Правъ пѫть

Учение и служение

Добрата молитва.

Мисли, право мисли.

Махаръ Бену Аба.

Ще говоря за Учение и служение.

Трѣбва да се освободите отъ превзети възгледи. Запримѣръ: къртътъ има превзетъ възгледъ, че кѫдето ходи – мисли, че трѣбва да рови земята. Мисли, че който не знае да рови, той нищо не може да постигне. Една мода е да се учи. Онзи човѣкъ, който не знае да се учи, не знае какъ да служи. Сега нѣщата, които сѫ вънъ и вѫтре въ човѣка, сѫ две нѣща различни. Като се говори за любовьта, казвате: „Външна любовь и вѫтрешна любовь“. Но нито външната, нито вѫтрешната любовь е още съвършената любовь, която се проявява. Физическата любовь е отвънъ, духовната е отвѫтре, Божествената е и отвънъ и отвѫтре – обединява и дветѣ въ едно. Нѣкои мислятъ, че е лесна работа, но и мѫчна работа е. Вие правили ли сте разлика въ говора? Запримѣръ: като говорите – да давате внимание на всѣка дума, която произнасяте. Нѣкой пѫть говорите за любовьта, но толкозъ обикновена е тази дума, че нѣма никакъвъ смисълъ. После, разлика има между любовьта и обичьта. Любовьта дава потикъ, а обичьта дава условия. Да обичашъ и да любишъ – то сѫ две различни нѣща. Но то е пакъ неразбрано. Сега ти не може да учишъ, ако нѣмашъ любовь. Какво значи да нѣмашъ любовь? За да ядешъ, трѣбва да имашъ нѣщо, да ти е дадено. Какъ ще ядешъ, ако нѣмашъ какво да ядешъ? Казвашъ: „Да ядемъ“. Трѣбва да има нѣщо. Не е, каквото и да е да ядешъ. Ако ядешъ – да ядешъ на свѣтъ, каквото е най-хубаво, което Богъ е създалъ.

Сега ученицитѣ отъ двата пола правятъ по една погрѣшка. Адамъ направи една погрѣшка и Ева направи една погрѣшка. Адамъ стана причина да се яви Ева въ рая, когато още не ѝ бѣше времето за рая. Ти влизашъ въ училището да учишъ музика, но умътъ ти е на друго мѣсто. Нѣкой, като седне на пианото, си въобразява, че може да свири. Хубава е идеята, но знаете ли колко мѫчно е да се свири? Знаете колко мѫчно е да се говори. Всѣкога думитѣ, съ които си служимъ, не ги избираме. Азъ често слушамъ една сестра, която казва: „Всѣко нѣщо си има причина“. Но казвамъ и обратното: Всѣка причина има свои последици. Всѣко нѣщо си има причина, но това не е цѣлата истина, всѣка причина има свои последствия. Причината не може да се познае отвънъ отъ последствията. И последствията не може да се познаятъ отъ причината.

Сега на всички ви трѣбва единъ методъ за работа. Да се учи и да служи човѣкъ. Има единъ обикновенъ процесъ въ яденето. Ти не може да ядешъ, ако нѣмашъ единъ потикъ отвѫтре, ако гладътъ не идва у тебе – яденето ще бѫде безпредметно. Трѣбва да имашъ единъ вѫтрешенъ потикъ, че онова, което ядешъ, да ти е приятно. Щомъ ядешъ и не ти е приятно – нѣмашъ гладъ. Често казватъ: „Да служимъ на Бога“. Но служенето на Бога, днесъ го считатъ единъ товаръ. Всѣки мисли, че да служи на Бога е едно ограничение. Ние считаме служенето на Бога като единъ, който се е оженилъ, като една жена, която се оженила и не може да погледне на другитѣ мѫже. Само единъ мѫжъ трѣбва да гледа. Възможно ли е само единъ мѫжъ да гледа? Ще ѝ се роди едно мѫжко дете, после – този мѫжъ има баща, има братя. Казва: „Другъ мѫжъ да не гледашъ“. Какъ? Баща му ще погледне, брата му ще погледне. Каква е философията „другъ мѫжъ да не погледне“? Правъ е мѫжътъ. Какво подразбира мѫжътъ „други мѫже да не гледа“? Мѫжътъ казва, че той не иска тя да гледа други мѫже. Жената не иска той да гледа други жени. Разбирамъ сѫщностьта каква е на идеята. Сега погрѣшката, отъ какво прозтича, на Адама? Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть. Адамъ бѣше голѣмъ зоологъ. Първиятъ зоологъ въ свѣта бѣше Адамъ. Понеже бѣше авторитетъ, когото Богъ създаде, всичкитѣ животни ги прекара предъ него като предметно учение и веднага той имъ тури имена. Той избра отъ тия животни кои да му служатъ и си създаде цѣли стада. Но той забеляза, че животнитѣ сѫ по-щастливи, отколкото той. Той забеляза, че тѣ живѣятъ две по две, пъкъ той е самъ. Започна да се чуди, да философствува, да мисли защо Господь е направилъ животнитѣ по две, а него направилъ самъ въ рая. „Какъвъ е дълбокиятъ смисълъ?“ – започналъ да философствува. Но една мисъль се явила въ него. Тогава Писанието казва: „И видѣ Богъ, че не е добро човѣкъ да бѫде самъ“. Той имаше работа да се разговаря съ Господа, но той пожела пѫтя на животнитѣ, забрави Господа. Казва: „Господи, има нѣщо, което мене не ми достига. Ако туй ми го даде Господь – всичко ще тръгне напредъ“. Животнитѣ, които ходятъ две по две, щастливи ли сѫ? Всичкитѣ нещастия произтичатъ отъ дветѣ. Фаталното, скандалното число е дветѣ. II – какво е това? За да стане две, какво му трѣбва? I − I = 0 ; I + I = 2 Тия въпроси, които засѣгамъ, сѫ щекотливи. Изисква се трезвъ умъ. Всички мислите, че този е съвършенъ животъ, че не искате да се освободите отъ него. Малкото дете не трѣбва ли да се освободи отъ живота на първата година? Каквото прави на майка си първата година, мислите ли, че всичко е благоприлично? Казва: „Моето ангелче“. Но какво ангелче? Ангелчето прави нѣща, които не сѫ благоприлични. Погрѣшкитѣ, които прави нейното ангелче, тя ги покрива. Майката казва: „Нѣколко години съмъ му прала пеленитѣ“. Не само човѣкъ, но и птицитѣ, лястовичката, като измѫти малкото пиленце, бащата дойде, и майката сѫщо, турятъ човката на задницата на малкото, взематъ нечистотията въ устата и го изнесатъ вънъ отъ гнѣздото. Майката учи малкото, че не трѣбва да оставятъ нечистотии въ положката.

Всѣка една мисъль, която не е добре организирана, всѣко чувство, всѣка постѫпка, която не е добре организирана, иматъ известни нечистотии, които образуватъ всичкитѣ тия отрови, отъ които съвременното човѣчество страда. При сегашнитѣ условия, какво трѣбва да правимъ? Трѣбва да се прави нѣщо. Къртътъ, като го питашъ какво трѣбва да се прави, той казва, че трѣбва да се рови. Ако питашъ птицата какво трѣбва да се прави, казва, че трѣбва да се хвърка. Ако питашъ рибата какво трѣбва да се прави, казва, че трѣбва да се плава. Човѣкъ, ако хване занаята на кърта, той по нѣкой пѫть прави такива дупки. Но именно тия дупки, които той прави, колко нещастия произвеждатъ. Но се ще намѣрятъ нѣкое извинение, че е потрѣбно. Да кажемъ, че сега изравятъ вѫглища отъ земята. Казватъ, че сѫ необходими за неговата индустрия. Не е само това. Ако човѣкъ бѣше подигнатъ, нѣмаше защо да рови земята. Горе пространството е пълно съ енергия. Ако знаеше да снеме тази енергия, пъкъ тя толкоз лесно може да се снеме, нѣмаше нужда да ходи долу да копае. Ако би разбиралъ законитѣ, нѣмаше защо да се оре земята, както сега. Като оре земята, като изважда житото, онѣзи, които взематъ това жито, искатъ да се подигнатъ съ 10–20 стотинки ценитѣ на житото и като иматъ милиони килограми жито – да забогатѣятъ и да си уредятъ живота. Отъ хиляди години хората се си уреждатъ живота. Казватъ: „Да се уредимъ“. Сега и вие имате сѫщата идея. И вие се уреждате. Знаете ли следъ 100 години кѫде ще бѫдете? Сега казвате: „Да си поживѣемъ“. Хубаво е да се живѣе, но трѣбва да знаемъ какъ да живѣемъ. Наскоро четохъ една психология въ младитѣ момичета, (които), като се отчаятъ отъ живота, иде имъ на умъ да взематъ сода каустикъ и да я изпиятъ. Туй момиче, като страда, защо ще вземе сода каустикъ? Мисли, че като погълне тази сода – ще се уредятъ работитѣ. Знаешъ колко мѫчно се умира, като е погълналъ човѣкъ сода каустикъ. Вие, като ви стане лошо, току вземате сода каустикъ. Васъ по нѣкой пѫть ви харесвамъ. Толкозъ промѣнчиви сте въ характера. Има нѣщо постоянно, на което може да се разчита. Докато ви държатъ мекичко – хубаво, но щомъ ви пипнатъ нѣкѫде – обърнете цѣлия свѣтъ, веднага обърнете другия листъ. Често дойде нѣкоя сестра и ми хвали друга. Не се мине много време и дойде, и ми казва: „Азъ съмъ се лъгала, тя е такава, тя е онакава“. Дойде другата, тя пъкъ ми казва: „Тя е такава, тя е такава“. Казвамъ: Че е такава – такава е. Такива бѣхте въ рая, такива сте сега. Всѣка жена, която е учила ботаника, знае отровнитѣ растения и може да те отрови. Всѣки мѫжъ, който е зоологъ – той знае да коли. Той, като те хване, не се спира. Започне, на това отрѣже гърлото, на онова отрѣже, на този извади маслото. Казваме: „Човѣкъ е много благороденъ, направенъ е отъ Бога по образъ и подобие Божие“. Той казва: „Нека да имаме любовь. Съ любовь трѣбва да се яде една кокошка“. Хубаво, „съ любовь“ какво азъ разбирамъ? Че като ямъ кокошката, тя да ме обича и азъ да я обичамъ. Азъ ямъ съ любовь, но кокошката не ме обича. Тя, като влѣзе въ мене, започне да рови въ мене. После въ всички вѣрвания, навсѣкѫде има една лъжа. „Бѣла лъжа“ азъ я наричамъ. Наблюдавалъ съмъ и въ града, навсѣкѫде заколятъ една кокошка, бащата вземе мазното копанче, майката вземе друго и на малкото момиченце дадатъ шията, понеже най-малко месо има. Казватъ: „Ти яжъ шията, за да се научишъ да шиешъ“. Тя, горката, чопли, чопли. Питамъ: Като яде шия, ще се научи ли да шие? Който яде шия, ще се научи ли да свири? Ако той не е роденъ съ дарба да шие, ако не е роденъ съ дарба за музика, той може да яде колкото иска шии на кокошки, но шивачъ не става. Казватъ: „Ти, като се помолишъ – всичко ще стане“. Така не се вѣрва. Той трѣбва да е роденъ. Какво значи молитва? Молитвата е вѫтрешенъ потикъ на една вѫтрешна любовь. Туй, което обичашъ, ти като насочишъ погледа си къмъ него – молитвата е отиване, слизане къмъ онзи предметъ, когото обичашъ. Ти не може да обичашъ единъ човѣкъ, ако не може да влѣзешъ въ неговото положение, да разгледашъ живота, както той го разглежда. Ако той те обича, ти, който обичашъ, си горе, ти седишъ по-високо. Ако ти не слѣзешъ при него – не го обичашъ и, ако долниятъ не се качи горе – и той не те обича. Ти седишъ високо, той, като те обича, ще се качи при тебе. Сега защо винаги слизането е по-лесно отъ качването? Каква разлика има между слизане и качване? Най-първо вие посаждате едно семе въ земята. Какъвъ резултатъ дава? Значи, слизате – туряте семето въ земята. Семето вече има желание да възлѣзе нагоре. Ако едно семе, за което ти си слѣзалъ, ако не възлѣзе – то не те обича. Щомъ те обича – то ще израстне нагоре. Иде вече подражанието. Нѣкой те подражава. Какво ще подражавашъ? Ще подражавашъ любовьта на онзи, който вече те обича не въ сѫщия смисълъ ти да слизашъ по-долу, но трѣбва да се качвашъ нагоре. Единъ трѣбва да слиза, другъ трѣбва да се качва. Разбирайте този законъ.

Сега представете си, че имате едно келяво, това е колелото, долу имате вода и по това колело сѫ наредени кофитѣ. Като се напълнятъ тия кофи, качатъ се нагоре и после се излива тази вода. Тия кофи се обръщатъ надолу. Този, който слиза – слиза, за да почерпи нѣщо и да изнесе. Този, който възлиза нагоре, е почерпилъ нѣщо. За да слизашъ при беднитѣ, не само ще слизашъ, но трѣбва да вземешъ нѣщо, като излизашъ нагоре. Вие сте дошли на физическото поле, за да почерпите нѣщо. Ако не почерпите знание, тогава е безпредметно вашето слизане. Вие сте млади, ще остарѣете. Не знаете защо бѣхте млади, защо сте възрастни и защо ставате стари. Не знаете защо се оженихте, защо народихте деца. Казвате: „Господь така наредилъ свѣта“.

Хубаво азъ направихъ две нѣща. Казвамъ: 1 + 2 + 3 + 4 + 5 = 15. Този резултатъ какво означава въ дадения случай? Едно е положително, 5 е отрицателно. Едното е положително, трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Имате човѣшката устна – горната бърна е положителна, долната е отрицателна. Често хората обичатъ да се цѣлуватъ. Говоримъ за цѣлувката. За мене цѣлувката е обмѣна на енергии въ природата. Горната устна е на мѫжа, долната е на жената. Долната е женска, горната е мѫжка. Когато се цѣлувате – мѫжъ съ мѫжъ се цѣлува и жена съ жена се цѣлува. Ти, като цѣлувашъ единъ мѫжъ – цѣлувашъ неговата жена, и мѫжътъ, като те цѣлува – той цѣлува мѫжа. Сега вие мислите, че трѣбва да се жените. Какво разбирате подъ думата „женене“? На български тази дума „женене“ значи посѣтото, което е узрѣло, трѣбва да ожене, да се събере плода. Вие подразбирате „да се ожени“ – да вземе една жена. Единъ мѫжъ, като вземе една жена и една жена, като вземе единъ мѫжъ – какво добиватъ? Ако цигуларьтъ вземе цигулката – той свири. Когато цигулката я взематъ – тя иска да свирятъ на нея. Трѣбва да се образува една вѫтрешна връзка между мене и цигулката. Тази връзка въ какво седи? Че азъ трѣбва да зная да разклащамъ жицитѣ на цигулката. Жицитѣ трѣбва да знаятъ какъ да разклащатъ въздуха. Тогава се образува единъ тонъ, може да го възприемешъ чрезъ ушитѣ. Казватъ, че този е единъ добъръ свирецъ. Сега вие свирите на пианото. То е така нагласено, но я вземете една цигулка, да видите колко е мѫчно да вземете вѣренъ тонъ. Вие имате вашия ларингсъ, имате и жици тамъ, трѣбватъ ви години да се научите какъ да ги съкратявате. Защото, ако не знаешъ какъ да съкращавашъ, нѣма да можешъ да пѣешъ. И тогава другитѣ нѣма да бѫдатъ доволни. Има известни думи, следъ като ги изкажешъ – иматъ точно отрицателенъ характеръ. Запримѣръ: Щомъ на единъ човѣкъ вие не сте му говорили нищо за любовьта. Казвате: „Азъ ви обичамъ“. Този човѣкъ обърне гръбъ. Щомъ кажешъ нѣкому, че го обичашъ – този човѣкъ започва да се съмнява въ тебе. Защото вие отдѣляте любовьта отъ живота. Дави се единъ човѣкъ, ти го извадишъ, нѣма какво да му говоришъ, че го обичашъ. Той самъ съзнава. Боледува единъ човѣкъ, ти му помагашъ. Нѣма защо да му казвашъ, че азъ те обичамъ – затова ти помагамъ. Тѣ сѫ праздни работи. Ще хванешъ здравия човѣкъ, казвашъ: „Азъ те обичамъ“. Здравиятъ човѣкъ, като го обичашъ, каква нужда има отъ тебе? Здравиятъ винаги подразбира, че ти искашъ да вземешъ нѣщо отъ него. Като говоришъ за любовьта, винаги разбира: „Имашъ ли нѣщо да ми дадешъ?“ Сега въ синца ви се зараждатъ противоположни процеси. Заражда се единъ вѫтрешенъ процесъ. Казваме, че всичкитѣ хора сѫ създадени отъ Бога. Въ Писанието се казва: „Въ началото Богъ създаде небето и земята, а земята бѣше неустроена“. Ние подразбираме, понеже човѣкъ е създаденъ отъ Бога – мислимъ, че е съвършенъ. Не е така. Човѣкъ не е устроенъ. Човѣкъ въ днешната форма е неустроенъ. Мислимъ, че е създаденъ отъ Бога. Това не показва, че е съвършенъ. И земята Господь създаде, но бѣше неустроена. Тогава дойде процесътъ на усъвършенствуването и Богъ започна да устройва земята. Богъ създаде човѣка. Два начина има. Единиятъ го създаде по образъ и подобие, следъ туй създаде другиятъ отъ пръстъ, отъ една по-проста материя. После въ Писанието има и друго положение. Родениятъ отъ Бога. Роденъ отъ Бога и създаденъ отъ Бога сѫ две различни идеи. Създаденъ отъ Бога, но има още дълго време работа. Всичкитѣ страдания, които изпитвате, сѫ, защото още не сте устроени. Сега Господь строи този свѣтъ. Минавате презъ нѣкои страдания и казвате: „Защо е туй изкушение?“ Да допуснемъ, че имате едно изкушение. Най-първо, най-голѣмото изкушение въ свѣта, сѫ паритѣ. Яденето е голѣмо изкушение и женитѣ сѫ голѣмо изкушение. Три нѣща има за изкушение. Мѫжетѣ сѫ изкушение, и женитѣ сѫ изкушение, и децата сѫ голѣмо изкушение. Три нѣща има, които сѫ изкушение: мѫжетѣ сѫ голѣмо изкушение, женитѣ сѫ голѣмо изкушение и децата сѫ голѣмо изкушение. Трѣбва да намѣримъ вѫтрешната връзка. Вие сами може да си създадете едно изкушение въ свѣта – умъ. Ако човѣкъ стане много уменъ, мисли, че всичко разбира, казва: „Този невежа, онзи невежа“. Тѣзи работи азъ ги разбирамъ. Ако дойде до любовьта, се заражда друго противоречие. Казва: „Като мене нѣма другъ да обича“. Съгласенъ съмъ, че другъ като васъ нѣма да обича. Както ти мислишъ, другъ нѣма да мисли като тебе. Ти си единственото цвѣте, като тебе нѣма друго. Другъ казва: „Както азъ постѫпвамъ, другъ нѣма да постѫпва“. Ако азъ съ своитѣ постѫпки влизамъ постоянно въ дисхармония съ окрѫжаващитѣ, кѫде е причината – или въ мене, или въ срѣдата? Може да има и въ срѣдата, не може само азъ да съмъ причината. Ако единъ човѣкъ, който нѣма знание, който ме обича, може да ми създаде неприятность. Ако азъ съмъ въ училището и той дойде, и каже: „Я напусни това училище, азъ съмъ намислилъ да ти купя дрехи, да се облѣчешъ“. Кое е по-хубаво: да идешъ дрехи ли да ти купуватъ или да учишъ? Мнозина ще напуснатъ класа да си купуватъ дрехи. Мислите ли, че като се облѣчете хубаво, ще учите? Най-способнитѣ ученици не сѫ онѣзи, които сѫ хубаво облѣчени. Най-добриятъ цигуларь не е, който е хубаво облѣченъ съ фракъ, съ бѣла жилетка, съ бѣла връзка, съ пръстени. Може да има всичко туй, но като тегли лѫка – не може да свири. Като тегли лѫка – нѣма тонъ. Напъва се, напъва се – нищо не излиза. Казвамъ: То не помага. Гледашъ другъ – скромничко облѣченъ, но свири хубаво. Като свири този музикантъ, само музиката седи въ съзнанието му. Миналата вечерь бѣхъ на единъ концертъ, свири две парчета отъ Паганини, майсторъ, младъ цигуларь. Но казвамъ: Колко време му е взело да взема вѣрни тонове, да ги взема и двойни, и тройни акорди тъй вѣрно, пъкъ и подражанието изважда различни тонове. Нѣкои мислятъ, че е лесна работа. Много трудна работа е. Казвамъ: Ако всичкитѣ хора (сѫ) такива майстори, като него да свирятъ. Най-първо излиза непознатъ цигуларь, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да рѫкоплѣскатъ. Отвори се и той, и всички се отвориха, но знае да свири. Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката нѣма да се отвори. Свърши се концерта, не ставатъ, седятъ всичкитѣ, не си отиватъ. Единъ седи до мене и казва: „Българинътъ, докато не извади нѣщо вънъ отъ програмата, не си отива“. Тамъ имаше единъ господинъ, доста благороденъ човѣкъ, но потиснатъ отъ жена. Толкозъ чувствителенъ, толкозъ нервенъ. Тя седи, по мѫжка линия върви, единъ генералъ. Следъ като свири този цигуларь, малко му стана весело, забрави жена си, забрави генерала, започна да гледа весело, да рѫкоплѣска, обтегна се лицето, дойде на себе си.

Та казвамъ: Божествената мисъль трѣбва да дойде, както този цигуларь, да влѣзе и да се отвори човѣкъ. Но трѣбва ушитѣ да се отворятъ, да не сѫ тъй заглъхнали. Азъ бихъ желалъ да се учите. Като говоримъ за любовьта – да ти е приятно. Като говоришъ за любовьта, този човѣкъ да ти каже: „Я ми кажи думата какъ бѣше?“ Ти слушалъ ли си нѣкой да казва думата „Любовь“ и тебе да ти е приятно? Нѣкой говори за Господа, но думата не е приятна. Какъ се произнася думата „Любовь“? Първо: Въ Любовьта, ако ти не слизашъ надолу – не може да любишъ. Ако седишъ на стола и казвашъ: „Азъ не ви любя“ – никаква любовь не е това. Ти трѣбва да станешъ отъ стола и по стълбата нагоре, надолу – това е любовь. Ако ти не си готовъ да слизашъ надолу – никаква любовь не е. То може да е всѣкакво чувство. Щомъ като кажешъ „Любовь“, трѣбва да имашъ разположение, да бѫдешъ готовъ да слизашъ въ най-долнитѣ мѣста да служишъ. Не само да имашъ желание, казвашъ: „Азъ ще слѣза долу“. Още като кажешъ първата сричка „лю“ – долу да слѣзешъ. Сега вие може да направите едно възражение: „Като слѣза, какво ще правя?“ Човѣкъ, който започва да слиза, още като възприеме първия знакъ на любовьта, Л-то показва, че разбира любовьта – това сѫ два Божествени лѫча, които излизатъ отъ него. Тия два лѫча ще ме занесатъ въ най-хубавото мѣсто. Любовьта никога нѣма да ви заведе въ нѣкое мрачно мѣсто. Дето иде тя – подобрява всичко. Любовьта, дето мине – всичко изглажда, всичко подобрява. Любовьта, като те зърне въ ада, адътъ не е адъ. Адътъ се превръща въ рай. Отдето любовьта излиза – всичко се превръща на адъ. Тамъ, дето любовьта влиза, всичко става рай. (Нѣкой) казва: „Азъ вече не го обичамъ“. Адъ е вече. Казвашъ: „Азъ го обичамъ“. Рай е. Ти казвашъ, че го обичашъ, а раятъ не е въ тебе. Питамъ: Любовь ли е това? Любовьта носи най-хубавото, нищо повече. Сега казвашъ: „Какъ да обичамъ?“ Тъй, както искате васъ да обичатъ. Всѣки отъ васъ може да ви даде. Всѣки има програма. Ако ви попитамъ, какъ трѣбва да ви обичамъ – ще ми покажете програмата. Ще ми кажете да си отворя обятията, тъй да ви приема, кѫщата да бѫде освѣтена, съ най-хубави думи да ви посрещна, да ви дамъ вода да си измиете краката, да ви дамъ хубаво угощение, презъ цѣлото време, докато сте били на гости, азъ да бѫда доволенъ, отъ вашето присѫтвие да бѫда доволенъ.

Разправяше ми единъ българинъ. Единъ евангелски проповѣдникъ иде въ село, тѣ го приематъ много добре. Това (е) действителенъ примѣръ, само за изяснение на идеята. (И) престои цѣла седмица. (Българинътъ) казва: „Отивамъ му на гости, той ме посрѣща и ми казва: „Отъ кѫде дойде?“ – „Отъ село“. – „Кога ще си ходишъ?“ – „Кога дойдохте и кога ще си ходите?!“ (Азъ), като дойде въ село, не го питамъ кога ще си ходи. Да остане (и) за по-дълго време“. Сега има една малка погрѣшка. То е необмисленость. Проповѣдникътъ не е далновиденъ. Може да го пита, защото го обича, иска да знае дълго време дали ще седи, за да приготви нѣщо.

Питамъ: Когато слънчевата свѣтлина слиза отъ слънцето, ще питашъ ли кога (е) излѣзла отъ слънцето и кога е дошла при тебе, и кога ще си отиде. Тя ще дойде, ще остави своето благословение и ще си замине. Любовьта на едно мѣсто не седи. Онзи, който ви обича, нѣма да седи постоянно. Колко братя и сестри има да обикаля. Всичкото заблуждение е, че вие мислите, че онзи, който ви обича, че само при васъ ще седи. Законътъ седи другояче. Онзи, който ви обича, като ви посети и си замине, вие ще тръгнете подиръ него, че дето се спре той – и вие подиръ него. Той нѣма да върви, както обикновено. Онзи, който ви обича, ще върви, както това колело, което се върти – градината ще се полива. Туй е фигура на речьта. Сега, ако дойде нѣкой при васъ, ще ви носи подаръкъ. Вие имате едно разположение. Той дойде, че носи това-онова. Често сега, като идатъ при мене, влѣзло е като вода, всѣки, който иде – носи ми нѣщо, понеже съ праздни рѫце да се идѣло не може. Като дойде, ще ми даде пакетчето. То е една опасна работа. Ако съмъ сѫдия, дойде нѣкой и ми даде една звонкова, каже: „Господинъ сѫдия, имайте ме предъ видъ“. Опасна работа. На единъ адвокатъ, като му турятъ въ рѫката – опасна работа е. Хубаво е подаръкътъ. Сега, като ми донесатъ нѣщо, нѣкой пѫть не гледамъ, нѣкой пѫть се интересувамъ. Отворя пакета, гледамъ какво е. Ябълки, мандарини, портокали, по нѣкой пѫть има и бонбони. Сега започвамъ да човъркамъ какви сѫ ябълкитѣ. Нѣкой пѫть виждамъ – сбутани сѫ, намирамъ че е скържавъ. Той, като ходилъ, гледалъ да намѣри най-евтинитѣ ябълки. Нѣкой донесе много хубави, царски. Казвамъ: На този се е отворило сърдцето. Тогава започна да ги чета колко сѫ. Азъ предполагамъ, че този е търсилъ най-евтинитѣ, възможно е да е търсилъ, но възможно е да е нѣмало по-хубави. Казвамъ: Ние правимъ заключението тъй, но може тия да сѫ най-хубавитѣ, които (е) намѣрилъ. Казвамъ: Въ човѣка има доста съветници, които постоянно ти даватъ съвети. Казвамъ: Онази Божествена Любовь, която се струи, която ни потиква къмъ учение – то е първото нѣщо. Чрезъ учението, чрезъ храната, чрезъ въздуха, чрезъ Божествената свѣтлина, чрезъ пипането – то сѫ елементарни работи, отъ които човѣкъ започва да учи. После идатъ по-сложнитѣ процеси. Иде нѣкой човѣкъ, казвате: „Какво ми е донесълъ?“ Всѣки човѣкъ, когато (го) срѣщате, ако разбирате закона – всѣки човѣкъ е носитель на Бога. Но този, който е носитель, може да бѫде положителенъ и отрицателенъ. Всѣки човѣкъ, като дойде въ кѫщи, като че донася благословение. Всѣки, като дойде, донася отъ тия влияния, които носи съ себе си. Нѣкой човѣкъ, който е боленъ или го гонятъ, той е недоволенъ въ себе си. Щомъ дойде въ кѫщи, той оставя своето недоволство.

Казвамъ сега: Първото нѣщо – трѣбва да се освободите отъ вашето недоволство. Една сестра ме пита и ви давамъ обяснение. Тя ме пита: „Защо ме нападатъ тия нещастия?“ Да ви дамъ едно малко обяснение. Представете си, че имате 4–5 орѣха, и тамънъ сте намислили да ги счукате, да ги изядете, иде единъ и казва: „Моля, дай ми тѣзи орѣхи да ги посадя“. Ако вие сте човѣкъ на любовьта – ще ги дадете. Но, като ги дадете, ще настане недоволство въ васъ. Той казва: „Дайте всичкитѣ орѣхи, вие може и съ хлѣбъ само да прекарате“. Тия орѣхи ще израснатъ и следъ години ще дадатъ плодъ. Въ васъ може да влѣзе съмнението: „Дали ще ги посѣе?“ Въ Божествения свѣтъ нѣщата другояче седятъ. Ти като дадешъ нѣщо отъ себе си, ти придобивашъ. Всѣко страдание, което е минало презъ тебе – ти си първиятъ, който ще опиташъ неговия плодъ. Всѣко добро, което ти си направилъ – (ти си), който ще опиташъ плода на доброто. И на страданието, и на доброто ти си първиятъ човѣкъ, който ще се ползувашъ. Ако сега страдате, отъ тия страдания вие ще се ползувате. Ако сега се радвате, пакъ вие ще се ползувате. Само че отъ какво произтичатъ страданията? Много просто. Азъ да ви дамъ едно обяснение. Страданията произтичатъ, че ние перемъ дрехитѣ на нашитѣ заблуждения, които сѫ се окалѣли. Що е страданието? Да оперешъ дрехитѣ на заблуждението. Що е радостьта? Да об(л)ичашъ опраната дреха. Радостьта е да об(л)ичашъ опраната дреха. Страданието е да перешъ кирливата дреха. Въ моя умъ тази идея така седи. Ти обичашъ нѣкого – ще му перешъ ризата. Ако при обличането на ризата и при прането чувствата сѫ еднакви – любовьта е съвършена. Ако при прането имашъ едни чувства, при обличането други – любовьта ти не е съвършена, защото въ кира на любовьта, този киръ ти носи благословение. Азъ бихъ желалъ да имамъ характера на любовьта. Като оперешъ една любовна риза, тази вода нѣма да я хвърлишъ, но като оперешъ ризата отъ онзи, който обича, кѫдето туришъ водата – благословение носи. Ако едно общество наръсишъ – всичко ще тръгне. Съ нищо не може да се сравни. Такова е моето разбиране. На една риза опрана, (водата), макаръ да е кирлива, е по-чиста въ сравнение съ другата вода. Въ сравнение съ Божественото има нѣщо дисхармонично, но въ сравнение съ другата вода – тя е най-чиста отъ най-чистата вода на земята. Та казвамъ: При моитѣ условия, както азъ разбирамъ нѣщата, когато пера ризата на любовьта – радвамъ се. Когато обличамъ – пакъ се радвамъ. И едното, и другото носи благословение. Понеже, следъ като я нося тази риза, следъ като (е) седѣла у мене – тя е изтеглила онова, което ми е непотрѣбно. Всѣка Божествена риза ще извади отъ тебе онова, което е непотрѣбно и ще остави потрѣбното. Този, който пере любовната риза – той се ползува. Всичкитѣ гении сѫ станали гении, понеже знаеха какъ да ператъ. Всичкитѣ талантливи станаха талантливи, понеже знаеха какъ да ператъ ризата на любовьта. Обикновенитѣ хора сега се учатъ какъ да ператъ дрехата на любовьта. Две нѣща да знаешъ: да перешъ и да обичашъ. Адамъ не се научи какъ да си облича ризата и Ева не се научи какъ да облича ризата на любовьта. Всичката погрѣшка (тамъ) седеше. Вие представяте ли си какъ занесе Ева плода на Адама? Каква идея имате – какъ му занесе? Рѫката ѝ бѣше нечиста. Погрѣшката бѣше тамъ, че тя, преди да занесе плода, трѣбваше да си измие рѫцетѣ и после да го занесе. И мѫжътъ не си изми рѫцетѣ. Всѣки, който прави престѫпление – той го прави съ немити рѫце. Когато рѫцетѣ сѫ мити – престѫплението не се прави. Но и доброто не можешъ да направишъ, ако вашитѣ рѫце не сѫ мити. Щомъ сѫ мити рѫцетѣ – ще направишъ добро, щомъ не сѫ мити – престѫплението е неизбежно. При Ева престѫплението е микроскопическо. Въ какво седеше престѫплението? Ева само погледна този плодъ и като го погледна – изкушението дойде. То дойде отъ очитѣ. (Тя) казва: „Хубавъ е този плодъ. Има нѣщо тукъ“. И второто престѫпление седи, че тя го попипала, погледнала го, пипнала го и го изѣла. Занесе на мѫжа си и той яде. Вие казвате: „Защо Ева направи това?“ Азъ ви питамъ: Защо носите въ сърдцето си едно неприязнено чувство къмъ нѣкого? Не е ли този плодъ на познанието (на) доброто и злото? Имате вѫтре едно чувство лошо, то е отъ плода на дървото на познанието и доброто. Или имате съмнение, или безвѣрие – то е сѫщиятъ плодъ. Туй, което мислите за единъ човѣкъ, да е вѣрно. Туй, което мислите за единъ човѣкъ, когото обичате, да е истина. Какъ ще му кажешъ? Имате едно малко подозрение. Какъ ще му кажете? Ако не знаете какъ да му кажете – мълчете. Ако искате да му кажете, какъ ще му кажете? Представете си единъ, който направилъ едно малко престѫпление. Кацнала една муха и си оставила визитната картичка на бѣлата му дреха. Питамъ: Какво трѣбва да кажете на този, който носи това петно? Азъ, ако бѣхъ на вашето мѣсто, ще минемъ покрай единъ изворъ, ще извадя кърпичката си, ще (я) потопя въ извора и ще кажа: „Чакайте малко“. Нѣма да му кажа: „Ще ви направя една малка услуга“. Ще го изчистя безъ да му кажа, че муха е кацнала. Като изчистя, той тогава ще започне да мисли за мухата. „Какъ тъй мухата да кацне и да остави петно? Кѫде е тази муха? Азъ ще ѝ откѫсна главата“. Мухата направила едно престѫпление, че кацнала. Но ти, като ѝ откѫснешъ главата, ще направишъ по-голѣмо. Ти си въ едно изкушение. Въ духовния свѣтъ сѫществува друго. Азъ като облѣка бѣлата дреха, има една течность, (съ която) като наквася дрехата – мухитѣ седятъ на около два–три метра, не се приближаватъ. Не може да кацатъ. Щомъ мухитѣ кацатъ на дрехата, показва, че съмъ нѣмалъ тази течность. Щомъ ти направишъ една погрѣшка – ти се извинявашъ. Като облѣчешъ новата дреха, ще туришъ тази течность отгоре.

Наскоро ми разправѣха единъ опитъ. Две сестри има тукъ, не се обичатъ. Не че не се обичатъ, но и дветѣ сѫ користолюбиви, дѣлятъ една ябълка, не искатъ да я раздѣлятъ. Едната казва: „Тази ябълка е заради мене“. Другата казва: „Тази ябълка е заради мене“. Казвамъ на едната: Тази ябълка принадлежи на тебе, не принадлежи на другата. Другата започна да плаче. Защо плаче? Защото ябълката не е нейна. Тя като започне да плаче, казвамъ: Направихъ една погрѣшка, на тебе се пада ябълката. Веднага лицето ѝ просвѣтне. Нито въ единия, нито въ другия случай е права. Азъ ви давамъ това само за изяснение, психологически гледамъ на нѣщата, тъй както Богъ гледа. Докато дойде да проникне въ васъ Божествената мисъль, презъ колко срѣди ще мине, тази мисъль ще се пречупи. Една мисъль считате Божествена, но не е Божествена. Наредили се други съзнания. Имате едно съзнание, презъ което минава Божествената мисъль. Вие трѣбва да знаете какъ да освободите Божествената мисъль отъ нейнитѣ опаковки. За да разберете една книга, (а) книгата е подвързана и трѣбва да отворите книгата. Да знаете какъ да четете тази книга. Да има, да намѣрите коментаторъ, да намѣрите смисъла на думитѣ. Първото нѣщо: Щомъ искате да учите – свѣтлина ще дойде въ васъ. Щомъ служите – силата ще дойде въ васъ. Ако не иде свѣтлината – значи вие не учите. Ако сила не придобивате – вие не служите. Въ служенето на Бога, човѣкъ силенъ става. Въ учението свѣтлината се придобива. Безъ учение свѣтлина не може да имате. Подъ думата „учение“ вземамъ всичко въ живота, което трѣбва да научимъ. Да научишъ какъ да мислишъ, какъ да чувствувашъ, какъ да постѫпвашъ, какъ да готвишъ, какъ да се обличашъ, да ходишъ, да разбирашъ предмета. То е учение да оценявашъ малкитѣ работи.

Единъ день пѫтувамъ съ единъ и приказвамъ върху единъ философски въпросъ. Минахме презъ една поляна съ цвѣтя и азъ го спрѣхъ. Да внимаваме, да не стѫпчемъ тия цвѣтя, ще ни държатъ отговорни. Престѫплението нѣма да бѫде голѣмо, нѣма законъ, който да ни сѫди, но невидимиятъ свѣтъ ще каже, че сме хора невежи, не се учимъ. Спрѣхъ се. (Той) казва: „Какво сѫ намѣрили тукъ да цъвнатъ? Тукъ ли се намѣри да цъвнатъ на този пѫть, презъ който ние минаваме?“ – Ние пъкъ презъ този ли пѫть трѣбваше да минемъ? Презъ друго мѣсто не можеше ли да минемъ?

Българитѣ, като казватъ „лю“ – много омекчение има. „Лю“ изразява учудване. Какъ бихте произнесли „лю“? „Любовь“? Ами какъ бихте изпѣли думата „любовь“? Сега цельта е правилно да се научимъ да учимъ. Съ какъвъ тонъ бихте започнали? Да кажемъ, имаме една пѣсень, която започва съ „Любовь“. Имаме една пѣсень „Любовь ме озари“. Съ какъвъ тонъ почва? /Една сестра започна пѣсеньта. Изпѣ само думитѣ „Любовь ме озари“/. Така не се пѣе. Въ любовьта ти слизашъ надолу, а той възлиза нагоре. /Учительтъ пѣе „Любовь ме озари“/. Като пѣешъ думата „любовь“ нѣма да възлизашъ нагоре, но ще слизашъ. На горнитѣ нѣма какво да имъ пѣешъ. На тѣзи, при които слизашъ, ще пѣешъ. Съ всѣки тонъ ще слизашъ. Като слизашъ, пѣсеньта ти ще покаже. Като слизашъ, показва, че имашъ цель. Ти сега имашъ две противоположни идеи. Ти слизашъ надолу. Казвашъ: „Надолу слизамъ“. Азъ казвамъ: Азъ слизамъ долу, за да ви помогна. Това е тщеславие. Надолу слизамъ, нося ти вѫжето. Тази работа ще се уреди. Всѣкога, когато сме спънати отъ известна мисъль, защото спънати сме въ ума, спънати сме нѣкой пѫть въ сърдцето, спънати сме въ своята воля. Всѣкога да имашъ единъ изходенъ пѫть. Да кажемъ: Ако азъ бихъ ви казалъ така – всѣкога, когато ще правите нѣщо, да ме питате – колко отъ васъ ще ме питатъ? Ще ме питате, когато ще направите една погрѣшка. Тогава ще дойдете. Преди да сте направили погрѣшката, хичъ нѣма да ме питате. Като направишъ погрѣшка, ще питашъ още веднажъ, както въ музиката има камертонъ. Не като направишъ погрѣшката, но преди да си направилъ погрѣшката – да си взелъ тона правилно. Всичкитѣ тонове иматъ съотношения. Ако всичкитѣ тонове не сѫ вѣрни, каква музика е? Въ истинската музика не можешъ да вземешъ първия тонъ фалшивъ. Другитѣ, ако ги вземешъ фалшиви, първиятъ трѣбва да е вѣренъ. Ако първиятъ е правиленъ, и другитѣ ще бѫдатъ правилни. Ако първиятъ тонъ не е правиленъ, и другитѣ нѣма да бъдатъ правилни. Когато говоря за мисъльта, разбирамъ, ако първата мисъль ти е права и другитѣ мисли ще бѫдатъ прави. Ако първото ти чувство е правилно, и другитѣ ти чувства ще бѫдатъ правилни. Тѣ си хармониратъ. Подобното подобно привлича. Хармонията хармония привлича. Дисонансътъ дисонансъ привлича. Българитѣ иматъ една поговорка, която не е много хубава. Тѣ казватъ: „Краставитѣ магарета презъ деветь баира се намиратъ“. То е отрицателната страна.

/Учительтъ пѣе „Любовь ме озари“. „Право, братко, мисли. Стани, стани, ти отъ леглото стани, така болестьта ще изгонишъ“/. Всички трѣбва да се отличавате съ една мисъль. Никога не допущайте въ себе си една лъжлива мисъль, която нарушава мирътъ ви. Щомъ имате една фалшива мисъль, тя понижава температурата. Щомъ имате едно фалшиво чувство, то понижава температурата. Може погрѣшката да е микроскопическа, невидима, но тя понижава температурата. Щомъ дойдете до учението и служението на Бога, не да се самоосѫждате, азъ не съмъ за самоосѫждането, но за постепенното подобрение и изправление. Сутринь, като станете, какъ започвате? Казвашъ: „Азъ искамъ да бѫда добъръ ученикъ“. Каквото и да ви се случи, ще кажешъ: „За добро е“. Станешъ, времето е облачно. Кажи: „За добро е“. Станешъ сутринь, духа вѣтъръ. „За добро е“. Станешъ сутринь, кучетата лаятъ. „За добро е“. Станешъ сутринь, петлитѣ пѣятъ. „За добро е“. Станешъ сутринь, температурата се промѣнила. „За добро е“. Тамъ, дето Богъ присѫствува, всичко се измѣня. Ако кажешъ, че всичко е за добро, за добро ще се измѣни. Духа северенъ вѣтъръ, студено става. Духа юженъ вѣтъръ, ще кажешъ: „За добро е“. Щомъ кажешъ: „За добро е“, веднага любовьта започва да действува. Въ свѣта, ако вие не се научите да имате довѣрие въ любовьта, нищо не можете да постигнете. Сега вие още нѣмате довѣрие въ любовьта. Не че нѣмате довѣрие, но по нѣкой пѫть казвате: „Дали моята любовь е правилна?“ Казвамъ: Не си възприелъ любовьта, както трѣбва. Не че имашъ лошото желание. Нѣкой пѫть на нѣкои казвамъ така: Почакайте, имамъ работа. Казва: „Много бързамъ, работа имамъ“. Казвамъ: И азъ имамъ бърза работа. Ти бързашъ и азъ бързамъ. Коя работа е по-бърза? Мисля, че моята е по-бърза, ще почакашъ. Той иска азъ да направя една жертва. Казвамъ: Може да направя една жертва, но нищо нѣма да ти дамъ. Туй, което искашъ, нѣма да го получишъ, ако ти не си готовъ да чакашъ. Ако и азъ не съмъ готовъ да чакамъ – и азъ нѣма да получа. Господь ти каже: „Чакай, чакай“. Може да мислишъ, че много време ще мине. Нѣма да мине много време, ние сами продължаваме Божието благословение съ нашето колебание и недовѣрие. Той е много точенъ. Ако нѣма никакво раздвояване въ любовьта, нѣщата ставатъ навреме. Щомъ започнешъ да се колебаешъ, Божията любовь се забавя. Ние сме причина, контактъ не може да стане, Божието благословение не може да работи. Понеже законътъ е: Ти не можешъ да учишъ, ако не си свободенъ. Учението трѣбва да произтича отъ пълната свобода, да имашъ любовь къмъ всичкитѣ преподаватели. Да не кажешъ: „Старъ съмъ, не мога да уча“. Като си боленъ – пакъ ще идешъ. И пари като нѣмашъ – пакъ ще идешъ. Нѣма препятствие въ свѣта, което може да те спъне. Всѣкога трѣбва да учишъ. То е учение. И за закона на служението да не кажешъ: „Старъ съмъ, не мога да служа“. Старитѣ хора могатъ по-добре да служатъ, отколкото младитѣ. Първото нѣщо, за да се подмладите, трѣбва да знаете какъ да учите. Второ нѣщо, за да се подмладите, трѣбва да знаете какъ да служите. Човѣкъ, който не знае какъ да се учи и какъ да служи, той не може нищо да постигне. Той ще има обикновени резултати, които всичкитѣ хора постигатъ. Онѣзи, които сѫ се научили да учатъ, туй, което ви казвамъ, трѣбва да го разбирате отвѫтре. Не само веднажъ, дважъ, десеть, 10–15 пѫти да ви говоря. Не да опровѣргавамъ, защото сегашниятъ ви животъ е изразъ на вѣруюто, на учението на миналото, каквото хората сѫ учили. Писанието казва, че всички ще бѫдатъ научени отъ Бога. За да се научатъ всички отъ Бога, трѣбва да се учатъ и да служатъ. Запримѣръ: Ако азъ идвамъ и си кажа: Какво ще говоря на тия хора, нѣма да ме разбератъ. Вие станете сутринь отъ леглото и кажете: „Пакъ трѣбва да се ходи“. Като станешъ, да ти е приятно, че отивашъ. Да не кажешъ, че имамъ болка въ крака си. Ако и краката навсѣкѫде болятъ, да ти е приятно. Като вървишъ и като имашъ болка, да ти е приятно.

Тази, старата сестра, бѣха я заблудили. Казватъ ѝ: „Ти си стара, да не ходишъ, стой си“. Изпоплашила се тя и седи въ кѫщи. Казвамъ на една млада сестра: Да ѝ кажешъ да стане отъ леглото. Тя се оплаква, че имало нѣщо, нѣкѫде я болѣло. Тя като стане, казвамъ: Всичко ще се свърши. (Тя) казва: „Той, Учительтъ, да ме излѣкува“. Какво ще я лѣкувамъ. Казвамъ ѝ: Стани, стани, нищо повече. (Тя) казва: „Да се премахне (болката)“. Като ти кажатъ „Стани“ – стани. Ако Господь ти тури цѣлата земя на гърба и ти каже „Стани“ – стани, ще дигнешъ земята. Щомъ ти направишъ думата Му на две, тогава тази тежесть ще те свърже. „Стани!“ – и дигне земята. Ти стани, земята ще се дигне, като каже Господь. Господь ще каже на земята и тя ще стане. Ти като станешъ, и земята става. Всичкитѣ мѫчнотии, които сега носите, като станете – и мѫчнотиитѣ ставатъ и тѣ се подчиняватъ. Нѣма болесть въ свѣта, нѣма неприятность, която да се не подчинява на този законъ. Вѫтре въ себе си не се колебайте. Казвате: „За друго прераждане, като дойдемъ втори пѫть на земята“. Оставете за друго прераждане, днесъ се преродете. Днесъ, въ единъ моментъ цѣлъ единъ животъ може да го измѣните. (Нѣкой) казва: „Сега не може, на 40 години съмъ, остарѣлъ съмъ“. Земята се е въртѣла 40 години, че то е работа на земята, 40 години земята обикалѣла. Ти колко пѫти си обикалѣлъ около слънцето? Още една обиколка не си направилъ.

Имайте съвършената любовь на съвършенитѣ мѫже. Имайте съвършената любовь на съвършенитѣ жени. Жени, които не се женятъ. Да имате съвършената любовь на Духа. Да имате съвършената любовь на душата. За мене, като кажа „съвършената любовь на жената“, е се едно – или съвършената любовь на мѫжа, или съвършената любовь на Духа, или съвършената любовь на душата, или съвършената любовь на Бога и съвършената любовь на Господа. Или казвамъ: Съвършената любовь на Вѣчния, Безпредѣлния.

Понеже заставаме предъ лицето на Господа – да благодаримъ за всичкитѣ Негови блага, колко е билъ внимателенъ къмъ насъ. Ако Той не би ни пазилъ, не зная какво би станало. Да Му благодаримъ не общо, но всѣки единъ отъ насъ да благодари колко богатство Господь е внесълъ въ вашитѣ глави. Какво богатство носите въ вашето сърдце и какво богатство седи въ вашитѣ тѣла – ще Му благодаримъ. Тогава нѣма да бѫдете болни, сиромаси. Ще се радвате, че имате отличенъ умъ, отлично сърдце и имате отлично тѣло.

Учение и служение. /Учительтъ пѣ „Любовь ме озари“/.

Да изречемъ онзи стихъ: ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИНАГО ИСТИНАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛЪ. /Три пѫти/.

ХХ година
18. Лекция на Общия Окултенъ класъ
5 февруарий 1941 г., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Правъ пѫть

Отче нашъ.

Вениръ Бениръ.

Разликата между правиятъ и кривиятъ пѫть. По какво се различаватъ?

Какво е предназначението на черната дъска? Защо е черна, ами не е бѣла? Нѣкой пѫть не е хубаво да работитѣ съ бѣли дрехи, защото, ако речешъ да работишъ съ бѣли дрехи, трѣбва да ги перешъ по десеть пѫти на день. А пъкъ чернитѣ, не е така. Има нѣщо, което е полезно въ дадения случай. Казвате: „Черенъ цвѣтъ“. Черниятъ цвѣтъ е полезенъ, едно ограничение. Имате една материя, която е прозрачна. Полезнитѣ нѣща сѫ относителни. Имате една прозрачна материя и имате друга, непрозрачна. Кажете въ какво седи лошевината? Лошевината е, че като дойде свѣтлината, едната материя я задържа и казва: „Тукъ нѣма да влизашъ“. Прозрачната материя казва: „Тукъ ще влѣзешъ“. Питамъ: Тази, прозрачната, материя има ли съзнание? Тукъ вече се е намѣсилъ човѣшкиятъ духъ. Природата създала тия неудобства на човѣка, иска да развие неговия умъ.

Сега религиознитѣ хора казватъ: „Господь ще нареди всичко“. Всичкитѣ хора казватъ: „Ние ще наредимъ всичко“. Казвате: „Тѣ не сѫ прави“. Прави сѫ. Ние ще наредимъ всичко и Господь ще нареди всичко. Господь ще нареди всичко, което Господь е създалъ. Ние ще наредимъ всичко, което ние сме създали. Ти създавашъ нѣщо, искашъ Господь да го нареди. То е твоя работа. Което Господь е създалъ, Той него ще нареди. Често човѣкъ влиза въ стълкновение съ себе си. Иска нѣкои работи Господь да ги нареди. Пъкъ тѣ сѫ човѣшки работи. Казвамъ: По нѣкой пѫть вие не знаете какъ да си създадете занимание. Запримѣръ: въ какво седи заниманието на кърта? Цѣлъ день ходи и рови. Еднообразие. Нему му е дотѣгнало, но и той не знае какво да прави. Къртътъ, като философствува, казва: „Защо Господь ме е турилъ тукъ да ровя, дотѣгна ми. Нѣмаше ли друго нѣщо да правя, друго нѣщо да стане отъ мене?“ Кой му е кривъ? Другъ примѣръ, тѣ сѫ специални примѣри. Нѣкой пѫть има специални нѣща, които не трѣбва да ги вземаме за общи. Нѣкоя мома, като душа се моли на Господа да се яви красива на земята. Щомъ е красива, започва да се приближаватъ хората. Погледнешъ – подиръ красивата мома тръгнали. Ако тръгнатъ красиви момци, на нея ѝ е приятно. Не тръгнали нѣкои черни, сополиви, своенравни. Тѣ мислятъ, като погледне на тѣхъ, че ще ѝ стане приятно. Кой е кривъ? Тя се чуди защо сѫ тръгнали. Тази красота ги привлича. Понеже тя е генералъ, князъ, разполага. Всички мислятъ, че красивата мома разполага. Понеже е толкозъ красива, има какво да даде. Но тя има само външна красота, която привлича. Има една красота, която не се губи. Има красота, която се губи. Често очитѣ и тѣ иматъ такава красота. Като погледнешъ очитѣ на нѣкого, нѣматъ никаква привлѣкателность. Казва: „Не си струва човѣкъ да бѫде красивъ, но не си струва да бѫде и грозенъ“. Какъвъ трѣбва да бѫде? Всичко въ природата се стреми къмъ красота. Красотата е на три степени. Има статическа красота, има динамическа и психическа, или Божествена красота. Статическа красота сѫществува. Но красотата се дава, тя е единъ изводъ. Не може човѣкъ да бѫде красивъ, ако той не е работилъ. Въ красотата умътъ трѣбва да е вземалъ участие, сърдцето трѣбва да е вземало участие, волята да е взела участие, човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа – сѫщо. Хиляди години трѣбва да е работилъ човѣкъ, за да постигне тази красота. Да кажемъ Господь най-първо ви създалъ единъ правъ носъ. Перспективно така се гледа – правъ. Човѣкъ може да изкриви носа. Започва носътъ да се изгърбва или да се извива надолу. Носътъ не става правъ, но се изкриви. Изкривениятъ носъ показва, че вѫтре въ човѣшкитѣ чувства и способности станала нѣкаква промѣна. Отъ тази промѣна се изкривява носътъ. Ако сърдцето на човѣка се развие повече, отколкото трѣбва, носътъ става широкъ. Ако човѣкъ стане повече уменъ, отколкото трѣбва, носътъ става много дълъгъ, по-дълъгъ, отколкото трѣбва. Но кога имате кѫсъ носъ? Кѫсиятъ носъ е детински. Кѫсиятъ носъ се занимава само съ дребни работи. То сѫ опредѣлени физиономически опредѣления. Отъ части сѫ вѣрни. Разправяше ми една жена, казва: „Като погледна отдалече, вижда ми се дълъгъ носътъ му. Като го погледна отблизо, носътъ ми се вижда кѫсъ“. Казва: „Обясни ми защо“. Рекохъ: Отдалече ти го сравнявашъ носа съ други, по-кѫси носове, вижда ти се дълъгъ. Като дойдешъ наблизо, нѣма съ какво да го сравнявашъ, ти се вижда кѫсъ носътъ. Казвате, че носътъ е дълъгъ. Имате една мѣрка, съ какво мѣрите носътъ. Ако дойдете до тия хора, които иматъ валчести лица, носътъ имъ трѣбва да съответствува. Ако лицето е продълговато, носътъ трѣбва да съответствува. Но то е вече специалность. Имаме една мѣрка, съ която мѣримъ. Казвамъ: Този човѣкъ е добъръ. Съ какво го сравнявамъ? За всичкитѣ нѣща имаме мѣрки.

Да кажемъ, различавате единъ тонъ. Единъ пѣе и другъ пѣе. Капелмайсторътъ различава тоноветѣ. Единъ диригентъ има хоръ отъ двеста души, нѣкои въ алта, тенора или баса направи погрѣшка и той веднага намѣри погрѣшката. Обикновениятъ човѣкъ хичъ не подозира, но който е специалистъ – веднага познава. Има нѣкои, които разбиратъ какво нѣщо е красота и може да покаже кѫде е именно. Художникътъ, който рисува, ще покаже кѫде е погрѣшката. Казватъ: „Тази картина е добра“. Често съмъ ги питалъ: Кѫде е добрината, я ми кажете? Казвате, че единъ човѣкъ е добъръ. По какво се отличава добриятъ човѣкъ? Де седи добрината? Има известни специфични черти на лицето, които опредѣлятъ добрия човѣкъ. Има известни линии на лицето, които опредѣлятъ честния човѣкъ. Има известни линии на лицето, които опредѣлятъ умния човѣкъ. Художникътъ ги рисува и не ги знае. Нѣкои художници сѫ набарали тия картини, нѣкои не ги знаятъ. И безъ да ги знаятъ, пакъ ги рисуватъ. Той рисува, както вижда. Линиитѣ на лицето на единъ човѣкъ сѫ хармонични. Казвамъ: Ти казвашъ, че една постѫпка е права и друга не е права, по какво познавашъ? Значи имашъ специфично чувство, което опредѣля. Както единъ музикантъ познава кой тонъ е правиленъ и кой не. Единъ правиленъ тонъ има опредѣленъ брой трептения. Да кажемъ, вземе до отъ първата октава, той съдържа опредѣленъ брой трептения. Когато се взематъ тия трептения, тонътъ е правъ. Щомъ липсватъ едно, две, три трептения – тонътъ не е правъ. Или нѣкой пѫть нѣкой отъ васъ не следите какви сѫ причинитѣ. Говорите нѣщо, но не следите какви сѫ причинитѣ. Разправяше ми единъ български свещеникъ, какъ човѣкъ самъ си създава своето нещастие. Като билъ свещеникъ, билъ добъръ пѣвецъ, разбиралъ службата въ църквата, всичкитѣ потънкости на службата ги знаелъ. Иде единъ младъ дяконъ да служи. Сбъркалъ нѣщо въ литургията и кипва свещеникътъ, и му удря една плѣсница, какъ тъй да сбърка. Ударилъ му една плѣсница, да се научи да служи хубаво. Случило се, че този дяконъ станалъ владика. И той трѣбвало да служи при него. 20 години плащалъ за плѣсницата. Ти ще кажешъ нѣкоя дума, но ще плѣснешъ нѣкоя дума нѣкому, но той ще стане владика и после ще плащашъ.

Та първото нѣщо: сега искамъ да си изправите езицитѣ. На нѣкои езикътъ е много кѫсъ, на нѣкои е много дълъгъ, на нѣкои е много широкъ, на нѣкои сѫ много грапави, на нѣкои сѫ много изкривени, на нѣкои сѫ много остри, на нѣкои сѫ много сухи езицитѣ ви, често засъхватъ. Това не се позволява. Трѣбва да имате единъ езикъ мекъ, който да разтопява и желѣзо, и златото да разтопява. То сѫ алегории. И въ Писанието, тамъ има една глава, Яковъ разправя за езика. Опасенъ удъ е той.

По нѣкой пѫть нѣкои учени хора и нѣкои религиозни мислятъ, че нѣма какво да учатъ, пъкъ тѣ едва започватъ. Той мисли, че всичко му е казано, знае. То е едно заблуждение. Колко хиляди научни теории ще дойдатъ за създаването на свѣта. Сега, ако васъ ви попитатъ колко голѣмо е слънцето, колко голѣмъ е Меркурий, Венера, Земята колко е голѣма, Марсъ колко е голѣмъ, Юпитеръ, Сатурнъ, Уранъ, Нептунъ колко е голѣмъ, ако ви питатъ 19-тѣ звезди отъ първа величина колко сѫ голѣми, знаете ли? Тѣ сѫ елементарни работи. Вие ще се намѣрите въ чудо. Сега нѣкои отъ васъ, които сте много набожни, ако ви питатъ колко пѫти Сатурнъ е по-голѣмъ отъ Земята, единиятъ ще каже: „Колко простъ човѣкъ“. Религиозниятъ ще каже, че тѣ сѫ малки работи. Казва, че Господь му открилъ. Казвамъ: Като ти открилъ Господь, я ми кажи, следъ хиляда години какво ще бѫде? – „То не е моя работа, не го зная“. Какво знаешъ? Знаешъ малки, обикновени работи. Синца религиозни минаватъ за знаещи. Споредъ мене онзи човѣкъ, който познава себе си, знае въ всѣки даденъ случай какъ да постѫпи. Той минава за уменъ човѣкъ. Умниятъ човѣкъ не ходи съ главата си да търкаля камъни. Азъ имамъ единъ примѣръ, отдавна съмъ го наблюдавалъ въ Варна. Едно дете, като се разсърди на майка си или баща си, удря си главата въ стената, половинъ-единъ часъ си блъска главата. Азъ съмъ ви превеждалъ примѣръ. Единъ търсилъ една много хубава мома, кротка. Най-после намѣрилъ една и казва: „Намѣрихъ единъ ангелъ, много благородно сѫщество. Да я видишъ какъвъ характеръ има. Ще се живѣе добре съ нея“. Завежда приятеля си да я види. Тя иде съ таблата, носи сладко и кафе да имъ даде. Той си туря крака, тя се препъва и пада. Простира се съ таблата, разлива кафето. Става и казва: „Нищо“. Пакъ отива да направи ново кафе. Казва: „Видишъ, какво благородно сѫщество е. Друга да бѣше, щѣше да окрѣка хорталъка“. Като се оженилъ обаче, видѣлъ, че тази работа не е така. Казва: „Ти каква бѣше по-рано. Ти, като се спъна, какъ постѫпи, пъкъ сега какъ постѫпвашъ“. – „Ти трѣбва да бѣше влѣзалъ въ кухнята, да видишъ какво правѣхъ“. Като хванала масата съ зѫбитѣ си. Другъ минава и нищо не казва. Като онзи българинъ, който ходилъ въ Варна да си купи еминии. Голѣмъ пазаръ отъ еминджии. Отива при единъ отъ най-голѣмитѣ еминджии, турчинъ. Човѣкътъ му изважда, изважда много еминии, но никой не му става. Най-после турчинътъ му казва: „Калъпсъзъ, върви си, нѣма за тебе еминии“. Обидилъ се българинътъ, но нищо не му казалъ, претърпѣлъ. Излѣзалъ навънъ и като излѣзалъ далече отъ града на Аджамлеръ, се обърналъ и казалъ: „Ти си калъпсъзъ“, далечъ, единъ–два часа отъ Варна. Вие, като се върнете дома понѣкога, казвате: „Ти си калъпсъзъ“. Значи – безъ калъпъ е кракътъ ти. Този човѣкъ разбъркалъ въздуха. Ако човѣкъ започне съ една прѫчка да разбърква водата, грѣхота ли е? Ако е кално дъното, като разбутва водата, може малко да се размѫти водата.

Но въпросътъ седи на друго мѣсто. Каквото мисли човѣкъ, каквото чувствува и както постѫпва, всичко това се отразява на неговото тѣло. И човѣкъ съ своитѣ мисли, съ своитѣ чувства и съ своитѣ постѫпки, той създава своето бѫдеще. Сегашниятъ ни животъ, тъй както тѣлото ни е създадено, зависи отъ нашитѣ минали условия. Каквото сме правѣли въ миналото, каквото сме чувствували въ миналото и каквото сме мислѣли въ миналото – туй е сега създадено. За бѫдеще има много да се работи. Още хиляди години има да се работи. Вие по нѣкой пѫть искате да бѫдете ангели. Докато станете ангели, пъкъ и докато станете светии. Вие имате погрѣшно разбиране за светиитѣ. Светията, дето и да го туришъ, веднага може да се приспособи на условията. Дето и да го турите, и при най-мѫчнитѣ условия, веднага се справя. Знание има. Знае въ дадения случай какъ да постѫпи. Ние сега светията го вземаме като богаташъ, да онаследимъ нѣщо, да разполага съ милиони. Такова светийство нѣма. Има добродетели, които сѫ онаследени, има добродетели, които човѣкъ самъ е добилъ. Казвамъ: Ония добродетели, които сами добивате, тѣ сѫ ценни. Онѣзи, които не може да ги добиете, вие нѣмате знание какъ трѣбва да се употрѣбятъ. Запримѣръ: ако сега на васъ ви дадатъ една хубава цигулка на Страдивариусъ, която струва нѣколко милиона лева, какво ще направите? Ще посвирите една–две години, после ще кажете: „Толкозъ пари струва, я да я продадемъ, да си уредимъ живота“. Ще я продадете.

По този начинъ като се говори, не искамъ да критикувамъ работитѣ. Казвамъ: Този е добъръ, онзи е добъръ. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ добри, но всички не сѫ добри. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ богати, но всички не сѫ богати. Всички хора сѫ създадени да бѫдатъ здрави, но всички не сѫ здрави. Причината е въ самитѣ тѣхъ. Сега мнозина отъ васъ не сте здрави. Нѣкой ще каже, че го боли рамото. Влѣзли сѫ нѣкакви неорганизирани вещества между ставитѣ и ставитѣ, като се движатъ, тѣ образуватъ възпаление, спъватъ кръвообращението. Или пъкъ става свиване на вашитѣ капилярни сѫдове, кръвьта не може да функционира. Има много причини, сега азъ имамъ цѣръ за всичкитѣ хора. Туй е много казано. Панацея имамъ. Ако се приложи туй, което азъ зная, на васъ, тогава всичкитѣ лѣкари какво ще правятъ. Има цѣръ да направя всичкитѣ хора добри. Какво ще правятъ тогава адвокатитѣ, кого ще защитаватъ? Хората нѣма да се сѫдятъ, какво ще правятъ тогава сѫдиитѣ? Имамъ знание да направя хората да не грѣшатъ. Но щомъ не грѣшатъ, нѣма да се раждатъ на земята. Какво ще правятъ майкитѣ, какво ще правятъ бащитѣ? Въ единъ грѣшенъ свѣтъ има много бащи, понеже свѣтътъ е грѣшенъ. Щомъ хората станатъ праведни, нѣма вече да има нужда отъ бащи и майки. Първиятъ баща създалъ доброто, вториятъ баща създалъ злото. Първиятъ баща прояви любовьта, вториятъ баща прояви омразата. Първата майка прояви любовьта, втората майка прояви омразата. Че какъ тъй? Онази лъвица, която ражда своето лъвче, не отива ли да вземе детето на овца и го изѣда? Защо ходи да взема другитѣ деца? Кой я научи сега? Казвате: „Господь“. Значи на Господа му останала работа да иде да я учи какъ да яде децата на другитѣ. Казвате: „Господь направи това“. Вие обичате да одумвате хората. Кой ви научи? Вие сами се научихте да одумвате. То е изкуство. То е цѣлъ адвокатъ, прокурорътъ завежда дѣло, казва: „На основание на това направилъ туй, направилъ онова“. Искашъ да го оправдаешъ, говоришъ добро за човѣка. Пакъ си прокуроръ. По нѣкой пѫть хората сѫдятъ другитѣ, но по нѣкой пѫть осѫждатъ себе си. Значи това сѫ положения въ природата, които ни заставятъ да влѣземъ въ едно неестествено състояние. Най-първо ще приложите върху себе си правилото, ще си кажете: „Господь ме е създалъ добре. Ако има нѣкакъвъ дефектъ, той е отъ мене“. Ще търсишъ причината въ себе си. Ако ти намѣришъ истинската причина оттамъ, отдето си се отклонилъ, веднага недоразуменията, които имашъ въ себе си, ще изчезнатъ. Всѣкога, когато човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть, веднага настава една вѫтрешна тъмнота, започва да не разсѫждава. Недоглежда работитѣ. Най-първо става внимателенъ къмъ себе си. Своитѣ погрѣшки не вижда, вижда погрѣшкитѣ на другитѣ. Всички външни погрѣшки на хората, тѣ сѫ твои погрѣшки. Ако Адамъ сега дойдеше въ свѣта, всичкитѣ погрѣшки, които сега сѫществуватъ, на кого сѫ? Ако Ева дойдеше, всичкитѣ погрѣшки сѫ тѣхни. Тѣ ги направиха. Тѣ сѫ се скрили сега нѣкѫде и децата страдатъ. Пакъ тѣ сѫ причината. Причината сме ние. Единъ веднажъ ме пита: „Кой е причината на грѣха?“ Казвамъ: Ти си причина. Ти си първиятъ Адамъ, който съгрѣши въ рая заедно съ Ева. Ти сега оправи себе си, да се оправи цѣлия свѣтъ. Цѣла бъркотия има. Били ли сѫ всичкитѣ хора съ Адама, или не въ рая – цѣлъ философски въпросъ е, който не е разрешенъ. Единъ приематъ, че всичкитѣ хора съ Адама сѫ съгрѣшили. Други твърдятъ, че всички не сѫ съгрѣшили, но по причина на Адама, и тѣ съгрѣшили после. Сега въпросътъ е били ли сте въ рая да съгрѣшите или не сте били. Сега нищо не помните. Нѣкой отъ васъ помните ли да сте били въ рая? Не помните.

Да дойдемъ до научната страна. Имате линията AB, права ли е? Не е права. Гърбава е. Азъ я чертахъ за права, но тази A′B′ е права. Защо линията, теглена съ линия, е по права отъ тая, теглена само съ рѫка? Коя бихте предпочели? Имате линия 1 и 2. Коя бихте предпочели? Първата линия е мека, втората е остра. Едната линия е гъвкава, другата е права. Тази, правата, линия ще те бутне, ще каже: „Право трѣбва да вървишъ, какво ще се огъвашъ“. Сега това сѫ тълкувания.

Казвамъ: Въ васъ има едни линии, които не сѫ събудени. Казвамъ: Да ги събудите сега. Вие досега сте работили съ нѣкои отъ вашитѣ способности и чувства, не работите съ цѣлия си умъ, не работите съ цѣлото си сърдце и не работите съ цѣлото си тѣло. Много нѣща въ васъ има спѣщи. Нѣкой казва: „Като умремъ, ще идемъ въ оня свѣтъ, че като се преродимъ, за бѫдеще“. Не е лошо това. Една работа може да я свършишъ за 10 години, за една година, за единъ месецъ, за единъ день. До слънцето съ краката на свѣтлината се отива за 8 минути, съ краката на единъ най-бързъ тренъ, който имаме, се отива за 250 години, а съ биволска кола – за нѣколко милиона години. Нѣкой казва: „Милиони години се движа“. Казвамъ: Съ биволска кола си се движилъ. Не че много е направено. Казва: „Дълъгъ животъ живѣхъ, сто години“. Ако съ една биволска си се движилъ, какво си свършилъ? 120 години си живѣлъ, 120 пѫти земята обиколила около слънцето. Изчислете за 120 години колко километра е изходилъ човѣкъ. После, въ 120 години колко слънцето е изходило? Това трѣбва да изчислимъ. Сега нѣкои отъ васъ започватъ да мислятъ, че сѫ закѫснѣли. Хората казватъ: „Ние остарѣхме“. Казвамъ: Остарѣли сте, но не сте поумнѣли. Всѣки, който не е поумнѣлъ, споредъ мене на хакерене е остарѣлъ. Старостьта е единъ процесъ и младостьта е единъ процесъ. Човѣкъ е извънъ старостьта и извънъ младостьта. Въ началото на пѫтя е младиятъ, въ края на пѫтя е стариятъ. Седите нѣкой пѫть и ви нападне тѫга, обезсърдчение, обезмисли се животътъ.

Въ своитѣ изследвания, веднажъ се спрѣхъ при една стара баба, 85 годишна. Виждамъ едно правилно лице, много хубавъ носъ, хубава брадичка, хубава уста. Виждамъ млада, като е била, е била хубава. Сега е стара, но пакъ има една свежесть. Зная какъ да ѝ говоря. Тя седи и ми разправя: „Обезмислилъ се животътъ ми, нѣма какво да ме интересува. Едно време млада бѣхъ, играехъ на хорото, момцитѣ ме интересуваха. Като погледна очитѣ, носа на всички, знаехъ какъ да се въртя, знаехъ какъ да си турямъ китката, знаехъ какъ да си завързвамъ чумбера. Пъкъ всичко мина. Онзи момъкъ замина за другия свѣтъ, пъкъ другитѣ момци, които едно време хвърлѣха очи на мене, сега не може да ходятъ, не може да дойдатъ при мене. Азъ да ида, да ги търся, срамъ ме е“. Казвамъ: Хубавъ списатель би станалъ отъ нея. Казва: „Да си замина за другия свѣтъ“. Азъ искамъ да събудя интересъ въ нея. Казвамъ ѝ: Знаешъ, че азъ зная едно изкуство за подмладяване. Изведнажъ тя се заинтересува, казва: „Да не би да ме изпитвашъ?“ Не, зная. Може да те направя на 19 години. Тя изведнажъ започна да мисли. Рекохъ: Азъ може да те подмладя. Азъ може да те подмладя, но я ми кажи, какво ще направишъ? Ще идешъ ли на хорото? Понеже туй си го правила вече. Сега ще те подмладя, ако ми кажешъ какво ще правишъ. – „Остави ме да помисля“. Не, не, сега ми кажи. – „Не зная какво ще правя. Може да обещая нѣщо и да не мога да го направя, може да съгрѣша“. Казвамъ: Затова и азъ нѣма да ви подмладя.

Старостьта е едно противоречие на ума, на нашето сърдце и на нашитѣ постѫпки. Даже ако човѣкъ би живѣлъ споредъ Божия законъ и 120 години, той пакъ щѣше да бѫде свежъ. Ще си замине безъ да има нужда да му помагатъ хората. Той ще бѫде като имотенъ човѣкъ, който ще си продаде имането и ще иде въ другия свѣтъ. Ако нѣма срѣдства, тогава ще търси срѣдства отъ другитѣ.

Та сега какъ трѣбва да се подобри положението? Нѣкой казва: „То се видѣло“. Ако сте единъ грънчарь, трѣбва да проявите вашето изкуство. Ако сте единъ шивачъ, трѣбва да проявите вашето изкуство. Ако сте единъ говоритель, трѣбва да проявите вашата речь. Ако сте единъ художникъ, трѣбва да проявите вашето художество. Трѣбва да проявите каквото да е, занаятъ, трѣбва да направите едно подобрение. Ако сте единъ финансистъ, трѣбва да проявите изкуството си. Но опасностьта ето кѫде седи. Онзи финансистъ цѣлия день като молецъ като застане надъ книгата, цифритѣ ги събира. Ако го питате нѣщо за природата отвънъ, него не го интересува. Интересуватъ го само числата на бюджета. Че то не е нито въ клинъ, нито въ рѫкавъ. Този бюджетъ нищо нѣма да му донесе. Вие седите и разрешавате единъ вашъ плюсъ, недоволни сте. Вие сте финансистъ, занимавате се съ себе си. Какво има хубаво въ природата, не си подигате главата нагоре. Казвате: „Господь ме е забравилъ“. Действително глухитѣ хора, на които Господь говори и тѣ не разбиратъ, Господь ги е забравилъ. Слѣпитѣ хора, които не виждатъ, Господь ги е забравилъ. Всички, които осакащатъ себе си, Господь ги е забравилъ. Турилъ ги е за ремонтъ. Слѣпитѣ – за ремонтъ, болнитѣ – за ремонтъ, всички тия ги е турилъ за ремонтъ. Здравитѣ, които оставатъ, на тѣхъ казва: „Дайте имъ работа“. Та сега за какво сте – за ремонтъ или за работа? Азъ ви говоря за работа. За ремонтъ има много.

Сега има много нѣща, които трѣбва да се събудятъ въ васъ. Трѣбва да се събудятъ нови интереси. Защото, ако сега ви попитамъ: Какво бихте поискали отъ мене? Ако ви кажа: Поискайте една дарба отъ мене, какво ще поискате? Ще поискате като всичкитѣ хора, повечето ще искате да станете богати. Нѣкои отъ васъ ще искатъ да станатъ красиви, силни и т.н. Не зная колцина отъ васъ ще поискатъ това, което ви трѣбва. Ние сме изправени предъ Бога. Казва Господь: „Какво искашъ?“ Ти искашъ това, което не ти трѣбва. Ти искашъ здраве, но здравето е въ тебе. Тебе ти трѣбва умение какъ да пазишъ здравето си. Искашъ да бѫдешъ уменъ. Имашъ въ себе си всичкитѣ условия да бѫдешъ уменъ човѣкъ, имашъ отлична глава. Тази глава не си я турилъ на работа. Искашъ да бѫдешъ добъръ. Имашъ отлично сърдце, тури сърдцето си на работа. Разсѫждаваме ние и казваме: „Този човѣкъ е лошъ“. Лошитѣ хора, това сѫ материалъ, отъ който ще направите вашитѣ грънци. Ако не знаете да направите грънцитѣ, вие ще се окаляте. Ако знаете да правите грънци, ще си уредите работитѣ си. Лошото въ свѣта е онова, което не е организирано. Онази материя, която не е организирана, е лоша. Организирана(та) материя е добра материя. Организираниятъ човѣкъ, въ този смисълъ, е добъръ човѣкъ.

Сега всички трѣбва да се впрѣгнете на работа. На нѣкои отъ васъ паметьта е слаба. Защо? Защото умътъ и сърдцето сѫ въ противоречие. Нѣкои отъ васъ не знаятъ да пѣятъ, защото слухътъ не е развитъ. Нѣкои отъ васъ не могатъ да бѫдатъ художници, защото недовиждатъ. Знаете, колко добре е човѣкъ да вижда? Мнозина сѫ ми казвали: „Много ми хареса този човѣкъ“. Питамъ: Какви сѫ очитѣ? – „Не видѣхъ“. Какви сѫ веждитѣ? – „Не видѣхъ“. Лицето, носътъ какъвъ е? – „Не зная“. Като срещнете единъ човѣкъ, да видите лицето му, очитѣ, носа, брадата, пръститѣ му какви сѫ. То е сѫщественото. Като срещнете единъ човѣкъ, най-първо питамъ: Съ какви дрехи бѣше облѣченъ? Той билъ въ бѣли дрехи, казва: „Съ червени дрехи бѣше“. Нѣкой пъкъ ще разправи дрехата какъ била направена, яката, всичко ще види. Всичкитѣ хора еднакво не гледатъ. Има хора специалисти само за шапки. Наблюдавалъ съмъ жени въ своитѣ наблюдения – ще види всѣка жена съ каква шапка е била, ще види формата ѝ. Другъ не наблюдава шапкитѣ, тя е специалистка по шапкитѣ. Другъ е специалистъ по рѫкавицитѣ, какви сѫ шапкитѣ – не знае. Трети е специалистъ за роклитѣ какви сѫ. Малко хора съмъ срѣщалъ да обръщатъ внимание на цѣлия човѣкъ. Шапкитѣ какви сѫ, рѫкавицитѣ, лицето – на тѣхъ обръщатъ внимание.

Та най-първо създайте въ себе си, като видите единъ даровитъ човѣкъ, единъ музикантъ, той ще събуди въ васъ едно музикално чувство; единъ художникъ ще събуди художествено чувство; единъ ораторъ – едно ораторско чувство; единъ добродетеленъ човѣкъ ще събуди добродетель. Не е нѣщо външно. Всѣки човѣкъ, когото вие срѣщате въ свѣта, той ще ви предаде нѣщо. Добритѣ, умнитѣ хора ви предаватъ, тѣ сѫ, чрезъ които Божественото начало се явява, не само външно да бѫдемъ добри. Добродетельта е като изворъ, който (е за) тебе. Като срещнешъ добъръ човѣкъ, той дава, нищо не взема. Тѣзи, които нѣматъ, всѣкога искатъ да бѫдатъ добри, да бѫдатъ умни, тѣ само взематъ. Онѣзи, които иматъ, раздаватъ. Като срещнете праведенъ, вземете отъ него. Казвате: „Да съмъ като него“. Ти да си като него, значи постоянно да давашъ. Трѣбва да мислишъ като него, да не вземашъ. Ще работишъ. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си. Срѣщате единъ уменъ човѣкъ, вие не знаете да се ползувате. Въ васъ влѣзе едно състезание: „Защо да не съмъ уменъ като него?“ Или музикантътъ свири, художникътъ прави картини. Ако вие събудите въ себе си новитѣ нѣща, вие ще се подмладите и една нова енергия ще влѣзе въ васъ. Има нѣкои мѣста небутнати въ васъ. Трѣбва да ги разбутате, за да се подмладите. Опитвали ли сте се нѣкой пѫть да се върнете въ живота си? Онѣзи, които заминаватъ въ другия свѣтъ, 45 години имъ взема само да се занимаятъ съ живота си. Онова, което е непотрѣбно, го изхвърлятъ и малкото, което остава, съ него го пращатъ на земята пакъ. Раждатъ се и пакъ започватъ живота си изново. Другото остава въ архивата, той го носи съ себе си.

