Божествен и човешки свят

Размишление

Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен. Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият – отвътре, вие виждате истинския човек. Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият – отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Човешкото, било в самия човек или в ближните му, се проявява по един и същ начин, вследствие на което неизбежно поставя всекиго в противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човек казва: „Не трябва да се живее за доброто, нито за благото на своя ближен. Всеки човек трябва да живее за себе си“. Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват. Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. – Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив. Може ли човек да тръгне сам за планината и да носи със себе си всичко, което му е нужно за планинските условия? Иска ли да отиде поне за няколко дни на планината, той трябва да се присъедини към някоя група. Когато хората отиват групово на планината, всеки носи по нещо със себе си и по този начин задоволява нуждите си. Колко може да носи един човек? Ето защо, ние идваме до закона за Цялото и за неговите части, според който всеки човек има право да живее за себе си, ако едновременно живее и за Цялото, т.е. за колективното съзнание. Като не разбират приложението на двата велики закона в света – законът за Цялото и законът за частите, хората изпадат в заблуждения и започват да мислят, че могат да оправят света. Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията. Като страда, човек се изправя. Той се е объркал толкова много в себе си, че за да се разплете, трябва да мине през страдания. Ще кажете, че Бог ще премисли за изправянето на човешкия живот. Вярно е, че Бог ще премисли и мисли за всички, но и човек сам трябва да направи нещо за себе си. Какво ще придобие гладният, ако му кажете, че други ще премислят за него? В дадения момент той е гладен, не може да чака. Първо, той ще помисли за себе си, а после ще очаква да му дойде хляб отвън.

Бог е премислил вече за човека, дал му е всичко в изобилие: светлина, въздух, вода, храна. От него се иска само будност, да не пропуска времето за получаване на тия блага. Същевременно човек трябва да бъде здрав, да се ползва от благата, които разумната природа му дава. Някой се страхува да не му вземат хляба, да не остане гладен. Той не познава закона. Никой не може да отнеме хляба на човека. Отнеме ли го някой, десетократно ще му го дадат. – „Възможно ли е това?“ – Ако не вярвате, можете да го проверите. Ако този закон е човешки, ще го опитате и после ще повярвате. Ако е Божествен, първо ще повярвате, а после ще го опитате. Човешките работи първо се опитват, а за Божествените работи първо идва вярата, а после опитът. На същото основание казвам: За да обичате един човек, първо трябва да го познавате. За Бога е точно обратно: първо трябва да Го обичате. Щом обичате Бога, вие непременно ще Го познавате. Мнозина не познават Бога, защото искат първо да получат от Него блага, добри условия и след това да Го обичат. Това е човешко разбиране. Първо ще обичате Бога, а после ще Го познавате, после ще получите Неговото благословение.

Следователно, когато Бог иска да застави хората да Го познаят, дава им страдания. Като не знаят това, те се натъкват на противоречия и страдания и се питат защо става така. Страданието не е нищо друго, освен грънчарство, в което човек мачка калта, да направи красиви грънци. Като мачка калта, той непременно ще се изцапа, но в края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги слага в пещта да се опекат, да станат здрави. Без печене грънците не издържат на условията. Всяка форма трябва да мине през ваене, през огън, за да се кали, да издържа на условията на живота. Без страдания човек остава суров материал, какъвто е глината, от която правят грънци. Дойдат ли страдания, суровият материал, от който човек е направен, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. – Докога ще страдам? – Докато се усъвършенстваш, докато скръбта ти се превърне на радост. Миналите страдания са се превърнали вече в радост. Днешните страдания пък носят бъдещи радости. Сега, като сте се качили на върха, вие имате слънце, но и вятърът ви придружава, иска да каже нещо. Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нещо от себе си. – Защо? – Защото ви обича. Не правите ли същото и вие? Когато обичате някого, вие го търсите навсякъде, искате да го видите, да му услужите нещо. Ако не обичате някого, вие съзнателно го избягвате, не искате да го видите. Какво ви казва вятърът? Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т.е. в живота на свободата. С други думи казано: жабата трябва да излезе от блатото, от материалния живот, и да влезе в живота на вола, т.е. свободния живот. Щом се освободи от веригите на човека, волът отива в гората, свободно да пасе трева и да пие вода. За да пасе свободно трева, волът трябва да е орал на нивата.

Следователно, който не е страдал, няма право да се радва. Да страдаш, това значи да ореш на нивата. Да се радваш, това значи да пасеш свободно в гората. За да се радва, т.е. да пасе свободно в гората, преди всичко човек трябва да е орал на нивата си, т.е. да е страдал. Днес целият свят страда, разорава почвата, върху която ще сее семената на великите блага на живота. Мъглите, които се движат пред нас, които покриват върховете, представляват кармата на Европа. Докато съзнанието на съвременните хора не се пробуди и в тях не се яви желание да изпълняват волята Божия, кармата им не може да се разреши. Докато не дойдат до съзнание да разберат, че Бог е вътре в тях, а не отвън, те няма да се освободят от страдания. Външният свят е човешкият, или тъй нареченият „малкият“, а вътрешният е светът на Любовта, или големият свят. Когато безлюбието влезе в човека, Бог излиза навън, където работи по специален начин. Щом Бог излезе вън от човека, страданията влизат в него и той започва да се мъчи и страда. Когато учителят е вън от класа, това подразбира, че и учениците са вън, разпръснати на различни места. Той се мъчи да ги събере на едно място. Събере ли ги в клас, влезе ли между тях, той започва да работи по друг начин. Ето защо, когато е вън от човека, Бог работи по един начин – чрез изпитания и страдания. Влезе ли в човека, Той работи по друг начин.

Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и от Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята – физически, духовен и Божествен, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото желае. Както мъглите се движат постепенно и разкриват хоризонта, така и магът отваря и затваря тайните врати на природата.

Какво представляват мъглите в човешкия живот? Те не са нищо друго, освен противоречия. Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръсват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват. Щом изчезнат противоречията, хората лесно се примиряват. Излезе ли Бог вън от човека, противоречията веднага го нападат. Докато има противоречия, никакво примирение между хората не може да стане. Докато житото е в хамбара, то не дава плодове. Посади ли се в земята, то дава изобилно плод. И тъй, за да даде плод, човек трябва да вложи своите дарби и способности в работа, в движение. Където има динамика, там се очаква успех. Щом нещата са в статическо положение, никакъв успех не може да се очаква. Ще кажете, че трябва да бъдете добри, да се обичате и т.н. Това са статически положения в живота. Не е въпрос да бъдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичта в себе си. Всички хора могат да бъдат добри и да се обичат, а не само някои. Както безброй росни капки, събрани на едно място и огрени от слънцето, образуват красива картина, така хиляди и милиони добри и любещи души образуват основата на величествената сграда на Любовта. Какво ще стане с лошите хора? И те са на мястото си. Лошите хора са енергични. Те заместват воловете. Те разорават нивите, за да могат добрите хора да ги посеят. Както волът оре нивите на физическото поле, така и злото оре нивите в духовния свят.

Като ученици, вие трябва да се стремите към онзи живот, в който картините са живи, а не мъртви, на хартия нарисувани. Можете ли да се греете на огън, нарисуван на хартия? Грейте се на истинския огън, който топли. Някои цитират думите на Писанието, че Христос се пожертвал за човечеството. Ако само цитирате тези думи, без да се преобразите, без да стане преврат във вас, те са огън, нарисуван на хартия. Тези думи трябва да оживеят за вас, да ви нажежат, от въглен да ви превърнат в диамант.

Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва по планините да се нахрани духовно. Освен физически, човек се обменя с енергиите на планината и духовно. Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със съзнанията на възвишените същества, да се поучава от тях. Щом дойде до положение да създаде правилна връзка с възвишените същества, човек знае как да се отнася и с по-долностоящите същества от него. За такъв човек се казва, че е готов да направи път и на мравката.

Мислете върху основната идея, казана днес – за човешкия и Божествения свят. Говорите ли за противоречия, търсете ги в малкия свят, където се проявява човешкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че в бъдеще те ще се допълнят и ще образуват едно цяло. Има ли някакво противоречие между точките на една и съща окръжност? Привидно съществува някакво противоречие. – Защо? – Защото едни от тях вървят нагоре, а други – надолу. Всъщност и едните, и другите образуват едно цяло. Всички точки на окръжността са в хармония помежду си. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на връх Мусала, 23 юли 1940 г.

Правила на Любовта

Казано е в Писанието: „Любовта никога не отпада, никога не се изменя“. Слушате някой да казва, че обича или е обикнал някого. Той мисли, че обича този човек от момента, когато го е срещнал. Щом мисли така, неговата любов е временна, преходна. Тази любов наричаме „любов на еднодневката“. Докато живее в любовта на еднодневката, човек всякога ще изпада в комични, драматични и трагични положения. За пример, като каже на някого, че го обича, възлюбеният му ще обикне друг. Щом забележи това нещо, той започва да ревнува. Ето едно комично и драматично положение. Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право. Който истински обича, той никога не съжалява, че обича, а не отговарят на любовта му.

Съвременните хора се обичат едни други, въпреки това се мъчат. – Защо? – Съмняват се в Любовта. И който обича, и когото обичат, и двамата се съмняват. Щом дойде съмнението, с него заедно идва и мъчението. Съмнението показва, че любовта не е чиста, има нещо користно в нея. Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от факта, че обича. Щом обича, той е богат, доволен от всичко. Чистата, безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички. Ако твоята любов събужда любов и в другите хора, радвай се, че си станал причина за проява на Любовта. Любовта любов събужда. Невъзможно е да обичаш някого и той да не ти отговори. Могат да минат десетки и стотици години, но един ден той ще ти благодари за Любовта, която си имал към него. Любовта е единствената сила, която никога не губи. Ако някой не обръща внимание на вашата любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което сте му дали, и на любовта ви ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от вас. Да мисли човек, че като люби, губи нещо, той е в голямо заблуждение. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в Любовта.

И тъй, щом обичаш едного, ще обичаш всички. Това е мярката в Любовта. Когато се грееш на огъня, едновременно с тебе могат да се греят много хора. Трябва ли да ревнуваш огъня, да искаш само ти да се топлиш на него? Ревността на човека има смисъл дотолкова, доколкото, като се стреми да обича, той може да послужи като подтик на другите хора и те да обичат като него. Ако обичаш някого, не изисквай от него да обича само тебе. Каже ли някой, че само тебе обича, знай, че той лъже и себе си, и тебе. Защо бащата да не обича и друга дъщеря като своята? Защо майката да не обича и друг син като своя? Щом не можеш да обичаш повече от един човек, това показва, че си още в първата степен на любовта. Значи любовта е на степени.

Коя е причината, че обичате някого? Все има някаква външна или вътрешна причина, поради която обичате някого или някакъв предмет. За пример, ти обичаш слънцето заради светлината, която дава. Ти обичаш диаманта заради способността му да пречупва силно слънчевите лъчи. Всяко нещо, което обичате, крие в себе си някакво Божествено качество. Само Божественото се обича и цени. Където и да го видите – в камъните, в растенията, в животните, в хората, вие го оценявате и обичате. Днес всички хора се оплакват, че са загубили любовта си. Какво трябва да правят, за да не я губят? Искате ли да не губите любовта си, не престъпвайте нейната свещена ограда. Ако застанеш до тази ограда по-близо, отколкото трябва, ще изгориш; ако се отдалечиш повече, отколкото трябва, ще замръзнеш. Не търсете вън от вас виновници за изгарянето или за замръзването си. Щом ви е много горещо, отдалечете се малко. Ако ви е много студено, приближете се. Благодарете, че имате огън, да се топлите на него. Благодарете на дърветата, които се жертват за вас.

Задачата на всеки човек е да прояви любовта си, да работи в това направление, да бъде до най-високата степен на Любовта. Жената трябва да обича и жената, и мъжа като себе си. И мъжът трябва да обича и мъжа, и жената като себе си. Любовта на жената носи мекота и топлина, а любовта на мъжа носи светлина. Топлината и светлината, съединени в едно, раждат силата. Като съедини топлината на сърцето си със светлината на ума си, човек става силен и красив. Така трябва да обича всеки човек. Някой казва, че не може да обича. Това не е вярно. – Защо? – Защото да обичаш, това значи да ядеш. Може ли човек да не яде? Не може. Следователно, както човек не може без ядене, така не може да живее и без обич. Ето защо, когато някой казва, че не може да обича, това означава, че не може да обича като Бога. Това вече е друг въпрос. Кой колкото може да възприеме от Любовта, толкова ще предаде. Комарът ще приеме Любовта като комар и ще я предаде като комар; мухата ще приеме Любовта като муха и ще я предаде като муха; човек ще приеме Любовта като човек и ще я предаде като човек. Който не разбира Любовта, казва, че умира от любов и за любов. Каква любов е тази, която уморява човека? Христос се пожертва за човечеството от Любов, но не умря, а възкръсна. Значи в Любовта няма смърт. Любовта възкресява хората, а не ги умъртвява. За да имате ясна представа за Любовта, не гледайте през дупчиците ѝ. Гледайте през прозорците и вратите ѝ, да я видите в нейната пълнота. Учете се от ония, които се обичат безкористно, за да се учат някога и от вас.

Много книги са писали хората за своята любов, но все още не са я разбрали. Много комедии, драми и трагедии са писани върху любовта, но и до днес още хората не са я приложили, както трябва. Хората се нуждаят от нови комедии, драми и трагедии, в които да не се осмива героят, но да се осмиват кривите прояви в него; да не страда Божественото в героя, но човешкото; да не умира доброто, но злото. Това значи нова комедия, нова драма и нова трагедия.

Казано е, че Любовта не търси своето право, но същевременно тя никога не го губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Всеки, който мисли, че се е излъгал в любовта си, в края на краищата ще получи вложения си капитал с лихвите заедно. Както животът се освобождава от огъня и се връща към своя източник, така и капиталите, вложени в Любовта, никога не се губят. Те се връщат към своя източник.

Често се говори за великата Божия Любов, но всички не я разбирате. Докато я разберете, дръжте старата си любов. Стремете се към новата любов, но не се отказвайте от старата. Новата любов е дъщерята, а старата – майката. Старата любов изгаря, а новата възкресява. По какво познавате, че някой човек е изгорял? Външно той има изглед на уплашен човек. Каквото да му говорите за Любовта, той не вярва, изгубил е вярата си. За да не губите вяра в Любовта, избягвайте онази неестествена любов, която изгаря човека. Натъкнете ли се на тази любов, гледайте на нея тъй, както актьорите представят на сцената скръбта, без да скърбят. Те умират на сцената, но пак остават живи. Какво придобиват от сцената? Учат се. Следователно бъдете и вие актьори в своя живот: скърбете, без да се разрушавате; любете, без да изгаряте; радвайте се, без да се забравяте в радостта. Знайте, че всичко е временно. Обаче, щом сте дошли на земята да се учите, ползвайте се еднакво от преходните и от непреходните неща. Не се привързвайте към преходните неща, за да не страдате. Защо трябва да се привързвате към виното, което всеки момент може да ферментира? Трябва ли да се стремите към любовта на хората, която изгаря всичко, каквото срещне на пътя си?

Като на ученици, които търсите великата Любов, казвам: Търсете Любовта през деня, на слънчевата светлина, за да не прелеете, когато я сипвате в шишето си. Не разливайте Любовта си по кални, нечисти места.

Беседа от Учителя, държана на връх Мусала, на 23 юли 1940 г.

Закон за частите и цялото

Казано е в Писанието, че истината ще ви направи свободни. Днес всички хора искат да бъдат свободни, но не знаят по какъв начин да добият свободата си. Те казват: „Ние сме свободни да мислим, каквото искаме и както искаме“. Те са на крив път. Човек не е свободен да мисли както иска, нито е свободен да прави каквото иска. Човек трябва да мисли право. Ако пък върши каквото му дойде на ума и каквото иска, налага му се това, което не иска. Някой мисли, че е свободен да сече горите, но в края на краищата скъпо плаща за тази криворазбрана свобода. Човек има право да се ползва от сухите дървета, но не и от живите. Ще кажете, че като живее на земята, човек има право да сече гори, да лови риба, да мели брашно, да произвежда вино, за да се прехранва. Човек има право да върши всичко, за да се прехранва, но проследете живота на воденичарите, на рибарите, на кръчмарите и вижте кой от тях е завършил живота си добре. – „Не е ли свободен човек да си избира занаят, какъвто иска?“ – Човек е свободен да работи каквото иска, но в края на краищата носи последствията на своя избор.

Кой човек е истински свободен? Свободен човек е онзи, който, като го калят, не се каля. Колкото и да го калят отвън, той не губи равновесие. Щом не губи равновесие, калта сама по себе си се чисти. Свободен човек е онзи, който от никакъв огън не изгаря. Не е ли свободен, най-слабият огън го изгаря. Съвременните хора се намират под влиянието на своите страсти, пороци, заблуждения, криви мисли и считат, че са свободни. Не, огън е това. Докато не мине през този огън и не се пречисти, човек не може да бъде свободен. Малкото дете, увито в пелени, не е свободно. Щом се изправи на краката си, то е свободно вече, може да се движи, където иска. Като остарее, човек пак изгубва свободата си. Той иска сам да се движи, но не може: едва стане, залитне ту на една, ту на друга страна. Не е страшно, когато краката на човека не държат и стават причина да залита на една или на друга страна. Страшно е, обаче, когато човек изгуби умствената си свобода и започва да залита. Няма по-страшно нещо от това, да изгуби човек свободата на мисълта си и да се подаде на чужда мисъл. Често слушате някой да казва, че го боли глава, стомах, бъбреци и т.н. Това не е негово състояние. Той е възприел болките на някои страдащи, които са се оплаквали. Изобщо, човек възприема и доброто, и злото еднакво, понеже са еднакво силни. Те са космически сили, които работят в Битието. Мнозина смесват злото с греха. Това са две различни сили. Понякога грехът успява да подкупи злото, да прояви силата си. Обаче доброто никога не се подкупва. Никаква сила в света не е в състояние да подкупи доброто. Съвременните хора се оплакват от страдания и мъчнотии, които ги правят нещастни. Защо са нещастни? Защото са разместили нещата. Те са поставили човека по-високо от Бога и в него са вложили любовта си. Как можете да обичате повече този, който нищо не е дал за вас, от Онзи, Който ви е дал всичко? Обичайте баща си и майка си, братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всички поставете Любовта си към Бога. Каквито жертви да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.

Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Който обича света повече от Бога, той ще опита последствията на тази любов. Ако обичаш Бога по-малко от хората и синовете ти ще те обичат по-малко. Ако мъжът обича жена си повече от Бога, в скоро време ще опита последствията на тази любов. Никой не може да обича ближния си повече от Бога. – Защо? – Защото тази любов носи разочарования. Да възлюбиш Бога, това е задача, дадена на цялото човечество. Ако хората страдат днес, причината за това се крие в тяхното непослушание. Непослушанието пък произтича от недостатъчно любов в човешкото сърце. Хората са недоволни едни от други, благодарение на безлюбието. Всеки иска жертва от другите, но не получава. Само Любовта прави жертви. Човек се жертва, но от страх, а това не е истинска жертва. Жертвата трябва да бъде разумна. Ако не е разумна, тя не дава добри резултати. И Любовта трябва да бъде разумна. Ако не е разумна, вместо добро, тя произвежда зло. Какво прави Яков с любовта си към Йосиф? Той събуди ревност в синовете си, заради което продадоха Йосиф.

Като ученици, вие трябва да се пазите, да не изпадате в грешката на Яков, да покажете слабост към Йосиф. Всеки човек има по един Йосиф в себе си, когото обича повече от другите си синове. Яков обичаше Йосиф повече от другите си синове и не го пращаше на работа. Когато синовете му отиваха на работа, Йосиф оставаше при баща си. Заради тази привилегия братята му го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. Там той лежа в затвор. После беше изкушаван от жената. Йосиф мина през трудни задачи, които разреши добре. Светът, през който човек минава, не е нищо друго, освен красива, префинена жена. Който я погледне, веднага се влюбва в нея и пожелава да си поживее малко. Всеки може да си поживее в света, но ще опита последствията на този живот. За човека е казано, че е възлюбил човешката слава повече от Божията. Човешката слава заробва човека, а Божествената – го освобождава.

Мнозина казват, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Те не говорят истината. – Защо? – Защото свободата е достояние за всички живи същества. Щом е така, с какво право отнемате свободата на тревите, цветята, растенията и на животните? Ще кажете, че човек, като възвишено същество, има право да използва растенията и животните. Ако камъкът е отговорен за това, че е паднал отгоре и е ударил някого, колко по-голяма е отговорността на човека за нещастията, които причинява на по-долностоящите от него. Не е достатъчно камъкът да се извини само за направената пакост, но той трябва да бъде буден, да се задържи известно време на мястото, докато мине човек по пътя.

Любовта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бъдете свободни, прилагайте Любовта. Когато се подчинява от Любов, човек всякога е свободен. Правите ли нещо, правете го от Любов. Само по този начин ще бъдете свободни. Свободата на човека зависи от правата мисъл, а правата мисъл – от Любовта. Който люби, той мисли право.

Как се изпитва любящият човек? Чрез изпитания и страдания. Любовта се изпитва в живота. В това отношение животът е велико училище. Петър, един от учениците на Христос, казваше на своя учител: „Всички да се откажат от Тебе, аз никога няма да се откажа“. Не се мина много време, любовта му се постави на изпит. За нищо и никакво той три пъти се отрече от Христос. С това се сбъднаха думите Христови: „Докле петелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене“. Какво виждаме в характера на Христос? Голяма издръжливост и търпение. Той мина през три вида изпитания: в умствения, в духовния и на физическия свят. Не е лесно да бъде човек изложен на ударите и подигравките на цял полк войници. Цял римски полк се гавреше с Христос, докато най-после Го подложиха на разпятие – последното страдание. След това Христос възкръсна. Силен характер имаше Христос, заради което издържа на всички изпитания.

Къде е римската империя днес? Къде е Христос днес? От римската империя нищо не остана, но от Христос остана нещо, което вечно ще живее. Кръстът, на който разпнаха Христос, се въздигна и стана по-знаменит от цялата римска империя. Днес всички хора носят кръста на гърдите си, като символ на храброст и безстрашие. С това те искат да докажат, че следват примера на Христос. Римляните считаха кръста за нещо позорно, а след Христос той се прие като символ на смелост и благородство. Съвременните религиозни хора се стремят към Христос. Те искат да следват Неговия път. За да следвате Христос, вие трябва да минете през Неговите изпитания. Много изпити предстоят на съвременното човечество, но то трябва да ги издържи. Щом ги издържи, положението му ще се подобри. Днес всички хора минават през своята отрицателна карма. В бъдеще те ще минат през положителни, т.е. благоприятни условия на живота, наречени дихарма. Сегашният живот е живот на злото и на изпитанията; бъдещият е живот на доброто и на Любовта. Светът е пълен с блага, дадени от Бога. За да се ползва от тия блага, човек трябва да има отворени очи. Тази година ви се дават условия да се ползвате от великите Божии блага. За да не изгубите условията, вие трябва да избягвате услугите на чуждите коне. Всеки човек има кон, на който може да разчита. Следователно, дали слизате от планината, или се качвате, разчитайте на себе си. Конят представлява човешкия ум. Разчитайте на своя ум, а не на чуждите умове. Като слуша първо своя ум, а после ума на другите, човек идва до заключение, че това, което сам направи, е по-добро от онова, което другите могат да му направят.

Да се върнем пак към въпроса за свободата. Кога човек е свободен? – Когато служи на Бога, т.е. на Цялото. Докато човек работи в името на Бога, всички са доволни. Щом направи нещо за някоя част, веднага се явява състезание. Където има състезание, там Любовта отсъства. Където Любовта отсъства, там идват ограниченията. – „Какво да правим, за да се освободим?“ – Дайте място на Божията Любов в себе си. Щом Божията Любов обхване човешката душа, Любовта му минава в по-висока степен: от човешка в Божествена. Божията Любов прави човека силен. Тя му дава възможност да се справи със старите си навици, да изправи всичките си грешки. Без тази Любов той ще бъде в положението на пушач или на пияница, който иска да се освободи от своята страст, а не може. Който може да се справи със своите слабости, той е силен човек; който не може да се справи със слабостите си, той е слаб човек. Както делим хората на силни и слаби, така и в човека различаваме две естества: Божествено – силно и човешко – слабо. Божественото има крила, не се нуждае от кон или автомобил. Човешкото е слабо, затова търси превозни средства, т.е. външна помощ. И тъй, разчитайте на Божественото в себе си, а не на човешкото, което търси външна помощ. Божият Промисъл има предвид всички души. Щом има живи хора в света, при каквито мъчнотии да изпадате, все ще се намери човек да ви помогне. Трябва ли тогава да се страхувате от живота? Всеки човек е готов за услуга на Божественото. Не само човек, но и животните са в услуга на Божественото.

През последните военни години трябваше да мина през града, късно през нощта. Никой не можеше да се движи по това време из града без лична карта. Аз тръгнах сам, като отказах на предложението на генерала, в чийто дом бях гост, да ме придружи до дома. Аз исках да си отида сам. Обаче, не зная откъде, излезе едно голямо куче и ме последва. Когато приближавах до някой стражар, аз го поздравявах, а кучето отиваше близо до него и започваше да го обикаля. Стражарят отговаряше на поздрава ми и като виждаше кучето с мене, мислеше, че съм инспектор на полицията, който прави преглед. Така минах всички постове, без да ме спрат и поискат лична карта. Кучето дойде до дома, където добре го нахраних. След това то си отиде и повече не се върна. Така то ми услужи и не стана нужда да ме изпраща някой.

Като знаете това, не отлагайте моментите да бъдете в услуга на Божественото. Не мислете, че сте слаби или бедни, за да бъдете в услуга на Великото в света. Що се отнася до Великото, и слабият, и бедният могат да му служат. Каква е разликата между богатия и бедния? Богатият е зрял плод, а бедният – току-що посадена семка. Като поникне, семката може вече да извърши някаква работа. И в земята да е, тя пак върши нещо. Ще кажете, че като уредите работите си, тогава ще служите на Бога. Започнете да работите още сега, без оглед на работите си. Уредени ли са работите ви, или неуредени, не е важно. Вие не трябва да губите време. Посадете семката и не се безпокойте. От нея ще израсте голямо дърво, което ще даде изобилно плод. – „Ама нямаме условия за работа.“ – Условия всякога има. Важно е да имате желание за работа. Условия за възприемане на Любовта има всякога, но вие трябва да се нагодите да я възприемете. Щом се нагодите, вие ще я възприемате такава, каквато изтича от Бога. Всичко зависи от съзнанието на човека. Всеки възприема Любовта според степента на своето съзнание.

Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте Цялото и живейте заради Него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в Него.

Беседа от Учителя, държана на връх Мусала, 24 юли 1940 г.

Вечно обновяване

Човек се натъква на две опасности в живота си: на глад и на преяждане. За да станат светии, някои хора съзнателно си създават глад. Те постят често, да се пречистят по-бързо. Други пък обичат да бъдат пълни, затова ядат повече, отколкото трябва. Ето защо, едните гладуват повече, а другите преяждат. Гладуване и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облеклото. Някои хора се обличат скромно, а други обличат разкошно облекло. Те се обличат и събличат по няколко пъти на ден, да се покажат пред хората, че са богати, че имат вкус, че могат да се обличат разкошно. Какво придобива човек от разкошното си облекло? Не само че нищо не придобива, но се натъква на голяма опасност. Какво придобива говедарят, който 20 години наред е пасъл говеда? Ще кажете, че говедата, които той е пасъл, израсли и се угоили. Благодарят ли говедата му за услугата, която той им е направил? Те ще му кажат: „Ако не беше ти със своята тояга, която вдигаше и слагаше върху гърбовете ни, ние щяхме да си пасем свободно в гората, без никакви ограничения“. Наистина, не е завидно положението на говедаря.

Като говоря за незавидното положение на говедаря, мнозина питат защо човек не трябва да бъде говедар? Много естествено. Говедото е представител на животинското начало в човека. Като знаете това, питам: трябва ли човек да пасе, т.е. да носи на гърба си, своето животно? Животното в човека е силно. Трябва ли тогава слабият да носи на гърба си силния? За да носиш животното на гърба си, ти трябва да бъдеш по-силен от него. Без да премерят силите си, хората се товарят с непотребни неща. За пример, слушате религиозните хора да преповтарят какво е казал Христос преди две хиляди години. Не се товарете напразно. Сегашните времена изискват повече приложение, по-малко говорене. Христос и днес още говори. Словото му се носи във вечността. Като говори, Христос запалва една свещ, която дава в ръцете на онзи, който е лишен от светлина. И той от своя страна може да запали свещ. Не е достатъчно свещта само да се запали; важно е да не изгасва. Човек може да носи свещ, без да я запали. Защо му е такава свещ? Ще кажете, че светлината трябва да се икономисва. На физическия свят и светлината, и водата трябва да се икономисват, защото се плаща за тях, но в духовния свят не е така. Там е нужна повече светлина. Не е лошо, когато се изразходва много светлина и вода; лошо е, когато не се използва изразходваното количество разумно. Какъв смисъл има, че някой употребил много вода за пране, а не опрал дрехите си добре? Какъв смисъл има да поливате дърветата с много вода, без да получите плод? Ще кажете, че на физическия свят съществуват някакви аномалии. Дали са аномалии, или не, това е друг въпрос. Важно е, че отговорността за тия неща не е ваша. Че гърми и святка, отговорността не е ваша. – „Не може ли без гръмотевици?“ – Щом гърми, не може. – „Защо съществува суша? Защо стават наводнения?“ – Това не е ваша работа. – „Защо хората не живеят добре?“ – Както живеят днес, този начин е най-добър. Ако могат да живеят по-добре, щяха да живеят. Не търсете отговорността за неща, които стават във физическия свят, в себе си, но поучавайте се от тях. Учете се от всичко, за да придобивате знания.

Природата не обича невежи хора. Ако природата не обича и не търси невежите, пазете се и вие от тях. Не оставяйте глупави и невежи да ви управляват. Един селянин решил да отиде в близкия град, да го острижат и обръснат. Обаче, докато се готвел да тръгне за града, един негов съсед дошъл с ножици и бръснач и му предложил да го обръсне и остриже. – „Разбираш ли от този занаят?“ – „Разбирам.“ – „Добре, тогава свърши тази работа.“ Съседът взел ножиците и започнал да стриже косата му. После взел бръснача, да го бръсне. Като се погледнал в огледалото, селянинът се ужасил – главата и брадата му били накълцани. Невъзможно било да се яви в този вид между хората. Ако трябвало да излезе някъде, слагал калпака на главата си и не го свалял. Той не искал да се изложи пред хората, но същевременно не искал да изложи и съседа си, да го представи пред хората за невежа.

Съвременните хора, религиозни и светски, тръгват по света, първите да проповядват Словото Божие, а вторите – различни научни теории, но като не разбират от работата си, в края на краищата накълцват хората, изопачават мислите и чувствата им и казват, че са свършили някаква работа. Така постъпват невежите и глупави хора, но не и разумните.

Като ученици, вие не трябва да изпадате в положението на невежия бръснар, нито в положението на невежите проповедници, които обезобразяват човешкото лице, човешкия ум и човешкото сърце. Вие искате да се явите пред Бога, пред Любовта, но трябва да знаете, че тя не търпи изопачени форми. След това ще питате какво нещо е Любовта. Любовта е богата трапеза, на която са сложени най-хубави и вкусни яденета, чинии и плодове. За приготвяне на тия вкусни неща нужна е работа. Как трябва да работи човек? Работата подразбира такъв акт, който произвежда светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото. Каже ли някой, че е тъмно в ума му, това показва, че не е работил. Каже ли, че е студено в сърцето му, това показва, че не е работил. Каже ли, че е слаб, немощен, той не е работил. Следователно, искате ли умът ви да бъде светъл, сърцето – топло и организмът – силен, работете с Любов.

Мнозина се оплакват, че не са получили в живота си това, което са очаквали, вследствие на което се разочаровали от братя и сестри, от приятели и другари. Няма защо да се разочаровате. Те трябва да знаят кой е истински брат и коя – истинска сестра. Докато човек не е служил на Любовта с всичкия си ум, сърце, душа и дух, не може да се нарече брат или сестра.

Истинският брат и истинската сестра имат правилна обхода към всички живи същества. Ако има крави, волове, братът се отнася с тях добре. Той знае, че волът ще му оре нивата, докато има рога. Хвърли ли рогата си, няма да оре нивата му. Ако сте истински братя и сестри, вие ще зачитате всяко живо същество, ще знаете, че ако днес е на но-ниско стъпало от вас, ще дойде ден, когато ще се издигне.

Като ученици на новото учение, вие трябва да зачитате и уважавате всички живи същества, да не ги обиждате. Новото учение изключва всички обиди. Бъдете слепи за грешките на хората. Видите ли, че някой греши, благодарете, че по този начин вие се освобождавате от същата грешка. Някой върви по улиците, замислил се нещо и по невнимание паднал в една дупка и изкълчил крака си. Не питай защо е паднал; не го осъждай, че бил невнимателен. Всеки може да се замисли и да падне в някоя дупка. Благодари, че по този начин ти се избавяш от дупката. – Кога пада човек? – Когато няма достатъчно светлина. Ако трябва да пътувате вечер по планини, чакайте лунни нощи, когато е светло. Пътувате ли в тъмнина, каквато лампа да имате, непременно ще паднете в някоя дупка. За да не падате, трябва да имате будно съзнание, да знаете къде отивате. Изкачването по високи планински върхове подразбира влизане в един висш свят. Следователно изкачването на върха Мусала не е нищо друго, освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места. В този смисъл човек всеки ден може да се изкачва по високи върхове, да се освежава, да повдига мислите и чувствата си. Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са приемали музиката от високите места и после я сваляли в низините, между хората. Колкото по-добри възприематели били, толкова по-точно са я предавали. Човек може физически да се движи в долината на живота, а умствено и духовно – по височините. Формата и положението не определят човека. Волът, конят нямат човешка форма, но не са лишени от интелигентност. Какво ще кажете за рудокопача, който е почернял от въглищата, които копае? Колкото и да е черен и той е човек, с известна интелигентност и определени стремежи.

Като ученици, вие трябва да се освободите от външната страна на нещата, да не се заблуждавате. Виждате, че някой човек се моли с часове и казвате, че е набожен. Това е външна страна на набожността. Този човек може да се моли от страх, а не от Любов. Ако отидете в странство и влезете в някое религиозно общество, ще намерите поне двама–трима лекари. Защо влизат в обществото? От интерес. Те знаят, че където са събрани много хора, непременно ще има нужда от лекари. Млада мома посещава редовно някое религиозно общество. Защо го посещава? От набожност ли? От интерес. Тя има предвид един от младите момци, които посещават събранията. И млад момък може да посещава събранието по същата причина. Той се интересува от някоя мома. Не е лошо, че момъкът се интересува от мома, а момата – от момък, но това са малки божества. Един ден тия божества ще изчезнат. Какво ще стане с вас? И парите, на които хората разчитат, са малки божества. Какво ще правите, като ги изгубите?

Сегашният век е век на големи противоречия. И младите, и старите имат противоречия. – Защо? – Защото не са разбрали още законите на живота. Старият се оплаква, че е остарял. Той не е остарял, но се е влюбил в старостта и не може да се отдели от нея. Той мисли, че като остарее, ще придобие нещо. Който остарява, без да поумнява, той не е разбрал старостта. Старият иска да бъде почитан и уважаван, без да се учи. Не, и старият, и младият трябва да се учат. Животът не носи никого на ръце. Докато детето е малко, немощно, майката го носи на ръце. Щом започне да ходи, тя го слага на земята, да стане самостоятелно. Докато е било малко, майката го наричала ангелче, гълъбче, но щом порасне, тя слага това ангелче на земята, само да ходи. Ангелът едновременно е и млад, и стар. И на хиляди, и милиони години да е, ангелът е всякога млад, защото при всички условия се учи.

И тъй, искате ли да останете вечно млади, учете се от всички. Крушата, която изяждате, влиза във вашия стомах и започва да се учи. Привилегия е за крушата да бъде изядена от човека. Светлината, която влиза в очите ви, се радва, че сте я приели. Същевременно и вие влизате в светлината. Слизането на светлината от слънцето е външен процес. Проникването ѝ в човека и превръщането ѝ в знание е вътрешен процес. Това показва, че човек трябва да познава нещата едновременно отвън и отвътре. Младостта е външен процес, а старостта – вътрешен. Когато младостта и старостта се съединят в едно, образуват разумността. Който не е бил млад, не може да бъде стар; който не е бил стар, не може да бъде млад. С други думи казано: за да се подмлади, човек трябва да остарее; за да остарее, той трябва да се подмлади. Някой пита, защо е остарял. Много просто. Той е остарял, за да придобие Мъдростта. – Защо съм млад? – За да придобиеш Любовта. Ако старият не стане мъдър и ако младият не люби, и двамата не са разбрали живота. Любовта и Мъдростта са полюси, между които животът се движи. Човек неизбежно трябва да се движи между тези полюси.

Съвременните хора очакват да получат някакви блага от Господа. Какви по-големи блага могат да им се дадат от ума, сърцето, волята и тялото? Какви по-големи блага могат да им се дадат от душата и от духа? Какви по-големи богатства можете да очаквате от човешкия мозък и от човешкото сърце? При тези грамадни богатства човек се счита сиромах. Той се намира в положението на онзи, за когото е казано в една от народните ни песни: „Вода гази, жаден ходи“. При всичкото богатство, което е вложено в ума, в сърцето и в тялото на човека, той пак се осмелява да казва, че е сиромах. По цели дни и нощи телефоните дрънкат и се чуват различни оплаквания: еди-кой си умрял, друг – паднал и счупил крака си, трети – осиромашал и т.н. В края на краищата виждате, че навсякъде се е образувала каша. Кой прави кашата? Богатите хора. Те се оплакват, че са сиромаси, а всъщност само богатите имат възможност да правят каши. Богатите се карат кой повече да вземе; богатите са недоволни от света. Казват за някого, че лесно кипвал. – Защо кипва лесно? – По две причини. Когато водата в неговия свят е или малко, или много, той кипва. Ако е малко, едва я сложиш на огъня, тя започва да кипи. Ако водата е много и в дълбок съд, дълго време трябва да се чака, докато кипне. Кипването не е волев процес, не зависи от човека. Ако реката е пълноводна, това не зависи от нея. Щом е пълноводна, ще прелее, т.е. ще кипне. Като се намали водата, ще се прибере в коритото си. Като знаете това, не се чудете защо някой човек кипвал. Щом водата е поставена на силен огън, не може да не кипне. Едно трябва да помните: всички сте богати, но не знаете това. Вие не подозирате какви грамадни богатства криете в себе си. Същото се отнася и до Любовта. Вие имате любов, но не сте я проявили още. Любовта се изпитва вечер, а не през деня. Ако искате да знаете, дали имате любов, излезте вечер вън, в най-голямата тъмнина. Ако светнете и осветите пътя си, имате любов. Не светнете ли, не сте проявили още любовта си. Иска ли някой да прояви любовта си към вас, нека я прояви вечер, в тъмна, бурна нощ. Тогава има смисъл да покаже колко ви обича. Защо ще показва любовта си през деня, когато навсякъде е светло? През деня вие виждате къде ходите, не ви е нужна никаква лампа. Ако искате да проявите любовта си към някого, проявете я зимно време, когато вън е студено, когато няма печка в стаята, да се топлите. Ако искате да проявите любовта си към някого, проявете я, когато семейството на този човек е в лишения, когато няма хляб, дрехи, обувки.

Значи Любовта се изпитва вечер, в студено време и в лишения. Ако любовта ви носи светлина, топлина и блага в изобилие, тя е истинска любов. Любов, която не носи светлина, топлина и изобилие, не е истинска. Каква любов е тази, при която хората се измъчват? Днес жени и мъже, учители и ученици, приятели и познати не се разбират. Любов, която измъчва, не е истинска. То е все едно, учителят да говори на учениците си, а те да са глухи. Какъв смисъл има от неговите думи? Как ще се ползва човек от красотата на природата, ако е сляп? Любовта иска хора с отворени очи и уши, да виждат ясно и да слушат добре. Като виждат и слушат добре, те могат да говорят разумно.

Като ученици, вие трябва да проявите истинската Любов. За да стане това, трябва да изправите отношенията си към Бога. Много хора говорят за Бога, но нито страх имат от Него, нито срам. Те допускат в ума и в сърцето си мисли и чувства, които грабят, без да внасят нещо добро. Тези мисли и чувства са подобни на крадливите котки. Ако крадлива котка влезе в стаята ви, първо ще даде вид, че нищо няма да вземе. Щом се обърнете настрана, тя веднага грабва нещо хубаво и пак дава вид, че нищо не е взела. Човек не трябва да допуска в ума и в сърцето си отрицателни мисли и чувства, защото те ще го разрушат. Не давайте ума и сърцето си в услуга на хора, които не знаят как да ги пазят. Искате ли да очистите ума и сърцето си, пратете ги при Бога. По-вещ майстор от Него няма. Дадете ли ги на хората да ги чистят, цял живот ще съжалявате. – „Ама виновни ли сме, че не знаем как да отидем при Бога?“ – Виновни сте, разбира се. Кой каквото прави, добро или зло, сам е виновен. Всеки сам носи последствията на своите дела. Като знаете това, трябва да мислите право.

Днес от всички хора се иска работа. Сегашните хора се мъчат, трудят се и работят, но те още не са дошли до истинската работа. Истинска работа е тази, която произлиза от Любовта. Без Любов никакви постижения не можете да получите. Ако имате някакви постижения, те са временни. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които се основават на Любовта, са вечни. Някои се възмущават от целувките. Ако целувката е идеална, проникната от Любов, тя повдига човека. Ако целувката произлиза от трите свята – физически, духовен и Божествен, считаме я идеална. Значи всяко нещо, което има отношение едновременно и към трите свята, е чисто, възвишено и идеално. Ако то има отношение само към двата свята, в неговата чистота има една трета примес. Ако има отношение само към единия свят, две трети са примеси. Ето защо, задачата на всеки човек е да разглежда своите мисли, чувства и постъпки и да ги пречиства. Докато дойдете до съвършената чистота, благодарете за всичко, което става в живота. Ако искаш да не се запалят дрехите ти, не минавай край огъня. Ако трябва да минеш, намокри дрехите си с вода, да не се запалят.

Всеки човек трябва да разбира положението, в което се намира, да не мисли криво за нещата. За пример, вие сте богати, а мислите, че сте сиромаси; вие сте добри, а мислите, че сте лоши. Богатството е във вашия ум. Обърнете се към ума си и ще го намерите. Добротата е в сърцето ви. Отворете сърцето си и ще проявите доброто, което е вложено във вас. Бог не е изпратил човека на земята за поругание, но за учене и прилагане на доброто и Любовта. Като прилагате знанието и Любовта си, избирайте съответни за вас методи. Мнозина си служат с метода на аналогията. Само онзи може да прилага този метод, който се е научил да наблюдава, да върви от причини към последствия. Като придобие наблюдателност и философско гледане на нещата, тогава човек може да приложи метода на аналогията. Методът на аналогията е съкратен процес.

Като не разбират законите на живота и на смъртта, хората се питат защо умират. Човек умира, защото няма светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото си. Щом токът на енергиите се прекъсне, животът се прекратява. Засега на човека е позволено да живее на земята най-много 120 години. Колкото и да е определено на човека да живее, той трябва да учи. Всеки ден той трябва да внася в ума си по малко светлина, в сърцето си – топлина, а в тялото си – сила. Като замине за другия свят, първият изпит, на който ще го подложат, ще бъде върху светлината, топлината и силата.

Кой човек е силен? Силен човек е онзи, който може да пресъздаде своя ум, своето сърце и своето тяло. Да пресъздаде човек ума, сърцето и тялото си, това значи да се обнови. Това не е еднократен процес, но многократен. Човек трябва вечно да се обновява. Значи задачата на всеки човек е да работи за своето вечно обновяване. Това се постига чрез Божествената Любов, Мъдрост и Истина.

Да вършим волята Божия, това значи да се обновяваме. Не вършим ли волята Божия, ние се натъкваме на изкушения. Щом изпадаме в изкушения, трябва да се молим: „Господи, прости ни, че Те заставяме да постъпваш с нас, както не искаш. Избави ни от изкушения, за да познаем Твоето светло, любещо лице“.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 28 юли 1940 г., 5 ч. сутрин.

На сватба

Кога те кани някой на сватба.

Няма по-хубаво нещо в живота от това, да те поканят на сватба. – Защо? – Защото няма да плачеш. Други могат да плачат, но ти няма да плачеш. Когато те поканят на умряло, ще плачеш. Там е място за плачене. Така е според разбирането на съвременните хора.

Днес всички хора се нуждаят от нова философия за живота. Те не знаят как да си почиват. Животът на сегашните хора е крайно интензивен, вследствие на което умът, сърцето, волята, тялото им се изтощават. Мнозина мислят, че с много работа, с много мислене ще преобразят света. Вярно е, че човек може да преобрази света, но кой свят? Своя. – Как може човек да преобрази своя свят? – Като работи върху ума, сърцето, тялото си. По този начин той ще ги координира с външните сили. Като не разбират как да координират силите на своя организъм, хората се отклоняват от своята пряка задача и започват едни други да се морализират. Всеки се счита за авторитет, намира, че неговите близки не постъпват, както трябва. Въпреки това, никой не може да покаже как трябва да се постъпва. Отвън никой никого не може да коригира. Ще кажете, че еди-кой си не ви дава бял хляб. Какво лошо има в това? Всъщност белият хляб не е много хранителен. Ако накарате една бяла мома, която не е видяла слънце, да отиде на нивата, мислите ли, че тя ще свърши много работа? Обаче, ако пратите на нивата една черничка, опечена от слънцето мома, тя ще свърши много работа. Тя знае как да вдига и слага мотиката. Всеки човек върши добра работа, като го поставите на мястото му. Религиозният е добър на мястото си, ученият – също. Смените ли работите им, те ще създадат каша. Религиозният разбира добре религиозните въпроси, а ученият – научните.

Какво представлява религията? Религията е наука за възпитанието на човешкото сърце. Преди всичко трябва да се възпита сърцето. Ако чрез религията човек не може да възпита сърцето си, да го разположи, тя е безпредметна. Науката пък служи за възпитание на човешкия ум. Ако чрез науката не можеш да възпиташ своя ум, защо ти е тази наука? Ще кажете, че за човека е важен животът, той трябва да живее. Да живее човек, това значи, да възпитава тялото си. Ако на физическия свят човек не може да възпита тялото си, безпредметно е неговото знание.

Като е дошъл на земята, човек трябва да разбира законите на физическия свят, т.е. на тялото си. Да имаш разположение, това значи да разбираш законите на твоето сърце, да бъдеш религиозен. Тук е същото положение, както на някоя мома, която се влюбва в един момък и желае във всичко да му угоди. Като му пише писмо, тя поставя точките и запетаите на място, буквите пише красиво, изреченията нарежда правилно. Момъкът чете писмото, доволен е от момата и казва: „Стил има тази мома, учена е тя“. Щом се оженят, той вижда, че стилът е изгубен, учеността я няма. Къде останаха тия неща? Изгубиха се. Неща, които се губят, не са организирани. В организирания свят нещата никога не се губят. Там се печели, но не се губи. Сега вие не трябва да се спирате върху грешките, които сте правили в миналото. Всички хора са грешили и грешат, но грешките имат и добра страна. Грешките, които днес виждаме в живота на хората, в миналото са били добродетели. За пример, рогата на вола, с които някога се е бранил срещу неприятеля си, днес са безпредметни. Навремето волът считал за щастие, че имал рога, но днес не става нужда да се брани с тях. Човек е впрегнал вола на работа, сложил го е на нивата си да оре. Кого ще боде волът на нивата? Сега той пита господаря си как да снеме рогата си.

Като изучавате животинското царство, виждате какво голямо разнообразие съществува в природата. Всяка животинска форма представлява специфичен костюм, специална мода, в която природата облича различните животни. Като започнете от най-малката мушица и стигнете до човека, вие се натъквате на различни моди, една от друга по-красиви, по-сложни и по-усъвършенствани. Голямо е разнообразието на костюмите, с които природата е облякла своите деца. Един ден, когато човек излезе от сегашната си форма, неговият костюм ще остане в архивата, закачен на някой гвоздей, като антика, останала от миналото. Всяка форма, колкото и да е малка, има свое предназначение. За пример, има бръмбари, наречени „попови прасета“, с дълги антени, мустачки, които се движат в пространството. От движението им се съди, дали ще се развали времето, или ще се оправи. И пеперудите имат антени, с които познават какво ще бъде времето. Това е наука, която някога им е била известна, но днес е забравена. Като съзнание, човек е минал през различни форми, от най-ниските до тази, в която днес живее. Различните форми, през които човешкото съзнание минава, представляват велика школа. Не е въпрос до формите, важно е какво е научил човек.

Формите са преходни неща. Ако овчарят живее в палат, няма да бъде овчар; и ако царят живее в овчарска колиба, не може да бъде цар. Човек се определя от възможностите, които Бог е вложил в него. В човека има скрити дарби, които впоследствие ще се развият. Доброто, за пример, е скрита сила в човека, която трябва да се прояви. Мнозина се питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Здравето се обуславя от доброто. Без добро няма здраве. Значи доброто, добродетелта е първото условие за здравето на човека. – „Защо трябва да уча?“ – За да бъдеш силен и умен. Силата зависи от знанието. Ако нямаш знания, не можеш да проявиш силата си. За пример, дават ви да вдигнете един тежък предмет от сто килограма. Правите опит да го вдигнете с ръцете си, но не можете. Понеже имате знание, веднага прилагате лоста. И тогава това, което не можете да направите с ръцете си, правите с лоста. Със сложните лостове се вдигат големи тежести.

Мъчнотиите, на които хората се натъкват, също така са материални, физически тежести. Ако не можете да се справите лесно с една мъчнотия, ще потърсите лост. Една от мъчнотиите на сегашните хора е безпаричието. Някой човек сложи в ума си мисълта, че без пари не може да се живее. Парите са условие в живота, което зависи от човека. Човек може да заповядва на златото. – Кога? – Когато знае как да произнесе името му. Ако можете правилно да произнесете името на златото, то веднага ще дойде при вас. Направете този опит, да видите какъв резултат ще имате. Когато видният цигулар вземе цигулката си в ръка и започне да свири, знаете ли колко злато може да спечели за една вечер? Той тегли лъка нагоре-надолу, повдигне главата си към слушателите, иска да ги убеди, че заслужава да получи много пари.

Някои казват, че идеалът в живота им е музиката. Какво са направили със своята музика? Спрели ли са вятъра, разсеяли ли са облаците? Има тонове, гами в музиката, които могат да спрат бурите, ветровете, но не могат всякога да се прилагат. – Защо? – Ще причинят някакво зло. Следователно, ако бурята се спре, това може да причини по-голямо нещастие. – Защо идват бурите? – Защото хората свирят лошо. Ако искат да премахнат бурите, трябва да свирят добре. Ние взимаме думата свирене в широк смисъл. Свиренето подразбира живеене. Свирете добре, ако искате бурите да престанат. Трябва ли да питате защо бомбите експлодират и убиват хората? Бомбите експлодират, защото са пълни с взривни вещества и защото ги пускат в действие. Като намери такава бомба, разумният ще я отвори внимателно, ще извади експлозивното вещество навън и тя ще стане безвредна. Сегашните хора се плашат от външните, физически бомби, а не знаят, че крият в себе си множество бомби, останали от минали съществувания. Като не знаете това, вие ги чоплите, човъркате, докато един ден експлодират и причинят ред пакости. Разумни трябва да бъдете, да се отнасяте внимателно към тия бомби, за да не експлодират. Експлодират ли, ще причинят големи нещастия, както за самите вас, така и за окръжаващите. Някои мислят, че нямат бомби в себе си. Не, хиляди бомби имате. Какво представлява гневът? Разгневиш се, разсърдиш се, това е бомба, която е избухнала вече. Ти си готов да запалиш целия свят. Докато мислиш, че си тих и спокоен, като светия, щом се разгневиш, нарушаваш мира си. Бомба е избухнала в тебе. – Откъде дойде тази бомба?

Съвременната наука е намерила мястото на тези бомби. Като измервали човешката глава, учените открили, че зад ушите има специално място, където се крият бомбите. Има бомби, които не убиват, но само нараняват. Доближиш ли се до тях, ти отскачаш на известно разстояние. Някои бомби пък убиват. Ще кажете: „Защо са сложени бомби в тази област на главата?“ Питам: Защо англичаните минират своите морета? – За да се пазят от неприятеля. – Днес те се пазят от неприятеля, но като се свърши войната, докато очистят моретата си от своите мини, те сами ще пострадат от тях. Сега всеки човек се огражда с мини, да се пази от враговете си, но трябва да бъдем внимателни, защото един ден ще се натъкнем на собствените си мини и ще пострадаме.

Като разглеждам проявите в човешкия живот, аз нямам предвид техния личен живот, нито отделните личности. Аз оставам личността настрана, понеже тя не е дошла до онова високо развитие, до което трябва да дойде. Личният живот едва сега се развива. За да се прояви като личност, човек трябва да носи в себе си велика Мъдрост и да бъде силен. Ако на съвременния човек се даде сила, власт, той би направил това, което не трябва. Какво може да направи човек при сегашното си развитие, не е важно. Аз нямам намерение да се спирам върху отрицателната страна на живота и на природата. Като изучавате биологията, ще видите, че и злото, и доброто имат свое велико предназначение. Виждате, за пример, че комарът, пчелата, осата, жилят, отделят от себе си отрова. Обаче тази отрова не е предназначена за жилене, за отравяне на хората. Змията също отделя отрова, но отровата ѝ не е предназначена за хората. Първоначално Божественият план е бил съвършен, а не както днес се изявява. Той е изопачен впоследствие, когато човек се е отклонил от правия път. С грехопадането на човека са се изменили и животните.

Ще кажете, че човек, последното творение на Бога, не е съвършен. Очите, ушите му още не са съвършени. Първоначално те са били съвършени, но впоследствие са се изопачили. Окото на човека е уред, който, от дълго и неправилно употребяване, се развалил. Същото е станало и с ухото. Човешкият ум и човешкото сърце първоначално не са били такива, каквито са днес. Казвате, че човек трябва да развива ума и сърцето си. По-право е да се каже, че човек трябва да изправя ума и сърцето си.

В развитието си, човек върви по два пътя: инволюционен и еволюционен. В инволюционния път той слиза в гъстата материя и прави грешки; в еволюционния път той излиза от гъстата материя и сам изправя грешките си. Като слиза в гъстата материя, човек крещи, с което показва, че е свободен. Като излиза от гъстата материя, той изправя грешките си, с което показва, че има воля. По този начин той усилва волята си. Ето защо, като греши, човек трябва да знае как да изправя грешките си. В широк смисъл грешките са на място. За пример, някой шивач шие дреха на някого, но по погрешка не взел точни мерки. Той ушил дрехата, но по мерки тя отговаря на друг човек, а не на този, за когото се шие. Какво трябва да прави шивачът? Ще купи нов плат, ще вземе точни мерки и отново ще ушие дрехата. Скъпа ще излезе тази дреха, но поне грешката ще се изправи. Колкото повече грешки е правил шивачът в кроенето и ги е изправял, толкова по-голям майстор е станал.

Следователно заслужава понякога човек да греши и да изправя грешките си, но майстор да стане. В този смисъл грешките имат значение. Казано е, обаче, на човека да не греши. Хиляди и милиони хора грешат. Като видиш, че грешат, не прави техните грешки. Не подражавай на грешките на хората. Позволено е на човека да греши, но по нов начин, а не както са грешили хората досега. За пример, ако искаш да обидиш някого, не го обиждай, както досега си обиждал, но съвсем по нов начин. Ако искаш да му кажеш сврака, кажи му гълъбче. Пак птица ще го наречеш, но ще му причиниш приятност вместо обида. Ако е въпрос за интелигентност, свраката е по-умна от гълъба, но гълъбът е по-добър и благороден. Свраката е специалистка по намиране на кокошите яйца. Отдалеч още тя чува, че кокошката кудкудяка, че е снесла яйце, и започва да дебне. Щом кокошката излезе от курника, свраката влиза вътре, чукне яйцето, изпие го и се произнася, че е много прясно. После тя казва на кокошката: „По-силно кудкудякай, да не би да не те чуя“. За свраката е добре, че е изпила яйцето, но за господаря не е добре. Той се сърди, че сврака е изпила яйцето. Кое е по-добре: господарят да яде яйцата, или свраката? Добре е господарят да яде яйцата, но когато се научи сам да ги снася, като кокошка. – Кога може човек да снася яйца? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки.

Съвременният свят не е нищо друго, освен велико училище, в което Бог изпраща всички способни души да се учат. Като се учат, те същевременно правят грешки. Грешките са допуснати. Не е въпрос за греха, но за грешките. Грехът е извън човешкия свят, той е от друго естество. Не смесвайте греха с грешките. Има случаи, когато грешките са свързани с греха. Тогава човек може да бъде съден. Обаче, като правите грешки, не се обезсърчавайте. Изправяйте грешките си, без да се обезсърчавате. За пример, някой иска да говори, но се страхува, че ще направи някаква грешка. Няма защо да се страхува. Като сгреши, ще се изправи. Ако иска да не греши, преди всичко той трябва да познава добре въпроса, върху който ще говори. Някой свършил университет и мисли, че знае всичко. Той излиза на сцената да говори върху въпроса, как трябва хората да се женят, какво се изисква за раждане на добри деца и т.н. Това е един от най-трудните въпроси.

При какви условия трябва да се роди едно дете? За да се роди едно дете, бащата и майката трябва да са работили съзнателно ред поколения върху себе си, да са събрали материал за съграждане на една здрава, хубава къща за детето. Ако нямат такъв материал, по-добре да не се женят, да не градят къща, която след няколко години ще се събори. Ако са събрали здрав материал, нека градят. Ще кажете, че е писано в Свещените книги хората да се женят и размножават. От Божествено гледище това означава: Плодете се и размножавайте се по закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината. А тъй, да се плоди и размножава човек без участието на закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, това не е никакво плодене и размножаване. Ще кажете след това, че човек е роден от Бога. Раждането от Бога е сложен процес. За да се роди някой от Бога, нужни са добри условия.

Време е вече да се създадат благоприятни условия за раждане на децата. Жената, като бъдеща майка, има голяма отговорност. Ако съзнава отговорността си, тя никога не би трябвало да отправя отрицателни мисли към своя другар. И да вижда грешките му, никога не трябва да казва, че той съзнателно се е окалял. Както вървял, някой го бутнал в калта и той се оцапал. Или, както спал, дошъл някой отвън и сипал малко ракия в устата му. Жената го обвинява, че пил, защото мирише на ракия. Че мирише на ракия, това е вярно, но сам ли е пожелал да пие? Друг някой го е заставил да пие вместо него, но той носи отговорността. За да не носи чужда отговорност, човек трябва да бъде буден. И като спи, пак трябва да бъде буден.

Съвременните хора, религиозни и светски, са развили голяма подозрителност, вследствие на което се делят на наши и ваши. В църква ли ще отидете, или в някое научно общество, навсякъде ще чуете да се говори: „Този човек е наш, онзи не е наш“. Според мене, целият свят, в който Любовта работи, е наш. Мъже, жени и деца, от каквато нация и вероизповедание да са, щом работят в името на Любовта, са наши. Всеки човек, който говори истината, е наш; който не говори истината, не е наш. Един господин идва при мене и ми казва, че е от нашите хора. Питам го: Женен ли си? – „Женен съм.“ – Как живееш с жена си? – „От време на време я побивам.“ – Щом побиваш жена си, не си от нашите.

Един българин, много сприхав по характер, се оженил за една германка, възпитана и търпелива жена. Той често се гневял и биел жена си. Тя търпяла и нищо не казвала. Един ден той пак се хвърлил върху нея да я бие, но тя успяла да му удари две плесници и да го накара да се замисли. С това тя искала да му каже, че трябва да бъде умен. Ако с един удар, или с една плесница някой може да ви предаде Любов, Мъдрост и Истина, ударът е на място. Ако чрез един удар можете да събудите доброто в човека и го направите силен, ударът е на място.

Ударът има добри и лоши резултати, зависи от подбудителната причина. Някои родители бият децата си. Благодарение на този бой те стават човеци. Боят внася нещо добро в човека, особено ако излиза от любещ човек. Аз не съм абсолютно против боя, но Любовта трябва да взима участие. Ако биете с Любов, този бой е благословен, той лесно се забравя; ако биете без Любов, този бой никога не се забравя.

Следователно, ако биеш от Любов, боят е на място. Ако грешиш от Любов, грешката е на място; ако грешиш без Любов, грешката не е на място. Ако правиш добро с Любов, доброто е на мястото си; ако го правиш без Любов, не е на място. Добро, направено без Любов, не може да се реализира. Грешка, направена без Любов, не може да се изправи. Щом грешката е направена с Любов, в края на краищата ще се изправи. Следователно, каквато работа и да предприемете, прилагайте навсякъде Любовта. Любовта трябва да бъде предохранителна сила, която да предпазва човека от зло. Чуете ли някой да казва, че не може да търпи този или онзи, това показва, че Любовта не присъства в този човек. Той не може да търпи, защото нервната му система е разстроена. Щом нервната му система е разстроена, Любовта е далеч от него. Любовта регулира всички енергии в човешкия организъм.

„Кога те кани някой на сватба.“ Под думата „сватба“ ние разбираме духовния живот. Значи, кога те кани някой на сватба, кани те да влезеш в духовния живот. Раждането пък е физическият живот. От духовния живот отиваме към физическия. Когато умира, човек отива в Божествения свят. Така разглеждам въпросите за раждането, женитбата и смъртта. Аз съм изучавал живота във всички области и съм го разрешил. За всеки въпрос имам разрешение и за всяко нещо – цер.

Преди няколко месеци дойде при мене една видна госпожа от София, да ѝ дам някакъв съвет. Другарят ѝ, за когото се оженила, бил на 55 години, заемал висока служба. Като я изслушах, казах ѝ, че е дошла късно при мене. Ако беше дошла преди да се ожени, щях да ѝ дам друг съвет, но сега ще ѝ кажа нещо, което няма да ѝ хареса. Сега я съветвам да търпи. Ако е направила една грешка, сега трябва да търпи, да не направи втора, по-голяма грешка. По-рано щях да я посъветвам да не се жени за този човек, а сега ѝ казвам да не го оставя и да го търпи. В какво седи нещастието на тази жена? Мъжът ѝ залюбил една мома. Тя трябва да търпи, особено ако той е внимателен и към нея. Няма да мине много време, момата ще залюби някой момък и мъжът ще се обърне пак към жена си. Ако мъжът обича идеално, какво лошо има в това? Където е Божествената Любов, там е благото за човека. Дойдете ли до Божествената любов, вие нямате право да се месите там.

Помнете следното правило: който нарушава закона на Любовта, той ще счупи главата си. Любовта между хората трябва да се изявява правилно. Щом Любовта е правилна, тя е Божествена. Не е въпрос за безлюбието. Аз говоря за Любовта. Не питайте защо тези хора се обичат, кой кого обича и т.н. Ако ме слушате, приложете моя съвет: Не се месете в работата на Любовта. Всеки, който се е опитал да се меси в работата на Любовта, главата му е счупена. За да не чупите главите си, оставете този въпрос на Бога. Който е предоставил въпроса за Любовта на Бога, той вече е възкръснал. Който се е заел сам да го разрешава, той е счупил главата си. Бог е Любов. Следователно Той сам разрешава въпроса за Любовта.

Два велики закона съществуват в света: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. Ако не любите Господа и ближния си, как ще разберете тези закони? Вие искате да знаете какви трябва да бъдат отношенията между хора, които се обичат. Отношенията между хора, които се обичат, трябва да бъдат такива, каквито са отношенията на дясната ръка към лявата, на дясното око към лявото, на дясното ухо към лявото. Като носиш една кофа вода, първо дясната ръка я взима, после лявата и така работата върви хармонично. Така се повдига ту едното рамо, ту другото. Самият живот ни показва как трябва да постъпваме. Както човек постъпва с ръцете, краката, очите, ушите си, така постъпва и с устата си. Чрез устата се извършват два процеса: хранене и дишане. Устата върши и трета служба – чрез нея се излива Любовта.

Като говорим за Любовта, мнозина мислят, че са професори по Любовта, че всичко знаят и разбират. Най-лесното и най-мъчното нещо е да разбереш Любовта. Колкото повече я чоплите, толкова повече я губите. Какво ще стане с току-що посаденото семе, ако постоянно го чоплите? То ще изсъхне, ще изчезне. Същото става и с Любовта. Ако не я чоплите, тя расте и се развива. Следователно, щом някой каже, че е изгубил Любовта си, аз зная вече, че той я е чоплил. В това отношение аз съм ясновидец. Които не са изгубили Любовта си, те не са я чоплили. Това е 101% вярно. Аз съм проверявал тия неща много пъти и зная какви са резултатите, когато чоплите и когато не чоплите Любовта. Оставете хората да се обичат! Бог ще ги научи как трябва да проявят Любовта си.

И тъй, не се месете в работата на Бога, но се учете от Него. Аз се уча от Него, искам и вие да се учите. Щом дойда до Любовта, и аз се уча. Много съм говорил за Любовта и сега ви говоря, но това още не е Любов. Ще питате какво нещо е Любовта. Тя е подобна на захарта, но и това още не е Любов. Като близнете една бучка захар, вие усещате сладкия ѝ вкус. След време сладостта изчезва. Любовта е велик процес, който постоянно усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Любовта прави човека съвършен. Любовта е причина за вечното подмладяване, за вечното обновяване на човешката душа.

Сега, колкото и да говорим за Любовта, теорията не помага. За Любовта трябва да се говори малко; тя трябва да се прилага. Ония, които казват, че имат Любов, ще ги заведем в някоя болница, да приложат любовта си. Ако болните оздравеят, любовта им е силна; ако болните не оздравеят, те нямат любов. Любовта на хората се изявява в яденето, в обличането, в книгите, които пишат – в целия им живот. Всичко, което е казано за Любовта, е напечатано в книги, които ангелите четат. Всяка мисъл, която е родена от Любовта, носи в себе си знание; всяко чувство, родено от Любовта, носи знание; всяка постъпка, родена от Любовта, носи знание. Това се отнася до настоящето и до бъдещето, до цялата вечност.

Следователно живейте в Любовта, за да станат телата ви безсмъртни. Значи, когато Любовта обхване цялото тяло на човека и започне да работи в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух, той става безсмъртен. Само безсмъртният може да бъде поканен на сватба, т.е. в духовния свят. Да ви поканят на сватба, това значи да се ожените, т.е. да се свържете в църквата, където ще дойде младоженецът. Младоженецът носи безсмъртието. Той носи Любовта в себе си. Тогава всички ще бъдат съвършени, ще обичат Бога и Бог ще ги обича. Всички ще бъдат радостни и весели, ще се подчиняват на Бога.

Сега вие събирате масло за своите масленици. Стремете се да имате достатъчно, преизобилно масло, та като дойде младоженецът, да не става нужда да взимате назаем. Днес ви говоря на разбран език. Това е най-малкото, което мога да ви кажа за Любовта. Ако ви кажа нещо повече, всички ще заспите. – Защо? – Защото не можете да издържите на трептенията на Любовта. Когато човек не може да издържа на известни трептения, заспива; когато може да издържа, той е буден. Сега всички сте будни, няма да заспите, но ако ви кажа, че на всекиго от вас ще дам по сто хиляди лева, освен че няма да заспите, но ще отворите широко очите си и ще чакате. Обаче, ако ви кажа, че след хиляда години ще станете светии, всички ще заспите. Аз се радвам, че при парите очите на всички се отварят. Ще дойде ден, когато, като ви кажат, че ще станете светии, очите ви пак ще се отворят. Добре е, че очите на човека се отварят пред материалното, защото материалното е резултат на един духовен и на един Божествен процес. Всичко, което става с нас на физическия свят, се връща на небето, да се провери как е направено. Ако не е направено, както трябва, човек се натъква на същото нещо няколко пъти, докато го направи съвършено, без никаква грешка. Човек постоянно слиза и възлиза, докато направи нещата на физическия свят безпогрешно, без никакви недостатъци. Затова на земята човек трябва да разполага с достатъчно време, да работи.

Като ученици, вие трябва да знаете, че чрез вашите добри мисли, чувства и постъпки събирате материал за строеж на вашето бъдещо тяло, на вашето бъдещо сърце и на вашия бъдещ мозък. Какъвто материал съберете, това ще съградите. Казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте“. На кого се дава даром? Даром се дава само на онзи, който люби. Който не люби, не може да получава даром. Когато се казва „даром сте взели, даром давайте“, имаме предвид онова, което с Любов се взима. Другояче казано: Това, което сте взели с Любов, с Любов ще го дадете. Щом взимате без любов, без любов ще давате. И това не е лошо. Това, което е взето и дадено без любов, е осъдено на окисляване. В него има недостатъци. Това, което е взето и дадено с Любов, е съвършено. Когато дава с Любов, човек отваря пътя за Божията Любов в себе си. Каквото направи този човек, или каквото каже, това трябва да бъде за доброто на самия него, за неговия дом, за ближните му, за народа му, за цялото човечество, за славата Божия. Ако човек може да говори с Любов, нека говори; ако не може, по-добре да мълчи. Защо трябва да кажете на ближния си, че е гарга? Кажете му, че е гълъбче. Защо ще му кажете, че е грубиян? Кажете му, че говори сладко, че мед капе от устата му. Може медът да не е добре пречистен, но все пак е мед. Ще кажете, че това не е вярно. Кои неща са абсолютно верни? В света съществуват два вида лъжи: бяла и черна. Ако не можете да кажете истината, както трябва, за предпочитане е да кажете бяла лъжа, отколкото черна.

Често хората се оплакват едни от други, че еди-кой си ги разигравал. Кой не е разиграван днес? Хората едни други се разиграват. Много естествено. Всички хора се намират в бурно море и лодката, с която пътуват, се люлее по вълните. Не се страхувайте. Лодкарят е опитен човек, благополучно ще ви изведе на другия край. Искате ли да минете благополучно, без страх, прилагайте Любовта в живота си. Изпълнявайте волята Божия и се вслушвайте в Божествения глас. Той всякога казва как трябва да постъпвате. Питайте го един, два, три пъти, докато разберете какво трябва да правите. Божественото отговаря на човека по различни начини: чрез растения, чрез животни и чрез хора. За пример, забелязано е, че когато се спусне паяк, или петел кукурига и гледа към вратата на къщата, гост ще дойде. Изобщо, всичко, което се случва в живота на човека, е за добро. То е признак за онова, което предстои да стане. Как ще докажете, че спускането на паяка предсказва посещение от някой човек? Ще каже някой, че е изгубил сто хиляди лева. Как ще се докаже това? На борсата всеки ден се губят хиляди и милиони левове и в края на краищата пак се придобиват. Един губи, друг печели. Страшно нещо е да присъства човек на борсата.

Една американка разправя своята опитност от борсата. Без да знае какво нещо е борса, мъжът и я завел, да види какво се върши там. Като поседяла известно време, тя се обърнала към мъжа си с думите: „Толкова проста ли ме мислиш, че си ме довел в лудницата, а казваш, че това е борсата? Такъв страшен вик и крясък може да съществува само в лудницата. Това са луди хора тук!“ – „Не, умни хора са тия, спокойно“, отговорил мъжът ѝ. Лудите кряскат, без да има защо, а тук всеки носи книги, прави изчисления. Тук стават търговски сделки, цените ту се намаляват, ту се увеличават. Който изгуби всичкото си имане, изкарват го вън от борсата. Той влиза милионер, а излиза последен сиромах. Който не иска да излезе доброволно, изкарват го по принудителен начин. С други думи казано: Който няма добро сърце, светъл ум и сила, изкарват го вън от борсата, т.е. вън от живота.

Ще кажете, че сте чада Божии. Който е чадо Божие, с едно махане на ръка може да укроти и най-голямата буря. С едно махане на ръка той може да се справи с безпаричието, както и с всички болести. Ето защо, намерите ли се в някаква мъчнотия, викайте чадата Божии. Те ще ви помогнат. Чадата Божии постъпват тъй, както Любовта изисква.

Казано е в Писанието: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. Значи, ако искаш да те обичат, трябва да обичаш; ако искаш да те уважават, трябва да уважаваш. Всичко, което желаеш да получиш, трябва да го дадеш и на другите. Щом приложиш Божия закон и Бог ще приложи закона си към тебе. Ако сте верни на този закон и законът ще бъде верен по отношение на вас. Всичко, което човешката душа желае, е възможно и постижимо, но време се изисква за това. За всяко нещо има определено време. Кога ще се роди човек, или кога ще умре, и за това е определено времето. Някой се готви да умре, а не умира. – Защо? – Не е платил дълговете си. Докато не платите дълговете си на земята, не бързайте да заминавате на онзи свят. Ако заминете с неплатени дългове, още на границата ще ви спрат. Щом платите дълговете си, пътят ви за онзи свят е отворен. Опасно е да заминете с неплатени дългове.

Ликвидирайте с дълговете си и тогава заминавайте. Какво ще вземете със себе си на онзи свят? Вие можете да вземете само онова, което не могат да задържат на митницата. Това са вашите светли мисли, чувства и постъпки. Всичко непотребно ще остане на земята.

Сега, желая ви, като заминете за другия свят, да вземете със себе си своите светли мисли, чувства и постъпки, за да бъдете радостни и весели. След това ще се върнете отново на земята, да учите и другите на това, което сте изработили и придобили. Следвайте пътя на свещената Любов и няма да бъдете далеч от Царството Божие.

Беседа от Учителя, държана на 28 юли 1940 г., 10 ч. предиобед.

