Радостта

В правда и съдба

Духът Божи

Отче наш

Ще прочета първата глава от Притчите, втория стих.

Всичко в живота е постижимо.

В тази глава има две страни: едната е положителна, другата отрицателна. Трябва да знаете, че е писана преди повече от 2,000 години. И тези изречения-притчи, опитани били преди повече от хиляда години преди Соломона. Събрани били от един от най-умните от еврейските царе, който след като написал всичко това, събрал тази мъдрост и направил точно това, което не трябваше да направи. Аз не ви говоря, за да ви бъде утеха, защото погрешката не е утеха никому. Че е направил някой някаква погрешка, туй ни най-малко не трябва да ни насърчава, но трябва да се намерят причините, защо и за какво. И в една философия, ако не могат да се обяснят причините, да се приложи известно знание в живота, ние не може да се ползваме конкретно. Туй знание е една тежест за човека. Аз наричам всяко знание тежест, всяко чувство тежест и всяка постъпка става тежест. Нещата са леки, когато се прилагат.

Питам: Откъде трябва да започне човек? Отде трябва да започне реката? – От извора. Де е изворът на човека? Всеки от вас може да ми каже отде да започне. Да, едно начало трябва. Де е началото? От извора, там високо при някой планински връх и продължава хиляди километри. По някой път става течение из въздуха. Къде е изворът му? Някъде в пространството. Ние само констатираме, че известно течение иде отнякъде, без обаче да знаем откъде иде. Появява се една мисъл у нас, ние обаче не знаем извора ѝ. Явява се едно чувство и ние не знаем извора му. Направим една постъпка, и нея не знаем. Направим едно добро и не сме сигурни дали е добро или зло. При доброто нещата се увеличават, развиват се и се облагородяват. При злото нещата се смаляват, разрушават се и огрубяват. Защо е така? Факт е туй. Как трябва да бъде другояче? Пита защо е така само онзи, който е направил погрешка, защото има наказание. Защо е съгрешил? Той казва: „Не можеше ли като направя прегрешението, да няма наказание?“ Но законът е: Който направи добро, възнаграждава се. Законът е такъв. Ако ядеш, възнаграждаваш се; ако не ядеш, ще гладуваш. Защо трябва да гладуваш? – За да ядеш. Защо трябва да страдаме? – За да се радваме. Защо трябва да носиш сиромашията? – За да станеш богат. – Защо трябва да носиш невежеството? – За да станеш учен. Защо трябва да бъдеш човек? – За да станеш ангел, нищо повече. Това са контрасти. Трябва да излезете от обикновените вярвания. Защото ние имаме едно механическо вярване, предипотопно вярване за една риба, за едно небе предипотопно. Туй небе е било преди такова, сега се изменило. Едно време преди потопа е имало много глупави хора в небето, но и те сега се измениха, поумняха. Сега може вие да ми направите възражение: „Как е възможно в рая да има глупави хора?“ В рая всичките хора са все яйца, не са измътени. Там всички са праведни, защото са яйца, не са измътени. И змийски, и кокоши, и животински, и човешки яйца – всички са праведни. Като се измътят, те не могат да се спогаждат едно с друго. Възражения ще дадете. Посейте вие най-простите семена, ще видите, че най-добрите семена, понеже имат желание да погълнат най-първо най-добрата храна, у всяко има конкуренция, иска да израсне, да стане тънко и високо. Онова, което е обичало повече да поспива, е останало хилаво, изсъхнало е. Та между растенията няма спане. Там ден и нощ можеш да бъдеш буден. Ако речеш да спиш, отиде работата.

Та сега изводът. Може някой път да се заблудите. Да кажем, изгорят някой човек, обърне се на прах. Като погледнеш праха му, ще кажеш: „Колко ли е страдал този човек?“ И този човек е страдал по същия начин. Аз предполагам колко е страдал онзи, който е изгарян. Аз предполагам, че той е страдал малко повече от онзи човек, който е бил богат и се страхувал, че ще дойдат разбойници, че ще му вземат всичко. Той страда. Животът е богатство и смъртта като дойде, като излезе тази душа от тялото навън, плаче, че е изгубила богатството си, останала като едно животно в полето, като една сирохкиня да скита в пустинята дълги години. Душата минава като скитничество в пустинята, докато я намерят онези благодетелните духове и я заведат в небето. Избършат сълзите ѝ, облекат я, пратят я в училище, турят я на хубаво място. Душата каже: „Слава Богу, пострадах, но намерих туй спасително училище!“ Сега може да се яви друго възражение: „Дали това е вярно, или не? Дали е така?“ Ако не вярвате, идете да проверите. Нямам нищо против това. – „Ама как?“ – То е ваша работа. Аз може да ви разправям за Америка, за Англия. – „Ама как е?“ – Иди в Англия и провери. Като се върнеш, ще видиш дали е вярно или не.

Казвам: „Мъдростта сега вика“. Вие как ще си я представите? Соломон я представя като нещо живо, което в началото, когато се е създавала цялата вселена, тя е взела участие в създаването. Значи в този велик грандиозен план, който бил начертан, тя взела участие, взела участие в създаването на човека, в неговото бъдеще, кредитирала го и после вложила всичкия си капитал. Сега онези, които взели нейния капитал, не я слушат, почнали самостоятелно да действат. Сега тези отвлечени, тъй наречени конкретни-отвлечени истини, какво отношение имат към сегашния живот? Вземете запример човешкото тяло, вземете човека. Ако се вземе само повърхността на неговата кожа, обхваща два квадратни метра, като се разстеле. И в тази кожа има 120 милиарда клетки. Когато на земята има само два милиарда хора, в човека има 120 милиарда клетки. Ако се прострат кръвоносните съдове, вземат едно пространство от 20,000 километра. Ако се простре нервната система, взема около 80,000 километра пространство. Има два милиона потни жлези, които ако се прострат, ще вземат едно пространство около 10,000 километра. Питам: Какъв сложен апарат съставя само вашата кожа? Само за да пренесете вашата кожа от вселената, отдето е дошла, трябват ви 120 милиарда лева. Трябва ви това само да пренесете тия клетки от разните области на вселената. Ако вие трябваше да плащате, кой от вас е в състояние да плати 120 милиарда лева, за да се пренесат само клетките на неговата кожа? Разбира се, човек живее чрез своята кожа. Всичката деятелност става в кожата. Одереш ли кожата на човека, всичко е свършено. Всичко зависи от богатството на кожата. Когато човек е здрав от гледището на природата, когато мислите му са чисти, когато чувствата му са чисти, когато постъпките му са чисти, кожата му е неизменна. Всичките възприятия от външния свят – приемане и предаване – са неизменни. Животът тече в унисон, или ние го наричаме щастлив живот, защото силният огън не може нищо да загаси, но слабият огън и най-слабият ветрец може да загаси. Та казвам: Това са наблюдения, които съвременната наука, като прави своите наблюдения и дава своите изчисления. И те са отчасти, защото това е много малка част само от онова физическо устройство на човека. Човек нищо не знае за своята кожа. Човек само погледне. Ценното богатство е в кожата на човека, в неговото лице. Физиономистите, като разглеждат носа, зависи с каква кожа е облечен. И ухото зависи каква е кожата му, и на очите зависи каква е кожата им. В старо време учените хора в древността, първичните хора, които са разбирали този закон, са имали една школа, с която са възпитавали хората да държат в изправност своята кожа. Или тъй да се рече: да държат в изправно състояние своя мозък, да държат в изправно състояние дихателната система, да държат в изправно състояние храносмилателната система с всички кръвоносни съдове.

Появяването на всички съвременни болести, които съществуват, кризите, социалните кризи се дължат на неспазването на онзи хигиеничен вътрешен закон. В Америка един знаменит американски проповедник, който от много четене не е обръщал внимание на своята стомашна система, заболява стомахът му, появяват се известни страдания в неговия черен дроб. Като проповядва, търси най-страшните стихове в Библията, праща всички по дяволите, всичко вижда все наопаки. Тях астролозите наричат сатурнови типове. Или в обикновения живот наричат такива хора песимисти. Той е човек, на когото стомашната система, черният дроб са в разстроено състояние. Ако е държавник, или ако е военен, все ще направи една глупост. Най-после един лекар праща този проповедник в болница и му направят промивка на стомаха с топла вода. Държат го известно време в болницата, дават му чиста вегетарианска храна. Връща се и като проповядва, избира най-радостните стихове за Царството Божие, за Любовта. Сега и ние срещнем някой да казва: „Не живеем добре“. Аз казвам: Стомахът му така мисли. – „Ама ние сме най-лошите хора.“ – Стомахът му не мели храната добре. Той ще каже какво лице, никъде не може да види неизменното. Учен ли е, свещеник ли е, баща ли е, учител ли е, проповедник ли е, той не може да види нещата, той подозира кой как го погледне. Той вижда нещата наопаки.

Казвам: Ние тепърва трябва да проучваме конкретно себе си. Някой казва: „Кажи ми истината!“ Да ти кажа истината? Ти имаш една кожа и трябва да знаеш от какво се нуждае твоята кожа. Ти имаш един мозък и трябва да разбираш законите на твоя мозък. Ти имаш бели дробове и досега не си се интересувал каква функция вършат. Имаш един стомах и не знаеш как трябва да ядеш и какво да ядеш. Не знаеш колко време да спиш и как да спиш. – „Ама еди-кой си учен говорил така.“ Че на птиците кой учен е казал как трябва да ядат и колко да ядат? Птиците, рибите, животните в света си напакостиха с анормалното разплодяване. В тях се яви едно желание да се разплодят, да станат много, и вследствие на туй увеличение се създаде един закон насилствено да се изтребят излишните и трябваше да се наплодят месоядните животни. Те дойдоха да спасят света от чрезмерното размножаване. От чрезмерното размножаване щеше да се сплуе светът. Те спасиха света. Сега вие ругаете тези животни. Знаете ли какво щяха да създадат овцете с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво щяха да създадат птиците с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво създаваме ние с чрезмерните желания? Ти седиш, създаваш в своя ум желания, мисли и постъпки, които населяват света. Човешките мисли стават паразити, човешките чувства стават паразити и човешките постъпки стават паразити. Всичко в света живее, не е мъртво. Сега аз ви навеждам на мисълта за хигиената. Не че светът се е справил. И във великия разумен свят има месоядни животни. Ще дойдат страданията да изгорят. Не че те искат да ти направят пакост. Понеже ти си създал повече материал, понеже ти си набрал повече материал за продан, нямаш купувачи. В твоя живот има една криза. Ти ядеш повече, отколкото трябва. Ще се разболееш и може би седмица, две, три, месец, година ще боледуваш, да обеднееш малко, да осиромашееш, да изтънееш малко.

Като видите някой надебелял, казвате: „Пооправил се“. Няма да се мине дълго време, ще му се снеме непотребното. Аз не съм видял изключение. Няма нито една статистика да ми се похвали. Казват: „Колко хубаво се е оправил!“ Казвам: Ще го видите след една година. Ще го хване нещо. Тази материя е непотребна. Всичко в човека трябва да бъде в мускули и кости. Нищо излишно в човешкия организъм не трябва да има. Който иска да бъде здрав, нищо излишно не трябва да има. Да имаш един куфар, че да туриш тези парцали от дядо си, от баба си. Носи нови дрехи. Туй, което е здраво и чисто, два чифта дръж и носи, другото всичко на аутодафе. И природата така прави. Листата, които падат, изгниват, тя ги преработва. Голямата деятелност е в това, че природата постоянно преобразява всички тези неща наоколо, постоянно ги преустройва. По същия закон, казвате: „Защо идат някои лоши мисли в нас?“ Работа ви създават. От лошите мисли никой не е изключен. Аз ги взимам в добрия смисъл. Някои състояния има, когато ти си неразположен, криво ти е. Не ти се иска никой да ти говори. Някой път искаш да дойда да ти говоря, но някой път ти си неразположен, не знаеш как да се освободиш от този, който иска да ти говори. Той не знае как да те утеши. Ти не разбираш неговото състояние и се скарвате. Казваш: „Какво си се намусил?“ – „Ами ти какво си заспал като някоя баба.“ Скарат се двамата, наругаят се хубаво. Казвате: „Не виждаш ли, в света криза има, огън се запалил, хората гладни умират, я той се зазяпал насреща ми“. Туй са лични схващания. Първичният Божи план, ако го погледнете, в него има един свещен трепет. Злото в света е едно изключение, смъртта е едно изключение, сиромашията е едно изключение, малки работи, прах. Сиромашията е прах, свещен прах. Някой път понаръсят някой човек. Ангелите, като гласят някой човек, че му турили малко сиромашия отгоре, посолят го малко. В невидимия свят сиромашията много се цени, там е рядкост. Богатството навсякъде го има. Да говорим от чисто човешко гледище. Сега ние мислим, че всички хора са грешници и всички са в ада. Кой ще ги извади от ада? В ада има по-малко хора, отколкото в рая. Като влезе в ада, като се понажежи, не остава там. И в ада са много умни хора. Те постоянно мислят, мислят как да излязат. Много умни стават, но излизат.

Има един анекдот: Като умрял Соломон, хванали го дяволите и го внесли в ада. Казват: „Ти тук ще бъдеш. Учѝ хората на много умни работи, няма какво да седиш в рая. Ще ти дадем една нова наука“. Започнал той да мисли какво да прави и как да се освободи. И по едно време го видели, че прави нещо. – „Какво правиш?“ – „Искам да направя един храм на Бога и да Му служа.“ Дяволът го хванал и го изпъдил навънка: „Такива фактори ние не искаме тук“.

Та казвам: Има умни хора в живота, които като дойдат по някой път, от немай къде създават едно учение, за да се избавят. Тогава се поправя тяхното положение. Но на основната мисъл: Животът трябва да се проучава от ново гледище. Трябва да има едно коопериране между хората, да има едно разбирателство. Тъй, както сега се разбира животът, няма никакво разрешение.

Не че всъщност няма разрешение, но частично разрешение има. Има едно разрешение вън от нашето съзнание. Аз говоря за нашето съзнание, за личния живот. По този начин, по който живеем, лично никой не може да бъде щастлив, по единствената причина, че стомахът му е развален, дробовете му са развалени. Той не може да има онази енергия, която му е потребна за мозъчната система, да може да възприеме и създаде нещо. Той няма да има жизнена енергия, да възприеме най-добрата мисъл. Той няма тази материя, да създаде тези мисли. Защото човек яде? За да навакса материал, за да облече своите мисли и желания. Затова ние ядем, за да съберем материя за обличане. Тези наши мисли и желания трябва да ги обективизираме. Мисълта има своя материя и желанията имат своя материя. Някой казва, че човек, за да поддържа тялото си. Отчасти е така. Още по-далече отивам. Някои мислят, че умрелите не се хранят. И ангелите се хранят. Според учението на съвременните учени хора, смърт няма в света. Смъртта е привидно състояние. Умира човек. Няма смърт. Всеки човек, който умира, може да го съживим. Някой ще каже, че се скъсала нишката. Може да свържем тази нишка, ще я хванем и ще я завържем. Както един престъпник може да се хване и да се тури в затвора, така една душа може да се хване и да се тури в тялото си. – Къде бягаш? Само един човек може да излезе от тялото си. Когато той бяга от тялото си, това наричаме смърт, но когато само напуща тялото, това не е смърт. Има начини, с които човек може да се обнови. Запример, двама души, германски професори, са правили наскоро опити. Те са взели клетки и са ги умъртвили. Сега няма да се спирам да ви разправям как са ги умъртвили, лишавали ги от живота. Например, клетките на окото изсушават ги, след това ги посаждат на един саламандър и тези клетки се съживяват, почват пак да растат. Учените хора вече казват, че смъртта е случайно явление в природата, животът е навсякъде. Тогава се събужда твърдението на Лавоазие, че нищо в природата не се губи. И животът не се губи. Ако кажем, че някой е умрял, значи изгубил се е животът. И формата не се губи, станала е една неестествена промяна. Запример, имаш един приятел и той умира. Неестествена промяна е в това, че той живее в света, но между него и тебе няма съобщение. И той тъжи, и ти тъжиш, и той скърби, и ти скърбиш, не знаеш де е, постоянно мислиш за него. Има психологически закон: Ти не можеш да мислиш за едно същество, което не мисли за тебе. Ние мислим за Бога, понеже Той мисли за нас. Ние проповядваме, че обичаме Бога, понеже Той ни обича. Не може да не обичаш този, който те обича, и не може да не мразиш този, който те мрази. Не може да не подозираш този, който те подозира. Някой път ще кажем: „Този закон е друг. Ние трябва да обичаме“. Когато казвам, че трябва да обичам, аз разбирам едно неизменно здравословно състояние. А щом говорим за омразата, щом говорим за злобата, за подозрението, аз разбирам болезнено състояние. Един болен човек в болницата има особено състояние. Ти каквото и да му направиш, той казва: „Ти не може ли да бъдеш малко по-внимателен, не виждаш ли, че моят крак е болен. Трябва малко нежно, внимателно да пипаш“. Голям аристократ е той. Седнал, на сестрите постоянно разправя това. Казва: „Господин докторе, моля!“ Докторът казва: „Чакай, аз зная“. – „Не, чакай, чакай аз да ти разправя.“ А пък това са внушения, това са илюзии. Един човек може да се тури в магнетичен сън и да му се внуши, че има язва. Като се събуди, няма никаква язва, но той казва: Болен съм. Лекарят гледа, нищо не вижда, но той казва: „Болен съм, имам голяма язва“. Пак го турят в магнетичен сън, внушават му, че е здрав; като се събуди, казва: „Оздравял съм“. А той никога не е бил болен. Внушено му е, че е болен, или че са го турили в лоши условия.

