Свещени думи на Учителя към ученика. Привет към ученика

Туй, което образува вечния копнеж на човешката душа и което тя търси в хилядите форми, е Любовта – Бог.

Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре – към това вечно благо.

Учителят сам извиква своите ученици.

И учениците познават гласа Му.

Когато ученикът намери своя Учител, той е близо при Бога.

Ученикът започва с Любовта.

„Ако ме любите, ще опазите моето Слово.“

Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към тебе.

Обичай Този, който ти е дал живота и всички условия.

Истината изключва всяко удоволствие.

Мъдростта изключва всяка лекота.

Любовта изключва всяко насилие.

Ученикът живее в Светлината.

Това е единственият реален свят. Сянката не е реална.

Търси Светлината, която няма сенки.

Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.

„Глава на Твоето Слово е Истината.“

Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.

Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага.

Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа.

Пътят на ученика е път на зазоряване.

Той е път на вечната Светлина – носителка на Любовта.

Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи – е Бог.

Ученикът има Любов към Учителя си.

Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава.

Ученикът обича Учителя.

Ученикът трябва да премине през огън, за да се очисти.

Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика.

Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.

Ученикът не допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че Пътят, в който е влязъл, е прав.

Той е път към Бога.

Ученикът всякога обмисля постъпките си.

Разумността предшествува Мира.

Знай:

Ученикът всякога има възможност да прави добро.

Доброто е цел в неговия живот.

Ученикът минава през изкушението, за да се изпитат убежденията му.

Схващай себе си само като душа! Съзнавай се като жива душа, която се стреми към Бога.

Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в будност и издръжливост на съзнанието.

Живот без интензивни преживявания е живот на спящи души.

Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва.

Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата.

Когато е намерил своя Учител и когато Учителят е говорил веднъж на ученика, ученикът свещено пази своята чистота.

Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога!

Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно.

Ученикът трябва всичко да преживява като душа, жива душа, която люби Бога.

Тогава той може да работи с Учителя си.

Формите са обвивката. Те не смущават ученика.

Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена.

Така той се свързва с областта на Духа, с вътрешния живот на битието.

Ученикът е винаги в клас.

Той знае и съзнава всеки миг, че е ученик.

Ученикът се моли и сам.

Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ѝ.

Ученикът е взискателен към себе си при изпълнение на Божествените Закони.

Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш.

Върши всичко под зоркото око на Духа!

Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта.

Вън от Бога се създава греха.

Съзерцанието – това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика.

На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си.

На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне. Тъй укрепва мисълта му.

Пази душата си всякога свободна!

Чистотата е среда, в която живее ученикът.

Няма по-хубаво нещо за ученика от нея!

Моралът на ученика е Божествената Любов!

Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят.

Душата на ученика расте само в Божията Любов!

Ученикът има характер, когато не изменя Любовта си. Мени ли я, той няма Любов.

В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога.

Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир.

Той е свободен.

Ученикът трябва да живее чист девствен живот! Само тогава той може да се чувства като жива душа – душа девствена.

Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията.

Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях.

– Той носи в себе си Божественото.

А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал!

Душа с непреодолима воля – това е идеалът.

Ученикът е строг към себе си!

Той спазва думите на Учителя си свещени и изпълнява нарежданията Му в пълнота.

Първа стъпка на ученика:

Ти трябва да схващаш себе си като жива душа, която се стреми в три посоки: да чувствува, да мисли и да действува по Бога.

Второто нещо: И всички други хора ще схващаш като души, които трябва да любят Бога.

Учениците на Всемирното Братство са души, а не мъже и жени.

Ученикът не очаква своето щастие от вън.

Той се учи и работи над себе си и в света, без да се прехласва от него.

Привидното щастие в света, това е стражарят в затвора: той отваря вратите, изкарва затворниците и после отново ги вкарва вътре.

Душата на ученика трябва да бъде изпълнена само с една благородна мисъл:

Делото Божие!

Помни само едно:

Ти си жива душа, която люби Бога!

Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при него.

Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя.

Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика.

Първо Учителят слиза и носи Любовта.

Ученикът се събужда и започва учението и възлизането.

Ученикът води естествен живот, без всяка ексцентричност.

Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден.

Тихият глас на Бога се чува само в тишината.

Един закон обединява Учителя и ученика:

Да живеят съгласно Волята Божия!

Свободата е обширното Царство, в което живее ученикът.

Да пази Свободата си.

Душата живее в абсолютна Чистота!

Когато ученикът възприема Любовта на Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава.

Учителят по име зове своите ученици.

Само Учителят дава Името на учениците си.

И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.

Онова, което душата може да го преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже.

Ученикът винаги се радва.

Сутрин цветята отварят своите венчета, за да възприемат слънчевите лъчи.

Душата на ученика се отваря пред Учителя, готова да възприеме Божиите Истини.

Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога.

Когато от вън се яви тъмнина, буря – вътрешна светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото!

– Нека той пази вътрешната Светлина.

Ученикът очаква този момент в своя живот.

Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога.

Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се отзове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост.

Там ще чуе гласа на Учителя си.

Молитвата е процес на чистене.

Ученикът трябва всякога да се моли.

Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.

Ученикът се радва и съдействува за растенето на всяка душа. В духовния свят има закон: когато един се повдига, всички се повдигат!

Ученикът работи върху духовните си тела. Има неща, които ще му се предадат по вътрешен път.

Отвънка не всякога има условия.

Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде.

Когато душата с Любов възприема всичко, всичко от Любов ѝ се дава. Това е закон у Бога.

Първият свещен закон:

Любовта царува само в чистите сфери на свободата.

Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода.

Учителят дава тая свобода на ученика си.

И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си!

Тая свобода е свещена!

Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов.

Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му.

И ще бъдеш утешен.

Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе.

Божественият живот изисква от ученика да живее постоянно в Любов и радост.

Бъди чист.

Великите души живеят в абсолютна чистота.

Там Учителят им дава друго Име.

Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.

В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.

Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тази Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов.

Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя.

Приложението на Божествените закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината.

Интензивен е животът на ученика!

Ученикът преживява радости и дълбоки скърби, каквито светът не познава.

Това е скръбта на всички посадени семенца в тъмната земя и радостта на всички поникнали цветя, излезли на светлина.

Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят.

Всеки ден отваряй сърцето си пред Възлюбления на своята душа, за да види Той най-скритите ти глъбини.

Всеки ден отваряй душата си пред Господа!

Имай пълна вяра в Бога!

Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне.

Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира.

Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен.

Смирението е израз на Любовта към Великия.

Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.

Ученикът е напълно естествен в живота си.

Това внася красота и искреност в него.

Тази естественост дава условия за проява на Любовта.

Когато нещо смущава погледа ти, долови зад воала на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния.

Зад всяка форма виж образа на Вечния.

Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света.

– Защото той остава винаги излъгван.

Хармонията му с Тихия глас на Безграничния осмисля неговия живот.

Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си.

Учителят слиза, за да изяви Любовта.

Това не е външен процес.

През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо.

Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.

Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива. И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд.

Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече.

Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят.

Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света.

Никой не може отвън да те поквари, ако ти не пожелаеш.

Това е великата Свобода, предоставена на човека от Първото Начало.

Ученикът обича цветята, поникнали в душата му. Това са неговите красиви мисли, чувства и постъпки.

Той трепери над тях. – И не допуска слана да ги повреди. – Тя е грехът, който е чужд за него.

Ученикът обича цветята, поникнали в неговата душа!

Ученикът е зает само с доброто.

Ученикът разпознава духовете. Лошите духове се приближават до него като мъж или жена, а светлите като души.

Стремежът към Чистота, това е стремежът към Любовта.

Това показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения.

Когато ученикът добие Чистота, озарява го Първият Лъч на Любовта. Тогава пред него се очертава светлият живот на Великите Души, за който е предназначена човешката душа.

Това Бог сам прави. „А тям Бог откри.“

Пази Свободата, която Бог ти е дал. С нея ти разработваш и градиш своя характер.

Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му!

Изворът, който извира от върховете, напоява всичко по пътя си.

Ако искаш да помогнеш на човечеството, изправи своя живот!

Тогава ти постъпваш по закона на извора.

Ученикът може да търпи, защото знае да чака.

Ученикът може да търпи, защото разбира.

Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време.

Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят.

Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа.

Кротостта е голям чист извор в живота.

Бъди винаги кротък и пази свещено в душата си всичко, което излиза от този извор!

Пази винаги вътрешната си чистота.

Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема.

Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика.

Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него.

Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг.

Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика!

Опитността, която ученикът има, е само за него.

Тя е свещена област в душата му!

Тя е неговото богатство!

Той може да я даде по закона на вътрешната свобода и то само на някоя близка душа, чието сърдце гори с Любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога. Предаде ли я на един, който не е готов да го разбере и оцени, той ще преживее голяма скръб вътре в душата си.

Всичко в живота на ученика да става под силния подтик на Духа, без да има примесено нещо човешко.

Бъди чист като дете.

Бъди верен, както Бог е верен.

Всякога слушай гласа на душата си и ще знаеш как да постъпваш.

Върши всичко, което е благоугодно Богу. Това е мярката на ученика.

Мисли за Бога и страждущите, когато си тъжен и омъчнен. Тази мисъл ще те облекчи и укрепи.

Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика.

Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя.

Слънчевите лъчи проникват в стаята, когато прозорците ѝ са отворени.

За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела.

Връзката между ученика и Учителя е духовна.

Учителят е Учител за всички. Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в Учителя с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява.

– Аз съм Пътят!

– И Светлината, която ме води по този Път!

Всякога се моли и предостави всичко на Бога.

Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.

Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно.

Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре. И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама.

А всичко това може да стане и изведнъж.

Зависи от ученика.

Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист.

Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота.

Ученикът не трябва да се съблазнява никога в думите на Учителя. Те всякога трябва да го повдигат и хранят.

Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон:

Всичко в живота се превръща в Добро!

Когато малкото клонче прави отклонение нагоре надолу, но се държи за дървото, няма нищо опасно. Но когато се откъсне, опасността идва.

Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото.

Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път.

Тесният път води към Бога!

Бъди радостен винаги.

Връзката с идеалния свят прави ученика радостен.

В Любовта устоява този, който е готов на жертва.

Във Вярата устоява този, у когото има упование.

В Надеждата устоява този, у когото има радост.

Не се ли радваш, ще изгубиш надеждата си.

Не уповаваш ли, ще изгубиш вярата си.

Не си ли готов на жертви, не можеш да придобиеш Любовта.

Когато не сполучиш, прояви Надеждата си.

Когато Бог те поучава, прояви Вярата си.

Когато ближният ти пада, прояви Любовта си.

Когато в тебе има зазоряване, прояви надеждата си.

Когато в тебе Слънцето изгрява, прояви вярата си.

Когато в тебе Слънцето дойде до зенита – прояви Любовта си.

Надеждата е във физическия свят.

Вярата е в духовния свят.

Любовта е в Божествения свят.

Има един свещен плач.

Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение.

Има един плач на умиление.

Има плач на самопожертвувание – за човечеството. Той е плачът на Христос.

Има един идеален плач, когато човек е пред Великото.

Ограничи материалните си желания, и ще вкусиш от Радостта в Бога!

Вярата реализира нещата. Ученикът вярва всякога.

Вярата иде от свръхсъзнанието.

Ученикът е всякога бодър, буден и весел в живота си.

Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в живота си:

Божествената Любов,

Божествената Мъдрост,

Божествената Истина.

Чистотата продължава живота.

Когато ученикът опази тялото си чисто, той дълго живее; опетни ли го, рано го сменя.

Любовта носи изобилието. При изобилието всяко недоволство изчезва.

Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал.

Който люби, обиква чистотата.

В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист.

Велика наука е търпението!

Корените на търпението са в Божествения свят.

Търпение с Любов, търпение с Мир, търпение с Радост.

Само любещият е търпелив.

Само човекът с Мир е търпелив.

Само радостният е търпелив.

Само разумният е търпелив.

Всяка преходна форма е недовършена картина, върху която работи Божествения Дух.

Ученикът вижда само доброто, навсякъде и у всекиго.

Непреривен е процесът на раждането.

Всеки ден ученикът трябва да се ражда в един нов свят.

Всеки ден той има ново познание за Любовта, ново познание за служенето на Бога.

Всеки ден трябва да има ново прозрение за неизследимите пътища на Бога.

Всеки ден Духът посещава ученика и му говори по една нова дума.

Тя носи чистота в неговото съзнание и съвършено го преобразява. Тя повдига мисълта му.

Всеки ден чакай посещението на Бога!

Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна. И той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото. В закона на кармата човек е ограничен; но влезе ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта, в Любовта. А тук вече той е свободен.

Христос хлопа на вратата, и като Му отворят, Той влиза, а като не Му отворят, Той си отминава.

Така и Учителят говори на учениците си. Които Го слушат и изпълняват думите Му, Той работи с тях – помага им. А като се съблазняват от думите Му и не Го разбират, Той си отминава.

Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света. Там ще бъде прекаран през местности с цветя. Той трябва само да мине от там, без да се спира. Спре ли се, ще се упои от ароматите им – ще заспи, и там ще остане.

Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя.

Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог.

Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота.

Ученикът има сърдцето на дете.

По ум той е възрастен.

А в душата си храни винаги най-възвишеното и благородното.