Реалност на живота

Размишление

Съвременните хора лесно се отчайват от живота. – Защо? – Защото попадат в областта на еднообразието. Наистина, няма по-страшно нещо в живота от еднообразието. Какво ще кажете за каменаря, който по цели дни чука камъни? Ще дойде ден, когато той ще се отегчи от еднообразието в своя живот и ще каже: „Отказвам се вече от тази работа, не искам камъни да чукам“. В този смисъл природата, както и животът, не са нищо друго, освен предметно учение. Задачата им е да учат хората, да ги извадят от еднообразието. За тази цел те си служат с различни явления и предмети, които имат свой определен смисъл и свое предназначение. Всяко явление, всеки предмет крие в себе си нещо реално, което трябва да се схване. Какво нещо е реалното? Ще кажете, че вярата на човека в Бога, любовта му към хората са реални неща. Това са предмети за изучаване, но не са никаква реалност. Реалното се крие в съдържанието на вярата и на Любовта. За пример, всеки народ си служи с единица монета, в която вярва и която обича. – Какво обича човек в момента? – Нейното съдържание. Съдържанието ѝ е златото. Значи златото е реалност в монетата. Следователно, дали монетата е лев, рубла, стерлинг или долар, не е важно. Важно е съдържанието ѝ, т.е. нейната реалност.

И тъй, ще знаете, че една реалност съществува в света, но с много имена. Вие трябва да се спрете върху самата реалност, а не върху имената ѝ. И в лева, и в рублата има нещо реално, което трябва да търсите. Щом намерите тази реалност, вие ще вярвате вече не в силата на парите като нещо външно, но в силата на тяхното съдържание, което никога не се губи. – Кое не се губи в парите? – Златото. Парите могат да се изгубят, формата им да се измени, но златото като елемент в природата никога не се губи. Богатият е ценен дотолкова, доколкото кесията му е пълна със злато. Щом има злато в кесията си, на този човек може да се разчита. Няма ли злато в себе си, той трябва да работи, да придобие нещо реално. Срещате един вярващ, който носи в ръце красива чанта, но празна – няма пет пари в нея. Той говори какво чел в книгите за онзи свят, за ангелите, за Христос, а нищо не е видял. Чантата и кесията на този човек са празни. Истински вярващият трябва да има на разположение голямо богатство, да разполага със злато, с чиста монета. Той трябва сам да е проверил това, което казва. На английски език е издадена една книга под заглавие: „Писма от онзи свят“. Във всяко писмо са описани опитности на заминали души за онзи свят. Повечето опитности са отрицателни. Един заминал се оплаква на родителите си: „Не зная какво ще се прави тук. Толкова време вече, как съм влязъл в този свят, но постоянно съм гладен. Около мене има много маси, върху които са сложени отлични яденета. Тъкмо се приближа до една от масите, да си хапна нещо, но масата веднага започва да се движи. Всеки ден обикалям масите, приближавам се към една или към друга, но те моментално се отдалечават от мене. Аз се движа към тях, но те се отдръпват. Това става всеки ден и в края на краищата аз постоянно гладувам“.

Питам: Ако нещата постоянно се движат в тебе и около тебе и ти не можеш да ги уловиш, реални ли са те? Значи от книгата „Писма от онзи свят“ излиза, че той е свят на постоянни промени, където нещата непрекъснато се движат, като на кино. Каква реалност има в един свят на постоянни промени? Ще кажете, че това се отнася само до онзи свят, а не и до този. Ако е така, това положение би се търпяло. Обаче какво ще кажете, ако и на този свят и религиозните, и светските хора са като на кино? Повечето хора говорят върху това, което са чели и чули. Малцина говорят върху онова, което са видели и опитали. Истинско знание е онова, което почива на опит, на преживяване. Какво сте видели на кино, какво сте чели, това не представлява никаква реалност.

Сегашният свят се нуждае от нови неща: нов живот, нови разбирания, нов морал. Днес, когото срещнете, все за любов говори. Този казва, че ви обича; онзи казва, че ви обича. Всички хора повтарят едни и същи изречения. Светът не се нуждае от повторения. Каже ли някой, че ме обича, аз го питам: Джобът ти пълен ли е със злато? – „Не е пълен.“ – Тогава как ще вярвам в любовта ти? Всъщност, как изявявате любовта си на физическия свят? Ако обичате някой беден, слаб човек, вие лесно ще покажете любовта си към него. – Как? – Ще го облечете добре, ще го нахраните, ще го изпратите на училище да учи. Слабият пък ще носите на ръце. Обаче как ще познаят богатият и силният, че ги обичате? Богатият не се нуждае от материални блага. Силният пък не можете да носите на гърба си. И към тях, обаче, можете да проявите любов. – Как? – По духовен начин. Те се нуждаят от духовно проявление на Любовта. Хиляди начини има, по които Любовта може да се прояви.

Представете си, че млад, красив, но беден момък, се влюбва в една княгиня. Той няма достъп до нея, но иска да изяви любовта си и да разбере, дали и тя го обича. Той трябва да се превърне на кон и да влезе в обора на княгинята. Щом е красив, строен, кротък, княгинята ще го обикне и постоянно ще го язди. Сега вече момъкът има възможност да провери любовта на княгинята. Ако тя не го боде с махмузите си и сама се грижи за него, чеше го, мие го, в сърцето ѝ има любов. Отнася ли се небрежно към него, боде ли го с махмузите, сърцето ѝ е жестоко. Ако като към кон тя е внимателна към него и се грижи да бъде добре нареден и очистен, колко повече ще го обича като човек. Искате ли да знаете кой има любещо сърце, ще го проверите в отношенията му към животните. Ако с животните се отнася добре, и с хората ще бъде добър и любещ. Няма ли добра обхода към животните, и към хората ще бъде такъв.

Всички хора са поставени на изпит. Божественото в света изпитва любовта на хората. От най-малките им постъпки и отношения към растенията, към животните, към хората се познава каква е тяхната любов. По това се познава любовта на човека и към Бога. Като знаете това, бъдете внимателни към вашия кон. Не оставяйте коня си на грижите на вашите слуги. Сами чистете коня си, сами го чешете, сами го вкарвайте и изкарвайте от обора си. Конят, това е човешкият ум.

Следователно не давайте ума си на хората, те да се грижат, те да разполагат с него. Докато човек се грижи за коня си, както за очите си, той е негов господар. Остави ли го в ръцете на други, човек губи вече силата си.

Щом изгуби силата си, човек става недоволен. – От какво е недоволен? – От всичко. Той е недоволен от храната, от облеклото, от жилището си, а даже и от тялото, от сърцето и от ума си. Много естествено, че ще бъде недоволен. Той дал ума и сърцето си на чужди хора, които ги оцапали. След това той казва, че сърцето му е болно, умът – помрачен. Щом господарят е отстъпил ума и сърцето си на наематели, Божественото го напуснало. Мнозина се оплакват от болести на главата, на сърцето, на дробовете. – Защо боледува главата? – Светлина няма там. – Защо боледува тялото? – Сила няма в него. – Защо боледува сърцето? – Топлина няма. Щом топлината в човека се намали, той постепенно изстива. Може ли човек да живее под критическата температура, под минус 273 градуса?

Добре е да изследвате пулса на сърцето си, да знаете как бие при различни състояния. Поне един път в седмицата опитвайте пулса си. При това вижте, има ли някаква разлика в пулса на сърцето ви при обикновено състояние и при случаи, когато обичате или мразите, когато проявявате вяра, надежда, милосърдие и т.н. Като правите наблюдения върху пулса си, ще видите, че при различни чувства и състояния имате различен пулс. При страх и безстрашие също така човек няма еднакъв пулс. Значи пулсът на човешкото сърце се намира под влиянието на различните гами на неговия живот. За пример, мажорните, миньорните, хроматичните гами оказват различно влияние върху пулса на сърцето.

Човек трябва да изучава не само пулса на сърцето, но и дишането. Това представлява интересна наука. Като наблюдавате как диша човек, ще забележите, че при различни състояния и чувства той диша по различен начин. За пример, вярващият диша по един начин, безверникът – по друг; любещият диша по един начин, а онзи, който мрази – по друг. Същото се отнася и за мигането. Който вярва, мига по един начин; който не вярва, мига по друг начин. Който лъже, мига по един начин; който говори истината, мига по друг начин. Когато обича, човек движи ръката си по един начин; когато мрази, той движи ръката си по друг начин. Това са научни работи, които религиозните хора трябва да знаят. Мнозина казват, че тия работи не са за земята. Те мислят, че като отидат на онзи свят, тогава ще ги изучават. Не е така. Ако човек не е минал през забавачница, през отделения, през прогимназия и гимназия, никакъв университет не може да свърши. Щом е дошъл на земята, човек трябва да мине през всички науки и изкуства, да развива последователно мозъчните си центрове. Ако всички хора бяха военни, главите им щяха да бъдат широки. Ако всички хора бяха честолюбиви, навсякъде щяхме да срещаме глави като краставици. Ако между хората преобладаваше женската любов, т.е. любовта на сърцето, главите им щяха да бъдат като дини.

Главата на човека трябва да бъде симетрично развита от всички страни. Това значи да е развил в себе си всички мозъчни центрове. Милосърдният човек е готов да помага на всички. Каквото положение и да заема, той слиза от висотата си и помага на слаби, немощни. Всяка добродетел има свое място и своя линия. Някой минава за религиозен човек, а няма съответната линия в себе си. Като погледнете главата му, на мястото на религиозното чувство стои празнина. Този център се намира отгоре на главата. Главата на религиозния човек отгоре е висока, като планина. Ако на това място има долина, човек трябва да работи, да развива религиозното си чувство, или любов към Бога. Центърът на справедливостта се намира също в горната част на главата. Нарича се още център на страха, на предпазливостта.

Човек трябва да бъде предпазлив, да знае как да постъпва. Законът на справедливостта е неизменен и се прилага еднакво към всички живи същества. Няма същество, което може да избегне този закон. Някои го наричат „закон на възмездие“. Според този закон, кой каквото мисли и чувства, един ден ще се върне към него. Както постъпва човек към другите, така ще постъпват и към него. Всички хора са опитали и опитват този закон. Като се намерят в затруднения, хората казват, че светът трябва да се оправи. Как ще се оправи светът? Ще кажете, че законите ще оправят света. Ако законите наистина могат да оправят света, ето, самата природа се основава на действието на различни закони. Тези закони оправиха ли света? – „Ама добри трябва да бъдем.“ – Доброто съществува в света, но хората пак не са добри. – Защо? – Защото не го прилагат. Доброто трябва да се приложи. Природата дава изобилно храни, плодове, но те не отиват на местата си, т.е. не се разпределят правилно. Как ще се оправи светът? Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. В този смисъл мъжът никога не трябва да се жени за жена, която не обича, за която не е готов да пожертва всичко. Жената никога не трябва да се жени за мъж, когото не обича, за когото не е готова да пожертва всичко. Детето трябва да се роди от любовта на майка си и на баща си. Дете, родено с любов, е родено в присъствието на Бога. Дете, родено с любов, е дете на новото време. В заключение казвам: Само майките и бащите, които живеят в любов, са в състояние да оправят света. Само те могат да родят новите хора. Ако няма такива майки и бащи, светът ще си остане такъв, какъвто е днес. Без любов никакво възпитание не може да се очаква. Любовта трябва да присъства в сърцето и на възпитателя, и на възпитаника. Какво ще излезе от вълка, ако го подложите на възпитание? Все вълк ще си остане. – Защо? – Любов няма в сърцето си.

Всички хора трябва да приложат Любовта в своите прояви, както и във всички области на живота. Нямате ли Любов, нищо не се ползвате. Каква мисъл е тази, която не е родена с Любов? Какво чувство е това, което не е родено с Любов? Каква постъпка е тази, която не е направена от Любов? Нямате ли Любов, нито женитбата има смисъл, нито раждането. Ако вие родите син или дъщеря, които не обичате, ще имате големи изпитания с тях. Защо ви са такива деца?

Един български чорбаджия, виден човек, разправяше своята опитност с първия си син. Той казваше: „Първото ми дете се роди без любов, но след него дойдоха четири момичета, добри деца. С първото дете видях и патих. Пращам го на училище, не иска да учи; пращам го на работа, не му се работи. По цели дни пуща хвърчила, играе му се. Един ден излязох от нетърпение. Хванах го здраво, вързах го с въже и се отправих към кладенеца, да го пусна вътре. Вдигнах го на ръце, обърнах го с главата надолу и започнах да го спускам. – „Олеле, тате, не ме пускай в кладенеца! Аз не жаля за себе си. Като си решил да ме спускаш в кладенеца, това е твоя работа, но помисли за сестричетата ми. Тебе ще сложат в затвора, а те ще останат сами, няма кой да се грижи за тях.“ Като започна да ми говори така, стана ми мъчно за него и го извадих от кладенеца. Развързах ръцете и краката му и започнах да си мисля: Умен бил моят син. Добре, че не го пуснах в кладенеца“.

Като изслушах опитността на чорбаджията, казах: Ти си много нетърпелив и несправедлив. Не помниш ли какъв живот водеше преди да се ожениш? Забрави ли своето пиянство? Забрави ли своите лудории в детинството си? – „Наистина, аз съм недоволен от сина си, а съм бил по-лош от него. При това, той е мое дете. На кого ще прилича, ако не на мене? Досега той се е провинил повече в игри, в хвърляне на хвърчила. Виждам, че от него човек ще стане. Той мисли добре, влиза в положението ми.“ Съвременните хора се намират в преходен период на живота. За да излязат от преходното, те трябва да учат. Чорбаджията съзнавал, че синът му трябва да учи, но не избрал добър метод за възпитание. Какво щеше да постигне, ако беше го пуснал в кладенеца? Хиляди хора днес са пуснати в кладенеца, но светът не се е оправил. Хиляди и милиони хора досега са били обесвани, изгаряни, затваряни, но светът все още не е оправен. – Как ще се оправи светът? – Когато човек работи върху себе си. Ето защо, светът ще се оправи, когато съзнанието на хората се пробуди, когато отношенията им към Първата Причина на нещата станат правилни.

Кога ще се оправи светът? Когато хората имат за разменна монета помежду си не парата, а своите светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. В бъдеще със своите чисти мисли, чувства и постъпки човек ще може да си купи каквото пожелае. Само чистите мисли и чувства могат да се реализират. – Защо? – Защото в тях е вложена Божествена сила. Бог отговаря само на светлите и чисти човешки мисли и чувства. Има ли такива мисли и чувства, преди да се помоли за нещо човек, получава отговор. Искате ли да имате чисти мисли и чувства, пазете се от еднообразието в живота. Колкото по-разнообразни са мислите и чувствата ви, толкова по-добре. Природата разполага с милиони форми и начини за проявяване на Любовта. Трябва ли тогава хората да се стремят само към един начин за изявление на Любовта? Те се стремят към една и съща форма на Любовта, защото познават само човешката любов. Ние пък говорим за Божията Любов, която хората едва сега започват да разбират. За да познаете каква е любовта ви, наблюдавайте какво става с човека, когото обичате. Ако човекът, когото обичате, става добър, любовта ви е Божествена. Ако не става добър, любовта ви е човешка.

Мнозина страдат от любов. Това е неправилно. Любовта не причинява страдания. Ако страдат, това показва, че те не разбират любовта, т.е. попаднали са в тъй наречената „паразитна любов“. Както добрата и чиста храна се отразява благотворно върху организма, така и Божията Любов прави човека здрав, силен и добър.

В 13-та глава от първото Послание към Коринтяните, апостол Павел накратко изброява качествата на Любовта. Той казва, че Любовта е дълготърпелива. Значи човек трябва да работи върху себе си, да придобие търпение. Преди да придобие търпение, той не трябва да се обижда. Честолюбивият се обижда лесно, вследствие на което не може да търпи. Щом го засегне някой, той веднага избухва. Какво лошо има в това, че някой ви нарекъл скъперник или страхлив? Кажете си, че наистина сте скъперник и страхлив. Раздали ли сте богатството си на сиромаси? – Не сте го раздали. Значи наистина сте скъперник. Не ви ли е страх от змия и от мечка? – Страх ви е. Значи вие сте още и страхливец. – Защо? – Страхувате се от мечка, от змия и от други животни. Ето защо, искате ли да придобиете Любовта, вие трябва да сте се справили с честолюбието си, с обидите. Какво трябва да правят великите хора, писатели, поети, музиканти, художници, които са изложени на критиката на цял свят?

В една от миналите войни един полковник бил хванат в плен. Като го водели в казармата, един от войниците го ударил с пушката си по гърба. Той веднага се обърнал назад, строго изгледал войника и си казал: „Да имах сабя в ръка, щях да ти покажа кой съм“. В това време нещо му пошепнало: „Върви напред смело и не се обръщай назад. Мина времето на големите величия. Война е това! Колкото силен да си, могат да те хванат в плен. Хванат си вече, няма какво да правиш. Смирение се иска от тебе“.

Помнете: всички можем да бъдем хванати в плен. Днес доброто и злото воюват помежду си. Както на бойното поле можеш да паднеш в плен, също така и в живота. В това няма нищо срамно. Както добрият човек попада в плен на злото, така и лошият пада пленник на доброто. Когато стане примирие между доброто и злото, човек се освобождава от пленничество. Пленниците на злото и на доброто са герои, които не трябва да се възмущават от пленничество. Да бъдеш пленник, това значи да се учиш. Докато се освободи от пленничеството си, човек ще пада и става, ще прави грешки и ще ги изправя.

Съвременните хора са пленници не само на неприятелите си, но и на своите страсти. Един човек пил вино и ракия цели 25 години. През това време той се опропастил окончателно. Недоволен от себе си, той решил да се откаже от пиянството. За тази цел отишъл в една кръчма и си поръчал чаша вино и чаша вода. Той седнал пред масата и погледнал към виното. Вътре в него нещо настоявало да пие виното. Той пак погледнал към него и казал: „Вече 25 години, как ти служа. Каквото ми заповядваше, всичко изпълнявах. Сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга“. Той надигнал чашата с вода, изпил я, заплатил виното и напуснал кръчмата. От този момент той престанал да посещава кръчмите. Това е истински човек. Това е човек с характер и воля. След като пил 25 години, в един момент той могъл да се откаже от пиянството. Този човек е по-силен от ангела, който никога не е падал. Той се отказал от виното за сметка на Божията водица. Какво представлява Божествената вода? – Любовта. Светът ще се оправи, когато всички хора започнат да пият от водата на Любовта. За да потърсите тази вода, ползвайте се от съвета на вашия ум, на вашето сърце и на вашето тяло.

Беседа от Учителя, държана на 4 август 1940 г., 5 ч. сутрин.

Стотникът

Отговори стотникът и рече му: „Кажи само реч и ще оздравее момчето ми“.

Съвременните хора се нуждаят от почивка. Всички несгоди, всички болести в живота на хората се дължат на преуморяване. Благодарение на преумората, на изтощаването, организмът на човека се отклонява от нормалните условия на здравето. Когато боледува, човек губи част от енергията на своя организъм, вследствие на което и да иска да работи, не може, трябва да си почине. Понякога човек се пресилва, работи повече, отколкото трябва. – Защо? – За да спечели нещо повече. Човек трябва да работи, но да разпределя работата си: яденето да остави за физическия свят, труда – за духовния и работата – за Божествения. На физическия свят човек не трябва да работи много. – Защо? – Защото работата е предвидена за Божествения свят. Ако живее в духовния и в Божествения свят, човек трябва да се труди и да работи. Щом не се труди и не работи, той ще се мъчи. Който казва, че се мъчи, той няма представа за труд и за работа. Първото стъпало в човешкия живот е мъчението, второто – труда, а третото – работата. За да дойде до стъпалото на работата, човек трябва да мине първо през мъчението, после – през труда и най-после – през работата.

Днес човек разполага с наука, религия, обществен живот. Това са условия за човешкото развитие. Днес имаме голяма светлина, голяма любов, но между хората липсва нужното уважение и почитание. Не че абсолютно го няма, но не е достатъчно. За пример, срещате един сиромах човек и казвате: „Сиромах е той“. Значи, щом не е богат, не можете да му отдадете нужното уважение. Срещате един невежа, казвате: „Невежа е той“. Ако беше учен, друго уважение щеше да има. В едно отношение сте прави, но трябва да знаете, че богатите са произлезли от сиромасите, а учените – от невежите. И обратното е вярно: сиромасите са произлезли от богатите, а невежите – от учените. Това може да се докаже биологически и математически, но нужни са ред изчисления. Това ще бъде голяма и отвлечена работа. За пример, като дойдем до моми и момци, и те представляват числа, а не кукли и кончета, с които си играят децата. Трябва ли да се мисли, че момата е голяма кукла, с която момиченцата трябва да си играят? Трябва ли да се мисли, че момъкът е голямо конче, с което момченцата трябва да си играят? Момата и момъкът са числа, наистина, но живи числа, които растат, развиват се, размножават се и т.н. Ето защо, в момата и в момъка се явява желание да не бъдат сами. Това желание е вложено от самата природа. Човек не може да живее сам и търси другар, с когото да сподели участта на своя живот.

Бог направи първия опит. Той създаде човека и го остави да живее в рая сам, като монах. В рая човек имаше условия да живее мирно и тихо, от никого несмущаван, с никого да не се кара. На негово разположение бяха оставени всички плодни дървета, с изключение на едно. Той имаше, какво да яде и да пие, да бъде спокоен, но и при тези условия не беше доволен. Той си каза: „Не е добре човек да живее сам“. И пожела Адам да има другарка, с която да се разговоря.

Това е положението и на сегашните хора. Те имат на разположение всичко, но пак са недоволни. Недоволството е болезнено състояние на човека. Какво всъщност представлява човек, не знаем. От болестите, от неговите болезнени състояния не можем да съдим за самия човек. От болестите не можем да съдим за здравия човек. Вие можете да кажете само, че някога този човек е бил здрав, а сега е болен. Като болен, той е недоволен, сърди се, кара се за нищо и никакво. Както и да му услужвате, от всичко е недоволен. Той намира, че окръжаващите са груби, невнимателни към него. Щом оздравее, той започва да се извинява, че е измъчвал близките си, понеже бил в ненормално състояние. Ще кажете, че болният трябва да търпи. Знаете ли колко мъчно може да търпи човек.

Много примери има в живота, които показват колко човек е нетърпелив. Обаче, какъвто пример да дадем, все ще засегне някого. В това отношение примерите са опасни. Някой пример ще засегне мъжете, друг – жените, трети – синовете и дъщерите, четвърти – свещениците, учителите, съдиите и т.н. Като изнася някакъв пример, човек трябва да бъде много внимателен. Съдията съди хората, но и от него не са доволни. Някой казва, че обича военщината. Обича военщината, но е или кандидат за офицер, или в запас. Той съжалява, че не може да воюва. Лъже се този човек. Няма живо същество на земята, което да не воюва. Ако човек не е на бойното поле, той воюва в дома си. Мъжът воюва с жена си, жената – с мъжа си и т.н. В края на краищата всички хора воюват. Жената казва за себе си, че била миролюбива. Много примери в живота показват колко миролюбива е жената.

Йоан Веслей, виден английски реформатор, дошъл на земята с мисия да внесе реформи в Англия, решил да си избере другарка за живота. И той, като Адам, си казал: „С жена тази работа ще върви по-добре, отколкото без жена“. Бог го изпратил на земята да проповядва на хората без жена, но той решил, че с жена ще бъде по-добре. Както мислил, така постъпил. Той намерил една мома, англичанка, и се оженил за нея. Три дни след женитбата си той срещнал един свой приятел и му казал: „Няма смисъл човек да се жени“. Жената, за която се оженил, не била толкова миролюбива, колкото си въобразявал. Като виждала, че при него идвали млади моми и жени, тя го хващала за косата и го разтърсвала добре. Англичаните носят къси коси, защото ги е страх от жените им. Също така те не носят и бради. Всъщност, това не е така. Англичанките не са толкова жестоки. Това е хумор. Жените не са толкова лоши, колкото ги представят. Там, където има скубане на коси, това се дължи на неразбиране и непознаване на Божиите закони.

Всички хора искат да бъдат щастливи, но не могат. – Защо? – Защото търсят щастието вън от себе си. Човек не взема под внимание, че всяко същество вън от него също така търси своето щастие. Всеки иска да бъде щастлив. Всеки иска да бъде уважаван и почитан. Това желание е на място. Няма по-красиво нещо от това, да влезете в дом, където всички членове се уважават и почитат. Като желаете това за себе си, помнете, че наред с вас всички хора желаят същото.

„Кажи само реч и ще оздравее момчето ми.“ Ние виждаме, че едно служебно лице се обръща към Христос с думите: „Кажи само реч“. Той вярва, че като даде заповед Христос, момчето му веднага ще оздравее. Той казва на Христос: „Понеже ти разполагаш с власт и сила, кажи на болестта да си отиде. Щом ѝ заповядаш, тя ще напусне момчето ми“. Наистина, Христос може да заповядва на болестите, защото зад тях стоят разумни същества. Зад всяко нещо стои някаква разумна сила. За пример, виждате, че куршумите от пушката и оръдието отиват на точно определено място. Как е възможно куршумът, който е нещо несъзнателно, да отива на определено място? Зад пушката и оръдието стои едно разумно същество – войникът, който измерва разстоянието и направлява посоката им. Като има предвид прицелната точка, войникът удря на място. Някой път пушката може сама да гръмне, да убие някого, но това се случва рядко.

Сега аз искам да ви покажа начин, как да си почивате, да сте свободни, а не напрегнати. Някои се страхуват да не се заблудят. Оставете този страх настрана. Слушайте какво днес ви говоря, което може да ви ползва. Като отидете у дома си, правете каквото искате. Ако чоплите това, което съм ви дал, вие нито ще разберете предмета, върху който съм говорил, нито ще си починете. Човек трябва да бъде свободен, да не мисли, че имам предвид неговата личност, т.е. неговите грешки. Ако е въпрос за грешки, всички хора грешат. Всички хора имат и добродетели. Ние, обаче, нямаме предвид грешките и добродетелите на хората. хората се отличават едни от други по това, че грешките и добродетелите на някои от тях са проявени, а на някои – не са. Когато грешките са проявени, те пакостят първо на самия човек, а после и на окръжаващите. Що се отнася до добродетелите, човек трябва да има такива добродетели, които никога не губят цената си. Каква добродетел е тази, която днес има цена, а след няколко години се обезценява? Тя прилича на парите, чиято стойност ту се намалява, ту се увеличава, в зависимост от условията.

През миналата война един българин внесъл в една от банките 600 хиляди германски марки. Той срещнал един от приятелите си, на когото се похвалил, че осигурил вече живота си. „В една от нашите банки внесох 600 хиляди германски марки и сега мога да си поживея нашироко, няма за какво да мисля.“ – „Добре е твоето положение, но какво да правя аз? Нито в банките имам пари, нито в джобовете си.“ – „Потърси някакъв начин и ти да се осигуриш.“ Каква била изненадата на осигурения българин, който след известно време получил писмо от банката, в което му съобщавали да извади вложените пари. Като отишъл в банката, един от чиновниците му казал: „Господине, извадете вложената сума от банката, защото нямаме сметка за такава малка сума, която се равнява на десет стотинки, да поддържаме специална графа в книжата. Германската марка изгуби стойността си, съвършено се обезцени. За да се поддържа една графа в нашите книжа, трябва да прибавя към вашите пари още 30 стотинки“. Всички хора си правят сметки в живота, но в края на краищата сметките им излизат криви. Те мислят, че са осигурени, а после виждат, че са се лъгали. Не разчитайте нито на 600 хиляди марки, нито на милиони. Единственото нещо, на което можете да разчитате, това е вашият ум, със своите трезви мисли. Разчитайте на вашето благородно сърце и топли чувства. Разчитайте на вашата силна воля и на вашите благородни постъпки. Разчитайте на всеки Божествен импулс в себе си. Като се натъкват на мъчнотии и не правят усилия да ги разрешат, мнозина казват: „Както Бог даде“. Това е крива философия. Защо? Представете си, че имате голяма нива, но нито я орете, нито сеете, и казвате: „Каквото Бог даде“. Какво ще даде Бог на тази нива? Тръни и бодили. Обаче, ако я разорете и посеете с жито, жито ще даде. Каквото посееш, това ще получиш. Същият закон се отнася и до духовния живот на човека. Ако посееш нещо ценно в ума, в сърцето и в тялото си, Божието благословение ще дойде върху тебе. Ако работиш и вярваш в успеха на своята работа, ще видиш резултат; ако не работиш и не вярваш, никакъв резултат не можеш да имаш. От това гледище ние делим хората на вярващи и безверници. И едните, и другите имат основание да вярват, или да не вярват. – Защо? – Защото в безверниците Бог е отвътре и те не Го виждат отвън. Във вярващите пък Бог е отвън. Те не Го виждат отвътре. Бъдещата религия има за задача да помогне на хората, да виждат Бога и отвън, и отвътре. Това подразбира истински вярващ. Някой минава пред хората за безверник, а в същото време виждат, че този човек е готов на всички жертви, не лъже, не краде, с жена си и с децата си се отнася добре. Той минава за безверник, защото Бог е вътре в него, а не вън от него. За предпочитане е човек да минава за безверник, да не вижда Бога, но да живее добре с близките си, да не върши престъпления, отколкото да е вярващ и да върши престъпления.

Съвременният свят е пълен с религиозни, с вярващи хора, но и те не се разбират помежду си. Едни от тях поддържат гледището, че Бог е строг и наказва хората за техните грешки. Други поддържат гледището, че Бог е Любов. Казано е, че Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог би ли ги? Имаше ли тояга в рая? Те престъпиха заповедта на Бога и заради непослушанието си трябваше да напуснат рая, да отидат в света. Адам и Ева сгрешиха, но причината за грешката им не е една и съща. Ева се изкуси от змията. Тя повярва на нейните думи и яде от забранения плод. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от грешката си? За да изправи грешката си, жената трябва да разбере характера на змията. С други думи казано: жената трябва да разбере естеството и животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи грешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под думата „животински живот“ разбираме първичния живот, който още не е диференциран, не е организиран. В процеса на организирането му са произлезли безверието и вярата. Безверието има отношение към физическия свят, а вярата – към астралния. Значи вярващите живеят в астралния свят. Физическият свят има отношение към постъпките на човека, а астралния – към неговите чувства и желания. Безверникът казва, че вярва само в парите и в това, което вижда. Вярващият вярва и в това, което не вижда. Мнозина вярват в сънищата си повече, отколкото в действителните неща. Като сънуват нещо, по цели дни разправят сънищата си. Те искат да знаят какво означават сънищата им. Някой сънувал, че мечка го гони. Какво означава този сън? Три тълкувания можете да дадете на съня си. Първото тълкувание: Ти си търговец, но ще намериш такъв съдружник, който ще те гони като мечка. Ще имаш големи неприятности с него. Второ: Ако си млад момък, за женене, ще намериш една млада мома, която ще те гони като мечка. Трето: Ако пък си учител, учениците ти ще те гонят като мечка. Ето защо, мечката, която си сънувал, ще се изяви по някакъв начин в действителния ти живот. Сънищата са символи, или формули, чрез които природата говори на човека. Когато се казва, че няма нищо скрито-покрито в живота, имаме предвид езика на природата. Тя си служи със символи и с отпечатъци. Няма престъпление или добро, което човек е направил и за което природата да не е сложила отпечатък върху неговото тяло. Тя отбелязва всички престъпления: индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовешки. По същия начин тя отбелязва и добродетелите.

Какво означават престъпленията? Българите са дали лошо значение на думата „престъпление“. Според тях, да извършиш престъпление е лошо нещо. Всъщност, когато малкото дете за пръв път стъпи на краката си и напусне животинското си състояние на лазене, родителите се радват и казват: „Пристъпи нашето дете“. Радостта им е голяма. Те поканват роднини и приятели в дома си на угощение. Какво лошо има в пристъпването на детето? Има нещо лошо, но не в самото пристъпване, а в последствията. Като започне да пристъпва, детето не може още да пази равновесие, вследствие на което често пада на земята и се удря. Щом се удари, то започва да плаче.

Следователно, лошо е човек да върши престъпления, защото ще носи последствията им. Престъпиш ли нещо, ще паднеш, ще удариш главата си. Какво трябва да правиш? Ще станеш, ще измиеш кръвта от главата си и ще благодариш на Бога, че си научил нещо. Ще се молиш, ще бъдеш внимателен, втори път да не сгрешиш по същия начин. Колкото повече се учил човек, толкова по-малко пада. Ще дойде време, когато ще пада най-много един път през годината. Учете се да ходите добре. За да се научи човек да ходи добре, трябва да мисли. Ако не мисли, и най-слабото същество може да му причини пакост. Един свещеник разправяше, че едно дете умряло от ухапване от комар. Малък е комарът, но кръвта на детето се заразила и то умряло. Значи едно малко същество може да ви ухапе и да платите с живота си. Трябва ли да се оставите на едно малко същество да ви ухапе и да умрете?

Представете си, че някой човек е ухапан от змия. Какво трябва да направите? Ако тръгнете да търсите лекар, отровата ще се разпространи в кръвта, след което ухапаният мъчно ще се спаси. Как ще му помогнете тогава? Който има здрави зъби, веднага трябва да изсмуче отровата и бързо да я изплюе. Приложете този метод и по отношение на вашите грешки. Щом направите една грешка, не губете време да я разглеждате, но веднага я изсмучете и плюйте навън. Оставите ли я известно време в себе си, тя непременно ще ви отрови. Ще кажете, че има грешки, които не могат да се изправят. Това не е вярно. Всички грешки са поправими. Няма грешка в света, която да е непоправима. Големите грешки стават от малки причини. Големите пожари се произвеждат от една искра.

В миналия век градът Чикаго изгорял от една свещ. Един чифликчия доил кравата си вечер със свещ. По невнимание кравата бутнала свещта и запалила сламата в обора. Никой не забелязал, че сламата в обора гори, вследствие на което избухнал голям пожар. Почти целият град изгорял. В началото пожарът може да се потуши, но остави ли се да вземе големи размери, мъчно се изгасва. Следователно, искате ли да изправите една грешка, хванете я още в началото ѝ, докато не се е разгоряла. В края мъчно се изправя. И накрая изгасиха пожара, но след като Чикаго изгоря. После отново го съградиха и стана по-красив от по-рано. Този пример показва кога могат да се изправят грешките. Изобщо, изостаналите грешки се изправят мъчно. И те могат да се изправят, но за това се искат усилия.

„Кажи само реч и ще оздравее момчето ми.“ Това са думи, които стотникът казал на Христос. Не можете ли и вие, като този стотник, да кажете на Божественото в себе си: „Кажи само реч и аз ще изпълня волята Божия“. Човек трябва да се постави при тежки условия, при усилни времена, за да се научи да мисли. Като знае това, природата поставя всички хора на големи изпитания, да се научат да мислят.

Разправят един случай от живота на Наполеон, с който се потвърждава горната мисъл. Наполеон имал на разположение един гениален инженер, който му услужвал в най-трудните моменти. Един ден Наполеон се намерил пред една голяма мъчнотия: войската му незабавно трябвало да мине през една широка река, която нямала мост. Той веднага извикал своя инженер и му казал: „Заповядвам ти в половин час да построиш мост на тази река“. – „Съжалявам, Ваше Величество, времето е кратко, а при това нямам никакви инструменти на разположение.“ – „Ако в половин час мостът не бъде готов, ще заповядам да те застрелят.“ Инженерът се замислил дълбоко. Като се видял пред голямо изпитание, той се натъкнал на една светла мисъл. Снел козирката от шапката си и по особен начин, като с инструмент, започнал да измерва широчината на реката. Щом определил широчината ѝ, в половин час мостът бил готов и войската минала по него.

Ето защо, натъкнете ли се на някаква мъчнотия или на някакво изпитание, започнете да мислите. Само така вие ще намерите начин за неговото разрешаване. – „Ама нямам инструменти.“ – Започнете да мислите. И без инструменти ще се справите. Всеки човек има на разположение инструменти, които трябва да упражнява. Кои са тия инструменти? Това са неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Приложете ума, сърцето и силите на тялото си при всички случаи на изпитания и мъчнотии. Вярвайте във вашия ум! Вярвайте във вашето сърце! Вярвайте в силите, които Бог е вложил в тялото ви! Някои ще възразят, че в греха ги е заченала майка им, затова не могат да се справят с мъчнотиите си. Те цитират стихове от Писанието, с което искат да се оправдават. Оставете настрана тези стихове. Важно е какво човек може да направи днес. Ако новороденото дете тежи три–четири килограма и е немощно, след 20 години пак ли толкова ще тежи? След 20 години пак ли ще бъде немощно? Не, то ще израсне, ще тежи 50–60 килограма и ще стане здрав, силен момък. Ако някое дете, наистина е родено в грях, след 20-годишен добър, чист живот грехът ще се заличи, ще изчезне. Като ученици вие не трябва само да цитирате стихове и да се спирате върху тяхното буквално значение, но да разглеждате вътрешния им смисъл. За да разберете смисъла на стиха „в грях ме зачена майка ми“, преди всичко вие трябва да разбирате еврейския език, да четете Библията в оригинал. Всеки стих има три тълкувания: едно тълкуване за обикновените хора, второ – за талантливите и трето – за гениалните, т.е. за посветените. Стихът „в грях ме зачена майка ми“ е вярно преведен, но малцина разбират вътрешния му смисъл. – Защо майката е заченала детето си в грях? – Защото била силна, енергична, здрава жена. Тя му дала повече сила, отколкото трябвало. Ако беше родила едно слабо, хилаво дете, щеше ли да има сила то да ходи тук-там, да краде, да убива? Майката е вложила в това дете толкова енергия, толкова здраве, че от изобилие на сили в себе си започнало да къса главите на мухите, на кокошките, да краде плодове от дърветата и т.н.

Следователно, ако майка ви е вложила много енергия във вас, благодарете за това. Не обвинявайте майка си, че ви е родила с много енергия, но търсете начин, как да пласирате тази енергия, да я използвате разумно. Когато видя, че някое дете къса главите на мухите, няма да считам, че е грешно, но ще зная, че е много енергично. В такъв случай ще го извикам при себе си, ще му дам една лопатка или мотичка и ще го накарам да вади троскот от земята.

Някои хора говорят за идеален живот, стремят се към него и пренебрегват физическия. Те не знаят, че за да дойдат до идеалния живот, трябва да започнат от физическия. Като метод за правилно развитие те трябва да отглеждат цветя, плодове и зеленчуци. Мнозина избягват работата със земята, считат я унизителна. Не е така. Всяко растение, всеки плод, с които човек се занимава, внасят в него свои качества. За пример, добре е да отглеждате фикус. Наистина, фикусът е безплодно растение, но и той дава нещо от себе си. Който иска да забогатее, нека отглежда фикус. Той внася спокойствие и разположение в човека. Фикусът е за учените хора. Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени череши; ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Искате ли да бъдете истински религиозни, вие трябва да се занимавате с отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци. В програмата на всички религиозни системи като метод за работа се препоръчва отглеждане на растения. Чрез тях човек се лекува. Като ги обработва, човек познава тяхната магическа сила. Днес особено препоръчват чесъна като лечебно средство. Всеки човек трябва да има в градината си по няколко лехи с чесън, лук, магданоз, които да отглежда грижливо и с любов.

Често се говори за дървото на живота. Какво разбираме под думите „дърво на живота“? Това са скритите сили на растенията, от които зависи здравето и дължината на живота. В човека има тъй наречена „растителна система“. Когато растителната система в човешкия организъм се осакати някъде, веднага идват болести. Ако разглеждате човека като ясновидец, ще видите, че в него има множество гори. Сегашните хора не познават своето естество, не знаят каква грандиозна работа им предстои и казват, че като отидат на онзи свят, ще бъдат възнаградени добре за мъченията и страданията, които са прекарали на земята. Те мислят, че там ще отидат като на разходка, ще се облекат с нови дрехи. Такъв свят не съществува. Онзи свят е свят на работа. Който отиде в онзи свят, трябва да бъде готов за работа. Там има повече работа, отколкото на земята. Съществата, които живеят на онзи свят, непрекъснато работят. Същото е и с човека. Главата е неговото небе. Милиони и милиарди клетки работят в мозъка и по този начин помагат на своя господар. И господарят, от своя страна, работи за своя мозък. Като се натъкне на някоя отрицателна черта в себе си, той се обръща за помощ към своя висш ум. За пример, някой човек е крайно подозрителен. За да се справи със своята подозрителност, той трябва да работи със своя ум, да развива разсъдъка си, който води от причини към последствия. Мнозина казват, че не трябва много да мислят. Достатъчно е това, което Бог е казал и направил, повече не им трябва. Това значи да чакаш наготово да получиш нещата. Добре е, ако някой ти донесе парче баница. Обаче, ако ти се яде баница, а няма кой да направи, ще си купиш брашно, ще го пресееш и сам ще си я направиш. Човек трябва да се научи сам да си прави всичко, каквото му е нужно. Има мъже, които знаят да предат, да насновават и да тъкат като жени. Те знаят и чорапи да плетат. Като тъче, човек трябва да знае как да насновава нищелките. От това зависи какво ще бъде платното. Някои жени тъкат на две нищелки, други – на три, на четири и т.н. Дебелината на платното се определя и от сновалката. Следователно много фактори влияят върху дебелината и качеството на платното. Някой човек има само основа, а вътък няма. Без вътък платно не може да се изтъче. Ако имаш основа и вътък и седнеш на стана, и Бог ще ти помогне. Когато влезете в стана и ръцете, и краката трябва да работят. Някоя жена настани стана си, но чака съседката ѝ да дойде да помага. Дойде съседката, влезе в стана, изкара платното наполовина и напусне работата. Платното върви, когато жената сама тъче и не очаква на другите. Какво представляват основата, вътъкът и платното в човешкия живот? Основата е мисълта на човека, вътъкът – неговите чувства, а самото платно – постъпките му. Щом се изтъче платното, човек си ушива дрехи, с които се облича. Докато тъче своите мисли и чувства, работите му вървят добре. Престане ли да тъче, работите му се объркват.

Религиозните хора имат добри желания, но предоставят работите си повече на Бога. Те малко работят, а повече се молят. В една английска църква, в която проповедник бил Спържен, се събрали видните членове на църквата, да се помолят на Бога да им изпрати една голяма сума за благотворителни цели. Като ги изслушал, проповедникът казал: „Братя, защо трябва да изкушаваме Бога? Всички събрани тук сме богати хора. Ето, аз давам от себе си 500 лири стерлинги. Нека всеки от вас даде по една малка сума, сами да свършим работата си“. Всички, които били на събранието, последвали примера на Спържен. В половин час пред тях седяла сумата десет хиляди стерлинги. Като даде всеки човек по една малка сума, работата тръгва напред. Трябва ли всичко да очакваме от Господа? Бог е вътре в нас. Кому каквото трябва, ще го намери в себе си. Достатъчно е само да отвори сърцето си. Бог е дал много блага на хората. Те трябва да бъдат готови, да дават от тия блага на своите бедни братя. Днес от всички хора се иска работа. Започнете първо от Божествения свят и постепенно слизайте в другите светове – в духовния и във физическия. Колкото по-надолу слизате, работата става по-неприятна. Всички хора са слезли на земята от един по-горен свят, за да се научат да работят с Любов. Човек е дошъл на земята да се научи правилно да живее. Той е тръгнал от мъчението и постепенно отива към труда и работата. Като се мъчат, хората впрягат на работа и животните. В бъдеще те ще се ползват от новите изобретения и по този начин ще облекчат положението на животните. Един ден органическият живот ще се облекчи и тогава хората няма да се мъчат и трудят, както сега, но ще работят. Работата им ще бъде по-малко от сегашната. За да дойдат до това положение, хората трябва да отидат при Онзи, Който живее в тях, и да Му кажат: „Кажи само реч“. Като чуете тази реч, всеки от вас трябва да си избере един план, по който да учи. Изучавайте всички предмети, за да изучавате физика, вие ще станете енергични; като изучавате химия, ще придобиете вътрешно спокойствие. Като изучавате астрономия, ще се запознаете с вселената.

Хората изоставят близките до тях предмети и се занимават с отвлечени въпроси, за пример, с въпроса за възрастта на земята. Интересни са заключенията на учените за възрастта на земята. Едни учени определят възрастта на земята по количеството на разтворената сол във водата; други я определят по наносите върху земните пластове. Те са изчислили, че на всеки 500 години земната кора се увеличава с по три сантиметра. Това надебеляване на земната кора се дължи на наслояванията. Това е забелязано в египетския терен. Други изчисления показват, че в Америка, на всеки 3600 години, земята се е снишавала с 30 сантиметра. В Англия, на всеки три хиляди години земята се е снижавала с 30 сантиметра. Трети учени пък определят възрастта на земята от разлагането на радия, т.е. от превръщането му в олово. От всички изчисления се идва до заключение, че земята е на възраст един милиард и 500 милиона години.

Друг научен въпрос, с който се занимават днес, е въпросът за възрастта на слънчевата система. Интересно е как са дошли учените до мисълта да използват превръщането на радия в олово за определяне възрастта на земята и на слънчевата система. Ще кажете, че това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с живота на земята. Много от вярванията на хората са подобни на тия въпроси, но, въпреки това, те мислят, че имат положителни вярвания. Какво ще остане от вашите вярвания, като отидете на онзи свят?

Кой човек е истински вярващ? Истински вярващ е онзи, който заминава за другия свят без да умира. Като дойде часът на заминаването му, той свиква приятелите си на угощение. Като се съберат всички около него, той казва: „Приятели, събрах ви да си хапнем и поговорим. Аз заминавам вече за отечеството си. Сбогом, отивам у дома си, между своите близки“. Той се сбогува с всички и изчезва, без да остави гроб след себе си. Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта. Приятно е човек да излезе от тялото си съзнателно и да отиде на разходка в широкия свят. Човек може да излиза от тялото си, когато пожелае. Когато спи и сънува различни сънища, човек несъзнателно излиза от тялото си и се разхожда из пространството. Не можете ли да направите това и в будния си живот? Че наистина излизате от тялото си и се разхождате из пространството, се вижда по това, че се връщате освежени и обновени. Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени.

Бъдещата наука ще докаже на хората, че не трябва да се страхуват от смъртта. Има нещо страшно в смъртта, но не е това, от което хората се страхуват. Един английски параход се спрял на пристанището, където трябвало да престои няколко часа. В това време двама–трима моряци слезли на брега с лодка, която завързали за един кол и отишли в града да се почерпят. Те се напили добре и като се върнали на брега, прибързали да се приберат в лодката. Това било късно през нощта. Влезли в лодката и започнали да гребат, за да стигнат парахода. Каква била изненадата им, когато на разсъмване те видели, че след като гребали усилено цяла нощ, не са се мръднали от кола, за който била вързана лодката. Понеже били пияни, те забравили да развържат лодката, вследствие на което гребали на едно и също място.

Ето защо, страшното в смъртта е колът, за който човек е свързан със земята. Като умре, всички, които са свързани със същия кол, го теглят и той остава на едно и също място. Следователно, дойде ли часът за заминаването ви, скъсайте въжето, с което сте вързани за кола и тръгнете свободно на път. Като отиде човек на онзи свят, близките му го посрещат, радват му се, устройват му угощение. Вие питате защо вашият близък не се обажда от онзи свят. Как ще се обади? Докато е бил на земята, всички са го гонели, измъчвали. Сега, след като се е освободил от мъчнотиите на земята, той не иска да си спомня за нея.

Хората говорят за онзи свят, без да го разбират. Онзи свят е по-уреден от този. Той е по-реален от физическия, който виждате около себе си. Ще кажете, че онзи свят е невидим. За едни хора той е невидим, а за други видим. И мравките не виждат човешкия свят, но това не значи, че той е невидим. Както за нас онзи свят е невидим и нереален, така също и нашият свят е нереален за мравките. Значи по отношение на онзи свят и ние сме като мравките. Като влезе в онзи свят, Христос възкръсна. Някои мислят, че като умре човек, светът се свършва. Не, след смъртта си човек влиза в по-реален свят от този на земята. Като отиде на онзи свят, човек вече не умира, смъртта не го хваща. Духовното тяло никога не умира. Затова, именно, след смъртта си Христос постоянно се явяваше на учениците си и пак изчезваше.

Сега, колкото и да се говори по този въпрос, все пак ще остане неразбран. Ако някое същество от онзи свят слезе на земята, то може да доведе коефициента на земната светлина до единица. При това състояние светлината претърпява известно пречупване, при което хората стават невидими. Всеки може да стане невидим. Човек може да попадне в средата на невидимите, те да го виждат, а той да не ги вижда. Тези същества са по-учени от хората. – Защо? – Защото са по-умни от тях. Които виждат са по-умни от тия, които не виждат.

Някой си имал да дължи една сума. Запитали го за колко месеца се е задължил. Той отговорил: „За три месеца“. Какво разбирате от това? Ако сте кредитор, ще разберете, че длъжникът има три месеца срок до изплащане на парите. Ако сте длъжник, ще мислите, че имате три месеца срок за отлагане. Един запитал приятеля си: „Какво да правя с дълга си?“ – „Изплати го.“ – „Нямам пари.“ – „Намери отнякъде.“ – „Имам малко, но не са достатъчни.“ – „Съкрати бюджета си по някакъв начин, но плати дълговете си, за да се освободиш от тях.“

И тъй, помнете, че в света има земни кредитори, на които сте задължени. Те са тъй наречените „земни банкери“, които скубят хората. Те взимат по 10%, по 20%, по 30% лихва. Трябва да се освободите от тези кредитори – нищо повече. Ти имаш излишни желания, от които трябва да се освободиш. Това са банкерски операции. Ти искаш да имаш десет костюма, няколко чифта обувки, няколко шапки, няколко ризи. Защо ти са толкова много? Щом живееш на земята, две–три ризи са достатъчни. Като се изпотиш, ще съблечеш едната риза, ще облечеш другата. Христос казва: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си“. Той говори за друг свят, а не за физическия. На физическия свят, за чистота, трябва да имаш поне две–три ризи. Ризата, с която човек се облича, представлява разумното в него. Ако една разумна проява не може да ти помогне в даден случай, защо ти е тя? Ако една мисъл не може да ти помогне за разрешаване на една мъчнотия, тя е слаба мисъл. Ако едно чувство не може да ти помогне да разрешиш мъчнотията си, това чувство е слабо. Ако една постъпка не може да ти помогне в разрешаване на мъчнотиите, тя е слаба. Стремете се към такива мисли, чувства и постъпки, на които да разчитате при мъчнотиите си. При каквато мъчнотия и да се намирате, разумният свят ще ви помогне да я разрешите.

Един студент разправяше една своя опитност, от която се уверил в помощта, която разумният свят дава на хората. Това се случило в Пловдив. Един ден той изпаднал в голяма мъчнотия. Нямал пет пари в джоба си, а бил много гладен. Като вървял по улиците, минал край една гостилница, откъдето му замирисало на ядене. Това увеличило още повече глада му. Цял ден не сложил хапка в уста. Както вървял, чул един глас в себе си, който му пошепнал: „Погледни на земята“. Той погледнал и видял една монета. Гласът продължил: „Вземи монетата, иди да се нахраниш добре и повече не пъшкай“.

Какво показва това? Това показва, че в природата съществува закон, който има предвид нуждите на човека. Няма случай в живота на човека, когато съществените му нужди да не са били задоволени. Вярвайте в разумното начало в света. Щом постъпите разумно и отправите мисълта си към възвишения свят, веднага ще ви се притекат на помощ.

Следователно, за да се свържете с разумния свят, от вас се иска вяра, поставена на опит. От вас се иска вяра, която да ви подмлади и освежи. Сегашните хора са остарели преждевременно. Те се страхуват от живота и постоянно се питат: „Какво ще стане с нас?“ – Какво ще стане с вас? Нов свят, нови условия идват. Вие трябва да бъдете млади, да се пригодите към новите условия. Това, за което се страхувате, е старото, което си заминава. Старият свят е мътната вода, която трябва да изтече, за да дойде бистра, чиста вода. Нов, красив свят се приготвя за всички хора. Той носи такива блага, каквито никой не е очаквал. Всеки ще стои под смокинята и ще яде. Това подразбира изобилието на живота. Всеки ще бъде задоволен, но от всички се иска работа. Всеки ще работи доброволно, от Любов. Кой каквото прави, с Любов ще го прави. Къща ли градиш, с Любов ще я градиш; обличаш ли се, с Любов ще се обличаш. Всичко ще се върши с Любов.

„Кажи само реч.“ И каза Господ: Станете вие, които спите. Събудете се вие, които дремете. Почнете да мислите, да работите и да прилагате Любовта в живота си. Щастие идва за цялото човечество. Слънцето грее за всички хора в света. Да бъдем благодарни!

Беседа от Учителя, държана на 4 август 1940 г., 5 ч. сутрин.

Вяра и вярване

Като четете 26-та глава от деянията на апостолите, ще се върнете две хиляди години назад, да видите какво е говорил апостол Павел. Той имал такава опитност, каквото малко християни имат. За тях, именно, се казва: „Блажени, които не видят, а повярват“. Апостол Павел видял нещо и повярвал. Тома не видял, но и не повярвал. Той казал: „Докато не сложа пръста си в раната Му и не опитам, не вярвам. Аз съм положителен човек, не се занимавам с халюцинации и въображаеми работи“. Христос му отговорил: „Сложи пръста в раната ми и не бъди неверен, но верен“. При това положение, стихът: „Блажени вярващите“ има смисъл.

Мнозина смесват вярата с вярването. Това са два различни процеса. Вярата е положителен принцип, който изключва всякакво противоречие. В каквото вярва човек, това става. Във вярването не е така. Във вярването повечето неща не стават. Следователно, когато нещо не става, както мислим, това е вярване; когато нещо става, както мислим, това е вяра. За опитния музикант нещата стават, както мисли. Достатъчно е да вземе лъка в ръката си, за да види, че всичко става, както е мислил. За неопитния музикант не е така. Както и да движи лъка по цигулката си, нещата не стават правилно. Ако се осмели да даде концерт, нищо няма да излезе от него. След това той ще обвинява времето, публиката, лъка, струните и т.н. Всъщност, вината е в самия него. Като не знае да свири, концертът не излиза, както трябва.

Съвременните хора живеят повече в отрицателното, отколкото в положителното. Каквото и да им проповядвате, те са склонни повече да отричат нещата, отколкото да ги приемат. Ако кажете на тия хора, че вярвате в Бога, в задгробния живот, те ще ви вземат за посмешище. Вашите вярвания са халюцинации за тях. Това са нереални, недействителни неща. По какво се различават реалните неща от нереалните, от халюцинациите? Реалните неща хранят човека, а халюцинациите – не го хранят. Представете си, че чрез внушение цял месец поддържате в човека мисълта, че му давате да яде хляб. Той си внушава, че яде хляб, но на края на месеца ще се почувства силно изтощен. Обаче, ако в действителност го храните с хляб, накрая на месеца той ще бъде здрав и укрепнал. Значи, когато влезе в реалността на нещата, човек укрепва и придобива светлина. Когато влезе в областта на внушението и халюцинацията, той отслабва и губи светлината си. Ето защо, срещнете ли човек, който говори за вяра, а отслабва, ще знаете, че той е влязъл в областта на халюцинациите.

Една баба минала от православието в евангелизма и започнала ревностно да чете Библията и Евангелието. Тя се натъкнала на стиха от Евангелието: „Ако имате вяра като синапово семе, можете да местите планини“. По това време пред къщата ѝ имало една могила, която закривала слънцето и не давала възможност на светлината да прониква в стаята ѝ. Тя често се молела на Христос да махне тази могила от прозореца ѝ. Една вечер тя пак се помолила да ѝ се помогне някак, да се махне могилата. Като свършила молитвата си, тя легнала да спи, с надежда, че сутринта могилата ще бъде преместена. Щом станала от сън, тя погледнала през прозореца към могилата и като видяла, че не се е поместила нито на един сантиметър, казала: „Стана точно така, както си мислех“. Тя казвала на съседките си, че според думите на Христос могилата може да се махне. Външно тя се молила за премахването ѝ, но в себе си мислела: „Я се махне, я не“. Това е вярване, а не вяра.

Съвременните хора, с помощта на машини, вдигат големи тежести от 300, 400, 500 и повече тона. Опита ли се човек сам да направи това, не може. Като знае законите на механиката, с машини всичко може да направи. Щом дойде до вярата, нищо не може да постигне. – Защо? – Не знае законите на вярата. Някой казва, че има вяра, а се чуди защо няма резултатите на вярата. Той вярва само на думи, а не в действителност. Без да разбира законите, по които е създаден света, някой мисли, че може да вдигне Витоша и да я сложи на друго място. Защо е нужно да се мести Витоша? Да преместите Витоша, да я вдигнете във въздуха, трябва да има някаква съществена причина за това. Къде ще я поставите? Трябва да има свободно място, да я сложите някъде. А тъй, нито има причини да се мести, нито мястото ѝ е определено. В този случай няма по-голямо нещастие от това, да я местите без причина. Какво ще стане със София, ако върху нея поставите Витоша? Значи думите на Христос имат преносен смисъл. На друго място Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. И този стих има преносен смисъл. Обаче, някои от учениците разбраха този стих в буквален смисъл и се съблазниха. Те казаха: „Как е възможно да ядем човешко месо?“ Които се съблазниха от думите Христови, напуснаха Го. На онези, които останаха при Него, Христос каза: „Ако искате да се ползвате от моето Слово, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на думите ми“. Всяка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено.

Сега аз говоря за Любовта, но всички не я разбират еднакво. Едни я разбират буквално, от физическо гледище, други – духовно, а трети – Божествено. Като говоря за Любовта, сиромахът си мисли: „Дано се намери някой богат човек да ме обикне, да подобри условията на живота ми“. Ученикът, който няма средства да следва училище, иска да намери някой благодетел, да го обича, за да го поддържа да завърши учението си. Младата мома, която мечтае да се ожени, търси някой богат човек да я обикне, да ѝ даде една голяма сума за зестра. Тя си казва: „Днес и хубава да си, и млада да си, всеки търси зестра“. Питам: Птиците със зестра ли се женят? Те лесно разрешават въпроса – нито пари търсят, нито сватове. Ще кажете, че сте човеци, а не птици. Така е, човешките работи стават с пари, а Божествените – с вяра и с любов. Ако имаш вяра и любов, без пари ще се ожениш; ако имаш вярване, с пари ще се ожениш. Следователно, искате ли да знаете как ще се наредят работите ви, трябва да се изпитате, вяра ли имате, или вярване. В всеки човек има нещо, което му подсказва, ще има ли успех в някаква работа, или няма да има. За пример, забелязано е, че когато човек предприеме някаква работа и лявото му око заиграе, няма да има успех. Ако дясното му око заиграе, ще има успех. Чудно е, наистина, каква връзка съществува между заиграването на лявото или на дясното око и успеха или неуспеха на дадена работа, но това са факти, които мнозина са опитали. Ще кажете, че това е някакво съвпадение. Дали е съвпадение или факт, не е важно. Важно е, че всеки е забелязал това нещо и затуй се вглежда, очаква да види какво ще излезе. У някои хора лявото око играе на добро, а дясното – на зло. У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работите на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до някаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, забогатял, а вие нищо нямате. Какво особено е придобил от това? И богатият умира, и бедният умира. И богатият отива на онзи свят с празни ръце, и сиромахът отива с празни ръце. Важно е човек да занесе на онзи свят сърце, пълно с добродетели, и ум – със светли мисли.

Новите времена изискват нещо ново. Ако е въпрос за богатство, за сила, за власт, хората са имали това през всички времена и епохи. Богати са били и са осиромашали; силни са били и са изгубили силата си.

Кое е новото, което хората очакват? Свободата. Човек всякога се е стремял към свобода. И досега още хората се борят за свобода, въпреки това не са я придобили. Някои мислят, че свободата е в богатството, в знанието, в силата. Свободата е нещо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен. В природата съществува един закон, според който никой няма право да слага в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може да носи. Вземе ли повече, той носи чужд товар. Чуждият товар е тежък и всеки може да ви го вземе. Някой работи цяла година, да събере повече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде някой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законите на природата. Природата складира ли някъде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха. Това е необходимо, когато пътуват по високи планини, като Хималаите. Като слагат въздуха в машините, хората тръгват по високите планини, но мъчно напредват. Не се пътува лесно по места, където има нужда от складиран въздух.

И тъй, ще кажете, че богатството прави човека свободен. Философите, които имаха свободна, права мисъл, богати ли бяха? Не бяха богати. Ние говорим за външното богатство, а не за вътрешното. Когато философът влезе в общество между учени хора, всички го обикват. – Защо? – Вътрешно е богат той. Щом има вътрешно богатство, той носи в себе си знание, сила и власт. Има ли тези неща, той е свободен. Това, което той носи в себе си, представлява нещо реално, което никой не може да му вземе. Кои неща наричаме реални? Реални неща наричаме тези, които сам човек знае. Рече ли да ги сподели с другите, всички да ги знаят, те изгубват своята реалност.

Представете си, че двама актьори играят на сцената някаква любовна роля. Публиката гледа, слуша техните излияния, мисли, че наистина се обичат. Щом се свърши представлението, актьорите се разотиват по домовете си, като че нищо не е било. Един час преди това те се обясняваха в любов пред публиката, но щом слязоха от сцената, любовта им се свърши. Реална любов ли е това? Любов, която се изповядва пред хората, не е реална. Значи всяко нещо, което се изнася пред света, всички да го знаят, не е реално. Светът е голяма сцена, на която се изнасят всички прояви на живота. За да не изгуби реалността на нещата, някой се затваря, не позволява да проникват в душата му. Като го погледне някой в очите, той веднага се огражда, не иска да открият тайните му. Каква тайна може да крие човек в себе си? Той обича някого и не иска хората да открият любовта му. Майката не иска децата ѝ да разберат, че едно от тях е любимото ѝ дете. Тя иска да покаже, че еднакво обича всичките си деца. Който е наблюдателен, лесно ще забележи, че към едно от децата си тя проявява по-голяма любов. Тя ги обича еднакво, но въпреки това на любимото си дете ще даде нещо повече и по-хубаво от това, което дава на останалите. Каквото и да прави, тя не може да се скрие. Любовта изпитва човека. Съвременните християни са поставени на изпит, да проверят каква е любовта им. Без изпит никой не може да влезе в Царството Божие. Искате ли да влезете в Царството Божие, веднага ще ви изпитат каква обхода, какво поведение имате към ближните си. Достатъчно е да отправите един крив поглед към някого, или да кажете една обидна дума, за да се намерите вън от пределите на Царството Божие. Там няма стражари, които пъдят хората, но човек сам го напуска. Щом прояви някаква дисхармонична постъпка, той заспива. Заспиването подразбира помрачаване на съзнанието. Като изпаднете в това положение, разумните същества идват при вас, връзват ръцете и краката ви и ви свалят на земята. Защо ви връщат на земята? За да се събудите. Значи, за един крив поглед, или за една обида вие слизате на земята да се учите. Всички хора, които живеят на земята, са изпъдени от онзи свят, защото са отправили крив поглед, или са казали обидна дума на някое от разумните същества. – „Ами Христос защо дойде на земята?“ – Той дойде да спаси човечеството от дълговете му. Той стана поръчител на хората. За всеки, който не плаща дълговете си, викат Христос и Му казват: „Ти си поръчител на този човек, плащай за него“. Христос плаща за всички хора. За благодарност на това, те Го разпнаха. Чрез разпятието Христос видя какво представлява неорганизирания още човек.

Всички християни вярват в Бога, убедени са в съществуването Му и очакват само добър живот. Това е невъзможно. В началото, т.е. като се роди, детето е добре прието. Като порасне, човек минава през мъчнотии и страдания. Като умре, т.е. като дойде до края на живота си, пак го изпращат добре. Това е закон. Всички се радват на малкото дете. Майката го къпе по два пъти на ден, храни го, изпълнява всичките му желания. Като стане на четири–пет години, тя го изоставя малко. После го праща на училище. Щом свърши училище, праща го на работа. Трябва ли възрастният човек да съжалява, че майка му не го носи вече на ръце? Той разбира, че различните възрасти изискват различни отношения. На първо време децата почитат родителите си, обичат ги. Като станат големи, започват да ги критикуват. Когато майката и бащата остареят, децата не са доволни от тях и казват: „Дано по-скоро да си заминат за онзи свят, да ни освободят“. Те искат да бъдат свободни, никой да не се меси в работите им. Като заминат родителите, синовете и дъщерите плачат за тях. – Защо плачат? – Че ги огорчавали, че не ги оценили, както трябва. Майката и бащата слушат в гроба какво говорят децата им за тях.

Сегашните хора умират преждевременно. Те умират, без да се борят. Щом дойде смъртта, човек трябва да се бори с нея. – Защо? – Защото Бог не съизволява в смъртта на човека. Човек сам създава смъртта си. Ако пререже вените си, той непременно ще умре. Дойде ли смъртта при вас, вие трябва да ѝ обявите двубой. Човек е дошъл на земята да живее дълъг живот. Ако живеете 120 години, това е достатъчно. На сегашния човек е определено да живее 120 години на земята. През това време той ще преживее всичко, което му е нужно. Който умира по-рано от тази възраст, той изкуствено е причинил смъртта си.

Съвременните хора не могат да се справят с противоречията на живота, вследствие на което умират преждевременно.

В древността един от учениците на една окултна школа отишъл при Учителя си и му казал: „Моля ти се, помогни ми да придобия изкуството да отварям очи на слепи, уши на глухи, да развързвам езици на неми“. – „Ще бъдеш ли щастлив?“ – „Това ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според волята ти!“ – казал Учителят му. Ученикът придобил това изкуство и тръгнал по света да помага: на слепи отварял очите, на глухи – ушите, на неми развързвал езиците. В скоро време славата му се разнесла по целия свят. Какво било учудването му, когато слепите, които прогледнали, започнали да го гонят; глухите, които прочули, и немите, които проговорили, почнали да злословят по негов адрес. Като дошъл до крайно противоречие, той се върнал при Учителя си и се оплакал от нещастието, което го сполетяло. Учителят му отговорил: „Бог затвори очите на слепите, ушите на глухите и устата на немите, за да не те преследват. С неразбиране на законите, ти пожела преждевременно да ги освободиш, заради което понесе последствията“.

Може ли сляп вълк да гони овцете! Може ли глух вълк да чуе тропота на коня, който минава покрай него?

Сегашните християни се нуждаят от истинско знание, от истинска вяра, да разбират законите на природата и на живота. Истински учен е този, който не се разколебава в знанията си. Целият учен свят да е против него, той пак си казва: „Аз вярвам в знанието, което съм опитал“. Истински вярващ е този, който не се разколебава във вярата си. Целият свят да се обезвери, той пак си остава верен на своето верую. Силен човек е онзи, който прави, каквото каже. Ако каже, че може да носи земята на гърба си, трябва да докаже това. Силният прави всичко сам. Той не очаква на чужда помощ. Мнозина могат да му се притекат на помощ, но той не очаква на никого. И като сгреши, той сам поправя грешката си, без да се самоосъжда. Слабият, като направи някаква грешка, не се опитва даже да я изправи, но започва да се самоосъжда. Той казва: „Не мога да си простя за направената грешка“. Няма защо да не си прощаваш. Щом си счупил стомната, ще купиш нова. Ще глобиш малко кесията си, но ще изправиш грешката си. Мъчно прощава човек на себе си, но оттам ще започне. Щом прощава на себе си, той може да прощава и на своите ближни.

Казано е в Стария Завет, че човек трябва да прощава на брат си по седем пъти на ден. И на Христос зададоха въпрос: „По колко пъти трябва човек да прощава на брат си? По седем пъти ли?“ Христос отговори: „Не по седем, а по 77 пъти по седем“. Не е лесно човек да търпи, да чака брат си да сгреши 77 пъти по седем, да му прости за направените грешки, и след това да има право да се произнесе за новата грешка. Вие сте учен човек, но дойде един простак при вас и ви казва, че сте невежа, че не разбирате от работата си. Как ще се въздържите да не му докажете, че сте учен? Вие ще кипнете, ще се разгневите и ще му дадете да разбере с кого има работа. Един прост човек се осмелил да каже на един силен: „Ти си баба, страхлив човек си. Мълчиш само и гледаш какво правят хората около тебе“. – „Искаш ли да ме познаеш?“ – запитал го силният. – „Искам.“ Той го хванал за краката, вдигнал го високо във въздуха, обърнал го с главата надолу и го запитал: „Сега познаваш ли кой съм? Още ли мислиш, че съм баба и страхливец?“ – „Познах те вече. Виждам, че си голям юнак.“ Следователно, щом се натъкнете на някаква мъчнотия, която ви счита за страхливец, не ѝ доказвайте какво сте всъщност, но хванете мъчнотията в ръце, повдигнете я във въздуха и я обърнете с главата надолу. Докато мъчнотията не признае силата ви, няма да я пуснете на свобода. Ще я държите с главата надолу във въздуха, докато най-после признае, че има работа със силен човек.

Днес всички хора очакват да дойдат нови, благоприятни условия. Вярванията се нуждаят от условия, а не вярата. Учените, великите хора създават новото. Те правят опити. Химикът не теоретизира само, но работи в лабораторията си. Цели 20–30 години прави опити върху даден въпрос, докато най-после се домогне до известен факт. Знаменитият учен, Гал, основател на френологията, правил ред наблюдения да намери мястото на смелостта в човешката глава, но не могъл. В помощ му дошъл един негов приятел, който развъждал кокошки. Между петлите си той забелязал, че едни са много смели, а други – страхливи. Като ги изследвал, видял, че областта зад ушите в смелите петли е силно издута. Гал се възползвал от това откритие и започнал да наблюдава хората, да търси този център у тях. Той намерил, че у смелите хора този център, зад ушите, е изпъкнал, както в петлите. Някой казва за себе си, че е смел. Като погледна главата му, виждам, че е крайно миролюбив. И да иска да бъде смел, не може. – Защо? – Главата му е тясна, особено зад ушите.

Светът се нуждае от смели хора. Някои не смятат да се проявят, за да не правят грешки. И да грешат, те трябва да работят. Идете сега в Русия, в Германия, в Англия, във Франция, навсякъде правят преобразувания. Старото се замества с ново. Опитайте се в Русия да говорите за Бога, за вяра, да видите как ще ви посрещнат. Казано е в Стария Завет: „Не споменавай Божието име напразно“. Там са видоизменили този стих, в смисъл да не се говори за Бога. Работи в Негово име, в името на справедливостта, без да проповядваш. Старите времена минаха. Няма какво да се вярва в този или в онзи. Истинските християни трябва да имат знания, за да разбират законите на природата, да прилагат Любовта. Идете в Германия и там ще намерите нововъведения. Целият съвременен свят се преустройва. Правят се опити за нещо добро и велико. Ако положението днес не е стабилизирано, ще дойде ден, когато новото ще възтържествува. Човечеството ще мине през изпитания, но ще придобие онази свобода, към която душата се стреми. Хората се раждат учени, добри, но трябва да проявят своята ученост и доброта. От раждането си до последния ден на своя живот, човек развива това, което е вложено в него. Той не създава нищо ново, но само се проявява. При каквито условия да поставите змията, все змия ще си остане. Вълкът ще си остане вълк. Волът ще си остане вол. Човекът ще си остане човек. Човек трябва да разчита на онова, с което е роден, което е вложено в него. Достатъчно е него да развие.

И тъй, не чакайте времето, да станете добри. Вие сте родени добри. Проявете доброто в себе си. Вие сте родени умни. Проявете своя ум. Апостол Павел беше роден за проповедник на Христовото учение, но имаше криво разбиране за нещата, от което трябваше да се освободи. Христос го свали от коня и му каза: „Не ритай срещу остен. Стани и иди да проповядваш. Не бъди повече Савел, но Павел“.

Много от сегашните хора са Савловци, поддържат старото учение. Те трябва да паднат от коня си, да напуснат старите си разбирания, да станат павловци. Сега е времето, хората да се откажат от старото си разбиране и да приемат новото. Докато дойдат до новото, те неизбежно ще минат през борба, но това е необходимо. В какво се състои новото? – Във възкресението, във великата свобода. Докато живее в старото, човек се намира в ограничения. Щом влезе в новото, той се освобождава от ограниченията и възкръсва. Новото носи в себе си Божията Любов. Който вярва в тази Любов и я прилага, той ще се подмлади. Който не вярва в Любовта, живее в старото. В широк смисъл казано: Които живеят със старото, са стари хора. Които живеят с новото, са млади. Ако младият изгуби вярата си в новото, остарява; ако старият придобие вяра в новото, подмладява се. За утеха някои казват, че като се преродят втори път, тогава ще се подмладят. Ако сега не се подмладят, и в другото прераждане няма да се подмладят.

Като разглеждате сегашното положение на хората, виждате, че евреите, които навремето бяха избран народ, днес са изложени на големи изпитания. Някога бяха пръв народ, сега са на последно място. Това се дължи на едно тяхно опущение. Днес всички народи – германци, англичани, италианци, французи, руснаци – се борят за първенство. Едно трябва да се знае: докато е на физическия свят, човек бива в началото пръв, в края – последен. Като влезе в духовния свят, в началото е последен, в края – пръв. Щом влезе в Божествения свят, и в началото, и в края е пръв. Само в Божествения свят човек запазва силата си. Каквато е силата му в началото, такава е и в края. Това значи да започне човек с добро и да свърши с добро; да започне с Любов и да свърши с Любов; да започне с вяра и да свърши с вяра. Човешкият и духовният свят, съединени в едно, образуват Божествения. Следователно, когато човек съедини физическия и духовния свят в себе си в едно, той става кандидат за Божествения. Като живее на физическия свят, човек разбира какво значи да бъде силен в началото на живота си; като живее в духовния свят, той знае какво значи да бъде силен накрая. Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира какво значи да бъде кандидат за Божествения свят. Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега“. Това значи: „Аз съм този, който и в началото, и в края съм един и същ, неизменен“.

Всеки човек трябва да се стреми да бъде неизменен; какъвто е в началото, такъв да бъде и в края. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде внимателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати. Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ. Всеки човек, всеки народ има свое място във Великия организъм. Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли мястото си, той се намира пред голяма катастрофа. Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава, която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде тяло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това се състои бъдещата религия и бъдещата наука. От всички се иска светъл ум, топло сърце и здраво тяло. Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свят? Те са стопени, както ледът се топи и превръща във вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно вашите заминали се вливат във вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т.е. ако се обичате, като замине за другия свят, той ще се влее във вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тялото ви. Ако не се обичате, той пак ще се влее във вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето тяло. Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели. Който заминава за онзи свят, трябва да повдигне температурата на ближните си, а не да я понижи.

Желая ви да бъдете добри проводници на Божествената светлина, топлина и сила, за да внесете в ума си повече светлина, в сърцето си – повече топлина и в тялото си – повече сила. Придобиете ли тия неща, вие живеете във вярата, а не във вярването.

