Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
(Чете се темата: „Защо човек трябва да се учи?“)
Следващия път пишете върху темата: „Да се обичаме, и защо трябва да се обичаме?“
Питам: Защо трябва да се върти колелото? (– „За да кара колата.“) Въртенето на колелото не подразбира всякога и каране на кола. Когато точилото, което има форма на колело, се върти, какъв път извървява? Точилото видимо не извървява никакъв път. Значи често ние говорим думи само, които нямат съдържание. Та и когато казваме, че трябва да познаем Бога, да се приближим към Него, да намерим пътя, който ни води към Него, и това са думи само. Всеки, който говори, че трябва да намери пътя, той не го е намерил; всеки, който казва: „Познай Бога“, той не Го е познал; всеки, който казва, че трябва да се придобие светлина, той не я е придобил; всеки, който мисли, че има знание, всъщност той няма знание. Ако ние сме придобили истинското знание, трябва да имаме вътрешен мир. Какво е предназначението на знанието?
Ще ви задам още един въпрос: Защо бащата кара сина си да учи? Ако искате да отговорите на този въпрос, най-първо ще предположите някаква физическа причина; след това ще намерите духовната причина, а най-после и Божествената. Като се намерят тези три причини, заради които бащата изпраща сина си да учи, ще дойдете до ред още обяснения.
Казвам: колелетата се въртят, конете вървят, а човек какво прави? – Човек кара конете, а те теглят колата. Питам тогава: Колата спечелила ли е нещо? – Нищо не е спечелила; напротив, тя е изгубила нещо от себе си. Конете спечелиха ли нещо? – Нищо не спечелиха. Те даже изгубиха част от своята сила. Човекът спечели ли нещо? – В цялата работа само той е спечелил нещо. У човека има две неща: едно, което винаги губи, и друго, което винаги печели. Това, което печели, е Божественото. Това е закон за трансформиране на енергиите. Животът в Божествения свят произтича само след като се трансформират енергиите. Божествените енергии трябва да се трансформират, да се приспособят към човешката душа, да може тя да живее във физическия свят. Веднъж душата слязла на земята, тя не може вече да запази своята първоначална сила, нито своята Божествена чистота, ако не стане трансформиране на Божествените енергии. Вземете, за пример, рибата; щом рибата излезе от водата, тя веднага умира. Излезе ли човек от въздуха, и той не може да живее. Влезе ли човек в среда, в която ангелите живеят, и там не може да живее. Това, което занимава ума на ангелите, не може да занимава и ума на човека. Някой казва: „Много неща ни се откриват“. Аз пък виждам, че това, което ни се открива на земята, е почти нищо в сравнение с това, което трябва да ни се открие. Казвате: „Голям простор се откри пред очите ни и ние се качихме високо някъде“. Питам: На каква височина стигнахте и какво видяхте там? – „Видяхме един ангел.“ – Запознахте ли се с него и какво говорихте? – „Нищо не говорихме.“ Казвам: Има едно съзнание, което ни говори, и каквото да ни говори, ние всякога оставаме недоволни от него. Освен това съзнание има и друго, което говори малко, по една–две думи само, но тия думи всякога внасят в човека вътрешен мир. И най-после, в по-напредналите души има и трето съзнание, което щом проговори на човека, той чувства вътрешно разширение в себе си и свобода. Такъв човек е освободен от гнета на материалните нужди и ограничения. Когато човек не е готов за това съзнание, успее ли по някакъв начин да се повдигне до него, той заспива. Това положение е непоносимо за обикновения човек при развитието на неговата нервна система. Когато светиите говорят за това състояние, те казват: „В изстъпление дойдох“. Петър, Йоан и много други са дохождали в изстъпление. Тъй щото искате ли и вие да изпитате това Божествено състояние, ще дойдете в изстъпление. Днес, когато някой дойде в изстъпление, казват за него, че е полудял.
