. Това се забелязва у болните хора. Болният диша бързо, със задъхване, затова и мисълта му не е права. Как може да мисли правилно, когато болестта го плаши? Страхът го заставя да диша бързо, с прекъсване, като човек, когото гонят крадци и разбойници.

Щом се говори за носа като проява на мисълта, мнозина казват, че Бог е направил носа. Как го е направил? Когато твърди нещо, човек трябва да знае как стават работите. Ако детето казва, че баща му е написал едно писмо, то може да разкаже как е писано писмото. Детето разправя: „Баща ми взе лист, писалка и мастило; натопи перото в мастилото и започна да пише. Така се нижеха един ред след друг, докато най-после писмото беше готово“. Кой от вас, като твърди, че носът е направен от Бога, може да каже как е станало това?

Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаят каква служба изпълнява устата. Обаче предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение: да чувства и да мисли. Странно е това, но е факт. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и ръката мисли. За мнозина това е необяснимо. Че очите виждат, че ушите слушат, че устата приема храна, че носът усеща миризмите и възприема въздуха, това са неща познати и верни за тях. Обаче каже ли се, че човек вижда с цялото си тяло, това не се приема. Защо не допущате, че човек може да превърне цялото тяло в зрение? За да допуснете това, вие трябва да знаете какво всъщност представлява тялото. Истински ученият знае, че в тялото се крият всички възможности за бъдещото развитие на човека. Всичкият капитал на миналото, на настоящето и на бъдещето се крият в човешкото тяло. Онзи, който изучава човешкия нос, вижда в него влияния на миналото, на настоящето и на бъдещето. Достатъчно е да погледне носа на някого, за да каже какъв е бил миналия му живот, как са живели неговите деди и прадеди; след това, по известни белези и линии върху носа, определя как живее този човек днес; най-после, по известни черти на носа, той определя какви възможности се крият в бъдещия му живот. Всичко е писано на човешкия нос.

И тъй, човешкият нос е екран, върху който умът пише своята минала, сегашна и бъдеща история на развитие. Ако само за момент се прекрати дейността на носа, човек веднага ще разбере службата, която е свързана с него. Голямо богатство се крие в носа, но малцина съзнават това. Той служи за равновесие, т.е. за урегулиране силите на човешкия организъм. Като знаете това, изучавайте носа си, за да разберете причината за вашите естествени и красиви състояния от една страна, както и неестествените състояния от друга страна. Едно малко побутване на носа не на място е в сила да наруши вашия мир и спокойствие. Докато сте весели и разположени, това побутване на носа нарушава разположението ви. Тогава вие се отказвате от идеите си, отричате се от средата, в която живеете, не искате да срещате никого. В това отношение вие приличате на човек, който е впрегнал в колата си един див, необуздан кон. Последният започва да рита надясно-наляво, хукне с колата по нивите, докато най-после се умори и спре.

Ритането е неразумен процес, който не разрешава въпросите. – Защо риташ? Ако те е впрегнал по-умен човек от тебе, ще се подчиниш; ако те е впрегнал по-глупав от тебе, имаш право да риташ, докато скъсаш юздата и се освободиш. Кажеш ли, че животът няма смисъл, ще знаеш, че те е впрегнал по-глупав човек от тебе. Не оставяй глупавият да те впряга. Кажеш ли, че животът има смисъл, впрегнал те е по-умен човек от тебе. Всяко добро разположение на духа ви показва, че сте под влиянието на същества, чиито мисли и разбиране са по-високи от вашите. Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот. Докато е млад, човек вярва в светлото и красивото в живота, уповава се на любовта, на своя идеал, и така осмисля живота си. Като остарее, той отрича всичко и казва, че животът няма смисъл. Защо един и същи човек има две различни мнения за живота? Ще кажете, че младостта е причина за възходящото му състояние. Не, в младините си този човек е бил впрегнат от разумни, възвишени същества, а на старини се е поддал на низши същества, те да го управляват. Значи като млад е бил умен; като стар е оглупял.

Много от съвременните хора говорят за ума като за нещо реално, което трябва да се изучава. От ума те отиват към духа. Според тях духът и умът могат да се изучават чрез самосъзнанието. Обаче това е труден въпрос. Самосъзнанието е навсякъде, то обхваща всичко. Тогава как ще обхванете всичкото, т.е. цялото? Като изучавате своите мисли, вие идвате до хармонията и дисхармонията в живота. Така се натъквате на някои дисхармонични мисли, които са вън от вашия живот. Някога намирате причината на тези мисли, а някога остават скрити за самите вас. Минавате през една гора и постепенно навлизате все по-навътре. В първо време сте смел, не се страхувате, но по едно време започвате да треперите. Защо се страхувате, не знаете. Причината за страха ви се дължи на присъствието на мечка в гората. Вие не я виждате, но чувствате известно влияние, чуждо на вас. Вие имате вяра, казвате, че Бог е създал света, че всичко Му се подчинява, но пак се страхувате. – Защо се страхувате? – Защото мечката не изпълнява Божията воля и може да ви нападне. Тя се подчинява на Божия закон, но по свой начин, а не както ти искаш и мислиш. Страхът е резултат на безлюбието. Следователно вашата вяра и любов не са толкова силни, да изпъдят страха навън.

Какво представлява страхът? Той е най-високото чувство в животинското царство. За животните страхът не е нищо друго, освен разумност. Ако животното не е страхливо, не е и разумно. Затова, когато животното изпитва страх, краката му се удължават. С човека става точно обратно: когато се уплаши, краката му се подкосяват. Когато заекът се уплаши, удря на бяг, при което бързината му се увеличава. При страх човек не може да бяга. – Защо? – Защото има спирачки. Като по-умен от животните, страхът му е поставил спирачки, да не бяга, но да приложи друг начин за справяне. Понеже животните нямат спирачки, като се уплашат, бягат, колкото им държат силите. Животното си казва: „Ще уповавам на краката си“. То намира спасение в своите крака.

Какво може да се каже за дължината на носа? Понеже зад носа се крие умът, трябва ли да се вади заключение, че колкото по-дълъг е носът, толкова по-развит е умът? Дължината на носа трябва да отговаря на нормата. Чрезмерно дългият и чрезмерно късият нос са крайности. Те не отговарят на естествената мярка в природата. Крайно дългият нос показва, че човек е страхлив; крайно късият нос показва, че човек не мисли много. Задните крака на заека са по-дълги от предните, защото всякога е живял по гори и планини. Като бягал повече нагоре, задните му крака се удължили за по-удобно бягане по височините. Обаче при бягането си надолу заекът изпитва известна мъчнотия и повече се търкаля, отколкото тича. Естественото му движение е отдолу нагоре, а не отгоре надолу.

И тъй, като изучавате дължината и широчината на носа, вие определяте силите, които са работили върху човешкия ум. Носът има отношение и към дихателната система на човека. От устройството на носа, на неговата големина и широчина, зависи състоянието на белия дроб. Не само това, но и формата на носа отговаря на формата на белия дроб, само че в обратно положение.

Да се изучава човешкия нос, това значи да се домогне човек до истинската, положителна наука. Само онзи може да придобие това знание, който се развива правилно и върши Божията воля. Това не е само знание, но и молитва. Каже ли ти някое разумно същество, че трябва да се учиш, това подразбира съзнателна молитва, т.е. връзка на човешката душа с Бога. Така, именно, Божественото начало ще ти покаже правилен начин, по който да разрешиш мъчните си въпроси. Всякога ще учиш, ще се молиш, да издържиш изпитите си добре. Ако не ги издържиш, не си учил, както трябва. Изпитът е тежест, която трябва да носиш на гърба си. Защо не можеш да вдигнеш тази тежест? – „Слаб съм.“ – Какво трябва да направиш, за да вдигнеш тежестта и да я пренесеш от едно място на друго? Можеш да я разделиш и да я пренесеш на 2–3 пъти. Да се натовариш с непосилна тежест, това не значи, че си много силен и много умен. Можеш да направиш голямо усилие, без да си силен и умен.

Като се говори за сила и разумност, трябва да се прави разлика между животното и човека. В животинското царство най-умното животно е същевременно най-силно. Например слонът е най-умен от животните и същевременно най-силен. Това е закон за животните, но не и за хората. Между хората най-умен е този, който може да понася мъчнотиите и изпитанията с най-голямо търпение. Който не търпи, не може да бъде слон между човеците. Като не си слон, не можеш да вземеш първото място. – В какво се проявява интелигентността на слона? – В дългия му нос – в неговия хобот. Като проточи хобота си напред, той казва на животните: „Дълъг нос ви е нужен“. Човешкият нос, сравнен с този на слона, се губи. В бъдеще и човешкият нос ще се развие, ще дойде до онези мерки, които природата е определила.

Изучавайте животните, да видите как се проявяват те. Като дойдете до слона, спрете вниманието си върху неговата интелигентност, изразена чрез дългия му хобот. С това той иска да каже, че с къс нос нищо не се постига. Ще кажете, че въпреки дългия нос на слона, лъвът е цар на животните. Да се говори така, това значи неразбиране на живота. Лъвът е главнокомандващ на животинската армия, а истински цар е слонът. Ще кажете, че лъвът е символ на благородство. Къде е неговото благородство? Наблюдавайте котката и съдете за лъва. Котката е лъв в миниатюр. Външно котката е благородна, с добра обхода, но вижте я как постъпва с мишките. Вижте как постъпва лъвът със своята жертва. Разумност се иска от човека. Не е въпрос да бъдеш главнокомандващ или цар, но да бъдеш разумен. Това значи да се проявяваш така, че всяка твоя постъпка да носи добри последствия, не само за даден момент, но за вечни времена.

Следователно, който иска да живее добре, трябва да прояви своята разумност, доброта и вътрешна сила. Само така човек може да постигне своя идеал, да очисти живота си от всички утайки на миналото. Чист живот се иска от всички. Ако пчелите не търпят нечистота, колко повече се отвращават от нея разумните и напреднали същества. Опитайте да се приближите до някой кошер, след като сте яли чесън. Може ли нечистият да влезе в общество на свети, добри и праведни хора? Достатъчно е да стъпи кракът му в това общество, за да се намери веднага вън. Чистото не търпи нечисто. Ако искаш да влезеш в това общество и да се ползваш от благата, с които разполага, иди първо да се очистиш и тогава влез. Нечистотата не е качество на душата, следователно лесно може да се премахне. Човек е дошъл на земята да се учи, с цел да подобри живота си и да изпълни Божията воля. Има индивидуални качества, за тях отговорността е лична; има колективни качества, за които отговорността пада върху редица минали поколения. Например страхът е качество, присъщо на животните, откъдето е преминал в човека. С това чувство мъчно се справят хората. – Защо? – Защото върху него се е работило много. Следователно страхът остава като основа на друго, по-високо чувство – съвестта. Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да изтръгва корените на дивачките дървета, но да ги присажда с доброкачествени присадки. Ако страхливият мисли право и дава отчет за постъпките си, страхът е на място. Той постепенно се превръща в съвест. Съвестният е добър и честен човек. Мястото на съвестта в човешката глава е отгоре, от двете страни. Тя е основана върху страха и благоразумието.

Съвестта има отношение към ума. Не можеш да бъдеш съвестен, ако не мислиш добре. Който мисли право, той превръща енергиите на страха в по-високо чувство – в съвест. Който постъпва разумно, никога не бяга и не се крие; който не постъпва разумно, всякога бяга. Той е стъпил върху наклонена плоскост и без да иска, върви надолу, откъдето е тръгнал. Той слиза надолу, откъдето е тръгнал. Той слиза надолу, докато влезе дълбоко в материята. След време започва да гледа нагоре, за да се освободи от материята. Тогава се пита какво е неговото предназначение. Велико е човешкото предназначение. Той има да решава временни и вечни задачи. Докато е облечен в плът, решава материални задачи; щом реши тези задачи, той се освобождава от материята и пристъпва към вечните задачи на живота. Те определят неговото бъдеще.

Една от великите задачи на човека е да работи в Божествения свят, т.е. върху главата. Да преустроиш главата си, това значи да изправиш отношенията си към Божествения свят. Да преустроиш дробовете си, това значи да изправиш отношенията си към духовния свят. На прост език казано, да подобриш състоянието на дихателната система, т.е. на своята мисъл. Духовният свят принадлежи на ангелите. Значи трябва да изправим отношенията си към тях. Най-после, идваме до стомаха, т.е. до съществата от растителното царство. Ако стомашната или храносмилателната система на човека е добре развита, отношенията му към тези същества са правилни. Красотата на човека се определя от неговата глава, от неговия бял дроб и стомах. Колкото по-добре са развити, толкова по-красив е той, толкова по-хармоничен е неговият живот. Мястото на ума е стомахът, на душата – белият дроб, а на духа – главата. От друго гледище, сърцето може да поставите в стомаха, ума – в белия дроб, в гърдите, а волята, т.е. Божественото начало в човека – в главата. Велико нещо е Божественото начало!

Да се върнем пак към носа. Той е интересен предмет за изучаване във физическо и духовно отношение. Като разглеждате значението на носа в духовно отношение, идвате до три гранични точки с духовния свят, а именно, с Любовта, с Мъдростта и с Истината. Ако носът на човека граничи с тези велики светове, той е правилен, добре устроен. Приятно е да гледаш лице с красив нос. Ако отсъстват тези гранични точки, носът не е добре развит. Тези точки са свещени, но малцина знаят техните места. През тези точки на носа Бог е вдъхнал в човека и го е направил жива душа. Първоначално Бог е говорил на човешкото сърце чрез носа, а днес говори на човешкия ум пак чрез носа. Ако човек чрез носа не може да разбере какво му се говори, неговият нос е безпредметен. Ако чрез носа не можеш да познаеш дали даден човек е добър или лош, ти не си го развил още. Задачата на човека е да намери върху носа мястото на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако може да намери тези добродетели върху своя нос, ще ги намери и върху носа на другите хора. Казвате, че носът на някой човек е правилен, красив, но в какво се заключава красотата му, не знаете. Правилният нос е като огледало. Той отразява светлите и възвишени мисли, които идват от възвишения свят. Тези мисли се отразяват върху мозъка, сърцето и стомаха. Красивият нос не лъже човека. Той не може само отвън да бъде красив, но да отговаря на вътрешната красота на човека. Като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си. Не мислете, че нищо не знаете. Много неща знаете, но важно е, кои мисли трябва да вложите в работа. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Какъв човешки образ е този, на който очите, ушите, носът и устата не са поставени на мястото си? Гледате образа, но нещо съществено му липсва – органите не са поставени, където трябва. – Кое е същественото в човека? – Умът, сърцето и волята. Ако се поставят на местата си, те започват да действат и оживяват човека. Умът, сърцето и волята са мощни сили, двигатели в човешкия живот.

Работете, без да се гневите. Бог има право да се гневи, но не и човек. Разумният трябва да работи, а не глупавият. Следователно глупавият няма право да се гневи. Да се гневят светиите, добрите, разумните хора, това е на място. Всеки обикновен и глупав човек трябва да си каже: „Нямам право да се гневя. Ако си позволя това, всичко ще загубя“. Няма по-опасно нещо от гнева. Разумният впряга ума си на работа и върви напред. Ако глупавият не се труди, а само се гневи, ще изгуби всичко, което има, и след това му са нужни десетки години, за да придобие изгубеното. Обаче не е абсолютно изключено правото на човека да се гневи, но само ако се свърже с добрите и разумни хора, със светиите и Бога. Тогава гневът му ще бъде на място, ще свърши някаква работа.

Упражнение: В продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли някой човек, намерете в него една добра черта. Каже ли ви някой нещо добро или зло, знайте, че ви изпитват, дали ще издържите и направите упражнението си, както трябва. – „Може ли да не правим упражнението?“ – Не може. Ученикът е длъжен да прави упражнения. През цялата седмица ще бъдете слепи и глухи за злото. И лоши думи да ви казват, ще знаете, че всичко е за добро. – „Не може ли Бог да ни помогне да издържим на изпитанията?“ – Бог помага, но не по механически начин. Той е съвършен, затова оставя човека свободен, да се прояви, както разбира и желае. Бог нашепва на човека: „Не правиш добре, измени посоката на своето движение“. – „Не може ли по друг начин?“ – Може, но ще сгрешиш и ще носиш последствията на своето непослушание. – „Искам да опитам по друг начин.“ – Опитай, но ще видиш, че пътят на доброто е само един. Всяка постъпка, която внася мир и спокойствие в душата ти, е добра. Понякога мислиш, че вършиш добро, а си недоволен от себе си. Недоволството е гласът на Бога, който не одобрява постъпката ти. Бог с нищо не се подкупва. Ще кажете, че и Христос не е постъпил добре, като си е послужил с камшик. Чрез камшика Христос изрази гнева на Бога. Следователно, ако имаш ума и любовта на Христос, и ти можеш да постъпваш като Него. Ако имаш носа на слона, и ти можеш да бъдеш свободен, да правиш, каквото искаш. Понеже нямаш ума и сърцето на Христос, нито носа на слона, ще правиш опити, да мислиш само добро за хората и за всичко около тебе. Ще знаеш, че злото ще се превърне на добро, че хората по естество са добри, и ще работиш, без да се гневиш.

Каква е целта на упражнението, което ви давам? Да придобиете будно съзнание, да въздържате езика си, да чистите ума и сърцето си от лоши мисли и чувства. Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добра. Ако помислите лошо за някого, веднага намерете една добра черта в него и мислете върху нея. Някой обича да послъгва. Не се спирайте върху тази черта, но вижте колко е сръчен, колко добре работи. Срещате някой беден, окъсан, не мислете, че той е обеднял от мързела, но кажете си, че това е от щедрост. Когато бил богат, раздавал без сметка на нуждаещите и днес ходи окъсан и бос. Не търсете лошото в проявите и положението на хората; знайте, че и зад най-лошата проява се крие нещо добро и благородно.

Защо не трябва да се мисли лошо за никого? Който греши, върви по наклонена плоскост. Може ли такъв човек да върви, без да падне и да се окаля? Ще кажете, че не трябва да върви по наклон. Не трябва, наистина, но вината не е само у него. Може други да са го поставили на тази плоскост, може да е сляп, да не вижда. Какво ще кажете тогава за него? Като не знаете причината за погрешките на хората, не се произнасяйте. Знаете ли какво представляват погрешките? Те са твърд материал, от който съществата в духовния свят правят къщата си. Когато им трябва такъв материал, те слизат на земята, при хората, които се гневят и правят грешки, и взимат от начупените камъни за своите къщи. Те не съдят хората за погрешките, но даже скъпо им плащат. Как постъпвате вие с вашите работници? Ще кажете, че на работниците от новото учение нищо не се плаща. Вярно е това: на човек, който работи с Любов, не му трябват пари. Но той е без обувки и без дрехи. Как ще постъпите? Според мене има начин да благодарите за работата му: няма да платите, но ще му подарите един чифт обуща. Те могат да струват повече от това, което ви е изработил, но ще го възнаградите за Любовта, с която ви е работил. Като отиде на друго място да работи, вместо пари ще му подарят един костюм. Колко хора днес са готови да постъпват по този начин? Така е за онзи, който иска да постъпва според Божествения закон. Който прилага Божествения закон, всякога се благославя. Опитайте да изпълните Божията воля, да видите какви промени ще станат във вашия живот.

Давайте, без да очаквате нещо. Давайте, без да съжалявате. Ако дадеш обувки или дрехи на своя ближен и постоянно мислиш за това, което си направил, ти не си изпълнил Божията воля, както трябва. Ти си ограничил и себе си, и онзи, на когото си дал нещо. Давайте, без да се ограничавате. Давайте според Божествения закон, взимайте според същия закон. Какъв е този закон? Ще даваш, колкото можеш най-много; ще взимаш, колкото можеш най-малко. Който постъпва по този закон, той приема Божието благословение. И тогава, малкото, което получава, расте, увеличава се и дава изобилно плод.

Защо хората не успяват в живота си? Защото говорят едно, а вършат друго. При това не се вглеждат в себе си, да видят какво им липсва, но се сравняват с окръжаващите. Всеки мисли, че стои по-високо от другите, знае повече, разбира по-добре и т.н. Не се сравнявайте с подобните си, но пожелайте да бъдете като Бога. Като ставаш сутрин от сън, вдигни очите си нагоре, благодари на Бога за всичко, което ти е дал, и помоли се да те направи подобен на Себе си – да проявиш Любовта, Мъдростта и Истината в живота си. Не искай да бъдеш силен като Бога, да управляваш и заповядваш, но пожелай да се смириш, да понасяш всичко с благодарност. – „Болен съм, страдам, как да благодаря?“ – Ще благодариш за всичко. Ако болката е в краката ти, ще учиш закона на смирението; ако болката е в пръстите ти, ще се учиш да мислиш право; ако болката е в очите ти, ще изучаваш Истината; ако е в ушите ти, ще изучаваш Мъдростта; ако е в устата ти, ще изучаваш Любовта. Каквото и да те боли, все ще научиш нещо. Който е дошъл на земята, трябва да се учи да превръща отрицателното в положително и да се чисти. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога“.

Какво представлява носът? – Място на електричество и магнетизъм. Той е връх, където се складират природните енергии. Ако знаете как, на кое място и кога да хванете носа си, ще се ползвате от неговите енергии. Хората държат носа си, чоплят го и вместо да се ползват от енергиите му, те си пакостят. Не е лесно да се справяте с своите енергии. Ето защо, всяка сутрин, като се измиете, хванете леко носа си, погладете го и пожелайте да придобиете от него енергия за работа. Гледайте на носа си като на нещо красиво, мощно. Днес носът работи най-много. През него минават много енергии. Свържете се с дейността на своя нос и работете върху него, да го продължите и разширите според мерките на природата. Като изучите носа си, тогава ще изучавате очите, ушите и устата. През носа непрекъснато влиза и излиза въздух. Той е един от неуморните работници – чистачи. Ценете носа си, обхождайте се добре с него. Лошите мисли действат върху носа, а оттам и върху дихателната система. Ако тя не работи добре, и стомашната система страда. В резултат на това се нарушава равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Дойде ли човек до това положение, животът му се обезсмисля и той не иска вече да живее. Смисълът на живота е в служенето на Бога. Който не иска да живее, не иска да служи на Бога. – Какво иска Бог от човека? – Да учи и да работи.

И тъй, всяка сутрин хващайте леко носа си, милвайте го по върха, с желание, да не става остър. Изучавайте носа, работете върху него, за да придобиете новото, истинско знание.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 28 октомври 1931 г., София, Изгрев.

Правилният тон

(Изпя се песента „Аин фаси“.)

Един от важните въпроси, които се разглеждат в човешкото съзнание, е този за крайната цел на живота или за крайната цел на всяка работа. Търговецът се запитва какъв ще бъде крайният резултат на неговата търговия; ученикът се запитва каква е крайната цел на неговото учение. Крайната цел на ученика е да придобие известно знание. – После? – Да се роди отново. – После? – Да умре. Във всяко ново положение – учене, раждане, смърт, човек все се запитва каква е крайната цел на всичко това. Лесно е да се даде някакъв отговор на въпроса за крайната цел на нещата, но той ще бъде неразбран. Крайната цел на живота е да постигнеш нещо, но въпреки това, пак остава нещо непостигнато. Нещата се постигат и разбират само отчасти. Ако мислиш, че от отговора, който ти се дава за крайната цел на Битието, си разбрал всичко, ти се лъжеш. Зад всяка крайна цел има друга някаква цел. Например, ти искаш да придобиеш такава сила, че да носиш 100 килограма тежест на гърба си. Като постигнеш тази цел, зад нея се открива друга. Във вечността не съществува крайна цел на нещата. – Защо? – Защото като постигнеш едно нещо, явява се второ, трето и т.н. Какво ще научите, ако обиколите няколко пъти земята? Ще научите, че земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и от някой учен. Той ще ви каже, че земята е валчеста, и вие ще го вярвате. Какво ще научите, ако минете няколко пъти през вечността? Ще разберете, че тя е необятна и безгранична. Въпреки това, не можете да обхванете нито необятното, нито безграничното.

Кой въпрос интересува най-много съвременните хора? – Въпросът за почивката, за седенето. Всеки предпочита повече да седи, отколкото да стои прав. Ако накарате някого да стои прав, той ще се почувства унизен. Много хора днес стоят прави, без да са унижени. Например учителите стоят прави, а учениците седят на чиновете си. Едно време, когато учителят наказвал учениците си, оставял ги да стоят прави, до вратата, а той седял на стол. Защо ученикът, когото учителят заставя да стои прав, се счита наказан, а когато учителят стои прав, не е наказан? Когато свещта стои изправена до стената и не гори, счита се наказана. Ако при същото положение свещта гори, тя счита това за привилегия. Какво трябва да прави ученикът, когато го накажат? Той трябва да свети. Щом започне да свети, и прав да стои до стената, ще бъде доволен. Когато имаш пари в джоба си, ти вървиш смело, изправен, с вдигната глава. Нямаш ли пари, ти се свиваш, чувстваш се наказан. Когато дървото е окичено с плодове, клоните му увисват надолу; дървото се чувства гордо и доволно от себе си. Щом оберат плодовете му, клоните се изправят нагоре; дървото се намира в положението на наказан ученик. Когато човек дава нещо от себе си, изправя раменете си и казва: „Слава Богу, олекна ми малко“. Който не дава, свива раменете си, навежда главата си надолу и се оплаква, че положението му е тежко. За онзи, който дава, казват, че се е надигнал много. Нека се надига, но да изпразва джоба си. Какъв смисъл има да се надига човек, а джобът му да е пълен с пари?

И тъй, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да съдържат в себе си нещо реално. Това значи да бъдат в съгласие с разумността. Например, някой иска да бъде радостен и весел. Кога може човек да се радва? – Когато е направил поне едно малко добро. – Каже ли някой, че иска да бъде радостен, нека направи едно добро. – Какво представлява радостта? – Условие за правене на добро. – Какво представлява светлината? – Условие за преодоляване на тъмнината. – Какво представлява тъмнината? – Условие за отдалечаване на човека от светлината. – Какво нещо е въжето? – Средство, с което човек се спуска в кладенец да вади вода. Същевременно, с въжето вадят и човека от кладенеца. Хората простират дрехите си на въже. Също бесят хората с въже. С една дума, голямо е предназначението на въжето. То може да се превърне на камшик. Значи едно и също въже може да се употреби за различни цели.

Явява се друг въпрос: От какво е направено въжето? – От всякакви материали: от лен, от коноп, от кълчища, от сребро, от злато и др. Малкото дете повиват в повой от различна материя: вълнена, памучна и т.н. В това отношение повоят прилича на въжето. И мисълта може да се уподоби на въже. Мислите вървят непрекъснато една след друга и образуват права линия, както въжето. Въжето е символ или на механическо сцепление между частичките, или на вътрешна, органическа връзка между тях. Такава връзка трябва да съществува между мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл, която не е свързана с другите, няма никакво отношение към тях, следователно тя е мисъл без съдържание. Например, искате да вземете един тон, но не знаете кой да вземете и как да го изпеете или изсвирите. Щом взимате отделен тон, той трябва да бъде основният. После, трябва да го вземете правилно. Всеки тон съдържа още 6 тона в себе си. Ако не го изпеете правилно, да се включат и седемте тона в него, той няма съдържание. Главният тон е важен, а останалите 6 са допълнителни тонове. Когато между различните тонове има хармония, те изпъкват един след друг. Най-малката дисхармония между тоновете е причина за тяхната неправилност. Достатъчно е един от допълнителните тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и в останалите. Ако всички са в съгласие, между тях има яснота и чистота.

Каквото и да се говори на хората за тоновете в музиката и за мислите в човешкия живот, малцина имат ясна представа за тях. Както тонът, така и мисълта са сложни неща. Затова между тоновете и мислите може да се направи връзка. Правилният тон е подобен на правата мисъл. Малко певци ще срещнете с чист, правилен тон. Правилният тон включва в себе си сила, съдържание и смисъл. Той има отношение към правите мисли, чувства и действия. С други думи казано: правилният тон произвежда в човека светлина и топлина. Следователно само музикалният човек живее правилно. – Защо? – Защото в музиката има строга отмереност, такт, т.е. мярка на времето. Във физическия свят всички неща стават във време и пространство. Затова под „тактичен“ човек разбираме онзи, който употребява всяко нещо на време и на място. Който не е тактичен, внася дисхармония в живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако някой каже, че не може да живее добре, от това се подразбира, че не може да пее правилно. Който не пее добре, той произвежда шум, скърцане и др.

Едно може да радва съвременните хора: идването на новото. Ако не се стремяха към новото, нямаше да имат никакво отношение към ангелите, светиите и добрите хора в света. – „Добре ли ще ни посрещнат ангелите?“ – Това зависи от вас. Ако живеете добре, ще ви посрещнат с песни; ако не живеете добре, няма да ви посрещнат, но като видят, че се отправяте към тях, веднага ще ви върнат на земята.

Една млада, красива и интелигентна жена се оплакваше, че след като идвал един господин няколко пъти в дома им, най-после пожелал да я целуне. Тя искаше да разбере коя е причината на тази негова проява. Казах ѝ, че той може да изпитва братски чувства към нея, но тя не остана доволна от отговора ми. Пожела да ѝ обясня как се познава истинският брат от онзи, който само се представя за такъв. Истински брат е онзи, който има еднакъв пулс, еднакво съдържание на кръвта с вашата. Братска, чиста целувка е онази, която е в състояние да лекува всички болести. Ако болният оздравее от вашата целувка, тя е чиста, идеална. Ако здравият се разболее, тя не е на мястото си. Следователно всяко нещо, което човек прави, трябва да е в съгласие със законите на разумната природа. Ако не е в съгласие с нея, не може да даде добри резултати. Идеалната целувка възкресява мъртвия, а обикновената целувка е в състояние да разболее и здравият.

Сега се явява друг въпрос: Кой е измислил целувката? Навярно целувката е изобретение на някой гениален човек. Всеки е целуван, всеки е целувал, но никой не се е запитвал откъде произлиза целувката. И светлината целува човека. Като минава през очите му, тя го целува. Приятна е целувката на светлината, защото носи живот. И въздухът, който минава през носа, целува; и водата, която влиза в стомаха, целува; и хлябът, който влиза в устата, целува. Приятни и желани са тези целувки, защото те носят живот. Такава трябва да бъде целувката и на човека. Като целува, той трябва да се проникне от единственото желание да даде нещо чисто и красиво от себе си, а не да вземе. Целувка е само това, което дава. Всичко, което отнема здравето, силата и чистотата на човека, не е целувка. Който целува, трябва да бъде или невидим, като светлината и въздуха, или видим само за момент – целунеш и веднага се скриваш, както водата и хлябът. Получаваш ли целувка от видими същества, ще знаеш, че в нея се крие нещо користно. А всичко користно е престъпно. Пазете се от такива целувки, защото те внасят отрова във физическия и психическия живот на човека.

Каква връзка има между правилния тон в музиката и целувката? Неправилният тон представлява неестествена целувка. Природата обича верните и правилни неща. Следователно мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат верни и правилни. Като пеете, трябва да вложите цялото си сърце и цялата си душа. Който пее така, само той може да целува правилно. Ако искате да пеете хубаво, трябва да работите усилено в това направление. – „Младите трябва да пеят.“ – Не е така. Всички трябва да пеят – и млади, и стари. Който не пее правилно, не може да пристъпи към рая. Дълго ще чака пред царската врата, но няма да му се отвори. Ако мислите, че и без пеене ще влезете в рая, вие се лъжете. На небето приемат само добри певци, с ангелски гласове. Мнозина мислят, че от тях се иска права мисъл, прави чувства и действия, без да бъдат добри певци. Те не разбират Истината. Преди всичко, човек не може да има прави мисли, чувства и постъпки, ако не знае да пее. И светията трябва да пее. Не е светия онзи, който не пее правилно. И Христос е пял. Не е въпрос, пеенето и музиката да станат професия на човека, но да пее от любов към пеенето. Казано е в Писанието: „Ще пеете и ще възхвалявате Господа“. Музиката трябва да бъде импулс в живота, да подтиква към работа, а не средство за прехрана. Животът без музика е живот без любов, без светлина, без свобода. Живот с музика е живот на любовта и на доброто. В любовта и в доброто се включва всичко. Най-възвишеният израз на Любовта е музиката. Без музика Любовта не може да се прояви в материалния свят. Едно се иска от съвременните хора: да пеят правилно и с любов. Ако пеят така, където влязат, те ще внесат мир и радост. Ако влязат между хора, които се бият, боят трябва да спре; ако влязат между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трябва да престанат. Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта. Затова вложете своята музикалност не само в пеенето, но и в говора. Където има музика, там е Любовта, там е животът. Защо се срамувате от Любовта? Защото не я разбирате. Който не разбира Любовта, нищо не постига. Той ще пее и свири, но няма да стане даровит музикант. Някой иска да се учи при най-видния професор по музика. Желанието му е добро, но важно е, дали професорът ще го приеме. Той ще опита неговата дарба по музиката и ако не прояви такава, няма да го приеме. На същото основание мнозина искат да видят Христос. И това е възможно, обаче Христос се интересува само от онези, които имат някаква дарба и са готови да работят върху себе си, да развият своята дарба. Без тази дарба, и да се домогнете до Христос, нито ще Го видите, нито ще Го разберете. Ще каже някой, че люби Христос и желае да Го види. Това не е достатъчно. Можеш да любиш човека и да му дадеш нещо от себе си. Можеш да любиш човека и да вземеш нещо от него. Дойде някой при мене и казва, че ме люби. После започва да изнася мотивите, какво иска от мене. Първо той иска да му помогна да заеме някаква служба в обществото. После иска да му дам пари, да си купи някои необходими неща. Ако иска да стане учител, аз не мога да го назнача, защото не съм министър на просветата; ако иска пари, не мога да му дам, не съм министър на финансите. – Какъв беше по-рано? – „Бях занаятчия, на свободна работа.“ Чудя се на този човек! Той бил свободен, без юлар на главата, а сега иска да си сложи юлар, да се ограничи.

Помнете: Аз съм човек на свободата – никого не ограничавам. Ако дойде при мене някой и се оплаква от юлара си, мога да му помогна да го снеме. Обаче в никой случай не слагам юлар на главите на хората. Аз не се занимавам с юлари, нито поддържам философията на юларите. Единственото нещо, което мога да направя за човека, е да му дам един обяд, да се нахрани добре и да благодари за това, което е получил. Аз се чудя как не дойде при мене човек, да поиска някакъв метод, да направи добро на някого, но така, че да остане невидим. Защо не пожелае някой да види Христос, но с цел да се научи да пее правилно? Който пее правилно, лесно може да заеме каквато и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пее. Каквато служба и да му дадат, нищо не може да постигне. Правилното и добро пеене е истинската препоръка и на този, и на онзи свят.

Един ден прочутата певица Аделина Пати се явила при директора на пощата в Ню Йорк да получи един чек от 50,000 долара. Директорът поискал от нея документ, с който да освидетелства самоличността си. Поради липса на такъв, той отказал да ѝ даде сумата. Без да мисли много, тя застанала в средата на главния салон в пощата и започнала да пее. Всички чиновници оставили перата си настрана и се унесли в пеенето. Като чул песента, директорът на пощата казал: „Това е Аделина Пати. Да ѝ се даде сумата, отбелязана в чека“. Който чул гласа на певицата, казал: „Освен Аделина Пати, никой друг не може да пее така хубаво“. Съвременните хора трябва да имат възвишен идеал. Някой казва, че идеалът му е да бъде добър. – Това е неразбрана работа. – Тогава искам да бъда учен. – Това е лесна работа. Ученият е глашатай, който ходи по селата да разгласява какво трябва да се прави. – „Професор да бъда.“ – И това не е мъчна работа. Професорът е забит кол, около който се преплитат прътите, да образуват плет. – „Богат да стана.“ – И това е лесна работа. Богатият е натоварена камила. Човек трябва да има една съществена идея, на която всякога да разчита. Истински учен е онзи, който може сам да си помогне при всички условия на живота: ако е болен, да се излекува; ако е беден, лесно да се справи с беднотията. Какъв учен е този, който търси чужда помощ, да го назначат на служба. Ако днес го назначат, след година–две ще го уволнят. Момата или момъкът искат да бъдат красиви. Защо им е тази красота? Те мислят, че с красотата по-лесно ще ги харесат. Мома, която разчита на красотата си, за да я вземе някой виден момък, е копаня, в която всеки може да рови. Същото се отнася и до красивия момък. Тази красота е външна и преходна, на нея не може да се разчита. Който уповава на нея, той губи живота си. Хубавите дрехи и обувки не са съществени неща; има съществени неща в живота, които се разглеждат като символи – с тях си служи природата. В окултната школа си служат също със символи, които трябва да се разбират. Обаче първо се започва със съчетаване на сричките. Който научи първата дума на Битието и я произнесе правилно, съзнанието му се изпълва със светлина. Това значи да стане преврат в живота на човека, т.е. да се новороди. Където е светлината, там е и топлината, и плодородието. Това значи да имаш живот, от който да се ползват окръжаващите. Който придобие живота, никога не пита къде е Господ. Той знае Истината и люби Бога.