Ученикът винаги се огражда мислено. Той трябва да пази своята аура непроницаема за влиянията на преходното.

Мисълта за Бога огражда неговата аура със своята Светлина.

Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта.

Когато той добие Чистотата, обиква целия свят.

Чистотата е неговата ограда.

Велико нещо е Любовта! Тя е Великият закон, който изпълва всякога душата на ученика.

Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.

Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.

Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите. Той знае, че науката, която има още да учи, е безкрайна. Той съзнава, че едва е в началото на Великия път. Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи!

За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта.

Който говори за себе си, не е ученик.

Ученикът трябва да бъде винаги спокоен – при всички условия; той знае, че то е за негово Добро.

Страхът е нещо животинско.

Ученикът трябва да пие Вода само от Извора. Да предпочете да жадува, нежели да пие нечиста вода.

Само жадният ще намери извора в планината.

Само жадният отива при Извора. Само ученикът ще намери в живота си Учителя. Само ученикът ще остане при Учителя.

Това, за което мислиш, го приемаш в себе си. Мисли често за Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта.

И те ще пребъдват в теб.

Вода, която извира из дълбоко, е чиста.

Ученикът е винаги доволен от момента.

Той трябва да има винаги нещо Божествено, което да очаква. Това е неговата радост и утеха.

Ученикът трябва да бъде много умен. Всичко умно да разбира.

Добре се ходи по един път, който е огрян от Светлината.

Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони.

Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте.

Дръж мислите си всякога над земните работи. Повдигай мисълта си нагоре към Любовта, към Светлината, към Истината.

Нищо не трябва да изненадва ученика.

Той трябва винаги да е спокоен.

Той знае, че има един Божествен план, който урежда нещата.

И затова нищо не го учудва.

В живота на ученика се изисква благоразумие!

Ученикът избягва всеки спор.

Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието.

Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе.

Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител.

Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.

Истинският дом на ученика е вътре в душата му.

Той няма дом отвън.

Велико е да се служи на Бога.

При Бога е винаги хубаво.

Както се печем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов.

Ученикът като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията.

Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души.

Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия.

Ученикът трябва да владее мислите си и със своята мисъл да служи на Истината.

Затова необходимо е за него да се съсредоточава в себе си.

Може да мисли за животворната светлина, за нейната седмоцветна красива дреха, с която е облечена, и за музикалния ѝ говор. Това е великата хармония в света. Може да мисли и за Животворното Божие слънце, към което всичко се стреми.

Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и от там мъчно може да излезе.

В своя Път ученикът трябва да е винаги буден. Този е Пътят, за който Господ казва:

„Малцина са, които ходят по него.“

Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му.

Нищо не е по-силно от неговата задача!

Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства.

Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане!

Ученикът трябва да е толкова морално повдигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от злото.

Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой.

Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов.

Човекът е колективно същество.

Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро.

Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си.

Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие.

Ученикът трябва да се роди по Дух. Тогава той се издига над временното, и за него няма вече противоречия на земята.

Трябва да живеем съгласно Волята Божия! Тя включва благото на всички живи същества.

Желай, което е разумно!

Желай, което е добро за всички!

Желай, което желае Бог!

Ученикът е свободен; затова сам се ограничава. Който сам не се ограничава, природата го ограничава.

В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите.

Ученикът трябва да има спокойна душа и установена мисъл. Тогава иде прозрението; тогава се изяснявят много противоречия.

Знанието е достояние на мъдрите хора. Който вярва, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага. В знанието има нещо красиво. Знание без вяра не може да се развива.

Светлината в душата на ученика иде като зазоряване. Ученикът не трябва да иска нищо пресилено.

В него всичко трябва да става напълно естествено и на своето време.

Вярвай в онзи, който те учи.

Вярвай в онзи, когото обичаш.

Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си!

Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и заякне в мощен дъб!

Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно.

Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава.

То прави живота му пълен, красив и радостен.

Само учението дава съдържание на живота му.

И само служението осмисля живота му.

Ученикът минава само през физическия свят; той не се спира там.

Всичко те интересува у Този, Когото обичаш. Ученикът неуморно чете Свещената книга на природата, за да познае какво е мислил Бог.

Той е неговият възлюблен!

Държиш обикновен съд в ръцете си. Трепериш над него. Съдът се строшава. Ти плачеш и мислиш, че всичко е загубено. Но Разумната природа – Любовта, е приготвила за тебе друг съд със скъпоценно съдържание.

Разочарованието те подготвя за новото очарование, което те чака.

Тъй ти се приближаваш до новата изненада на Реалния свят.

При всички изпити остани верен на Любовта! Ученикът трябва да издържа в Любовта до край, без да се усъмни в нея. Пътят на Любовта е път на множество изпити, през които ще мине той, за да се види доколко е издържлив в Любовта.

Ученикът не трябва да губи своята чувствителност. В неговите чувства не трябва да настъпи притъпяване.

Възвишената мисъл префинява нервната система и я прави по-чувствителна.

Необикновен е животът на ученика.

Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка негова постъпка.

Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва.

Нежността е необходимо качество за ученика.

Той трябва да бъде нежен!

Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило.

Тя внася на земята сиянието на ангелския свят.

Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него.

Висок идеал изпълва съзнанието на ученика!

Колко е хубаво, когато ученикът носи нещо велико в душата си!

Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото, защото там животът напълно се осмисля!

Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината.

Чистотата е условие за всички постижения.

Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист. – Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света!

Ученикът всякога трябва да удържа обещанието си, за да развие устоите на своя характер.

– Не бой се!

Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра отрада.

Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното.

Светлина трябва да има в живота ти!

Светлината разкрива красотата на света.

При нея нещата растат.

Светлината е храна за ума.

Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си.

Това е съзвучието между мислите, чувствата и постъпките. Това е вътрешната музикалност, която изпълва душата на ученика.

Макар да дойдат противоречиви условия, той не губи характера си.

Ученикът избягва влиянието на преходния свят, додето укрепне.

Ученикът трябва всичко да разбира правилно.

Това ще му даде истинските методи за дейност.

Той не трябва да си създава сам страдания от кривото схващане на нещата.

Когато Учителят учи ученикът, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно.

Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика.

В това е радостта на извора:

Когато растенията, които той полива, дадат изобилен плод.

Ученикът, който е получил много от Учителя, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога.

Ученикът може да почне своя пост, когато е във възходяща степен на Духа си.

Тогава той по-лесно може да се издигне над материалното.

Ученикът трябва да мине през съмненията.

Тя е една област, която той трябва да премине, и я мине до край. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ – дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението – светлият ден на Посвещението!

Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно.

Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. За туй той трябва сам да прекара нощта на съмнението и сам да го победи.

Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта.

Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма.

Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат. Той не трябва да се смущава от тях. Това са посторонни неща за него; той трябва да върви все напред!