Сега вие имате желанието да станете възрастни. Казвате: „Дете нѣма да бѫда“. Значи не трѣбва да бѫдешъ едно глупаво дете, но трѣбва да бѫдешъ единъ глупавъ старецъ. Защото за глупавото дете има шансъ да се поправи на земята, за глупавия старецъ нѣма шансъ. Глупавото дете се поправя въ живота, но глупавиятъ старецъ само смъртьта може да го поправи. Затуй ви препорѫчвамъ да станете деца, за да имате шансъ. Ако сте отъ глупавитѣ старци, смъртьта ще ви поправи. Казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Ако ти въ себе нѣмашъ онова любопитство на детството да учишъ, да ти е приятно. Вие старитѣ нѣкой пѫть, като видите младото момиче, обърне ви се сърдцето. Може да искате да бѫдете млади, но радвайте се на младото момиче, като че вие сте. Вие не може да бѫдете тъй радостни. Обичайте младитѣ, за да се подмладите. Обичайте добритѣ стари, за да поумнѣете. Ти не може да се подмладишъ, ако не обичашъ. Ти не може да поумнѣешъ, ако не обичашъ. Ще обичашъ младия, ще обичашъ стария. Стариятъ, въ умствения свѣтъ, е младъ. Младиятъ, въ свѣта на любовьта, е младъ. Три вида младость има. Тази любовь, за която ви говоря, то е онази вѣчната Божествена младость на любовьта. Вѣчната Божествена младость на любовьта, вѣчната Божествена младость на мѫдростьта и вѣчната Божествена младость на истината. Та въ дадения случай ти въ всички свѣтове не може да се подмладишъ. Ти ще се подмладишъ или въ любовьта, или въ мѫдростьта, или въ истината. То е законътъ на обновяването. Вѣчно подмладяване трѣбва да има. Сега започнете съ закона на подмладяването. Случи ви се нѣщо много неприятно. Въ себе си трѣбва веднага да се справите. Казвате, че живѣете въ Господа. Туй поправете, което срѣщате, което ви е спънало. Него Господь ви го турилъ на пѫтя, то е една задача. Единъ лошъ човѣкъ ви турилъ на пѫтя. Въ този лошия човѣкъ е Господь. Казва ти: „Кѫде ти тръгна?“ Господь ти казва. Ако Го познаешъ, ще кажешъ: „Господи, кажи ми какво трѣбва да правя?“ Какво ще ти каже лошиятъ човѣкъ? – „Я върви съ мене“. Единъ разбойникъ казва: „Я върви съ мене“. Сега теоретически говорятъ, че Господь е въ всичкитѣ хора, но, като дойдете до лошия човѣкъ, забравяте теорията. Тамъ, въ лошия човѣкъ, защо не Го виждате?

Тукъ преди години дойдоха на Изгрѣва да преглеждатъ отъ Обществена безопасность. Дойдоха горе, седнаха, носятъ орѫжие, извади револвера, тури го на масата, погледна ме, пъкъ се поусмихна. Азъ го гледамъ. Казва: „Какво ще се прави? Държава, трѣбва да се служи. Тукъ сме дошли, не сте вие нито разбойници, но туй го носимъ само да плашимъ хората“. Като го погледнахъ, Господь говори сега, да не те е страхъ, привидно е това. Бащата, който иска да сплаши детето си, нали привидно става сериозенъ. Отвѫтре не е, но отвънъ. Детето, като погледне баща си сериозенъ, то го гледа мило и бащата се отваря, започва да го глади. Детето познава, казва: „Татко, нѣма какво да ми се сърдишъ, признавамъ погрѣшката си. Каквото ми кажешъ, думата ти на две нѣма да я направя, ще изпълня волята ти“. И тъй, не се противете на Божитѣ работи. Имашъ нѣщо въ себе си, изправи погрѣшката. Не се извинявай, да кажешъ: „Условията, че беднотия“. Но кажи: „Ще изправя погрѣшката си“, нищо повече. Туй е законътъ на подмладяването. Навсѣкѫде, въ всѣко общество нарочатъ нѣкого. Нѣкого нарочатъ, направятъ го по-добъръ, другия го нарочатъ лошъ и го направятъ по-лошъ. Казватъ: „Много лошъ бѣше, поправи се човѣкътъ“. Кой знае? „Много лошъ бѣше“ – не забравятъ хората, се помнятъ миналото. Сега онова, което правимъ, то важи за бѫдеще. Сега градимъ новото бѫдеще.

По нѣкой пѫть азъ ви говоря за любовьта. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да премахне ония препятствия, които сѫществуватъ между Бога и него. То е първото нѣщо. Не трѣбва да уреждате вашитѣ въпроси съ хората, но първото нѣщо – препятствията, които седятъ между неговия умъ, неговата душа, неговото сърдце, тия препятствия трѣбва да се махнатъ. Само тогава може да разберемъ онази Божествена любовь въ насъ. Въ Божествената любовь лѣгашъ обремененъ, и умътъ ти е обремененъ, и сърдцето ти е обременено, и животътъ се е обезсмислилъ. Ставашъ сутриньта, нѣщо проведрено, има изходенъ пѫть, показва се една надежда. Сега този пѫть трѣбва да се подобрява постепенно.

Сега на васъ, сестритѣ, казвамъ да намѣрите отъ Библията всичкитѣ стихове за подмладяването. Извадете всичкитѣ стихове за поумняването, извадете всичкитѣ стихове за подобряването. Та казвамъ: Изваждайте всѣки день ония стихове, които се отнасятъ до подмладяването. Или всѣки день внасяйте по една хубава мисъль за подмладяването. Кажи си: „Ако съмъ богатъ, какво бихъ направилъ днесъ?“ Последенъ сиромахъ си, нѣмашъ петь пари. Представи си, че си богатъ. Казвашъ: „То не е право“. Че като представятъ тамъ, на сцената, една драма, право ли е? Онзи, който представя на сцената, че нѣкой умира, лъже хората. Не умира ни най-малко. Нѣкой представя, че краде, но не краде. Нѣкой е прокуроръ на сцената, нѣкой, че е нѣкакъвъ царь, но не е. Туй вѣрно ли е? Ако тѣ иматъ право да си представятъ тия работи, защо да нѣмаме право да си (представяме), че сме царе или богати хора. Сега, ако бѣхте милиардери, какво щѣхте да направите? Една тема ще ви дамъ: Ако бѣхъ милиардеръ, какво бихъ направилъ. Я напишете, да видимъ. Ако сте милиардеръ, какво ще направите. Да използуваме Божественитѣ блага. Всѣки день си има свои блага. Онова, което днесъ може да използувате, този хубавиятъ день при месечината, която се промѣни. Нощьта бѣше прекрасна. Въ такава нощь единъ астрономъ ще се радва, че може да наблюдава звездитѣ. Всѣки хубавъ, красивъ день носи нѣщо красиво въ живота. Онова, което Богъ е вложилъ, развийте въ себе си. Колко дарби Богъ е вложилъ, на които не сте обърнали внимание. Много добродетели Богъ турилъ въ васъ и вие не сте обърнали внимание. Много способности Богъ ви далъ, на които не сте обърнали внимание. Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ можеха да бѫдатъ отлични пѣвци. Нѣкои отъ васъ бихте били голѣми художници, нѣкои бихте били оратори, да говорите. Нѣкои отъ васъ сте критици, тъй на мѣсто критикувате. Критикъ наричамъ онзи, който знае да изчиства лекетата. Нѣкое леке така да го махне, да остане дрехата чиста. Критикуватъ на нѣкой човѣкъ стила, нѣкоя дума турилъ не на мѣсто, глаголътъ или мѣстоимението не е на мѣсто. Или запетаята, или точка и запетая, или нѣкѫде две точки не сѫ турени на мѣсто. На български по-лесно се пише, но на български знаешъ колко мѫчно се пише. Съвременнитѣ хора могатъ по онова, което пишете, да познаятъ вашиятъ характеръ. Ако пишете нѣщо и въ началото си писалъ тънко и после си го надебелилъ, или започналъ си дебело и свършвашъ тънко – по това ще сѫдятъ за тебе. Почеркътъ ти показва какъвъ е твоятъ характеръ, дали си щедъръ, дали си ученъ, дали си дребнавъ, дали можешъ да свършвашъ работата до край или не. Мнозина се оплакватъ, че изѣдате по една буква. Нѣкой отъ васъ изѣдате ѣ, туряте Е. Нѣкѫде вмѣсто еръ малъкъ туряте еръ голѣмъ. На английски какъ пишете Т-то, или на български какъ пишете Е-двойно (ѣ)? Отъ това кѫде пишете чертичката, по-горе или по-долу, пакъ показва характерътъ какъвъ е. Нѣкой пише Г-то главно голѣмо, какво показва това? Това означава голѣмо тщеславие. Нѣкой го пише много скромно. Нѣкой напише Б-то така, тогава тщеславието е и отзадъ и отпредъ. Това сѫ мнение на графолозитѣ. Не може безъ тщеславие, но да не е извънъ мѣрката, да е на мѣсто. „Не отъ човѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога“. Търси слава, която ще ти дава постоянно. Да търсимъ чувства и способности, които ще бѫдатъ постоянни, че като идемъ въ другия свѣтъ, тѣ да ни последватъ. Нѣкои нѣща, следъ като заминемъ, ще ги напуснемъ. Има нѣща, които насъ не ни сѫ потрѣбни. Запримѣръ: да обичашъ да се сърдишъ, то е непотрѣбно. Ако идешъ нѣкѫде между добритѣ хора, ти имашъ изкуството да критикувашъ, ти си голѣмъ критикъ. Живѣлъ си между невежи, критикувалъ си ги, влѣзалъ си между учени хора, всичкитѣ сѫ специалисти, никой не прави погрѣшка, кого ще критикувашъ? Ти ще се учишъ отъ тѣхъ. Като погледнешъ, всичко написано хубаво. Най-после ще кажешъ: „Вече тукъ нѣма мѣсто за критика“. Започвате да живѣете въ свѣта на умнитѣ хора, какво ще критикувашъ? Щомъ се критикувате, вече азъ зная де живѣете. Щомъ не се критикувате, всички сѫ умни. Какво ще критикувашъ художницитѣ? Казва: „Знаешъ какво нѣщо е старъ човѣкъ“. Рекохъ: Не зная. Казва: „Да ти не дава Господь да знаешъ“. Старецътъ прави смущение на хората. Казва, че е остарѣлъ, той е на 45 години, тамънъ човѣкъ за работа. Или на 60 години е, тамънъ човѣкъ за работа. На 120 години е, тамънъ ученикъ да бѫде. Казва: „Остарѣхъ“. За старость да не става дума. Нѣма кандидати за старость. Голѣмъ цензъ се изисква за стари хора. Въ небето има едва 24 старци. Цѣла една епоха отъ милиони години едва образува единъ старъ човѣкъ. Вие сега всички сте станали кандидати стари да станете. За деца има мѣсто, но за стари нѣма. Съжалявамъ, че сте турили кандидатурата си, дето всички ще фалирате. Всички, като идете въ другия свѣтъ, ще ви скѫсатъ. Защото има шансъ да бѫдете деца, да бѫдете старци нѣма шансъ. За земята е тъй. Въ далечното бѫдеще, въ вѣчностьта може би ще ви се даде нѣкога.

Малко музика сега. Да изпѣемъ „Тѫги, скърби“. /Учительтъ пѣе и ние пѣемъ „Тѫги, скърби“. Учительтъ свири „Братство, единство“, „Време е да вървимъ“ и ние ги изпѣхме. Следъ това изпѣхме „Давай, давай“/. Тази пѣсень пѣете по-добре. /Изпѣхме и „Махаръ Бену Аба“/.

Човѣшката мисъль върви по една музикална линия и човѣшкитѣ чувства вървятъ по музикална линия. Лошитѣ мисли, лошитѣ чувства оставятъ голѣми отпечатъци, бразди вѫтре. Видите нѣкой човѣкъ, счупилъ му се кракътъ, пукнала му се главата. Всичко туй оставя голѣми отпечатъци. Много пѫти хората сѫ свикнали да гледатъ, когато колятъ нѣкоя кокошка или нѣкое животно. То оставя едно впечатление. Видишъ нѣкое цвѣте откѫснато. Всичкитѣ тия малки работи следъ време даватъ много лоши резултати. Хранете въ ума си красивото, което да остане въ ума ви. То е здравословно. Пъкъ има нѣща, които не трѣбва да ги държишъ въ съзнанието си. Нѣкой пѫть си недоволенъ. Изхвърли недоволството отъ себе си. Помисли, че ти живѣешъ при едно сѫщество, което е всѣкога доволно, съвършено, въ Бога живѣешъ. Ти се мѫчишъ. Ако въ Бога ние се мѫчимъ, какво ни очаква тогава? Въ ума си дръжте хубавитѣ лица на всичкитѣ добри хора. Нека тѣ сѫ на първо мѣсто. Като влѣзете въ църквата, тамъ сѫ само образи на светии, нѣма престѫпници. Въ тази църква дръжте най-хубавитѣ икони вѫтре. Хубавитѣ мисли сѫ икони, хубавитѣ чувства сѫ икони, хубавитѣ постѫпки сѫ икони. Ти направишъ нѣкакво добро, то вече (е) цѣлъ единъ образъ. Помогнешъ на единъ беденъ човѣкъ отъ любовь, то е вече цѣлъ единъ образъ. И двамата сте нарисувани. Ти както си направилъ доброто, и двамата сте нарисувани. Единъ день ще видишъ кѫде си направилъ доброто. Ти ще се измѣнишъ, като се видишъ. Ще мислишъ, че не си ти. За всички добри направени работи нѣкой пѫть казваме: „Не е мое“. И за лошитѣ работи казваме: „Не е мое“. Единъ день ще познаемъ, че доброто, което сме направили, сме ние и лошото, което сме направили, сме ние пакъ. Та лошото ще го хванете да ви даде сила, както сегашнитѣ учени хора взематъ отровата на змиитѣ и лѣкуватъ най-лошитѣ болести. Злото ще го хванете, ще му извадите отровата, съ нея ще се лѣкувате. Ще направите аптека. Тогава ще турите змиитѣ на работа.

Да кажемъ следниятъ стихъ: „ДА ПОЗНАЕМЪ ТЕБЕ ЕДИНАГО ИСТИНАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛЪ“. /три пѫти/.

Да познаемъ Този, Който ни е далъ всичко, е най-хубавото.

ХХ година
19.Лекция на Общия Окултенъ класъ
12 февруарий, 1941год., 5 ч.с., Срѣда
Изгрѣвъ.

Слушайте съвета

Отче нашъ.

Изпѣйте „Махаръ Бену Аба“.

Имахте темитѣ: „Ако съмъ милиардеръ, какво ще направя?“ и „Правиятъ и кривиятъ пѫть“. Ако съмъ милиардеръ, какво ще направя? Ако вие имате една свѣщь, какво ще направите? Да дадете конкретно опредѣление. Или ако сте милиардеръ, какво ще направите? Вие мислите, че много може да направите. Но ако имате една свѣщь, какво ще направите? Ще запалите свѣщьта да ви свѣти. Ако сте единъ милиардеръ, имашъ единъ умъ, какво ще направишъ съ ума си? Ще запалишъ този умъ най-първо да ти свѣти. Вие мислите, че изведнажъ ще направите нѣщо, нѣкакво подобрение въ свѣта. Тогава хората нѣматъ ясна представа какво нѣщо е свѣтътъ. Всичкитѣ сѫщества, които Богъ е създалъ, ги направилъ разумни. Нито едно сѫщество нѣма нужда отъ васъ. Вълкътъ не се нуждае отъ нѣкакъвъ моралъ, да го учишъ какъ да яде или какъ да се превива, нито да му кажешъ какъ да образува домъ, семейство. Той казва: „И безъ тебе мога да живѣя като вълкъ“. Казватъ: „Искашъ ли човѣшка култура?“ Казва: „Мене не ми трѣбва човѣшка култура, азъ ще си живѣя като вълкъ“.

Сега имате понятие за правъ и кривъ пѫть. Каква е разликата? Единиятъ пѫть е надолу, другиятъ пѫть е нагоре. (Въ оригинала липсва рисунката). Щомъ слизашъ въ единъ кладенецъ, ти си въ кривия пѫть. Щомъ излизашъ отъ кладенеца навънъ, ти си въ правия пѫть. Щомъ влизашъ въ кладенеца, има възможность да се скѫса вѫжето нѣкой пѫть и да паднешъ. Щомъ си влѣзалъ въ кладенеца и искашъ да излѣзешъ, пакъ може да се скѫса вѫжето, като излизашъ и пакъ да се върнешъ. Като слизашъ, може да се скѫса вѫжето, и като излизашъ – пакъ може да се скѫса.

Нѣкой казва: „Азъ да му кажа“. Сега азъ, ако ви кажа, ще стане ли нѣкаква промѣна въ васъ? Не. Следъ като ви кажа, синца имате по една свѣщь, запалите свѣщьта. Какво може да направите? Вие, и безъ туй, може да си запалите свѣщьта. Следъ като ви кажатъ, да си запалите свѣщьта, тогава какво може да ви кажатъ по сѫщия пѫть? Хубаво ги запалете, нека да горятъ хубаво. Гледайте да не димятъ тѣзи свѣщи. Тя, свѣщьта, е направена да дими. Казва: „Твоята свѣщь дими“. Не съмъ правилъ тази свѣщь азъ, държатъ те отговоренъ за дима. Държатъ те отговоренъ нѣкой пѫть, че не знаете какъ да говорите. Вие накарате нѣкого да направи баница. Той никога не е правилъ баница, не знае пропорцията колко соль, колко сирене да тури. Замѣси тестото и тури една шепа соль въ брашното. Тя солена се не яде, дори горчи. Кѫде е погрѣшката? Че си турилъ повече соль. Когато вие критикувате единъ човѣкъ, какво показва, когато турите една шепа соль на критиката? Та нѣкой пѫть ние се намираме въ положението на Настрадинъ ходжа. Правилъ си кѫща, качилъ се на покрива, падналъ и си изкълчилъ крака. Взема тояжка и започва да накуцва. Питатъ го: „Настрадинъ ходжа, какъ стана?“ – „Качихъ се на покрива, паднахъ, изкълчихъ си крака“. Започватъ да му говорятъ: „Че защо не внимавашъ, бива ли така?“ Единъ му казва, втори, трети, че защо не се вързалъ съ вѫже, че защо това не е направилъ, защо онова не е направилъ. Всѣки го пита какъ е станала тази работа. Той, като разправялъ, разправялъ, казалъ: „Нѣкой отъ васъ нѣма ли, който да е падалъ?“

Имате числото 10, съпоставено съ тия знаци: плюсъ – знака на събирането, на умножението, на изваждането и на дѣлението. Значи 10-тѣ, за да се употрѣби въ свѣта два начина има – положителенъ и отрицателенъ. Каква е разликата, ако съберете 5 5 10; 5 5 25 ? Каква е разликата между събиране и умножение? Разликата е, ако ти работи единъ човѣкъ или ако ти работятъ петь души изведнажъ. Ако ти работи единъ човѣкъ – то е събиране. Ако ти работятъ петь души – то е умножение. Значи процесътъ се ускорява. Работитѣ въ умножението ставатъ по-бързо, отколкото въ събирането. Сега синца имате желание да направите нѣщо. Нѣкой иска да стане поетъ, не знае какъ се става поетъ. Нѣкой иска да стане музикантъ, не знае какъ се става музикантъ. Или нѣкой иска да стане проповѣдникъ, или свещеникъ, нѣкой иска да стане баща, нѣкой иска да стане майка. Знаете ли, какъ се става баща? Или знаете ли, какъ се става майка? Нѣкой иска да стане синъ или дъщеря. Знаете ли, какъ се става синъ или дъщеря? Има осиновени дъщери и осиновени синове. Каква е разликата между осиновениятъ синъ и осиновената дъщеря? Сега не искаме да показваме знанието си, какво ние знаемъ. Туй знание може да го разправяшъ на хората само веднажъ и тогава ще бѫде най-интересно. Ходилъ си нѣкѫде въ странство, започвашъ да имъ разправяшъ, интересуватъ се. Втори пѫть, като имъ разправяшъ, интересътъ нѣма да бѫде така голѣмъ. Ако имъ разправяшъ трети и четвърти пѫть, интересътъ се намалява. Сега нѣма да се спирамъ върху въпроса защо се намалява този интересъ. Може да го обяснимъ по следния начинъ: ти си човѣкъ, който си билъ гладенъ, огладнѣлъ си. Намѣри се единъ твой приятель, нахрани те. Тамънъ излѣзешъ отъ него, намѣри те другъ приятель, и той иска да те нахрани. Първиятъ, който те е нахранилъ, разправя своята история. Ако дойде други да разправя сѫщата история, казвашъ: „Не ми се яде“. Той ще каже: „Нали ме обичашъ?“ Въпросътъ не е за обичане. Тамънъ излѣзешъ, намѣришъ трети приятель, и той иска да те угощава. Ти не си разположенъ да ядешъ. Направишъ една погрѣшка. Срещне те единъ, започва да ти чете моралъ. Тамънъ излизашъ, вече моралътъ ти е четенъ, срѣщашъ другъ, и той започва да ти чете моралъ: „Ти защо направи така?“ Трети, четвърти, се ти четатъ моралъ. Питамъ: Каква полза има да ти четатъ сѫщиятъ моралъ? Едно дете ходило съ една стомна на извора и счупило стомната. Срещне го бащата, казва: „Защо счупи стомната?“ Чете му бащата единъ моралъ. Иде при майката, и тя му чете другъ моралъ. Иде при голѣмия братъ, и той му чете единъ моралъ, и голѣмата сестра, и тя му чете единъ моралъ. Стомната е счупена, какво се ползувашъ отъ морала? На това дете всѣки му чете моралъ: защо счупило стомната. Сега кѫде е приложението на счупената стомна. Представете си, че на едно дете баща му е далъ едно житено зърно, много ценно, да го пази, да го занесе нѣкѫде. Туй дете върви до нейде и изгуби зърното. Не може да го намѣри вече. Това дете ще започне да плаче, че зърното се е изгубило, че не може да го намѣри. Туй дете трѣбва да чака на това мѣсто и на следната година той ще намѣри зърното, ще се покаже това зърно. Тамъ на мѣстото му ще има 40 стърка израснали, на всѣки по единъ класъ и всѣки класъ по 40–50 зърна. Тогава всичко прави 40 класа по 40 зърна, 1600 зърна. Питамъ: Кѫде е погрѣшката? Туй дете, което изгубило едното зърно, сега има 1600 зърна. Вие му четете моралъ защо го изгубило. Изгубило това зърно, за да се увеличатъ 1600 пѫти. Като това дете изгубишъ зърното, само една година трѣбва да чакашъ и ти ще имашъ 1600 зърна. Сега погрѣшката седи, че това дете, като паднало зърното, не го заринало, а пъкъ минаватъ кокошки, намѣрятъ зърното, глътнатъ го. Тогава зърното отиде. Ако това зърно попадне въ стомаха на кокошката или попадне въ земята при благоприятни условия, то нѣма да произведе сѫщитѣ резултати. Да допуснемъ сега, че хората се спиратъ върху свои погрѣшки. Спирашъ се върху погрѣшкитѣ да свиришъ. Вие, когато започнахте „Махаръ Бену Аба“, понеже сте свикнали органътъ или цигулката да ви помага, понеже нѣма тия помощници, току изведнажъ „Махаръ Бену“ не върви. Едно колебание има и къмъ края малко се пооправи. Започнахте съ едно колебание. Че и една цигулка, и тя нѣма да вземе вѣрно. Цигуларьтъ трѣбва да нагласи струнитѣ, времето, ако е влажно, разпущатъ се струнитѣ. Ти може да туришъ на сѫщото мѣсто на цигулката и тонътъ нѣма да бѫде вѣренъ. Казвамъ: Преди да пѣете, човѣкъ трѣбва да се нагласи малко, всѣки да си има по единъ камертонъ. Често хората искатъ да знаятъ какво влияние има музиката. Ако една дума не знаешъ какъ да произнесешъ, ти ще си напакостишъ. Една добра дума нѣма да ти напакости, но една лоша дума, ако не знаешъ какъ да я произнесешъ, ти ще си напакостишъ, много може да ти напакости. Ако знаешъ какъ (да) я произнесешъ, тогава нѣма да ти причини пакость. Често чувамъ бащата да казва: „Моето шопарче“. Ама тъй го казва, че не се оскърбява детето. Често бащата употрѣбява думата „шопарче“, като пипне детето, не казва, че е здраво, казва: „Шопарче“. Понеже шопарътъ никога боленъ не може да бѫде, винаги е здравъ. Само здравиятъ може да го наречешъ „шопаръ“. Този епитетъ е на мѣсто. Или пъкъ нѣкой пѫть ще кажешъ „гълѫбче“, или „моето пиленце“ – има хубави качества.

Казвамъ: При сегашнитѣ условия трѣбва да научимъ ценноститѣ. Всѣка една дума, всѣка една пѣсень, всѣка една постѫпка има своя ценность. Сега говоримъ за правъ и кривъ пѫть. Правиятъ пѫть въ музиката е да знаешъ да пѣешъ. Кривиятъ пѫть, ти влизашъ въ кривия пѫть и, ако речешъ да пѣешъ, нѣма никой да те слуша. Ако си артистъ и пѣешъ криво, нищо нѣма да ти дадатъ. Ще изгубишъ всичкитѣ разноски, които направишъ. Нѣма да имашъ никакви постижения.

Та казвамъ: И въ мисленето е сѫщото. Ако човѣкъ презъ цѣлия си животъ не се научи да мисли, той губи отъ себе си. Нѣкой пѫть седимъ и се колебаемъ дали туй, което мислимъ, е право или не. Виждашъ единъ човѣкъ и веднага си съставишъ понятие. Но знаешъ ли, колко мѫчно е да си съставишъ понятие за човѣка. Какво може да излѣзе отъ него? Има нѣкои хора, които сѫ силни на физическото поле, силно тѣло иматъ, но чувствата у тѣхъ сѫ слаби. Има хора, на които чувствата сѫ силни, тѣлото е слабо. Има хора, на които умътъ е силенъ, и тѣлото, и чувствата сѫ слаби. Ние разбираме единъ силенъ човѣкъ, на когото и тѣлото е силно, и чувствата сѫ силни, и умътъ е силенъ. Разбираме, че тѣлото е здраво, и сърдцето е здраво, и умътъ е здравъ. Подъ думата „здраво“ разбираме, когато сърдцето функционира правилно. Въ правилното функциониране човѣкъ не се пресиля (въ) работата. Щомъ пѣешъ и ти е приятно, то е здравословно. Щомъ пѣешъ и се безпокоишъ, пѣенето не може да ти даде това, което искашъ. Или ако говоришъ. Да допуснемъ, че вие искате да произнесете думата „добъръ“. На какъвъ тонъ ще я произнесете? Сега всички произнасяте думата „добъръ“. На какъвъ тонъ я произнасяте? За да я произнесешъ, какъвъ е музикалниятъ тонъ на доброто? Доброто има свой цвѣтъ. Произнасяшъ думата „любовь“. Любовьта има свой тонъ, съ който започва, има особенъ цвѣтъ. Вие ще произнесете „любовь“, но не я произнасяте съ тона, който има. Онзи цвѣтъ, който има, и него не виждате. А пъкъ искате да знаете какво нѣщо е любовьта. Сега ето какво се разбира. Ако вие сте въ едно разнебитено положение мислено, разнебитени сѫ мислитѣ, разнебитени сѫ и чувствата ви, и тѣлото ви, вие това го чувствувате. Ако вие въ дадения случай вземете вѣрно основния тонъ на любовьта, веднага ще се хармонира ума ви, сърдцето ви и тѣлото ви, веднага ще стане една промѣна. Всичко ще се хармонизира. Но преди да стане туй хармонизиране, вие ще изгубите вашето съзнание. Изгубване на съзнанието и ще минете отъ едно състояние въ друго. Въ първия случай, ако вие сте боленъ, трѣбва да слѣзете надолу, т.е. трѣбва да престанете да мислите за вашата болка. Когато хората боледуватъ, нѣкой пѫть минаватъ презъ една криза, че изгубватъ съзнанието си. Тогава лѣкарьтъ казва, че болниятъ минава една криза, изгубва съзнанието, той не чувствува болката. Казва: „Като мине тази криза, ако може да я мине, започва оздравяването. Ако не може да мине кризата, става влошаването“. Ако човѣкъ не може да мине нѣкоя криза добре, слиза въ този процесъ надолу и може да слѣзе толкозъ надолу, че не може да излѣзе. Тогава казваме, че този човѣкъ е безнадежденъ. Казвамъ: Любовьта е онзи вѫтрешенъ процесъ, който поставя мислитѣ на тѣхнитѣ мѣста, поставя чувствата на тѣхнитѣ мѣста, поставя и здравословното състояние на човѣка на мѣсто. Ако дойде любовьта въ тебе, ще дойдешъ въ меки трептения, въ тебе ще се зароди желание да ядешъ и вече ти е сладко яденето. Искашъ да пиешъ, но следъ като пиешъ вода, имашъ единъ сладъкъ вкусъ. По нѣкой пѫть ядешъ, но не ти се яде. Ти не си взелъ вѣренъ тонъ на любовьта, не действува. Тогава става човѣкъ и казва: „Не ми се яде“. Канятъ го за едно, канятъ го за друго, не му се яде. Като дойде любовьта, човѣкъ избира своята храна. Щомъ вземешъ вѣренъ тонъ, веднага любовьта ти пошушне каква храна ти трѣбва на тѣлото. Като вземешъ вѣренъ тонъ, любовьта веднага ти пошушне какво чувство ти трѣбва. Като вземешъ вѣренъ тонъ, ще знаешъ и коя мисъль е вѣрна въ дадения случай, съ която трѣбва да започнешъ. Щомъ се колебаешъ, тонътъ не е вѣренъ. При туй разбиране ние щѣхме да имаме съвсемъ друго възпитание. Станешъ сутринь, не знаешъ какво да правишъ. Трѣбва да вѣрвашъ. Вѣрата е законъ за ума. Казва: „Ти трѣбва да се надявашъ“. Надеждата е законъ за тѣлото на човѣка. Любовьта е законъ за чувствата, за сърдцето на човѣка. Ако вѣрата не може да нагласи твоя умъ, ако надеждата не може да нагласи твоето тѣло, твоята воля, ако любовьта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърдцето, защото често пулсътъ не е равномѣренъ. Нѣкой пѫть удря сърдцето два пѫти, после забави се и има единъ ударъ, пакъ удари два пѫти, не е хармонично биенето. Пулсътъ бие съ прескачане, не е онзи равномѣренъ пулсъ – тупъ-тупъ. Казвамъ: Като станешъ сутринь, ще пипнешъ пулса си, да видишъ какво е състоянието на сърдцето. Ако сърдцето не бие равномѣрно, ще се уплашишъ. Нѣкѫде сърдцето е стѣгнато, ще се отпуснешъ. Има едно мѣсто въ мозъка, ако се бутне – сърдцето започва да бие много бързо. Има особенъ центъръ, поставенъ въ мозъка, който регулира движението на сърдцето нормално 72 удара. Нѣкой пѫть този центъръ не регулира движението. Тогава сърдцето бие 80, 90, 100, 150 пѫти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръвь, нечистата кръвь усилва движението на сърдцето, пулсътъ се усилва. То както единъ човѣкъ вървѣлъ полекичка, пъкъ закѫснѣлъ, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава единъ юрушъ, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия законъ, по нѣкой пѫть се сплашваме, че тази работа не върви. Като се уплашимъ, сърдцето започва да бие бързо. Като започне сърдцето бързо да върви, тебе ти се прекѫсватъ краката. Освенъ, че бързо не може да вървишъ, но никакъ не може да вървишъ. Нѣкой, като се уплаши, никакъ не може да върви. Нѣкой, като се уплаши, като заякъ бѣга.

Та казваме: „Правиятъ пѫть“. Въ туй отношение религията е една наука за урегулиране на човѣшкото сърдце. То е религия. Религия въ правата смисълъ е да бие сърдцето равномѣрно. Ти, ако си добъръ, сърдцето бие по единъ начинъ. Ако дойде любовьта, гамата се измѣня, пулсътъ не е сѫщиятъ. Когато ти дойдешъ до въпроса на истината, сърдцето ти нѣма да бие по сѫщия начинъ. Има различие въ пулса. Всичкитѣ състояния, това не е изследвано въ психологията, всичкитѣ състояния се различаватъ по пулса на човѣшкото сърдце. Въ даденъ случай различно число сѫ ударитѣ на сърдцето при единъ любовенъ актъ, отъ ударитѣ, когато искашъ да бѫдешъ добъръ. Сборътъ отъ ударитѣ на любовьта се различава отъ сборътъ на ударитѣ на доброто. Когато ставашъ лошъ, пакъ се различаватъ ударитѣ. Отъ степеньта на погрѣшка се различаватъ ударитѣ на сърдцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязватъ ударитѣ и по тая лента можешъ да знаешъ какво е било твоето състояние. За бѫдеще ще имаме цѣли ленти, като погледнете на тѣхъ, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвамъ: Въ възпитанието трѣбва да се измѣнятъ ударитѣ. Запримѣръ: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нѣмате ясна представа. Като ви говорятъ за любовьта, вие се свените, защото имате за любовьта едно чувство, което не е никаква любовь. Знайте, че има една пресилена любовь, цѣла шепа соль е турена. Пъкъ има една безсолна любовь, никаква соль не е турена, забравили сте да турили соль. Тогава, ако на мене ми дадатъ една пресолена любовь, какво ще направя? Ще я налѣя въ едно шише и като дойде нѣкой, по една лѫжица ще я дамъ въ една тенждера. Като я туря, като размия любовьта – става супа. Ако съвсемъ нѣма соль, тогава отъ мене зависи. Пакъ я турямъ въ шишето, ще ѝ туришъ соль, колкото ти искашъ. Сега въ всичкитѣ хора има едно желание да поучаватъ любовьта. Любовьта не търпи никаква поука. Ние грѣшимъ. Като обичашъ единъ човѣкъ, започвашъ постоянно да го учишъ туй да не прави, онуй да не прави. А пъкъ любовьта никакъ не обича да ѝ даватъ съвети. Тя нѣма време да я морализиратъ. Времето ѝ е така заето, че нито една хилядна отъ секундата нѣма време да ѝ говоришъ. Ти искашъ да я спрешъ. Тогава тя оставя нѣкой заместникъ, нѣкой свой секретарь, казва: „Каквото искашъ да ми кажешъ, кажи на него“. Тя си върви по работата. Запримѣръ: вие се спирате и казвате: „Ти не ме обичашъ“. Какво разбирате подъ думитѣ „Ти не ме обичашъ“? Нѣмате една ясна представа. Че азъ разбирамъ много конкретно. Казвамъ: Ти не ми давашъ хлѣбъ. Далъ ми човѣкътъ една филия. Казвамъ: Много малко ми давашъ. Законътъ на любовьта е и колкото житено зърно да ти даде, нѣма да казвашъ, че малко ти е далъ. Любовьта е магична. Малката хапчица, тя я прави цѣлъ самунъ, винаги прави нѣщата цѣли. Половини работи нѣма, една малка часть ще я направи цѣла, половинъ не дава. Ако дойде законътъ на любовьта, всичко става цѣло.

Най-първо вие седите и се съмнявате въ Бога. Нѣкой пѫть васъ ви е страхъ отъ Господа. Като се молите, охранявате се. „Господи“, казвашъ, но охранявашъ се да не би Той да направи една погрѣшка, криво да те разбере. Иде ми единъ разказъ, който разказваше Милаки Георгиевъ. Единъ българинъ, шопъ отъ софийскитѣ села, отишълъ въ Цариградъ и станалъ слуга при единъ отъ турскитѣ паши. Десеть години му слугувалъ. Поискалъ отъ пашата да му даде отпускъ да види роднинитѣ си. Далъ му отпускъ, но му порѫчалъ да се върне точно навреме. Ако не дойде навреме, щѣлъ да го обеси. Обещалъ той да се върне навреме. Дошълъ въ софийско, яли, пили, минало времето, закѫснѣлъ. Не може да стигне навреме въ Цариградъ. Като стигналъ до Пловдивъ, започналъ да се моли, да чуе Господь молбата му и да му прати помощь, да стигне навреме въ Цариградъ, да го не беси пашата. Мислѣлъ си да се намѣри нѣкой конь. Иде единъ турски суббашия, качилъ се на коня и едно конче върви подиръ тѣхъ. Настига българина и му казва: „Я вземи това конче да го носишъ“. Той си го турилъ на врата си и си казва: „Господи, азъ ли не знаехъ какъ да се моля или Ти не ме разбра?“ Работата станала лоша. Освенъ, че коньтъ не дошълъ той да се качи, но и кончето се качило на врата му.

Често вие, като говорите за любовьта, натоварвате се съ конче на врата. Работата не върви. Когото обичате, съветъ не му давайте. Обичашъ ли, направи ли погрѣшка, затвори си очитѣ и на погрѣшката му не обръщай внимание. Щомъ дойдете до любовьта, не търсете никаква погрѣшка. Всичкитѣ нещастия произтичатъ, че ние коригираме любовьта въ дома. Че не се обичатъ хората, че братя и сестри не се обичатъ. Този начинъ, оставете го настрана. Извънъ любовьта може да правите бележка, колкото искате, намѣсто сѫ. Въ любовьта всичкитѣ бележки, които правите, не сѫ намѣсто. Разправяте, че въ любовьта е Господь. Какъвъ съветъ ще давашъ на Господа? Господь, Който обича този човѣкъ, ти ще идешъ да учишъ отъ него. „Господи, не става тъй, ти много му давашъ“. Не давайте съветъ на Господа, учете се отъ него. Като идешъ тамъ, щомъ видишъ, че нѣкой човѣкъ направи погрѣшка въ любовьта, трѣбва да знаешъ, че си въ свещено мѣсто и ще чуешъ гласа на Господа, Който казва: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Майката се чуди какъ дъщеря ѝ обикнала този момъкъ. Тя се чуди какъ е обикнала този момъкъ, пъкъ тя е забравила себе си. И тя обикна единъ момъкъ. Не правете никаква бележка въ тази работа, тя е Божия работа. Не се петнете. Майката да каже въ себе си: „Божия работа“ или хичъ въпросъ да не подига. Казвамъ: Ако въ любовьта се откажете да правите бележки, работитѣ ще вървятъ по-добре, отколкото да говоримъ, че любовь нѣмало, любовь нѣма. Въ любовьта живѣемъ, пакъ любовь нѣмало. Та щомъ ми кажатъ хората, че любовь нѣматъ, тия хора, които казватъ, че нѣматъ любовь, споредъ мене тѣ сѫ пробити шишета. Налѣешъ вода, изтече. Вземи, тури восъкъ на дупката, че шишето да не тече. Нѣкой казватъ: „Учителю, я ни кажи какъ да се обичаме“. Азъ никога не давамъ съветъ на хората какъ да се обичатъ. Нѣмаме право да даваме съветъ на Господа. Когато нѣкой ме пита за любовьта, казвамъ: Ела да ядемъ. Казва: „Я ми кажи нѣщо за любовьта“. Казвамъ: Я да идемъ, да си купимъ нови дрехи на пазаря. Казва ми нѣкой: „Какво е любовьта?“ Казвамъ: Да вземемъ автомобилъ, да се качимъ. За любовьта не говоря. На автомобилъ ще се кача, на желѣзница ще се кача, на аеропланъ ще се кача. Като ме питатъ за любовьта, казвамъ: Я да имашъ единъ милиардъ. Но за любовьта не говоря, за науката ще говоря, но за любовьта – мълча си. Любовьта е огънь, който всичко изгаря. Който иска да я коригира, тя всичко изгаря. А пъкъ който я приема такава, каквато е, тя го пречиства. Любовьта всичко разтапя. Ако имашъ захарь и го туришъ въ водата, се разтапя. Тази захарь нѣма да я намѣришъ никога. Казвамъ: При новото възпитание ще влѣзешъ въ себе си. Ти роптаешъ въ себе си по нѣкой пѫть. Много пѫти случи се нѣщо, намѣришъ, че причината е Господь, че спрямо тебе Той не е такъвъ, както къмъ другитѣ. Казвашъ, че на другитѣ уредилъ работитѣ, на тебе не ги уредилъ. Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения. Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го удари – всички прашинки отскачатъ. Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка. Тя започва постепенно да ги пречиства. Нѣкой пѫть имате едно чувство, нѣщо потиснато, мракъ, тъмнота. Щомъ дойде любовьта, веднага това чувство изчезне.

Но трѣбва да схващате цѣлокупностьта. Ти ще кажешъ въ себе си: „Богъ не търпи никакъвъ съветъ да Му давамъ“. Ти ще бѫдешъ благодаренъ на онова, което ти дава. Никакъвъ ропотъ нѣма да се яви въ тебе. Щомъ въ тебе се зароди чувството да имашъ повече, ти ще направишъ прегрѣшение, както направиха първитѣ хора. Богъ казва: „Всичко туй, което имате е достатъчно, нищо повече не ви трѣбва“. Да не търсишъ повече отъ това, което съмъ ти далъ. Да не ходите при онова дърво на познание добро и зло, да търсите знание отъ него. То е човѣшката алчность. Запримѣръ: често въ васъ се зароди желание да бѫдете чисти или да бѫдете умни. Този процесъ е на мѣсто. Ти искашъ ученъ човѣкъ да бѫдешъ. То е неразбрана работа. Единъ музикантъ, като свири, радвамъ се, понеже той училъ 30 години музика, знае да свири. Той, като ми свири, ползувамъ се отъ неговия трудъ, както той се ползува. Той, като свири, се радва на своя 30-годишенъ трудъ, слуша, възприема музиката и самъ се тонира. Той, като свири, азъ, който не съмъ свирилъ, и азъ се тонирамъ, и мене ми е приятно, както нему му е приятно. Разликата е, че азъ не може да свиря, но може да се ползувамъ отъ неговата музика. Той може да свири и може да се ползува. Това е разликата. Казвамъ му: Я ми направи една услуга, азъ не мога да свиря. Следъ като ми свири, онова, което съмъ приелъ чрезъ ухото си, азъ може да се ползувамъ, както той се ползува. Та казвамъ: Ползувайте се отъ звука на музиката, а не да знаете законитѣ, да бѫдете този великъ музикантъ. Вие искате да бѫдете голѣми артисти на любовьта. Много малко артисти има въ свѣта на любовьта. Засега имаме само единъ артистъ на любовьта – Христосъ. Той свири на хората. Никой не може да свири, както Христа. Той свири едно отъ най-мѫчнитѣ парчета. Кой отъ васъ е свирилъ такова мѫчно парче, както Той свири? Онова парче, което свири, и казва: „Въ твоитѣ рѫце предавамъ Духа си“. Туй значи, че Той ще изсвири това парче, както Богъ иска. И го изсвири по всичкитѣ правила. Христосъ изсвири едно парче, както Богъ Му го предалъ. Казва: „Както Ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Сега вие по нѣкой пѫть минавате въ любовьта за голѣми артисти. Мене сѫ ми разправѣли: „Сърдцето ми гори“. Кое сърдце не гори най-първо? Всички сърдца горятъ. Безъ горение не може да има животъ. Казва: „Сърдцето ми гори“. Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Казва: „Както моето сърдце гори, другитѣ не горятъ“. Правъ си. Всѣки така мисли. Ти споредъ както съзнавашъ, е право. Горенето навсѣкѫде е едно въ любовьта. Азъ какво разбирамъ? Изкуствено горение има. Въ любовьта горението е пълно. Азъ наричамъ „любовь“ като нѣма никакъвъ излишъкъ, никаква пепель не остава. Само любовьта е единствената сила, въ която горението не остава никаква пепель, никакъвъ димъ нѣма. Всичко е абсолютно чисто. Единствената сила въ свѣта, въ която нѣма обратна реакция.

Казвамъ: Докато туй понятие въ васъ не го задържите, новата култура не може да дойде. Въ любовьта нѣщата моментално се възприематъ. Да допуснемъ, че имате една бучка захарь и я турите на езика си, тя се стопява. Тази бучка захарь ще стопи, но може да улесните процеса, намѣсто въ устата, да се стопи въ вода. Тъй разтопената захарь нѣма отведнажъ да я глътнете. Първото нѣщо, съ което хората се осакащатъ на физическото поле е, че тѣ иматъ желание винаги да ядатъ много бързо. Нѣкои ядатъ много медлено, но нѣкои ядатъ много бързо. За да сдъвчишъ храната си, изискватъ се опредѣлено количество трептения. Гладътъ показва едно количество трептения. Истинскиятъ гладъ се опредѣля отъ известно количество трептения. Когато тѣзи трептения съвпадатъ, гладътъ е на мѣсто. Храната, която трѣбва да сдъвчишъ, и отъ нея се изисква да образува известно количество трептения. Ако не дъвчишъ право, ако мисъльта не е съсредоточена, не е хармонична, ако за тази храна, която дъвчишъ, не мислишъ заради нея – ти нѣма да се ползувашъ. Ако имашъ свещеното чувство, че дъвчишъ една хубава ябълка, пазишъ красива мисъль, после имашъ едно желание на тази храна да ѝ дадешъ най-хубавото мѣсто и после да ѝ дадешъ най-хубавата работа – яденето е на мѣсто. Човѣкъ се поправя. Щомъ ти си ялъ и си недоволенъ, после чувствата ти не съответствуватъ на храната, ражда се онази дисхармония, отъ която сега се раждатъ всичкитѣ болезнени състояния. Казвамъ: При сегашнитѣ условия човѣкъ трѣбва да се учи да яде. То е цѣла една наука. Ако знае правилно да яде, по този начинъ мисъльта му да присъствува, неговитѣ чувства да присъствуватъ и неговата сила да присъствува – този човѣкъ правилно може (да се) развива. Заложбитѣ, които Богъ е вложилъ въ него, правилно ще се развиватъ.

Та сега ние отлагаме работитѣ, казваме: „Като идемъ въ оня свѣтъ“. Че ти оня свѣтъ никога не може да го видишъ, ако не го обичашъ. Въ оня свѣтъ искашъ да видишъ Христа. Не може да Го видишъ. Като умратъ нѣкои хора и следъ 45 години, като седятъ въ оня свѣтъ, нѣкой пѫть любовьта е така малка, че само за 1–2 секунди проблѣсне да видятъ свѣтлината и после небето се затваря, свършва се. Това е тѣхната любовь. Умрѣлитѣ следъ туй трѣбва да се върнатъ на земята. Споредъ вашитѣ понятия вие мислите, като идете въ оня свѣтъ, ще се отворятъ вратитѣ, ще ви приематъ. Въ този свѣтъ имате примѣръ. Може ли отъ първо отдѣление да влѣзешъ и идешъ въ университета? Ще трѣбва да свършишъ отдѣленията, прогимназията, ще минешъ въ гимназията и като я свършишъ, ще постѫпишъ въ университета. Знание трѣбва да имашъ, за да разбирашъ предметитѣ, които ти се преподаватъ.

Та първото нѣщо: Когато обичате нѣкого, попитайте се защо го обичате. Какви сѫ вашитѣ подбуждения за вашата обичь? Ако ме попитатъ защо обичамъ ябълката, обичамъ ябълката и се задължавамъ, като я изямъ, да посѣя семето ѝ въ земята. Щомъ минавамъ покрай едно дърво, ябълката, още като ме види, казва: „Може ли да ми направишъ една услуга?“ Въ мене се зароди едно желание да я изямъ, едно желание да ѝ помогна, понеже тя иска нейното семе да се посади. Тогава казвамъ: Ще услужа. Откѫсвамъ ябълката, изѣдамъ я и семето ѝ посаждамъ въ земята. Ако като изямъ ябълката и изямъ семето ѝ, ще направя една погрѣшка. Ти обичашъ нѣкого, какво добро ще му направишъ, кажете ми сега? Ти обичашъ нѣкого, ще му дадешъ нѣщо. Какво ще му дадешъ? Ако онзи, когото обичашъ, ще му дадешъ здраве – то е на физическото поле. Да кажемъ онзи, когото обичашъ, той е съ разнебитени чувства, тѫженъ, скърбенъ. Щомъ го обичашъ, веднага ти ще измѣнишъ неговата скърбь, неговата скърбь ще се превърне на радость. Ти ще му дадешъ нѣщо отъ себе си. Той ще е радостенъ. Той нѣма знание въ ума си. Ти, щомъ го обичашъ, ще му дадешъ свѣтлина. Ти, щомъ обичашъ нѣкого, на ума му ще дадешъ свѣтлина. Като обикнешъ нѣкого, на сърдцето му ще предадешъ чувства, топлина. Като обикнешъ тѣлото, ще предадешъ сила. Щомъ обичаме тѣлото, предаваме сила; щомъ обичаме сърдцето, предаваме топлина; щомъ обичаме ума, предаваме свѣтлина на ума. То е естествениятъ пѫть. Тамъ, дето нѣма свѣтлина въ ума, любовьта на ума не е на мѣсто. Тамъ, дето нѣма топлина въ сърдцето, любовьта не е на мѣсто въ сърдцето. Тамъ, дето нѣма сила въ тѣлото, любовьта не е на мѣсто. То сѫ конкретни разбирания. Дойде ли свѣтлината, ще се радвашъ на свѣтлината. Имашъ едно приятно чувство, то е топлината, която го произвожда. Чувствувашъ една хубава приятность, готовъ си да се примиришъ съ цѣлия свѣтъ.

Разправяше ми единъ американецъ, той слушалъ Камила Русо да пѣе „Съньтъ на живота“. Казва: „Въ дадения случай, като слушахъ, бѣхъ се примирилъ съ цѣлия свѣтъ. Така ми е приятно, че каквото имамъ, искамъ да го раздамъ. Следъ една седмица пакъ останахъ сѫщиятъ. Когато свирѣше Камила Русо, имахъ това желание да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Следъ една седмица изгубихъ това състояние“.

Когато дойде любовьта, ние сме готови на всичко. Като дойде любовьта, готови сме на всички жертви. Когато си замине, пакъ се втвърдимъ. Постоянно трѣбва Камила Русо да дава концерти, по единъ въ седмицата.

Свѣтлината въ ума е любовьта; топлината въ сърдцето е любовьта; силата въ тѣлото е любовьта – правиятъ смисълъ. И когато човѣкъ е здравъ, любовьта действува правилно; когато чувствата сѫ добри, трѣбва да разберемъ нормалното състояние на сърдцето, любовьта е на мѣсто; когато просвѣтне умътъ, любовьта е на мѣсто. Любовьта едновременно трѣбва да действува въ ума чрезъ свѣтлината; въ сърдцето – чрезъ добритѣ чувства и въ тѣлото – чрезъ силата, която да постави всѣко нѣщо на своето мѣсто. Всѣко нѣщо на мѣсто, разбирамъ да се поставятъ думитѣ на мѣсто. Единъ музикантъ трѣбва да постави нотитѣ на мѣсто, той трѣбва да предаде половини ли да бѫдатъ, четвъртини ли, осмини ли, шестнайстини ли или въ точка. После тия ноти къмъ коя гама спадатъ да опредѣли. Всѣки единъ тонъ въ една мажорна гама или въ една миньорна гама е. Мажорната гама е за тѣлото, миньорната гама е за сърдцето, а хроматическата гама е за ума. Всичкитѣ тия гами, които минаватъ рѣзкитѣ промѣни, съдържатъ единственъ процесъ. Мелодиитѣ изобщо, тѣ сѫ образци за сърдцето ви. Въ съвременната хармония идемъ да съединимъ музиката на човѣшката воля, на човѣшкото сърдце и на човѣшкия умъ. Тѣ съставятъ съвременната хармония. Значи любовьта изисква едно хармониране между силитѣ на ума, между силитѣ на сърдцето и силитѣ на тѣлото. Това не е единъ простъ процесъ. Говорите за любовьта, да обичашъ нѣкого. Да обичашъ нѣкого, трѣбва да се проявишъ. Най-първо трѣбва да се прояви твоятъ умъ, трѣбва да се прояви твоето сърдце, трѣбва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявишъ, като обичашъ. Това не значи да придадешъ нѣщо на твоя умъ, но твоятъ умъ се простира въ онова нормално състояние, въ което Богъ те създалъ. Казва Писанието: „Като направи човѣка Богъ отъ пръсть“. Значи въ спѣщо състояние билъ Адамъ, отъ пръсть билъ направенъ, нѣмалъ съзнание. Като вдъхналъ диханието – оживѣлъ. Диханието подразбира любовьта на ума. Адамъ станалъ жива душа и почувствувалъ, че оживява вече, умътъ му и сърдцето му започватъ да се движатъ. Разбралъ, че има нѣкой въ свѣта, който го обича, който му е далъ нѣщо. И Адамъ почувствува въ себе си Божията любовь. Почувствува любовьта, която Богъ има къмъ него, че Той работи върху него. Трѣбва да разбираме човѣшкото развитие. Човѣшкото развитие не може да стане, ако ние не почувствуваме това, което Богъ ни е далъ, тия вѫтрешни заложби.

Сега азъ не ви говоря да стане(те) съвършени. Съвършенството е една динамична цель на Божествения животъ. „Бѫдете съвършени“. Непреривно е туй. Човѣкъ непреривно трѣбва да се стреми къмъ съвършенство. Казвате: „Какво ще правятъ хората, като станатъ съвършени?“ Съвършенството е непреривно желание да изучава човѣкъ, да постигне онова, което Богъ е вложилъ вѫтре. Съвършениятъ човѣкъ никога не се обезсърдчава, никога нѣма да каже: „Съ какво да се занимавамъ?“ Представете си, че за бѫдеще вие ще се качите на небето, ще станете ангелъ. Очудвате се, съ какво ще се занимавате? Отъ небето Богъ ще ви прати да помогнете на единъ червей, който се дави нѣкѫде. Господь като ангелъ ще те прати да помогнешъ на единъ червей. Ако не разбирашъ, ти ще слизашъ. Ако разбирашъ, ти, като помогнешъ на този червей, ще видишъ какво е скрито въ червея. Ето азъ какво разбирамъ. Ти посаждашъ една семка, тя е единъ червей. Нищо почти нѣма. Но като посѣешъ семката, ще видишъ, че отъ тази семка ще излѣзе цѣло дърво съ най-хубави плодове. Въ този червей Богъ е вложилъ известни заложби, които следъ време ще дадатъ своитѣ плодове. Ако не знаемъ какъ да помагаме на червея, на една ваша погрѣшка, то е червеятъ. Ако знаете какъ да помагате на единъ червей, на една ваша погрѣшка, следъ време ще имате най-хубавитѣ плодове. Така седи. Казвате: „Защо сѫ тия червеи?“ Господь ги създаде. Въ червеитѣ сѫ възможноститѣ за вашето бѫдещо щастие на земята. Ако вие не можете да помогнете на тия червеи, значи ако не посѣете тия семена – нѣмате подобрение. Сега трѣбва нови възгледи на нѣщата. Всички казвате въ себе си: „Защо сѫ тия погрѣшки?“ За работа. Всѣки день имате да помогнете на единъ червей. Често азъ слушамъ да казватъ: „Дотегна ми да помагамъ на тия червеи“. Да ви не дотѣга. Писанието казва, че Богъ казва на Якова: „Не бой се ти, червей“. Значи, нарича го „червей“. Онова, Божественото, което Богъ вложилъ въ васъ, Богъ иска да го събудите, да се използуватъ новитѣ вѣяния. Като дойде Христосъ да помага на хората, въ какво положение ще се намѣрятъ хората? Въ положението на червеи. Всѣки единъ червей трѣбва да има нѣкой да му помага.

Сега азъ ще ви попитамъ: Какво разбрахте и какво може да приложите? Вие ще кажете: „Това нѣщо е за бѫдеще, то е висока работа, непостижими нѣща сѫ, понеже носимъ едно бреме“. Въ дадения случай нѣщата сѫ постижими. Въ дадения случай васъ ви е потрѣбна малко количество свѣтлина; васъ ви е потрѣбно малко количество топлина; васъ ви е потрѣбно малко количество сила. Другитѣ нѣща сѫ вложени, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. Ти посѣѝ въ земята семето и не мисли какъ то ще израстне, Богъ ще го възрасти. Ти посѣѝ семето на свѣтлината въ ума си, то ще израсте; ти посѣѝ семето на топлината въ сърдцето си, то само ще израсте, ти посѣѝ семето на силата въ тѣлото. Азъ употрѣбявамъ фигури. Посѣѝ семето и не мисли заради него какъ ще израсте, какъ ще се развива. Отъ гледището на семето на свѣтлината, ти, като пуснешъ свѣтлината, ще видишъ какво е. Ти, като вкусишъ плода на топлината, ще видишъ какво е. Като вкусишъ отъ плода на силата, ще видишъ какво нѣщо е самото семе. Всички нѣща трѣбва да се опитатъ. Реално е туй, което човѣкъ опитва. Ти като опитвашъ, каквото можешъ да задържишъ за себе си, то е опитаното. Отъ всѣки опитъ свѣтлината, която можешъ да задържишъ въ ума си, тя е опитана. Топлината, която можешъ да задържишъ въ тѣлото си, то е полезното за тебе.

Сега подъ думата „махаръ“ азъ разбирамъ – посаждане. „Бену“ е изникване. Въ цѣлата пѣсень имаме единъ процесъ. Туй, което сме посѣли, какъ ще изникне, какъ ще се развиятъ листата, какви плодове ще даде? Какъвто плодъ даде, ще го ямъ. Азъ, въ дадения моментъ, като изпѣя тази пѣсень, накрая вече имамъ единъ обѣдъ. Единъ хубавъ обѣдъ „махаръ“ посадихъ, изниква, завърже, даде плодъ. Азъ съмъ първиятъ, който вкусва отъ този плодъ. Като вкусвамъ този плодъ, азъ съмъ придобилъ онази Божествена топлина. Затуй музиката е единствениятъ Божественъ методъ, чрезъ който можемъ да разберемъ нѣщата най-лесно. Най-лесниятъ пѫть, по който можемъ да разберемъ Божествениятъ пѫть, е музиката. Вънъ отъ музиката хиляди години се изискватъ. Въ музиката процесътъ е съкратенъ. Казвате: „„Махаръ Бену“ какво е?“ „Махаръ“ е посаждане – правя добро нѣкому, посаждамъ въ него. Следъ като си посадилъ, не се спирамъ, чакамъ да израстне нѣщо. Тогава не се спирамъ. Ще цъвне, ще извадя като пчелитѣ медъ отъ цвѣта. И тамъ не се спирамъ. Чакамъ да завърже. Чакамъ най-после да узрѣе плодътъ. Семето ще падне и пакъ ще го посадя. Сега, като пѣете „Махаръ Бену Аба“, приложете. Онзи, който слиза долу, натоваренъ да посѣе семето, е бащата. Щомъ туй семе израстне, то е майката. Щомъ ядешъ вече отъ плода, ти си детето. Които ядатъ сѫ деца, които посаждатъ сѫ бащи, които възрастватъ сѫ майки. Които ядатъ сѫ деца. Следователно ти си баща, като посаждашъ; ти си майка, като възраствашъ; като изядешъ плода, дете си. Като изядешъ плода, ако дадешъ семето на бащата да го посѣе, ти си отъ умнитѣ деца. Сега искамъ хората да пѣятъ. „Махаръ“ това значи. „Бену“ е, който израства нагоре. „Аба“ значи онзи, който носи. Сега ви подигамъ завесата на една пѣсень „Махаръ Бену Аба“. Ако изпѣемъ тази пѣсень ниско и, ако я изпѣемъ високо, каква е разликата? Когато пѣемъ ниско, има повече магнетизъмъ, топлината се дава, за да може да възрасте. Когато гласътъ е много интензивенъ, работитѣ не растатъ. Когато дървото започва да израства, да се разлюлява, тогава идатъ високитѣ гласове. Музиката, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности. Най-малкитѣ трептения имаме долу. /Учительтъ пѣе ниско/ – не е израстнало. /Пѣе високо/ – израстнало е. Сега отъ васъ зависи да израстете или не. Ако пѣете хубаво, израствате много хубаво. Ако не пѣете, ако пѣете лошо, пакъ растете, но изкривени насамъ-натамъ. Кривитѣ мисли, кривитѣ чувства показватъ, че зърното не е посѣто, поставено на мѣсто. Една мисъль, която е поставена добре въ ума, едно чувство, което е добре поставено въ сърдцето, една сила, която е добре поставена въ тѣлото – то е правилниятъ процесъ. Правилно трѣбва да се поставятъ нѣщата.

Не давайте съветъ на Господа. Прилагайте съветитѣ, които Господь дава на човѣка на любовьта. Туй учение не е за свѣта. Нѣма какво да разправямъ на свѣта. Азъ, като вървя по земята, гледамъ да не стѫпча едно червейче, да бѫда внимателенъ. Като го видя, виждамъ колко деликатни движения прави като върви. Виждамъ – за бѫдеще ще стане млада мома, ще гори сърдцата на момцитѣ. Какви тайни сѫ скрити въ този червей? Велики работи Богъ е създалъ. Пъкъ и онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, развивайте. Подигайте вашитѣ червеи, за да ви благослови Господь.

Сега всички вие носите костюми, които не сѫ направени отъ добъръ майсторъ. Погрѣшката е тамъ. Сега бѫдещитѣ костюми, които ви се шиятъ, гледайте да ги направятъ по всичкитѣ правила на любовьта. Вие носите костюми, които ви стѣгатъ подъ мишницата. Не че вие сте виновати за това. Виновати сѫ онѣзи, които ги шиятъ. За бѫдеще сами трѣбва да си шиете дрехитѣ.

Добрата молитва.

ХХ година
20. Лекция на Общия Окултенъ класъ
19 февруарий 1941 г., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Тритѣ връзки

Добрата молитва.

Кажи ми ти истината.

Въ свѣта търсите най-важното. Въ Писанието има единъ стихъ, дето казва, че нѣкой ималъ голѣмо имане, ходилъ въ странство, търсилъ нѣкой бисеръ, нѣкой скѫпоцененъ камъкъ и като го намѣрилъ, продалъ всичкото си имане, да вземе скѫпоценния камъкъ. Сега нѣкои считатъ, че човѣкъ да бѫде здравъ, то е скѫпоценния камъкъ. Нѣкои считатъ живота за скѫпоцененъ камъкъ. Нѣкои считатъ богатството за скѫпоцененъ камъкъ, нѣкои считатъ знанието за скѫпоцененъ камъкъ. Вие го знаете, но името му не знаете. Тукъ миналата вечерь бѣхъ на едно мѣсто, та между другото има на стената едно огледало. Огледалото претърпѣло една авария и то пострадало. То е елипсовидно и за да се скрие тази погрѣшка, направили една хоризонтална подложка отдолу, че станало хубаво. Васъ какво ви интересува чуждото огледало? Отъ едната страна на огледалото има лампа, която свѣти, хвърля свѣтлина въ огледалото и то прави отражение. Отражението не върви въ права линия, както пада свѣтлината, но прави една крива линия, наклонено. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ. Огледалото си е огледало, може да се оглеждате въ него, има малъкъ дефектъ, нищо не значи. Казвамъ: Всѣкога въ живота виждаме опакото. Вие виждате тази крива линия, но нея не я направихте вие. Въ ума ви сѫществуватъ такива отражения, нѣкаква опасность. Казвате: „Ако нѣмамъ хлѣбъ и умра гладенъ. Ами ако нѣмамъ пари, ако нѣмамъ обуща, ако нѣмамъ шапка…“ Плашимъ се за нищо и никакво. Тукъ преди години единъ приятель си имаше една колибка, преди повече отъ 10–15 години. Като иде за вода, го бѣше страхъ отъ вълцитѣ, да не би да дойдатъ и да влѣзатъ презъ прозореца. На, сега всички се се плашите отъ нѣкой вълкъ. И вѣрващи, и невѣрващи се плашатъ отъ нѣкой вълкъ. Страхътъ си има своето мѣсто. Писанието казва: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ“. Когато страхътъ е начало на мѫдростьта, но когато страхътъ не е начало на мѫдростьта, тогава идатъ всичкитѣ страдания. Турятъ по нѣкой бръмбаръ и кажатъ: „Имашъ язва въ стомаха, затъмнение въ дробоветѣ, или затъмнение въ черния дробъ, жлъчката“. Пожълтѣлъ малко нѣкой, какво има като пожълтѣлъ човѣкътъ. Като пожълтишъ кѫщата и стане жълта, тя не е болна. Боядисалъ си кѫщата жълта, то е мода. Като пожълтѣе човѣкъ, казватъ: „Разболѣлъ се“. Когато въ Индия искатъ нѣкому да му дадатъ титла, нѣкой адептъ, ще му облѣкатъ жълта дреха. Малко неприятна краска. Неприятна е, понеже щомъ дойде жълтия цвѣтъ, трѣбва трезво да мислишъ. Но лошото е да гледашъ, безъ да разсѫждавашъ. Дайте на нѣкой слабъ ученикъ една трудна задача, казва: „Отде се намѣри такава трудна задача, ще ме скѫсатъ“. Способниятъ ученикъ, като му дадатъ трудната задача, се радва, че може да работи. Дайте на единъ пѣвецъ една проста пѣсень, тя е играчка. Като дадешъ на добрия пѣвецъ мѫчна пѣсень, той се радва. Ако дадете мѫчна пѣсень на нѣкой неспособенъ пѣвецъ, казва: „Отде се намѣри тази пѣсень, що не ми дадоха лесна пѣсень“.

Казвамъ: Най-важното въ живота е това, което знаете, пъкъ не му знаете името. Туй го наричатъ щастие, наричатъ го блаженство, наричатъ го любовь. Но всичко туй, което търсятъ хората, спорятъ заради него, отричатъ го. Ако васъ ви попитатъ какво търсите въ живота и вие кажете, че търсите Бога, тогава какъ ще намѣришъ това, въ което живѣешъ. То не се намира. Именно рибитѣ, ако искатъ да намѣрятъ какво нѣщо е водата, никога нѣма да я намѣрятъ. Трѣбва да излѣзатъ изъ водата, за да я намѣрятъ. Искатъ да намѣрятъ водата кѫде е. Тя е въ самата вода. Въ водата живѣе и водата търси. Хората живѣятъ въ Бога и търсятъ Бога. Туй, което търсите, то не е реалното. Казва: „Търсете ме, докато съмъ близо“. Да търсишъ нѣщо, значи, когато ти можешъ да се ползувашъ. То е отношение вече. Вечерно време посрѣдъ нощь какво ще търсишъ слънцето? Въ ума ти сѫществува нѣкаква илюзия. Ти виждашъ, че слънцето е залѣзло задъ хоризонта. Който не разбира закона, мисли, че слънцето е отдолу подъ земята, минава отъ другата страна и пакъ изгрѣва. Но то е илюзия, както за отражението въ огледалото, за което ви говорихъ. Слънцето никога отдолу не минава. Но слънцето се върти, хоризонтално върви. Вие виждате, че не земята се върти, но слънцето, виждате движението на слънцето. Движението на слънцето се показва такова, каквото не е. Животътъ се показва такъвъ, какъвто не е. Виждате, запримѣръ, единъ човѣкъ веселъ. На какво да го уподобимъ? Веселиятъ човѣкъ мяза на едно ясно небе. Утре виждате този човѣкъ – не е веселъ. Небето винаги весело ли е? Погледнешъ – единъ день е ясно, но после се заоблачи, цѣлото небе на 100–200 километра заоблачено. Ако туй небе никога не се заоблачава, ако това небе никога не става бурно, ако отгоре не идваше нѣкакъвъ дъждъ, какво щѣше да има на земята? Благодарение, че небето стане сериозно, има какво да дойде оттамъ. Ако стане весело, показва, че свѣтлината ще дойде. Ако стане сериозно, значи дъждътъ ще дойде. Виждаме нѣкой човѣкъ замисленъ. Какво лошо има, ако човѣкъ е замисленъ? Нѣма нищо лошо. Той казва: „Много веселъ“. Щомъ човѣкъ е веселъ, свѣтлината ще дойде. Щомъ е замисленъ, дъждътъ ще дойде. Щомъ е бурно, работата ще дойде. Ние казваме: „Този човѣкъ не е тихъ“. Ако свѣтътъ бѣше направенъ само отъ тихо, какво щѣше да бѫде? Сега вие считате (за) светия (нѣкой), седналъ въ съзерцание като индусъ. Хубаво е съзерцанието. Ако всички бѣха адепти въ съзерцание, какъвъ щѣше да бѫде животътъ? По-голѣми философи отъ камънитѣ нѣма. Погледнешъ – всички седятъ като адепти. Съ години, камънитѣ на Витоша, дето ходимъ, седятъ на едно мѣсто и размишляватъ. Около камънитѣ има едни, които не седятъ, но се измѣнятъ, растатъ.

Та първото нѣщо: вие трѣбва да изучавате тѣлото си. Вие имате една държава, трѣбва да я изучавате. Най-първо онова предприятие на дишането, предприятието на храносмилането, на човѣшката мисъль какъ става. Ако не разбирашъ законитѣ на храносмилането, веднага ще страдашъ, не знаешъ какъ да си измѣнишъ храната. Ако не разбирашъ закона на дишането, ти ще имашъ задушаване, ще се задушишъ. Ако не разбирашъ законитѣ на човѣшката мисъль, винаги умътъ ти се помрачава. Сега мнозина казватъ, че трѣбва да служимъ на Бога. За да служимъ на Бога, трѣбва да изпълняваме законитѣ, които Той е наредилъ.

Обикновено какви обуща трѣбва да носи човѣкъ? Трѣбва ли да бѫдатъ отъ гума или отъ кожа? Ученитѣ хора казватъ, че гуменитѣ обуща не сѫ здравословни, изолиратъ човѣка отъ земята. Коженитѣ обуща сѫ по-хигиенични. Но следствие на това, животнитѣ, които даватъ суровия материалъ за нашитѣ обуща, снематъ кожата имъ и правятъ обуща на насъ. Гледашъ – обущата много хубави, но забравяшъ, че нѣкое животно пострадало. Вземешъ нѣкоя дреха, казвашъ: „Много хубава дреха“. Но хичъ не ти иде на умъ, че остригали дрехата на овцата. Дрехата е взета отъ материала на овцитѣ и отъ този материалъ е направена дрехата. Или, ако е направена отъ памукъ, се отнѣкѫде е взета дрехата отъ природата. Азъ не искамъ сега да представямъ мрачната страна. Всичко въ свѣта е направено за човѣка, за онзи човѣкъ, който мисли, който чувствува, който работи. Може да кажемъ, че Богъ изисква Неговитѣ деца на земята да учатъ. Господь иска децата Му на земята да не боледуватъ, да не остаряватъ. Смѣшно е да кажемъ, че ние сме бедни. Имаме най-богатиятъ Баща и при това се оплакваме, че сме бедни. Имаме Баща, Който никога не боледува, пъкъ ние боледуваме. Имаме Баща, Който всѣкога е благъ, пъкъ ние не сме винаги като Него. Той знае причинитѣ защо. Коя е причината, че не сме като Него? Не е лошо, че не сме като Бога. Въ нѣкои отношения мязаме. Че не е човѣкъ толкозъ благъ, както Бога, не е лошо. Азъ не намирамъ нищо лошо, ако едно шише не може да събере цѣлия океанъ. Шишето е отъ едно кило. Каква разлика между океана и него? Въ туй шише много лесно се разваля водата, отколкото водата на цѣлия океанъ.

Да кажемъ, вие си направите една кѫща. Въ Америка нѣкой пѫть духатъ западни вѣтрове, и като духатъ – по единъ пръстъ прахъ се набира въ кѫщата по всичкитѣ предмети. Презъ всичкитѣ дупчици минава. Ако вие не чистите кѫщата, вѣтърътъ духа, вие ще намѣрите следъ една година прахъ навсѣкѫде, и по килимитѣ, всичко въ прахъ. Пъкъ този прахъ, като се налепи по дрехитѣ ви, действува разрушително върху материала. Не само това, ако не мислимъ, ако не чувствуваме има единъ умственъ прахъ въ свѣта и въ умствения свѣтъ. И въ този свѣтъ, дето живѣемъ сега, е така. Гледайте тази лампа, която свѣти, горението е пълно. Като гори 4–5 месеца, една година, виждашъ, че се окадила малко. Колкото и да е пълно горението, нѣмаме туй правилното горение. Та въ всичкитѣ нѣща, които изучаваме, се има известенъ прахъ. Да кажемъ, въ музиката има музикаленъ прахъ. Щомъ се насъбере музикаленъ прахъ, музикантитѣ ставатъ нервни. Нѣкои музиканти сѫ нервни. То се дължи на музикалния прахъ. Той трѣбва да знае какъ да се очисти отъ музикалния прахъ. Поетитѣ иматъ поетически прахъ, религиознитѣ иматъ религиозенъ прахъ. Онѣзи, които обичатъ, иматъ любовенъ прахъ. Любовниятъ прахъ ни пара не струва. Всѣкога трѣбва да спазвате онова правило: гори нѣкоя свѣщь въ твоята кѫща, ако ти на тази свѣщь не можешъ да четешъ, тази свѣщь не ти услужва тъй, както трѣбва. Тогазъ трѣбва да направишъ едно подобрение. Или имашъ нѣкаква камина, но горе кади, нѣкой пѫть не гори, течение има. Трѣбва да намѣришъ причината. Ако не намѣришъ причината, ще има всѣкога едно кадене, една отслабнала тяга.

Когато ние не разбираме живота, ние сме недоволни. Казваме: „Защо Господь направилъ свѣта такъвъ?“ Какъ да го направи? Ти питашъ, то е твое понятие. Какъвъ е твоятъ проектъ, какъ трѣбва да го направи? Свѣтътъ, както е направенъ сега, е направенъ толкозъ хубаво, че всичко, каквото става въ дадения случай, е на мѣсто. По отношение на цѣлия животъ, като разсѫждаваме за бѫдеще, какъвъ ще бѫде животътъ? Този животъ не е такъвъ, какъвто трѣбва да бѫде. Другъ е въпросътъ. Но за дадения моментъ е най-добриятъ. Вали дъждъ. Защо вали? Че какво трѣбва да прави? Следъ 4, 5, 10 часа ще престане. Казвашъ: „Защо не вали?“ За бѫдеще ще вали. Въ дадения случай не вали.

Та казвамъ: Въ всѣки случай онова съотношение, което имате, бѫдете доволни отъ него. Станешъ сутринь, не си разположенъ. Казвашъ: „Не ме бутайте, не съмъ разположенъ“. Не знаешъ защо. Липсва ти нѣщо. Може да си гладенъ, три деня не си ялъ. Да кажемъ три деня не си ялъ, не си разположенъ. Нѣмашъ пари, не смѣешъ да кажешъ на хората. Имамъ такъвъ единъ примѣръ. Единъ българинъ свършилъ на западъ по музика, 10–15 години преди освобождението, свършилъ по пиано, знаелъ да свири човѣкътъ. Иде въ Варна, направили го учитель. Скарва се съ варненскитѣ чорбаджии. Много добъръ учитель, учелъ ученицитѣ си да играятъ полка. Изпѫждатъ го и той останалъ безъ работа. Нѣмалъ нито петь пари. Ученъ човѣкъ, знае да свири, но го е срамъ. Знае да свири на момитѣ, но отвънъ, другитѣ, да свири съ цигулката, ще кажатъ: „Той е циганинъ“. По това време да свиришъ въ България на цигулка, то ще изгубишъ и диплома си, че си свършилъ наукитѣ си. Като свиришъ на цигулка, никой нѣма да те слуша. Българитѣ казваха: „Циганинъ“. Три деня гладувалъ. За васъ три деня е подвигъ, но за него не е подвигъ, налага му се. Срѣща го единъ свещеникъ отъ града и му казва: „Дълго време не съмъ те видѣлъ, заповѣдайте, елате у дома на гости“. Повиква го въ дома си, угощава го, той се отворилъ и му благодарилъ много, казалъ му, че три деня не е ялъ. – „Че какъ?“ – „Скарахъ се съ чорбаджиитѣ и ме изпѫдиха“. – „Нѣма нищо, казва, чорбаджийска работа. Тѣ не разбиратъ живота, ти си младъ, Господь ще ти уреди твоята работа“. Не се минава дълго време и тогавашниятъ варненски валия билъ ученъ човѣкъ, свършилъ въ Франция, знаелъ френски, вика го да стане секретарь на валията. Пъкъ въ това време изкуствено набедили този свещеникъ, че той се занимавалъ съ комитски работи, бунтовнически работи. Задигатъ му всичкитѣ книги и търсятъ единъ вѣренъ човѣкъ, който да прегледа книгитѣ на попа и писмата, да види дали този попъ попството ли си гледа или нѣщо прави противъ държавата. Като го срещналъ този секретарь, който билъ натоваренъ да прегледа книгитѣ на свещеника, казва: „Благодари за онзи обѣдъ, който ми даде и онова меджидие“.

Той, като преглеждалъ писмата и всички писма, които били опасни, ги отдѣля. Дето казваме ние: „Направи добро, пъкъ го хвърли въ морето“. Ти имашъ една хубава мисъль, задръжъ я. Законътъ е такъвъ. Ако приемешъ тази, хубавата мисъль, тя единъ день ще стане секретарь на валията. Имашъ едно хубаво чувство въ себе си, приеми го, единъ день то ще ти услужи. Или направишъ каквото и да е добро въ свѣта, не мисли, че можешъ да изгубишъ. Най-малката мисъль, която възприемешъ, най-малкото Божествено чувство, което възприемешъ, най-малката постѫпка и микроскопическа да е, която си направилъ, тя ще ви услужи.

Сега туй, за което ви говоря, има приложение, ежедневно може да прилагате. Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изисква голѣми работи – поетъ да стане. То е за малцина. Пѣвецъ да станешъ, то е за малцина. Малко сѫ пѣвцитѣ. Силенъ да станешъ, и то е за малцина. Вие избирате такива професии, които сѫ за малцина. Искашъ богатъ да станешъ, но колко души богати може да бѫдатъ? Въ цѣла Америка има 400 души богаташи. Не сѫ много. Малко сѫ богатитѣ. 120 милиона хора има, пъкъ 400 милионери има само. Какво е отношението? 120 милиона, всички могатъ ли да бѫдатъ богати? Ако всички станатъ богати, то всички не могатъ да бѫдатъ щастливи. Даже и здравъ да си, пакъ не можешъ да бѫдешъ щастливъ. Ти си щастливъ само тогава, когато можешъ да помагашъ на другитѣ. Ако имашъ единъ умъ, не може да го впрѣгнешъ на работа, той не може да ти донесе нѣкаква приятность. Въ дадения случай приятно е онова, което човѣкъ може да направи. Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ е боленъ. Болестьта се лѣкува по три начина. Една болесть се лѣкува чрезъ мисъльта, една болесть се лѣкува чрезъ чувствата, една болесть се лѣкува чрезъ постѫпкитѣ. Ако ти не постѫпвашъ добре, ти не можешъ да оздравѣешъ. Ако ти не чувствувашъ добре, не можешъ да оздравѣешъ. Ако ти не мислишъ добре, не можешъ да оздравѣешъ. Здравето на човѣка зависи отъ неговата мисъль. Ако ти искашъ да бѫдешъ щастливъ въ свѣта, да бѫдешъ богатъ, ти не можешъ да бѫдешъ богатъ, ако не мислишъ добре. Ти не можешъ да бѫдешъ богатъ, ако не чувствувашъ добре. Ти не можешъ да бѫдешъ богатъ, ако не постѫпвашъ добре. Ти искашъ да бѫдешъ поетъ, пакъ сѫщиятъ законъ. Ти не можешъ да станешъ поетъ, ако не мислишъ добре. Ако искашъ да станешъ музикантъ, пакъ сѫщиятъ законъ. Ти музикантъ не можешъ да бѫдешъ, ако не мислишъ добре въ най-обикновения смисълъ. Защото музиката е едно отношение на хубавитѣ, красивитѣ методи за идването на живота. Ти не може да имашъ красивъ животъ, ако нѣмашъ туй музикално чувство да го изразишъ. Всѣки е поетъ отъ васъ. Синца сте поети. Щомъ ти е приятно, ти си поетъ. Въ себе си мислишъ само, че не можешъ да изразишъ своята мисъль. Дойде единъ день нашиятъ Ради и ми казва: „Учителю, да ти издекламирамъ нѣщо“. Самъ го съчинилъ. Хареса ми. Като седимъ до собата, издекламира ми го. Питамъ: Откѫде? – „Азъ, казва, го направихъ“. Нѣкой пѫть ще го извадя на сцената. Той само на мене го каза. Азъ го харесахъ, хубаво го направилъ. Може би на васъ като го декламира, да не го харесате, не е тъй огладено, хубаво. Външната форма не е съвършена, но съдържанието е хубаво. Хлѣбътъ не е намазанъ съ яйце отгоре, формата не е хубава, но съдържание има. Като го ядешъ, вкусенъ е. Казвамъ: Ради, простиятъ човѣкъ, като започна да пише, всичко ще тръгне напредъ. Ще кажатъ нѣкои: „Не си гледа той хала, сега човѣкътъ остарѣлъ“. Сега тамънъ се е подмладилъ, ще пише.

