Защото днес се роди вам в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.
„Роди се“ – това е най-ободрителната дума в живота на земята. Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство. Често запитват: „Как може да се влезе в Царството Божие?“ „Как можем да се освободим от ограниченията на законите, на природата, и можем ли да ги владеем?“ Аз отговарям: когато се родите. Говоря за думата „раждане“, а не за „прераждане“. Човек се е прераждал хиляди и милиони пъти. Започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата. Прераждането е процес, а раждането – един завършен цикъл от този процес. Като се казва в Евангелието: „Днес се роди“, разбира се, че онзи, който е заченат преди милиони години, най-сетне се е родил. Кой се е родил? Христос Господ – Той се е родил. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате, и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“. Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при всичко това те не разбират смисъла на това раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христос. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане и това, което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов.
Всяко раждане се придружава със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине това страдание. То е същото, както когато майката ражда – трябва да претърпи известни страдания, да вземе всички грижи за детето. По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва да се роди Христос, трябва да вземат всички грижи, да подготвят почвата, да се роди и да отрасне това дете. Може би тази идея ви е малко смътна, но това да не ви безпокои: то зависи доколко нещата са далеч или близо и с каква светлина можем да ги разгледаме. Всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина. Ангелите, като възвестяват „днес се роди Спасител“, определят, каква радост носи той на човечеството: мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като мир. А мирът е закон на хармонията, на единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е мирът. Може да се роди само онзи, който носи мир – вие не можете да се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете мира в себе си.
Сега нека разгледаме психологически думата „раждане“. Тази дума има отношение към мистицизма. Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената природа, да се удостои с името „човек“, трябва да разбира добре думата „раждане“. Чели сте в Битието, че Бог направи човека от пръст, вдъхна в него и той стана жива душа. Тогава е царил процеса на „вдъхването“, а сега и процеса на „раждането“. Аз бих ви обяснил думата „вдъхване“, но и моето обяснение ще бъде непонятно, защото в тази дума има нещо необяснимо за сегашните хора. Обаче, ще дойде ден да я разберете. Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. Чрез този закон Господ напълно се изявява на нашата душа и чрез него Духът положително работи. Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства висшето, Божественото съзнание у човека. Обикновеното човешко съзнание е тъмно понятие. Върху раждането има различни схващания. Ако ви попитат за тази дума, ще кажете: „Раждане, значи да се зачене и роди дете“. Раждането не се разбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е. зачеване на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му. И когато кажем: „Роди се човек“, освен процеса на завързването и растенето, ние подразбираме и процеса на знанието и мъдростта. Докато няма знание, човек не може да каже, че се е родил. И животните, и рибите, и микробите се прераждат и имат стремеж да завършат този цикъл на прераждането. В българския език думата „прераждане“ подразбира преработване на нещата. Да преживяш, като вола, не е нищо друго, освен да преработваш. Значи, и ние тука на земята не вършим друго, освен преработване известна опитност, която сме придобили от милиони години.
Някои питат: „Откъде идем?“ – От голямото море. Може да запитате: „Колко години сме стояли там и как е станало нашето излизане?“ Като ви е пекло хиляди години, Слънцето на живота ви е вдигнало нагоре и по закона на изстудяването на телата, вие сте слезли долу. Значи, Духът ви е вдигнал, както слънцето вдига парите от морето, и ви е пратил на земята. Не мислете, че тук е голямо нещастие за вас – то е голямо благо. Казвам ви, че няма на света по-велико знание от това, да знаете да страдате. Най-високото проявление на Любовта е страданието. Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много. И обратното, онзи, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е човек. Страданието е дял само на човека. Животните не страдат, както човекът: ударите за тях са само масаж. Кучето квичи от пръчката, която се слага върху него, но щом се махне тя и страданието престава. В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“. Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и тайната на Природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието. Когато човек иска от Бога да го прати на земята, Бог го пита: „Искаш ли да минеш през Закона на страданието? Ако искаш, да те пратя?“. Ако каже: „Не искам“, ще му рече: „Стой при Мене, в голямото море, защото, щом излезеш от него, ти си вече работник, който трябва да се труди и страда на земята“. А що е земята? Тя е голямата жена, ваша майка, която ражда и отглежда хората. Веднъж като ви приеме в себе си, тя ще ви държи милиони години да ви преработи, докато най-после ви извади готови и каже: „Ето моето дете, което вече може да ви говори с Божествения език на нещата“.
