Светлина на мисълта

Светлина на мисълта

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

(Чете се темата: „Най-малкото и най-голямото число“.)

Следващия път пишете върху темата: „Качества на най-малкото и на най-голямото число“.

Като наблюдавам как пишете темите си, забелязвам, че вие пишете, без да мислите. Един от важните резултати на мисълта е светлината. Всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на човека. И затова всяко размишление върху дадена тема непременно трябва да произведе светлина.

Мисъл, която не произвежда светлина, не е мисъл. Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях. И ако това размишление е правилно, то ще произведе светлина в човешкия ум. За пример, колкото и да мислите върху най-голямото и върху най-малкото число, вие няма да разрешите този въпрос, но поне ще придобиете известна светлина по въпроса. Темите са упражнения, свързани с вашето душевно развитие. Ученикът не може да расте, докато няма някаква тема за разработване. Темите представляват прозорци, през които човек може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си. Без тема вие ще приличате на кула, затворена от всички страни със стени без прозорци. Казвате: „Защо ни се дава тази тема?“ За да отворите прозореца на вашата кула. Отворите ли прозореца, и светлината веднага ще проникне вътре. Влезе ли светлината вътре, вие ще намерите вратата, през която ще излезете вън от кулата на чист въздух, на свобода и простор.

Мнозина казват: „Тук ние сме доста обременени, но един ден, когато отидем на небето, там ще бъдем свободни, няма да имаме работа, и тогава ще се занимаваме с разни теми, ще размишляваме върху тях“. Ще ви представя с един пример положението, което ви очаква на небето. Да допуснем, че някой човек живее в гората и е принуден сам да си върши всичката работа. При това той е беден, няма на разположение нито кон, нито магаре, което да му помага. Той ходи из гората, реже дърва, товари ги на гърба си и ги носи в близкия град за продан. По някаква случайност, обаче, той намира в гората един кон. Взима го дома си, нахранва го и го остава в обора да поседи 2–3 дни, докато се обади господарят му, който го е загубил. Не го ли потърси никой, бедният човек ще впрегне коня на работа, ще му определи някаква длъжност.

Такова ще бъде и вашето положение, като влезете в небето. И на вас, като на коня, ще ви дадат някаква работа. Вие мислите, че като отидете на небето, ще бъдете като царски дъщери: слугини ще ви прислужват, а вие ще пеете и ще свирите с китари. И това е възможно, но за кои? За тези, които знаят да свирят и да пеят. Ами онези от вас, които не знаят нито да свирят, нито да пеят, трябва ли да си въобразяват, че ги чакат там песни и свирни? Ти не знаеш да пееш и да свириш на земята, а си въобразяваш, че на небето ще пееш и ще свириш. Това е суеверие! Как ще свирите? По магически начин ли ще стане това? И това е възможно, но ние считаме тези неща за суеверия. Те могат да станат при изключителни условия, но ние не живеем в закона на изключенията. Ние оставаме настрана извънредните изключителни положения на живота и се придържаме само към постепенните и последователни условия и закони, които управляват нашето естествено развитие.

Някой казва: „Ние сме писали много теми, не е мъчна работа да се развиват теми“. Щом е така, ще ви дам да развиете темата: „Колко клетки има човешкият организъм?“ Справете се с някои автори, които са писали по този въпрос, да видите от колко клетки е съставен човешкият организъм. Ако никъде не можете да намерите писано по този въпрос, вие сами направете предположение, да видим колко клетки ще изкарате в човешкия организъм. Предположението е суеверие, но нищо от това, все трябва да се предположи нещо. Аз не разглеждам суеверието в лош смисъл. По-добре е човек да предположи нещо, отколкото нищо да не предположи. Всяко предположение подразбира известна мисъл. Не е лесно да се развие една тема. Когато някой млад учен ще развива тема за докторат, той трябва да има на разположение поне 2–3 години, да прегледа всичко, каквото други учени са писали по дадената тема, да проучи добре въпроса и тогава да даде и своето мнение. Когато много учени са работили върху някой въпрос, те са приготвили пътя за други, които идват след тях. Обаче трудно е, когато никой още не е работил върху някой въпрос и ти пръв трябва да го развиваш и проучваш. Не можеш ли сам да го разработиш, ще чакаш да дойдат други след тебе, да ти помогнат в работата. Човек трябва да бъде искрен в своите изследвания. Ако знае нещо положително, да го съобщи като факт. Ако не е сигурен в нещо, нека си каже само предположението. Ако не може да предположи нищо, тогава прямо, искрено, без никаква лъжа в себе си, да каже: „Нищо не зная по този въпрос“. Човек трябва абсолютно да се освободи от черната лъжа. Освободи ли се от черната лъжа, много години още ще минат, докато се освободи и от бялата лъжа.

И тъй, главното нещо, когато пишете някоя тема, е да обърнете внимание на първата мисъл, която е дошла в ума ви преди да напишете темата, и на последната мисъл, която е дошла в ума ви след написване на темата. Тези две мисли, първата и последната, са най-важни. Един ден, когато отидете на небето, всички теми, които сте писали на земята, ще ви посрещнат. Всичко, каквото човек направи в живота си, добро или зло, се отнася до самия него. И най-малкото добро или зло, което сте направили на земята, ще ви посрещне в другия свят. Казвате: „Какво ще ме ползва това, че съм написал няколко хубави мисли?“ Вие не знаете законите, може би тези няколко мисли ще ви посрещнат на небето. Мислите ли, че ако напишете някоя книга, за която ви платят добре, ще ви ползва много? Тя ще ви ползва, докато сте на земята само, защото ще получавате за нея пари. Обаче отидете ли в другия свят, от тази книга няма да има помен дори. Там тя няма да ви ползва нищо.

Ние казваме, че ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората. Защо не трябва да се занимавате с погрешките на хората? Представете си, че ви дадат задача, да наблюдавате живота на някой човек за един ден и през това време да отбелязвате всички погрешки, които той ще направи. Вие едва ли ще отбележите една или две погрешки, които той е направил през деня, когато невидимият свят за същото време ще регистрира стотици, а може би и хиляди погрешки, които този човек е направил. Вие считате погрешка това, което всъщност не е, а истинските погрешки не виждате. Това показва, че вашето съзнание още не е будно, не можете да виждате и да разбирате дълбокия смисъл на нещата. Щом е така, човек не трябва да се занимава с погрешките на хората, защото не ги разбира. Като не ги разбира правилно, той внася в ума си криви положения, от които един ден трябва да се освобождава. Това ще му създаде излишна работа, както и излишно изразходване на енергия. Ако вие бихте могли правилно да схващате погрешките на хората, невидимият свят би ви поставил на такава служба. Има същества от невидимия свят, поставени на такава служба, именно, да регистрират погрешките на хората. Не можете ли точно да регистрирате погрешките на хората, не говорете за тях. Казвам: на вас, като на ученици, ще ви дам следните няколко правила. От погрешките на другите хора се учете; вашите погрешки изправяйте! На чуждите блага се радвайте, а с вашите блага градете! Работи ли човек по този начин, той ще има здрава основа в живота си, върху която ще може да гради и да прилага Божиите закони. Какво правят съвременните хора! Те се спират върху маловажни неща, които отвличат вниманието им, и по този начин губят времето си. За пример някоя жена осъжда друга, че не окъпала детето си. В същото време дъщерята на първата жена, ученичка в гимназията, набила едно дете на улицата, но тя нищо не казва за това. Какво престъпление е направила тази майка, че не е окъпала детето си? Птичките къпят ли малките си? Кравите къпят ли своите теленца? Животните чистят своите малки, но не ги къпят. Къпането е изкуство, което човек е изобретил. В това къпане има нещо добро, но има и нещо лошо. Природата къпе само растенията, защото те са постоянно вън, на открито. Тогава защо майките не изнасят децата си вън, дъждът да ги къпе? Съвременните народи имат различни обичаи при къпането на малките деца. Някои ги къпят първите два месеца всяка сутрин, а някои ги къпят по два пъти на ден: сутрин и вечер. Колкото повече детето расте, и къпането се намалява. Детето трябва да се къпе според законите на природата. Най-добрата баня е дъждът. Това се забелязва в растенията. Когато завали дъжд, те се освежават, ободряват. Животните, птиците, пеперудките се крият от дъжда, вследствие на което животът им е къс.

И тъй, всяко чувство, всяка мисъл и всяко действие, които са съгласни със законите на природата, съдействат при възпитанието на човешкия дух, защото ние сме дошли на земята с цел да организираме силите в нашето тяло. В невидимия свят те са организирани, но до известна степен трябва да ги организираме и на земята, за да си служим правилно с тях. Ние имаме ред мисли и чувства, с които трябва да знаем как да постъпваме. Външният свят е пълен с недоволства. Ако и учениците на окултната школа са недоволни, питам тогава: каква разлика има между светските хора и окултните ученици? Светските хора са недоволни, а недоволният човек е винаги суеверен. Недоволният човек все вярва, че по някакъв магически начин може да стане богат. Богатият и грешният човек се надяват, че могат по някакво чудо да влязат в Царството Божие. Обаче окултният ученик не трябва да ходи нито със суеверия, нито с вярвания, но с вяра и доволство. Върне ли се вечер у дома си, той трябва да е доволен от всичко, което е прекарал през деня. Той може да е падал и ставал – нищо от това. Нека благодари на Бога за всичко, което денят му е дал. Нека благодари и за страданията така, както и за радостите. Страданията са привилегия за него. Когато някой човек страда, когато пада и става или когато греши, много същества от невидимия и от видимия свят се поучават от него.

Същото нещо е и при радостите, които човек преживява, както и при изправяне на своите погрешки. Това показва, че всички същества са тясно свързани помежду си. Знайте, че животът и на най-малките същества не минава незабелязано. Всяко същество, малко или голямо, е фактор в целокупния живот. Може би вие да не знаете това, но всяко същество има свое определено място и определена служба в космоса. Щом мислите така, вие ще зачитате, както своя живот, така и живота на всички същества. И тогава няма да се повдига протест, роптание в душата ви, защо нещата стават по този, а не по онзи начин. Не очаквайте хората да ви разбират, но гледайте вие сами да се разбирате. Ако пък вие разбирате хората, радвайте се; ако не ги разбирате, учете се. Искате ли да се разбирате, изправете погрешките си. Изправите ли погрешките си, радвайте се.

Казвам: бъдете доволни при всички условия на живота. Доволството е едно от необходимите правила за живота, което трябва да приложите, за да се домогнете до истинското знание. Не сте ли доволни от това, което имате, и да придобиете богатство или знание, пак ще го изгубите. Защо? Защото в духовния свят съществува следният закон: „Взимай толкова, колкото можеш да носиш!“ Човек трябва да вземе толкова злато, толкова знание, толкова сила, толкова любов, колкото може да носи. Любовта, вярата с торба се дават, но взимайте от тях толкова, колкото можете да носите. Мнозина не разбират какво нещо е Любовта. Те си я представят ту като сила, ту като чувство, ту като състояние. Любовта е най-възвишеното чувство, което свързва човека с Бога. В това отношение молитвата е връзка с Любовта. Когато човек се моли, Любовта хлопа на вратата му. Той става, отваря и започва да се разговаря с нея. Любовта, това е Бог. Казвате: „Как, възможно ли е тогава аз да се разговарям с Бога?“ Щом се разговаряш с Любовта, ти ще се разговаряш и с Бога. Днес много хора се молят, целуват иконата на Христа, а когато Той хлопа на вратата им, те не отварят. Не, прекъснете молитвата си, отворете на Христа и Го последвайте! Да последвате Христа, това е истинската молитва. Ти си неразположен духом, вътрешно недоволен от живота, и когато Бог похлопа на вратата ти, не Му отваряш. Защо? – Защото в това време се молиш на някоя икона. Някой погледне една от своите икони и казва: „Кой е изцапал иконата на свети Никола?“ Или: „Кой е пръснал мастило върху кадилницата, с която си служа?“ Казвам: никой не може да изцапа образа на свети Никола. Никой не може да хвърли петно на кадилницата, с която човек пренася огъня върху олтара на своята душа. Защо? – Защото тя е силно нагорещена. Такива трябва да бъдат и вашите разсъждения. Разсъждавате ли по този начин, вие ще имате връзка с невидимия свят.

Съвременните хора лесно падат духом. Достатъчно е да ги лъхне ветрец, и те падат на земята. Какво от това? Както си паднал, така и ще станеш. – „Ама какво мислих, какво излезе!“ – Какво си мислил? Мислил си, че като отидеш на бойното поле, ще се върнеш здрав и читав, а ти си се върнал със счупен крак. Казваш: „Аз бях убеден, че няма да ме ранят, а то не излезе така. Разколебах се във вярата си“. Питам: кой те накара да отидеш на бойното поле? Провидението казва: „Който вади нож, от нож умира“. Значи, както ти чупиш краката на хората, така и твоите ще счупят. Счупят ли краката ти, ще научиш един урок, да не ходиш на бойното поле да се биеш. Казвате: „Какво трябва да мислим за онези, на които краката не са счупени?“ – Тях Провидението е отложило за друг път.

Сега, за да изясня това противоречие, ще си послужа с една картина. Представете, си, че закарват 10,000 вола на касапницата, да ги колят. Обаче касапинът успява да заколи на ден едва 100 вола. Останалите 9,900 вола връщат отново в гората. Как мислите, тези волове свободни ли са вече? Не, утре пак ще ги закарат в касапницата, където касапинът ще заколи още 100 вола. Останалите ще върнат назад. Тъй ще ги закарват всеки ден в касапницата, докато всички бъдат заклани. Всички до един ще минат през ножа. Тъй щото, ако днес не ви сполети някакво нещастие, не мислете, че ви е отминало. Касапинът не е могъл да се справи изведнъж с всички свои жертви, затова ги е върнал пак в гората. Обаче утре ще дойде и вашият ред, нещастието ще ви сполети. Казвате: „Какво трябва да правим, за да избегнем от нещастието?“ – Единственото спасение е в молитвата. Молете се да паднат рогата и копитата ви и докато сте още в гората, да избягате. Иначе, докато волът е вол, ще го угояват, ще го закарват в касапницата и ще го връщат в гората; един ден той ще увисне на някоя кука в касапницата на някой културен, цивилизован град. При това положение нищо не е в състояние да го спаси.

Питате: „Защо Бог допуска това нещо?“ – То е друг въпрос. Сега-засега това е факт. Обаче и друг факт има: който коли, и него колят. Мислите ли, че касапинът, който коли воловете, ще избегне от наказание? И той ще получи съответно възмездие за делата си. Един касапин имал три деца, двете по-големички, а третото – 5–6-месечно дете. Един ден по-голямото момченце взима един голям нож от касапницата на баща си и казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли агънцата“. Вдига ножа, слага го на врата на братчето си и му отрязва главата. Като видяло какво направило, заплакало силно и започнало да бяга. Майката в това време къпала малкото дете в коритото и като чула вика на голямото момченце, веднага изтърчала навън, да види какво става. Момченцето, като тичало уплашено из двора, паднало върху същия нож, с който заклало братчето си, и се убило. Като видяла всичко това майката, отчаяна прибързала да влезе в дома си, да извади малкото детенце от коритото. Какво било положението, когато го намерила удавено в коритото! Питам: след всичко това бащата ще коли ли агънца? Съществува закон на възмездие. Мислите ли, че в края на краищата Бог няма да измие вълната на закланите агънца? И тъй, бъдете трезви в своите мисли! Казвате: „Работите на еди-кого си вървят много добре“. Работите вървят добре само на онзи човек, който живее според законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Такъв човек всякога и от всичко се учи. И на 120 години да стане, той пак ще учи, като малък ученик. Някой казва: „Стар съм вече, много неща научих“. Може ли това знание да ви спаси в някой критичен момент? Съвременните хора знаят много неща, но като се намерят пред големи нещастия, всичкото знание не може да им помогне. Значи те знаят много неща, но най-важното още не са научили. Кое е най-важното? На този въпрос вие сами ще отговорите.

Сега, да изпеем нещо. Без пеене работите не вървят. Толкова време вече, как пеете, но нито един от вас не е пожелал да изпее соло някоя песен. В това отношение светските хора ви конкурират. У тях поне има желание да излязат пред света, да покажат какво знаят. Вие казвате: „Пеенето не е важна работа, по-важни неща ни предстоят“. Едно трябва да знаете: без Любов нито се пее, нито се свири. Вие кога си служите с песните? Щяхте ли да пеете, ако известни служби се даваха само с конкурс по пеене? Разбира се, че щяхте да пеете. Представете си, че някой държавник създаде следния закон: „Всеки, който иска да стане учител или чиновник някъде, непременно трябва да пее“. Какво ще правите тогава? Ще пеете, разбира се. Засега това е суеверие, но един ден възможно е да съществува такъв закон.

Изпейте сега упражнението „Тъги, скърби“, но с дълбоко вътрешно изражение, под такт, а не механически. И войниците ходят под такт, но това е механическо ходене. Правилни движения са тези, когато цялото тяло взима участие в хода. Едновременно с краката, и главата трябва да взима участие, а цялото тяло да се движи вълнообразно. Ходите ли по този начин и по планинските места, вие няма да усещате никаква умора. Следователно, когато пеете, трябва да имате идея защо пеете. Това не значи, че всички трябва да имате обща идея. Всеки ще има своя определена идея, специфична за него. Същото е и в живата природа: два листа, две клончета дори не си приличат. Външно те си приличат, но вътрешно се различават. Голямо разнообразие съществува в природата. В разнообразието, обаче, се състои истинската красота.

Едно от правилата при пеенето е да пеете за себе си. Пеете ли за себе си, вие няма да се стеснявате. Най-хубавото пеене е, когато човек пее за себе си. Тогава и другите хора ще го слушат с удоволствие. Сега старите казват: „Мина нашето време за пеене. Отсега нататък нищо няма да излезе от нас“. Така мислят, и така става. Младите пък се стесняват, като че ли имат спирачка в гърлото си. Спазвайте правилото: и сам да сте, и пред хора да сте, пейте всякога за себе си! Давайте най-хубавите концерти за себе си и не очаквайте други да ви дават концерти. Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него. Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимият свят постъпва с нас по същия начин. Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат. Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“. Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение. Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на възвишените същества от невидимия свят. Ние наричаме този стремеж „свещен Божествен жар“. Пеете ли така, учите ли така, вие ще бъдете доволни от себе си. Когато пеете, вслушвайте се в онзи, който пее вътре във вас. Той ще ви научи, той ще ви коригира. Вътре в човека има един учител по музика, който пее отлично. За правилното мислене има друг учител. Неговата мисъл е ясна, точна и лаконическа. Слушате ли го, той всякога ще ви напътва.

Казвате: „Защо трябва да пеем?“ Човек с пеенето придобива свобода. Има връзка между пеенето и мисълта на човека. Когато човек пее, в него се засягат или чувствата, или мислите. От способността на човека да пее зависи неговата мисъл, както и неговата любов. Един мислител не може да отиде по-далеч от способността си да пее. Любещият не може да отиде в своята любов по-далеч от способността си да пее. Когато писателят достигне крайния предел на своята мисъл, той ще стане или поет, или музикант. След това ще се вдълбочи вътре в себе си, ще стане философ. Оттам пак ще отиде до музиката. Когато музиката достигне своя горен предел, тя се сменя с молитвата; щом достигне своя долен предел, тя се сменя с храненето. Значи между молитвата, музиката и храненето има тясна връзка. Гладът е най-долният предел на музиката.

Човек може да пее тихо, а може да пее и високо, пискливо. Тихото пеене показва, че нещата идват отдалеч. С тихото пеене се изразяват възвишени неща. Високото, пискливо пеене показва, че нещата идват отблизо, от физическия свят. Изпейте сега думите „вода чиста“. Какво може да каже чистата вода за себе си? Тя казва: „Чиста бях в планината, но като слязох в долината, кална станах. Като вървях по пътя, слънцето изгря и ми се засмя“. Водата минава за царска дъщеря. По-нататък водата продължава: „Като ме видя слънцето така опетнена, засмя се и ми каза, че върша работата си добре“. Докато водата е чиста, и поезия има; щом се окаля, и поезията се опетнява.

Новото учение изисква хора певци. Не се обезсърчавайте; пейте, за да развиете музикалното си чувство! Казвате: „Ние не сме музикални“. Това е изкуството, именно, от вас да се изкарат певци и музиканти; с даровити хора лесно се работи.

Разногласието между хората се дължи на това, че те не развиват своето музикално чувство, вследствие на което стават нервни. Музикалните хора са добри хора. Който пее от сърце, той внася в себе си нещо хубаво и красиво. Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа със сърцето си!“ Всеки човек трябва да пее, макар и безгласно, вътрешно. Остане ли малко свободен, нека пее. Цялата природа пее. Всички велики същества пеят. Тогава и хората трябва да пеят. Всяка работа започвайте с пеене!

Музиката е признак на висока култура. Който пее, той не се занимава с дребни работи.

Да бъде човек бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух. Възвишените същества не знаят какво нещо е обезсърчаване, какво нещо е отпадане на духа. Тези неща са слабости на същества, които живеят на земята. Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен. Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, където има радост и веселие. Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята да се учат от противоречията на живота. В това отношение всички хора имат обща участ. Христос казва за себе си: „Така беше угодно на Бога“. И ние трябва да кажем същото и да се заемем с всички сили да учим. Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание“. Дойде ли радостта, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост“. Всеки ден за всичко благодари. Когато човек се научи да благодари на Бога, както трябва, той ще научи урока си.

И тъй, темата за следния път ще бъде: „Качества на най-малкото и на най-голямото число“. Всяко число, което може да се смалява, е най-голямо, защото най-малкото число не може да се смалява. То не може да стане по-малко, отколкото е в действителност, но не може да стане и като голямото. Изобщо малкото число не може да стане нито по-малко, нито по-голямо, отколкото е в действителност, но не може да стане и като голямото. Някой казва, че единицата е най-голямото число.

Питам: какво ще стане с единицата, ако пред нея се сложи нула? Тя се намалява, превръща се в 0,1. Ако след единицата се сложи нула, тя се увеличава, става 10. Следователно, единицата не е най-голямото число, защото едновременно се намалява и увеличава. Потърсете число, което се увеличава, без да се намалява. Нулата счита ли се за число? – Счита се. Може ли тя да се увеличава и намалява? – Не може. Най-голямо число е това, което нито се увеличава, нито се намалява. Нулата се взима за граница между положителните и отрицателните числа. Сега, да оставим настрана тези въпроси. Мислете върху тях, без да дохождате до положителни резултати. Разсъжденията върху числата и върху ред още философски въпроси представляват дълъг път, който човек трябва да извърви и по който ще среща много интересни неща за изучаване.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 10 февруари 1926 г. в град София.

Веригите на съмнението

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

(Четоха се резюмета от темите „Разлика между самообладание и въздържание“ и „Отличителни черти на четирите годишни времена“.)

(Чете се темата: „Качества на най-голямото и на най-малкото число“.)

Питам: каква разлика има между относителен и абсолютен морал? Често се говори за закони, за известни морални положения. Както всеки дом има свои установени закони и правила, така и всяко общество има свои установени закони и морални правила. За да разберем живота, ние трябва да започнем от дома. Майката и бащата създават законите в дома. Майката напълни 10–20 кутии с различни сладка, затвори ги добре и казва на децата си: няма да бъркате в тези кутии! Децата знаят, че в тях има сладка, които тъй много обичат. Те знаят, че ако бъркат в кутиите, ще дойде пръчицата, ще има мъмрене, плач, сълзи. После ще дойде лъжата, а оттам и смущението. Значи, докато детето е малко, престъпление е, ако само̀ бърка в кутиите. Когато детето порасне, стане голям син или голяма дъщеря, те имат право да отварят кутиите, да си взимат сладко. Това за тях не е престъпление. Туй е относителен морал. Или когато кутиите със сладко са на майката и детето бърка в тях, това е престъпление, за което ще има пръчица. Ако кутиите са ваши, вие можете свободно, безнаказано да бъркате в тях.

И тъй, има общи положения в живота, нарушенията на които в един случай биват неморални, а в друг случай – морални. Например не е морално детето да бърка в кутиите със сладко без волята на майката или на бащата. Ако то пита майка си и получи разрешение да бърка, това не е престъпление. Обаче за големия син или за голямата дъщеря е морално, когато сами отворят кутиите със сладко и ядат. Престъплението на детето се състои в това, че то не е питало майка си, да яде, или да не яде сладко. Подобно нещо се случва и в общества, където има установени правила и закони, както и в училищата. За пример, казано е, че учениците трябва да бъдат сериозни в клас, да не се смеят. Обаче един от учениците се смее за нещо. Веднага учителят го пита: „Драгане, защо се смееш?“ – „Защо пък да не се смея?“ Какво престъпление е направил, че се е засмял? Престъплението е само там, че ученикът се е засмял в клас, където гамата е съвсем друга. Когато учениците се смеят в клас, гамата на мисълта се изменя и учителят губи връзка в работата си. В гамата на смеха има вибрации, различни от тия на мисълта, вследствие на което ученикът може да се смее само след свършване работата на учителя. Само по себе си в смеха няма нищо лошо, но между смеха и сериозната мисъл няма съответствие. Обикновено смехът идва след голяма скръб, като реакция на скръбта. След всяка сериозна мисъл идва посредствена мисъл. Това нещо се забелязва и между религиозните хора. При голямото усилие от тяхна страна, непрекъснато да поддържат религиозно настроение в себе си, настъпват обратни реакции.

Казвам: имайте предвид следното правило. Между всички мисли, чувства и действия в човека всякога трябва да има хармонично, преходно състояние. Човек не трябва да бъде краен. Наистина, това зависи от неговото развитие, но всеки ден той трябва да придобива нещо, колкото малко и да е; този малък придатък спомага за неговото разширение, за устройството на мозъка му. Нервният човек, за пример, и духовен да стане, пак е нервен; подозрителният човек, и духовен да стане, пак е подозрителен. Подозрителният човек цял да облечеш в морални положения, пак подозрителен ще остане. Подозрението изпъква по единствената причина, че вълк във вълк всякога се съмнява. Когато един вълк се върне от обиколка, друг вълк му казва: „Ти си ходил в някоя кошара“. Вторият се съмнява в първия, че е ходил в някоя кошара, откъдето е задигнал някоя мазна овца. Обаче има неща, в които ние никога не можем да се съмняваме. За пример, никога една овца не може да се съмнява в друга, че тя е яла месо. Защо не може да се съмнява? – Защото според устройството на овцата невъзможно е тя да яде месо. В заключение ние казваме: хора, които са от рода на овците, никога не се съмняват; хора, които са от рода на вълците, всякога се съмняват. Казвате за някого: „Този човек има вълчи характер“. Това подразбира, че този човек е свързан със съответни сили в природата. За тази цел такъв човек трябва да бъде постоянно нащрек, да търси устойчиви сили, с които да се свързва.

Следователно вълк във вълк се съмнява, че е ял месо. Овца в овца никога не се съмнява, че е яла месо. Обаче вълк във вълк може да се съмнява, че е ял корени. Защо? – Защото вълкът, след като не намери месо, и корени яде. Значи вълкът подозира и в лошото, и в доброто. И затова на хора, които имат вълчи характер, и лошо да им направиш, и добро да им направиш, все подозират. Забележи ли човек в себе си такива прояви, той трябва усилено да работи върху тях. Това са занимания, задачи, които човешкият дух трябва да разреши. Често на духовните хора се дава задача да видоизменят едно свое вълче състояние, да го преработят, да го превърнат в по-възвишено. В това отношение духовните хора трябва да бъдат алхимици, да превръщат неблагородните прояви на естеството си в благородни. Задачата на алхимика е да превърне желязото в злато. Задачата на духовния човек е да превърне някои свои низходящи сили във възходящи. Например той трябва да видоизмени своето невежество, своята лошавина. Лошият човек е богаташ, който трябва да работи над себе си.

