Реалности и сенки

Реалности и сенки

(Чете се темата: „Причини за сиромашията“.)

Сиромашия и бедност са две различни неща. Да си беден, това значи да ставаш рано сутрин. Значи бедният става рано и отива на работа, или на училище. Децата са бедни, защото стават рано и отиват на училище, да придобият знания.

Сиромахът пък е натоварен с нещо. Той носи нещо на гърба си, от което не е доволен. За да отиде детето на училище, майка му го буди, облича го, дава му закуска и тогава го пуска вън. Ако не е дошло още до училищната възраст, то прекарва вкъщи, около майка си.

Думата „сиромах“ е съставена от сричките „сир“ и „мах“ или „маг“. Значи сиромахът е голям мъдрец. Чрез сиромашията той има условия да придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот. Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в себе си – условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб. Днес никой човек не желае да бъде сиромах. Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси. Царството Божие е за сиромасите, т.е. за мъдреците, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива. Това е голотия, немотия, а не сиромашия. – Кога е гол човек? – Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е гол. Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си. Така философията е била известна на хората, но понеже дълго време са яли и пили, те са я забравили. Днес трябва отново да я изучават.

Сега ще прочета 4-та глава от Посланието към Ефесяните. Вие сами ще си направите превод на тази глава. Като пише Посланието, Павел иска да обърне внимание на по-раншния си живот, когато е ял и пил, а за Господа не е мислил. След това трябваше да го вържат, да го заставят насила да напусне гуляите. Много от сегашните хора продължават да гуляят, не мислят да се откажат от този живот.

„Прочее, това казвам и свидетелствам в Господа, да не ходите вече, както ходят и другите езичници, в суетата на ума си.“ (– 17-ти стих.) – Това се иска не от простите хора, даже не и от вярващите, а от светиите.

Прочетената глава крие голяма философия в себе си. Тя посочва на човека правия път, показва му как да живее. Той трябва да знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат. Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това. Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание. Чувате да се говори, че трябва да бъдем мъдри. Лесно се говори, но мъчно се прилага. Мъдростта не е само понятие. Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо. Може ли да съществува сянка без предмет, който да хвърля тази сянка? Земята, месечината, слънцето, като тела, имат сенки. – Коя е сянката на слънцето? – Светлината, която излиза от него. Това показва, че има светли и тъмни сенки. Ще кажете, че тази идея не е за вашия ум. Ако не е за вашия ум, няма да я приемете. Но как ще се оправдаете, когато някои идеи са нагодени за вашия ум, а не ги приемате?

Съвременните християни говорят за максимите на християнството, но не ги прилагат. Те ги разбират, тълкуват ги, проповядват, а не ги изпълняват. Какво показва това? Какво е предназначението на християнството? Ще кажете, че човек трябва да вярва в Христос. Достатъчно ли е това? Вярата трябва да се обуславя от нещо. За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво да вземеш от него. Ти можеш да вземеш част от богатството му. Вярваш в мъдреца, защото можеш да се поучиш от неговите опитности. Вярваш в учения, защото можеш да придобиеш нещо от неговото знание. Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост. Където влезе, светията носи светлина и здраве. Ученият развързва хората. Лесно е да вържеш човека, но мъчно е да го развържеш. Знание е нужно. Някои хора лесно се поддават на внушение. За пример, минавате край един познат и му казвате: „Защо са пожълтели очите ти? Да не си болен?“ – „Не съм болен.“ Той казва, че не е болен, но не се минават два дни и заболява. Сега трябва да изправите грешката си. Идете при същия човек и му кажете, че е по-добре, че очите му са чисти, светли. Щом чуе тия ободрителни думи, той ще стане от леглото си и след 2–3 дни ще отиде на работа. Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение.

Внушението е подобно на морските вълни. За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуска морските вълни да проникват в него. Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости. Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб. Морето може да бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва да бъде здрав, да познава естеството на вълните, за да стигне благополучно на определеното пристанище. Достатъчно е да минете само един път през развълнувано море или океан, за да опитате силата на вълните. Развълнуваното море или развълнуваният океан е стихия. Попаднеш ли в тази стихия, трябва да се държиш здраво за парахода. Достатъчно е само няколко часа да те полюлеят вълните, за да изгубиш основа под краката си. Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш. Морето не се интересува от общественото положение на човека. Дали си философ, учен, музикант или министър, то не иска да знае. Щом си попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание. Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено. Свършено е за няколко часа, или най-много за ден–два. Нов вятър ще духне и ще вдигне вълните на голяма височина.

Интересно е да наблюдава човек какво става с пътниците, които пътуват в развълнувано море. На пристанището ги изпращат близките им, поднасят им букети, махат им с ръце, с кърпички. Пътниците се радват, че ще пътуват. Щом се качат на парахода, вълните започват да се проявяват. Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват да се превиват, да пъшкат. Някои от тях се натъркалят на земята. Един яде лимон, друг пие вода – търсят начин да си помогнат. Като стъпи кракът им на суша, те се усещат обновени, освежени, доволни от живота.

Клатушкането в морето е физическо състояние, с което човек лесно се справя. Страшно е, обаче, когато човек попадне под вълните на някоя умствена и сърдечна буря. С тези бури човек мъчно се справя.

Следователно човек трябва да познава основните закони на живота, да се справя лесно с житейските бури. Кои са основните закони на живота? Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони. За коя вяра, надежда и любов говорите вие? Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може да се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата. Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава? Това е сянка на надеждата. Каква любов е тази, която може да се превърне в безлюбие? Това е сянка на любовта. Смешно и жалко е положението на човека, когато изпадне в сенките на реалността. Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки. Дали сенките са тъмни или светли, не е важно, все са сенки. Важно е да се домогне човек до реалността.

Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея. Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар. Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях? Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло. Лекарят идва, върти се натук, натам, но детенцето не идва. И без да родите нещо, плащате на лекаря.

Какво означава думата „раждане“? Да родиш нещо, значи да придобиеш известна опитност. Много пъти ще ражда човек, но всякога по различен начин. С други думи казано: Човек придобива много опитности, но те никога не се повтарят. Невъзможно е, човек да има една и съща опитност два пъти. Невъзможно е, от една и съща пъпка да излязат два клона. От една пъпка излиза само един клон.

Как може човек да се справи със своя ревматизъм, например? Преди да пристъпи към лекуване, той трябва да разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски. Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва да го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва да го подмами по някакъв начин с мляко. Ревматизмът, като змията, обича мляко. Той ще се отправи към млякото и ще освободи човека. Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава да го напусне, докато най-после го изпрати. Най-мъчно се лекува ревматизмът от дяволски произход. Тук нищо не помага – нито брадва, нито мляко, нито внушение.

Единствената сила, която може да изпъди дяволския ревматизъм от човека, е вярата. Тук идва на помощ вярата, за която Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора да се премести, ще се премести“. Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна. Казано е в Писанието: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Следователно, ако човек говори на Бога, а Любов няма, Бог не му отговаря. – Защо? – Любовта е езикът на Бога. Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал. За да ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния си език. Бог може да ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта. Как познавате, че Бог ви е разбрал и отговорил на молитвата ви? Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малка топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той да ви лекува. И в ръцете на лекар да ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога. За да призовете Бога на помощ, трябва да приложите вярата си.

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.“ Интересно е, че и в миналото, както и в настоящето, хората са били влюбени, влюбват се, но все пак им проповядват за Любовта. – Защо? Защото влюбването е сянка на Любовта, т.е. външна страна на Любовта. Днес си влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва. Пишеш любовни писма, които след време отричаш. Не е лошо да пише човек любовни писма, но всичко трябва да става навреме. Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва да става навреме. Всяко нещо има сила, когато е направено навреме. Като казвам, че ревматизъмът може да се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята. Брадвата, като формула, има приложение във физическия свят, млякото – в астралния, внушението – в умствения, а вярата – в причинния. Лесно може да се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство. Докато ръката е свързана с цялото тяло, по което тече чиста, артериална кръв, тя е здрава и нормално развита. Това значи, че ръката е в единство с цялото тяло. Обаче ако притиснете някъде ръката си така, че кръвта не може добре да я храни, тя постепенно отслабва. Както притиска ръката си и спира правилното кръвообръщение в организма си, така човек може да притисне някъде мисълта и чувствата си, да спре техния правилен ход.

Апостол Павел казва: „Не внасяйте никакво гнило слово в ума си“. Следователно, ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърцето си от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста. Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десятката, т.е. към известното. Дървото е незнайното, а плодът – знайното. За да познаете дървото, трябва да опитате плода му. Знайно е онова, чрез което незнайното става разбрано. Всички незнайни неща имат свои плодове. Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод. Искаме ли да познаем реалността, трябва да опитаме нейните плодове. Ние говорим за Любовта като нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. – Кое е знайното, което произлиза от Любовта? – Животът. Тъй, както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта. Всъщност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже. Чувате някой да казва, че известен човек го привлича. С какво го привлича, и той не знае. Ще каже, че има благородно сърце. Не е само това. Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат. При това той вижда благородното му сърце, а други не го виждат. Следователно, когато обичате някого, това показва, че сте видели незнайното в него, т.е. реалността.

Съвременните хора трябва да имат ясна представа за реалността на нещата, за да знаят как да постъпват със себе си и с ближните си. В това се заключава щастието на човека; в това се заключава и неговото здраве. Като знае как да постъпва с ближните си, ако е болен, човек лесно може да се лекува. Някои болести не са нищо друго, освен резултат на заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване. Каквито пожелания отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощна сила е човешката мисъл. Тя може да се използва и като разрушителна, и като творческа сила. Като знае това, човек трябва да просвещава ума си, да облагородява сърцето си, за да не причинява пакости нито на себе си, нито на своите ближни. Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях. Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките си. – Кой може да бъде господар на себе си? – Сиромахът. Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е. човек, който е разбрал Божиите пътища. Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах. Смиреният знае кога да вдигне ръката си и кога да я свали, т.е. той знае как да постъпва. Един ден Моисей вдигна ръката си не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя. – Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – свят на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици.

Сега мога да ви дам няколко формули, но опасно е, не сте готови още. Вместо полза, вие ще си причините вреда. Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря. Каквото човек поиска от Бога в този момент, молбата му се чува. Един българин пъхнал главата си през една малка дупка на прозореца и чакал да се отвори небето, да поиска нещо. Като видял, че небето се отваря, за да не пропусне момента, вместо да иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“. Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл да я извади от малката дупка на прозореца. Трябвало да пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато. Но в бързината си и това не могъл да изкаже, объркал се и пожелал голяма глава. Жито и знание са нужни на човека, а не пари. Мнозина искат да бъдат големи, велики: всички да ги познават и да им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава. Опасно е да има човек голяма глава. Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може да се върне назад. Като се намери в мъчнотии и затруднения, човек търси причината вън от себе си – в майка си, в баща си, в деди и прадеди. Всъщност, причината за човешките несгоди, мъчнотии и нещастия се дължи на неговата упоритост и невежество.

Желая всички да се облечете с дрехата на Любовта. Каква е тази дреха и по какъв начин да се облечете, оставям на вас, вие да я намерите и сами да се облечете. Много неща знаете, но това още не сте научили. И аз много съм ви говорил за тъмните и светли сенки на Любовта, но за самата Любов още не съм говорил. Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея. Да чуете нещо за Любовта, това значи да настане за вас нова епоха на живот. Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа. Един ден, когато станете съвършени, ще се облечете с дрехата на Любовта.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 11 март 1931 г., София, Изгрев.

Закон на числата

Размишление

Тема за следващия път: „Защо хората носят пари в джобовете си?“

Въпросът, защо хората носят пари в джобовете си, е много обикновен и прост. Много подобни въпроси могат да се задават. За пример, защо човек носи книга в ръката си? Защо косата на човека побелява? Защо хората отопляват къщите си? На обикновените и прости въпроси могат да се дадат разумни отговори, но могат да се дадат и неразумни.

Какъв отговор ще дадете на въпроса, защо хората отопляват стаите си? Ще кажете, че външните условия са лоши, затова хората се отопляват. Ако външните условия бяха добри, хората нямаше да се отопляват. При това всички хора не се отопляват еднакво. Докато хората се отопляват, всякога ще има противоречия. Докато се различават в основните си идеи, всякога ще има противоречия. Добре е да има различие между идеите на хората, но има основни идеи, които трябва да бъдат общи за всички хора. Различието се заключава само във формите, в които влиза идеята. За пример, всички хора могат да черпят вода от високия планински извор, но в различни съдове по форма и по цвят. Някой може да налива вода в шише, друг – в стомна и т.н. Ще каже някой, че неговата идея е по-голяма от тази на съседа му. Идеята му не е по-голяма, но съдът, в който е поставена, е по-голям. По качество тя е еднаква за всички хора. Ще кажете, че някой човек е по-добродетелен от друг. Откъде знаете? – Ядох от неговия хляб. – Това още не определя доброто на човека. Доброто се измерва с енергията, която сте приели от него и можете да я вложите като градивен материал в своя организъм.

Човек трябва да има ясна представа за доброто. Като не разбират същината на доброто, хората стават обикновени в проявите си и считат за добро всичко, което излиза от сърцето им. Щом дадат нещо от сърце, те мислят, че правят добро. Няма по-лошо нещо за човека от това, да стане обикновен. Красотата на живота се заключава в разнообразието на мислите, чувствата и постъпките. Някой мисли, че като е минал през няколко страдания, всичко е опитал. Той е едва в началото на своите страдания – нищо още не е разбрал. – „Много неща видяха очите ми.“ – Виждането на нещата още не е живот. Видял си много звезди на небето, но учен не си станал. Видял си много хора, но не си ги познал. Математиците работят с числата, но не са проникнали в същината им.

Сега ще напиша числото 123. Знаете ли какво означава това число? Какво означават числата 456 и 789? Всяко число представлява известна идея. Следователно, ако не можете да превръщате идеите си в числа и числата в идеи, вие не можете да разберете смисъла на живота. Когато произнасяте думата „любов“, без да я разбирате, вие се свързвате с известни светове, както и с известни числа. За пример, звукът „Л“ е мек. Като изговаряте този звук, горната част на езика – творческата, се докосва до зъбите. При изговаряне на звуковете „Л“ и „Ю“ вие сте в Божествения свят. Щом дойдете до звука „Б“, вие докосвате устните си, т.е. слизате на физическия свят. При изговаряне на сричката „лю“ хората се милват, обичат се. Щом произнесат сричката „бо“, те се стряскат, плашат се. Където е страхът, там Любовта отсъства.

Като ученици, вие трябва да мислите правилно. Правата мисъл изпъжда страха навън. Да чувства човек, това още не е мисъл. Да се безпокои, и това не е мисъл. Мисълта подразбира растене. Като мисли, човек минава през процесите, през които минава семето. Само онзи човек мисли, който има някакъв идеал. Без идеал няма мисъл. Ако идеалът на човека е да учи, той ще мисли право, ще вади прави заключения за явленията в живота и природата. Той не разглежда математическите действия като статически процеси, но ги разглежда като динамически процеси в самия живот. Ако не мисли, ученикът изучава числата само като количествени величини и казва, че нулата нищо не означава. Отделно взета, нулата е нищо, но след числата, тя ги увеличава толкова пъти по десет, колкото пъти се повтаря. За пример, нулата увеличава числото 5 десет пъти. Ако се постави пред петте, тя го намалява десет пъти. Тогава, вместо числото пет, имаме 0.5. От гледището на живата математика нулата представлява условията. Следователно, ако човек знае как да постъпва с условията и ги поставя след разумните сили, той непременно ще има придобивки. Ако условията се поставят пред разумните сили, те се превръщат в спънки. За пример, ако човек постоянно държи в ума си една и съща мисъл за някаква мъчнотия или за някой свой недостатък, непременно ще се спъне.

Като ученици, вие трябва да изучавате числата, както от гледището на официалната наука, така и от гледището на живата математика. Числата биват четни и нечетни. Някои от нечетните наричаме първи помежду си, или взаимно прости. Тези числа се делят на единица и сами на себе си. Такива числа са 1, 3, 5, 7, 11, 13 и т.н. Обаче ако съберем тези числа, ще получим четни числа, които са делими освен на единица и сами на себе си и на други числа. Ако съберем 1 + 3, получаваме 4; 3 + 5 = 8; 5 + 7 = 12; 7 + 11 = 18; 11 + 13 = 24. Това се отнася до числата в официалната математика. Обаче ако в математиката на живота съберем двама души с различни характери и интереси, като съдружници в едно предприятие, нищо няма да излезе от тях. Ако единият събира и пести, а другият разпилява, те не могат да дадат сумата 2. Те не се събират. Тук не можем да кажем, че 1 и 1 дават 2. Оттук вадим заключението, че действията със статичните числа се различават коренно от действията с динамичните числа.

Да се върнем към значението на числото 123. Единицата представлява ума, двойката – сърцето, тройката – волята. Ако има сърце и силна воля, а ум няма, човек нищо не може да направи. Числото 123 трябва да бъде девизът на човешкия живот. Без това число човек не може да работи. Следователно, дойдете ли до някакво противоречие, обезсърчаване, обезсмисляне на живота, изговорете в себе си числото 123. Единицата подразбира разумния принцип в живота; двойката – Любовта, която гради; тройката – Истината, от която произлиза волята. Следователно, когато кажете, че трябва да изпълнявате волята Божия, изговорете в себе си числото 123, в което е скрита идеята: Бог е Любов, Мъдрост и Истина. С тези три принципа вие можете да изпълнявате волята Божия. Докато човек има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си, той всякога може да има успех в работите си. Човек не може да приложи Любовта, Мъдростта и Истината в тяхната пълнота, но може да приложи техните проявления като светлина, която е вложена в неговия ум, като топлина в сърцето му и като сила във волята му. Числото 123 може да претърпи видоизменение, да се превърне в 231 и 321. В тези числа съдът е по-голям, но количествено съдържанието е същото.

Числата, с които си служите при обикновените математически действия, имат приложение и в астрологията. Много астролози си служат с малките числа добре, те са силни в подробностите на нещата. Дойдат ли до големите величини, там не са точни. Ако предскажат нещо голямо, то не се сбъдва. Що се отнася до малките работи, предсказанията им са точни. Обаче законът за малките числа не е верен и за големите. А законът за големите числа обхваща и малките. За пример, казвате за някой човек, че е добър. Защо е добър? Защото ви е дал 500 лева на заем. Ако му поискате 500,000 лева, не дава. – Защо не дава? – По две причини: или няма толкова пари, или няма доверие във вас. Обаче онзи, който ви дава 500,000 лева, всякога може да ви даде 500 лева.

На какво може да се уподоби онзи, който дава 5, 50 или 500 лева назаем, и на какво онзи, който дава 500,000 лева? Първият е човек, който критикува хората, а себе си не критикува. Вторият пък критикува и изправя себе си, а с хората не се занимава. Глупав човек ли е той? Който може да даде 500,000 лева, той е богат, щедър, умен човек. Даването не е механически процес. Изворът дава изобилно, без да осиромашава. Ето защо, този, който може да даде 500,000 лева, не е нищо друго, освен извор. Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се правят нещата. За разумния човек и говоренето е лесно, и правенето е лесно. Защо да не е лесно да промениш думите „нямам“ в „имам“, „не зная“ в „зная“? Вместо да кажеш „не зная“, сложи запетая след частицата „не“ и ще стане: „не, зная“. Защо трябва да казваш „Бог не съществува“? Размени думите и кажи: „Не, Бог съществува“. Когато някой отрича съществуването на Бога, това значи, че той е влязъл в онази страна на земята, която не е огрята от слънцето. На този човек казвам: Не се произнасяй толкова бързо. Почакай още 24 часа. Земята се върти. Щом обърне тъмната си част към слънцето, ти ще станеш вярващ. След 24 часа вярващият пак ще стане безверник. За да не изпада в положението на вярващ и безверник, човек трябва да знае, че между промените, които стават в природата, и тия, които стават в него, има известна връзка. Не разбира ли тия неща, той ще бъде в положението на стъклото, което днес може да се превърне в огледало, а на другия ден пак става стъкло. Като намажете стъклото с калаена амалгама, то става огледало; като махнете амалгамата, пак става обикновено стъкло. Ще кажете, че вярата ви е непоколебима. Непоколебима е вярата на човека само когато работи с числото 123.

И тъй, числото 123 представлява Божествения свят, 456 – духовния, а 789 – физическия свят. Това са формули, с които човек може да работи и в трите свята. Да разрешите една от тези формули правилно, това значи да получите един чек на ваше име, подписан от някой голям банкер. Със сумата, която съдържа чекът, вие се осигурявате за цял живот. Ако разрешаването на една от тия формули ви осигурява за цял живот, каква осигуровка крие в себе си разрешаването на трите формули? Който разреши тези формули, той се ползва от богатството на целия свят. Докато не ги разреши, той ще живее в мъчнотии, ще разполага с оскъдни средства, колкото да преживее. За да дойде до разрешаването на тия формули, човек трябва да работи върху себе си съзнателно и с Любов, за да заслужи доверието на разумния свят. Не можете да поверите големи суми на човек без висок морал.