Беседа от Учителя, държана на 11 август 1940 г., 5 ч. сутрин.

Да имате любов

На едно място в Евангелието Христос казва: „Да имате любов един към друг“. Няма по-велико нещо в света от Любовта. Но в Любовта има и смущения. Всеки се оплаква, че не го обичат, както трябва. За да те обича някой, ти трябва да заслужаваш. Любовта е нещо ценно, което не се дава всякога.

От какво произтичат смущенията? – От безлюбие. Съществуват три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е в Евангелието: „Да се не смущава сърцето ти“. Вярно е, че човек не трябва да се смущава, но как да не се смущава, когато няма пари? Как да не се смущава длъжникът, когато кредиторът му иска в определен срок да си плати дълга? Какъв е цярът да се не смущава сърцето ви? Христос дава цяр против смущението, като казва: „Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!“ Защо трябва човек да се цери от смущението? Смущението парализира човешкия организъм. Много органически болести се дължат на вътрешното смущение в човека.

Често лекарите говорят за кръвно налягане. В зависимост от смущението, в човека съществува сърдечно, умствено и волево налягане. Само по себе си налягането не е лошо нещо. Сложиш товар на гърба си и усещаш налягане. Някой иска нещо от тебе – налага се. Въпреки това хората се страхуват от кръвното налягане. Защо се страхуват? – Защото се предизвиква от нечиста, венозна кръв, вследствие на което кръвообращението не става правилно. Кръвното налягане се цери лесно, с пиявици. Как се церят, обаче, сърдечното и умственото смущения? Те засягат сърцето, дихателната система и кръвоносните съдове. Много хора умират преждевременно, благодарение на кръвното налягане. Затова, именно, Христос казва да се избягват всички видове смущения. Щом имате Любов, смущенията бягат от вас. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте повод да ви защитава някой слаб човек. Ако слабият ви защитава, вие ще бъдете бити на общо основание. Ако ви защитава някой, той трябва да бъде силен. Мнозина търсят защита в парите, в дрехите, в къщите си. Обаче, ако изгубят парите, дрехите и къщите си, те се смущават. Защо се смущават? – Защото са разчитали на слаби средства.

Хората изпадат в смущения, мъчнотии, тревоги и казват: „Не мога да направя това или онова“. Те не се познават. Те могат да направят всичко. – Кога? – Когато се намерят в безизходно положение. В това отношение човек постъпва като котката, която е голяма аристократка. Ако на пътя ѝ се изпречи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я и затова обикаля оттук-оттам, докато намери свободен път. Обаче, ако се намери в голямо затруднение и два метра височина да ѝ се изпречи, веднага ще я прескочи. И човек, като котката, търси лесния път; ако се намери в голямо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. За пример, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния път в живота и мисли, че не може да изпълни някакво голямо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето ѝ пожелае. Детето ѝ казва: „Ти обеща, че ще се грижиш за мене и с любов ще изпълниш всичките си задължения, защото аз искам да живея“. Майката се въоръжава със сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нещо от задълженията си към детето си, тя страда и се смущава. „Да не се смущава сърцето ви.“ – Защо? – Защото някои смущения стават причина за подпушване на известни енергии, които текат в човешкия организъм – в неговото сърце, в неговия ум и в цялата му нервна система. Човек е акумулатор, в който се преплитат енергии. В математическо отношение човек представлява една от най-сложните формули. Който може да преведе тази формула в геометрически образ, той има вече ясна представа за човека.

„Да се не смущава сърцето ви.“ – Защо? – Защото смущенията внасят особен род киселина в човешкия организъм, които го разрушават. Като се смущава за маловажни работи, човек губи най-хубавите си чувства. Когато влезе в умствения свят, човек започва да си чертае план за някакво постижение. За пример, той иска да стане силен човек и развива мускулите си, да бъдат яки, здрави. Идеалът на този човек е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за един американец, че могъл да вдига на ръце един кон и едно конче. Колкото и да бил силен, намерил се по-силен от него, който могъл да вдига два коня и едно конче. Трябва ли първият юнак да се смущава, че някой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигат много по-големи тежести от най-силния човек. Значи във физическо отношение човек разполага с известен мащаб от сила, с която може да се хвали. Сегашните машини надминават неговата сила. Важно е човек да бъде силен в духовно отношение. В това се състои смисълът на живота.

Съвременните хора имат доста мъчнотии от миналото, вследствие на което са дошли до положение на постоянни войни: мъже и жени воюват помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държавите от своя страна се делят на партии, които също воюват помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнат партиите, за да се освободи светът от борби. Има нещо ново, което идва сега и което трябва да се изучава. Лесно е да намериш грешките на хората. Лесно е да кажеш, че някой не живее добре. Лесно е да кажеш на някого, че трябва да обича. Знаете ли колко мъчно е да обичаш човека?

Представете си, че някой ви заповядва да ядете сух, мухлясъл хляб. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадат пресен, доброкачествен хляб, ще го ядете доброволно, без принуждение. Следователно не е лесно да върши човек нещо по принуждение. То е все едно, да му дадат мухлясъл хляб и да му заповядат да го яде. Днес повечето неща стават чрез принуждение. Това показва, че ние живеем в епохата на принуждението.

Идва нова епоха в света, която пресява хората. Това е епохата на Любовта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате някого и в тази любов губите силата си, любовта не е на място. Ако в любовта и двамата искат само да печелят, любовта им не е на място. В любовта и печалбата, и загубата са на място. В любовта и който обича, печели и когото обичат, също печели. Значи в любовта и двамата печелят; в безлюбието и двамата губят. Това е новото определение на Любовта. Ето защо, дойдете ли до Любовта, ще знаете, че които се обичат, печелят и във физическо, и в сърдечно, и в умствено отношение.

Някой се хвали, че има голяма любов. Каква любов е тази, при която човек плаче? Ще кажете, че човек плаче от умиление. Добре е да плаче човек от умиление, но плачът от умиление съживява мъртвия, а плачът без умиление умъртвява хората. Ще кажете, че някой плаче от любов. Какви са тези сълзи от любов? Ако всички хора плачат от любов, земята би се превърнала на рай. Досега не съм срещал човек, който да плаче от любов. Това е мое мнение. Ако тези сълзи, за които казвате, че са от любов, капят върху някое дърво или растение, те ще го унищожат; ако капят върху животно, то ще умре; ако капят върху човека, и той ще умре. Изобщо, тези сълзи умъртвяват, не се отразяват добре върху живите същества. Днес повечето хора плачат от любов и се оплакват, че са нещастни. Има смисъл човек да плаче за любов, а не от любов.

Като изучавам хората, аз търся причините за техните смущения. Слушам проповедникът, все за онзи свят говори, приготвя своите пасоми, но в края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за някой красив и богат момък. Тя си въобразява как той ще я гледа като царица, как ще живее в палат, обиколена със слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбъдва. Лицето ѝ се разваля, тя се разочарова и казва: „Лош човек излезе моят възлюбен. Не струва човек да се жени. Няма смисъл човек да обича“. Тя обвинява любовта. Това, което тя нарича любов, не е никаква любов.

Следователно, ако някой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той Любовта. Ако я оценява, Любовта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, няма да дойде. Който оценява Любовта и я възприема правилно, той е доволен от всичко. Каква любов е тази, която прави хората недоволни? От хиляди години насам Бог проявява Любовта си и всички хора са недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволен, дядото и бабата също са били недоволни. И децата, които се раждат, са недоволни. Че наистина и дядото е бил недоволен, виждаме по това, че е грешил. Доволният човек не греши. Ще каже някой, че умира от любов към Христос. Ние се нуждаем от хора, които живеят за Христос, а не от такива, които умират за Него. Момата казва, че умира от любов към възлюбения си. Кое ѝ дава повод да умира от любов за него? Каква полза ще принесе на някого, че умира от любов? Така не се говори. Това не е логическа реч. За предпочитане е човек да живее без аргументирана реч, отколкото да умре с аргументирана реч. И тъй, ние говорим за онази Любов, която изисква живот от нас. Ние говорим за онази Любов, която носи живот за всички хора. Тази Любов е Божествена. Откъдето и да дойде, тя носи живот в себе си. Не мислете, че тя ще дойде само от едно място. Не, тя ще дойде от животните, от растенията, от дърветата, от камъните. Тя ще дойде от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, откъдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че Любовта ще дойде отгоре. Как разбирате вие думата „отгоре“? Със самолет ли ще слезе Любовта? Ако е въпрос за самолета, ние виждаме какво слиза от съвременните самолети. Те снасят отгоре своите яйца. Вие знаете какво правят тия яйца. Те умъртвяват хората, а не носят живот. Те носят смърт за човечеството. Какво ще кажете за тия самолети? Не само самолетите, но и пушките, и топовете снасят яйца, които умъртвяват. В този смисъл тия изобретения са женски, понеже раждат, т.е. снасят яйца. Оттук можем да кажем, че светът се е развалил от жени, които раждат. Не ме разбирайте криво. Аз говоря за жената в друг смисъл, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица също снася яйца. Нейните яйца бяха най-големи. Но сега има яйца още по-големи от тия на камилската птица. Те тежат до две хиляди килограма. Където падне това яйце, причинява големи пакости. Аз не съм против самолетите, против пушките и оръдията, но искам техните яйца да допринасят благо за човечеството. Където падне това яйце, да поникне нещо хубаво – обувки, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли колко струва едно от тия яйца? Като се превърне в пари, то задоволява нуждите на много хора. Тогава всеки ще каже: Дойдоха Божествените птици и донесоха на всеки човек подаръци. Кой няма да се радва на такава птица и на нейните яйца? Обаче от яйцата на сегашните птици, които са се превърнали в машини, всеки бяга. Всеки тича да се скрие някъде, да не го засегне някое парче от тях. Страшни са сегашните яйца! Където паднат, рушат, разорават земята на голяма дълбочина.

Като изучавате живота, виждате, че най-лесните неща се изпълняват най-мъчно. Най-хубавите неща създават тягостни състояния. За пример, срещне ме някой и ми казва, че съм много добър. Защо ми казва това? Ако наистина съм добър, аз зная това. Но той има някаква користна цел. Щом каже, че съм много добър, след това добавя: „Можеш ли да ми помогнеш в нещо?“ Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съм добър. Значи, ако не му помогна, веднага ставам лош. Добър съм, докато взима нещо от мене. Щом нищо не взима, ставам лош. Ние трябва да дойдем до положение, да благодарим за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бъдат правилни. Ето защо, когато казвате, че един човек е много добър, или много лош, вие трябва да имате мярка, с която да определите неговата доброта или лошавина. Коя е мярката, според която определяте качествата на нещата? Когато кажете, че обичате някого повече от всички хора, вие нямате мащаб, с който да мерите нещата. Колко го обичате? Повече от всички хора? Това не е още мярка. Друг е въпросът, ако кажете на някого, че го обичате като себе си. Като „себе си“, това е мащаб, който всички познават. Да обичаш някого, това значи, да работиш за него, като за себе си. Обичта внася разположение в човека, а не тревога. Когато помислиш за онзи, когото обичаш, сърцето и умът ти се изпълват с вътрешна радост и разположение; пред теб се отваря широк, красив свят.

Следователно Любовта отваря очите на човека, да вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Само любящият има отворени очи. Той вижда, както астрономите виждат и най-малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда и най-малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда това, което хората с просто око не виждат. Той насочва своя телескоп към небето и вижда звездите, изучава ги и прониква в техния живот. Чрез силно увеличаване на звездите някои астрономи изучават устройството им и казват, че и там живеят разумни същества, по-интелигентни от хората на земята. Те казват, че хората се ползват даже от тяхната интелигентност. Като възприема от любовта и интелигентността на тия същества, човек не може да не каже в себе си, че наистина Бог е Любов. Заслужава човек да излиза вечер със своя телескоп и да наблюдава небето. Достатъчно е всяка вечер да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всякакво обезсърчение. Добре е да бъде човек астроном, да се освободи временно поне от полиците, които му предстоят да плаща.

Съвременният човек трябва да дойде до широко разбиране на нещата, а главно на Любовта. Той трябва да реши задачите си правилно. Ако е въпрос за професора, той правилно и лесно решава задачите си. Ученикът, обаче, забърква задачите си, не ги решава правилно. Не е лесно човек да реши задачите на Любовта. Ако не можете да обичате един бръмбар, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и човека. Видът на росната капка трябва да привлича вниманието на човека, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. В росната капка има нещо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите един цвят и той трябва да спре вниманието ви. Всеки цвят възприема нещо велико от Божествения свят, с което заслужава вниманието на човека. След милиони години този цвят ще се превърне в някой архангел. Като видите едно цвете, казвате, че е нещо обикновено, просто. Обаче то има такъв аромат, какъвто човек няма. В дадения случай цветето е по-учено от човека. От човека зависи как гледа на нещата. Ако обича всичко, което Бог е създал, той навсякъде вижда Божественото и го цени. Сегашните хора трябва да спрат вниманието си върху онова, което Бог е създал. А всичко, създадено от Бога, има за цел да събуди Божественото начало в човека. Събуди ли се Божественото в човека, той навсякъде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намерим Бога, ние трябва да обичаме всичко онова, което Той е създал. Да обичате всички, това значи да обичате Едного.

Ще кажете, че това е мъчна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдат до положение да обичат всички, земята ще се превърне на рай. При това положение човек може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовта прави човека мощен. И сегашните хора се обичат, говорят за любов, но се мъчат. Виждате, че някой пъшка, мъчи се, не знае, дали го обичат. Каква любов е тази, която измъчва хората? Те се мъчат, защото се съмняват в любовта. Те се питат, дали Бог ги обича, или не. Няма защо да се съмнявате. Има един признак, по който познавате хората на Любовта. Те разнасят особен аромат. От тях се отделя особено ухание, особен нектар, който с години не можете да забравите. Достатъчно е един път да усетите това ухание, за да пожелаете и втори път да го помиришете. Ще кажете, че за Любовта не се говори. Съгласен съм с това. Обаче трябва да знаете, че Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Тя прилича на онези малки искри, които никой не вижда. Като се разгорят, всичко започва да гори. Стане ли огънят голям, всички го виждат. Любовта има две запалки. Като се докоснеш до едната, любовта започва да дими, да пуши, без да издава светлина. Тази любов е най-опасна. Ние я наричаме „сляпа любов“. Щом се докоснеш до втората запалка, любовта веднага започва да гори, при което се отделя мека, приятна светлина. Това е Любовта, на която очите са отворени. Тя вижда не само напред, но и назад. Погледне ли те веднъж, ти веднага тръгваш след нея и започваш да се въртиш наоколо ѝ, както земята се върти около слънцето. Ако престане да се върти около слънцето, земята ще хвръкне далеч от него, на милиони километри. На същото основание казвам: Ако човек обича хората, без да вижда Бог в тях, той ще хвръкне някъде из пространството, т.е. ще умре. Той ще се намери на километри далеч от центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближните си, обичайте Бога в тях. Това е правилното отношение на човешката душа към Първата Причина на нещата. Както аз ви говоря, така всеки може да ви говори, но вие трябва да различавате от какъв източник идват тия думи. Като дойде смъртта при вас и започне да ви говори, кажете ѝ: „Ти не знаеш ли, че аз обичам Бога? Ако те обикна, знаеш ли какво ще стане с мене? Ще хвръкна някъде в пространството, ще се отдалеча от центъра на живота“.

Какво представлява смъртта? Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаем Любовта, безсмъртието царува. Щом дойдем до Любовта, до безсмъртието, ние цитираме стиха, който Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил“. Сега, понеже говоря за един от най-великите въпроси – за Любовта, не искам да остане в умовете ви нито една отрицателна мисъл. Гледайте на живота така, както никой досега не е гледал. Не мислете, че Любовта не съществува в света. От хиляди години насам Любовта съществува на земята, но хората още не са я оценили. Вие трябва да се научите да не продавате любовта си, но да я оценявате. Оценявайте любовта на всеки човек, който ви обича. Не се месете в любовта и не давайте съвети, как трябва да се обича. Оставете любовта да се проявява свободно. Може би, някои хора ви обичат повече, отколкото вие си представяте. Може би, някои хора са жертвали за вас повече, отколкото вие сте жертвали за себе си.

И тъй, бъдете разумни, да не петните ума, сърцето и душата си с дребнави мисли и съмнения, дали Бог ви обича, или не. В Любовта няма измяна. Единственото нещо, в което няма измяна, това е Любовта. Там, където има измяна, това не е любов. Най-чистото нещо на света е Любовта. Следователно, вярвайте в онази Любов, в която няма никаква измяна.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 11 август 1940 г., 10 ч. сутрин.

Божествена радост

Съвременните хора се делят на светски и духовни. Те се различават по начина на работата си: светските хора, към които се отнасят материалистите, се движат от резултати към закони и от закони към принципи. Религиозните и духовните се движат по обратен път: от принципи към закони и от закони към резултати. Като наблюдавате местностите около езерата, виждате, че те имат особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек не може да изработи. Тук са работили съвършени, възвишени същества, пред които и най-учените хора на земята са деца от забавачница или от първо отделение. Тези местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска, Божествена радост.

Като се говори за радостта, виждаме, че всички хора се стремят към нея. Каква е тази радост, какво крие в себе си, те не се интересуват. За тях е важно, да се радват. Ние пък казваме: Стремете се към чистата Божествена радост, която не съдържа условия за страдания. Значи има два вида радости: човешка и Божествена. Човешката радост носи в себе си и радост, и страдания, а Божествената – само радост. В такъв случай, за предпочитане е човек да приеме страданието, което носи радост, отколкото радостта, която носи страдание. Живот със страдания и радости е за предпочитане пред живот без страдания, но и без радости. Светският човек предпочита радостта пред страданието, а духовният – страданието пред радостта. Животът на светския човек започва с радост, свършва със страдание; животът на духовния човек започва със страдание, свършва с радост. Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Той примирява радостите със страданията на обикновения и на духовния човек, като образува от тях Божествената радост. В духовния живот скръбта трябва да отстъпи мястото си на радостта, а в човешкия живот радостта трябва да отстъпи на скръбта. Само по този начин скръбта и радостта могат да се примирят и да се превърнат в Божествена радост. Само Любовта е в състояние да примири радостта със скръбта.

Едно трябва да знаете: каквото и да правите, вие не можете да се освободите от страданията. Всички живи същества страдат. Колкото на по-високо стъпало се намират, толкова по-големи са страданията им. Страдания съществуват във всички светове: във физическия, в сърдечния и в умствения. Като страда и разумно използва страданията си, човек придобива капитал, с който гради своето бъдеще. На физическия свят капиталът на човека са неговите постъпки, в духовния свят – чувствата, а в умствения – мислите. С други думи казано: разменната монета на физическия свят се крие в постъпките; разменната монета на сърдечния свят се крие в чувствата; разменната монета в умствения свят се крие в мислите. Ако не постъпва добре, човек се лишава от капитал на физическия свят; ако не чувства правилно, той се лишава от капитал в сърдечния свят; ако не мисли право, той се лишава от капитал в умствения свят. Като знаете това, не се гневете за нищо и никакво. Когато получавате блага, радвайте се; когато отнемат благата ви, пак се радвайте. Човек трябва да дойде до такова самообладание, че и като губи, и като печели, да запази своя вътрешен мир. Който има самообладание, той цени еднакво и доброто, и злото.

И тъй, за да се справят със злото и с доброто, хората трябва да се освободят от илюзиите в живота, т.е. да ги разбират. Натъкне ли се на някаква илюзия в живота си, човек трябва да знае как да излезе от нея. На физическия свят илюзиите са неизбежни. За пример, ако сте във влак, файтон или автомобил, струва ви се, че вие сте в покой, а предметите се движат. Така ли е всъщност? При това, ако се движите към запад, предметите се движат към изток. И това е илюзия. Докато гледа на илюзиите като на реални неща, човек не е намерил правия път в живота. Човек трябва да живее много време на земята, за да се освободи от всички илюзии и да поеме правия път.

Как може човек да живее дълго време на земята? Чрез преражданията. Много пъти човек ще се преражда, докато научи уроците на живота. Но и това не е лесно. За да се въплъти и да дойде на земята, човек трябва да се конкурира с милиони души. Един от тях ще се прероди, но докато постигне това, той минава през големи страдания. Щом се прероди, започва друга борба – за първенство. Всеки иска да бъде богат, силен, учен, да заема първо място в света. Защо трябва да бъдеш пръв? Не можеш ли да бъдеш последен и от това положение да работиш, да реализираш своите желания? Ако в радостта си пръв, в скръбта ще си последен; обратно: ако в скръбта си пръв, в радостта ще бъдеш последен. Това са неизбежни пътища в човешкия живот. Кой богат не е осиромашал? И кой сиромах не е забогатял? Ето, Давид беше овчар и после стана един от видните царе на Израел. Като цар той мислеше, че може да направи всичко, каквото желае, но видя, че не е така. За всяка своя грешка той трябваше да плати. Във всеки човек има по един Давид, по един Соломон, с които трябва да постъпва разумно. Във всеки човек има от старите пророци, които трябва да постави на местата им. Като знаете това, пазете се от своето минало, в което се крият някои отрицателни черти. За пример, сегашният човек се обявява против войната, не иска да убива, да върши престъпления. – Защо? – Защото животът му се излага на опасност. Въпреки това, човек всеки момент воюва със своите мисли и чувства. В тази борба някои от мислите и чувствата му изчезват и то най-добрите. В края на краищата той мисли, че е победил. Вътрешната война в човека трябва да престане. Щом престане вътрешната война, с нея заедно ще престане и външната. И тъй, за да се справи с мъчнотиите, с несгодите и с противоречията в живота си, човек се нуждае от светъл ум, от благородно сърце и от здраво тяло.

Беседа от Учителя, държана на Седемте рилски езера, 14 август 1940 г.

Магическата сила на Любовта

Много автори са правили опити да опишат любовта. В това направление те са успели само донякъде, а не напълно. – Защо? – Любовта има качества, които не се поддават на описание. Освен това, Любовта има качества, които и досега още не са известни на хората. Щом не са им известни, те не могат нито да говорят за тях, нито да ги описват. Някой казва, че сърцето му изгоряло от любов. Каква любов е тази, която може да изгори сърцето на човека? Любовта никога не може да изгори едно сърце. Ще кажете, че страдате от любов. И това не е вярно. Любовта не причинява страдания. Тя изключва всякакви страдания. Вярно е, че човек страда, че сърцето му гори от страдания, но причината за това не е Любовта. Огънят, който причинява страдания и горене на човешкото сърце, не е свещеният огън на Любовта.

Всички хора говорят за Любовта, като атрибут на Бога, но какво представлява тази Любов, и те не знаят. Сложно нещо е Любовта. Едно от качествата на Любовта е нейното постоянство и неизменност. Следователно, каква любов е тази, която постоянно се мени? Някой ви приема добре, гощава ви и вие го обиквате. На другия ден той не ви приема в дома си, вие не го обичате вече. Някой ви направи услуга, вие го обиквате. Щом се откаже да ви услужва, вие не го обичате вече. Този вид любов между хората не е нищо друго, освен търговски отношения: единият е купувач, другият – продавач. Докато купувачът има пари, а продавачът – стока, работите вървят добре. Обаче, ако купувачът няма пари и продавачът няма стока, отношенията се развалят. Ето защо, търговските отношения представляват външна страна на Любовта. Любовта има и вътрешна, по-дълбока страна, която трябва да се изучава.

Майка ражда няколко деца. Тя се грижи за всички: храни ги, облича ги, учи ги. Привидно тя обича всички еднакво; всъщност, към едно от децата си тя има по-голяма любов. Защо? Ще кажете, че това дете е най-послушно. Може послушанието да е причина за това, а може причината да е друга. Често най-любимото дете на майката е най-непослушно, но тя вижда в него такива заложби, каквито в другите деца не съществуват. В лицето на любимото си дете майката вижда един скъпоценен камък, който някога ще се разработи и всички ще го ценят.

Следователно различни са поводите, за които човек може да бъде обичан. Днес обичате човека за хляба, който ви доставя; за парите, които ви дава; за знанията, които черпите от него и т.н. Обаче самият човек ще обичате в бъдеще. Докато обичате човека за това, което носи в себе си, вашата любов не е истинска. Истинската любов няма предвид това, което човек носи; тя има предвид самия човек, неговата неизменна, вечна същина. Ще кажете, че градинарят обича дървото заради плода. Вярно е това, но тази любов е важна за децата. Истинският градинар обича дървото за самото дърво. Ако дървото има плодове, по-добре ще бъде за него, но той обича дървото и с плодове, и без плодове. Хората смесват къщата на човека със самия човек. И къщата му, т.е. тялото му, е ценно, но то е временно: днес го има, утре го няма. При това, тялото на човека е изложено на постоянни промени. Как можете да обичате човек, който се променя постоянно? Преди всичко, като се мени често, вие не го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате. И обратно: щом обичате някого, вие непременно ще го познавате.

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Който се домогне до мистичната Любов, той не говори никак за нея, или малко говори, а много работи. Добре е човек да прави всичко в името на Любовта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате? Вие го слагате в кутия, затваряте добре кутията, слагате я на скрито място и на никого не говорите за него. Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите.

Следователно, колкото повече говорите за Любовта, толкова повече я обезценявате. Говорете по-малко за Любовта, за да запазите стойността ѝ. Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него, или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш. Кажеш ли, че го обичаш, Любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек, говори безлично, принципно. Кажеш ли името му, Любовта изчезва.

Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете кого обичате? Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете. Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече. Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате. Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически. Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Иван или Драган, защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го е посетило. Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я; щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва. Златото, т.е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичан.

Често се говори за сродни, за колективни души. Под понятието „сродни или колективни души“ разбираме тези, които са излезли едновременно от Първоизточника на живота. Където и да се намират, те чувстват нещо близко, сродно помежду си. Щом се срещнат, без да си говорят, те се разбират и обичат. Те не чувстват нужда да казват, че се обичат. Ако единият си позволи да каже, че обича своята сродна душа, той е внесъл вече известно стеснение, известно ограничение в сърцето ѝ. За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си. Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви. Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон. Езикът, с който се изказва Любовта, е принципен, красив, поетичен.

Само поезията и музиката донякъде могат да изразят любовта на човека. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика могат да изразят любовта на човека. Възпявайте Любовта, без да я поставяте на лична основа. Станете певци, музиканти и художници на Любовта. Тя е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и да копае. Ако Любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без Любов няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дървета ще изсъхнат. Водата представлява живота, който излиза от Любовта. Градината пък е човешкото сърце. Щом имате градина, т.е. сърце, непременно трябва да имате вода, с която да я поливате. Тази вода трябва да идва от Великия Източник на живота, а не от малки поточета и да я пренасяте с кофи. Стремете се към Великия Извор, който дава от своята вода изобилно и непрестанно.

Всички хора искат да бъдат обичани. Това е естествено. Обаче и те трябва да обичат. Който обича, ще бъде обичан. Няма човек в света, който да не е обичан, но никой не знае кой именно го обича. Виждате, че някой човек ви обича, но кой ви обича чрез него, не знаете. И като не знаете, пак е приятно да ви обичат хората, да ви обръщат внимание. Вървите по улиците, падне ви кърпичката и изведнъж гледате, че някой се затича, взема я от земята и ви я подава. Приятно ви става, че някой е обърнал внимание на вашата личност. Ако никой не ви обръща внимание, неприятно ви става. Щом е така, обръщайте внимание и вие на хората, за да обръщат внимание и на вас.

Много се е говорило за Любовта, много се говори и сега, но все пак тя остава неразбрана и неприложима. За пример, някой ви обича, но вие не го разбирате и сте готови да му припишете неща, които той никога не е мислил. Вие го очаквате да дойде в определен ден и час при вас, но ако не стане според обещанието, което ви е дал, започвате да се съмнявате в него и предполагате, че той съзнателно не идва. Щом знаете, че ви обича, защо не предположите, че някаква причина, вън от него, го заставя да закъснее? Той пътува с влак, закъснение има по влаковете и без да иска, не може да изпълни обещанието си. Когато хората се разбират в любовта си, те мислят едни за други най-хубави неща. Изобщо, разбраната любов вижда хубавите и добрите черти в човека. Неразбраната любов вижда всякога и навсякъде отрицателното. Ето защо, когато някой ви обича, или вие обичате някого, знайте, че чрез вас Бог се проявява. Като знаете това, не хвърляйте сенки на Божието лице. Следователно, дойдете ли до закона на Любовта, знайте, че тя стои по-високо от всички останали закони. Любовта е единствената сила в света, която с никаква мярка не може да се определи и измери. Тя се изучава и определя само в свръхсъзнанието. Влезе ли в свръхсъзнанието, там човек изучава нещата в тяхната абсолютна реалност. Казано е, че Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в цялото Битие. Като изучавате цялото Битие, проявено в камъните, в растенията, в малките мушички, в животните и в хората, там ще намерите Любовта на Бога. Щом гледате на тревичката и на малките растения като проява на Великата Любов, с тях можете да лекувате и най-страшните болести. И на смъртно легло да е човек, тази тревичка може да го излекува. Любовта се проявява еднакво и чрез малките, и чрез големите същества. Вятърът, който духа, е също така проява на Любовта. Когато сваля шапките от главите на хората, Любовта говори чрез него. Тя иска да им каже, че човек и без шапка може да живее. Нека слънцето огрява главата ви направо, да прониква повече светлина в нея. Любовта се проявява и чрез въздуха, и чрез водата, и чрез светлината. Ще кажете, че можете да слънчасате, да имате слънчев удар. Не се страхувайте. Където Бог се проявява, там никакви противоречия не съществуват. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта.

Дойдат ли до Любовта, хората изпадат в големи противоречия. – Защо? – Защото се месят в работата на Любовта. Кой колко ви обича, това не е ваша работа. А как вие обичате, това е изключително ваша работа. Това не се отнася до другите хора. Не се интересувате от това, много ли ви обича някой, или малко. Какъв смисъл има за вас да знаете колко ви обича вашият приятел? Представете си, той ви казва, че ви обича над всичко в света, но не може да издържи на изпитанията, на които Любовта го поставя. Какво придобивате от тази любов? Апостол Петър казваше на Христос, че е готов на всички жертви заради Него, но докле петелът пропее, той три пъти се отказа от своята любов.

И тъй, ще знаете, че за Любовта няма училище. Как и колко трябва да обичате, на това никой не може да ви научи. Досега никой не е получил диплом за свършен курс по Любовта. Каже ли някой, че има диплом за Любовта, ще знаете, че той го е купил отнякъде. На земята няма училища за Любовта. – Защо? – Защото тя сама е училище. На земята по-добро училище от училището на Любовта не съществува. Който влезе в това училище, той трябва да бъде специалист. Любовта не съди никого. Любовта не прави зло на никое същество. Тя не търси своето право и никого не ограничава. Свещен е огънят на Любовта. Тя изгаря всичко нечисто. Чистото пък претопява и го превръща в злато. Ако си нечист, стой далеч от Любовта, да не те изгори. Ако си чист, влез в Любовта, за да те превърне в злато.

Мнозина се извиняват, че не могат да обичат и изнасят ред оправдателни причини. Други пък казват, че силно обичат. И едните, и другите са на крив път. И който малко обича, и който много обича, и двамата са в заблуждение. – Защо? – Защото Любовта няма степени за сравнение. Няма какво да доказваш, че обичаш малко, по-много и най-много; няма защо да казваш, че твоята любов е голяма, велика и т.н. Обичаш ли някого, ще знаеш, че обичаш – нищо повече. Много или малко обичаш, това е излишно да се казва. Старият казва, че бил глупав, когато обичал. Младият казва, че без любов не може да живее. И двамата са на крив път. И младият, и старият трябва да обичат, да хранят сърцето си. В Любовта присъства цялото Битие. Като обичате някого, вие ставате извор на колективното дело на Любовта. Като обичате, вие се свързвате с цялото Битие и се радвате на пълнотата на живота. Следователно, дали сте млади или стари, всички трябва да обичате, да бъдете извори, да участвате в работата на цялото Битие.

Какво значи да участва човек в работата на цялото Битие? Това значи да върши той волята Божия. Обичайте, за да вършите волята Божия. Оставете хората да ви обичат, за да вършат и те волята Божия. Ако някой ви обича, благодарете за това и кажете му, че върви в прав път. Не го учете как трябва да обича. Не се месете в любовта на хората. Всеки обича, както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крановете на Любовта. Не подпушвайте Любовта. Тя е извор, който постоянно тече и извира. Спрете ли течението ѝ, тя ще ви отнесе далеч някъде. Някой казва, че обича, но се съмнява в Любовта. Той е на крив път. Той се намира пред опасността да изгуби Любовта. Друг казва, че не обича, но съжалява за това. Той е на прав път, защото има условия да намери Любовта. Съвременните хора искат да дойде някой отвън, да ги научи как да обичат Бога и ближния си. Това е невъзможно. Когато Любовта посети човека, тя ще го научи как да обича, как да постъпва с всички хора. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека как да спи, как да става от сън, как да яде, как да се облича и съблича. Любовта крие в себе си магическа сила. Някой е недоволен от себе си, че е груб, суров, невнимателен към хората. Този човек може да се измени. – Кога? – Когато Любовта го посети. Щом се влюби някъде, той става мек, внимателен, разположен, знае как да постъпва с всички хора. Той се отнася добре не само с хората, но и с цветята, с тревите и с животните. – Защо ? – Той знае, че Любовта се грижи и за тях. Тревите и цветята, които виждате тук, също се намират под вниманието и грижите на разумни и любещи души. Те са техни възлюбени. Ето защо, като стъпите върху някоя тревичка, или върху някое цветенце, вие стъпвате върху гърба на възлюбените, на разумните същества. Заблуждение е да мислите, че можете да постъпвате с тревите и с цветята, както искате. Не, вие трябва да ги зачитате, като творения на Бога. Каквито блага е предвидил Бог за човека, същите блага са предвидени и за тревите, и за цветята, и за мушиците, и за рибите, и за птиците, и за млекопитаещите. Хората мислят, че като не обичат някого, всички не го обичат. Преди всичко Бог го обича. При това вие казвате, че обичате Бога. Как ще се справите с това противоречие? Щом измените възгледите си за нещата, противоречията ще изчезнат. За да се освободи от противоречията на своя живот, човек трябва да даде път на Любовта в себе си, да обича всички хора. Любовта изключва противоречията и внася мир в човешката душа.

И тъй, дайте път на Любовта в себе си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Ако не обичате, пак ще получите Божието благословение, но по друг път. И като обича, и като не обича, човек се движи в рамките на Любовта, но в двете ѝ страни: външна и вътрешна, горна и долна, светла и тъмна. Любовта, която човек изявява навън, не е нищо друго, освен проява на Божията Любов. Доколкото човек проявява Любовта си, дотолкова може да бъде обичан от хората. Когато щедро излива Любовта си, човек се уморява и желае да си почине. В този смисъл Любовта е работа, от която човек трябва поне временно да си почине. Щом си почине, той отново започва да работи, т.е. да обича.

Следователно Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого, това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите и несгодите на живота му. Като се влюбиш в някого, ще го освободиш от мъчнотиите му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш, както трябва.

Много неща се казаха за Любовта, още едно ще кажем: Любовта е разменна монета в ръцете на човека. Тя може да попадне, както в ръката на царя, така и в ръката на простия слуга. Когато Любовта влезе в ръката на слугата като разменна монета, и той става цар и започва да заповядва. Задачата на всички хора е да се учат, да знаят как да се справят с Любовта. Като разменна монета Любовта крие в себе си големи богатства, които човек трябва да знае как да употребява. Съвременните хора държат тази монета в ръцете си, но, въпреки това, са сиромаси. Един ден, когато придобият знанието и могат да се ползват добре с монетата на Любовта, те ще забогатеят толкова, че всички живи същества, всички сили в природата ще ги посещават: и мравките, и щурците, и птиците, и вятърът, и дъждът и т.н. Как ще се справят с тия същества? Според естеството и нуждите им: студените ще размразяват, горещите ще разхлаждат, гладните ще хранят, ситите ще пращат на работа. Къде ще намерите Любовта, проявена в най-висока степен? – В човека. Обаче, в хората тя се проявява в различна степен: в едни хора се проявява повече, а в други – по-малко. И знанието, както Любовта, е на степени. Който е работил повече, той има повече Любов и повече знания. Друг някой има възможност да прояви голяма Любов и големи знания, но малко е работил. Всички същества са еднакво надарени, но не са еднакво проявени. Значи има проявени и непроявени възможности. В това се състои разликата между хората, както и между всички живи същества. За да прояви своите възможности, човек се нуждае от Любов. Когато Любовта го посети, съзнанието му се пробужда, т.е. озарява. Значи Любовта озарява съзнанието на различните същества според степента на тяхното развитие. Рибите, птиците, млекопитаещите и хората са имали различни понятия за Любовта. Даже и хората от различните раси не са имали едно и също понятие за Любовта. Петте раси имат пет различни понятия за Любовта. Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за Любовта.

Мнозина се оплакват от противоречията, които срещат в Любовта. Това е привидно положение. В Любовта не съществуват противоречия. Ако човек живее само във физическата любов, непременно ще има противоречия; ако живее само в духовната любов, пак ще има противоречия; ако живее само в Божествената любов, също така ще има противоречия. Обаче, ако живее едновременно в трите свята и познава всички прояви на Любовта, той никога няма да има противоречия. Докато изучи законите на физическия свят, човек трябва да мине през 777 прераждания. Във физическия свят се преплитат и останалите два свята – духовният и Божественият, които се изучават едновременно. Задачата на човека е да научи законите на Любовта, да може правилно да я възприема и предава. Ще кажете, че Любовта е майка на човека. Други пък признават само физическата си майка. И това положение е вярно, но коя ще бъде истинската ви майка, щом сте минали през 777 прераждания? Който живее в Любовта, той е сам на себе си майка, баща, брат и сестра. Вън от Любовта човек може да бъде и майка, и баща, и брат и сестра. Няма по-велико нещо за човека от това, да придобие Любовта. – Защо? – Защото той живее вече в пълнотата на живота. Той носи всичко в себе си. Като влезе в областта на Любовта, човек се намира пред мъгла, както сте вие днес на планината. Любовта забулва само лошите, кривите, отрицателните неща. Любовта вижда само красивите, великите и възвишените неща. Тя живее в реалността на нещата. Реални неща са само вечните, а преходните са нереални. Когато мъглата се вдигне, Любовта се скрива, а проявите ѝ стават явни. Ако искате да се разкрие Любовта пред вас, тя става видима, а проявите ѝ се скриват. Значи вие не можете да виждате едновременно и Любовта, и проявите ѝ. Ако виждаш проявите на Любовта, нея няма да виждаш; ако виждаш Любовта, проявите ѝ няма да виждаш. Днес всички религии поддържат идеята, че хората трябва да се обичат. За да се обичат, те трябва да си отдават едни на други правото, което им е дадено. Отдавайте правото на всеки човек, което Бог му е определил, и го подкрепвайте в неговите стремежи. Всички хора, всички народи трябва да спазват правата си, които природата им е дала.

Любовта е начало на нещата. Докато обича, човек вижда ясно. Престане ли да обича, той не вижда вече. Без Любов човек се намира в положението на слепец. Щом придобие Любовта, той пак проглежда и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на Любовта, той вижда красивите неща. От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво. И наистина, ако старият може да люби, той се подмладява; ако младият изгуби любовта си, той преждевременно остарява. Който люби, той е и умен, и силен; който изгуби любовта си, оглупява и отслабва. Докато Любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло. Изгуби ли любовта си, той губи и нейните прояви. Ще кажете, че Любовта трябва да присъства във вас. Прави сте. Любовта присъства в човека само ако той може да я разбере, оцени и правилно използва. Любовта е богатство, което всеки сам трябва да носи. Където Любовта присъства, там владее пълен ред и порядък между хората. Където Любовта присъства, там трудът и работата са правилно разпределени между всички хора.

Искате ли да разберете Любовта, идете при децата. Само те могат да ви кажат какво нещо е Любовта. Аз имам предвид ония деца, на които никой не е проповядвал за Любовта. С други думи казано: искате ли да разберете Любовта, живейте в чистота. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога“. Само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който разбере и познае Любовта, той живее в рай; който не я разбере, живее в ад. Значи Любовта произвежда най-хубавите и най-лошите неща. Когато Любовта слезе между хората, земята се превръща на рай; когато хората изгубят Любовта, земята става ад. Какво трябва да прави човек, за да не губи Любовта? Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В Любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там. Дойде ли до това място, човек трябва да събуе обувките си и да стъпи бос. Когато Мойсей попадна на свещеното място на Любовта, той чу глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Където Любовта се проявява, там е Бог, затова мястото е свещено. Докато не е стъпил на свещеното място на Любовта, човек говори и пише за Любовта. Щом стъпи на това място, той млъква. – Защо? – Защото влиза вече в реалността на живота, която говори сама за себе си.

Любовта е извор, който непрестанно тече. Като дойдете до извора, не бързайте да пиете изведнъж. Спрете се пред извора, починете си от дългия път и спокойно сложете ръката си вътре, да нагребете малко вода. Не се страхувайте, че водата ще се изчерпи. Изворът на Любовта е неизчерпаем. Пийте спокойно и с благодарност от водата на Любовта. Всеки, който ви обича, е извор, от който черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Огорчите ли го, веднага ще го развалите. Ето защо и който обича, и когото обичат, трябва да бъдат разумни, да не изгубят Любовта, която ги е посетила. Когато обичате някого, не говорете за Любовта си към него. Вие сте едва в първо отделение на Любовта. Сега изучавате буквата „А“. Много време ще мине, докато изучите останалите букви. Който говори много за Любовта, той ще бъде поставен на изпитания, които едва може да издържи. Любовта се изпитва чрез живота, а не на думи. Докато не се кали в Любовта, човек не трябва да говори за нея. Ако говори преждевременно, той сам ще се разочарова от нея и ще види, че държи в ръцете си книжни пари, а не злато. Много естествено. Любовта на първото отделение не носи още онова знание, към което човешката душа се стреми.

Според едно ново определение за Любовта, ние казваме, че Любовта е закон за работа, при която и най-малко изразходваната енергия води към големи постижения. Достатъчно е да бутнеш едно копче с Любов, за да имаш големи резултати. Една машина от 200 хиляди конски сили може да кара цял параход. А с едно натискане на бутона човек може да докара тази машина в действие. Каквото представлява разумността на човека по отношение силата на машините, такова нещо представлява магическата сила на Любовта. Само с едно докосване на нещата тя произвежда велики резултати. Като ученици, вие трябва да се учите как да употребявате енергията на Любовта. Определено е кого трябва да обичате и кой трябва да ви обича. Това ви се вижда невъзможно. Когато вървите по някоя улица, не е ли определено накъде води тя? Всичко в света е определено. Следователно определено е и как трябва да се изразходва енергията на Любовта. Каквото и да се говори за Любовта, едно ще знаете: привилегия е за човека да обича. затова обръщайте внимание на всичко, което срещате на пътя си: камъни, цветя, треви, мухички, животни, хора и др. Обръщайте внимание и на човешките прояви. Всички прояви на живота са прояви на Любовта. Няма по-интересни неща за изучаване от проявите на Любовта.

Радвайте се, че сте дошли на земята да се учите. Радвайте се на всичко, което ви обикаля. Радвайте се на всичко, което днешният ден ви носи. Не се грижете за утрешния ден. И той носи нещо хубаво. Всичко, което се случва в живота ви, е добре замислено. Работете с радост за днешния ден. В него е скрито благото и бъдещето, което е носител на Любовта. Тази Любов ще се изяви в своята пълнота и красота. Едва сега хората започват да разбират, че единствената сила, която ще оправи света, е Любовта.

Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 15 август 1940 г.

Господаруване и слугуване

Съвременният свят се нуждае от хора, които да прилагат правдата. Човек трябва да бъде справедлив. Правдата има предвид нуждите на всички живи същества. Тя ги осигурява за един ден. Щом е така, и човек трябва да се грижи само за един ден. Щом осигури един ден, той е осигурил всички дни. – Защо? – Защото този ден е Божествен. Божественият ден включва всички дни. Откак светът съществува, правдата се прилагала към всички хора и народи. Навремето си еврейският народ минаваше за избран от Бога, но понеже разпна Христос и до днес още носи последствията за извършеното престъпление. Като не знаят причината за своите страдания, евреите преживяват големи противоречия. Не само евреите, но всички хора, без изключение, се натъкват на противоречия и се питат защо страдат. Те не подозират, че противоречията им произлизат от тяхното съзнание. Щом съзнанието им се изчисти от заблуждения, противоречията сами по себе си ще изчезнат. Може ли да бъде свободен от противоречия онзи, който критикува хората? Той седи с часове и разсъждава кой е крив и кой – прав. Критиката не влиза в хармоничния живот. Искате ли да се освободите от противоречия, дигнете се в свръхсъзнанието си и разглеждайте въпросите оттам.

Какво представлява справедливостта? Тя е качество на Духа. Тя има Божествен произход. Любовта, Мъдростта и Истината в човека трябва да се ръководят от справедливостта. В отношенията на хората от петата раса силата решава въпросите. Слабият трябва да се подчинява на силния. Между хората на шестата раса справедливостта ще решава въпросите. Превъзходството на човека над животните не се състои в силата му, но в неговия ум. Има животни по-силни от човека, но човек ги е подчинил на себе си със своя ум. На физическия свят човек решава въпросите с ума си, а на Божествения свят – с прилагане.

Някои мислят, че за да прилагат, са нужни условия. Условията са дадени вече. Нищо друго не ви остава, освен да прилагате. Не мислете, че всичко знаете. Като прилагате, ще видите какво знаете и какво не знаете. В приложението човек трябва да остави себе си на последен план. Това значи: интересът на другите хора да бъде твой интерес. Младата мома напуска дома на родителите си преждевременно и отива при своя възлюбен, защото мисли, че той ще я обича повече. Тя иска да нареди своите работи и забравя интересите на родителите си. По този начин тя забърква една каша, в която първо себе си омотава. Така постъпват и религиозните, и светските хора. Кой човек не страда, ако отдаде всичкото внимание само на краката си за сметка на останалите органи? Щом ти е даден един организъм като нещо цяло, ще се грижиш еднакво за всички удове, външни и вътрешни. Следователно всички хора, като удове на великия Божествен организъм, трябва да се грижат едни за други, да не остане някой в лишения.

Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва да живее в Любов първо със себе си, а после и със своите ближни. Любовта прави човека внимателен и досетлив. При един богаташ дошъл един беден човек. Богатият сложил трапеза на бедния. Той започнал да яде направо с пръстите си, понеже никога не употребявал вилица, лъжица и нож. Богатият веднага сложил настрана вилиците и лъжиците и придружил госта в яденето, но по същия начин, без вилица и лъжица. Той се приспособил към госта си, а не гостът към него.

За да придобият качествата на Любовта, хората са поставени на специален режим – масажиране. Днес всички хора минават през специални разтривки, докато развият нещо ценно в себе си. Външно, или вътрешно, всички хора минават под ръката на съдбата, която им прави разтривки. Дали виждате това, или не виждате, не е важно. Никой не може да избегне разтривките. Където и да отидете, едно и също нещо ви очаква – разтривка. Ще кажете, че сте виден човек, не искате да минете през участта на всички. – Щом сте виден човек, кажете откъде идвате и накъде отивате. Вие сте дошли на земята инкогнито, преоблечени в други дрехи и сами не знаете кой сте и откъде идвате. Ще кажете, че се познавате. – Отчасти само. Ако сте видели един човек в детинството му, когато е бил петгодишно дете, ще го познаете ли днес, когато е станал 120-годишен дядо? Ако в далечното минало си бил цар, а днес си овчар, помниш ли нещо от царуването си? Сега си детрониран цар, но нищо не помниш и мълчиш.

Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. Какво повече искате от това? Какво по-голямо величие може да бъде човек от това, да е направен по образ и подобие Божие? Не само това, но колко още блага са дадени на човека! В една легенда за създаването на света и за разпределяне на благата по земята се казва, че най-после се явил българинът при Господа и поискал от Него сила. – „Взеха я вече“, отговорил Бог. – „Какво остана за мене?“ – „Почти всички блага са раздадени вече.“ Като помислил известно време, българинът казал: „Работата дадена ли е на някого?“ – „Тя е единственото свободно благо.“ – „Тогава дай на мене работата.“ Българинът взел работата и благодарил, че и за него е останало някакво благо. Наистина, велико нещо е човек да работи.

И тъй, каквото и да се случи в живота ви, благодарете и се поучавайте. Видите ли, че някой страда, благодарете на Бога. Ако той не страдаше, вие щяхте да страдате. Някой паднал в трап. Благодарете, че ви е спасил. Ако той не беше паднал, а вие идвахте след него, непременно щяхте да паднете в трапа. С падането си той е спасил ония, които идват след него. Някой откраднал хляба ти. Кажи в себе си: „Благодаря за случилото се. Никога не ми е било така леко, както сега“. Богат си, но някой те обрал, задигнал парите ти. Кажи си: „Благодаря, че осиромашах, защото е казано, че богатият не може да влезе в Царството Божие“.

Всички хора искат да бъдат щастливи. Щастието и нещастието зависят от господаруването и слугуването. Ако знаеш как да господаруваш и как да слугуваш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не знаеш как да господаруваш и да слугуваш, ти ще бъдеш нещастен. Природата държи сметка за всичко. Един ден тя ще те пита: „Как използва енергиите, които ти дадох?“ Ако си ги използвал разумно, ти ще бъдеш щастлив; ако не си ги използвал разумно, ще бъдеш нещастен. Ако носиш на гърба си товар, който ти подхожда, ще бъдеш щастлив; ако носиш товар, който не ти подхожда, т.е. не е по твоите сили, ти ще бъдеш нещастен. Ако дадеш място на Любовта в себе си, ще бъдеш щастлив; ако не дадеш място на Любовта в себе си, ще бъдеш нещастен. Как изявява човек Любовта си? Докато не е обикнал някого, той го храни; щом го обикне, заставя го той да храни хората. С други думи казано: когато обичаш, ти слугуваш; когато тебе обичат, ти господаруваш.

Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, 16 август 1940 г.

Сянка и реалност

Как ще намерите сенките в живота? – Чрез наблюдение. – А реалността? – Чрез изучаване. Следователно, искате ли да разберете смисъла на живота, наблюдавайте сенките, изучавайте реалността. Не мислете, че сте придобили Любовта. Това, което наричате любов, не е нищо друго, освен прояви на живота. Както запалената свещ, огънят и слънцето са проявления на светлината, така и чувствата на човека са проява на Любовта. Свещта гори вечер, когато човек е буден. Тя може да гори и когато той спи. И слънцето свети, когато човек е буден, но слънцето свети и когато човек спи. Какво придобива човек от горящата свещ и от слънцето? Той придобива от благата, които те носят със себе си. Когато е буден, човек чете, учи, работи при светлината на свещта и на слънцето. Обаче какво придобива, когато спи? За предпочитане е човек да спи при светлина, отколкото при абсолютен мрак. Ние казваме, за пример, че нощта е тъмна, но никога нощта не е абсолютно тъмна. Безброй звезди светят на небето и внасят успокоение в човешката душа. Страшно е, когато човек изпадне в абсолютен мрак!

Кога спи човек? Няколко причини могат да заставят човека да спи. Най-естествен е сънят, когато се явява като резултат на умора. Щом се умори, човек иска да си почине. Като си почива, той заспива и сменя състоянието си от активност в покой. Когато пие вино, или други спиртни питиета повече, отколкото трябва, човек пак заспива. Ако пие вода, човек се събужда. Ето защо, разликата в пиенето на вино и на вода е следната: като пие вино, човек заспива; като пие вода, той се пробужда. При какви случаи още човек заспива и при какви се пробужда? Когато живее съзнателно, с интерес към живота, човек се пробужда от някакъв дълбок сън. Когато престане да се интересува от живота, т.е. когато изгуби смисъла на живота, човек постепенно заспива.

Казано е в Евангелието, че когато Христос присъствал на сватба в Кан Галилейска, направил хубаво вино от водата. Защо трябваше да превръща водата във вино, от което хората да се опиват? До това време хората пиеха вино, направено от сладкия сок на гроздето, от което се опиваха и заспиваха. Обаче Христос направи особен род вино. Той превърна водата във вино. Които пиха от това вино, се пробудиха, а не заспаха. И до днес още те са будни. Следователно, за да бъдете будни и да не заспивате, пийте от виното, което Христос направи. Оттук идваме до заключението: всяко учение, което приспива хората, е вино; всяко учение, което пробужда хората, е вода. В човека се извършват едновременно два процеса: процес на приспиване и процес на събуждане. Пиенето на вино води към заспиване; пиенето на вода събужда човека и развива в него желание за работа и за учене. Казано е в Писанието, че от сърцето на човека ще потекат живи реки от вода. Когато видите, че животът за някой човек се е обезсмислил, ще знаете, че той е пил вино. Ние взимаме думата „вино“ в широк смисъл. Когато човек се събуди от дълбок сън и в него се яви желание да учи, да работи, той е пил от живата вода. Той започва да оценява живота и да се радва на всичко, което му е дадено.

Мъглата, която ни обикаляше няколко дни, представлява човешкото вино. Днес мъглата започва да се вдига. Значи ние навлизаме в процеса на пробуждането, което се дължи на пиене на живата вода. Когато влезе в процеса на събуждането си, човек стъпва на своето място. Едно е мястото, на което човек се чувства като у дома си. Това място наричаме Божествено. Как се познава кога човек е намерил Божественото място? Видите ли, че някой човек проявява Любовта си към всички хора, той е стъпил вече на Божественото място. На това място, като във фокус, се събират всички хора. Докато не е започнал да проявява Любовта си, човек е далеч още от Божественото място. Обичайте, без да правите сравнения, кой обича повече и кой – по-малко. Ваша задача е да обичате, без да се вглеждате в Любовта на другите. Стремете се да дойдете до мястото, където всички хора се събират. – Защо? – Защото там е животът на безсмъртието. Излезете ли от това място, смъртта ви дебне. В мястото, където Божията Любов царува, има вечен живот. Вън от това място няма живот, няма радост, няма светлина.

Сега се явява въпрос, какво да прави човек, като влезе в безсмъртието. За това не мислете. Много работа има човек, но важно е да работи с Любов. Щом има Любов към Бога, животът му ще се осмисли. Той ще живее вечно, без да се отегчи. Той е влязъл вече в Божествения ден на живота, който няма начало, няма и край. Който влезе в Божествения ден на живота, той обича всички и всички го обичат. Там Любовта е еднаква към всички същества. Слънцето не огрява ли всички същества по един и същ начин? Слънцето огрява всички живи същества еднакво, но те нямат еднакви отношения към него. Тази е причината, поради която едни хора се ползват повече от слънчевата светлина, а други – по-малко. От сутрин до вечер слънцето изпраща щедро своите блага, от които всеки може да се ползва. Като залезе, то се отдалечава временно, за да изгрее сутринта отново и да започне пак да разнася благата си на целия свят.

И тъй, докато слънцето грее, всички хора са доволни и щастливи. Защо са доволни? – Подаръци получават от слънцето. Обаче, когато слънцето залезе, хората започват да скърбят. Те са недоволни, понеже са лишени временно от подаръците на слънцето. Между тях и слънцето са застанали други същества, които също така искат да се ползват от благата, т.е. от подаръците на слънцето. Тогава, между тях и тия същества започва борба. Всички се състезават кой повече блага да получи. Не се състезавайте. За всички има преизобилно. Когато слънцето залезе, човек трябва да обработва енергията, която е приел от него. Ако само приема, без да обработва, той ще се натъкне на големи нещастия. Страшно е състоянието на човека, който само придобива, без да обработва придобитото.

Задачата на човека е да бъде доволен от това, което му се дава. – Кога може да бъде доволен човек? – Когато дойде до положение да различава сенките от реалността. Сенките гният ли? Гниенето е процес на раздаване. Където е щедростта, там става гниене. В сенките няма щедрост. Следователно в сенките не става никакво гниене. Плодът гние, защото дава нещо от себе си. Където има състезание, там всякога става гниене. Плодът гние, понеже мнозина се състезават за него, кой да го притежава, кой да получи нещо повече. Ето защо, където има спор, състезание, там става гниене. По какво познавате, че някъде става гниене? По миризмата. За да не се тровите от газовете, които се отделят при гниенето, бъдете будни, да не предизвиквате този процес. Не се състезавайте за благата, които природата раздава щедро, за да не предизвиквате гниене. Не спорете за идеите си, кои са прави и кои – криви. Правата идея сама си пробива път. Тя не се нуждае от доказване на нейната правота. Докато не спорите за идеите си, те остават здрави и сами си пробиват път. Започнете ли да спорите около тях, те се развалят и започват да гният. Докато няма спор за плода, той остава здрав. Щом започват да спорят за него, той се разваля.

Съвременните хора се съмняват, подозират се едни други, вследствие на което сами развалят живота си. За пример, някой се съмнява в любовта на майка си и се пита, обича ли го майка му, или не. Как може да докаже майката, че обича детето си? Най-голямото доказателство за любовта на майката към детето е това, че тя го е родила. Друго доказателство е смъртта. Трябва ли майката да умре, за да докаже на детето си, че го обича? Трябва ли детето да умре, за да разбере, че майката го обича? Днес майката и бащата умират, за да докажат на синовете и на дъщерите си, че ги обичат. И Христос умря, за да докаже на хората, че ги обича. Който обича, като умре, остава богатството си в наследство на онези, които искат да знаят, обича ли ги, или не. Щом станат наследници на неговото богатство, те казват: „Обичал ни е, затова ни е оставил наследство“. Ако нищо не получат, те казват: „Нашият близък не ни е обичал, затова нищо не е оставил за нас“. Това са разсъждения, които представляват само опаковка на нещата. Дълго време трябва да мисли човек върху тези въпроси, за да дойде до вътрешното им съдържание и вътрешния им смисъл. Като ученици вие трябва да дойдете до онази мисъл, която произвежда светлина. – Коя мисъл произвежда светлина? – Правата мисъл. Кривата мисъл произвежда тъмнина. Правото чувство произвежда топлина, разширяване. То внася живот в човека. Кривото чувство произвежда студ. При него нещата загасват. Правата постъпка прави човека силен, бодър, смел, а кривата постъпка го обезсилва. Добрите и прави постъпки развиват сърцето и човек става силен. Добрите постъпки имат отношение първо към самия човек, а после към другите. От благото на своите добри постъпки се ползва първо онзи, който ги прави, а после неговите ближни и окръжаващи.

Като слушате беседата, ще видите, че има пропуснати зърна от нея, като оризени зрънца. – Защо са разсипани зрънцата? – Защото опаковката е била слаба. Днес ви давам задача, да съберете разсипаните зрънца, да ги изчистите от праха и да ги сложите отново в книгата. Само така ще възстановите целостта на това, което чухте. Ще кажете, че нямате време да събирате падналите зрънца и да се занимавате с тях. Защо нямате време? Защото ви предстоят велики работи? Станете като децата, да се ползвате от всички блага – малки и големи. Ако сте големи, никакъв салон няма да ви събере. Какво ще правите, ако сте големи като слънцето? Кой салон ще ви събере? При това вие трябва да слушате, каквото ви проповядват. За да влезете в салона, да слушате проповедта на разумните хора, вие трябва да се смалите. Един ден, когато придобиете знанието на земята, вие ще влезете в големите салони, където се събират великите същества на космоса. За малките същества – малки салони, а за големите – големи салони. Във вселената има грамадни салони, в които се събират съществата на цялата слънчева система. Тези салони имат такава акустика, че звукът се разнася по целия свят. Който има уши, може да се ползва от това, което се преподава там. Обаче това не се отнася още до вас. Ако преждевременно влезете в тия салони, съвсем ще се объркате. Според някои учени, човешкият мозък е съставен от три билиона и 600 милиона клетки. Какво ще стане с главата, ако тия клетки се увеличат и станат големи като вас? Главата не би могла да издържи на голямото напрежение, което тия големи клетки биха ѝ причинили. Днес, благодарение на своята микроскопичност, те се събират в главата и правилно извършват своята функция. В какъв салон бихте желали да ви се говори: в голям, или в малък ? Днес е по-добре да слушате в малък салон, отколкото в голям. В големия салон гласът се разпръсва, а слухът ви още не е толкова развит, да възприемате добре. Тази е причината, поради която съвременните хора си служат с високоговорители. Всяка права мисъл, всяко право чувство, които човек възприема, не са нищо друго, освен речи, които достигат до ума и до сърцето на човека чрез високоговорители.

И тъй, наблюдавайте сенките на нещата, изучавайте реалността. Наблюдавайте човешкия живот и ще видите защо хората не успяват. Виждате, някой изоре нивата си, посее я и я оставя на произвола на съдбата, не се грижи повече за нея; втори отива на нивата, оплеви житото и се връща в дома си, като го оставя; трети го ожъне и пак го оставя; четвърти го прибере в хамбара си и не мисли повече за него. Най-после идва някой, изнася житото от хамбара и една част занася на воденицата, да се смели на брашно, а друга част отново посява на нивата. Като занесат брашното, един се заеме да го омеси: меси го няколко минути и го оставя; дойде втори, омеси го докрай, остави го да втаса и повече не се връща, третият го направи на хлябове и го занася на фурна, да се пече. Когато хлябът се опече, всички се измиват, обличат се в чисти дрехи и се нареждат около трапезата, с разположение да ядат.

Какво показва този пример? Оттук виждаме, че всеки иска да бъде щастлив, но не знае как да придобие щастието. Щастието е краен резултат. Всеки трябва да върши съзнателно работата си. Един човек не може да свърши всичко сам, но той трябва да бъде буден, да предаде в ръцете на опитен човек това, което сам не може да направи. Между всички процеси трябва да има съзнателна връзка. Всеки човек има право да яде, всеки има право да се стреми към щастлив живот, понеже е взел участие в работата на цялото Битие. Обаче, колкото по-съзнателно е работил, толкова по-лесно ще придобие щастието.

Следователно, стремете се към щастието и бъдете доволни от живота си. Кога и да е, вие ще придобиете щастието. Какво бихте предпочели: да имате един хубав университет, красиво здание, с разкошни аудитории и лаборатории, но професорите да не са добри, или зданието на университета да бъде скромно, а професорите знаменити? Животът е тъкмо такъв университет – скромен, но обширен, с добри и прочути професори. Трябва ли да бъдете недоволни от този университет? Земята е велик университет, който всички трябва да следвате с Любов. Природата, която ви обикаля, колкото да е разхвърляна, представлява велико училище, с богати предметни учения, които помагат за развитието на човека.

Заслужава човек да следва университета на земята, макар и да минава през страдания. Тук той ще придобие големи знания. Има смисъл човек да прекара няколко страдания и след това свободно да се грее на слънцето. Кой не е опитал благотворното влияние на слънцето? Често детето плаче, иска нещо от майка си и, в края на краищата, майката го набие и го оставя, не му обръща внимание. Детето излиза на двора, ляга на земята и започва още по-силно да плаче. Като се умори, то заспива. В това време слънцето гальовно му говори, милва го и му дава щедро от своите блага. Като се събуди, детето се оглежда наоколо, усмихва се на слънцето и весело отива при майка си. Детето е радостно, защото обстановката около него се е променила. То вижда цветя и плодове около себе си, радва се на изобилието на живота.

Какво показват страданията? Страданията не са нищо друго, освен картини, в които човек вижда своите незасети градини, ниви и лозя, своите празни къщи, без осветление и канализация, своите празни каси и т.н. Също така той няма и превозни средства. Какво трябва да правите, за да отидете от едно място на друго? Пеш ще вървите. Понякога пътуването пеш е за предпочитане пред някое превозно средство. Ще имате възможност да разглеждате местностите, да се любувате на красивата природа, да се разговаряте със слънцето.

Сега, съберете ориза на едно място, изчистете го добре, да не остане никакво камъче или прашинка между зрънцата. След това сварете го добре с чиста, прясна вода, която да ви събуди. Ако го сварите с вино, всички ще заспите.

Мислете върху оризените зрънца, върху начина на очистването и сваряването им.

Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, на 17 август 1940 г.

Изучаване и приемане

Мислете върху изречението: „Изучавайте живота, приемайте Любовта“. За да дойде до положението, да изучава живота и да приема Любовта, човек трябва сам да си наложи дисциплина. Трябва ли човек да очаква отвън да го дисциплинират, както железарят слага желязото в огъня и после във вода, докато го кали и му предаде известна твърдост? За да наострите ножа, трябва да го сложите на точилото. За да влезе в работа, точилото трябва да има кръгла форма. Следователно желязото, ножът, точилото се дисциплинират в ръцете на ковача и железаря, но човек не трябва да очаква да дойде някой отвън, да го дисциплинира. Той сам трябва да се заеме с тази работа. Сегашният човек получава много неща наготово. За пример, храна, дрехи, жилище му се дават наготово. Обаче има неща, за които той сам трябва да се грижи, сам трябва да си ги доставя.

Слушате някой да казва: „Трябва да има дисциплина в нашата работа“. Откъде ще дойде дисциплината? – „Отвън.“ Не е прав този човек. Време е човек да се освободи от дисциплината, която му се налага отвън. Всяка външна дисциплина е резултат на временния порядък в живота. Сега идва нов порядък в света, който ще се ръководи от Любовта. Любовта е вътре в човека, а не отвън.

Следователно истинската дисциплина не идва отвън; тя е в самия човек. Той сам ще си наложи какво да прави. Новороденото дете е напълно под дисциплината на майката. Тя го увива в пелени и го развива; тя го къпе, храни и постъпва с него, както намира за добре. Обаче детето плаче, недоволно е от тази дисциплина. – Защо? – Защото идва от по-висок свят, където няма външна дисциплина, външен ред и порядък. Детето се чуди как смеят да го ограничават, да отнемат свободата му. То си спомня своя висок произход и започва да заповядва. До четири–петгодишната си възраст детето заповядва на майка си, на баща си, на братята и на сестрите си. Никой няма по-голям чин в дома от малкото дете. То е генералът в семейството. То събужда майка си, когато пожелае, заповядва ѝ кога да го храни, кога да го къпе. То държи цялата къща на крак. Обаче, колкото расте, то постепенно губи положението си, слиза надолу: от генерал става полковник, подполковник, майор, капитан, поручик, подпоручик, фелдфебел, взводен и най-после слиза до положението на обикновен войник. Щом стане войник, положението му се изменя. Всички му заповядват и го пращат на работа.

Всички хора се оплакват от положението си и казват: „Какво беше едно време, какво стана днес!“ Какво е станало? Изгубили сте високото положение, което сте заемали като дете. Някога, като деца, сте били генерали. Като пораснахте, свалиха ви от високото положение, в което сте заповядвали, и ви пращат в живота като войник – да работите. Това е в реда на нещата. Като сте били генерали, само сте заповядвали. Сега, като войници, изпълнявате заповеди. От какви хора се нуждае светът: от генерали, или от войници? Светът се нуждае от хора, които изпълняват заповеди, т.е. които работят. Всеки може да издаде заповед, но малцина могат да я изпълняват. И грамофонната плоча може да заповядва, но нищо не може да изпълни. В човешкия живот има много плочи. На всяка плоча е написано нещо. Това, което наричат прераждане, не е нищо друго, освен произвеждане на живота върху плочи.

Всяка плоча представлява един живот. Някой ден човек е неразположен. – Защо? – Плочата на неговия живот не е добре написана. Върху нея са отпечатани неща, които внасят неразположение на човешкия дух. След няколко часа поставят друга плоча, с добро съдържание. Като слушате тази плоча, състоянието ви се изменя, вие ставате радостни. После пак сменят плочата и вие отново ставате скръбен. Дали сте скръбен или радостен, това се дължи на плочите на вашия живот, през който минавате. Обаче скръбта и радостта, през които минавате, не са още реален живот. В реалния живот няма радости и скърби. Там няма никакви промени. Реалният живот е живот на Любовта. Който живее в Любовта, еднакво приема и скърбите, и радостите. Той се радва на скръбта така, както и на радостта. – Защо? – Защото чрез скръбта той изучава физическия живот. Коя е причината за недоволството и за неразположението на човека? Всяко преминаване на човека от приятното към неприятното произвежда недоволство и неразположение. За пример, неприятно е на човека, когато минава от светлина в тъмнина, от радост в скръб, от добро в зло, от младост в старост и т.н. Обаче и в приятните неща има предел. Силната светлина става неприятна за очите. Ето защо, понятията „приятно“ и „неприятно“ са относителни. Ние считаме приятни неща онези, които са нагодени според законите на природата. В Любовта човек сам трябва да се нагажда. Докато хората те нагаждат, ти си генерал; щом започнеш сам да се нагаждаш, ти си войник. Каква е разликата между генерала и войника? Разликата е тази, че на генерала всички служат, а войникът сам си служи. В широк смисъл на думата, всеки човек е генерал. – Защо? – Защото има двама слуги, които му служат. Това са двата крака, които го носят, където пожелае. И краката, от своя страна, са генерали, защото имат на разположение десет слуги – пръстите.

Съвременният човек още не се е научил сам да си служи. Той не е дошъл още до положението на прост войник. Като стане войник, човек сам си служи и няма на кого да се сърди. Той разбира смисъла на живота. Докато е генерал или полковник, човек дава заповеди на по-долните чинове от себе си и ако някой не изпълнява заповедите му, той се сърди, иска обяснение, защо не го послушали. Като войник човек сам изпълнява. На кого да се сърди и кого да възнаграждава? Понеже всеки човек има по един генерал в себе си, той се пита: „Какво да правя с моя генерал?“ Ще го уволниш и ще го оставиш в запас. Истинският войник никога не се уволнява. – Защо? – Защото работата започва от него и свършва с него. Генералът има знания, но иска другите да изпълняват това, което той знае и заповядва. За да успява в работата си, генералът трябва да дойде до положението на войника, сам да изпълнява това, което знае.

За изясняване на известни идеи ние си служим с формата на генерала и на войника. Вместо генерал и войник, можем да вземем други форми: господар и слуга. Генералът е господар, който заповядва. Войникът е слуга, който воюва. Слугата е войник, който служи. Те се различават само по оръжието, с което боравят.

Човек трябва да бъде въоръжен, но кое е мощното оръжие, с което трябва да воюва? Мощното оръжие на човека е неговата воля. Покрай това оръжие той си служи още и с оръжието на ума. За да стане истински войник, човек трябва да приложи оръжието на Любовта – най-мощното оръжие в света. Много време трябва да работи човек върху себе си, докато придобие оръжието на Любовта. Мнозина са говорили за магията на Любовта, за нейната сила, като оръжие в ръката на човека, вследствие на което всеки се стреми да придобие Любовта. Много естествено. Кой не иска да бъде свободен? Само Любовта освобождава човека. Докато не е придобил Любовта, човек мисли, че всяко настроение е Любов. Не е така. Любовта не е нито разположение, нито настроение. Тя не се мени. Ако е топло на ръцете и на краката ви, това не е Любов. И ако ръцете и краката ви изстиват, това още не показва, че сте изгубили Любовта си. Има студенина, която се причинява от безлюбието, но тя е различна от студенината, която се дължи на електричеството във въздуха. Човек трябва да различава проявите на нещата. За пример, в детето има нещо чисто, което е проява на Любовта. На тази проява, именно, майката и бащата, които са генерали на физическия свят, са готови всякога да се подчиняват. Щом детето изгуби чистотата си, родителите вече не му се подчиняват, не изпълняват неговите заповеди. Малко е детето, но докато живее в Божествения свят, то заповядва на родителите си, на братята и на сестрите си. В Божествения свят детето е войник, а родителите – генерали. Слезе ли на физическия свят, детето става генерал, а родителите му – войници. Значи в Божествения свят войниците заповядват, генералите изпълняват. На физическия свят е точно обратно: генералите заповядват, войниците изпълняват.

Един лорд тръгнал с дъщеря си да пътешества по море. Един от слугите им ги придружавал. Случило се, че параходът, с който пътували, претърпял катастрофа. Лордът, дъщеря му и слугата им успели да се спасят. Качили се на една лодка, която вълните отнесли на един усамотен остров. Тук те прекарали цели десет години. Те носели в куфарите си малко провизии и жито. Понеже слугата бил селянин, познавал земеделската работа, той разорал земята, след което посадил житото. Тук той заповядвал, а лордът и дъщеря му изпълнявали неговите заповеди. Така те могли да прекарат десет години на острова, без да умрат от глад. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата, един параход минал покрай острова, взел със себе си лорда, дъщеря му и слугата им и ги завел в Англия. Тук лордът заел положението си на господар. Той заповядвал, а слугата изпълнявал.

За да не изпадат в трудности и мъчнотии, мнозина казват: „Да бъдем религиозни, да бъдем учени, силни, волеви хора“. Питам: ако религията не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Ако науката не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Ако нашата воля не е в състояние да ни свърже с реалния свят, защо ни е тя? Значи волята трябва да свързва човека с физическия свят, сърцето – с духовния, а умът – с Божествения. Волята е външната страна на физическия свят, сърцето – външната страна на духовния свят, а умът – външната страна на Божествения свят. В бъдеще, когато се домогнете до вътрешния смисъл на волята, на сърцето и на ума, тогава ще разберете как трябва да се проявят те. Изучавайте живота, възприемайте Любовта! Днес всички хора говорят за сърцето и за чувствата, които излизат от него. Когато разберат външната страна на чувствата и на сърцето си, те ще знаят какво представлява духовният свят; когато разберат външната страна на ума и на своите мисли, те ще видят какво представлява Божествения свят. Ние можем да заместим думата „разбиране“ с познаване. Следователно човек може да работи свободно със своя ум, със своето сърце и със своята воля само когато ги познава. Ако човек познава законите, които управляват ума, сърцето и волята, лесно би се справил с мъчнотиите си. Ако пожелае, човек лесно може да се подмлади. – Как? – Чрез волята си. Достатъчно е да си внуши някаква положителна, права мисъл, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобил чрез самовнушение. Още от ранна възраст на детето внушават мисълта за остаряване и то постепенно започва да остарява. Близките му казват: „И това дете ще порасне, ще възмъжее, докато един ден остарее“. Не допускайте никакви отрицателни мисли в ума си. Докато допускате отрицателното в живота си, вие ту ще придобивате нещо, ту ще губите: ще придобиете знание и ще го изгубите. Казват, че старите оглупявали. Не оглупяват старите, но понеже знаят да четат само по книга, щом затворят книгата им, те не могат да кажат нищо.