Да се примириш с Бога, то значи да приемеш Неговата Любов.

Да любиш Бога, то значи да употребиш всички методи, които Той употребява.

Да разбираш Бога, то значи да си послужиш с Божествената Светлина.

Можеш да познаеш Бога само когато Го обичаш.

Можеш да познаеш Бога само като почувствуваш Неговата Любов.

Да живееш по Бога, то значи да си служиш с Божествената правда. А тази правда се отнася към всички еднакво.

Учителят на всички ще даде точно толкова, колкото е определено по Божествената правда за тях. Никому по-малко.

Но Учителят е свободен да даде някому повече.

Ученикът трябва да обича душата на хората, и като е тъй, той не трябва да мрази никого.

Сродната душа на този, когото ти обичаш, и на онзи, когото ти не обичаш, горе еднакво се обичат.

А ти по плът си направил разлика между тях. Това е грях.

Ученикът не е длъжен да дава отчет на хората. Той преди да постъпи тъй или инак, трябва да се съобразява с Божиите закони и наредби.

Ученикът почва работата от там: как седи работата му пред Бога, а не пред хората и общественото мнение. Това е истинският морал в живота на ученика.

Морал – това е Любовта на ученика към Бога.

Няма друг морал.

Ученикът трябва всичко да прави с Любов; тогава и лесно ще го прави.

Няма ли Любов, ще срещне много противоречия в пътя си – на първо място съмнението.

Светът на Любовта е свят на Великите постижения. Всяка работа, направена без Любов, е безплодна.

Всяка работа, направена без Любов, е престъпление.

На всичко, което става, намери мястото и вътрешния смисъл. Така ще запазиш равновесие при бурите на живота.

За да влезеш в Царството на Мира, това е необходимо.

Когато някои Божествени благословения се спират, причината лежи в ученика, а не в Бога.

Бог е отредил благословение за всички.

Ученикът трябва да плаче, когато никой не го вижда.

Тогава плачът е благословен.

За човешки работи ученикът може да плаче пред другите, но когато плаче за нещо Божествено, той плаче насаме.

Ученикът живее на земята, а мисли за небето. На земята той иска да реализира Божествените закони.

Издържай всичко заради Любовта, докато я придобиеш. Дойде ли тя, ще получиш търпението.

Само Любовта учи хората на послушание.

Новото послушание е послушание от Любов!

„Който Ме люби, ще опази Моите заповеди.“

Това е възможно само при Любовта. А след това иде дарът:

„И Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“

Когато ученикът възприема Любовта от Учителя, той има послушание, за да се посади Любовта в него. А учи, за да възрастне тя в него.

Ръцете са създадени за работа!

Когато ученикът ги погледне, те му казват:

„Ние сме създадени за работа!“

Ученикът не трябва да бъде мързелив.

Ученикът не трябва да има бели петна на ноктите си.

Те са резултат на силно смущение и притеснение.

Ученикът трябва да бъде много тих всякога. – За него не трябва да има изненади.

С краката си ученикът ще отиде при Доброто; с ръцете си ще го направи; а с устата си ще го каже.

И трите свята трябва да вземат участие в Доброто: физическият, ангелският и Божественият.

Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена.

Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения. А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното в живота.

Погледът да бъде мек и чист, никога раздвоен и винаги свързан с една Божествена мисъл.

Погледът на ученика е такъв, че никога не нарушава хармонията в другите.

Най-добрият поздрав е поздравът на очите. Той е най-чистият. Него Бог приема.

Любовта е нещо духовно, Божествено. Във физическия свят тя се изразява чрез очите.

Всички движения на ученика трябва да бъдат волеви и съзнателни. Ученикът не трябва да прави нито едно несъзнателно движение, защото те са под влиянието на изостаналите духове.

Ученикът трябва да има винаги права стойка. Тя държи будно неговото съзнание и предразполага Духа му към работа.

След като е бил при Учителя, ученикът отива право у дома си, без да се отбива никъде.

Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му.

Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич.

Хубаво е ученикът да бъде буден до десет часа вечерта и след това да спи.

При лягане ученикът поставя всички противоречия през деня на мястото им, възстановява пълен мир и тишина и като новородено дете в най-късо време заспива.

Ученикът не трябва да боледува. Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма.

Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот.

Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално!

Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебния сок за тялото. Те действуват успокоително на душата, ободрително на Духа.

Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си.

Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва.

Ученикът трябва да има чиста кръв. Чистите мисли и желания поддържат нейната чистота.

Ученикът пази дрехите си, защото е прекарал част от аурата си в тях. Ако те попаднат в неподходящи ръце, той ще страда, без да знае откъде иде страданието му.

Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да изпъква, и не лицето, а душата.

Ръцете на ученика трябва да имат винаги умерена температура – да бъдат топли.

Студените ръце показват стеснен ум. Трябва повече слънце. Топлината ще внесе разположение на Духа.

В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари.

Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта.

Бъдещата разменна монета ще бъде приятелството!

Бъдещата разменна монета ще бъде Любовта!

Ученикът не трябва да прави услуга за пари; това е вън от всяко правило на окултната школа.

Той трябва да служи само от Любов!

I. (относно себе си) Ученикът никога не бива да иска пари за помощ. Той трябва да изработи нещо и тогава да му се заплати, ако пожелае.

II. (относно другите) Ученикът никога не трябва да дава пари за помощ. Той трябва да създаде известна работа на онзи, който се нуждае, и тогава вместо 25 лева, да заплати 100 лева. Тъй и другият да бъде свободен, че с труд си е помогнал.

Когато ученикът ходи по улицата, трябва да е съсредоточен и да се моли, за да избегне ненужни неприятности.

Ученикът трябва да се вслушва в своята интуиция и да пази първата мисъл, която му идва. Тя ще го заведе в пътя, където няма разбойници.

Ученикът трябва добре да разпознава хората. Първите впечатления, които той получава за тях, са най-верни – тях да държи. Вторите и третите са коментарии.

Ученикът трябва да дружи с добрите хора и добрите духове, да се занимава въобще с Доброто.

Лошите духове са, които изкушават ученика. С тях той не трябва да има нищо общо.

Когато ученикът има вътрешна светлина, лошите духове не могат да се приближат при него.

Когато мисли за Бога, той е ограден.

Ученикът трябва да дружи с ония, които са по-напред от него, за да се учи от тях. Да дружи и с равните на себе си, за да се насърдчава в по-голяма ревност на учение. И да слиза при по-долните, за да им помага.

Подкрепи ли по-долните, по-горните него ще подкрепят.

Ученикът трябва да мисли само Доброто! Всяка лоша мисъл е един психически трън. Ученикът трябва да го намери и извади.

Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използува за Добро.

Този, който облича нови дрехи, няма желание да се върне отново към старите.

