Речникът е извлечен най-вече от книгите на издателска къща „Жануа-98“.
- аба
- (тур.) старинна мъжка връхна дреха от дебел и груб вълнен плат
- абаджия
- (тур.) шивач на аба
- абисинци
- остар. етиопци (през 1935 г. има война между Абисиния (Етиопия) и Италия)
- аероплан
- (фр.) самолет
- Агни
- древноиндийски бог на огъня, олицетворение на свещения огън
- адепт
- (лат.) посветен в тайните, опитен, вещ
- адмирирам
- (лат.) възхищавам се
- акламирам
- одобрявам, поздравявам с шумни възгласи, с въодушевление
- акорд
- муз. съчетание от няколко тона с различна височина, възприемани от слуха като звуково единство; съзвучие
- алабраце
- (итал.) под ръка
- алегория
- (гр.) дума или израз с иносказателен смисъл
- алегро
- муз. 1. означение за темпо – бързо, весело 2. музикална пиеса или част от циклично произведение със същия характер
- алеф
- име на първата буква в азбуката на староеврейския език
- алопатия
- (гр.) мед. обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекуваните
- алт
- муз. нисък женски или детски певчески глас
- алтън
- (тур.) 1. златен 2. прен. много добър, много хубав, прекрасен
- амплитуда
- муз. величина, от която зависи силата на тона
- ан пасан
- (фр. en passant) мимоходом
- антерия
- вид топла памучна или вълнена дреха, обикновено подплатена с памук
- антидод
- медиц. противоотрова
- антрефиле
- (фр.) малка статийка, най-често във вестник; късо съобщение
- аншлус
- (нем.) насилствено присъединяване на чужда територия; анексия
- апаш
- (фр.) уличен крадец, джебчия
- Апис
- египетски бог на плодородието, в образа на бик
- арбитър
- (лат.) лице, което е определено да разреши спор между други лица, без да е съдия; посредник
- аржан конте
- (фр.) 1. преброени, разчетени, пресметнати пари 2. плащане в брой
- аркан
- (лат.) прен. 1. тайна 2. в алхимията: мистериозна смес, предназначена само за адептите
- армея
- (гр.) диал. кисело зеле
- артезиански кладенец
- дълбок природен кладенец, от който водата блика високо, поради естественото налягане
- архангел
- арахангел
- (гр.) един от първите ангели
- архат
- (санскр.) Достоен, който няма повече да се преражда
- астрален
- (лат.) небесен, духовен
- ат
- (тур.) буен, добре гледан кон; жребец
- атавизъм
- (лат.) поява на белези у човека, животните или растенията, които са свойствени само на техни предци; връщане към нещо отживяло
- аталък
- хаталък
- (ар.-тур.) диал. повреда, злополука, беда
- атрофиране
- мед. отслабване, загиване на телесна част, поради недохранването ѝ
- аура
- (лат.) човешката аура представлява енергийно поле, което заобикаля физическото тяло
- аутодафѐ
- (порт. акт на вярата) 1. публично изгаряне на еретици или на техни произведения по присъда на Инквизицията през Средновековието 2. масово изгаряне, унищожаване
- ауфтакт
- муз. непълен такт; немски термин, който означава слаба част от такта (съставена от една или повече нотни стойности), която предхожда силното време на следващия пълен такт
- афѝф
- хафѝф
- хафиор
- (ар.-тур.) нар. 1. слаб, неустойчив 2. несериозен, лекомислен
- афоресам
- (нгр.) отлъчвам от църквата; отлъчвам от дадена среда; проклинам
- афронтирам
- (фр.) оскърбявам, обиждам някого чрез подчертано пренебрежително отношение
- ачигьоз
- (тур.) отворен, събуден
- ахмак
- (ар.-тур.) разг. глупав човек, глупак
- ашикере
- явно, открито
- аязмо
- (гр.) диал. извор с лековита вода
- аянин
- (тур.) валийски помощник у турците
- бабаджанко
- бабаджан
- бабачко
- бабанко
- (тур.) разг. едър и силен човек, здравеняк
- багреница
- дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носен в миналото от царете като символ на власт
- баданосвам
- измазвам с постна боя, с вар; варосвам
- баждарина
- такса или продажба на стоки в селищата или при изнасянето им за продан в други селища, съществувала през турското робство и известно време след Освобождението
- баждарница
- място или помещение, където се е плащал налогът баждарина
- базиргянин
- базиргян
- (пер.-тур.) остар. търговец, търгаш, занаятчия
- баир
- (тур.) хълм, височина, бърдо, рид
- бакалия
- (тур.) магазин за дребна стока, предимно хранителни продукти
- бакрач
- (тур.) котел, медник
- ба̀мбашка̀
- (тур.) 1. по особен начин; съвсем другояче, съвсем различно 2. особен, необикновен
- бараж
- (фр.) преграда във въздуха срещу неприятелски самолети
- барна
- остар. да пипна, да докосна
- бас
- муз. най-ниският мъжки певчески глас
- басов ключ
- муз. в нотописа – фа ключ, който определя мястото на тона фа от малка октава
- бастон
- остар. бастун
- батал
- (ар.) 1. изоставен, запустял 2. развален, негоден
- братясва
- диал. когато от едно семе или един корен израстват няколко класа, стъбла или стръка
- бахча
- (ар.-тур.) остар. зеленчукова градина
- бедуини
- (ар.) арабски чергари от скитническо арабско племе в Арабия и Северна Африка
- бей
- (тур.) титла на феодален владетел, управител, господар в Османската империя
- беки
- белки
- белким
- (тур.) разг. нима
- бешлѝк
- (тур.) остар. турска монета от 5 гроша
- бинлик
- билник
- (тур.) стъклен съд за вино и ракия с вместимост 1000 драма, т.е. около 3 литра; дамаджана
- бирбучук
- (тур.) едно и половина
- бирбучуклия
- (тур.) широк (за дреха)
- бирбучуклия гащи
- (тур.) къси гащи, къси панталони
- благоутробен
- остар. добросърдечен, благоразположен, благодушен, с добро сърце
- благоутробие
- 1. книж. ирон. голям, добре охранен корем 2. книж. остар. добросърдечност, милосърдие, благоразположение
- блам