Един от важните въпроси, които интересуват всички хора, са въпросите, защо нямат успех в живота си, защото работите им не вървят и какво трябва да правят, за да уредят живота си? – На кого работите не вървят добре? – На онзи, който няма приятели. – Какво трябва да прави човек, за да придобие приятели? – Той трябва да плаща. Плащането се състои в работата. Като работи, човек плаща.

Представете си, че влизате в магазина на вашия приятел, да си купите нещо. Ако нямате достатъчно пари, той сам ще ви предложи да вземете на кредит. Той ви отваря кредит, защото има доверие във вас. Обаче, ако влезете в магазина на чужд човек, когото не познавате, той ще ви даде всичко, каквото желаете, но срещу пари. Вие трябва да платите веднага. Той няма доверие във вас, не ви познава. Ако имате добър, богат и разумен баща, мислите ли, че ще изпаднете в нужда? Казвате: „Къде да намерим такъв добър баща?“ От вас зависи дали баща ви ще бъде добър или лош. От вас зависи да намерите добрия си баща. Ако държите в джоба си няколко черешови костилки и не мислите да ги посадите в земята, те всякога ще си останат едни и същи. Вие не можете да познаете какво се крие в тези костилки. Обаче, ако ги посадите в земята, след четири–пет години ще имате няколко черешови дървета, от които ще получите стотици килограми череши. Така само ще разберете доброто, което се крие в семките или в костилките на плода. Ето защо, ако искате да намерите доброто, което се крие в човека, посадете го в земята, покрийте го отгоре с пръст и след няколко години от него ще израсте голямо дърво, със сладки, вкусни плодове. – „Възможно ли е това?“ – Направете опит и ще се уверите в думите ми. Всеки, който е садил семена, в края на краищата се е облагодетелствал. Природата възнаграждава щедро всеки, който работи.

Съвременните хора малко успяват в живота си, защото се хранят с консервирани мисли, чувства и желания. Мислите и чувствата могат да се посаждат в земята, както и семената. Те крият в себе си динамическа сила, която им дава условия да растат и да се развиват. – Кои мисли и чувства са динамически? – Които имат приложение. Ако мисълта ви е Божествена, тя привлича всички добри мисли на хората и ги обединява. Ако чувството ви е Божествено, то привлича всички добри чувства на хората и ги обединява. Ако постъпката ви е Божествена, тя привлича всички добри постъпки на хората и ги обединява. Следователно кооперирайте се с добрите хора, за да си помагате взаимно. Всяка Божествена мисъл, всяко Божествено чувство и всяка Божествена постъпка са общо благо за всички хора. Днес всеки иска да има свои собствени постижения. Това е невъзможно. Няма човек в света, който, от начало до края на живота си, да е работил сам. Всяко добро дело, всяко постижение е резултат на колективен труд. Ето защо, постиженията на цялото са постижения на едного; постиженията на едного са постижения на цялото. За да влезе човешкия живот в права посока, мислите, чувствата и постъпките на хората трябва да бъдат прави. Това, за което ви говоря днес, е непостижимо още, но трябва да поставите основа. Ще кажете, че не можете да приложите Любовта сега, но ще я приложите в бъдеще, в друго някое прераждане. Няма защо да отлагате. Това, което предстои на човека да свърши, може да го свърши в един ден, а може в продължение на много години. За предпочитане е човек да свърши работата си в един ден, отколкото да я отлага. В Божествения живот има само един ден. Като кажете, че можете да свършите работата си за един ден, това значи да живеете в Божествения свят. В човешкия свят, обаче, за свършване на една работа са нужни много дни. Докато сме на физическия свят, ние свързваме деня с изгряването и залязването на слънцето. В Божествения свят има ли слънце като нашето? Ако и там има слънце, изгрява ли и залязва това слънце? В Божествения свят слънцето нито изгрява, нито залязва, то грее вечно. Ако залезе, човек не може да остане там. Той слиза на земята. Не е Божествен свят този, в който слънцето залязва. Това са отвлечени работи, които нямат нищо общо с живота на сегашните хора.

Като живее на земята, човек се нуждае от здраво тяло, да може да свърши добре работата, която му е възложена. Човек не може да бъде здрав, ако мисълта му не е свързана с мисълта на добрите хора. Човек не може да бъде добър, ако чувствата му не са свързани с чувствата на добрите хора. Човек не може да бъде силен, ако волята му не е свързана с волята на добрите хора. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Какво разбираме под думата „познаване“? Музикантът познава музиката и теоретически, и практически. Той познава на теория всичките музикални правила и закони, а на практика ги прилага. Следователно, където има теория и практика, там има приложение. Обаче теорията сама не създава реалността. Теорията произлиза от реалността. – Кой изучава музиката? – Който не я познава. Който познава музиката, той я изпълнява. Някой казва, че трябва да изучава духовния живот. Да изучавате духовния живот, това значи да го прилагате. Що се отнася до Любовта, тя трябва да се възприема, а не само да се изучава. Ако Любовта се изучава, без да се възприема, това е теория. Като ученици вие трябва да се стремите всеки ден да се свързвате с добри хора от физическия, духовния или Божествения свят. Физическият, духовният и Божественият свят са неразривно свързани помежду си. Те не могат да се проявяват един без друг. Ако се проявява всеки за себе си, това показва, че връзката между тях е прекъсната. Физическият свят е семка, посадена в земята; духовният свят е поникналата вече семка, а Божественият свят е дървото, което дава своите плодове. Следователно и Любовта може да бъде в състояние на семка, току що посадена в земята. Тя може да бъде в състояние на поникнало растение. Най-после тя може да бъде напълно развито растение, което дава изобилно плодове. Ако човек познава любовта на физическия и на духовния свят, а не познава любовта на Божествения свят, нищо не е познал. Същото се отнася и до знанието. Истинско знание е това, което идва от трите свята едновременно.

Изучавайте живота, възприемайте Любовта! Значи има какво да учи човек; има какво да възприема. Изучавайте главата, сърцето и тялото си. Който не изучава главата си, не може да познае Божествения свят; който не изучава сърцето си, не може да познае духовния свят; който не изучава тялото си, не може да познае физическия свят. Главата е обект на Божествения свят, сърцето – на духовния, а тялото – на физическия. Познайте Бога с ума си, обичайте Го със сърцето си и служете Му с тялото си. Търсите ли Бога, търсете Го в ума си, а не вън някъде. Не поставяйте човека на мястото на Бога и да му се кланяте. Свещта никога не може да играе роля на слънце. Запалената свещ показва, че слънцето грее някъде, но тя не е слънце. Докато слънцето грее, и свещта ще гори; щом слънцето изгасне, и свещта изгасва. И огънят гори, защото слънцето грее. Ако слънцето не грее, и огънят сам по себе си ще изгасне. Обаче огънят не е слънце. Дойдете ли до вашите мисли, чувства и постъпки, гледайте на тях като на проявление на Бога. Те представляват само проявления на Бога, но не и самият Бог. Ако мислите, че в тях е Бог, вие ще се натъкнете на големи противоречия.

Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите от нея? Защото любовта ѝ е по-голяма от вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовта ѝ е силна. Човек се подчинява на всеки, който има по-голяма любов от неговата. Мъглата ви обикаля, защото иска да вземе нещо от вас, но вие не сте доволни. – Защо? – Намирате, че има нещо користолюбиво в нея. Вие искате да се освободите от користолюбието на мъглата и да го заместите с нещо по-високо. Какво ще правите, ако мъглата не иска да се вдигне? Ако мъглата не се вдигне, ние ще се вдигнем и ще я оставим наследница на голямото богатство в планината.

Като сме дошли на земята, ние трябва да свършим работата си и то по най-правилен начин. Трябва ли ученикът да свири по десет пъти на ден една и съща пиеса? Ако я свири по няколко пъти и желае майка му и баща му да го слушат, той ще ги отегчи. Нека научи добре пиесата си и само тогава да я свири. Излизате ли пред публика, говорете върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили. После не повтаряйте това, което сте говорили или свирили. Колкото и да е хубаво, щом го повторите, то ще изгуби красотата си. Изучавайте живота, приемайте Любовта! Като приемате любовта на ближния си, пазете се от използване. Каже ли ви някой, че ви обича, бъдете внимателни към него, без да го използвате. Някой казва, че ви обича. Ако си позволите да го използвате, ден след ден любовта му ще се намалява. Ще дойде ден, когато нищо не остава от любовта му. Обичайте човека за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за благородните му постъпки, без да го използвате. Болният обича здравия, защото може да получи нещо от неговото здраве; бедният обича богатия, защото може да получи нещо от него; невежият обича учения; грешният обича праведния.

Естествено е човек да обича това, което сам той няма, но правилно е да не се стреми да използва благото на другия. – Защо? – Защото Любовта не търпи никакво насилие. Доброволно тя е готова да даде всичко, но не чрез насилие. Където е насилието, там никаква Любов не съществува. Любовта не търпи заповеди. Тя сама може да си заповядва, но отвън не позволява на никого да ѝ заповядва. Добре е понякога човек да изпълнява чужди заповеди, но по-добре е, когато сам си заповядва. Видите ли, че някъде не сте желан, че не ви обичат, не чакайте да ви кажат това, но веднага напуснете къщата на тия хора. Трябва ли да чакате, да ви кажат, че не ви обичат? Какво означават думите „не ви обичам“? Да не обичате някого, това значи, че не можете да му дадете, каквото той иска, нито можете да приемате това, което той ви дава. Защо не искате да дадете и защо не искате да приемате? Не искате да дадете на някого това, което той желае, защото не е готов да го върне. Не искате от някого нищо, защото не можете да се освободите от него. Той ще ходи подир вас като сянка.

Мнозина се оплакват от живота и от любовта. – Защо се оплакват? – Защото били подложени на постоянни промени. Промените са неизбежни. Те не трябва да ви смущават. Горящата свещ е признак на известни промени в слънцето. Щом стават промени вън и вътре в човека, това показва, че стават промени и в света. Ако в човека не стават промени, и в света не могат да стават. Човек трябва да се радва, докато може да мисли, да чувства и да постъпва. Това показва, че той е проводник на други мисли, на други чувства и на други постъпки. – На кого е проводник човек? – На Бога. Който е готов доброволно да възприема и предава Божественото, той може да бъде негов проводник. Яви ли се най-малкото колебание в него, той не може вече да бъде проводник на Божественото. Човек може да бъде проводник на Божественото само по свобода и от любов към истината.

Изучавайте живота, приемайте Любовта! Познайте Бог с ума си, обичайте Го със сърцето си, служете Му с тялото си. Един ден Паганини дал един хубав концерт. Публиката останала възхитена от него и го запитала: „Можеш ли да дадеш същия концерт на три струни?“ Паганини излязъл и свирил на три струни. – „Можеш ли да свириш на две струни?“ Паганини свирил на две струни. – „Можеш ли да свириш на една струна?“ Публиката очаквала Паганини да даде концерта си на една струна, но той не се явил.

Сега и на вас казвам: Вие ще слушате концерта на великите музиканти, докато на цигулката има четири, три и две струни. Остане ли само една струна, никакъв концерт няма да чуете. Следователно, видите ли, че на цигулката са останали две струни, спрете там. Не желайте да слушате концерт на една струна само.

Оставям ви да мислите върху този анекдот.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера, на 18 август 1940 г.

Проветряване

За кого се прави палат: за хората, или за животните? За какво е създадена човешката глава: за светлината, или за тъмнината? Защо е дошъл човек на земята: да се учи, или да благува? Хората са дошли на земята да се учат, а въпреки това, те търсят щастлив живот. Всички искат да живеят идеално, а завършват с разочарования. Всички искат да имат големи постижения, а в края на краищата, или нищо не постигат, или малко постижения придобиват. Защо не успяват? – Къде се крие причината за неуспеха на хората? – В самите тях. Те се отклоняват от пътя си и се карат за първи места. Всеки иска да бъде пръв, да заема първо място, всички да му се кланят. Той воюва, бори се с този и с онзи за първо място, докато един ден види, че борбата била за нищо и за никакво – за кочината. Аз употребявам думата „кочина“ в смисъл на живот, пълен с низши желания. Дали сте на първо или на последно място, не е важно – все нож ви чака. Ако си войник на бойното поле, не е важно, къде си – на първо или на последно място – все смърт те очаква. Като живеете и търсите идеални условия, в края на краищата оставате разочаровани, че не сте постигнали желанията си, че хората не се отнасят добре с вас и т.н. Всички търсят правата си, но не ги намират. – Защо? – Защото истинските постижения, както и добрата обхода, са резултат на вътрешни условия.

Следователно, искате ли добра обхода от хората, първо приложете тази обхода към себе си. Преди да търсите правата си отвън, първо отдайте правото на своята душа. Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче, ако от човека, като форма, като личност, очаквате своето щастие, вие сте на крив път. Коя майка е намерила щастието си в своите деца? Коя мома е намерила щастието си в своя възлюбен? Кой богат е намерил щастието си в парите? Кой учен е намерил щастието си в знанието? Майката загубва децата си, а с това загубва и очакваното щастие. Възлюбената е изоставена от своя възлюбен; богатият изгубва богатството си; ученият изгубва знанието си. Кой каквото е придобил и на което е очаквал, може да го изгуби в един ден и да стане нещастен. След всичко това слушате, че всеки търси своето право. Какво право може да ви се даде? Има нещо, което човек може да постигне, но правото си – никога. Какво можете да получите от мъглата, която ви обикаля днес? Нищо не можете да получите. – Защо? – Защото мъглата взима, но нищо не дава. Ще кажете, че искате да постигнете идеалите си. Колкото можете да хванете мъглата, толкова ще постигнете идеалите си. Това не показва, че идеалите ви са непостижими или нереални. Реални са идеалите ви, но те бързо минават и заминават, не можете да ги следвате. Вие се държите за техните сенки, а сенките са далеч от реалността. Ще кажете, че и сенките и реалните неща са все от Бога дадени. Ако това е така, защо се карате? Божиите работи не произвеждат никакъв спор. Когато спорят, хората са далеч от истината, далеч от Бога. След това ще кажете, че всичко произтича от Бога. За онзи, който разбира нещата, всичко е от Бога. За онзи, който не разбира нещата, нищо не е от Бога. За мъдреците няма зло, няма и добро – всичко е Любов. За глупавите, обаче, има и добро, и зло. Вън от Бога няма никакви постижения. Вън от изпълнение на волята Божия няма постижения. Ето защо, който очаква резултати, трябва да работи с Божественото. Той трябва да живее във високите сфери на живота, където няма мъгли и облаци. Мъглата е резултат на човешкия живот. Когато в съзнанието на човека падне мъгла и умът му се заоблачи, нищо друго не му остава, освен да се качи горе, над облаците, или да слезе долу, под тях. Някои се страхуват от мъглата, но те не знаят, че има по-страшни мъгли от физическата. За пример, има религиозна, научна, обществена мъгла и т.н. Как ще се справите с тези мъгли?

Съвременните хора нямат успех в живота си, нямат големи постижения. – Защо? – Защото не работят с беззаветна, безкористна любов. Те мислят, че се обичат едни-други. Аз вярвам в тяхната любов само ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен, докато гори. Щом изгори, нищо не остава от него. Кой би желал такава любов? При любовта на съвременните хора всичко изчезва. Коя къща е останала от началото на живота досега? Кое тяло е останало безсмъртно? Докато живеете само на физическия свят, нещата ще се явяват и ще изчезват. Като знаете това, какво делите на земята? За какво се карат хората?

Днес всички хора се карат за първенство, всеки иска да заеме първо място. Влизате в една къща и виждате, че всички се карат за първо място. Всеки счита това място за своя собственост. Каква собственост е тази, когато всеки по-силен от тебе може да те измести? Какво представляват човешките къщи в сравнение с широкия и възвишен свят над нас? Те са малки кочини, в които всички пъшкат. Наистина, всички хора са недоволни от положението си. И свинята живее в кочина, но не по нейно желание – господарят ѝ я затворил. Пуснете свинята в гората, да живее на свобода, и вижте, няма ли да бъде доволна. Понеже се е родила в кочина, тя мисли, че по-хубав апартамент от нейния не съществува. Обаче, ако се намери в гората, тя ще разбере преимуществото на свободния живот.

И тъй, ако искате да напуснете кочината, приложете чистата, безкористна Любов. Само Любовта ще ви даде правилно разбиране на живота. Тогава ще видите, че нито първото място, нито голямото богатство крият в себе си някакво благо. Ако е въпрос за блага на живота, ще знаете, че благото на едного е благо за всички. Тогава и нещастието на едного е нещастие за всички. Грешката на едного засяга всички. За пример, някой върви по улиците, захласнал се някъде и удря крака си в камък. Той пада на земята, но веднага близките му се притичат на помощ. Те го вдигат на ръце, занасят го някъде да легне и започват да го лекуват. Тук се вижда участието на цялото. Той ударил само крака си, но цялото тяло усеща болката. Когато частта страда и цялото страда. Това е закон. Като знаете този закон, бъдете внимателни, защото като ударите крака си, вие причинявате болка, освен на себе си, и на своите близки. За да бъдете изправни в отношенията си към Бога, прилагайте любовта си еднакво към всички хора. Щом пазите това правило, и хората ще се отнасят добре с вас. Каквото е вашето отношение към хората, такова ще бъде и тяхното отношение към вас.

Следователно прилагайте Любовта, за да живеете добре. Христос проповядваше учението за Любовта и казваше: „Син Человечески не дойде да Му служат, но сам да служи“. Значи Любовта подразбира служене. Служете от Любов съзнателно. Не се страхувайте и не съжалявайте, че сте сгрешили. Ако направите някаква грешка, изправете я. Ако в дома ви дойде някой човек, към когото нямате разположение, вие не го приемате добре. Това не е по закона на Любовта. Като съзнаете грешката си, ще я изправите. Как ще я изправите? Като дойде още един път същият човек в дома ви, вие ще го нагостите добре, ще му услужите с нещо и ще го поканите пак да ви посети. За да изправите грешките на миналото и настоящето си, постъпвайте винаги с Любов. Любовта урежда всички неща по най-лек и красив начин. Вървете по закона на Любовта, за да се ползвате от помощта на всички хора. Щом излезете от закона на Любовта, близките ви ще се отдалечат от вас. Не мислете, че като живеете в закона на Любовта, няма да имате противоречия. И в Любовта има противоречия, но в тях се крие нещо велико. Казано е, че Любовта разрешава противоречията; Любовта изключва противоречията. Това означава, че Любовта се справя с противоречията по лек и правилен начин. Любещият е изложен и на противоречия, но той приема всичко с радост.

Учените на миналото са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни и простите камъни в скъпоценни. Какво представляват неблагородните метали и простите камъни в човешкия живот? – Това са грешките на хората. Задачата на съвременния човек е да превърне своите грешки и слабости в добродетели, т.е. в благородни метали и в скъпоценни камъни. Когато Любовта влезе в човека, ще превърне грешките и слабостите им в благородни метали и скъпоценни камъни. Няма да остане грешка и слабост в човека, които Любовта да не превърне в злато и диамант. Тя ще облагороди всичко неблагородно и ще превърне живота от ад в рай. Любовта е алхимическият камък и жизненият елексир на всички времена и епохи.

Приложете Любовта разумно, без да очаквате живота ви да се нареди добре изведнъж. И при Любовта ще имате мъчнотии, но ще ги понасяте с радост. Любовта няма да налее знанието в главата ви изведнъж. Постепенно ще придобивате знания и всеки ден ще се убеждавате във великата истина на живота. Щом се домогнете до истината, ще се освободите от всички земни и духовни противоречия. Значи Истината освобождава човека, а Любовта го учи да живее правилно.

Като ученици, вие трябва да се вглеждате в отношенията си, да знаете как да постъпвате с всеки човек. Дойде ли някой човек при вас, приемете, че е изпратен от Бога. Щом сте убедени в това, вие трябва да му покажете пътя към Бога. Какво значи да отправите човека към Бога? Това значи да го изпратите при Любовта, тя да го научи, как да живее. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. Никой не може да отиде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя“. Значи смисълът на живота се състои в това, човек да отиде при своя небесен Баща. За да отидете при Баща си, вие трябва да намерите пътя.

Любовта е път, който води човека от физическия живот в Божествения. Без любов никой не може да пристъпи към Бога. Кое дете може да отиде при майка си: живото, или мъртвото? Живото дете, което носи живот в себе си, може да отиде при майка си. Мъртвото дете не може да намери майка си. – Защо? – Защото смъртта символизира безлюбието. Животът, от своя страна, представлява Любовта. И най-лошият живот е проява на Любовта, макар и най-малката. Щом живее, човек проявява Любовта си. Като проявява Любовта си, той трябва да бъде готов да приема всичко с Любов и да върши всичко от Любов. Умираш ли, ще умираш с Любов; страдаш ли, ще страдаш с Любов. Всички мъченици страдаха с Любов. Те отиваха на гилотината с Любов и съзнание, че отиват при своя небесен Баща. Те знаеха, че щастието не е на земята. На земята човек е затворник, изпратен на заточение. Отсега нататък човек трябва съзнателно да работи за освобождението си, за да се върне от заточение.

Сега, като казвам, че сте изпратени на заточение, това не подразбира, че животът е лош. Грешките и слабостите на хората внасят дим, мъгла и облаци в съзнанието им. Грешките и слабостите внасят нещо твърдо, кораво в сърцето им. Какво трябва да направят, за да смекчат сърцето си? Какво прави българинът, когато иска да омекчи конопа? Той го кисне във вода. Направете същото и вие. Сложете грешките и слабостите си във вода, да киснат известно време. Всички грешки и слабости накиснете във вода, не ги връщайте в София. Бъдете безпощадни към тях. Кой колкото коноп има в себе си, да го накисне във вода. Няма човек в света, който да няма коноп в себе си. Накиснете конопа добре във вода, сложете отгоре няколко камъни и го оставете. Като се върнете идната година, ще видите, че той е омекнал вече и е готов за работа.

И тъй, като сте дошли на земята, вие трябва да учите. Земята е велико училище, в което ви се преподават уроци, които трябва да изучавате с Любов. Каквото научите, трябва да е научено добре. Ще дойде изпитната комисия да види какво сте научили. – „Ама не ми се учи.“ – Това е твоя работа. Комисията е строга и взискателна. Ако не знаеш, ще ти пише единица; ако знаеш, ще ти пише шест. – „Не може ли учителят да ми пише шест от Любов?“ – Учителят пише шестица на ученика си с Любов, но само ако ученикът е изучавал предмета му с Любов. Безлюбието на ученика е минус, любовта на учителя – плюс, но при събирането плюс и минус се унищожават. Два плюса дават нещо. Ето защо, искате ли да постигнете нещо, нека Любовта бъде подбудителна причина на мислите, на чувствата и на постъпките ви. Където е Любовта, там е свободата. Правете всичко по Любов, т.е. по свобода, а не чрез насилие.

Живейте помежду си по Любов, да не става нужда да се карате и да търсите човек отвън да ви примирява. Никой никого не може да примири. Представете си, че двама души пътуват по планината и единият от тях изкълчи десния си крак. Той не иска да остава назад от приятеля си и търси някой да му помогне. Да му помогнеш, това значи да го примириш, т.е. да възстановиш здравословното състояние на крака му. Да смениш болния му крак със здравия крак на приятеля му, това е невъзможно. Какво мога да направя аз? Щом дойде тази работа до мене, аз ще наместя крака му, ще го превържа и ще го поставя известно време да лежи на едно място. – „Ама ще закъснея в пътя си. По друг начин искам да ми се помогне.“ – Щом си изкълчил крака си, друг начин няма. При сегашния порядък на живота, щом някой изкълчи крака си, неизбежно ще страда и ще изгуби известно време, докато болките съвършено изчезнат. Единственото нещо, което мога да направя в случая, това е да го предпазя да не изкълчи крака си.

И тъй, искате ли да се примирите, ще знаете, че при сегашните условия на живота това е невъзможно. За пример, ти обиждаш себе си. Как ще се примириш? Кой ще бъде посредник да те примири? Ти направиш една грешка и търсиш виновника вън от себе си. Тогава как ще се примириш със себе си? Виждаш, че вината за грешката е в тебе, но как ще се примириш? Първата работа е да признаеш, че вината за грешката лежи в тебе. Като излезеш от заблуждението, че друг е виновен за грешката, ти си отваряш път към великия свят. После ще се яви въпрос за примиряване със себе си.

Време е хората да се освободят от заблужденията си и тогава да започнат правилно да работят. Защо трябва да ви заблуждава някой, че запалил огън, на който всички хора могат да се греят? Това не е вярно, нито е възможно. Бог е запалил голям огън – слънцето, от което излизат всички огньове. Грейте се на големия огън – на слънцето. Ползвайте се от неговата светлина и топлина. Докато слънцето грее, приятно ви е. Докато хората се отнасят добре с вас, приятно ви е. Щом започнат да говорят строго, да ви се карат, вие сте недоволни. Учителят има право да бъде строг с учениците си. Той има право да им се кара. Строгият тон не е нищо друго, освен проветряване. Той отваря прозорците да стане проветряване на въздуха. Когато пали огън, човек духа. Духането е пак проветряване. По този начин той разпалва огъня. Като се запали огънят, духането престава. Духане, или проветряване, става и в умовете и в сърцата на хората. Без проветряване не може. Като се проветрява умът, мислите на човека се проясняват. Като се проветрява сърцето му, чувствата се ободряват. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от проветряване. Той трябва да знае, че щастие на земята няма. Казвате: „Какво да правим, за да се освободим от грешките си, да не става нужда да ни проветряват?“ Вие трябва да постъпвате с грешките си така, както с нечистите дрехи. Какво правите с нечистите си дрехи? Перете ги: поставяте ги в топла вода и ги натърквате със сапун. Така натъркани, оставяте ги известно време да киснат във вода. После ги перете с вода. След това променяте водата, изпирате ги два–три пъти в чиста вода и сапун. Като се изперат, изплаквате ги в чиста вода и ги слагате на слънце да съхнат. Не давайте дрехите си на чужди хора, сами си ги перете. Както перете дрехите си, така ще перете и своите грешки. Докато не се научите сами да си служите, вие никога не можете да изправите грешките си. Докато сте генерали и заповядвате на другите, уволнение ви очаква. Като станете войници, вие сами ще си служите с онова, което имате. Като войници, вие сами ще проветрявате стаите си, сами ще проветрявате мислите и чувствата си. Като войници, вие сами ще си заповядвате и сами ще изпълнявате. В това се състои силата на Божественото начало в човека.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 19 август 1940 г., 6 ч. сутрин.

Единство на Любовта

Светът е изложен на постоянни промени. Благодарение на външните промени, ние виждаме, че стават промени и в самия човек. Детето се ражда малко, безпомощно, слабо, но постепенно расте, развива се и се изменя. Майката гледа детето си и казва: „Колко е пораснало, колко се е изменило моето дете!“ За да не се натъква на противоречия, майката трябва да знае, че детето ѝ не е нейно. То принадлежи на Бога. Бог изпита любовта на Аврам чрез сина му. Той му заповяда да заколи единствения си син и да Му го принесе в жертва. Аврам не се поколеба – вдигна нож и пристъпи към любимия си син. Той издържа изпита си. Една ръка задържа ножа във въздуха и, вместо сина си, той принесе друга жертва на Бога. Бъдете готови и вие да пожертвате всяка Божествена мисъл в себе си за Бога, на когото тя принадлежи. Щом сте готови на такава жертва, тази мисъл ще остане завинаги при вас. Само чрез Любовта си към Бога вие придобивате истинско знание. Любовта предшества знанието.

Реката тече, но това не зависи от нея. Понякога реката приижда и прелива коритото си. И това не зависи от нея. Същото се отнася и до човека. И човек се натъква на неща, които не зависят от него. Той не може нито да ги измени, нито да спре техните прояви. Следователно правете само това, което зависи от вас. Не се грижете за неща, които не зависят от вас. Тях Бог ще направи. Искате ли да имате хубава кола, кажете на някой майстор колар да ви направи такава. Как ще я направи, това не е ваша работа. Вие не можете да учите художника как да рисува. Не учете земеделеца как да сее житото. Той знае, че житните зрънца не се нуждаят от много пръст. Сложите ли им повече или по-малко пръст, отколкото трябва, вие ще ги изложите на големи мъчнотии.

Съвременните хора искат да се освободят от мъчнотиите си. Не е въпрос да се освободят от мъчнотиите, но да не ги увеличават или намаляват. Ако ги увеличават, те ще пъшкат под тежестта им и не могат да се развиват; ако ги намаляват, те съвсем ще оголеят. Мъчнотиите са необходими за човека дотолкова, доколкото той може да работи с тях. За всеки човек е определено колко мъчнотии може да носи. На човека е определено с какви възможности ще разполага и при какви условия ще живее. Човек има условия за работа, но ако е глупав, не може да ги използва. Като поумнее, той търси условия, но вижда, че ги е изгубил. Тогава той съжалява за изгубените условия. По-добре е човек да поумнее, преди да е изгубил благоприятните условия. Добрите условия не са нищо друго, освен царския произход на душата. Не уповавайте на своя царски произход, за да не изгубите условията си преждевременно. Уповавайте на своя ум, на своето сърце и на своята воля, за да използвате условията, които ви са дадени. Приемете Любовта и работете с нея, за да развивате вложените във вас дарби и способности.

В приемането и в прилагането на Любовта пазете следното правило: Любовта към Единния е Любов към всички. Който люби Единния, а не люби всички, той е на крив път. Всички трябва да обичат Единния, а Той – всички, т.е. множеството. Когато обичате Бога, помнете, че това е Любовта на всички същества. Като обичате хората, това е Любовта на Бога към тях. Който обича само Единния, той може да обича всички. Щом обича всички, той може да обича и Единния. Това са възможности за всеки човек. Когато изявява Любовта си към всички, Бог учи хората как трябва да обичат. Ако мислят, че със своята любов могат да стигнат високо някъде, те се самозаблуждават. Както бащата и майката обичат всичките си синове и дъщери, така и Бог обича всички хора. Любовта на синовете и на дъщерите към родителите ни дава представа за любовта на мнозинството към Бога. Любовта на родителите към децата ни дава представа за любовта на Единния към всички. Който проявява любовта си правилно, той обича човека заради онова вечно начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и т.н. Любовта е проява на онова начало, което хората не познават. Без Любовта Бог остава незнаен.

Любовта приближава хората, не по физическо разстояние, а по връзка между душите. В духовно отношение, които се обичат, те са близо един до друг. Ако не се обичат, те са далеч. Като се мразят, хората живеят в тъмнина. Следователно, искате ли да живеете в светлина, обичайте се. Мнозина се страхуват да не изгубят любовта си, да не я открадне някой. Любовта нито се губи, нито се придобива. Невъзможно е Любовта да се изгуби. Обаче човек се отваря и затваря за Любовта. Това, което наричате загубване на Любовта, ние го наричаме затваряне на човешкото сърце за Любовта. Отворете широко умовете и сърцата си за Любовта, за да се познаете, да разберете истинската свобода. Любовта е най-тежкото и най-лекото нещо в света. Ако искаш да обсебиш Любовта, да я държиш само за себе си, тя става по-тежка и от земята, и от слънчевата система. Ако си доволен от най-малките прояви на Любовта и си готов да я споделиш с всички хора, тя става толкова лека, че можеш да я носиш всякога със себе си, без да усещаш, че носиш нещо.

Е тъй, искате ли нещо от Бога, помолете се веднъж и повече не настоявайте. Той знае нуждите ви и е готов всякога да ви помага.

Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 19 август 1940 г., 9 ч. сутрин.

Неоцененото богатство

В живота на съвременните хора съществува едно голямо богатство, за което те не подозират. Ако го знаеха, те щяха да бъдат кандидати за него. Всички хора са слушали да се говори за това богатство, но под много прозаично име, вследствие на което не са гледали на него като на нещо ценно. – Кое е това богатство? – Недоволството. Където и да отидете, навсякъде ще срещнете недоволни хора. – Защо са недоволни? – Защото търсят нещо, което никъде не съществува. Мнозина мислят, че са дошли на земята да благуват и ако не намерят това, което очакват, стават недоволни. Много естествено, че човек не може да намери всичко, каквото желае. За пример, някой може да иска мляко от птичка. Ще намери ли? Не може да намери. Днес никъде не можете да намерите птиче мляко, а дали някога ще намерите, това е въпрос. Обаче сега има вече масло от чесън, с което лекуват различни болести. Едно време чесново масло не съществуваше. Едно време чесънът минаваше за нещо просто, малцина го употребяваха, а днес и най-образованите хора го ядат. Лекарите препоръчват чесъна за лекуване на много болести.

Казвам, че недоволството е едно от големите богатства. – Защо? – Защото всички хора стават недоволни, след като минат през големи изпитания и мъчнотии. Детето расте, става ученик, слуша лекциите на своите учители и професори за създаването на света. То се занимава с различни изчисления, решава задачи по математика и геометрия. Докато е в теориите на науката и на живота, човек е доволен; той мисли, че се намира в рая. Щом влезе в опитната страна на нещата, той вижда, че теорията не се съгласува с практиката и започва да става недоволен. Младата мома и младият момък си теоретизират как ще живеят, как ще си помагат. Докато се оженят, те си пишат любовни писма, доволни са от живота. Щом се оженят, теорията им пропада и те стават недоволни. – Защо? – Всеки търси своето право.

Всички хора се оплакват от неправдата на живота. Преди всичко човек трябва да бъде справедлив към себе си, т.е. към своите мисли, чувства и постъпки. Често човек мисли, чувства и постъпва не така, както трябва, и изпада във вътрешна борба. Докато момата и момъкът не са женени, те мислят, че са от Бога създадени, че по-добри и благородни същества от тях няма, но като се оженят, виждат, че се излъгали, че са изгорели. Те търсят начин да се освободят един от друг. В края на краищата и двамата отстъпват. Те намират, че заради доброто, заради съдържанието, което Бог е вложил в тях, могат да се търпят. И домакинята, като готви, постъпва по същия начин. Като пържи нещо в тигана, тя случайно се изгаря и решава да го захвърли настрана. Обаче, като види съдържанието в тигана, тя си казва: „Заради доброто и хубавото, ще търпя болката и ще си продължа работата“.

Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, мнозина питат защо даден човек постъпва по един, а не по друг начин. Каквито обяснения и да се дават, пак ще останете недоволни. То е все едно да питате защо реката тече, защо вятърът вее, защо земята се върти и т.н. Много научни теории обясняват движението на земята около оста ѝ и около слънцето, но и те не са задоволителни. Това са повече предположения. Ние живеем в света на големи противоречия. Всички обикновени хора, даже и великите, са дошли на земята да изпият горчивата чаша на страданията и след това да си заминат. И в рая даже първите човеци опитаха горчивината на живота. Там имаше две дървета: дърво на живота и дърво за познаване на доброто и на злото. – Защо Бог постави дървото на доброто и на злото в рая? – Като предметно учение. Той каза на първите хора: „Ще изучавате това дърво, без да ядете от него“. Вие можете да изучавате свойствата на отровите само външно, без да ги употребявате вътрешно. За пример, вие можете да употребявате сярната киселина външно само, за чистене на металически предмети, за получаване на различни съединения. Приемете ли я вътрешно, тя ще ви изгори. Пазете се от отровите, били те физически или психически. Лошите и отрицателни думи са психически отрови, които причиняват големи пакости. Не е лесно човек да се справи с една психическа отрова. Защо трябва да казвате на човека, че е нечист, че е груб, че няма любов и т.н.?

Кой човек днес има такава любов, каквато трябва? Кой човек се е пожертвал от Любов за другите хора? Като насилят някого, той се жертва, но тази жертва не е доброволно дадена. Така се жертват и кокошката, и овцата, и рибата. Много жертвоприношения има в света, но те стават чрез насилие, а не доброволно. Човек страда, но не доброволно. Възлюбената страда от своя възлюбен, но не доброволно. Тя пъшка, мъчи се, търси начин да се освободи от него. За предпочитане е възлюбената да напусне къщата на своя възлюбен, отколкото цял живот да се карат и да се гледат накриво. Друг е въпросът, ако тя може доброволно и с Любов да остане при него, да делят скърбите и мъчнотиите в живота. Тя седи при него и си мисли, че ще го възпита, ще го облагороди. Лъже се тя. Невъзможно е да възпиташ един човек, ако той сам не желае да се възпита. Ако момата успее да възпита възлюбения си, ще получи голямо възнаграждение. В небето е определена голяма премия за този момък или за тази мома, които успеят един друг да се възпитат. Това е задача, дадена на човека. Досега никой не е решил задачата.

Иоан Веслей, виден английски реформатор и проповедник, почувствал, че е сам в света, както Адам се почувствал в рая, и си казал: „Господи, добра работа си ми дал, но ако ми дадеш една другарка, с която да се разговарям, ще проповядвам още по-добре“. Молбата му се чула и след време той се оженил. На третия ден след женитбата си той казал на един от добрите си приятели: „Не струва човек да се жени“. Скоро след женитбата му дошъл един от неговите ученици да го пита, добре ли ще направи, ако се ожени. „Намерих – казал ученикът – една добра мома между сестрите, много набожна и предана християнка. Вярвам, че с нея ще живея добре“. Иоан Веслей му отговорил: „Момата е добра, с Христос може да живее добре, но не и с тебе“. Сегашният свят е пълен с грешки. Човек трябва да бъде буден, да не повтаря грешките на света. Навсякъде виждате картини, в които има много грешки. Защо трябва да мислите, че са идеални? Което е хубаво, трябва да признаете, че е хубаво, но грешката си е грешка, няма защо да затваряте очите си пред нея. Казано е в Писанието, че Бог твори нов свят – ново небе и нова земя. Сегашният свят трябва да мине през огън, да се пречисти и претопи. Вгледайте се в отношенията на хората, да видите колко са изопачили живота си.

Двама братя, съседи, говорят за любов, за братски отношения, за християнство, а вдигнали помежду си голяма ограда, или бодлива тел, да не объркат границите си. Две сестри живеят заедно, но една за друга говорят лошо. Едната е богата, другата – бедна, но не си помагат. Достатъчно е да се вслушате вечер в човека, когато остане сам, да чуете оплаквания, мърморене, недоволство. Като слушам с радиото си тия неща, казвам, че това са актьори, на които добре плащат. Някой е написал голяма житейска драма и хората играят роли на действащите лица. Защо се оплаквате от ролите си? Никой не ви е заставил насила да играете една или друга роля. Всеки актьор е добре платен. Колкото е по-даровит, по-добре му се плаща. Виждате, че някой цигулар свири. Вие отивате да го слушате. Казвате, че е велик цигулар. Велик е, наистина, за една вечер получава 50–60 хиляди лева. – Защо е виден този цигулар? – Защото получава много пари. Предназначението на музиканта не се състои в събиране на пари. Според мене виден цигулар или музикант е този, който като свири в някой град, където хората се карат, може да внесе поне за една седмица братски и приятелски отношения между тях. Не може ли да направи това, той не е още истински музикант.

Съвременните хора очакват да получат нещо от света, но нищо няма да получат. Какво получава старият вол от господаря си, но когато години наред е орал нивата? Като остарее волът, господарят му ще каже: „Няма смисъл да храня този стар вол, ще го заколя, месото му ще продам, а от кожата му ще си направя цървули. Добре е да имам спомен от вола, който е работил заедно с мене на нивата“. Господарят има много спомени от вола, но какъв спомен има волът от господаря си? Той помни добре остена, който се е забивал на гърба му. Той си казва: „Това било християнски свят!“ Наистина, това е християнски свят, който само се бие. Отворете Библията и четете какво пише за еврейския народ, който минаваше за избран от Бога. Те постоянно воюваха с езичниците. Правоверни и езичници се биеха и всеки се обръщаше към своя Бог с молба, да победи неприятеля си. И днес християнски народи се бият, опустошават цели градове и села, избиват мирното население, избиват се едни други. След всичко това всеки очаква резултат. Всеки иска да знае кой ще излезе победител в тази война.

Два вълка се борят за една овца. Тя стои настрана и гледа кой от двамата ще победи. Минава един човек покрай овцата, вижда я, че стои и наблюдава кой ще излезе победител и казва: „Слушай, плюй на краката си и бягай. Няма какво да чакаш, да видиш края на войната. Когато войната се свърши, нищо няма да остане от тебе. Докато кожата ти е здрава още, бягай“. Така може да се каже днес на всички хора, до които огънят още не е дошъл. Не чакайте да видите кой ще победи, но стойте далеч от огъня, да не ви засегне. Когато войната се свърши, вълците ще се огледат и ще кажат: „Напразно се бихме, овцата я няма“. Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията са неизбежни. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Някои очакват този свят да дойде вече. Те го очакват преждевременно. Злото не иска да отстъпи царството си. То има още работа, има да взима от света. Докато не получи своето си, злото няма да отстъпи. Вижте какви дълбоки корени е пуснало злото в света. Днес мнозина мислят, че като наругаят някого, ще го оправят. Днес навсякъде виждате насилието да управлява, но светът не може да се оправи чрез насилие. Какво може да донесе насилието? Ще кажете, че чрез насилието човек учи, опитности придобива. Каква опитност ще придобие момата от своя възлюбен? Тя казва: „Изгорих се малко, но поне го познах“. Десет момци ще я обикалят и десетте ще я изгорят и тя мисли, че придобила някаква опитност. Десетте ще я изгорят по различен начин, а тя пак няма да ги разбере. Змията ще те ухапе по един начин, кучето – по друг, комарът – по трети начин, но ти все ще бъдеш хапан и нищо особено няма да научиш. Ако мислиш, че ще знаеш какво нещо е хапането, лъжеш се. Едно нещо трябва да знаете: злото царува в самия човек, а не вън от него. Външните условия са причина да се прояви злото навън, да излезе от човека, да види какво се крие в него. И най-кроткият човек може да бъде предизвикан да прояви злото в себе си и да ухапе. В стремежа си да се самозапази, човек може да убие човека.

По какъв начин трябва да се оправи светът? Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Прилагали ли сте Любовта, да видите как действа тя? Мнозина си служат със силни средства, но, вместо добро, те са причинявали зло. – Защо? – Количествата на силните средства са били големи. Те са ги използвали като лекарства, но са ги употребили в голямо количество. Не увеличавайте дозата на силните лекарства. Който си служи с Любовта, той трябва да знае каква доза да употреби от нея. И злото, и доброто трябва да се употребяват в умерено количество.

Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. С това те изменят пътя на движението си. Когато дървото дойде до огъня, то непременно ще изгори. – Какво трябва да правим, за да избегнем злото? – Да се отдалечите от него. Казано е в Писанието: „Отдалечете се от злото“. Единственото нещо, което може да спаси света, стои в отдалечаване от злото. Човек трябва да застане на това място от злото, че да не изгаря, но да се ползва от него. Засега злото, като мощна сила, е потребно. Понеже злото господарства в света, вие трябва да се учите от него. Всички хора казват, че не обичат злото, а всъщност правят зло. Значи, макар и несъзнателно, те го обичат. Може ли човек да прави нещо, което не обича? Човек дава път и на злото, което е вън от него. Той възприема някоя лоша мисъл в ума си, или някое лошо чувство в сърцето си, храни ги известно време и след това ги изнася вън от себе си. Човек трябва да има будно съзнание, да не допуска злото в себе си, да не дава в услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърцето си.

Като четете 64-та глава от Исай, виждате, че и той се е натъкнал на злото между хората, вследствие на което изпада в противоречие. Исай казва за Господа: „Ето, Ти си се разгневил, защото ние сгрешихме“. (– 5-ти стих.) Исай се ужасява от злото в човека, което е причина за грешки и престъпления. И тогава предава думите на Господа: „Дръжте злото вън от себе си, да не грешите“. Иска ли да не греши, човек трябва да държи злото и всички отрицателни прояви на естеството си вън от себе си. Това значи да се очисти от злото. Страшно е положението на човека, който е влязъл в областта на злото. И светията, който стои високо над обикновените хора, изпитва ударите на злото. И той минава през голяма вътрешна борба, докато се освободи от злото и противоречията в живота. Много работа се иска от човека, докато се справи с жестокостта на своето сърце. Виждате, че няколко малки деца стоят пред едно коритце, в което има сипани зрънца за птички. Те държат коритцето с една връв и чакат да дойде някоя птичка, да си клъвне от зрънцата. Външно децата са мили, кротки, но те замислят нещо жестоко за птичката. Щом дойде някоя птичка при коритцето, те веднага дърпат връвта и тя остава под коритцето. После ѝ се радват. – Защо? – Защото ще я опекат. Мома или момък си пишат любовни писма: „Ти си моето щастие, без тебе не мога да живея“. – Докога не могат един без друг? – Докато дръпнат връвта. Който пръв е хванал птичката под коритцето, ще я опече и ще я опита. След това жената казва: „Жесток е моят мъж!“ – Какъвто е той, такава е и тя.

Коя е причината за жестокостта между хората? – Безлюбието. Когато Любовта царува между хората, те не се измъчват. Любовта учи хората на законите на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човек може да влезе и в най-тясна стая, без да ограничава другите. Представете си, че в малка стая трябва да живеят сто души. При обикновените условия на живота, докато хората имат големи форми, като сегашните, това е невъзможно. Обаче при закона на Любовта това е възможно. – Как? – Ще се смалят, ще станат малки, като пчели. Не могат ли сто пчели да влязат в една малка стая и да бъдат доволни? Изобщо, Любовта учи човека кога да се смалява и кога да се уголемява. Големите и много желания правят човека голям. И на широко да го сложиш, все му е тясно. Малките желания смаляват човека. Той е доволен и на тясно, и на широко.

Днес Бог изисква от всички хора да Му служат, да бъдат проводници на Неговата Любов. – Защо е нужно човек да служи на Бога? – Защото само по този начин той ще изучи законите на Любовта. Без Любов няма живот, няма щастие, няма здраве. Ако не приемат Любовта, хиляди години още хората ще се пържат в собственото си масло, както сега. Днес мъчно се прилага и възприема Любовта. – Защо? – Не са готови още хората за нея. Който обича, не знае как да обича; когото обичат, не знае как да оцени Любовта.

Какво виждате в любовта на съвременните хора? Някоя млада мома обича един момък. Той е доволен от любовта на момата, уважава я, радва ѝ се. Докато не се е оженил за нея, той се радва и на майка ѝ, и на баща ѝ, цени ги; щом се ожени, уважението към родителите на възлюбената му изчезва. Същото прави и момата. Докато не се е оженила за своя възлюбен, тя уважава и цени и майка му, и баща му. Щом се ожени, те остават на заден план. Тя не им обръща никакво внимание. При такива отношения злото царува в света, а доброто слугува.

Следователно, докато злото царува, вие трябва да му се подчинявате. Не се ли подчинявате на злото, ще се натъкнете на наказания и на закони. Законите в света показват, че злото царува. Който не се подчинява на неговите закони, смърт го очаква. Не изпълниш ли един от законите на злото, ще те осъдят и ще кажат, че Бог е наредил така. – Това е въпрос още. Където Бог царува, там е раят. Където злото царува, пак е рай, но за силните, за големите. Там силните господарстват, а слабите – слугуват. В рая, където доброто царува, е обратно: слабите господарстват, силните слугуват. Страшно е положението на слабия, когато силният господарства. Какво трябва да прави слабия, за да се освободи от ръцете на силния? Той трябва да се обърне към Бога, да потърси помощта Му. Днес Бог идва в света да се всели между хората, да подкрепи слабите. Само по този начин слабият може да се освободи от силния. Значи Бог трябва да бъде тил на слабия, за да го избави от ръката на силния. Освен Бога няма друга сила, която може да освободи човека от властта на злото. Колкото и да се бият хората, колкото и да воюват, ако Бог не се всели в тях, никаква свобода не могат да имат. Вън от Бога царува насилието, а в Бога – свободата. където царува злото, въпросите не се разрешават правилно.

Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа. Казано е в Писанието: „Аз ще се вселя в тях, те ще ми станат народ и аз ще им бъда Бог“. Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от съдбата си, ще знаете, че той е слаб човек. Силният не се оплаква. – Защо? – Защото Бог се е вселил в него. Той е пожертвал живота си в служене на Великия. Всяка жена или всеки мъж, които жертват живота си в служене един на друг, не са силни хора. Мъж, жена, майка, деца, всички трябва да пожертват живота си в служене на Бога. Щом служат на Него, те ще служат и на ближния си. Докато живее само за себе си, или за своя ближен, човек служи на злото. Щом живее за всички, щом обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трябва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. В Единния са всички. Той включва в себе си не само хората, но и растенията, и животните. Дайте път на доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие вътрешен мир и спокойствие?

Сегашните хора живеят в един свят, на който не са господари. Те имат един господар, който ги заставя да правят това, което не искат. Никой не прави зло доброволно. Човек е заставен да прави зло, насила го карат. Благодарение на това, всички хора пъшкат под тежестта на злото и очакват да дойде някой да ги спаси. – Кой ще дойде? – Бог. – Как ще ги спаси? – Като се всели в тях. Кога познавате, че Бог се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването е, че човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Видите ли, че някой плаче, ще знаете, че той е далеч още от вселяването. Светията не плаче. Не е лошо нещо да плаче човек. Плачът, както и дъждът в природата, имат благоприятно въздействие върху човека. Като плаче, човек се лекува. казано е в Писанието: „Ще дойде Бог и ще изтрие всяка сълза от очите на човека“. Тогава няма да има причини за плач. Днес хората плачат, защото има причини за плач. Новият живот изисква чисти, здрави, силни хора. Там не се позволява никаква нечистота. В който дом влезете, трябва да носите чистота. И тия, които ви приемат, също трябва да бъдат чисти. Само така можете да очаквате вселяването.

Светът се нуждае от герои, от силни хора. – Кой човек е силен? – Силен е онзи, в когото Бог живее и който живее в Бога. Ако Бог не живее в човека и ако човек не живее в Бога, той не може да бъде силен. Този човек е роб на злото и прави това, което не иска. Той не е виновен за това, но трябва да признае в себе си, че е слаб. Щом съзнае слабостта си, той трябва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не съдим слабите, но им посочваме път към освобождаване. Как ще съдите болния, че е нечист? Той е слаб и без да иска, цапа се. Трябва да дойде някой силен, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се към Онзи, Който може да ви очисти и излекува.

Време е вече силният да приложи закона на Любовта. Силният трябва да приложи силата си, да разтопи злото в себе си и да го пусне да изтече навън. Омразата е злото в човека. Тя е твърдо вещество, което трябва да се разтопи. Как ще разтопите злото? Ще пуснеш повече топлина в сърцето си. Щом почувстваш вътрешно разположение в себе си, ти си разтопил вече омразата. Щом разтопиш злото, ти си на прав път. – „Не обичам този човек.“ – Много естествено. Той е зелена круша още. Един ден, когато узрее, ти ще го обичаш. Кой не обича зрялата круша?

Каква е задачата на злото в света? Злото приготвя условията за идване на доброто. Злото казва: „Днес аз съм господар на света. Аз искам да сложа ред и порядък, та като дойде доброто, нека използва този ред и порядък, както намира за добре“. В бъдеще доброто ще се ползва от реда и порядъка, който злото е поставило. Днес, при царуване на злото, благата не са еднакво разпределени между хората. В бъдеще, когато доброто царува, благата ще бъдат еднакво разпределени между хората и те ще имат добри отношения помежду си.

На едно място в Писанието Бог се обръща към народите с думите: „Докога ще ви търпя?“ Наистина, докато хората се подчиняват на злото, те не могат да бъдат нито търпими, нито любими на Бога. Щом се откажат от злото и започнат да се подчиняват на доброто, те стават любими на Бога. Какво разбираме под думите „любими на Бога“? Любимият на Бога се ползва от Неговата сила и власт. В този смисъл, човек и днес е любим на Бога, но външно, а не вътрешно. Днес той не се ползва от силата на Бога. – Защо? – Той не е готов още за тази сила. Ако днес има силата на Бога, човек би я употребил само за зло. На сегашния човек е дадена малка сила, та като прави зло, да не бъде голямо. Ако има голяма сила, човек ще се почувства господар на света и ще прави, каквото иска, а с това ще увеличи злото, нещастията и страданията. Той не може да се справи с малката сила, която му е дадена, че ще се справи с голямата. По-добре, че има по-малка сила, да прави по-малки злини.

И тъй, докато злото царува, а доброто робува, радости не могат да съществуват. Когато доброто започне да царува, а злото да робува, тогава ще дойдат радостите в света. – Очаквайте времето, когато Бог ще се всели между хората и доброто започне да царува, за да дойде и радостта в света. Работете за идването на това време.

Доброто и злото не са нищо друго, освен топлина и студ. Топлината разтопява нещата, а студът ги смразява. Отворете сърцата си за топлината, да се разтопи твърдото и кораво вещество в тях и да изтече навън.

Беседа от Учителя, държана на 25 август 1940 г., 5 ч. сутрин.

Двете царства

Мнозина се запитват от какво зависи благото на човека. Много отговори могат да се дадат на този въпрос, но всички не са абсолютно верни. Едни от условията, които обуславят благото на човека, са неговият ум, неговото сърце и неговата воля, но това са външни условия. Всъщност, нито умът създава благото на човека, нито сърцето, нито волята му. Нещастието на човека се състои именно в това, че той не разбира на какво се дължи неговото благо. Първоначално, когато Бог създал човека, последният бил щастлив. Впоследствие човек е изгубил щастието си. Много хора са загубили богатството си от чрезмерно ядене и пиене. Те са пропили и изяли всичко, каквото са имали. Някои хора са изгубили щастието си от разточителност.

Един американски милиардер се оженил за една американка, която се отличавала с голяма разточителност. След сватбата те предприели едно пътешествие до Париж. Тя тръгнала от магазин на магазин да прави покупки и в няколко дни само изразходвала грамадна сума. Като видял това, мъжът ѝ се уплашил. Той разбрал, че с тази разточителност тя ще го съсипе в няколко години. Заради това той решил да се разведе, но искал да я осигури. Направил ѝ един голям палат, който струвал 15 милиона долара. Освен това той ѝ дал в ръцете една сума от шест милиона долара и така се освободил от нея. Значи трябвало да плати 21 милиона долара, за да се освободи от една разточителна жена. Аз привеждам този пример само за изяснение на идеята. Доколко е верен, не се знае.

Днес повечето хора страдат от разточителност. По естество човек е толкова разточителен, че какво ли не иска: той иска да живее в палат, да бъде облечен в коприна, да има изобилно ядене и пиене. Той е разточителен и в своите мисли и чувства. Изобщо, човек се отличава с голяма разточителност. Като се стреми към разточителност, човек изпада в суеверие и започва да вярва в това, което не може да стане. Той вярва, че може да стане цар или царица, да бъде божество за хората. И това е възможно, но не при дадените условия.

Религиозните хора говорят за своя праотец Адам и за своята прамайка Ева, откъдето държат за своето високо произхождение. Къде е първият човек – Адам и първата жена – Ева? Ще кажете, че историята знае това. Вие говорили ли сте с Адам и Ева? Някои хора са много смели и казват, че са видели нещо особено, което не могат нито да опишат, нито да разкажат. Какво са видели? Нищо не са видели. Те сами себе си лъжат, а мислят, че и другите могат да се лъжат. Не, светът не се оправя с лъжа. Защо трябва да представяте позлатения предмет за чисто злато? Като го употребявате известно време, златото ще се изтрие и отдолу ще лъсне медната повърхност. Ще кажете, че не сте знаели какъв е предметът. Като не знаете, защо го препоръчвате за чисто злато? Някой препоръчва учение, подобно на Христовото. Той казва, че каквото пише в Евангелието, това проповядвал. Какво нещо е Евангелието? Евангелието учи човека как може да се избави от греха и да придобие свобода.

Евангелието учи човека как може да придобие безсмъртието. Животът на съвременните хора е живот на смъртта и на страданията. Според сегашния порядък на живота всички хора са затворници. Всички се намират в карцер. Няма човек на земята, който да прави изключение от това правило. Вижте от какви страшни болести страдат хората. Слушате, че този имал тумор в стомаха, онзи – в мозъка и т.н. За да се справят с тия болести, лекарите трябва да отворят корема, черепа на човека, да режат тумора. В това отношение всички хора са бременни с нещо чуждо в себе си. За да се освободят от чуждите тела в своя организъм, хората трябва да мислят право. Няма по-хубаво нещо в живота от правата мисъл.

Сега, аз не разглеждам личния живот на човека. Аз не се интересувам от личния живот, защото е преходен. В този живот има престъпления, за които човек ще плаща. Някои мислят, че човек не е виновен за престъпленията, които върши. Кой е виновен тогава? Ако с един чук можете да убиете човека, кой е виновен за убийството: човекът или чукът? Ако с един нож можете да прободете някого, ножът ли е виновен или човекът? В това отношение хората са подобни на ножа и на точилото. Точилото остри ножовете, а ножът и брадвата секат дърветата. В края на краищата, точилото и ножът се изхабяват.

Съвременните хора трябва да разсъждават правилно. Ако не разсъждават, както трябва, те не могат да дойдат до никакво разрешаване на въпросите. Често слушате да се казва за някого, че е вярващ, а за друг – че е безверник. По какво се отличава безверникът от вярващия? Безверникът вярва само в неща, които може да види, да пипне, да чуе. Той е реалист. Кой каквото да му говори, той казва: „Докато не видя и не пипна, не вярвам“. Вярващият вярва в неща, които не вижда. Той не се нуждае от виждане и пипане, за да вярва в нещо. Ние казваме, че истинската вяра включва в себе си и физическия, и духовния, и Божествения свят. Ако вярата не включва и трите свята в себе си, не е истинска. Това е вяра, която се обуславя от една временна обстановка на нещата. Материалистите казват, че всичко в света е материя. Те признават само материалните работи, а нематериалните не ги признават. Как може да признава човек това, което не вижда? Близките предмети са видими, а далечните – невидими. Витоша, която е пред вас, е видима. Обаче, ако я отдалечите на 500 или на хиляда километра от очите си, тя ще стане невидима. Значи, дали нещата са видими или невидими, дали съществуват или не съществуват, това зависи от разстоянието, на което се намират, и от силата на зрението. Както хората делят нещата на видими и на невидими, така се явява в умовете им идеята за съществуването или несъществуването на Бога. Мнозина искат да разберат какво нещо е Бог. Как ще схванете Бога? Той е безграничен. Той изпълва цялото Битие. Той включва в себе си всички светове, всички вселени. Как ще Го обхванете и опитате с малкия си ум? Как можете да видите това, което е невидимо? Някой казва, че Бог не е материално същество. Съгласен съм с това. Друг казва, че Бог, наистина, съществува. И с това съм съгласен. Докато ти съществуваш, и Бог съществува. Щом ти изчезнеш, и Бог престава да съществува.

Когато някой казва, че животът е само на земята, това означава човек, който е роб на условията. Този човек не може да бъде щастлив. Ако животът е само на земята, не очаквайте никакво щастие от него. Кого можете да следвате тогава? Има ли поне един щастлив човек на земята? Някои казват, че трябва да следваме Христос. Щастлив човек ли беше Христос? Който следва Христос, той ще мине през Неговия път. Какво очаква християните? Мнозина мислят, че като християни, очакват ги златни венци, корони. Венците и короните не са за този свят. Когато заведоха Христос при Пилат, последният Му каза: „Знаеш ли, че аз имам власт да те пусна, имам власт и да те разпна“. Христос призна този факт и отговори: „Ти не би имал власт над мене, ако не бе ти дадена отгоре“. Питам: Кой от вас няма да бъде разпнат? На кого от вас Пилат няма да каже, че има власт да го разпне, но има власт и да го пусне? И вас ви очаква същата съдба, каквато имаше Христос. Следователно приемете участта си доброволно, както Христос прие своята. Сега се явява друг въпрос: Вярно ли е, че Христос възкръсна? Ако кажете, че Христос възкръсна, без да сте минали и вие през възкресението, това е теория само. Вашата вяра във възкресението още не е такава, каквато трябва. Обаче, който е минал през възкресението, той вярва абсолютно във възкресението на Христос. Сегашните християни казват, че вярват във възкресението. Кой съвременен християнин е готов да напусне баща си и майка си, да се откаже от всичките си богатства, да вдигне кръста си и да води чист, скромен живот? Може да се намерят такива хора, но това са единици.

Мнозина говорят за реалния живот. Какво разбират те под думата „реален живот“? Според тях реалният живот подразбира да имаш на разположение къщи, ниви, лозя, да имаш месечен приход от няколко хиляди лева, да бъдеш всякога здрав, разположен и т.н. Колко хора са собственици днес на къщи, на лозя и на ниви? Следователно малко хора познават този реален живот. Повечето хора са наематели, живеят в чужди къщи. Днес живеят в една къща, след известно време напускат старата къща и отиват в нова. – Защо? – Хазяинът им предложил да си излязат. Той намерил други наематели, които ще му плащат повече. Те му говорят за Христос, за Бога, но той не иска да знае. Той казва: „Оставете Христос, ние не сме готови още за Неговото учение. Христовото учение не е за нашия век“.

Питам: Христовото учение за нашия век ли е? – Не е за нашия век. Докато хората се бият, Христовото учение за нашия век ли е? Докато религиозните хора се преследват едни-други, Христовото учение за нашия век ли е? Докато мъже и жени не могат да се спогодят, Христовото учение за нашия век ли е? Докато синове и дъщери не живеят добре с майка си и с баща си, Христовото учение за нашия век ли е? – Христовото учение не е още за нашия век.

Ние разглеждаме нещата от становището на сегашния живот. Когато занесете парче желязо при железаря, добро ли го очаква? Железарят взима желязото в ръка и го слага в огъня, да омекне. След това го изважда оттам и го слага на наковалнята. Тук чукът играе върху желязото. После пак го слага в огъня, пак го вади и го чука на наковалнята, докато най-после изработи нещо от него. Като обработва желязото, добро или зло му прави железарят? Той няма предвид желязото, но прилага изкуството си. Той казва: „Аз не прилагам никакви почести към желязото. То е било дълго време на почивка в земята, никаква работа не е вършило. Днес го взимам в ръката си и не го жаля. Изработвам го, за да бъде в услуга на човека“.

Днес по целия свят търсят желязото. Всичките държави – Англия, Германия, Франция – търсят железни гвоздеи за своите аероплани, които изпращат по света, да поздравяват хората. Където минат аеропланите, наистина, поздравяват хората, но не им носят благословение. Хората пеят от тия поздрави, но в миньорна гама. От рева на желязото много прозорци се чупят. Като се разиграят прозорците на къщите, всички хора заплакват. – Кой е виновен за това? – Никой не е виновен. Нито хората са виновни, нито съвременният порядък е виновен. В света действат две сили, които трябва да се впрегнат разумно на работа. Тези сили са доброто и злото.

И тъй, две царства съществуват в света: царството на злото и царството на доброто. В царството на злото слабият трябва да слугува на силния. Това е закон, който никой не може да отмени. В царството на доброто силният трябва да слугува на слабия. Това е закон, който също не може да се отмени. Доброто и злото са две сили, които се обичат. Те живеят братски помежду си, защото носят в себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяват. Злото носи в себе си такава омраза, че каквото срещне на пътя си, иска да го смачка, да го унищожи. Злото иска да среща само слаби хора. Намери ли някой силен, то ще направи всичко, да го обезсили. Злото не иска да среща хора на два крака. Щом види някой човек на два крака, веднага ще го събори. То обича хора, които ходят на четири крака. В царството на злото не можете да намерите хора с вдигнати, т.е. с изправени глави. В царството на злото само най-силните хора ходят с изправени глави и на два крака. Слабите ходят с увиснали глави и на четири крака. – Защо е така? – Не е важно защо е така, но това е факт.

Мнозина са задавали въпроса, защо съществува злото в света, но досега никой не е могъл да отговори на този въпрос, нито е могъл да се справи със злото. Всеки човек в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тяло принадлежи на злото, а другата половина – на доброто. Тази е причината, поради която в човека има постоянна борба. Тази е причината, поради която човек понякога прави неща, които не харесва. Вземете детето, за пример. То е малко още, но когато майка му го накаже, веднага си отмъщава. То забива зъбите си в ръката ѝ и казва: „Нямаш право да ме биеш. Ако ме биеш, аз мога да забия зъбите си в ръката ти, да покажа, че имам оръжие, с което мога да се пазя“.

Всички хора познават злото в света, опитали са неговите закони. Злото казва на доброто: „Днес аз царувам. Каквото направя, ще го оставя на тебе. Когато ти дойдеш да царуваш, ще направиш, каквото намериш за добре. Обаче, докато аз царувам, ти няма да се месиш в работите ми“. Щом е така, хората трябва да се подчиняват на злото. И Христос казва: „Не противи се на злото!“ Как ще се противиш на силния? Как ще се противиш на земята, която те носи в пространството? Не само това, но ние не знаем накъде отиваме. Ние знаем само, че сме се качили на един параход и пътуваме. Къде ще ни заведе този параход, не знаем. Много пертурбации стават с този параход, но ние не можем да изменим хода на нещата. – Може ли християнският свят да измени хода на всички явления, които стават в съвременния свят? – Не може. – Може ли да избегне войната? – Не може. – Какво показва това? – Това показва, че при сегашните условия на живота войната е необходима. – Защо? – Герои се създават. Без война герои не могат да се създадат.

Войната е зло, наистина, но в царството на злото тя създава хубави работи. За пример, някой мъж набие жена си добре, но след това съзнава грешката си и омеква. За да му прости, той отива на пазар да ѝ купи нова рокля, нови обувки, нова шапка и се връща в къщи весел. Той ѝ казва: „Ще ме извиниш, малко съм сприхав, не можах да се въздържа“. Тя взима подаръците и му прощава. Не се минава много време, той пак я набие. Щом съзнае грешката си, той пак отива на пазар да ѝ купи нещо и пак се извинява. Ако я бие 12 пъти през годината, тя ще има 12 нови рокли. – Не може ли без бой? – Може и без бой, но в царството на злото не може без бой. Когато съединявате две дъски в едно, вие взимате няколко гвоздеи и ги набивате в дъските. Дъските не обичат да забиват гвоздеи в тях, но няма на кого да се оплачат. Такъв е законът на спояването. Каквото и да прави, човек трябва да мине през царството на злото. Само след това той може да стане нов човек – човек на новото царство – царството на доброто.

Новият човек трябва да носи светлина в себе си. Той трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце, на своето тяло. Човекът на новото трябва да знае как да се отнася със себе си, със своите ближни и с Първата Причина. Ако човек не знае как да се отнася със себе си, най-малко може да изисква от другите хора да се отнасят добре с него. Ще кажете, че човек е същество, което мисли, което може да заповядва и да управлява. Преди да заповядва на другите, човек трябва да заповядва на себе си. Той трябва да бъде генерал на себе си. Какъв генерал е този, който няма войници след себе си? Ако с ума си не можеш да заповядваш на своите мисли, ти не си генерал; ако със сърцето си не можеш да заповядваш на своите чувства, ти не си генерал; ако с волята си не можеш да заповядваш на своите постъпки, ти не си генерал.

Съвременните хора мислят, че могат да заповядват в света. Преди всичко този свят е създаден от Бога, а не от тях. Те нямат право да заповядват в чуждо царство. Те трябва да се подчиняват на това, което Бог е създал. Злото ще ги научи да се подчиняват и да слугуват, както трябва. Който е дошъл на земята, той трябва да се научи да слугува – нищо повече. Никой не може да бъде господар, преди да е бил слуга. В бъдеще, когато на земята се въдвори порядъкът на доброто, които са слугували, ще господарстват; които са господарствали, ще слугуват. Следователно всеки, който е господар в царството на злото, ще бъде слуга в царството на доброто; и всеки, който е слуга в царството на злото, ще бъде господар в царството на доброто. Ако можеш да управляваш своите мисли, чувства и постъпки, ти можеш да бъдеш господар. Ако не можеш да контролираш мислите, чувствата и постъпките си, ти можеш да бъдеш само слуга. Щом си слуга, другите хора ще ти заповядват. Някои мислят, че могат да ръководят човечеството. Днес злото повече ръководи хората. – Защо? – Защото днес само то господарства. На когото е дадена власт, той ще господарства. Ще кажете, че сте свободни, независими и т.н. – Не. Ти ще се подчиняваш на властта. – „Ама, аз имам право.“ – Ти можеш да имаш право, но той има власт в ръцете си. Пилат каза на Христос: „Знаеш ли, че имам власт да те разпна?“ Христос му отговори: „Зная, че имаш власт, но тя ти е дадена отгоре. Ако не беше дадена отгоре, ти нямаше да имаш власт“. Затова, именно, на друго място Христос казва: „Не противи се на злото“. С други думи казано: Не противи се на властта, която злото носи в себе си.

Сега, ако искате да се противите на злото, аз мога да ви покажа кой е пътят за това. Пътят за справяне със злото, или за противене на злото, е Любовта. Който иска да се противи на злото, трябва да бъде въоръжен с най-доброто и мощно оръжие – с Любовта. Пред Любовта злото веднага отстъпва. Единствената сила, на която и доброто, и злото се подчиняват, е Любовта. Понеже Любовта идва вече в света, тя става господар и на злото, и на доброто. Господарят на злото и господарят на доброто ще сложат венци пред нозете на Любовта и ще кажат: „Управлявай, както знаеш“.

И тъй, докато дойде порядъкът на доброто, вие трябва да се подчинявате и на двамата господари – и на злото, и на доброто. Сега аз ви говоря за една реална наука и казвам: Само това е реално, с което можеш да си помогнеш в даден случай. Въздухът, който приемате всеки момент в дробовете си, е реален; светлината, която приемате чрез очите си, е също реална; водата, храната, без които не можете да живеете, също са реални. Всяко нещо, което причинява временно удоволствие на човека, не е реално.

Няколко ханъмки отишли при една богата българка, от старите чорбаджийки, нагости. Тя ги почерпила със старо вино, наречено „хардалия“. Те изпили по няколко чаши и се развеселили толкова много, че започнали да играят. Като се върнали у дома си, те казали на бея, че пили от старото вино – хардалия, вследствие на което се развеселили и си поиграли малко. Беят казал на чорбаджията: „Чорбаджи, ти веселиш хората с твоята „хардалия“. Казвам: Човек може да се развесели и по друг начин. Достатъчно е да получи известие, че му се падат 500 хиляди лева наследство, да видите какви игри, какво въртене ще има. И парите действат на човека упоително. Хардалията е сила, на чието действие малцина устояват. И злото е сила, на която човек трябва да се подчинява. То засяга еднакво всички хора. Огънят гори и всички растения, които са близо до него, ще изгорят. Желязото, което не гори, се разтопява от огъня. Злото е огън, който изгаря всичко, каквото срещне на пътя си. То е безпощадно към всички. Който не знае как да се справя със злото, или ще изгори, или ще се разтопи. Една от задачите на злото е да унищожи всичко. Злото ни най-малко не се нуждае от красотата, която ни заобикаля. Ако остане на него, то ще запали целия свят. Злото казва: „Всичко трябва да бъде равно. Всички трябва да ми се подчиняват, навсякъде трябва да има равенство“. Дойде ли до любовта, и тук злото прилага своите закони. В първо време момата и момъкът си пишат любовни писма, че не могат един без друг. Щом злото влезе между тях, те изменят съдържанието на писмата си. Вместо да пишат „без тебе умирам“, те пишат: „От тебе умирам“.

Казвате: „Не може ли светът да се построи другояче?“ – Как може да се построи светът, това е друг въпрос. Ние говорим за построения вече свят. Кой е накарал момата да се жени за този мъж? Никой не я е заставил насила, но тя си е мислила, че като се ожени за него, ще му стане учителка. Жените минават за големи педагози. Момата казва: „Като се оженя за възлюбения си, аз ще го вкарам в правия път“. В това отношение те приличат на онзи професор-педагог, който се заел да работи с лудите, да им вкара ума на място. Донякъде той успял в задачата си, но главата му пукнали на 12 места. Професорът се чудил как получил толкова удари. Откъдето не очаквал, оттам бил изненадан.

Следователно не си поставяйте за задача да възпитавате един мъж или една жена. Единственото нещо, което не може да се възпитава, това е жената; единственото нещо, което не може да се възпитава, това е мъжът. Ето защо, дойдете ли до мъжа и до жената, не ги възпитавайте, оставете ги такива, каквито Господ ги е създал. Ако искате да ви е мирна главата, не ги възпитавайте. Нека мъжът се проявява такъв, какъвто си е; нека жената се проявява такава, каквато си е. Ако искате да възпитавате мъжа и жената по нов начин, да ги измените, те ще станат два пъти по-лоши, отколкото са сега.

Едно време хората колеха волове, крави, овце и кокошки за нуждите си, да се нахранят. Сегашните хора, които минават за културни, освен че не престанаха да колят добитъка, но след това консервират месото им. – Защо го консервират? – За да има какво да ядат в бъдеще. Едно време хлябът се ядеше пресен, а сега го пекат на сухари, да издържа няколко години. Каква полза ще имате от печен хляб?

Съвременните хора консервират не само зеленчуци и плодове, но те консервират даже и доброто. Те казват: „Трябва да живеем добре!“ – Как ще живеете добре? Това не е във ваша власт. Ти можеш да живееш добре днес, да бъдеш разумен човек, да възприемаш Божественото благо. Що се отнася до другия ден, това не е в твоя власт. Ако не сте силни, ако не сте слугували добре в царството на злото, и да влезете в доброто, пак не можете да възприемате Любовта. Тя ще остане неразбрана за вас. човек може да стане ученик и да разбере какво нещо е Любовта само след като е слугувал в царството на злото и в царството на доброто.

Вън от доброто и от злото Любовта остава неразбрана. Тя изважда навън грешките на доброто и на злото, примирява ги и след това открива пред човека нов свят. Докато Любовта не дойде в света да царува, доброто и злото се сменяват, както се сменяват денят и нощта. Щом влезете в Любовта, вие влизате във вечния Божествен ден. В Любовта няма нощ, няма тъмнина. Казано е в Писанието, че Любовта ще изтрие сълзите на хората. Човек може да се радва на добър живот, но временно. Няма да се минат пет–шест години и добрият живот ще се смени с лош: ще дойдат болести, сиромашия, неразбирателство и др. Днес всички хора търсят щастие там, където го няма: в парите, в силата, в знанието. Не е лошо човек да уповава на парите, но те носят големи нещастия. За пари могат да убият човека. Без пари можеш да страдаш вътрешно, с пари ще страдаш външно.

