Този е живият хляб

Бъдете прочие разумни

Бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъбите! (Матея 10:16)

Отче наш

Ще се развеселя

Ще прочета няколко стиха от десета глава от Евангелието на Матея, 16-ти стих.

Духът Божи

„Бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!“ „Бъдете прочее разумни.“ В природата съществуват три положения. Първата предпоставка, това е материалната страна. Съчетанията, това са органическите постижения, а разумните постижения, това е разумността. Има знания, които са общи за всички; има знания, които са само за някои, а има и специфични знания. Когато един професор преподава лекции в някой университет, казвате, че това е специфично знание, което разбират само някои. Следователно училищата се съграждат не за всички, а само за онези, които искат да учат и които са способни. Училището не е място за неспособните. За неспособните е нивата, ралата, чука и т.н. Не че не са способни изобщо, но мястото на неспособния не е в училището, той трябва да вземе по-лека работа. За кого се създава една концертна зала? Тя не се създава за публиката, но за онези, които ще дойдат да свирят и да пеят, или за онези автори, които ще пишат нещо хубаво, а що се отнася до слушателите, тези, които ще си платят, те са преходни, те ще дойдат само да слушат. Така трябва да се разбират нещата.

В живота вие намирате, че нещата не са създадени както трябва. Понякога седите и критикувате, че нещата не са така, както вие ги схващате. Това е вашата материална предпоставка, това е начало на знанието. Защо е така, вие нищо не можете да разрешите, вдигате само раменете си. Светът не е населен само с българи, нито само с англичани, нито само с французи, нито само с германци, нито само с японци. Светът е населен с толкова хора, разни чешити има в света. Всички могат да спорят за кого е създадена земята. – Това е философски въпрос. Дали е създадена земята, това е въпрос преди всичко. Писал Мойсей, един човек, че земята била създадена от Бога. Така разбирал, така писал. Ще кажете, че Бог е говорил на Мойсея.

Ще направя едно малко възражение. Мойсей казал, например: „Око за око и зъб за зъб“. Обаче Христос е казал: „Ако те ударят по едната страна, дай и другата“. – Как ще примирите тези противоречия? При това Христос е казал: „Ако ти вземат връхната дреха, дай и долната!“ На друго място е казал: „Не си отмъщавайте на враговете, но любете враговете си!“ Питам: Как ще примирите сега всички тия противоречия? Кой от двамата е прав? – Всеки, който е говорил на времето си, е прав. Мойсей е говорил на евреите според тогавашното еврейско разбиране. Той говореше на децата – нищо повече. Христос пък говореше на по-възрастните и им говореше с притчи. Хората в Негово време не бяха учени, затова им говореше с притчи, и те казваха: „Какво иска да ни каже с тези притчи?“ Това, което Христос говори на времето Си, не се приложи. Той не дойде да проповядва едно учение, което може да се приложи. И как ще се приложи?

„Бъдете прочее разумни!“ Защо? – Защото вашата работа е много сериозна. Мнозина от вас има да ядат дърво до общо разпореждане. Така е казано на наш език. Но да се върнем на реалната страна на живота, която трябва да разбирате. Има в живота неразбрани неща, които всякога ще останат неразбрани. Вземете, например, две тела се привличат, две се отблъскват. Има няколко теории за обяснение на това нещо. Например, силните неща помежду си се отблъскват и слабо със слабо пак се отблъскват. Силно със слабо се привличат. Значи има две възможности. Обаче и две силни неща могат да се привличат, и две слаби неща могат да се привличат. А, от друга страна, едно слабо и едно силно пак могат да се привличат.

Следователно при сегашните условия на живота имате отношението 1 към 2. Значи възможността да се прояви Любовта е 1:2. Имате две отблъсквания и едно привличане.

Следователно по отношение на Любовта всякога ще свършвате с дефицит, а по отношение на борчовете винаги ще свършвате с едно уравновесяване, с един баланс, с един излишък в бюджета. Такъв е законът на природата. Ето, и в химията винаги съществува нещо средно между киселината и основата. Всяка киселина се привлича от една основа и всяка основа се привлича от една киселина и като резултат на това действие се получават солите. Сега какви изводи могат да се направят оттук? – Много изводи могат да се направят. Вие можете да съедините една киселина с една основа и да получите отличен резултат, а можете да съедините една киселина с една основа и да създадете цяло нещастие на хората. Следователно в сегашното развитие хората са влезли в една област на неустойчивите съединения, според както се наричат в химията. Ето защо, при всяка стъпка в живота си човек трябва да мисли какви съчетания ще стават между неговите мисли и чувства, за да знае какъв резултат ще се получи. Резултатът, това са постъпките на човека, а в химията това са солите. Желанията, чувствата на човека, това са основите, а мислите, това са киселините в химията. Аз така взимам: Мисълта е киселината, желанията са основата, а постъпките, това е солта. Какво можете да кажете на това отгоре? Това са изводи, които не спадат към материалните предпоставки. Те спадат само между органическите и разумните постижения. Само един разумен човек може да мисли така. Иначе как ще обясним ние противоречията между хората? Как ще обясним омразата или как ще обясним завистта, или убийството между хората? Вие можете да дадете какво и да е обяснение на тези неща, но трябва да се даде едно психологическо обяснение. Какво е, например, кражбата? Или какво е лъжата? – Лъжата е един резултат. Тя е една постъпка. Лъжата върви по женска линия. Тя не е момче, но момиче, и то младо момиче на около 12 години, пък и толкова е хитра и дяволита, че на всякого може да замотае главата. Това е вече фигура на речта. Ето какво разбирам, като казвам, че лъжата върви по женска линия.

В лъжата преобладава повече сол, отколкото киселина.

Следователно, когато се даде надмощие на киселината в човека, ражда се лъжата. Когато преобладават киселините над основите, ражда се смелостта. Следователно в смелите хора киселините имат надмощие. Може някои от вас да кажат, че това не им е ясно. Какво да им правя, като не им е ясно? Ще кажете да ви го обясня. Не може и да ви го обясня. Има неща, които не могат да се обяснят. Те трябва да се направят. Минава един господин и стражарят му казва: „Господине, минете отдясно, отдясно трябва да се върви по улицата“. – „Защо?“ – „Такива са разпорежданията.“ – „Ама аз искам да мина от тази страна.“ Тогава стражарят му зашива две плесници, и той минава от дясната страна. Това било възражението на стражаря. – „Ама защо ме биеш?“ – „Защото не изпълняваш закона на лявото и на дясното движение. Давам ти една плесница, да знаеш, като отиваш, да вървиш отдясно, а като се връщаш, да вървиш отляво.“ Често и вие ядете такива плесници в живота. Това е фигуративна реч. Не всякога човек яде такива плесници, но само когато не се съобразява със законите в природата. Щом не се съобразява със законите, с основните закони в природата, човек яде такива плесници. Нима всеки един карамбол, който човек претърпява, не е такава една плесница? Та нима когато ви боли главата или корема, или нещо в гръбнака, това не са тия плесници, които природата ви удря? Това са болезнени състояния, които представят плесници от природата. Сега аз не искам да ви говоря по медицината, защото всички ще се изплашите от диагнозата, която мога да ви дам. Ще ви кажа защо не искам да правя тази диагноза. В древността една красива царска дъщеря се влюбва в един велик учител, иска да се жени за него. Като влизала в стаята му, тя не мислила вече да излезе навън. Един ден, както се разговарял с нея, той намислил да ѝ даде един добър урок. В това време влиза в стаята му една голяма кобра, сяда на скута му и обръща главата си към царската дъщеря. Като я видяла, царската дъщеря се много уплашила и казала на учителя си: „Ще ме извините, имам малко работа, ще си отида“. И тя веднага си отишла у дома. Питам: Де остана любовта на царската дъщеря? Какво означава тази кобра? Кобрата била другата любовница на този учител. Тази змия била влюбена в същия учител и като влязла при него, погледнала към царската дъщеря, с което искала да каже: „И аз имам толкова право на него, колкото и ти. Достатъчно е само да те клъвна, да видиш какво мога да направя. Ако учителят не си мръдне пръста в знак на съгласие, ти ще бъдеш спасена, иначе аз мога да ти покажа какво съм в състояние да направя“. Като разбрала езика на кобрата, царската дъщеря казала: „Нека тази кобра седи на скута ти, колкото иска, аз ще си отида у дома и то колкото по-скоро, толкова по-добре“.

Сега приказката трябва да се преведе, да се направи разбрана, защото всяко нещо, което не се превежда, то остава неразбрано, остава загадка.

Когато човек се намира в благоприятни условия, всички обичат да го заобикалят, но щом дойде кобрата, сиромашията, неволята, болестта, този човек отслабва и веднага всички казват: „Можете ли да ме извините?“ – „Може.“ И той остава сам. Това е един превод. Все ще дойде кобрата в живота. И като дойде, веднага онези, които са ви обичали, ще си отидат и ще ви оставят сами. Сега вие можете да запитате: „Защо е така нареден светът?“ Тогава дайте вие една програма, как по-интересно може да бъде нареден светът. Направете вие една драма, в която да няма страдания, в която героите да не се влюбват, да не страдат, а само да ядат и да пият, да седят като мумии, като восъчни статуи, да се гледат, да нямат никакви страдания, да няма никакви плачове, да не се разговарят помежду си. Де ще бъде тогава приятността на живота? Вие сега се възмущавате, че нещата ставали така или иначе, но не както вие очаквате. Питам: Какво лошо има в плача? Когато един човек плаче, той ви показва, че страда, а щом страда, той е жив. Щом плаче, този човек има сърце, което чувства. Радвайте се, че този човек има ум, мисли вече. Като плаче човек, аз разбирам, че той има ум и е почнал вече да мисли. Щом умът в човека почне да мисли и сърцето да чувства, това показва, че в него стават вече всички процеси.

Ще каже някой, че според индуските философи очите на човека трябва да пресъхнат. Кога? – Когато земята е суха, очите трябва да бъдат влажни, а когато земята е влажна, очите трябва да бъдат сухи. Ще дойдат някои философи да тълкуват това и да казват, че сълзите от очите на човека трябвало да пресъхнат. Каквото видел, човек не трябвало да се възмущава. Не, разбиране трябва за нещата.

Христос казва: „Бъдете прочее разумни!“ Той не се обръща към обикновените хора, но към учениците си. Следователно, ако искате да придобиете нещо от този живот, вие трябва да го разбирате в неговата пълнота. Защо? – Защото животът е съчетание на разумни съзнания в света. Ако бихте били ясновидци в първа степен, вие щяхте да видите, че светът е преплетен като един организъм. Щяхте да видите, че съзнанията на всички същества, от най-висшите до най-низшите, са преплетени като в един общ организъм. Всичко в света съставя един организъм. И ангелите, и херувимите, и серафимите, пък и най-малките буболечици, всички в света са преплетени в съзнанията си. Как ще разберете това нещо? Ще видите, че малката буболечица, която някой път ви е отвратителна, тя интересува някое божество повече, отколкото може да го интересува един човек. Да, едно божество се интересува от една малка буболечица повече, която нищо не разбира, отколкото от един човек. Сега ще преведа тази мисъл с други думи. Мене ме интересува една овца повече, отколкото един умрял слон. В дадения случай аз взимам малката буболечица за тази жива овца, която дава млякото и вълната си. А онзи голям кит или онзи голям мъртъв слон, който се разлага, не ме интересува неговата форма. В дадения случай за мене е потребна живата овца, която е проводник на Божественото, а онзи умрял слон, той е лош проводник на Божественото, на знанието.

Следователно в света има мъртви форми, които не могат да интересуват човека. Много хора има, които живеят автоматически, те не са живи хора. В съзнанието си те са хора, които спят. Той е направил престъпление и ти трябва с месеци да му доказваш, че той е направил едно престъпление. Той казва: „Аз трябва да убия този човек“. Или: „Какво от това, че съм откъснал едно цвете, или че съм заклал едно животно, една овца?“ И тези хора понякога минават за герои. Даже и вие понякога се насърчавате, като казвате, че човек трябва да бъде герой в света, той не трябва да бъде мек. Вие не страдате от мекота, но страдате от неразбиране на основния закон, който действа върху киселините, който действа върху основите и върху солите. Тъй щото религиозните хора трябва да се водят по този закон.

Често вие казвате, че трябва да се обичате. Така е, но когато аз обичам един човек, първо трябва да изучавам неговите дела. Ако обичам един музикант, аз се интересувам първо от това, което той обича в музиката. Ако обичам един философ, трябва да се интересувам от философията, която той поддържа. Ако обичам един поет, трябва да се интересувам от неговата поезия. И когато казвате, че имате вяра, вие първо трябва да изучавате в какво седи вярата ви към този, в когото вярвате. Значи, щом обичате един човек, първо трябва да си съставите понятие за него, първо ще изучавате формите, които той е създал. За да се запознаете с Бога, вие трябва първо да изучавате формите, които Той е създал. Когато някой обича Шопена, първо трябва да изучава неговите произведения. Какво ще научите от произведенията на Шопена? Мнозина казват, че Шопеновата музика се отразявала болезнено върху човек. – Това значи, че тези хора не разбират какво искал да изрази Шопен със своята музика. Преди всичко, като свирите на някакъв инструмент, от голямо значение е как ще вземете тоновете. Важно е каква сила, каква мекота може да се даде на един тон. На един тон може да се предаде сила, може да се предаде мекота, т.е. може да му се предаде сол. Тоновете, които представят сол, действат успокоително върху човека. Тоновете на основите действат съзнателно, а тоновете на киселините действат възбудително, те събуждат енергия в човека. Когато някой иска повече да работи, да гради нещо, тогава му трябват повече тонове на основите. Когато човек е нервен, той трябва да свири неща, които да внесат спокойствие в него.

Сега трябва една опитна школа. Ние говорим за влиянието на музиката, но няма какво да се говори за нейното влияние, а трябва да се прилага. Като се пее и свири, от пението и от свиренето ще се види какъв ще бъде резултатът. Защото като говоря, у вас се събужда низшия ум и вие имате желание да научите нещо наготово от мене. Първо, вие искате да съберете знание, а после да приложите това знание. И в такъв случай малцина от вас ще мислят върху разумните постижения. Аз наричам обективен ум този на материалните предпоставки само с който се събират данни. След това иде влиянието на музиката върху ред други способности, както е, например, върху паметта. Това влияние спада в областта на основите. Разсъдъкът у човека, това пък е киселината. Следователно с разумността в света ние можем да премахнем всички мъчнотии в своя живот. Разумният човек може да премахне всички мъчнотии, които съществуват в света. Но при всяка нова връзка, която човек прави с хората, ако я прави безразборно, той ще си създаде ред неприятности. Например, ако се влюбиш в една кобра, ти ще си създадеш ред неприятности, ти не можеш да я направиш вегетарианка, тя непременно ще иска месо, нито пък може да поддържа твоите идеи. При това положение между кобрата и тебе ще има едно различие. Ти по никой начин не можеш да измениш нейното естество. Ако се влюбиш в един гълъб, ти пак не можеш да измениш неговото естество. Гълъбът при всичките условия на своя живот си е оставал все вегетарианец. Той винаги е оставал плодоядец. Единствен гълъбът при всички условия на своя живот не е изменил на себе си, всякога си е оставал плодоядец. Аз взимам гълъба като тип.

Има хора в света, на които характерът всякога си е оставал постоянен. Това са постоянни типове, които се отличават с известни черти в характера си. Малко хора се отличават с такива линии в характера си. Който има тези линии, ние го наричаме светия, гений. Режи го, печи го, на парчета го направи, той не се отказва от своите убеждения. Такъв е бил Хус, такъв е бил апостол Павел, апостол Петър, всички мъченици, всички апостоли – те имали тези линии в характера си. Един българин ходил да проповядва Евангелието, но като дошъл до живота на апостолите и мъчениците, казвал: „Аз още не съм дошъл до това положение, не мога да издържам да ме режат на парчета. Ако дойда до това положение, готов съм да се откажа от идеите си“. Честен е човекът, казва си истината. Понякога в човека се зараждат вътрешни противоречия. Та понякога вие мислите, че имате известни убеждения. Верни са убежденията, но се изискват три предпоставки. Ако твоята киселина не може да влезе в съединение с една основа, да образува правилно една сол, ти не можеш да имаш тези възможности в света. Или другояче казано: Ако твоите мисли не са чисти, ако твоите чувства и желания не са чисти и ако твоите постъпки не са добри, ти не можеш да имаш никакви възможности в света. Няма по-лесно нещо от това, мисълта на човека да бъде чиста. Сама по себе си мисълта е чиста и като влезе в твоя ум, ти трябва да внимаваш, да не я опетниш. В това отношение аз одобрявам съвременните лекари. Когато някой лекар прави операция, той измива ръцете си няколко пъти със сапун, после пречиства добре инструментите и тогава започва операцията, да не би да стане някаква инфекция. Той взема предпазителни мерки. Ти говориш с един човек, но трябва да знаеш, че думите, езикът, с който оперираш, е един инструмент, който трябва да бъде чист. Или пък в главата си трябва да имаш само една чиста идея, да бъдеш носител само на една идея. И какъв трябва да бъде резултатът? Аз наричам резултата добрия живот. Добрият живот е смисълът. Ние искаме да живеем добър живот. Нашият добър живот е напълно зависим от нашите чисти мисли и чисти желания. Такъв е законът и в живота на светиите, и на ангелите. И тук важи същият закон. Животът на един народ, животът на цялото човечество пак зависи от същия закон. Сега аз говоря за онзи правилен процес на постижения, които стават, а не за онзи процес на постижения, които вие имате. Вие казвате: „Моите мисли са чисти“. – Това е нищо. – Чиста мисъл е само онази, която при всички условия остава една и съща, не се е изменила. Допуснете, че имате един приятел. Може да се определи степента на вашето приятелство само при всички условия на живота, каквото и да ви се случи, вие никога не се усъмните в него. При това положение вашето приятелство е основано на здрава основа. Ако и приятелят ви не се усъмни във вас, вие имате вече един идеален резултат. Но щом вие в някои отношения се усъмните и той в друго отношение се усъмни, отношенията помежду ви не могат да бъдат правилни. Колко хора има, които като се изменят условията, като станат лоши, те казват: „Не си струва човек да живее добре“. И тогава нещастията в света произтичат от факта, че ние не разбираме основния закон, който работи в природата.

Сега да ви приведа какво означават думите на някои хора, които казват, че трябва да се откажем от живота. Ако червеят в продължение на известно време не се откаже от положението си на червей и не се превърне в пашкул, той е осъден да бъде стъпкан. Какво лошо има в това, че той ще се откаже от положението си на червей и ще се превърне в пеперуда? Не е въпросът да умре. Смъртта не разрешава въпросите. И в християнството мнозина не разбират правилно какво означава смъртта. Смъртта е преминаване от едно низше състояние в едно висше, или преминаване от лошите условия в по-добри. Какво лошо има за човека, ако той преминава от лошите условия в добрите? Значи, ако човек минава от лошите в добрите условия, това е живот. Ако минава от добрите в лошите условия, това е смърт.

Казвате: „Трябва да се мре“. – Какво лошо има в това? Ако някой е умрял, той е минал в по-лошите условия, слязъл е надолу, а вие го търсите горе някъде. Вие ще мязате на онзи българин, който имал една много упорита жена. Тази приказка съществува почти във всички народи. Тази жена била всякога на особено мнение. Отиват един ден заедно на нивата и окосили една хубава ливада. Мъжът казал на жената: „Хубаво е окосено сеното“. – „Не, сеното не е окосено, но е остригано.“ – „Окосено е, бе, жена!“ – „Не, стригано е.“ – „Слушай, жена, ако настояваш на своето, ще взема и ще те хвърля във водата.“ – „Хвърли ме, но аз пак настоявам, че сеното е стригано, а не косено.“ Той я хвърлил във водата. Но после тръгнал да я търси по течението нагоре. По едно време го среща един човек и го пита: „Какво търсиш?“ – „Търся жена си, хвърлих я във водата.“ – „Ако е удавена, трябва да я търсиш по течението надолу.“ – „Не, и удавена да е, тя всякога върши нещата наопаки.“

Казвам: Така и ние, понякога настояваме върху известни неща в себе си, но по този начин си създаваме ред неприятности. Мнозина съм срещал и са ми казвали: „Десет години вече как се моля на Бога, как съм станал християнин, но работите ми от ден на ден вървят все по-зле, всичко ми върви назад. На хората им върви напред, а на мене – все назад“. – Как е възможно, на тебе, който вярваш в Бога, да ти върви назад, а хората, които не вярват в Бога, да им върви напред? Как разбираш тези работи? Това е една материална предпоставка. И без да вярваш в Бога, пак може да ти върви напред. – „Как?“ – Аз ще ви кажа как може да ви върви напред.

Един ловец отишъл в гората и видял две свини, че спокойно си пасели. Като ги видял, той започнал да ги убеждава да дойдат при него. Той ще направи жилище, ще ги гледа добре. Едната от тях се убедила да отиде с него, но другата останала на особено мнение, не се съгласила да отиде с него. Той взел едната свиня със себе си, поставил я в кочина и я хранил по четири пъти на ден. Тя се угоила и само се въргаляла и казвала: „Много благодаря на Провидението, че ме извади от тези тежки условия в гората, да се ровя цял ден, докато намеря малко храна“. По едно време втората свиня от гората отишла при другарката си да я види и като я видяла надебеляла, поправена, спокойна, че няма да се грижи за храна, казала: „Много лошо направих, че не дойдох и аз с тебе. Кога ли ще може и мене да приеме?“ – „Тези дни господарят ми казваше, че за Коледа щяло да има някакъв голям празник и тогава той щял да ме облече в нова дреха. Тогава той щял да приеме и други свини в кочината. Ела тогава, той ще те приеме.“ Като дошла Коледа, втората свиня пристигнала, да види какъв е този празник, но какво видяла? Господарят излязъл с нож в ръка, прерязал гърлото на другарката ѝ, после я изчистил и я турил на огъня да се пече. Това е факт. Който мисли, че работите му в света ще се оправят, той има философията на тези две свини. Дайте ми един пример да видя, че някой в света е могъл по този начин да оправи работите си. – Няма такъв пример в цялата история на човечеството. Сега аз ще ви обясня какво разбирам под думите „здраво тяло“. Здравото тяло не се заключава в пълнотата, в дебелината. Когато кръстът на човека задебелее, това показва, че му липсва нещо. Когато вратът му изтънее, това показва, че му липсва нещо. Когато очите му хлътнат, пак му липсва нещо. Когато очите му изпъкнат, пак му липсва нещо. В тия неща има известни съотношения. Това показва, че човек трябва да бъде изтъкан от тъкани, а не от мазнини. Всички клетки в човешкото тяло трябва да бъдат породисти. Здравото лице пък трябва да има особени линии. Аз ви говоря сега върху неща, с които съм правил опити. Какво може да извърши човешката мисъл? Човешката мисъл трябва да намали до известна степен човешкия стомах. При сегашното развитие на хората стомахът има надмощие. Стомахът представя солите, дробовете – основите, а мозъкът – това са киселините. Следователно ние имаме повече соли, отколкото ни трябват. Солите винаги предизвикват запичане. Всяко запичане в организма се дължи на известни соли. Не зная какво мислят съвременните лекари по този въпрос, но моята диагноза, според новото учение, показва, че запичането се дължи на солите в организма. Изобилието на основите предизвиква изобилие на венозна кръв, а изобилието на киселините в мозъка произвежда неврастения. Щом господстват киселините в мозъка на някой човек, той непременно ще бъде неврастеник. Щом господстват основите в дихателната система на човека, той непременно ще има изобилно количество венозна кръв. Щом солите имат надмощие в човешкия организъм, тогава стомахът ще господства, вследствие на което ще се яви затлъстяването, а оттам и различните болести.

Следователно човек трябва да има един добър организъм. Аз говоря за онези киселини в живота, които се ръководят от човешката разумност. Аз говоря за онези основи, които се ръководят от човешката разумност. Аз говоря за онези соли, които се ръководят от човешката разумност. Има соли, които са на мястото си, но нищо в човешкия организъм не трябва да бъде в излишък. В духовния свят няма житници, той се поддържа от едно равновесие.

Христос дава пример за онзи, богатия, който имал много жито, че напълнил житницата си и казал на душата си: „Сега имаш много да ядеш и да пиеш. Ще се радвам и ще се веселя“. Но Бог му казал: „Глупако, тази вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш всичко това?“ Не мисли, че ако имаш пари в банката, че ти си осигурен. Твоят живот е къс. Ти не уповавай само на парите си. Ако имаш сто милиона, те могат да бъдат като един лев. И не трябва да се обезсърчаваш. Без пет пари да си, пак да си богат, ти трябва да се чувстваш над условията. И при сто милиона да имаш, пак да се чувстваш, като че нищо нямаш. И при двете условия ти трябва да не се забравяш. Разумният човек разполага с всичко онова, което има в природата. Ти не можеш да уповаваш на банките. Банките не са образувани от разумни хора. Те са едно възпитателно средство. Тази система, при която сега живеем, е образувана за децата, да се възпитават. Тя е отлична система, но не е за светиите. Тази система даже и за ангелите не е, тя трябва да се измени. Че не е за гениите и за светиите, се вижда по това, че в нея има много недъзи. Понякога се пропукват съсъдите. Казвате, че някой е извършил голямо злоупотребление. Казвам, че съсъдите са се пропукали и златото е изтекло някъде вън. Като не могат да го намерят, казват, че е станало злоупотребление. Христос казва: „Бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!“ Ако аз съм на ваше място, ще си помисля така: Добре, като слушам сега една реч или една беседа, или един музикант, какво ще придобия. Когато слушам един музикант например, аз непременно трябва да придобия нещо. Като слушам някой да свири, аз все ще намеря нещо, все ще придобия нещо. Не е било досега случай, да слушам някой да свири и да не използвам нещо. Който автор и да съм чел, все съм придобил нещо, все съм се възползвал. Следователно човек може да се ползва от всекиго. Вие сега ще вземете кривата страна. Като четете някой автор, ще вземете отрицателната страна или ще кажете, че тия неща не са верни. – Има неща неверни, но всичко, което се говори в света, не може да бъде все неверно. Има неща в света, които не са верни, но има неща, които са верни. Например, аз не мога да ви представя слънцето и неговата естествена форма. Ще ви го представя много малко – това е неверно. Аз не мога да ви представя един микроб в неговата естествена форма. – Ще ви го представя голям – но и това не е верно. Следователно има неща, които не могат да се представят в тяхната естествена форма. Вие казвате например, че този човек е добър, онзи е по-добър, а другият е най-добър. Каква е разликата между добрия, по-добрия и най-добрия? Значи най-добрият има повече добродетели, отколкото добрият и по-добрият. Тогава казваме, че добрият има една трета добродетели: по-добрият има две трети добродетели, а най-добрият има три трети добродетели. Казвате: „Този е учен, онзи е по-учен, а другият е най-учен“. Значи първият е една трета учен, вторият – две трети учен, а третият – три трети учен. Питам: Каква е била интимната мисъл на Христа, когато е казвал на учениците си да бъдат разумни като змиите и незлобливи като гълъбите. С това Христос е искал да каже, че змията е киселината, основата е гълъбът, а вие сте резултатът – солта. „Бъдете прочее разумни като змиите“ – имайте киселината на змиите. Имайте основата на гълъбите, за да дадете резултата – солта. Ако вие не можете да разберете змията като киселина в себе си и гълъбът като основа в себе си, те ще произведат обратни резултати. Змията със своята киселина ще произведе отрова във вас и ще ви отрови. Ако не разберете качествата на основата в себе си, вие ще си създадете други мъчнотии. Ако вие придобиете качествата на гълъба и станете съвършено мекушав, а нямате смелост в себе си, вие ще станете много страхлив. Много от сегашните добри хора са страхливи. Те са добри от страх, а не от убеждение. Някой е добър и гледа да изпълни закона. Щом той гледа да изпълни закона от страх, този човек е добър само една трета. Ако законът ви застави да бъдете добри, вие сте добри една трета. Добри сте, но само една трета.

Сега аз не искам да стане беседата нещо като морализиране. Но аз искам да се свържете с Бога, за да доизкарате страданията си до край. Ако аз ви цитирам стиха на Христа: „Бъдете разумни“, ето каква е моята идея. Лошите условия, при които се намирате, аз ги считам затвор. И понеже се намирате сега в затвор, един ден, като излезете от този затвор, да си спомните думите ми, да бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъба, та да не се намерите пак в затвора.

Сега вие трябва да издържате страданията. Не че аз искам да страдате, но казвам, че трябва да издържате страданията. Преди години идва при мене един млад момък и ми казва, че имал големи нещастия, големи страдания го сполетели. Казвам: Да не би да е умрял баща ти? – „Не е.“ – Да не е умряла майка ти? – „Не е.“ – Да не си пропаднал нещо на изпити, да не си свършил училището? – „Не е.“ – Да не си изпъден от служба? – „И това не е.“ – Тогава какво е? – „Влюбих се.“ – Че какво лошо има в това? – „Остави се, сърцето ми изгоря. Откак съм се влюбил, бял ден нямам, не мога да спя, мира не мога да си намеря. Виж на какво съм замязал, цял светия съм станал, очите ми са хлътнали. И мене замота, и другите замота, че не зная какво да правя.“ – Искаш ли да те освободя? – „Ами да не направиш нещо по-лошо? Ти не знаеш ли някаква магия, да я накараш да ме обича? Повече да ме обича.“ – Не зная, тази работа е много трудна. Ако я накарам да обича тебе повече, тя и другите ще обича повече. – „Бе, не казвай така! Аз сега от малкото не съм спокоен, а като дойде повече, не зная какво ще правя.“ – Ами ти не можеш ли да си помогнеш някак? Не можеш ли да я оставиш свободна? – „Какво да правя? Моят живот е в нейните ръце.“ – Щом твоят живот е в нейните ръце, тогава тя ще ти бъде професорка, а ти – нейният ученик, и ще я слушаш, ще правиш, каквото тя каже. Понеже животът и на другите е в нейните ръце, тя ще ви бъде професорка, вие ще ѝ бъдете ученици, ще се примирите и като ученици, ще се оставите тя да ви възпитава. След 10 години работите ви ще се уредят. Ако не се уредят, елате при мене, аз ще ви ги уредя.