- (фр.) неодобрение, порицание, мъмрене
- бламирам
- изказвам недоверие и свалям от изборна длъжност
- бод
- остар. връх (на игла и подобни)
- бодка
- най-малката и малоценна някогашна пара
- бол
- (тур.) изобилие
- боялия
- (тур.) диал. 1. боядисан 2. който пуска боя 3. мургав, с по-тъмен цвят на кожата на лицето
- бричка
- 1. (рус.) вид лека покрита кола, теглена от коне 2. прен. остаряла, разнебитена кола, машина
- бръмбазъци
- бърбазънци
- нар. малки бръмбари
- брътвя
- остар. диал. бърборя, плямпам
- буга
- говедо, бик, бивол, самец
- будалък
- диал. глупост, глуповатост
- буйрунус
- (тур.) моля заповядайте
- букаѝ
- (тур.) остар. 1. стоманена верига за спъване на кон 2. окови за затворник
- булунур чареси
- (тур.) намира се начин
- буюрун
- (тур.) заповядайте
- бърдо
- в тъкачни стан, уред със зъбци, между които минава основата и чрез които се набива вътъкът
- валия
- (ар.-тур.) управител на вилает в Турция; областен управител
- валма
- прежда, тъкани, нишки или други материали, навити на топ
- варда
- вардала
- 1. стража 2. място където пази стража
- ватали
- (част от тъкачен стан)
- виноват
- остар. виновен
- висо̀н
- (нгр.) книж. остар. някогашна скъпа тъкан
- вич
- обл. Изкривен гвоздей, винт, свредел
- вживотявам (се)
- рядко заприличвам на животно, започвам да се държа като животно
- взятка
- (рус.) разг. подкуп, рушвет
- взятничество
- разг. подкуп, рушвет (от „взятка“)
- вилушка
- диал. вилица
- владам
- остар. владея
- воаяж
- (фр.) пътуване
- вот
- (рус.) ето
- вратник
- остар. главна врата на двор, дом
- вретище
- голяма торба, чувал
- връшник
- железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печене
- всадник
- (рус.) книж. остар. конник, ездач
- всесъжение
- (рус. всесожжение) 1. остар. книж. у древните народи: жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците 2. прен. жертва
- въркузун
- ремък или връв за стягане на потури, гащник
- върлина
- диал. остар. дълга, тънка пръчка
- върхам
- диал. вършея
- вътък
- нишките, които се кръстосват с основата в тъканта
- гавазин
- (ар.-тур.) телохранител; въоръжен пазач при високопоставено лице, легация и др.
- гагаузин
- българи християни във варненско, на които родният език е турски
- галиматия
- (лат.) разг. глупава бъркотия, неразбория, безмислица
- гама
- муз. възходящ или низходящ последователен ред на тоновете в границите на една октава
- гарафа
- кана, стъклен съд за вода, шише
- гарез
- карез
- (ар.-тур.) диал. омраза, злоба към някого
- гем
- (тур.) диал. дълъг ремък на юзда
- гемия
- (тур.) неголям кораб с платна, платноход, ладия
- гладория
- разг. 1. масов глад 2. гладни, бедни хора
- глисандо
- (итал.) приплъзване на пръстите по струните на инструмент
- гном
- (нем.) земен дух в образа на джудже, който живее дълбоко в земята и пази нейните съкровища
- гора
- остар. планина
- графология
- (гр.) наука за определяне характера на човека чрез изучаване на почерка му
- губерка
- голяма игла за прошиване на губери, черги, чували и пр.
- гуркам
- потапям нещо цяло във вода; гмуркам
- гутаперча
- (нем.) подобен на каучук продукт, мушама
- гьоз-бояджилък
- (тур.) диал. хитрец, шмекер, измамник
- гьоз-гьорѐ
- (тур.) диал. явно, очевидно
- гьотерица
- гьотурица
- (тур.) 1. по споразумение, всички заедно 2. направо през просото
- гюрюлтия
- (тур.) остар. глъчка, врява, шум
- голубче
- (рус.) гълъбче
- Давакана
- Деваяна
- (санскр.) път на боговете; пътят, който води към по-високо съзнание, отвъд разума, пътят на мъдростта и духовното познание
- давѝя
- остар. съдебно дело, процес
- дам
- (пер.-тур.) обл. диал. обор за едър добитък, яхър, сайвант
- дармон
- дръмон
- (гр.) диал. рядко решето с едри дупки за пресяване на жито, частина
- деликатна
- (фр.) нежна, изявена, слаба, изтънчена, фина, внимателна, вежлива, учтива
- дѐлям
- дялам
- дембѐл
- (тур.) мързеливец, ленивец, безделник
- дембелханѐ
- (пер.-тур.) разг. ирон. къща, дом за мързеливци
- депутация
- представителство
- дервиш
- (пер.-тур.) 1. мохамедански монах 2. дървен сарашки инструмент, с който се извяват ремъци
- дервишин
- (пер.-тур.) остар. мохамедански монах (калугер)
- дерибей
- (тур.) самовластен турски управник; самовластник, потисник
- дерменджия
- (тур.) воденичар
- диагноза
- мед. определяне на болест или състояние
- дизгѝн
- (тур.) диал. поводи, дълги ремъци или въжета, които се прикачват към юздите и служат за управляване на впрегнати коне
- дисонанс
- 1. муз. нехармонично свързване на музикални звукове, неблагозвучие 2. липса на хармония, несъгласие, разногласие
- дихарма
- дхарма
- (санскр.) 1. букв. нося, държа 2. обобщаващо понятие за Великият ред, на който е подчинен света 3. основата на човешкия морал и етика, закономeрния ред във вселената, законът на кармически управляваното прераждане 4. духовни съдържания, обекти на мисълта, идеи, > представляващи отражения на нещата в духа на човека
- джѝбринка
- обл. гроздова ракия
- джигер
- (пер.-тур.) нар. бял или черен дроб
- джобур
- дървен съд, каца с тясно дъно и широк отвор
- джуздан
- (перс.-тур.) чанта за книжа; кожен джобен портфейл
- джуни
- разг. устни, бърни, джуки
- джубѐ
- (ар.-тур.) остар. дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа
- дикѝш
- (тур.) шев
- дикѝш (хващам ~)
- имам резултат
- дила̀ф
- (гр.) маша, щипци за разравяне на огън и за хващане
- дилям
- остар. дялам
- димитно
- по-сложна тъкан (вж. лито) с четири нищелки
- дине
- (фр.) тържествена вечеря
- дирек
- (тур.) разг. дървен стълб, дебела греда
