А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.
(Стихове 1–72) Пасаж в: Трите изпитания, 24 декември 1933 г.
Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.
Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?
И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.
Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".
А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.
Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе<, пак> няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.
И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>.
И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините.
А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво.
И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.
И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията.
Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
А той, като остави плащаницата, избяга гол.
И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.
И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.
Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.
Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:
Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.
Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.
Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно <наказание>.
И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.
Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].
А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.
И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.