Казвам: В живота на хората има неща привидни, от които те се заблуждават. Вие още не сте изучавали човешката душа, да знаете какво представя тя. Аз съм гледал, момата пред момъка има един образ, но щом се отдалечи от него, тя придобива друг образ, друг израз. Такъв, какъвто той не е сънувал. Докато е при него, тя се усмихва, но като замине, тя вземе сериозно изражение и си казва: „Колко малко разбира той животът!“ Като въздъхне, момъкът мисли, че тази мома въздъхва от любов. Тя не въздъхва от любов, но въздъхва, защото иска да каже колко малко той разбира любовта. Той не е научил още пътя на страданията, това са Мойсеевия закон. Докато не минем през Мойсеевия закон, през закона на страданията, не можем да дойдем до Христовия закон. Целият политически живот, целият обществен строй, това е все законът на Мойсея. Целият обществен строй трябва да го минем. И като научим всички неща, сами по себе си те ще станат за нас безпредметни за бъдещето поколение. Затова ще оставите въпросите за сегашния порядък. Така седи великият закон. Казвам: Онези от вас, които сте дошли вече на земята, трябва да знаете, че съществува едно правило в света: Никой в света не може да обича без позволение. Единственото позволение, което можете да вземете за обичта, това е позволението от Бога. Следователно, ако един човек обича, той има позволение от Бога. Без позволението от Бога не може да се обича. Онова, което Бог е разрешил, считайте, че е право. Ако Бог не е разрешил и обичате, тази любов е произволна. Ако любовта е проникнала у вас по Божие позволение, не правете тогава никакъв въпрос. Това е вечното благо, това е вечният живот – да познаете Единнаго Истинаго Бога. Та не съжалявайте! Ти можеш да обичаш, но не говори за тази любов. И тогава, отдето минеш, всеки ще познае, че имаш в себе си тази любов. Ти ще бъдеш като едно цвете, което отдалеч изпуща своето благоухание. В който дом влезеш, навсякъде ще носиш радост и веселие. Дето влезеш, всички ще утешиш. Това е любовта в света. Като дойде любовта – и сиромашията, и болести, и недоразумения, всичко се урежда. Но това ще стане, когато Бог позволи. Кога ще позволи Бог? – Когато сме готови да изпълним Неговият закон. И тогава сърцата на добрите хора ще се отворят, сърцата на учените хора ще се отворят; сърцата на братята и на сестрите ще се отворят; сърцата на майките и на бащите ще се отворят; сърцата на господарите и слугите ще се отворят. И тогава животът ще потече. А сега сърцата на всички хора са затворени. Ти ще проповядваш на някого, а той ще каже: „Какви ли са задните цели на този човек?“ Или той ще каже истината, или ще каже лъжата. Или ще каже някоя научна теория, или ще каже някаква глупост. Защото в дадения случай този човек може да има някакъв личен или някакъв научен интерес. Не, човек трябва да се проявява вън от своя личен интерес. Та сега всеки от вас трябва да прави вътрешни опити. Това е необходимо, за да се усили неговата сила. Силата на човека се добива от неговите чисти мисли и желания. Това трябва да го знаете. Вие не можете да бъдете силни, не можете да преодолявате мъчнотиите в своя живот, ако не сте чисти по мисъл и по чувство. След това ще дойде силата. Та сега необходимо е за добрите хора в света да носят по възможност най-добрите и най-чистите мисли. Сега вие можете да кажете, че светът е грешен. Хората може да са грешни, но светът не е грешен. Светлината не е грешна, топлината не е грешна. Всичките блага, всичките постъпки на хората не са грешни. Има нещо грешно, но цялата земя не е направена само от кал. Земята е направена и от чиста материя освен калта. Един ден ние ще се освободим от обвивката на земята, в която грехът расте и се развива. И тогава земята не ще бъде грешна. Това е, за което Писанието споменава, че ще създаде Бог нова земя и ново небе. Един ден и вие ще се освободите от тази предпоставка. Всеки човек е обвит от една такава обвивка. Ако погледнете човека, ще видите, че той е опасан от един тъмен, черен пояс, който е носител на греха. Някой път не сте разположени, чувствате, че сте лоши, не знаете де сте, но това греховно състояние функционира у вас. Това наричат греховното естество на човека. Това е една тънка, тъмна обвивка, от която цялото човечество иска да се освободи. За да се освободим, препоръчват се разни неща, или да се родим изново, да се излюпим като пиле от яйцето. За да се освободи човек от бъдещите си страдания, той трябва да се излюпи, защото ако яйцето седи дълго време под квачката, то ще се развали. И тогава за предпочитане е яйцето да се излюпи, отколкото да остане неизлюпено. Та практическият живот изисква следното: Не съжалявайте за сегашния си живот. Не съжалявайте за сегашните си погрешки. Не съжалявайте за сегашните си мисли, чувства, постъпки – за нищо не съжалявайте. Изправяйте само. Използвайте всичко онова, което ви е дадено. Защото онова, което вие мислите и чувствате, не е само ваше. То принадлежи на цялото човечество. Понякога ти чувстваш, че си грешен. Но ти сам не можеш да изправиш света. И след като се изправиш и като станеш светия, ти пак ще чувстваш, че ти липсва нещо. Ние можем да бъдем свободни само когато цялото човечество се обърне, когато всички се издигнем и изчистим. Тъй щото, докато всички хора на земята не се освободят, всякога ще чувстваме някаква липса. Ти си щастлив, но ще видиш, че твоят брат някъде страда. При това положение ти не можеш да бъдеш щастлив, не можеш да бъдеш спокоен. Майката може да бъде здрава, но когато детето ѝ боледува, тя не може да бъде спокойна. Бащата може да бъде здрав и щастлив, но като вижда, че синът му боледува, той не може да бъде спокоен. Когато бащата вижда, че синът му върви по крив път, той не може да бъде щастлив. Има неща в живота, които ни засягат. Човек не може да живее само за себе си в света.

„Бъдете прочее разумни!“ Разумността седи в това, да живеете правилно. А вие искате сегашният свят да се измени. Светът никога не може да се измени. Ние трябва да се изменим, но не и светът. У нас трябва да стават постоянни промени, които да мязат на промените, които претърпява една ябълчна семка например, или едно ябълчно дърво. Всяка година то трябва да расте все повече и повече и да дава повече плодове. При това, то трябва да дава добри плодове. Човек не трябва да бъде като едногодишните растения, но трябва да бъде вечно растение. Човек представя дървото на живота. Това дърво вечно расте, вечно се развива. То дава само 12 плода. От неговите листа се лекуват всички болести. Следователно, култивирайте в себе си дървото на живота. Листата на това дърво са човешките мисли, чувства и постъпки. Чрез тях става дишането. Без тези листа дървото на живота не може да функционира. Без тези листа, неговите клонища, неговите корени също така не могат да функционират.

Та първо нещо: Станете господари на вашите мисли – не изведнъж, но постепенно. Станете господари на вашите чувства – не изведнъж, но постепенно. Не съжалявайте за нищо, но постоянно правете по едно малко усилие. Колкото и да е микроскопическо това усилие, не се обезсърчавайте. Може да имате на ден хиляда подхлъзвания, това да не ви безпокои. Не съжалявайте за нищо, защото това, което вие сте искали да постигнете, а не сте могли, други са го постигнали. Един ден и вие ще притежавате това, което другите са постигнали. Един ден и като музикант вие ще вземете участие в това, което другите са постигнали. Понеже днес почти цялото човечество взима участие в музиката, един ден и вие ще се ползвате от неговите постижения. Вие можете да се ползвате и от вашата разумност, но един ден ще се ползвате от разумността и на цялото човечество. Вие направете само това, което е ваша длъжност, а другите работи ги оставете на Бога. Той ще ги уреди. Нека Бог уреди другите работи. Тази дума „уреждане“ не звучи толкова добре. Тогава казвам: Оставете разумното у вас да урежда останалите работи.

Под думата „Бог“ аз разбирам единственото Същество в света, Което нито се променя, нито се изменя. Той е Същество, Което е безгранично, без да е ограничено. Бог е Същество, Което разполага с всички неща и прави нещата така, както намира за добре. Следователно, зад Него няма никакво друго същество. За Него няма никакъв закон. Той Сам е закон. Бъдете винаги в съгласие с Него и ще видите как вашият живот ще се измени, ще се изправи. Ако хората биха разбрали днес този велик закон, животът им моментално би се изменил. Но по-добре, че не го разбират. Този закон не може да се разбере, защото в разбирането трябва да има съответстваща любов. Светът не може да има едно правилно разбиране, преди Любовта да е предшествала това разбиране. Любовта седи по-напред, по-високо от всякакво разбиране. Любовта предшества разумността. Разумността е резултат на великото в живота – на Любовта. Когато се казва, че Бог е Любов, трябва да се знае, че Любовта е, която урежда всички работи в света. Всичко в света произтича от Любовта, която ние не съзнаваме.

Следователно ние искаме да уредим живота си вън от Любовта. – Това е невъзможно. Ако нашите майки не бяха се жертвали заради нас, ако нашите бащи не бяха се жертвали заради нас, ако нашите братя и сестри не бяха се жертвали заради нас, ако и растенията, и животните не бяха се жертвали заради нас, какво щеше да стане с нас? Навсякъде ние виждаме само жертви и виждаме, че тази любов ни най-малко не съжалява за тези жертви. На нея ѝ е приятно, че е правила тези жертви, но ние като не разбираме закона, закона на Любовта, страдаме. Аз считам, че страданията са резултат на неразбиране на закона на Любовта. Ако не разбирате страданията, разбирайте поне закона на Любовта – тогава страданията ви ще дойдат в своето естествено положение. Представете си, че в света има същества, които никак не страдат; има същества, които никак не грешат, които никак не мислят криво. Техните мисли са всякога чисти и прави. Тези същества живеят благодарение на своите чисти мисли. Вие казвате, че целият свят е грешен. Не, всички хора не са като вас грешни, те не са на вашия уровен, те не са с вашите разбирания. Ние не вършим това, което и животните вършат. Ние вършим нещо повече от тях. Следователно в човека има една добра черта – той иска да се учи, той иска да бъде кандидат за ученик в школата на Любовта.

Сега аз желая на всички ви да постъпите в тази школа на Любовта. Само тогава вашите несгоди и мъчнотии постепенно ще се уредят. Там ще научите всичко. Вън от тази школа всички неща са колебливи, няма никакво разрешение на въпроса. Може теоретически да знаете нещо, но не можете да имате едно вътрешно разбиране на недоволството. Като влезете в тази школа, с вас ще стане един вътрешен преврат и ще видите, че животът може да бъде и по друг начин и другояче може да се живее. Сега за сега това е невъзможно, но като влезете в школата на Любовта, тогава всичко ще се уреди, всичко ще може да се постигне. Бъдете прочее разумни, за да влезете в школата на Любовта.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа от Учителя, държана на 17 февруари 1935 година, София, Изгрев.

Тогаз се отвърна аз и видях

Тогаз се обърнах аз и видях всичките насилия, които стават под слънцето. (Еклисиаст 4:1)

Отче наш

В начало бе Словото

Ще прочета четвърта глава от Еклисиаст.

Духът Божи

Ще взема само няколко думи от първи стих: „Тогаз се обърнах аз и видях“. Казва Соломон, че виждал страшни работи. Когато човек казва, че вижда страшни работи, пита се тогава, какъв е изходният път от тия страшни работи. Какъв е изходният път на болестта? – Здравето. Какъв е изходният път на бедността? – Богатството. Какъв е изходният път на невежеството? – Знанието. Какъв е изходният път на лъжата? – Истината. Така могат да се направят ред още сравнения. И тогава Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Този стих е цитиран много пъти. „Аз съм пътят, истината и животът.“ Ако този път е такъв обикновен път, както ние имаме шосета, всеки би го намерил. Ако Христос е такава истина, каквато хората я познават, тогава тази истина всеки би я намерил. И ако Христос е такъв живот, какъвто хората имат, тогава всеки би го намерил.

Сега има два начина за говорене. Някога е опасно да говориш на хората. Когато публиката е здрава, на тия здрави хора можеш да говориш по един начин. Когато публиката е от болни хора, на тия хора трябва да говориш по друг начин. На болните хора не може да се говори това, което се говори на здравите хора. Ако на болните хора говориш как живеят здравите хора, как се обличат, как ядат и пият, как ходят на театри и на концерти; после, как си градят домовете, това за болния е голямо отегчение, не му допада. Болните се нуждаят от лекарства, как да се освободят от болестите си. Те ще кажат: „Ние се нуждаем от здраве, да спим добре. Какво ни интересува как живеят здравите хора? Ние страдаме тук в болницата, не искаме да ни се описва живота на здравите хора“. Но във всички положения на живота има два метода. Ако имам един човек, на когото очите са здрави, за него има един метод. Кой е този метод? Ще му отворя прозорците, да влезе в стаята му повече светлина, или ще му кажа да излезе на видело. И по този начин той ще разбере. Питам: Какво ще правиш с един човек, на когото очите са повредени? Този човек трябва да го хванеш за ръката и да го водиш стъпка по стъпка, да му разправяш. При това положение и този човек е вързан, и ти си вързан с него. Той казва: „Не ме пущай, ще загазя някъде“. Ако го водиш в гората, той ще каже: „Не ме оставяй сам в гората, ще се изгубя, трябва да ме водиш“. Някои хора се привързват едни за други и мязат на слепите хора. Той казва: „Какво ме оставяш сам в гората, не е благородно“. Наистина, не е благородно от страна на единия да остави другия сам в гората. Но не е благородно и за слепия да се държи за другия, да го задържа, да не го пуща. Той трябва да го остави малко сам, да му се отворят очите. Има хора, които по естество не са слепи, но очите им са гурлясали, та не могат да се отворят. Очите им имат туткал(?) и той с години седи, не може да се разлепи. Като им се пръсне малко вода в очите, ще прогледат. Много хора са слепи по единствената причина, че имат малко живот в себе си. Живот е онова, което дава онази мускулна сила в човека. Клепачите на някои хора са слаби, вследствие на което не могат да отварят очите си. Тази сила, това динамо на живота, което се развива в тях, е слабо, че не могат да отварят очите си. Казва някой: „Натягват ми клепачите“.

Сега мога да ви дам един съвет, както един професор в странство дал съвет на двама свои студенти. Професорът казал на един от студентите си, който следвал по естествените науки, следното: „Гледай да бъдеш добре с професорите си и да учиш добре предметите, които ти преподават. Ако изпълниш това, от тебе човек ще стане. Ти си си даровит, но две неща се искат от тебе: първо, да бъдеш в приятелски, в добри отношения с професорите си, и второ, да учиш добре предметите, които ти се преподават“. Този студент се среща със своя приятел и казва, че професорът му дал един добър съвет. – „Кажи ми какъв съвет ти даде?“ – „Не, докато не свърша, няма да ти кажа какъв съвет ми даде професорът. Като свърша университета, тогава само мога да ти кажа. А засега той ми забрани, каза ми нищо да не казвам на никого.“ Отива и вторият студент при професора си и иска от него един съвет. Професорът дал същия съвет и на него, но му казал да не казва на никого какво му е казал. Първият студент решил в себе си да изпълни това, което професорът го съветвал, а вторият, още като слушал думите на професора, казал си: „Какво ще слушам аз тези дърдорковци да ми преподават? Аз си оставам на особено мнение по този въпрос“.

Събрали се двамата студенти и започнали да се разпитват какво им казал професорът. Единият казал, че му е забранено да каже, и другият казал, че и на него било забранено да каже. Първият изпълнявал всичко, каквото професорът му казал, и в края на краищата от него излязло това, което професорът му казал. Той станал такъв, какъвто професорът му казал, че може да стане. Вторият не изпълнил съвета на професора си и от него не излязло това, което професорът предсказал. Като свършили университета, първият студент казал: „Каквото предсказа професорът, стана“. Вторият казал: „Каквото предсказа професорът, не стана“. Питам: Коя е причината за това? Един пророк или един гадател може да предскаже много работи, но има неща, които се обуславят от ред други условия. Някои хора искат Провидението да постъпи спрямо тях по един механически начин. Това значи човек да се лиши от своята свобода. Да се предскаже на някой човек, че от него може да стане нещо, това значи условията на този човек да са богати. Обаче колкото и да са богати условията на един човек, той трябва да приложи нещо към своя ум, към своето сърце, към своята воля – те трябва да вземат участие в неговата работа. И ако някои хора в света сполучат и се подигнат, това показва, че те са верни на законите на Провидението. Ако те не сполучат, това показва, че те са съгрешили в едно или в друго отношение. Три начина има, по които те могат да сгрешат: човек има нещо криво или в своето подсъзнание, или в своето самосъзнание, или в своето съзнание. Обаче в свръхсъзнанието е изключена всякаква грешка. Значи от тези три неща произтичат спънките в живота на хората. Та когато в нашия живот се стекат ред нещастия, трябва да ги търсим или в нашето подсъзнание, в далечното наше минало от ред поколения, или в нашето съзнание, в нашето животинско състояние, или в нашето самосъзнание, в човешкото битие, откак човек е взел човешка форма. Значи първите две положения с изключение от вашето съзнание, остава само третото, което зависи от вашето съзнание, от самите вас. То се крие във вашето съзнание, във вашата природа. Казвам: На времето си Соломон е имал желание да постави една нова наука. Той искал да постави нещо подобно на съвременните науки. Ако той живееше в сегашния век, щеше да бъде един голям психолог, един голям естественик. Той обобщавал фактите, но не ги поставил в една научна форма. Защо именно е било така? Сега например, в окултните науки не се успява, защото има много събрани данни, които не могат да се обобщят. Там един факт има много изключения. Например, във физиономиката е казано, че дългият нос е признак на интелигентност, но всякога не е вярно. После, когато долната част на ухото е добре развита, а самото ухо е голямо, това е признак на дълъг живот, но и това всякога не е вярно. Има известни съотношения. За хората с големите очи казват, че са много впечатлителни, а някои казват, че големите очи показват, че хората са родени вечер, затова и очите им са големи. Донякъде тези данни са верни. В астрологията пък се казва, че планетата Юпитер имала такова и такова влияние върху човека. После се казва, че и слънцето, или Марс, или Венера, или Сатурн – и те имали известно влияние върху човека. Сега как ще обобщим тези положения? Юпитер е едно физическо тяло. Как може това физическо тяло да оказва влияние върху ума на човека? Казват за някой човек, че имал нещо благородно в себе си, че имал юпитеровска природа. Де е благородството на Юпитера? Или казват за някого, че е Сатурнов тип, че гледал мрачно, песимистично на живота, че бил критичен, недоверчив всякога. Защо да е недоволен Сатурн? Той има три венеца, готви се човекът да се жени. Защо трябва да е недоволен? Единственото нещо, което предполагам за него, е, че може да се съмнява дали неговата възлюблена ще го обича или не. Той е единственият, когото от хиляди години насам все венчаят и все още не могат да го венчаят. Това е алегория. Те не могат да го венчаят по единствената причина, че когато трябвало да го венчаят, дошъл и Юпитер и казал, че тази избраница се падала на него. И така Юпитер го катурва от трона му, защото и той искал да се жени за същата. Това са цели разкази, разговор между планетите, които ако се преведат, могат да поставят хората в големи заблуждения. Едно е вярно, че Юпитер, както и всички останали планети, оказват известно влияние върху човека. Когато астролозите говорят за влиянието на планетите, те са имали предвид онова първоначално състояние, когато всички планети са били в един пояс. Тогава всеки пояс се е управлявал от едно разумно същество. И каквото влияние са оказвали тези пояси, тези планети на хората, те днес едва ги разбират. Та едно време, когато тези планети са били заедно, в такива пояси, тогава те са повлияли на хората, а не сега, но те сега ги разбират, когато вече планетите са разделени. Днес те имат съвсем друго предназначение. Един астролог днес по никой начин не може да предскаже какво е влиянието на планетите върху човека. Някои неща са верни, а някои не са верни. Например, някои астролози могат да предскажат някои събития, които ще се случат в скоро време, но те не могат да предсказват далечни събития. Например, сега са предсказани много работи и трябва да се следи дали ще се сбъднат тия неща. За една година някои неща могат да се сбъднат, но някои няма да се сбъднат. Има причина, защо дадени предсказания няма да се сбъднат. Има неща, които липсват на предсказанията. Някои предсказания не са направени, както трябва. Има неща в природата, които са точно определени. В окултната наука има известни максими, които не търпят абсолютно никаква критика. Например, на челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, не е позволено да се изнасят. Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре. Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими точно, както са, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо 5, 6, 7 или повече сантиметра, но все таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице.

Тези максими ги има само тогава, когато между всички части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие. Но ако има само едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава, това равенство, което съществува, също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това, в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят сполуките ще бъдат много малко, в организирания свят – повече, а в разумния свят постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, каквото сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега, и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променчив свят. На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: „Този човек е голям юнак“. – Какво струва вашето юначество пред съвременните артилерии и картечници? Ще се скриеш в една дупка от 100 метра и там ще слушаш тътнежа, ще гледаш навън през една малка дупчица, като през мъзгал. Казвате: „Трябва да има човек вяра“. Ако имаш вяра и излезеш през това време вън, какво ще стане с тебе? Според мене, ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле.

Под думата „вярващи“ ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието до обикновените хора. Така седи самата истина. Някои казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това, да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург. Досега не съм правил операции, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе 100 на 100 сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операцията, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже, и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? Казват, че страхът произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо същество от заека няма. Тогава заекът би трябвало да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай заекът трябва да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата. Тя даже е най-страхливото, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх се нахвърляли във водата. Тогава заекът си казал: „Значи има и по-страхливи същества от мене“. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил като естествено последствие от това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха.

Следователно в сегашния живот ние трябва да заменим страха с нещо. С какво? Казано е, че страхът е начало на Мъдростта. Значи страхът е начало, встъпление на Мъдростта. Но като влезеш в Мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на Мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си? Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра или на една змия. Защо? – Защото змията има друг интерес. Като те прегърне, тя повече няма да те пусне. Всеки, който те прегърне и те пусне, той е разумен човек. Всеки, който те прегърне и не те пусне, той не е разумен човек, и той мисли само за себе си. Сега аз искам да хвърля една малка светлинка върху вашия път. Вие можете да направите едно възражение. Но представете си, че пътувате през една тъмна нощ и ако аз не ви хвърля малко светлинка, вие ще се сблъскате в едно голямо препятствие. Следователно в този път има едно много опасно място, пред което трябва да ви се хвърли малко светлинка. Като минете това препятствие, тази светлина не ви е потребна вече. Моята светлина ви беше потребна само за това опасно място. Да кажем, че вие се храните. Защо се храните? Тази храна, която приемате, ви е нужна само да задоволи една нужда на организма ви. Ако не задоволите тази нужда, няма да имате сили в този път, в който вървите. Без тази храна вие не можете да извървите пътя: краката ви ще се прекъснат и ще се яви обезсърчение и неразположение. А тъй, като си хапнете, ще се усетите бодри духом. В дадения случай яденето е едно ободряване, за да извървите пътя. Соломон, като се занимавал с окултните науки в своето време, като цар, той искал по този начин да разкрие някои тайни. Като цар, той видял всичкото насилие, което ставало под слънцето. Питам: Защо след като видял всичкото насилие, като цар не турил в своята държава някакви нови закони, да покаже на хората как трябва да се живее. Той правеше експерименти, но не можа да дойде до един извод, да извади такива закони, такова право, с което да покаже на хората как трябва да се постъпва. Сега аз изваждам следното правило: Между две положителни тела с положително електричество непременно трябва да се тури едно тяло с отрицателно електричество. Ако това третото тяло не влезе между първите две тела, непременно ще се образува едно сблъскване, цяла катастрофа ще стане или един взрив, или един отлив – какво ли няма да стане! Две положителни сили винаги раждат злото в света. И две отрицателни сили също раждат злото в света. Обаче една положителна и една отрицателна сила винаги раждат доброто в света, т.е. не го раждат, но дават възможност да се прояви. Следователно на физическия свят имаме две възможности за злото и една възможност за доброто.

Сега няма какво да ви убеждавам в това, но се правят ред опити в това отношение. Представете си, че в една гимназия, дето има 8 класа, един от тия класове, а именно в четвъртия клас, учениците са много непослушни, самостоятелни, не слушат учителите си, никого не искат да знаят. Учителите им се виждат в чудо, не знаят какво да правят с тях. Причината за това е, че всички ученици в този клас са станали положителни. Ако учителите им вземат тяхното положение, нищо няма да излезе. Ако аз съм на мястото на учителите им, ето какво ще направя. Ако учениците от този клас са 20 на брой, ще ги разделя на две паралелки от по 10 ученика, като между всеки ученик поставя по една ученичка: едно момиче и едно момче ще ги наредя, но сам ще си избера момичетата. И така ще имам две паралелки от по 10 момчета и 10 момичета. По този начин ще имам два отлични класа и работата ще върви отлично. В дадения случай жената е проводник на отрицателни сили. Ще употребя тези сили на думата „благодат“, която се употребява в Евангелието. Думата „благодат“, която се употребява в Евангелието, не е нищо друго, освен тези отрицателни сили в природата. Благодатта, благородството спадат към женския елемент. Ти не можеш да даваш, да бъдеш щедър, ако нямаш характер на една жена. Ти не можеш да имаш отлично сърце, ако не носиш естеството на една жена. Ти не можеш да имаш отличен ум, ако не носиш естеството на един мъж. Защо е така, аз оставям тези работи настрана. Който от вас иска да знае нещо повече по този въпрос, той може да чете съчиненията на разни автори. Има много писано по тези въпроси. Хиляди учени хора са писали по тия въпроси. Може да ви вземе много време, за да ги четете, но все ще извадите някои изводи за създаването на съвременното общество. Сега има ред противоречия, които са обосновани на ред криви постановки.

В основите на съвременния обществен строй има нещо криво, което природата иска да го изглади. Ние сме вмъкнали в порядъка, в законите на природата някои наши възгледи, които сега произвеждат един дисонанс, едно страдание. Първият дисонанс се дължи на непослушанието на отрицателния принцип. В райската градина влязла една положителна сила, един положителен елемент, змията, и веднага казала на жената: „Защо не ядете от плодовете на това дърво?“ – „Забранено ни е“ – казала жената. – „Не, ако ядете, всичко от вас ще стане и знания ще придобиете.“ Жената била възприемчива, отрицателна, и веднага се съгласила. Още повече, като ѝ казала змията, че те не са разбрали думите на Бога. Като ядат от това дърво, очите им ще се отворят и ще прогледат, ще разберат смисъла на живота. И жената, със своето лековерие, яде от забранения плод и после каза и на мъжа: „Слушай, ние и двамата сме били в заблуждение, ние не сме разбрали този въпрос както трябва. Мене ми каза един професор, един адепт, че не сме разбрали Бога“. И Адам, понеже жена му яла, и той яде от забранения плод. Но след като ядоха, и в двамата се яви едно ново чувство, отвориха им се веднага очите и първото нещо, което видяха, е, че са голи, че са невежи, че са простаци, че са животни. Ти изгубиха своята вътрешна светлина, усетиха своята слабост и в тях настана един вътрешен смут. Представете си, че до вчера сте вярвали в Бога, но възприемате нови възгледи и започвате да не вярвате повече в Бога. В който ден се усъмните в Бога и се откажете от Него, в ума ви веднага настава една суматоха. Ти казваш, че няма Господ, но Той ти зашие една плесница и се търкулиш на земята. Казваш пак, че няма Господ. Той ти зашие още една плесница и пак се търкулиш на земята. Така лежиш ден–два, краката ти отслабнат и започваш да викаш, да се молиш, обръщаш се към Господа. Щом се обърнеш към Бога, всичко се премахва и ти се чувстваш здрав, бодър. Ти трябва да вярваш, защото със своето отричане ти не можеш да премахнеш реалността, върху която почива цялото битие. Със своето невярване ти не можеш да премахнеш това, което съществува. Или пък със своята вяра ти не можеш да създадеш това, което не съществува. Тези неща, които съществуват, аз ги твърдя, а които ги няма, не ги отричам. Казвам: Това е така, аз го зная. Нещата, които се доказват, те спадат вече към друга категория.

Обърнал се Соломон и видял всичките насилия и страдания, които стават под слънцето, и нямало кой да ги утеши, нямало кой да ги спаси. Обаче въпросът останал в ума на Соломона неразрешен. „Така е – казва Соломон. – Няма кой да те утешава, няма кой да те спаси. И най-после, няма кой да те утешава и като няма кой да те спаси, тогава поне яж и пий. Като няма утешител и като няма спасител, поне ще ядеш и ще си хапнеш. И тогава каквото ще да става.“ Досега всички носят тези правила на Соломона и според тях живеят. Обаче Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде и който вярва в Мене, ще оживеея“. Питат: „Кога ще стане това?“ – Още днес може да стане. Като повярваш, още днес можеш да оживееш. Сега някои очакват да дойде Христос, че да възкръснат. Бъдещото възкресение е за децата; настоящето възкресение е за мъдреците, а миналото възкресение е за старите хора.

Като говоря по този начин, ако ме слушат някои религиозни, ще се намерят в чудо. Добре, отивам при един бакалин да купя ориз. Питам го: Хубав, чист ли е оризът ти? – „Да, много е чист, първокласен е.“ Взимам ориза и виждам, че има много камъчета. Казвам: „Този ориз не е чист, не е първокласен“. И тогава преброявам колко зрънца ориз има в един килограм. Например, че в един килограм ориз има 12,000 зрънца. Започвам да го чистя и намирам, че 1,200 камъчета се намират в един килограм ориз. Чист ли е този ориз? – Ни най-малко не е чист. Разбирам да има едно или десетина най-много камъчета в едно кило ориз, но да има 1,200 камъчета, това вече не е чист ориз. Питам: Колко такива възгледи, като тия камъчета, има в нашите схващания за живота? Чисто ли е това, което вие знаете за живота? Например, вие казвате, че е чисто вашето разбиране за обичта, и казвате, че трябва да се обичате. Най-първо, какво разбирате вие под думата „обич“? Да обичаш един човек, това значи да му дадеш най-хубавата храна да яде, да му дадеш най-чистата вода да пие, да му дадеш най-чистия въздух да диша, да му дадеш най-хубавите книги да чете и най-после да го туриш на най-хубавото място. Най-хубавото място, това значи да го поставиш в една хубава плодна градина, да работи, и всеки месец да му пишеш по едно хубаво писмо – значи 12 писма да му пишеш през годината. С тези писма да го питаш как е градината, какви плодове дава и т.н. Това разбирам аз под думата „обич“ или „любов“. Така е направена и самата природа. Сега има известни положения в света, при които хората често изпадат в състоянията на млекопитаещите. Съвременните хора не са напълно свободни. Те се намират в една голяма зависимост. Тяхната свобода е външна свобода. Като извоюват своята външна свобода, те виждат, че има нещо вътре в тях, което ги заробва. Вие трябва да се освободите, но как трябва да се освободите? Вземете, например, какво е правото на овцата? Какви права има една майка овца? Всяка година нейните деца могат да се продават. Изобщо, нито нейният живот, нито този на мъжа ѝ, нито този на децата е сигурен. Ти имаш една овца, но ни най-малко не мислиш за нейната свобода, нито за свободата на своите окръжаващи. Да оставим това, но ти имаш слуга в дома си и ни най-малко не мислиш за неговата свобода. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците проповядват една добра черта. Те се отнасят добре със слугите си. Там слугата започва работата си сутрин от 8 до 12 и след обед от 2 до 6. В останалото време през деня те са свободни. Ако пък се случи някой слуга да работи вън от това определено време, тогава му се плаща извънредно за тези работни часове. Обаче в България не е определено колко време трябва да работи слугата. Той е зает от сутрин до вечер. Това се дължи на културата, която имаме.

