[Копирана:] Дънов, Петър Константинов. Двата пътя. // Мултимедиен компактдиск Петър Дънов. София, Издателска къща „Хелиопол“, 1998.

  1. Двата пътя
    24 февруари 1922 г.

  2. Страх и безстрашие
    1 март 1922 г.

  3. Сила на волята
    8 март 1922 г.

  4. Качества и прояви на волята
    15 март 1922 г.

  5. Стар и нов живот
    29 март 1922 г.

  6. Двете посоки
    5 април 1922 г.

  7. Закон на движение
    12 април 1922 г.

  8. Разбор на думи
    19 април 1922 г.

  9. Закон на кармата
    26 април 1922 г.

  10. Красотата в природата
    3 май 1922 г.

  11. Закон за енергиите
    10 май 1922 г.

  12. Методи за чистене
    17 май 1922 г.


Текстът на беседите е взет от диска на Хелиопол

Двата пътя

Т. м.

Коя е главната идея, която занимава ученика при постъпването му в училището? Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод.

Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката. Какво означава думата „наука“? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре“. Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до Истината.

И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. „Познай себе си!“, казва Сократ. Какво означават думите „познай себе си“? Какво трябва да познаете в себе си: висшето, или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано: Да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна, уравновесяват силите, които действат в вас. Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре, и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в живота му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея. Коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторът, който е направил тази форма. Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава. Когато грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това? Самият грънчар. Какво прави той тогава? Счупва гърнето на парчета, замесва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно всякога висшето смачква формите на низшето, като го преработва, вае, докато изкара от него по-хубава, по-съвършена форма. Какво друго може да се направи с гърнета, които не са сполучливо изваяни, освен да се смачкат старите им форми, за да се преработят и превърнат в нови, по-устойчиви и съвършени?

Често младите мислят, че са по-умни от старите и казват: „Старите са отживели времето си. Ние ще им покажем как трябва да живеят“. Обаче едно време и тия стари са казвали същото. След тях идват младите, които не одобряват живота на старите и мислят, че ще могат да го изправят. И те остаряват, без да изправят живота си. Така се изреждат едни след други младите поколения, които искат да покажат на старите как се живее, но не успяват. Защо? Защото и те, като старите, си служат със стари методи. Казвам: Старите методи не могат да разрешат основните въпроси на живота. Младите трябва да се пазят да не повтарят слабостите на старите. Нека се учат от техните опитности, да видят какво им е липсвало, задето животът им е излязъл несполучлив. Много и дълбоки са причините за неуспеха на старите. Те представят цяла история, която трябва да се изучи.

Сега ще ви задам една тема, върху която всички да мислите. Тя е следната: „Най-разумният метод за работа“. Нека всеки помисли кой е най-разумният метод за работа. Окултната наука е опитна, затова всяко знание е ценно, когато може да се приложи в живота. Това, именно, определя мястото ви като ученици. Когато някой ученик иска да постъпи в музикално училище, да изучава цигулка, дават му цигулка да свири и от това, как може да свири, определят в кой клас да постъпи. Ако ученикът се окаже посредствен, професорът по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си. В някоя от следните лекции ще говоря върху разумните отношения на човека към живата природа. Обаче първо вие требва да се изкажете върху темата: Най-добрият, най-разумният метод за работа. Да се изкаже човек по някой въпрос, това е привилегия за него; това е изключителен случай. От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот. Ако даден метод не може да се приложи, той отклонява човека от целта на работата му; той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати. Понеже всички не сте на еднакъв уровен в развитието си, затова всеки ще представи свой специфичен метод за работа, който може да приложи в живота си. Едни от вас са материалисти–идеалисти, дават предимство на материалното в живота, а другите са идеалисти–материалисти, дават предимство на идеите. Това е различието между всички хора. Идеалистите подържат, че идеите създават всичко. За кои идеи говорят те? Разбира се, че не за техните идеи. Има идеи, по-високи от човешките. Това са идеите на Безграничното, Божественото начало.

И тъй, в тази Школа вие трябва да се научите да се ползвате от методите, с които природата работи. Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите на живата природа. И тогава, кой за каквото е роден, това ще направи. Този закон има приложение и в човешкото тяло. Всеки уд от организма на човека изпълнява специфична служба. За пример, краката ходят, като същевременно носят общия товар на тялото; ръцете работят, хващат, вдигат, слагат разни тежести; очите гледат; ушите слушат и т.н. Следователно всеки орган от човешкото тяло изпълнява специална функция. В това отношение всеки човек представя специален уд в общия организъм на природата и той трябва да изпълни своята функция. Който намери мястото си в природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция като уд на Великия Божествен организъм. Сега, като ученици на тази Школа, вие можете да повдигнете някои въпроси, които ви интересуват. Обаче можете да повдигате въпроси, близки до вашите нужди. За пример, от какво се интересува гладният? От хляба. Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде. Най-после, хапнал хляба и сиренето, като си казал: „Отличен обед!“ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка! В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка, изправете я! Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом съзнаете погрешката си, изправете я. Няма нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази крива мисъл трябва да се изправи. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва да бъде насочен към изправяне на погрешките. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер, на който всякога да разчитате.

Сега, трябва да имате предвид следното положение. Когато учениците постъпват в училището, в първо време учителят е любезен, внимателен към тях. Колкото по-навътре влизат в знанието, и материалът става по-труден, толкова и учителят е по-взискателен към учениците, а особено към онези, които не се учат. Значи учителят изменя отношенията си към учениците, които не учат. Първото нещо, което се изисква от ученика, е той да бъде способен да учи. Следователно и вие трябва да учите, и то много сериозно. Всяка наука има правила, които трябва да се знаят и да се спазват. От младите се изисква самообладание, не привидно, външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното равновесие в човека всякога се нарушава. Другото самообладание е вътрешно, дълбоко, при което равновесието в човека никога не се нарушава. Ще преведа един пример за външно самообладание. Млад момък се сгодил за красива, млада мома, с голямо благородство и външно самообладание в проявите си. Той често се хвалил с годеницата си пред своите приятели и един ден завел едного от тях на гости в дома на годеницата си и му я представил. Те седели, разговаряли известно време, след което годеницата донесла на една табла сладко да се почерпят. Годеникът съзнателно спънал годеницата си, да види как ще реагира тя при този случай. Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие на духа и казала: „Няма нищо!“ Спокойно се навела, събрала чашите, изтрила водата и излязла в другата стая. Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: „Ето пример на самообладание, на благородство в характера! Това значи идеална мома“. Обаче като се оженили, работата не излязла, както той си мислил. Веднъж той я запитал: „Де остана самообладанието ти?“ – „Ти трябваше да влезеш в другата стая, да видиш какво ставаше там. Само дървото на масата може да ти каже какво дъвкане беше!“ Казвам: Това не е самообладание. Някой иска да отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря. Тегли втори, трети път, прозорецът пак не се отваря. Той започва да се нервира, да се гневи, да дърпа още по-силна, като че прозорецът е виновен за това. Преди всичко, прозорецът няма съзнание; той не може да разбере, че някой се дразни от него. Същото нещо може да се каже и за окултните сили: някои окултни сили са съзнателни, разумни, а други са полусъзнателни, неразумни. Като казвам, че едни сили са съзнателни, това показва, че те вървят в същата посока, в която и ние се движим. Неразумните сили пък се движат в посока, противоположна на нашето движение. Следователно всеки трябва да знае дали дадена сила върви в хармония с неговото развитие. По същия начин вие трябва да разглеждате, дали вашите мисли, чувства и постъпки вървят в съгласие с развитието ви. Щом се натъкнете на някоя мисъл или на някое чувство, веднага го поставете на разглеждане, де да го турите, вляво или вдясно. Ученикът трябва да разбира от сортирането, да знае де точно да постави всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяко свое действие. Някои ученици ще успеят в тази област 25%, други – 50%. Трети – 75%, най-способните – 100%,. Ученикът трябва да работи върху себе си, постепенно да увеличава този процент, за да не изпада в грешки и заблуждения.

И тъй, след всеки преподаден урок ще пристъпваме към опити. Това значи: След всеки преподаден урок ще бъдете поставени на изпит, не само теоретически, но и практически. Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в живота, там да се разработи и изпита. Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде подложен на известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно да разреши. Казвате: „И без това ние имаме мъчнотии“. Да, но сега ще разберете смисъла на тия мъчнотии. Като разберете смисъла им, ще можете да ги употребите като методи за лекуване. 3апример, някой се оплаква от болки по цялото тяло: ръцете, краката го болят; главата го боли, гръбнакът го боли, стомахът му е разстроен. От всички тия болки невидимият свят ще му създаде само една болка, но по-голяма, към която ще насочи неговия ум и ще го застави да се лекува. По този начин той ще забрави малките болки и ще започне усилено да работи в едно направление. Значи голямата мъчнотия привлича силите към един център. Иначе става разпиляване, разсейване на силите и на вниманието в човека. И природата действа по същия начин. Тя създава на човека една голяма болка, в която всичко се лекува. Вие още не сте дошли до големите болки.

Като размишлявате върху темата, която ви дадох, ще пишете по възможност по-малко, само върху ядката на мисълта. Всеки ще отговори за себе си, кой е най-добрият метод за работа. Какво са писали учените по този въпрос, това не е важно за вас; понякога то съответства на вашето разбиране, на вашата природа, а не кога не съответства. За вас е важно да нагодите работата си според методите на разумната природа, а не според тия на обикновените учени. Само по този начин ще се домогнете до общите принципи в живота. Тъй щото, всеки ще прилага, ще работи според метода, който той знае и който е негов специфичен. Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно. Мнозина ще кажат, че нямат условия за работа. В това отношение американците държат първо място. В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет. Добре е, когато дойдат благоприятните условия в живота, но всички условия трябва разумно да се използват. И при най-мъчните условия човек може да намери поне 10–15 минути свободно време да чете, да се занимава. Кое пречи на домакинята, като реже лук, като готви, да почете малко? И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите. Само по този начин той може да расте и да са развива правилно.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на младежкия клас, на 24 февруари 1922 г., София.

Страх и безстрашие

Т. м.

(Прочетоха се работите върху темата: „Най-разумният метод за работа“.)

Добре е да се вади резюме от прочетените теми, да се види кои са съществените мисли в тях

Едно е необходимо да се знае от всички: човек требва да започва всека работа с най-малките спънки. Ще напиша следните няколко числа, които ще съберете, и от общата им сума ще извадите някакво заключение.

1-20 7-12 13-8
2-15 8-13 14-2
3-5 9-14 15-21
4-7 10-1 16-16
5-9 11-19 17-17
6-10 12-18 18-11


227

Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа. Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“. Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“. Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина!“ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче не смесвайте страха с предпазливостта. Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина.

И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад?“ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не?“ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее. Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и от заека. Жабата, например, е по-страхлива от заека. Тя се взима като емблема на краен материализъм.

В това отношение материалистите са страхливи хора. Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си. Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата. Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство. Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си.

Сега ще представя три животни, които символизират страха. Те са: заекът, жабата и птицата. Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга в водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!“ Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментарии по него.

Питам: Когато предприемате някаква екскурзия, какво имате предвид? Да стигнете някой висок планински връх. Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха. Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас?“ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина.

Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят. Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.

Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас. За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе?“ Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление. За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението. По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.

Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 1 март 1922 г., София.

Сила на волята

Т. м.

(Прочете се резюме от темата: „Най-добрият метод за работа“.)

За следния път пишете върху темата: „Мястото на волята в живота“. Помислете добре върху тази тема и напишете най-много една страница. Тази тема е от значение за вас, защото волята още не е намерила мястото си в живота. Повечето от съвременните хора имат слаба воля. Защо? 3ащото проявата на волята започва от разумния живот, дето няма никакви разрушения.

Сега, аз ще ви дам няколко правила, чрез които да различавате съзнателните волеви действия от несъзнателните. И тогава, дойдете ли до съзнателната воля, вие ще я разглеждате като най-висша проява в живота на човека. Тъй щото, като пишете темата, бъдете свободни, всеки да се изкаже според своите разбирания. Пишете без страх, без съмнения и без колебания. Право–криво, не се страхувайте. Щом се страхувате, това показва, че нямате воля, не искате да се проявите. Изкажете се, проявете волята си, макар и да сте написали нещо глупаво. Отде знаете, че е глупаво? Мнозина мислят, че като не цитират някой виден автор, а изказват своето мнение, са глупави. Според мене, когато някой цитира само чужди мисли, без да ги разбира, без да ги е преживял, и се мисли за учен, е по-глупав от онзи, който изказва мисли, преживяни и опитани от него. Няма норма в света, която определя кое е умно и кое – глупаво. Това, което днес минава за умно, утре може да мине за глупаво. За пример, в една от миналите култури хората са се поздравявали с езика си, нещо, което днес вършат животните. Ако в сегашните времена двама души се поздравят с езика си, това ще бъде атавизъм. Днес е на мода хората да се ръкуват. Един ден и ръкуването може да се замести с друг поздрав.

Сега, ще дам няколко правила, които трябва да се спазват от окултните ученици. Значи, когато се намери пред прага на окултната школа, било като редовен, или слушател, ученикът требва да знае следното:

  1. Ако веднъж само се опита да коригира Абсолютното, Божественото, той се отстранява от класа.

  2. Ако отсъствува от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа.

    Пред съвестта си и дълбоко в душата си ученикът трябва да знае, важни ли са причините, които са го задържали да не отиде в школата. Определянето важността на причините абсолютно се предоставя на съвестта на ученика. Ученикът никога не трябва да лъже себе си. Ако се самоизлъгва, той, сам по себе си, е вън от класа.

  3. Който не изпълнява зададената работа в школата, той се отстранява от класа.

  4. Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят, да се карат помежду си.

  5. Всичко, каквото става и се говори в класа, трябва да бъде тайна. Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в школата, той се отстранява от класа. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от школата.

Сега, ще обърна вниманието ви на следното явление в природата: всички млади издънки на дърветата, или всички току-що покълнали растения, имат стремеж бързо да растат нагоре, на височина. Като достигнат най-голямата височина, възможна за тях, те започват да растат на дебелина. И художникът работи по този метод. Първо той нахвърля върху платното общите черти на предмета, т.е. неговата височина, идеята, която се крие в него, а после поставя сенките, широчината, дебелината на предмета. Това показва, че в първо време човек требва да схваща общите черти, т.е. важните идеи. За пример, ако рисувате някой човек, на кои черти ще спрете вниманието си?

Първо, ще се спрете върху формата на тялото, върху очите, ушите, веждите, носа, челото и устата. След това ще нахвърляте сенките. Ако върху лицето на човека има повече сенки, това показва, че той се намира в голямо затруднение. Изобщо, ако фонът на човешкия образ е тъмен, това говори за неблагоприятните условия, при които живее. И наистина, когато човек прекарва безсънни нощи, около очите му се явяват сенки. Едно от важните неща в живота на човека е сънят. Затова, именно, окултният ученик трябва да спи правилно. Той трябва да определи час, в който да си ляга. При това трябва да си постави като задача, щом легне, да заспи веднага, или най-много в продължение на 5–20 минути. В това отношение и вие трябва да правите опити, да упражнявате волята си, да видите, можете ли да си легнете в точно определения час и да заспите в продължение на 10 минути. Ако можете да заспите в определеното време, волята ви е силна. Ако мине половин час или повече и не можете да заспите, волята ви е слаба. При това упражнение ще изпитате силата на волята си. Иначе ще си правите илюзия, че имате силна воля. Не, волята се изпитва само чрез упражнения. За да усилвате волята си, добре е, като лягате вечер, да си кажете, че тези вечер искате да спите само на дясната си страна. Ако сутринта се намерите на дясната страна, волята ви е силна; ако се намерите на лявата страна, значи волята ви е слаба. Обаче това не трябва да ви обезсърчава. Правете опити в това отношение, докато добиете резултати. От окултно гледище, сънят има дълбоко предназначение. Когато спите, вие отивате в астралния свят на училище. Това, което вечер учите, денем го прилагате. Ако не спите правилно, и в астралния свят не можете да учите добре; щом в астралния свят учите добре, и на земята ще можете да учите. Следователно сънят е от голямо значение за човека. Когато спи правилно, добре, човек става бодър, със свеж ум, с пресни сили и каквато работа започне през деня, всичко ще му върви добре; обаче ако ученикът не е спал добре, той не е работил добре и в астралния свят, вследствие на което се събужда неразположен, уморен. И тогава работата му през целия ден ще бъде такава, каквато е била в астралния свят. Ето защо, като лягате вечер, кажете си: „Сега отивам в училището на астралния свят и желая да свърша добре работата, която ще ми се даде там“.

Питам: Как гледате вие на съня? Вие гледате на съня само като на почивка и затова не можете да намерите онези, които искат да ви преподават. В това отношение вие сте подобни на онези деца, които бягат от училище и отиват в гората да играят. Щом децата бягат от училището, на кого ще предава учителят? В такъв случай, който ляга да спи с мисълта, че отива само да си почива, той бяга от училището, отива в гората и на сутринта, като се събуди, казва: „Нищо не научих“. Ето защо, легнете ли да спите, кажете си: „Отивам сега в училището на астралния свят, да науча нещо ново, което да приложа през деня на земята“. И в астралния свят има разходки, както на земята. На всеки, който учи добре, се позволява да прави разходки до някой планински връх или до някой хубав извор, отдето ще се върне обновен, богат с красиви впечатления. Следователно едно от важните правила за ученика е да се научи да спи правилно. Легне ли да спи, в продължение на 5–10 минути трябва да е заспал. Това упражнение е необходимо за усилване на волята. Ако не можете да заспивате в такова кратко време, тогава ще продължите времето с няколко минути. Най-много в половин до един час човек трябва да заспи. Ако до един час не може да заспи, той трябва да търси причината за своето безсъние и като я намери, да се помъчи да я премахне.

Сега, ще ви дам още едно естествено упражнение: медитация върху дъгата. Ще медитирате върху дъгата дотогава, докато създадете в ума си красива картина за нея. Това упражнение може да отнеме на някои една, на други две, на трети три години, докато в ума им се създаде тази красива картина, но те трябва да работят в това направление. Някои пък могат да успеят в кратко време – това зависи от способността на ученика да се концентрира. Значи всеки ден ще медитирате върху дъгата, докато в ума ви се създаде жива, ясна картина. Ще си я представите такава, каквато сте я виждали в природата, с всичките ѝ цветове. Това упражнение ще послужи като стимул за развиване на въображението във вас. За окултния ученик въображението е необходимо, понеже то е майка на идеите. Когато медитирате върху дъгата, ето какви картини можете да си представите: на запад слънцето, на изток черен, тъмен облак, а дъгата от север към юг, след ситен, пролетен дъжд. Или: на изток е ясно, а дъгата се явява на запад. Изобщо, каквито положения да заема в ума ви, един ден дъгата трябва да изгрее в душата ви така, както изгрява в природата. Като медитирате по 5–10 минути на ден върху дъгата, ще видите как незабелязано, естествено в ума ви ще се яви образа на дъгата. Като медитирате, ще затваряте очите си, да виждате образа на дъгата ясно, картинно. В първо време, като си я представите умствено, тя няма да бъде ясна, но след време ще изпъкне добре и то такава, каквато е в природата – жива, реална.

Най-доброто време за медитация е сутрин, или при всяко добро разположение на духа. За резултата на упражнението не мислете. Какъвто и да бъде резултатът, все ще спечелите нещо, но няма да загубите. Освен сутрин, можете да медитирате преди обяд, няколко часа след ядене и вечер, преди лягане. Всеки е свободен да избере онова време, което е най-добро за него. Добре е да нарисувате дъгата, винаги да я имате пред себе си. Още по-добре е да наблюдавате дъгата след всеки дъжд, да запомните обстановката, условията, при които се е явила. Дъгата ще внесе в ума ви нов елемент.

Ще ви дам още едно правило, което ще прилагате против гнева, против дразненето. Щом се разгневите, изпейте упражнението „До, ми, сол, до“ (горно „до“) десет пъти. Прилагайте това правило, да видите как музиката тонира. Не само учениците, но и учителите трябва да си служат с музиката като метод за тониране. Когато учителят по музика се разгневи, той забравя да приложи това правило, но удря учениците си по главата с лъка. Не, щом учителят се разсърди нещо, нека вземе лъка и започне с него да свири упражнението „До, ми, сол, до“. По този начин той ще свърши работата си по-добре, отколкото да удря учениците с лъка. При повече свободно време ще ви говоря за значението на тия четири тона.