Пазете се! Сега ние сами си създаваме тези условия и казваме: „Няма да го бъде, няма да го бъде“. И майката казва: „Няма да го бъде“. Някой път жената казва: „Не ми хваща око, мъжът ми ще замине, няма да го бъде“. Тя почва да гледа друг мъж и го уморява. Че това са внушения. Внушението е нож с две остриета. Ти ще го туриш някъде и няма да го унижаваш, но трябва да знаеш какъв е законът. Та първото нещо, като се създаде едно общество, ти срещаш един човек и казваш: „Мене този човек не ми го хваща окото“. Търсиш причината защо не ти го хваща окото. Аз като срещна този човек, и казвам: „Мене окото ми го хваща“. Виждаш малко погледът му посърнал, вените му изпъкнали, в напрегнато състояние е, кожата му суха, ръцете костеливи, лицето посърнало. Казвам: Тези блуждаещи очи показват, че умът му е малко разстроен. Жълтите очи показват, че черният му дроб е разстроен. Сухата кожа показва, че има малко влага. Човекът е пълен само с електричество, нервен е, само да го бутнеш. Казвам: Малко вода има. Защо е този човек в това положение? Оплаква се, че хората не го уважават. Прав е той. Но черният му дроб е разстроен. Той не може да обича. Той има подозрение към всички. Разстройство има. Казвам: Слушай, приятелю, ти ще изяждаш на ден по два лимона, в 7 дни 20 лимона и на двайстия ден твоето положение двайсет пъти ще се поправи. В лимонените кори има витамини. Туй настроение, което имаш, от черния дроб произтича. Туй разстройство, което съсипва твоя черен дроб, ще се неутрализира малко и ще почнеш да гледаш по-добре. После месо няма да ядеш, понеже в месото има много нечистотии. Тъй ще се подобри стомашната система. После ще изпиваш по едно и половина кило вода на ден. Казва: „Аз не пия вода“. Ще развалиш живота си. Мнозина са ми казвали: „Жабите живеят във водата, но хората не“. Те живеят във водата, но вода не пият, постоянно за вода крякат от жажда. Ти трябва да изпиеш по едно и половина кило вода на ден. И това са хора учени, професори, философи, които всичката философия знаят, но да изпиват по кило и половина вода на ден не знаят още. Казвам: Кило и половина вода на ден, това е един максимум. Не студена вода, но вряла вода. Ако пиеш студена вода, работата съвсем друга ще излезе. Не да я изпиваш изведнъж, но сутрин, обед и вечер. Не да пиеш каква и да е вода, но ще избираш по възможност най-хубавата вода, която да няма никакви органически утайки. Няма да си щадиш труда. Ако имаш време, ще отидеш в планината, да си вземеш чиста балканска вода. Та казвам: Да вземем тези предпазителни мерки на физическото поле. После, трябва да създадем друга атмосфера. Вие някой път сте влезли в някой дом, дето е създадена една отлична атмосфера, дето хората никога не се карат: бащата, майката, децата, всички се обичат, всички са весели. Влезеш другаде, всичко хубаво наредено, мебели, но нещо те стяга. Ако вие погледнете, цялата атмосфера е пълна с такива анормални мисли и желания. Ако вашето обоняние е развито, вие ще усетите, когато човек е болен, че от него излиза една лоша миризма. От здравия човек излиза ухание, нещо хубаво. Често той помирисва ръката си, дали излиза нещо хубаво. И докато не усети, че от него не излиза нещо хубаво, да знае, че не е здрав. Мъжът ти мирише хубаво. Не да се намаже отвън, намазването отвън може да бъде само като стимул, не съм против външното намазване. Но кожата произвежда най-хубавия аромат в природата. Туй е моето твърдение. Никой жител в природата никъде не е произвел такъв хубав аромат, какъвто произвежда човешката кожа, когато човек желае доброто. Но и по-голям смрад в природата от човешката кожа никъде няма. Това са мои наблюдения, изследвания. Аз съм наблюдавал хора, които са болни и които са здрави. На някои хора още отдалече по миризмата зная каква болест имат. От разстройството на дроба особен аромат има. Тези хора, на които започват да заболяват белите дробове, те имат един много отвратителен аромат. Тези признаци лесно се появяват. Сега няма да ви ги казвам, понеже ще се изплашите. Това е заблуждение. Човек, който разбира законите на природата, той не може да умре. Той и на нокета(?) ще дойде, пак ще се върне животът му. Аз съм ви привеждал два примера. Единият показва каква е волята Божия. Привеждал съм примера на виден американец, един богаташ, на когото жената се разболява. Той много я обичал. Като заболяла, той извикал 10 души лекари, които констатирали, че след 24 часа тя ще умре. Вайкат се, прегръщат се, плачат двамата. Той казва: „Правих всичко, каквото трябва“. Тя се примирява, че ще умре. Казва: „Каквото Бог е дал. Имам едно желание, ще те помоля. Много те обичам, но ще обещаеш, че ще го изпълниш“. – „Не зная онова, което искаш, дали е в силите ми да го направя, или не. Ще ми кажеш, ако мога да го направя, ще ти обещая.“ – „Като замина за другия свят, да не се жениш. Обичам те.“ – „Не мога да ти обещая.“ Тогава у нея се заражда една реакция. Казва: „Няма да умра. Каквото констатираха лекарите, нищо не излезе. Не пущам никого да дойде“. Вторият пример е с една майка. Констатирали лекарите, че детето ѝ ще умре. Тя хваща смъртта и казва: „Не ти давам детето, не вярвам на тези лекари“. Хваща детето и казва: „Не искам никакъв лекар“. Майката е свързана с детето и то оздравява. Ако някой от вас, майките, желае детето да оздравее, ще оздравее, нищо повече. Искам да кажа: Това е волята Божия, защото Бог е вложил този живот, никой не може да го взема. Животът може да се вземе само когато съгрешим. „В който ден ти престъпиш тези закони, които Аз ти дадох, в който ден ядеш от забраненото дърво, значи направиш едно прегрешение, ще умреш.“ Сега нас ни утешават: Като умрем, втори път ще се преродим. Няма какво да осиромашавам и после да забогатявам. Ако сиромашията е непотребна, няма защо ние да се мъчим в нея. Ако е необходимост, добре дошла. Но ако само да страдаме в сиромашията, да ям сух хляб и да ям, което не трябва да ям, аз не обичам такава сиромашия. Да ми дават триците на богатите хора, аз не искам да ми дават изостанали неща, или вмирисано сирене, или вмирисана риба. Такива неща не искам. Туй няма смисъл. Туй разбираме ние сиромашия. Такава сиромашия не е потребна. Богатството е потребно в света, да ни даде онази същинска храна, която може да продължи възвишеното, благородното в живота. Затова е богатството в света, да продължи добрия живот. Сиромашията се дава да ограничи злото в света. Затова иде сиромашията. Ако сиромашията може да ограничи греха, тя е на мястото; ако тя ограничава доброто, тя не е на място. Тъй трябва да гледаме от съвременно гледище: Сиромашия, която ограничава доброто, не ни трябва, и богатство, което насърчава възвишеното, добрия живот, то ни е потребно.

Мъдростта казва, че не я слушали. Мъдростта казва: „Не създавайте онези условия, при които вие може да влошите вашето сегашно положение, защото тогава ще ме викате и аз няма да ви се обадя“. Сега не искам да оставя във вашия ум мисълта, че вие сте отговорни. Казвам: В света съществува една обща отговорност. Ако речем да съдим света, трябва да повикаме всички хора, които са живели от памтивека, всички са взели участие. Ако в света ще стане една съдба, то всички хора трябва да вземат дял и в доброто, и в злото. Не да се направи само един човек виновен, а друг невинен. Всички трябва да носят равномерно отговорност, съзнателно трябва да носят, не по закон. Всеки човек трябва да има съзнание, че трябва да носи тази отговорност.

Казвам: Аз взимам добрите хора, това са здравите хора, а лошите хора, това са болните хора. Добрите хора в света са дошли, за да поправят света, за да спасят света. И Бог, и учителите работят чрез добрите хора. Това са органи, това са проводници. Без тях светът не може да се поправи. Без добрите хора в света никаква идея не може да се лансира, никаква идея не може да се прокара. Лошите хора не знаят как да го направят. Туй, което е необходимо за нас, един лош човек никога не знае как да го направи. В моите очи, когато двама пияни хора се бият, аз няма да ида да им кажа защо се бият. Ще ги оставя да се набият много добре, и на единия главата му се е счупила, на другия кракът се изкълчил, и след като се набият и изтрезнеят, тогава ще ида да превържа главата и да наместя крака на другия. Ще им кажа: Не пийте вино! В бъчвата зло не прави, но веднъж употребено, то развива своята енергия. Не искам да ви кажа, но пиянството има една друга страна. Всичките хора, които пият, стават много щедри. Като се напият, стават щедри. Значи на едни хора, които не са били по естествен път щедри, за да станат щедри, защото стиснатостта е по-опасна, природата най-после допуща пиянството. За предпочитане е да си пиян и да си щедър, отколкото стиснат. Стиснатостта е по-лошо от пиянството. Защото едно зло иде, да те избави от друго. После, в пиянството с малки изключения той става откровен, почне да разсъждава. Аз съм срещал пияни хора, отдалече като те види, казва: „Извинявай, господине, понапил съм се като магаре“. Напил се е не като магаре, магарето не пие, като човек се е напил. Магарето никога не се напива. Казва: „Извинявай, човещина. Събрахме се няколко души приятели, за здравето на този, на онзи, почерпихме се“. Напият се, пукнат си главите. На другата сутрин ги срещам, изтрезнели. Пияният човек е по-отворен, а онзи е недоволен, че е похарчил повече. Двама има. Единият, който харчи, а другият печели. Другият, като гледа тефтерите, казва: „Много си изхарчил“. Погледне тефтера, недоволен е, казва: „Ти не трябва да пиеш“. На основание на това, пиянството е лошо. Действително е хубаво да харчи човек, но не на тази основа. Човек не трябва да пие, но по съвсем други съображения. Той не трябва да пие вино, той не трябва да пие вино, което опива.

Сега общите заключения от Соломона, който е говорил преди повече от 2,000 години. Той бил запознат дълбоко с окултната наука. Историята му приписва, че той хващал духовете и ги пращал в морето, но и те го хващали. Той ги връзвал, но и те го връзвали. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.“ Коя беше причината? Той не беше господар на своите чувства. Мислеше много добре, но чувстваше много зле, постъпваше ту добре, ту зле. От гледището, което ние разглеждаме, казват, че Соломон се е отдал на ядене и пиене. Има вече едно анормално психологическо разположение на организма, понеже в него се появило желание да разреши най-дълбоките проблеми в природата, да проникне в една от нейните тайни. Той не е бил доволен от онова знание, което имал. Искал да го приложи и вследствие на това е дошъл до някои крайности. Виждаме, че след неговото заминаване неговото царство беше на края. Ни един друг цар в еврейското царство не се яви подобен на Соломона. Преданието казва, че той е разпилял своя живот. Вярвам, че той е разпилял своя живот, но той е дал една философия. Онези, които четат Притчите на Соломона, които четат Еклесиаст, които четат неговия роман на любовта, някой път тази книга не искат да я вземат за каноническа. Лирическа е тази книга „Песен на песните“. Един религиозен човек, който чел лириката, аз зная в Русия един на 60-години евангелист я чел така, че щеше да се замотае. Този човек, който не мислил да се жени, като прочел лириката на Соломона, се оженил. После казваше: „Що ми трябваше да слушам Соломона“. Оженил се той за една млада жена, а той бил над 60 години – едно несъответствие. Сега е вече заминал за другия свят. Той нямаше това познание, което жената искаше. Много мъчно е да угодиш на женското сърце. Не е виновна жената, че иска. Той не е знаел как. „Мъчно е – казва – да угодиш.“ Не е извор, който извира. Не е виновен изворът. Не е виновна и жената, че има такова сърце. Трябва да разбираш законите на този извор и трябва да разбираш законите на това сърце. Жената е жена не от само себе си. Нещо извира от нейното сърце. Жената е станала нещо от природата. Жената трябва да разбира сърцето на своя мъж, трябва да разбира извора на своя ум, трябва да разбира женската воля, трябва да разбира и мъжката воля. Това е цяла наука, трябва да се изучава основно. В едно общество, докато няма разбирателство, всякога ще има това противоречие, което съществува в обществото. Защото най-първо в съвременното общество един здрав мъж се жени за една болна жена. Той е от демократически произход, тя е от аристократически. Не може да има съгласие между тях. В съдружието в живота и мъжът, и жената трябва да бъдат несъизмерими във всяко отношение и по ум, и по сърце, и по воля. Разбирателство трябва да има в три допирни точки. Съвсем другояче трябва да разбираме какво нещо е жената; умът на жената какъв е, сърцето какво и волята каква е. И на мъжа трябва да се изучава умът какъв е, сърцето какво е и волята каква е. И бащата, и майката трябва да изучават ума на децата си, трябва да изучават сърцето и волята и на момичетата, и на момчетата. Не е това, както казват наследствена черта. Туй още нищо не доказва. Онова, което ние може да внесем в младото поколение и което може да внесем в себе си, ние може да го предадем отвънка. Или другояче казано: Аз съм един проводник в природата. Живата разумна природа може много нещо да направи, но ако аз съм един добър проводник в природата; но ако аз съм един лош проводник, много малко може да направя. Най-малко човек трябва да бъде един добър проводник. Той, за да бъде добър проводник, трябва да бъде умен, за да може да направи работите умно. Другояче всичките му работи ще бъдат така направени, че ще трябва една корекция.

Сега конкретната страна на работата. Вие може да се обезсърчите и да кажете: „Много зле сме живели“. Не, така са живели от хиляди години хората. Новото, което иде в света, вие ще го посрещнете. Вие сте длъжни да го посрещнете по един или по друг начин. Иде пролетта и болният, и здравият ще излязат и ще я посрещнат. Болният ще охка и ще я посрещне. Но ако болният е разумен, той ще стане от кревата си и ще оздравее през пролетта, ако пък не е разумен, той не може да се ползва. Та казвам: При туй, което иде в света, всички хора имат условие да подобрят своето положение. Здравите ще станат по-здрави, болните ще оздравеят. Здравите ще станат съвършени. Здравето е среда за съвършенството. Ти не може да станеш съвършен човек, ако не си здрав. И тогава няма да се молите да се намалят страданията, че при всичките условия като страдате, да разберете защо страдате и да използвате страданията си. Да ви е приятно, че страдате по някой път. Ако ви дойде една мисъл, да знаете нейният произход, откъде иде, и да можете да се освободите и при това да подобрите състоянието на вашата кожа. Трябва да създадете едно училище, в което децата с лоши наследствени черти и да се хранят с известни храни, по особен начин, за да се докаже на опит, дали това е верно, или не. Защото философски е лесно. Опитът ще разреши въпроса, социалния въпрос. Ако се прави опит да се даде на едни хора свобода, свободата е нещо разумно. Туй, което хората искат сега – свобода, по никой начин не може да имат, нито левите, нито десните течения, тъй както сега мислят, не може да се даде свобода. Те желаят доброто, но още не знаят как да го приложат. Имат всичкото желание, но нито едните, нито другите може да приложат онова, което природата изисква. Следователно ще дойдат от нейна страна да въздействат. Страхотиите, които стават, известни страхотни промени в природата, са едно въздействие на живата природа върху хората. Гладът, който иде, болестите, които идат, социалните кризи, които идат, войните, които идат, раздорите в дома, измирането на младото поколение, те са все въздействия, за да се накара туй общество да мисли. Някои казват, че еди-кое си течение е причината. Не, в неразбирането на живота има нещо криво. В самите религиозни системи, които сега са внесени, има нещо чуждо. Те трябва да се поправят. Всеки казва: „Религията е права“. Против правата религия нямам нищо против. Ако тази религия е права, тя трябва да подобри света. Ако науката е права, тя трябва да подобри света. Науката, която не прогресира, не е наука. Религия, която не прогресира, не е религия. Всичко в света трябва да прогресира. Сега мислите, че в религията не трябва никакъв прогрес. Има религия за деца, има религия за възрастните, има религия за старите, има религия и за ангелите. Най-после, всичките религии се обръщат в Любов. Зависи от състоянието на ума, от състоянието на сърцето до състоянието на Любовта, която може да обедини всичките хора в една цел, да даде свобода на всички хора. Туй е един величествен, грандиозен план, който всичките хора трябва да разберат. Казвате сега: Има Господ, има Любов, всичко има, не че няма. Но в нас някои неща няма. Има една Любов, в нас я няма, няма място де да влезе. Отвън е Любовта. Тъй, както светлината е вън и има кепенци, не може да влезе, тъмно е.

Та казвам: Във всичките науки, които сега се изучават в света, сега се изучава човека по един нов начин. Запример, по някой път аз съм ходил, като съм правил своите изследвания, дойде един и казва: „Как да ти кажа, аз имам голям късмет“. Казвам: „На какво?“ Той ми показва ноктите си, които са нашарени с бели знаци навсякъде. Той това го счита за голям късмет. Ама туй не е никакъв късмет, туй е едно анормално състояние на твоята нервна система. Ако ти не обърнеш внимание да поправиш това, ти един ден ще се ожениш и всичките твои деца ще бъдат инвалиди. – „Че как така? Че баба ми и дядо ми бяха така“. Казвам му: „Във вашия род колко има здрави?“ – „Няма здрави.“ Аз виждам ноктите му набраздени, един пръст се изкривил, друг се изкривил. Той това го счита за късмет. Пръстът трябва да бъде прав, малко кривина се допуща. Щом се изкривят пръстите, то е едно анормално състояние. Щом се изкривят краката, то е анормално състояние; щом се изкриви гръбнакът, то е анормално състояние; щом се изкриви лицето, то е анормално състояние. Щом се изкриви носът, очите, твоята работа е свършена. И тогава ние казваме: „Господ ще оправи всичко“. Ще викаш Господа отвътре да оправи всичко. Има хора, които сега искат да помогнат на човечеството, да покажат от резултата, туй да се приложи във възпитанието, върху храната, във въздуха, в жилищата какви трябва да бъдат. Целият строй трябва да се измени, всичко трябва да се измени коренно. Системата на възпитанието съвсем да се измени, да върви по начина, по който човешките чувства и способности се развиват, и най-после да дойде вътрешното възпитание на децата.

Питам: Аз като ви държа тази беседа, като знаете туй, какво може да направите в света? Кажете ми! Но туй говоря за вас, вие да се самовъзпитавате, на вас не ви трябва за другите. Вие може да се подмладите, може да измените външните условия на живота, да подобрите живота си за хиляди години за бъдеще. Веднага болезненото състояние, мрачните мисли, мрачните чувства, всичко това веднага да изчезне и веднага пред вас да се яви един, пред който вие да сте свободни. Туй е, което може да направите. Духовните хора трябва да бъдат свободни. Ако ние не сме така свободни, ако ние сме вързани, ако ходим с вързани мисли, ако има нещо, което постоянно ни смущава, тогава как ще вършим волята Божия? Ние мислим за Бога, че Той е всесилен, а при това ние треперим, страх ни е. Че защо ни е тогава Господ? В Господа вярваме, а от всичко треперим. Някой ще каже, че има страшни работи. Някой път човек е дете и го е страх от нещо, от което и децата не ги е страх. Имаше една баба Хранова, акушерка във Варна, „мъжка Гана“. Тя плаваше чак до манастира „Свети Константин“, 4 километра и се връщаше, но покажи на тази баба Хранова пиявица в шише, тя ще хукне да бяга, трепери. Тя казваше: „Единственото нещо, от което ме е страх“. Та нас ни е страх от пиявиците в живота. Коя е пиявицата? – Как ще свърша живота си. Момата я страх за какъв ли ще се ожени. Момъкът го е страх за каква ли ще се ожени. После, какви ще бъдат децата. Все пиявици. Все късмет търсят, дали ще бъде богат, или не. И гледаш го, някой път прави своите заключения: „Някои хора нямат никакво щастие. Съдбата им е такава“. Съдбата им зависи от тях. Те никъде нищо не са вложили в банката, следователно нищо не могат да извадят. А са здрави, умни. Та казвам: Ти може да се поправиш само като работиш. А някой път виждаш, той е вложил в тази банка, в онази банка. Казвам: Ти си от късметлиите. – Защо? – Работил си. Започни и ти да внасяш в банката на природата. Туй, което ти внесеш в банката на природата, то върви, има един счет. В книжата на природата нищо не се губи. Животът, който ние живеем, работата, която ние вършим, мислите, които ние проектираме, чувствата, които проектираме, постъпките, които правим, всичко това действа за нашето подигане. Туй е капиталът, с който ние поправяме своето бъдеще. Сега някои от вас ще се намерите в положението на онзи 84-годишен старец, на когото аз говорих. Той ми каза: „Е, синко, много хубаво говориш, защо не ми говори това преди 30 години, защо толкова си закъснял да дойдеш при мене?“ Аз го попитах: „Ти защо не дойде преди 30 години при мене?“ – „Де да те зная.“ Аз казвам: И сега не е късно.