Сега, като съберем цифрите на числата 123, 456 и 789, и в трите случая получаваме шесторки: 1 + 2 + 3 = 6; 4 + 5 + 6 = 15, 1 + 5 = 6; 7 + 8 + 9 = 24, 2 + 4 = 6. И в Писанието се говори за число, съставено от три шесторки – 666. Като съберем трите шесторки, получаваме числото 18; 1 + 8 = 9. Деветорката показва известни опитности, които човек е придобил като резултат на страданията. Като страда, човек се учи. Щом се заговори за страдания, хората, особено религиозните, се питат защо са допуснати страданията за вярващия. Вярата не е щит против страданията. И вярващият страда, но той носи страданията разумно и лесно се справя с тях. Бог твори всеки момент. Следователно истински вярващият трябва да върви неуморно след Божията мисъл, да не изпада в противоречия. Не следва ли Божията мисъл, той остава назад и се спъва. Когато остане назад, човек пропуска нещата. Щом ги пропусне, той не може да разбира същината на въпросите. Ето защо, на вярващия се препоръчва да следва Божията мисъл, да не пропусне нещо от това, което Бог твори. Това значи да живее човек в светлина, в справедливост и чистота.

Числото 123 има отношение към Божествения свят. Който влезе в този свят, трябва да бъде справедлив. Числото 456 се отнася към духовния свят, който е свят на чистота. Числото 789 е свързано с физическия свят. За да се справи с мъчнотиите, противоречията и страданията на физическия свят, човек трябва да има вяра. Справедливост, чистота и вяра са условия, с които човек може да работи, да придобие повече светлина – необходимо условие за разрешаване задачите на неговия живот.

Мнозина се запитват какво ще правят, като постигнат всичките си желания и придобият много знания. Колкото знания и да придобиете, все ще има какво да учите и да придобивате. Учението е вечен процес. Човек ще минава от вселена във вселена и пак неучен ще остане. Ще кажете, че вярата ви е още слаба. Като работите съзнателно, тя ще се увеличи. С вяра човек придобива повече, отколкото с мечти и фантазии. Това, че в бъдеще ще станеш богат, учен, силен, нищо не те ползва. – „Ама вярвам в това!“ – Вярваш, но не работиш. Вяра без работа и приложение нищо не допринася. За предпочитане е едно малко благо в настоящия момент, отколкото хиляди блага в бъдещето. Числата 123, 456 и 789 са формули, които още днес могат да се реализират. Щом могат да се реализират, те са реални. Изгубите ли възможността за реализирането им и започнете ли да се ровите в миналото си, какъв сте били някога, вие губите реалността на живота. Ако някой иска да знае какъв е бил в миналото, може да му се каже, но той трябва да бъде готов да изправи всичките си грешки. Няма ли тази готовност, няма защо да се интересува от миналото си. Миналото на човека крие хубави работи, но в него има и лоши неща. Ако човек знае миналото си и не изправи грешките си, ще го сполети голямо нещастие.

И тъй, помнете: като работите с числото 123, вие се свързвате с мисълта на съществата от възвишения свят; като работите с числото 456, свързвате се с чувствата на благородните същества от духовния свят; като работите с числото 789, свързвате се с добрите и работни хора на земята.

Защо ви се говори за числата, не питайте, но разберете техния смисъл и ги приложете. Като работите с числото 123, ще познаете боговете, т.е. съществата на възвишената мисъл; като работите с числото 456, ще познаете ангелите; като работите с числото 789, ще познаете хората. Какво по-голямо богатство може да искате от това, да познавате Бога, ангелите и хората? Като съберете числата 123, 456 и 789, получавате числото 1368. Сборът от цифрите на числото е 18; 1 + 3 + 6 + 8 = 18, 1 + 8 = 9. Осморката работи на физическия свят, деветорката – в духовния, а тройката – в Божествения. Числото 18 е отрицателно и безплодно. За да роди това число и да се смекчи, трябва да му се прибави на края девятка. Числото ще стане 189. Процесите в това число стават правилно.

Съвременните хора не успяват във всички добри предприятия, защото не работят с математика и геометрия. Да смяташ, да работиш с математиката, това значи да мислиш, да чертаеш, т.е. да работиш с геометрията, това значи, да чувстваш. Като мисли и чувства, човек разрешава правилно две трети от задачите си. Щом мисли и чувства, той може вече и да работи. Работете с ума, със сърцето и с волята си, за да имате добри резултати. Работете с надеждата, вярата и любовта и от нищо не се страхувайте. Като работите по този начин, вие ще срещате мечки на пътя си, без да се страхувате от тях. Досега сте се въоръжавали, но отсега нататък и без оръжие ще излизате срещу мечката. Препашете се с Любовта, Мъдростта и Истината вместо металическо оръжие, което хваща ръжда. Нека светлината, топлината и силата бъдат вашите защитници.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 18 март 1931 г., София, Изгрев.

Основна мисъл

Размишление

Числата 123, 456 и 789, за които говорих миналия път, могат да се уподобят на следните неща: числото 123 представлява жива кокошка, 456 – заклана кокошка, а 789 – опечена.

Като ученици, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на живота. Ако вземете един плод, за пример, вие имате външната му страна. Като го посеете, ще познаете какъв е плодът.

Устойчивостта на плода е в семето, а не във външната му форма. Всеки плод е временен. Той трае няколко месеца, а някои плодове – още по-малко. Обаче, дойдете ли до семената, те траят години. Същият закон се отнася и до човешките мисли, чувства и постъпки. Те издържат по няколко месеца само, но семената им остават за дълго време. Следователно, искате ли да възстановите една мисъл, едно чувство или една постъпка, посейте ги в земята. Този процес наричаме опресняване на човешките мисли, чувства и постъпки. За да се извърши процесът правилно, за всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка е нужна съответна почва. Освен това, когато плодът започне да зрее, трябва да го оставите да се развива свободно и докрай. Откъснете ли го преждевременно, вие спирате неговото бъдещо развитие. Като знаете това, казвам: Не късайте преждевременно плодовете на своите идеи. Не оставяйте плодовете на своите мисли и чувства да презреят. Ако презреят, те окапват и изгниват. След това трябва да чакате още много време, докато посеете отново семената и получите плод. Ето защо, ако искате да познаете човека, опитайте неговите плодове, т.е. неговите мисли, чувства и постъпки. Докато не сте опитали плодовете му, не се произнасяйте. Ако е безплоден, ще останете гладни. Той ще ви разказва за своето минало величие, за своите деди и прадеди, но това не ви ползва. Вие ще се уморите да го слушате и ще се върнете у дома си гладен. Човек представлява дърво, което ражда. Ако не ражда, казваме, че е станала някаква катастрофа, някакво израждане. Мисли, чувства и постъпки, които не раждат, са осъдени на смърт. Сами по себе си те ще престанат да съществуват. – Защо? – Нямат плод.

Като изучавате човека, виждате, че главният разсадник на семена е неговият мозък. Мускулите, кожата на тялото представляват външната част на плода, която лесно се разлага и гние. От семената, които излизат от мозъка, зависи благосъстоянието на целия организъм. Мозъкът може да изправи лицето, но може и да го развали. Казват: „Каквито мисли има човек, такъв става“. Мисълта определя и характера. Формата на лицето също така определя човешкия характер. Хора, на които лицата са кръгли, имат един характер; ако лицата им са продълговати, характерът им е друг; крушообразните лица имат различен характер от този на първите две категории лица. Изобщо всички удове на лицето изразяват известен характер. За пример, очите на хората са различни: изпъкнали и хлътнали, големи и малки, на близко или далечно разстояние от носа. И носовете на хората са различни: дълги и къси, остри и тъпи, прави и закривени. Това различие във формите на очите, на носа, на устата, на ушите е причина за голямото разнообразие на характерите. Човек трябва да знае какви сили се крият зад различните форми на тия удове, за да има предвид какви връзки и отношения да си създава с хората. Различните характери са причина за различното разположение на хората към храните. Едни хора обичат повече ябълки, други – круши, трети – сливи, череши и т.н. Това наричаме вкус, който се изявява не само към храните, но и към цветовете, към начина на обличането, на живеенето и т.н. Както външната форма на плода се определя от неговите семена, така и външният живот на човека, както и външната му форма, се обуславят от семената на неговите мисли и чувства. Мислите и чувствата на човека оформят неговото лице. Колкото по-възвишени са те, толкова по-красиво е лицето. Ако мислите и чувствата на човека огрубяват, и лицето огрубява. Човек трябва да има поне една основна мисъл, която да оформи очите, носа, устата и ушите му. Без основна мисъл той пак ще има очи, нос, уста, уши, обаче неоформени.

И тъй, основните мисли и чувства в човека не са нищо друго, освен семена, от които се раждат доброкачествени плодове. Колкото по-устойчиви са плодовете, толкова по-характерен е самият човек. Като изучавате лицето на характерния човек, виждате, че той има линии, които никога не се менят. Много линии на човешкото лице могат да се изменят, но съществените остават неизменени. През каквито перипети да минава човек, каквито промени да претърпява, ще го познаете по основните линии на лицето му. Те никога не се изменят. Не можете ли да познаете човека, когато някога сте познавали, това показва, че или не е имал основни линии на лицето си, или е минал през страшни катастрофи. Основните линии, обаче, се запазват и след най-големи разрушения и катастрофи.

Същото може да се каже и за вярата. Силна вяра е онази, която има поне една основна линия. Тя никога не се изменя. Коя е основната линия на вярата? Ще кажете, че вяра без любов не е вяра. Това е общо казано. Каква трябва да бъде любовта? Към кого трябва да бъде отправена? Ако срещнете гладен човек, вие ще проявите любовта си към него, като му дадете хляб. Към жадния ще изявите любовта си, като му дадете вода. Към болния – с услугите си. Колкото и да говорите и пишете за Любовта, ако на гладния не дадете хляб, на жадния – вода, на болния – здраве, на страдащия – утеха, всичко е безплодно. Човек храни в ума си много безплодни мисли, а в сърцето си – безплодни чувства, но в края на краищата толкова много задлъжнява, че не може повече да издържа. Тези мисли и чувства ще го утешават, че волята Божия била такава, че всички хора страдат като него и т.н. Това не е никаква философия. Бог не създаде хората да страдат. Отрицателните прояви – безверието, омразата, злото, дойдоха впоследствие. Те са резултат на неразбиране на вътрешния смисъл на живота.

Следователно, искате ли да се самовъзпитавате, търсете образци за подражаване в живота и в природата. Като е работила хиляди години върху своите форми, природата е създала съвършени образци, които служат за изучаване. Без образци Божественото учение не може да се възприеме и приложи. Като не търсят образци, някои мислят, че и без тях може. Те казват: „Като отидем на онзи свят, ангели ще ни посрещнат“. И това е възможно, обаче кой човек си спомня как са го посрещали някога? В Библията е писано, че пророк Илия се възнесъл на небето с колесница. Този е единствен случай за възнасяне на небето с колесница. Всички хора досега са отишли на онзи свят без колесница. Илия беше справедлив и смел човек. Той имаше смелостта да каже на израилския цар, че смущава народа си. Същевременно Илия имаше голяма сила. Той затвори небето 3 години, през което време не валя дъжд. Какво бихте направили вие, ако имахте силата на Илия? Въпреки своята сила, Илия имаше една слаба страна. Той се уплаши от една жена и избяга от лицето. Причината за страха на Илия се дължи на избиването на Вааловите пророци. Той изби 400 пророци, които влязоха после в него и го смущаваха. Те му казваха: „Ти отне живота ни. Сега ние не можем да живеем нито на земята, нито на небето. Покажи ни един изходен път“. Тази е причината, поради която Илия изгуби силата си. Христос знаеше този закон и когато учениците Му искаха да употребят насилие, Той ги въздържаше. Той им казваше: „Оставете злото вън от вас. Влезе ли във вас, ще изгубите силата си“.

Сега, да се върнем към основната мисъл, която внася в човека нещо устойчиво. Кое е онова в човека, което го прави неизменен? Човек се погледне в огледалото и казва: „Аз съм“. Като дете, той пак казвал за себе си: „Аз съм“. Като 40-годишен човек, пак казвал: „Аз съм“. Като 100-годишен, пак казва: „Аз съм“. – По какво познава човек себе си ? – По Божественото. На каквато възраст и да е човек, Божественото в него не се изменя. Човешкото е преходно, а Божественото – вечно и неизменно. Външно плодът може да бъде голям или малък, но въпреки това той може да издържи само няколко месеца. Семената на плода, обаче, са дълготрайни. Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие Свое. Този образ и това подобие, именно, представят неизменното, Божественото начало в човека. Като стигне към 50–60-годишна възраст, човек казва, че е остарял. Какво означава думата „остаряване“? Ако някой ви нацапа лицето с боя, остарели ли сте? Щом се измиете с вода и сапун, ще станете такъв, какъвто сте били първоначално. Следователно остаряването не е нищо друго, освен оцапване. Човек може лесно да се подмлади, но трябва да има жива вода и магически сапун. С обикновена вода и с обикновен сапун не става подмладяване. Какво ще кажат децата, ако видят майка си подмладена, станала 15–16-годишно момиче? Те не са доволни от тази промяна на майка си. – Защо? – Не могат да я познаят.

Хората не обичат да срещат по-силни, по-млади от себе си. Това е атавизъм. Външно те не изразяват това недоволство, но вътрешно се измъчват. Тази е причината, поради която между тях съществува едно състезание. Едно трябва да знаете: невъзможно е два клона на едно и също дърво да бъдат еднакво силни или еднакво големи.

Кой клон на дървото е по-голям и по-силен? – Който е по-близо до стъблото. Колкото по-нагоре отиват клоните, толкова по-слаби и по-малки са те. Следователно по-учен и по-силен е онзи, който е по-близо до стъблото на дървото. Като знаете това, не се състезавайте с ония, които са дошли преди вас и са заели по-близките места до стъблото. Колкото и да се състезавате, няма да ги стигнете. Това е Божествен закон. Според този закон детето не може да бъде по-умно от родителите си, нито ученикът – по-горен от учителя си. Щом е така, почитайте се едни други.

Мнозина са изгубили почитанието си едни към други и като видят някой стар или прост човек, те казват: „Какво търси тази стара баба между учените?“ Или: „Този простак, какво търси между благородните хора?“ Старата баба е умна; тя разбира нещата. И простият човек е благороден, знае как да постъпва. Не мислете, че само младите и учените търсят добрите условия. И старите, и простите искат да бъдат спасени. Що се отнася до спасението, и философите не знаят как може да се спаси човек и кой може да бъде спасен. Само Бог спасява хората. Павел, който проповядваше на хората, казваше: „Страхувам се да не бъда отхвърлен“. Откъде дойде тази мисъл в него? Той имаше желание да бъде като Христос, да спасява хората, но като видя, че този товар не е по силите му, каза: „Гръбнакът ми може да се пречупи“. Той съзна, че желанието му не е право, и се убоя да не бъде отхвърлен.

Какво разбирате под думата „спасение“? Да се спаси човек, това значи да се освободи той от някакво голямо нещастие, което го е сполетяло или ще го сполети. Ако освободите човека от бесилката, вие го спасявате. Какво трябва да прави спасеният? Той трябва да живее така, че да не дойде и втори път пред бесилката. Спасеният трябва да пази законите на своя ум и на своето сърце. Наруши ли тия закони, той нарушава хармонията на силите в своя организъм. Най-малкото нарушаване на законите на мисълта и на чувствата нарушава органическите процеси в човешкото тяло.

Като ученици, стремете се всеки ден да имате по една основна мисъл, която да реализирате. Още със ставането си от сън сложете в ума си за през деня една основна мисъл, върху която да работите. Щом поставите в ума си една основна мисъл, и чувствата ви трябва да вземат участие в реализирането. Както мислите взимат участие в чувствата, така и чувствата трябва да взимат участие в мислите. За пример, намислите да пишете едно любовно писмо. Добра е мисълта ви, но сърцето трябва да дойде в помощ на ума, да почувства, трябва ли да напишете писмото, или не. Човек може да напише любовно писмо само на онзи, на когото до този момент друг не е писал. Само веднъж може да се пише любовно писмо на човека; само един може да му напише любовно писмо. Писмото на първия е оригиналът, а всички останали писма са копия.

Следователно всеки човек може да напише само едно любовно писмо, като оригинал. Всички останали писма ще бъдат преводи на този оригинал. Ето защо, вие всякога обичате онзи, който ви е писал първото любовно писмо, т.е. оригинала. Светът може да се разруши, но връзката ви към този човек остава вечна. Това значи Любов. Хиляди години да не го срещате, вие го помните. Където и да го видите, ще го познаете. Дошло е времето да се създадат нови, трайни връзки между хората. Ще кажете, че искате да обичате Бога. – Как ще Го обичате? Като се молите и вярвате в Него ли? Любовта към Бога не се определя нито от молитвата, нито от вярата на човека. Друго нещо определя Любовта към Бога. Ако е въпрос за молитви, само една молитва може да определи посоката на човешкия живот. – Каква трябва да бъде тази молитва? – Оригинал, а не копие или превод. Оригиналът изключва всякакви грешки, а преводите допускат повече или по-малко грешки. Колкото и да внимавате при преводите, грешките са неизбежни. Кое любовно писмо наричаме оригинал? Ако при написване на едно любовно писмо взимат участие Бог, ангелите, светиите и добрите хора, то представлява истински оригинал. После можете да правите колкото искате преводи от това писмо, но присъствието на възвишения свят го няма. Когато Бог, ангелите и светиите отсъстват, любовните писма са преводи, а не оригинали. Всички хора говорят за Любовта, но едни на други не вярват. – Защо ? – Защото не виждат оригинала на Любовта, а нейните копия. Любовта иска дела, а не думи. Трябва ли да казвате на ябълчната семка, че я обичате? Вместо да ѝ говорите за Любов, посадете я в земята и от време на време я поливайте. Слънцето, влагата, почвата ще ѝ помогнат да израсте и да върже плод. В първо време тя не може да разбере любовта ви, но когато види, че е израсла, завързала и дала сладки плодове, тя благодари за всичко, което сте направили за нея.

Днес всички хора се нуждаят от нови мисли, от нови разбирания за живота. Старите трябва да се подмладяват, а младите – да не остаряват. Това значи да бъдете ученици на Божествената Школа. Влезете ли в тази Школа, трябва да имате поне няколко основни мисли, няколко основни чувства и желания, около които да се групират всички останали. Те представляват капитал, с който човек гради. Капиталът на човешкия живот е Истината, която е вложена в него. Малцина съзнават това и търсят Истината вън от себе си. Човек трябва да прояви Истината, която е вложена в него. Важно е кога ще я прояви: при изгряване на слънцето, при зенита му, или на неговия залез. Ако я прояви при изгрева, той има най-добри условия за развитието си. И на зенита има добри условия, но времето е кратко. При залеза на слънцето условията са най-оскъдни. Числото 123 подразбира ония хора, които са проявили Истината при изгрева на слънцето.

Днес от всички се иска да си отговорят на въпроса: Защо са дошли на земята и какъв е смисълът на живота? Едни ще кажат, че смисълът на живота е в яденето. Необходим процес е яденето, но смисълът на живота не се заключава само в яденето. Други ще кажат, че смисълът на живота е в учението. И без учение не може, но и в него не е смисълът на живота. Вие знаете, че за да напишете думата „любов“, трябва да си послужите с буквите „Л“, „Б“, „О“, но и други букви трябва да поставите между тях. Между буквите „Л“ и „Б“ трябва да поставите буквата „Ю“, а след „О“ – буквата „В“. Тогава ще имате думата „любов“.

Следователно яденето и ученето са необходими процеси в живота, но между тях трябва да поставите и други някои, които ще осмислят живота. Писателят съчетава правилно буквите, сричките, думите и образува от тях красиви и възвишени мисли, които повдигат хората. Това съчетание наричаме женитба. Значи, за да се осмисли животът, всички процеси, които стават в него, трябва да се съчетаят в едно цяло.

Следователно под думата „женитба“, в прав смисъл, разбираме онзи акт, при който мъртвите възкръсват, грешните се спасяват, а онези, които са далеч от Бога, стават Негови синове. Каква женитба е тази, при която умрелият не възкръсва, грешният не се спасява и отдалеченият от Бога не се връща при Него, като Син Божи? Един път се жени човек. В това отношение всеки човек е женен. Той се е оженил за своя ум и за своето сърце. Като женен, човек трябва да ражда. Мислите и чувствата са неговите деца. Раждането е неизбежен процес. Казано е в Писанието, че Господ ни е родил. Ако Бог ражда, и човек трябва да ражда. Който люби, той ражда. Човек трябва да люби, да гори, да осветява, както своя път, така и пътя на ония, които идват след него. Където мине любещият, всичко запалва и гори, без да изгаря. Младите и старите трябва да се запалят от огъня на Любовта и да горят вечно. Любовта е огън, който не изгаря нещата, но ги пречиства. Дайте път на Божията Любов в сърцата и в умовете си, да ги пречисти. Няма по-велико нещо от това, да очисти човек сърцето си. – Кой може да очисти човешкото сърце? – Бог. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Бог иска сърцето на човека, за да го очисти и да влее в него ново съдържание.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 25 март 1931 г., София, Изгрев.