И тъй, като главно нещо в вашия ученически живот ще бъде желанието ви да се хармонизирате. Това трябва да стане естествено, а не пресилено. Да се хармонизирате, това не подразбира всички да застанете на един и същ уровен. Това би значило всички да бъдете еднообразни, а според мене еднообразието е зло, разнообразието – добро. Всички трябва да се стремите към разнообразие. Разнообразието е качество на Духа. Дето е Духът, там всякога има разнообразие. Разнообразието е изобилие, богатство, а еднообразието – недоимък, сиромашия. От окултно гледище, неприятностите говорят за еднообразие в живота. За да освободи човека от това еднообразие, невидимият свят е допуснал злото в света. Злото създава разнообразието в живота. Значи всички страдания, мъчнотии, спънки показват, че животът на човека е еднообразен. Но всичко това е необходимо, за да внесе в човека разнообразие. Разнообразието пък е богатство, необходимо за развиване на човешкия дух. В това отношение страданията, мъчнотиите са преходни състояния, преходни гами в живота на човека.

Едно от правилата гласеше: „Който се опитва да коригира Абсолютното, Божественото начало, той не може да бъде ученик“. Това значи: Не коригирайте природата в себе си! Който се е опитвал да коригира природата, той всякога е свършвал фатално. Няма изключение в това правило. Ако не вярвате, направете следния опит и ще се убедите в истинността на моите думи. Започнете да храните някои тревопасни животни с месна храна и в скоро време ще видите последствията от промяната на храната. Значи вие сте направили опит да коригирате природата на тия животни. Според мене злото е месоядство, а доброто – плодоядство, но не вегетарианство. И затова, когато от астралния свят искат да покажат, че постъпките ви не са прави, ще ви представят сън, че ядете месо. Значи, когато насън ядете месо, това показва, че вървите по неестествен път. И тъй, когато говоря за човека, аз подразбирам духовното, разумното начало в него, което показва, че в човешкото тяло живеят едновременно две същества. Животът на тия две същества не върви в една посока, вследствие на което между тях винаги се явява борба. Тази борба се дължи на факта, че едни от клетките, които съставят храната на човешкия организъм, са месоядни, а други – растителни. Месоядните клетки са били такива от хиляди години насам, и днес, и да желае човек да стане вегетарианец, тия клетки му се противопоставят. Ако не се достави съответна храна, месоядните клетки се самоизяждат. Клетките на белите кръвни телца, например, водят борба помежду си и се самоизяждат едни други. Значи войната съществува още в самия организъм на човека. Вследствие на тази война, човек е вегетарианец по идея само. Вътре в него, обаче, клетките се самоизяждат. Ето защо, за да станете някога плодоядци, още сега трябва да поставите в ума си идеята да се храните с плодове. Тази идея ще работи в ума ви години наред, докато един ден, незабелязано за самите вас, ще видите, че сте готови да се храните с най-чистата засега храна – с плодове. Що се отнася до вегетарианството, в пълен смисъл на думата, във всички светове – физически, сърдечен и умствен – това е въпрос на вековете

Правилата, които ви дадох днес, ще напишете на чисто, за да ви служат като ръководно начало в живота. По-нататък ще говоря подробно върху всяко едно от дадените правила.

Сега, като влизам в клас, аз ще ви поздравявам с мотото: „Без страх!“ Вие ще отговаряте: „Без тъмнина!“

И тъй, аз искам от всички да се самоопределите, готови ли сте редовно да посещавате класа, за да не се разколебавате после. Засега са достатъчни 50 ученика в класа. След като се самоопределите, тогава ще ви се даде вътрешния смисъл на формулата: „Fir fur fen, tao bi aumen“. За онзи, който не се е самоопределил, тази формула е опасна. Първите думи „fir fur fen“ изчистват, а думата „tao“ съгражда. Същото значение имат и останалите думи от формулата. Но първо човек трябва да мине през чистене, а после вече може да гради. Последните думи са силни, защото дето има градеж, там всякога се изисква сила.

Казвам: Онези от вас, които сте влезли в класа, да не се страхувате, че нямате време да посещавате или че много време ще ви отнеме. Не, за този клас се изисква малко време, и то само онова, което не знаете как да употребите. Ето, и в Моисеевия закон е казано; „Шест дена работи за себе си, а седмият само посвети за Бог!“

Като ученици на окултна школа, вие трябва да спазвате правилото за съня. Сънят ще реши много от въпросите на вашия живот. Засега седем часа сън са необходими за вас. И пет часа сън могат да ви задоволят, но при условие да спите непробудно, без да се обръщате на една или друга страна. Най-здраво е човек да си ляга в 10 часа вечер, но това не може да се вземе като правило. Ако някой има особено важна работа, той може да си легне и в 11 или 12 часа, но трябва да заспи в продължение на 5–10 минути. Когато някой остане да работи след 10 часа вечер, сънят се изгубва. Сънят ще се яви отново едва след 12 часа вечер. И тогава човек трябва веднага да си легне, да не се разсъни. Колкото по-рано ляга човек, толкова по-добре за него. Защо? Които рано лягат, те поглъщат всичката събрана прана, т.е. жизнената енергия в атмосферата. Които късно лягат, мъчно заспиват, защото за тях няма вече нужното количество прана за организма им. Те трябва да почакат известно време, да се събудят ония, които са легнали вече, и тогава ще им дойде сън. Затова, именно, богатите заспиват едва към 4 часа сутрин, когато бедните отиват на работа. Към 4 часа сутрин в атмосферата се образува ново количество прана, от което богатите ще се ползват. Следователно, ако можете да си създадете навик да лягате рано, вие ще можете да доставите на организъма си нужното количество прана. По-късно от 12 часа вечер не лягайте. Ако се усетите изморени, вечеряйте рано и в 8 часа най-късно си легнете, да набавите повече енергия, от която организмът ви се нуждае. Ако имате енергия в запас, можете да си легнете и по-късно. Изобщо, часовете, определени за лягане, са 8, 10 или 12.

Ние започнахме лекцията с тайна молитва. Какво означава тайната молитва? Тя означава за отваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се тайно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. И при това положение остани сам, в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо. Те се различават. Обаче вие сами трябва да намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи: Тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към слънцето, източникът на живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на живота.

Сега не ви остава нищо друго, освен да размишлявате върху въпросите, които засегнах в тази лекция, да правите опити за усилване на волята си, за да станете господари на себе си.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 8 март 1922 г., София.

Качества и прояви на волята

Т. м.

Четоха се работите върху темата: „Мястото на волята“.

За следния път ще извадите резюме от тази тема. Аз пък ще говоря научно, от френологично гледище, какво представя волята. В темите вие разгледахте въпроса за волята психологически. 3а следния път нека трима души от вас да напишат нещо за произхода на белия цвят. Разгледайте този въпрос от естествено гледище, както е в природата. Аз ще ви наведа на идеята, какво представя белия цвят. Допуснете, че на бяло платно отваряте дупка. Какво виждате отдалеч? Отдалеч дупката изглежда като черно петно. Значи всяко нещо, което не се осветява, изглежда черно, тъмно. И обратно: ако върху черно платно направите дупка и я осветите, тя ще изглежда като светло, бяло петно. На какво може да се уподоби бялата площ? Старите схоластици са уподобявали човешкия ум на бяла хартия, върху която може да се пише.

Сега, ще разгледаме качествата и проявата на волята. Волята се проявява в три света: в умствения, в сърдечния, т.е. в света на чувствата и желанията, или в астралния свят, и във физическия свят. Волята подразбира процес на ограничаване. Представете си един богат, но разточителен човек, който харчи годишно стотици хиляди лева и все не му достигат. Обръща се към приятели, оттук-оттам иска пари, но всички отказват да му дадат. Най-после той решава да съкрати по някакъв начин бюджета си. Как ще постигне това? Ще се обърне към себе си, там ще намери средства и методи да си въздейства. Ще започне малко да яде и пие, скромно да се облича и т.н. Това той може да постигне само с приложение на волята си. Значи чрез приложение на волята си човек може да се смалява и увеличава, т.е. съкращава и разширява. Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко, волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. на клон в съзнанието.

Следователно, докато нещата не се ограничават, няма да има никакъв наклон, никакво движение. Щом се ограничат в тясна площ, и движението ще дойде. Обаче от френологическо гледище всички хора нямат еднакво развита воля. Ето защо, човек трябва да познава признаците на волята, да знае коя воля е силна, и коя – слаба. Осен това той трябва да знае коя воля е култивирана, т.е. възпитана, разработена, и коя – проста, т.е. естествена

Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да знаете признаците на волята. Както всяко нещо, така и волята има свои признаци. За пример, можете ли да очаквате някаква философска мисъл от човек, челото на когото е само 2 сантиметра широко? Челото на човека трябва да е най-малко 4 сантиметра широко, за да може да мисли. Като знаете това, много от илюзиите в живота ви ще изчезнат. Ако живеете с илюзии, със заблуждения, а се занимавате с окултните науки, вие ще се натъкнете на ред опасности. Защо? Ако някой мисли, че е гениален, окултизмът ще му докаже, че не е такъв, и той ще се обезсърчи. Ученикът трябва да знае, че гениалното в него е в зародиш, като зародиша в семката, и трябва да мине време, докато израсте, докато се развие и прояви. Значи има гении, които едва са в процеса на растенето си; има гении, които са вече израснали. Тъй щото, кажете ли за някой човек, че е гениален, това значи, че той е израснал и се е проявил вече. В простите, в неуките хора гениалното е в зародиш. Много време се изисква, докато гениалното в тях се прояви.

Изобщо, на всеки 100 години се ражда по един гений в света.

На всеки 1000 години се ражда по един светия.

На всеки 2000 години се ражда по един Велик Учител.

Всяка година се ражда по един талантлив човек.

Всяки ден се ражда по един обикновен човек.

Всяки час се ражда по един глупав човек.

Тъй щото, който бърза, който иска да при добива нещата с бързината на часовете, той спада към глупавите хора. Който брои часовете, когато се учи за Бога, той е глупав човек. Който брои дните, той пък се отнася към обикновените хора. Значи обикновените хора се раждат при обикновени условия. Изобщо, хората трябва да работят, да развиват волята си. За тази цел те трябва да имат известни методи, известни норми. Според разбиранията на хората в света, само онзи има силна воля, който е физически силен и може да се справи с мъчнотиите в живота. Като срещнете такъв човек, той веднага вади сабята си. С това той иска да покаже, че е човек със силна воля, лесно се справя с мъчнотиите в живота. Когато писателят хване перото, той проявява волята си. Това показва, че и той може да работи. Като отвори касата си, търговецът проявява волята си. Парите са стимул в живота на хората. Като отвори торбата си с хляба, бедният също тъй проявява волята си. Като отвори книгата си и започне да чете, ученият проявява волята си. Като влезе в лабораторията, химикът проявява волята си. Значи различни са стимулите в живота, които подтикват волята да се прояви. Ето защо, когато погледне главата си, човек трябва да се изпълни с вяра, да не се обезсърчава, да знае, че има нещо, на което може да разчита. Той трябва да се почувства смел, решителен, като военният, който като бутне сабята си, уповава на нейната здравина, вижда, че може да работи с нея.

Преди всичко, вие трябва да имате вяра в себе си, във вашия ум, да знаете, че можете да работите с него. После, вие трябва да вярвате в сърцето си, като емблема на вашите чувства, да вярвате, че то може да издържа на всички мъчнотии и страдания. Най-после, вие трябва да вярвате и в стомаха си, да знаете, че той може да обработи храната, която му се дава, и да внесе необходимото за целия организъм. Също така вие трябва да имате вяра в ръцете и краката си, да знаете, че с тях ще можете да работите и да ходите, дето искате. Главата, сърцето, стомахът, ръцете и краката представят талисман в живота на човека, на който той може да разчита. Главата може разумно да решава всички въпроси. Ето защо, човек трябва да пази мозъка си, да не се демагнетизира. При големи сътресения мозъкът може да изгуби силите си. Причините за тези сътресения могат да бъдат от умствен, от сърдечен или от физически характер.

Такъв пример имаме с един руски цигулар, който като слушал един знаменит цигулар да свири, вместо да се импулсира повече, той се обезсърчил. Това показва, че високите планински върхове трябва да стоят далеч от градовете, да не хвърлят сянка. С други думи казано: Големите авторитети, великите хора трябва да стоят далеч от обикновените хора, за да не ги засенчват, да не ги спъват. Човек може да уповава на известен авторитет, да се импулсира от него; той трябва да събужда мисълта му, като същевременно не го ограничава. Ако в присъствието на някой учен не мислите свободно, този учен не може да бъде авторитет за вас. Само Бог може да бъде истински авторитет за хората. Въпреки това, Той така се е скрил, че нийде не може да се намери. От памтивека хората Го търсят, и все още не могат да Го на мерят.

Сега, ако ви запитат де е мястото на волята в тялото, какво ще отговорите? Както знаете, че мозъкът в главата е място на мисълта, а дробовете и сърцето – място на чувствата, така трябва да знаете и местото на волята в тялото. Колкото повече чувства човек, толкова повече той се разширява. Забелязано е, че когато човек е скръбен, той въздиша дълбоко. Значи в дробовете се крие чувствителността на човека. Ето защо, за да се уравновеси скръбта, човек трябва дълбоко да диша. Реакциите и спънките стават в стомаха. Волята на човека се изразява в ръцете, в краката, в езика, в очите, в ушите на човека. Изобщо, сетивата са място на волята. Чрез тях тя се проявява и действа. В художника, например, волята се изразява чрез четката. В оратора волята се изразява първо чрез мисълта, а после чрез езика. Значи волята може да влезе във всеки уд на човека и оттам да го направлява. В това отношение волята е външната страна, т.е. проявената, обективната страна на Битието.

И тъй, всеки външен уд в човешкия организъм има отношение към службите или към функциите, които вътрешно се изпълняват. Например, челото е израз на мисълта; носът – на чувствата; брадата – на волята. Същото разпределение на функциите е отбелязано и на пръстите на човешката ръка: първата фаланга на палеца е израз на волята; втората – на човешкия ум, а третата – на чувствата. Забелязано е, че когато волята започне да отслабва, човек свива ръката си на юмрук, т.е. скрива палеца си между другите пръсти. Когато някой започне да обезумява, той държи пръстите на ръцете си отворени. Който държи палецът си всякога отгоре, над юмрука, той е човек с воля. Юмрукът на човека прилича на чук, с който той може да работи. Ето защо, всеки човек трябва да наблюдава, да не крие палеца между другите си пръсти. Почне ли да крие палеца си, той се демагнетизирва. Следователно дръжте палеца си винаги над юмрука, над другите пръсти. Тогава, именно, в главата се събуждат центрове, които са в връзка с палеца. Палецът е най-важният пръст в човешката ръка. Той изпъква навсякъде. Без палеца и другите пръсти нямат смисъл. С палеца всички пръсти се осмислят. Вие трябва да работите върху формата на палеца си. Щом формата на палеца е красива, ще можете да въздействате добре и върху волята си. Когато изучавате паталогическите прояви на човешката воля, ще забележите, че първата фаланга на палеца в престъпниците е малка и топчеста. Тези хора днес може да не са престъпници, но носят следите на своите престъпления от минали животи. Когато волята в човека се развива правилно, първата фаланга на палеца расте; когато умът се развива правилно, втората фаланга расте. В това отношение палецът на човека е барометър, по който може да се съди за развитието на неговата воля. Казвате: „Може ли в един живот да порасне палеца на човека?“ Може, разбира се. Ако в един живот палецът е пораснал с половин милиметър, човек е постигнал много нещо. Ако работите съзнателно, само в няколко години можете да забележите, че носът или палецът се е продължил. Ако първата фаланга на палеца е много дълга, такъв човек е своенравен. Обикновено втората фаланга на палеца трябва да бъде по-дълга от първата. Това показва, че умът трябва да взима надмощие над волята. Също така и третата фаланга, областта на чувствата, трябва да бъде широка. Волята представя физическата страна в човека. Ако волята в някой човек преодолява, той минава за упорит, за своенравен. Като намисли нещо, право–криво, той не отстъпва, непременно ще го направи. В този човек гордостта взима надмощие. Той мисли, че не може да прави погрешки. Каже ли веднъж нещо, то е право. Обикновено интелигентните, учените хора са сбъдничави, а простите – упорити. Човек може да изпитва и да калява волята си в малките работи. За пример, кажете си, че искате да станете утре точно в 4 часа и вижте доколко ще успеете. Ако кажете, че ще станете в 4 часа сутрин, веднага изкушението ще дойде и вие ще си кажете: „Кой ще става толкова рано, в такъв студ? Вън е много студено и аз мога да се простудя“. Не, кажеш ли веднъж, че ще станеш в 4 часа сутрин, ще станеш, набързо ще се облечеш и ще се разходиш из стаята. При това положение няма никаква опасност от простуда.

Много окултни ученици не успяват, защото не могат да се концентрират. Когато се концентрира, мисълта на ученика трябва да минава безпрепятствено от едно състояние в друго. Който не може да се концентрира, той заспива и съзнанието му слиза в по-ниска област; в това слизане се прекъсват картините, които човек би могъл да види. Това заспиване се дължи на същества, които имат за цел да приспиват хората, за да ги лишат от възможността да видят повече неща. Като знаят това, хората трябва да се борят да не заспиват. Щом започнат да се концентрират, повечето хора заспиват, защото имат много неприятели, които съзнателно ги спъват, замъгляват съзнанието им, и те слизат по-долу, отколкото са били. Като им внушават мисли, те започват да заспиват и падат в техни ръце.

Следователно никакво заспиване не се позволява на онзи, който иска да се концентрира. Той трябва да бъде тих и спокоен, да не мисли за резултатите. Природата обича настойчивост, постоянство, а не своенравие. Не мислете, че можете да подчините природата на себе си. Това е невъзможно! Ако хората се хармонизират с природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя дава това, което им е нужно. Бъдете като ученика, който настоява пред учителя си, който учи и е готов на всички жертви. Щом ученикът постоянства, и учителят е готов да даде. И природата постъпва по същия начин. Като види, че хората са готови на всички жертви, и тя има разположение да дава. Ако хората са своенравни, и тя ги лишава от онова, което те искат от нея. Следователно воля има само онзи, който след като на едно добро негово желание му откажат 99 пъти, той пак постоянства. И най-после, на стотния път неговата воля ще надвие.

Сега, в този живот, кармически, вие имате ред препятствия, които трябва да преодолеете. Едни от вас имат по-големи препятствия, други – по-малки, но със силата на волята те ще могат, по-лесно или по-мъчно, да ги преодолеят. Като дойдат до известно положение, някои се обезсърчават и се отказват по-нататък да работят. Те се оправдават, че са млади още, че трябва да си поживеят малко; един ден, като остареят, тогава ще помислят за тази работа. Ако и тогава не успеят. ще отложат за друг някой живот. Не, пристъпете към работа още сега, без никакво отлагане. Ако отложите работата за бъдеще, ще се натъкнете на същия закон. Започнете да работите съзнателно, с ограничаване, а не с измъчване. Освободете се от всичко онова, което ви спъва в живота. Работете за придобиване на онова, което ви липсва.

И тъй, като работите върху волята си, ще се справите първо с физическия човек, с тялото си; после, с чувствата си и на трето място – с мислите си. В тази посока, именно, трябва да отправите волята си. Само по този начин ще можете да пресъздадете тялото си, да внесете в него онези елементи, които ще му предадат по-голяма бодрост и издръжливост; само по този начин ще внесете в тялото си такива елементи, които ще предадат по-голяма издръжливост на чувствата и по-голяма сила на мислите.

Всички, които влизате в този клас, добре е да си определите през 24-те часа на денонощието два положителни часа за работа. Единият час може да е сутрин, а другият – вечер. През тези два часа изпратете си по едно добро желание за усилване на волята си. Засега достатъчно е да изберете тия два часа само през един ден от седмицата, който ден обичате. И тогава, като ставате сутрин и преди да си лягате вечер, застанете тихо и спокойно в себе си, с добро разположение на духа, и пожелайте всеки за себе си нещо добро. После, към всеки едного от класа изпратете по една добра мисъл. Успехът в тази работа ще зависи от разположението на вашето сърце и на вашия ум. Без разположение нищо не става. Тъй щото, през тези два часа вие ще изпращате добри мисли към всеки едного от класа ви, да направите един малък опит. Ще започнете от малките опити и постепенно ще отивате към големите. Ако ученикът не може да напише първата буква на азбуката, след нея втора, трета, които впоследствие да съчетава в слогове и думи, той по никой начин не би могъл да състави едно изречение.