И тъй, смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога. Ще възразите, че не можете да любите Бога, преди да Го видите. Ако мислите така, никога няма да го възлюбите. Бог е Светлина. Как ще Го видите? – Какво се разбира под „светлина“? – Освобождаване на човешкото съзнание от всички ограничения и заблуждения, от всичко отрицателно: от болести, бедствия, старост и др. Това значи вечен живот – живот на безсмъртието. – „Не може ли да се живее без Бога?“ – Не може. Ще намериш Бога вън и вътре в себе си. Не Го ли намериш, ще изгубиш всичко красиво и ценно, което ти е дадено. Красивото в твоя живот е Божественото. Ценното в живота е също Божественото. То трябва да расте и да се развива, да се прояви в пълната си светлина. В това се заключава философията на живота. Ние не поддържаме онази философия, която казва, че човек може да направи всичко. Не е така. Човек може да направи само онова, което е в областта на неговите възможности. Вън от тях той спира своята дейност. Ако иска да се прояви и зад човешкото, трябва да се обърне към Божественото начало в себе си, да му даде ход да расте и да се развива. Това значи да излезе човек от ограничените възможности и да влезе в неограничените, където всички дарби и способности се развиват правилно.

Мнозина казват, че са виждали Бога. Възможно е да са Го виждали. На нивата, или другаде, все са Го виждали. Някой художник нарисувал картина, която представлява Бог-Отец. Питат ме, отговаря ли тя на действителността. Аз се чудя как е възможно картината да представя Бог-Отец, когато художникът никога не Го е виждал. Питат ме, виждал ли съм Бога. С този въпрос искат да ме хванат, говоря ли изобщо истината, или залъгвам хората. Нека всеки сам си отговори, говоря ли истината, или я заобикалям. Лесно е да осъдиш човека. Когато доведоха при Христос една паднала жена и Го запитаха как да се накаже, Христос отговори: „Който мисли, че е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ето защо, кажете ли за някого, че е обрал ближния си, помислете как е станало това. Ако човек се дави и на врата си носи торба със злато, няма ли да вземеш торбата му? Ако не откачиш торбата, той ще потъне заедно с нея. Между давещия и неговия спасител е направен договор. Никакво злато не е в състояние да изкупи живота на човека. Следователно, ако някой те извади от водата и те спаси от удавяне, не съжалявай за златото, което си му дал. Животът е над всичко. Не е въпрос да биеш някого, да го доубиеш и после да казваш: „Освободи се този човек“. Това не е свобода. Ще го разкарваш по затворите, по „обществената безопасност“, както разкарваха и мене 11 дни наред. Ще го заставяш да се качва и слиза по етажите, да изпитваш убежденията му. Какви са убежденията на съзнателния човек? Да служи на един велик идеал, да живее като човек, да не страда като кучето, да не става за посмешище като магарето и маймуната – с една дума, да бъде свободен и да даде свобода на своя ближен.

В една арабска приказка се говори за създаването на света и за определяне броя на годините, които ще прекара всяко живо същество на земята. Бог определил на човека, на кучето, на магарето и на маймуната да живеят по 30 години. След това Той попитал кучето, доволно ли е, че ще живее 30 години. То отговорило: „Господи, много ми са 30 години. Не е лек моят живот, да зъзна постоянно на студа. Вземи 15 години от живота ми, дай ги, на когото искаш“. Като чул това, човекът веднага поискал да се дадат на него. Дошло магарето и на въпроса, доволно ли е от определените 30 години живот, то отговорило, че не му трябват толкова много. „Нека вземат и от мене 15 години. Не се живее лесно на земята, по цял ден да работиш, а отгоре на това и да те подиграват.“ Човекът взел и тия 15 години върху себе си. Най-после и маймуната се явила при Господ, да каже и тя своята дума. Тя казала: „Господи, не искам да бъда посмешище на хората, по цял ден да се качвам и да слизам от върлината. Остави ми само 15 години, останалите дай на друго същество“. И този път човекът взел още 15 години. Много естествено, човек е цар на животните, всички му се подчиняват, има смисъл да поживее повече. В заключение, обаче, и той не е абсолютно доволен от живота си и казва: „Само 30 години живея като човек, с радост; 15 години съм осъден да служа вярно на дома си, да треперя като куче от страх, да задоволя всички; 15 години робувам като магаре на дома, на обществото, в които се движа. Най-после, като мина 60-те години, ставам за посмешище на хората, само слизам и се качвам като маймуната, без да върша някаква полезна работа“. Днес и аз, като маймуната, отивам до „обществената безопасност“ и се връщам назад, да давам обяснения, какво проповядвам на хората. Съдебният следовател ме разпитва, т.е. управлява моето качване и слизане от върлината.

Сега, това не е важно. Преди всичко, явява се въпросът, коя е причината за тези неща? Защо става всичко това? Защо са нужни на човека годините на кучето, на магарето и на маймуната? Това са състояния, през които човек минава. Това са състояния на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Докато стане разумен, човек е вече 75-годишен. До това време той минава през три животински състояния: на кучето, на магарето и на маймуната. Щом страдаш, без да разбираш смисъла на страданията, куче си; щом носиш чужд товар и пъшкаш под тежестта му, магаре си; щом те разиграват хората, маймуна си. Радвай се, че ти е дадено да живееш 30 години като човек, да осмислиш страданията си, да ги носиш с радост и да не могат хората да те разиграват. Това се иска от всеки човек.

Какво трябва да направи човек, за да се освободи от обикновените условия на живота? Не е въпрос да се освободи, но той трябва да изучава условията като символи; щом ги разбере и научи, той разполага вече с азбуката на природата. Това значи да измени човек живота си. Не само човек може да измени живота си, но и растенията, и животните. Ще дойде ден, когато всички живи същества ще се изменят. Докато живеете без Любов, без знание и без свобода, вие ще минавате през животинските състояния, като отрицателни прояви на живота. Следователно, който не познава Любовта, намира се в положението на кучето; който не познава Мъдростта, изпада в положението на магарето; който не познава Истината, изпада в положението на маймуната. – Какво трябва да се прави? – Познай Любовта, Мъдростта и Истината, да станеш разумен човек.

Като се натъква на големи мъчнотии, човек се запитва: „Докога ще ме разиграват като маймуна? Знаят ли кой съм аз?“ – Мене разиграват, че тебе няма да разиграват. Не е въпросът в това, важно е да гледаш на всичко със смирение и да се учиш. В света разиграват и най-добрите хора, че вас ще пощадят! Едно се иска от вас: да схващате нещата правилно, т.е. да взимате правилни тонове. Като сте дошли на земята, ще се учите и ще прилагате наученото, да станете учени хора. Както палите и гасите електрическите крушки, така трябва да разбирате дълбокия смисъл на живота и да правите верни преводи. – Кога гасите електрическите крушки? – Когато външната светлина е по-голяма от тяхната. Човек се стреми към голямата светлина, към познаване на Бога – същественото в живота. Ако не се стреми към истинската светлина, свобода и живот, той всякога ще бъде ограничен и спънат. – Кое още спъва човека? – Съмнението. Днес повечето хора се съмняват в родителите си, в братята и сестрите си, в приятелите си – навсякъде съществува съмнение. Няма по-голямо мъчение от това, да се живее в съмнение и недоверие. Където отсъстват Любовта, Мъдростта и Истината, съмнението се явява като вътрешен резултат на живота. Когато Любовта се оттегли от живота, като резултат идва престъплението; когато Мъдростта се оттегли, на нейно място идва невежеството; когато Истината се оттегли, вместо нея идва робството и ограничението.

Време е вече да отворите вратата си за новото знание, за новата светлина и свобода. Който е придобил новото знание, в един момент ще превърне черната си коса в бяла, или бялата в черна. Който го види, ще се чуди на тази бърза промяна, станала с него. Той ще променя и службите си, както цвета на косите. Каквото пожелае да стане, може да го постигне. Не е достатъчно само отвън да побелее човек, но и отвътре трябва да бъде бял. Не е достатъчно само да променя службите си, но трябва да отговаря на тях. Ако си професор, да си на мястото си, да имаш знание, което да ползва тебе и твоите ближни. Ако си светия, отдалеч да светиш, да осветяваш пътя на хората в най-тъмни и мрачни нощи.

Един от законите на физическия свят гласи: Всичко живо подлежи на промяна. Младият расте и се развива, докато остарее; старият престава да расте, но поумнява. Обаче и младият, и старият не са доволни от живота си. Младият е недоволен, че не може да постигне желанията си; старият е недоволен, понеже постигнатите желания му носят разочарования. Той казва: „Остарях вече, станах 85-годишен, свърших работата си на земята, мога да си замина“. Всъщност, той не е примирен, мъчи го нещо. Някога, на младини, видял една красива мома, която и до днес не може да забрави. Оженил се за друга, родили му се деца, също и внучета, но никой не го обича, никой не влиза в положението му. Животът му е празен, любов му липсва. Прав е човекът, безлюбието обезсмисля живота. – „Какво трябваше да направя в младините си, за да не страдам днес?“ – Трябваше да се ожениш за красивата мома, която си възлюбил.

Какво представлява красивата мома? – Тя е проявената Любов, Мъдрост и Истина. Следователно, срещнеш ли някъде тази мома, хвани се за нея и не се пущай. Където отива тя, там ще вървиш и ти. Хванеш ли се за красивата мома, цял живот ще бъдеш доволен. Няма да се оплакваш, че си изгубил щастието си. Ето защо, като срещна стар човек, който страда за изгубената любов, аз го подмладявам и казвам: Иди сега да намериш красивата мома и като я хванеш, върви по стъпките ѝ. Тя носи любов, светлина и свобода и на тебе, и за окръжаващите. Съвременните хора, като стареца, се обезсърчават и казват, че един ден ще остареят и ще загубят смисъла на живота. – Кога остарява човек? – Когато Любовта му не отговаря на новите изисквания. – Кога остарява човек? – Когато няма онова знание и онази свобода, които душата му желае.

Помнете: Задачата на човека е да прояви Истината, която Бог е вложил в него. Това значи да намери красивата мома, за която душата му копнее.

Лекция от Учителя, държана на 4 ноември 1931 г., София, Изгрев.

Двоен дял

Да прочетем 43-та глава от Исай, да видим какво е мислил този човек, живял преди повече от 3,000 години. Малцина от съвременните християни мислят като Исай. Тяхното съзнание се различава от неговото. Всички християни говорят за истината, обаче едни отиват в ада, а други – в рая. – Защо? – Защото възприемат и прилагат истината различно.

„Полските зверове ще ме прославят, чакалите и камилептиците; защото давам вода в пустинята, реки в безводната, за да напоя людете си, избраните си.“ (– 20-ти стих.) Полските зверове са социалистите, комунистите, които ще прославят Бога. Ако спрете вниманието си върху буквалния смисъл на стиха, ще се запитате как е възможно полските зверове да славят Бога? Често хора с ниска култура, безверници, могат да славят Бога повече, отколкото вярващи, с висока култура.

„Но ти, Якове, не ме призова; но ти, Израиле, отегчи се от Мене.“ (– 22-ри стих.) Исай казва, че полските зверове и птици ще славят Бога, а Яков, Когото Бог създаде, не Го призова, и Израил се отегчи от Него. Като говори за Яков и за Израил, Исай запитва и себе си, с какво служи на Бога.

Исай говори по-нататък: „Не ми си принасял агънцата на всесъженията си, нито си ме почитал с жертвите си“. (– 23-ти стих.)

„Но ти си ме поработил с греховете си; натегнал си ми с беззаконията си.“ (– 24 стих.) Всъщност, Бог не се нуждае нито от агънца, нито от тамян, но казва, че Яков и Израил са Го натегнали с греховете и беззаконията си.

„Почтен беше ти, и аз те възлюбих.“ (– 4-ти стих.) Като четете следващите стихове от 43-та глава, вие се запитвате как е възможно да възлюби Бог този, който го товари със своите грехове и беззакония. Въпреки това, Бог иска от всички хора чистота. Така е било в Стария Завет, така е и в Новия Завет.

Какво изисква Бог от човека в най-новата епоха, която идва вече в света? Пак чистота: чистота в мисли, чувства и действия. Истинският живот се основава върху чистотата. Всичко друго – къщи, имоти, пари, даже и знанието, са непотребни неща. – Защо? – Защото те имат отношение към временния живот. И най-голямото знание на земята не може да се сравни със знанието, което имат децата на небето. Съвременните учени говорят за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина от тях имат ясна представа за това, което говорят. От гледището на науката се казва, че тези частици са във вечно движение. Следователно те са съзнателни частици. Където има движение, там има и съзнание. Всяко физическо тяло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бъде вън от предмета, и вътре в него. Значи съзнанието може да бъде отвън, и отвътре.

Виждате, че една кола се движи. – Кой кара колата? – Човекът – първата съзнателна сила. Той управлява коня – втората съзнателна сила. И най-после, колата се движи – несъзнателната сила. – Защо човек впряга колата? – Защото отива на нивата да оре, да сее, да задоволи глада си. Гладът и жаждата са съзнателни сили, които заставят човека да работи. Като яде хляб и пие вода, човек прави това не само за себе си, но за всички живи същества. Така той обработва храната и я изпраща в мозъка, откъдето се разнася като енергия и мисъл по целия свят. Хората не са нищо друго, освен фабрики, които обработват грубия, суровия материал и така обработен го изпращат, чрез пространството, в други светове, като градивен материал. Съзнателно или несъзнателно, човек работи на земята за съграждането на по-висок свят от физическия. Често хората си мислят, че са дошли на земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н. Какви ли илюзии не си правят. Всъщност, хората идват на земята като работници, а отвреме-навреме само подслаждат живота си с някаква забава или развлечение. Следователно истинското предназначение на човека е да работи, а забавата и удоволствието идват като второстепенни неща в неговия живот.

И тъй, докато сте на земята, ще работите да приготвите градивен материал за другия свят. Може да изработиш една тухла, но трябва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свят, ще видите тухлата, която сте изработили на земята. Ако се окаже, че нещо ѝ липсва, отново ще ви върнат на земята, да я поправите. Ще се качвате на онзи свят, ще слизате на земята, пак ще се качвате, докато най-после изработената от вас форма напълно задоволи възвишените същества на духовния свят. След това ще ви дадат документ, че са я приели, и ще ви определят нова служба. Ако пожелаете да слезете на земята, да помагате на своите по-малки братя, там ще ви изпратят; ако искате да останете между тях, пак ще ви дадат някаква работа, отгоре да помагате на хората. Когато и да е, всеки трябва да изработи поне една малка форма на земята, която да послужи за градеж в духовния свят. Затова е казано в Писанието: „Каквото вържеш на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържеш на земята, развързано ще бъде и на небето“.

В една от миналите беседи казах, че злото и доброто са сила, които действат вън от човека. – Коя сила действа в човека? – Любовта. Ето защо, когато е нужно да се придобие или постигне нещо, трябва да се започне от центъра, отвътре, от Любовта. Доброто и злото са сили, които действат като външни условия, а Любовта действа отвътре. Ще кажете, че злото е по-силно от доброто. Не е така. Злото отстъпва пред доброто, а още повече пред Любовта. Като срещне същество, което не прилага Любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде. Обаче то отстъпва пред Любовта. То сяда на колене пред краката на Любовта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя му прости и изпрати на работа. Тя му казва: „Доведи ми всички онези, на които отне живота“. И пред Любовта застават осакатени, измъчени, нещастни души. Тя вижда какво им е отнето и го връща двойно. Следователно, когато някой пита защо са го изяли, защо са му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоен дял. В това се заключава философията на живота. Вън от нея злото няма никакво оправдание. В заключение на това, казвам: Всеки човек, върху когото се излива доброто, има един дял от Божиите блага. Всеки, върху когото се излива злото, получава два дяла, т.е. двоен дял от Божиите блага. Когато хората слизат на земята, Бог ги запитва: „Един дял ли искате, или два дяла?“ Който иска един дял от Божиите блага, поставят го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоен дял, оставят злото да работи върху него. Мислете върху единия и двата дяла, да разберете смисъла на доброто и на злото, като разумни сили в природата.

Когато доброто и злото работят заедно, те ту се привличат, ту се отблъскват. Ако полюсите на злото станат положителни, а на доброто – отрицателни, те се привличат. След време полюсите на злото стават отрицателни; тогава доброто отблъсква злото от себе си. Значи злото се е преляло в доброто. Това става по закона: Разнородните сили се привличат, а еднородните се отблъскват. С други думи казано: Злото се стреми към доброто, докато има условия да се храни от него. Когато доброто престане да го храни, става разединяване, отблъскване, и злото отива на друго място, където има условия за живот. Какво прави гъсеницата с листа, на който се е качила? Като го изяде, тя отива на друг лист. Така постъпват всички живи същества. Те стоят на едно място, докато има условия за живот; щом храната се свърши, те се раздвижват, отиват на друго място, там да търсят прехраната си. С този закон се обяснява превръщането на положителните енергии в отрицателни и на отрицателните в положителни. Така се обяснява смяната на състоянията в човека. Когато еднородните енергии в него се отблъскват, той става лош и недоволен от себе си. При това положение не му остава нищо друго, освен да прояви доброто в себе си, да превърне еднородните сили в разнородни. Това значи неутрализиране на енергиите. Човек се успокоява, утихва и казва, че е намерил себе си. Не се минава много време, смущението отново идва. Силите се приливат една в друга, докато се отблъснат. Тогава казваме, че силите или енергиите в човека са еднородни. Той отново се бори, пада, става, недоволен е от себе си, докато стане разединяване. Тогава положителните и отрицателните енергии се привличат и човек се успокоява и утихва.

Така се обяснява как хора с недостатъци, при желание да се освободят от тях, се натъкват на постоянна борба. Например, пияницата ту се отказва от пиянството, ту се връща към него. Като се откаже, той мисли, че се е справил вече с пиянството си. Щом види виното, пожелава да пийне само 2–3 глътки, но веднага се проваля. Двете глътки водят към многото. Мъчно се отказва човек от недостатъците си. Затова се иска сила, непреодолима вяра. Колко пъти крадецът се отказва от своята слабост, и колко пъти се връща към нея! Докато мисли, че се е справил със своя недостатък, веднага пада в мрежата му. Щом види отворена каса, спира се пред нея, бръква с ръката си и слага нещо в джоба си. Пазете се от злото, да не влезе в джоба ви, както чуждата кесия в джоба на крадеца. Ако искате да влезе нещо в джоба ви, стремете се към доброто. Джобът на човека, в който влиза и доброто, и злото, представлява неговото съзнание. Който допуска злото в ума си, той неизбежно носи последствията му. Ето защо, работете едновременно и с ума, и със сърцето си, да ги хармонизирате. Само така доброто влиза в съзнанието на човека и го води към реализиране на неговия велик идеал.

Колкото и да се говори на хората за доброто и за злото, в края на краищата те представляват отвлечени понятия, за разбирането на които са нужни векове. Как ще си обясните отношението и връзката между добрите и лошите хора? Лошият се стреми към добрия, но като се обмени с него, напуска го. Той възприема неговите енергии и мисли, че е станал добър. Добрият дава от своите енергии и се чувства грешен, лош човек. Това са временни, преходни състояния, които не трябва да плашат човека. Доброто всякога е добро, а лошото всякога си остава лошо. Те се привличат и отблъскват според закона на привличането между разнородните сили и отблъскването между еднородните. Лошият се учи от добрия, а добрият – от лошия. Така става смяна на енергиите им и те взаимно се повдигат. В повдигането има падане и ставане, но краят е добър. Като падне, човек се обезсърчава, чуди се защо е бил толкова глупав, да вярва на всички хора. Няма защо да се обезсърчавате. Паднал си, защото почвата под краката ти е била хлъзгава. Който стъпи на такава почва, неизбежно ще падне. Важно е да станеш и да следваш живия път на доброто. Ще благодариш, че с твоето падане друг някой е станал, обърнал се е към Бога и е тръгнал в пътя на доброто. И светията може да се хлъзне и да падне, но неговото подхлъзване носи благословение за човечеството. Той подава ръката си на всички паднали, угнетени и страдащи.

Какво представлява светията? – Разумен човек, на когото съзнанието е всякога будно; той е изпълнен с единственото желание да служи на Бога и на своя ближен. Следователно дръжте съзнанието си будно, да не паднете в изкушение. Много опасности се изпречват пред човека, но будност се иска от него, да ги преодолява. Ако за светията има опасности, колко повече са те за обикновения човек. Ето защо, като се натъквате на промени в състоянията си, ще знаете, че те са в реда на физическите закони. Докато е на земята, човек неизбежно живее в противоречия и изненади. Докато се развива, той живее извън доброто и злото. Така той ги изучава като противоположни сили; така изучава и техните качества. Само така той може да се домогне до положителните и отрицателни сили на доброто и на злото. Какво ще правите, ако попаднете в ръцете на човек, който работи с отрицателните сили на злото?

Млада, красива мома минава през една гора, но попада в ръцете на един престъпник. Понеже служи на злото, той иска да причини пакост на момата. Как ще си помогне тя? Сама е в гората, не може да разчита на чужда помощ. В случая красотата ще ѝ дойде на помощ. Макар и престъпник, този човек ще оцени красотата и ще отстъпи пред нея. Той ще сложи оръжието си и ще ѝ каже, че е готов на всички жертви за нея. Тогава тя трябва да отвори торбата си и да предложи на престъпника да си хапне. Щом задоволи глада си, той ще се унесе, ще задреме. Истинската, Божествена красота включва в себе си разумност и доброта. Тази мома ще използва момента и тихо, незабелязано ще се отдалечи, ще избяга от престъпника. Ако иска, може да му напише няколко думи, че си отива, откъдето е дошла; иска ли той да живее като нея, да я следва. От неговия вътрешен стремеж зависи каква посока ще вземе в живота си. Изобщо, доброто и красотата са сила, които преобразяват човека. Така и богатият може да се освободи от ръцете на разбойника.

И тъй, когато човешката душа се освободи от положителното и отрицателното влияние на злото, казваме, че то се е превърнало в добро. Центърът, в който доброто и злото се неутрализират, е силата на човешката мисъл. В този център действа съзнанието. В заключение казвам: Само Любовта е в състояние да освободи човека от злото. Доброто и злото се подчиняват на Любовта. Следователно не е важно човек да бъде само добър – любещ трябва да бъде той. – Защо? – Защото доброто и злото са сили в природата, които се сменят. Лошият човек може да стане добър, и добрият може да стане лош. Обаче единствената сила, която не се изменя, нито променя, е Любовта. Тази е причината, където човек търси Бога като Любов, като сила, която превръща злото в добро и го освобождава от лошите условия на живота. Ако само за момент човек възприеме и приложи Божията Любов, животът му ще се подобри, ще разбере нещата с нова светлина и съзнанието му ще се пробуди. Затова казваме, че Любовта върши чудеса. Тя преобразява нещата: твърдите прави меки, тъмните прави светли, отрицателните превръща в положителни.

Какво представляват твърдата, течната, въздухообразната и светлинната материя? Твърдата материя символизира физическия свят, течната материя символизира астралния свят, въздухообразната – умствения свят, а светлинната – причинния свят. Четири свята – четири състояния на материята. Ученикът трябва да ги изучава и използва като материал за работа. Твърдата материя се нуждае от пластичност. Това може да ѝ придаде само водата, т.е. животът. Следователно физическият свят без живот, т.е. без съдържание, представлява мъртви форми. Животът носи чувства и мисли, които одухотворяват и осмислят физическия свят. Това показва, че както между четирите вида материя има връзка, така са свързани и четирите свята.

„И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа. И направи Господ Бог от реброто, което взе от Адама, жена, и доведе я при Адама.“ Значи Бог създаде мъжа, човека, от пръст, от твърда материя и внесе в него своето дихание – мисълта. И направи жената от реброто, от друго състояние на материята – от водата. Мъжът е направен от материята на физическия свят, а жената – от материята на астралния свят – светът на желанията. Мъжът живее повече в мисълта, а жената – в чувствата и желанията. Като се говори за мъжа и за жената, разбираме поляризиране на енергиите. Това забелязваме и във всеки човек отделно. Лявата му половина е женска, а дясната – мъжка. Лявата половина на мозъка е женска, а дясната – мъжка. Енергията от дясната половина на мозъка минава в лявата, затова съвременният човек мисли само с лявата половина на своя мозък. Тази е причината за асиметрията на човешкото лице. Като се вгледате внимателно в човешкото лице, виждате, че двете страни – лявата и дясната, не са еднакво развити. Това различие се забелязва и в очите, и в ушите, и в устата, и в ръцете – в цялото тяло. В бъдеще, когато енергиите на ума и на сърцето се хармонизират, в цялото тяло на човека, както и в умовете му, ще има пълна симетрия. Днес обаче енергиите в него са поляризирани: сърцето има два полюса – полюс на добрите чувства и полюс на лошите чувства, или полюси на доброто и на злото; и умът е поляризиран: полюс на светли и възвишени мисли и полюс на низходящи мисли. Лявата половина на мозъка мисли, а дясната трансформира мисълта. Когато мъжът и жената общуват, става трансформиране на енергиите им. Тогава жената пожелава да стане мъж, но и мъжът възприема енергиите на жената. Тази е причината за възникването на женския въпрос. Какво донесе женският въпрос за жената? Откак се осъзна като мислещо, разумно, свободно същество, жената израстна на височина. Много естествено, мисълта удължава формите, а чувствата ги разширяват. Човек, на когото мисълта е силно развита, расте на височина. Ако чувствата са чрезмерно развити, той расте на широчина, той е пълен, нисък, с голямо благоутробие. Съзнателният разумен свят работи усилено за организиране на човешкото сърце, т.е. за жената в човека. Това се постига чрез разумна работа върху ума. Когато умът работи, сърцето постепенно се организира. Умът може да работи само с помощта на доброто и на любовта. Те са първите условия за организиране на сърцето. Затова всички философски и религиозни системи препоръчват на човека добър, съзнателен живот. Земният живот минава първо през сърцето, а после през ума, където се обработва. Значи, каквото жената изпрати на мъжа, това той обработва. – Коя е тази жена? – Тя не е обикновената жена, която виждате вън от себе си, но голямата жена, майката-жена, наречена „астрална жена“, която живее във всеки човек – мъж или жена. Страданията на човека се дължат именно на астралната жена. Те се причиняват от неестествените желания, от неестествените връзки към предмети, които се крият в човешкото сърце. Който разбира влиянието на астралната жена в себе си, той прилага доброто и любовта и превъзмогва злото. Следователно под думите „астрална жена“ ние разбираме злото в човека. Злото е мъжки принцип, а доброто – женски принцип. Външното зло преследва злото в човека, докато го унищожи. Тази е причината, където двама мъже, в присъствие на една жена, не могат да се търпят.

Съвременните хора минават през областта на злото, което разрушава формите на мислите и чувствата. Това показва, че те не са още устойчиви. Един ден, когато придобият нужната устойчивост, никаква сила в света не може да ги разруши. На земята злото се проявява в формата на крайния човешки егоизъм. Който попадне в ръцете му, той е осъден на смърт. Както вълкът изяжда овцата, така и егоизмът изяжда човека. – Защо е допуснато злото в живота? – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се питате защо е допуснато вълкът да яде овцете. Отговорът е прост: Вълкът изяжда овцата, за да получи тя двоен дял от благата на живота. Човек страда по същата причина – да получи двоен дял от Божиите блага.

И тъй, човек трябва да познава законите на природата, на физическия свят, за да живее в мир и съгласие със себе си. Велико изкуство е да знае човек да живее правилно и да предаде живота правилно. Науката за живота не се придобива в един ден. През много изпитания, мъчнотии и страдания ще мине човек, докато научи живота като изкуство. Даже и Христос мина през изкушения и страдания. Пред Него се изпречи един от великите адепти на злото и започна да Го изкушава. – Защо трябваше и Христос да изкушават? – Хората се изпитват чрез изкушенията, както ученикът чрез уроците, които учителят му преподава. Не е ученик онзи, който само посещава училището, без да учи. За да се провери знанието му, учителят го изпитва.

Дошло е време на изпитания. Всеки човек ще бъде изпитан, да познае Любовта, да се справи със своя страх. Какво ще прави той, ако е сам в гората и срещу него излезе разбойник? Ако постъпи като красивата мома, той е разрешил въпроса. Нищо не му остава, освен да се радва. Ще нахрани престъпника и ще го приспи. За това е нужно безстрашие и самообладание. Страхът не разрешава въпросите. Ето защо, срещнете ли мечка, вълк или разбойник в гората, гледайте право в очите им. Те символизират злото, а то всякога отстъпва пред доброто и любовта. Тя изпъжда страха навън. И злото не обича страхливи хора. Когато някой боледува от треска, казват, че мечка го е плюла. Той боледува от страх. Значи мечка го е срещнала в гората и като видяла, че е страхлив, плюла го.

Едно дете се навело под кревата на майка си, да вземе няколко ореха. Понеже било тъмно, то запалило свещта и започнало да рови в торбата. За да не го усети майка му, то прибързало да вземе орехите и да избяга. Без да забележи, краят на чаршафа се запалил. Майката веднага скочила от леглото и извикала след детето. То се обърнало, видяло какво е направило и започнало да вика: „Олеле, изгорях“. Няма защо да викаш и да се плашиш. Майката трябва да запази присъствие на духа, да хване края на чаршафа и да го изнесе навън. Така трябва да постъпва човек и със своите грешки. Вместо да бяга от тях и да вика за помощ, нека хване единия им край и да ги изнесе навън. И злото, като греха, влиза през най-малката пукнатина. Като го видиш, нищо друго не ти остава, освен да запушиш пукнатината. Отвори ли се друга пукнатина за злото, и нея ще запушиш. Пазете се от злото, без да се страхувате, но не мислете, че можете да го победите. Това не значи, че то е всесилно. Помнете, че злото отстъпва пред доброто. Като знаете това, не се борете със злото, но сложете доброто срещу него, то да го възпита и укроти.

Като ученици, вие трябва да разбирате законите, по които се реализират желанията. При това, нужно е да различавате добрите от лошите желания, да знаете, на кои да давате път и кои да ограничавате. И лошите желания са привидно кротки. Едно лошо желание може да стои пред нозете на човека като послушно кученце, докато го вземе на ръце. Поеме ли го веднъж, то показва рогата си и човек неизбежно носи последствията му. Ето защо, преди да го реализираш, трябва да го анализираш. Обещаеш ли да изпълниш известно желание, ти се задължаваш вече към Бога и към природата и носиш отговорност пред тях. За такъв човек казват, че е бременен с някакво желание. Ако желанието му е неестествено, той трябва да търси помощ пак от Бога и природата, те да го освободят. Неестествените желания са подобни на патенцата, които кокошката е измътила. Тя гледа, че те се движат около нея, и се чуди какво да прави с тях. Те не живеят като нея. Знае, че им е дала нещо от себе си, но въпреки това не отговарят на нейните изисквания.

Следователно всеки трябва да работи само за онова, което може да остане при него. – Кое е това, което човек всякога може да задържи при себе си? – Любовта. Единствената сила, която човек никога не може да отдели от себе си и която никога не го напуща, е Любовта. Затова човек всякога може да обича и да го обичат. Разумна и разбрана обич е нужна на човека. Неразбраната обич причинява страдания, а разбраната – радост. Да обичаш човека разумно, това значи да развиеш в него такива качества, които го повдигат. Развиеш ли тщеславие, гордост, ти не си го обичал правилно. Не е лесно да обичаш и да те обичат. Ако ви обича лош човек, той ще развие вашите лоши качества. Ако ви обича добър човек, той ще събуди доброто във вас. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си, да знаете какво възприемате отвън и какво предавате на ближния си. Когато се говори за Христовата Любов, имаме предвид чистата, безкористна Любов, свободна от всякакви външни влияния. И вълкът има любов, но тази любов взима, а не дава. Любовта на овцата е безкористна. Овцата пасе трева и като се нахрани, дава мляко на господаря си. Който страда и роптае, не проявява правилно любовта си. Той върви по метода на вълка – взима, а не дава. Ако иска да не страда, той трябва да следва метода на овцата – да дава, без да очаква отговор на своята любов.

Основната мисъл на тази лекция се отнася до полюсите на доброто и на злото: положително добро и отрицателно добро, положително зло и отрицателно зло. С други думи казано: Доброто може да бъде на работа и в почивка, и злото може да бъде на работа и в почивка. Когато злото работи, руши; когато доброто работи, винаги съгражда и твори. При дейността на доброто и на злото, в помощ идва Любовта, която ги регулира. Без Любов няма растене, няма живот. Тя е единствената сила, която трансформира енергиите на доброто и на злото. Тя взима от доброто и дава на злото, а също така взима от злото и дава на доброто. Когато злото е положително, тя изпраща към него отрицателни енергии на доброто; когато злото стане отрицателно, тя изпраща към него положителни енергии на доброто. Така Любовта помага за правилната обмяна между доброто и злото. Така, именно, тя впряга на работа излишните енергии на доброто и на злото, за да не стават неочаквани експлозии в живота. – Какво става с оста на колата, която е натоварена чрезмерно? – Счупва се, или се изкривява. Същото става и с човешкия мозък, с човешкото сърце, когато се товарят с мисли и чувства, непосилни за тях. Гордостта, тщеславието счупват осите на ума и на сърцето. Това е неумолим закон. Влезе ли в човешкия ум, гордостта сваля човека от висините, до които е стигнал, в най-големите дълбочини. Ето защо, който се е натоварил чрезмерно с енергиите на доброто, трябва да се разтовари. Затова казваме, че богатият трябва да посещава бедния, и бедният да посещава богатия, взаимно да облекчат положението си. Ако богатият ходи при богат и бедният – при беден, осите и на двамата ще се изкривят, или счупят.

Богатият да търси беден човек, но пълен с добродетели; бедният, пълен с енергия за работа човек, да търси богат човек. Този е начинът за правилното трансформиране на енергиите. Така постъпва разумната природа, така постъпва Бог. Той кръстосва силите в природата, с цел да ги уравновеси, да подобри живота.

Като се говори за подобряване на живота, мнозина очакват Христос, Той да ги спаси и повдигне. Христос е бил между хората и продължава да идва, но те не Го виждат. Той посещава всеки човек, докосва се до него и отвън, и отвътре, но малцина се отварят за Него. Хората искат да Го видят в човешка форма, подобен на тях. Христос живя между човеците в човешки образ, но втори път няма да дойде така. Неговата кръв, чиста от условия за болести, не може да тече в жилите на човешки образ. Неговите мисли и чувства не могат да изпълват обикновения човешки мозък и плътското човешко сърце. Христовата кръв е живото Божие Слово. Христовата кръв е Живият хляб, слязъл от небето. За тази кръв, именно, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма и пречиства кръвта му. Тяло, в което тече Христовата кръв, е здраво, силно, свободно от външни влияния и нечистотии. Това тяло е неуязвимо и за злото, и за смъртта. Злото пада на колене пред нозете на Христос, на любещия човек, ближе ги и става негов слуга.

Съвременните хора нямат ясна представа за любовта и казват, че тя заробва хората. Това е криво разбиране. Безлюбието заробва, любовта освобождава. Злото заробва, доброто освобождава. Злото обира, доброто придава. Когато дойде Любовта, злото и доброто се примиряват и човек става господар на положението. Никаква сила в света не може да го изкара от равновесието му. Никакво изкушение не може да го отклони от пътя му. Като знаете това, приложете Любовта в живота си, да бъдете господари на себе си. И тогава, ако си гневен или болен, обърни се към Бога и си кажи: „Бог живее в мене и аз в Него. В името на Неговата Любов ще се справя и с гнева, и с болестта си“. Любовта разрешава и най-мъчните въпроси. Тя лекува и най-неизлечимите болести. Ако страдаш от ревматизъм, стопли вода, измий краката, слабините си и кажи: „В името на Божията Любов, ревматизмът ще ме напусне“. Следователно, като призовеш Любовта, всяка болест, всяка мъчнотия, всяко страдание изчезват. Те са дадени като условия за съсредоточаване, за връзка между човешката душа и Бога. Сегашният човек мисли за неща, които нямат нищо общо с целокупния живот. Радвайте се, когато боледувате и когато оздравявате. И като страдаш, и като не страдаш, всичко е за слава Божия. Болестта има отношение към злото в човека, а здравето – към доброто. Обаче и злото, и доброто са неизбежни сили. Те действат в цялата природа – и в животните, и в растенията. Те се проявяват по особен начин във всяко живо същество. Например, когато злото действа в дървото, то е тъжно, с повехнали листа; когато доброто действа в него, то е в празнично настроение. Ако злото и доброто действат върху животните и растенията, колко повече те действат върху човека! Няма човек в света, който да е бил свободен от тяхната власт. Пророците, светиите, даже Христос са минали през закона на злото и на доброто.