Сиромаха никой не го пипа. Казват, че вълкът бил жесток. Жесток е, наистина, но той се отнася много добре с болните овце. Като срещне някоя болна овца, той я бутне оттук-оттам, помирише я и казва: „Бъди спокойна, аз не съм лош. Съветвам те да пасеш повече тревица, да пиеш чиста водица, да оздравееш по-скоро. Като мина втори път край това място, ще опитам какво е състоянието ти“. Овцата мисли, че вълкът наистина я съжалява и каквото ѝ каже, е вярно. Аз пък съветвам овцата да си остане болна, та като дойде вълкът повторно, да не я пипа. Като наблюдавам отношенията на мъжете и на жените едни към други, намирам, че жената е поумняла вече. Като види, че мъжът ѝ е сърдит, тя приема вид на болна. Тя заема положението на болната овца, а той – на вълка. Той дойде при нея, поразговори се малко и казва: „Няма нищо, ще оздравееш“. Така състоянието му се сменя. Ще кажете, че това е лицемерие, че не е морално такова поведение. Прави сте, но питам: В какво се заключава вярата и морала на онзи, който казва, че е вярващ. Какво виждаме днес? Онези, които вярват в Бога, не дават на никого от своите пълни хамбари, но чакат да се повдигнат цените и тогава да продават житото си. Онези, които имат големи заплати, не ги споделят с бедните, но очакват да им повишат заплатите.

Сега се проповядва ново учение, че този свят не е създаден от Бога. – От кого е създаден тогава? – „От злото“, т.е. от съществата на злото. – Наистина, отрицателното в света е създадено от зли, но разумни същества. В Писанието е казано: „Пазете се да не ви разврати сатаната!“ Опасно е, сатаната да не разврати хората. Някой носи револвер, но нещо му нашепва: „Убий този човек!“ – Защо трябва да убиваш човека? После гласът ще му пошепне: „Извади ножа си, мушни онзи човек, вземи богатството му“. – Защо трябва да мушкате човека? – Да не си вдига главата нагоре! То е все едно, когато мъжът бие жена си. Той се страхува да не се издигне тя над него, да го владее. Днес жените опитват на гърба си какво значи да управлява мъж. Когато казваме, че мъжът трябва да управлява, ние разбираме човешкия ум. Умът прави грешки, но той трябва да управлява човека. Ако сърцето управлява, грешките ще бъдат два пъти повече. Ако волята управлява, грешките ще бъдат три пъти повече.

Сегашните хора се нуждаят от училище, в което да се преподава Христовото учение, не само на теория, но и на практика. Според някои светът се нуждае от 12 души истински християни. Ако има такива 12 души, светът щеше да се оправи. Понеже светът не е още оправен, това показва, че тия 12 души ги няма. Христос имаше 12 ученика, 12 апостола, което показваше, че светът може да се оправи, ако има поне 12 души истински християни. Това са 12-те добродетели, върху които ще бъде построен светът.

Христос е 13-тия, т.е. центърът. Това е числото, от което хората се страхуват. Центърът е Божията Любов. Ако извадите Божията Любов от центъра, ще дойдете до най-опасното число, което съществува в света. Къде ще проявите своята любов? За да има на кого да господарства, майката трябва да роди най-малко две–три деца. За да господарства, бащата също трябва да има няколко деца; учителят – няколко ученици, свещеникът – няколко пасоми. Всеки човек трябва да има нещо, на което да господарства. Ако остане сам, той няма на кого да бъде господар. Земеделецът трябва да има ниви, лозя, градини, волове, овце, да има на какво да господарства. Човек трябва да господарства на своите мисли, чувства и постъпки. Ако остане сам, без нищо, без мисли, чувства и постъпки, човек няма на кого да заповядва.

Ние не трябва да се страхуваме от сегашния порядък на нещата, но трябва да изучаваме света, в който живеем. Лошият човек, бил той мъж или жена, крие нещо хубаво в себе си. На такъв човек може да се разчита. На здрав кон може да се разчита, но на болен – не може. Светът не се нуждае от кротки хора, които и на себе си не са полезни. Защо ти е слаб, хилав кон? Ще кажете, че слабият кон не рита. Не рита той, но и работа не върши. Един лош човек може да свърши повече работа от един добър, кротък, който и на себе си не е полезен.

Мнозина се хвалят с това, в какво вярват и как вярват. Това не е важно. Важно е какво добро или какво зло може да направи човек. Ако си чук, ще чукаш на място; ако си четка, ще направиш това, което четката може да направи; ако си перо, ще пишеш това, което перото може да напише. Дали перото е желязно или стоманено, това не е важно. И златното перо, и стоманеното могат да напишат умни работи. И обратно: и златното, и стоманеното перо могат да напишат глупави работи. Щом се управлява от разумен човек, перото е на мястото си. Като не успяват в работите си, хората лесно се обезсърчават. Слушате някой да казва на приятеля си: „На тебе разчитам“. – Няма защо да разчиташ на приятеля си; ще разчиташ на своя ум, на своето сърце и на своята воля. И приятелят ти разчита на същото. Щом и двамата разчитат на едни и същи сили, ще се съединят и ще работят заедно. Ако човек не разчита първо на своя ум, на своето сърце и на своята воля, нищо не може да постигне. Също така всички хора трябва да разчитат на своя ум, на своето сърце, на своята воля и да се обединят за реализиране на една обща идея. Каква е общата идея, за която трябва да работят всички хора? Да създадат по-красиви и по-здрави тела от тия, които имат днес. Днес човек живее и диша свободно във въздуха. Бъдещото тяло на човека трябва да е нагодено не само за въздуха, но и за етера, където да живее безпрепятствено. С такова тяло хората ще могат да отиват и на луната. Стане ли животът ви на земята труден, веднага ще отидете на луната. Забелязано е, че всички нещастни жени все към луната поглеждат. Ако хората могат лесно да отиват на луната, всички спорове в семействата ще изчезнат. Щом мъжът погледне криво жена си, тя веднага ще отиде на луната; ако жената е недоволна от мъжа, той ще отиде на луната.

Съвременните мъже и жени трябва да си изработят отличен ум, отлично сърце и отлично тяло. Те ще бъдат като писани яйца, като ангели Божии, слезли на земята. Човек има всички възможности в себе си, да придобие, каквото желае. Вижте какво става с гъсеницата. Тя се превръща в пеперуда, с безброй краски на крилцата си. Ако гъсеницата може да се превърне в пеперуда, с нова дрешка, колко повече мъжът и жената могат да се преобразят. Те могат да постигнат това лесно, понеже носят в себе си Божествени заложби. Науката и религията са условия, които благоприятстват за създаване на бъдещия мъж, на бъдещата жена, на бъдещите деца, на бъдещите слуги и господари. Всичко старо трябва да се преобрази, да се обнови. Ако имате господар, той трябва да бъде и божество, и баща за вас.

Сегашните хора се нуждаят от едно мерило за нещата. Единствената права мярка за нещата е Любовта. Където е Любовта, там никакви противоречия не съществуват. Като работи с Любов, човек всякога постъпва право. Няма по-велико нещо за човека от това, да заема известно положение заслужено. – Кой заема положението си заслужено? – Който работи с Любов. Всички признават неговата работа. Такъв човек е извор на знания. Трябва ли да му завиждате? Дали е учен или музикант, той дава от своето благо и на другите. Цигуларят свири и чрез цигулката си дава от своето благо и на окръжаващите. Който слуша, той се ползва от свиренето му.

И тъй, когато хората говорят за Любовта, те имат особено разбиране за нея. Любов, която не може да примири противоречията на живота, е слаба. Истинската Любов, наречена Божествена, примирява всички противоречия, които се явяват в ума, в сърцето, във волята и в тялото на човека. Само при такава Любов човек може да бъде здрав. Следователно, когато човек боледува, трябва да знае, че любовта му е слаба. Преди да заболее и във време на болестта, човек усеща голямо неразположение, нервност, сприхавост. Той не може да търпи хората, лесно се дразни. Всичко това показва, че любовта му е слаба, не може да се справи с мъчнотиите в живота. Болните хора приличат на пружина. Достатъчно е да се докоснеш само до някого, за да отскочи като пружина. Ако настъпиш някого, веднага става нещо нежелателно.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Животът представлява човешкия ум, пътят – човешкото сърце, истината – човешката воля. Чрез тях Бог се проявява. Ето защо, ако Бог не се проявява чрез твоя ум, чрез твоето сърце и чрез твоята воля, какъв човек ще бъдеш? Как може тогава човек да каже като Христос: „Аз съм пътят, истината и животът“? Христос казва: „Както ме е Отец научил, така живея“. С други думи казано: Както ме е Отец научил, така говоря, така живея и така постъпвам. Когато беше при умрелия Лазар, Христос се обърна към Отца си с думите: „Отче, всякога си ме слушал. Послушай ме и в този час“. След това той се обърна към гроба на Лазар и каза: „Лазаре, излез вън!“ Правете и вие опити, да видите каква е силата на любовта ви. Като четете Евангелието, вие си казвате: „Добре щеше да бъде, ако и ние сме живели във времето на Христос, да бяхме Негови съвременници“. Какво щяхте да направите, ако бяхте съвременници на Христос? – Щяхте да бъдете като евреите. – Какво направиха евреите с Христос? – Те Го биха, а след това Го разпнаха. Те казваха: „Това учение не може да се приложи“. Трябваше да минат още две хиляди години след Христос, за да се убедят хората, че Христовото учение може да се приложи. Дошло е време вече да излезем от областта на доброто и на злото и да влезем в областта на Любовта. Това всеки може да направи. Защо да не влезете в закона на Любовта и да живеете, както трябва? Влезете ли в Любовта, светът ще се отвори пред вас. Любовта учи човека.

Казвате, че има кой да ви учи. Какво значи, да ви научи някой? Това значи, да ви покаже, че можете да растете, да станете силни. Ако дойда аз да ви предам тази истина, ето какво трябва да направя: да ви сложа в земята, да ви покрия с малко пръст и да ви оставя известно време, да минете през процеса на гниене, покълване, растене и т.н. Само така вие ще разберете силата си. Само така ще видите, че има нещо Божествено във вас. Това, което може да ви застави да излезете над земята, е Божественото. Когато изпаднете в мъчнотии и започнете да растете, ще знаете, че Божественото работи вече във вас. Мъчнотиите се дават на човека, за да се види силата му. Иначе човек не може да се развива. Той познава силата си в мъчнотии и изкушения.

В Господнята молитва е казано: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавия“. Какво означава този стих? Това значи: да не ни поставя Бог на изпитания, за които още не сме готови. Да сложат на гърба на юнака пет–шест килограма тежест, разбирам. Но да сложат тази тежест на гърба на малкото дете, това значи да го поставят на изпитание. Човек трябва да се моли да не изпада в изпитания преди да е развил силата си. Щом стане силен, каквито изпитания и да му дойдат, той може да ги преодолее. Христос беше поставен пред няколко изпитания. Последното изпитание беше най-тежко. Сатаната му каза: „Ти си дошъл да реформираш моя свят, но ще ти покажа как ще го реформираш. Аз ще те закова на кръста, да видиш какъв е резултатът на твоето учение“. И наистина, той закова Христос на кръста. След това хората взеха този кръст и го направиха свещен. Съвременните християни целуват дървения кръст, но не прилагат учението на Христос. Приложение е нужно! Днес всички хора носят кръста, на който Христос е бил разпнат, но приложение на учението Му няма. Всички несгоди, мъчнотии и страдания, които мъжете, жените, децата, учителите и учениците, господарите и слугите, генералите и войниците носят, не са ли все Христовият кръст? Страшен е кръстът, който сегашните хора носят! Ние искаме да ликвидираме с този кръст. Ние искаме да бъде той разумен, да почне сам да се движи.

Сега ще ви кажа следното: Вярвайте в онова, което Христос говори на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашето тяло. Ако не вярвате в това, вярвайте на всички добри и гениални хора, които говорят на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашето тяло. Човек трябва да се учи от онези, които стоят по-високо от него. Всички се учим от слънцето. Всички хора мислят за слънцето. Обаче, като четете Моисей, виждате, че той казва на евреите да не се кланят на слънцето. – Защо им казва така? – Защото хората са крайно суеверни. Няма защо да се кланят на слънцето, но онова, което слънцето дава, трябва да се приеме и обработи. Всяка сутрин слънцето изгрява и раздава изобилно от Божиите блага. Човек трябва да приема енергия от слънцето за своя мозък, за своите дробове, за своя стомах и за своето тяло. В тази енергия е скрито Божественото начало, т.е. разумността. Когато слънчевата енергия влезе в човека, Божественото начало в него започва да благодари на Бога за великото благо, което му изпраща.

Като благодарите на слънчевата енергия, като велико благо на живота, радвайте се, когато срещате и добри, и лоши хора. И добрият, и лошият човек крият някакво благо в себе си. Лошият ще ви направи смели. Ако търсите силни хора, ще ги намерите между лошите; ако търсите меки хора, ще ги намерите между добрите. Човек е направен и от доброто, и от злото. Костите му представляват лошите хора в него, т.е. злото, а мускулите – меките, добрите хора в него, т.е. доброто. Костите и мускулите, съединени в едно, образуват човека. Мозъчната и симпатичната нервна системи представляват Божественото в човека, което свързва доброто и лошото и образува човека, който сега се проявява. В такова голямо противоречие живее човешката душа, но благодари на Бога за всички блага, които и се дават.

Сега и на вас казвам: Благодарете на костите си, че държат тялото ви право. Благодарете на мускулите си, които работят за вас. Благодарете на мозъчната и на симпатичната нервни системи, чрез които се проявява Божествената енергия във вас. Всеки човек, когото срещате, разглеждайте като Божествена книга, от която всеки ден да отваряте по една страница.

Четете страниците на Божествените книги, за да се ползвате от написаното в тях.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 25 август 1940 г. 10 ч. преди обяд.

Учение и служение

И повярва човекът на речта, която му рече Исус, и отиваше си.

В какво трябва да вярва човек и каква трябва да бъде вярата му? Вярата може да бъде положителна и отрицателна. Думите „положително“ и „отрицателно“ са относителни. Според някои, думата „отрицателно“ подразбира отричане на нещо. Всъщност не е така. За пример, светлината е отричане на тъмнината, а тъмнината – отричане на светлината, без да вадим заключение, че светлината е нещо отрицателно, а тъмнината – положително. Писанието препоръчва на човека отричането. Важно е от какво се отрича човек. Има смисъл човек да се отрече от непоносимия си товар, от съмнението, от скръбта, която го измъчва, от безсилието и т.н. Обаче, като се отказва от едно нещо, човек трябва да приеме друго. Има неща полезни, които човек трябва да приеме. Изобщо, полезно е за човека да се откаже от едно нещо, за да възприеме друго. Невъзможно е човек да приеме нещо, докато не се е отказал от друго. Ако не се откаже от богатството си за сметка на другите хора, човек не може да се ползва от любовта им, нито от тяхното уважение. Някои мислят, че богатият се ползва с уважението и почитанието на хората заради богатството си. Това не е вярно. Ако го почитат само за богатството му, това почитание е користолюбиво. Те имат предвид да вземат нещо от него. Ако го почитат и уважават като човек, като душа, независимо от богатството му, това е друг въпрос.

Кое е по-добре за човека: да има благоволението на хората, или на Бога? Да има благоволението на своя огън, или на слънцето? За предпочитане е човек да се ползва от благоволението на Бога и на слънцето, отколкото от благоволението на хората и на своя огън, защото Бог и слънцето са вечни източници, а хората и огънят – временни.

Сегашните хора са отегчени вече от еднообразието на живота и се стремят към вътрешно, разумно разнообразие. Те са се стремили към знание, богатство, сила, красота и са ги придобили, но въпреки това са нещастни. – Защо? – Защото не могат да се ползват от своите придобивки. Защо им е знание, от което не могат да се ползват? Защо им е сила, от която не могат да се ползват? Като казвам, че те не се ползват от своите придобивки, имам предвид ползата за техните души, а не само за телата им. Хората са преситени от външния живот, от външното разнообразие и търсят живота на вътрешното разнообразие, в който има растене и подем.

Съвременните хора нямат добри отношения помежду си, понеже не се познават. Синът и дъщерята живеят много години при родителите си и пак не се познават: нито родителите познават децата си, нито децата познават родителите си. Щом се опознаят, отношенията им се подобряват и любовта им се усилва. Ако не се опознаят, родителите съжаляват понякога, че са родили такъв син или такава дъщеря. Не само това, често човек съжалява, че е завършил някаква наука, която не го обезпечава материално. Той завършил по музика, а съжалява, че не е следвал за инженер, да получава по-големи приходи. Друг пък съжалява защо не е изучавал медицина, да осигури не само своя живот, но и този на жена си и на децата си. Добре е човек да изучава медицината, за да помага на болни и на страдащи, а не само да мисли за своето осигуряване. Добре е човек да познава себе си и да изучава онази наука, към която има любов и вътрешно влечение. Животът е красив, когато хората се познават. Щом се познават, те се обичат и са готови на взаимни жертви.

Днес всички хора се стремят към нещо основно, към нещо съществено. – Кое е същественото за човека? – Това, което той може да приеме в даден момент. Ако всеки ден човек не приема по нещо, денят е изгубен за него. Най-малкото нещо, което може да приеме през деня, осмисля живота му поне за този ден. Като стане сутрин от сън, първо човек възприема една мисъл и едно чувство. След това той се измива, облича и се приготвя да закуси. В тия действия той приема нещо, което трябва да обработи. После започва да чете, да пише, да копае, да шие и т.н. Всяка работа, с която човек е свързан, допринася нещо за развитието му. Книгите, които чете, са писани за всички любители на четенето. Значи те са писани и за него. Той трябва да възприеме от тях онова специфичното, което е писано за него. Щом го възприеме, той може да го обработи в себе си. Като възприема и обработва, човек трябва да е готов да даде нещо от себе си. Правилна обмяна трябва да съществува между хората. Не е ли готов да дава, човек идва най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговец с много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че няма какво да дадете. Няма човек в света, който не може да даде нещо от себе си. Поне едно добро желание всеки може да отправи към човека.

Мнозина казват, че искат да работят, но не знаят как и откъде да започнат. Това е най-лесната работа. Щом имате желание за работа, всичко друго идва естествено. Като започвате една работа, започнете я с песен в душата си. Това значи да започнете работата си с Любов. След това повикайте на помощ ума, сърцето и волята си – вашите слуги. Те знаят повече от господаря си. Щом умът, сърцето и волята участват в една работа, непременно резултатът ще бъде добър. Слушайте слугите си, които ви са дадени в услуга. Слушайте ума и сърцето си. Не мислете, че господарят всякога стои по-високо от слугата. Христос дойде на земята да служи, да бъде слуга на човечеството, а не господар. Кой стоеше по-високо: Христос или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на света, човек трябва да бъде силен и да разполага с големи знания. Не е достатъчно само да служи човек, но той трябва да знае с какво може да бъде полезен на ония, на които служи. Като знае как да служи, човек отваря сърцата на своите ближни и се ползва от любовта им.

Слушате някой да казва, че идеалът му е да бъде красив. Добре е да бъде човек красив, но красотата се обуславя от известни добродетели. При това човек трябва да знае мястото на всички добродетели в себе си. Когато младата мома отива на хорото, тя знае как да се облече и кое да сложи първо, кое – второ и т.н. Тя не се облича безразборно. Първо слага ризата си, а после останалите дрехи. Когато войникът отива на бойното поле, първо облича долните си дрехи, после – горните, шинела и след това препасва пушката през рамо, патроните – на пояса си и тръгва. Не трябва ли всеки човек да бъде като младата мома и като войникът, готов всеки момент за работа? Той трябва да облече дрехата на ума, на сърцето и на волята си, да застане като войник, да чака заповедта на Онзи, Който го е изпратил на земята.

Сега вие сте се събрали тук, но трябва да бъдете въоръжени. – С какво? – С оръжието на Любовта, с оръжието на знанието и с оръжието на силата. Мощни са тия оръжия. От трите най-мощно е, обаче, оръжието на Любовта. Каква по-голяма сила може да иска човек от тази, да знае всеки момент как и къде да прилага Любовта, която Великото начало влива в сърцето му? Любовта прави човека красив и силен. Стотици и хиляди години трябва човек да живее под ръководството на Любовта, за да стане красив, умен и свет. Който иска да стане светия, той трябва да придобие Любовта. – Каква е задачата на светията? – Да свети. Той носи запалена свещ, с която излиза вечер, да осветява пътя на хората, да не се спъват. Пътят на всички хора е различен. Светията трябва да знае това, за да отправя всеки човек към неговия път и към неговото предназначение. – Какво е предназначението на учителя? – Да учи малките деца да четат и да пишат. Същевременно той ги учи как да живеят. Учителят по музика запознава ученика си първо с цигулката, да знае как да я държи, как да управлява лъка. След това започва да тегли лъка върху празни струни. Като се научи да управлява лъка върху струните, учителят започва да го учи на нотите и местата на тоновете на цигулката. Ще кажете, че това са маловажни работи. Ако човек не знае маловажните работи, нищо не може да направи.

Какво представлява, всъщност, човешкото тяло? Нищо друго, освен една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, човек не би могъл да издаде никакъв тон. Какъв човек е този, който не може да издаде никакъв тон? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излезе от нея? Една дисхармония. След това имаш ли право да казваш, че хората са лоши? Не са лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедиш, че хората са добри, че разбират музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото е в тебе: не знаеш да живееш, не знаеш да ядеш, не можеш да спиш добре, не знаеш правилно да говориш, не знаеш как да мислиш, да чувстваш и да постъпваш със себе си и със своите ближни. Това са елементарни неща, които всеки човек трябва да знае. Каква е първата работа на човека, когато се събуди от сън? – Какво прави детето в този случай? – Детето отива при майка си и при баща си и започва да се разговаря с тях. Добрата дъщеря и добрият син отиват при майка си и при баща си да ги поздравят. Между майката и дъщерята, от една страна и между бащата и сина, от друга, има тясна връзка. Затова, именно, успехът на дъщерята зависи от успеха на майката. И придобивките на майката са придобивки на дъщерята. Каквото майката носи в себе си, тя го предава на дъщеря си. Същото се отнася за бащата и за сина. Ето защо, синът и дъщерята трябва да благодарят за благата, които получават от майка си и от баща си и да са готови и те да предават своите блага на другите хора.

Новото възпитание препоръчва на децата и на възрастните да дават. Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би човек да осиромашее. Колкото повече дава човек, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане с живота на земята, ако слънцето престане да изгрява и да залязва? Моисей е казал на евреите да не се кланят на слънцето и на звездите, да не се правят никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говорим за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е в слънцето и в Когото е слънцето. Светлината на слънцето не идва от самото слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на земята. Тази светлина, именно, ни възраства и подкрепва. Без нея няма живот, няма мисъл, няма знание.

Като четете различни писатели и поети, виждате, че всеки пише за слънцето на своя живот. Значи има нещо в човека, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грее в човека, той вижда ясно нещата. Той познава хората и ги обича. Щом слънцето залезе, той гледа човека и не го вижда. Той казва: „Виждам нещо да се движи; виждам, че има известна височина и широчина; виждам, че яде, както всички животни, но какво носи в себе си, не виждам и не разбирам“. Не е така. Като обичате човека, ще видите, че той крие в себе си известна разумност. И като яде, и като спи, и като се движи, той се ръководи от нещо разумно. Като яде, човек трябва да върши това съзнателно. Щом иска да изяде една ябълка, той не трябва да пристъпва изведнъж към нея. Ще я подържи известно време в ръката си, ще разгледа цвета ѝ, ще я помирише, ще се разговори с нея и тогава ще яде. Ще кажете, че нямате време да се занимавате с ябълката. – За всичко има време. Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисълта на човека трябва да присъства във всички негови действия.

Следователно без мисъл човек не може да се развива, а без любов нищо не може да постигне. Щом не люби и не мисли, човек не може да се ползва от Божиите блага. Той е подобен на тръба, през която водата тече само, без да оставя нещо. Където е Любовта, там всичко никне, расте, цъфти и зрее. Щом Любовта изчезне, и животът се прекратява. Приложете Любовта в своите градини, да могат цветята да растат и да се развиват. Човешките души са градините на живота. Поливайте градините си с Любов, да не изсъхват. Поливайте вашите мисли и чувства – цветята на вашата градина, с Любов, да получите от тях очаквания плод.

Дайте път на Любовта, за да се прояви тя чрез вашите мисли, чувства и постъпки. Постигнете ли това, вие влизате вече в реалния живот. Ако си недоволен от себе си, можеш ли да очакваш другите хора да бъдат доволни от тебе? Ти си недоволен от себе си, значи сготвил си лошо ядене. Ако си недоволен от яденето си, и другите хора няма да бъдат доволни. Мярка за нещата е сам човек. Който е доволен от своите мисли, и близките му ще бъдат доволни. Който не е доволен от себе си, цял свят да го убеждава, че е гениален, той няма да се съгласи с тях. Всички хора са гениални, но главно в едно отношение – в грешките си. Всеки е гениален, когато чупи и разваля нещата. Кой не е чупил стомни? В това всеки е гениален. Обаче, като рече да направи нова стомна, там не е гениален. Време е вече хората да започнат съзнателно да работят, да проявят своята гениалност.

Ще кажете за някой човек, че е честен. Как познавате това? Честността има свой признак. Не само честността, но всички добродетели имат специфични линии, по които се познават. Тия линии съществуват на три места в човека: на главата, на лицето и на ръката. Като четете по тия линии, вие можете да кажете кой човек е разумен, справедлив, смел и т.н. Някои хора са смели, когато имат пари. Щом изгубят парите си, те губят и смелостта си. Истински смелият не носи парите в себе си, но те вървят след него, като войници след своя генерал. Ако той спре, и те спират. Той им заповядва къде да отидат и каква работа да свършат. Златната монета върви подир господаря си и като и каже той да свърши някаква работа, тя веднага започва да се търкаля – отива на определеното място. Докато парите не се подчиняват на вашите заповеди, вие не постъпвате разумно. Ако парите ви не работят, вие сте от ленивите господари. Предназначението на парите е да се търкалят, да вършат работа. Едно време парите са били четириъгълни, вследствие на което бавно се движили и малко работа свършвали. Сегашните пари са кръгли, лесно се движат и много работа вършат. Каквото им се каже, те веднага изпълняват: къщи правят, дрехи шият, храна доставят, книги пишат и т.н. Мощно нещо е парата в човешкия живот.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на вашите добродетели, на вашите дарби и способности. В материално отношение, кой каквото притежава, има и съответен документ за това. Ако притежава къща, човек има крепостен акт за собственост. Който иска да докаже, че къщата е негова, той веднага показва документа си. Някой казва, че има любов в сърцето си. Къде е документът му за това? Къде е линията, която показва, че наистина, той има любов? Който има добре развито музикално чувство, веднага доказва това. Той взима цигулката си и свири. Всички са доволни от свиренето му. Ако не е музикален, пак може да има цигулка, но той не свири, а скърца. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да развиете своите дарби и способности, да ги закрепостите. Който погледне на главата и на лицето ви, да види, че сте собственик, притежавате известни добродетели и способности. Без такива собствености човешкият живот няма смисъл. Днес и вярващи, и безверници се оплакват от мъчнотиите в живота. – Защо имат мъчнотии? – Защото не прилагат това, което знаят. Всички хора говорят какво е казал Сократ, Толстой, Христос, но не правят опити да следват примера на великите хора. Великите и гениалните хора са станали такива, защото ден и нощ са работили върху своя ум и своето сърце, разработвали са ги. Каква полза имате от житните зрънца, които Христос ви е оставил в наследство? Трябва ли тия зрънца да стоят и до днес още в хамбарите на хората? Щом са житни зрънца, те имат условия да растат. Посейте ги на нивите си и търпеливо очаквайте техния плод. Какъв смисъл има да стоят затворени? От две хиляди години насам тия зрънца стоят в хамбарите и се пазят да не изгният. Посейте ги на нивите си! Нека изгният. Казано е в Писанието: „Ако житното зърно не се посади в земята и не изгние, не може да даде плод“. Ако от две хиляди години насам семената на Христовото учение се посаждаха в земята, целият свят щеше да живее в изобилие и доволство. Следователно, ако със своите мисли, чувства и постъпки, като житни зрънца, човек не може да бъде полезен на себе си, най-малко може да бъде полезен на своите близки.

Като не разбират законите на живота, хората казват, че мисълта не представлява нищо ценно. – Това е неразбиране и ограничено схващане на нещата. Мисълта има Божествен произход. Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете каква сила се крие в тях. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата любов в действие. Отивате при някой болен, искате да му покажете, че го обичате. – Как ще проявите любовта си? – Като занесете цер за болестта му. Като обичате някого, вие можете да му помогнете при всички условия. Когато обичате човека, ще намерите и лек за болката му. Като не го обичате, и лек не можете да намерите. Учител, който обича учениците си, знае техните нужди и навреме им помага. Ако ученикът обича учителя си, и той познава неговите нужди. Когато учителят обича учениците си, всякога им е полезен. И ученикът, който обича учителя си, също така може да му бъде полезен.

Оттук вадим заключението: който обича Бога, той може да бъде проводник на Неговия Дух. Щом стане проводник на Божествения Дух, човек се освобождава от робството. Той става господар на условията. Да бъдеш господар на условията, това значи да бъдеш господар на себе си, да бъдеш лекар на себе си, да бъдеш и учител на себе си. Търсите ли лекар, потърсете го първо в себе си, а после повикайте някой лекар отвън, като асистент на вашия. Търсите ли учител, потърсете го първо в себе си, а после отвън. Външният учител ще бъде като асистент на вътрешния.

Помнете: един е вашият Учител, Който е във връзка с всички учители вън от вас. Един е вашият Бог, Който е във връзка с всички богове вън от вас. Ако не познавате Учителя си вътре във вас, Който ви е дал светлина, да виждате и да разбирате нещата ясно, вие не можете да разбирате и външните учители. Ако не познавате Бога, Който е вътре във вас, Който ви е дал живот, вие не можете да познаете и да разберете окръжаващите неща. Ако разберете това, което днес говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които са минали тази възраст, ще се върнат назад. Всички ще станете млади, без никакви бръчки по лицата, без никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хвърчите с вашите аероплани. Ако мисълта на човека не лети с аероплан и не обикаля целия свят, каква мисъл е тя? Ако с окото си човек не може да вижда и най-отдалечените звезди на небето, какво око е това?

Астрономите си служат с телескопи, за изучаване на звездите и на планетите, но все още нямат такива усъвършенствани телескопи, с които да виждат светлината и на най-малките звезди. В бъдеще и това може да се постигне. Чрез своя вътрешен телескоп човек и днес може да види какво представляват жителите на слънцето и на луната и как живеят там. Това, обаче, не е достояние за всички. Малцина имат тази способност. По какъвто и да е начин, в бъдеще хората ще разберат, че и на луната има живот, както на земята. Някои учени, както и младите моми и момци, отиват на луната да се разхождат. Като се повдигне високо в мисълта си, човек отива на луната. Там има по-висока наука от земната. Земята е забавачница още, където хората изучават азбуката на живота. Който отива на луната, той е научил вече азбуката. Като говоря за луната и за слънцето, вие не сте доволни, искате да ви кажа нещо съществено, нещо реално. Щом искате нещо реално, щом искате да знаете какво ви очаква, ето, казвам ви: Вие ще станете богати и ще осиромашеете; ще станете учени и ще изгубите знанието си; ще заемете високо обществено положение и ще го изгубите. Това може ли да ви насърчи? Днес сте млади, след време ще остареете. какво се ползвате от това знание? Каква е разликата между младия и стария? Младият се ръководи от Любовта, а старият – от Мъдростта. Младият живее в градината на Любовта, накичена с безброй сладки, зрели плодове. Тази е причината, поради която младите се захласват по плодните дървета. Старият живее в библиотеката на знанието и на Мъдростта, където по цели дни чете и прелиства книгите на живота.

Следователно, като млад, човек изучава Любовта; като възрастен, той изучава Мъдростта, а като стар, той изучава Истината. Без да са минали през тези училища, мнозина очакват времето на заминаването си за онзи свят. Те искат да знаят какво има на онзи свят. Аз няма да ви кажа какво има, но ще ви кажа какво няма. Там няма страдания, няма сиромашия, болести, невежество, изкушения и т.н. В онзи свят всеки е на своето място. Там всички пеят, свирят, веселят се. Когато работят, всички работят заедно; когато се веселят, всички се веселят заедно. Там всички същества се надпреварват, кой пръв да услужи, кой повече да даде, кой по-добре да помага. Хората на земята сега изучават тия неща.

Сега вие желаете да бъдете добри, но без да искате, изкривявате линията на доброто. Вие сте художник, който още не се е научил да рисува. Някой пише на възлюбената си любовно писмо, в което излива любовта си. Той пише, че умира от любов и не може да живее без нея. Обаче цялото писмо е нацапано с капки от мастило. Вярно ли е това, което пише? Ако той имаше голяма любов, щеше да напише писмото със златно перо, върху хубава хартия и с доброкачествено мастило. Буквите щяха да бъдат добре написани, със спокойна ръка. Който види това писмо, ще разбере, че е пропито с любов. Много любовни писма са написани все набързо и всеки се извинява, че бързал. Който много бърза, не живее по закона на Любовта. Единственото нещо, което не бърза, това е Любовта. Тя има време за всичко. Каквото пипне Любовта, всичко става безпогрешно. Някой се моли на Бога и бърза. Той изговори няколко думи набързо и счита, че молитвата му е приета. Такава молитва отива най-много до райската врата и там спира. Буквите, с които Любовта пише, са еднакви по големина. Ако излезе само една буква вън от реда, писмото не се приема. Препинателните знакове също се поставят на местата си.

Като дойдете до обръщението в любовното писмо, и там се спира вниманието. Не е безразлично какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т.н. Любезен означава човек, който носи нещо. Обичен е този, който служи. Прелюбезен е този, който става поръчител на някого. Каквото обръщение и да сложите, важно е вие да сте доволни.

Сегашните хора са недоволни от старото в живота, а не от самия живот. Те искат да се освободят от старото. Само Любовта е в състояние да освободи човека от старото. Изцапаната дреха може да се изчисти само с топла вода и сапун. В този смисъл само Любовта е в състояние да измие човешката душа от калта, която се е наслоила върху нея от векове насам. Кой човек, като мине през калта, няма да изцапа краката си? Като се върне у дома си, той ще се измие и ще легне да спи с чисти крака.

Две неща са потребни на човека: правилно да възприема Божията Любов и правилно да я предава. Това значи да бъдем добри проводници на Божията Любов. Днешният ден благоприятства за това. Небето е чисто, ясно. Въздухът е свеж, кристален. И той благоприятства да бъдем добри проводници на Божията Любов, която ни обгръща от всички страни. Бог се проявява чрез нас и чрез целия свят. Той управлява света и всичко, каквото става, превръща го в добро. Божията Любов поставя всичко в ред и порядък. Докато страда, човек не разбира какво благо се крие в страданието. Щом мине през него, той вижда, че страданието му е донесло някакво благо, и благодари за него. Колко деца са прогонвани от домовете си, но като минат през страдания, те се каляват, придобиват големи опитности, за които един ден благодарят. За предпочитане е човек да мине през страдания, но да придобие Любовта, да стане умен и силен, отколкото да бъде свободен от страдания и да няма никакви придобивки.

Велико нещо са страданията. Те носят такива богатства, които хората още не подозират. Христос мина през големи страдания, но с това увеличи силата си. Днес никой не може да Го разпне. Като дойде втори път на земята, всички ще станат прави и мирни ще стоят. Силата на човека се изпитва в страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христос. Чрез възкресението Той доказа, че е силен. Нищо в света не беше в състояние да Го задържи в гроба. Следователно, който иска да влезе в новия живот, трябва да умре за стария. Ако житното зърно не умре, не може отново да покълне и да израсте при новите условия. Смъртта трябва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни да влезем в новия живот. Като слиза отгоре, човек влиза от живота към смъртта. Това е първата му опитност. Като възлиза нагоре, човек минава през обратния процес: от смърт в живот.

Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избегнете смъртта. – „Как ли ще умрем?“ – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие широк, красив свят и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича „дом неръкотворен“. Това показва, че като напусне тленното си тяло, човек влиза в друго тяло, което не гние и не се разваля. Някой пита, със старото тяло ли ще възкръсне, или с друго някое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: „Които се сподобят с този век, нито умират, нито се раждат, нито се женят“.

Какво нещо е женитбата? – Ограничение. – Защо се женят хората? – Да станат проводници на великия Божествен живот. От децата се съди за развитието на майката и на бащата. Ако те не могат да родят добри синове и дъщери, какви майки и бащи са? Родителите трябва да бъдат добри проводници на Божественото, но и децата им трябва да бъдат такива. Какъв проповедник е този, който не може да внесе Любов между хората, на които проповядва? Какъв проповедник е този, който обърнал хората към Бога, а кесиите им не обърнал? Един американски проповедник казва: „Аз вярвам само в едно обръщане на човека към Бога, а именно – с него заедно да се обърне и кесията му“. Какво обръщане е това, при което човек се обръща, а кесията му не се обръща? Аз пък вярвам в такова обръщане, при което, заедно с човека се обръща и целият му дом: и бащата, и майката, и жената, и децата, и братята, и сестрите, и воловете, и овцете му.

Желая ви, тази година да се обърнете към Бога така, че заедно с вас да се обърнат и кесиите ви. Вие сте обърнати вече, но кесиите ви още не са обърнати. Под думата „кесии“ разбирам сърцата ви. Значи сърцата ви трябва да се обърнат, но не чрез насилие, а по закона на Любовта. Служене се иска от сегашните хора – служене по Любов. Каквото давате, давайте го със съзнание, че принадлежи на Бога, а не на вас. Ако имате пари, те не са ваши. Единственото ваше нещо е Любовта, която се излива от сърцето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на някого да хапне заедно с вас, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко с Любов, да се благослови даването ви.

Няма по-велико нещо в света от това, да върши човек всичко с Любов. Най-малкото нещо, направено с Любов, причинява голяма радост. Всичко, което е направено с Любов, подразбира служене на Бога. Като работи с Любов, човек всякога е доволен. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите Любовта си към тях, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Изкуство е да съградиш една къща, но по-голямо изкуство е да поставиш добри хора в нея. При това къщата трябва да бъде чиста отвън и отвътре, да има в нея ред и порядък. И в природата съществува ред, порядък и чистота.

„И повярва човек на речта, която му рече Исус.“ – Какво му каза Христос? – Христос му каза: „Аз съм пътят, истината и животът“. Това значи: както Христос върви из пътя и изпълнява волята Божия, това може всеки човек да направи. Всеки може да следва пътя на Христос; всеки може да приеме истината и живота, които Христос проповядва. Като прилагате учението на Христос, изучавайте себе си, защото изпитанията идват. Всички хора ще бъдат подложени на изпит. Много естествено. Ученикът всякога се изпитва. Не се страхувайте от изпитите. И да грешите, няма нищо страшно. Като направите една грешка, ще я изправите. С изправяне на грешките си вие помагате на ония, които идват след вас. Ако хлътнете в някой трап и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. С това вие предпазвате от падане всички ония, които идват след вас. Следователно запушвайте дупките, в които сте паднали, или които отдалеч още виждате, за да предпазите от нещастие ония, които идват след вас. Постъпвайте по същия начин и с ония мисли и чувства, които ви причиняват мъчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъл, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали под влиянието им. Често слушате някои да казват, че хората трябва да се примирят. Как ще се примирят? Ако не обичаш някого, не отивай да се примиряваш направо с него, но виж кого обича той. Щом намериш такъв човек, сближи се и ти с него. Щом и двамата обичате един и същ човек, вие лесно ще се примирите. Като не разбират законите на Любовта, хората едни на други си пакостят. За пример, като видят, че двама души се обичат, неприятно им става. Нека те обикнат друг някой. Светът е място за приложение на Любовта. Има Един, Когото можете да обичате по всяко време. Щом обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната Любов, която наричаме Божествена. Като обичаш един човек, ще обичаш всичко негово: и дрехите му, и очите му, и веждите му, и космите му. Това значи да обичаш всички. Следователно, като обичаш Бога, обичай всичко, което е вън от Него. Светът се нуждае, именно, от тази всеобемаща Любов.

Кое е главното качество на Любовта? – Служенето. Който обича, той е готов да служи. Той е на прав път. Който служи, той едновременно се учи. И като служиш, и като ти служат, ти пак се учиш. Учителят служи, а ученикът се учи от него. Като научи уроците си, ученикът започва да работи, т.е. да служи, а учителят го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да служи, не може и да работи; на когото не служат, не може и да се учи. Досега невидимият свят ви е служил със своите разумни същества, а вие сте се учили. Отсега нататък вие ще служите, а те ще ви изпитват.

И тъй, приложете Любовта, макар и в най-малък мащаб. Всеки може да направи поне най-малкото добро. Всеки може да прочете една малка книжка с Любов. Всеки може да посети един беден или болен с Любов. Всеки може да посети своя приятел с Любов. Всеки може да полее едно цвете с Любов. Няма човек на земята, който не може всеки ден да прави по едно малко добро. Хората се молят на Бога и очакват Той да им обърне внимание. Доколкото те обръщат внимание на Божиите дела, дотолкова и Бог ще обърне внимание на тях. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картините на някой художник или на творбите на някой музикант, дотолкова и те ще обърнат внимание на вас. Ако не им обръщате внимание, вие не можете да се запознаете с тях. Вие можете да се запознаете с даден човек само ако обичате неговия ум, неговото сърце, неговата душа и неговото тяло. Влезте в ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човека, после – сърцето му, душата му, духа му и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Това изисква новият живот от всички хора на земята.

Обичайте всичко, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате.

Знайте, че зад всичко, за което мислите, стои човешкият ум.

Зад всичко, което предизвиква човешките чувства, стои Любовта.

Зад Любовта стои Божият Дух.

Беседа от Учителя, държана на 28 август 1940 г., 5 ч. сутрин.

Вслушване

Размишление върху Любовта

Днес ще говоря върху съдържанието и смисъла на думата „вслушване“. Тази дума не е толкова съдържателна, но който разбира смисъла ѝ, може да се ползва от нея. Вслушването е качество на човешкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вътрешно разбиране на нещата. Който се вслушва, той взима предвид всичко онова, което предстои да стане. Който не се вслушва, сам си причинява нещастия и пакости. Да се вслушва човек, значи да даде ухо на това, което Божественото му говори. Първи не дадоха ухо Адам и Ева, когато бяха в рая. Бог им каза да ядат от плодовете на всички дървета, с изключение на плодовете от забраненото дърво. Той им каза, че в който ден ядат от това дърво, ще умрат. Въпреки това, те ядоха, след което излязоха от рая и отидоха в широкия свят, където и до днес още страдат. И до днес хората правят същата грешка, каквато Адам и Ева направиха. – Защо? – Защото не се вслушват. Бащата казва на сина си: „Няма да пиеш вино!“ Синът не се вслушва в думите на баща си и започва да разсъждава: „Какво лошо има в виното? Защо да не го опитам? Не е отрова, грозден сок е. Ще сръбна само няколко глътки, да видя какво нещо е виното“. Колко хора са изгубили дарбите и способностите си, благодарение на пиенето на вино. И то само затова, защото не са се вслушвали в думите на баща си.

И тъй, който не се вслушва, пие. Аз взимам думата „пиене“ в широк смисъл. Пиенето е свързано с желанието в човека да опита нещата. Човек реализира желанията си чрез ядене и пиене във всички светове, но той трябва да бъде разумен, да знае кои желания са полезни и кои – не са. Изпитвайте само ония неща, които допринасят някаква полза във вашия живот. За пример, добро е желанието на човека да бъде учен, но това не се постига изведнъж. Човек носи в себе си способности, които трябва да развива. Развиването на тия способности подразбира работа и учене. Същото се отнася и до чувствата в човека. За пример, човек развива доброто в себе си, когато дружи с добри хора, или когато дава възможност на доброто в себе си да се прояви навън.

Следователно, ако не мисли за доброто и не го прилага, човек не може да бъде добър; ако не мисли за милосърдието и не го проявява, човек не може да бъде милосърден; за да бъде богат, човек трябва да мисли за богатството и съзнателно да го търси. Ще цитирате стиха от Евангелието, където се казва, че богатият няма да влезе в Царството Божие. – За кой богат се говори? – Ние имаме предвид онзи богат, на когото хамбарите са пълни с жито и не дава на никого, а мисли само за себе си. Ние имаме предвид онзи богат човек, който складира в хамбарите си жито, но не го яде. Щом не яде житото, а го пести, животът няма да влезе в него, но и той няма да влезе в живота. – Какво ще стане с този човек? – Той ще излезе извън рая, т.е. ще напусне живота. Човек трябва да яде, колкото е потребно – ни повече, ни по-малко. Обаче има богати, които могат да влязат в Царството Божие. Такъв пример имаме със Закхея. Когато Христос влезе в дома му, той веднага раздаде половината от богатството си на сиромасите. Като дойде новото учение в дома ви, вие трябва да сте готови да раздадете половината от богатството си на сиромасите. Не само вие трябва да ядете, но и вашите ближни. Ще кажете, че парите не се ядат. Парите се превръщат в храна. С пет лева можете да купите един килограм хляб.

И тъй, човек трябва да се вслушва вътре в себе си и вън от себе си. – Защо? – Защото разумният свят говори на човека по два начина: по външен и по вътрешен. Когато пие вино, човек се вслушва във външния глас, който му казва да пие. Като отрезнее, той се вслушва във вътрешния глас, който му казва, че не прави добре, като пие. Тогава човек става философ, започва да мисли повече, а по-малко да говори. Докато е под влиянието на виното, човек говори много. Каквото знае и каквото е мислил в трезво състояние, всичко ще изкаже. Всички хора познават физическото пиянство, но има и духовно, т.е. психическо пиянство. Като изпадне в това състояние, човек не знае какво говори и какво прави. Като пийне една–две чашки от астралното винце, човек излиза от релсите на обикновеното си състояние и става или весел, или скръбен. Ако е весел, той може за нищо и никакво да се разтревожи. Някой се тревожи, че във вестниците писали някаква статия против него. – Ако той е майка или баща, ще се тревожи нещо за сина си или за дъщеря си. Човек се вслушва във всичко, което се казва за него или за ближните му. Какво придобива човек, като се тревожи? Не само че нищо не придобива, но губи. Тревогата всякога отнема нещо от човека, а не дава. Някои християни се безпокоят предварително, дали ще влязат в Царството Божие, дали ще се спасят, или не.

Мнозина са идвали при мене, да ме питат колко време ще живеят. На този въпрос всеки сам може да си отговори. Ако диша дълбоко, човек ще живее повече време на земята; ако диша повърхностно, плитко, годините му са преброени. Дългият живот зависи и от правилното хранене. Ако знае как да се храни, човек може да живее повече време. Малко хора се вслушват в това и казват: „Няма какво да ни се проповядва как да се храним. Дайте ни пари, ние знаем какво да ядем и как да се храним“. Така не се разсъждава. Често богатите хора, които разполагат с грамадни суми, страдат от разстройство на стомаха. – Защо? – Защото не знаят как да се хранят. Че защо трябва да искате пари от хората? Като знаете как да се храните, вие трябва да знаете как да си доставяте пари. Ето, всеки човек има известно количество злато в кръвта си. При това ще знаете, че колкото злато имате в кръвта си, толкова можете да имате и вън от себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на количеството на златото, което е в кръвта.

Какво представлява златото в живота? Златото носи живот, здраве за човешкия организъм. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-здрав е организмът му. Мисълта му е свежа, трезва, а чувствата – добри и благородни. Ако организмът на човека е слаб, мисълта не е свежа и чувствата – непостоянни, колебливи, казваме, че той има малко злато в кръвта си. Същевременно той не може да го използва. Няма смисъл да има човек богатство и да не може да го използва. Стремете се към придобиване на злато, за да освежите мисълта си, да облагородите чувствата си и да подкрепите своето здраве. В този смисъл богатството е вътрешна, органическа необходимост за човека. Когато някои въстават против богатството, те имат предвид само външното богатство. Външното богатство е условие за човека, а вътрешното – възможност. Следователно, ако златото не влезе в кръвта на човека, той не може да се ползва от него.

Златото, към което всички хора се стремят, не е нищо друго, освен складирана слънчева енергия, която индусите наричат „прана“. Праната е необходима за човешкия организъм. От нея зависи здравето на човека. Праната се съдържа в слънцето. Затова, именно, се препоръчва на хората, да излизат сутрин рано, да възприемат по-голямо количество прана. Някои се взират в слънцето, искат да видят праната и тогава да я приемат. Няма защо да се взират. Достатъчно е да постоят десетина минути пред слънцето, за да възприемат онова, което е нужно за организма им. След това те трябва да обработят енергията, която са възприели.

Като ученици, вие трябва да обработвате енергията, която възприемате отвън, да я използвате разумно. Не я ли използвате, тя ще ви причини пакости. И тогава все ще се намери някой човек да ви морализира. Ако сте сприхав, ще ви каже, че трябва да бъдете добър, да работите. Какво допринася морализирането? Вместо да морализираш човека, кажи му, че е добър. Ако не вярва в думите ти, поне ще му стане приятно и ще се развесели. Защо трябва да казваш на пияницата да не пие? Кажи му да пие, но вода, а не вино. Всеки човек трябва да пие вода, която идва от чешми, от извори, от реки, а не вода, която излиза от бъчви. Чистата вода носи живот, а виното отнема живота. Ако виното беше необходимост за човека, първа природата щеше да го достави. Водата чисти организма, а виното внася в него утайки, от които човек трябва да се чисти.

Задачата на всеки човек е да очисти тялото си, за да влезе Божествената енергия в него. – Откъде ще влезе тази енергия? – От три места. През мозъка влиза енергията на Божествената мисъл; през сърцето – енергията на Божията Любов, а през тялото – Божествената сила. Влезе ли тази енергия в човека, тя започва да работи, да преустройва неговия организъм. За да се приготви за Божествената енергия, човек трябва да се вслушва в тихия глас на Бога, да разбере какво му се говори.

Следователно, ако иска да се развива правилно, да разрешава мъчнотиите си добре, човек трябва да приготви мозъка, сърцето и тялото си за Божествената енергия. Така, именно, той ще види, че всичко, каквото душата му желае, е постижимо. Човек разполага с условия и с възможности, за да постигне своите желания.

Често хората се оплакват от неуспех в живота си. – Защо не успяват? – Защото правят само планове и скици, без да работят. Ако скулпторът прави план на статуята си, а не дяла камъка, нищо не може да постигне. На всеки човек е дадена задача, да извае лицето си, да извае своите ръце и крака, да извае тялото си. – Как ще ги извае? – С работа. Той трябва да вдига и слага чука си, докато изработи своята статуя и да я изнесе на изложение. Ако в продължение на един живот от 40–50 години човек не може да извае статуята си, той не е изпълнил своето предназначение. след всичко това той говори за красота. Докато е млад, човек може да се нарече красив, но щом мине 30–40 години, той губи красотата си. Ако е жена, ще каже, че мъжът ѝ е виновен за това. Мъжът пък ще каже, че жена му е виновна. Така се оправда и Адам. Той каза, че сгреши, понеже другарката му, Ева, го изкуси с плода на забраненото дърво. Докато не бяха сгрешили и двамата се радваха на своите красиви мантии. Щом сгрешиха, те се видяха голи. – Защо оголява човек? – Защото не се вслушва в гласа на Бога.

Вслушвайте се в Божествения закон, за да не оголявате. Всичко отрицателно в живота причинява оголяване. Недоволството, безверието, безнадеждието, безлюбието, омразата, жестокостта умъртвяват човека. А всичко, което умъртвява човека, става причина да оголее той. Всички положителни неща, всички добродетели са облекло за човешката душа. Казват, че светиите имали ореол около главата си. Те имат ореол, но имат и цяла дреха, изтъкана от лъчите на светлината. Дрехата на светията, както и ореолът му, са образувани от цветовете на спектъра. Жълтият цвят на ореола на светията показва неговата мъдрост, зеленият – неговото растене, червеният – възвишения живот, който се влива в него, синият – неговата вяра и т.н. Докато ореолът на човешката глава свети, човек е здрав и вярва в живота и в любовта. Щом изгуби ореола си, човек заболява. Болният не вярва нито в живота, нито в любовта. Той знае, че е изгубил нещо, което мъчно може да възстанови.

Казано е в Писанието: „Гледайте да не изгубите онова, което Бог е вложил във вас“. Всеки човек носи в себе си голямо богатство, което трябва да пази, да не го изгуби. Изгуби ли го, мъчно ще го придобие. Всеки съзнава, че е изгубил богатството си и търси начин да го спечели. Той купува лотарийни билети, влиза в предприятия, дано забогатее. В човека са вложени милиарди, но той не съзнава това. С една дума само човек може да спечели хиляди. – Каква е тази дума? – Тя не се казва. Ако ви се каже тази дума, вие повече ще изгубите, отколкото ще спечелите. Не сте готови още за нея. Ако ви се каже думата и вие отидете да пиете от водата на чистите планински извори, на място е казано. Обаче, ако отидете да пиете от червената вода на бъчвите, по-добре да не я знаете.

Синът на един турски бей обичал много да пие. Беят се чудил как да въздейства на сина си, да го отвикне от този порок. Един ден той му казал: „Синко, знаеш ли, че като отидеш на онзи свят като пияница, ще закачат на врата ти бъчви, с които вечно ще ходиш?“ – „Татко, празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни?“ – „Пълни, разбира се.“ – „Тъкмо това и аз желая.“ Бащата мислил, че ще наплаши сина си, а той се зарадвал, че и на онзи свят ще може да пие. Не, онзи свят не е място за пиене. Там всеки трябва да работи. Там не се приемат мързеливи хора. Разумният свят иска хора с отворени очи, а не слепи. Няма да ви кажа да не ядете от плодовете на забраненото дърво, но ще ви кажа: Не оставяйте сърцето си само да излиза на разходка. Нека умът и волята ви го придружават. Ако пуснете сърцето си само, то ще направи същата грешка, каквато направи Ева. Всички грешки излизат от сърцето.

Като се намерят в мъчнотии и страдания, хората отричат смисъла на живота. Те казват: „Защо сме дошли на земята, не знаем. По-добре да заминем на онзи свят“. Като отидат на онзи свят и не знаят какво да правят, те казват: „Да слезем на земята“. – Това са хора, които спят още. Те са непробудени души. В един анекдот, във вид на алегория, се разказва как става слизането на душите. В невидимия свят имало магазини, по витрините на които били наредени разноцветни и красиви дрехи. Като видят тези дрехи, колкото и да не искат да слязат на земята, тези души се увличат от красотата на дрехите и отиват в магазините да облекат една от тия дрехи. Щом се облекат, дрехата прилепва към тях така здраво, че не може вече да се съблече. Те започват да се въртят на една, на друга страна, докато най-после се видят въплътени на земята. Те живеят 60–70 години на земята и постоянно се питат: „Защо живеят тук? Какъв е смисълът на този живот“.

Човек трябва да слиза на земята доброволно и да знае защо е дошъл. Той трябва и доброволно да замине за другия свят. Щом и едното, и другото става с насилие, човек още не се е пробудил. Човек трябва да прави всичко с любов и с разположение. Ако мисли, работи, яде, или учи, всичко трябва да му е приятно. Това значи да се вслушва човек в Божествения глас. Когато искате да кажете нещо, вслушвайте се в себе си, трябва ли да говорите, или да мълчите. Говорете навреме. Слушайте навреме. Мълчете навреме.

Днес реших да говоря по-малко. Защо понякога говоря много? Защото не мога да уловя нищо. Много пъти трябва да хвърлям мрежата си, докато хвана нещо. Щом хвана повечко, спирам да говоря. Каквото хвана, занасям го у дома си, където му давам угощение. На трапезата слагам хубав Божествен хляб и Божествено вино. Като се нахрани, изсвиря му една песен и давам в ръцете му една мрежа, да отиде на морето, да улови нещо.

Сега и на вас казвам: Стремете се всеки ден да хващате в мрежата си по една красива мисъл, по едно красиво чувство и по една красива постъпка. След това ще им дадете по едно угощение. Ако не можете да направите това, денят ви е отишъл напразно.

Днес говорих за вслушване, а не за послушание. Вслушване и послушание са две различни думи, както по съдържание, така и по смисъл.

Вслушвайте се в Божията Любов. Вслушвайте се във всичко добро и красиво, което е вложено във вашия ум и във вашето сърце. Обичайте се едни други, за да имате Божието благословение.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 29 август 1940 г., 5 ч. сутрин.

Прилежание

Тази сутрин ще говоря върху прилежанието.

Като изучавам живота на съвременните хора, виждам, че им липсва нещо. Те се натъкват на много противоречия, които произтичат от самото им естество. След всичко това те се чудят какво да правят със себе си. Човек знае кое е добро, но всякога не може да го прави. Той иска да бъде учен, но не знае как да стане такъв. Като търси причините на неуспеха в живота си, най-после човек идва до заключение, че мързелът му препятства. Благодарение на мързела, той отлага нещата. Като се яви някоя светла мисъл в ума му, той казва: „Не е сега време за реализиране на тази мисъл, ще отложа малко“. Някой пропуснал условията да учи на младини, затова мисли, че времето му е минало вече. Тъкмо на стари години той може да учи. Като млад, външните условия го изкушавали. И като стар има изкушения, но вътрешни. Докато се придържат в старите разбирания, хората не могат да постигнат нищо. Човек трябва да знае, че може да учи и като млад, и като стар. От него зависи да използва условията.

Мнозина разглеждат живота с оглед на смъртта. Те искат да знаят, има ли друг живот, или не. Ако има друг живот, има смисъл тогава човек да живее по-висок духовен живот; ако няма друг живот, въпросът се поставя другояче. Дали има друг живот след смъртта, или няма, това зависи от съзнанието на човека. Ако човек не е готов за другия свят, и да влезе в него, нищо няма да придобие. Ако влезеш в някоя черква, а не си религиозен, ще станеш ли религиозен? Ако влезеш във водата, ще станеш ли риба? Всичко, което човек може да придобие, зависи от неговия дух. Като е дошъл на земята, човек трябва да учи. Като учи, той придобива различни енергии, които са необходими за изграждане на онази форма, която може да се нарече човек. Съвременните хора нямат ясна представа какво нещо е човек. Те казват, че човек се ражда, живее известно време и после умира. Като умре, всичко се свършва с него. Някои вярват, че след смъртта си човек отива в друг свят, но повече нищо не знаят. Наистина, човек отива на онзи свят, но какво място заема там, нищо не знае. При това, важно е да се знае, дали всички хора отиват на едно и също място. И животните са в човешкия свят, но какво място заемат в този свят и те не знаят. Кокошката знае, че живее в курник, конят – в конюшня, волът – в дам, рибата – във водата, птицата – във въздуха. Обаче, нито курникът, нито конюшнята, нито дамът, нито водата, нито въздухът представляват човешкия свят. Каква представа имат животните за човешкия свят, това зависи от тяхното съзнание. Следователно също така и представата на човека за този и за онзи свят зависи пак от неговото съзнание.

Първото същество, което е започнало да мисли, е човекът. За какво мисли човек? Ще кажете, че човек мисли за много неща. За много неща мисли, но истинска мисъл е онази, която има за обект любовта към знанието. Като има любов към знанието, човек едновременно има и прилежание. Без прилежание нищо не се постига. Без прилежание няма знание, няма и любов. Като не се спират върху прилежанието, хората говорят за майчина любов, за братска и сестринска любов. Какво всъщност е майчината любов и майката не знае. Тя мисли, че любовта ѝ се отнася главно до грижите към детето ѝ: да го окъпе, повие, нахрани, разходи на чист въздух и т.н. Майката се занимава по цели дни с детето си, без да го познава. Коя майка е направила детето си философ? Има майки, чиито деца са философи, но самата майка е била философ. Ако тя не може да мисли философски, и детето ѝ не може да стане философ. Като порасне детето, майката го изпраща на училище, там да се учи. Тя вижда, че не е готова сама да учи детето си.

Днес има учени хора в света, но повечето са външно учени, за пред хората. Малко са истинските учени. Някои искат да се покажат пред хората, че обичат науката, музиката, изкуствата. Религиозните пък казват, че обичат Бога. Който обича науката, трябва да докаже това, всички да разберат, че той прави нещо за науката. Който обича музиката, също трябва да докаже това. – Как? – Ще вземе цигулката и ще свири. Който обича Бога, трябва да се различава от другите хора. Каквато мъчнотия да срещне на пътя си, той лесно се справя с нея. Мъчнотиите са задачи на хората. Ако вярващият и онзи, който обича Бога, не могат да разрешат правилно задачите си, нито вярата, нито любовта им са истински. – Как да обичаме хората? – Както себе си. Кой човек не обича себе си? И мушицата, и пеперудката обичат себе си. Вижте какво прави пеперудката, когато предстои да вали дъжд. Тя предвижда това и предварително се скрива под някой лист на дърво, или на цвете, но така майсторски, че и при най-силния вятър да не я вали дъжда. Тя внимателно пази дрешката си. С царска дрешка е облечена пеперудката. Ако дъждът намокри дрешката ѝ, това е голямо изпитание за нея. Щом се намокри дрешката ѝ, тя не може вече да живее. Ако прашецът на крилцата ѝ се измие, тя не може да хвърчи, не може да каца от цвят на цвят, да си събира храна. С това тя губи условия за живот. И човек е облечен с такива дрехи, без които не може да се развива. За пример, способностите и дарбите са дреха на неговия ум, а добродетелите – дреха на неговото сърце. Изгуби ли тези дрехи, той оголява и се лишава от условия за живот.

И тъй, искате ли да се развивате, пазете дрехата на вашите способности. Пазете дрехата и на вашите добродетели. Това се постига само с прилежание. Като прилежава, човек става цар и господар на себе си. Каквото каже, думата му навсякъде се чува. Ако отиде на нивата, с една дума само нивата се разорава; с една дума само житото може да се овършее; с една дума само житото се прибира в хамбара. Такъв човек живее в един уреден, организиран свят. Той е цар на себе си. Той сам си заповядва, сам изпълнява. Той е минал през прилежанието и го разбира.

Днес постоянно чуваме да се казва: „Да се обичаме, да работим, да си помагаме!“ Само царят може да обича и само царят е обичан. Само царят работи. Само царят помага. Можете ли да обичате простия човек? Калта обичате ли? От калта, обаче, може да излезе нещо хубаво. Това, което излиза от калта, може да се обича, но калта никой не я обича. И грънчарят не обича глината, но грънците си обича. Казано е в Писанието, че ще станете царе и свещеници. От човека зависи да стане цар и свещеник. Някои искат да отидат на небето, между ангелите. Докато не стане цар на себе си, на своите мисли, чувства и постъпки и те да изпълняват волята му, човек не може да отиде на небето. Религиозните знаят това и казват: „Каквото Бог даде, или каквото Бог каже“. – Бог казва да учите и да работите. Слушате ли заповедта Му? Ученикът казва: „Каквото каже учителят“. – Учителят казва на ученика да учи. Ученикът повтаря всеки ден думите на учителя, но не учи. Ако само повтаряте думите на учителя, а не учите, нищо няма да постигнете. Някои евангелисти знаят Стария и Новия Завет наизуст, но не са истински учени или истински вярващи. Всичко зависи от вътрешното разбиране и приложение на тия истини. Каква полза имате от знанието на Свещеното Писание, ако го разбирате като Аврам, като Яков, като 12-те сина на Яков и т.н.? Каква полза имате от знанието на Стария Завет, ако го прилагате като старите евреи? Ще се избивате едни-други, ще колите и избивате животни, ще ги принасяте в жертва на Бога. Някой направи една грешка и за прощение на греха си ще заколи едно животно. Днес поне, хората не принасят жертви на Бога, както едно време. Те не принасят в жертва животни, но друго нещо принасят. За да се ползва от Свещенното Писание, човек трябва да има дълбоко разбиране, да схваща вътрешния смисъл на истините, по дух, а не по буква.

Като изучавате проявите на хората, виждате, че всеки иска да се покаже, че разбира, че знае нещо повече от другите и т.н. Добре е човек да се показва пред хората, но когато е красив. За да бъде красив, той трябва да има хубаво чело, правилен нос, красиви уши. Кое чело е хубаво? Ако челото е високо два сантиметра, не е хубаво; ако е три, четири, пет сантиметра високо, все още не е хубаво. Челото трябва да бъде високо поне от пет сантиметра нагоре, за да бъде хубаво. Ако челото е шест сантиметра високо, може да бъде красиво.

Какво означава числото шест? Който владее числото шест, той може да се качва по планините, между снеговете; той може да слиза и в долините, при плодовете. Той знае кога и как да работи и кога да почива. Числото шест наричаме „закон на прилежание“. Да бъдеш прилежен човек, това значи, каквото хванеш в ръката си, да го свършиш добре. Като имате поне шест сантиметра високо чело, вие разполагате с достатъчно почва, с достатъчно ниви, върху които да посаждате семената на своите мисли. По челото се познава умственото богатство на човека, както и богатството му в Божествения свят. Видите ли високо и широко открито чело, това показва прилежанието на човека. Челото на животните е много ниско, а някои почти нямат чело. Това показва, че те са крайно мързеливи. За да ги изкара от леността, от големия мързел, природата е създала паразитите, големите мухи, стършелите. Като кацат върху тях и ги хапят, животните, особено млекопитаещите, започват да се бранят с опашката си и бягат. По този начин те излизат от своята инертност. Животното не се интересува от нищо. Че звезди има на небето, че вятър вее, че слънце грее – нищо не го интересува. То се интересува само от ядене. Като се наяде, ляга да спи. Ако някой стършел кацне на гърба на вола, той скача и бяга в гората. Той казва: „Бягайте, кавалерия идва!“ – Каква кавалерия? – Една муха, която е хиляди пъти по-малка от него. Говедото бяга, защото не иска да учи, а стършелът е негов учител, заставя го да учи.

Често и хората бягат в гората. – Защо бягат? – От страх. Те бягат от учителите, които идват да ги учат. Неволята, сиромашията, грехът, болестите са все учители, от които хората бягат. Колкото и да бягат, тези уроци ще им се наложат. Хората бягат и от злото, но не подозират, че още живеят в него. Злото е неорганизиран свят. Наистина, ние виждаме, че мислите, чувствата и постъпките на човека още не са организирани. Той трябва да работи съзнателно, да организира своя свят, да организира силите на своето тяло. Казано е, че Бог създаде човека, но това още не значи, че го създаде съвършен. Човек има да работи много върху себе си, да се самоусъвършенства. Бог каза на Адам: „От всичките дървета на рая ще ядеш, само от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото няма да ядеш“. Адам и Ева не изпълниха заповедта на Бога. Те показаха непослушание, което говори, именно, за тяхното несъвършенство. И за земята е казано: „Земята беше неустроена и пуста“.

Сега аз няма да се спирам върху дървото за познаване на доброто и на злото, да го описвам. Опасно е това дърво. Само едно можете да знаете: то е едно от най-красивите дървета в света. Който го погледне, не може да не спре вниманието си върху него. Няма човек в света, който да не се е влюбил в това дърво. То съблазнява даже силните хора. Желанието на човека към забогатяване, към слава, към придобиване на големи знания не е нищо друго, освен плод от забраненото дърво. За да не изпадне в съблазън, човек трябва да се изучава, да види, че всичко онова, което желае отвън, има го и в себе си. За да се изучава, човек трябва да бъде прилежен. Като изучавате себе си, вие изучавате и ближните си. Срещнете ли някой човек, пожелайте да прочетете поне една страница от неговата книга. Ако не можете да прочетете по една страница от всеки човек, прочетете поне заглавието на неговата книга. Всеки човек има различно заглавие на книгата си. За пример, първата красавица в света – Ева, имала едно заглавие; първият юнак – Адам, имал друго заглавие. Знаете ли какви са били заглавията на книгите на първите човеци? – Ако не ги знаете, ще ги наречете „първата красавица“ и „първият юнак“. По подобие на тях ще наречете и останалите хора красавици и юнаци. Какво правят сегашните „красавици“ и „юнаци“? Те се събират да живеят заедно и да воюват. Където видите мъж и жена, събрани заедно, ще знаете, че те воюват помежду си.

Мнозина се спъват в живота си, понеже се увличат от външните неща. Външното е отражение на нещо друго. За пример, физическият свят е отражение на Божествения; красотата на физическия свят е отражение на Божествената красота. Ето защо, ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божествен принцип, който живее в човешката душа. Жената е символ на сърцето, чрез което се изявява Любовта. Душата е свързана с Любовта, която се изявява чрез сърцето. Сърцето върши една от главните служби в организма; то движи кръвта и я изпраща по цялото тяло. В сърцето се крие капитанът на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи, да не се удари в някоя канара и да потъне в морето или в океана.

Следователно, за да не потъне параходът ви, вслушвайте се в Божествения глас и проявете всичкото си прилежание, да изпълните Неговите заповеди. Мощен е Божественият глас! Когато Бог проговори на Адам и на Ева, те оживяха. Като не послушаха Божествения глас, те излязоха вън от рая, в широкия свят, да се мъчат. – Защо ги изпъдиха от рая? – Защото не учеха това, което трябваше, а се заеха с изучаване на странични въпроси. Раят е велика школа, с определена програма. Който влезе там, трябва да изучава предметите, които му се преподават, а не които той иска. Ако младата мома не учи уроците, които ѝ се преподават, тя ще напусне рая. Бащиният дом е раят за момата. Ако не слуша баща си, момата ще излезе вън от бащиния си дом. Същото се отнася и за сина. Ако синът се занимава с любовни работи и не учи, бащата ще го изпъди вън от своя дом.

Казвате: Какво лошо има в любовните работи? Има ли нещо лошо в женитбата? – Нищо лошо няма в женитбата, но който се ожени, трябва да напусне рая. Женитбата е фалшив надпис. Като се жени човек, дават му табела, на която е написано, че влиза вече в Божествения свят, да учи. Вярно е, че човек учи в женитбата, но не е вярно, че влиза в Божествения свят. Какви по-добри уроци може да получи жената от мъжа и мъжът от жената? Какви по-добри уроци могат да получат родителите от децата? Докато са малки децата, положението на родителите не е лошо, но като започнат да растат, те проявяват своите желания. Те искат да бъдат добре облечени и нахранени, да имат слуги на разположение, да бъдат богати, да разполагат с пари. И ако родителите не могат да задоволят желанията им, явява се спор между тях. Децата искат обяснение от родителите си защо са ги родили, щом не могат да задоволят всичките им нужди и изисквания. Светът, в който съществуват такива желания, не е Божествен. Това е свят извън рая. Това е свят на грешки и на заблуждения. В този свят се явяват всички противоречия, недоразумения, изкушения и т.н. В рая няма противоречия и изкушения. Там има само условия за изкушения. Който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението. Вън от рая пък виждаме плодовете на изкушението. В какво се състои грешката на Адам и на Ева? Те проявиха непослушание. Змията изкуси Ева да яде от плода на забраненото дърво. Тя яде, но даде и на Адам да го опита. Заради непослушанието си, те трябваше да напуснат рая. Като излязоха вън от рая, родиха два сина – Каин и Авел. Каин уби Авел. Убийството е първият плод от познаване на доброто и на злото. Каин уби Авел от завист, че жертвата на Авел била прието от Бога, а неговата – не била приета. Каин искал да вземе нещо от брат си. Следователно, когато човек върши някакво престъпление, казваме, че той иска да вземе нещо от брат си. – Как може човек да измие своите грешки и престъпления? – Чрез прилагане на закона на Любовта. Преди да приложи Любовта, човек трябва да я придобие. Някой иска да приложи Любовта чрез насилие. Това е невъзможно. Любовта и насилието взаимно се изключват. Където е насилието, там няма Любов; където е Любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието.

И тъй, започнете с прилежанието. Само така ще придобиете Любовта, която носи щастие и блаженство за вашите души. Да обичаш някого, както трябва, това значи да имаш най-малката възможност към придобиване на Любовта. Като обичаш едного, ти ще разтовариш сърцето си за всички. Това значи да придобиеш Любовта. Като обичаш всички, ти постепенно отиваш към съвършенство. Съвършеният човек включва в себе си всички живи същества. Ще кажете, че е мъчно да се обичат всички. Мъчно е, но е постижимо. Неопитният и млад художник избира един ограничен кът от природата за обект на своята работа. Затова, именно, неговите картини са еднообразни. Опитният и виден художник избира различни места от природата, с голям мащаб, вследствие на което картините му са разнообразни и многобройни. Колкото повече се свързва художникът с природата, толкова по-съвършен става. Колкото повече художникът обикаля природата, толкова по-здрав, по-добър и по-знаменит става. Защо трябва да обичаме? – Да придобиете онова, което нямате, и да усилите онова, което имате. От различните хора ще черпите различни неща. Като обичате някои хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; от любовта си към други ще увеличите доброто си; от любовта си към трети ще увеличите разумността си. И най-после, от любовта си към четвърта категория хора ще светнете, красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите. Наистина, слушали сте да казват за някого, че има ангелска красота. Ето защо, искате ли да бъдете добри, разумни, здрави и красиви, обичайте всички хора. Това е капиталът на вашата душа.

Някой казва, че може да обича само ако вижда обекта на своята любов. Този човек живее във физическия свят. Друг казва, че се задоволява, когато чувства, че обича. Този човек живее повече в духовния свят. Трети казва, че му е достатъчно да мисли за човека, когото обича. Този човек живее в Божествения свят. За да бъде любовта ви пълна, трябва да съедините трите свята в едно. Само тогава вие имате истинската, положителна наука в живота.