Питам тогава: Как ще се образуват вътрешните отношения между хората? Най-първо, като се вгледате в нашия живот, ще видите, че отношенията между господари и слуги не са уредени; отношенията между синове и дъщери и родители не са уредени; отношенията между мъжете и жените не са уредени. Има известни икономически условия, които са влезли в живота и са попречили на правилните отношения между хората. Понякога синовете и дъщерите нямат нужното уважение към бащата си по единствената причина, че той е сиромах и няма нужните средства, за да ги поддържа да следват в странство. Вследствие на това те не са разположени към бащата. Обаче ако бащата е добре материално, донякъде синовете и дъщерите са разположени към него. Също така и отношенията между мъжете и жените не са уредени. Днес донякъде и жените, и мъжете са по-съзнателни, но все още вътрешните им отношения не са уредени. Например, днес жената няма още това дълбоко вътрешно отношение и уважение към мъжа. Отвън само тя глади и маже. Нямам нищо против това. И то не е лошо, но казвам, че това не е основа, върху която може да се гради. На тази основа нищо не може да се гради. Като влезе мъжът в дома си, жената отвън е мека, глади, но той чувства, че дълбоко някъде вее една студенина от жената към него. И тогава мъжът казва за жена си: „Кораво сърце е това, не се живее с нея“. Също така и мъжът понякога говори мекичко, любезничко, но жената чувства, че от него вее студенина. И най-после, като не могат да намерят това, което търсят, те казват: „Такъв е животът, така ще се живее“.

И най-после се е създала поговорката за жената: „Жена ли е, тя е змия, но гледай поне да не е отровна“. Това не е философия. Ако жената е наистина змия, защо трябва да се жениш за нея? Който мисли така, той трябва да знае, че тази жена-змия ще роди деца, които ще мязат на нея – змийчета ще бъдат. Значи онова, което мислите, то става. Сега трябва да дойдат нови писатели, които да освободят мислите на хората от ред заблуждения на миналото. Прави са хората, но те трябва да знаят, че в съзнанието им има ред неща, които са стари и трябва да се извадят навън, да се заместят с нови, да се превъзмогнат. Това е геройството на човека – да се освободи от старото. Като се казва на човека, че трябва да търпи, мнозина мислят, че търпението е слабост. Но и Христос говори за търпение. Питам: Кой е по-юнак, който търпи, или който не търпи? Един лекар, мой познат, ми разправяше една своя опитност: „Дойде – казва той – при мене един българин и ми разправя от какво страда. Казвам му, че трябва да се направи операция. – „Добре.“ – „Да, но затова трябва да се направи упойка.“ – „Не, без упойка.“ – „Как може без упойка? Операцията е сериозна.“ – „Няма нищо, аз съм българин, ще търпя. Ти само ще вземеш ножа и ще го прекараш спокойно, ще си направиш операцията, а за мене не мисли.“ – „Как така? Ти ще мръднеш, не ме туряй в беля.“ – „Не, давам ти честна дума, че няма да мръдна никак.“ И наистина, аз започнах операцията, но чудо, като гледам този човек, седи спокоен, гледа какво правя, но не се мръдна, седи като мумия. Като свърших операцията, той ме попита: „Господин докторе, свърши ли се?“ – „Свърши се.“ Казвам: Това е един светски човек. Колко вярващи ще се намерят, които биха издържали в ръцете на един такъв доктор хирург? Аз зная още един такъв пример, за наша сестра, която е прекарала една доста сериозна операция без упойка, само че тя през всичкото време на операцията е чела, колкото молитви е знаела. А за този българин не се знае дали е чел някакви молитви. Той е човек със съзнание. Като се свърши операцията, той казал на доктора: „Господин докторе, свършихте ли операцията?“ Той казал: „Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо, и го правя“. Такива трябва да бъдат всички българи. Сега аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург. Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: „Свършихте ли вече?“ Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията, на които ще се натъквате?

При сегашните условия ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов. И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпял, аз го наричам хас българин. Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение. Имал качеството на Бога. Той си казвал: „Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарвай ножа си, а аз ще ти докаже, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа „ох“. Без упойка ще понеса всичко“. И тъй, лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа. Това е един отличен пример, достоен за подражание. Та когато дойде до всеки едного това положение и Провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, непотребното от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: „Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш“. Пък и лекарят ще си каже: „И аз научих един добър урок. Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин“. След това този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: „Благодаря ви, господин докторе, ще ме извините, че ви направих малко труд. Благодаря ви за услугата“.

Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят, както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услуги, които природата прави на хората, е извънредно слаба. Де когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край. Или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните противоречия. Например, представете си какво е положението на една душа високо организирана, която се чувства съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение. Представете си, че сте в един хотел, оставен сам, и хотелът гори, цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме. Случило се е това в Африка. В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела и нямало отде да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрана на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях, на височина около 70–80 сантиметра(?) от земята. Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята, около него се събрали репортьори, да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: „Господа, като се направи втория опит, тогава вие вземете това място, да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено, което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете“. Има неща в света, на които трябва да ви поставят, за да ги разберете. Има неща в света, които аз наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е това, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушвате в него, ще видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота ви. При каквото лошо положение и да се намираш, това разумното ти говори: „Не се бой, тази работа ще се оправи“. И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене. В каквото безизходно положение и да се намираш, това разумно начало в тебе ще ти покаже един път за излизане, но трябва да намериш този път. Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си. Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път.

Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие. Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани. Отец ваш знае от какво имате нужда. Вашият Баща на небето знае от какво имате нужда. Вярвайте в Него и от това, от което имате нужда, Той ще ви помогне“. И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без волята Божия“. Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без волята Божия, какво има да се съмнявате? Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля. С това не искам да ви упреквам, но казвам колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка. Колко много се е увеличило у вас съмнението. Казвате: „Господ с нас ли ще се занимава?“ Това показва, че имате особено мнение. С тези ли ще се занимава? Щом ти си дошъл в една крайна нужда, в която никой не може да ти помогне, разбира се, че Бог е Пръв, Който ще ти помогне. Ти се намираш в едно голямо противоречие, от което никой не може да те извади, никой не може да ти помогне.

Бог казва: „Аз Съм пръв и последен“. Следователно, когато се раждаш, ти ще срещнеш Господа. Когато умираш, пак ще срещнеш Господа. Когато се раждаш, Бог е Първият, Който ще те срещне, ще те даде на майка ти и ще каже: „Отгледай това дете и колкото ти струва, Аз ще платя за него“. Като умираш, Господ казва: „Погребете го и каквото струва, Аз пак ще платя за него“. Тъй щото, и при влизането в живота Бог те посреща, и при излизането от живота Той пак те посреща. Казвате: „Докажете ни това!“ – Аз бих желал друг някой да ви го докаже. Тези неща, които виждам, които зная, са толкова ясни за мене, че няма нужда да ги доказвам. Аз не искам никакви доказателства за светлината. Аз не искам никакви доказателства за това, че имам ум или че имам сърце, или че имам воля, или че имам живот. Що се отнася за другите работи, аз съм готов да слушам. Ако някой ми говори нещо за развитието на моя ум или за облагородяването на моето сърце, или за постепенното усилване на моята воля, аз съм готов да слушам.

Казвам: Вярата сега е потребна в новия живот. Вяра е потребна на хората сега, за да дойдат в света и да използват бъдещите условия. Не е въпросът да създават. Ние, хората в света, нищо не създаваме, но трябва само да градим. Под „създаване“ съвременните хора разбират условията, които ни са дадени. И тези условия трябва да се използват добре. Сега, като срещна един лекар, ето какъв трябва да бъде той. Като ми даде едно лекарство, аз ще го питам: „Това лекарство, което ми даваш, уверен ли си в него 99 на 100?“ – „Уверен съм.“ Или той трябва да каже: „Аз съм уверен в това лекарство 75 на 100, или 50 на 100, или 25, или 10 на 100“. Всеки лекар трябва да има една определена статистика, да знае всяко лекарство колко на 100 може да лекува. Има някои лекарства, които не действат върху известни темпераменти, не могат да ги лекуват. Да допуснем, че някой дохожда при един банкер и му казва: „Господине, искам да ми дадеш пари на заем, но с условие да ми ги дадеш с най-ниската лихва“. Той се обръща към банкера като към един благороден човек. Тогава банкерът му казва: „Добре, ще ти дам с 5 на 100, но с условие да си платиш точно на време. Сега доволен ли си?“ – Вижда „ми се малко висока цената. Не може ли по-малко от 5 на 100?“ – „Хайде, тогава с 4 на 100. Но за тебе искам и ти да изпълниш задължението си точно на време, да бъдеш честен.“ Това значи отношение. Казвам: Трябва да се образуват между хората отношения на издържане в дадена дума. Всеки трябва да държи на думата си.

Всяка дума има значение за даден период. Например, когато някои хора се женят, те казват, че ще си бъдат верни до гроб. Значи след гроба няма да бъдат вече верни. Тя или той казват, че ще си бъдат верни до гроба. – Аз пък не искам хората, които ще ми бъдат верни само до гроба. Че до гроба всички хора са верни – това не е нещо особено. Други пък казват: Аз пък казвам, че верността трябва да представя една характерна черта в човека. Спрямо себе си човек трябва да бъде верен – нищо повече. Когато някой се отнася спрямо мене така, както не трябва, това не значи, че и аз трябва да се изменя. Аз трябва да бъда верен спрямо онези принципи, които аз разбирам, а не както той разбира. Той ще постъпи така, както разбира нещата, аз пък ще постъпя, както аз разбирам. Ние, съвременните хора, се месим там, дето не трябва. Мнозина религиозни хора се месят там, дето не трябва. Те се месят в съвременния строй и казват, че министрите не постъпвали добре. Та вие не знаете защо и как трябва да постъпят. Когато един министър не постъпва така, както мисли, това показва, че той не е силен човек. Той например е дал на място една заповед, но има стотици и хиляди подведомствени, които не са изпълнили заповедта му, както трябва. Той не е виновен за това. Преди всичко, един министър не може да види всички ония неуспехи, които се явяват впоследствие. Той не е ясновидец, да може да види и да предвиди всичко. Казвате, че министрите не управлявали добре. За да могат министрите да управляват добре, преди всичко цялото общество трябва да се превъзпита. Като започнете от най-малките деца и стигнете до най-големите, всички учители, съдии, чиновници, всички трябва да се превъзпитат, да имат едно общо съзнание, едно общо схващане. Във всички трябва да има добра воля, за да могат работите да вървят добре. Ето един пример от обществено съзнание. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, като минават покрай някои градини, дето са нападали плодове, никога няма да се наведат да събират плодовете. Ако сте някъде в ориента, ще видите, че ориенталците току се навеждат да събират накапалите плодове, казват: „Да не гният поне“. Не само това, но те даже късат и от плодовете на дърветата, направо си късат плодове. Това е характерно в американците, те не са родени така, но са се превъзпитали от ред поколения. Там всеки има, преизобилно е всичко, но главното е, че това е тяхна характерна черта. Там рядко ще срещнете човек, който взима от чуждите плодове. Сега българинът трябва да развива вярата си, той има вярвания, вярата в него е слабо развита. Ако дадете на българина пари на заем, да му услужите, той веднага ще ви има доверие, но ако му откажете, той веднага се разколебава, губи доверието си към вас. Това не е вяра. Той не трябва да се съмнява. Той никога не трябва да очаква от мене или от кого и да е повече от това, което мога да направя заради него.

Казва Соломон: „Обърнах се и видях всичките нещастия и насилия под слънцето“. Той обаче не е могъл да даде някаква рецепта против тези нещаствие, но казва: „Така е направил Господ“. Но другите пророци след Соломона казваха: „Не е така“. Те коригираха Соломона и казваха: „Бог не съизволява в смъртта на грешника“. Но когато дойде Христос, Той каза: „Отец ваш знае от какво имате нужда, затова разумно търсете, хлопайте и просете“. От това, което имате нужда, ще бъдете послушани. Но Той се обръща към онези, които имат вяра, които имат доверие към Бога и които е изпратил на земята. За нас е привилегия, че сме изпратени на земята, че ни е възложена работа – да се учим. Бог е предвидил всичко за нас не само за сегашния ни живот, но и за бъдещия, който ние не знаем. Сега аз говоря общо. Но има някои, които са напреднали, те виждат това нещо, те го знаят. който е излязъл от сегашното състояние, той ще знае тия неща. Ако някой човек живее в състоянието на рибите, как би могъл да разбере сегашния живот? Или ако някой живее в състояние на птиците, как ще разбере сегашния живот. Или ако се намира в положението на животно, как би разбрал сегашния живот? Та казвам: Има същества, има хора, които са излезли от ограничителните форми, и това, което за вас се вижда далечно, за тях е ясно. Те виждат тези блага и ги използват. Но това е въпрос на съзнанието. Една малка постъпка може да поправи вашето положение. Ще ви приведа един пример. Един богат търговец в Ню Йорк писал във вестниците, че търси един честен касиер. Веднага се явили при него около 10–20 души с различни препоръки, но никой от тях не хванал око на търговеца. Най-после, иде един млад, спретнат момък, но преди да пристъпи към търговеца, той видял на земята една малка книжка, навел се, дигнал я и продължил до търговеца. „Господине, четох във вестниците, че търсите един честен касиер. Аз идвам при вас, но нямам от никого препоръка.“ – „Да, но вие имате една от най-добрите препоръки. Това навеждане на земята да дигнете книжката, е най-добрата ви препоръка. Това показва, че вие сте на място като касиер.“ Казвам: Едно ваше разумно навеждане на земята ще бъде вашата най-добра препоръка. Или една постъпка, направена на време, както трябва, ще бъде вашата най-добра препоръка. Ето защо, и на вас казвам: Очаквайте препоръките си не от външни хора, но от едно подигане на книжката от земята. Щом подигнете тази книжка на време, вие ще бъдете назначени за касиер при богатия търговец. От вас не се изисква много, освен да дигнете малката книжка от пода на учреждението. И като влезете вътре, вие ще бъдете назначени точно на онова място, за което е дадено обявление във вестниците. Следователно, като влезете в учреждението на природата, вие ще бъдете назначени точно на онова място, за което тя е дала обявление.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа от Учителя, държана на 24 февруари 1935 г., София, Изгрев.

Който слуша тези Мои думи

И тъй, всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави, ще го уподобя на человек разумен, който прави къщата си на камък. (Матея 7:24)

Отче наш

В начало бе Словото

Ще прочета само няколко стиха от 7-ма глава на Матея, от 16-ти стих надолу до 28-ми стих.

Събуди се, братко мили

Ще взема само няколко думи от 24-ти стих на прочетената глава: „Всеки, който слуша тези Мои слова“. Най-важното от този стих е „Всеки, който слуша“. Слушането е важен процес. Само разумният човек може да слуша. Само разумният човек, на когото съзнанието не е раздвоено, само той може да слуша. Човек, на когото съзнанието е раздвоено, той не може да слуша, той е разсеян. Много ученици или студенти могат да слушат цели лекции на своите професори, но те не могат да слушат, умът им е раздвоен. За този случай има една турска поговорка, която казва: „Ахмед е тук, но умът му е другаде някъде“.

Питам: По какво се различава обикновеният от разумния човек? Обикновеният човек се води по модата. Той е крайно консервативен, обикновено се води по модата. Разумният човек се придържа винаги към онези основни принципи, по които животът се развива, той е човек на новото. Обикновеният човек се страхува да отвори прозорците на стаята си, да не го лъхне малко вятър, да се простуди, да го хване пневмония да умре. Разумният човек държи винаги прозорците си отворени. Обикновеният човек носи всякога тесни обуща, на върха заострени, и краката му всякога страдат от мазоли. Краката му не могат да се освободят от мазоли, и той винаги търси лекарства за тях. Разумният човек всякога носи вълнени чорапи, широки обуща и не страда от мазоли. Обикновеният човек все ще го боли корема или стомаха, а на разумния стомахът е всякога на мястото си. Гърдите на обикновения човек всякога ще го стискат, ще го задушава нещо, а здравият е всякога свободен. Обикновеният човек все ще го стиска главата, ще му тежат слепите очи, а здравият нищо няма. Здравият аз наричам гениален човек.

Сега ще ви приведа една приказка, която и на мене разправяха, ще видим какво приложение може да има тя. Това се е случило някъде в Мала Азия, в Багдат, във времето на онзи прочут халиф, когото и вие знаете. Един горещ летен ден, при температура около 40 градуса, халифът седял в къщата си, цял изпотен, хвърлил дрехата си, останал по риза и размишлявал. – Всички хора се изпокрили от горещина в къщите си. По едно време той вижда, че към дома му тича един човек, и си казал: „За да тича този човек в горещината, сигурно трябва да има някакъв голям зор. Ако този беден човек дойде при мене, ще му отдам правото“. По едно време вижда, че бедният човек влиза в дома му и отива право при него. – „Какво има? Какво те носи тук?“ – „Взеха жена ми.“ – „Кой ти я взе?“ – „Един богат съсед я задигна и не ми я дава.“ – „Че как така?“ – „Е, нали е богат човек, взе я и не ми я дава, а аз не мога да живея без нея. Животът ми няма смисъл без нея. Моля ти се, отдай ми правото! Както виждаш, изпотих се, докато дойда при тебе.“ Тогава халифът извадил перото и издал заповед до този богат човек, веднага да върне жената на бедния. – „А защо взе жена ти?“ – „Много е красива, пък и много е умна.“ Халифът се заинтересувал да види колко е красива тази жена. Дошла жената при него. Халифът, който щял да разреши въпроса, като видял жената на бедния човек, и той се влюбил в нея, много я харесал. Сега халифът искал да убеди бедния човек да се откаже от жена си, да я остави на него, като му казал: „Ти нали можеш без жена? Пък ако искаш, ето, аз имам в харема си много жени, можеш да си избереш, която искаш. Остави за мене твоята жена. Готов съм да ти дам за нея и половината си царство“. – „Не може, душата ми ще отиде по тази жена, не мога без нея.“ Какво да прави халифът, и той харесал тази млада жена, но обещал да отсъди право. Тогава казал: „Хайде, ще видим сега как ще разреши въпроса младата жена, ще оставим тя сама да каже кого от двамата ще избере“. Халифът казал на младата жена: „Ела при мене, тук ще имаш и дрехи, и скъпоценности, каквото искаш, ще ти дам. А при този бедняк, ако отидеш, ще повредиш на себе си“. Младата жена отговорила: „Да, при тебе животът ми ще бъде богат, всичко ще имам, но без него животът ми няма да има никакъв смисъл“. Понеже халифът решил правилно да отсъди, като чул тези думи, казал: „Свободни сте и двамата. Вземете тези подаръци и пари и вървете у дома си“.

Казвам: Съвременните хора са нещастни по единствената причина, че някой е задигнал жена им. Някой богат съсед е задигнал жена ти насила и понеже тя е красива, понеже я обичаш, ти вече си нещастен и отиваш при този халиф да ти отдаде правото. Тази приказка показва, че човек трябва да има един постоянен идеал. Животът трябва да се разбира. Хората нямат ясна представа какво нещо е светът, какво нещо е например, религията. Те казват: „Светският живот е животът на греха“. Те мислят, че всички светски хора са все грешни хора, че всички светски хора вършат грехове. Не, светът е една велика школа. В света грехът може да съществува, но съществува по единствената причина, че хората не разбират, от неразбиране хората грешат. Светът е училище за всички хора. Единствените богати хора в света, това са само професорите, които преподават в този университет, в тази школа. И всичко, което имате, принадлежи на университета. Ти имаш право да се ползваш от всички блага на университета, но нямаш право нищо да взимаш от университета и да го занасяш у дома си. Ти имаш право да влизаш в лабораторията на този университет, имаш право да се ползваш от книгите на неговата библиотека, но нямаш право да взимаш и да задържаш тези книги за себе си. Ще вземеш една от тези книги, ще я изучиш и ще я върнеш назад. Христос казва: „Не любете света!“ Това значи: Като влезеш в университета, няма да залюбиш университета, пък и професорите няма да залюбиш, но ще учиш само, за да придобиеш знания. Онова знание, което придобиеш в университета, то ще те ползва за в бъдеще, а останалите работи са второстепенни. Това е една дефиниция. И тогава казваме, че човек в света ще има големи изпитания. Ще има големи изпитания, разбира се, защото светът е училище. Казва Христос по какво се отличават добрите хора. Добрите хора се отличават по това, че дават добри плодове. Добрият плод, това е реалното в света. Лошият плод, това е преходното в света. При това положение не може да има една обмяна между доброто и злото. Доброто и злото са несъвместими по единствената причина, че доброто принадлежи към един вечен порядък, а злото принадлежи към един временен порядък. На това основание, между доброто и злото не може да става обмяна. Ценностите са различни. Тъй щото, ти не можеш да смениш ценността на един вечен плод с нещо, което още утре съвършено ще изгуби своята цена. Като казвам защо човек не трябва да прави зло, имам предвид, че злото се обезценява. Не само че злото се обезценява, но като го вършиш, ти ще фалираш с него заедно. Злото не е в негова полза. Съвременните хора са дошли до положение да мислят, че и без да учат, могат да свършат училище. Ще видите, че някои студенти, като се явяват на изпит, написват всички формули по ръцете си, по ръкавите си, а през цялата година нищо не са учили. Те пишат по ръкавите си. И после четат по тях. Разумните професори виждат това, но нищо не казват. Във варненската гимназия имаше един от видните учители по математика, Белчев се казваше, голям добряк, но много сериозен. Като излезе някой ученик на дъската, той го гледа, гледа, казва му: „Ти нищо не разбираш, но хайде от мене да мине“. И му пише четворка. Излезе друг, който пак нещо не знае, погледне го, каже и на него, че нищо не разбира, но казва: „Хайде, от мене да мине“. Тури му пак четворка. Като дойде при някой, който нищо не знае, каже му: „Ти нямаш ли нещо написано на ръкава си? Нямаш ли някакъв справочник? Кажи, каквото е написано там“. После дойде до него, казва: „Хайде, аз ще ти кажа как трябва да се реши задачата. Хайде, да не знае комисията“. После се наведе близо до ухото му и казва: „По-добре учи, по-добре учи. Само това ще те избави“. Какво друго може да каже един умен учител?

Казвам: По този начин постъпва и природата. Тя е много снизходителна към всички погрешки, които хората правят, разбира се, не от зла воля. Аз говоря общо, всички хора имат добро желание да се изправят, но те имат някаква крива представа, че с изклинчване животът по-лесно може да се изправи, отколкото ако човек върви по правия път. И затова мнозина казват: „То с добро не става“. Че най-първо това не е съобразно със законите на природата. Доброто, това е ценното в живота. Че ако ти имаш една книжка от 10,000 английски стерлинги в някоя банка, това именно е доброто. Ти нямаш пет пари в джоба си, но имаш книжни, ценни книжа. Ако отидеш с тези ценни книжа в Англия, с тях много нещо става. Но ако нямате никакви ценни книжа, никой няма да ви погледне. Особено ако сте в Англия. Англичаните са много практични хора. Те казват: „Елате тук с пълни кесии, но не с празни“. Англичаните казват: „Ние обичаме да помагаме на бедните хора, но това за нас е изключение“.

Англосаксонската раса се отличава с едно качество: те не обичат да дават подаяние на човека. Като отидете там да искате пари, те веднага ще ви дадат някаква работа и после ще ви платят за работата, която сте свършили. Така те искат да бъдете свободни. Те казват: „Трудът можем да ви платим, но не можем да ви дадем даром“. Те ще ви накарат или собата да им запалите, или друга някаква работа да свършите, но даром рядко дават. Религиозните хора могат да ви дадат понякога нещо даром, но умните хора всякога гледат да ви създадат някаква работа. Същото нещо върши и природата. Тя всякога гледа да създаде работа на човека. Преди всичко, човек трябва да има всичкото желание да работи. Никоя работа не може да се започне без мисъл. Никоя работа не може да се тури в действие без чувство. Никога не може да се направи една добра постъпка без воля. Три са факторите. Трябва да имаш една права мисъл в работата. Значи ти трябва да имаш ясна представа за онова, което ще вършиш и можеш да го вършиш. Второ, ти трябва да имаш обич към своята работа. И най-после, ти трябва да имаш воля, да настояваш да извършиш това, което желаеш.

Казвам: В съвременния живот са останали наследствени черти, може би от млекопитаещите, още от предпотопните времена. Понеже флората тогава е била много богата, с изобилна растителност и плодове, всички тогавашни млекопитаещи са яли по цял ден, без да са мислили за някаква работа, за големи движения. Тогава те бяха много богати, но понеже трябваше да станат проводници на днешната култура, за да не се парализират мускулите им, изпратиха им разни паразити, като въшки, комари и разни други насекоми, да ги безпокоят и с това да им създават работа. По този начин те махаха с краката си, с опашките си и ги туряха в действие. Същото нещо става и със сегашната култура. Понеже съвременните хора са богати, ползват се от благата на миналите култури, на предпотопните времена, то за да не се парализират, изпращат им ред нещастие и страдания.

Страданията и нещастията на съвременните хора не са нищо друго, освен паразити, които са турени с цел да поставят хората на работа. Че какви по-големи блага можете да искате днес? Ето, и най-бедният студент днес може да се запише в университета, след като е свършил гимназия, и да следва, каквото иска. Питагор, например, е трябвало цели 20 години да чака, докато го приемат в школата. След това цели 10 години е прекарал в Палестина, отдето е отишъл в Атина и образувал школа. А вие, без да сте прекарали 20 години в чакане, щом свършите гимназия, веднага влизате в университет и се ползвате от всички блага на университетите.

Едно време, когато хората са имали толкова пречки, използваха знанието, а сегашните хора, като нямат пречки, не използват знанието, което им се дава. Днес знанието се използва много материалистически. Днес хората са убедени, че всичките блага са в материалния свят. До известна степен е така, но материалните блага са резултатът на работата на хиляди и милиони същества, които са работили през хилядите векове насам. Вземете например разните скъпоценни камъни, разните метали и масла, които намират в земята, това не са нищо друго, освен богатствата на хилядите същества, които са работили с векове преди нас. Казвате, че това са наши богатства. Да, но тези богатства не принадлежат на един човек. Те са общи блага и трябва разумно да се употребят. И после, трябва да дойдем до основните идеи, върху които почива съвременният живот. Нека вземем, например, идеята за свободата. Върху какво почива тази свобода? Днес ако имаш пари, свободен си; ако имаш знание, свободен си; ако имаш здраве, свободен си. Ако нямаш пари, ако нямаш знание, не си свободен. Ако нямаш здраве, не си свободен. Така седят работите. Питате: „От какво зависи да нямаш пари?“ Или: „От какво зависи да нямаш знание?“ Ще кажете, че някои хора са по-надарени. От какво зависи човек да бъде даровит? Това зависи от миналите поколения преди него, които са се развивали, които са работили. Например, ако вземеш практиката, която е проверена с научна теория, ще видим, че ако преди 20–30–50 и до 100 поколения дедите и прадедите на някой човек са водили един добър живот, работили са разумно, тогава и техните потомци ще имат един добре развит организъм, един подвижен ум, да могат правилно да се справят с противоречията на живота и да водят един добър живот. Ако пък повече от 50–100 поколения са водили един нередовен живот, и техните потомства ще имат един хилав организъм, и като влезете в света, не ще можете да се приспособите към дадените условия, в които живеете. Ето, според еволюционната теория, Дарвин се опита да обясни произхода на типовете, но не можа напълно да обясни техния произход. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? Може да се даде някакво обяснение, но и то няма да бъде пълно. Дали това обяснение ще бъде истинско, то е въпрос. По какво стечение на обстоятелствата, например, заекът е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота. Това може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. И много хора, макар че са излезли от формата на жабата, обаче те се намират при ограничителните условия на жабите. Много хора са излезли от формата на жабата и на заека, но и до днес още са останали в ограничителните условия на жабата и на заека. Страхът не е излязъл от тях. Например, виждаме студенти, които са изучили добре материята, пред другите могат да я разказват, знаят я добре, но ги е страх от професора. Като излезе пред професора, всичко забравя. Той знае всичко, но учителят мисли, че не е учил. Те се намират в положението на онзи американски проповедник, който от погледа на една дама забравил проповедта си. Той започнал да говори, разправял добре проповедта си, но в това време в стаята влиза една дама с черни очила, сяда на един от първите столове и го погледнала. Щом го погледнала, той забравил веднага проповедта си и нищо не могъл да каже. Тъкмо се канил да се извини пред публиката, че не се чувства добре и не може да продължи проповедта си, когато в стаята влязъл един млад, засмян господин и погледнал към проповедника. В този момент съзнанието на проповедника се прояснило и цялата му проповед се възстановила. Така той свършил проповедта си. Тогава той се обърнал към този млад господин и му казал: „Господине, много ви благодаря, че ми помогнахте да завърша беседата си“. – „Че как така? Аз нищо не зная, с нищо не съм ви помогнал.“ – „Дали ти знаеш това или не, не е важно, но ти ми донесе беседата. Още с влизането си ти ми донесе една нова светлина, която влезе в ума ми и ми помогна да завърша проповедта си.“

Значи има неща, които са необходими в живота на хората – това е правата мисъл. Правата мисъл е закон, който действа във всички хора еднакво. Никой човек няма право да се извини, че няма условия да мисли право. Това не е вярно. Може би някои хора да мислят така, но всякога законът действа. При всяка една мъчнотия на човека има нещо, което му показва пътя, по който той може да излезе от тази мъчнотия, от това положение. Разправяше ми един студент една своя опитност. „Няколко дни наред решавам една задача и не мога да я реша. По едно време се обезсърчих, че не мога да я реша. Легнах си вечерта неспокоен, недоволен, обезсърчен, но каква беше изненадата ми, когато сутринта ставам и виждам, на масата решена задачата. Гледам как е решена задачата и намирам, че много лесно е решена. Чудя се кой може да е дохождал вечерта, още повече, че вратата на стаята ми беше заключена.“ Значи някой го е събудил през нощта и той станал и сам си решил задачата. От невидимия свят го е събудил някой и той сам си е решил задачата. Та когато вие сте заняти с някой труден въпрос, можете да си легнете да спите преспокойно и като станете сутринта, ще намерите задачата си решена. Ще кажете, че някой дух е дошъл и решил задачата. Не, някой от невидимия свят го е събудил и му показал как да реши задачата си. Та като се събудите сутринта и видите задачата си решена, благодарете на онзи, който ви е събудил през нощта, да решите задачата си. Това показва, че съществува вътрешен промисъл за всички разумни същества. От това гледище животът има друг смисъл.