Днес всички учени, философи търсят начин да се освободят от злото. Един е начинът – прилагане на Любовта. Вложете Любовта в душата си и кажете: „Всичко, което Бог е създал, е добро“. В злото е непроявеният Бог, а в доброто – проявеният. Защо се страхуваш от злото? – „Да не ме обере.“ – Ще получиш двоен дял. – „Ще ме убие.“ – Ще получиш двоен дял. Смърт не съществува. Ти може да заминеш за онзи свят, но не да умреш. При това, който живее по Божия закон, той заминава точно навреме. Който не живее по този закон, заминава преждевременно, като се лишава от добрите условия на живота. Следователно нито преждевременно ще отидеш на онзи свят, нито ще закъснееш. Ти трябва да живееш на земята толкова време, колкото ти е определено, да придобиеш нужните опитности, да изработиш ценности за онзи свят. Какво се ползваш, ако живееш 500 години на земята? Ще дойде ден, когато ще се почувстваш самотен. Новото поколение, новите идеи ще ти бъдат чужди; ще живееш с миналото, без да те разбира някой. Животът има смисъл, когато е приятен и когато носи условия за растенето и развитието на човека. Когато човек иска да живее повече, отколкото му е определено, Бог се оттегля от него. Ако бащата поддържа сина си 10–15 години в странство и той нищо не учи, най-после бащата казва: „Върни се, синко, не мога повече да те издържам“. Ако синът не се върне, той трябва да работи, за да се издържа. Така постъпва и разумния свят. Когато човек не иска да работи, отнемат кредита му и го оставят на произвола на съдбата.

Като знаете, че Бог живее във вас, използвайте условията, които Той ви дава. Радвайте се, докато Той мисли за вас. Не се съмнявайте в Него, не Го търсете тук или там, но разчитайте на Неговото присъствие във вас. Той е в съзнанието ви, в святото място на вашата душа. Той живее в безсмъртното естество на човека, а не в смъртното. Търсите ли Го в тялото си, вие имате предвид смъртта. Следователно отправяйте мисълта си към Бога, към своето съзнание и знайте, че за всичко ще получите двоен дял. Ако постъпвате зле, ще получите двоен дял от злото; ако постъпвате добре, ще получите двоен дял от доброто.

Желая ви да постъпвате добре, за да получавате двоен дял от доброто.

Желая ви да прилагате Любовта, за да получавате двоен дял от Любовта.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 11 ноември 1931 г., София, Изгрев.

Материални прояви на живота

Размишление

(Изпя се песента „Аин-фаси“.)

Много се говори за живота, но мъчно се определя кое е най-важното в живота. – Защо? – Защото всяко нещо е важно за даден човек и за даден момент. За малкото дете е важна храната, която приема от майка си. За съзнателния човек е важно здравето. Щом е здрав, всичко се постига лесно. Който има вътрешно разбиране за живота, той знае какво му е нужно за всеки даден момент. Който няма това разбиране, няма ясна представа за нещата, не знае какво да иска, какво му е нужно. Тази е причината, където обикновеният човек иска да постигне изведнъж много неща; ако не може да ги постигне, той се смущава, обезсърчава се и животът му се обезсмисля. Един от природните закони гласи: в даден момент човек може да има само една мисъл, едно чувство, едно желание. Има ли две или повече мисли, чувства и желания, той сам се спъва. Невъзможно е в един момент да реализираш две идеи. Този момент може да е кратък, може да е дълъг – зависи от бързината, с която човек се движи. Има моменти, които се равняват на една хилядна част от секундата. Как ще реализираш идеята си в толкова кратък момент? За съзнание, което се движи с бързината на биволска кола, това е невъзможно. Обаче за съзнание, което се движи с бързината на светлината, това е възможно. Ако се движиш с бързината на светлината, за една хилядна част от секундата ще извървиш 300 километра. Не се ли движиш с тази бързина, за да извървиш 300 километра път, нужни ти са 5–6 дни.

Като не познават крайната цел на живота, повечето от съвременните хора се интересуват и стремят към мимолетни неща, които траят един момент. Че след един момент ще ги изгубят, това не е важно за тях. Всъщност не е така. Крайната цел на живота не е в преходните и мимолетни неща. Крайната цел на живота не е нито в младостта, нито в старостта. Ако беше в младостта, човек не трябваше да остарява; ако беше в старостта, той не трябваше да умира. Крайната цел на живота не е нито в богатството, нито в беднотията. Ако беше в богатството, човек не трябваше да обеднява; ако беше в беднотията, той не трябваше да забогатява. Крайната цел на живота не е нито в знанието, нито в красотата, нито в религията, нито във вярата. Ако беше в тези неща, ние не трябваше да ги губим. Какво виждаме в живота? Ученият губи знанието си, красивият губи красотата си, вярващият губи вярата си и т.н. Всички неща, които се губят, са средства в живота, а не цел. – Кое не се губи никога? – Не се губи само онова, което човек не знае. Значи незнайните неща никога не се губят. Това, което в даден случай не знаеш, е абсолютно реално, понеже нито се губи, нито се придобива. Всеки се интересува от това, което не знае, а не от това, което знае. Тази е причината, където хората се интересуват от реалните, т.е. от незнайните неща.

Съвременният човек има много желания, но повечето са временни и преходни. Днес желае да постигне нещо и като го постигне, търси друго нещо. Човек лесно се насища на желанията си. Бедният иска да стане богат, но скоро се насища на богатството си; невежият иска да придобие знание, но скоро се насища на знанието си; грозният иска да стане красив, да обърне внимание на хората, но и това желание не го задоволява. – Защо човек се насища лесно? – Защото е дошъл до знайното. Докато не знае нещо, той има стремеж, иска да проникне в областта на незнайното. – Къде се крие незнайното? – В Битието, в целокупния живот. За да обхване този живот, човек се нуждае от простор и дълбочина в съзнанието. Това съзнание наричаме Божествено. Само човек с Божествено съзнание може да проникне в Битието и да задоволи своя вътрешен стремеж. Така той ще събере знанието, пръснато в цялата природа, като части на едно цяло, и ще го поднесе пред олтара на великото, истинско знание. Това може да направи само силният човек, на когото умът и сърцето, ръцете и краката са на място и той работи с тях, както за благото на своя ближен, така и за благото на цялото човечество.

Кои неща в живота са съществени и кои са несъществени? Кое е същественото за часовника? – Да върви правилно и да показва точно времето. Каква полза имаш от часовник, който не върви? И златен да е, щом не върви и не показва точно времето, нищо не струва. Материалът само е ценен, но не и работата му. Времето и животът, пространството и животът, или времето и пространството са условия за проява на живота. Според някои философи времето и пространството нямат нищо общо с живота. Не е така. Животът има отношение и към времето, и към пространството. Не можем да говорим за живота, без да се проявява той във време и пространство. Времето и пространството излизат от живота, но животът има отношение към вечността.

Като се говори на хората за време и пространство, за вечен живот, те навлизат в отвлечен свят. – Защо? – Защото те са далеч от тяхното съзнание. Те се стремят към неща, близки до съзнанието им. Обаче тези неща, именно, ги правят нещастни. Всяка мисъл, всяко чувство или действие, които са близки до човешкото съзнание, причиняват отегчение и страдание на човека. Представете си, че имате един възлюбен, когото държите близо до съзнанието си и постоянно мислите за него. Тази мисъл ви причинява безпокойство, смущение и тревоги. Ако не го видите няколко дни, започвате да се безпокоите, да не е станало някакво нещастие с него или да ви е забравил. Човек се безпокои не само за своя възлюбен, но и за Бога, ако го постави близо до съзнанието си. Ако му се случи някакво нещастие, веднага се пита защо Господ го е забравил, защо е допуснал страданието. Пазете се от кривите мисли. Това се постига чрез разумно живеене. Живей съзнателно, без да товариш мисълта си с предмети, близки до съзнанието си. Дръж предметите по-далеч от себе си, да ги виждаш добре. Иначе ще изпаднеш в заблуждения и криви мисли.

Съвременните хора са гледали на живота като на забава. Те са яли и пили и днес повечето от тях са излезли от равновесието си. Животът е сладко вино, което, разумно използвано, дава добри плодове. Ако не се използва разумно, то ферментира и действа опивателно. Тогава човек забравя да мисли и става жертва на външни влияния. Силният човек не се опива, защото употребява силите на живота в полза на своите ближни, както и за цялото човечество. Слабият обаче се опива от живота и престава да мисли. За него се казва, че навлиза дълбоко в материята. С други думи казано: Когато влезе в тясната материя, където не прониква никаква светлина, човек изгубва вътрешната връзка с живота и престава да мисли и чувства правилно. Всеки мисли, че знае много, но ако го запитате какво означават числата от 1 до 10, ще се намери в затруднение. И децата знаят, че 1 + 2 = 3, 2 - 1 = 1, 2 по 2 = 4, 6 : 2 = 3. Попитайте ги какво е значението на тези числа и на четирите действия, с които работят, нищо не могат да кажат. Те знаят толкова, колкото и възрастните хора.

Днес всеки може да каже, че събирането, изваждането, умножението и делението са прости действия, но какво е тяхното значение за съзнанието на хората, не знаят. Лесно е да се каже, че между събирането и умножението, както и между изваждането и делението, има нещо общо, но резултатите на събирането произвеждат ли умножението? Резултатите на изваждането произвеждат ли делението? Значи между тези действия има нещо общо, но същевременно те се различават коренно едни от други. Ти можеш да разделиш една ябълка на две половини и да дадеш по една половина на двама души. Но можеш да извадиш от склада си две ябълки и да дадеш на всеки по една ябълка. Значи не е все едно да делиш и да вадиш. Като делиш, ще дадеш по половин ябълка на човек; като вадиш, ще дадеш по една ябълка. Като изучавате дълбокия смисъл на аритметическите действия, идваш до заключението, че събирането и изваждането са външни процеси в живота, а умножението и делението – вътрешни. Така постъпва и природата: външно тя работи със събирането и изваждането, а вътрешно – с умножението и делението. Всеки трябва да познава произхода на своите мисли и чувства, да знае по пътя на кое действие се проявяват и какви свойства имат. Това значи да бъде той господар на своите мисли и чувства. Влезе ли една мисъл в главата му, той знае дали тя идва по пътя на събирането, изваждането, умножението и делението.

Мнозина изхождат от гледището на обикновения живот и казват, че не искат да бъдат бедни и страдащи. – Какво искат те? – Богатство и щастие. Какъв процес е богатството: външен, или вътрешен? Какъв процес е беднотията: външен, или вътрешен? Понеже богатството представлява събиране на блага, а беднотията – изваждане на блага, те са външни процеси. Какъв процес е съмнението, гневът, ограничението, подозрението? – Те са външни процеси. Обаче дойдем ли до вярата, любовта и свободата, те се разглеждат като вътрешни, съзнателни процеси. Какво представлява вярата? Може ли някой от вас да напише нещо за вярата? Ще кажете, че този въпрос не ви интересува.

Наистина, съвременните хора се занимават с различни въпроси, но малцина са мислили и мислят върху вярата и любовта. Някой минава за физик, друг – за химик, трети – за окултист и т.н. Според мене всеки човек е едновременно и физик, и химик, и окултист, и философ. Който знае да ходи правилно, е физик; който може да се храни правилно, е химик; който гледа правилно на нещата, е окултист; който мисли право, е философ. Той разбира аритметичните действия и ги прилага в живота. И тъй, да се изучават аритметичните действия, като вътрешни процеси, това значи да се натъква човек на отвлечени въпроси. Обаче тези въпроси имат освен физически, още и психически характер. Например, един виден учен дошъл до откритието, как бездетната жена може да роди дете и то – момче. На пръв поглед откритието е просто – вътрешно приемане на известно количество от някаква сол. Достатъчно е в продължение на една година да се употребява тази сол, за да даде добри резултати. Доколко е вярно това откритие, не е важно. То интересува само бездетните жени. Този учен приложил за пръв път своето откритие върху ялови крави и като видял, че опитът му има резултат, препоръчал го и на бездетни жени. Какви са резултатите от това откритие, не се знае. Важно е усилието на човешката мисъл да проникне във всички области на живота, да внесе подобряване и да го осмисли. Много начини има, чрез които бездетната жена може да ражда, но природата мълчи по този въпрос. Това е свещена наука, която не може да се даде в ръцете на сегашните хора. Не е позволено още да се говори за свещените неща. При това, един от свещените въпроси на живота е, през кое време на деня се зачеват и раждат момчета и кога – момичета. Точно определено е, дали сутрин, на обяд или вечер се зачеват момчета или момичета. Точно определени са часът и минутата, когато се зачеват момчета или момичета. При това, забелязано е, че момчета се раждат през положителните моменти на деня, а момичета – през отрицателните моменти. Има моменти през деня, когато не се раждат, нито зачеват деца. Те са тъй наречени „мъртви точки“.

Помнете: Както съществуват физически или материални методи за постигане на нещо, така също са известни и духовни или психически методи. И едните, и другите са прилагани още от най-древни времена. Например, в Библията е писано как бездетни жени са зачевали и раждали. Бездетната жена се обръщала към Бога с искрена, топла молитва, с някакво обещание в душата си, и молитвата ѝ се приемала. Видният учен препоръчва за случая някаква сол, а благочестивата жена се моли на Бога. Искрената ѝ молитва към Бога е солта, която ученият препоръчва. Молитвата представлява духовен метод за постигане на човешките желания. Този учен намерил солта, с която безплодната крава ражда мъжки теленца, а безплодната жена – момчета. В бъдеще той трябва да открие онази сол, при употребата на която ще се раждат момичета. Явява се въпросът: На какво се дължи безплодието в човешкия живот? То се дължи на известно отклоняване от великия Божествен закон. Под „безплодие“ в широк смисъл на думата се разбира липса на добродетелите в човека: Любов, Мъдрост, Истина, знание, светлина, свобода и т.н. За това безплодие говорим ние, а не за физическото. Под „раждане“ разбираме всемирен процес, чрез който душата трябва само да работи, да твори и създава. И наистина, ако умът не води към знание, ако душата не ражда доброто и ако духът не ражда свободата, какъв е смисълът на живота? Какво трябва да влезе в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух, за да бъде човек производителен и да ражда?

Съвременните хора живеят със страх за бъдещето. Те се безпокоят от мисълта, какво ще ядат, как ще се обличат, къде ще живеят. Ако днес имат всичко, те се страхуват, следващия ден да не изгубят условията на живота. Днес не воюват, но се страхуват за бъдещата война. Днес няма земетръси, но се страхуват в бъдеще да не ги изненадат такива. Изобщо хората живеят в постоянен вътрешен страх. И храната, и облеклото, и жилището са необходими, но човек няма защо да се страхува. Страхът е анормално чувство. – Защо се страхува човек? – Да не остане гладен, гол и бос. – Който го е пратил на земята, Той има грижа за него. От човека зависи да бъде изоставен от Бога, или не. Първите човеци сами създадоха нещастието си. С непослушанието си, те първи се отдалечиха от своя Създател. Когато греши и не върши Божията воля, човек сам се отклонява от възходящите течения на живота и навлиза в областта на смъртта.

Често се говори за някого, че е наредил добре живота си, няма за какво да мисли. За друг някой се казва, че работите му не вървят добре, сам трябва да се грижи, с труд да изкарва прехраната си. Какво представлява положението на първия? Той е богат човек, но болен, постъпил е в болница, между лекари, милосърдни братя и сестри, които се грижат за него. Лекарите го посещават по няколко пъти на ден, преглеждат го, мерят пулса и температурата му, предписват лекарства и храни, необходими за лекуването му. Милосърдните сестри и братя пречистват леглото, услужват му, галят го, по-скоро да оздравее. И природата прави своето – регулира енергиите му, докато един ден каже думата си: „Този човек трябва да се отпише, той е здрав, сам може да се грижи за себе си“. Лекари, милосърдни братя и сестри се събират около него и с радост и песни го изпращат в дома му. Такова е положението на богатия, който очаква на окръжаващите.

Помни: Онзи, за когото се казва, че работите му не вървят добре, че не е наредил живота си, е здрав, но беден; няма кой да му услужва, да се грижи за него. Той се намира в противоречие. Следователно богатият човек е болен, лежи на леглото си и около него се движат лекари, милосърдни сестри, да му услужват. Бедният е здрав човек, напуснал болницата, оставен на своите сили, сам да си услужва. Такова е положението на праведния и на светията. Понеже е лежал дълго време в болницата, оздравелият изгубва навика сам да си услужва и се чуди какво да прави. Много просто, той трябва да остане в болницата, но като слуга, да помага на болните. Ще сложи бяла престилка и ще остане пак между лекарите и милосърдните братя и сестри, но вече като техен помощник. Две положения съществуват за човека: или да бъде болен и близките да му услужват, или той да бъде между болните и да работи. Следователно ще бъдеш богат или беден, здрав или болен, учен или прост.

Мнозина се питат защо Адам и Ева напуснаха рая. Отговорът е прост: Те излязоха от рая, за да помагат на своите ближни. Докато бяха в рая, те се намираха в положението на богати, но болни хора, на които всички услужваха. Първоначално Адам беше здрав, но не искаше да работи. Той търсеше хора, които да работят за него, затова пожела да има другарка. Бог задоволи желанието му, даде му другарка, която имаше същото желание – други да работят за нея. И двамата търсеха лек начин за живеене, но Бог им каза: „Раят, в който живеете, е място за работа, не е болница“. Който иска да работи, ще остане в рая; който не иска да работи, ще напусне рая и ще отиде в болницата. Раят е място за работа – за права мисъл, прави чувства и прави действия. Днес много хора, като Адам и Ева, искат да живеят охолно, да не работят, да не правят добрини. В това се заключава тяхното нещастие. Защо искаш всички хора да те обичат, само за тебе да мислят и работят? Това са външни условия, които не правят човека щастлив. Щастието се заключава в работата, в правата мисъл, в помагане на близките. Ако живееш така, работите ти сами по себе си се нареждат. Бъди всякога готов за работа, за да те отпишат от болницата. Очакваш ли на чужда помощ, ти влизаш в болницата. Колкото и да искат навреме да ти услужат, все ще се случи нещо, което да те разтревожи: или сестрата не дошла навреме, или лекарят закъснял. Болният прилича на майка, която се отегчава от живота и очаква на децата си, да пораснат, че да я отменят в работата ѝ. В скоро време тя вижда заблуждението си – от ден на ден работата ѝ се увеличава. И богатият мисли криво. Той иска да забогатее повече, да се осигури, но остава излъган. Колкото по-богат става, толкова повече работа му се отваря. Всички го безпокоят, искат пари, услуги от него, а някои започват да го преследват.

Като говоря за богатството, аз не го отричам, но казвам, че то трябва да се употреби на време и на място. Същото казвам и за беднотията. В нея се крие такова богатство, каквото никой не подозира. Хвани бедния за гушата, за да ти каже къде има заровено богатство. С други думи казано: „Накарай бедния на работа, да те научи на ум“. Умът е богатство, което малцина могат да използват. Богатият трябва да бъде умен, да употреби богатството си на време и на място. Бедният трябва да бъде готов да даде идея на богатия, как да употреби богатството си. Един даровит, способен ученик седи и слуша какво се преподава. Учителят кара ученика да изпее една песен. Ученикът се свива, стеснява се, не се решава да пее пред другарите си. Той има хубав глас, но се стяга, не иска да пее. Учителят го подканва един път, два пъти, но ученикът не се решава да пее в класа. На третия ден учителят се приближава до него, удря му две плесници и ученикът започва да пее. Той не вижда вече другарите си, забравя всякакъв страх и стеснение и свободно се проявява. Той казва: „Благодарение на двете плесници, аз се освободих и пропях“. Плесниците са един от крайните методи на учителя, но понякога и природата употребява този метод. Някой седи на едно място, мисли и не може да пее правилно. Като види това, природата му удря 1–2 плесници, той забравя всичко и започва да пее. На първо време тоновете му са слаби, неправилни, но след плесниците гласът му се усилва и той започва да взима чисти, правилни тонове. При това положение плесниците на природата изиграват ролята си. Те стават причина да проявиш дарбата си и да станеш певец. Защо идват страданията в живота? – За да се събуди Божественото в човека. Разумната природа си служи с различни методи, за да постигне целта си – пробуждане на Божественото в човека. По наследство човек носи криви мисли от миналото, от своите деди и прадеди и като стане въпрос да прояви доброто, той казва: „Не е време сега да се проявявам, ще отложа за друг път“. За доброто, за възвишените и светли мисли и чувства всякога е време. Не подпушвайте пътя на добрите мисли и чувства. Оставете ги свободно да текат, да следват пътя на безграничното. Ще кажете, че мисълта води в отвлечен свят. Не мислете за това, давайте ход на всяка светла мисъл. Защо да не мислите и за непостижими неща? Някой си въобразява, че има палат, с голяма плодна градина, с шадраван в средата, с цветя и пойни птички, и се радва на богатството си. Макар и въображаемо да е това богатство, той пак е щастлив. Ако той не е богат, друг някой е богат. Или ако днес не може да постигне желанието си, някога може да забогатее. Всяка мисъл се реализира. Въпрос е, кога става това. Когато и да е, в близко или далечно бъдеще, мислите на човека се реализират. Мислите се раждат в умствения свят, там се отглеждат, а на физическия свят се реализират. Ето защо, колкото и да си реалист, първо ще отидеш горе, в умствения свят, да възприемеш една мисъл; после ще я свалиш на физическия свят, да я реализираш, т.е. въплътиш. Чувството ще възприемеш от астралния свят и ще го проявиш на физическия. Ако мислите не минават през ума, а чувствата – през сърцето, никога не могат да се реализират на физическия свят.

Какво представлява човешкият живот на земята? – Реализиране на идеи и чувства. Земният живот е отражение на други два живота: на мислите и на чувствата. От земния живот на човека ще познаеш какъв е неговият умствен и сърдечен живот. – Какво е предназначението на човека? – Човек е дошъл на земята не само да събира и да изважда, не само да умножава и да дели, но и да мисли за възвишения свят, който носи безсмъртието. – Защо трябва да се моли човек? – За да придобие живота. – Защо трябва да мисли за възвишения и красив свят? – За да придобие любовта, знанието и свободата – същественото в живота. Изгуби ли любовта, знанието и свободата, и животът изчезва. – Защо трябва да вярваме в Бога? На този въпрос противопоставям друг: Защо дишаме въздух? Всеки знае, че без въздух няма живот. Човек живее, мисли и действа, докато диша. Престане ли да диша и възприема въздух, той престава да живее. Каквато е необходимостта на човека от въздух, такава е нуждата и от светлината, и от мисълта. Човек не може да живее без въздух, без светлина, без мисъл и без чувства. Всичко, което търсиш, очакваш, желаеш, идва чрез мозъка, чрез сърцето, чрез дробовете. С други думи казано: Всичко, което човек желае, идва чрез духа, душата, ума и сърцето. Смисълът на живота се заключава в правилната работа на духа, на душата, на ума и на сърцето. Това подразбира вътрешната работа на човека, който се оглежда в нея като в огледало.

Мнозина се оглеждат в огледало и намират, че са остарели. – Какво представлява старостта? – Богат банкер, който лежи в болницата и очаква на грижите и помощта на лекари и милосърдни сестри. Отвреме-навреме той се смущава и мисли, че ще умре. – Какво представлява смъртта? – Излизане от болницата.

Обедняването, оглупяването е също така излизане от болницата. Някои учени са болни. За тях се казва, че са дошли до истинския смисъл на живота. Докато се върти на леглото, човек не е намерил смисъла на живота. Друг е въпросът, когато напусне болницата. В първо време той седи, мисли какво да прави. Щом излезе от болницата, пътят му се отваря и той започва да работи. Дълго време хората са били в болницата. Обаче в деня, в който се е отворила вратата на болницата, всички се раздвижили и който е успял да излезе вън от болницата, животът му се е осмислил. Това значи да напусне човек условията на болничния живот и да излезе на свобода. При това положение няма вече охкане, няма вече мъки и страдания. Съвременните хора говорят за културата на 20-ти век, без да си дават отчет, какво всъщност е тя. Тя е култура на болни хора. Където погледнете, навсякъде виждате легла, болни, лекари, милосърдни сестри и братя. Владиката минава за здрав човек, но след него вървят деца, носят одеждата му. Свещеникът минава за здрав, но и той не върши работата си сам. Ще намери някое дете, да му подава кадилницата. Днес повечето хора са болни. Те лежат на леглата си, плачат, пъшкат и за болестите си говорят. Време е вече да се отварят вратите на болниците и болните да излязат навън. – Кога ще стане това? – Когато хората се откажат от омразата, съмнението и подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства. Това подразбира истинско здраве. Това е новото, което осмисля живота. – Какво очакват сегашните хора? – Идването на Христос. Те мислят, че като дойде на земята, Христос ще ги вземе на небето с колесница, както стана със свети Илия. Наистина, свети Илия се качи на небето, но понеже не беше напълно оздравял, изпратиха го втори път на земята, като Йоан Предтеча. Следователно, който иска да отиде на небето, трябва да разчита на краката си, т.е. на своите добродетели. Който не е отишъл на небето с колесницата на своите добродетели и на Любовта, ще слиза на земята дотогава, докато изработи тази колесница.

Едно се иска от човека: Да има прави разбирания за живота, за своя Създател и за разумната природа. Как ще говориш за Бога, ако не разбираш Любовта? Не е любов това, което измъчва хората. Любовта не се изразява в прегръдки, в целувки и стискане на ръце. И майката стиска детето си, но това не е любов. Нови разбирания, нова любов е нужна на хората. Новото обновява и подмладява. Това желая и на вас. Всички трябва да се подмладите, да не мислите за старостта, която втвърдява мислите и чувствата. Ще кажете, че едно време сте били по-усърдни, по-ревностни в работата. Ако това е вярно, значи не сте дали ход на Любовта. Тя е неизменна сила. Невъзможно е на младини да си работил с Любовта, а на старини да работиш по друг начин. Младият си остава всякога млад, а старият никога не умира. Ако младият остарява, не е млад. Външно може да остарее, но вътрешно – никога. И ако старият умира, не е стар. Старостта, за която хората говорят, е хилавост, а хилавият не мисли правилно. В известно отношение децата разбират нещата по-добре от старите. Те са доверчиви, смели. Лошо е тяхното своенравие. Като не задоволят желанието му, детето вика, кряска, иска да обърне внимание на окръжаващите и казва: „Знаеш ли кой съм аз?“ И старият говори за своето минало и казва: „Знаете ли кой бях аз?“ Със своето минало величие старият става за посмешище на хората. Той се хвали със своето юначество, със силата си и се отчайва от старостта. Едно може да повдигне духа му: мисълта за подмладяване.

Време е хората да се подмладят не само външно, но и вътрешно. Ако се подмлади само външно, човек изпада в заблуждение. Той мисли, че само младият има право да люби. Любовта на младия е влюбване, а ние говорим за Любов, която живее в душата и е достояние на всички хора. Влюбването има предвид формите. Светът на формите има отношение към старостта. Окултизмът препоръчва на човека да не се привързва към никаква форма, към нищо земно. Формите отнемат, без да дават нещо. Обичай само онова, което може да придаде нещо към твоя живот. Любов, която причинява смущения, безпокойство и тревоги, не е истинска. Любов, която хвърля сянка върху човешкото съзнание, не е истинска. Бащата трябва да обича духа и душата на сина си, а не неговата форма. И синът трябва да обича духа и душата на баща си. Обича ли формата му, любовта скоро ще го напусне. Като ученици, вие често се запитвате каква е крайната цел на моята работа с вас. Много просто, аз искам да ви помогна да оздравеете. После? Да кажа на лекарите и на милосърдните сестри да ви дадат едно угощение и да ви изпратят вън от болницата. После? Ще влезете в живота да работите. Да оздравее човек, това значи да се освободи от вътрешното недоволство в себе си: той е недоволен, първо, от себе си, от окръжаващите, от живота; после, той е недоволен от природата: от вятъра, от слънцето, от дъжда – от всички явления. Вътрешното недоволство причинява вкисване в човека, а вкисването е причина на много болести.

Казвам: Вие трябва да обърнете погледа си към разумната природа, към живота и към всички форми, да намерите Божественото, скрито в тях. Само така ще се домогнете до духа на нещата, до истинското познаване на Бога. Само така ще се освободите от отрицателните мисли и чувства, от мъчнотиите и страданията. Само така ще дойдете до пълно общение с Първата Причина. Постигнете ли това, вие сте вече вън от болницата, готови за работа. Следователно, ако някой ви пита какви убеждения имате, към коя партия принадлежите, не се чудете какво да отговорите, но кажете: „Аз съм на оздравяване. Бях болен, прекарах известно време в болницата и сега излизам навън. Какво ще правя след това, не зная“. Посмей се малко на себе си, че не знаеш какво да правиш.

Ще дойде някой да те пита, вярваш ли в Бога. Трябва да знаеш за кой Бог се говори, за да разбереш, вярваш ли в Бога, или не. В Европа има 250 милиона богове. За кой от тях се говори? Някой казва, че е българин. Кой е праотецът на българите? Евреите имат свой праотец. – Аврам. В Битието е казано, че Бог е посетил Аврама и му казал, че чрез него ще се благословят всички еврейски племена. Нека българите мислят върху въпроса за своя праотец. Ще кажете, че Адам е праотец на цялото човечество, следователно и на българите. Обаче Адам напусна рая. Първият Адам е Христос. Той пръв влезе в рая. Хората Го изпъдиха от света, за да влезе в рая. Сега светът е вън от рая, а Христос – в рая. Когото светът не приема, жителите на рая го приемат. Който иска да живее охолно, ще бъде изгонен от рая. Болният, страдащият се готви за рая. Онзи, на когото слагат букаи на краката, се спасява от смъртта. Ако е свободен, той ще отиде в гората, между мечки и вълци, които могат да го изядат. Когато затворникът се възпита и прояви доброто и разумността, букаите ще паднат от краката му. Какво се иска от съвременните хора? – Да бъдат здрави, да мислят, чувстват и действат право, да станат служители на Бога и носители на новата култура – културата на Любовта. Ще се възрази, че днес малко хора се стремят към Любовта. Малкото расте и се увеличава. Казано е в Писанието, че някъде били събрани 120 души в името Божие, но скоро нарастнали до 120,000. Силата на човека се увеличава постепенно. Тя се крие в знанието, което той получава от Духа.

Съвременните хора живеят в непрекъснат страх. Те се безпокоят за неща, които нямат отношение към тях. Например мнозина се питат какво ще стане със света, с вселената, ако слънцето изгасне. И да изгасне слънцето, светът няма да се свърши. – Защо? – Защото Бог е създал и слънцето, и света. Ако нашето слънце изгасне, ще се създаде друго слънце. Ако една слънчева система изчезне, вместо нея ще се яви друга. Слънцето никога не изгасва, т.е. не се губи, но само се видоизменя. Бог има на разположение милиони свещи: ако една изгасне, друга ще я смени. Важно е да има свещи, които да горят и светят. В природата всичко се изменя. Такава промяна става и вътре в човека. Неговите мисли и чувства се изменят всеки момент. Няма мисъл, няма чувство в човека, които да не са подложени на промяна. Радвайте се, докато стават промени във вас, за да свържете вашето съзнание с Божественото и да се почувствате свободни.

„Истината ще ви освободи.“ За да се домогнете до Истината, трябва да се молите един за друг, да желаете доброто на всички. Само онзи може да се повдигне, който желае повдигането на всички хора. Той знае, че благото на неговата душа е благо на всички. И обратно – благото на всички е и негово благо. Така трябва да мислят и ученият, и философът, и музикантът. Казано е: „Никой не живее за себе си“. Организмът е здрав дотолкова, доколкото отделните удове работят в съгласие с цялото. Хората живеят добре и успяват в работите си дотолкова, доколкото са в съгласие с Божиите закони и законите на разумната природа. Докато изпълнява Божията воля, човек се развива правилно. Щом се отрече от тази воля, той сам подписва своята присъда. Не се отдалечавайте от Бога, нито поставяйте между Него и своята душа преграда, която да Го засенчи. Велик е Бог, нищо не може да Го засенчи, но временно може да падне сянка върху Него. Сенките се дължат на човешките заблуждения. Докато се освободят от заблужденията си, макар и временно, сенките ще витаят в съзнанието им. Стремете се към Великото в живота, което разпръсва сенките в съзнанието, което осветява ума и стопля сърцето. Достатъчно е само да помислите за Бога, за да се освободите от заблужденията, болестите и мъчнотиите в живота си.

Лекция от Учителя, държана на 18 ноември 1931 г., София, Изгрев.

Разтоварване на съзнанието

Размишление

Какво бихте писали върху темата „Предназначението на християнството“? Мислили ли сте по този въпрос? Какво бихте писали върху предназначението на сегашния живот? С други думи казано: За какво е даден животът на човека? Ако бащата е богат и остави голямо наследство на сина си, последният може да го изяде и изпие. Разбрал ли е той предназначението на богатството, което баща му е оставил? Нищо не е разбрал. В този смисъл животът е богатство, дадено на човека, за да го използва разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбрал толкова, колкото богатският син – богатството на баща си. Природата е създала различни форми, вложила е живот в тях, но нито едно животно не е разбрало смисъла на живота, вложен в него, и не го е използвало, както трябва. Рибата плува във водата, хвърля яйцата си на брега, без да разбира защо живее. Птицата каца от клон на клон, търси храна, прави си гнездо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя живот. Някои хора живеят като рибата, други – като птицата, трети – като млекопитаещото; малцина обаче съзнават положението си като човеци, дошли на земята да извършат някаква работа. Наистина, срещате една жена, натруфена като птица и постоянно мисли за облеклото си, как по-модерно да се облече. Това е живот на птицата, която по цели часове чисти перата си и за нищо не мисли. Някой мисли само за ядене, колко пъти на ден да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасят облеклото и яденето на човека? Все му донасят известни облаги, но в края на краищата той пак остарява и казва: „Едно време бях млад, обличах се добре, хранех се добре, но това не ме интересува вече“. – Защо не се интересува? – Защото търси нещо съществено. – Кое е същественото? – За стария същественото е младостта, за болния – здравето, за бедния – богатството, за невежия – знанието. Когато младият се облича добре, здрав ли е, или болен? – Здрав е. Болестта се отразява еднакво и на младия, и на стария. Когато е болен, човек губи желанието си за ядене и за обличане.

Какво прави здравият човек? Той мисли за ядене, за облекло, за жилище, да прекара охолно живота си. Ще го видите как постъпва като господар в своя дом. Купува си кокошки, патици, прасенца и ги храни добре, да затлъстеят, да си устрои голямо угощение. Вегетарианецът ще каже, че не коли животните, не се нуждае от тяхното месо. В това отношение той постъпва добре с животните, но в друго отношение не се е отказал още от стария живот. Малко християни живеят по нов начин. Не е достатъчно само да се откажеш от стария живот. Откажеш ли се от стария живот, веднага трябва да приемеш новия. Понякога и жабата напуща блатото, но като види, че работата не върви добре, отново се връща в него. Човек не е жаба, но често проявява качеството на жабата. Реши да се откаже от стария живот, но види ли, че работите му не вървят добре в новия живот, отново се връща в стария. Чувате някой да казва, че с добро не се живее на земята. Доброто подразбира нов начин на живеене. Значи, като не можеш да живееш по нов начин, ще се върнеш в стария живот. Друг казва, че с мекота нищо не се постига. Зависи къде ще приложиш мекотата. Вярно е, че с пръста си не можеш да ореш – рало е нужно затова. Всяко нещо трябва да се прилага на мястото си. Ако ядеш хляб, ще го избереш по вкуса си: някога препечен, някога мек. Има случаи, когато нито препеченият е на място, нито мекият. Всяко нещо е на мястото си, само когато допринася нещо към нашия живот. В този смисъл и животът на светиите, и на добрите хора ни интересува дотолкова, доколкото може да придаде нещо и на нас. Ако се интересуваш от светиите и от добрите хора, а твоят живот не се подобрява, нищо не си придобил. Не губи напразно времето си. Занимавай се с неща, които могат да допринесат нещо и за твоя живот.

Кой е изходният път за подобряване на човешкия живот? Човекът трябва да се съзнае като част от Божественото съзнание. Колкото и да е малка частта, ако тя действа правилно, Бог се радва и весели. Така Той участва в човешкия живот и го подобрява. Ако частта не действа правилно, Бог се вглъбява в себе си, да намери причината за това и да я премахне. Мнозина се съмняват в участието на Бога в техния живот и мислят, че могат да правят, каквото искат. Всъщност, човек прави това, което не иска. Например, без да иска, той греши и съжалява за грешката си. Понякога той прави добро, без да иска. Ако не иска да направи доброто, тоягата ще играе по гърба му. Обаче човек има възможност да се въздържа в правене на грешки и да се проявява в правене на добро. Трябва ли детето да прескача плета на съседите и да краде плодове? Който не се въздържа от правене на грешки и не се проявява в правене на добро, той е слаб човек. – Какво се иска от него? – Да бъде слаб в правене на грешки и силен в правене на добро.