Смяна на силите

Размишление

Има ли разлика между вчерашното и днешното ядене ? – Има. – Понеже разликата между вчерашното и днешното ядене е голяма, затова казваме, в широк смисъл, че миналото не може да решава въпросите на настоящето. Ако не знаете това, вие се натъквате на противоречия и мъчнотии, които не можете да разрешите. Едно трябва да знаете: Условията на миналото са били за миналото. Днес се изискват нови условия. – „Ама защо досега никой не е признал моите таланти?“ – Вие мислите, че сте талантлив човек, и изисквате хората да ви оценят. Миналото е минало, важно е настоящето. Работете усърдно и с любов, за да признаят талантите ви. Настоящето решава днешните въпроси. Не очаквайте слава от хората. Как ще признаят вашите таланти, когато и те искат да бъдат признати за талантливи? Работете, развивайте талантите си и радвайте се, че има какво да правите. Какъв смисъл има за вас това, че хората признават вашите таланти? То е все едно, че знаят как се храните и каква храна употребявате. Тщеславие е човек да се хвали с яденето. Някой казва, че се храни с печени кокошки, пуйки, плодове и т.н. С това той иска да покаже, че е богат човек. Бедният пък не смее да каже с какво се храни. Богатият се хвали със своята пълнота и червен цвят на лицето, с което подчертава, че е здрав. Бедният пък се срамува, че е слаб, пожълтял и немощен. Това е криво разбиране на нещата. Преди всичко, пълнотата всякога не подразбира здраве. И слабият всякога не е немощен. Често богатите са немощни, а бедните – силни и способни за работа.

Ние говорим за положителни и отрицателни сили в природата. Какво представляват тия сили и как се изявяват? Положителните сили действат направо, а отрицателните – косвено, чрез обиколки и увъртвания. Когато влезе в дома ви, съдебният пристав пристъпва направо, без заобикалки. Той си служи с положителните сили и затова казва: „Господине, вие дължите на държавата хиляда лева. Ако не ги платите в тридневен срок, ще ви осъдят на няколкомесечен затвор“. Който си служи с отрицателните сили, пак ще иска да си платите дълга от хиляда лева, но ще ви занимава известно време с различни въпроси и след това ще ви напомни за парите, които му дължите. – Къде се проявяват положителните и отрицателните сили? – Както семето се нуждае от почва, вода, въздух и слънце, за да израсте, така и природните сили се нуждаят от условия за своето проявяване. Умът, сърцето и волята на човека представляват условия за тяхната проява. Не може човек да си служи с тия сили, ако не приложи ума, сърцето и волята си. Лесно се чете Библията и Евангелието, но знаете ли колко хора са вложили ума, сърцето и волята си, докато ги напишат? Някои са писали собствените си опитности. Главите им са побеляли от мъчнотии и страдания. Много време са писали Евангелието, но и до днес не е написано, още продължава да се пише.

Каква е разликата между положителните и отрицателните сили? Положителните сили се стремят към слънцето, а отрицателните – към земята. В това отношение те представляват полюси. Като се движи между тия сили, човек проявява разумността си. Значи разумността работи между противоположни сили. Разумността се проявява между доброто и злото. Следователно, ако не е бил лош, човек не може да бъде добър; ако не е бил добър, той не може да бъде лош. Ако не е бил положителен, не може да бъде и отрицателен; и обратно: ако никога не е бил отрицателен, не може да бъде и положителен. С други думи казано: Ако няма уста, човек не може да приеме водата и храната отвън; ако няма очи, не може да приеме светлината; ако няма уши, не може да приеме звука. Ако храната, светлината и звукът не срещнат съпротивление, те не могат да се възприемат. Съпротивлението, което те срещат, наричаме трансформиране. Значи устата и езикът трансформират храната, очите – светлината, а ушите – звука. Разумността в природата взима участие при трансформиране на нещата. Така тя създава листата, клоните, цветовете и плодовете на растенията.

Мнозина мислят, че са някакво голямо величие, че са свободни да правят, каквото искат. Те са свободни по отношение на своя личен живот; обаче дойдат ли до целокупния живот, към който имат отношение, вече не са свободни. Всеки човек представлява лист, клонче, пъпка или коренче от висшия, разумен свят, с който е свързан. Той трябва да знае, че не е абсолютно свободен и носи отговорност за своите постъпки. Възвишеният свят, с който сте свързани, е положителен. По отношение към него вие сте отрицателни, вследствие на което той работи за вашето развитие и оформяне. Когато вашите мисли и чувства проникват между съществата от разумния свят, те веднага започват да ги обработват. Каквото изработят, те го връщат пак на земята. Всеки човек взима това, което е изпратил. Какво ще получите, зависи от материала, който сте изпратили. Като знаете това, трябва ли да съжалявате, че не получавате хубави плодове? Разумните същества задържат нещо и за себе си, което трансформират и приспособяват към своя живот.

Като ученици, вие трябва да постъпвате разумно, за да получавате добри плодове. Ако пък плодовете на вашия живот не са добри, поне ще се научите да мислите, да търсите причините и последствията на нещата. В този смисъл и доброто, и злото имат еднакво право на съществуване. Злото и доброто еднакво взимат участие в строежа на нещата. Ето защо, като се натъкнете на злото, използвайте го като градивен материал за строежа на своята мисъл. Като се натъкнете на доброто, прилагайте това, което сте съградили.

Задачата на всеки човек е да мисли и чувства правилно и да прилага своите прави мисли и чувства в живота си. На всеки човек е дадена специфична работа, която трябва да свърши. – „Ама искам да зная как е създадена Вселената.“ – По тези въпроси мислят възвишените същества. Това не е твоя работа. Можеш да мислиш, но ще изгубиш времето си напразно, нищо няма да разрешиш. Ти имаш право да се интересуваш от въпроса, какво ще стане с тебе. Ще знаеш, че ако работиш и учиш добре, ще изкараш нещо добро. Ако не работиш и не учиш, а очакваш да получиш всичко наготово, нищо няма да придобиеш. Който не работи доброволно, насила ще го заставят да реши задачата си. За предпочитане е човек да свърши работата си по свобода и с любов, отколкото да го заставят насила.

Сегашните хора искат с малко труд, с малко усилия да придобият големи знания и богатства, да станат учени и щастливи. Това е невъзможно. При сегашните условия на живота човек не може да бъде нито щастлив, нито много учен. – Защо ? – Възможностите му са ограничени. Виждаме, че и най-учените хора има още да учат. Те не са дошли до онова знание, с което разполагат възвишените същества. По отношение на животните човек е гениален със знанията и възможностите, които има, но по отношение на възвишените същества той е невежа.

Казано е в Писанието: „Едно ти не достига“. Всички хора виждат, че им липсва нещо, но какво, не знаят. Те искат да придобият това, което им липсва, но как, не знаят. Като се натъкне на някоя отрицателна мисъл или на някое отрицателно чувство, човек не може да си помогне. Той сам не може да трансформира отрицателните сили в положителни, поради което прилича на болен, който очаква на близките си да го измият, да го съблекат и облекат. Докато очаква помощта на другите, човек е инвалид и не може да се развива. Ще кажете, че за да се развивате, първо светът трябва да се оправи. – Няма защо да очаквате да се оправи светът. Който е създал света, Той има грижата за него. Вашата задача е да оправите света, който е във вас. Щом оправите вашия свят, и външният свят ще се оправи. Бог е създал първо растенията, животните, а най-после човека. Значи човек е най-последната и съвършена форма на земята. Като знае това, той трябва да работи върху себе си, да се усъвършенства. Ще каже някой, че човек е произлязъл от Бога и няма какво повече да работи. Ако е така, защо не прилича на Бога? Защо е толкова несъвършен? Възможно ли е от съвършения да излезе толкова несъвършено същество? Ако вадите въглен от огнището, той трябва да е разгорещен. Ако е изгаснал, и огнището е изгаснало.

Значи, ако човек е излязъл от Бога, той трябва да носи в себе си свещения огън на Любовта. Ще кажете, че този огън е изгаснал. Щом е изгаснал, трябва да го запалите, да гори. Задачата на човека, който съзнава, че е излязъл от Бога, се заключава в придобиване на Неговата светлина и знание, на Неговата Любов и Мъдрост. Ще кажете, че вярвате в Бога. Това не е достатъчно. Важно е да обичате Бога. Има хора, които вярват в Бога, без да Го обичат. Има безверници, които не вярват в Бога, но Го обичат. Истински вярващ е онзи, който има абсолютна вяра и любов към Бога.

Днес всички хора се оплакват от неуспех в работите си. Те казват: „Чудно нещо! Мъчим се, работим, възприемаме новите идеи, въпреки това не успяваме“. – Защо не успяват? – Защото методите и формите им са стари. Те наливат ново съдържание в стари форми, които не издържат напрежението на новото и се пукат. За да успяват, всеки трябва да реши своята задача и да не се меси в работата на другите. Корените ще вършат своята служба, без да се бъркат в работата на клоните. И клоните ще вършат своята служба, без да се бъркат в работата на корените. Праведните хора работят в клоните, а грешните – в корените. Когато грешният човек се качи на клоните, няма да прилага своите методи, но ще се приспособи към методите на праведните. Когато праведният слезе в корените, ще се приспособи към методите, по които те работят. – Защо корените са толкова набръчкани? – Защото се движат между различните течения на земята, за да смучат от тях хранителни сокове и да ги пращат нагоре, към клоните на живота. Така работи разумният принцип. Като влезе в света, той извлича от него всички жизнени сокове и ги изпраща към клоните. В този смисъл, когато страда, човек се намира в корените на живота. Тук той ще се огъва на една и на друга страна, докато извлече онези жизнени сокове, необходими за неговия възвишен живот. Животът в корените е адът. Като извлече нужните сокове, човек излиза от ада, над почвата, и постепенно се качва на клоните, да обработи всмуканата чрез корените храна.

Следователно, докато е на земята, човек постоянно минава от корените в клоните и от клоните в корените. Той не може да работи все с едни и същи сили, само с положителни или само с отрицателни. Всяка отрицателна сила след време се превръща в положителна, а положителната – в отрицателна. Това виждаме в живота на всеки човек: приятното състояние се сменя с неприятно, а неприятното – с приятно; сиромашията се сменя с богатство, а богатството – със сиромашия. За пример, някой богат човек, след 20–30 години, осиромашава. Ако това не стане през неговия живот, става в живота на синовете му. Някой човек е гениален, но децата му не са гениални. – Защо? – Всяко благо трябва да се придобие. Благата, дарбите и способностите не се дават по наследство. Всеки сам трябва да работи, да ги заслужи. Когато в един дом и родителите, и децата са способни, това показва, че децата са работили в миналото. По наследство те получават нещо от родителите си, но основата, върху която градят, е резултат на минала дейност.

Мнозина се запитват как могат да придобият дарби. Това не се разказва. Колкото и да им говорите, нищо не могат да разберат. Ето, всички знаят, че радиото приема звуковите вълни и ги предава, но как става това, малцина разбират. Откритието на радиото, както и на всички неща изобщо, е дело на същества от възвишения свят. Те не са от този свят. Търговците продават и купуват различни системи радио, но те са далеч от възможността да направят подобно откритие. И Христос донесе на света ново учение, но много от последователите Му го изопачиха. Ако Христос дойде днес на земята, ще се чуди на тълкуванията, правени върху учението Му. Пък и образът на Христос, както Го рисуват, не е верен. Ще каже някой, че е видял Христос. – Как Го е видял: като дете, като юноша или като 33-годишен? Христос не стои на едно място. Той и днес живее и работи за човечеството и коренно се различава от онзи Христос, който е живял преди 2,000 години. Тогава Христос дойде между хората, но те не Го познаха. Ако дойде днес, пак няма да Го познаят.

Като ученици, вие трябва да имате едно положително верую, една основна идея, на които всякога да разчитате и с които да мерите нещата. Това не значи, че нямате никакво верую, но очаквате повече на другите, те да работят за вас. Религиозните, за пример, казват: „Добър е Бог, ще ни помогне“. – Бог ще помогне, но преди всичко вие трябва да работите. Повечето хора търсят живот без страдания. Днес това е невъзможно. Докато хората не изпълняват волята Божия, страдания всякога ще има. Кой е виновен, че две мравки се бият? Вие ги съветвате да не се бият, но те не слушат. Щом вземете една чаша с вода и ги залеете, те веднага се пускат и се примиряват. Разумният свят постъпва по същия начин и с хората. Като види, че се бият и не искат да се примирят, той ги залее с вода, т.е. изпраща им различни болести. Като дойде болестта, човек омеква. Чувате, че някой мъж се заканва на жена си, иска да я убие. До вечерта му излиза един голям цирей и той се връща при жена си омекнал. Тя започва да го лекува, по-скоро да мине циреят. Някъде пък жената е недоволна от мъжа си, иска да го напусне. И да го напусне, по-добър от него не може да намери. – Защо ще го напуска? – Не могла да го търпи, не го обичала. Господ го търпи, обича го, а тя не го обича. Това е криво разбиране. Всъщност тя не може да го търпи, защото е имала някакво специално желание, което той не е могъл да изпълни. Ако мъжът беше изпълнил желанието, тя щеше да го търпи. Освободете се от вашите лични желания и ще видите, че хората не са толкова лоши, както си ги представяте. Да се освободите от своите лични желания, това значи да ги възпитавате. Самоотричането, за което Христос говори, подразбира освобождаване на човека от неговите лични желания. Поддържайте в себе си само Божествени желания. Те имат отношение, както към вашата душа, така и към душите на вашите ближни.

Личните желания на човека не са нищо друго, освен присадки на неговото дърво. Един ден, когато тия присадки се счупят, на това дърво ще израстат ония клони, които отговарят на неговото естество. Следователно, за да се върне към естествения живот, в който някога е бил поставен, човек трябва да се освободи от всички изкуствени присадки в неговия живот, направени от опитни и неопитни градинари. За пример, нетърпението, неразумността са изкуствени присадки. Счупете тези присадки и оставете свободно да израсте Божественото клонче във вас, което ще ви доведе до правилно разбиране на нещата, до онази разумност, която е вложена във вас. Когато Божественото в човека образува клончета, човек се развива правилно.

И тъй, искате ли да придобиете по-висока култура, дайте ход на Божественото в себе си. Неговата култура идва от Божествения свят. Някои мислят, че сегашната култура е най-висока и се намира вече на своя край. Културата няма край. Тя представлява редица действия от великата житейска сцена. Щом се свърши първото действие, сцената се променя, започва се второто действие. След второто действие идва третото и т.н. Действията се различават едно от друго. Защо е така, това е работа на онзи, който е писал драмата.

Както и да се говори на хората, те търсят живот без страдания. Това е все едно, да търсят живот без промени. Ако са действащи лица в първото действие, те не искат да взимат участие във второто. Благодарете се, че действията се сменят. Благодарете за страданията, както и за радостите. Когато вие страдате, друг някой се радва; и когато вие се радвате, друг някой страда. За пример, за да получиш един хубав плод, трябва да се причини страдание на дървото. Благодарение на Закона за смяна на силите в природата, човек не може да бъде цял живот нещастен, но не може да бъде и цял живот щастлив. Щастието се сменя с нещастието, здравето – с болестта, учеността –с невежеството, богатството – със сиромашията и т.н.

И тъй, изучавайте Закона за смяна на силите, да знаете през какъв период от време се сменя една сила с друга. Използвайте този закон, за да придобиете нещо ценно в характера си. Когато страдате, не бягайте от страданието, но развивайте търпение, мекота и сила. Като се радвате, прилагайте това, което сте обработили чрез страданието. Страданието и радостта са условия, при които човек изработва различни добродетели. – „Ама колко време ще страдам?“ – От тебе зависи. Колкото по-разумно носиш страданието, толкова по-скоро ще се освободиш от него. Като ученици на Новото учение, започвайте с малки опити и постепенно отивайте към големите. За пример, някои постоянно говорят за новите идеи, а постъпват по стар начин. Където ходят, постоянно плюят. Човек трябва да пази чистота навсякъде. На ученика не се позволява да плюе на земята. Той трябва да носи кърпичка в джоба си и като стане нужда да плюе или да изтрие носа си, да си послужи с кърпичката си. Направете опит за 10 дни, да не плюете на земята и да триете носа си с кърпичката, за да видите колко сте способни да се владеете. Човек не може да не трие носа си, да не отделя отвреме навреме слюнки, но това не значи, че трябва да плюе на земята. Като плюе и като изтрива носа си, човек се чисти, но той трябва да знае как и къде да прави това. Като спазвате правилото за 10 дни, вие придобивате добър навик, свързвате се с положителните сили на природата. По този начин вие работите съзнателно върху самовъзпитанието си.

Следователно, като се стремите към новия живот, знайте, че той изисква от човека добра обхода. Без добра обхода не можете да напредвате. Човек трябва да бъде господар на своето тяло, да владее мускулите на краката, на очите, на устата си. Всяко движение на човека трябва да бъде под контрола на неговата воля. Това значи да живее човек в пълна хармония със своите мисли, чувства и постъпки. Добре е отвреме навреме човек да се оглежда в огледало, да следи за равновесието на силите в своя организъм. Най-малкото нарушаване на равновесието му се отразява в очите. Затова е казано, че очите са огледало на човешката душа. Наблюдавайте очите си, да следите промените, които стават във вашия вътрешен живот.

И тъй, за да запазите равновесието на силите в своя организъм, не давайте ход на всички желания в себе си. Невъзможно е човек да служи едновременно на всички желания. За всеки човек е определено кои желания трябва да развива и на кои дарби да даде ход. Като разберете това, не губете време, но започнете да работите. Всяко нещо трябва да става навреме.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 1 април 1931 г., София, Изгрев.

Събиране и изваждане

Размишление

Как ще отговорите на въпроса: Защо хората се събират на едно място? Две причини има за събирането на хората: когато искат да направят едно добро, или когато искат да направят някакво зло; когато искат да работят заедно, да свършат някаква работа, или когато искат да развалят някаква работа. В този смисъл доброто дава, а злото – взима. За да даде, доброто събира всичко, каквото има на разположение. Затова казваме, че доброто представлява действието събиране. Злото пък вади нещата, заради което го уподобяваме на действието изваждане. Като два противоположни процеса, доброто и злото са противоположни и в своите прояви: доброто първо събира, а после вади от себе си и дава; злото първо вади, а после събира.

Като изучавате човешките прояви, можете да ги разделите на две категории: при едни прояви човек дава, при други – взима. За пример, да кажем мнението си за нещо, това подразбира даване. Да слушаш мнението на другите, това подразбира вземане. В изказване мнението си, или в изслушване на чуждото, вие или се повдигате, или падате – зависи какво сте казали и как сте съчетали думите. Това е все едно, да приемете добра или лоша храна.

Съвременните хора са дошли до положение да правят подбор на храната си. Тази е причината, че един човек употребява месна храна, а друг – вегетарианска; един обича повече сладки храни, а друг – солени и кисели. Ако човек не употребява храна, съответна на неговия организъм, стомахът му ще се разстрои. Същият закон има отношение и към неговите мисли, чувства и постъпки. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, в зависимост от тяхното съдържание, произвеждат върху човека известна реакция – добра или лоша. Тази е причината, поради която от една неправилна постъпка човек потъмнява. Казвате, че свещта на този човек е изгаснала. – Кой изгасва свещта на човека? – Може той сам, а може и друг някой. Важно е, че свещта на човека е изгаснала и той не може да чете.

Какво е състоянието на човека, на когото свещта е изгаснала? Той изпада в отчаяние, в пълна пасивност и безразличие към външния свят. Дават му да яде, не иска; карат го да излезе на разходка, не му се ходи; заставят го да се облече, но желание няма; не му се мисли, не може да чувства; с никого не иска да говори. Той седи на едно място, като център. Има смисъл да бъде човек център, но като извора, който постоянно дава. Добре е да бъде човек център, но да го търсят хората, да взимат нещо от него. Центърът никога не осиромашава, понеже всички блага от периферията се стичат към него. Той се намира при благоприятни условия.

По какво познавате дали условията на човека са добри или лоши? Когато видя, че някой човек е богато облечен, с кожено палто, със здрави обувки, с топла шапка на главата си, казвам, че условията му са неблагоприятни. Видя ли, че някой човек е бос, гологлав, с тънки дрехи, казвам, че условията му са благоприятни: времето е топло, сухо – лято е настъпило. Следователно от гледището на новото разбиране сиромахът живее при благоприятни условия, а богатият – при неблагоприятни. Като знаете това, не съжалявайте, ако сте сиромаси. Провидението ви е поставило при благоприятни условия.

Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания. Старите форми на живот, старите разбирания са отживели времето си. Лесно е да се каже, че 2x2 или 2+2 е равно на 4. – Какво означава числото 4? – Узрял плод, който увисва надолу. Значи четворката подразбира, че или нивата е изорана, или плодът е узрял, паднал на земята и изяден.

Изобщо числата, като статически величини, имат един смисъл, а като динамически – друг. Ако говорим за мъжа и жената, и двамата представляват единици, но мъжът е динамическа единица, а жената – статическа.

Като ученици на велика школа, вие трябва да се учите да превръщате числата и енергиите, които те съдържат, от статически в динамически, от динамически в статически; от положителни в отрицателни и обратно. Това значи да превръща човек злото в добро. Какво разбирате под думите „да правим добро“? На кого можете да правите добро? Добро можете да правите на онзи, в когото се проявява Божествения живот. Който пръв почувства в себе си Божествения живот и отвори сърцето си, за да го приеме, той ще получи Божественото благословение. Той е направил добро сам на себе си. Щом може да направи добро на себе си, той може да направи добро и на своите ближни. Още със ставането си от сън човек трябва да облече дрехата на доброто, т.е. да бъде готов във всички случаи на живота си да прояви доброто. Ще кажете, че от дълго употребяване дрехата ще се изцапа и изтърка. Не се страхувайте! Дрехата на доброто е вечна. Колкото повече се употребява, толкова по-хубава става тя. Правете добро непрестанно и не се страхувайте от осиромашаване. Доброто внася нови подтици, сила и живот в човека.

Често се говори за нечистите дрехи на хората. Нечиста е дрехата на онзи, който греши. – Кога човек цапа дрехата си? – Когато работи. В бързината си той капнал нещо нечисто върху дрехата и я изцапал. Понеже не е научил още начините за чистене, той е принуден да ходи с нечиста дреха. Един ден, когато научи законите за чистенето, той ще изчисти дрехата си и ще стане праведен.

Някой казва за себе си, че е лош човек. – Защо е лош? – Защото дрехата му е нечиста. Нечистата дреха показва, че този човек е работил, но не знае още методите за чистене. За предпочитане е нивите на човека да са изорани, макар и да има пришки на ръцете си, отколкото ръцете му да са бели и гладки, а нивите да са пълни с плевели. Когато придобие повече знания, човек ще оре нивата си, ще я посява, без да излизат пришки на ръцете му. – „Ама не съм даровит, не съм силен човек.“ – Каква сила трябва да има човек? И най-силният не може да надвие слона. Следователно, колкото и да е даровит човек, или силен, все ще се намери някой да го надминава. Един от еврейските царе се е борил с лъв, но със слон никой човек досега не се е борил. Не се е родил още юнак на земята, който може да победи слона. Въпреки това, хората излизат на борба с по-силни същества от себе си и казват: „Ще ти докажа кой съм!“ Ако се борите със слона, какво ще му докажете? Той ще ви повали на земята и ще си замине. С физически по-слабите от вас можете да се борите, но как ще се борите с по-силните от вас? Разумният се бори по друг начин с по-силните от себе си. За пример, ако трябва да победи слона, той не излиза на двубой с него, но всеки ден му дава по няколко килограма ориз за ядене. Като се грижи за слона и се отнася добре с него, последният го вдига с хобота си, слага го на гърба си и го разхожда. Към по-силните от себе си човек трябва да приложи ума си. Следователно разумният човек прилага и ума, и сърцето, и волята си на място. Те са оръжия, с които той се защитава.

Мнозина се хвърлят в борба с дявола, но той ги поваля на земята. Дяволът е силен като слона. Обаче разумният човек намира слабата страна на дявола и лесно се справя с него. Той му дава всеки ден по няколко килограма ориз. От благодарност дяволът го вдига на ръце и го слага на главата или на гърба си. Видите ли, че някой човек е възседнал дявола, ще знаете, че той е от разумните хора. Видите ли, че лежи на земята, ще знаете, че е от неразумните. Той се е борил с дявола, но не е издържал борбата. След това ще се оплаква, че дяволът го смущава, че разваля работите му. За да не те смущава, бъди разумен. Ако имаш добра обхода към дявола, ще му дадеш нещо, с което да отвлечеш вниманието му. Когато има работа, дяволът няма да те безпокои. Той ще отиде в гората, където ще се занимава със своите планове.

Какво представлява дяволът? Какво представлява слонът? Дяволът и слонът представляват ненаситните желания в човека. Речете ли да се борите с тях, ще се намерите на земята. Няма човек в света, който може да победи своите ненаситни желания. За да се справите с тях, дайте им да си хапнат 2–3 килограма ориз. Докато ядат, те не безпокоят никого. В това време вие ще си свършите работата спокойно. Желанието на човека за забогатяване, за придобиване на много знания представлява слона в него, т.е. неговите ненаситни желания. – Защо са нужни парите на човека? – За да мине по-лесно живота си. Според мене човек се нуждае от светлина, а не от пари. Като има свещ в ръката си, той може и в най-голямата тъмнина да мине мост, който води от единия до другия край на реката. Със светлина човек може да минава и през най-тесни мостове. Тази е причината, където палят свещи за умрелите. Те минават през опасни места, през тесни мостове. Гробът е един от тези мостове, през който човек минава. Докато минава този мост, близките му палят свещи. Щом мине моста, те изгасват свещите и му казват: „Добър час!“

Следователно доброто, което човек прави, не е нищо друго, освен запалване на своята свещ. Щом престане да прави добро, свещта му изгасва. Без доброто никаква наука не можете да придобиете. Доброто представлява всекидневните дрехи, с които човек работи. На нивата ли ще отиде, в дома си ли ще работи, човек трябва да бъде облечен във всекидневните си дрехи. Той не може да облече празничните си дрехи и да отиде с тях на нивата; нито в кухнята може да влезе човек с празнични дрехи. Ще кажете, че обичате Бога, молите се, правите добро. Любовта на мнозина, молитвите им и правенето на добро са подобни на киченето на младата мома, която отива на хорото и гледа да се хареса на някой момък. На хорото момата е гиздава и напета, но като се върне у дома си, като махне китката и украшенията, става съвсем друга. За да остане пак гиздава и напета, тя трябва да облече домашните си дрехи и да започне да работи с любов и разположение. Ето защо, ние считаме любещ, вярващ и добър онзи човек, който всякога проявява тези качества, а не само когато се моли. Какъвто е човек пред Бога, такъв трябва да бъде и пред хората. Като се ожениш, трябва да работиш. Какво разбирате под думата „женитба“? Повечето хора се женят, за да бъдат щастливи. Под думата „женитба“ ние разбираме свързване на човешката душа с Бога, т.е. с Първата Причина на нещата. Като се свърже по този начин, човек трябва да работи. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи, като яде плътта на Христос и пие кръвта Му, човек се свързва с Христос, т.е. приема Го в себе си, както приема въздуха, водата и светлината. Това свързване, именно, подразбира женитба. Някой път възлюбената ще влезе във възлюбения, а някога обратното – възлюбеният във възлюбената. Това е реалната, т.е. мистичната страна на Любовта. Ще каже някой, че човек не трябва да се жени. Той не разбира реалната страна на женитбата. В женитбата има няколко последователни процеса, през които човек неизбежно минава. Те са следните: раждане, възрастване, женене и умиране. Който не иска да мине през тези процеси, той не разбира живота. Добре е човек да се роди, да се ожени и да умре, но навреме. Всеки процес, който не става навреме, води към разлагане.

И тъй, всяка мисъл, чувство, желание и постъпка на човека трябва да минат през четирите процеса: раждане, възрастване, женене и умиране. Какво разбираме под думата „умиране“? Умирането, смъртта подразбират приготвяне за по-велика работа. Когато плодът узрее, той трябва да падне на земята и да умре, т.е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. Няма по-велико нещо от умирането, но когато става навреме. Да умреш, това значи да свършиш училище. Какво лошо има в това? Като умира, човек оставя наследството си на други. Той нищо не губи. Той оставя наследството си на земята, а на небето приема друго наследство. Като знаете това, работете така, че да оставите наследство на земята и същевременно да получите наследство на небето. Не можеш ли да оставиш наследство и да получиш ново, ти не си разбрал Божиите закони. Да разбере човек Божиите закони и да ги приложи, това значи да развива своите дарби и способности. Не може ли да прилага тия закони, той се намира в положението на човек, който гази вода, а жаден ходи.

Да се върнем пак към молитвата. Ние уподобихме молитвата на добре облечена и накичена мома, която се хваща на хорото да играе. Добро нещо е киченето на момата, но тя не трябва да се раздвоява. Дойде ли у дома си, тя трябва да бъде такава, каквато е била и на хорото: весела и засмяна, готова да обича всички, на всички да услужва. Следователно и като се моли, и като престане да се моли, човек трябва да бъде един и същ. Като женен и неженен, човек трябва да бъде един и същ. Всъщност няма неженени хора. На земята всички хора са женени. Женитбата не е само външен акт, както съвременните хора я разбират. Човек е свързан, т.е. женен за своите мисли, чувства и постъпки. Има мисли, които цял живот измъчват човека и той не може да се освободи от тях, както някой мъж измъчва жена си, или жената – мъжа. Мъчи се човек, защото не знае как да постъпва. Когато човек се научи как да постъпва с хората, със себе си, мъченето го напуща. За да се справи с мъчението, със страданието, човек трябва разумно да използва процесите на раждане, възрастване, женене и умиране. Най-страшният процес за хората е умирането. Като дойдат до смъртта, те не искат да умират. – Защо? – Защото не я разбират. Ако живеят добре, те ще умират с радост. – Защо? – Защото отиват на небето, да получат голямо наследство. За да носи мъчнотиите и страданията с радост, при всички условия на живота си, човек трябва да казва: „Такава е волята Божия“. Щом признавате, че Бог е създал света, ще приемете, че всичко, което Той ви изпраща, е добро. Каквото Бог ви дава, приемайте го с благодарност и търсете в него доброто.

Като ученици, вие трябва да се научите да превръщате нещата: от обикновени в необикновени, от всекидневни в празнични. От земята, на която стъпвате, и от въздуха, който дишате, трябва да извадите нещо полезно. Земята, т.е. почвата, представлява сърцето, а въздухът – ума. Следователно, ако не можете да извадите от ума и от сърцето си хубавото, което Бог е вложил в тях, вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нещата и явленията, които стават около вас, за да разберете какво се крие в тях. Не очаквайте всичко наготово. Щом започнете да работите, помощта отвън ще дойде. Работете съзнателно и с Любов, да станете съработници с Бога.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 8 април 1931 г., София, Изгрев.

Специфична работа

Размишление

Често се говори за времето, в смисъл добро или лошо. Някои казват, че времето е добро, а други – че е лошо. – Кое време е добро? – Което е определено за работа. Доброто време е ценно за онзи, който може да работи. Какво значение има доброто време за онзи, когото бият? За него е безразлично дали слънце грее или дъжд вали. Като го бият, и при единия, и при другия случай той не може да работи, не може да използва времето. На същото основание казвам: Богатството е ценно за онзи, който може да се ползва от него. Какъв смисъл има богатството, ако счупи гърба на онзи, който го носи? Като се счупи гърба му, богатството ще падне на земята и ще се изгуби. Много неща може да изгуби човек, но той трябва да бъде разумен, да не губи. За пример, човек губи богатството, знанието, здравето, разположението си. – Какво трябва да прави, за да не губи своите ценности? – Той трябва да изучава условията, при които може да запази всичко ценно, което е придобил.

Като не могат да разрешат известни въпроси, хората казват: „Господ знае всичко. Не е наша работа да се месим в Неговите дела“. Така не се разсъждава. Знанията и възможностите на Бога обуславят и нашите знания и възможности. Следователно всеки човек има възможност да придобие знания, каквито Бог има. Това е въпрос само на време. Щом един човек е здрав, всички хора имат възможност да бъдат здрави. Има болни хора в света, но те изпитват милосърдието на здравите. Това много не ги ползва. Те трябва да бъдат здрави, за да се развиват правилно. Вярата е здравословно състояние за ума, а безверието е болезнено състояние. Любовта е здравословно състояние за сърцето, а безлюбието – болезнено. Човешкият ум и човешкото сърце се движат между тия контрасти, за да изградят нещо положително, здраво, което от нищо не се руши.

Като ученици, вие трябва да започвате с малките, с простите величини и постепенно да отивате към голямите. За пример, виждате начертана една права линия и казвате: „Това е права линия“. Виждате на дъската написано числото 1 и казвате: „Това е една проста единица“. Виждате един орех и казвате: „Тук има един орех“. Казвате: „Виждам една права линия, една единица и един орех“. Мислите ли, че знаете какво представляват правата линия, единицата и орехът? Вие не подозирате, че тия неща крият в себе си известни сили. Ако знаете какви динамически сили се крият в ореха, в условията за тяхната проява и в отношението на тия сили към вас, вие бихте придобили голямо богатство.

Какво представлява единицата? Тя е символ на много неща. Едно от значенията на единицата е, че в нея се крие миналото на човека. Затова, именно, човек казва: „Едно време бях млад; едно време бях богат; едно време бях силен; едно време имах вяра“. Казвате, че единицата е строго число. – Защо? – Защото представлява завършен процес. Двойката пък означава настоящето – времето, в което човек днес живее. Тройката означава бъдещето на човека. Търсите ли щастие, търсете го в бъдещето, в закона на числото 3. Обаче единицата, двойката и тройката едновременно означават миналото, настоящето и бъдещето. – Защо? – Защото това, което за даден човек е минало, за друг е настояще; това, което за някого е настояще, за друг някой е бъдеще. – Кой живее в тройката? – Вярващият. Който вярва в Бога, живее в бъдещето. Значи бъдещето е свързано с една велика идея за Бога. Който не се е проникнал от тази идея, той не може да живее в бъдещето. Той живее само в двойката, т.е. в настоящето, в сегашния живот. Наистина, той живее в настоящето, но и него не разбира и казва: „Лош, тежък е животът“. Сам по себе си животът не е нито лош, нито тежък. Той съдържа елементите на страданията, на мъчнотиите и нещастията, но не можем да кажем, че животът е страдание.

Коя е причината за страданията? – Неразбирането на Законите на живота. Който не разбира тия закони, страда, мъчи се и умира. Който разбира Законите на живота, радва се и се весели. Той вечно живее. На земята ли живее, или на небето, за него е безразлично. За него няма по-велико и красиво нещо от живота. Лошият живот подразбира лошите условия. Човек страда външно и вътрешно, без да разбира смисъла на тия страдания. Условията са добри за онзи, който разбира смисъла на страданията и ги използва. Той страда, без да губи вярата си и смисъла в живота. Той мисли, разсъждава и върви напред. Защо трябва да се обезсърчава човек? Ако сравни живота си с този на растенията и на животните, той стои хиляди пъти по-високо от тях. Трябва ли тогава да се отчайва? Ще кажете, че човек трябва да живее, да се ползва от всички блага. Но той не е роден само да живее. Щом се е родил, той има вече живот. Сега му остава да мисли право. От растенията човек е научил изкуството да расте, да се издига нагоре. От животните той е научил изкуството да яде и да пие, да поддържа живота си. – Какво ще научи от себе си? – Да мисли. Едва сега човек започва да мисли. Той трябва да знае къде да употреби мисълта си. Ако го натоварят много, той трябва да мисли как да пренесе товара си безболезнено, или как да се освободи от него. Ако натоварят животното чрезмерно, то ще почне да бяга, да рита, да се освободи от товара си. Колкото да бяга и да рита, то няма да се освободи от товара си. Нищо друго не му остава, освен да се подчини и безропотно да носи своя товар. Обаче за човека не е така. Щом може да мисли, той ще приложи мисълта си в действие и ще търси начин за освобождаване от товара си. Щом намери правилен начин, той е разрешил една от трудните си задачи. Ще кажете, че с вяра всичко се разрешава. Вярно е, че вярата разрешава задачите в живота, но трябва да знаете коя вяра може да направи това. Има два вида вяра: преходна и вечна, или абсолютна. И тъй, когато казваме, че вярата разрешава най-мъчните задачи, ние имаме предвид абсолютната вяра. Който има такава вяра, той съзнава, че живее в Бога и Бог живее в него. Да живееш в Бога, това значи абсолютно да се подчиняваш на Неговите закони. Каквото ти каже Той, ти си готов да изпълняваш. Ако ти каже да говориш, ще говориш; ако ти каже да работиш, ще работиш. Когато Бог живее в тебе, ти ще Му разправяш всичко, каквото ти се случва, а Той ще те слуша и ще те съветва как да постъпваш, за да разрешиш правилно задачите си. Детето казва на майка си: „Мамо, гладен съм“. Майката веднага му дава нещо, да задоволи глада си. – „Мамо, краката ми се нараниха от острите камъни.“ Майката веднага му купува обувки. – „Мамо, студено ми е, дрехата ми се скъса.“ Майката веднага му предлага нова дреха. Да бъдеш всякога добре нахранен, облечен и обут, това значи да живее Бог в тебе. Да бъдеш подпомогнат във всички мъчнотии и трудности, това значи да живее Бог в тебе. Какво ще стане с детето, което пренебрегва майка си и отива да се оплаква на чуждите хора, че е гладно, че няма дрехи и обуща? Колкото и да се оплаква на чуждите хора, никой няма да му помогне. В каквото положение да се намира, човек трябва да знае къде да се обърне за помощ и как да иска помощта. И растението, и животното, и човек – всички се нуждаят от помощта на силния. Като единици, те живеят и се движат в Бога. Следователно всички живи същества трябва да очакват помощ от Бога, Който е вън от тях и вътре в тях. Бог е навсякъде и във всичко.

Като не разбират отношенията си към Бога, мнозина изпадат в положението на княжески или царски синове, които само заповядват. Каквото пожелаят, веднага им се доставя. Слугите обикалят, движат се около тях и изпълняват заповедите им. Какво ще стане с царския син, ако попадне в общество, където всички хора са слуги и работят? Колкото и да заповядва, никой няма да го слуша. Днес ще заповядва, утре ще заповядва, но заповедите му остават неизпълнени. В първо време ще изпадне в противоречие, ще се чуди как никой не го слуша, но в края на краищата и той ще слезе от високото си положение, ще се приравни с окръжаващите и ще започне да работи като тях. Отначало царският син ще бъде недоволен от условията на живота, но постепенно ще се примирява с тях, докато разбере, че за да бъдат условията добри или лоши, това зависи от самия него.

Следователно, чувате ли някой да се оплаква от лошите условия на живота, ще знаете, че той е бил царски син, който се е научил само да посочва с пръст нещата и те веднага да идват при него. За да превърне лошите условия в добри, той трябва да разбере, че нещата сами не се движат, но друг някой ги движи. Щом човек попадне при лоши условия, това показва, че той е лишен от разумните същества, които са му помагали. Той трябва вече да стъпи на краката си и сам да си прислужва. Като се научи сам да си прислужва, ще прислужва и на другите. Като ученик на живота, всеки човек трябва сам да си прислужва, а същевременно да прислужва и на другите, заради Господа, Който живее в тях. И като яде, човек трябва пак да мисли за Господа. Горната челюст представлява Мъдростта, т.е. проява на разумния принцип в живота. Долната челюст представлява Любовта. Значи, като отваря и затваря устата си, човек пак услужва на Бога. Ако може да яде и да говори правилно, той изпълнява велика работа, която ще му принесе полза за вековете. Не може ли да яде и да говори правилно, човек се натъква на страдания, от които с векове не може да се освободи.