Днес ценността на хората не е толкова в телата им, които са нещо преходно. Утре човек умира и тогава тялото, както и знанието, което е имал, привидно изчезват, като средства, с които си е служил във физическия свят. От гледището на реалния свят това, което изчезва, е преходно и остава само онова, което е истинско. Тогава остава само същинският човек. Сега има ред доказателства, които учените хора, били те вярващи или невярващи, ги приемат. Чрез тези доказателства те се убеждават, че има една разумност вън от физическия живот, в който живеем. Каква е всъщност тази разумност, те нямат ясна представа. Например, те нямат ясна представа какво е това същество, което в даден момент обгръща в своето съзнание цялата земя и вижда във всяко кътче какво се прави. И това същество вижда всички живи същества по целия свят, разбира техните нужди и им помага. Това те не могат да си представят, не могат да разберат каква памет е тази. За нас е трудно да си представим как човек може да запомни наведнъж около хиляда или две хиляди думи. Казваше се за един човек, че имал такава грамадна памет, че могъл да възпроизведе в обратен път 35-те хиляди думи, които му прочели. И наистина, не е лесно това нещо. Ние наричаме това нещо изключение, защото се намираме в пътя на отклоненията. Тази е причината, задето ние считаме тия неща като отклонения от нормалния живот.

Ние виждаме, че сегашният човек не може да прояви своите дарби и способности, които са вложени в него. Човек е нещо повече от това, което знае и разбира за себе си. Всички хора, които правят опити и наблюдения из областта на магнетизма, а не на хипнотизма, са забелязали особени прояви в човека, когато се постави в магнетичен сън от трета степен нагоре. Аз не говоря за хипнотизма, като за един особен процес, но имам предвид магнетизма. Ако поставят човек в един магнетичен сън първа, втора или трета степен, той ще се намери в положението на илюзии, които са области на илюзии, могат да кажат на този човек, че около него има вода, която той трябва да преплава, или има една стена, която той не може да прекрачи. Те ще се смеят около него, а той ще се мъчи да преплава водата или ще се спре пред стената, която не съществува. Обаче щом мине от третата степен магнетичен сън нагоре, в четвъртата или в пета степен, той вече става господар на себе си и никой не може да му заповядва. До третата степен другите могат да му бъдат господари и да го управляват, но като мине третата степен, той вече не се поддава на никакво магнетизиране. При това положение този човек, който никъде не е учил, никаква медицина не познава, може да се прояви като най-опитен лекар. Достатъчно е да му представят един болен и той най-сполучливо да му определи диагнозата. Той ще каже, че този човек е заразен от туберкулоза на лявото крило, долу някъде, и ще му предпише лекарства, които ще действат много ефикасно. Като се събуди от този сън, този човек е пак същият, какъвто е бил преди съня. Питам: Как можете да си обясните това положение? Защо става така, то е друг въпрос. Обаче опитите, правени в това направление, показват, че в човека има способности и знания, които в даден случай могат да се събудят в него и отново да заспят.

Казвам: Лошите условия, при които съвременните хора се поставят и от които се оплакват, не са лоши условия. Това са възможности за развиване на по-възвишените човешки способности. Та всяка мъчнотия на човека не е нищо друго, освен възможност да се развият в него възвишените му способности, да се събуди в него нещо повече от това, което обикновено проявява. Колкото мъчнотиите и страданията на човека са по-големи, толкова по-големи възможности се развиват в него, толкова по-големи възможности се събуждат в него за неговото развитие. Ако не беше така, тогава страданията и ограниченията щяха да бъдат безсмислени. Ако е въпрос само да страдаме, всяко страдания в човека се компенсира с това, че в него се развива една вътрешна способност, едно чувство, от което зависи неговото благо. Който не може да използва страданията, тогава в него се заражда философията да може колкото е възможно по-скоро да се освободи от страданията. Всички можете да се освободите от страданията. Кога? – Когато не носите тесни обуща, когато джобовете ви са пълни със злато. Всички можете да се освободите от страданието, но кога? – Когато главите ви са пълни със знание, да разбирате законите на природата, когато сте отлични, гениални художници, че дето отидете, всичко да можете да нарисувате. Всички можете да се освободите от страданието, когато сте отлични музиканти и знаете как да теглите лъка, да свирите на пиано и дето отидете, можете веднага да свирите. Сега ще дойде възражението и ще кажете: „Възможно ли е това?“

Казвам: Единственото нещо, в което сегашните хора вярват, това са грамофонните плочи в света. Те са авторитети за тях. Във вестниците писаха, че някъде се отворила една школа за папагали, които се учили да пеят по грамофонни плочи, и по този начин искали да ги научат да пеят най-видните класически произведения. Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят папагалите. Публиката слуша как пеят папагалите. Един ден, когато папагалите се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т.н. Тогава вие ще се намерите в положението на един виден английски проповедник, който един ден отишъл при един свой приятел и започнал да говори по някакви въпроси. В това време папагалът на приятеля му се обадил: „Няма съмнение“. Като чул това, той много харесал папагала и казал на приятеля си: „Искам да ми продадеш този папагал“. – „Не ми се продава.“ – „Не, продай ми го!“ Най-после, приятелят му се съгласил и го продал за 250. Той плаща, взима папагала и го занася на жена си, като казва: „Имам един хубав папагал“. Един ден той разправя на жена си, че проповядвал някъде, но не могъл да изкара добре проповедта си. В това време папагалът пак се обадил: „Няма съмнение в това“.

„Всеки, който слуша тези Мои словеса.“ Ако ние трябва да се убеждаваме от съвременните папагали дали сме умни или не и ако трябва да се учим от съвременните грамофонни плочи, не зная де ще ни отиде краят. Не казвам, че това е лошо, но тази неразумна плоча не съзнава какво говори. Утре, като се счупи тази плоча, нищо няма да остане от нея. И папагалът, който говори, и той е заучил всичко на грамофонната плоча и така говори като плочите. Това показва доде е достигнал човек. Реалното в света седи на друго място. Реалното се отличава от преходното. Дали сме в реалното или в преходното, това се познава по две неща. Докато се смущаваш, ти си в преходния свят. Когато в твоята душа настане онази самоувереност, онзи тих мир, и съзнаеш, че нищо в света не е случайно, а се направлява от една велика разумност, ти си в света на реалното.

Разправяше ми един български офицер една своя опитност, която се случила във време на войната, която и до днес не може да си обясни. „Един ден дивизионният полкови изпраща един български войник с някаква заповед до мене, а в това време сърбите стрелят със своите картечници и пушки, със своите артилерии. Този войник трябва да мине през този огън, но той си върви тих и спокоен. Като го видях, че иде, казвам си: „Този човек ще го убият. Какво разпореждане му даде полковият, едва ли ще може да мине. Не можа ли да намери друг някакъв начин, а трябваше да изпрати този човек през огъня“. Дадох и аз своето разпореждане на войника, който трябваше да се върне назад. Войникът прие заповедта и тръгна спокойно назад. Нито един куршум не го засегна. И досега не мога да си обясня как стана това нещо.“

Казвам: Има нещо разумно, което ръководи съдбините на хората. Има хора, които не могат да умрат. Това индусите наричат мъртва зона, в която огънят не действа. Те го наричат още закон на изключенията. От всички разумни хора се изисква да изучават законите на природата. Това показва, че има един общ Божи промисъл. Не считайте, че този промисъл е нещо механическо. Според този общ промисъл, всеки човек има свое местозначение да функционира като един орган, като една клетка на дадено място и при дадени условия. Докато ти се намираш на определеното място в своя организъм, ти си сигурен. Излезеш ли вън от своя организъм, и свободата ти се ограничава. Пръстът на човека е свободен, докато се намира на своя организъм. Кракът на човека е свободен, докато се намира на своя организъм. Сам по себе си човек е уд на един по-голям организъм. И Писанието казва: „Всички ние сме удове на един общ организъм“.

Следователно никой не живее само за себе си. Голямата погрешка в света се дължи на това, че ние мислим и желаем всеки да осигури своя живот. Питам: Как ще се осигуриш с въздуха? Как ще се осигуриш със светлината? Как ще се осигуриш с храната? Има една сигурност, в която човек е осигурен, има една сигурност, в която човек трябва да се осигури. Това е знанието, което човек трябва да придобива. В това седи всичката осигуровка. Да се разрешат мъчнотиите, да се разрешат причините на съвременните мъчнотии, които са в нашия индивидуален живот, в нашия личен живот, в нашия семеен живот, в нашия обществен и държавен живот, както и мъчнотиите, които се зараждат в цялото човечество. За всичко това има причина. Ние не сме пратени на земята да разрешаваме мъчнотиите на цялото човечество, понеже смисълът на тези мъчнотии е съвсем друг. Онези същества, които разрешават мъчнотиите на държавите, те мислят за това. Професорите от университета ще разрешават мъчнотиите в университета, а не децата, които играят на пътя. Мъчнотиите в една музикална академия ще се разрешават от преподавателите в тази академия, няма да дойдат отвън хора да разрешават техните мъчнотии. Професорите от академията са авторитетни за това. Следователно и ние сме авторитетни да разрешим своите мъчнотии. Представете си, че вие се намирате в една голяма мъчнотия и няма кой да ви помогне. Какво ще правите тогава?

Един американец-ловджия предприема едно пътешествие в Африка, с цел да улови нещо. Взима пушката си и тръгва. На пътя му се изпречва един голям лъв и се готви да се хвърли срещу него. В това време нямало кой да му помогне. Но той чува гласа на майка си, която в това време била в Америка. Тя му казвала: „В джоба си имаш една кутия с кибрит. Драсни една клечка и ще бъдеш спасен“. Той механически бръква в джоба си, изважда кибрита, запалва клечката и я хвърля на земята. От клечката се запалва сухата трева наоколо му и лъвът се уплашил и избягал. Така се спасил този американец. В дадения случай кой го спасява? Ще кажете, че майка му го спасила. Да, но майка му е в Америка. Спасила го е кутията кибрит, която била в джоба му. Той драснал една клечка, която запалила сухата трева, и лъвът избягал. Така се спасил неговият живот. При това положение този американец нямал време да разсъждава. Защото ако разсъждавал, лъвът щял да го повали на земята и той ще изчезне. Питам: Когато в даден момент няма кой да ти даде един добър съвет, до кого ще се допитваш? Във всеки човек вътре има един авторитет, до който ще се допитвате, или пък до някой отвън. Няма някой от вас, който да не е имал такава опитност в живота си.

„Всеки, който слуша Моите словеса и който внимава.“ Сега, разбира се, аз се обръщам към онези от вас, които сериозно искат да разрешат някои въпроси.

Има въпроси, които в наше време няма да се разрешат. Ако седна да ви разправям как ще се оправи светът, няма нищо да се постигне. Както и да ви разправям, светът пак ще си остане неоправен. Сега светът не може да се оправи, както и да ви разправям. – „Е, за в бъдеще поне.“ – Но оправянето на света в бъдеще днес с нищо няма да ви ползва. Светът днес ще си остане такъв, какъвто е бил някога. Това ни най-малко не трябва да ви спъва. Вие трябва да работите за бъдещето. Такъв, какъвто е светът сега, той не може да се оправи. Този свят е като един параход, който се отправя към пристанището. Като стигне до пристанището, параходът ще спре там. Докато е в морето, параходът ще мисли, че има да пътува. Докато е във формата на параход, той ще мисли, че трябва да пътува, да стигне в другия свят. Ще мислите в дадения случай какво можете да направите, докато стигнете до другия свят. В дадения случай човек трябва да употреби онези способности, които са вложени в неговия ум. Ако някой отиде в Англия и знае 4–5 езика, той по-лесно ще си проправи път, отколкото онзи, който не знае никакъв език и сега започва да ги изучава. И с 4–5 езика пак ще ти бъде мъчно, но все пак има възможност по-лесно да си проправиш пътя. Да знаеш няколко езика, това са вече няколко способности, с които можеш да разполагаш. Например, някой е даровит по музика или по изкуство, или по скулптура, или по земеделие, или по някоя наука, като ботаника или зоология, и като изпадне в трудно положение, той ще тури в действие една от тези свои способности. Ще вложи всичкото си усилие в това, което знае, а няма да мисли да купува лотариен билет, че дано спечели нещо. Лотарийният билет е една хазартна игра – ще се падне нещо, няма да се падне. С тези надежди вие ще се намерите в положението на онази млада дама софиянка, която дохожда при мене преди 4–5 месеца, да ме пита какво да прави с мъжа си. Женена била от преди няколко години, имала две деца, но сега не може да го търпи, не иска да живее при него. Казвам ѝ: Сега вече е безпредметно да ти давам някакъв съвет. Ако беше дошла преди да се ожениш, щях да ти кажа да не се жениш, но сега вече е късно. Защо не го обичаш? – „Няма нищо интересно в него, цял ден седи като някой кюп.“ Казвам ѝ: Мене не ме интересува това, че сега седи като някой кюп, но как хареса този кюп преди да се ожениш? – „Е, тогава беше търговец, имаше добро положение, а сега е закъсал, нищо няма. Аз съм чиновничка, аз работя, а той седи, няма пет пари в джоба си. Аз не съм доволна от това негово положение. Не зная сега какво да правя с него.“ – Сега няма какво да правиш, ще си го държиш като писано яйце. Виждам, че преди да се ожениш за него, ти си обичала друг. – „Да, сега не мога ли заради него да напусна мъжа си?“ – Няма какво, ти си обичай онзи, а пък си дръж този мъж. – „Как така?“ – Аз нищо не ѝ казвам, но виждам, че ако тя напусне мъжа си, той ще я претрепе. Този човек е заинтересован, ще ѝ каже: „Значи докато имах пари, добър бях. А сега, като осиромашах, вече не ме искаш“. Той ще я претрепе. – Друго разрешение не ти остава, освен да си обичаш първия, когото си обичала, а да гледаш този и да останеш при него. Друг съвет не мога да ти дам. В дадения случай този съвет е най-практичен. Това не е най-доброто, не е най-умното, но в дадения случай по-добър съвет от този не може да ѝ се даде, той е относително добър съвет. Друг съвет не мога да ти дам, още повече, имаш две деца с него. Той не е толкова лош: Ще си го държиш – нищо повече. Такава ти е съдбата.

Сега да приведа този пример на вас на друг език. Всеки от вас има по два възгледа за живота. Най-първо, вие сте се оженили за богатия, който сега е изпаднал. Същевременно вие имате един възлюбен – идеалният живот. И сега, като сте закъсали с вашия стар живот, искате да го напуснете. Казвам: Дръжте се за стария живот, но обичайте новия, идеалния. Кой е старият живот? – Старият живот е нашата плът, от която не можем да се освободим. Ако речете да се освободите от стария си живот, от вашата плът, вие ще спрете своята еволюция и ще заминете за другия свят. Старият живот е нашето тяло, нашата плът, която не можем да пренебрегнем. Казвате, че не сте доволни от стария си живот. – Каквото и да е вашето тяло, какъвто и да е старият ви живот, вашето тяло, дръжте си го, гледайте го като писано яйце, то има своите добри страни. При всичките страдания, които може да ни причини нашето тяло, несъзнателно, разбира се, ние с оглед на новото учение, към което трябва да се стремим, трябва да държим връзка с нашата плът, с нашето тяло, и да го подкрепваме. Та един ден, като се освободим от него, да не се връзваме. Като дойдем при новите условия, кога ще бъде, това не се знае, тогава ще постъпваме много по-добре. Казвам: Противоречията, които съществуват в нашия ум, старите възгледи, които имате, дръжте ги, но не изпущайте от предвид новите възгледи. Старите възгледи, своята плът, трябва да я възпитавате, да направите за нея каквото можете. Старата ви вяра, старото ви суеверие мъчно можете да се освободите от тях, дръжте ги в себе си, но не изпущайте предвид новата вяра, която сега иде, която сега прониква в душите ви.

Христос казва какво ви трябва. Понеже трябва да градите. Христос подразбирал онези, които съграждат. Христос турил това в миналата форма, затова аз казвам: Животът, който градите, той ще се опита в бъдеще. Градете върху тоя живот. Ако разумно градите, той в бъдеще ще се опита. Той ще устои и няма да фалирате, но ако неразумно градите, този ваш живот ще рухне. Тогава всички ще опитате резултатите на вашата работа.

„Всеки, който слуша тези мои думи.“ Следователно, казвам: Слушайте разумно, за да не се събори вашата къща.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа от Учителя, държана на 3 март 1935 г., София, Изгрева.

И отиде, та се пристави

И отиде, та се пристави. (Лука 15:15)

Отче наш

В началото бе Словото

Ще прочета 15-та глава от Лука.

Ще се развеселя

Ще взема 15-ти стих от прочетената глава. „И отиде, та се пристави.“

Има два процеса в света: единият процес е на обясненията, той е встъпителен процес. Когато ви се обясняват някои неща, ни най-малко не се предполага, че се разбират нещата, защото обяснението подразбира приложение. Приложението е това, което наричат опит, а опитът изисква един добър резултат. Можеш да направиш какъвто и да е опит, но ако нямаш резултат, опитът не е сполучлив. Добрият опит е добрият резултат.

„И отиде, та се пристави.“ Та и хората понякога се приставят, представят, кой от добра воля, кой от немай къде. Който прави това без убеждение, той е в странство, далеч от баща си, заставен от условията да се цени някъде. Това още не значи, че си разбрал живота. Този млад син, който се представил, това означава още встъплението в неговия живот. Че пострадал, това още нищо не значи. Може да е пострадал един или два пъти, това още нищо не значи. Като пасъл свинете, които изяждали рожковите, ставало му жалко, че за него нямало, не оставало рожкови. Той казал: „Да отида при баща си, поне с ядене ще бъда осигурен“. Мнозина мислят, че младият син разбрал живота. Не, той още не е разбрал живота. Той съзнал само, че направил погрешка, съгрешил пред небето и пред баща си. Това е встъпление, обяснение, но докато, като слуга, ще изпълнява волята на Баща си, това още е въпрос. Защо? – Защото когато една жена се ожени за един мъж и след време го напусне, а после се жени за друг, въпрос е още, доколко ще живее добре с втория си мъж. Аз никога не бих се оженил за жена, която е напуснала първия си мъж, макар и да е светица, защото и себе си ще изкуша, и нея ще изкуша. Има неща неподходящи в характера на хората. Двама души може да са добри, но не могат да живеят заедно. Сега всички мислят, че ако двама души поотделно са добри, че ще живеят добре помежду си. Не смесвайте нещата! Не мислете, че двама добри хора непременно могат да живеят помежду си добре. Най-първо, вие не разбирате живота. Ако кажа, че не разбирате, ще ви огранича. Под думата „живеене“, тази идея не е ясна в ума ви. Ако турите две дървета близо едно до друго, ще могат ли да се развиват? Те няма да имат сокове, с които да се хранят. Тези дървета трябва да се поставят на известно разстояние едно от друго, за да могат да възприемат свободно соковете от земята и да могат да приемат свободно слънчевите лъчи. Ако са близо едно до друго, между тях ще има известно стълкновение. Често в умовете на съвременните хора има нещо криво, не че те сами са криви, но има една крива философия за живота, предадена от векове насам. Хората мислят, че ако са наблизо, ще разберат нещата по-добре. Не, не се приближавайте наблизо, стойте на известно разстояние един от друг. Много надалеч да сте е лошо, но и много наблизо да сте, пак е лошо. Ако един предмет е много надалеч, не можеш да го видиш ясно, но и ако е много наблизо, пак не можеш да го видиш ясно. Това са известен род разсъждения, които трябва да имате предвид, за да дойдете до новите положения. Вземете сега например как седят въпросите в науката. Един математик ми казваше един ден: „Аз искам да ми говориш на математически език, строго, научно искам да ми обясниш нещата, а не на един прост, обикновен език. Иначе всичко е за мене празна работа“. Казвам му: Прав си, това е по отношение на математиката на земята. Що се отнася до физическия свят, е така, но що се отнася до органическия свят, до органическата математика, не зная какво можете да направите. Например, ако ви дам няколко клетки, едната от птица, другата от риба, третата от агне, четвъртата от човек, как ще можете да изчислите с вашата математика какъв ще бъде развоят на всяка една от тия клетки? Можете ли математически да предскажете тия неща? Ето, големите съвременни астрономи могат да предскажат какво ще бъде например слънчевото затъмнение, но не могат да знаят какво ще бъде в продължение на 20 години. Те не могат да кажат нищо за живота на слънцето през няколко бъдещи години. Едно е важно, че всяка мисъл трябва да бъде ясна и в количествено отношение. Защо? – Защото всяко количествено отношение е в зависимост от едно силово напрежение, а всяко силово напрежение е в зависимост от една разумност, която направлява тези напрежения отвътре. Следователно трябва да се вземе в съображение и мисълта вътре. Значи имате формата, имате съдържанието, имате и смисъла на всяко нещо. Трябва да имате три изчисления, които представят сложна работа. Сега, както и да разсъждавате, често вие казвате: „Това не се отнася до нас“. Вие, които ме слушате тук, не сте светии, нито един от вас не е светия, но сте кандидати за светии. Не че искам да ви обиждам, но казвам, че не сте светии. Защо трябва да кажа, че сте светии, да говоря нещо, което не е? Ако пък кажа, че не сте светии, ще направя друга погрешка. Че сте кандидати за светии, виждам по това, че като наблюдавам червея, който пълзи по земята, имам предвид, че той е кандидат за пеперуда. Че е червей днес, червей е, но че утре ще бъде пеперуда, това не мога да го откажа. Утре ще бъде кандидат за пеперуда. Няма да се мине дълго време и той ще стане пеперуда. Че днес не сте светии, това не е някакво голямо зло. И че един ден ще станете светии, няма да бъдете в по-добро положение, отколкото сте сега. Аз разглеждам нещата от становището на земята. Мнозина говорят за небесния живот. Какво ще говорят за небесния живот? Ето, тази работа и за мене е малко неясна, защото сега съм на земята. Когато един кон е мършав, не го товарят с много товар. Лошо е, че е мършав. Той едва носи товара си. Но като се поугои, като се подобри положението му, всичко става за него по-добре. Положението му се подобрява и той започва да скача, да се радва. Питам: Каква разлика има между първото и второто положение на коня? Има разлика. В първото състояние ти усещаш вътрешно своята немощ и си казваш: „Така е, щом съм един мършав кон, никой не ми обръща внимание, нямам никакво уважение и почитание“. При второто състояние ти усещаш една вътрешна сила, виждаш, че можеш да риташ, да се браниш, и казваш: „Така е, щом съм угоен“. Но като не знаеш как да се управляваш, ще те натоварят хубаво. Кое положение е за предпочитане? Разбира се, че второто. Нека да съм угоен, пък макар че хората ще ме натоварят. А пък като съм мършав кон, не мога да се освободя от това униние. Щом съм слаб и като снемат товара ми, пак едва ще се мотокаря(?), а като съм угоен, като снемат товара ми, хайде в гората. Сега ще направя един малък превод на тези две състояния. Според мене човек, който не мисли, той е мършав кон, а който мисли, той е угоен кон. Мършавият кон малко знае, защото по-малко го товарят, но и угоеният кон, когото много товарят, и той не знае много. Но има една разлика. Според мене свободата е по-близо до умния човек, отколкото за онзи със слабия характер. Следователно светията има преимущество пред обикновения човек. Светията обаче не е свободен. Щом стане светия, пращат го на земята да помага на хората. Като стане светия, вие ще бъдете превозни средства на другите хора на земята. Ще дойдете от небето, за да пренасяте. Вие мислите, че като станете светии, на ръце ще ви носят. Не, щом станете светии, ще ви впрегнат на работа. Ако ме чуят светиите как говоря за тях и ако мислят като вас, те биха ме дали под съд. Не искам да кажа, че светиите са коне, не искам да употребя думата „кон“, макар че тази дума има хубаво значение.

Вземете например думата „куче“. Тя не е българска дума. Частицата „ку“ означава „искам“, а частицата „че“ – „да бъде“. Значи: „Да бъде това, което искам“. Това значи думата „куче“. И наистина, каквото иска кучето, всякога се сбъдва. Кучето, като започне да обикаля около господаря си, ту от едната, ту от другата страна, помаха опашката си, помилква се, докато най-после овчарят го погледне и каже: „Нямам много хляб, но поне си добро, умно куче, ще ти дам“. Отваря торбата си и му дава хляб. Казвам: Умно нещо е кучето. Това, което нас ни заблуждава, това е формата на кучето. Кучето има една непрогресивна форма. Аз не бих желал да имам такава форма. В дадения случай обаче формата на кучето е на мястото си. Тя е една статическа форма, през която човек ще мине и не ще остане. Няма да мине статическото положение на тази форма. Понякога, като искам да ви обясня едни неща, всякога се натъквам на други. И наистина, ако искаш да изправиш хората от една погрешка, те ще се натъкнат на друга. В остров Цейлон се явила една мишка, която правила големи пакости на хората. За да се избавят от тази мишка, те пренесли фараоновата мишка от Египет в остров Цейлон. Действително, тя ги избавила от тази мишка, но после налетели на друга чума. Тъй щото това, с което в даден случай се освобождаваш, отпосле то става едно нещастие. Ще ви приведа един такъв пример. Вземете например една война, която се счита за избавление от едно нещастие на неприятеля. Две страни воюват помежду си, но след като свърши войната, дълго време се изисква, докато тия хора се освободят морално от убийствата, които са научили във време на войната. Колко време трябва да се мине, докато те създадат един нов морал в себе си? – Хората са се научили да убиват, не мислят много, току вадят пищов. Ще кажат някои, че това са наследствени черти. Не, това, че хората се убиват, показва известни придобивки, известни навици, които те са придобили във време на войните. Тези качества се предават вече като наследени черти и в мъжете, и в жените. Ето, жените, които минават за миролюбиви, които не са ходили на война, току някоя жена дигне дилафа, удари мъжа по главата и той хване главата си и излиза навън. Такъв голям човек, тя дигне дилафа и го блъсне в главата, и той излиза навън. Тя казва: „Да знаеш, че и аз мога да воювам“. Аз привеждам този пример, за да изразя едно социално отношение. Казвате: „Толкова ли са лоши жените, че могат да бият мъжете си?“ – Това са редки случаи. Аз не вярвам, че между вас има някой, на когото жената да е пукнала главата с дилафа. С това не мислете, че визирам някого. Не, аз само изнасям един факт от социалния живот.

Разправяше ми един приятел своя опитност. Един ден една котка влязла в къщата му и изяла сиренето. Като видял това, той я затворил вкъщи, искал да ѝ покаже как смее без негово позволение да пипа сиренето. В първо време тя се опитвала да излезе оттук-оттам, но като видяла, че не може да избяга, тогава се опълчила срещу него, но така страшно, като че искала да му каже: „Господине, аз ще ти покажа, какво нещо е борба с една котка“. Като видях това нещо, казах си: „Няма да се излезе на глава с този дявол, но нека поне да отворя вратата“. Отвори ѝ вратата и тя избяга навън. Видях, че ако още един момент се продължи това положение, тя ще се хвърли отгоре ми с ноктите си и ще ме издраска. Спрях се и си казах: „Тази работа ще се уреди“. Като се опълчи котката срещу мене, тя искаше да ми каже: „Слушай, аз и нокти имам, и живот имам, ходила съм на война, лесно ще се справя“. Казвам: Има неща в живота ни, които ние вършим по стечение на обстоятелствата, по стечение на условията и т.н. Питам: Кои бяха подбудителните причини, които заставиха този млад син да напусне дома на баща си? Нему се виждаше, че положението, което заема при баща си, не е толкова благоприятно за развитието му, за неговия прогрес. Но какво спечели, какво научи, като отиде всред света? Та у вас много пъти може да се роди желание да отидете в света. Не е лошо да отидете в света. Отлично е да отидете в света. Христос в тази притча е взел само отрицателната страна, която човек е видял в света. Светът не е толкова лош, както се е представил на младия син. Вие си представяте света едностранчиво. Вярно е, че в света има големи съблазни, но светът има и своята добра страна. Този млад син може да влезе в света, без да пада и да става, без да се поддава на своите другари. Нима всички хора в света само ядат и пият? Право е, че хората в света ядат и пият, но има такива, които и работят. Казвате: „Това са светски хора“. – Това е отчасти вярно. Синът доби в света една отрицателна опитност. Той направи сравнение с любовта, която баща му даде, и опитността, която придоби в света. Той намери голяма разлика между новия си господар, при когото се ценил, не се казва за каква заплата, но се казва в Писанието, че нямал даже рожкови да яде, понеже свинете ги изяждали. Мене пък ми се вижда малко чудно, възможно ли е, след като се е ценил да работи, да пасе свинете, че за него да нямало даже и от рожковите, с които свинете се хранели. Описанието е малко пресилено. Може ли да бъдеш свинар и да не ядеш от рожковите, с които свинете се хранят? Трябва да се предполага, че свинете всичко изяждат, че за него нищо не оставало. Значи свинете били по-сръчни от него. Но все таки се пише, че храната, с която свинете се хранили, била неподходяща за него. Например, ако човек дълго време, около 5–10 години наред, яде само боб, ще го хване подагра, тази царска болест. Но понеже тази храна била съвсем неподходяща за младия син, той съвсем измършавял, съвсем изпосталял и си казвал: „Ако още няколко години прекарам между свинете, всичко ще изгубя, ще изгубя живота си, без да спечеля нещо“.

Сега да оставим този въпрос, да дойдем до нашия живот. Тези далечни неща обаче имат връзка с нашия живот. Какво е било в миналото и какво ще бъде в бъдещето? – Миналото трябва да бъде склад на опитностите, от които трябва да се ползваме. Бъдещето трябва да представя условията, от които трябва да се ползваме, а от настоящето трябва да се ползваме сега. Та всяка идея, която е дошла в тебе, първо трябва да знаеш, доброволно ли е дошла, или някак насилствено. Това всеки човек трябва да различава. Следователно два вида идеи има в човека: едните са естествените идеи, те са като положението на синовете, които са останали при бащите си, а другите идеи са като синовете, които са напуснали бащиния си дом и отиват при тебе да се представят. Тези последните идеи ти се налагат, ти ги цаниш и ги пращаш някъде да пасат свинете. Следователно бъдете уверени в едно нещо: че тази идея, която ти пращаш да пасе свинете, няма да се мине дълго време, тя ще напусне свинете и ще отиде при баща си. Самата идея ще те напусне – това трябва да го знаеш. Много идеи има, които като дойдат до вас, ще ви напуснат. Това показва другата страна, че вие не влизате в положението на тези идеи, да ги поставите на тяхното място. Аз пък намирам и още една страна, че този господар не е могъл да ги оцени. Той им казва: „Ти, като напусна баща си, и нас ще напуснеш“. Оттук Христос вади един извод. Той изтъква две противоположни положения: от една страна изтъква свободата, която имал бащата, да даде воля на сина си, да прави каквото иска. А от друга страна Той представя новия господар, при когото младият му син се ценил, но бил толкова скръжав господар, че праща младия син да пасе свинете. Но от тези две противоположни състояния в младия син се явява една нова идея. В него се явява чувство на смирение, и той казва: „Досега, като син, не изпълних длъжността си, но сега ще отида при баща си, като слуга поне да изпълня своята служба. Сега вече като слуга ще започна да работя“. Докато беше при своя скържав господар, той си казваше: „Докато съм при тези условия, от мене нищо няма да излезе: свинете ще си останат свине, рожковите ще си останат рожкови, но и от мене нищо няма да излезе. Я да отида при баща си, да му работя като последен слуга“. И като се върна при баща си, той влезе в естествените условия, в Божествените условия, при които е поставен като човек. Съвременното човечество не разбира, че при баща си има един естествен живот. Защо? Защото преди всичко то няма ясна представа за баща си. Това, което хората мислят, че е техен баща, това е само една трета от истината. Щом синът на един баща умира, той не му е баща. Щом дъщерята на една майка умира, тя не е никаква майка. За да бъдеш баща на един син, ти трябва да имаш власт над болестта на твоя син. Когато синът се разболее, неговият истински баща трябва да каже: „Стани, синко“, и синът трябва веднага да стане. Бащата трябва да каже на болестта да напусне сина му и тя веднага трябва да си излезе вън. Когато дъщерята се разболее, нейната истинска майка трябва да каже на дъщеря си: „Стани, дъще!“ – И дъщерята веднага да стане. И като каже на болестта да излезе, болестта веднага да напусне дъщеря ѝ и да излезе вън. Какъв баща и каква майка си ти, ако не можете да направите това нещо? Това показва, че вие имате друг баща, при когото трябва да се върнете. Щом синът умира, това показва, че вие не сте при онзи господар ценени, при когото Бога ви е изпратил. При такъв баща синът всякога ще умира и ще умира и ще напуща земята.