Същото ще направите и вие със съучениците си от вашия клас. Ще си представите всеки едного лично, ще прекарате образа му в съзнанието си и по този начин, с добрата си мисъл, ще се свържете с него. Ще се спрете върху всекиго в мисълта си така, както вечер или сутрин поливате цветята. Когато поливате градината си, вие взимате лейка и тръгвате последователно, от едно цвете към друго, да ги поливате. Обаче в окултната наука не се позволява да поливате цветя с маркуч. По-лесно е да поливате цветята с маркуч, но резултатите не са добри. А тъй, с лейка, да ходите от едно цвете на друго, е по-бавно, повече време се губи, но резултатите са отлични. Тъй щото, за всеки ученик ще употребите по 10 секунди, най-много до половин минута. Ако употребите за всекиго по една минута, ще се уморите. Опитът трябва да бъде направен с разположение, без никаква умора. Доброто, което пожелаете за себе си, ще изпратите и към другите. По този начин ще поляризирате волята си. Като се упражните в концентриране на мисълта си, можете да правите този опит и по-дълго време, като давате за всеки един по две, три, до пет минути – кой колкото може. Обаче да не се яви у вас нетърпение, желание час по-скоро да свършите опита; занимавайте се с всекиго не повече от 10 секунди.

Сега, кой ден бихте избрали за упражнението? (– „Четвъртък.“) Значи утре сутринта, от 5 до 6 часа, и вечерта от 11 до 12 часа ще направите упражнението. Докато не свършите упражнението, няма да си лягате. Ще бъдете бодри, за да го изпълните добре. Засега ще обещаете, че ще направите упражнението само за дадената седмица. После ще обещаете, че ще го правите 4 седмици наред, а след това и цяла година. Правилно е да се започва от малкото и да се отива към голямото. Някой дава обещание да направи нещо за цял живот, но после нищо не изпълнява. (– „Каква мисъл да изпратим?“) Каквото желаете и за себе си. През времето, когато се концентрирате, ще бъдете тихи и спокойни, мисълта сама по себе си ще дойде. Каквато мисъл дойде в ума ви, ще си я запишете. Мисълта ще бъде кратка и ясна. Вие може да не изкажете мисълта си добре, това нищо не значи. Важно е желанието ви да е правилно. Когато детето иска да рисува, желанието му е правилно, но формата още не е правилна. Един ден и формата ще бъде правилна. Когато проектирате мисълта си, изговаряйте следното изречение: „Без страх в Любовта безгранична!“ Товa изречение ще ви послужи като метод за ограждане.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 15 март 1922 г., София.

Стар и нов живот

Т. м.

Сега, вие искате да знаете за какво да се молите. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се запитва кои са отличителните качества, например, на вярващия, на слушателя и на ученика. Отличителното качество на вярващия е вярата; на слушателя – слушането, а на ученика – ученето. Следователно ученикът се моли за учението си.

(Прочетоха се работите за волята и за белия цвят.)

За следния път пишете върху темата: „Отличителните черти на доброто и злото“. Ще пишете най-същественото върху доброто и злото, както ги схващате.

Как направихте упражнението, което бях ви дал миналата седмица? Можахте ли всички да станете навреме? Всеки трябваше да си внуши да стане навреме. Всички задачи и упражнения, които се дават в окултните школи, трябва да се изпълняват съзнателно, а не механически. Самите задачи и упражнения имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика. При това, те трябва да се изпълняват с Любов. Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Той ще има обикновени опитности и обикновени постижения, каквито се постигат при обикновените школи. Ако Любовта е в душата ви, вие ще можете да станете навреме и ще изпитате голяма радост в себе си. Ако Любовта не присъства в душата ви, вие ще се колебаете, ще мислите, да станете, или не, какво ли е времето вън и т.н. През това време ще дойдат изкушенията и трябва да мине дълго време, докато се справите с тях. Изкушенията, колебанията, съмненията са бурени в астралния свят. Следователно, когато в окултните школи се дават упражнения или задачи, едновременно с живота се събуждат и бурени, които започват да растат и да се развиват. В този смисъл, бурените представят голяма опасност за развиването на някои добри черти, на някои добродетели в душата на ученика.

За изяснение на тази мисъл, ще си послужа със следната аналогия. Представете си, че близо до корените на някой голям дъб посадите едно малко цвете или растение. Как мислите, добре ли ще се развива това цвете? Цветето няма да се развива добре. Защо това цвете не ще може да вирее? В скоро време това цвете ще заглъхне, защото дъбът ще поглъща всички хранителни сокове от земята, както и светлината на слънцето, тъй щото почти нищо няма да остане за цветенцето.

Следователно вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее у вас, както и всички стари възгледи и разбирания за науката, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъба. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започвате, няма да успявате. Защо? Това дърво ще изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво „дърво за познаване доброто и злото“. Ето защо, човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания: да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот в човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитвал да корени това дърво, той е разбрал какво значи да изтръгва дяволския нокът от себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда колко много боли. Като види, че боли, той започва да го реже. Не, боли, не боли, този нокът трябва да се изтегли, да се изтръгне с корен. В това седи спасението на човека. Някой започва да тегли този нокът, но като го заболи много, той го оставя. По този начин той си създава по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да изтегли този нокът изведнъж

Казвам: Ако не можете да изкорените това дърво във вашия живот, поне отдалечете се от него. И тогава посадете новия живот, новите идеи, новите мисли далеч от старите. Значи, без да искате, едновременно ще водите и двата живота. При това положение забелязвате как в дни на добро разположение, при благородство на вашето сърце, вие сте наклонен към проява на красивото, на великото в себе си, готови сте да говорите истината; и обратно, в дни на неразположение и вие сами не усещате как езикът ви се подхлъзва и говорите или правите това, което не искате. И като останете сами, вие сте недоволни от себе си и се чудите как се поддадохте на известно изкушение. Това става и с млади, и с стари, с всички хора. Туй се дължи на стария живот в хората.

Като се говори на хората за Истината, те казват: „Истината е неприложима в живота“. Това показва, че Божественият живот изисква напреднали души. Съвременните хора не могат да служат на Божията Истина, понеже са останали назад в развитието си. За това е много спомогнала черната ложа, която с ред религиозни системи е успяла да спре развитието на човешките души. Обаче според мене по-лесно е да се живее за Истината, отколкото за света; по-лесно е да се служи на Бога, отколкото на света. Мнозина намират, че е по-лесно да се живее за света, отколкото за Бога. Защо мислят така? Те мислят по този начин, защото светът изисква своето със сила и го налага със сила, когато Божествената Истина изисква своето по Любов, доброволно. И както виждате, насилието въздейства по-силно върху хората. Те вършат и доброто, и злото чрез насилие, но този метод е временен, а резултатите му са безплодни, те носят ред страдания и нещастия на хората. Понеже хората не са научени да работят от Любов, доброволно, ще видите, че много окултни ученици, след като са били в школата няколко години, един ден излизат от нея под предлог, че тази наука не е за тях. Един индус отива във франция, дето образува окултна школа. В първо време се записали в нея 500 души ученици, все благородни французи, но след като им били изложени правилата, които школата изисквала, до края на годината останали само 5 ученика, по един на стоте. Защо напуснали толкова много ученици? Понеже индуската школа изисква постоянство, усилие и труд. И до днес още мнозина се стремят към изтока, към индуските системи. Обаче едно трябва да се знае, че много от индуските правила и методи не отговарят на тия на живата, разумна природа. За пример, ако на запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят.

За изяснение, ще преведа една мисъл от индуската философия. Индусите, например, казват: „Без учител не може“, т.е. без учител няма развитие. Според нас учителят е същество, което мисли. Следователно ние излагаме същата мисъл в следната форма: „Без светла мисъл не може; без светла мисъл няма никакво развитие“. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема. И тогава Истината ще бъде една и съща и за Учителя, и за ученика. В това отношение способният ученик се нуждае от добър учител, както и добрият учител се нуждае от способен ученик. Този закон трябва да се прилага навсякъде в живота. Преди да навлезе в окултната школа, ученикът се нуждае от ред правила, с които да се предпазва. За пример, много ученици, като влязат в Школата, започват да мислят, че са млади още, че ще се лишат от естествения живот, и току виждате, че един ден напущат Школата. Това е криво разбиране. Окултната школа има за задача да научи младите, именно, как да живеят. Значи окултната наука има за задача да изправи живота на старите, а да научи младите как да живеят.

Закон е: Старото се изправя, а младото се учи. Старите религиозни разбирания, старите разбирания за живота могат да се събудят в младия човек и да го спънат. Затова, именно, преди да са дошли до това положение, те трябва да бъдат научени правилно да живеят. Много противоречия ще се явят и в старите, и в младите, но ако знаят произхода им, те лесно могат да се справят с тях. Новият живот, както и Истината, която иде в света, са в състояние да изкарат тия недъзи и противоречия навън. Ето защо, когато тия противоречия изпъкнат във вас, вие не трябва да се съблазнявате от тях и да мислите, че новият живот, новите идеи не са за вас. Кажете ли така, вие сами произнасяте присъдата си. Според законите на окултната школа, ученикът сам създава своето щастие и нещастие.

Сега ще ви дам едно малко обяснение за относителните истини в живота. Допуснете, че слънцето представя една определена точка в пространството. Към тази точка отправяме един лост, с който искаме да покажем, че всички планети в слънчевата система се намират на една права линия. Приемете, че този лост може да се върти. Какво ще забележите при въртенето на лоста? Колкото по-бързо лостът се върти, толкова по-бързо се движат по-отдалечените планети от слънцето; по-близките планети пък се движат по-бавно. Според този закон, колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова по-далеч се намира то от центъра. И обратно: колкото по-бавно се движи едно тяло, толкова по-близо се намира до центъра. Обаче в сегашната слънчева система е точно обратно. Според еволюционния закон, всички тела, които се намират близо до центъра, се движат по-бързо; ония пък, които са далеч от центъра, се движат по-бавно. Ако приложите този закон към един религиозен и един светски човек, ще видите, че и тук той е верен. Забележете, светските хора, които не мислят за Бога, нито се молят, са по-пъргави, по-енергични и работни от религиозните. Още при ставане сутрин те започват да работят. Като стават сутрин, религиозните хора започват да се молят, да съзерцават, да размишляват, като се разхождат натук–натам, без да работят нещо. Светските хора имат мнение за религиозните, че са мързеливи, че не обичат да работят. И наистина, като стане духовен, човек или малко работи, или не иска да работи. Защо е така? Защото докато е бил светски човек, той е работил много, и сега казва: „На времето си работих достатъчно. Сега мога вече да почивам“. Ето защо, религиозните хора все за почивка говорят.

Казвам: Ще дойде ден, когато хората ще бъдат в състояние на почивка, но не трябва да бързат. В това отношение много окултисти правят същата погрешка, като искат да ликвидират с науката. Те искат съвършено да отхвърлят официалната наука за себе си и да останат само с окултните знания. Обаче като започнат това да отхвърлят, онова да отхвърлят, виждат, че нищо не им остава. Те мислят, че са дошли до центъра на своите знания, но се заблуждават. Всеки център представя планета на друг лост, който е свързан с много още системи, дето движението става по съвсем други закони. Едно се иска от ученика: да осмисли всяка своя постъпка, за да може по този начин да намери нейното място. Бих желал, в това отношение, да станете художници. Има художници-майстори, които каквато линия, каквато черта видят, колкото крива да е, те веднага я използват за нещо: поставят я като част на някоя сложна фигура, или я взимат за образец на нещо. Следователно, дойдете ли до вашите мисли, чувства и действия, стремете се да ги осмислите, да изкарате нещо от тях, както художникът изкарва нещо хубаво от всяка точка и линия. Затова, именно, не се борете с вашето минало, но използвайте опитностите, които то носи, като основа на бъдещето.

Вторият опит, който ще направите върху дадената задача, ще бъде тази вечер (сряда) и утре вечерта (четвъртък). До 12 часа вечер няма да си лягате, за да направите упражнението. Ще сверите часовниците си, за да спазите определеното време. Ще започнете упражнението в 11 часа и половина вечерта и ще трае половин час, до 12 часа вечерта. Разбира се, това време, през което ще правите опита, не отговаря напълно на физическото. Има малка разлика между едното и другото време. За да познаете дали часът е близо 12, ще следите вашето вътрешно състояние. Ако часът е наближил 12, ще усетите в себе си малка вътрешна радост. Ако истинското време не се съвпада с това, което часовникът ви показва, ще почувствате вътрешно безпокойствие. Щом пристъпите към упражнението, мислено ще произнесете имената на всички ученици от вашия клас. След това към всеки едного ще отправите последователно формулите, първата и втората, а именно: „Без страх и без тъмнина!“, „Без страх, в Любовта безгранична!“ При първия опит отправихте към всекиго по една добра мисъл, но в него имаше малки изключения: няколко ученика не бяха точни. Като се моли, човек чувства вътрешна радост. Това значи, че той се е обърнал към Бога. Обръщането на човека към Бога е подобно на обръщането на цветята към слънцето. Достатъчно е само да помислим за Бога, за да се отдели от Него един лъч и да проникне в душата ни. Този лъч е тъй необходим за душата ни, както слънчевата светлина за цветята. В окултните школи учениците се домогват до съвсем други знания и схващания за Бога от тия на обикновените хора. Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам: Каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин светлината създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. Тъй щото, искате ли светлината да създаде някаква форма, поставете ѝ известно препятствие. Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста, и те веднага ще претърпят пречупване. 3а учениците е важно да разберат: отношенията си към целокупния живот; ролята си във великия Божествен живот; предназначението и задачата си като човеци, като същества, които са дошли на земята да живеят. Щом разбере това, ученикът ще може да изпълни всичко, което му е определено. Условията, възможностите на тоя живот дават само един начин, по който можете да се развивате правилно. Бъдещите условия, бъдещият живот носи в себе си други начини за правилното разбиране на хората.

Единственият правилен начин, по който хората могат да се развиват, е Божията Любов. Тази Любов дава възможност да схванете в живота най-възвишеното, най-благородното и заради него да се обичате. Днес хората се обичат външно, но това не е любов. Любовта към хората подразбира любов към благородното, Божественото в тях. Обаче докато не намерите Божественото в себе си и Го обикнете, и хората не можете да обичате. Всички страдания, всички противоречия в света произтичат от факта, че хората търсят Истината и Любовта отвън някъде. Първо ще ги намерите вътре в себе си и в хората, а после ще ги намерите и отвън. Когато две същества съзнаят, че имат Божествено начало в себе си, те вече се познават, имат 2, 3, 4 и повече допирни точки помежду си и образуват системи от планети. Ето защо, който търси Божественото в себе си и в другите хора, той няма защо да се спира върху дребнавостите на обикновения живот.

Сега ще ви дам една картина, с която искам да изясня вашето вътрешно състояние. Предоставете си един голям, богат палат, в който се дава голямо угощение. На угощението присъстват много гости, които ядат, пият, пеят и се веселят. Главният вход на тоя палат е затворен, понеже всички гости, поканени на угощението, вече са се събрали. Освен главният вход, в този палат има и един заден вход, през който могат да влизат само най-близките приятели на домакина. Домакинът е обещал на един от своите приятели да поговори с него. Какво трябва да направи? Ще остави гостите да се веселят, а той ще излезе на задния вход на палата и там свободно ще говори с приятеля си. Това значи: Когато съществата във вас ядат, пият и се веселят, няма да им обръщате внимание, ще ги оставите сами да се веселят, а вие ще излезете на задния вход, дето никой няма да ви види, и там ще си поговорите със своя добър приятел. Угощението и веселбите на вашите гости не трябва да ви смущават. Вие не трябва да се безпокоите от мисълта, какво ще кажат те, като се научат, че вие сте излезли на задния вход да се разговаряте с приятеля си. Гостите ви няма да забележат даже, че вие не сте между тях. Ако пък искате никой да не забележи вашето отсъствие, дайте им повече да ядат и пият, да се забравят. Тъй щото, когато човек се стреми към забогатяване, той иска да изпъди всички свои гости, да остане сам, да може да излиза и влиза през задната врата, да се разговаря с приятеля си, без да го забележи някой от тях.

Окултният ученик се заблуждава в желанието си изведнъж да забогатее. Затова, именно, той казва на гостите си: „Днес трябва да се срещна с един свой приятел, да се поразговоря, друг път елате“. Щом каже така, спънките започват да го следват една подир друга. Оставете гостите си да ядат и да пият, не ги връщайте назад. Какво лошо има в това, че те ядат и пият? По този начин те ще има с какво да се занимават и няма да ви безпокоят. Иначе те постоянно ще искат от вас това–онова и няма да ви оставят спокоен. Гостите представят света в човека. Колкото и да сте свързани с този свят, каквото и да прави той, това не трябва ни най-малко да се отнася до вашия живот. Светът не трябва да ви препятства. Вие имате един заден вход, през който всякога можете да излезете. Главният вход обикновено бива затворен, но затова пък задният вход е всякога отворен. През този вход, именно, всеки може да излиза и да влиза, когато пожелае.

Сега, като задача за размишление до следния урок, ви давам въпроса: Какво е вашето предназначение в този живот? Същевременно, желая на всички, като млади, да се освободите от песимизма. Абсолютно никакъв песимизъм да не остане в вас! Бъдете бодри, смели, решителни и гледайте на живота сериозно. Ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: „Това неразположение не е мое. То се дължи на гостите в мене, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и пият“. Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен. Когато пожелае нещо и не му го дадат, не му услужат, дядото всякога се обижда. Той казва: „Как така, аз, стар човек, пожелах нещо и думата ми не се изпълни!“ В това отношение младият не се нуждае от чужда помощ. Той сам може да оре, да копае, да носи вода – той всичко сам може да си върши. Щом може всичко сам да си прави, трябва ли да се смущава, да се тревожи за нещо? Старият пък, понеже сам нищо не може да си направи, готов е да се сърди на всеки, който в момента не му услужи.

Следователно, за да не се сърдите, за да не се обиждате, мислете, че всичко сами можете да си направите. Като казвам, че всичко можете сами да си направите, имам предвид закона на Любовта. В Любовта е всичко възможно. Който живее в закона на Любовта, той всичко може и всякога млад ще бъде. Щом изгуби Любовта, щом напусне този закон, той остарява и се нуждае от услугите на окръжаващите. За да се уверите в този закон, да видите, че той работи без изключение, направете опит да го приложите. Мислете върху въпроса, как може да се оправи света чрез великия закон на Любовта. Едно време пророк Илия изкла 400 пророци, като мислеше, че ще освободи Израил, но не успял. Той не се уплаши от това, което направи, но се уплаши от една жена и избяга. След това трябваше да отиде в пустинята, да прекара там 40-дневен пост, да му покажат начин, по който светът може да се оправи. Той прекарал известно време в планината, всред канарите, дето се явила голяма буря, а после и огън, но Господ не бил нито в бурята, нито в огъня.

Най-после, той чул тих глас, т.е. гласа на Любовта, гласа на Бога. Едва тогава пророкът разбрал, че хората могат да се оправят само чрез тихия глас. Бурята представя метод, с който сегашните хора работят. Бурята представя сегашния живот на хората. Огънят, това са страданията, през които хората минават. Обаче светът не може да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня. Бурята може да руши канари; бурята може да корени дървета, но по никой начин тя не може да оправи света. Като чул тихия глас, пророк Илия закрил очите си и разбрал дълбокия смисъл на този глас. Сега и на вас, като на окултни ученици, обръщам вниманието ви на тихия глас, да видите какво той може да направи. Досега вие сте искали да бъдете силни като бурята и като вятъра, да покажете на хората кои сте и какво можете да направите. Обаче ние искаме да ви научим „тихо да говорите“ и да видите какво можете по този начин на направите.

Сега, едно трябва да имате пред вид: докато не проучите нещата добре и не ги изпитате, никому не ги съобщавайте! Докато плодовете на вашето дърво не узреят, никому не ги предлагайте! До това време и вие още нищо не знаете. Като посади семената и получи плод, ученикът ще занесе този плод първо на учителя си. После може да го носи, дето иска. Ученикът занася първия плод на своя учител. От останалите плодове той може да носи, дето иска и по колкото иска. Ако бързате да занесете на хората незрели още плодове, от никого неопитани и проверени, вие ще се натъкнете на ред противоречия. Затова, не бързайте да разправяте на хората неизпитани и непроверени неща. Те ще ви изслушат, може би и пред вас нищо да не кажат, но в себе си непременно ще ви осъдят. Те ще кажат: „Чудно нещо, с какви празни работи се занимават тия хора!“ По този начин те ще внесат в подсъзнанието ви една противоречива мисъл. От хиляди години насам, откак живеете на земята, вие сте опитвали тия неща. Има ли смисъл пак да ги опитвате? Целта на тази Школа е да ви даде методи, правила, да превърнете стария живот в нов, нещо, което и алхимиците са проповядвали. И те са учили старите хора да се подмладяват. За тази цел те са правили ред опити, прилагали са разни начини. Те са взимали, например, един стар човек, затваряли са го херметически някъде и са го подлагали на различни реакции. В резултат на тези реакции този стар човек се превръщал в млад, с нови сили, с нова енергия за работа. По същия начин и вас ще затворят херметически, за да се подмладите, но това няма да бъде днес, някога ще бъде. Сега идете по домовете си без страх и без тъмнина!