Питам: вие, които от толкова години работите над себе си, как превръщате силите на гнева? Ти се заканваш някому, показваш ту левия, ту десния си юмрук. Левият юмрук показва, че сърцето ти трябва да взима участие във всяка работа; десният юмрук показва, че и умът ти трябва да взима участие. Мърдаш ли главата си, това показва, че и тя трябва да взима участие. Мърдаш ли краката си, това показва, че и те трябва да взимат участие.

Ще ви дам един пример, да видите докъде може да отиде човешкото подозрение. Един мъж, който бил много ревнив, всяка вечер, преди лягане, взимал една верига и за единия край връзвал десния крак на жена си, а за другия край завързвал своя ляв крак. След това заключвал добре двата края на веригата и лягал да спи. Сутрин, като ставал, той поглеждал дали веригата е заключена. Винаги намирал веригата заключена, но пак се съмнявал и казвал на жена си: „Ти си ходила някъде тази вечер“. Твърдението му, че тя е ходила някъде, е вярно, но как е ходила? Всеки човек в съня си ходи тук-там, движи се, среща се с хора, разговаря се. Обаче физически, с тялото си тя никъде не е ходила и затова му казвала: „Къде мога да отида? Нали ти сам ме заключваш и отключваш? Къде мога да ходя с тази верига?“ Казвам: страшно нещо е човешкото подозрение!

Човек трябва да се освободи от подозрението, от съмнението. Те съществуват и между учениците на окултната школа. Обаче в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Благородство се изисква от човека! Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Ако и днес вървите по пътищата на тази стара наука, ще имате същите резултати. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата. Когато човек се съмнява в другите хора, той започва да се съмнява и в себе си, в своята сила, в своята вяра, в своята любов. Какво остава в човека, като отрече своята сила, своята вяра, своята любов и своето благородство? Къде е истинската наука? Съмнението в човека представлява натрупване от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум. Човек никога не трябва да се съмнява в своята вяра, в своята любов, нито в силата на своя ум и на своето сърце. Това са известни величини, с които той трябва да работи. Ти можеш да изпиташ своята вяра, своята любов, както и силата на своя ум, като ги проявиш. Веднъж си ги изпитал, има ли защо да се съмняваш? Проверявате ли се, изпитвате ли се, по този начин у вас ще се зароди красивият живот. Красивият живот в човека е в сила да се справи със съмнението.

Примерът, който ви дадох за ревнивия мъж, добре характеризира съмнението в човека. Той сам завързва крака на жена си с верига, а на сутринта я пита: „Къде ходи тази нощ?“ В същото положение се намирате и вие. Ставате сутрин, речете да се помолите, изведнъж идва съмнението при вас, казва: „Какво си се изправил като кукла? Бог с тебе ли ще се занимава?“ И вие казвате: „Няма да се моля!“ Взимате някаква книга да четете, изведнъж съмнението идва и ви казва: „Мислиш ли, че по този начин ще разрешиш важните въпроси на живота?“ Вие захвърляте книгата настрана, казвате: „Какво съм се зачел? Нищо не мога да направя“. Започвате да пеете, съмнението пак идва: „Какво си се разпял? Младите нека пеят!“ Каквото и да започвате, съмнението всякога идва след вас. Какво трябва да направите тогава? Ако слушате съмнението, трябва да сгърнете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово. Съмнението е мъжът, който ви връзва с верига и казва: „Никъде няма да ходиш!“ Няма по-страшно нещо за душата, която е излязла от Бога, от това да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. Този човек има характер.

Днес много мъже връзват жените си с такива вериги; и много жени връзват мъжете си със същите вериги. Такива вериги има и в Русия, и в Англия, и във Франция, и в Америка, и в България, само че още не са изнесени вън, да ги видят всички хора. Такива вериги има и в духовно отношение. Време е вече всички хора да скъсат тия вериги на съмнението и да кажат: „Ние можем и без вериги на краката!“ Жената трябва да каже на мъжа си: „Ако ми вярваш, добре; ако не ми вярваш, сбогом!“ И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска. Съмнението напуснете, не мислете повече за него. Има нещо идейно в човека, което никога не допуска съмнението в себе си. Кое е това идейно състояние? Аз ще ви представя картинно това идейно състояние. Допуснете, че вие живеете в свят, подобен на този на земята, но необикновено красив. Където се обърнете, навред плодни дървета с по един, два, три, четири, най-много до 12 плода на дърво. При това вие можете да си късате от всички плодове. В този красив свят няма никакви животни: нито млекопитаещи, нито птици, нито риби. Водата в моретата е тиха и спокойна; въздухът е чист и прозрачен; слънцето грее ярко, то е в зенита си. Представете си, че вие живеете сам в този свят. Как ще се чувствате? Ще кажете: „Страшно е тук, голяма самотия съществува, не мога да живея в този свят“. В кой свят искате да ви постави Бог? На земята сте недоволни, плачете и скърбите. В идейния свят не можете да живеете сам. За да живеете в идейния свят, вие трябва да научите езика на растенията и с тях да се разговаряте. Те ще ви покажат Божествения начин, по който трябва да живеете. Казано е в Писанието: „Праведният ще бъде като дърво, насадено в Божествената градина“. Влезете ли в идейния свят, вие ще бъдете като дърво или като някое малко цветенце. Сега хората си представляват рая нещо подобно на този свят. Мислите ли, че като отидете не онзи свят, ще бъдете същите, каквито сте били тук? Там няма да остане помен от вашата външна форма. Как ще се познавате тогава? Има един начин, по който хората се познават. Да познаваш един човек и той да те познава, непременно трябва да имате вяра един в друг. Нямате ли вяра помежду си, вие не се познавате.

Съвременните хора не си вярват. Похвалиш някого, кажеш му, че е добър, той не хваща вяра в думите ти, казва: „Не говориш от сърце“. Кажеш му: „Ти си малко сприхав човек“. – „Защо ме нападаш?“ И като хвалиш човека, и като го кориш, той е все недоволен. Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в човека. Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. Този е пътят, по който може да се освободите от него. То представлява трън в човека, който може или да се изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади. Питам тогава: „Ако човек живее в идейния свят, в кого ще се съмнява?“ Всичко, каквото пожелае, той ще има на разположение: богатство, книги, музика, изкуство, но ще бъде абсолютно сам. Ако искаш музика, ще бутнеш един ключ и ще слушаш най-хубавата музика в света. Искаш да четеш, ще бутнеш втори ключ и пред тебе ще се наредят най-хубавите и мъдри книги в света. Искаш да изучаваш небето – ще бутнеш трети ключ и ще видиш пред себе си най-усъвършенствувани инструменти, с които ще наблюдаваш небето. Каквото душата ти пожелае, ще имаш, като в 1001 нощ. Ти ще четеш, ще учиш, ще се наслаждаваш в този свят, ще размишляваш, но навсякъде и във всичко ще бъдеш сам. Бихте ли желали да отидете в този свят? Не бихте желали. Щом е така, трябва да признаете, че светът, в който сега живеете, е много красив. В този случай идейният живот подразбира само един човек. Когато двама души се явят, идея не може да съществува. Идеята е само една, затова, именно, в идейния свят може да живее само един човек. Където има двама души, там идея няма, но има разногласие. Когато се явиха двама души в света, и дисхармонията произлезе.

Представете си, че всеки от вас живее сам в един свят; как ще се чувствате тогава? Това е възможно, обаче първо човек трябва да мине „нирвана“, за да влезе в този идеен, възвишен свят. Мине ли този свят, човек ще отиде в света на „вечната светлина“, където нито дървета има, нито вода има. Той ще живее във вечна светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в радостта, като използва благата, които Бог му е дал.

Казвам: този свят, където сега живеете, има много лъжливи положения, от които трябва да се пазите. За пример, някой казва: „Аз съм много любознателен“, а всъщност той е любопитен човек. Ще видите този човек как се промъква оттук-оттам, само да разбере нещо, което го интересува. Въздържайте любопитството си и се възпитавайте! Други хора пък не могат да пазят тайна. Някой им казал нещо, и те веднага ще го предадат на няколко места. Няма нищо престъпно в предаването, но като разнасяте думите от едно място на друго, все ще направите някаква погрешка. Ако речете да криете от всички, това пък е друга крайност. Човек трябва да разбира какво да крие и какво да казва. Питам: трябва ли майката да крие кутиите със сладко от децата си, или не трябва?

Мнозина казват, че нашият живот трябва да бъде отворен. Това донякъде само е вярно. Нашият живот може да бъде отворен само за разумните хора. Човек може да бъде добър само за хора, с които е в съприкосновение. За онези, които не го познават, е безразлично дали той е добър, или не. От това гледище, обаче, щом става въпрос за доброто, за добродетелите, те проникват целия космос. Доброто е Божествено качество, което идва от висшите светове и минава през всички по-долни светове. Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а после и жертвата, която ще заличи всички грехове. С тези неща трябва да се борите преди да влезете в Царството Божие. Тези тръни трябва да изкорените от душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а после и на своите ближни. Научи ли човек това изкуство за себе си, той ще знае как да помага и на ближните си.

Съвременните хора работят за възпитанието на младите, но все със стари методи – бой, наказания, заплашвания; тия методи, обаче, не са дали добри резултати. Добрият човек трябва да работи с нови методи, които доброто налага. Ако такъв човек направи хиляди добрини, а една погрешка, тази погрешка ще има силата на хилядата добрини. И обратно: ако лошият човек направи хиляда злини, а едно добро дело, доброто дело по сила ще се равнява на хилядата злини. Последното дело на човека компенсира всичките му предишни дела. Значи ако през целия си живот сте правили добрини, а най-после направите едно зло, това зло няма да заличи добрите дела, т.е. доброто във вас, но ще му противодейства; щом му противодейства, то кармически ще спре добрите ви начинания. Тогава във вашия живот ще дойдат ред нещастия, които временно ще спрат развитието ви. Който разбира този закон, той няма да предизвика кармата си. Понякога тъкмо дойде време Бог да благослови някого, и той направи някаква погрешка, с която спира Божието благословение. Тогава идват ред страдания, чрез които той трябва да изкупи погрешката си, за да може след години Божието благословение отново да дойде върху него. Такива примери имаме с Давид, с Яков и с много други. В това отношение човек не трябва да се страхува, но да бъде внимателен, разумен.

И тъй, говорите ли за погрешките на хората, трябва да бъдете много внимателни, защото те са крайно чувствителни. Ако речеш да изправиш една погрешка на човека, той няма да те разбере право и ще започне да се съмнява в тебе. Аз съм правил ред опити и виждам колко хората са съмнителни. Казвам на някого, че има еди-каква си погрешка. Той веднага се обижда и ме пита: „Кой ти каза това?“ Казвам: Все ще ми е казал някой. Първо, аз ще те видя; после хората, ще ми кажат; след това ангелите ще ми кажат, а най-после, и Бог сам ще ми каже. Значи първо аз виждам хората; което аз не виждам, ангелите виждат и ми съобщават; което ангелите не виждат, Бог вижда и ми казва: „Кажи на този човек, че ако не изправи погрешката си, ще си навлече голямо страдание“. Не мислете, че никой не вижда какво правите. И вас виждат, и вие виждате – всички сте ясновидци. От виждане до виждане има разлика. Когато обичате един човек, вие виждате по един начин; когато не го обичате, вие виждате по друг начин. За да се виждат нещата в духовния свят, и там атмосферата трябва да бъде тиха, спокойна, да могат пречупванията и отраженията на светлината да стават правилно. На първо място е необходимо спокойна атмосфера, защото и в духовния свят стават пертурбации, както и във физическия. Ако вашият дух не е тих и спокоен, вие не можете да възприемете трептенията на духовния свят. Щом искаш да изправиш погрешката на някой човек, най-първо ще пристъпиш към него с всичкото благородство на душата си, за да го предразположиш, да разбереш състоянието му. Щом разбереш състоянието му, ти можеш да му помогнеш. Помогнеш ли на него, ще помогнеш и на себе си. Да помогнеш на ближния си, това е цяла наука.

Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. Ето защо невидимият свят чрез разни методи ви въздейства, докато ви направи господари на себе си. Станете ли господари на себе си, тогава ще започнат да растат и да се развиват във вас красиви и възвишени неща. Всички вие сте герои. Щом сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло от себе си – съмнението. Щом го изкорените, на негово място ще поставите нещо хубаво.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 17 февруари 1926 г. в град София.

Обмяна

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Следващия път пишете върху темата: „Най-силната дума в българския език“.

Според вас в какво се заключава знанието? Едно от главните правила в граматиката е следното: когато се пише едно изречение, на първо място слагат подлога, т.е. предметът, за който се говори; после се поставя глагола, т.е. сказуемото. Това правило може ли да се измени? – Може. Питам: защо обикновено на първо място поставят подлога, а после сказуемото? – Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола. Съществителното име е най-ранното, най-първото образувание в речта. В това отношение, когато човек има известни преживявания, той всякога ги свързва с външния свят. И наистина, донякъде те съответстват на предметите и явленията от външния свят. Когато видите, че лицето на някой човек се изкривява, гърчи се, от това вие вадите заключение, че той има някакво страдание или някаква мъчнотия. На друго някое лице виждате няколко реда сълзи и веднага вие се произнасяте в себе си, че това лице преживява нещо. Откъде знаете, че то преживява нещо? Възможно е тези няколко реда сълзи да представляват капки вода върху това лице. Обаче вие не се съмнявате, че тези капки вода са сълзи, резултат на някакво душевно терзание или страдание в този човек.

Питам: от ваше гледище може ли светът да съществува без страдания и без радости? – Не може. Щом е така, как могат жителите на ада да живеят без радости? Или как могат жителите на рая да живеят без страдания? Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата на ада, е радостта. Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън. В рая пък е точно обратно: радостта е отвътре, а страданието отвън. Жителите на рая знаят, че има същества, които живеят в ада, т.е. повече в страдания, отколкото в радости. Може ли някое същество от рая да скърби за друго от ада? Правило е: когато някой от рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от рая. И когато някой от ада се зарадва за нещо, той веднага ще се намери вън от ада. И двата закона са верни.

Следователно физическият свят е създаден от два вида хора: едните излизат от рая, а другите – от ада. Като излязат от местата си, и двамата разправят своите опитности. Този, който е излязъл от рая, казва: „Като бях в рая, стана ми скръбно за онези, които са в ада, и затова излязох от рая“. Вторият казва: „Като бях в ада, зарадвах се за онези, които са в рая, и излязох от ада“. Този закон има приложение и в живота. Радваш ли се, когато и другите се радват, ти си в рая; страдаш ли заедно с другите хора, ти си в ада.

В живота на човека се срещат ред състояния, които ние наричаме състояния на душата и състояния на материята, от която човек е направен. Когато човек мисли или когато чувства, той дохожда в съприкосновение с материята и според нейните свойства се намира или във възходящо, или в низходящо състояние. Дойде ли човек в съприкосновение с полуорганизираната материя, тя ще отнеме половината от неговото вдъхновение. Забелязано е: когато човек попадне между хора, които не са духовни и се занимават изключително с материални работи, щом излезе от тяхната среда, той усеща, че е изгубил много нещо от себе си. Ако имаме точен инструмент за измерване на състоянията и енергиите в човека, ще забележим, че в идеите на тези хора има едно повдигане. И обратното е забелязано: ако някой материалист попадне между духовни хора, неговото състояние се повдига. Значи между хората постоянно става обмяна, без те да забелязват това нещо. Затуй, именно, човек трябва да бъде внимателен в живота, да се пази. Ако има изобилно топлина в себе си, нека дава; ако топлината му е малко, да се пази. Изобщо обмяната между хората трябва да става правилно. Казвате: „Нали човек трябва да прави добро?“ Той трябва да прави добро, но кога? Ако някой човек, по нямане на топлина в себе си, е осъден да умре, и дойде при него друг някой да му помогне, но и той сам няма запас от енергия в себе си, какво ще стане? И двамата ще умрат. Това добро има ли смисъл? В такъв случай по-добре е само единият да умре, отколкото и двамата. Можете ли да повдигнете енергиите на човека към живот, помагайте; не можете ли, стойте настрана. Ето защо, човек всякога трябва да се подчинява на Божия закон. Изобщо, може да се помага на човек, който има Любов, стремеж към Бога, бил той съзнателен или несъзнателен. Има ли човек този стремеж, може да му се помага, може и да се учи; няма ли този стремеж, нито може да му се помага, нито може да се учи. Съвременните хора из целия свят имат разни възгледи за живота, вследствие на което се осмеляват да критикуват и да съветват невидимия свят: „Защо светът е създаден по този начин, а не по друг начин?“ Или: „Защо Господ е създал света с толкова много страдания?“

Сега, за разяснение на тези въпроси, ще ви дам следния пример. Представете си, че вие сте в някоя пустиня, където прекарвате 40-дневен пост като Христа. В това време идват при вас двама души, които ви носят по един подарък. Първият от тях ви носи един скъпоценен камък, голям като камилско яйце, а вторият носи половин кило картофи. В дадения случай кой от двата подаръка ще предпочетете? Ако сте в града, скъпоценният камък е за предпочитане пред картофите. Щом сте в пустинята, където прекарвате такъв дълъг пост, картофите са за предпочитане. От вас зависи сега, кой от двата подаръка ще предпочетете. Ако предпочитате скъпоценния камък, вие сами се излагате на страдания. Този скъпоценен камък не може да се продаде в пустинята на никого. Ако предпочитате картофите, вие ще се радвате. Тъй щото, когато питате защо Бог е допуснал страданията, защо е наредил света така, казвам: страданията не са нищо друго, освен скъпоценният камък в пустинята, който вие предпочетохте пред картофите. Ако бяхте предпочели картофите, вие щяхте да имате радости. Значи радостите са живите картофи, които вие получавате подарък в пустинята.

В разсъжденията на хората за живота има две опасности, от които трябва да се пазят. Те са следните. За пример, някои хора, главно религиозните, духовните, често говорят за Божи Промисъл и казват: „Няма защо да се грижим, да се безпокоим, Бог ще промисли за всичко“. Вярно е това твърдение, но опасността се състои в това, да не изпада човек в бездействие и да очаква всичко наготово. Светските хора пък изобщо не признават Божия Промисъл и казват: „Ако човек сам не се стегне да работи, Господ никога няма да му спусне нещо наготово от небето“. Някой от религиозните казва: „Ето, нали Господ ни дава наготово плодовете?“ Да, но растенията изработиха тия плодове. Те работят, а ние се ползваме от техните плодове, от техния труд. Мнозина казват, че плодовете са създадени заради нас. Може да е така, но може и да не е така. Запитайте картофа за кого е създаден: за хората или за себе си? Добре е човек да вярва, че Господ промисля за всичко. Животът ще го научи да разбира тази мисъл добре. Под думата „промисъл“ ние разбираме същества от абсолютен, разумен свят.

Често вие искате да имате дарби, таланти и казвате: „Аз искам да пея, да свиря хубаво, да говоря красноречиво“. Какво е нужно за придобиване на таланти? – Условия, в които да се развиват, и среда, в която да се проявяват. Да допуснем, че вие сте отличен певец, но сте говедар. Кому ще пеете? Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си. Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите. Най-добра публика си ти сам за себе си. Ти сам ще се оценяваш. Яви ли се множество да те слуша и да те оценява, то е друг въпрос вече. Същото се отнася и до мисълта. Щом мислиш, ще се радваш сам на себе си. Радваш ли се на мисълта си, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза, както за теб, така и за околните. Мисъл, на която ти сам не можеш да се радваш и от която сам не можеш да се ползваш, тя не може да радва и да ползва и другите хора. Тя ще принесе колкото на тебе, толкова и на тях.

Друго положение, което спъва хората, е следното. Някой казва: „Никой не ме обича“. Питам: Как познавате, че хората не ви обичат, или че ви обичат? Аз бих желал да зная каква е вашата опитност по този въпрос. Когато някой човек ви дава хляб, пари, той обича ли ви? Или когато някой човек ви съгради къща и ви даде дрехи да се облечете, това обич ли е? Разбира се, това са изрази на обич. Питам: Защо дъщерята, която има всичко това от своите родители – и хляб, и дрехи, и пари, и къща, и учение, е недоволна от любовта на родителите си? Освен това дъщерята е приела много от качествата и способностите на своите родители, но въпреки това тя казва: „Дотегна ми любовта на моите родители; не искам повече да живея при тях“. Същата реакция става и в ученика, и в религиозния човек, а често и между двама приятели. Ученикът, който е прекарал дълго време в училището, казва: „Не искам повече да ходя на училище!“ Религиозният, който дълго време се е молил на Бога, казва: „Дотегна ми вече да се моля на Бога!“ От двама приятели, които са дружили дълго време, единият казва на другия: „Дотегна ми вече твоето приятелство, търси си друг приятел!“

Питам: на какво се дължи това противоречие в живота? То е лесно обяснимо. Представете си, че някой човек ви нарани ръката, а след това ви донесе хляб да ядете. Като ви носи хляб, това показва ли, че той ви обича? Вие какво ще му кажете? Казвате: „Не искам хляба ти, не искам нищо от тебе, остави ме спокоен, аз ще отида да лекувам ръката си“.

Следователно обичаш ли някого, не наранявай ръката му. Любов, която наранява, се отстранява. Тази любов съществува и между светските, и между религиозните хора. Те постоянно се критикуват. Да обичаш един човек, а при това да одереш кожата му, в това няма никаква философия. Според новото учение да обичаш някого, значи да намериш в него онова добро, което е скрито от очите на всички околни. Намериш ли това съществено добро в него, да се зарадваш и да благодариш на Бога, че ти е дал възможност чрез Любовта да го намериш. Вие търсите доброто отвън. Не, тъй, както днес човек се проявява, доброто му не може да се види отвън. То е дълбоко затрупано в материалния свят. Дълбоко трябва да се засегне човек, за да видите, че в неговата душа се крият хубави, красиви зародиши. Те чакат само благоприятни моменти за своето развитие и проявление. И тогава аз казвам: Да проявиш обичта си към някого, това значи да направиш такова нещо за него, което дълбоко да засегне душата му. Само тази обич е в състояние да повдигне човека. Да намериш в човека една добродетел, дълбоко скрита в неговата душа, и да съдействаш за нейното развитие, това значи обич, любов към този човек. Да обичаш човека, значи да разбираш неговите мъчнотии и да му помагаш при разрешението им. Казвате: „Какво нещо е мъчнотия?“ Питам: Можете ли да се качите зимно време на Мусала? Вие нямате представа, какво значи качването на Мусала зимно време, когато всичко наоколо е покрито с ровък сняг, дълбок от 1–2 метра, че като вървите, да потъвате до пояс. Когато човек се натъкне на подобна мъчнотия в ума си, тогава той разбира какво нещо са мъчнотиите в живота. И в живота има подобни положения, подобни мъчнотии, които разбираме само след като се натъкнем на тях. Това не показва, че снегът е нещо лошо. Не, сам за себе си този дълбок, мек сняг около вас представлява отлична картина, но речете ли да вървите по него, вие потъвате до пояс и не можете да напредвате. Допуснете, че вие непременно трябва да се качите на Мусала и от това качване зависи живота ви. Какво ще направите? Ще кажете: „Да ме пази Господ от подобно изпитание!“ Често хората си служат с междуметията: „ах“, „ех“, „их“, „ох“, „ух“. При какви случаи се употребяват тези частици? Те са много естествени звуци, които и до днес се употребяват във всички езици. Тези звуци са остатъци от един стар език. При какви случаи си служим с междуметието „ах“? – При загуба на нещо. – Ами с частицата „ех“? – При съжаление за нещо. – С частицата „их“? – Когато нещо ни е омръзнало, дотегнало. – С частицата „ох“? – При болест. – С частицата „ух“? – При омраза.

Забележете, във всички тия междуметия съгласната буква „Х“ не се изменя, но се изменят само гласните букви. Ако съгласната буква „Х“ промени мястото си и заеме първо място пред гласните, ще имаме частиците: „ха“, „хе“, „хи“, „хо“, „ху“. В този случай частиците „ха“, „хе“, „хи“, „хо“, „ху“ се употребяват за трансформиране на състоянията. Щом изговорите частицата „ах“, веднага след това изговорете обратната частица „ха“ и ще видите, че състоянието ви ще се подобри. Кажете ли „их“, след това изговорете „хи“, и наблюдавайте какъв резултат ще имате. Щом изговаряте частиците „ха“, „хе“, „хи“, „хо“, „ху“, те показват, че работите се оправят. Съгласната буква „Х“ е мека, а гласните букви „А“, „Е“, „И“, „О“, „У“ са твърди звукове, които представляват творчески сили.

И тъй, произнасянето на едните или на другите междуметия представляват ред психологически упражнения. Обикновено в скръбта си човек усеща едно особено разбъркване, едно скъсяване на мозъчните нерви, вследствие на което енергията в организма му не тече правилно. Ако можете да погледнете мозъка на скърбящия човек, ще видите, че той прилича на развълнувано море, вследствие на което в него се забелязват ред дисхармонични прояви. За да се възстанови равновесието в този човек, преди всичко състоянието на развълнуваното море трябва да утихне. Това значи: всички предмети, които вълнуват ума и сърцето на човека, трябва да се премахнат, да се отстранят, а вместо тях да се сложат нови елементи – надежда, вяра и любов. Да се възстанови равновесието на човека, на думи това става лесно, но всеки знае колко мъчно става в действителност. Колко лесно човек изгубва своето прекрасно разположение и колко мъчно го възстановява! Една дума, един поглед, една несполука в живота на човека са в състояние да го изкарат от релсите на неговия път и той да изгуби приятното разположение на своя дух. Всичко това се отразява зле върху ума и сърцето му.

Казвате: „Какво трябва да правим, за да запазим своето равновесие?“ – Дръжте в ума си великия закон на разумността, според който всички неща в природата се извършват по строго определен, последователен път. Знайте, че невъзможно е да ви постигне в живота нещо, което да не е предвидено. Може ли пръстът на ръката ви да пострада от нещо, ако вие сте внимателни? – Не може. Ако не внимавате, можете да го изложите на ред страдания. Да допуснем, че ръката на човека има индивидуално съзнание, но вие сте принудени с нея да чукате камъни. Какво ще каже ръката в този случай? Трябва ли тя да се оплаква от своето положение? Какво означава удрянето на камъни с чук в ръка? Това показва, че човекът, чиято е ръката, иска да я впрегне в усилена работа. Той я заставя да работи, а при това не иска да ѝ причини страдания. По същия начин и Господ ни слага на работа. Ако човек трябва да бъде чук, за да преодолее известна мъчнотия, трябва ли той да се отказва от тази длъжност? Той може да бъде чук, без да си причинява излишни страдания. Как? – Като бъде внимателен и разумен. Тъй щото отношенията, които съществуват между хората, са абсолютно разумни и строго определени. В тях няма нищо случайно, нищо произволно и те се ръководят от вътрешната свобода на човека. Когато се говори за индивидуалните страдания, от които пъшкате и плачете, те са предвидени за вашето развитие и повдигане. Всички страдания са необходими за пробуждане на човешкото съзнание. Днес, например, вие удряте с чука си върху един камък, но той не изпитва никакви страдания, каквито вие бихте изпитвали, когато ви удрят с чука. Обаче един ден, когато съзнанието на камъка се пробуди, и той ще изпитва ударите на вашия чук отгоре си и ще плаче, ще страда, както днес вие плачете и страдате.

Мисълта, която искам да ви оставя сега, е следната: Когато ви дойде някое страдание, определете в себе си дали това страдание е разумно, или не е разумно. За десет дни от днес направете следното упражнение: колкото страдания ви дойдат през деня, определете ги дали те са разумни, или не; после, сметнете колко от тях на брой са разумни и колко не са разумни. Разумните страдания са от невидимия свят, а неразумните – от вас. Това е едно малко упражнение, малък опит, от който ще придобиете известни знания и наука. Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано. Ако вие разбирате и използвате вашите разумни страдания, тогава и невидимият свят ще ви се радва и ще ви помага. Певецът обича онзи, който го слуша внимателно и цени, разбира пеенето му. Обичате ли, разбирате ли пеенето му, той ще бъде доволен от вас и ще ви пее. Ние всякога сме готови да окажем услуга на онзи, който се намира в състояние, подобно на нашето. Защо? – Защото той ни разбира и ние ще можем свободно да споделим с него своята радост или своята скръб. Ето защо човек трябва да влиза в положението на другите, да ги разбира.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 24 февруари 1926 г. в град София.