Окултният ученик никога не трябва да гледа по този начин на въпроса. Той не трябва да прави прибързани заключения в ума си, защото всяко прибързано заключение ще му причини известна пакост. Всеки изопачен образ, който човек внася в ума си, причинява големи вреди. Който мисли, чувства и действа правилно, той сам се ползва от тези добри условия. Общо правило за всички е, че ние сме израз на Бога, т.е. Той има желание да се проявява чрез нас. Щом е така, всеки, който не се подчинява на това Божествено желание, Духът в него се раздвоява, при което висшето съзнание остава на небето, а низшето слиза на земята, с което се създава ада в живота. Тогава Бог в човека започва да живее ту на небето, т.е. в рая, ту на земята – в ада. Когато човек изпадне в рая, той се радва, понеже познава Бога; влезе ли в ада, той се мъчи, понеже не познава Бога. В първия случай животът на Бога хармонира с духа на човека, а във втория случай – не хармонира.
И тъй, вие трябва да знаете, че не сте господари на себе си. Първото положение е, че Бог трябва да живее у вас; второто положение е, че вие трябва да живеете у Бога. Ако Бог живее у вас, и вие ще живеете у Бога. Ако Бог не живее у вас, и вие не можете да живеете у Бога. От това, че едни хора искат да живеят у Бога, а други не искат, се е създал раят и адът. Оттук, понеже много от човешките мисли и желания не искат да живеят като вас, вследствие на това и у вас се е създал рай и ад. От една страна вие сте добри, а от друга – лоши. Вие, като не разбирате този закон, казвате: „Много лош човек съм станал“. Лошавината ви се дължи на онези чужди желания, които минават през вас и не ви познават. Желания, които ви познават, са щастливи; желания, които не ви познават, са нещастни. Следователно, когато вие се чувствате щастливи или нещастни, това се дължи на едните или на другите желания, които минават през вас. Този закон е неизбежен.
Казвам: Първо, Бог трябва да живее у човека, а после, човек у Бога. Даде ли човек достъп на Бога да се прояви и да живее в него, Божественият закон ще се наложи над човешкия и животът на човека ще се реализира напълно. Щом нашият живот на земята се реализира, ще дойдем до висшия живот, който включва живота на всички същества. Велика наука е потребна на хората, за да проучат живота – низшия и висшия, т.е. човешкия и Божествения. И когато човек се изучава и наблюдава, той не може да каже, че не знае тези неща, а още по-малко може да се оправдава. Човек не може да знае всичко. Това, което в даден случай знае, е достатъчно, за да постъпва правилно. Силата на човека не се състои в многото знание, но в приложението на това, което знае. Знанието на човека не се състои в това, което той е учил през течение на годината, но в това, което той знае и прилага за всеки даден момент. В продължение на цяла година човек може да пренесе хиляда килограма жито от един хамбар в друг. Тук той изразходва силата си последователно, в продължение на цяла година. Обаче неговата реална сила зависи от това колко килограма той може да вдигне в даден момент. Човек може да разчита именно на тази сила в себе си.
Силата на човека се състои и в това, което той сега, още в настоящия момент, възприема, разбира и прилага. Когато пък се говори за силата на човека за в бъдеще, подразбира, че той може да разработи добрите заложби, които се крият в него. Знанието, за пример, може да се разработи и увеличи. Ако Божественият живот се увеличава, и човешкият ще се увеличава. Между тези два вида живот у човека има известна съразмерност, известно съотношение: колкото Божественият живот нараства, толкова нараства и човешкият; колкото Божественият живот се намалява, толкова и човешкият се намалява. Тъй щото първата ви работа е да видите расте ли у вас Божественият живот. Ако Божественият живот у вас расте, тогава растенето на човешкия се явява като абсолютно естествено последствие на първия живот. Не расте ли Божественият живот у вас, вие ще знаете, че и вашият живот – вашите блага, идеали, няма да растат, няма да се постигнат. Вън от Бога щастие няма – нито на небето, нито на земята. Човек може да постигне своето щастие само в Божествения живот.
