А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
<Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.
И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:
Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.
А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.
И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
И излезе вън та плака горко.
И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,
и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.
И много други хули изговориха против Него.
И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.
Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.
А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.