Природни изрази

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Изпейте упражнението „Махар-Бену“ и втората част от него, която представлява превод на първата. Преводът е следният: „В мрак, тъмнота е бил животът наш, но слънцето на живота просия у нас. И ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас, свят за нас“.

(Прочете се резюме от темата: „Качества на най-голямото и на най-малкото число“.)

(Чете се темата: „Най-силната дума в българския език“.)

Следващия път пишете върху темата: „Най-старото дърво в света“.

Сега ще ви задам следните няколко въпроса: видимо и осезаемо нещо ли е гладът? – Гладът се чувства. Кои са отличителните черти на глада? По какво познавате, че някой човек е гладувал? – Очите му са хлътнали, лицето – посърнало, тялото – малко сгърбено, гласът – тих, мек, а общият вид – като на смирен човек. Кои са отличителните черти на сития, на нахранения човек? – Лицето му е пълно, месесто, очите – потънали в месо, ходът – сигурен, смел, гласът – висок, силен. Коремът на гладния човек е вдлъбнат, като вдлъбнатината на някои шишета. Коремът на изхранения човек е малко изпъкнал навън, като издутата част на някои шишета. Като съберете един пълен и един слаб човек, двамата заедно ще образуват едно шише. Значи двама души са необходими, за да се образува едно шише. Освен външна страна гладът има и своя вътрешна, психическа страна. Зад глада се крие нещо важно и интересно. Във физическия свят гладът е израз на особена вътрешна духовна сила, от която човешкият дух и човешката душа се нуждаят. Значи облече ли се духът в материя, във форма на човек, той винаги изпитва глад. В това отношение интересно е човек да наблюдава промените, които стават във време на глад и на задоволено състояние, както по лицето си, така и върху целия си организъм. Лицето на човека е огледало на всички вътрешни промени, които стават с него. То е огледало, в което се отразява вътрешният човек. Ето защо той трябва да следи всички промени, които стават с него. Наблюдавайте какви промени стават в чертите на лицето, когато човек изживява някакви благородни чувства. Наблюдавайте какъв е погледът му тогава, какви са по големина очите, каква е формата на устата му и т.н. Казвате: „Еди-кой си човек е милостив, еди-кой си е разумен“. По какво познавате милостивия и по какво – разумния човек? Казвате: „Разумният човек се познава по своите мисли, чувства и дела“. Представете си, че някой разумен човек чете една хубава книга и си извади няколко ценни мисли от нея. Как ще познаете, че той е разумен човек? Ако той е извадил една мисъл, тя ще има свой определен израз. Разумният човек всякога си служи с криви линии; той винаги върви по спирала. По счупени линии той не върви. Движи ли се по криви линии, животът му ще се изправи. Разумният човек всякога избира най-дългия път, а глупавият избира най-късия път.

На пръв поглед тези мисли изглеждат противоречиви, но аз ще ви обясня идеята, която се крие в тях. Ние наричаме глупавия човек болен, а разумния – здрав. В такъв случай кой може да издържа на по-дълъг път: болният, или здравият? – Здравият, разбира се. Следователно здравият и разумният човек вървят по една и съща линия, а глупавият и болният и да искат, не могат да вървят по техния път. Те всякога ще гледат да съкратят малко пътя си, все ще търсят късия път. Значи в живота важни са резултатите. Дългото време с добри резултати е късо време, а късото време с лоши резултати е дълго време. Защо? – Понеже човек дълго време ще изпитва радости, вследствие на което ще забрави тази продължителност, през която е траяла изкупването. В това отношение резултатът е важен, че сте изкупили греховете си. Щом имате добри резултати, никой от вас няма да щади времето си. И тъй, когато казваме, че най-късият път е правият, всъщност ние разбираме разумния път, с добрите резултати, а не буквата на нещата.

Много от съвременните хора, както и много от вас, искат в скоро време да станат учени. За една година човек може ли да стане учен? За 5 или за 10 години може ли да стане учен? Да бъде човек горе-долу учен, да свърши четири отделения, затова се изискват 120 години. Казвате: „Тъй ли?“ Ами какво трябва да се каже тогава за хората, които са завършили университет и притежават диплом? Тази ученост е според разбиранията и изискванията на хората, които живеят на земята. Те имат особена мярка за учените хора. Щом е така, ние питаме: Защо като има толкова много учени хора на земята, те не оправиха досега света? Не могат ли да оправят света, те не са истински учени. Днес има толкова много учени-медици, лекари, а при това болестите се увеличават. Много учени-философи има, а при това мисълта на хората се забърква все повече и повече. Много учени-богослови има, а при това в умовете на религиозните хора съществува голяма каша. Навсякъде ще срещнете учени хора, а при това работите се повече оплитат, а не се разплитат. Значи днес хората се нуждаят от истинско, положително, реално знание, което да изправи забърканите работи в света.

Ако срещнете в природата някакъв символ, като този на фиг.1, как ще го изтълкувате? Подобни пречупвания и размествания стават и със земните пластове. Какво заключение ще извадите, ако срещнете някъде такова пречупване на земните пластове? Мнозина ще кажат, че това е някакво съвпадение. Питам: Когато хората острят ножовете си, това съвпадение ли е? Защо те правят ножовете си остри? Ако в тези съвпадения, както вие ги наричате, има някаква цел, те са разумни прояви, или на ваш език наречени, разумни съвпадения. Кривите и правите линии са проекции на известни сили в природата. Коя линия от представените на фигурата е най-силна? Най-силна е най-дългата линия a. Счупените линии b показват, че процесът, който е ставал между силите, е бил бърз, имало е голямо стълкновение между тях. Затова, именно, е станало пречупване на линиите. При a процесът е ставал по-бавно, по-мудно и затова е по-разумен, отколкото при линиите b. Забелязано е също така, че хора, които пишат нервно, с остри букви, не са много здравомислещи. Те нямат търпение. За да мисли човек право, той трябва да бъде много спокоен. Щом се безпокои за нещо, в мозъка му стават особени физиологически промени, вследствие на което и идеите му са объркани. Често това се случва с хора, у които се заражда някаква велика идея за услуга на човечеството, а в същото време в тях се явява и желание да блеснат, да се прославят пред хората. При тези две различни идеи в мозъка им става известно стълкновение, което предизвиква забъркване, преплитане на техните мисли. Такива хора приличат на деца, които взимат една клечка кибрит, запалват я, но тя изгасва; взимат втора, трета, четвърта, запалват ги, но всички изгасват. В края на краищата пред тях лежат куп изгаснали клечки, но нито огънят им гори, нито свещта има свети.

Разумният човек обаче не постъпва така. Запали ли една клечка кибрит, той запалва свещта си и започва да чете на нейната светлина. Запали ли втора клечка кибрит, той запалва огъня си и започва да се грее на него. Разумният човек не хаби думите си. Той никога не говори напразно. Всяка негова дума е на мястото си и тя има точно определен смисъл. Той никога не се обръща към човека с думите: „Високо уважаеми, почитаеми господине! Имам великата чест да се разговарям с Вас...“ Това са думи от езика на висшата дипломация, където се спазва известен етикет. Тези думи са наредени като тоновете на някоя звучна симфония, която въздейства външно на човека, но не и върху неговата душа. Ако човек е тщеславен и чуе тези думи, отправени до него, той си въобразява, че наистина представлява нещо особено. Разумният човек си служи с прости думи. Когато иска да напише или да каже нещо на човека, когото обича и уважава, той ще каже: „Добри, или уважаеми господине!“ Думите, с които разумният човек си служи, са съдържателни.

Значи има думи съдържателни, има и думи безсъдържателни. Съдържателни думи са тези, които имат смисъл. Смислени думи пък са тези, които излизат от сърцето на човека. Ако глупавият човек си служи с думите на философа, тези думи имат ли смисъл за него? Ако някой човек напише едно любовно писмо, което заимства от някоя книга, това писмо има ли смисъл за него? Ако някой свири едно музикално парче, без да го разбира, това свирене има ли смисъл за него? Нещата са ценни, когато имат форма, съдържание и смисъл. Ето защо, стремете се и вие да си изработите съдържателен език. Всичко, каквото човек мисли, чувства и върши, трябва да бъде съдържателно, смислено. Важни и сериозни работи се случват в живота на човека, разрешението на които често зависи и от езика, с който той ще си послужи. Казват за някого: „Този човек е важна птица“. Какво означават тези думи? Да кажеш за човека, че е важна птица, това подразбира, че той заема високо положение, висок и отговорен пост.

Питам: Кои птици са важни? Орелът важна птица ли е? Ако сравните орела и славея, коя от двете птици седи на първо място? – Орелът е цар на птиците, а славеят е известен като добър певец. Според вас чия служба е по-висока: тази на славея – да пее, или на орела – да владее? Ако разглеждате лъв и овца, на кого ще дадете първото място: на лъва, или на овцата? Някои ще кажат, че овцата трябва да заеме първо място, Ако е така, защо лъвът наричат цар на животните?

Казвам: всички животни, растения и минерали не са нищо друго, освен символи, с които невидимият свят говори на разумните хора. Във всеки символ се крие велика идея. Щом е така, може ли да се определи коя птица, кое животно, кое растение или кой камък е най-важен в своето царство? Всяко същество има своя важност и предназначение. Орелът, за пример, казва: „Както аз хващам с клюна си всичко, каквото срещна на пътя си, така и вие отвисоко разглеждайте своите мисли, откъсвайте нечистите, които срещате на пътя си, и ги захвърляйте настрана!“ Лъвът казва: „Всичко непотребно в пътя си разкъсвай и премахвай!“ Овцата казва: „Когато тревата израсне високо и с това заглушава другите растения, ти я окоси, както аз я опасвам, за да могат всички растения около нея свободно да се развиват“. Славеят пък казва: „При всяка радост или скръб, при всяка мъчнотия пейте, славете Бога, както и аз правя“. Казвате: „Как можем да вземем лъва за образец в живота си, когато е толкова свиреп?“ Не, лъвът не е нито свиреп, нито жесток, но той е силен и вследствие на това си служи със съкратения процес; той съкращава времето. Лъвът казва на всички млекопитаещи: „Аз съм цар, имам право да разполагам с вас, затова всички вие трябва да работите за мене“. Месоядните животни имат високо мнение за себе си; те считат, че в умствено отношение стоят по-високо от тревопасните. Тревопасните пък в сърдечно отношение са по-културни от месоядните. Следователно ние имаме две култури: култура на ума и култура на сърцето. Тревопасните са представители на културата на сърцето, затова те са по-добри, имат чисто, благородно сърце. Месоядните са представители на културата на ума. Те са по-умни от тревопасните, но по сърце не са добри. И сега, вие, като разумни хора, ще съедините двата принципа, на лъва и на овцата, и ще кажете: „Ние ще бъдем умни като лъва и добри като овцата. Ще разкъсваме злото като лъва; ще окосяваме, ще опасваме тревата като овцата и ще даваме място на доброто в нас да расте“. Когато се коси тревата, и за нея е добро, защото с това се засилва нейната жизненост. Не се ли коси тревата, горната част и без това изсъхва. Тъй щото косенето на тревата е благо за нея.

И тъй, като пренесете всички тия психологически прояви на животните във вашия живот, вие ще си служите с тях като със специални методи за работа. Колкото и да е груб един метод, в даден случай той има своето приложение. Значи вие можете да си служите при специални случаи или с метода на лъва, или с метода на овцата, или с метода на орела, или с метода на славея. Също така вие можете да си служите и с метода на растенията, на минералите – изобщо с всичко, каквото съществува в живата природа. Разумният човек се учи от всичко. В това отношение от всички се изисква не само наблюдателност, но и вътрешно разбиране, вътрешно съпоставяне на явленията и предметите един с друг. Придобиете ли тези способности, като виждате орел и славей, вие няма да отричате значението на единия за сметка на другия, но ще ги съпоставите разумно, ще търсите връзката, отношението, което съществува между тях. Като виждате гълъб и славей, пак няма да отричате или да подценявате качествата на единия пред другия, но ще ги сравните и ще изтъкнете предимствата и на единия, и на другия. И гълъбът, и славеят пеят, но славеят е отличен певец, когато гълъбът е посредствен. И гълъбът, и славеят се хранят със зърнени храни, но гълъбът никога не изменя на своята храна. Той винаги остава вегетарианец. Славеят, обаче, има огнен характер. Него ще видите и тук, и там. Той се храни и с мушици, и със зрънца. В това отношение гълъбът има устойчив характер. Той е трезв и високо надминава славея.

Като се изучава живота от окултно гледище, интересно е да се знае при какви природни условия, именно, са създадени тези два характера – на славея и на гълъба. През разните периоди на развитие природата е създавала различни форми. За пример, когато се е създавал гълъбът и когато са се създавали млекопитаещите, условията в природата, както и идеите, които са циркулирали из пространството, са били съвсем различни. Следователно от различните типове и форми, които природата е създала, можем да съдим за миналото; от сегашните форми и типове можем да съдим за бъдещите, които природата приготовлява. Щом можем да определим това нещо за животните, на същото основание ние можем да определим какъв ще бъде човекът, когото природата приготовлява. Природата е приготвила вече модела за бъдещия човек. Тя чака само неговото време, за да го изяви и тури на работа в света. Това са далечни перспективи, наистина, но и те ще се реализират някога. Една от близките идеи е човек да се самоизучава: да изучава своите мисли, чувства и действия. Да се изучава човек, това подразбира той да се самонаблюдава, да изправя погрешките си, но не и да се самокритикува. Самокритиката е достояние на най-учените, на най-благородните, на най-възвишените хора. Обикновеният човек не трябва да се занимава със самокритика. Тя представлява остър нож, с който той може да се нарани. Внушите ли на някой слаб човек мисълта, че той е лош, няма да мине много време и, по силата на самовнушението, той действително ще стане лош човек. По-добре е на слабия човек да кажете, че е добър, за да стане такъв, отколкото да му кажете, че е лош, и да стане лош.

Всички сте опитали силата на внушението и затова стремете се да си внушавате добри и прави мисли, а не криви и отрицателни. За пример, някой от вас започва да кашля. Какво трябва да прави? Трябва ли да се страхува, да търси лекар, да му даде някакви лекарства? Приложете за лекуване на кашлицата следния метод: пребройте колко пъти ще кашляте днес. Например, днес сте кашляли 40 пъти. Тогава, вечерта, като си лягате, кажете си: „Утре аз ще кашлям 30 пъти“. Бройте и този ден, да видите колко пъти ще кашляте. Ако сте успели в лекуването си, вие ще кашляте 30 пъти само. Вечерта, преди лягане, пак си кажете: „Утре ще кашлям само 20 пъти“. Така постепенно намалявайте броя на кашлянето, докато стигнете да кашляте само един път през деня. Упражнявайте волята си по този начин и ще видите какви резултати ще придобиете. Днес мнозина вървят в медикаментите, но нямате добри резултати от тях.

Съвременните хора носят бастони, но с това те стават инвалиди. Вземете, например, някой стар човек, който носи тояга и се подпира на нея. Докато той не е започнал да носи тояга, все още уповава на краката си, на силите си. В който ден той вземе тояга в ръка, силите му го напускат. И ще видите, че този човек от ден на ден отпада, защото вече няма вяра в себе си. Той си самовнушава, че старостта го е налегнала, вследствие на което губи и последните си сили. Според модата и младите носят бастони. Нека носят, но да не се подпират, да не уповават на тях. Щом искате, носете бастони, но ги махайте из въздуха, пазете се от кучетата, но не се крепете с тях, не се подпирайте. Уповавайте на ръцете, на краката си, а бастоните носете само като забавление, като мода.

Казвам: преди всичко човек трябва да уповава на своя ум, на своето сърце и на своя воля. Той трябва да се съветва с душата си, а да се учи от духа си. Постъпва ли по този начин, той ще стане учен човек; не постъпва ли така, големи нещастия и страдания ще го сполетят. Ако не искате да станете преждевременно инвалиди, работете с тези четири величини, които Бог ви е дал: със своя ум и със своето сърце, със своята душа и със своя дух.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 3 март 1926 г. в град София.

Живите закони на добродетелите

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Сега, мислено ще направим едно пътешествие до слънцето и назад: 5 минути отиване и 5 минути връщане назад. Ще вдигнете и двете си ръце нагоре, малко отворени, с дланите една срещу друга. Дясната ръка остава горе, а лявата сваляте долу. Тъй, както сте, тръгвате от земята за слънцето. Като започнете да се връщате назад, променяте ръцете си: лявата вдигате нагоре, а дясната сваляте долу. Като слезете на земята, сваляте и лявата ръка при дясната; двете ръце поставяте една срещу друга, за да се свържете с магнетическото течение, което постоянно иде от слънцето към земята. Във време на упражнението ще гледате да се освободите от всякакви тревоги и безпокойствия; отидете ли до слънцето с всички ваши смущения, вие ще се свържете с известни отрицателни течения, които ще ви въздействат дисхармонично. Значи във време на цялото пътешествие, което ще трае всичко 10 минути, вие ще оставите багажа си на земята и на връщане ще си го вземете.

(Четоха се темите: „Най-старото дърво в света“, „Колко клетки има в човешкия мозък“ и „Най-силната дума в българския език“.)

Следващия път пишете върху темата: „Произход на сините и на черните очи“.

Какво ще получите, ако повдигнете единицата и двойката на квадрат? Значи колко ще се получи, ако имате (1+2)2? Единицата, повдигната на квадрат, дава единица. Числото 2, повдигнато на квадрат, дава 4. Какво ще получите, ако вземете сумата от следния бином в квадрат: (2+4)2? Как ще представите геометрически 42?

Когато се говори за окултна психология, трябва да знаете, че нейните възгледи и схващания за душевния живот на човека коренно се различават от тия на обикновената психология. Допуснете, че вие имате едно приятно, меко състояние. На какво се дължи това меко състояние в човека? При какви условия, например, оловото може да стане меко? – При нагряване. При какви условия човек става мек? – Човек става мек при топлина, но при специфична топлина. Физическата топлина не само че не предава на човека топлина, която е характерна за живота, но тя обикновено изгаря, разрушава. Ако поставите ръката си в огъня, тя непременно ще изгори; поставите ли я в специфичната топлина на живота, градусите на която са по-интензивни от тези на обикновената топлина, тя по никой начин няма да изгори. Кой огън е по-силен: този, който гори и изгаря, или този, който гори и не изгаря? Огън, който гори и не изгаря, е по-силен от този, който гори и изгаря. Ако вашите чувства се запалват и изгарят, каква е тяхната топлина? – Физическа.

Всички съвременни християни, или изобщо всички хора, искат да имат приятни настроения, но разумната природа, която е предвидила всичко, тя е поставила чувствата в зависимост от известни закони. За пример, човек не може да бъде милосърден, ако не разбира закона на милосърдието; той не може да бъде търпелив, нито добродетелен, ако не разбира законите на търпението и на добродетелта. Следователно специфични закони определят разните добродетели. Тези закони не са механически, но живи закони. За пример човек може да бъде милосърден само ако разбира закона на милосърдието. Разбира ли този закон, той ще има метод как да придобие милосърдието; щом има метод, той ще знае елементите, чрез които ще прояви милосърдието. Когато някой човек плаче за страданията на другите хора, милосърден ли е той? Не, този човек с плача си само изказва съжаление към другите. Истински милосърдният човек не плаче, но влиза в положението на хората, разбира ги и им помага. Той има отзивчиво сърце към нуждите на хората. Дойде ли някой при него, той е готов веднага да му помогне. Например дойде при вас някой ученик, който не може да реши задачите си. Вие веднага отделяте част от времето си за него и му помагате в решението на задачите. Разположението на сърцето към услуга във всеки даден случай говори за милосърдие в човека. Ако след като направите услугата, започвате да разправяте какво сте направили, вие не разбирате закона на милосърдието. Според този закон доброто, което правите, никога не се споменава. Защо? – Защото доброто, което сте направили някому, е написано, както на вашия, така и на неговия гръб. Следователно всеки, който знае да чете, сам ще разбере какво сте направили. Нека другите четат доброто, което сте направили. Не е нужно вие сами да го разправяте.

Казвам: Всички неща трябва дълбоко да се проучват, за да се разбере техния вътрешен смисъл. Например някой човек чете свещеното Писание и казва: „Когато отида на небето, аз ще познавам ангелите, ще се разговарям с тях“. Това е обикновено разбиране на въпросите. Да познаваш ангелите, не е достатъчно само да си прочел нещо за тях. Да познаваш човека, не е достатъчно само да го срещнеш. Да познаваш мечката, не е достатъчно само да я видиш на картина или някъде в гората. Нещата се познават и разбират, когато се знае поне една от техните основни черти. Тогава кажете една от основните черти на ангела, на човека и на мечката. Казвате: „Една от основните черти на човека е разумността“. Обаче разумността е голяма единица, която може да се раздроби на множество разумни частици, всяка от които има свое специфично качество. Значи разумността е качество.

Питам: Какви са качествата на живота? Да оставим този въпрос неразрешен, защото често неразрешените задачи са най-приятни за човека. Кажеш ли обаче думата „човек“, ти разбираш положителна, абсолютна разумност, в която това живо същество, наречено „човек“, се движи и живее. Когато се говори за разумността, трябва да се разбира цялото, а не частите му. Първо човек трябва да има понятие за цялото, а после и за неговите части. За Бога ще знаете, че Той, като цяло, е неделима единица. Той създава света, без да зависи от него. Бог е извън всички неща и от нищо не зависи, от нищо и с нищо не може да се определи. Някои философи казват, че и Бог страда, като хората. Не е така. Веднъж Бог е създал света, Той знае, че хората трябва да работят. И когато страдат, Той знае, че те работят. В това отношение, колкото повече човек страда, толкова повече той работи; колкото повече се радва, толкова повече плод е дало неговото дърво. Бог гледа еднакво и на страданията, и на радостите, които хората преживяват. Хората, като малки частици от цялото, не разбират нещата, като Бога, и затова те ту се радват, ту скърбят. Тази, именно, е разликата между Бога и нас. Ние скърбим и се радваме, а Бог нито скърби, нито се радва. Той само се весели.

И тъй, едно от качествата на Великото, на абсолютното Начало е благостта. И когато Бог иска да покаже своето доволство от хората, Той им изпраща повече благост, която се изразява в повече скърби и радости. Казвате: „Защо Бог ни изпраща толкова тежки страдания?“ Страданията, които вие наричате тежки, са от вас създадени. Тези, които Бог ви изпраща, са леки. За тези страдания Христос е казал: „Вземете моето иго, защото е леко и приятно“. Можете ли да кажете, че майката на някое дете е изменила естеството си, ако метне на гърба си една меча кожа и така се яви пред своето дете? Детето ще се уплаши от тази мечка, но това не е майка му. Тя е метнала отгоре си тази кожа само да го изпита, дали и в мечата кожа то ще я познае. Истински ли са страданията на това дете, което при вида на тази мечка започва да вика, да плаче? Тази мечка е неговата майка, която нито го е ухапала, нито одраскала. Тогава защо детето плаче? – Защото не познава майка си. Ако и ние, като това дете, не познаваме Божията благост, Божието присъствие, даже и под мечата кожа, това показва, че ние не познаваме Бога и Неговите прояви.

Какво ще получите, ако съберете числата 1+2? Щом казваме, че единицата не се увеличава, а само се дели, как ще я съберете тогава с числото 2? Възможно ли е да я събирате с разни числа? Вие измервате единицата с някаква определена мярка, например с аршин или с метър. Ако имате един топ плат от хиляда метра и го измервате с метъра, от това измерване платът изменя ли се? – Не се изменя. Метърът изменя ли се? – И той не се изменя. Ами вие каква работа сте извършили? – Почти никаква. Ако, като търговец, вие цял ден размервате този плат, духовният свят ще ви пише за тази работа една черна линийка, с каквато писателите задраскват някоя дума, която не са употребили на място. Срещу такива дни невидимият свят поставя черни линийки. Толкова е техният актив. Хиляди такива дни среща човек в своя живот, резултатите на които са черни линийки. Колко дни от вашия живот ще намерите незадраскани с такива линийки?

Мнозина се мислят за много важни, за учени, за силни хора. Това е тяхно мнение, но не и мнение на небето. Невидимият свят мисли съвсем другояче за нещата. Ако някой човек отиде в духовния свят и се върне отново на земята, той коренно ще измени своите възгледи за живота. Ако вие направите някому добро и получите някакво възнаграждение за това добро, невидимият свят срещу него ще постави една черна линийка, а над нея ще пише: „Платено му е!“ Ако направите някакво добро, без да очаквате нещо, срещу него пише: „Сметката е отворена, да му се плати!“ Следователно, ако от деня на раждането до деня на смъртта си вие сте прекарали само страдания и скърби, без да видите някакво добро, срещу всеки изминат ден ще има написано нещо, без черни линийки. Като отидете на небето, вие ще се радвате на красив живот. Ако на земята сте живели добре, имали сте добра жена, добри деца, заемали сте високо обществено положение, като отидете на небето, там ще имате живот, пълен с черни линийки. Това показва, че на земята за всичко ви е заплатено.

Господ казва: „Моите мисли, моите разбирания не са като вашите“. Мнозина считат, че и Бог мисли като тях. Това е едно от големите противоречия в живота. Човек може да мисли като Бога само когато живее чист, духовен живот. Защо само тогава? – Защото тогава Божият Дух се проявява чрез него. Човек може да води духовен живот, когато прилага законите на добродетелите. За да дойде до това положение, той трябва да изучава тези закони. Знаеш ли закона на милосърдието, например, ти лесно ще се справяш с мъчнотиите в живота. Знаеш ли закона на търпението, пак лесно ще се справяш с мъчнотиите в живота. Обаче това не подразбира, че ти ще бъдеш свободен от страдания. Не, при сегашния живот абсолютно невъзможно е да се избегнат страданията. Днес те са необходимост за човека. За да се освободи човек от някакво страдание, той трябва дълго време да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му. След това страданието пак ще дойде. После той повторно ще се моли да го посети Духът, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си. Ето защо молитвата е необходимост за него. И Христос, и светиите са се молили. Каква нужда имаше Христос да се моли? Каква нужда имаха светиите, пророците и апостолите да се молят? Всеки човек, малък и голям, светия и обикновен, трябва да се моли. Представете си, че имате да плащате полица от 25,000 лева, а нямате пет пари в джоба си. Какво ще правите? Ще отидете при един свой приятел и ще му кажете: „Моля ти се, услужи ми с каквато сума можеш, защото утре имам полица от 25,000 лева“. – „Нямам повече, освен 1000 лева.“ – „Добре, ще благодаря и на тях.“ Взимаш тези 1000 лева, но ти остават още 24,000 лева. След това отиваш при втори приятел. Искаш и от него толкова. Той казва: „Имам само 1000 лева, с които мога да ти услужа“. Взимаш тези пари и продължаваш да ходиш от приятел на приятел; всички ти дават по 1000 лева. Вечерта, като се прибереш у дома си, преброяваш парите, въздъхваш си облекчен и казваш: „Утре ще мога да си изплатя полицата, но трябваше на 25 места да тичам и да се моля, докато изкарам тези 25,000 лева“. Питам: същото не е ли и в живота?