- дискос
- дискус
- (гр.) църк. кръгъл съд на ниска поставка, на която се освещава и начупва св. хляб; също такъв съд, който служи за туряне и раздаване нафора или събиране помощи от християните в църквата; събиране помощ по такъв начин
- дисонанс
- (фр.) 1. неблагозвучие 2. несъгласие, разногласие
- диспепсия
- мед. разстройство на храносмилането
- дишъ-хакъ
- дишъ-парасъ
- (тур.) пари, които взимали самозабравили се османци от нагостили ги християни, задето били хабили зъбите си при яденето
- доландарджия
- (тур.) диал. мошеник, хитрец
- доландарджилъци
- (тур.) диал. измамничества
- дола̀п
- (пер.-тур.) остар. диал. хитрина, интрига, измама, капан
- долапчилък
- (тур.) остар. диал. хитрини, интриги
- долапчия
- (пер.-тур.) остар. диал. хитрец, измамник
- драка
- 1. диал. растение с тръни, бодилчета или лепки, които се закачатъ за дрехите 2. прен. човек, който обича да се закача, да дразни
- драм
- (гр.) стара мярка за тежина, равна на 1/400 част от оката или 1/312 част от килограма
- дреднаут
- (англ.) остар. 1. голям военен брониран кораб с далекобойни оръдия 2. безстрашен човек
- дръндар
- човек, чийто занаят (практикуван главно в миналото) е да разбива памук, ярина, вълна и др. със специален уред
- дряхлявост
- дряхлост
- (рус. дряхлость) книж. остар. немощ, отпадналост, грохналост
- дряхнал
- дряхъл
- (рус.) книж. остар. отпаднал, немощен, слаб, грохнал
- дуба̀ра
- (пер.-тур.) остар. измама, лъжа, хитрост
- дулап
- кладенец без ограда
- дунанма
- увеселение с илюминации, шум, глъчка
- дюкян
- дюген
- (ар.-тур.) магазин; занаятчийска работилница
- дюшеме
- (тур.) дървен, дъсчен под, дървена подова настилка
- дълнал
- задълнал
- задълбочил
- дърхо̀лек
- диал. старец, дъртак
- дърми
- диал. 1. дрипи 2. вземам си ~те махам се, отивам си
- егрек
- (тур.) лятна кошара за добитък
- екзекутор
- (лат.) остар. финансов служител, който принудително събира неплатени данъци
- екзекуция
- (лат.) изпълнение на съдебно постановление
- ексик
- (тур.) разг. по-малко от теглото, недостатъчно
- експромпто
- неочаквано, без подготовка
- ем
- вместилище, каса
- емиж
- емеж
- лемеж
- палешник
- диал. триъгълна, симетрична долна част на ралото
- еминджии
- (тур.) хора, които изработват или продават обуща, обущари
- еминии
- (ар.-тур.) плитка, лека обувка без ток
- енервирам (се)
- (фр.) остар. нервирам се
- еничер
- (тур.) обучен турски войник, който е взет от малък от християнско семейство
- епитет
- 1. гр. определение за придаване на художествена изразителност чрез изтъкване на съществен или живописен белег 2. ирон. хулна дума, прякор
- епитимия
- (гр.) църковно наказание
- есть
- (рус.) има
- етерни мазнини
- етерични масла, които се съдържат и добиват от растения
- етюд
- (фр.) муз. инструментална или вокална пиеса за усвояване на някои технически прийоми или с виртуозен характер
- жамбони
- (фр.) бутчета
- живиница
- Рани от болест на жлезите, които стават най-често по шията; заушка и др.
- жид
- остар. евреин
- жидия
- остар. еврейка
- жидкий
- (рус.) течен
- жидко
- (рус. наречие) разредено, рядко
- жидкост
- (рус.) диал. течност
- жинѝца
- диал. язва, живеница
- жупел
- (ст.слав.) 1. гореща смола и сяра 2. адска горещина
- журфикс
- жур
- (фр.) остар. 1. определен ден от седмицата за посещение на гости 2. гостуване и забава в тесен кръг, при домашна обстановка
- забъкал
- забъквам
- 1. тъпча, навирам, пъхам 2. забъркал 3. смесвам, приготвям с бъркане
- завземам се
- заемам се
- замедлявам
- остар. забавям
- занимам
- остар. заемам
- занят
- (рус.) остар. зает
- запретено
- книж. остар. забранено
- запример
- (в смисъл на) например
- заради
- диал. 1. за 2. вместо
- звонкови
- (рус.) метални пари, монети
- зингия
- (тур.) стремена
- зор-заман
- (ар.-тур.) крайна нужда
- ибрик
- (пер.-тур.) глинен или меден съд с чучурка за поливане вода при миене на ръце и лице
- иждивение
- остар. разноски, разходи
- иждивявам
- църк. разг. остар. изразходвам, харча
- изполица
- договор за наем на обработваема земя, при който плодовете от земята се поделят между собственика на земята и този, който я обработва
- изтъпанча
- остар. да се изправя, да се представя пред някого
- изуй
- остар. диал. събуй
- изчофиля
- наперя, натруфя
- изчофилено
- наперено, натруфено
- индиферентен
- (лат.) безразличен, равнодушен, безучастен
- интервал
- муз. Отношението между височините на два тона. По-ниския тон се нарича основен, а по-високия – горен. Интервал, чиито тонове се изпълняват последователно, е мелодичен, а чиито тонове се изпълняват едновременно – хармоничен. Според броя на степените, включени между основния и горния тон, интервалът се наименува прима (1), секунда (2), терца (3), кварта (4), квинта (5), секста (6), септима (7) октава (8).
- интизамджия
- диал. събирач на интизап
- интизап
- (ар.-тур.) общински налог от продажба на добитък и др.
- интуиция
- (лат.) усет, догадка, проницателност, прозрение
- инфлуенца
- (итал.) остра епидемична вирусна болесть на дихателните органи; грипъ
- испанска болест
- остър грип, появил се в България и взел много жертви през 1918 г., когато бил пренесен от Испания
- истукан
- 1. нещо изправено, издялано, излято, на което се кланят, идол 2. кумир; нещо неподвижно, безсмислено, стои без да разбира
- ихтибар
- (ар.-тур.) почит, чест, уважение
- ишалла
- (тур.) Ако е рекъл Господ; Дай, Боже
- иширет
- ишерет
- (ар.) простор. знак, обикновено таен, направен с ръка, очи, мимика и др.