И тъй, страданията се дължат на незавършена работа в областта на растенията, на животните или на човека. Всяка незавършена работа причинява страдание. Следователно, като страда, човек трябва да знае, че не е свършил работата си навреме, или се е заел с работа, която не му подхожда. За пример, виждате някой, че се стреми да порасне, голям да стане. Това е работа на растенията. Човек отдавна е свършил тази работа. Друг някой се стреми към живота, иска да яде и да пие, да се разхожда, да си поживее. И това не е негова работа. Животните мислят за живеене, те искат да си поживеят. Обаче работата на човека е да мисли. Той е мислещо същество. Когато съзнае, че е изправен да мисли, човек изпитва голяма радост. Той започва да решава задачите и мъчнотиите си чрез своята мисъл. Като мисли, човек идва до заключение, че причините за мъчнотиите и страданията му се крият в самия него, а не извън него.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата. За пример, като изучавате числата, ще дойдете до положение да разбирате значението на числата от различни гледища, а не само от едно. Ако разглеждате човека от главата надолу, вие поставяте числата 1, 2 и 3 в следния ред: единицата в главата, двойката в гърдите, а тройката в стомаха. Ако разглеждате човека от краката към главата, единицата ще поставите в стомаха, двойката в гърдите, а тройката в главата. Числото 2 не мени мястото си и в двата случая. Ето защо човек трябва да работи с двойката, като неизменно число, като център. Изобщо, центърът не се мени. В живота правият път е неизменен. Под „прав път“ разбираме тесния път, по който може да върви само един човек. Значи за всеки човек е определен специфичен тесен път, по който трябва да отиде при Бога, т.е. при центъра на живота. Всички хора се движат по периферията, но всеки тръгва от специфична точка, определена от него, и се движи по един от радиусите на кръга. Всеки радиус представлява специфичен път, по който човек се движи. Като се движи кръгът, с него заедно се движат и всички хора. Всеки радиус представлява известно условие. Като се движи към своя идеал, първоначално човек пристъпва бавно и спокойно. Той казва: „Не искам да се кривя, да се покланям към земята. Искам да запазя правото си положение“. Обаче, колкото по-нагоре се качва, пътят става по-стръмен и човек, ще не ще, започва да лази, да се покланя на една и на друга страна. Значи, колкото по-големи стават мъчнотиите, толкова повече човек се смирява. Условията на живота изискват от човека смирение. Ако не се смири, той не може да използва условията на живота. Ще кажете, че достойнството на човека не позволява да се покланя. Наистина, не е достойно за човека да се покланя, но на равно място.

Обаче дойде ли до някоя стръмнина, той трябва да се поклони. Стръмнините представляват мъчнотиите в живота, пред които човек неизбежно трябва да се поклони. Когато се поклониш на една стръмна канара, тя оживява и ти показва тясната пътека, през която трябва да минеш. Ако не я поздравиш, тя ще се затвори за тебе, т.е. никакъв път няма да ти покаже.

Човек трябва да бъде разумен, да изучава условията на живота, да не изпада в грешки. Грешките се предизвикват от ненавременното влизане на човека в една или в друга област на живота, за която или не е готов, или отдавна е минал. За пример, по невнимание човек може да попадне в миналото, да се върне назад, или в бъдещето, за което още не е готов. Обаче попадне ли в настоящето, той се хваща с двете си ръце за миналото и бъдещето, чрез които уравновесява силите на своя организъм. Дясната ръка представлява бъдещето на човека, а лявата – неговото минало. Човек представлява единицата. Ако не може да уравновеси миналото и бъдещето чрез настоящето, човек е изложен на големи мъчнотии и страдания. Значи мъчението, адът е за човека, а не за растенията и за животните. Мъчнотиите и страданията представляват условия за развиване на човешкия ум. Който мисли, лесно се справя с мъчнотиите и страданията.

Следователно, видите ли, че някой човек се гневи, сърди, обезсърчава, ще знаете, че в дадения момент той не мисли. Щом се гневи и обезсърчава, той е попаднал или в миналото, или в бъдещето. Щом излезе от тия области и започне да мисли, обезсърчението изчезва. Който не мисли, той всякога преувеличава страданията си. Да мисли човек, че страда повече, отколкото са страданията му всъщност, това значи да допуща мисълта, че е онеправдан. Никой никого не може да онеправдае. Или по-право: няма онеправдан човек в света. Да допущате, че някой може да ви онеправдае, това значи да отричате съществуването на разумността в света. Как можете да вярвате в Бога, а същевременно да допускате, че някой може да ви онеправдае и онещастливи? Ако допущате тези противоречия в себе си, това показва, че вярата ви не е истинска и живеете в неразумен свят.

Мнозина се оплакват от съдбата си, защото не мислят право. Когато започнат да мислят право, те могат да смекчат и подобрят съдбата си. В такъв случай повтаряйте често следните думи: „Вярвам, че живея в Бога и Той – в мене. Вярвам, че животът е разумен и никой не може да ме лиши от благата, които Бог е определил за мене“. Ако някой се осмели да ви отнеме едно от благата, определени за вас, вие ще получите 10 пъти повече. Ето, когато растенията не искаха да има между тях животни, те ги изпъдиха вън от царството си. – Лошо ли направиха? – Животните се отказаха от животинското в себе си и се повдигнаха на по-високо стъпало. Когато животните изгониха човека от своята среда, последният се повдигна едно стъпало по-високо и стана ангел. Радвайте се, ако сте успели да се откажете от своето низше естество и да влезете в областта на ангелите.

Защо трябва човек да напуска средата на животните? Мнозина са задавали и още задават този въпрос. Казвам: Не питайте защо нещата стават по един или друг начин, но мислете. Ако ви дам един пресен, добре опечен и първокачествен хляб, не питайте откъде е взето брашното, кой го е месил и пекал, но отчупете си парченце от него и започнете да ядете. Който мисли много върху хляба, а не го опитва, той ще се лиши от хранителността, която е скрита в него, и сам ще се изложи на страдания. Ето защо, дадат ли ти парче хляб, започни първо да ядеш, после – да мислиш и най-после – да използваш енергията, която си приел от него, за правене на добро. Да ядеш, да мислиш и да правиш добро, това подразбира постигане на твоето спасение.

Кой може да прави добро? – Любещият. – Защо трябва човек да люби? – За да приеме Бога в себе си. Когато живее в човека, Бог свързва неговото минало, настояще и бъдеще в едно цяло. Като люби, човек понася страданията с радост. Той не се оплаква от мъчнотиите и страданията си. За такъв човек казваме, че мисли право. Той е примирен с Бога. Щом е примирен с Бога, той е готов да приложи Неговия закон. Моисей приложи този закон към евреите, но те не го приеха. Мойсей им каза: „Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Понеже евреите не приложиха закона на Любовта, Моисей прояви силата си към тях, като си послужи с магическата си тояжка. По този начин само той ги усмиряваше. Иначе те бяха готови да го убият. Христос, обаче, приложи Божия закон. Той се отнасяше с Любов към хората, но те не Го разбраха, вследствие на което евреите Го разпнаха. Те решиха да Го погубят, но останаха излъгани – на третия ден Христос възкръсна.

Като ученици, вие трябва да имате права мисъл, идеите ви да бъдат разбрани. За пример, някой говори, че го ограбили, че задигнали парите му. Докато разправя това, торбата с парите излиза пред него. Друг разправя, че баща му и майка му умрели. Той говори за смъртта им, а те вървят рамо до рамо с него. Да мисли човек, че е изгубил парите си, че го обрали, или че загубил близките си, това показва, че той няма правилно отношение към нещата. Този човек не мисли право. Никой никого не може да обере. Никой не може да изгуби близките си. Обаче за онзи, който не изпълнява волята Божия, съществува съдебен пристав. Разумните същества казват на съдебния пристав: „Иди при еди-кой си, вземи парите му и ги задръж в себе си. Понеже не изпълнява волята Божия, не разполага с богатството си правилно, парите му трябва да се отнемат, докато научи урока си“. Като не разбира този закон, човек мисли, че е ограбен, и се оплаква на хората за понесената загуба.

Ще кажете, че това са отвлечени идеи. Не са отвлечени идеи. Какво отвлечено има в миналото, настоящето и бъдещето? Какво отвлечено има в това, ако ви кажа, че мислите и чувствата на миналото и настоящето ви трябва да минат в бъдещето? Ако не е в състояние да направи това, човек не може да реши сложните задачи на живота си. – „Ама нещастен съм!“ – Това е последствие от твоето минало. За да не бъдеш нещастен, трябва да възлюбиш Бога. Това значи да обикнеш всички хора, защото всички живеем и се движим в Бога.

Казвате: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас“. Всички повтарят това изречение, но малцина разбират неговия вътрешен смисъл. Тази идея още не е ясна в съзнанието на всички хора. Ако любиш човека и виждаш Бога в него, ти си на прав път, ти разбираш какво значи да възлюбиш Бога. Ти живееш в бъдещето, в което се крие твоето щастие. Ако обичаш един човек, без да виждаш Бога в него, ти не си на прав път. Ти живееш още в миналото, което те прави нещастен. В Любовта хората трябва взаимно да си помагат. Един за друг те трябва да бъдат канали, през които да тече Божествената енергия като мисъл. Който е отворил тия канали в себе си, той се ползва от Божието благословение.

И тъй, от всички хора се изисква мисъл. Казвате: „Как трябва да мислим?“ Това не е важно. Важно е да мислите. Мисълта, сама по себе си, има цена, а не формата. Каква форма има златото, не е важно. Важно е съдържанието му. Цената на златото е в неговото съдържание, а не във формата му. Същото се отнася и до Божествените идеи. Каква е формата на Божествената идея, не е важно. Цената на тази идея се крие в съдържанието.

Следователно за вас е важно да познавате Бога. Чрез каква форма ще се прояви Той, не е важно. Ако любите Бога, ще Го познавате и в добродетелния човек, и в разбойника. И тогава, като срещнете разбойник, вие няма да се уплашите, но ще кажете: „Господи, познавам Те и в добрия, и в лошия човек. Ти, Който управляваш света, няма да допуснеш този човек да ме убие. Ти ще проявиш милосърдието си и чрез него“. Чуе ли тези думи, разбойникът ще се пробуди и ще се откаже от намерението си да убива.

Мнозина казват, че имат опитност от милосърдието на Бога, познали са Го вече. Опитността на някои хора е като тази на децата, които прегазват реките. Някои реки са плитки, водата им достига едва до коленете на децата. Те лесно ги прегазват. Други реки са по-дълбоки, водата им достига до пояса, а някои – до гушата на децата. И те не са опасни. Обаче има реки, водата на които достига дълбочина до два и повече от два метра. В такива реки малцина влизат. За да прегазите такава река, вие трябва да знаете изкуството да плувате. Който има знания, той може да преплува и най-дълбоките реки и морета. Те представляват мъчнотиите и изпитанията, през които човек минава. Ако знае да плува, човек минава лесно през тези реки и морета. Ако не знае да плува, той ще се намери в положението на длъжник пред кредитора си. Последният има право да прости или да не прости дълга на своя ближен.

Срещнали се кредитор и длъжник. Като нямал възможност да изплати дълга си, длъжникът казал на кредитора си: „Имам един белег под мишницата си, голям като черна слива“. Кредиторът се вслушал в думите му и веднага разбрал, че това е неговият роден брат, който имал също такъв знак под мишницата си. Кредиторът ще иска ли дълга от брата си? Той ще му каже: „Да отложим даването ти до второ разпореждане. Сега, да отидем у дома да се нахраним добре“.

Питам: Какво ще правите, ако в една ваша мъчнотия или в едно страдание срещнете брата си? Как ще постъпите ? – Ще простите дълга му. С тази постъпка вие разрешавате мъчнотията си правилно.

Какво представлява знакът, който длъжникът имал под мишницата си? Това представлява човешката мисъл. Ето защо, за да решава мъчнотиите си правилно, преди всичко човек трябва да е определил отношенията си към себе си, към своя ближен и към Бога. Ако двама души мислят върху известен въпрос, те могат да се разберат помежду си. Ако не мислят върху даден въпрос, или ако изобщо не са способни да мислят, те не могат да се разберат. Където мисълта присъства, там всички въпроси се разрешават.

Някои казват, че с много философстване нищо не се постига. Аз пък казвам: Без мисъл, която Бог е вложил в човека, нищо не става. Засега мисълта е най-силният елемент, с който трябва да работите. Мисълта е оставена за човека, с нея да работи, а сърцето – за Бога. Затова е казано в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Значи Бог иска от човека онова, което му е причинило най-голями страдания, мъчнотии и нещастия. Бог иска сърцето на човека, за да го преработи, да го превърне от каменно в плътско, да не му причинява големи страдания. За човека пък остава умът. Христос казва на учениците си: „Търсете ме в Галилея“ – мястото на разумността. – Как може да отиде човек в Галилея? – Чрез ума си, т.е. чрез своята мисъл. Помнете сега: Да работи човек с мисълта си, това не е никакво угощение, но една от най-красивите работи, които Бог му е възложил. Чрез мисълта си човек ще разбере главата, дробовете и стомаха си. Ако не може да ги разбере, не може да се ползва от тях. Щом не може да ги използва, както трябва, той не може да бъде щастлив. За да бъде щастлив, човек трябва да има вътрешно разбиране на живота, както и на законите, които го управляват. Като мисли пък, човек ще разбере Божията Любов, която ще приложи чрез сърцето си.

И тъй, познайте Любовта чрез ума си, приложете я чрез сърцето си, за да бъдете доволни и щастливи.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 15 април 1931 г., София, Изгрев.

Възстановяване

Размишление

Тема за следващия път: „Най-важната работа, която човек започва сутрин“.

Сегашните хора говорят за правилно разбиране на живота. За да разбира живота правилно, човек трябва да има бистър, проницателен, просветен ум. Обикновеният, непросветен ум изопачава нещата. Както пръстите губят чувствителността си от честото пипане на един и същ предмет, както вкусът се притъпява от постоянната употреба на една и съща храна, така обикновеният ум дава крива представа за нещата. Както вкусът и останалите сетива се притъпяват, така се притъпяват човешкият ум и човешкото сърце. Когато умът и сърцето на човека се претоварят от неразбрани мисли и чувства, те се притъпяват. Неразбраните мисли и чувства произвеждат натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърцето на човека.

Коя материя наричаме „мъртва“? Която не взима участие в строежа на човешкия организъм. Можете ли да сложите върбова греда в строежа на една къща, или върбова ос в колелата на една кола? Върбовата греда в къщата, или върбовата ос в колата не вършат никаква работа. От най-малката тежест или от най-малкото напрежение те ще се счупят и ще започнат да гният. От гниенето се образува мъртва материя, която се натрупва, където не трябва, и вместо добро ще причини някаква повреда. Такова натрупване става и в нервната система на човека. Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина? От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус. Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват. Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си. Всички говорят за Любовта, но различно я разбират. Всеки я разбира дотолкова, доколкото тя е в състояние да задоволи неговите нужди. За пример, чувате някой да казва: „Бог е Любов“.

Следователно той изисква от Бога, като Любов, да му помогне да си направи къща, да се прибере в нея със семейството си. Друг пък иска от Бога висока служба, да стане виден човек. Представете си, че желанията на всички хора бъдат задоволени, а те не са готови да ги използват. Какъв смисъл има къщата, в която не можете да живеете добре? Какъв смисъл има високото обществено положение, което заемате, ако не можете да бъдете полезен за народа си, нито за себе си? Какъв смисъл има топлият и добре опечен хляб, ако само го показвате на хората, без да го вкусите? Ще го носите дни, седмици и месеци със себе си и ще разправяте, че хлябът е мек, пресен и добре опечен. Той отдавна е изгубил качествата си, които вие му приписвате. Този човек не говори истината. – Защо ? – Той описва неща, които са били верни в миналото. Що се отнася до настоящето, те нямат вече тази цена, каквато са имали някога.

Мнозина говорят за миналото си, съжаляват за това, което са изгубили. Миналото е ценно дотолкова, доколкото има връзка с настоящето. Няма ли връзка, не трябва да се говори за него. Хлябът ползва човека дотолкова, доколкото има отношение към него. Ако говорите за хляба, а не можете да го приемате в себе си, той представлява чужда материя за вас. Чуждата материя всякога остава чужда. Тя е подобна на паразити, които черпят сокове от други същества, без да дават нещо от себе си. Чуждата материя е нужна за човека толкова, колкото прахът за барабана. Преди да започне да свири, барабанчикът изтърсва праха от барабана. Кажете ли, че не трябва да го пипате, вие не разбирате лошото влияние на чуждата материя, която е причина за неестествените състояния и движения в човека. Където има чужда материя, изхвърлете я навън. Достатъчно е да ударите няколко пъти върху мястото, където се е натрупала чуждата материя, за да се освободите от нея. Не мислете, че чуждата материя е нещо свещено. Ние я наричаме дяволски пояс или ремък. Достатъчно е този ремък да се докосне до вас, за да ви върже здраво. Върже ли ви веднъж, щете, не щете, ще му се подчинявате. За да се освободите от него, трябва да мислите. С часове ще мислите, докато махнете праха, т.е. ремъка от ума, сърцето и волята си. Докато не се освободите от този ремък, всякога ще бъдете недоволни и неразположени.

Кога е неразположен човек? – Когато очите му са пълни с прах. За да изхвърлят праха навън, очите сълзят. Значи недоволството, неразположението и страданието са подобни на сълзенето на очите. Страданието трябва да посети човека, за да изхвърли непотребната, чужда материя, която се е натрупала върху сърцето и ума му и предизвиква недоволство и неразположение. Окото трябва да бъде чисто, да вижда ясно. Най-малкият прах нарушава правилното виждане. Има ли прах в очите си, художникът не може да различава боите, музикантът не може да вижда нотите, шивачът – тигелите, писарят – буквите и т.н. Окото на човека трябва да бъде чисто, свободно от всякакъв прах. Мисълта, чувствата също трябва да бъдат свободни от всякакъв прах. Ето защо, още със ставането си от сън, човек трябва да постави в порядък петте си сетива: очите, ушите, носа, устата и кожата. След това трябва да прегледа състоянието на горните си слуги – дясната и лявата ръка, а после и на долните – десния и левия крак. Щом всичко е в пълен ред и порядък, той може да пристъпи към работата, предвидена за деня. Да започне човек работата си, това значи да се качи на своя автомобил – тялото си, и да тръгне на път. Който не разбира смисъла на живота, постоянно се запитва защо му са дадени очите, ушите, носа, устата. Очите на човека са дадени да вижда Царството Божие. Ако при всяко отваряне на очите виждаш Царството Божие, ти си щастлив човек. Не виждаш ли Царството Божие, ти си нещастен. Ако знаеш как да чуваш, ще възприемеш Божествената музика от небето и ще бъдеш щастлив; не знаеш ли как да чуваш, ще възприемеш дисхармонията в живота и ще бъдеш нещастен.

Като изучавам ритмуса на старата българска песен, намирам, че българинът е бил поставен на тежък изпит, в който е изгубил нещо ценно. Каквото и да прави, и до днес още българинът плаче и тъгува за изгубеното. Чуе ли някаква стара българска песен, той веднага се натъжава и казва: „Изгубих ценното, изгубих младините си“. И младият, и старият българин плачат. Младият плаче, защото вижда, че и като млад не може да намери изгубеното. Старият плаче, че е изгубил възлюбената си. Виждате един стар дядо: нахлупва калпака си, впряга воловете и отива на нивата. Цял ден оре и вечерта се връща в дома си. Тропне пътни порти, но никой не го посреща. Влезе в стаята, седне малко да си почине, погледне натук-натам и дълбоко въздъхне: „Няма я бабата. Изгубено е всичко за мене!“ – Прав е дядото, има нещо изгубено, но то не е външно. Всеки човек е изгубил нещо ценно от своя ум и от сърцето си, за което постоянно въздъхва. Наистина, загуба е отсъствието на домакинката или на домакина, но и при тяхното присъствие човек пак въздъхва и плаче. – За какво плаче човек ? – За това, което умът и сърцето са изгубили. Човек работи, мисли все за изгубеното – търси начин да го намери.

Какво представляват бащата и майката? Те са две основни идеи, които човек трябва да разбере. Не може ли да ги разбере, той не може да разбере и живота. Който няма майка, баща, брат, сестра, приятели, той не може да разбере същината на живота. Те представляват идеи, без които той не може да съгради своя умствен, идеен свят. Без тези идеи вътре в човека, каквито гениални мисли да му дойдат отвън, те по-скоро ще го вържат с ремък, отколкото да му дадат нужния простор. При каквито условия и да го поставите, той всякога ще бъде недоволен. Време е вече човек да насочи мисълта, чувствата, постъпките си към придобиване на същественото в живота, което може да го направи щастлив и доволен. За да придобиете същественото, трябва да избягвате еднообразието, било то външно или вътрешно. Еднообразието притъпява мислите и чувствата на човека. И Божествените неща могат да притъпят чувствата и мислите на човека. За пример, ако постоянно говорите, че трябва да бъдете добри, да се обичате, без да прилагате казаното, вие оставяте тази чужда материя на повърхността на сърцето и на ума си; след време тя ще ви задуши. Кажете ли нещо добро, приложете го. Божествените идеи са пресен, мек хляб, който трябва веднага да се яде. Сложите ли го на трапезата, опитайте вкуса му. Хапнете си вие от него, дайте и на окръжаващите. След половин час трапезата трябва да бъде празна. Оставите ли го дълго време да стои и само го показвате на хората, хвалите се с него, той ще стане корав, а след време ще мухляса. За да не разстроите стомаха си, ще се принудите да го хвърлите. Хлябът трябва да се яде навреме, да не мухлясва. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Това значи: Човек трябва да приеме Словото в себе си, както хляба, да стане част от него, да живее Христос в него и той – в Христос. При това положение Господ може да се радва и весели в нас. Радостта е външен процес, а веселието – вътрешен. Значи ние трябва да се радваме на това, което Бог е направил, а Той да се весели на това, което ние правим за Него.