Аз ви навеждам на тази мисъл, за да изучавате законите на добродетелите. Ако някой мисли, че има лесен път за небето, той се самоизлъгва. За децата има лесен път, но не и за възрастните. Слугините возят децата в колички, но за възрастните няма нито колички, нито слугини. Те сами трябва да стъпват на краката си. Децата и ангелите носят на ръце. Обаче мине ли детинската възраст за децата, оставят ги да ходят с краката си по техния определен път. Стъпка по стъпка те вървят по своя път. Тази е научната страна на живота. Всеки човек най-първо трябва да заработи за постигане на същественото в себе си. Не се наемайте да постигнете изведнъж всичките добродетели. Достатъчно е всяка година да придобивате по една добродетел. Ако работите съзнателно, за 25 години вие ще придобиете много нещо. За пример, първата година работете за придобиване на търпение, втората година – за постоянство, третата година – за смелост, четвъртата година – за благоразумие, петата година – за справедливост, шестата година – за кротост и т.н. Ако всяка година придобивате по една добродетел, в 25 години ще придобиете 25 добродетели, а човек с 25 добродетели е йога вече. Стане ли човек йога, достатъчно е само да вдигне ръката си, и живата природа ще му отговори. Тя го познава и затова отговаря на всички негови желания.

Питам: Какво придобихте вие тази година? Почти нищо. Какво искате да придобиете през 26-та година? Някои казват, че през 26-та година светът щял да загине. Не се занимавайте с такива въпроси. Светът няма да се свърши нито в 26-та, нито в 27-ма години; през тези години няма да има нито земетресения, нито градове ще изчезват. Свършването на света се обуславя от греховете на хората. Когато добрите хора в един град надделяват над лошите, техните молитви могат да отменят тежката карма на този град. Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тези хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва, Бог е отменил присъдата. Казвате: „Ние искаме да знаем какво ще стане през 26-та година“. Щом искате, можете да знаете. През 26-та година ще станат много чудеса: много хора ще се родят; много хора ще се оженят; много хора ще възкръснат; много студенти ще свършат университет; много уволнени чиновници отново ще бъдат назначени на служба; много мъже ще се примирят с жените си. За да бъде човек пророк, той трябва да знае законите, на които се подчиняват всички явления. Един ден, обаче, ще станат земетресения, ще има големи бури, градове ще потънат и т.н. Кога ще стане всичко това? – Когато градовете умрат. Те умират така, както и хората. Истинският пророк трябва да предсказва бъдещето, но доброто, което идва. Той трябва да предскаже, например, че се създава нов континент, в който хората пак ще живеят. Значи те няма да умрат, но ще преминат от един свят в друг. Друг пророк трябва да предскаже, например, че някой параход ще потъне, ще претърпи катастрофа, но всички пътници ще бъдат спасени, друг параход ще им дойде на помощ. Такива предсказания имат ли смисъл? – Имат смисъл, разбира се, защото всички хора от потъващия параход, които са били спасени, или пък всички хора, които са се преселили в новия континент, са живи свидетели на пророчествата и ще кажат: „Така предсказаха еди-кои си пророци, и така стана“. Иначе, ако пророкът предскаже, например, че цяла Европа ще загине, или че еди-кой си параход ще потъне, и неговото пророчество се сбъдне, кой ще остане да свидетелства, че думите на пророка са истински и верни? Според неговите предсказания няма да остане жив човек на земята. Щом е така, и думите му ще останат непроверени. Когато апостол Павел пътувал с един кораб по Средиземно море, той предсказал, че този параход ще се разбие и ще потъне, но всички пътници ще бъдат спасени. И така излязло. Явила се буря, която разбила кораба, но пътниците били спасени. Тази случка е писана в Деянията на Апостолите. Ако всички пътници в този кораб бяха потънали, кой щеше да разправя за пророчеството на апостол Павел? Сега и вие, като предсказвате, пазете следното правило: гледайте всички пътници от потъващия кораб да стъпят благополучно на острова на спасението, за да разправят после за вашето предсказание. Много от окултните ученици са лековерни, както и светските хора. Те четат писаното по вестниците върху разни въпроси, слушат какво се говори в школата и от всичко това образуват каша. Казвам: Окултният ученик трябва повече да мисли, по-малко да говори. Щом прочетете някой вестник, задръжте новините в себе си. Не бързайте да ги споделяте с другите, защото те още не са проверени. Днес четете едно, утре го опровергават. Къде е Истината тогава? Защо като четете новините от вестниците, бързате да ги споделите и с другите хора, а като прочетете нещо от Библията, не споделяте с ближните и с познатите си? Ако споделяте нещо от Библията, ще ви нарекат глупав, назадничав човек. Пълните ли умовете си с разни сензации от вестниците, вие няма да се домогнете до Истината, понеже платното на мозъка ви ще бъде зацапано от безполезни и ненужни работи. Освободете мозъка си от ежедневните новини на вестниците. Вестникарските съобщения оставяйте за хора, чийто мозък не е зает с по-високи интереси. Четете ли вестници, спирайте се върху хубавите неща от тях, както пчелите събират сладките сокове от цветята. Във вестниците има и хубави статии, които заслужават да бъдат четени. Всичко останало, било по вестниците, било в други книги, оставяйте вън от вашето внимание, защото тези неща нарушават мира и равновесието на човека, развалят общото му разположение, а понякога даже и от Бога го отдалечават.

И тъй, кое е основното за живота ви? Какво трябва да придобиете през тази година? – Търпение. Желая на всинца ви да придобиете търпение, защото то представлява гръбнакът в човека. Както знаете, хората спадат към гръбначните животни. Тази година, 26-та, трябва да се отбележи с придобиване на търпение, което да служи във вечността, като стълб на живота. За Бога се казва, че е дълготърпелив. През 27-та година трябва да придобиете милосърдие, а през 28-та година – любов към Бога. Значи днес ви давам програма за работа за 3 години. През тези 3 години трябва да развиете търпение, милосърдие и любов към Бога. Влязат ли тия добродетели във вашия дом, животът ви коренно ще се измени. Придобиете ли тези три добродетели, от 28-та година нататък няма да имате големи мъчнотии. Ако не ги придобиете, мъчнотиите ви ще се увеличат 27 пъти повече, т.е. 33. Това не е произволно число. Значи, колкото повече мъчнотии среща човек в своя път, това показва, че той навлиза в по-гъста материя. Щом навлезе в по-гъста материя, и страданията му се увеличават.

И тъй, готови ли сте за работа върху търпението? То не може да се постигне изведнъж, но постепенно. Да бъде човек търпелив, това е цяла наука, цяла философия. Човек трябва да работи върху търпението съзнателно, без да чака хората да му напомнят, че трябва да бъде търпелив. Който му напомня, той го съди. Всеки трябва сам да съзнава, че работи върху търпението. Ако съдим някого, че не е милосърден, и това не е Божествена постъпка. Ако някой не може изведнъж да бъде търпелив и милосърден, това не значи, че той не работи. Напротив, неговото съзнание може да е много будно върху работата му, но той търси методи, начини как да постигне тези добродетели. Щом е така, бъдете внимателни към своите братя и сестри, да не накърните с нещо душата им. В това се състои благородството на човека.

Какво се забелязва между учениците? Често някои ученици се оплакват, че другите ги нападали, и като не могат да понасят техните нападки, те започват да се нахвърлят върху тях, да ги наричат лицемери. Това са празни думи, които не позволяват на ученика да употребява. За всяка празна дума той ще дава отговор пред Бога. Много от учениците си позволяват голяма свобода, която граничи с понятието „слободия“. Те казват: „Ние сме рицари, доблестни хора, ще говорим истината право в очите“. Не, докато си вкъщи, говори, каквото искаш, но щом излезеш вън, мълчи. Да изобличиш брата си, това не е казване на истината. Ако искаш да кажеш на брата си истината, можеш да му кажеш: „Братко, ти имаш голям запас от енергия, която можеш да проявиш и като любов, и като милосърдие. Ти можеш да бъдеш и търпелив – от тебе зависи“. Ученикът трябва да има мек, сдържан, благороден език. Той може да превръща всички отрицателни мисли в положителни. Обиди ли те някой, кажи му: „Моля ти се, говори и на мене така, както говориш и на себе си. Аз зная, че ти си добър човек и можеш да говориш меко“. Ако дойде някой при мене и ми каже, че иска да му говоря, както говоря на себе си, ще кажа: „Аз ще ти говоря, както искаш, но и ти ще ми говориш, както говориш на себе си“. Ако вие ми говорите, както на себе си, и ако аз ви говоря, както на себе си, между нас ще има пълна хармония и разбиране. Бялото Братство изисква от всинца да приложите тази задача в действие.

Казвам: Всемирното Бяло Братство изисква от учениците на окултната школа в България в продължение на три години да придобият трите велики добродетели – търпение, милосърдие и любов към Бога. Ако се заемете с тази задача, навсякъде ще имате тяхното съдействие, тяхната помощ. Работите ли върху тази задача, вие ще имате съдействието и на вашия Учител. Под думата „Учител“ ние разбираме великата Божия Мъдрост, която внася нови форми, нови идеи и чувства в живота.

Следователно три основни неща ще трябва да придобиете за 3 години. Едновременно с тях ще се научите как да говорите. Ако говорите на другите, както говорите на себе си, по същия начин и на вас ще отговарят. Това значи да говорите и да ви се отговаря с езика на Мъдростта. Тогава всеки от вас ще представлява разумна душа, изпратена на земята да се учи. Щом сте разумни души, ще ви се проповядват Божествени идеи, ще ви се говори на Божествен език. Говори ли ви се на Божествен език, и вие ще говорите по същия начин. Да бъдеш разумна душа, това подразбира да водиш съзнателен, разумен живот. На земята най-гениалният израз на разумността е музиката. Разумността се обуславя от музиката. Когато човек стане разумен, в пълния смисъл на думата, всички негови прояви са музикални. Музиката внася радост и веселие в човешката душа.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 10 март 1926 г. в град София.

Редът на числата

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

(Чете се темата: „Произход на сините и на черните очи“.)

Следващия път пишете върху темата: „Области, в които живеят хората със сините и с черните очи“.

Сега ще напишем на черната дъска числата от 1 до 10, но така, че да образуват само едно число, а именно: числото 1,234,567,890. Така наредени числата от 1 до 10, това представлява техния естествен ред. Колко пермутации могат да се образуват от тези числа? P(10)=1.2.3.4.5.6.7.8.9.10=3,628,800. Числото 3,628,800 показва възможностите, които съществуват при пермутиране на числата от 1 до 10, написани в техния естествен ред. Ако променим местата на едно от тези числа, ще получим числото 1,324,567,890. Естествено ли е това разместване, трите да бъде пред двете? Ако вие имате да взимате тази сума, във ваша полза е да поставите тройката пред двойката, но ако имате да давате, не е във ваша полза. Тогава за предпочитане е двойката да бъде пред тройката.

Съвременните хора обичат да философстват и с това да намаляват своите погрешки. И затова ще видите, че някой, като написал тройката пред двойката, пита: „В какво се състои моята погрешка? Какво от това, че съм сложил двойката пред тройката?“ Ако погрешката е само като число, написано на хартия, тя не е голяма. Ще се заличи тройката и вместо нея ще се пише двойка. Обаче, ако тази погрешка е в живота, в отношенията между хората, тя вече има своите по-големи или по-малки последствия. Представете си, че бащата в един дом предпочита сина си пред всички други и го слага веднага след себе си; това ще произведе голям скандал, голяма дисхармония в целия дом. Такъв е резултатът от поставяне на тройката пред двойката. Ако пък майката предпочита дъщерята пред сина, ще имаме числото 1,2,4,3,... Това предпочитане на дъщерята пак ще произведе голяма дисхармония в дома. Такива пермутации на числата могат да стават и в духовните общества: да предпочитат едного повече пред другиго, да го считат по-духовен от останалите. В какво се заключава духовният живот? Духовният живот се изразява в изпълнение волята Божия.

Питам тогава: В какво се състои изпълнението на волята Божия, ако вие всеки ден отстъпвате от вашия идеал и, като малките деца, предпочитате ту това, ту онова? Днес всички спорове между хората произтичат от това, че всеки търси своето право. В какво се състои вашето право? В какво се състои правото, за което се застъпвате? Някой казва: „Еди-кой си не постъпва право с мене“. Как определяте вие правата постъпка? Права постъпка е, за пример, като пишеш числата, да ги нареждаш в техния естествен ред. Ако имаш да взимаш пари от някого и слагаш тройката пред двойката, ти не постъпваш право; ако имаш да даваш и слагаш двойката пред тройката, пак не постъпваш право. Числата, както и идеите в света, имат естествен ред, по който се развиват. Числата представляват живи единици, отношения между живи същества.

Какво означава, например, единицата? Тя означава известни сили, които действат в даден случай върху ума. Колкото по-интензивна е енергията, която нашият организъм съдържа, толкова по-благотворна е тя. Колкото по-малко интензивна е енергията, толкова по-вредна е тя. Следователно, когато в човека се повдигат бури, смущения, съмнения, това показва, че в неговия организъм има сили с малка интензивност. Понякога човек се настройва добре. Настроението е богатство, което зависи от другите хора. Когато се печем на слънце, разположението, което придобиваме, се дължи на слънцето, а не и на самите нас. Това разположение е дошло отвън. Щом престанем да се греем на слънцето, и доброто разположение изчезва.

Мнозина мислят, че имат зрели възгледи за живота и казват: „Ние имаме много опитности“. Никой не отрича вашите опитности, но питам: Какво можете да направите с вашите опитности? Можете ли сами да си направите един хляб, като започнете от посяването на житното зърно и свършите до готовия хляб? Можете ли, като пророк Елисей, от едно гърне с елей да напълните още много гърнета? Ако можете от малкото да правите много, това значи опитност. Някой казва: „За каквото и да се помоля на Бога, Той винаги ме слуша“. Добре, вземи едно гърне, в което има само 10 грама масло и помоли се на Бога да ти помогне, да напълниш цялото гърне с масло. Ако направиш това, значи Бог те е послушал. Питам: Колко от вас, които минават за духовни хора, имат подобна опитност? По този начин вие можете да се проверите докъде сте стигнали. Засега, както ви наблюдавам, вие сте разнебитена команда. Днес никой никого не почита, освен себе си. Обаче, който не почита другите хора, той не може да почита и себе си. И обратното е вярно: Който не почита себе си, той не може да почита и другите.

Ние говорим за съзнателния живот, за съзнателните хора, които искат да служат на Бога. За да служи човек правилно на Бога, той трябва, като математик, да изчислява дали постъпките му са прави, или не. Когато човек вдигне единия си пръст нагоре и казва някому: „Аз ти казвам! Ти трябва да ме слушаш!“, това показва, че този човек започва с единицата, т.е. с 100,000,000 атоми, които се намират в този пръст. Като вдигне и двата си пръста нагоре, той ангажира в работа 200,000,000 атоми. Като вдигне и трите си пръста, той ангажира 300,000,000 атоми; като вдигне четирите си пръста – 400,000,000 атоми. И най-после, като вдигне и петте си пръста, той впряга на работа 500,000,000 атоми и казва: „Знаете ли какво мога да направя аз?“ Ако този човек не вярва в Бога и не изпълнява Неговата воля, той може с вдигането на двете си ръце да направи 1,234,567,890 злини и глупости; ако вярва в Бога и изпълнява волята Му, с вдигането на двете си ръце той може да направи 1,234,567,890 добрини. Вдигнеш ли единия си пръст, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, мога да направя това и това“. Вдигнеш ли двата си пръста, ще кажеш: „Аз, който съм свързан с Бога, не мога да изневеря на себе си“. Вдигнеш ли трите пръста, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, няма да изменя на себе си и на идеите, които Бог е вложил в мене“. Вдигнеш ли четирите пръста, ще кажеш: „Аз, който вярвам в Бога, ще мисля и ще действам като Него“. И най-после, като вдигнеш и петте си пръста, ще кажеш: „Аз и всичко в мене, съвкупността на всички атоми в моя организъм, ще служим на Бога“. Това значи да напише човек последователно числата от 1 до 10.

Да допуснем, че напишете първата пермутация: 9876543210. Какво ще разберете от нея? Докато числата от 1 до 10 не оживяват във вас, вие мъчно ще схващате новите идеи, които идват в света и проникват във вашия ум. – Защо? Защото всяко число, като идея, има определена форма, определено съдържание и точно определен смисъл. За пример, идеята „Бог“ има определена форма. Тя същевременно представлява и определено число. За следващия път, според буквите, с които се пише думата „Бог“ на български език, определете числото, на което се равнява тази дума. Редът на буквите в думите не е произволен. Целият космос е създаден въз основа на известно съчетание от числа и идеи. Много години още ще минат, докато физиолозите и анатомистите се домогнат до идеята, какво нещо е човекът, как се движат енергиите из целия му организъм, как се зараждат идеите в него и т.н. Вследствие на това незнание и на голямото невежество на много от съвременните учени хора, те се осакатяват едни други. За пример, някой човек има изблик на чувства. Ако не знае как да се справи с тези чувства, той може да се осакати. Казвате: „И с духовния човек ли става това нещо?“ Дали вие сте духовен или светски човек, безразлично е това; има периоди в живота на човека, когато енергията в него се пробужда. Разликата, обаче, се състои в това, че духовният човек разполага с метода за превръщане на тази енергия от низша във висша. За такива случаи, именно, се казва в Писанието: „Възложете товара си на Господа!“ Това значи: Трудните задачи в живота си, които вие сами не можете да разрешите, оставете на Господа. Опитвате ли сами да ги решите, вие ще се подпушите. Оставете спокойно да минават енергиите на природата чрез вас. Не приприщвайте пътя им! Обърнете се към Бога. Той да ви покаже път за тяхното канализиране. Щом се канализират, вие ще можете разумно да ги използвате. Често някой човек се усеща изоставен от всички. Той страда, мъчи се и казва: „Свърши се моят живот!“ Това е едно низходящо състояние на енергиите в неговия мозък. Какво трябва да направи този човек? – Да се остави на Бога. Остави ли товара си на Бога, няма да мине много време и състоянието му ще се повдигне, връзката му с Бога ще се възстанови.

В света съществува Божествена разумност, която бди над всички, които се обръщат към нея и я призовават на помощ. Ето защо, всичко света е допуснато да става. И в този смисъл за разумния човек, който ходи в Божествения път, грешни неща няма. Защо? – Защото теченията на енергиите в неговия живот се сменят много правилно. За пример, енергията в неговия мозък се движи спиралообразно, като минава постепенно от едно в друго полушарие. Ако този човек не е страхлив, енергията протича спокойно от едното полушарие в другото, без той да изпитва някакви сътресения или неправилности. Когато човек има вяра в Бога, енергиите в него се трансформират правилно. Няма ли вяра в Бога, а разчита само на себе си, в него ще се явят известни неправилности. Когато казвате, че нищо не можете да направите, вие разчитате на себе си. Когато кажете, че всичко можете да направите, вие разчитате на Божественото у вас, в чиито ръце са всички възможности. Дойдат ли човешкото и Божественото в стълкновение, тогава се зараждат ред страдания. Казвате: „Не може ли без страдания?“ Докато човек не изправи погрешките на своето минало, страданията са неизбежни за него. Само чрез страданията той може да изправи своя живот. Иначе смисълът на живота не е в страданията. Ние ще ви дадем методи, начини за издържане на страданията, за тяхното правилно използване. Днес повечето хора живеят в своето минало. Като прекарат този живот, те ще минат в настоящето си. Но за това се изисква търпение.

Казвам: Щастието на човека е в неговото настояще. Дойдете ли до настоящето, ще ви се покаже начин как да бъдете щастливи и да запазите това щастие. Тъй щото, говорим ли за миналото на човека, ние разбираме неговите нещастия и страдания. Говорим ли за настоящето, разбираме неговите радости и неговото щастие. Човек може да бъде щастлив сега, в настоящия момент, а Бог живее в настоящето. Значи в Бога, в Когото вярваме, се крие всичкото благо, всичкото блаженство за нашите души. В Него няма противоречия, няма и скърби. Следователно, ако още този момент повярваме в Бога и изпълним волята Му, и душите ни ще се облагородят, ще се изпълнят със стремеж към възвишеното. Тогава и знания, и изкуства, и музика – всичко това ще бъде достъпно за нас. Ние ще се чувстваме мощни, ще разберем, че в нас има нещо велико, което разработва богатствата, които Бог ни е дал. По този начин ние ще разберем, че не работим за себе си и не живеем само за себе си. Павел казва: „Аз не живея сам“. Христос пък, Който всичко можеше да направи, казваше: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Да изпълниш волята на Оногова, Който те е проводил, представлява велика и светла задача в живота на човека. Изпълнението на тази задача носи само радости и подем; неизпълнението носи само страдания и неуспехи. Като ви наблюдавам днес, виждам, че повечето от вас сте радостни. Друг път повечето биват скръбни. Изобщо, мнозина от вас минават за скръбни, за страдалчески души. Обаче малко хора съм срещал, даже и в цяла България, които да страдат за нещо велико, за нещо благородно. Да страдаш за великото, за красивото в света, това е тъй нареченото „морално страдание“. Срещам някой човек, който страда. Защо страда той? – Защото са засегнати личните му чувства. Той се озлобил, ожесточил, прилича на казан, който се намира под голямо напрежение и иска да се пръсне. Този човек се оплаква, че страдал много. Казвам: Ти приличаш на яйце, което ако не се сложи под квачката, само ще се пукне.

Аз искам всички, които ме слушат тази вечер, да слушат и разбират добре. Запомнете само няколко мисли, но ги приложете. Вие трябва да се освободите от заблужденията, които ви спъват на всяка крачка в живота. Мнозина ще кажат: „Защо ли ни се говори така?“ Аз ще представя мисълта си в конкретна форма. Да допуснем, че някой предприемач се наема да направи едно голямо здание, което ще струва около 35 милиона лева. Той иска да го направи по всички правила на техниката, но един от зидарите, по невнимание, отпуснал някъде, дал по-голям наклон на мрамора. Той поглежда към работата си, вижда, че наклонът е с един сантиметър по-голям, но казва: „Няма нищо, и така ще мине“. За майстора може да мине и така, но за онзи, който плаща, работата не минава така. Щом види, че една от страните на постройката не отговаря на условията, той веднага спира по-нататъшния градеж и казва: „Тази страна трябва да се коригира; тя трябва да бъде абсолютно отвесна“. Наклони ли се малко, симетрията на цялото здание се разваля.

В това отношение и вашият организъм е такова здание, което Бог сам строи. Вие имате материала на разположение, а Бог е предприемачът на това здание. Това знание още не е окончателно завършено. Обаче вие седите около него, викате, вдигате шум, изявявате ред изисквания, като казвате: „Знаете ли кой съм аз?“ Кой сте вие? Бог ви е изпратил на земята, като ви е дал на разположение материал и пари за работниците – всичко 35 милиона лева. Вие трябва да надзиравате работниците, да се срещате често с инженера, да измервате линиите във вашето здание, да не би някоя от тях да се наклони с един сантиметър от отвесната линия. За да построите вашето здание правилно, вие трябва да бъдете в постоянна връзка с главния предприемач на постройката. Бог е главният предприемач, от Когото зависи успешното завършване на зданието.

Коя е вертикалната линия в човека? – Умът. Значи умът на човека трябва да бъде прав. Какво значи прав ум и право сърце? Вие ще кажете, че човек се движи по крива линия. Наистина, човек се движи по крива линия, но той сам не е крив. Това, че човек се движи по крива линия, не показва, че той трябва да бъде крив. Когато кажат някому, че е вълк, той става ли такъв? Когато на някое куче сложат благородно име, от това кучето става ли по-благородно, отколкото е в действителност? Значи думите не изменят характера на нещата. Тогава има ли смисъл човек да си служи с думи, които не оказват влияние върху нещата? Ние поддържаме правилото, че човек трябва да употребява такива думи в езика си, които да изразяват самата истина. За пример, когато кажем „злато“, ние подразбираме злато; когато кажем „киселина“, подразбираме киселина; когато кажем „сол“, подразбираме сол. Това показва, че всяка дума съдържа точно определена, конкретна идея в себе си. Тогава каква идея се крие зад думата „добро“? Кое число е на доброто?

И Писанието казва, че всички ние сме домостроители. Щом Бог работи, и ние работим над великото Божествено здание. При съграждането на това здание някой е сложил злато, друг – мед, трети – олово, четвърти – дърва и т.н. Обаче казано е, че работата на всеки човек ще се изпита чрез огън. Представете си, че аз съм човек без работа, минавам покрай вас и виждам, че вие градите нещо. Питам ви: „Братко, какво ще направите, ако аз разруша вашата материална сграда?“ Ще ми кажете: „Остави се, не се шегувай, тъкмо съм взел малко слама и калчица, да позакърпя къщата си“. – Добре, но знаете ли, че това място, на което сте съградили дома си, ще се изпита чрез огън? Мине ли огън през това място, тогава и вие, и домът ви ще отидете.

Казвам: Взимайте думите ми в широк смисъл. Аз не говоря за същността на вашите добри желания, но понякога сте немарливи към себе си. И тогава казвате: „И без музика може, и без наука може, и без духовност може. Човек не трябва да бъде много духовен“. Питам: Каква е температурата на духовния човек? Преди всичко вие още не сте дошли до градусите на духовния човек, а казвате, че не трябва да бъдете духовни. Имайте търпение да дойдете до градусите на духовния човек, да изпитате благото на този човек, че тогава се произнасяйте дали трябва да бъдете духовни, или не. Дойдете ли до температурата на духовния човек, умът ви ще се разшири и ще почнете да мислите правилно. Духовният живот носи и радости, и скърби за човека, но в тези смени на състоянията се крият благата на живота. Който не може да издържи този живот, казва: „Я да му ударим малко нашироко; да поживеем щастлив живот“.

Казвам: не е все едно да сложиш шестицата пред петицата, или тройката пред двойката. Това са пермутации в живота. Също така не е все едно да преживяваш щастлив живот вместо нещастен. И това са пермутации. Като напишете числата от 1 до 10 в техния естествен ред, ще имате различни отношения. Числото 3, за пример, означава законите, на които се подчинява първичният син, т.е. Божественото, или аз-ът в човека. Числото 6 означава отношенията между духовете. Числото 9 показва законите, на които трябва да се подчинява човекът. Двойката представлява великия Божествен Дух, който създава. Петицата е майката на човека. Единицата е първият Божествен принцип, който създава всичко в света. Четворката представлява отношения между ангелите, а седмѝцата – между хората. Значи имате три категории числа: 3, 6 и 9; 2, 5 и 8; 1, 4 и 7.

По същия начин идеите и чувствата на хората трябва да преминат през три степени, през три категории. Имайте предвид следния закон: дойдете ли до Божественото в себе си, всички противоречия във вашия ум и във вашето сърце ще изчезнат. Уповавате ли на Божественото, всяка ваша мисъл, всяко ваше желание ще се реализира; каквито препятствия и да срещате по пътя си, ще ги преодолявате. Дойдете ли до числото 4, в съзнанието ви ще се зародят две идеи: за и против; щом дойдете до числото 7, у вас ще се яви вътрешна борба, защо сте дошли на земята в тази гъста материя. Вие ще правите усилия да излезете от тази материя, но вашата задача не е в борбата, а в устояването срещу тези противоречия.

И тъй, помнете правилото: За вашите погрешки не считайте другите хора виновни! На физическия свят всеки човек е единица, едно съзнание. Той едновременно е свързан с още две съзнания: едното съзнание е в ангелския свят, а другото – в Божествения свят. Тези три съзнания са свързани в едно цяло. Тъй щото, когато започвате една работа, опитайте всички възможности за нейното реализиране. Най-първо, опитайте възможностите в първия кръг, във физическото съзнание. Ако тук не можете да я свършите, опитайте всички възможности за реализирането във втория кръг – в ангелското съзнание. Ако и тук не можете да успеете, опитайте всички възможности в третия кръг – в Божественото съзнание. Дойдете ли до последното съзнание, всяка работа се завършва правилно. В Божественото съзнание се разрешават и най-трудните задачи. Някой казва: „Тази задача е много трудна, не мога да я разреша“. Питам: Преди да кажеш, че не можеш да я разрешиш, опитал ли си възможностите на трите кръга?