Тази вечер каква мисъл ще си изпратите? Пожелайте дълбоко в душата си: Да проникне истинското знание във вашите умове, във вашето съзнание. Правете упражненията добре, защото силата на човека седи в упражненията, които той прави. Без упражнения всички усилия са напразни. Някой може да запита защо трябва да направи упражнението в 12 часа вечер, а не в един часа след полунощ? Това не трябва да ви интересува. Ще станете на определеното време, ще размишлявате половин час и точно ще си напишете мисълта, която сте изпратили на съучениците си. За тази цел трябва да имате по една тетрадка, или по едно тефтерче, в което да си записвате хода и резултата от упражненията. Предоставете си, че едного от вас изпратят в България някъде, да образува окултен клас. Какво ще прави той? Като не знае друго, той ще потърси методи и правила от писаното в книгите по този въпрос. Ще отвори, например, книгата „Светлина върху пътя“ и ще започне да чете: „Убий всяко желание в себе си!“ Питам: Като убиете всяко желание в себе си, какво ще остане от вас? Това е крив превод на една окултна мисъл. Окултните истини не се превеждат буквално. „Да убиеш всяко желание в себе си“, това не подразбира физическо убиване, но обръщане към Бога. Ако една мисъл, едно чувство или желание отива надолу, към земята, обърни ги в обратна посока нагоре. Някой има да взима пари от някого; отива при него, заплашва го със съд, с убийство, за да му върне парите. Това е насилие! Какво ще спечели този човек, ако даде своя длъжник под съд, или ако го убие? Върви той, мисли, но по едно време мисълта му взима друго направление, нагоре, и казва: „Няма да давам този човек под съд, нито ще го убивам. Ще отида при него и ще си поговорим приятелски“. Щом отправи мисълта си нагоре, той постига целта си, получава парите си.

В същата книга „Светлина върху пътя“ е казано: „Само онзи може да намери Истината, на когото сълзите от очите са престанали да текат“. Питам: Какво ще стане със земята, ако всички извори пресъхнат? Значи и тази мисъл не е правилно преведена. Ето защо, който се занимава с окултните науки, той трябва да търси вътрешния, скрития смисъл на всяка истина. Други пък казват: „За да се намери Истината, сълзите на човека трябва да престанат от очите му, а краката му трябва да се измият в кръв“. Които четат тези изречения, те мислят, че много неща са разбрали. Това са символи, на които трябва да се направи дълбок, вътрешен превод. Само така те могат да се осмислят и да принесат полза на човека. Ето защо, тази книга търпи щателен превод. Всички правила в нея трябва да се прекарат през сито, или да се поставят на дарак, да се раздрънкат. Тази книга е като нечиста вълна, която трябва да се раздрънка, да се разчепка косъм по косъм: нечистото да се отдели от чистото; прахът да падне долу и каквото остане от нея, да се предложи като чиста, доброкачествена храна за ума. В тази книга се срещат изрази, формули от астралния, от умствения свят, но снети на физическия свят, с езика на земята, те представят нещо смесено, объркано, каквото е попската яхния в живота на съвременните хора. Често, по медиумичен начин, хората се домогват до различни храни, до различни диети. Например, някои медиуми препоръчват да се пие житен сок, но и те сами не разбират какво се крие в житото и не знаят на какви хора трябва да се препоръчва. Само онзи може да пие житен сок, който има разположение, подобно на енергиите, които се съдържат в житото. Дали ще ядете овес, праз или друго нещо, трябва да имате разположение, което да отговаря на енергиите на овеса, на праза и т.н. В това, именно, се заключава вътрешната страна на яденето. Това всички трябва да знаете и да го прилагате в живота си. Без това знание вие всякога ще се натъквате на ред заблуждения, на криви тълкувания.

Едно от заблужденията, на което често се натъкват учениците, е следното. Казват, например, че окултната наука не била за младите. Не е така. Според мене точно обратното е вярно. Защо? Защото младите имат по-силна индивидуалност от старите. В това отношение бедните, простите са по-силни от богатите, от учените, от религиозните. Те повидимому само са бедни и прости, а всъщност, вътрешно, представят богати полета, с добре разорана и разработена земя. Ето защо, в сегашните времена напредналите същества се въплътяват именно между бедни, прости хора. Туй не е абсолютно така, но в повечето случаи се забелязва това нещо, защото по този начин невидимият свят иска да повдигне слабите, сиромасите и простите хора в света. И тъй, напредналите същества се въплътяват повече между сиромасите и простите хора, а ненапредналите повече между привидно богатите и учените.

Значи в младите се въплътяват по-силни духове, затова, именно, те трябва да се занимават с окултизма. По тази причина младите бягат от черковите. Те са смели, решителни, лесно ликвидират със старите форми. Старите са недоволни от тях, негодуват, пречат им. Младите обаче трябва да бъдат внимателни, защото от черната ложа са предвидени много капани за тях, да ги уловят, да паднат в робство, отдето мъчно могат да излязат. Много от старите не разбират правилно живота и затова казват на младите: „Едно време и ние бяхме като вас, но ето, остаряхме. Ще дойде ден, когато и вие ще остареете и ще се примирите с условията на живота“. Не, който се примирява, той не може правилно да се развива. Няма с какво да се примирявате. Старите казват: „Като поживеете, тогава ще разберете нещата“. Няма какво да разбирате. Ако влезете в някоя локва, какво ще разберете? Ще разберете само това, че в локвата има тиня, кал. Ако влезете в някоя кръчма и пиете, какво ще разберете? Че сте се напили. Какво знание има в тия неща? Да се окаляш, да се напиеш, в това няма никаква наука, никаква философия. Старите все продължават: „Нищо, ще поживеете малко и ще разберете живота“. За какъв живот говорят те? За живота на калта, или за живота на пиенето, или за живота на грабежите и убийствата? Щом дойде до този живот, кажете си: „Ние знаем този живот, опитали сме го някога, нищо ново няма в него. Ние искаме сега да научим новия живот, който не познаваме“. Който мисли по този начин, той е млад; който не мисли така, той е стар. Старостта и младостта не седят в годините на човека, но в начина, по който той мисли.

Казвам: Най-важната идея за вас е да си помагате взаимно. В това седи новото учение: Взаимно помагане! Когато някой падне духом, всички трябва да му се притекат на помощ със своите добри мисли и желания. Какво правят сегашните хора? Като видят, че някой млад се е обезсърчил, паднал духом, те искат да го убедят да влезе в света, да се поразвлече, да стане щастлив. Това е заблуждение. Хората трябва да знаят, че светът не е единственото място за развлечение. Животът не се изразява само по един начин. Всека душа носи щастието в себе си. Ако живеете според Великия закон на Любовта, като влезете в света, който не е готов за тази Любов, вие ще предизвикате в него, в неговите силни индивиди, условия да се прояви егоизма, т.е. човешкото „его“. При други условия, обаче, между готови души, Любовта създава красив свят, свят на възвишени, чисти отношения. А сега, със светлината, която съвременните хора носят в себе си, човек се вижда принуден да се затвори, да се огради, като счита, че неговото положение в света е опасно. И наистина, днес всички хора са затворени. Мнозина мислят за себе си, че като ученици на окултна школа, са по-слаби от другите. Не е така. Силата не е външно качество. Вие трябва да бъдете смели, решителни, винаги да имате предвид изречението: Душата е всесилна; плътта, животинското в човека е слабо. Божественото в човека е всякога силно, а животинското е изложено на изкушения, на слабости, на падания. „Работете и молете се, да не паднете в изкушение!“, казва Христос. Казвате: „Ние сме млади сега; как ли ще се развие нашият живот?“ Ако вървите в Божествения път, животът ви красиво ще се развие. Ако се отклоните от тоя път, идете на гробищата, в болниците, в кафенетата, между фалиралите търговци, на бойните полета, да видите какво ще стане с вас.

Докато вървите в пътя на Бялото Братство, там никакво зло не ви чака. Ако понякога Белите Братя не ви помагат, причините за това е, че вие не можете всякога разумно да използвате благата, които те ви дават. Ето един пример: представете си, че вие имате другар пияница, а от време на време получавате известна сума от Белите Братя: щом получите парите, вие ги занасяте на вашия другар. Какво ще направи той с парите? Ще отиде в някоя кръчма и ще ги изпие. Тогава и вие не печелите, и другарят ви нищо не печели. Каква полза от вашата помощ? Ето защо, Белите Братя спират своя бюджет по отношение на вас и вие започвате да страдате. Защо страдате? Приятелят ви не трябва да пие. Не е приятел онзи, който иска да се жертвате за някаква негова слабост. Приятел е само онзи, който е готов да се жертва за вашето повдигане. Новото учение изисква доброволна жертва, а не жертва чрез изнудване или чрез насилие. Доброволната жертва, жертвата по Любов има място в Бялото Братство.

Казвате: „Кога Белите Братя са готови да се жертват за нас, да ни помагат?“ Когато в душата на човека се яви силен подтик да бъде ученик на Великата Школа, Белите Братя са готови да се жертват за него, да му помагат, да му съдействат. Ако вие запитате едного от тях: „Ти готов ли си да се жертваш заради мене“, той веднага спуща един облак между вас и себе си и спира своята помощ. Тъй щото, всичко зависи от вашето разположение: каквото е вашето разположение към тях, такова е и тяхното към вас. Като знаете това, щом искате тяхното съдействие, тяхната помощ, в отношенията си спрямо тях ще застанете на определена база. Каквото всеки ден градите, ще го проверяват, камък по камък, да бъде здраво, чисто, и тогава ще го използвате като градивен материал на Божествената сграда, в която и вие сте призвани като съработници.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 29 март 1922 г., София.

Двете посоки

Т. м.

Като влезете сред природата и наблюдавате дърветата, ще забележите, че всички издънки от тях вървят нагоре, перпендикулярно към земята, а клоните на дърветата са прави.

Докога продължава това? Докато дърветата са млади. Щом почнат да остаряват, клонете се огъват надолу. Коя е причината, че клоните в младите дървета вървят нагоре? Причината за това е, че като млади, те се стремят към центъра на слънцето. Този стремеж заставя клонете да растат нагоре и да стоят прави. Като остаряват, дърветата обръщат погледа си надолу, към центъра на земята, вследствие на което клоните увисват надолу, прегърбват се. Едновременно с остаряването си, дърветата стават по-тежки. Този закон се проверява и в живота на хората. Младият ходи винаги изправен. Като мине известна възраст, и той, като старите дървета, става материалист, започва да се прегърбва. При това положение, той започва да мисли за центъра на земята и да очаква смъртта си. Смъртта не е нищо друго, освен отправяне мисълта на човека към центъра на земята.

Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре към центъра на слънцето, или надолу към центъра на земята. Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго. Ако не научите тия методи, да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например, неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек. Приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек. Като се говори за стари и млади, взимайте думата „стар“ в символистичен смисъл. Значи думата „стар“ подразбира „навик“. Стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на земята. Злото не седи в стремежа на хората към центъра на земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен. Рударят съзнателно слиза в мината. Той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята. Обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя. Рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание, без да иска слиза в дупката, и страда, че се е ударил силно.

Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня и се учете. Например, задайте си въпроса, защо състоянията ви се менят толкова бързо? Същевременно, в продължение на една седмица, дръжте сметка, по колко пъти на ден се менят състоянията ви, да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето на вашето първо утринно състояние, а след това часа, минутата и времето, дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени. Причините за тия промени са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво, не знаете. Значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате туй, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя. Защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени. То наблюдава другите състояния, а само остава неизменно. По този начин, чрез ред наблюдения, вие ще придобиете много опитности. Тъй щото, ще правите наблюденията си спокойно, без смущение. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е „вляво, под нулата“; ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата. Всички неприятни състояния са вляво; те представят движение към корените, надолу, към центъра на земята. Всички приятни състояния са вдясно; те представят движение към клонищата, нагоре, към центъра на слънцето. Добре е да отбелязвате и времето, да видите какво влияние оказва върху състоянието на човека.

И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците. В този смисъл, критиците наричаме „психологически гъсеници“. Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз!“ Щом казвате така, вие правите още една погрешка: първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш. А туй, че си лош човек, това е качулка, без която може да мине. Ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.

Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали. Ако от една страна го хвалят, а от друга укоряват, това нищо няма да му помогне. Укорите и похвалите са за децата. За тях те са на мястото си. Кога се хвалят и укоряват учениците? По въпроса за похвалите и укорите, аз имам строго определена мисъл. Тя е следната: Човек няма право да дава мнението си за една картина, докато тя не е завършена. Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху платното, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа“. Обаче когато видите същата картина завършена вече, вие ще кажете: „Отлична картина!“ Значи за една и съща картина ще имате две различни мнения. Ето защо, човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши, и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си! Това значи да не критикувате никого. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена.

Питам: С кои думи е започнал човешкият език? Първо са се явили съюзите. После са се явили глаголите, местоименията, а най-после – съществителните. Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си. Първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена; след тях местоименията, глаголите, а най-после – съюзите. Изговарянето на съюзите почти не се губи; и при най-силен удар в главата, човек пак запазва способността си да ги произнася. Съюзите съществуват даже и в животните, които нямат никаква реч. Например, казваме, че змията съска. Тя издава звука: „С... с... с“. С това тя иска да подскаже на човека, че неговата реч е започнала със съюзите. За следния път напишете всички по една дума, но не безразлично каква. Всеки да напише по една хармонична дума, каквато той обича, та като я произнесе, да му е приятно. При това, желателно е думите да не се повтарят. Думите „любов“, „добро“, „зло“, „право“, „красота“ и др., понеже много се употребяват в езика ви, не трябва да ги пишете. Можете да пишете, каквито думи искате – глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея. После ще направим опит, от написаните думи да съставим едно изречение. По този начин ще разберем доколко сте се хармонизирали и в каква посока вървите: наляво, или надясно. Това ще бъде първият изпит, по който ще определим посоката на вашето движение. По всяка изговорена и написана дума се познава какво е направлението на човешката мисъл. Всичко може да изчезне от човека, но написаното остава, като символ на неговия живот. Това са знаци, които съществуват и в природата. Всяко изкривяване на клона на едно дърво, например, изразява известна идея.

Веждите на човека също изразяват известна идея. Веждите на много хора са като клоните на някое младо дърво; на други хора пък веждите са увиснали, като клоните на старо дърво. По формата и направлението на веждите в човека се съди за силите, които са действали в него. Тъй щото, когато прочетете нещо написано от човека, веднага може да се определи не само какво е написал той, но от кой оригинал се е ползвал. Също така може да се разбере как този човек е дошъл до дадена мисъл. Мислите са минали през много човешки мозъци, вследствие на което са придобили различни форми.

И тъй, ако учите добре, вие ще се запознаете с езика на природата, като предварително се спрете върху реките, долините, канарите, планините, като елементи на този език. Това е трудна задача, но като пристъпвате постепенно към символите в природата, вие ще се обогатите с ред нови, възвишени идеи. Като започнете да разбирате символите на природата, ще четете,по тях и ще се обогатявате със знания. Тръгвате на екскурзия по планината, но не сте взели със себе си никаква книга. Ако не знаете да четете от природата, ще се отегчите; ако знаете да четете, ще спрете погледа си ту върху някоя канара, ту върху някой извор и ще се занимавате, ще учите. Който не разбира живота и природата, той навсякъде и от всичко ще се отегчава. В такъв случай, вместо да се отегчавате, по-добре занимавайте се с произведенията на някой велик поет, музикант или художник.

Т. м.

(Учителят поздрави с думите: „Без страх!“)

(Учениците отговарят: „Без тъмнина!“)

Лекция от Учителя, държана на 5 април 1922 г., София.

Закон на движение

Т. м.

(Всеки ученик прочете думата, която трябваше да напише. Те са следните: „тръгни“, „хармония“, „абсолютно“, „природа“, „надявам се“, „симфония“, „постоянство“, „начало“, „ученик“, „мир“, „висина“, „кристал“, „съграждаме“, „героят“, „усърдие“, „мога“, „хубаво“, „звезда“, „светлина“, „дете“, „мълчание“, „жертвам се“, „стремеж“, „великолепно“, „Господ“, „иде“, „взаимопомощ“, „лотос“, „обичта“, „смиреномъдрие“, „топлота“, „съвършенство“, „извор“, „чистота“, „хляб“, „ведрина“, „виделина“, „обичам“ и „просветление“.)

Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам, „тръгна“. Този глагол е свързан с движението. Значи вие трябва да изучавате закона на движението.

Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детинство? Първият подтик на новороденото дете е дишането. С раждането си още, то започва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. С първата вдишка още, детето започва да плаче. Това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда. Обаче ние ще се спрем върху съзнателния живот, който сега се проявява. За да разбере този живот, човек трябва да дойде на земята.

Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките, или в границите на граничното. Това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение, или път на еволюция, през която егото, азът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.

И тъй, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. В славянските езици думите „силен“ и „слаб“ започват с една и съща буква. Думата „слаб“ означава закон на промени. Думата „силен“ – закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят. С други думи казано: силата подразбира разширяване, а слабостта – смаляване.

Питам: От ваше гледище, какво мислихте за идването си на земята? 3ащо сте дошли на земята? Вие ще дадете различни отговори. Ще кажете: „Дошли сме на земята да станем силни, да се спасим, да познаем Бога и т.н.“ Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни, не само външно, но и вътрешно. Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли? Не може да я познае. Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият. Според закона на контрастите, слабостта подразбира сила. Под „слаб човек“ разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в живота.

Например, малкото дете, с раждането си още, съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.

Сега, аз ви навеждам на този закон, защото в морално отношение хората се чувстват слаби и казват: „Ние сме слаби, имаме пороци, ограничени сме, не можем да вървим в духовния път“. Това показва, че в духовно отношение вие сте малки деца, които майките им ги къпят в корита и те често вършат неморални работи. Майката трябва да се грижи за това дете ред години, да го къпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голям син или голяма дъщеря и сами започват да изкарват прехраната си. Малкото пиленце, обаче, 2–3 дена след излизането си от черупката на яйцето е способно вече само да изкарва прехраната си. Това не показва още, че човек е по-слаб от пилето, но материята, в която той е обвит, е по-гъста от тази на пилето, вследствие на което той не може сам да преодолява ограниченията, в който материята го е поставила.

Ето защо, дръжте в ума си мисълта, че каквито мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете. За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от безграничното, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват. Други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали. Днес и едните, и другите се мислят слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на живота, вследствие на което отпадат духом. Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса, какво става днес на слънцето, и си отговорете. После, задайте си още ред въпроси: Какво става на луната? Какво става в цялата вселена? Какво представя човек? Ако някой се мисли за божество, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси. Божеството знае всичко. Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек, вие представяте малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието.

Казвам: Като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека. От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм; индусите наричат тази енергия „прана“. Затова трябва да изучавате закона на праната. Силният ученик всякога прави повече грешки от слабия, от невежия. Формата на сегашните хора не е нищо друго, освен „прана в движение“. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието. Сега ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, преди лягане.

Ръцете напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу, към земята. Двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват, красив триъгълник. След това, бавно разтваряне ръцете настрана, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре. Бавно свиване на ръцете до лактите; първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава от пред, а другите два пръста отзад). Тия три пръста се движат по ръба на ухото, до долната му част. При това движение, палецът върви по ръба на ухото, показалецът по задната страна на ухото, а средният пръст по предната му страна. След това ръцете се изправят напред, хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спущат надолу, при положение, върхът на палеца допрян до върха на показалеца, всяка ръка самостоятелно. Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик. Долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.

Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате. Ще правите упражнението, без да философствате, без да чоплите, и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви. Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза. Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат. Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева, да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява.

Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред. През всичкото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце. Смисълът на упражнението се заключава в това, именно, умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете. Това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към астралния свят. По-горе от астралния свят не отива. Ако умът отиде в по-отвлечен свет, няма да издържи. При това упражнение, както при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин, преди или след молитва, когато сте по-добре разположени; преди обед и вечер, преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда. Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате. Обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите. Ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най-хубавото нещо, което човек може да направи. Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо – да мълча“.

Упражненията, които давам на класа, са микроскопически. Да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате. Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици. Когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия. Тя дава илюзия на нос. После вече той туря кривите линии на носа, а най-после поставя сенките. В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни. За тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга – честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната. Едното състояние засяга умствения свет, другото – физическия, а движението, което минава през средата, между първите две, засяга сърдечния, т.е. астралния свят. Още тази вечер, преди лягане, направете упражнението си. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемате от животворната прана. Праната има различни състояния: тя бива физическа, сърдечна и умствена или ментална. Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувствата не могат да се проявят и, най-после, без прана волята не може да действа.