Ученикът, който тръгне в Божествения път, трябва да остави нравите на света.

Живей и се движи винаги в Любовта!

Всеки уд има смисъл, доколкото е свързан с организма.

Живееш правилно, докато си в контакт с Бога.

Човек не може да успее в каквато и да е работа, ако няма съдействието на невидимия свят.

Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила.

Затуй трябва да бъде свързан с Бога.

Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо Добро.

Разбере ли тъй страданията, той ще се подмлади.

Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията.

Те каляват нервната система, за да издържи новата Светлина, която ще дойде.

Нищо материално не трябва да свързва ученика.

Колкото по-мъчно се отделя ученика от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине.

Той само се учи на земята, а живее на друго място.

Човек, който живее за себе си, е винаги ограничен.

В момента, когато проблесне в него идеята да служи на Бога, всички вериги на ограничението падат и той е свободен.

Блаженство е, когато ученикът се освободи от ограниченията на света.

Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква материята, без да се свързва с нея.

Ученикът трябва само да гледа през материята, но не и да живее в нея.

Всичко, каквото става, е допуснато от Небето.

Каквото и да ти се случи, ще се превърне за Добро от разумните сили, които ръководят развитието.

Това изпълва ученика с радост и при най-големите противоречия в живота.

Не забравяй, че във великия Божи план в края на краищата всички противоречия ще бъдат разрешени.

Силата на ученика иде от горе.

Концентрацията в Божествените Истини е акумулиране на сила. – Човек става акумулатор.

Ученикът трябва да може да влиза в положението на всяка душа, за да я разбере и ѝ помогне.

Когато разбереш една душа, ти я обикваш.

Синият цвят действува на душата и поражда възвишени чувства у ученика.

Когато той се почувства обезсърдчен, нека погледне синьото небе, и ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота в душата си. Ще се разведри и наново ще почне работата си.

Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му.

Когато ученикът се почувствува много отпаднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието.

Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. – И той да изяви Великото в Битието!

Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата – и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият – друго.

И двамата трябва да благодарят на Бога!

Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си.

Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа.

Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.

„И не веди нас во изкушение.“

„И не веди нас во изкушение.“

Това значи: Давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение.

Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му се изпълва със светли мисли за Възвишеното и Великото в живота.

Тогава той може да работи.

Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят. Онзи свят, това е училището, където той ще продължава учението си.

Този свят и онзи свят са един свят.

Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.

Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй, Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.

Поддържай винаги в себе си огъня на Духа.

Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на Доброто на лицето си.

Когато ученикът живее по Бога, лицето му добива друг образ.

Като мислиш за качествата на Бога, те се преливат в тебе.

За да станеш нежен и милосърд, мисли колко снизходителен и благ е Бог!

Прощавай винаги заради Бога!

Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога! Можеш да се бориш със себе си, дали да простиш, но ти трябва да победиш в тая борба.

Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването.

Прощавай заради Бога.

Служение и учение!

Ученикът трябва да се освободи от посторонните неща, които само отвличат ума му, без да го ползуват.

Той е зает само със същественото в живота.

Защото дълъг път на учение и работа го чака.

Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си!

Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе.

Ученикът трябва да има вътрешен стимул, за да работи Божественото. Той живее повече вътрешно.

Той участвува във външния градеж, но неговият подтик иде отвътре.

Ученикът не може да се оправдае с нищо, ако не направи това, което знае.

Законът гласи:

Без Любовта ти ще съгрешиш. С Любовта ти ще изправиш погрешката си.

Законите и правилата на ученика са писани вътре в него.

Отвън той няма никакви писани закони.

Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие характер, който да устои на смъртта.

Мислено преживей страданията на Христа; тогава ще се калиш в тях.

При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. – Защото обича и знае, че има Един, Който го обича.

Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов!

Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер.

Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави Учителят му да го оправдае, ако намери за добре.

Най-строгият съдия е вътре в самия човек.

Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал.

Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една висота, за да можеш да вървиш по-нататък във Вечния Път.

Ученикът не може да направи една крачка в Божествената школа, докато в него има користолюбие.

Всички души ще преминат през Божествения Огън, за да се изчистят от всяко користолюбие!

Тогава те ще просветнат!

С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога!

Това не изключва неговата активност и инициатива в живота.

Всичко съществува чрез Любовта на Бога!

Има три вида мълчание и три вида говорене.

Гладният като се наяде – мълчи.

Ученикът, като не си знае урока – мълчи.

Учителят, който много знае – мълчи.

Когато човек е много гладен – много говори.

Ученикът, който много знае – много говори.

Учителят, който малко знае – много говори.

Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно.

Ученикът трябва да прекара през ума си най-лошите положения, за да види може ли да ги издържа. Те може да не дойдат, но той трябва да е готов на всичко.

За него не трябва да има изненади.

Любовта ти ще мине през много изпити, за да се опита.

Любовта на ученика трябва да бъде толкова голяма, че да издържа всичките положения, които ще му дойдат.

Само Любовта може да издържа и най-противоречивите положения в живота.

Мирът иде от Бога!

Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият мир.

Мирът е от Бога благословен!

„Моят Мир да бъде с вас.“

Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.

Посвещението почва от страданията. Ученикът не трябва да ги отбягва, но да ги издържа.

Ученикът трябва да мине през огън и вода! През вода, за да се очисти, а през огън, за да светне!

Бъди Умен!

И при всяка твоя постъпка прецени условията и последствията.

Бъди спокоен и тих.

Всичко ще мине добре!

Има три състояния в живота на човека:

Едно физическо – там всичко се безпокои.

Друго духовно – там има стремеж към един идеал.

И трето Божествено – там има абсолютен Мир!

Ученикът трябва да е преминал първото състояние.

Най-хубавото нещо е човек да бъде ученик!

Учителят може да помогне на ученика си само като забележи у него непреодолимо желание към Духовното.

Ще упражняваш вярата.

Без вяра умът се колебае. Мощна вяра ще туриш в себе си!

Корените на вярата се намират в миналата вековна опитност на човека.

С Господа, Който живее в мене, всичко мога.

Помощта не иде от вън; тя иде от вътре.

Когато небето се заоблачи и загърми, малките цветенца се радват – влага им трябва. А хората ги е страх, защото нямат вярата на цветята.

Ученикът не трябва да се плаши от бурята, защото и тя е необходима, но да гледа да я използува добре.

Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин.

Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост.

Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.

Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си.

Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички.

Общественият живот ученикът може да проучи в себе си.

Познаваш ли себе си, познаваш и обществото.

Кръщението е акт на Духа.

То е нещо вътрешно.

В Любовта няма страх.

Ученикът не трябва да го е страх от хората, защото той живее с Бога.

Църквата на ученика трябва да бъде вътре.

„Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас.“

Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ѝ – ще светне, Светлина ще стане.