Питам: Как могат да се възстановят между хората истински отношения? За да се създадат правилни отношения между хората, първото нещо е да има помежду им уважение и почитание. Срещнете ли един човек, гледайте с голямо уважение и почитание към всичко, което Бог е вложил в неговата душа. Само така ще може и той, и вие да се ползвате от хубавото, което е вложено в него. Вие минавате покрай някой човек, погледнете го и казвате: „Какво знае той?“ Друг пък казва за вас: „Какво знае той?“ По този начин въпросите не се разрешават. Много от съвременните хора, като влизат в някои религиозни общества, наместо да се сплотяват, те се индивидуализират. Не е лошо да се индивидуализира човек, но това индивидуализиране не трябва да стигне до своите крайни предели. Как познавате, че някой човек е силно индивидуализиран? Френологически такъв човек се отличава със силно изпъкнало чело и с дебели вежди. За дявола казват, че имал толкова дебели вежди, та когато искал да види хората трябвало да повдига веждите си. За да възстановите правилни отношения помежду си, вие трябва да дадете ход на Божественото във вас.

Казвате: „Как може да се постигне това нещо?“ – Чрез закона на жертвата. За Господа човек трябва да прави жертви. Той трябва да жертвува поне една трета от своя живот за Господа. Работи ли 9 часа на ден, той трябва да пожертва 3 часа за Господа, т.е. за Божествения свят, 3 часа за ангелите – за ангелския свят, и 3 часа за себе си – за физическия свят. Какво правят съвременните хора? – Те работят само за себе си. Работи ли човек по този начин, той е изложен на хиляди нещастия и изпитания. 3 часа работи за Господа, през което време ще посветиш и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на душата и на духа си, а сърцето и умът му се облагородяват и просветяват. За тези 3 часа той свършва толкова работа, колкото никога друг път не е свършвал. Който работи за Бога, той изпитва вътрешно доволство в себе си.

Сега ще ви дам следното упражнение. Напишете числата от 1 до 10 в техния естествен ред и в продължение на 10 дена, каквато погрешка или каквото добро направите, поставете го на мястото на едно от десетте числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0. Като размествате тези числа, ще имате различни резултати. За пример, ако вземете числата 1234, 2134, 3214 и 4321, еднаква стойност ли имат и четирите? Ако тези числа са пари, кое от тях ще предпочетете? Ако имате да давате, ще изберете най-малкото от тях; ако имате да взимате – най-голямото. Числата от 1 до 10 показват отношенията на Божественото към нас. Тъй щото, когато искате да разрешите някакъв въпрос, ще извикате на помощ числата от 1 до 10, написани в техния естествен ред. Това показва, че в Бога има 1,234,567,890 методи, по които могат да се разрешат мъчнотиите в живота. За да изправите една погрешка в себе си, или за да свършите някоя работа, Духът ще види кой от тези методи ще съответства най-много и него ще приложи. Казвате: „Духът може да направи всичко“. Под думата „Дух“ ние разбираме Бога, т.е. Бог може да направи всичко, но за това се изисква време. Бог се отличава от хората по това, че когато работи, Той пести енергия, харчи време. Хората пък пестят време, харчат енергия. Ние харчим енергия, а пестим време, защото нямаме търпение; ние искаме в малко време много работа да свършим. Обаче това е невъзможно, защото, като хора, ние нямаме нито нужната интелигентност, нито необходимите знания, с каквито разполагат висшите същества от невидимия свят. Вследствие на тези неправилни действия, между хората се раждат ред противоречия, ред болезнени състояния. Всичко това се дължи на вътрешната дисхармония, която съществува в човека. Помнете следното положение: Школата е място на ред и порядък. Мнозина са влезли в Школата с цел да правят опити. Школата не е място на опити. Който иска да учи, той трябва да се отличава с чистота, справедливост, интелигентност и доброта. Носи ли тези качества в запас, той още повече ще ги увеличи в Школата. Ако се учи добре, ученикът ще мине в по-висока фаза на духовен, на Божествен живот. Постигнете ли това положение, всички спорове, всички недоразумения между вас ще изчезнат, и ще се възстановят правилни отношения.

Сега често се говори за идване на шестата раса на земята. Много от съвременните хора се приготовляват да влязат в тази раса. Аз бих желал и между вас да се явят работници в тази раса. Ако вие сега се мътите и се излюпите навреме, добре ще бъде и за вас, и за съществата от шестата раса, с които заедно ще работите; обаче, ако сега се мътите, но по някаква случайност не спазите срока за излюпването си и останете запъртъци, какво ще се ползва шестата раса от вас? Казват, че някъде в Америка имало вече типове от шестата раса. Какво по-хубаво за съвременния човек от това, да поддържа в себе си вътрешен стремеж към постигане идеалите на своята душа? Идеалът на човешката душа е да живее във вечна радост и от тази радост, като от вечен извор, да черпи и да дава и на другите хора. Тази е задачата на хората от шестата раса. Външно човек трябва да бъде тих, спокоен, а вътрешно – винаги радостен. Бог, Който живее в душата на човека, никога не скърби. Бог допуска скръбта, но за Него тя не съществува. Той живее над всички противоречия, над всички страдания. За Бога съществува вечна радост, вечно щастие и блаженство, затова Той иска да подобри живота на хората, да ги освободи от противоречия, от страдания, от болести и смърт и да ги постави при условия, при каквито и Той живее. Този е стремежът и на Божественото в човека.

Казвам: За постигането на всичко това се изискват нови методи. Какви са новите методи, с които трябва да си служите? Един от важните методи за работа е следният: Когато се натъкнете на известно противоречие, не търсете причината вън от себе си, но помислете защо се явява това противоречие и какво можете да научите от него. За пример, вървите по пътя и се спънете в някой камък. Къде е противоречието: в камъка, или у вас? – У вас, разбира се. Вие трябваше да бъдете внимателни, да заобиколите камъка, или, ако е всред пътя, да се наведете и да го преместите малко настрана. Минавате през някоя дълбока река и започвате да се давите. Къде е противоречието: в реката, или у вас? – Пак у вас. Вие трябваше да знаете закона за плуването на телата, да станете по-леки и да преплувате ръката безопасно. Гъската може ли да се удави? – Не може. Гъската е разрешила въпроса за плуването, а човек, с всичкото си знание и с голямата си интелигентност, като влезе във водата, се удавя. Дойдете ли до някоя дълбока река, кажете: „Аз искам да имам опитността и знанието на гъската“. Свържете ли се с нея, вие ще преплавате реката, без да се удавите.

И тъй, ползвайте се от опитностите, от знанията и от благата на всички същества, ако искате правилно да разрешите мъчнотиите на своя живот. За изяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. На един овчар умират две овци. Той не бърза да продаде кожите им, да спечели нещо, но ги одира и от кожите им направя два меха, които задържа за себе си. Където ходи, и меховете носи. Питат го: „За какво ти са нужни тези мехове?“ Той мълчи, никому нищо не отговаря. Един ден той се отзовава пред една дълбока река. Гледа натук-натам, никъде не вижда мост. Тогава той слага меховете под мишците си и спокойно преплува реката. Значи кожите на двете овци го спасиха. Питам: Каква е вашата интелигентност, ако, като този овчар, вие не можете да одерете кожите на вашите страдания и с тях да преплувате дълбоката река, пред която се намирате? Нима вашата интелигентност стои по-ниско от вашите страдания? И тъй, когато се запитвате защо идват страдания, ще знаете, че страданията на човека са изпратени, за да го спасят от някакво по-голямо зло. Приеми по-малкото страдание, за да не дойде по-голямото. Затова имаме и пословицата: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Когато невидимият свят иска да спаси човека от някаква глупост, която ще коства живота му, той му изпраща някакво страдание, за да се опомни. Обаче смисълът на живота не е в страданието. Смисълът на живота се заключава в постигане на вечното щастие. Сега вече ще ви говоря за щастието като идеал на човешката душа. Щом престана да говоря за страданията, ще започна да говоря за вътрешния смисъл на живота – за щастието. Истинската наука се състои в постигане на щастието.

Време е вече да пристъпим към разглеждане въпроса за щастието, да видим как се придобива и запазва, какви са неговите основи, как трябва да расте и да се развива. Казвате: „По кой начин може да се придобие щастието?“ Много начини има за постигане на щастието. Още от най-древните времена са казвали, че щастлив човек може да бъде този, който седи пред дверите на Мъдростта. Христос пък е казал: „Мир ви давам, моят мир ви оставям. Аз не ви давам, както светът ви дава, но когато Духът на Истината дойде у вас, Той ще ви научи на всичко, Той ще ви донесе щастието“. Докато не се научите като овчаря да одирате кожите на страданията и страданията да умрат за вас, както двете овци на овчаря, вие не можете да влезете в царството на щастието. След Петдесетницата Христовите ученици влязоха в съборището да се помолят, но бяха нападнати и бити. Обаче те се върнаха у дома си весели и радостни. Това показва, че те са разбирали в какво се състои истинското щастие.

Казвам: Като ученици, вие трябва да влезете във фазата на истинското щастие. Откажете се от това щастие, което се къса като паяжина. Никой не може да ви отнеме истинското щастие. Отделите ли се от Божията Любов, скръбта ще дойде и щастието ще изчезне. Свържете ли се с Любовта, ще дойде радостта, която ще донесе щастието. Господ казва: „Не бойте се, напред вървете, аз съм с вас!“ Казвате: „Възможно ли е Бог всякога да бъде с нас?“ – Възможно е. Псаломопевецът казва: „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди отдясно ти, но при тебе няма да се приближат“. Хиляди нещастия може да преминете, по трупове да вървите, но няма да ви се случи никакво зло. Бог ще заповяда на ангелите си на ръце да ви носят, да не би да препънете в камък ногата си. Кога ще бъде това? – Когато изпълнявате волята Божия.

И тъй, като ученици на Великата Божествена Школа, вие трябва да знаете, че сте изпълнители на една свещена воля. В света съществува само една воля – Божията. През всички времена и епохи, всички същества, всички хора, малки и големи, които са завършили своето развитие на земята, всякога са служили на тази свещена воля. Решите ли и вие да изпълнявате волята Божия, ще придобиете и знание, и богатство, и сила. Не изпълнявате ли волята Божия, ще изгубите и това, което имате. Често между учениците се забелязва голямо непослушание. Обаче Божественият Дух изисква абсолютно послушание. Всеки от вас ще стане послушен, но важно е да стане такъв още сега, докато е на земята. Послушанието има смисъл още сега. Дойде ли после, когато заминете за другия свят, няма да ви ползва много. От всички се изисква доброволно послушание.

Мнозина от вас ще кажат: „Всичко, което ни се говори, е добро, но как да се справим с условията на живота?“ – Условията на живота са в ръцете на Бога. – „Как да разрешим мъчнотиите си?“ Мъчнотиите са в ръцете на Бога. – „Какво да правим с лошите хора?“ – И лошите хора са в ръцете на Бога. Каквото и да се случва в живота ви, всичко е в ръцете на Бога. Чрез тези неща Той ви изпитва и калява. Той всеки ден ви проверява дали изпълнявате волята Му, или не. Всички тези неща са привидни и преходни. Вие не трябва да се заблуждавате, както външните хора се заблуждават, но трябва да знаете, че Бог, тази висша интелигентност, царува навсякъде. И доколкото ние сме интелигентни и изпълняваме волята Божия, дотолкова и Той ни се открива. Казвате: „Кой ще промисли за нас?“ Бог е промислил за всички същества и на земята, и на небето. Когото и да срещне, Той го поглежда усмихнато и му казва: „Не бой се, напред върви!“ Кога се усмихва Бог? – Когато зачитате Неговата воля. Не я ли зачитате, около вас настава мрак и тъмнина, бури и гръмотевици. Не зачитате ли волята Божия, всички сили в природата ще се опълчат против вас и вие ще изпитате тежестта на целия ад върху себе си. Онези от учениците, които се мислят силни, ще кажат: „Ние искаме да направим връзка с Бога, да Му служим“. Казвам: Силните трябва да носят слабите. Учените трябва да носят невежите. Богатите трябва да носят бедните. Някои казват: „Искаме да ни се каже нещо ново“. Да кажеш нещо ново на хората, това значи да снемеш старите им дрехи и да ги облечеш с нови. Новите дрехи правят ли хората по-добри, отколкото когато са били със старите? И с нови дрехи да се облече човек, пак остарява. Това се отнася до физическия живот на човека. Влезе ли човек в Божествения живот, там той никога не остарява, но всякога е бодър и свеж. Христос изказва тази идея със следния стих: „Аз съм живата вода и живият хляб“. В това отношение Той няма нужда от обнова. Христос е извор, който постоянно извира.

Сега, желая ви през тази година, която идва, да изпълните волята Божия, при каквито условия и да се намирате. Приложете това, което ви се говори. Благодарете и за най-малката радост, както и за най-голямата скръб, които ви сполетяват. Знайте, че Бог всичко ще превърне за ваше добро. Обърнете се към Бога с чисто сърце и кажете: „Господи, нека Твоят мир и Твоята радост бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Това е великата задача, която всеки от вас трябва да реши. Реши ли задачата си правилно, той ще постигне здраве, сила, знание, мъдрост, благородство, и животът му ще се осмисли.

Помнете следното: Не изменяйте естествения ред на нещата!

Когато наредите числата от 1 до 10 в техния естествен ред и ги приложите в живота си, вие ще разберете дълбокия смисъл на живота и отношенията между хората.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 17 март 1926 г. в град София.

Мозъчни наслоявания

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

(Четоха се резюмета от темите: „Произход на сините, на черните очи“ и „Най-старото дърво в света“.)

(Чете се темата: „Мястото на сините и на черните очи“.)

Въпросът за сините и за черните очи не е тъй повърхностен, както си го представяте. За да се пише по този въпрос, човек трябва да се справи с това, което физиогномистите пишат. Вие казвате, че хора със сини очи са умни, а тези с черни очи са горещи натури. Това не е всякога така. В България рядко се срещат хора със сини очи. Трябва да се проучват цветовете на земята. За пример, кой цвят преодолява на земята? – Зеленият. Много от цветовете действат психически, вътрешно върху човека, вследствие на което едни хора обичат повече синия цвят, други – зеления, трети – червения и т.н. Турците особено обичат червения цвят. Ако турчинът не тури червен фес и червен пояс, той не е турчин. Освен това хората в разните си възрасти обичат различни цветове. В младини те обичат едни цветове, в средна възраст – други, а в старини – обикновено тъмни, черни цветове. Често в разположението си към цветовете хората вървят по традиция, а не по убеждение. Традициите играят важна роля не само в живота на отделния човек, но и в живота на народите. За пример, у българите съществува убеждението, че младите хора не трябва да си пущат бради. Когато човек стане възрастен, от 40–50–60 години нагоре, може вече да носи брада. И тогава, като видят човек с брада, те му отдават почит и уважение като на възрастен. Англичаните и американците, напротив, не отдават никакво почитание на хора с бради и мустаци. Между тях ще срещнете човек на 70 години, дядо, но с обръснати брада и мустаци. Те се бръснат от хигиеническа гледна точка. Някои хора пък бръснат мустаците си, а остават брадата си. Други пък си остават бакенбарди.

И тъй, въпросът за произхода на сините и на черните очи е особено важен. Цветът на сините очи не зависи от синия цвят, но интересен е неговият произход. Какви ще бъдат очите на детето, това в голяма степен зависи от майката. Тя е художникът, който слага цветовете на детето си. Ако в бременността си майката хареса някои сини очи и постоянно мисли за тях, тя може да създаде такива сини очи на своето дете. Обаче в повечето случаи наследствеността преодолява. И затова ще видите, че очите на детето по цвят са или като тези на майката, или на бащата, или на бабата, или на дядото. И тук традициите играят важна роля. Чрез кръстосване на расите могат да се създадат сини или черни очи. Дълбоките причини за произхода на цвета на очите не се знаят. Някои казват, че хората на север имат повече сини очи, а тези на юг – черни очи. Това обстоятелство още нищо не говори за произхода на цвета на очите. Защо? – Защото има хора на юг със сини очи, както има хора на север с черни очи.

Сега ще ви дам друга тема, малко философска: „Произход на расите и на цветовете в тях“. Значи ще пишете върху въпроса кога, как и при какви условия са се появили расите. По този въпрос има писано много. Ще прочетете нещо от това, което хората са писали, а после ще кажете и своето мнение. Най-мъчното нещо за съвременните хора е да се освободят от своите стари, минали навици. В съзнанието на човека са наслоени наследствени навици, които от време на време се пробуждат. За пример, как ще си обясните следния факт: срещате един човек, когото познавате обикновено за тих, кротък, но виждате, че в даден случай той проявява нещо особено в характера си. Вие се чудите какво е станало с този човек.

Казвам: Особените прояви в човека се дължат на известни наслоявания в неговото съзнание, които чакат само благоприятни условия, за да се проявят. Значи тези особености в характера или в темперамента на човека съществуват, но непроявени. Вземете например съмнението. То има далечен произход. Съмнението е съществувало от най-старите времена в низшите растения и животни, но и до днес се среща във всички растения и животни, както и в човека. Съмнението, страхът, гневът, омразата и ред отрицателни чувства носят началото си още от времето, когато човек е бил в животинско състояние.

Казвам: Сега, като знаете произхода на отрицателните прояви в човека, всички вие трябва да се самонаблюдавате, да анализирате своите настроения и състояния, да не бъдете слепи нито за погрешките, нито за добродетелите си. Това значи: Нито да се подценявате, нито да се надценявате. Погрешките, които човек прави, нито са големи, нито са малки, обаче малките погрешки винаги раждат големите. Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. Колкото повече човек се поддава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство. При тези условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. Защо? – Защото воюва, бори се. Като се разреши тази война в негова полза, той се опомня. В резултат на този процес човек се усеща изморен, измъчен, като че е преминало някакво поражение. Това са бури в живота на хората, които имат своите добри и лоши последствия. След всичко това човек трябва дълго време да работи, за да възстанови равновесието на своя душевен живот. Сегашните условия, при които живеете всички, говорят, че вие се нуждаете от самообладание, не външно, но вътрешно самообладание, при което човек с радост и спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота. Самообладание и въздържание не е едно и също нещо. При самообладанието човек се чувства вътрешно радостен, което дава подтик на всичко възвишено и благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в добри, в положителни прояви. Сега гледайте да не изпадате в друга крайност, да мислите, че човек със самообладание не може да изживее никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада в лоши настроения. Вие мислите, че при днешните условия човек може да се роди чист и свят. Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието. Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си. Той е минал през всички области на съзнанието, подвизавал се е усърдно в духовния живот, докато е научил великите закони на битието. Такъв човек вече не се блазни от външните, от преходните прояви на живота. Той разграничава същественото от несъщественото. Човек не може да постигне това нещо в един ден, нито в един месец, нито в една година, нито даже в 100 години. Това е плод на усилена, продължителна работа. Обаче това нещо може да се постигне и моментално, зависи дали човек е работил в миналото и сега е готов да събира плодовете на своите усилия. За мнозина от вас се изисква, може би, малко усилие, за да се пробуди това съзнание и да потекат Божествените сили, които действат във вас.

Съвременните хора са дошли до една фаза, където всички трябва да работят за освобождение от своите навици. Задачата на човека в това отношение не се състои в изменение на тези навици, но в пълното освобождение от тях. За пример, всички имате опитността едновременно да ви занимават две чувства: едното неприятно, другото приятно. Обаче нещо извън тези две чувства наблюдава всичко това и се произнася. Това сте вие, който наблюдавате, преценявате и решавате. Зад всяко едно от тези две състояния пък стоят разумни същества, които работят върху вас: едни от тях ви помагат да се освободите от отрицателните чувства, а други съзнателно ви задържат в тях. И тъй, тези от вас, които са влезли в школата и работят съзнателно върху себе си, трябва отчасти, а не напълно, да се освободят от своите лоши навици. Ако искат напълно да се освободят, това значи да се откажат от сегашния си живот. Да се освободите отчасти от лошите си навици, това представлява велика наука в живота. Тази наука ще ви въведе към изучаване миналото, настоящето и бъдещето ви. Велико и красиво нещо е човек да има всякога будно съзнание, та каквито изпитания и да му дойдат, той да не се подхлъзне, да не се поддаде и чист да си остане! Паднеш ли няколко пъти в живота, ти губиш вече вяра в себе си, обезсърчаваш се и започваш да се плашиш от новите изпитания на живота. При това положение на душата човек казва: „Аз нищо не мога да направя“. Кажеш ли така, това показва, че ти се считаш като отделен индивид, а не като част от цялото. Ако човек се убеди, че е във връзка с Великото, със съзнанието на Бога, тогава в границите, в които той живее, много неща ще бъдат възможни за него.

При сегашното развитие на човека, както и при устройството на неговото тяло, има известни органи, които не са развити, както трябва. Например ухото на човека не е достигнало още своето съвършенство. То не може да схваща висшите трептения. Наистина, има музиканти, които могат да схващат тонове с трептения от 50–70,000 в секунда, но обикновените хора схващат тонове с трептения най-много до 32,000. Висшите трептения са недостъпни за тяхното ухо. Какъв щеше да бъде вашият живот, ако ухото ви беше тъй усъвършенствано, че можеше да схваща от 100,000–1,000,000 трептения? При такова развито ухо вие непременно щяхте да бъдете светия. Иначе щяхте да бъдете най-нещастният човек в света. Защо? – Защото такова ухо еднакво би схващало и най-хубавите, и най-лошите работи в живота.

Стремежът на съвременните хора е да развият в себе си голяма чувствителност, за да възприемат трептенията на висшия духовен свят. Обаче като спънка за постигане на този стремеж се явява техния краен материализъм. Онези от тях, които успяват да развият в себе си голяма чувствителност, се излагат на страдания, вследствие на материализма. Когато у човека се развие голяма чувствителност, двойникът му се разширява, често излиза вън от тялото. Ето защо на всички се препоръчва самообладание и будност на съзнанието, които да пазят двойника, да не излиза вън от тялото на човека. Не се ли пазите, отвън ще ви нанасят много рани, които ще ви създават големи страдания. За пример, погледнете някой човек накриво. Тези вълни падат под ъгъл, който причинява болка върху двойника на този човек, и той става недоволен и казва: „Защо ме погледна толкова лошо?“ Когато се доближавате до човек, на когото двойникът е излязъл вън от тялото, вие трябва да бъдете много внимателни с него, за да не му причините някаква вреда. Според съвременната наука всеки ден човек минава през три състояния, които отговарят на трите вида химически съединения. Например той може да бъде в съзнанието на висшите същества или като основа, или като киселина, или като сол.

Следователно тези разумни същества ще правят с човека различни опити. Ако те искат да знаят какви са свойствата ви като елементи, ще ви подлагат на различни анализи. Тогава вие ще изпитвате душевни болки, мъчения, страдания, но тези същества не искат да знаят за това. Те си правят научни опити и наблюдения. Те ви хващат със своите щипци, слагат ви в ретортата си и след като свършат опитите си, пущат ви на свобода. Аз не говоря за адептите на злото, но за адептите на доброто, за адептите на Бялото Братство. Понякога и ангелите правят такива опити с хората. Всеки за себе си трябва да знае като какво участва в опитите: дали като елемент, като киселина, като основа или като сол.

Много от съвременните хора се считат за господари на земята и говорят за свободата така, като че тяхната личност е напълно неприкосновена. Вземете, за пример, как постъпват хората с животните. Има ли закони за запазване живота на животните? Хората полагат ли някакви грижи за тях? Виждате, че някой убива една птичка, но минавате и заминавате покрай него, дума не казвате. Той убива птичката, захвърля я настрана и продължава пътя си, без да го държи някой отговорен за това убийство.

И тъй, когато искат да ви предадат някакви качества, каквито нямате, или пък когато искат да засилят някои качества у вас, ще ви превърнат или в киселина, или в основа, или в сол. Ако искат да ви предадат по-голяма активност, ще ви превърнат в киселина; ако искат да ви направят по-пасивни, ще ви превърнат в основа; ако искат да ви направят по-морални, по-устойчиви, ще ви превърнат в сол. Морални, въздържани, устойчиви хора са тези, в които преодоляват солите. И затова Христос казва: „Вие сте солта на земята; и ако солта обезсолее, тя се изхвърля навън“. Следователно всеки елемент, в края на краищата, трябва да влезе в състава на някоя сол, да смекчи или да видоизмени свойствата си. Докато човек е в състояние на елемент, той проявява само свои лични свойства. В това отношение всяка душа представлява известен елемент на Божественото съзнание. Питам тогава: Какъв елемент представлява всеки от вас по отношение на Божественото съзнание? Вие това не знаете.

Освен това човек трябва да знае с какви елементи и закони работи. Ако някой човек от детинство да зряла възраст е работил със закона на Любовта, трябва ли той, като остарее, да казва, че не съществува Любов в света или че Любовта е празна работа? Казва ли така човек, това подразбира, че той нищо не е спечелил в живота си. Трябва ли ученият човек, който е посветил целият си живот на науката, да казва, че науката е празна работа? Трябва ли общественикът, политикът, който е работил 20–30 години всред обществото, да отрича ползата от своята работа? В какво се състои тогава пълнотата на живота, ако Любовта, Мъдростта и Истината са празни работи? Под Истина се разбира само това, което човек носи със себе си и в младини, и в средна възраст, и в старини, и в този, и в онзи свят, и в тази, и в онази епоха, без то да се промени, без да изгуби нещо от своя смисъл. Човекът на Истината може да претърпява външни промени само, но дълбоко в душата си остава неизменен. Външните промени пък все повече обогатяват душата му с опитности и засилват духа му. Такъв човек е винаги млад по душа, чист по сърце и крепък по дух.

Сега всички трябва да се освободите от своите стари навици, стари мисли и чувства. Старото оставя наслоявания в мозъка, от които трябва да се освободите. Като говоря за тези неща, мнозина се мислят възрастни, стари и казват: „Това не се отнася до нас. Ние сме 50–60-годишни хора, нашето се свърши вече“. Който се мисли за стар, той не може да бъде ученик. Човек трябва да се освободи от заблуждението да се мисли стар. Докато считате, че сте стари, че за нищо не ви бива, това са мисли на вашите деди и прадеди. Под думата „стар човек“ се разбира изтрит човек. Щом е изтрит, той не може да се нарече човек. Да считаш, че една дреха е изтрита, това е възможно, но да считаш човека изтрит, това е крива идея, която трябва да расте и да се развива. В този смисъл човек не може да бъде стар. Стар, древен човек е този, който е разширил съзнанието си и придобил много знания и опитности. Млад човек е този, съзнанието на когото е едва напъпило.

Това са основни идеи, вложени от памтивека още в първоначалния език. На земята човек напъпва, но не може да узрее. За да узрее, той трябва да мине отвъд гроба, в духовния свят. Тук той навлиза във висшия свят, в будическото поле, където под влиянието на Божествената светлина завързва и узрява. След това ангелите откъсват плода, опитват го, а семето хвърлят на земята, където има условия за неговото покълване, растене, напъпване и цъфтене. Това наричаме въплътяване на човешката душа на земята във форма на човек. Значи сладостта на плода се опитва горе, а семето на плода се посажда на земята. И тъй, човек ще обикаля този кръг, ще слиза и ще се качва, докато разбере законите така, както ангелите ги разбират. Само по този начин той може да се освободи от кармическия закон. Дойде ли до това положение, човек излиза вече от фазата на дърво, което в един свят цъфти, в друг зрее, но ще бъде свободна душа. Така трябва да разбирате нещата и да се освободите от всички заблуждения, които ви спъват. Мнозина мислят, че като заминат за онзи свят, ангели ще ги вземат на ръце и ще ги занесат на небето, където ще им дадат най-големи почести и уважения. Тази идея е права само в едно отношение, а именно: вие ще влезете като растение в небето и, според разбиранията и развитието си, ще мислите, че сте много учен, много интелигентен.