Сега у вас влиза едно противоречие, нали така? Понякога вие искате да умрете. Защо? Това е състоянието на господаря, който има свинете си у вас. Тази идея не е ваша. Вие нямате желание да умрете, но искате да се освободите по някакъв начин от несгодите на живота. Например, аз съм срещал мнозина, които са недоволни от живота, но не знаят как да се освободят. Ти можеш да се освободиш от несгодите на живота моментално: в една секунда, в една минута, в няколко часа, в един месец или най-много в една година. В една година най-много човек може да се освободи от трудните условия на своя живот. Не ти върви в училището, не ти върви в живота, не ти върви в музиката, не ти върви в изкуството, не ти върви и в семейството. Как ще се освободиш от тези несгоди? – Ще отидеш при баща си и ще му кажеш: „Татко, съгреших пред небето и пред тебе. Прости ме и ме вземи като последен слуга!“ Щом кажеш така, и всичко ще ти тръгне напред. Баща ти веднага ще заповяда да ти донесат новата премяна, ще ти даде нова дреха, пръстен на ръката, ще заповяда да заколят за тебе най-угоеното теле, ще те прегърне и ще те целуне. Това означават новите условия. Това е, което се влага в живота. Това е, което Христос е изказал с думите: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Изново, разбира, ако не се родите от вода и от дух. С други думи казано: Ако не си готов да напуснеш свинете, ако не си готов да се разкаяш за всички свои глупости, че си изял всичко на баща си и си живял разпуснато, ти не можеш да влезеш в новите условия, ти не можеш да се родиш от вода и от дух. Ще кажете: „Защо е необходимо това?“ Ако не се родите изново, ако не се разкаете, вие ще умрете заедно със свинете – нищо повече. Можете да ми възразите, че толкова хора са почитани, че паметници им са направени. Аз съжалявам всички хора, които имат паметници. Аз никога не бих желал да имам паметник. Сега не ви казвам на вас вие да нямате паметници. Аз говоря за себе си. Аз бих желал да имам онзи паметник на живота; аз бих желал да имам онзи паметник на Любовта в моята душа; аз бих желал да имам онзи паметник на знанието, на Божията Мъдрост в своя ум; аз бих желал да имам онзи паметник на Истината, на свободата в своята душа. Това е животът. Аз бих желал и като умирам, пак да живея; като умра в една форма, да се явя в друга. Тъй щото, като умирам на едно място, да оживея на друго. И като ме търсят хората на едно място, да ме намерят на друго. Така гледам аз на смъртта на хората. За мене смъртта е една съдрана дреха. Като умира човек, това показва, че дрехата му се е съдрала и му дават нова дреха. Значи дрехите умират, но не и човек. Човек никога не умира. Съдраните дрехи на човека ги турят настрана, а сам човек никога не умира. Дрехите ту се раждат, ту умират. Тази идея може да не ви е ясна, но нищо от това. Ако искате да разберете всичко в музиката, то ще отиде, та няма да се види. Има някои работи, които не трябва да ги разбирате. Някой път професорите по музика съзнателно ще ви лишат от самата музика. Когато искам да пея, понякога аз се освобождавам от всички правила на музиката. Понякога пея по всички правила на музиката, но когато искам да пея за себе си, тогава се освобождавам от всички правила на музиката, турям ги настрана. Когато пея за другите хора, тогава спазвам всички правила, всички тактове, една четвъртина, осмина, 16-тина и т.н. Спазвам всички повишения и понижения, спазвам всички смени на гамата и т.н. И в музиката има смени на настроенията, смени се едно тъжно настроение с радостно или обратно. Като туриш един бемол, тъжното настроение се развлача. Много е мъчно в музиката да се предаде едно настроение, главно страданието. Когато искаш да предадеш страданието чрез музиката, ще го развлечеш, ще го развлечеш, докато го смениш. Страданието музикално може да се разточи, да се предаде легато. Затова именно музиката представя едно действително лечебно средство. Тя може да разточи страданието. Като го разточи, тя освобождава човека. В това отношение се правят ред опити. Ако някога няма лекар на разположение, можете да викнете някой беден музикант да ви свири, но в музиката му да няма бемоли. Нека свири мажорни гами, като преповтаря често някои тонове. Каквато болест и да имате, ако пеете или свирите около половин час, болестта ви непременно ще мине. Музиката има свойство да измени трептенията на тялото. Всяка болест показва, че в човека има известно музикално понижение. Той е под нивото на музиката. Болният не е разположен да пее. Ако болният не пее, той е осъден на смърт. Ако болният е склонен да пее, той има условия да оздравее. Има една статистика в това отношение. И наистина, ако убиете в човека желанието да пее, вие го осъждате на смърт. В него става понижение. Сам по себе си, животът не е нищо друго, освен едно музикално изложение на Божествения живот. Сам по себе си, животът е един музикален ритъм. Докато спазваме този музикален ритъм, ние живеем. Щом изгубим този ритъм, у нас идват всички болести. В това отношение ние трябва да препоръчваме музиката. Музиката е едно встъпление за онзи към Божествен темп на музиката. От тази музика има и една по-висока стадия. Та като ви дойде някоя болест, пейте, тананикайте за себе си. Изпейте тона „до“ 50 пъти. Ако сте анемичен, мързелив или ленив, изпейте тона „ре“ 99 пъти. Ако не обичате да мислите, изпейте тона „ми“ 80 пъти. Ако сте малко разсеян, разточителен, не обичате материалните работи, изпейте тона „фа“ 75 пъти. Ако не обичате правото, изпейте тона „сол“ 101 пъти. Ако не обичате изкуството и художеството, изпейте тона „ла“ 110 пъти. Ако не сте религиозни, не сте набожни, а искате да станете такива, изпейте тона „си“ 150 пъти. Това е теория, лесно се казва. Но има училище, в което човек се учи как да съчетава тия тонове. Има едно съчетание в тези тонове. Първо ще се пеят в тактове. Трябва да се знае какви ще бъдат интервалите между едните и другите тонове. После, трябва да се знаят, цели тонове ли ще се пеят, или половинки, четвъртинки, осминки и т.н.

Сега това спада към една специфична област, която практически няма никакъв резултат за вас. Аз привеждам това само като факт в музиката. Ако вие прилагате всякога музиката така основно, ще имате възможност да се лекувате може би 75 на 100 повече, отколкото сега, ако не сте разположени музикално. Затова гледайте да имате едно оптимистическо разположение. Оптимизмът се дължи на музиката. Сегашната музика е едно благословение за света. Аз бих желал за в бъдеще всеки дом да свири. Всеки трябва да свири на някакъв инструмент, бил той китара, мандолина, цигулка, цитра, кавал или най-после и гайда, но всеки да свири. Ако няма никакъв инструмент, можете да вземете 10 чинии и на тях да дрънкате. Та сега научният извод. – Ние се намираме в света и трябва да имаме ясна представа за него. Хората имат два възгледа за света. Според едни светът е една придобивка и те се стремят да завладеят света. И затова те цитират стиха, че Бог е направил света и дал власт на човека да го завладее. Но те са изпуснали предвид по какъв начин може да се завладее земята. След като страда, Христос казва: „Дерзайте, аз победих света!“ Там не се казва, че Христос е завладял света, но се казва, че е победил света; а знаете каква история беше, докато победи света. За да се завладее света, трябва да стане една война още по-страшна от тази, която сега се готви. Не е лесна работа да се завладее света. За да се победи света, трябва да дойде един човек съвършен, като Христа, и без всякакви оръжия да го победи. Биха Го, плюха Го, туриха Го на кръст и най-после Той каза: „Победата е Моя“. Как можаха да повярват, че този човек ще победи света? Кой би могъл да ви увери в това? Обаче днес вярваме, че светът е почти победен. Светът не е завладян, но е победен. Под думата „завладян свят“ разбираме такъв свят, в който да има ред и порядък, в който да влезе Любовта да управлява като закон. Едно от големите противоречия при създаването на света е това, че се явяват две противоположни течение. Така поне говори окултната наука. Аз ви предупреждавам в това, че е наполовина вярно, така да го вземете, за да имате възможност да си образувате ваше мнение по въпроса. Според едното течение, едни хора поддържат, че светът трябва да се управлява със строгост, със сила, а другите поддържат, че светът трябва да се управлява с мекота.

Първата епоха от създаването на света беше епохата на мекото управление. Това бяха хората, които живееха в рая. Те управляваха за малко време и после казаха: „Така не може светът да се управлява“. Тогава им дадоха един закон, но те не го изпълниха. След съгрешаването на Адам и Ева, като видяха, че с мекота не може да се управлява, божествата от невидимия свят дадоха управлението в ръцете на онези, които казват, че с насилие, със строгост трябва да се управлява. И сега целият свят се управлява от хората от втората категория. И тяхното управление е вече към края си. Те направиха много повече и по-големи погрешки от първите. Те сами видяха, че техните погрешки са 10 пъти по-големи от тези на първите. И в едните има погрешки, и в другите има погрешки. И сега това, което става в общия живот, става и в живота на всеки човек. Има едно противоречие в живота, което вие не можете да си обясните. Всички хора искат да бъдат щастливи, да бъдат богати, да бъдат учени, да бъдат добри. Но те не разбират законите на живота, не знаят как може човек да бъде щастлив.

Щастието е нещо велико. Дойде ли до щастието, човек трябва да бъде много умен. За да бъде щастлив, човек трябва да бъде нещо повече от светия. И светията не може да бъде напълно щастлив. Щастие има само при едно условие. Щастието е резултат на Божествената Любов. Който живее в тази Любов, само той може да бъде щастлив. Вие не трябва да разбирате тази любов, в която сега живеете. Понякога ви отпуснат от Божествената Любов само за няколко секунди или за няколко минути и след това прекъснат тока на тази Любов. И тук именно вие сте се излъгали. Като сте вкусили от тази Божествена Любов, вие сте се подмамили от нея и заради нея сте влезли в човешкия ред и порядък на нещата. Но това е само външно позлатяване. Съществата от невидимия свят, които са разумни, съзнателно са позлатили живота отвън, да ви подмамят с него, а отвътре са оставили горчивините. И всеки, който вкуси отвън живота, радва се, но като влезе малко по-навътре, веднага се натъква на горчивините и казва: „Отвътре не е така“. – Да, отвътре не е така. Отвътре има горчивини, големи горчивини има. Не че животът е горчив, но има един примес горчив в живота, който произтича от съвсем други причини. Тази горчивина произтича от крайния егоизъм, от неразбиране на човешкото съзнание, от неразбиране на човешкия ум. От каквото друго щете кажете, но тази горчивина произтича от неразбиране на нещата. Вие се представяте, че разбирате нещата, но всъщност не е така. Вземете например, в България всеки българин мисли, че може да стане министър. – Не е така. Да се мисли така, това е една глупост. Всеки мисли, че може да стане държавник, да управлява света. И затова всеки казва: „Да стана един път министър, аз ще избеся всички, които не се подчиняват на моите заповеди“. – Това е второто управление, управлението с насилие. – Не, светът така не може да се управлява. Светът така не може да се оправи. Които не разбират, казват: „Дърво, дърво на тези хора, няма какво да им приказваш. Наложи го, както трябва, и той ще мълчи“. За да бъде държавник, човек трябва да бъде най-ученият в света. Той трябва да разбира дълбоко човешкото естество, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце, той трябва да разбира отдълбоко неговите сили, да взима предвид всички неща. Това, което сегашните хора търсят – свободата, – тя не се намира така лесно. Каква свобода ще намерите? Свободата на едни хора е робство за другите хора. Свободата на богатия е робство за сиромаха. Свободата на един народ е робство за друг народ. Щастието на един народ е робство на друг народ. Това са видими противоречия, които съществуват при сегашния ред на нещата. Това е така, но има един изходен път. Ние мислим много криво, но ето къде е заблуждението. Дотогава, докато хората се намират в положението на гъсеници, всички листа на дърветата ще страдат. Не може на гъсениците да се проповядва никаква философия, че те не трябва да ядат листата на дърветата. Каквото да правят, листата винаги ще страдат от гъсениците. Но щом гъсениците се превърнат в пеперуди, тогава листата на дърветата ще се освободят от страданията си. В тяхната еволюция много въпроси са много правилно разрешение. В природата не е така, но тя ни е оставила тези процеси, за да видим, че има един път на разбиране на този прогрес. Обаче прогресът на пеперудата е спрян. Като не може да прогресира по-нататък, тя снася яйца, завива се в какавида и след време отново се превръща в гъсеница. Тя се превръща ту в гъсеница, ту в пеперуда. Значи ту зло има в природата, ту добро, но по този начин светът не може да се поправи. Какъв е законът, който трябва да извадите? – Когато се намирате в неблагоприятни условия на живота, в положението на гъсеницата, вие трябва да знаете, че има положение на пеперуда, можете да се превърнете в положението на пеперуда, да влезете в благоприятните условия на живота. Но ако не знаете как да използвате това положение на пеперуда, вие пак ще се върнете в първото си положение, в положението на гъсеница, и тогава положението ви ще бъде по-лошо, отколкото е било първото. Какъв е законът сега? – За да се освободи от сиромашията си, сиромахът трябва да бъде трудолюбив, търпелив – в това седи неговото спасение. За да запази богатството си, богатият трябва да бъде щедър и чист. Кой може да бъде чист? Чист може да бъде само честният и справедливият човек. Аз тълкувам така чистотата. Според мене чистотата е символ, емблема на справедливостта, на честността. Така седи въпросът в моя ум. А щедрият човек е човекът на Любовта. Ти не можеш да бъдеш щедър, ако Любовта не е проникнала в твоята душа. Ако си богат и искаш да запазиш богатството си, ти трябва да обичаш всички хора около себе си, да бъдеш честен и справедлив. Тогава всички хора около тебе ще се кооперират с тебе. И така ще образуват една обща фамилия. Казвам: Всичките противоречия в света седят в частите. Това, което е законно за цялото, не е законно за частите. И това, което е законно за частите на един организъм, не е законно за целия организъм. Това, което е потребно за нас, не е потребно за Бога. И това, което е закон за Бога, не е закон и за нас. Това е един логически извод, за който се изискват дълги доказателства. Та затова много философски, богословски въпроси не трябва да се бутат.

Например, ако някой ви пита какво е Бог, по този въпрос няма какво да се говори. Когато са ме питали какво е Бога, аз казвам: Вярвам в Бога – нищо повече. – „Но какъв е Той? Троеличен ли е, или едноличен?“ – За да се избавя от този въпрос, казвам: Аз вярвам във всичките лица на Бога. – „Ама Той направил човека по образ и подобие свое.“ – Аз вярвам в един Бог и във всичките Му лица. Лицето е само отражение на истинския образ. То е както когато човек се фотографира, имате различни портрети от него, от най-ранната му до най-късната му възраст, на старини, но това още не е самият човек, това са неговите образи, негови отражения. Всъщност Бог има само един образ, а всички други образи, това са само Негови отражения. Аз нямам нищо против отраженията, но за да имате ясна представа за нещата, вие трябва да имате поне три състояния, които аз обуславям така: Любовта е образ на Бога, достъпен за нас. Този образ е понятен за нашата душа и за нашето сърце. Образът на Мъдростта, на знанието е понятен за нашия ум, за нашата интелигентност. Образът на Истината, на свободата е достъпен за нашата воля, за нашата разумност в света.

Следователно в света има три Божествени форми, с които ние в дадения случай можем да работим: сърцето, умът и волята. Със сърцето си трябва да работим с онези сили, с онези форми, с които Божествената Любов работи. Чрез ума си трябва да работим с онези форми, с онези сили, с които Божествената Мъдрост работи. И най-после, чрез нашата разумност или чрез нашата воля, чрез най-висшето у нас, ние трябва да работим [с онези] форми, с онези сили, с които Истината работи, с които свободата работи. Сега това са само теоретически предпоставки. Например, аз мога да ви говоря за музиката, колкото искате, но взимам музиката само като обяснение на нещата. Мога да ви разправям, че има ангелска, небесна или класическа музика. Казвате: „Покажи ни коя е ангелската песен?“ Като почна да ви пея, казвате, че ние сме чували такава песен. Ако ви запея една ангелска песен, вие ще се пренесете от този свят. Всички ще заспите, няма да остане никой в този свят. Но ако само ви разправям, ще кажете, че така пеят всички. Тъй щото ангелска песен на земята не може да има. А така, донякъде само, може да се каже за някого, че пее ангелски, в най-слаба форма. Например, славеят пее донякъде ангелски. Аз съм чувал славея как пее, но не съм го виждал. Той се крие обикновено и един ден го изненадах, като исках да видя как пее. Един ден издебнах един славей, както пееше. Гледам го, затворил очи, дигнал гортана си нагоре, под известен ъгъл, пренесъл се, нищо не вижда и не чува. По едно време се стресна някак, видя ме и веднага се скри. Той се почуди как съм го видял. Като че искаше да ми каже: „Благодарение, че ме издебна, иначе никога нямаше да ме видиш“. Казвам: Голям певец си, хубаво пееш, по всички музикални правила. Не се срамувай, хубаво пееш, такива трели, аз не мога по никой начин да ги изпълня като тебе. После, аз чета мисълта му: „Ти макар че си философ, но аз нямам на никого доверие, нямам вяра в хората“. И се скри. „Мене ми са разправяли много философски работи, но на никого не вярвам.“

Сега в това, което ви разправям за славея, аз внасям един човешки елемент. Какво мислеше в дадения случай славеят, това е друг въпрос. Аз никога няма да ви предам това, което той мислеше. Аз ви предавам точно това, което не е. Това, което не е, то пък обяснява това, което е. Следователно аз ви предадох точно това, което не е. Зная, че не е така. Аз в себе си съм справедлив, зная, че не е така, но ако ви представя така, както е, няма да ви обясня това, което е. Ето защо, аз трябва да представя нещата така, както не са, за да ви представя това, което е. Как ще ме разберете сега? – По-важно е за вас да разберете това, което е, отколкото това, което не е. Това не е лъжа. Представете си, че [имам] един черен молив и нарисувам един черен човек и казвам: „Ето един човек“. Това вярно ли е? – Не е вярно. Казвам: „Колко е красив!“ – Че каква красота има в него? Нарисувал съм един арапин. И при това, всичко е нарисувано приблизително: очите му, веждите му, клепачите му не са такива, каквито трябва и каквито са в действителност. Така ще разберете, че не е точно така, както е самият човек. Аз трябва да го нарисувам както трябва, като жив, какъвто е в действителност. Ако ви представя и нотите така, аз ще ви обезсърча. Ако ви изпея една ангелска песен, вие повече няма да дойдете в събранието. Защо? Защото тази ангелска песен ще ви задоволи така, че повече няма да помислите за събранието. Следователно това, което е, аз не искам да го направя сега. Ето защо, ако искате да ви изпея една ангелска песен, аз няма да ви изпея, защото ще ви направя една голяма пакост. Вие дълго време ще бъдете щастливи, но понеже това не е ваше положение и понеже не знаете да пеете така, един ден вие ще паднете в едно положение много по-лошо, отколкото е сегашното. За някои работи може да ви насърчи, но за някои може да ви обезсърчи. Ние говорим, че няма погрешка в света, на която да няма цяр.

Едно е важно да знаете: Има известни условия в живота, които човек не трябва да ги изгуби. Човек трябва да бъде трудолюбив за своето щастие. Човек трябва да бъде щедър за своето щастие. Човек трябва да бъде чист за своето щастие. Така той трябва да съедини качествата на сиромаха и качествата на богатия в едно, за да бъде щастлив.

Богатството и сиромашията са два противоположни полюса на щастието. Човек никога не може да бъде щастлив, ако той не е минал през школата на сиромашията и през школата на богатството. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Следователно сиромашията и богатството са две училища, за да влезете в областта на живота, който носи щастието. Някой от вас ще каже, че е разбрал това нещо. – Аз още не съм го разбрал, че той ще го разбере. Пак ви казвам една истина, че не разбирам това нещо аз, но има неща в живота, които не могат да се предадат. Това значи, че не разбирам нещата. Разбирам ги, но те не могат да се предадат. Например, аз никога не мога с думи да ви предам Любовта. Мога да ви заразя с нея, т.е. думата „заразявам“ не е хубава. Любовта може да се инжектира, Любовта може да се предаде чрез контакт, и то не всякога. Всякога няма условия за Любовта. Любовта в живота се предава само при специфични условия. Любовта в живота се предава само при най-благоприятните условия, които съществуват. Ако тези условия не съществуват, Любовта не може да се предаде. Любовта може да се предаде в каква и да е форма, но ако вие искате онази Любов, която повдига човека, тя си има специфични условия, при които може да се прояви. Всеки трябва да изучава живота, та като дойде този специфичен момент, това специфично условие, да може да се възползва. Ако ви се случи този момент, да ви посети един, два или няколко пъти в живота ви, това е достатъчно. Ако използвате тези моменти, вие ще имате влиянието на Любовта. Достатъчно е веднъж да се запали този Божествен огън у вас и да не изгасва повече. Ако вие сте разумни, този огън няма да изгасва. В какво седи разумността? Сега, когато някой пее, вие му се смеете. Но и този, който се смее, и той не може да пее. Един пее, а другият се смее, че не пее хубаво. Казвам: Започни ти да пееш. Той започва да пее, но и той не пее хубаво. Нищо не излиза. Казвам: И аз зная да пея, колкото двамата, но това не е пеене според мене. Истинското пеене е онова, което може да отвори сърцето на най-големия скъперник банкер. И тогава, ако аз отида да пея на банкера, няма да се явя с тази си брада. Защо? Защото банкерът може да се заинтересува само от две форми: едната форма трябва да представя млада, красива мома, подвижна, пъргава, с уста начервеничка, очи, които светят, ръце мекички, глас ангелски. Другата форма трябва да представя стар, мъдър човек, с ангелски глас. Като види и младата, и старата форма, банкерът трябва да остане доволен и от двете форми и да знае, че може да вземе нещо и от младата, и от старата форма. Да се чуди как този стар човек е запазил гласа си, как нищо не е изгубил от хубавото, което е имал в себе си. За да го привлече, старият ще му изпее една песен, но така хубаво, че той ще поиска и още една. Така щото, старият ще пее за младата мома, а младата мома ще пее за стария, за своя баща. И тогава банкерът ще разтвори сърцето си, ще даде колкото му искат и ще каже: „Елате и утре пак да ми попеете“. Това са фигури на речта. Та в живота си ние трябва да знаем да пеем като младата мома и като старият, като мъдреца. Не се срамувайте да пеете. Ако си стар, пей на банкера за младата мома, да отвориш сърцето му. Ако си млада мома или ако си млад момък, не пей за себе си, но пей за майка си и за баща си, които са те родили. Той ще каже: „Я ми попей още веднъж за майка си и за баща си“. Следователно мъдрецът трябва да пее за младата мома, а младата мома трябва да пее за баща си и за майка си. Това е хубавото пеене в света.

Стига ви толкова сега.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа от Учителя, държана на 10 март 1935 г., София, Изгрева.

Благоприятната Господня година

Да проповядвам благоприятната Господня година. (Лука 4:19)

Отче наш

Изгрява слънцето

Ще прочета няколко стиха от 4-та глава от Евангелието на Лука, от 14-ти стих надолу.

Духът Божи

„Ще проповядвам благоприятната Господня година.“ (– 19-ти стих.) Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ние сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред, ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото ако такъв ред не съществува, никакъв живот не би съществувал. Сега ние се поставяме на една основа, която е на посока. Не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение, защо именно той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката подува, дава му мляко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, вследствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още.

– „Ама аз не разбирам тези неща.“ – Дете си още. Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл още до тази фаза. Обаче има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: „Пекансил“ – това показва, че ние имаме изработени възгледи за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други – навсякъде съществува робството. И всички казват: „Защо съществува тази голяма неправда в света?“ Кажете ми, де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т.е. въпросът си остава такъв, какъвто си е.

Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелстваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка. Те и досега още минават за неприятели, приятелството още не е установено. Сега това са общи положения. Че хората са се били, това нас не ни влиза в работата. Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво да се говори. Че някой се е напил, това е негова работа. Че някой не вярва – това е пак негова работа. Ние не трябва да се месим в чуждата работа. Нали говорим за свободата? Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче щом почне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те почват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта. Сега ако река да обяснявам тези работи, запример да речеш да уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратното. Едновременно на двамата не можеш да бъдеш приятел. Ще спорят в едно семейство мъжа и жената, кой от двамата да управляват. Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва да управлява един. Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва да управлява. На какво основание отгоре? – Че така било писано. Когато бащата роди няколко деца, какво трябва да ги прави? Каква нужда има бащата да управлява децата си? Това може да е малко противоречиво. Казвате: „Ами нали този баща трябва да управлява децата си?“ – Когато един механик направи един часовник, как го управлява? Той направи часовника и часовникът го слуша и върви, според както го е направил. Часовникът казва: „Ще вървиш така, както ти заповядвам“. Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката. Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно да го прилагат в живота си. Бащата всеки ден навива сина си: навие го, подир малко той тръгва назад. Пак го навие, той тръгва напред. Цял живот го курдисва и най-после работата му няма да е извършена. Това показва, че хората имат отношения помежду си, но те трябва да знаят какви са първичните им отношения. Ти имаш два крака, но трябва да знаеш, че имаш отношения към краката си. С тези крака ти трябва да се обхождаш разумно и да им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат да се откажат да ти служат. Кракът ще каже: „Не се мърдам от мястото си“. Какво ще правиш тогава? Кракът казва, че не се мърда. Един ден и стомахът може да се откаже. Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи. Можете да викате колкото искате лекари, но какво ще правите? Стомахът е господар на положението. Човек трябва да знае разумно да се отнася.

Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свят не е нищо друго, освен поправки и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила, закони и правила. И при всички тия правила има нещо в живота, което куца. Животът, т.е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота. Другият порядък е нашият, човешкият. Има нещо, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, вследствие на което спъват живота. Те спъват Божествения порядък да се прояви. И за да се възпита един човек, не се изисква нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира. Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника. И тогава такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно. Щом влезе прах в часовника, той престава вече да върви.

Сега за пример, аз съм слушал мнозина да говорят за любовта. Какво ще говорите за любовта? Любовта не е нещо, за което може да се говори. Любовта само на опит се доказва. Да доказва някой цял час какво нещо е любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят. И цял час да доказва, нищо няма да докаже. Имате студ 25 градуса. Какво ще доказвате какво нещо е студът? Или какво ще доказвате, що е топлината? Казвам: Запалете огъня – нищо повече. Направете опит – запалете огъня – нищо повече. Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казвал, че като бил в Багдат, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра. Това говорил, като се върнал в България. Тогава му казвали: „Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки“. – „Тук не може да се прескача, хавата не е такава.“ – За всяко нещо трябва да се съкрати времето. С една кибритена клечка може да се запали огъня. След като се запали огъня и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън. Ние сме на земята, а говорим за любовта. Земята е място на безлюбие. И хората умират по единствената причина, че на земята няма любов. Впрочем, прониква малко любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на това хората умират от безлюбие. Който има малко любов, според любовта може да живее 10, 20–30–50 години и после умира от безлюбие. Най-първо, младият момък се въодушевява от своята възлюбена и казва: „Намерих своята възлюбена“. И младата мома в първо време се въодушевява. После се явява едно малко съмнение и тогава, като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита. Роди се друго дете, майката на него разчита. Тогава бащата и майката казват: „Да ни поживи Господ децата!“ Синът става на 21 години и гледаш, този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: „Този син е станал някак особен“. И с дъщерята се случва същото. По-напред е била весела, радостна, слушала е майка си, но сега започва да ѝ се сопва. Сега седи замислена, като философ. По-напред ходеше по съветите на майка си, а сега е самостоятелна, започва да пише поезия. Като напише своята поезия отиде и я прати на пощата и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците. Явила се критика, че писмото не било написано, както трябва. И след това отново пише тя. Това са неща, които стават в живота. Всеки може да ги проведе. Няма някой от вас, който да не е правил тези неща. Те са известни на всички ви. Едно нещо не ви е известно. Вие още не сте опитали какво нещо е любовта. И ако някой е опитал любовта, аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с 3 думи. Аз ще му дам един подарък, една премия от 10,000 лева. Който може да ми опише любовта само с 3 думи, той сега ще получи тази премия, този чек от 10,000 лева.

А тъй, да ми разправя за любовта, че сърцето му горяло. Че и преди да е любил, сърцето му пак е горяло. Ама топло било сърцето му. Че и една кола, която се движи, пак е топла. И колата, която върви по пътя, се стоплила, но ни най-малко тази кола не се е стоплила от любов, тя се е стоплила от зор. И в любовта някой път има топлина, съвпада се. Доколкото знаем, понякога любовта прави хората много студени. Ти обичаш някого, а той обича да попийва винце. Ти му казваш, че той трябва да се откаже, а на него сърцето му се стяга. Казваме, че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва да му го направиш. – Не, ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Едно задължение има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме Го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме. Затова именно ние ще обичаме по същия начин, по същия идеал, както Бог обича. Както Бог те е обикнал, по същия начин, по същия метод, по същата линия ще обичаш и ти – така върви.

Сега аз не казвам, че любовта у вас не действа. Действа любовта, но аз говоря за онази любов, в която смъртта е изключена. Аз говоря да действа в един живот, в който смъртта е изключена. Има любов, в която смъртта е по-силна от самата любов и тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето любовта царува. Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свят; растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е освободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее.

Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има едни мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение. Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях, колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им.

Всеки човек трябва да има нещо, на което да се опира. Ти живееш в един народ и за тебе седи този народ като една идея, ти си готов да направиш за него всичко. Каква е истинската мярка? Един ден ти направиш някаква погрешка по отношение на този народ и избягваш, отиваш в друга държава. Този народ не те обича вече. Какво ще правиш тогава? Като отидеш в друг народ, може да бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик. Ти вече няма да мислиш толкова за българския народ. Питам: Кое е онова, на което трябва да вярвате? Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в себе си. Природата е вложила това правило в него, да знае на какво в себе си да разчита. И всичко трябва да е насочено към това правило, то да се прояви. По въпроса как трябва да се живее, това всеки знае.