И тъй, като казвам, че праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека, това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства. Всеки човек, според развитието си, ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може. За пример, като поставите ръцете си на долната част на ухото, някои от вас ще пожелаят мляко; други – да ядат варено жито, или орехи, или друго нещо. Най-различни неща за ядене ще минат през ума ви. Казвате: „Глупави работи са тия“. Според нас, глупави работи са само непостижимите. За пример, ние считаме глупава работа желанието на някой беден, прост човек да стане цар. За в бъдеще, след дълъг път на развитие, той може да стане цар, но днес това е немислимо. Тъй щото, кажете ли, че нещо е глупаво, ние считаме, че то днес е непостижимо. Обаче някога, в безконечността, това глупаво нещо може да се реализира, да стане постижимо. В български език буквата „Г“, с която започва думата „глупав“, има отгоре чертичка, която е знак на безконечност.

Съвременните хора са изгубили голяма част от първоначалната прана на своя организъм, вследствие на което движенията в тях са слаби. За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е. еднородни. Разнородните трептения на движенията в хората са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират. Засега еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават. Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия. След това ще дойдете до другото положение: повече философия, по-малко упражнения. Като четохте думите, които бяхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина от думите беше по-хармонична от втората. Това се дължи на една от характерните черти на българина: той започва добре, върви до едно място, дето се явяват препятствия, и после свършва зле. Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум. Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нещо. Значи в ума ви има нещо, което още не е пробудено. Това непробуденото е в съзнанието ви, а именно: вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бъдете силни. Да бъдете силни, това още не значи, че трябва де употребявате насилие едни върху други. Силен човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който може да се повдига, без да насилва другите. Правило е: Който насилва себе си, ще насилва и другите; който повдига себе си, ще повдига и другите.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 12 април 1922 г., София.

Разбор на думи

Сега, нека всеки напише на тетрадката си по едно изречение, в което да влиза глагола „тръгни“, който беше първата дума от зададената ви домашна работа за миналата сряда. Изречението трябва да бъде просто, с една връзка само, без определения и допълнения. Сега нека всеки прочете изречението, което е написал. Едни от изреченията са: „Тръгни към Бога!“ „Тръгни към Истината!“ „Тръгни по пътя!“ „Тръгни по стъпките на Учителя!“ Питам: Може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината? Истината е безпространствена, а тръгването – пространствено. Следователно може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината, във време и пространство? Като ученици на окултна школа, вие трябва да се на учите да мислите точно, строго определено, както математикът работи строго определено с числата и формулите. Всяка употребена дума трябва точно да изразява смисъла, който се включва в нея. Напишете сега още няколко изречения с глагола „тръгни“, но движението да е насочено в строго определено време и пространство. Какво означава даден глагол? Глаголът означава действие и състояние. Какво означава движението? Всяко движение означава време и пространство. Към кой свят се отнасят времето и пространството? Към материалния свят. Наистина, само физическите тела заемат място и пространство. Тъй щото, мястото и пространството са качества на физическия, на проявения свят, т.е. на света на формите.

Питам: Какво означава думата „любов“? Пространствена ли е Любовта? Любовта е безпространствена. Тя не знае нито време, нито пространство. Тя няма нито начало, нито край. Тогава как ще познаете онова, което няма нито начало, нито край? Как ще познаете онова, което не заема време и пространство? То остава непознато. Обаче почнете ли да чувствате Любовта, това е първият момент, който определя едно състояние на Любовта. Има ли някакво отношение между състояние и пространство? Казвате за някой човек, че е състоятелен. Значи този човек се състои от нещо, има нещо на разположение.

Коя беше втората от написаните думи? Втората дума беше „хармония“. После следваше думата „симфония“. Каква е разликата между думите „хармония“ и „симфония“? (– „Симфонията е резултат на хармонията.“) За окултната наука тези думи са чужди, понеже имат съвсем друг смисъл от този, който обикновено се разбира. Когато разглеждате една дума, вие трябва да обръщате внимание върху корена ѝ, върху нейното произхождение. Също така трябва да се спирате и върху смисъла на думите в идейно отношение. Значи трябва да се знае каква идея изразява тази дума. В това отношение думата „симфония“ не е определена. Казваме „симфония“, „симфоничен оркестър“. От двете думи, „симфония“ и „хармония“, коя е по-определена? Хармония между два тона съществува, но симфония между два тона не съществува.

Според вас, коя дума от прочетените е най-важна? Думите „постоянство“, „съвършенство“ означават резултат на нещо. Думата „Господ“ е много неопределена. Думата „обичам“ има смисъл. Човек може да обича. Кого може да обича? Хората може ли да обича? Не, той обича Господа. Преди да изговорите думата „Господ“, обичта трябва да предшества. Да произнесете думата „Господ“ без обич, то е все едно да четете някаква книга без светлина. За да произнесете едно име, или за да тръгнете за някъде, непременно трябва да имате някакъв подтик в съзнанието си. Не може човек да върви в духовния път, ако за това няма някакъв подтик в съзнанието си. Този подтик може да бъде съзнателен, както в животните; той може да бъде самосъзнателен, както в хората. И най-после, той може да бъде подсъзнателен или свръхсъзнателен, както е във висшите същества. Тръгването в известна посока се предизвиква от вътрешен подтик, с цел да се извърши нещо. Ако произнесете името на майка си без любов, тази дума „майка“ е вече без съдържание и смисъл, вследствие на което тя произвежда в мислите и в чувствата на човека известна дисхармония. В този смисъл обичта, любовта е ключ на живота, както и в музиката има ключ, според който инструментите се настройват. Значи думата „Господ“ има смисъл само тогава, когато е произнесена с обич, с любов. Обичта, любовта пък е ключ на петолинието в живота. Следователно, ако вземете този ключ и после произнесете думата „Господ“, тя вече има смисъл, има и съдържание. Щом тази дума се осмисли, с нея заедно се осмислят и всички останали думи: „тръгвам“, „хармония“, „симфония“ и т.н.

Сега ще знаете вече, че думите в речта се нареждат така, както се нареждат нотите в музикалните пиеси. Ония от вас, които са поети, които не са изучавали думите като ключове на речта, трябва да се позанимаят с тях, да знаят де и как да ги поставят. Кое подтиква поета да пише стихотворения? Любовта на поета към родината, към майка му, към приятелите му го заставя да пише. Значи любовта, обичта е път, който води за някъде. Човек всякога не може да тръгне на път. Обаче щом тръгне, той има вече определена посока, определена цел. Накъде тръгва ябълчната семка, която сте посадили в земята? Ябълчната семка тръгва в две посоки: нагоре към центъра на слънцето, и надолу към центъра на земята. Според вас, човек накъде тръгва? Към слънцето. Не, първо човек пуща корени към себе си, а после вече мисли да върви към другите. Да тръгнете към себе си, на ваш език, това значи да влезете в себе си. От глагола „тръгвам“ са излезли още два глагола: „влизам“ и „излизам“. За да влезете и излезете отнякъде, първо трябва да сте тръгнали. В който момент искате да влезете някъде, подразбирам, че сте тръгнали вече. И в който момент искате да излезете отнякъде, пак подразбирам, че сте тръгнали. Тъй щото, каквото да направите, да помислите или да почувствате, всичко това се предшества с тръгване. Значи думата „тръгвам“ подразбира поставяне на ключ. Ключът е нужен навсякъде и за всичко. Когато хората казват, че трябва да се върви към Бога, те не са точни в едно отношение, а именно: те трябва да знаят накъде да вървят; те трябва да знаят посоката на своето движение. Някой тръгва за Русе, за Варна, или за друг някой град. Достатъчно е да спомене името на града, и той знае посоката на своето движение. Тъй щото, когато казвате, че тръгвате към Бога, също така и вие трябва да знаете посоката на вашето движение. Кой път води към Бога? (– Вътрешният, т.е. път, който е в самите нас.) Имате ли опитност за това? (– Нямаме още такава опитност.) Тогава как можете да говорите за опитност, която не сте имали?

Всички вие трябва да се научите да мислите право. Всяко нещо, за което говорите, трябва да е опитано и проверено от вас. Не е добре човек да мисли без мисъл. Какво значат думите: да мислиш без мисъл? Мисълта подразбира едновременно и чувство, и действие. Без тези две неща мисълта не е права мисъл. Това е все едно да казвате, че трябва да се любите, без да любите. Това не е любов. В такава любов няма никакъв подтик, никакъв метод. Любовта, обичта говори на човека на символистичен език: „Тръгни!“ С други думи: Посей семето в земята! Вложи чувство в сърцето! Вложи мисъл в ума! Следователно ние разглеждаме всяко чувство като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето на човека и след време да даде плод. От плодовете ще се съди за качеството на всяко семе.

Думите „обич“, „обичам“, „обича“ имат два важни елемента: първият елемент е растене, а вторият – узряване на плода, резултат. Буквата „Ч“ в тази дума показва, че семето трябва да се посади в земята, да поникне, да израсте. Обаче не е достатъчно семето само да израсте; то трябва да цъфне, да завърже плод и най-после плодът трябва да узрее. Това значи, че семето е победило всички мъчнотии: вятър, бури, скреж, слана, суша и т.н. Буквата „А“ в думата „обичам“ показва, че семето трябва да даде разумен резултат. От този резултат, именно, ще познаем какво нещо е обичта. Всеки резултат, от който можем да съдим за реалността на нещо, без никакво противоречие, показва, че ние сме в пътя на обичта.

И тъй, първата дума „тръгни“ показва, че ще тръгнете да търсите Истината. Като намерите Истината, трябва да я обикнете. Като я обикнете, тя ще ви избави от страха и от лъжата. Засега вие още не можете да говорите Истината. Представете си, че учителят дава на ученика си да реши една проста задача. Ученикът не може да реши задачата. Учителят го пита: „Защо не реши задачата си?“ Като няма доблест да каже истинската причина, поради която не е могъл да реши задачата, той намира ред други причини, с които да се извини пред учителя си. По този начин той прибягва до лъжата.

Честолюбието на този ученик не му позволява да каже истината пред съучениците си, да не се изложи пред тях, да не изгуби тяхното уважение. Той няма да изгуби пред съучениците си, но ще изгуби пред Истината. Сега, като ви давам упражнения, аз чета мислите ви, виждам желанието ви да се покажете, че знаете. Това е лъжа вече. Като напишете някоя тема, вие мислите, че много сте казали. Теоретически човек може много да говори, но при първото стълкновение с живота, теорията му пропада. 3начи между теорията и практиката има голяма разлика. Някой говори на теория, че зло не съществува в света, но ако се докоснат до джоба му, той веднага изменя мнението си, казва, че злото същества. Ако между теорията и практиката на този човек имаше единство, и да бръкнат в джоба му, той не трябваше да мисли за злото, не трябваше да го допуща. Дали парите са в неговия, или в друг някой джоб, това не трябва да го смущава. Това показва, че на теория се говори едно, на практика излиза друго: разногласие се явява. Казвате: „Как тъй, да ми вземат парите! Не знаят ли, че парите ми трябват?“ Какво от това? Те са ги взели, защото и на тях са трябвали. „Ама това не е право!“ Това право е и за тебе, и за тях. Ти, или те, все едно. Ако разсъждавате философски, така ще излезе, но на практика не е така. Ето де седи злото. Ако един гладен човек вижда, че друг някой яде и като се нахрани, оставя част от храната си, гладният има право да вземе тази храна и да задоволи глада си. Но ако някой сит вземе останалата храна, той върши престъпление, защото не е имал нужда от храна. Следователно само нуждаещият има право да вземе от торбата хляб и да се нахрани. Който няма нужда, той няма право да бърка в чуждата торба.

Сега, аз искам да спазвате правилата, които ви давам. Те си максими, които трябва да се прилагат в живота. Казвате: „Кой има право да яде?“ Който е гладувал три дена и се е молил на Бога за хляб, той има право пръв да седне пред трапезата. Който е гладувал два дена, той ще седне на второ място. Който е гладувал един ден само, той ще седне на трето място и т. н. Тъй щото, според степента на глада се определя и правото на човека, да заеме едно или друго място. В този смисъл ние разглеждаме глада като дълбоко, вътрешно преживяване. Следователно само онзи заслужава това преживяване, който е гладувал.

Питам: Защо хората не казват истината? Отива някой в един магазин да си купи плат. Той има вяра в търговеца, при когото е отишъл, и купува плата на доверие. Търговецът му го продава за чист вълнен плат. Той взима плата, излиза от магазина, отива у дома си и какво се оказва? Платът бил чисто памучен. Този човек среща един свой приятел и му казва, че си купил вълнен плат. Приятелят вижда плата, харесва го. Другият му предлага да го купи. Приятелят купува плата, но вижда, че се е излъгал. След това пък той го препродава на някой свой приятел и т.н. По този начин всички се излъгват. Казвам: Проверявайте нещата, преди да сте ги купили! Който не разбира от качеството на нещата, да не ходи сам да купува. Така хората ще се научат да говорят Истината. Търговец трябва да става само онзи, който е вещ, който разбира. Иначе той всякога ще се оправдава, че и той, като другите, е излъган. Земеделец трябва да става само вещият, само онзи, който разбира от земеделие. Невежият трябва да стои настрана. Само способният ученик трябва да ходи на училище да учи. Училището е място за способните, за даровитите ученици. Казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!“ Даром се дава само на талантливите ученици. Когато талантливият ученик отива при някой учител по музика, учителят ще го вземе за свой ученик и даром ще го учи. Защо? Защото сърцето на този ученик тупти от любов към музиката. Посредственият ученик гледа час по-скоро да свърши училището, за да бъде свободен. Умът на талантливия ученик е съсредоточен на едно място. Той мисли изключително за работата си. Умът на посредствения ученик е раздвоен, той мисли най-малко за две работи едновременно. Следователно талантливият, гениалният човек се познава по това, че за даден момент той мисли само за едно нещо – за най-важното. Тъй щото, ако със своите таланти вие отивате при Бога със силно желание да се учите, да се развивате, Той ще ви приеме като свои ученици и ще ви занимава даром.

Сега, като говорим за истината, невидимият свят ще ви постави на изпит, да видите колко можете да говорите истината. Това ще бъде за вас голяма изненада, но нали искате да знаете що е истината. Не е лесно да се говори истината. Още по-мъчно е да разбере човек кога трябва да говори истината.

Ще преведа един пример, да видите какво значи да знае човек кога и как да говори истината. Един млад момък имал трима добри, верни приятели, които му се клели във вярност, в приятелство. Един ден той намислил да ги подложи на изпит, да провери тяхното приятелство. За тази цел той взел едно малко заклано теле, турил го в един чувал и отишъл в дома на първия си приятел и му казал: „Снощи дойде в къщата ми един човек, който имаше да взима пари от мене. Аз нямах пари, не можах да му ги върна, затова го убих и го скрих в този чувал. Какво ще ми кажеш сега? Дай ми някакъв съвет!“ – „Махни по-скоро този чувал. Изнеси го навън, да не го намерят тука, че и аз да пострадам с тебе заедно!“ След това той отишъл при втория си приятел, разказал и на него същото и го запитал: „Ти какво ще кажеш за тази работа?“ – „Разправяй се с убития човек, както знаеш. Аз не искам да се меся в твоите работи.“ Най-после, той отишъл при третия си приятел и му разказал същата история. „Какво да правя сега?“ – „Слушай, приятелю, аз ще ти помогна. Аз имам в градината си едно скрито, тайно място, което никой не знае. Ще заровим там убития и престъплението ще се скрие; никой няма да знае какво си направил.“

Питам: На кого от тримата приятели любовта била най-голяма? – На третия. Той доказал, че бил готов да се жертва за приятеля си, от което се вижда, че любовта му е истинска. Като взел участие в укриване престъплението на своя приятел, той бил готов да сподели наказанието си с него: първият ще бъде главният престъпник – убиецът, а вторият – укривател и съучастник в престъплението. В този случай вторият ще вземе дял от наказанието на своя приятел. С този пример, именно, аз искам да обърна вниманието ви върху необикновената истина, а не върху обикновената. Първата освобождава, а втората ограничава.

По същия начин и учителят може да влезе в клас при учениците си със заклано теле в чувала и да ги изпита доколко могат да говорят истината. На едного от тях той ще каже: „Слушай, аз убих един човек и го турих в чувала. Ти ще ми кажеш, де да го скрия, но никому няма да разправяш за това“. На друг от учениците си той ще каже, че е убил един човек и ще го накара да разкаже това на всички, които срещне на пътя си. След това и двамата ученика ще бъдат викани в съда, всеки да каже какво знае за престъплението на своя учител. Единият ще каже, че нищо не знае, а другият ще каже, че знае какво учителят му е извършил престъпление. В края на краищата и двамата ученика ще се намерят в противоречие.

Сега, аз взимам двата случая като символи в живота. Учителят дава на един от учениците си шише, пълно с вода, и му казва: „Ти ще мълчиш, никому няма да казваш, че в това шише има вода“. После, той дава шише, пълно с вода, на друг някой ученик, като му казва: „Ти трябва да кажеш на всички, че в това шише има вода“. Следователно да кажеш някому да мълчи, това значи да започне той да се пълни; да кажеш някому да говори, значи да го заставиш да се изпразва. Когато хората не казват истината, те се пълнят; когато казват истината, те се празнят. Законът е такъв. Този е дълбокият смисъл, скрит в думите: Кажете истината, или не казвайте истината! Докато си празен, докато истината не е в тебе, мълчи, нищо не говори, за да се напълни шишето ти. Щом истината влезе в тебе и те напълни, говори, кажи я на всички, за да изпразниш шишето си и да започнеш отново да го пълниш.

Сега ще спрем дотук. Най-много говорих върху първата дума – „тръгни“. Споменах нещо и за други някои думи. Днес говорих върху 7 думи. За останалите думи може да се говори цяла година. Те дават материал за много лекции.

Та, бъдете готови, да не дойде и при вас някой път учителят ви с такъв чувал и ви застави да скриете убития човек. Мислете как трябва да постъпите, защото можете да лежите най-малко 10 години в затвор. Не е лесно човек да говори истината! А можете да преживеете всичко това насън, да видите как се укрива престъпление и как се лежи след това в затвор. Като се събудите, ще кажете: „Добре, че е било сън, а не действителност“. Много от случаите и явленията в живота са от характер, като че насън стават. Който се е пробудил от съня и съзнава нещата, той е на прав път; който не се е пробудил още, той живее несъзнателно и изпитва страх и ужас. Той си казва: „Какво ли ще стане с мене?“ Желая на всички ви да се пробудите от дълбокия сън, в който сте изпаднали, за да разберете, че много от вашите преживявания са фиктивни, а не действителни.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 19 април 1922 г., София.

Закон на кармата

Т. м.

За следния път пишете върху темата: „Мястото на красотата в природата“.

Сега ще говоря върху „Закон на кармата“. Който иска да научи нещо повече по този въпрос, нека чете всичко, каквото е писано и на чуждите езици – немски, френски, английски, италиански. Аз ще засегна въпроса за кармата от гледището на Божествената наука.

Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога. А действието или проявата на този закон започва с поляризирането на човека, т.е. с явяването на двата пола, на двата полюса в света. Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание, на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо, или в най-висока степен казано – съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост. Това са двата полюса в човека.

Казват: „Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание?“ Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механически начин. Обаче дето съществува механическо владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява природата, която изисква от човека доброволна жертва. Тя казва: „Човек за човека е брат и трябва да се жертва за него доброволно, от любов“.

