Речникът е извлечен най-вече от книгите на издателска къща „Жануа-98“.

аба
(тур.) старинна мъжка връхна дреха от дебел и груб вълнен плат
абаджия
(тур.) шивач на аба
абисинци
остар. етиопци (през 1935 г. има война между Абисиния (Етиопия) и Италия)
аероплан
(фр.) самолет
Агни
древноиндийски бог на огъня, олицетворение на свещения огън
адепт
(лат.) посветен в тайните, опитен, вещ
адмирирам
(лат.) възхищавам се
акламирам
одобрявам, поздравявам с шумни възгласи, с въодушевление
акорд
муз. съчетание от няколко тона с различна височина, възприемани от слуха като звуково единство; съзвучие
алабраце
(итал.) под ръка
алегория
(гр.) дума или израз с иносказателен смисъл
алегро
муз. 1. означение за темпо – бързо, весело 2. музикална пиеса или част от циклично произведение със същия характер
алеф
име на първата буква в азбуката на староеврейския език
алопатия
(гр.) мед. обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекуваните
алт
муз. нисък женски или детски певчески глас
алтън
(тур.) 1. златен 2. прен. много добър, много хубав, прекрасен
амплитуда
муз. величина, от която зависи силата на тона
ан пасан
(фр. en passant) мимоходом
антерия
вид топла памучна или вълнена дреха, обикновено подплатена с памук
антидод
медиц. противоотрова
антрефиле
(фр.) малка статийка, най-често във вестник; късо съобщение
аншлус
(нем.) насилствено присъединяване на чужда територия; анексия
апаш
(фр.) уличен крадец, джебчия
Апис
египетски бог на плодородието, в образа на бик
арбитър
(лат.) лице, което е определено да разреши спор между други лица, без да е съдия; посредник
аржан конте
(фр.) 1. преброени, разчетени, пресметнати пари 2. плащане в брой
аркан
(лат.) прен. 1. тайна 2. в алхимията: мистериозна смес, предназначена само за адептите
армея
(гр.) диал. кисело зеле
артезиански кладенец
дълбок природен кладенец, от който водата блика високо, поради естественото налягане
архангел
арахангел
(гр.) един от първите ангели
архат
(санскр.) Достоен, който няма повече да се преражда
астрален
(лат.) небесен, духовен
ат
(тур.) буен, добре гледан кон; жребец
атавизъм
(лат.) поява на белези у човека, животните или растенията, които са свойствени само на техни предци; връщане към нещо отживяло
аталък
хаталък
(ар.-тур.) диал. повреда, злополука, беда
атрофиране
мед. отслабване, загиване на телесна част, поради недохранването ѝ
аура
(лат.) човешката аура представлява енергийно поле, което заобикаля физическото тяло
аутодафѐ
(порт. акт на вярата) 1. публично изгаряне на еретици или на техни произведения по присъда на Инквизицията през Средновековието 2. масово изгаряне, унищожаване
ауфтакт
муз. непълен такт; немски термин, който означава слаба част от такта (съставена от една или повече нотни стойности), която предхожда силното време на следващия пълен такт
афѝф
хафѝф
хафиор
(ар.-тур.) нар. 1. слаб, неустойчив 2. несериозен, лекомислен
афоресам
(нгр.) отлъчвам от църквата; отлъчвам от дадена среда; проклинам
афронтирам
(фр.) оскърбявам, обиждам някого чрез подчертано пренебрежително отношение
ачигьоз
(тур.) отворен, събуден
ахмак
(ар.-тур.) разг. глупав човек, глупак
ашикере
явно, открито
аязмо
(гр.) диал. извор с лековита вода
аянин
(тур.) валийски помощник у турците
бабаджанко
бабаджан
бабачко
бабанко
(тур.) разг. едър и силен човек, здравеняк
багреница
дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носен в миналото от царете като символ на власт
баданосвам
измазвам с постна боя, с вар; варосвам
баждарина
такса или продажба на стоки в селищата или при изнасянето им за продан в други селища, съществувала през турското робство и известно време след Освобождението
баждарница
място или помещение, където се е плащал налогът баждарина
базиргянин
базиргян
(пер.-тур.) остар. търговец, търгаш, занаятчия
баир
(тур.) хълм, височина, бърдо, рид
бакалия
(тур.) магазин за дребна стока, предимно хранителни продукти
бакрач
(тур.) котел, медник
ба̀мбашка̀
(тур.) 1. по особен начин; съвсем другояче, съвсем различно 2. особен, необикновен
бараж
(фр.) преграда във въздуха срещу неприятелски самолети
барна
остар. да пипна, да докосна
бас
муз. най-ниският мъжки певчески глас
басов ключ
муз. в нотописа – фа ключ, който определя мястото на тона фа от малка октава
бастон
остар. бастун
батал
(ар.) 1. изоставен, запустял 2. развален, негоден
братясва
диал. когато от едно семе или един корен израстват няколко класа, стъбла или стръка
бахча
(ар.-тур.) остар. зеленчукова градина
бедуини
(ар.) арабски чергари от скитническо арабско племе в Арабия и Северна Африка
бей
(тур.) титла на феодален владетел, управител, господар в Османската империя
беки
белки
белким
(тур.) разг. нима
бешлѝк
(тур.) остар. турска монета от 5 гроша
бинлик
билник
(тур.) стъклен съд за вино и ракия с вместимост 1000 драма, т.е. около 3 литра; дамаджана
бирбучук
(тур.) едно и половина
бирбучуклия
(тур.) широк (за дреха)
бирбучуклия гащи
(тур.) къси гащи, къси панталони
благоутробен
остар. добросърдечен, благоразположен, благодушен, с добро сърце
благоутробие
1. книж. ирон. голям, добре охранен корем 2. книж. остар. добросърдечност, милосърдие, благоразположение