Един художник рисувал един американски милиардер. Като го рисувал, той го запитал: „Какво трябва да направи човек, за да стане такъв милиардер?“ Милиардерът му отговорил: „Ако човек получава седмично 10 долара, 2 долара трябва непременно да отдели“. 10 долара правят наши 800 лева. Ако започне да получава по 20 долара седмично, тогава той ще трябва да отделя по 4 долара настрана през седмицата. Като дойдеш до положение да получаваш 120 долара седмично, тогава ще отделяш по 40 долара на седмицата. Така ще забогатееш. Онзи автор, който дава този пример, според мене трябва да е скрил нещо. Въпрос е дали той е така забогатял. Един математик решавал следната задача: Влагат се в банката 25 стотинки от времето на Христа до наше време. Значи за 2,000 години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите. Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казвал, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 20 стотинки в продължение на 2,000 години. Този математик отишъл още по-далеч. Той казвал: Ако всяка минута падали в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на 9 години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банката от времето на Христа до наше време. Това е вярно по отношение богатството на човека. Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Със своя ум и със своето сърце човек може да развали своето щастие. С една дума само, ти можеш да затвориш своя път, и с една дума само, можеш да отвориш своя път. С един поглед само, ти можеш да отвориш пътя си, и с един поглед само, можеш да затвориш пътя си. Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на място, той не може и 20 години да я забрави. Питам: Как ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо, човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ място, човешкият ум трябва да се освободи от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили отпосле. Онези от вас, които искате да разбирате живота, така трябва да го разбирате – друго разрешение няма. И вие можете да четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но досега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света.

Както се е родил този свят, така и ще си умре. Този свят е непоправим, този порядък в света е непоправим – нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свят е непоправим – нищо повече. Така седи въпросът. Това е един кораб, в който сте влезли, и вие ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега. Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път да не стъпва в него. Ако се качите на един модерен параход, разбирам. Казвате: „Ама ние трябва да вярваме“ – В какво трябва да вярвате? В това, което хората са направили ли? Или в съвременните аероплани ли трябва да вярвате? Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца, големи от по 25 килограма. като избухнат тия яйца и се излюпят, сума хора ще изпоядат. Има един съвременен английски параход, който българите наричат „Дръндаут“. Тази дума не е права, тя е образувана от „друт“ и „днът“, което значи: „Не се страхувай!“ Ние го казваме неправилно „дръндаут“. Ние сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща настрана. И при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например, те говорят за усета на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да се произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тежест две трети от дадения предмет. За да се произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т.н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тежест. Сега да разберем закона. Какво означава една тежест? Когато имате една трудна задача, това е една тежест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали 10 мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете. Първо, това дете се храни с мляко. Колкото повече расте това дете, съобразно с растенето се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и разноските около него, увеличават се и мъчнотиите около него. Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота си, зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Запример, една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже любовта е прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една–две или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали с една трета от първоначалната. След още три години тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко няма предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви. Той не влиза в положението ѝ. Нищо не ѝ плаща, а само изисква от нея. Той казва: „Моята женица“. Така я залъгва той с това–онова, докато един ден каже: „Не мога да се залъгвам така“. Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз, той е богат, има пари на разположение. Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуй моя!“ – Целували се. Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла. Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм“. – „Ну, поцелуемся!“ – Поцелуемся, но целувките без хляб не са приятни. И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно. С всяка целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла тя в него. Аз не съм за това другите хора да целуват децата. Това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора да го целуват. От целувките на майката зависи живота, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано е, че трябва да се целуваме. – Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: „Даром си взел, даром трябва да дадеш“. Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече. Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там, като се срещнат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват. С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости са равни помежду си. Но това равенство трае само един ден, на другия ден няма никакво равенство. Щом това става по традиция, по навик, въпросът седи малко по-другояче. „Господнята година.“ – Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва да расте и да се развива. И вие трябва да знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло. И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души. Ние казваме, че един ден човечеството ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си, ще се поправят. Същият закон се отнася и до народите. Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма да имат нужда да се убеждават дали някой говори право или не. Няма какво да ви убеждавам дали говоря право или не. Всички вие трябва да чувствате това. Като ви погледна само, аз зная вече дали вече ме слушате или не и как ме слушате. В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вие предполагате. Казвате: „Трябва да се говори“. – Да, понякога човек трябва да говори, той е като един извор, който излиза от планината и трябва да има място да мине. Той може или да заобиколи, или да върви направо, а може да прави много извивки. И най-после, той трябва да се върне пак в морето. Ако този извор не извира, той ще се подпуши и ще образува голямо езеро. Така ще се създадат големи злини на хората. Естествен път е, всеки човек трябва да говори. В света има едно положение, което не е естествено. Знаете ли кое положение не е естествено? – Това е положението на пороите. Има някои долини, обрасли с трева, и като минат пороите през тях, образуват голяма кал. След няколко часа всичко изсъхва. Но от такова говорене трябва да се пазите. Такова нещо са пороите. Но всички трябва да дойдете до естественото положение, дето се развиват човешките чувства. Човешкият ум трябва да дойде на помощ. В какво отношение той може да дойде на помощ? Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вие винаги ще можете да се съедините с разумните хора. Мога да ви приведа ред примери за това. Съществуват даже и статистики по този въпрос.

При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали са му скъпо, но той не е приемал всички. Обаче случвало се е да дойде при него някой беден ученик да учи музика. Като го погледнал, той веднага познавал, има ли нещо в този ученик, или няма. Ако намирал, че в този ученик имало вложена някаква дарба, той сам му казвал: „Елате при мене, аз ще ви уча без пари“. Защо този учител предава без пари на този ученик? В дадения случай този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А от онези посредствени ученици, те за него са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях, а от даровития той печели.

Та добре е в света да срещнеш един даровит или един гениален, или добър човек, че да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила, е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание. Но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право. Под думите „слаб човек“ аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното, истинското в живота, не да го завладее, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек.

Вземете запример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че иска да каже: „Знаете ли какво знание имам аз?“ Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи и дето го пипнеш, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само че знае да говори, но може да вземе един инструмент и веднага да ви засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровитите, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчението?

Даровит човек трябва да бъдеш! Някои от вас ще кажат: „Така хората ще се обезсърчат“. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в него е свободата му.

Хубаво е да ви насърчават, но и то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш Баща, който никога не умира. – Ами майка ви коя е? Това е Духът, Който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира, и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствате. В това отношение аз зная повече от всичките философи. Те не знаят даже една трета от това, което аз зная. Един от големите философи беше се изправил един ден пред мене и ми казва: „Ти разбираш ли нещо?“ – Дошъл съм на земята да разбера нещо. – „Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята?“ – Не го зная още, нищо не мога да ти кажа по това. – „Ами ти знаеш ли го поне?“ – Човек трябва да знае – това е според мене смисълът на живота. Казах на този философ: Сега ще се пошегувам малко с тебе. – „Да, но аз искам сериозно да ми говориш.“ – Добре, слушай сега! Един ден се срещнах с един голям философ. Поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: „Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на земята, не зная, но ще обиколя света“. – „Ама ти с ума си ли си?“ – Дали съм аз с ума си или ти си с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава и аз ще ти кажа, какъв е смисълът на живота. Животът има един вътрешен смисъл и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. – „Как тъй? Аз ще го разреша.“ – Ще го разрешиш ти с двата метра. – „Как така?“ – Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Казвам: Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания. – „Ама това са отвлечени работи.“ – Кажи ми, кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това нещо е реално. – Реално ли е наистина? То е извън тебе. Според мене реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което всякога може да се яви и да изчезне, то не е реално.

Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш, че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди левове, но случи се нещо и ти ги изгубиш. Учен човек си, но удари те нещо по главата и ти изгубиш знанието си. Де е животът тогава? Ние живеем в света на постоянните промени, а после ще кажем като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на мястото. Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да се свършва? Добре е да се свърши с болестта, защото ще дойде здравето. Добре е да се свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде живота. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата.

Някой дойде при мене и ми казва, че иска да умре. Че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т.н. „Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща.“ Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: Когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото, това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може да излезе човек от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. Той е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си, частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. – „Чакай, не говори това. Възможно ли е това нещо? Че то било страшна работа. Де чете това нещо?“ В това отношение аз съм за реалните неща. Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата. Външният живот си върви независимо всичко друго. Ти не можеш да поправиш този живот. Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса. Ние не можем да изменим това нейно положение. Ние не сме дошли още дотам. Ако бихме могли да издигнем земята на 90 градуса, ние бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила на височина около 2–3,000 метра. Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода. Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света. – Ако златото би се увеличило, би станала друга криза в света. Ако има недоимък на храната, е лошо. Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява труда на хората, както и храната се обезценява, няма де да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, но той не е само материя, както днес го схващат. Три свята има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това, цитират стиха от Библията: „Множете си и се размножавайте!“ Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора – повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те трябва да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света? Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. казвате: „Трябва да има повече деца“. Защо трябва да се раждат повече деца? – Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш? Или ако имаш само 1,000 лева на месец, имаш 10 деца, как ще се справиш с тях? Как ще прекараш при тия трудни икономически условия? Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш? Тези деца ще ти изядат ушите.

Казвам: Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството. А сега всички искат да се задомят, без да мислят за последствията. Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз. Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон, колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400,000 яйца във водата. Мислите ли, че това е законът на природата? Това е закон на насилието – нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие. Вземете, запример, при сегашните условия: мъжете се избиват много повече, отколкото жените, вследствие на което мъжете са много повече от жените. По причина на това нарушение на равновесието се ражда разпуснатостта в живота. И сега, за да се възстанови това равновесие, някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон, на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божествения ред на нещата, ще се явят известни пертурбации. Ако в света би имало толкова мъже, колкото и жени, не би имало разврат. Или много малко разврат щеше да има. Ако мъжете са повече на брой, ще има разврат; ако жените са повече на брой, пак ще има разврат.

Това показва статистиката навсякъде. Статистиката от гражданската война в Африка показва, че там имаше в това време повече от 500,000 стари моми, неженени, които искаха да се оженят, но нямаха възможност. За тях нямаше другари, другарите им са избити на войната. И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всяка жена трябва да има деца, какво щеше да се роди? И след това ще търсят социалните причини за това нещо. Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат да ги изправят. И тогава казват, че природата е създала така. Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света. Сегашните хора, които съществуват, няма да разрешат този въпрос. Трябва да дойдат учители, свещеници, майки и бащи, разумни и добри хора, които да оправят света. Само така светът може да се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя. Сега, като ви говоря така, защо ви говоря? Защото вие трябва да имате търпение. Този ред на нещата вие го търпите. Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете.

Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата да раздаде пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде видял една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали. Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му разправяли. Разправяли му за едно бедно семейство, 5-членно, от майка, баща и 3 деца, които умирали от глад. Най-малкото от тях казвало на родителите си: „Не се безпокойте, утре или другиден най-късно ще ни дойде помощ“. – „Отде ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време е.“ – „Отде може да ни дойде помощ? Сега е зимно време, отвсякъде сме затворени, никакво съобщение. Как можем да се надяваме на някаква помощ?“ – казвали родителите на това дете. Вън било голяма виелица, сняг. На другата вечер, за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя, да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал да загине. Като видял отдалеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда да се спаси от виелицата. Като влязъл вътре, видял цялото семейство изпосталяло, измършавяло от глад. Веднага той им дал пари, храна и могъл да продължи живота им до идното лято. Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена да замине за онзи свят.

Та докато хората ни говорят за този свят, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свят, че е красив, че е хубав, като че с нож ни прерязват – не ни се харесва да слушаме за този свят. Защо? – Защото този свят го разбираме, а онзи свят не го разбираме.

Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен. Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свят. Затова казвам: По-добре не умирайте. Не че онзи свят е лош, но докато минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях! Те така ще те оберат, че докато минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свят гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свят са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. Запример, в Стария Завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирниците на онзи свят, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на земята само кожуха си. Той минал за онзи свят благополучно, избавил се от бирниците. И вторият случай, да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос. Те Го хванаха, държаха Го три дена в митницата и после, като дойде Възкресението, Христос се освободи от техните митници, незасегнат. За другите, за обикновените хора обаче ще има големи секвестори, те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка.

„Благоприятната Господня година.“ – Това е онази философия на живота, според която е възможно безсмъртието, но не физическото безсмъртие. Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба. За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога. Всеки ден като ставаш, ти трябва да знаеш, има ли Господ, или не, да чуваш тихия глас на Баща ти, Който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свят, няма какво да работи. – Не, тогава има смисъл да работиш, именно, като чуваш гласа на Баща си, Който ти казва: „Много добре работиш, синко!“ Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на твоите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята. А докато майка ви ви пише, баща ви ви пише, сестра ви, брат ви, жена ви пишат, лесно е. Има един начин, по който вие можете да получавате от близките си писма.

Вашата погрешка седи в това, че вие, докато сте на този свят, не обичате често да пишете писма на вашите близки. Скържави сте много. Вие сте толкова заняти, че не ви остава време. И когато трябва да пишете писма за онзи свят, извинявате си, че нямате време. Някой казва: „Нямам време, даже 5 минути не ми остават свободни да се помоля на Бога“. Друг пък казва, че и той нямал време да се моли, но един ден, като го завели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молили. Значи тогава намерил време да се моли. Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек да има общение с онзи възвишен свят, да чуе тихия глас на Баща си, не тихия, но музикалния глас на Баща си, като му проговори веднъж, да му светне в ума и в съзнанието. И тогава той ще отиде на работа в света. Желая на всички ви да чуете този глас на вашия Баща. Не да търсите някой посредник, който да отиде вместо вас, да ви извинява за погрешките. Не, вие сами ще си напишете писмото. Казвате: „Толкова време сме се молили на Бога, толкова време сме живели за Него“. Напишете едно писмо от 3 думи, които да бъдат като 3 семенца. Посадете тези семенца, че след няколко години да дадат своите добри плодове. Вие пишете по 100 думи. Не, само 3 думи напишете, но да хванат място. Една млада мома вървяла подир един млад богат момък, който решил да се самоубие. Отивал към реката да се дави, не намирал смисъла на живота. В това време, когато се готвил да се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума. Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението да се дави. Коя е била тази дума, която момата казала на този момък? Каквато и да е била тази дума, но тя била в състояние да произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли да произведат. Една дума на тази млада мома можа да произведе в душата на този момък цял преврат и той каза: „Разбирам сега смисъла на живота, има защо да се живее“. Това е убеждение.

Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да уповавате. Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да уповавате всякога. И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастието на човешкия живот. Върху него почива здравето и щастието на човешкия живот от единия до другия край на живота.

Това е благоприятната Господня година.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа от Учителя, държана на 17 март 1935 г., София, Изгрева.

Каквото вържете на земята

Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. (Матея 18:18)

Отче наш

Грее слънцето

Ще прочета част от 18-та глава на Евангелието от Матея.

Духът Божи

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето.“ (– 18-ти стих.) Това е иносказание. Едно време вълкът и лисицата се сдружили, и като приятели пътували заедно в гората. Вълкът намерил едно агне и казал на лисицата: „По братски ще си разделим това агне“. Като по-умен, той започнал да дели агнето. И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на лисицата: „Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му“. – „Право ли отсъждаш?“ – „Ако не вярваш, можем да дадем това дело да се разгледа.“ Най-после, те избират човека да реши това дело, той да се произнесе като съдия. Занесли агнето при човека. – „Какво има, де намерихте това агне?“ Вълкът казал: „Намерихме го в гората, аз се потрудих, раздрах го, извадих вътрешността му и я дадох на лисицата, моята приятелка, но изглежда, че тя не е доволна от дележа“. Съдията казал: „Вие не сте раздрали агнето, както трябва, не сте го разпрали правилно, има една опасност за живота ви“. Обърнал се към вълка и му казал: „Ако ти ядеш от това агне, има опасност да се разболееш“. Същото казал и на лисицата. „Агнето не е раздрано както трябва, нито е заклано както трябва.“ – „Как мислите, какво трябва да правим тогава?“ – „Ще почакате малко, аз имам една слугиня, ще почакате един–два часа. Като зная, че лисицата е много деликатна, ще накарам слугинята си да ѝ направи една кокошка от тесто. Същата слугиня знае да прави агнета от тесто за вълка, а пък аз ще задържа агнето, ще се опитам да го съживя наново.“ Минали няколко часа, лисицата получила тестена кокошка и се задоволила с нея. Вълкът получил тестеното агне, и той се задоволил с него и тръгнали пак да пътуват. Те се запитвали помежду си: „Как ти се вижда вкуса на това нещо? Малко е бамбашка, не прилича на това, което сме яли друг път. Вижда ми се малко меко. Но как ли ще съживи съдията това агне?“ – „Кой го знае. Но втори път като намерим това агне, ще знаем вече как да го заколим и как да го разделим.“ Сега оставам на вас да си правите своите заключения.

Матея 18:18. „Каквото вържете на земята.“ Това значи, че всеки човек връзва по нещо на земята. Всеки човек има нещо в ума си, мисли той. И дотолкова работите на човека в живота са успешни, доколкото той знае как да вързва. Ако имаш две малки въжета, които не достигат до дъното на кладенеца, ти не можеш да извадиш с тях вода, но ако знаеш как да ги вържеш, ако знаеш как да направиш възел, ще можеш да извадиш вода от кладенеца. Но трябва да знаеш да вързваш. Също така, ако не знаеш как да направиш възел, да завържеш тези две въжета, не можеш да се покатериш по кладенеца, не ще можеш да излезеш навън и ще пострадаш. Та казвам: Право е, човек трябва да знае да вързва.

Има един еднообразен начин и в мисленето, но човек трябва да знае, да разбира законите на новия начин на мислене. Има един нов начин на мислене. Всички хора искат да бъдат щастливи, но като търсят щастието, навсякъде виждат нещастие. Всички сегашни хора са нещастни: и религиозните, и богатите, и учените – навсякъде все нещастни хора срещате. Те казват: „Без наука светът не може да се спаси“. А като имат наука, казват: „Тази работа не върви“. Имало още нещо, което не достигало, така казват учените хора. Религиозните пък казват, че без религия не може. И тези хора, които са в религията, и в тях куца нещо, и на тях не достига нещо. Казват сега, че Христос спасил света. И като го е спасил, пак липсва нещо на света. Казват, че като дойде Христос втори път, Той ще спаси света. – Но Той дойде веднъж, светът трябва вече да е уреден.

Представете си, че за една съвременна мома отиват женихи да я искат, но не я дават първия път. Мислите ли, че като отидат втори или трети път за тази мома, че ще я дадат на момъка? Представете си, при това, че тази мома има 10 кандидати и вие сте 10-и кандидат. Как мислите, каква е вероятността, че вие ще вземете тази мома? Та като ви говоря, разглеждайте нещата в преносен, а не в буквален смисъл. Като разберете този закон, той има отношение и към всяка ваша мисъл, към всяко ваше чувство. Законът работи по същия начин. Представете си, че вие имате желание да постигнете нещо, но за това ваше желание има хиляди души кандидати. В дадения момент каква вероятност има вие да постигнете вашето желание? Ето, вземете запример и в политическия живот. Кабинетът пада, имат нужда от министър-председател. Представете си, че 100 души са дали кандидатурата си за този пост. Каква вероятност има за всеки едного да бъде избран за министър-председател? Само един от тях може да бъде избран, останалите 99 какво ще правят? Според философията на живота, не поставяйте в света или в живота си мисълта, че ти си роден да бъдеш министър-председател. Преди всичко, това е най-последната служба, която можете да вземете. Този въпрос аз така бих ви го обяснил, че всички бихте ме разбрали, но същевременно всички бихте се обидили. Аз така мога да ви обясня истината, че всички ще бъдете доволни, но има нещо, което ме задържа – всички ще ви обидя. За да не ви обидя, ще оставя истината необяснена. Ако ви я обясня, ще я разберете, но и ще се обидите. И тогава вашата обида ще се върне върху мене. А така, като не я обяснявам, ще си кажете: „Какво ли искаше да каже той?“ Засега оставете този въпрос! Аз ще дигна малко само единия край на завесата. Ще кажете: „Как така ще ни обидиш?“ Представете си, че вашата ръка е смазана, а трябва да дойдат 100 души, да се ръкуват с вас, един по един да ви стиснат ръката. Какво ще бъде вашето положение? И всеки иска с това ръкуване да ви покаже, че ви обича. Преди няколко дена дойде един млад момък при мене, който така ми стисна ръката, че просто изпръщя. Ако бях млада мома, щях да се съблазня от това стискане на ръката, но понеже не съм, казвам си: „Много ме обича този момък“. Погледнах го и си казах на ума: „По-малко стискай ръката ми!“ С това стискане на ръката той искаше да каже: „Аз съм от тези хора, на които каквото кажеш, ще го направя, но и каквото аз искам от тебе, трябва да го направиш. Аз съм бамбашка характер“. – Много добре. И казвам: Ако и аз дойда при вас и по същия начин се ръкувам с болната ви ръка, вие ще кажете: „Стиска ли се болна ръка така?“ Ще имате лошо мнение за мене. Аз трябва да се откажа от своето удоволствие. Ще искам извинение и ще кажа, че втори път, като оздравее ръката ви, тогава ще се ръкувам. Тъй щото сега дигам малко само крайчеца. Защо? – Защото ще ви обидя. Ако ви стисна болната ръка, ще кажете, че това е диващина. Има известни състояния, при които ние трябва да пазим деликатност, да проявим деликатност към човешката душа. Има известни състояния в човешкия живот, които са толкова деликатни, че ако и ние не ги схванем, ще причиним известни болки на човека. Дойде някой при тебе, стисне ръката ти и казва: „Да ти кажа истината, че те обичам“. – „Днес ли намери на болната ръка да ми причиниш болка? Днес ли намери да ми кажеш истината? Като оздравее ръката ми, тогава ми казвай. А сега, докато ръката ми е болна, по-добре да се откажеш.“ Та казвам: Понякога вие трябва да се откажете от своето желание да се ръкувате така сърдечно. Кога? – Когато ръцете на хората са болни. Когато ръката ми оздравее, тогава можеш да ме стискаш колкото искаш. Това значи да вършиш правилно нещата. И после, когато разглеждаме нещата, ние не трябва да изхождаме само от наше гледище. Съвременният културен свят, както и в миналото, е разглеждал и разглежда нещата само от свое гледище. Вследствие на това, те мислят, че светът е дотолкова добър, доколкото те се ползват от него. Това е така, право е, но всички хора щастливи ли са? Всички растения щастливи ли са? Всички животни щастливи ли са? За да бъде щастлив човек, в неговия живот трябва да дойдат много съчетания да работят заедно. Най-първо, земята трябва да се осветява правилно и тя да свети правилно. Тя трябва да има един правилен наклон към слънцето, за да може и то правилно да я осветява, да я огрява. След това теченията на ветровете трябва да бъдат правилни. Теченията на реките трябва да бъдат правилни. Растенията да растат правилно и да дават изобилно своите плодове. И най-после ще дойде до хората. И те трябва да се развиват правилно, и те да направят поне малко нещо в тази обща работа. Да допуснем, че имате един болен човек. Какво ще проповядвате на този болен? Най-първо, вие трябва да го излекувате, отдалеч още да го подемете. Болните хора лесно могат да оздравеят, в един миг могат да оздравеят. Само един пример имаме в живота, когато двама паралитици, някъде в Южна Америка, оздравели в един момент. В Америка, в една болница, в отделенията на паралитиците имало двама болни, които лежали цели 20 години и не могли да се излекуват. По едно време в същия град, дето била тази болница, влязла една боа, един хитон. Като я видели, те толкова се уплашили, че забравили и болест, забравили всичко и моментално се намерили вън от болницата. Като се видели вън, казали си: „Слава Богу, че този хитон влезе в стаята ни, че можахме да излезем вън“. Казвам: Това, което лекарите в 20 години не могли да направят, един хитон го направил в един момент. Та понякога и вие искате да знаете каква служба изпълняват големите неприятности, големите нещастия в живота ви. – Те лекуват паралитиците. Всичките страдания, това са външни методи, лечебни методи, които наместват нашите центрове, които разрешават всички противоречия. И след това иде вече един друг, хубав живот. Хубавият, добрият живот е в разбирателството. Ти не можеш да разбереш един човек, докато в ума си не държиш за него една права мисъл или, казано на човешки език, докато не го обичаш. И при това, в тази обич ти трябва да имаш желание да не го ограничаваш. Тогава ти ще бъдеш готов всичко да направиш за него. Значи нашата любов трябва да бъде такава, каквато е любовта на слънцето. Като изгрява, слънцето има всичкото желание да ни услужи. Целият ден то дава, прониква, то не казва: „Аз ви обичам“. За любовта си слънцето не говори, но изпраща всичките свои блага – топлината и светлината, и след това си заминава. Съвременните религиозни хора поддържат думите на Мойсея, който е казал, че не трябва да се кланяме на онова, което Бог е създал. – Да, не се покланяме на онова слънце, което виждаме, защото това е заблуждение. Казвате: „Аз видях слънцето“. – Никакво слънце не си видял. Това е най-малкият диск, който виждаш на слънцето. Но има едно друго слънце, което схващаш в себе си, то е разумното слънце в живота. Разумното слънце, което носи живот, е онова Божественото слънце, което работи у нас. Значи, да не се поклониш на онова, което е, но да се поклониш на онова, което е сега.

„Каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небето.“ – Кое е онова, което като вържем на земята, ще бъде вързано и на небето? Днес всички се запитват по този въпрос. И сега хората очакват да дойде спасението отвън някъде. Всички очакват да дойде Христос от небето, всички очакват да дойдат ангелите и светиите от небето. – Вярно е това, така е, право е, но то е външната страна на въпроса. Ако можеше светът така да се спаси, ето, Христос дойде преди 2,000 години. Ако това верую е право, защо Христос, като дойде преди 2,000 години, не спаси света? Преди 2,000 години евреите казваха, че ще дойде Месия да спаси света. Ето, Христос дойде, но светът си остана такъв, какъвто си беше. – Не е така – все има известна промяна.

Във времето на Христа светът беше друг, а сега е съвсем друг. Днес светът не е такъв, какъвто беше преди 2,000 години. Ние казваме: Днес не сме такива, каквито бяхме едно време, не сме толкова лоши, по-добри сме днес. И в бъдеще светът ще бъде по-добър, отколкото е днес. – Едно време бяхме добри, без да проявяваме своята доброта. Сега съзнанието на хората е по-високо. Те съзнават, че има нещо добро в тях, което трябва да проявят. Във всеки човек има нещо добро, но ние още не знаем онези методи, по които можем да проявим своята доброта. Казвам: Най-първо, ние трябва да си представим реалността такава, каквато си е. Ако човек със своя ум не може да схване Божествения план, колко хубаво е създаден светът, земята, ако не можеш да схванеш нейното движение, ако не можеш да схванеш устройството на океаните, ако не можеш да схванеш теченията на ветровете, на водите, ако не можеш да схванеш процеса на растенето на растенията, развиването на животните, образуването на съвременното общество, развитието на обществения живот, създаването на фамилията, съществуването на онези закони, които действат върху човешкото сърце, върху човешкия ум, и ако не можеш да схванеш законите, по които се образува и развива човешката мисъл, ти нищо не си разбрал от великия Божи план. Ти седиш и очакваш като рентиер наготово. Направил си една къща, дал си я под наем, искаш да уредиш работите си. Казвате: „Чудно нещо, защо не се уреждат работите ми?“ – Има стечение на известни изключителни обстоятелства. Къщата ти е много добра, хубава, но още като влезе в къщата си, ти си помисли, че си напълно осигурен, че всичките ти работи са наредени, а забрави да помислиш и за друго нещо, да определиш своите отношения към Първата Причина. Тези, които влязоха в къщата ти, бяха добри хора, но пропаднаха. Какво ще правиш? Да ги изпъдиш, не може. Минават година, две, техните работи не се уреждат, повече се забъркват, а заедно с това и твоите работи се забъркват. Тогава вие се намирате в положението на онзи варненски адвокат, който в сегашната война спечелил 40,000 златни лева и си казал: „Каквото и да става вече, аз се осигурих, мога да живея свободно“. На другата вечер, обаче, той се поминал. – Какво по-голямо противоречие от това? На такова противоречие често изпадате и вие. Преди всичко, вие не сте осигурени. Ако някой ви попита, утре ще бъдете ли живи, вие не знаете. Казвате: „Аз не зная дали утре ще бъда жив или не, дали ще замина или не“. Че ти си един слуга, нает си от господаря си само за един ден. Питат те: „За колко дена си нает?“ – „За един ден. Дали утре ще бъда нает, не зная.“ Друг пък е нает само за един месец. Трети пък е нает за една година. Знаете ли вие за колко време сте наети на земята? Вие трябва да бъдете прозорливи. Турците казват: „Трябва да знаеш, трябва да вярваш“. – На вяра на земята не се живее. Законът на вярата подразбира съвсем друго нещо. На вяра се живее само с един разумен човек, а с един глупав човек на вяра не може да се живее. На вяра там няма. Разумният човек, той е документът.