- кавал
- (тур.) остар. диал. гладкостенна пушка
- каденца
- (итал.) 1. хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса, която разчленява музикалното построение и спомага за цялостното му изграждане 2. вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможност на изпълнителя да покаже техниката си 3. отбелязване почивка в музикално произведение
- кадия
- (ар.-тур.) верски и граждански съдия у мохамеданите
- кайме
- (ар.-тур.) остар. банкнота
- какво
- остар. диал. че
- каламфир
- диал. карамфил
- калесвам
- (гр.) поканвам за тържество
- Кали Юга
- (санскр.) четвъртата световна епоха, персонификация на злото, черната епоха
- калимавка
- (гр.) черна, цилиндрична шапка на православен свещеник или калугер
- калпаво
- (ар.) 1. неистинско, фалшиво, подправено 2. неискрено, лицемерно, коварно
- калъпсъс
- калъпсъз
- (тур.) 1. няма калъп, без калъп 2. безформен, свръхестествен, ненормален
- камертон
- муз. 1. установена нормална височина на тона 2. малка стоманена вилка, която издава винаги един и същъ тон при удар в твърд предмет, понеже прави точно определени трептения в секунда и служи за даване на тон или настройване на инструменти
- канѐла
- канелка
- (итал.) ж.р. 1. чеп за бъчва или каца, който се отваря и затваря с врътка и през който може да се източва течността 2. кран
- канонада
- (фр.) честа артилерийска стрелба
- капела
- (итал.) мъжка или женска шапка с периферия
- капелмайстор
- (нем.) книж. диригент, обикновено на военен духов оркестър
- капица
- медна пара
- капия
- (тур.) ножница
- карагьоз-перде
- диал. остар. завеса на сцената на куклен театър
- карагьозчия
- (тур.) остар. актьор
- карма
- (санскр.) будистко учение за въздаяние за човешките дела след смъртта – праведните отиват във вечното небитие, а грешниците се прераждат
- каук
- (тур.) остар. островърха старовремска шапка; шаячна качулка с дълги краища
- кашавар
- (рус.) готвач на войници, работници и др.
- каяфѐт
- (ар.-тур.) остар. 1. блясък, великолепие 2. удобство, външен вид
- квадрилион
- хиляда трилиона, 10^15
- квакер
- (англ. quaker – треперещ) член на религиозна секта в Англия и САЩ
- кварта
- (лат.) интервал, който включва 4 степени в тоновата стълбица
- кебапини
- (гр.-тур.) кебапец
- кевря се
- диал. глезя се, плезя се, лигавя се
- кекаво
- остар. разкривено, разнебитено, нездраво
- кекове
- кексове
- кѐлево
- кѐляво
- (тур.) диал. дървенъ валяк на кладенецъ, на чекръкъ и др.; водно колело на воденица или тепавица
- кеманѐ
- (пер.-тур.) остар. цигулка
- кепенци
- (тур.) дървени капаци за затваряне на витрини, прозорци, врати
- кепче
- (пер.-тур.) диал. меден съд с дълга дръжка (като лъжица) за гребане на вода
- керата
- (гр.-тур.) разг. 1. недодялан, недорасъл 2. хулна дума, нещо като лека псувня
- керпеден
- килпиден
- (ар.-тур.) диал. клещи
- кехая
- селски глашатай
- кешки
- (тур.) 1. по-добре би било да... 2. камо да... 3. дано
- кимвал
- музикален инструмент от два медни диска, които се удрят един в друг и издават остър звук; средни чинели
- кир
- (тур.) телесна нечистота; нечистотия от пот по тяло или дрехи
- кираджийски
- който превозва чужди стоки
- кираджилък
- даване под наем на помещения
- кираджия
- (ар.-тур.) остар. наемател, квартирант
- кирѝя
- (ар.-тур.) 1. разг. наем 2. разг. заплащане за превоз на стока или пътници 3. остар. превоз на стока или пътници
- кирлив
- остар. мръсен, нечист
- кларне
- кларинет
- клосен
- диал. сакат
- кобур
- (тур.) остар. диал. пистолет
- когато
- разг. докато
- коджа
- (тур.) 1. доста голям 2. доста много
- колегия
- 1. вид научно заведение 2. название на някои средни учебни заведения (в царска Русия и другаде)
- колцина
- остар. колко, няколко
- ком ил фо
- (фр.) както трябва
- комплот
- (фр.) заговор
- консонанс
- (фр.) съзвучие
- константен
- (лат.) постоянен, неизмяняем, устойчив
- ко̀панче
- остар. бутче от пиле или кокошка
- коруба
- (рус.) кутия
- косар
- косер
- диал. птица кос
- коскоджа
- (тур.) доста голям, много голям, коджа
- костена жаба
- диал. костенурка
- кофа̀р
- катинат (вероятно от фр. coffre)
- кошум
- (тур.) диал. ремъци за впрягане
- краска
- (рус.) боя
- кросно
- част от домашния тъкачен стан: дебело обло дърво, на което се навива основата и натъканата материя
- куверта
- палуба
- курдисвам
- (тур.) 1. разполагам се, настанявам се 2. докарвам се, обличам се, нагласявам се 3. гордея се, надувам се
- куркой
- коркой
- (рум.) птица мисирка, пуяк, фиток, фит
- курна
- диал. каменно или циментово корито под чешма, обикновено в турска баня, от което се гребе вода за къпане
- кутурица
- изцяло, вкупом, грубо
- къклица
- паразит по житни или бобови растения
- кърчаг
- пръстен съд за вода и др.; стомна, глинен съд за вода
- кюлаф
- кюляф
- (пер.-тур.) 1. шита или плетена фуниевидна островърха шапка 2. замислям нещо лошо за някого; изигравам, мамя
- кюмюр
- (тур.) нар. въглища
- кюнци
- (тур.) циментова или глинена водопроводна тръба
- кюп
- (пер.-тур.) диал. голям глинен съд, делва
- кюрк
- (тур.) дълга горна дреха, подплатена с кожи; шуба, кожух
- кюркче
- кожухче
- лансиране
- (фр.) пускане в ход на слух, мълва, новина; разпространение; издигане на някого, прокарване някому път за налагане в обществото
- лапчуни
- остар. обувки от аба или от мека кожа
- ларингс
- (гр.) горната част на трахеята, гръклян, дихателно гърло
- легион
- (лат.) най-голямата бойна единица в римската войска, която наброява от 3600 до 6000 войници
- лествица
- лестница
- остар. диал. стълба; стълбица
- лизгара
- (гр.) обл. права желязна лопата за копаене
- линка
- ходи, митка, шляе се
- лито
- обикновена тъкан с две нищелки
- локализираш
- (фр., лат.) да ограничиш нещо на определено място, да не излезе от границите си
- мажорна гама
- муз. едно от наклоненията на лада, чиито устойчиви тонове образуват мажорно тризвучие
- мажувам
- милвам
- мазгали
- (тур.) остар. дупка или отвор в кула, в крепостна стена и др., предназначен за стреляне през него; бойница
- максима
- (лат.) основен принцип, ръководно начало, мъдра мисъл, изразена в кратка форма, правило
- малджѝя
- (ар.-тур.) остар. иманяр
- мамалига
- (рум.) диал. качамак
- Маммон
- халдейска дума, която значи „богатство“
- мамул
- (ар.-тур.) обл. царевица
- манафин
- (тур.) 1. турчин от някои части на Мала Азия 2. полово извратен, развратник
- мангал
- разлат метален или глинен съд за отопление чрез разгорени въглища
- мандарин
- (санскр.-порт.) висш сановник в Китай, управител на област
- масал
- (тур.) любопитна и весела историйка; анекдот
- масурче
- (тур.) стъбло на растение, което е кухо отвътре
- матихар
- (Врачанско) махам, клатя увисналите си крака
- махана̀
- (пер.-тур.) нар. недостатък, кусур
- махмуз
- (ар.-тур.) шпора
- медлено
- (рус.) книж. остар. бавно
- меджидие
- меджидия
- (тур.) остар. 1. стара, сребърна (бяла) турска монета на стойност 20–25 гроша 2. турска златна монета на стойност 100–120 гроша 3. турски орден
- менгеме
- (тур.) уред за стягане и придаване устойчивост и неподвижност на предмети при обработката им; стягало
- мензура
- (лат.) мярка
- ментор
- съветник, наставник, ръководител
- мерт̀ек
- (тур.) тънка греда за строеж (10–12 см), обикновено под керемидите на покрив
- Метосала
- Матусала
- Син на Енох, дядо на Ной, живял 969 г. (Битие 5:27)
- меча
- диал. мяукам
- микроби
- (гр.) най-малките живи организми, които са причинители на ферментация, гниене, заразни болести и др.