блам
(фр.) неодобрение, порицание, мъмрене
бламирам
изказвам недоверие и свалям от изборна длъжност
бод
остар. връх (на игла и подобни)
бодка
най-малката и малоценна някогашна пара
бол
(тур.) изобилие
боялия
(тур.) диал. 1. боядисан 2. който пуска боя 3. мургав, с по-тъмен цвят на кожата на лицето
бричка
1. (рус.) вид лека покрита кола, теглена от коне 2. прен. остаряла, разнебитена кола, машина
бръмбазъци
бърбазънци
нар. малки бръмбари
брътвя
остар. диал. бърборя, плямпам
буга
говедо, бик, бивол, самец
будалък
диал. глупост, глуповатост
буйрунус
(тур.) моля заповядайте
букаѝ
(тур.) остар. 1. стоманена верига за спъване на кон 2. окови за затворник
булунур чареси
(тур.) намира се начин
буюрун
(тур.) заповядайте
бърдо
в тъкачни стан, уред със зъбци, между които минава основата и чрез които се набива вътъкът
валия
(ар.-тур.) управител на вилает в Турция; областен управител
валма
прежда, тъкани, нишки или други материали, навити на топ
варда
вардала
1. стража 2. място където пази стража
ватали
(част от тъкачен стан)
виноват
остар. виновен
висо̀н
(нгр.) книж. остар. някогашна скъпа тъкан
вич
обл. Изкривен гвоздей, винт, свредел
вживотявам (се)
рядко заприличвам на животно, започвам да се държа като животно
взятка
(рус.) разг. подкуп, рушвет
взятничество
разг. подкуп, рушвет (от „взятка“)
вилушка
диал. вилица
владам
остар. владея
воаяж
(фр.) пътуване
вот
(рус.) ето
вратник
остар. главна врата на двор, дом
вретище
голяма торба, чувал
връшник
железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печене
всадник
(рус.) книж. остар. конник, ездач
всесъжение
(рус. всесожжение) 1. остар. книж. у древните народи: жертвоприношение с пълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците 2. прен. жертва
въркузун
ремък или връв за стягане на потури, гащник
върлина
диал. остар. дълга, тънка пръчка
върхам
диал. вършея
вътък
нишките, които се кръстосват с основата в тъканта
гавазин
(ар.-тур.) телохранител; въоръжен пазач при високопоставено лице, легация и др.
гагаузин
българи християни във варненско, на които родният език е турски
галиматия
(лат.) разг. глупава бъркотия, неразбория, безмислица
гама
муз. възходящ или низходящ последователен ред на тоновете в границите на една октава
гарафа
кана, стъклен съд за вода, шише
гарез
карез
(ар.-тур.) диал. омраза, злоба към някого
гем
(тур.) диал. дълъг ремък на юзда
гемия
(тур.) неголям кораб с платна, платноход, ладия
гладория
разг. 1. масов глад 2. гладни, бедни хора
глисандо
(итал.) приплъзване на пръстите по струните на инструмент
гном
(нем.) земен дух в образа на джудже, който живее дълбоко в земята и пази нейните съкровища
гора
остар. планина
графология
(гр.) наука за определяне характера на човека чрез изучаване на почерка му
губерка
голяма игла за прошиване на губери, черги, чували и пр.
гуркам
потапям нещо цяло във вода; гмуркам
гутаперча
(нем.) подобен на каучук продукт, мушама
гьоз-бояджилък
(тур.) диал. хитрец, шмекер, измамник
гьоз-гьорѐ
(тур.) диал. явно, очевидно
гьотерица
гьотурица
(тур.) 1. по споразумение, всички заедно 2. направо през просото
гюрюлтия
(тур.) остар. глъчка, врява, шум
голубче
(рус.) гълъбче
Давакана
Деваяна
(санскр.) път на боговете; пътят, който води към по-високо съзнание, отвъд разума, пътят на мъдростта и духовното познание
давѝя
остар. съдебно дело, процес
дам
(пер.-тур.) обл. диал. обор за едър добитък, яхър, сайвант
дармон
дръмон
(гр.) диал. рядко решето с едри дупки за пресяване на жито, частина
деликатна
(фр.) нежна, изявена, слаба, изтънчена, фина, внимателна, вежлива, учтива
дѐлям
дялам
дембѐл
(тур.) мързеливец, ленивец, безделник
дембелханѐ
(пер.-тур.) разг. ирон. къща, дом за мързеливци
депутация
представителство
дервиш
(пер.-тур.) 1. мохамедански монах 2. дървен сарашки инструмент, с който се извяват ремъци
дервишин
(пер.-тур.) остар. мохамедански монах (калугер)
дерибей
(тур.) самовластен турски управник; самовластник, потисник
дерменджия
(тур.) воденичар
диагноза
мед. определяне на болест или състояние
дизгѝн
(тур.) диал. поводи, дълги ремъци или въжета, които се прикачват към юздите и служат за управляване на впрегнати коне
дисонанс
1. муз. нехармонично свързване на музикални звукове, неблагозвучие 2. липса на хармония, несъгласие, разногласие
дихарма
дхарма
(санскр.) 1. букв. нося, държа 2. обобщаващо понятие за Великият ред, на който е подчинен света 3. основата на човешкия морал и етика, закономeрния ред във вселената, законът на кармически управляваното прераждане 4. духовни съдържания, обекти на мисълта, идеи, > представляващи отражения на нещата в духа на човека
джѝбринка
обл. гроздова ракия
джигер
(пер.-тур.) нар. бял или черен дроб
джобур
дървен съд, каца с тясно дъно и широк отвор
джуздан
(перс.-тур.) чанта за книжа; кожен джобен портфейл
джуни
разг. устни, бърни, джуки
джубѐ
(ар.-тур.) остар. дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа
дикѝш
(тур.) шев
дикѝш (хващам ~)
имам резултат
дила̀ф
(гр.) маша, щипци за разравяне на огън и за хващане
дилям
остар. дялам
димитно
по-сложна тъкан (вж. лито) с четири нищелки
дине
(фр.) тържествена вечеря
дирек