Първото нещо, което се изисква от вас като от ученици, е да развивате съзнанието, да концентрирате мисълта си, за да можете да владеете всички свои прояви, всички свои мисли и чувства. Щом е така, пазете съзнанието си будно! Съзнанието на човека се локализира в предната част на мозъка, около очите. Физиолозите и анатомистите, които изучават човешкия мозък, забелязват в предната част на мозъка тънки, едва уловими с микроскоп бели нишки, като нерви, от особена материя, от особен род. Колкото по-тънки и по-многобройни са тези нишки, толкова и съзнанието на човека е по-силно развито. У всички хора от по-нисък уровен, както и у всички животни, има такива нишки, но те са по-малко на брой и по-тънки. Когато човек работи усилено върху себе си, той развива съзнанието си, а едновременно с това се развива и тази мрежа от нервни влакна, орган на съзнанието. Веднъж човек е дошъл на земята, той трябва да работи, да прави усилия върху себе си, за да набави нужния материал, необходим за съграждане на неговите удове. Когато Христос казва: „Събирайте богатства на земята“, Той подразбира усилията, които трябва да прави човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Този материал, който духът, душата, умът и сърцето на човека са събрали, се препраща в невидимия свят, където същества от висша йерархия го обработват. По този начин те преустройват човешкия ум и човешкото сърце. Така, именно, ние разбираме работата на невидимия свят върху човешкия ум и върху човешкото сърце. И оттук вадим заключението: Колкото повече материал, годен за работа, изпраща човек в невидимия свят, толкова повече разумните същества ще строят в неговия мозък; колкото по-малко материал изпраща човек в невидимия свят, толкова по-малко и разумните същества ще строят. В този смисъл всеки човек все трябва да складира малко от този материал.

Някой казва: „20 години вече как работя съзнателно“. Какво по-хубаво от това? Обаче ако ти работиш за себе си, ще имаш един резултат; ако работиш за ближния си, ще имаш друг резултат, и ако работиш за Бога, ще имаш трети резултат – зависи за кого работиш. От твоята работа на земята ще зависи колко и какъв материал ще изпратиш в невидимия свят. При съзнателната работа религиозното чувство на човека се развива и му служи като тил в живота. Тогава се хармонизират и всички останали чувства. Това хармонизиране влияе както за развиване на съзнанието, така и за обработване на ума, който става по-гъвкав, по-пластичен.

Тъй щото една от задачите на ученика е да развие Божественото в себе си. Сега всички се оплакват едни от други, сърдят се, че еди-кой си не ги приел добре. Кой може да приема добре хората? – Само Божественият човек. Божественото съзнание у човека е в състояние да ви разбере, да ви приеме в себе си и да ви помогне. Ако отидете в дома на някой човек, който е приготвил топъл обяд, той ще ви приеме добре и ще ви нагости. Отидете ли в дома на някой човек, който нищо не е приготвил за обяд, той ще повдигне раменете си и ще ви се извини, че няма ядене. Затова у всинца ви трябва да дойде Божественото съзнание. Дойде ли Божественото у човека, той ще има вече правилни отношения с хората. Божественото съзнание придава мекота на сърцето и пластичност на ума. За да придобиете мекота на сърцето си, всеки трябва да обича поне един човек. При това никога не изнасяйте пред хората недъзите на този, когото обичате. Да се занимавате с недъзите на другите хора, това значи да предизвикате ред наслоявания във вашия мозък. Тези наслоявания приличат на драскулките, които правят малките деца, преди да ходят на училище. Те драскат върху хартия и питат майка си: „Мамо, хубаво ли е това, което написах?“ – „Да, хубаво е, прилича на някаква стара азбука.“ – Никаква стара азбука не е това. Туй е азбука на човешката глупост и на човешкото неверие.

Казвам: Всички прояви на човека трябва да бъдат стройни, хармонични и строго определени. Те трябва да се диктуват от Божественото в него, което предизвиква дълбока вътрешна радост. Това, което обединява хората, е Божественото Начало в тях. Някой казва: „Аз мога да уча и вън от школата, както и вън от дома си“. Не, вън от школата ти нищо не можеш да научиш. – „Тогава Господ ще ме научи.“ – Не говори така. Веднъж ти си дошъл на земята между хората, Бог те учи чрез майка ти, чрез баща ти, чрез сестра ти, чрез брата ти, чрез обществото, чрез народа, чрез небето, чрез бурите и ветровете и т.н. И най-после, след като научиш уроците от всички тия учители, ти ще чуеш и Божия глас. Това е Божественото, което ще заговори в тебе. Чуеш ли Божествения глас, в тебе ще стане коренна промяна. Ти ще се новородиш. Това значи роден от Бога. Казано е: „Роденият от Бога грях не прави“. Някой казва: „Бог ми проговори“. Питам: Ако Бог ти е проговорил, ти новороди ли се? – „Не съм се новородил.“ – Тогава Бог не ти е проговорил. Може да са проговорили някоя възвишена душа или някой напреднал дух, адепт, или някой малък ангел, но не и Бог. Аз бих желал Бог да проговори на всички, но както не е станало някакво коренно преобразувание с вас, не се лъжете, Бог не ви е проговорил.

Казвате: „Еди-кой си човек не е Божествен“. – Ами ти Божествен ли си? По този въпрос може да се произнася само този, който има Божественото в себе си. Няма ли Божественото в себе си, каквото и да говори този човек, всичко това е предположение. То е все едно да срещнеш някой човек в тъмнината и да казваш, че очите му са сини или че носът му е дълъг. Каквото и да кажеш за този човек, всичко ще бъде предположения, гадания. Запалиш ли свещта, ти ще виждаш ясно. Ако човек няма светлина на съзнанието си, как може да разбира духовния свят? Сегашният ви живот е предисловие на велик, красив живот. Ще дойде ден, когато Божественото у човека ще се пробуди и той ще се новороди. За този ден всички трябва да се приготовлявате. Често се оплаквате, че хората говорят против вас. Радвайте се, когато говорят против вас. Всяка неправедна дума, казана срещу вас, е подтик за развиване на Божественото. То стои зад съзнанието на всички тези хора и чака момента, когато научите урока си, да се прояви. Пробуждането на Божественото съзнание наричаме „възкресение“. И затова, докато майка ти и баща ти говорят, радвай се; докато брат ти и сестра ти говорят, радвай се; докато приятелите ти говорят, радвай се. Това е приготовление за идване на Божественото. Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне.

По какво познавате човека, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложен на големи промени: ту се радва, ту скърби. Станеш сутрин, скръбен си – радвай се; забелязваш в себе си, че умът ти се взима – радвай се; речеш да ходиш, усещаш краката си слаби, не те държат – радвай се. Искаш да си купиш нещо, пипаш джоба си, пет пари нямаш – пак се радвай. Радвай се на всички състояния, през които минаваш. Опитвай ги, поучавай се от тях. Те са в реда на нещата. Така постъпва разумният човек. Той разбира своите състояния и правилно ги тълкува. Той знае, че всяко нещо си има свои причини. Има случаи, когато човек не знае защо идват радостите и скърбите. За пример, някой от нашите приятели дойде при нас радостен, весел и ние се настройваме радостно. Щом си отиде той, и радостта с него заедно излиза. Значи този човек се явява само като временен носител на радостта. Това положение може да се уподоби на следното: вие сте беден човек, с няколко деца. Дойде при вас един богаташ и казва: „Аз ще подаря за децата ви 100,000 лева, да ги изпратите в странство да учат“. Вие веднага се зарадвате. След 2–3 дена той пак иде при вас и ви казва: „Ще ме извините, не мога да ви дам обещаната сума, работите ми не вървят добре“. Вие веднага се наскърбявате. Защо трябва да скърбите? Преди всичко този човек никога не е могъл да ви даде нещо. Ако някой човек днес каже, че ви обича, а утре ви изменя, този човек никога не е обичал и не може да обича. Окултният ученик трябва да има устои, да издържа на думата си. Казвам: Ако искате да работите над себе си, вие трябва да имате положителни знания. До тези знания ще се доберете, когато изучавате новата психология, физиология, анатомия и ред още науки, които, обаче, при съзнанието, което имате днес, ще предизвикат в умовете ви известно стълкновение. Вие ще кажете: „Много от фактите на новите науки не са доказани. Те са въпроси на въображението и фантазията“. Колкото и да са фантастични за вас някои факти, те могат да се докажат, но доказването им подразбира излишно изразходване на енергия. Ето защо, ако искате да ви се докажат тия факти, вие трябва да дойдете в съзнанието си на същия уровен, на който се намира и този, който ще ги доказва. В Божествения свят съществува закон за икономия на енергиите. Там не се позволява напразно харчене на свещени чувства, на Божествена енергия. Не е позволено на човека да си играе със свещените си мисли и чувства. Всяка свещена мисъл и всяко свещено чувство трябва да бъдат употребени точно на своето място. Гледате някой човек весел, радостен. Ако тази радост в него е някакво Божествено чувство, то трябва да отиде на мястото си. Отиде ли на своето място, този човек ще бъде благословен.

Писанието казва: „Словото няма да се върне на своето място, докато не принесе плод“. След колко време трябва да принесе своя плод, не е определено. Казано е, обаче, да се пести енергията, а да се харчи времето. Харчим ли Божествената енергия напразно, с това ние си създаваме карма, страдания. Дойде ли до времето, може да се дава, колкото искаме: 100–200–300 и повече години нищо не са за нас; дойде ли до енергията, ние я теглим на везни до една стохилядна част от грама. Човек, който е изразходвал енергията си без сметка, той скоро остарява и казва: „Тежък е животът, остарях вече!“ Ние знаем как е остарял този човек. Той е изхарчил преждевременно енергията си и когато трябва да живее, той се намира вече пред фалит и затова умира. Така умират и стари, и млади. Не е въпросът човек да се самоизлъгва. Той трябва да знае как да иждивява време, а да пести енергия. Да пестиш Божествената енергия, това не подразбира, че трябва да бъдеш скъперник и да се страхуваш, но да я изразходваш на място, с широта в душата си и със съзнание, че живееш при Бога и Нему служиш. Казвате: „Ние не разбираме тези неща, не знаем как да пестим енергия и как да харчим време“. Когато съзнанието на човека не е будно, той не разбира нещата. Когато съзнанието му е будно, той всичко разбира. Представете си, че вие спите, и дойде някой до ухото ви и ви пошепва: „Давам ви 100,000 лева“, или: „Подарявам ви една къща“. Вие веднага скачате, зарадвате се и благодарите. Защо станахте веднага? – Защото разбирате смисъла на тези думи. Когато съзнанието на човека не е будно за духовни, за възвишени неща, това показва, че белите нервни влакна в предната част на мозъка му не са достатъчно развити. Ето защо всички трябва да работите за пробуждане на съзнанието си.

Сега, вие, като не разбирате този закон, вадите неправилни заключения за хората и казвате: „Този човек е духовен, а онзи не е духовен“. Има един особен цвят, по който се познава кой човек е духовно развит, и кой не, т.е. у кого е развито Божественото съзнание и у кого не е. Този цвят е важен признак за различаване на духовния от светския човек. Наблюдавайте лицата на хората, както и вашето лице, да видите как много се мени. Често вие се оглеждате в огледало и не се харесвате. Тогава съзнанието ви е будно и вие виждате неща, които в друго време не виждате. Човек сам за себе си трябва да бъде обект за изучаване. Красиво е човек да се самоизучава, защото в себе си той ще вижда отражението на космоса. От вътрешните промени, които стават в него, той ще изучава и промените във външния свят. В това се състои красотата на вътрешната наука. Само по този начин човек ще придобие вътрешно спокойствие и равновесие на духа и ще знае как Господ работи и създава световете, как работят и неговите по-напреднали братя.

Между съвременните хора, както и между учениците, се забелязва една черта – да критикуват. Не е лошо нещо критиката, но когато критикувате, трябва да бъдете справедливи. Да критикуваш, значи да направиш операция, абцес на човека. В такъв случай от вас се изисква да направите колкото е възможно по-малък абцес, и то на място. Видите ли, че някой човек има някъде по тялото си цирей, боднете цирея с игла, за да изтече от него всичката нечиста материя. Такава операция е позволено всеки да прави. Обаче не се позволява да оперирате здраво място. Тези операции оставете за света. Всеки може да носи по една островърха игла, с която да прави операции. Сега, като знаете какво нещо представлява критиката, пазете се да критикувате не на място.

Ще кажете: „Какво трябва да правим, за да развиваме съзнанието си?“ Дръжте в ума си красиви и възвишени образи и старайте се да им подражавате. Ако си музикант, дръж в ума си образа на някой велик виртуоз, като идеал, към който да се стремиш. Великият музикант, великият художник ще намерите в самата природа. Всички художници и музиканти, които срещате в живота, са толкова по-велики, колкото по-вещо, по-майсторски копират природата. Вън от нея никой нищо не може да създаде. Мнозина мислят, че музикантите сами създават своите произведения. Не, те са добри възприематели. Това, което създават, те са го чули или насън, или някъде в природата. Разликата между музикантите, художниците и обикновените хора се състои в това, че музикантите имат силно развито музикално чувство, с което възприемат това, което другите не могат; художниците пък виждат такива краски, каквито обикновените хора не виждат. Художникът вижда не само цветовете ясно, но той различава добре формите, ъглите на един порок от ъглите на една добродетел. Обикновеният човек не вижда всичко това. Като дойдем до окото на светията и на ангела, те дори виждат дефектите в духовното тяло на човека.

Ние, съвременните хора, сме обекти за проучаване от разумните същества, вследствие на което не сме свободни. Каквото е положението на мравките по отношение на нас, такова е и нашето положение към възвишените, напреднали същества. За пример, ние наблюдаваме как една мравка се бори да вземе трошицата хляб от друга мравка. Ние я бутнем настрана и взимаме трошицата хляб, за която се бори, даваме я на другата. Защо правим така? – Защото намираме, че първата мравка не постъпва право. По същия начин, когато и ние не постъпваме добре, същества от разумния свят ни наблюдават, бутнат ни, като ни казват: „Не е право това, което вършите“. Ние се сепнем, погледнем наоколо, не виждаме никого и казваме: „Никой няма около нас“. Пак продължим работата си. Съществата от разумния свят пак ни бутнат. Ние се спрем, замислим се, докато най-после съзнаем, че това, което вършим, не е право.

И тъй, всеки трябва да създаде в себе си висок идеал, към който да се стреми. Имате ли този идеал, няма да се запитвате защо невидимият свят постъпва с вас по един или по друг начин. Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава. Значи при действията си за добро или за зло ние сме сами. Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в доброто, и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вследствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко.

Упражнение: Всички прави! Ръце вдигнати нагоре, хубаво обтегнати, с допрени краища на пръстите. В това положение на ръцете бавно клякане и изправяне. Това упражнение се прави няколко пъти, през което време чрез волята силно ще владеете мускулите си. Ако не можете да владеете мускулите си, как ще владеете по-тънките сили? Правете това упражнение без пресилване на мускулите си.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 24 март 1926 г. в град София.

Кръг и елипса

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Следващия път пишете върху темата: „Защо човек трябва да се учи?“

(Чете се темата: „Произход на расите“.)

По какво се отличава черната раса от другите раси? – Устните им са дебели, челюстите – издадени, брадата – малко полегата, челото недоразвито. В тази раса са силно развити низшите чувства и низшият интелект. Когато черната раса се е развивала, условията на земята не са били благоприятни, вследствие на което тя не е могла да се създаде такава форма, каквато е необходима за понятието „човек“ във висок смисъл на думата. В черната раса е добре развит черният дроб.

По какво се отличава жълтата раса от останалите? Хората от жълтата раса са повече флегматични, крайни консерватори. Лигментите са силно развити у тях. Те работят повече със своя низш интелект. От висшето, от великото те много не се интересуват. Китайците, които днес представляват жълтата раса, те даже нямат понятие за Бога; те нямат име за Бога. За тях Бог е небето. Днес съзнанието в човешките раси не е еднакво развито. В това отношение мисионерите, които проповядват християнството между всички раси, срещат големи мъчнотии. Дълго време се изисква, за да се просвети съзнанието на хората. У българите се прекръстосват много типове. Българинът не е чист тип. В някои типове има остатъци от атлантската раса, а в някои преобладава влиянието на черната раса. В последните типове черният дроб има влияние. Когато черният дроб в някой човек е ненормален, той се лекува мъчно. Този човек пожълтява. Черният дроб в човека е свързан с малкия мозък.

В бялата раса е силно развит творческият ум, висшият ум. Бялата раса е създала поезията. Ако разгледате поезията у семитите, ще видите, че тя има силно користолюбив характер. За пример, псалмите на Давид представляват повече оплаквания. Единственият поет у семитите, който няма този користолюбив характер, е Исаия. Йеремия, Йезекиил пък се отличават с песимистичен възглед за живота.

Сега иде нова вълна в света – вълната на шестата раса, за която всеки трябва да бъде готов. Тя носи благоприятни условия за развитието на човечеството; обаче такива вълни идват рядко в света. С идването си шестата раса ще повдигне всички растения и животни на едно стъпало по-високо от сегашното. Всеки трябва да използва условията, в които днес се намира. Щом влезете в живота, вън и вътре във вас, ще се повдигнат известни бури и ветрове, като съмнения, безверие, подозрение, обезсърчаване и т.н. Тези неща са много естествени. Като влезете в океана, вие не можете да очаквате само тихо време. По същия начин живеете ли между хората, вие ще имате и приятности, и неприятности. Хората не са ангели. Учениците, които влизат в окултната школа, изискват от хората повече, отколкото те сами могат да дадат. Често вие виждате погрешките на другите, а своите не виждате. Не е лесно човек да постъпва идеално, чисто в своите мисли и желания. Ако е въпрос за погрешки, светът е пълен с такива. Земята, върху която живеем, е покрита с човешка кръв. Човешките мисли и чувства са наслоени върху почвата. Учениците на бялата раса се нуждаят от дисциплина. Индуските ученици са по-дисциплинирани от тях. Ако отидете в Индия, там вие ще видите какво нещо е ученик. Изобщо окултните школи са строги, защото колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова и силите, който действат там, са по-съвършени. И тогава ученикът може да направи и много големи добрини, и много големи злини, както на себе си, така и на другите. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работят с малки величини; има ученици, които работят с големи величини. В това отношение, когато ученикът изучава Евангелието, той трябва да го изучава и в малките, и в големите неща. От окултно гледище всички стихове в Евангелието нямат еднакво значение. Когато Христос казва, че трябва да се отречем, че трябва да възлюбим Бога, това са различни състояния, т.е. различни отношения, които човек трябва да има.

Питам: Според вас какво значи да се отрече човек? От какво трябва да се отрече той? Когато става дума за самоотричане, ние трябва да разбираме вътрешната страна на въпроса. Разбираме ли така, ще се домогнем до нова светлина на съзнанието. Самоотричането не е механически, външен процес, но вътрешен, съзнателен процес в човека. Законът на самоотричането подразбира, че когато човек дойде до една фаза на своето развитие, където почвата, върху която живее, няма сокове за неговото развитие, той трябва да напусне тази почва. Сега, вие не се спирайте върху външните спънки. Те са необходими за вашето растене. За да преодолявате спънките в живота, вие трябва да имате връзка с Бога. За да имате връзка с Бога, идеите ви трябва да бъдат възвишени, да повдигат духа ви. Когато мислите за Бога или за висшите същества, вие се свързвате с тях. Щом се свържете с Бога, вие ще имате Неговите мисли, Неговите чувства, които ще ви повдигат. Често слушате някой да се оплаква, че го обидили. Ако е въпрос за обида, хората и без да им се каже нещо обидно, пак носят обидата в себе си. Когато на някого не му върви в живота, това не е ли обида? Завършиш университет, но нещо не ти върви. Молиш се на Бога, и никакъв отговор не получаваш. Тъкмо заемеш една служба, но и от нея те подгонят. И ти изпитваш срам, позор, унижение, ходиш от едно място на друго, дано някъде се установиш. И след всичко това чуваш да се говори в света, че с пълзене можеш да си пробиеш път. Ако речеш да пълзиш, губиш достойнството си. Питам: Кой човек досега е успял да се пробие път с пълзене? Имайте предвид, че вие служите на Бога, а човек, който служи на Бога, трябва да постъпва честно, с достойнство. Думата „пълзене“ има двояк смисъл. Изобщо всички думи могат да се превръщат, да им се придава различен смисъл. Ето защо, когато човек говори, той трябва да бъде внимателен, да избира думите, с които ще си служи.

Светът, в който днес живеем, не е организиран. Ние не сме още в Царството Божие, но живеем в чистилището, в ада. Понякога човек е толкова чувствителен, че само едно махане на ръката е в състояние да му причини вреда. Ако махането с ръка може да му причини вреда, колко повече необмислено употребените думи в езика ни могат да го засегнат. Ако бяхме запознати със законите на човешката чувствителност, ние щяхме да бъдем по-внимателни в отношенията си едни към други. В такъв случай, щом някой човек е чрезмерно чувствителен, той не трябва да се явява между хората; ако се явява между тях, или трябва да се огражда, или трябва да търпи. За да търпи човек, той трябва да има воля.

Някои казват: „Когато човек влиза между хората, той трябва да се затваря в себе си“. Какво се разбира под думите „да се затвориш в себе си“? Да се затвориш в себе си, значи да нямаш ненужни желания. Желай за днес само най-същественото! Имаш ли днес едно малко благо, повече не желай за деня. За всеки ден пожелавай само по едно благо. Не се стреми да постигнеш всичко изведнъж. Във вечността се крият всички възможности за постигане идеалите на човешката душа. В постигане на своите идеали човек ще се натъкне на ред мъчнотии и противоречия. Вземете, за пример, Христа, Който минава за Син Божий. Как Го приеха хората на земята? Светът трябваше да Го посрещне с венци и да приеме веднага учението Му, но така ли излезе? Казваме, че Бог е всесилен, че всичко може да направи, а при това виждаме, че Неговият Син на всяка стъпка беше преследван от садукеите и фарисеите, които Му възразяваха, противодействаха и т.н. Питам: Ако така постъпите с Христа, какво остава за вас? И след всичко това навсякъде се чуват оплаквания, недоволства, че не ви приели добре, че не били внимателни към вас и т.н. Вие проповядвате новото учение, а живеете по старому. Питам: Кой от вас е понесъл това, което Христос понесе? Наистина, всеки човек има кръст, но този кръст е от неговото минало. Той днес не страда за Бога, но страда за себе си.

Казвам: Всичко нехармонично, всичко лошо, което днес съществува в света, ще изчезне, и помен няма да остане от него. Всички злини и престъпления ще се забравят. От съвременната култура ще остане само хубавото, красивото. Попитайте двама души, били те мъж и жена, или неприятели, които цял живот са прекарали в спорове, в караници и са си причинявали пакости един на друг, какво са спечелили от тези отношения? Цял живот те са били под влиянието на тъмните сили, под влияние на злото. Злото в света е старият живот. Всички отрицателни положения, които съществуват в живота, трябва да се преработят. Преди всичко има ли някакъв живот в безверието, в съмнението, в омразата? Преди няколко дена дойде при мене един млад човек и ми каза: „Аз искам да стана лош човек, не искам да бъда мек“. Казвам му: Преди всичко ти никога не си бил мек. Сега защо искаш да станеш лош? – „Искам да придобия опитности, да се противопоставям на хората, да не ме мачкат.“ Казвам: Никой не може да те мачка, освен ти сам. Какво ще спечелиш, ако станеш лош? Да бъдеш добър при всички свои изпитания, в това е твоята сила като човек. Вие още не сте добри, не знаете какво значи да бъде човек добър. Пуснете доброто да тече през вас. То ще ви освободи от всички утайки и наслоявания на миналото, които днес ви измъчват.

Представете си, че ви е дадена задача да изчистите по някакъв начин тинята от една вада, дълга 5–6 километра. Същевременно ви дават една лопата, ако ви потрябва, да си послужите с нея. Вие веднага взимате лопатата и започвате да гребете тинята и да я изхвърляте навън. Питам: Колко време ви трябва, докато изчистите вадата с тази лопата? – Много време ще ви е нужно. Като чистите така вадата, вие ще се уморите, ще се отегчите и ще напуснете работата си. Този е старият начин на работа. Кой е новият начин? Пуснете през тази вада водата на някой голям, буен извор и ще видите, че той, като минава от единия до другия край на вадата, ще завлече всичката тиня и ще я отнесе в морето. Питам: Какво по-хубаво от това, да пуснете Божествената Любов да протече през вас, че да измие и отнесе всичката кал от вашето дъно? Водата на този извор представя идейния живот, който протича през нас и отнася далеч всичко нечисто. Само този живот може да ни ползва. И затова казваме: Ако имаме живот, нека той бъде изобилен, да тече във вид на голяма струя, че да изчисти нашето дъно от тинята, да остави в него само сребристия пясък и хубавите камъчета. Водата на нашия ограничен живот може да се изчисти само от изобилието на целокупния живот. Изчисти ли се веднъж, пъстърва вече може да живее в тази вода.

Едно нещо трябва да знаете: повдигането на българския народ зависи изключително от вас. Ако вие работите, и той ще се повдига; ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред невидимия свят за неизпълнение на вашата длъжност. Изпълните ли задачата си, както трябва, невидимият свят ще ви съдейства във всяко добро начинание. Не я ли изпълните вие, други ще дойдат. Вие знаете историята на Мардохей, който работи за избавянето на еврейския народ от царската заповед, според която всички евреи бяха осъдени на избиване. От този ден той стана по-силен, отколкото беше преди това. А вие понякога сте готови да развалите хубавите дела за някакви лични работи. Какво ще спечелите от това? Кой е онзи, който като се е борил с Господа, да е придобил нещо? Яков се бори с Господа, но окуця. Бог му каза: „Ти купи от брата си първородството за една чиния леща и после получи благословението на баща си, но това не беше Божествена постъпка. Сега, ако съвършено изправиш живота си, ще получиш моето благословение“. После Бог бутна Якова по бедрото и той окуця. По този начин Яков получи едно морално поучение. Всеки от вас може да има опитността на Якова, който цели 14 години страда при вуйча си Лавана. Но откак Бог му говори и му показа пътя, по който трябваше да върви, той измени живота си, измени и своето име.

Мнозина от вас искат Бог да бъде благосклонен към тях. И това може, но вие слушате ли Господа? Вие очаквате всичко да ви тръгне по мед и масло и ако не стане така, казвате: „Откак влязохме в този път, откак се обърнахме към Бога, страданията ни от ден на ден се увеличават“. Ако искате да знаете, светските хора страдат повече от духовните. Знаете ли каква мизерия, какви страдания има в света? В Лондон, за пример, има един квартал, в който живеят около 50,000 души, жени, мъже и деца, последните от които не познават бащите си. Когато влезе някой чужденец в този квартал, той непременно трябва да бъде придружаван от стражар. Несигурен е животът на чужденците в този квартал. Там е цял ад. Обири, кражби, убийства стават не само в Лондон, но и в Париж, и в Берлин, даже и в малката София.

Питам: Какво е вашето предназначение в света? Вие сте дошли на земята да възприемете новото и да го приложите. Бог иска да трансформира лошото в добро. Това ще се постигне чрез Любовта. От наше гледище злото никога не е взимало надмощие над доброто. Доброто е по-силно от злото. Любовта е по-мощна от омразата. Днес всички хора, и млади, и стари, има да разрешават свои специфични въпроси. Всеки може да разреши въпросите си при условие да запази вътрешната си връзка с Бога. Това се изисква особено от учениците. Вие ще имате вътрешна борба – това е в реда на нещата. Едно е важно при този случай: пазете връзката си с Бога! Вие трябва да имате само една свещена идея, а не две, и около тази идея да бъдат групирани всички останали идеи. Велико нещо е човек да има само една свещена идея! Един Бог ни трябва, а не двама. На двама богове не може да се служи. Служите ли на Единния Бог, вие правилно ще разрешите задачите, които ви са дадени в живота.