Сега, като говорим за ритмус в песента, ние отиваме по-далеч, откриваме ритмус в мислите и чувствата на човека. Ритмусът внася нещо приятно, хармонично в живота. Всяко нещо, което е лишено от ритмус, навява безутешна тъга, резултат на някаква дисхармония. Правилният и хармоничен ритмус освобождава човека от дисхармонията и от непотребната, чужда материя в него. Който няма правилен ритмус в себе си, той е изложен на неразбиране, на противоречия, на болести и страдания. Като заболее, човек търси лекари, лекарства, да възстанови здравословното си състояние. Едно нещо може да му помогне: да изправи ритмуса на своите мисли и чувства. Дойде ли някоя нечиста, отрицателна мисъл, издухай я, да излезе навън, както барабанчикът издухва праха от барабана си. – „Ама какво ще стане с мене?“ – Не мисли за това. Отрицателната мисъл е мъртва материя, която трябва да се изхвърли навън. Трябва ли да мислите какво ще стане с умрелия? Умрелият трябва да заровите в земята, отново да оживее. – „Какво ще стане с живия?“ – Ще умре. – „После?“ – Ще го заровите в земята, да оживее отново. Като умира и оживява, човек постепенно се качва нагоре. Който мисли, че като умре, всичко е свършено с него, той не разбира какво нещо е смъртта.

Смъртта е минаване от едно състояние в друго, при което човек постоянно възлиза нагоре. Ако една крава умре и се роди като човек, смъртта се осмисля за нея. Ако човек умре и се роди като ангел, и за него смъртта се осмисля. Не само тялото умира, но умират и мислите, и чувствата на човека. Старата мисъл трябва да умре, за да се роди нова. Старото чувство трябва да умре, за да се роди ново. Същото се отнася и до постъпките. Старите постъпки умират и се заместват с нови. Тази смърт наричаме обновяване, възраждане, възстановяване.

Една млада мома разправяше една своя опитност. Тя обикнала един човек, но така чисто и безкористно, че нито очаквала нещо от него, нито мислела за неговите недостатъци. Дали има недостатъци, или не, тя не се интересувала. Дали той я обича, и това не я интересувало. Като мислела за него, тя се вдъхновявала и помагала на близките си. По едно време започнали да говорят, да не губи времето си с този човек, но да потърси друг някой, за когото да се ожени, да се нареди добре. Този човек, в когото се увлякла, не е за нея, нито мисли да се жени. До това време момата го обичала, без да мисли за женитба. От момента, в който започнали да говорят за женитба, тази мисъл влязла в ума като клин и тя започнала да се раздвоява. Наистина, започнала да си мисли тя: „Аз трябва да се оженя за човека, който ме обича. Трябва да се наредя по някакъв начин“. Обаче щом допуснала тази мисъл в ума си, вдъхновението изчезнало, в съзнанието настанала тъмнина и тя се почувствала като мъртва. – Защо момата изгубила вдъхновението си? – Защото се свързала с два непримирими помежду си закона: Божественият, който заставя човека да обича, и човешкият, който го кара да се жени. – Как може момата да изправи грешката си? – Като се върне там, откъдето се е отклонила. – Къде ще намери същия човек? – Тя няма да търси човека – любовта ще търси. Човек губи любовта си и нея трябва да търси.

Като слушат да говоря за любовта, старите казват: „Това ни остана сега, да търсим Любовта. На стари години да станем за смях на хората“. – Всъщност, старият само може да обича чисто, безкористно. Хората са изопачили разбиранията си за любовта и мислят, че тя е достояние на младите. Любовта носи светлина за ума и топлина за сърцето. Щом е така, питам: Старият не се ли нуждае от светлина в ума си и от топлина в сърцето си? Любовта е духовен процес, а не физически. Който не разбира Любовта като духовен процес, той ще изстине, ще се втвърди, ще мухляса и ще започне да се разлага. За Любовта, като духовен процес, няма прегради, няма възрасти, няма никакви ограничения. Любовта е сила, която чисти всичко. Тя не търпи никакви нечистотии.

Любовта изисква от човека чист, Божествен живот. Това не значи, че чистотата е нужна само за момент. Любещият трябва да бъде всякога чист и доволен. Той трябва да се радва при всички условия на живота си. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. За младия, за любещия всичко има смисъл: и яденето, и ходенето, и учението, и свиренето. Изгуби ли любовта си, човек започва да остарява. За стария всичко се обезсмисля. Пазете свещено любовта си, приближавайте се към нея със свещен трепет, да не я изгубите. Когато човек се приближава към Любовта, към нейния свещен огън, трябва да събуе обувките си и бос да влезе в него. Не може ли да влезе бос в огъня на Любовта, той изгубва радостта и младостта си, и страданието върви след него.

Като се натъкват на страдания, хората се запитват какво да правят, за да се освободят от тях. Само онзи може да се освободи от страданията, който знае причините, които ги произвеждат, и може да се справи с тях. Три причини съществуват за страданията на човека: една от причините се крие в самия човек, втората – в окръжаващите, а третата – в живата, разумна природа. Следователно човек може да се освободи от страданията, когато се справи със себе си, с окръжаващите и с природата.

И тъй, за да се справи разумно със страданията си, човек трябва да постави всяка свещена мисъл в ума си, всяко свещено чувство в сърцето си и всяка свещена постъпка във волята си и да чака времето за тяхното реализиране. Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот. За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода. Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека. Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват. Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое. Да възстановите силите си, това значи да се обновите и подмладите, да се свържете с Първоизточника на живота, от Когото всичко извира, Който храни и пои цялата Вселена.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 22 април 1931 г., София, Изгрев.

Хикс, игрек и зет

Т. м.

Сега ще задам въпроса: Защо идва пролетта в природата? Някои могат да отговорят на този въпрос, защото го разбират, а други могат да отговорят, без да разбират. Трета категория хора разбират нещата, но не могат да отговарят на зададения въпрос. – Защо? – Не могат да се изказват. Лесно се изказва човек, когато в него има много неща събрани. Той иска да се изкаже, да му олекне.

Ще ви задам още един въпрос: Защо сте се събрали тази сутрин тук? Какво ще придобиете, като сте се събрали на едно място? Ще кажете, че сте дошли да чуете нещо. Има смисъл човек да посещава някои оратори, проповедници, но ако може да приложи нещо от това, което е чул. Може ли да приложи нещо, посещението му е на място. Ако нищо не може да приложи, колкото и да слуша, няма да има постижения. То е все едно, да гледа, че някоя свещ гори, без да се ползва от светлината. Един процес има смисъл дотолкова, доколкото може да ползва даден човек.

Трети въпрос: Какво ви интересува в дадения момент? Много въпроси ви интересуват, но в даден момент може да ви интересува само един въпрос. Някой се интересува от въпроса, на какво се дължи недоволството. Няколко причини има за недоволство. Те могат да бъдат известни, а могат да бъдат и неизвестни. Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи. Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява. Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма.

Съвременните хора живеят повече в привидността на нещата, отколкото в тяхната абсолютност. За пример, гледате пръстите на ръцете си и казвате, че средният пръст е най-голям, а останалите са по-малки. Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи. Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи. Тази големина е недействителна. Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате. Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността.

Като ученици, вие трябва да различавате същественото от несъщественото, реалното от нереалното. За пример, ако поставите на маса пред някое дете пари и сладки работи, то ще се изкуси от сладките работи, а не от парите. Старият човек, обаче, ще се изкуси от парите. Той казва, че като има пари, човек ще има и сладки работи. Други пък поддържат обратното, а именно: сладките работи донасят парите. За потвърждаване на идеята си те цитират българската пословица: „Блага дума желязна врата отваря“.

Колкото и да разсъждавате върху въпроса, парите ли донасят сладкото, или сладкото – парите, вие се намирате пред едно уравнение с три неизвестни. Не е важно какво представляват неизвестните, но как могат да се решат. Мислите ли, че като са ви дали жито, да направите хляб, сте решили въпроса за житното зърно? Решаването му подразбира посаждане на житното зърно в земята. Като се зарови в земята, житното зърно се разделя на две части, като две живи същества, които се обръщат едно към друго с гърбовете си. Те имат различни мнения за природата, вследствие на което не могат да се споразумеят. Те имат няколко допирни точки, но въпреки това, не се разбират. Този процес, означен с x, наричаме процес на чувстванията. След това идва процесът на мисълта, който се означава с y. Работата на ума се определя от сърцето. С други думи казано: колкото материал е приготвило сърцето, толкова са възможностите на ума да работи. Значи сърцето работи, като се радва и страда; умът пък работи, като мисли. След умствените процеси човек минава в процесите на волята, означени с буквата z. Волята съединява процесите на ума и на сърцето. Ако човек не разбира първия момент, в който се проявява неговото сърце, неговият ум и неговата воля, нищо не може да постигне. Ако се съмнява в проявите на сърцето, на ума и на волята си, той не може да знае техните импулси.

Като не разбират законите на Битието, някои се страхуват от живота и казват: „Гладни ще умрем“. – Това е невъзможно. Да умре човек гладен, това е изключителен случай. Как е възможно, да вярва човек в Бога, да приема съществуването на една велика разумност в света, и въпреки това да се страхува, че ще умре гладен? Това значи отричане на Бога, отричане на всякаква разумност. Това значи отсъствие на връзка с Първопричината на нещата в дадения момент. Ако си тръгнал в Божествения път, не допускай в себе си нещо отрицателно. Защо трябва да се страхуваш от глад, от противоречия, от мъчнотии? Може да умре от глад онзи, който няма никакво богатство в себе си, външно или вътрешно. Обаче какво ще кажете за човека, който носи на гърба си чувал, пълен със злато? Каквото и да срещне на пътя си, нищо не може да отклони вниманието му. Неговият ум е зает с богатството, което носи на гърба си.

Какво представлява голямото богатство, което човек носи на гърба си? – Това богатство не е нищо друго, освен страданието, което човек преживява. Докато страда, човек е в правия път. Страдащият е нормален човек. Какво ще кажете за онзи, на когото кракът е парализиран и не усеща никаква болка? Той се намира в неестествено състояние. За предпочитане е човек да страда, да усеща болка в крака си, отколкото да не усеща нищо и да влачи изсъхналия си крак. Който страда, има възможност да се радва; който никога не страда, никога не се радва. Животът започва със страдание. Страданието се отнася към процесите, означени с буквата x. Природата започва с процесите x. Бог е започнал със същите процеси. – Защо? – Защото те съдържат творческа енергия. Като не разбират смисъла на страданията, хората роптаят и се гневят. Заради роптанието им ние ги считаме стари хора, баби и дядовци. Младият не роптае. Следователно, ако иска да се подмлади, човек трябва да се откаже от гнева, от роптанието, от недоволството. – Как? – Като хвърли старата и оцапаната си дреха. Човек се цапа, докато живее в отрицателното. Откаже ли се от него, дрехата му става чиста и светла. Нечистотата е присъща на ума и на сърцето, но не и на душата. Какво нещо е грях, престъпление, душата не знае. Тя вижда, че някои неща не стават правилно, но не се занимава с тях. Тя се стреми към възвишен живот, който прави човека богат, учен, силен, добър.

Съвременните хора искат да бъдат богати, учени, силни и добри и се чудят защо не могат да постигнат своите стремежи. Това се дължи на тяхното неразбиране. Те искат да придобият неща, които и без това са вложени в тях. Тъй, както е създаден, човек е и богат, и учен, и силен, и добър. Той носи всичко това в себе си, но трябва само да го изяви навън. Когото срещнете, всеки казва: „Млад съм още, нищо не мога да направя. Един ден, като възмъжея, ще направя всичко, което се изисква от мене“. Кога възмъжава човек: когато стане висок, или когато стане стар? Човек има възможност по всяко време и на всяка възраст да направи нещо добро и полезно. Както листата, цветовете и плодовете на дървото са необходими за своето време, така и всеки човек, от всички възрасти и пол, е необходим за великия, целокупен живот. Плодът трябва да узрее, да има семена, за да може отново да се посади. Само така той постига своята цел. Следователно изучавайте природата в нейната последователност, да видите, че всички процеси, които стават в нея, са на своето място и време. Каквато последователност и непреривност съществува в природата, такава трябва да съществува и в човека. Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си? Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят достойнството му. Чудно нещо! Кой може да опетни някого и как ще го опетни? Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните. Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност. Човек сам се цапа, сам трябва да се чисти.

Помнете: Всичко може да се опетни, но душата – никога. Душата е чиста, светла, мощна. Който се е опитвал да опетни душата, той е изгорял в нейния огън. То е все едно дяволът да се бори със светията. Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. – Не може ли без страдания? – Може без страдания, но без неразумните страдания. Разумните страдания са неизбежни. Те носят блага на човека. Без тях няма растене и развитие.

Страданията са достояние не само на хората, но и на ангелите. Ето защо, не очаквайте да се свършат страданията, но желайте да се сменяват. След всяко страдание идва радост и след всяка радост идва страдание. Ако се свършат страданията, и радостите ще се свършат; ако се свършат радостите, и страданията ще се свършат. Бихте ли желали тогава да се свършат страданията? Ако няма страдания, и радостите ще изчезнат. За предпочитане е живот със страдания и радости, отколкото без страдания и без радости.

Да се върнем към неизвестната величина x. Всеки човек знае какво нещо е неизвестност. За пример, давате на един познат 100 английски лири назаем. Срещу задължението си той ви дава полица с определен срок за плащането. Преди да дадете парите, вие сте събрали сведения за този човек, дали е честен. Най-после се решавате да му дадете исканата сума. След това идва ново съмнение, ще върне ли парите навреме. Наближава денят и часът за плащане, но вие треперите вече, дали ще се яви длъжникът, да не пропаднат парите ви. В определения час длъжникът може да дойде и да си изплати дълга, но може да изпрати една бележка със следното съдържание: „Преди години вашият дядо е взел от моя 100 английски лири, които не е върнал. Вие трябва да платите за дядо си. Следователно сумата, която ви дължа, погасява дълга на дядо ви. По този начин нито вие имате да давате, нито аз“. Ще кажете: „Защо този човек трябва да плаща за дядо си?“ – Законът за кармата е такъв. Той е строг закон. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът за кармата, такъв е и законът за дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Обещанията на Бога всякога се реализират. Ако ти е обещано да станеш певец, кога и да е, ще станеш. Ако ти е обещано да станеш богат човек, кога и да е, ще станеш. Това не значи, че трябва да седиш и да чакаш. Щом искаш да станеш певец, ще се учиш да пееш, ще работиш в това направление. А кога ще станеш певец, не мисли за това. То само ще дойде. Ако искаш да станеш богат, стреми се да постигнеш желанието си. Богатството само ще дойде. Как ще стане това, не е твоя работа. От човека се иска работа и постоянство; останалите неща сами ще дойдат. В разумния свят нещата идват сами, а в неразумния – човек сам трябва да ги търси.

Съвременните хора често се безпокоят, смущават се, страдат. – Защо? – Защото от време на време попадат в неразумния свят, в областта на неразумните страдания. За пример, погледнеш се в огледалото и се уплашиш. – От какво се плашиш? – Косата ти побеляла, лицето ти се набръчкало. – Има ли нещо страшно в бялата коса и в бръчките на лицето? Ще кажете, че сте остарели вече, че смъртта наближава. Това се криви тълкувания. Старостта не подразбира смърт. – „Ама боледувам, ставите ме болят.“ – Ако сте разумни, ако имате вяра, болестта ви ще изчезне така, както нечистотиите върху ръцете ви. Като оцапате ръцете си, отивате при някой извор и се измивате. Направете същото и с болестта си. Идете при Великия извор на живота – при Бога, и се измийте. Като измиете лицето, ръцете и главата си 3 пъти, болестта ще ви напусне. За да се освободи от болести, мъчнотии и страдания, човек трябва да има динамическа вяра, в която нещата се сменят. Останат ли нещата на едно място, нищо не се постига.

Следователно, за да постигне желанията си, човек трябва да разбира законите на ума, на сърцето и на волята си. Човек може да реализира желанията си, когато мине през света на ума, на сърцето и на волята. Те съставят Божествения свят. Който разбира правилно процесите на ума, сърцето и волята си, той е влязъл в новия живот, той има нови разбирания за живота. При това положение, каквато работа и да започне, добре я свършва. – Как свършва работата си? – Това не е важно. Той прилага свой, специфичен метод, различен от методите на другите. Красотата е в разнообразието. Дойде ли до науката, до религията, той има специфични разбирания. Не е лошо да има човек специфични разбирания, но тези разбирания трябва да отговарят на истината. Не отговарят ли на истината, той ще изпадне в смешно положение.

Трима американци посетили с научна цел един английски град. Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието. Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема. Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“. След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра. Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра. Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат. Всички присъстващи започнали да се смеят.

Какво заключение ще извадите от този пример? – Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение. И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност. За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика! Свещта гори, издава светлина, но около нея няма човек, на когото да свети. Значи, според заключенията на някои учени, слънцето е запалена свещ, но няма хора на него, които да се ползват от светлината му. Всички вярват на линиите, които спектроскопът дава за елементите на слънцето. Каже ли някой, че на слънцето има живот, не вярват.

Казвам: На ония, които искат да се убедят, че има живот на слънцето, ще покажа един специален спектроскоп. Там се забелязва особен ритмус на светлината, едно постоянно усилване и отслабване. Когато светлината на едно тяло постоянно се увеличава и намалява, т.е. усилва и отслабва, това показва, че в това тяло има разумен живот. Ритмусът на слънчевата светлина, която слиза на земята, постоянно се мени. Това се дължи на живота на хората. И на месечината стават големи промени, а това показва, че и там условията на органическия свят са неблагоприятни. Ако приемем, че на месечината има живот, органическият свят там ще бъде различен от земния. Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. Да се върнем към въпроса за недоволството. Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността. Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото ако е станало несъзнателно. Щом се възстанови връзката, и порядъкът се възстановява.

Всеки човек има в себе си различни уреди, с които може да изучава промените, които стават във външния свят. За пример, някой се оплаква, че го боли врат, крак, ръка, пръст и т.н. Това са барометри, чрез които можете да познаете какви промени ще станат в атмосферата. От промените в атмосферата можете да определяте дали времето ще бъде добро или лошо. Също така човек има и свое вътрешно радио, с което може да влиза в съобщение с жителите на онзи свят, както и на другите планети.

Ето защо, каквито болки и да усещате, не се страхувайте. Те са дадени за работа и за учене. Чрез тях вие придобивате знания за времето, за атмосферните течения. Има страдания и болести, от които човек сам може да се освободи. Човек трябва да бъде лекар на себе си. Обаче има страдания и болести, от които само Бог може да освободи човека. Следователно, като се лекува и освобождава сам, човек се калява в търпение, усилва волята си и прилага своето прилежание. Щом се остави на Бога, той се смирява. Пазете се от леността. Тя е една от големите напасти. Поддаде ли се на леността, човек сам се погубва.

Страданията идват, именно, за да предпазят човека от леността. Днес всички хора искат да бъдат свободни, търсят начин за освобождаване. По естество човек е свободен, а по разбиране – ограничен. За да се освободи напълно, той трябва да измени разбиранията си. – Как? – Като съблече старата си дреха, за да облече нова. – „Кой ще облече старата ми дреха?“ – Не мисли за това. Облечи новата дреха и върви напред. – „Какво значи обличане на нова дреха?“ – Да облече човек нова дреха, това значи да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче съзнанието може да приеме новото само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. За пример, обичате един човек. Защо го обичате? Защото бил красив. Заради красотата му вие искате да го обсебите, да го задържите за себе си. Това е невъзможно. Преди всичко, красотата е израз на Божествения свят, а никой не може да обсеби този свят. Красотата не е достояние на един човек. Много хора, много поколения са работили, за да придобият тази красота. Кого ще обсебите тогава? Казвате, че денят е хубав. Знаете ли колко елементи са взели участие за създаването на този ден? За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват. Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен. Красотата на човешкото лице подразбира изявление на разумния свят.

И тъй, свързвайте се с разумния свят, за да се обновявате. Не се съмнявайте в съществуването на този свят. Не се съмнявайте в съществуването на Бога, на ангелите, на добрите и свети хора. Усъмните ли се в тях, вие се съмнявате в себе си. Когато се усъмни в себе си, човек изпада в отрицателната страна на живота и казва, че светът е лош и хората са лоши. Ако наистина светът и хората са лоши, откъде ще дойде щастието? Ти искаш да бъдеш щастлив, но вън от света, от природата и от хората няма щастие. Колкото и да отричате съществуването на разумния свят, вие постоянно срещате разумни същества. Не се минава ден, да не ви посети някое разумно същество. В дома ви, или в учреждението, където работите, все ще ви посети някой добър, праведен човек. Той идва незабелязано, не говори за себе си, но с присъствието си само ви донася нещо хубаво. Като си отиде, казвате: „Не зная какъв беше този човек, но ми внесе добро разположение, даде ми нещо хубаво“. В друг случай пък вие носите нещо светло за своите близки. Ангелите, разумните същества посещават всички хора, невидимо и видимо, в човешка форма, и по този начин им помагат.