- милняк
- помия
- миля
- (англ.) пътна мярка за дължина, равна на 1853 метра
- миньорна гама
- муз. едно от наклоненията на лада, чиито устойчиви тонове образуват минорно тризвучие
- мир
- остар. свят
- мисирка
- диал. пуйка
- миситин
- (тур.) посредник
- митари
- (евр.) чиновници, които събират данъци; еврейските митари са възприемани от сънародниците си като езичници, на които не се позволявало да влизат в храмовете или да свидетелствуват пред съдилищата
- млин
- диал. баница
- мна̀са
- остар. мярка за тегло и количество пари, която във Ветхия Завет стои вместо 100 сикли, а в Новия Завет е равно на 100 динарии
- мобилиран
- остар. мебелиран
- модулация
- муз. преход от една тоналност в друга
- модус
- (лат.) начин
- мозъчна нервна система
- мед. централната нервна система
- монада
- (гр.) 1. единица 2. най-простото неделимо единство като принцип на битието 3. въ философията на Лайбницъ (1646–1716) – простъ, вечен, неделим духовен първоелемент на битието 4. низш организъм, който е преход от растение към най-простия вид животно
- мотамо
- (фр.) буквално, дума по дума
- мотовила
- остар. дълга пръчка за намотаване на прежда; моталка
- мурафет
- (ар.-тур.) умение, изкуство, майсторство
- мълвя (се)
- остар. притеснявам се, безпокоя се
- мърцина
- нар. напразно
- мюфтия
- (ар.-тур.) остар. висш духовник, познавач и тълкувател на мюсюлманския религиозен закон, който урежда спорове и произнася присъди на основата на шериата
- мющерии
- мущерии
- (ар.-тур.) нар. 1. купувачи, клиенти 2. редовен купувач у някой търговец
- мязам
- (нгр.) обл. приличам
- набросок
- наброски
- (рус.) 1. м.р. скица, очерк, проект 2. ж.р. ескиз
- навождам
- навеждам, наклонявам
- награбаха
- накацаха
- започнаха да ядат
- нагроча (да се ~)
- нагрочва (се)
- диал. да се навъся, да се намръщя
- назирей
- мъж или жена, който се е обрекъл да не пие вино и да не яде плода на лозето под какъвто и да е вид
- наклал
- разг. наклал огън, запалил огън
- наклал
- разг. наклал огън, запалил огън
- налчета
- (тур. от ар.) подкова за добитък или обувка
- написвам
- нарисувам
- наргиле
- (пер.-тур.) Ориенталски прибор за пушене, при който димът минава през стъкленица, пълна с вода
- нахохоря (да се ~)
- диал. да се наежа, да се наперя, да настръхна
- небулоза
- Прилично на облак светлинно петно на небето, състоящо се от звездни вселени или от газови облаци около звездно ядро; мъглявина
- неврастеник
- мед. човек, който е болен от неврастения
- неврастения
- мед. функционално разстройство на нервната система, поради изтощаване, преумора или прекарани тежки заболявания
- ненки
- (рус.) остар. женски гърди
- непременен
- (рус. непременный) книж. остар. постоянен
- непреривен
- (рус.) непрекъснат, без прекъсване
- непричом
- (рус.) не на място, не в случая, няма защо, нямам нищо общо
- нерде Шем, нерде Багдат
- (тур.) Тур. поговорка: означава приблизително "Откъде накъде"; казва се и когато нещо низко се представя за висше
- нищелки
- част от тъкачния стан, която дърпа нагоре и надолу нишките на основата и заплита вътъка; през нея минават нишките за основата на платното; на всяка нищелка съответства педал
- нити
- (рус.) нишка, конец (в смисъл връзки)
- нона
- (лат.) 1. 9-а степен на диатоническата гама 2. разстоянието между 1-та и 9-та степен
- обход
- поведение на човек към някого или към нещо; обхождане, отнасяне
- овде-онде
- тук-там, сегиз-тогиз
- одая
- (тур.) стая
- октава
- (лат.) муз. част от звукореда, която обхваща 12 различни по височина тонови степени
- олабилир
- олабелир
- (тур.) 1. може би, възможно е 2. така да бъде
- омбрела
- остар. чадър, дъждобран
- опетлам (се)
- диал. обърквам се, закъсвам
- опетлан
- обл. замотан, овързан
- опретна (да се ~)
- диал. да се заловя, да се захвана с нещо
- опущение
- (рус.) пропускане по недоглеждане, грешка
- орезил
- правя някого резил; компрометирам
- ортак
- (тур.) съдружник
- ортаклък
- (тур.) съдружие
- орталък
- орталок
- (тур.) разг. множество хора, тълпа, общество, свят
- оскудявам
- изпадам в немотия, засиромашавам, осиромашавам
- осторожен
- (рус.) внимателен
- осторожност
- (рус.) внимателност, съсредоточеност, с внимание
- от (мен)
- като (мен)
- отвара
- извара
- отравям
- изравям, изваждам, освобождавам
- отрадно
- радостно
- отчувам
- нар. отглеждам, отхранвам
- ошур
- (тур.) данък в Османската империя
- ошурджия
- (тур.) събирач на ошур
- пала
- палаче
- диал. палавник, немирник, лудетина
- палиатив
- (лат.) 1. лекарство за временно облекчаване на болките, което не лекува самата болест 2. прен. мярка за временно, непълно решаване на някакъв проблем
- палиативен
- (лат.) книж. с качество на палиатив
- панацея
- (лат.) лечебно средство за всички болести, търсено от алхимиците
- паникета
- от паника; нещо, което създава суматоха
- папаз
- (гр.?-тур.) поп, свещеник
- папуци
- остар. меки кожени обувки като чехли
- паралелки
- остар. успоредки
- пардон