С разумните хора аз се разговарям по един начин, а с другите, не че са глупави, но с тях аз се разговарям по друг начин. Първите хора мислят да изпълняват, в тях има човещина, а в другите има човешки егоизъм. Сега аз мога да ви обясня много работи, но често, като се обясняват нещата, те пак остават необяснени. Хората са така пълни, че човек често не знае как да им говори. Запример, ако от мое гледище засегна въпроса за честността, какво нещо е да бъде човек честен, аз, без да искам, ще ви обидя. Ако ви обясня какъв трябва да бъде справедливият човек, аз ще обидя и себе си, и вас. Хората днес говорят за справедливостта, но за тази справедливост, каквато е на вълка и на лисицата. След като одрал кожата на агнето, като го разделил, дал вътрешностите на лисицата, за себе си задържал цялото агне и после говорел кой на какъв дял има право. Вълкът има право и лисицата има право, но какво е правото на агнето – не питат. Като запитали съдията кой от тях има право, той казал: „Оставете агнето на мене, аз ще се опитам да го съживя“. В баснята остава една неразрешена проблема. Казва се само, че съдията имал намерение да съживи агнето. Наскоро четох във вестниците един пример. Разхождат се двама индуси с лодка, а ловци гонят една сърна. Ранена, тя се хвърля в лодката. Ловците тичат подир сърната и се приближават към лодката. Понеже индусите вярват в преселението на душите, единият от тях взел сърната под свое покровителство и казал на ловеца: „Ти нямаш право повече да преследваш сърната. В нея е преселена душата на моя баща. Ти го рани и повече нямаш право да го преследваш“. – „Как така? От толкова време я гоним.“ – „Не, нямаш право на нея.“ Отиват тогава при един английски съдия, да разреши въпроса. Съдията казва на ловците: „Вие нямате право на сърната“. После казва на лодкарите: „И вие нямате право на сърната. Ще я оставите на мене, аз ще се разправя с нея“. – Това са странични работи, които вас не могат да ви интересуват. Какво ще ви ползва, ако знаете как е разрешил съдията въпроса със сърната. Или ако знаете как е решил българският съдия въпроса с агнето, и това няма да ви ползва. За вас в дадения случай е важно какво можете да вържете на земята. Всеки човек може да знае какво може да върже на земята за даден момент. Той има една възможност. Влиза един лекар в една болница между неврастеници, между паралитици: един го боли гръбнака, друг – крака, трети – главата и т.н. Той им казва: „Господа, аз мога всинца ви да излекувам, но от вас се изисква непременно вяра“. Всички го гледат зяпнали. „Ще ви кажа една дума, който може да разбере думата, той ще бъде здрав.“ Едната половина от болните казали: „Кажи, господин докторе, каквото ни кажеш, ще го направим“. Другата половина казали: „Ние пък ще си помислим малко, трябва да ни докажеш това“. Тогава той казал: „Нека останат тези, които вярват“. И на тях казал: „Всички, които вярвате, излезте от болницата. Идете по домовете си и гледайте си работата“. Всички станали и си отишли по домовете. Другите, които не вярвали, останали в болницата да разсъждават с лекаря. Тогава лекарят се приближава при останалите болни и казва: „Господа, на вас ви трябват по 20 инжекции на гърба“. На другия ден отива при тях, пита ги как върви работата. – „Не върви добре, господин докторе, положението се влошава.“ – „Тогава ще трябва по още 20 инжекции.“ Направя им още по 20 инжекции. На другия ден ги пита как върви работата. – „Още по-зле, господин докторе!“ – „Тогава по още 20 инжекции.“ – Положението още повече се влошава. И най-после, след като им направил 3 пъти по 20 инжекции, те казват: „Господин докторе, няма ли и на нас да кажеш една дума и да оздравеем“. – „Идете си у дома и си гледайте работите!“ Сега и аз мога да кажа една дума, но ще се въздържа. Онази половина от хората, на които казаха една дума и повярваха, си отидоха у дома здрави. Сега в света останаха онази половина, която не повярва, най-умните. Вие, което ме слушате сега, сте все от тези, които останаха в болницата до края. И след като ви турят 3 пъти по 20 инжекции, 60 инжекции, и вие ще кажете като първите: „Господин докторе, не можеш ли да кажеш и на нас същото?“ Казвам: От всички се изисква тази разумна вяра, която почива на истински, на определени факти. Аз наричам вяра само онази, която почива на неизменната любов, която носи щастието в себе си. Когато чуем нейния глас, ние всички трябва да тръгнем след нея и всичко да изпълним. Там човек не трябва да философства. Това ни най-малко не е заблуждение, защото едновременно тя му дава всичко онова, което му е потребно в живота. В любовта всеки може да бъде задоволен, според степента на това, което има в себе си. Не искайте да бъдете задоволени както другите хора. Всеки е задоволен по своему от любовта. За всеки човек светът така е нагласен, така направен, че всеки да бъде задоволен по специфичен начин. Вас никой не може да ви задоволи, нито мене някой може да задоволи. Моето вътрешно доволство напълно зависи от мене, от моето вътрешно разбиране. Външно хората са само едно условие, а моето щастие напълно зависи от онова мое вътрешно разбиране, което имам, от онова специфично отношение, което Любовта има към вашия материален, духовен и умствен живот. Защото Любовта засяга всички области. Според мене Любовта не е нещо отвлечено. По-реално нещо от Любовта в света няма. Според мене едно въже, което те задържа, това въже има Любов. Всяко едно желязо, което те задържа, има Любов. Всяко едно растение, което те поддържа, има Любов. Всяко същество, което има живот в себе си, колкото малък и да е, то има Любов в себе си. Това е Любовта. Това, което в даден случай не ви прави никакви пакости, а ви служи, това е израз на Любовта, а тези неща, които са пакостни за нас, показват, че Любовта ги разглобява, реформира и по такъв начин преобразява света. Та нещастията в света седят в това, че Божествената Любов е почнала вече да реформира света – човешкия свят. Тази е причината за най-големите нещастия. Мислите ли, че ако един съвременен хирург иска да ви извади един тумор, че тази работа ще мине така лесно? Мислите ли, че този тумор може да мине с баенето на една баба? Не. Нож трябва да играе. Той ще разпори корема, ще извади червата, ще изреже тумора, ще зашие после всичко това и ще даде ред наставления, да не се обръщате, да не пиете вода и т.н.

„Каквото вържете на земята, това ще бъде вързано и на небето.“ Питам: Вие какво сте намислили да вържете? Каквото вържете, това се отнася да вас. Всички вие имате много добри желания. Даровити сте, гениални сте, само че не проявявате вашата гениалност. Всички сте добри, но не проявявате напълно вашата добрина. Всички сте силни, но не проявявате напълно вашата сила. И след това ще ви проповядват, че всички пътища водят към Бога. Сега ще ви приведа примера за онзи баптистки проповедник Арсименко. Той знаел, че само като повярва човек, всичко става. И затова решил да върже нещо. Той си разправял своята опитност. Като проповядвал на едно голямо събрание от 2,000 души, говорил им за случая, когато Христос отворил очите на слепия. Както проповядвал, дошла му идеята на излизане от черквата да отиде при слепия, който обикновено седял на стотина, двеста метра далеч от черквата, и да му каже: „В името на Господа Иисуса Христа, прогледай“. И си мислил как всички хора в черквата ще видят, че Арсименко има вяра. Но като рекъл да изпълни това, разколебал се в себе си и рекъл: „Ами ако не излезе? Ако не стане, както кажа? Ще ми падне ихтибаря“. Така и съвременните хора имат две противоречиви мисли и си казват: „Ами ако не стане? Ами ако това не е истина? Ами ако това излезе лъжа?“ – Преди всичко, хората живеят в заблуждения. Във всеки здрав човек има винаги едно чувство, което му показва какво нещо е истината. Бог не ни е оставил в тъмнина. Истината не трябва да се обяснява философски. На едно дете няма какво да му обяснявате какво е ябълката, доколко тя е сладка. Дайте му една ябълка и след една минута то ще ви каже колко е сладка и каква е ябълката. Това дете има известен вкус, с който определя нещата. То не може да говори като философ или като професор, но то има в себе си едно чувство, с което определя какво нещо е сладчината. В нашия ум има известно чувство, което определя какво нещо е истината.

Сега ще ви приведа един пример, който се случил някъде в Америка. Тръгват един дядо, една баба и една млада, 19-годишна мома да посетят един виден американски банкер. Из пътя се разговарят помежду си. Бабата говори, дядото говори, какви ли работи не приказват. Дошло време да влязат при банкера. Пръв влиза дядото. Започва да говори, но на всичкото му говорене банкерът изважда и дава на дядото само един долар. Влиза след това бабата, и тя започва да му говори. И на нея дава един долар. В това време момата седи вън. На излизане от банкера дядото го запитва: „Мога ли и утре да дойда?“ – „Ще ме извините, много съм зает, не разполагам със свободно време.“ Най-после, влиза и младата, 19-годишната мома. Влиза тя, поглежда го и започва да говори. Той я изслушва внимателно и веднага ѝ дава 1,000 долара. На излизане той ѝ казва: „Заповядайте и утре, и други ден“. Питам: Коя е причината за това? Според мене тази мома носи истината в себе си. Това е свобода. Този банкер има време за нея. Той я кани и утре, и други ден, готов е всеки ден да ѝ дава по 1,000 долари. А за всичката мъдрост на дядото и на бабата, той дал по един долар. Какво е отношението на знанието на дядото към това на младата мома? Отношението е едно към хиляда. Ако един обикновен, прост човек, простре ръката си върху главата на един болен и го излекува, а един от съвременните лекари простре ръката си върху главата на един болен и не го излекува, кой от двамата знае повече? – Онзи, който лекува, знае повече от този, който има диплом, а не може да лекува. Щом някой човек може да лекува, не мислете, че той е прост, неучен. Той има знания в себе си. Като правих своите изследвания, идва при мене един лекар и ме пита с каква цел правя тези изследвания, какви постижения имам. Казвам му: Изучавам геометрията. Според големината на ъгъла на носа, според разтвора на неговите ноздри аз мога да определя доколко един човек е здрав или не. – „Че как така?“ – Ето, ти имаш болни. Направи своята диагноза върху един болен и после аз ще направя своята диагноза, да видиш кой по-право ще определи. Ако моят пергел се отваря на 3 сантиметра, донякъде ти си нормален човек, но ако се отваря само на 2 сантиметра, ти си болен човек. Колкото носът ти е по-широк, ти ще дишаш по-добре, ще приемаш повече въздух, дробовете ти ще са по-добре развити, а същевременно и кръвообръщението ти ще става по-правилно. И тогава казвам: Ето какво е физиологическото състояние на твоите дробове. И не е само това. Така аз му казвам само една втора от истината. С този мой инструмент, с този пергел аз изследвам едновременно и човешкото лице. С този пергел трябва да се намери ъгъла на брадата, на устата, на скулите, на челото и тогава може напълно да се говори. При едно такова математическо изчисление на тия ъгли, аз мога да определя доколко даден човек е здрав и колко години може да живее. Това са факти за мене, които няма да изнасям пред света. Това знание е само за мене, не е и за света. Който иска, той може да отиде да се учи. Земята е едно училище на отношения. Отношения има във всички тия данни. Ако човек не разбира устройството на своя мозък, на своите дробове, на своя стомах, ако не разбира и функциите, които те изпълняват, защо им е тогава това тяло? Представете си, че вие сте ученик и учителят ви преподава урок по математика. Какво ще бъде вашето положение, ако във време на урока вие заспите? – Нищо няма да разберете. Може би, някои от вас, които сте тук, да спите, но това не се отнася до вас, то е само за обяснение. Ако сте спали и не сте чули, каквото учителят ви е говорил, какво ще бъде вашето положение, ако утре ви извади на таблата? – Нищо няма да знаете. Значи вниманието на ученика трябва да бъде съсредоточено. Всеки ден ние се намираме в природата пред един голям професор. Като ставате сутрин, природата ви говори като един голям, велик професор. Ако не слушате, ще пострадате на общо основание. Ние мислим, че като сме дошли на земята, няма защо да слушаме. Утре природата ще тропне на вратата ти и ти трябва да отвориш, да чуеш какво ще ти каже. Природата не говори като нашите професори, тя ще ти проговори на ден най-много половин или един час и след това ще те остави да правиш каквото искаш. Ако през този един час не внимаваш, главата ти има да пати. Ако ти не знаеш сутрин как да ставаш от леглото си, ти ще носиш последствията на това незнание. Сега аз не искам да ви кажа как трябва да ставате сутрин от леглото си. За себе си аз имам едно правило. Зная как да става. Колкото пъти съм се опитал да ставам по различни начини, все съм опитвал резултатите. Опитвал съм по един, по втори, по трети начин. Следователно не ставаш ли по начин, по който е определено, работите няма да вървят напред. Като отива да спи, човек трябва да знае как да си легне на леглото. Някой ще легне, ще си свие краката, ще се сгуши. Друг пък, ще тури ръката си под дясната мишца, после под лявата, или ще се обръща на една, на друга страна. Трети пък ще легне на гърба си и ще почне да мечтае. Леглото не е място за мечтане. Като легнеш на кревата си, никакво мечтане – там сметките трябва да са на чисто – „аржан-конте“. Като си легнеш вечер, всичките ти сметки трябва да са привършени. Само тогава ти се позволява да си легнеш. Щом не можеш да спиш, работите ти не са свършени. Това показва, че природата ти тропа на вратата да станеш, да отидеш да си свършиш всичките работи за деня и тогава да си легнеш. Щом свършиш работите си, ще имаш Божието благословение. Това значи да спиш сладко. Някой път аз съм ставал по 4–5 пъти през нощта да свърша работите си. Казвате: „Защо ли му гори лампата?“ – Ставам да си свърша работата. Като ти хлопат, не можеш да спиш. Ще станеш.

Като отиваш на леглото си да спиш, всичките ти работи трябва да са свършени. Тогава ще имаш Божието благословение. И сутринта пак ще продължиш останалите си работи. Ако работите ти на физическия, на духовния и на умствения свят не са уредени, трябва да се уредят. Аз говоря за материалния свят. Работите ти трябва да са уредени. С никой човек не трябва да си в стълкновение: нито със себе си, нито с ближните си, нито с децата си, жена си, приятелите си. Защо? Защото тази вечер може Господ да те повика. Какво ще Му кажете тогава? Някои от вас могат да вярват в това, други могат да не вярват. Безразлично е кой в какво вярва. Нека дойдем сега до същественото. Вие имате прави вярвания, но между вас няма нито един, който може да ви даде образец, модел как трябва да постъпвате. Модел ви липсва, как трябва да се постъпва, начин нямате. Как ще покажете любовта си? Аз ще ви представя един пример. Представете си, че в една стая има един стар дядо, стара баба и един млад момък. Дойде след това една млада красива мома. Как трябва да постъпят сега? При това, представете си, че тези хора нямат никаква връзка помежду си. Дядото може да е баща, бабата може да е майка, но как ще постъпят с тези млади хора, момъка и с момата? След като дядото види момата, каже, че тя е за този момък, и ако бабата каже същото, те не са разрешили въпроса правилно. И ако момъкът каже, че тази мома е за него, и той не е разрешил въпроса правилно. Преди всичко тази мома, която иде от къщата си, тя не иде, за да се жени за някого. Защо е дошла в къщата при този стар дядо и при старата баба и младия момък? Ако един ангел слезе от небето и посети нашите общества, защо ще дойде той – да се жени ли? За нас ли ще се жени? Той иде с една определена мисия да я свърши, да донесе своите подаръци и благословения, за което е изпратен, и след това да му кажем каквото трябва да предаде. Та сега и вие постъпвате така. Като дойде някой човек да ни слуша, казвате: „Нека остане той в нашето общество“. – Вие сте чудни. Че кое общество е нашето? За мене има само едно общество. Онези хора, които живеят в Любовта, само те съставят Божествено общество. И това общество не може да бъде наше или ваше. Всеки, който живее в Любовта, е наш. Всеки, който не живее в Любовта, е ваш. Питате: „Как ще се оправи светът?“ – Светът ще се оправи като стане наш. Като е ваш, няма да се оправи. Искате някой да бъде ваш. Под думите, че светът е наш, аз разбирам да мога да внеса всичко за благото на своите ближни. А когато се отказвам да внеса всичко, тогава светът е ваш. Казвате: „Светът е ваш“. Не, светът е наш. Това значи: „Светът на Любовта е наш“.

Така гледам аз на нещата, по онзи начин на непреривните прояви. За мене животът не седи в това, да бъда само един ден или само един момент. Аз искам всеки последователен момент да запазя онова състояние на разположение, което съм имал и по-рано. Не е въпросът само един момент да имам добро разположение към човека и да го посрещна добре, но когато го видя, всеки момент да съм готов да го посрещна добре. Не само това, но в чувствата си всеки ден да усещам, че имам известна придобивка. И тази придобивка да не е в намаляването, но в известно увеличаване. Това е нашият ден. „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето.“ Нещата могат да се връзват само чрез закона на Любовта. При това само един начин има, по който могат правилно да се вързват нещата. – Тя е правата човешка мисъл. В света има само една права мисъл, не много, тя е правата човешка мисъл. Тази мисъл е като правило, което във всеки даден случай можем да приложим. Някои примери не изясняват нещата, защото са много далечни. Има примери, които донякъде само изясняват нещата. Има примери, които дават само един малък отенък да мисли човек, но не е лесно човек да мисли. Сега ще ви приведа следното изяснение. Допуснете сега, имате само една стая и при вас дойде един човек, когото не подозирате в нищо. Вие сте готови да спите заедно с него в същата стая. Обаче ако при вас дойде човек, когото подозирате в нещо, сърцето ви веднага трепне. Какво трябва да правите в този случай? Трябва ли да останете с него заедно в една стая? В дадения случай вие трябва да имате на разположение още една стая. Тогава ще оставите този човек в стаята, в която е влязъл, а вие ще влезете в другата стая и оттам ще наблюдавате дали той ще отвори вратата или не. Ще видите какво ще направи той през нощта. Ние искаме всеки човек да прави опити. Има условия, когато престъпления не могат да се вършат, но има условия, когато човек всякога може да върши престъпления. Първото престъпление в света е да оплюеш човека. Ако отидеш в Америка и плюеш някъде, ще те глобят. Не е като тук в България. Напоследък и в България започнаха да глобяват при такива случаи. Трябва да си имате кърпи и в тях да плюете. Ако си много енергичен и говориш бързо, ти пак можеш да оплюеш човек. Някой казва някому: „Ти трябва да вярваш в Бога, знаеш ли?“ Но му гово̀ри толкова бързо, че цял го оплюе. Той казва: „Настрана малко иди, че цял ме оплю, та трябва да се мия“. – Като говориш, не бързай, не оплювай човека. Кажи му: „Приятелю, имам да ти кажа две думи. Ела при мене!“ Този човек е дошъл при тебе да му помогнеш, а ти го съветваш да се моли на Бога, да вярва в Него и т.н. Повикай човека при себе си и му кажи: „Приятелю, аз имам 10,000 лева на разположение, ще ти ги дам да си услужиш с тях“. – „Как мога да направя това?“ – Ти си един милиардер, какво ти струват 10,000 лева? Какво от това, че си дал 10,000 лева за един опит? Вие ще кажете, че не сте милиардери. Не, всички вие сте богати, но сте дошли тук инкогнито, преоблекли сте се, да не ви познават, а то е, защото не искате да давате. Ако извадя кобура си насреща ви, веднага ще дадете. В турско време имаше богати българи, които заравяха парите си в земята и така ги криеха от турците. Те бяха умни. При това българите се обличаха просто, бедно, да не ги мислят за богати. Ако някой от тях се яви така добре облечен, като мене, веднага ще му искат пари. Но след известно време турците започнаха да се досещат за това, което правеха българите, и отиваха при тях да им искат пари. Казват: „Стояне, дай пари!“ – „Няма.“ – „Нямаш ли?“ Те взимаха една желязна верига, стопляха я на огъня и я туряха на врата на Стояна. Като усети горещината на веригата, Стоян веднага започва да изважда едно гърне, че второ, че трето, и после казваха: „Добре, че с толкова мина. Иначе и животът ми щеше да отиде. Добре, че извадих гърнето. Животът ми е по-скъп от всякакво гърне“. Съвременните хора са по-умни. Като имат пари, те ще ги турят в някоя банка, на по-безопасно място. Понякога Стоян зарови парите си някъде в земята, че после не може да ги намери. „Каквото вържете на земята.“

Като ви говоря по този начин, аз най-малко не искам да ви убедя да вярвате в моите думи или да вярвате в това, в което аз вярвам. Защо? – Защото това е мое право. Аз не искам да вярвате в моето верую. Второто положение: Аз не искам вие да мислите, както аз мисля, защото както аз мисля, това е само мое право. Аз даже не искам вие да обичате, както аз обичам, защото и това е само мое право. Според мене това са чужди идеи. Аз не искам да убеждавам хората, но имам желание да ви кажа кое е право и да мислите така, както за вас е добре. Вие трябва да обичате така, както за вас е добре. Вие трябва да употребите вашата сила специално за себе си в даден случай. Там е силата на човека. На какво основание? – В света съществува една реалност, от която ние не можем да вземем нито една частица за нас. Че де ще го вземем? Ние живеем и се движим в Бога. Всичко, което виждаме и което имаме, е Божествено. Тогава де ще вземете това Божественото? Нима синът трябва да претърсва дрехите, джобовете на баща си, да взима от тях парите и да ги носи на банката? Това, което бащата има, е на сина. Срамота е да краде баща си! Срамота е синът да няма доверие в баща си! Ако няма доверие, той не е син, той е слуга. Аз не го укорявам в това. А слугата вечно не остава в дома на своя господар, щом иска да му се плаща. Щом искате да ви се плаща и да бъдете щастливи, това е невъзможно. Щом искате пари, могат да ви се дадат, колкото искате, но в дома не можете да останете. Като дойде времето, господарят ще си прегледа сметката и ще каже: „Хайде, довиждане! Аз ще си намеря друг слуга“. – Синът обаче другояче гледа. Синът си е син. Дали баща му изпратил много пари или никак, той не гледа на това. При никакви условия синът не може да изгуби доверието си към своя баща! Ако баща му не е изпратил пари на време, затова е имало много важни причини. Това не е, защото баща му не го обича. Друга е причината. И когато ние минаваме през известни изпитания и страдания, ни най-малко не трябва да хвърляме упрек върху Бога, че Той не ни обича.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето.“ Сега мога да ви попитам, като един еврейски пророк да кажете, обичате ли Бога.

– Прав е той, но аз не считам, че това е възглед. Защото и той може да ме пита, обичам ли Бога. Какво ще му отговоря тогава? Ако някой ме запита обичам ли Бога, аз му казвам: Хайде да се разходим заедно и от онова, което направя, от него ще разбереш, обичам ли Бога. Не това, което аз направя, но от онова, което и аз, и моите ближни, и Бог е доволен – това е моето верую. Онова, от което Бог е доволен, от което моите ближни са доволни, и онова, от което аз съм доволен, това е, което аз съм проявил за този ден. Това е моето верую, това значи, че аз имам Любов.

Ако аз не съм доволен от себе си, ако моите ближни не са доволни от това, което правя, и ако и Бог не е доволен, тогава моята любов не е такава, каквато Бог проявява и изисква от нас.

Тъй аз гледам на работите. Аз не казвам, че умът ти трябва да обгръща всичко, че сърцето ти трябва да бъде горещо. Горещо сърце не е меродавно. Някога и при горещото сърце няма любов, и при студеното сърце няма любов. Това са две противоречиви неща. Не мислете, че в горещото сърце любовта се проявява по-силно. При каква горещина узряват плодовете у нас? При 40–50–60 градуса. При каква горещина се сваряват яйцата? – При 100 градуса. Значи ако за плодовете им трябва най-много 50–60 градуса топлина, а за яйцата 100 градуса, не зная тогава коя топлина бихте предпочели, като казвате, че сърцето трябва да бъде горещо. Все едно ли е един узрял плод и едно сварено яйце? Грамадна разлика има. Каква горещина бихте желали? – Горещина, при която плодовете зреят, или горещина, при която яйцата се сваряват? – Горещина, при която плодовете зреят. Каква студенина бихте желали – при която телата се разхладяват или при която телата замръзват? – При която телата се разхладяват. Тази студенина е по-приятна. А студенина, при която телата замръзват, както и горещина, при който яйцата се сваряват, вървят паралелно. Топлината, при която плодовете зреят, и хладината, при която телата се разхладяват, също така вървят паралелно. Тези неща трябва да седят в ума ви, за да имате правилно разсъждение. Тъй се образува новото верую, като направите опит. Като ви каже лекарят да си отидете по домовете, вие трябва да повярвате и да си отидете. Ако искате да разсъждавате, тогава ще дойдат 60-те инжекции и като видите, че от ден на ден положението ви се влошава, ще кажете: „Господин докторе, не можете ли и на нас да кажете да си вървим по домовете?“ Сега желая ви всички да кажете на лекаря: „Господин докторе, не можете ли и на нас да кажете, като на първите, да си вървим по домовете?“

Значи една права мисъл, едно право отношение на Любовта, един прав метод за работа – това са насоките на новата култура, която иде сега в света. И едно ново схващане за живота. Само по този начин ние можем да съградим нещо ново в света.

Неделна беседа от Учителя, държана на 24 март 1935 г., София, Изгрев.

Който се учи на словото Божие

А този, който се учи на Словото Божие. (Галатяни 6:6)

Отче наш

Бог е Любов

Ще прочета 6-та глава от Посланието към Галатяните, до 17-ти стих.

Ще се развеселя

Ще взема само няколко думи от шестия стих: „А този, който се учи от Словото Божие“. Учението е един метод за избягване ненужните страдания в живота. Учението се налага. Защо? Защото онзи, който не се учи, няма да може да се освободи от страданията на живота. Вие искате да бъдете щастливи, да живеете един добър живот, но не знаете, че добрият живот е свързан – съвпрегнат с големи мъчнотии. Даже и най-простите хора си задават въпроса, защо светът е така създаден. Този въпрос е задаван от дълго време, но не може да се отговори, не може да му се даде отговор. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита защо едни хора носят такива дрехи, защо носят такива цветове, такива обуща и т.н. Вземете запример птиците, животните, всички имат свои определени цветове, своя козина. Райската птица запример има особени пера, мечката си има своя особена козина. За това нещо има свои причини, особени условия, които не могат да се докажат. Има въпроси, на които не може да се отговори. Като разсъждаваме върху тия неща, ние влизаме в един свят с обикновени разбирания на живота.

„Който се учи на Словото Божие.“ Казвам: Човек трябва да се учи, а не да помни, за да избегне големите мъчнотии. Хората се учат само от онова, което преживяват. Това нищо не ги ползва. Какво те ползва да помниш, че си паднал някъде и си счупил крака? Важно е да знаеш условията, при които кракът ти може да се счупи и да можеш да избегнеш това счупване. Като се качваш по една планина и се катериш по една хлъзгава скала, трябва да знаеш, че можеш да паднеш и да си счупиш главата или крака и да избегнеш това падане. Мнозина казват, че може и без учение. Но всички желаят да имат един богат баща, който да им остави голямо наследство, да бъдат рентиери. – Че всички вие сте рентиери. Земята е едно заведение, на което сте изпратени и всичко е предвидено за вас, според условията. И ако страдате, то е защото не разбирате условията.

Ще ви приведа един мит. Един царски син искал да бъде щастлив, да знае как да управлява. Той влязъл в една окултна школа, дето учил цели 20 години. Като свършил училище, Учителят му го поставил на изпит. Той го завел в едно подземие, в подземен палат, дето имало много съкровища – книги, разни ценности, но там било толкова тъмно, че нищо не се виждало. Учителят му казал: „Тук ще намериш своето щастие“. Влязъл вътре и го затворил. При това Учителят му казал: „Можеш да пипаш внимателно по стените, ще намериш светлина и ще можеш да разгледаш всичко, каквото се намира в този палат“. Ученикът пипал тук, пипал там, никаква светлина не намерил. Като останал сам, царският син започнал да пипа, да рита с крака си и каквото ритнал, всичко изпочупил – нищо здраво не останало в палата, но светлина не намерил. Тогава той си казал ядосан: „Защо трябваше да остана в този палат на тъмно, като не мога да видя нищо?“ Казвам: И съвременните хора се намират в такъв един палат, дето всичко ритат и изпочупват, без да видят какви съкровища и ценности ги заобикалят. Всички хора ритат и това ритане те считат за някаква философия. Какво ще ритате? Ще ритате един, втори, трети, но най-после ще дойдете до положение и вас да ритат. Защото ако не знаете как да пипнете един ключ, и той най-после ще ви ритне. От такова ритане много хора пострадват. Най-после, като седял известно време в този тъмен палат, ученикът надал вик и казал: „Тук искам да умра. Това не е за мене. Разбирам да е нещо по-разумно, а тук си намерих белята“. Дохожда Учителят му, отваря вратата и царският син вижда пакостите, които е направил. Понякога ние говорим за пробуждане на съзнанието. Когато дойде Божественото съзнание, когато дойде Учителят и умът ни се просвети, ние виждаме хилядите пакости, които сме направили в живота си. И след това виждаме, че не сме използвали най-добрите условия. Колкото примери и да ви приведа, те са безпредметни, ако не се прилагат.

Понякога аз говоря за Соломона, но дойде някой после и ме пита защо Соломон бил такъв? Мене ни най-малко не ме интересува какъв е бил Соломон преди хиляди години, мене ме интересува какъв трябва да бъде сега. Мъдростта, която Соломон имал някога, тя е била на мястото си. Днес хората и толкова умни не са. С това, което е писал, той искал да каже на хората: „Ако сте толкова умни, като мене, ще живеете такъв живот като моя“. Да кажем, че сега някои преповтарят опитността на Соломона. Какво ново ще придобият от тази опитност? Нищо няма да придобият. При това ние не искаме такава опитност, която не можем да използваме. Ние не трябва да бъдем само едни пътници, които не можем да извървим едно място, да го видим и да го опишем, но трябва да се ползваме от това място, което сме извървели. Ако ти си минал по един път, взел си бележки и казваш, че знаеш този път, това още не е знание. Ти само си видял нещата, но не си ги разбрал. Животът трябва да се види и да се разбере. Всички твърдят, че животът е лош. – Че вие още не сте видели живота. И най-лошият човек в света има добри черти, но трябва да знаеш как да ги бутнеш, за да ги предизвикаш. Ако не знаеш как да ги бутнеш, ти можеш да предизвикаш най-лошото в този човек. Аз често ви говоря на вие, то е в множествено число, защото сте много. Питам: Вие задавали ли сте си въпроса, защо сте недоволни от живота? Малко хора, почти никак, съм срещал, които да са доволни. Малко хора съм срещал добри. „Добри“, разбирам човек да е добър в малките работи. Ако един професор отива на лекция, но види на пътя някое малко дете, че плаче, и той се спре да му услужи и после продължи пътя си, това е добър човек, според мене. Той не се спира по задължение, както някой друг може да направи това, но по вътрешно разположение. Или ако този професор се спре пред едно малко животно и си продължи пътя, след като му услужи, това показва, че той е добър човек.

Добрината на сегашните хора е често икономическа, търговска добрина. Щом някой човек е на служба, добър е той. Щом получава голяма заплата и всичките му работи вървят напред, по-добър от него няма. Докато един човек има условия да се храни богато, мазничко и той сам е мазничък, добър е той, но когато започне да яде сухия хлебец, когато дойдат лошите условия, той казва: „Не се живее вече“. И после тия добри хора проповядват за братство, за равенство, за какво ли не проповядват, но това е относителна добрина. Значи има относителна добрина. Онзи, който изяжда 5 кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда 10 кокошки. Онзи, който изяжда 10 кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда 20 кокошки. Но това е относителна добрина. Казвам: За този, който е изял 5-те кокошки, е добре, но питайте какво е положението на кокошките.