Сега се явява въпросът: По какъв начин ангелите посещават хората? Как и откъде влизат в тях? – Това е най-лесната работа. Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувства вдъхновен, готов за велики работи. Щом ангелът се отдалечи от човека, последният казва: „Не зная защо ми е празно в душата. Преди момент бях пълен, богат, готов на всички благородни жертви“. – За да не изпаднеш в празнота, използвай момента на светлото посещение. – Защо ангелите не прекарват по-дълго време в човека? – Защото те познават неговото естество. Човек отваря ума, сърцето и волята си за момент само и бързо ги затваря. Ангелите използват именно този кратък момент. Те се движат с бързината на светлината, вследствие на което работят в миговете на времето. Благодарете и на тия моменти, през които се отваряте за светлите същества, както цветовете – за слънчевите лъчи.

И тъй, когато се намирате пред някаква мъчнотия, не се смущавайте как ще я разрешите, но отворете ума и сърцето си, застанете тихо и спокойно и чакайте. Няма да мине много време, някой ангел ще влезе във вас, ще остави своето благословение и ще излезе. – „Ако влезе друг някой?“ – Не се безпокойте. Щом е ден, само светлината може да влиза и през най-тесните отвори. Тя влиза и през затворени прозорци, и през пуснати пердета. Вятърът, прахът не могат да влязат през затворени прозорци, но светлината минава и през тях. Следователно, колкото и да е кратък моментът на нейното посещение, благодарете и за това. Доброто ви е посетило и оставило своето благословение. Бог се проявява чрез доброто. Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост. Ако очаквате само големи радости, да заемете високи положения, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени. Ето, целият християнски свят говори за Христос, но Христос не се ползва от това. И до днес още Той страда. И днес още хората Го разпъват. Високото положение не носи щастие на човека. Един художник нарисувал Христос със затворени очи. Не, Христос е с отворени очи. Той поглежда към света и му помага. Не е въпрос Христос да затвори очите си за света. Той трябва да гледа към него и да се радва, а не да страда. Той вижда това, което се върши в света, и казва: „Всичко е на място. Дали човек страда, или се радва, пак е на място“. – „Ама много съм олекнал, нищо нямам.“ – Ще те натоварят, не се безпокой. – „Много съм натоварен.“ – Ще олекнеш. – „Гладен съм.“ – Ще се наситиш. – „Преситен съм.“ – Ще огладнееш. Днес всички хора страдат, оплакват се от лишения, защото още носят в себе си образа на страдащия, разпнатия Христос. Свалете този образ от себе си и го заместете с нов. Време е вече хората да носят в ума и в сърцето си образа на новия Христос, Който превързва раните на страдащите, утешава наскърбените, повдига падналите, възкресява мъртвите.

Като ученици, вие трябва да се прониквате от новото, което се изразява в даване. Щедро отворете сърцата си и давайте на всички. Отворете умовете си и раздавайте. Приложете волята си и неуморно работете. Божествената нива е голяма, има работа за всички. Ще кажете, че ръцете ви са хванали мазоли, че лицето ви е почерняло и огрубяло. За предпочитане е да имате черно и огрубяло лице, ръцете ви да имат пришки, но да сте свършили някаква работа, отколкото да запазите мекотата на лицето и на ръцете си и да не сте свършили никаква работа.

Който не е работил, няма никакъв дял от Божествената нива. Той не може да се ползва от благата на Царството Божие.

И тъй, откажете се от старото и приемете новото. Откажете се от песимизъма и приемете оптимизъма. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. От всички ще излезе нещо добро и светло. Бог е приготвил за всички нещо велико и светло. На Божествената трапеза е определено място за всеки едного специално. Бъдещето е пред вас. Стремете се към това светло, велико бъдеще, което е в сила да разреши въпросите на x, y и z.

Само Божията Любов, само Божията Мъдрост, само Божията Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 29 април 1931 г., София, Изгрев.

Правата посока

Прочетете 16-та глава от 1-во Послание към Коринтяните, да видите как са живели старите вярващи. Те не са мислили, че някой ще чете как са живели. Обаче вие четете техния живот. Други пък ще четат за вас, как вие живеете днес. Не е важно какво хората знаят за вас; важно е вие да знаете защо живеете.

Човек живее, за да се усъвършенства. Следователно обръщайте внимание на съдържанието на живота, а не на формата. Животът е подобен на сапунен мехур, който лесно се пука: формата изчезва, съдържанието остава. Един мехур изчезва, а на мястото му се явява друг. Сапунените мехури се явяват и изчезват по причина на онзи, който се мие. Следователно от този, който живее, непременно ще излезе нещо. От Бога излиза живо дихание на живот. Затова е казано, че ние живеем и се движим в Бога. – „Какво ще стане с мене?“ – Щом се безпокоиш, ти живееш вън от Бога. Този живот е пълен със страдания, обезсърчения, песимизъм. Влез в Бога, за да се успокоиш, да се осмисли живота ти и да се превърне на радост и веселие. Зиме, когато децата излизат на двора, скоро се връщат в топлите стаи. Вън е студено, ръцете и краката им изстиват. Щом се стоплят, те пак излизат вън. На същото основание казвам: Когато е в Бога, човек е на топло. Щом излезе вън от Него, ръцете и краката му изстиват и той бърза да влезе вътре, да се стопли.

Казано е в Писанието: „Наближило е времето за идване на Царството Божие на земята“. – Колко е това време ? – Колкото е разстоянието от къщата, където е топло, до двора, където има голям студ. За да се домогнете до Царството Божие, трябва да имате жива, непоколебима вяра. – „Какво ще стане с нас, като умрем?“ – Ще ви съблекат. Смъртта е събличане на старите дрехи. Какво правят разбойниците, като хванат един богат човек? – Оберат всичките му пари, а после съблекат горните му дрехи и го оставят по долни, бели дрехи. Докато е жив, човек се безпокои, че няма какво да яде и да пие, че няма кой да го гледа на старини. Тогава от онзи свят изпращат един ангел да го освободи от товара му и да го вземе със себе си, да се грижи за него. Мъчно се умира, докато човек е натоварена камила. Щом се разтовари камилата, човек умира лесно. Всичката мъчнотия се заключава в развързване ремъците на товара. Щом ремъците се развържат, душата се освобождава и отива в другия свят. Там човек се усеща подмладен. Колкото повече се оплаква човек, толкова повече остарява. За да не остарява, човек трябва да не роптае, да не се оплаква, да стане оптимист.

„А колкото за събиране на милостинята за светиите, както наредих в църквите Галатийски, така сторете и вие.“ (– 1-ви стих.) – Ако вие събирате милостиня за светиите, къде ще я изпратите? Тогава пращали милостинята за светиите в Ерусалим. Къде ще пратите вашата милостиня? Едно време светиите седели в Ерусалим, а днес светиите ходят по света, да помагат на хората. Тогава е нямало бързи съобщения. Днес човек може да обиколи целия свят за 50–60 дни. В бъдеще ще имаме още по-бързи съобщения.

Като не разбират живота, хората страдат и се измъчват. Значи невежеството е една от причините за страданията. Когато вятърът духа, когато слънцето грее, хората се оплакват, че изстиват, или изгарят от слънцето. Това е неразбиране на нещата. Бог говори на човека чрез светлината, чрез топлината, чрез вятъра, чрез водите, цветята, животните. Така е за онзи, който разбира. За онзи, който не разбира, все едно, че му дават да чете книга на чужд, непознат за него език. За него и животните, и растенията са неразбрани. Той вижда, че вол пасе на полето и казва: „Вол е това. Няма работа, пасе“. – Волът пасе, но същевременно се учи. Като се напасе, отива настрана, ляга някъде и започва спокойно да преживя. Преживянето е подобно на преработване на мисълта. Докато не обработи мисълта си, човек не може да мисли право. Човек мисли право, когато започне „да преживя“, т.е. когато вземе под внимание всички факти, всички скърби и радости и ги съпоставя. Само при това положение човек може да изкара от своята мисъл нещо хубаво и полезно. Без съпоставяне на фактите, радостите и скърбите представляват необработена, безвкусна храна. Затова казваме, че храненето, чувстването и мисленето вървят успоредно. Те взаимно се допълват.

Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Отвлечени неща са тия, които стоят далеч от съзнанието на човека. Хората са далеч едни от други, когато не се обичат. Ако се обичат, хората са близо един до друг. Същото можем да кажем и за заминалите на онзи свят. Ако обичате покойниците си, и те са близо до вас. При това положение живите и покойниците живеят в един свят. Хората живеят на едно и също поле, с тази разлика само, че едни от тях са в ада, а други – в рая. Които се мъчат, живеят в ада. Които са разбрали мъчението, те се радват, вследствие на което живеят в рая. – „Какво трябва да направи човек, за да излезе от ада?“ – Да обикне мъчението. Щом го обикне, то ще го напусне. От разказа за богатия и за бедния Лазар се вижда, че между ада и рая има голяма преграда, голяма пропаст, която мъчно се минава. Христос дойде в света да постави мост между ада и рая. Той показа на човечеството пътя, по който може да излезе от мъчнотиите и страданията, от неблагоприятните условия и да влезе в радостта и веселието, при благоприятните условия на живота.

Кой създаде ада? – Хората. От своите стари, криви, изопачени разбирания хората създадоха здрави, високи крепости, в които сами се затвориха. Тези крепости наричаме „ад“. Днес всички хора трябва да се учат, да прилагат знанията и любовта си, за да разбият стените на тия крепости и да излязат вън, на свобода, т.е. в пределите на Царството Божие, в рая на земята, за който се говори в Битието. Казано е, че Бог създаде небето и земята, но никъде не е казано, че е създал ада. Ето защо, като човешко изобретение, адът трябва да се разруши от своя създател. Който го е създал, той трябва да го разруши. Ще кажете, че трябва да осигурите бъдещето си. – Оставете бъдещето настрана. То се определя от настоящето. Каквото е настоящето, такова е и бъдещето. Осигуряването е стар метод. – „Какво ще стане с човека?“ – Това, което никога не е очаквал. Апостол Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Следователно задачата на човека не се заключава в неговото осигуряване, но в свързването му с Бога. Като обикне Бога, човек се свързва с Него и си осигурява такова светло бъдеще, каквото никога не е предполагал.

Като знаете това, не се безпокойте за непотребни неща. – „Какво ще стане с нас?“ – Каквото стана с Христос, това ще стане и с вас. Каквото стана с апостолите, това ще стане и с вас. Каквото стана със светиите, това ще стане и с вас. Христос мина през големи страдания и после възкръсна. Апостол Павел беше голям оптимист. Той мислеше, че лесно ще влезе в Царството Божие, но като го биха няколко пъти, каза: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие“. Ако във времето на Павел беше мъчно влизането в Царството Божие, в нашето време е още по-мъчно. Сегашният век носи по-големи мъчнотии и страдания на човечеството. Ние сме на края на века, когато старото отминава времето си и отстъпва на Новото. Това време носи големи, но велики страдания. Човек се пробужда, отправя погледа си нагоре, към възвишения свят, където е сигурността и щастието, които търси.

Животът на съвременните хора е преходен, както е преходно движението по права линия. Човек не може постоянно да се движи по права линия. Колкото и да не желае, той трябва да издигне перпендикуляр от една точка на правата и да върви нагоре. Този е пътят, по който човек може да намери Истината. Щом се домогне до Истината, той започва да мисли за Бога и страданията му изчезват. Истината и любовта ви към Бога са в състояние да изтрият сълзите от очите ви. Хората плачат, защото не са намерили Истината. Когато намерят Истината, те пак могат да плачат, но от радост.

И тъй, има два вида плач: от скръб и от радост. Първият плач е подобен на дъжда, който вали и полива изсъхналата земя. Цветята поглъщат дъжда и се радват, че са освежени. Вторият дъжд е подобен на росата. И тя освежава цветята. В този смисъл добре е човек да плаче, да полива цветята в своята градина. Този плач носи благословение за човешката душа. Така плаче онзи, който разбира смисъла на страданията и на радостите. Който не ги разбира, вместо да освежи цветята, той ги попарва. Това показва, че неговите сълзи са много горещи. Изследвайте сълзите си и правете верни заключения за себе си. Ако сълзите носят благословение за вас, събирайте ги в шишенца или ги попивайте с чисти копринени кърпички, да не падат на земята.

Едно е важно за човека: да издигне перпендикуляр в живота си. Перпендикулярът не е нищо друго, освен отправяне на човешката душа към посоката, откъдето идва Божията Любов. Дръжте съзнанието си будно, да не се наклони перпендикулярът.

Най-малкият наклон води към материалния живот. Колкото по-голям става наклонът, толкова повече човек се отклонява от правия път на живота, т.е. от перпендикуляра, и се спира в плоскостта, където човек се движи само в физическия свят. За да не изпада в ограничителни условия, той трябва да се държи здраво за перпендикуляра като посока, която единствена го води към Любовта – основата на живота.

Следователно стремете се към перпендикуляра на живота, т.е. към великата Любов, която осмисля нещата. Без Любовта няма живот, няма растене и развитие, няма никакви придобивки.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 6 май 1931 г., София, Изгрев.

Свещеният трепет

Т. м.

Ще прочета 138-ми Псалм.

Като четете този Псалм, виждате какви разбирания е имал пророкът. Макар и преди хиляди години написан, този Псалм не губи значението си. Пророкът е имал високо разбиране за Бога. Малцина имат такова разбиране. Това показва, че Истината е извън времето и пространството. Понякога малкото дете знае повече от стогодишния старец. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Малкото дете вижда повече от слепия старец. Ако детето е сляпо, нищо няма да вижда. Следователно познаването на Истината не се определя от възрастта. Дали човек е стар, или млад, щом не познава Истината, той е сляп, ограничен, не вижда и не разбира нещата. Като знаете това, не се ограничавайте от времето, от пространството и от условията. Не казвайте, че времето ви не достига, или че място нямате, или че условията са неблагоприятни. Допуснете ли едно от тия неща в съзнанието си, вие сами се ограничавате, сами затваряте прозорците си за светлината. Ще каже някой, че майка му и баща му го родили при мъчни условия, че времената били тежки, че средствата му за живота били оскъдни и т.н. – Това са книжни препятствия. Достатъчно е да махне човек с ръка, за да ги скъса. Докато мисли, че не може да се справи с мъчнотиите си, те стоят в съзнанието му като дебели, яки стени. Щом разбере, че може да се справи с тях, те се превръщат в книжни стени.

Съвременните хора лесно се поддават на внушения и сами се ограничават. Щом дойде до отрицателното, те лесно го възприемат чрез внушение. Дойдат ли до положителното, внушението не им действа. Това показва, че те вярват повече в отрицателното, отколкото в положителното. За пример, някой започва една добра работа, но казва: „Не мога да свърша тази работа“. – Каквото казва, така става. Защо не каже, че може да свърши работата? Друг казва: „Ще се разболея“ – и се разболява. – „Няма да свърша училище“ – и не свършва. – „От мене човек не може да стане“ – и не става. – „Не мога да живея добре с жена си“ – и не живее добре. – „С тебе не мога да свържа приятелство“ – и не свързва. Всичко отрицателно, което хората са допуснали и в което са повярвали, се е сбъднало. След всичко това те се запитват защо Бог е създал света така. Защо е допуснал страданията? Защо животът им е пълен с неуспехи? От вас зависят добрите работи, радостите и успехите в живота. Вие сами си предсказахте неуспехите. Вие сами повярвахте, че не можете да учите, че не можете да свършите училището. Бог няма да учи заради вас. Никой не може да учи за вас. Вие сами ще учите за себе си. Вие ще повярвате, че можете да учите, да бъдете добър, праведен и любещ, кротък, милосърден, добродетелен и т.н. В каквото вярвате, това става. Колкото е силна вярата ви, толкова ще успявате. Ето защо, постоянно дръжте в ума си мисълта: „Мога да направя всичко, каквото душата ми желае. Всичко ще бъде така, както Бог е определил“.

Какво е определил Бог за човека? Той е определил доброто и любовта, като основа на неговия живот. Има ли тази основа, той може всичко да постигне. – „Какво да правя, като не успявам?“ – Ще играеш. – „Благочестиво ли е това?“ – Благочестиво ли е да наведеш глава към земята, да се отчаеш от живота и да роптаеш против Бога? Благочестиво ли е да се обезсърчаваш, когато ти са дадени толкова блага? Вместо да се обезсърчаваш, по-добре пей и играй. Българската поговорка казва: „Който пее, зло не мисли“. Щом не мисли зло, добро ще мисли. Глупавият не може да пее и да играе. Ако рече да играе, той ще преплита краката си. – Защо? – Няма сръчност. Умният, обаче, е сръчен, той пее и играе добре.

Следователно, ако искате да постигнете желанията си, казвайте в себе си: „Мога да бъда добър, мога да бъда разумен, мога да бъда силен, мога да бъда богат“. Казвате ли така в себе си, с вяра и с убеждение, търсете добри, разумни, учени, силни и богати хора. Само от тях можете да научите и да придобиете нещо хубаво. Ако търсите красиви цветя, не ги търсете по книгите, но ходете по градините, където цветята растат и цъфтят. Ако видите някое малко цвете, не го отминавайте с пренебрежение. Знайте, че и малкото цвете е толкова важно, колкото и голямото. Ако пренебрегнете малкото цвете, вие пренебрегвате себе си. По отношение на великите, възвишени същества и вие сте едно малко цвете. Как ще се чувствате, ако възвишени същества минават покрай вас и не ви обръщат внимание? Колкото и да е малко едно същество, щом има живот в себе си, то крие нещо велико. То носи за себе си и за окръжаващите известно благословение.

Следователно и най-малката форма, в която тече животът, привлича вниманието на възвишените същества, както и на Бога. Бог минава покрай нея и оставя своето благословение. Не е важно колко сте големи; важно е доколко сте възприели и използвали Божието благословение. Бъдете готови да приемете всеки момент Божието благословение. Ако не сте будни, ще го пропуснете и после ще се чудите защо сте неразположени, защо работите ви не вървят добре. Някой става сутрин неразположен, не му се работи, не се движи, не прави никакви упражнения, не иска да говори, да яде. Гледате го, седи на едно място с увиснала глава, с отпуснати ръце надолу – не знае къде да сложи ръцете си. Коя е причината за това състояние? – Пропуснал е да възприеме Божието благословение. Някои оратори излизат да говорят пред многочислена публика и докато започнат да говорят, въртят ръцете си на една и на друга страна, не знаят къде да ги поставят. Щом започнат да говорят, те се вдъхновяват, получават Божието благословение и работата им върви добре. Те застават в естествено положение, движат ръцете си спокойно и не мислят за тях.

Помнете: в живота на всеки човек е важен първият момент, когато се пробужда съзнанието му. Този момент наричаме „изгряване на слънцето в човешката душа“. Може ли човек да услови първия лъч на своето изгряващо слънце, всички работи се нареждат добре. Пропусне ли този момент, колелото на живота продължава да се върти и той трябва да чака цели 24 часа, докато дойде новият изгрев. Изкуството се заключава в това, да хванеш първия Божествен момент на изгряващото слънце. Който хване този момент, той е благословен от Бога. Не го ли хване, той е скъсан чувал, или пробита стомна. Каквото сипеш в него, всичко излиза навън.

Всички хора имат желание да уловят Божествения момент, но рядко успяват. Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обяд и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т.е., когато Божественото съзнание на човека се пробужда. Този момент наричаме „зазоряване“, или „вечна пролет на човешката душа“. Моментът за пробуждането на съзнанието е толкова кратък, колкото е кратка вечността.

Човек всеки момент се разтваря и разширява. Опасно е, ако човек се стреми да постигне това изведнъж и после да спре. Не, пробуждането на съзнанието е вечен процес. Да се стреми човек да го постигне изведнъж, това е все едно, да усилите сладчината толкова много, че да притъпите вкуса си. Човек не трябва да притъпява вкуса си, нито да идва до втръсване от сладките работи. Умерената сладчина е подобна на добрия, приятния и мекия живот. Пожелае ли човек да бъде чрезмерно добър и мек, ще предизвика втръсване в себе си и за да излезе от това положение, ще се обърне към киселите работи, да неутрализира голямата сладчина. Човек трябва да знае в какво количество да употребява сладките и киселите храни, за да не предизвика притъпяване на вкуса си или отвръщение. Ще кажете, че знаете тези работи, няма защо да ви се говори. Те са Божествени неща. Как можете да знаете Божествените работи, ако не знаете човешките? Как можете да вдигате тежки товари, ако не можете да вдигате леки? Като не може да вдига големи тежести, човек прибягва до хитрост. Обаче с хитрост не се отива далеч: нито себе си може да излъже, нито окръжаващите. Днес Бог възлага на всеки човек по една малка работа, а той Го залъгва, иска да извърши нещо велико, да повдигне цялото човечество. Всеки човек разполага с определени възможности, вън от които не може да излезе. Малки са възможностите на човека, но те могат да се разрастат. Достатъчно е да се посадят в почвата, за да се развият. Следователно, посадите ли ги, оставете ги свободни, да израстат, да цъфнат и плод да дадат. През това време никой не трябва да ги пипа. Забелязано е, че растенията, които се оставят свободни да израстът, да цъфнат и плод да дадат, са за предпочитане от онези, които се развиват изкуствено, под влиянието на човешката ръка. Първите са по-ароматни от вторите. Цветята, които човек култивира, по външен вид са по-хубави, но по-неиздръжливи на условията, по-лесно увяхват от тия, които растат свободно в природата. Същото се забелязва при деца, които са оставени свободно да се развиват. Те са по-естествени, по-издръжливи на мъчнотиите, отколкото ония, които са расли при специални грижи на родители и възпитатели.