Задача на ученика е да освободи съзнанието си от мисли и желания, които спъват неговото развитие. За тази цел той трябва да ги анализира, да знае към коя категория се отнасят: към категорията на низходящите, или към категорията на възходящите. Външно някои желания представляват градина, пълна с плодни дървета. Човек стои пред тази градина и се пита, да влезе ли вътре, или не; да си откъсне ли един плод, или не. Не е лошо да влезеш в градината; не е лошо и да си откъснеш един плод. Лошото е в неизпълняване закона на послушанието. Казано е да не влизаш без позволение и да не късаш от плодовете на съседа си. Има желания, които се натрапват на съзнанието като неканени гости. Те не са реални. Ние ги наричаме „безобектни желания“. Те идват отвън, а понякога и отвътре, без някаква външна, видима причина. Например, през ума на един отшелник-светия, който прекарал в пустинята цели 20 години в пост и молитва, минава мисълта за някоя красива мома, да си поговори с нея, да ѝ се порадва. Това е мисъл, която внася съблазън, и той започва да се смущава. Той сам се чуди как е дошла тази мисъл, без да вижда красивата мома отвън. Момата го посещава като астрално същество, което иска да влезе в него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползва от знанията му. Като не разбира това, отшелникът чувства момата в себе си и изпада в изкушение. Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае как да ѝ помогне и се моли да го освободят от изкушението. Понеже няма опитност, не знае как да се справи с натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне. Коя е причината за падението на отшелника? – Неблагодарността и егоизмът на хората. Много хора идват при него да ги лекува и като се излекуват, отиват си, без да му благодарят. Щом почувства красивата мома в себе си, като мисъл, той си казва: „Ето човек, който влиза в положението ми“. Обаче той и тук се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия. И красивата мома е егоистка. За да не я допуща в мисълта си, той трябва да се моли в тайно, никой да не знае кога се моли. Какво значение може да извадите от примера с отшелника? Заключението е в това, че изкушението си пробива път навсякъде: и в гората, и между хората. При това, ако светията се излага на изкушение, колко повече обикновеният човек. Фактът, че и той се поддава на изкушение, показва, че сърцето му не е изпълнено с Любов към Бога. Има някаква празнина в сърцето му, в която изкушението влиза. Където е Любовта, там никакви изкушения и съблазни не съществуват. Любовта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнева вън от себе си. Невъзможно е човек на Любовта да се гневи. Ако се гневи, любовта му не е пълна, липсва и нещо.

Защо трябва отшелникът да се изкушава с мисълта за красивата мома? – За да се изпита любовта и вярата му. Красивата мома е неговият професор, изпратен от разумния свят да го изпита, да види какво е научил в пустинята. Тя го пита защо се моли, а той се смущава, не знае какво да отговори. Той се моли на Бога да го освободи от изкушението, но не получава никакъв отговор. Момата го пита защо не се отговаря на молитвата му, но и той не знае причината за това. Причината е проста: на любовта му липсва нещо; в нея има някаква непълнота, празно място, в което изкушението влиза да свърши някаква работа. Всяко изкушение е професор, който се явява във форма на красива мома или красив момък. Докато не получи задоволителен отговор, професорът няма да си отиде. Той иска отговор на два въпроса: Защо се молиш? И защо, като се молиш, не получаваш отговор на молитвата си? За оправдание човек казва, че не получава отговор, защото не е завършил развитието си, не е още достатъчно напреднал. Така е, има задачи в математиката, които и най-добрият математик не може да реши. Има задачи в живота, които не могат да се решат на физическия свят.

Задачи, които не се решават на физическия свят, лесно се решават в духовния. Задачи, които не се решават в духовния свят, се решават в Божествения. Физическият свят има отношение към материята, духовният свят има отношение към чувствата, а Божественият свят – към мислите. Физическият свят работи с елементите на материята, духовният – с елементите на чувствата, а Божественият – с елементите на мислите. Ето защо е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Няма задача в света, която да е неразрешима. – Къде се решават всички задачи? – В Божествения свят. Който живее в този свят, решава задачите си 100 на 100. Той е вечно млад, бодър, жизнерадостен и готов на всички жертви.

Съвременните хора се страхуват от старостта, защото не могат да се справят с нея. Според мене старият е дегизиран, не е стар. Истински стар е онзи, който разполага със знание и може да се подмлади, когато пожелае. Ще кажете, че искате да ви се дадат примери. Много хора са подмладени, но каквото са придобили, не могат да го предадат на вас. Кой каквото печели, за себе си печели. Никой не може да предаде знанието си. Ученият може да внесе импулс в окръжаващите, но не може да им даде знанието си. Срещате един човек, разговаряте с него, възхищавате се от знанието му, разбирате, че е честен, добър, вдъхва ви доверие. Всичко това остава за него. Ако искате и вие да станете учен, трябва да следвате неговия път. Първо, човек трябва да изучава себе си, да разбира своите прояви, да се наблюдава. Ето защо, още със ставането си от сън вие трябва да се оглеждате в огледалото, да видите какво изражение имат очите ви в тихо и спокойно състояние на духа ви и да запазите този образ в себе си. Оглеждайте се и в гневно състояние, да различавате разположенията си. Наблюдавайте какво е дишането ви, когато сте разположени и когато сте гневни. Изучавайте движенията си, как ходите, какво положение заема тялото ви. Вие не знаете още как ходят праведният и светията. Как ходи пияницата, знаете и можете да го подражавате. Как ходи светията, не знаете.

Изучавайте проявите на честния човек, на любещия, на мъдреца. Честността има свой тон и цвят; Любовта, Мъдростта и Истината също имат определен тон и цвят. Всички добродетели имат определен тон и цвят. Музика има в тях. Видиш ли човек с един от тия тонове, разчитай вече на него. Работете върху себе си, да придобиете тоновете и цветовете на добродетелите. Не можеш да бъдеш добър, ако нямаш тона и цвета на доброто. Колкото и да ви се говори за доброто, каквито знания да ви се дават, не можете да станете добри, ако не сте придобили тона и цвета на доброто. Време се иска за това. Можеш ли да начертаеш правилна окръжност без пергел? Дълго време трябва да се упражняваш, за да придобие ръката ти техника. За постигане на нещата са нужни опити и упражнения. Голямо самообладание е нужно за това!

Точност се иска в живота, да знаеш как и кога да дадеш ход на своите мисли и чувства. Не е страшна мисълта; страшно е, ако не знаеш как да оперираш с нея. Не е страшно чувството; страшно е, ако не знаеш как да оперираш с него. Мислите и чувствата са или от човешки произход, или от Божествен. Трябва да ги познавате и различавате. Не е все едно, дали ще ядеш прясна, топла пита, или такава, печена преди 1–2 месеца. Има пресни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си от мухлясалото, от нечистото, от непотребното. Казвате: „Толкова години живеем, работим, не сме ли очистили още съзнанието си?“ Ако не учите, още толкова години да работите, няма да имате постижения. Учене е нужно.

Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. В старите окултни школи ученикът се поставял на подигравките и закачките на своите съученици и трябвало той да издържи. Един го удари, друг скубне косата му, трети му каже обидна дума или го заплюе. Какво значи да те заплюе човек? За съзнателния ученик това е все едно, да паднат върху него няколко дъждовни капки. Той знае, че минава през известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията са условия за дисциплиниране на човека. От най-старо време, още в школата на Питагор, и до днес хората минават през тази дисциплина. Вие още не сте истински ученици. Цялата бяла раса, цялото човечество минават през изпит и който издържи, приемат го за ученик; който не издържи, ще бъде оплют. Щом издържите изпита си, няма повече да ви плюят. Тогава ще знаете, защо 2 по 2 е равно на 4, и 5 по 5 е равно на 25. Между числата 2 и 5 има известно отношение. Те си приличат: двойката е първата майка, а петорката – втората майка, женената дъщеря. Числото 25 показва дължината на изминатия път. Условията, при които сега живеете, изискват повече усилия и работа. Така, както са живели някога светиите, днес не може да се живее. – Защо? – Може би тогава се е изисквало от светията по-малко; тогава той е живял в закона на числото 2, къс е бил пътят му. Сега пътят е по-дълъг. Някога пътят е бил 4 километра дълъг, 2 по 2 = 4, а сега е 25 километра дълъг – 5 по 5.

Казвате, че се молите на Бога да ви помогне. Да се молиш, това е дълг, доброволно поет; да учиш, това е необходимост.

Молитвата ти може да се приеме, но ако не учиш, невежа ще останеш. Баща ти може да ти достави всичко необходимо – дрехи, книги, храна, но ако не учиш, невежа ще останеш. Молитвата не прави човека учен. Добротата не прави човека учен. Българинът казва: „Лозето не ще молитва, а мотика“. Който не разбира тази поговорка, казва: „Моля се, лошо; не се моля – пак лошо. Правя добро – лошо; не правя добро, пак лошо. Какво да правя, не зная“. Важно е, каквото правиш, в тебе да остане. Запитай се, можеш ли да се кооперираш с всичко, което правиш? Ако можеш, постигнал си нещо. Ако една мисъл стои с години в главата ти и после те напусне, ти нищо не си постигнал, не си влязъл в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. И той е важен, но трябва да се използват условията. Животът е велико, предметно училище. И учителят постъпва с учениците си, както животът – с хората. Учителят кимва: „Иванчо, колко правят един орех и още един?“ Ученикът поглежда орехите и отговаря: „Два ореха“. – „Вземи, Иванчо, орехите и ги изяж.“ Докато ученикът се научи да смята, учителят му дава орехи, ябълки. Щом се научи да смята, той работи без орехи и ябълки. Когато Иванчо стане учен, пак смята, че един орех и още един правят два ореха, но орехите ги няма вече. Иванчо решава задачата без орехи, а учителят ги яде. И в живота виждаме същото. Работиш, учиш, имаш резултат – орехите са пред тебе. Някога работиш, учиш, а един орех нямаш в джоба си.

Един американец, свършил богословски факултет, отишъл в чифлика на един богаташ милионер, там да проповядва Божието Слово. След 6-месечна усилена работа богословът решил да напусне чифлика. Явил се при чифликчията да се сбогува. Последният благодарил и му дал половин долар – възнаграждение за цялата работа. Проповедникът погледнал парите и си помислил: „За какво по-напред ще ми послужат – за кола ли, за билет ли?“ Ще кажете, че чифликчията бил голям скъперник. Не, той искал да каже на богослова, че всичкото му знание струва половин долар.

Откъде произтичат противоречията? Някой казва, че откак е тръгнал в Божествения път, работите му са останали назад. Много естествено, по-рано си имал благоутробие, тежал си повече. Сега, откак влезе в прекия път, изтъня, олекна малко. По-рано си ял и пил, лицето ти е било мазничко, а сега си пожълтял, отслабнал – няма да ти върви, разбира се. Който те види, съжалява те, казва: „Горкият! Какви бяха тези идеи, че го изсушиха толкова?“ Това са две противоположни, неестествени състояния. Колкото е било естествено състоянието му като светски човек, живял в охолство и разкош, толкова естествено е и сега, като духовен, свят човек. Нито по-рано си бил в естествено положение, като светски човек, нито сега, като духовен. Смисълът на живота на светския човек не е в яденето и пиенето. Смисълът на живота на светията не е само в пост и лишения. Тялото на светията трябва да бъде изтъкано от фини, копринени нишки, без мазнини, без излишъци. Ако лицето е хлътнало, липсва му нещо; ако е крайно закръглено, има излишъци. В тялото на светията всяка клетка е впрегната на работа. В тялото, в мислите, в чувствата и постъпките на светията не се позволява никаква нечистота. Придобие ли човек тази чистота, той става силен. Да се чистим, това е задача на всички хора. – „Бог да ни чисти.“ – Не, Той ни дава условия за чистене, а ние сами трябва да се чистим. Майка, баща, деца, всички трябва да се чистят. Чистенето подразбира организиране на материята.

Какво нещо е неорганизирана и какво – организирана материя? Неорганизираната материя е неустойчива и гниеща; организираната материя е устойчива, чиста. Тя е тъй наречената „девствена материя“. Ние сме пратени на земята да пречистим материята, да я организираме и приготвим като материал за духовния свят. С тази материя ще отидем на онзи свят. Ние трябва да си изработим такива уши, с които да чуваме гласа на ангелите; и такива очи, с които да виждаме красотата на ангелите. Ако отидеш с обикновените си очи и уши, ти ще оглушееш и ослепееш; ако отидеш с ръцете, които сега имаш, ще се осакатиш. Ще си изработиш такива очи и уши, които не се повреждат от светлината и от звука. Днес твоите уши не издържат и най-малката дисхармония. Каже ли ти някой, че си лош, ушите ти веднага се разстройват. Ако ти кажат, че си добър, приятно ти става. Ти си толкова добър, колкото и лош. Като ти кажат, че си добър, хората искат да предизвикат разположението ти към тях. Това е подкуп.

Лесно се подкупват хора. Кажеш на някого да ти свърши една работа, но той се отказва, нямал време и разположение. Обещаваш му 10,000 лева и той веднага става разположен и готов да ти услужи. Това определя характера на човека. Ще му дам 10,000 лева, но зная вече на какво мога да разчитам. Така постъпва и небето – изпитва хората. Дава ти се ум, сърце и воля, дава ти се живот, ти правиш всичко за Господа, но Той знае защо го правиш. Прави, каквото можеш, но винаги помни, че си свършил една микроскопическа работа и още много ти остава да работиш; още много ти остава да се учиш. Представете си, че някой от вас е добър певец. Стане, отвори уста и запее. Пее той и състоянието на всички присъстващи се променя: от скръбно на весело и от безнадеждно в надеждно. Засега няма такъв певец между вас. Вие очаквате в бъдеще да се реализират желанията ви, в друго прераждане да се родите като добър певец. Или очаквате в бъдеще да се родите красив, строен. Който ви види, да каже: „Ето един красив човек!“

Каква е целта на учението? – Да придобиеш нещо ценно. Ако не знаеш да пееш, ако не станеш красив, учен, добър и силен, какво си научил? Какъв трябва да станеш? – Гражданин на Царството Божие. Ще кажете, че това е лесна работа, но човек не трябва да бъде амбициозен. Това значи: Човек не трябва да бъде натоварено магаре, само да пренесе златото и да влезе в дома. Не ти да носиш златото, но то да те носи. Стани господар на златото! Ще кажеш, че не искаш да вършиш работа, която ти се налага. Какво искаш да работиш? Всеки човек е роден за някаква работа. – По какво се познава за коя работа е роден човек? – По разположението, което има към тая работа. Това не подразбира, че той не трябва да работи друга работа. Той трябва да бъде сръчен във всичко. Свещеник ли е онзи, който само свещенодейства? Проповедник ли е онзи, който само проповядва? Художник ли е онзи, който само рисува? Истински художник е този, който рисува не само картини, но рисува и вае своето лице. Истински скулптор е този, който в продължение на няколко месеца може да измени лицето си, да извае тялото си, да му предаде каквато форма иска. Истински богат е онзи, който има в джобовете си колкото пари пожелае. Достатъчно е да бръкне в джоба си и да извади колкото пари му са нужни. При това положение ще се страхуваш ли от беднотията?

Срещате един беден човек, с дисаги на гърба си. Казвате, че е беден, прост човек. Външно е прост, но достатъчно е да пожелае нещо, за да стане, каквото е пожелал. Той казва: „Искам в едната дисага да имам прясна пита, а в другата – квасен хляб“. Отваряте дисагите и намирате в тях прясна пита и квасен хляб. Беден човек ли е той? Прост човек си, нямаш големи знания, но заповядваш на деня да бъде светъл и топъл – така става; кажеш на слънцето да изгрее и залезе без облак – така става; кажеш да вали днес дъжд и завалява. Учен човек ли си? Имаш ли знание? – „Може ли всеки да прави това?“ – Може, от вас зависи. Всеки може да си каже: „Днес искам слънцето на моя живот да изгрее в светлина и да залезе в светлина“. Ако можеш да заповядаш на себе си, ще заповядваш и на другите. Като ученици, ще работите върху съзнанието си, да се товарите и разтоварвате, когато искате. Така ще сменяте състоянията си. Вие изпяхте песента „Аин-фаси“, без да разбирате значението на тези думи. Може да изговорите думата „аин“ грубо и нежно, високо и тихо. „А-ин“ – частицата „ин“ означава нещо вътрешно, интуиция. „Аин“ означава: Само това е вярно, на което си разбрал вътрешните закони. Ако не разбираш тези закони, ти се учудваш. Ако произнасяш правилно думата „аин“, в джоба си ще намериш звонкови монети; ако не я произнасяш, както трябва, и да имаш звонкови пари в джоба си, непременно ще изчезнат.

Когато детето се приближи до ухото на баща си и започне да му нашепва нещо, бащата изважда от джоба си една монета и му я дава. После то нашепва нещо на другото ухо и бащата му дава две монети. Ето един малък маг, знае как да произнася думите. Виждам един господин, добре облечен, с бастун в ръка, приближава се до банкера, шепне нещо, но той казва: „Днес съм зает, ела утре“. На другия ден му отказва. Мнозина отиват при Господа като този господин, но нищо не получават. Ще отидеш при Господа, както детето отива при баща си, ще му кажеш нещо на ухото. Той ще бръкне в джоба си и ще ти даде нещо. Господ познава своите добри и способни деца и щедро ги възнаграждава. Пазете се от съблазните на живота. Те са огън, който гори и изгаря. И светията се плаши от този огън. Красивата мома е огънят, чрез който изпитват светията. Тя е неговият професор, който ще се върне при Господа и ще Му каже, дали неговият син е способен и може ли да учи, или не. Съблазните и изкушенията имат велико предназначение в живота. Така е за онзи, който разбира тайните на Битието. Професорът казва, че ученикът не е отговорил на въпросите, както трябва. Ако днес не е отговорил, утре ще отговори. Ще дойде ден, когато ще знае уроците си. Ще кажете, че младата и красива мома символизира Истината. Ако наистина красотата е символ на Истината, защо светията не взе правилно становище към момата? Светията не е млад, но 80-годишен човек. Защо се изкушава? Има нещо тайно в живота, което трябва да се разбере. Това значи да проникнеш във вътрешния смисъл на нещата. Праведен и свет човек е онзи, който не се изкушава. Никакво богатство не може да го изкуси. Той гледа на всичко, както Бог гледа. Той никога не съди, понеже и Бог не съди. Когато съдят някого, той го извинява. Когато не съдят човека, той сам се съди – съвестта го мъчи. И красивата мома, докато не е срещнала по-красива от себе си, мисли, че няма подобна на нея. Щом види по-красива от себе си, започва да се измъчва. Тя е неразположена вече, защото не ѝ обръщат внимание. И светията се смутил от красивата мома, защото почувствал, че тя стои по-високо от него. Той не може вече да се моли, иска да се освободи от нейния образ. Тя иска да му каже, че докато не стане като дева, чист и свят, всякога ще се натъква на смущения и съблазни. Противоречието във вашия живот се дължи на факта, че не сте такива, каквито желаете да бъдете. Всеки момент човек има някакъв идеал – явен или таен, който се стреми да постигне.

Стремете се всеки момент да разтоварите съзнанието си, за да възприемете възвишените мисли и благородните чувства, които идват отгоре. Не е лошо това, което сега имате, но стремете се към великото в живота. В сравнение с млекопитаещите вие сте светии, но в сравнение с ангелите вие сте обикновени хора. По отношение на низшето вие сте светии; по отношение на висшето сте обикновени хора. Но това не значи, че трябва да се спрете в развитието си. Оттам, където сте спрели, ще продължавате по-нататък. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Един ден всички ще бъдат съвършени. – Кога? – Още днес. Хиляда години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи на хиляда години. Ако си умен, ще свършиш работата си в един ден; ако си глупав, ще я свършиш за хиляда години. Колкото си по-умен, толкова по-бързо стават работите.

Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Разтоварване на съзнанието. Когато младият момък или младата мома влязат в съзнанието ти, ще разбереш, че Бог те изпитва, и ще внимаваш да не изпаднеш в изкушение. Светията видял младата мома, уплашил се е от нея и забравил Бога. Щом се страхуваш от нещо, причината за страха е в тебе. Обърнете се към Бога, със съзнанието, че Той е навсякъде, всичко вижда, и страхът ви ще изчезне. Бог работи навсякъде в живата природа и отваря път на всички живи същества – от мравката до великия учен и философ. Срещаш един човек, обезсърчен и разтревожен. Влез в положението му и виж на какво се дължи неговото безпокойство. Не казвай, че той е такъв по природа. Влязла е някаква мисъл в ума му и го безпокои. Може да се е свързал със скръбта на някой човек, далеч или близо до него. Има хора, които отдалеч предават своето спокойствие и разположение и разтоварват човешкото съзнание. Има хора, които отдалеч предават своето безпокойство на хората и товарят съзнанието им. Бъдете бодри и весели, да предавате вашето разположение на другите. Идете на работата си и благодарете на Бога за всичко.

Миналият път дадох на учениците от специалния клас едно упражнение да вчесват косите си по 10 пъти на ден, в продължение на една седмица. На вас давам следното упражнение: В продължение на една седмица да миете очите си с топла вода по 10 пъти на ден. След това ще се вчесвате. Онези, които работят в града, няма да правят упражнението. Значи в 7 дни ще измиете лицето си 70 пъти.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 25 ноември 1931 г., София, Изгрев.

Непреодолимо желание

Размишление

(Чете се темата: „Предназначението на християнството“.)

Тема за следващия път: „Защо плачат малките деца?“

Казано е в Писанието: „И голи бяха и двамата, и Адам, и жена му, и не се срамуваха“. (– Битие, 3-та глава.) Защо първите човеци са били голи? Когато Адам сгреши, Бог го търсеше в рая, докато най-после го намери. Адам каза: „Чух гласа Ти, Господи, но убоях се, защото съм гол; и скрих се“. И рече му Бог: „Кой ти обади, че си гол? Ял ли си от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?“ Като ял от забранения плод, очите на Адам се отворили и той видял, че е гол. Трябва да се знае, действително ли е бил гол, или като сгрешил, оголял. – Кога оголява човека? – Когато греши. Голотата има отношение към греха, към човек с неоформен характер. Той се представял такъв, какъвто не е, поради което лицемери. Той мисли за себе си, че е добър, щедър, че има знания. Човек се мисли или за добър, или за лош. Някой казва за себе си, че е лош. С това той иска да каже, че не е от слабите хора.

Казват: „Да бъдем добри!“ Кой човек е добър? Според някои, добър човек е този, който ни дава пари на заем, храни ни – дава ни, каквото пожелаем. Който не задоволява желанията ни, той е лош. Право ли е това заключение? Отчасти, 50% е право. Значи, който прави добро, е добър, свят човек. Той прави добро, дава пари на заем, защото срещу това има подписите на двама богаташи. В този смисъл банкерът прави добро на банкер, светията – на светия. Добър е банкерът, но ако не можеш да платиш дълга си, хваща поръчителите. Някой банкер не ти дава пари на заем под предлог, че няма пари. Той не говори истината. Ще каже, че кредитът му е малък, че го е отстъпил на други – ще се извини по някакъв начин. Най-после, казва: „Ще те имам предвид“. Добре ли постъпва този банкер? Добре постъпва, защото ти не трябва да искаш пари от него. – „Той е длъжен да дава.“ – Ако е длъжен, трябва да има някакъв закон, който да го задължава. Касиерът на някоя банка е длъжен да изплати известна сума, но ако имаш чек срещу това. Ако касиерът не иска да ти даде тази сума, той отговаря пред закона. Ти не носиш никакъв чек, а казваш, че си внесъл пари в банката. Касиерът не вярва на думите ти, той иска документ. – Има ли право да не вярва? – При сегашните условия на живота, той не е длъжен да вярва.

Сега ще направим един опит. Дайте ми 4 конеца по един метър дълги. Като разбъркам конците, може ли да кажете, кой конец на кого принадлежи? Ще каже някой, че този или онзи конец е негов. Твой е конецът, ако можеш да се хванеш за него. Ако не можеш да го хванеш, не е твой. Вие имате цели кълба с конци, но не можете да работите с тях и ходите голи. Виждаш, че някой е добре облечен, а ти ходиш гол и се питаш защо другите хора са облечени, а ти си гол. Онзи, който се облича, е превърнал конците на дреха. Той сменя дрехите си по 3 пъти на ден, има с какво да се облича. А ти нищо не си направил и няма с какво да се облечеш.

Сега да излязат вън един млад брат и една млада сестра, да хванат по един конец. Така хванати, конците се кръстосват, спорят помежду си. Как ще решите въпроса: кой от двамата пръв ще пусне конеца? При това, всеки трябва да пази своя конец. Като пуснеш конеца от едната ръка, ще внимаваш после да хванеш същия край. Да излязат сега един възрастен брат и една възрастна сестра, да хванат краищата на останалите два конеца. Сега и четирите конци се кръстосват. Първо спореха двата конеца. Ако единият от тях отстъпи, решава ли се въпросът? Не се решава. Това е все едно, момата да люби един момък, после още един и да мисли, че е разрешила известен въпрос. Нищо не е разрешила. Докато любеше само един момък, тя живееше в частната собственост. Като люби двама, тя живее в колективната собственост. Може ли тази мома да люби 4–5 мъже? Ако тя може да люби 4–5 мъже, ще бъде колективна собственост, но и с това спорът не се решава. Другояче разгледан въпросът: ти взимаш пари от един банкер, но можеш да вземеш пари и от четирима души. Ако имаш да даваш на четирима души, въпросът е още по-сложен. От един банкер е трудно да вземеш пари, но от четирима е още по-трудно. А от 10 души е най-трудно. – Кое е най-хубавото? – От никого да не взимаш пари. – Възможно ли е това? – Възможно. Ще става обмяна. Днес продаваш стока, получаваш пари. Изкуство е да живееш без задължения.

Да се върнем към опита. Четирите конеца са объркани. Как ще се оправят? За всеки въпрос има начин, по който може да се разреши. Единият начин е да отстъпваш. Ще пуснеш единия край на конеца, а другия ще държиш здраво. Няма да пуснеш двата края на конеца, защото той представлява твоята мисъл. Ще дадеш възможност на мисълта си свободно да се проявява. Затова ще вземеш конеца и ще си отидеш с него. Никой няма да остави конеца си, не е хубаво това. Имаш убеждение за нещо, но след време казваш: „Старо е това убеждение!“ И в старото убеждение има нещо хубаво, не трябва изведнъж да се отказваш от него. Ако имаш един стар, златен пръстен, няма да го хвърлиш, но ще го стопиш, ще му дадеш, каквато форма искаш, и върху него ще поставиш един скъпоценен камък. Старият пръстен не струва ли пари? Зависи от метала. Щом е златен, златото никога не губи цената си.

Както обтягате конците и ги впрягате на работа, така трябва да впрягате всяка своя мисъл на работа. Днес повечето хора разрешават въпросите си по особен начин. Всеки търси някое малко удоволствие в живота. Всеки иска да държи двата края на конеца. Ако всички държат двата края на конците и теглят, те ще се скъсат. Ще пуснете поне единия край на конците. Конецът представлява връзката, която държи човека за земята. Скъса ли се конецът, прекъсва се и животът на човека. Какво печелят двама души, на които животът е прекъснат? Ще кажете, че има и друг живот, ще се преродите. Има ли смисъл да скъсваш конеца на своя живот и да чакаш ново прераждане, само затова, че не си знаел как да държиш конеца? Като обтегнеш конеца, пусни единия му край, да не се скъса. Ако постъпиш така, ти си умен човек. Ти си разрешил въпроса правилно. Дали с ума или със сърцето си ще разрешиш въпроса, не е важно; важно е да го разрешиш правилно. Ако държиш нещо с двете си ръце, за да не пострадаш и платиш с живота си, ще отпуснеш едната си ръка. Това значи: или сърцето ти трябва да отстъпи и даде, или умът ти трябва да отстъпи.

Представете си, че всички се стремите към един център. Обаче такова е положението, че само един може да държи центъра. В случая всеки държи по един край на конеца, аз държа другия край на всички конци. Аз съм центърът и заставям останалите да се движат около мене по окръжност. Тия, които се движат по окръжността, не са свободни, няма къде да отидат. Те са в едно поле на дейност, откъдето не могат да излязат. От мене зависи да бъдат свободни, или не. Ако не пусна конците, които държа в ръката си, всички ще бъдат недоволни, ще кажат, че им влияя. С какво влияя? Какво мога да им дам по тези конци, или какво мога да взема от тях? Почти нищо. Аз мога само да си въобразявам, че съм господар на положението. Конците могат да се скъсат и цялата система да изчезне.

Къде е приложението на тая система? – В човешките мисли и чувства. Значи те могат да се концентрират към един център. Каквото е отношението между членовете на едно семейство, такова е отношението между мислите и чувствата. В това отношение човек представлява едно общество. Той трябва да разреши спорните въпроси между своите мисли и чувства. Всяка мисъл е едно възвишено същество, един ангел, който временно обитава в човека. В бъдеще тоя ангел може да се въплъти на земята и ти трябва да бъдеш негов проводник. Той може да се яви като твой син, или твоя дъщеря. Ето защо, трябва да давате място само на добрите и възвишени мисли в своя ум. Ако давате място на лоши мисли и чувства, в бъдеще те могат да се въплътят на земята като ваши деца. Не е все едно, дали ще имате добър син и добра дъщеря, или лош син и лоша дъщеря. Живейте добре, мислете и чувствайте правилно, за да създадете условия за добър бъдещ живот. Бъдещето ви зависи от вашите добри мисли и чувства. Ако още сега не внесете възвишени мисли и чувства в себе си, какво бъдеще ви очаква? Вие искате някой да ви обича. Каква обич може да има между тези конци? Обаче всеки конец може да оживее, да се превърне в клон от дървото на живота. Сега всички конци спорят, понеже взимат участие в общия живот на дървото за познаване на доброто и на злото. Как ще разрешите въпросите по закона на това дърво? Когато между двама души има отношение, единият трябва да дава с ума си, а другият – със сърцето си. Ако и двамата дават или с ума си, или със сърцето си, въпросите не могат да се разрешат.

Имате едно дърво с корени, клони и листа. Корените представляват сърцето, клоните – ума, а листата и цветовете – други сили, които работят в общия живот на сърцето. Всяко дърво, което няма корени и клони, не може да съществува. Следователно и човек не може да успява в морално отношение, докато не разбере връзката между частите на цялото. И тогава той ще знае, че не е независима единица, и ще отстъпва. Бог държи единия край на всички конци и казва: „Пусни конеца!“ Чуеш ли тази заповед, пусни края на конеца. – „Ще ми вземат конеца.“ – Не се страхувай, никой няма да ти вземе конеца. Пусни единия край на конеца! Двама души спорят за нещо. Как ще разрешат въпроса? Ако единият иска да държи и двата конеца, той е на кривата страна. Всеки си взима своя конец и спорът се разрешава. Но утре ще дойде ново заплитане. Как ще се разреши? Ще кажете, че спорът се разрешава мъчно. Според мене няма никаква мъчнотия. Няма спор, който не може да се разреши. Какъв спор може да има между бащата и децата? Бащата съм аз, държа центъра, където са краищата на всички конци. Положението на децата зависи от мене. Правя превод: влиянието на онзи, който държи единия край на конците, символизира влиянието на известни психични центрове на разумни същества. Ако тия същества са възвишени, добре ще бъде за вас; ако са низши, това значи да попаднете под влиянието на дявола. И този въпрос е разрешим, но искам да ви покажа на какво може да се натъкнете. Има въпроси, които първоначално лесно се разрешават, даже и от деца, но колкото повече се навлиза в системата, толкова и разрешаването на въпросите става по-трудно. Има един магически начин за разрешаване. В дадения случай аз, който държа единия край на конците, също се намирам под влиянието на други действащи сили. Не съм аз единственото лице, което разрешава въпроса. За вас може да съм единственото лице. Но ако мислите, че тази е единствената система и няма друг изходен път, вие се заблуждавате. Да допуснем, че аз съм под влиянието на други сили. Какво ще стане тогава? Ако те ме заставят да си оттегля ръката, да пусна края на конците, аз ще ги послушам. При това положение въпросът веднага се разрешава. Всеки спор се разрешава чрез отстъпване. Двама души спорят. Единият трябва да отстъпи. Ще пусне края на конеца и ще си вземе конеца за спомен.

Сегашните хора имат смътна представа за морала, за отношенията си към Бога. Малкото дете е в ръцете на майка си. Тя го носи, прегръща, целува; тя го къпе, храни. Като поизрасне, майката изменя отношенията си към него: престава да го носи на ръце, да го прегръща и целува; не го къпе всеки ден, не го кърми. Ако при първото отношение детето си е мислело, че майката изявява любовта си към него, какво ще мисли сега? То може да си мисли, че отношенията на майката към него са изменени, но това нищо не значи. Детето мисли криво. Има някаква промяна, но само външна. Израстването на детето, развитието на неговия ум и сърце са причина майката да измени външно отношенията си към него. Има ли някакво престъпление в това, че майката не къпе всеки ден детето си и не го носи на ръце? Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да прави това, докато детето е малко – най-много до три години. Щом влезе в четвъртата година, то трябва да стъпи на краката си. До три години майката може да кърми детето си, но от четвъртата година нататък то трябва вече да дъвче храната си.

И Бог по същия начин е изменил отношенията си към нас. Каквито са били някога, днес не са такива. Отношенията на сегашните хора са по-добри, отколкото в миналото. Като отиваш на баня, ти търсиш теляк. Няма по-лошо от това, да очакваш на теляк да те къпе. Това е най-лошото къпане. Най-доброто къпане е без теляк. Като се оставиш на теляка да търка кирта от тялото ти, заедно с кирта той ще отнеме толкова хубави работи от тебе, че с години не можеш да възстановиш предишното си положение. Обикновено богатите хора търсят теляци. Някой богат отива на баня, вика теляк да го къпе, но се връща оттам така разстроен, че с месеци не може да възстанови първоначалното си състояние. Някои професори, след като ги е търкал теляк, са изгубвали нещо ценно от себе си. След всичко това ще се говори за теляци. Някой казва: „Препоръчай ми един добър теляк!“ – Никакъв теляк не ти трябва. Теляците са за хора от външния свят, а не за вас. Някои сестри още търсят телячки. На напредналите казвам: Никакви теляци! Няма по-хубаво нещо от това, сам да изтъркаш тялото си. Ако срещнеш в банята един свет човек, нека той те изтърка; не срещнеш ли такъв човек, по-добре сам се изтъркай.

Искам да ви наведа на мисълта, да бъдете самостоятелни. В известно отношение ученикът трябва да бъде крайно самостоятелен. Влезе ли в банята, да каже: „Аз сам ще се изтъркам“. Това е най-хубавото упражнение. Ще кажеш, че на някои места ръката не достига. Кажи си: „Господ ми е дал ръката. Няма да оставя място, където тази ръка да не пипне“. Бедният се оплаква, че нямал пари да плати на теляк. Още по-добре, сам ще се изтъркаш.