Коя наука наричаме истинска? Колко е голяма тя? Истинската наука не се заключава в много томове, но в обясненията, които дава за същината на нещата. Тя включва в себе си въпросите за произхода на човека, за причините, по които той се е поляризирал, за произхода на неговия дух и ум, за произхода на неговото сърце и на неговата душа, за разликата между човека и животните. Човек живее и работи главно за ума си, а животното – за тялото си. Ако знанието на истинската наука се напечата, едва ли ще се събере в 999 книги, големи като Стария и Новия Завет. Там е описано и обяснено защо от яйцето на кокошката в 21 ден излиза оформено вече пиле, а човешкият зародиш на 21 ден е едва четири милиметра. В продължение на 56 дни човешкият зародиш нараства на шест сантиметра, когато агнето и котката носят малките си 56 дни. В 56 дни те са вече оформени и се раждат. Значи, процесът на физическото развитие в човека е бавен, а в животните – бърз. Много време и много енергия отиват за съграждане на човешкия мозък, понеже е сложен апарат. Мозъкът е създаден от особена материя, която се дели на три качества: от едната материя е създадена основата на мозъка, от втората – задната част на мозъка, а от третата – предната част. Ако разгледате отделно предната част на мозъка, ще видите, че и тя е съставена от няколко качества материя: материя на долната част на мозъка, на средната, на горната и на най-горната, където се намират висшите морални чувства. Казват за някого, че е милостив, милосърден човек. Знаете ли къде се намира милосърдието в човека? То се намира в предната и горна част на челото. Челото на милосърдния човек е доста повдигнато. Ако челото на човека е наклонено, като покрив на къща, този човек не е много милостив. Казват, че майката е милостива. Такава милост имат всички животни към своите малки. Милосърдният човек е такъв към всички животни и към всички растения. Той цени човека, но цени и цветето. Миризмата на цветята е в състояние да премахне скръбта на човека и да внесе известно разположение у него. Уханието на цветята не е нищо друго, освен прилежанието на човека. Цветето се развива при неблагоприятни условия, но пак се справя с тях. То излиза от земята, от калта на живота, но веднага облича своята царска премяна и разнася своето ухание надалеч. Не може ли и човек, като малко растение, да проявява прилежанието си във всички случаи на живота и да расте нагоре?

Сегашният човек заема централно място в живота. Той се счита за царски син, за светия, а при това го виждате окъсан, полугол, с петна на дрехите си. Аз не вярвам в светия, на когото дрехата е окъсана и нечиста; аз не вярвам в светия, на когото ръцете и краката са кални и нечисти; аз не вярвам в светия, на когото ноктите са нечисти; аз не вярвам в светия, на когото ушите са заглъхнали; аз не вярвам в куц и в сляп светия. Тези хора могат да се представят за светии, но не са светии. Светията е красив, млад, разумен, жизнерадостен човек. Където мине, той носи живот, знание и светлина. Някои си представят светиите като старци, с бяла коса и бяла брада. Не, светията няма брада. Той свети толкова силно, че нищо друго не виждате от него, освен светлина. Има старци, но те са само на небето и са 24 на брой. Те седят около престола на Бога.

Сега, като слушате да говоря така, ще кажете, че това не е лесна работа. – Да, новото учение не е за деца. То е и за деца, но разумни. Ако сте възрастни, ще хвърлите брадите си и няма да мислите за старост. Ще станете деца, които са готови да учат, да възприемат новото. На колкото години да сте, ще учите прилежно. Какво представляват човешките години в сравнение с една слънчева година? Какво представляват сто земни години по отношение на 20 милиона години, през което време слънцето се завъртва един път около своя център? Въпросът за старостта е относителен. Той има отношение към съзнанието на човека. Годините се определят от знанията, от опитностите на човека. Стар е онзи, който има знания, който е придобил мъдрост. Точилото се върти много пъти около своята ос, но може ли да се нарече старо? От дълго употребяване то се изтрива, но никакви знания не е придобило. Щом няма знания и опитности, точилото не е старо.

Казвате, че сте остарели вече, а не знаете къде ще отидете. То е все едно да пита някой къде е университетът, а пък не е готов за него. Щом не може да прочете надписа на университета, той не е за там. – „Ама, къде е духовният свят?“ Ти носиш духовния свят в себе си, а не знаеш къде е той. Ти носиш една книга в ръката си, а не знаеш да четеш. Сложи ръката на сърцето си и ще намериш духовния свят. Пулсът на сърцето е духовният свят в човека. Както пулсът на сърцето у всички хора не е еднакъв, така и духовният свят не е еднакъв за всички хора. Общо сърцето прави 72 удара в минута, но все пак има разлика при различните хора. За пример, пулсът на добрия човек се различава от пулса на учения и т.н.

Какво представлява пулсът на сърцето? – Говор. Животът, който Бог е вложил в човека, говори чрез сърцето. Той казва: „Учи, работи, прилежен бъди“. Като се разгневиш, пулсът пак казва: „Не се смущавай! Бъди спокоен“. Като се разболееш, пипни пулса си. Той ще ти каже какво трябва да правиш. Вие носите богатството в себе си, а го търсите отвън. Вие не търсите духовния свят в себе си, а го търсите вън някъде. Ако не разберете сърцето си, никога няма да разберете духовния свят. Преди да дойдете до възвишения духовен живот, който е над вас и ви обгръща, както слънцето обгръща земята, вие трябва да разберете живота на вашето сърце, т.е. малкият духовен свят, който е във вас. И тъй, когато искате да знаете какво е положението ви в Божествения свят, сложете ръката си на челото. Вие пренебрегвате тия неща и се занимавате с математика, с философия, с финансови науки, с право и т.н. И това е добре, но освен вашата математика има жива математика, която определя отношенията ви с хората. Според тази математика, всеки човек е известно число, което вие трябва да знаете. Като знаете числото на човека, ще знаете какви сили работят в него. Някои хора представляват щастливи числа, а други – нещастни. Добре е, когато започвате някаква работа, да срещате хора от щастливите числа.

Желая ви да бъдете прилежни, да срещате добри хора на физическия, в духовния и в Божествения свят. Когато срещнете някой човек, радвайте се. Ако той ви поздрави, зарадвайте се още повече. – Защо ви поздравява? – Той иска да ви каже, че е от нашите хора, т.е. той е с нас, а не против нас. Радвайте се на всички хора, които са с нас. Радвайте се и на ония, които не са против нас. Като срещнете някой добър човек, не чакайте той пръв да поздрави. Можете и вие да го поздравите първи. Сега, аз не искам да хвърлям много пъти мрежата си. Сложете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието към сърцето си, да развивате своите чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. В света нищо не се губи. Всяко нещо става на своето време и място. Всички вътрешни противоречия в живота ви представляват предмети за изучаване. Знаете ли на какво се дължи неразположението, гневът, скръбта? Изучавайте тия състояния, за да знаете как да се справяте с тях. Когато сте разположени, ще давате; когато сте неразположени, ще взимате. Когато сте радостни, ще давате; когато сте скръбни, ще взимате. – Какво трябва да прави човек, когато се разгневи? – Ако е жена, ще вземе метлата да мете; после ще вземе четката и ще мие. Ако е мъж, ще вземе мотиката и ще копае; после ще вземе брадвата и ще сече дърва. Който работи на физическия свят, разширява главата си; който работи в духовния и в Божествения свят, прави главата си по-дълга и по-висока. И тъй, мислете, за да направите челото си красиво; чувствайте, за да предадете мекота на лицето и на очите си; работете, за да направите тялото си пъргаво и пластично.

Челото е Божественият свят, носът – духовният, а брадата – физическият. Като работи с мисълта си, човек създава челото – Божествения свят. Като работи със сърцето си, човек създава света, който заема областта от веждите до върха на носа. Като работи с волята си, човек създава областта, която се намира от носа надолу. С други думи казано: когато мисли, човек създава челото си; когато чувства, създава лицето си; когато работи с волята си, човек създава брадата си.

Сегашните хора искат да бъдат щастливи. Без прилежание няма щастие. Щастието на човека зависи от развитието на неговото чело, на неговото лице и на неговата брада. На всички хора е дадена задача: да работят върху челото, лицето и брадата си, т.е. да създават своя умствен, духовен и физически свят. Като работите върху тази задача, вие ще се ползвате едновременно и от трите свята.

Обичайте ума си! Обичайте сърцето си! Обичайте и тялото си!

Обичайте добрите хора! Обичайте и лошите хора! Само по този начин ще изпълните волята Божия и ще разберете, че човек не е нищо друго, освен малък свят, който се поддържа от Божествените енергии на възвишените светове.

Нека останат в ума ви трите думи: вслушване, прилежание и изпълнение.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 30 август 1940 г., 5 ч. сутрин.

Десетте девици

А от тях пет бяха разумни, и пет – безумни.

Съвременният свят е пълен с разумни и неразумни хора, както петте разумни и петте неразумни девици. По какво се отличава разумният от неразумния или от глупавия човек? Разумният човек е работлив, разчита на себе си, а неразумният е мързелив. Той седи, не работи и очаква всичко наготово. Той вярва в щастие, което идва наготово, пред краката на човека. Той казва: „Това е щастие, да ти падне в кърпа вързано, без да си работил“. Мързеливият няма никакъв занаят и току ходи от едно място на друго, движи ръцете и краката си, без да знае защо. И разумният прави движения, но неговите движения се различават коренно от тия на неразумния.

Често религиозните хора правят различни движения и казват, че Духът ги е посетил. Съществена разлика има между движенията на Духа и тия на неразумния религиозен. За да не изпада в заблуждения, човек трябва да знае качествата на духа, на душата, на ума и на сърцето си. Както светският човек, така и религиозният трябва да имат знания, да разбират нещата, а не както някои турци, които казват, че човек не трябва да знае много. Като знае, че на онзи свят има седем етажа нагоре, а в този свят – седем етажа надолу, това е достатъчно. Не е достатъчно това знание. Мнозина казват, че знанието разваля света. Това не е вярно. Глупостта, невежеството развалят света, но истинското знание – никога. Неразумният не работи, не учи, очаква да му дойде някакво благо от лотария. Какво придобива човек, ако очаква щастието си от лотария? Някои хора са вложили по няколко хиляди лева в лотарийни билети, дано им се падне милионът. Колко души могат да получат милиона? Само един човек има щастието да получи милиона, но всички го очакват. Вместо да изразходва енергия и да губи, по-добре е човек да отделя парите си за билети настрана, да ги спести. Колкото пъти намислите да купите лотариен билет, сложете тия пари в една касичка. В продължение на няколко години вие ще имате спестени пари, които иначе щяха да бъдат загубени. И християните, от времето на Христос до днес, са гледали на Христовото учение като на лотария, вследствие на което са го изопачили. Те казват: „Христос дойде да спаси човечеството. Днес ние сме спасени вече. Нищо друго не ни остава, освен да влезем в Царството Божие и да се радваме и веселим“. Други пък казват, че всичко ще им се даде по благодат. Да се мисли така, това значи ученикът да влезе в училището, да не учи и да изисква от учителя си добри бележки по благодат, от любов. Това е невъзможно. Всяка добра бележка отговаря на известно знание. Когато изисква нещо от другиго, човек трябва да е дал, или да е готов да даде нещо от себе си. Едно от качествата на Любовта е даването. Ако даваш, ще ти се даде. Следователно, ако християните не гледат на Христовото учение като на лотария и ако всеки ден прилагат нещо малко от него, днес те щяха да бъдат най-богатите и най-силни хора в света.

И тъй, не се заблуждавайте. Пазете се от старите навици, от старите разбирания. В човека има нещо инертно, неподвижно, което го прави ленив. Това не е истинското естество на човека. Човек има дух, който е мощен, способен да твори. Човек има душа, която е широка, готова да обхване всичко в себе си. Човек има ум, способен да възприема светлина и знание. Най-после, човек има сърце, което възприема топли и благородни чувства. Не може ли човек с тия четири елемента в себе си да се справи с инертната материя на тялото си? Силен е човешкият дух и може да се справи с инертната материя. Обширна е човешката душа, за да използва всички условия и възможности, които ѝ се дават.

Следователно, човек не може да бъде силен, ако не разбира духа си; човек не може да се развива, ако не разбира душата си; човек не може да учи, ако не разбира ума си; човек не може да придобива богатства, ако не разбира сърцето си. Ще кажете, че сърцето е грешно. Това е старо разбиране. Ако сърцето е грешно, това показва, че човек е работил много. Който е работил, само той се е изцапал. Не може човек да живее на земята, да работи и да не се изцапа. На земята има и добри, и лоши условия. Щом работи при лоши и мъчни условия, човек непременно ще прави грешки. Грешният човек има бъдеще. – Защо? – Защото той търси начини да подобри живота и условията си, за да излезе от областта на грешките. Този човек е правил грешки по причина на недостатъчно светлина в ума си и поради лоши условия. Той работи, мъчи се да придобие по-голяма светлина, да се справи с условията, за да не греши. Той се обезсърчава, мисли, че е загубен, че няма спасение за него. За него, именно, е спасението. Ако е праведен, той няма нужда от спасение.

Сега идва нова епоха в света, която изисква хора с нови възгледи и разбирания. Старото трябва да се сложи настрана. – „Ама, ние остаряхме, не можем вече да работим.“ – Сега, именно, трябва да работите, да учите, да изправяте грешките си. Старият трябва да се подмлади. – Как ще се подмлади? – Като замести старите си разбирания с нови. Нови мисли, нови чувства, нови постъпки са нужни на човека. За да мисли право, човек се нуждае от повече светлина в ума си; за да чувства правилно, той се нуждае от повече топлина в сърцето си. Светлите мисли внасят светлина в ума, а топлите чувства – топлина в сърцето. Когато учителят даде някаква задача на ученика, в първо време задачата не му е ясна, не може да я реши. Колкото повече мисли върху нея, светлината му се увеличава и той решава задачата. Обичайте задачите, които учителите ви задават, за да придобиете повече светлина, с която да работите.

Всички хора говорят за любов, за обич, за добро, без да знаят какво са всъщност те. Някой казва, че като обичаш някого, имаш желание да го срещнеш, да се разговориш с него. Друг казва, че като обичаш някого, имаш желание да го прегърнеш, да му кажеш няколко сладки думи. Трети казва, че като обичаш някого, имаш желание да му направиш някакво добро. Много мнения съществуват за Любовта, но нито едно от тях не е дошло до абсолютното понятие за Любовта.

Ще кажете, че ако не знаете какво представлява Любовта, поне доброто познавате. – Какво нещо е доброто? – Доброто е семка. Ако само държиш семката в ръката си и разправяш, че тя може да се посади, да изникне, да израсте, да се развие, да цъфне и даде плод, това още не е доброто. Това е теория за доброто. За да имаш ясна представа за доброто, ти трябва да го посадиш в земята и да видиш какво ще излезе от него. От дървото можете да съдите за семката, но от семката не можете да съдите за дървото. Кои са отличителните качества на добрия човек? Ако добрият човек влезе между хора, които се карат, веднага настава мир; ако влезе между мързеливи, те се раздвижват и започват да работят; ако влезе между скъперници, те отварят по малко кесиите си и започват да дават. Скъперникът трябва да бъде щедър, но разумно. Да бъдеш щедър, това значи да изливаш изобилно вода от чешмата си. Има смисъл да излива човек изобилно вода, но когато тя извира отнякъде. Обаче, ако водата едва капе, трябва ли да се излива безразборно? Ако си в пустинята, ще пестиш водата; ако си на планината, при някой извор, можеш да я разливаш повече. Когато някой вика, сърди се, крещи, той е щедър човек. Неговата щедрост има място в долините, да напоява растителността, но не и в пустинята, където водата е оскъдна.

Съвременните народи воюват, но въпреки това говорят за мир. Слушате да казват, че човек трябва да бъде миролюбив. Според една статистика, от 1496 г. пр. Христос до 1861 г. сл. Христос, значи в продължение на 3357 г., само 227 години са били мирни, а останалите 3130 години са били военни, воювали са хората. Какво показва това? Ако влезете в някой дом, ще видите, че и там воюват. Като живее, човек все трябва да прави нещо. Ако нищо не върши, или ако е мъртъв, за предпочитане е да се бие. За предпочитане е хората да бъдат живи и да се бият, отколкото да умрат, да ги заровят в земята и отгоре им да пишат: „Вечна им памет, вечен покой!“ Лошо нещо е войната, но ако не воюват хората, мирът няма да дойде. Мирът идва след война. Като се набият хората добре и се помирят, тогава виждат, че въпросите могат да се разрешат и по друг начин. Като дойде мирът, хората се успокояват, започват да живеят в съгласие. Щом минат няколко години, те пак забравят лошото и отново започват да воюват. Когато положението им стане тежко, пак викат мира. Мирът всякога се отзовава на вика на хората. Днес хората съзнателно се бият, за да дойде мирът, да научат нещо ново от него.

За какво се бият хората? – Да станат големи, велики, мощни. Това е криво разбиране. Външно голямото не е всъщност голямо. В действителност големите работи са малки, а малките – големи. Като наблюдавате слънцето, което е един милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята, то изглежда малко. Като наблюдавате една микроба под микроскоп, тя изглежда голяма. Разместване е станало. Сложете микробата на мястото на слънцето и слънцето – на мястото на микробата, за да имате ясна представа за тях. Докато мисли за себе си, че е голям, всъщност човек е малък. Щом започне да мисли, че е малък, той се приближава към голямото. Истински мощното в света е малкото, а не голямото. Голямото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бъде видимо и разбрано. Не се заблуждавайте от привидността на нещата. Не се заблуждавайте от думите на хората. Ще дойде някой пророк да ви убеждава, че Господ му казал да живее в дома ви, да управлява. – Какво означават тия думи? – Това значи: ще дойда в дома ви, ще се кача на гърба ви, да ме носите. Така не говори Господ. Защо този пророк не каже, че ще дойде в дома ви да се качите на гърба му да ви носи? Ако каже така, по-скоро може да му се повярва. Ако беше умен, така трябваше да каже. Понеже е глупав пророк, той казва, че Господ го пратил в дома ви, да се качи на вашия гръб и да ви управлява. Това е невъзможно. Щом е пророк, той е силен.

Силният трябва да носи на гърба си слабия, а не слабият да носи силния. – Кой се качва на гърба на майката и на бащата? – Детето. Понеже детето се качва на гърба на майка си и на баща си, то вярва в тях, че Господ им говори. Следователно знайте, че всеки човек, на гърба на когото можете да се качите, за да ви носи, е Божи пратеник. Всеки човек, на гърба на когото не можете да се качите, не е изпратен от Бога. Силата на човешкия гръбнак се изпитва чрез слабите, които се качват на гърба на силния. Можете ли да се качите на гърба на слабия? Не можете. Той е слаб, гръбнакът му не издържа. Светът се нуждае от силни хора, а не от слаби. Не вярвайте на мисли и на чувства, на гърбовете на които не можете да се качвате. Вярвайте само на тия мисли и чувства, които могат да ви носят. Много заблуждения има в света, от които човек трябва да се освободи. Слушате някой да казва, че е евангелист. Питам: Умът и сърцето му станали ли са евангелисти? Друг казва, че е окултист. – Умът и сърцето му станали ли са окултисти? Докато умът и сърцето на човека не се преобразят, не започнат да мислят като него, той никакъв не е станал. Ще каже някой, че станал ясновидец. Какво е неговото ясновидство? Какво особено е видял? Ако е въпрос за ясновидство, всички хора са ясновидци. – Кога? – Когато спят. Като стане от сън, човек започва да разказва какво е сънувал. Той видял на сън хора, животни, градове, планини и реки, каквито в действителност не е виждал. Истински ясновидец е онзи, който вижда и в будно състояние, както и във време на сън.

Мнозина минават за ясновидци, а при това питат какво е тяхното предназначение на земята. Предназначението на всеки човек е такова, каквото е било на майка му и на баща му. Свръх това, той има да изработи още нещо. Изобщо, всеки човек има ум, сърце, дух и душа. Следователно той е изпратен на земята да развие ума си, да придобие повече светлина; той е изпратен на земята, да развие сърцето си, да придобие повече топлина; той е изпратен на земята да придобие благородни качества, да разшири своята душа; той е изпратен на земята, да усили духа си, да стане велик човек. Той ще има мъчнотии, но ще гледа на тях като на задачи за разрешаване. Решавайте задачите си, без да се спирате на нереални неща. Трябва ли актьорът, който играе ролята на стар човек, да съжалява, че играе такава роля? Всички знаят, че той е млад, но докато е на сцената, играе роля на стар човек. Трябва ли актьорът да съжалява, че играе роля на някой буен младеж? Щом слезе от сцената, той ще хвърли младежкия костюм и ще се покаже такъв, какъвто е в действителност. Следователно не се смущавайте от ролите, които играете на житейската сцена. Дали сте млад, или стар, това са роли, които хората трябва правилно да изпълняват. Кой човек е млад и кой – стар? Млад човек е онзи, който е влязъл в областта на Любовта и изпълнява волята Божия. Стар човек е онзи, който е влязъл в областта на Мъдростта и прилага Божественото знание, което е придобил в живота си. Когато младият прилага Любовта, а старият – Мъдростта, и двамата учат. Не е стар онзи, който е побелял, нито е млад онзи, на когото косата е още черна. Докато живее, човек постоянно минава през фазите на младия и на стария. Началото на живота е младостта, краят – старостта. Като се съединят младостта и старостта, образуват колелото на живота, т.е. истината. Който не знае кога и как да прилага младостта и старостта в живота си, той не разбира истината. Младият гледа с радост на мъчнотиите и страданията. Щом дойде радостта при него, той вади соковете ѝ и ги използва разумно. Същото прави и старият. Това наричаме истински млад и стар. Когато слънцето изгрява, човек е млад. Щом залезе слънцето, той остарява и отива да спи, да почива. Сутрин пак се подмладява. Така се движи колелото и човек придобива истината.

Сега идва нова епоха в света – епохата на Любовта. Тя се характеризира с работа в нов дух. Който каквито грешки е направил, ще почне да ги изправя. Ако е огорчил някого, ще се помири с него. – Как ще стане помиряването? – Като даде нещо от себе си. Ако човек не е готов да даде на ближния си поне една светла мисъл, или едно светло чувство, той не може да придобие новото, той не може да се ползва от Любовта. Ако със силата на своя дух и с широтата на своята душа не може да подкрепи слабите и страдащите, той не може да се нарече човек на новото време.

Хората говорят за нови времена, за нова епоха, а по стар навик още разискват върху въпроса за съществуването на Бога. Ако искат да упражняват ума си, могат да разискват по този въпрос, но досега те трябва да са го разрешили вече напълно. – Защо? – Щом човек мисли, Бог вече съществува. Той е мислил преди съществуването на човека. Когато мисли, човек изявява мисълта на Бога, която е отправена към него. Следователно, щом мисли, човек не може да пита, съществува ли Бог, или не съществува. Когато човек мисли за себе си, дали е добър, трябва ли да учи и какво да учи, това показва, че Бог мисли за него. Хората мислят, че трябва да видят Бога. – Как ще им се представи Той? В своето величие ли? Не, никой човек не може да види Бога. Човек не може да види още подобния си, а иска да види нещо повече. Срещате един човек и казвате, че сте видели еди-кого си. Вие не сте видели човека, но дрехата му. Виждате очите му, това са неговите прозорци; виждате ушите му – неговите слушалки; виждате устата му – главният вход на къщата му; виждате носа му – неговият вентилатор. След като разгледате човека отвън, най-после ще видите истинския човек – алфа и омега на нещата. Това е Божественото в човека, облечен в дрехата на ума и на сърцето си, накичен със способности и добродетели. Красив и мощен е човешкият дух! Обширна е човешката душа! Те представляват Бога на земята. За този човек, именно, Псалмопевецът казва: „Когато видя лицето ти, душата ми се изпълва с радост“.

Казано е в Писанието: „Аз съм алфа и омега“. Това значи: аз съм началото и краят. Кое е началото в човешкия живот? – Младостта. – А краят? – Старостта. Като съедините младостта и старостта в едно, получавате Истината – проявеният човек. Приложете младостта и старостта, т.е. Любовта и Мъдростта в живота си, за да се проявите. Това е задача на всеки човек. Човек не мисли за задачата си, а върху това, как ще се оправи светът. Ако всички хора, всички християни проявят Истината, в която влизат Любовта и Мъдростта, светът моментално ще се оправи. Направете опит, всеки от вас да предаде своята Любов поне на един човек, той – на втори, вторият – на трети, ще видите, че в една година светът ще бъде оправен. Любовта е огън, който от една искра може да обхване целия свят. – Колко светлина приема семето? – Малко светлина приема, но тя е в състояние да го превърне в голямо дърво. Мощна е Любовта, мощни са и нейните елементи – светлината и топлината. Казвате: „Не сме ли приели Христовото учение? Не сме ли се обърнали към Бога?“ Да се обърне човек към Бога, това значи да се преобрази коренно, да се откаже от стария живот. Ако вълкът е приел моята любов, трябва да каже: „Досега ядох овце, отсега нататък ще паса трева“. Ако мечката е приела моята любов, трябва да каже: „Досега пиех кръвта на говедата, отсега нататък ще пия вода. Говедата могат да обикалят около мене, без страх за живота си“. Следователно, ако и човек, като вълка, като мечката, се откаже от всичко старо в себе си и приеме Любовта, той е приел Христовото учение. – „Ама, трудни били задачите ви!“ – Това не трябва да ви обезсърчава. Трудната задача иска работа, а не плач. Плачете преди да сте получили задачата. Щом я получите, работа трябва.

Светът се нуждае от работници, а не от малодушни хора. Ако сте грешили, ще изправите грешките си. Щом правите грешки, вие живеете в свобода. Грешките показват, че сте злоупотребили със свободата, която ви е дадена. Сега идва Истината, да ви даде начин да изправите грешките, които сте направили със злоупотребяване на Божията Любов и Мъдрост. Ако сте живели в безлюбие, заместете го с Любовта. Безлюбието прави човека жесток. Трябва ли да оставите вълка да дави овцете? Ако е гладен, нека изяде една овца. – Защо той удушва десет овце? – Да се осигури. Природата не позволява никакво осигуряване, никаква продажба. И Любовта не позволява никаква продажба. Трябва ли момата и момъкът да се продават за пари? Трябва ли проповедникът и свещеникът да благославят за пари? Трябва ли гадателят да гадае за пари? Ако можеш да предсказваш, кажи нещо на човека и го остави свободен. Нека той реши, може ли да даде нещо, или не може. Важно е предсказанието да се сбъдне. И тъй, не се стремете към продажба. Ако имате нещо за даване, дайте го даром на хората. Това, което е за вас, оставете го настрана. – Ама да станем богати, да придобием знания, да придобием Любовта, да проповядваме на хората. – Преди да проповядвате, вие трябва да живеете в Любовта и Мъдростта. Проповядването е последна работа. Всеки заминал за онзи свят е проповедник вече. Без да иска, той проповядва. Важно е да влезете в света на Любовта, но и тя да влезе във вас. Можете ли да кажете като Христос: „Отец е в мене и аз в Отца. Аз и Отец ми едно сме“. – Защо трябва да проповядваш на хората? – „Да им покажа, че имам знания.“ – И без да им проповядваш, ще се разбере какви знания имаш. Изпитът наближава. Всички хора ще бъдат изпитани, да се разбере каква е силата им, каква е любовта им и с какво знание разполагат. Ще излезеш пред изпитната комисия и ще се биеш. Противникът ти ще бъде силен човек. Тук ще се изпита и постоянството ти. Ако се откажеш още след първата борба, ти си от слабите. Не, 99 пъти ще излизаш на борба, докато най-после победиш. Ще излезеш стотния път, ще хванеш противника си, ще го стиснеш и ще кажеш: „Да знаеш, кой съм! Да знаеш, с кого имаш работа!“

Желая ви да победите дявола, макар и на стотния път. Като се борите с него, вие черпите от силата му и ставате силни. Дяволът е много енергичен. Той се бори с човека до последни сили, но като види, че е победен, казва: „Научиха изкуството ми“. Който не се е борил с дявола, той не е развил силата си. Ако сте се борили с него, не съжалявайте. Който се е борил с дявола и го е победил, той има бъдеще: учен може да стане, богат може да стане. Дяволът е учител на хората. Много неща можете да научите от него. В миналото човек е орал, копал земята сам, с двете си ръце. Дяволът го е научил как да оре и да копае. Той му е казал: „Защо се мъчиш сам? Вземи два вола, впрегни ги, направи си рало и иди да ореш нивата. Вземи четири колела, сложи им по една ос, съедини ги, направи си кола и започни да впрягаш конете, воловете, да ти помагат“.

„Петте били разумни, а петте – неразумни.“ Като четете тази притча, казвате: „Ние от кои сме?“ – Ако се борите с дявола и го надвиете, вие сте от разумните; ако не се борите с дявола, вие сте от неразумните. Ако се учите и придобивате добродетели, вие сте от разумните; ако не се учите и не придобивате добродетели, вие сте от неразумните. Ако изучавате закона на Любовта, вие сте от разумните; ако не го изучавате, вие сте от неразумните. Разумният свят се нуждае от разумни и добри работници, а не от такива, които искат само да управляват. „Петте бяха разумни девици, а петте – неразумни.“ Разумните девици бяха свързани с Любовта. Сега и на вас казвам: Свържете се с Любовта така, че всяка ваша клетка да е проникната от нея. Нека всяка клетка на мозъка, на дробовете, на стомаха ви стане част от Любовта. Нека всяка клетка на организма ви излъчва светлината и топлината на Любовта. Само при това положение човек може да бъде напълно здрав. Само истински здравият е от петте разумни девици, които навреме напълнили маслениците си с масло, за да посрещнат младоженика. Идва вече младоженикът! Той ще влезе при всеки, който е готов и го очаква със запален светилник. Щом влезе младоженикът, вратата ще се затвори и отвън ще останат неразумните девици, т.е. вашите стари, неразумни разбирания и възгледи. Оставете старото навън, не се занимавайте с него. Старите грешки, старите вярвания да останат навън. Няма защо да ги внасяте в новия живот. Младоженикът идва в света и носи новото. Приемете новото, което Той носи и работете за него.

Кой е младоженикът в сегашния свят? – Христос. Той дойде в света не да разреши някоя своя задача, но да разреши задачата на човечеството. Сега и вие сте дошли, не да се занимавате със себе си, със своя личен живот, но да работите за изправяне на грешките и за разрешаване на мъчнотиите, останали от поколения насам. Всички грешки не са ваши, но понеже и вие имате дял в тях, работете за общото с общи усилия.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 1 септември 1940 г., 5 ч. сутрин.

Добрата покана

„Някой си человек направи вечеря голяма и покани мнозина.“

„Нива купих и нужда имам да изляза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен.“ (18-ти стих.) – Наистина, когато сее нивата си, човек не може да отиде на угощение.

„Купих пет чифта волове, отивам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен.“ (19-ти стих.) – Когато впрегне воловете си за работа, човек пак не може да отиде на угощение.

„Ожених се, затова не мога да дойда.“ (20-ти стих.) – Оженил се човекът, не може да отиде на угощение.

Като четат тази Притча, някои се спират върху нея, да коментират думите на Христос, да разберат какво е искал да каже Той. Когато посетите концерта на някой виртуоз, мислите ли, че ще станете като него? Никога няма да станете като него, но все ще придобиете нещо. Следователно, когато някой виден човек ви покани у дома си, все ще придобиете нещо. Обаче не постъпвайте като онзи американец, който искал да покаже пред един виртуоз, че знае да свири. Виртуозът дал концерт в един американски град и като свършил концерта си, върнал се в хотела да си почине. Американецът милионер не могъл да чуе как свири виртуозът, затова отишъл в хотела при него с молба, да му изсвири нещо. Американецът му предложил 200 долара, но виртуозът отказал. Като виждал, че няма да успее, американецът увеличавал сумата, докато стигнал до хиляда долара. Най-после виртуозът се съгласил да му изсвири нещо. Той взел цигулката си и изсвирил едно парче. Американецът слушал внимателно. След това той се обърнал към виртуоза с думите: „Мога ли и аз да ви изсвиря нещо?“ Виртуозът му дал цигулката си и слушал как свири. Питам: какво може да изсвири американецът пред този голям майстор?

Ще приведа още един анекдот из американския живот. Един американец поканил един виден виртуоз у дома си да му свири. Музикантът помислил, че американецът ще покани някои свои приятели да го слушат. Той отишъл в дома на американеца и видял, че нямало никой друг, освен домакинът и неговото куче. Той започнал да свири. След известно време кучето залаяло.

Американецът се обърнал към виртуоза и му казал: „Достатъчно! По лаенето на кучето разбрах, че свирите добре“. Какво придобил американецът от свиренето на виртуоза?

Казвам: Американецът вярвал в лаенето на своето куче. Българинът пък казва, че когато куче лае, това означава, че или вълк е влязъл в кошарата, или крадец в къщата. Българинът вярва и в кукуригането на петела. Когато петелът кукурига, той казва, че някакво щастие идва. Значи някои преценяват нещата от гледището на низшето, а други – от гледището на висшето. В човека има две ценности: Божествено или висше начало и човешко или низше. Човешкото може да преценява човешките работи, а Божественото – Божествените. Понякога хората смесват тия неща и преценяват Божественото с човешкото. Каква ще бъде преценката на нещата, ако низшето трябва да си даде думата за висшето? То е все едно да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силите в природата.

Противоречията в живота се дължат, именно, на намесата на низшето в работата на висшето. Има някои вярвания, които се дължат на низшия човешки ум. Те са верни за даден случай и за дадено време и място, но не всякога. За пример, едно представление се дава една вечер; то може да се даде и втора вечер, но непрекъснато няма да се дава. – Защо? – Защото всичко, което природата е създала, представлява пътища за минаване и изучаване. Като мине човек през един път и го проучи, втори път не е нужно да мине по същото място. Като се връщаме назад, ние виждаме пътя, по който животът се е развивал. Природата е правила ред опити, докато дойде до човека. Човек мисли, че е последното творение на Бога, т.е. венецът на творението. Не, и над него има други форми, към които той се стреми. Човекът не е завършена форма, още има да расте и да се развива.

Че това е така, виждате от своя живот. Докато сте били малки, вие сте обикаляли постоянно около майка си и баща си, прегръщали сте ги, радвали сте се, че ви обичат. Колкото повече сте расли, ставали сте по-въздържани, докато един ден си кажете: „Свърши се нашето детинство. Ние отиваме към зряла възраст, към възмъжаване“. В някои отношения детето стои по-високо от възрастния. За пример, детето се отличава с голяма вяра. То вярва на всичко, каквото майка му и баща му кажат. Като порасне, то казва: „Не мога да вярвам на всичко, трябва да опитам нещата“. Много деца не знаят какво нещо е лъжата. Като станат големи, започват да лъжат. Често на лъжите казват „арменски долапи“. – Кога хората употребяват долапи? – Когато искат да запазят нещо от прах. Дрехите, храните се слагат в долапи. Лошо е човек да бъде затворен в долап, защото е тъмно.

Следователно всичко, което се разваля на светлина, трябва да седи на тъмно. Всичко, което се разваля на тъмно, трябва да се изнесе на светлина. За пример, низшият ум се разваля на светлина, вследствие на което трябва да остане на тъмно. За него тъмнината е естественото място. Като дойдете до низшия ум на човека, той казва: „За светлина не ми проповядвай!“

Забелязано е, че много процеси в природата стават на тъмно. Храносмилането, дишането, мисленето стават на тъмно. Това става с цел да не се отвлича вниманието на човека от външните явления. За да се извърши някакъв важен процес, човек трябва да бъде съсредоточен.

Често хората съжаляват за детинството си. Те съжаляват, че са изгубили вече щастливия живот на детските си години. Те се заблуждават. Детето не е толкова щастливо, колкото си въобразяват възрастните. – Защо? – Защото то не съзнава нещата. Щастлив е онзи човек, който съзнава, че е придобил щастието и го цени. Детето е несъобразително; във всичките си работи бърза. Като намисли да направи нещо, то веднага ще пристъпи към действие, без да има предвид последствията. Много неща липсват на детето. Много неща трябва да развива. Бързането е присъщо и на възрастните. Всички хора бързат, час по-скоро искат да видят света такъв, какъвто предстои да стане в бъдеще.

Днес всички запитват кога ще дойде Царството Божие на земята. – Царството Божие е дошло вече на земята, но само външно, привидно. Царството Божие трябва да дойде и отвътре, в сърцата на хората. Ако един сляпороден дойде в Царството Божие, какво ще разбере? Той ще пипа тук-там, но няма да има реална представа за него. С пипане само Царството Божие не се познава. Глухият пък ще види всичко, но няма да чуе говора на хората. И с виждане само Царството Божие не се познава. Зрението на сегашните хора е слабо, те не виждат много неща, но и слухът им не е силен. Сегашните хора са и нетърпеливи. Като говори някой, те едва го изслушват. Има говорители, които обичат да говорят много и да повтарят едно нещо по няколко пъти. Какво трябва да правите в такъв случай? Или ще му кажете да мълчи, или ще излезете навън, няма да го слушате. За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорителят е умен човек, ще възприеме мисълта ви и ще спре. Ако не е умен, ще продължава да говори.

Така трябва да постъпват всички ученици с учителите си. Те трябва да знаят, че учителите им са умни хора и няма защо да плачат пред тях, да им говорят с часове за своите мъчнотии. И учителят не трябва да говори много на учениците си, да ги морализира. Достатъчно е мислено да им каже, че трябва да бъдат мирни, внимателни и те ще го разберат. Умните веднага ще го разберат, а за неразумните, колкото и да им говори, пак неразбран ще остане. Някой казва: „Трябва да се говори на хората, да разберат“. – Какво ще им се говори? Хиляди статии с морално съдържание са писани, хиляди проповеди за морален живот са държани на хората, че не трябва да крадат, да убиват, да лъжат, но въпреки това те правят, каквото знаят.

На какво се държат кражбите? – На стари, атавистични навици. И в миналото, и сега птицата е свободна да каца от дърво на дърво и да яде, колкото иска плодове – череши, грозде и др. Колкото по-културни стават хората, толкова по-големи ограничения се вмъкват в живота. Днес и за птиците се създават различни примки и капани. Като помни с каква свобода се е ползвала в миналото, тя се чуди защо попада в капан. В същото положение се намира и човек. Днес той краде по атавизъм. Като си спомня свободата, с която разполага в миналото, той си позволява да взима някои неща без позволение и се чуди защо го затварят, защо трябва да го съдят за нещо и за никакво.

Съвременните хора се борят с някои стари, наследени черти от миналото, които не са присъщи на естеството им. Много от тия атавистически навици са присадени на човека и той трябва да се освободи от тях. За пример, някой иска повече да мълчи, да слуша, когато другите говорят, но като попадне в общество на хора, които обичат да говорят, нещо в него му нашепва: „Кажи и ти две думи“. Друг някой, без да разбира музика, бърза да си даде мнението за някой виден музикант, че не е изпълнил някое парче, както трябва. Някои религиозни пък се изпреварват да дават мнението си, защо Бог създал света. Не само на земята, но и на небето още не знаят защо Бог е създал света. По-скоро можем да си обясним защо сме създадени ние, отколкото да си отговорим на въпроса, защо е създаден светът. Ние сме създадени да учим и да мислим. Може би след хиляди години да се отговори на този въпрос, но засега той е неразрешим. Сложен въпрос е той. Единственото нещо, което днес знаем, това е, че светът е създаден. Това е теория. Защо е създаден, не знаем. Каква е разликата между теорията и опита, или практиката в живота? В теорията всички неща започват добре, свършват зле; в опита нещата започват зле, свършват добре. Когато детето се ражда, то е в теорията. Всички го приемат добре, дават му угощение, радват му се. Майката мисли, че някакъв гений е родила. Като мине известно време, детето влиза в опита и проявява всичко, което носи в себе си. Майката го гледа, чуди се и си казва: „Какво мислех, какво излезе!“

Защо хората се изненадват в живота? – Защото не разбират нещата. Като не разбират законите на живота, те правят грешки. Много хора представляват питомно клонче, присадено на дивачка. Докато присадката расте, плодовете са добри. Обаче, ако по невнимание присадката се счупи, дивачката започва да ражда, вследствие на което плодовете са кисели и стипчиви. Понеже сега не могат да растат питомни растения, всички неща в света са присадки. В света има два вида присадки: когато присадките са питомни, хората са праведни; когато присадките са дивачки, хората са грешни. Ако се счупи питомната присадка, на дървото остава дивачката, която дава кисели плодове. Вие се чудите какво е станало, че праведният, светият човек е станал грешник. И обратно: ако се счупи дивачката присадка, на дървото остава питомната, която дава сладки плодове. Вие се чудите какво е станало, че грешникът се е превърнал на светия.

Сега аз изнасям закона за наследствеността по два начина. При единия случай наследствеността е присадена на дивачка, а при втория – на питомно дърво. Човешкото е дивачката, а Божественото – питомното. Някой път Божественото е присадено на човешкото, а някога човешкото – на Божественото. Когато изпаднете в противоречие, Божествената присадка се е счупила и останала човешката, която ражда киселици. Когато имате добро, светло разположение, вие се ползвате от плодовете на Божествената присадка. Внимавайте да не пречупите тази присадка. Ако я счупите, ще имате киселици и ще изгубите доброто си разположение. Има случаи в живота, когато не трябва да пипате питомната присадка. Ако мислите, че като счупите питомната присадка, ще израсте нещо по-хубаво, лъжете се – киселица ще израсте. Щом израстат киселиците, страданията ще дойдат. Щом дойдат страдания, несгоди, изкушения, ще счупите дивачката, да остане отдолу питомната.

На съвременните хора се говори за търпение. Препоръчва им се да бъдат търпеливи. Обаче човек не може да бъде търпелив, докато не е разбрал Любовта. Без Любов никакво търпение не може да се постигне. Търпението изключва всички болести, сиромашията, страданията. Следователно, ако искате да сте здрави, бъдете търпеливи. Ако не сте здрави, това показва, че носите неволята. Търпението се ражда от Любовта. Където е Любовта, там всички болести си заминават и хората оздравяват. Днес всички очакват да дойде Христос на земята, да оправи света. – Как ще го оправи, когато един иска едно, а друг – друго? Всички хора, всички народи трябва да се подчинят на Божественото. Тогава ще сложи навсякъде ред и порядък. Сега хората се бият, за да възстановят правдата. Ще кажете, че много хора умират. Те умират, но вярват в безсмъртието. Те пак ще дойдат на земята. Лошото не е в това. Лошо е, ако хората чупят Божествената присадка в себе си. Лошо е, ако народите чупят Божествената присадка в себе си. Лошо нещо е войната, ако тя счупва Божествената присадка. Обаче, ако във време на война се чупи дивачката и отдолу остава питомното, да даде своя плод, войната е на място.

Защо воюват хората? – Да подобрят положението си. Войната е неизбежно зло. Като четете Милтон, ще видите, че и ангелите се бият. Ако ангелите се бият, колко повече хората ще се бият. Важно е войната да бъде за нещо полезно, от което да се ползват всички народи, а не само един народ. Като не разбират нещата, хората питат защо трябва да воюват, защо трябва да вярват в онзи свят, защо трябва да се молят и т.н. Като живеят на земята, ще воюват, но за нещо разумно; като живеят, ще вярваш, но в нещо разумно, безразлично в кой свят е то; като живееш, ще се молиш. Човешката глава живее в разумния свят. Тя мисли, разсъждава. Ти виждал ли си своята мисъл? Не си я виждал, но вярваш в нея. Човек прави своите планове в ума си, т.е. в умствения свят. После човек слиза в духовния свят, в света на чувствата и ако плановете му могат да се реализират, той изпитва известна приятност в областта на слънчевия възел. Ако не се реализират, той изпитва неприятни чувства в същата област. Реализирането на плана става на физическия свят.

Ще кажете, че се съмнявате в реализиране на своите планове. За да не се съмнявате, вслушвайте се дълбоко в Божествения глас, който ви говори. Като се вслушвате в този глас, виждате, че каквото сте почувствали, това става: чувстваш, че ще стане война, и тя става; чувстваш, че времето ще се развали, и се разваля. Чувстваш, че ще станеш художник или учен, и ставаш. Каквото чувстваш, че ще стане, това става, но не знаеш причината, защо става. Като не знаете причините на нещата, вие сте готови да ги отречете, да кажете, че това са халюцинации, суеверия и т.н. Учените се смеят на суеверието на хората, но по-суеверни от тях няма. Те вярват в това, което не може да стане. За пример, някои от тях вярват, че малката микроба, която едва се вижда под микроскоп, ще стане някога човек. И всичко това доказват по научен начин.

Някои учени разрешават въпроса: кокошката ли е съществувала по-рано, или яйцето. Чуден въпрос! От гледището на физическия свят, яйцето е съществувало преди кокошката; от гледището на духовния свят, кокошката е съществувала преди яйцето, а от гледището на Божествения свят, нито кокошката е съществувала, нито яйцето. Това е въпрос само за физическия и за духовния свят. В Божествения свят не съществуват въпроси за кокошки и яйца. Там нещата съществуват вечно. Няма раждане и прераждане, за да става въпрос, кой пръв се е родил и кой – последен. Божественият свят е вечен. Там цари безсмъртието.

Физическият и духовният свят са отражение на Божествения. Физическият свят е създаден за развлечение на Божествения. Когато съществата от Божествения свят искат да се развлекат, да сменят работата си, те слизат на земята между хората, да видят как работят. Като видят, че някой плаче, те се приближават към него и му казват: „Какви хубави извори излизат от очите ти. Защо плачеш?“ Някой ангел вижда, че една мома плаче. Той веднага отива при нея и я разпитва защо плаче. Тя му разказва, че обича някого, а той ѝ изневерил. Като разказва историята на своята любов, той слуша внимателно и се чуди каква е тази любов, от която човек плаче. Ангелът я утешава, казва ѝ, че е направила добре, където е поляла градинката си и се чуди, защо и той не може да научи изкуството да пролива сълзи. Когато момата се успокои и престане да плаче, ангелът си отива. Каквото научи на земята, ангелът го записва. На другия ден той вижда, че същата мома пак плаче. – Защо плаче? – „Баща ми умря.“ – Че как може баща да умира? – „Не плачи, аз ще го върна отново на земята. Той ще дойде като малко детенце, което ти ще носиш на ръце и ще му се радваш. Ще пазиш добре детенцето, ще гледаш да не умре.“

Хората се страхуват от смъртта. Вечер, когато заспива, човек се отделя от тялото си. И това е смърт, но човек не се страхува от нея. – Защо? – Защото не е изгубил тялото си. Хората се страхуват от смърт, от която тялото изчезва. Когато една форма не може да прокарва Божествените идеи, тя се разглобява, стопява се, докато изчезне съвършено. Веществото ѝ, обаче, се запазва и след време от нея се образува нова, по-здрава и устойчива форма. Всички хора са изложени на постоянни промени. Формите се изменят според идеите, които минават през тях. И от промените, които стават, можем да съдим какви идеи минават през човека и как се разработват. Ако в някой човек е развит творческият ум, това показва, че той е орал, копал, градил, мислил и прилагал всичко, което го интересувало. Ако главата на някой човек е висока горе, това показва, че той е бил религиозен, молил се е, правил е добрини, помагал е на бедни и страдащи. Той е развил милосърдието си, религиозното си чувство и любов към Бога. Човек развива повече ония центрове, върху които работи. Там той складира повече енергия и ги прави активни.

Хората правят грешки, когато не различават нещата. За пример, слушате някой религиозен или духовен човек да казва, че Господ му проговорил. Възможно е, но той трябва да знае откъде идва този глас. Гласът може да идва от три места: отдолу, отстрани – от посоката на ушите, и отгоре, от центъра на мозъка. Най-мощният глас идва отгоре. Както седите, някаква светлина блесне пред вас и вие чувате тих глас – гласът на Божественото. Чуете ли този глас, умът ви се просветява и всички противоречия изчезват. Когато чуе този глас в себе си, човек е готов на всички жертви.

Когато Бог проговори на пророк Йон, каза му да отиде в Ниневия, да проповядва на хората, да се разкаят. Йон чу гласа, но се уплаши. Той помисли, че не може да изпълни волята Божия и каза: „Тази работа не е за мене. Ще отида на Запад“. Той взе торбичката си и замина за Испания. Понеже в Божиите решения няма обратни действия, Бог каза на Йон: „Ти не пожела да отидеш в Ниневия, но ще те сполети нещо по-страшно“. И наистина, кит погълна Йон и той прекара три дни и три нощи в утробата му. Тук Йон се моли усърдно и обеща, че ако Бог го освободи от това нещастие, ще отиде в Ниневия да проповядва. Ниневия е раят, а утробата на кита – адът. Кое от двете места е за предпочитане? За предпочитане е да отидеш в Ниневия, да кажеш, че Бог те е пратил да им проповядваш, да се разкаят. – Защо Йон не послуша Господа? – Той беше крайно честолюбив човек и си казваше: „Бог ме праща в Ниневия, но като кажа на хората какво ги очаква, те ще започнат да се молят, да плачат, да се разкайват и Бог, понеже е милостив и благ, ще ги помилва. Тогава аз ще изляза лъжец пред хората“. Като не искаше да се изложи по този начин, Йон реши да избяга в Испания. Той избяга от Бога, но се натъкна на по-голямо зло. Следователно, когато Бог ви изпраща в Ниневия да проповядвате, изпълнете волята Му. Днес вие ще проповядвате по друг начин, а не както Йон. Той им каза, че ако в продължение на 40 дни не се покаят, ще погинат. И вие ли ще кажете същото? По друг начин се проповядва на сегашните хора.

Преди години, когато стана земетресението в Търново, отидох и аз, да видя областта, в която е станало разместване на земните пластове. Всички хора бяха излезли на палатки, страхуваха се да влязат в къщите си. Аз отидох в дома на един наш приятел. Те веднага ме запитаха: „На палатка ли ще останеш?“ – Не, в къщата ще остана. – „Опасно е, земята още се тресе.“ – Нищо от това, земетресение няма да стане. – „Откъде знаеш?“ – Има авторитети, които доказват това. – „Кои са тези авторитети?“ – Кучетата, петлите и птичките. Ето, кучетата, които преди земетресението още избягаха, връщат се вече. Значи, докато кучетата лаят, петлите кукуригат и птичките пеят, земетресение няма да има. Щом кучетата бягат и не лаят, петлите не кукуригат и птичките не пеят, земетресение непременно ще има. Видите ли, че жабите и раците излизат от водата и бягат, земетресение ще има. Както виждате, в някои случаи животните са по-големи авторитети от хората, които мислят, че знаят много.

Сега, ние не се спираме върху въпроса, кой стои по-високо: петелът или човекът? Тук не може да става спор. Човек съдържа в себе си не само един петел, но много петли. Ако петелът може да познае, ще има ли земетресение, или няма да има, колко повече човек може да предскаже това. В човека има и петли, и кокошки, и змии, и гущери, и вълци, и тигри, и говеда – цялото животинско царство е в човека. Не само това, но и растителното царство е в човека. Всичко, което Бог е създал, съществува в миниатюр и в човека. Здравето на човека зависи от растителността в него. Като не знаят този закон, хората изсичат горите в себе си. Това се отразява вредно върху живота им. Чрез мисълта си хората покваряват растителността в себе си. Тази е причината, поради която дробовете на хората заболяват. Заболяването на дробовете се отразява зле и върху стомаха.

Като ученици, вие трябва да се стремите към самообладание, да гледате еднакво и на злото, и на доброто. Това са две мощни сили, които играят важна роля в света. Човек не се нуждае от въглената киселина. За него тя е зло, но вижте какво голямо значение има тя за живота на растенията. Без въглена киселина те не могат да живеят. Растенията приемат въглеродния двуокис като храна за организма си. Под влиянието на слънчевата светлина и зелените части на растенията, той се разлага на кислород, който се връща във въздуха и въглерод, който заедно с други елементи и съединения в растенията се използва като храна. Задушлив газ е въглеродният двуокис, но растенията се хранят с него. Освен това той дава кислород на въздуха, който поддържа живота. Като знаете това, не можете ли и вие да направите, както растенията правят? Не можете ли да обработвате отровните и задушливи мисли и чувства и да ги превърнете в нещо полезно, както за себе си, така и за окръжаващите?

Казвате: „Да ме пази Бог от злото! Не искам да имам никакво отношение с него“. Вие не разбирате законите на природата. Каквото и да правите, няма да избегнете злото, но трябва да бъдете разумни, да използвате неговите сили. Знаете ли какво ще стане с живота на земята, ако се махнат въглеродния двуокис, водорода, кислорода, азота и въглерода? Това са основните елементи на живота. Какъв ще бъде човек, ако няма азот в себе си? Азотът е един от благородните газове, мъчно влиза в съединения. Всеки човек, който има азот в себе си, е спокоен, търпелив. Той може да придобие Любовта. Без търпение няма Любов. Зад всеки елемент се крие някаква разумна сила. Ако може да влезе във връзка с тази разумна сила, човек ще владее елементите, т.е. те всякога ще му бъдат в услуга. Добре е човек да разбира законите, на които се подчиняват елементите, да се ползва от тях разумно. Ако разбира законите на кислорода, горенето в човешкия организъм ще става правилно. Човек ще носи в себе си Божествения пламък, крепител на здравето. Ако разбира законите на водорода, човек ще има мекота и пластичност, ценно качество за него. Ако разбира законите на въглерода, човек ще знае как е създаден органическият свят. Въглеродът съдържа условия за организиране на живота. Без въглерод органическият свят не може да се организира. Като не разбират законите на природата, хората се запитват защо съществуват злото и грехът. Не може ли без тях? Както растенията на физическия свят се нуждаят от тор, така и растенията в духовния свят се нуждаят от тор. Какъв е торът за растенията в духовния свят? Човешките грехове и грешки служат за наторяване на нивите в духовния свят. Там боравят с по-фина материя. В това отношение материята на човешките грешки е по-фина от тази, с която торят нивите и градините на земята. Материята на земята е изгубила своята първоначална чистота и ефирност, каквато някога е имала. Според някои учени, първоначалната материя е била хиляди пъти по-лека от водорода, който днес се счита за един от най-леките газове. По отношение на първичната материя водородът е много гъст, като каша.

Ние говорим за елементите като за разумни същества, понеже естеството на човешкия дух е такова, че той борави с разумни сили. Ако се придържате в интуицията и следвате пътя, по който тя ви води, вие бихте имали повече знания, отколкото сега. Вие се страхувате да проникнете по-дълбоко в научните истини, да не изпаднете в заблуждения. Когато търси истината, човек не се страхува от заблуждения. Вие казвате, че трябва да имате водород, кислород, азот и въглерод в организма си, но защо ви са нужни тия елементи, не знаете. То е все едно, както казват някои, че трябва да имат пари. – Защо им трябват пари? – Да живеят добре. Предназначението на парите, специално на златото, не е само външно. Не е достатъчно човек да знае свойствата на елементите, но той трябва да знае каква роля има всеки елемент в неговия организъм. Не е достатъчно да знае човек какви храни подхождат на неговия организъм, но той трябва да знае още и условията, при които известна храна може да се асимилира от организма. При добре асимилирана храна само непотребните вещества се изхвърлят навън. Обаче, ако храната не е добре асимилирана, заедно с непотребните вещества се изхвърлят и потребни.

Следователно, ако човек може правилно да се храни, да мисли, да чувства, да постъпва и да говори, той се е натъкнал вече на условията за подмладяване. Някои искат да помислят само и веднага да се подмладят. Това е невъзможно. Сегашният човек не е готов още да си служи с магическата пръчица, с която нещата стават моментално. Ако говорите на някой човек само с ума си, вие можете да го убедите да повярва в това, което говорите, но не можете да го заставите да направи нещо за вас. Той ще ви каже: „Разбрах идеята ви, отлична е, но не е приложима“. Обаче, ако проектирате ума си към слънчевия възел на човека, да събудите в него приятно, топло чувство към себе си, той може да направи нещо за вас. Това наричаме вътрешно говорене. Следователно вътрешно говорене е това, според което нещата стават моментално. При това говорене не е нужно да убеждавате човека много, за да го накарате да направи нещо за вас. И тогава, ако отидете при някой банкер и му поискате една сума, той веднага ще ви даде. Колко лева ще искате от банкера? Ако сте разумен, ще искате само един лев. – Защо? – Защото разумният знае да посажда парите. Като посади един лев, следващата година ще има хиляда лева. Ако глупавият иска пари от банкера, ще поиска най-малко сто лева, с които, обаче, не знае какво да прави.

Съвременните хора са дошли до едно място, където влизат в стълкновение със своите стари разбирания. Който разбира законите на новия живот, не говори много. Той разбира как трябва да постъпва. При всяко неправилно отношение към хората, той изпитва болка в слънчевия възел и вместо да се извинява, бърза да изправи грешката си. Всяка болка, всяко свиване или притесняване в слънчевия възел, е предупреждение от Божествения свят, с което му обръщат внимание, че не е постъпил, както трябва. От Божествения свят го запитват: „Ти прецени ли своята постъпка?“ Защото всяка постъпка се връща към онзи, който я е направил. Ако е добра, ще се ползваш. Ако не е добра, ще носиш последствията ѝ. Преди да направиш нещо, три пъти мисли. Ако правиш нещо добро, прави го; ако не е добро, мисли за лошите последствия. Помнете, че Бог живее във всички души и Той се застъпва за тях. Що се отнася до дрехата на човека, можеш да кажеш, каквото искаш, но дойдеш ли до душата, до същността на човека, ти трябва да бъдеш много внимателен. Всички души трябва да се отнасят внимателно помежду си. Ако ти се отнасяш внимателно към душите и те ще се отнасят внимателно към тебе. Ако не се отнасяш внимателно към душите и те няма да се отнасят внимателно към тебе. С други думи казано: ако работиш за душите, и те ще работят за тебе; ако не работиш за тях, и те няма да работят за тебе.

Сега, като говоря по този начин, това не значи, че вие нямате желание да изпълнявате волята Божия. Вие правите големи усилия в това направление, но има механически усилия, които са безрезултатни. Ти не можеш да повлияеш на човек, когото не обичаш. Ако го обичаш, той ще те слуша. Следователно, ако искаш да влезеш във връзка с една душа, първото условие е да я обичаш. Щом я обичаш, и тя ще те обича. Така ще се свържат всички души. Когато Любовта свързва душите, всички работи вървят добре.

Днес се явява въпросът, как може да се оправи светът. Много методи има за изправяне на света. И окултните науки дават методи, но всички не са резултатни, защото не се отнасят до трите свята. Един метод е сигурен, когато има приложение в трите свята. За да бъде една идея вярна, тя трябва да се разглежда в Божествения свят като принцип, в духовния свят – като закон и във физическия свят – като явление или факт. Ако направите нещо и не съжалявате, че сте го направили, това действие има Божествен произход. Всяко действие, за което съжалявате, че сте го направили, няма Божествен произход. Всеки, който изобличава хората, сам не е изправен в постъпките си. Често съдията, който съди хората, не е изправен в живота си. Според мене, когато съдят, съдиите трябва да имат маски на лицата си, да не знаят хората кой ги е осъдил. Ако знаят кой ги е осъдил, ще му се сърдят. Нека се сърдят на маската. Често хората се обръщат към Бога, Той да ги съди. Съдбата на Бога е съдба на Любовта. Когато съди някого, Бог го обиква първо и след това вика за свидетели Любовта, Мъдростта, Истината, правдата, знанието си. Съдбата на Бога служи за повдигане на човека, а не за изобличаване и унищожаване. Христос казва: „Син Человечески дойде не да съди света, но да го повдигне“. Ето защо и съдиите не трябва да съдят света, но да го спасят.

Ние говорим сега за вътрешната съдба на човека, а не за външното, механическо съдене. Ти имаш приятел, който е направил една грешка. Как ще го съдиш? Като обикновен съдия ли? Имаш един син, който е направил една грешка. Как ще го съдиш? Знаете ли колко мъчно се възпитава човек? Хората са много прозорливи. Ти говориш на един човек, а той те гледа как му говориш – от любов към него, или от някакъв интерес. Кое е по-добре: да вземете една чужда картина и без да знаете да рисувате, да преподавате на някого как трябва да рисува, или да сте знаменит художник и да учите хората да рисуват? На теория ли трябва да преподавате, или на практика? Сегашните хора са дошли вече до опита и трябва да им се преподава на практика. И теорията е на място, но без практика нищо не се постига. Когато учителят преподава на учениците си, не трябва да мисли, че те нищо не знаят. Те слушат учителя си и претеглят всяка негова дума. Те разбират много неща. Те всичко проверяват. Ако учителят говори неверни работи, в скоро време ще изгуби доверието и уважението на учениците си. Учителят трябва да говори истината и то онази истина, която е в полза на учениците.

Сега нека остане в ума ви мисълта, че ние не се занимаваме с грешките на хората. Грешките – това са старите теории и разбирания на хората. Човек може да вярва, в каквото иска, но не трябва да лъже. Човек може да прави, каквото иска, но това, което прави, не трябва да вреди нито на него, нито на другите. Човек трябва да бъде внимателен към постъпките си, да знае защо постъпва така или иначе. Щом направи нещо, което е грешно, било към него, било към другите, той трябва да го изправи. И аз като говоря, някои се насърчават от думите ми, а някои се обезсърчават. – Защо се обезсърчават? – Защото думите ми влизат в стълкновение с техните вярвания и разбирания. Аз нямам право да руша това, в което хората вярват, но казвам: Не слагайте Божествени табели на вашите стари разбирания и вярвания. Божествено е само това, което носи в себе си Любовта, като мощна сила. Божествено е това, което носи в себе си знанието. Божественото носи в себе си Истината, която защитава и освобождава човека. Ще каже някой, че говори истината. Той говори истината, а при това умира. Който говори истината, никога не умира. Щом умира, човек говори факти, но не говори истината. Че някой изнесъл грешката на някого, това е факт, явление, но не е още истината. Някой нарисувал една карикатура. Не е лоша тази карикатура, но тя е отклонение от хармонията.

Следователно време е вече хората да се освободят от онези идеи, които имат карикатурен характер. Ти се влюбиш в един човек и гледаш на него като на божество. Ти го считаш талантлив, гениален. Не се минава много време, ти казваш, че този човек не е гениален, даже и талантлив не е, намираш, че си се излъгал в него. Къде е грешката? Може да не си се излъгал в неговата гениалност, но си се излъгал във времето и в разстоянието. Днес той не е гениален, но след сто прераждания ще бъде гениален. Съвременните астрономи изучават небето и звездите по него, от най-голямата до най-малка величина. Когато говори за светлината на звездите, астрономът трябва точно да знае разстоянието, на което те се намират от земята. Ако не знае разстоянието им, той може да извади криви заключения. Кривите заключения са резултат на неговото незнание, на неточните изчисления, а не на самите звезди. Хората се намират под влиянието на различните планети, вследствие на което се проявяват различно. Ученият трябва да знае това, да не прави грешки, да не вади криви заключения. Понеже хората се намират под влиянието на различни планети, те се различават едни от други. Който се намира под влиянието на Сатурн, е подозрителен. Който се намира под влиянието на Юпитер, има достойнство. По фигура той е широкоплещест. Земният тип пък е малко прегърбен, с поглед, устремен към земята. С една дума, всички планети са трансформатори на Божествената енергия в различните организми. Всички планети са населени с разумни същества. – Кой управлява тия същества? – Има кой да ги управлява. Не мислете, че животът се изявява механически. Красив е светът със своето голямо разнообразие! Ако отидете на Юпитер, ще видите същества с достойнство, със съзнание за себе си. Те мислят, че много знаят. Те не са още съвършени. Горделиви са юпитерианците. Те са огняри на слънцето. Там те минават за електротехници. Сатурновите типове пък минават за философи, понеже разглеждат нещата философски. Те са едни от най-старите жители на слънчевата система. Обаче Уран и Нептун са излезли преди Сатурн. Техните жители са по-стари от тия на Сатурн.

Сегашните хора и днес още се питат, има ли живи същества на другите планети. Че има и на другите планети живот, това е факт за мене, а за вас – теория. Светът е населен. Където е Бог, там има живот, който се изявява. Където е животът, там е и разумността. Даже и мухите, които минават за несъзнателни, имат известна разумност. Те предсказват, макар и несъзнателно, какво ще бъде времето. Когато времето ще се развали, мухите хапят силно; когато ще се оправи, те кацат върху човека, без да хапят. – Коя е причината, че мухата може да предскаже времето? – Причината е електричеството във въздуха. Когато времето се разваля, във въздуха се събира много електричество. Понеже електричеството се събира по острите части на предметите, то се натрупва на хобота на мухата и я безпокои. За да се освободи от него, мухата започва да хапе. Електричеството от мухата минава в човека, съединява се с неговото електричество и отива в земята. По този начин мухата се освобождава от излишното електричество на хобота си. Когато времето се оправи, тя не усеща никакво напрежение и не хапе. Тогава тя каца върху носа, лицето или ръцете на човека, да си вземе нещо за ядене.

Като сте дошли на земята, знайте, че има много да учите. Като срещнете един човек, не мислете, че той нищо не представлява, но гледайте на него като на Божествена книга, от която можете да научите нещо. Като погледнете носа на някой човек, вие казвате: „Тъп е този нос“. Вие мислите, че много сте разбрали. Това е повърхностно гледане. Всички носове са красиви. От вкуса на човека зависи какъв нос харесва. Някои хора харесват дългите носове, а други – късите. Срещнеш ли човек с дълъг нос, знай, че не можеш да го излъжеш. Обаче хора, които имат къси носове, лесно се лъжат. Каквото им се каже, те вярват. Ако искате да ви се свърши някаква работа, търсете човек с къс и широк нос. Той ще обещае и ще свърши работата. Ако се обърнете за същото към човек с дълъг нос, той няма да ви се отзове. Хора с къси и широки носове са чувствителни и експанзивни, а тия с дълги и сплеснати носове са нервни, сприхави. Те лесно избухват. Ако искате да знаете, дали въздухът в някой салон е чист, вкарайте човек с дълъг нос. В това отношение той е авторитет, веднага ще се произнесе. Обаче, ако искате мнението на човек с къс нос, той ще каже: „Чист е въздухът“. Той не може да се усети.

В прочетената Притча се казва, че онзи, който посял нивата си, се отказал от поканата, да присъства на вечеря. Който си купил волове, също се отказал. Най-после и онзи, който се оженил, отказал да присъства на угощението. Нивата, воловете и женитбата, с които човек се ангажирал, са символи. Нивата е човешкото тяло, което човек разорава и посява. Воловете представляват живота, даден на човека. Женитбата пък, това е службата, която човек се е наел да свърши. Понеже тази работа отнема времето и силите на човека, както във времето на Христос, така и днес, хората не са готови още за Христовото учение. Когато Христос покани на угощение учените и достойните на времето, всички се отказаха. Тогава Той изпрати слугата си на улицата, да покани, които намери свободни. Ако днес дойде Христос, ще намери ли готови хора, които да се отзоват на поканата Му, т.е. да приемат Неговото учение? Ония, които не приеха Христовото учение, бяха сатурнови типове. Те казваха: „Не е време още за това учение“. Тези, които имаха къси носове, казаха: „Време е за това учение“. Те приеха поканата и присъстваха на вечерята.

Следователно, ако питате кои хора ще оправят света, ще знаете, че хората с късите носове са призвани да оправят света. В миналото хората с късите носове слугуваха на тия с дългите носове. Днес ще бъде обратно: хората с дългите носове ще слугуват на тия с късите носове. Не е лошо да слугува човек. Когато хората с дългите носове слугуват на тия с късите носове, между тях ще стане правилна обмяна. Хората с дългите носове ще помогнат за израстване на късите носове. Само по този начин светът ще се оправи.

Светът ще се оправи, когато хората се намират под добрите влияния на планетите. Меркурий учи човека да не се товари повече, отколкото трябва. Венера пък го учи да не товари сърцето си с любовни работи повече, отколкото трябва. Луната влияе върху въображението на човека. Без въображение, т.е. без луната, никакво изкуство не може да съществува. Марс предава на човека войнственост, смелост, да защитава своето право. Без смелост човек нищо не може да направи. Той трябва да има нож, с който да се защитава. Ножът представлява човешкия ум. Влезе ли в умствения свят, човек трябва да има нож, или сабя, която да го ръководи. Без ум човек не може да се развива правилно. Юпитер влияе върху достойнството на човека. Сатурн е философът, т.е. старият човек, който е паднал от отличието, на което се е намирал. На мястото на Сатурн днес седи Юпитер – новият човек, който ще господарства. Сатурн представлява света на законите и на насилието, а Юпитер е представител на новия свят – светът на човешкото достойнство. Юпитерианците са хора, които ще служат на Бога, на новото в света. За да служи на новото, човек трябва да се новороди. Затова, именно, Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Ако човек не се роди от умна майка и от умен баща, не може да влезе в Царството Божие. Ако бащата не е гениален, а майката – талантлива, детето не може да влезе в Царството Божие.

И тъй, да се родиш изново, това значи да вярваш в един Бог. Ти не можеш да вярваш в Бога, ако не се родиш от Него. За да вярваш в Бога, ти трябва да Му слугуваш. Едно време, когато Сатурн царуваше, хората вярваха в Бога, но различно от сегашните хора, които живеят в епохата на Юпитер.

Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. По образ и подобие, разбираме човек да обича това, което Бог обича. И да мисли, както Бог мисли. Грешката на първите хора се заключава в това, че те пожелаха да направят нещо повече от това, което Бог може да направи. Те искаха да станат по-големи от Бога. Това е невъзможно. В епохата, в която Адам живееше, невъзможно е било човек да бъде даже като Бога, а още по-невъзможно е да бъде по-голям от Бога. Обаче въображението на Ева проработи в криво направление и тя помисли, че може да бъде по-голяма от Бога. Вътрешно човек може да бъде като Бога, но външно – по никой начин. Да бъдем вътрешно като Бога, това значи да обичаме като Него, да бъдем милостиви и снизходителни като Него. Човек трябва да се стреми да бъде поне търпелив, ако не може да бъде дълготърпелив като Бога. Бог гледа на всичко, което става в света, без възмущение и оправя работите. Като дойде някой при Него да се оплаква, че отнели живота му, Той казва: „Дайте му друг живот!“ – „Изгубих парите си.“ – „Дайте му повече от тия, които е изгубил.“

И тъй, подкрепвайте вашия ум, вашето сърце и вашето тяло, които Бог ви е дал. Бъдете верни на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите постъпки. Бъдете верни на Онзи, Който ви е дал всичко. Това е новото, което идва в света.

Изправете миналото си! Изявете настоящето! Стремете се към бъдещето! Вярвайте във всичко онова, което Бог е вложил в природата, в човечеството и във вас!

Беседа от Учителя, държана на 1 септември 1940 г., 10 ч. преди обед.

Закон за дишането

Съвременните хора знаят много неща, но обикновените неща не знаят. За пример, понякога те са весели, разположени, но не знаят защо; някога са скръбни, неразположени, пак не знаят защо. Мнозина се интересуват от богатството, искат да станат богати. Защо искат да станат богати, не знаят. Те мислят, че с богатство, с пари всичко се постига. Много работи се купуват с пари, наистина, но животът с пари не се купува. С богатството човек може да си създаде някаква болест, но богатството всякога не лекува болестите. Като забогатее, човек започва да се страхува да не го оберат, да не изгуби богатството си, вследствие на което нито яде, нито спи спокойно. От страх той се разболява. Обаче същото богатство не е в състояние да го излекува.

Човек разполага със своето тяло, като с машина за работа, но не знае какво е нужно за това тяло. Той казва: „Трябва да имам повечко мазнини, да издържам на външните условия“. – Трябва да имаш мазнини, но трябва да имаш и мускули, и кости, и нерви. Най-устойчивото вещество в човека е мозъкът. Когато боледува от някоя сериозна болест, човек първо губи мазнините си. Те се стопяват и той става като свещ. Ако болестта още продължава, мускулите се губят, но нервите и мозъкът остават докрай. Те са най-устойчиви. И обратно: когато организмът започва да се поправя, първо се възстановява здравословното състояние на мозъка, на нервите, на мускулите и най-после идват мазнините. Които имат повече мазнини, са спокойни, разположени натури. Които имат малко мазнини, са повече сприхави, нервни. Сприхавият и нервен човек казва: „Така ме е създала природата“. Спокойният казва: „И мене така ме е създала природата“. Ние пък казваме: Характерът на човека се определя от главата му. Каквато е главата на човека, такъв е и характерът му. Умът на човека зависи главно от мозъка, а после и от отношението му към дробовете и сърцето.

Едно трябва да се знае: здравето на човека зависи от законите, които управляват неговото тяло. На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав. Ние не говорим за обикновената човешка мисъл, придружена с тревоги и безпокойства. Ние имаме предвид светлата и възвишена мисъл. Човек, на когото мисълта е възвишена, права, той има особена топлина, особен пулс, особено отношение към нещата. Който няма правилно отношение към въздуха, той не може да бъде здрав.

Мнозина не могат да бъдат здрави, поради вътрешния страх, на който се подават. Като се страхува за здравето си, човек се намира под влиянието на умствени микроби и заболява. Пазете се от микробите, били те умствени, сърдечни или органически. Вие трябва да им станете господар, а не те на вас. Съмнението, подозрението са умствени микроби. Трябва ли да се поддавате на такива микроби? Казвате, че някой ваш близък, майка ви или баща ви, не ви обичат. Откъде знаете това? Ако вие ги обичате, и те ви обичат. Премерихте ли врата си, да знаете, дали вие ги обичате? Като станете сутрин, премерете врата си на широчина. След това започнете да мислите за майка си и за баща си и пак премерете врата си. Ако е станало поне микроскопическо разширяване на врата ви, това показва, че обичате родителите си. Щом вие ги обичате, и те ви обичат. Ето защо, не допускайте съмнението в себе си, да хване дълбоки корени. Щом в ума ви дойде съмнението, че някой от близките ви не ви обича, веднага премерете врата си. Сложете съмнението далеч от вас, ако искате да не боледувате.

Това са факти, които трябва да се изучават. Фактите, обаче, не представляват науката. Има закони, които трябва да се спазват, но и законите още не представляват науката. Трябва да дойдете до принципите. За да имате ясна представа върху даден въпрос, преди всичко човек трябва да знае фактите, законите и принципите, които го определят. За пример, факт е, че майката обича детето си. На какъв закон се основава нейната любов? Какъв принцип я управлява? Всичко това трябва да се знае. Ще кажете, че любовта се определя от закона на даването. Значи майката е дала нещо от себе си на своето дете, затова го обича. Човек дава по два начина: първо дава, а после иска да вземе; или първо взима, а после иска да даде нещо.