Сега, от окултно гледище, ще определя значението на думата „жертва“. Жертвата подразбира „закон за правилно растене и развиване“. Защо? Защото само това, което расте, което се развива, цъфти и дава плод, може да се жертва. Да се върнем към въпроса за кармата. Как се е явила кармата, т.е. как се е явил законът за кармата? Когато първото съзнание в света е ограничило второто съзнание, явили са се вече условия за кармата. Ще изясня тази мисъл със следния пример. Предоставете си, че природата е поставила двама души, еднакво богати и интелигентни, да търгуват заедно. Те имат нужда един от друг, но въпреки това и в двамата поотделно се явява желание да привлече богатството на другия към себе си. Най-после, единият успява да заграби богатството на другия, който остава без никакви средства. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да стане слуга на онзи, който е успял да заграби всичкото богатство. Значи единият ще бъде господар, а другият – слуга. В този смисъл, господарите в света представят първото съзнание, което по сила взима надмощие над второто съзнание. Слугите пък представят онази категория хора, съзнанието на които се е подчинило на влиянието на първото съзнание. Обаче в самите слуги не е изчезнало още желанието да бъдат господари, да владеят над другите хора. И затова, когато някой господар има много слуги, те започват да се организират, да се събират заедно, да работят за събарянето на господаря си, и един ден те го хващат, налагат го добре и по този начин стават господари, а той – слуга. Така, именно, и съзнанията на хората сменят положенията си, ролите си. Сега, като говоря върху кармата, не мислете, че ще я разберете изведнъж, в всичката ѝ пълнота. Питам: Как се ражда злото между учениците на една школа? Злото между учениците се ражда тогава, когато някой от тях пожелае да бъде господар, да разполага със знанието на другите. Злото се ражда и тогава, когато някой от учениците иска да се наложи на другите: той има някаква идея в себе си и желае всички да приемат тази негова идея. Или някой има известен навик в характера си, известни сили, които непременно иска да прокара между другите. Обаче ученикът трябва да знае, че в природата съществува закон, който регулира действията, проявите на всички живи същества. За всяка сила тя е поставила граници, предели, до които той най-много може да се развива. Дойде ли до тази граница, настъпват вече обратни действия. Докато не знаят вашите вътрешни, интимни намерения за нещо, хората са наклонни да ви слушат, да ви се подчиняват. В който момент узнаят целта, намеренията ви, те веднага започват да ви се противопоставят, да ви противодействат. Това противодействие се явява по силата на закона за самозапазването, за запазване на свободата си. Следователно законът на кармата може да се регулира само когато човек е готов да се самопожертва за другите, да стане техен слуга, да отдаде правото на всяко живо същество. Правото, което искате за себе си, трябва да отдадете и на другите; благото, което желаете за себе си, трябва да желаете и за другите. Всеки има право да развива своя ум, своето сърце, да работи за усилване на волята си, независимо от това, дали той е прост или учен, слуга или господар, беден или богат. Благата на едного са блага за всички; правата на едного са права за всички. Различието седи в това, кой как ще използва и приложи тия блага и права в живота си.

Една опасност съществува за окултните ученици. Тя се заключава в тъй наречения вампиризъм, т.е. изчерпване жизнените сокове на човека. Това могат да правят само ония, които познават окултните закони. Обаче това нещо е абсолютно забранено. Школата, в която сте влезли, абсолютно забранява тунеядството. Изчерпване жизнените сокове на човека не е нищо друго, освен тунеядство. Който си позволи това, той ще носи лошите последствия на своето непослушание. Затова, именно, окултният ученик трябва да бъде високо просветен, да не злоупотребява със силите, които е могъл да развие в себе си.

Много школи поддържат в учениците си вярата, че силата на човека седи в мисълта му. Временно само е така, обаче всъщност силата на човека не е нито в мисълта, нито в чувствата, нито във волята му. Това са само прояви на човека, но те не представят още онзи източник, от който силата излиза. То е все едно да мислите, че всяка проява на любовта е истинската любов, изявена във всичката ѝ пълнота. Някога любовта се проявява по форма, някога – по съдържание, а някога – по смисъл, но тия отделни прояви не са още любовта във всичката ѝ пълнота. Ще ви дам няколко примери, да имате ясна представа за любовта по форма, по съдържание и по смисъл. За пример, някой човек се дави в една река. Покрай реката минава един прост работник и като вижда давещия се, влиза в реката, хваща го за ръката и го извлича на брега. След това той казва на спасения: „Хайде, върви сега у дома си!“ Това е пример за физическа проява на любовта – любов по форма.

Втори пример: Върви по улицата един човек, който от няколко дена наред не е ял нищо. Среща го друг и чете по лицето му, че този човек е гладен, от няколко дена не е ял нищо. Спира го и му предлага да го заведе у дома си, да го нахрани. Завежда го у дома си, угощава го добре и му казва: „Сега вече можеш да си отидеш“. Това е проява на любовта по съдържание.

Трети пример: Запознавате се с един млад, любознателен човек, който иска да учи, да придобива знание. Вие сте учител, свършили сте няколко факултета и предлагате на този млад човек да му помогнете, да му дадете знания. Работите с него година, две и като видите, че той е придобил известни знания, казвате му: „Сега вече можете да продължите знанието си сам. Работете и ще успеете“. Това е проява на любовта по смисъл.

Питам: Мислите ли, че след като сте подали ръка на давещия, или след като сте нахранили гладния, или след като сте дали знания на невежия, животът се е проявил напълно? Не, животът, както и любовта, могат да се проявят напълно само когато човек започне да живее в причинния свят, дето един живее за всички и всички живеят за един. В този свят благото на едного е благо за всички; и благото на всички е благо на едного. Въз основа на този закон, деятелността, както и радостите и скърбите на едно същество, колкото и малко да е то, трябва да бъдат за вас свещени. Това същество може да бъде муха, но и на нея трябва да гледате като на човек. Само по този начин Бог може да се весели. Обаче само Бог може да спира погледа си на дребните, на малките неща. Хората обръщат внимание повече на големите работи.

Сега, понеже вие сте дошли в Школата да учите, не трябва да има ни помен, ни сянка от лъжа. Единственото нещо, което не се прощава на учениците от тази Школа, е лъжата. Всичко може да се извини, но лъжата – никога! Щом дойде до лъжата, пазете се от нея като от огън. Тя е принцип, който може да заведе човека в противоположностите на живота, от които мъчно може да се избави. Като изпадне в трудно, в безизходно положение, човек веднага прибягва до лъжата и казва: „Без лъжа не може“. Не, без истина не може, а без лъжа може. Тъй щото, напишете си следните няколко изречения като ценни правила в живота:

Без Любов не може, но без омраза може.

Без Мъдрост не може, но без глупост може.

Без Истина не може, но без лъжа може.

Щом кажете обратното, че без лъжа не може, ще излезе, че лъжата ражда Истината, а това не е вярно. Щом кажете, че без глупост не може, ще излезе, че глупостта ражда Мъдростта, а това не е вярно.

Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения. Например, слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това са все кармически отношения. Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата. Според този закон, всички хора се намират в близки или в далечни отношения, с цел да се разплатят.

Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. Иначе, ако не знаят какъв е този закон и какво той изисква, те ще създадат помежду си нови кармични отношения, които в бъдеще трябва да се изправят. Например, ако някой господар третира зле своите слуги, в бъдеще той ще стане слуга, а те – негови господари. Дълго време ще трябва да им слугува той, за да се изплати. Тъй щото, когато някой се запитва защо трябва да слугува на хората, ще знае, че причината за това се крие в неговото минало, когато той искал да подчини съзнанието на някои хора, да ги направи свои слуги. А това е абсолютно забранено! Да подчиниш съзнанието на някой човек, това значи да подчиниш Божественото в този човек на себе си, да го направиш твой слуга.

Единственото невъзможно нещо в света е това, именно, да подчините Божественото на човешкото.

За да ликвидира с кармата си, човек трябва да работи върху себе си, да трансформира своите мисли и чувства, да ги преобрази. И теософите говорят за висш и низш манас, за висше и низше съзнание в човека, за духовно и плътско начало, като два полюса в човека. В това, именно,седи работата на човека върху себе си, да се движи от единия полюс в другия, главно от низходящия към възходящия. И наистина, забелязано е, че когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато даде свобода на хората, той ликвидира със своята карма. Ако изисквате от някой ваш приятел да ви обича, да ви покаже любовта си, той ще тури на главата ви юлар, отзад ще ви боде с остен и ще ви пита, съгласни ли сте да ви обича по този начин. Това значи да се създаде карма между двама души. Страшно нещо е законът на кармата! Кармата може да започне даже и от една горчива дума, казана на някой човек при неблагоприятно съчетание на условията. Тази дума може да е казана привидно, деликатно, с усмивка на лице, но щом е горчива, тя произвежда вече своя ефект. Както и да е казана горчивата дума, тя носи със себе си хиляди злини. Следователно, бъдете внимателни към всяко свое чувство, към всяка своя мисъл. Преди да ги изразите, прецедете ги, да не падне с тях заедно нещо нечисто. През какво ще ги прецеждате? През филтри.

От гледището на окултната наука, сърцето, умът и волята на човека са филтри, с които се прецеждат неговите чувства, мисли и действия. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да минат през ума, сърцето и волята на човека, да се филтрират. След като се филтрират, тогава само те могат да се посадят в градината на душата. За да разбере човек кога се е създала карма между двама души, не е нужно той непременно да бъде ясновидец. И без да бъде ясновидец, той ще разбере как и кога се е създала кармата. Достатъчно е човек да направи най-малкото отклонение от закона на Любовта, за да стане веднага поляризиране на мозъка: в едното полушарие на мозъка ще се събере повече енергия, а в другото – по-малко, вследствие на което той ще почне да се гневи, да нагрубява своите приятели. Например, ако в лявата страна на мозъка се събере повече енергия, човек става много любезен, много учтив, но това не е естествена проява. При това положение, забелязва се, че мускулите на дясната страна на лицето започват да се свиват, да се съкращават. И тогава на лицето на този човек се забелязват особени нехармонични движения, които се дължат на дисхармонични мисли, чувства или действия. Ако тия неволни движения на лицето траят по-дълго време, случва се, че устата на човека се изкривява, понеже мускулите от едната страна на лицето се разширяват, а от другата се свиват. Не се минава много време, виждаме, че кармата налага своя печат, било на лицето, било на очите, или другаде някъде. Например, когато човек си служи много с лъжата, някои мускули на лицето се свиват, а лъчът, който излиза от очите му, пада надолу, към центъра на земята. Ако се погледне в огледалото и види този лъч, насочен към земята, той сам няма да се хареса. Сега, като пишете за красотата, ще знаете, че тя се дължи на вътрешната хармония в човека. За да придобие и запази тази красота в себе си, човек трябва да бъде абсолютно чист!

Сега, запишете си още няколко правила за живота, а именно, вложете:

Истината в душите си.

Светлината в умовете си.

Чистотата в сърцата си.

И тъй, запишете тези правила и всяка вечер, преди да си легнете, запитайте се, дали истината е в душата ви, светлината – в ума ви, а чистотата – в сърцето ви. Как ще познаете, дали истината е в душата ви? Ако истината е в душата ви, тя ще ви направи свободни. Ако истината е в душата ви, ще имате широк замах в действията си и ще дадете свобода на себе си и на окръжаващите. Ако светлината е в ума ви, тя ще ви даде знание. Светлината е проводник на знанието. Ако чистотата е в сърцето ви, вие ще бъдете силни във всяко отношение. Понякога вие виждате в близките си някакво криво чувство или някаква погрешка, за което сте готови да ги съдите. Не, според закона на кармата, каквато погрешка видите в близките си, вие сами трябва да се заемете да я изправите. Най-малката погрешка да видите в приятеля си, постарайте се да я изправите. Казвате: „Как можем да изправим чуждите погрешки?“ Ще приведа един пример, който ще ви покаже един от начините за изправяне погрешките на вашите ближни. Един млад момък от Варна отишъл един ден при един евангелист-книжар да си купи някакви книги. Като го видял, книжарят му казал: „Преди няколко седмици един твой приятел дойде при мене да иска пари на заем. Аз му услужих, но ето, толкова време мина вече, и той не ги връща. Такива са твоите приятели!“ – „Колко ти дължи?“ – „Еди-колко си.“ – „Заповядайте, вземете тази сума и считайте, че сметката е уредена. Аз и моят приятел сме едно и също нещо.“ С тази постъпка младият човек доказа, че той и приятелят му са честни хора. Това е благороден характер. Тъй щото, чуете ли някъде да одумват вашия приятел, извадете кесията си, платете вместо него и кажете: „Аз и моят приятел сме едно и също нещо“. Как би постъпил някой човек, който няма този морал в себе си? Като чуе да се говори лошо за приятеля му, той ще каже: „Да, вярно е, моят приятел има тази слабост, той е нехаен малко, но аз ще му поговоря, ще му кажа да плати“. Няма какво да му говориш. Школата, която следвате, не позволява това. При такива случаи тя изисква от ученика да извади кесията си и да плати за своя приятел, да ликвидира с неговата сметка И после, като види приятеля си, нищо да не му казва. Ако приложите този метод, вие ще опитате неговите добри резултати.

Този метод се отнася до онези, които са готови да платят за своя добър приятел, но не и за онзи, който има възможност да плати дълговете си, а оставя приятелите му да плащат вместо него. Това е насилие, изнудване на съвестта на хората, с което си създават негативна карма. Ще дойде ден, когато тия хора ще изгубят своите добри приятели и ще трябва всичко да плащат сами. Ако имате добри приятели, които използвате, за да плащат дълговете ви, вие не сте на прав път. Ще дойде ден, когато Провидението ще ви постави в същото положение: тогава вас ще използват и вие ще плащате двойно, с лихвите. Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже. За такива хора може да се употреби българската поговорка: „Хитрата лисица с двата крака влиза в капана“. С кармата игра не бива. Защо? Кармата е кредитор. Тя не допуща никакво закъснение, нито с половин ден. Тя не прощава нищо: точно ще платите, даже с лихвите. 3начи тя и от лихвите не отстъпва. Строг е кармическият закон. Той отстъпва само след като всичко се изплати.

И тъй, ще знаете, че всички добри мисли и желания на човека се поляризират в една или в друга посока. Като знаете закона за поляризирането, ще видите, че всяко нещо в живота се поляризира. Казвате, например, старо и ново учение. Оставете старото учение да функционира в корените, а новото учение – в клонищата. Старото учение ще послужи за тор на дървото, което ще расте и ще се развива, ще даде плодове, от които ще изникне ново дърво – новото учение. И тогава, според новото учение, кармата няма да внася страх за хората. Защо? Защото ще знаете, че кармата обича смели хора. Бъдете смели, да посрещнете кармата добре, като гост, дошъл в дома ви. Бягате ли от нея, тя ще ви настигне с пръчка и така ще се разправи с вас. Благородство има в кармата. Тя може да ви бие, да ви плюе, но в края на краищата ще ви отмине, без да ви напакости. Тя има мечешки характер. Когато иска да нападне някого, тя обикаля, ходи около него, глади козината си, прави се, че не вижда. Нейната козина става гладка, но кожата на човека отива. Когато не иска да нападне човека, мечката минава покрай него, настръхне, нахохори се, наплюе го и заминава. В този случай кожата на човека остава здрава, но голям страх преживява. За смелия човек кармата е подобна на настръхнала мечка: тя минава покрай него, нахохори се, наплюе го и заминава. Тя казва: „Хайде, от мене да замине!“ Вие ще ѝ благодарите, че не се е докоснала до кожата ви. Че ви е наплюла малко, че страх сте преживели, това нищо не значи. Важно е, че сте останали живи и здрави.

Като знаете това нещо, съобразно него ще разрешавате задачите на своя живот. Когато ви дойде някакво голямо нещастие, кажете: „Моята възлюбена карма се е нахохорила и ме плюе, но повече от това не може да направи“.

Казвате: „Какво трябва да се направи, или как трябва да се живее, за да не се създава карма между хората?“ Ще ви дам един пример, от който вие сами можете да извадите заключение. Представете си два успоредни железни пътя, по които се движат влакове, едните отиват на изток, а другите – на запад, значи в две противоположни посоки. Допуснете, че по едната линия, по която влаковете вървят на изток, се движат 100 трена, на еднакво разстояние един от друг. Ако при това положение влаковете се движат с еднаква бързина, няма опасност от никакво сблъскване между тях. Обаче ако бързината на тия влакове е различна, между тях непременно ще стане сблъскване.

Следователно при закона на кармата не е важно направлението на влаковете, дали отиват на изток или на запад, но важна е бързината. Бързината на движещите се влакове трябва да е еднаква. Значи, когато двама души се движат в еднаква посока, но с различни скорости, между тях непременно ще стане сблъскване. Ако един трен се движи със скорост 100 километра в час, а друг – със скорост 80 километра в час, няма никаква опасност от сблъскване. Но ако първият влак се движи с скорост 80 километра в час, вторият – със скорост сто километра в час, а при това – вечер, тогава има опасност от сблъскване: вторият ще се сблъска с първия. За да не стане сблъскване между тия два трена, вторият трен трябва да намали скоростта на движението си, да стане поне като на първия, но непременно с известно разстояние един от друг.

Сега, докато живеете между хората, не трябва де бъдете нито много умни, нито много глупави. 3ащо? Защото и глупостта, и интелигентността са кармически закони. Ако си много интелигентен, ще се движиш много бързо и ще се сблъскаш с тия, които бавно се движат. Ако си пък много глупав, ще се движиш бавно и ще се сблъскаш с тия, които бързо се движат. И в двата случая ще имате еднакви резултати. Какво трябва да правите тогава? Ще бъдете толкова интелигентни, или толкова глупави, колкото окръжаващата среда. Казвате: „Как и кога трябва човек да проявява интелигентността си?“ Вие трябва да пазите силите си за по-благоприятни времена. Например, ако пред вас се движи трен с по-малка бързина, вие трябва да намалите парата си. Ако пътят ви е свободен, т.е. ако пред вас няма никакъв трен, можете да пуснете всичката пара на трена си и да се движите с каквато скорост желаете.

След две седмици направете извлечение от всичко говорено досега. За същия ден пишете върху темата: „Приложение на кармата в живота“. Днес аз нахвърлих няколко мисли върху кармата, за да можете да развиете темата си, а впоследствие ще говоря още по този въпрос. Като бъдете готови с темата си, всеки сам ще я чете, а останалите ще я критикуват. Критиката пък трябва да бъде по правилата на новото учение. Да критикувате, значи да кажете само това, което е истинно и в което сте напълно сигурни. Критикуването подразбира изнасяне на нещата, както са в природата.

Като пишете темите, като работите върху лекциите, ще употребявате най-много по един час на ден. Колкото се отнася за темите, 20 минути са достатъчни. Когато развивате темата за кармата, спрете се върху следните мисли: Ако си отпред, движи се с голяма бързина! Ако си отзад, движи се с малка бързина! Тази тема представя отговор на някои мисли от новата философия. Обаче тези мисли отчасти само разрешават въпросите. Защо? Защото ако след тебе се движи втори, трети трен, положението вече е друго. В този случай ще имате предвид следните правила: Ако някой се движи пред тебе, дай му път, място, да върви, с каквато скорост иска! Ако ти си отзад, върви с малка бързина! Това са четири важни положения в живота, които всякога трябва да имате предвид. Следователно, когато ученикът иска да му се даде право, да върви напред и да се движи бързо, казвам: Учителят не може да даде право на ученика си да се движи с голяма бързина. Докато сте ученици в Школата, движете се с малка скорост. Ако сте свършили вече Школата, пуснете всичката си пара и се движете с каквато скорост искате. Ако има някой пред вас, не бързайте, намалете скоростта си. Който е отпред, той може да се движи с голяма бързина. Който е отзад, той трябва да се движи с малка бързина.

Това са символи, които вие трябва да превърнете в живи дела. На какво съответства голямата бързина? На добродетелта. Значи бъдете бързи в доброто, т.е. ходете отпред! Бъдете бавни в злото, т.е. ходете отзад! Това е превод на явленията в живота и в природата. С други думи казано: Явленията от физическия свят трябва да се превеждат с езика на духовния свят. И обратно: Явленията от духовния свят трябва да се превеждат с езика на физическия свят. Само тогава нещата ще станат ясни. Значи голямата скорост означава добродетелта, а малката скорост – злото. Който се гневи, той трябва да знае, че е отзад и ще се движи бавно.

В бъдеще, ако между вас възникнат някакви важни жизнени въпроси, можете да ги написвате и да отделяме част от времето за разискване върху тях

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 26 април 1922 г., София.

Красотата в природата

Т. м.

(Четоха се темите върху красотата.)

Питам: Какво нещо е красотата? Красотата чувства ли се, или се вижда? Как бихте нарисували едно красиво лице? Какви са чертите на красивото лице? Като гледате някои хора в известно положение, например в мълчание, те са красиви; като се засмеят, стават грозни. Други хора пък тъкмо обратно: като се засмеят, стават красиви, а като мълчат, са грозни. Как ще си обясните това нещо? Представете си едно кръгло, валчесто лице, с малки очи, поставени близо до носа. Красиво лице ли е това? Не е красиво. Красиво ли ще бъде лицето, ако очите са далеч от носа? И това лице не е красиво. Ами какво ще кажете тогава за едно голямо, кръгло лице, с големи или с малки уши? Ще кажете, че и това лице не е красиво. Колко големи трябва да бъдат ушите на това лице? Като не харесвате това или онова лице, туй показва, че вие имате в себе си известна мярка, известен мащаб, с който мерите нещата. Тъй щото, за всеки даден случай, за вас е важно не какво са казали разните автори за красотата, но какво е вашето вътрешно разбиране. Мнението на разните автори ще послужи за обяснение, за допълнение на вашето. Хората се стремят към красотата, разбират я, но като ги запитат в какво седи красотата, какви са външните ѝ признаци, нищо определено не казват. Красиво лице е това, което при всички условия на живота запазва своите основни черти: дали е скръбен или радостен, сериозен или весел, основните черти на красивия човек всякога остават едни и същи. Ако очите на някой човек са малки и поставени близо до носа, това говори за слаба впечатлителност. Малките очи са признак на скъперничество. Големите очи са признак на разсипничество. С други думи казано: хора с малки очи са бедни; хора с големи очи са богати, затова могат да пилеят, да разсипват богатството си.