Ще направя малко отклонение. В раждането се крие една велика сила на движението; то е най-силният импулс, който може да се даде на човека. Ако бихте се пренесли на слънцето с окото на един ясновидец, вие бихте разбрали с каква грамадна енергия изпраща то своите лъчи. Вие казвате, че топът бил много силен, понеже можел да изхвърли една граната с такава сила, че я праща на 120 километра разстояние. А представете си с каква сила и бързина всяка секунда слънцето хвърля вълните от своите лъчи и колко километра преминават, докато се спрат на едно място! Според физиците това са 300,000 километра в секунда. Можете ли да си представите тази сила? Тези лъчи постепенно отслабват и намаляват светлината, понеже светлината зависи от силата на движението. Колкото по-силно е движението, толкова по-силна е и светлината, докато този изстрел срещне крайния предел и се спре и преобърне на тъмнота. А знаете ли що е тъмнота? То е обратният процес; изстрелът на светлината е отдолу нагоре, а движението на тъмнотата, което достига крайния предел, е движение отгоре надолу, т.е. от периферията към центъра. То е най-слабото движение. И така, тъмнотата е горе, а светлината е долу. Но ще кажете: „Нали знаем, тъмното място – това е адът“. Адът какво е? Някои мислят, че адът е специално място на мъчение. Що е място на мъчение? Жена, която иска да роди, мъчи се; също и земята е заченала, и милиони и милиарди същества в нея и над нея се мъчат да родят. То е адът. Някои не искат да бъдат там, а искат да бъдат на Небето и казват: „Аз не искам такъв ад“. Докато не минете през ада, хора няма да станете. Затова именно раждането подразбира този ад. И той не е така страшен. Човек, който се е родил и е прегрешил, отклонил се е от закона; предстои му падане и то ужасно. Пак ще бъде сложен в топа на слънцето, изхвърлен със силен изстрел и ще пътува в пространството милиони години и някъде ще се спре – ще зависи, с каква сила ще бъде хвърлен от Господа. И ако бъде хвърлен с голяма сила и пътува 100 милиона години, толкова години ще му трябват да се върне. Колкото по-силно се движи в пространството, толкова по-бавно ще се движи назад към Бога. И когато вече го наближи, Бог ще го привлече с по-голяма бързина. И тъй, да се роди човек, то значи да достигне крайния предел, до който неговата душа е хвърлена в пространството, където ще се спре и поеме своята еволюция наново. И когато завърши така своите прераждания, той ще се роди.
Човечеството, с прегрешението на Адам и Ева, изгуби надежда. Родиха им се две деца, но смъртта ги завладя; нямаше кой да ги утеши и те, като някои богати, които нямат деца, се оплакват: „Нямаме наследници и всичко това ще остане на чужди хора“, и са обезсърчени. Човечеството се намираше в такова положение, но Бог му даде безсмъртно дете, за да го избави, и то е Христос.
Във вашите умове често се раждат нови мисли. Слушах веднъж един виден проповедник да казва: „Аз имам толкова много идеи, че в 10–20 години не биха могли да се изкажат“. Но само след десет проповеди той изповяда, че е изхвърлил целия си материал. Когато мислите, че имате много идеи, вие сте в закона на прераждането. Нали най-напред са създадени по-низшите животни – бърбъзанци, мушици и прочие. Многобройните ваши мисли толкова струват, че не можете да ги впрегнете да свършат една свястна работа; те не могат да усъвършенстват вашия живот. Обаче, когато дойде онази основна Божествена мисъл, тя ще бъде жива и едно с вас; ще се развива като новородено дете. Туй, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази Божествена мисъл, която едни наричат „подсъзнание“, други – „съзнание“, трети – „свръхсъзнание“; теософите я наричат „събуждане на висшето Его“; окултистите – „появяване на сюблимното“ и прочие. Когато дойде във вас това положение, вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се мени. Някой ще каже: „Аз имам тази радост“, не се минава половин час и гледаш тази негова „радост“ изветряла! Тази радост е преходна, несъобразена със Закона. Как може един скъпоценен камък да изчезне? Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира и ти почваш да плачеш. Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир. „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои си писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото, като отидеш при Господ, няма да те пита, какво е казал Апостпол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил. Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господ, но ти с кого ще отидеш?