Следователно, когато човек иска да го обичат, той има намерение първо да взима, а после да дава. Когато иска да обича, човек има желание първо да дава, а после да взима. Някой се оплаква, че иска да обича, а не е намерил подходящ човек. Чудно нещо! Светът е пълен с хора, които очакват да бъдат обичани, а той не може да намери човек, когото да обича. – Защо не може да намери такъв човек? – Той търси човек, който да му подхожда, да отговаря на неговите разбирания. На сухия подхожда пълничкия. На пълния човек подхожда сух, слаб. Хората трябва да се сближават така, че силите им да се уравновесяват. Мускулната и нервната система в пълния човек са повече намазани с мазнини, вследствие на което той е разположен и колата му не скърца. Мазнините са акумулатори на топлинна енергия в човека. Който няма вътрешни мазнини, лесно губи топлината си. Тази е причината, поради която слабите хора, както и тия, които живеят на север, се нуждаят от мазни храни. Да се върнем към въпроса за здравето. – От какво зависи здравето на човека? – От неговите мисли, чувства и постъпки. Мозъкът е свързан с мислите на човека; дробовете и сърцето – с неговите чувства, а мускулите, мазнините и костите – с постъпките му. Ако мускулната, костната и стомашната системи не са свързани помежду си, човек не би могъл да се движи. Щом не може да се движи, той не може и да работи, няма сила в себе си. Като знаете зависимостта между различните системи в човека и проявата на неговите мисли, чувства и постъпки, вие трябва да ги пазите, да бъдат в пълна изправност. Само при това положение човек може да мисли, да чувства, да действа, да говори, да се движи и т.н.

Каква е службата на устата? Ще кажете, че задачата на устата е да приема храна отвън и да говори, да предава човешката мисъл. Ние казваме: Службата на устата е да приема и да дава. Като се отваря и затваря, тя приема храна отвън, сдъвква я и я изпраща в пищепровода. В това отношение тя е голяма скъперница. Каквото приеме отвън, тя го счита свой капитал и на никого не дава от него. По отношение на своето тя е скъперница. Към чуждото, обаче, е щедра. Там тя постъпва демократически, лесно го раздава. – Кой е чуждият капитал за устата? – Въздухът, който излиза вън от дробовете. Като се ползва от въздуха, който излиза от нея, тя образува такива красиви думи, с които се прочува по цял свят. Като слушате някой добър оратор, казвате: „Този човек има медена уста“. – Медена е устата му, но с чужд капитал. Да вземеш част от въздуха, който трябва да излезе от носа, и да образуваш от него стройна, красива реч, и това не е малко изкуство.

Казано е в Битието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа“. (– 2-ра глава, стих 7.) – Значи през носа Бог вдъхна в човека въздух и той прие Божествения живот. Ето защо, когато се намери в затруднение, човек трябва да диша. Като диша и поема въздух през носа си, той ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. След мисълта идват чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си, ще ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря“. Въздухът е носител на електричество и на магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява нервната му система. Много методи има за дишане, но някои от тях са доста скъпи. За да изкарат един килограм розово масло, трябва да имат три хиляди килограма розови листа. Можете да си представите колко работници трябва да работят, докато съберат розите, докато ги сварят и дестилират, за да получат едва един килограм масло. При това положение, естествено е маслото да струва скъпо.

Ценно е розовото масло, но още по-ценно е доброто разположение. Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха, чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да чувства право и стомаха – да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. – Защо? – Не дишат правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие, стомах, сърце, гърди и т.н. Кракът те боли, защото не дишаш правилно. Гръбначният стълб те боли, защото не дишаш правилно. Изобщо, всички болести се дължат на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води към различни болести. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви. С него заедно влизат Божествените мисли, които подготвят пътя на човека към Божественото. Божието благословение пък минава в човека през горната част на мозъка, слиза перпендикулярно към физическия му мозък, после през носа, откъдето излиза навън.

Правете опити, сами да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате общо неразположение, правете сутрин, преди обяд и преди вечеря по 12–19 упражнения за дишане. Ако не сте упражнени в дишането, правете по шест упражнения. Всяко вдишване, задържане и изпускане на въздуха представлява едно упражнение. Значи шест вдишки, шест задържания и шест издишвания правят шестте упражнения. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран. Когато дишате, диафрагмата трябва да се вдига и спуска, да се свива и разширява. Диафрагмата представлява граница между духовния и физическия свят. Една от причините на сърцебиенето, задухата и някои гръдни болести се дължи на изместване на диафрагмата от естественото ѝ положение. Ако диафрагмата се повдигне по-високо, отколкото трябва, дробовете и сърцето се притискат и не действат правилно. Като поема човек дълбоко въздух, дробовете се напълват с въздух, натискат върху диафрагмата и тя се връща на мястото си, заема определеното си място, като граница между два свята – физически и духовен.

Правили ли сте опит, като дишате дълбоко, да четете мислено някоя молитва? Ако не сте правили такъв опит, започнете да дишате и да четете мислено „Отче наш“ или „Добрата молитва“. Дишайте, задържайте и изпускайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно упражнение да прочетете цялата молитва. Като правите упражненията с мислено четене на молитвата, ще усетите приятна топлина в областта на слънчевия възел. За да се убедите в силата на мисълта, трябва да правите опити.

Съвременните учени вярват само в онова, което могат да подложат на опит. Затова, именно, се явява спор, има ли живот на слънцето, на луната и на другите планети. Някои поддържат, че има живот на другите планети. Други отричат това. Сега се правят опити за съобщаване на земните жители с тия на луната. За да могат земните жители да влязат във връзка със съществата от другите планети, преди всичко те трябва да имат духовно разбиране за нещата. Днес научните факти са разпокъсани, без връзка помежду си, защото хората минават през различни болезнени състояния. Когато стабилизират своята нервна система и организират силите на своето тяло, хората ще разберат, че между всички факти, явления и закони на различните науки има тясна, неразривна връзка.

Днес хората не могат да се домогнат до духовната наука и да влязат във връзка с духовния свят, защото се занимават с обикновени работи. Всеки се безпокои от мисълта за утрешния ден. Всеки иска да знае как ще прекара физическия си живот. С една дума, всеки мисли за стомаха си. Трябва ли синът да се безпокои какво ще стане с него? Баща му и майка му го обичат. Те се грижат за него. Неговата работа е само да учи.

Родителите имат грижа за материалните нужди на децата си, а децата трябва да учат. Всеки човек е дете на някой възвишен дух. Щом е така, задачата на хората е да учат. Ако работите им не вървят добре, ще се молят, да им дойде отнякъде помощ. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не. Молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само към даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно. При всяко вдишване, задържане и издишване на въздуха ще мислиш само за онова, което те интересува. Ако те боли стомах, ще мислиш за стомаха си; ако те боли глава – за главата си.

Който не е упражнен в дълбокото дишане, нека задържа въздуха до две–три секунди и всеки ден да увеличава задържането с още една секунда. Като увеличава задържането на въздуха с по една секунда, в продължение на един месец, човек ще задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържа въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдна болест, стомах, парализация – всичко това изчезва. Следователно, чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша дълбоко. Ако не знае как да диша, той се отпуска, ляга на гърба си и казва: „Да бъде волята Божия!“ – Да бъде волята Божия, това значи да движи човек ръцете и краката си свободно; да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.

Човек трябва да се освободи от заблужденията, да разбира проявите си, както и тия на своите ближни. Някой се ръкува с приятеля си и стиска силно ръката му. – Защо? – Иска да му покаже, че го обича. Друг пък се ръкува, но едва се докосва до ръката на приятеля си. Той иска да покаже, че не се интересува от тия обикновени работи. Трети се ръкува само с два пръста. Изобщо, чрез ръкуването човек предава и взима енергия. Ако не диша дълбоко, човек не може да се ръкува правилно. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като диша дълбоко чрез носа си, човек възприема Божието благословение в себе си. Като диша правилно, човек също така се храни правилно. Като диша и се храни правилно, всички процеси в организма на човека стават правилно.

И тъй, искате ли да бъдете здрави, дишайте дълбоко. Заслужава човек да плати на лекар да го научи да диша правилно, преди да се е разболял. В бъдеще лекарите ще се занимават повече със здравите, да ги научат да пазят здравето си. Лекувайте се преди да сте се разболели. Лекарствата помагат на онзи, който диша дълбоко. Ако човек не диша дълбоко, никакви лекарства не помагат. Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не. Преди да се разгневиш, преди да се караш, преди да говориш, дишай дълбоко. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Не спазваш ли това правило, думите ти нямат резултат: нито ти се ползваш от тях, нито другите хора. Бъдете снизходителни към грешките на хората, да не внасят смущение в сърцето си. Щом мислите за грешките на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисълта ви.

Като ученици, вие трябва да се лекувате с дълбокото дишане. Ако стомахът или коремът ви боли, направете шест упражнения по четири пъти на ден. Като правите упражнението, сложете лявата ръка на корема си, или на стомаха, с дланта надолу; върху лявата сложете дясната ръка, пак с дланта надолу. Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиване и разпускане на диафрагмата. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение.

Като изучавате местата на човешките чувства и способности в мозъка, ще видите, че в задната част на мозъка се намират няколко чувства: чувството на приятелство, на общителност, на любов към семейството, към децата и любов към жената и към мъжа, така наречената „любов на младите“. Любовта на младите е особена, тя се намира в малкия мозък на човека. Опасността от тази любов се заключава в това, че като нахлува повече кръв към този център, тя пречи на кръвообращението да става правилно. Като не дишат правилно, те постоянно се карат. За да избегнат споровете и недоразуменията помежду си, младите трябва да дишат дълбоко. Ако човек не диша правилно, и любовта в него не се проявява правилно. На такъв човек дъхът мирише лошо, потта му – също. Който диша правилно, и кръвообращението му е правилно. Той е здрав. От каквато болест и да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. То лекува ревматизъм, гръдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие и т.н. Няма болест, която не може да се лекува чрез дишане.

Дишайте дълбоко и вярвайте, че ще постигнете това, което желаете. Вярата е Божествено чувство, което събужда мисълта в човека и го заставя да работи. Като диша, човек трябва да бъде спокоен, да си припява мислено и да търси причината на болката си. Дишайте и пейте на болките си! За пример, коя е причината за главоболието? Когато в главата на човека се събере повече електричество, образува се вътрешно напрежение, което се отразява върху нервната система. Мине ли напрежението и главоболието минава. Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте на болестта. На всяка болест пейте специална песен. Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате от тялото си, когато пожелаете. И тогава няма да умирате от задушаване, както днес умират хората, но ще излезете свободно от тялото си. Ще поканите близките и приятелите си на угощение, ще пеете, ще се разговаряте и като наближи часът на заминаването ви, ще се сбогувате с всички и ще им кажете: „Сбогом, отивам в отечеството си, между своите близки“. Който диша правилно, той е добър наемател и го задържат повече на земята. Ако дишате добре, можете да останете и 120 години на земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30–40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение идва върху човека чрез въздуха.

Хората на земята дишат въздух. Като отидат в онзи свят, ще дишат етер, по-рядка материя от въздуха. Рибите живеят в по-гъста среда от човека – във водата и оттам изкарват въздуха.

Засега единственото същество на земята, което диша съзнателно, е човекът. Затова е казано за него, че става жива душа. И животните дишат, но несъзнателно. Като дишате, вие трябва да съзнавате, че приемате Божието благословение. Ако диша и не мисли, човек се намира в положението на животно. Най-дълъг живот на земята имат растенията, защото дишат правилно.

И тъй, помнете, че всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко и съзнателно дишане. За всеки човек има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрез своя вътрешен учител и лекар. Слушайте своя вътрешен лекар, т.е. Божественото в себе си. Той ще ви отправи в добър път. Ако не слушате вътрешния лекар, вие няма да слушате и външния. Като слушате своя вътрешен лекар, вие ще изправите всичките си недостатъци. Каквото ви липсва, ще го набавите; каквото не сте развили, ще го развиете.

И тъй, ще дишате и ще пеете. Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно за онзи свят. И на онзи свят не го приемат за ученик, ако не диша правилно. Като отиде на онзи свят, веднага ще го спрат пред райската врата и ще го накарат да прочете „Добрата молитва“ с вдишване, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете плавно, с дълбоко дишане, няма да го пуснат в рая. Онзи свят е добре организиран. Там всички хора са красиви, с отлични линии на лицето и на тялото. Там няма болести, няма страдания, няма и противоречия.

Като знаете това, дишайте правилно. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформяване на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и на ръцете му преждевременно се набръчква.

Набръчкването се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом започне да диша правилно, бръчките от лицето и от ръцете на човека постепенно изчезват.

Някои избягват дълбокото дишане, защото се измъчвали. Какво от това? В човека има нещо инертно, което не обича да се измъчва. Нека се мъчи, няма защо да го жалите. Като се мъчи инертното, човек се възпитава. Същото се отнася и до малките деца. Ако не дишат правилно, те не могат да мислят и да чувстват правилно.

Съвременните хора дишат бързо и повърхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Значи в една минута те взимат 20 въздушни обеди. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човек трябва постепенно да намалява вдишките, да дойде до два въздушни обяда в минута. Това се постига постепенно, в продължение на няколко години, а не изведнъж. Приложете дълбокото дишане и при гимнастическите упражнения. Като правите гимнастика, вие клякате на земята и се изправяте. При всяко изправяне на тялото вие поемате дълбоко въздух и го задържате в дробовете си, докато дойде време за клякане. Щом клякате към земята, издишвате въздуха. При повторно изправяне на тялото пак поемате въздух. Като правите упражненията с дишане, вие се концентрирате, а с това и упражненията се осмислят. Тогава и резултатът им е по-добър.

Беседа от Учителя, държана на 4 септември 1940 г., 5 ч. сутрин.

Функции на вярата

В 11-та глава от Посланието към евреите се говори за вярата.

Съвременните хора имат различни понятия за вярата. Кои са подбудителните причини да вярва човек? От какъв характер са тия причини? Едни от причините, които заставят човека да вярва, имат материален характер, други – духовен, а трети – Божествен. Понякога вярата на човека е в състояние да реализира само материални блага; понякога тя реализира духовни блага, а понякога – Божествени. Има случаи, когато вярата на човека е в сила да реализира едновременно и материални, и духовни, и Божествени блага. От реализирането на благата, към които човек се стреми, се определя и неговата вяра. Ако някой се стреми към постигане само на материални блага и може да ги реализира чрез вярата си, неговата вяра е частична. Той казва, че е вярващ, но неговата вяра има отношение само към материалния свят.

За да има ясна представа за себе си, човек трябва да си отговори на един съществен въпрос: Какъв е неговият стремеж. Слушате някой да казва: „Един е моят стремеж – да си поживея и да си похапна добре“. – Това не е стремеж. Като живее, човек непременно ще яде. Ако не яде, не може да живее. Ако човек живее само за да яде, това е изключително физически живот. Този човек живее само за земята. За да не остане човек само на физическия свят, със земни стремежи, религиозните казват, че човек не трябва да яде много. Малко или много, това са относителни понятия. Пчелата яде като пчела, комарът – като комар, слонът – като слон. Слонът може да каже, че яде малко. Колкото малко да яде слонът, с един негов обяд пчелите могат да прекарат години. Не е въпрос в малкото или в многото ядене. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае колко ядене му е нужно. Той трябва да има правилни разбирания за живота. Какво дете ще роди майката, това зависи от нея. Докато е бременна, майката има грижи за детето си. То не е самостоятелно и зависи от майка си. Каквито грижи положи майката за детето си, духовни или физически, такова ще бъде то. Обаче, когато се роди, детето постепенно се освобождава от влиянието на майка си. Тогава грижите на майката се намаляват, а на детето се увеличават. Когато грижите на човека се увеличават, той започва да се безпокои и казва, че животът му е дотегнал, не иска повече да живее. Който не иска да има грижи, трябва да остане завинаги в утробата на майка си. Обаче, излезе ли вън от тази утроба, непременно ще има грижи. Не само, че ще има грижи, но от ден на ден грижите му ще се увеличават. Значи грижите на майката са безгрижие за детето. И грижите на детето са безгрижие за майката.

Христос казва: „Не се грижете за себе си, има кой да се грижи за вас“. – Какво означават тия думи? – Христос иска да каже, че докато е в утробата на майка си, детето няма за какво да се грижи. – Какво трябва да прави детето в утробата на майка си? – То трябва да се учи. Първият урок, който детето учи в утробата на майка си, е мълчанието. Като се научи да мълчи, то ще изучава кротостта, смирението, въздържанието, любов към майка си. Започне ли преждевременно да си дава мнението по различни въпроси, майка му ще го изпъди навън. Докато е в утробата на майка си, детето няма право да се произнася за характера и проявите на майка си. Каже ли само една дума, тя го изхвърля навън – един момент повече не може да остане в утробата ѝ. Първите хора напуснаха рая, защото проговориха по-рано, отколкото трябваше. Дълго време те трябваше да мълчат. – Защо? – Защото бяха в утробата на майка си. Бог им каза: „Докато сте в утробата на майка си, няма да ядете от забраненото дърво“. Обаче те побързаха да излязат вън, в света на грижите. Те проговориха преждевременно, заради което излязоха от майчината си утроба. Като се видяха самостоятелни, те ядоха от плодовете на забраненото дърво и напуснаха рая. Всеки човек, в когото се яви желание да яде от забраненото дърво, трябва да напусне рая.

Мнозина се запитват защо хората умират и защо се раждат. Много просто. Хората умират и се раждат, защото сами искат това. Който иска да се роди, ражда се; който иска да умре, умира. Детето се ражда или защото майката иска, или защото то иска. Казвате: „Така ли е всъщност?“ – За мене е така, а за вас, както искате. Вие можете да вярвате, можете и да не вярвате. – „Ама, ние вярваме в Бога, за Него мислим.“ – В Бога вярвате, а по цели дни мислите как по-добре да се наредите. По цели дни нареждате къщата си. Бог не е човек, да дойде в къщата ви. Това не значи, че човек трябва да изостави къщата си, да не я чисти. Който е чист отвън, и отвътре трябва да бъде чист. Някой казва: „Не ме гледайте какъв съм отвън; гледайте какъв съм отвътре“. Някой баща казва: „Не ме гледай какъв съм отвън, с хората. Ела да ме видиш какъв съм с жената и с децата“. Друг казва: „Не гледай какъв съм с жената и с децата си; гледай какъв съм с външните хора“. Наистина, някои хора са добри отвън, с окръжаващите; други са добри в дома си, с близките си. Външната страна на човека е неговият физически свят; вътрешната му страна представлява духовния му свят. Ето защо, когато някой казва да не обръщат внимание на външните му отношения, а на вътрешните, това значи да не гледат физическата страна на живота му, но духовната. Аз бих желал човек да бъде еднакъв и външно, и вътрешно, т.е. и във физическо, и в духовно отношение. Явява се въпрос: външното от вътрешното ли зависи, или вътрешното от външното? Да се върнем пак към вярата. Тя е сила, която стимулира човека към придобиване и развиване на някои дарби и способности. Без вяра човек нищо не може да постигне. Като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. – Какво предстои на човека да реализира? – Човек се стреми да реализира всичко онова, което е вложено в неговия ум и в неговото сърце. Като се стреми да реализира своите желания, той трябва да знае кои, именно, трябва да реализира. Някой иска по-скоро да израсте, да стане възрастен, да придобие повече знания. Обаче, като стане възрастен, той започва да се плаши и казва: „Остарях вече“. Защо се страхува от старостта? Нали сам пожела да стане възрастен? Той мислел, че като възрастен ще има големи знания, но останал излъган. Той казва: „Какво придобих в живота? Бях дете, станах юноша, после – възрастен, сега съм стар, но нищо особено не направих“. Какво представлява младостта и какво – старостта? Младостта е чувал, който съдържа сто килограма тежест, но е сложено в него само един килограм. Старостта е пак същият чувал, който е напълнен догоре. Младият върви свободно, подскача и леко подхвърля чувала си. Старият едва се движи, напълнил е чувалът си свръх. Той носи сто килограма тежест, гледа към земята и пъшка. – Защо младият се движи свободно? – Защото мисли само за днес. Като има един килограм брашно в чувала си, той е доволен. Старият една се движи, но все за утрешния ден мисли, как да се осигури за повече години. Като мислел за утрешния ден, той все пълнел чувала си, докато най-после го напълнил догоре. Пълен е чувалът му, но не може лесно да ходи, не може да изправи главата си. Защо му трябват сто килограма брашно? Като има едно кило, достатъчно му е. Останалите 99 килограма са излишни. Като мислят да се осигурят, хората правят по няколко къщи: една за младите, друга за старите. Като израснат децата, те правят още няколко къщи. После пък за внучетата и т.н. Това е излишен товар, който преждевременно огъва гръбнака на човека към земята.

Това са примери от живота, които показват какви са резултатите от осигуряването. Не е лошо да има човек къщи, но бащата е създал вече една къща на сина си – неговото тяло, няма защо да му прави втора къща. Ако синът иска да има втора къща, в която да внесе къщата, която баща му е направил, нека сам се погрижи за това. Нека работи, за да си направи нова къща. Същото се отнася и до дъщерята. Не е лошо родителите да направят по един апартамент на сина и на дъщеря си, но по този начин те ги лишават от работа. Какво ще правят синът и дъщерята на земята, ако им дадат готови къщи за живеене? Те няма какво да работят. Когато способните ученици решат задачите си, те имат време да решат задачите на неспособните ученици, но какво излиза в края на краищата? Докато са в училището, неспособните ученици могат временно поне да минат за добри. Обаче, излязат ли от училището, животът ще ги постави на изпит и тяхната неспособност ще се прояви. Бащата осигурил сина и дъщеря си, сложил в банката на тяхно име по сто хиляди лева. Когато се намират в затруднение, те вадят по малко от вложените пари, докато ги свършат. Лесно се работи с решени задачи: щом се свършат парите, пак се дават задачи, но синът и дъщерята не могат сами да ги решат. Който сам е решавал задачите си, той сам може да си направи къща. Онзи, на когото други са решавали задачите, той нищо не може да спечели, никаква къща не може да си направи. Сам да решаваш задачите си, това значи да развиваш търпението си. Някой казва, че е търпелив, а като диша, повдига раменете си, криви се ту на една, ту на друга страна. Който повдига и изкривява раменете си, той нарушава равновесието си. Раменете са везни, поставени за граница между духовния и Божествения свят. Нарушите ли това равновесие, вие нарушавате хармонията на своя живот.

Преди години един виден българин ме запита какво ще стане с Добруджа, ще си я вземем ли пак? Аз казах, че Добруджа ще падне право в устата ни, като зрял плод. Достатъчно е да отворим устата си и да чакаме – нищо повече. – Как може това? Може ли без бой да ни я дадат? – Може. Чакайте само и ще видите какво ще стане. Българите трябва да знаят, че на бой не им върви. Каквото са взели с бой, всичко са изгубили. Сега не остава нищо друго, освен да чакат. Добре е човек да бъде готов за бой, но той пръв да не предизвиква.

Какво означава боят? Да се бие човек, това значи да сложи нещо на гърба си. Всяка работа, която не е свършена добре, води към бой. Всяко нещо, което смущава човека, създава в него воинствено разположение. Ще кажете, че без война няма постижения. Съгласен съм и с това. Човек трябва да работи, да воюва в себе си. И да има вяра, той пак трябва да работи. Истински вярващ е онзи, който работи, а не онзи, който живее в бездействие. Всеки трябва да работи умерено, да не пресилва нещата. За да знае кога и колко трябва да работи, човек трябва да развива чувството си, да предвижда нещата. Всеки има това чувство, но всички не са работили за неговото развитие, вследствие на което в някои хора то е силно развито, в други – по-слабо, а в трети още не е проявено.

Често слушате някой да ви говори, че ходил на онзи свят, видял Христос и Бога. И това ще ви разправя тъкмо онзи, в когото прозрението е слабо развито, или почти никак. Той ще ви каже, че ходил на онзи свят! Какво видял там? – Видял Христос, облечен в бели шопски дрехи и с калпак на главата си. Видял още и Бога, във вид на старец. – Това са негови специфични разбирания за Бога и Христос. Всъщност, той не е видял нито Бога, нито Христос. Чудно нещо! Видял Христос, а работите му не вървят добре. Видял Господа, а не може да реши една обикновена задача. Това са заблуждения, от които човек трябва да се пази.

Като не разбират законите на духовния свят, хората се стремят главно към физически придобивки. Те искат да бъдат физически красиви, без да подозират, че физическата красота без духовната е временна. Като работи съзнателно върху себе си, човек става и физически и духовно красив. Има ли тази красота, човек свободно може да се яви пред хората. Където минава, всички се обръщат да го гледат. Страшно е, когато хората обръщат главата си от някого, не искат да го гледат.

Синът на един турски бей се оженил за една млада мома, която била препоръчана като голяма красавица. Според закона на Мохамед, момъкът няма право да вижда своята избраница преди венчаването. Той вярвал на препоръката на своите близки. Като се оженили, неговата избраница свалила пред мъжа си булото, с което покривала главата си и казала: „Пред кого трябва да се показвам?“ Мъжът ѝ трябвало да каже, пред кои от неговите близки тя има право да се показва. Като я видял, той се ужасил и казал: „Показвай се, на когото искаш, само на мене не се показвай“.

Сега и на вас казвам: Работете върху себе си да придобиете такава красота, че като ви види Бог, да не каже, както синът на бея казал на своята избраница, но да каже: „Показвайте се първо на мене!“ Следователно, ако вие имате смелостта да се покажете на Бога, ще се показвате и на всички хора. Ако Бог ви хареса, всички хора ще ви харесват.

И тъй, истински красив е онзи, който е красив едновременно на физическия свят, в духовния и в Божествения. С други думи казано: Красив човек е онзи, който е красив по ум, по сърце и по тяло. Следователно, ако човек не е красив, търсете причината за това или във физическия, или в духовния, или в Божествения свят. Виждате някой човек с много тънки устни и питате защо устните му са толкова тънки. Причината за тънките устни се крие или във физическия, или в духовния, или в Божествения свят. Този човек е ял малко, или в един от световете, или в двата, или в трите свята едновременно. Някой човек има дебели устни. Той е ял много. За да направи устните си по-тънки, той трябва да яде по-малко. Изобщо, дали устните на човека са тънки или дебели, това зависи от съотношението между другите части на лицето. За тази цел човек трябва да знае нормата на нещата и оттам да прави своите изчисления. Човек се стреми към възвишения свят, където нещата са точно определени. Там не може да се играе с изкуството. Там между всички удове на лицето, както и на цялото тяло, има известно съотношение, което не търпи никакво отклоняване. Като знае нормалните съотношения между удовете на човешкия организъм, всеки човек може да изучава себе си и постепенно да изправя своите криви страни или отклонения.

Това са задачи на бъдещето. Ако някой иска да има красива уста, преди всичко той трябва да знае как да говори. Който има красива уста, красиво говори. Словото, което излиза от устата на човека, храни първо него, а после и окръжаващите. За доброкачествената храна всеки е готов да плаща. Разумното слово прави устата красива, а неразумното я изкривява. Правилното чувстване оформя носа, а неправилното го изкривява. Правата мисъл оформя челото, а неправилната го изкривява. Следователно, искате ли да имате правилна, добре оформена глава, вие трябва да мислите, да чувствате, да постъпвате и да говорите правилно и красиво. Ако главата е добре оформена, и тялото е красиво, стройно и добре развито. Като изучава себе си, човек вижда, че много работа му предстои. Той казва: „Чудно нещо! Едно време имах повече надежда и вяра, а сега и надеждата, и вярата ми отслабнаха“. Защо са отслабнали? – Защото дружиш с хора, на които вярата и надеждата са слаби. Той се намира под тяхно влияние. Докато се кали и развие вярата и надеждата си, да не пада духом и да не се обезсърчава, човек трябва да дружи с хора, които имат силна вяра и надежда. Каквото и да прави, човек не може да се освободи от влияния. Като знаете това, работете върху себе си, да развивате своите дарби и способности, да се калявате, да издържате на чужди влияния. Ако дружите с добри, способни и вярващи хора, и вие ще развивате съответните дарби и способности. Когато учителите и професорите на учениците и на студентите са способни хора, работата върви добре. Не са ли способни, учениците се спъват и не могат да учат добре. За пример, някой учител преподава химия, но не чувства влечение към нея. Щом учителят не обича предмета си, и учениците не го обичат. За да разбира химията, човек трябва да разбира Любовта. Ако не обича химията, той често пострадва: ту лицето, ту носа, ту ръката му стават жертва. Който не разбира в какви отношения, как и кога да се съединяват елементите, той често се натъква на някакви малки катастрофи.

Химикът трябва да разбира законите, по които елементите се съединяват. Не спазва ли тия закони, той се натъква на катастрофи: някъде ретортата се пръснала, някъде станал малък пожар. На разбран език казваме, че който се заел да сватосва елементите, трябва да знае как и кога да ги сватосва. Не знае ли това, по-добре да не се заема с тази работа. Същото се отнася и с хората. Ако сватосвате младите моми и момци, трябва да знаете как да направите тази работа. Не знаете ли как да сватосвате, и двете страни ще съжаляват, че сте ги сватосвали. За да се оженят двама души, те трябва да имат три допирни точки помежду си: на физическия, в духовния и в Божествения свят. В това отношение птиците стоят по-високо от хората. Те се женят, както Бог изисква, а хората се женят или според своите желания, или според желанията на хората. Някой се оплаква, че остарял, че не се оженил. Той любил десет души и казва, че не е женен. Това не е вярно. Чистота се иска от хората. Божественият свят не търпи абсолютно нищо нечисто. Който влезе в Божествения свят, трябва да бъде без маска. Там всеки човек влиза такъв, какъвто е, без никаква маска на лицето си. Като влезе в духовния свят, човек вижда своите постъпки; той вижда всички хора, с които има добри или лоши отношения. И едните, и другите ще вървят след него. С ония, които е обичал, той ще се яви при Господа и ще каже: „Ето моят дом“. Добре е човек да обича. И целият свят да обича, той се ползва.

Какво значи да обичаш и да те обичат? – Да обичаш и да те обичат, това значи да си помагате взаимно. Приятно е на човека да го обичат. Той мисли, че това благо му е дадено за вечни времена. Не, човек се ползва от благата на любовта, докато чешмата тече. Човек се ползва от любовта, докато водата е чиста. Щом чистата вода престане да тече и от чешмата започне да излиза мътна вода, човек се отказва от любовта. За какво обичате човека? Човек може да бъде обичан не за неговата външност, но за онова, което изтича от него: за чувствата, за мислите и за постъпките му. Когато се обичат, хората се опознават. Не можете да познаете човека, докато не го обичате.

Какво виждате в отношенията на хората? Те казват, че се обичат, а въпреки това се карат и бият. Това е отрицателната страна на опознаването. Някой седи настрана и гледа как се карат. Иска да ги съди, да се произнесе кой от двамата е прав. Няма защо да съдите хората, нито да се произнасяте за тяхната правота. Като се скарат, те сами ще се опознаят и ще разберат кой от двамата е по-прав. Когато двама атлета се бият, те ще разберат кой от тях е по-силен. Който победи, силата е на негова страна. Докато не са влезли в борба и двамата се мислят за силни. Щом се сбият, спорът престава. – Защо? – Знае се вече кой от двамата е по-силен. Ако не знаеш как да се бориш, не влизай в борба. Някой влиза неподготвен, но мисли, че щастието ще му помогне. Излиза на сцената, но веднага го повалят на земята. И след това се чуди защо не е успял в борбата. Много естествено. Той е разчитал на някакво илюзорно щастие. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Ако си шивач и можеш да шиеш хубави дрехи, да задоволяваш клиентите си, щастието ти седи в ума и в ръката ти. Ако не можеш да шиеш добре, нямаш щастие. Щастието се заключава в Любовта. Работете с Любов, за да бъдете щастливи.

Днес всички религиозни хора са подложени на изпит, да се провери любовта им. Те казват, че имат любов към Бога. – Как се познава тази любов? – Като обичат жена си и децата си, те мислят, че това е същевременно любов и към Бога. Любовта към жената не е любов към приятеля, нито към брата. Любовта към сина или към дъщерята не е любов към приятеля. Всички видове любов се различават. Даже и любовта към дъщерята не е същата, както любовта към сина. Дъщерята представлява сърцето, а синът – ума. Вие трябва да знаете тези неща и да ги различавате, защото ви предстои матура. Всички хора трябва да държат матура за гимназия. За тази цел ви е даден конспект, по който ще учите. Само няколко въпроси ако не знаете, ще ви скъсат. Вие трябва да знаете всички въпроси, че където ви пипнат, да отговорите. Има лесни и мъчни въпроси, но трябва да знаете всичко. Комисията е строга и взискателна.

Като ученици, вие трябва да благодарите на Бога, че сте обичани и можете да проявите Любовта. Знайте, че Любовта, която излиза от сърцето ви, идва от Великия източник на живота. Където и да се докоснете, когото и да срещнете, вие ще възприемате нещо от него. Срещате една млада мома, която е влюбена в някой момък, и вие възприемате любовта ѝ. Вие мислите, че сам сте влюбени. Не, любовта не е ваша, нито на момата. Обаче радвайте се, че в даден момент можете да проявите Любовта. Човек може да счита за свое нещо само това, с което се е родил. Всяко нещо, което временно обладава, не е негово. Така се обясняват бързите смени в настроенията на човека. Някой казва, че е голям грешник. Това не е негова мисъл. Той я възприел от друг човек. На другия ден същият човек казва, че е праведен. И тази мисъл не е негова, възприета е отнякъде.

Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Следователно, ако човек не може да възлюби хората, както Бог го е възлюбил, неговата любов е отражение на Божията. Тази любов наричаме лична. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, тогава само човешката любов е проявление на Божията. Станеш ли проводник на тази Любов, ти трябва да обичаш еднакво и тялото, и ума си. Като обича своя ум и своето сърце, човек се свързва с умовете на всички добри и разумни хора и се радва на успехите им. Ако срещне някой силен човек, и на него ще се радва. Един ден и той ще има възможност да стане силен. Обичайте хората с ума си, със сърцето си, с цялото си тяло. Това значи да обичате хората и в трите свята.

Днес хората се изпитват едни-други, вследствие на което развалят отношенията си. Как ще те изпитва човек с нечисти ръце? Само онзи може да те изпитва, който стои по-високо от тебе, т.е. на когото умът, сърцето и волята са чисти. В този смисъл само Бог изпитва човека. Следователно, който се осмели да изпитва ближния си, трябва да бъде чист. Той изпитва ближния си от научен интерес, иска да знае какво е вложил Бог в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Понеже хората са проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина и чрез тях се дават всички блага, интересно е да изучавате човека, а не да го изпитвате. Бъдете готови да изучавате себе си и своя ближен без смущения и безпокойства. Ако живеете без воюване, вие ще спечелите повече, отколкото ако воювате. Ако спорите и се карате с хората, вие ще изгубите повече, отколкото ако живеете с тях в мир и съгласие. Защо трябва да се карате с хората? Като се карате, вие ще се намерите в трудни положения. После ще съжалявате, че не сте постъпили добре.

Запомнете следното правило: когато искате да се карате с някого, проверете дали Бог е в него, или не. Ако Бог е в ума му, не се карайте с него; ако е в сърцето му, пак не се карайте; ако е във волята му, също така не се карайте. Видите ли, че в някой човек не присъства Бог, можете да му се посърдите, можете да се поскарате с него. Той има нужда от учител, да дойде някой при него и да го разтърси малко.

Днес говоря по този въпрос, защото Бог присъства в умовете, в сърцата и във волята ви. Вярвайте на тия думи, ако искате да се самовъзпитавате.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 5 септември 1940 г., 5 ч. сутрин.

Израил и българин

„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Като махнем думата „вечен“, остава стихът: „Това е живот, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.

„Каквото вържете на небето, вързано ще бъде и на земята; каквото развържете на небето, развързано ще бъде и на земята.“

Това се отнася до онези хора, които са познали Бога, а не до онези, които не са Го познали. Това се отнася до онези зрънца, които са на нивата, а не до онези, които са в хамбара.

Сега аз ще говоря върху две положителни неща: върху вярата, която е подтик към знанието, и върху любовта, която носи живот.

Без вяра човек не може нищо да придобие. Без вяра човек не може да угоди на Бога. Всеки подтик в душата ви показва, че вярата се проявява. Това, което съвременните хора наричат вяра, е материалистично схващане на вярата. Някой казва: „Не зная дали това, което хората учат, е нужно“. – Всякога можеш да го провериш. Храната, която ядеш, всякога можеш да провериш, добра ли е, или не; въздухът, който дишаш, всякога можеш да го провериш; светлината, която влиза в очите ти, всякога можеш да я провериш; пътят, по който вървиш, всякога можеш да го провериш, прав ли е, или крив.

Дошло е време вече, когато трябва да посеем нашето знание. Всичко е важно, но в даден случай всичко не е полезно. Когато посеете житното зърно, в първо време вие не се интересувате от него. Щом израсте, върже плод и започне да зрее, вие се интересувате от него: събирате го на снопи, овършеете го и го слагате в хамбара. Отвреме навреме вадите от житото в хамбара и го употребявате. Част от него отива за тялото ви, част – за сърцето ви и част – за ума ви. Онези, които не знаят как да ядат, изпращат житото само към тялото си, вследствие на което напълняват. Те ядат повече, отколкото трябва. Има други, които също не знаят как да се хранят, вследствие на което приемат по-малко храна, отколкото трябва. Затова те са слаби. Човек не трябва да бъде нито слаб, нито пълен. Когато наливате някаква течност в един съд, внимавайте да не го напълните догоре, нека остане поне малко празно място. Някои искат да бъдат пълни, да знаят всичко. Те искат да бъдат пълни бурета. Защо им е толкова знание? Ако има малко пространство, човек може свободно да се движи; ако няма никакво пространство, той не може да се движи.

Сега вие не трябва да се спъвате от думите „пълнота“ и „празнота“. Всяка дума има своите елементи, от които е съставена. Разгледайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин“. Първият елемент в тази дума е буквата „Б“, която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „Ъ“, което означава товара, който българинът носи. Третият елемент – „Л“ – означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент – „Г“ – е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А“, която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент – „Р“ показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си.

На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят – от любов. Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще и каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!“ Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!“

Какво означава думата „Израиля“? Кои са елементите на Израил? Израил е онзи, който излиза от рая, из-рая, а пък „българин“, който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от рая; после ще станете „българи“, ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията.

Колко малко е нужно на човека, за да бъде щастлив. Днес българите са щастливи, че им върнаха Добруджа. Цял празник е това. Досега българинът беше вън от рая, затова беше Израил. Сега стана „българин“. Значи той е вече в рая. Който влезе в рая, всичко взима без война, по приятелски начин.

Сега аз ви проповядвам върху вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи трябва да влезете вече в душата си, да не въздишате повече. Душата е раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от рая. Който е престанал да въздиша, той е в рая. Който въздиша, е Израил; който не въздиша, е „българин“.

Сега, ако се проповядва на хората за Бога, мнозина ще кажат, че това са нереални работи. – Кои неща са нереални и кои – реални? – Това, което се губи, е нереално; това, което се придобива, е реално. Ако губиш мислите, чувствата и постъпките си, те са нереални. Ако ги придобиваш, те са реални.

Следователно, когато губиш нещата, ти си Израил; когато ги придобиваш, ти си „българин“. Който губи, който се обезсърчава, който страда, който не може да живее с ближния си, той е Израил. Когато Христос дойде между израилтяните, приеха ли Го? Не Го приеха. Не само това, но те Го разпнаха. Те мислеха, че без Христос ще се повдигнат повече. Всъщност, повдигнаха ли се? Те не приеха Онзи, Който носеше Божието благословение, но не се издигнаха, както очакваха.

Следователно, ако имате в себе си една Божествена идея и я хвърлите настрана, мислите ли, че и вашето положение ще бъде по-добро? Щом влезе в ума ви една Божествена мисъл, вие ще я приемате – нищо повече. В нея се крие вашето бъдещо щастие. Щастието на човека седи в това, да стане „българин“. Днес всички сте в Израил. Няма човек, който да не е в Израил. Значи всички сте извън рая и отсега нататък трябва да влезете в рая, да станете „българи“. Засега първи вкарват в рая българите. – Как ги вкарват? – С камшик.

Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е българин. Какво представлява българинът на физическия свят, не е важно. Ние разглеждаме елементите на българина в духовния свят. От физическо гледище думата „българин“, според някои, е произлязла от думата „булгур“, което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света. Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският българин и каже на камъните да станат, те ще станат. Онзи, който казва на камъните да станат, а те седят на мястото си, той е Израил. Онзи, който казва на Добруджа да се върне и тя се връща, той е „българин“. Ако каже и Добруджа не дойде, той е Израил. Аз взимам думата „българин“ в смисъл на човек, роден от Любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от Любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да повярват в онова, което Бог е вложил в тях. Само тогава може да стане истинско опознаване на народите. Това не е за насърчение, но истина, която един ден ще проверите. За пример, думата „любов“ не е еднаква във всички народи, но идеята, която любовта преследва, е навсякъде една и съща. С каквото име да кръщавате Любовта, тя носи навсякъде едни и същи елементи. Същото можем да кажем и за вярата. Тя не е еднаква във всички народи, но елементите, които носи, навсякъде са едни и същи.

Съвременните народи могат да се кръстят с едно общо име – Божествен народ. И при това положение, пак ще има един български Божествен народ, турски Божествен народ, руски Божествен народ, френски Божествен народ, английски, италиански и т.н. Едно е важно: в бъдеще всички народи трябва да принадлежат към един нов народ, който ще обедини всички народи в себе си. Ние не поддържаме идеята, че на едно дърво трябва да има само един клон или един лист. Едно дърво може да има хиляди клончета, но колкото по-големи стават те, толкова са по-малочислени. Що се отнася до листата на дървото, те са многобройни. Обаче дървото не може да роди толкова плодове, колкото листа има. Листата представляват умствения свят на дървото. Колкото повече листа има дървото, толкова по-умно е. Плодовете на дървото пък показват степента на развитието, до което е достигнало. Наистина, дървото се познава по плодовете си. Ако плодовете са кисели и стипчиви, дървото има едно развитие; ако плодовете са сладки и ароматни, дървото има друго развитие, друга култура. Плодовете на човека са неговите постъпки. От постъпките на човека съдите за неговото развитие и култура.

Днес много хора търсят Бога, но не знаят къде да Го намерят. Всеки човек може да бъде прозорец за Бога. Бог създаде слънцето и земята, но Той сам не е нито в слънцето, нито в земята. Казват, че Бог е навсякъде. Наистина, Той е и в човешките мисли, чувства и постъпки. Той е и в страданията, и в радостите на хората. Бог присъства в разумните страдания и радости. Някой страда. – Защо? – Имал един приятел, който заминал за другия свят. Нека се радва, че заминал. Бог го е обикнал и го е повикал на гости при себе си. Като минал по земята, Бог харесал твоя приятел, дал му карта да Го посети. Той отива на гости при Бога, а ти плачеш и страдаш за него. Всички хора се нуждаят от ново разбиране на живота. Някой път се ражда дете в някой дом и не знаете защо се е родило. То може да бъде момче или момиче. Ако в един дом се родят три–четири момчета, родителите искат да имат и едно момиче. – Защо? – Защото момчетата носят един от най-твърдите елементи в себе си.

И тъй, ако човек ражда само мъжки мисли, ще предизвика втвърдяване на мускулите, на мозъка, на дробовете си. За да не става това, човек трябва да прави смяна в мислите си: първо да приеме една мъжка мисъл, после – една женска и най-после – една детска. От друга страна, ако в ума на човека се роди една мисъл, непосредствено след нея в сърцето трябва да се роди едно желание и във волята – някаква постъпка. Правилната обмяна между мисли, чувства и постъпки подразбира правилно развиване на човешката душа. Ако умът, сърцето и волята не раждат, те са осъдени на страдания. Кои турци са измъчвали българите: бедните или богатите? – Богатите. – Защо? – Защото те не раждат, т.е. не дават нищо от себе си. В това отношение те приличат на безплодни дървета. Кои дървета отсичат: плодните или безплодните?

Един от недъзите на съвременните хора е, че избягват да раждат. По много причини те се страхуват от раждането. Мъжът казва: „Добре, че не съм жена, да раждам“. – Като се е родил на земята, по какъвто и да е начин, човек все ще ражда, не може да се освободи от раждане. Ако е мъж, с ума си ще ражда; ако е жена, със сърцето си ще ражда; ако е дете, с тялото си ще ражда. Ако си господар или слуга, цар или царица, пак ще раждаш. Каквото положение и да заема човек на земята, непременно ще мине през процеса на раждането. Човек живее, докато ражда; щом престане да ражда, животът минава през други процеси.

Сега, като говоря за раждането, аз нямам предвид онова състояние, придружено със страдания. Аз имам предвид онова раждане, което е придружено с радост и веселие. Аз не говоря за раждане, придружено с мъчение, но за онова раждане в човешкия ум, което се изразява в радост; аз говоря за онова раждане в човешкото сърце, което носи любов, здраве и разположение; аз говоря за онова раждане във волята, което прави човека свободен. Където и да ражда човек – в ума, в сърцето или във волята, не е лесно да роди. Условия са нужни за раждането. Земята ражда само ако се намира под влиянието на слънчевите лъчи. Не е ли под тяхно влияние, раждането е невъзможно. Освен това важно е положението на земята спрямо слънцето. Тази е причината, поради която полюсите на земята са почти безплодни.

Малцина се интересуват от въпроса за раждането в трите свята – умствен, сърдечен и волев и запитват какво да правят, за да станат богати. Придобиването на богатството е последен процес. Човек не може да стане богат изведнъж. Бързото забогатяване е изкуствен процес. Както бързо е забогатял човек, така и бързо ще осиромашее. За да придобие вечното богатство, човек трябва да забогатее едновременно в трите свята – в умствения, в духовния и във физическия. Когато всички хора станат богати по този начин, земята ще се превърне на рай.

Да се върнем пак към символичното понятие „българин“. Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да връзва нещата на земята и на небето и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая – него можете да слушате. – Защо? – Защото Бог го е кръстил. Името „българин“ не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той носи вече това име. Ще каже някой, че е „българин“. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения.

Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята, между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин.

Изобщо, за да се домогне до нещо, човек трябва да съдържа в себе си съответно качество. Каже ли, че иска да бъдат простени греховете му, той трябва да отговори срещу това с друго нещо. – С какво? – С щедрост. Законът на щедростта подразбира изобилие. За да бъде щедър, преди всичко човек трябва да бъде вътрешно богат, да не се страхува от никакви лишения и ограничения. Може ли да се нарече богат онзи, който има милиони килограми жито в хамбара си, а се страхува да не настане глад, да не се влошат условията на живота? Колко жито му е нужно за една година? Като прекара спокойно една година, следната пак ще донесе своето благо.

Днес вие сте се събрали да чуете нещо за настоящия момент. Това, което наричате настояще, е минало. Вие още не живеете в настоящето. Вашите идеи са на миналото, в тях няма никаква реалност. Те са бентове, които всеки порой, всяка по-силна вода може да отнесе. Една от идеите на миналото е човек да стане велик. Чудно нещо! Човек е велик, но като не съзнава това, стреми се към някакво въображаемо величие. Слонът е велик, голям, но може ли да заповядва на човека? Човекът, малкото същество, се качва на гърба на слона и го управлява. – Защо? – Защото е по-умен и по-добър от него. Той възсяда слона, управлява го и му говори: „Голям и велик си, но си изпратен при мене, да те уча“. Така постъпват и всички ония, които ядат кокошки, патици, агнета и др. Те ги колят, ядат и казват, че ги пращат на училище в своя стомах, там да се учат. Като не познават себе си, хората искат да притежават качества, за които те не подозират даже, че се крият в самите тях. Някой, за пример, иска да бъде добър. Щом иска да бъде добър, той се стреми към физическия свят, иска да изучава неговите закони. Щом пожелае да влезе в духовния свят, човек се стреми вече към истината и свободата. Обаче нито доброто е истинско добро без свободата, нито свободата е ценна без доброто. Ако човек не може да приложи доброто свободно, все едно, че хамбарът му е пълен с жито, а стомахът му е разстроен, не може да работи. Как ще се ползва от това жито? Как ще се ползва той от доброто, лишено от свобода?

Човек трябва да бъде здрав, да превръща енергията на житото в работа. Житото прави човека поет, музикант, художник, учен, родолюбец и т.н. Без жито нищо не можеш да постигнеш. В духовен смисъл житото подразбира идеята, която Христос изказал в стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. С други думи казано: „Ако не разбирате онова, което е вложено в житното зърно, и ако не знаете как да го отправите към своя ум, към своето сърце и към своето тяло, вие не можете да приемате Божествения живот“. Като придобие Божествения живот, човек излиза от света на постоянните промени. Той гледа на всичко от добрата страна. Дали приятелят му е добре разположен, или не, за него е едно и също. И на облачното, и на ясното небе той гледа с еднакво разположение. Следователно, докато живеят в света на промените, хората често изпадат в заблуждения. За пример, когато имат радости, те казват, че Бог ги обича, грижи се за тях. Щом дойдат страдания, казват, че Бог ги е забравил, че нещо се е изпречило на пътя им. Това е заблуждение. Бог не забравя хората, но те Го забравят. Майката не забравя децата си, но децата забравят майката. Казано е в Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, аз ще си спомня“. На друго място е казано: „Написах ви на дланта си“. Като погледне към дланта си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те“. Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта. „Каквото вържеш на земята, вързано ще бъде и на небето.“ – Кога? – Когато челото, носът и устата ти са правилни и красиви. Вярата е създала челото, любовта – носа, а надеждата – устата. Значи чрез челото, т.е. чрез мозъка, човек възприема енергии от висшите светове, чрез носа – духовни енергии, а чрез устата – енергии от физическия свят. Човек не може да разбере законите на земята, ако надеждата му не е развита. Щом разбира тези закони, той гледа съзнателно на фазите, през които човешкият живот минава, и разумно ги използва. Човек е бил млад и пак ще бъде; той е бил стар и пак ще бъде. Обаче, за да се използват всички възрасти, като условия за работа и учене, нужно е будно съзнание.

Сегашните хора се страхуват от старостта и като дойдат до 50–60-годишна възраст, те не смеят да предприемат никаква работа, нищо ново, понеже мислят, че тяхното време е минало вече. – Кой ще работи тогава? – Младите и децата. Това е заблуждение. Сегашните хора проявяват живота на миналите поколения. Техният живот е резултат на миналото. Животът на бъдещето поколение пак ще бъде резултат от настоящия живот. Тогава какво наследство ще оставите на бъдещото поколение, ако тъй рано се откажете от работа? Бъдещото поколение ще покаже какво сте били вие и какво сте им оставили.

Стремете се към новото, в което няма остаряване. – В какво се заключава новото? – Новото подразбира ум светъл, пълен с добродетели; сърце чисто, пълно с добродетели, и тяло здраво, пълно с добродетели. Ще кажете, че тялото умира. – Има едно тяло, което всякога върви с човека и на този, и на онзи свят. Това тяло никога не умира. То съблича само старата си дреха и свободно от нея продължава своя път. И в Божествения свят не приемат човека без тяло. В никой свят не приемат човека без ум, без сърце и без тяло. Той остава някъде в космоса, но при страшно мъчително състояние. За да не изпада в това мъчително положение, човек трябва да пази физическото си тяло, да не нарушава неговата чистота и цялост. Какво ще стане с млечната още ядка на ореха, ако преждевременно пострадат горните две покривки? Орехът е осъден на смърт. Той не може да продължи своето съществуване. Като се запазят горните покривки, орехът се развива правилно. Всяка покривка пада на времето си и като се посади орехът, от него излиза нов живот. Казано е в Битието: „И земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над бездната“. Духът Божи, това е светлината на света. Следователно, докато Слънцето на живота грее, използвайте светлината му, да организирате вашата земя, т.е. тялото си, да го превърнете в рай. В Божествения свят слънцето грее всякога и осветява всеки, който иска да се ползва от него.

Сега, аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Ако е вярно, за моя сметка остава, аз печеля; ако не е вярно, ще благодарите, че съм ви дал едно богато угощение.

Сега, вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. В тях се крие Великият в света. Те произлизат от Него. Служете на духа и на душата си, на ума и на сърцето си, като учители на вашия живот. Ако тях не слушате, кого можете да слушате? Ако някой дойде отвън и се опитва да ви въздейства, вие казвате: „Не ставам роб на никого!“ – Който не служи на Бога, само той е роб. Който не люби, който не вярва, който не се надява, само той може да бъде роб. Всеки, който е възприел истината, той е свободен. Който е възприел любовта, знанието, той е свободен човек. Не е лесно да приложи човек принципите на любовта и на свободата, да се откаже от старото. Тъкмо сядате пред приятен, хубав обяд и при вас идва един гладен човек. Нещо ви нашепва: „Раздели обяда си с този човек!“ Погледнеш към обяда си, погледнеш към бедния човек, не ти се дава. Пак нещо ти нашепва: „Раздели обяда си с този беден. Повикай го при себе си, Бог е в него. Ако не споделиш обяда си с него, ще съжаляваш“. След дълго увещаване ти се съгласяваш да дадеш нещо от себе си на своя беден брат. Не се стопява лесно коравото човешко сърце.

Не е въпрос да правим добро, с което да се показваме пред хората. Аз съм за онова положение, когато човек почувства присъствието на Бога, да стане на крака с всичкото си уважение и почитание. От хиляди години насам Бог те е подкрепвал, давал ти е всички блага на разположение – ще станеш и ще Му се поклониш. Заради Него ще извършиш всичко с Любов. И най-малкото да направиш за Него, ще получиш благословението Му. И цар да си, бъди готов за Бога на всякакви жертви. За предпочитане е да бъдеш последен човек в света, но с Бога, отколкото пръв и без Бога. За предпочитане е да бъдеш последен слуга, но с Бога, отколкото пръв цар без Бога. Ако и царят е с Бога, още по-добре. Ако си мъж и Бог е с тебе, радвай се. Ако си жена и Бог е с тебе, радвай се. Ако си дете и Бог е с тебе, радвай се. Изобщо, в каквото положение и да се намираш, важно е Бог да е с тебе. Когато влезе в къпалнята и намери онзи, който от 38 години лежеше болен, Христос го изцери. – Защо само него излекува? – Защото само той очакваше Христос. Дълбоко в душата си той уповаваше на Бога. Значи в Израил по онова време имало само един, който очаквал да го избави някой. Вас кой ще избави? Днес и вие сте в къпалнята, но ако не можете да се излекувате, ще влезете в лоното на смъртта. Кой ще ви избави оттам?

Един ден наблюдавам как един сокол се спусна върху един кос, който спокойно си пееше и го сграбчи. Веднага отправих мисълта си към сокола, казах му: „Ще пуснеш коса!“ Той го пусна и отлетя. При друг случай наблюдавам как един кълвач чука с клюна си по едно дърво, кълве и търси червейчета. Работник е кълвачът, върши своята работа. Зададе се отнякъде сокол и право върху кълвача. – „Слушай, това е работник, който върши работата си. Пусни го и не го смущавай.“ Той пусна кълвача. Много соколи има в живота. Един от тях е човешкото безверие. Като дойде при вас, то казва: „Не е време за тази работа. Можете да я отложите за малко“. – Щом работата е добра, не слушайте безверието, но го вържете.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето.“ Какво ще вържете на земята? Ще вържете вашето безверие, безнадеждие и безлюбие на земята, за да бъдат вързани и на небето. Какво трябва да развържете на земята? Развържете вярата, надеждата и любовта на земята, за да бъдат развързани и на небето.

Пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи. Какво представляват българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъстват на царската вечеря под различни предлози: че са си купили ниви и ги засели, че воловете си опитвали, че са се оженили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи, да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата“. Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са те за злото – не го виждат. Те са осиромашали за стария и грешен живот; те са се отказали от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който Слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища.

Благословен е онзи народ, за когото може да се каже: „Който не беше мой народ, намери ме. Моят народ, обаче, остана вън“. Прочетете сега „Добрата молитва“, която ще бъде символ на новото верую в света.

Беседа от Учителя, държана на 8 септември 1940 г., 10 ч. преди обед.

Любов в трите свята

В прочетената глава от Евангелието на Матей се вижда до каква степен хората изпадат в дребнавости. Те разискват, спорят за нещо и за никакво.

Фарисеите Му рекоха: „Ето твоите ученици правят онова, което не е простено да се прави в събота“. (– 2-ри стих.) – Какво са правели учениците Христови? Понеже огладнели, късали класове в съботен ден и яли. С това те престъпвали закона на съботата. Чудно нещо! Всеки човек престъпва съботата. Още със ставането си от леглото той е престъпил закона. Кой човек не престъпва закона на съботния ден? За да не го престъпи, той трябва цял ден да лежи в леглото си, да не се мърда. В съботен ден никой няма право да се облече, да сложи шапка на главата си. Така разсъждавали фарисеите по онова време. Който разбира физиономията, може да нарисува образа на фарисея. Като чете техните прояви, той може да има верен образ за тях. Изобщо, всички хора имат специфични лица: консерваторите имат особени лица; тия, които обичат да си похапват, имат особени лица; религиозните също имат особени лица. Не само това, но всеки човек, който обича да се облича с пъстри дрехи, също така има особено лице. Той има на главата си силно развит център за цветовете. Каквито центрове има на главата си, това се изявява и на тялото му. Каквото човек обича, него изявява. Кого обичате повече: онзи с пълната кесия, или онзи с празната кесия? Вие обичате повече онзи с пълната кесия, защото има какво да вземете от него. Вие обичате повече онзи с пълната торба, отколкото онзи с празната торба. Религиозният е човек с пълна торба. Ще кажете, че веруюто му не е право. Това нищо не значи. Той носи в торбата си хляб. Този хляб може да е сух, но все пак носи нещо. По-добре е да имаш хляб, макар и сух, отколкото да нямаш никак.

Изобщо, човек обича повече това, което е развито в него. За пример, някои хора обичат математика, а други не я обичат. В първите центъра на математиката е силно развит; във вторите този център не е развит. Някои хора са музикални, обичат музиката, защото музикалният център в тях е добре развит. Някои хора са избухливи, сприхави, смели. – Защо? – Главата при ушите им е повече развита, отколкото в ония, които са тихи, кротки. Центърът на смелостта в човека за пръв път е открит от учения Гал, който поставил основа на френологията. Той забелязал, че някои хора са по-сприхави и смели, но не могъл да намери мястото на този център. В помощ му дошъл един негов приятел, който развъждал кокошки и петли. Приятелят му забелязал, че някои петли са смели, големи борци, а други са по-кротки. Смелият, като влезе в борба, докрай устоява; кроткият скоро отстъпва. Той потърсил причината за тези прояви и намерил, че главата при ушите на смелите петли е широка. Като знаел вече това, Гал констатирал същото нещо и в хората. Главата при ушите на смелите хора е по-широка, отколкото на тихите. Най-много бият онези деца, на които главите са широки при ушите. Немирни са тия деца, но и от тях може да излезе нещо. Кротките хора са такива само при дадени условия. Излязат ли от тия условия, те стават буйни. За пример, водата в езерата е тиха, спокойна. В нея можете да се измиете ръцете и краката без никакъв страх. Обаче, ако дадете наклон на тази вода, ще видите какво може да направи тя. Христос, който беше един от най-миролюбивите хора на света, извади камшика и изпъди всички търговци от храма.

Сега и на вас казвам: Извадете камшика си и изгонете всички лоши мисли от главата си. Вземете камшика и изгонете всички лоши желания от сърцето си. Умът и сърцето са храм за човека, където никакви търговци, никакви продавачи не трябва да останат.

Човек трябва да разбира нещата, да не изпада в заблуждения. Като срещнете някой човек, вие трябва да четете по него като по книга. Защо ръцете на някой човек са по-дълги, отколкото трябва, за това има причини. Ние казваме, че всеки уд, който се упражнява повече, отколкото трябва, се повече развива. Значи хора с много дълги ръце в ред поколения са обичали да взимат чуждо. Няма престъпление, което човек да е извършил, да не е написано на лицето му. Безразборното изсичане и изкореняване на горите също е написано на лицето. Ще кажете, че това не е престъпление. Когато законът засегне човека, тогава само той разбира кое е престъпление и кое – не. Като знаете, че няма нищо скрито-покрито в света, работете за придобиване на добри мисли и чувства. Като работите върху доброто, вие можете да изваете каквото лице искате. Върху каквото работите, това постигате. Казваме за някой човек, че яде много. – Къде виждаме това? – В този човек е развит специален център, който се намира в областта на слепите очи. За такива хора се разправят баснословни работи. Разправят за един човек, че могъл да изяде закуската на 72 деца наведнъж. За друг някой разправят, че могъл да изяде едно агне от 12 килограма с един голям хляб. И след това изяждал още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонът изяжда на ден 70 килограма ориз. Китът пък яде още повече. Какво показва това? – Че и в човека има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и те не му стигат, иска да има милиарди. Какво ще прави с толкова много пари? Човек може да има много пари, без да бъде щастлив. Колко богати мъже са били опропастени от жените си! И колко богати жени са били опропастени от мъжете си! Като се хванат за богатството, докато не го изядат, не се успокояват. Тук думите „мъж“ и „жена“ са взети в изопачена форма. Не е мъж, нито жена този, който може да опропасти човека. Това са опорочени форми, които носят нещастие за човечеството. По цял ден те се карат, бият слугите и слугините си и минават за енергични хора. Добре е да бъде човек енергичен, но ако едно чувство или една способност заемат мястото на други, това нарушава хармонията в човешкия организъм. Значи и в човешкия организъм има безправие. – Кога? – Когато някое силно чувство, или някоя силна способност, вземе храната на по-слаби чувства и способности в човека. Страшно е, когато човек се натъкне на тази вътрешна борба, на това вътрешно потисничество в себе си. Колко войни са водени за религиозното чувство на хората! Колко хора са били изгаряни за техните религиозни вярвания! Не е лошо да бъде човек религиозен, но лошото е в злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човек силен ум, но лошо е, ако този ум е злевъзпитан. Доброто се крие в доброто възпитание. То води към самообладание. А самообладанието подразбира умеене да употребиш всяка сила навреме и на място. Истинският художник рисува на платно с хубави бои и каквото нарисува, изнася го пред хората и те да кажат мнението си. Онзи, който не е истински художник, рисува, където му попадне: на една стена, на друга стена. Приятно ли е на хората да рисувате по стените им? Да направиш набързо някаква скица, това не е художничество.

Мнозина казват, че вярват в Бога. Какво се ползва Бог от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Други пък казват, че вярват в слънчевите лъчи. Какво се ползва слънцето от вашата вяра? Или какво се ползвате вие от тази вяра? Вярата на човека в нещо трябва да отговаря на някаква реалност. За пример, да вярваш в слънцето, това значи така да възприемаш неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъм. Следователно, ако вярата ви в Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потребна, какво се ползваме от тази вяра? В Евангелието е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“. С други думи казано: „В това седи Любовта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.

Често казваме: „Всичко в света произтича от Бога“. – Кое всичко? – Всичко разумно. Значи всички възвишени мисли и чувства произтичат от Бога. Всички добри и разумни хора произтичат от Бога. Добрият баща и добрата майка, добрите приятели произтичат от Бога. Всичко добро произтича от Бога и въпреки това вие отричате Онзи, от Когото нещата произтичат. Ще каже някой, че съм си ушил някаква дреха. Той не се замисля откъде е взета дрехата и колко същества са работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцете са работили за неговата дреха. После се е намерил някой способен човек да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като плат. Ти купуваш плата наготово, занасяш го на шивач, да ушие дрехата, и казваш, че имаш нова дреха, или че си ушил нова дреха. Някои четат Библията и минават за религиозни, за учени хора. В какво се заключава тяхната ученост? Те четат за един или за друг пророк, но нямат тяхната опитност. Те четат за Христос, но никой от тях не е минал през опитността на Христос. Те четат за апостолите, но даже и тяхната опитност нямат. Кой има опитността на апостол Павел, да бъде бит за своите убеждения? – Защо биха Павел? – Защото беше много смел. Преди да стане християнин, той гонеше и преследваше християните. Като стана християнин, той искаше да обърне целия свят към новото учение. Обаче евреите му се противопоставяха и казваха: „Ето един отстъпник от нашата вяра“. Те го биха пет пъти по 39 удари, след което характерът му се смекчи.

Не е лесно да внесе човек порядък в себе си. Често той влиза в стълкновение със себе си, не знае дали това, което иска да направи, е на място. Той не знае дали веруюто, което изповядва, е право и пита другите за това. Да питаш другите хора, дали е право това, което вършиш, то е все едно да питаш дали дрехата, с която си облечен, седи добре на тялото ти. Ако питате мене по този въпрос, аз бих дал особено мнение, особена мода. Дрехата на мъжа и на жената трябва да вървят по линиите на тялото. Ако някое тяло е изопачено някъде, било раменете са много ниски, или двете части на тялото несъразмерни, дрехата трябва да изправя тия дефекти. Казвате, че всичко е от Бога. – Това, което е от Бога, е съвършено. Обаче изопачените форми не са от Бога. Те говорят за отклоненията, които хората са направили в редица поколения.

Като живее на земята, човек трябва да работи върху себе си, да моделира главата си, тялото си, да извае една съвършена форма. Такъв, какъвто е сегашният човек, кракът му не може да влезе в Царството Божие. Как ще влезете в Царството Божие, когато искате да бъдете богати, щастливи, учени? Това са земни желания. Който влиза в Царството Божие, сам по себе си е учен, богат, щастлив. И на земята даже, човек е по-богат, отколкото предполага. Той има очи, уши, нос, уста, мозък, които струват милиарди. Когато човек е недоволен от живота, от богатството си, Бог казва да го извадят от тялото му и да го заведат при Него. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен отиване на човека при Бога, да даде отчет, защо е недоволен.

Днес и мъжете, и жените са недоволни от живота си. Ако запитат жената защо е недоволна, ще каже, че е недоволна от мъжа си. Мъжът пък ще каже, че е недоволен от жена си. – Защо са недоволни? Те са се събрали да живеят на едно разстояние от четири–пет квадратни метра и мислят, че могат да бъдат щастливи. В бъдеще мъжът и жената ще живеят на разстояние най-малко от сто километра и отвреме навреме ще се срещат. Тогава няма да спорят, но ще се разговарят като ангели. Много естествено, че днес не могат да живеят добре. Ако мъжът получава две хиляди лева месечна заплата, жената иска дрехи, обувки, украшения, които струват хиляди левове. Мъжът се намира в противоречие, как да и угоди. Другаде пък мъжът създава противоречия на жената.

Като наблюдавам проявите на хората, виждам млади моми, които скубят пера от юрдечките. – Защо скубят перата им? – Те се кичат с тях, с което искат да кажат, че могат да се нагодят на всички условия, благоприятни и неблагоприятни, т.е. и по суша, и по вода. Момците гледат на тия пера и не могат да разберат какво означават. Човек трябва да бъде добре облечен. Това и природата го изисква. Тя е работила върху облеклото, правила е много опити. Ако видите пауна, перата му са много нашарени. Райската птица е облечена с такава красива дреха, както никоя царска дъщеря. Пеперудите също имат красиви облекла. При това цветовете са хармонично съчетани. Благодарение на това, колкото по-културен е човек, толкова повече обръща внимание на линиите на своята дреха.

Следователно, както дрехата трябва да се нагоди на тялото на човека, така и мислите, чувствата и постъпките му трябва да се нагодят според неговото съзнание. Само при това положение човек е доволен от себе си. При това, казвате, че искате да бъдете щастливи. Човек може да бъде щастлив само при едно положение: когато живее според разумните закони на природата и когато е във връзка с разумните същества, които водят съвършен живот. Съвършеният човек използва разумно благата, които му са дадени. Вие живеете 40–50 години на земята и не знаете как да използвате благата. Вие не знаете какво нещо е приятел. Приятелят ви обича, цени и всякога желае вашето добро. В съвременните хора има нещо опорочено, благодарение на което истинското приятелство липсва. – Кое разваля любовните отношения между хората? – Неразумната ревност. Всички болести се дължат на ревността. Единственото нещо, което изключва престъпленията, това е Любовта. Където е Любовта, там е хармонията. Следователно не се страхувайте, когато мъжът ви обича и други жени. Щом обича и други жени, той ще обича и своята. Не мислете, че ако не обича други жени, ще обича само своята. Това е криво разбиране. Любовта е онази сила в света, която изключва всякаква ревност и противоречия. Който обича, той е в правия, Божествен път. Нищо в света не е в състояние да опетни любовта му. Море е великата Любов, нищо не може да я опетни. Хиляди нечисти капки да влязат в морето, няма да повлияят на неговата чистота.

Любовта, за която говорим ние, е закон на Цялото.

Следователно Цялото всякога обича своите части. Може ли човек да обича лявата си ръка повече от дясната? Може ли човек да не обича някой от своите удове? Здравият човек обича еднакво всички свои удове. Здравият човек обича цялото си тяло. За да бъде мъжът здрав, той трябва да бъде широк в плещите, в раменете, а в долната част – по-тесен. Никакъв корем не се позволява на мъжа. Изобщо, между всички удове на здравия човек има съразмерност. Ако носът е по-дълъг, отколкото трябва, а ушите – по-големи, това показва някакво отклонение от правия път. На магарето и на заека ушите са дълги, понеже те са живели при неблагоприятни условия. Заекът, за пример, е крайно страхлив. При всяко шумолене в гората той насочвал ушите си да слуша, да не идва някаква опасност. Като насочвал ушите си да слуша, той ги продължил.

Като знаете, че чрез упражнения човек развива удовете си, казвам: Работете за развиване на своите добродетели, разумност и сила. Вижте как свири на пиано опитният пианист. Като слага и вдига ръцете си от пианото, той изкарва приятни тонове за човешкото ухо. Такива трябва да бъдат мислите и чувствата на човека. Ако от вашите мисли и чувства не се образуват приятни за ухото тонове, какъв е вашият ум и какво е вашето сърце? Какъв човек сте вие, ако във всеки, когото срещнете, не видите една добра черта? Ако искаме да угодим на Бога и да имаме Божието благословение, трябва да знаем, че всичко, което Той е създал, е добро.

Като не разбират това, хората казват, че Бог не е създал нещата, както трябва. Те намират, че липсва нещо. – Защо? – Защото не съпоставят нещата. Жената казва: „Защо съм създадена жена?“ Преди няколко прераждания жената е била мъж, а мъжът – жена. Били ли са доволни от положението си? И тогава не са били доволни. Жената е форма, чрез която се възпитават чувствата; мъжът е форма, чрез която се възпитават мислите. За да могат в човека да се развиват и мислите, и чувствата, той идва на земята ту като мъж, ту като жена. Мъжът и жената са форми, които един ден ще се слеят в едно и ще образуват един човек. Когато се развият чувствата и способностите в човека, тогава той ще бъде душа, която ще живее в друг порядък на нещата. Първоначално на земята са съществували само растения и дървета и всички са мислели, че само дърветата трябва да съществуват. После дойдоха рибите, които мислеха същото, че в света трябва да има само риби. След тях дойдоха птиците, млекопитаещите и най-после – човекът. Но и човек не е последна форма на творението. Сегашният човек вижда само отпред, а бъдещият ще вижда навсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу. По този начин той ще се освободи от всички нещастия, които сполетяват днешният човек. Това е ясновидството, за което мнозина говорят. Всичко това се постига само чрез Любовта. Любов към Бога и любов към ближния са двата велики закона, които управляват света. Като обича Бога и ближния си, нито мъжът трябва да ревнува жената, нито жената – мъжа. Щом ревнуват, те са още в старата култура, те не обичат Бога и ближния си. Ако обичат Бога и ближния си, любовта им е свята, към когото и да е насочена тя.

Ще кажете, че тази любов е висока, не е за вашето време. За вас е тази любов. Не само, че е за вас, но вие даже сте закъснели за нея. Докато не придобие Любовта, човек вижда нещата наопаки. За пример, той вижда, че някой държи в ръката си един орех и го заравя в земята. Той се чуди защо оставя ореха в земята да изгние, а не го изяде. Добре е да изяде ореха, но още по-добре е да го посади. Като го посади, след няколко години орехът ще израсте, ще даде много плод, от който ще се ползват повече хора.

Казано е в Писанието: „Всяко дърво се познава от плода си“. Следователно посадете вашите добродетели, да израстат, да видите какви са плодовете им. Човешкият характер се познава от неговите мисли, чувства и постъпки. Някои казват: „Да положим живота си за Бога и за своя ближен“. Това значи: Да обичаме Бога и в Негово име да обичаме всички. Когато обичате някого и той ви обича. Ако вие не го обичате, и той няма да ви обича. Няма по-голямо благо за човека от това, да обича всички хора. Ако сте пътник и по пътя си срещнете няколко чешми с хубава вода, вие ще пиете от тях. Лошо ли сте направили? Чистата вода подобрява живота. Следователно, ако една жена обича правилно, тя се повдига. Същото се отнася и до мъжа. Любовта повдига хората. Без любов човек се осакатява, а с любов се повдига.

Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов една трета е Божествена, а две трети са човешка. В духовната любов две трети са Божествени, една трета духовна, а в Божествената любов три трети са Божествена. И чувствата се делят на три категории: чувства, които се отнасят до физическия свят; чувства, които се отнасят до духовния свят, и чувства, които се отнасят до Божествения свят. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят, защото се прилага към всички същества: растения, животни и хора. Изявете любовта си и в трите свята. Това е новото учение. Ако не живее едновременно в трите свята и не проявява любовта си в трите свята, човек не може да бъде гражданин на Царството Божие.

Като живее в човешкото съзнание, човек трябва да се вслушва и в онова, което Божественото му говори. Когато направи нещо лошо, човешката уста му казва: „Не постъпи добре“. Когато направи нещо добро, Божествената уста му казва: „Добре постъпи“. Вслушвайте се в двете усти, които са в вас и ви говорят.

Т. м

Беседа от Учителя, държана на 15 септември 1940 г., 5 ч. сутрин.

Разбрани и неразбрани езици

Мъчно се говори на разбран език, още по-мъчно – на неразбран. Мъчно е да се говори на своя език, още по-мъчно – на чужд. Ако знаеш някой чужд език, можеш, като говориш или пишеш, да направиш някакви грешки, с които да се изложиш. Обаче, ако знаеш малко езика, повече грешки ще правиш и повече ще се излагаш. Слушате някой да казва, че всичко знае, а друг – че нищо не знае. И в двете твърдения има нещо неразбрано. – Защо? – Защото, който казва, че всичко знае, не разбира, че има нещо, което не знае; който казва, че нищо не знае, не разбира, че все нещо знае.