Казва се в Битието, че Бог създаде първия човек по образ и подобие свое. Това се отнася до Адама, който казва: „Бог мене създаде, а аз – вас“. Адам може да каже, че Бог му е вдъхнал жива душа. Вие, като Адама, можете ли да кажете, че Бог ви вдъхна жива душа? Кой от вас може да каже това? Който може да каже това, той е едно с Адама. При това същият човек, на когото Бог вдъхна жива душа, беше изпъден от рая. Защо? – Защото му липсваше нещо, вследствие на което не можа да запази връзката си с Бога.

Когато Христос дойде на земята, Той носеше една свещена идея – да служи на Бога в Дух и Истина. Той носеше тази идея в себе си и я приложи. По същия начин и вие трябва да приложите поне част от идеите си. Вие можете да ги приложите, имате условия за това. За да можете, като ученици, да имате успех в живота си, едно е важно за вас: или умно да говорите, или да мълчите. Когато говорите нещо, съзнанието ви трябва да е будно, да помните, че имате една свещена идея. Съзнавате ли това, говорете, правете всичко това, което идеята ви изисква. При това, каквато и да е вашата идея, вие ще работите за реализирането по различни методи: като млад, ще работите по един начин; като човек от средна възраст – по друг начин, и най-после, като стар човек – по трети начин. По какъвто метод и да работите, важно е погрешки да не правите. Всяко учение има свои специфични методи за приложение. След като поговорите някому известно време, помолете се на Бога. Кажете: „Господи, нека Твоят светъл Дух благослови всичко онова, което тази душа може да възприеме и обработи в себе си“.

Често вие искате да накарате хората да вярват като вас. Вие в какво вярвате? Някога вярата ви е силна, но никога не издържате. Защо? – Защото търпение ви липсва. Гледам, някой ученик мълчи, всичко понася, но щом изгуби търпение, започва да се оплаква, да роптае и става недоволен от живота. Когато някой човек плаче, страда, причината на това е, че някоя заминала душа страда и изразява скръбта си именно чрез него. Щом знаете това, вие трябва да се пазите. В България, особено, има много изостанали души, които се привличат от вашата светлина, както и от светлината на всички духовни хора изобщо. Вие трябва да възпитавате тези души, а да не се оставяте те да ви въздействат. Когато спите, някой път те ще влязат в тялото ви и сутрин, когато станете, не ще можете да се освободите от тях. Те са живи същества, които все се налагат, и вие, без да искате, преживявате тяхното състояние и разположение. Вие трябва да знаете законите, чрез които да се освобождавате от тях. Тъй щото никой в света не е свободен. Човек се намира под влиянието не само на видимите същества, но под влиянието и на невидимите, на извънземните същества, които дебнат човека и му казват: „Ще ми помогнеш! Аз имам нужда от помощ“.

И тъй, всички онези, които се приготовляват за работници в шестата раса, те трябва да знаят, че едно от качествата на хората от тази раса е братолюбието. Следователно, който иска да развие това качество, той трябва да създаде в себе си благоприятни условия за неговото придобиване, а разумни същества от невидимия свят ще му помагат да го придобие. За да постигне това качество, човек трябва да се справи с мъчнотиите в своя живот. Това не е трудна работа, но трябва да се знаят методи и начини за правилното разрешение на задачите. Иначе има ли смисъл човек да разреши една мъчнотия, а да се натъкне на по-голяма от нея? За пример, дават на един човек 50,000 лева да си направи една малка къща. Той започва да строи къщата, но докато я свърши, задлъжнява с още 100,000 лева. Какво спечели от първите 50,000 лева? – Спечели си по-голям дълг. При това ново положение той не може да изплаща дълга си, вследствие на което кредиторите му се принуждават да продадат къщата. В края на краищата той остава без къща, без пари, а с голям дълг. Питам: Какво излезе от това благодеяние? Дадоха на този човек 50,000 лева да си услужи, а го оставиха с 100,000 лева дълг.

Сега, като имаме предвид тези положения, ние трябва да се учим както от своята, така и от опитността на другите хора. Има случаи, когато някои хора са вървели много добре в духовно отношение, и току изведнъж, по особено стечение на обстоятелствата, те пропадат. Много ученици са пропаднали, но и много ученици са се повдигнали. Онези от тях, които са спазили Божиите закони, са се повдигнали, а които не са ги спазили, те са пропаднали. Като ученици, от всички се изисква да бъдете търпеливи. Всичко, каквото зависи от вас, изпълнете го; което не зависи, оставете на Бога. Невъзможните неща за вас оставете на Бога. Има неща, които Бог ще уреди; има неща, които по-напредналите от вас същества ще свършат; и най-после, има неща, които вие сами трябва да изпълните.

Друго важно качество на хората от шестата раса е силният стремеж към работа. Те малко говорят, много вършат. По този начин те ще донесат много блага в света.

Искате ли да разрешите правилно мъчнотиите в живота си, занимавайте се с геометрията. Тя много ще ви помогне. На какво число, например, може да се уподоби кръга и на какво – елипсата? Кръгът е числото едно, единицата, а елипсата – двойката. Когато се говори за човека като единица, това подразбира, че всичката му деятелност се свежда към един общ център, т.е. тя нито се намалява, нито се увеличава. Когато пък се говори за човека като число 2, това подразбира, че става преливане, преминаване на неговите енергии от един център към друг. Следователно числото 2 може да расте, т.е. да се увеличава, когато единицата не може да се увеличава. Тъй щото, ако вие кажете, че ще живеете само за себе си, че никого не искате да знаете и от никого не се нуждаете, тогава вие сте единица. Значи вие сте богат в себе си, считате се за божество. Това подразбира още, че вашият вътрешен обем нито се увеличава, нито пък може да се намалява. Кажем ли, че човек може да се развива, да расте, той е в числото 2, в Божественото и в човешкото. Това, което може да расте и да се развива, е Божественото, което се прелива в човешкото. Тук се съединяват два принципа: Божественото преминава в човешкото, което под влияние на Божественото започва да се развива. Когато човек се развива, той започва да расте; щом расте, той се уголемява. И тогава ние казваме, че Божествената сила в човека расте. Когато хората растат и се развиват, те все повече и повече започват да познават Бога. Това весели Бога, защото ние просвещаваме умовете си, а с това се домогваме до великите закони на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Писанието казва: „Да се весели Бог в делата си“. Не разбираме ли великите Божии закони, ние ги нарушаваме, а с това и Божият Дух, Който живее у нас, се огорчава.

Като ученици, вие трябва да научите закона на различаването, да правите разлика кои състояния са ваши и кои не. Същевременно може да ви посети една добра и една лоша мисъл. Това показва, че два принципа едновременно действат у вас. Вашата задача е да наблюдавате тези различни прояви, да ги анализирате и да ги ползвате разумно. Това, което наблюдава и примирява и двата принципа, то е човекът. Той трябва да бъде солидарен с доброто в себе си, защото само в него може да намери благоприятна почва за своето развитие. Дойде ли злото в човека, то всякога отнема нещо: понижава ума и сърцето, а отслабва волята и тялото. За да избегнете лошите състояния, вие трябва да се самонаблюдавате, без да се плашите.

Някой казва: „Аз не искам да бъда лош човек“. – От вас зависи. Вие всякога можете да бъдете добър. Обаче ако лошото дойде у вас, това не показва, че вие сте лош човек. Опасно е, ако вие се хванете със злото ръка за ръка и го направите господар в своя живот. Злото представлява душа, изостанала в своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровен. Тази душа нека направи едно малко усилие, тя да дойде при вас, а не вие при нея. Вие можете да пуснете едно въженце, да покажете по кой път тя може да дойде при вас. По същия начин и хората се молят Бог да изпрати Духа си при тях. Духът по никой начин няма да дойде при вас. Той може да ви покаже пътя, по който вие да отидете при Него. Отидете ли при Него, Той ще ви научи на всичко, ще ви научи на Великата Божия Любов, Мъдрост и Истина. Изобщо, всяка душа може да отиде при Бога. Това не е изключение. При каквото положение и да се намирате, вие можете да вървите по пътя, който Бог ви е предначертал. Вървите ли в Божествения път, вие ще знаете как да свършите работата, която ви е дадена. За пример, ако някоя майка отиде при Бога, като се върне оттам, тя ще знае вече как да възпитава децата си.

Писанието казва: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Докато не бъдем научени от Бога, все ще вървим по човешките пътища, в които има спор, недоразумения, страдания, съмнения, подозрения и т.н. И затова пазете се от съмнението. Не давайте ухо на него, за да не ви измъчва. Телата, които Бог ви е дал, трябва да бъдат в изправност. Окултният ученик трябва да бъде здрав, мускулест, нормално развит. Той трябва да бъде работлив, издръжлив. Не е въпросът за чрезмерен труд, но ученикът работи с Любов, без измъчване, без напрежение на своята енергия. Той трябва да се отличава от светските хора със своето стройно, издръжливо тяло, с хармонични и възвишени чувства, както и с права и светла мисъл. Духовният човек трябва да се отличава във всичко, което върши: дали той ще се прояви в изкуствата, в поезията, в музиката, в готварството – във всичко трябва да се отличава, да внесе нещо ново. Ако искате да познаете дали един човек е добър, накарайте го да сготви. Добрият човек готви вкусно, сладко. Който яде от неговото ядене, се усеща бодър, разположен. Искате ли вие сами да разберете доколко сте добри, омесете един хляб и вижте какъв ще бъде резултатът, след като ядете от него.

Някой казва: „Аз съм завършил своята еволюция, тези работи не са за мене“. Истински духовният човек е готов на всякаква работа. Той не може да избира, да казва, че тази или онази работа е недостойна за него. Той няма да става нито хлебар, нито готвач, но трябва да разбира от всички изкуства и занаяти, да научи и другите хора кой е най-правилният начин за месене, за готвене. Той трябва да внесе новото в света. Защото казано е: „Духът на Истината ще ви научи на всичко“. Ние говорим сега за хармоничния живот, но предвиждаме и мъчнотиите, които ще се явят. Великият цигулар свири добре, но много зависи и от атмосферата. Ако атмосферата е влажна, струните на неговата цигулка ще се разстройват и той няма да свири така хубаво, както би свирил при сухо време. Великият пианист ще свири с вдъхновение, ако има едно ново, добре разработено и здраво пиано, при добър, акустичен салон. Дайте му някое старо, разглобено пиано, и той не може да свири хубаво. Когато домакинята има светла, приветлива кухня, с чисти, здрави, добре калайдисани съдове, тя готви с радост и въодушевление. Оставете я в някоя мрачна, тясна кухничка, с некалайдисани съдове, с пробити тенджери, с изядени лъжици, тя или ще се откаже от изкуството си, или ще готви без разположение. Тъй щото, когато говоря и се произнасям за нещата, аз всякога имам предвид мъчнотиите, които изпъкват пред тях. Всеки има мъчнотии в живота си, които той непременно трябва да преодолее.

В такъв случай, когато ще се произнасям за погрешките на хората, аз спазвам следния Божествен закон: на 100 погрешки аз отбелязвам само една, а 99 прощавам. Давам ли доклад за погрешките на хората, аз изнасям само тези, които съм отбелязал в книгата. Когато се произнасям за добрините на хората, аз се ръководя от друг Божествен закон, обратен на първия: на 100 добрини аз отбелязвам в книгата 99 от тях, а само една пропускам. Пропуснатата добрина отива за сметка на неотбелязаните 99 погрешки, да ги уравновеси. Значи една добрина компенсира 99 погрешки. И вие спазвайте тези две правила в живота си, ако искате голяма част от мъчнотиите ви да се разрешат правилно. Само по този начин човек може да си създаде отличен характер, но той трябва да работи. Сега ние живеем при най-благоприятните условия, които трябва да използваме разумно.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 31 март 1926 г. в град София.

Три вида съзнание

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

(Чете се темата: „Защо човек трябва да се учи?“)

Следващия път пишете върху темата: „Да се обичаме, и защо трябва да се обичаме?“

Питам: Защо трябва да се върти колелото? (– „За да кара колата.“) Въртенето на колелото не подразбира всякога и каране на кола. Когато точилото, което има форма на колело, се върти, какъв път извървява? Точилото видимо не извървява никакъв път. Значи често ние говорим думи само, които нямат съдържание. Та и когато казваме, че трябва да познаем Бога, да се приближим към Него, да намерим пътя, който ни води към Него, и това са думи само. Всеки, който говори, че трябва да намери пътя, той не го е намерил; всеки, който казва: „Познай Бога“, той не Го е познал; всеки, който казва, че трябва да се придобие светлина, той не я е придобил; всеки, който мисли, че има знание, всъщност той няма знание. Ако ние сме придобили истинското знание, трябва да имаме вътрешен мир. Какво е предназначението на знанието?

Ще ви задам още един въпрос: Защо бащата кара сина си да учи? Ако искате да отговорите на този въпрос, най-първо ще предположите някаква физическа причина; след това ще намерите духовната причина, а най-после и Божествената. Като се намерят тези три причини, заради които бащата изпраща сина си да учи, ще дойдете до ред още обяснения.

Казвам: колелетата се въртят, конете вървят, а човек какво прави? – Човек кара конете, а те теглят колата. Питам тогава: Колата спечелила ли е нещо? – Нищо не е спечелила; напротив, тя е изгубила нещо от себе си. Конете спечелиха ли нещо? – Нищо не спечелиха. Те даже изгубиха част от своята сила. Човекът спечели ли нещо? – В цялата работа само той е спечелил нещо. У човека има две неща: едно, което винаги губи, и друго, което винаги печели. Това, което печели, е Божественото. Това е закон за трансформиране на енергиите. Животът в Божествения свят произтича само след като се трансформират енергиите. Божествените енергии трябва да се трансформират, да се приспособят към човешката душа, да може тя да живее във физическия свят. Веднъж душата слязла на земята, тя не може вече да запази своята първоначална сила, нито своята Божествена чистота, ако не стане трансформиране на Божествените енергии. Вземете, за пример, рибата; щом рибата излезе от водата, тя веднага умира. Излезе ли човек от въздуха, и той не може да живее. Влезе ли човек в среда, в която ангелите живеят, и там не може да живее. Това, което занимава ума на ангелите, не може да занимава и ума на човека. Някой казва: „Много неща ни се откриват“. Аз пък виждам, че това, което ни се открива на земята, е почти нищо в сравнение с това, което трябва да ни се открие. Казвате: „Голям простор се откри пред очите ни и ние се качихме високо някъде“. Питам: На каква височина стигнахте и какво видяхте там? – „Видяхме един ангел.“ – Запознахте ли се с него и какво говорихте? – „Нищо не говорихме.“ Казвам: Има едно съзнание, което ни говори, и каквото да ни говори, ние всякога оставаме недоволни от него. Освен това съзнание има и друго, което говори малко, по една–две думи само, но тия думи всякога внасят в човека вътрешен мир. И най-после, в по-напредналите души има и трето съзнание, което щом проговори на човека, той чувства вътрешно разширение в себе си и свобода. Такъв човек е освободен от гнета на материалните нужди и ограничения. Когато човек не е готов за това съзнание, успее ли по някакъв начин да се повдигне до него, той заспива. Това положение е непоносимо за обикновения човек при развитието на неговата нервна система. Когато светиите говорят за това състояние, те казват: „В изстъпление дойдох“. Петър, Йоан и много други са дохождали в изстъпление. Тъй щото искате ли и вие да изпитате това Божествено състояние, ще дойдете в изстъпление. Днес, когато някой дойде в изстъпление, казват за него, че е полудял.

Окултният ученик никога не трябва да гледа по този начин на въпроса. Той не трябва да прави прибързани заключения в ума си, защото всяко прибързано заключение ще му причини известна пакост. Всеки изопачен образ, който човек внася в ума си, причинява големи вреди. Който мисли, чувства и действа правилно, той сам се ползва от тези добри условия. Общо правило за всички е, че ние сме израз на Бога, т.е. Той има желание да се проявява чрез нас. Щом е така, всеки, който не се подчинява на това Божествено желание, Духът в него се раздвоява, при което висшето съзнание остава на небето, а низшето слиза на земята, с което се създава ада в живота. Тогава Бог в човека започва да живее ту на небето, т.е. в рая, ту на земята – в ада. Когато човек изпадне в рая, той се радва, понеже познава Бога; влезе ли в ада, той се мъчи, понеже не познава Бога. В първия случай животът на Бога хармонира с духа на човека, а във втория случай – не хармонира.

И тъй, вие трябва да знаете, че не сте господари на себе си. Първото положение е, че Бог трябва да живее у вас; второто положение е, че вие трябва да живеете у Бога. Ако Бог живее у вас, и вие ще живеете у Бога. Ако Бог не живее у вас, и вие не можете да живеете у Бога. От това, че едни хора искат да живеят у Бога, а други не искат, се е създал раят и адът. Оттук, понеже много от човешките мисли и желания не искат да живеят като вас, вследствие на това и у вас се е създал рай и ад. От една страна вие сте добри, а от друга – лоши. Вие, като не разбирате този закон, казвате: „Много лош човек съм станал“. Лошавината ви се дължи на онези чужди желания, които минават през вас и не ви познават. Желания, които ви познават, са щастливи; желания, които не ви познават, са нещастни. Следователно, когато вие се чувствате щастливи или нещастни, това се дължи на едните или на другите желания, които минават през вас. Този закон е неизбежен.

Казвам: Първо, Бог трябва да живее у човека, а после, човек у Бога. Даде ли човек достъп на Бога да се прояви и да живее в него, Божественият закон ще се наложи над човешкия и животът на човека ще се реализира напълно. Щом нашият живот на земята се реализира, ще дойдем до висшия живот, който включва живота на всички същества. Велика наука е потребна на хората, за да проучат живота – низшия и висшия, т.е. човешкия и Божествения. И когато човек се изучава и наблюдава, той не може да каже, че не знае тези неща, а още по-малко може да се оправдава. Човек не може да знае всичко. Това, което в даден случай знае, е достатъчно, за да постъпва правилно. Силата на човека не се състои в многото знание, но в приложението на това, което знае. Знанието на човека не се състои в това, което той е учил през течение на годината, но в това, което той знае и прилага за всеки даден момент. В продължение на цяла година човек може да пренесе хиляда килограма жито от един хамбар в друг. Тук той изразходва силата си последователно, в продължение на цяла година. Обаче неговата реална сила зависи от това колко килограма той може да вдигне в даден момент. Човек може да разчита именно на тази сила в себе си.

Силата на човека се състои и в това, което той сега, още в настоящия момент, възприема, разбира и прилага. Когато пък се говори за силата на човека за в бъдеще, подразбира, че той може да разработи добрите заложби, които се крият в него. Знанието, за пример, може да се разработи и увеличи. Ако Божественият живот се увеличава, и човешкият ще се увеличава. Между тези два вида живот у човека има известна съразмерност, известно съотношение: колкото Божественият живот нараства, толкова нараства и човешкият; колкото Божественият живот се намалява, толкова и човешкият се намалява. Тъй щото първата ви работа е да видите расте ли у вас Божественият живот. Ако Божественият живот у вас расте, тогава растенето на човешкия се явява като абсолютно естествено последствие на първия живот. Не расте ли Божественият живот у вас, вие ще знаете, че и вашият живот – вашите блага, идеали, няма да растат, няма да се постигнат. Вън от Бога щастие няма – нито на небето, нито на земята. Човек може да постигне своето щастие само в Божествения живот.

Следователно вие трябва да имате ясна представа за тия два принципа – Божественото и човешкото – и да работите с тях, докато постигнете вътрешни резултати. В това отношение вие можете едни други да си помагате. Ако не си помагате, взаимно ще се спъвате. Спъва ли човек себе си, той спъва и другите. И обратно: спъва ли другите, той спъва и себе си. Човек може да спъва само своите най-близки, децата си, но далечните той никога не може да спъва. За пример, ако майката и бащата са даровити, те предават дарбите си на своите деца. Това не показва, че децата сами нямат вложени дарби в себе си, но освен своите те придобиват известни дарби и от родителите си. Майката предава някоя своя дарба на дъщеря си, но и дъщерята, от своя страна, предава нещо на майка си. Между майката и дъщерята, както и между бащата и сина, винаги трябва да става правилна обмяна. При друг живот ще стане обратното: дъщерята, която ще стане майка, ще предаде нещо от себе си на своята дъщеря. Синът пък, който в този случай ще стане баща, ще предаде нещо от себе си на своя син. Който нищо не предава, той нищо не може да придобие.

Някой казва: „Веднъж да се освободя от веригите на земния живот и отида на небето, втори път няма да помисля за връщане на земята“. Питам: Защо искате да се освободите от земния живот? Господ иска да живее на земята, а вие бягате от нея. Господ работи на земята, а ти искаш като ангел да отидеш на небето и там да благуваш. Това е невъзможно! Щом Бог работи на земята върху душите на хората, и ти ще работиш. Отидеш ли на небето, и там ще работиш. Значи и на земята да си, и на небето да отидеш, все ще работиш. Писанието казва: „Ние сме съработници на Бога във великото дело“. Значи тази идея не трябва да бъде само теоретическо, философско размишление, но да има поне микроскопическо приложение. Това не може да се постигне изведнъж, но човек трябва да прилага всеки ден по малко, докато при някакъв благоприятен случай той почувства присъствието на Божественото начало в себе си. Божественото е необходимо за всички хора. Всеки се стреми към този живот.

Мнозина, които не разбират Божествения закон, казват: „Ние ще работим за Бога, ще бъдем Негови съработници, но чакаме благоприятни условия за това“. Благоприятните условия не са нищо друго, освен Божественият живот у нас. Божественото у човека се проявява и без благоприятни условия. И да не иска човек, то пак ще се прояви. Колкото да рита човек, Бог все ще се прояви и чрез него. Наблюдавали ли сте какво правят с упоритите коне? Някой упорит кон рита, скача, дърпа се, не иска да го впрягат на работа. Обаче господарят му взима камшика, удря го и насила го закарва в разорана нива, да се подвижи там, докато се поумори, че тогава го използва за работа. В това отношение човешкото тяло представлява един такъв кон, на когото трябва да изпратят някаква болест – сърцебиене, гръдна болест, главоболие, разстройство в стомаха или друга болест, за да се укроти той и тръгне на работа.

И тъй, основната задача на човека е да даде ход на Божественото в себе си и да го разработи. Много от съвременните християни са дали ход на Божественото в себе си, вследствие на което живеят добре. Практически те са разрешили този въпрос. Като ви се говори така, не считам, че нито един от вас не живее по Божествено и не изпълнява волята Божия, но казвам, че ви трябва нещо повече от това, до което днес сте достигнали. Мислите ли, че това, което сте достигнали днес, е достатъчно, вие ще се спрете. Спрете ли на наклонена плоскост, на каквато се намирате сега, вие ще се търколите надолу. Всички хора се нуждаят от растене, от развитие, от разширение на душата и повдигане на духа. Човек не трябва да казва, че това, което има, е достатъчно. Ако някой мисли, че това, което днес има, било богатство, сила или знание, е достатъчно, той не разбира правилно въпроса. Той трябва да се обърне към Бога и да каже: „Господи, Ти можеш да ми дадеш каквото искаш, но или много, или никак. И после, след като ми дадеш това, което искам, и не го изпълня, да има поне за какво да ме бият и наказват“. Щом дойдат наказанията, ти ще си кажеш: „Наистина, страдам сега, но има защо. Бог ми даде дарби, таланти, добри условия, но аз не ги заслужих – нищо не разработих и не приложих в живота си“. И така е всъщност: ако е въпрос да придобия богатство, поне голямо да бъде; ако е въпрос за знание, поне истинско, положително знание да имам; ако е за сила, поне силата ми да е голяма; ако е за сиромашия, поне голяма да е, че да я запомня и разбера веднъж завинаги. Смисълът на живота не се състои в придобиване на много големи работи, но в определената мярка за нещата. Смисълът на живота не се състои и в придобиване на големи богатства. И това е невъзможно. Защо? – Защото владеенето на големи богатства зависи от науката. Колкото по-учен е човек, толкова по-богат е той. Питам: Защо впрягат коня в кола? – Да ни вози. Въз основа на този закон и ние трябва доброволно и разумно да служим.

Сега ще ви дам едно упражнение, но трябва да знаете, че при всяко движение вие се свързвате с теченията на природата. Щом обтегнете ръката си и държите ума си концентриран, вие имате вече контакт с тези течения. И тогава при всеки даден случай вие можете да имате връзка или с електричеството на земята, или с електричеството на слънцето. При всяко обтягане на ръката вие можете да имате още контакт или със земния, или със слънчевия магнетизъм. Магнетизмът пък изобщо е свързан с праната, т.е. с жизнената енергия на природата. Тъй щото при обтягане на ръцете и краката и при концентриране на ума човек използва жизнените енергии на природата и той става здрав и силен. При халтаво държане на ръцете, природните сили не могат да се използват.

Упражнение: Ръцете вдигнати нагоре, добре обтегнати и с допрени краища на пръстите. Концентрирайте ума си и мислено насочете слънчевите енергии да минат през ръцете ви, да потекат по целия ви организъм. В това положение на ръцете си изговорете формулата: „Аз съм в хармония с живата природа. Нека Божественото благословение потече през мене!“ Ръцете спуснати надолу.

Едно трябва да се знае: всяко движение, което човек прави, трябва да бъде точно определено и да съдържа в себе си известен смисъл. Обаче много хора правят безсмислени движения, които повече им пречат, отколкото да им помагат. Всяко движение има смисъл само когато е в съгласие със законите на природата, които представляват нейния език. Човек може да хване ухото си и да каже, че това негово движение означава нещо разумно. Обаче това обяснение не е меродавно за самата природа. Дали ще хванем ухото си отгоре или отдолу, това има смисъл, но резултатите са различни. Изобщо има разумни, има и неразумни движения. Разумните движения представляват наука, към която някога хората ще се върнат. Върнат ли се днес, когато още не разбират нейните закони, те ще изпаднат в големи заблуждения и суеверия.

Някой казва, за пример: „Играе ми лявото око, ще ми се случи нещо лошо“. Друг казва: „Играе ми дясното око, ще ми се случи нещо добро“. Тези обяснения не са достатъчни. Когато лявото око на човека играе, то иска да му каже: „Ти трябва да облагородиш сърцето си. Не го ли облагородиш, в него ще растат само треви и бурен“. Когато дясното око на човека играе, то иска да му каже: „Твоят ум се нуждае от повече светлина; ако не придобиеш тази светлина, мисълта ти ще се изопачи“. В подсъзнанието си вие носите науката за движенията, но външно още не сте я изразили. В движенията има разумност, те не са механически, както мнозина ги схващат. Казвате, че като играе лявото око, ще се случи нещо лошо. И така става. Като играе дясното око, ще се случи нещо добро. Така става. Като ви сърби дясната ръка, казвате, че пари ще давате. Като ви сърби лявата ръка, казвате, че ще получите пари. И така става. Значи има разумност в проявите на живата природа.

Аз превеждам: когато ви сърби дясната ръка, това показва, че при вас ще дойде някой добър човек, на когото трябва да направите една услуга, чрез която ще изявите Божията Любов. Когато ви сърби лявата ръка, това показва, че някой добър човек ще дойде при вас, да ви помогне в нещо, а вие ще трябва да му благодарите, защото Бог го е изпратил при вас. Като ви сърби дясната ръка, вие казвате: „Откъде се намери този човек сега, да ми иска пари?“ Като ви сърби лявата ръка и се надявате да получите пари, на същото основание трябва да кажете: „Откъде се намери този човек сега, да ми дава пари?“ Казвам: Колкото взимането е хубаво, толкова и даването е хубаво. Писанието казва: „По-добре е да даваш, отколкото да взимаш“. Такава е опитността на миналите векове. При съзнателното даване човек упражнява своята разумна воля. Обаче съвременните хора са обърнали този стих и казват: „По-добре е да взимаш, отколкото да даваш“.