Сега новиятъ животъ иде. Той изисква нови форми. Онази риба, която иска да подобри живота си, тя е въ състояние да го подобри, но и хиляди години да работи, пакъ ще си остане риба. Онова, което търси, е извънъ водата. Трѣбва да стане птица. Щастието на рибитѣ е въ птицитѣ. Птицата, която иска да стане щастлива, щастието не е въ птицитѣ, тя трѣбва да слѣзе долу, при млѣкопитающитѣ. Млѣкопитающитѣ, които искатъ да станатъ щастливи, трѣбва да станатъ човѣци. Човѣкътъ, който иска да стане щастливъ, той трѣбва да напусне своята форма. Сега вие вече разбирате, че не трѣбва да измѣните формата си. Ако не може да измѣните формата си, щастливи не можете да бѫдете. Въ този животъ е така. Ако живѣешъ хиляда години като човѣкъ, ще имашъ туй, което хората сѫ придобили. Ако искашъ нѣщо повече, трѣбва да излѣзешъ отъ тия условия, при които живѣешъ. Отъ тебе зависи. Има много деца, на които бащитѣ сѫ умрѣли и майкитѣ сѫ умрѣли, и тия деца сѫ станали хора. Има много деца, които сѫ останали при баща си и майка си, въ странство не сѫ ходили, оратъ нивитѣ, еднообразна работа. Впрѣгнешъ воловетѣ, качишъ ралото на колата, идешъ, бучкашъ земята, пакъ се върнешъ въ кѫщи. На другия день пакъ впрѣгнешъ воловетѣ, пакъ качишъ ралото, пакъ идешъ на нивата, бучкашъ земята. После съберешъ житото. Хубаво е това, ти го правишъ 50, 60, 70 години, какво си добилъ? Заминешъ за другия свѣтъ, ралото не можешъ да вземешъ, воловетѣ не можешъ да вземешъ, житото не можешъ да вземешъ. Какво ще занесешъ съ себе си? Ако си поетъ – поезията съ себе си ще занесешъ, ако си музикантъ – музиката съ себе си ще занесешъ. Доброто, което си научилъ, съ себе си ще занесешъ, мисъльта си съ себе си ще занесешъ, доброто, което си научилъ, съ себе си ще занесешъ, своитѣ постѫпки съ себе си ще занесешъ, своитѣ добри чувства, своитѣ добри мисли човѣкъ съ себе си ще ги занесе.

Та казвамъ: Отъ толкозъ години наблюдавамъ, всички сте се окултни ученици, като го бутнешъ – току се наежи. Обикновенъ човѣкъ, нито е поетъ, той много не може да постигне. Като те бутнатъ, като че нищо не е станало. Не си давайте мнението.

Сега ми разправѣха: две дами седятъ въ трамвая и говорятъ за политика. Едната казва: „Хитлеръ ни донесе тази беля“. Детективи има тамъ, хващатъ ги, арестуватъ ги. Вие седите и си давате мнението кой е виноватъ. Кой е виноватъ, не се знае. Единъ камъкъ се търкаля отгоре, отъ планината. Този камъкъ отъ само себе си ли се търкаля? Дошла голѣма буря или землетресение. Той отъ себе си не го прави. Изгубилъ равновесието по единъ наклонъ и се търкаля. Не можешъ да кажешъ (на) единъ камъкъ: „Защо се търкаляшъ?“, де му е пѫтя. Вие имате една неприятность въ свѣта, то е единъ камъкъ, който се търкаля. То е единъ адептъ, който слиза по пѫтя. Нѣкой пита: „Защо се търкаля?“ Отъ този камъкъ ще научишъ единъ добъръ урокъ. Писанието казва: „Зидете се като камъни на домъ нарѫкотворенъ“. Има единъ камъкъ, ти плюешъ отгоре му, той е спокоенъ. Ритнешъ го, той се търкули, пакъ е спокоенъ. Седи, не си мѣни лицето. Скочишъ отгоре му, спокоенъ седи. Казвате: „Камъкъ е това“. Каквото и да направишъ, той седи спокоенъ. Това (е) една хубава черта. Казва: „Ама той е камъкъ“. Кой е по-уменъ – камъкътъ или ти? Риташъ камъка, не го боли. Той е толкозъ пластиченъ. Като го риташъ, заболи те крака, пъкъ камъкътъ казва: „Не ме ритай, защото този, който ме рита, страда“. Понеже азъ зная езика на камънитѣ, всѣки камъкъ, като го ритнешъ, това му пада като медъ на сърдцето. Той това чакалъ съ вѣкове. Като го ритнешъ, той казва: „Дойде единъ ангелъ“. Той това го счита за привилегия. Като ритнете нѣкой камъкъ, той разправя на другитѣ камъни историята какъ го ритнали. Щомъ говоримъ за камънитѣ, ще разбираме онази теория – камънитѣ сѫ спѣщи духове. Теорията е такава. Дали е въ сѫщность така, но така вѣрватъ. Спѣщитѣ духове, като ги ритате, единъ день ще се събудятъ. Той се помръдне, казва: „Хубаво да поспя“. Като го ритнешъ, обърне се на другата страна, налѣво, надѣсно. Казвашъ: „Колко е хубаво, той си спи“.

Сега законътъ е, че: Ако азъ се безпокоя, какво придобивамъ? Безпокойството не е лошо. Щомъ се безпокоишъ, то е едно състояние. Заставенъ съмъ да излѣза отъ положението, въ което се намирамъ. Сега нѣкой пѫть човѣкъ се разгнѣви. Гнѣвътъ е на мѣсто. Въ каквото положение да се намѣри човѣкъ, то е на мѣсто. Но въ дадения случай съ цѣлокупния животъ не е въ съгласие. Ако всѣки день извършвашъ еднообразна работа, сърдишъ се, сръднята не е на мѣсто. Ако на всѣки сто минути се разсърдвашъ по една, намѣсто е сръднята. Ако на сто думи казвашъ една дума, която не е на мѣсто, намѣсто е. Ако кажешъ сто думи и повторишъ едно и сѫщо нѣщо, то не е на мѣстото си. Та казвамъ: Разглеждайте хората. Казвате: „Енергиченъ е този човѣкъ“. Знаете, като се разгнѣви този човѣкъ, какво хубаво лице има. Нѣкой като се разгнѣви, стане енергиченъ, отпуснатиятъ нѣма линия. Като се разгнѣви, като се изпѫчи, иначе стои отпуснатъ. Кое е по-хубаво? Енергичното лице е по-хубаво.

Та казвамъ: Вие по нѣкой пѫть искате всичкитѣ хора да бѫдатъ добри. Именно този човѣкъ, който се гнѣви, той е много добъръ. Ти си добъръ, вземешъ ножа, одрѣзвашъ хлѣба. Ако този ножъ не може да реже хлѣба, то какво ще бѫде съ тебе? Като простиятъ човѣкъ ще вземешъ съ рѫцетѣ си, ще счупишъ, отчупишъ и туришъ едно парче въ устата си. То е една красива линия. После казвашъ: „Тукъ ще се подчинишъ, азъ каквото ти казвамъ“. Откѫснешъ, туришъ го въ устата. Още като чупя хлѣба и го турямъ въ устата, има една красива линия, който разбира. Следъ като ядешъ, ти си доволенъ отъ яденето. Нѣкой счита, че ти не знаешъ какъ да чупишъ хлѣба. Казвамъ: Я ми покажи какъ. Сега ето кѫде е на мѣсто. Ти седишъ, нѣкой взелъ хлѣба, дърпа го, че като го тегли, удари те. То не е на мѣсто. Ти не трѣбва да си толкозъ близо, че като тегли хлѣба, да не може да те удари. По който и начинъ да пипа хлѣба, се е на мѣсто. Но да те удари, не е на мѣсто. Ако е модеренъ човѣкъ, ще каже: „Пардонъ“. Сега нѣкой пѫть азъ засѣгамъ нѣкои въпроси. Нѣкои отъ васъ, които сѫ много чувствителни, казватъ: „Кѫде ли Учительтъ ни е видѣлъ?“ То малко се изисква. Азъ му виждамъ ѫглитѣ на устата му, макаръ че има мустаци, виждамъ, че ѫгълътъ е обърнатъ надолу. Туй положение на устата показва, че човѣкъ е сериозенъ. Туй положение показва, че човѣкъ е веселъ. Веселиятъ винаги ги взема, скръбниятъ винаги дава. Този човѣкъ далъ нѣщо, намѣрилъ, че не го далъ, както трѣбва. Този, понеже взелъ, не знае какъ се печели. Отъ този взелъ, отъ онзи взелъ, събралъ като просѣкъ, че вечерно време извади торбата, веселъ е човѣкътъ. А пъкъ онзи, тѫжниятъ, като се върне сутриньта, е излѣзалъ съ пълна торба, на този далъ, на онзи далъ, гледа – торбата празна. Какъ нѣма да е сериозенъ. Гледа торбата, нѣма петаче. Замисленъ, нѣма какво да прави. Казвамъ: Тѫжнитѣ хора сѫ хора, които помагатъ въ свѣта, въ нуждитѣ имъ. А пъкъ радостнитѣ хора сѫ онѣзи, да намѣрятъ добрата страна. Радостниятъ човѣкъ е като види, че имашъ голѣмъ товаръ на гърба, казва: „Дай ми отъ този товаръ“. Взема го, ще услужи. Вземе половината отъ товаря, но като го носи, ще каже: „Ще бѫдешъ тъй добъръ да ми го дадешъ“. И въ Арабия между бедуинитѣ, като идешъ нѣкѫде на гости, ако нѣщо ти се хареса, той ти го подарява. Каквото и да е, като хвърлишъ на него око, той ти го подарява. И въ природата е така. На каквото човѣкъ хвърли око, даватъ му го. Като се даде, туй даденото си има свои разноски.

Аз съмъ превождалъ онзи примѣръ за единъ турски паша, който посетилъ едно село въ видинско и селянитѣ го приели много добре. Отъ признателность казва на селянитѣ, че ще имъ изпрати единъ слонъ. Човѣкътъ имъ мислилъ доброто. Че слоноветѣ въ Индия работятъ. Но селянитѣ 4–5 години го хранили, обеднѣли, всѣки день трѣбвало по 60–70 кила оризъ да изѣда. Той не работи, тѣ не го турятъ на работа. Срѣща единъ отъ селянитѣ и пита: „Какъ е моятъ слонъ?“ – „Много добре, паша ефенди“. Казва: „Тогава да ви пратя още единъ слонъ, като е много добре“. Казвамъ: Всѣко нещастие, което ни се праща въ свѣта, ако не знаемъ да го туримъ на работа, мяза на слона. Та казвамъ: Хубаво е, единъ слонъ може да свърши работа. Казвамъ: По нѣкой пѫть нашиятъ умъ мяза на единъ слонъ. Като дойде, не знаемъ да го туримъ на работа и тогава плащаме. Сърдцето ни, и то мяза на единъ слонъ. Ако не знаемъ какъ на туй сърдце да му дадемъ работа, то ще бѫде втори слонъ. Като дойде волята, и тя, ако не я туримъ на работа, ще бѫде трети слонъ. Тѣ ядатъ и ние се намѣримъ въ чудо. Казвате: „Не знаемъ какво да правимъ, не знаемъ какво да чувствуваме, не знаемъ какво да мислимъ“. Значи слоноветѣ трѣбва да се хранятъ. Сега трѣбва да се постави човѣшкиятъ умъ на работа. Не че не е поставенъ. Вие мислите много добре. Но дойде ви една малка скръбь, да намѣрите произхода ѝ. Имате едно недоволство въ себе си. Искате нѣкой пѫть да пѣете. Ти никога не можешъ да се научишъ да пѣешъ, ако не дружишъ съ музиканти. Ти поетъ никога не можешъ да станешъ, ако не дружишъ съ поети. Ти добъръ човѣкъ никога не можешъ да бѫдешъ, ако не дружишъ съ добри хора. Ти любѣщъ никога не можешъ да станешъ, ако не дружишъ съ любѣщи. Съ какъвто дружишъ, такъвъ ще станешъ. Ако искашъ волята ти да стане силна, трѣбва да дружишъ съ силни хора. Ако 20 години вие пасете говеда, какво ще научите? Ти ще замязашъ на тѣхъ, тѣ нѣма да замязатъ на тебе. Единственото положение, положение, кѫдето отиваме, тѣ сѫ ония напредналитѣ братя въ свѣта, тѣ сѫ високитѣ върхове, къмъ които ние се стремимъ. Тѣ сѫ, които даватъ направление на живота. Всѣки единъ отъ васъ, той си има своето мѣсто. Нѣма косъмъ на главата си, който да не е на мѣстото си. Сега защо ви сѫ космитѣ? Тѣ сѫ като покривка на главата. Тия косми отгоре на главата, когато сѫ хубави, космитѣ сѫ въ съобщение съ Божествения свѣтъ. Даже на челото, ако търсите, и тамъ има косми. Тѣ сѫ малки антени. Горе на главата сѫ дълги, тамъ съобщението е на дълги вълни, на челото е на кѫси вълни. После, мустацитѣ на мѫжетѣ функциониратъ на дълги вълни, женитѣ – на кѫси вълни. Жената надалечъ съ кѫситѣ вълни схваща, мѫжътъ само отблизо. Отдалечъ той не може да приеме. Тия нѣща сѫ алегории. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Сега ще оставимъ онѣзи, които не се интересуватъ, ние ще го оставиме на мѣстото, дето сте. Болниятъ, щомъ го оставимъ, не може да дойде, здравиятъ да върви. И болниятъ, като оздравѣе, да върви. Този пѫть, по който вървите, ако вървите – ще постигнете онова, което желаете. Защото, ако човѣкъ разсѫждава правилно, той ще придобие една линия на челото. Ако човѣкъ е музикаленъ, ще придобие една правилна линия на челото на друго мѣсто. Ако е поетъ, ще придобие една правилна линия на челото. Ако е скулпторъ, ако добре готви, каквото изкуство да има, ще придобие една правилна линия. Ако е веселъ, на кое мѣсто е веселието въ насъ? Веселитѣ хора отстрани на бузитѣ при носа придобиватъ известни линии. Умнитѣ хора по челото се познаватъ горе, музикантитѣ по челото пакъ се познаватъ. Има специални линии. Не ви казвамъ кѫде е, понеже тѣ сѫ динамични линии. Линиитѣ изпъкватъ, както изпъква едно освѣтено мѣсто, нѣкой планински върхъ. Като има свѣтлина – вижда се, като нѣма свѣтлина – не се вижда. Като дойде онази Божествена свѣтлина, високитѣ върхове ще ги видите. Хубавото въ човѣка всѣки може да го види, но работа трѣбва.

Та казвамъ: Когато нѣкои искатъ да обичатъ Бога, тѣ ще иматъ отношение къмъ Него. Когато обичаме единъ човѣкъ, ние знаемъ всичко, което има. Като мине по пѫтя и стѫпкитѣ считаме свещени, каквото посѣлъ, каквото пипналъ е свещено за насъ. Туй е въ всичко. И въ животнитѣ го има, и въ растенията го има туй почитание въ съвсемъ друга форма. Вие седите и мислите какво трѣбва да правите. Толкозъ разнообразие има.

Запримѣръ – по какво се отличаватъ тѫжнитѣ пѣсни? Всѣкога, когато симпатичната нервна система не е развита правилно, пѣснитѣ сѫ тѫжни. Когато симпатичната нервна система е правилно развита, пѣснитѣ сѫ весели. Когато въ човѣка има песимистично чувство, когато вѣрата и надеждата сѫ слабо развити, той е песимистъ. Като не вижда надалече какво има, стане ти мрачно. Песимизмътъ е състояние на човѣшкия умъ, неразположението се дължи на симпатичната нервна система, на неговото сърдце. Една тѫжна пѣсень е хубава, понеже една тѫжна пѣсень донася повече влага, веселитѣ пѣсни донасятъ повече свѣтлина. Азъ имамъ три начина. Имаме пѣсни, които употрѣбявамъ да стимулиратъ ума. Има пѣсни, които употрѣбявамъ да стимулиратъ сърдцето. Има пѣсни, които употрѣбявамъ да стимулиратъ волята, тѣлото, каквото и да е. Следователно, щомъ волята ми отслабне, подновявамъ я съ тия пѣсни. Музиката служи за възпитанието да събуди ума къмъ дейность. Цѣлиятъ день, щомъ ти вѫтрешно имашъ хубаво разположение, то е музика въ тебе. Нѣкой само механически пѣе. Въ музикално отношение има известни мотиви, които събуждатъ човѣшката мисъль. Да кажемъ, нѣкой човѣкъ поговорилъ и събудилъ една мисъль. То е музика. Нѣщо приятно дошло до вашитѣ уши. То е музика. Събуди се въ тебе една нова мисъль. Ако така не бѣше ти говорилъ, не щѣше да събуди тази мисъль. Та казвамъ: Ако поезията и музиката се съединятъ въ едно, придобиватъ едно качество на човѣшката речь, която събужда мислитѣ, събужда чувствата, събуждатъ човѣшката воля къмъ правилна работа. Така провидението работи. Нѣкой пѫть вѣтърътъ духа и събужда вашиятъ умъ. Нѣкой пѫть дъждъ като вали, събужда вашитѣ чувства, пъкъ вѣтърътъ събужда вашиятъ умъ. Вие сте разточителни, чувствата ви събрали въ себе си лошо, човѣкъ чувствува само за себе си. Пъкъ съвсемъ да забрави чувствата, то е другото зло. Правилно разбиране трѣбва. Единъ човѣкъ да мисли за ума си, да мисли за сърдцето си, да мисли за тѣлото си. Най-после да впрѣгне ума си, да впрѣгне сърдцето си, да впрѣгне и волята си, да служи. Защото Богъ пратилъ човѣка и Той иска отъ всѣки едного отъ васъ да впрѣгне ума си, сърдцето си и волята си да работятъ за Господа. Какво ще работятъ? Седнешъ нѣкой пѫть и проповѣдвашъ на хората. И азъ проповѣдвамъ, седна и проповѣдвамъ на хората, изпращамъ своитѣ хубави мисли. Пожелавамъ на цѣлъ свѣтъ да има свѣтлина. Азъ пожелавамъ, и щомъ пожелая – работата отива. После, на тия хора пожелавамъ добритѣ чувства. Щомъ пожелая, чувствата идатъ. После, на слабитѣ пожелавамъ да се усили тѣхната воля. Новото пожелание, което изпращамъ, колкото и малко да е едно желание, което изпраща единъ вашъ приятель – то е благословение за васъ. Силни и мощни сѫ човѣшкитѣ чувства и мисли. Затова трѣбва да си пожелаваме добро. Дали ще стане? Пожелай! Ако ти пожелаешъ нѣкому и той не го приеме, то пакъ ще се върне при тебе, ти печелишъ. Нѣкога, когато човѣкъ мисли добре, който върши добро – всѣкога печели. Каквото и да изпрати въ умствения свѣтъ, въ сърдечния свѣтъ, въ волевия свѣтъ, ако го приематъ – хубаво, още по-добре. Ако не го – той печели. Станете сутринь, за какво да мислите. Недоволни сте. Всичкото недоволство се върне отгоре ти като каша, като тиня, ще ходишъ по кальта. И обущата ще бѫдатъ кални. Ако мислишъ хубаво, ако чувствувашъ хубаво, споредъ Божественитѣ закони, казва Писанието: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви предъ човѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Бога предъ човѣцитѣ“. Така да просвѣтнатъ вашитѣ дѣла, дѣлата отъ вашата мисъль, дѣлата отъ вашитѣ чувства и дѣлата отъ вашитѣ постѫпки, че като ги видятъ хората, да прославятъ Бога. Сега не казвамъ, че вие не работите. Вие правите всичкитѣ усилия, но нѣмате единъ начинъ, ще го научите. Запримѣръ: вземешъ единъ товаръ, дигнешъ го. Ти може да се осакатишъ. Има единъ начинъ на дигане. Не си струва да дигашъ единъ товаръ наведнажъ. Най-първо онѣзи, които се упражняватъ въ гимнастиката, иматъ си начини. Трѣбва да се научишъ какъ се носи товаръ съ ума си, съ сърдцето си и съ волята си. И тогава ще дойдешъ до физическото тѣло. Умствено ще носишъ, най-първо ще си представишъ, че дигашъ единъ килограмъ, нѣма да се навеждашъ, но мислено протѣгашъ рѫката, мислено го дигашъ. После дигашъ два килограма. Това нѣма да стане въ единъ день, може въ цѣла година. Дойдешъ и мислено можешъ да дигашъ 150 килограма, 200 килограма. Започни съ сърдцето си да дигашъ такъвъ товаръ и най-после съ волята си. Тогава въ физическия свѣтъ твоитѣ мускули ще бѫдатъ готови да дигнешъ товара. Мислено може да дигашъ, но дойде една мѫчнотия, не можешъ да се справишъ съ нея. Виждалъ съмъ мнозина да плачатъ, казвамъ: Защо? Казали му „простакъ“ и четири реда сълзи му протекли. Какво значи „простакъ“? По-стой. Всѣки човѣкъ, който не свършва навреме работата, протака. Не протакайте работата. Трѣбва да разбирате думата „простакъ“, който протака. Сега предметното учение е следното: да кажемъ първитѣ методи сѫ много отвлечени. Ще ви донеса въ една кошница книжни направени плодове, хубави ябълки, форма иматъ, цвѣтъ, тѣ сѫ направени съ една миризма, усѣщате миризмата. Но отъ тѣхъ вие не можете да се ползувате. Хубаво сѫ направени, миришатъ, но книжни. Туй сега е умствената страна. Донеса ви и една цѣла кошница съ ябълки. Имаме предметно учение за ябълкитѣ. Следъ като държа лекцията, раздамъ ябълкитѣ на всички. То е реално. Сега само ви разправямъ. Вие казвате: „Малко по-реално“. Казвамъ: Втори пѫть, като говоря, ще имамъ цѣла една кошница. Тогава предметътъ ще бѫде много по-важенъ, понеже всѣки ще има по една ябълка. Реално е въ свѣта туй, което постигаме. Имашъ едно чувство на разположение, то е вече постижение. Имашъ една мисъль, колкото и малка да е, то е постижение. Имашъ една малка постѫпка, то е постижение.

Азъ веднажъ гледахъ такъвъ единъ примѣръ. На единъ старъ човѣкъ отвързала му се обувката. Едно малко момиче се спира и му връзва обувката. Ето единъ хубавъ примѣръ. Като му свърза обувката, дѣдото погледна, казва: „Какво хубаво дете, каква майка, какъвъ баща“. Туй дете го гледа право въ лицето и старецътъ му казва: „Господь да те благослови“. То единъ добъръ примѣръ. По нѣкой пѫть казваме, че има добри хора. Въ едно дете се заражда едно добро желание. Стариятъ човѣкъ и той преценява, казва: „И азъ бихъ желалъ да бѫда като тебе“. Пъкъ азъ се радвамъ, че видѣхъ нѣщо хубаво въ свѣта.

Та казвамъ: Радвайте се на вашитѣ страдания, не на изкуственитѣ страдания, но страданията, които невидимиятъ свѣтъ ви изпраща. То сѫ благословение. На тия страдания снемете опаковката, ще намѣрите нѣщо вложено. Писанието казва: „Потърсете ме въ день скърбенъ, ще ви помогна и ще ме прославите“.

Всичкитѣ хора казватъ: „Война има, какво ще стане?“ Цѣлиятъ народъ да потърси Господа, ще имъ помогне. Нѣма нѣщо невъзможно за Него, само като каже: „Спрете!“, ще спратъ. Казва: „Бийте го!“, биятъ те, ударятъ ти единъ ударъ, ти се молишъ, казва: „Спрете!“, спратъ да те биятъ. Като не се молишъ, 25 удара ще ти ударятъ. Ако се молишъ преди да сѫ почнали да те биятъ, ще се отложи страданието. Казвамъ: Не чакайте да ви набиятъ и накрай да се молите. Преди да ви ударятъ, гледайте да ги избѣгнете. Има страдания, които трѣбва да се избѣгнатъ, не сѫ необходими. Туй, което сега става въ свѣта, то е една необходимость за единъ по-високъ свѣтъ, който разрешава една важна задача. Въ планинитѣ се трошатъ камънитѣ, превозватъ се, васъ ви е неприятно. Чупятъ тия камъни, но тѣ сѫ потрѣбни да се направи едно шосе. Казва: „Не може ли безъ да се чупятъ камъни?“ При сегашнитѣ условия трѣбва да се чупятъ камънитѣ. Казвамъ: Онова, което става въ свѣта, е предвидено въ Божествения свѣтъ, да ви не смущава. Казвате: „Какво ще стане?“ Господь си знае работата. Затуй Писанието казва: „За добре е“. Да каже човѣкъ „за добре е“, знаешъ колко мѫчно е. Както онзи, който има раница, той знае тази раница да я снеме, да я откопчава отъ ремъка. Всѣка една мисъль, която може да ви безпокои, да знаете какъ да се освободите отъ нея. Всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка да знаете какъ да се освободите. Сега казваме: „Да се освободимъ“. То е само твърдение. Казваме: „Да бѫдешъ паметливъ“, но паметьта не се добива въ единъ день. Съ вѣкове трѣбва да сѫ работили редъ поколѣния, за да бѫдешъ паметливъ. И сега човѣкъ трѣбва да работи, не трѣбва да бѫде разсѣянъ. Когато хората изгубватъ своята паметь, то е когато сърдцето взема надмощия въ ума. Азъ наричамъ въ човѣшкото небе се набрала толкова влага, нѣщата не сѫ ясни. Не виждаме ясно работитѣ. Когато помнимъ, небето е ясно. Когато човѣшкото небе става тъмно, хората губятъ паметьта си. Когато човѣшкото небе вѫтре се изяснява, паметьта иде. Зависи отъ свѣтлината. Та по нѣкой пѫть не е необходимо вие да носите товара на цѣлия свѣтъ. Какво ще стане? Нѣма какво да мислите какво ще стане. Ще има желания въ васъ. Въ училището ще има желание да учите, да бѫдете въ съгласие съ своитѣ другари, да бѫдете по възможность единъ отъ първитѣ ученици. Въ себе си да бѫдешъ доволенъ. Каквато дарба имашъ, тури я тамъ.

Сега, ако ви попитамъ: Какво бихте желали да имате? – какво ще ми отговорите? За втория пѫть нека всѣки да ми каже какво иска. Една тема е това. Само съ една, 2, 3 думи да каже какво иска. Може да кажете тъй: „Искамъ шапка, или обуща, или връзка, или пръстенъ, или цигулка, или само едно нѣщо“. Въ дадения случай, какво ви трѣбва? Едно перо да пиша, ако съмъ поетъ. Едно златно перо. Ако съмъ цигуларь – една хубава цигулка. Или ако имамъ хубава цигулка, ще ми трѣбватъ хубави струни, или хубавъ лѫкъ ще ми трѣбва. Ако съмъ въ обществото, ще ми трѣбва рединготъ. Казвате: „За такива работи да не мислимъ“. Предметно учение е. Въ дадения случай съ какво се занимава умътъ ти? Запримѣръ: днесъ какво искате да бѫде времето? Нѣкой отъ васъ доволни ли сте отъ туй време? Не сте доволни. Какво трѣбва да бѫде времето? Щомъ си недоволенъ, излѣзъ надъ облацитѣ съ ума си, качи се горе. Като има дъждъ, иди на мѣсто, дето нѣма дъждъ, влѣзъ въ кѫщи въ съзерцание. Премѣсти се автоматически, щомъ искашъ хубаво време. Нѣкой пѫть времето е хубаво, не си доволенъ отъ хубавото време, пренеси се на мѣсто, дето има облаци, дето има вѣтъръ. Човѣкъ всѣкога може да има такова време, каквото той иска. Реално нѣма да бѫде. Но за себе си винаги може да има. Ти си беденъ, нѣмашъ нито петь пари. Представи си, че си богатъ, имашъ апартаментъ, автомобилъ, аеропланъ, хвъркашъ навсѣкѫде. Казвате: „Илюзия“. Не е илюзия. То е реалность. Илюзията е тамъ, че ти като ходишъ съ аероплана на ума си, никога нѣма да паднешъ. Които ходятъ съ аеропланъ реално, често падатъ и се осакатяватъ. Щомъ се осакатимъ, то сѫ илюзии. Казва: „Не ми трѣбваше да ходя съ аеропланъ“. Всѣки, който е падалъ три–четири пѫти отъ аероплана, казва: „Не искамъ да се качвамъ“. Който не е падалъ, не знае какво е падане.

Сега дръжте ума си заетъ съ най-хубавитѣ мисли, опитайте какво нѣщо е свѣтла мисъль. То е Божественото. Дръжте едно хубаво чувство, турете го въ сърдцето си, или намѣрете хубава постѫпка, турете я въ тѣлото си. Всѣки день правете, туй никой не може да ви отнеме. Може да си боленъ, може да си сиромахъ, никой не може да ви лиши отъ благото, което Богъ ви дава. Тогава, ако нѣмате нищо, призовете Господа. Трѣбва да знаете какъ да Го призовете. Помолете се да ви хвърли свѣтлина. Туй, което ви се случило, каква полза имате отъ него? Този български свещеникъ, този човѣкъ можеше да каже: „Какво ми трѣбваше този човѣкъ да го нагостявамъ“. Той правеше нѣщо, безъ да знае. Онѣзи, които рѫководятъ сѫдбинитѣ, му казватъ: „Направи добро на този човѣкъ и той ще ти бѫде полезенъ единъ день“. Ти вървишъ по пѫтя и нѣщо ти казва: „Махни този камъкъ отъ пѫтя“. Казвашъ: „Защо да го махна?“ Като минешъ втория пѫть, да не блъснешъ крака си въ него. Всѣка погрѣшка, която сме направили, не съжалявайте за нея, турете я настрана. Втори пѫть, като минете, да се не блъснете въ погрѣшката. И други, като минатъ, да се не блъснатъ. По този начинъ само ще се създаде новото въ свѣта.

Сега всички вѣрващи желаятъ едно нѣщо. Германци, англичани, италианци желаятъ да победятъ. И еднитѣ, и другитѣ казватъ: „Ние ще победимъ“. Кой ще победи, времето ще покаже. Може да кажа: Азъ ще направя това, онова. Това, което съмъ свършилъ, което съмъ реализиралъ, то е. Въ Божествения свѣтъ азъ поставямъ така. Казвате: „Ние ще победимъ“. Ще победимъ знанието. Всичкитѣ ученици могатъ да иматъ победа. Едни ще победятъ по-лесно, други ще победятъ по-мѫчно. Казвамъ сега: Победата е въ васъ. Сега вие искате да победите. Трѣбва да победите. Ако учите добре, ако живѣете добре, ако мислите добре, ако чувствувате добре, ако постѫпвате добре – победата ще бѫде ваша. Трѣбва да победите, защото ако не победите – ще дойдатъ лошитѣ условия, ако победите – ще дойдатъ добритѣ условия, ще бѫдете господари на положението.

За да бѫдемъ ние свободни, трѣбва да направимъ ние връзка съ Бога. Първата връзка съ любовьта да бѫде така, че никога да се не кѫса. Втората връзка трѣбва да направимъ въ духовния свѣтъ, да се свържемъ съ вѣрата, съ човѣшката мисъль, че тази връзка да се не кѫса. Третата връзка на постѫпкитѣ трѣбва да направимъ връзка съ надеждата, че и тя да се не кѫса. Да имаме три връзки, които никога да се не кѫсатъ, да бѫдатъ пѫтища, съобщения, да ходимъ въ тия свѣтове и да се връщаме. Тогава ще имаме туй знание, което ние го искаме.

/Изпѣхме „Всичко въ живота е постижимо“/.

Въ живота има една вѫтрешна последователность, на която искамъ да обърна внимание. Въ дадения случай гладниятъ се нуждае отъ храна. Следъ като се наяде, идатъ другитѣ нѣща. Дишането е една необходимость. Туй дишане трѣбва да стане естествено, че да не ни безпокои. Започваме да усѣщаме задушаване. Мисъльта е единъ естественъ процесъ. Когато върви, човѣкъ е радостенъ. Когато този процесъ не е естественъ, човѣкъ се усѣща, че има нѣщо, което му липсва. Тия процеси трѣбва да бѫдатъ естествени, да бѫде човѣкъ свободенъ. Въ чувствата нѣкой пѫть се плашимъ да се проявимъ такива, каквито сме. Запримѣръ: Какъ трѣбва да ви говоря? Нѣкой пѫть съмъ естественъ въ говора. Не да ви втълпя въ ума ви да мислите. Безъ да ви говоря, вие ще дойдете да мислите, но следъ голѣми страдания. Въ Божествения свѣтъ времето се съкращава. Времето трѣбва да се съкрати. Онзи, който не е вещъ, той продължава времето. Въ музиката времето не може да се продължи. Ако продължишъ времето, пѣсеньта губи своя смисълъ. Ако удължишъ времето на една игрива пѣсень, тя изгубва ритъма. Ако съкратишъ времето на една класическа българска или европейска пѣсень, и тя губи своя ритъмъ. /Учительтъ пѣе игрива българска пѣсень и тѫжна бавна българска пѣсень/. Едната е мудна пѣсень, другата е игрива. При едната човѣкъ е на работа. Онзи адептъ седи. Другиятъ нѣма време, казва: „Трѣбва да се върви, работата трѣбва да се свърши“. Когато искаме, ние сега може да пѣемъ много хубаво. Както ви пѣхъ, не е много музикално. Българскитѣ игриви пѣсни сѫ много музикални, много подвижни, много мѫчно се свирятъ, много украшения иматъ.

Трѣбва да имате единъ микрофонъ. Като станете сутринь, да произнесешъ думата „любовь“ и всѣки день, като я произнасяшъ, да има отражения, да видишъ какъ музикално си я произнесалъ. Нѣкои казватъ: „Да се обичаме“. Той така говори „Да се обичаме“. Но да се обичаме и да се любимъ, то сѫ две нѣща различни. Да любишъ единъ човѣкъ, трѣбва да му донесешъ хлѣбъ, да му направишъ дрехи, да внесешъ топлина въ него. Да го обичашъ, значи да му дадешъ всичкитѣ условия. Като яде, да го не мушкашъ, да го оставишъ свободенъ, че и ти да ядешъ. Обичьта изисква сега да му дадешъ условия да се наяде сладко. Любовьта носи яденето. Обичьта дава условия да ядемъ. Насъ ни трѣбва любовьта да дойде, да донесе знанието. Обичьта като дойде, да възприемемъ това знание, че като го възприемемъ, да бѫдемъ доволни отъ него.

Отче нашъ.

ХХ година
21. Лекция на Общия Окултенъ класъ
26 февруарий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Музикални тактове

Добрата молитва.

Богъ е Любовь.

Пишете върху темата: „Отъ какво произтичатъ противоречията въ живота“. Хубаво да пишете, не само пишете какво сѫ писали другитѣ. Ще пишете едно изречение, какво казалъ нѣкой, отъ какво произтичатъ противоречията. Вие какво мислите. Какво сѫ говорили философитѣ, остава за тѣхна смѣтка. Не всичкитѣ философски работи сѫ вѣрни. На съвременнитѣ хора трѣбва философия. Нѣкои хора много знаятъ, нѣкои малко знаятъ. Нѣкои музиканти много знаятъ по музиката, нѣкои много малко знаятъ. Музикантитѣ често казватъ: „Тактъ“. Какво нѣщо е тактътъ? Запримѣръ: 2⁄4 какъвъ тактъ е? Или 3⁄4, или 6⁄4? Ще кажете, че много тактове има. Въ всѣко отдѣление, въ всѣки тактъ има опредѣленъ брой ноти. Една пѣсень е турена въ 2⁄4 тактъ, друга въ 6⁄4, каква разлика има? Или ако нѣкѫде туришъ цѣла нота, или половина нота, или ако туришъ четвъртина нота, защо, или осмина нота, или шестнайсетина, или тридесетвторина, или шестдесетичетвъртина, защо? Казвате: „Свойство на музиката“.

Сега нѣкои казватъ: „Високъ човѣкъ“. 165 сантиметра. Това е едно количествено число колко е високъ единъ човѣкъ. 165:41, 165 къмъ 41 – неговата широчина на раменетѣ. Казва: „Широкъ е“. Ако хранишъ една пчела, или ако хранишъ една свиня, тогава разноскитѣ сѫ различни. Пчелата ще се задоволи съ много малко. Свинята не може да се задоволи съ сѫщото. По отношение на храната, свинята ще те тури въ изпитание, за милиони пчели ще изяде храната. Свиня ли да хранишъ е добре или пчела да хранишъ? Но ако е за печалба, ако имашъ единъ работникъ, който работи като пчела и имашъ единъ, който работи като свиня, тогава по отношение на работата, кой ще донесе по-голѣма търговска печалба? Разбира се, свинята ще донесе, повече мазнина ще даде, като я заколишъ.

Сега това сѫ редъ разсѫждения. Какво може вие да направите съ една рѫка? Или имате рѫката, имате петь пръста, защо сѫ петтѣ пръста? То е търговска работа. Рѫката е за търговска работа направена. Първиятъ пръстъ, палецътъ, означава Божественото начало, едното. Четиритѣ пръста сѫ работници, палецътъ ги командува. Палецътъ е полковникъ, генералъ е той. Четиримата може да сѫ 40, 400, 4000, генералътъ командува. Ако измѣрвате палеца, ще видите дължината. Каква е дължината на пръститѣ? Човѣкъ, както е построенъ или както е работилъ, той е опредѣлилъ своята сѫдба. Този човѣкъ самъ си опредѣля сѫдбата. Влияние върху него има слънцето, влияние върху него има Венера, влияние върху него има Меркурий. 1-то иска да живѣе, 6-тѣ иска да се удоволствува, 5-тѣ иска парици, търговия. 165 казва: „Азъ искамъ да живѣя, азъ искамъ да не страдамъ, добре да ми е въ живота, да се удоволствувамъ, пари да имамъ“. Сега откѫде иде туй? Зависи отнѣкѫде. Вие казвате: „Откѫде иде?“

Л	Ю
Б	О
В	Ь

Имате тия букви. Какво има сега? То сѫ елементи, ако знаешъ да ги съчетаешъ. Ако можешъ ти да ги съединишъ, ако съединишъ Л и Ю, какво става? ЛЮ – очудване, нѣкога се очудвашъ на онази, младата мома: „Лю, брей, какъ е израснала!“ БО – богатъ, започва съ Б, не съ В. Б-то е вързано съ земята, има на какво да уповавашъ. Богатиятъ уповава на своитѣ пари. О-то е нула, въ дадения случай показва условията, означава и самата вѣчность, отдето нѣщата излизатъ. Самата единица е излѣзла отъ нищо. Когато казватъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ нищо, отъ нула е създаденъ свѣтътъ. Какво нѣщо е нищо? Нулата е нищо. Ако имашъ нула, тя сама по себе си е нищо. Ако я туришъ предъ единицата – намалява, ако я туришъ задъ единицата – увеличава. Никакво количество нѣмашъ въ нея, но въ този зародишъ имате динамика. Нулата срѣщашъ въ природата, ще ѝ дадешъ съвсемъ друго значение. Дветѣ очи сѫ ненаситни, защо? Числото две е негативно, то е ненаситно. Какво значи две? Човѣкътъ на дветѣ е всѣкога недоволенъ, кесията винаги му е празна, то иска това, иска онова, 2-тѣ само иска: „Дай, дай, дай“. Детето плаче, оплаква се, тукъ-тамъ го боли – то е вече числото 2. Сега вие ще кажете: „Защо е така?“ Какъ трѣбва да бѫде? Следъ като си взелъ пари, следъ като отивашъ при единъ човѣкъ да вземешъ единицата, 1-то е вземашъ пари назаемъ, сърдцето ти помага. Обаче, щомъ дойдешъ до 2-тѣ, показва, че туй, което си взелъ, трѣбва да го платишъ. Взелъ си единъ левъ, лесно се връща, лесно се плаща. Като дойде до плащането – изваждашъ, плащашъ. Взелъ си 2 хиляди лева, и тѣхъ лесно може да платишъ, но взелъ си 10, 15, 100 хиляди лева, като дойде до плащането – намѣришъ се въ трудно положение. То е числото 2. 1 – вземашъ назаемъ, 2 – плащашъ. Щомъ дойдешъ до 2-тѣ, трѣбва да се плаща, започвашъ да мислишъ какво трѣбва да се прави. Какво ще правишъ? Казва: „Защо ми дойде тази бѣля на главата“. Че тази бѣля ти самъ си създаде. Що ти трѣбваха 100, 200 хиляди лева, тия търговски работи? Защо ти трѣбваше да мислишъ, че, като имашъ много, ще живѣешъ по-добре? Сега сте недоволни въ живота. Дветѣ очи иматъ числото 2. Очитѣ количествено сѫ 2. По форма очитѣ образуватъ осморка. Числото 8 е число ненаситно. То е число на недоимъкъ, на недоволство. Човѣкъ всѣкога е недоволенъ. То е числото 8. Той е песимистъ. Каквото да му кажешъ, казва: „Не върви тази работа“. Казва: „Защо ми е този животъ?“ Умъ има, казва: „Защо ми е този умъ?“ Има здраве, казва: „Защо ми е това здраве?“ Лице има, казва: „Защо ми е това лице?“ Крака има, казва: „Защо ми сѫ тия крака?“ Знае да свири, казва: „Защо ми е туй знание?“ Знае да говори, казва: „Що ми трѣбва да говоря?“ 8-тѣ ще го направишъ на 9. За да излѣзешъ отъ тази бѣля, отъ това недоволство, ще го превърнешъ на 9. То е марсиянско число. Дойде този съ 8, той е страхливецъ, казва: „Ще изгубя, ще ми се смѣятъ хората, ще ида да уча. Става ли? Какво ще кажатъ другитѣ?“ Той навсѣкѫде вижда само лошата страна. Тогава той си казва: „Защо Господь създалъ свѣта така, азъ така да се плаша?“ Господь ти далъ пълни шишета. Защо ти ги начупи тия шишета и ги нахвърли по двора? Тури ти обуща на краката, ти започна да ходишъ съ боси крака. Тукъ се натъкнешъ на едно парченце, тамъ се натъкнешъ на друго парченце, казвашъ: „Защо свѣтътъ е така направенъ?“ Ти направи този свѣтъ така. Ти имашъ единъ езикъ и тръгнешъ (да) критикувашъ хората – този лошъ, онзи лошъ, този кривъ, онзи кривъ. Тѣ сѫ парченца отъ стъклото. За да критикувашъ хората, трѣбва да бѫдешъ съвършенъ. Като влѣзешъ въ стаята, тогава ги критикувай. Не си давай мнението за хората, защото щомъ ти си давашъ мнението за хората и тѣ ще си дадатъ мнението за тебе.

Азъ веднажъ излизамъ отъ („Опълченска“) 66, гледамъ едно голѣмо куче върви, гледамъ друго куче, и то голѣмо, носи една кость. Голѣмото куче, като се нахвърли върху него, обърна го на гърба. Голѣмото му казва: „Кой ти позволи тази кость да я вземешъ? Тази кость (азъ) ще взема“. Като го върдаля, върдаля, пусна го и то избѣга. Следъ десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носѣше една кость. То веднага се нахвърли върху него, обърна го на гърба, казва: „Кой ти позволи тебе?“ Въпросътъ бѣше за една кость, разправятъ се за правото и (даватъ) заявление да дойде прокурора. Казва: „Нѣмашъ право да носишъ тази кость“. Азъ се спрѣхъ и ги наблюдавамъ. Гледамъ едно явление въ природата. Обърна го на гърба и казва: „Ти за тази кость пита ли Господа?“ Проповѣдва му. Като му проповѣдва къмъ Господа да гледа, гледа надолу, къмъ земята. Обърналъ го на гърба и казва: „Трѣбва да гледашъ къмъ Господа“. То взело костьта и хичъ не се обърнало къмъ Господа. Проповѣдва на другитѣ, казва: „Знаешъ, на мене ми проповѣдваха да гледамъ къмъ Господа“. То като взе костьта на малкото кученце, хичъ не гледа нагоре. Остана това малкото кученце, като му взеха костьта, обърна се, облиза си задницата. Погледахъ едното куче, погледахъ другото и разсѫждавамъ. И си казва малкото куче: „Така е свѣтътъ, нали съмъ слабъ, така ще ме върдалятъ“. Ако си силенъ, никой нѣма да те върдаля. Щомъ си слабъ, ще те върдалятъ. Разсѫжденията въ мене сѫ вѣрни. Дали така мислятъ кучетата, азъ не съмъ авторитетъ, азъ така предполагамъ, че така мислятъ. Първото куче, което мисли, е авторитетъ за себе си. Не се спрѣхъ да го питамъ, можехъ да го питамъ, то щѣше да ми каже. Можеше да питамъ и второто куче, има единъ начинъ.

Да кажемъ вие имате една болесть, предполагамъ каква е болестьта. Вие чувствувате какво е вашето състояние, усѣщате каква е степеньта на болката. Какъ усѣщате – вие сте авторитетъ. Азъ не може да усѣщамъ вашата болка, както вие. Или пъкъ имате приятно чувство. Тази радость, която имате въ себе си, азъ не може да я чувствувамъ, предполагамъ. Всѣки отъ васъ е авторитетъ въ себе си и въ своитѣ радости, и въ своитѣ страдания. Та казвамъ: Страданията произтичатъ отъ числото 2. Щомъ страдате – имате да давате, щомъ се радвате – имате да вземате. Едва вече въ числото 3, то е на Юпитеръ, 3 показва достойнство. Домътъ е създаденъ на юпитеровско начало. Първо е слънцето, вече го сгодяваме за 2, тогава 123, 3-тѣ е резултатъ. Въ тритѣ се осмисля животътъ. Туй три е турено на котвата. Котвата не е нищо друго, освенъ единицата, то е бащата, то е правата линия въ котвата. Майката – това е хоризонталната прекръстосана линия на котвата. Крѫгътъ отгоре – това е детето, условията, които сѫ дадени за това развитие. Човѣкъ му е турилъ всичкитѣ правила. Като погледнете рѫката, като погледнете лицето, както сѫ създадени – вие вече имате всичкитѣ правила какъ трѣбва да постѫпите, какъ трѣбва да излѣзете изъ неблагоприятнитѣ условия и какъ трѣбва да употрѣбите благоприятнитѣ условия, при които се намирате. Нищо не е произволно въ живота. Задача ви е дадена. Имашъ животъ на мѫчнотии, то е задача. Ако знаешъ какъ да постѫпишъ – ще излѣзешъ, за да се справишъ съ числото 2 на мѫчнотиитѣ. Имате 27, но 7 въ дадения случай е число на луната, на пълнолуние. Растенията на земята ги регулира месечината, приливитѣ и отливитѣ, кръвообращението се регулиратъ отъ месечината. Ако месечината въ тебе е добре поставена, разбирамъ, че кръвообращението въ тебе става редовно. Щомъ не става редовно кръвообращението, има повече венозна кръвь, то е числото 2. Артериалната кръвь – то е числото 7, пълнолунието. Сега азъ говоря за 27, то е процесъ на кръвообращението. Гледамъ знака въ природата какъ е туренъ. Въ природата, ако има плюсъ, показва, че кръвообращението е добро. Ако има минусъ – значи отслабва. Трѣбва да вземете мѣрки, за да се пази да има равновесие. Ако на линията турите още, вие имате единъ квадратъ, то е числото 4. Числото 4 – то е елементъ за мене. Ти се намирашъ въ едно голѣмо противоречие. Имашъ една нива, която трѣбва да се оре. Казва: „Какво значи 4?“ 4 означава работа, имашъ да се боришъ.

Тогава имате единъ тактъ въ музиката 2⁄4, имате 4⁄4, 6⁄4. Какъ се взема? Съ такта 3⁄4 ти предизвикашъ едно влияние, съ 6⁄4 друго влияние. Съ 6⁄4 предизвикашъ влиянието на Венера, то е венеринъ тактъ. Съ 3⁄4 ще предизвикашъ влиянието на Юпитеръ, 3⁄4 е юпитериански тактъ. 7⁄16 – това е тактъ на месечината, музикаленъ тактъ на месечината, или 4⁄4. Имате 5⁄4 – то е на Меркурий, търговска работа е 5. Това сѫ философски разсѫждения. Музикантитѣ, които даватъ тактъ, знаятъ какво означаватъ. Тактътъ 3⁄4 съвсемъ другъ колоритъ ще даде. Ще даде достойнство на музиката. Въ такта 6⁄4 тия ноти ще бѫдатъ съобразни съ този тактъ, ще даде едно вѫтрешно съдържание, чувствителность въ тази музика, да го почувствувашъ. Нѣкои казватъ: „Да почувствуваме“.

Та казвамъ: Животътъ е музика самъ по себе си. Ти, като музикантъ, трѣбва да разбирашъ тия ходове, да разбирашъ смисъла на тия ноти. Имашъ цѣла нота – това е нота на Слънцето. Имашъ половина нота – това е нота на месечината. Имашъ четвъртина нота – това е нота на Земята. Имашъ осмина нота – това е нота на Сатурнъ. Имашъ шестнайсетина – това е нота на Венера. Имашъ тридесетивторина – това е нота на Юпитеръ и на месечината съединени. Имашъ шестдесетичетвъртина – то е на Венера и на Земята. Така музикантитѣ се спиратъ. Тогава една осминка има недоимъкъ въ себе си. Въ осминката не се изисква много време, по-лесно се свършва работата. Вие казвате: „Да зная голѣми работи“. Азъ да ви кажа: Ти, ако ядешъ и не знаешъ да ядешъ, какво ще стане съ тебе? Ти, като туришъ една хапка въ устата, колко пѫти я обръщашъ въ устата си? Ако сѫ здрави зѫбитѣ ти, ти не сдъвчишъ тази храна, не туришъ музикално толкозъ обръщения, какво ще стане съ тебе? Музикално колко се дъвчи една храна? Добре сварено жито колко време взема, за да се сдъвчи? Гледали ли сте, колко секунди ти взема да я сдъвчишъ хубаво и тогава да я глътнешъ? Днесъ не сдъвчишъ добре храната, утре не сдъвчишъ добре, после пиешъ студена вода, следъ това топла вода, напука се глечътъ на зѫбитѣ, изпопадатъ зѫбитѣ, тревожишъ се за това-онова, не можешъ да дъвчишъ, зѫбитѣ изпопадатъ, казвашъ: „Остарѣхме, не можемъ да ядемъ“. Казвате: „Защо Господь създаде свѣта?“ Ни най-малко свѣта Господь не го създалъ. Господь създаде да дъвчишъ храната си хубаво и никога да не преяждашъ. Вие даже не знаете по колко хапки да ядете на едно ядене. Вие ядете безразборно. Азъ никога не бихъ взелъ 8 хлѣба, ще взема единъ или три. Може нѣкой пѫть да взема 6 хлѣба. Нѣкои иматъ 6 деца, и тѣ двама – 8, да се пазите. За да ви върви, трѣбва да дойде още едно дете, да имате 7 деца, а и вие двама – 9. Не считайте, че тия нѣща сѫ произволни. Преди васъ други хора, които не разбираха реда, разбъркаха реда. Единъ механикъ, често като прави единъ автомобилъ, може да разбърка нѣкои части. Или единъ цигуларь, като нагласява една цигулка, не може да я нагласи добре. Онзи цигуларь, който нагласява, знае добре да я нагласи четиритѣ струни, ще я нагласи хубаво. Който не може да я нагласи, вземешъ, за да свиришъ, но струнитѣ не сѫ нагласени хубаво. Ако я дадешъ на единъ добъръ музикантъ, той веднага ще я нагласи. На една цигулка, не добре нагласена, не можешъ да свиришъ добре. Добре ли е нагласена, можешъ да свиришъ.

Хубаво, вие имате единъ умъ, имате едно сърдце, имате една воля, значи три подраздѣления. Тройката е на Юпитеръ, достойнството на човѣка. Че има умъ, чувства, воля или тѣло, значи има съ какво да разполага. Ако не можешъ да се ползувашъ отъ ума, ако не можешъ да се ползувашъ отъ сърдцето – то е двойката. Като дойде волята, ще оправи работата. Ако кажемъ, че човѣкъ не знае какъ да се справи съ ценноститѣ, подразбираме числото 2. Числото 2 – то е едно нажежено желѣзо. Ти, ако не разбирашъ закона, може да пипнешъ, да си изгоришъ рѫката. Числото 2 винаги взема, не дава. Туй, което те изгаря, е числото 2. Имашъ каквато и да е несрета въ живота си, това е числото 2. То винаги взема. То може да е нагорещено или може да е нѣкой чукъ, то е числото 2. Ти ще бѫдешъ внимателенъ, когато се справяшъ съ условията, които влизатъ въ негативната страна на живота.

Да допуснемъ сега, че нѣкои васъ ви обиди. Какъ трѣбва да се справите? Ако си силенъ, вземи, че го набий. Казвате: „Не го бий“. Ако си силенъ, набий го хубаво, музикално дай му единъ урокъ. Ако си слабъ, играй ролята на единъ тѫпанъ, като те биятъ. Въ музиката тѫпанътъ дава тонъ на цѣлия оркестъръ. Той е негативенъ, като го ударятъ, казва: „Бумъ“. Биятъ те като тѫпанъ. Тѫпанътъ иска ли много? Той не е като първа или като втора цигулка, или (като) другитѣ, пискливитѣ. Като го ударятъ – единъ–два тона и после си мълчи. Нѣкои питатъ: „Защо трѣбва тѫпанъ?“ Тѫпанътъ дава тонъ на оркестъра. Като каже тѫпанътъ „бумъ“, първа и втора цигулка се въодушевляватъ. Тѫпанътъ въодушевлява нѣщата въ себе си.

Та казвамъ: Въ живота, ако носътъ ти е два сантиметра, ще се молишъ на Бога да го проточи, да го направи три сантиметра. Като е три сантиметра, ти ще излѣзешъ изъ областьта на страданието. Влизашъ тамъ, дето всѣки зачита правото. Щомъ си въ числото 2, навсѣкѫде ще имашъ противоречия. Не че хората те мразятъ на земята, но навсѣкѫде ще имашъ противоречия на земята. Противоречията сѫ неорганизиранъ свѣтъ, който тепърва трѣбва да се организира. Казваме: „Негативенъ“. Подъ думата „негативенъ“, разбираме една неорганизирана материя. Подъ думата „три“, разбираме – влизашъ въ единъ свѣтъ, дето започва да се организира, умътъ взема участие, сърдцето взема участие и тѣлото взема участие. Въ единъ неорганизиранъ свѣтъ имашъ чувства, желаешъ нѣщо, казвашъ: „Да имамъ пари“. Вземешъ билетъ отъ лотария, не ти върви. Избирашъ само моментитѣ. Ако разбирате, може да спечелите. Взехъ, казва, билетъ, но не спечелихъ. Азъ зная, че когато той е купилъ билета, времето е било 2. Нѣкой пѫть взелъ една четвъртинка, нѣкой взелъ една половинка отъ билета, нѣкой взелъ единъ цѣлъ билетъ, но ако вземешъ цѣлъ билетъ на числото 2 – нищо нѣма да спечелишъ. Може да е 8 часа, или 8 минути, или 8 секунди – тѣ ще развалятъ работата. Когато вземашъ билетъ, да не е осмата секунда, да не е 8 часа, да не е 8 минути, защото нищо нѣма да вземешъ. Ако започнешъ една работа, нищо нѣма да стане отъ тебе, не върви. Ще кажете вие: „Защо е така?“ Ще ви кажа защо е така. Зимата е четири, пролѣтьта е първа, второ е лѣтото, трета е есеньта, зимата е четвърта. По какво се отличава? Въ зимата имате вѫтрешна работа въ кѫщи. Отвънъ условия нѣма, всичко е покрито съ снѣгъ. Ако зимно време искашъ да орешъ и да сѣешъ, то е невъзможно. Но зимно време можешъ да имашъ единъ хубавъ обѣдъ, може да имашъ една хубаво отоплена стая, то е вѫтрешенъ животъ. Зимно време може да го направишъ красивъ, а пролѣтно време е друго. Сега разглеждамъ живота, зависи какъвъ знаменатель вземамъ. Ако човѣкъ разбира живота тъй, както Богъ го създалъ, ако вървимъ по великия Божи законъ, нѣма да имаме противоречия. Ние сме числото 2, Богъ е единица. Нашата воля влиза въ стълкновение съ Божията воля, нашиятъ умъ влиза въ стълкновение съ Божия умъ, нашето сърдце влиза въ стълкновение съ Божието сърдце, и тѣлото ни влиза въ стълкновение съ тѣлото на природата. Тогава какъ ще вървите? Значи умътъ на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да дойде въ съгласие съ онова, разумното въ природата. Трѣбва да виждашъ онова, разумното, което сѫществува въ природата. Тази разумность, това е Богъ, Който се проявява. Нѣкой пѫть правишъ нѣщо, нѣщо ти казва: „Недей“. Азъ съмъ срѣщалъ и хиляди хора сѫ ми разправяли своята опитность и всѣки, който не е послушалъ онова, което вѫтре му е говорило, винаги пострадвалъ. Нѣкой музикантъ, когато работи по музиката, нѣщо му казва да тури нѣкой тонъ. Ако той се съгласи, ще му върви. Нѣкой пѫть иска да го тури другояче, по своему. Защото, когато искамъ да се освободя отъ нѣкоя мѫчнотия въ свѣта, азъ се уча да вземамъ тона до. Основенъ тонъ сѫществува въ природата. Когато нѣкой пѫть провѣрявамъ една пѣсень, отивамъ въ природата, да видя сѫществува ли въ природата или не, дали е добре копирана или не. Нѣкой пѫть провѣрявамъ такта въ природата. Природата има свой тактъ, свой ритъмъ. Ние имаме 72 удара на сърдцето. Сърдцето е единъ тактъ, безъ ударъ е то. Първото число 7 – то е пълнолуние. Когато луната има хубаво влияние, 2-тѣ, негативната страна, е добре застѫпена. Много пѫти изобилието не е организирано. Богатъ е този човѣкъ, но не знае какъ да употрѣби това богатство. Даровито е това дете, но не го праща въ училище, не му дава материалъ да учи, остава недоразвито. Нѣкой пѫть човѣкъ е религиозенъ, но недоразвитъ религиозенъ. Тѣ мислятъ, (че) това е религия да знаешъ три пѫти на день да седнешъ, да колѣничишъ, да се молишъ. То е вече една поза. Но да знаешъ какъ да съпоставишъ ума си, да знаешъ какъ да съпоставишъ сърдцето си, да знаешъ какъ да съпоставишъ тѣлото си въ природата – то е религия. То е педагогия, то е възпитание. Тогава, ако азъ зная какъ да се съпоставя съ окрѫжаващата срѣда, съ хората зная какъ да се съпоставя – всичко ще върви добре.

Вие искате по нѣкой пѫть да умрете, да се освободите. У М И Р А. Но знаешъ ли какво значи „умира“? То е търговска работа. Тя има петь букви. Ти накарашъ свинята да умре, но то е търговска работа, за да ѝ вземешъ мазнината. Ти искашъ да умрешъ, да продадешъ нѣщо отъ себе си. Хубаво е да умрешъ, но какво ще ти дадатъ? Ако имашъ една пчела, какъ ще спечелишъ отъ нея? Или ако имашъ една свиня, какво ще спечелишъ отъ нея? Подъ думата „умиране“ всѣкога разбираме, че искашъ да излѣзешъ изъ мѫчнотиитѣ. Когато единъ човѣкъ се намира въ мѫчнотии, които не може да разреши, казва: „Да умра, да се освободя, да се свърши“. Но ще се свърши фирмата, ще фалирашъ, ще изиграешъ своитѣ кредитори. Казватъ: „Вземалъ си, вземалъ си, на единъ – десеть, на другъ – 2, свършвашъ, то не е честно“. Природата не обича такива работи. Ти ще ликвидирашъ честно. Какво си взелъ – ще го върнешъ и безъ никакъвъ дългъ ще останешъ. Говорятъ за карма. Законътъ на кармата е умиране. Умиралъ си, не си плащалъ, казвашъ: „Каква е моята карма?“ Миналата карма е много тежка, понеже си вземалъ и не си плащалъ. Пъкъ сега ще трѣбва да започнешъ да плащашъ. Ще мислишъ добре, ще чувствувашъ добре, ще постѫпвашъ добре. Трѣбва да вѣрваме въ Бога, за да ликвидираме съ своята карма. Защо трѣбва да живѣемъ? За да изплатимъ дълговетѣ. Следъ като платишъ дълговетѣ, ти ще бѫдешъ свободенъ. Нѣкои говорятъ за свобода. Ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ, докато не си платишъ дълга. Или другояче казано: не можешъ да живѣешъ добре, докато въ тебе не се организира умътъ, докато не се организира сърдцето ти и тѣлото ти тъй, че да отговаря и въ всѣки моментъ да знаешъ какъ да постѫпишъ. Да си бързъ въ решенията си.

Втората котва има съвсемъ другъ смисълъ. Първата котва освобождава. Втората котва е на работа. Тази котва е дигната. Първата котва е пѫть на освобождение, а пъкъ втората котва, както е направена, е за движение. Имате образуванъ единъ квадратъ. Има закони на силитѣ въ природата, които действуватъ. Тази котва е емблема, тя показва пѫтя на ония сили въ природата, които действуватъ. Котвата показва направлението на ония сили въ природата, които действуватъ – силитѣ на ума, силитѣ на сърдцето и силитѣ на тѣлото. Ако вземете кръста, първата линия показва положителнитѣ сили, които работятъ и преодоляватъ мѫчнотиитѣ. Туй сѫ негативнитѣ сили, които трѣбва да се преодолѣятъ. Негативнитѣ сили вървятъ тукъ и трѣбва да знаешъ закона какъ да се справишъ съ тѣхъ. Имашъ единъ дългъ, казвашъ: „Какво трѣбва да правя съ този дългъ?“ Ще го платишъ. За да го платишъ, ще работишъ нѣкѫде. Като идешъ при своя кредиторъ, ще му кажешъ сладки думи, ще образувашъ приятелство. Той започне да се колебае. Ще оставишъ довѣрие да има въ тебе. Или другояче казано: ние, съвременнитѣ хора, трѣбва (да) възстановимъ довѣрието, което сме имали едно време. Господь едно време ималъ довѣрие въ насъ. Сега като ни гледа Господь, колкото и да е благъ, казва: „Не вѣрватъ“. Той търпи, търпи и казва: „Не вѣрватъ“. Ще те срещне нѣкѫде и ще ти каже: „Кѫде вървишъ така по този пѫть?“ Ще се върнешъ назадъ. – „Азъ не искамъ“. Ще се върнешъ. Ако не искашъ да ме слушашъ, веднага ще ти създаде една мѫчнотия. Ще ти даде болесть, ще ти се счупи крака, безъ пари ще останешъ, безъ кѫща ще останешъ, ще ти създаде хиляди нещастия на главата. Какво ще се боришъ сега, върни се назадъ, какво ще ти коствува?

Тукъ, въ насъ, българитѣ още не сѫ научени на редъ и порядъкъ. Въ Америка е опредѣлено откѫде да вървишъ, откѫде да се връщашъ. Ако си влѣзалъ въ противната страна, стражарьтъ ще ти каже. Ако направишъ най-малкото възражение, веднага ще ти каже: „Който е дошълъ въ Америка, трѣбва да се подчинява на законитѣ“. Стражарьтъ е 6 стѫпки високъ и съ едната си рѫка дига 75 килограма. Казва: „Ти трѣбва да се подчинишъ“. Онзи, който иска да се бори съ природата, тя е онзи стражарь, който те хване и казва: „Слушай, на другата страна ще вървишъ, отлѣво съ сърдцето, отдѣсно съ ума“. Отивашъ, връщашъ се. Тукъ, въ България, какъ е? Като отивашъ на работа, накѫде вървишъ? Надѣсно съ ума, налѣво като се връщашъ. Винаги страданията показватъ, че ти си се върналъ. Радостьта винаги показва, че ти си излѣзалъ. Защото пчелата, като излѣзе и като влѣзе въ свѣта вѫтре, излѣзе отъ дома и се радва на соковетѣ, които намѣрила, гледа да стигне до дома си, връща се по пѫтя. Като се върне, онова, което събрала отъ цвѣтята, го поставя въ килиитѣ. Като постави излишното, което взела, усѣща една радость. Ние гледаме пчелитѣ, но трѣбва да имаме сѫщото чувство. Като си натоваренъ съ едно Божие благо, като задържишъ онова, което ти е необходимо за тебе, другото ще го туришъ въ Божествения кошеръ, въ Божественото съкровище. То е доброто, то е дихарма. Ако ти играешъ ролята на единъ бръмбаръ, бръмбарътъ, като излѣзе, казва: „Брънъ“. Излиза и влиза, но нищо не донася той. Казва: „На работа всичкитѣ“, свири имъ той, музикантъ е. Всичкитѣ бръмбари свирятъ, цѣлъ оркестъръ образуватъ. Тѣ сѫ най-добритѣ музиканти въ кошера. Понеже ядѣли меда, били непотрѣбни. Колко сѫ тѣ? 400, 500 търтеи, колко ще изядатъ? Единъ кошеръ има близо 20–30 хиляди пчели, 400 бръмбари-музиканти не може ли тѣ да ги издържатъ? 30 хиляди пчели, единъ оркестъръ отъ 400 души на мѣсто е. Защо ще ги избиватъ? Не избивайте вашитѣ бръмбари! Нито единъ бръмбаръ не избивайте, вие имате бръмбари. Казвате: „Имамъ единъ бръмбаръ“. Благодари, не го убивай. Този бръмбаръ е на мѣсто. Но тѣзи бръмбари трѣбва да въодушевяватъ ония работници-пчелици, тѣ отиватъ и се връщатъ отъ работа.

Азъ искамъ да прекарамъ една нова мисъль. Сутринь, като станете, да знаете, че всѣки день носи едно богатство. Знаете ли какво богатство носи всѣки день? Азъ, като излизамъ, навсѣкѫде се радвамъ въ природата – разхвърлени камъни, треви, цвѣтя, виждамъ нѣща, които менъ ме радватъ. Виждамъ онази разумность, която сѫществува скрита въ природата. Нѣкой казва: „Какво гледашъ?“ Гледамъ тия камъчета разхвърлени, но виждамъ бѫдещитѣ възможности, които сѫществуватъ въ природата. Нѣкой пѫть срѣщамъ нѣкой човѣкъ, който ме пита: „Я ми кажи, какви недостатъци имамъ?“ Казвамъ: Азъ съ недостатъци не се занимавамъ. За мене недостатъци въ природата не сѫществуватъ. За мене сѫществува една неорганизирана материя, която трѣбва да се организира. То сѫ възможности, то сѫ условия. Погрѣшката е тамъ, че тази материя не се организира. Ти чакашъ нѣкой другъ да организира работата. Ти ще се завземешъ. Онзи, който организира добре, пробужда въ тебе. Искашъ да пѣешъ – пѣѝ. Искашъ да ядешъ – яжъ. Искашъ да спишъ – спи. Искашъ да станешъ – стани. Искашъ да ходишъ – ходи. Искашъ да седнешъ – седни. Искашъ бързо да вървишъ – върви. Всичко върши, каквото искашъ и не бѫдете еднообразни. Вървишъ бързо, после полека искашъ да вървишъ. Въ тебе има нѣщо разумно. Слушай командата. Имашъ единъ полковникъ, той дава ходъ. Нали въ музиката има бързи тактове, класически тактове. Слушайте командата. Тия работи сѫ необходими. Нѣкой пѫть вие заболѣете. То е числото 2. Ще го измѣните на 3. При числото 2 умътъ работи и сърдцето работи, но волята ти не работи. Тури волята на работа. Гледалъ съмъ, нѣкой дойде, който е боленъ, казва: „Много ме боли коремътъ?“ Казвамъ: Ще вземешъ рициново масло. – „Ще оздравѣя ли?“ – Не ме питай за това. Не питай дали ще оздравѣешъ, но вземи рициново масло, тури го въ действие. Не питай дали ще оздравѣешъ или не. То е другъ въпросъ. Ти, следъ като вземешъ рициновото масло, ще видишъ. Или боли те коремътъ, вземи топла вода, лъжичка по лъжичка. Азъ, когато пия вода, вземамъ три по три лъжички, спирамъ се. Три пѫти по три, почивамъ и пакъ вземамъ. Три лъжички топла вода и почивамъ 3. Искамъ водата да я направя динамична. Вие не трѣбва да правите този опитъ, азъ изяснявамъ само работата. Три потика давамъ. Съ числото 3 излизамъ отъ онази, неорганизираната материя, отъ едно безизходно положение. Щомъ влѣза въ числото 3, първитѣ лѫчи на слънцето изгрѣватъ, има какво да работишъ. Тази слънчева свѣтлина ти ще употрѣбишъ за своя полза. Ако знаешъ какъ да съберешъ слънчевитѣ лѫчи и да ги пречупишъ, ще доставишъ топлина на себе си. Ако разбирашъ законитѣ на топлината, водата ще туришъ на работа, парата сѫщо. Ще направишъ едно голѣмо колело, ще започне да се движи твоето колело. Ние, като възприемемъ свѣтлината, ще накараме нашия умъ да работи. Като съберемъ свѣтлината, ще накараме нашето сърдце да работи. Като знаемъ какъ отъ свѣтлината да образуваме нашата сила на тѣлото, тѣлото ще туримъ въ движение. То е процесъ. Свѣтлината, топлината и силата даватъ едно постоянно движение. Когато казваме, че мислимъ добре, значи да възприемемъ добре свѣтлината. Когато казваме за себе си, че трѣбва да чувствуваме добре, трѣбва да възприемемъ топлината. Когато казваме да постѫпваме добре, трѣбва да се образува силата въ насъ. Свѣтлината, топлината и силата вече даватъ една правилна посока на движението. Движението азъ, човѣкътъ, ще употрѣбя за едно благо въ моя животъ. Ако нѣмамъ една свѣтла мисъль, едно топло чувство и една добра постѫпка, силата не може да се прояви. Богъ всѣкога отговаря на една свѣтла мисъль, на едно топло чувство и на една добра воля. Всѣкога, нѣма изключение. Но когато имамъ единъ дисонансъ въ ума си, когато имамъ единъ дисонансъ въ сърдцето си и въ волята си, веднага закѫсняваме. Тогава казвамъ: Ако причината е въ ума, Господь нѣма да ти отговори дотогава, докато не координирашъ ума си съ Божия умъ. Ако причината е въ сърдцето, Господь нѣма да ти отговори, докато не координирашъ сърдцето си съ Божието сърдце. Ако причината е въ волята ти, Господь нѣма да ти отговори, докато не координирашъ своята воля съ Божията воля. Той е съвършениятъ животъ. На земята синца можемъ да бѫдемъ съвършени, щастливи, здрави, всичко можемъ да постигнемъ. Само тактъ се изисква. Ще проточите носа си. Нѣма да искате носътъ ви да бѫде 8 сантиметра. На нѣкои отъ васъ е потрѣбенъ носъ отъ 6 сантиметра, за да облагородите чувствата. На нѣкои отъ васъ е нуженъ носъ отъ 5 сантиметра, за да станете по-практични. На нѣкои е потрѣбенъ отъ 3 сантиметра, за да станете по-благи. Нѣкои иматъ голѣми носове, иматъ голѣми навици. 3 сантиметра носъ е малъкъ въ съотношение, той ще те тури въ дългъ. 7 сантиметра ще те научи да почивашъ. Ако искашъ да бѫдешъ християнинъ, 6 деня ще работишъ, 7 ще почивашъ. Ти, като имашъ 7 сантиметра носъ, ще искашъ всички хора да работятъ, пъкъ ти да почивашъ. Ако имашъ носъ отъ 2 сантиметра, работитѣ ще бѫдатъ недовършени. Туй ще започнешъ, онова ще започнешъ. Нѣкой пѫть 2 сантиметра широчина на носа препятствува. Трѣбва да се изкара носа отъ 2 сантиметра. Ако имате единъ носъ отъ 1 сантиметъръ широкъ, нищо не върви. И единъ и половина не върви. Два сантиметра върви, но се трѣбва да надминава двата съ единъ–два милиметра. Като направишъ една постѫпка, ще се влоши работата. Като постѫпишъ, както природата изисква, ти чувствувашъ една радость въ себе си. Щомъ имашъ едно недоволство въ себе си, значи направилъ си една погрѣшка. Всичкитѣ погрѣшки въ живота трѣбва да се изправятъ. Всички сте дошли много малки погрѣшки да поправяте. Нѣкой има малка, микроскопическа погрѣшка на ума. Нѣкой има малка, микроскопическа погрѣшка на сърдцето. Нѣкой има малка, микроскопическа погрѣшка на волята. Нѣкои имате нѣкои добродетели и не ги туряте на работа. Гледамъ, мнозина отъ васъ биха станали добри музиканти. Вие гледате, че пари не даватъ. Не е въпросътъ за пари. Ти ще пѣешъ, паритѣ отпосле ще дойдатъ. Имашъ едно религиозно чувство, казвашъ: „Ще ида да се моля“. Ти разбирашъ ли какво нѣщо е молитва? Да се моли човѣкъ, значи да се научи да говори. Онзи, който се моли и не знае съдържанието на всѣка дума, не знае да се моли. Да намѣришъ тайната на всѣка дума. То е да знаешъ да произнесешъ една дума. Ти си вече царски синъ.

Веднажъ мене ми направи впечатление. Въ 14-та година срѣщатъ едного, искатъ му личната карта. Той си обърна края на ревера на палтото и го показа. Ако не си покаже подъ палтото, хайде въ участъка. И другъ може да покаже, но нѣма нищо. Трѣбва да има нѣщо написано на палтото отдолу. Като дойдешъ, ще обърнешъ ума си, ще обърнешъ сърдцето си, ще обърнешъ и тѣлото си и ще покажешъ, че си упълномощенъ. Всѣки трѣбва да носи своята карта. Всѣки си има по една карта. Всѣки день трѣбва да знаете какъ може да влѣзете въ ония течения, които сѫществуватъ въ природата. Искашъ влиянието на Венера, една планета, която Богъ турилъ. Течение има. Ти ще се потопишъ въ тия течения. Ти искашъ да се умиешъ, ще влѣзешъ въ рѣката вѫтре. Ти искашъ хлѣбъ, ще идешъ при хлѣбаря или ще идешъ въ ония градини, дето има плодове, или въ ония мѣста, дето има зрѣло жито. Трѣбва да влѣземъ въ ония течения, които ще ни доставятъ онова, което желаемъ. Трѣбва да влѣземъ въ свѣта на свѣтлината, за да възприемемъ оная свѣтлина, която е необходима за мозъка. Трѣбва да влѣземъ въ свѣта на любовьта, да възприемемъ оная топлина, която любовьта дава за сърдцето. Най-после трѣбва да влѣземъ въ свѣта на истината, за да възприемемъ силата. Три течения сѫ това, въ които всѣки день трѣбва да се потопяваме. Да се потопявашъ въ Божията любовь и да възприемешъ онова, което ти е потрѣбно. Да се потопишъ въ Божията мѫдрость и да вземешъ онова, което ти е потрѣбно. Да се потопишъ въ Божията истина и да възприемешъ онова, което ти е потрѣбно. Всѣки день туй трѣбва да го правишъ. И десеть пѫти, ако го правишъ, нѣма да ти бѫде зле. Най-малко два–три пѫти да се потопявашъ.

Та казвамъ: Всички може да работите. Туй, каквото сте разбрали, приложете го. Отъ мѫчнотиитѣ, които сега имате – сърдечни, умствени и волеви, всичко туй поне 25% ще ликвидирате. Ще останатъ 75% да работите за бѫдеще. Въ този животъ, ако ликвидирате съ 25%, то е постижение. 25% е лихва. То е постижение. На сто сега даватъ 4–5 лева. 25% не е малко. Прилагайте! Турете очитѣ си на работа, турете носа си на работа, турете рѫцетѣ, краката си на работа, сърдцето си турете на работа. Да не остане нито една частица да не работи. Всичко въ насъ да бѫде на работа.

Има ли време малко за музика? Да изпѣемъ „Цвѣтята цъвтѣха“. Какъвъ тактъ има тя? 4⁄4. /Изпѣхме пѣсеньта/.

Мнозина съжалявате, че не може да пѣете. Трѣбва да започнете. Едва сега хората се учатъ да пѣятъ. Много добри пѣвци въ свѣта нѣма сега. Премѣрено много малко добри пѣвци има въ свѣта. Че всички пѣятъ. Казва: „Азъ не мога да пѣя добре“. Всѣки, който пѣе, то е крачка напредъ, излиза вече изъ тази, неорганизираната материя. Започва да мисли. Неприятно ти е, попѣѝ си. Ако самъ не пѣешъ, слушай ония, които пѣятъ. Като минавашъ, слушай нѣкой щурецъ, нѣкой славей, нѣкой кошеръ. Всичко онова, което носи музикалность, слушай. Нѣкой човѣкъ говори сладко, слушай, музикалность има въ този говоръ. Онова постижение, което искашъ въ свѣта, ще дойде. Специалисти сѫ хората. Вие сега сте турили мисъльта: „Остарѣхме, остарѣхме“. Като сте остарѣли, ако сте поумнѣли – хубаво. Ако сте остарѣли и добри сте станали – добре е. Ако сте остарѣли и силни сте станали – добре е. Но ако човѣкъ остарява, и не поумнява, и добъръ не става, и силенъ не става – защо му е такава старость? То е числото 8. Подмладяването е работа. Стариятъ вече направилъ една смѣтка какво ще спечели, той помага на младитѣ. Едни отъ васъ трѣбва да даватъ поощрение. Сега не да станете преждевременно критици. Казвате: „Той не пѣе хубаво“. Кое е хубавото пѣене? Сега въ тази пѣсень се взема много високо. Защо? Не може ли да се пѣе по другъ начинъ? Отъ коя нота започва соль? Значи цвѣтята цъвнали.

Има една музика, тя е музика на живота. И азъ трѣбва да пѣя нѣкому. Трѣбва да има кому да пѣешъ. За да пѣя, най-първо трѣбва да има въздухъ, трѣбва да има свѣтлина, трѣбва да има топлина, трѣбва да има нѣкои предмети, които да ни въодушевяватъ. Щомъ нѣма тия условия, азъ съмъ затворенъ въ себе си. Сега нѣкой пѣвецъ пѣе за пари. То е единъ символъ. Но трѣбва да пѣешъ за живота. Ако ви дадатъ една тема да направите една пѣсень за живота, какъ ще я направите? Да изпѣете „Азъ искамъ да живѣя“. Или да изпѣете „Азъ ще живѣя“. Коя форма ще туримъ да отива най-добре? /Учительтъ го изпѣ нѣколко пѫти/. Нѣкой пѫть се затваря гърлото. Трѣбва да се пѣе, да ми се каже: „Какво трѣбва да работя?“ Затваря се гърлото, има пакостници, които затварятъ гърлото. Речешъ да пѣешъ, не можешъ да пѣешъ. Ще пѣешъ, докато се отвори гърлото. /Учительтъ пакъ пѣ „Искамъ да живѣя“/. Англичанитѣ казватъ: „Къмъ“. Значи „ела“. Искаме нѣщо да дойде въ насъ, но трѣбва да го привлѣчемъ, за да дойде това. До 22 да направимъ едно упражнение, само единъ моделъ на пѣенето. То е малъкъ мотивъ. Да излѣземъ отъ еднообразието. Нѣкой пѫть казвате: „Това е казано, онова е казано“. Много работи сѫ казани. /Учительтъ пѣе „ии-ии“/. И-то показва движение. Искамъ, значи тръгналъ той. Искането е навсѣкѫде, и напредъ, и назадъ, и нагоре, и надолу, и надѣсно, и налѣво, навсѣкѫде, 6 посоки. Имате 6, то е любовьта. 6-то е Венера. Любовьта ще ти даде постижение. Щомъ имате 6, очаквате да получите. Не избирайте само лѣво и дѣсно, то е трудно положение.

Цѣлиятъ животъ е съграденъ върху 4⁄4 и 3⁄4. Музикални тактове сѫ това. 4⁄4 е основата, 3⁄4 е Богъ.

Отче нашъ.

ХХ година
22. Лекция на Общия Окултенъ класъ
12 мартъ, 1941 год., 5 ч.с., Срѣда
Изгрѣвъ.

Божествени закони

Отче нашъ.

Цвѣтята цъвтѣха.

Всичко въ живота е постижимо.

Блага дума.

Пишете какво представятъ противоречията. Значи, щомъ знаете – можете да ги изправите. Щомъ човѣкъ знае – може да го изправи. Противоречията сѫ една необходимость за прогреса на човѣчеството.

Имаме огнища. Какво ще бѫде състоянието на почвата? Тамъ, дето е горѣло огънь, не може да растатъ цвѣтята. По единствената причина, понеже огъньтъ е отнелъ влагата, която е необходима за растенията. Тази местность е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомитѣ хора следъ като сѫ яли, престанали сѫ отъ яденето, заражда се въ тѣхъ вѫтрешно отвращение, не имъ се яде. Не че иматъ нѣкаква педагогическа постановка и не искатъ да ядатъ, но вѫтрешно иматъ отвращение, нѣматъ достатъчно енергия да смѣлятъ втората храна. Намиратъ се въ една почивка.