Следователно вие трябва да имате ясна представа за тия два принципа – Божественото и човешкото – и да работите с тях, докато постигнете вътрешни резултати. В това отношение вие можете едни други да си помагате. Ако не си помагате, взаимно ще се спъвате. Спъва ли човек себе си, той спъва и другите. И обратно: спъва ли другите, той спъва и себе си. Човек може да спъва само своите най-близки, децата си, но далечните той никога не може да спъва. За пример, ако майката и бащата са даровити, те предават дарбите си на своите деца. Това не показва, че децата сами нямат вложени дарби в себе си, но освен своите те придобиват известни дарби и от родителите си. Майката предава някоя своя дарба на дъщеря си, но и дъщерята, от своя страна, предава нещо на майка си. Между майката и дъщерята, както и между бащата и сина, винаги трябва да става правилна обмяна. При друг живот ще стане обратното: дъщерята, която ще стане майка, ще предаде нещо от себе си на своята дъщеря. Синът пък, който в този случай ще стане баща, ще предаде нещо от себе си на своя син. Който нищо не предава, той нищо не може да придобие.
Някой казва: „Веднъж да се освободя от веригите на земния живот и отида на небето, втори път няма да помисля за връщане на земята“. Питам: Защо искате да се освободите от земния живот? Господ иска да живее на земята, а вие бягате от нея. Господ работи на земята, а ти искаш като ангел да отидеш на небето и там да благуваш. Това е невъзможно! Щом Бог работи на земята върху душите на хората, и ти ще работиш. Отидеш ли на небето, и там ще работиш. Значи и на земята да си, и на небето да отидеш, все ще работиш. Писанието казва: „Ние сме съработници на Бога във великото дело“. Значи тази идея не трябва да бъде само теоретическо, философско размишление, но да има поне микроскопическо приложение. Това не може да се постигне изведнъж, но човек трябва да прилага всеки ден по малко, докато при някакъв благоприятен случай той почувства присъствието на Божественото начало в себе си. Божественото е необходимо за всички хора. Всеки се стреми към този живот.
Мнозина, които не разбират Божествения закон, казват: „Ние ще работим за Бога, ще бъдем Негови съработници, но чакаме благоприятни условия за това“. Благоприятните условия не са нищо друго, освен Божественият живот у нас. Божественото у човека се проявява и без благоприятни условия. И да не иска човек, то пак ще се прояви. Колкото да рита човек, Бог все ще се прояви и чрез него. Наблюдавали ли сте какво правят с упоритите коне? Някой упорит кон рита, скача, дърпа се, не иска да го впрягат на работа. Обаче господарят му взима камшика, удря го и насила го закарва в разорана нива, да се подвижи там, докато се поумори, че тогава го използва за работа. В това отношение човешкото тяло представлява един такъв кон, на когото трябва да изпратят някаква болест – сърцебиене, гръдна болест, главоболие, разстройство в стомаха или друга болест, за да се укроти той и тръгне на работа.
И тъй, основната задача на човека е да даде ход на Божественото в себе си и да го разработи. Много от съвременните християни са дали ход на Божественото в себе си, вследствие на което живеят добре. Практически те са разрешили този въпрос. Като ви се говори така, не считам, че нито един от вас не живее по Божествено и не изпълнява волята Божия, но казвам, че ви трябва нещо повече от това, до което днес сте достигнали. Мислите ли, че това, което сте достигнали днес, е достатъчно, вие ще се спрете. Спрете ли на наклонена плоскост, на каквато се намирате сега, вие ще се търколите надолу. Всички хора се нуждаят от растене, от развитие, от разширение на душата и повдигане на духа. Човек не трябва да казва, че това, което има, е достатъчно. Ако някой мисли, че това, което днес има, било богатство, сила или знание, е достатъчно, той не разбира правилно въпроса. Той трябва да се обърне към Бога и да каже: „Господи, Ти можеш да ми дадеш каквото искаш, но или много, или никак. И после, след като ми дадеш това, което искам, и не го изпълня, да има поне за какво да ме бият и наказват“. Щом дойдат наказанията, ти ще си кажеш: „Наистина, страдам сега, но има защо. Бог ми даде дарби, таланти, добри условия, но аз не ги заслужих – нищо не разработих и не приложих в живота си“. И така е всъщност: ако е въпрос да придобия богатство, поне голямо да бъде; ако е въпрос за знание, поне истинско, положително знание да имам; ако е за сила, поне силата ми да е голяма; ако е за сиромашия, поне голяма да е, че да я запомня и разбера веднъж завинаги. Смисълът на живота не се състои в придобиване на много големи работи, но в определената мярка за нещата. Смисълът на живота не се състои и в придобиване на големи богатства. И това е невъзможно. Защо? – Защото владеенето на големи богатства зависи от науката. Колкото по-учен е човек, толкова по-богат е той. Питам: Защо впрягат коня в кола? – Да ни вози. Въз основа на този закон и ние трябва доброволно и разумно да служим.