Ученикът схваща себе си като нещо отделно от тялото, за да не се съблазни от формите.

Ученикът се учи по два начина: или го учат, или той сам се учи. Или той си създава условия, за да го учат, или другите създават условия, за да се учи той сам.

Процесът на учението е труден, но приятен.

По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от началото ще укрепне.

Във всеки живот ученикът трябва да има придобивка. Той трябва да слуша Духа си. Няма нищо по-хубаво от опитността, която разумният Дух може да даде на човека.

Ученикът трябва да гледа да придобие здрава основа в душата си, за да разбира живота правилно.

Ученикът трябва да има самоувереност в живота, за да има основа, на която да гради.

Самоувереност има само онзи, когото вълната на Любовта е докоснала.

Първото и Велико нещо за ученика е да знае, че Бог е вечна хармония.

Когато я почувствуваш в себе си, Бог те е посетил.

Това са епохални мигове в твоя живот!

Да се стреми към Бога и Истината, това е Великата задача на ученика.

Душата ти да бъде лазурна, а умът – светъл.

Когато ученикът иска да направи някому нещо, той сам трябва да се постави в същото положение. И ако намери, че е добре, тогава да го направи. Така той се коригира.

Ако ученикът се води напълно по Божествените принципи в живота си, цялото Небе ще му съдействува.

Когато човек работи за Бога, за другите – Небето е с него!

За оня, който върви по Божия закон, всичко съдействува за добро.

Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно.

При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние.

Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.

Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата. Те са израз на една Висша Разумност!

У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото!

Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си.

Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа. Тогава те развиват неговите висши центрове.

Когато енергиите остават долу, те се застояват, стават разрушителни и предизвикват експлозии.

Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото. По този начин се организира духовното тяло.

В живота на ученика трябва да се прояви Божественото.

В него е пълнотата на живота.

Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът.

А най-голямата благодарност на човека заради живота е работата.

Деликатността е плод на зачитане работата на другия.

Който почита – мисли.

Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа.

Работи само онзи, който работи от Любов.

Който работи, обича.

И който почита работата на другия, сам работи.

Който разбира, живее.

Смехът понякога показва, че не разбираш. Той е временно развлечение.

Който разбира, мисли!

Който разбира, работи.

„Отец ми работи, и Аз работя.“

Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика.

Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се.

Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен.

Има низши духове, които устройват „случайни засади“, и ученикът може да си напакости. Например минаваш покрай някой мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно.

Ученикът трябва винаги да одухотворява материалното. Спре ли се на него, ще срещне големи противоречия в живота.

От физическото към духовното!

Бога най-лесно ще намерим в себе си. Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери и навсякъде около себе си.

На земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да желае нищо земно. Той ще си служи с букваря и плочата, докато завърши първо отделение; и после ще мине напред, а тях ще остави за другите.

Няма защо да носи със себе си и букваря и плочата в университета.

– Познаваш ли ме?

Не бой се!

Докато намираме Бога в себе си, нашият живот е пълен, има смисъл и радост.

Извън Бога има само нещастия и страдания.

Само в Бога е нашият живот!

Гледай развитието ти да върви естествено. Мисълта трябва да расте, но не да презрее.

Мислите трябва да се развиват и да растат, без да се изменят.

Не всякога Учителят може да говори.

Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството! Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата. И ще благодари на Учителя си, задето не му е говорил нищо тогава.

Има в човека една мистична самота, в която той се слива с Бога. Това е за оня, който разбира!

Има една свещена област в душата, която е неприкосновена! Нея никой не може да прекрачи.

Тя е свещено място, предназначена само за Бога.

Учениците могат да живеят сами в своя вътрешен живот само ако живеят в чистота.

Пчелата ще извади мед от цвета; човек ще откъсне цветето, ще го помирише и ще го хвърли. А говедото ще го стъпче.

Ученикът трябва да има метода на пчелата.

Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде най-Великото чрез Светлината!

Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.

Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов.

Любовта се показва в най-голямата нищета.

Бог така прави своите добрини, че те изглеждат сякаш естествено дошли! Но ученикът трябва да знае, че това е дело на Бога, на тази Разумна Сила във вселената, която помага, а сама винаги остава скрита; и постоянно да благодари в душата си Нему.

Тъй постъпва и Учителят.

Да бъде Благословен Господ на Любовта в нашите души!

Кое е по-хубаво? Подареното или заслуженото?

Богатството, което е подарено, или което е спечелено?

Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.

Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него. До дето то трае, ти не изгубваш равновесието и мира си. Ти имаш разумно отношение към него, разбираш вътрешния му смисъл и значение.

Така ти ще превърнеш страданието си в хармония.

Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко.

На земята всичко се мени, всичко е преходно. Ученикът трябва да се държи за нещо постоянно.

Той е силен, когато има една основна идея, която е неизменна в него при всичките условия на живота.

Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот. Трябва да знае кои средства да подбере и как да ги използува.

Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея, и когато тя го прочете, ще научи целта на своя живот.

Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа – механическа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три положения всички енергии се трансформират.

Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов.

Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената не се променя, нито изменя, а само расте!

Ученикът, който люби, никога не трябва да бъде разсеян. В Любовта никога вниманието не трябва да се отвлича.

Умът в Любовта е необходим.

Любовта е нещо Божествено! Ученикът трябва да прояви Любовта свободно.

Има две крайности в Любовта: срам и безсрамие. И едното, и другото произтичат от неправилното разбиране на Любовта. Но от двете срамът е за предпочитане.

В Любовта трябва да изчезне всяка форма, а да остане само смисълът на нещата.

Ако ученикът търси форма в Любовта, той ще падне. В Любовта трябва да изчезне всяка форма!

Ученикът трябва да моли подкрепа от Божествения свят и да разрешава всичко по Божественому. В Божествения свят нещата се решават напълно; в духовния – наполовина; а във физическия – никак. За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист. Това значи да няма никакви кармични връзки – да бъде напълно свободен.

За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта – тогава иде посвещението.

Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота. Тя дава подтик дълбоко в душата на човека към Бога. Това е за оня, който разбира!

Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов, и дето е Бог, там е всичко!

Животът на ученика не може да бъде на две места: и в света, и в училището. За изпит ученикът може да отиде в света, но той е винаги в училището.

Той работи в света; не къса връзките си с него, но той навсякъде е ученик.

Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието. Той е в силно молитвено състояние. Моли се Бог да му съдействува да възприеме и разбере правилно мислите на Учителя, за да ги използува и приложи добре.

Ученикът трябва да употребява синия цвят, за да бъдат вибрациите му по-духовни, по-бързи и по-нежни.

Той трябва да има по-нежни вибрации.

Ученикът трябва да преживее стиха: Бог е Любов, за да може отчасти да приеме и почувствува Любовта. Тогава ще бъде готов да издържа всички страдания.