Изобщо, красиво лице е това, между частите на което има пълна съразмерност, правилно съотношение. Например, челото, носът и брадата трябва да съставят по една трета част от цялото лице. При това, формата на лицето не трябва да бъде съвсем кръгла, а малко крушообразна, заострена. Когато видите някое много кръгло лице, това се дължи на известно количество мазнини, натрупани около брадата. Вследствие на този излишък от мазнини, лицето губи от красотата си. Днес всички хора се стремят към красота, но външната, видимата красота е създала големи злини в света. Красотата трябва да бъде вътрешна, а не външна. Вътрешната красота подразбира пластично, живо лице. Красивото лице подразбира още вътрешна дълбочина, голяма чувствителност и благородство на душата. В красивото лице трябва да преодоляват кривите, а не правите линии. Правите линии показват, че в даден човек преобладава електричеството; кривите линии показват, че в даден човек преобладава магнетизма. Някои хора имат красиви чела, но носът, брадата и ушите им не си красиви. За да се определи кое чело, кой нос, коя уста, коя брада, кои уши са красиви, правилни, човек трябва да си послужи с онази строго отмерена, в математическо и геометрическо отношение, мярка на природата. Който се стреми към красив вътрешен живот, той ще придобие тази красота и върху лицето си. Например, благородството, чистотата и нежността придават мекота и яснота на очите. Ако пък в някой човек преобладават личните чувства, те придават на очите му яснота, но тази яснота е лишена от мек елемент. Тези очи са груби, неподвижни. Изобщо, очите играят важна роля в живота на човека. Ето защо, когато в ума ви проникне някоя отрицателна мисъл, или в сърцето ви някое грубо или горчиво чувство, постарайте се, като ученици, да ги отстраните от себе си. Вземете чука в ръката си, както майсторът-скулптор, и ги дялайте, обработвайте, докато се напълно смекчат. За тази цел се изисква голямо самообладание. Самообладание се изисква не само от учениците, но и от учителите. Сегашните учители по музика се дразнят, гневят на учениците си, когато взимат фалшиви тонове. Ако може да запази нужното самообладание и присъствие на духа, учителят ще може лесно да коригира учениците си. Под влияние на неговото спокойствие и най-неспособният ученик ще може да изправи гласа си и да пее хубаво. Когато учителят се гневи, тоновете се съкратяват и гласът излиза фалшив.

Сега, като говоря за красотата, аз имам предвид човешката душа, която, сама по себе си, е красива. Красотата на душата непременно трябва да се излее в някаква форма. При това, всяка форма е толкова по-красива, колкото е по-близо до Истината. Например, вашите теми за красотата бяха хубави, но по външен израз. Вътрешно, т.е. по съдържание и смисъл, те не бяха толкова красиви, защото не съдържаха в себе си Истината. Първото нещо, което се изисква от ученика, е да даде място на Истината в себе си. Всяко нещо, което съдържа в себе си Истината, без никакви прибавки, без никакви преувеличавания и намалявания, е красиво.

Ще ви дам няколко правила, да знаете как да пишете темите. Като започнете да пишете, успокойте се добре. След това прочетете работата си на глас, високо, да видите как ще се отрази върху ухото ви. Освен това, проследете как се отразява върху ума ви и върху симпатичната нервна система. Ако и на двете места се отразява хармонично, темата е добре написана. Прочетете темата си 2–3 пъти наред, да видите как ще прозвучи на слуха ви. Ако на вашите уши се отрази добре, ще се отрази добре и върху ушите на другите. Ако на вашите уши не прозвучи добре, няма да прозвучи добре и на ушите на вашите ближни. Ние изискваме от учениците нещо звучно, приятно за слушане. Всяко нещо, което е приятно, звучно за вашите уши, ще бъде слушано и от нас. Освен това, учете се да пишете кратко, но отчетливо и идейно. При свободно време, ще ви дам образец от една и съща идея, изразена в три различни форми, да видим коя от трите форми ще бъде най-права. Тя ще бъде и най-красива. Значи всяка идея може да се изрази по три различни начина. Добре е да четете красиви описания, да се развива вашия вкус към красивото, към изящното. Една красива история е животът на мосифа(Йосифа?) в Библията. Добре е всеки да прочете тази история.

Сега ще ви дам образец за една идея, изразена в три различни форми, а именно – идеята за живота. И затова казвам: Светлината носи живот. Любовта носи живот. Истината носи живот. В такъв случай, какъв е животът, който светлината носи? Какъв е животът, който любовта носи? Какъв е животът, който истината носи? При това, може ли истината направо да носи живота? Все има някакво различие между живота, който светлината, любовта и истината носят. Следователно обект на истината е свободата. Обект на светлината е знанието. Обект на любовта е животът. Като казваме, че светлината носи живота, ние взимаме светлината като необходимо условие на човека да учи. За да учи, той трябва да има любов. Значи светлината извиква живот за знанието, да даде свобода на хората. Също така и истината извиква живота.

И тъй, в бъдеще, като пишете темите си, ще ги четете няколко пъти и ако нещо не ви харесва, ще го коригирате. Щом прочетете темата си и тя прозвучи приятно на ухото ви, ще я четете в клас и ще видите, че ще се хареса на всички. При това, ще пишете бавно, спокойно, без бързане. Окултната школа изисква от учениците си геометрическа точност. Листата, на които ще пишете, могат да бъдат малки или големи, според желанието ви, но непременно правилни. Формата може да бъде триъгълна, четириъгълна или каква да е, но непременно правилна. Също така темите ви трябва да бъдат чисто, красиво неписани. Не е достатъчно само да се говори за красотата, но трябва и да се постъпва красиво. Мнозина започват да пишат красиво, четливо, а към края се отегчават и почеркът им става нечетлив, нервен. Това показва, че са несъгласни със себе си. Това говори още и за известни недъзи в тях Затова борете се с тия недъзи, докато преодолеете.

Казвам: Запомнете всички правила, които ви дадох за писането, и ги прилагайте. Вие трябва да знаете, че всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка на човека, били те добри или лоши, се отпечатват в съзнанието му и указват своето влияние върху него. И по този начин, от некрасивите, от отрицателните работи, вие ще разберете красивото, възвишеното и положителното в живота.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 3 май 1922 г., София.

Закон за енергиите

Т. м.

(Четоха се темите върху „Приложението на кармата в живота“.)

Темите ви представят теоретическата страна на въпроса за кармата.

Често се говори за физическия живот, за физическото тяло на човека. Какво представя физическото тяло? Физическото тяло е проводник, т.е. Велика инсталация на силите в природата. Чрез тази инсталация минават двата вида природни сили: положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. Засега вашите тела не са физически тонирани: едни от вас са положителни, а други – отрицателни, т.е. едни имат в себе си повече положително електричество, а други – повече отрицателно електричество. Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат. Ако влязат в разговор помежду си, след раздялата те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство. Ако в дадения случай единият от тях не може да превърне положителното електричество в отрицателно, тогава те трябва съзнателно да се разделят, временно поне, и всеки от тях да потърси за себе си другар с електричество, противоположно на своето. Иначе във всеки едного ще се събуди някакво враждебно чувство по отношение на другия, вследствие на което той ще прояви активност в характера си. И най-после, като резултат на тази активност, ще дойде грубостта. Дали този човек е мъж или жена, безразлично, той ще изяви своята грубост, понеже електричеството се движи по къси линии. А грубостта се проявява по най-късите линии. Ако се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те пак ще се отблъснат, вследствие на което между тях ще се яви известно недоволство, съмнение, страх. Те ще се страхуват един от друг. Следователно, когато се срещнат двама души с положително електричество в себе си, те ще станат толкова активни, че ще се бият, ще се дуелират помежду си. Ако пък се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те няма да се бият, няма да се дуелират, от страх за живота си, но между тях ще се яви лицемерие, измама. Единият от тях ще гледа по околен път, чрез измама, така да обвърже другия, че да му отмъсти.

Тъй щото, който иска да се дуелира с някого, той трябва да знае, че и в двамата електричеството е положително. Обаче когато се срещнете с някой човек и във вас се роди страх, съмнение, лицемерие, ще знаете, че и в двамата електричеството е отрицателно. Ако се срещнете с човек, в когото електричеството е противоположно на вашето, вие ще се обичате.

Каквото е отношението между двама души с еднакви електричества, такова е отношението на човека към самия себе си, когато двете половини на мозъка са с еднакво или с противоположно електричество. За да бъде човек добре, хармонично разположен, в двете половини на мозъка му трябва да има противоположно електричество. Оттам, и при срещата на двама души с еднакво или разнородно електричество в мозъка, се пораждат хармонични или дисхармонични отношения. За пример, ако и в двамата електричеството в дясната половина на мозъка е положително, те ще бъдат груби един към друг; ако в лявото полушарие на мозъка и в двамата е събрано отрицателно електричество, те ще бъдат подозрителни един към друг. Мнозина се смущават от мисълта, какво ще правят с отрицателното електричество, ако не могат да го впрегнат на работа.

Ще преведа един пример от вашия живот, да видите по какъв начин можете да приложите закона за асимилиране на тази излишна енергия. Предоставете си, че една от ученичките в класа е по-силна и привлича към себе си други две. Обаче тя обича едната от тях повече и с нея дружи, с нея се разговаря повече, а другата стои настрана. Двете приятелки, които повече се обичат, взаимно асимилират своето електричество; във втората, обаче, която е по-малко обичана, остава част от енергията ѝ неизползувана, вследствие на което се събира или в дясната, или в лявата част на тялото ѝ. Ако тази енергия остане в дясната половина на тялото ѝ, тя огрубява; ако остане в лявата половина, тя става недоволна, подозрителна към себе си и към близките си. Какво трябва да направи, за да се излекува от това положение? Тя трябва да намери друга приятелка, която прямо нея да обича. Само по този начин излишната енергия в организъма ѝ ще се асимилира.

Сега, като знаете този закон, ще бъдете много внимателни, няма да злоупотребявате с него. Който злоупотребява с този закон, той ще бъде толкова строго наказан, както никога в живота си. Като знаете закона, ще си служите с него само за добро. Всеки в себе си трябва да даде честна дума, че никога няма да злоупотреби с този закон. В какво седи злоупотреблението с него? Човек може да злоупотреби с този закон, когато съзнателно отправи към някого своето положително електричество. С това той увеличава количеството на същото електричество в дадения човек, вследствие на което усилва неговата грубост и го докарва до ожесточаване, до озлобяване.

Когато дясната страна на някой човек е положително наелектризирана, той трябва да намери такъв приятел, лявата страна на когото да има противоположно електричество на неговото, за да могат двата рода електричество взаимно да са неутрализират. Как може да стане това неутрализиране? Единият от тях трябва да постави лявата си ръка върху дясната страна на другия, а той – дясната си ръка върху лявата част на главата на своя приятел, и няма да забележат как ще придобият разположение. Това може да се постигне и с хващане на ръцете само. Целта е да се трансформират енергиите и в двамата. Вие можете да правите този опит, да видите как работи този закон. Ще правите опита, когато сте неразположени. При това, всякога ще го прилагате по две другарки, по две сестри заедно, или по двама другари или братя. Като казвам, че ще се хващате за ръце сестри със сестри и братя помежду си, имам пред вид различните принципи, които действат в природата: Любов с Любов, Мъдрост с Мъдрост.

Като гледам как сте наредени на столовете, намирам, че законът не е спазен. Учениците в училищата трябва да се нареждат така, че помежду им да има пълна хармония. Като ученици на окултна школа, вие трябва да знаете закона за трансформиране на енергиите и да го прилагате на място. Ако срещнете човек с противоположни на вас сили, с което нарушава вашия вътрешен мир, стойте далеч от него. Ако не можете физически да се отдалечите от него, мислено се отдалечете. Как ще стане това? Като си представите мислено известно разстояние. Значи, когато сядате някъде или когато се събирате на разговор, когато общувате помежду си, всякога спазвайте закона на симпатията. Щом двама души си симпатизират, между тях ще има пълна хармония: когато единият мисли, и другият ще мисли. Няма ли симпатия помежду им, единият ще мисли, а другият ще чувства. Това разногласие на силите създава между тях ред дисхармонични състояния. За да има хармония между двама души, те едновременно трябва да мислят, да чувстват и да действат. При това, ако единият мисли, чувства и действа положително, в това време енергиите на другия трябва да бъдат отрицателни.

Тъй щото, ще правите този опит за регулиране силите на тялото си. Ако имате резултати, ще ви дам и други опити. (– „Кои са признаците, по които можем да познаем кога има излишък от електричество в лявата, и кога – в дясната страна?“) Когато човек е готов да се кара с всеки, когото срещне на пътя си, това показва, че в дясната страна на мозъка му има излишък от електричество. Когато човек е неразположен духом, когато изпадне в песимистическо състояние, това показва, че в лявото полушарие на мозъка му има излишък от електричество. Това се отнася до енергиите на физическото тяло. Същото може да се каже и за енергиите в астралния и в духовния свят. Ще правите опити за урегулиране на тези енергии и ще следите за техните резултати. Не мислете, че от един опит само ще имате някакви резултати. 100 опита може да направите и едва да получите микроскопически резултат. С тези опити се цели да се развие съзнанието ви, да се кали волята. Като казвам, че електричеството се събира в дясното или лявото полушарие на мозъка, имам предвид общото положение. Иначе електричеството може да се събира в някои специални центрове на мозъка, но пак, или в лявата, или в дясната страна. Щом сте неразположени, ще знаете, че имате излишък на електричество и ще го впрегнете на работа. Как ще впрегнете това електричество на работа? Ще намерите някоя ваша другарка, било от класа, или вън от класа, която да е почти на еднакво развитие с вас, и ще направите опита върху нея. Като направите опита, ще имате двойна полза: от една страна вие сами ще се освободите от излишното електричество, а от друга страна ще помогнете на вашата другарка да върви в правия път, в който и вие вървите. Обаче ако направите този опит с лице, което върви в противоположно на вас направление, вие ще се свържете с него и ще преживеете някакво противоречие.

Сега, като на ученици, налага ви се често да правите този опит, защото като не изпълнявате още законите, както трябва, в мозъка ви се събира излишък от електричество, с което непременно трябва разумно да се справите. Този излишък от енергия представя изостанал багаж от миналото, какъвто остава от богатите хора, които много готвят, а малко ядат. Като остане ядене, което не може да се използва, то започва да вкисва и слугите се виждат принудени да го изхвърлят навън. Вследствие натрупването на излишно електричество в мозъка, същият процес става и в целия човешки организъм. Тук-таме се извършват процеси на вкисване, на разлагане, а дето има вкисване, там всякога става разрушаване. Когато в едната или в другата страна на мозъка ви се натрупа голямо количество електричество, вие сами можете да си въздействате.

Например, ако електричеството е натрупано в дясното полушарие на мозъка, няма да гладите главата си с дясната ръка, за да не усилите състоянието си, но ще гладите дясната страна на главата си с лявата ръка, И обратно: ако имате излишък от електричество в лявата страна на главата си, ще я гладите с дясната си ръка. При този опит ще забележите едно успокояване и състоянието ви ще се смени. Ето защо, лятно време, когато слънцето силно пече върху главата ви, гладете косата си с двете си ръце. Чрез ръцете си вие ще отнемете електричеството от мозъка си и ще избегнете всякакъв слънчев удар. Правете този опит и при най-слабо възбуждение, да видите какви резултати ще имате. Има много школи по света, които използват тия методи и правила за магнетизиране, за тониране, но като не знаят точно законите, с които разумната природа си служи, те правят големи пакости на учениците си.

Окултният ученик не трябва да позволява да го хипнотизират. Който иска да ви даде пари, той не трябва да ви иска полица. Щом иска да ви услужи, нека ви даде на доверие. Иска ли полица, никакви пари не взимайте назаем. За предпочитане е гладен да ходите, но по никой начин не подписвайте полица. Окултната школа препоръчва на учениците си: Ако някой може да даде пари назаем без запис, без полица, вземете тези пари, услужете си с тях и върнете ги навреме.

Сега, аз искам от вас следното нещо: Да бъдете искрени към себе си, към своята душа. Всяка сутрин, в продължение на две седмици, със ставането си още, задайте си въпроса: „Искрен ли съм спрямо душата си? Готов ли съм през целия ден да извърша всичко онова, което душата ми желае и нашепва? И ако сгреша нещо, готов ли съм, без да се оправдавам, да се извиня пред нея, да кажа истината, както е в действителност?“ Значи щом направите някаква погрешка, нито я намалявайте, нито я увеличавайте, но констатирайте я пред душата си, както е, както и природата я констатирала. Тази искреност спрямо душата ви е необходимо условие за развиване и пробуждане на съзнанието ви, да схващате нещата правилно, без никакво увеличаване или намаляване. Под думата „душа“ разбирам Божественото начало в човека, висшата му проява на физическия свят.

Като ви давам ред опити, обръщам вниманието ви върху искреността с цел да няма никакви злоупотребления. Защо не трябва да се злоупотребява с тях? Защото всички опити в Школата трябва да стават доброволно и съзнателно. Например, когато поставяте ръката си върху главата на някой човек, вие трябва да знаете, взимате ли нещо от него, или давате. Ако взимате нещо, трябва да знаете, ще ви ползва ли това, което взимате. Ако давате, пак трябва да знаете, ще се ползва ли нещо от полученото онзи, който взима. Ако това, което давате, никому не принася полза, и ако това, което взимате, не ви принася никаква полза, тогава и даването, и взимането са безпредметни. За да се осмисли и добре използва и даването, и взимането, човек трябва да благодари. Енергията, която тече през онзи, който дава, и през този, който взима, е Божествена и за нея се държи сметка. Тя не може и не трябва напразно да се изразходва. Природата разполага с точни часовници, които отбелязват колко и за кого се изразходва тази енергия. Не само това, но природата следи и колко енергия изтича от мозъка, колко – от ръцете на човека и т.н. Природата е велика инсталация на енергии и държи точна сметка за всичко, което се изразходва. Тя следи още и за резултатите, които се получават при изразходването на тази енергия. Последното е особено необходимо, защото резултатите, именно, дават възможност на тази енергия да добие отглас в общото Битие. Следователно достатъчно е да турите ръката си върху някоя глава, за да знаят вече точния резултат на вашата работа и да ви държат отговорен фактор за това. Аз не казвам това, за да ви наплаша, но да знаете, че за всяка работа, която вършите, се държи сметка и да бъдете внимателни. Работете принципиално, съзнателно, а не от страх. Подтикът за вашата душа трябва да бъде в съгласие, в хармония с Бога, с Великото в света. Това значи разумна работа.

Сега, може да са останали някои тъмни въпроси за вас, но ще знаете, че те се обясняват чрез опитите. Ако трябва много да се говори, за да се обяснят тези опити, тогава знайте, че многото говорене често обременява човека. Това, което днес е тъмно за вас, утре, като изгрее слънцето, ще стане ясно, светло. Без страх в Любовта безгранична!

И затова, като се натъкнете на някой тъмен въпрос, питайте, да ви се обясни. Ако не питате, вие ще се заблудите, защото едновременно с учениците от Бялото Братство ще ви посещават ученици от черната ложа. Каквото и да става с вас, който и да ви посещава, не се страхувайте, не се плашете от тъмнината. И тя има свои закони, които по обратен път ще изучавате, като вървите от светлината към тъмнината и от тъмнината към светлината.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 10 май 1922 г., София.

Методи за чистене

Т. м.

Четоха се останалите теми върху: „Приложението на кармата в живота“.

Сега ще дам един пример за обяснение на кармата. Един млад момък отива с другари да се повесели. Влизат в една кръчма и започват да пият. Младият момък за пръв път пие, вследствие на което скоро се напива и забелязва, че не може да владее тялото си, едва се държи на краката си. Напили се добре, всички заедно излизат от кръчмата. Улиците са кални, понеже наскоро е валял дъжд. Младият момък започва да залита из улиците: тук падне, там падне, цял се окаля. Докато стигне до дома си, той изтрезнява, но вече е цял окалян. Калта, това е кармата на неговия живот, от която той трябва да се изчисти.