- (фр.) прошка, извинение; простете, извинете
- парса
- печалба, награда
- паспал
- (гр.) брашнен прах в мелница, полепен по околните предмети
- патрахил
- епитрахил
- (гр.) тясна и дълга богослужебна свещеническа дреха, която при служба се надява през шията и се спуска отпред до краката като тясна престилка
- патрѝка
- (гр.) нар. патриарх
- пеняз
- златна или сребърна монета
- пердух
- диал. перушина
- пердушан
- на пух и прах
- пермутации
- (лат.) разместване, смяна
- перпетуум мобиле
- (лат.) вечен двигател
- пертурбация
- (лат.) 1. книж. внезапно смущение, разстройство в установения ред или ход на нещата 2. медиц. душевно вълнение 3. изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела
- пестил
- (тур. от перс.) изсушена на дълги ивици каша от варени сливи; правя на ~ някого пребивам, смазвам от бой някого
- пехливанин
- (перс.-тур.) борец
- пещемал
- пищимал
- пещимал
- (пер.-тур.) къса престилка за покриване на част от тялото в баня
- пилюла
- (лат.? фр.? рус.?) лекарство с различни примеси във вид на кръгло или овално топче, удобно за поглъщане; хапче
- пирустия
- пиростия
- (гр.) железен триножник или четириножник, който се слага на огнище под съдове за готвене
- пищеварение
- (рус.) книж. остар. храносмилане
- плавачка
- диал. плувкиня
- подува
- кърми
- пойда
- диал. вървя, отивам
- полез
- посещение, което носи сполука или несполука
- полица
- (лат.) писмен документ, с който се дава задължение за изплащане на сума в определен срок или без срок
- полка
- (чеш.) игрив и жизнерадостен чешки народен танц в 2/4 такт; музика за такъв танц
- положка
- полочка
- остар. диал. полог, гнездо за мътене на яйца
- полушарие
- (рус.) остар. полукълбо
- понюхат
- (рус.) помириша, подуша
- поревне ми се
- остар. прииска ми се
- порязаница
- тънък резен хляб; филия
- посторонен
- (рус. посторонний) книж. остар. страничен, чужд, вънкашен
- почек
- търг. чакане, отсрочка
- превезло
- извита дръжка на котел
- преводчик
- (рус.) преводач
- превърна
- обръщам, премятам, катурвам
- предложение
- (рус.) остар. изречение
- представям
- (в смисъл на) представлявам
- преиждам
- остар. преминавам
- пренесено (състояние)
- унесено, безчувствено, безпаметно
- преодолявам
- (в смисъл на) преобладавам
- престъпулник
- прощапалник
- питата, която се меси при прохождането на детето
- претури
- диал. прекатури
- при
- в сравнение с
- привилегия
- (лат.) изключително право, предимство, преимущество; юридически призната от закона облага на едно вземане, което се удовлетворява пред всички други
- прѝвоя
- остар. широк и здрав ремък, използван в някои механизми
- привременен
- остар. временен
- прикя
- зестра, чеиз
- прокол
- (рус.) 1. пробождане, продупчване 2. дупка, пробод
- прокопсан
- остар. разг. успял, завършил с успех, на добро
- просфора
- (гр.) църк. малко хлебче за литургия
- пръчкав
- на ивици, шарен (вж. Битие, гл. 30)
- пуздер
- пуздра
- съвсем мършаво месо
- пънкам (се)
- диал. напъвам се, мъча се
- рабош
- разцепено на две дръвче, по което режат сметки, вместо да ги пишат на тефтер
- радий
- (лат.) химически елемент, радиоактивен метал, който излъчва топлина и лъчиста енергия, при което се разпада на редица прости вещества
- размъшта
- размества
- разсилен
- прислужник в учреждение
- разчорлен
- разг. рошав, невчесан, несресан
- рандеву
- (фр.) остар. уговорена среща, обикновено между влюбени
- редингот
- (фр.) горна мъжка дреха, която е до коленете, с прави ъгли и два реда копчета; жакетъ
- реторта
- ретора
- (лат.? рус.?) 1. кълбест огнеупорен съд с дълго и извито встрани гърло, който се използва за химически опити, протичащи при силно нагряване 2. вертикален съд или канална пещ, в която се извършва овъгляването при суха дестилация на дървесина
- ретуширам
- (фр.) обработвам негатив или снимка за премахване на недостатъци; поправям с туш; разкрасявам, правя по-хубав
- рожкове
- твърди роговидни сладникави плодове на средиземноморско растение
- сакъз
- (тур.) дъвка
- салеп
- (ар.-тур.) 1. полско и планинско цвете с грудки по корена – перуника, гороцвет 2. гъсто лепкаво питие, приготвено от подземните грудки на цветето салеп
- самурена кожа
- боброва кожа
- сатрап
- (гр. от перс.) прен. жесток, деспотичен владетел или човек
- сбутан
- 1. смачкан от някои страни 2. направен как да е
- световни хора
- светски хора
- свързан
- остар. вързан
- свят (на ~)
- свястно, както трябва
- сгърне
- „да си сгърне ръцете“ – човек нищо да не работи, да седи и чака наготово със скръстени ръце
- серкмѐ
- (тур.) вид кръгла риболовна мрежа
- серсѐм
- (пер.-тур.) глупав, малоумен, твърдоглав, завеян, налудничав;
- серсѐмин
- (пер.-тур.) замаян, слисан, зашеметен, захласнат; оглупял, гламав; разсеян, занесен
- серсѐмин
- (пер.-тур.) глупав, малоумен човек
- симпатична нервна система
- мед. дял от вегетативната нервна система, която регулира ред жизнени процеси – кръвообращение, дишане, храносмилане и др.