И вие, като този стария човек, не си клатете главата. Вярвам, няма нито един на 84 години. Вие, които ме слушате, някои сте на 30, 40, 50, 60 години, едва ли има на 84. Но да се върнем към предмета. Под думата „старост“ ние разбираме опитност, която вие имате. Турете тази опитност, не мислете за вашето тяло, не мислете за опитността, която имате. Мислете за вашия ум, който сега имате във вас, мислете за вашата воля, която имате. След като си направите една сметка, започнете да работите с най-малките усилия. Всяка сутрин, като станете, онези от вас, които сте духовни, благодарете на Бога за онова, което ви е дал. Поблагодарете за светлия ум, който имате, за доброто сърце, което ви е дал, поблагодарете за добрата воля, която ви е дал. Най-първо, вие ще се радвате. Всеки от вас ще сподели първото мнение, че всичко у вас е добро. Другият казва, че не сте толкоз добри. Слушайте този, който е горе, другият е отдолу, ще говори противното: „От тебе нищо няма да стане“. Ти ще слушаш, той казва: „Тебе майка ти в грях те е заченала“. Не го слушайте, не спорете с него! Слушайте онова светлото във вас! Това, което дава светлина, то е полезно. Туй, което си дава само мнението, то е опасно. Ние може да разберем нещата само в светлината, а не може да ги разберем в тъмнината. Щом не можем да ги разберем, в тъмнината сме. Щом има тъмнина, нещата са неясни; щом има вериги около нас, ние нищо не можем да направи. Щом се махнат веригите, щом се махне тъмнината и дойде светлината, ние сме в състояние всичко да направим. Казва Христос: „В последния ден Аз ще ви възкреся“. Когато хората почнат така да разберат, възкресението ще дойде, ще възкръснем. Че Духът Божи е у нас, Който работи, Който ни кара така да мислим, така да чувстваме и така да действаме. Бог е в нас, Който ни кара така да постъпваме. Ние имаме резултати. Щом съм здрав, щом мога да ям добре, щом мога да дишам добре и щом мога да мисля добре, аз ще благодаря на Бога. Под думите „да ям сладко“ аз разбирам, че моят стомах е в нормално състояние. Под думите „да дишам добре“ аз разбирам, че моите дробове са здрави. Под думите „да мисля добре“ аз разбирам моят мозък е здрав, моята мисъл е здрава. Туй е разрешението на въпроса. Сега пожелавам на вас, като си идете, да започнете новия живот.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Беседа от Учителя, държана на 21 май 1933 г. в 10 ч.с., Изгрев, София.

Не се мълви

Добрата молитва

Духът Божи

Ще ви прочета една част от 27-ма глава на Притчите, от началото до 18-ти стих.

Всичко в живота е постижимо.

Ще взема стиха: „Камъкът е тежък, пясъкът е товарц“. Има едно изречение, което казва: „Всяко нещо е тежко на мястото си“. Запример, нашата земя, както е поставена в пространството, няма почти никаква тежест. Тя има тежест само по отношение на слънцето. И когато казваме, че тежи толкова и толкова, това показва с каква сила тя се привлича от слънцето. Туй, което математиците изчисляват, показва само притегателната сила на слънцето, с която тя се привлича от слънцето. Това са философски въпроси, които някой път през съвременния наш живот нямат почти никакъв смисъл. Ние се намираме в противоречието, в което се намира един културен петел. Той след като търсил щастието, отишъл до едно купище и като разровил, изровил един скъпоценен камък. Помислил си: „Защо ми е тази пущина, що не беше зрънце или нещо за ядене?“ Ако този петел беше умен да продаде камъка, през целия си живот неговото бъдеще щеше да е осигурено, и не само на него, и на много други като него. Сега на нас ни се вижда, че петелът постъпил много глупаво, но някой път и ние пропущаме такива скъпоценни условия за живота. Всички недъзи и страдания, които сега светът има, всеки човек, който страда, показва, че е пропуснал нещо. Щом известна къща се събаря някъде, има известни причини: или в самия архитект, или в основата, или в почвата. Тези хора, които живеят в къщата, на кого да се сърдят? Ако почвата не е здрава и ако нейните основи не са здрави, хората, които влизат в нея, да знаят, че тази къща след време ще се събори. Цялата съвременна философия е турена в една посока. Ние разрешаваме въпросите, но не ги разглеждаме обективно, както трябва. Много от нашите възражения са често лични. Някой казва: „Аз така мисля“. Всеки от своето гледище мисли, че неговият възглед е прав. Всеки учен човек, какъвто научен въпрос и да разглежда, все го разглежда от свое гледище. И духовният човек пак си има своето лично гледище, от което разглежда нещата. Религията, това не е философия. Религията не може да разреши нищо в света. Когато казваме сега, че религията не може да разреши нищо, религията – това е една система, създадена от хората, но може да бъде полезна. Къщата никога няма да бъде направена тъй здраво, но тя може да ти служи за удобство или едно средство, или едно условие, но къщата никога няма да създаде здравето, нито пък да те направи умен. Не само това, но и науката, и тя не може да ни помогне. Може да мислите, че това е едно противоречие. Ти може да имаш храна, но при тази храна ти пак ще умреш. Казваме, че ако ти гладуваш, ще умреш. Смъртта не идва от недояждането, но и от преяждането. Всички хора умират, но никой не умира от глад, всички умират все от преяждане. Ето какво разбирам. След като си натоварил каруцата вън от нейните възможности, като се счупи, не може да върви. Ти казваш: „Няма да я товаря вече“. Каква полза? Ти няма да я товариш вече, но колата не върви. Ти няма да ядеш, но след като колата ти е натоварена и счупена, няма какво повече да ядеш. Сегашното човечество, както индивидуално, така и народите, все се осигуряват. Това е един обществен въпрос. Всички народи мислят, че ще дойде една опасност, и осигуряват своето бъдеще.

По някой път имат известен изглед, но някой път постъпват безразборно. Право е това до известна степен. Но не е един народ, който урежда своето бъдеще, не е един човек, който урежда своето бъдеще. Има три условия, три фактора в света. Едните са физически. Това е физическият свят, това е природата на човека. Другото е тъй нареченият духовен свят, или чувствата на хората, или неговото сърце. Аз наричам, това са меките условия на живота. Третото условие се намира в умствения свят. Или човек може да оправи положението си само когато неговата воля е в съгласие с физическия свят, сърцето му е в съгласие с духовния свят и умът с Божествения свят. Когато се говори за тези три свята, разбираме, че тези три велики свята са населени с най-разумни същества. Когато говоря за земята, аз не разбирам тези обикновени същества – растения и животни. Светът е населен със същества, които ние не виждаме. И ние в сравнение с тези същества сме като мравки. Те имат такава сила, ако искат могат да ни изчистят, но понеже те са богати, казват: „Хайде, тези, бедните, нека живеят между нас“. И ние някой път, дето водим войни, да завладеем земята, мислим да направим нещо. Туй не се отнася до нас. Аз не зная кой народ досега е могъл да завладее земята. Тя е дадена за цялото човечество. Бог говори на Адама и го постави за един обикновен говедар. После, като държа изпит, този, обикновеният говедар, скъсаха го на изпита и го изпъдиха от рая. Първият човек, за когото аз ви говоря, който е бил направен по образ и подобие на Бога, на него е дадено той да наследи земята и да я управлява и неговите очи са отворени на четири. Сегашните хора трябва да се заинтересуват. Те искат да знаят дали има духовен свят. Аз говоря за една човешка раса, за истинските хора, с които вие трябва да се запознаете. Сега вие може да ме запитате къде са те. Те са там, дето сте и вие. Ако ме запитате къде са перата на кокошката, ще кажа, че те са в яйцето. Ако ме запитате къде е сърцето на пилето, ще кажа, че е в яйцето. Или къде е неговият стомах? Ще кажа, че и той е вътре в яйцето. Всичко е вътре. Ами пилето? И то е вътре. Когато туриш едно яйце под квачката, пилето става господар на всичките тези неща: и на стомахът, и на перушината пилето става господар, то ръководи всички съдбини. Перата са слуги, крилата са слуги. Какво е пилето? То е господар. Ако нашата философия е права, че ние сме създадени по образ и подобие Божие, тогава защо ние досега не сме били в състояние да подобрим своя живот? Ако всички зависеше от нас, ако нямаше нищо да ни спъва, но опитайте се да живеете един свободен живот. Казвате, че аз съм свободен, в положителен смисъл, да видите колко противоречия ще срещнете. Някой казва: „Аз мога да кажа каквото искам“. Ти може да кажеш каквото искаш, но ако ти речеш да говориш, каквото искаш, след една седмица хората ще кажат, че ти си луд, неразумен човек.

Има един разказ за един млад момък, който се хвалил на своя приятел. Хванал се на бас, че той поне една седмица може да говори истината. Той за една седмица се скарал с господаря си, с баща си, с майка си. Той бил годен и най-после се скарал и със своята годеница. Защо се скарал, няма да ви кажа причините. Тя му казала, че като мене друга няма. Той си позволил да ѝ каже: „Не, и от тебе има по-красиви“. – „Махни се, да си вървиш!“ Той се върнал при своя приятел и казал: „Издържах своя бас, но всички изгубих“.

Питам сега: Какво ще ви ползва да говорите истината, когато всичко ще изгубите? Това говорене на истината ли е? Казва се: „Ние имаме едно особено понятие за истината“. Туй е наше мнение, да си казваш мнението. Онзи, който казал, че годеницата му не е била толкова хубава, той не е разбрал закона. Човек може в една година да стане красив и в една година може да погрознее. Вземете един човек 40 дни да не яде. Ще видите как ще погрознее. Нищо няма да остане от неговата красота. Понахранете го хубаво, оставете го спокоен, насърчавайте го и ще видите, че веднага ще се измени, той ще стане красив. Красотата зависи от ред условия, които човек може да си постави – външните, физическите, духовните и Божествените. И силата на човека зависи от същите условия. Сега искам да ви посоча една наука, която хората трябва да проучават. Не да съжаляват, че ние се намираме в една епоха и да питате: „Как ще се оправи светът?“ Няма какво да мислим за света. То е като кога пътувате в един параход и ме питате: „Какво е нашето бъдеще?“ Нашето бъдеще е да дойдем до пристанището, всички трябва да излезем на брега. – Казваш: „Каютата трябва да оставим“. Капитанът ще слезе на брега, ще даде разпореждане всички да слязат и всеки да си вземе пътя, накъдето иска. Параходът ще си остане параход. Ще бъде смешно от наша страна да искаме да се осигурим в този параход. Той не търпи никаква осигуровка. Ти само за 10, 15, 20 деня, като платиш, имаш право да пътуваш с него. Като се свърши пътуването, ще излезеш. Такъв един кораб е и земята сега. Представи си, ти пристигнеш до едно пристанище и кажат, че веднага трябва да слезеш. Казват: „Еди-кой си е заминал за онзи свят“. Не е заминал, слязъл е на пристанището и е заминал за дома си. Всички заминали хора някой път ги търсят на небето горе, а аз ги търся на земята долу, или в Америка, или в Азия, или в Африка, или в Европа, или в Австралия и Океания. Някои ме питат: „Какво правят нашите в оня свят?“ Казвам: Ядат, пият и се веселят. Този род разсъждения не са в съгласие с онзи възглед, дето един евангелски проповедник заминава за оня свят, явява се на един свой приятел и казва: „Не е на онзи свят така, както аз го проповядвах“. – „Че как е?“ – „Не тъй, както знаех.“ Друг един негов приятел ми разправяше, че той имал един приятел, като дошъл в София, той заминал за онзи свят. Една вечер го сънува и го пита: „Какво има на онзи свят?“ – „Не е твоя работа да знаеш какво има на онзи свят.“ Този свят и онзи свят се различават по своята интензивност. Онзи свят ето по какво се различава: по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност, която е чистотата, и по степента на своята доброта. Тези хора, за които сега ви говоря, те се отличават по едно нещо. Дето живеят, няма никакъв затвор, първото нещо, няма никакви гостилници. Там има здания добре наредени. Искаш да влезеш в една гостилница, бутнеш един бутон и веднага ти сервират. Седнеш, наядеш се и тръгнеш по пътя си. Ще спреш на някое място, не искаш да пътуваш по обикновеному. Има си апарати. Ще бутнеш едно копче, ще се качиш и ще слезеш, дето искаш. В този свят никакви катастрофи не стават. Досега не се е случвала такава катастрофа. Разгледан от наше гледище, животът на тия напреднали хора е както сега да разправяш на мравите за културата на хората. Ще кажете: „Тези мрави не мязат ли на нашия мравуняк? По колко крака имат те?“

В природата съществува един план. Той е следната философия, на която хората трябва да обръщат внимание. Този общ план е постижим за всички. Сегашният човек е кандидат, за да постигне туй високо положение, както онова малко дете в утробата на майката. Този малък зародиш е кандидат да стане човек, само че трябва да му се дадат 9 месеца в утробата на майката. Преди да е бил в туй състояние, той е бил в утробата на природата, милиони години е седял, за да се създаде. А казват, че Бог е направил човека от пръст, вдъхнал дихание в него, но в това дихание се разбира цял процес, условия, за да се яви човешкият дух, да му се дадат условия да прогресира. Не е въпросът само да имаме къща, ядене и пиене, но да се обичаме, да имаме добродетели. Предназначението на човешкия живот е всички да имате една опитност. След като имате всичко това, остава нещо, което не ни задоволява. Копнеем за нещо, което и ние не знаем. Та казвам: „Този камък“ подразбира: Камъкът да тежи на мястото си. Всяко едно знание, поставено на своето място, то има своята тежест, своето разбиране. Съществува в природата един план, който урегулирва нещата. Преди милиони години, когато човекът го нямаше, кой уреди нещата? Ние казваме, че човек урежда земята. Тогава кой уреди земята? – Туй, което се казва в Писанието: „Духът Божи“, туй подразбира, че тези същества още преди животните са устройвали земята. Ще каже някой, че тогава Господ кой Го е създал? Господ се е проявявал чрез тези разумни същества в света. Бог не е една отвлечена личност, но Той чрез тези толкова разумни, толкова напреднали същества, чрез тях е създал земята и чрез тях Той управлява съвременното човечество. Някои от тях ги наричат „ангели на небето“. Под „небе“ разбираме разумният свят. Който мисли, че небето е вън от него, аз не разбирам тялото. Под думата „небе“ ние трябва да включим човешкия ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа и човешкия дух. Вън от тях ние не можем да си представим какво нещо е небето. Като говорим за физическото небе, ние разбираме небето, дето може да се движи слънцето и дето са всичките звезди. Туй, физическо небе, е едно условие, покрив на туй голямото здание, в което човек живее. Небето е само простор за човешкия ум. То е понятно за ума. Външната страна на небето не е понятна за човешката разумност.

Вътрешната страна на небето, тези разумни същества, които живеят, то е достъпно за човешкото сърце. Има нещо, което можем да разберем със сърцето, има нещо, което може да разберем със своя ум. Не е въпрос само да влезем в съприкосновение. Всичко, което е станало в света, е добро от това гледище. Каквото и да е събитие, какъвто и да е ред и порядък, който сега съществува на земята, той си има своята важност, своето място. Но ние не трябва да изключваме. Всяко нещо влиза във великия свят. Ние не може да си представим, че реките, които преди хиляди години са текли, са същите. С милиарди тонове вода са изтекли и за бъдеще ще изтекат. Ние разбираме един непреривен процес. Казваме: „Де е отишла тази вода?“ – Отишла е в морето. Когато хората умират, де отиват? Когато една водна капка умре, де отива? – Сливат се. Всички хора един ден ще се слеят. Туй различие, което сега съществува, ще изчезне, ще се върнете пак в рая и всички ще съставите един човек. Тогава всичко ще бъде в ред и порядък. Всички хора, които сте тука, и цялото човечество ще влезете в този големия човек, духовния. Ще се наместят кой в костите му, кой в пръстите му, кой в гръбначния му стълб, в лицето му, в космите му и пак ще остане място за хиляди кандидати да живеят там. Сега туй може да ви се вижда странно, нали така? Ако вие четете Данте или Милтон, ще видите какво са мислили, като са създали тия книги. Данте описва ада, Милтон описва рая и като описва рая, всичко се изгубва, изгубва се мисълта. Този рай става такъв, че никой не иска да влезе там. Турят го някъде на въздуха. Не е във въздуха раят, той е тука на земята, но не на тази земя, на която ние живеем. Та в Писанието пише: „Бог казва: Радвайте се, човешки синове, на тази обетована земя!“ Туй, за което ви говоря, е една теория. Има известни начини, по които вие може да разберете истината.

Аз не искам сега да ви занимавам с теории. Теориите са известни положения, но има една истина, която всеки може да провери. Ние считаме пчелите, че са много глупави, че те не разбират нищо, че те по инстинкт вървят. Има много учени пчели. Оказва се, че те си имат станции на радио. Всяка една пчела си има радио в тялото. Когато тази пчела отиде да бере мед, като намери някъде цвят, оттам изпраща вълни до станцията на кошера. Те долавят тези вълни. Тази пчела има един начин да говори. Една пчела-балерина като затрепти с крилата, тогава всички пчели излизат. Сега тези работи ги описват не религиозни хора, но хора, които не вярват, които са скептици, които не вярват в Бога. Те са изследвали, че в стомаха някъде, в тялото на тази пчела са тези неща. Пчелите имат и един хубав барометър, с който мерят кога ще се развали времето, и пчелите се връщат. Инструменти си имат. Не само това, но те си имат вътрешно осветление, инсталация си имат. Пчелите си имат една инсталация на къси вълни. Те схващат лъчите, които ние не можем да схванем. Казвате, че в тъмно живеят. Много се лъжете. Не, в светлина живеят, но не в нашата. Вътре си имат инсталация и вечерно време е осветена хижата. Ние казваме, че на тъмно живеят. Някои пчели отварят, но външната светлина ги смущава. Ние считаме, че човек има съвсем повърхностни понятия. У човека има едно чувство между веждите, има една жлеза в гърлото, друга в сърцето, трета в гръбначния стълб и ред други жлези, чрез които човек може да се ориентира в много работи, които сега ви смущават. Запример, вие не знаете какво ще бъде времето утре. Вие може да знаете прекрасно. Има някой да ви дава пари. Има една жлеза, която може да ви каже, онзи, който има да ви дава, ще даде ли парите, или не. Как? Онзи, който има да ви дава, казва: „Няма да ви дам парите“. Той препраща вълните в пространството. Тази жлеза долавя тези вълни, казва: „Няма да ти плати“. – „Ще ми плати.“ Той казва: „Туй е неговото последно мнение, което той не е казал“. Ти слушаш, каквото той е казал, и вярваш. Туй, което казва тази жлеза, е вярно. Туй сега наричаме интуиция. Не е интуиция. Една жлеза има, която мисли много умно, и не само за сега, но и след хиляди години може да ти каже какво ще стане. Туй, което ще стане, казва. Питате: „Как са наредени нещата?“ Настоящите неща за нас са бъдеще за по-низшите същества. Туй, което е настояще за напредналите същества, за нас е бъдеще. Следователно те са напреднали, те знаят, имат една програма. Ние по никой начин не можем да я измерим. Когато тези същества те пращат на земята да се родиш жена, ти може 99 чифта цървули да скъсаш, пак жена ще се родиш. Ако те пращат на земята да се родиш мъж, мъж ще се родиш. Това е волята Божия. Закон има. В тях няма насилие. Каквото те решат, туй трябва да стане. Запример, те казват: „Ти трябва да станеш мъж, понеже на тебе ти липсва твоят му, не е развит“. А за онзи, който става жена, казват: „На тебе ти липсва мекота“. Ти я нямаш тази мекота. Защо трябва да станеш жена? За да добиеш нещо. А жената ще дойде да се кокорчи със своята красота. Тя не е жена още. Тя е дошла да се научи на мекия елемент, да стане жена. Тя има само формата на жена, но не е жена. Тя не мяза още на жена. Ако би дошла такава дама, не може да я видите. Ако дойде, ето по какво се отличава. Може да дойде и дама от това общество, ще вземе най-скромната човешка форма. Тя ще бъде облечена много скромно, но прилично. Няма да бъде чрезмерно красива, ще забележиш във всичките ѝ черти изтънченост. Тя се отличава по това, че нейната коса никога не пада, косата ѝ никога не побелява, очите ѝ никога не потъмняват, сърцето ѝ никога не трепти, страх не знае какво е. Нея огън не я гори, може да влезе в огъня, да се нажежи и 10 кола дърва да турите, като излезе от огъня, дрехите ѝ ще светят още по-повече. В която къща влезе, дето има раздор, всичко ще се освети, ще има ред и порядък. Тя няма да ви се препоръчва, че иде от някой външен свят. Тя ще ви покаже как човек трябва да живее на земята.