Ученикът трябва да върши всичко като пред Бога. В това седи неговата Любов!

Всичко, което ученикът върши, го върши заради Бога.

Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи.

Учителят не служи на преходното.

Той служи на Любовта!

Защото служи на Бога.

Ученикът ще познае Бога само като живее в закона на Любовта.

За да познаем Бога, трябва да Го любим!

Ученикът трябва да прави всичко от убеждение. За него убеждение е: Любов към Бога!

За него убеждение е, че Бог царува в света!

За него убеждение е, че Любовта крепи света!

Краската на Любовта е розова.

Краската на висшата Любов е светлосиня.

Краската на Божествената Любов е Бялата Светлина!

Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия. Той ще мине през много места, ще разгледа всичко, което срещне на пътя си, и ще си отмине.

Ученикът трябва да знае определено програмата на своя живот и да я изпълни правилно.

Това може да му разкрие само неговото свръхсъзнание. Всеки ден той се вслушва отвътре да чуе какво ще му каже Бог да направи. Това е програмата му за деня.

Бъди една любеща душа!

Мирът Божи да бъде във вас!

Всички чувства на ученика трябва да бъдат във възходяща степен.

Трябва да пазиш сърдцето си чисто.

„Само чистите по сърдце ще видят Бога.“

Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Любовта. Да мисли за Този, Който единствен е неизменяем и Благ всякога!

Ученикът трябва да действува съгласно Новия морал: Да обича Бога и да говори Истината.

Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите.

Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе.

Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.

Бъди досетлив, какво Божият Дух иска ти да направиш.

Това е досетливост, да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите.

Любовта носи досетливост!

Любовта влиза в положението на всички!

Ученикът трябва да бъде много прозорлив, да умее да хармонизира противоположните неща и да се поляризира веднага.

Душата на ученика трябва да бъде прозорлива.

Това говори за будно съзнание.

Щом ти дойдат противоречия, кажи:

„Бог е Любов!“ Иди при Бога!

Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива.

Той трябва да издържа. Това е геройство!

Смел бъди и напред върви!

Качества на ученика са: безстрашие и решителност.

Без тях той не може да издържи.

Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички.

Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден.

Ученикът вижда във всичко, което става около него, любещата ръка на Бога!

Ученикът трябва да прекара живота си тъй, както Господ го е определил.

Затуй му трябват знание и духовен живот.

Ще развиеш сърдцето си, за да дава материал за ума.

„Волът познава господаря си.“

А сега е дошло време човек да познава Бога.

Без страдание може, когато има разбиране. А разбиране може да има всякога, когато има Любов.

Моят мир да бъде с теб.

За ученика послушанието е по-добро от искането. Защото в послушанието се извършва волята на Учителя, а в искането се извършва волята на ученика.

Учителят застава в своята мощ в душата на ученика, когато последният е чул най-свещените думи от Учителя за Бога.

Как ученикът може да се отплати за всичко това, което Учителят е говорил и сторил за душата му?

Само като служи на Бога с всичкото си същество!

Само тогаз и само така ще му се отплати.

Сърдцето на ученика трябва винаги да трепти от Свещения огън на Любовта, но никога да не изгаря.

Ученикът не трябва да се смущава от лицето на Учителя си.

Когато Учителят прониква пространството, тогава се вижда строг.

Ученикът трябва да схваща и разбира това.

Езикът на ученика не трябва кости да троши, а рани да цери.

Красотата на ученика трябва да седи в това – той да говори Истината!

Красотата е облекло на Истината.

У ученика не трябва да има никаква престореност. По това той се отличава. Защото всичко в неговия живот е естествено.

Ученикът трябва да расте! И като го бият, трябва да расте; и като го милват, трябва да расте.

Ученикът трябва да расте!

Задачата на ученика е трояка:

Да развие и уякчи волята си;

Да облагороди и изчисти сърдцето си;

Да просвети и укрепи ума си.

Ученикът като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.

Ученикът, който много е приел и не го използува, ще бъде много бит.

Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя.

Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика.

Велика е науката за Любовта!

Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете.

Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло.

Животът на ученика трябва да се простира в бъдещето.

Светът живее в настоящето. Бъдещето всякога подразбира повдигане на съзнанието; миналото е слизане на съзнанието от горе на долу; а настоящето е преходно.

Великото бъдеще трябва да прониква в настоящето на ученика.

Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено.

В живота им е отразен космическият ритъм.

Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му.

Учителят знае от какво има нужда ученикът.

Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си.

Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред.

Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение.

Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер.

Най-важното за този, който е гладен, кое е?

Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика!

Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси градина с плодове. Там е разликата. А такива градини никъде ги няма.

Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия!

Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира. Той винаги обръща внимание само на положителното в живота и с него работи.

Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти – вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него – това е той.

Ученикът не трябва да гледа другите!

Всеки един си има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш.

Всяко нещо има нужда от развитие!

Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си. Когато Любовта му стане възходяща, той ще бъде вече здрав.

Същината на човека е Доброто! Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на земята.

За Доброто трябва воля!

За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при доброто се отива нагоре. За злото няма нужда от воля; ти само стъпи в течението и то ще те повлече надолу.

Воля трябва за Доброто!

За ученика еволюция значи – да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно.

Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение.

Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния ход на еволюцията.

Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън. Нищо повече.

Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно.

Обективният ум е на фактите, а субективният – на законите. Но и двата не са още умът на принципите.

Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема.

Смирението поставя душата във възприемателно състояние.

Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане.

Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат – той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята – над всички лични амбиции!

Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница.

Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата.

Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да!

Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.

В Любовта всички неща се осмислят.

Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена.

Мекотата е външният израз на Любовта.

Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане.

Естествено желание е само това, което е съгласно в Волята Божия – което иде от Бога!

Естествено желание е това, което води към изобилен живот.

Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизирва и тогава изгубва тази естествена привлекателност, която е имал.

Ученикът трябва да бъде последователен на природата си. Някои ученици, когато действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре.

Ученикът не трябва да мисли как ще израсне. Той само трябва да учи. Този въпрос не влиза в неговия план, а в Божествения План на Битието.

Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и Учителя си.

Ученикът побеждава, когато призове на помощ силите на небето!

Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя.

Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър.

Външно изявление на Любовта – това е Доброто!

Ученикът, който жертвува, е добър.

Ученикът, който е мъдър, е добър!

Ученикът, който обича Истината, е добър.

Тъй го нарича Учителят.

Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.

Който живее в Любовта, той е всякога млад.

За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик.

Светът не разбира Любовта.

Който живее в Любовта, той е всякога млад!

Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му.

Ако ученикът люби, той ги издържа.

Любовта издържа всичко!

Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир.

Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов.

Ученикът трябва всякога да действува с Истина и Любов.

Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното.

А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път!

Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на Учителя:

Истината е наша, а лъжата – не! И ако е ученик, той няма да излъже!

Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит.

Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече.

Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи Истината! Тогава той е силен.

Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага!

Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината.

Учителят знае Истината.

Изпитва се само ученикът.

Силен е ученикът само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство!

Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов. Знание, придобито без Любов, огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява.

Това е истинско знание!

Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир.

Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните.

Мирът говори за присъствието на Духа!

Ученикът не трябва да търгува със своите свещени чувства.

Безкористието е качество на Любовта.

В нея всичко е ценно.

Когато грехът дойде, ученикът изгубва всичко, и то моментално.

Ученикът е силен не само когато добие богатства, но и когато умее да ги запази.

Ученикът не трябва да се цапа, за да може да живее в Любовта.

Един момент, изживян при извора на Любовта, струва повече от 100 царски корони.

Ученикът трябва да може да се храни и само с плодове. Те ще му предадат светли мисли и чисти чувства.

И с това ще се развие и волята му.

След 100 години ще се измени кухнята. Сега по-голямата част от живота си жените прекарват в кухнята. А мъжете работят само за храната.

Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле.

Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир.

Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.

Страданието на земята е най-великото нещо за ученика.

Защото чрез него той научава най-добрите уроци.

В страданието ученикът се повдига.

В страданието се пробужда съзнанието.

Обектът на ученика е вътре – Бог.

И за туй няма спънки за постигането му; той е всякога доволен, защото всичко е вътре в него.

Светът търси своя обект от вън; затова техният живот е пълен с недоволство.

Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината.

Ученикът не трябва да желае в живота си повече страдания и повече радости, отколкото трябва. Те са излишни.

Страданията внасят повече влага, а радостите повече светлина и топлина.

Няма да питат ученика колко страдания е минал, но какво е научил от тях.

Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят.

Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен!

Търпението е едно от великите качества на Бога.

Търпение, ученико, търпение!

В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист.

В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.

„Благодаря Ти, Господи на Любовта, Ти, който ме направи аз да мога!“

Когато ученикът има известни затруднения, да каже:

„Бог е в мен, и Той прави аз да мога. За Божията Любов няма „не мога“!“

„Бог е Любов!“

Ученикът трябва да се пази от две крайности: сърдцето като изстине, на лед става; умът като се сгорещи, буря се образува.

Сърдцето трябва да бъде топло, а умът светъл.

Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно! При Божественото няма друго мнение!

Ученикът никога не престъпва това правило!

Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището.

Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя.

Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта.

Само Любовта прави малките неща велики.

Само Любовта праща Великото при малкото!

Само Любовта прави малкото да служи на Великото!

Ученикът трябва да бъде много нежен, да образува около себе си вълни от нежност, за да може да разбере Великата Любов. Тя е Божественото и най-свещеното нещо на земята.

Само Божията Любов е Любов!

Когато ученикът е на излет, хубаво е на най-голямата височина да си направи молитва и гимнастическите упражнения.

Когато дойде злото, то внася страх.

Ученикът трябва да си каже: Без страх!

С това той разбира: Бог е по-силен.

Ученикът трябва да прави всичко от Любов!

Всяко нещо, което прави без Любов, е престъпно.

Всичко с Любов!

Ученикът трябва да бъде девствен. Девствеността е качество на душата; тя не е нещо външно.

Ученикът трябва да е в хармония с Абсолютното и да се приближава към Него с абсолютна вяра и без страх.

Хармонията е условие за обмяна между него и Абсолютното.

Ученикът, който върви добре, е радостен.

Радостта на ученика иде от вътре като един извор. Хората от света искат да вдигнат завесата, да видят от къде иде тази радост, но не могат. Те я търсят от вън, а там няма нищо.

Радостта на ученика иде от вътре!

Да расте Любовта ти!

Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си!

Това е познание на Бога:

Да приемеш и познаеш Любовта Му.

Когато обичаш някого, обичаш всичко, което той обича.

Ученикът, който обича Учителя си, обича и всичките Негови нареждания!

Важно е за ученика да възприеме Божествената Любов. Тя да стане една необходимост за него в живота му, да живее в нея, да я има, да я диша, за да има смисъл живота му.

На ученика от източната школа са създавали изкуствени изпитания, и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават освен естествени изпитания, и той на реда си трябва много добре да ги издържи.

Дойде някой и те нагруби: бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: „Пак ела в моя дом!“

Ученикът трябва да съзнава живо връзката си с Бога. Да не мисли много за последствията, а за принципите.

Когато Учителят говори, ученикът трябва да мълчи. Когато Учителят мълчи, ученикът се изпитва.

Най-приятното изкуство, което ученикът може да приложи най-лесно, е да мълчи и да слуша.

Ученикът трябва да се стреми към Доброто! Доброто е плод на Любовта; Любовта е плод на Духа; а Духът е изявление на Бога!

Философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките – за ученика.

В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени.

Най-съкровените работи на душата не се изявяват навън.

Учителят не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл. Да има време и ученикът да изживее желанието си. Ако е духовно, то ще издържи; ако е материално, ще изчезне.

Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци.

Ученикът трябва сам да си налага дисциплина! Другояче ще бъде насилие.

Нищо в неговия живот не му се налага от насилие.

Всичко ученикът върши по вътрешна свобода!

Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото.

Силните преживявания на ученика трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън.

Тогава той се ползува.

Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си.

Без нея той не може да устоява. Тя е необходима за характера му; тя носи свежест. Дълбочината – това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни.

Интензивност – това е четвърто измерение вече.

Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик.

Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов!“

Да любиш Бога, това значи да разстелиш нишките на чистотата по пътя си.

Щом ученикът възлюби Бога, ще започне правилния живот и винаги ще се чувствува над условията.

Днес Природата е по-блага, отколкото строга; и едното, и другото привлича, но Благостта повече.

Благ е само Бог.

Милостта успокоява, а Любовта съживява.

Възлюбленият на човешката душа – това е Великото в света – Бог!

Намирането на Възлюбления – това е твоето пробуждане!

Каква промяна става с тебе! – Ти си вече Син на Виделината!

Чувствуваш благоуханието на хиляди цветя около тебе.

Светлината почва да гали всичко онова, което Бог е създал. Снеговете и ледовете почват да се топят. Ти си вече в страната, дето Слънцето грее и никога не престава да грее. Защото няма вече нощ! Обърсани са вече сълзите от очите ти.

Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия!

Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите.

Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен!

Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам си Светлина!

Ти всичко правиш заради Възлюбления си!

Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво!

И казваш:

„Разбрах, че планът на Битието е план на Любовта!“

„Всичко е Любов! Всичко е Истина!“

Това е Любовта на душата!