1. Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
    • Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
      • Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
        • Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
          • Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,
            • Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
              • Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
                • Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
                  • Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.
                    • Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
                      • Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
                        • Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
                          • Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.
                            • Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
                              • Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
                                • Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
                                  • Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.
                                    • Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
                                      • Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.
                                        • Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
                                          • Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
                                            • Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.