Това са ред правила, които трябва да спазвате, ако искате да постигнете съвършенство. Човек трябва да изработи от себе си модел, от който и другите хора да се ползват. Мнозина говорят за Царството Божие, но не работят за неговото идване. Каквото говорите, трябва да го оправдаете. Иначе ще приличате на онзи турчин, който постоянно говорил за своите подвизи в Багдад. Той казвал: „Когато бях в Багдад, прескачах дълбоки трапове, широки от 10 до 15 метра“. Като го слушали да говори така, казвали му: „И тук има такива дълбоки и широки трапове. Прескочи един от тях, да те видим как прескачаш“. – „Не, само в Багдад мога да прескачам тези трапове, никъде другаде.“ И вие често казвате: „Като дойде Царството Божие на земята, ще прескочим трапа“. Не отлагайте работата за утрешния ден! Днес прескочете трапа, а не утре. Чуете ли Божия глас, още днес изпълнете Неговата воля. Не се съмнявайте, не се ожесточавайте, не отлагайте за утре!

Някои казват: „Не е дошло още времето за идване на царството Божие на земята“. В 1905 г. в Англия се е образувало едно религиозно християнско общество, за задачите на което писали в няколко окултни вестници. Писано било за една опитност на една от членките в това общество. Тя дълго време се молила на Христа да ѝ се даде някаква дарба, с която да бъде полезна на своите ближни. Една вечер Христос се явил и казал: „Ще отидеш на еди-коя си улица, еди-кой си номер, при своята сестра – която назовал по име – и ще кажеш, че тя се определя да свърши работата, за която ти се молиш от няколко години насам“. Тази християнка, членка на споменато общество, като чула думите Христови, натъжила се малко, но рано сутринта отишла при своята сестра според посочения адрес и предала възложената от Христа работа. Обаче сестрата веднага отговорила: „Тази работа не е още за мене. Аз не мога да я извърша“. – Добре, щом ти не можеш да я извършиш, аз ще се заема с изпълнението. Следователно всеки от вас може да бъде извикан на определена работа, която той трябва да извърши. Извърши ли тази работа, с това той изпълнява волята Божия, за което ще получи и съответно благословение. Откаже ли се от възложената му работа, друг някой ще я извърши, но и благословението ще получи. Ние всякога трябва да изпълняваме волята Божия и да Го слушаме. Като ви наблюдавам, у всички виждам добри желания, стремеж към изпълнение волята Божия. Имате ли този стремеж, каквито изпитания, колкото падания и ставания да преживеете, вървете напред! Често нещата не стават, както ние желаем, не вървят по определения от нас път. За пример, някой ученик е учил урока си цяла нощ, наизуст го е научил и си мисли, че сутринта, като го изпита учителят, ще получи 6. Обаче като го вдигне учителят, той се смути и отговори едва за 3. Друг ученик е прочел урока си само веднъж и сутринта, като го вдигне учителят му на урок, получи 6. Защо стават тези неща? Ние имаме същото положение, когато някой беден човек се моли по 3 пъти на ден, а получава храна само за обяд. Друг пък се моли само веднъж на ден, а получава много пари и живее богато. Първият е получил едва тройка, а вторият е получил шестица. Защо работите на първия не се уреждат, а на втория се уреждат? И Псалмопевецът се озадачава от тези факти в живота и казва: „Онзи, който малко познава Бога, живее по-добре от мене“. Когато Псалмопевецът влезе в светилището, където животът му се развива добре, той разбира вече първите противоречия и казва: „Поставил ги е Господ на хлъзгава почва“. Тъй щото, когато ученикът е прочел урока си само веднъж и учителят му е писал шест, с това той го е поставил на хлъзгава почва.

Казвам: Всички имате възможност да преодолеете малките мъчнотии и препятствия, които ви се поставят на пътя. Тези препятствия са необходими, за да видите как Бог действува в света. Като влезете в света, добрият учител ще ви пише първо единица; втория месец ще ви пише двойка; третия месец – тройка; четвъртия месец – четворка; петия месец – петица; шестия месец – шестица. Като съберете последователно всички тия числа, ще получите числото 21. Като разделите 21 на 6, ще получите 3 и половина. С такава бележка вие минавате в по-горен клас. Това се отнася само за първите 6 месеца. Вторите 6 месеца положението ще се подобри. След една година положението ще се подобри още повече. Колкото повече време минава, и положението става все по-добро. Когато ученикът започне училището с единица, с това учителят иска да му обърне внимание на единицата като на най-важна величина в живота, чиито свойства той непременно трябва да научи. След това двойката ще дойде и ученикът ще започне да плаче. Двойката е хубаво нещо, защото тя показва, че само с два вола може да се оре. Ако става въпрос за коне, човек може да впрегне само един кон в колата си и по този начин да преживее. Оттук виждате, че единицата не е опасна величина. Когато учителят пише единица на някой ученик и той се обезсърчи и каже, че от него нищо няма да излезе, той не разбира закона на единицата.

Казвам на този ученик: Впрегни единицата, т.е. своя кон, в колата и гледай си работата! Ако имаш два мършави коня, какво ще правиш с тях? Пусни ги на паша и след като се изхранят и засилят, впрегни ги на работа, за да преживееш заедно с тях. И тъй, числата изразяват сили в природата. Ако човек може да впрегне единицата, двойката и другите числа на работа, той ще може да се ползва от тях. Числата са още и символи, които съдържат известни подтици в себе си. Живата природа дава тия символи и на млади, и на стари, за да си послужат с тях при разрешение на елементарните житейски въпроси. Изобщо природата започва с най-простата, с най-елементарната величина. Дойдем ли до духовния живот, и най-ученият човек започва с най-елементарните величини. Някой професор може да е свършил 4 факултета, но от кроене, от шивачество, например, той нищо не разбира. Каквото майсторът каже, това ще бъде меродавно за професора. Царят управлява цял народ, но като заболее, сам не може да си помогне. Той веднага вика лекар и каквото лекарят каже, това царят върши. Лекарят казва: „Ще лежите постоянно на легло, ще взимате всеки час по една лъжица лекарство“. И царят изпълнява. Щом царят стане от леглото си, той пак е господар.

Често в живота си ние се натъкваме на изключителни случаи, които трябва да разрешим правилно. Затова от всички се изисква благоразумие. Тези изключителни случаи се дължат на това, че Бог или живата природа ни подлагат на известна дисциплина, на която безусловно трябва да се подчиним. Това положение трае кратко време. Щом се подчиним на тази дисциплина и я приемем без протести, и свободата ни се връща. Това е наука, която ще ни покаже начин как да живеем правилно в този сложен Божествен живот. На земята живеят същества от разни еволюции, с разни стремежи, и ние трябва да се хармонизираме с тези същества. Защо? – Защото ние сме свързани с всички тия същества като проявления на Бога. Понякога хората, като не разбират Божествения път, влизат в стълкновение с Божията воля и по този начин сами се спъват.

И тъй, най-първо ще си кажете: „Бог трябва да живее в мене. После, аз трябва да живея в Бога. Щом Бог живее, щом аз живея, и моите ближни ще живеят“. Съзнавате ли това, няма сила в света, която може да ви препятства. Това е, защото вие вървите по един закон, на който нищо не може да препятства. Обърнете ли този закон и кажете: „Първо, моите ближни живеят, после, аз живея и най-после, Господ живее“, законът вече няма никаква сила. Разумният ученик трябва да прилага този закон в първия му смисъл. В това се състои волята Божия. Изпълните ли този закон, и Божието благословение ще дойде върху вас. Дойде ли Божественото у човека, той вече не мисли за дребни работи. Той мисли само за Божественото, което се развива в хубост и великолепие. След това в Божественото възниква и живота на отделния човек като оазис всред безводната пустиня. Разбере ли и своя живот, най-после човек вижда и отношенията, които има към своите ближни.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 7 април 1926 г. в град София.

Здравословни условия

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Следващия път пишете върху някоя свободна тема, по вътрешен избор. Като пишете темата, не се мъчете да измисляте това-онова, но постъпвайте като естественика, който изучава минералите, растенията и животните. Като пътува по планинските места, той се вглежда в камъните и ги изучава. Щом намери някой хубав, скъпоценен камък, той го взима, разглежда свойствата му и се произнася за него. Той вече може да говори за него като за познат минерал. По същия начин и вие правете; не пишете върху даден въпрос, докато в съзнанието ви не се роди някаква красива мисъл. Много хора обичат да си служат с чужди мисли по известни въпроси. Такива мисли има напластени в ума на човека от неговото минало, които някога са били ценни, но днес не струват нищо. Има стари мисли, чувства и желания, много от които не струват нищо. От тях, именно, се зараждат всички наслоявания, всички болезнени състояния в организма на човека.

Някои от учениците в школата мислят, че много знаят. Наистина, те знаят много неща, но трябва да имат предвид, че ние още не сме засегнали най-важните и основни въпроси. Тези въпроси се предшествуват от опити. Питам: Колцина от вас имат търпението на знаменития гръцки философ, Епиктет, който бил зле третиран от своя господар? Господарят му често се сърдил, карал му се, като при това го натискал силно по крака. Той особено се дразнел, когато виждал как Епиктет понасял спокойно, с пълно самообладание и търпение всички негови хули. Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“. Обаче господарят му продължавал да се отнася с него, както и по-рано. Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил. Пак тъй спокойно, с пълно самообладание, Епиктет му казал: „Нали те предупреждавах, че ще ми счупиш крака?“ За неговото голямо самообладание господарят му го освободил от служба. Оттам насетне Епиктет се прочул като знаменит философ. Казвам: Съществата от невидимия свят постоянно ви наблюдават. Те имат хиляди и милиони очи, с които следят всички ваши действия. Учените казват, че някои бръмбари имали по 25,000 очи. Има светии пък със 100,000,000 очи. Можете ли да се представите какво нещо са тези светии? Разбира се, това се отнася до същества с висока напреднала култура. Съвременните хора, за пример, имат само по две очи. Ще кажете: „Не е възможно човек, бил той даже светия, да има повече от две очи“. Това е символистичен израз на речта, но не и действителен. Питам: Как е възможно тогава хиляди лъчи да се събират в един фокус? Вие знаете, че има огледала, едни от които събират лъчите – събирателни, и други, които ги разпръсват – разсейвателни. Вие изучавали ли сте въпроса, по какъв начин, именно, лещата може да събира лъчите, когато всъщност те вървят паралелно? Съвременните физици говорят само за способността на лещите да събират и да разпръсват лъчите, но как става това, те нищо не обясняват. Да се казва, че човек може да събира лъчите с ръце, това разбирам, той поне е живо същество; обаче да се казва, че леща може да събира и да разпръсва лъчи, това не разбирам. Преди всичко странно е, как е възможно мъртво тяло, каквото е лещата, да събира и да разпръсва лъчи.

Много от съвременните учени искат да подчинят природата под себе си, да впрегнат силите и да заповядват. Човек може да заповядва на природата само при три условия: най-първо, сам той трябва абсолютно да се подчини на закона на Любовта; след това той трябва абсолютно да се подчини на закона на Мъдростта и най-после, той трябва абсолютно да се подчини на закона на Истината. Подчинява ли се сам той на тези закони, ще може да заповядва и на природата, колкото и когато иска. Не се ли подчинява човек на тези закони, тогава той ще бъде подчинен от природата, и то по всички правила и методи, с които тя разполага. Тя ще го хване с щипците си, ще го свали до дъното на ада, където ще го прекара през всички свои гърнета. Природата има милиони гърнета и реторти, през които прекарва всеки човек, който иска да заповядва. Там тя ще го държи с милиони години, докато го възпита. Не мислете, че природата е слаба, мекушава майка. Ако тя прекарва ангелите през такива реторти, колко повече хората! Ония ангели, които не се подчиняват на нейните закони, тя по същия начин, както и хората, прекарва през своите реторти, не да ги мъчи, но да ги учи на ум и разум. Тя ги учи как да заповядват и как да слугуват. В природата съществува пълен ред и порядък. Тя не търпи безредие, вследствие на което всеки, който се опитва да наруши с нещо реда, строго се наказва.

Когато хората грешат, те нарушават законите на природата и се крият, не искат хората да знаят, че са сгрешили нещо. Казвам: Правилно е Бог да не знае, че вие грешите. Аз бих желал Бог да не знае, че вие грешите. Щом Бог не знае вашите грехове, това показва, че вие сте праведни хора. Ако хората живеят чист и свят живот, Господ няма да знае техните грехове. Ученикът трябва да дойде до положението да не греши, а не да се крие от хората и от Бога. Ученичеството не се състои само в посещаване лекциите на учителите и развиване на теми. Ако е така, тогава това става и в църквите. Отивате в една църква, там някой проповядва за отношенията между снаха и свекърва. Няма защо да се разисква върху този въпрос. Вижте как се разрешава този въпрос в практическия живот. Ако снахата е по-силна, тя набива свекърва си и въпросът се изчерпва. Отивате в друга църква, там се говори за пътя от небето до земята. Всички се интересуват да чуят нещо за този път. Отивате в трета църква, там разглеждат стиха, върху който е говорил апостол Павел: защо мъжете носят къси, а жените дълги коси. Той е казал: „Мъжът, който носи дълга коса, той е безчестен. Жена, която има къса коса, тя е безчестна. Мъжът трябва да носи къса коса, а жената – дълга“.

Природата не обича еднообразието. Късите коси съдържат електричество, а дългите – магнетизъм. По този начин между мъжа и жената ще става правилна обмяна на силите, които те съдържат. Ако мъжът и жената носят дълги коси, между тях не може да става правилна обмяна. Затова, именно, Павел казва, че жените трябва да носят дълги коси, а мъжете – къси. Този въпрос се решава от психофизиологически причини, а не от модата. Ако се разглежда този въпрос буквално, защо рисуват Христа с дълга коса? Пророците с къси коси ли ходеха? Светиите с къси коси ли бяха? Много от тях не се подчиняваха на правилото, че мъжете трябва да носят къси коси. Мъжът и жената са принципи, те не са само форми. Щом е така, този въпрос трябва да се разглежда принципиално, а не по форма. Главният въпрос обаче се състои в следното: Къси коси ли трябва да носим, или дълги? Човек може да носи и дълги, и къси коси. Който иска да развива ума си, при известни условия той може да носи къси коси. Има периоди в живота на човека, когато той трябва да носи къса коса; има периоди в живота му, когато той трябва да носи дълга коса. Това нещо особено много се спазва у българите. Докато българинът е млад, той бръсне мустаците си, реже косата и брадата си. Щом дойде на възраст от 40 години нагоре, той устройва угощение, поканва на него своите роднини и от този ден си оставя дълга брада и коса. Това е български обичай, който почива на разумни закони. Дългите коси говорят за здравословно състояние на организма. Колкото кръвта на човека е по-чиста, а организмът – по-здрав, толкова и мисълта се развива по-правилно. При болезнено състояние на организма мисълта не се развива правилно. Когато някой човек става нетърпелив, в кръвта му се явяват чужди вещества.

Най-първо, трябва да се създаде психофизиологическа наука за здравословното състояние на човека, за да се знаят причините на всички негови прояви. По този начин ще се различават здравословните от болезнените състояния. За пример, здравословно състояние е желанието на човека да учи. Болезнено състояние у човека е мисълта му, че всичко знае. Необходимо е човек да учи! При това естествено е, когато научи нещо ново, да се радва. Болезнено състояние е, когато някой, като напише няколко стихотворения, ходи тук-там да ги чете, да иска хората да се произнесат за тях. Това положение е еднакво с положението на онзи човек, който има цирей и ходи от лекар на лекар да показва цирея си, да иска съветите им. Здравият човек не пита как трябва да се живее. Само болният пита как трябва да се живее. Поетът пита: „Хубаво ли е моето стихотворение?“ Питам: Ако ти сам не знаеш, че това, което си написал, е хубаво, кой друг ще знае? Някой писател пише нещо и пита: „Вярно ли е това, което съм написал?“ Ако ти не знаеш дали това, което си писал, е вярно, кой друг ще знае?

И тъй, ще знаете, че Бог е Бог на мира, на вечната светлина, на вечната радост и веселие. Когато някой човек скърби, той мисли, че и небето е скръбно като него. Той казва: „Господ не вижда ли, че аз съм скръбен?“ Бог не се занимава с вашата скръб. Като види някой скръбен човек, Той го запитва: „Какво ти липсва?“ – „Гладен съм.“ Господ се обръща към своите помощници и им казва: „Дайте на този човек да яде!“ – „Господи, нахраних се, но пак съм тъжен.“ – „Какво още искаш?“ – „Трябват ми 50,000 лева, да си направя една малка къща.“ – „Дайте му 50,000 лева!“ – „Господи, сега съм още по-тъжен.“ – „Защо?“ – „Жена ми умря.“ – „Дайте му друга жена!“ – „Много съм натъжен, детето ми умря.“ – „Дайте му друго дете!“ – „Господи, още едно нещастие ме сполетя. Бях професор, но ме уволниха.“ – „Назначете го отново на същата служба!“ Както виждате, щом ви задоволят в това, което ви липсва, и скръбта ви изчезва. Питам тогава: Вашите скърби съществени ли са? Не са съществени. Дойде някой при мене и се оплаква, че го обидили, казали му, че не живее според законите на Божественото учение. Казвам му: Както ти живееш, няма подобен на тебе. Той се зарадва, казва: „Значи това, което говорят другите за мене, не е вярно“. Казвам: Ако този човек не ти е казал истината, той трябва да се разкае, но ако ти, като се оплакваш, не говориш истината, ти трябва да се разкаеш. – „Ама защо трябва да казва така за мене?“ Казвам: Ако ти намираш, че този човек, като те обижда, не постъпва правилно, и ти не постъпвай като него. Извлечете поука от неговата постъпка и не правете като него.

Ученикът трябва да се учи от всичко, което среща в живота си. Това значи будно съзнание. Имате ли будно съзнание, вие ще дойдете до положението, когато ще ви поверят големи задачи и длъжности. Само по този начин ще добиете свободата, която днес очаквате и казвате: „Ние трябва да бъдем свободни!“ Не е лесно човек да бъде свободен. Даже и пророците в миналото не са били абсолютно свободни хора. За пример, за пророк Елисея се казва, че като го видели децата, започнали да викат подир него: „Плешивия, плешивия!“ За да се освободи от техните подигравки, той измолил небето да изпрати някакво наказание върху тези деца. Не е лесно да носиш подигравките на хората. И светиите на времето си са били подигравани. Не е благороден човек онзи, който обича да се подиграва. Затова подигравките трябва да се избягват. Турците по този случай имат една поговорка, смисълът на която е следният: „Не се смей на погрешките на хората, защото те ще дойдат и до твоята глава“. Видиш ли някаква грешка някъде, кажи: „Бог да ме пази от подобно нещо!“ Ако някой мъж и жена не живеят добре помежду си, кажи: „Бог да ме пази от подобно нещо!“ Не казвай, че те са глупави, не се смей на погрешките им, защото няма да мине дълго време и същото нещо ще се стовари върху главата ти.

Как ще отговорите на въпроса защо човек се ражда, расте, развива, остарява и умира? Вие ще кажете, че след като човек мине през фазите на растене, развитие и остаряване, най-после той трябва да умре, защото е грешил в своя живот. Този отговор не е правилното разрешение на въпроса. Ако вашият отговор е верен, тогава защо умират малките деца? Ние виждаме, че еднакво умират и младите, и старите хора. Питам тогава: Защо се ражда човек? Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването. Някога човек е бил щастлив, горд, с високо мнение за себе си, голям философ, и затова Бог го е изпратил на земята да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопична клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота.

Днес много неща са излишни за човека. Той трябва да се откаже от излишните, от ненужните работи. Ако Бог поставя човека в такава малка форма, каквато е клетката, и от това му положение изкарва велик философ, защо му са нужни големите работи? Когато Бог работи, от малките неща Той може да изкара велики работи. Когато човек работи, и от най-големите неща нищо не излиза. За пример, някой голям, виден философ може да напише 100 тома, които нищо да не струват. Според мене истински философ, писател или поет е този, който сам представлява написана книга. Не представлявате ли вие сами написана книга, от която хората, като четат, да се учат, всичко друго, което на хартия сте написали, след вашето заминаване от този свят ще остане на земята, където след години ще изчезне, ще се заличи. Това, което човек пише, трябва да бъде написано вътре в него, че като отиде на онзи свят, ангелите да дойдат при него, да отворят написаната книга и да четат от нея. Питам: Колцина от вас сте такава написана книга? Апостол Павел казва, че е написан свидетел. Че не сте написани книги, не е грях, но идеалът ви трябва да се свежда към това, всеки да бъде написана книга. В тази книга трябва да са писали най-великите духове, ангели, светии, които са минали през вас. Щом сте написана книга, от нея можете да правите колкото искате съчетания. В нея ще намерите и проза, и поезия, и музика, и изкуство – всичко, каквото пожелаете. Така трябва да разбирате нещата – и млади, и стари. В това се състои великата философия на живота.

Време е вече да се простите с миналото. Не го забравяйте напълно, защото от него сте научили много неща, но оставете го настрана и внесете в живота си нещо ново. Представете си, че ви донесат пълен чувал със сушени плодове: ябълки, круши, череши, вишни, сливи и др. В това време излизат пресните, нови плодове, току-що узрели. От кои плодове предпочитате да ядете: от сушените, или от току-що узрелите? Разбира се, че ще предпочетете пресните плодове пред сушените. Сушените плодове имат смисъл само тогава, когато няма пресни. Тогава дори те са благословение за човека, ако ги има. Излязат ли обаче пресните плодове, те са за предпочитане пред сушените. Ако разбирате нещата по този начин, вие сте разумни хора и ще живеете в разнообразието на живота. Не ги ли разбирате така, вие ще живеете в пълно еднообразие, където преобладаващо влияние има положителното електричество. Вие знаете от физиката, че когато се срещат само положителни електричества, настава отблъсване. В това отношение, като ви наблюдавам, виждам, че много от вас са станали еднообразни, вследствие на което взаимно се отблъсквате, не можете да се търпите. Разнообразие е нужно на хората! За пример, разнообразие има в следните постъпки на хората. Представете си, че се съберат трима поети, но единият от тях знае да свири, а другият знае да рисува. Първият започва да чете някои от своите стихотворения. Другите двама го слушат. Вторият поет няма да чете свои произведения, но ще вземе цигулката си и ще изсвири нещо хубаво. И третият поет няма да чете свои работи, но понеже знае и да рисува, той ще вземе четката и ще нарисува набързо някоя хубава картинка. Рекат ли и тримата да четат произведенията си, колкото хубави да са те, с това ще създадат голямо еднообразие помежду си. Резултатът на това еднообразие ще бъде отблъсване, отдалечаване. За всички хора в света има определено място и определена работа, която всеки трябва да извърши. Намерят ли хората своите места и своята работа, те винаги ще живеят в пълно разнообразие. Да работите за себе си, т.е. да задоволите себе си, това е едно от здравословните състояния за човека. Да се стремите да задоволите хората, това е болезнено състояние.

И тъй, като дойдете следващия път в клас, от всинца ви искам да имате в торбите си пресни, узрели, току-що откъснати плодове – ябълки, круши, грозде, сливи и др. Старите торби със сушени плодове оставете настрана. Те вече не трябват. Ще кажете: „Изтълкувайте ни това нещо!“ Няма какво да го тълкувам. През цялата седмица мислете по този въпрос, че като дойдете следващия път в школата, торбите ви да бъдат пълни с пресни, узрели плодове, а не със сушени. Никой да не дохожда с празна торба! Който носи празна торба, той е опасен човек. Това значи: Всеки, на когото умът и сърцето са празни, той е опасен човек. Всеки човек, на когото умът е пълен със светли идеи, а сърцето – с възвишени и благородни чувства, той е благороден, разумен. Може ли човек с празна кесия да влезе в някакво търговско предприятие или сдружение? – Не може, разбира се. Аз мога да ви дам хиляди примери от живота, да видите, че навсякъде се изисква пълнота. Главата на човека трябва да е пълна с възвишени и светли идеи, че където мине, всички да му се радват.

Сега, като развивам този въпрос пред вас, не взимайте отрицателната му страна, да мислите, че вие нямате нищо в себе си, че сте празни глави и сърца. Не, с това аз подразбирам следното: Ако имате чешма, през която тече хубава вода, но чуете, че нейде наблизо има още по-хубава вода, не щадете труда и средствата си, прекарайте в двора си още една чешма от по-хубавата вода. Чуете ли, че има още по-хубава и от нея, опитайте я и ако се уверите, че наистина е по-хубава, прекарайте в двора си и трета чешма, от която да черпите още по-хубава вода. Ще кажете: „Какво да правим с тези три чешми в двора си?“ Щом са много за вас, дайте първите две на съседите си, които нямат нито една. Нека те се ползуват от водата на тези чешми. Сега вие имате една чешма в двора си, останала от дядо ви и баба ви, и казвате: „Свещена е тази чешма!“ Не е свещена тя. Човешките работи не са свещени. Свещени неща са само тези, които излизат от Бога и в които няма нито измяна, нито промяна. Свещени неща са тези, които Бог сега създава. Старите неща, които някога са били свети, а днес са вече износени, развалени, не могат да бъдат свети.

Днес всички религиозни хора се хвалят с Христовия кръст. Питам: Този кръст спаси ли света? И Апостол Павел е писал много велики, свещени неща, но къде са те днес? Някои от тях изнесоха пред света, а повечето скриха. Един ден ние ще извадим всичко онова, което Христос, както и апостол Павел, са писали. Много от апостолските Послания са скрити, но някога те ще излязат налице. В Бога всичко е записано, Той държи сметка за него. Тези Послания, които са скрити, ще се дадат някога на разумните, на готовите ученици. Как ще им се дадат? – Във време на сън. Някоя вечер ще им дадат да прочетат тези Послания и на сутринта, като се събудят, те ще си спомнят цели пасажи от прочетеното през нощта и ще го възпроизведат. Който е готов за тази работа, той ще може да чете и самите Послания.

Упражнение: Ръцете напред, с дланите навътре. Ръцете пак напред, но с дланите навън. Ръцете настрана, нагоре и пак напред. Когато изнасяте ръцете напред, първо дланите ще бъдат навътре, а после навън.

Когато поставяте ръцете си напред, с дланите навън, това движение влияе върху лицето ви, става обмяна между енергиите на ръцете и тези на лицето и главата. Дланта на ръката е отрицателна, а горната част – положителна. Когато поставите ръцете на гърдите си, с дланите на тях, става обмяна между енергиите на ръцете и тези на гърдите. По този начин се уравновесяват силите в организма. Когато човек заболее, той се пипа по главата, по лицето, по гърдите. Защо прави това, и той сам не знае, но изпитва известно облекчение. Значи по един несъзнателен начин човек може сам да си помага. Обаче той трябва да знае методи и начини за лекуването си, за възстановяване здравословното състояние на своя организъм. Знае ли тези методи за лекуване, той ще си служи с тях, като приложи вяра, но не вярвания и суеверия. Има начини, чрез които Божествените закони могат да се сложат в действие. Ръцете, за пример, представляват два полюса, през които Божествените енергии минават. Според вас коя от двете ръце е катод и коя – анод? Това са въпроси за учени хора. През лявата ръка на човека преминава светлината. Каква енергия минава през дясната ръка, не се знае точно. Знае се само, че енергията на дясната ръка се прелива в лявата. Засега само лявата половина на мозъка е в действие, а дясната половина е в запас, в почивка. В нея се събират излишното количество електричество, магнетизъм и ред още сили. В това отношение дясната страна на мозъка представлява само един трансформатор. В бялото вещество на човешкия мозък се прекръстосват много сили, които работят за съграждането на човешките мисли и чувства.

Изпейте упражнението: „Махар Бену Аба“!

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Лекция от Учителя, държана на 28 април 1926 г. в град София.