Сегашните хора се отличават с една черта. Те казват: „Аз не вярвам в това, не вярвам в онова“. Не е вяра да вярваш в онова, което не съществува. Туй е заблуждение, едно заблуждение е да не вярваш в това, което съществува. Заблуждение е да вярваш в туй, което не е, но пак друго заблуждение е да не вярваш в туй, което е. Е ли това в света, в което вярваш? Ако е, трябва да вярваш. Ние може да вярваме само в това, което е. Не може да вярваме в това, което не е. В отрицателните неща няма какво да вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в задгробния живот“. Но задгробният живот е ехо на сегашния живот. Защото сегашният живот е Божий живот, той е излязъл от Бога. Когато се казва, че човек ще умре, то се разбира, че той ще се върне у Бога пак, за да се обнови. Капката трябва да се върне в океана, за да се обнови. Смъртта не е нищо друго, освен човек да се върне в първия източник, за да се обнови, или другояче казано: да приеме повече сила, да приеме повече способности, повече дарби, за да може да уреди живота си. Така разбирайте. Аз употребявам думата „смърт“ в два смисъла: единият смисъл, когато човек престъпи Божия закон, той ще умре, лишава се от живота. Другият смисъл на смъртта е, че минава от едно състояние в друго, подобрява се неговото положение. Всички мъченици трябваше да умрат, за да се подобри тяхното положение. Христос трябваше да умре, за да се подобри положението на тогавашното човечество. Един умира за всички. Един в света може да подигне всички. Под „един“ ние подразбираме, че цялото е в състояние да подобри, да оправи здравословното състояние на всички клетки, които живеят в цялото. Под думата „Христос“ ние разбираме колективното човечество, което взима участие в тази работа. Сега ние имаме повърхностно понятие и казваме: „Господ как ли се занимава с толкова хора в света?“ Това е детинско схващане. Съществува един закон в света, че за най-дребните същества, за най-малките същества, за микроскопическите същества и за човека – всичко е предвидено, всичките условия, при които техният живот може да се развива, всички условия са предвидени. Не само туй, но и всички изключения, които съществуват, и те са предвидени. Когато казваме, че всичко е предвидено, туй не подразбира, че когато другите работят, ние да не работим. Когато тези разумни същества работят, ще работим и ние. Когато професорите работят в университета, ще работят и студентите; когато професорите престанат, да престанат и студентите. Всеки професор, като държи своята лекция, той работи; ако не държи лекцията си, не работи. Та и ние казваме: Нали Господ работи? Тогава законът е такъв: Когато Господ работи, ще работиш и ти, когато Господ почива, ще почиваш и ти. Всичките лоши условия в света не са нищо друго, освен ден, в който трябва да почиваш. Това е седмият ден. Боледуваш, това е седмият ден. Не ти вървят работите, това е седмият ден. Ако ти един ден в седмицата си почиваш, ще свършиш повече работа, отколкото ако не почиваш.

Тогава казвам: Има известно изкуство, с което вие трябва да се занимавате. Запример, вие се занимавате с тия изкуства, които нищо не допринасят на човека. Запример, хората се занимават с готварство. Готварството е едно изкуство на земята, но трябва по-напред друго едно изкуство. Първото изкуство, с което всеки човек трябва да започне, е музиката. Няма човек, който да не може да пее и да свири, и да разбира нещо от музика. Ако вие разбирате законите в музиката, ще знаете, че всяко нещаствие в света ще се дължи на една дисхармония. Ако ти в живота си вземеш един фалшив тон, то в човека забележете, че в неговото подсъзнание вътре той не съзнава какво става. Има едно съзнание у човека, има четири съзнания: съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ти вземеш един фалшив тон, непременно те очаква някакво нещастие. В съвременната музика по някой път аз виждам прониква една фатална гама, която руши. Не искам да я кажа, за да не забатачите. Аз съм правил няколко пъти опит с една гама. Щом навляза в тая гама, у тебе веднага се изменя пулсът на сърцето, настава меланхолия, омраза, отчаяние, злоба. Трябва цяла седмица да работиш, за да може да се възстанови първичната гама. Често вие изпадате в тази гама. Мнозина са идвали при мене отчаяни и казват: „Тебе ти е охолно така“. Казвам: Я вземи основния тон! Какво ще вземе, не му се пее. Казвам: Вземи основния тон! Идва при мене един млад момък и аз започвам музикално да го лекувам: Представи се, че при тебе дойде една красива снажна мома и запява с ангелски глас. – „Не обичам да слушам музика. Има ли такива моми?“ – Има ги. Тези моми като запеят, вземат скърбите на такива момци като тебе. Ти като излезеш, ще ти олекне на сърцето. Като те погледне с мекия си поглед, ще кажете, че е дяволит погледът ѝ. Тя ще каже: „Не пей старата песен, пей нова песен“. Писанието казва: „Новата песен“. Има една музика в света. Вие говорите за любовта. Любовта без песен, без музика, това не е песен. Какво ще ми разправяте за любовта, да казвате: „Аз те обичам“. Който ме обича, той трябва да ми пее. И той трябва да ми пее кога? Когато аз съм заспал, когато съм се унесъл. Аз харесвам майката. Като заспива детето, майката му пее: „Спи ми, майка, спи“. Някои майки казват: „То и без песен ще заспи“. Много пей на това дете, да стане човек. Пейте и възпявайте в сърцето си. Във време на страдание пей! Не те обичат, пей! Гонят те от едно място на друго, пей! Изгубил си парите си, пей! Болен си, пей! Пей, ще се оправят работите. Аз ще ви кажа опита на един приятел, който оздравя само с песен. Имаше един изключителен случай. Ако не беше пял, щеше да си отиде. Казвам: Пей! – „Ще пея.“ Жена му ми казва: „Моят мъж току пее, болен е“. Казвам: Не бой се, той се е спасил, като пее. – „Ама как ще се спаси?“ – Той пее. И след като оздравя, казвам: Пейте! Страданията се лекуват с пеене. Дето има пеене, има здраве, има една чиста мисъл.

Сега вие ще поставите въпроса: „Кога ще се оправи светът?“ Светът е оправен. В света има само няколко цирейчета останали. Сега тези, като дойдат, ще ги постиснат малко и ще се оправи. Писанието казва, че Господ щял да дойде с хиляди и милиони свят отгоре. Той така представя малко поетично, че ще дойде, да опита. Ще тури ред и порядък, както едно време дойдоха русите и освободиха България, така и те ще дойдат да турят ред и порядък. Разумност трябва да се тури. Те няма да направят преврат, да свалят едни и други, да турят да обесят, или да турят в затвора, но ще турят ред и порядък. Сега целта ми е не да обръщам вниманието ви към физическия свят. Вие може да знаете какво може да бъде вашето бъдеще, вие може да знаете може ли да бъдете здрави или не, вие може да проверите дали ще боледувате или не. Ти остани тих и спокоен. Ще знаеш, ще умреш ли или ще останеш жив. Ако се спреш на туй чувство може да има 10 души лекари да кажат, че ще свърши, но туй вътрешно чувство казва: „Ти има още да живееш, не си довършил своята работа“. Когато човек има да живее, животът е по-силен от съдбата в света.

Тогава ще ви кажа следното: При Каспичан в едно село, на един българин умряла жена му. Той се оженил за друга и от първата жена останало едно много красиво дете. Като дошла мащехата, толкоз го малтретирала, че то се отчаяло. Имало наблизо една висока канара 30–60 метра висока и то отишло там да се хвърли, да се отърве от мащехата. Като се хвърлило, закачил му се сукмана за канарата и то останало да виси във въздуха. Дохождат селяни и го спасяват. Вие какво ще кажете? Не може да умреш. Ще те закачат там на канарата. Може да ви преведа хиляди факти. Разправяше ми един български офицер случка на Видинския фронт. Един ден войникът му носи едно разпореждане от генерала. Пращат го в една част, а той знае, че за да иде там, трябва да мине през голяма опасност. Той върви, а сърбите го стрелят. Той върви и нито един куршум не го засегна. Настръхнали косите на главата му. Вие ще кажете: „Случайност“. Не, този офицер има сигурност, че ако в света няма такава сигурност, кое ще ни даде надежда на нас, страхливците? Ще живееш, докато свършиш работата си, пък като ти дойде времето, ти и цар да си, с тебе ще се случи това, което се е случило с един друг българин, на когото му предсказал един гадател: „Ти ще умреш – му казал – от страх от кората на една костенурка“. Той казал: „Е, от всичко може да умра, но от костенурка да умра, туй не го вярвам“. Минават години, един ден той върви по пътя. Лятно време било. Той видял кората на една костенурка и казал: „Мене ми предсказаха, че ще умра от такава жаба“. Ритнал с крака си кората, наранява се на ръба ѝ, инфектира се и умира. Ние умираме по единствената причина на нашето неверие, като не спазваме онзи свещен закон. Може да кажете: „Това е случайност“. Не, онази костенурка няма да я буташ. От забраненото дърво не ти трябва да ядеш. Аз се чудя на ума на този човек. Раят беше пълен с такива хубави плодни дървета! Аз се чудя и на Ева, неговата дъщеря. Аз считам Ева негова дъщеря, направена от самото му ребро. Тя е първото дете, което се роди в рая. И туй дете отиде и каза: „Ако ти ядеш от това дърво, ще станеш като Бога“. И бащата, и дъщерята ядоха и излязоха из рая.

Казвам: „Всеки камък тежи на мястото си“. Всяка една мисъл има ценност само когато е свързана с разумния свят. Ако няма в света такива разумни същества, на които да разчитаме, на кого ще разчитате най-после? Слънцето се управлява от тях, звездите се управляват от тях, въздухът се управлява от тях, реките се управляват от тях, движението на цялата земя се управлява от тях. Всичко, каквото става на земята, навсякъде те работят, навсякъде те са господари. Кажете ми, какво ще правим ние на земята? Те разполагат с всичко. Аз не искам да оставям в ума ви една идея за караконджовци. Това не са караконджовци, това са същества. Всеки може да направи опит. Когато сте отчаяни, наскърбени и никой не може да ви помогне, щом си отправиш ума към тях, веднага ще ви просветне и ще имате мир. Тази жлеза у вас веднага ще възприеме и ще каже: „Не се безпокой, всичко ще се уреди“. Като четем 91-ви псалом, какво се казва там? Аз не казвам, че то е ново за вас, но вие да придобиете вяра в онова, което е поставено у вас, после да вярвате в онова, което е поставено в другите хора. Трябва да вярвате едни на други. Не в онова, което те проявяват, но в онова, което е вложено в тях. Бог е вложил нещо в тях. Не в онова, което аз съм хванал по радиото, но в онзи Божествен процес, който работи.

Идва при мене един господин. Аз съм занят. Той иска болният да дойде при мене. Аз му казвам: Иди си, твоят болен ще бъде здрав. – „Ама как може да бъде здрав?“ – Не ме безпокой, иди си. Ако вярваш, ще бъде здрав, ако не вярваш няма да оздравее. – „Ама ти си бамбашка човек!“ Среща ме след една година и казва: „Много ти благодаря“. Той още когато идва, аз по радиото възприемам. Питат ме: „Кажи ми, ще оздравея ли?“ Казвам му: Слушай, ти имаш малко криви работи, ще ги оправиш и всичко ще се оправи и ти ще оздравееш. Лошите работи в света спират положителните понятия в нас. Тези жлези, като работят у нас, тогава ние схващаме; а щом съгрешим, тогава се прекъсва съобщението и ние се намираме в едно безизходно положение. Знаете ли какво нещо е да изгуби човек вяра в себе си? Знаете ли какво нещо е да дойде човек в едно вътрешно противоречие? Та развивайте сега в себе си или дайте ход на Божественото. – Да развивате тези жлези в себе си. Вие може да ги знаете. По някой път аз ще ви похваля в едно нещо. За жените имам едно високо мнение. Да ви кажа добрата страна на жената, туй, което аз харесвам в нея. Аз не се спирам на нейния ум, аз не спирам на нейното сърце, но само в следното. Една мома среща един момък, който я обича и ѝ казва: „Аз царица ще те направя“, и тя повярва. Баща ѝ ѝ казва, че той не е за нея, но тя казва, че царица ще я направи. Тя повярва в това. Не е ли вяра това? Може да я направи царица и ако той не я направи царица, знаете ли коя е причината? Тя ще стане царица. Мислите ли, че онзи, който ѝ е казал, че ще я направи царица, тя ще стане царица, стига да вярва? След като се оженят, развали се. Първо, тя повярва в него по човешки, а след като се оженят, той вече не ѝ говори тъй, а казва: „Ти ще станеш царица, но първо трябва да се научиш да готвиш, трябва да се научиш да переш, това, онова...“ Тя си казва: „Изменил се е“. Тогава тя се усъмни в него и казва: „Излъга ме“. И следствие на това тя не става царица. Животът ѝ става нещастие. Тя как трябваше да постъпи? Ето да ви дам един съвет за онези, които са пред разрешение на този въпрос. Щом този момък каже на младата мома: „Аз ще те направя царица“, тя да му каже: „Аз ще се оженя за тебе само тогава, когато ти ме направиш царица, но преди да ме направиш царица, аз не си помръдвам крака“. Туй е правото. Но че той казва, че ще я направи царица, туй обещание няма да се изпълни. Онова, което ѝ обещава, той трябва да го изпълни, нищо повече. Тогава вярата се реализира. Сега този закон приложен е онова, което великият закон вътре в природата ни казва. Аз прилагам сега този закон на природата. Младият момък и младата мома, това не е придобивка на младите, защото ние всинца сме носители на Божественото, което функционира. Онова, което Бог е обещал чрез твоята природа, или което е обещал чрез твоя живот, или чрез твоята душа, или чрез твоя дух, или чрез твоята сила, или чрез твоя ум, или чрез твоето благородно сърце, или чрез твоята воля, то ще бъде: две мнения няма. Няма в аналите на човешкия живот да не са се изпълнили всички обещания, които са дадени, когато човек е излязъл, само ако човек не вярва, тогава става едно колебание или едно закъснение.

Та първото нещо е, старайте се да си създадете вяра. Ще кажете тъй в себе си: „У мене има всичките възможности за един щастлив живот“. Вие ще постъпите тъй, както онзи капитан на парахода постъпва. Той може да срещне най-големите бури в океана, но седи на капитанското място, разхожда се и дава директива на парахода. Сега в големите кораби не се прави туй движение, но каквито и да са преместванията в живота, вие не се спирайте, защото всяко спиране е съмнение, престава да функционира Божият закон. И целият ад може да дойде и при най-големите бури, и при най-големите несгоди, вие не се спирайте. Тъй ще сполучите много по-лесно, отколкото ако се колебаете. Тогава ще дойдат най-големите разочарования, които сега съществуват на земята. И вие всички вярвате, че земният живот ще се оправи. Как ще се оправи? Когато се изправят жлезите и един ден всички ще бъдете зрители, че този живот ще се оправи. Повече от хиляда години няма да отидат. Някои от вас ще се преродите около 10 пъти и в последното прераждане вие ще го видите. Та нашата задача в света е онзи, великият Божествен план, който ще се реализира. Майката, която ражда едно дете, нейната цел не е туй дете да остане дребно, но нейната цел е туй дете да израсте. Божественият план е ние да останем сега деца. Бог вижда всичките несрети, но Той казва: „Туй дете ще израсте, въпреки всичките противоречия, които съществуват“. Този Промисъл, един от тези ваши братя, все ще се намери. Вслушайте се някой път, когато сте в мъчнотии, вслушайте се в тази жлеза, някой път в гърлото ще ви проговори, някой път под лъжичката. Вие ще кажете: „Това е илюзия“. Никаква илюзия не е. Ще видите, че туй, което се казва, ще стане. Ако не стане, чакайте тогава. Тук, в Писанието, има предсказани неща. Пророците са имали в себе си развити тези жлези и всичко това те са го виждали. Някой пророк казва: „Туй и туй ще стане“, и всичко така става. Вие ще кажете: „Случайно се случило“. Случва се веднъж, два пъти, три, четири пъти, случва се 999 пъти. Това вече не е случайност. Това е една закономерност, в която вие трябва да вярвате. Та съвременното християнство от едно теоретическо християнство трябва да премине в реализирането на тези светли идеи. Ние казваме: „Като ида на онзи свят“. Не разбирайте в другия свят смъртта си, но разбирайте, когато у вас стане една промяна, когато вие умрете за вашето невежество, та да се просвети вашият ум, или туй, което Христос казва: „Да се родите изново“. Това е небето. Като се родите, вие дали сте в онзи свят или сте в този свят, ще бъдете свободни. И тук ще бъдете свободни, и там ще бъдете свободни. Пък ако сте с тия разбирания, които сега имате, тогава в този рай, туй щастие никога не може да дойде. Погледнете човешката история. Всичките щастливи и благородни хора в света това, по което се отличаваха тия хора, е това, че те имаха вяра във всяко направление. Аз не считам религиозни хора тези, които са тесногледи. Религиозен човек наричам онзи, който има светъл ум, който има благородно сърце и една възвишена и правдива воля, който има възвишен дух. Всичките тия хора с тези качества, където и да са те, те са наши братя без разлика. За нас е важен фактът, имат ли такъв дух, имат ли такава душа, имат ли такава воля, имат ли такъв ум и такова сърце. За мене туй е най-важното. Няма ли туй, тогава небето остава само едно име без съдържание. Та казвам сега: При тази опитност, която имате, при туй знание, което имате, вие умирате. Аз на една сестра ѝ казах. Дойде при мене и ѝ казвам: Ти не си издържала изпита. Един брат не се отнесъл добре със сестрата. Казвам тъй: Ако аз бях на твоето място, щях да кажа на този брат: Я ми кажи още един път, повтори го. Някоя сестра обидила някой брат. Братът да каже на сестрата: „Я го кажи още веднъж, много сладко ми казваш“. Аз съм слушал момата да казва: „Да се махаш оттук, мразя те“. А той да ѝ каже: „Кажи го още един път!“ Казвам: Тогава ти си постъпил по християнски. Туй в света го виждам. Тоя човек, който вярва, той има тази жлеза. Този човек, който мрази, той може и да обича. Омразата може да се обърне в идеална любов. И идеалната любов може да се обърне в омраза. Тази мома усеща, че този момък, когото тя изпъди, издържа, и той от ден на ден израства и неговият авторитет се издига. И всеки един от вас, когато съдбата му каже: „Махни се от тук“, той да каже: „Кажи ми още веднъж!“ Това е то вяра в Бога. Ако вие не може да се радвате на вашия Господ – по човешки ви говоря – на това, което Той е допуснал, то да стане, не че Той го е допуснал, но страданията ние си ги създаваме. Господ не може да забрани на страданията, които ние сме предизвикали. Той казва: „Нека се върнат към вас“. Туй, което ние сме създали, то се притегля към нас. Туй дете, което си родил, то няма да отиде да живее при другите, то ще дойде при тебе. Ако си го родил добро, то такова ще дойде. Тъй седи животът. Животът, който Бог ни е дал, е отличен живот. Ако нашият живот не е такъв, то се дължи на ред причини или на физическия свят, или на духовния свят, или на Божествения свят, или на умствения свят, или на нашето неразбиране. Трябва една по-умна философия за съвременния живот, за да се избавим от тези несносни страдания, които идат. Ние сме в предверието на още по-големи страдания, които ще дойдат. Вяра трябва. Зимно време казвате: „Дърва трябват, въглища трябват, двойни прозорци трябват, юргани трябват“. Сега преди да е дошла зимата, ще дойдат тия работи. Чудни сте ви, дебели дрехи ви трябват, обуща, въглища ви трябват, дебели чорапи. Три месеца, като дойде зимата и ще се свърши. Тя ще си отиде и тогава ще дойде пролетта. Вие ще излезете навън и ще благодарите на Бога за добрините, които идат. След големите страдания ще дойде царството Божие между хората и тогава всички ще бъдете радостни и весели. Кога ще бъде? – Когато стане.