(тур.) разг. дървен стълб, дебела греда
дискос
дискус
(гр.) църк. кръгъл съд на ниска поставка, на която се освещава и начупва св. хляб; също такъв съд, който служи за туряне и раздаване нафора или събиране помощи от християните в църквата; събиране помощ по такъв начин
дисонанс
(фр.) 1. неблагозвучие 2. несъгласие, разногласие
диспепсия
мед. разстройство на храносмилането
дишъ-хакъ
дишъ-парасъ
(тур.) пари, които взимали самозабравили се османци от нагостили ги християни, задето били хабили зъбите си при яденето
доландарджия
(тур.) диал. мошеник, хитрец
доландарджилъци
(тур.) диал. измамничества
дола̀п
(пер.-тур.) остар. диал. хитрина, интрига, измама, капан
долапчилък
(тур.) остар. диал. хитрини, интриги
долапчия
(пер.-тур.) остар. диал. хитрец, измамник
драка
1. диал. растение с тръни, бодилчета или лепки, които се закачатъ за дрехите 2. прен. човек, който обича да се закача, да дразни
драм
(гр.) стара мярка за тежина, равна на 1/400 част от оката или 1/312 част от килограма
дреднаут
(англ.) остар. 1. голям военен брониран кораб с далекобойни оръдия 2. безстрашен човек
дръндар
човек, чийто занаят (практикуван главно в миналото) е да разбива памук, ярина, вълна и др. със специален уред
дряхлявост
дряхлост
(рус. дряхлость) книж. остар. немощ, отпадналост, грохналост
дряхнал
дряхъл
(рус.) книж. остар. отпаднал, немощен, слаб, грохнал
дуба̀ра
(пер.-тур.) остар. измама, лъжа, хитрост
дулап
кладенец без ограда
дунанма
увеселение с илюминации, шум, глъчка
дюкян
дюген
(ар.-тур.) магазин; занаятчийска работилница
дюшеме
(тур.) дървен, дъсчен под, дървена подова настилка
дълнал
задълнал
задълбочил
дърхо̀лек
диал. старец, дъртак
дърми
диал. 1. дрипи 2. вземам си ~те махам се, отивам си
егрек
(тур.) лятна кошара за добитък
екзекутор
(лат.) остар. финансов служител, който принудително събира неплатени данъци
екзекуция
(лат.) изпълнение на съдебно постановление
ексик
(тур.) разг. по-малко от теглото, недостатъчно
експромпто
неочаквано, без подготовка
ем
вместилище, каса
емиж
емеж
лемеж
палешник
диал. триъгълна, симетрична долна част на ралото
еминджии
(тур.) хора, които изработват или продават обуща, обущари
еминии
(ар.-тур.) плитка, лека обувка без ток
енервирам (се)
(фр.) остар. нервирам се
еничер
(тур.) обучен турски войник, който е взет от малък от християнско семейство
епитет
1. гр. определение за придаване на художествена изразителност чрез изтъкване на съществен или живописен белег 2. ирон. хулна дума, прякор
епитимия
(гр.) църковно наказание
есть
(рус.) има
етерни мазнини
етерични масла, които се съдържат и добиват от растения
етюд
(фр.) муз. инструментална или вокална пиеса за усвояване на някои технически прийоми или с виртуозен характер
жамбони
(фр.) бутчета
живиница
Рани от болест на жлезите, които стават най-често по шията; заушка и др.
жид
остар. евреин
жидия
остар. еврейка
жидкий
(рус.) течен
жидко
(рус. наречие) разредено, рядко
жидкост
(рус.) диал. течност
жинѝца
диал. язва, живеница
жупел
(ст.слав.) 1. гореща смола и сяра 2. адска горещина
журфикс
жур
(фр.) остар. 1. определен ден от седмицата за посещение на гости 2. гостуване и забава в тесен кръг, при домашна обстановка
забъкал
забъквам
1. тъпча, навирам, пъхам 2. забъркал 3. смесвам, приготвям с бъркане
завземам се
заемам се
замедлявам
остар. забавям
занимам
остар. заемам
занят
(рус.) остар. зает
запретено
книж. остар. забранено
запример
(в смисъл на) например
заради
диал. 1. за 2. вместо
звонкови
(рус.) метални пари, монети
зингия
(тур.) стремена
зор-заман
(ар.-тур.) крайна нужда
ибрик
(пер.-тур.) глинен или меден съд с чучурка за поливане вода при миене на ръце и лице
иждивение
остар. разноски, разходи
иждивявам
църк. разг. остар. изразходвам, харча
изполица
договор за наем на обработваема земя, при който плодовете от земята се поделят между собственика на земята и този, който я обработва
изтъпанча
остар. да се изправя, да се представя пред някого
изуй
остар. диал. събуй
изчофиля
наперя, натруфя
изчофилено
наперено, натруфено
индиферентен
(лат.) безразличен, равнодушен, безучастен
интервал
муз. Отношението между височините на два тона. По-ниския тон се нарича основен, а по-високия – горен. Интервал, чиито тонове се изпълняват последователно, е мелодичен, а чиито тонове се изпълняват едновременно – хармоничен. Според броя на степените, включени между основния и горния тон, интервалът се наименува прима (1), секунда (2), терца (3), кварта (4), квинта (5), секста (6), септима (7) октава (8).
интизамджия
диал. събирач на интизап
интизап
(ар.-тур.) общински налог от продажба на добитък и др.
интуиция
(лат.) усет, догадка, проницателност, прозрение
инфлуенца
(итал.) остра епидемична вирусна болесть на дихателните органи; грипъ
испанска болест
остър грип, появил се в България и взел много жертви през 1918 г., когато бил пренесен от Испания
истукан
1. нещо изправено, издялано, излято, на което се кланят, идол 2. кумир; нещо неподвижно, безсмислено, стои без да разбира
ихтибар
(ар.-тур.) почит, чест, уважение
ишалла
(тур.) Ако е рекъл Господ; Дай, Боже
иширет
ишерет
(ар.) простор. знак, обикновено таен, направен с ръка, очи, мимика и др.