Да кажемъ, (че) нѣкой пѫть вие усѣщате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението. Гледамъ въ сегашната литература се заяли двама български поети. Единиятъ умрѣлъ, отишълъ въ другия свѣтъ. Другиятъ жлъчно се нападатъ по български. Сега пъкъ другитѣ взематъ страната. Единиятъ пише нѣщо противъ другия. Онзи написалъ книга, че онзи сега опетнилъ името. Написано(то) е резултатъ на онази мисъль, която (е) минала, тя вече е засегнала другия въ онзи свѣтъ. Може да се пита кое го е подбудило. Има нѣкоя причина, която го е подбудила. Когато болниятъ плаче, кое го подбужда? – Болестьта. Когато бедниятъ постоянно говори, кое го подбужда? – Сиромашията. Пѣвецътъ, като говори, подбужда го пѣенето. Когато нѣкой прави добро, кое го подбужда? Когато нѣкой знае много, кое го подбужда? Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.

Казвамъ: Между тия 6 огнища, нѣкой пѫть може да сѫ самостоятелни, но нѣкой пѫть може да има нѣкоя връзка, но всички тия връзки сѫ различни, не сѫ еднакви. Такава връзка ще произведе единъ резултатъ. Връзката CD ще произведе другъ резултатъ. Връзката DA или AD ще произведе другъ, CD ще произведе другъ резултатъ. Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ. Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино. Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане. Това е тъй върху всичкитѣ въпроси. За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта. Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота. Всѣки човѣкъ безъ никаква философия и животнитѣ разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.

Та казвамъ: Когато човѣкъ не върви по правилниятъ пѫть, по онзи, естествениятъ пѫть – образуватъ се редъ противоречия. Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ. Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае. Искатъ да го изпитватъ. Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни. Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ. Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ. Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила. Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи.

Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ. Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си. Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме. Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?!“ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка? Може да вземете единъ слонъ. Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде?

Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ. Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете? Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ. Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила. Ще ходишъ да се боришъ. Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него? Умориха го.

Казвамъ: Всѣки единъ отъ васъ живѣе въ единъ крѫгъ, въ крѫга, който Богъ ви е далъ. Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорятъ. Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ. Сега ще извадя поука.

Въ човѣкъ има нѣщо, отъ което не може да се въздържа. Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира. Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо. Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона. Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли?“ Каква свобода? Оттукъ ще минешъ.

Човѣкъ, който не знае да мисли, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ. Фламарионъ прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва. За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати. Този дългъ той изчислява и трѣбвало 9000 години всѣки часъ да пада по една земя въ банката, за да се изплати дългътъ. Коя е онази банка, която отъ създаването на свѣта може да приема толкова земи и кѫде ще ги тури? Почти такъвъ дългъ не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправишъ погрѣшката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправятъ погрѣшкитѣ, по-добре е. Човѣшката енергия трѣбва да се впрѣгне въ работа. Често грѣшимъ отъ нѣмане какво да правимъ. Да допуснемъ, (че) цѣлъ день стоишъ, само се движишъ. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоишъ на едно мѣсто, ще започнатъ да те болятъ краката. Ако не се упражнява тѣлото, ще се образува въ тебе една застояла кръвь. Тия крака, които не си движилъ, ще се атрофиратъ. Въ туй отношение страданията въ свѣта идатъ, за да избавятъ хората отъ този покой, въ който се намиратъ. Хората страдатъ, (за) да станатъ по-здрави. Казва се, че хора, които страдатъ, сѫ винаги по-здрави отъ хора, които никога не страдатъ. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болесть, умира. Деца, които сѫ боледували, като ги хване нѣкоя тежка болесть – издържатъ. Организмътъ става по-устойчивъ. Тогава, когато организмътъ става по-устойчивъ, задната кость при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които сѫ много страдали, тази кость задъ ухото е по-развита, има една малка издатина. Нѣкой казва: „Много съмъ страдалъ“. Пипне се отзадъ задъ ухото. Запримѣръ: Това поколѣние, при което азъ съмъ дошълъ, тия хора по сърдце сѫ страдали повече, по умъ – по-малко. Когато ти си страдалъ, има мѣсто, дето ти влагашъ. Отъ страданието остава нѣщо, като една основа. Организмътъ става по-издръжливъ. Умъ, който е страдалъ, ималъ препятствия – става по-издръжливъ. Сърдце, което е страдало – става по-издръжливо. И воля, която е страдала – става по-издръжлива. Това сѫ все препятствия въ живота.

Азъ гледамъ животнитѣ. Котката, запримѣръ, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна ѝ е тази топлина. Но, ако ѝ дадешъ топло ядене, като го бутне – се опари, бие го съ крака, удря го, мисли, че е нѣщо живо, което я е ухапало. Отдалечи се, пакъ се приближи и като го удари два–три пѫти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядешъ“. Не знае, че има една горещина, която е турена въ храната.

Та казвамъ: Ние страдаме. Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората. Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта. Ще почуствувате едно неразположение. Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ. Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци. Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва. Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове. Оставенъ си да вземешъ толкова, колкото искашъ.

Казвамъ: Любовьта, трѣбва да влѣзешъ въ нея, да я възприемашъ, да я дишашъ. Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота. Какво има да се говори? Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ. Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете. После ще увеличишъ 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ. Ти за себе си ще пѣешъ.

/Учительтъ нагласява цигулката/. Изпѣйте „Тѫги, скърби“. /Учительтъ свири тихо/. Туй е сърдцето. /Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.

Речешъ да пѣешъ, има известни правила, редъ ограничения. Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето. Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво. Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса. Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили. Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“. Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала. Оралъ волътъ, тя седѣла само на рога отгоре.

Въ Божествения порядъкъ трѣбва да се освободимъ отъ ограниченията. Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ. Ограничения на миналото. Казвате: „Това не мога“. Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ. Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има. Всичкото много не му е потрѣбно. Нѣкой пѫть ще ти дадатъ подаръци, които докато пренесешъ отъ едно мѣсто на друго, струва повече, отколкото струватъ самитѣ подаръци.

Следователно: Въ Божествения порядъкъ, което имате въ себе си като станете сутринь, всѣка сутринь правете единъ опитъ да се премахнатъ противоречията. Всичкитѣ противоречия, които сѫществуватъ въ ума, да се премахнатъ. Всичкитѣ противоречия, които сѫществуватъ въ сърдцето, да се премахнатъ. И всички противоречия, които сѫществуватъ вѫтре въ тѣлото, да се премахнатъ. Отвънъ ще ги оставимъ сами по себе си да се разтопятъ. Но вѫтрешнитѣ противоречия ние сме длъжни да ги премахнемъ. То представя работата ни въ живота.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратилъ. /Три пѫти/.

ХХ година
23. Лекция на Общия Окултенъ класъ
19 мартъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ, София.

Законътъ за Божествената хармония

Отче нашъ.

Мога да кажа.

Законътъ за Божествената хармония въ свѣта. За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги. Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ. Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. Той работи, но той не работи отъ любовь. Той работи по законъ. Има два начина. По законъ, искашъ–не искашъ – ще работишъ. Другиятъ работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставятъ да работишъ, нищо повече. Ще ти прегледатъ работата по законъ и ако не си работилъ добре, ще ти намѣрятъ нѣкаква погрѣшка. Значи ти трѣбва да знаешъ какъ да работишъ. А въ закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трѣбва да работи отъ любовь и работата, която свършва, да нѣма погрѣшка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащатъ. И за тази работа той е и слуга, и господарь. Ние, които сме излѣзли отъ Господа, казваме: „Господари“. Господь, Който създалъ свѣта отъ себе си, значи кои сѫ слугитѣ му, кой е господарьтъ му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга“. Въ дадения случай е слуга, но въ дадения случай е господарь. Въ съзнанието слугата не извършва работа, както трѣбва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е училъ. Защото не е училъ, ленивъ е, малко мързеливъ е. Защо е ленивъ? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливитѣ хора иматъ високо мнение за себе си. Като го срещнешъ, като направи нѣкаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направилъ. Азъ съмъ виждалъ ученички, които написали нѣкакво малко стихотворение отъ единъ–два куплета, носи го въ джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете“. Та го изважда да го четатъ. Много хубаво е, но въ какво седи? Напише нѣколко думи, и азъ ще ги напиша.

Четете сега. Законътъ е сега, че всички безсмислени нѣща иматъ смисълъ. Вземете, (че) за единъ музикално творение тамъ има, точици турени, но смисълъ има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии надъ петолинието. Каква е тази нота? Тази нота съ гласа не може да я вземете. Трѣбва нѣкой извънреденъ пѣвецъ да може да я вземе изведнажъ, да знаешъ какви сѫ трептенията. Тѣ сѫ високи трептения, съ трептения, съ хиляди трептения има. Тогава какъ ще ги вземешъ? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене“. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата?“ Облича се три пѫти на день. Сутринь ще стане, ще се облѣче, на обѣдъ ще снеме дрехитѣ и пакъ ще се облѣче съ други дрехи, ще се опере хубаво и пакъ вечерьта ще си снеме дрехитѣ. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждитѣ си ще гледа, носа си, устата си. По сѫщия начинъ имашъ една кѫща и гледашъ отвънъ – малко разкопана. Замажешъ – приятна ти е кѫщата, да е добре замазана. Влѣзешъ въ кѫщи, трѣбва да е чиста.

Вие идвате тукъ и нито единъ отъ васъ не се грижи и на умъ не ви идва, че трѣбва да чистите. Всички сте господари, дойдатъ на чисто, влизате съ нечисти обуща. Всѣки трѣбваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвънъ, да се обуе съ чисти. Нѣкои дойдете и казвате: „Нечисто е“. Считате, че другитѣ трѣбва да чистятъ. Този прахъ и тази каль, ако бѣхте отъ тѣзи – да разбирате законитѣ, трѣбваше да има едно състезание да чистите този прахъ. Че то сѫ милиони прашинки. Сега трѣбва да се накара нѣкого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене“. Коя работа е заради васъ? Единъ день и васъ, като единъ ангелъ, ще ви пратятъ на земята да поправяте единъ грѣшникъ. Знаете какъ се поправя единъ грѣшникъ. Сто пѫти е по-лошо отъ да изчистишъ салона. Господь ще те прати да дойдешъ при този грѣшникъ и, докато този материалъ дадешъ на грѣшника, докато го научишъ да живѣе добре, ще ти побѣлѣе главата. Ще кажешъ: „Още веднажъ не искамъ да се занимавамъ съ този грѣшникъ“. Кой професоръ, да кажемъ по музика, който се е занимавалъ съ онѣзи деца да ги научи да свирятъ добре най-добритѣ класически парчета отъ класическата музика, знаете колко мѫчно е това?

Вие имате религиозни хора, които искатъ да се явятъ при Господа. Ти, за да се явишъ на единъ конкурсъ въ едно музикално състезание, трѣбва да знаешъ да свиришъ. Ако знаешъ да свиришъ само „Цвѣте мило, цвѣте красно“, може ли да излѣзешъ на конкурса? Като излѣзешъ на конкурса, трѣбва да знаешъ да свиришъ. На конкурса ще дадатъ да свиришъ единъ концертъ или отъ Бетовенъ, или отъ Хайденъ, или отъ нѣкой другъ музикантъ. И трѣбва тъй да го разбирате, че всички да останатъ доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли въ другия свѣтъ?“ Пита ме нѣкой: „Отъ мене музикантъ може ли да стане?“ Казвамъ: Я ми изсвири нѣщо. Свири ми. Казвамъ: Ще стане единъ обикновенъ музикантъ, обикновена работа. – „Азъ мисля“. Казвамъ: Може да мислишъ, но тъй както свиришъ, по този пѫть на музиката, обикновенъ музикантъ може да станешъ. Азъ съмъ ималъ примѣръ съ единъ учитель. Дойде той при мене, запалилъ се по музиката, иска да стане музикантъ. Казвамъ: Изсвири ми нѣщо. Изсвири ми. Казвамъ му, като го слушахъ: Не си губи времето, не можешъ да станешъ музикантъ. Може да станешъ единъ отъ обикновенитѣ капелмайстори, добъръ учитель може да станешъ, попъ може да станешъ, търговецъ може да станешъ, земледѣлецъ, но музикантъ не може да станешъ, не си губи времето. Ще си изгубишъ времето, ако се опитвашъ музикантъ да станешъ. – „Запалилъ съмъ се за музиката“. Запалилъ си се, но музиката не е въ твоето естество. Ти не си роденъ за музикантъ. То е последното.

Сега азъ съмъ говорилъ толкозъ време за любовьта. Какво нѣщо е любовьта? Любовьта е най-голѣмата хармония, която сѫществува въ свѣта. Ти като влѣзешъ въ любовьта, нѣма да знаешъ какво нѣщо е да страдашъ. Страданието е извънъ любовьта. Човѣкътъ на любовьта, за всѣко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварятъ очитѣ за едно страдание. Любовьта ходи да търси страданието и пари дава. Гледашъ любовьта, като хване страданието, то стане на скѫпоцененъ камъкъ. Всичкитѣ безобразни работи на скѫпоценни камъни обръща. Отъ първо качество направя нѣщата. Но човѣкъ трѣбва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбитѣ, които имате въ васъ. Ще дойдатъ малки работи да отвлѣкатъ вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява въ васъ. Една болка ще се яви въ врата ви, или на кръста ви, или въ колѣното, или отдолу въ пръститѣ, или въ ставитѣ. Туй показва какви сѫ дефектитѣ на вашия мозъкъ. Значи, свири се на нѣкой концертъ. Ноти има въ колѣното, въ лакета, ноти има на врата, въ гръбнака има ноти, тѣ сѫ турени на петолиние и ноти има навсѣкѫде по петолинието, горе, долу, навсѣкѫде има ноти. Единъ музикантъ, който боледува въ колѣното, въ материалнитѣ работи не е добре. Щомъ болката е въ лакета, въ умствено отношение не върви добре. Щомъ е въ врата, духовната музика не е добре. Щомъ го боли главата, Божествената музика е объркана. Трѣбва да се поправи. Казва: „Какъ да го поправимъ сега?“ Обикновенитѣ работи ще направишъ необикновени. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, когато Мойсей отивалъ въ планината и миналъ покрай онзи овчаринъ, той не разбиралъ закона. Овчарьтъ билъ веселъ, радвалъ се, заклалъ едно агне, опекълъ го. Мойсей казва: „Какво си толкова веселъ?“ Казва: „Какъ да не съмъ веселъ, Господь ми обеща да ми дойде днесъ на гости“. (Мойсей) казва: „Ти не разбирашъ тази работа. Господь съ печени агнета не се занимава. Господь нѣма да ти дойде на гости, ти се заблуждавашъ“. Проповѣдвалъ му и този овчарь се убедилъ, но се натѫжилъ. Колкото той да яде, не може да изѣде агнето. Влѣзълъ въ едно противоречие. Мойсей, като отишълъ при Господа на планината, видѣлъ лицето на Господа. Недоволенъ било Господь отъ него. (Мойсей) пита, защо е недоволенъ. Казва му (Господь): „Защо каза на онзи овчаринъ, че Азъ нѣма да му ида на гости? Ти отде знаешъ? Ти предполагашъ. Иди да му кажешъ, че Азъ ще ида на гости“. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извинишъ. Азъ ти казахъ, че Господь нѣма да дойде на гости, но тази работа не съмъ проучилъ. Той ще дойде“. Скрилъ се той, за да види какъ Господь ще посети овчаря. Не (билъ) видѣлъ какъ Господь ходи при хората. Овчарьтъ пѣе радостенъ, по едно време гледа – заспалъ. Като заспалъ, слѣзълъ огънь отъ небето и изпоялъ агнето, агнето изгорѣло. Става и казва: „Господь ми дойде на гости, яде и пи“. Овчарьтъ разбралъ едно, Мойсей разбралъ друго. Овчарьтъ разбралъ по материално работата, Мойсей разбралъ по духовенъ начинъ какъ иде Господь. По нѣкой пѫть вие сте тѫжни.

Дойде нѣкой и ми се оплаква. Азъ вече турямъ Мойсея. Той тамънъ заклалъ агнето и казалъ, че Господь ще му дойде на гости, миналъ нѣкой Мойсей и му казалъ, че Господь нѣма да дойде на гости. Казвамъ: Ще дойде Господь. Що е обидата? Мойсей е миналъ тамъ. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичатъ“. То е сѫщото да имашъ нѣкакъвъ дефектъ. По този начинъ вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората какъ свирятъ, но трѣбва да се упражнявате и вие да пѣете. Казвате: „Много хубаво пѣе“. Всѣки, който пѣе и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушашъ и безъ (да) изпълнявашъ – нѣма постижение. Ти ще оставишъ единъ день хората, тогава самъ трѣбва да знаешъ да пѣешъ. Ако другитѣ ти пѣятъ, то ти трѣбва да плащашъ, то е по законъ. Ако самъ пѣешъ, то е по любовь. Ти докато очаквашъ другитѣ хора да ти пѣятъ, то трѣбва да иматъ разположение. Ако сѫ разположени – ще ти пѣятъ, ако не сѫ разположени – нѣма да дойдатъ да пѣятъ. Ти само, когато пѣешъ и свиришъ по Божествения законъ, ти, когато искашъ, можешъ да пѣешъ коя и да е класическа пѣсень, може да свиришъ, каквото искашъ. Обаче, ако е по законъ. Онзи, когото ще задължишъ, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викатъ го да свири при единъ американецъ въ едно богато семейство и за една вечерь свирилъ единъ или половинъ часъ и му плащатъ хиляда долара. Сто хиляди лева сѫ. Хубаво, ако Падаревски дойде при васъ, кой отъ васъ би могълъ да плати на Падаревски да дойде и да свири?

Нѣкой пѫть имате високо мнение, че трѣбва да дойде нѣкой ангелъ, нѣкой отъ голѣмитѣ ангели, архангелъ Гавраилъ или архангелъ Михаилъ. Много голѣми амбиции имате. Но желанието, което ти имашъ, нѣкой пѫть може да… Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчарина, но този Мойсей всѣкога нѣма да мине.

Та казвамъ: Ако сега мине нѣкой виденъ музикантъ при васъ и вие не сте готови, какво ще научите отъ него? Ако азъ ви дамъ едно парче по закона на хармонията, тукъ нѣкои сестри, които не обичатъ други и казвамъ: Тази сестра, която не обичате, искамъ да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листоветѣ. Обърни ги, да видишъ колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва“. Ти гледашъ само заглавието и по него сѫдишъ, но тя е една отлична композиция. Ще обичашъ тази сестра. Какъ ще я обичате, какъ ще започнете? Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Божествената любовь започва съ зрѣнието. Отдалече гледашъ една планина, гледашъ – една приятна линия има. Като гледашъ планинския върхъ – побѣлѣлъ горе, има нѣщо приятно въ тази линия. Или нѣкой човѣкъ, когото обичашъ – надалече го видишъ, но ти е приятно, че си го видѣлъ. Нито той ти е отговорилъ, нито е обърналъ погледа си, но ти го гледашъ, както гледашъ сутринь слънцето. Като го видишъ, цѣлия день ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажешъ, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуешъ една–две думи отъ мене, не само да го видишъ, но да поговоришъ съ него. То е пакъ по закона на хармонията. Но ти не се спирашъ тамъ, не искашъ само да си поговорите, но искашъ да се рѫкувашъ съ него. Най-после искашъ да го прегърнешъ и цѣлунешъ – последното. Като дойдете до цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ, зараждатъ се вече противоречията. Хубаво е, цѣлуни го, но онзи, когото си цѣлуналъ, той не е доволенъ, казва: „Студени му сѫ устата, едно ухание има“. Азъ правя сега сравнение. Сравненията сѫ само процеси, които ставатъ. Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодътъ не е така хубавъ, има нѣщо стипчаво въ плода и вие или го оставяте, или го хвърляте. Ако плодътъ е хубавъ, отлична круша, значи има нѣщо сочно.

Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влѣзете въ единъ свѣтъ на съвършени сѫщества, които сѫ минали преди васъ, ще идете между тѣхъ, но какво ще правите, кажете ми? Тѣ ще почнатъ да ви свирятъ. Когато свирятъ, иматъ една идея. Когато свирятъ и пѣятъ, тѣхната музика минава чакъ до земята. Нѣкой пѫть седне нѣкой ангелъ, нѣкое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисъльта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Нѣкѫде ангелътъ свири и скръбьта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станешъ радостенъ. Този ангелъ свири тукъ, докато ти станешъ радостенъ. Между ангелитѣ и тебе разстоянието е толкозъ голѣмо, колкото отъ земята до слънцето. По радиото предаватъ и ти слушашъ. Азъ тукъ ги слушамъ, тѣ отъ 3–4 километра отъ Европа предаватъ, тукъ ги слушамъ, като че отъ десетина метра свирятъ. Като слушамъ, виждамъ какъ се предава музиката. Нѣкои свирятъ много хубаво, нѣкои свирятъ много обикновено, нѣма нищо музикално. Като ги слушамъ, виждамъ – свирятъ, за да мине времето и да му платятъ. Не разбира да свири, но чака да му платятъ. Нѣкоя пѣвица крѣска, пѣе, взема високи тонове. Азъ, като я преценявамъ, ако я викамъ да ми пѣе – едва бихъ ѝ далъ петь лева. Бихъ ѝ далъ 50 лева, дето се мѫчи да пѣе, а за изкуството ще ѝ дамъ петь лева. Че се мѫчи да пѣе, ще ѝ дамъ 50 лева за измѫчването.

Та казвамъ: Ние се намираме въ единъ свѣтъ на противоречия, искаме правото. Питатъ нѣкои: „Защо става така? Защо вѣе вѣтърътъ, защо ставатъ буритѣ, защо е облачно, защо на хоризонта има залѣзъ или изгрѣвъ, защо хората така постѫпватъ?“ Какъ трѣбваше да духа вѣтърътъ? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъмъ вѫтре въ музиката за онѣзи, които иматъ хубаво развито ухо. Пъкъ силниятъ вѣтъръ, бурята, е за онѣзи, на които ушитѣ не сѫ развити. Тази буря трѣбва да ги разтърси, да чуятъ музиката. Като дойде нѣкоя буря, човѣкъ разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже?“ Нѣщата се доказватъ споредъ нашитѣ чувства. Какъ ще докажешъ, дали нѣкой знае или не? Най-първо чулъ ли си гласа или не? Може да докажешъ това, което си чулъ. Това, което не си чулъ, какъ ще докажешъ? Питатъ: „Какво е ангелското пѣене?“ Ангелитѣ чувалъ ли си ги да пѣятъ? Казватъ, че когато Христосъ се родилъ, дошли цѣлъ полкъ ангели, които пѣли пѣсеньта. Но имате ли една ясна представа какъвъ е билъ този хоръ? Не сте били тамъ, само предполагате. Трѣбва да сте чули пѣенето, за да знаете какво нѣщо е ангелско пѣене.

Мене ми разправяше единъ американецъ, който бѣше слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила „Съньтъ на живота“. „Цигуларка, казва, за пръвъ пѫть почувствувахъ, като я слушахъ, че имамъ желание да раздамъ имането си и бѣхъ готовъ да се примиря съ цѣлия свѣтъ. Като го слушахъ, казва, туй бѣше моето разположение. Като излѣзохъ, започнахъ по американски да мисля, че много съмъ се увлѣкалъ, какъ ще се примиря съ всички, много далече отидохъ, какъ ще раздамъ имането си? Докато слушахъ – имахъ разположение да се примиря съ всички. Но, като излѣзохъ, започнахъ да мисля другояче. Да се примиря съ всичкитѣ и да раздамъ имането си, за другъ пѫть го оставихъ“. Когато дойде богатиятъ ученикъ при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на беднитѣ и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правишъ“. И той, като този американецъ, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде? Дали ще ми даде това, което търся?“ Отложилъ въпроса.

И ние всички сега се отлагаме. После какво се случва съ насъ? Туй, отъ което ние се боимъ, то ще ни дойде. Ние всички се боимъ отъ страданието, боимъ се отъ смъртьта, боимъ се да не би да изгубимъ това, което имаме. А пъкъ това, което имаме, ще го изгубимъ. Казва: „Да прекараме живота си“. Ти дойдешъ, остарѣешъ и въ ума на твоитѣ синове и дъщери минава мисъльта: „Този да си замине за другия свѣтъ, да ни остави“. Ти започнешъ да чувствувашъ, че така мислятъ. Нему не се иска да умре, но най-после го заставятъ и той, каквото спечелилъ, ще остави. Ще изкопаятъ единъ трапъ и ще го турятъ, ще го заровятъ вѫтре. Хубаво е, ако душата излѣзе изъ тѣлото, туй заравяне е на мѣсто. Но ако душата е въ тѣлото и го заровятъ, казватъ: „Хайде при Господа“. Какво при Господа? Той остава тамъ, въ тѣлото, подъ пръстьта, остава да се мѫчи, докато се освободи отъ тѣлото си. По нѣкой пѫть гледамъ, хората казватъ: „Какво му е състоянието?“ Че има хора, които съ години сѫ свързани въ тѣлата си, 10–15 години не могатъ да се освободятъ отъ тѣлото. Казватъ: „Кѫде е?“ Още е въ гроба, не се е освободилъ.

Сега нѣма какво да ви говоря. Това е законътъ на дисхармонията, това. Човѣкъ трѣбва да знае защо седи, защо е вързанъ. Казвамъ: Божествената хармония изисква насъ да ни освободятъ отъ ония връзки. Синца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненуждни страдания имаме сега.

Тукъ сега имате кѫщи съ по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тукъ, азъ казахъ всѣки да вземе по единъ декаръ земя. Дойдоха други, коригираха това. Казахъ по единъ декаръ, за да има всѣки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало мѣста за всички. Сега се каратъ за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всѣки иде, иска мѣсто, казва: „Сто, сто и петдесеть метра ми стига“. На 150 метра ще се каратъ. Най-малко единъ декаръ, да има какво да работи, да има малка градинка.

Казвамъ: Има единъ Божественъ планъ, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостьта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодишъ на хората, докато не угодишъ на Бога. Най-първо предъ Господа ще свиришъ, най-първо ще свиришъ предъ професора и той като ти даде одобрение, ще свиришъ предъ другитѣ. Ако Господь те препорѫча – добре дошълъ. Но ако Господь не те препорѫча – всѣки ще влѣзе въ стълкновение съ тебе. Мислите ли, че за да ви обичатъ хората, че това произтича отъ тѣхъ? – Не. Азъ искамъ да ме обичатъ хората, но за какво може да ме обичатъ? Ако Богъ е въ мене, ще ме обичатъ хората, ако Богъ е въ васъ, ще ви обичатъ хората. Ако Богъ не е въ васъ, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любовь. Ще имате обикновеното въ живота. Но за да дойде Богъ да живѣе въ тебе, Писанието казва: „Трѣбва едно чисто сърдце, единъ чистъ умъ, едно чисто тѣло“. Не може безъ Божественото тѣло, което трѣбва да имашъ, да дойде Господь и да се всели въ тебе и да живѣе. То е една нечиста кѫща.

Та казвамъ: Онѣзи, които разбиратъ закона, напредналитѣ, знаятъ, че всички музиканти не могатъ да бѫдатъ, но никой нѣма да влѣзе, който не знае да свири. Като идете въ другия свѣтъ, трѣбва да знаете повече, отколкото единъ музикантъ знае на земята. За да ви приематъ горе, трѣбва да знаете да свирите повече отъ най-видния музикантъ на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туришъ мисъльта си въ хармония. Казвате: „Хубавитѣ мисли“. Хубавитѣ мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трѣбва да сѫ отъ обикновенитѣ. Васъ ви интересува да имате пари, но това е отдавнашенъ законъ. Да допуснемъ, че вие имате всичкитѣ пари. Да допуснемъ, че имате всичкото брашно, но сами трѣбва да си направите хлѣбъ. Вие търсите нѣкой да дойде да ви замѣси. Не, вие трѣбва сами да се научите да си правите хлѣба. Най-първо ще има нѣкой да ви покаже, но въ края на краищата ще ви оставятъ сами да си правите вашия хлѣбъ. Има известни въпроси, които сами трѣбва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовьта. Вие имате една любовь, която е една ангажирана любовь. Тя не е по закона на хармонията. Любовьта, която е подчинена на закона на хармонията, нѣмате, но имате любовь, която е подчинена на закона. Почти всички, безъ изключение, имате любовьта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъженъ съмъ да го обичамъ“. Това е любовьта, подчинена на закона. Хубава е и тази любовь, но трѣбва да излѣзете отъ любовьта, която е подчинена на закона. Законътъ трѣбва да бѫде изпълнение на любовьта. Нѣма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любовь, трѣбва да има нѣкой да ви покаже любовьта. Може да ви покаже любовьта, но и следъ като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже нѣкой пѫть любовьта нѣкой, но въ тази любовь иска голѣмо самоотричане. Дойде единъ гостъ, какъ трѣбва да го приемете въ дома си? Ако дойде въ единъ хотелъ по закона, хотелиерътъ веднага опредѣля каква стая да му даде. Щомъ плаща най-високата цена, ще му дадатъ най-хубавата стая, която има въ хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечерь. Тогава ще му дадатъ най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперятъ наоколо за 500-тѣ лева. Отидешъ, нищо не плащашъ, вземешъ последната стая. Имашъ само единъ левъ, какво ще бѫде вашето положение? Ако си въ най-хубавата стая, то е заради 500-тѣ лева, всички сѫ на твоя услуга. Докато имамъ 500 лева, ще имамъ уважение и почитание. Щомъ нѣмамъ 500 лева, никакво почитание и уважение нѣма. Сега това почитание е по закона. То ще зависи отъ твоя умъ, колко си богатъ. Богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде по умъ, богатъ човѣкъ трѣбва да бѫде и по сърдце.

Щомъ говоримъ за хармония, не можемъ да говоримъ за беднотия. Беднотията е по закона. Въ Божествената хармония всички сѫ богати. Сега се проповѣдва, че трѣбва да бѫдатъ щедри. Нѣкои богати сѫ скържави. То е една погрѣшка въ тѣхъ. Богатъ умъ трѣбва да има богатиятъ. Той не трѣбва да мисли, че може да изтече богатството. Той е като изворъ. Това, което изтича отъ извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могатъ да се ползуватъ.

Сега не трѣбва да схващате, че отсега вие трѣбва да се измѣняте. Азъ не говоря за светии. Споредъ мене да бѫдешъ светия е обикновена работа. Споредъ мене да бѫдешъ светия, то е запалена свѣщь, много долна работа е. Праведникъ да бѫдешъ, то е една чиста риза, която ще облѣкатъ хората. Светията е запалена свѣщь. Приблизително законътъ на хармонията е като слънцето, което изгрѣва и залѣзва. То донѣкѫде представя Божествената хармония. То свири слънцето. И като свири, всѣки, каквото е разбралъ, ще възприеме. Ние възприемаме дотолкозъ, доколкото човѣкъ разбира Божествената хармония.

Запримѣръ: вие искате Господь да дойде въ васъ, нали така? Че вие имате споръ двамата. Какъ се запознавате, като дойде нѣкой вашъ ближенъ? Не виждашъ Господа въ него, но гледашъ какъ той е облѣченъ, какви му сѫ дрехитѣ, гледашъ лицето, какъ е вчесанъ, гледашъ ноктитѣ. Дойде нѣкой светия, каль има подъ ноктитѣ, лицето хлътнало, очитѣ потъмнѣли и той минава за светия, понеже 30 години изъ гората се разхождалъ и светия станалъ. Казвашъ: „Свири“. Нищо не може да свири. Говори, че въшкитѣ сѫ го яли, че бълхитѣ, че зъзналъ, че нѣмалъ печка, че хлѣбъ нѣмалъ. Този светия ти говори за обикновени работи.

Откакъ съмъ дошълъ на земята, заболѣха ме ушитѣ да слушамъ хората да ми разправятъ, че сухъ хлѣбъ яли. После, крайно лицемѣрие има. Гледамъ го – предъ мене леща яде, после направилъ си зелникъ съ масълце и сирене. До мене леща яде, като остане самъ – зелникъ яде, тамъ направилъ баница. Предъ мене се показва, че е много набоженъ, лицемѣрие е това. Какво ще иде предъ Господа да се показва? Значи предъ хората леща яде, самъ, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата нѣма да те препорѫча. Ако ядешъ леща, за очитѣ е. Ако ядешъ баница, за стомаха е. Лещата е цѣръ за очитѣ. Ако ти сѫ слаби очитѣ, яжъ леща. Той не знае защо да яде леща. Споредъ мене лещата е лѣкарство за очитѣ. Бобъ яде. Бобътъ е лѣкарство за бѫбрецитѣ. Казва: „Обичамъ грахъ да ямъ“. Козметика е, яде грахъ, да стане по-красивъ. Той не знае, че е козметика това. А пъкъ яденето е за подигане (на) ума, сърдцето и тѣлото. Съ яденето идваме въ съприкосновение съ Господа. Щомъ ядемъ, ние възприемаме Божиятъ животъ въ себе си. Възприемаме Божествената мисъль, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме въ контактъ съ Божествената мисъль. Най-свещениятъ актъ въ свѣта е яденето. Казва Христосъ, че: „Който Ме яде, има животъ“. Трѣбва да Го ядете. Ще Го ядемъ съ любовь, че и Той да е доволенъ. Не само да яде съ любовь, ще свири. Ще възприемемъ, че Той като влѣзе въ мене, ще направи Господь онова, което азъ не може да направя. Азъ ще направя това, което Господь не може да направи. Той заради мене нѣма да яде. Щомъ азъ ямъ, Той, като влѣзе въ мене, ще направи това въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето тѣло, ще предаде това, което никой другъ не може да даде. Свещенъ актъ е яденето. Съ всичкото благоговение като ядешъ този хлѣбъ, Господь е тамъ. Ще прочетешъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратилъ“. Ще започнешъ да свиришъ на арфа отъ 32 струни. Китарата е съ 6 струни, арфата е съ 32 струни. Та казвамъ: Яденето е единъ свещенъ актъ, най-свещеното нѣщо. Затуй ядене какъ е направено, има много спорове.

Задайте си вие въпроса, Богъ е създалъ всичко заради насъ, какво ние сме направили заради Него? Цѣлото небе и цѣлата земя Той е направилъ заради насъ. Ние какво сме направили? Въ какво седи заслугата ни? – „Азъ обичамъ Господа?“ Въ какво Го обичашъ? Каже ми: „Иди тамъ“, азъ не отивамъ. – „Направи това“, азъ си правя оглушки. Въ хармонията нѣма отлагане. Знаешъ колко е отмѣрено, ритъмъ има. Тамъ трѣбва съвършенство. Казва: „Иди!“ – иди, „Ела!“ – ела. Но не по законъ. Ти трѣбва да схванешъ още самата мисъль. Ти да схващашъ преди Господь да ти каже, преди да ти каже – да изпълнишъ. Щомъ Господь ти каже, Той казва веднажъ, и онова, което ти казва – ще го направишъ, искашъ–не искашъ. Ако Той те заставилъ да говоришъ нѣкому, ти нѣма да разбирашъ защо те е заставилъ. Ако почиташъ Неговата мисъль, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия“.

Казвамъ: Животътъ е хармония самъ по себе си. Нѣма какво да ми разправяте: „Азъ те обичамъ“. Какъ ще го изпѣете, ако човѣкъ не може да пѣе? Казвамъ: Когато се научишъ да пѣешъ, тогава ще дойде. Отдалече като го видишъ, ще му изпѣешъ: „Азъ те обичамъ“. Тя на 20 души пѣла „Азъ те обичамъ“ и дошла и на мене да пѣе „Азъ те обичамъ“. Гледамъ, на лицето е писано, че на 20 мѣста ходила да пѣе „Азъ те обичамъ“. Казвамъ: Още не си дошла дотамъ, дето може да те обичатъ. Какъ бихте изпѣли „Азъ те обичамъ“? Има ли десеть души, които могатъ да изпѣятъ „Азъ те обичамъ“? Не че мене обичате, но обичате нѣкого. За мене е безразлично „Азъ те обичамъ“ да го изпѣешъ. Петь братя и петь сестри ще пѣятъ „Азъ те обичамъ“. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. „Азъ те обичамъ“ защо не пѣете? Трудна работа е. Ще знаешъ колко трудна работа е. Защото всѣки единъ ще запита. Ти си гладенъ. Щомъ ти запѣя „Азъ те обичамъ“, трапезата се сложи. Ти си боленъ, пѣя ти „Азъ те обичамъ“, веднага ще бѫдешъ здравъ. „Азъ те обичамъ“ – ще бѫдешъ добре облѣченъ. „Азъ те обичамъ“ – слънцето ще изгрѣе, деньтъ ще бѫде хубавъ, всичко така ще се уреди, както е въ природата. Господь казва: „Азъ те обичамъ“ – слънцето иде. Тогава се показватъ тия лѫчи. Всѣки день това става. Господь казва: „Азъ те обичамъ“. Ние ще направимъ това, което Господь прави. Най-първо да оценимъ това, което Господь казва и прави. Господь казва, че ви обича, пъкъ вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали нѣкой тукъ, отъ земята, ви обича. На земята нѣма нито единъ, който да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могатъ да те вържатъ съ вѫже за яслитѣ да ядешъ слама. Но да има да те обичатъ на земята, никѫде го нѣма. Нито единъ нѣма. Нищо повече. Че тия, които ви обичатъ, ще ви заровятъ въ земята, ще кажатъ да си вървите и по вашъ адресъ ще говорятъ. Кой отъ васъ говори хубаво? Тукъ отъ васъ кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъвъ, онзи онакъвъ“. Нито вие обичате, нито тѣ ви обичатъ. Казвате: „Той малко смахнатъ, сприхавъ“. То не е любовь. Та нѣма любовь на земята. Туй състояние го нѣма. Въ любовьта, като видишъ, когото обичашъ, стане ти приятно. Наскоро единъ примѣръ имахъ тукъ, въ България. Една сестра отива при единъ братъ и той ѝ казва: „Ти, когато дойдешъ, много ми става приятно. Преди ти да бѣше дошла, ми бѣше тѫжно“. Той се занимава съ търговия, мѫчно му било нѣщо. „Ти, като дойдешъ въ дюкяна, ми става леко, приятно“. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Какъ му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става веселъ той. Щомъ единъ братъ иде и тебе ти става приятно, той вече носи въ себе си свѣтлина и внася свѣтлина въ яма, внася топлина, че отдалечъ като го видишъ, измѣня се твоето състояние. То е като слънцето. Колкото слънцето изгрѣва, веднага деньтъ взема опредѣлена форма.

Казвамъ: Ние най-първо трѣбва да благодаримъ за онова, което Богъ излива. Ние сме слѣпи и търсимъ своето щастие на земята, дето никога нѣма да го намѣримъ. Ако тия хора всички обърнатъ вниманието къмъ Бога, обикнатъ Бога, любовьта ще дойде на земята. Ние търсимъ любовьта единъ отъ другъ. Търсимъ отнѣкѫде да дойде. Отъ никѫде нѣма да дойде. Тази лампа свѣти по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовьта на Бога ще дойде отвънъ, ние ще бѫдемъ изразители на Божията любовь. Казвамъ: Ние не изразяваме още любовьта, която Богъ показва всѣки день. Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега азъ да ви сѫдя. Азъ казвамъ, че на земята любовь още нѣма. Азъ имахъ една котка. Тя се показва около мене, че е много правовѣрна. Виждамъ единъ день хванала една птичка. Казвамъ: Слушай, пусни птичката. Спрѣхъ се и ѝ казвамъ: Пусни птичката. Наведохъ се къмъ нея и тя избѣга съ птичката, занесе я. Не се мина два–три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изѣде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трѣбваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препорѫчамъ. Отиде котката съ птичето. Имамъ сега другъ единъ примѣръ, пакъ съ една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце предъ вратата ми. Дойде днесъ, предъ вратата снесе яйцето. Единъ день дошла и котката, не се спогаждатъ. Наближава котката къмъ кокошката, тя изведнажъ я клъвна по носа. Котката пъкъ я одраска съ крака си по врата, потече кръвь и трѣбваше да я лѣкувамъ. Казвамъ: Защо се карате? Казва: „Ще изѣде яйцето, затова я кълва“. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искамъ да ѝ изямъ яйцето. Азъ едно време ядѣхъ яйца, сега не ямъ“. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвамъ: Не е хубаво. Затуй казвамъ: Любовьта дошла до тукъ. Виждамъ тази толкозъ ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, изъ двора ходимъ, цапаме“. Азъ си мислихъ да направя, че да се махнатъ отъ двора. Казвамъ си: Защо не си туря силата да ги изпѫдя. Кокошарникъ нѣма, може да ги изпѫдя всичкитѣ тия кокошки. Когато ми мина тази мисъль, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпѫждашъ. Всичкитѣ кокошки сме готови да ти носимъ по едно яйце, само да не ни изпѫждашъ“. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа“. Рекохъ: Не може. Азъ съмъ намислилъ да я насадя. Единъ день, като пита: „Кѫде ми сѫ яйцата?“ стопанинътъ ѝ, тя да си иде съ пиленцата. Сега привеждамъ този примѣръ и казвамъ: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце предъ вратата ми. Сниса безъ да крѣка. Само като дойде котката, тогава крѣка. Казвамъ на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.

Та казвамъ: У синца ни трѣбва да има едно желание да извършимъ Волята Божия въ свѣта. Да създадемъ ония красивитѣ мисли, да създадемъ ония красивитѣ желания и красивитѣ постѫпки. То е вече законътъ на хармонията. Никой не може да ви научи отъ себе си. Отъ само себе си трѣбва да дойде, има едно съзнание. Въ мене Божествениятъ законъ ми показва какъ трѣбва да постѫпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко нѣма да има нѣкаква умисъль. Онзи, който е разбралъ Божествената любовь, той лесно се справя съ всичкитѣ свои състояния. Казвамъ: Първото нѣщо – внесете любовьта въ вашия умъ! По възможность не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде въ сърдцето ви! Като станете сутринь, направете едно хубаво движение! По нѣкой пѫть вървите и главата носите налѣво или надѣсно, нѣкои, като вървите, коремътъ ви е изпъкналъ напредъ или пъкъ сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туришъ една хармонична мисъль за главата. Хубавитѣ мисли ще изправятъ най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесешъ хубавитѣ постѫпки, да започнешъ да мислишъ добре, веднага рѫцетѣ и краката ще взематъ една поза, която е хармонична и е много красива. /Учительтъ постави дѣсния кракъ напредъ и лѣвата рѫка на кръста. После обратното – лѣвия кракъ напредъ и дѣсната рѫка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лѣвата рѫка е чучурътъ. Такова движение показва, че ти си готовъ да вземешъ.

Та днесъ за пръвъ пѫть помислете за вашия умъ, който Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето сърдце, което Богъ ви е далъ. Помислете и за вашето тѣло, въ което сега живѣете. Поблагодарете, три нѣща да останатъ. Азъ ще се спра пакъ да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.

Добрата молитва.

ХХ година
24. Лекция на Общия Окултенъ класъ
26 мартъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Музика и здраве

Отче нашъ.

Всичко въ живота е постижимо.

Пишете върху темата „Най-лесната работа въ свѣта“.

Всички вие имате едно погрѣшно схващане въ музиката. Имашъ единъ инструментъ, мислишъ, че отъ цигулката излиза музиката. Никаква музика не излиза отъ цигулката, нито отъ органа, нито отъ пианото. Музиката е единъ вѫтрешенъ процесъ на живота. Тя излиза отъ човѣка. Тамъ сѫ законитѣ. Инструментътъ е само условие, както радиото. Слушате, радиото ви говори, но говорътъ въ радиото не се образува. То е само едно условие. Онова, което става въ човѣшкия мозъкъ, то се проектира. Музиката е изразъ на онази вѣчна хармония. Тя е единствениятъ признакъ, че сте здрави. Щомъ не искашъ да пѣешъ, щомъ не искашъ да обичашъ – ти си боленъ човѣкъ, то е мѣрката. Щомъ си разположенъ, ти тананикашъ вѫтре, ти си здравъ. Та казвамъ: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трѣбва да развиете слуха, да схващате отвѫтре какъ излиза музиката. Майката трѣбва да пѣе сопранъ, бащата трѣбва да пѣе басъ, синътъ трѣбва да пѣе теноръ и дъщерята алтъ. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бѫде първокласенъ сопранъ, бащата – първокласенъ басъ, синътъ – първокласенъ теноръ и дъщерята – първокласенъ алтъ. Имате вече идеалното семейство. Ако свирятъ, майката – първа цигулка, бащата – контрабасъ, синътъ – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това сѫ само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколѣния трѣбва да минатъ. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. Тогава намѣсто музиката идатъ разни дрязги, които създаватъ хиляди тревоги. Тревожите се за нищо и никакво. Нѣкой пѫть капелмайсторътъ се тревожи за една нота. Въ музиката погрѣшки не може да ставатъ. Тамъ, дето ставатъ погрѣшки, то не е музика. Нѣкой пѫть ви се струва, че има дисхармония. То е когато съчетавате две гами или два тона, които не си хармониратъ. Всѣки тонъ самъ по себе си е хармониченъ, но заедно тоноветѣ не си хармониратъ.

Казвамъ: И въ музиката имате плюсъ, положителна музика, слънчева музика е. Минусъ е земната музика. Дава равенство. Следъ това имате минусъ и плюсъ. То сѫ процеси на музиката. Плюсъ съ плюсъ се отблъскватъ и минусъ съ минусъ се отблъскватъ. Плюсъ съ минусъ се привличатъ. Имате два плюса и въ срѣдата минусъ. Това е военната музика. Тамъ има състезание на два тона, които се биятъ. Минусътъ е поле, за което се биятъ кой да го вземе. Има бумъ-бумъ. Слушате тази военна музика. Това е по-мека музика. Тукъ сѫ две моми, които се борятъ за единъ момъкъ. Вие ще кажете, че тази работа е неразбрана. То е техника, технически е така. Знаете, когато две моми музикално се борятъ – и дветѣ пѣятъ, като сѫ пѣвици или пъкъ едната ще свири, другата ще пѣе. Той ще си даде ухото да слуша.

Сега азъ толкозъ пѫти съмъ говорилъ за любовьта и вие казвате: „Любовь“. Че вие трѣбва да се научите какъ да постѫпавате въ любовьта. Запримѣръ, ако вие бѣхте писали една тема върху любовьта, какво бихте писали? Ще пишете както въ романитѣ, че тя припаднала, че той припадналъ. Това не е никаква любовь, който припада. Припада човѣкъ отъ страхъ. Първото нѣщо, азъ да ви представя какво нѣщо е любовьта, какъ действува. Момъкътъ си има хубава кѫща, хубаво облѣченъ е, всичко въ кѫщи има, но нѣма кибритъ. Вечерно време на тъмно седи, нѣма свѣтлина, не знае какъ да си запали свѣщьта. Като влѣзе момата, (тя) ще запали свѣщьта, той ще ѝ каже: „Много ти благодаря, че запали тази свѣщь“. То е любовь. Ще кажете: „Това е достатъчно“. Но това е началото на любовьта. Второто положение – какво прави момата? Момъкътъ всичко има, свѣтлина има, дърва има, брашно има, всичко има. Но огънь нѣма. Той знае какъ да си запали огъня и какъ да си омѣси хлѣба. Дойде тази мома, влѣзе вѫтре, запали му огъня, омѣси му питата. Казва той: „Много ти благодаря“. Третото положение на любовьта: той всичко си има, но е окѫсанъ, само дрипи отгоре му. Платове има, но не знае какъ да ги ушие. Дойде момата изведнажъ, скрои му гащи, ушие му, скрои му риза, ушие я, дрехи му ушие. Туй положение кое (е) на любовьта? Първо внесе свѣтлина, после запали огъня, омѣси хлѣба, третото положение – направи му дрехи. Четвъртото – той всичко има, книги има, но не знае да чете. Тя ще го посети, открива му азбуката. (Той) казва: „Много ти благодаря, ти ми отвори очитѣ“. Туй е четвъртото (положение). Петото положение е, че той не знае да се моли, на църква не е ходилъ. Тя го заведе на църква. Туй е се любовь, разбира се. И още колко други работи има. Че човѣкъ трѣбва да знае какъ да постѫпва. Помнете, че никога не може да ви обичатъ, невъзможно е. То сѫ стари понятия за любовьта, които имате. Казвате: „Мене не ме обичатъ“. Що ще те обичатъ хората? Щомъ каже нѣкой, че „мене не ме обичатъ хората“, то значи, че той не е обичалъ. Ти щомъ се оплаквашъ – ти си беденъ човѣкъ, никому добро не можешъ да направишъ. Ти щомъ се оплаквашъ – никаква Божествена работа не можешъ да свършишъ.

Та първото нѣщо – вие искате хората да ви обичатъ. Щомъ искате другитѣ да ви обичатъ, трѣбва да знаете и вие да обичате. Щомъ азъ обичамъ, не се интересувамъ дали ме обичатъ или не ме обичатъ. Азъ изявявамъ Божията Любовь, азъ съмъ единъ изворъ и се радвамъ на онова, което изтича отъ мене. Радвамъ се на любовьта, която иде отгоре, имамъ връзка съ Бога. На хората искамъ да имъ дамъ единъ начинъ какъ да се обичатъ. Ще кажа азъ: „Азъ обичамъ хората“. Азъ се ползувамъ отъ тази любовь. Когато обичамъ, азъ съмъ здравъ човѣкъ, ползувамъ себе си. Азъ ви обичамъ, вие сте само едно условие за мене. Азъ се ползувамъ. Нѣкой казва: „Азъ го обичамъ“. Той се ползува, Богъ го благославя. Ако нѣкой не приема моята любовь, той не се ползува. Когото обичамъ, ако той не приема моята любовь, той ще боледува. Ако възприеме любовьта – ще бѫде здравъ, всичко ще му върви. Азъ, ако обичамъ, ползувамъ себе си. Онзи, който приема любовьта, той се ползува. Ако азъ не обичамъ, вредя на себе си. Ако той не възприема моята любовь, вреди на себе си. Обратното: той, като ме обича – ползува себе си. Азъ, като възприемамъ неговата любовь – азъ се ползувамъ. Този законъ нѣма изключение. Азъ тъй разбирамъ. (Нѣкой) казва: „Азъ нищо не разбирамъ“. Ти после ще разберешъ, когато започнешъ съ любовьта. Докато не обичашъ, никакво разбиране нѣмашъ. Казва нѣкой: „Азъ много зная за любовьта“. Нищо не знаешъ за любовьта. Че го излъгала нѣкоя мома. Любовьта не го е излъгала. Излъгало го безлюбието. Сега ще ми говори, че сѫ го излъгали момитѣ. Хубаво, въ какво сѫ го излъгали момитѣ? Какво може да го излъже една мома? Нѣкой отъ васъ има ли, който да е лъганъ?

Ние сега говоримъ принципиално за живота, не частично. Нѣкой пѫть минавашъ по моста, счупи се гредата. Не че искашъ да се счупи. Като минава единъ човѣкъ и мостътъ се счупи, показва, че мостътъ не е здравъ. Та казвамъ: Първото нѣщо – трѣбва да имаме едно правилно понятие за онова, отъ което зависи живота ни. Насъ отъ любовьта ни е срамъ. Да те е срамъ, когато не обичашъ. Не да те е срамъ, когато обичашъ. Ако срамътъ иде отъ уважение – нѣщо свещено е. Най-после съвременнитѣ философи казватъ: „Нѣма любовь въ свѣта“. Слънцето изгрѣва по любовь. Дърветата растатъ по любовь. Рѣкитѣ текатъ по любовь. Вѣтърътъ вѣе по любовь. Всичко въ свѣта става по любовь. Земята въ свѣта се движи по любовь, тича въ пространството, гони нѣкого по любовь. Слънцето въ свѣта се движи отъ любовь. Всичко въ свѣта се движи отъ любовь. Хората се раждатъ по любовь, умиратъ по любовь. Когато човѣкъ умира по любовь – то е спасение. Когато умира безъ любовь – то е адътъ. Когато умира безъ любовь – въ ада е. Когато умира съ любовь – въ рая е. Когато се ражда съ любовь – благува на земята. Когато се ражда безъ любовь – страда. Сѫщиятъ законъ. Всичкитѣ страдания въ свѣта произтичатъ отъ безлюбие. Всичкитѣ радости и блага произтичатъ отъ любовьта. Тъй седи общото правило.

Сега азъ се спирамъ върху този въпросъ, понеже като станете на 40, 50 години, 60 години, ще мислите, че сте остарѣли. Че какво си остарѣлъ? Не си обичалъ на свѣтъ, не си училъ на свѣтъ. Какво си остарѣлъ? Не си работилъ на свѣтъ. Нѣкой пѫть казвате: „Срамота е да се говори за такива работи“. Оставили сте тази наука само за младитѣ да си говорятъ вечерно време безъ свѣщь. Не. Вечерната любовь, тя е хубава, ако отвѫтре има свѣтлина, ако отвѫтре има запалена свѣщь. Въ любовьта огнището трѣбва да бѫде запалено въ сърдцето. Следъ туй трѣбва да гори и на физическото поле любовьта. Когато слънцето изгрѣва, то е започването на любовьта. Щомъ е нощь въ живота, ти не може да имашъ никаква любовь.

Казвамъ: Първото проявление на любовьта въ човѣка е едно състояние, пробуждане на неговия умъ, пробуждане на неговото сърдце и събуждане на неговата тѣлесна деятелность. Щомъ си здравъ, ти вече пѣешъ. Трѣбва да знаешъ, (че) ако съвсемъ не ти се пѣе, трѣбва да знаешъ, че скоро ще заминешъ за другия свѣтъ. Туй да го знаете. Щомъ нѣкой пѣе, той е здравъ. Пѣене трѣбва да има. Нѣкой и като охка, има пѣене въ охкането. Като чуя нѣкой боленъ какъ охка, казвамъ: Този нѣма да умре. Веднажъ ме повикаха при единъ боленъ на умиране. Слушамъ какъ пѣе. Казвамъ на сестрата: Не бой се, той не ще умре, той ще оздравѣе. Като престане да пѣе човѣкъ, подписанъ му е паспортътъ за другия свѣтъ. Преди три–четири месеца дойде при мене единъ генералъ, казва ми: „Свърши се“. Като седи, слушамъ дишането му, не пѣе. Казва: „Моята се свърши“. Ако не пѣешъ, рекохъ, ще се свърши. Не се минаха три месеца и замина на другия свѣтъ.

Казвамъ: Може да продължите живота си. (Нѣкой) казва: „Защо ще пѣя? Нека Господь да ми даде животъ, тогава ще пѣя“. Че ти досега на Господь не си пѣлъ. Кой отъ васъ е пѣлъ на Господа? Изгрѣе слънцето – изпѣѝ една пѣсень. Видишъ една цъвнала круша – изпѣѝ една пѣсень. Видишъ една рѣка тече – изпѣѝ една пѣсень. Казва: „Ще ида да пѣя, като видя една круша цъвнала“. Видишъ гроздето узрѣло – изпѣѝ една пѣсень, откѫсни единъ гроздъ. Навсѣкѫде въ пѣенето човѣкъ да изразява своята благодарность, хармонично да пѣе. Казвамъ: Това е единъ истински начинъ за самовъзпитание. Ако така не мислите, не можете да имате прогресъ. Азъ съмъ правилъ опити, опити. Навсѣкѫде като влѣза, чувствувамъ, че хората не сѫ разположени, тѣ не пѣятъ. Щомъ влѣза, имамъ разположение да пѣя, тия хора сѫ здрави. Казвамъ: Тукъ трѣбва да пѣете. Та сега азъ обръщамъ внимание – трѣбва да пѣете. Нѣкой пѫть ви слушамъ отгоре какъ пѣете, нѣкой пѫть пѣете много хубаво. Казвамъ: Добре отиватъ. Та и здрави, и болни като станете – пѣйте. После – никога не критикувайте музиката. Вие ще кажете: „Не може да пѣе той“. Ами и ти не можешъ да пѣешъ. Ти критикувашъ себе си. Научи се да пѣешъ и свиришъ. Научете се поне една пѣсень да пѣете, която можете да я изпѣете хубаво. Една пѣсень, но на свѣтъ да я изпѣете. Може да е отъ три, четири реда. Може да кажемъ: „Вдъхновение, ти носишъ Божие благословение, изобилна свѣтлина, миренъ животъ“. Нѣкой отъ васъ ще кажатъ: „Защо не дойде на млади години? Сега на 40–50 години да пѣемъ, какво ще кажатъ хората?“ Да се каратъ две сестри – то е въ реда на нѣщата, а да пѣете? Две сестри на 60 години, като се каратъ, доста поумнѣли. Азъ бихъ желалъ да се каратъ музикално, както въ оперитѣ. Като застанатъ, едната сестра да пѣе: „Мари сестра, днесъ ти какво си казала? Ами сестра, знаешъ ли ти какво си казала? Ами ти, знаешъ ли, че азъ не мога да търпя. Азъ не мога да търпя, сестра“. /Учительтъ пѣе тѣзи думи/. Тогава другата сестра какво трѣбва да ѝ отговори? Защо нѣкои хора не сѫ весели? Нѣкои хора иматъ развитъ този центъръ на веселието. Нѣкои хора иматъ този центъръ на силнитѣ контрасти, виждатъ голѣмитѣ противоречия. Онѣзи не могатъ да виждатъ нищо смѣшно, веселието не може да се роди. Челото малко трѣбва да се развие.

Въ всичкитѣ нѣща човѣкъ трѣбва да вижда хубавото и красивото. Защото много работи ние въ живота сме изопачили, преподадени сѫ криво. Казвамъ: Ако така се научите да мислите, най-малко ще се подмладите съ десеть години. Седите и имате една тѫжна мисъль, казвате: „Ние не се обичаме. Ние не се любимъ“. Казвамъ: Възлюбете се. Време е да дойде любовьта. Казва: „Старъ, на 60 години, любовна работа ще прави“. Какво има, ако отива да запали една свѣщь? Какво има, ако отива да запали единъ огънь? Какво лошо има, ако купи едни обуща отъ любовь нѣкому? Какво има, ако посади едно дърво съ любовь? Или какво има, ако иде съ стомната и донесе вода? Че билъ на 60 години, срамота било. Какъ е срамота? Една стомна вода да донесешъ, срамота ли е? Ти се възгордѣешъ, не вземешъ стомната съ вода да я донесешъ, но карашъ слугата да иде. Ти като идешъ и накарашъ – намѣсто (ли) е?

Та казвамъ: По какво се отличава новиятъ животъ? Турямъ едно обяснение. Срѣщате единъ братъ и една сестра, намѣрете една хубава черта. Азъ ви казвамъ, че е лесна работа туй. Имаше една сестра, която ме безпокои безъ време и навреме. Заетъ съмъ, безпокои ме. Иде ми да я нахокамъ, да ѝ кажа, че не разбира. Като погледнахъ рѫката ѝ, намѣрихъ, че има много хубави работи. На тази сестра ѝ държахъ една лекция за половинъ часъ за любовьта. Казвамъ: Какво има да търсишъ своето щастие отвънъ? Но то е въ тебе. Ти сега гонишъ момцитѣ да те обичатъ. Рекохъ: Ти не си обичала. Ще обикнешъ единъ момъкъ. Ти мислишъ, че сега ще те лъжатъ момцитѣ. Мома, която не обича, я лъжатъ. Мома, която обича, тѣ сѫ много внимателни (къмъ нея). Никога не е имало примѣръ да обичашъ и да те лъжатъ. Никога не е имало случай въ историята да обикне нѣкой, че да му правятъ зло. Нѣма такова нѣщо. Казватъ, че обрали нѣкого отъ любовь. Ако влѣзатъ и ви обиратъ – то не е отъ любовь. Любовьта не се обира, тя не се дѣли, никой нѣма да ви я вземе. То е невъзможно. Азъ ви говоря сега принципно за любовьта. Ако дойдемъ до физическата любовь, понеже любовьта е едноцентрова, тя има три проекции на земята. Тия проекции сѫ временни. Въ младини се изявява по единъ начинъ, въ зрѣлата възрасть по другъ начинъ и въ старини по другъ. Проекции има. Тѣ сѫ основнитѣ тонове въ музиката: до, ми, соль. Човѣкъ започва съ до, ми, соль. Стариятъ свършва съ соль. Основнитѣ тонове. Ще каже нѣкой: „Трѣбва да обичаме Господа“. Сега се говори: „Да възлюбишъ Господа“. Прави ли ли сте опитъ да възлюбишъ Господа съ сърдцето си, да възлюбишъ Господа съ ума си? Човѣкъ знае нѣщо, за което е направилъ опитъ. Тази е проектираната любовь. Любовьта има деветь проекции. Има три проекции на физическото поле, три въ духовния свѣтъ и три въ Божествения свѣтъ. После, тия деветь проекции иматъ деветь съчетания. После, и минусъ иматъ тѣ. Та казвамъ: За бѫдеще цѣлата култура ще бѫде друга. Ти учишъ, учението е единъ потикъ. Бащата се грижи за дома отъ любовь. Ако нѣма тази любовь, ще напусне дома, децата и жената. Но и самитѣ животни, една птичка има петь дечица. По нѣкой пѫть тѣ сѫ на чифтове, може да има шесть. Бащата и майката ходятъ и донасятъ храна, изхранятъ ги. Като донесе и нахрани едното, после и другото, третото, и тѣзи малки знаятъ, че има единъ редъ. Като ги научатъ какъ да хвъркатъ, веднага напущатъ гнѣздото. Не ги хранятъ повече. Кой ги подбужда? Онзи, великиятъ законъ заставя тази птичка да работи. Нищо въ свѣта не е въ състояние да застави туй малкото сѫщество да носи яйца, да ги мѫти, да храни малкитѣ. Като влѣзе любовьта, ще даде потикъ на тази птичка. Тази вълна като дойде, птичката работи. Тя като дойде въ гнѣздото, знае кому е дала. Даде на едното, на второто, на третото, четвъртото и т.н. Бащата като дойде, и той ги познава, та така се проявява.

Като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще ви дадатъ едно изпитание на любовьта. Христосъ дава единъ примѣръ за богатия. Защо богатиятъ не каза на Авраама: „Отче Аврааме, позволете да ме пуснатъ отъ ада, понеже азъ се мѫча. Да ида да имъ проповѣдвамъ, да имъ разправя какво мѫчение има (въ ада).“ Топло му бѣше въ ада, казва: „Лазаръ да напусне небето, да иде да проповѣдва“. Научилъ се да заповѣдва. И въ ада като се мѫчи, (богатиятъ) пакъ заповѣдва: „Да пратятъ Лазаря“. (Авраамъ) казва: „Не може да иде“. Азъ зная вече тази работа. Понеже заповѣдва, затуй не му се изпълни желанието. Ако богатиятъ би поискалъ той да иде да проповѣдва, щѣха да го пуснатъ отъ оня свѣтъ. Казвамъ: Сега и вие, като богатия, искате други да пѣятъ. Щомъ дойде мисъльта на една стара сестра нѣкоя млада да ѝ попѣе, тя да пѣе. Може младата сестра да ѝ покаже какъ да пѣе. Гледамъ много стари сестри – срамъ ги е да пѣятъ. Нѣма нищо, нека пѣятъ. Младата сестра и старата сестра нека пѣятъ. Нѣкой старъ братъ и нѣкой младъ братъ нека пѣятъ. Ако стариятъ знае да преподава, младиятъ да се учи. Въ пѣенето млади и стари нѣма. По този начинъ ще се създаде една атмосфера съвсемъ друга. Ако тъй бихте работили, отвсѣкѫде щѣха да бликнатъ извори, всичко щѣше да върви въ хармония. Ако за една година бихте направили единъ опитъ, тукъ болести по дърветата, нѣкои дървета сѫ болни, понеже не се пѣе, музика нѣма. Лѣкуватъ ги съ синъ камъкъ. Ако има музика, всички паразити, които има по дърветата, ще си идатъ. По-хубаво лѣкарство отъ музиката въ свѣта нѣма. Ако музиката би се приложила, всичкитѣ да пѣятъ, учителитѣ да пѣятъ – 99% щѣха да се възпитатъ. Ще остане 1%. Приложете този методъ, той е най-лесниятъ и най-ефикасниятъ. Не само пѣене, (но) тогава въ васъ ще се създаде иденъ стремежъ да учите, да работите, въ всичко ще ви върви. Като се изгуби импулса, на човѣка не (му) се работи. Казва: „Що ще ида да уча, азъ вече съмъ старъ“. Като идешъ въ другия свѣтъ, искатъ знания. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ, въ Варна се случило, действителенъ примѣръ е. Една стара жена на 60 години сънува, че отива въ другия свѣтъ. Като отива въ оня свѣтъ, гледа 12 старци седятъ около една маса. Тя влиза тамъ, казва: „Добъръ день“. Казватъ ѝ: „Защо дойде?“ (Тя) казва: „Дойдохъ, искамъ да живѣя тукъ“. (Тѣ) казватъ: „Ти знаешъ ли да четешъ?“ – „Не зная“. Казватъ ѝ: „Тукъ вода ще носишъ“. Казвамъ: Като идете въ оня свѣтъ и не знаете да обичате, вода ще носите. Казвамъ: Когато вие обичате, за любовьта никому не говорете нищо. За любовьта не говорете, че обичате. Ти само давашъ нѣщо отъ себе си, защото ти като давашъ отъ себе си, мязашъ на единъ изворъ. Той, като дойде, трѣбва да оцени любовьта. Когато те обичатъ, тогава си давай мнението. Като обичашъ, не си давай мнението. Ти самъ се ползувашъ като обичашъ. Ти проявявашъ Божията Любовь и Богъ те благославя. Ти мълчи, понеже Господь те учи. Щомъ започнешъ да брътвишъ много, ще престане да те учи, ставашъ невежа. Нищо не говори, когато Богъ те учи въ любовьта. Когато обичашъ, радвай се на любовьта. Когато те обичатъ, тогава си давай мнението. Казвамъ: Когато Господь ви учи да обичате, мълчете. Когато Господь ви учи чрезъ любовьта на другитѣ, тогава оценете любовьта. Кажете: „Много хубавъ е плода, много съмъ благодаренъ“. Туй сега не е по законъ. Казвамъ: Ако така постѫпвате, ще влѣзе въ васъ единъ новъ животъ. Вие сега чакате да умрете. Че какво ще стане? То е безлюбие туй. Онѣзи обичатъ нѣкого, но като умре – заровятъ го въ земята. Казватъ: „Да се научишъ какъ да обичашъ“. Заровятъ го въ земята, турятъ паметници. Това сѫ паметници на безлюбието. И Христосъ, Който обичаше, въ свѣта не му туриха пръсть, ни най-малко, но му туриха камъкъ. На гроба имаше само единъ камъкъ, като въ стая бѣше, и тамъ не остана. Като дойде ангелътъ, излѣзе. И въ гроба като влѣзе, излѣзе. Въ гроба, ако влѣзете и ви заровятъ съ пръсть, опасна работа е. Ако следъ една година пакъ ви намѣрятъ въ гроба, показва, че нищо не сте разбрали отъ закона на любовьта. Само посѣйте семената и ще видите. Казватъ: „Тия хора умрѣха“. Умрѣха всичкитѣ все отъ безлюбие. Възкресението иска знание. Всѣки, който обича и е обичанъ, той ще възкръсне, нищо повече. То е мое мнение, не мнение, но азъ тъй зная. Всѣки, който обича и когото Богъ обича, ще възкръсне. Който предава любовьта и който приема любовьта – той ще възкръсне. Казватъ: „Тѣ ще възкръснатъ“. То е възкресение. Ами че Христосъ, като дойде на земята, въ какво се прояви? Хората вѣрватъ въ туй, което не е. Вие искате да знаете дали нѣкой ви обича. Чудни сте. Нѣма какво да мислите. Нѣкой човѣкъ отъ самосебе си не може да ви обича. Всѣки, който ви обича, той има потикъ отъ Бога. Може да кажешъ, че е отъ самосебе си. Всѣки, който ви обича, има потикъ отъ Бога. Ако той е вѣренъ на този потикъ, той се благославя. Всѣкога, когато ти възприемашъ любовьта на хората, то е пакъ потикъ на любовьта. Да възприемешъ любовьта, по два начина се учи. Ако не можешъ да обичашъ и не можешъ да възприемешъ моята любовь – нищо не можешъ да направишъ, нищо не може да се ползувашъ. Апостолъ Павелъ, когато говори за любовьта, казва: „Ако зная всичкитѣ езици и имамъ всичкото знание, а любовь нѣмамъ, ще съмъ кимвалъ, що дрънка“.

Ха сега, коя сестра ще изпѣе „Изгрѣва слънцето“? Ха нека стане една стара и една млада, отъ любовь да стане, не заради моитѣ думи. Ако нѣкой отъ васъ има потикъ, импулсъ, не да кажа: „Стани, сестра“, (а) потикъ да дойде. Вие, ако не пѣете, азъ ще ви пѣя най-после. /Учительтъ изпѣ „Фиръ-фюръ-фенъ“/. Може да се пѣе още по-хубаво. „Изгрѣва слънцето“ кой ще изпѣе? Азъ ви похвалявамъ въ тази постѫпка. Всѣки иска да даде пѫть на другитѣ, пъкъ той остава последенъ. Но въ другитѣ работи не е тъй.

Изучавалъ съмъ какъвъ ритъмъ има музиката. Не е лесна работа. Коя сестра ще изпѣе „Изгрѣва слънцето“? /Една сестра и единъ братъ изпѣха „Изгрѣва слънцето“/. Изпѣйте сега „Давай, давай“.

Всичко, което е посѣто въ вашия умъ, въ вашето сърдце, да възрастне. Богъ да възрасте посѣтото въ физическия свѣтъ, въ духовния свѣтъ и въ Божествения свѣтъ. Най-първо ще пѣете на физическото поле. Вие отвѫтре се притѣснявате, отвѫтре трѣбва да станете музикални. Казва: „Не зная да свиря“ То е външната страна. Всѣки си има по единъ инструментъ. /Учительтъ свири на цигулката, после изсвири и каза/. Сега азъ наричамъ това „движение на сърдцето“. Когато лѫкътъ отива надолу, рѫката се движи отгоре надолу, то е въ връзка съ слънчевата енергия. Когато рѫката се движи отдолу нагоре, енергията отъ земята иде. Казвамъ: Ако на земниятъ ритъмъ давате слънчевата цена, не е право. Нѣкой пѫть на слънчевия ритъмъ даватъ земна цена. Слънчевиятъ ритъмъ има едно влияние, земниятъ ритъмъ има друго влияние. Двата ритъма, единиятъ е положителенъ, другиятъ е отрицателенъ, образуватъ този крѫговратъ на човѣшкитѣ мисли и на човѣшкитѣ чувства. Седнешъ, каквото и да работишъ – ще пѣешъ. Ще кажешъ: „Господи, досега не съмъ пѣлъ. Ще слугувамъ на Господа. Ще слугувамъ на Господа“. /Учительтъ, като пѣеше тѣзи думи, ходеше и силно удряше съ кракъ по пода/. Ще слугувамъ на Господа, на Господа, хей! Сега азъ пѣхъ и въ васъ може да се зароди мисъльта, че въ пѣенето трѣбва деликатность. Следъ време ще се зароди. Въ пѣенето искатъ деликатность. Има деликатни положения, които отпосле ставатъ. Нѣкой пѫть най-първо деликатно е запалена една клечка кибритъ. Следъ време туй деликатното може да стане грандиозно, много опасно. Пъкъ има известни течения, които въ началото сѫ грандиозни, после ставатъ меки. Дъждътъ, който слиза отгоре, въ началото е грандиозенъ, но после този дъждъ има много благотворно влияние въ природата. Азъ изтропахъ силно съ крака си, единъ день ще има по-меко. Колкото времето минава, утихва, този ритъмъ става по-лекъ, по-лекъ. Въ природата не трѣбва да правимъ критика. Всичко, което става въ природата, и духането и на вѣтъра, е на мѣсто. И тихото време, и силниятъ вѣтъръ, всичко, което става въ природата, то е Божествено. Върху него трѣбва да имаме само едно мнение, за да се възпитаме. Ние критикуваме – вѣтърътъ лошъ, слънцето грѣело, хората не сѫ хубави, този не е хубавъ, онзи грозенъ. Та ние още красотата я нѣмаме. Защото това сѫ маски на хората. Маскитѣ сѫ, които остаряватъ. Ако хората бѣха безъ маски, щѣха да видятъ истинската красота. Всѣки день да се измѣня. Като видите единъ човѣкъ, като го погледнете, отдалечъ лицето да се запали отъ любовь.

Всички искате да ви обичатъ. Че какъ ще ви обичатъ? Трѣбва да дадете нѣщо. Искате нѣкой човѣкъ да ви благодари. Ще повикате човѣка, ще извадите медъ отъ пчелина или грозде отъ лозето ще наберете. Като яде, веднага ще ви благодари. Срѣщатъ се двама и единиятъ казва: „Добъръ день, Иване. Отъ кога не съмъ те виждалъ, дълго време има. Кога ще си платишъ дълга?“ Вие кога ще си платите онзи дългъ, който имате да плащате? Турцитѣ казватъ: … /липсва въ оригинала/. Нѣма търпение, казва му: „Не съмъ те виждалъ дълго време, кога ще си платишъ дълга?“ Това нѣма мѣсто. Ако е за дългъ, кога ще се отплащаме? Нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ нищо да дължа. Не съмъ плащалъ нищо за слънцето, което ме е грѣло, на вѣтъра, който духа, на водата, която тече – нищо не съмъ плащалъ“. Тукъ плащаме само за канализацията, не за водата. Хиляди блага има, за които Господь и дума не прави.

Та казвамъ: Тогава решавамъ да живѣя по любовь. Толкозъ голѣма любовь Богъ има, ще изпълня Волята Му. Ще се научите да изпълните Волята Божия съ музика.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
25. Лекция на Общия Окултенъ класъ
2 априлъ, 1941 год., 5 ч.с., Срѣда
Изгрѣвъ.

Не разваляйте пакта

Добрата молитва.

Богъ е Любовь.

Размишление.

Въ начало бѣ Словото.

Мѫчно е да накарашъ болнитѣ хора да пѣятъ. Не пѣе. Какъ да пѣе? Мѫчно е да накарашъ гладния човѣкъ, който е гладувалъ десетина деня, да работи. Трудно е да накарашъ сития да яде. Казва: „Не искамъ“. Голѣма опасность въ живота има. Човѣкъ трѣбва да има едно разбиране. Не може да прекарашъ единъ слонъ презъ мостъ, който е неустойчивъ. Той, като си тури крака, оттегля го назадъ. Той знае ще го издържи ли или не. А пъкъ човѣкъ нѣкой пѫть мисли, че презъ всѣки мостъ може да мине.

Запримѣръ: У насъ сега става въпросъ дали ще имаме свѣтлина. /Поради затъмнението се събрахме на тъмно, докато се развидѣли/. Че ако имахме знание, що ни трѣбва тази, външната свѣтлина. Свѣтлина има доста въ нашия мозъкъ. Имаме свѣтлина да се освѣтлимъ. Тъй щото нѣщата показватъ нашето незнание, нуждаемъ се отъ външна свѣтлина. Когато ние мислимъ, ни най-малко насъ не ни трѣбва външна свѣтлина. Има нѣщо отвѫтре, което ни освѣтлява. Вечерно време на каква свѣтлина ходятъ вълцитѣ? Иматъ ли освѣтление? Рибитѣ преди милиони години имаха свѣтлина. Като ходятъ вѫтре въ морето, имаха своитѣ лампички. Какъ ги направиха? Кой имъ направи лампичкитѣ? Нѣкои на опашката имаха, други въ устата, навсѣкѫде като украшение имаха. Като ходятъ, да си освѣтляватъ.

Казвамъ: Има три порядъка въ свѣта, които вие смесвате. Единъ порядъкъ е Божественъ, отъ който нѣщата излизатъ, тогава всичко е наредъ. Единъ духовенъ порядъкъ, то е на ангелитѣ, на духоветѣ. И единъ порядъкъ човѣшки. Единиятъ порядъкъ е порядъкъ на живота. Вториятъ порядъкъ е порядъкъ на свѣтлината. И човѣшкиятъ порядъкъ е на топлината. Сега това сѫ само наброски нахвърлени, но нѣматъ приложение. Сега какъ ще ги приложите? Вземете сегашната война, тя е война на духове, духовна война. Тѣ сѫ духоветѣ, тѣзи сѫщества, разумнитѣ, тѣ правятъ войната сега. Хората въ тази война сѫ като конетѣ. Често хората взематъ конетѣ да се биятъ – ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ, но конетѣ отиватъ да се биятъ. Автомобилитѣ воюватъ, танкове има да се биятъ. Но тѣ сами не отиватъ, каратъ ги, разрушаватъ всичко. И хората сега сѫ впрѣгнати въ една война, дето духоветѣ сѫ ги накарали, и тичатъ. Не сѫ хората, които отиватъ. Единъ танкъ отива налѣво, надѣсно, но вѫтре има едно разумно сѫщество, то е, което управлява. Сега вие мислите, че нѣщо може да се направи въ свѣта. Ако си единъ конь, какво ще направишъ? Онзи всадникъ, който е на гърба, той заповѣдва. Ти ходишъ, но не ходишъ по своя воля, ходишъ тамъ, дето тѣ искатъ. Сега запримѣръ, вие се разгнѣвите нѣкой пѫть. Гнѣвътъ не е вашъ. Гнѣвътъ не принадлежи на хората. Гнѣвятъ се духоветѣ. Духоветѣ се разгнѣвили, казватъ: „Ще се разгнѣвишъ“. Мислишъ, че ти си се разгнѣвилъ. Туй е състояние на духа. Човѣкъ, като се разгнѣви, какво ще направи? Ти, като се разгнѣвишъ, усѣщашъ единъ упадъкъ. Казвашъ: „Що ми трѣбваше да се меся въ тази работа“.

Сега кое е важното? Да оставимъ тия философски разсѫждения. И тѣ сѫ хубави. Важното е: Не прекѫсвайте връзката съ Божествения порядъкъ. Защото, докато си свързанъ съ Божествения порядъкъ, ти ще живѣешъ, всичко ще ти върви наредъ. Направишъ най-малкото опущение да се откѫснешъ, веднага ставашъ като единъ листъ, когото вѣтърътъ може да духа навсѣкѫде. Нѣмашъ вече никаква опора. Второто положение: Изучавайте и свѣта на свѣтлината, порядъка на духоветѣ. То е съдържанието. Вие, ако не сте свързани съ порядъка на духоветѣ, никакво знание не можете да имате, нѣма кой да ви ориентира. Тѣ сѫ духоветѣ, които слизатъ и учатъ хората какво трѣбва да правятъ. Ти седишъ и мислишъ, мислишъ, дойде една свѣтла мисъль, казва ти: „Така направи“. Като направишъ, върви добре. Единъ вашъ приятель ми разказваше. Той билъ въ миналата война, на едно мѣсто седи и нѣщо му казва: „Не стой“. Следъ 5 минути на това мѣсто паднала една граната. „Не стой тукъ“, нищо повече. Другъ единъ офицеръ ми разправяше: „Едно нѣщо ми казва „Мръдни се“ Азъ питамъ: „Защо да се мръдна, че тукъ навсѣкѫде има опасность“. – „Мръдни се“. Азъ седя и разсѫждавамъ и единъ куршумъ ме прободе. Разбрахъ защо трѣбваше да се отмѣстя“. Вие казвате нѣкой пѫть, че нѣма опасность. Казва ви нѣщо, мръднете се. Не се мърдате и казвате: „Каквото Господь даде“. Господь казва: „Понеже азъ ще мина оттука, мръдни се да не те прегазя“ Ако ти не се мръднешъ, Господь ще те прегази. Предупреждава те. Ти трѣбва да се мръднешъ, не Господь да си измѣни пѫтя. Господь никога не се отклонява отъ своя пѫть. Хората, които седятъ на Божия пъть,трѣбва да се отстранятъ. Тѣ нѣматъ право да седятъ на Божия пѫть. Отстрани на пѫтя може да седятъ, но насрѣдъ на този пѫть не може да седишъ тъй, както царскитѣ каляски чакатъ. Ако нѣкой отъ публиката излѣзе и на царетѣ имъ даде единъ пликъ, изненада онѣзи пазители на закона, защото духоветѣ много пазятъ. Ако ги изненадашъ – ще дадешъ плика, ако не – ще те арестуватъ, ти си нарушилъ известни правила. И тогава се създаватъ ненуждни страдания. После, друго нѣщо гледамъ: вие никога не провѣрявате нѣщата и предавате лъжливи сведения. Казватъ ми: „Английски аеропланъ падналъ при „Александъръ Невски“ съ седемъ души убити“. Казвамъ: Видѣхте ли? – „Не, но ми казаха“. Билъ заобиколенъ съ стражари и не пускали. Казалъ му нѣкой. Казвамъ: Провѣрете. Отиватъ, нѣма никакъвъ аеропланъ. Казватъ: „Тукъ, на Семинарията, паднала една бомба, вѫтре въ оградата паднала“. Дойде единъ братъ, казва: „Ходихъ, нѣма никаква стена съборена, никаква бомба не е паднала“. Кажете: „Чухъ, не зная дали е вѣрно, че паднала бомба на Семинарията“. После тукъ, на Изгрѣва, говорите непровѣрени работи. Учете се, нѣщата, които говорите, провѣрявайте ги въ себе си. Може въ себе си да ги провѣрите. Азъ съмъ казалъ толкозъ пѫти да ги провѣрявате. Всѣки по кой начинъ може да ги провѣри. Искате вие да посетите единъ вашъ приятель въ града или въ Изгрѣва. Спри се, вижъ въ себе си вѣрно ли е, тамъ ли е, направете единъ опитъ. Искашъ да го посетишъ. Дали е тамъ или не – не знаешъ. Ако приятельтъ ти е въ кѫщи, ти ще усѣтишъ една пълнота въ ума си и въ сърдцето си. Нѣкой пѫть ще усѣтишъ пълнота, а нѣкой пѫть – празднота. Нѣщо ти казва: „Иди, той е тамъ“. Усѣщашъ други пѫть, че не е тамъ. Отивашъ и го нѣма. Веднажъ, дважъ, три пѫти правишъ опити и разберешъ, и различавашъ тия състояния, когато вашиятъ приятель е тамъ и когато не е тамъ. Когато вашиятъ приятель е тамъ, ще знаете по вашето състояние. Нѣкой пѫть отъ невидимия свѣтъ даватъ признакъ. Речешъ да посетишъ единъ свой приятель и лѣвата ти вежда заиграе – той не е тамъ. Ако ти заиграе дѣсната – той е тамъ. Като играе едната вежда – показва, че е тамъ. Като заиграе другата – показва, че не е тамъ. Ако поиграе лѣвата вежда – нѣма го приятеля ви. Като ви поиграе дѣсната – идете, ще го намѣрите. Съобщение има. Ти запиташъ и отъ невидимия свѣтъ казватъ: „Не е тамъ“. Тѣ сѫ отривисти, съ една дума ти отговарятъ, разсѫждение нѣма. Казвашъ: „Да ида ли?“ – „Да“. Казвашъ: „Какъ ще бѫде времето?“ Като ти кажатъ:„Да“, не питай какво ще бѫде времето, ще има ли превозни срѣдства. Като ти кажатъ: „Да“ – върви напредъ. Като ти кажатъ: „Не“ – не отивай. Ти казвашъ: „Ако има превозни срѣдства, пари имамъ“. Не ходи, колкото и да бѫдешъ остороженъ, ще се случи нѣщо лошо.