Искаш да разрешиш един въпрос, да реализираш една мисъл. Какво правиш? Търсиш един теляк, да те разтрие малко. Не търси веднага външна помощ. Почакай помощта да дойде в крайния момент, когато си приложил всички средства. Чакай последния момент! Тогава ще дойде един човек отвън, да ти направи една малка услуга. Ти си донесъл трески, дърва, приготвил си всичко за огън, но кибрит нямаш. Ще дойде този човек, ще драсне клечка бибрит и огънят ще се запали. Нека той намери всичко готово, само да драсне клечицата, да не търси дърва и запалки. И тъй, след като си мислил дълго време върху известен въпрос, приготвил си всичкия материал, ще дойде ученият да драсне клечицата и огънят да се запали. Това е Божествен закон, който гласи: „Всякога действай с най-малките сили“. Последните сили са най-малките, с които се действа. Казваш: „Дошъл съм до края на своята беднотия, повече няма накъде“. – Щом си дошъл до края, ти си на спасителното място. Действай вече с най-малките сили в себе си. Те изправят всички неща. Ако не дойдеш до крайната сиромашия, да бръкнеш в джоба си и да извадиш последните трошици, ти не можеш да оцениш какво нещо е хлябът. Това е философията на живота. Ако не можеш да оцениш малката трошица, ти не разбираш живота. Малката трошица е като житното зърно: расте, увеличава се и дава плод. Магът, мъдрецът, които са завършили развитието си, имат тази сила в себе си. Дай на мага своята торба, с трошици на дъното, той ще бръкне, ще извади една трошица и ще я превърне на самун. Сега вие разглеждате въпросите механично, искате целия свят да ви обърне внимание. В това желание се крие нещо фалшиво. Ако светът сега трябва да ви обърне внимание, вие сте изгубени. Ако Бог сега трябва да ви обикне, вие сте изгубени. Това е крива философия. Любовта на Бога е от вечността. Бог всякога е имал, има и ще има едни и същи отношения към нас. Нищо друго не остава на човека, освен да съжалява, че не е обърнал внимание на тази Любов по-рано и не я е преценил. Затова в него се ражда дълбока, вътрешна скръб. Ако човек мисли, че Любовта на Бога към него трябва да се увеличи, или че Бог не го обича вече, или сега започва да го обича, това се дължи на кривите човешки идеи. Ако мислиш, че някои хора те мразят – това е крива идея. Мразят те, понеже ти мислиш така. Аз мога да накарам, когото и да е от вас, да мрази, или да обича. В един час само мога да ви накарам да обичате и да мразите. Имаш приятел, когото обичаш, но и той те обича. Ако той забие една игла в кожата ти, на дълбочина 2 сантиметра, ти ще изпиташ желание да му отмъстиш, да го блъснеш настрана. Защо да не се усмихнеш и да кажеш: „Приятно ми е, забий иглата още по-дълбоко“. Колкото повече забива, толкова повече да благодариш. Кажеш ли, че това е безобразие, ти нямаш любов. Къде остана любовта ти? Каква любов е тази, която се явява и изчезва?

Сега всички минавате за светии; в дадения случай сте светии. И аз ви признавам за светии, но не светите всякога. Светии сте, които по известни съображения някога не светят. Слагате капаци на вашата светлина и се скривате. Срещам един светия, който ми казва: „Ако постъпваш с мене така, няма вече да идвам в дома ти“. Казвам: Ти и сега не си в дома ми. Първо, аз нямам дом. Аз съм бездомник. Ти се заблуждаваш, че си в моя дом. Този дом е чужд. Спорен е въпросът, дали този дом е мой. Ако искаш да ми станеш наследник, аз ти казвам истината: Този дом не е мой. Аз имам да плащам наем на стопанина.

Любовта определя правилни отношения между съществата. В Любовта противоречие не съществува. Любовта решава въпросите разумно. Ако зная, че отношенията, които имате към мене, са определени от Бога още от началото на вечността, ще зачитам тези отношения. От това зависи моето щастие, моето бъдеще. Това показва любовта ми към Бога. И ако в даден случай вие съзнавате, че отношенията ми към вас са определени от Бога още от вечността, вие ще ги зачитате. От това зависи вашето щастие. Това е неизменен закон в природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тези въпроси, вие се самозалъгвате. Друга философия не съществува. Ако в света съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две същества, събрани заедно, имат два различни възгледа за Бога. Едното същество мисли, че Бог определя отношенията им, а другото отрича това. Когато съзнавам, че отношенията ми към тебе са от Бога определени, и когато ти съзнаваш, че отношенията ти към мене са от Бога определени, аз съм радостен и весел. Следователно, когато аз и ти съзнаваме, че взаимните ни отношения са от Бога определени, ние сме дошли до право разбиране на нещата. Всеки човек трябва да разбере тези връзки, да разбере Божествените отношения. Като срещнете един човек, трябва да разберете, дали връзките ви с него и отношенията ви към него и към Бога са от вечността. Зачитай всичко, което е от Бога!

Вървиш из гората и виждаш, че срещу тебе идва голяма мечка. Какво трябва да правиш? Ще се обърнеш назад и ще бягаш. Тази мечка е изпратена от Бога, да опиташ смелостта си. Ти казваш: „Господи, готов съм всичко да направя за тебе“. – „Ще те опитам тогава.“ Бог казва на мечката: „Застани на пътя на моето дете, да опита смелостта си“. Щом я видиш, бягаш – не постъпваш правилно. Ти трябва да спреш за момент и да се запиташ, от Бога ли е изпратена мечката, или не. Ако е от Бога изпратена, тя ще се приближи до тебе, ще клекне пред краката ти и ще започне да ги ближе. Ти ще я погладиш по гърба, ще благодариш, че не ти е направила някакво зло. След това тя ще се скрие в гората, а ти ще се върнеш в дома си, където ще благодариш, че си имал една добра среща. Така ще разбереш, че мечката не е страшна. Ще измениш мнението си за нея и ще кажеш: „И в мечката има нещо, което се подчинява на Божественото начало“. Ако не си опитал това, мечката е страшна. Всеки човек може да застане на пътя на своя ближен като мечка. Всеки може да застане и на своя път като мечка. Можеш да бъдеш мечка за другите, можеш да бъдеш мечка и за себе си и да кажеш: „Голямо страшилище съм. Ужасявам се от себе си“.

Помни: Така, както мислиш, чувстваш и постъпваш, това са отношения, създадени от началото на вечността. Всеки момент вие сте в период на опознаване, но отношенията помежду ви са от далечното начало на Битието. Приемете ли тази философия в себе си, всички спорни въпроси се разрешават изведнъж, както при опита с конците. Ще пуснеш края на конеца и спорът ще се разреши. Тази сутрин закъснях 10 минути, понеже исках да зная на кого конците са объркани; исках да го убедя да пусне единия край на конеца. В този спор бяха замесени 4 души. 10 минути употребих да ги убеждавам, да пуснат края на конеца, но не успях – спорът остана неразрешен. Сега и на вас казвам: Пуснете единия край на конеца. Казвате: „Лесно се говори, но да си на нашето място, и ти не би могъл да пуснеш конеца“. Законът е един и същ, както за мъдреца, така и за глупеца. Само че мъдрецът изпълнява закона в съвършенство, а глупецът даже не го изпълнява. Любовта се изявява в постоянното изпълняване на Божията воля. Щом изпълняваме Божията воля, отношенията ни към Бога, ближния и себе си са правилни. Мнозина търсят лек, охолен живот, без мъчнотии и страдания. Който търси такъв живот, има нужда от теляк. Който е готов на тежък живот, с труд и страдания, той казва: „И без теляк мога“. Никакви теляци не ви трябват!

Когато се яви някакъв спор между вас, вземете конци и направете упражнението. Ще употребите 10–15 минути за упражнението, но ще видите коя сестра и кой брат трябва да отстъпят. Като разрешите спора, ще се хванете за ръка. Казвате: „Остаряхме“. Значи, докато бяхте млади, имахте кредит; като остаряхте, съжалявате за младостта си. При старостта има по-голяма опасност. Ако не спазвате законите на старостта, ще се натъкнете на опасности; ако ги спазвате, ще се подмладите. Това значи да имате правилни отношения към Бога. Лесно можеш да се подмладиш, но ако не допуснеш никаква отрицателна мисъл в ума си. Когато младата мома хване ръката на момъка, той не пита защо постъпва така – приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва някакъв капан. Дали ще ви хване грозна или красива мома, важно е да не се яви във вас някаква отрицателна мисъл, или отрицателно желание. Няма нищо лошо в хващането за ръка. Ако на съперника хванете ръката, и той стане щедър, хващането на ръката е на място; ако жестокият смекчи сърцето си, хващането на ръката е на място. Вие ставате проводник на Божия Дух, Който работи в света. Вие можете да бъдете проводник на Духа не само чрез ръцете, но и чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Аз не искам да се откажете от това, което имате, но да прибавите към него нещо, да приложите новия метод на работа. Всеки ден трябва да се придобива по нещо ново; всеки ден да се притуря по нещо към новия метод. В това се заключава развитието. Намирате се в трудно положение. Как ще разрешите въпроса? Ако знаете как да постъпите, как да приемете известни мисли и ако разбирате известни закони, ще разрешите правилно въпроса.

Дойде някой при мене за съвет. Казвам му: Твоята работа ще се нареди. Аз зная как ще се нареди. Дойде друг при мене, казвам му: Твоята работа няма да се нареди – така е писано. Ако в дадения момент, когато се намираш в трудно положение, можеш да извикаш отнякъде една Божествена мисъл, твоите работи ще се наредят. Светът е пълен с Божествени мисли. Две сестри спорят. И двете са бедни. Двама бедни не могат да живеят на едно място. Ако и двете са богати, пак същото положение. Двама богати не могат да живеят на едно място. Ще сложите богатия на мястото на бедния и въпросът ще се разреши. Ако заради любовта не можеш да отстъпиш на една сестра, или на един брат, ти нямаш любов. Казваш: „Не мога да обичам тази сестра“. – Че ти никога не си я обичал. Ако я обичаш, значи Бог те е посетил. Защото обичта е от Бога. Ако не я обичаш, значи Бог не те е посетил. Той те изпитва. Бог ти казва: „Ако можеш сега да станеш проводник на моята Любов, добре ще бъде и за тебе. Аз трябва да я обичам чрез тебе“. Отговаряш: „Нямам време. Мога да направя това с някоя друга сестра, но не с тази“. Тогава ти даваш на Бога упътване, какво да прави. Ти трябва да кажеш: „Да бъде волята ти, Господи!“ И тя е душа, излязла от Бога. Ако ти станеш проводник, ще видиш тази душа.

Една сестра ми разправяше един свой сън: В София става тревога, търсят някого – търсят един човек, облечен в бели дрехи. В съня си тя вижда, че в човека с белите дрехи имало друг човек, като пихтия. Гърмят срещу този човек. Онзи, който бил като пихтия, се отделя и остава само човека с белите дрехи. Някой път и вие сте облечени в бели дрехи, но онзи, който прилича на пихтия, е вътре във вас. Когато се освободите от него, ще се подобри състоянието ви – ще ви олекне. В човека проникват низши астрални същества и го обсебват. Вие трябва да се освободите от стария човек, който като пихтия ви е обсебил. За да придобиете Божията Любов, всички трябва да сте готови за велики жертви. В себе си човек трябва да каже: „За Господа всичко ще направя“. И при най-големите несгоди, които съществуват, разрешението е в жертвата. Ще дойдат изпитания. Вие всички сте на добър път, но Учителят ще ви даде една мъчна задача. Вие трябва да я разрешите. Господ всякога се радва, когато правилно разрешавате задачите. Ако не ги разрешите сега, ще ги решите, като дойдете втори път на земята.

Сега вие сте светии, но от кои светии? Вие светите много хубаво за себе си. Нито един от вас не оставя свещта си да свети на другите. Като влязат в дома ви, всичко свети, всичко е чисто, но вън не е така. Хубаво е това, не е лошо. Но в известни часове на деня вие трябва да излизате със своята свещ навън – това е вашата мисия. Не мислете само за себе си. Няма по-лошо нещо от това, човек да мисли от сутрин до вечер само за себе си. Най-хубавото на света е, от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да мислиш за всичко, което Той е създал и в което ти участваш. Като мислиш за този или за онзи, като мислиш за хората, ти мислиш и за себе си. И като мислиш за Бога, ти пак мислиш за себе си; като мислиш само за себе си, ти сам си навличаш нещастия.

Главната мисъл, която трябва да остане в умовете ви, е мисълта за вечното развитие. За първо отделение всички имате свидетелство, минавате с отличие, но това не показва, че сте свършили второ отделение. Някои от вас може да имате свидетелство за второ отделение, но трето отделение още не сте свършили. Миналото е минало. Използвайте настоящето. Вие сте извървяли миналото. Настоящето трябва да минете. Това е най-важното за сега. То е важната задача. Вие ще срещнете мечката в гората. Ако разберете, че тя е пратена от Бога, ще познаете какво нещо е мечката. Изучавайте страданията от Божествено гледище. Знанието, което имате, трябва да служи за основа на онова, което има да вършите. Ако нямате знание, няма защо да ви говоря. Аз ви говоря за онова знание, което трябва да добиете следващия момент. Сам никой не може да намери своя път. Някой казва: „Аз мога всичко да разреша“. Не си прав. Друг казва: „Нека хората да разрешават задачите вместо мене“. И ти не си прав. Само в труден момент ще дойде някой отвън, да ти покаже как да решиш своята задача. Като влезеш в непознат град, все ще се намери някой да те упъти. Все ще имате един адрес, да спрете някъде. Във всяка мъчнотия, все ще се домогнете до една мисъл, която ще ви даде разрешение. Тази мисъл е от Бога.

И тъй, на какъвто спор и да се натъкнете, приложете закона, който ви дадох с конците. Всеки трябва да отпусне единия край на конеца и да си занесе конеца в къщи. Той е мярка, с която може да се работи.

Сложете Любовта като действаща сила във вас. Вложете в сърцето си непреодолимото желание да слугувате на Бога и си кажете: „За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя“. Постоянно събуждайте в себе си този стимул. Всеки ден казвайте: „За Бога всичко мога да направя!“ Дръжте тази мисъл постоянно в ума си. Само така ще видите Божието лице. Тогава ще кажете като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам“.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 9 декември 1931 г., София, Изгрев.

Правилен живот

Размишление

Тема за следващия път: „Защо въздишат хората“.

Вие плачете, но защо плачете, не знаете. Коя е първата причина, която е заставила човека да плаче? Който си отговори на въпроса, защо плаче, той е разрешил една велика задача. Човек диша и въздиша. Когато въздиша нормално, това наричаме дишане.

Знанието, което досега сте имали, е било полезно за вас, много работа е свършило. Но в дадения момент то не може да ви ползва. Например, на бойното поле сабята е вършила и върши работа, но какво значение има тя между мирните хора? Ако влезеш със сабя в едно мирно общество, какво ще правиш? Ще разправяш за своето минало, но ще станеш смешен. И вие, с досегашното си знание, приличате на военния, който влиза между мирните хора със сабя. Ако влезеш между прости хора и започнеш да изговаряш думите „обич“, „любов“, „знание“, „мъдрост“, „възвишен живот“, „небе“, „ангел“, „честност“, „справедливост“, те ще слушат, но ще бъдеш смешен за тях. Това са отвлечени думи без никаква връзка.

Нека съберем няколко числа, да видим, какъв резултат ще имаме. 1 + 1 + 1 + 1 = 4. При събиране на тези числа 2 + 2 = 4, получаваме 1 + 3 = 4 Един и същ резултат – четворка, но условията, при които става събирането, не са едни и същи. Например, имаш нужда от 4 лева. Седиш на пътя и чакаш да мине някой, да ти даде тази сума. Минава един човек, подхвърля ти един лев; след половин час минава втори, подхвърля един лев. Най-после, след два часа събираш 4 лева. Ако мине някой благороден човек, може изведнъж да ти даде 4 лева. При възприемане на една мисъл или на едно чувство играят роля времето и условията. Ако не е спазено времето, резултатът не е добър. Тази е причината, където важни мисли и чувства остават неразвити. Пъпката трябва да цъфне, цветът трябва да се превърне на плод, плодът трябва да узрее. И най-после, трябва да се намери човек, който да употреби този плод. Това са отношения.

Преведете думите „пъпка“ и „цвят“. В пъпката се крият сили, които образуват цвета. В цвета се крият сили, които образуват плода. И в плода се крият сили, необходими за неговото узряване. Плодът носи условия, живот за създаване на семката. Ако една мисъл и едно чувство не служат за обновяване, първо, на вашия организъм, а после, и на вашите мисли и чувства, те нямат никакво отношение към вас. Но и това не е достатъчно. Всяка ваша мисъл и всяко ваше чувство трябва да имат отношение към Бога, към ангелите, към чистите и възвишени същества, към всички окръжаващи. Ако мисълта и чувството ви нямат никакво отношение към Бога и възвишения свят, вие не може да оперирате с тях.

Казвате, че искате да имате Любов към Бога. Какво разбирате под „любов“? Казано е в Писанието, че Бога никой никога не е видял. Въпреки това, ние искаме да обичаме Онзи, Когото не сме видели. За някои това е противоречие – да обичаме Онзи, Когото не сме видели. Този стих се отнася до слепите, които никога не са видели Бога. Онези, които имат очи, много пъти са видели Бога. Както слънцето е видимо за очите само при известни условия, така и Бог става видим при известни условия. Бога всякога не можеш да видиш – крие се понякога. Казано е за Бога: „Скрил се“. Това е човешко разбиране. Слънцето изгрява и залязва, понеже земята се върти около себе си. Всъщност, слънцето нито изгрява, нито залязва.

Често се натъквате на вътрешни противоречия, които не можете да разрешите. Например, вярваш в нещо, мислиш, че си разрешил известен въпрос, и се зарадваш. Не се минава много време, вярата ти отслабва, започваш да се колебаеш и съмняваш в това, в което си вярвал. Имаш приятел, в когото вярваш. Обръщаш се към него за една услуга. Той обещава да ти услужи и определя ден и час, когато ще те посети и ще ти услужи. Случва се нещо и той не идва на уречения час. Вярата ти в него се разколебава. Че не е дошъл навреме да ти услужи, това не е толкова страшно. Представи си, че докато го чакаш, ти отидеш на близката река да се къпеш. По невнимание се подхлъзнеш и започнеш да се давиш. Около тебе няма нито един човек. Сега вече разчиташ само на приятеля си, който е обещал да дойде в този час. Само той може да те спаси, но ето че закъснял. В момента, когато започваш да губиш съзнание, приятелят ти пристига. Хваща те за ръката, изважда те от водата и те обръща с главата надолу, да изтече водата, която си погълнал. Ти благодариш на приятеля си, но все пак остава в тебе мисълта, защо не дойде по-рано, преди да изгубиш съзнание. Не се сърди на приятеля си. Знай, че всяко влизане и излизане от водата е придружено с известно страдание.

Числата 1, 2, 3, 4 са количествени, те имат отношение към физическия свят, но могат да се прехвърлят и в другите светове. Например, имате два тона въглища. Тук числото 2 е материално, има отношение към физическия свят. Ако знаете законите на духовния свят, двата тона въглища могат да се превърнат на известно количество топлина. Дават ви жито, на което трябва да използвате динамичната сила. Ще го дъвчете, но зъби нямате. Ще го счукате и така ще го ядете. Не е все едно, дали ще ядете чукано жито, или ще го дъвчете. В дъвченето е силата. Това е вътрешно упражнение. Между дъвченето, мисленето и чувстването има известна връзка. Както дъвчеш, така ще мислиш; както мислиш, така ще чувствaш; както чувстваш, така ще постъпваш. Тези процеси са тясно свързани помежду си. Ще кажете, че знаете тези неща. Има положения, при които вашето знание е полезно; има положения, при които знанието ви е безпредметно. Листата могат да ползват само гъсеницата. Щом се превърне на пеперуда, листата са безпредметни за нея. Като пеперуда, тя не може вече да си изкарва храна от листата. Ново знание е нужно сега!

Вие влизате в нова фаза и трябва да разбирате Божията Любов не като гъсеници, но като пеперуди; не като пъпки, но като цветове; не като цветове, но като плодове; не като плодове, но като семена. Трябва да имате вътрешно разбиране за Любовта. Сега имате механично разбиране за Бога и казвате: „Бог не мисли за мене“. – Само за тебе ли ще мисли? Той мисли за всички същества, за всички вселени. Добро е желанието ви, Бог да мисли само за вас, но възможно ли е от сутрин до вечер да мисли само за вас? Като не разбирате Бога, щом желанията ви не се изпълнят, вие се измъчвате. Казвате: „Иван, Стоян, по-добри, по-умни ли са от мене? Аз се моля по три пъти на ден, а работите ми не се нареждат. Те не се молят, а техните работи вървят добре. Аз уча, чета, мисля, и нищо не постигам. Те не правят нищо, и във всичко успяват“. Такива мисли минават през главите на всички ви, къде повече, къде по-малко. Важно е, защо мислите така. Когато искаш Бог да мисли само за тебе, това е една велика идея, която включва цялото Битие. Тя се отнася само до Бога. За Бога само могат да мислят всички същества от сутрин до вечер. – Защо? – Защото като мислят за Него, те живеят. Течащата вода трябва да мисли само за извора. Не мисли ли за него, тя ще престане да тече.

Какво се разбира под „мисъл“? – Връзка, отношение. Например, ръката има връзка с целия организъм, но тази връзка трябва да бъде нормална, да не страда нито ръката, нито организмът. Накъдето и да движиш ръката си, да ти е приятно. Ако изпитваш някаква неприятност, отношенията не са правилни. При такива отношения ръката не може да изпълнява службата си. Само при правилни отношения тя може да върши всичко, каквото ѝ заповядват.

Вие искате Бог да мисли за вас. И Бог иска вие да мислите за Него. По човешки говоря: Бог мисли за вас толкова, колкото и вие мислите за Него. Той има към вас точно такова отношение, каквото вие имате към Него. Каквото е отношението на децата към бащата в семейството, такова е отношението и на бащата към децата. Като знаете това, не се чудете защо бащата обича някое от децата си повече. Бащата обича всичките си деца, но доброто дете отваря сърцето на бащата и получава повече. Нещата в живота са в известна зависимост. Не можеш да мразиш онзи, който те обича. Любовта любов ражда.

Следователно не можеш да имаш добри чувства и мисли, ако не дъвчеш храната си добре. Дъвченето определя чувствата и мислите на човека. Казват за някого, че е религиозен човек; за друг, че е учен. Религията има отношение към сърцето, т.е. към човешките чувства; науката има отношение към ума, т.е. към човешките мисли; общественият живот има отношение към човешките постъпки. Религия без чувство не е религия. Наука без мисъл не е наука. Обществен живот без постъпки не е обществен живот.

Често се говори за примиряване на науката с религията. Това не става изкуствено, по външен начин. Ако дъвчеш храната добре, ще мислиш добре. Щом дъвчеш храната си, както трябва, ще изпитваш приятно разположение, което ще ти даде импулс за работа и за учене. При добро разположение човек всякога мисли добре. Ако не дъвчеш добре, не можеш да мислиш добре. Тогава ще страдаш от разстройство на стомаха и на корема; това ще те застави насила да мислиш добре. Не е все едно, да мислиш при добро разположение на духа, и при разстройство на стомаха. Ще кажеш, че за да станеш човек, трябва да страдаш.

Страданието облагородява човека, но то не може да изработи от него истински човек. За да растеш и да се развиваш правилно, нужно е знание и любов. Растенето има отношение към знанието, към любовта и към добрите постъпки. Ако мислите, чувствата и постъпките ви са механични, вие се отклонявате от правия път. Можеш да обичаш от страх, можеш и да учиш от страх, но страхът нищо не допринася. Да обичаш от страх е едно нещо; да обичаш съзнателно е друго нещо. И със заповед нищо не се постига. Как ще накараш човека насила да свири и да учи? Лекарят казва на болния: „Ти трябва да бъдеш здрав!“ Болният отговаря: „Дай ми вяра“. Лекарят не трябва да заповядва, но да даде на болния правилен метод за лекуване. Изведнъж не можеш да станеш здрав, но постепенно. Как ще направиш едно дебело, здраво въже? Ще вземеш хиляди нишки и една по една ще ги съединяваш.

Същият закон се отнася и до усилване на мисълта. Към една мисъл ще прибавяш постепенно още много мисли, докато усилиш и закрепиш мисълта си. Не постъпваш ли така, мисълта не може да расте. Какъв учен ще бъдете, ако завършите университет за една година и получите диплом за завършено образование? Какъв инженер ще излезе от вас, ако учите само една година? И да получите диплом, знание нямате. Какъв музикант е този, който е изучавал музика само една година? Какъв концерт може да даде този музикант? Диплом, получен по бърз начин, не е истински, не отговаря на вътрешното съдържание на човека. Много такива дипломи има в света – лъжливи дипломи. В Америка определят един ден през годината, когато хората се забавляват, като допускат най-невероятни неща. Например, някой си напише чек от 25–50,000 долара и го дава на свой познат, да изтегли означената сума от някоя банка. Който не знае тази шега, отива в банката, но се връща празен – банката не изплаща такъв чек. Гледаш отвън, чек, пари са това, но се връщаш празен. Забава е това. Много от вашите мисли и чувства представляват такива забави – съдържание няма в тях. Истински чек е този, срещу който можеш да получиш означената сума.

Закон е: Всяка мисъл, в която се влага абсолютна вяра, може да се реализира. Вярата е опорна точка в живота. Без вяра нищо не се постига. – „Какво да правим, ако нямаме вяра?“ – Животът ще ви застави да придобиете вяра, т.е. да проявите своята вяра. Какво правите, когато се качвате на параход? Нагаждате се според условията на парахода. Там се проявявате и живеете по един начин; на сушата, във вашите къщи, живеете по друг начин. Ако не се нагодите на условията в парахода, ще се намерите в трудно положение. Бог, на Когото служите, няма да ви остави в едно и също положение. Той желае вашето щастие, вашето добро, помага в развитието ви, но не така, както вие разбирате. Божиите мисли коренно се различават от вашите. Вие търсите щастието си там, където го няма.

Представете си, че слагате едно малко, петгодишно дете на голям, силен кон. Давате гема в ръката му и го оставяте само да язди коня. Какво ще стане? Конят ще започне да скача, да рита и детето ще падне на земята. Какво е придобило детето от тази разходка? И вие понякога имате желание да се качите на голям, здрав кон, но затова са нужни съответни мисли и чувства. Някой казва: „Като чопля, все ще изчопля нещо“. – Зависи къде чоплиш и с какво чоплиш. Ако чоплиш Свещената книга, какво ще извадиш от нея? Ако чоплиш себе си, какво ще извадиш? Седиш, чоплиш живота си от младини, от детската си възраст и казваш: „Не зная кога ще стана човек. Като дете, обичах да прескачам плета на чуждите градини, да чупя стомни, да се бия с децата. Всички ме считаха палаво, немирно дете. Ето, сега съм на 45 години, пак върша същите работи. И до днес още прескачам чуждите градини“. Къде е грешката? Лошо е, когато ученикът напусне училището и влиза в чуждите градини. Друг е въпросът, ако учи и след това влезе в някоя градина да си откъсне една ябълка. Ще каже градинарят, че ябълките са негови. Когато човек свърши една полезна работа, има право да си откъсне една ябълка. Когато ученикът свърши училището и получи диплом, той е свободен, има право да влезе в някоя градина, да си откъсне един плод. Той ще намери градинаря и ще иска позволение от него. Ако не учи и не работи, няма право да влиза в чуждите градини. Той не е свободен. Казвам: Ако си учил и работил добре, имаш право да чоплиш – все ще изкараш нещо. Ученикът, като свърши училището с успех, получава диплом и право да се разхожда, където иска. Той е свободен човек. Ако не е свършил училището, той е ограничен, няма право на свободна карта.

И тъй, каже ли някой, че е нещастен, това значи, че не е свършил с успех училището, пропаднал е на 1–2 предмета. Ако си слуга при един търговец и вместо печалба му докарваш загуби, мислиш ли, че той ще ти даде карта, да се разхождаш свободно, където пожелаеш? Друг е въпросът, ако му докараш печалба от 500–600,000 лева. Той ще се усмихне, ще подпише един чек и ще ти даде един месец почивка. Значи от работата, която сте свършили, зависи вашата свобода, или ограничение. Това е природен закон, в който няма изключение. Щастието върви след прилежните, след онези, които мислят, чувстват и постъпват добре. Онези хора, които не мислят, не чувстват и не постъпват добре, те гонят щастието и не го достигат. За добрите ученици щастието върви след тях, то ги гони; за слабите ученици щастието върви пред тях, те го гонят. Някой млад студент не завършва университет, понеже гони щастието. Като срещне млада, красива мома, той мисли, че тя е неговото щастие, върви подир нея, но уроците остават назад. Друг млад студент не търси щастието пред себе си, но учи, не поглежда момите и завършва университета с успех – щастието го гони. Когато мъжът работи, жената трябва да е след него; и когато жената работи, мъжът трябва да е след нея. Когато бащата и майката работят заедно, синът и дъщерята трябва да са зад тях, да ги следват. Псалмопевецът казва: „Господи, бъди ми задна стража!“

Трябва да работим! Ти можеш в един ден да станеш щастлив, и в един ден да изгубиш щастието си. Една твоя постъпка може да те направи щастлив, но може да те направи и нещастен – зависи от постъпката. Вие се нуждаете от здрава, положителна мисъл. Всички второстепенни, странични работи сложете зад гърба си. Апостол Павел казва: „Вън от Любовта Христова всичко считам за измет“. Не дръжте своя минал живот пред лицето си. Не дръжте скъпоценните камъни пред очите си. Ако имате два скъпоценни камъка, сложете ги на гърдите си, или на пръстите си – те да ви бъдат слуги, а вие – техни господари. Ако ги поставите пред очите си, мисълта ви ще се изопачи и страданието ще ви следва. Мнозина казват, че живеят добре. – Щастливи ли сте? – „Не сме щастливи.“ – Щом не сте щастливи, не живеете добре. Щастливият върви напред, вглъбен в мисълта си и от нищо не се съблазнява. Ако види богата, голяма къща, оставя я назад; ако види красива мома, оставя я назад; ако срещне учен или знаменит музикант, и него слага зад гърба си. Всичко чуждо той слага зад гърба си, не товари своята мисъл с чужд капитал. Една философия има той и нея следва. Някой се оплаква, че го сложили на бойната линия. Много естествено, той е страхлив и за да се кали, да стане смел, Провидението го е поставило на първа бойна линия. Той се намира между две злини – страх отпред и страх отзад – и от двете ще избере по-малката злина. Така ще придобие смелост и решителност. Не се плашете от живота. Нужно ви е истинско, положително знание. Имате ли това знание, и на бойното поле да попаднете, ще станете невидим. – Как се постига това? – Ще се намалиш до молекула – никой няма да те види. Или ще се превърнеш на вода. Тогава колкото и да те стрелят, никой не може да те убие.

Помнете: Причината за много от вашите нещастия е вън от вас. Например, докато не се хване на въдица, рибата е щастлива. Тя плува, свободно си живее във водата. В момента, в който пожелае да изследва въдицата, тя се натъква на нещастие. Въдицата се забива в устата ѝ, и тя се чуди откъде дойде това нещастие. Тегли се напред-назад и си казва: „Как стана тази работа?“ Това нещастие идва от въдицата. Казвам: Съблазните в живота са въдици, които причиняват нещастия. Ти се интересуваш от въдицата, искаш да я изследваш. Ти искаш да изследваш една каса, да видиш какво има в нея. Касата е въдица. Не ти трябват чуждите пари. Ако искаш да знаеш къде е твоята каса, от която можеш да вадиш пари, ще те заведа при нея. Бъркаш ли в чужда каса, ще се закачиш на въдица. Един ден, на едно от Рилските езера, хванаха две пъстърви. Купихме ги и ги пуснахме отново във водата. Те разказаха на останалите риби да не се хващат на въдиците, защото смърт ги очаква. От този ден рибарите не хванаха нито една риба.

Освобождавайте се от непотребни мисли, които спъват развитието ви. Например, искаш да знаеш какво мисли някой за тебе. Или добро мисли, или лошо. Ако започне да те хвали, да казва, че си благороден, добър човек, той иска да те подкупи. Не се минава много време, той идва при тебе да иска пари. Трябва да платиш за похвалата. Ако не му услужиш, веднага ще измени мнението си за тебе. За да докажеш, че си благороден, ти трябва да предвиждаш нуждите му и без да ти иска пари, да му се притечеш на помощ. Виждаш, че този човек не е ял три дни; ще му приготвиш един хубав обяд и ще го задоволиш. Помагай на човека, без да очакваш нещо от него. Като помагаш на другите, помагаш на себе си.

Какво правят учениците в училището? Способните ученици помагат на слабите. Те им разказват урока, обясняват им, каквото не разбират, и в края на краищата слабият ученик получава по-добра бележка от силния. Това е истинска помощ. Способният ученик и да получи по-долна бележка от слабия, не се смущава. Той всякога може да се прояви, защото носи знанието в себе си. Дипломът е външна страна на знанието. Казват за някого, че е учен човек, звездите сваля от небето. Всъщност той не е учен. Истински учен е онзи, който държи звездите на мястото им, не ги снема от небето. Какво ще стане с небето, ако звездите паднат на земята? Звездите са нужни като светила, като мярка за определяне на времето и годините. Като знаете това, не се мъчете да сваляте слънцето, месечината и звездите. Наблюдавайте ги и се ползвайте от техните енергии. Дръжте в ума си мисълта: Всички хора имат заложби и възможности в себе си, но не са работили еднакво и до днес още не работят еднакво. Разликата между хората се заключава в работата, която са вършили в миналото, която вършат днес и която ще вършат в бъдеще.

Кой човек е добър? – Добър човек е онзи, който мисли, чувства и постъпва добре. Що е добро? – Непреривен процес на права мисъл, право чувстване и прави постъпки. Щом този процес се прекъсне, злото се вмъква в доброто като клин. Като съзнателен човек, аз се стремя винаги да постъпвам добре. Как постъпват хората с мене, това не е важно; аз трябва да постъпвам добре. Неправилната постъпка е неправилно взет тон. Какво трябва да правиш, ако вземеш тона неправилно? Ще го изпееш няколко пъти, докато го вземеш правилно. Вземи тона един път, спри малко; вземи го втори път, пак спри. Когато тонът прозвучи чисто, правилно, ще спреш и ще чакаш одобрението на учителя. Така ще постъпвате и с Бога. Той иска от всички да мислим добре – първото изкуство в живота; да чувстваме добре – второто изкуство, и да постъпваме добре – третото изкуство. Като придобием и трите изкуства, ще разберем стиха: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Кой човек е съвършен? – Който мисли, чувства и постъпва правилно. – „Това е непостижимо.“ – Постигането на съвършенство е непреривен процес. – Как се изявява съвършеният човек? Той се справя и с най-големите мъчнотии. За него няма нещо невъзможно. Той има съдействието на Бога, на природата, на ангелите – на всички добри и разумни същества. Христос казва: „Отец ми е в мене, и Аз съм в Него“. Следователно, ако Бог е в тебе, Той е твоето спасение. Ако Бог не е в тебе, кой ще те спаси? Ти живееш в Бога, но не Го разбираш. Защо не Го разбираш? – Затворил си сърцето си за Него. Отвори сърцето си за Бога, да работи Той за тебе и да Го разбереш. Тогава и ти ще работиш за Него. – „Не работя ли за Бога?“ – Работиш, но така, че Той трябва да поправя това, което си изработил. Когато разбираш Бога, ти ставаш гениален и казваш: „От известно време мислите ми текат леко, перото ми пише добре“. Това показва, че Бог работи в тебе, но те оставя да се радваш и да мислиш, че ти работиш. Бог не прилича на нас. Той се радва на всичко, което сме изработили чрез Него. Така Той ни учи на безкористност и пълна готовност за работа. Понякога Бог не влиза сам в нас, но праща някой свой слуга да работи вместо Него. Тогава Той се радва и на нас, и на своя слуга, че сме работили задружно, в Негово име.

Три важни неща трябва да останат в ума ви: да мислите добре, да чувствате добре и да постъпвате добре. Минава през ума ви мисълта, че сте нещастни – сложете тази мисъл зад гърба си и вървете напред. Понякога мислите, че сте щастливи, че сте постигнали съвършенство. Докато сте на земята, щастието и съвършенството са моментни прояви. Когато изпълнявате Божията воля, съвършени сте; щом престанете да я изпълнявате, губите съвършенството си. На земята няма съвършени хора. В това всеки сам ще се убеди. Минаваш за съвършен. Дават ти една работа да я свършиш идеално. Една грешка само да направиш, ти не си съвършен.

Много знания имате от миналото, но всичко не ви ползва. Днес минавате за християни, но и вашето християнство не ви ползва. Новата светлина на изгряващото слънце ви ползва. Да се спирате върху миналото, какви са били баща ви и майка ви, това е изгубено време. Каквито и да са били те, добри или лоши, това си е за тях, то е минало време. Единственото важно нещо е да знаете, че във вас се крие мощна сила, чрез която можете да изправите малките погрешки на своето минало. Малките погрешки, ако не се изправят, стават големи; и големите погрешки, ако се изправят, стават малки. Всеки човек е в състояние да изправи малките си погрешки. Опитвали ли сте да рисувате носа си? Наблюдавали ли сте очите си при добро разположение на духа? Вие мислите, че имате знания, а не познавате себе си. Можете ли да познаете състоянието на човека по промените на неговото лице, по цвета на лицето му? Който чете по лицето за състоянията на човека, той знае причините, които предизвикват тия промени и може да ги избегне.