На едно място в Писанието Христос казва за себе си: „Аз съм вратата на кошарата“. В обикновения живот под думата „врата“ разбираме предмет с различна форма, направен от дъски, майсторски изработени. Този предмет поставят на празно място, на стена или на ограда, и го закрепват така, че може свободно да се отваря и затваря. Съзнателна ли е вратата? Има ли представа за службата, която върши в един дом? Значи понятието „врата“ има двояко значение: буквално и преносно. Човешкият ум си служи с представи, изводи и заключения, идва до вътрешния смисъл на нещата. Като понятие, вратата е допусната в човешкия ум. Някои понятия, обаче, умът не допуска в себе си. Когато говорим за врата, ние знаем, че тя се отваря за добри приятели и затваря за неприятели. Не става ли същото и с човешкия ум и сърце? За своите добри приятели вие отваряте и ума, и сърцето си. За ония, които не обичате, вие напълно се затваряте.

Всички хора, изобщо, се отварят за приятелите си, а се затварят за неприятелите. Учителите правят същото: за някои деца – по-способни и добродетелни, те се отварят повече; за ония, които не могат да влязат във вътрешен контакт с тях, те остават затворени. Какво виждаме в края на краищата? От първите деца, именно, излизат добри, знатни граждани и гражданки, а някои се раждат даже в царски домове, като бъдещи царе и царици. – Защо някои деца се раждат в царски семейства? – Защото са хранени с царска храна. – Защо от многото яйца, които царицата-пчела снася, само едно излиза царица? – Защото е хранено със специална, с царска храна. Като изучавате живота на пчелите, виждате, че яйцата на работниците се хранят с един вид храна, бръмбарите, неправилно наречени „търтеи“ – с друг вид храна. Бръмбарите представляват свита на царицата. Благодарение на тях, тя върши своята работа. Те са от високо произхождение. Не е добре, когато бръмбарите се размножават повече, отколкото трябва. Ако съвсем изчезнат, и това не е добре. Между пчелите в един кошер има известна пропорционалност, която природата допуска. Наруши ли се тази пропорционалност, пчелите сами я възстановяват.

Всеки човек иска да бъде цар или царица. Не е лесно да носи човек тази висока титла. Колкото по-високо място заема човек, толкова по-отговорно е положението му. За пример, положението на целия кошер зависи от царицата. На всеки 24 часа тя трябва да снася по две–три хиляди яйца, от които се излюпват работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човек, че иска да бъде цар, свещеник, майка, баща или учител. Това са едни от най-отговорните длъжности. В съвременния живот всички добри начинания, както и всички лоши, се дължат все на майките и на бащите. Като наруши някой закон, човек казва: „Какво особено съм направил? Нарушил съм един малък закон“. Каквото и да е нарушението, малко или голямо, то носи своите лоши последствия. Ето, Адам и Ева нарушиха само един закон, ядоха от плода на забраненото дърво, но и до днес още светът не може да се освободи от последствието на това нарушаване. И до днес хората ядат от забранения плод и се чудят защо не могат да се освободят от греха на първите хора.

Съвременните хора се намират в една голяма кръчма, където всички ядат и пият от евтиното винце. Като излязат от кръчмата, те започват да се карат. – Защо се карат? – Защото ядат от забраненото дърво. Докато не бяха яли от забранения плод, Адам и Ева живяха в мир и съгласие. Щом вкусиха от него, те веднага се скараха. Само пияни хора се карат. Като видя, че се карат и не живеят добре, Бог запита Адам: „Защо се напихте?“ За оправдание, Адам отговори: „Напих се, Господи, от любов към жената, която ми даде за другарка. Аз имах доверие в нея, но тя ме изкуси“. После Бог се обърна към Ева със същия въпрос, на който тя отговори: „Господи, змията ме излъга. Никога не мислех, че змия може да лъже, още повече, че е създадена от Тебе. Тя ми каза, че ако ям от забранения плод, ще стана Божество, ще придобия Твоите качества. Аз пожелах да стана като Тебе“.

Оттук виждате лошите последствия на кривите мисли. Закон е: няма мисъл, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е в Писанието, че злото носи последствията си до четвъртото поколение, а доброто – до хиляди родове. Ако този закон не съществуваше, нищо не би могло да се предаде на бъдещото поколение. Наистина, с доброто заедно се предава и злото, но като по-силно, в края на краищата, доброто преодолява.

Като изнасям грешката на Адам и на Ева, това не значи, че трябва да се страхувате да ядете. Има какво да яде човек. От един плод само се забранява на човека. Работете върху себе си, да се освободите от вътрешния страх, който е причина за различни болести. От страх хората умират. Когато чумата отивала за Багдат, в сметката ѝ влизали само хиляда души. Като преброила числото на жертвите, и тя останала учудена – на онзи свят отишли 20,000 души! Значи хиляда души били избрани от чумата, а 19,000 заминали от страх. Голяма сила е страхът. Голямо е неговото влияние. Хората се намират под влиянието на страха така, както и под влиянието на модата. Цяла зараза е модата. Малцина устояват на нейното влияние.

Хората се мислят за умни, учени, силни, а не могат да се справят със страха, с модата и с много неща още. Те казват, че растенията и животните са невежи същества, а се хранят с тях. Как е възможно, тогава, да се храни човек с плодовете на низшите и некултурни растения, с месото на невежите животни и да очаква, че от него може да излезе някакъв особен гений или талант? Каквато храна употребява човек, такъв става. Какво ще излезе от човека, ако продължава да се храни с говеждо и със свинско месо? От глупавото и нечисто не може да излезе нищо умно и чисто. Какво излезе от ония, които ядоха от дървото за познаване на добро и на зло? Да оставим този въпрос настрана. Той е един от деликатните въпроси. Опасно е да се говори за греха, за злото и за престъплението. Да се говори върху тия въпроси, това значи да се зарази човек. Силният, високодуховен човек може да борави с материята на греха и на злото, защото знае законите, чрез които да ги трансформира. Които не разбират тия закони и се опитват да спрат злото, вместо да го ограничат, то взима все по-широки размери. Тази е причината, поради която злото днес се шири наляво и надясно. Съвременните хора са свидетели на един страшен дуел – две страни се бият. В първо време на едната страна бяха две сили, а на другата – една. После положението се смени: първата страна остана сама, а към втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силите отношението беше 2:1, а после стана 1:2. Всяка от страните търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче и двете страни имат мнение за себе си, че са избраният от Бога народ, натоварен с идеята да внесе в целия свят нов ред и порядък. Така мислеше едно време човекът. Той си казваше: „Аз съм господарят на света, трябва да се справя с всички по-низши от мене раси и култури“. Той влезе в упорита война с тях, но и до днес още не може да се освободи от калта на тия низши раси. И до днес още той прави грешките на предшестващите раси. Това, което змията прави, и човек го прави; това, което тигърът прави, и човек го прави; това, което комарът прави, и човек го прави. Това не значи, че във всички прояви човек е като животните, но има още остатъци от животински черти в себе си, с които мъчно се справя.

Какво трябва да се прави, за да преодолее човек животинското естество в себе си? Нищо друго не остава на човека, освен да спазва Божиите закони и законите на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вярват в Бога и в разумността на природата. Ония, които не вярват, още търсят доказателства за съществуването на Бога. Чудно нещо! Какви доказателства ще дадете на хората, че светлината съществува? Ако и това трябва да се доказва на човека, значи той е сляп. Който има очи, вижда светлината. Ето защо, не търсете доказателства за съществуването на Бога, но молете се очите ви да бъдат винаги отворени, да виждате светлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете как се предава, това е друг въпрос. Радвайте се и благодарете, че имате възможност да възприемате и познавате поне отчасти светлината и топлината.

Мнозина се задоволяват с едно ограничено понятие за Бога, за Когото могат да получат само физически доказателства. Те вярват в някакъв Бог, който не е нито любов, нито светлина, нито топлина, нито знание. Който търси Бога на любовта, на светлината, на топлината и на знанието, той не се нуждае от никакви доказателства за Неговото съществуване. Той Го познава вътрешно и се домогва непосредствено до Божествените идеи. Той не се нуждае от външни учители, сам на себе си е учител. Човек трябва да се стреми към усъвършенстване. Като стане съвършен, човек лесно разбира нещата, не се нуждае от много обяснения. Като погледне само някого, той веднага го познава. Като погледне слънцето, човек знае вече, че това е светещо тяло. Какво има на слънцето, каква е същината му, той не знае, но достатъчно е, че разчита на неговата топлина и светлина. Даже учените не знаят с абсолютна сигурност какво е всъщност слънцето. За пример, за температурата на слънцето има различни мнения: едни учени поддържат, че температурата му е около шест хиляди градуса, други – около 25 милиона градуси, трети – над 25 милиона. Кое мнение е най-вярно, не се знае. Ние нямаме още такъв термометър, с който да определим температурата на слънцето с абсолютна точност. Според някои учени температурата на слънцето не е нищо друго, освен някаква умствена преграда, с която жителите му се предпазват от жителите на по-ниско културните планети.

Кои са първите причини, които заставили хората да се бият? За да се бият хората, причината е религията, т.е. религиозните култове. Докато били в рая, първите хора нямали никакъв култ, който да внася между тях спор и недоразумение. Там съществувал един култ – послушанието. Как са живели Адам и Ева след излизането си от рая, не знаем, но как са живели синовете им – Каин и Авел, знаем. Родителите им били вегетарианци, а синовете – месоядци. Един религиозен култ ги заставил да воюват помежду си и един от тях станал жертва. – Кой беше този религиозен култ? – Жертвоприношението. Авел бил овчар и принесъл в жертва на Бога една от своите овце. Каин бил земеделец, затова принесъл в жертва от своите житни произведения. Спорът, обаче, се явил по причина на това, че димът от жертвеника на Авел възлизал нагоре, към Бога, а на Каин – се разстилал по земята. Това породило завист в сърцето на Каин. Когато димът отива нагоре, това показва, че времето ще се оправи. Значи жертвата на Авел била приета, а на Каин не била приета, защото времето щяло да се развали.

Като се огорчил, Каин започнал да разсъждава: „Брат ми принесе в жертва живо същество и Бог прие жертвата му. Щом е така, аз ще принеса брата си в жертва, дано този път Бог приеме и моята жертва“. Това е криво разбиране на въпроса. Човек има право да принесе в жертва нещо свое, което принадлежи само на него, а не чужди неща. Агнето беше собственост на Авел, житото – собственост на Каин. Те имаха право да пренесат в жертва това, което сами са произвели, но що се отнася до чуждото, те нямаха право да сложат ръка на него. Каин принесе в жертва брата си, но Бог го запита: „Каин, къде е брат ти?“ – „Не съм стражар на брат си, да ходя след него.“ Каин излъга Господа. Той знаеше къде е брат му. Тогава Господ му каза: „Кръвта на брат ти вика за отмъщение“. Каин се уплаши и рече: „Който ме срещне, ще ме убие за престъплението ми“. – „Който се осмели да те убие – каза Господ, – наказанието му ще бъде седмократно.“ Бог остави Каин жив, да носи последствията на своето престъпление.

Днес всички народи се избиват едни други. Едно време фронтът беше на бойното поле, а сега фронтът е навсякъде – и в градовете, и в селата. Бомби падат всред мирното население и избиват невинни деца, жени, мъже, старци – когото намерят. – Какво ще стане със света? – Ще видите. Сега управляващите са пуснали една грамадна река да тече. В скоро време тя ще обхване целия свят. – Какво може да се направи срещу това течение? Единственото нещо е да сложите срещу течението здрави бентове, докато вкарате реката в първото ѝ корито, където природата я е пуснала да тече. Докато хората отбиват и пускат реките да текат по свое разбиране, всякога ще има лоши последствия за човечеството. Докато реката Нил течеше през Сахара, последната беше цветуща местност. Щом отбиха реката, Сахара стана пустиня. С това хората извършиха грамадна грешка. Природата знае къде трябва да текат реките. Когато е нужно да се отбие една река, тя сама предвижда това и чертае нови пътища.

Днес, след всичко това, което сегашните хора правят, те се запитват защо съществуват противоречията. Много естествено. Противоречията съществуват като резултат на отклонението, което човешкият ум и човешкото сърце са направили от правия път, който Бог им е предначертал. Те са отбити от правата посока и текат там, където не трябва, вследствие на което предизвикват големи нещастия. – Какво трябва да правим сега, за да избегнем тия последствия? – Трябва да поставите ума и сърцето си в посоката, която първоначално им е била определена. – Каква е задачата на сърцето? – Да пречиства кръвта и така пречистена, да я отправя и към най-отдалечените части на организма. Според някои учени е изчислено, че сърцето има на разположение 300 милиарда клетки, с които се справя разумно. Те са поданици на неговата държава. Няма цар в света, който да има на разположение толкова поданици, както сърцето. Както виждате, човек е господар на такова голямо царство, с толкова много поданици и се оплаква, че е сиромах. Някой даже нарича себе си „будала“ – „Буда-Аллах“. Думата „будала“ има хубаво съдържание, но днес е изопачена. Първоначално тази дума означавала съвършен човек, произлязъл от Бога. Значи будала е съвършеният, който излиза от Бога. Впоследствие тази дума изгубила своя вътрешен смисъл. Днес под понятието „будала“ разбираме човек, който не знае какво прави – несръчен е той. Някой сгреши и за свое оправдание казва: „Аз съм будала“. Това значи: „Аз, който имах всички условия и възможности да стана човек, изгубих всичко. Днес съм нищо друго, освен будала. Станах посмешище на хората“. Който признава грешките си и ги изправя, е истински будала. Докато всички хора не станат в този смисъл будали, светът не може да се оправи. Обаче да се прави човек на будала, да мисли, че може да излъже, да изиграе някого, не му е простено. Той ще носи последствията на своето съзнателно изопачаване. Как ще излъжете слънцето? Как ще излъжете морето?

Мнозина казват, че трябва да бъдат добри и свети, да се проявяват като хора. Ако мислят, че отсега нататък могат да станат добри и свети, те са на погрешен път. Те са закъснели вече. Добрите хора се раждат добри. Светите хора се раждат свети. Едно се иска от хората: да се проявяват такива, каквито са. Човек носи в себе си всичко добро и възвишено, всички дарби и способности, но се нуждае от условия за тяхното проявяване.

Хората не успяват, или малко успяват в живота си, защото или никак не работят, или малко работят. Те търсят лесния път. Те искат да намерят рая. И да го намерят, там не могат да живеят днес. В рая ще влязат само готовите хора. Според мене раят на земята, това са северният и южният полюс, защото там не е станало никакво престъпление. На южния полюс сега живее Любовта, на северния – Мъдростта, а на екватора – Истината. Всички грешки и престъпления в света идват от екватора, понеже хората не прилагат правилно законите на Любовта и на Мъдростта. Щом не прилагат тия закони правилно, естествено е, че не могат да спазват и законите на Истината. Хората са се отклонили от пътя на Любовта и на Мъдростта, заради което са изпратени в света на Истината, т.е. на екватора, да изправят грешките си. В пътя на изправянето си човек ще се върне там, където първоначално е сгрешил. Значи той ще отиде първо на южния полюс – при Любовта, с нея да започне. Оттам той ще отиде в северния полюс – при Мъдростта. Като придобие Любовта и Мъдростта, най-после ще отиде на екватора, където ще намери Истината, която ще му помогне да изправи грешките си.

И тъй, като мине през южния полюс, през огъня на Любовта, човек се стопява, пречиства и отново се явява, като новородено дете. Детето трябва да расте при благоприятни условия, докато порасне, докато се кали и развие. Преждевременно то не може да отиде на северния полюс. Колко научни експедиции пропаднаха в идеята си за откриване на северния полюс. – Защо? – Там няма условия за живот. Там има големи течения, които не се понасят. Англичаните направиха опит да сложат знамето си там, но останаха излъгани: там не стои никакво знаме. Руснаците успяха да стигнат на северния полюс, но в скоро време теченията ги отвлякоха надолу. Само онзи може да се домогне до северния полюс, който е приел Любовта и непоколебимо вярва в нея. Без Божията Любов никакво постижение не съществува. Хората и народите не успяват, защото всеки се мисли за избраник на Бога. Който е носител на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е Божи избраник, като индивид, като общество или като народ. Който зачита тия закони, той е от избраните.

Всеки човек носи в себе си всичко, каквото желае. Щом е така, слушайте какво ви говорят Любовта, Мъдростта и Истината във вас. Зачитайте техните закони, за да бъдете избран народ.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 15 септември 1940 г., 10 ч. преди обяд.

Връзка между Бога и човека

Животът е пълен с благодат и с истина. Въпреки това, хората и до днес още се запитват какъв е смисълът на живота. По този въпрос съществуват различни мнения. Някои казват, че смисълът на живота за човека е да бъде праведен, други – да бъде силен, трети – да бъде добър, четвърти – да бъде учен, богат и т.н. Особено важно е днес за хората да им вървят работите добре. Ние пък казваме: Смисълът на живота за човека е ученето. Човек е дошъл на земята да се учи. Той носи в себе си задачи, които очакват своето разрешаване. Той сам за себе си е предметно учение – задача за разрешаване. Училището е външната страна на ученето, а човек – вътрешната страна.

Някои се оплаква, че е болен. Много естествено! Щом не диша дълбоко, ще боледува. Друг казва, че работите му не вървят добре. – Вярата му е слаба. Ако вярата му е силна, работите му ще се нареждат добре. Някой оратор излиза на сцената да говори и се оплаква от публиката, че не го слушали, както трябва. Щом говориш, а хората не те слушат, това показва, че не говориш добре. Невъзможно е човек да говори и да пее добре и да не го слушат. Ако не говори и не пее добре, все едно, че човек предлага на слушателите си лоши плодове. Кой човек обича лоши плодове? Има смисъл да яде човек плодове, но такива, които допринасят нещо за неговото здраве.

Съвременните хора се нуждаят от послушание. Външно послушание имат те, но насила ги заставят да слушат. Стражар върви след тях и им казва: „Тук ще влезете!“ – те влизат. „Сега вън ще излезете!“ – и те излизат. Това не е послушание. Послушанието произтича от Любов. Преди да дойде стражарят, ти трябва да бъдеш готов и да чакаш да вървите. Като знаеш, че той ще дойде, ти трябва да го очакваш с трепет. Никаква дума да не ти каже, никаква заповед да не излезе от устата му, но ти да знаеш предварително какво трябва да направиш. Мнозина очакват да дойде Любовта в тях и тогава да започнат работата си. Трябва ли човек да очаква слънцето да изгрее в него, че тогава да работи? Видите ли, че слънцето е изгряло, бъдете готови вече за работа. Ако очаквате слънцето да изгрее във вас и тогава да работите, вие трябва да сте вече в Божествения свят, за който още не сте готови. Не очаквайте това нещо. Бъдете доволни, че слънцето грее отвън, за да можете и вие, както всички хора, да работите. Бъдете доволни, че Любовта изпълва целия външен свят и може да топли и вашето сърце. Възприемайте и обработвайте светлината на слънцето в себе си. Възприемайте и обработвайте топлината на Любовта, да се движи вашето сърце под нейния ритъм. Човек трябва да бъде буден, да не пропуска моментите, когато светлината слиза на земята. Той трябва да бъде буден, да не изпуска моментите, когато Любовта посещава неговото сърце.

Мнозина се запитват какво нещо е молитвата. Молитвата е отиване на човека при Бога. Много хора се молят, но молитвата на малцина се приема. – Защо не се приема молитвата на всички хора? – Защото не знаят как да се молят, т.е. как да отиват при Бога. При Бога ще отидеш такъв, какъвто си. Ако отиваш на баня, ще отидеш такъв, какъвто си. Щом си нечист, ще се измиеш на банята. Ако си чист, никаква баня не ти трябва. Ако отиваш на църква, ще отидеш такъв, какъвто си, без никакви преструвки. Ако си нечист, ще се измиеш. Щом искаш да се измиеш, ще забравиш всичко. Кой колко има да ти дава, всичко ще забравиш. Ще помниш само едно – че трябва да се измиеш. Божият храм не е търговско място, не е място за парична обмяна, за плащане на дългове. Щом влезеш в този храм, ще забравиш всякаква критика. Че този бил такъв, онзи бил онакъв, това не е твоя работа. Хората са живи картини, които ти не си рисувал. Художникът, който е рисувал тия картини, знае защо са нарисувани така. Той е имал известна идея, която вложил по особен начин във всяка картина. Ако искаш да си дадеш мнението, нарисувай и ти една картина, сложи я до другите и я остави, тя сама да говори за себе си.

Всички хора са скулптори и художници. В този смисъл те могат да се пресъздадат, да направят от себе си това, което искат. Ако главата ви не е такава, каквато трябва, вземете чук и длето, преработете я. Възможностите са във вашата ръка. Вие можете да направите каквото пожелаете. Ако ухото, носът, устата, или брадата ви не са такива, каквито трябва, вземете четката и ги преработете. Вие сте художник и скулптор на себе си. Ако тялото ви не е такова, каквото трябва, а искате да се явите с него при Господа, вземете чука и работете известно време върху него, да го изваете, да го направите такова, каквото първоначално Бог го е създал. Няма защо да се явявате пред Господа с тяло, направено от хората. Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие свое. Върнете се към този образ и с него идете при Бога. Ще кажете, че не искате да се върнете към старото. Мислите ли, че разбирате живота? Ние не говорим за старото, в смисъл на изопаченото. Ние говорим за първичното, за онова, което Бог е създал. То нито е старо, нито ще остарее.

Днес всички хора говорят за доброта и за справедливост, но нито са добри още, нито справедливи. Защо още не могат да придобият тези качества? – Защото им липсва едно съществено качество, а именно – те не могат да се смаляват. Всички хора вървят по закона на разширяването, по закона на уголемяването. Бог се смалява, а те се разширяват и господари стават. Всеки вярващ мисли, че е господар, че не е като другите хора, че Господ има особено благоволение към него, че му говори и т.н. Бог благоволи, наистина, но към ония, които се смаляват, а не към ония, които се разширяват и големи стават. Господ казва: „Ако е въпрос да бъдеш големец, да станеш велик човек, по-голям от мене няма“. След всичко това малкият човек ще се напъва да се покаже голям. Колко голям може да бъде човек на физическия свят? Като започнете от един и петдесет метра и стигнете до два метра и половина, най-много до три метра. Да бъде човек три метра висок, това е рядко явление, едно от изключенията в живота. Всъщност, не е нужно човек да бъде много висок. Понякога големите предмети се намаляват, а малките – увеличават. Това е само за удобство, да станат предметите разбрани, да може човек да ги обхване и проучи. При сегашните условия, за да ви разбират хората, вие трябва да бъдете малки, да се смалявате. Малкият човек може да влиза навсякъде и да върши много работа. Какво ще кажат жените, ако се въведе старата мода на роклите, с обръчи долу? Как ще влизат в къщите, как ще сядат, как ще излизат? И на това ще се намери начин, но не са практични тия моди. Колкото по-малко място заема човек, толкова по-добре. Днес най-удобна и най-практична е дрехата на смирението. Не мисли за себе си, че си най-добър, най-справедлив и че като тебе друг човек няма в света. По-добър, по-справедлив от тебе е Бог. Ти не си пръв. Заблуждение е да мислиш, че си пръв във всичко. Слушате някой да казва: „Докога хората ще ме тъпчат? Докато трябва да се смалявам?“ Преди всичко, този човек не е най-онеправданият. Има един в света, който истински е онеправдан – това е Бог. Има един в света, когото всички тъпчат – това е Бог. Има един в света, който истински страда – това е пак Бог. Хората още не знаят какво нещо е страданието. Бог е онеправдан, но не се онеправдава. Името Божие се тъпче, но Бог поругаем не бива. Бог страда, но не е страдалец.

И тъй, Единственият, Който страда, това е Бог, а хората чувстват само страданията на Бога в себе си. Учете се от Него да страдате и да търпите. Искате ли да знаете какво нещо е търпението, вслушвайте се в страданията на Бога, да видите как Той страда, търпи и люби. Колкото повече страда, толкова повече изявява Любовта си навън. Като не разбират закона на Любовта, хората казват: „Господи, прекрати страданията ни“. Знаете ли какво ще стане със света, ако страданията изчезнат? Любовта идва чрез страданията. За да придобиеш Любовта, преди всичко ти трябва да се ограничиш. Да се ограничиш, това значи да дадеш нещо свещено от себе си на онзи, когото обичаш. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот, и то преизобилно“. Какво по-свещено нещо знаете от живота? Ако Христос не беше дошъл на земята и не беше дал живот на хората, какво щеше да представлява Неговото учение?

Следователно хората имат вече живот и то преизобилно, но от какво се нуждаят в настоящия момент? – От мир. Мирът трябва да дойде! – Чрез кои? – Чрез силните. Как ще говорите на хората за мир, ако сте слаби? Силните по ум, по сърце и по воля трябва да говорят за мир, а не слабите. Богатите трябва да говорят за щедростта и да я прилагат, а не бедните. За да станат силни, хората трябва да се упражняват. За да станат богати, хората трябва да работят. Ако не се упражняват и не работят, каквото знае и изкуство да имат, ще го изгубят. Един млад българин отишъл да учи занаят при един майстор-грънчар. Не е голямо изкуство да правиш грънци, но все трябва да знаеш как да месиш глината, как да я ваеш, как да печеш грънците и как да ги продаваш. Ако е въпрос за глина, има, колкото искаш; ако е въпрос за грънци, можеш да правиш, колкото искаш. Глината поне е евтина, не е както вълната или маслото. Тези съображения, именно, заставили младия момък да изучава грънчарство. Той намерил един добър майстор и започнал да изучава занаята. Цели три години работил при господаря си, месил глината, ваял я, пекъл заедно с майстора си и накрая на третата година той се обърнал към него с думите: „Господарю, по всичко се вижда, че научих вече занаята. Реших да се отделя от тебе, да заработя сам, да спечеля повече пари, да се оженя. Затова, моля те, да ме произведеш майстор“.

Майсторът му го изслушал внимателно и го обявил за самостоятелен работник. Момъкът си отворил работилница, купил си грънчарско колело и започнал сам да работи. Като изваждал грънците от пещта, той останал изненадан – всичките му грънци били напукани. Той разбрал, че работата му няма да върви добре и че освен загуби, нищо друго няма да има, затова отишъл при господаря си, да пита какво особено се крие в печенето на грънците, за да не се пукат. Господарят му казал: „За да ти покажа това изкуство, трябва да останеш при мене още три години“. Момъкът си помислил: „Значи господарят крие нещо от мене и ме заставя да му слугувам още три години“. Нямало какво да прави, останал при господаря си още три години. Той му помагал във всичко и виждал, че знае занаята. Чудел се къде се крие изкуството да не се пукат грънците.

Един ден, когато трябвало да вади грънците от пещта, господарят го извикал при себе си и му казал: „Гледай какво правя“. Като изваждал гърнетата от пещта, майсторът духвал във всяко едно поотделно. Момъкът слушал как във всяко гърне майсторът духал. – „Чудно нещо – си казал момъкът, – за едно „ху“ трябваше да уча още три години.“ Едно „ху“, но това „ху“ е цяла наука. Като се умори, или като не вървят работите му добре, българинът казва „ху“. Там е грешката. Не казвайте „ху“ отвън, но сложете устата си на гърнето и вътре кажете „ху“. Щом постъпвате по този начин, работите ви ще вървят добре.

Днес работите на всички хора не вървят добре. – Защо? – Защото всички проповядват любов вън от хората, вън от техните нужди. То е все едно да проповядвате на дърветата за любовта. Каквото и да им кажете, те няма да ви разберат. То е все едно богатият да проповядва на богат за щедрост. Иска ли да проповядва, нека събере сиромасите и да им каже: „Братя, моите хамбари са пълни с жито. Нека всеки от вас да изоре нивата си, да изчисти добре колата си, да впрегне воловете си и в колата си да сложи един голям, здрав чувал и да дойде при мене, да му дам от своето едро, хубаво жито, да го посее. Готов съм да дам жито на всеки, на когото чувалът е здрав. В скъсани чували жито не слагам. Каквото спечелите, ще остане за вас“. Това значи истинско говорене. Кой беден не би отишъл да слуша този оратор? А тъй, излязъл да говори някой сиромах, без пет пари в джоба си. Хубаво нарежда изреченията, по правилата на граматиката, но беден е, пет пари няма в кесията си.

Същото се отнася и до дишането. Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мене“. Щом каже така, той може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да каже: „Благодаря Ти, Господи, че остави своето благословение в мене“. Целият ден ще дишаш, ще викаш Господа. Той ще влиза и излиза от тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Докато болката ти не мине, не преставай да дишаш дълбоко и да викаш Господа. Каквато болка и да имаш, с дишане можеш да я лекуваш. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че неприятел го гони. С бързане работите не стават. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушват ноздрите. Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата. Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата. Като диша през носа, човек мисли право. Като мисли право, той е здрав. Дяволът е научил човека да диша през устата.

Освободете се от съветите на дявола. Той ще ви съветва да продадете всичките си скъпоценни камъни и то на евтини цени. – Защо? Да си оправите работите. Не го слушайте. Той иска да ви опропасти. Двама души се карат и отиват при съдията, да ги съди, да им даде правото. Ако те сами не могат да се разберат, отвън никой не може да ги оправи. Истинска съдба е тази, в която Любовта взима участие. Там, където Любовта не взима участие, никаква съдба не съществува. Трябва да дойде някой отвън, да докаже, че съм виновен. Нима аз не зная, дали съм виновен, или не? Трябва да ме съди някой, защо съм счупил стомната. Аз зная защо и как съм я счупил. Стомната е моя. Следователно моя работа е, защо съм я счупил. Аз съм майстор, сам правя стомни. Като счупя една, ще направя втора стомна, по-голяма, по-красива, по-добре гледжосана. В турско време съденето ставало бързо, без особени процедури. Съдията питал: „Иване, имаш ли да даваш на съседа си?“ – „Имам.“ – „Плати ги още сега.“ Иван изважда парите и ги дава на съседа си. После съдията се обръща към съседа: „Доволен ли си от присъдата?“ – „Доволен съм.“ – „Имаш ли да взимаш още нещо?“ – „Нямам.“ Двете страни си отиват доволни.

Днес с години разглеждат някои дела. В един анекдот из живота на адвокатите се разказва следното: Един адвокат взел едно дело, което се отнасяло до някаква крупна сума. Адвокатът изучавал делото, разглеждал го, представял го на дневен ред в съда, но така се нареждало, че постоянно се отлагало. Един ден дъщерята на адвоката се оженила за млад, способен адвокат. Дядото дал на зетя си въпросното дело като зестра за своята любима дъщеря. В най-скоро време зетят проучил делото, използвал всички готови данни и го внесъл в съда. След една седмица той се явил в съда като адвокат, пледирал върху делото и го разрешил. Зетят се похвалил на дядо си, че делото е свършено. – „Много време ще ходиш гладен. Аз се храних с това дело цял живот, с него поддържах жена си и децата си, а ти го разреши в един ден.“

Съвременните хора се страхуват от мисълта, как ще се прехранят и търсят начин за лесно осигуряване. Искате ли да прекарате живота си добре, посрещайте и изпращайте Бога с Любов. Ако не Го посрещате добре и не Го изпращате добре, ще страдате, ще боледувате, ще гладувате и т.н. Това не значи, че Бог ви е определил тия страдания, но като не можете да се ползвате от благата, които Той дава, ще живеете в лишения. Стомахът на някой човек е разстроен, не може да приема храна. Ако го заставите насила да яде, той ще повърне, каквото е приел. По-добре да гладува няколко дни, нищо да не яде, отколкото да яде и още повече да разстрои стомаха си.

Хората се съдят, съдили са се, но въпреки това и до днес не могат да се изправят. Някой направи грешка и той не може да си прости, осъжда се. Какво се постига с това съдене? Нищо не се постига. Тази година приложете следното правило: каквато грешка и да направите, благодарете на Бога, благословете Го в себе си, че сте сгрешили. Като благодарите, ще видите какво ви липсва, къде е било слабото ви място, че сте сгрешили. Като благославяте Господа, Той ще изправи грешката ви. Любовта е единствената сила, която изправя грешките. Нека всеки за себе си бъде справедлив съдия, да съди по любов.

Ще кажете, че е опасно да съдите по любов. Не се страхувайте! Ако Адам беше приложил Любовта и послушанието, нямаше да попадне в ръцете на дявола – изкусител. Той пожела да стане като Бога и повярва на змията, че ако яде от забраненото дърво, ще направи по-хубава градина и от райската. Змията говореше на едно слабо дете – Ева и то ѝ повярва. Това дете, излязло от Адам, даде от забранения плод на баща си и Адам яде. Двамата сгрешиха понеже не послушаха Бога, но се поддадоха на изкушението.

Кое е забраненото дърво, от плодовете на което човек не трябва да яде? Човек всеки ден яде от това дърво и не знае кое е. Това дърво има много наименования: безлюбие, омраза, ненавист, злоба, славолюбие и други. Всичко ниско, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човека, е свързано с познаване на доброто и на злото. Външно то е облечено с красиви дрехи, а плодовете му са позлатени, на слънце светят. Така позлатени плодовете, безлюбието минава за любов, а злото – за добро. Някой ял от забраненото дърво и ме пита какво да прави, да се освободи от последствията му. – От последствията не можеш да се освободиш, но трябва да приемеш страданията разумно, да ги понесеш геройски, за да се пречистиш. Щом се пречистиш и обновиш, Любовта отново ще дойде. Ако Любовта те посети, без да си се изчистил, ти не можеш да се освободиш от злото. И в края на краищата пак ще изгубиш Любовта.

Христос, вторият Адам, показа на човечеството пътя, по който може да се освободи от последствията на непослушанието, от злото в света. За да се изчисти, човек ще мине през страдания, през смъртта и тогава ще възкръсне. Възкресението не е нищо друго, освен влизане в рая. Без страдания няма възкресение. Ще кажете, че за Бога всичко е възможно. И за човека всичко е възможно, докато не е ял от плодовете на забраненото дърво. Щом яде, той непременно трябва да мине през страданията и през смъртта. Благодарете за страданията, които ви са дадени, защото ще познаете Божията Любов, която носи в себе си възможности за изправяне и условия за придобиване на новия живот.

Хората трябва да дойдат до положението да съзнаят грешките си, да не търсят виновници вън от себе си. Един баща завел детето си на училище, да го запише в първи клас. Понеже детето му било непослушно и крайно своенравно, той казал на учителя: „Каквито грешки направи детето ми през седмицата, записвайте ги на едно листче. В края на седмицата аз ще идвам да получа наказанието вместо детето си. За неговия характер съм виновен аз“. После се обърнал към детето си и му казал: „Ти ще внимаваш, да не правиш много грешки. Колкото повече грешки правиш, толкова повече наказания ще получавам аз“.

Сега и на вас казвам: Не правете много грешки, да не измъчвате Божественото начало в себе си. Изчистете ума, сърцето и тялото си, да не измъчвате Бога в себе си. Ще се запитате: „Нима още не сме чисти? Нима още не сме добри?“ – И чисти сте, и добри сте, но още не сте се освободили от дървото за познаване на доброто и на злото. Вие не сте още от ония хора, които са готови да вършат всичко от Любов. Малко хора са готови днес да работят от Любов. И момите, и момците се надяват да се оженят, да благуват, да бъдат щастливи без да работят. Момъкът пише писмо на една, на втора, на трета мома, че ако се ожени за него, ще я направи щастлива. Момата се лъже, че ще бъде гледана като царска дъщеря. Разумният момък не залъгва момата, но ѝ представя положението, каквото е в действителност. Той ѝ казва, че ще се ожени за нея, ако е готова с него заедно, рамо до рамо, да копаят, да орат, да жънат и т.н. Той не ѝ обещава живот без страдания, защото човек не може да расте и да се развива, ако няма страдания. Да знае човек как да живее, това е велика наука.

Като ученици, вие трябва да изучавате реалността на нещата. Същевременно трябва да търсите причините на нещата. Всеки за себе си трябва да отговори защо е създадена земята, защо е създадено слънцето. Ако не знае абсолютната причина на нещата, ще знае поне относителната. Всеки трябва да си отговори, че земята и слънцето са създадени като предметни учения за него, да ги изучава. Бог на Любовта е причината за създаване на великите и красиви работи. Той ги създал за разумните същества, да се учат и да мислят право. Следователно, искате ли да научите нещо за Любовта, идете при Бога, а не при хората. Как хората се обичат, това не е някаква велика наука. Понеже хората не са постоянни в любовта си, не можете да се учите от тях. Нова наука е нужна на хората, която да включва новите отношения, новата любов. Който люби по нов начин, любовта му остава спомен в него за вечни времена.

В какво се заключава новото учение? – Новото учение подмладява хората. Затова Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Новото учение прави хората деца. – Какво означава думата „дете“? – Детето е способно само да възприема и да се учи. Следователно станете деца, да учите, да възприемате и да изправяте грешките си. Ако отлагате, лихвите растат и дълговете се увеличават. Изправяйте грешките си преди да е залязло слънцето. Като отлагал от ден на ден да изправя грешките си, човек натрупал голям дълг, който индусите наричат „карма“. Каквото и да прави, човек трябва да плати дълга си. Не го ли изплати, той не може да върви напред. Обаче, ако мисли, че като живее по стар начин, ще изправи грешките си, той се лъже. Само Любовта е в състояние да изправи грешките на хората. Значи ще живееш по закона на Любовта, за да изправиш всичките си грешки. Ще обичаш всички хора, без изключение. Ще ги обичаш независимо от това, дали ти дават нещо, или не. Любовта, която се обуславя от даване, е користна, подкупна любов. Учете се от Любовта на Бога. Той от памтивека и през вечността не е престанал и няма да престане да ни обича и да ни изпраща своите благословения.

Едно трябва да знаете: Без Любов няма живот, няма растене и развитие. Под думата „любов“ разбираме Бога. – Къде е Той? – Навсякъде. Бог е и във въздуха, и в светлината, и във водата, и в храната. Следователно, ако не можете да приемете въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отнасяне към тия процеси. В това се състои новото в света.

Като ученици, приложете Любовта във всички свои прояви. Ако говорите, говорете с Любов; ако мълчите, мълчете с Любов; ако мислите, мислете с Любов. Новата епоха, в която живеете, е епоха на Любовта. Щом е така, приложете и вие Любовта, да се зарадва небето, че има хора в света, които прилагат Любовта. Не мислете, че не е още време за Любовта. Закъснели сте даже. Не отлагайте нещата, защото всяко отлагане води към израждане. Приложете Любовта още сега, да вървите от слава към слава, от знание към знание. Не мислете, че при други условия ще бъдете по-добре. Използвайте днешните условия, в които се крие вашето бъдещо щастие.

Тази година от всички хора се иска да проявят Любовта си, да я приложат в отношенията си към всичко живо. Свържете правилно човешката любов с Божията и Божията – с човешката, да се образува колелото на живота. Бог ще живее в нас като човек и ние ще живеем в Бога като човеци. Само по този начин ще се оправи светът.

„Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Казвам: И вашата любов трябва да произтича от Божията. Ако любовта на човека не произтича от Божията, тя не е свързана с последната. Човешката любов представлява потенциална енергия, а Божията – кинетическа. С други думи, ние казваме, че съществува потенциална и кинетическа любов. Енергиите на кинетическата любов движат енергиите на потенциалната. Те слагат грънците на грънчарското колело и правят от тях различни форми.

Новото учение се състои в следната максима: да съединим в себе си човешката любов с Божията и Божията – с човешката. И тогава, щом Христос е казал, че както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих, кажете и вие като Него: „Както ни Отец възлюби, така и ние възлюбихме“.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 22 септември 1940 г., 5 ч. сутрин.

В Божественото училище

Днес считам всички присъстващи за ученици, дошли от различни училища да ме слушат. Щом е така, напишете по едно благодарствено писмо на учителите си, че са ви подготвили да можете да ме слушате и разбирате. Ако нямахте тази подготовка, нищо не бихте разбирали. Ето защо, аз ще ви дам обяснения само върху това, което вашите учители са ви преподавали. Всеки ден носи в себе си условия за щастието, а не самото щастие; всеки ден носи в себе си условия за нещастието, а не самото нещастие. Всеки човек носи в себе си условия за разумността, а не самата разумност; всеки човек носи в себе си условия за доброто, а не самото добро. Като не знае тия неща, човек се намира в противоречие и казва: „Чудно нещо, толкова години уча и нищо не съм научил!“ – Как да не си научил нищо? Буквата „А“ не си ли научил? Животът се отваря с буквата „А“. Ако човек не знае буквата „А“, вратата на къщата никога не би се отворила за него. Всеки човек, който е бременен с една светла идея, с едно благородно чувство и с една добра постъпка, представлява буквата „А“. Буквата „А“ се открива само на такъв човек. Тя не се открива на онзи, който не познава бременността. Ако човек не познава буквата „А“, за познаване на другите букви въпрос не може да става. Буквите са свързани помежду си с голяма любов. Ако пренебрегнеш само една буква, всички други се застъпват за нея. Всички букви търсят своето право чрез учителите. Нека се опита ученикът или студентът да напусне само една буква, да види какво ще кажат учителите за него. Какво мнение ще имате за някого, свършил университет, ако вместо „любов“ напише „юбов“? Всички ще кажат, че той не е културен.

Съвременните хора са дошли на земята да изучават сценичното изкуство. Това изкуство подразбира „огъване“. Страданията не са нищо друго, освен огъвания, т.е. изкуство да се огъва човек. Когато те боли крак, ухо, око, глава, ти се огъваш на една или на друга страна, търсиш начин да си помогнеш. В този смисъл, огъването не е нищо друго, освен сценично изкуство. – „Не може ли без страдания?“ – Не може. Невидимият свят се интересува от играта на актьорите, иска да види как изпълняват ролите си. Разумните същества, които живеят в невидимия свят, не знаят какво нещо е животът на земята и го изучават чрез движенията на хората. Че някого бият, те не разбират нищо. За тях е важно какви огъвания прави човек. Колкото по-хармонични са огъванията и движенията на човека, толкова по-добре за разумните същества. Те изучават тия движения и правят своите заключения, като казват, че нещо велико става на земята. Според техните разбирания, добре е, когато бият някого, защото движенията му са красиви.

Ще кажете, че разумните същества не могат да се любуват на огъванията на човека, когото бият. Ще кажете, че съществата от онзи свят не са такива, каквито аз ви описвам. Аз бих желал да дойде някой, да опише онзи свят и съществата, които живеят там. Чел съм много описания за онзи свят, но те не отговарят на действителността. Който е описвал онзи свят, кракът му не е стъпвал там. Той го описва наизуст, без да го познава. Той прилича на онези хора, които описват животните, говорят за тях, без да са ги видели в действителност. Те говорят за кобрата, за тигъра, за хиената, които са видели само на картина. Грамадна е разликата между знание, придобито от картини, и това, което е непосредствено възприето чрез наблюдение и опит.

След всичко това хората говорят за реалност и нереалност на нещата. Сценичното изкуство не е реалност. За пример, вие виждате огън, нарисуван на платно, но толкова жив, че имитира истинския огън. Обаче, ако сложите ръката си върху този огън, виждате, че той не изгаря, не причинява никаква болка. Той е мек, приятен на пипане. Но ако сложите ръката си върху истинския огън, той ще ви изгори, ще ви причини болка. Следователно от вас зависи какъв огън искате да видите: на картина, или истински. Ако искате да видите истински огън, всеки е майстор да накладе такъв огън, че да се изгорите от него. Няма човек в света, който да не се е изгарял, да не познава свойствата на живия огън.

Като говорим за огъня, ние имаме предвид общия, а не личния живот на човека. Ние не разглеждаме живота и природата външно, но спираме вниманието си върху тяхната вътрешна страна. Всяко нещо в природата, колкото и да е малко, има свой вътрешен смисъл и свое предназначение. Всяко нещо в природата е ценно. Даже и нокътят на човека е ценен. По нокътя може да се чете историята на човешкия живот. За да чуе историята си, написана на нокътя, богатият може скъпо да плати. Ако искате да изучавате историята на вселената, изучавайте окото си. Ако имате телескоп и познавате астрономията, с помощта на телескопа можете да изучавате цялото небе, със звездите и планетите по него. Обаче за това се изисква обширен ум. А така, чрез изучаване на окото, по-лесно можете да изучите небето и небесните светила.

Сегашните хора изучават окото дотолкова, доколкото то има отношение към светлината, която прониква в него. Това, обаче, е най-малката служба, която окото върши. Окото възприема не само обикновените лъчи, но много още, за които хората нямат никакво понятие. Окото възприема още лъчите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и др. Достатъчно е един от тия лъчи да падне в човешкото око, за да може той да се произнесе какво нещо е Любовта, какво – Мъдростта, какво – Истината и т.н. Няма лъч в природата, който носи светлина в себе си, да не е приет от окото. Всички добродетели влизат в окото на човека посредством известен род лъчи. Без тези лъчи добродетелите остават непознати. Докато не възприеме поне един от лъчите на Любовта чрез окото си, човек не познава Любовта. Любовта може да се познае и чрез пипане, но само отчасти. Искаш ли да познаеш красотата на Любовта, ти трябва да възприемеш нейната светлина.

Днес много хора се занимават с астрология. Редица учени са писали върху астрологията, но повечето от знанията им са повърхностни. Те са писали повече наизуст, отколкото да са ползвали от живата астрология. В това отношение те приличат на онези свещеници, които са написали всички молитви и служби в специален требник. Като им потрябва някоя молитва, те отварят требника си и четат. Това не е наука. Всяка молитва, всяка служба е формула, която трябва да се разгледа, да се открива вътрешния ѝ смисъл. Според мене най-добре се изучава астрология по човешката глава. Ако искам да зная качествата на Юпитер, ще го търся горе, на темето. Щом го бутна, той веднага ми проговаря. Аз се разговарям с Юпитер като с човек. Ако ми трябва Сатурн, намирам го горе, от двете страни на главата. Той е внесъл страха в човека. Чрез страха Сатурн е внесъл ред и порядък в света. Чрез страха той е заставил хората да се подчиняват на законите на природата. Ако ми трябва Марс, ще го търся над ушите на човека. Достатъчно е да го бутна там, за да извади ножа си и да ми проговори. Той веднага показва, че е марсианец. Ако ми трябва Венера, ще я търся отзад и отпред на главата.

Що се отнася до Земята, вие сами ще намерите мястото ѝ. Вие живеете на земята, трябва да знаете мястото ѝ на вашата глава. Месечината пък се намира в предната част на главата, а именно – на челото, където стои като ореол. Тя заема важно място и върши важни служби. Когато мома или момък искат да се влюбят, те отиват при месечината, да я питат какво да правят. Когато поет иска да напише някое стихотворение, той отива при месечината, да се съветва с нея. Когато държавникът иска да създаде някакъв закон, той отива при месечината. Когато философът иска да пофилософства малко, и той отива при месечината. Когато жената иска да стане майка, а мъжът – баща, и двамата отиват при месечината, да се съветват с нея. Няма човек в света, който да не е ходил при месечината, да се съветва с нея.

Следователно на месечината, която е около 50 пъти по-малка от земята, е дадена важна служба. Тя показва пътя на човека към доброто. Казано е в Битието, че в четвъртия ден Бог създаде Слънцето и Луната, да светят на земята. Това не подразбира само физическото, външното Слънце и външната Луна. В човека има по едно вътрешно слънце и вътрешна луна, които осветяват неговия път. Месечината е сложена в умствения свят на човека. Тя е студена, но трезва. Месечината не обича да лъже. Когато хората научили това изкуство и почнали да го прилагат, месечината престанала да се върти около оста си. – Защо? – За да не се опорочи. Щом види, че някой лъже, тя започва да се разсипва. Ако продължава още да лъже, тя съвсем се скрива, не се показва пред очите ни. Когато човек започва да се разкайва, да съзнава грешката си, месечината отново се показва на небето и се засмива. Тя се усмихва на всеки, който говори истината. Като знаете това, вглеждайте се в живота си, да видите през какви фази минава вашата месечина. Ако започне да се празни, и във вас става изпразване. Проверете сметките си, да видите какво трябва да правите. Каквито грешки намерите в себе си, изправете ги. Ще кажете, че сте грешни, че не можете да не грешите. Това са частични разбирания, които нямат нищо общо с целокупния живот. Грешките произтичат от невежеството. Учете се, придобивайте знания, за да не грешите.

Какво представлява човек? Много нещо може да се каже за човека, но това, което го спъва, е неустойчивостта му. – Защо не устоява човек? – От страх.

Един граф се влюбил в една германка и често ѝ казвал, че не може без нея, че е готов на всички жертви, с които да покаже любовта си. Една вечер графът отишъл при своята възлюбена, да я покани да се разходят до едно от нейните имения. За да отидат дотам, трябвало да минат през една река. Графът извикал един от нейните слуги да ги прекара с лодката си през реката. В услуга им дошъл тъкмо този слуга, който бил влюбен в господарката си, но старателно криел любовта си. Той приготвил лодката и спокойно загребал с веслата си. В това време разбойници ги нападнали, с цел да ги оберат. Графът скочил пръв на брега и хукнал към града. Слугата успял да изкара лодката на брега. Възлюбената останала сама и започнала да плаче. Слугата се нахвърлил върху разбойниците. Той ударил единия, втория, третия и така ги прогонил. Като се видяла вън от всякаква опасност, господарката се успокоила и престанала да плаче. След това слугата я придружил с лодката обратно до дома ѝ. На другия ден графът пристигнал в дома на възлюбената си, да я поздрави за благополучното спасение. Той ѝ казал: „Аз отидох в града да търся помощ и когато се върнах на брега, не намерих никого“. – „Благодаря ти, аз нямам вече нужда от твоята помощ“. Графът представлява неустойчивото човешко естество, а слугата – устойчивото.

Казвам: Ние не се нуждаем от такава любов, която не е готова да страда заедно с нас. На всеки, който не е готов да вземе участие в твоята съдба, ще му кажеш: „Нямам нужда от твоята любов“. Ние не се нуждаем от хора, които не са готови да споделят нашата участ. Нито Бог се нуждае от хора, които не са готови да вземат участие в Неговото дело. Това е общ закон за всички хора, за всички живи същества по земята. Че е така, виждаме по това, че Бог взима участие във всички положения на нашия живот. Той е първият, Който ни се притича на помощ във всички трудни положения. Той не се явява в някаква величествена форма, но като последен слуга. Той не се явява пред нас като граф, да пее химни на любовта, а в момент на опасност да бяга от нас. За да ни помогне, Бог си служи и с хората, и с животните, и с растенията, и с въздуха, и с водата. Всичко е в Негова услуга.

Като не разбирате този закон, вие искате да се яви Бог пред вас, да застане в своето величие и да ви пита: „От какво имаш нужда?“ Ако имаш нужда от пари, пари да ти даде. Ако имаш нужда от къща, къща да ти направи. Това никога няма да стане. Бог е вложил в човека едно чувство, сам да открива къде има злато в природата. Само в океаните има около десет милиона разтворено злато. Който има любов към златото, той може да го намери. И при това положение, обаче, всеки ще получи толкова злато, колкото може да носи без да пъшка, без да се прегърбва от тежестта му. Следователно човек има право да иска от благата на живота само толкова, колкото е необходимо за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за неговото тяло. Човек има право да иска от благата на живота само толкова, колкото може да употреби. Казано е в Писанието: „Всичко, каквото просите в мое име, ще ви се даде“. Това подразбира само необходимото. И тъй, стремете се към новото, което може да ви направи щастливи. Приложете онази вяра, в която няма никакви съмнения и колебания. Приложете онази любов, в която няма никаква промяна и измяна. За променливата любов, именно, Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм“. За да се домогнете до великата любов, вие трябва да изучавате нейния език. Някой казва, че от любов не може да говори. Това не е вярно. Той не може да говори от безлюбие, а не от любов. В света на Любовта човек не може да каже една любовна дума, ако преди това не е помислил и едновременно почувствал тази дума. Докато е на земята, човек може да говори, каквото иска и колкото иска, без да мисли и чувства това, което говори. – Защо? – Защото считат, че е малък още, има много да учи, докато влезе в света на Любовта. Обаче влезе ли в света на Любовта, там може да говори само реални неща. Когато любовта посети младия момък или младата мома, те имат право да говорят за всичко, но не и за любовта. Поне една година те трябва да мълчат, да не говорят за любовта. Най-много им се позволява да си кажат по една дума, и то в краен случай. Също така и в писма не се позволява да се пише за любовта.

Какво виждаме в живота на съвременните млади? Те говорят изключително за любовта, пишат си любовни писма, вследствие на което нищо не остава от любовта им. – Защо? – Позлатена е тяхната любов, позлатени са и писмата им. – Как се познават позлатените писма? Аз ще ви питам как се познава кога момата е червисана и белисана. Достатъчно е да се измие с топла вода и сапун, за да се махне белилото и червилото от лицето. Лесно се развалят отношенията на младите. Достатъчно е да си кажат по една горчива дума, за да се развалят красивите отношения помежду им. Всяка горчива дума е в състояние да измие червилото и белилото от лицето на младата мома. За да не се развалят отношенията им, в любовта не трябва да има никакво белило и червило. Любовта и Мъдростта носят в себе си козметическите средства. Ако момата иска да се червисва, нека използва цвета на Любовта; ако иска да стане бяла, нека използва светлината на Мъдростта.

Сега, като говоря за червилото и белилото, аз нямам нищо против тях като козметически средства. За пример, аз харесвам белосаните къщи, но не са практични. Като завали дъжд, варта се измива. Добре е къщата да се белосва и отвън, и отвътре, но белилото трябва да бъде устойчиво, да не се измива. Има такова белило. То се крие в човешкия говор, в думите, с които се изявява Любовта. Една дума на Любовта е в състояние да червиса устните и страните на човека така, че с нищо да не се измият. Аз зная това изкуство, но не го казвам, защото търговците на белило и на червило ще пропаднат. С белилото и червилото те прехранват семействата си. Не е лошо, че хората се червисват и белисват, но това е временно изкуство. Ако знаеше законите, които управляват мисълта му, човек би се справил с всички свои недъзи. Няма недъг, който мисълта да не е в състояние да изправи. Днес и да имате това знание, вие не бихте могли да го използвате. – Защо? – Много естествено. Можете ли да поставите детето на мястото на професора? Каквито знания да има детето, не може да става сравнение между него и професора, който е свършил няколко факултета, който непременно работи в своята област. За учения, който носи истината в себе си, всички врати са отворени.

Мнозина казват, че носят Любовта, Истината и знанието в себе си и се чудят защо никъде не ги приемат. Ако, наистина, носят Истината, Любовта и знанието, всички врати ще бъдат отворени за тях. Който носи Истината в себе си, той носи свобода за всички хора. Ако влезе в затвор, вратите на затвора ще се отворят и затворниците ще излязат на свобода. Ако влезе в някой дом, където хората се карат, спорът веднага ще утихне. Истината освобождава хората. Ако някой казва, че носи Истината в себе си, а не може да освободи хората, всъщност той носи факти, а не самата истина.

Сега, като наблюдавам живота на хората, виждам, че те са актьори, които играят различни роли на сцената. Дали се карат, бият, или примиряват, те са актьори, дават представление. Техните деди и баби седят на столове и гледат как играят ролите си. Като се свърши представлението, те започват да ги примиряват. След това виждате, че мъжът иска извинение от жена си, децата – от родителите си и т.н. Щом актьорите се примирят, работите им се уреждат. Онези, които присъстват на представлението, плащат скъпо. Значи заслужава човек да даде едно представление, за да получи някаква сума. Докато не изменят начина на мисленето си, хората няма да разберат благото, което се крие в злото, вследствие на което искат да се освободят от него. Човек никога няма да се освободи от злото, но трябва да го разбере. Злото крие в себе си известни сили, които трябва да се използват разумно. Всичко, което става в света, е потребно, когато е на мястото си. Всяко нещо, което не става навреме и на място, е лошо. Ако говориш не навреме, не е добре; ако учиш не навреме, не е добре. Можете ли да учите вечер, когато професорите спят? Вечер и те са уморени, и вие сте уморени – не можете да работите. Всички неща, които не стават навреме, са причина за неестествения живот на хората.

Като се натъкват на страдания, хората се питат, не може ли без тях. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита не може ли човек да не диша. Както не може без дишане, така не може и без страдания. Това е все едно градинарят да пита не може ли да съществува само влажно време, а керемидчията да иска само сухо време.

Градинар и керемидчия се молили на Бога, да им изпрати благоприятно време за работа: градинарят искал дъжд, влага, а керемидчията – сухо време. Господ им отговорил: „Споразумейте се двамата и тогава ми кажете до какво заключение сте дошли“. И до днес още те не са намерили допирни точки, да примиряват интересите си. След това те ще се запитват, не може ли спорът им да се уреди по друг начин. Може, но и двамата трябва да са готови на отстъпки. – Защо се явява спор в домовете? – Защото и мъжът, и жената искат да бъдат господари. Дом, в който всички членове са господари, е изложен на постоянни спорове и недоразумения. В един дом може да има само един господар. Останалите членове ще бъдат слуги. Значи всички спорове в света се дължат на многото господари. Затова, именно, Христос казва: „Никой не може да служи на двама господари“. Един господар, един Бог трябва да има човек в себе си. – Кой е този Бог? – Бог на Любовта. Следователно, където Любовта царува, там има един господар и много слуги.

Ще кажете, че за да се избегнат споровете, нужно е послушание. Не. За избягване на споровете човек трябва да служи от Любов. Това е новият начин на служене. Правили ли сте опит, да видите, можете ли да служите от любов на някого? Един ден отивах в града. Един млад господин ме настигна и ми каза: „Моля, връзката на обувката ви се е развързала“. Едва изрече тия думи, той веднага се наведе и внимателно върза връзката на обувката ми. Аз се усмихнах и му благодарих. В себе си мислех: „Колко хубаво ще бъде, ако този господин е готов да услужва на всички, които се нуждаят от неговата помощ“.

Време е вече всички хора да служат от Любов. Христос казва за себе си: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи“. Ако е въпрос за господаруване, Христос щеше да остане горе, да Му служат, но Той дойде на земята да приложи изкуството на служене. Да слугуваш, това е единственият път, по който можеш да проявиш своята Любов. Без служене Любовта е неразбрана. Всяка любов вън от служенето е любов на теория, външна любов. Външната любов е кратковременна. Вечната любов се основава на служенето. Тази любов наричаме Божествена. В майчината любов има елементи на Божествената любов. – Защо? – Защото майката служи на детето си. Любовта на майката е толкова по-велика, колкото е по-безкористна.

Съвременните хора очакват спасението на света отвън. Те мислят, особено религиозните, че Христос ще дойде отгоре, придружен с ангели, и моментално ще оправи света. Това е механическо разбиране. Така светът не може да се оправи. За да се оправи една объркана работа, нужно е първо да се разплете. Разплитането на обърканите конци ние наричаме ликвидация. Днес светът се намира пред ликвидация. Тази ликвидация наричат наказание. Наистина, днес светът се наказва – бомби падат, убиват и рушат. В 1918-та година разумният свят възложи на една от великите сили да въведе нов ред и порядък в света, но тя въведе този ред само за себе си. Тя оправи само своите работи. Значи тази велика сила не изпълни волята Божия. Днес е възложена същата задача на друга велика сила. Ако Наполеон, на своето време, разруши феодализма, на тази велика сила е дадена задача да разруши егоизма. Ако и тя не изпълни волята Божия, както трябва, и мисли само за себе си, и за нея ще дойде нещо страшно. Всички хора, всички народи трябва да знаят, че днес Бог действа в света. Всички трябва да знаят, че Царството Божие не се взима насила. Божественото в човека трябва да се справи с всички стари разбирания, да внесе новото в света. Ще кажете, че това е блян. Ако е блян, няма да се постигне. Ако не е блян, ще се постигне. Вие живеете и ще бъдете свидетели на новите времена. Буквата „Б“ в думата „блян“ показва, че семето трябва да се посади в земята, да има светлина, топлина и влага, за да израсте. Щом има тия условия, блянът не е блян, той може да се реализира. Ако носиш в себе си един блян, без да го посадиш, без да го поставиш при условия да израсте, сам по себе си той е илюзорен. Ако една мисъл се посади в земята, при топлина, светлина и влага, непременно ще израсте, ще цъфне, ще върже и плод ще даде. Ето, българите постоянно мислеха за Добруджа, песни ѝ пееха и Добруджа дойде. С българите се случи нещо, което никога досега не беше се случвало. За пръв път те взеха своя земя без война. Статистиката показва, че в продължение на хиляда години българите са имали 150 войни. Те са воинствен народ. Българите никога не са очаквали да получат нещо без война. Ние поддържаме, че и без война може да се получи нещо, но малцина вярват в това. Българинът мисли, че за да получи нещо, трябва да се въоръжи от главата до краката и да се бие мъжки.

Някога Наполеон направил едно шеговито предсказание. Той казал, че англичаните са силни по вода, французите – по суша, а германците – във въздуха. Какво всъщност представлява водата, сушата и въздухът? – Водата представлява човешкото сърце, сушата – волята, а въздухът – ума. Досега хората са воювали по вода и по суша, но отсега нататък ще воюват във въздуха, т.е. с ума. Човек трябва да решава въпросите си с ума, т.е. с мисълта си. Няма защо повече да търсите вината в този или в онзи, да казвате, че хората са лоши и неразбрани, но трябва да мислите, да решавате правилно задачите си. Сега ние говорим за новите хора, за новото човечество. Нов човек е онзи, който служи на Бога по Любов. Той познава Бога вътрешно, не иска да му Го доказват по външен начин. Той не иска да му проповядват за Бога от времето на Адам. Той търси Бога в ума си и там Го намира. Понякога Го търси в сърцето си и там Го намира. Понякога Го намира и в тялото си, проявен чрез неговата воля.

Следователно вярвайте в онова, което Бог ви говори чрез вашите умове. Това, което е във вашия ум и в ума на всички хора, е вярно. Когато работите за благото на своите ближни и когато те работят за вашето благо, и двете страни вършат волята Божия. Обаче, ако всеки работи само за себе си, никой не върши волята Божия. Благославяйте и най-малкото добро дело. Така постъпва и Бог, но Той едновременно дава свобода и на злото. – Защо? – Защото злото е сила, която работи едновременно с доброто. В този смисъл Бог възпира злото, да не се прояви повече, отколкото трябва, но не го спира. Ако злото се спре, в света ще стане нещо по-лошо. За пример, циреят е зло, но без него злото е по-голямо. Когато в организма на човека се съберат много нечистотии, които не могат да излязат по обикновените канали, природата образува циреи, чрез които нечистотиите излизат навън. Ние наричаме тия циреи „страдания“. Благодарете, че природата изхвърля нечистотиите от тялото по пътя на най-малките страдания. Ето защо, страданията не са нищо друго, освен пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това, благодарете на страданията, защото без тях щяхте да се отровите. Благодарете на циреите, които природата ви отваря. Ако природата не ви дава страдания, т.е. ако не ви отваря циреи, положението ви щеше да бъде още по-лошо. С циреи е лошо, без циреи – още по-лошо. Със страдания е лошо, без страдания – още по-лошо.

Човек е дошъл на земята като ученик, да се учи. Ако жената не се научи да обича мъжа, както трябва, и ако мъжът не се научи да обича жената, както трябва, те нищо не могат да постигнат. Това е задача, която мъжът и жената трябва да разрешат още днес, а не в бъдеще. Ние говорим за динамичната любов, която се проявява в даден момент, а не в бъдещия. За мене е важно да проявя любовта си към човека в дадения момент, когато той има нужда, а не в бъдеще. Всяко бъдещо проявление на любовта подразбира „статическа любов“. Ако дойде при мене някой гладен човек, аз трябва да го нахраня още в момента. Като го нахраня, ще му дам възможност да свърши работата си. Всеки човек може да помогне на своя ближен, макар и с най-малкото.

Някой казва, че няма пари, не може да помага на бедните. Помощта не се състои само в парите. Има много начини, по които можете да помогнете на човека. Ако е въпрос за пари, по принцип и аз съм против паричните помощи. Към паричната помощ прибягвам в крайни случаи. Не е добре, човек да очаква на парична помощ. Ако пък трябва да помогна на някого с пари, бръквам в джоба си и колкото извадя, всичкото давам. Ама повече съм дал, отколкото трябва – не се колебая и не съжалявам. Ще кажете, че така ще се опропастите. За да не се опропастите, носете в джобовете си дребни пари, да имате на разположение. Важно е, каквато монета извадите първия път от джоба си, дайте я на бедния човек, без съжаление и колебание. Знайте, че каквото се случва в живота ви, то е за добро и на място. – „Ама, дали всичко, което вършим, е съгласно с волята Божия?“ Това е друг въпрос. Не е лесно човек да знае в какво седи волята Божия. Мнозина искат да изпълнят волята Божия, но по незнание те грешат. И това не е лошо. Като грешат, те ще се домогнат до познаване волята Божия.

Като ученици, вие трябва да работите, да се упражнявате, да развивате своите способности и чувства. Като работите съзнателно върху себе си, вие имате възможност да развивате чувството на приятелство, на любов към Бога, към музиката, към науката и т.н. Колкото повече чувства и способности развива човек в себе си, толкова по-големи възможности има да даде нещо и на ближните си. Колкото повече дава, толкова повече сърцето му се разтваря за Любовта. Любовта е буйно, силно течение, което бързо прониква в човека и го обхваща изцяло. Днес мнозина слушат моите проповеди, но всеки трябва да се запита какво е придобил от тях. Ако ме слушате и не се подмладявате, нищо не сте придобили. Който чуе една от моите проповеди, трябва да се подмлади поне с една година. Ако чуе 52 проповеди в годината, трябва да се подмлади с 52 години. Така ли е всъщност? Както виждам, вие не сте се подмладили и аз търся причината за това. Казвам: За да не се подмладят тия хора, или аз не проповядвам, както трябва, или те не ме разбират. – Кое подмладява човека? – Три неща могат да подмладяват човека: Любовта, която носи живот; Мъдростта, която носи знание и светлина, и Истината, която носи свобода. Любов, която не носи живот, не може да подмладява; мъдрост, която не носи знание и светлина, не подмладява; истина, която не носи свобода, не подмладява. като знаете това, живейте в онази Любов, Мъдрост и Истина, които постоянно подмладяват и обновяват.

Идва нов порядък в света, за който всички хора трябва да бъдат готови. Бъдете готови да приемете Божиите блага по нов начин, без никакви доказателства. Ще дойде ден, когато сами ще проверите нещата. Ако човек не е готов да вярва, и да му се доказват нещата, пак няма да вярва. В 1914-та година ние казахме, че ще има всеобща война, но малцина повярваха. За Добружда казахме, че ще се вземе без война, но пак не повярваха. Българите не можаха да си представят как е възможно да им падне плода направо в устата, без да направят усилия да го свалят от дървото. И без война може да се даде едно благо на човека. Всъщност, българите работиха за Добруджа заедно с духовния свят. Това не е дело на хората, но на Бога, на разумния свят, който изпълнява волята Божия. Бог, Който повелява на Слънцето да изгрява и да залязва, така нарежда работите, че заставя всички хора да изпълняват волята Му. Той казва: „Ще дадете нещо и без война!“ – и те дават. Каквито усилия и да прави овчарят, вълкът задига една от овците му и бяга, не иска да знае, че господарят ѝ го гони. Обаче, ако овчарят пусне кучетата си след вълка, последният остава овцата и започва да се бори с тях. Следователно, искате ли да освободите овцата си от устата на вълка, пуснете кучетата след него. Той ще остави овцата и ще бяга. Кучетата могат да разрешат този въпрос.

Коя е характерната черта на кучето? – Верността. Както и да се отнася господарят му с него, то е вярно. Кучето обича господаря си. Котката, обаче, е голяма дипломатка. Като влезе в някой дом, тя започва да оглежда обстановката. Като види господарката, тя започва да обикаля около нея, мърка, умилква се и казва: „Приятно ми е, че мога да се докосна до твоите божествени крака“. После започва да обикаля около господаря и на него казва същото. Като се запознае с тях, тя сяда на високо някъде и казва: „Ще ми позволите да ви помъркам малко, да ви изпея една от моите песни“. Щом започне да преде, веднага ще ѝ дадат нещо. С този характер тя лесно си пробива път. Кучето и котката показват външните и вътрешните условия в един дом. Следователно, каквито са мислите и чувствата на човека, такива ще бъдат външните и вътрешните условия на неговия живот. Мислите и чувствата на човека са пособия, чрез които той се запознава с този и с онзи свят.

Сегашните хора трябва да се запознаят с този, а не с онзи свят. Всички богатства, всички бисери на живота са скрити в този свят. Хората трябва да придобият богатства още в този свят, че като отидат на онзи свят, да има какво да занесат. Човек може да развива своя ум и своето сърце само на земята, а не на онзи свят. Има добродетели, които се развиват само на земята. – Защо? – Защото почвата на земята е благоприятна за тяхното развитие. За всяко нещо има специална почва. Каквото развие на земята, човек го занася в духовния свят като материал за обработване. Значи на земята човек произвежда материалите, а в духовния свят ги обработва. Съществата от духовния свят се занимават с по-високи работи от тия на земята. На земята съществува наука за готвене, а в духовния свят няма такава наука.

Какво всъщност представлява духовния свят, или както го наричат, онзи свят? Онзи свят е място на възвишен живот. Да мислим добро на ближния си, да се обичаме, да правим добро, това е онзи свят. Който не е готов за доброто и за възвишеното, той не е проявен още за онзи свят. Следователно, искате ли да живеете добре на земята, започнете първо от онзи свят. Щом се проявите за онзи свят, вие ще живеете добре и на този свят.

Мнозина казват, че докато не видят нещата с очите си и докато не ги пипнат с ръцете си, не вярват. Значи, докато не пипне парата в ръката си, човек не може да повярва. Това не е вяра. Вярвайте само на ония неща, които са дадени с Любов. Само те имат сила. Всяко нещо, дадено без Любов, няма сила в себе си. Щом няма сила, не може да му се вярва. Това е закон, който всеки може да опита. Дайте на човека четвърт или половин хляб с любов или два хляба без любов и вижте в кой случай ще се нахрани по-добре. Макар и по-малко хляб, но в първия случай той ще се нахрани по-добре, отколкото във втория случай. Той ще изяде и двата хляба и пак гладен ще остане. Един лев, даден с любов, е за предпочитане пред хиляда лева, дадени без любов. Единият лев носи такова благословение, каквото хилядата лева не носят. Като знаете, че Бог ви изпраща всички блага с любов, благодарете за тях. Още със ставането си от сън благодарете за светлината, за въздуха, за водата, за хляба, които ви са дадени. Знаете ли колко същества са работили, за да приготвят тия блага? Знаете ли колко слънчева енергия е погълнало житото, докато узрее? Знаете ли какво нещо е светлината, която слиза отгоре?

Казвате, че светлината е особен род енергия, която се движи с известна бързина и с известен брой трептения, но това е външната страна на светлината. Какво всъщност е светлината, не знаете. Ако разбирате вътрешната страна на светлината, ще разберете и Любовта. Всеки светъл лъч, който прониква в мозъка на човека, и всеки топъл лъч, който прониква в сърцето му, не са нищо друго, освен разумни същества, които го обичат. Те мислят по какъв начин да донесат на човека своите подаръци във вид на светли мисли и топли чувства. Те дойдат до човека, предадат му една светла мисъл и едно топло чувство и веднага се връщат назад. Ако не приеме светлата мисъл и топлото чувство на любещото същество, човек изпитва отслабване на мисълта си. Всеки, който не приема светлите мисли на възвишените същества, не е в съгласие с тях, вследствие на което всеки ден губи нещо ценно от себе си. Той се мисли за голям човек и не иска да го управляват други същества. Който се мисли за голям, преждевременно остарява. За да не остарява преждевременно, човек трябва да има готовност на детето, да възприема от всички, за да може да расте и да се развива. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. И на вас казвам: Станете малки деца, които постоянно да растат, без да остаряват. Учете се, без да роптаете. Плачете, без да ви чуват хората. Работете с любов и поставяйте всяко нещо на своето място. Обличайте се добре и с вкус, като ангелите. Ако срещнете един ангел, ще видите, че в него всичко е в пълен ред и порядък. Той е спретнат и облечен по вкус. Ангелите, светиите трябва да дават пример на хората по живот, по отношения и по облекло. Ще кажете, че светията може да бъде облечен както и да е, но важно е да свети. Ние не вярваме в светии, които са облечени със скъсани и нечисти дрехи. Светията не може да бъде нечист. Неговото тяло е динамо. То изхвърля и най-малката нечистотия навън. Нищо нечисто не може да се държи на тялото му. Лицето на светията е светло и красиво. Някои мислят, че светията е жълт, с хлътнали очи. – Защо трябва да бъде такъв? – „Защото пости.“ – Не, светията не пости. Докато стане светия, той е постил. Щом стане светия, всякакъв пост престава. Светията яде всичко, което му се дава, с любов. Щом нещо не е дадено с любов, той го слага настрана.

Сега и на вас казвам: Всяка мисъл, която ви се дава с любов, приемете я. Всяко чувство, което ви се дава с любов, приемете го. Всяка постъпка, направена с любов, приемете я. Всяко нещо, което ви е дадено с любов, носи в себе си Божието благословение. Благодарете за всяко нещо, което ви е дадено от Бога, за да се ползвате от благословенията, които идват тази година.

Желая ви да имате любвеобилни сърца и умове, пълни със светлина, да благовествате новото, което идва вече в света!

Нека буквата „А“ бъде правило за вас, да знаете как да говорите на вашия ум.

Нека буквата „О“ бъде правило за вас, да знаете как да говорите на вашето сърце.

Нека буквата „И“ бъде правило за вас, да знаете как да говорите на вашата воля.

И тъй, с буквата „А“ ще знаете как да товарите и разтоварвате ума си.

С буквата „О“ ще знаете как да създавате благоприятни условия за сърцето си.

С буквата „И“ ще знаете как да постигнете целта, към която волята ви се стреми.

Беседа от Учителя, държана на 22 септември 1940 г., 10 ч. преди обяд.