Марко 7

Събират се при <Исуса> фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,
- (Стихове 1–37) Пасаж в: Общото благо, 5 ноември 1933 г.
- (Стихове 1–37) Пасаж в: Да обичаш и да те обичат, 16 ноември 1941 г.
и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.
(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;
и <когато се връщат> от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).
И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?
А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.
Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".
Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].
И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!
Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое <имане>, с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено <Богу, това прави разлика>;
вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.
И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.
И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.
Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
[Ако има някой уши да слуша, нека слуша].
И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?
Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (<Като каза това> той направи всички ястия чисти).
Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите <паднали> от децата.
И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
И довеждат при Него един глух и заекващ <човек>, и молят Му се да положи ръка на него.
<Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.