Отче наш

Беседа, държана от Учителя на 28 май 1933 г. в 10 ч.с., Изгрев, София.

Добрите дарби

Добрата молитва

Духът Божи

Ще прочета 12-та глава от 1-во Послание към Коринтяните.

Един въпрос, който се отнася до тогавашните вярващи. Ще взема няколко думи от последния стих: „Имайте ревност за по-добрите дарби“. Трябва по някой път да определите какво нещо е човек. Много определения са дадени и може би още хиляди години ще се определя какво нещо е човек и все ще остане неопределен. Аз мисля, че ако би се определил какво нещо е човек, може да изгуби своята стойност. Макар учените хора да измерват вселената, но още не са я измерили. Каквито и мерки да вземат, малки и големи, не са дошли още до края, да знаят къде е краят на вселената. Нито хората знаят.

Казвате: „Човек е излязъл от Бога и пак ще се върне при Бога“. Но тази идея не е определена. Какво нещо е Бог, смътна идея имат хората. Какво нещо ще излезе и връщането към Бога – и то е смътна идея. Хората често говорят за неща, които не знаят. Запример, учените хора предполагат какво има в глъбините на океана. Но нито един не е влязъл в глъбините на океана, защото има налягане. Един проблематичен въпрос е какво има на земята. Чудесни животни има на дъното. Някои казват: „Смели са учените хора“. Не са смели. Те едва са слезли на 1000 метра, а има 15,000 метра дълбочина и има 30,000 метра на известни места дълбочина. Не са слезли до ония дълбочини, които се крият в земята, както е устроена земята. Туй са още предположения. И за слънцето, което ни грее, и за него идеята е тъмна. Онези планети, които ни заобикалят, звездите, всичко това е украшение като едно труфило. Ние гледаме на света като на едно просто труфило. Някоя високопоставена дама облече рокля, тури всички украшения, обаче простият не може да има никаква представа колко струва тази рокля, понеже нас ни занимават някой път много дребнави въпроси. Някой път ние се занимаваме тъй, както мравите се занимават със своя мравуняк, както пчелите със своя кошер. Иди, бутни някой кошер и веднага всичките ще излязат и на общо основание ще те нажилят. Може да си имал много хубаво намерение, да идеш на гости, да ги видиш, но ако не си внимателен, не спазваш благоприличието, може и светия да си, на общо основание ще ти дадат един урок и като излизаш оттам, лицето ти ще бъде малко подуто. Казвате: „Пчелите хапят“. Ако беше минал далеч – 1 километър от тях, дали щяха да те ухапят, то е въпрос. А той е минал толкова близо, бутнал кошера и вследствие на това бутане дават му педагогическо възпитание, да ти кажат, че тъй не се бута. Потребно е за нас да дойде човек до една фаза, за да учи. Ние сме прекарали живота като слуги. Господарят казва: „Това направи, онова направи“. И целия ден правиш, каквото каже господарят. Вода носиш, ще можеш, къща правиш, ще градиш, ще слугуваш. Най-после се изтощаваш. Този живот аз го наричам живот на робство. Да учи човек, това е свобода. Само свободният човек може да учи. Когато казвам, че трябва да учим, аз подразбирам свободата. Никой, който не е свободен, не може да учи. Само свободният човек учи. Когато казвам, че трябва да учим, подразбирам свобода. Никой, който не е свободен, не може да учи. Казвате: „Трябва да се работи“. Работата е привилегия на свободния човек. Само свободният човек може да работи. Другият, който не е свободен, се труди. Само свободният човек има мир в душата си. Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб, той разбира нещата като един слуга, а не като свободен човек. Смъртта е най-голямото робство. Животът, това е най-голямата свобода. Омразата – това е робство. Любовта – това е свобода. Питате: „Какво нещо е Любовта?“ Туй, което освобождава, е Любов. Трябва да се вземат да се съпоставят нещата. Не както ние ги разбираме. Някой път имаме такива съпоставяния. Не зная доколко може да са верни. Майката, запример, казва на детето: „Мама, трябва да знаеш, че те родих“.

Питам: Майката говори ли истината, че го е родила. Майката кой роди? Защото туй, което ражда, то не трябва да се ражда. Туй, което ражда, не трябва от никого да се ражда. Когато вървим по една линия на раждане, това майката няма право да казва. Всичките изведнъж са родени. Казват някои, то е като когато хората минават през една врата, тя да каже: „Да знаете, аз ви родих“. Хиляди хора могат да минат и вратата казва: „Ако аз не бях тук, вие не можехте да минете, от мене зависи“. Тази врата е важна за един ден. Тази врата е важна за един град, тя не е важна за целия свят. Вашата врата е важна само за вашия дом. Тя не важи за другите домове. Те имат други врати. Вие може да имате едно понятие. Може да имате едно схващане за света, туй е само за вас, то не е за другите. Всеки един човек има свое схващане за света. Криво-ляво, каквото и да е. Ако го оставите този човек, той има много по-добро схващане, отколкото ако вие го учите. Не че вие не трябва да разбирате. Не че човек не трябва да се ползва от знанието на другите хора, но той за да се ползва, трябва да бъде свободен. Понякога хората не са свободни. Господарят, който заповядва, не е свободен. Слугата, който изпълнява, не е свободен.

Всички не са свободни. И тогава имате роби на вашите заповеди. Други слугуват, имате по йерархически начин заповедите да се дават. Един по-голям камък блъсне друг по-малък камък. Другият блъсне друг, но тия камъни не са свободни. Тия камъни по никой начин не може да се върнат на своето място. Когато говорим за Бога, да излезем от Бога и да се върнем при Бога, това може да го направи само свободният човек. Всеки, който не е свободен, не може да се върне при Бога. Връщането или вярата в Бога е закон на свобода. Човек, който не вярва, той не е свободен. Защото едновременно свободният човек, той има дарби и няма никакви дарби. Той не знае да смята, не знае да свири, не знае да пее, не знае да гради къща, не знае да направи една дреха, не знае да си сготви. Един прост човек носи на един много богат човек череши. Той пита: „Че как се ядат?“ Той му носил само две череши. Взима черешите и ги изяжда. Нищо не му оставя, но му показва. Онзи му казва: „Идущата година пак ми донеси, аз се научих“. Някои от вас сте дошли до там – само да ви покажат как се ядат черешите. Някой път ние минаваме за много учени. Не може да се освободим от хилядите препятствия, които съществуват в живота, в природата. Тия препятствия произтичат от едно постоянно нарушение, от нашето незнание. Най-първо, знанието произтича. Трябва да имате ред дарби в себе си, за да имате знание. Ти си надарен. Някой казва, че аз не съм надарен човек. Всеки човек, който живее вече, има дарби в действие. Никой човек на земята няма право да се оплаква, че не е надарен, че няма дарби. Тогава другите животни трябва хиляди пъти повече от човека да се оплакват. Всяко същество, колкото и да е малко, с туй малкото, вложено в него, то изпълнява своята длъжност. Вземете например копринената буба, какви тънки мрежици, или паякът, каква тънка паяжина изважда! Колко хиляди години е учил това изкуство и как го предава от поколение на поколение. Това е една дарба, техника. Инженер е, той като се повреди, знае къде е. Той знае как да поправя своята паяжина. После метеоролог е, знае кога ще духа вятър и кога ще се развали времето. И когато ще се развали времето, той веднага удвоява жиците на паяжината. Ако го наблюдаваш, скрил се е някъде: или в средата се е скрил, или накрая се е скрил и познава метеорологическото състояние на времето. Той е учен. Казвате: „Това е паяк“. Вкъщи имаш един паяк. Искаш за дърва да идеш, погледни паякът къде е. Казваш: „Аз съм учен човек, метеоролог“. Искаш да отидеш на екскурзия, искаш да знаеш какво ще бъде времето, ще има ли буря, дъжд, сняг, виж къде е паякът. Той казва: „Аз съм учен човек“. Трябва да знаеш, че този паяк научно определя. И сега учените хора държат паяците, за да проучват, а вие изпъждате паяците от къщи. Тази сутрин един паяк влязъл и си направил паяжина на една пита. Казвам: Слушай, тия пчели не се нуждаят от твоето учение. Ако ти искаш да ги учиш на метеорология, те са по-учени от тебе. Тия пчели като влязат, ще се намериш в чудо. Ние ще ги пуснем скоро в горните хранилища, излизай по-скоро, защото животът ти е на косъм, ако искаш да ме слушаш. Аз си турих пръста на паяджината му и го турих навън. Той казва, че съм се отнесъл много небрежно. То е небрежно, за да ти спася живота. Ти като паяк не разбираш тази работа. Да се върнем на въпроса. Човек трябва да се стреми да създаде едно състояние – да учи. Всеки ден да си внушава, че той е турен в положението на ученик и че може да учи. Никога не внасяйте идеята, че сте порасли 20–30, 50, 60 години може да сте, но на 100 години, на колкото години и да сте. Някой казва: „Много съм стар, на 84 години съм“.

Питам: Какво си стар, колко факултета си свършил, какво знаеш, дядо? Виждал съм много дядовци. Дядо, във вашето време какво учехте? Казва: „Знаеш, аз съм на 84 години, много зная“. Питам го: Във вашето време как изгряваше слънцето? Как беше снегът? Как определяхте хубавото време? – „Че не съм учил, не зная.“ – Във вашето време как отглеждахте вашите деца? – „Потупвахме ги с пръчка. Не е като сега свободно. В нашето време прах се дигаше на задницата. Аз ги потупвах, но хора станаха. Сега ги тупат, но хора не са станали.“ Казвам: Дядо, с тупане прах излиза, но какво предава тоягата? – „Вразумява се.“ – Как така, дядо? Ти като си гледал толкова деца, направи ги разумни, а ти как остаря? Този, умният човек, който знае, който знаеше да тупа, прах дигаше, туряше ред и порядък в света. Сега краката ти не държат, остарял си. „Виж – казва, – синко, това не зная.“ Казвам: Ами ако сега ти кажа как да се подмладиш? Той ме гледа и казва: „Ти ми изпитваш ума, не съм толкова глупав. Стар човек може ли да се подмлади?“ Казвам: Ако вярваш, може. – „Че как така?“ – Ето как: Сегашните учени хора имат такива големи стъкленици, ще те туря в една стъкленица, ще те завият и след 1 месец ще се подмладиш. – „Че как ще вляза в стъкленицата?“ – Най-първо, старият човек като тебе ще започнат да го изпотяват, ще се поти, докато стане такова малко бебенце, че ще го турят в ретортата. – „Тия хора са шашкъни. Да го оставят да се поти, защо ще го мъчат?“ – Не го мъчат, но така може да се подмлади. – „Ти сериозно ли говориш, или ме изпитваш?“ – Понеже си учен човек, дядо, мене много ми е приятно да се разговарям с такъв учен дядо. Той обърна другата страна. Сега дядото измени политиката. Досега мислеше туй, което казва – може ли 80-годишен старец да стане на 20–30 години? Гледа ме той и казва: „Много съм грешил, едно време не учехме това. Ние не сме така учени като вас“. – И сега не е късно. Пита: „Сега може ли? Моите очи са отслабнали“. Казвам: Може да се погрижа да поправиш очите. Както на стъклата на някой прозорец, набрала се е паяжина, прах по тях. „Не зная как да ги измия тези очи, отвътре, вземал съм от лекари вода, мия ги, но не мога да прогледам.“ Казвам: Дядо, сега ще направим един опит с тебе. Не бой се, малък опит. Аз няма да възвърна зрението ти, но ще ти покажа какво може да стане един човек, ако върви в един път. Давам му една книга. Може ли да четеш? – „Не мога.“ Книгата е за човек, който знае да чете. Турям си двата пръста на слепите очи, казвам: Виждаш ли? – „Не.“ Турям трите пръста. Виждаш ли? – Не. Като туря цялата ръка, питам: Виждаш ли? Не вижда дядото. – „Ти ме омагьоса, ти ще ме пощуриш.“ Дядото е практичен българин. Пита: „Този занаят може ли на мене да ми го предадеш?“ Казвам: С пари не се продава. Ти така може да възстановиш своето зрение. Отслабнали са очите ти, много си се тревожил. Както виждам лицето ти, не си живял със своята баба. Тя умряла преждевременно. Бил си много сприхав. – „Да я прости Господ, много я побивах. Но да ми я върне Господ, няма да я бутам. Виждам колко лошо е без баба.“ С този дядо, след като се разговарям дълго време, виждам какво е човешкото естество. Ние всички сме остарели преждевременно. Седим и разрешаваме въпросите, както този дядо. За всеки един недъг, който се явява у нас, ние търсим причината вън от нас. Най-първо, тя е вътрешна. После, като едно последствие иде отвън. Нас още не може да ни убедят, че в света съществува една разумна сила, в която ние сме потопени. Ако ние пазим правилни нашите отношения към тази разумна сила, която ни обгръща, ако тази разумна сила си постави ръцете на очите, ще прогледнеш. Не само ще прогледнеш, но и ще поумнееш. Разумното в света, туй, което наричат „Хиляди сили“, произтичат от разумното. Може да направите опит. Съвременните учени идват до едно заключение. Вземете запример какво влияние упражняват сегашните училища. Те упражняват най-добрите влияния. Защото щом съсредоточат ума си към някой университет, гимназия или колегия, веднага твоят ум работи вече. Щом съсредоточите ума си в някоя касапница или кръчмарница, веднага проектираш ума си да имаш овце, говеда и твоят ум се вцепени. В съвременния свят хората в едно отношение са умни, а в друго отношение не са умни. Сегашната интелигентност е поставена в слепоочните очи, предната част на мозъка сега едва е засегната. После, интелигентният, умният човек е в работа и в действие. Изобретения, фабрики, това-онова се дължи не на положителния ум, но на полуинтелигентния човек. Туй, което е в човека, и в пчелите, и в мравките е. Следователно той е свързан с егоистичното в света. Пчелите събират мед за себе си, човек пък си прави къщи, църкви за себе си. Той още не разбира една култура, която е обща. Ти се качваш на трен. Кой се качва? Онзи, който има пари. Ако няма пари, пеш ходи. Казват: „Удобствата са за богатите“. За кого е туй даденото? Ако хората бяха разумни и работеха със своя ум, със своето сърце, туй трябваше да бъде достояние на всички и на другите в една държава. Сега хората не са намерили още един начин, за да се приложи, понеже всички разглеждат живота само от едно становище. Ние сега разглеждаме живота, както Настрадин Ходжа го разглеждал. Той казал: „Докато аз живея и моята другарка живее, целият свят живее. Когато другарката ми умре, половината свят умира; а когато аз умра, целият свят за мене е умрял“.

В тази глава е поставено: „Желайте добрите дарби!“ И тогава великото и разумното в света ще дойде. Съществува една обща разумност, която прониква в целия космос или в цялата вселена. Ако някой път човек не е интелигентен, зависи от онова бурно състояние, в което има пертурбации постоянно и постоянно трепери за нищо и никакво. Знаеш ли какво нещо е човек да има едно разумно спокойствие? Веднъж пътувах в едно бурно време. Седнал един българин под едно дърво, дъжд вали и той иска да се скрие под дървото. Казвам: Ще те клъцнат отгоре. Защо си тръгнал така? Спри се, ще те треснат, защо си тръгнал така? Казва: „Като ходя, има по-малко опасност да ме клъцне. За да ме тресне гръм, трябва да има някаква причина“. Гръмът никога не може да тресне един праведен човек. Ако гръмът слиза отгоре, ще слезе като гръмоотвод. Аз може да се освежа, отвсякъде ще излизат искри и ако си лош човек, въглен ще станеш. Добрият човек е добър проводник на електричеството и на магнетизма. Следователно електричеството ще излезе и ще се отнесе. Понеже си лош проводник, усещаш съпротивление. Усещаш, че електричеството иска да влезе чрез тебе, но ти не даваш и ще се разруши твоята нервна система.