И така, тази е основната идея, върху която днес трябва да мислим.
Зная, някои между вас имат криви схващания за Духа: някои мислят, че Светият Дух и лошият дух са едно и също. Добрият и лошият дух са неща диаметрално противоположни. Няма такъв закон, където един източник да излива и сладка, и горчива вода: както горчивата вода е винаги горчива, и сладката винаги сладка, така и доброто е винаги добро, а злото винаги зло. Какво нещо е доброто и какво злото, това е един много дълбок въпрос и ако мислите, че в 5–10–100 години ще го изучите, вие се лъжете; трябва най-малко 1,000 години да ви учи Христос, тогава ще имате някакво понятие върху едното и другото. С това ни най-малко не искам да ви обезсърча, но искам да ви кажа какви са законите, които направляват нашия живот, за да се освободите от някои свои илюзии. Всеки ден, всеки час в живота има своята програма; ние трябва да завършим тази основна работа на деня, от която зависи нашият прогрес. При това, няма защо и много да се безпокоите дали ще се развиете: ще се развиете, аз ви го казвам положително. Някои питат: „Дали ще се развия?“ – Като те хвърлят на земята, не само ще се развиеш, но и оттатък ще минеш. „Колко време трябва?“ – Хиляди години. – „Много е.“ Но 1,000 е човешко число, то не е много голямо число. Сто години е много пъти повече от 1,000; 10 години е още повече. В този процес е обратното: 1,000 години е най-малкото число, 100 години е по-голямото. Вие сте смутени. Числото 1,000 има три нули, които показват трите условия, трите етапа, през които ще минете. В 1,000 години трябва да формирате три тела – в крайната нула ще формирате вашето физическо тяло, като минете във втората нула ще формирате вашето сърце, а като влезете в третата ще формирате вашия ум. Като дойдете при единицата, вие ще се родите, ще възлезете нагоре и ще кажете на Господа: „Ето ни пред тебе, Отче – сега и ние можем да работим за тебе“. Това е раждането. И с раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света – явяването на Сина Божи. Затова всички ние трябва да тържествуваме.
Временните страдания, които имате, са най-голямо благословение за вас. Няма по-хубаво нещо от страданието, защото само чрез него Господ ще ви даде благословение. Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: „Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост“. И прибавям: „Сега усещам приятност от живота“. Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“. И Господ предпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда. Затова има причини и то е най-великата Любов, която Господ изяви. Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича „спасение“. Не можем да бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“. Ако страдаш повече, това показва, че си по-близо до Бог. Когато страданието дойде до крайния предел, веднага се ражда радост. Майката изпитва най-големите страдания, когато ражда; в този краен момент всички бягат и се крият, но когато се роди детето, всички се радват. Да, за да се роди, всички трябва да викат – и жената, и мъжът. На мен ми разказаха една случка в село Николаевка, станала преди 50–60 години. Жената на един виден турчин я заболяло зъб. В селото имало един българин, който вадел зъби. Турчинът я завел при него да извади зъба, кадъната се качила горе – къщата имала два етажа, а турчинът останал да пази долу. По едно време жената започнала да вика, но и мъжът почнал да вика долу. Зъболекарят взел да се чуди: „Аз вадя зъба на единия, защо вика другият?“ Така и ние сме свързани и когато чужди зъби се вадят, трябва и ние да викаме. Аз ви говоря това, понеже се подвизавате в една епоха на велики страдания. Трябва да гледате на нещата като мистици, а не като обикновени безучастни зрители; да знаете, че страданията са най-голямото благословение, което ни дава Господ. Един ден ще го проверите. Избиват се хора, настава глад, мор, бащи и майки изгубват децата си, сестри обезчестени, семейства опозорени – от всички тези страдания вие трябва да извлечете полза, на страдащите да изпратите радост и да кажете: „Дайте ни от вашите скърби“. Вие седите и казвате: „Добре, че не сме на бойното поле и че не гладуваме“. Каква опитност ще извлечете от това? Напротив, влезте в положението на душите, които страдат, идете и им помогнете; тогава ще бъдете благословени. „Ами, как можем да помогнем?