И след това религиозните хора ще казват, че Бог така е наредил. В кой кодекс е писано така? – Човек е писал това, то не е от Бога. Ето, имате закони в държавата, писани от хората. Ако някой човек открадне 100 лева, веднага ще го затворят. Друг, ако открадне стотици хиляди, ще кажат, че това е комисионна. Като вземете цялата процедура на сегашното право по отношението на Божието право, то е пълно безправие. В живота има ред заблуждения, създадени от самите хора. Ще седна да се заблуждавам, че съм щастлив, защото получавам 5,000 лева заплата. Представете си, че аз имам една проста цигулка, която нося постоянно със себе си в една кутия, и дето седна и започна да свиря, всички сърца се отварят. Сядам при един богаташ, но скъперник, и започвам да свиря. Той веднага се разширява, сърцето му се отваря и изважда кесията си. Кое е по-хубаво – цигулар да бъдеш, или чиновник с 5,000 лева месечна заплата? За предпочитане е да бъдеш цигулар-майстор, който знае да свири, да отваря сърцата на хората. Ако този цигулар попадне в затвора, той ще започне и там да свири, и тогава стражарят ще хвърли пушката си и ще излезе вън заедно със затворника. Стражарят и затворникът ще се хванат ръка за ръка и заедно ще напуснат затвора. Какво по-хубаво от това? Ще кажете: „Може ли да бъде това?“ – Може, разбира се. Някои вярват, някои не вярват. Но даже и най-големите материалисти, които казват, че в нищо не вярват, вярват, че един ден светът ще се оправи и хората ще заживеят по братски. – Как ще заживеят братски? Вземете в Русия, този нов ред на нещата, какво оправи? Какво стана там? Богатите, аристократите, князете слязоха долу, станаха сиромаси, а сиромасите станаха богати, те взеха техните места. Богатите, аристократите станаха пролетарии, а сиромасите станаха аристократи. С това поправи ли се светът? Че и едните имат душа, и другите имат душа. Богатите, които едно време бяха на власт, не разбираха живота, но и сиромасите, които сега са на власт, и те не го разбират. Те не го разбират, но не може днес животът да се нареди добре за всички. Сега аз не искам да засягам живота от социално гледище, понеже в света социална правда не съществува. Каква социална правда има, когато всеки ден ние колим с милиони животни? Ще кажете, че това е за отечеството. Ами какво ще кажете, когато един мъж затваря жена си от ревност? 5–6 години наред той я затваря. Защо? Ще кажете, че да не би като ходи, да прегрешава, да прави престъпления. Че отде е дошла тази мисъл в ума на този светия мъж, че жена му може да направи някакво престъпление? И след това вие се възмущавате. Когато Бог постави първите хора в рая, Той ги остави свободни, без ключ, без стражари, като им каза, само да не ядат от дървото за познаване доброто и злото. Сега хората съжаляват защо Господ не е поставил един ангел да пази това дърво, да не ядат от него, да не съгрешават. И те се чудят колко е бил глупав Адам, че е пуснал жена си сама из райската градина. – Че коя жена досега не е правила погрешката на Ева? И кой мъж досега не е направил погрешката на жена си? Ако разгледате живота на светиите на църквата, ще видите, че според една статистика, която няма да ви кажа, много малко светии са издържали изпита за жената. Много малко от тях са запазили при този изпит своята чистота. Толстой разправя за един такъв светия в един от своите разкази. Един светия живял в манастир, дето постигнал голяма чистота, болни лекувал вече. Един ден дохожда в монастиря при него една млада, красива княгиня, която искала да го изкушава. За да се освободи от нея, той изгорил пръста си на свещта. Един ден при този светия идва едно болно момиче, на около 19 години, да го лекува. Като го излекувал, той се съгласил с това момиче да бягат и напуснал монастиря. – Това са изключения, това не са недъзи. Както виждам тези факти, аз мога да ги обясня съвсем другояче. Аз не съдя хората за техните престъпления, защото зная причините за престъпленията, които стават в света. Ако на една кола, която може да издържа само 500 килограма тежест, турите 1,500 килограма, една от осите на тази кола непременно ще се огъне. Де е погрешката сега: у вас, или в колата? Има хора, които имат по-голям товар, отколкото могат да носят. Тези хора ще се огънат, разбира се. Но какво лошо има в това огъване? Престъплението седи на друго място. То седи там, дето хората даже и не подозират. Престъплението седи в това, че хората не са проводници на чистата мисъл. Тази е причината за престъпленията. Всички болести се дължат на това, че хората не ядат чиста храна. Вследствие на тази храна се явяват у тях разни утайки, разни излишъци, които са причина и за болезнените състояния. Всичката престъпност се дължи на нечистите мисли и желания, които оставят у хората известни нечистотии и излишъци. Ако имах време, бих изнесъл една статистика, да видите как е било в старо време и как е сега.

Ще видите как този закон варира, как не се е изменил и досега... Ако има и някакво подобрение в съвременното човечество, то е само по отношение на тяхното съзнание, но иначе почти същата е пропорцията на престъпността. Сегашните хора не правят толкова престъпления, както едно време, понеже имат повече светлина. Но ако ги поставят при същите условия, при каквито са били хората от старо време, те ще бъдат същите. Днес малко хора има добри. Знаете ли де седи добрината? Има хора, които са родени от бедни семейства, почти в калта на човечеството, но оттам те постепенно са се повдигали, докато са заели най-високото място. Те излизат от тази кал, отърсват се от нея и заемат най-високото място всред обществото. Има хора пък, които са родени при най-добри условия, но постепенно слизат от своите високи места и стигат до дъното, до калта. Първите хора, които сами излизат от калта, аз ги наричам силни хора, силни души. Онези пък, които слизат отгоре долу в калта, аз ги наричам слаби души. Сега всички хора искат добри условия. – Те са прави. Аз виждам какво искат, влизам в положението им. Това показва, че те усещат, че са слаби. Мнозина мъже са се изповядвали, като са казвали: „Господ да ме пази, да не ме туря при красиви жени. На всичко мога да издържа: да не крада, да не правя престъпления, но ако ме поставят при красиви жени, там не мога да издържам“. Не мислете, че всички мъже имат слабост към жените. Но френологически се знае кой център е слаб у тях, знае се де е слабостта им. Слабостта им е отзад, в малкия мозък. Там има два центъра, като ги бутнеш, можеш да познаеш, този човек има ли слабост към жените, или няма. Този въпрос е разрешен за френолозите. Та казвам тогава: За да не се развиват тези центрове, човек не трябва да оставя да минава много кръв в тях, но да я прекарва в предната част на мозъка си, да мисли повече. Повече мисъл е нужна. Значи не оставяйте много кръв да тече в задната част на мозъка. Ако задната част на мозъка се храни с много кръв, тогава изкушението непременно ще дойде: човек или ще заболее, или ще направи някакво престъпление. В света всичко е в движение. Това е нормално положение. И наистина, няма частица в света, която да е в покой, всичко е в постоянно движение. Всяко спиране на това движение произвежда едно анормално състояние. Всяко отклонение или изменение от пътя, в който едно тяло се движи, веднага ще произведе друго съответстващо отклонение. Сега това са обобщения, от които трябва да се изкара един закон на личния живот и то главно за тези условия, при които живеем. Запример, вие се качвате в един модерен аероплан, имате всички познания. Но въпреки това, вие трябва да бъдете много внимателни. Най-малкото невнимание, най-малката погрешка, която допуснете, ще ви коства живота.

Следователно, като знаете, че и човешкото тяло, в което днес живеете, не е толкова устойчиво, трябва да бъдете много внимателни. Нито човешкият мозък, нито човешките чувства са така устойчиви, както мислите. Ние се стремим към съвършенство, но това съвършенство подразбира едно тяло, един мозък, едно сърце съвършено преорганизирани, съвършено устойчиви, така че съвременните престъпления, които се вършат, един ден ще бъдат невъзможни. Тогава престъпленията ще бъдат така невъзможни, както пеперудата не може да прави същите престъпления, каквито гъсеницата прави. Но при сегашните условия се изискват известни предпазителни мерки. Защото престъпленията не произтичат от единичния живот на човека. Някой човек върши престъпления, защото не може да не ги върши. Той е като маша на съвсем далечни причини, които го заставят. Запример, един стражар седи, но идва заповед да застреля еди-кого си. Той трябва да изпълни заповедта, макар да казва, че няма нищо против този човек. Той е получил заповедта от някой друг. Последният я получил от някой друг и т.н. Така виждате няколко стражари на лице, които са предали заповедта един на друг.

Питам: Какви са основанията, за да се екзекутира един човек? Един човек, който не е създал човека, има ли право да го екзекутира? Бог, Който го е създал, има право да се разпорежда с неговия живот, но човекът няма никакво право. Един грънчар, който е направил гърнето, има право да го строши и пак да го направи. Той може 20–30 пъти да го троши и да го прави отново. Но онзи, който не знае да прави грънци, има ли право да ги троши? – Той няма право. Но ако строши едно гърне, карат го да плаща. Това сравнение сега нищо не допринася, колкото и да разсъждаваме, колкото да сме учени или прости, колкото идеали да имаме. Има нещо неизбежно. Каквото и да правиш, ти трябва да ядеш. При каквито условия да си, има нещо, което трябва да извършиш. Трябва да ядеш. Представи си, че ти си или окултист, или евангелист, или православен, или комунист, или каква и да е партия, или народност, например българин или англичанин, но се намериш в гората сам, без никаква храна, и останеш там 4–5 дена, гладен, без никаква храна. Какво ще правите при това положение? Ще тръгнете да просите оттук-оттам. Но никой не иска да ви даде. Какво ще правите тогава? Един англичанин разправя своя опитност, преживяна при едно корабокрушение. Успяват десетина души да се спасят в една лодка. Но остават съвсем сами, без никаква провизия. Гладували 4–5 дена, но забелязват по едно време, че в тях се събужда нещо животинско, не могат вече да понасят глада. Започнали да се гледат един-друг, докато най-после погледът се спрял върху едного. Нахвърлили се отгоре му и го изяли. След няколко деня пак огладняват. Започват пак да се поглеждат помежду си, докато погледът им се спрял върху едного от останалите. И него изяли. Благодарение че наскоро след това минал един параход, който ги спасил от престъплението. Оттук виждаме, доколко сме англичани. – Това са изключителни условия.

Има нещо ужасно при глада, човек става като звяр. Това са каиновци. И в сегашния строй казваме, че обществото трябва да се уреди. Според мене обществото може да се уреди, но когато съзнанията на хората се подигат, защото едно съзнание прониква друго. По-малките съзнания образуват по-големите и живеят в тях, Бог е едно съзнание, в което всички други съзнания живеят.

Той се стреми да урегулира всички тия съзнания в Себе Си. Бог иска да ни каже: „Когато се нуждаете от храна, обърнете се към Мене, Аз ще ви задоволя, не я търсете един от друг“. Обаче щом се нуждаете от храна, наместо да я търсите от Бога и да се обърнете към Него, вие я търсите в курника. Кокошката кречи, кречи, но ти не искаш да знаеш и казваш: „Писано е там, че кокошката е създадена за човека“. Ако Бог живее в една кокошка, ти имаш право да я ядеш. Но има кокошки, в които Господ не живее. Следователно такива кокошки нямаш право да ядеш. В някое животно Господ живее, в някое не живее. Засега Господ живее повече в плодовете. Външната страна на плода е турена като облекло, нея имаш право да изядеш. Плодът казва: „Като ме изядеш, семката посей някъде, за да може да се възстанови първото равновесие“. Ще кажете: „Какво може да се добие с такива разсъждения в света?“ Сега аз мога да направя една критика. Наистина, тези разсъждения са от памтивека, но какво е добил с тях светът? Друго възражение ще направя. Учените казват, че един ден земята ще остарее и всички хора, които живеят на нея, ще измрат. – Ако е така, питам тогава: Всички ежби, които стават между хората, как ще ги ползват? – Та животът не е там.

Земята е едно училище. И хората на земята няма да умрат, но ще се пренесат на други места, да продължат своето учение. Следователно, докато си на земята, ти трябва да се научиш на всички правила на добрия живот, защото в следващото място, дето отиваш, ще те поставят на подобаващото място. Знанието, което си придобил от хиляди години, ще определи следващата форма, която ще ти се даде. Всички животни, които сега живеят на земята, са все разумни същества. И според развитието си, всяко ще вземе съответстваща форма. Волът не може да не бъде вол; конят не може да не бъде кон; комарът не може да не бъде комар; човекът не може да не бъде човек. Всеки ще вземе такава форма, додето е дошъл. Следователно формата на всяко живо същество трябва да се измени. Тя ще се измени според степента на съзнанието. Под „съзнание“ разбирам Божиите закони, които функционират в живота. Не е въпросът да отричаме нещата или да ги твърдим. Ако отричаш реалността, ти си първокласен глупец. И ако твърдиш небитието, това, което не съществува, ти си още по-голям глупец. Не отричай реалността и не твърди това, което не съществува. Защо ще отричаш това, което съществува? И защо ще твърдиш това, което не съществува? Сегашните хора казват, че любовта е празна работа. Любовта още никой не я проверил, тя още не е опитана.

Единственото благо, което хората търсят постоянно и навсякъде, това е любовта. Навсякъде я търсят. Те не могат да я намерят, понеже искат да я материализират, да я хванат, да ѝ турят юлар, да правят с нея, каквото искат, затова казвате, че няма любов или че любовта е празна работа. Нима кравата, която дава своето мляко, няма любов? Нима ябълката, която дава плодовете си, няма любов? За дадения момент, това е любов. Така се изявява Бог във всички форми на Своето Битие. Едно същество не може да ви обича вечно, то ще ви обича само за даден момент. Пък и вие не можете да обичате целия свят в един момент.

Ако в даден момент направите добро някому, това добро е общо за всички. Ако направите добро на едно същество, което страда, това добро се разпределя за всички останали същества. И ако едно същество страда, това страдания се разпределя между всички същества. Нашите страдания засягат всички същества, вследствие на което те се стремят да ги премахнат, защото тях засягат. Наистина, тях не ги засягат като нас с тази сила, но те не искат да получават никакви сътресения. Вземете запример, когато в един трен става някаква катастрофа. Тя засяга най-силно онези, които са в първите вагони, в машината, а последните вагони усещат само едно малко сътресение. Та напредналите същества получават от нашите страдания малки сътресения, но те не искат и толкова да получават. Сега да се върнем към същественото. Аз не искам да ви кажа, че животът е едно нещастие, или че страданията са най-голямото зло. Относително е така, но от Божествено гледище, в страданията има нещо хубаво, което хората не разбират. От всички тези страдания, в които сега се намирате, ще видите, че един ден ще излезе от тях нещо добро. И в Писанието е казано, че всичко това, което се случва на онези, които любят Господа, един ден ще се превърне на тяхно добро. Ако не в този момент, това добро ще дойде в следния момент. Казвам: Мисълта е творчески принцип, и ако тя престане да функционира, както трябва, човек ще започне да се изражда. В Америка е констатиран такъв един случай. Един човек заболял отпреди 7–8 години и започнал да се превръща в маймуна. Ръцете му се удължили и той започнал да придобива форма на маймуна. Сега учените искат да обяснят този факт научно. Но важно е, че човек може да се превърне в маймуна. Казва се, че един от Вавилонските царе се превърнал на животно и след 7 години се върнал в първото си положение. По-рано това се е считало за басня, а сега тази басня се проучава. Та когато питат защо трябва да се живее добре, казвам: Ако не живеете добре, ще се превърнете в маймуни. Това значи да се върнете назад. Среден път няма. Назад или напред, но ще се движиш, на едно място няма да седиш. Това е идеалът на човечеството – да вървиш напред. Ако вървиш назад, това е връщане към миналото, към всички онези форми, които си минал някога. В миналия живот няма никакво благо.

„Който се учи на Словото Божие.“ Като говорим за човешката мисъл, трябва да знаем, че тя не е човешка мисъл. Мисълта е Божествен процес. Когато имате една канализация, през която тече водата, казвате: „Каква полза, че през тази курна тече водата?“ Ползата е за самата чешма. Ако водата изтича, и чешмата, както и цялата канализация, ще бъде здрава. Ако тази канализация се запуши някъде, напрежението ще бъде толкова голямо, че кюнците на тази канализация ще се пукнат някъде и самият извор ще изхвръкне. Следователно всеки човек е един извор, от който Божественото трябва да изтича навън. Вие казвате, че всеки има право да си живее така, както си мисли. – Вие се самоизмамвате. Като остареете утре, по ваша воля ли остарявате? И сега, като сте млади, по ваша воля ли живеете? Вие казвате, че сте свободни. Тогава аз ви питам: Като сте дошли на земята, по ваша воля ли дойдохте? И отде сте тръгнали, за да дойдете на земята? Ще кажете, че сте дошли по желание на баща си. – Да, но баща ти друг го създаде. Неговият баща друг го създаде и т.н.... Като проследите пътя на вашите бащи, ще видите, че ще се образува цяла верига от такива халки. Коя е причината, която ни тласка да дойдем на земята – ние не знаем това. И тогава казваме: „Ще ядем, ще пием, докато един ден умрем и всичко ще се свърши с нас“. Аз нямам нищо против раждането и умирането. Според мене, като се раждаш, ти си един кон, който се натоварваш, а като умираш, ти си един кон, който се разтоваряш. В този смисъл смъртта е разтоварянето на коня, а раждането – натоварянето. Когато един натоварен кон дойде в дома ти и донесе нещо, ти се радваш, но когато се разтоваря и отнася благата, които е донесъл, ти не можеш да се радваш – скърбиш тогава. Аз разглеждам въпроса икономически: понеже смъртта задига благата, ние не се радваме. А понеже животът носи благата, ние се радваме. Когато детето се ражда, то се разтоваря от блага, които носи. Защо плаче детето, когато се роди? То казва на майка си: „Уморих се от благата, които нося“. Тогава майката започва да го утешава, като му казва: „Няма нищо, ние благодарим за благата, които ни носиш“. Това е иносказателен език. Това е така. Някои майки донякъде издържат децата си, а някои не ги издържат. Казват, че майките обичали децата си. Съвременната наука опровергава донякъде това.

Има майки, които наистина много обичат децата си, но има майки, които едва ги търпят. Те оставят децата си на други да ги отглеждат. Някои майки дават децата си в различни заведения, там да ги отглеждат. Има майки, които са идеални – това не отричам, но има майки, които съвсем не са идеални, и от тези майки са се родили много неприятности в света. Каква майка е тази, която не може да научи своя син и своята дъщеря да мисли, да разбира смисъла на живота? Какъв баща е този, който не може да научи сина си и дъщеря си да мислят, да разбират смисъла на живота? Много майки са като кукувиците, оставят децата си други да ги гледат. Какъв учен е този, който не може да научи хората да мислят и да разбират смисъла на живота? Какъв проповедник е този, който като проповядва на хората, не може да ги научи да мислят и да разбират смисъла на живота? Ако е въпросът само да прекараме живота си като актьори, това е друг въпрос – тогава и аз съм съгласен. Но актьорството не разрешава въпросите, то е само едно забавление, то е само една почивка. Актьорство се допуща само като едно забавление, като едно представление, като един театър, но това е фиктивно нещо. Аз слушах един ден един мъж и една жена, актьори, се разправяха помежду си. Той ѝ казваше: „Слушай, говори ми като човек, не ми говори, като че си на сцената“. И пак продължава: „Говори ми както трябва, а не ми говори като актьор“. Този актьор сега е заминал за онзи свят, а неговата другарка е още жива. Ще кажете: „Кой е този актьор?“ – Аз ще ви дам адреса, имам го, а вие ще го намерите в онзи свят. Сега, като говорим за живота, за света, той няма да се поправи, нито като го хвалим, нито като го укоряваме. Според мене похвалите и укорите, това са странични методи. Животът изисква права мисъл, разбиране на основните положения, на които той се базира. Всеки човек, всяка душа, всяка форма, всяко животно си има закони, при които неговият живот е създаден. За да се развива правилно, трябва да му се дадат съответни правила, които съществуват в природата. Не че ние трябва да му ги дадем, те са му дадени, но ние не трябва да препятстваме на законите, които съществуват в природата. Като препятстваме на природата, ние си създаваме ред нещастия и страдания. Питате: „Как ще научим хората да постъпват правилно?“ – Няма какво да ги учите как да постъпват, но не препятствайте на естественото положение на хората. Някой си свири и пее в гората, а ти минаваш покрай него и казваш: „Какво се е разкряскал този? – Не мога да го търпя“. – Че този човек се учи, нека си пее и свири, ти няма защо да му препятстваш. Той се упражнява. Ти мини покрай него и продължи пътя си. И най-гениалните музиканти и певци са започнали така. Първоначално и те са свирили така, но след десетина или повече години те се научили да свирят добре и излизат пред голяма публика, която ги слуша. Казвате: „Гениален е този музикант“. – Да, гениален е, но първият такт, първото свирене какво е? – Търкане, триене на лъка. После ще дойде гениалността. Някой човек има слабост към музиката, свири, упражнява се! Едва свири, но елате да го видите след 20 години, той вече е цял виртуоз. Най-първо, вие трябва да се научите на онази вътрешна толерантност, да търпите хората. Оставете всеки човек свободно да се проявява. Някой има желание да прояви една своя добродетел. – Не му препятствайте. Ако пък можете да му съдействате, още по-добре. Ако не му препятствате, ще направите едно добро на себе си, защото и другите хора няма да ви препятстват. Следователно трябва да се научим да не си препятстваме в живота, да не се подпушваме. След това ще дойдем до другото положение, да си помагаме при вътрешното състояние.

Сега аз мога да ви държа една проповед като другите проповедници, да ви кажа: „Живейте според Христовите правила!“ Според мене, за да ви кажа, че не живеете както трябва, аз трябва да ви покажа как трябва да живеете, да ви покажа един образец. Непременно трябва да ви дам един образец. Всички Учители, които са идвали в света, се отличават единствено по това, че са дали един образец на хората, как трябва да живеят. Христос се отличава по това, че всичко, каквото имаше, Той го даде, Той даде един образец. Той даде все опитани неща. Той казваше: „Това, на което съм научен, това и на вас говоря“. Ако светът би тръгнал по пътя на Христа, най-малко 95 на 100 от всичките мъчнотии биха изчезнали. Всички мъчнотии щяха да изчезнат и в народите, и между религиозните, и между учените, и между държавниците, както и между партийните хора. Вие можете да поддържате каква да е идея – всяка идея е права, но всяка идея има и своите крайности. Запример, като религиозен човек вие можете да се молите по 10 часа на ден, а някой може да се моли само един час. Ако се молите с часове, вие ще замязате на проповедите и на молитвите на едни американски проповедници в Америка.

Един баща завел своето 10-годишно дете в тази американска църква, дето проповедникът обичал да започва своите проповеди от Битието и продължавал до края. По обичая, всички трябвало да коленичат – коленичило и детето. След като седяло един час на колене, то казало на баща си: „Татко, има ли още много?“ – „Той едва сега е започнал, едва е в пустинята.“ И наистина, проповедникът започнал от Адам и Ева – как създал Бог първите човеци, и следвал нататък. По едно време бащата казал на детето си – „Той сега е едва при Исая“. Тогава детето казало на баща си: „Татко, още един път да не ме водиш тук“. Питам: „Има ли нужда Господ да Му цитирате как направил света, как създал първите човеци и т.н.?“ Няма нужда Господ от много говорене. Иди при Господа и кажи: „Господи, аз имам нужда от знание, да мога добре да живея“. А тъй, ще отидеш, ще плачеш, ще се разкайваш, ще цитираш стихове от Библията, от Евангелието, а на другия ден пак ще сгрешиш, ще направиш същата погрешка. И после пак ще плачеш, пак ще се разкайваш. Всичкият ни живот седи само в плачене и в разкайване. Сега аз ви говоря за миналото, вярвам, че вие не сте от тези хора, които плачете и които се разкайвате. Има два вида каещи се хора.

Ще ви приведа един пример, станал тук в България. Съдят едного за умишлено престъпление. Адвокатът го защитава. Той започнал: „Господа съдии, моят повереник не е виновен, той по погрешка е взел 100 лева. Че това е така, ето, на същото място имало 30,000 лева, които той не е пипнал“. Като чул това, подсъдимият започнал да плаче. Съдията го попитал защо плаче, като мислил, че се разкайва за престъплението си. Той казал: „Господин съдия, плача, защото не съм видял тези 30,000 лева, а съм взел само стоте“. Аз съм срещал такива хора, които вече са станали на 60–70 години и съжаляват за своя честен живот, който са прекарали. Един познат, вече 75-годишен човек, ми казваше следното: „Чудя се на себе си защо съм бил толкова идеалист. На млади години имах какви ли не възможности да стана богат човек, да заживея един щастлив живот, но тогава имах морал, не исках да се поддам на никакво изкушение, не исках да се подхлъзна, но сега съжалявам, защо не използвах всички случаи да забогатея. Голям глупак съм бил тогава! Трябваше да бръкна в касата, да си уредя всички работи“. Отде иде сега това изкушение? Казвам: Ако вие имате любов, вратата на този свят никога няма да бъде затворена. Всички вие страдате по единствената причина, че не прилагате закона на Любовта. Вие носите този ключ със себе си, но като дойдете до една врата, казвате: „Да отворя или да не отворя?“ – Не, щом си гладен, тури ключа, отвори вратата и ще ти кажат: „Добре дошъл!“ Мнозина са дохождали при мене и са ми казвали: „Кажи ни онзи магически закон, чрез който можем да си проправяме пътя навсякъде“. Аз мога да ви кажа този магически ключ, но казвам: Ето де е магията: Обичайте ближния си, но не задавайте сега въпроса как да го обичаме.

Ще ви приведа един пример. Един богат, но фалирал вече човек, като вървял по улиците, срещнало го едно малко момиче, което простряло към него ръка. Той си казал: „Мене ли намери?“ Но като го погледнал, казал си: „Хайде, аз съм привикнал, ще се помъча по някакъв начин да му помогна“. Той го взел със себе си и тръгнал от къща в къща, докато най-после издирил рода на това момиченце. Оказало се, че то е било княжеска дъщеря, която била изгубена и бащата от няколко години я търсил, но не могъл да я намери. Като открил бащата на детето, той го завел у дома му. Как мислите, от този момент подобрило ли е е положението на този фалирал богаташ или не? – Подобрило се е, разбира се. Казвам: Ако и вие седите на тази висота на Любовта, ако седите на този морал, който Бог е вложил у вас, и вие ще срещнете на пътя си една душа, която Бог е изправил при вас, за да се подобри положението ви. Щом намерите една изгубена душа, и положението ви ще се подобри.

Ако вие намерите на пътя една страдаща душа и ѝ помогнете, и вашето положение ще се подобри. Казвате: „Еди-кой си учен така казал, така писал“. Оставете кой учен какво писал. Преди всичко вие не разбирате учените хора. За глупавите учените хора пишат по един начин, за учените – по друг начин, а за просветените – по трети начин. Учените хора не пишат глупави работи. Досега аз не съм срещнал нито един учен, който да е писал нещо глупаво. Учените казват някога, че Господ не съществува. – Те са прави, те отказват онези богове, които хората са си създали. Тези учени никога не отричат онзи Бог, Който е създал всичко в света, Който е създал цялата природа. Сега да се върнем към мекотата в природата, която може да ви ползва. Тази мекота се среща във всички хора. Седи в трена един англичанин, а срещу него един господин седи спокойно и си пуши пурата. По едно време този господин с пурата задрямал, пурата паднала върху дрехата му, която започнала да гори. В това време англичанинът се обръща към един българин, който седял до него, и му казал: „Моля ти се, познаваш ли този господин? Ако го познаваш, искам и мене да запознаеш с него“. Той казал, че го познава. По един ред на етикеции българинът запознал господина с англичанина, който пристъпва внимателно към заспалия, побутва го и му казва: „Господине, палтото ви гори“. Ако беше българинът, той направо щеше да пристъпи към заспалия, ще го бутне и ще му каже: „Виж, че палтото ти гори!“ Аз виждам дълбокия смисъл в това запознанство. То говори, че за да влезеш във връзка с човека, ти първо трябва да пробудиш съзнанието му, за да можеш да говориш на неговия език и той да те разбере. И като знаете езика му, ще кажете: „Господине, вашето палто се запали от пурата ви“. Тогава този човек ще ви благодари. Та при сегашните условия хората са длъжни да започнат да изучават езика на човешката душа.

Днес всички хора не говорят на един и същ език, на много езици говорят. Хората трябва да дойдат до Божествения език, дето всички ще се разберат. Това е езикът на Любовта, който някои не искат да учат, а някои са го знаели и сега почти са го забравили. Всички хора трябва да се заемат да изучават езика на Любовта. Аз съм правил много опити с кучетата. Срещне ме някое куче, погледне ме, не залайва. То ме гледа, очаква нещо от мене. Ако аз си кажа в себе си, че нищо няма да му дам, то ме гледа накриво. Но ако бръкна в джоба си и му дам едно парченце, то ми става приятел. Ако това се продължи няколко пъти наред, приятелските отношения се затвърдяват. Щом направите услуга на едно куче, то е готово да бъде на ваше разположение. Това всеки може да е опитал. Ако направите една услуга на човека, и той ще каже: „И аз съм готов да ви услужа“. Той казва: „Малкото благо, което имам, готов съм наполовина да разделя с вас“. Така ще образувате една връзка. Христос казва: „Обичайте ближния си като себе си! Раздели половината благо, което имаш, с ближния си“. Щом влезеш със своя ближен в този закон, идва вторият закон, според който дето са двама или трима събрани в Мое Име, там Съм и Аз. Дето е Бог, всичките работи тръгват напред. Това е първият закон, който всички хора трябва да научат. И като научат тези положения, ние ще наредим другите въпроси. Защото навсякъде се изисква Любов, и в обществата, и в народите, и в партиите, и в семействата – навсякъде Любовта трябва да влезе като мерило, защото примирява нещата. Любовта ще смекчи сърцата на господарите, да влязат в положението на работниците. Любовта ще смекчи и сърцата на работниците, да влязат в положението на господарите си. Ако Любовта влезе в съзнанието на хората като един фактор, те ще влязат в правия път на онова естествено развитие, което хората, както и всички народи, търсят. Няма друг път. Този път е опитан. Дълго време са го опитвали, докато най-после се е дошло в закона на Любовта. За да се приложи закона на Любовта в сегашните общества, изискват се нови форми, а не като сегашните. Не е лесно да се справи едно семейство. Не е лесно да се оправи света. Трябва да се разбират нуждите на децата, на синовете и на дъщерите, на майките и на бащите. Не е лесно да се оправи едно общество: трябва да се разбират нуждите му. Не е лесно да се преподава на ученици. Вземете един клас от 50–60 ученика, трябва да се образува една естествена връзка с тях, за да може да им се предаде един урок. И в религиозните общества мъчно може да се предаде идеята за Бога.

Идеята за Бога може да се предаде дотолкова, доколкото аз я прилагам сам. Не е в това, в което аз вярвам, но в това, което излиза от мене. Хората дотолкова вярват в един извор, доколкото вода излиза от него. От водата, която излиза от него, се определя и неговата цена. Всичко е според качеството на водата. Ако този извор престане да дава вода, с това той губи своята цена. Ако водата на извора се увеличава, той придобива по-голяма цена. Следователно дотолкова, доколкото ние ставаме проводници на Божията Любов да изтича от нас, дотолкова и нашата цена се увеличава. „Който се учи на Словото Божие.“ – „Да се учим на Словото Божие“ – това е, върху което трябва да работим за в бъдеще. Това е, при което ние можем да съградим нашия живот.

Благословен Господ Бог наш

Тайна молитва

Неделна беседа от Учителя, държана на 31 март 1935 г., София, Изгрева.