Някой седи, движи краката си, криви устните си, чопли носа си. Външно изглежда съсредоточен, а всъщност той предизвиква близките си. Да се съсредоточиш към нещо, това значи да контролираш своите действия. И при това положение можеш да се мръднеш, но чувстваш контрола, който си налагаш. Не е лесно да се съсредоточиш. Това значи да изпиташ слаби бодвания, като че с игла те бодят. Това показва, че си попаднал в област на електрически енергии, които ти въздействат. Сложи тези бодвания на работа в нервната система, и те скоро ще изчезнат. Ако ги оставиш в областта на чувствата, те ще се превърнат на лоши мисли. Впрегни лошите мисли на работа, и те ще се превърнат на добри. Каже ли някой, че не е разположен, знай, че лоши мисли го безпокоят. Аз виждам, от лявата страна дошли баба му и прабаба му, от дясната – дядо му, прадядо му, чичовци – всички искат нещо от него. Едни го теглят на една страна, искат помощ от него; други го теглят на друга страна, и те искат помощ – никой не влиза в положението му. Той пъшка, мъчи се, не може да си помогне. Питам: Какво ти е? – „Не зная какво ми е, но като че целият ад е върху мене.“ Аз се обръщам към бабите и дядовците му и казвам: Оставете човека свободен. Той е беден, няма какво да ви даде. До половин час да го освободите, никой да не остане тук! Аз ще ви помогна вместо него. След това той казва: „Слава Богу, олекна ми!“

Като ви казвам това, вие не трябва да се плашите. Всички имате тази опитност, но не можете да си помогнете. Аз ги виждам, разговарям се с тях, държа им лекции, а те си разказват цялата история. Като им предам лекцията, те се успокояват и се разотиват. Поканвам ги и друг път да ме посетят. Постъпвайте и вие така с вашите баби и дядовци. Бог изисква това и вие трябва да изпълните Неговата воля. От вас зависи да бъдете щастливи, или нещастни.

Задача: За една седмица ще направите опит да мислите право, да чувствате право и да постъпвате право. Всеки да си каже: „Заради Бога ще мисля право; заради Бога ще чувствам право и заради Бога ще постъпвам право“. Като обичаш някого, ти трябва да се жертваш за него. Искаш да те обичат – това е една страна на въпроса; искаш да обичаш – това е друга страна на въпроса. Да те обичат хората, това значи да бъдеш нещастен; да обичаш хората, това значи да бъдеш щастлив. Ако си нещастен, причината за това се крие в желанието ти да те обичат; ако си щастлив, причината за това се крие в желанието ти да обичаш. Когато обичам някого, аз се радвам и на малките му придобивки.

Да обичаш, това е велико изкуство. То е все едно, да знаеш кога и как да гълташ храната си.

Храна, която не си сдъвкал добре, не гълтай.

Мисъл, която не си разбрал добре, не възприемай.

Чувство, което не си разбрал добре, не възприемай.

Велика наука е да знаеш кои неща са за тебе и как да ги приемаш. Успехът ти за хиляди години зависи от твоите прави мисли, чувства и постъпки. – Кой може да ни научи кои неща са за нас и как да ги приемем? – Само Бог. Когато влезе в нас, Той ще ни научи на всичко. Той ще ни научи да мислим, да чувстваме и да постъпваме право. Някои от вас са започнали да мислят право, други са започнали да чувстват право, а трети са започнали да постъпват право.

Помни: Снегът е бял, но студен. Огънят е топъл, но не е твърд.

Любовта, която не произвежда топлина, не е любов.

Мъдростта, която не произвежда светлина, не е мъдрост.

Истина, която не носи свобода, простор и разширяване, не е истина.

Лекция от Учителя, държана на 16 декември 1931 г., София, Изгрев.

Сила, живот и здраве

Размишление

Тема за следващия път: „Отличителните качества на светлината и на тъмнината“.

В какво се заключава силата на човека? Кога губи човек силата си? Ще кажете, че човек губи силата си, когато боледува. Защо болният губи силата си? Ако човек губи мисълта си, защо я губи? – Защото е изгубил чувството си. – Защо губи чувството си? – Защото е изгубил постъпките си, не знае как да постъпва. Казва се, че човек трябва да бъде силен. Това е твърдение. Човек трябва да има знание. И това е твърдение. Истинско знание е онова, с което човек може да си послужи, когато потрябва. Представете си, че някой се задушава, не може да диша. Ако има знание, той сам трябва да си помогне, да възстанови дишането си. Ако сам не може да си помогне, да потърси човек, който носи истинското знание в себе си. Знаещият е силен човек. Ще кажете, че силата на човека е в неговата вяра. Казваме „вяра“ и „вярване“. Това са две различни неща.

Ако между вас има ясновидци, може ли да предскажете какво ще свиря? Сега ще изсвиря думите: „Сила, живот и здраве“. Вие нямате представа, как се свири думата „сила“. Мнозина могат да изпеят или да изсвирят тази дума, но всъщност как трябва да се изпее или изсвири? Когато работите ви се объркат, пейте думите: „Сила, живот и здраве; те са едно, те са служители на Духа“. Когато сте обезсърчени, изпейте тези думи, да видите какво влияние ще окажат върху вашето състояние. За да се промени състоянието ви, трябва да приложите някакъв специфичен метод. Например, някой се простуди. Появява се хрема, кашлица, дишането се затруднява. Причината за това се крие в свиване на капилярните съдове. За да се възстанови кръвообръщението, болният трябва да се разтрие с дървено масло или с камфоров спирт. Има мисли, които действат като студа, свиват капилярните съдове. И в този случай човек трябва да има начини, чрез които да се лекува. Има мисли, които действат като топлината – разширяват капилярните съдове. За да се лекува човек физически и психически, трябва да има знание.

Физическият живот се управлява от физически закони, а психическият – от психически закони. Нищо не става произволно. Който не познава законите на живота, мисли, че някои неща стават произволно, или по волята на дявола.

Какво всъщност е дяволът? Той е колективно същество. Милиарди същества образуват едно търговско сдружение, с единствената цел да задигат всичко, което харесват, и да го продават. Дяволът срещне един човек, хареса го, задигне го и го продаде. Някои рисуват дявола като човек с волски рога. Кой не си е служил с рогата на вола? Те представляват чаша, с която може да се пие вода, вино. Който пие вино, не употребява ли рогата на дявола? Когато си неразположен, не си ли свързан с рогата на дявола? Нищо лошо няма в дяволските рога, но важно е, как ги употребявате. Възмущавате се от дяволските рога, но без тях не можете да ушиете никаква дреха. Всяка игла е дяволски рог. Случи ли се нещо лошо в живота, всички казват, че дяволът е причина за това. Не е така. Всеки сам е виновен за лошото, което му се случва.

Има нещо лошо в дявола, а именно, той може да спъне развитието на човека – да подобри своето положение, а да влоши неговото. Докато не се спъне от дявола, човек не се интересува от него. Той гледа на дявола като на човек. Щом го спъне, тогава го нарича дявол, демон. Под „дявол“ разбират клеветник, шепотник – това е неговата специалност. Той нашепва на човека различни неща, докато го накара да направи някаква грешка, и после отива при Господа да го клевети; ще представи грешката му по-голяма, отколкото е в действителност. Бог вижда какво прави дяволът, разбира намеренията му, но нищо не казва – само се усмихва. Във всеки човек може да се яви желание, като в дявола, да наклевети своя ближен. Това се дължи на слизането на духа в гъстата материя. Защо е така, не е важно. Това е една отровна област, в която не трябва да влизате. Занимавате ли се с дявола, има възможност да се отровите. Не трябва да се говори много за дявола. Говориш ли за него, и в тебе може да се яви желание да намериш някаква грешка в ближния си и да го наклеветиш.

Какво изисква новата философия от човека? – Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога с Любов. Страшно е да служиш без любов. Помнете: Никога не ограничавайте силите на любовта и силите на доброто в себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото в себе си. Влезе ли Любовта да действа в тебе, остави я свободна, да се прояви, както тя знае. Не давай упътвания на Любовта, как да действа, ако искаш да бъдеш далеч от злото. Който дава упътвания на Любовта, той се поставя по-горе от Първата Причина на нещата. Не спъвай Любовта, в каквато форма и да се проявява. Ти мислиш, че Любовта прави зло, затова искаш да я спънеш. Помни: Единственото нещо, което никога не прави зло, е Любовта. Тя гледа към всички същества еднакво. Дайте пълна свобода на Любовта в себе си, да се прояви, както тя желае. Този закон е верен и по отношение на доброто. Сложиш ли на силите на доброто в себе си преграда, ти сам се спъваш. Има нещо в човека, което е по-високо и от неговата мисъл. То е Светлината на Духа. Стане ли въпрос за доброто, не се спирай, не мисли, да го направиш, или не. Каже ли господарят ти да дадеш нещо на някого, веднага изпълни желанието му. И скъпоценен камък да е, веднага го занеси, където трябва. Не се отказвай от доброто. Каквото и да е времето, изпълни го. Че времето е лошо, бурно, това да не те спъва. Лошото време е за страхливия. Любещият не се спира пред нищо. Ако разбираш закона на Любовта, вятърът ще дойде зад гърба ти, ще те подтикне, вместо да те спъне. Ако сложиш препятствие на Любовта, вятърът ще застане на пътя ти пред тебе и ще те спъне. Обаче ако разбираш Любовта, тя ще те вдигне на ръце. Всеки е изпитал и едното, и другото положение. Понякога със своята философска мисъл вие разваляте най-хубавите си състояния. Ако тази мисъл е вън от нас, ние ѝ благодарим. Влезе ли в дома ни, вътре в нас, тя разваля всичко. Когато бащата влезе вкъщи, децата трябва да знаят какви отношения да имат към него. В дома се прилага философията на бащата, а не на децата. – Знаят ли децата какви отношения трябва да имат към бащата? – Знаят, разбира се. Както човек знае да яде, така и децата знаят какви отношения трябва да имат към баща си. Остави детето да се храни само̀, както знае. Някои майки заемат положението на професори, постоянно учат децата си как да ядат, да спят, поради което ги осакатяват. Това се отнася и до възрастните хора, когато се натъкват до религиозния, т.е. до своя вътрешен живот. Влезеш ли в дома на Духа, там всякаква философия остава вън. Ще я съблечеш, ще окачиш дрехата ѝ вън и ще кажеш: „Ще ме почакаш тук, докато видя близките си“. Щом излезеш вън, ще вземеш със себе си и философията.

Разбиране е нужно на човека. Ако има правилно разбиране, той знае кога и как да говори. Не му препятствай да се прояви. Ще му кажеш как трябва да говори. Ако говори високо, тихо трябвало да говори; ако говори пламенно, трябвало да се въздържа. Оставете човека да си говори, както знае, а не както вие разбирате. Някой, млад или стар, иска да се прояви. Оставете го свободен да се прояви, както желае. Хората ще кажат нещо лошо за него. – Тези хора мъдреци ли са? Ангели ли са? Ако светът трябваше да бъде идеален, какво търсите вие сред него, да губите времето си? В света има добри хора и добри работи, но има и лоши работи. В света съществуват ограничения. Дрехата е ограничение, връзката е ограничение, обувките са също ограничение. Както и да бъдеш облечен, това е временно, външно положение. Какъв смисъл има, хлебарят да е облечен с бели дрехи, а хлябът да не е добър? За предпочитане е хлебарят да бъде облечен със стари, скъсани дрехи, но хлябът да е хубав, отколкото да е облечен с бели дрехи, а да вади лош хляб. Идеално положение е, дрехите на хлебаря да бъдат чисти и хлябът да е хубав. В Америка хлебарите носят бели дрехи, бели ръкавици и така разнасят хляба. Ако един американец види наш фурнаджия, ще се откаже от неговия хляб.

Трябва да живеем за Бога! Това е истинското положение в нашия живот. Бог е най-разумното, най-доброто същество в света. Казано е: „Бог е Любов“. Затова не трябва да се съмняваме в Него, не трябва и да реагираме срещу Него. Обаче Той ни е дал свобода във всичко, можем да се съмняваме в Него, можем да се проявяваме и в доброто, и в злото. Всичко можем да правим, но всяко нещо, което правим, носи своите последствия. Ти правиш добро, но не държиш Бога отговорен; правиш зло, държиш Го отговорен. Казваш: „Защо Бог допусна злото?“ Ако Той те ограничи, казваш: „Защо ме ограничава? Нали съм свободен?“ Бог не ограничава човека, законът го ограничава. Той не позволява на човека да направи нещо, добро или зло, преди да го е опитал сам. Българската пословица казва: „Каквато попара направиш, така ще сърбаш“. Пръв ти ще опиташ попарата, която си направил, и ако я харесаш, ще дадеш на другите.

Всички хора говорят за любовта, търсят я и мислят, че я разбират. Но видят ли, че някой прояви любовта си, веднага го критикуват. Не критикувай никого, но запитай се, дали тази любов е в състояние да чисти калта. Целунал те някой. Запитай се, дали тази целувка очиства твоята кал. Ако любовта ти не може да очисти моята кал, не е истинска любов. И ако моята любов не може да изчисти калта на брата ми, не е истинска. Това правило се отнася до любовта на всички хора. Не мислете, че прегръдката на някого може да ограничи човека или да го окаля. Никой не е в състояние да окаля или да ограничи извора. Всеки човек е извор.

Следователно, докато Бог живее в човека, никой не е в състояние да го окаля. Целунал те някой – целунал е къщата ти, твоят автомобил. Тялото на човека е неговият автомобил. Като напуснеш земята, ще оставиш този автомобил и като дойдеш втори път на земята, ще имаш нов автомобил. Какво престъпление има в целувката?

Страшни са вътрешните целувки, вътрешните грехове и престъпления на човека. Чистота е нужна в света: чистота в мисли, в чувства и в постъпки. Никой не може да опетни чистия човек. Който има желание да използва другите, той себе си петни. Когато синът и дъщерята целуват родителите си, те се радват, приятно им е. Когато чужди деца ги целуват, не им е приятно. – Защо? – Трептенията на тяхната любов не са еднакви – в любовта им има нещо нехармонично. Бащата чувства трептенията на чуждото дете като нехармонични с неговите. Обаче случва се, че някое чуждо дете има по-голяма хармония с този баща, отколкото неговото дете. Тогава бащата е доволен от тази целувка. Не само бащата е доволен или недоволен от целувката на децата, но и децата не обичат всякога да ги целуват. Като целувате някое малко дете, то се сърди, недоволно е. Много естествено, целувката на хората не е всякога чиста. Детето плаче, сърди се, намира, че сте го опетнили. Някои деца се усмихват, като ги целуват. Те чувстват хубавото, което се влива чрез целувката. Те се изтриват след целувката, но не плачат. Всяко действие трябва да се основава на чистота и святост. Само така хората могат да се разбират и да си помагат.

Свобода е нужна на хората. Чист трябва да бъде човек! Понякога хората се ограничават едни-други, поставят си условности, които ги спъват. Ще знаеш: Ти живееш за Бога, а не за хората. Ако си чист и живееш за Бога, не се страхувай от нищо. Каквото и да правиш, не можеш да избегнеш целувката: светлината те целува, водата те целува, хлябът те целува. Благодари на Бога за всичко. Не препятствай на Духа в Неговите прояви. Моли се на Бога, да превърне всичко на добро. Кого не целуват днес? Цветето всички го целуват, навеждат се да го миришат. Това е целувка. Докато е пъпка още, никой не го целува, никой не се интересува от него. Като цъфне пъпката, всички я целуват, всички ѝ се радват. Колко пеперуди, насекоми, бръмбарчета целуват цветята! Ако те гледаха на този въпрос по човешки, цялата история щеше да се повдигне. Цветята благодарят за всичко, защото целувката и любовта на насекомите съдейства за тяхното оплождане. Те са изпълнили Божията воля.

Мнозина говорят за спасението, но мислят, че сами ще се спасят. Това е неразбиране на основния закон. Сам човек не може да се спаси. Бог е създал човека, както и всички живи същества. Следователно нищо лошо няма в проявите на живота. Който съзнава, че е създаден от Бога, той прилага Любовта и живее според нейния закон. Страшно е, ако целувката ти отнема чистото, красивото, ценното в тебе. Лошо е, когато твоите прояви отнемат, задигат ценностите. Внасят ли нещо хубаво, те са на място. Ако си прокажен, пази себе си, пази и другите. Не е позволено на прокажения да целува. И на светията не е позволено да целува. На светията дават задача да целуне един прокажен и ако не го целуне, носи отговорност. Целувката на светията е лек за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лекува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли след това болният, който е оздравял, мъртвият, който е възкръснал, да не благодарят? Прокаженият, който е излекуван, ще благодари, ще целуне светията, но неговата целувка е чиста, пропита с благодарност и любов. В друг живот прокаженият може да бъде млада, красива мома и където срещне светията, тя ще го целуне и прегърне. Трябва ли да гледате на тази целувка като на престъпление? Тя ще сгреши, ако не го целуне. Как гледат обикновените хора на целувката, това е друг въпрос. Важно е да целуваш с благодарност, че някой ти е помогнал, да се излекуваш. Духът на човека трябва да бъде свободен, да се прояви навреме.

Няма по-велико нещо за човека от свободата на духа. Това значи: Да дадем свобода на Бога в себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети как да действа. Когато Бог дойде между хората, няма да се спира върху техните мисли, но направо ще чисти: непотребното ще слага настрана, а нечистото ще прекара през огън. Види ли, че момата се страхува от момъка, Той вади заключение за тяхната чистота. Момата трябва свободно да пристъпи към момъка и момъкът – към момата, да предизвикат доброто в себе си. Целувката е символ на нещо. В нея трябва да взимат участие умът и сърцето. В горната устна действа човешкият ум, а в долната – човешкото сърце. Когато устните се опънат в права линия, тогава се проявява волята.

Целувката е вътрешна, духовна връзка между душите. Като отвори устата си, човек възприема нещо. Така и чрез целувката се възприема и предава нещо. Майката целува детето си. Тя взима нещо от него и му предава нещо. По този начин, майката и детето се обменят – контакт има между тях. От горната устна Любовта слиза в долната, а от долната – в сърцето. Така именно Любовта се изявява навън. Горната устна определя нещата, тя е началото. Ако чрез нея се предаде едно неестествено желание и влезе в сърцето, човек или ще пометне това желание, или ще го реализира.

Сега ще разгледам ръкуването и целувката, като прояви още от далечното минало. Ръкуването представлява волев, разумен акт. То е съществувало от хиляди години, после се е изменило в друг процес и отново се е явило. При ръкуването пръстите се допират; така се предават енергии от едно лице на друго. И целувката има далечен произход. Тя е била известна още преди съществуването на човека. И животните, и растенията се целуват. Трябва да гледате на целувката с всичката чистота и святост. Тя е контакт, чрез който действа Божественият свят. Разумният свят работи върху разбирането на човека, да превърне всичко на добро. Хората страдат не от много целувки, но от недостатъчно целувки. Христос казва: „Целунете се със свято целувание“. На друго място в Писанието е казано: „Дойдох в дома ти и не ми даде никаква целувка“. Целувката не е външен процес. Ако вляза в дома ти и мога да сменя скръбта ти в радост, недоволството ти – в доволство, аз съм те целунал. Между мене и домакина е станала правилна обмяна. Две мисли, две чувства са хармонични, когато между тях има допирни точки. Между един светлинен лъч и друг светлинен лъч също има допирни точки.

Като говоря за целувката, аз нямам предвид човешката, т.е. земната целувка. Целувката има вътрешна, духовна страна, за която не трябва да се говори. Какво ще кажете за целувката на онзи, който спасява давещия, обезсърчения, болния, падналия човек? Дави се някой. Млад момък стои на брега, хвърля се във водата и спасява давещия. После го целува, помага му да си отиде в дома си. Нечиста целувка ли е тази? Млада мома седи скръбна, обезсърчила се нещо. Един момък се приближава при нея, целува я. Веднага обезсърчението ѝ изчезва. След това момата се оплаква, че момъкът си позволил да я целуне. Нечиста целувка ли е тази? Момъкът понесе греховете на момата, спаси я от отчаяние, но като не разбира вътрешния смисъл на целувката, момата го осъжда. Младият е недоволен, че го целуват; старият е недоволен, че не го целуват. Ако живееш по Божествен начин, ще те целуват и като млад, и като стар. Който прилага Божествените закони, никога не остарява. Аз говоря за вътрешния, за чистия, за Божествения живот в човека. Казвам: Да не ограничаваме силите на Божествената Любов, която се проявява чрез нас. Да не ограничаваме силите на доброто, което се проявява чрез нас. Какво трябва да ограничаваме? Да ограничаваме нашите мисли, чувства и постъпки. Да ограничаваме човешкото, да отваряме път на Божественото, в каквато и да е форма. Ако искате да придобиете Божието благословение, не се противете на Божественото Начало. Така ще разграничите Божественото от човешкото.

Съществуват три течения в живота: течение на мисли и чувства, които излизат от индивида; течение на мисли и чувства, които идват от окръжаващите – от вашите майка, баща, братя и сестри; течения на мисли и чувства, които идват от възвишения свят, от Бога. Аз говоря за Божията Любов като за течение, което минава през човека. Човек не се развива правилно, ако през него не минават тези течения. Бъдете будни, да различавате теченията. Човешките можете да ограничавате, а на Божествените ще давате път, да се проявят. Няма случай в живота, когато човек е целунал някого по човешки и да го е повдигнал. И обратно – няма случай в живота, когато човек е целунал някого със света целувка и да не го е повдигнал. Божественото възкресява, човешкото умъртвява.

Да бъдем носители на Божията Любов! Да бъдем цветя, които растат под лъчите на Божественото слънце. Да бъдем извори, в които да се влива Божествената Любов. Само така човек ще придобие сила, живот, здраве. Само така той ще се подмлади, ще придобие безсмъртието.

Помнете: Когато се говори за Божествените енергии, човек може свободно да се проявява. Дойдете ли до човешкото, там енергиите трябва да се пестят. Човешките отношения са подобни на търговските: повече даваш, по-малко получаваш. Човек е недоволен, когато почувства, че е дал повече, а е взел по-малко. Стане ли обратното, да получиш повече, а да дадеш по-малко, ти си всякога доволен. Божественият закон произвежда радост и доволство.

Да съберем следните числа: 1 + 2 = 3; 4 + 5 = 9; 8 + 7 = 15. Получаваме резултатите 3, 9 и 15, или 3, 3 по 3 и 3 по 5. В последния случай тройката се взема 5 пъти. Това показва, че човешката мисъл се реализира, когато мине през три свята. Първият свят е физическият, вторият – духовният, т.е. светът на чувствата, а третият е умственият, т.е. Божественият. Ако нещата не се наредят в Божествения свят, ще се наредят в духовния; ако не се наредят в духовния, ще се наредят във физическия. Човек живее едновременно в трите свята, затова прави грешки и в трите свята: или в ума, или в сърцето, или по отношение на волята. Под „воля“ разбирам душата като Божествено съкровище, т.е. храма на човека. Да влезеш в храма, това значи да влезеш в душата си, където се извършват свещени процеси. Затова е казано, че душата е място на свещенодействие. За да влезеш в този храм, едно се иска от тебе – да имаш Любов. Каквито усилия и да правиш, ако нямаш Любов, не можеш да влезеш в този храм. Прекъсне ли се течението на Любовта, ти излизаш от храма. Без Любов ти не можеш да възлезеш към храма, т.е. към планината на твоята душа. – Не може ли само с молитва да се влезе в храма на душата? – И с молитва може, защото молитвата е разговор на душата с Любовта. Постоянно трябва да се молим! Молитвата е нужна за нас, а не за Бога, за да раздаваме от благата, които носим. Ще се молиш и ще раздаваш от своето благо. Ще се молиш, ще търсиш Господа в душата си и ще се разговаряш с Него. Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти си на крив път. Докато си свързан с Бога, всичко можеш да направиш. Ако си болен, веднага ще оздравееш; ако си обезсърчен, ще се насърчиш. Иначе колкото и да се молиш, ще приличаш на Вааловите пророци, които се молеха цял ден на своя бог, но не получиха никакъв отговор на молитвата си. Илия се помоли на Господа и молитвата му се прие: от небето слезе огън и запали дървата на жертвеника.

Какво нещо е небето? – Външният свят. – Там ли живее Бог? – Навсякъде живее Бог. Той е абсолютна разумност, неограничено Начало. Значи, където е разумността, там е Бог. Да мислиш, че Бог е вън от тебе и подобен на тебе, това е твой някакъв Бог. Ако искаш да познаеш Бога, остави Го свободно да се прояви в тебе, без никакво ограничение. Болен си – обърни се към Господа, веднага ще усетиш малка топлина в сърцето си, светлина в ума си и болката ти ще изчезне. Ако си беден, гладен, пак се обърни към Бога. Ще дойде някаква помощ отвън. Изпитанието на Йов ни показа как можем да намерим Господа. Преди големите си страдания Йов жертваше воловете си, овцете си и благодареше на Господа. Но след като изгуби всичко, нямаше вече какво да жертва. И тялото му се покри със струпеи. Йов викаше към Бога, молеше се, но отникъде не получи отговор. Той се разкая, осъзна всичките си заблуждения, вглъби се в себе си и там намери Господа. Тогава струпеите изчезнаха от тялото му и каквото беше изгубил – синове, дъщери, волове, овце, имот – всичко му се върна двойно.

Казвам: Всички ще минете през страданията на Йов. Ще минете през изпит, за да се освободите от заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намерите Господа, загубеното ще се върне двойно. Неизбежни са изпитанията. Ще стане голяма промяна във вас и като се обърнете към Господа, ще Го намерите вътре в себе си. Това е най-хубавото състояние, през което човек минава. Не се обезсърчавайте! Не се страхувайте от нищо. Трябва да минете през изпитанията, за да станете смели. Не е въпрос да страдаш за човешкото. Страдай за Божественото. Когато чуеш гласа на Бога, тръгни след Него и не мисли. Когато чуеш гласа на човешкото, не се отклонявай, следвай своя път. Когато следваш Божественото, не давай ухо на човешките думи. Каквото и да ти говорят хората, смело върви напред. Това е благо и за тебе, и за тях. Да изпълняваш Божията воля, това е благо за всички хора в света. В Божествения път няма никакви ограничения. Не ритай срещу Божественото. Каквото Бог ти казва, приеми го. То носи новото в света. Пред Божественото отстъпва всякаква философия, всякакво знание. Ако часовникът ти е здрав, точен, ще му вярваш. Защо ще го отваряш да гледаш как върви? Точен е, добре върви, не го разваляй. Докато живееш в Божественото, вярвай му напълно. То носи сила, живот и здраве; мир и благоденствие; търпение и милосърдие; кротост и въздържание.

Като ученици, вие трябва да бъдете снизходителни едни към други. Някой брат иска да се изкаже – изслушай го. Бъдете внимателни към него. Ако спреш пред един водопад, какво ще правиш? Ще го слушаш. Колкото и да е бурен, ще го слушаш. Водопадът не може да бъде тих, спокоен. Ще бучи, колкото трябва. – „Дотегна ми да го слушам.“ – Щом минаваш край него, ще го слушаш. Изслушвайте с внимание всеки човек. – „Дотегна ни да го слушаме.“ – И вие дотягате понякога, но ви слушат хората. Някога и аз говоря повече, отколкото трябва, но ме слушате. Виждам, че съдовете ви преливат, налятото изтича, но правя опит. Казвам: Ако вдигнете капаците си, колкото да ви говоря, всичко ще се събере, без да се излее капка навън.

Помни: Никога не противодействай на силата на Божията Любов, която работи в тебе. Не противодействай на силата на доброто, което работи в тебе. Ако мислиш, че си добър, и съзнаваш, че доброто е резултат на Божественото начало в тебе, ти си на прав път. Ако мислиш, че доброто си ти, веднага изпадаш в заблуждение. Не мисли, че ти си запалил огъня. Ти си създал условия за запалване на огъня, но той гори по причини, които са вън от тебе. Друга е причината за горенето на телата. Тази причина действа, защото между тебе и огъня има съгласие. Бог казва: „И в тебе може да гори огън“. Тогава слагам вода на огъня да ври и пия топла водица. Пия топла вода, ям пресен хляб и благодаря на Бога за всичко, което ми е дал. Само така имам ясна представа и за водата, и за хляба.

Следователно, каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го и не мисли. Казваш, че си стар, че тази работа не е за тебе. Какво представлява старостта? – Стара дреха. Ще отидеш при шивача, ще си поръчаш нова дреха. Като я ушие, ще я облечеш и ще станеш млад. Докато вярваш в старостта, ти си стар; щом престанеш да вярваш в старостта, ти си млад. Ако престанеш да вярваш в младостта, пак си стар. Това е новото правило на живота. Всички искате да станете добри. Вие сте добри, но не проявявате доброто. Не се стремете да станете светии по външен път, както едно време са ставали чрез пост. Имало един постник, който цели 40 години седял на пътя и само по един път в седмицата се хранел. Какво ще стане със светиите, ако всички се хранят по един и същ начин? Този светия не е идеален образ на светията. Достатъчно е един такъв светия, повече не са нужни. Ако някой от вас иска да стане светия, бих му дал следния съвет: да стане такъв, без да го знаят. Външно светията трябва да бъде толкова обикновен човек, че никой да не вижда светийството му. Само той да знае, но не и обкръжаващите. И на Христос гледаха като на обикновен човек, който ходи по сватби, яде и пие с митари и грешници. Образът на онзи Христос, Който е живял преди 2,000 години, и образът на вашия Христос са различни.

Някой си представя Христос с корона на глава, с голяма мантия. Това е Христос в църквата на обикновените хора. Но Христос, Който живя преди 2,000 години, е външно обикновен човек, дошъл на земята за страдащите, бедните, онеправданите. Той всеки момент хлопа на вратата на някой страдащ и се вслушва в страданието му. Сега Христос е между хората, слуша какво говорят и се усмихва. Съзнанието на Христос прониква във всички хора. Някой път си добре разположен, имаш желание да направиш едно добро, но си казваш: „Не му е времето сега, утре ще го направя“. Не, щом Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Бог ти заповядва. Веднъж казах на един ученик: Днес няма да отидеш на училище. Какво станало този ден в училището? Някакво разследване на ученици, изключването им от училището. Значи отсъствието му минало незабелязано – училището било затворено.

Когато трябва да извършите Божията воля, не слагайте никакво препятствие на пътя си. Когато вършите Божията воля, не само вие няма да си препятствате, но никой няма да ви препятства. Майка си, имаш малко дете, не можеш да го оставиш само̀ вкъщи. Искаш да изпълниш Божията воля, да направиш едно добро някъде, но не смееш да оставиш детето си само. Не се страхувай, остави детето си и иди да свършиш работата за Бога. Детето ти ще се събуди от сън, след като свършиш работата си за Бога. Не слагай човешкия ред на нещата над Божествения. Ако не изпълниш Божията воля, ще те уволнят от служба. Бог назначава, Бог уволнява. Чиновник си, не искаш да изпълниш Божията воля, но ще се разболееш и ще боледуваш няколко месеца. Най-после, ще те уволнят. Могат да те уволнят и завинаги. Бъди готов да направиш за Бога поне едно малко добро.

Работата, която вършиш за Бога, може да бъде приятна, може да бъде и неприятна. Например, дава ти се задача да наглеждаш някой стар, болен човек: да миеш лицето му, да чистиш очите му, да миеш краката му. Може да ти се даде задача да се наведеш и завържеш връзката на обувката на царската дъщеря. Първата задача е неприятна, втората – приятна. Ако обичаш Бога и си готов да Му служиш, ще свършиш и двете работи с еднакво разположение и любов. За Бога и едната, и другата задачи са еднакво важни.

Лекция от Учителя, държана на 23 декември 1931 г., София, Изгрев.

Истинско познаване

Размишление

Завършените процеси са процеси на разочарование. Бъдете доволни от незавършените процеси. Питате за нещо: „Какъв ще бъде краят?“ Краят включва началото, а началото включва края. Същото се отнася до причината и последствието. В причината се включва последствието, а в последствието – причината. Посадиш едно дърво и питаш: „Какъв ще бъде краят?“ – Ще ядеш плод. Това не е край, защото и втората, и третата година пак ще ядеш плод от дървото.

Какъв е краят на живота? – Смъртта. Обаче смъртта нито е начало, нито е край. Ти мислиш, че като си се родил, ще умреш. Значи раждането е начало, смъртта – край. Не е така. Виждаш, един човек се движи. Пътят, който изминава, означаваме с права линия. Движи се човек по тази линия, на която е поставена една малка преграда, малка чертичка. Тя показва процеса на раждането. Той расте, става голям и продължава да се движи по правата линия. На пътя си среща друга преграда – смъртта. Зад преградата не виждаме човека, но той продължава да се движи. Тези процеси на виждане и невиждане наричаме раждане и смърт. Виждаш някого – родил се е; не го виждаш – умрял е. Това са човешки понятия. Това са впечатления, които постоянно се сменят. Започваш да ядеш, взимаш първата хапка и казваш, че е най-сладка. Колкото повече ядеш, сладостта намалява. Това е впечатление на вкуса. Всички хапки са еднакво сладки, но вкусът постепенно се губи и сладостта намалява. Обаче всички хапки заедно внасят сила в човешкия организъм. Какво внася яденето в човека? – Сила. Какво внася музиката? – Бодрост. Като си попееш или посвириш малко, ти се ободряваш. Но човека не е доволен от малкото. Той иска много да печели. Всъщност печалбата е нищо; в един момент можеш да изгубиш това, което си печелил с години. Като изгубиш всичко, страдаш. А като си попееш малко, никой не може да ти вземе печалбата от пеенето. Всички неща, които имат външен израз, са преходни. Питаш някого: „Какво спечели?“ – Спечелих това, което мога да изгубя. Мога да печеля, мога и да губя.

Някой се оплаква от сиромашията. Защо се оплаква? – Дотегнала му. Той не знае, че сиромашията е важен процес в природата. Гладен си, значи сиромах си; сит си, значи богат си. Това е истинският превод на богатството и сиромашията. Защо си сиромах? За да ядеш. Защо си богат? За да престанеш да ядеш. Хората имат криво разбиране за богатството и за сиромашията. Според тях богат е онзи, който се облича добре, ползва се от уважението на хората. Това е човешко тълкуване. Външното обличане не носи щастие и външното събличане също не носи щастие. Ако зимно време си облечен с кожух, добре ще ти бъде. Но ако влезеш с кожуха в топла стая, ще бъдеш нещастен. Всяко нещо има значение, когато се приложи на време и на място. Кой се е родил облечен, както хората се обличат? Има една тънка ризичка, с която е обвито детето, но щом се роди, веднага го събличат. Който идва в света, прилича на млада булка – в було е обвит. Щом се роди, т.е. влезе в света, веднага свалят булото му, искат да видят какъв човек е той. Като снемат булото, той започва да плаче и да се сърди. Близките му, като чуят плача, радват се и казват: „Живо е, оживя вече!“ Това е вътрешен процес, който трябва да се разбере. Ако не се разбере, той остава неясен. Тогава трябва да вярваме.

Вярата е вътрешен, непреривен процес. През целия живот трябва да прилагаме вярата си, за да се усилва. Колкото повече се усилва, толкова по-добре. Някой казва: „Едно време вярата ми беше силна, но сега отслабна“. На млади години човек вижда добре, на стари години зрението му отслабва. Значи на млади години той има – добре вижда; на стари години вярата му отслабва – не вижда добре. От какво отслабват очите? От много прах. Мислил, тревожил се, плакал, докато най-после очите му прашасали и отслабнали. Като ставате от сън, вие миете очите си, но все пак остават малки прашинки по тях, които намаляват зрението. Ако човек води чист и свет живот, никакви прашинки, никаква излишна материя няма да се натрупа на очите му и той ще има здрави, силни очи до дълбока старост. Ти се оглеждаш в огледалото и казваш: „Остарях вече“. Какво означава старостта? Остаряваш, защото сам си внушаваш тази мисъл. Кажеш ли си, че ще остарееш, че краката ти не държат вече, че ръцете ти треперят, всичко ще се сбъдне. Както мислиш, така става. Като остарееш, какво постигаш? – Нищо не постигаш – отслабваш само и губиш всичко. Това е крив път на мислене. Ще кажеш, че си напуснал детинските работи. Какво си придобил от това? Нищо не си придобил. Ти си въобразяваш, че като отидеш на онзи свят, ще срещнеш своите близки. Къде е този свят, не знаеш. Къде са близките ти, не знаеш. Говориш неща, които не знаеш. Това не е реално.

Къде е реалността? – Във вас. Фотографните снимки реални ли са? – Не са реални, те са сенки на истинските образи. Наистина, като се проектират върху платното, те се движат като сенки. В широк смисъл, външният човек е сянка, проектирана върху екрана. Човек е вътре някъде, а не отвън. Външният и вътрешният свят се различават. Виждате как един капелмайстор маха с ръцете си. Чудите се защо маха. Това е временен процес. Когато музикантите се научат да свирят добре, може и без махане на ръце. Докато капелмайсторът маха с ръце, музикантите още не са готови. Сега, ако накарам някоя от възрастните сестри да пее, тя ще се стесни и няма да пее. Тя се стеснява да пее пред други. Тя мисли, че салонът е пълен с хора. Не, това са сенки, проектирани върху екрана.