В съвременния живот се проповядва една такава философия. Силата на човека седи в това, да бъде добър проводник на ония мощни сили в природата. Той е силен човек. Човек, който не е добър проводник на ония сили в природата, той е изложен на големи страдания. Какво нещо е доброто? – За да бъдеш добър, трябва да бъдеш добър проводник и на силите, които функционират в природата. Ти не може да се избавиш от такива неща. Навсякъде може да бъдеш изложен на тези влияния. На туй се дължи остаряването, на туй се дължи смъртта в света, с която влиза едно противоречие, защото ако тия сили и дарби в природата минават, и те обновяват човека. Има време, когато човек доброволно трябва да си замине. Той няма да чака да си замине, но доброволно умира. В природата турят нови планове, пътища и твоята къща се събори. Ти трябва да излезеш навън и да си съградиш нова къща на друго място, понеже нашите тела не са съградени както трябва. В туй тяло, което си съградил, не може да бъдеш щастлив. Всички апартаменти, стаи, инсталации за вода, отопления, радио, всяко тяло трябва да ги има. Ние сме изгубили нишката, която излязла от слънцето. Имаше един общ език, всички същества имаха един общ език, който са изгубили. Всички същества на слънчевата система имат един език, ако ги съберем, ще се изяви този език. Но сега марсианците, юпитерианците имат друг език. Венерините типове имат друг език. Меркурианците имат свой език, нямат един и същи език. Ако събереш тия хора и качества, които имат, те се различават. Даже на Юпитер, влиянията на когото са хубави, много зловещо действат някой път на човека. Юпитер не развива толкова достойнството на човека, колкото ума, ще направи човека прав, туй е добра черта. Влиянието на Венера ще те направи мекичък, благичък. Меркурий ще ви направи практичен, навсякъде да може да го използва. Сега Сатурн ще те направи да бъдеш философ, на всекиго да не вярваш, освен на себе си. Като го изпиташ 99 пъти, може да му повярваш 1 път, затуй той е добър банкерин. Когато дава пари на заем, урежда си работа, има 3–4 души гаранти, той никога не губи. Уран се занимава с духовните дарби, но и те са безиргяни. Единствените, които са останали чисти, това са слънчевите типове. Те не са скръжави, всичките други са скръжави. Всичките дават с гаранти, единствените, които дават без гаранти, това са слънчевите типове. Та казвам: Под думата „Дух“ се разбира чистите слънчеви типове. Казват: „Духът, който раздава“. Под думите „слънчева система“ разбирам онези разумни възвишени типове, които регулират влиянията. Та някой път, тъй както ви представям, може да ви се вижда комично. Но туй е духовна обширна наука. Астрологията е обширна наука.

Казвам: Трябва да дойде човек до онова разумното в света, за да се научи от великите влияния, които постоянно действат. Всеки ден, например, астролозите определят кога действат слънчевите енергии, които са добри за възстановяване на здравословното състояние. После са полезни за лекуването на болестите. Всяко хубаво разположение, което иде в човека, то е един зенит на един хубав слънчев ден. Всички хубави влияния, хубавите работи се дължат на влиянието на слънцето. А всичките останали са вече отражения. Туй, което Венера, Марс дават, те са отражения. Влиянията на Меркурий, Венера, Сатурн, Юпитер, това са все по отражение, туй не е реалността. Единственото реално в света от това гледище, това е само един реален тип. Слънчевите типове са оптимисти. Те са любвеобилни, никога не умират от артериосклероза, те са оптимисти, не може да заболеят. Невежи не могат да бъдат. Безверници не може да бъдат, понеже имат знание. Какво ще се съмняваш в реалността, която всеки ден може да опитате? Разумното не е в слънцето, но то прониква и всеки ден можем да бъдем в контакт с Разумното. У човека има известни центрове, при които човек може да опита тази същина. Ти говориш с Разумното, без да го виждаш. Като бъдеш в съобщение с Разумното, ти може да направиш следното: Ти запитваш туй Разумното в себе си: „Утре искам да отида на Витоша на Черния връх, какво ще бъде времето?“ То казва: „Хубаво ще бъде времето“. – „Облачно ли ще бъде?“ – „Не, ясно ще бъде.“ – „Ветровито ли ще бъде?“ – „Не, тихо ще бъде.“ Отиваш, проверяваш и става тъй, както ти е казано. Веднъж проверяваш, два пъти. Или срещнеш едно дърво, една канара, проучаваш обективно. След като си проучил 10–20 години, проверявал си много пъти, има нещо, което не можеш да обясниш, ти се спъваш. Отиваш при Разумното и казваш: „Имам един въпрос, който не мога да разреша“. Веднага се вглъбяваш в себе си и ще дойдат в тебе картини, като че сам на себе си говориш. Веднага всичко това ти става ясно. Когато туй, Разумното говори на тебе, ти ще мълчиш, няма да се хвалиш пред хората. Щом се хвалиш пред хората, всичко туй ще се стопи и ти ще дойдеш пак до обикновеното разбиране на живота.

Вчера аз седя на едно място. Няколко сестри си чистят стаята и питат: „Ще бъде ли времето хубаво?“ Казвам: Да си съберете скоро дрехите, че времето скоро ще ви изненада. – „Ама то е хубаво.“ – Така ще ви изненада, че ще се слисате. Сега някои казват, че Учителят ни изпитва. Не само че ги изненада времето, но и те не знаеха какво да правят. Казвам: Нали ви казах? – „Ама отневидело дойде дъждът.“ Моето радио казва: „Скоро времето ще се промени“. Не държиш ли тази връзка, ни глас, ни слушане. Разумното никога не говори на хора нервни, упорити, които имат свои възгледи. То те оставя да носиш своите последствия. Който иска да учи, Разумното даром ще ти разправя. Разправяше ми един път Султана, когато се връщала от Македония, че я заварила буря на Рила някъде. Цяла нощ пътувала и посред нощ чула: „Спри се, не мърдай, Султана!“ Тя се спира, окъпва я дъждът. На сутринта, като се зазорява, поглежда, цяла една пропаст пред нея. Ако направи още една крачка, ще падне и от Султана нищо няма да остане.

Разумното колко пъти ти говори! Започнеш една работа и нещо ти говори: „Не започвай тази работа, спри се!“ Ти казваш: „Пари ще спечеля“. Нещо ти казва: „Не отивай“. Ти не слушаш. Казва ти: „Спри се, не ти е притупало“. Вследствие на това ние се отличаваме с нашия конкретен обективен ум, че много знаем, и най-после изгубваме всичкото си време. Казвате: „Човек не трябва да бъде суеверен“. По-суеверен век от нашия няма. Материализмът, това е най-голямото суеверие, което съществува в света. Идеализмът е най-голямото суеверие, което съществува в света. Това са сенки на нещата. Едните са ги нарекли идеализъм, другите – материализъм. Никакъв идеен живот! Питам: Къде е идейният свят? Едните казват: „Туй, което ние виждаме, то е реалността“. Едните искат да ме убедят, че туй, което виждат, е реалността. Другите искат да ме убедят, че туй, което не виждат, е реалността. Казвам: Чудни хора сте! За мене двете неща, за които вие говорите, не са реални. Ти държиш една снежна топка в ръката си. Стопи се топката, де е реалността? Казвате: „Идеалните неща ги наричат реални“. Едновременно реално е туй, което се явява в света.

Материалните неща до известна степен са верни. Видимите неща са видими само за разумния човек. Реалното в света е видимо. Не само видимо, но дали ти го виждаш или не, то тегне върху тебе. Някой може да отрича Бога колкото си иска. Да кажем, че си свободен, но върху тебе има една сила, която те контролира. Ти си под нейната власт. Ти отричай тази сила, колкото искаш. Тази сила те приспи. Ти казваш, че си юнак. Дойде тази сила, налегне те, ти искаш, не искаш – спиш. Понеже ти си много безстрашен и не искаш да се подчиниш, тя в съня ти ще изпрати една голяма мечка и като те подгони, тупа ти сърцето, не може да спиш и се върнеш в къщи. Питам: Преди съня тази мечка съществуваше ли някъде? – „Ама не я ли видях?“ В съня виждаш мечката. Ти може да виждаш неща, които не съществуват. Съществува ли мечката, която те гони на сън? А има мечки в гората, които съществуват материални, които не те гонят. Как тъй туй, което не съществува, те гони, а което съществува, не те гони? Как ще обясните? Сега казват: „Мечката в живота е реална, но не те гони, а мечката в сън не е реална“, казваш: „Илюзия е“, а тази илюзия вечерно време те гони. На сън мечката е много реална и кара сърцето ти да тупа. Всяко нещо, което произвежда впечатление вътре в човешкия дух, има известна реалност в дадения случай, или ние казваме: Има известна връзка с тебе. Сега питам: Кое е реалното в света? – Духът. Ако съвременните хора биха приели тази разумност, ако биха се вслушали в тази разумност, нашето положение би се оправило 100 пъти повече, отколкото сега. Запример, сега ние турим един човек на власт, ние го произвеждаме министър, началник, професор, но тези хора не са родени такива. Химикът трябва да е роден химик, инженерът трябва да е роден инженер, войникът, свещениците, и те трябва да имат тези дарби, които определят свещеничеството. Той може да бъде свещеник, както онази жена опопила мъжа си. Като не знаела какво да прави, той бил без работа, тя взела, направила му едно джубе, дала му един котел и една китка и му казала: „Иди да ръсиш!“ Казват на владиката: „Един нов поп е дошъл“. – „Кой го е опопил? Не знам дали аз съм го опопил или някой друг“. Иде той със своето бакърче. „Кой те е опопил тебе, друг ли някой владика?“ – „Жена ми.“ Ти може сам да се опопиш. Трябва да се родиш със своите дарби, че да вървиш в своето занятие. Така трябва да гледаме. Да кажем, че един човек е вярващ. Че това не е професия. Вярата, това е едно от великите занятия. Да вярваш, значи да разбираш живота, да знаеш при всеки един случай как да постъпиш в живота и как да се справиш. Вярващият човек и религиозният човек трябва да знае как да се справи с всички мъчнотии в света. Туй е религиозният човек, туй е духовният човек, туй е вярващият човек в Бога. Не знаеш ли как да се справиш с живота, носиш си невежеството, носиш сиромашията. „Ама аз вярвам в Бог.“

Ако не се лъжа, в един от американските градове един вярващ работник в най-голямата фабрика казвал: „Господ ще промисли“. Жена му била на противното мнение. Тя казвала: „Не Господ ще промисли, но ти трябва да отделяш част от парите за черни дни, за стари години, деца имаме“. Той казвал: „Какво ще спестявам, и да искам, не мога да отделям“. – „Ама ти не бъди толкова глупак, гледай да си увеличиш заплатата.“ – „Господ ще помисли.“ – „Ти с твоята дебела глава, тъй Господ не промисля.“ Случва се една голяма криза в града, уволняват всичките работници и него уволняват. Едва имали за една седмица средства, изпояли всичко. Жена му казва: „Да видим твоят Господ какво ще промисли за тебе“. Той си отворил прозореца и казва: „Господи, закъсах в тази работа, както виждаш, се влоши, не мога да я оправя, ти ще я уредиш както трябва“. Идва по едно време едно дете, носи една умряла гарга. Ударила го по гърба с гаргата. Той казва: „Господ ще промисли“. Той хваща гаргата и вижда, че има нещо в гаргата. Заинтересувал се как умряла гаргата. Отваря устата ѝ, в гърлото ѝ намира един наниз от бисери. Жената на този фабрикант я изтървала и гаргата я задигнала и като я нагълтала, умряла. Жена му казва: „Господ промисли за тебе“. – „Господ промисли, но аз трябва да я предам.“ Тя казва: „Не бивай толкова глупав“. Той отива и разправя на господаря си тази случка. Господарят казва: „Ако Господ е промислил за този човек, и аз ще промисля за него“. Назначава го на работа. Та казвам: Ние, съвременните хора, сме се обезверили, освен че сме изгубили връзката с Бога и връзката един с друг, но сме дошли до положението да губим връзка и със себе си, и в себе си не вярваме. Аз наричам вяра следното: Ако човек в себе си не вярва, ако в Бога не вярва, и в ближния си не вярва, тогава на кого вярва? Три неща, три опори има, с които човек е свързан.

Първата опора, аз я наричам Бог, аз я наричам Любов. Втората опора, това е вярата, това е самият човек. Да вярва в разумното в себе си. Третото положение, аз го наричам на ближния, то е надеждата. Ближният е надеждата, то е едно и също нещо. Вярата – това е самият човек. Да вярваш, то е да вярваш в себе си. Да вярваш в Любовта, значи да вярваш в Бога. Любовта е велика сила в света. Това е проявление на разумното. Защото казва Писанието: Любовта е първият плод, или първото проявление, в което Духът става знаен на всички разумни същества.

Апостолът е казал на своите вярващи: „Желайте известни дарби!“ Всеки вярващ трябва да желае известни дарби. Не да бъдем невярващи. Някой казва, че трябва да влезе в Царството Божие невежа. Не, Царството Божие е тук на земята. То трябва да бъде едно общество от разумни хора, не вярващи хора. Човек, като каже една дума, да не я взима назад. Туй значи човек. Човек, на когото чувствата да не се менят, мислите да не се менят. Да не обещава много, но като обещае, да се не отмята. Каквито малки чувства да има, да не се срамува от своите чувства. Защото човек някой път сам себе си лъже. И в ума си човек трябва да разчита на малки изменения, дето се появяват човешките дарби. Той трябва да разчита на своите дарби. Ти трябва да знаеш какво ще бъде времето и пространството. После, трябва да определяш какво ще бъде времето отвънка. После, трябва да разбираш от влиянието отвънка. Срещаш един човек, веднага да определиш този човек какво влияние има, към коя категория спада. Най-първо трябва да определиш спада ли към добрите хора или към лошите хора, спада ли към умните хора или към глупавите, спада ли към учените хора или към невежите. Туй всеки трябва да знае. Всяка майка, още като се роди нейното дете, още отначало трябва да знае какво може да излезе от него. Тя се заблуждава. Съвременните майки и бащи трябва да разбират закона, дето съпоставят децата си в ранната възраст с туй Разумното начало, за да се развият в тях дарбите. Ако онова дете отначало още се смущава от майка, баща, брат, сестра си, да не може да възприема разумността, то ще остане идиот. Ако майката казва: „От това дете човек няма да стане“. Бащата казва: „От това дете човек няма да стане“, братът казва: „От това дете човек няма да стане“, тогава каквото майката казва, каквото бащата казва, каквото братът казва, това става. Че най-малкото дете, за което казват, че няма да стане човек, то казва: „Не, ще стана човек“. И става, но рядко се случва.

В старите времена тогавашните хора се намирали в голямо противоречие, как да си уредят живота. Каквото е било тогава, такова е и сега. Само разумното начало е в състояние да оправи нашите работи. Ето аз какво разбирам: Разумното начало само тогава е в състояние да оправи нашите работи: Само чистият въздух е в състояние да оправи нашите работи. Само чистата вода е в състояние да оправи нашите работи. Само чистата светлина, само добрата земя е в състояние да оправи нашите работи. Само разумното – тъй разбирам аз. Някой ще каже: „Въздухът ще оправи“. Но въздухът трябва да бъде чист. За мене Разумното в света аз го вземам тъй, както е дадено. Както въздухът, както светлината, както водата, както земята, тъй ако се възприемат, от там трябва да почерпим всички онези необходими сили, които са необходими за нашия растеж, за нашето бъдещо благо.

Идеята за Бога ние трябва съвършено да я изменим. Старите идеи за Бога ние трябва да ги бракуваме. Аз съм питал мнозина вярващи хора. Един ден ми дойде един вярващ човек, турил си кръста на челото, турил си кръста на калпака, слушал за мене някъде. Гледам какъв кръст си направи, един голям кръст, а аз не се кръстя. Той гледа, понеже е Великденски пости, дали сирене ще ям, или яйца. Казвам: На него каквото му се яде, това да му сервират. Питам: Ти цяла година ли постиш? – „Не, когато има пост.“ – А аз цялото време постя. Има два вида нареждане: едно нареждане има цяла година да се пости, пък другото нареждане половин година да се пости. Ти сега от половината година постиш. Казвам: Някой път 40 дена съм постил, 40 дена без да ядеш хляб, без да пиеш вода. – „Не, по малко хляб на 24 часа.“ – Така и дядо и баба знае. Да постиш 40 дена, както Христос е постил веднъж през живота си, и да опиташ силата си. Най-после се обръщам към него и казвам: Колкото ти е голям кръстът на челото, ако толкова ти беше голяма вярата, добре е. Кръстът на главата ти е по-голям от вярата. Ти седиш и ме гледаш, изпитваш ме. Ще ме извиниш, но ти ме гледаш много критически, дали съм прав като тебе. Имаш право да ме гледаш така. Аз те похвалявам, защото ако дойдеш при мене и аз те науча на някой лош път, опасна работа е. Но ако опитваш, опитай всичко. Но само да не образуваш лъжливи заключения на онова, което виждаш. Отвори душата си и ако намериш нещо лошо, не ти се сърдя. – Виждам, че всичко е хубаво, но ние още не сме привикнали. Христос като дойде на земята, носеше нови неща. Казвам: Когато децата се раждат, с бради ли се раждат, с дълги коси ли се раждат? Новото не носи нищо от старото. Та казвам: Божественият Дух иска да ни освободи от всички тежести, от терзания, от всички тревоги, които сега имаме, от безпокойства как ще минем живота, съмнения дали в ада ще отидем или в рая. Това са без резултат съждения. Важното нещо в света е да обичаш този, който те обича. Единственото същество, Което те обича, То е Духът, Божественото. То отвсякъде може да ти говори; от дърветата, от цветята, от слънцето, от хората, от барбазънците. Тогава дето и да си, ти си гражданин, ти усещаш едно вътрешно успокоение на душата си. Гладен си, Божественото ти говори: „Не бой се, няма да се минат 1–2 часа и работата ще се оправи, ще намериш храна“. Болен си. То казва: „Ще се оправи“. Гонят те хората. То казва: „Ще престанат тия гонения“. – „Лоши са хората.“ – „Ще се оправи тази работа.“ – „Ама този дявол.“ – „И дяволът няма да те гони. От всичко ще се освободиш.“ Това е Божественото, Което сега иде в света. Туй, Божественото, е решило вече да ни освободи от всички наши заблуждения, да ни развърже от всички ония вериги, които ние сме си турили. Че вече на Господа Му е дотегнало да ни слуша, като ходим при Него и дрънкаме. Той казва: „Снемете вече букаите! Кой как дойде, никой да не дига шум“. Господ казва: „Никой да не дохожда с букаи“. Такива обуща, очила – туй нещо да няма. Ти ще отидеш при Господа босичък, да няма скърцане на обуща. Ще измиеш краката си хубаво и само на пръсти ще отидеш с боси крака. После, ще имаш една хубава копринена розова рокличка с един хубав златен колан. Така ще се явиш при Господа и ще кажеш: „Господи, много ти благодаря за всички добрини, които си ми дал през живота ми да се уча. Много ти благодаря за Твоите благости, които съм имал“.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа, държана от Учителя на 25 юни 1933 г., неделя, 10 ч.с., Изгрев, София.

Който направи небето и земята

Отче наш

В начало бе Словото

Ще ви прочета най-късия псалом 134.