Аз не се спирам върху причините, как и защо е пил с другарите си, как се е окалял. Можете да кажете, че той не е желал да пие, че другарите му го подвели и т.н. Важният въпрос е, как може този момък да изчисти дрехите си от калта, как може да изчисти сърцето си от желанието да пие питиета, от които да губи съзнанието си. Затова ще ви дам три метода, чрез които можете да се чистите: чрез утаяване, чрез филтриране или прецеждане и чрез дестилация или изпаряване. Как ще познаете при какви случаи да приложите първия, при какви – втория или третия метод за чистене? Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин: чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти. В този случай земните пластове са филтрите, които пречистват водата. Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. В движението си надолу водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуща водата надолу, и тук тя спира движението си. Като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход и излиза на повърхността на земята. Щом излезе на повърхността, тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. Значи при филтрирането скръбта е в началото, а радостта – в края.

Филтрирането, което се състои в потъване в материята, в пречистване и излизане на повърхността, е метод за ликвидиране с кармата. Утаяването е подобен процес на филтрирането, но придружен с по-малко скърби и страдания. Колкото по-големи са скърбите и страданията, толкова и пречистването е по-голямо. Друг важен метод за пречистване е изпаряването, или дестилацията. При изпаряването радостта е в началото, а скръбта – на края. Защо тук процесът е обратен? Когато водата се нагрява, водните пари се отделят и отиват нагоре в пространството, към Бога. Тогава водните капчици се радват, че се освободили от грехове, от страдания. Водната капка разперва крилцата си и хвръква нагоре. Но по пътя си тя среща студено течение и веднага изстива, сгъстява се и отново пада надолу. Катo падне долу, тя се окаля и започва да скърби, да страда. Тя не разбира, че при падането си е допринесла някому добро. И вие, като водата, сте изложени на пречистване по тия два метода. Като се филтрирате, вие първо скърбите, а после се радвате. Като се изпарявате, първо се радвате, а после скърбите. Следователно, когато започнете да скърбите при изпаряването си, не пресичайте скръбта си, а продължете нататък: влезте дълбоко в земята да се пречистите. И после излезте на другия край, т.е. на повърхността на земята, дето ви очаква радост и веселие. Тъй щото, като съедините двата края на страданието и двата края на радостта, ще образувате един кръг, в който животът ще протече. Който не разбира закона, той вижда, че скърбите се сменят с радости и радостите – със скърби, но няма да знае защо става това.

Питам: Кой от двата метода ще изберете за себе си? Филтрирането е метод за сърцето, а изпаряването – за ума. Обаче от време на време тия два метода ще се кръстосват, а именно: умът ще се пречиства чрез филтриране, а сърцето – чрез изпаряване. Но умът се пречиства главно чрез изпаряване, затова хората казват: „Тия мисли трябва да се изпарят от главата на човека, да излязат навън“, за да се образува между чувствата и ума му един непреривен кръг на движение. Когато се подложи на един от тия два метода, човек започва вече да проглежда. Опасно е, обаче, когато той дойде в застой, дето не става нито филтриране, нито изпаряване. В обществото този процес се нарича „индиферентност“. Някой казва, че е индиферентен,че не иска да знае какво ще му се случи. Не, човек трябва да се интересува от това, което става вън и вътре в него; той даже трябва да знае, да предвижда какво може да му се случи.

Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае. За пример, има кармически страдания, които идат като последствия на миналото. Обаче има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Предоставете си, че туряте в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете. Почивате и размишлявате върху разни философски въпроси: Как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда. Изваждате шишето и виждате, че е празно; в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода.

Друг пример за кармата. Взимате една голяма кошница и туряте в нея 70–80 килограма хляб, който трябва да носите на гърба си, но пътят ви е дълъг, 40–50 километра. За да не плащате на някой човек да ви помогне, от желание за повече печалби, вие се нагърбвате сами да носите кошницата с хляб. По пътя срещате деца, на които непременно трябва да дадете от хляба си, да ви олекне. Не дадете ли, гърбът ви ще се охлузи. Значи в дадения случай ще изпразните кошницата, за да не дойдат страданията. Когато сте на чешмата, там пък ще пълните шишетата си, да не страдате от жажда. Докато сте богати, докато на гърба си носите пълна кошница с хляб, ще раздавате наляво–надясно. За себе си ще задържите само един хляб. Само така можете да бъдете доволни и щастливи. Значи две причини има за страданията и нещастията на хората: първата причина е тази, че след като са били на чешмата, те са забравили да напълнят шишетата си с вода. Втората причина за страданията е, че след като са носили пълна кошница с хляб на гърба си, никому не са дали от него. Тъй щото, когато дойдат страданията и за вас, като ученици, не е достатъчно само да спорите и да философствате защо идат страданията, но задайте си въпроса ребром, защо страдате: Дали не сте напълнили шишетата си с вода, или не сте раздали на бедните от вашия хляб? Кармата на човека не би се явила, ако в най-близкия момент на настоящето не се създаде за това някаква причина.

Казвате : „Коя е причината да дойде кармата в живота на човека?“ Когато човек изгуби любовта си, кармата дохожда на нейно място. Когато човек изгуби радостта си, скръбта дохожда на нейно място. Когато човек изгуби правдата, безправието дохожда на нейно място. Когато човек изгуби милосърдието си, страхът и насилието дохождат на негово място. Следователно недъзите в човека показват какво му липсва, т.е. какво е изгубил той в живота си. И тогава, приложи ли човек безправието, насилието, жестокостта, веднага кармата се явява. Забелязано е, че всеки, който изгубва любовта си, иска да я завладее чрез насилие. Обаче закон е: Всеки, който се опита да завладее любовта или да наложи нещо на душата на някого чрез насилие, той налага същото и върху себе си. Защо? Защото формите на насилието, на ограничението, които някой налага на своите ближни, представят затвори, в които един ден и той сам ще попадне.

За изяснение на тази мисъл, ще преведа следния окултен разказ. В древността още, живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките. За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, отдето мишките излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на земята във формата на мишка, да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, дето били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, натъкнал се на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал той да влезе в капана, да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение? Този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, на свой ред да опита какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода. Казвам: Не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете. Той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроба даже, вие ще изпитате капана. Ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата. В каквото положение и да сте, додето и да сте стигнали, ще ви върнат да изплатите дълговете си и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате. Те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати. Това подразбира българската пословица: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Всеки ще пожъне това, което някога е посял.

Тъй щото, не мислете, че няма връщане, т.е. деградиране. Ако ангелите, които бяха толкова по-високо от хората, при съгрешаването си паднаха и изгубиха светлината си, какво остава за хората? Този закон се отнася до всички живи същества, от най-малките до най-големите. В него няма никакви изключения. Затова, именно, ако искате да ликвидирате със закона на кармата, дръжте се за Божественият закон, за закона на Божествената Любов. С кармата си не се борете, нито мислете за нея, за да не я предизвикате. Мислете за Любовта и работете с нея като единствено средство, като единствено условие, чрез което можете да ликвидирате с кармата си. Някой казва, че сам може да ликвидира със своята карма. Всеки може да ликвидира с кармата си при условие да приложи Любовта в живота си. За тази цел той трябва да се запита, обича ли всички същества еднакво. Това може да се постигне, когато гледате на хората като на същества, в които Божественото се проявява. Например, срещате един престъпник, който извършил ред престъпления и за когото цялото общество говори лошо. В това време, обаче, дохожда една жена, която говори добре за него и счита, че той е добър човек. Защо тази жена мисли добре за разбойника? Защото някога този човек я спасил от явна смърт. Един ден, когато пътувала през една гора, тя срещнала мечка, която се готвила да се хвърли върху нея и да я разкъса. В този момент разбойникът се притекъл към жената и я спасил. Значи в този момент, в разбойника се е проявило Божественото, заради което тази жена го счита за добър човек. Тъй щото, обичайте всички хора за Божественото в тях! Когато Божественото присъства в човека, и най-лошият, и престъпникът могат да извършат някакво добро, велико дело. Когато Божественото отсъства от човека, и най-добрият може да извърши някакво престъпление. Трябва ли тогава този човек да минава пред хората за лош? Моментната проява не прави още човека нито добър, нито лош.

Питам: Какво разбрахте от двата примера за празното шише и за пълната кошница с хляб? Кое е по-хубаво: да дава човек, или да взима? Да учи хората, или него да учат? Да люби, или да го любят? Ще кажете, че е по-добре да любиш. Значи, който люби, той изпитва приятност. Приятно ли е на онзи, когото любят? Какво ще стане, ако и той иска да люби? Единият ще дава, и другият ще дава. В края на краищата двамата ще се скарат. Ако пък и двамата искат да бъдат обичани, това значи и двамата да имат желание да взимат. Какво ще стане тогава? Те пак ще се скарат. Помислете върху въпроса: Какво значи да любиш и да те любят? Или какво значи да даваш, или да взимаш? Като дойдете следния път в клас, ще отговорите устно на този въпрос, без да пишете нещо.

И тъй, от чисто окултно гледище вие трябва да си изясните въпроса, какво значи взимане и какво – даване. Всяка мисъл, всяко чувство във вас трябва да бъде строго определено. Когато любите, трябва да любите без принуждение. Когато ви любят, трябва да ви любят без насилие. Когото любят, той прави услуга на онзи, който го люби. Който люби пък, той има нужда да го разтоварят, да му олекне. С други думи казано: който люби, той иска да даде част от товара си на онзи, когото люби. Той му казва: Понеже виждам, че си силен, искам да туря част от товара си на твоя гръб. Радвам се, че си ме намерил достоен да взема половината от твоя товар. Да любиш и да те любят, на окултен език подразбира правилно разпределение на товара между двама души. Отношенията между тия двама души представят примерите с празното шише и пълния кош. Ако шишето ти е празно, ще оставиш другия да ти сипе в него вода; ако кошницата ти е пълна с хляб, ще раздаваш от нея на ония, които нищо нямат. Тези две положения трябва да пазите, за да създадете помежду си взаимни отношения на почит и уважение. Много хора нямат почит и уважение нито към себе си, нито към другите. Първо човек трябва да има почит към себе си, към своето висше съзнание, към душата си, а тогава и към другите, т.е. към окръжаващите. Когато имате котка в дома си, какво правите с нея? Хващате я за ушите, за опашката, милвате я и тя ту се сърди, иска да ви одраска, ту се примирява. Обаче ако постъпите с човека, както с котката, той ще се обиди. Затова, когато дойдете до човека, вие няма да изразите любовта си към него, както към котката. Любовта към котката и любовта към човека се различават. Любовта към човека почива на строго определени математически отношения. Ако двама души, които се обичат, спазват тия отношения, между тях ще настъпи хармония. Днес, като се срещнат двама души, единият от тях ще си помисли: „Аз съм по-учен“; или: „Аз съм по-висок, по-богат“ и т.н. В отговор на това другият ще си помисли: „Аз пък съм по-умен“, или по-добър, или по-дебел и т.н. Вследствие на тия сравнения, между двамата ще се роди една вътрешна борба, едно състезание, което ще развали отношенията им.

Питам: На какво се дължи дисхармонията в отношенията на съвременните хора? Тя се дължи на факта, че те поставят любовта си на почва на знание, на богатство и т.н. Едно трябва да имате предвид: Любовта е строго определен закон, който не зависи от никакви социални отношения. Той може да се опита. Нито учението, нито силата, нито богатството могат да задържат любовта. Това виждате на всяка стъпка в живота. Покажете един човек, който, като има сила, знание или богатства, да е щастлив. Мнозина мислят, че като влязат в живота, Любовта ще направи изключение за тях. Не, Любовта за никого не прави изключения. Всеки човек в живота е обикновена запетая, турена на своето място. Запетаята е знак за малка почивка, но често тази запетая може да бъде турена там, дето няма нужда от почивка. Най-малката любов на физическия свят представя най-малката почивка, да поеме човек малко въздух, след като се е уморил. Или най-малкото впечатление, което човек получава на физическия свят, представя най-малката любов.

Сега, като ви говоря за новите възгледи на живота, ни най-малко нямам предвид моментално да ликвидирате със старото, т.е. да го разрушите. Старото ще остане за тор, върху който ще садите новото. Върху старото дърво ще присаждате нови клончета. Тъй щото, вие трябва да изучавате как се садят, как се присаждат новите семена и новите присадки. Ако речете изведнъж да разрушите старото, вие ще спънете своята еволюция. Как ще отхвърлите старото, което е израз на миналата деятелност на толкова велики, гениални хора? Великите хора са израз на деятелността на цялото човечество. За да се роди един велик човек на земята, множество монади от духовния свят трябва да се съединят на едно място и да отправят към него своята деятелност и сила. Както дървото чрез плода си изпраща свой посланик в друго някое дърво, така безброй възвишени монади или души, като действат колективно, изпращат, т.е. съсредоточават своята интелигентност към един човек или към един учител на земята, и той става велик. В това отношение, всеки човек, колкото обикновен да е, представя колективитет от души. Като знаете това, всеки трябва съзнателно да работи върху себе си, защото и на него ще дойде ред да влезе в това колело. За всеки ще дойде определеното време, да се запали. За тази цел той трябва да приготви в себе си нужното количество огън. Този огън се подклажда от опитностите, които човек събира. Без тези опитности,нищо не може да се постигне. Какво правите вие? Като видите една запалена свещ, искате и вие да се запалите. Не бързайте! Като се движи колелото, ще дойде ред и до вас. До това време, обаче, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Кой министър в България или в друга някоя държава не е получил кръст вместо венец? В това отношение всеки човек го очаква затвор, вътре или вън от него. Нима римляните и евреите не въздигнаха кръст за Христа? Съвременните християнски народи въздигнаха много църкви в името на Христа, но Христос не е в тях. Много време се изисква още, докато хората дадат място на Божественото, на великото в себе си. Докато дойде това време, хората трябва да работят върху себе си, да създават правилни, чисти връзки помежду си, които да почиват на закона на свободата, а не на насилието. Връзвайте се, без да се връзвате! Ограничавайте се, без да се ограничавате! С други думи казано: Когато правите капан за другите или за себе си, оставете две врати свободни в него, та като влезете през едната, да излезете през другата. Тогава и мишката, като влезе през едната врата и изяде пастърмицата, ще намери втората врата отворена и ще излезе през нея. А вие, като видите, че пастърмицата е изядена, бъдете доволни, че мишката е постъпила умно.

Сега, като говоря за любовта, трябва да ви кажа, че любовта ограничава. И който люби, и когото любят, и двамата се ограничават. Например, търговецът люби парите, и затова ходи, търси, обикаля тук-там да купи по-евтина, по-добра стока, с което губи голяма част от времето си. Но и онзи, когото любят, очаква да получи нещо и с това губи времето си. Значи от страна и на двамата има загуба. Ако тази загуба не се поправи, явява се кармата. Тъй че кармата е резултат на нехармоничната проява на любовта между хората. Докато в любовта на хората няма хармония, кармата между тях ще се увеличава, ще натежава все повече и повече. Ако възлюбеният не дойде точно на определеното време, веднага го питат: „Защо не дойде на време?“ Тъй щото, при днешните разбирания, при днешното развитие на хората, и онези, които любят, и онези, които ги любят, взаимно се ограничават.

Съвременните хора искат да се освободят от тези ограничения, но затова се изисква нова философия на живота, ново разрешаване на социалните въпроси. Ако не се домогнете до новата философия, ще дойдат много повече юлари и остени от тия, които днес имате. Какво ново ще научите, ако господарят ви всеки ден ви туря по 100 юлара и по 100 остена? Все ще научите нещо ново. Юларът и остенът представят страдания, изпитания, през които човек непременно трябва да мине, за да може съзнанието му да се дигне на по-високо стъпало. Сегашното положение на човека е временно, преходно, но за да мине този период, той трябва да прави усилия, чрез които да трансформира силите на съзнанието си, да премине сегашните граници, сегашните ограничения. Ако без тези усилия мислите да оправите работите си, вие се лъжете. Временно може да ги оправите, но после ще ги объркате два пъти повече,отколкото по-рано. Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще разрешите въпросите на живота си прямо, без никакви заобикалки. При това разрешаване на въпросите, вие ще придобиете нова светлина, нови разбирания за живота. Ако при сегашните знания ви дам някои окултни закони или правила, вие едва ли бихте издържали на тях. Ще кажете, че се наемате да ги приложите, че ще бъдете изправни към тях. Не, новите знания изискват нови мехове. Иначе много от вашите мехове ще се пропукат тук-там, и едни ще започнат да се оплакват от главоболие, други – от стомах, трети – от корем и т.н. Когато висшата енергия на тези окултни истини проникне във вашата нервна система, тя ще произведе цяла пертурбация. И ако не сте във връзка с великия Божествен закон да ви помага, тя би ви стопила. Затова, именно, окултният ученик трябва дълго време да се приготовлява, да стъпи самостоятелно на краката си. Този приготовителен период подразбира усилване на неговите вибрации, докато придобие по-голяма издръжливост. Тази е причината, поради която окултното знание, окултната светлина не се дава на ученика, докато той не се кали. Това знание е сила, която може да разруши организма на онзи, който не е подготвен за нея. Затова, именно, ученикът трябва да започне от най-малките опити, за да кали своята нервна система. За тази цел ученикът първо се поставя на скара, със средна температура около 30 градуса. После температурата се увеличава, докато стигне до 4000–5000. Всеки ученик ще провери доколко може да издържи. Който издържи до 400, той е олово, защото оловото се топи приблизително при тази температура. Който се топи около 1000, той е желязо. Ако някой се топи около 1800, той е платина. Колкото повече издържите, толкова по-големи знания ще придобиете. Знаете ли, всеки за себе си, доколко градуса най-много може да издържа? Опитвали ли сте при колко градуса може да се топите, без да изгорите? В този случай алхимията има предвид да стопи твърдото, упоритото в човека, без да го изгори. Ако по някакъв начин можем да стопим въглена, ние ще го превърнем от едно състояние в друго, ще го трансформираме; обаче ако го изгорим, имаме съвсем друг процес.

Сега, като говоря за силата на окултната наука, с това не искам да ви плаша, но обръщам вниманието ви да бъдете смели. Всички напреднали същества са минали по този път, и вие трябва да минете по него. Той е най-лесният път. Неговите методи са сложни, но пътят е прав, лесен. Затова работете и мислете. Мислете главно върху двете положения на любовта: да любиш и да те любят. Задайте си въпроса, кога и как се е родило желанието в човека да люби и да го любят. Според вашите разбирания, как мислите, кога са се явили в съзнанието на човека тези две положения? За да си отговорите на този въпрос, направете следния опит: когато сте сит, когато сте се нахранили добре, вземете една красива череша и я погледайте малко. Докато сте сити, вие ще се любувате на красивата череша, но щом започнете да огладнявате, в съзнанието ви се заражда някакво желание да изядете своята любима череша. Като правите опита, наблюдавайте промените, които стават в съзнанието ви. Сега има череши, затова всички можете да направите този опит. Когато сте сити, вземете по една или пет хубави череши и дръжте ги пред себе си. В това време вие любите. Като започнете да огладнявате, вие ще гледате на черешите с друго око, с желание да ги изядете. В този момент в съзнанието ви се заражда желание черешите да ви любят. Интересно е човек да наблюдава тези тънки промени, които стават в неговото съзнание. Значи, който люби, той ще бъде погълнат. В последния случай черешата любеше човека и затова той я погълна. Такъв е законът. Това показва, че силата е в малкото, а не в голямото. Като направите този опит, вие ще се натъкнете на интересни заключения, ще видите как се извършват процесите в съзнанието. Обаче за да придобиете верни изводи, вие трябва да бъдете съвършено спокойни.

И тъй, работете спокойно и не се смущавайте, че някои неща, било между вас, или в самите вас, не са още изгладени. Има много методи за изглаждане на нещата. Когато художникът на прави някаква погрешка, той вземи четката и заличава погрешката. Когато писарят направи някаква погрешка, той взима гумата и изтрива с нея погрешката. Заличаването, изтриването на погрешките са външни методи, но когато дойде въпрос да се изправят погрешките в съзнанието на човека, там вече има съвсем други методи. Всека външна погрешка е преди всичко погрешка в съзнанието на човека. Които разбира законите, той ще изправи погрешките си чрез трансформиране на съзнанието. Този е един от най-мъчните методи за приложение. Всичко се крие в съзнанието на човека, затова, именно, оттам трябва да започнете работата върху себе си.

Чистене на съзнанието тази е задачата на ученика. За тази цел са посочени два главни метода: чрез филтриране и чрез дестилация. Да чистите съзнанието си, това значи да трансформирате съзнанието си, да мине от по-ниско в по-високо състояние.

Лекция от Учителя, държана на 17 май 1922 г., София.