Сега, Господь не е сѫщество на безпорядъкъ. Въ най-малкитѣ работи, въ вашия умъ най-малката мисъль въ васъ произвежда единъ вѫтрешенъ дисонансъ, не можешъ да бѫдешъ слушанъ. После другото. Казва: „Човѣкъ се излъгва“. Ние сме на земята. За да имате нѣщо сѫществено, трѣбва да пазите реда, кой на каквато степень на развитие да е. Седи нѣкой, колко знае. Запримѣръ: по нѣкой пѫть азъ съмъ говорилъ толкозъ за музиката. Има хора, има деца, нѣкой пѫть като ги чуя да пѣятъ, азъ се връщамъ назадъ. Има хора, като ми пѣятъ, азъ отивамъ напредъ. Нищо повече. Казвашъ: „Да се връщамъ назадъ?“ Щомъ чуя, че хората пѣятъ… Когато нѣкой умре, пѣятъ. Плаченето не е ли пѣене? Този, когото търся, оплакватъ го, пѣятъ му пѣсни, изпращатъ го въ другия свѣтъ, казватъ: „Заминалъ си вече“. Тѣ му пѣятъ последната пѣсень – довиждане. Азъ се връщамъ назадъ. А пъкъ, когато отивамъ да посетя нѣкого, че не му пѣятъ пѣсни, тогава отивамъ. Идете и питате: „Защо му пѣятъ?“ Защото си заминалъ. Казвате: „Не може ли да не замине?“

Ще ви приведа единъ примѣръ на единъ руски епископъ. Има единъ разказъ, той не е вѣренъ, то е митически разказъ. Този епископъ вижда единъ овчарь – прескача тоягата си на едната и после на другата страна. Казва: „Що, синко, прескачашъ така тоягата си?“ – „Моля се“ – казва. Каже: „Да бѫде тъй, Господи“. Прескочи на едната страна и пакъ стане много добре. Каквото поиска, като прескочи отъ другата страна, пакъ става. Казва: „Синко, тъй не се моли“. Започналъ той да го учи да се моли съ „Отче нашъ“. Училъ го, училъ го, научилъ молитвата. Като го научилъ, епископътъ се качва на параходъ и отпѫтувалъ. По едно време овчарьтъ забравилъ молитвата, турилъ си дрехата на водата и стигналъ парахода по дрехата си. Отишълъ да го пита какъ бѣше началото. Владиката съ параходъ пѫтува, а пъкъ овчарьтъ – съ дрехата си. Като го видѣлъ, казва: „Синко, моли се, както знаешъ“.

Докато вие се возите на чужди корабъ, вие сте въ човѣшкия порядъкъ. Когато ви води Божествената мисъль, вие сте въ Божия порядъкъ. Когато те водятъ чужди мисли, то е безпорядъкъ на нѣщата.

Второто нѣщо: Пазете се. Не всичко, което ви хрумва въ вашия умъ, е ваше. Вие мислите, че всѣка мисъль, която иде въ вашия умъ, и всѣко желание, което иде въ сърдцето, е ваше. Не е ваше. Нѣкой пѫть на десеттѣ, които идватъ, едното е ваше едва. Трѣбва да знаете кое е ваше. Пъкъ чуждото си е чуждо.

На васъ ще ви кажа: Пазете се отъ кръчмарската любовь. Ще ви обясня какво нѣщо е кръчмарска любовь. Кръчмарьтъ ще дойде, ще каже: „Ела, азъ имамъ много хубаво вино, да опиташъ какво вино имамъ“. Завежда те, гледашъ десетина–двадесеть бъчви. Започвашъ да опитвашъ виното на кръчмаря, не него. Кръчмарьтъ точи и ти изпразвашъ неговитѣ бъчви. Този кръчмарь най-първо те почерпи една чаша. Щомъ като кажешъ, че го харесвашъ, той ти дава. Ти изпразвашъ чашитѣ, опивашъ се, той остава трезвенъ. Питамъ: Кой отъ васъ печели? Този, който изпразва бъчвитѣ или кръчмарьтъ? Кръчмарьтъ прокопсва. Кръчмарь, който продава вино съ пари, да не стѫпвате въ кръчмата му, нищо повече. Тамъ като дойдешъ, не пипай, спри се. Туй, което се продава съ пари, не пипай, не ти трѣбва. Пъкъ има други едни кръчмари. Този кръчмарь има бъчви, тѣ сѫ по планинитѣ, по долинитѣ. Той ще те заведе на планината, при една такава бъчва и ще ти каже: „Отъ тази бъчва може да пиешъ колкото искашъ“. Завежда те въ долината и пакъ ти казва: „Колкото искашъ пий“. Пийте отъ онова вино, което е безъ пари. После, онова вино, което прави човѣка шашавъ, не го бутайте. Пийте отъ онова вино, което внася животъ.

Сега викамъ нѣкого, казвамъ: Ела. Казвате: „Ти обичашъ ли ме?“ Иска той да ми плати. То е кръчмарска любовь. Дойде нѣкой, казва: „Азъ те обичамъ“. Ти ще платишъ заради туй. Идешъ при нѣкой адвокатъ, идешъ при нѣкой лѣкарь, той ще ти направи една инжекция, после ще платишъ. Но инжекцията освенъ, че не подобрява работата, но я влошава. Защо ще ходишъ да се мѫчишъ да те инжектиратъ. Де ти е вѣрата? Въ човѣшкия порядъкъ. Поеми въздуха, като поемешъ въздуха – лѣкува. Като отворишъ очитѣ и приемешъ свѣтлината, ще имашъ инжекция. Ако топлината не може да внесе въ тебе онова, което искашъ, ако свѣтлината не може да внесе и въздуха, всичкитѣ други нѣща сѫ праздни. Външни нѣща сѫ, които не сѫ свързани съ Бога. Онзи, който нѣма хлѣбъ, да яде пръсть, разбирамъ, но онзи, който има хлѣбъ, да яде пръсть – то е престѫпление. Единственото нѣщо въ единъ лѣкарь, което лѣкува, то не сѫ лѣковетѣ. Хора има, които сѫ пратени за лѣкари въ свѣта. Но тѣ носятъ лѣкарствата въ себе си. Тѣ иматъ една сила магнетическа, която лѣкува. Лѣкарьтъ лѣкува съ туй, което излиза отъ него. Христосъ лѣкуваше хората съ онова, което бѣше въ Него. Онази жена, като се допрѣ до Него, (Той) казва: „Излѣзе нѣщо отъ мене“. Казвамъ: Идете при единъ лѣкарь, че като те пипне лѣкарьтъ, да излѣзе нѣщо отъ него. Щомъ излиза нѣщо отъ лѣкаря, на мѣсто е. Щомъ нищо не излиза отъ лѣкаря, ти при такъвъ лѣкарь не ходи.

Често мнозина идатъ при мене да ме питатъ по нѣкой въпросъ. Още преди да ме питатъ, казватъ: „Ясно ми е“. Въпросътъ (е) разрешенъ, преди да е дошелъ при мене въпросътъ е разрешенъ. Казвамъ: Нѣма какво да ме питашъ, Господь ще ти изясни. Казвамъ: Всѣки човѣкъ, при когото вие се приближавате и нѣщата ставатъ ясни, той е Божествениятъ порядъкъ. Отивашъ нѣкѫде и умътъ ти се забърква. Не стой тамъ.

После, пазете достойнството на другитѣ тъй, както пазите вашето достойнство. Има една мѣрка. Гледамъ мнозина се събиратъ и говорятъ заради нѣкого, всички дадатъ ухо, приятно имъ е. Нѣкои не обичатъ нѣкого и като говорятъ, приятно имъ е. Нѣкои, които го обичатъ, взематъ страна и се спорятъ. Допуснете, че отивате въ единъ домъ, майката я нѣма тамъ, оставила детето и това дете се парфюмирало съ онова, което излѣзло отъ него. Така се парфюмирало и мирише, отъ най-хубавъ парфюмъ. Идете, видите и започвате да разправяте: „Гледай, мари, какъ оставила детето така да се парфюмира“. Вие, като говорите така, я излагате. Вземете това дете, стоплете вода, измийте детето отъ този парфюмъ. Вземете чисти пелени, повийте го. Майката, като дойде, да намѣри редъ и порядъкъ. Щомъ ти видишъ нѣкѫде, че нѣма редъ, то е твоя работа. Като свършишъ нейната работа, опитватъ те колко любовь имашъ и на нея ще ѝ стане мило. Като види, че ти си окѫпала детето ѝ, ще ѝ стане мило на душата. Ще каже: „Добра жена“. Вие какво правите?

Когато Господь ви дава условия да покажете любовьта си, вие показвате знанието си. Знаете колко мѫчно е тъй човѣкъ да живѣе. Мене нѣкой пѫть ме интересува, когато нѣкой дойде и ми разправя нѣща, които ги зная много добре. Дойде нѣкой, разправя ми нѣщо, дойде втори, трети, четвърти. Азъ, рекохъ, го зная добре. Азъ го освѣтлявамъ по въпроса. Каква нужда ние имаме да разправяме за нѣщата? Тогава вие се намирате като онзи турчинъ, който казалъ: „Който ще влѣзе, ще съжалява, и който не влѣзе, пакъ ще съжалява“. Има нѣща, за които вие съжалявате. Вие съжалявате, че не сте богати. Богатиятъ съжалява, че е богатъ, защото като станешъ богатъ, ще ти приложатъ най-лошитѣ работи. Ще кажатъ, че си кралъ, че си кожодеръ, най-лошитѣ имена ще ти турятъ. А пъкъ като си сиромахъ, нѣма да ти ги турятъ, само ще кажатъ, че си сиромахъ. Никой нѣма да каже, че си кралъ, че си лъгалъ. Казва: „Добъръ човѣкъ, ама сиромахъ“. Вие винаги искате богатства. Тогава ще бѫдешъ богатъ, но трѣбва да носишъ този товаръ.

Сега е въпросътъ не да се занимавате съ лошитѣ работи, понеже прекѫсвате общението съ Бога. Тогава ще изгубите вѣчния животъ. Азъ съмъ правилъ доста опити. Дойде нѣкой и ми казва: „Еди-кой братъ ме излъга. Обеща ми нѣщо и не си удържа думата“. Какво ви е обещалъ? – „Туй и туй“. Считайте, че той ви е далъ. Нѣкой пѫть ти изисквашъ. Остави този братъ, не изисквай. Вчера иде една сестра, боледува. Азъ ѝ казвамъ да направи една малка работа. Казва: „Азъ да оздравѣя, Учителю, ще посветя живота си на Господа“. Оставете тия работи. Тя досега живѣла 20 години и създала тази болесть, тя досега не посветила живота си, че отсега ще изпълни. Това, което ѝ казвамъ, не иска да го изпълни. Тя иска голѣмото добро и голѣмото зло. Тѣ отвънъ трѣбва да седятъ. Азъ ѝ давамъ малкото добро. Малкото зло е вѫтре. Ти направи малкото добро, то ще те спаси. Голѣмото добро, ако влѣзе въ твоя организъмъ, той не е въ състояние да издържи. Тогава ѝ казвамъ: Ако не ме слушате, лѣкари има въ свѣта, ще плащате, тукъ даромъ искате. Казвамъ: Направи туй, малкото. Казва: „Азъ искамъ изведнажъ да оздравѣя“. Казвамъ: Не можешъ изведнажъ да оздравѣешъ, на тебъ най-малко шесть месеца трѣбва да минатъ, за да имашъ едно подобрение, като едно житено зърно. То се набрала нечиста кръвъ, трѣбва отъ въздуха да влѣзе, отъ храната да се подобри. То трѣбва да дойдатъ всички свѣтли духове да работятъ, да подобрятъ тази работа, то не е лесна работа. Ще каже, че азъ мога да лѣкувамъ. Вие не знаете какъ става лѣкуването. Лѣкуването става отъ Господа, не отъ хората. Казвамъ: Ти искашъ да ме заставишъ да ти кажа: Утре ще оздравѣешъ. И като не оздравѣешъ, ще кажешъ: „Каквото каза Учительтъ, не стана“. Казвамъ ти: Следъ шесть месеца ще имашъ едно подобрение, като просено зърно. Следъ една и половина година ще имашъ по-голѣмо подобрение, ще имашъ две просени зърна. Ще се учите на търпение. Щомъ дойде просеното зърно, работата вече е свършена, стига да стане едно малко подобрение.

Казвамъ сега: Приложете онзи законъ въ себе си. Приложете вие свободно закона. Азъ не искамъ вие да бѫдете светии. За да бѫдете светия, трѣбва да имате една опитность отъ хиляди години. Ако сега не сте станали светии, ще бѫдете обикновени хора. То за светийството се иска много работа. Казвамъ: Въ всичкитѣ времена религиознитѣ хора сѫ имали голѣми мѫчнотии, не е свѣтътъ свободенъ. Ние сме заобиколени съ два лагера на сѫщества, които се борятъ. Ето, сърбитѣ искаха отъ невидимия свѣтъ да ги освободятъ. Една клика стана да се борятъ съ германцитѣ. Другитѣ направиха друго. Какво стана сега, кажете ми? Не се бори съ силния, нищо повече. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че можете да накарате Господа да направи туй, което вие искате, вие се лъжете. Вие ще имате туй, което сърбитѣ иматъ. Ще дойде Господа съ „Щуки“, съ танкове. Като мине презъ тебе, навсѣкѫде ще бѫде пустиня. Ако съ миръ го направишъ, като подпишешъ единъ пактъ съ Него, да държишъ. ТА ПАКТОВЕТЕ, КОИТО СТЕ ПОДПИСАЛИ СЪ ГОСПОДА, ИЗПЪЛНЕТЕ ГИ! Ако не ги изпълните, лоша е работата. Подписаниятъ пактъ съ Господа, дръжъ съ него. Не държишъ ли съ Него, всичко ще бѫде пометено. Сега казвате: „Господь да ви помогне“. Какво има Господь да ни помага? Дръжте съ Него. Щомъ Господь ви помага, вие слушате другитѣ. Отъ другия лагеръ доста сѫ силни. Казвате: „Ни не живѣемъ добре“. То е другия лагеръ. Азъ чувствувамъ два лагера вѫтре. Еднитѣ тъмни, другитѣ свѣтли, еднитѣ сѫ плодни дървета, другитѣ сѫ цигански тръни. Еднитѣ сѫ плодни дървета – круши, сливи. Другитѣ сѫ драки, цигански тръни, магарешки тръни навсѣкѫде.

Сега ви говоря за порядъка. Помнете: Въ който порядъкъ влѣзете, такъвъ ще станете. Щомъ влѣзете въ единъ свѣтъ, дето хората пушатъ, като излѣзете навънъ ще миришете на тютюнъ. Не може да повѣрватъ, че не сте пушили. Като пиете една чашка винце, като излѣзете навънъ, ще миришете на вино. Вие като пиете една чашка вино и като влѣзете въ духовния свѣтъ, веднага ще ви изпѫдятъ, защото то е лошо ухание. Защото виното е подквасено съ една подкваса на много нечистотии. На едни животинки се дължи ферментирането на виното.

Това азъ ви го давамъ за изяснение. Туй вино за нѣкои хора е потрѣбно. Запримѣръ: като станете стари, по на 80 години, около 50 грама на день за цѣръ или 100 грама. Ако не пиете вино, още по-добре. Въ Писанието се казва, че хората най-първо пиха човѣшкото вино и като се свърши, накараха Христа да имъ направи друго вино. Той казва: „Донесете вода“. И направи вино отъ водата. Казватъ: „Защо ти си оставилъ хубавото вино?“ Но то е духовното вино, което не опива. То не е вино, което ферментира. Ако е отъ последното вино, пийте. Ако е отъ първото вино, оставете го настрана. Първото вино въ свѣта е вино на раздори, второто вино е вино на миръ. Туй, което произвежда раздори, то е първото вино. Туй, което внася миръ, е последното. Тъй седи въпросътъ. Казватъ: „Отъ кое вино да пиемъ?“ Ако искашъ да се карашъ, пий отъ първото вино. Ако искашъ миръ, пий отъ второто вино. Едно правило всички си турете. Единъ день на земята ще изчезнемъ като листата. Сестра Динова кѫде е сега? Колко добра сестра бѣше, тукъ седеше. Кѫде ще я намѣримъ? Имахме единъ братъ Йорданъ Савовъ, кѫде е той? Единъ день този братъ изчезна. Отиде нѣкѫде, въ оня свѣтъ. Вие не сте го видѣли. Азъ ги виждамъ, зная ги кѫде сѫ, но не може да ви разправямъ. За мене е ясно, за васъ не е ясно. Вие единъ заминалъ братъ никога вече нѣма да го срещнете въ тази форма. Сестра Динова никога вече нѣма да я срещнете такава, каквато бѣше, отиде. Нѣщата не се повтарятъ. Динова ще е срещнете въ друга форма, не въ тази. Тогава съжалявате, че сте я обидили, че сте говорили лошо за нея. Сега не може да се примирите. Нѣма да имате условия да се примирите. Да допуснемъ, дойде единъ ангелъ и вие го изпъдите. Той втори пѫть нѣма да дойде въ кѫщи. Вие съжалявате защо не сте го нахранили.

Та казвамъ: Условията, които Господь ви дава, не ги изпущайте. Не изпущайте да направите едно добро. Сега вие седите и се тревожите. Какво има да се тревожите сега? Господь е направилъ свѣта. Като влѣзете въ Неговия порядъкъ, ще видите, че всичко е на мѣсто. Като излѣзете изъ Божествения порядъкъ, нѣщата не сѫ на мѣсто. Ще влѣзете въ духовния порядъкъ. Тамъ има борба. Като влѣзете въ човѣшкия порядъкъ, тамъ има неразбория, която никой не може да оправи. Затова очакваме Божественото да влѣзе въ насъ, да внесе порядъкъ. Ние се нуждаемъ отъ храна, не отъ голи думи. Когато говоримъ за любовьта, подразбираме това, което носи животъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който е слѣзалъ отъ Небето. Всѣки, който ме яде, ще има животъ“. Тази храна е временна. Докато ти мислишъ за Бога, ти живѣешъ. Щомъ престанешъ да мислишъ заради Него, почернѣешъ, потъмнѣешъ, обезсмисля се животътъ, започвашъ да остарявашъ. Най-после, не знаешъ кѫде да идешъ. Изгубишъ пѫтя. Вие седите тукъ. Ако се държите за Господа, никаква бомба нѣма да падне. Ако скѫсате връзката съ Господа, знаешъ колко бомби могатъ да дойдатъ. Имаме приятели, които сѫ въ Бѣлградъ, тѣ ще иматъ друга представа. Тукъ само половинъ часъ имаше думъ-думъ. Я да дойдатъ 60, 100, 150 аероплана да пускатъ бомби 5–6 часа, после да избиятъ 100, 200, 300 души.

Та казвамъ: Ако държимъ съ Божественото, страданията ще бѫдатъ най-малкитѣ. Много малки ще бѫдатъ, като просени зърна. Ако се откѫснемъ отъ Божествения порядъкъ, ще имаме такива страдания, каквито никога не сме виждали. Сега ви казвамъ: НЕ РАЗВАЛЯЙТЕ ПАКТА СИ СЪ ГОСПОДА! Примѣрътъ отъ сърбитѣ не вземайте. И вие пакта съ Господа не разваляйте. Каквото сте обещали, изпълнете го. Всичко ще имате и каквото искате, ще ви бѫде. Ако развалите пакта, опасна работа е. Въ нищо да нѣма изневѣра, колебание. Кажете: Подписахме, ще изпълнимъ, нито на йота нѣма да измѣнимъ. Ще изпълнимъ всичко, каквото сме обещали и Той ни е обещалъ. Ако ние изпълнимъ, и Той ще изпълни. Ако ние не изпълнимъ, ще стане туй, което никога не сме желали. Казвамъ: Не разваляйте пакта си съ Господа. Ако нѣкой ви пита какво говори Учительтъ, кажете: Не разваляйте пакта си съ Господа. Нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да държи онова, което е обещалъ. Тогава ще живѣете, както вие обичате. Азъ желая всѣки, каквото разбиране има, така да живѣе. По-добро отъ него нѣма. Всинца имате добро разбиране, всинца разбирате много добре. Нѣкой пѫть като слушамъ какъ нѣкой разправя нѣкому, казвамъ: Браво. Разправя какъ да живѣе, какъ да пожертвува, какъ да се моли, тъй хубаво разправя, че казвамъ: Браво, много хубаво говори. Казва: „Туй, което проповѣдвамъ, азъ още не съмъ го направилъ, уча го“. Менъ казва ми: „Проповѣдваха така и азъ проповѣдвамъ“. Каквото ви сѫ проповѣдвали, проповѣдвайте. Не е лошо. Туй, което проповѣдвате на другитѣ, е хубаво. Пакта само да не разваляте. Пакта го развалиха англичанитѣ. Пакта съ Господа дяволътъ го развали. Той, като дойде, ще каже: „Що ви трѣбва“. Той ще ви обещава много. Не вѣрвайте на голѣми обещания. Този, който много обещава, нищо не дава. Като дойде Христосъ, ще каже: „Ти ще имашъ страдания, неволи. Доброто ще дойде къмъ края“. Като дойде дяволътъ, ще ти каже: „То богатство, слава, апартаменти, автомобили“, всичко туй ще ви даде. Този, който обещава всичко въ началото, той лъже. Този, който казва, че ще страдашъ, дръжте неговата страна. Този, който казва, че доброто ще дойде въ началото, не стойте на неговата страна. Когато доброто е въ края, е вѣрно. Когато на земята доброто е въ началото, не е вѣрно. Не се лъжете, нищо повече.

Защото Господъ сега иде на земята да научи всичкитѣ народи какъ да живѣятъ. Всѣки държи обещанието си. Всичкитѣ народи трѣбва да служатъ на Господа. Земята е на Господа. Тя не е на англичани, германци, руси, българи. На всѣки народъ той е далъ по една площь. Понеже народитѣ не изпълняватъ Волята Божия, затова страдатъ. Той иде сега да тури редъ и порядъкъ на земята. Редътъ и порядъкътъ нѣма да дойдатъ тъй, но съ голѣми страдания ще дойдатъ. Хиляди кораби ще потънатъ, богатитѣ ще осиромашѣятъ, страдания ще дойдатъ, ще има земетресения, какво ли нѣма да има, ще има гладория за всички, даже по единъ грамъ масло нѣма да има. Като се изпоядатъ кравитѣ, отъ де ще вземете масло? Сега още има крави. Отиватъ хората и като не се сѣятъ нивитѣ, не се засѣватъ картофи. Отъ де ще дойде жито? Всѣка война носи лоши последици съ себе си. Следъ туй лошитѣ мисли, лошитѣ желания, тѣ произвеждатъ болеститѣ.

Та казвамъ: Сега ние ще се молимъ на Бога по възможность да минемъ презъ най-малкитѣ страдания, които може да ги издържимъ, да минемъ и само да се кръстимъ отъ страданията. Че баня ще има, ще има, но ще се молимъ кожата ни да не се охлузи. Който има две ризи, едната ще се вземе. Христосъ казва: „Дай едната“. Сега, като ти взематъ едната, благодари, че не сѫ взели дветѣ. Благодари, че ти останала една риза. Благодари заради нея. Тъй казалъ Христосъ. То е за нашитѣ времена. Който има две ризи, едната ще му взематъ. Имашъ единъ синъ, една дъщеря, ще ги взематъ, ще ги мобилизиратъ, ще иде да се бие. Какво ще направишъ? Та като ви мобилизиратъ, да идете юнаци, не страхливци. Ние сме за войната. Ще воювашъ съ доброто. Ще ида на война, ще кажа: Азъ не зная да се бия, не мога да превързвамъ пукнати глави, счупени рѫце и крака. Гладни хора мога да храня, болни да лѣкувамъ. Вие ще направите другото. Азъ него не зная. Вие направете другото, идете, бийте се, азъ ще превързвамъ. Всинца ще идемъ да видимъ какво нѣщо е войната. Вие ще воювате по два начина. Трѣбва да обезорѫжите вашия неприятель.

Не разваляйте пакта си. Единъ спрямо другъ не разваляйте пакта. Щомъ се каратъ двама души, пактътъ е разваленъ. Отстѫпете. Двама души се спорятъ за нищо и никакво. Иматъ нѣкакъвъ договоръ. Да отстѫпятъ.

Запомнете само едно нѣщо. Вие имате много добри разбирания. Толкозъ добри, че нѣма защо да се учите повече. ОЩЕ ПАКТА СИ НЕ ПРИЛАГАТЕ ТЪЙ, КАКТО ТРѣБВА.

Отче нашъ.

ХХ година
26. Лекция на Общия Окултенъ класъ
9. априлъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ, София.

Добре ще бѫде

Добрата молитва.

Размишление.

Махаръ Бену Аба.

Вие по нѣкой пѫть минавате за герои вѫтре въ себе си. Нѣкой пѫть мисли, че е подигнатъ, че знание има, че свѣтлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още?“ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ. Хубаво е всичко да знаешъ. Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ? Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те. Какво знаешъ? Като те оставя самъ, какво ще правишъ? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата? Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ. Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ. Ще идешъ на дъното на водата. Трѣбва да се съблѣчешъ и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плавашъ. Ако знаешъ какъ да употрѣбишъ рѫцетѣ си, краката си – ще излѣзешъ изъ туй положение.

Казвамъ: Има една страна, на която всички трѣбва да обърнете внимание. Човѣкъ може да си претовари мозъка. Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ. Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства. Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може да си много докачливъ. То е единъ центъръ. Пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ. Този центъръ ти таксувашъ. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи. Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ. Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага. Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило. Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане?“ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа. Казвашъ: „Защо да го подигне?“ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха? Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ. Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби. Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха. Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ. Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“. Да ги видите какъ ги спущатъ. Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ. Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли? Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е?“ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“. Иматъ право и тѣ. Кой е правъ?

Сега всички вие сте англичани. Съвременнитѣ хора считамъ, че сѫ англичани. Новото, което иде, то сѫ германцитѣ. Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много. Не ти трѣбва толкова. Разтовари се. Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари. Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ. Но това вече не е Божествено. Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата. Тази война е чисто духовна. Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ. Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие. Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота. Около земята тѣ владѣеха. Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята. Шесть деня работиха. Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“. Господь видѣ, че всичко е добре направено. Обаче онѣзи се ухитриха. Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората. По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре. Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората. Хората съгрѣшиха. Отвънъ е свѣтло, свѣтътъ е доста хубаво уреденъ. Въ насъ вѫтре е тъмно.

Гледамъ тукъ нѣкои дошли отъ Захарната фабрика, дошли облѣчени въ бѣло. Съ бѣли дрехи идатъ да си почиватъ тукъ. Казвамъ: Нѣма нищо. Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“. Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ. Разсѫждаватъ какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото?“ Искате да знаете кои сѫ на правата страна. Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога. Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ. Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади. Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ. Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ. Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ. Тѣ не сѫ отъ Бога. Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога. Харесвамъ единъ нашъ братъ. Отива за Габрово. Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра. Всички започватъ да бѣгатъ. (Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ? Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность. Казахъ си: „Каквото даде Господь“. Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“. Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“. Казва: „Разбрахъ много работи. Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена. Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекохъ ѝ: Ще видишъ. Туй, което сте видѣли – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне. Че ние какви трѣбва да бѫдемъ? Ако дойде огъньтъ, какво ще стане? Като те изгори огъньтъ – отиде. Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства. Този огънь е намѣсто. Този е единъ вѫтрешенъ огънь. Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“. Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ. Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила. Ние тукъ сме въ тила. Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта. На фронта сѫ по-добре. Аероплани не могатъ да ги намѣрятъ. Въ тила ги намиратъ.

Казвамъ: Не трѣбва да се таксуваме. Нѣкои ги е страхъ. Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне. Чувашъ – първата не падна до тебе. Мислишъ – втората. Дойде пакъ това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ. Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть? Ами ако дойдатъ трети пѫть?“ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ. Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“. Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара.

Знаете (ли), този е единъ примѣръ. Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака. Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва. Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря. (Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа. Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“. По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия. Ние не трѣбва да се мѣсимъ. Всѣки върши волята Божия. Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание?“ Отъ туй изпитание ще научимъ нѣщо много хубаво. Въ какво седи лошото.

Когато оная вечерь англичанитѣ пущаха своитѣ ракети съ парашутъ, (нѣкои) казватъ: „Каква хубава звезда, като пентаграмъ“, около петь минути освѣтява цѣлото мѣсто наоколо, да видятъ намѣсто ли сѫ хвърлили бомбитѣ или не. Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба. Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ. Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете? Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. Презъ тази седмица стана това. Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ? Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги. На какво се дължатъ? Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е. Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи? Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата. Тя живѣе споредъ Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва. Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета. Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ? Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ. Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ. Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ. Превързватъ крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържешъ крака, че ще ида да се бия съ англичанитѣ“.

Не трѣбва да таксуваме мозъка съ излишна енергия, която не е Божествена. Всѣкога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вѫтрешно безпокойствие. Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трѣбва да се разтовари. Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове. Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность. Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ. Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ. Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ. Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение. Той се молилъ и Господь дава дъждъ. Като дойде дъждътъ, трѣбва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господь си свършилъ работата. Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ. Ако искашъ – и тамъ може да се молишъ. Нѣма да се молишъ въ нѣкоя кѫща.

Та казвамъ: Има едно ново схващане. Гледамъ мнозина разправятъ за своитѣ изпитания. Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ. Какво е отношението къмъ едно, две и три? AB е една ось, която се върти. Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания. 1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла. Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло. Кое число е по-голѣмо? Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта. 13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила. Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е. Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира. Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето. Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ. Какво сме научили?“ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трѣбва да работите надъ себе си. Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа. Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ? Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се. Вѫтрешниятъ сега се образува. Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ. Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“. На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ. Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ. Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно. (Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“. Той ходи, дето азъ го направлявамъ. И вие ходите, дето ви направляватъ. (Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Въ какво сте свободни? Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ. Казва: „Каквото помисля, се става“. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде. Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“. Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става. Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана. Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане. Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние. Неговата мисъль се е проектирала въ пространството. Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне. Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава. Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“. Ти криво мислишъ. Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ. Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“. Ти си възприелъ неговата мисъль. Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо. Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“. На него отъ друго мѣсто му дойде идеята. Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ. Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ. Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ. По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя. Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона. Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ. При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре. Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“. Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто. Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ. Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь. Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи. Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ. А онова, хубавото – отвѫтре. Свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга. Именно затова трѣбва да има едно разнообразие. Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете съ хора, които сѫ търпеливи. Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ. Търпеливитѣ хора сѫ много упорити. Англичанитѣ сѫ упорити. Биятъ ги и тѣ устояватъ. Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“. Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява. Какво ще правишъ да се противопоставишъ? Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна. Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви. Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри. Ако си щедъръ – дружи съ други, които сѫ алчни. Да стане обмѣна.

Много мѫчно може да се освободите отъ старитѣ нѣща. Азъ гледамъ нѣкой пѫть за нѣкои нѣща, за които съмъ говорилъ, правя опити. Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“. Другиятъ казва: „Ти не разбра“. Азъ казвамъ на английски „I am“. Другъ го напише така: „Ай емъ“. Кой е правъ? Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български. Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ. Вие ги пишете по земному. Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“. Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши“. Какъ ще се свърши? Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи. Той иде въ гората, на всички говори. Пита ме единъ: „Какво ще стане?“ Казвамъ: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.

Та казвамъ: Англичанитѣ се учатъ да дишатъ, германцитѣ се учатъ да работятъ. Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски. Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха. Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ. Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ. Онова, което не може да ядешъ – раздай него. Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния. Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна. Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“. Събраната храна за два дена се разваляше. Всѣки день ще събирашъ. Тѣ искаха да скриятъ. Всѣки день носи своето благо.

Да благодаримъ сега за онова, което Богъ ни дава. Като дойде утрешния день, добъръ е Господь.

Та сега мнозина отъ васъ, които сте англичани, да се разтоварите. Нѣкой отъ васъ, които сте германци, трѣбва да работите. Руситѣ какво трѣбва да правятъ? „РУ“ какво е? Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“. Тѣ седятъ и се потриватъ. Руснакътъ казва: „Ничево“. Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“. Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ. Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва. Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има?“ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа. Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка. Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка. По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори? Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина. Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усѣщашъ свежесть по тѣлото. Приятно ти е навсѣкѫде. Тъй говори Духътъ. Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо. Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори. Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи. Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“. Господь на молитвитѣ не отговаря. Трѣбва да се стѣгнешъ, да работишъ, бѫди малко ачигьозъ.

Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ. Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ. Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари. После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му. Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“. Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието къмъ римлянитѣ. Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта. Всички сме поставени подъ едно бреме. Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята. Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого. Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“. 50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има. Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Самъ ще си изберешъ. Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре. Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ. Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата. Защо да не си по-уменъ? По-добре оставете този въпросъ настрана. Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“. Не вземай за два деня. Вземи за единъ день.

Искамъ сега лицата да ви бѫдатъ свѣтли. Всички, които идатъ, лицата ви сѫ омърлушени. Навсѣкѫде гледамъ омърлушени лица, като шашардисани. Нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да се моли. Безпокои се човѣкъ за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидѣхъ.

Азъ ще ви дамъ нѣколко правила. Сутриньта гледамъ птичкитѣ пѣятъ, гургулицитѣ гугуцатъ, петлитѣ кукуригатъ, казватъ: „Какво ще бѫде?“ Казвамъ: Много добре ще бѫде. Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно. Каква ще бѫде тази работа? Казвамъ: Излишно безпокойство. Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай. Пълховетѣ знаятъ. Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти. Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти. Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти. Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“. Дето бѣга пълха, бѣгай и ти. Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти. Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново. Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ. Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера. Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ. Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ. Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ. Като влизамъ, всичкитѣ на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“. Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото. – „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“. Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ. Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде. Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“. Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвамъ: То е минало вече. Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“. То е вѫтрешна свѣтлина. Богъ се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска. Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни. Затова ни е пратилъ на земята. Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“. Какво ще поживѣемъ? Малко удобства трѣбватъ. Какви удобства трѣбватъ? На войницитѣ какви удобства трѣбватъ? Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Какъ ще се противи? Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ. Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ. По законъ всички ги носятъ, но по любовь. Да ти е приятно, като страдашъ. Питате: „Какво ще бѫде?“ Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ. Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“. Чичопѣѝ казва сѫщото: „Добре ще се свърши“. Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣѝ. Всички казватъ: „Добре ще се свърши“. Защото Богъ е Любовь. Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи. На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“. (Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?“ Добре ще стане, нетърпеливъ си, добре ще бѫде. Насърдчете ги всички, и отвънъ въ свѣта, кажете на всички: „Добре ще бѫде“.

Отче нашъ.

ХХ година
27. Лекция на Общия Окултенъ класъ
16 априлъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ

Самовъзпитание

Добрата молитва.

Духътъ Божи.

Размишление.

Цвѣтята цъвтѣха.

Ще говоря за закона на самовъзпитанието. Законъ за самовъзпитанието или какво нѣщо е самовъзпитанието, какъ да работи и да възпитава себе си.

Всичкитѣ хора страдатъ отъ невъзпитаность. Малкитѣ деца, ако биха останали на тѣхъ, тѣ както идатъ въ живота, ако нѣмаше кой да имъ помогне, тѣ най-напредъ не знаятъ какъ да си избератъ храната. Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ. Децата сѫ много взискателни. Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи. Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение. Каквото кажатъ – думата на две да не стане. Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ. Туй го наричатъ плачъ. Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ. То е наказание. Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене. Ако не съмъ – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене. Азъ те произведохъ баща. Ти си майка, но азъ те направихъ майка. Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“. Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“. Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта. Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство. И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне. Бутнете единъ паякъ. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ. 6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше единъ, че единъ отъ голѣмитѣ паяци го накаралъ да излѣзе отъ стаята. Скача отъ единиятъ край до другиятъ, премѣта се изъ стаята.

Сега вие живѣете въ единъ свѣтъ и мислите, че той е уреденъ. Не е уреденъ. Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има. Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“. Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни. Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня. Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь. Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“. Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина. Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината. Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ. Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ. Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“. Грѣхътъ – това е едно наше понятие. Нарушение на единъ законъ. Богъ е поставилъ известни закони. Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия. Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия. И тамъ може да се нарушатъ законитѣ. Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ. Ние сме въ физическото поле. Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло. Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ. Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ. Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно. Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно. Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня. Кое е онова, което го измѣня отвѫтре? Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме? Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо. Нѣкой казва, че не го оценяватъ. За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какъ ще те оцени единъ човѣкъ? Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ). Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре. Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ. Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири?“ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“. Хората оратъ и сѣятъ. Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть. Други условия нѣмаме“. Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“. Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма. Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“. Но художникътъ е турилъ тази форма. Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ. Той се молѣше денемъ. Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“. Това е наше сегашно понятие. Въ какво седи доброто? Въ молитвата. То седи въ това правилно поставяне на ума. Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста. После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства. После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава. Три нѣща въ молитвата да имашъ. Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение. Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво. Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте. Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“. Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри? Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е?“ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи. Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои? То не е нѣщо материално. Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ. Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“. Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли. Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе?“ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ?“ – „Така ги шиемъ“. – „И ние така правимъ“ – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае. Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ. Каквото правятъ другитѣ и тя го знае. Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае. Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ?“ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“. (Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“. Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила. Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила?“ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“. То е невежество. Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората. Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви? Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви? Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“. Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви. Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение? Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи. Ще бѫдемъ щастливи, защо? Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ. Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви. Все има нѣщо въ самата черупка. Голѣмото богатство на охлюва остава въ черупката и който е майсторъ – ще може да извади стотина–двеста пѫти малко миризма.

Казвамъ: Туй положение, въ което се намираме, тѣзи възгледи вече сѫ детински. Най-първо ти вървишъ и си недоволенъ. Трѣбва да знаешъ, че твоето недоволство…

Отъ яденето започва самовъзпитанието. Богъ далъ единъ езикъ, далъ едно чувство да опиташъ дали храната е добра или не. Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не. Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна. Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело. Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти. Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни. Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ. Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото. Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи. Много пѫти ние имаме религиозни схващания. Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде. Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ. То е човѣшко гледане. Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ. Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито. Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча. Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ. (Ако) имашъ развалени зѫби, какво ще правишъ? Житото така не може да го гълташъ.

Сега трѣбва да се избавимъ. Ние имаме наследствени възгледи. Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда. Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна. Тази храна трѣбва да я разбирашъ. Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна. Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена. После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна. Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими. Ти ядешъ череши. Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ. Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ. Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ. Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха. Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето. Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ. Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли. Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане. Запримѣръ: Вие започнете да се дразните. Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата. И старитѣ хора се дразнятъ. Единственитѣ хора, които не се дразнятъ, сѫ възрастнитѣ хора. То е най-хубавото състояние на човѣка.

Д – детство, С – старость, М.В. – млада възрасть. Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви. (Б) – туй е Божественото начало, Любовьта. Този триѫгълникъ е човѣка. Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина. Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота. Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ?“ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ?“ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ. Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ. Отъ болестьта може да се освободишъ. Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ. Трѣбва знание. Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има. Излиза единъ цигуларь съ цигулката си. Доста виденъ цигуларь. Излиза навънъ изъ града, зима било. По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ. Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“. Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири. Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ. Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“. Вълцитѣ сѫ музикални. Той като свири, тѣ го слушатъ. Той свири за последенъ пѫть на вълцитѣ, а тѣ казватъ: „Такъвъ музикантъ ние не ядемъ, а го слушаме“. Ако той не знаеше да свири, тѣ щѣха да идатъ до него.

Казвамъ: Мѫчнотиитѣ въ свѣта сѫ вълци. Ако знаешъ да мислишъ, вълцитѣ ще те оставятъ. Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора. Щомъ започнете да се дразните – пазете се. Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость. Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка. Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия. Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“. Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени. Не, не, то е една слабость. Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия. Азъ може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню отъ мене. Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера. Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ. Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва. Да не покажешъ хатъръ. Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ?“ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви. Какви сѫ порядкитѣ на този градъ? Ще ги изпълня“. Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата. Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само. Изуй обущата. Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме. Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“. Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни. Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“. Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“. Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль. Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ. Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове. Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина. Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме. Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна. Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй? За да те уважаватъ хората – 5 000 000. За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви? Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ. На физическото поле, две октави сѫ достатъчни. Въ духовния свѣтъ – три октави. За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения. Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове. Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ. Вземи нѣкои тонове. Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ. /Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/. Вие не може да се освободите. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата. Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае. Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ. На физическото поле има повторение. Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“. Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си. Този синъ (е) излѣзалъ отъ него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрѣшка, погали детето. Ти се учишъ отъ сина си. Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича. Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ. Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесвашъ, че ти си това. Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ. Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ. Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко. Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски. Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения. Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“. Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ. Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“. Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление. Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти. Казвамъ: Хубава постѫпка. Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе. Ти не го сѫди въ дадения случай. И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ. Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи. Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто. Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ. Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ. Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение. То е като огънь. Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината. Има нѣкаква причина. Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ. Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране. Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ. Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата. Богъ е вложилъ едно сърдце. Писано е, че сърдцето е грѣшно. То е човѣшко понятие. Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“. Туй сърдце е ценно. Господь го оценява и го иска. Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“. Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище? А ти седишъ и си недоволенъ. Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото. Не тъй, както вие разбирате тѣлото. Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ. Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си. Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото. Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото. Чувството е, което се проявява въ тѣлото. Силата е, която се проявява въ тѣлото. Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото. Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ. Но утре ти ще носишъ последствията. Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява. Казваме: „Остарѣ“. Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ. На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото. Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ. Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ. Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ. Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини. Тѣ сѫ разумни. Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ. Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ. Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията. Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ. Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ. Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е. Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни. Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ. Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята. Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ. Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза на туй състояние, което имате. Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ. Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ. Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло. Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети. Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави. Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави. Въздухътъ те поздрави. Минавашъ покрай извора – той те поздрави. Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ. Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“. Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ. Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво. Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“. Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“. Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“. Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи. Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти. Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ. Не зная кѫде е“. Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Богатството е въ Бога. Ти търсишъ учението. Учението е въ Бога. Ти търсишъ Любовьта. Любовьта е въ Бога. Ти търсишъ Мѫдростьта. Мѫдростьта е въ Бога. Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ. Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога. Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие. Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината. Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1⁄2 (половина). Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ. Ако има едно чувство – съ два градуса. Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има. Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното. Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме. Ние, съвременнитѣ хора, има нѣкои лѫчи отъ свѣтлината, които не може да възприемемъ, не може да задържимъ, не знаемъ какъ да акумулираме. После – ние още се стремимъ да вземемъ пари.

Мислете върху самовъзпитанието най-малко десеть дена. Мислете за онова, което Богъ ви е далъ, отъ вашето гледище, както вие разбирате. За десеть деня старайте се да не обиждате себе си. Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ. Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ. Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение. Само болнитѣ иматъ лошо мнение. Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае. Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“. Оставамъ болнитѣ хора настрана. Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме. Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора? Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ. На болниятъ услужвамъ. Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ. Занеси му единъ юрганъ. Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не сѫ такива меки. Занеси му едни меки обувки. На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки. Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво. Болниятъ не иска рѫкуване. Иска сладка дума. Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве. Той ще бѫде доволенъ отъ тебе. Природата така постѫпва съ насъ. Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде. Сега дойдемъ до известно положение. Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни. Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе. Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно. Казвамъ: Отражението на единъ тонъ. Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе. Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне. То е колоритъ на тона. Добре да завърже и добре да узрѣе. Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ. Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото. Завръзването е въ чувстването. Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ. Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си. Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално. Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ. Вие ще възпитавате другитѣ. Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си. Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“? Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ. Едни други като се ядемъ – то е Божественото. Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание. Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре. Храна чрезъ очитѣ, храна чрезъ ушитѣ, храна чрезъ носа, храна чрезъ устата, храна чрезъ рѫката.

Отче нашъ.

ХХ година
28. Лекция на Общия Окултенъ класъ
23 априлъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ – София

Основенъ тонъ

Добрата молитва.

Вениръ – Бениръ.

Сега пѣхме „Вениръ-Бениръ“. Какво означава тази пѣсень „ВЕНИРЪ“. Вече имаме единъ строежъ. Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения. Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. „Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ. Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни. Гласнитѣ букви ги нѣма. Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо. Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ. А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ. Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Нѣма пѫть. Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява. Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ. Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ. Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ. Богатиятъ трѣбва да расте. Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ. Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ. Като се навие, пѣе една пѣсень. Какво пѣе? Пѣе си една пѣсень. Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво. Като че ли е свършилъ университетъ. Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе. Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата. Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ. Материя е това, което не се движи. Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи. „Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е. Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча. Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“. Какво трѣбва да направя? Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“. То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега. Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“. Сега трѣбва да оценишъ. Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ. Боленъ си и болестьта не ценишъ. Само пѣешъ. Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ. Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка. Въ болнитѣ и въ децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направятъ малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ? По цвѣта. Какво има въ жълтия цвѣтъ? Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта. Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ. Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ. Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ. Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ. Нѣма съответнитѣ трептения. Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения. Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ. Трѣбва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта. Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ. Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство. Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“. Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги. Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“. Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта. 6 въ дадения случай – Богъ ти далъ. Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“. Кой е потикътъ на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви. Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина. Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята. Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце. После и земята трѣбва да (се) върти около себе си. Да стане въ тебе промѣна, че да възприемешъ слънчевитѣ лѫчи. Туй зърно, посѣто въ земята, да може да израсте, да даде своя си плодъ.

Нѣкой пѫть всичкото ваше богатство е въ главата. То е ваше, то е вашъ капиталъ. Хамбарътъ е горе. Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе. Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение. Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу. Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива. Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ. Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е. Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана. Една пѣсень е построена. Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ. Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ. Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра. Ти се обезсърдчишъ. Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“. Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубватъ своята динамика. Не могатъ да изхвърлятъ нечистотиитѣ навънъ. Тогава може да стане запека толкова силенъ, че човѣкъ може да се задръсти.

Питалъ единъ царь едного: „Кое е най-хубавото състояние въ свѣта?“ – „На земята“ – казва. Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно. Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си. Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“. Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате. Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни. Сега то е философия. Трѣбва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа“. Че като е задънена, има нѣщо страшно. Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата. Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела. Има редъ и порядъкъ. Задръстенитѣ работи иматъ изходенъ пѫть.

По нѣкой пѫть ви говоря за музиката. На музиката трѣбва да знаешъ канелата. Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ. Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човѣкъ вино“. Азъ оставямъ този въпросъ. Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече. Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното. Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ. Ами ти не прави лошо. Какво нѣщо е лошото? Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ. Наскоро тукъ намѣрили една бомба. Селянинътъ я взима да я носи за споменъ. Започналъ да я човърка, пуква се, убива го. Знание трѣбва. Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба. Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта? Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има? Вие нѣмате хаберъ. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така? Защо туй, защо онуй?“ Не е твоя работа да говоришъ така. Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта. Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта?“ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие. Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола? Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа? На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ. Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта?“ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ. Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта?“ Казвамъ: Да хвъркашъ. Туй изобщо е вѣрно. Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва? Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника. А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ. И тамъ може да се блъсне нѣкѫде, трѣбва да си отваря очитѣ. Ако самъ пѫтува, но по нѣкой пѫть пѫтуватъ стотина–двеста апарата, може да се сблъскатъ нѣкѫде.

Сега казвамъ, което може да приложите. Наука е туй, което трѣбва да учите. Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“. Че побѣлѣването на косата старина ли е? Господь ви направилъ бѣла коса. Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си. Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ. Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ? Че какво ще стане съ мене?“ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“. На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь. Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь. Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията. А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра. Какво значи отъ центъра къмъ периферията? Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията. Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение. Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото. Започвашъ да работишъ въ него. Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка. Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ. Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви. Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя? Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория? Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ? Музиката има основенъ тонъ. Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ. Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане. Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението. Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта. Тази любовь започне да трепти. Азъ зная какви сѫ трептенията ѝ. Това не може да го предамъ на васъ. Казвате: „Какъ е тази работа?“ Че сега какъ ще ви разправя? На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината? Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме?“ Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознаватъ. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пакъ се погледнатъ. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология. Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически. Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навѫсилъ се е“. Не е навѫсване. Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии. Въ нѣкои има само една линия. Въ нѣкои нѣма никаква линия. Какво означаватъ дветѣ линии? Сега тайна е. Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него?“ Две успоредни линии има. Дали ще може да вървимъ? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме? То погледне и се понавѫси. Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ. Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло. Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото. Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата. Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ. Не разбирате закона. Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо. Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо. Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо. Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ. Така Господь е направилъ. Така не се пѫтува. Господь направилъ, единъ законъ е турилъ. Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“. Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата? Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно. Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има. Другаде като седнешъ, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини? Като слѣзешъ, заболи те крака. Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били. Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ? – 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна. Въ науката има постоянни цени. Единъ левъ – това е една постоянна цена. Нѣма по-хубава цена отъ едното. Дветѣ въ тази наука е по-малко. Тритѣ е още по-малко. Сега ще се отдалечимъ. Имаме:

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1

Какво означаватъ тия двата процеса? Единиятъ процесъ е процесъ на числата. Той е единъ инволюционенъ процесъ. Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? – 10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатътъ е единъ и сѫщъ. Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число. Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически. Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ. Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си. Въ природата числата иматъ съдържание. Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание. Има голѣма разлика въ всѣко зърно. Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ. Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо. Но да се върнемъ къмъ числата. Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ. Имате 6 – то е любовьта. Следователно, не е вашиятъ умъ още. 16 – то е число на сърдцето. Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце. Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето. Сега да ви наведа (на мисъльта). Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой. Събуждатъ се известни мисли. Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“. Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ. Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ. Другъ схваща по трети начинъ. Тия нѣща сѫ частни мнения въ васъ.

Вие не сте сравнявали вашата теория съ теорията, която сѫществува въ природата. Нѣкой пѫть седите, искате да кажете нѣщо. Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“. Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха. Конетѣ може ли да хвъркатъ? Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка. Нѣма защо да опровѣргавамъ. И конетѣ може да хвъркатъ. Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка. Самъ може да си направи единъ аеропланъ. Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете. При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ. При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ. Минете първата октава. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо. Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ. 16 трептения сѫ много дълги. Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни. Подъ него има други трептения, които сѫ много низки. Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14. Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ. Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ. Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ. Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчатъ. Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората. Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси. 10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта. 16 заради мене е спасително положение на човѣка. Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу. Праведниятъ го турятъ горе. Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу. Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15. Имате едно цѣло и 1⁄15. Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе. Искамъ да те използувамъ“. Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея. Че я обича – ще ѝ даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце. Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ. Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика. Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“. Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ. Не че има нѣщо лошо, но той не знае. Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ. Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“. Казва: „Ти разчитай на мене. Ученъ човѣкъ съмъ. Ти при менъ царица ще бѫдешъ. Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“. Казвамъ ѝ: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“. Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съмъ се заблуждавалъ, бѣхъ голѣмъ идеалистъ“. Безъ идеи – идеалистъ безъ наука.

Та казвамъ: Вие сте отъ онѣзи ученици, че сте хора, които си играятъ съ лотарийни билети. Всѣки отъ васъ взема единъ билетъ и казва: „Ще спечеля или не“. Азъ изчислявамъ. Пита ме единъ ще спечели или не. Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ. Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“. На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо? Защото ти си подъ 16 отдолу. Числата, което не печели, то е подъ 16. Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ. Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ. Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ. Основното число не губи. Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си. Ти печелишъ, че не губишъ поне. Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть. Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ. Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите. Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи. Искамъ да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години?“ На млади години яденето го занимава. Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ. Като стане на 30 години, децата те занимаватъ. Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ. Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ. Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза отъ майка си. После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище. На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега?“ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“. Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“. Хайванъ гелди. Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“. Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема. Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ. Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница. Какво ще правишъ? Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате. Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо. Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть. Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“. По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува. Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора. Казвашъ: „10 години поне имамъ да ямъ и да пия“. Не зная дали може да ядешъ и да пиешъ отъ паритѣ, които си взелъ.

Сега да се върнемъ къмъ музиката. Българитѣ въ игривитѣ пѣсни иматъ „Хай-ха-ха“. То е затворенъ интервалъ. „Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ. Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това. Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката. Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително. Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало. То е посѣто. Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ. Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность. Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво. Като цъвтятъ цвѣтята, какво има? Кой тонъ имате тамъ? Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окрѫжностьта е материална. Махнете този диаметъръ. Имате 3, или отъ него е излѣзло , отъ туй число е излѣзло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви. То е материално число, взема съ дветѣ рѫце. Въ български е сѫщиятъ законъ.

Сега това сѫ процеси, които ставатъ вѫтре въ човѣшкиятъ умъ, въ човѣшкото сърдце. Вие имате едно желание, но срѣда нѣма кѫде да проявите вашето желание. Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите. Да ви обясня. Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ. Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ. Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре. Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце. Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ. Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални. Може да се смѣете на мухитѣ. Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ. Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свиришъ“. Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта. Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече. Най-първо събирамъ мухитѣ. И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ. Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста. Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така. Главата е доста хубава, очитѣ. Като свиря, наблюдавамъ. Кацне нѣкѫде и стои. Трепне нѣщо, като свиря. Престана да свиря, пакъ си идатъ. Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ. Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ. Като музика ги схващатъ. Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ. Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ. Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ. Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите. Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ. Имате факти, какъ ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика. Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни. Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва. Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва. Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва. Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва. Тайна е това. Защо да не направятъ отъ човѣшки черва. Заминалъ човѣкътъ.

Казвамъ: Внимавайте на вашитѣ мисли. Не да се страхувате. Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ. Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате. Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ. Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ. Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ. Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкозъ уменъ. Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаемъ“. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми“. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“. Навсѣкѫде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата. Той е поставилъ своето желание не намѣсто. Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до. Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна. Съ кой тонъ ще започнешъ тогава? Съ ла. При ла плодоветѣ сами капятъ. Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ. При ла, като пѣешъ, узрѣватъ. Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва. Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла. Тази мисъль трѣбва да има семка. Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала. Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ. Тогава не си откѫсналъ плода навреме. Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни. Ти си откѫсналъ плода по-рано. Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма. Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино. Виждамъ, шишето пукнато. Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ. Донесете здраво шише. Моето вино въ такова шише не го турямъ. Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава. Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката. Ще израсте, плодъ ще даде. Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто. Казва: „Не ме обичатъ хората“. Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината. Най-първо Богъ те обича. Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ. Ти не говоришъ истината. Тѣ не може да те обичатъ, докато ти не ги обичашъ.

Та казвамъ: Да обичамъ, значи, когато казвамъ, че любя, съ това показвамъ, че любовьта, която съмъ приелъ отъ Бога – проявявамъ я. Отъ тази, Божествената Любовь, азъ изпращамъ на хората. То е Любовь въ даденъ случай. Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ. Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене. Тѣ възприематъ нѣщо. Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ. Едновременно и тѣ проявяватъ. Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно. Следъ като приемете любовьта, да я предадете. Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична. Не я дръжъ само за себе си. Не искамъ да говорите. Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя. Нѣма да кажете, че ги обичате. Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне. Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете?“ и излѣзете. Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“. Азъ съмъ внесалъ радость. Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе. Отъ слънцето сега по радиото слушатъ. Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е?“ Вие считате, че е 1001 нощь. Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта. Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ? Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ? – „Мойсей писалъ“. Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта. Мойсей бѣше ли тамъ? И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ. И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше. Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“. Азъ разглеждамъ това другояче. Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота. Богъ въ мене създава свѣта. Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта. 16 трептения въ Любовьта е основниятъ тонъ. Този тонъ не съответствува на цигулката.

Вториятъ пѫть ще продължимъ. Киселинитѣ въ живота трѣбва да ги превърнемъ въ сладчини. Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства. Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“. Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь. Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь. Туй, което носи свѣтлина, е любовь. Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай. Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила. Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ?“ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ. Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ. Нѣкои отъ говедата сѫ взети. Думата „мучи“ напримѣръ. Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“. Тя е отъ кучешки родъ. После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша. Кокошката казва „кѫтъ“. Имаме доста думи, заети отъ говедата. Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има? „Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искамъ. Искамъ, искамъ и вземамъ. Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея. Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица. Ако не искате да бѫдете кукувица, трѣбва да си правите гнѣздо. Всѣки човѣкъ, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постѫпва добре, той е кукувица.

Основната мисъль. Ученикътъ като иде при учителя си, да кажемъ, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учительтъ, че е дошълъ такъвъ даровитъ ученикъ при него. Казвамъ: Единъ день и васъ като ви срещне нѣкой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещналъ. Вие като срещнете нѣкого и вие да се радвате, че сте го срещнали. Той е даровитъ човѣкъ. Що не се радвате?

Отче нашъ.

ХХ година
29. Лекция на Общия окултенъ класъ
30 априлъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ, София.

Ще направимъ жилище

Отче нашъ.

Богъ е Любовь.

Всички, които сте тукъ, нѣмате еднакво разположение. За разни нѣща мислите всички, за работа мислите. Чакате нѣщо да ви се даде, дали ще бѫдете съгласни съ онова, което вие мислите. Не само така вие мислите, всичкитѣ хора мислятъ така.

Какво подразбирате подъ думитѣ „възможность“, „постижение“ и „осѫществяване“? Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата. Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность. Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие. Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може – направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче?“ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни. – „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ?“ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка. Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ. Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ. Ти си направилъ пакость на себе си. Понеже господарьтъ се намѣсилъ, той ще плати половината отъ онова, което слугата направилъ.

Гледамъ, всичкитѣ вие разправяте и казвате: „Не вървимъ добре“. Оставете тази работа „не вървимъ добре“. Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма. По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма. Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става. Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана?“ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе. Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя. Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“. Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ. Какво лошо направилъ?

Вие какво мислите за лошото? ЛОШЪ, ДОБЪРЪ. Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога. Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия. О-то – то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи. Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги. Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие. Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две. Да разберете закона, защо не трѣбва да имашъ две ризи.

Да ви приведа другъ примѣръ. Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново. Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири. Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ. Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура?“ – „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава? – „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“. Не че нѣма време, но не му стига умътъ. Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа. Като погледне пѣсеньта – вече може да пѣе.

Сега тия изяснения насъ ни отдалечаватъ отъ цельта да приложимъ нѣщо въ себе си. Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици. Той ги знае, но сѫ разхвърлени. Той всѣкога държалъ стаята заключена. Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ?“ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. – „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“. Кѫде е погрѣшката въ нея? Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави. Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства. Изпъчила се и му казва: „Азъ изчистихъ“.

И вие по нѣкой пѫть вземате като тази слугиня Божественото въ васъ, събирате го, не питате какво трѣбва да правите и го изчиствате, туряте го въ печката. Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки. Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва. Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ. Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“. Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия. Кой знае това кѫде е станало. Възможни нѣща сѫ, вѣроятни сѫ.

Всичкитѣ постижения въ свѣта зависятъ какъ ще разберемъ Божия законъ. Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора?“ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ. И мене търпятъ, като ходя по земята. На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. – „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“. Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. – „Че какъ? Азъ не съмъ го опопилъ“. Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ?“ – „Жена ми“. Значи ти си свършилъ университетъ, нѣмашъ знание, не знаешъ работата.

Запримѣръ: вие седѣли ли сте тъй, да бѫдешъ вглѫбенъ, че нищо да не те интересува? Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“. Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ. Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ. Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ. Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль. Дето има морави, нѣма никаква каль. Въ горитѣ, въ пѣсъчливитѣ мѣста нѣма никаква каль.

Ние, съвременнитѣ хора, се безпокоимъ за много работи. Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта? Казва: „Гори ми сърдцето“. Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ. Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта. Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта. За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право. Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира. То сѫ звонкови пари.

Сега азъ като развивамъ темата, нѣма погрѣшки въ свѣта. Ние не може да направимъ една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ. Може да кажа кой пѣе по-хубаво. Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави? Казва: „Малко миръ да дойде“. Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера. Ето – мирътъ ще дойде.

Сега вие за какво се смѣете? Въ ума ви има единъ контрастъ. Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена. Върви той и всички се смѣятъ. Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя?“ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“. Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената. И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда. Като дойде до хорскитѣ погрѣшки – ги виждате, но своитѣ – не ги виждате. Ти проповѣдвашъ на хората, но съ твоето проповѣдване какво става?

Говоримъ сега за новото. По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта? Въ какво седи новата любовь? Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь? Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь?“ – „Имаме“. – „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ?“ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената?“ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. – „Какъ става?“ – „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ. Що е стариятъ човѣкъ? Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ. Казва: „Да дадемъ малко почивка на краката, да дадемъ малко почивка на рѫцетѣ, хайде да дадемъ почивка на ушитѣ, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй“ и най-после става почивателенъ.

Тази долната часть на буквата Д показва, че има нѣщо, което зрѣе. Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива. Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната часть на Д-то е заведение за работа. Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го. То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? – „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. – „Синко, може ли туй?“ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. – „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете – благодарете. Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце. Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ. То е външно. Онази мисъль, която всѣки день ще предизвикате, тя носи вѣчния животъ.

Казва Христосъ: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ. Ако Божиитѣ мисли пребѫдатъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Ако Божиитѣ мисли пребѫдватъ въ насъ, Богъ ще дойде и ще направи жилище въ насъ. Като дойде, ще се изяви. То е истината. Казва: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.

Кѫде е лъжливата мисъль? Васъ ви турили една лъжлива мисъль, че Господь не мисли заради васъ, че не ви обича. И вие не ходите да Го посрѣщате. Той е първата любовь. Като станешъ, още босъ иди да Го посрещнешъ!

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
30. Лекция на Общия Окултенъ класъ
7 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Приятно занимание

Отче нашъ.

Богъ е любовь.

Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нѣщо е добриятъ животъ. Какъ бихте го описали? Казвате: „Човѣкъ да знае“. Човѣкъ и да знае, не може да живѣе добре. Знанието помага на добрия животъ, но не носи добрия животъ съ себе си. Нѣкой може да говори за изкуство, да опише какво нѣщо е изкуството, но трѣбва да бѫдешъ художникъ, да знаешъ въ какво стои изкуството. Или по нѣкой пѫть може да ви зададатъ тема да опишете красотата. Но красотата въ какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.

Въ живота всички сте станали много страхливи, чрезмѣрно страхливи. Като станете 40–50 годишни, казвате: „Остарѣхме“. Сега ще ви дамъ друго едно. Отъ 1 до 40 години ти си младъ. Отъ 40 до 80 години ти си възрастенъ. Отъ 80 до 120 години ти си вече въ старость. Нѣкой още на 40 години е, той още не е станалъ възрастенъ, а казва, че е остарѣлъ. Вие казвате: „Много сѫ тия години“. Какво сѫ много. Нѣмате понятие за мѣркитѣ въ природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казвашъ: „Голѣмъ съмъ“. На 8 години като е, мисли, че е възрастенъ. Станали сте много учени. Въ васъ влѣзе мисъльта, казвате: „На 40 години съмъ“. Мислишъ, (че) много знаешъ. Какво знаешъ? На 40 години много знае човѣкъ, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има въ 40-тѣхъ години. Не е правилъ смѣтка 40 години колко дни иматъ, колко месеци иматъ. Че си боледувалъ нѣколко пѫти, глава го е болѣла нѣколко пѫти, чупилъ си крака нѣколко пѫти – много знае. Че го излъгали въ търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжатъ хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва съ копринена рокля, обещаватъ ѝ: „Царица ще бѫдешъ, това ще бѫдешъ“. Като се ожени, мѫжътъ е професоръ, тури я за ученичка, иска да я научи какъ да готви, да шета, да мие, слугиня нѣма – всичко тя работи. Че какво лошо има въ това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието“. Сега вие всички минавате за професори, казвате: „Ние говоримъ – сериозенъ е животътъ“. Че като те заболи корема, какъ нѣма да бѫдешъ сериозенъ? Сериозенъ е, проточи си лицето. Въ какво стои тази сериозность? Трѣбва да ядемъ. Наука е да ядешъ. Знаешъ (ли), какъ се яде? Защо Господь Го далъ яденето? Чрезъ яденето ти се запознавашъ съ свѣта. Съ черешитѣ ще запознаешъ какви сѫ по вкусъ. Азъ, ако искамъ нѣкой човѣкъ да придобие нѣкакво качество, ще го храня съ череши, не презъ цѣлата година, но презъ особени дни. Ако искамъ да внеса друго качество – ще го храня съ сливи, не презъ цѣлата година, пакъ въ особени дни. Съ ябълки ще го храня, съ круши, но не презъ цѣлата година.

Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човѣка? Задигне ги нѣкой човѣкъ, тури ги въ чувала, хичъ не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има единъ кошъ конусообразенъ, изсипва житото по едно улейче. Има два голѣми камъка, има единъ чакълдакъ, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престѫпление направихъ, че ме въртятъ въ тия камъни?“ Стане на брашно, събиратъ го пакъ въ чували. Казва: „Кажете ми прегрѣшението, за да се изправимъ. Защо е туй наказание?“ Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите тамъ“. Житото страда. Дойде друго прегрѣшение. Извадятъ едно корито, извадятъ брашното, турятъ врѣла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане?“ Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, тѣ страдатъ. После тя започва да ги дѣли. „Вие, казва, да не се карате“. Проповѣдва имъ братство и равенство. Отдѣли на тебъ това, на тебъ онова, хайде въ пещьта. „Ами този огънь защо е?“ – „Не знаете ли?“ Все не знаятъ. Най-после извадятъ хлѣба отъ пещьта, турятъ ги на трапезата, започватъ да ги дъвчатъ въ устата. (Тѣ) казватъ: „Не се ли свършва нашето страдание?“

Сега всѣки отъ васъ може да представи този примѣръ. Ние минаваме и туй, което го правимъ, го считаме, че е въ реда на нѣщата, че така трѣбва да бѫде. Право е. Щомъ дойде насъ да мелятъ, дойдатъ по-умни отъ насъ, хванатъ (ни), турятъ ни подъ хремеля, казвашъ: „Защо е туй?“ Ти не знаешъ. Турятъ въ чувала, защо – не знаешъ. Турятъ те въ пещьта и ти протестирашъ, казвашъ, (че) не знаешъ. Пъкъ има единъ начинъ. Човѣкъ, който мели брашното – той не е много ученъ. Азъ казвамъ: Ти не си много ученъ човѣкъ. Като мелятъ брашното, ония етерни мазнини отлитатъ, оставатъ трицитѣ. Щомъ като заливатъ съ топла вода, други мазнини си отиватъ. После, като го подквасятъ и като го турятъ въ огъня – други вещества си отлитатъ. Оставатъ трицитѣ. Житото трѣбва да го ядемъ тъй, както си е. Не му трѣбва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100–200 грама въ единия джобъ, 100 грама въ другия, дъвчи го като сакъзъ. Що ще ходишъ да го мелишъ, че въ огъня да го туряшъ, че въ пещьта трѣбва да го туряшъ. Този задигне нѣщо, онзи задигне и най-после ти го дъвчешъ и хлѣбътъ казва: „Избави ни отъ туй зло на устата“. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има единъ анекдотъ. Въ турско време, когато идвали турцитѣ у българитѣ да ги гощаватъ, трѣбва да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Следъ като дойде въ кѫщи и го угостишъ, че му платишъ за всѣки единъ зѫбъ по единъ грошъ. За 32 зѫба, че е ялъ въ кѫщата ти, ще му платишъ. Ти ще заколишъ една кокошка, ще го угостишъ и ще платишъ дишъ-хакѫ. Въ Варненско единъ дерибей отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нѣмамъ да имамъ пари да му дамъ“. Викатъ този турчинъ и му казватъ: „Какво искашъ?“ (Той) казва: „Зѫби имамъ да ми плати“. Повалятъ го земята, избиватъ му всичкитѣ зѫби. Казватъ: „Досега имаше зѫби, но понеже сега нѣмашъ – нѣма да ти плащатъ“. Сега ви се избиватъ зѫбитѣ, за да не вземате дишъ-хакѫ. Ние, съвременнитѣ хора, колко нѣща има, които трѣбва да се поправятъ. Сега ходите по кино, гледате (на) киното какъ ставатъ разрушенията, какъ влѣзли германцитѣ. Какво печелите сега? Казвате: „Да научимъ нѣщо“. Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите нѣкого. Може обидата да е много деликатна. Единъ поетъ, когото не обичашъ, той писалъ стихотворение, турилъ думитѣ: „Брава, брава, отъ това умрѣ нашата крава“. Азъ дойда и кажа:„Брава, брава, отъ това оживѣ нашата крава“. Ако кажа: „Брава, брава, отъ това умрѣ нашата крава“, ти ще се обидишъ. „Брава, брава, отъ това оживѣ нашата крава“ – то е пакъ малка ирония, много деликатна. Въ политиката има такива нѣща. Много ученъ човѣкъ, даже и бръмбаритѣ какво правятъ знае, и червейчетата какъ вървятъ знае, всичко знае. Всичко знае. Червейчетата вървятъ ли като човѣка? Следъ като каже, че червейчетата знае какъ вървятъ, че ирония има. Този червей крака нѣма. Червеятъ едва учи огъването. Той е единъ студентъ, който учи огъването. Толкозъ знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10–20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпитъ се явява. Комисията казва: „Този червей се е научилъ какъ да се криви, минава въ по-горенъ класъ“. Въ по-горния класъ направятъ го стонога, че му турятъ сто крака. Сто крака да ги движишъ, да ги контролирашъ отлѣво, отдѣсно. Що му сѫ сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонирашъ“. На всѣки кракъ да знаешъ да командувашъ – знание се иска. Следъ туй, като се научишъ да командувашъ на 100 крака, даватъ ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия петь пръста и на другия петь пръста – 10, и на рѫцетѣ 10 пръста – тѣ сѫ 20. И ние мислимъ, че сме се освободили. Да знаешъ да си милвашъ пръститѣ. (На) единъ пианистъ колко му взема, докато се научи да контролира пръститѣ. (Нѣкой) казва: „Знае да си мърда пръститѣ, тури ги на пианото“. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нѣщо отъ мърдането. Въ мърдането има голѣма разлика. Господь турилъ езика, но да знаешъ какъ да го мърдашъ. Да знаешъ какъ да го мърдашъ, че като кажешъ една дума – да бѫде съдържателна. Ако не знаешъ какъ да мърдашъ, думата не излиза, както трѣбва, може да удължишъ думата, да туришъ дълги вълни. Може и срѣдни вълни да туришъ, и кѫси вълни. Казватъ: „Едно и сѫщо е“. Съ кѫситѣ вълни отдалече вземашъ какво става. Отъ дългитѣ вълни станциитѣ сѫ близо. Съ дългитѣ вълни, то е на физическото поле. Съ дългитѣ вълни на земята може. Съ срѣднитѣ вълни – въ духовния свѣтъ. Съ кѫситѣ вълни – въ високитѣ свѣтове. Нѣкой отъ васъ нали искате да се разговаряте. Вие искате съ дългитѣ вълни да се разговаряте съ духовния свѣтъ. Тукъ на земята може да се разговаряте. Казва ти нѣкой: „Азъ те обичамъ“. Като ти каже, тъй мръдне ти подъ лѫжичката. Нѣкой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казвашъ: „Сладка е думата“. Казалъ я презъ езика, не я приемашъ. Казвашъ: „Сладката е думата“. Дойде единъ човѣкъ при тебе и казва: „Дай ми 5 лева“. Погледнешъ, не искашъ да дадешъ. Нѣкой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърдцето, изваждашъ и казвашъ: „Господь така казалъ“. Но този човѣкъ е ученъ, знае какъ да каже. Като каже – нѣщата ставатъ.

Една майка казва на детето си: „Днесъ ще идемъ да се молимъ за дъждъ“. Тръгватъ да се молятъ за дъждъ и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата и казва: „Мамо, дъждъ ще имаме, да се пазимъ“. Майката казва: „Може да има, не знаемъ дали ще има“. Детето взима омбрелата и мисли, че дъждъ ще има. Ние въ нѣкои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигуренъ. Отивашъ да държишъ една речь. Казвашъ: „Дали ще мога да държа речьта или не“. Азъ опека 1000 хлѣба, окрѫжаващитѣ хора сѫ гладни. Азъ положително зная, че отъ хлѣба нѣма да остане ни единъ отъ фурната. Ако опека хлѣба, но тия хора сѫ взискателни, най-малко половината ще остане. Казвамъ: Тия хора не ме обичатъ. Не че не те обичатъ хората. Ние, ако се оплакваме отъ природата, за да ни разбере тя, трѣбва да говоримъ на нейния езикъ. Колко години ви е трѣбвало да научите българскиятъ езикъ. Вие, които говорите българскиятъ езикъ, колко думи има въ български езикъ, които иматъ само едно значение? Колко думи иматъ двойно, тройно, а нѣкои иматъ четворно значение. Въ английски, ако вземете думата „бееръ“, колко значения има? Тази дума, както е турена въ едно предложение, нѣкѫде значи мечка, нѣкѫде значи търпение, нѣкѫде значи трудна жена, нѣкѫде значи раждане. Българитѣ казватъ „пола“. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата „любовь“. Каква любовь – физическа, духовна? Кѫде да намиратъ хората? Щомъ говоришъ за любовьта, еднозначуща дума ли е? Сольта, понеже си я опиталъ, че има единъ соленъ вкусъ – има едно значение. Захарьта има едно качество – сладчина. Думата „горчивина“ има едно значение. Вземете думата „чистота“ – едно значение има. Значи вашата чистота, когато нѣма никакъвъ примѣсъ, е чистота. Оризътъ е чистъ, когато нѣма примѣсъ съ камъчета. Житото е чисто, когато нѣма кѫклица вѫтре и т.н.

Казвамъ: Какво може да се каже? Какво може да ви се каже отъ 1 до 40? Казвате: „Какъ Учительтъ насъ ни забавлява, той ни счита за деца още“. Че то е привилегия. По какво се отличава детето? Детето е довѣрчиво. Каквото му кажатъ, всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тукъ, затваря тамъ, дири, интересува го. Възрастниятъ започва да се отдѣля отъ другитѣ хора. Възрастниятъ не е като малкитѣ. Ще си направи кѫща, ще си намѣри единъ съдружникъ и ще започне търговия. Идва единъ братъ, който училъ този занаятъ, младъ братъ, пита ме, казвамъ му: „Не ти трѣбва“. Казва: „Не за себе си, азъ имамъ занаятъ, братъ ми обича бакалията“. Казвамъ: „Ще имате мѫчнотии“. – „Може да ги преодолѣемъ“. Казвамъ: „Хубаво, направете опитъ“. Иде следъ това, че ми казва: „Бамбашка работа, едва половината разноски покриваме. Отивамъ, вземамъ маслото и на мѣстото, както е нормирано, 90 лева ми искатъ. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трѣбва да го продавамъ 120 лева, (а) ако ме хванатъ“. Гледамъ – захарь нѣма, туй нѣма, дойдатъ братята – четатъ уроци. Масло нѣмашъ, сирене нѣмашъ, това нѣма, онова нѣма, оризъ нѣма. Казватъ: „Какво сте вие да ни заставяте?“ Казва: „Искамъ да намѣря“. „Иде ми, казва, да напусна тази работа вече“. Рекохъ: „ще почакате малко“. Азъ казвамъ: „Колко разноски имате?“ – „3500 на месецъ“. Казвамъ: „Половината покривате ли ги?“ – „Покриваме ги, разбира се“. За половината плащате за уроцитѣ. Туй, което учишъ, ще мислишъ, че на професоръ плащашъ. 1500 лева плащашъ. Ученици сѫ плащали по 500 лева на урокъ по музика. Единъ нашъ музикантъ 200 лева вземаше на урокъ. Тукъ имахме една сестра, която 200 лева даваше на урокъ. 200 лева – много пари ли взема?

Че природата като ви дава всичко безъ пари, оценявате ли? Ние живѣемъ, дишаме въздуха. Казваме: „Този свѣтъ не е уреденъ“. Не билъ уреденъ свѣтътъ? Че какъ не е уреденъ? Ти досега нищо не си плащалъ за въздуха. Какъ ще уреди природата, че навсѣкѫде може да ходишъ? Даромъ вземашъ. После, да те научи да не бѫдешъ много егоистъ. Тя ти опредѣлила, че като вземешъ една вдишка, не можешъ да я задържишъ повече отъ три секунди. Капиталътъ за три секунди го вземашъ. Като минатъ, ще го върнешъ назадъ, новъ капиталъ ще вземешъ. Дишането е търговска работа на земята. Този капиталъ трѣбва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, азъ да ви предскажа, че търговци нѣма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бѫдешъ търговецъ горе-доле. Децата ти ще бѫдатъ облѣчени, и жената ти и ти ще имашъ кѫща. Всичко туй ще имашъ. То е капиталъ. Ти отъ въздуха, ако не можешъ да извадишъ онова, което е въ него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работимъ.

Ние сега искаме да живѣемъ. Най-първо три процеса има въ добрия животъ. Най-първо ще се научишъ да мислишъ. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човѣкъ дойде да разреши нѣкаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъль. Мисъльта е приятно занимание въ природата. Следъ туй ще се научишъ да чувствувашъ, да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ право. Това сѫ три начина. Ако ти не можешъ да мислишъ право, ако ти не може да чувствувашъ и ако ти не можешъ да постѫпвашъ право, ти не може да живѣешъ. Животътъ, като изкуство, е най-голѣмото благо, което ни е далъ. Туй, най-голѣмото благо, носи най-голѣмото нещастие съ себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаешъ какъ да направлявашъ сърдцето си, ти ще развалишъ очитѣ си. Ако не знаешъ какъ добре да мислишъ – ще развалишъ ушитѣ си. Ако не знаешъ какъ добре да постѫпвашъ – ще развалишъ езика си, вкуса ще развалишъ. Ако започнешъ да ядешъ, че не вземашъ участие въ яденето, всѣко ядене ще бѫде безпредметно. Тогава ядешъ нѣщо, но то е като пръсть. Нищо не усѣщашъ. Ако човѣкъ остане безъ вкусъ, нищо не му се яде. Много пѫти хората умиратъ, тѣ предпочитатъ така, отколкото да минава храната. Като ядешъ – да усѣщашъ нѣщо приятно. Вземешъ една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме?“ Не е невежество. Ние тукъ имаме единъ братъ, той сега е въ Америка. Като го гледашъ – дрехата му накапана, само капки. Ще кажешъ сократовски, че не обръща внимание. Сократовски животъ живѣе. После нѣкой ходи разчорленъ, косата му така. Казва: „То животътъ не седи въ обличането“. Ами въ какво седи животътъ? Ако умътъ не е облѣченъ добре, ако сърдцето не е облѣчено добре и ако тѣлото не е облѣчено добре – това сѫ равносилни нѣща. Ако умътъ оставишъ голъ, сърдцето голо и тѣлото голо – ти си закѫсалъ вече. Та казвамъ: За добриятъ умъ, който е работилъ, природата туря бележки.

Азъ трѣбва да ви дамъ да направите едно ухо, което показва доброта и активность. Какъ ще го направите? /Учительтъ начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсѫждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли?“ Смѣта: „Тъй, ако го направя, какво ще излѣзе?“ Добритѣ условия минаватъ, не намира време да направи. На втория день пакъ сѫщото нѣщо. Пакъ седи цѣлъ день, пакъ намѣри, че нѣма време. На третия день лѣтото иде, нивата непосѣта остава. Онзи, активниятъ, прави погрѣшки, но криво-лѣво работи. Казва: „Може ли да се изправя?“ Този преодолѣва тази слабость. Какво се образува? Образува се човѣшката уста. Това е единиятъ полюсъ. Ти, като си ораторъ, мислишъ какво да кажешъ на публиката. Туй ли да кажешъ или не. Ще кажешъ на хората нѣща, които сѫ вѣрни.