кавал
(тур.) остар. диал. гладкостенна пушка
каденца
(итал.) 1. хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса, която разчленява музикалното построение и спомага за цялостното му изграждане 2. вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможност на изпълнителя да покаже техниката си 3. отбелязване почивка в музикално произведение
кадия
(ар.-тур.) верски и граждански съдия у мохамеданите
кайме
(ар.-тур.) остар. банкнота
какво
остар. диал. че
каламфир
диал. карамфил
калесвам
(гр.) поканвам за тържество
Кали Юга
(санскр.) четвъртата световна епоха, персонификация на злото, черната епоха
калимавка
(гр.) черна, цилиндрична шапка на православен свещеник или калугер
калпаво
(ар.) 1. неистинско, фалшиво, подправено 2. неискрено, лицемерно, коварно
калъпсъс
калъпсъз
(тур.) 1. няма калъп, без калъп 2. безформен, свръхестествен, ненормален
камертон
муз. 1. установена нормална височина на тона 2. малка стоманена вилка, която издава винаги един и същъ тон при удар в твърд предмет, понеже прави точно определени трептения в секунда и служи за даване на тон или настройване на инструменти
канѐла
канелка
(итал.) ж.р. 1. чеп за бъчва или каца, който се отваря и затваря с врътка и през който може да се източва течността 2. кран
канонада
(фр.) честа артилерийска стрелба
капела
(итал.) мъжка или женска шапка с периферия
капелмайстор
(нем.) книж. диригент, обикновено на военен духов оркестър
капица
медна пара
капия
(тур.) ножница
карагьоз-перде
диал. остар. завеса на сцената на куклен театър
карагьозчия
(тур.) остар. актьор
карма
(санскр.) будистко учение за въздаяние за човешките дела след смъртта – праведните отиват във вечното небитие, а грешниците се прераждат
каук
(тур.) остар. островърха старовремска шапка; шаячна качулка с дълги краища
кашавар
(рус.) готвач на войници, работници и др.
каяфѐт
(ар.-тур.) остар. 1. блясък, великолепие 2. удобство, външен вид
квадрилион
хиляда трилиона, 10^15
квакер
(англ. quaker – треперещ) член на религиозна секта в Англия и САЩ
кварта
(лат.) интервал, който включва 4 степени в тоновата стълбица
кебапини
(гр.-тур.) кебапец
кевря се
диал. глезя се, плезя се, лигавя се
кекаво
остар. разкривено, разнебитено, нездраво
кекове
кексове
кѐлево
кѐляво
(тур.) диал. дървенъ валяк на кладенецъ, на чекръкъ и др.; водно колело на воденица или тепавица
кеманѐ
(пер.-тур.) остар. цигулка
кепенци
(тур.) дървени капаци за затваряне на витрини, прозорци, врати
кепче
(пер.-тур.) диал. меден съд с дълга дръжка (като лъжица) за гребане на вода
керата
(гр.-тур.) разг. 1. недодялан, недорасъл 2. хулна дума, нещо като лека псувня
керпеден
килпиден
(ар.-тур.) диал. клещи
кехая
селски глашатай
кешки
(тур.) 1. по-добре би било да... 2. камо да... 3. дано
кимвал
музикален инструмент от два медни диска, които се удрят един в друг и издават остър звук; средни чинели
кир
(тур.) телесна нечистота; нечистотия от пот по тяло или дрехи
кираджийски
който превозва чужди стоки
кираджилък
даване под наем на помещения
кираджия
(ар.-тур.) остар. наемател, квартирант
кирѝя
(ар.-тур.) 1. разг. наем 2. разг. заплащане за превоз на стока или пътници 3. остар. превоз на стока или пътници
кирлив
остар. мръсен, нечист
кларне
кларинет
клосен
диал. сакат
кобур
(тур.) остар. диал. пистолет
когато
разг. докато
коджа
(тур.) 1. доста голям 2. доста много
колегия
1. вид научно заведение 2. название на някои средни учебни заведения (в царска Русия и другаде)
колцина
остар. колко, няколко
ком ил фо
(фр.) както трябва
комплот
(фр.) заговор
консонанс
(фр.) съзвучие
константен
(лат.) постоянен, неизмяняем, устойчив
ко̀панче
остар. бутче от пиле или кокошка
коруба
(рус.) кутия
косар
косер
диал. птица кос
коскоджа
(тур.) доста голям, много голям, коджа
костена жаба
диал. костенурка
кофа̀р
катинат (вероятно от фр. coffre)
кошум
(тур.) диал. ремъци за впрягане
краска
(рус.) боя
кросно
част от домашния тъкачен стан: дебело обло дърво, на което се навива основата и натъканата материя
куверта
палуба
курдисвам
(тур.) 1. разполагам се, настанявам се 2. докарвам се, обличам се, нагласявам се 3. гордея се, надувам се
куркой
коркой
(рум.) птица мисирка, пуяк, фиток, фит
курна
диал. каменно или циментово корито под чешма, обикновено в турска баня, от което се гребе вода за къпане
кутурица
изцяло, вкупом, грубо
къклица
паразит по житни или бобови растения
кърчаг
пръстен съд за вода и др.; стомна, глинен съд за вода
кюлаф
кюляф
(пер.-тур.) 1. шита или плетена фуниевидна островърха шапка 2. замислям нещо лошо за някого; изигравам, мамя
кюмюр
(тур.) нар. въглища
кюнци
(тур.) циментова или глинена водопроводна тръба
кюп
(пер.-тур.) диал. голям глинен съд, делва
кюрк
(тур.) дълга горна дреха, подплатена с кожи; шуба, кожух
кюркче
кожухче
лансиране
(фр.) пускане в ход на слух, мълва, новина; разпространение; издигане на някого, прокарване някому път за налагане в обществото
лапчуни
остар. обувки от аба или от мека кожа
ларингс
(гр.) горната част на трахеята, гръклян, дихателно гърло
легион
(лат.) най-голямата бойна единица в римската войска, която наброява от 3600 до 6000 войници
лествица
лестница
остар. диал. стълба; стълбица
лизгара
(гр.) обл. права желязна лопата за копаене
линка
ходи, митка, шляе се
лито
обикновена тъкан с две нищелки
локализираш
(фр., лат.) да ограничиш нещо на определено място, да не излезе от границите си
мажорна гама
муз. едно от наклоненията на лада, чиито устойчиви тонове образуват мажорно тризвучие
мажувам
милвам
мазгали
(тур.) остар. дупка или отвор в кула, в крепостна стена и др., предназначен за стреляне през него; бойница
максима
(лат.) основен принцип, ръководно начало, мъдра мисъл, изразена в кратка форма, правило
малджѝя
(ар.-тур.) остар. иманяр
мамалига
(рум.) диал. качамак
Маммон
халдейска дума, която значи „богатство“
мамул
(ар.-тур.) обл. царевица
манафин
(тур.) 1. турчин от някои части на Мала Азия 2. полово извратен, развратник
мангал
разлат метален или глинен съд за отопление чрез разгорени въглища
мандарин
(санскр.-порт.) висш сановник в Китай, управител на област
масал
(тур.) любопитна и весела историйка; анекдот
масурче
(тур.) стъбло на растение, което е кухо отвътре
матихар
(Врачанско) махам, клатя увисналите си крака
махана̀
(пер.-тур.) нар. недостатък, кусур
махмуз
(ар.-тур.) шпора
медлено
(рус.) книж. остар. бавно
меджидие
меджидия
(тур.) остар. 1. стара, сребърна (бяла) турска монета на стойност 20–25 гроша 2. турска златна монета на стойност 100–120 гроша 3. турски орден
менгеме
(тур.) уред за стягане и придаване устойчивост и неподвижност на предмети при обработката им; стягало
мензура
(лат.) мярка
ментор
съветник, наставник, ръководител
мерт̀ек
(тур.) тънка греда за строеж (10–12 см), обикновено под керемидите на покрив
Метосала
Матусала
Син на Енох, дядо на Ной, живял 969 г. (Битие 5:27)
меча
диал. мяукам
микроби
(гр.) най-малките живи организми, които са причинители на ферментация, гниене, заразни болести и др.