Сега ще ви дам едно упражнение, но трябва да знаете, че при всяко движение вие се свързвате с теченията на природата. Щом обтегнете ръката си и държите ума си концентриран, вие имате вече контакт с тези течения. И тогава при всеки даден случай вие можете да имате връзка или с електричеството на земята, или с електричеството на слънцето. При всяко обтягане на ръката вие можете да имате още контакт или със земния, или със слънчевия магнетизъм. Магнетизмът пък изобщо е свързан с праната, т.е. с жизнената енергия на природата. Тъй щото при обтягане на ръцете и краката и при концентриране на ума човек използва жизнените енергии на природата и той става здрав и силен. При халтаво държане на ръцете, природните сили не могат да се използват.
Упражнение: Ръцете вдигнати нагоре, добре обтегнати и с допрени краища на пръстите. Концентрирайте ума си и мислено насочете слънчевите енергии да минат през ръцете ви, да потекат по целия ви организъм. В това положение на ръцете си изговорете формулата: „Аз съм в хармония с живата природа. Нека Божественото благословение потече през мене!“ Ръцете спуснати надолу.
Едно трябва да се знае: всяко движение, което човек прави, трябва да бъде точно определено и да съдържа в себе си известен смисъл. Обаче много хора правят безсмислени движения, които повече им пречат, отколкото да им помагат. Всяко движение има смисъл само когато е в съгласие със законите на природата, които представляват нейния език. Човек може да хване ухото си и да каже, че това негово движение означава нещо разумно. Обаче това обяснение не е меродавно за самата природа. Дали ще хванем ухото си отгоре или отдолу, това има смисъл, но резултатите са различни. Изобщо има разумни, има и неразумни движения. Разумните движения представляват наука, към която някога хората ще се върнат. Върнат ли се днес, когато още не разбират нейните закони, те ще изпаднат в големи заблуждения и суеверия.
Някой казва, за пример: „Играе ми лявото око, ще ми се случи нещо лошо“. Друг казва: „Играе ми дясното око, ще ми се случи нещо добро“. Тези обяснения не са достатъчни. Когато лявото око на човека играе, то иска да му каже: „Ти трябва да облагородиш сърцето си. Не го ли облагородиш, в него ще растат само треви и бурен“. Когато дясното око на човека играе, то иска да му каже: „Твоят ум се нуждае от повече светлина; ако не придобиеш тази светлина, мисълта ти ще се изопачи“. В подсъзнанието си вие носите науката за движенията, но външно още не сте я изразили. В движенията има разумност, те не са механически, както мнозина ги схващат. Казвате, че като играе лявото око, ще се случи нещо лошо. И така става. Като играе дясното око, ще се случи нещо добро. Така става. Като ви сърби дясната ръка, казвате, че пари ще давате. Като ви сърби лявата ръка, казвате, че ще получите пари. И така става. Значи има разумност в проявите на живата природа.
Аз превеждам: когато ви сърби дясната ръка, това показва, че при вас ще дойде някой добър човек, на когото трябва да направите една услуга, чрез която ще изявите Божията Любов. Когато ви сърби лявата ръка, това показва, че някой добър човек ще дойде при вас, да ви помогне в нещо, а вие ще трябва да му благодарите, защото Бог го е изпратил при вас. Като ви сърби дясната ръка, вие казвате: „Откъде се намери този човек сега, да ми иска пари?“ Като ви сърби лявата ръка и се надявате да получите пари, на същото основание трябва да кажете: „Откъде се намери този човек сега, да ми дава пари?“ Казвам: Колкото взимането е хубаво, толкова и даването е хубаво. Писанието казва: „По-добре е да даваш, отколкото да взимаш“. Такава е опитността на миналите векове. При съзнателното даване човек упражнява своята разумна воля. Обаче съвременните хора са обърнали този стих и казват: „По-добре е да взимаш, отколкото да даваш“.