Духът Божи

Ще взема само последните четири думи „Който направи небето и земята“. Онзи, Който е направил небето и земята, и досега е неизвестен. Строго научен въпрос: Направил ли е вселена или вечно съществува? Две мнения съществуват; но може да четете в книгите: едните поддържат, че е направен, а другите, че е вечно съществуващ. И едното, и другото е вярно. Ще ви приведа един парадокс. Едно ядене е за предпочитане пред хиляди хубави обещания, които няма да се реализират. И хиляди обещания са за предпочитане, пред едно ядене, което ще те отрови. То е една обстановка на човешката мисъл. Когато хората казват, че мислят, при известни условия може да мислят. Здравият човек мисли по един начин, болният мисли по друг начин. Сиромахът мисли по един начин, богатият мисли по друг начин. Ученият мисли по един начин, неукият мисли по друг начин. Добрият мисли по един начин, лошият мисли по друг начин. Всички хора при разни условия мислят различно. Всеки човек, в каквото състояние се намира, неговата мисъл съответства на онова негово вътрешно състояние. Но трябва да се определи какво нещо е мисълта. Туй, което хората наричат мисъл, то всъщност не е мисъл. Да близнеш само една капка водица, това не значи още, че ти си се запознал с водата. Само водата, която утолява твоята жажда, може да усетиш каква е нейната сила. Ние говорим за човешката мисъл, без тази мисъл да произведе онзи ефект и ония процеси, които мисълта е в състояние да създаде. Единствената творческа сила в света, която има най-голяма мощ, това е мисълта. То е външната страна на онова, което е неизменно в света. Целият външен материален свят е израз на една велика мисъл, която съществува зад този свят. Попитайте някого къде седи тази сила. Питам: Когато някой съвременен музикант напише някое музикално творение, откъде го е взел, де седи това музикално творение? Той го е измислил. Целият оркестър свири и вие казвате: „Свири отлично“. Отде дойде туй съчетание на тоновете? Казвате: „Той го е измислил“. Но той е турил само известно съчетание. Допуснете, един българин, който нищо не разбира от музика, иде в странство, дойде да организира българската музика според западното пеене. Измислил ли е той начина на хармонизирането? Не, той го е взел отнякъде. Българите казват, че имали песни. И те ги взеха от някъде, взеха индуски, египетски, и те ги взеха от предшестващите народи.

Според мене, хората изгубиха първата музика, която съществуваше на земята. На земята имаше една велика музика. Хората имаха една музика, която изчезна. Сега едва им е останало нещо. Сегашните хора не познават тази музика. Има едно деградиране на музиката. Мислим, че сме изследвали нещо. Ние едва започваме да изучаваме остатъците от музиката. Или другояче казано: Тази раса живее някъде на земята. Ако ме попитате къде живее, аз ще ви дам отговор. Ако ме попита една мравя къде живее човек, аз бих ѝ казал: Където ти живееш. Една мравя няма понятие за човека, тя и не го подозира. Ако влезете в мравешкия свят, те са големи философи. Имат голяма тактика, може да се гордеят в едно изкуство, което са го знаели, преди хората да го знаят. Ако идете при пчелите, преди хората да знаят, пчелите са знаели това изкуство, хората сега започват да правят мед. Пчелите преди хиляди години, преди човека знаеха как да произвеждат мед. Каква гениалност имат пчелите, че в един кошер от 40–50 сантиметра живеят 50–60,000 жители! Де може да съберете 50–60,000 хора в такова място?! И при това, такава чистота, такъв порядък! После, поддържат еднаква топлина от 22 градуса. Нямат кухня, помии, такива работи нямат. Всите казвате: „Това са пчели“. Ние по отношение на чистотата не сме дошли на уровена на пчелите – до чистота, която пчелите имат. В някои отношения са по-напред. Само искам да ви покажа едно съотношение. Ние сме се много индивидуализирали и мислим, че ние сме единствените най-умни същества на земята. Аз казвам така: Единствените най-глупави същества, които съществуват на земята, са хората. И туй е верно, че са най-умни, и най-глупави. Туй, което хората вършат на земята, това и животните не са го вършили никога. Тия, глупавите растения даже не са го вършили. Дори водата, която е по-глупава, никога не е направила толкоз безобразия, които човек е направил. Дето мине водата, ще направи пакост, ще направи и добро. А пък човек, дето мине, дето стъпи кракът му, трева не никне. Туй е малко преувеличено. Преувеличени работи има. Човек по някой път трябва да ги намали. Един американски проповедник обичал да преувеличава нещата. Имал туй чувство. Малко хора се срещат, които говорят истината. Не че не иска да каже истина, но или ще преувеличи, или ще намали, но и двете неща са противоположни. Този проповедник обичал много да преувеличава, та слушателите не вярвали. И той бил недоволен. Той имал един приятел, комуто казал: „Когато ме видиш, че преувеличавам, ще покажеш пръста си“. Един ден проповядвал една проповед за Самсона, че хванал 30 лисици, на опашките на които турил свещи, които запалил и така запалил нивите на филистимците. Но опашките на тия лисици били 3 метра дълги. Приятелят му показал пръста си. „Виждат ми се три метра дълги опашки, много дълги.“ Навежда той друг автор, който казал, че са 2 метра и половина. Онзи пак му показал пръста си. „Това ми се струва, че не е на място.“ Навежда друг автор, който казал, че са два метра. Онзи му показал пръста си. И най-после, идва до един метър, до половин метър. Казва: „Не смалявам вече повече!“ Има една опитност в света, която повече не може да смалим. Някой казва, че аз това не може да го направя, аз така не може да мисля. До известно време не можеш, но при известни условия невъзможните неща стават възможни.

Наскоро, мисля по̀ миналата година, се даваше един пример в Южна Америка. Двама паралитици лежали в болницата, лекарите казали, че нелечима е парализата. Но един ден влиза в лобницата една боа през прозореца в стаята на тия двамата паралитици. Те като я видели, се намерили на улицата отвън. Невъзможното за лекарите беше възможно за боата. Преследвали тази боа и тя се скрива при тях. Те казали: „Благодарение, че влезе тази змия, че ние се изплашихме“. Сега туй още не дообяснява нещата.

„Онзи, Който създал небето и земята.“ Под думата „небе“ всякога трябва да разбирате туй великото, мощното, разумното в света, върху което се гради всичко хубаво и красиво. То е небето. Под думата „земя“ се разбира обикновеният, материалният живот във всичките промени, култура, еволюция и т.н. Под думата „земя“ разбираме чистата материя, която минава от една форма в друга. Онова незнайното наричат „Дух“, Който хората отричат. Не може да отречеш това, което не знаеш. Може да отречеш туй, което знаеш. Туй, за което нищо не знаеш, как ще отречеш? За да отречеш едно нещо, ти туряш друго на неговото място. Това е законът на отричането. Не е да поддържаме мнение. Имаме право да поддържаме каквото и да е мнение в света. Но никога не може да изменим порядъка, който съществува. Под думата „мисъл“ разбираме, че зад съвременния материален свят седи една мощна мисъл. Някои я турят в името на едно същество, някои я турят в името на много разумни същества, на които мисълта е съгласувана в едно. Как, по какъв начин, отде се е добила – никой не знае. Някои мислят, че първоначално е дадено откровение. Човек може да достигне известно положение, когато пред него може да се открият известни тайни. Защото когато се отрича Божественото Начало, хората имат съвсем груба идея. Мислят, че Бог мяза на човека, понеже мислят, че човек е направен по образ и подобие. Неговото лице е образ, подобие на Неговата мисъл. Следователно, по неговите ръце, по неговото лице, по неговото тяло съдим. Човека не го знаем. Когато се разгадава характера на човека, едва си съставяме понятие какво нещо е човек. Ако вие снемете кожата на човека, отворите неговия мозък и видите човека без кожата, видите това, с което оперира, то е страшна работа. Ако извадите мозъка от гръбначния стълб, нервната система представя една змия с такава голяма глава, че е страшно чудовище. Онази змия, която изкуси Адама и Ева, е в човешкия гръбначен стълб и в главата му. Ние бягаме от онзи дявол, който живее в нас, както негърът, който носи своята чернота. Ние не сме отговорни за това, когато човек иска да създаде жилище, когато влезе някоя микроба в нашето тяло, човек не е отговорен за онези последици. Тия микроби съществуват, влизат и в човека, и не искат да знаят. Някой път загнездят се в неговите дробове, някой път загнездят се в неговия стомах, загнездят се в неговите мускули и започват да го измъчват. Какво трябва да прави разумното същество при тия неразумни същества? В същото време се полага пост, трябва да пости, да гладува. Някои искат да постят, за да си изкупят греховете. С пост греховете не се изкупуват. Постът е само за усилване. Мозъкът е електрическа батерия, свързана с космическия свят. Човек, за да бъде здрав, непременно трябва да има достатъчно енергия от този космически свят, за да се брани. Мозъкът е създаден като оръжие да се браниш от всички врагове, които те заобикалят. Следователно, ако твоят мозък е здрав и силен, с електрическа енергия, заболи те кракът, ще съсредоточиш ума и всичките бацили изгони навън. Заболи те коремът, ще насочиш всичката електрическа енергия в корема. Сега човешкият мозък няма никаква енергия. Когато човек стане нервен, липсва му електричество. И тогава учените хора са дошли до твърдението: Когато у човека се образува голяма сухота, човек започва да говори грубо, рязък е гласът му. Не е лошо да говориш така, но това показва, че има малко вода в твоя организъм, малко влага има, малко мекота. Щом влезе водата, ще се прояви, че една сила има човешкият характер. Това е магнетическата сила в човека, която е свързана с електричеството. Следователно, когато функционира електричеството в тебе, трябва да функционира и магнетизмът, за да може резултатите, които си добил чрез електричеството, да останат постоянно у тебе.

Та казвам: Ние, съвременните хора, сме изложени на много болести и не само туй, но какви терзания! В едно управление вземете анархисти, комунисти и какви ли не, започват дразги между тях, преследвания, детективи, заговори правят да убиват този, онзи. Държавата следи. В училищата учителите имат известни мерки, известни правила. Някои ученици не се учат. В църквата имат правила, ред и порядък. Някои не следват тези правила. Навсякъде хората се терзаят от туй, което някой път не съществува. Ако хората мислеха право, работите много лесно щяха да се свършат. Онзи, който знае, може да направи работата за една минута, онзи, който не я знае, и цял ден може да употреби. Той ще мисли как да тури един винт на един часовник. Като го тури, казва: „Измислих как се туря винта“. То е лесна работа, ако знаеш, ще вземеш винта, ще завъртиш и ще свършиш за една минута.

Сега на съвременните хора трябва да им се доказва, че човешката мисъл има влияние. Тук веднъж в едно учреждение в София, служещите искали да се подиграят с един техен колега, който казвал: „Мене не ми влияят човешките мисли“. Четирима души се надумват да го срещнат един след друг: единият на вратата, другият на стълбите и третият горе. Първият го среща и му казва: „Какво си пожълтял, не ми се виждаш да си добре“. Вторият го среща и му казва: „Виждаш ми се като да си трескав“. Третият му казва същото. Четвъртият пред стаята му казва: „Ти съвсем си заболял“. Той казва, че никак не се чувствува добре, че го боли коремът. Отива при началника и иска отпуска. Началникът му дал отпуск, но накарал четиримата негови колеги да свършат неговата работа. После му доказали, че внушението работи в света, работи навсякъде. Някой път някой иска да помогне, но иска той да даде временен съвет. Той казва: „Ако вие не бяхте повикали мене, отиваше живота“. Той иска да покаже, че този човек е, който ще го спаси. Казва: „Работата е много сериозна, никакви лекарства не помагат, много сериозна работа“.

Проповедниците държат същата тактика. Те искат да помагат на хората, като показват лошия живот. Истинската философия никога не говори за злото. Колкото се може по-малко говори за злото. Който иска да бъде здрав, за злото и дума да не става. Че става, няма какво да го признаваш, мисли повече за доброто. Злото определям като кал, дето нищо не расте, всичко гние и се разваля. Туй, което разваля, е злото. Какво нещо е доброто? Туй, в което всичко расте, живее и продължава живота, има всичките условия, при които може да постигнеш всичко, което желаеш, то е доброто. Такъв е редът в природата. В природата това е право, даже чрез закона може да ви приведа примера. Преди години правех един опит във Варна на човешката мисъл. В едно семейство имаше четири момичета. Майката се смееше на най-голямата си дъщеря. Тя не можеше да вземе два верни тона, като че дъска цепи. Казва: „От тебе всичко може да стане, но певица не може да стане“. Тя казва: „Не съм родена“. Казвам ѝ: Майка ти не разбира, ти можеш да пееш. Може, аз виждам, че в музиката този център е развит, после гърлото може да се развие, ако пееш и се упражняваш. Давам ѝ известни правила и след известно време тя можеше да пее по-хубаво отколкото тези, които бяха учили в училище. Тя певица не стана, но можеше да пее.

Казвам: Целият съвременен свят седи в отрицателната страна. Казват: „Обществото отива зле, непоправим е този свят, лоши са хората“. Че има лоши, има, но като констатираме един лош факт, светът не може да се поправи. Какво трябва да се прави? Да допуснем, че един кораб се разчупва, какво трябва да се прави? Ако има компас, да се вземе. Ако се разчупи този кораб, да се хване всеки за малка дъсчица и да се спасява. Или във всеки параход има лодки за спасяване, тях да вземат. Та в природата всичките мъчнотии, които съществуват в сегашното общество, има един начин, по който ние може да гледаме на работата. Аз се чудя на хората, на големите недоразумения. Запример, аз съм опитвал, първоначално казвах на тези, които идеха при мене: Идете да се молите в църквата. Свещениците казват: „Тези лица, макар да идат да се молят, имат задна цел, да окупират“. – Лошо. Тогава казвам: Не ходете в църква, молете се отвън. – Пак лошо. В църквата лошо, отвън – лошо. Казват: „Еди-какви са“. Наричам добър човек този, който е роден добър. А добрият не може да го направиш лош. Роденият човек с дарби, ти на него може да повериш, понеже природата е на негова страна. Онзи, на който Бог дал сила, на силния не може да прекъснеш пътя, понеже Бог е на негова страна. Този човек е носител на Божествените закони. Ако ние се явяваме в света и носим нашите идеи, нищо няма да допринесем. Ако един човек е носител на Божествените идеи, общо за цялото човечество, всички трябва да съдействаме, за да се прояви Божественото. В Божественото няма туй различие, което съществува в сегашния наш живот. Влезеш в един концерт, ще видите някои богати хора взели първите места, а не разбират от музика. На един симфоничен концерт по 140, 150, дори по 500 лева струваха билетите. Някой взел за 30 лева, но слуша по-добре. Музиката не се слуша по-хубаво отблизо.

Сега религиозните хора искат да бъдат много близо до Господа. Те казват: „Който иде в рая“, и раят си го представят по особен начин. Светските хора казват: „Всичко е тука на земята“. Ако е всичко тука, покажете им отрицателната страна, не само да покажете добрините. Като идете в една държава, идете да разгледате затворите – то е отрицателната страна. Трябва да се покажат и добрите страни, училищата, добрите заведения. Ще направите един паралел, да видите кое преобладава. Казвам: В София има много повече кръчми, а по-малко църкви има. Повече кръчми има от църкви. Всяка кръчма е израз на една стара култура. Хората мислят, че са излезли от областта на идолопоклонството. Кръчмите са свещеници, които имат прибори, разполагат с много голяма сила. Който дойде при него, той казва: „Заповядай!“ Веднага ще даде бонбонче, кисела краставичка, зеле, казва: „Да те почерпя ли с нещо?“ Ще се почерпят. Онзи си отвори сърцето и казва: „Дай едно кило“. Много умни са кръчмарите. Всички се опиват, кръчмарят остава трезв. Ще кажете: „Неговата цел е егоистична“, нали така? Вземете един проповедник, или свещеник, който служи, пари взима. Отнемете всичката материална страна, за да опитате религиозните хора. Аз не искам да им се отнемат, но само да се опитат, има ли идея. Сега в мене седи идеята: аз зная защо хората грешат. За мене този въпрос е решен. Зная кой е цярът и ако не казвам този цяр, аз имам съображения. Когато някой дойде и има цирей, казвам му: Ела след 4–5 дни. Като ме срещне, казва: „Този цирей стана много голям. Ако така продължава, ще ме умориш“. Казвам: Не бой се! Природата е силна, аз не искам да спъвам природата. Трябва да изтекат някои от тези отрови, понеже не може да се изхвърлят по обикновен начин, и тя ще направи някой абцес. Умна е, виждам този лекар в природата. Някой казва: „Много ме боли врата, тупа“. Казвам: Когато тупа, е хубаво; когато не тупа, не е хубаво. Ти си ял неестествено. Баща ти, майка ти имат нечиста кръв, сега природата иска да те освободи от нечистата кръв. Не бой се! Тогава ще му се даде едно наставление. Сегашните лекари имат един метод, който не е съобразен със законите на природата. Те веднага ще режат цирея. Някой път е полезно и рязането, но някой път човек ще си замине.

Преди години иде при мене една госпожа, забира ѝ ръката, подува се, иде при мене да иска моите наставления какво да прави. Казвам: Като излезете оттук, идете при някой хирург да ви направи малък абцес. Завъртяла се на „Опълченска“, пада в един голям трап и си удря ръката. Казва: „Втасахме сега“. Отива при хирург, той ѝ казва: „Кой ви направи този абцес, идеален е“. Гениално била изстискана ръката през тази дупчица. И за една седмица оздравява. Вие ще кажете, че то е съвпадение на известни условия. Съвпаденията са за невежите хора, а за умните хора съществуват разумни съчетания на нещата. Казвам: Да вярваме, че Бог създаде небето и земята. Да се роди в нас онази светла мисъл, че при всичкия този тежък живот, който сега минаваме, да знаем, че има един изходен път. В никоя система вие няма да намерите вашето спасение. В която и църква да сте, в което политическо верую и да сте, може да сте англичанин, американец, русин, немец, вие не може да се избавите от лошите последствия на живота. Вие сте осъдени да умрете. Казвате: „Да си поживеем“. Не се лъжете с един живот, след като се наядете хубаво, да ви обесят на въжето. Не считайте това живот. Предпочитам да ме обесят гладен. Ако ще умра, да умра гладен. Какво разбирате вие под думата „смърт“? Научно разбират само унищожение на човека. Да умре човек, подразбира един нов живот. Когато дадоха тази чаша на един от великите хора, Той казва: „Ако е възможно да мине тази чаша, Господи, ако не, да бъде Твоята воля“. Питам сега: След като разпънаха Христа, умря ли Той? Христос днес живее повече, отколкото преди 2,000 години. Ако днес се яви Христос с тяло, кой човек няма да пита, дали е Христос, или не? Но навсякъде Неговата мисъл прониква във всички области на човешкия живот, прониква тази мощна мисъл. За нас не е важно слънцето да ни дойде на гости, но за нас е важно светлината на слънцето да проникне навсякъде. За нас е важна светлината и топлината. Следователно за нас не е важен онзи исторически Христос, но за нас е важна онази Божествена мисъл, която изтича от Него, важна е топлината, която изтича, да дойде и да преобрази света. Ние имаме едно материалистическо схващане за Христа. И досега ако църквата не е направила прогрес, то се дължи на онзи вътрешен спор, който те имат, канонически, дали православната или католическата църква е права. За какво се борят? Кой вярва по-право. Добре, има и друга една страна: кой изпълнява по-добре учението. Не [коя] църква е по-добра, коя църква е по-права, но коя църква изпълнява учението, коя църква го прилага. Църквата коя и да е, дали е някоя нова църква, дали е стара църква, ако старата църква изпълнява, добре е, ако новата църква изпълнява, пак е добре.