Говоримъ нѣкога за хигиена. Казвамъ: Никога не стѫпвай на пета, понеже туй следъ време зле ще се отрази върху тебъ. Мозъкътъ не обича сътресения. Стѫпвай на пръсти, за да събудишъ най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като ударишъ рѫката си да мислишъ. Казвате: „Търпение трѣбва“. Знаете ли единъ човѣкъ, който дѣла, колко търпеливъ трѣбва да бѫде? Въ нетърпението рѫката се проточва. Азъ дѣламъ съ теслата, ако азъ стана нетърпеливъ, трѣбва да бѫда търпеливъ, понеже нетърпението продължава рѫката. Ако продължа – отиде рѫката. Ако продължа рѫката въ нетърпението – отиде рѫката. Може да ми вземе единъ–два месеца, докато ми заздравѣе рѫката. Казвате: „Защо е нетърпението?“ Ако не си търпеливъ въ работата – ще се повредишъ. Това сѫ елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно отъ най-добритѣ качества на човѣка. То влиза като елементъ въ ума на човѣка. По умъ трѣбва да бѫдемъ търпеливи, по сърдце и по воля. Не само да мислишъ и нищо да не правишъ, то все още не е търпение. Въ търпението ние разбираме човѣкъ да бѫде силенъ. Изисква се той да стане съвършенъ. Само тогава той ще бѫде търпеливъ. Казватъ: „Ти си много търпеливъ“. Сега и дума не може да става. „Ти си доста търпеливъ“. И азъ, като разглеждамъ, още трѣбва търпение. Нѣкой пѫть търпеливъ е въ малкитѣ работи, но не е въ голѣмитѣ работи. Съ малки работи правимъ пакость на себе си. Дойде нѣкой при мене и той ми говори, че билъ жененъ, деца ималъ. Азъ имамъ цѣлъ хлѣбъ, повѣрвамъ му, дамъ му цѣлиятъ хлѣбъ. Той нито е жененъ, нито деца има. Азъ му дамъ цѣлиятъ хлѣбъ, че и той да е благодаренъ, и жена му да е благодарна, и децата му да сѫ благодарни. Казва: „Цѣлъ хлѣбъ ми даде“. На този човѣкъ виждамъ, (че) жена му не е тамъ, децата му не сѫ тамъ. Ако ми хвали мѫжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трѣбва да го хвалятъ. Нѣкои отъ (васъ) искате да не ви хвалятъ. Но като не ви хвалятъ, вие се докачите. „По нѣкой пѫть слушамъ съ каква ирония Учительтъ говори туй“. По нѣкой пѫть ние се обличаме, обличаме, че се облѣчемъ въ сѫщитѣ дрехи. По нѣкой пѫть ние може да се усмихнемъ и да се покажемъ много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Нѣкой пѫть влизамъ при нѣкой бакалинъ, (той) обръща внимание на другитѣ. Азъ, като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щомъ си направя смѣтката и му платя, пакъ си обърне гърба, къмъ другитѣ мющерии гледа. Сега представете си, че азъ съмъ единъ бакалинъ, вие сте само клиентъ, ученицитѣ. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите отъ моята бакалия. Като излѣзете, какво ще кажете? „Изгубихъ си времето“. И бакалинътъ казва: „Изгубихъ си времето, презъ цѣлиятъ день нищо не можахъ да продамъ“. Тамъ като въ затворъ е.

Сега азъ съмъ ви говорилъ толкозъ време за Любовьта. Може ли да ми кажете нѣкое отъ вашитѣ произведения на Любовьта? Какво именно сте произвели отъ Любовьта? Искамъ да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданозъ, лукъ, краставици, жито, ечемикъ, рѫжъ, лимони, портокали, хлѣбни дървета – всичко туй. Азъ съмъ готовъ като бакалинъ да ходя да купувамъ масло, каквото вие произвеждате. Азъ съмъ готовъ да го продамъ. Искамъ да ви наведа на мисъльта, (че) между природата и насъ има една вѫтрешна обмѣна. Всичко не ни се дава даромъ. Природата изисква отъ насъ да произведемъ нѣщо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влѣзе, ще вземе отъ нѣкѫде. Да ви говоря за нѣща, които сѫ непонятни. Има сѫщества, които трѣбва да се хранятъ съ вашитѣ мисли. Има сѫщества, които трѣбва да се хранятъ съ вашитѣ чувства. Има сѫщества, които трѣбва да се хранятъ съ вашитѣ постѫпки. Плодове сѫ това. Растенията ние ги обичаме, понеже тѣ произвеждатъ плодове. Ако нѣматъ плодове – нѣма да ги държимъ за красота. Казвамъ: Въ едно отношение въ природата ние сме като плоднитѣ дървета. Имаме цена за онова, което раждаме въ себе си. Всичкитѣ сѫщества иматъ особено разположение. Ако ние сме безплодни, съ насъ ще постѫпятъ, както ние правимъ съ безплоднитѣ дървета – режемъ ги за собата. Греди правимъ. То е външна страна. Въ много отношения ние сме въ свѣта като плоднитѣ дървета. Ако искашъ да се подобри положението ти – имай най-хубавитѣ мисли. На всичкитѣ хора мисъльта не е една и сѫща. Тя е много разнообразна. Мисъльта на животнитѣ е една, на хората е друга, на ангелитѣ е трета. Безброй сѫ формитѣ, въ които една човѣшка мисъль може да се облѣче.

Азъ бѣхъ при единъ българинъ. При него идва единъ беденъ студентъ. Този българинъ бѣше богатъ човѣкъ и този студентъ иска да му помогне нѣщо. Той не му помогна. Замина си студентътъ. Рекохъ: „Ти изгуби едно голѣмо благо“. – „Че какъ?“ – „Следъ 10 години той ще бѫде министъръ въ България. Ти трѣбваше да му помогнешъ, защото той ще ти помогне следъ 10 години. Единъ день той ще ти даде урокъ като министъръ и той не ще те погледне“. – „Министъръ. Че какъ тъй?“ Ти трѣбва да разбирашъ. Имашъ едно яйце, трѣбва да разбирашъ качествата. Змийското яйце, като го излюпишъ или кокошето яйце – какви свойства ще иматъ?

Курдисала се една кокошка и снася по едно яйце предъ вратата ми. 40 деня наредъ носи. Азъ го считамъ туй (за) късметъ. Азъ взимамъ яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казватъ: „Да ги опечемъ. Да направимъ това-онова, да направимъ хлѣбъ съ масло“, какъ го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше съ котката. Сега като дойде, седне, дадатъ ѝ малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми взематъ яйцето, крѣкъ-крѣкъ“. Мене ми дойде на умъ на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искамъ да ме освободите отъ това робство. Нѣкой день ще изчезна, ще ми откѫснатъ главата“. Казвамъ: Щомъ носишъ яйца, главата ѝ не могатъ да режатъ. Решихме да я купимъ. Колкото искатъ – ще я купимъ, ще я насадимъ, ще излюпимъ пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя“. Запознахме се съ кокошката, милвамъ я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е“. Казвамъ ѝ: Нѣма нищо. Питамъ: Кой кара тази кокошка, отъ де–накѫде дойде тамъ? Тѣ се криятъ, когато снасятъ яйца. Не се спирамъ върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пакъ дойде. Казватъ: „Пологъ трѣбва, за да носи“. Тя и безъ пологъ носи. Нѣкоя ще се качи на полога и нѣма да носи. Казвамъ: Ако тази кокошка иде при менъ и азъ ще ѝ направя услуга.

Вие, когато ще снесете нѣщо, идете въ предверието на Господа. Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – тамъ го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турятъ тамъ по нѣкой пѫть. Та казвамъ: Всѣки единъ човѣкъ, каквото прави – да го направи въ предверието на Господа. Ако на друго мѣсто носи яйцата – ще хвръкнатъ. Само веднажъ тя снесе въ 5 часа следъ обѣдъ, а (презъ) всичкото време – въ 9, 10, 11 часа сутриньта. Нѣкой пѫть въ 8 часа, 8 безъ 10, 8 и 15. Наблюдавамъ времето, когато е топло – снася по-рано. Щомъ е студено – снася по-кѫсно. Казвате: „Обикновени работи“. Цѣла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направимъ нѣкое добро по-рано – времето трѣбва да е добро. Щомъ правишъ по-кѫсно доброто, щомъ мислишъ по-бавно – значи студъ има. Най-първо нѣма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е надъ 40 години, е възрастенъ. Нѣма нито единъ, който да е старъ. Сестра Попова е единствената.

Турцитѣ казватъ: „Много приказки за воденица“. Може да ви кажа така съ три думи. Мисли добре – да имашъ свѣтлина въ ума всѣкога. Чувствувай добре – да имашъ всѣкога топлина въ сърдцето и сърдцето ти да тупа равномѣрно. Лѣкаритѣ пипатъ пулса. Като чувашъ сърдцето – да пѣешъ една пѣсень. /Учительтъ пѣе: „Търпение, търпение, търпение“/. Имамъ сиромашия. Още като пѣя – бръкна въ джоба си, имамъ нѣщо. Азъ още като пѣя – хората се влюбватъ. Нѣкой бръкналъ, турилъ въ джоба. Азъ се преструвамъ, че не го виждамъ. Престана да пѣя тогава.

Бѫдете умни деца, не мислете, че сте възрастни. Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи въ свѣта, като влѣзете въ Божествения свѣтъ, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Богъ е, Който работи, Той ни опитва. Та умнитѣ деца разбиратъ. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждатъ на нивата – за добро е. Той е Единствениятъ, каквото направи – считай го за добро. Другитѣ, каквото правятъ, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъль. Да имате едно мнение, че Господь, каквото прави – за добро е. Да бѫдемъ доволни отъ онова, което Той ни дава.

Сега туй е по отношение на Бога. За другитѣ сѫщества, каквото правятъ – тамъ ще пазимъ нашия умъ, ще знаемъ Господь ли говори. Щомъ другитѣ говорятъ, ще видимъ какъвъ процентъ (сѫ). Това правило не е за другитѣ хора, само за Бога е.

Това е животъ вѣченъ да познаемъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ.

ХХ година
31. Лекция на Общия Окултенъ класъ
14 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ – София

Правата посока

Отче нашъ.

Богъ е любовь.

/Направихме едно упражнение/. Прави. Рѫцетѣ настрани, съ длани една срещу друга. Дѣсната рѫка леко докосва лѣвата и се движи по лѣвата до рамото, докато дойде надѣсно. После лѣвата се поставя предъ дѣсната и се движи по дѣсната, като леко я докосва. Така петь пѫти.

Всѣкога трѣбва да се стремите да създадете сами интересъ къмъ онова, което се интересувате. Всѣки единъ човѣкъ е създаденъ по единъ особенъ начинъ. Той трѣбва да намѣри своя си пѫть. И когато намѣри своя си пѫть, той се радва. Запримѣръ: детето има желание да се изправи. Най-първо то се ражда при съвсемъ други условия. Въ него има вѫтрешенъ импулсъ да се издига. Докато се издигне употрѣбява единъ начинъ, втори, трети, четвърти, срѣща много мѫчнотии. Като се изправи, трѣбва да знае да ходи. Вие мислите, че е лесна работа. Не е лесна работа, изисква наблюдение. Добриятъ човѣкъ върви по единъ начинъ, лошиятъ върви по другъ, единъ престѫпникъ по другъ. Котката върви по единъ начинъ, коньтъ – по другъ. Всички животни иматъ единъ методъ. Не искамъ сега азъ да ви въвеждамъ въ противоречието. Въ този крѫгъ има две противоположни течения. Ние правимъ упражнението отлѣво надѣсно и отдѣсно налѣво. Тѣ сѫ две противоположни посоки. Има една разлика. Онѣзи, които сѫ създали лѣвата рѫка и онѣзи, които сѫ създали дѣсната, сѫ написали на тѣхъ. Колко нѣща сѫ написани на лѣвата рѫка – потрѣбни сѫ още хиляди години, докато се прочете този материалъ. Въ лѣвата рѫка е капитала, който е вложенъ. Въ дѣсната рѫка е капитала, който си обработилъ. Онзи, който разбира, ще види въ лѣвата ти рѫка онзи капиталъ, който е вложенъ, а въ дѣсната рѫка е туй, което ти си обработилъ. Сега мнозина уповаватъ на онова, което имъ е дадено. Но дадениятъ капиталъ трѣбва да се обработи. Човѣкъ може да бѫде даровитъ безъ да използува своитѣ дарби. Пъкъ може да бѫде малко даровитъ и да използува дарбитѣ си.

Да кажемъ, че привидно се движатъ въ две противоположни посоки, но това движение е успоредно. Перспективно така се показва, че е противоположно. Но тия хора, които се движатъ успоредно въ противоположни посоки – не е едно противоречие. Ако двамата се движатъ въ една и сѫща посока, може временно да се движатъ въ противоположни посоки. Вземете движението на двамата въ крѫга. Може ли да се движатъ въ една и сѫща посока, когато единиятъ отива напредъ, другиятъ като че отива въ противоположна посока, когато вториятъ отива вдѣсно, първиятъ отива влѣво? Въ туй движение единиятъ и другиятъ не знаятъ, но тѣ вървятъ успоредно. Та казвамъ: Вие по нѣкой пѫть се спъвате, казвате: „Този не върви съ мене“. Този, който остава назадъ, той е тилъ, заради васъ. Следъ това ще бѫдете тилъ, заради него. Тъй щото въ даденъ случай не можете да държите първото мѣсто.

Казвамъ: Кое ви интересува? Религиознитѣ хора искатъ да бѫдатъ въ оня свѣтъ. Какъвъ ще бѫде оня свѣтъ? Че е нѣкакъвъ свѣтъ. Нѣкакъвъ красивъ свѣтъ. Материалиститѣ, които не приематъ оня свѣтъ, казватъ, че въ този свѣтъ тѣ искатъ да бѫдатъ богати. Какво богатство? Да иматъ хубаво направена кѫща, въобразяватъ си. За тѣхъ, материалиститѣ, раятъ е тукъ, а за духовнитѣ раятъ е нѣкѫде другаде. Но еднитѣ и другитѣ ще се разочароватъ. Материалиститѣ, въ края на краищата, трѣбва да остарѣятъ и умиратъ. Искатъ–не искатъ, вѣрватъ–не вѣрватъ – трѣбва да умратъ. Виждатъ, че отиватъ нѣкѫде. Кѫде отиватъ – не знаятъ, дигатъ си раменетѣ. Онѣзи, които вѣрватъ въ другия свѣтъ, тѣ се утешаватъ, малко утеха иматъ. Единиятъ го осѫждатъ, нѣма никаква надежда за помилване. Религиозниятъ пъкъ има малко надежда, че като иде въ другия свѣтъ ще го опростятъ вече. Вие вѣрвате въ оня свѣтъ, но имате пакъ нѣщо, което ви мѫчи. Ти вѣрвашъ въ Бога, но се сърдишъ на другаря си, за малка работа кипнешъ. Защо – и ти не знаешъ. Нѣкой взелъ нѣкой кривъ тонъ, размърдалъ въздуха, казвашъ: „Не го взелъ хубаво“, сърдишъ се. Или нѣкой не е облѣченъ, нѣкой цвѣтъ има, който ви дразни. Може вие да сте облѣчени въ червена дреха, но минавате между биволи, ще ги разсърдите, ще ви гонятъ.

Та казвамъ: Първото нѣщо, че вие имате една мисия, дадена въ свѣта. Тази мисия вие ще я намѣрите. Ще намѣрите разгадката. Щомъ ви дамъ яденето, вие сами намирате какъ да го ядете. И най-малкитѣ сѫщества знаятъ какъ да ядатъ. Въ яденето, ако си уменъ, ще придобиешъ нѣщо. Ако не си уменъ, много малко ще придобиешъ. Имате условия да бѫдете здрави хора, да бѫдете щастливи хора, но трѣбва да разбирате законитѣ на щастието какви сѫ. Нѣкои искатъ да добиятъ религиозно щастие. Религиознитѣ искатъ да се молятъ само на Бога. Тѣ считатъ, че тѣлото е мѣсто на грѣха. Че туй тѣло трѣбва да се омаломощи. Това е едно криво разбиране. Ако ти не знаешъ какъ да употрѣбишъ тѣлото си, то е другъ въпросъ. Но безъ тѣлото какво ще направишъ? Ако нѣмашъ здраво тѣло, ако нѣмашъ здрави рѫце, очи, уши, всички тия удове, какво ще направишъ въ свѣта? Зависи отъ очитѣ какъ ще гледашъ. Ако знаешъ какъ да гледашъ, ще видишъ нѣщата красиви въ човѣка. Ако не знаешъ какъ да гледашъ, ще видишъ това, което не е красиво. Ако знаешъ какъ да гледашъ, ще видишъ красота въ устата, но да гледашъ, когато тази красота иде. Защото всѣко нѣщо на своето време иде. Красотата, която сутринь има слънцето, на обѣдъ не може да я намѣришъ, по обѣдъ има друга красота. Ако, когато слънцето изгрѣва, вие не може да я видите, ако по обѣдъ вие сте подъ нѣкоя круша, подъ крушата какъ ще видите красотата? Въ какво седи красотата на обѣдното слънце? Че на обѣдъ имате най-голѣмата свѣтлина. Следователно предметитѣ ще ги видите много ясно. Сега обѣдната свѣтлина азъ уподобявамъ, имате най-голѣмото благословение, което Богъ вие далъ. На обѣдъ той почива или той работи и не може да види красотата. Като дойде обѣдъ е заетъ съ нѣкаква своя преживѣлица. Да кажемъ вие сте служащъ въ нѣкоя банка или учреждение, щомъ се върнете по обѣдъ, каква красота ще видите? Уморенъ сте отъ работата, искате да почивате на обѣдъ. Когато имате най-голѣмитѣ условия за блага да ви дадатъ, вие сте заетъ съ посторонни работи. Случило се нѣкѫде въ учреждението сте изгубили 1000 лева, вие се смущавате кѫде отидоха 1000 лева пари. Ако сте семеенъ, имате дъщеря, дошла бележка отъ училище, че дъщеря ви не учи, слаба е. После хванали се нѣкакви поетически писма, които тя приема и праща. Какво лошо има, поетъ е. Върне се на обѣдъ, мисли за писмата на дъщерята. Азъ ги наричамъ: това сѫ засади. Въ свѣта има сѫщества, които правятъ само засади за човѣка. Тъй както рибаритѣ ходятъ, виждали ли сте ги? Турилъ мрежата на рамото, тръгналъ по брѣга, прави научни изследвания. Току погледнешъ, хвърли мрежата, започне да тегли едно вѫже, погледнешъ – 10–15 риби се хванали. Извади ги, тури ги въ торбата, пакъ ходи. Нѣкой пѫть и вие може да попаднете като тия риби въ такава мрежа. Вървишъ, тамънъ си хубаво разположенъ, нѣкой рибарь току хвърли мрежата и ти попаднешъ въ неговата мрежа. Христосъ казва на своитѣ ученици: „Елате, ще ви направя ловци на човѣци“. Има два вида рибари: едни, които спасяватъ хората и други, които ги погубватъ. Сутринь, като станете, вие сте разположенъ духомъ. Нѣкой пѫть вие сте неразположенъ духомъ. Не знаете причината. Измѣнете посоката на вашата мисъль. Може би мисъльта ви отива, нѣкѫде се движи. Може да мислите за децата си, понеже имате единъ центъръ на главата, вие мислите за дъщеря си, че когато стане на 20 години трѣбва да я жените, какво ще правите, дали ще намѣрите такъвъ момъкъ на свѣта. Казвате, че дъщеря ви е деликатна, дали ще се падне такъвъ деликатенъ. Смущавате се. Разбира се азъ ви навеждамъ единъ примѣръ. Вие нѣмате дъщеря, не ви е така приятно, но следъ колко години може да имате такава дъщеря? Нѣкой пѫть вие се занимавате съ себе си, какво ли ще стане съ васъ. Нищо нѣма да стане. Вие сте една пѫпка на едно дърво, ще цъвнете, ще завържете, ще дадете плодъ. Не се безпокойте. Безпокоите се колко голѣмъ ще стане плода. Плодътъ ще стане, колкото трѣбва. Една ябълка ще стане колко? Повече отъ едно кило не може да стане. Въ България веднажъ гледахъ една дюля надъ едно кило тежка. Такива дюли дървото не може да ги удържи. Ако има 400–500 дюли, ще изпочупятъ клонищата. Сега правя сравнение, за да ви обясня нѣкои работи. Вие имате заложби вѫтре въ себе си. Едно голѣмо богатство, което не го знаете кѫде е заровено. Мене сѫ ми разправѣли за много богати хора, които, като ги е страхъ да не ги обератъ, иде, че си зарови имането нѣкѫде. Като го зарови, понеже земята се движи, следъ 4–5 години имането се премѣстило 4–5 пръста и не може да намѣри гърнето. Търси го, не може да го намѣри. Изгуби той настроение, търси, търси, започне да мисли, че го видѣлъ нѣкой и обралъ гърнето. Но гърнето се премѣстило. Трѣбва да знаете посоката, по която се мѣсти. Едно дърво, единъ дѫбъ въ сто години се премѣства на два метра. Следъ сто години ще го намѣрите не тамъ, кѫдето е посадено. Ако турите едно гърне при единъ дѫбъ, туй гърне ще се премѣсти по посоката, по която се движи дѫбътъ.

Да кажемъ: Кое е онова, на което вие може да разчитате? Вие казвате, че имате вѣра. Вѣрата ви трѣбва да бѫде като една побудителна причина и единъ стимулъ. Вие сте изкусенъ архитектъ, или изкусенъ художникъ, или изкусенъ музикантъ. Ще турите вѣрата си въ туй, за да развиете въ васъ дарбата. Ако сте музикантъ – ще свирите. Цѣлъ животъ нѣма да бѫде музика. Музиката ще улесни човѣка. Когато музиката се е появила въ човѣка, станало едно подобрение на цѣлата раса. Адътъ е мѣсто безъ музика. Най-голѣмото страдание е безъ музика. Нѣма музика – нѣма какво да те насърдчи. Когато се е появила свѣтлината – то е музика. И звукътъ въ ушитѣ на хората – то е благословение. Трѣбва да се вслушвате въ природата. Не само да гледате свѣтлината, но да видите какви промѣни тя прави. Вие трѣбва да правите опити лѣтно време, когато се печете на слънцето, какъ се печете, запримѣръ? Пекли ли сте лѣвата страна, после дѣсната страна, да видите какво влияние ще упражни слънцето върху васъ? По нѣкой пѫть нѣкои излагатъ главата си на слънцето по обѣдъ. Единъ нашъ приятель бѣше правилъ опити, по нѣколко часа се пекалъ, но като се върне – замае му се главата. Сега, ако се спра да ви обяснявамъ, то сѫ технически, лѣкарски работи. Защо се замайва главата на човѣка? Ако минавате по единъ мостъ надъ нѣкое високо мѣсто, мостътъ е тѣсенъ. Ако е широкъ – добре, но представете си, че мостътъ представ(лява) една греда надъ нѣкоя пропасть (съ) 40–50 метра дълбочина, започва да ви се вие свѣтъ. Две противоположни чувства имате. Най-първото се зароди чувството на самосъхранение, че може да паднете. Но виждали ли сте онѣзи акробати, които вървятъ по вѫже съ върлина? Върви човѣкътъ по вѫжето съ върлината отъ единия край до другия край на вѫжето. Азъ съмъ превождалъ примѣри за смелостьта на хората. На единъ акробатъ опъватъ едно вѫже надъ Ниагара, минава самъ по вѫжето съ върлината. После взелъ едного на гърба си и минава съ него. Питамъ: Кой е по-смелъ – онзи, който минава съ върлината или онзи, който се качилъ на гърба му? Онзи, който минава съ върлината, има вѣра въ себе си, че може да мине. Онзи, който се качилъ на гърба му, има вѣра въ онзи, който го носи. Когато вие вършите нѣщо сами, но когато вие се качите на гърба на нѣкого да минете Ниагара, надъ това голѣмо бучение, една малка погрѣшка и ти, и той ще идете. Когато се качите на гърба на провидението, имайте вѣра въ онзи, който върви по вѫжето. Той не пада, той е провидението, което ще ви пренесе по това вѫже. Казвамъ: По нѣкой пѫть вие може сами да минете, по нѣкой пѫть може да носите нѣкого на гърба си. Ти ще се радвашъ, че онзи, който е на гърба ти, има вѣра. Казвашъ: „Трѣбва да имашъ вѣра“. Ако азъ може да премина по това вѫже, той има вѣра въ мене. Казва: „Качи се на гърба ми“. Казвамъ: Ако имашъ вѣра – качи се, ако нѣмашъ вѣра – не се качвай. Ако азъ имамъ вѣра, че може да го пренеса – да го поканя, ако нѣмамъ вѣра – ще кажа: „Не трѣбва да се качишъ, защото азъ за себе си едва гарантирамъ дали ще може да мина или не“. Казвамъ: Всинца въ живота минавате по това вѫже. Нѣкой пѫть минавате презъ много стръмни мѣста.

Казвамъ: Има съ какво да се занимавате. Най-първо имате три нѣща, съ които трѣбва да се занимавате сега. Да изучавате какво нѣщо е любовьта въ всичкитѣ течения и всестранни проявления. Да изучавате какво нѣщо е Божията мѫдрость. Да изучавате какво нѣщо е Божията истина въ всичкитѣ нейни проявления. На нѣкои отъ васъ коситѣ сѫ побѣлѣли. Защо побѣлѣватъ коситѣ? Отъ тревога. Ще повикамъ всички, които сѫ направили главитѣ си бѣли, казвамъ: Слушайте, искамъ сега косата ви да почернѣе. Казватъ нѣкои, че е хубаво да побѣлѣе главата. Нѣкой пѫть е хубаво, но нѣкой пѫть не е хубаво. Ако вие посѣете жито въ бѣла пръсть и посѣете жито на черна пръсть, черната пръсть дава по-хубаво жито. Сега вие имате желание да бѫдете праведни, да не направите никаква погрѣшка. Че да прави човѣкъ погрѣшки е приятно нѣщо. Въ музиката или въ изкуството се правятъ погрѣшки. Разправяше ми една актриса, че онзи диригентъ се ще намѣри нѣкаква погрѣшка, педантъ, ще намѣри грѣшка въ движението, че не си турила рѫцетѣ, както трѣбва, поза не взела, темпераментъ нѣмала, нѣмала това, нѣмала онова, не била доста сериозна. Какво ще бѫдешъ сериозенъ на сцената? Представяшъ какъ бесятъ нѣкого, какъ ще го представишъ? Или представяшъ нѣкаква комическа работа, какъ ще я представишъ? Гледамъ комическитѣ работи сѫ пресилени. Рѣдко ще намѣришъ естествени. Всичкитѣ нѣща сѫ се пресилени. Казвамъ: Всички ние изобщо пресиляме работитѣ. Не е лошо това.

Като станете сутринь, опредѣлите си да има нѣщо ново да внесете въ себе си. Говорите за вашитѣ вѣрвания. Въ какво седятъ вашитѣ вѣрвания? Казвате, че Богъ е любовь. Какво отношение имаме къмъ Него и Неговата любовь? Какво отношение има къмъ мене? Най-първо Божията любовь има отношение къмъ способноститѣ, които Богъ ми е далъ. Той всѣкога ни поощрява, казва: „Имашъ хубавъ гласъ, имашъ хубава паметь“. Да кажемъ нѣкой отъ васъ може да е способенъ, много лесно изучава езици. Нѣкой е пѣвецъ, много лесно изучава пѣсни. Нѣкой лесно изучава нѣкое изкуство, нѣкой лесно изучава шивачество, нѣкой – художникъ, да знае кѫде да тури думитѣ. Знае да тури единъ глаголъ на най-хубавото мѣсто. Омразата има ли глаголъ? Може ли да ми кажете единъ глаголъ на омразата? „Мразя“ – какво означава „мразя“? „Мразя“ излиза отъ мразъ. То е филологически.

Имате долу отрицателно, горе положително. Онзи, който те мрази, значи не ти дава никакви условия да се проявишъ. Единъ разбойникъ, като те хване, ще ти запуши устата, да не издадешъ никакъвъ звукъ. Ако издадешъ звукъ, ще дойдатъ ония, които искатъ да те освободятъ, ще те намѣрятъ. Той ти запушва устата, да не говоришъ, да не знаятъ кѫде си. Вие се намирате въ трудно положение. Тогава, ако устата ви е запушена, какво трѣбва да правите? Трѣбва да вѣрвате. Човѣкъ е свободенъ въ своята мисъль. Никой не може да ограничи мисъльта на човѣка. Има три нѣща, на които може да вѣрвате: мислите ви никой не може да ограничи, чувствата ви никой не може да ограничи и постѫпкитѣ ви никой не може да ограничи. Постѫпкитѣ азъ разбирамъ даже, като си вързанъ, едно малко движение пакъ можешъ да направишъ, не може да те спъватъ. Има единъ законъ: ако вие знаете да се движите – и най-дебелото вѫже може да го скѫсате. Пъкъ ако знаете музика, вѫтрешно като изпѣете една пѣсень, да скѫсате вѫжето. Трѣбва да бѫдете единъ гениаленъ музикантъ, за да скѫсате едно дебело вѫже. Вие имате едно обезсърдчение вѫтре въ душата си. Не е ли това едно дебело вѫже, което ви е вързало? Като изпѣешъ една пѣсень, да скѫсашъ това вѫже. Трѣбва да има нѣщо, на което да разчитате. Казвате: „Господь всичко може да направи“. Това е заради Него. Ние трѣбва да имаме вѣра въ това, което Той може да направи. Казва: „Това, което ми казвашъ, ще стане“. – „Азъ не го виждамъ“. – „Ти не го виждашъ, но ще стане. Дали го виждашъ или не – ще стане“. Ние виждаме ли, че земята се върти? Наблюдавали ли сте месечината, че когато месечината е обърната къмъ насъ, е валчеста. Защо именно ние гледаме месечината оттукъ-оттамъ? Че тя е надъ насъ. А пъкъ, ако идемъ на месечината, ще виждаме земята. Ние виждаме месечината надъ насъ. Ако идемъ на месечината, ще виждаме земята надъ насъ. Като гледаме месечината, гледаме сѫщество по месечината, виждаме неговата глава. Понеже гледаме неговата глава, накѫде ще гледа това сѫщество?

Ние по нѣкой пѫть, като правимъ упражненията въ единъ крѫгъ, една часть на крѫга се движи влѣво, другитѣ се движатъ вдѣсно. Ако вземешъ дѣсната страна, противоположната страна се движи влѣво, но движението е едно и сѫщо. Дали влѣво или вдѣсно се движатъ, движението е едно и сѫщо, въ една опредѣлена посока. Щомъ си въ този центъръ, въ каквато и посока да се движишъ – всичко ще постигнешъ. Щомъ си извънъ този центъръ, въпросътъ е другъ. Щомъ вѣрвашъ въ Бога, постижение ще имашъ, каквито и да сѫ постижения. Ако искате да бѫдете богати, колко богатство ви трѣбва? Ти, за да бѫдешъ богатъ, ще имашъ толкозъ пари, колкото ти тежи тѣлото. То е мѣрката. Тежишъ 65 кила – 65 кила злато, ако е злато. Но ако сѫ диаманти? Ако човѣкъ е отъ радий? Радвайте се на постиженията, на всичко онова, което става вънъ отъ васъ. Радвайте се на постиженията на всѣки единъ човѣкъ, понеже и тия постижения сѫ и ваши. Радвайте се на вашия пръстъ, понеже вашиятъ пръстъ като расте, всички други части растатъ пропорционално. Щомъ една часть се развива въ васъ, съразмѣрно съ това въ васъ се развиватъ и другитѣ способности. Та казвамъ: Ние водимъ единъ животъ и считаме, че другитѣ хора нѣматъ никакво отношение къмъ насъ. Мислимъ, че само онова, което ние може да постигнемъ, то е реално само. Не е така. Когато краката се движатъ повече, съразмѣрно съ тѣхъ се развиватъ и рѫцетѣ, съразмѣрно съ краката се развива и човѣшкиятъ умъ. Сега всѣки единъ отъ васъ се нуждае отъ нѣщо. Общи нѣща трѣбва да се започнатъ. Какъ вие се справяте съ вашитѣ мѫчнотии? Разправяше ми единъ приятель, казва: „Хванала ме е една индеферентность, нищо не ме интересува, безразлично ми е“. Пресищане. Като човѣкъ ялъ много сладки работи, не му се яде вече, преситилъ се. Ядешъ нѣщо много, пресищане става, ражда се контрастъ, искашъ нѣщо киселичко. Нѣкой пѫть, когато нѣкои хора сѫ яли кисели работи, въ тѣхъ се заражда желание да ядатъ сладки работи. Казвамъ: Избѣгвайте пресищанията. Не мислете постоянно върху едно и сѫщо нѣщо. Казвашъ: „Нѣма да бѫде тази работа“. И нѣма да бѫде тази работа. Хубаво е нѣкоя работа, която е много вървѣла, да се спре. Ако сте много богатъ, хубаво е да се спре богатството. Даже земята, като се движи съ голѣма бързина, не се движи едновременно съ една и сѫща бързина. Но има едно малко намаление на бързината и усилване на бързината. Въ този промеждутъкъ тя си почива. Представете си, че вие се движите съ бързината на една кола или, че се движите съ колата на свѣтлината. Ако пѫтувате съ колата на свѣтлината, колко време ви трѣбва, за да се спрете на една гара? Една тристахилядна часть отъ секундата се изисква. Знаете колко е това време? Вие мислите какъ ще излѣзете. Съ каква бързина трѣбва да излѣзете? Вие седите по нѣкой пѫть и изгубвате вашето щастие, понеже трѣбва да бѫдете много внимателни. То се изисква не една секунда, не едно мигновение, но още по-кратко време. Човѣкъ трѣбва да бѫде много внимателенъ. Никога не допущайте една отрицателна мисъль да ви обсеби. Казвате: „Остарѣхъ“. Макаръ да ви казватъ, пакъ не вѣрвайте, че сте остарѣли. Вие оставете отслабването. Старостьта не е нищо друго, освенъ една неорганизирана материя въ човѣка. Всичкитѣ негови лоши мисли образуватъ отлагания, утайки, отлагатъ се около неговата нервна система, наричатъ се „артериусъ склероза“. Не допущайте лоши мисли въ ума си. Вие по нѣкой пѫть говорите за новото учение. Въ новото учение трѣбва да бѫдете. Ние сме спокойни, когато сме добре облѣчени, но трѣбва да се облѣчешъ съ скѫсани дрехи, да имашъ сто дупки на роклята на една сестра и закърпени. После, да бѫдете съ боси крака, хубаво измити, като вървишъ – хората да обръщатъ внимание, ти да вървишъ и да не обръщашъ внимание. Ти се безпокоишъ какво ще ти кажатъ хората. Ако бихъ направилъ опитъ да ви кажа да идете боси въ града, колцина бихте го направили. Азъ нѣма да направя този опитъ никога, защото вие ще се върнете. Какъ? После, вие не сте носили дрехи, които обичате. Гледамъ дрехитѣ ви, но тѣ не съответствуватъ на вашитѣ желания, цвѣтътъ на коситѣ ви не мяза, цвѣтътъ на веждитѣ, на очитѣ не съответствува. После, правите известни движения, които никакъ не съответствуватъ. Буташъ лѣвата си рѫка. Ако не си разположенъ – бутай нежно лѣвата си рѫка. Като буташъ лѣвата си рѫка, внимателенъ трѣбва да бѫдешъ. Ти буташъ пръститѣ си грубо. Обхода нѣмашъ, ти нарушавашъ Божествената хармония. Ние мислимъ, че сме господари на себе си. Човѣкъ трѣбва да има една хубава обхода. После, не се смущавайте. Гледайте само хубавитѣ работи въ свѣта. Гледалъ съмъ – двама души си приказватъ. Третиятъ стои, като че не го интересува, пъкъ дава ухо. Защо ти е това, което ще кажатъ? Азъ да ви кажа какво ще каже. Този човѣкъ е пѫтникъ, билъ на студено, ще разправя за студа, какъ ходилъ. После разправя, че се е простудилъ, че го болѣлъ коремъ, какъ пилъ топла вода, разправя, че миналъ презъ една местность, падналъ, навѣхналъ си крака. Сега ти казвашъ да чуешъ. Хубаво. Двама млади си приказватъ, ти искашъ да чуешъ. Какво има, че си приказватъ. Братъ и сестра, и двамата млади, си приказватъ. Азъ да ви кажа за какво си приказватъ. Приказватъ си за баща си и майка си. Братътъ и сестрата благодарятъ на Господа, че се намѣриха, толкозъ години минали – сега се намѣриха, прегърнатъ се. Какво лошо има? Тѣ сега казватъ: „Не може така“. Щомъ мислимъ другояче, ние вървимъ по пѫтя на онѣзи, които създадоха противоречията въ живота. Та най-първото нѣщо: Не допущайте противоречие въ вашата душа.

/Учительтъ нагласи цигулката/. Българитѣ, които разрешавали този въпросъ, толкозъ хиляди години пѣли, играли, безъ да разрешатъ въпроса на живота. По този начинъ, и хиляди години да минатъ, въпросътъ нѣма да бѫде разрешенъ. Българинътъ разрешава въпроса така: /Учительтъ свири тѫжна българска пѣсень/. Какво е разрешението? Българинътъ, като иска утеха, казва: „Попѣйте ми“. Следъ туй е миналъ въпросътъ на болния. /Учительтъ пѣе: „Има излазъ въ живота, има излазъ въ живота за благото на душата. Онзи, който вѣрва въ любовьта, той ще намѣри своя пѫть, веднага свѣтлината ще озари неговата душа. Той ще бѫде свободенъ да намѣри мѣстото на своята душа“/.

Казвате: „Въ какво седи?“ Ще пѣете. /Учительтъ пѣе: „Всичко може да постигна, всичко може да постигна“/. Ти може да се подмладишъ и може да остарѣешъ, зависи отъ твоето знание, което ти имашъ. Ако си уменъ – ще се подмладишъ. Ако си глупавъ – ще остарѣешъ. – „Колко време ми взема да го наредя?“

Та казвамъ: Ще бѫдемъ свободни да изразимъ онова, което е въ насъ, онзи поривъ. Никога не въздействувай на единъ Божественъ поривъ. Всички трѣбва да пазите правилото: Когато има нѣщо Божествено – дайте ходъ. Не въздействувайте на Божественото въ себе си, понеже се осакащате. Казвате: „Това не може да направя, онова не може да направя“. Всичко въ Божествения поривъ е право. Направишъ една малка погрѣшка – нищо не значи. Казвамъ: Първо ние ще се научимъ да бѫдемъ хора свободни. Ние на земята сме дошли да правимъ погрѣшки. Защото отъ погрѣшкитѣ ти си свободенъ. Погрѣшката не произтича отъ факта, че ти искашъ да направишъ погрѣшка, но отъ желанието да направишъ нѣщо добро. Давашъ на едно дете една ябълка, (но) понеже то нѣма зѫби да я сдъвчи, отхапне и цѣли парчета гълта въ стомаха. Не че искашъ нѣщо лошо, но отъ несъобразителность. Втори пѫть ще счукашъ или ще сваришъ ябълката и ще му дадешъ. Често ние като страдаме, страдаме отъ доброто желание. Всички искаме да бѫдемъ здрави. Една наша сестра, доста напреднала, иска да бѫде здрава и пита: „Кога?“ Ако искашъ да оздравѣешъ – не питай кога ще оздравѣешъ. Дали сега ще оздравѣешъ или следъ хиляда години, хиляда години – то е единъ день, и единъ день сѫ като хиляда години. Така казва Писанието: „Хиляда години предъ Бога сѫ като единъ день“. Ще оздравѣешъ. Кога? Следъ хиляда години. Казвамъ: Днесъ ще оздравѣешъ, довечера. На друга една сестра майка ѝ болна и казва на майка си: „Вѣрвашъ ли?“ – „Вѣрвамъ“. – „Ако вѣрвашъ, ще оздравѣешъ“. Майката повѣрвала, хванала тоягата и оздравѣла. На мене това ми разправѣха и азъ ви го разправямъ. Вѣрвайте. Вѣрвашъ – ще се подмладишъ. Казвашъ: „Главата ми ще почернѣе ли?“ Ако вѣрвашъ – главата ти ще почернѣе. Ако можешъ главата си да боядисашъ съ боя, а не можешъ да я боядисашъ съ мисъль. Ако можешъ да сгъстишъ свѣтлината, главата ти ще почернѣе. Ще разрѣдишъ свѣтлината и главата ти ще побѣлѣе. Ние разрѣдяваме свѣтлината повече, отколкото трѣбва и следствие на това косата става бѣла. Дали сме отъ тѣлото повече, отколкото трѣбва. Икономия трѣбваше.

Та казвамъ: Въ новото учение вѣрвайте въ Божествената сигурность. Онѣзи, които ви обичатъ, сѫ ви дали повече, отколкото вие съзнавате. Не се колебайте въ онова прозрение. Може да имате прозрение. Мислите: „Какво има да се учимъ много?“ Едва сме започнали новото. Ако този крѫгъ се намалява или увеличава, съ намаляването или съ увеличаването на предмета, ние знаемъ, че предмета или се отдалечава или се приближава. Това показва една относителна реалность, която показва посока на движение. Ако нѣщата се намаляватъ – тѣ се отдалечаватъ отъ насъ. Ако се уголѣмяватъ – тѣ се приближаватъ при насъ. Ако нѣкой пѫть ние изгубваме посоката на истината – или ние се отдалечаваме отъ истината или истината се отдалечава отъ насъ. Защото, ако едно сѫщество отъ невидимия свѣтъ (дойде) при васъ и вие къмъ него храните едно недовѣрие, то ще се отдалечи. Ако любовьта дойде при васъ и вие къмъ нея храните едно недовѣрие, тя се отдалечава. Вие искате да знаете дали нѣкой ви обича или не. Ако човѣкътъ оставилъ единъ самунъ хлѣбъ, като миналъ край васъ – той ви обича. Като минете покрай единъ изворъ, питате (ли) обичали ви? Онзи, който направилъ извора, ви обича. Нѣкой минава покрай извора и се кланя предъ него. Нѣкой казва: „Много нависоко гледа, много е горделивъ“. – „Не съмъ толкова горделивъ, азъ при всѣки изворъ клѣкамъ, навеждамъ се и съ смирение поздравлявамъ изворитѣ. Навеждамъ се да пия вода. Не казвамъ водата да дойде при мене“. Кой отъ васъ не е клѣкалъ при изворитѣ? Казвате: „Горделивъ човѣкъ“. Не е толкозъ горделивъ. Ние въ дадения случай мислимъ, че сме повече, отколкото сме. Въ даденъ случай азъ съмъ повече отъ нѣкого. Той се безпокои, пъкъ азъ съмъ спокоенъ. Той се безпокои, че е сиромахъ, пъкъ азъ зная, че има заровено богатство. Той седи и се безпокои азъ като гледамъ долу. Той гледа и казва: „Черната земя“. Тя е черна, но има нѣщо хубаво. Черната земя трѣбва да се обработи. Той като замине, изваждамъ гърнето. Той казва: „Кѫде е гърнето?“ Всичкото богатство е заровено въ човѣшкия мозъкъ, само трѣбва да го обработите, да разровите. Ако идете на телефона и повикате нѣкого, нѣма ли да дойде? Ако имате закона на любовьта и ще ви говорятъ вашитѣ по телефона. Тамъ е станцията, вие сте забравили номера, не знаете кѫде да идете. Тукъ, въ главата, седи станцията. Ти казвашъ: „Имамъ нужда отъ малко хлѣбъ. Имамъ нужда отъ малко спокойствие, имамъ нужда отъ малко паметь, имамъ нужда отъ хубаво разсѫждение, имамъ нужда отъ музика, имамъ нужда отъ изкуство“. За хиляди работи трѣбва да се работи. Сега често питате колко сте успѣли.

Имайте една тетрадка и направете опитъ съ три букви: А, Б, В. Сутриньта като станете – напишете ги. На другия день ги разгледайте. Защото има хора, които започватъ дебело и свършватъ тънко. Има други – започватъ тънко и свършватъ дебело. Други ги пишатъ равномѣрно отъ единия до другия край. Тѣзи, които започватъ тънко и свършватъ дебело, увеличаватъ лихвитѣ. Други, които започватъ дебело и свършватъ тънко, намаляватъ лихвитѣ. Казва: „На другитѣ вземамъ 16%, пъкъ на тебе ще взема 5%“. Другиятъ казва: „Азъ съмъ вземалъ 5%, но на тебе ще взема 16% накрая“. По-хубаво е да имате тѣзи, смиренитѣ, отъ началото до края тънко. Кое е по-хубаво? Но като ги съедините, какво ще стане? Започватъ дебело сутриньта, на обѣдъ – тънко, и вечерьта – дебело. Какво се е постигнало? Нищо не се е постигнало. Дебелото е материализъмъ, тънкото е идеализъмъ. Най-тънкитѣ работи на едно мѣсто сѫ дебели вѫжета. Едно желание въ човѣка може да се удебели. Може нѣкой да ви каже десеть пѫти, че ви обича и нищо да не направи. Пъкъ може веднага да ви каже, че ви обича и да направи нѣщо.

Въ вашата мисъль, въ вашитѣ чувства и въ вашитѣ постѫпки, каквото кажете – направете го. Кажете, че ще направите нѣщо за Господа – направете го. Казвате, че ще направите една разходка за Господа – направете я. Макаръ да си чиновникъ, вземи отпуска, иди, не казвай нищо на хората, иди, направи една разходка за Господа. Въ този пѫть, като направишъ една разходка, ти ще се разправяшъ съ Господа. Като се върнешъ, ще бѫдешъ радостенъ. Ти казвашъ: „Време нѣмамъ, условията сѫ такива“. Време има доста, който знае. Съ биволска кола много време се изисква да идешъ до слънцето, но за свѣтлината се изисква 8 минути. Съ биволска кола трѣбватъ 250 милиона години, а съ свѣтлината – 8 минути. Невъзможнитѣ нѣща сѫ съ биволската кола, възможнитѣ сѫ съ свѣтлината. Вѣрвайте въ свѣтлината и работата ще се уреди. Азъ искамъ да се освободите отъ всичкитѣ ваши книжни пари и да остане ефективъ златото. И другото не е лошо.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
32. Лекция на Общия Окултенъ класъ
21 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Две състояния

Отче нашъ.

Цвѣтята цъвтѣха.

Сега, като седите, имате две състояния. Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате. Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието?“ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде?“ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ?“ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя. Нека пѣятъ другитѣ“. Детето си казва: „Баща ми е установенъ“. Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира. Детето казва: „Татко, коньтъ се установи“.

Установяването е да изхвърлите всичко изъ живота. Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре. Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ. По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви. Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане. Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ. Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“. Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность. Сега е по-голѣма ексцентричность, не е до буквата.

Имашъ една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обулъ си ги. Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ. Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората?“ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре. Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ?“ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ. Петь пари не давамъ“. Той върви надолу. Наведешъ се, казва: „Заповѣдайте“ (и) веднага ще вземешъ вода.

Вие сега сте отъ тѣзи, които не се кланяте. Не че не искате да се покланяте, но нѣкой пѫть крака се вдърви (и) не може да го свиешъ. Какво трѣбва да се прави? Нѣкой пѫть искате да вземете нѣкой тонъ, но ларингсътъ не се поддава (и) не може да вземете тона. Всѣкога трѣбва да държите едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте въ вашето сърдце.

Азъ искамъ да изпѣемъ едно упражнение: „Азъ ще пазя топлината, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ. Божествената топлина внася Божиитѣ блага. Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ. Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ. И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ. Този бикъ не разбира отъ молитва. Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те. Онзи, силниятъ, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме“ и бикътъ го пуща.

Една мѫчнотия, ако не можешъ да я хванешъ за рогата, ти не си силенъ човѣкъ. Молитвата подразбира сила да имашъ. Молитва, която не носи сила, не е молитва. Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“. Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ. Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата. Господь казва: „Ще го пуснешъ“. Бикътъ разбира, че има сила и се подчинява на нея.

Вие сега чакате за бѫдеще да станете силни. Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло“. Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето. Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има? Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ. Плода, който падне долу, имамъ право да го взема. Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение. Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема. Дойда при дървото, не ги събирамъ всичкитѣ (плодове), взема единъ–два, другитѣ ги оставямъ на земята.

Та казвамъ: Ако вие съ вашата мисъль не можете да накарате плодоветѣ на едно дърво да капнатъ на земята, де ви е силата? Да допуснемъ, че има едно вѫже, съ което сте вързани (и) то има две хиляди нишки. Не можете да ги скѫсате наведнажъ. Питамъ: Ако всѣка минута бихте откѫсвали по единъ конецъ, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скѫсали? Две хиляди като раздѣлите на 60, колко правятъ? Ами ако всѣка секунда кѫсате по една нишка, за колко часа ще ги скѫсате?

Вие въ обикновения животъ може да употрѣбите каквито искате думи съ едно, съ две, съ три, съ четири значения, но като ученици въ живота, за да бѫдете силни, трѣбва да имате единъ речникъ, че всѣка дума да има свое значение. Ти казвашъ „топло“. Какво означава „топло“? Ти казвашъ „студено“. Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме?“ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли?“ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ?“ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца?“ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни. За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме. Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума. За да можемъ да се освободимъ, то става по единъ начинъ.

Сега въ васъ седи идеята: „Азъ съмъ вече на 45 години, остарѣхъ. Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“. Че ти още нищо не си свършилъ. 40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно? Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пѣе си тя. Слушали ли сте гласа ѝ? Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“. Земята пѣе и като пѣе – всичко върви, като пѣе – всичко расте, слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтроветѣ вѣятъ отъ пѣенето на земята.

Сега можете ли ми изпѣ: „Азъ ще пазя тази Божия топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Можете ли да ми я изпѣете? Трудно е. Защо е трудно? Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ?“ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е. Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“. Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави. Ти си разнебитенъ духомъ, казвашъ: „Прекарахъ голѣмо изкушение“.

Ще оставимъ тия (нѣща). Искамъ да мислите. Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ?“ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го. Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е. Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ. Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти. Майсторъ е човѣкътъ.

Сега да имате една ясна представа за онази борба вѫтре, на която вие минавате, за свѣтлината, която трѣбва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота?“ Ако го разбирашъ, ще те ползува. Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ. Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички. За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията. Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е. Ако работитѣ ви не сѫ редени отъ по-рано – нищо не може вие да уредите.

Колко ни говорятъ, че трѣбва да имаме любовь къмъ Бога. Въ какво седи любовьта къмъ Бога? Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували. Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь. То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има?“ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата. Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь. Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата „изтича“ има двуяко значение. Любовьта никога не се свършва.

Дошли тукъ нѣкои за първи пѫть да ме търсятъ, влѣзли въ салона, отворили тамъ и взели бушонитѣ, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40–50 лева крушката, задигнали ги и си отишли. Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“. Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти. Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ. Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си?“ Че защо му е? Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е? Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца. Защо ѝ сѫ две сърдца, кажете ми?

По сѫщиятъ начинъ онзи техникъ дошълъ тукъ и ми открадналъ бушонитѣ. Не зная другъ пѫть да сѫ крали. Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино. Ако знаемъ, ще ги купимъ. Ще ги вземемъ по-евтино. Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева. Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма. Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма. Ще бѫде заключено, да се не губятъ бушонитѣ.

Та казвамъ пѣсеньта: /Пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася Божиитѣ блага въ моето сърдце или въ моята душа“/. Като станете сутринь – пѣйте пѣсеньта. Всѣки день до идната срѣда, като ставате – пѣйте я. Кой както знае – да я пѣе.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си изпратилъ.

ХХ година
33. Лекция на Общия Окултенъ класъ
28 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Качване и слизане

Отче нашъ.

Духътъ Божи.

Пишете тогава върху: Защо човѣкъ се ражда младъ и защо става старъ? Но ако не знаете нищо, ще пишете: „Не зная“. Но ако ви дойде нѣкаква мисъль, ще кажете: „Зная защо човѣкъ се ражда младъ“. Ако ви дойде нѣкоя мисъль, пишете. Човѣкъ остарява отъ седене, подмладява се отъ работа. За подмладяването трѣбва работа.

Имате посока на движение A и B. Стариятъ, като се качва нагоре, полека върви, стръмно е. Раницата му доста голѣма. Младиятъ, като се е качилъ – изѣлъ всичко, той се подмладява и слиза надолу, даже безъ да ходи слиза надолу, търкаля се. Отъ нѣкой планински връхъ търколете единъ камъкъ, кой и да е камъкъ – той ще слѣзе долу. Казвамъ: Трѣбва да разбирате отношението, да разбирате отношението горе и долу. Надолу лесно се слиза, нагоре мѫчно се качва. Ако ти на мѫчното не се качишъ, какъ ще слѣзешъ на лесното? Запримѣръ: Вие всички искате да имате единъ учитель да ви тури 6. Едно съчетание има. Ученикътъ трѣбва да бѫде много способенъ, трѣбва да има богатъ езикъ, да има изразъ, да се изкаже. Ако той се запъва като говори, ако се колебае тукъ-тамъ – учительтъ ще му тури 3–4, 6 слага на най-способнитѣ. Нѣкѫде тури единица, нѣкѫде тури двойка. Тамъ се създава вече неприятность. Всичкитѣ ученици, които иматъ единици и двойки, иматъ голѣмо неразположение, считатъ учителя виновенъ за това, казватъ, че той не е щедъръ. Представете си, че азъ турямъ тази работа малко по-практично да се изяви бележката. Ако на всѣко едно кило товаръ се плаща по единъ левъ, петь кила носишъ – петь лева ти плащатъ, десеть кила носишъ – десеть лева ти плащатъ, на 15 кила – 15 лева, 30, 40. Казвашъ: „Защо на мене плащатъ петь лева, а на него 30 лева?“ Много ясно. Какъ искате? Носи 30 кила, 30 лева ще му дадатъ. Ти искашъ петь кила, а искашъ да вземешъ 40 лева. Питамъ: Справедливо ли е? Сѫщевременно желанието не е право, понеже хората харчатъ много енергия, а много малко сѫ свършили. Много имъ се плаща. Добре, има и друго сравнение. Добре, ако единъ конь пренесе една кола скѫпоценни камъни, негови ли оставатъ камънитѣ? Колко плащатъ на коня, който пренесе скѫпоценнитѣ камъни? Малко сенце, малко слама и въ обора. Единъ конь, който носилъ царь на гърба си, де го турятъ? Въ обора го турятъ. Защо е сега така? Азъ не искамъ вие да отговаряте, но мислете. Вие по нѣкой пѫть мислите, че сте нѣщо хубаво, че сте нѣщо. Но какво сте, и вие не знаете.

Запримѣръ вземете религиознитѣ хора. (Тѣ) казватъ, че за каквото се помолятъ, Господь ги слуша. То е много общо казано. Нѣкой пѫть има едно съвпадение. Стотина–двеста души сѫ се молили едновременно, а той мисли, че заради него Господь му дава. Пада му се едно на стотѣ, той мисли, че е заради него. Казва: „Азъ се помолихъ, Господь ме послуша“. Ако не бѣха сто души, Господь не щѣше да го послуша. Вие представяте работата както не е. Единъ човѣкъ не може да свърши работа на сто души за единъ день. Сто души може да свършатъ много. Единъ колко може да свърши? Тогава какво сте изработили? Да кажемъ – учили сте по пѣене, но да ви изпитатъ по пѣене, какво сте научили? Като бѣхте млади, пѣехте повече, по-хубаво. Като поостарѣхте, гласътъ започна да става дрезгавъ. Тукъ имаше една сестра, много даровита по гласъ, и сега даже запазила гласа си, но я нѣма тука. Тя мислеше, че като не пѣе – гласътъ се разваля. Човѣкъ постоянно трѣбва да се въодушевява. Сега представете си, че вие сте пѣвци, пъкъ ви прекарватъ презъ циганско търне съ модерни обуща. Обущата сѫ тънки, съ тънки чорапи, трънитѣ ви набодятъ, нареждате се на сцената, какъ ще пѣете? Ще усѣтите една болка въ краката. Да допуснемъ, че пѣете, но сте яли мѫчносмилаема храна. Мѫчите се на сцената. Какъ ще пѣете? Може да пѣете. Казвамъ: Какво трѣбва да прави човѣкъ, трѣбва ли да се наяде, като отива на концертъ? Малко трѣбва да яде, малко водица или по-добре хичъ да не яде. Трѣбва да работи. Всѣкога, който работи, безъ изключение, се благославя. Не какво мислятъ хората. Вѫтре въ себе си ще знаешъ работишъ или не. Ако съмъ художникъ, щомъ работя – ще излагамъ картинитѣ си. Правятъ хората забележки. Има карикатуристи. Той ще направи една линия. Ще направи едно лице. Колко ще му турите? Геометрически този човѣкъ не е уменъ. Толкозъ любопитенъ, мисли, (че) като снесе едно яйце – цѣлиятъ свѣтъ е оправенъ. Когато се изучава физиономията, има работи, които се изучаватъ, но има много работи, които не се казватъ. Не трѣбва да се знае всичко. Вие носите признацитѣ на хиляди поколѣния, носите добритѣ признаци и лошитѣ признаци. Тѣ се пазятъ въ тайна. Нѣкой твой прадѣдо ималъ лоша черта и дѣдо ти турилъ на тебе. Нѣкой пѫть виждашъ, че дойде, той ималъ гласъ – не го обичашъ. Дразни се човѣкъ за нищо и никакво. Нѣкой пѫть дали ли сте си отговоръ защо се дразнишъ? Върви нѣкой човѣкъ, дразни ме. Отъ лѣвата страна като върви – ме дразни, и отъ дѣсната страна като върви – пакъ ме дразни. Той обича отъ лѣвата ми страна да върви. Азъ искамъ да го туря отъ дѣсната. Знаете ли защо? Отлѣво кои турятъ? – Грѣшнитѣ. Отдѣсно турятъ праведнитѣ. По европейски щомъ вървите, отъ коя страна турятъ дамитѣ? Мѫжете, като се разхождатъ, вървятъ отлѣво, женитѣ отдѣсно. Защо? Защо туряте женитѣ отдѣсно? То сѫ порядки. Единъ порядъкъ минава отдѣсно или отлѣво. Когато се говори, въ речьта може да се наведатъ много примѣри. Запримѣръ: единъ ораторъ говори нѣкой пѫть, намиратъ, че речьта не съответствува, намиратъ, че не е съобразна съ порядъка на нѣщата. Иска да се наруши порядъка. Въ турско време само беднитѣ хора имаха право да ходятъ боси, които нѣматъ нищо, отъ нѣмай-кѫде. Казватъ, че е закѫсалъ. Или ходи гологлавъ. Ако нѣкой другъ тръгне гологлавъ, мислѣха, че е изфирясалъ. Сега всички ходятъ гологлави, безъ шапки. Ако се пренесемъ въ турско време, това не е въ реда на нѣщата, но сега намираме, че на гологлавитѣ хора умътъ имъ е на мѣсто.

Тукъ има една сестра, която страда отъ кракъ. Азъ я убеждавамъ, казвамъ: Ти сега вървишъ по стария порядъкъ, трѣбва да вървишъ боса, ще хвърлишъ галошитѣ, боса ще ходишъ. – „Какъ? Какво ще кажатъ изгрѣвци?“ Сега по слънце ходятъ само по едни сандали, боси крака. – „Глупавитѣ ходятъ боси“. Сега започнаха да ходятъ безъ палта, само по жилетки. Въ турско време, като се напие, хвърли палтото, стане чакъркефлия.

Казвамъ: Има нѣщо, съ което мѫчно ще се справите, но трѣбва да се справите. Казвамъ: Отъ чисто хигиенично гледище съ галоши не е хубаво, съ галоши. Галошитѣ сѫ лошъ проводникъ. Ако иска човѣкъ да боледува – да носи галоши. Всѣки ще дойде да препорѫча, че подметката е по-хубава отъ галошитѣ. Подметката е кожа и е по-добъръ проводникъ между земята и тѣлото на човѣка. По-добре е човѣкъ да носи добри проводници. Само въ крайни случаи. Казвамъ: Ако боса ходишъ, ще стане обмѣна между енергиитѣ на земята и тѣлото, по-скоро ще оздравѣе кракътъ ти. Казвамъ: Кракътъ ти бѣше подутъ, поспадна, още малко остана и то ще мине. Сега другото, болестьта като гледатъ, ще питатъ: „Какъ се поду кракътъ?“ Подулъ се. „Какъ се подулъ?“ Носила тѣсни обуща. Сега отъ подутъ кракъ кой не е страдалъ? Сега, щомъ те боли кракътъ, ще гледашъ да станешъ добродетеленъ, да мине кракътъ. Болятъ те краката – основата на твоитѣ добродетели е разклатена. Болятъ те рѫцетѣ – основата на твоята справедливость е разклатена. Боли те глава – не си много отъ умнитѣ. Казва: „Глава не ме боли“. Глава не те боли, кракътъ те боли. Кракъ не те боли, глава те боли. Глава не те боли, рѫце те болятъ. Когато престанатъ да те болятъ рѫцетѣ, краката, главата – вие сте въ нормално състояние. Туй е общо казано. Ще дойде нѣкой, заболѣлъ го кракътъ. Нѣкой пѫть кракътъ може да ви боли по симпатия. Ако обичашъ единъ човѣкъ, хармонирашъ се съ трептенията, ти ще приемешъ половината отъ неговата болка. Сега мнозина, които не знаятъ да лѣкуватъ, мислятъ, че е лесно, искатъ съ нѣкакви треви, като сварятъ и да мине. Ако съ треви се лѣкуваше, лѣкуването съ треви е баене. Бабата ще ти бае, но излиза нѣщо отъ нея, тя трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Ако не излѣзе нѣщо, баенето не хваща.

Вие искате всички да станете учени, безъ да дадете нѣщо отъ себе си. Сега запримѣръ: има нѣкои увеличени нѣща. Приказватъ за оня свѣтъ. Оня свѣтъ е свѣтъ на голѣма интелигентность. Тамъ всѣки е заетъ съ сериозна работа. Тамъ не е свѣтъ на развлечение. Ние се намираме въ единъ свѣтъ, който Господь направилъ за развлечение. И най-великитѣ сѫщества, които работятъ хиляди години, приятно имъ е да дойдатъ тукъ, на земята, да си починатъ. На земята на курортъ идватъ. Като кажатъ, че ще дойдатъ на земята, идватъ на курортъ. Вие сте дошли на земята и сте се опретнали на сериозна работа. Тамъ е вашата погрѣшка. Като дойдатъ хората тукъ, искатъ да направятъ единъ апартаментъ, учени да станатъ. Тукъ за учение не сте пратени, за курортъ сте пратени. Вие искате учени да станете, философи да станете, това да станете, онова да станете, че нищо не ставате. После всички, които идатъ на земята, искате да се опознаете. Тукъ на земята никога не може да се опознаете. И Христа не Го познаха. Въ другия свѣтъ, като влѣзете, тамъ ще се опознаете. Всѣки си има по една особена маска. Хубаво е да сте свободни. Нѣкой пѫть вие мислите, че ви познаватъ хората. Ако маската е сериозна, казватъ: „Сериозенъ е“. Ако маската не е сериозна, ако е смѣшкарска, казватъ, че е смѣшкарь. Вие нито сте сериозни, нито сте смѣшкари. Приятно е като ги гледашъ различни и ти имашъ муцуна. Приятно ти е, че не те познаватъ. Позволявашъ си всичко да говоришъ, преправяшъ си гласа, нѣма да говоришъ естествено. Казвате: „Трѣбва да говоримъ тъй, както трѣбва“. Когато искашъ ти да заповѣдвашъ, туришъ другъ тонъ. Когато искашъ да ти услужатъ, ти ставашъ мекичъкъ. Въ единия и въ другия случай има нѣщо неестествено. Въ единия случай си мекъ повече, отколкото трѣбва, въ другия случай си повече твърдъ. Казвашъ: „Азъ ти заповѣдвамъ“. То не е естествено. Какво ще заповѣдвашъ. Споредъ мене ти не можешъ да заповѣдвашъ, ако не заповѣдвашъ на себе си. Ти кажешъ нѣщо на себе си и го направишъ. Ти не може да заповѣдвашъ, ако не заповѣдвашъ на себе си. Ти като не можешъ да го направишъ, искашъ другитѣ да го направятъ. Това е невъзможно. Казвамъ: Трѣбва да има една подбудителна причина. Запримѣръ: вие имате една работа. Най-първо дишането е една благородна работа. Тази работа вие не свършвате, както трѣбва. Всичкитѣ неприятности въ живота произтичатъ отъ дишането. Вие имате най-културната работа – дишането, и вие не го свършвате, както трѣбва. Нѣкой пѫть дишате бързо, не се диша бързо. После по нѣкой пѫть поемате дълбоко въздухъ. Защо го приемате? Или нѣкой пѫть го приемате много плитко, не вземате достатъчно количество въздухъ. Кой плаща за въздуха? Нищо не плащате. Даромъ ви се дава. При това всѣки день половината отъ въздуха остава неупотрѣбенъ. Питате: „Защо дойдоха болеститѣ?“ Не сте взели достатъчно количество въздухъ. Не сте приели достатъчно количество топлина. Не сте приели достатъчно количество свѣтлина. Не сте приели достатъчно количество сила и въ следствие на това има единъ недоимъкъ въ тѣлото ви, свѣтлината ви е малка, затова се спъвате. Топлината ви е малка, затова движението ви е слабо, силата ви е малка, затова и работата, която свършвате, е малка.

Силниятъ най-първо ще се качи, ще започне трудната работа да свърши. Онзи, който знае да пѣе, може да пѣе. На коя страница се намира „Въ начало бѣ Словото…“? – На 38. Сега може една пѣсень да се създаде по православному, може да я изпѣя сега на единъ гласъ, но какво ще разберете отъ този гласъ? Да кажемъ да се тури единъ новъ гласъ на пѣсеньта – то е единъ проводникъ. /Учительтъ пѣе по църковному „Въ началото бѣ Словото“/. Може да ви направя цѣла литургия съ туй пѣене, но съ туй еднообразно пѣене, какво се постига? Като не знаешъ нищо, да не пѣешъ. Защо така не се пѣе? /Пѣе по попски/.

Казвамъ: Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е строго опредѣленъ. Азъ по нѣкой пѫть наблюдавамъ. Щомъ правя нѣкаква бележка, защото свѣтътъ не търпи никаква корекция. За да коригирамъ нѣкого, трѣбва да пѣя. Не трѣбва да му казвамъ, че той не знае да пѣе. Азъ ще покажа, пъкъ той, ако иска да се ползува. Азъ може да накарамъ всѣки отъ васъ да пѣе добре. Азъ съмъ добре разположенъ, ще пѣя хубаво. Щомъ бързамъ, зная, че не мога да пѣя. Нѣмамъ търпението да ви чакамъ. Много учители по пѣене има, като видятъ ученицитѣ, че не може да пѣятъ, учительтъ е неразположенъ, той иска способни ученици.

Та казвамъ: Тъй както е написана пѣсеньта „Въ началото бѣ Словото“ – има разрешение. Отъ какво започва тази пѣсень? – Ла. Имате вече узрѣлия плодъ. Плодъ, който е прѣсенъ, този плодъ ще го опитате. Всѣкога, когато една пѣсень почва отъ ла, трѣбва да имате сѫщото разположение. Започва една пѣсень съ соль – вие трѣбва да знаете смисъла, красотата, какво нѣщо е красотата. Или започва отъ ми – вие трѣбва да знаете какво нѣщо е обхода. Отъ ре – посоката на пѣене трѣбва да знаете. Ако искате да предадете енергия въ себе си, трѣбва да започнете съ пѣсень, която ще даде потикъ за работа. Ако искате обхода, пѣйте пѣсни, които започватъ съ ми. Вие безъ музика искате да се изправите. Човѣкъ безъ музика не може да изправи характера си. То е единъ начинъ, за да нагласишъ мозъка си – се трѣбва да излѣзешъ изъ една пѣсень. Той трѣбва да е нагласенъ. Не се ражда една идея, едно чувство лесно въ мозъка на човѣка. Онѣзи, които сѫ били светии, тѣ сѫ прекарвали 30 години, работили сѫ много усилено тия хора при най-голѣмитѣ неудобства на живота, преодолѣли сѫ неудобствата и сѫ станали светии.

Сега изпѣйте само думитѣ „Въ начало бѣ Словото“. Въ второто има нѣщо, което не е пълно. Изпѣйте „Въ начало бѣ Словото“ музикално, изпѣйте го, като че всичкото ви щастие ще дойде отъ него, като че всичко ще ви дойде оттамъ. Сега вие го пѣете, като че нищо нѣма да ви дойде. Представете си, че като го изпѣете, веднага сто хиляди ще дойдатъ, като го изпѣете, единъ апартаментъ ще дойде, яденето ще дойде. Боленъ си. Като го изпѣешъ, ще оздравѣешъ. Думитѣ трѣбва да се разбиратъ. /Учительтъ пѣе „Въ начало бѣ Словото и Словото бѣ у Бога“/. Сега може да вземемъ думитѣ „Само Тебъ Господи азъ обичамъ“, тогава ще дойдемъ до разрешението. „Само Тебъ Господи, Който всичко си създалъ, може да те обичамъ“. Има защо да Го обичамъ. Единъ лѣкарь, който излѣкувалъ хиляди хора – може да го обичатъ. Единъ лѣкарь, който изморилъ хиляди – не може да го обичатъ. Единъ учитель, който бие и постоянно осакаща своитѣ ученици – кой ще го обича? Но учитель, който повдига всичкитѣ – може да го обичатъ.

Като дойдете до закона на любовьта, всички имате една погрѣшка. Вие искате да ви обичатъ. Вие сте обичани, нѣма какво да ви обичатъ. Вие търсите туй, което нѣма да дойде вече. Да ви обичатъ, не може отсега нататъкъ вече, отсега нататъкъ Богъ не може да ви обича. Остава вие сега да обичате. Че вие още не сте се научили да обичате. Вие мислите, че обичате, но това не е любовь. Вие очаквате да ви обичатъ. Че вие сте обичани. Туй тѣло, което имате, умътъ, който имате, сърдцето, което имате показватъ, че вие сте обичани. Вие какво чакате? Вие сте заровили вашия талантъ. Като дойде господарьтъ, ще ви каже: „Какво направихте?“ Сега нѣкои казватъ, че не обичатъ. Но казвамъ: Цѣлата нова раса, която иде, трѣбва да има любовьта. Тъй, както вие искате да ви обичатъ, обичайте вие. Досега Господь не се явилъ да ти каже: „Ти трѣбва да ме обичашъ“. Днесъ говоря върху този предметъ. Господь се е затулилъ и азъ съмъ отъ онѣзи, необичанитѣ – времето е облачно. Затуй е облачно. Онзи не казва: „Азъ, който съмъ направилъ толкозъ много нѣща – не ме обичатъ“. Защото, когато обичаме Господа, времето е ясно. Той тогава отъ нашата необичь превръща и помага на растенията. Когато ние не Го обичаме – работи между растенията, тѣхъ полива. Защото не може да ни изпраща повече. Ако отъ любовь нахранишъ едно дете, следъ половинъ часъ пакъ може ли да го хранишъ? Ако една майка на всѣки половинъ часъ храни детето, съвсемъ ще го развали. Трѣбва да се минатъ три–четири часа. Три пѫти като го храни – то сѫ деветь часа. Сега вие търсите любовьта. Най-първо имайте уважение единъ къмъ другъ. Ако е за критика, ако има единъ, който знае да критикува, то съмъ азъ. Азъ не се спирамъ върху погрѣшкитѣ. Азъ зная защо хората правятъ погрѣшки. Вие искате винаги много да имате, вие искате да се осигурите на земята. Че ние сме осигурени. Съ въздуха азъ съмъ осигуренъ, какво ще го турямъ въ шишето. Може би като се качвамъ по високитѣ планини да ми трѣбва повече въздухъ. Но тъй, както съмъ, заради мене, като се качвамъ по планинитѣ, на високитѣ мѣста не ми трѣбва да нося въздухъ. Колкото се качвамъ нагоре, започвамъ обѣдитѣ да ги правя много рѣдки. Трѣбва да знае човѣкъ какъ да ги прави. Ще дишашъ полека и ще задържашъ въздуха. Ако се качишъ нагоре и започнешъ да дишашъ бързо – ти си слабъ човѣкъ. Седишъ въ ума си и се смущавашъ защо си беденъ. Беднотията е едно голѣмо благословение. Не го съзнавашъ това. Забогатѣешъ, радвашъ се. Богатството е голѣмо нещастие. Ти си измѣнилъ нѣщата. Въ нещастието ти си щастливъ и въ щастието ти си нещастенъ. Обърналъ си знацитѣ. Ще ги смѣнишъ – на щастието ще туришъ плюсъ и на нещастието ще туришъ минусъ. Сега нѣкои отъ васъ ще кажете, че здраве нѣмате. Ти не си здравъ по единствената причина, че не обичашъ. Всѣкога, когато човѣкъ престане да обича – боледува. Изопачената любовь носи всичкото нещастие въ свѣта и неразбирания. Ще обичашъ нѣкого, понеже е законъ. Ако искашъ да живѣешъ. Ако обичашъ баща си и майка си – животътъ ти ще се продължи. Ако не обичашъ баща си, майка си, брата си – ще се съкрати животътъ ти. Този законъ отъ памти-вѣка е констатиранъ. Казва: „Азъ не може да го обичамъ“. Сега какъвъ е аргументътъ, че не можешъ да го обичашъ. Има да ти дава – не можешъ да го обичашъ. Понеже не си платилъ. Искалъ си нѣщо да направи, нѣщо за тебе. Не го направилъ – не го обичашъ. Правъ е поводътъ. Но тогава ще му платишъ по следната причина. Отива единъ поетъ при единъ богаташъ. Богаташътъ казва: „Кажете му, че азъ не съмъ тукъ“. Поетътъ чува това. Слугата казва: „Не е господарьтъ тукъ“. Следъ време този богаташъ ималъ нужда отъ поета, поетътъ да направи нѣщо заради него. Той (поетътъ) му казва: „Нѣма го тукъ“. – „Какъ, казва (богаташътъ), чувамъ гласа му“. – „Азъ, казва, повѣрвахъ на твоя слуга, че не си въ кѫщи. Ти на мене не ми ли вѣрвашъ? Тукъ съмъ, но не съмъ заради тебе“.

Обичь нѣматъ хората. Нѣма законъ, който трѣбва да опредѣли какъ трѣбва да се обичаме. Нѣмате правило. Какво правило има да обичашъ единъ човѣкъ? То е единствениятъ законъ, който произтича отъ първата причина. Никой не може да ви опредѣли колко трѣбва да обичате. То е новото положение. И когато ти се откажешъ отъ това подбуждение, усѣщашъ една скърбь. Ти изпълнишъ това вѫтрешно подбуждение, ти се радвашъ, ти си на добрата страна. Изпълнявашъ Волята Божия, имаме одобрение. Не изпълнявашъ Волята Божия, нѣмаме вѫтрешно одобрение. Кой каквото да ти казва, ако нѣмашъ вѫтрешно одобрение, ти ще констатирашъ работата.

Сега азъ нося два плода. Опредѣлилъ съмъ по-хубавиятъ плодъ за себе си, другиятъ плодъ искамъ да го дамъ на другитѣ. Сега иде нѣкой при мене. Какъ ще направите вие? Знаешъ, колко мѫчно се дава хубавото на другитѣ. Азъ правя обратното – това, което съмъ опредѣлилъ на другитѣ, го давамъ на себе си и това, което съмъ опредѣлилъ на себе си, го давамъ на другитѣ. Пъкъ нѣкой пѫть оставамъ за себе си това, което съмъ опредѣлилъ за себе си. Казвамъ: Той не го заслужава. Тѣ сѫ философствувания. Всѣкога е хубаво ти, като дѣлишъ работитѣ, за себе си да оставишъ най-малкото, не оставяй най-голѣмото. Ако не искашъ да се изкушавашъ, като ти дадатъ кошница съ грозде – остави за себе си най-малкото, ако искашъ да бѫдешъ радостенъ. Ако оставишъ за себе си най-хубавия гроздъ и на другитѣ – малки, работата не е свършена. Хубаво е, ако ти си пѣвецъ, всички да пѣятъ и ти да останешъ най-после, като нѣма вече кой да пѣе. Всички сѫ изморени, тогава попѣѝ ти. Колкото да ти рѫкоплѣскатъ или не, ти да бѫдешъ доволенъ. Ти искашъ да излѣзешъ на първо мѣсто, да кажатъ, че като тебе пѣвець нѣма. Нѣкои хора сѫ по-одарени, работили сѫ въ миналото, иматъ хубавъ гласъ. Има сега едно съчетание на доброто, справедливостьта и разумностьта. Ларингсътъ е правенъ нѣкѫде, не е проста ципа. /Учительтъ пѣе „саааму“/. Какво ще разберете? Една дума е разбрана въ тебе, когато даде единъ импулсъ. Ти вземешъ, направишъ едно усилие и следъ туй импулсътъ зависи отъ първия. Когато ти пѣешъ, се усилва пѣенето, тия думи сѫ прави. Ако съ всѣко движение отслабва движението, проявата на мисъльта не е правилна.

Вие казвате: „Какво ще се качвашъ горе?“ После вървишъ, вървишъ, казвашъ: „Днесъ е много топло“. Като тръгнешъ, да ти е приятно, че е топло. Като се качишъ горе на върха, какво ще придобиешъ? Ще придобиешъ нѣщо, което никѫде другаде не можешъ да придобиешъ. Като се качишъ, какво ще чуешъ? Ще чуешъ това: „Така всѣкога постѫпвай въ живота си, качи се на върха, на най-високо мѣсто“. Така постѫпвай винаги, качи се на възможно най-високото мѣсто. Станешъ сутринь, бѫди благодаренъ на положението, въ което си. Ако си слѣзалъ въ долината, че станешъ неразположенъ – зарадвай се, че си долу на работа. Поработи малко, пакъ се качи горе на върха. Не си доспалъ – нищо. Може да си починешъ.

Та казвамъ:Въ мисъльта си намѣрете единъ човѣкъ, който да се е научилъ. Винаги правете връзка съ всички добри хора. Правете връзка съ умнитѣ хора. Правете връзка съ справедливитѣ хора. Постоянно трѣбва да се прави връзка съ добритѣ хора, умнитѣ и справедливитѣ хора, за да стане една обмѣна. Щомъ не правишъ връзка съ доброто – добъръ не можешъ да станешъ. Щомъ не правишъ връзка съ справедливостьта – справедливъ не можешъ да станешъ. Щомъ не правишъ връзка съ умнитѣ хора – уменъ не можешъ да станешъ. Да мислимъ за Господа тъй, както се проявява въ цѣлото битие. Всѣки човѣкъ, въ когото Богъ се проявява – направи връзка съ него. Това е единъ отъ най-добритѣ методи. Съ най-малкитѣ разходи става. Сега се заражда възражението: „Нѣмаме условия“. Въ свѣта условията ние сами си ги създаваме. Ако влѣза въ кладенеца и остана вѫтре, кой ме караше да влѣза въ кладенеца. Преди да влѣза, трѣбваше да опитамъ вѫжето. Ако се скѫса или ако оставя едно дете да ме тегли, детето не може да ме изтегли. Като влизамъ въ кладенеца, ще направя така: ще взема единия край, ще го завържа и азъ ще хвана единия край. Като влѣза, самъ ще се изтегля. Ако искашъ да влѣзешъ въ кладенеца, свържи едното вѫже, прехвърли го презъ колелцето, то е най-сигурното, и самъ започни да се теглишъ. Ще излѣзешъ. Нѣма да уповавашъ на никого. Щомъ остане нѣкой да те тегли, тогава работата е проблематична. Самъ като се теглишъ, трѣбва да бѫдешъ здравъ.

Казвамъ: Най-първо уповавайте на себе си. Разбирамъ – уповавайте на Бога, Който е въ васъ. Той ви учи. Ако вие Него не разбирате, тогава какъ ще се разберемъ съ хората. Най-първо имайте почитание единъ къмъ другъ. Естествено да произтича. Богъ изисква всички ние да се уважаваме и почитаме. Ако ти почиташъ еднакво зелената и узрѣлата череша, почитанието е на мѣсто. Ти почиташъ повече узрѣлата череша. Но и зелената върви по процеса на узрѣването. Следъ това ще дойде другъ процесъ. За всички нѣща въ Божествения свѣтъ трѣбва да имаме една и сѫща любовь. Въ любовьта не може да има различие. Ние се лъжемъ. Любовьта е неизмѣнна. Тя дава и си заминава. Любовьта не остава. Тя ти остави нѣщо и си замине. Нѣма да те пита: „Ти доволенъ ли си?“ Ако си доволенъ – доволенъ, но ако не си доволенъ – тя нѣма да те убеждава. Такова нѣщо нѣма въ Божествената любовь. Тя ти оставя точно онова, отъ което ти се нуждаешъ. Ако право го употрѣбишъ – добре, ако не – втори пѫть тя друго благо ти оставя. Тя остави трето, четвърто благо и най-после ние оставаме нещастни, понеже благата, които Богъ ни дава, ние не сме ги използували.