милняк
помия
миля
(англ.) пътна мярка за дължина, равна на 1853 метра
миньорна гама
муз. едно от наклоненията на лада, чиито устойчиви тонове образуват минорно тризвучие
мир
остар. свят
мисирка
диал. пуйка
миситин
(тур.) посредник
митари
(евр.) чиновници, които събират данъци; еврейските митари са възприемани от сънародниците си като езичници, на които не се позволявало да влизат в храмовете или да свидетелствуват пред съдилищата
млин
диал. баница
мна̀са
остар. мярка за тегло и количество пари, която във Ветхия Завет стои вместо 100 сикли, а в Новия Завет е равно на 100 динарии
мобилиран
остар. мебелиран
модулация
муз. преход от една тоналност в друга
модус
(лат.) начин
мозъчна нервна система
мед. централната нервна система
монада
(гр.) 1. единица 2. най-простото неделимо единство като принцип на битието 3. въ философията на Лайбницъ (1646–1716) – простъ, вечен, неделим духовен първоелемент на битието 4. низш организъм, който е преход от растение към най-простия вид животно
мотамо
(фр.) буквално, дума по дума
мотовила
остар. дълга пръчка за намотаване на прежда; моталка
мурафет
(ар.-тур.) умение, изкуство, майсторство
мълвя (се)
остар. притеснявам се, безпокоя се
мърцина
нар. напразно
мюфтия
(ар.-тур.) остар. висш духовник, познавач и тълкувател на мюсюлманския религиозен закон, който урежда спорове и произнася присъди на основата на шериата
мющерии
мущерии
(ар.-тур.) нар. 1. купувачи, клиенти 2. редовен купувач у някой търговец
мязам
(нгр.) обл. приличам
набросок
наброски
(рус.) 1. м.р. скица, очерк, проект 2. ж.р. ескиз
навождам
навеждам, наклонявам
награбаха
накацаха
започнаха да ядат
нагроча (да се ~)
нагрочва (се)
диал. да се навъся, да се намръщя
назирей
мъж или жена, който се е обрекъл да не пие вино и да не яде плода на лозето под какъвто и да е вид
наклал
разг. наклал огън, запалил огън
наклал
разг. наклал огън, запалил огън
налчета
(тур. от ар.) подкова за добитък или обувка
написвам
нарисувам
наргиле
(пер.-тур.) Ориенталски прибор за пушене, при който димът минава през стъкленица, пълна с вода
нахохоря (да се ~)
диал. да се наежа, да се наперя, да настръхна
небулоза
Прилично на облак светлинно петно на небето, състоящо се от звездни вселени или от газови облаци около звездно ядро; мъглявина
неврастеник
мед. човек, който е болен от неврастения
неврастения
мед. функционално разстройство на нервната система, поради изтощаване, преумора или прекарани тежки заболявания
ненки
(рус.) остар. женски гърди
непременен
(рус. непременный) книж. остар. постоянен
непреривен
(рус.) непрекъснат, без прекъсване
непричом
(рус.) не на място, не в случая, няма защо, нямам нищо общо
нерде Шем, нерде Багдат
(тур.) Тур. поговорка: означава приблизително "Откъде накъде"; казва се и когато нещо низко се представя за висше
нищелки
част от тъкачния стан, която дърпа нагоре и надолу нишките на основата и заплита вътъка; през нея минават нишките за основата на платното; на всяка нищелка съответства педал
нити
(рус.) нишка, конец (в смисъл връзки)
нона
(лат.) 1. 9-а степен на диатоническата гама 2. разстоянието между 1-та и 9-та степен
обход
поведение на човек към някого или към нещо; обхождане, отнасяне
овде-онде
тук-там, сегиз-тогиз
одая
(тур.) стая
октава
(лат.) муз. част от звукореда, която обхваща 12 различни по височина тонови степени
олабилир
олабелир
(тур.) 1. може би, възможно е 2. така да бъде
омбрела
остар. чадър, дъждобран
опетлам (се)
диал. обърквам се, закъсвам
опетлан
обл. замотан, овързан
опретна (да се ~)
диал. да се заловя, да се захвана с нещо
опущение
(рус.) пропускане по недоглеждане, грешка
орезил
правя някого резил; компрометирам
ортак
(тур.) съдружник
ортаклък
(тур.) съдружие
орталък
орталок
(тур.) разг. множество хора, тълпа, общество, свят
оскудявам
изпадам в немотия, засиромашавам, осиромашавам
осторожен
(рус.) внимателен
осторожност
(рус.) внимателност, съсредоточеност, с внимание
от (мен)
като (мен)
отвара
извара
отравям
изравям, изваждам, освобождавам
отрадно
радостно
отчувам
нар. отглеждам, отхранвам
ошур
(тур.) данък в Османската империя
ошурджия
(тур.) събирач на ошур
пала
палаче
диал. палавник, немирник, лудетина
палиатив
(лат.) 1. лекарство за временно облекчаване на болките, което не лекува самата болест 2. прен. мярка за временно, непълно решаване на някакъв проблем
палиативен
(лат.) книж. с качество на палиатив
панацея
(лат.) лечебно средство за всички болести, търсено от алхимиците
паникета
от паника; нещо, което създава суматоха
папаз
(гр.?-тур.) поп, свещеник
папуци
остар. меки кожени обувки като чехли
паралелки
остар. успоредки
пардон