Сега мисълта, която искам да остане у вас: Който създаде небето и земята, Той Бог ти е дал един мозък, едно тяло. В цяла една вселена, в себе си ти си малък свят. Ако при туй голямото богатство, което Бог е вложил в тебе, ти си недоволен, че те занимават дребни работи, питам тогава: Какво очакваш в света? Необходимо е сегашните хора да направят опити. Минало е времето с вяра да се ходи, понеже вярата е път за знание. Ако твоята вяра не носи положително знание, не е един път за знание, следователно ти нямаш вяра. Ако твоята вяра не ти дава знание, туй знание ще бъде полезно за самия тебе. Че ако ти се обезсърчиш от живота и си теглиш един куршум, какво си разбрал? След като свършиш училище, нямаш никакво вдъхновение, не знаеш какво да работиш. Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, той като излезе на сцената, не само тук, но и в Америка, музикантът не гледа на първите редове на публиката, но някоя музикална сила, която си хармонира с него. Той свири, но същевременно има някой да му помага в публиката. Ако няма такива хора в един концерт да му помагат, концертът всякога излиза несполучлив, когато има няколко души да му помагат, концертът е благополучен. Законът е такъв. „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Дето са двама или трима души, събрани в името Божие, Божията Любов и Мъдрост, и Божията Истина, там е силата. Какво е Любовта? Туй, което дава живот и освобождава от смъртта. Що е Мъдростта? Туй, което дава знание и сила на човека, да го освободи от страданията. Що е Истина? Туй, което дава свобода на човека, простор, освобождава го от всички ограничения, в които се намира. Аз разбирам другояче Истината. Тогава ние говорим, да намериш някой да те обича. Как ще те обича? Той заспи за 8 часа и не мисли за тебе. През 8-те часа какво ще правиш? Този, който трябва да те обича, ден и нощ трябва да мисли за тебе. Единственото същество, Което може да ни обича, Което така мисли, то е Първото същество, Което създало света. Ако искаш да успееш, трябва да имаш свещена идея, да имаш най-високо понятие за Бога. Като дойдеш до Бога, въпрос не прави. Ако дойде някой да ви пита, има ли Господ, или не, какво бихте отговорили? Кажете ми, дали аз съществувам, или не. Аз съм или не съм. Аз, човекът, който съм пред тебе, след 50–60 години няма да ме има. Къде ще бъда? Ако ме попитате туй, което тебе те интересува, аз ще разреша този въпрос. Не може да се разреши един въпрос без любов. Не може да разрешиш такъв велик въпрос без знание. Не може да разрешиш такъв един въпрос без свобода. Ако ти не си свободен да мислиш, ако нямаш достатъчно светлина, ако нямаш достатъчно живот, че да може да победиш, да познаеш какво нещо е Бог, трябва да бъдеш силен да пребродиш цялата вселена. Един господин ме питаше за Бога: „Кажи ми – казва, – има ли Бог, или не“. Ще ти отговоря – казвам. В нашата слънчева система има сто милиона слънца, във всяко слънце има по 10 планети, които съставят месечини. Ти вземи, че посети всички слънчеви системи, и като дойдеш, ще предадеш познанията. След като изходиш тези сто милиона слънца и планети, ела при мене и ще ти кажа има ли Господ или няма. Аз сега съм тръгнал на път. И аз като тебе от тази слънчева система се готвя да ида в друга планета. Казва: „Ти сериозно ли мислиш, или не“. – Ако си от разумните, сериозно говоря, ако си от обикновените, шега правя. С умните хора сериозно, с глупавите се забавлявам, шегувам се. Или да обясня. Едно дете, което е недоволно, което майката виждам не може да задоволи, това дете не утешавам. Това дете се нацупи, сърди се на майка си. Тя му даде ябълка, сърди се, после даде втора, трета и то се усмихне, вземе ябълката. Въпросът беше само за три ябълки. Сега ние казваме, че това са детински работи. Ако дойдем да разгледаме възрастните хора, ние, учените хора, които сме свършили по философия, по музика, по всяко изкуство, ако попитаме един проповедник защо проповядва, ще каже, че заради Господа. Ако попитаме един учител защо учи, ще каже за народа. Не, не е за народа, то е второстепенно. Ако питате водата защо тече, ще каже, че иска да отиде в океана. Но тук има неправилен отговор. Тя иска да отиде в океана, за да излезе от него. Ако попитате вятъра защо духа, той иска, не иска, трябва да духа от високо към ниско. Съвременните хора мислим, че сме свободни. Онзи, когото карат стражари, той е свободен, докато върви. Като престане да върви, има пъшкане. Онзи, който отива в училище, ученикът е свободен, когато учи, когато не учи, не е свободен. Свещеникът е свободен, докато служи; като престане да служи, не е свободен. Ти си свободен, докато ядеш, като престанеш да ядеш, като се наядеш, не си свободен. Ти си свободен, докато имаш пари в джоба си. Щом нямаш пет пари, не си свободен, фасонът ти ще се измени. Имаш стотина хиляди лева в банката, може всичко да уредиш. Нямаш в банката нищо, и Господ не дава. Да дадеш, ти изключваш вече, мислиш какво ще се прави. Казваш: „Тежък е животът“.

Това са ред противоречия, всеки може да ги изнесе. Да изнесем противоречията на хората, то си има вътрешна причина. В някой случай е необходимо да бъдеш богат, в друг случай е необходимо да бъдеш сиромах. В някои отношения необходимо е да бъдеш учен, в друго отношение е необходимо да бъдеш невежа. В едно отношение е необходимо да бъдеш силен, в друго отношение е необходимо да бъдеш слаб. Туй в природата съществува като природен закон, отношение между Великото голямо и Великото малко в света. Аз го наричам, това са степени, по които вървят всички Божествени мисли и уравновесяват всичките неща. Като не разбираме Божия закон, преждевременно хората са съгрешили, понеже сме се наели да вършим една работа, която не е за нас. Аз съм забелязал, много ученици искат да свършат с отличие и пресилват своя мозък, заболяват и нищо не става. Заболяват и умират. Много посредствени, които започнали с посредствени знания, упражнили са своя мозък и свършват училището. Те не бързат. Имаш пред себе си всеки ден да реализираш работа по малко. Няма да ви приведа онази приказка за надбягването на костенурката и заека. Вие я знаете.

Великото в света е човек да е доволен от малките мисли, които му помагат. Някой път може да кажеш тъй: „Защо не съм даровит?“ Ти си даровит, но трябва да дойде учител да вдъхне нещо. В едно житено зърно има възможности да се създаде нещо, но непременно трябва да дойде слънцето, светлината, топлината, да дадат подтик. Та всички ония гениални хора в света са приели един подтик отвън, който развил техните дарби. Първите подтици, които дават, са майката и бащата. Какъвто и да е подтик, най-силният подтик за каквато и да е дарба дават майката и бащата. След туй на второ място иде учителят, на трето място е външното общество. Това са фактори. Та сега да ви кажа кой ти е майка. Всеки един човек, който те обича тъй, както майка ти, беззаветно, той е за тебе майка, той може да те вдъхнови. Не ме разбирайте буквално. Всеки човек, който има знание, той разбира закона и може да ви помогне, той е баща за тебе. Бащата трябва да внесе известна сила в човека, майката да даде направление на ония енергии. Ти ще разбереш майка си и баща си. Ти баща си ще намериш, ти не познаваш баща си. Онази може да ти бъде майка, която може да развие твоите дарби и да те направи доволен в света. А баща е онзи, който може да те вдъхнови, който може да те подигне. Всеки, който те ограничава, не е нито баща, нито майка. Аз така разглеждам майката и бащата. Дали е учител, пак същият закон прилагам. Дали е господар, същият закон, дали е слуга, същият закон. Навсякъде този закон. Слугата ако те обича, ще ти служи. Ако господарят обича слугата си, той е добър господар. Ако учителят обича учениците си, той е добър учител. И ако ученикът обича учителя си, той учи и е добър ученик. Всякога там, дето има обич, вече има основа.

Казано е: „Бог създаде небето и земята“. Като учение за нас, хората, вие поглеждате към небето и казвате: „Дали е туй?“ Когато един съвременен ученик влезе в лабораторията, види всички инструменти и каже: „Това не е за мене“. Това е създал човешкият дух, създал го е човешкият ум. Ако вие идете на земята, тя е населена. Ако идете на слънцето, и то е населено с човеци, малко по-другояче създадени, не с такива форми. Техният идеал е по-велик, понеже не се занимават с частни работи. В цялата слънчева система, за всички планети има определен бюджет. Защото жителите на слънцето, колкото и други народи да има, които съществуват, имат си история за тях. Сега аз не искам да ви карам да вярвате. Ако не вярвате, ще ми бъде по-приятно, защото ако вярвате, ще кажете: „Това е една приказка“. Ако вярвате, ще кажете: „Как е възможно, огън разтопен има на слънцето, да има жители, ще се стопят там“. В слънцето много по-добре може да се живее. Учените хора поддържат, че много голяма топлина има там. Тия хора издържат много по-голяма топлина. Ние едва издържаме 39, 40, 42 градуса. На слънцето жителите издържат една топлина може би от 35 милиона градуса. Следователно, ако един слънчев лъч дойде на земята, ще се намери в голямо противоречие с онзи голям студ, който ще намери. Те се обезсилват, затова много рядко се решават да слязат. Даже слънчевите типове, които съществуват на земята, са много обезсилени. Те са най-весели, най-жизнени и радостни. Всички ония хора, които са допринесли нещо на човечеството, са все слънчеви типове. Астролозите обясняват другояче. За да мислиш, да можеш да успяваш, трябва да бъдеш слънчев тип. Той носи Господа със себе си, носи три качества: той носи Любов на човечеството, той носи Мъдрост и знание, той носи свобода, носи разширение, законите на причини и последствия, които съществуват.

Ние навлизаме в една област, дето трябва да се върнем назад. Аз четох преди няколко време, един астроном се молил Господ да му покаже величието на света. Молил се около 15–20 години. Една вечер сънува, че при него дохожда един ангел. Това било 19-ти век. Той му казва: „Чу се молитвата ти“. Чува един глас, който казва: „Тялото му промени, но сърцето му остави човешко“. Пренесъл го този ангел на слънцето, после на друга система, разнасял го от система на система. Той казва: „Моля те, върни ме на земята“. Той не може да издържа повече. Защото какво ще ви ползва вас и какво ще ви интересува, ако повярвате, че един жител на слънцето може да издържа 35 милиона градуса. Това е научен факт, това не е мое твърдение, някои са измервали. Аз не мога да кажа отде го зная, аз предполагам, имам основание.

Казвам: Трябва да се върнем към обикновения живот, към който ние сме нагодени, към ония дарби, ония сили, ония способности, които човек има в себе си, които сега развива в сегашния живот. Всякога трябва да бъдете благодарни. Когато четете една философска книга или слушате един музикант, или гледате художествена картина на някой художник, или изобретение на някой изобретател, или в природата, вие разглеждате. Природата може да се разглежда по много начини. Някои много механически разглеждат природата. За бъдеще има да изучавате природата. Има много творчески неща на съществата, които са живели преди хората, те са оставили своите останки, предците, които са приготвили сега да пресъздадат земята, да изменят нейната орбита, да изменят оста, да изменят вътрешното състояние, да изменят и човешкия организъм, да изменят човешките мисли, човешките чувствания, да турят един нов ред на нещата. При този нов ред, който сега влагат, то е един начин с един ред на Любовта. Идната култура, която иде, е култура на Любовта. Бъдещата култура е култура на Любовта. Че сегашните хора се избиват, че си пущат кръв, окултистите така тълкуват: Всяка жена, която ражда, нали ѝ се пуска кръв? Понеже сега се ражда новото, то на тия хора трябва да се пусне кръв. Че много кръв трябва да се пусне на хората, за да има за бъдеще къде да поникне културата, понеже тази кръв е необходима, както водата за растенията. Всичката аномалия, която съществува, този хаос е, че всички разумни същества събират тази кръв. Тя не се разпилява. Щом умира човек, те събират тази кръв. В артериите е турена тази кръв като в шишета. Те събират кръвта в своите аптеки, кръвта от еди-кой си човек. Тя ще служи на бъдещата култура. Поддържат учението, че Христос пролял кръвта си за спасението на човечеството. Кръвта на Христа е потребна, за да се изкупи човечеството. Тогава някои обясняват малко по-другояче, че кръвта на Христа, това е Неговото разумно Слово. Кръвта е външната страна на Словото. Нямаш кръв, твоето разумно слово не може да се прояви. То може да съществува извън тялото на земята, но без тяло не може да се прояви. Следователно най-първо трябва да пазим своето тяло, със своя мозък, трябва да пазим своята нервна система. Трябва да се научим да бъдем доволни. Бъди доволен, че болестта ти е малка. Като те боли, кажи: „Слава Богу!“ Тогава ще вярвате както онзи американец, който като работил, пада един камък и му откъсва първата фаланга на пръста. Той казва: „Слава Богу, благодаря, че не отиде целият пръст, ръката не отиде“. Питат го: „Защо благодариш?“ – „Благодаря – казва, – че с много малко се освободих.“ Всички трябва да благодарите, че се освобождавате с едно малко засягане. Много малко ни е засегнало. Този Промисъл, който съществува в природата, показва, че се намираме под известна благодат.

Бог, Който създаде небето, то е нашият ум. Бог, Който създаде земята, то е нашето сърце. Някои вземат сърцето, че е слънцето. Сърцето в слънчевата система играе важна роля. От туй сърце, което човек има, човешкият ум може да богатее и да се подига. Трябва една гениална мисъл. Не се обезсърчавайте, че не разбирате природата. Не се обезсърчавайте дали има Господ или не. Не оставяйте този въпрос неразрешен. Не разрешавайте въпроса, дали има добро или няма добро, дали има зло или няма. Разрешавайте въпроса, дали можем да вършим доброто. Казваш: „Може ли аз да живея в доброто, не в онази кал, в която всички отиват“. Щом аз може да живея, ще знае, дали и другите хора ще живеят, или не. Тогава не поддържам философията на Настрадин Ходжа: „Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината смисъл изчезва, като умра аз, всичкият смисъл изчезва“. Аз не поддържам това. Тогава ако тази поговорка е права, защо тогава мъжът ще се развежда с жена си? Това е верно по отношение на човешкия ум и човешкото сърце. Всеки човек, който изгуби своето сърце, той е осъден, който изгуби своя ум, също е осъден. То е верно по отношение човешкия ум и сърце, но не по отношение външните форми, които съществуват. А пък човешкият ум не може да се разруши, не може да изчезне. Човешкото сърце не може да се разруши, това е невъзможно.

Запример, вие мислите, че никой не ви обича, че никой не мисли за вас. Питам тогава: Как вие влязохте в този свят? Вие, които не сте обичани, как са ви вкарали в този свят? За да влезете в света, един билет струва 35 милиона лева златни. Вие сте влезли без пари. Тогава платихте ли, или не сте платили? Безплатно, даром сте влезли. Вие сте минали през една епоха, когато някой артист дава билети гратис. Вие сте влезли гратис и сега казвате: „Няма никакъв смисъл“. Продайте билета за 35 милиона.

Аз не искам вие да останете с мисълта, когато ви разправям за онези, които разправят за богатството. Преди години дойде една ясновидка от София, много набожна жена. Казва: „Искам да ми помогнеш. И от тебе човек ще стане“. – Какво? – „Има едно голямо богатство.“ – Къде е то? – „Тук в София, заровено е на 500 метра дълбочина.“ Казвам: Нямам толкова пари, на 500 метра дълбочина трябват много хора. Иди тогава при православните, при владиците, кажи, туй богатство на тях, не е за мене тази работа. Доближавам се до ухото ѝ и казвам: Не се заблуждавай, под 500 метра няма никакво богатство закопано. Може да има някаква руда, но не е за тебе. Туй богатство е у тебе. Ти имаш отличен ум, имаш добро сърце, както виждам, даровита жена си, не ходи да се занимаваш с тези търговски работи, ходи да помагаш на ближните си и там ще откриеш това богатство. Послушай ме, няма да те боли главата. Ако не ме послушаш, две глави ще те болят. Тя ми хареса, с хубаво чело, с хубави възможности. – „Може да ме излъгали духовете.“ Казвам: Не те излъгали духовете, но ти не мислиш право. Ти искаш да направиш манастир, а пък няма нужда от манастир. В природата има много манастири. Не е правилно разбирането. Ще влезеш в стълкновение в живота. Иди в Свети Иван Рилски.

Та сега ние искаме да въведем нов ред на живота. Невъзможно е. Трябва онова, което сме обещали, което сме разбрали, да бъдем верни на онова, което носим в себе си. Той не е освободен, той е задължен, той не трябва да мисли като един човек.

Човечеството е едно условие. Той трябва да знае, че е изпратен от най-добрите мъдреци, от тези, които са създали всичко. Сегашното му положение и бъдещото му положение напълно зависи от тях. Тъй, както положението на един посланик на Англия, Америка, Русия, Германия зависи от държавата, която представя. Когато държавата не взима участие, той трябва да си дигне багажа и да си върви в своето отечество.

Новото, което трябва да имаме: Научете се да вярвате в светлата мисъл. Като се поставите в спокойно състояние, оставете всички нерешени въпроси, за сиромашия, богатство, оставете всичко настрана, понеже тъй, както гледате на света, няма ред и порядък. Впрегнал си вола и 10 часа оре заради тебе, казваш: „Господ го направил“. Че Господ дал ли е тапия, да кажат, че Господ им дал възможност да работят. Ти хващаш кокошката, заколваш я. Хващаш рибата, казваш: „Господ я създал“. Хващаш птицата, казваш: „Господ я създал за тебе“. Възможно е. Вие трябва да оставите всички противоречия, които съществуват. Кокошката, която изядете, нищо няма да изгуби, тя ще спечели, вие ще изгубите. В това отношение в херметическата философия поддържат следния възглед: Колкото кокошки си изял, колкото агънца си изял, колкото рибки си изял, един ден, когато тия кокошки, агънца, рибки стават хора, ти може да си в положението на ангел и Господ ще те праща да им помагаш, да им служиш на земята. Той ще ти каже: „Те едно време поддържаха живота ти“. Те ще се чудят как този ангел да ни помага, да ни обича. Ангелът казва: „Имам задължение спрямо вас“. Вие казвате: Задължение, вие още вървите по закона на задълженията. Ти казваш: „Обичам Господа“. Как няма да го обичаш! Ти си длъжен. Има любов по свобода, има любов по задължение. Сега гледайте да минете през фазата на задължителната любов и да дойдете до фазата на свободната любов. Като кажа свободна любов, вие настръхвате. В задължителната любов се вършат престъпления, в свободната любов няма абсолютно никакви престъпления. То е любов към всички, то не е външна форма.

Онзи, Който създал небето и земята, трябва да живее във вас. Слушайте Неговия глас и вашето бъдеще Той ще го определи. Ще имате едно познание. Ще проверите нещата. Аз не искам да вярвате. Ще проверите. Може да си болен, ще оздравееш. Може да си невежа, ще станеш учен. Може да си лош слуга, ще станеш добър. Всичко ще се измени. Когато един ден се намериш в положението на ангел, който владее законите, тогава ще бъдеш свободен. Тогава ще кажеш: „Има Един, Който е създал небето и земята, Комуто ще служа“. Понеже три неща има, които са вечни: Любов, която носи живот, Мъдрост, която носи знание, и Истина, която носи вечна свобода за човешката душа.

Благословен Господ Бог наш

Добрата молитва

Беседа, държана от Учителя на 30 юли 1933 г., 10 ч.с., неделя, Изгрев, София.