- скабрици
- диал. чирози
- скотобойна
- (рус.) остар. кланица
- скържав
- скръжав
- диал. стиснат, алчен, скъперник
- слишание
- остар. чуване
- слог
- (рус.) сричка
- случава (се)
- остар. диал. случва се
- (в) смес
- заедно, на едно място
- со̀ба
- (унг. szoba) диал. 1. стенна печка 2. стая с печка
- сопран
- муз. висок женски певчески глас
- списател
- остар. писател
- спитен
- рядко сплескан като пита
- спитя (да се ~)
- да се сплескам
- сподобя
- рядко удостоя
- строптив
- (рус. строптивый) книж. остар. упорит, своенравен, опърничав
- струвам хас
- обръщам внимание, засяга ме, интересувам се
- стръсвам
- разтърсвам, раздрусвам
- стяжение
- книж. остар. имот, богатство
- стяженолюбие
- любостежание
- книж. остар. користолюбие, сребролюбие, алчност; стиснатост, икономичност
- субашия
- (тур.) турски полицейски началник на градче или голямо село, ага; чиновник, който събирал десятъка
- сукно
- вълнен плат
- суспендирам
- (лат.) книж. спирам, прекратявам, отменям, обезсилвам
- схумвам (се)
- разпада се от гниене, скапва се
- съботник
- нар. човек, който е роден в събота и затова притежава свръхсетивни способности
- съботничав
- нар. с качества на съботник
- сюжет
- (фр.) съдържание, тема на произведение
- таксуване
- остар. натоварване, утежняване
- такъми
- (тур.) 1. наредба, принадлежности, комплект за обяздване на животно 2. накити
- таман
- (тур.) тъкмо, точно колкото трябва
- тапия
- (ар.-тур.) документ; крепостен акт за владеене
- тархана
- (тур.) специално приготвено на зрънца и изсушено тесто
- тахтаба
- (пер.-тур.) диал. дървеница
- тегота̀
- тежко, досадно чувство, причинено от неприятна работа; задължение
- теготение
- тяготение
- (рус. тяготение) притегляне, привличане
- телялин
- (тур.) диал. глашатай
- тенор
- муз. висок мъжки певчески глас
- тера инкогнита
- (лат. terra incognita) 1. непозната земя 2. прен. нещо напълно непознато
- терезѝя
- (пер.-тур.) диал. теглилка, везни
- терекия
- (ар.-тур.) 1. който е пристрастен към нещо (пиене или пушене) 2. кисел, лют, ядосан
- терк
- теркове
- (ар.-тур.) разг. образец, кройка
- терца
- тон с три степени горе или долу от основния тон; 1/60 част от секундата
- тесеракта
- (итал.) обемна фигура в четиримерното пространство
- тисяща
- остар. хиляда
- токмак
- (тур.) чук за хаванче, за дръндарски лък и пр.
- трели
- (итал.-рус.) муз. украса на песен с бързо и преливно повтаряне на някои тонове
- трен
- (фр.) остар. влак
- трихина
- мед. малък паразитен кръгъл червей, чиито личинки живеят в месото на свинята и преминава чрез него у човѣка, като причинява болестта трихиноза (трихинелоза)
- тросък
- диал. троскот
- тръвна
- обл. конусовиден кошер за пчели, изплетен от пръчки
- тулум
- (тур.) одрана като торба животинска кожа, в която държат сирене, масло, катран и др.
- тургам
- диал. турям, слагам
- турнел
- турнюр
- (фр.) малка възглавничка, която жените носели отзад под роклите си, за да им предават елегантност
- тутек
- (тур.) тутки, като че ли, сякаш, ужким
- тутикванти
- (итал. tutti quanti) разг. остар. най-различни, всякакви
- тщеславен
- който обича да го хвалят, да се проявява често и да го хвалят всички
- търгат
- търгам
- 1. дърпам, тегля; скубя 2. тръгвам
- тържик
- тагарджик
- (тур.) кожена торба
- търне
- диал. тръни, бодили
- тюнбенкия
- (тур.) изпъкнала поставка за стъкленицата на наргилето
- тягост
- (рус.) книж. рядко тежест, бреме, мъка
- уд
- остар. част на тялото; крайник
- укрух
- старин. къшей хляб
- ундецими
- (лат.) интервал, който е сбор от октави и кварта и съдържа 11 степени
- урбулишката
- (тур.) твърде бързо, лудешки, бегом
- уровен
- (рус.) книж. остар. равнище
- урсус
- урсуз
- лош, проклет, долен човек
- усмар
- който щави кожи
- усул
- (ар.-тур.) леснина, метод, способ, начин
- ухищрения
- хитрости
- факир
- (ар.) много ловък фокусник в Индия
- фала̀га
- (ар.-тур.) остар. дървен уред, с който стягали краката на наказания и го биели с пръчка по стъпалата (във възрожденските училища)
- фаланга
- мед. всяка една от костиците на пръстите
- фалимент
- (итал.) фалит
- фарисеи
- (евр.) 1. членове на религиозно-политическа партия на богатите градски слоеве в древна Юдея, отличаващи се с фанатизъм и лицемерно изпълнение на външната обредность 2. лъжливо благодателен, външно благочестив, а в действителност – много порочен човек, лицемер
- фарсѝ
- (фр.) натъпкан (и прен.)
- ферменти
- (лат.) 1. сложни органични белтъчни вещества, които се образуват в живите организми и участват като необходима съставка почти във всички жизнени процеси, без да влизат в състава на крайните им продукти 2. прен. причинител, виновник
- фет акомпли
- (фр.) свършен факт
- фетва̀
- (ар.-тур.) остар. писмен отговор на мюфтия по правни въпроси
- фигуративен
- (лат.) преносен
- фигуративно
- (лат.) книж. образно, преносно
- филон
- (стгр.) одежда без ръкави на православен свещеник, която се облича върху другите одежди при литургия
- фисхармоника
- физхармоника
- (гр.) вид хармоника с клавиши за една рък; устна хармоника
- физхармония
- (гр.) Пневматичен музикален инструмент с клавиши
- фонограф
- първият създаден апарат за записване и възпроизвеждане на звукове, предшественик на грамофона; създаден от Едисон през 1878 г.