(фр.) прошка, извинение; простете, извинете
парса
печалба, награда
паспал
(гр.) брашнен прах в мелница, полепен по околните предмети
патрахил
епитрахил
(гр.) тясна и дълга богослужебна свещеническа дреха, която при служба се надява през шията и се спуска отпред до краката като тясна престилка
патрѝка
(гр.) нар. патриарх
пеняз
златна или сребърна монета
пердух
диал. перушина
пердушан
на пух и прах
пермутации
(лат.) разместване, смяна
перпетуум мобиле
(лат.) вечен двигател
пертурбация
(лат.) 1. книж. внезапно смущение, разстройство в установения ред или ход на нещата 2. медиц. душевно вълнение 3. изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела
пестил
(тур. от перс.) изсушена на дълги ивици каша от варени сливи; правя на ~ някого пребивам, смазвам от бой някого
пехливанин
(перс.-тур.) борец
пещемал
пищимал
пещимал
(пер.-тур.) къса престилка за покриване на част от тялото в баня
пилюла
(лат.? фр.? рус.?) лекарство с различни примеси във вид на кръгло или овално топче, удобно за поглъщане; хапче
пирустия
пиростия
(гр.) железен триножник или четириножник, който се слага на огнище под съдове за готвене
пищеварение
(рус.) книж. остар. храносмилане
плавачка
диал. плувкиня
подува
кърми
пойда
диал. вървя, отивам
полез
посещение, което носи сполука или несполука
полица
(лат.) писмен документ, с който се дава задължение за изплащане на сума в определен срок или без срок
полка
(чеш.) игрив и жизнерадостен чешки народен танц в 2/4 такт; музика за такъв танц
положка
полочка
остар. диал. полог, гнездо за мътене на яйца
полушарие
(рус.) остар. полукълбо
понюхат
(рус.) помириша, подуша
поревне ми се
остар. прииска ми се
порязаница
тънък резен хляб; филия
посторонен
(рус. посторонний) книж. остар. страничен, чужд, вънкашен
почек
търг. чакане, отсрочка
превезло
извита дръжка на котел
преводчик
(рус.) преводач
превърна
обръщам, премятам, катурвам
предложение
(рус.) остар. изречение
представям
(в смисъл на) представлявам
преиждам
остар. преминавам
пренесено (състояние)
унесено, безчувствено, безпаметно
преодолявам
(в смисъл на) преобладавам
престъпулник
прощапалник
питата, която се меси при прохождането на детето
претури
диал. прекатури
при
в сравнение с
привилегия
(лат.) изключително право, предимство, преимущество; юридически призната от закона облага на едно вземане, което се удовлетворява пред всички други
прѝвоя
остар. широк и здрав ремък, използван в някои механизми
привременен
остар. временен
прикя
зестра, чеиз
прокол
(рус.) 1. пробождане, продупчване 2. дупка, пробод
прокопсан
остар. разг. успял, завършил с успех, на добро
просфора
(гр.) църк. малко хлебче за литургия
пръчкав
на ивици, шарен (вж. Битие, гл. 30)
пуздер
пуздра
съвсем мършаво месо
пънкам (се)
диал. напъвам се, мъча се
рабош
разцепено на две дръвче, по което режат сметки, вместо да ги пишат на тефтер
радий
(лат.) химически елемент, радиоактивен метал, който излъчва топлина и лъчиста енергия, при което се разпада на редица прости вещества
размъшта
размества
разсилен
прислужник в учреждение
разчорлен
разг. рошав, невчесан, несресан
рандеву
(фр.) остар. уговорена среща, обикновено между влюбени
редингот
(фр.) горна мъжка дреха, която е до коленете, с прави ъгли и два реда копчета; жакетъ
реторта
ретора
(лат.? рус.?) 1. кълбест огнеупорен съд с дълго и извито встрани гърло, който се използва за химически опити, протичащи при силно нагряване 2. вертикален съд или канална пещ, в която се извършва овъгляването при суха дестилация на дървесина
ретуширам
(фр.) обработвам негатив или снимка за премахване на недостатъци; поправям с туш; разкрасявам, правя по-хубав
рожкове
твърди роговидни сладникави плодове на средиземноморско растение
сакъз
(тур.) дъвка
салеп
(ар.-тур.) 1. полско и планинско цвете с грудки по корена – перуника, гороцвет 2. гъсто лепкаво питие, приготвено от подземните грудки на цветето салеп
самурена кожа
боброва кожа
сатрап
(гр. от перс.) прен. жесток, деспотичен владетел или човек
сбутан
1. смачкан от някои страни 2. направен как да е
световни хора
светски хора
свързан
остар. вързан
свят (на ~)
свястно, както трябва
сгърне
„да си сгърне ръцете“ – човек нищо да не работи, да седи и чака наготово със скръстени ръце
серкмѐ
(тур.) вид кръгла риболовна мрежа
серсѐм
(пер.-тур.) глупав, малоумен, твърдоглав, завеян, налудничав;
серсѐмин
(пер.-тур.) замаян, слисан, зашеметен, захласнат; оглупял, гламав; разсеян, занесен
серсѐмин
(пер.-тур.) глупав, малоумен човек
симпатична нервна система
мед. дял от вегетативната нервна система, която регулира ред жизнени процеси – кръвообращение, дишане, храносмилане и др.
