Лука 14

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
- (Стихове 1–19) Пасаж в: Което Бог е съчетал. Човек да не разлъча, 22 март 1936 г.
- (Стихове 1–35) Пасаж в: Който има уши да слуша, нека слуша, 28 септември 1941 г.
- (Стихове 1–35) Пасаж в: Божествен и човешки порядък, 15 април 1934 г.
- (Стихове 1–35) Пасаж в: Проява на Любовта, 23 август 1935 г.
И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.
И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.
И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?
И не можаха да отговорят на това.
- Тема на: И не можаха на това да му отговорят, 14 ноември 1937 г.
И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
- Тема на: На сватба, 28 юли 1940 г.
и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.
- Тема на: Последното място, 15 февруари 1925 г.
Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.
Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
- (Стихове 12–35) Пасаж в: И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!, 3 януари 1937 г.
Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
- Тема на: И ще бъдеш блажен, 8 януари 1939 г.
И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
- Тема на: Блажен, който яде хляб в Царството Божие, 21 юли 1935 г.
- (Стихове 15–29) Пасаж в: Блажен, който яде хляб в Царството Божие, 21 юли 1935 г.
А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
- (Стихове 16–20) Пасаж в: Добрата покана, 1 септември 1940 г.
И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.
А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
- Тема на: И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!, 3 януари 1937 г.
И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.
А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
- Тема на: Да ми бъде ученик, 20 февруари 1938 г.
Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?
Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?
Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.
- Тема на: Който има уши да слуша, нека слуша, 28 септември 1941 г.