Хората живеят в свой субективен, вътрешен свят и го проектират навън, върху екрана. Ще кажете, че и сенките съществуват. Така е, има сенки в живота, но те не са реални, а реалността е нещо вътрешно. Реалността не се пипа. Има нещо реално в човека, но то е вътре някъде, не се вижда. Казваш, че ръцете, краката, сърцето ти са реални неща. Реални са и те, но мисълта ти не е в тях. Това, което мисли в тебе, не е нито в ръцете, нито в краката, нито в сърцето ти – никъде не се вижда. То е някъде в мозъка ти, едва го чувстваш. Ти си въобразяваш, че го виждаш; това, което виждаш, е само проява на реалността. Ти си тъжен, скръбен и мислиш, че скръбта ти е нещо реално. Ако скръбта е реално нещо, къде е тя? Ще кажеш, че я чувстваш под лъжичката някъде.

Колко тежи вашата скръб? Аз бих я претеглил. После, бих я купил; 20,000 лева бих дал за една скръб. Донесете ми скръбта си в едно шише, аз веднага ще я купя. Така ще разберете, че скръбта е нещо илюзорно, както и сиромашията. Казваш, че нямаш пет пари в джоба си. И това е илюзия. Казваш, че си скръбен, беден, гладен, но ако ти дадат една златна монета, скръбта ти веднага изчезва. Каква скръб е тази, която изчезва толкова скоро? Ти си скръбен, защото мислиш, че си скръбен. Ако мислиш, че си щастлив, ще бъдеш такъв. Като ви посети скръбта, не я крийте, но изнесете я вън, дайте ѝ един хубав обяд и си поговорете с нея. Аз съм се разговарял със скръбта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете след нея. Красива е скръбта! За да не я познаят, тя се дигизира: закрива се с черен воал, облича се в скъсани дрехи и така минава незабелязано. Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея? Като ви говоря за красотата на скръбта, вие мислите, че ви залъгвам, и казвате: „Знаем какво нещо е скръбта, не сме забравили мъката, която ни е причинила тя“.

Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта. Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: „Нани-нани, нани-на“. Скръбта е строга, не позволява такива неща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: „Хайде, ставай! Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш, да се молиш“. Радостта обича мечтите и фантазиите. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш. Радостта и скръбта са едно и също лице с две страни. Радостта е мома, която целува и прегръща човека. Скръбта е същата мома, покрита с черен воал, облечена в стари, скъсани дрехи; тя кара човека да учи, да работи и да се моли. Чрез радостта и скръбта невидимият свят си устройва забави. Когато съществата на онзи свят искат да си починат, те си устройват забави с хората, ръкопляскат им и си заминават.

Хората се влюбват, разлюбват, плачат, страдат, а разумните същества ги наблюдават и се смеят. Ти се влюбиш в един момък, без да подозираш, че той е твоята приятелка, която се е дигизирала – играе роля на момък. Ти му пишеш любовни писма, получаваш от него, а приятелката ти се смее. Един ден тя сваля булото си пред тебе и казва: „Много си се влюбила в мене“. И двете започват да се смеят. Смешно нещо е влюбването. Момък и мома се оженят. В първо време и двамата са дигизирани, с маски на лицето. Колкото повече години минават, маските постепенно се свалят: изчезва красотата им, косите побеляват, зъбите опадват. Питам се: Къде отиде предишната красота? Това, което изчезна, е илюзия на живота. Човек не остарява. Реалността никога не остарява. Всичко, което се изменя отвън, е привидно. Който не познава реалността, не може да си даде отчет на това, което става около него.

Живей като дете, като млад момък и мома, като стар човек и знай, че не си дете, не си млад, нито си стар. Това са фази на човешкия живот. Сега имаш брада, бяла коса, но като отидеш на онзи свят, ще ги оставиш на земята. Там не приемат хора с бради и с бели коси. Като напусне земята, човек взима със себе си само онова, с което е дошъл. То е реалното. Човек, който люби всички, живее в реалността. Казвате, че е невъзможно да любиш всички. Според мене най-мъчно е да любиш един човек. – Защо? – Ще ви отговоря на ваш език. Единицата, човек е толкова малка величина, че с микроскоп не можеш да го видиш, не можеш и да го хванеш. Много хора, множеството, съставят цялото, образувано от милиарди души, свързани заедно, в единицата. Казваш: „Не мога да обичам всички хора“. Ако под всички разбираш сенките на хората, прав си, не можеш да обичаш сенки. Но ако под „всички“ разбираш великата реалност, наречена Бог, можеш да ги обичаш. Ще обичаш Бога и в Неговото лице ще обичаш всички. Тази идея трябва да проникне в умовете ви.

Някой страда и плаче за своята дъщеря, че умряла. Той се заблуждава, че дъщеря му е умряла. Тя нито се е раждала, нито е умряла. Къде е заблуждението на този човек? – Във вярата му, че човек умира. Може ли това, което излиза от Бога, да умре? Не може. Значи всичко, което излиза от Бога, нито остарява, нито умира. Всичко, което излиза от Бога, връща се обратно при Него. Божественото само се видоизменя, но нито се създава отново, нито изчезва. Ако този закон е верен за материята, колко повече за духа. Ако в дома ти дойде един мъдрец, в един ден той може да се измени много пъти: ще го видиш като светия, с брада, със светло, красиво лице; после ще се превърне на млада, красива мома, или красив момък. Косата му ще се изменя, ту бяла, ту черна; очите му ще станат по-големи или по-малки, веждите – по-дебели или по-тъмни. Ще гледате и ще се чудите на тези промени. Ако мъдрецът може да се мени според желанието си, това показва, че той познава великите закони на Битието и според тях живее. Следователно, ще знаеш, че си излязъл от Бога, в Когото смърт не съществува. През страдания ще минеш, но не и през смърт. Привилегия е за човека да страда. Ще страдаш, за да познаеш Истината, да разбереш, че всички живеем и се движим в Бога. Това е новото верую, което Христос е проповядвал. Дръжте и вашето старо верую, да има с какво да сравнявате.

Мнозина се оплакват от живота си, казват, че са нещастни. Обаче като се избавят от някакво нещастие, казват, че Христос им помогнал. Някой се дави, но го спасяват. Кой го спасил? – Христос. Майката ражда детето, отглежда го. Бащата се грижи за него. Кой всъщност върши това? – Христос. Имаш приятел, който ти помага в училището. Това не е ли пак помощта на Христос? След всичко това питате къде е Христос. Навсякъде е Христос и на всички помага. По няколко пъти на ден Го срещате, но не Го познавате. Всички минавате за учени хора, но не познавате Христос, не можете да Го намерите. Учените твърдят, че вселената има много центрове. Не, вселената има само един център. Колко центъра има колелото? – Само един – център на равновесие. Някои казват, че вселената е сфера, на която центърът е навсякъде, а периферията – никъде. Какво разбирате от това? Може ли нещо да има център, а да няма периферия? Щом има център, има и периферия. Следователно вселената има само един център.

Като говорим за един център на вселената, подразбираме една реалност. Бог е единствена реалност в света. Кажеш ли, че има две и повече реалности, ти се натъкваш на противоречие. И човек има само един център в живота си, т.е. само една реалност. Всичко, което познаваш и знаеш, е реално; всичко, което не познаваш и не знаеш, не е реално. Ти мислиш, че ако изгубиш сина, дъщеря си или приятеля си, изгубил си ги безвъзвратно. Нищо не си изгубил. Твоят син, твоята дъщеря и твоят приятел са навсякъде. Те не се менят. А това, което никога не се мени, е реално. Истински приятел е този, който не изменя отношенията си към своите близки, който не прави разлика между своите интереси и интересите на близките си. Ако обичаш себе си повече от другите, ти не си в реалността; и ако обичаш хората повече от себе си, пак не си в реалността. Защо остарява човек? – Защото не живее в реалността, защото не мисли право. Не е страшна старостта; страшна е, ако не я разбираш. В старостта се крие велико знание, което трябва да се използва. Ако си стар, носи брадата на старостта, докато придобиеш нейното знание; след това хвърли брадата и се подмлади. Старостта е кола, натоварена с различни материали. Щом свалиш товара, ще бъдеш пак такъв, какъвто си бил по-рано. И младият има знание, и старият има знание, но истински знаещ е онзи, който за 8 минути отива до слънцето и за 8 минути се връща. Животът идва от слънцето, а се обработва на земята. Младият работи, а старият доставя материали за обработване. И детето, като се храни с млякото на майката, обработва го и го превръща на енергия.

Изучавайте младостта и старостта, за да се освободите от илюзиите на живота. Това не се постига изведнъж. Аз не искам изведнъж да олекнете, за да не се обърнете с главата надолу. Знаете ли колко години е употребил човек, докато се научи да държи главата си изправена? Някой държи главата си напред, друг – назад. Така не се нареждат работите. Ще държиш главата си направо, перпендикулярно към земята. Само така можеш да станеш музикант, учен и философ. Навеждаш ли главата си, работата ти е загубена. Ако се прегърбваш, скоро ще остарееш. Никакво прегърбване не се позволява. Защо трябва да се прегърбваш? Защо свиваш раменете си? Вдигни главата си нагоре, изправи се и мисли само за слънцето и земята. Мисли за ангелите, за тяхната младост. Няма стари ангели. Лицата на ангелите са гладки, без никакви косми. Те нямат брада и мустаци, както обикновените хора. И Христос няма брада. Как ще Го познаете?

Брадата представлява живот на закони и правила. Срещнеш ли човек с брада, веднага ще чуеш известни наставления: какво трябва да правиш, как да се отнасяш. Този човек не е в съгласие с общественото мнение, има особено мнение. Той казва какво е писал еди-кой си моралист, какво поддържа тази или онази религия. Един морал, една религия съществуват в света. Ако две реки се вливат една в друга и образуват една река, има ли нещо неморално в това? Реката е нечиста, но ще се пречисти. Въздухът може да е нечист, но лесно се пречиства. Няма нечисти неща в света. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Следователно, който живее и се движи в Бога, не може да бъде нечист. Като работи, той може да се изцапа, но тази нечистота е временна. С мисълта си човек се петни, с мисълта си се чисти. Мислиш, че ако бръкнеш в джоба на някого и вземеш кесията му, ще забогатееш. Няма да забогатееш, но ще опетниш мисълта си. После започваш да мислиш, че няма кражба в света, че всичко принадлежи на Бога, и постепенно се очистваш. Ако отидеш на извора и си налееш 1–2 стомни вода, кражба ли е това? Кражба е, ако вземеш водата от шишето на своя приятел. Значи, докато водата тече, кражба не съществува. Щом се намали, или престане да тече, кражбата се явява. Докато джобът ми е пълен и постоянно се пълни, никаква кражба не става. Ако бръкнеш в джоба ми и вземеш нещо, къде ще го занесеш? Ще го оставиш на земята, където съм и аз. Това не е кражба, но игра между хората. Ти мислиш, че си обрал някого. И той мисли, че го обрали. Всъщност никой никого не може да обере. Ще дойде ден, когато богатият ще благодари на онзи, който бръкне в джоба му и извади няколко монети. Той ще каже: „Доволен съм, че взе част от парите ми – олекна ми малко“.

В бъдеще хората ще гледат по особен начин на кражбата, на отношенията помежду си. Срещате млад, красив момък, па̀зи се от хората, не иска да го оберат. Но ако се приближи до него красива мома и бръкне в джоба му, той ще се направи, че нищо не вижда, и ще се усмихне, ще започне да се разговаря с нея. Той желае и втори път тя да го срещне и да бръкне в джоба му. Ако някой стар, грозен човек бръкне в джоба му, той ще бъде недоволен, ще се възмущава от безморалието на хората. Това се дължи на личното му разположение към хората. Като обичаш някого, търпиш всичко и каквото прави, не го обвиняваш в нещо. Ако не го обичаш, ще бъдеш недоволен от постъпката му и ще го критикуваш.

Помни: Там, където е Бог, никакви престъпления не стават. Където Бог отсъства, там се вършат престъпления. В момента, в който помислиш, че някъде се вършат престъпления, Бог моментално се оттегля. Докато мислиш право, Бог е с тебе и светлина те озарява. Щом изкривиш мисълта си, светлината те напуща и изпадаш в мрак. Всички кражби и престъпления се вършат в мрак и тъмнина. Докато мислиш, че майка ти и баща ти са умрели, че и ти ще умреш, ти си в илюзиите на живота. Човек не умира, но само се изменя. Апостол Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Кое се изменя? – Възгледите на човека. Пита ме някой: „В онзи свят ще се познаем ли?“ – Ако се обичате, ще се познаете. Ако не се обичате, нито тук се познавате, нито на онзи свят ще се познавате. На земята хората познават маските си, но не и своите души. Реалността е в душата на човека. Както светлината определя лампата, така и мислите, чувствата и постъпките определят човека. Те го правят красив.

Като се говори за кражбата, имам предвид само слепците. Как ще оберат ясновидеца? Той вижда намерението на апаша още отдалеч и му казва: „Ти имаш нужда от пари. Колко искаш?“ Ако някой иска да го убие, той вижда още отдалеч ножа в ръката му и го превръща на книжен. Ако рече да замахне с ножа, сам ще се учуди, че вместо метален нож държи книжен. Какъв герой ще излезе от него? С книжен нож не можеш да убиеш никого. Някой се страхува даже от дървения нож и казва, че ще го убият. Мислиш ли, че могат да те убият? Светията гори в огъня и си пее. Мислите ли, че той се мъчи? Не, не се мъчи, пее си човекът. Какво става с тримата момци в огнената пещ? Изгоряха ли? Вяра е нужна на хората. Ако нямат вяра, те живеят в илюзии. Две моми се карат за един момък, или два момъка – за една мома. Всеки мисли, че има повече право на момата от другия. И това е илюзия. Никой няма право на собственост върху човека. Двама души се карат за една къща. Ако се обичат, и двамата могат да живеят заедно; ако се обичат, къщата може да се разшири и за двамата ще има място. Когато човек има Любов, и в една стая да живее, ще му бъде широко.

Някои религиозни казват, че познават Христос. Как Го познават? Кое показва, че познавате Христос? Ако наистина Го познаваш и боледуваш, това не е истинско познаване. Когато си болен и се свържеш с Христос, болестта ти веднага изчезва; ако си сиромах и се свържеш с Христос, джобът ти всякога ще е пълен с пари. Ако болестта ти не минава, не си свързан с Христос. Болестта те учи как да познаеш Христос. Тя казва: „Докато не познаеш Христос, няма да си отида“. Ти казваш, че ще оздравееш, но се колебаеш, не вярваш на думите си. Кажеш ли, че ще оздравееш, ще вярваш на думите си.

Отивам при един болен приятел, да го видя. Той ми казва: „Моята работа е свършена, но поне ми отвори път. Ръцете и краката ми не държат, няма да оздравея“. Аз се усмихвам и казвам: Стани от леглото! Той става. – Опитай се да ходиш. Той започва да ходи из стаята. Като направи това няколко дни наред, оздравя напълно. Пита го лекарят как е оздравял. Той казва: „Не зная как оздравях, но каза ми се да стана и аз станах; каза ми се да ходя и аз започнах да ходя. Каза ми се, че ще оздравея, и аз оздравях“. – „Какви лекарства ти дадоха?“ – „Никакви, без лекарства оздравях.“ Ще вървиш! Вярата лекува. Тя не търпи никакво колебание. За да се лекуваш, нужно е абсолютна вяра. Как лекуват днес треската? Лекарите препоръчват хинин, а народът я лекува по особен начин. Един познат ми разправяше следната опитност. Той боледувал от треска цели 3 години. Един негов приятел го накарал един ден да излязат на разходка край близката река, да го види малко слънцето. Като се разговаряли, приятелят му го бутнал в реката. – „Свърши се моят живот!“ – помислил си болният. Много се уплашил, но направил последно усилие да излезе от реката. Едва се измъкнал. Приятелят му носел дрехи, помогнал му да се преоблече. От този момент треската го напуснала. Стряскането, което преживял болният, изпъдило треската навън. Значи, за да се измени състоянието на човека, нужно е някакво стряскане, което да го раздвижи. Това виждаме и в живота. Понякога едно страдание освобождава човека от друго страдание. Важно е да стане смяна в състоянието. Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне на добро“.

Казваш: „Моят приятел измени отношенията си към мене, не ме обича вече, не мисли добре за мене“. Това са заблуждения, наслоявани от миналото, които внасят противоречия в човешкия живот. Казваш, че ще умреш. Не мисли за това. Единственото нещо, върху което трябва да мислиш, е познаването на Бога, а не смъртта. Щом Го познаеш, ще възстановиш хармонията на своя живот. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога, и Христос, Когото си изпратил“. Не е достатъчно да кажеш, че мъжът ти е груб, но трябва да се запиташ, обичаш ли го. Ако го обичаш, това не значи, че трябва да му казваш, че го обичаш, но да премахнеш в себе си причината, която го кара да бъде груб. Щом ти се измениш, и той ще се измени. Молиш се на Бога да ти помогне. Той казва: „Възлюби ближния си и Аз ще ти се изявя“. Щом приемеш, че Бог живее в тебе, ще знаеш, че Той живее и в твоя ближен. Разбрахте ли всичко, което ви говорих? Понеже сте разбрали, изпейте песента „Сила, живот и здраве“. Това, което ви говорих, има отношение към свободното мислене. Трябва да освободите мисълта си от старите, затвърдели възгледи на миналото. Вие мислите по стар начин, а старото внася нещастията в живота. Мисълта ви трябва да се обнови. Затова е нужно знание. Има с какво да се занимавате, има какво да учите. Някои седят, чакат всичко наготово. Те очакват да дойде Христос да ги учи, да им даде светлина. В това отношение вие приличате на младата мома, която очаква да дойде някой момък, да се омъжи за него. Не е въпрос да се омъжи – работа я очаква. Като дойде Христос, веднага ще ви изпрати на работа. Вие ще познаете Бога в най-големите страдания и противоречия. Всеки сам ще дойде до това познаване – нищо не се дава наготово. Който не разбира живота, казва, че това не струва, онова не струва. Защо не струва? Защото си напълнил торбата си със сух, мухлясал хляб. Аз отварям торбата ти и хвърлям мухлясалия хляб вън. Питаш ме защо хвърлям мухлясалия хляб навън. Ти не разбираш великите закони на живота. Ще изпразня торбата ти и ще сложа в нея от моя пресен, пшеничен хляб, от моите ябълки и круши, току-що откъснати от дървото. Изхвърли мухлясалия хляб и гнилите плодове от торбата на човека и му дай пресен, топъл хляб и пресни плодове, да яде и да благодари на Бога.

Новото трябва да проникне във вашия живот. Ако не проникне, вие ще бъдете нещастни. Новото трябва да обедини всички хора, да се почувстват братя помежду си. Това значи да бъдат хората свързани, да си помагат взаимно. Всеки човек дава нещо от себе си на своя ближен, но същевременно приема нещо от него. Предавайте и приемайте доброто. Този е начинът за разрешаване на въпросите. Ще кажете, че искате да ви се говори, да разберете нещата. Какво ще ви се говори? Болен си, казвам ти: Стани и ходи! Отговаряш: „Лесно се говори, но не мога да стана, не мога да ходя“. – Трябва ли с количка да те возят? Не, ще станеш и ще ходиш. Ще паднеш, пак ще станеш и ще повтаряш думата „обичам“. Ако си скръбен, кажи си: „Няма скръб в света. Ще се радвам на всичко, което става в света“. Счупи се кракът ти, пак ще кажеш: „Благодаря, че ме сполетя това нещастие, да се усили вярата ми“. Болят те очите, страхуваш се да не ослепееш. Не се безпокой, ще се усилят очите ти. – „Как ще стане това? Стара съм вече.“ – От тебе зависи да се подмладиш. Ако не допускаш нито една отрицателна мисъл в ума си, в 3 месеца можеш да се подмладиш. Когато се влива в организма нова енергия, той се обновява. Тялото постепенно се изправя, засилва и човек се чувства млад. Обновяването на организма не е механичен процес. То има отношение към духовното естество на човека. Ако си беден, не се обезсърчавай, но си кажи: „Парите са в джоба ми, в кръвта ми, в моите мисли и чувства“. Така е. Който няма злато в кръвта, в мислите и в чувствата си, той не може да бъде богат. Помни: Вътрешното всякога отговаря на външното. Следователно можеш да имаш отвън само това, което имаш вътре в себе си. И обратно: Не можеш да имаш отвън това, което нямаш вътре в себе си. Не можеш да бъдеш външно богат, ако нямаш вътрешно богатство. Трябва да имаш злато в кръвта си, за да бъдеш външно богат. Срещате бедна, но красива мома. Където отиде, тя получава блага: пари, дрехи, скъпоценности. Ще кажете, че тя продава красотата си. Красотата не се продава. Защо? – Защото ще се изгуби. Но красотата има сила да заповядва. Ако умът ти е светъл, сърцето ти топло и волята ти силна, те заповядват на условията. Сила се крие в тях. За да дойдеш до това положение, ти трябва да не допускаш за никого нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство. Вие трябва да си помагате взаимно, да работите за Бога, да работите заедно с Него. Бог изисква от вас да правите това, което и Той прави. Не очаквайте наследство от баща си и майка си. Не уповавайте на ближния си и не очаквайте само на Бога. Първо разчитайте и уповавайте на себе си, а после на другите. Христос идва на земята да опита хората, какво могат да направят за Него. Той казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; болен бях, не ми помогнахте; в тъмница бях, не ме посетихте“.

Мнозина казват, че са окултисти, че са хора на Новото учение. В какво се заключава Новото учение? Хората на Новото учение освобождават затворниците. Ако някой от Новото учение влезе в затвора, ще отвори вратите на затворническите килии, ще пусне затворниците на свобода и ще им каже: „Отсега нататък не грешете. Идете на работа и поправете грешките си“. Ще кажете, че така се нарушава общия ред на нещата. Важно е да се спазва Божествения ред на нещата. Досега хората са служили на човешкия ред, а потъпквали Божествения ред. Досега те са изпълнявали човешката воля, а не Божията воля. На всички казвам: Изпълнете Божията воля и не мислете за последствията. Един проповедник говорил на слушателите си в църквата за отварянето очите на слепия. Той се вдъхновил от проповедта си и решил, като излезе от църквата, да направи опит с един от просяците, сляп от рождение, да му каже: „В името на Господа Исуса Христа, ще прогледнеш“. Като се приближил до слепеца, веднага се разколебал и си казал: „Какво ще стане с мене, ако изговоря името на Бога, а слепецът не прогледне? Ще се изложа пред хората, ще изгубя авторитета си“. Спрял се за момент, замислил се и продължил пътя си. Слепият и до днес стои пред църквата. Казвам: Бъди готов за изпълниш Божията воля, макар и да изгубиш авторитета си. Кажи на слепия: „В името на Господа Исуса Христа, в Когото вярвам, да се отворят очите ти и да прогледнеш“.

Идва Христос на земята да изпита вярата и любовта на хората. Ще кажеш на слепия: „В името на Господа Исуса Христа, да прогледнеш!“ Ще кажеш на болния: „В името на Господа Исуса Христа, вдигни одъра си и ходи!“ – „Ако кажа и не стане, както мислех?“ – Кажи и не се страхувай. Ако кажеш и стане, вярата ти ще се усили. Ако кажеш и не стане, ще направиш опита втори, трети път, докато думите ти се сбъднат. Ще кажеш и каквото кажеш, ще стане. Да отвориш очите на слепия, това значи да усилиш вярата си. Не постъпвайте и вие като пророк Йон, на когото Бог заповядал да отиде в Ниневия да проповядва. Обаче той се качил на един кораб и избягал в Испания. Не изпълнил Божията воля, но щял да плати с живота си за своето непослушание.

Оставям ви мисълта: Да просите, докато ви се даде; да хлопате, докато ви се отвори, и да търсите Истината, докато я намерите.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 30 декември 1931 г., София, Изгрев.

Граници в живота

Размишление

Човек е обезсмислил живота си по единствената причина, че иска да постигне несъществени неща. Например малкото дете иска да израсне, да стане голямо, като баща си. Какво ще прави след това? По-горе не може да върви. Някой иска да стане учен, но и учението има граници. Като дойдеш до известен предел, по-нататък спираш. Какво искаш след това? Ако искаш богатство, и то има граници. Каквото пожелаеш, всичко има граници. Това е материалното, външното схващане на нещата. Казват: „Човек се ражда и умира“. Така разсъждават материалистите. Представете си такъв живот, където човек нито се ражда, нито умира; или ражда се, а не умира; или: умира, без да се ражда. Съществува ли такъв живот? Смъртта е сянка. Дървото ли прави сянката, или сянката прави дървото? Дървото прави сянката. Следователно реалността произвежда сянката. Често хората се занимават със сенките на живота.

Къде е богатството: в сянката, или в реалността? Богатството е в реалността; то е заровено в човека. Затова човек трябва да изучава неизчерпаемото богатство в себе си, за което той сам няма ясна представа. Понякога той поглежда тялото си и мисли за него, без да подозира какво богатство е вложено в него. Той не знае как е устроен неговият организъм. По три пъти на ден слага храна в стомаха си, без да знае какво нещо е стомах. Едно нещо иска той: лицето му да бъде червено, свежо, бодро. Че това зависи от доброто състояние на дихателната и кръвоносната системи, не го интересува. Той няма понятие за тези системи. Той иска да бъде учен човек, без да разбира апарата, с който си служи. Който има радио, може да манипулира с неговите ключове, върти го на една и на друга страна, хваща различни станции – на къси и дълги вълни. Дойде ли до своя апарат – мозъка, нищо не знае.

Казват: „Господ ще нареди всички работи“. Ние сме против този възглед – стар възглед е той. Ако това се отнася до Господа, Който е в нас, вярно е, че Той ще нареди всичко, но ние трябва да Го слушаме. Що се отнася до Господа вън от нас. Той е наредил света толкова добре, че на нас остава само да го изучаваме. Господ, като направил света, оттеглил се е. Той се радва на света, както го е направил; радва се и на хората, наблюдава всеки човек как живее, как използва богатството, което му е дал.

Животът, в своите прояви, е трояк: физически, който се изразява в движение, хранене и дишане; духовен – в чувстване, мислене и воля; най-после идва Божествения живот – в Любов, Мъдрост, Истина, или живот, светлина и свобода. Различавайте Божественото от човешкото. Това, което не умира, е Любовта. Значи Любовта в човека никога не умира. Това, което не умира, но се променя, е човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки. Волята не престава, но се мени. Не можеш да се радваш на нормален физически живот, ако не знаеш как да дишаш, ако не знаеш как да ядеш и ако не знаеш как да се движиш. Можеш да дишаш добре, но ако не се движиш, ще умреш. Искаш да бъдеш красив, строен, но това зависи от дишането. Човек трябва да знае как да диша, да има ритъм в дишането. Казвате, че в музиката трябва да има такт, отмереност, ритъм. Който свири, трябва да има ритъм. И в мислите, и в чувствата се иска ритъм. Сменя ли се бързо една мисъл с друга, едно чувство с друго, човек е лишен от ритъм, поради което е недоволен от всичко. За него се казва, че мисли бързо. В какво се заключава бързината на мисълта? Какво придобива касиерът на една банка, който само прехвърля парите през ръцете си и ги брои? Бързо брои, бързо смята, но забогатял ли е той? Брои 200 хиляди, 300 хиляди, милион, два милиона, но нищо не придобива.

Ако и вие постоянно бъркате във вашата каса и вадите ту една, ту друга мисъл, ту едно или друго чувство, нищо не придобивате. Само пишете 200, 300 хиляди, милион, но не сте доволни. Най-после казвате: „Не си струва човек да живее“. Казваш, че не искаш да живееш, но разбираш ли значението на тези думи? Не искаш да живееш, това значи: Този живот, който сега живееш, не го искаш повече. Много естествено! Ходиш по кръчмите, ядеш, пиеш; този кръчмар те бие, онзи те бие и най-после казваш: „Дотегна ми този живот, не искам повече да живея, станах за посмешище“. Какво е положението на затворника? Погледне към тавана на своята килия – небе няма. Погледне към изток, никакво слънце не вижда; погледне към запад – също, никакво слънце не вижда. Потърси с поглед някой от своите близки – баща, майка, брат, сестра – никого не вижда. Само стъпките на стражаря чува отвън – стои с пушка и го пази. Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрява и не залязва и не можете да се ориентирате, къде сте тогава? Казвам: В затвор сте. Това са състояния, през които често минавате. Тежки състояния са, но трябва да ги разбирате. Те са инжекции в малка доза, за да усилят вашата дейност. Всяка мъчнотия е пясък под колелото на вашия живот, което се е спряло някъде и не върви. Бог слага пясък на пътя ви, да подеме колелото и да продължи пътя си. Лошата мисъл е остен. Ти си се спрял някъде в пътя си, стоиш, потриваш се, не тръгваш. Опасно е да спираш на железопътна линия, където треновете минават един след друг; опасно е да спираш на пътя, където минават множество коли. Станете всички! Питате: „Защо трябва да станем?“ – Да направим едно упражнение за дишане, според ритъма на сърцето. Ще броите мислено до 6, според пулса на сърцето, и ще поемете въздух. След това ще броите до 3 и ще задържате въздуха в дробовете си. После ще издишате въздуха, като броите пак до 6. Значи 6 вдишки, 6 издишки и при задържане на въздуха – всичко 15. Числото 15 означава разклащане на дявола. Не да изхвърлиш дявола, но да разклатиш основите, на които се крепи. Когато поемете въздуха и броите до 6, лявата ръка излиза напред и малко нагоре, под ъгъл 45 градуса, а дясната ръка отива назад. Като броите до 3 и задържате въздуха, свивате пръстите на ръцете, без да ги движите. Като броите до 6 и издишате, изнасяте ръцете отстрани на тялото, с отпуснати пръсти. При второто поемане на въздух става смяна на ръцете: дясната ръка излиза напред и малко нагоре, а лявата – назад. Като броите, тялото не трябва да се движи, само ръцете се движат. Свиването на пръстите, при задържане на въздуха, показва, че си взел нещо, задържаш го в себе си, за да го използваш. При издишане отваряш ръцете си настрана – даваш това, което си получил. (Упражнението се прави три пъти.)

Когато лявата ръка се изнася напред и поемаме въздух, дишаме за сърцето; когато дясната ръка излиза напред, дишаме за ума. Така ръцете се сменят. Това упражнение за дишане е свързано с естествени, нормални движения. Като правите упражнението, няма да мислите за нищо, освен за дишането. Ще мислите само за богатството, което приемате от въздуха. Въздухът е склад на Божествени енергии. Животът е складирал там своите енергии. Въздухът е най-големият склад, в който животът е складирал енергиите си. Ако не дишаш правилно, и храносмилането ти не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообращението не е правилно; ако кръвообращението не е правилно, и мисълта не е правилна; ако мисълта не е правилна, и чувството не е правилно. След такива процеси човек казва: „Ще се мре вече“. Да, ще се мре, но за анормалния живот. Ще умреш за анормалния живот, т.е. ще излезеш от него. Правете упражнението за дишането по 5 пъти с лявата ръка и 5 пъти с дясната ръка. Ако страдате от ревматизъм, това упражнение ще го изпъди навън; ако имате сърцебиене, и него ще изпъди навън; ако имате главоболие, и с него ще се справите. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ще брои според пулса на своето сърце. Проверете пулса, ритъма на своето сърце. Това е космически ритъм. Ако ритъмът на сърцето не е правилен, може да го регулирате с правата мисъл. Мислете правилно, за да регулирате неправилния ритъм на сърцето.

Помнете: В едно отношение Бог прилича на нас, а в друго отношение не прилича. Когато сме милостиви, Бог е като нас и ние сме като Него. Когато не сме милостиви, Бог не е като нас и ние не сме като Него. Когато мислим право, Бог е като нас; когато не мислим право, Бог не е като нас. Отрицателното в нас не е Бог. Положителното в нас е Бог. Следователно, щом имаш хубави мисли, Бог е като тебе и ти си като Него. Измениш ли отношението си към Бога, ти влизаш в област на страдание. – Защо идват страданията? – Защото си се отдалечил от Бога. Наистина, като се отдалечиш от това, което обичаш, ти страдаш. Щом си далеч от светлината, ти изпитваш страдание; щом си далеч от въздуха, ти изпитваш страдание; щом си далеч от водата и от хляба, ти изпитваш страдание. – Защо идват страданията? – Защото си далеч от красотата на своите мисли, чувства и постъпки. Щом се приближиш до тази красота, страданията се прекратяват. Има страдания, които се дължат на факта, че си далеч от Бога. Някои страдания се дължат на факта, че си далеч от себе си. – „Какво трябва да се прави, за да не страдам?“ – Да бъдеш близък с Бога, близък със своите ближни и близък със себе си. Тази е основата на здравето и на щастливия живот. Друга философия няма. Каквато друга философия да изучавате, тя не може да ви направи щастливи. Ако някоя философия ви донесе щастие, и аз ще я изучавам. И аз търся знанието. Тогава ще се откажа от своето знание и ще приема вашето.

Изпейте новата песен: „Сила, живот и здраве“. Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пеете правилно. Тази песен е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. „Сила, живот и здраве, те са едно; служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта“. Силни са думите на тази песен. Сега тя е 5-годишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. Думите „сила, живот и здраве“ представляват идейната страна на песента. Останалите думи са в разговорна форма. Пейте песента, но вярно – това е най-важното. Като пеете „служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта“, да чувствате, че сте млади, че носите Мъдростта в себе си. Младостта и Мъдростта да бъдат в тебе вътре, а не вън от тебе. Пейте така, че да се храните с пеенето. Пеенето, музиката трябва да бъдат храна за човека. Ще пеете и свирите по-малко, цял ден няма да се храните само с музика. Колкото години сте пели досега, ако сте пели с Любов, щяхте да станете първокласни певци. Музиката се проявява в три направления: музика в движенията, музика в дишането, музика в яденето.

Често се говори за опростяване на работата. Това е невежество. Да приспиш всички свои способности, това е криво разбиране. Ще кажете, че това или онова не ви трябва. Има неща, които не ви трябват, защото са ви направили нещастни. От тях може да се откажете, но да се откажете от благата, които Бог ви е дал, това е престъпление. Ще кажеш, че не искаш да бъдеш богат. Това е друг въпрос. Да бъдеш богат, но в сиромашията. Ние не говорим за сиромашията, която прави хората нещастни; не говорим и за богатството, което носи страдания. Ние имаме предвид онова богатство и онази сиромашия, които крият в себе си доволството на душата.

Какво иска човек за себе си? – Живот – едно от ценните богатства. Второ – сила – друго богатство, здраве – трето богатство. Не можеш да се откажеш от живота; не можеш да се откажеш от силата; не можеш да се откажеш от здравето. Животът е за душата, силата – за ума, а здравето – за тялото. Да бъдеш силен, това не значи да властваш над другите хора, нито сам да се ползваш от богатството, което ти е дадено. Като се върнеш при Бога, трябва да дадеш отчет, какво си правил на земята. Ще прекараш на земята известно време и ще те повикат горе, да си починеш. На едни хора често дават отпуск, през всеки 10, 15 или 20 години. Прекарат на земята 20–30 години и ги викат горе. На други не дават отпуск, остават ги на земята да работят 80–100 години и след това ги викат горе, като свършат всичката си работа.

Мнозина се оплакват от живота си, искат големи ваканции. И това е добре, но големите ваканции са остатъци от стария живот, от старата философия. Новото учение изисква от хората нов начин на работа. Да работят, както Бог работи. Да изучават добре предметите и да правят правилни преводи. Например, какво нещо е омразата? Какво е ревността? Като запушиш извора си, ти ставаш ревнив. Когато дойдеш до ограничения живот, ти ставаш ревнив. Пълниш шишето си с вода и го държиш само за себе си. В необятния живот никаква ревност не съществува. Докато си при великия извор на живота, никаква ревност не те мъчи. Колкото хора и да пият от този извор, не могат да го изпият. Друг е въпросът, ако имаш едно шише с вода и внимаваш капка от него да не се излее навън. Не е лошо да бъдеш ревнив, но да отправиш това чувство към Бога, да пазиш ревниво Божиите заповеди. Да бъдеш ревнив към хората, това е безсмислено и опасно. Човешката ревност е смешна. Пазиш някого, ревнуваш да не го вземе някой. Майката пази дъщеря си, бащата пази сина си, да не изгубят чистотата си. Как ще ги опазят? Може ли рибката, родена от майка си и оставена да живее в чистата вода, да се окаля? Това е невъзможно. Обаче ако рибката, син или дъщеря на голямата риба, напусне чистата вода и влезе в някоя мътна, нечиста вода, все ще се окаля малко. Така правят и хората: напускат чистата среда и влизат в нечиста, мътна вода. Как ще ги възпитавате? Няма защо да ги възпитавате, но ще им кажете да влязат в чистата вода, да се измият.