скабрици
диал. чирози
скотобойна
(рус.) остар. кланица
скържав
скръжав
диал. стиснат, алчен, скъперник
слишание
остар. чуване
слог
(рус.) сричка
случава (се)
остар. диал. случва се
(в) смес
заедно, на едно място
со̀ба
(унг. szoba) диал. 1. стенна печка 2. стая с печка
сопран
муз. висок женски певчески глас
списател
остар. писател
спитен
рядко сплескан като пита
спитя (да се ~)
да се сплескам
сподобя
рядко удостоя
строптив
(рус. строптивый) книж. остар. упорит, своенравен, опърничав
струвам хас
обръщам внимание, засяга ме, интересувам се
стръсвам
разтърсвам, раздрусвам
стяжение
книж. остар. имот, богатство
стяженолюбие
любостежание
книж. остар. користолюбие, сребролюбие, алчност; стиснатост, икономичност
субашия
(тур.) турски полицейски началник на градче или голямо село, ага; чиновник, който събирал десятъка
сукно
вълнен плат
суспендирам
(лат.) книж. спирам, прекратявам, отменям, обезсилвам
схумвам (се)
разпада се от гниене, скапва се
съботник
нар. човек, който е роден в събота и затова притежава свръхсетивни способности
съботничав
нар. с качества на съботник
сюжет
(фр.) съдържание, тема на произведение
таксуване
остар. натоварване, утежняване
такъми
(тур.) 1. наредба, принадлежности, комплект за обяздване на животно 2. накити
таман
(тур.) тъкмо, точно колкото трябва
тапия
(ар.-тур.) документ; крепостен акт за владеене
тархана
(тур.) специално приготвено на зрънца и изсушено тесто
тахтаба
(пер.-тур.) диал. дървеница
тегота̀
тежко, досадно чувство, причинено от неприятна работа; задължение
теготение
тяготение
(рус. тяготение) притегляне, привличане
телялин
(тур.) диал. глашатай
тенор
муз. висок мъжки певчески глас
тера инкогнита
(лат. terra incognita) 1. непозната земя 2. прен. нещо напълно непознато
терезѝя
(пер.-тур.) диал. теглилка, везни
терекия
(ар.-тур.) 1. който е пристрастен към нещо (пиене или пушене) 2. кисел, лют, ядосан
терк
теркове
(ар.-тур.) разг. образец, кройка
терца
тон с три степени горе или долу от основния тон; 1/60 част от секундата
тесеракта
(итал.) обемна фигура в четиримерното пространство
тисяща
остар. хиляда
токмак
(тур.) чук за хаванче, за дръндарски лък и пр.
трели
(итал.-рус.) муз. украса на песен с бързо и преливно повтаряне на някои тонове
трен
(фр.) остар. влак
трихина
мед. малък паразитен кръгъл червей, чиито личинки живеят в месото на свинята и преминава чрез него у човѣка, като причинява болестта трихиноза (трихинелоза)
тросък
диал. троскот
тръвна
обл. конусовиден кошер за пчели, изплетен от пръчки
тулум
(тур.) одрана като торба животинска кожа, в която държат сирене, масло, катран и др.
тургам
диал. турям, слагам
турнел
турнюр
(фр.) малка възглавничка, която жените носели отзад под роклите си, за да им предават елегантност
тутек
(тур.) тутки, като че ли, сякаш, ужким
тутикванти
(итал. tutti quanti) разг. остар. най-различни, всякакви
тщеславен
който обича да го хвалят, да се проявява често и да го хвалят всички
търгат
търгам
1. дърпам, тегля; скубя 2. тръгвам
тържик
тагарджик
(тур.) кожена торба
търне
диал. тръни, бодили
тюнбенкия
(тур.) изпъкнала поставка за стъкленицата на наргилето
тягост
(рус.) книж. рядко тежест, бреме, мъка
уд
остар. част на тялото; крайник
укрух
старин. къшей хляб
ундецими
(лат.) интервал, който е сбор от октави и кварта и съдържа 11 степени
урбулишката
(тур.) твърде бързо, лудешки, бегом
уровен
(рус.) книж. остар. равнище
урсус
урсуз
лош, проклет, долен човек
усмар
който щави кожи
усул
(ар.-тур.) леснина, метод, способ, начин
ухищрения
хитрости
факир
(ар.) много ловък фокусник в Индия
фала̀га
(ар.-тур.) остар. дървен уред, с който стягали краката на наказания и го биели с пръчка по стъпалата (във възрожденските училища)
фаланга
мед. всяка една от костиците на пръстите
фалимент
(итал.) фалит
фарисеи
(евр.) 1. членове на религиозно-политическа партия на богатите градски слоеве в древна Юдея, отличаващи се с фанатизъм и лицемерно изпълнение на външната обредность 2. лъжливо благодателен, външно благочестив, а в действителност – много порочен човек, лицемер
фарсѝ
(фр.) натъпкан (и прен.)
ферменти
(лат.) 1. сложни органични белтъчни вещества, които се образуват в живите организми и участват като необходима съставка почти във всички жизнени процеси, без да влизат в състава на крайните им продукти 2. прен. причинител, виновник
фет акомпли
(фр.) свършен факт
фетва̀
(ар.-тур.) остар. писмен отговор на мюфтия по правни въпроси
фигуративен
(лат.) преносен
фигуративно
(лат.) книж. образно, преносно
филон
(стгр.) одежда без ръкави на православен свещеник, която се облича върху другите одежди при литургия
фисхармоника
физхармоника
(гр.) вид хармоника с клавиши за една рък; устна хармоника
физхармония
(гр.) Пневматичен музикален инструмент с клавиши
фонограф
първият създаден апарат за записване и възпроизвеждане на звукове, предшественик на грамофона; създаден от Едисон през 1878 г.