Казвамъ: Сега трима души кандидати да се явятъ, да изпѣятъ втория пѫть „Сила жива“ или „Въ начало бѣ Словото“. Или може да вземете „Единъ си ти, мой Мусала“. Отъ де започва? Отъ до – напрежение.

Какъ си представяте? Като идете въ оня свѣтъ, трѣбва да знаете езика на оня свѣтъ. Ангелскиятъ езикъ вие не сте го учили. На кой езикъ ще говорите, като идете тамъ? Точенъ езикъ е той. Като идете тамъ и ако говорите на български, трѣбва да намѣрите нѣкой преводчикъ. Докато намѣрите – ще чакате, докато ви разбератъ ангелитѣ. Като се научатъ, че сте българинъ, ще кажатъ: „Викайте нѣкой българинъ“. Тогава ще се осведомятъ. Ако сте французинъ, ще намѣрятъ нѣкой французинъ. Ако сте българинъ, да говорите съвършено български.

Търпението е въ качването къмъ върха /чертежа/, слизането е лесно. Хората не вървятъ по единъ пѫть. Казватъ: „По първия кой върви?“ Оттамъ, отдето мѫжътъ се качва, жената слиза. Оттамъ, отдето женитѣ се качватъ, мѫжете слизатъ. По това се отличаватъ мѫжетѣ и женитѣ. Отдето мѫжетѣ слизатъ, женитѣ се качватъ. Затова не могатъ да бѫдатъ на единъ умъ. Искатъ сега да бѫдатъ на единъ умъ. Не могатъ да бѫдатъ. Мѫжетѣ се качватъ, женитѣ слизатъ. На другата страна пакъ ще се размѣнятъ.

Другото нѣщо, за което вие правите погрѣшка е, че вие искате сърдцето на нѣкой човѣкъ. То не се позволява нѣкой да има сърдцето. Не се позволява нѣкой да залага сърдцето. Сърдцето нѣма да залагате. То не се залага. Сърдцето ще бѫде изворъ – да извира. Него нѣма никѫде да залагате, нито да се оплаквате. Нѣма да туряте сърдцето на показъ, да го пипатъ хората. Сърдцето надалечъ трѣбва да бѫде отъ човѣшкитѣ рѫце. Сърдцето не трѣбва да се пипа. Щомъ започнатъ да пипатъ сърдцето, отиде и се не видѣ.

Нѣма никой право да ме пита обичамъ ли го или не. Азъ зная самъ. Щомъ го обичамъ – ще придобия живота, щомъ не го обичамъ – ще загубя живота. Щомъ го обичамъ – ще придобия знание, щомъ не го обичамъ – ще загубя знанието. Щомъ го обичамъ – ще придобия сила, щомъ не го обичамъ – ще загубя силата. Казвамъ: Най-първо обичьта и необичьта засѣга мене. Та казвамъ: Вие, ако обичате или не обичате, сами ще се засегнете. Казвашъ: „Азъ не го обичамъ“. Ти ще страдашъ. Единъ човѣкъ, който не иска да го обичашъ, мине-замине, остави ябълката. Сега ние искаме да накараме нѣкой човѣкъ да ни обича, който не ни обича, ние искаме да му покажемъ, че го обичаме. Нѣма какво да му показваме. Нѣма какво да спираме Господа на мѣстото, нито да го извиняваме. По отношение на любовьта никога не коментирайте. Кой колко обича – този е единствениятъ въпросъ, на който не трѣбва да се спирате. Нѣкой искатъ да знаятъ колко ги обичамъ. Колко ме обичатъ хората – хичъ не мисля за това. Пъкъ и азъ колко обичамъ хората – и за това не мисля. Не е моя работа. Казва: „Колко ме обичашъ?“ Казвамъ: Не ви обичамъ. Какво ще разберете подъ думитѣ „не ви обичамъ“ или „обичамъ ви“? Какво разбирате, като казвате, че ви обича нѣкой човѣкъ? Човѣкъ, който ви обича, като мине и види ябълката – я остави. Който не ви обича – ще вземе ябълката и ще я изяде, ще замине. Мине, ябълката седи на мѣстото – той ви обича. Мине, ябълката изчезнала – той не ви обича. Който ви обича, ще ви остави ябълката. Който не ви обича, нѣма да ви остави ябълката. Пише ви писмо – обича ви, не ви пише писмо – не ви обича. Има три вида писма – на физическото поле, въ духовния свѣтъ и въ Божествения свѣтъ. Най-лесно се пишатъ Божественитѣ писма, духовнитѣ се пишатъ по-мѫчно, а физическитѣ – най-мѫчно. Единъ–два часа ще вземе, докато напишешъ едно любовно писмо. Понеже ще бѫдешъ критикуванъ. Въ любовьта знаешъ колко сѫ прецизни.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго и Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
34. Лекция на Общия Окултенъ класъ
4 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Най-разумнитѢ отношения

Отче нашъ.

Духътъ Божи.

Пишете една тема, която не знаете. Писали сте върху темата „Защо човѣкъ е младъ и защо остарява“. Вие не знаете. Трѣбваше да пишете: „Не знаемъ“. Сега какво казвате? Човѣкъ идва младъ на земята да се учи. Че младиятъ не учи, стариятъ учи. Младитѣ правятъ погрѣшки. Който учи, не прави погрѣшки. Сега толкозъ години вие сте разбрали криво учението, което проповѣдвамъ. Вие не сте живѣли тъй, както трѣбва и сте добили навици, които сѫ атавизъмъ. Не виждамъ нѣкакво въздържание въ васъ. Вие се въздържате, както страхливитѣ се въздържатъ. Страхъ го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“. Щомъ е силенъ, хичъ не е търпеливъ, защото въздържатъ се не слабитѣ, но силнитѣ. После, трѣбва да търпи силниятъ, не слабиятъ. Слабиятъ не може да търпи. То сѫ неразбирания. И вие постоянно говорите за любовьта. Това, за което хората говорятъ, не е любовь, защото казватъ, че любовьта ражда всичкитѣ нещастия. Любовьта ражда всички нещастия – туй е вѣрно. Тя дава живота на човѣка. Като дѣлятъ хората живота, ражда се нещастието. Едни взематъ повече, други по-малко. Ако остане на любовьта, тя би имъ дала толкозъ, колкото имъ трѣбва. Понеже тѣ дѣлятъ живота и отъ изобилието се ражда нещастието. Като нѣма човѣкъ нищо, ще крадатъ ли отъ него? Сега казвамъ, че по този начинъ Божественото учение не се разбира.

Какво означава едно? Какво означава единъ мѫжъ, една жена? Кой бѣше по-напредъ – мѫжътъ или жената? Едното е мѫжътъ. Щомъ е едно – работи. Мѫжътъ е едно дърво, дървото на живота. Но кога излѣзе кражбата въ свѣта? Щомъ дървото роди плодъ. Тогава започватъ да крадатъ хората отъ плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щомъ роди плода, вече на плода има кражба. Тукъ, на Изгрѣва, казвате: „Всичко е на Господа“. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щомъ дойде за работа, казвате: „Все ние първи нѣма да бѫдемъ“. После, нѣкои има тукъ, не съмъ ги виждалъ да работятъ физически. Минаватъ за аристократи. Не съмъ ги виждалъ да работятъ. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичатъ? Никой не знае колко ви обичатъ. Единствениятъ, който обича, то е Богъ. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любовь. Ти, като обичашъ, какво давашъ? Ако азъ нося свѣтлината, азъ не съмъ създалъ свѣтлината. Грѣе свѣтлината, но електричеството грѣе. Казва: „Азъ му давамъ свѣтлина на него“. Вие давате хлѣбъ нѣкому. Този хлѣбъ не иде отъ васъ, не давате нѣщо отъ себе си. Ще вземете да четете отъ Библията и проповѣдвате: „Азъ туй, което проповѣдвахъ, какво ще му проповѣдвамъ на този човѣкъ“. Та казвамъ: Ако е за проповѣдь, всички знаете да проповѣдвате, всѣки отъ васъ проповѣдва, както живѣе. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичкитѣ хора се събиратъ, каква нужда има да се събиратъ? Човѣкъ, безъ да се събира, безъ да му проповѣдвашъ за Господа, той ще живѣе. Овцата, каквато религия и да ѝ се проповѣдва, ще пасе трева. Вълкътъ, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единиятъ ще бѫде вегетарианецъ, другиятъ ще бѫде месоядецъ. Тогава ще примиряваме месоядството съ вегетарианството. Питамъ: Кое е по-доброто учение – да бѫдешъ вегетарианецъ или да бѫдешъ месоядецъ? Месоядецътъ се храни съ консервирана храна, храни се съ консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиознитѣ вѣрвания, че Господь създалъ животнитѣ за храна на хората, сѫ човѣшки схващания. Бѣхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой отъ васъ (е чулъ), че животнитѣ сѫ за храна на хората? Господь казалъ, Мойсей така е писалъ. Мойсей билъ ли е тамъ? Не е билъ. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Богъ говори? Всѣка Божествена дума, ти не можешъ да я изопачишъ по никой начинъ. Тази дума ти не можешъ да оцапашъ по никой начинъ, съ нея не можешъ да злоупотрѣбишъ. Божественитѣ думи си оставатъ чисти като диамантъ. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всѣко нѣщо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опитъ, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нѣщо сте? Спорили се младиятъ вълкъ и стариятъ вълкъ. Стариятъ вълкъ казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ. Така не се давятъ“. Стариятъ, като ги давилъ, младиятъ му казва: „Много време взе. Нѣма време така да се яде. Малко по-бързо“. Кое е по-хубаво – бавно да ядешъ или бързо да ядешъ? Ако имашъ зѫби – бързо яжъ, ако нѣмашъ зѫби – бавно яжъ. Какво показва бавното ядене? Нѣмашъ зѫби. Има зѫби човѣкътъ – дъвчи бързо.

Добре, ние искаме правото въ свѣта. Какъ ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Азъ бихъ желалъ еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървятъ напредъ. /Учительтъ подскочи съ двата си крака едновременно/. Туришъ лѣвия кракъ напредъ, дѣсниятъ остане назадъ. Туришъ дѣсния кракъ напредъ, лѣвиятъ остане назадъ. Туй право ли е? Трѣбва да разрешите въпроса. Когато единъ човѣкъ има много полици да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всѣки човѣкъ, който иска да разреши нѣщата за Божествената истина, не трѣбва да има дългове. Да кажемъ грѣшенъ е човѣкъ, но той се заинтересува да му прости Господь, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовьта. То е принуждение. Грѣхътъ е, който те принуждава. Ти отивашъ да се молишъ не отъ любовь, не отъ съзнание, (а) отъ страхъ. Ако навреме не си плащашъ дълговетѣ, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича отъ любовьта.

Казвамъ: Дотогава, докато умътъ на човѣкъ се смущава – той не може да намѣри истината. Смущението е единъ потикъ, но смущението не разрешава страха, потикъ да бѣгаме. Може да има причини, но причината може да е толкозъ малка, че да се смѣешъ на себе си. Вѣрата е единъ потикъ. Обезвѣришъ се – нѣма потикъ. Надеждата е единъ потикъ, милосърдието е единъ потикъ, справедливостьта е единъ потикъ. Въ тебе се явява едно съзнание, че тъй трѣбва да постѫпишъ – това сѫ потици. Какъ ще откажешъ на единъ потикъ въ съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мѣрката? Тази линия не е права. (Въ оригинала липсва чертежа).

Тази е плоскостьта, по която се движи земята. Всѣка линия, която не е хоризонтална съ плоскостьта, по която земята се движи, не е права. Първата линия отъ дветѣ страни е крива. Следователно – коя е права? Нашиятъ пѫть е правъ, когато е въ Божествената плоскость, въ която ние вървимъ. Значи трѣбва да имашъ въ ума си една права. Правата тукъ, на черната дъска, сравнявате съ рѫбоветѣ на дъската. Ако тази линия бѣше въ въздуха, ако нѣма съ нищо да я сравнявате, тази линия щѣхте да я видите права. Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята? Нашето дюшеме хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени. Всичкитѣ точки на две прави линии, които сѫ еднакво отдѣлени въ посоката, тогава сѫ хоризонтални.

Казвамъ: Вие сте въ живота. Какво разрешавате? Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ. Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ. Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ. Младъ ли сте? Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ? Понеже не може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ. То е едното изяснение на нѣщата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена въ себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е младо. Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ?“ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ. Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота. Защо става така? Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва. Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ: Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже? Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте. Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ. На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се живѣе. Какъ може да живѣешъ въ една колиба, както въ една хубава кѫща? Условията не сѫ едни. Ти може да преобразишъ колибата и може да развалишъ хубавата кѫща. Казвамъ: Причинитѣ и на двамата сѫ добри, но не може да живѣятъ, понеже и двамата искатъ едно и сѫщо нѣщо. Всѣкога, когато двама души искатъ едно и сѫщо нѣщо, тѣ ще се скаратъ. Турете двама чиновници за една и сѫща служба, тѣ ще се скаратъ. Единиятъ ще каже, че той е по-способенъ. Има двама инженери да се турятъ на една и сѫща служба съ едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турятъ за арбитъръ, какъ ще опредѣлите вие кой отъ двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единиятъ е на 30 години, другиятъ инженеръ е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженеръ да свърши работата. Ако е за да даде планъ, единъ хубавъ съветъ – ще вземете стария. Ако е за опитность, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Азъ, ако съмъ, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я раздѣлите на две, тъй щото за двама инженери има мѣсто, отъ тѣхъ зависи и двамата, и младиятъ, и стариятъ да работятъ. Кога стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ? Само при единъ случай – когато стариятъ е уменъ, а младиятъ е глупавъ. Тогава стариятъ и младиятъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, а стариятъ е уменъ – тогава пакъ не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е глупавъ, и стариятъ е глупавъ – тогава не могатъ да работятъ. Когато младиятъ е уменъ, и стариятъ е уменъ – тогава и двамата не могатъ да работятъ. Тогава тукъ често се случва двама да се не погаждатъ. Тогава или стариятъ е уменъ и младиятъ глупавъ, или стариятъ е глупавъ и младиятъ е уменъ едновременно. И тогава не се спогаждатъ. Животътъ е една служба, трѣбва да живѣемъ, трѣбва да работимъ нѣщо.

Сега да ви попитамъ: Кое е най-право да се живѣе? Какво трѣбва да се разбира подъ думата „животъ“? Животътъ не е нищо друго, освенъ една малка проява на любовьта. Любовьта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттамъ изважда терковетѣ. Направи единъ теркъ – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовьта, това се нарича животътъ. Когато теркътъ стане хубавъ, тогава казваме, че животътъ е добъръ. Когато теркътъ е лошъ, казваме: „Не се сбѫдна животътъ“. Сега въ дадения случай, кое е по-лесно – да пълнишъ шишето или да го празнишъ? Отъ кое човѣкъ може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашниятъ животъ говоримъ. Ще ви преведа мисъльта си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане – яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Азъ бихъ предпочелъ яденето. Постътъ ще го оставя настрана. То е изключително нѣщо. Постимъ само тогава, когато отиваме въ оня свѣтъ. Щомъ сме на този свѣтъ, на общо основание ще ядемъ, по всичкитѣ правила. Щомъ мислимъ да идемъ въ оня свѣтъ, ще постимъ, понеже отиваме въ една по-рѣдка срѣда, трѣбва да олекнемъ. Азъ съмъ натоваренъ съ ядене, въ оня свѣтъ не може да ида, азъ ще изгубя оня свѣтъ. Вие се намирате въ трудно положение, като ученици, на които учительтъ преподалъ една лекция и търси дали знаятъ урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои отъ васъ не знаятъ да ядатъ? Има ли нѣкой? Всички по яденето сте специалисти, даже въ нѣкои отношения по-хубаво отъ мене ядете и сте недоволни. Може би нѣкой пѫть отъ яденето сте недоволни. Нѣкое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдемъ до мисъльта – другояче седи. Въ дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага съ достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъль е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата сѫ, които спъватъ детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна съ детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила – детето става гнѣвливо. Ако майката, когато била бременна, била суевѣрна – детето става суевѣрно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатватъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ изкуство – детето става художникъ. Ако тя се е занимавала съ музика – детето става музикантъ. Ако майката, когато била бременна, се занимавала съ религия – детето става набожно. Съ каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи въ себе си. Всичкитѣ ваши мисли ставатъ точно такива, каквито сте вие. Каквото е вашето състояние, такава е и вашата мисъль, която ще се роди отъ васъ. Запримѣръ: Проповѣдвашъ нѣкому за оня свѣтъ и ти се колебаешъ, ти самъ не си убеденъ въ оня свѣтъ, не си ходилъ тамъ. Вие сте излѣзли отъ оня свѣтъ. Какъвъ е оня свѣтъ? Вие не го знаете. Накѫде е оня свѣтъ? Тукъ на земята или е горе нѣкѫде? Че е нѣкѫде, нѣкѫде е. Вие подигате очитѣ, се нагоре гледате, но това е вѫтрешно заблуждение. Щомъ се премахне онова препятствие, което имате въ себе си – веднага ще се отвори онзи свѣтъ, ще го видите. Да кажемъ вие предъ очитѣ сте си турили преграда, слънцето изгрѣло, но вие нищо не виждате. Щомъ махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щомъ не виждате оня свѣтъ, предъ вашето зрение има турено нѣщо. Щомъ махнете предмета, веднага ще видите оня свѣтъ. Туришъ рѫката си предъ очитѣ – не виждашъ оня свѣтъ. Щомъ махнешъ рѫката – веднага ще видишъ оня свѣтъ. Вие разсѫждавате за оня свѣтъ, но рѫката ви седи предъ очитѣ. Искате да влѣзете въ оня свѣтъ, но държите рѫката си близо до очитѣ. Какво разбирате, че държишъ рѫката си близо до очитѣ? Ако идешъ въ оня свѣтъ, ще вземешъ ли тази рѫка съ себе си? Защо умиратъ хората? Искатъ отъ невидимия свѣтъ да ни покажатъ, че не трѣбва да туряме физическо препятствие предъ очитѣ си, за да не забуляме оня свѣтъ. Но трѣбва да се освободимъ отъ този свѣтъ, за да видимъ оня свѣтъ. Ти като умрѣшъ, ще оставишъ рѫцетѣ, краката, всичко тукъ ще оставишъ и ще идешъ въ оня свѣтъ. Този човѣкъ ще го видите, че той е етеренъ. Пакъ сѫщиятъ човѣкъ е – и крака има, и пръсти има, толкозъ фина материя, прозрачна, че и рѫце има, и крака има, и стомахъ има, но физическо не може да тури. Тамъ трѣбва етерна храна. Казваме, че човѣкъ нѣмалъ хранителни органи. Има, но тогава ние се плашимъ. Казвате: „Като умремъ, какво ще стане съ насъ?“ Какво ще стане? Да кажемъ – ти си въ затвора, имашъ букаи, турени на краката, казвашъ: „Като излѣза вънъ въ свѣта“. Какво ще стане като ти махнатъ букаитѣ? „Какъ ще ходя безъ букаи?“ Кога по-хубаво ще ходите – съ букаитѣ или безъ букаитѣ? Безъ букаи е по-хубаво. Букаитѣ какви трѣбва да бѫдатъ – желѣзни, златни или тънъкъ конецъ коприненъ? Когато говоримъ за светиитѣ, разбираме, че тѣ иматъ букаи отъ коприна направени на земята. Много сѫ лекички, широки сѫ. По нѣкой пѫть тѣ ги взематъ въ рѫце, както едно време дамитѣ си хващаха роклитѣ. Нали сега има владици, на които имъ хващатъ опашката отъ подире.

Всички казвате: „Учительтъ тъй каза“. Ако твоята вѣра не може да развива свѣтлина – слаба е вѣрата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обичь не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовьта. Всички вие търсите любовьта. Любовьта има нѣколко проявления. Има магнетическа любовь, която привлича. Тази любовь е CD, тази е привлекателната любовь. Имате любовьта AB – тя е отблъсквателната любовь. Имате любовьта, която отблъсква и любовьта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате нѣкой човѣкъ да дава, трѣбва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкеринъ, отидешъ при него, дава. Следъ три, четири месеца – взема. Най-първо той е AB. Като се обърне става CD. Какъ стана? Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй?“ Той ти дава и ти ще давашъ. Той взема и ти ще вземашъ. Даване и вземане едновременно вървятъ. Вземашъ, после ще давашъ, давашъ, после ще вземашъ. Богъ ви пратилъ на земята и ви далъ, въ замѣна на това и Той иска нѣщо отъ васъ. Вие ще кажете: „Азъ съмъ свободенъ“. Разбирайте свободата. Азъ съмъ свободенъ дотогава, докато изпълнявамъ Волята Божия. Щомъ не изпълнявамъ Волята Божия, изгубвамъ своята свобода. Богъ е всеблагъ, всѣкога е свободенъ, понеже никога не е отказалъ на всѣко, и на най-малкото сѫщество, каквото поиска отъ него – Той му дава. Което и сѫщество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. Въ туй седи величието на Бога. Всѣко сѫщество взема толкозъ, колкото може да носи и Богъ ще му даде. Казвамъ: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щомъ престанемъ да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Азъ чакамъ единъ автомобилъ да дойде, азъ не съмъ свободенъ. Въ мене има по-голѣма свобода, имамъ два крака, тръгвамъ, свободенъ съмъ. Имамъ две рѫце, съ които трѣбва да работя, чакамъ да дойде да работи нѣкой заради мене. Тѣ сѫ относителни работи. Тази работа, която ние работимъ по 8 часа на день, не е Божественъ законъ. Тази любовь, която ние сме турили въ свѣта, и това не е любовь. Значи създалъ съмъ единъ порядъкъ. Искамъ да изпълня единъ човѣшки порядъкъ по-добре, отколкото единъ Божественъ порядъкъ. Кой баща досега е станалъ пъленъ господарь на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на рѫце? Кои сѫ ония деца, които майка имъ ги носила цѣлъ животъ на рѫце? Като порасне детето, всѣка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носятъ на рѫце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на рѫце. Щомъ стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – кѫпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате нѣкой, все нѣкой да работи за васъ. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли какъ идва вдъхновението? Вие знаете какъ идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновишъ. Въздухътъ минава покрай мене, но азъ се трѣбва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трѣбва да бѫда въ състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трѣбва да искашъ, да можешъ да го приемешъ. Щомъ дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисъльта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждатъ такива състояния като остаряването. Виждамъ какъ хората остаряватъ. Ти седишъ, прекарвашъ единъ конецъ около себе си, смѣешъ се. Прекарвашъ още веднажъ, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пѫти, речешъ да го скѫсашъ, оплелъ си се, не можешъ, сега трѣбва да се размотавашъ. Ако оставишъ едно дете да те омотае, пъкъ оставишъ това дете да си замине, какво ще правишъ тогава?

Толкозъ години азъ като проповѣдвамъ за любовьта, говоря за любовьта, казвамъ: Трѣбва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме“. То е завъртане. Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ. Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?“ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ?“ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете. Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“. Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“. Казвамъ: Готвеното трѣбва да бѫде много добре наготвено.

Мислите ли, че Господь би дошълъ на едно мѣсто, дето има раздори? Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи. Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ. Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва. Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ?“ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете. Ние въ нашитѣ възгледи, въ ума, въ сърдцето се занимаваме какъ живѣе свѣтътъ. Свѣтътъ си живѣе, както си разбира. И ние ще живѣемъ тъй, както ние разбираме. Отъ нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които сѫ създали скѫпоценнитѣ камъни, се ползува той, но сѫщевременно отъ скѫпоценнитѣ камъни се ползуватъ и другитѣ. Онѣзи, които създадоха златото, се ползуватъ тѣ. Но като оставиха златото, всички се ползуватъ отъ него, ползуваме се и ние. Всичкитѣ хубави нѣща, които сѫществуватъ въ природата, сѫ създадени отъ онѣзи, които сѫ живѣли по законитѣ на любовьта. Чистиятъ въздухъ е създаденъ по законитѣ на любовьта, създадоха го онѣзи преди насъ. Свѣтлината Господь я създаде преди. Сега отъ тази свѣтлина, отъ този въздухъ, отъ тази храна, отъ всички блага на онѣзи, които сѫ минали въ една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме отъ тѣхнитѣ блага. Ние като напуснемъ земята отъ онова, което ние сме създали, други ще се ползуватъ отъ нашитѣ блага. Затова Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ подиръ тѣхъ“. Ако нашитѣ хубави мисли не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ хубави чувства не могатъ да ходятъ подиръ насъ, ако нашитѣ постѫпки не могатъ да ходятъ подиръ насъ – тогава нѣма какво да ни гарантиратъ насъ. Казвамъ: Онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, оставете го. Никога не е кѫсно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срѣщамъ сестри, които казватъ: „Тази сестра кракътъ я боли“. Казвамъ: Какво очаквате? Очакватъ да се подмладятъ. Подмладяването е сутринь, като станете да изхвърлите малко отъ непотрѣбнитѣ мисли. Една мисъль, едно непотрѣбно чувство ще го изхвърлите. Една непотрѣбна постѫпка – ще я изхвърлите. Всѣки день има нѣщо, което трѣбва да се изхвърли. Видите нѣкое камъче на пѫтя, отмахнете го. Каль има, прахъ има въ кѫщи – изчиствате я.

Запримѣръ вие, изгрѣвчани, като идете при нѣкой вашъ приятель, ни най-малко не си изувате обущата. За бѫдеще, като идете нѣкѫде, да си носите лапчуни. Щомъ влѣзешъ, ще си изуешъ обущата, ще обуешъ лапчунитѣ. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате нѣкѫде, ви съветвамъ да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчунитѣ и тогава влѣзте. Нѣма какво да се извинявате. Та кой какъ дойде при мене, казва: „Извинете, извинете“. Да, извинете. Единъ мой съветъ е това – обувайте си лапчуни. Азъ трѣбва да си купя пръвъ лапчуни. Намислилъ съмъ да си купя хубави лапчуни. Като отида нѣкѫде, ще ги нося. Често трѣбва да влизаме въ своята душа, да си очистимъ работитѣ, да очистимъ тѣлото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си нѣма да дойде. Трѣбва да се работи. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другитѣ хора. Азъ гледамъ мнозина отъ васъ, които постоянно проповѣдватъ, образуватъ крѫжоци, учатъ другитѣ. Оставете се отъ това. Излѣзте въ свѣта. Тукъ да образувате крѫжоци – тия нѣща ги оставете. Вие разваляте работата, която азъ върша, отколкото да я поправяте. Най-после съмъ намислилъ: Ако вие не вземете това, което ви уча – азъ самъ ще напусна, ще се откажа отъ работата си въ България, ще напусна България, ще намѣря единъ народъ, дето да прилагатъ любовьта. Не обичамъ хора, които не обичатъ Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че азъ съмъ дошълъ да уреждамъ живота. Уреденъ е животътъ ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповѣдвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовьта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за миръ, който знаете. Че азъ не съмъ отъ слѣпитѣ хора. Утре като замина, ще започнатъ да дѣлятъ азъ какво съмъ казалъ. Азъ не искамъ вие да казвате азъ какво съмъ казалъ. Но онова, което азъ съмъ казалъ, какъ Богъ ви го открилъ вѫтре и вие какъ сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщамъ внимание на този, който нѣма плодъ. Постоянно коригираме нѣкои работи. Тъй, както говоря, не одобрявамъ нѣкои работи. Има нѣкои нѣща, за които нѣщо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учишъ. Нека си теглятъ“. Но пакъ има единъ егоизъмъ, казвамъ: Ще паднатъ, пакъ ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дамъ единъ съветъ, понеже ще ми вземе само 10 минути, пъкъ иначе трѣбватъ ми часове да ви изваждамъ навънъ. Сега ще кажете: „Тъй не се говори“. Какъ се говори? Да живѣемъ по любовь. /Учительтъ го изговори нѣколко пѫти много тихо/. Азъ ще ви говоря сега: Да живѣемъ по любовь, по любовь да се живѣе. /Сѫщото го изговори много високо/. Сега остава последното – „по любовь“. Една мѫтна каша. Нѣма никаква любовь. (Нѣкой) казва: „Той по любовь не живѣе“. Тъй не се живѣе по любовь. Азъ съмъ решилъ едно нѣщо. Понеже си казвамъ: Тия хора не искатъ да живѣятъ по любовь, какъ ще ги уча? Ще взема всичкитѣ погрѣшки и ще ги поправя. Пари назаемъ вече не давамъ, не искамъ никого вече да уча, защото законъ е, ако нѣкой е дошълъ при мене – Богъ ви е привлѣкалъ при мене. Азъ съмъ длъженъ да му покажа пѫтя къмъ Бога. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Ако така кажа азъ, че съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ, азъ съмъ едно съ Бога. Ако не съмъ едно съ Бога – никакъвъ Пѫть, никаква Истина и никакъвъ Животъ не съмъ. Щомъ кажа „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“, азъ и Богъ сме едно. Следователно Богъ е въ мене и азъ съмъ въ Бога. Азъ не може да работя за себе си. Всѣки човѣкъ, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щомъ кажешъ „Азъ съмъ“ – ти и Богъ трѣбва да бѫдете едно. Щомъ въ мене е Богъ и щомъ азъ съмъ въ Него, въ тебе нѣма да има никакво противоречие. Ще бѫде Неговата Воля.

Азъ искамъ да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както азъ разбирамъ. Вие ще бѫдете свободни. Азъ ще изпълня Волята Божия тъй, както азъ я разбирамъ и азъ съмъ на правата страна. Ако азъ нося единъ голѣмъ товаръ – то е за моята сила. Ако вие носите малъкъ товаръ – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Азъ съмъ толкова силенъ, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи въ работата, която направимъ. Който носи голѣмиятъ товаръ – добре да го носи. Който носи малъкъ товаръ – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носятъ. Всѣко нѣщо, което правите – правете го съзнателно, че Богъ е вѫтре въ васъ и вие сте въ Бога. Само така може да се поправи свѣтътъ. По другъ начинъ не може да се поправи. Тамъ, дето Богъ не пребѫдва въ хората, и тѣ не пребѫдватъ въ Него, нищо не се постига. Постигатъ се временни работи, но вѣчни работи не могатъ да се постигнатъ.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
35. Лекция на Общия Окултенъ класъ
11 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ – София.

Три основни тона

Отче нашъ.

Духътъ Божи.

Всички говорите за правия пѫть, ходите въ него. Бихъ желалъ всѣки единъ да пише за правия пѫть, тъй както той го вижда.

Правиятъ пѫть е пѫть безъ препятствия. Пѫть, който има препятствия – той не е правъ. Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ. Тя минава и нѣма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини – мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. – „Че нѣмамъ“. – „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ – давашъ. Срещнешъ другъ – давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ. Измѣни се и стани на 21 години. Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ. Та сега ви казвамъ: Сега не носете опредѣлени лица – ще ви знаятъ всичкитѣ.

Другото положение, че нѣкой пѫть ние искаме да бѫдемъ справедливи. Но въ какво седи справедливостьта? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни. Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето. Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“. Той върви по вѫжето, клѣка. Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“. Той се хване съ краката, тебе ти настръхва косата, пъкъ то е майсторъ.

Сега вие всички се плашите отъ сиромашията. Вие настръхвате отъ сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила. Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза. Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде – гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове – тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни гами, щомъ ние се отклонимъ отъ тия гами – страдаме. Всѣки единъ човѣкъ е построенъ по една гама. Тази гама той трѣбва да я измѣни. Въ цѣлокупния животъ ти не вървишъ по една гама, но постепенно всѣки день ще се измѣни гамата. То е за нѣкои, които разбиратъ музиката, не знаятъ какво нѣщо е гама. Музикантитѣ знаятъ, но много малко знаятъ. Една гама може да е минорна, може да е мажорна – то е един методъ за пѣене. Или основниятъ тонъ на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е соль, може да е си. Ако е до, какво иска да каже съ тази гама? Ако започва съ до, ако е до-мажоръ, какво иска да каже? Въ природата ти си въ една гама на живота, ти си постоянно въ едно вѫтрешно напрежение, искашъ да излѣзешъ отъ едно състояние. Азъ наричамъ това една гама, която излиза отъ до. Напрежението – то е едно яйце, което се мѫти нѣкѫде, турено е подъ квачката, мѫти се 21 день и пилето трѣбва да излѣзе. Щомъ излѣзе пилето – нѣма напрежение. Ти чувашъ гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клокъ, клокъ“. Англичанитѣ оттамъ взеха думата „клокъ“ (clock). Добре използувай времето – клокъ. Какво казва пилето? Майката казва: „Клокъ“. Пилето не казва „клокъ“, то казва: „Чипъ, чипъ“. На турски значи – „излѣзъ“. Питамъ: Защо пилето казва „чипъ“, а майка му казва „клокъ“? Чипъ – клокъ. Българитѣказватъ: „Клочи – нѣщо, което бъбли“. Майката казва: „Приготви се за работа“. То казва: „Ще излѣза, ще излѣза“, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откѫде го намѣри това нѣщо сега?“ Ще кажете, че е нѣщо много оригинално. Нѣщата вѣрни ли сѫ или не? Вѣренъ тонъ е онзи, съ който въ даденъ случай можешъ да свършишъ дадена работа. Невѣренъ или неправъ тонъ е, съ който не можешъ да свършишъ една работа. Не може да ти помага. Много пѫти васъ ви трѣбватъ пари. Че вие, ако знаехте да пѣете, че можехте да ги имате навсѣкѫде. Въ сегашното общество, ако имахте хубавъ гласъ – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спрешъ нѣкѫде, ще кажешъ: „Да ти попѣя. Трѣбватъ ми 15 лева. Ще ти попѣя една пѣсень. Обичашъ ли?“ Изпѣешъ – не 15, но 25 изведнажъ ще ти дадатъ. Ида при единъ боленъ човѣкъ, зная известни музикални формули, на васъ нѣма да ви ги кажа, то е престѫпление, сами ще ги намѣрите. Като изпѣешъ тази формула, веднага човѣкъ става здравъ. Но въ живота не е най-важното паритѣ. Тѣ сѫ едно срѣдство. Въ живота най-важното е човѣкъ да има свѣтлина. Второто важно нѣщо е да има топлина. И третото важно нѣщо е да има сила. Свѣтлината ще я поставишъ горе въ ума си. Топлината ще я поставишъ въ сърдцето си. Топлината и тя дава онзи ритъмъ на движението. Сърдцето показва топлината и онзи ритъмъ на топлината. Докато той е правиленъ, животътъ върви. Силата е туй, което е въ връзка съ цѣлото тѣло. Тя дава възможность да ходишъ, да работишъ. То е сила. Умътъ е, който дава начинъ какъ да се справишъ съ всичкитѣ мѫчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нѣщо го знаете. Какво нѣщо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти нѣкакво знание? Майката ти дава възможность, но майка ти, като те роди – трѣбва да идешъ на училище, да се учишъ отъ нѣкой учитель. Майката иска да знаешъ, да придобиешъ туй знание. Но възможноститѣ сѫ въ тебе. Майка ти нѣма време да те учи. Едно дете много мѫчно се учи отъ майка си, едно дете много мѫчно се учи отъ баща си. За да се учи детето, бащата трѣбва да го прати отвънъ, други да го учатъ. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нѣмате въ сѫщность свѣтлина въ ума си и, ако нѣмате топлина въ сърдцето си и, ако нѣмате сила въ тѣлото си – вие не може да се учите. Възможно е човѣкъ безъ свѣтлина да живѣе, възможно е безъ топлина да живѣе, но то е обикновено положение. Има единъ животъ извънъ свѣтлината, има единъ животъ извънъ топлината, извънъ силата. Ние не го знаемъ какъвъ е. Има, сѫществува – тѣ сѫ теории, предположения. Вие въ сегашния животъ имате идеята, създадена отъ хиляди години, че нѣма нѣщо по-лошо отъ сегашния животъ. Всички индуси работятъ да се освободятъ отъ живота. Какъвъ ще бѫде онзи животъ, въ който тѣ искатъ да влѣзатъ? Казватъ: „Другъ животъ, животъ на Давакана“. Питамъ: Кѫде е Давакана? Кѫде е правилниятъ тонъ? За да намѣря единъ правиленъ тонъ, на колко километра далече да го намѣря? Въ мене е тонътъ, въ мене е възможностьта да създамъ този тонъ. Правилниятъ, хубавъ, мекъ, силенъ тонъ – то е въ мене. Той е въ мене, въ главата ми, мѣстото съ милиметри не може да се мѣри.

Изобщо мнозина отъ васъ не искате да пѣете. Но пѣенето е първиятъ потикъ. Човѣкъ, който не пѣе – той е далече отъ любовьта. Човѣкъ, който пѣе – той е близо до любовьта. Всички онѣзи, на които имъ се продължи живота, ставатъ весели, позапѣятъ. Когато човѣкъ престане да пѣе, то е болезнено състояние. Той е вдаденъ въ нѣкоя дълбока мисъль. Но и въ една дълбока мисъль има пѣене. Всѣка мисъль, която е вѣрна, произвожда състояние, въ което човѣкъ се радва. Когато човѣкъ разреши една мѫчна задача, въ него се образува една вѫтрешна радость, че неговото лице просиява. Сега, въ каквото и общество да сте, хората се чоплятъ постоянно едни-други. Искатъ да знаятъ кой е по-красивъ, кой е по-силенъ, по-уменъ. То сѫ външни състояния на човѣка. Кой е по-уменъ човѣкъ? Ако азъ изпѣя при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпѣя една пѣсень, тази плоча следъ 15–20 минути и тя пѣе като мене. Тази плоча, която се върти и пѣе, съзнава ли пѣенето? Ако ѝ кажа да изпѣе нѣкоя друга пѣсень, тя ще каже: „Азъ пѣя само това, което ми преподали. Днешната пѣсень, която ми преподадоха – нея пѣя. Друга пѣсень не пѣя“. Казвашъ: „Азъ ходя само по този пѫть“. Като ходишъ само по този пѫть, ти си въ положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този пѫть. Въ този пѫть, въ който ходишъ, има вече разнообразие. Днешниятъ пѫть, въ който ходя, втори пѫть нѣма да го мина. Той ще се различава. Пѫтьтъ, който утре ще мина, и той се различава. Всѣки день пѫтьтъ, който изминавамъ, той се различава. Ти този пѫть не го знаешъ, сега го учишъ. Пѫтьтъ въ живота, който сега минаваме – сега го учимъ. Ние мислимъ, че знаемъ пѫтя. Казва: „Азъ го зная този пѫть. Пѫтя за Бога го зная“. То е тъй – да вземешъ една карта и да кажешъ: „Това е България“. И ще кажешъ: „Тукъ е Варна“. Казвашъ: „Зная този пѫть на картата“. Но я тръгни да ходишъ въ действителность, знаешъ ли го? Казвашъ, че на картата го знаешъ, казвашъ откѫде се минава за Варна, тръгни самъ да видишъ какъ се ходи оттукъ до Варна. Може и на картата да видишъ пѫтя оттукъ до Америка, но я тръгни да видишъ какъ се отива. Вѣрна ли е тази карта, тази крива линия?

Нѣкой пѫть слушамъ нѣкой човѣкъ въодушевилъ се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но въ себе си трѣбва да събудишъ онзи вѫтрешенъ интересъ. Често съмъ загатвалъ, че човѣкъ трѣбва да се подмлади. Но, за да се подмлади човѣкъ, трѣбва да се освободи отъ известенъ товаръ. Ние сме натоварени психологически. Седишъ и мислишъ. Майката остарѣла, 4–5 деца има. Бащата остарѣлъ, защото тия деца трѣбва да ги храни. Хубаво. Азъ нѣкой пѫть гледамъ много научно. Едно куче, като остарѣе, отъ какво (е) остарѣло? То е остарѣло отъ мислене за храната си. Тукъ го биятъ, тамъ го биятъ – неспокойно. Ония кучета, които не сѫ бити, които сѫ галени, не остаряватъ много рано. Онѣзи, които сѫ бити, по-скоро остаряватъ. За всѣко малко парченце хлѣбъ – бой. Знаете ли колко мѫчно е да възпиташъ едно куче или една котка? Но нѣкой пѫть има много възпитани котки, много възпитани кучета. Единъ български свещеникъ ми разправяше за една своя възпитана котка въ Варна. Остави въ стаята печена кокошка, плешки отъ курбанъ на Гергьовдень, котката вѫтре не бута, седи и чака. Като влѣзе той, ако ѝ даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излѣзе, тя върви подиръ него, иде до вратника, той излѣзе, тя се качи на дървото, слѣзе и пакъ се върне въ кѫщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посрѣща на вратника. Но, кѫдето и да я остави, никога не си позволява да вземе отъ копанчето. Тя е една възпитана котка. Какъ мислите? Други не съмъ виждалъ, той ми разправяше. Доколкото ги зная азъ, все обичатъ да бутатъ. Доколкото котки съмъ оставилъ, нито една не е издържала. Оставилъ съмъ ги при хубави баници – опитвали сѫ баницата, оставилъ съмъ ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусихъ се“. Азъ я погледна.

Трѣбва да станемъ свободни въ своята мисъль. Нѣщата могатъ да се разбиратъ отъ много гледища. Една пѣсень може да я пѣя по много начини. Но въ дадения случай има единъ правиленъ начинъ. Имашъ свобода да измѣнишъ нѣщата. Щомъ влѣза въ една система, напримѣръ сега музиката се изучава споредъ начини, както сега се развива, както сега се образуватъ гамитѣ, както е наредена музиката. Ако идешъ да свиришъ на единъ органъ – ще свиришъ, както е нареденъ. Какъ сѫ наредени клавишитѣ? Като знае – ще знае какъ да свири. Но въ свиренето всичкитѣ нѣща иматъ полза. Човѣкъ да пѣе и да свири, той съ музиката внася свѣтлина въ ума си, и съ музиката той внася известна специфична топлина, и съ музиката внася известна сила въ организма си. Всички ония хора, които сѫ музикални, характеритѣ имъ сѫ съзнателни. Човѣкъ, който е музикаленъ, самъ познава погрѣшката си, казва: „Извинете“. Онзи, който не е музикаленъ, нѣма да ги познае. Има една аналогия, че въ музиката ти виждашъ погрѣшката си. Казва: „Не е тази погрѣшка много голѣма“. Голѣмитѣ погрѣшки и малкитѣ, тѣ се различаватъ. Но имате сѫщото: имате малъкъ огънь, (който) и голѣмъ може да стане, и голѣмиятъ огънь малъкъ може да стане. То е отношение. Една погрѣшка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставишъ тази погрѣшка съ години, тя ще стане голѣма. Единъ математикъ изчислява, че ако 25 стотинки въ времето на Христа се дадатъ подъ сложна лихва, то се получава едно грамадно число следъ 2000 години отъ тия 25 стотинки. Той казва, че ако цѣлата земя е злато, нѣма да може да изплати дълга. То е една малка добродетель въ тебе, ако ти я развивашъ, следъ 2000 години ще стане грамадна. Законътъ е сѫщъ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадешъ условия, следъ време то става мощно. Казвате: „Какво като съмъ добъръ?“ Следъ 2000 години ще бѫдешъ толкова богатъ, че нѣма да има като тебъ втори толкова богатъ. Този математикъ не се спира само на това, но той отива по-далечъ. Азъ не съмъ провѣрявалъ доколко сѫ вѣрни неговитѣ изчисления, но той казва, че ако всѣки 5 минути падатъ въ една банка по една земя, като нашата, злато – то трѣбвало 9000 години да пада на всѣки 5 минути, за да си изплати дълга.

Та азъ вземамъ другата страна: Дайте възможность, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Нѣма да я бѫде тази работа. Ние не вървимъ по правия пѫть. На зло отиваме ние. Нѣма хора“. Какъ нѣма хора? Два милиарда хора има. Хора има. Оставете хората настрани, но всѣки единъ въ себе си да каже: „За какво съмъ дошълъ азъ на земята“.

Всички се оплакваме, че нѣкой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размѫща, какво лошо има? Реката Нилъ, нали като се размѫти, носи всичкитѣ богатства. Най-богато мѣсто за пшеница е областьта на реката Нилъ, кѫдето се образува най-хубавото жито, най-хубавитѣ класове, които даватъ по 260 зърна. Сега ние казваме: „Лошъ е животътъ. Хората не сѫ добри“. То е пресилена работа. То е наполовина вѣрно. Направи една погрѣшка, не взелъ фа вѣрно. Казва: „Не пѣе хубаво“. Казвамъ: Направилъ една малка погрѣшка, не взелъ фа или ми вѣрно. Нѣкой ми не може да вземе вѣрно, нѣкой фа не може да вземе вѣрно, нѣкой ре не може да вземе вѣрно. Сега нѣкой, който се учи да ходи дълго време, трѣбва да ходи, за да се научи какъ да вземе ре. Нѣкой пѫть може да направимъ единъ опитъ, да пуснемъ 10 души да ходятъ и да познаемъ по хода (имъ) може ли да взематъ вѣрно ре или не. Като тръгне, още по движението азъ може да зная може ли да взема фа или не. Единъ човѣкъ, който обича парицитѣ, единъ човѣкъ, който обича винцето, единъ човѣкъ, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата – фа взема много вѣрно. Който обича хлѣбеца – фа взема много вѣрно. Всѣки човѣкъ, който обича нѣщо материално, той фа взема вѣрно. Това е твърдение. Нѣкой ще каже: „Докажи“. Нѣщата трѣбва да се докажатъ само не на теория, но научно. Кои нѣща сѫ научни. Научни нѣща сѫ онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамитѣ – това е наука. Ще изучавате положението на гамитѣ, какво отношение иматъ, строежа въ създаването на една пѣсень, въ създаването на една музикална пиеса или въ създаването на една симфония. Или има хора, които съ години работятъ въ музиката. Сега, като говоря, не искамъ да ви кажа, че трѣбва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснемъ сега, това е единъ анекдотъ. Въ какво седи анекдотътъ? Може да е вѣренъ, може да не е вѣренъ. Всичкитѣ анекдоти сѫ нѣщо украсено. Нѣщата въ единъ анекдотъ не сѫ поставени тъй, както въ сѫщность (сѫ), но има нѣщо украсено въ тѣхъ. Запримѣръ: Анекдотъ има за жената на Сократа, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти. Но пъкъ и Сократъ не билъ стока. Той има толкозъ дефекти въ себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния животъ, който Сократъ не обичалъ. Като се гледа черепа на Сократа, черепътъ (му) е много правиленъ, но въ строежа на неговия носъ има нѣщо. Тя е трѣбвало да го възпитава, като нѣкое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократъ. Тѣ турили единъ анекдотъ. Той казва така, азъ ще го преведа. Питали го защо се оженилъ за нея. Той казва, че се оженилъ за нея да види, ако може да търпи несгодитѣ на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животътъ му ще стане веселъ. Казватъ, че била много лоша. Въ какво седи лошото? Единъ день той довелъ единъ приятель въ кѫщи. Тя носи единъ легенъ, обаче следъ като полѣла да си измиятъ рѫцетѣ, Сократъ направилъ една погрѣшка. Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете. Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате. Лошото въ хлѣба, кѫде е? Най-хубавиятъ хлѣбъ може да имате и да останете недоволни отъ хлѣба, понеже ако горчи този хлѣбъ или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нѣщо не трѣбва да бързаме изведнажъ да го изѣдемъ.

Вие всички имате желанието да бѫдете щастливи. То щѣше да бѫде най-голѣмото нещастие. Въ какво седи щастието на човѣка? Щастието на човѣка, то е единъ моментъ. Падамъ въ реката, давя се, дойде единъ човѣкъ, извади ме. Въ дадения случай виждамъ, че щѣхъ да изгубя живота. Избави ме този човѣкъ и къмъ него се заражда едно хубаво чувство на благодарность. Виждамъ Божествениятъ промисъль – турило единъ уменъ човѣкъ да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човѣкъ въ дадения случай. Накѫдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съмъ се докачилъ нѣкѫде, влѣза въ водата да се давя, започна да се давя и виждамъ, че не е хубаво, но нѣма кой да ме извади. Изважда ме този човѣкъ и въ мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човѣкъ, че е дошълъ да ме избави. Казвамъ: Да се дави човѣкъ въ водата (е) по-лошо, отколкото да страда отвънъ. Та казвамъ: Хубавитѣ условия въ живота трѣбва да ги използуваме. Сега при всичкитѣ лоши състояния, които имаме, все има нѣкоя хубава мисъль, която седи край брѣга. Седишъ и мислишъ. Нѣкой пѫть ти минава една мисъль и казва: „Погледна ме малко другояче Богъ, Който създалъ свѣта, промислилъ всичко, заради тебе“. Ти не виждашъ благото, което Богъ е създалъ. Гледамъ – нѣма нито едно нещастие. Имате толкозъ блага, които Богъ ви е далъ и азъ се чудя, че не ги виждате. Само да бутнешъ едно копче и всичко ще имате на разположение. Въ банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – въ съдрани ходите, не ги знаете. Носите скѫсани обуща, а имате хубави – и тѣхъ не ги знаете. Пиано имате – не го знаете кѫде е. Ходите и казвате: „Какво да правимъ?“ Вземате единъ лотариенъ билетъ, (за) да ви се падне единъ милионъ. Милиони вие имате въ банката, казвате: „Кѫде сѫ?“ Едни тукъ се усмихватъ, други сѫ много сериозни. Представете си една отлична картина на нѣкой художникъ, усмихне се. Азъ зная една усмивка какво означава. (Нѣкой) казва: „Вижъ какъвъ билъ“. Нѣкой казва: „Азъ мислѣхъ, че може да пѣя“. Но като мисля, виждамъ, че той трѣбва да пѣе. Нѣкой седи и мисли, че може да пѣе. Ти самъ като си – попѣѝ на себе си най-първо. Пѣйте на себе си първо. Вие пѣете на другитѣ. Пѣйте на себе си. Вие сутринь като станете – попѣйте на Господа. Господь казва: „Я да видимъ какво си научилъ по музика“. Вие станете сутриньта и сте недоволни, камертонътъ не е вѣренъ, не си взелъ единъ вѣренъ тонъ. Какъвъ тонъ вземате сутринь като станете? Сега казвате: „Стани, бре“. Единъ ми казва какъ казвалъ на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе“. Самъ на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо“. После казва: „Бре, Иванчо, не ставашъ. Стани, бе“. Пакъ лежи. – „Стани, бе, Иванчо“.

Сега нѣкой пѫть вие мислите, че сте нѣщо въ свѣта, че сте нѣщо. Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашитѣ дарби не сѫ проявени. Ние искаме да се проявимъ предъ хора невежи. Какво ще покажемъ – чудна работа? Тия лампи, които свѣтятъ, сами се показватъ. Ти си цвѣтъ, който живѣе. Като цвѣтъ, казвашъ: „Елате да помиришите“. Като помиришешъ, знаешъ, че този цвѣтъ е цъвналъ. Казва: „Не трѣбва да има илюзии“. Казва: „Трѣбва да бѫда добъръ човѣкъ“. Трѣбва да живѣешъ като цвѣтъ. Ти си музикантъ – трѣбва да проявишъ музиката. Ти си добъръ човѣкъ – трѣбва да проявишъ доброто. Доброто дава основнитѣ тонове – до, ми, соль – доброта, справедливость и разумность. Това сѫ основнитѣ тонове. Въ соль нѣщата цъвтятъ, въ ми нѣщата взематъ посока. Единъ художникъ, за да нарисува една картина, трѣбва да разбира какво нѣщо е ми. За да може да рисува, трѣбва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морскиятъ брѣгъ, ако нарисува – ще дойдатъ вълнитѣ и ще го заличатъ. Трѣбва да има хубаво платно. Сега влизамъ въ положението, развивамъ една философия. Казвамъ: Пѣйте добре. Но комуто и да кажа отъ васъ, се стѣснява. Нѣкой пѫть азъ може да пѣя. Казвамъ си: Какво ще имъ пѣя? Тѣ не разбиратъ отъ тази музика. Казвамъ: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има въ единъ тонъ. Ако вземешъ вѣрно тона до, имашъ една болка, която те стѣснява. Изпѣешъ тона до и болката мине. Пѣѝ на крака си /Учительтъ пѣе: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака“/. Изкуство е това. Азъ пѣя, но мене кракътъ не ме боли. Ще търпишъ, ще пѣешъ и кракътъ ще престане (да те боли). Ще смѣнишъ своето състояние. Трептенията се смѣниха, влизашъ въ хармония. Болкитѣ на крака показватъ, че сме влѣзли въ дисхармония съ нѣкого отъ висшитѣ свѣтове. Казватъ: „Основата ти не е правилна“. Измѣни камертона. Ела въ съгласие съ Великия Законъ и ти ще пѣешъ. Сега изпѣйте ми вие. Трудна работа. Азъ пѣя тъй хубаво, защото не съмъ боленъ. Но ви казвамъ: Когато ви боли крака, какъ трѣбва да пѣете? Болестьта въ свѣта е едно условие. Най-първо създайте си въ ума една мисъль, че Богъ е приготвилъ неизчерпаеми условия за васъ. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бѫдешъ благодаренъ, така да бѫде погълната мисъльта, че цѣлиятъ свѣтъ представя възможность за твоето подигане. Нѣма какво да се безпокоишъ. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казватъ: „Вали“. Казвамъ: Вали, не вали – ще вървимъ. Тръгнахме, тѣ мислятъ, че азъ като отивамъ, ще престане. Мислятъ, че азъ ще кажа на дъжда да престане. Казвамъ: То едва е започнало. Вървимъ, и дъждъ – и отвънъ и отвѫтре. Трѣбва да ни умие главитѣ, краката. Всички казватъ: „Защо е този дъждъ?“ Казватъ: „Неблагоприятни условия“. Но всички, които минаха презъ неблагоприятнитѣ условия, се чувствуваха добре. После, дъждътъ бѣше пъленъ съ магнетическа енергия, която като пада дъждътъ, все ще остане въ насъ. Ние имаме криво понятие. Дъждътъ може да развали фасона на дрехата. Чорапитѣ ми бѣха бѣли, станаха черни отъ каль. Обущата ми се оцапаха, до колѣне мокри, и външнитѣ гащи мокри, и вѫтрешнитѣ мокри. Вали дъждъ, трѣбва да се преоблѣка, какво ще правимъ? Казватъ: „Днесъ ли намѣри да идешъ на екскурзия?“ Казвамъ: Днесъ тамънъ е при най-лошитѣ условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че отъ васъ по-добри хора нѣма. Ще кажете, че е подигравка. Нѣма по-добри хора отъ васъ. Че не сте добри – то е другъ въпросъ. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора нѣма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитость. Имате добродетели. Нѣкои ваши приятели мислятъ, че сте добри, нѣкои не мислятъ – две мнения има. Две мнения сѫ необходими. Когато нѣкои наши приятели мислятъ, че сме добри и когато нѣкои мислятъ, че сѫ лоши – много добре мислятъ. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щомъ сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щомъ съмъ добъръ – то е ваше схващане. Казва: „Като баба нѣма да бѫдешъ, ще се проявишъ, трѣбва да се уважаватъ хората“. Другиятъ казва: „Меко постѫпи“. Вода си. Като падне нѣщо въ водата, казва: „Заповѣдайте“. Отвори мѣсто да влѣзе. Пъкъ, ако сте нѣкоя канара, че хвърлятъ камъкъ (по нея), тя казва: „Навънъ отскочи“. Тогава кой е правъ? И водата е права, и канарата е права. Нѣкой пѫть разсѫждаваме. Нѣкои хора сѫ като водата – пущатъ, но затварятъ. Другитѣ не те пущатъ, отскачатъ. Казватъ: „Навънъ работи“. Като влѣзешъ вѫтре, не можешъ да излѣзешъ. Канарата казва: „Навънъ“. Водата казва: „Влѣзъ, ще те науча. Ти мислишъ, че азъ съмъ отъ мекитѣ. Като влѣзешъ въ мене, азъ ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчешъ, после азъ ще те тъпча“. Канарата те отхвърля, казва: „Азъ искамъ да останешъ свободенъ“. Онѣзи, които насъ ни гонятъ, искатъ нашата свобода. Да не ни тъпчатъ. Онѣзи, които не ни гонятъ, тѣ отгоре ще ни тъпчатъ. Ще си изберешъ на канара ли да паднешъ или въ водата ще влѣзешъ. Ще изберешъ единия или другия. Пъкъ единъ день водата, като изтече, ще отвори мѣсто. Пакъ ще останешъ свободенъ. Тя е щедра. Тя ще те остави наследникъ. Сега тя, като напусне това мѣсто, като замине, камънитѣ ги оставя наследници. Следователно всичката опитность, която придобиваме въ водата или върху камънитѣ, тази опитность остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме въ свѣта, от каквато и форма да сѫ, тѣ сѫ едно богатство. Стихътъ казва: „Всичко онова, което се случи на онѣзи, които любятъ Бога, то ще се превърне за добро“. Значи, каквото и да се случи на човѣка, ще се превърне на добро. Щомъ е добро, то е богатство, което ще занесешъ съ себе си. То влиза като строежъ въ твоя умъ, въ твоето сърдце и твоето тѣло. Трѣбва да благодаримъ за онова, което става. Не трѣбва да остава въ насъ едно понятие, че сме нещастни. Ще благодаришъ, че нещастието те е засегнало малко съ крачето си и щастието съ малкото краче ще те засегне. Ще благодаришъ въ себе си за всѣко нѣщо, което ви се случва, защото Богъ е, Който примирява противоречията въ насъ. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовьта е единственото нѣщо, любовьта ще дойде последна. Когато съберемъ всички данни и факти, най-противоположни въ насъ, тя ще примири всичкитѣ и ще изкара най-хубавото, което нѣкога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живѣемъ въ това, събраното.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
36. Лекция на Общия Окултенъ класъ
18 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ – София

Ново воюване

Отче нашъ.

Изгрѣва слънцето.

Каква бѣше темата? „Правиятъ пѫть“.

Ако вие запитате гладниятъ – защо е гладенъ, ситиятъ – защо е ситъ, мислите, че е много лесна работа. Да кажемъ, че имате точката A, лесна работа е точката A. Имате правата линия . Лесна работа. Имате квадрата C. Казвате: „Лесна работа“. Но какво нѣщо е точката? Точката е безпространствена, никакво пространство не завзема. Какъ ще схванете? Тази точка, която е безпространствена, прави пространството, образува правата линия. Но всѣка права линия съ нищо не може да се опредѣли, само има дължина. Презъ нея може да се мине, не представя никаква преграда. Казвате: „Отворете вратата“. Що е врата? Врата е, което затваря. Щомъ вратата се затваря, не може да влѣзешъ и да излѣзешъ. Щомъ вратата се отваря, ти можешъ да излѣзешъ и да влѣзешъ. Нужни ли сѫ врати за духовния животъ? Но законитѣ и правилата за сегашния животъ сѫ нужни. За единъ музикантъ, за едно дете, което учи по музика, не се е измѣнило правилото. Но когато изучите всичката музика, тия правила не сѫ нужни. Музикално музикантътъ е надъ всичкитѣ правила. Има разни методи за свирене – че лѫкътъ какъ трѣбва да се държи. Има разни методи за пѣене – какъ трѣбва да се пѣе. Едни пишатъ така (1 на чертежа), други (2 на чертежа). Кое е правото? Едни пишатъ наклонено надѣсно, други пишатъ наклонено налѣво. Единиятъ е правъ и другиятъ е правъ. Отивашъ налѣво – правъ си. Отивашъ надѣсно – правъ си. Казва: „Влѣво отива“. Какво има? Може да отива надѣсно. Ако нѣма лѣво и дѣсно, тогава накѫде ще се движи?

Сега има установени възгледи. Казва: „Има моралъ“. Запримѣръ: богатитѣ хора иматъ единъ моралъ, беднитѣ хора иматъ другъ моралъ. Богатиятъ мисли, че каквото има, ако нѣкой му го вземе – не е право. Бедниятъ мисли, че ако му платятъ повече, отколкото сѫ му казали, е право. Но ако му платятъ по-малко, отколкото му обещали, не е право. Богатиятъ, ако повече има, и бедниятъ, ако му платятъ повече, считатъ, че е право. Но ако на богатиятъ взематъ нѣщо или на бедниятъ платятъ по-малко, счита, че не е право. То сѫ относителни нѣща. Представете си, че вие сте богатъ човѣкъ и нѣма другъ на свѣта. Какъвъ законъ ще туришъ? Представи си, че ти си богатъ човѣкъ. Какъ законъ ще туришъ? Щомъ има подобни на тебе, ще туришъ законъ, но щомъ ти си самъ, какъвъ законъ ще туришъ? Казвамъ: Ти си последенъ, искашъ да ядешъ. Наядешъ се, искашъ да си почивашъ. Кое е хубавото – гладенъ ли да си или ситъ да си? Ситиятъ произлиза отъ гладния и гладниятъ произлиза отъ сития. Какъ ще го разберете? Или казано другояче: гладниятъ, като се наяде, става ситъ. Ситиятъ, следъ като мине дълго време, огладнява. Значи това не сѫ две статически положения. Гладътъ не е статическо положение и ситостьта не е статическо положение. Значи – промѣнчиво е то. Да опредѣля: ти се движишъ въ една посока, но ако се движишъ по земята, земята една равнина ли е, една плоскость ли е? Има голѣмо разнообразие. Ако се движишъ въ всѣко мѣсто, положението, въ което ти ще се изложишъ, ще се различава. Ако изучавате земята, ако вие се движите отъ южния полюсъ къмъ северния и ако се движите отъ северния къмъ южния полюсъ, вие ще видите голѣмо различие. Ако обикаляте земята около екватора, пакъ ще намѣрите голѣмо различие. Сега запримѣръ: тукъ всѣки день става день и нощь. Ако идешъ на северния или на южния полюсъ, тамъ има само единъ день. Като изгрѣе тукъ слънцето, издига се и залѣзва, заобикаля. Тамъ наоколо се върти слънцето. Северниятъ полюсъ става юженъ и южниятъ става северенъ. Слънцето се върти навсѣкѫде, върти се нагоре, излиза и пакъ слиза надолу и се изгубва. Ще кажете сега: „Кои сѫ причинитѣ?“ Ученитѣ хора обясняватъ, то е единъ дълъгъ и широкъ въпросъ. Но следъ като ти го обясни, пакъ остава непонятно. Единъ сѫботянинъ, като ми говори за сѫботата, искаше да ме убеди и азъ да празнувамъ сѫботата. Казвамъ му: Ако е за единъ свещенъ день, то е на северния полюсъ. Който иска хасълъ сѫботянинъ да бѫде, тамъ да иде. Като изгрѣе, само единъ день има. Тогава два вида сѫботяни има: едни – северняци и други – южняци. Тогава мѫжете-сѫботяни трѣбва да живѣятъ на северния полюсъ, а женитѣ – на южния. Само по единъ день ще има. По какво се отличава северниятъ полюсъ, по какво се различава земята? Запримѣръ: северниятъ полюсъ е нагоре, южниятъ е надолу по отношение на нейната орбита. Защото южната страна е по-тежка, остьта не е перпендикулярна, но е малко наклонена съ 23 градуса. Сега тия работи сѫ свързани съ нашия животъ. Казва: „Мене що ме интересува, че нашата земя е наклонена 23 градуса?“ Всѣки единъ човѣкъ не е наклоненъ и той се движи наклонено, както е наклонена земята. Така и всѣки човѣкъ е наклоненъ. Всичкото противоречие произтича отъ този наклонъ, отъ 23-тѣ градуса. 23 е число на раздора. Човѣкъ, който има 23, неговиятъ умъ, неговото сърдце – постоянна бъркотия има. Откѫде-накѫде? 2-тѣ постоянно обърква каша, а 3-тѣ примирява. Имаме постоянно примирение и размирение. Постоянно вие се смущавате, запримѣръ, за нищо и никакво. Нѣкой (е) боленъ и вие се опасявате, че ще умре. Сега казвашъ, че ти ще умрешъ. Единъ ми казва: „Ти ще умрешъ“. Казвамъ: Не съмъ умиралъ, но зная какво е умиране. Не съмъ умиралъ, нѣмамъ понятие за смъртьта. Казва: „Ще умрешъ“. Казвамъ: То е понятие само. Казвамъ: Ти умиралъ ли си? – „Не, предполагамъ“. Да предполагашъ нѣщо не е наука. Казвамъ: Сега зная, че живѣя, че ще умра – предполагамъ, че ще изчезна. Кѫде ще изчезнешъ? Когато ледътъ изчезне и се стопи, изчезналъ ли е? Когато водата изчезне и се превърне на пара, изчезнала ли е? Най-първо вие мислете за себе си. Всѣки единъ отъ васъ има понятие за себе си, че е нѣщо, но какво е – и той не знае. Запримѣръ: вие нѣмате ясна представа вие какво сте, вънъ отъ вашето тѣло. Вие сте сраснати, седите въ една кѫща, имате понятие за кѫщата, имате понятие, че каквато е кѫщата – това сте и вие. Не е вѣрно. Кѫщата ви седи на едно мѣсто, вие излизате и влизате въ кѫщата. Сега вие мислите, че тѣлото и вие се движите, но тѣлото ви не се движи, вие се движите, тѣлото ви седи на едно мѣсто. Представете си, че имате кѫща на две колела. Впрѣгнали сте единъ конь. Накѫде върви коньтъ – натамъ върви и колата. Питамъ: Кой се движи – кѫщата или вие? Кѫщата се движи съ васъ. Ако вие останете на едно мѣсто, и тя остава на едно мѣсто. Ако вие я движите, и тя ще се движи. Сега вие казвате, че материалниятъ животъ изисква нѣщо. Материалниятъ животъ не изисква нищо. Материалниятъ животъ е единъ резултатъ на онова, което ние сме направили. Азъ, човѣкътъ, се интересувамъ за доброто. Защо? Като основа, върху която може да съградя своята кѫща. Интересувамъ се отъ справедливостьта, понеже ми трѣбва материалъ, чрезъ който може да градя тази кѫща. Следователно: справедливостьта дава материалъ, съ който може да се гради. Доброто дава основа, разумното дава начинъ какъ да се движимъ. Казвамъ: Мене не ми трѣбва никаква основа, мене не ми трѣбва никакъвъ материалъ, мене не ми трѣбва никакъвъ начинъ за живѣене. Тогава питамъ: Какъвъ ще бѫде животътъ, какъ ще живѣешъ тогава, каква ще бѫде представата за живота? Казвамъ: Когато има единъ цигуларь, който има една хубава цигулка, той ме интересува самиятъ, но въ дадения случай ме интересува цигулката. Азъ ще го слушамъ, той ще ми свири – това е реално. Всички нѣща отвънъ не сѫ музикални. То сѫ само условия за музиката. Щомъ като свири, чрезъ въздуха той предава една своя идея, една истина и между мене и него се образува една вѫтрешна връзка. Че въздухътъ се движи – това не е музика. Въздухътъ е проводникъ на музиката. Презъ въздуха минава самата музика, тя става единъ хубавъ начинъ да се приеме животътъ. То е музиката, то сѫ музикалнитѣ тонове. Всѣки тонъ е проводникъ на Божественото, което хората не го знаятъ какво е. Нѣкой мисли сега, че той е музикаленъ. Може да има единъ хубавъ животъ. Добриятъ животъ съдържа въ себе си най-фината материя, добриятъ животъ съдържа (въ себе) най-фината топлина, добриятъ животъ съдържа въ себе си най-фината свѣтлина. А пъкъ тази топлина и тази свѣтлина сѫ пакъ проводници на това, което хората не го знаятъ. Свѣтлината е проводникъ. Като дойде свѣтлината, се проявява знанието. Свѣтлината е едно условие за знанието, което трѣбва да научимъ. Ако нѣмашъ свѣтлина, нѣма да имашъ знание за нѣщата. Често ние мислимъ, че изпълняваме Волята Божия. Какъ си представяме ние Господа? Азъ си Го представямъ като едно сѫщество, което никога нѣма да произведе смутъ въ ума ми, представямъ си Бога – едно сѫщество, което никога нѣма да произведе смутъ въ сърдцето ми, представямъ си Богъ – едно сѫщество, което никога нѣма да произведе смутъ въ тѣлото (ми). Следователно, туй, което смущава ума ми, туй, което смущава сърдцето ми и туй, което смущава тѣлото ми – не е Богъ. Туй, което смущава ума ми, сърдцето ми, тѣлото ми – то не е Богъ. То сме ние. Що съмъ азъ? Азъ съмъ, който може да смущавамъ ума си, азъ съмъ, който може да смущавамъ тѣлото си, азъ съмъ, който може да смущавамъ сърдцето си – нищо не съмъ азъ. Тогава вие, като се смущавате, сте обърнали работата, не разсѫждавате правилно. И вие, като смущавате сърдцето, умътъ и тѣлото си, казвате, че Господь смущава ума ви, сърдцето ви и тѣлото ви. Когато ти си спокоенъ, казвашъ: „Това съмъ азъ“. Замѣстили сте Господа. Господа сте турили на вашето мѣсто. Вие сте се поставили на мѣстото на Господа, та сте объркали свѣта. Казвашъ: „Господь живѣе въ мене“. Ако Господь живѣе въ тебе, Господь е много малъкъ. Има две нѣща важни въ свѣта – движението отъ безкрайно голѣмото къмъ безкрайно малкото и отъ безкрайно малкото къмъ голѣмото. Който разбира тия два полюса, веднага той ще нагоди живота си на земята и въ духовния свѣтъ, и въ Божествения, навсѣкѫде ще бѫде господарь на положението. Нѣма да умира, нѣма да боледува, нѣма да бѫде сиромахъ. Въ този свѣтъ ние нѣма да имаме тия противоречия, които сега имаме. Запримѣръ: свѣтътъ има голѣми смущения. Ние сме на единъ вулканъ. Всѣкога този вулканъ може да ни изхвърли нѣкѫде. Вземете единъ Лондонъ, преди години какво бѣше, пъкъ сега е развалини. Много градове сега се развалятъ. Защо се развалятъ? Идеитѣ на хората сѫ такива. Сега хората искатъ да обсебятъ земята, да станатъ господари. Има сега една борба между Бога и човѣка. Сега Господь се е запретналъ и казва: „Ти съ кого ще се боришъ, съ мене ли?“

Та сега тази война е война на духоветѣ. Чернитѣ духове сѫ хората. Свѣтлитѣ духове е Богъ въ тѣхъ. Сега една война има между Бога и човѣцитѣ. Казватъ: „Кой ще надвие?“ – Богъ. Де е Богъ сега? Свѣтли духове има между англичанитѣ, между германцитѣ, между руситѣ, между българитѣ. И отъ чернитѣ има между българитѣ, между англичанитѣ, между руситѣ, германцитѣ. Объркали сѫ се, че не може да ги познаете. Сега азъ да ги опредѣля, да имате една ясна представа. Чернитѣ човѣшки духове сѫ много красиви отвънъ, а отвѫтре сѫ много грозни. Като ги срещнешъ – отвънъ на светии мязатъ, но отвѫтре съ черни, като го погледнешъ – страшилище. Но той е скритъ въ маската. Ти го виждашъ, меко говори. На свѣтлитѣ духове маскитѣ сѫ отвънъ грозни, много страшни, но отвѫтре, като смъкнешъ маската, сѫ ангели. Сега вие се смущавате като срѣщате грознитѣ хора. Казвате: „Той е дяволъ“. Пъкъ той отвънъ е такъвъ, а отвѫтре е красивъ човѣкътъ. А пъкъ азъ казвамъ обратното: Дяволътъ е ангелъ отвънъ, ангелътъ е дяволъ отвънъ. Отвънъ грозното е Божественото, а красивото отвънъ е човѣшкото. Отвѫтре красивото е Божественото, а отвѫтре грозното е човѣшкото. Обратни сѫ процеситѣ.

1 е Божествено, 2 е човѣшко, 3 е Божествено, 4 е човѣшко. 1 и 3 е Божествено, 2 и 4 сѫ човѣшки. На васъ идеята не е ясна. Нѣма защо да става ясна. Трѣбва да мислите сто години още по цѣлъ день. Вие опредѣляте по половинъ часъ да мислите. Човѣкъ, ако разбира една идея, той трѣбва да измѣни живота си. Казвамъ: По кой начинъ се познава Божествения порядъкъ? Ако азъ съмъ гърбавъ, щомъ мисля по човѣшки – гърбицата ми остава. Щомъ мисля по човѣшки – краката ми се завръзватъ, рѫцетѣ ми се завръзватъ, очитѣ ми се завръзватъ, ушитѣ ми се завръзватъ. Щомъ мисли по човѣшки, човѣкъ остарява, космитѣ му ставатъ не само бѣли, но като свинска четина дебели ставатъ. По човѣшки щомъ мислишъ, главата почернява. Чернитѣ коси сѫ човѣшки. Сега какъ обичате вие – чернитѣ глави или бѣлитѣ? Бѣлитѣ глави сѫ на старитѣ, чернитѣ сѫ на младитѣ. Питамъ: Ако въ зимата не падне никакъвъ снѣгъ по земята, да побѣлѣе, ако зимно време земята не побѣлѣваше и ако лѣтно време дъждъ не падаше, тогава какво щѣше да бѫде състоянието на земята? Щѣше да бѫде една пустиня. Снѣгътъ, този материалъ, който пада като една покривка, но сѫщевременно е единъ материалъ, отъ който се изработва нѣщо. Между снѣга, между дъжда, между свѣтлината, топлината, има отношение – всички тѣ сѫ резултатъ на старитѣ хора. А пъкъ растенето, това, което расте и дава плодъ – то е на младитѣ. Отношение има. Но ако нѣма влага, ако нѣма топлина, ако нѣма свѣтлина – младиятъ не може да расте. Следователно онѣзи, които не разбиратъ дълбоко отношението, което сѫществува въ природата, казватъ: „Този човѣкъ е старъ“. Но стариятъ ще се превърне, той ще даде условия на младия да излѣзатъ сладкитѣ плодове.

Та казвамъ: Ако вие въ васъ постоянно не се подмладявате и ако вие постоянно остарявате – вие сте човѣкъ. Човѣкъ е този, който постоянно се подмладява и постоянно остарява. Какъ остарява? Знае да придобива. Стариятъ човѣкъ, който има знание, не е старъ. Младиятъ човѣкъ, който не расте и не придобива сила, не е младъ. Младиятъ човѣкъ постоянно трѣбва да придобива сила, стариятъ трѣбва постоянно да придобива знание. Тогава знанието и силата, като се съединятъ, образуватъ живота, тогава животътъ въ свѣта се явява. Вие питате: „Вѣрвамъ ли въ Бога?“ Азъ Господа Го виждамъ въ една моя мисъль да коригира нѣщата. Въ една моя постѫпка Господа Го виждамъ, казва: „Тази постѫпка не е права“. Въ едно мое отношение къмъ нѣкои хора – къмъ едни съмъ разположенъ, къмъ други не съмъ разположенъ. Казва: „Разположенъ си, защо?“ Този човѣкъ е богатъ, не че не го обичамъ, но за парицитѣ. То е политика. Има знание. То е политика. Но политиката не е животъ. То е хубаво, не е лошо. То е хубава дреха. Та казвамъ сега: Трѣбва да се образуватъ ония, правитѣ отношения между хората. Сега двама силни хора се борятъ. Нали сега се бориха единъ ромънинъ и единъ българинъ. Вестницитѣ нищо не говорятъ, само едно малко антрефиле. Когато Данъ Коловъ се бори, много го разгласиха. Тогава политическата констатация бѣше друга, сега политическата констатация е друга. Борятъ се 47 минути и борбата свърши. 47 минути се хващатъ за рѫце, крака, глава, за туй-онуй, че най-после българинътъ хваща ромънина, дига го и го блъска въ земята. Свърши се работата. 47 минути хване го, той се изплъзне, хване го за врата, той се изплъзне. После онзи го хване, тури го отдолу, мачка го. Знаете ли защо го хваща за гърлото? Тамъ е дихателната система, като го стисне за гърлото – отслабне. Онзи мръдне съ главата, освободи си главата. Всички вие сте въ положението на Данъ Коловъ и на този Ферещановъ. Всѣки човѣкъ въ свѣта се бори. Борба има. Борите се сами съ себе си. Дойдешъ нѣкѫде, искашъ да проявишъ нѣкой моралъ, борба има. Нѣкой пѫть съблазънь имашъ. Дойдешъ нѣкѫде, пари има или видишъ плодоветѣ. Ако идете въ Америка, хората минаватъ покрай градинитѣ и никой не кѫса плодове. Въ България, ако минете покрай пѫтя, всички плодове сѫ обрани, дори плодоветѣ паднали на земята не ги взематъ въ Америка. Българи, като минаватъ въ Америка, ще ги познаете. Като минатъ – откѫснатъ си. Българинътъ е много практиченъ, казва: „Защо да го оставя да гние на земята? Трѣбва да се яде“. Три понятия трѣбва да имате въ свѣта. За да добиешъ сила въ свѣта, трѣбва да имашъ едно здраво тѣло. Безъ здравото тѣло, силата не идва. За да бѫдешъ добъръ, трѣбва да имашъ сърдце, което да функционира добре. За да бѫдешъ уменъ, трѣбва да имашъ едно разбиране за свѣтлината. Че ако ти допуснешъ каква и да е дисхармония, ти нарушавашъ онзи законъ на вѣчната, Божествената хармония. Ти на земята не можешъ да се подигнешъ. Защото на земята, за да се подигнешъ, за да станешъ ученъ човѣкъ, трѣбва ти свѣтлина. За да бѫдешъ ученъ, трѣбва ти една хубава глава. За да бѫдешъ едно гениално сѫщество, трѣбва ти едно добро сърдце. За да можешъ да постигнешъ своя идеалъ въ мисъльта си, трѣбва ти едно здраво тѣло. Казвамъ: Здравината на на нашитѣ тѣла зависи отъ нашата мисъль и отъ нашитѣ чувства. Мисъльта внася свѣтлина. Тя е необходима. Безъ свѣтлина нищо не става въ свѣта. Безъ топлина нищо не става въ свѣта и безъ сила нищо не става въ свѣта.

По нѣкой пѫть азъ за любовьта говоря, но любовь нѣма на земята. Не може да има любовь. На земята има отражение на любовьта. Запримѣръ: вие влѣзете въ единъ салонъ, дето има изложени картини на разни мѣстности, но тия картини нѣматъ никаква реалность. Имате нарисувани картини, но това не е реалностьта, това е отражение на нѣкаква реалность нарисувана. Колкото и да е гениална тази картина, ни най-малко не съответствува на онова, което е въ природата. Даже и при най-добрата фотография пакъ е така. Мене като сѫ ме фотографирали, гледамъ – много страшенъ ме фотографиратъ, азъ не се познавамъ, турятъ ми лоша маска. Фотографиратъ ме по сѫщия законъ, страшенъ ме рисуватъ. Турятъ ми отвънъ маска. Казвамъ: Отвѫтре съмъ добъръ, отвънъ съмъ страшенъ. Гледамъ нѣкого като го фотографиратъ – отвънъ го ретуширатъ, направятъ го красивъ. Казвамъ: Този е отъ чернитѣ. Сега това не трѣбва да го навиете на пръста си. Човѣкъ като носи една маска, той е свободенъ човѣкъ. Ти, като не носишъ маска, не си свободенъ. Всичкитѣ хора на земята носятъ маски, нѣма нито единъ безъ маска. Затова сѫ свободни. Утре, като замине отъ свѣта, кой ще го знае? Представете си сега нѣкой пѫть, ако азъ като изяснявамъ нѣщата, вие ще си извадите едно заключение съвсемъ странно. Представете си единъ барабанчикъ бие барабана, представете си тази кожа е одрана отъ нѣкое животно, (което) има съзнание. Като биятъ барабана, мисли, че нея биятъ. Какво е направила, като биятъ барабана? Голѣмото зло е направено, кожата е одрана отъ гърба на животното, турена е на единъ барабанъ. Барабанчикътъ я бие съ две тояжки. Казвамъ: Какво престѫпление прави барабанчикътъ? Какво наказание ще му турите, че той бие барабана? Какво наказание ще турите на единъ човѣкъ, който би ви казалъ: „Ти не си уменъ човѣкъ“ или ти каже: „Ти си лошъ човѣкъ“. Какво наказание ще турите сега? Най-първо туй, което казва, вѣрно ли е? Какво (се) подразбира, че е лошъ човѣкъ? Че съмъ енергиченъ човѣкъ. Казвамъ нѣкому: Слушай, не ме закачай, не ме закачай. Знаешъ ли, като те блъсна… Кой е добриятъ човѣкъ? Блъснешъ го този човѣкъ, той казва: „Благодаря“. Ти го ударишъ, той казва: „Заповѣдайте“. Ти ударишъ две плѣсници. Щомъ ти ударишъ две плѣсници, ти минавашъ за добъръ човѣкъ.