Казваш: „Грешен съм, не зная вече какво да правя“. Казвам: Излез от мътната вода и влез в чистото езеро; там гърбът ти лесно ще се очисти. Живей при Бога и ще бъдеш чист. Ще се възрази, че Бог е огън подяждащ. Наистина, Бог е огън, но същевременно Той е и светлина, и въздух, и вода. Бог се проявява като огън, когато престъпиш Неговия закон. Ако изпълняваш закона Му, Той е най-чистата вода, най-свежият въздух, най-леката и приятна светлина. По-красив език от езика на Бога никъде не можеш да чуеш.

Правете верни преводи; замествайте нещата едно с друго. Казват за някого, че е сприхав човек. Какво подразбира думата „сприхав“? Сприхавият е енергичен човек, живо говори. Аз му се радвам, че е поне жив, а не умрял. Какво допринася умрелият? Гледаш един умрял човек, не се движи, не се гневи, не греши, не чува нищо – като светия. Защо ви е този умрял свят? Той не поглежда към чуждите жени. Какво лошо има в гледането на чуждите жени? Да гледаш една чужда жена, за да вземеш нещо от нея, да я обереш, това гледане не е на място. Но ако я гледаш като болна жена, на която влизаш в положението и желаеш да ѝ помогнеш, това гледане е на място. Ако гледаш една разпусната жена и търсиш начин да ѝ покажеш пътя, без да я изобличиш, без да ѝ кажеш, че е в лош път, това гледане носи благословение. Лошият живот крие богатство в себе си. Ако можеш да го впрегнеш на работа, ти ще станеш богат човек; ако не знаеш как да го впрегнеш на работа, ще плащаш големи данъци и ще обеднееш. Не е достатъчно само да кажете, че някой е грешен, но да мислите върху греха. Има нещо лошо в греха, но за онзи, който върши грехове и не може да ги изправя. Обаче за мъдреца грехът е богатство. Казва се, че Христос слезе на земята и понесе греховете на човечеството. Значи през 2 или 3 хиляди години Бог слиза на земята и взима греховете на хората. Така Той внася хармонията в живота. Питате: „Къде носи Бог греховете? Къде ги хвърля?“ Не ги хвърля Той, но ги преработва: от въглени Той ги превръща в диаманти. Греховете и престъпленията на хората Той превръща в добродетели. Човешките престъпления са Божии добродетели, а Божиите добродетели са човешки престъпления. – Кога? – Когато не се разбират.

Казваш: „Не мога да живея като Бога“. – А можеш да грешиш? Говориш за любов, казваш, че я разбираш, а въпреки това грешиш. – Защо? – Защото си спрял вниманието си само върху една от формите на Любовта. Тя има хиляди и милиони форми на изявление, а ти се спираш само върху една. Спираш вниманието си само върху момата, или момъка, от тях искаш любов. Това е неразбиране. Момата и момъкът, сестрата и братът са полюси. В сестрата действа Любовта, а в брата – мъдростта. В майката действа Любовта, в бащата – Мъдростта. Майката е акумулатор, който събира енергията на Любовта от Божествения свят. Бащата е акумулатор, който събира енергията на Мъдростта от Божествения свят. Ако не можеш да живееш с баща си и майка си, ти ще бъдеш в тъмнина. Сестрата е акумулатор, както майката; братът е акумулатор, както бащата. Гледай на окръжаващите с уважение и знай, че всеки момент могат да ти бъдат полезни. Учете се чрез сърцето си да събирате енергиите на Любовта – акумулатори да станете; чрез ума си да събирате енергиите на Мъдростта – акумулатори да станете. Ако не знаете как да складирате в сърцето си енергиите на живота и на Любовта, а в мозъка си – енергиите на светлината и на Мъдростта, вие всякога ще живеете в противоречие, ще бъдете бедни и нещастни. Богати трябва да станете! С какво? – С енергията на Любовта и на Мъдростта. Казвате: „Защо ми е сърцето?“ – То е машина, която възприема енергия от възвишения свят и я обработва. Главата на това сърце е подчинена на Великото начало на живота. Затова се казва, че първо се е образувало сърцето, а после главата. Когато първият учител на човечеството – Адам, умря, хората изгубиха знанието си за небето. Тяхното знание достигаше само до Сатурн, затова го поставиха глава на човека. Човешкият мозък символизира Сатурн – философът, критикът в човека. Когато вдигнеш ръцете си нагоре, ти представляваш човека, готов вече за работа. И като се молиш, пак вдигаш ръцете си нагоре – работиш. Като спуснеш ръцете си надолу, ти идваш до Сатурн, до противоречията на живота. Някой вдига ръцете си нагоре и казва, че се задоволява с малко: една малка колибка, един стол, една маса и един креват. Той не говори истината. Самото вдигане на ръце има отношение към крайния предел на вселената. Затова вдигни ръцете си нагоре и кажи: „Господи, Творец на вселената, искам да Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Това значи да бъдеш Син Божи и да говориш, както Бог ти е заповядал.

Сегашните възпитатели на човечеството учат хората по друг начин, а именно: малко да работят, малко да учат, малко да мислят, да избягват страданията и мъчнотиите. Ако обичаш много, сърцето ще си разстроиш; ако учиш много, умът ще пострада; ако работиш много, тялото ще отслабне. Какво трябва да правиш? Да съзерцаваш. Това е криво разбиране. То не може да бъде идеал на човека. Това са ученици, които са изгубили смисъла на живота. Много мъже и жени следват пътя на факирите, не работят, но само съзерцават. Има работни жени и мъже в света. Те са истински работници, творци за общото благо на човечеството. Жена, която не разбира работата си, вдига много прах. Взима метлата, вдига прах и така създава условия за образуване на дъжда. Мъжът, като се върне вкъщи, веднага отваря прозорците, проветрява къщата и я освобождава от праха. Жената мете, вдига прах и образува дъжда; мъжът отваря прозорците, пречиства въздуха и образува вятъра. Жената чувства, т.е. работи със сърцето; мъжът мисли, т.е. работи с ума. Като се съединят сърцето и умът, тогава започва истинската работа.

Някой казва, че не обича да се моли. – Защо? – Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механичен процес, наистина ще дотегне. Един евангелист завел детето си, 9-годишно момче, на молитвено събрание. Проповедникът обичал дългите молитви и проповеди, започнал с Битие и свършвал с Откровението. Детето стояло на колене половин час, заболели го краката и най-после запитало баща си: „Татко, скоро ли ще се свърши молитвата?“ – „Няма да свърши скоро, ние сме едва в пустинята. Много време ще мине, докато излезем оттам и стигнем до Откровението.“ – „Втори път не ме води на това място, където проповедникът ходи. Води ме на събрания, където молитвата е къса.“

Хората, със своите разбирания, сами правят живота си несносен. Никой няма право да затруднява живота си, да го прави непоносим. Някой иска да убеди хората, че животът е пълен с мъчнотии и страдания. Че има мъчнотии и страдания в живота, вярно е, но че целият живот е само страдания, това не е право. Адът, който минава за място на страдания, пак не е само страдания; и там има радост, музика и песен. Адът представлява корените на живота. Но животът не се състои само от корени. Ако дървото има само корени, то е безпредметно. Значи от корените животът трябва да мине в стъблото, а оттам в клоните, листата и цветовете. Корените на живота, т.е. адът, е вътре в човека. Казваме, че човек се мъчи вътрешно, но не постоянно. Да мислиш, че мъчението и страданието са постоянни, това значи да се заблуждаваш. Те са временни неща. Считайте ги за привилегия, дадена на човека, за да се изяви Бог. Ако много си страдал и намериш човек, пред когото изкажеш скръбта си, и ти олекне, не ти ли се е изявил Бог? Между тебе и този човек се създават добри, приятелски отношения. Ти казваш: „Страданието ми има смисъл, защото намерих един приятел в живота си“. Здравият може да вземе половината от страданието на болния и да облекчи положението му. Като отиде при здравия, болният оздравява; като отиде при щастливия, нещастният става щастлив. Като отиде при умния, глупавият поумнява. Това са полюси, които се привличат и си взаимодействат. Правило в живота е: ако искаш да станеш щастлив, не ходи при нещастен. Ако искаш да се обмениш с някого, чети живота на великите хора – светии, гении, Учители на човечеството. Те са гледали оптимистично на живота и с това са оказали влияние на хората. Едно се иска от човека: добро желание да изправи грешките си и да придобие нещо ценно в живота си.

Един виден писател направил много дългове, които не могъл да изплати навреме. Когато кредиторите дошли да искат дължимата от него сума, той им казал: „Имам всичкото добро желание да платя дълговете си, но ще ви моля да ми дадете малко време, докато се справя с тях“. Те задоволили желанието му и той започнал постепенно да плаща.

Сега и от вас се иска добро желание да плащате дълговете си, а от Господа – да ви даде време. Има една опасност за човека, че като му е дадено време, той е недоволен от живота си и не иска да работи. Тогава Бог казва: „Доведете го тук, да се помъчи малко“. Виждате, че този човек започва да пожълтява, да слабее, докато отиде на другия свят. – Какво стана с този човек? – Извикаха го горе, откъдето отново ще го върнат на земята при по-добри условия. И това е добре, но за предпочитане е да използваме условията на земята, тук да сме доволни от живота и да работим. Какво ще стане, ако подпушите изворите на Любовта, на Мъдростта и на Истината? Или какво ще стане с вас, ако подпушите изворите на вашата мисъл, на вашето чувство, на дишането, на яденето и на движението ви? Някои казват, че чувствата развалят човека. Не е така. Подпушването на чувствата разстройва човека, а не самите чувства. Ето защо, оставете чувствата и мислите свободно да се проявяват. Като давате свобода на себе си, дайте свобода на окръжаващите. Ако мъжът на вашата съседка не се отнася добре с нея, не я настройвате против него, но кажете на съседката си: „Твоят мъж е отличен човек, не обръщай внимание на думите му“. Той е добър, няма намерение да те обижда. Не говорете лошо нито за мъжа, нито за жената. Така те ще се примирят по-лесно, отколкото като говорите лошо за тях.

Като ученици, стремете се да виждате доброто в човека. Грешките му слагайте настрана. Те са остатъци от миналото, от стария живот. Старото е дълг, който постепенно ще изплащате – време ви е нужно само. Какво представляват 100–200 лева дълг пред милионите наследство, които ви очакват? Че имате малък недостатък, това е нищо пред милионите, които носите в себе си. Ще платите малкия си дълг. Гледайте оптимистично на живота. Някой 50–60-годишен човек, като не разбира живота, казва: „То се вижда, че ще се мре“. Така е, ще се мре, но и като умираш, да дойдат сватове при тебе. Какво е положението на момата, когато идват сватове в дома ѝ? Тя се радва, мечтае, че нов живот я чака. Ако не дойдат сватове за нея, тя напуска къщата, т.е. умира. Сватове трябва да дойдат за момата – да я изпратят от дома ѝ тържествено. Трябва ли момата да забегне сама, без сватове, да не могат да я намерят? Някои моми избягват от домовете си, особено когато майката е мащеха. За да се изнесе тежкото ѝ положение, служат си с израза: „Мечка ставам, но в дома си не се връщам“. Така казва момата, която живее при своята мащеха. Всеки човек, който е недоволен от живота, от благата, които му са дадени, прилича на мома, напуснала дома си и забягнала в гората. Какво ще спечелиш в гората? Бягаш от живота, не искаш никого да видиш, не вярваш в доброто. Богат си, но и на богатството не се радваш. Радвай се на онова богатство, което не се губи и никой не може да го отнеме.

Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плът“, или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи. Тя живее във всеки човек, още от раждането му, но в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането ѝ, между духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голямо богатство.

Някой казва: „Да унищожим плътта!“ Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действа в тебе, и ти ще живееш; щом тя престане да действа и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека. Казваш: „Защо Господ не премахне злото?“ – Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят с змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта. Първите хора, Адам и Ева, бяха поставени пред дървото за познаване на доброто и на злото, да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи с нея. Тя взе плода, който змията ѝ даде, яде от него и отиде при Адам и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътта, нито мъжът го разреши. В това положение се намират и сегашните хора. Всички хора трябва да се върнат назад, да разрешат този въпрос. Без това разрешение не могат да вървят напред. Този път е неизбежен. Бог няма да го мине заради нас. Той слиза на земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учите от нея. Тя крие в себе си великите тайни на живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. – Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането ѝ, животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос – Синът Божи, дойде на земята заедно със змията – с плътта. Той беше дух, но се облече в плът, прие робски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи.

Бъдете свободни и следвайте правия път. Вие ще разрешите този велик въпрос чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Така ще приложите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината във волята си. Не мислете, че умът ще намери пътя на Истината. Умът е прост слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуват. Какво знае умът? Какво разбира той? Знае нещо за желязото, за златото; знае нещо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветен в дълбоките тайни на живота. Има неща, които човек възприема вътрешно, не с ума си. Той предчувства неща, които ще станат в бъдеще, след 10–15 години. Значи има нещо по-високо от човешкия ум. Бог оставя главата, ума настрана и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Онова, скритото в човека, то е Божествено. Казва се за сърцето: „грешното сърце“. Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да ѝ станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твоите ръце. Не можеш ли да ѝ станеш господар, ще си останеш последен бедняк. От това зависи твоето богатство – господар да ѝ станеш. Среден път няма.

Някой мисли, че ще пуснат колесница от небето и с нея ще възлезе нагоре, като пророк Илия. Знаеш ли какъв беше животът на Илия? Той мина през голяма дисциплина. За да го вземат с колесница, животът му не беше обикновен. Приятно е човек да има такава колесница, да говорят за него, както говорят за пророк Илия. Той мислеше, че е силен човек, но като видя жената, уплаши се и избяга в пустинята. Той не разбираше жената, но Бог му даде добър урок. От ревност към Бога той изкла 400 пророци. Господ му каза: „Ти изкла моите пророци, но не е този пътят, по който трябва да ми служиш. Сега и твоята глава ще снемат“. Като видя какво го чака, той избяга в пустинята и каза: „Господи, опасна е тази жена“. Той чу първо гласа на Бога чрез бурята, чрез огъня и се скри. После чу тихия глас на Бога и се засрами. Така той позна жената, разбра какво представлява тя, но плати с живота си. Като напускаше пустинята, Илия намери своя заместник – Елисей, земеделец. Като мина край него и го повика, Елисей напусна нивата си, принесе жертва на Бога и тръгна след Илия. Казаха на бащата на Елисей, че синът му напусна нивата и принесе в жертва воловете, но бащата не можа да го спре. Елисей последва Илия и стана един от великите пророци.

Всички имате опитността на Илия, но трябва да чуете тихия глас на Бога и да се засрамите, не само да се зачерви лицето ви, но да се пробуди съзнанието ви. Това няма да стане в един момент, но след като запалите огъня. И огънят няма да се запали изведнъж, да избухне – постепенно ще се разгорява. Вие искате изведнъж да станете радостни – това е невъзможно. Голямата радост не показва още, че сте на правия път. Радостта, която идва и изчезва, не показва, че сте на правия път. Тази радост не е естествена. Тя не води естествено развитие. Радостта ви трябва постепенно да се усилва. Ще има междини, ще има сенки, но радостта не трябва никога да се прекъсва. Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват радостта. Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от радостта. Някой казва, че е християнин. Какво от това? Какво особено си постигнал? Аз се учех преди епохата на християнството, още преди Адам бях християнин. Какво от това? Ако аз носех вашия ум, нищо нямаше да направя. Не се водех по чужди умове, както и сега не се водя. Пита ме някой какво намирам в тия будали, че им проповядвам. Аз намирах в тях това, което той никога не би намерил. – „Какво особено има в тях?“ – Те са най-богатите хора на света, големи банкери са. Всеки от тях, като подпише един чек, чудеса прави. Те не са прости хора, както изглеждат. – „Ти се шегуваш с мене.“ Питам: Какво трябва да кажа на този човек? Така гледам на човека. Бог е създал човека и аз виждам в неговото лице Божията Мъдрост. Той, като гледа на хората като на будали, какво търси между тях? Аз предпочитам да живея с будали, отколкото без тях. Аз се интересувам и от мушицата като Божие създание.

Един човек се отчаял от живота, почувствал се самотен, никой не го обичал, никой не мислел за него. Това било през една мрачна зимна нощ. По едно време една мушица излязла отнякъде и започнала да се върти около него. Обиколила няколко пъти главата му и се скрила. Той почувствал, че нещо топло, приятно го обхванало; разбрал, че не е сам, че има някой да го обича.

Давайте цена и на малките неща. Не казвайте, че хората са будали, смахнати, извеяни. Всички хора, с които се срещате, са еднакво важни и ценни. Ще срещнеш някой човек и ще поговориш с него само 5 минути, с друг – 10 минути. Колкото време и да сте се срещали, всичко е ценно, смислено. А с тези, с които постоянно се срещате, можете само да благодарите. Много говорел някой, че дотягал. Ако чешмата няма кран, откъдето да изтича водата, как щеше да се прояви? На какво се дължи величието на големите философи, музиканти, поети, учители? На любовта на хората – все има някой да ги обича и те да обичат някого. Поетът пише, излива сърцето си, но някой го обича и той обича някого. Кой е този, който го обича и когото той обича? – Някои го наричат Бог, други – майка, баща, брат, сестра, приятел. Този, именно, който ви обича, е подтик за вас, да се проявите. Откъде ще дойде тази сила, този подтик, не знаете. Някой има само един приятел, който го обича, но зад него се крият още хиляди приятели, за които той никога не е помислял. Хилядите приятели влизат в единия приятел, когото виждате и който ви подтиква. Ще видите, че зад един ваш приятел стоят хиляди негови приятели, негови деди и прадеди. Ако се върнете до Адам, ще видите тази нескончаема редица от ваши приятели. Всички души са свързани в едно неразривно цяло. Да остане в ума ви мисълта, не да напуснете вашите приятели, вашите братя и сестри, но да съзнаете връзката, която съществува между вас като души. Вие сте минали през различни положения, всичко сте опитали: женили сте се и разженвали, яли сте и пили; били сте поети, учени, философи, музиканти, какви ли не сте били. Минали сте през дълъг път на опити. Казвате, че животът ви е дотегнал. Какво искаш да станеш, поет ли? Колко пъти си бил поет! Колко пъти си бит за своята поезия! Пишеш нещо за отечеството си, минаваш за добър патриот. Патриотите одобряват стихотворението ти, хвалят те, но онези, които не са патриоти, те ругаят, бият, че си поощрявал хората към война. Някой добър проповедник поучава хората, учи ги на добро и те са доволни от него. Но други не са доволни от проповедите му, много размеквал сърцата им, трябвало по-корави сърца за суровите условия на живота. Колко проповедници се връщали в домовете си с пукнати глави!

В един малък американски град изпращали всяка година нов проповедник. В града имало един човек, който бил голям безверник и на края на годината набивал проповедника, да го накара да мисли какво говори. Той му казвал: „Няма защо да заблуждаваш хората“. Проповедникът бивал принуден да се върне, откъдето е дошъл, или с пукната глава, или със счупена ръка. Никой не се съгласявал да отиде в този град да проповядва. Един ден епископът събрал всички проповедници от енорията си, да види кой е готов да отиде в този град. Никой не се решавал. Епископът отправял молбата си към този, към онзи, но всички отказвали. Най-после, един млад, снажен и здрав човек се съгласил да отиде в определения град. Какво направил той? Още с пристигането си разбрал от гражданите кой е героят, който биел проповедниците, и си казал: „Вместо да чакам той да ме бие, аз ще го набия пръв“. Причакал го един неделен ден на пътя, хванал го, вързал му ръцете и краката и го набил добре. След това го закарал на събранието, сложил го близо до амвона и свободно си проповядвал. Героят слушал проповедта, харесала му и се обърнал към Бога.

До обърнеш човека към Бога, това значи да подчиниш змията на духа в себе си. И вие, като младият проповедник, ще хванете безверника в себе си, ще го набиете, ще го вържете, ще го занесете пред амвона, да слуша Божието Слово. Когато се обърне към Бога, ще го пуснете. Той ще ви стане брат. Това изисква Новото учение: неприятелите ви да станат ваши приятели. Тогава вашите противоречиви мисли, чувства и постъпки ще ви станат приятели и ще вземат участие във вашия живот. Нищо старо не хвърляйте, но превърнете го в слуга, с вас заедно да служи на Бога.

Тази беседа е за новата година, която ви поздравява по особен начин. Ако ви поздравява по стар начин, тя е стара година. Сега аз не искам да бъдете много меки, но не искам да бъдете и много корави; не искам да бъдете много бедни, но не искам да бъдете и много богати. Искам да бъдете богати в пълния смисъл на думата, да носите товара си, без да се уморявате; искам да бъдете учени, без да се възгордявате; искам сърцата ви да бъдат пълни с Любов, без да се разкашквате. Искам сърцата ви да бъдат чисти, пълни с бистра вода, да поливате градините си, да превърнете земята на рай. Бог е Любов, няма защо да се страхувате. Бог ще бъде на единия край на вашия живот, а вие – да другия. Бог е Създател на всичко! Ние да бъдем ценители на това, което Той е създал. Да бъдем ценители на Любовта. И тогава, който иска да стане поет, да пише поезии, да постигне желанието си. Не съм против вашето желание, но стани такъв поет, до когото никой да не смее да се докосне, да чупи главата му. Бъдете и богати, но богатството да не ви причинява нещастия. Бъдете любещи, но да радвате хората с любовта си. Като любите, отворете всички врати на затворите, да пуснете затворниците на свобода. Всички въглени на миналото трябва да се превърнат на диаманти.

Лесно се говори, мъчно се изпълнява. Така е и аз съм правил опити, зная, че мъчно се превръщат недостатъците в добродетели. Лесно е да изцапаш нещо, но мъчно се чисти изцапаното, да го облагородиш и сложиш на работа. Ако си сприхав, и християнин да бъдеш, пак сприхав ще си останеш. Понеже си умен, като дойде някой, няма да му казваш, че си сприхав, но ще му кажеш: „Реката ми е доста дълбока. Не влизай вътре, да не се удавиш. Ако знаеш да плаваш, влез вътре; ако не знаеш, стой настрана“. – „Защо не направи реката си по-плитка?“ – „Такава е реката ми, дълбока, не мога да я изменя. Едно време беше по-плитка, имаше много тиня, но след като я изчистих, стана по-дълбока. Сега е чиста и дълбока. Канализирах я, направих я плавателна и дълбока. Корабите свободно плават, няма опасност за тях, но хората могат да се удавят“. Животът на някои хора е дълбока вода. Ако не знаеш да плаваш, ще се удавиш в техния живот. Те не са виновни за това, но като минаваш край тях, ще бъдеш внимателен, да не паднеш във водата им.

Дръжте в ума си мисълта, че рибките, децата на големите риби, не могат да се оцапат във водата. Следователно и ние, като деца на Бога, не можем да се оцапаме. Ако случайно попаднем в някоя мътна вода, можем да се оцапаме, но това не е голяма грешка. Ако си се окалял, ще влезеш отново в чистата вода и ще се измиеш. Като знаете това, не казвайте, че животът не е чист. Щом живееш и се движиш в Бога, не можеш да се окаляш. Ако умът ти временно не работи, не мисли, че е загаснал.

Някъде е станало малко нарушаване в инсталацията, но лесно ще се поправи. Някой път не можеш да обичаш. – Защо? – Защото живееш в областта на егоизма, живееш само за себе си. Трябва да влезеш в идейната Любов, която има предвид благото на всички. Докато живееш в тесния кръг на егоизма, „светия“ си; излезеш ли от този кръг, напускаш светийството. Когато влезеш в общение с много хора, ще се натъкнеш на техните мисли и ще видиш, че те не мислят като тебе. Приятно ми е да изучавам вашата мисъл, макар че не мислите като мене. Нищо лошо няма в това. Някой мислил едно време по един начин, а сега по друг начин – нищо от това. Колко певци има, които едно време са пели много добре, а сега не пеят така. Много естествено, простудило се е гърлото им и гласът им се е изгубил.

Помнете: Никой не може да живее сам. Щом не можеш да живееш сам, пази правилото: Живей близо до Бога, близо до ближния си и близо до себе си! Изучавайте тази близост и се ползвайте разумно от нея. Щом си близо до Бога, имаш отношение към Него. Той не ти казва какво да правиш, но наблюдава доколко си досетлив, да направиш това, което Му е приятно. Няма да слезе ангел от небето, да ти каже какво да правиш, но ти сам трябва да се сетиш; като видиш, че едно сираче плаче на пътя, да разбереш от какво има нужда и да му помогнеш. Детето се радва, и ти се радваш. И Бог, Който те наблюдава, е доволен, че се е намерил човек да изпълни Неговата воля. Детето е плакало, молело се, да му помогне някой. Ти влезе в положението на детето и му помогна. Това се иска от човека: да е досетлив, да изпълнява Божията воля. Може и ангел да слезе от небето, да изпълни Божията воля, но друга работа има той. Хората трябва да изпълняват Божията воля на земята; ангелите ще вършат онази работа, която хората не могат да свършат. Това е новото разбиране за живота и за отношенията на хората към Бога, към себе си и към своя ближен.

Как се разбира Божията воля? Ако си светия, лесно можеш да я разбереш. Първо се запитай, светия ли си, свещ ли си, могат ли хората на твоята светлина да четат. Могат ли с твоята топлина да запалят огнището си, да опекат хляба си и да сварят яденето си? Ако палиш огъня на хората, светия си; ако само дим правиш, никакъв светия не си. Под „светия“ вие разбирате образите на светиите в църквата. Къде са самите светии? Според мене светии са онези, които осветяват и отопляват стаята ми. Често седя около печката и си мисля нещо. Наблюдава ме някой и си казва: „Какво ли мисли Учителят?“ Нищо не мисля, разговарям се с топлината на печката. Тя е светия, който е влязъл в печката. – „Как да разберем това: буквално, или преносно?“ Право е и в буквален, и в преносен смисъл. Аз седя около печката и мисля за всички, които взеха участие в доставянето ѝ: някои я правеха, други я купиха, трети я донесоха, настаниха, запалиха, а аз се топля на нея. Това е любовта на тия хора. Те донесоха топлината и печката топли. Аз мисля и изпращам своята благодарност към Бога, както и към всички онези, които са работели и работят за общото благо. В благодарността се заключава философията на живота. Да благодарим на Бога, за да просветне умът ни и да се облагороди сърцето ни!

Да влезем в Бога и да бъдем носители на Неговата мисъл! Това носи новата година. Христос казва: „Ще потече като жива вода“. Мислете право и разбирайте право, да потече животът във вас като светлина и топлина. Един ден, когато станете светии, и вие ще влезете в някоя печка. Засега обаче сте свободни. И този светия, отвреме-навреме, е свободен. Тогава ние казваме, че печката не гори. Като изстине стаята, светията пак влезе в печката. Топля се, ям хляб, дишам въздух и благодаря на всички разумни същества, които са работили за доставяне на необходимите неща за цялото човечество.

Някой ме пита какво мисля. Мисля за Божията Любов и за живота, който изтича от нея. Мисля за Божията Мъдрост и за светлината, която изтича от нея. Мисля за Божията Истина и за свободата, която изтича от нея. Мислете и вие така. Това е правият път за размишление – да отправяте мисълта си към ония същества, които работят. Не е позволено при великите блага и жертви, които ни се дават, да бъдем недоволни. Един ден ще влезеш като слуга в печката. Това е образ, който може да разберете и по буква, и преносно. Ще влезеш в живота и ще те накарат да свършиш една неприятна работа. Ако имаш Любов, ще я свършиш добре и ще научиш от нея това, което по друг начин не можеш да научиш.

За да познаеш душата на някой човек, ти трябва да влезеш в особени отношения с него, както Христос влезе в света и го позна. Само така Христос можа да разбере и познае човешката душа. Той разбра света, позна човека и научи великия урок на послушанието. През големи изкушения и изпитания мина Христос, но издържа. Сатаната Го изкушаваше, хората Го преследваха и най-после дойде до кръста. Той се моли да го отмине горчивата чаша, но не можа – трябваше да я изпие. Той лекуваше болни, възкресяваше мъртви, но на себе си не можа да помогне. Трябваше да мине през големи противоречия. Когато беше на кръста, дойде при Него змията и Го изкушаваше: „Мъдрецо, спасителю на света, не виждаш ли, че Бог те е изоставил и не се интересува от тебе?“ Христос се обърна към Бога с думите: „Господи, Господи, защо си ме оставил?“ Като мина и това противоречие, Той каза: „В Твоите ръце, Господи, предавам душата си. Да бъде Твоята воля!“ През големия изпит мина Христос. Лесно се говори за страданията, но мъчно се понасят. Христос мина през такива страдания, като че вселената се рушеше.

Всички хора минават през страдания, но са едва в началото на големите страдания. Вие няма да бъдете заковани на кръста, но все ще ви сложат едно малко кръстче на главата; ще ви затворят в сандък и ще ви кажат: „Опитай се да излезеш!“ Онези, които ви обичат, ви правят добро: слагат дъски отгоре, да не вземат богатството ви. Змията знае, че богатството ви е заровено, и започва да чопли, докато вземе всичко. След време, като разкопаят, нищо не намират, освен мертеците – богатството е ограбено. Душата не е в земята. Тя излиза от тялото с духовната си дреха, която е еластична, пъргава – приятно е да се движиш с нея. С тази дреха ти се чувстваш млад, подвижен. Опитай се да вкараш душата в физическото тяло, след като го е напуснала! Накарали един светия да влезе в тялото си, но той се отказал. – „Мирише това тяло, не искам да вляза в него.“ – „То е твоето тяло“, отговорили му близките. – „Не искам да вляза в него.“ Физическото тяло е временно жилище на човека. Павел казва: „Ако физическото тяло се разруши, има друго тяло – неръкотворено, за което сега се приготвяме“.

Трябва да се готвим за новото, което идва в света. Ще дойде ден, когато душата ще бъде независима от тялото. Душата е безсмъртна, тялото е смъртно. Докато душата се научи свободно да излиза и влиза в тялото, човек минава през мъчения и страдания. И сега излизате от тялото си и влизате, но несъзнателно. Малцина могат да правят това съзнателно и по желание. Някой иска да излезе от тялото си, но не знае къде е вратата за излизане. Ако не знаеш къде е вратата на автомобила, как ще излезеш от него? Следете какво става с вас при заспиване. Понякога, като заспиваш, чуваш някакво фучене, изгубваш съзнание и правиш опит да излезеш вън. Това фучене или скърцане е подобно на отваряне на някаква ръждясала врата. След това сънуваш, че си свободен, ходиш някъде, разхождаш се. После виждаш, че някой те гони; влизаш в една, във втора къща, качваш се по покривите, докато успееш да влезеш в една стая – твоето тяло. Тялото представлява стая, или цяла къща. Като влизаш в тялото си, знаеш откъде влизаш; като излизаш, не знаеш откъде си излязъл. Трябва да се научиш откъде се излиза.

Всички хора посрещат гостите си любезно, но скоро им се насищат. В това отношение те знаят само една врата – да посрещат любезно. Те приличат на онзи проповедник, на когото е дошъл гост. Проповедникът го запитал: „Скоро ли ще си отиваш?“ – „Не мисля да си отивам скоро. Имам желание да остана повече време при вас, не бързам.“ – „Ако те чакат вкъщи? Побързай да си отидеш, да не се безпокоят за тебе.“ Не му казал направо да си отиде, но със заобикалки: че жена му ще го чака, че децата му ще се тревожат за него. Същият закон се отнася и до страданието. Някой път ви нападне едно страдание и ви мъчи. Зад страданието се крие някое същество, някой ваш познат от миналото, който ви се оплаква, че е изгубил нещо ценно, че е нещастен. Ти слушаш как ти се оплаква и казваш, че страдаш. Значи страданието не е твое, но на съществото, което се крие в тебе. Както скръбта не е твоя, така и радостта.

Някой път и радостта ти се крие в някой твой познат от миналото, който скача, радва се. Значи скръбта и радостта ви са чужди. На вас остава само едно: да различавате своите радости и скърби от чуждите. Чуждата радост и скръб лесно изчезват, а вашите са дълготрайни. Като не познаваш закона, ако изгубиш радостта си, казваш: „Отиде ми радостта, взеха ми я“. Никой не ти я е взел. Тази радост е твой гост, на чийто разноски си ял и пил. Той си отива, когато пожелае, като ти оставя само част от своето ухание, и ти страдаш. Ще знаеш, че никой на никого не може да отнеме радостта, освен онзи, на когото тя принадлежи. Той се счита нещастен, че си му отнел радостта; ти мислиш, че някой е откраднал твоята радост. И двете положения са неверни. Ако ти можеш да обърнеш една душа към Бога, тя ще ти бъде крайно благодарна. Не е достатъчно само да обърнеш човека към Бога, но трябва да знаеш как да му помогнеш да се освободи от страданията си. Иначе той ще те безпокои постоянно.

Защо идват страданията? И докога човек страда? – Докато приеме страданията като метод за възпитание и започне да ги носи с радост. Какъв смисъл има да разказваш на всички, че страдаш? Някой страда, отива при приятеля си, да му разказва страданията си. Приятелят му започва да говори за своите страдания. След това двамата отиват при трети свой приятел, да му кажат какви страдания имат. Третият говори за своите страдания. После се събират четирима, петима – всички говорят за страданията си. Аз стоя и слушам тия оплаквания и предлагам да купя страданията им. Щом ги купя, всички стават радостни и доволни. Това, от което човек се нуждае, трябва да му го даде някой: или хората, или Бог. Другояче казано: Всяко желание на душата трябва да се задоволи. Това е закон, това е новото разбиране, това е истинско служене. Ако един човек сам не може да помогне, да извика втори, трети. Казват: „Ако имаме пари, ще помогнем, но какво да правим, като нямаме пари?“ Всички сте богати. Що се отнася до парите, това е последна работа. Като говоря така, и аз плащам данък на своето учение.

Дойде някоя сестра, оплаква се, че страда от стомах, от слабост, едва се държи на краката си. Аз ѝ говоря, но тя не иска да слуша, казва ми: „Сега стомахът ме боли, не мога да слушам какво ми говориш. Първо ми помогни да оздравея, че после ще ми проповядваш“. Права е тя. Тогава ѝ давам един съвет и казвам: Иди в дома си, ще оздравееш. След това вземи мотиката и иди на нивата да копаеш. След десетина дни тя идва пак при мене и ми благодари – оздравяла вече. Но сега има нужда от пари. Аз виждам, че някой богат човек ще ѝ помогне, затова ѝ казвам: Върни се вкъщи, ще получиш това, от което се нуждаеш. Както казвам, така става. Тя е доволна, вярва вече на думите ми.

Всички вие сте призвани да вършите Божията воля. Богати сте, имате възможност да вършите Божията воля тайно, в душата си, поне в малък размер. Всеки сам трябва да прояви инициатива, да не очаква да дойдат хора отвън, да го подканят. Докато момата не се облече хубаво, не слага китка на главата си и не отива на хорото да потропа, сватовете няма да дойдат. Докато носи черни дрехи и седи само у дома си, сватове няма да дойдат. Тя трябва да хвърли черната дреха и да напусне манастира. Всеки дом е храм, църква или манастир. Като напусне манастира, сватовете ще дойдат. Въртенето на хорото е живот. Животът има смисъл, а не смъртта. Сватовете осмислят живота.

Следователно, докато има светлина в ума, топлина в сърцето и сила в волята, сватове има. Когато има светлина в ума, любов в сърцето и свобода в душата, сватовете са дошли вече. Има смисъл в тропането на хорото. Момата потропа, потропа и погледне наоколо.

Правете преводи на всичко, което става около вас. Ако тълкувате нещата правилно, вие ще се радвате на красив живот. По-красив живот от този, който имате, никъде не може да намерите. Тогава ще разберете, че и дрехата си даже не бихте сменили за царския живот. За нищо на света не сменяйте положението си с това и на най-щастливия човек. Вие сте и богати, и щастливи. Вашето положение е повече от това на пръв министър. Ако е въпрос за свобода, и свобода имате. Какво повече искате? От тази свобода, която днес имате, по-голяма не може да ви се даде. Цялото човечество трябва да се повдигне поне една степен по-високо от това, с което днес разполага, за да придобиете и вие по-голяма свобода. От ден на ден свободата ви се увеличава. Не само свободата ви се увеличава, но всичко, което имате: любовта ви се увеличава, светлината ви се увеличава – всичко се увеличава. Какво повече искате? Едно се иска от вас: да работите, да бъдете близо до Господа, близо до своя ближен и близо до себе си. Това изисква новият живот, който идва сега в света.

Довечера ще се съберем да прекараме една вечер между своите близки. Ще сварим ориз, ще приготвим малки хлебчета. Ще попеем, ще посвирим малко и ще си поговорим.

Лекция от Учителя, държана на 6 януари 1932 г., София, Изгрев.