форс-мажор
(фр.) книж. непредвидено и непреодолимо обстоятелство или пречка
фрак
(фр.) официална черна мъжка дреха, изрязана отпред, с дълги краища отзад, срязани в долния край
хабер
(ар.) вест, известие, новина, съобщение
хава̀
(ар.-тур.) 1. състояние на времето, климат, въздух 2. разг. положение, настроение
хаирлѝя
(ар.-тур.) който е на добро; благополучен
хайван
(ар.) 1. животно, добитък 2. прен. говедо, дръвник
хайван гелди
(ар.) дойде животното, добитъка
хакерене
(тур.) напразно, не си струва, не си заслужава
хал
(тур.) 1. състояние, положение, обстоятелство 2. поведение 3. патила, премеждие 4. сила, мощ
халаше
кон, който не става за нищо; кранта
ханъма
(тур.) женена туркиня, булка, кадъна
харания
(тур.) голям котел за топлене на вода
хардал
синап
хардалия
остар. вино, пресечено със синап, та останало безалкохолно
харосвам
харосам (да ~)
(гр.) нар. виждам добро, преуспявам
хас
(ар.-тур.) диал. чист, истински; струвам ~ нар. интересувам се, обръщам внимание, влияя се, засяга ме
ха̀съл
(ар.-тур.) разг. остар. 1. истински, същински 2. точно, тъкмо, наистина, действително, всъщност
хата̀
(ар.-тур.) остар. 1. грешка, погрешка, престъпка 2. пагуба, поквара, развала 3. премеждие, беда, пакост, злополука
хата олур
(тур.) стават грешки
хаталък
аталък
(ар.-тур.) диал. беда, злополука, повреда, вреда
хатър
(ар.-тур.) 1. удоволствие, изгода 2. отстъпчивост, снизхождение 3. угодливост, угодничество 4. душевна болка, мъка 5. почит, уважение 6. воля, желание
хилав
остар. слаб, недохранен
хипнотизатор
(гр.) човек, който докарва хора до полусънно или сънно състояние чрез внушение (хипноза)
хиромантията
наука за предсказване на бъдещето, гадаене по формата и линиите на дланите на ръцете
хомеопатия
(гр.) лекуване на болести с малки дози от вещества, които в здравия човек при приемане на големи дози предизвикват същите заболявания
хомеопатически дози
малки, незначителни, в минимални количества дози за лечение
хорталък
(тур.) околност, свят, хора
хром
(рус.) остар. куц
хромат
(рус.) куцам
хроматическа гама
муз. възходящо или низходящо мелодическо движение на полутонове в границите на една октава
хромел
хремел
(гр.) диал. ръчна мелница от два камъка; камък на ръчна мелница, воденичен камък
хукам
викам "ху!" след някого; хуля
хъмбък
(англ.) неискреност, фразьорство, шашма, мистификация
цигулков ключ
муз. в нотописа – сол ключ, който определя мястото на тона сол от първа октава
цѝпури
маловажни неща
цяр
остар. лекарство
чайлд
дете
чакри
(санскр.) обозначение на центровете в енергийното тяло на човека, които събират, трансформират и разпределят протичащата през тях енергия. Чакрите са центрове, в които душевното и телесното преминават и преливат едно в друго
чилдрън
деца
чакрък
(тур.) пийнал
чакрък-кефлѝя
(тур.) диал. пийнал, развеселен от пиене
чакълдак
(тур.) 1. воденично кречетало, детска играчка във вид на воденица 2. фъшкия под опашката на овце
чакъркефлия
(тур.) подпийнал, пийнал повече, сръбнал си, развеселен от пиене
чакърче
(тур.) сивоок, пъстроок
чарѐ
(пер.-тур.) остар. цяр, лек
чекатчия
чекръкчия
остар. майстор по наместване на счупени или изкълчени кости
чембер
забрадка
черече
(тур.) стара турска монета, четвърт лира
черясло
диал. желязо, с което се кълца сол, пипер и др.
чеша (се)
диал. реша се
чешири
(тур.) потури
чешит
(пер.-тур.) 1. вид, тип, асортимент 2. особен, своеобразен човек
черясло
диал. 1. служи за отцепване и отмятане на земята 2. желязо, с което се кълца сол, пипер и др.
чрезмерно
книж. прекомерно, прекалено
чукундур
кръмно червено цвекло
чумбѐр
(тур.) кърпа за глава, чембер, забрадка
чутие
(рус.) книж. усет
чутура
чутора
(рум.) 1. Дълбок, дървен съд за чукане на сол, жито и др. 2. кратуна, тиква; глава
чутък
(рус.) книж. остар. усетлив, остър (за слух)
хава
(ар.-тур.) разг. 1. време, като състояние на въздуха 2. положение, настроение
харам
(ар.-тур.) нар. остар. незаслужен, непростен
харамия
(ар.-тур.) 1. хайдутин, бунтовник 2. хайдук, нехранимайко
хас
чист, без примеси; чиста боя, която не излиза
ха̀съл
(ар.-тур.) разг. остар. 1. истински 2. наистина, точно
хахамин
(евр.) равин, поп
хендѐк
хендик
(ар.-тур.) ров, изкоп
хептен гевезен
(тур.) съвсем глезен
херендосан
обл. рендосан
хлускано
бито, удряно, карано много да работи
хомилетика
(лат.) дял от риториката, занимава се с красноречието при проповядването
хоругва
знаме
хоскане
диал. тръскане, друсане
шамия
(сир.) забрадка, женска кърпа за глава
шарлан
шарлаган
(перс.) орехово, сусамово или друго растително масло, но не зехтин
шашав
(тур.) завеян, заплеснат, шантав
шашардисват
(тур.) объркват, смайват, слисват
ша̀шка
(рус.) остар. сабя
шашкън
шашкънин
(тур.) глупак; смахнат, забъркан човек
шашкънин
(тур.) забъркан, смахнат, глупав
шейрѐтин
(ар.-тур.) нар. хитрец, дяволит човек
шепотник
клюкар
шерапини
(гр.-тур.) винце
шикан
(фр.) умишлено създавани извъртания, мъчнотии и неприятности, главно в учреждения, канцелария, съдебен процес и др.
шиканѝрам
(фр.) 1. извъртам, правя шикани 2. заплитам, обърквам нарочно, преча, извъртам в съдебен процес
шрапнел
артилерийски снаряд, пълен с оловни куршуми, който изгърмява във въздуха и ги пръска; куршум или късче от такъв снаряд
шушулка
обл. нещо съвсем дребничко, троха, прашинка, отронка
щѐрна
(лат.-гр.) остар. съд или басейн за събиране на дъждовна или друга вода
юдол
(стар.) мъчителен свят
юлар
(тур.) возило на оглавник; оглавник
юруш
движение, шествие, ход
яй
(тур.) нар. пружина за кола, ресор
яхър
(пер.-тур.) обор
ячмяк
яшмак
(тур.) покривало за лицето и главата на жена у мохамеданите; було