Единъ индуски учитель пратилъ единъ отъ своитѣ ученици при единъ воененъ. Казва: „Ще идешъ, ще му ударишъ една плѣсница. Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще ударишъ една плѣсница. И на единъ философъ, който философствува, и на него ще ударишъ“. Отива при военния и като му ударилъ една плѣсница, той му ударилъ две, прекатурилъ го. Показалъ му какъ се бие. Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му ударилъ една плѣсница. Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го ударилъ. Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го ударилъ, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Какъ е?“ Казва: „На военния ударихъ една плѣсница, пъкъ той ми удари две. Онзи, който се молѣше, ударихъ му една плѣсница, само му потрепераха рѫцетѣ, но не ме удари. А като ударихъ философа, той даже не обърна внимание“. „Кой, казва, обичаше най-много?“ – „Онзи, който хичъ не обърна внимание“. Сега вие идете въ свѣта. Азъ правя сравнение. Вие ударите на военния една плесница, (той) удари ви две. Кривъ ли е човѣкътъ, че ходишъ да го биешъ? Че той си върши своята длъжность. Чудни сѫ, когато казватъ, че това не е право. Че кажете имъ кой е правъ въ свѣта. Онзи, който отива да сѣче едно дърво, правъ ли е? Като сѣче дървото, правъ ли е? Онзи, който изѣде единъ конь или изѣде едно агне, правъ ли е? Казвамъ: Де е престѫплението въ свѣта? Има едно право. Азъ го опредѣлямъ така, казвамъ: Всѣко нѣщо въ свѣта, което става безъ любовь, е престѫпление. Всѣко нѣщо въ свѣта, което става съ любовь, то е Божие благословение. Всѣко нѣщо, което става по законъ, е Божия мѫдрость, то е благословение. Всѣко нѣщо, което става безъ мѫдрость, то е престѫпление. Та казвамъ: Тамъ, дето любовьта не взема участие и дето мѫдростьта и истината не взематъ участие, тия постѫпки сѫ престѫпление. А тамъ, дето любовьта взема участие, дето мѫдростьта и истината взематъ участие, то е Божие благословение въ свѣта. Заради менъ е така, то е моето правило.

Да кажемъ тия двамата борци, дето се бориха, ако вие като българи искате българинътъ да победи, но ако българинътъ е силенъ – той ще победи. Ако онзи ромънецъ е силенъ, а българинътъ е слабъ, тогава? Ти ще се питашъ: „Защо да не победи българинътъ?“ Защото е слабъ. Така е споредъ мене. Българинъ е онзи, на който душата е пълна съ любовь. Българинъ е онзи, на който умътъ е пъленъ съ знание и мѫдрость. Българинъ е онзи, на който тѣлото е пълно съ истина, съ свобода. Той е българинъ. И англичанинътъ е сѫщиятъ, и германецътъ е сѫщиятъ, който и да е – всѣки човѣкъ, който има тия качества, той е човѣкъ, той е българинъ. Който ги нѣма, не е българинъ. Казвамъ: Тази трѣбва да бѫде вашата представа. Всѣки човѣкъ, който нѣма въ себе си любовьта, той не е никакъвъ, нѣма никакво бѫдеще. Само ония хора иматъ бѫдеще, които иматъ любовьта. Бѫдещиятъ свѣтъ е за хората на любовьта, не настоящата любовь. Заради насъ, хората, ни трѣбва спокойствие на ума.

Сега се биятъ хората, биятъ се германци и руси. Защо? Не можеше ли безъ бой? Можеше. Щомъ не може безъ бой, тогава съ бой. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ: българитѣ, следъ като изтъчатъ плата, нали го валятъ. Представете си, че валѣнето това е бой, защото като турятъ плата – тамъ има две тупалки, тупатъ го, обръщатъ го и най-после платътъ уплътнява. Можеше ли безъ да се бие този платъ? Тъй, както е изтъкано, и безъ бой можеше. Но като е валѣно, е по-гѫсто, по топли. Хората, като се биятъ, по-топли ще станатъ. И безъ бой може. И съ бой може, и безъ бой може. То зависи споредъ разбиранията на хората.

Помнете едно въ свѣта, че вие не сте фактори на нищо. Всичко въ свѣта, което става, е точно отмѣрено, разумно, то е единъ Божественъ планъ, който туря всичкитѣ народи да извършатъ Неговата воля. Нѣма народъ въ свѣта – тѣ не го знаятъ това – всички служатъ. Англичанитѣ мислятъ за себе си, руситѣ мислятъ за себе си, българитѣ мислятъ за себе си, но въ този смисълъ има единъ Божественъ планъ. Българитѣ ще служатъ на Господа и англичанитѣ, безъ да знаятъ, и тѣ всички служатъ на Господа. Казвамъ: Не се пристрастявайте, дръжте въ себе си Божественото, считайте всичкитѣ народи въ свѣта като синове Божии. Господь, като съгрѣши единъ синъ, хване го за ухото. Еврейскиятъ народъ, който бѣше избранъ народъ, имаше 36 хиляди обещания. Колко пердахъ яде и още яде. Сега мислите: „Объркана работа“. Върху една бѣла книга ще се пише. Вие искате да живѣете въ свѣта безъ страдание, но самиятъ животъ на земята изисква. Ако ние не страдаме, отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Сега казвате, че културата седѣла, че единъ килограмъ грубо желѣзо струва 10 лева. Ако това желѣзо го направите на тънки жици и се продаде, ще струва 25 хиляди лева. Следъ като изпредете това желѣзо на тънки жици, че го продадете за 25 хиляди лева, какво сте допринесли на желѣзото? Самото желѣзо какво е придобило?

Каква е Волята Божия въ свѣта? Вие вземате участие въ войната, искате едни да победятъ отъ тѣзи, които се биятъ, искате едни да победятъ. Че то сѫ хиляди и милиони хора, които иматъ майки и бащи, плачатъ. Какво допринася това въ свѣта? Ние не можемъ да предотвратимъ нѣщата, не е въ нашата сила, не е въ нашата сила ние да спремъ хода на тия събития. Тогава какво трѣбва да се прави? Ще кажемъ: „Господи, да бѫде Твоята воля“. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае кой е на правата страна. Не да предполага само кой е на правата страна. Богъ е на страната на слабитѣ. Бащата на земята най-първо започва съ Христовия законъ. Като дойде детето, по Христовото учение Го приема, милва го по любовь. Като стане детето на 5–6 години, дойде законътъ, гледашъ детето започне да пѣе. Наложатъ това дете бащата и майката, казватъ му: „Ти ще се подчинявашъ на баща си и майка си“. Единъ день тия деца станатъ по-силни отъ бащата. Разправяше ми единъ баща, казва: „Хванаха ме двамата ми синове, държатъ ме и жена ми ме налага. Единъ ме държи за главата, другъ за краката, а жена ми ме налага. Ти, ако си, казва, на моето мѣсто, какво ще правишъ?“ Рекохъ: Ще търпя. – „И азъ съмъ отъ тия“. Пита ме нѣкой: „Ти защо не си жененъ?“ Защото не искамъ да ме биятъ. Той после ме пита: „Ти защо не се ожени?“ Не искамъ да ме биятъ. Онзи, който се жени, трѣбва да знае ще го биятъ или не, да е ясновидецъ. Ако синоветѣ, които ще дойдатъ, ще го биятъ – да се откаже. Ако нѣма да го биятъ, ако ще живѣятъ по любовь – тогава да се ожени. То е само единъ примѣръ. Азъ го вземамъ, но то е изключение. Не че всички били, само едного били. Толкозъ бащи има, които никакъ не сѫ бити. Тарасъ Булба, като пратилъ синоветѣ да се учатъ, като се върнали, искалъ да знае колко се подобрили. Най-първо по-младия синъ набилъ, дошълъ да голѣмия синъ, но той набилъ баща си. Казва бащата: „Ти си се научилъ“. Бащата удря, и синътъ удря. Той казва: „Така те искамъ, да удряшъ“.

Въ свѣта трѣбва да се боримъ. Да удари човѣкъ съ любовь и да се търкули. Да удари човѣкъ съ знание и да се търкули. Търкуляне – значи човѣкъ да се движи. Азъ по нѣкой пѫть не харесвамъ. Азъ съмъ представѣлъ работитѣ и вие казвате: „Учительтъ говори за любовь“. За любовь говоря, но азъ правя наблюдение – никѫде нѣма любовь. Гледамъ въ тревата, две сѫщества се хванали, давятъ се. Гледамъ онзи паякъ хваналъ една муха, тя бръмчи, моли се. Той казва: „Така е предопредѣлено, ти трѣбва да се жертвувашъ“. Казвамъ на паяка: Защо я хвана? Той казва: „Моя работа“. Рекохъ: Не е право. Казва: „Не е право“. Законъ има, какво търси тукъ? Казвамъ: За мой хатъръ не можешъ ли да я пуснешъ? Казва: „Че кой си ти?“ Азъ съмъ по-силенъ отъ тебе. Ако ти не ме послушашъ, азъ ще ти покажа азъ кой съмъ. Казва: „Че ти по-голѣмъ ли си отъ паяцитѣ?“ Много по-голѣмъ. Ти ще ме слушашъ. Ако не – имамъ единъ законъ. Казва: „Говоришъ ли ти истината или се шегувашъ? Да не би ти да си голѣмъ паякъ?“ Азъ съмъ най-голѣмиятъ паякъ. – „Щомъ си най-голѣмиятъ паякъ…“, и той започна да кѫса мрежата и остави свободна мухата. Казва: „Бела да нѣмамъ“. Вие какво ще разберете сега? Вие по човѣшки, ако го разбирате. Но има единъ законъ. На паякътъ може да му предамъ това не съ думи. Азъ мисля и пращамъ известни вълни, казвамъ: Пусни мухата. Пращамъ известни вълни и произвеждамъ една дисхармония. Като пращамъ тия вълни, той започва да ги чувствува, спре се най-първо, най-първо искаше да я оплете. Като пратя мисъльта, той се спре. Дойде до едно мѣсто, че вече тия мои влияния не може да ги издържи или той бѣга отъ паяжината, или започва да кѫса тази паяжина. Щомъ се ослуша, азъ се спра да мисля. По нѣкой пѫть нищо не казвамъ и той изѣде мухата, наблюдавамъ го какъ я яде. Виждалъ съмъ паяци какъ я оплитатъ, тя бръмчи, той я оплете, дойде до врата ѝ, изпие сока. Следъ като я изѣде, нѣма нищо, откѫсне я, пакъ направи паяжината – да нѣма престѫпление.

Сега да оставимъ паяцитѣ. Ние какъ трѣбва да живѣемъ? Тамъ седи философията. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да бѫде единъ добъръ проводникъ на Божественото. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на духовното. И всѣки единъ човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на човѣшкото. То сѫ три нѣща, за да се изпълни Волята Божия. Трѣбва да бѫдемъ проводници на Божествената енергия, на духовната енергия и на човѣшката енергия. На човѣшкото, значи на човѣшката мисъль. На Божествената любовь и на Божествената мѫдрость всички трѣбва да бѫдемъ проводници, за да видимъ каква е Волята Божия. Тогава ще поправимъ живота си и животътъ ни ще бѫде като днешния день ясенъ. /Вънъ е ясно и слънчево/. Ако има престѫпление, ще има облаци. Ако има по-голѣми престѫпления, ще се явятъ дъждове и бури. Ако живѣемъ както трѣбва, Той ще превърне всичко за добро. Помнете едно нѣщо: Ние се намираме въ една преходна епоха въ свѣта. Стариятъ свѣтъ си отива съ всички свои порядки. Нашата мисъль, като едно дете, е била малка, но щомъ като стане на 21 години казва: „Не съмъ младъ, но като възрастенъ човѣкъ ще живѣя“.

Трѣбва да знаемъ, че всичкитѣ хора страдатъ. Не ние страдаме. Единственото сѫщество, което страда – това е Богъ. Ние се мѫчимъ, гнѣвимъ. Туй, което страда и съжалява въ насъ, казва: „Създадохъ тия хора, дадохъ имъ всички блага, тѣ не оценяватъ и изпитватъ моето търпение“. Той не е отъ слабитѣ, може да ги смаже, но Той търпи. Той страда и казва: „Станете умни, не ме предизвиквайте. Ако азъ излѣза вънъ отъ себе си, да стана като васъ, ще ви изпопердаша синца ви“. Седи Той и ние казваме: „Слабо сѫщество е онова, което страда“. То е силното въ свѣта. Това, което не страда, е слабо сѫщество. Онова, което страда, то е силното въ свѣта. Онова, което не страда, то е слабото. Дотогава, докато ние страдаме, ние сме силни. Дотогава, докато ние мислимъ, ние сме силни. Дотогава, докато ние работимъ, ние сме силни. Щомъ не работимъ, ние сме слаби. Щомъ не мислимъ, ние сме отъ слабитѣ. Щомъ не страдаме, ние сме отъ слабитѣ. Вие имате понятие, вие не трѣбва да бѫдете отъ старитѣ хора. Ние трѣбва да влѣземъ въ страданията, да станемъ съучастници на Неговитѣ страдания.

Тази война, която става сега, е за добро. Не че самата война е добро, но туй зло, което сѫществува, не може да се изправи по другъ начинъ. На тия хора две хиляди години се проповѣдва, не разбиратъ. Иде сега войната. Казватъ: „Не може ли безъ война?“ Сега щомъ се биятъ – не може. Следъ като се биятъ, всичкитѣ набрани енергии като изчезнатъ, ще се спре войната. Хората се биятъ съ желѣзо. Ако нѣма този предметъ, войната ще престане. Единъ день като нѣматъ пушки, като нѣматъ барутъ, като нѣматъ взривни вещества, аероплани, като нѣматъ автомобили, танкове, съ какво ще се биятъ? Единъ день, ако Господь имъ вземе рѫцетѣ, ако имъ вземе краката, ако имъ вземе очитѣ, ако имъ вземе сърдцата, съ какво ще се биятъ? Днесъ се биятъ, защото иматъ умъ. Ако Богъ имъ вземе всички тия работи, съ какво ще се биятъ? Та казвамъ: Азъ не съмъ противъ войната. Има една война, която е по любовь. Всички воюватъ. Азъ съмъ противъ войната, която е безъ любовь. Една война, която ще произведе едно по-голѣмо благо, отколкото ако не се биятъ хората, азъ съмъ за тази война. Но една война, която ще произведе повече нещастие, отколкото ако хората не се биятъ, азъ съмъ противъ войната. Азъ съмъ противъ всѣка постѫпка, която произвежда повече страдание, а по-малко благо. Азъ съмъ противъ всѣка постѫпка, която ще произведе повече страдание, а по-малко блага. Азъ съмъ за всѣка постѫпка, която ще произведе повече благо, отколкото повече страдание. Казватъ: „Да се не биемъ“. Това много общо казано. Ако една война ще произведе по-голѣмо благо за една свобода за цѣлото човѣчество – да се биемъ. Азъ съмъ противъ тази война, която ни разваля. То е вече едно опредѣление. То е разумното въ свѣта. За пръвъ пѫть войната не сѫществува. Тя сѫществува и за напредналитѣ сѫщества, и за ангелитѣ. Ангелитѣ, и тѣ воюватъ сега, и хората воюватъ. Казвамъ: Всички трѣбва да воюваме съ любовь. Всички трѣбва да воюваме съ знание, съ мѫдрость. Всички трѣбва да воюваме съ истина и за свобода. Туй, което носи свобода, туй, което носи истина, туй, което носи мѫдрость, което носи знание, което носи животъ въ себе си – ние сме за това.

Казвамъ: Сега не бѫдете пристрастни, не спорете кой трѣбва да победи. Ние сме за победата на любовьта въ свѣта. Ние сме за победата на мѫдростьта въ свѣта. Ние сме за победата на истината въ свѣта. Ние сме за победата на живота въ свѣта. Ние сме за победата на знанието въ свѣта. Ние сме за победа на свободата въ свѣта. Ние сме за доброто ядене, ние сме за доброто дишане и за доброто мислене. Максими трѣбва да имате. Всички трѣбва да ядемъ, всички трѣбва да дишаме, всички трѣбва да мислимъ. Благата, които Богъ ни далъ, ние ще ги оставимъ, единъ день ние ще напуснемъ земята, ще се явимъ при Господа. Какво ще Му занесемъ? Напуснете вашитѣ стари възгледи. Бѫдете вѣрни на любовьта, бѫдете вѣрни на мѫдростьта, бѫдете вѣрни на истината, вѣрни на знанието, вѣрни на свободата, вѣрни на живота, вѣрни на доброто ядене, вѣрни на доброто дишане, вѣрни на доброто мислене. Това е разрешението. Всѣки единъ трѣбва да го приложи, да направи нѣщо отъ себе си. Да бѫдемъ отъ тия, които ще оправятъ свѣта. После, не се произнасяйте за всички тия водачи на човѣчеството. Не мислете лошо. Гледайте онзи капитанъ, който рѫководи единъ параходъ, каквото знае – човѣкътъ ще направи. Безъ него е още по-лошо.

Та казвамъ: Онѣзи, които рѫководятъ сѫдбинитѣ, които сѫ турени надъ сѫдбинитѣ, разбиратъ работата. Васъ, ако турятъ, какъ ще оправите България? Мислите ли, че е лесно да се оправи България? Да координира тия хора, тѣхнитѣ интереси? То е много трудна работа да ги организирашъ. Но трѣбва да внесемъ нѣщо. Вижъ азъ какво разбирамъ. Съвременното човѣчество е затворено въ единъ салонъ, нѣма въздухъ. Ние ще дойдемъ да разбиемъ тия прозорци, да влѣзе въздухъ. Всѣки трѣбва да стане проводникъ, да влѣзе една енергия на любовь въ човѣчеството, всѣки трѣбва да стане проводникъ, да влѣзе една енергия на Божията мѫдрость въ свѣта. Да станемъ проводници на енергиитѣ на Божията истина въ свѣта. Проводници се изискватъ. Казваме: „Господь ще дойде отгоре“. То е механическо схващане. Той ни направилъ по образъ и подобие на себе си, за да работимъ сега заедно. Де е Неговиятъ образъ сега? Гледамъ нѣкои тукъ сте се влюбили, всѣки си има по една възлюблена. Мѫжътъ, който хваналъ своята възлюблена подъ рѫка – хубаво е. Ако азъ се влюбя само въ единъ косъмъ, търся само него, какво щѣше да стане съ другитѣ? На главата си имамъ 25 хиляди, всички трѣбва да ги обичамъ. Казва: „Моята жена“. Жена ти, като замине, кѫде ще я намѣришъ? Жената кѫде ще намѣри своя възлюбленъ? Обичашъ тия пари. Като ги дадешъ на бакалина, кѫде ще ги намѣришъ? Чудни сѫ хората. Единственото реално нѣщо, което трѣбва да свършимъ, какво е? Единственото реално въ свѣта – това е само Богъ. Богъ въ любовьта, Богъ въ мѫдростьта, въ знанието, въ свѣтлината, Богъ въ свободата, въ истината, въ правото въ свѣта.

Казвамъ: Всички сега трѣбва да бѫдете вѣрни на Господа. Единъ приятель иде при мене. Всички иматъ мнение. Азъ съмъ за всѣко хубаво мнение. Когато едно дете прави нѣщо хубаво, радвамъ се. Когато едно дърво дава хубавъ плодъ, радвамъ се и на него. Радвамъ се на всичко въ свѣта. Като тече рѣката, пакъ се радвамъ. Всичко въ свѣта е за добро. Всичко въ свѣта носи добро. Казвамъ: Да станемъ проводници на Божественото. Не по закона на насилието, защото насилието сѫществува въ свѣта. Ако поддържаме насилието, ние не носимъ нищо ново въ себе си. Турете закона. Отвънъ нека има насилие, отвѫтре въ васъ да нѣма никакво насилие. Да имаме единъ животъ безъ насилие. Искамъ отвѫтре да бѫдете силни. Казвамъ: Който обича, е силенъ. Който знае, е силенъ. Който е свободенъ, той е силенъ. Който е здравъ, той е свободенъ. Желая на синца ви отвѫтре да бѫдете свободни, а отвънъ да бѫдете ограничени. Отвънъ ние не можемъ да бѫдемъ свободни. На физическото поле никой не е свободенъ. Само въ Бога е свободата. Щомъ е Богъ вѫтре въ тебе, ти си свободенъ. Съ Бога сте свободни, безъ Бога не сте свободни. Свободата опредѣля. Никой човѣкъ, въ когото не прониква Божията любовь, Божията мѫдрость и истина, той е ограниченъ човѣкъ. Този, въ когото Богъ прониква, Богъ ще мисли дали той знае или не знае, ще започне неговата свобода. Той (е) силенъ човѣкъ. За да бѫдемъ силни, непремѣнно трѣбва да знаемъ. Да бѫдемъ проводници. Като се срѣщаме, всѣки да вижда въ другия проявлението на Бога. Дето го видимъ, да имаме всичкото уважение и почитание. Тамъ, дето е човѣшкото, може да си каже мнението. Азъ съмъ за критиката. Постѫпвашъ по човѣшки. Казва: „Азъ трѣбва да му платя“. Казва: „Защо го биешъ?“ – „Има да ми плаща. Ще го бия, понеже закѫснѣлъ да изплаща“. Казвамъ: Хубаво, но остави го, на – мене удари. Кой отъ васъ би направилъ това? Христосъ, Който дойде да спаси свѣта, защо остави гърба си да Го биятъ? Казва: „Нѣмамъ ли власть да поискамъ 12 милиона ангели да ме освободятъ?“ Но какъ ще се спаси свѣтътъ? Ангелитѣ не сѫ слаби сѫщества. Въ Стария заветъ имаме единъ ангелъ, който се явява една вечерь и поразява 15 хиляди. Колко ангели се изискватъ, за да очистятъ българитѣ?

Нѣма по-страшно орѫжие отъ орѫжието на любовьта. Нѣма по-страшно орѫжие отъ орѫжието на знанието, на Божията мѫдрость. Нѣма по-страшно орѫжие отъ орѫжието на истината. Най-страшнитѣ орѫжия сѫ тѣ. Казвамъ: Въорѫжете се всички. Не да кажемъ сега: „Ще сѫдимъ, нѣма какво да правимъ“. Ще туримъ ума си на работа. Ще туримъ сърдцето си на работа. Това е, което Господь иска отъ насъ сега.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
37. Лекция на Общия Окултенъ класъ
25 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Самообладание

Отче нашъ.

Изгрѣва слънцето.

Размишление.

Всички трѣбва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо. Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете. Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“. Извади тежестьта отъ сърдцето. Казва: „Тежи ми на ума“. Извади този товаръ отъ ума си. „И на тѣлото тежи нѣщо“.

После мнозина отъ васъ трѣбва да се научите да пишете. Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ? Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено. Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия. Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно. Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ. Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно. Нѣкой пѫть ухото е близо до главата, нѣкой пѫть е отдалечено.

Казвамъ: Когато се изучава човѣкъ, трѣбва да бѫдете много благороденъ, за да не би по външнитѣ признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лошъ човѣкъ“. Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ. Общото понятие е това. Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира. Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“. Сега ние трѣбва да имаме една обхода. Трѣбва да имаме една мѣрка. Тази мѣрка откѫде ще я вземемъ?

Както сте насѣдали, едни държите рѫцетѣ прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, нѣкой турилъ крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е. Искашъ пакъ старото. Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище. Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище. Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“. Господь, като мине, вижда много нѣща, всичко заличава и казва: „Нѣма да помена вече пристѫпленията ви“.

Та казвамъ: Трѣбва ви единъ новъ начинъ за постѫпка. Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия. Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви. Редъ поколѣния сѫ оставили старини. Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката. Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ. Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата. Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“. Отваря рѫката, да бѫде както Господь я създалъ да е хубава рѫката, и вратътъ да е хубавъ. Като видишъ – да излиза свѣтлина и топлина. Като пипнешъ тази рѫка – студена, защо ти е? Тя е мраморъ. Да е топла, да видишъ, че има движение. Рѫката предава нѣщо магнетично. По нѣкой пѫть азъ бихъ ви препорѫчалъ, като останете сами въ стаята, гледамъ тукъ – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблѣчешъ голъ въ стаята си и ако се харесашъ, тогава ще излѣзешъ така. Като се гледашъ, нищо да не те съблазнява. Като погледнешъ походката, ако има нѣщо да те съблазнява, не ходи да поставяшъ своята съблазънь вънъ, да ходишъ голъ. Гледамъ единъ, тръгналъ голъ и турилъ едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилѣгатъ по тѣлото. Като ходишъ отвънъ, не ходете съ обикновенитѣ си бѣли гащи. Направете си да прилѣгатъ или бѣли, или червени, или сини, (но) като ги туришъ – да прилѣгатъ. Отъ трико може да си направите. Тогава съ тѣхъ може да излѣзете. Единъ моралъ да има. Онова, което изявяваме, да има нѣщо хубаво, да го изнесемъ. Ако рѫката е хубава, изнеси тази рѫка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвамъ: Не трѣбва да даваме съблазънь единъ на другъ, да се критикуваме. Отъ всѣко нѣщо ти да си доволенъ и другитѣ да сѫ доволни.

Въ новото възпитание трѣбва да се внесатъ нови мисли, нови чувства, нови постѫпки. Критиката ужасно действува, обезвѣрява хората. Има хиляди правила дадени, не ползуватъ. То мяза на военщина. Може да се внесе единъ порядъкъ механически, но единъ механически порядъкъ зле се отразява. Пъкъ потрѣбно е нѣкой пѫть за порядъка на тѣлото (да) се изисква свобода. Но порядъкъ на сърдцето изисква още по-голѣма свобода. А за ума още по-голѣма свобода се изисква. Та казвамъ: Свобода трѣбва да внесемъ вѫтре въ живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърдце. Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича“. Ако не ви обича, намѣрете причината за тази необичь. Двама души не се обичатъ по единствената причина, че вървятъ въ различни посоки. Кои отъ тия се обичатъ? Тия двама се срѣщатъ. То е единъ пѫть. Това колело е отъ старъ окултенъ произходъ. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. A е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щомъ този крѫгъ се отвори, веднага змията става опасна. И въ електричеството имате сѫщото движение. Обичьта сега върви по права линия. То търси да разкѫса крѫга. Щомъ разкѫса крѫга, веднага туй разкѫсване произвежда поражение. Нѣкой пѫть вие въ себе си имате една мисъль, която ви поразява. Вие скѫсате този крѫгъ. Като излизатъ тия енергии изъ крѫга, този изворъ може да бѫде въ сърдцето, може да бѫде въ мозъка, въ крака ви, въ гръбнака, въ корема ви може да бѫде, въ гърдитѣ ви. Всѣкога отъ тия удари произтичатъ много болести.

Казвамъ: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи нѣкой човѣкъ, напада ви. Вие нѣмате въздържание, не сте търпеливъ. Кой е търпеливъ? Търпеливъ може да бѫде силниятъ човѣкъ. Слабиятъ човѣкъ не може да бѫде търпеливъ. Богъ е търпеливъ да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи единъ конь, то не е търпеливо. Онзи всадникъ, който се качилъ на коня (и) държи коня – той е търпеливъ. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашиятъ умъ, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако въ вашитѣ чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако въ тѣлото, като вървите, вие не владате органитѣ си – слаби сте. Казвамъ: Най-първо трѣбва да станемъ силни. Силни органически, силни по сърдце и силни по умъ. Тази сила нѣма да дойде по наследство. Върху туй трѣбва да се работи дълго време. Нѣкой пѫть седишъ и вѫтре се дразнишъ. Свири нѣкой на пианото, дразни те. Говори нѣкой, виждашъ работитѣ не сѫ свързани, не сѫ логични. Религиознитѣ говорятъ нѣкои работи, заблуждения иматъ. Представятъ за онзи свѣтъ туй, което не е. Менъ, дето сѫ ми разправѣли за онзи свѣтъ какво сѫ виждали. Тия нѣща сѫ вѣрни, но туй не е онзи свѣтъ. То сѫ редъ картини, филми. Ходилъ нѣкой на нѣкой филмъ, вижда войната, но то е филмъ, то не е войната. Тя е една малка картина, взета отъ нѣкой сюжетъ отъ бойното поле.

Трѣбва да се влѣзе сега въ Божествения свѣтъ, дето сѫ разумнитѣ сѫщества. Само тогава човѣкъ може да се облагороди. Стремете се по мисъль, по чувство да се свържете съ напредналитѣ сѫщества. Земята е пълна съ тѣхъ. Вие не може да ги намѣрите. Казвате: „Кѫде да ги намѣримъ тия сѫщества?“ Всичкитѣ ония сѫщества на земята какъ намиратъ слънцето? Я вижте онзи щурецъ, направилъ дупка и я турилъ оттамъ, отдето ще изгрѣе слънцето. Като изгрѣе слънцето, да може да хваща лѫчитѣ на това слънце. Казвамъ: Всичкитѣ ония добри хора въ свѣта, тѣ мязатъ на запалени факли. Вечерно време като пѫтувате, като се приближите къмъ тѣхъ, тѣ ще ви ориентиратъ въ пѫтя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вѣрно. Кое показва настоящото състояние? Ако десеть години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пѣете. Вие сте добъръ, но умътъ ви не е развитъ, пѣние нѣмате. Следъ десеть години вие се научавате да пѣете хубаво, да свирите хубаво, имате придаденъ единъ плюсъ. Десеть години като се занимавате съ математика, имате единъ плюсъ. Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи. Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота. Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората. Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ. Като види плода, има една усмивка. Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ. Щомъ не обича череши, казва: „Не ме интересуватъ черешитѣ“.

Всички търсите щастие въ живота, пѫтя, по който трѣбва да дойде новиятъ животъ. Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето. Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ. Сърдцето е цѣлъ свѣтъ. Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ? – Ще ви намрази. Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го. Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си. И въ чувствата си (да) имате сѫщото уважение и почитание къмъ него.

Казвамъ: Въ такива класове, както сте тукъ събрани, вие изгубвате самоуважението. Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече. Тукъ се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“. Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви. Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ. Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде. Вие не сте недоволни отъ него. Дойде ви една мисъль въ васъ, дойде ви една лоша мисъль, вие не можете да се освободите.

Първото нѣщо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето. Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето. Освободи се отъ тѣхъ. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва. Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта. Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести. Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи, най-после въ кръвьта се отлага и въ мозъка започва да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е.

Казвамъ сега: Научете се да бѫдете философи. Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“. Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“. Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство. То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ. Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ. Туй, което той (е) почуствувалъ отъ черешитѣ, то е Божествено и туй, което азъ съмъ почувствувалъ вѫтре – то е Божествено.

Вземете „ДОБРО“ на български и на английски. Въ английски думата има други трептения. На английски има две условия, значи доброто има два зародиша . Азъ така го тълкувамъ на английски. Едното е на сърдцето, другото е на ума. Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло. Англичанинътъ е практиченъ. Българинътъ казва: „ДОБРО“. Добро е туй, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ. Следъ (туй) казва: „Туй добро, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ, трѣбва да му се дадатъ условия, да го използуваме хубаво“. Българинътъ казва: „Доброто, което вземешъ, трѣбва да даде нѣщо“. Българинътъ казва още: „Р-то, това показва, че като вземешъ доброто, да го не дадешъ само на единъ, но на всички“. Българинътъ е много практиченъ. Казва: „За всички трѣбва да оставишъ по малко“. Въ българитѣ майката за всичкитѣ ще остави по една лѫжица медъ. Въ птицитѣ не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичамъ“. (Тя) даде нему, пъкъ другитѣ църкатъ. Тя казва: „Нѣма за васъ“. После пакъ, и което пакъ си покаже устата, ѝ каже: „Мамо, колко те обичамъ“, тя на него даде. Децата на птицитѣ въ това отношение много се сърдятъ. Понеже бащата и майката иматъ пристрастие. Бащата обича нѣкои отъ малкитѣ повече и майката обича нѣкои отъ децата повече, като дойде да носи храна – азъ съмъ наблюдавалъ – въ гнѣздото има 4–5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури въ устата му. Другитѣ, горкитѣ, гледатъ. Казва: „Тукъ ще се учите на възпитание“. Не знаешъ тайната защо е. Има нѣщо между туй малкото сѫщество и между бащата, има по-голѣма привлѣкателна сила. Туй малкото сѫщество има по-голѣма привлѣкателность. Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е далъ. Тя ще тури въ устата на онова, което нея привлича.

Казвамъ: Не може въ васъ доброто да дойде, ако нѣма нѣкаква привлѣкателна сила. Ако вие нѣмате стремежъ къмъ Бога, Той нѣма да се привлѣче къмъ васъ. Значи, що е стремежъ? Душата ви трѣбва да бѫде отворена. Туй го забелязватъ учителитѣ. Нѣкой пѫть учители има, като дойде нѣкой ученикъ, може беденъ да е, но като го погледне, ученикътъ е отворенъ. Каквото казва учительтъ, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смѣта хубаво, говори хубаво, пише хубаво. Пъкъ другитѣ и тѣ внимаватъ, но този импулсъ нѣматъ вѫтре. Човѣкъ трѣбва да развива този Божественъ импулсъ.

Та казвамъ: Сега ще напишете това писмо. Ще бѫдете свободни, всѣки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишатъ. Нѣма да бѫде много дълго, ни една чертичка повече. Отъ 30 реда, нито редъ повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десеть реда най-малко, не петь реда. Ако иска нѣкой десеть реда, ако иска 20, ако (иска) 30. Отъ едно до три, въ тия рамки. Азъ ви давамъ едно благородно число. Едното е Божествено. Дветѣ е да знаете какъ да се примирявате. 30-тѣ е какъ да постѫпвате. Първо – да знаешъ какъвъ е идеалътъ. Второто е да знаешъ противоречията въ живота какъ да ги примирявашъ. И три – да знаешъ какъ да се обхождашъ. Въ 10-тѣ ще впрѣгнешъ духа си, въ 20-тѣ ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири роденитѣ деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, голѣмиятъ братъ, колко е здравъ, а пъкъ мене си родила хилавъ“. Какво ще каже майката? Условията сѫ повлияли на нея, тя не е била господарь на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господарь на своя умъ, на своето сърдце, тя предала най-хубавото нѣщо. Ако ние не сме господари на ума си въ даденъ моментъ, не може да предадемъ на другитѣ хора. Ако не си господарь, не може да възприемешъ добре нѣщата. Две злини има: ако нѣмаме самообладание на ума и на сърдцето си – не може да предадемъ онова, което трѣбва да възприемемъ въ свѣта, както трѣбва. Ние страдаме отъ две нѣща: не може да предадемъ онова, което трѣбва да предадемъ и не може да възприемемъ онова, което трѣбва да възприемемъ. Тогава се заражда едно противоречие.

После вие мислите, че Господь не ви обича. То е заблуждение на хората. Всѣки, който мисли, че Господь не го обича, тази идея е човѣшка. Една човѣшка идея вѫтре въ васъ ви пошепва. То е човѣшко пошепване на вашето радио. Богъ ви създалъ, Той иска туй, което вложилъ въ васъ, да се развие. Ако се грижи за едно семе, далъ му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради васъ. Вие седите и казвате: „Какво съмъ азъ?“ Слънцето изгрѣва заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, звездитѣ свѣтятъ заради тебе, всичкитѣ хора се движатъ заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислишъ?“ За тебе, за онова Божественото, което Богъ е вложилъ въ тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господь въ дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домътъ да бѫде чистъ. Не да дойде и да намѣри всичко нечисто въ кѫщи. Ако дойде и намѣри нѣкой да е ялъ пастърма, ако и дойде и намѣри у нѣкой повече пари, отколкото трѣбва. Колко пари ти трѣбватъ на день? Като дойде Господь, да не те намѣри богатъ съ пари, защото ще мине и ще си замине. Като те намѣри беденъ и риза нѣмашъ на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредитъ въ Божественитѣ банки.

Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Иде една сестра, доста нервна. Тя не е тукъ. Тя е друга сестра отвънъ. Тази сестра, за която говоря, е отвънъ. Казва: „Боли ме коремъ“. Казвамъ: „Ти си се влюбила, пъкъ на твоя възлюбленъ не му е времето да се жени. Ти искашъ преждевременно да се ожени, затова те боли коремъ“. – „Азъ никого нѣмамъ. Нѣмамъ сили въ тѣлото си“. Искашъ сега да ме лъжешъ. Нѣмашъ сила, но ако взема едно дърво, не можешъ ли да ходишъ? Тогава ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Разправяше единъ свещеникъ въ време на войната въ 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клѣкамъ. Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ. Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала. Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ. Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се. Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ. Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе. Радвайте се на всичко онова, въ което Богъ се проявява за васъ въ дадения случай.

Днесъ ви харесвамъ.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго и Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
38. Лекция на Общия Окултенъ класъ
2 юлий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Невидимитѣ погрѣшки

Добрата молитва.

Вениръ-Бениръ.

Противоречията, които сѫществуватъ въ живота.

Противоречията сѫществуватъ въ единъ добре организиранъ свѣтъ. Противоречия въ единъ неорганизиранъ свѣтъ не сѫществуватъ. Въ изкуството, въ художеството сѫществуватъ противоречия. За най-малката погрѣшка, която ще направишъ, веднага казватъ: „Главата не е направена добре или въ лицето има погрѣшка, или въ тѣлото, или въ очитѣ има погрѣшка или въ ушитѣ“. Погрѣшки сѫществуватъ и въ музиката, въ пѣенето. Въ обикновения шумъ нѣма погрѣшки. Всичкитѣ хора сѫ свикнали да живѣятъ въ единъ уреденъ животъ. Виждатъ погрѣшката, но кѫде е погрѣшката – не знатъ. Запримѣръ казвате, че нѣкой човѣкъ е слабъ. Какво подразбирате? Или казвате, че слаба му е паметьта. Въ какво седи слабата паметь? Какъ ще го обясните? Нѣкой казва: „Азъ много помнѣхъ, сега не помня“. Вие, които говорите, съ колко думи говорите? Всичкитѣ списатели не употрѣбяватъ еднакви думи. Шекспиръ е употрѣбилъ около 12 хиляди, Милтонъ – около 8 хиляди. Когато четете Шекспиръ, трѣбва много думи да търсите въ речника. Той употрѣбява нѣкои думи, на които вие не знаете значението.

Да кажемъ вие имате едно болезнено състояние, не му знаете причината кѫде е. Болезненото състояние може да има два източника: може да произтича отъ нервната система на мозъка, може да произтича отъ симпатичната нервна система на тѣлото. Центърътъ на симпатичната нервна система се намира надъ пѫпа на човѣка отгоре. Той е стомашниятъ мозъкъ, който се занимава съ низшитѣ функции на храносмилането. Азъ го наричамъ това симпатиченъ центъръ. Тамъ се привличатъ нѣщата. Мозъчниятъ центъръ е динамиченъ. Сега казвате: „Симпатиченъ човѣкъ“. Какво значи „симпатия“? Симпатичниятъ човѣкъ винаги привлича. Когато симпатичната нервна система е слабо развита, той е сприхавъ. Когато тя не е развита, когато не е въ нормално състояние, човѣкъ постоянно се дразни за най-малкитѣ нѣща. Казва: „Не се дразня“. Влѣзе единъ трънъ въ крака, ти ще стѫпишъ, чувствувашъ болка, симпатичната нервна система ще чувствува, че болка имашъ. Казва: „Не му мисли“. – „Какъ да не мисля?“ Този трънъ трѣбва да извадишъ изъ крака си. Докато ти свикнешъ съ него, ще ти направи пакость.

Сега направите една погрѣшка. Има погрѣшки, малки като циганскитѣ търне, има погрѣшки като тия голѣмитѣ търне глоговетѣ. Това е само изяснение. Казвамъ: Когато хората дойдатъ въ едно организирано общество, запримѣръ религиозниятъ животъ е високо организиранъ животъ не тъй, както се проявява на земята. Защото въ това отношение нѣма сѫщество на земята, което да нѣма религиозно чувство, макаръ сегашнитѣ хора да разглеждатъ религията само въ човѣка. Всичкитѣ сѫщества иматъ религиозно чувство. Ти имашъ баща и майка, ти имашъ религиозно чувство къмъ бащата и майката. Хората трѣбва да се обичатъ преди да сѫ дошли на земята. Какъ ще го обичате? Какъ трѣбва да се обичате? Вие започнете съ една неорганизирана работа. Щомъ дойде до обичьта, какво трѣбва да бѫде? Нѣма законъ въ свѣта, който да ти покаже какъ трѣбва да обичашъ. Вземете единъ музикантъ, казва: „Трѣбва да пѣешъ добре“. Какъ трѣбва да пѣе – ухото ще разправя. Учительтъ казва, че ясно трѣбва да бѫде. Ухото ще покаже ясното пѣене. Но меко трѣбва да бѫде. Пакъ ухото трѣбва да различи. Ако тази ципица не е правилно развита, много мѫчно може да се справите съ самия животъ. Вие били ли сте нѣкой пѫть въ положението да кажете, че не можете да търпите? Тукъ гледамъ – нѣкои кипватъ. Ако ти си войникъ, каквато дисциплина иматъ военнитѣ, ти можешъ ли да кипвашъ? Тамъ може да ти теглятъ куршума. Тукъ нѣма куршумъ. Ще кажете: „По любовь“. Че трѣбва да те обичатъ по любовь. Каква любовь е тази? Любовьта е най-висшиятъ организиранъ животъ. Тамъ ти самъ се сѫдишъ. Самъ си законъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ – азъ съмъ самъ законъ, самъ се сѫдя. Толкозъ справедливъ съмъ, че не позволявамъ нито най-малка погрѣшка. Сега, като говоримъ за погрѣшкитѣ въ живота, казвате: „Безъ погрѣшки не може ли?“ Може безъ погрѣшки. Не можешъ да бѫдешъ бояджия, докато не се оцапашъ съ боя. Даже художницитѣ, които седятъ съ своята мантия, съ четкитѣ, колкото и да сѫ внимателни – се ще се оцапатъ нѣкѫде, ще остане малко леке по дрехитѣ имъ. Нѣкои сѫ внимателни. На нѣкои постоянно виждашъ по дрехитѣ лекета. Други, безъ да сѫ художници, виждашъ дрехитѣ имъ оцапани. Нѣкои, като вървятъ, по гърба имъ има каль. Тази каль, която хората хвърлятъ, опредѣля характера имъ какъвъ е. Азъ съмъ срѣщалъ само единъ човѣкъ въ България, който въ кално време като ходи – каль да не падне по дрехитѣ му и обущата му. Въ Шуменъ бѣше, когато правѣхъ своитѣ изследвания, казватъ ми: „Този човѣкъ никога не се окалва, тъй внимателно ходи“. Но той като походи 4–5 крачки, извади си кърпата, очисти се. Тъй внимателно върви, стѫпя по камъчетата, нѣма никаква каль по обущата. Други не съмъ виждалъ като него. На 10–15 крачки ще извади кърпичката си да си очисти обущата.

Въ живота е потрѣбна вѫтрешна хармония, която да имаме къмъ Бога. Имате едно понятие за Бога: Богъ е Любовь. Повече е. Думата „любовь“ е опакавка. Две сѫщества се обичатъ, започватъ да се извиняватъ. Като обичашъ нѣкого, каквато погрѣшка направишъ – ти я заличавашъ. Но туй заличаване не прави обикновеното сѫщество, любовьта ги заличава, но и погрѣшкитѣ започватъ да заличаватъ любовьта. Дойдете после до състояние, казвате: „Едно време го обичахъ, сега не го обичамъ“. Какво значи това? – „Едно време ясно четѣхъ, сега 50–60 години станахъ (и) недовиждамъ, турихъ очила“. Че едни очила, че двойни очила, пъкъ очитѣ отслабватъ и най-после и очилата не помагатъ. Когато очитѣ отслабнатъ, кои сѫ причинитѣ за отслабването на очитѣ? Сега азъ правя една аналогия, едно сравнение. За да знаемъ какъ да възпитаваме ума си, за да знаемъ какъ да възпитаваме сърдцето си, умътъ и сърдцето сѫ два голѣми източника, които зависятъ до известна степень отъ насъ. Има нѣща, които не зависятъ отъ насъ. Въ малкитѣ проявления ние трѣбва да бѫдемъ много внимателни. Когато очитѣ не се употрѣбяватъ – тѣ отслабватъ. Ние, съвременнитѣ хора, си движимъ врата. Вратътъ е много уякналъ, очитѣ седятъ въ едно статично положение. 20–30 години като искашъ да видишъ нѣщо, не си обръщашъ очитѣ, но обръщашъ врата си. Очитѣ отслабватъ. Нѣкой дойде при мене и ми казва: „Отслабнаха очитѣ ми“. Казвамъ: Ти движишъ повече врата, отколкото очитѣ. На очитѣ ще дадешъ работа. Не обръщай врата, но обърни очитѣ си, за да видишъ настрани. Обърни очитѣ си безъ да обръщашъ врата си. Нѣкой ще каже: „Ишеретъ дава“. Безъ да движишъ очитѣ си, не давашъ ли ишеретъ? Ишеретътъ не е въ очитѣ, той е въ човѣшкия умъ. Когато мислишъ едно и вършишъ друго, това е ишеретъ. Ишеретътъ не е българска дума, но е съдържателна. После, щомъ отслабнатъ очитѣ – недовиждашъ, нѣкѫде ще се блъснешъ по пѫтя. Вечерно време недовиждашъ, днесъ се блъснешъ, утре се блъснешъ. Нѣкой пѫть може да създадешъ много голѣма злина на себе си. Синца, като станете сутринь, затворете си очитѣ безъ ишеретъ, безъ да знаете. Обърнете си очитѣ нагоре, да вземете единъ ѫгълъ.

Окото трѣбва да се обърне нагоре, или да обърнешъ окото надолу, или като затворишъ окото – да го обърнешъ настрани. Съ затворени очи да се стараешъ, да можешъ да видишъ нѣщо нагоре или въ една, или въ друга страна. Вие може да направите единъ малъкъ опитъ. Нѣкои очи сѫ отслабнали. Правете малки упражнения, ще видите, че следъ единъ месецъ ще има едно малко подобрение. Защо на нѣкои очитѣ сѫ съвсемъ осакатени? Нѣкои трѣбва да правите упражнения. Сега това е физическа страна. Щомъ очитѣ ти отслабнатъ, съ този процесъ на отслабване на очитѣ, ти започвашъ да не довиждашъ. Направишъ една погрѣшка, не я поправишъ, започвашъ да осакатявашъ онзи центъръ. Наричатъ го Божествена справедливость, съвесть го наричатъ. Направишъ една погрѣшка, не я поправишъ, този центъръ отслабва. Направишъ втора, трета, четвърта – свиквашъ, започвашъ да недовиждашъ. Онѣзи, които иматъ хубави очи, справедливи, веднага ще видятъ погрѣшката си. Обичашъ нѣкого, ти го извинявашъ. Не го обичашъ, не го извинявашъ. Онзи, когото не обичашъ, погрѣшката е много голѣма. На какво основание? Онзи, когото обичашъ, погрѣшката е малка. Азъ съмъ привеждалъ примѣра. Нѣкои хора има много справедливи.

Единъ американски адвокатъ, на когото единъ неговъ приятель направилъ една погрѣшка, той трѣбвало да го сѫди. Осѫжда го за погрѣшката на една доста голѣма глоба, но понеже неговиятъ приятель нѣмалъ пари, той му плаща глобата. Ако го извини по закона, ще се мѫчи. Той като сѫдия го осѫжда, но сѫщевременно той му плаща глобата. Вие ще кажете: „Не е ли глупава тази работа?“ Той за себе си го прави, защото ако не го осѫди – ще се мѫчи, че направилъ лицеприятие. Като изпълнилъ закона – той е доволенъ. Сѫщевременно той плаща глобата. Казвамъ: Считамъ тази постпѫка за хубава. Ти приятеля си по законъ ще го осѫдишъ, сѫщевременно ще платишъ глобата. Да бѫде доволенъ и приятельтъ ти, и ти. Като осѫдишъ приятеля си, той ще бѫде малко недоволенъ отъ тебе, но като платишъ глобата, той ще види, че въ тебе има приятелство. Ако го осѫждашъ, казвашъ: „Мислѣхъ, че въ него има приятелство“. Всичкитѣ хора другояче разсѫждаватъ:„Пъкъ мене той ме осѫди по най-голѣмата глоба“. Има малки глоби, има и голѣми глоби.

Казвамъ: Започнете да изправяте погрѣшкитѣ си. Не изправяйте погрѣшкитѣ, които хората виждатъ. Изправяйте погрѣшкитѣ, които хората не виждатъ. Ако ти изправишъ погрѣшкитѣ, които хората виждатъ, тамъ законътъ ще те хване, ще те теглятъ презъ сѫда. Направишъ една погрѣшка, която законътъ хваща – веднага въ затвора. Какво ще се изправяшъ? Като направишъ една погрѣшка по законъ, ти може би 3–4 години ще лежишъ въ затвора. Вие не се занимавайте съ тия погрѣшки. Вие изправяйте погрѣшкитѣ, които законътъ не хваща. Онѣзи погрѣшки, които законътъ хваща и хората виждатъ, ти, искашъ–не искашъ, ще се изправишъ.

Казвамъ: Сега вие искате да угодите на Бога. Ако вие не изправите тия погрѣшки, които само вие виждате, вие не можете да угодите на Бога. Богъ е още по-строгъ. Отъ този, американския сѫдия, е още по-строгъ. Той прощава, но той ще ви наложи най-голѣмото наказание. За всѣка една погрѣшка ще ти наложи най-голѣмото наказание. Направишъ една погрѣшка, никой не знае, законътъ не те хваща. Отъ невидимия свѣтъ ще дойде нѣкой, ще каже. Ти въздъхнешъ, мѫчи те нѣщо. Поправи погрѣшката. Казвашъ: „Никой не знае“. Поправи погрѣшката, защото ако хората знаятъ, ще влѣзешъ въ затвора. Сега отъ любовь поправи погрѣшката. Поправи малката погрѣшка, докато е малка. Другояче ще дойде голѣмата. Като я поправишъ, веднага утихне съзнанието, ти чувствувашъ едно облекчение. Духовниятъ свѣтъ е добъръ въ това отношение, че като поправишъ една погрѣшка, въ невидимия свѣтъ има законъ. Всѣки, който поправя погрѣшката, има възнаграждение. Като поправя погрѣшката, тогава не го сѫдятъ. Не иска да поправи погрѣшката, искатъ да го пратятъ на земята, да го сѫдятъ. Въ другия свѣтъ погрѣшки нѣма. Пъкъ и тукъ нѣма законъ за доброто. Направишъ нѣкое добро, никой не обръща внимание. Направишъ една погрѣшка, има законъ. Ще кажешъ на кое основание ти си направилъ една погрѣшка. Въ невидимия свѣтъ има законъ за поправяне на погрѣшкитѣ. Щомъ поправишъ погрѣшката, веднага ще почувствувашъ една вѫтрешна радость.

Та казвамъ: Каква е погрѣшката въ единъ хоръ, че нѣкой не взелъ фа-то, както трѣбва? Взелъ го половинъ тонъ по-надолу или половинъ тонъ по-нагоре. Намалилъ трептенията, раздвижилъ въздуха по особенъ начинъ и веднага капелмайсторътъ погледне го строго и каже: „Така не се взема фа“. Капелмайсторътъ или учитель по музика, или нѣкой диригентъ, колкото ухото е по-развито, толкова е по-строгъ. Пъкъ има нѣкои учители по музика, които взематъ толкозъ вѣрно, колкото и другитѣ.

Та казвамъ: Вѫтрешнитѣ погрѣшки трѣбва да се изправятъ, за да може човѣшкиятъ умъ правилно да се развива и човѣшкото сърдце да се развива правилно. Всички ние си пакостимъ. Въ съвременнитѣ вестници постоянно само за престѫпления – това направилъ единъ престѫпникъ, онова направилъ, този открадналъ – все престѫпления. Накѫдето ходишъ, слушашъ само отрицателни работи. При това положение човѣкъ постоянно се енервира. Питате: „Какъ ще се оправи свѣтътъ?“ Никой не може да ви каже какъ ще се оправи свѣтътъ. Днесъ какво ще бѫде времето? Днесъ небето бѣше облачно, облаци има. Имаме ли власть да кажемъ: „Да се махнатъ тия облаци“? На червения цвѣтъ не можемъ да му кажемъ да се махне. Червениятъ цвѣтъ показва какъвъ ще бѫде вѣтърътъ. Ако червеното е много силно, вѣтърътъ ще бѫде силенъ. Ако червеното е по-слабо, вѣтърътъ ще бѫде слабъ. Казвашъ: „Какво ме интересува?“ Ами ти си пѫтникъ, искашъ да минешъ презъ планината. При червения цвѣтъ нѣма да можешъ да минешъ, понеже вѣтърътъ може да те отбие. Когато небето е червено много, нѣма да минешъ презъ планината. Когато небето е червено, ще минешъ презъ гората, тя ще те защищава. Кога вѣтърътъ ви духа? Когато направишъ погрѣшка, вѣтърътъ ви духа. Когато нѣмашъ погрѣшка, вѣтърътъ не те духа. Сега трѣбва да се научите защо трѣбва да ви духа вѣтърътъ. Знаете какво благо донася вѣтърътъ на растенията, на растителното царство. Тия растения сѫ много мързеливи, толкозъ мързеливи, че едно растение като го посѣешъ, за 100 години като се движи, едва изходва два метра мѣсто. Дървото въ сто години два метра ще изходи. Ако единъ човѣкъ въ сто години изминава два метра, какъ ще го видите? Той ще бѫде на едно мѣсто, нѣма да видите никакво движение. Питамъ: Какво преобразувание ти правишъ въ себе си? То е преобразуванието, както дърветата. Въ сто години колко погрѣшки ще поправишъ? Само две погрѣшки ще поправишъ, а тѣ сѫ сто погрѣшки. Сто години, като живѣешъ, и всѣка година като поправяшъ по една погрѣшка, ще можешъ да ги поправишъ. Ако не я поправишъ, тази погрѣшка си остава съ тебе и въ следното прераждане, като дойдешъ на земята – не можешъ да изправишъ погрѣшката. Имашъ да давашъ нѣкому, обещалъ си. Или обещалъ си нѣкакво морално задължение. Представете си, че вие сте направили нѣкакво престѫпление, убили сте нѣкого. Умирашъ, въ оня свѣтъ отивашъ. Казвате: „Ще го сѫдятъ“. Въ оня свѣтъ за престѫпления не сѫдятъ. Ако си добъръ човѣкъ, ще идешъ въ оня свѣтъ. Ако си лошъ, ще останешъ тукъ на земята. Та по нѣкой пѫть вие мислите за оня свѣтъ това, което не е. Когато една майка прати своя синъ Драганчо, Драганъ – каквото име и да взема, се може да засегна нѣкого – праща своя Драганчо въ странство. Майката много обичала своя синъ, че не могла да го прати. Бащата решилъ да го прати, да се учи. Свършилъ гимназия, за да следва университета го пращатъ. Тя плаче и казва: „Драганчо, майка, какъ ще се раздѣлимъ? Не мога, Драганчо“. И той обичалъ майка си, и нему не му се ходило въ странство. Бащата искалъ да го прати. Отиватъ на гарата, майката прегръща сина си, казва: „Кога ще се видимъ?“ Качва се на трена синътъ. Обаче Драганчо слиза отъ трена и преди майката да се върне въ кѫщи, той се връща. Като го вижда, майката казва: „Синко, свърши ли?“ А той никакъ не е ходилъ. Вижда го въ кѫщи, не иска да ходи да се учи въ странство.

Ако правимъ погрѣшки, които не можемъ да ги поправимъ, какъ ще се оправимъ? Азъ говоря за невидимитѣ погрѣшки. За тия, видимитѣ, съ законъ ще ги оправимъ. Не говоря за погрѣшки, за които всѣки може да ти напомни. Азъ говоря за погрѣшки, за които никой не подозира. Тѣхъ като изправи човѣкъ, по-лесно ще изправи и другитѣ. Голѣмитѣ погрѣшки се дължатъ на малкитѣ. Като изправимъ малкитѣ погрѣшки, които никой не вижда, и голѣмитѣ лесно се изправятъ. Когато не можемъ да изправимъ невидимитѣ, дето никой не може да види, и другитѣ по-мѫчно ще изправимъ. На единъ светия му донасятъ малко хлѣбъ, една пита. Нѣкой пѫть на светиитѣ носятъ хлѣбъ. Дойде нѣкой и му иска хлѣбъ. Ако не иска да даде, то е погрѣшка. Не може да каже, че нѣма хлѣбъ – то е лъжа. Или пъкъ като дойде да му иска, той ще му даде изгорѣлото, черния хлѣбъ. Това го считатъ за престѫпление, мѫчи се, че не далъ хубавъ хлѣбъ. Може би цѣла седмица да нѣма миръ защо далъ изгорѣлото на човѣка. Той цѣла седмица не може да се освободи, че проявилъ егоизъмъ. Светията ще вземе най-хубавата страна на хлѣба и ще даде, а за себе си ще остави изгорѣлото, хубавото ще даде. Като даде хубавото, усѣща се доволенъ. Нѣкой пѫть цѣла пита може да даде.

Та казвамъ: Едно голѣмо благо е човѣкъ да изправя малкитѣ си погрѣшки. Човѣкъ, който се занимава съ изправянето на малкитѣ си погрѣшки, става здравъ, очитѣ му сѫ здрави, ушитѣ му сѫ здрави, дишането му е здраво. Човѣкъ, който изправя всичкитѣ си погрѣшки, е здравъ. Болеститѣ се дължатъ на погрѣшкитѣ. Ако ти си деликатенъ човѣкъ, най-малкото полъхване на вѣтъра може да те простуди. Нѣкой пѫть азъ се чудя, като привеждамъ нѣкой примѣръ – засягатъ се нѣкои. Въ езика си ще употрѣбишъ една дума, отъ която хората се сърдятъ. Казвамъ: Дойде ти една дума на езика, като я кажешъ – угрубявашъ езика си. Кажешъ една дума хубава, пъкъ не е изразителна. Колко пѫти въ годината трѣбва да употрѣбишъ думата „смахнатъ“ или думата „недодѣланъ“? Колко пѫти трѣбва да я употрѣбишъ? Ако употрѣбишъ думата „недодѣланъ“ за единъ камъкъ – иди-дойди, но ако употрѣбишъ за едно дърво одѣлано – тогава вече кое е по-хубаво? Камъкътъ, като е одѣланъ, е по-хубавъ. Но дървото, като е одѣлано, не е хубаво. Дървото е за предпочитане да е неодѣлано. За насъ одѣланото дърво е на мѣсто, но за самото дърво като го одѣлатъ хората – не му е така добре. Казвамъ: Не се стремете да одѣлате хората. Въ съзнанието ви трѣбва да има това. Оставете всѣки човѣкъ самъ да се оправя. Много лошо е, когато нѣкой пѫть искаме да изправимъ погрѣшкитѣ на нѣкого. Азъ като обичамъ единъ човѣкъ, като направи една погрѣшка, не може да му помогна. Направи той една погрѣшка, може да го обичамъ, но моята обичь не може да премахне болката, която му се причинява въ дадения случай. Да кажемъ изкълченъ или счупенъ е кракътъ му. Може ли да му помогна? Може да му помогна, ако мога добре да му поправя кракътъ. Той направи една погрѣшка, нѣма законъ, който да го сѫди, но болката, която чувствува, не може да се освободи. Казва: „Не ме ли обичашъ?“ – „Обичамъ те, но не мога да премахна болката ти“. Нѣкои лѣкари се ухитряватъ, турятъ наркотични срѣдства, ще направи операцията. Онзи нѣма да чувствува болката. Следъ операцията болката се удвоява. Природата е толкозъ умна, че наказанието, което иска да ни наложи за изправление на една погрѣшка, не може да го избѣгнемъ, понеже съ туй наказание тя ни изправя. Когато азъ страдамъ, подразбирамъ, че въ нея има едно сѫщество вънъ отъ мене. Казва: „Поправи тази погрѣшка“. Ако ти не искашъ да я поправишъ, азъ ще я поправя.

Казвамъ сега: Подчинявайте се на вѫтрешния законъ да поправяте не вашитѣ видими погрѣшки, но невидимитѣ погрѣшки. Онзи човѣкъ, който знае да поправя своитѣ невидими погрѣшки, той е силенъ човѣкъ. Преди нѣколко деня идатъ да ми разправятъ, че нѣкой направилъ нѣкаква погрѣшка. Казвамъ: Не ми казвайте, не може да се поправи тази погрѣшка. – „Защо?“ Направена е погрѣшката. Нѣкой ударилъ нѣкого. Защо да го удари? Не можешъ да го поправишъ. Онзи, който е ударенъ, чувствува болка. Че азъ може да не споделямъ това. Болката си е болка, тази погрѣшка не е добра, азъ нѣмамъ единъ законъ да сѫдя. Онзи, ударениятъ, и онзи, който е ударилъ, да се събератъ двамата, да се поправятъ. Питамъ: Ти защо го удари? – „Не съмъ“. Че азъ по нѣкой пѫть, като хвана една муха, правя погрѣшка. Хвана нѣкоя муха, не я обичамъ, изъ прозореца не я пущамъ, но като отворя прозореца я хвърлямъ навънъ. То е вече една вѫтрешна погрѣшка. Тя ще хвръкне, нѣма да падне, но въ самото хвърляне има нѣщо, което не е хубаво. После свия вежди. Като хвръкне тази муха, кажи ѝ: „Колко си хубава“. Разходи се навънъ. Тукъ, на рѫката, трѣбва да я туря, да я погладя, да ѝ кажа: „Хвърчи навънъ, да те видя какъ хвърчишъ“. По нѣкой пѫть я хващамъ, не я турямъ на рѫката, но я хвърлямъ навънъ. Никой не ме видѣлъ. То е една малка погрѣшка. Днесъ хвана една и я хвърля, утре друга, трета, четвърта. По нѣкой пѫть дрехата не е огладена, ти я теглишъ. То е погрѣшка. Или пъкъ дръпнешъ нервно. И то е погрѣшка, нѣмашъ търпение. Погледни на дрехата, считай, че е сѫщество, което те слуша. Може да ти причини нѣкаква болка, искамъ малко да те изтегля. Хванешъ рѫката, теглишъ го. Нѣма никаква погрѣшка. Тогава какво трѣбва да се прави? Малка погрѣшка, изтеглишъ дрехата, скѫсашъ дрехата, после започнешъ да сѫдишъ, че този дрехарь не е направилъ дрехата хубаво. Скѫсана е дрехата, не е хубаво ушита. Изгърбишъ се, нѣкоя дреха имашъ, носишъ 4–5 години, тогава си я правилъ, сега си се прегърбилъ. Причината не е въ дрехата, но въ тебе. Ами че забелязвамъ нѣкои отъ васъ много започнахте да се прегърбвате. Не се позволява духовниятъ човѣкъ да бѫде прегърбенъ. Нѣмашъ никакъвъ товаръ и си се прегърбилъ. Не се позволява. Казватъ: „Старостьта“. Не е старостьта, (а) немърливостьта. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Богъ е горе, Богъ е долу“. На земята като стѫпишъ, нѣма да казвашъ: „Господь е горе, Господь е долу“. Дето стѫпишъ, краката ти трѣбва да бѫдатъ чисти. Ако излѣзешъ отвънъ да ходишъ, ще си измиешъ краката. Гледамъ нѣкои отъ васъ не си миятъ краката. Споредъ този законъ трѣбва да си умиешъ краката и тогава да ходишъ по тревата. Вие изувате обущата си и съ нечисти крака ходите по тревата. Казвате: „Лечебно е“. Погрѣшка е това. Ще си измиешъ краката хубаво. Съ много студена вода, ако умиешъ краката си – пакъ е погрѣшка. Ако водата е много топла – пакъ е погрѣшка. Ще си умиешъ краката съ такава вода, че краката да сѫ доволни. Ще идешъ да се разходишъ по тревата съ чисти крака. Ти по тревата съ нечисти крака нѣма да ходишъ. Като ходишъ съ нечисти крака, гледашъ – тревата пожълтѣла.

Сега нѣкои казватъ, че иматъ моралъ. Стѫпилъ съмъ на едно цвѣте. Погрѣшка е. Не съмъ внимателенъ. Туй цвѣте тамънъ излѣзло да се покаже нѣщо и азъ съмъ стѫпилъ. По нѣкой пѫть подигна го и казвамъ: Ще ме извинишъ. Стѫпя отгоре на цвѣтето, казвамъ: Много съмъ занятъ. Нѣма никаква философия въ това. Каква философия има? Кой е създалъ свѣта? Че каква философия има въ това, кой е създалъ свѣта? Да му мисли онзи, който го е създалъ. Азъ, което съмъ създалъ, за него ще мисля. Ако искамъ да зная, ще ида да го питамъ, той ще ми каже кой го е създалъ.

Казвамъ: Когато започнете да изправяте малкитѣ, невидимитѣ погрѣшки, за които нѣма законъ, тогава никаква карма не се образува. Отъ тия погрѣшки се образува кармата. И да ги поправяшъ, и да не ги поправяшъ – никой не те сѫди. Този, който не поправя своитѣ невидими погрѣшки, пакъ го приематъ въ невидимия свѣтъ. Но като идете, онѣзи, които нѣматъ желание да поправятъ невидимитѣ погрѣшки, като те видятъ, ще се усмихнатъ. Като се усмихнатъ, ще знаешъ, че те казватъ: „Този не се е научилъ да поправя погрѣшкитѣ“. Тѣ не говорятъ навѫсено, но весело. Казвашъ: „Много весело ме приеха“. То е признакъ, че ти не искашъ да поправяшъ погрѣшкитѣ си. Затуй въ религията казватъ: „И прости, Господи, онова невидимото, което не го знае, и то е погрѣшка“. Стѫпилъ съмъ на единъ цвѣтъ, изулъ съмъ обущата си и съ нечисти крака ходя по тревата. После съмъ окалѣлъ краката си, пъкъ не съмъ измилъ краката си. Накаралъ съмъ другитѣ хора да ми миятъ краката. Разболѣлъ съмъ се и искамъ другитѣ хора да ме лѣкуватъ. Че си се разболѣлъ, то е погрѣшка и ти очаквашъ другитѣ да ти помагатъ. Сготвятъ ти хубаво ядене, разгнѣвишъ се, казвашъ: „Такова ядене!“ Най-първо, като се разгнѣвишъ, ще кажешъ: „Погрѣшката е моя“. Вие въ болестьта си, гледамъ, всички сте страхливи. Щомъ дойде болестьта – тичате при лѣкарь. Хубаво, нѣмамъ нищо противъ това, но ти ще идешъ при единъ лѣкарь, той не може да ти помогне. Ще викашъ втори, трети, четвърти, пети лѣкарь. Кой лѣкарь може да ти помогне? Азъ да ви дамъ правилото: Не отивай при лѣкарь, когото не обичашъ. Иди при нѣкой лѣкарь, когото обичашъ. Да, има нѣщо, което те привлича. Погледнешъ – имашъ довѣрие. Въ тебе да има една вѫтрешна връзка, симпатия. Този лѣкарь, безъ да ти даде лѣкарство, ще ти помогне. Ако нѣкой пѫть се лѣкувате, идете при нѣкой вашъ приятель, който ви обича и когото вие обичате, всѣкога може да ви помогне. Любовьта, въ туй отношение, е най-добриятъ лѣкарь. Идете между хора, които ви обичатъ. Дружете съ хора, които ви обичатъ и ще бѫдете здрави. Щомъ ходишъ между хора, които не обичашъ – ти губишъ. Като излизашъ – пакъ сѫщото правило. Минавай по пѫть, който обичашъ – ти си свободенъ. Като минавашъ по пѫть, който не обичашъ – правишъ пакость на себе си. Тръгни, избери най-хубавиятъ пѫть, по който да минешъ. Минавашъ изъ една местность, избери най-хубавата местность. Когато си вѫтрешно свободенъ. Когато е по команда – то е другъ въпросъ. Но когато си свободенъ, не минавай отдето и да е. Не чети книга, която не обичашъ. Не рисувай предметъ, който не обичашъ. Не пѣѝ пѣсень, която не обичашъ. Изучавай пѣсень, която обичашъ. Сѫщевременно рисувай нѣщо, което обичашъ. Никога не прави това, което не обичашъ. Щомъ имашъ малко неразположение – не прави това. Когато искашъ да миешъ паницата си, не цапай рѫката си. Не си осакащай рѫката си, не мий паницата си съ рѫка. Вие, когато се миете, вие сте много груби. То е престѫпление. Вие, като се миете, търкате очитѣ си. Тъй не се чисти. Дветѣ очи за тебе ще бѫдатъ първокласни светии, ще ги пипашъ внимателно. Ти ги търкашъ силно, то е престѫпление. Ти нѣкѫде се чешешъ. Не се прави така. Никакво почесване. Или ще вземешъ грубо да се решишъ – то не става така. Като си чешешъ косата, ще си кажешъ, че това сѫ антени на главата. Ти като се чешешъ, може да развалишъ свѣта. Изтеглишъ десеть–петнадесеть косъма, ти вече си направилъ престѫпление. Вие сега всички се стремите да изправите погрѣшкитѣ си, не, които законътъ ги хваща. Тия погрѣшки сѫ неизправими, тѣхъ законътъ изправя. Какъ ще си чешешъ косата? Нѣкой пѫть имате навикъ да турите пръста си въ ухото си и силно го тръскате. Сега азъ като го правя и ви показвамъ – правя погрѣшка. Ушитѣ ми казватъ: „Защо ни излагашъ? Какво сме ние виновати“. Какво съмъ виноватъ, че тѣ не слушатъ – правятъ погрѣшка.

Като станешъ сутринь, ще отпуснешъ сърдцето си, ще обърнешъ ума си къмъ Бога, ще кажешъ: „За какво Ти ме създаде, Господи?“ Ще оставишъ ума си спокоенъ, ще оставишъ всичкитѣ противоречия, да се отпусне лицето ти, очитѣ ти, всички да приематъ Божието благословение. Цѣлото тѣло да бѫде свободно, че всичко въ тебе да почувствува, че има единъ господарь, който разбира Божия законъ. Сега усѣщашъ краката си натегнати, рѫцетѣ си натегнати, не знаешъ какъ да си помогнешъ. Ти си първиятъ лѣкарь. Въ себе си вѫтре ще дадешъ свобода на всичкитѣ органи, на очитѣ, на ушитѣ, 10–15 минути всичко да е на мѣсто. Като излѣзешъ – да се зарадвашъ, че си постѫпилъ добре. Ако река да пѣя на дебело – правя погрѣшка. Какво право имамъ да викамъ? Махнешъ съ рѫката си грубо – погрѣшка е. Свивашъ си веждитѣ – погрѣшка е. Спокойно да погледнешъ, нищо да те не смущава. Двама души се биятъ – стой настрана, гледай, не вземай участие. Двама силни хора какво ще примирявашъ? Ако си по-силенъ отъ двамата, хвани ги и двамата, раздѣли ги, кажи: „Не е хубаво да се биете“. Щомъ си слабъ, гледай какъ се биятъ силнитѣ хора. Вие искате методи за възпитание. При съвременнитѣ методи на възпитание свѣтътъ ще бѫде, както сега. Законъ има и трѣбва да има. И неволи ще има.

Трѣбва да дойдемъ до погрѣшкитѣ, които никой не вижда. Само Господь ги вижда въ насъ. Да започнемъ да ги изправимъ. Да започнемъ добре, внимателно да се обхождаме съ косата си. Не че е грѣхъ, ако скубемъ косата си, никакъвъ грѣхъ не е. Като туришъ рѫцетѣ си отгоре на главата, нищо не се постига. Като четете Стария заветъ, ще видите какво пророцитѣ сѫ писали, ще видите тия погрѣшки. Иеремия казва: „Това Господь, онова Господь“, но като дойде – той самъ плака. Ако ние поправяме нашитѣ невидими погрѣшки, ако всичкитѣ хора така биха се възпитавали, ако всичкитѣ възпитатели, учители, ако всичкитѣ бащи и майки, и синове, и дъщери, слуги изправиха тия погрѣшки, които никой не вижда, то е именно онзи, съвършениятъ животъ, къмъ който ние се стремимъ.

Тогава казвамъ: Сутринь, като станешъ, отправи ума си къмъ Бога, да направите връзка съ този, съвършения животъ. Тогава погледнете къмъ растителното царство, къмъ земята, къмъ всички тия тревици, които растятъ. Къмъ всичко туй Божественото съзнание е толкозъ внимателно, че Господь гледа всѣка тревица. Дето има, на всичко туй иска да се даде съответни условия. Неговото съзнание е така поставено, че Той постоянно поправя погрѣшкитѣ на хората. Тамъ, дето нѣкой е миналъ, стѫпилъ нѣкоя тревица, тази тревица страда – Той веднага поправя. Той всичко туй поправя и не търси престѫпника. Той не пита кой е миналъ, не търси виновника. Може да е миналъ нѣкой волъ – Той ще поправи погрѣшката. Нѣкоя птичка може да е кацнала, и тя е направила погрѣшка. Богъ е сѫществото, Който всѣкога, когато въ насъ имаме една тежесть, Той поправя. Ние искаме по механически начинъ да поправимъ. Нищо така не се поправя. Както Той поправя, така и ние трѣбва да поправяме. Да бѫдемъ герои на търпението. Ние не можемъ да носимъ най-малкитѣ страдания. Имайте си едно огледало и сутринь, като станете, оглеждайте се.

Всички вие имате една идея за онзи свѣтъ. Казвате: „Да се освободя отъ тѣлото“. Ако това тѣло, което Богъ ти далъ, се отнасяшъ зле съ него, какво тѣло ще носишъ по-добре? Отнасяйте се добре къмъ вашия умъ и къмъ вашето сърдце, и къмъ всичко онова, което Богъ ви е далъ. Ако вие съ себе си не се отнасяте добре, какъ ще се отнасяте съ другитѣ хора? Човѣкъ дотолкозъ, доколкото познава себе си, дотолкозъ може да познае и другитѣ хора. Казвамъ: Да направимъ най-малкитѣ усилия въ този животъ. Не да поправимъ голѣмитѣ погрѣшки, но най-малкото усилие да поправимъ, тия невидимитѣ погрѣшки, които сѫдътъ не ги хваща, които не съдържатъ никакъвъ грѣхъ. Въ усилието, като искате да поправите малкитѣ погрѣшки, тамъ е силата на човѣка. Стѫпилъ си на цвѣтето, изправяшъ погрѣшката си, добивашъ сила. Поправи тази погрѣшка. Стѫпилъ си на нѣкаква трева, обърни се, поправи, съзнанието си спѫвашъ, ако не поправишъ. Върни се, поправи. Тъй проявявашъ вѫтрешната сила на характера си. Съзнанието започва да работи тъй, както въ Бога работи. Да желаемъ всички сѫщества около насъ да живѣятъ така, както ние живѣемъ. Господь желае всички да живѣятъ, както Той живѣе. Да бѫдете така внимателни, както е Той внимателенъ.

Та казвамъ: Азъ не засѣгамъ другитѣ погрѣшки. Другитѣ погрѣшки другояче ще се поправятъ. Тѣхъ ги считамъ за непоправими. Навехналиятъ кракъ, какъ ще поправишъ? Болкитѣ, които ще търпишъ, ще поправишъ искашъ–не искашъ. Но преди да навехнешъ крака си, да избѣгнешъ ония условия, при които може да стане навехването. Ти можешъ да повредишъ окото си отъ взиране. Върви нѣкой, ти гледашъ. Не си туряшъ въ ума си да мислишъ какво движение да направишъ. Всѣки човѣкъ, като се движи, показва по какъвъ пѫть отива по движението. Че всѣка една стѫпка е музикална на човѣка. Онзи човѣкъ, който е направилъ едно престѫпление, ходътъ му не е музикаленъ. Движението на тѣлото е особено на онзи, който е направилъ престѫпление. Наблюдавайте единъ паякъ. Гледамъ паяцитѣ, нѣкой пѫть въ паяжината има една муха, има бръмчене. Той удвоява нишкитѣ, въ самиятъ начинъ на движение на тѣлото има нѣщо неестествено. Като наблюдавате, ще видите – очитѣ му сѫ ококорени. Като гледа – разбойнически гледа. Лакомия има въ очитѣ. Очаква най-малкото помръдване. Като дойде нѣкоя муха, много деликатно съ крака си я бута, само ще я ухапе. Казва: „Колко те обичамъ“. Като хване съ крачето, вече има много тънки нишки. Казва: „Азъ ще те пазя, да не би да паднешъ, да си не счупишъ нѣщо“. Закачи оттукъ-оттамъ, вие гледате и казвате: „Господь така направи свѣта“. Тия паяци по кой начинъ ядатъ мухитѣ? Господь не ги направилъ така. Тѣ сами се направиха. Вълкътъ какъ яде овцитѣ? Господь не го научи да яде овци. Вълкътъ най-първо трева пасеше, после се научи да яде овци. Змията, която сега гълта жертвата си цѣла, по-напредъ не ги гълташе. Господь ѝ каза съ какво да се храни. „Съ пръстьта, ѝ каза, да се хранишъ“. Това сега е отъ нея.

Да оставимъ да не правимъ ония погрѣшки, които ние сме създали. Казваме, че така сме създадени. Ние сме създадени по съвсемъ другъ начинъ. Ние сме създадени по единъ свѣтъ, който сме напуснали. Сега ходимъ въ единъ свѣтъ, който ние сме създали. Да се освободимъ отъ своето, което ние сме създали. Да влѣземъ въ свѣта, който Богъ е създалъ. Казвате: „Какъ да разберемъ това?“ Азъ казвамъ сега по новото учение: Ако азъ не обичамъ себе си – азъ не мога да обичамъ и другитѣ хора. Сега хората казватъ: „Той е егоистъ“. Бихъ желалъ всичкитѣ хора да бѫдатъ егоисти. Хората още себе си не обичатъ. Ако само въртишъ врата си и не обръщашъ очитѣ си, не упражнявашъ очитѣ си – ти не обичашъ очитѣ си. Ще дадешъ свобода на очитѣ си, тѣ да се движатъ навсѣкѫде. Ти, като чистишъ ухото си, вземешъ едно малко дръвче, туришъ памукъ и така чистишъ ухото си. Не се позволява и съ никакъвъ памукъ. По нѣкой пѫть като те заболи ухото, нищо нѣма да туряшъ. Ще идешъ при слънцето и ще кажешъ: „Моля ти се, помогни ми“. Свѣтлината, като влѣзе, лѣкува. Ти казвашъ: „Много ти благодаря“. Щомъ бъркашъ вѫтре, правишъ непоправимитѣ погрѣшки, отъ които следъ хиляди години ще се роди нѣщо много лошо, или пъкъ не можемъ да прогресираме.

Казвамъ: Деликатни трѣбва да бѫдемъ въ обходата си съ себе си. Мене ме интересува азъ какъ се обхождамъ. Какъ се обхождатъ хората, това е тѣхна работа. Мене ме интересува азъ да бѫда внимателенъ, азъ да се обхождамъ тъй, както Богъ се обхожда. „Бѫдете съвършени, както е Той съвършенъ“. Трѣбва да започнете от туй, отъ вниманието. Тия погрѣшки сѫ въ тебе, въ хората. Хванешъ една муха, хвърлишъ я. То е добре заради нея, но азъ се огрубявамъ. Тури я на рѫката, поглади я. По нѣкой пѫть не искамъ да я хвана. По нѣкой пѫть натисна нѣкой комаръ, после гледамъ като го хвана – не може да хвърчи. Казвамъ: Натисналъ съмъ го повече. По нѣкой пѫть духна го и той си иде. Когато дойде нѣкой комаръ, нѣкой пѫть съ пръстъ го бутна. То е погрѣшка вече. По нѣкой пѫть само духна леко и той си иде. Казвамъ: Когато дойдатъ комари, духнете леко. Може и съ пръста си да ги бутнете. Щомъ убиешъ единъ комаръ, стане червено. То е бояджийство вече. Убийството – то е въ свѣта на престѫпленията. Тъй бихъ представилъ да бѫдешъ деликатенъ къмъ коситѣ си, къмъ веждитѣ си, къмъ очитѣ си, къмъ себе си. Като се изправишъ – цѣлото тѣло да бѫде свободно отъ каквото и да е напрежение. Десеть–петнадесеть минути така да остане свободно, то е здравословно състояние, което трѣбва да добиемъ.

Като станете, изпѣйте така една пѣсень. /Учительтъ пѣе: „Ти, Господи, на Тебе азъ отправямъ своята молитва. Да се освободи моето тѣло отъ всичкитѣ неправди, които азъ самъ създадохъ. Господи, Господи, Господи, да бѫде Твоята милость къмъ мене, къмъ мене. Азъ, който не зная какъ да живѣя, Господи, Господи, Боже мой“/.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
39. Лекция на Общия Окултенъ класъ
9 юлий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.