1. Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
    • Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?
      • Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
        • Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
          • Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се <съединим> и чрез възкресение подобно на Неговото;
            • като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с <Него>, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.
              • Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
                • Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,
                  • знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
                    • Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее <го> за Бога.
                      • Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
                        • И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.
                          • Нито представяйте <телесните> си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и <телесните> си части на Бога като оръдия на правдата.
                            • Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
                              • Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
                                • Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
                                  • Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
                                    • и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
                                      • (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте <телесните> си части <като> слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва <още> беззаконие, така сега предайте частите си <като> слуги на правдата, която докарва светост.
                                        • Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
                                          • Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.
                                            • Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод <това, че отивате> към светост, на която истината е вечен живот.
                                              • Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.