(Стихове 1–34) Пасаж в: В Ниневия, 16 декември 1934 г.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
<Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.