Това са ред правила, които трябва да спазвате, ако искате да постигнете съвършенство. Човек трябва да изработи от себе си модел, от който и другите хора да се ползват. Мнозина говорят за Царството Божие, но не работят за неговото идване. Каквото говорите, трябва да го оправдаете. Иначе ще приличате на онзи турчин, който постоянно говорил за своите подвизи в Багдад. Той казвал: „Когато бях в Багдад, прескачах дълбоки трапове, широки от 10 до 15 метра“. Като го слушали да говори така, казвали му: „И тук има такива дълбоки и широки трапове. Прескочи един от тях, да те видим как прескачаш“. – „Не, само в Багдад мога да прескачам тези трапове, никъде другаде.“ И вие често казвате: „Като дойде Царството Божие на земята, ще прескочим трапа“. Не отлагайте работата за утрешния ден! Днес прескочете трапа, а не утре. Чуете ли Божия глас, още днес изпълнете Неговата воля. Не се съмнявайте, не се ожесточавайте, не отлагайте за утре!
Някои казват: „Не е дошло още времето за идване на царството Божие на земята“. В 1905 г. в Англия се е образувало едно религиозно християнско общество, за задачите на което писали в няколко окултни вестници. Писано било за една опитност на една от членките в това общество. Тя дълго време се молила на Христа да ѝ се даде някаква дарба, с която да бъде полезна на своите ближни. Една вечер Христос се явил и казал: „Ще отидеш на еди-коя си улица, еди-кой си номер, при своята сестра – която назовал по име – и ще кажеш, че тя се определя да свърши работата, за която ти се молиш от няколко години насам“. Тази християнка, членка на споменато общество, като чула думите Христови, натъжила се малко, но рано сутринта отишла при своята сестра според посочения адрес и предала възложената от Христа работа. Обаче сестрата веднага отговорила: „Тази работа не е още за мене. Аз не мога да я извърша“. – Добре, щом ти не можеш да я извършиш, аз ще се заема с изпълнението. Следователно всеки от вас може да бъде извикан на определена работа, която той трябва да извърши. Извърши ли тази работа, с това той изпълнява волята Божия, за което ще получи и съответно благословение. Откаже ли се от възложената му работа, друг някой ще я извърши, но и благословението ще получи. Ние всякога трябва да изпълняваме волята Божия и да Го слушаме. Като ви наблюдавам, у всички виждам добри желания, стремеж към изпълнение волята Божия. Имате ли този стремеж, каквито изпитания, колкото падания и ставания да преживеете, вървете напред! Често нещата не стават, както ние желаем, не вървят по определения от нас път. За пример, някой ученик е учил урока си цяла нощ, наизуст го е научил и си мисли, че сутринта, като го изпита учителят, ще получи 6. Обаче като го вдигне учителят, той се смути и отговори едва за 3. Друг ученик е прочел урока си само веднъж и сутринта, като го вдигне учителят му на урок, получи 6. Защо стават тези неща? Ние имаме същото положение, когато някой беден човек се моли по 3 пъти на ден, а получава храна само за обяд. Друг пък се моли само веднъж на ден, а получава много пари и живее богато. Първият е получил едва тройка, а вторият е получил шестица. Защо работите на първия не се уреждат, а на втория се уреждат? И Псалмопевецът се озадачава от тези факти в живота и казва: „Онзи, който малко познава Бога, живее по-добре от мене“. Когато Псалмопевецът влезе в светилището, където животът му се развива добре, той разбира вече първите противоречия и казва: „Поставил ги е Господ на хлъзгава почва“. Тъй щото, когато ученикът е прочел урока си само веднъж и учителят му е писал шест, с това той го е поставил на хлъзгава почва.