- форс-мажор
- (фр.) книж. непредвидено и непреодолимо обстоятелство или пречка
- фрак
- (фр.) официална черна мъжка дреха, изрязана отпред, с дълги краища отзад, срязани в долния край
- хабер
- (ар.) вест, известие, новина, съобщение
- хава̀
- (ар.-тур.) 1. състояние на времето, климат, въздух 2. разг. положение, настроение
- хаирлѝя
- (ар.-тур.) който е на добро; благополучен
- хайван
- (ар.) 1. животно, добитък 2. прен. говедо, дръвник
- хайван гелди
- (ар.) дойде животното, добитъка
- хакерене
- (тур.) напразно, не си струва, не си заслужава
- хал
- (тур.) 1. състояние, положение, обстоятелство 2. поведение 3. патила, премеждие 4. сила, мощ
- халаше
- кон, който не става за нищо; кранта
- ханъма
- (тур.) женена туркиня, булка, кадъна
- харания
- (тур.) голям котел за топлене на вода
- хардал
- синап
- хардалия
- остар. вино, пресечено със синап, та останало безалкохолно
- харосвам
- харосам (да ~)
- (гр.) нар. виждам добро, преуспявам
- хас
- (ар.-тур.) диал. чист, истински; струвам ~ нар. интересувам се, обръщам внимание, влияя се, засяга ме
- ха̀съл
- (ар.-тур.) разг. остар. 1. истински, същински 2. точно, тъкмо, наистина, действително, всъщност
- хата̀
- (ар.-тур.) остар. 1. грешка, погрешка, престъпка 2. пагуба, поквара, развала 3. премеждие, беда, пакост, злополука
- хата олур
- (тур.) стават грешки
- хаталък
- аталък
- (ар.-тур.) диал. беда, злополука, повреда, вреда
- хатър
- (ар.-тур.) 1. удоволствие, изгода 2. отстъпчивост, снизхождение 3. угодливост, угодничество 4. душевна болка, мъка 5. почит, уважение 6. воля, желание
- хилав
- остар. слаб, недохранен
- хипнотизатор
- (гр.) човек, който докарва хора до полусънно или сънно състояние чрез внушение (хипноза)
- хиромантията
- наука за предсказване на бъдещето, гадаене по формата и линиите на дланите на ръцете
- хомеопатия
- (гр.) лекуване на болести с малки дози от вещества, които в здравия човек при приемане на големи дози предизвикват същите заболявания
- хомеопатически дози
- малки, незначителни, в минимални количества дози за лечение
- хорталък
- (тур.) околност, свят, хора
- хром
- (рус.) остар. куц
- хромат
- (рус.) куцам
- хроматическа гама
- муз. възходящо или низходящо мелодическо движение на полутонове в границите на една октава
- хромел
- хремел
- (гр.) диал. ръчна мелница от два камъка; камък на ръчна мелница, воденичен камък
- хукам
- викам "ху!" след някого; хуля
- хъмбък
- (англ.) неискреност, фразьорство, шашма, мистификация
- цигулков ключ
- муз. в нотописа – сол ключ, който определя мястото на тона сол от първа октава
- цѝпури
- маловажни неща
- цяр
- остар. лекарство
- чайлд
- дете
- чакри
- (санскр.) обозначение на центровете в енергийното тяло на човека, които събират, трансформират и разпределят протичащата през тях енергия. Чакрите са центрове, в които душевното и телесното преминават и преливат едно в друго
- чилдрън
- деца
- чакрък
- (тур.) пийнал
- чакрък-кефлѝя
- (тур.) диал. пийнал, развеселен от пиене
- чакълдак
- (тур.) 1. воденично кречетало, детска играчка във вид на воденица 2. фъшкия под опашката на овце
- чакъркефлия
- (тур.) подпийнал, пийнал повече, сръбнал си, развеселен от пиене
- чакърче
- (тур.) сивоок, пъстроок
- чарѐ
- (пер.-тур.) остар. цяр, лек
- чекатчия
- чекръкчия
- остар. майстор по наместване на счупени или изкълчени кости
- чембер
- забрадка
- черече
- (тур.) стара турска монета, четвърт лира
- черясло
- диал. желязо, с което се кълца сол, пипер и др.
- чеша (се)
- диал. реша се
- чешири
- (тур.) потури
- чешит
- (пер.-тур.) 1. вид, тип, асортимент 2. особен, своеобразен човек
- черясло
- диал. 1. служи за отцепване и отмятане на земята 2. желязо, с което се кълца сол, пипер и др.
- чрезмерно
- книж. прекомерно, прекалено
- чукундур
- кръмно червено цвекло
- чумбѐр
- (тур.) кърпа за глава, чембер, забрадка
- чутие
- (рус.) книж. усет
- чутура
- чутора
- (рум.) 1. Дълбок, дървен съд за чукане на сол, жито и др. 2. кратуна, тиква; глава
- чутък
- (рус.) книж. остар. усетлив, остър (за слух)
- хава
- (ар.-тур.) разг. 1. време, като състояние на въздуха 2. положение, настроение
- харам
- (ар.-тур.) нар. остар. незаслужен, непростен
- харамия
- (ар.-тур.) 1. хайдутин, бунтовник 2. хайдук, нехранимайко
- хас
- чист, без примеси; чиста боя, която не излиза
- ха̀съл
- (ар.-тур.) разг. остар. 1. истински 2. наистина, точно
- хахамин
- (евр.) равин, поп
- хендѐк
- хендик
- (ар.-тур.) ров, изкоп
- хептен гевезен
- (тур.) съвсем глезен
- херендосан
- обл. рендосан
- хлускано
- бито, удряно, карано много да работи
- хомилетика
- (лат.) дял от риториката, занимава се с красноречието при проповядването
- хоругва
- знаме
- хоскане
- диал. тръскане, друсане
- шамия
- (сир.) забрадка, женска кърпа за глава
- шарлан
- шарлаган
- (перс.) орехово, сусамово или друго растително масло, но не зехтин
- шашав
- (тур.) завеян, заплеснат, шантав
- шашардисват
- (тур.) объркват, смайват, слисват
- ша̀шка
- (рус.) остар. сабя
- шашкън
- шашкънин
- (тур.) глупак; смахнат, забъркан човек
- шашкънин
- (тур.) забъркан, смахнат, глупав
- шейрѐтин
- (ар.-тур.) нар. хитрец, дяволит човек
- шепотник
- клюкар
- шерапини
- (гр.-тур.) винце
- шикан
- (фр.) умишлено създавани извъртания, мъчнотии и неприятности, главно в учреждения, канцелария, съдебен процес и др.
- шиканѝрам
- (фр.) 1. извъртам, правя шикани 2. заплитам, обърквам нарочно, преча, извъртам в съдебен процес
- шрапнел
- артилерийски снаряд, пълен с оловни куршуми, който изгърмява във въздуха и ги пръска; куршум или късче от такъв снаряд
- шушулка
- обл. нещо съвсем дребничко, троха, прашинка, отронка
- щѐрна
- (лат.-гр.) остар. съд или басейн за събиране на дъждовна или друга вода
- юдол
- (стар.) мъчителен свят
- юлар
- (тур.) возило на оглавник; оглавник
- юруш
- движение, шествие, ход
- яй
- (тур.) нар. пружина за кола, ресор
- яхър
- (пер.-тур.) обор
- ячмяк
- яшмак
- (тур.) покривало за лицето и главата на жена у мохамеданите; було