“ Това е най-лесното нещо: ако не можете непосредствено, можете духовно да помагате на хората. Всеки човек е длъжен да вземе поне половината от скърбите на другаря си и да му даде своята радост. Казвате му: „Господ да те благослови!“ Господ чрез вас благославя хората. Казвате: „Нека намери другиго, не чрез мене“. Електрическият ток, като мине през желязна пръчка, магнитизира я. Ако Божественият ток не мине през вас, как мислите да се подигнете? И сега всички мислите, че вашите идеали са разрушени, съсипани. Не са съсипани. У вас са се наплодили много мушички, бръмбарчета, риби, птици, млекопитаещи и, когато се очистите от тях, вие ще станете умни. Когато постепенно съградите вашия храм, ще дойде и ще се роди в него Господ. Че се е родил Исус Христос преди 2,000 години в Йерусалим, това ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още 4,000 години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само тогава, когато ангелите влязат във вашата душа и кажат: „Днес се роди в дома Давидов Спасител“. И като се роди Христос, там ще бъде и Ирод, и Пилат, и първосвещеникът Кайафа. Сега, ще кажете: „Ами това дете – то е беля, я да се освободим от него“, и може да го дадете и на Пилат да го разпне, и то ще отиде при други. Както Христос напусна евреите и отиде при езичниците, така и вашето дете ще отиде при други и при онези, които ще му дадат подслон. И вие ще бъдете избран, но изоставен народ! И като ви питат: „Защо страдате?“, ще отговорите: „Защото предадохме нашето дете на Ирод и Пилат, за да го разпне“. Затуй казвам, че трябва да се застъпвате за вашия Господ и да кажете: „Ще живея с Господа; живее ли Той, и аз ще живея; умре ли, и аз ще умра“. И както след страданията Христос възкръсна, така и вие ще възкръснете и ще научите Закона за безсмъртието. Има хора, които са близо при възкресението; апостолите са възкръснали и работят на земята. Ще кажете: „Защо не ги виждаме?“ Възкръсналият може да види възкръсналия, както музикантът разбира музиканта, както докторът разбира доктора и т.н. Трябва да имате тази способност да разбирате и затова именно стоите на земята.
И тъй, Христос се яви. Сега Той живее, Той е между вас, Той работи във всички ви. И туй, което хората наричат „възкресение“, то е раждане, тъй наричат християните възкресението – да излезе от гроба. За мен, вие всички сте гробове – някои по-големи, други по-малки. Виждам разни надписи върху вашите надгробни паметници: еди-кой Иван, толкова години живял; еди-коя Елена, живяла толкова години; друг пък като умрял, пак бил заровен в същия гроб. Колко пъти е умирала тази Елена и носи своя надгробен паметник, с надписи на всички свои роднини. Питате: „Кога ще възкръснем?“ Днес можете да възкръснете, но надгробните ви камъни са много тежки. Трябва да слезе някой ангел да ги махне. Ако за Христос трябваше да слезе ангел да махне камъка от гроба Му, колко повече трябва да слезе за вас. Христос в 33 години претърпя едно велико променяне, което в своя край се нарича „възкресение“. Под думата „възкресение“ разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта. И затова се ражда човек – за да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. Някои казват: „Когато се роди Христос и ангелите отгоре възвестиха мир на хората, защо хората не се поправиха?“ – Защото не са научили Христовото учение, както трябва. Христос пак ще проповядва в този свят; ще Го видите, положително ви казвам. Някои от вас няма да го видят. Защо? Много естествено – защото са слепи. И дълго време ще викат, като онзи слепец: „Сине Давидов, милост към мен, допри ръката Си на очите ми!“ Като ви пипне очите, Той ще ви попита: „Виждате ли?“ – „Виждаме, Господи, хората, като дървета.“ После пак ще ви пипне – „Сега какво виждате?“ – „Хората мърдат.“ Това какво означава? Че вашите мисли и желания, първо са неподвижни, като дърветата, а когато почнете да виждате, нещата стават живи, като хората. Тогава ще разберете, какво нещо е и добродетелта. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението.
Беседа, държана на Рождество Христово, 1915 г.