Казвам: Всички имате възможност да преодолеете малките мъчнотии и препятствия, които ви се поставят на пътя. Тези препятствия са необходими, за да видите как Бог действува в света. Като влезете в света, добрият учител ще ви пише първо единица; втория месец ще ви пише двойка; третия месец – тройка; четвъртия месец – четворка; петия месец – петица; шестия месец – шестица. Като съберете последователно всички тия числа, ще получите числото 21. Като разделите 21 на 6, ще получите 3 и половина. С такава бележка вие минавате в по-горен клас. Това се отнася само за първите 6 месеца. Вторите 6 месеца положението ще се подобри. След една година положението ще се подобри още повече. Колкото повече време минава, и положението става все по-добро. Когато ученикът започне училището с единица, с това учителят иска да му обърне внимание на единицата като на най-важна величина в живота, чиито свойства той непременно трябва да научи. След това двойката ще дойде и ученикът ще започне да плаче. Двойката е хубаво нещо, защото тя показва, че само с два вола може да се оре. Ако става въпрос за коне, човек може да впрегне само един кон в колата си и по този начин да преживее. Оттук виждате, че единицата не е опасна величина. Когато учителят пише единица на някой ученик и той се обезсърчи и каже, че от него нищо няма да излезе, той не разбира закона на единицата.
Казвам на този ученик: Впрегни единицата, т.е. своя кон, в колата и гледай си работата! Ако имаш два мършави коня, какво ще правиш с тях? Пусни ги на паша и след като се изхранят и засилят, впрегни ги на работа, за да преживееш заедно с тях. И тъй, числата изразяват сили в природата. Ако човек може да впрегне единицата, двойката и другите числа на работа, той ще може да се ползва от тях. Числата са още и символи, които съдържат известни подтици в себе си. Живата природа дава тия символи и на млади, и на стари, за да си послужат с тях при разрешение на елементарните житейски въпроси. Изобщо природата започва с най-простата, с най-елементарната величина. Дойдем ли до духовния живот, и най-ученият човек започва с най-елементарните величини. Някой професор може да е свършил 4 факултета, но от кроене, от шивачество, например, той нищо не разбира. Каквото майсторът каже, това ще бъде меродавно за професора. Царят управлява цял народ, но като заболее, сам не може да си помогне. Той веднага вика лекар и каквото лекарят каже, това царят върши. Лекарят казва: „Ще лежите постоянно на легло, ще взимате всеки час по една лъжица лекарство“. И царят изпълнява. Щом царят стане от леглото си, той пак е господар.
Често в живота си ние се натъкваме на изключителни случаи, които трябва да разрешим правилно. Затова от всички се изисква благоразумие. Тези изключителни случаи се дължат на това, че Бог или живата природа ни подлагат на известна дисциплина, на която безусловно трябва да се подчиним. Това положение трае кратко време. Щом се подчиним на тази дисциплина и я приемем без протести, и свободата ни се връща. Това е наука, която ще ни покаже начин как да живеем правилно в този сложен Божествен живот. На земята живеят същества от разни еволюции, с разни стремежи, и ние трябва да се хармонизираме с тези същества. Защо? – Защото ние сме свързани с всички тия същества като проявления на Бога. Понякога хората, като не разбират Божествения път, влизат в стълкновение с Божията воля и по този начин сами се спъват.
И тъй, най-първо ще си кажете: „Бог трябва да живее в мене. После, аз трябва да живея в Бога. Щом Бог живее, щом аз живея, и моите ближни ще живеят“. Съзнавате ли това, няма сила в света, която може да ви препятства. Това е, защото вие вървите по един закон, на който нищо не може да препятства. Обърнете ли този закон и кажете: „Първо, моите ближни живеят, после, аз живея и най-после, Господ живее“, законът вече няма никаква сила. Разумният ученик трябва да прилага този закон в първия му смисъл. В това се състои волята Божия. Изпълните ли този закон, и Божието благословение ще дойде върху вас. Дойде ли Божественото у човека, той вече не мисли за дребни работи. Той мисли само за Божественото, което се развива в хубост и великолепие. След това в Божественото възниква и живота на отделния човек като оазис всред безводната пустиня. Разбере ли и своя живот, най-после човек вижда и отношенията, които има към своите ближни.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Лекция от Учителя, държана на 7 април 1926 г. в град София.