Някои вярващи мислят, че като тръгнат в духовния път ще бъдат запазени от мъчнотии и страдания. Те са на крив път. Духовният живот представлява за човека това, което представляват естествените, природни условия за цветята. Следователно, влезе ли в духовния път, човек ще се натъкне даже на по-мъчни условия, отколкото по-рано е имал. Той ще бъде изложен и на дъжд, и на вятър, и на слана, и на сняг, и на бури. Изкуство е човек да работи при такива условия, именно, и да се стреми неотклонно към своя идеал. Наистина, идеалът е непостижим, но идеите са постижими. Чрез тях човек се свързва с възвишените същества, които му помагат. Това не значи, че всички въпроси ще ви станат изведнъж ясни. Има начин, по който човек може да си обясни всички въпроси в един момент, но за това е нужно да знае една формула. – „Коя е тази формула?“ – Обичай Бога! – „Ама никой не ме обича.“ – Ти обичай. Като обичаш Бога, всички ще те обичат. Пази се обаче да нямаш чрезмерни желания, защото те ще те спъват. За даден момент човек може да има само едно желание. Има ли повече желания, сам ще се спъне.

И тъй, закон е: като обичаш, ще те обичат; и като те обичат, ще обичаш. Не можеш да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе. Ако ти не мислиш за никого, никой няма да мисли за тебе. Някой иска да не мисли за никого, да не обича никого, а хората да го обичат и да мислят за него. Това е невъзможно. – „Какво да правя, като не ме обича никой?“ – Това не е вярно. Има Един, Който те обича. Това е Бог. Човек съществува, благодарение на Любовта на Бога към него. Значи началото на Любовта е поставено вече в живота му. Той трябва да гради върху това начало. Щом се е проявила Божията Любов, и човек трябва да прояви своята. Като погледне към света, който е създал, Бог се радва, че всички същества живеят под лъчите на Неговата Любов. –- Тогава на какво се дължи смъртта? – На греха. След грехопадането на Адам хората започнаха да умират. След Адам се яви и убийството: Каин уби брата си. – Защо? Защото хората забравиха закона на Любовта. Където е грехът, там царува безлюбието. Каже ли човек, че и без Любов може да се живее, веднага идват нещастието, болестите и смъртта. Възвишените същества, светиите, добрите и праведните хора знаят този закон и се пазят да не прекъснат връзката си с Любовта нито за момент. Прекъсне ли човек връзката си с Любовта за момент, усъмни ли се в нея, помисли ли, че като люби, ще го лъжат, той влиза в областта на безлюбието, където царува насилието, страданието, смъртта. В Любовта няма лъжа. Като съм наблюдавал живота на любещите души, никъде не съм намерил лъжа. Любовта не търпи даже микроскопическа частица от лъжата. В нея всичко е чисто и истинно. Колкото малка да е любовта на някое същество към вас, щом ви люби, то ще ви даде повече, отколкото можете да предполагате. Следователно, като си помислите за Любовта, кажете си: „Любовта никога не си служи с лъжа“.

Любовта е сила, която внася светлина и радост в ума на невежия, повдига падналия, възкресява мъртвия. Влезеш ли при Любовта, събуй обувките си. Това значи, че си почувствал свещен трепет към Любовта. Който е почувствал само за момент свещения трепет на Любовта, той никога не се лъже. Той разбира нещата тъй, както са в действителност. Той не казва, че обича този повече, онзи – по-малко. Той не дели Любовта на степени. Вземе ли една книга, той я отваря и чете написаното в нея – никой не може да го заблуждава. Той знае, че в Бога няма никаква промяна. Ако Бог влезе в дървото или в камъка, те ще проговорят; ако влезе в пресъхналия извор, той ще протече. И наистина, всичко, което става в света, се дължи на присъствието на Бога в целия космос. Слънцето изгрява и залязва, вятърът вее, дъждът вали, водите текат, цветята цъфтят, хората се пробуждат, благодарение на присъствието на Божия Дух във вселената. Достатъчно е да ви погледне Бог, за да се освободите от неразположението, от отчаянието си. Един Негов поглед е в състояние да разсее облаците в човешкото съзнание и да просветне ума му.

Религиозните хора лесно се обезсърчават и казват: „Много молитви четем, но работите ни не се нареждат добре“. Тези хора се молят с користна цел, затова не успяват. Молитвата изключва користолюбието. Дали се моли, диша, мисли, люби или живее добре, човек върши това за себе си. За да успява във всичко, което предприема, той трябва да бъде искрен в своите прояви, да познава Божественото Начало и само него да слуша. Каже ли ви някой да се качите на неговия кон, не го слушайте. Ако е въпрос да яздите, вие имате свой кон, на него ще се качите. За предпочитане е обаче човек да ходи пеш, да разчита на краката си, отколкото да язди на кон. Краката на човека са Божественото в него – добродетелите му. Конят е човешкото, човешкият ум. Не се качвайте на чужд кон.

Като ученици, първо вие трябва да се научите да ходите правилно. Как ще се научите? Като вървите след праведния, след светията. Няма да ги питате как ходят, но ще наблюдавате хода им и ще подражавате. Ако вървите след лошите хора, след крадците и пияниците, ще възприемете техния ход. Някой се клати като гемия и казва, че служи на Бога. Това не е вярно. Който служи на Бога, има хармония в движенията си. Той знае къде да поставя ръцете си. Сложи ли ръцете си на корема и се моли на Бога, това показва, че той вярва на корема и на стомаха си, но не и на Бога. Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва. Да се молиш, това подразбира отиване при Бога. – „Как трябва да бъда облечен?“ – С дреха, изтъкана от лъчите на светлината и на Любовта. Да се моли човек така, това значи да преустрои организма си, да превърне клетките си от човешки в ангелски. Апостол Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. – Кога ще стане това? – Когато Божественото Начало влезе в човека, т.е. когато лъчите на Любовта проникнат цялото му тяло. Те ще го преустроят и организират. Като се организират силите на човешкия организъм, човек знае как да постъпва. Той разполага със знание, което всякога може да прилага. Не са ли организирани силите на човека, и да има знания, той не може да ги прилага. Той говори за Божията Любов, а прилага човешката. Човекът на новото, т.е. организираният човек, никога не преувеличава, нито намалява нещата. Той ги представя в истинската им форма.

Искате ли да си служите с Божественото, вие трябва да го носите в себе си. Някой посещава болни, иска да ги лекува и казва: „В името на Христос, на Павел заповядвам ти да станеш от леглото“. Формулата е казана, заповедта е дадена, но болният не става от леглото си. – Защо? – Защото духовете се подчиняват само на Христос. Ти казваш на болния да стане в името на Христос, но Христос не е в тебе. Ти казваш, че правиш нещо в името на Любовта, но нямаш никакъв резултат. Ако Любовта е в тебе, ти ще имаш резултат и ще бъдеш доволен от себе си. И близките ти ще бъдат доволни от тебе. Ако Любовта не е в тебе, а се силиш да работиш в нейно име, нито ти ще бъдеш доволен от себе си, нито окръжаващите. Колкото и да се извиняваш, нищо не може да те извини. Ако си недоволен от себе си, не плачи, но осъзнай, че си роден от Любовта, Мъдростта и Истината. Щом съзнаеш това, състоянието ти ще се промени. Ти ще се разположиш и ще отвориш сърцето и ума си, да влезе Бог в тебе. Сега, ако и вие повярвате на думите ми, ще се подмладите. Всеки ще стане с 20 години по-млад. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Чистият въздух и чистата храна поправят и подмладяват човека. Божественото Слово е чистият въздух и чистата храна за човека. Приемете ли това Слово, вие ставате мощни. То произвежда преврат в човешкото съзнание. Когато Любовта, Мъдростта и Истината посетят човека, той започва да се отнася със свещен трепет към всичко, което Бог е създал. Ако до това време човек е обичал да послъгва, да използва хората, от този момент нататък той се преобразява, говори Истината и се стреми повече да дава от себе си, отколкото да взима.

Съвременните хора казват, че Христовото учение не е приложимо, че човек не може да води чист и свет живот, че не може да бъде като Христос. Значи като Христос не може да живее, а като дявола – може. Когато казвате, че не можете да живеете добре, не можете да учите, от вас нищо няма да излезе, това е дяволско внушение. На дявола вярвате, а на Христос не вярвате. Не, приемете Любовта в себе си и започнете да я слушате. Имайте свещен трепет към нея и каквото ви каже тя, изпълнявайте.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 14 май 1931 г., София, Изгрев.

Музикални прояви

Т. м.

Всички хора се запитват кои са причините на злото. Представете си, че вдигнете едно дете над главата си, подхвърлите го във въздуха и по невнимание го изпуснете на земята. С вашето невнимание вие причинявате зло на детето. То е тяло, което се подчинява на закона на земното притегляне. Като не можете да го задържите, детето пада на земята и силно удря главата си в един камък. Законът на земното притегляне е механически, но може да причини голямо нещастие на човека. Ето защо, за да не причинява зло на никого, човек трябва да държи здраво в ръцете си силите, с които е свързан. Това наричаме ние владеене на силите, или самообладание.

Този закон има отношение и към мислите, чувствата и постъпките на човека. Колкото и да е лека една мисъл, ако човек не я владее, тя може да му причини някаква пакост. И най-слабото чувство, ако човек не го владее, може да му причини пакост. То може да се изрази само с една дума, но да нарани човека. – Как може човек да заздрави раната си? – Като се научи да гледа философски на нещата. Натъкне ли се на известно противоречие, да го преведе по такъв начин, че да не остане от него нищо отрицателно. Това е метод за умния човек, за мъдреца.

Какво правят факирите в Индия? Някой факир прави следния опит: с нож пробожда ръката си на няколко места и след това намазва със слюнка отворените рани. В продължение на няколко минути раните заздравяват. Ще кажете, че това е фокус. – Може да е фокус, а може да е някакво изкуство, резултат на известно постижение. Не може ли и вие, по някакъв начин, да заздравите раната, причинена от някоя обидна или отрицателна дума? За да понесе лесно обидата, човек трябва да се самонаблюдава, да види, има ли някаква придобивка от нея. Като се изучава, човек идва до заключение, че и страданията, и радостите носят известни придобивки. За пример, спояването на две дъски с помощта на менгеме е добро за дъските. Обаче ако поставите двама души, които не се обичат, под закона на менгемето, те няма да бъдат доволни. Вие ще им причините голямо страдание. Значи раздялата, като закон, който причинява страдания на хората, за тия двама души ще бъде щастие. В първия случай, под напора на менгемето, дъските се радват, защото придобиват нещо, а двамата неприятели страдат. Ако разделите дъските една от друга, те губят нещо. Ако разделите двамата неприятели, те се радват, защото придобиват нещо.

Следователно, когато хората употребяват Божествените закони не на място и навреме, те правят големи грешки. Това става по причина на тяхното невежество. Писано е, за пример, в Евангелието, че Бог се гневи. Преводът на думата не е точен. Бог никога не се гневи. Обаче с тези думи искат да кажат, че когато е недоволен от нарушаване на законите Му, Бог се гневи. Със своите криви мисли, чувства и постъпки човек наранява Бога, но понеже Той има знания, веднага заздравява раните си и не нарушава своя мир. В края на краищата човек остава сам да плаща за своите грешки и неправилни отношения към Първата Причина. Когато хората се запитват защо Бог постъпва така с тях, защо е създал такъв свят, това показва, че те се поставят наравно с Него. Интересно какво биха направили хората, ако имаха силата и властта на Бога?

В древността една царица помолила мъжа си да даде право да уравлява царството само 3 дни. Царят се съгласил да задоволи молбата на жена си и я оставил на престола си 3 дни. Като взела властта в ръцете си, първата работа на царицата била да сложи мъжа си в затвора. На третия ден тя го освободила. Със своята постъпка тя искала да каже на царя, че заради глупостта му, да даде властта на жена си, той заслужава да бъде затворен.

Когато говорим за мъжа и за жената, ние ги разглеждаме като форми. Едно е важно да се знае: никога жената не може да използва силите на мъжа и да ги приложи, както той ги прилага. Същото можем да кажем и за мъжа. Невъзможно е мъжът да използва силите на жената и да ги приложи като нея. Природата е вложила в мъжа и в жената специфични сили, които трябва да се прилагат на своето място и време. Разместят ли се силите, раждат се противоречия и страдания. Мъжът може да направи едно нещо, а жената – друго. Обаче двамата заедно могат да направят много неща.

За да изпълни дадените му задачи, човек трябва да има знания и да бъде учен. За пример, дават на едного много гъст разтвор от пелин. Той е толкова силен, че може да отрови човека. Умният ще разреди разтвора, ще го направи удобен за пиене и ще се лекува с него. Дават на другито нови обувки, но много тесни. Умният, преди да ги носи, ще ги сложи на калъп, ще ги намаже с някаква мас, да омекнат, и тогава ще ги сложи на краката си. Глупавият, обаче, ще ги обуе направо и когато нарани краката си, ще каже: „Прост майстор бил този, който е правил обувката. Пък защо Господ ме остави да страдам?“ – Нито майсторът е прост, нито Бог е виновен. Трябваше ти да бъдеш умен, да разшириш обувките и след това да ги носиш. Много от грешките на хората се дължат на това, дето мислят, че техните възгледи и постъпки са най-прави. Ако е така, те трябваше да бъдат светии, а всъщност не са. Някой се хвали, че е богат, че разполага с стотици хиляди лева. Обаче когато трябва да посрещне една малка полица, не може, няма пари. Тогава къде е богатството му? Състоянието на човека, както и неговото развитие, се определя от това, което той в даден момент може да направи. Не е важно какъв ще бъдеш някога; важно е какъв си днес. Който мисли, че има големи знания, нека се опита да направи бялата си коса черна. Тъмната коса лесно става светла. Това изкуство е приложено вече, но как можете бялата коса да направите черна? Днес хората правят косите си черни, но това е бояджилък. Така се боядисват хората и в религиозно отношение. Слагат си някаква боя и стават вярващи. Тази боя скоро се измива.

Сега вие сте се събрали, да чуете нещо съществено. Без да ви говоря, аз ви давам 5 килограма чисто брашно, една стомна с вода, един килограм масло и няколко килограма сирене. Който не разбира съотношенията на нещата, ще се чуди защо съм донесъл тия материали. Той ще ги погледне и ще си замине. Който разбира съотношенията на нещата, веднага ще запретне ръкавите си, ще измие ръцете си и ще се хване за работа: ще пресее брашното, ще го замеси, ще смачка сиренето, ще стопи маслото и ще разточи тънка, хубава баница. Той знае как да съпоставя нещата.

Следователно същественото в живота на всеки човек се заключава в правилното съчетание и обработване на елементите, с които работи. Може ли правилно да ги съчетава, той лесно се справя с мъчнотиите и страданията. Не може ли да ги съчетава и обработва правилно, той е изложен на по-големи или на по-малки страдания. Човек се справя лесно с мъчнотиите си, ако има Любов. Любещият е глух за обидите. Колкото и да го обиждат, той знае, че тези обиди нямат отношение към него. – Защо? – Защото не се отнасят до неговото име. Всеки човек носи чуждо име. Никой не знае истинското си име. Ето защо, каквото и да се каже по адрес на вашия псевдоним, бъдете глухи за него. Да бъдете глухи към обидите, това значи да имате самообладание. Истински ученик е онзи, който има самообладание в мислите, чувствата и постъпките си. Той знае кога да прояви самообладанието си, вследствие на което никога не изразходва напразно енергията си.

Един човек си строил колиба. За да не падне колибата, трябвало той да подпира с рамото си една греда. В това време край него минал един просяк и го запитал: „Какво правиш, братко?“ – „Работя. Ела при мене, да ме заместиш. Подпирай тази греда, докато се върна. Ще отида в града да свърша една работа.“ Просякът останал в това положение дълго време. Ще, не ще, трябвало той да подпира гредата. Махне ли рамото си, колибата ще се събори върху него. Той разбрал, че в дадения момент е по-добре да подпира гредата, отколкото да проси.

Ще кажете, че просякът е имал голямо самообладание. Дали наистина е имал самообладание, не се знае. В случая по необходимост е трябвало той да прояви самообладание. Ако не беше го проявил, щеше да се намери под колибата. Ето защо и на вас казвам: Стремете се да проявявате самообладанието си доброволно и съзнателно, а не чрез насилие и по необходимост. Наблюдавайте се доколко можете да издържате, за да знаете колко сте търпеливи. Някои минават за търпеливи, но не са. Външно те се въздържат, представят се за търпеливи, а вътре има голямо бучене. Това не е търпение. Търпеливият е спокоен и външно, и вътрешно. Можете ли да търпите като вола? Един вол се връщал от нивата. По пътя един комар кацнал на гърба му и започнал да го хапе. По едно време комарът казал на вола: „Ще ме извиниш, че се качих на гърба ти“. Волът се обърнал назад и спокойно отговорил: „Ако не беше се обадил, нямаше да зная, че си кацнал на мене“.

Какво представлява в случая комарът? – Страданието. Можете ли и вие, като вола, когато дойдат страданията и кацнат на гърба ви, като комари, да не ги усетите? Само по този начин може да постигнете самообладанието, към което се стремите. Ще кажете, че с Любов преодолявате всички мъчнотии. Вярно е, но Любовта трябва да се придобие. Постигането на Любовта трябва да бъде идеал, към който всеки човек да се стреми. Мнозина имат идеали, но те са неопределени. За пример, някой казва: „Искам да бъда добър, но ако днес не мога да бъда такъв, все някога ще проявя добротата си“. Така не се постига идеалът. Ти трябва да знаеш определено, можеш ли да проявиш доброто още днес. Че някога ще бъдеш добър, не е важно. Бъди добър в настоящия момент, а в бъдеще – още по-добър. Друг някой казва, че не иска да се гневи. Добре е да не се гневи човек, за да не изразходва напразно енергията си. Но докато дойде до това положение, той трябва да впрегне гнева на работа. Поставете на главата си една машинка, с която да мелите пипер или брашно, та като се разгневите, да впрегнете гнева на работа, да смели пипера или брашното. В бъдеще ще има такива машинки. Сега човек се гневи, воденицата се върти, без да върши работа – нищо не мели.

И тъй, търсете методи, да използвате разумно енергиите си. Не е лошо, когато човек се гневи и обижда, но той трябва да впрегне тази енергия, да не се губи. Разумната природа използва правилно енергиите си. Постъпвайте и вие като нея. Всяка дума, излязла от устата ви, трябва да произведе преврат. Казвате, за пример, че обичате някого. Обичате го, но той не трепва. Значи вашата любов е като пламъка на кибритена клечка: цъкате една клечка, втора, трета, но огънят не се запалва. Казвате, че причината е в дървата – мокри били. Дървата са мокри, но и вашият огън е слаб. Ако обичате човека, огънят ви трябва да бъде силен, че да го запалите от четири страни. Като гори, той върши работа. Който люби истински, той е активен, готов за всякаква работа. Ще кажете, че в младини и вие сте горели, но това е било глупава работа. Не омаловажавайте това, което сте преживели в детинството и в младините си. Ако има нещо, от което сте недоволни, можете само да го изправите, но не и да го отречете. Преди всичко, човек не е дошъл още до онова детинство, за което Христос говори. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи човек трябва да бъде от онези разумни, послушни деца, за които Христос говори. Има деца и старци послушни и разумни, но има деца и старци непослушни и неразумни. Неразумният е в стълкновение с природата, вследствие на което е постоянно недоволен. Нищо не е в състояние да го задоволи. Примири ли се с природата, той става доволен и радостен.

Един американски лекар страдал от ипохондрия. За да го излекуват от това крайно недоволство и мрачно гледане на живота, колегите му решили да отрежат един от пръстите на ръката му. Като отрязали пръста му, той започнал да цени живота и се излекувал от ипохондрията си. Ето защо, когато питате защо идват страданията в света, ще знаете, че те имат предвид освобождаването на човека от вътрешното недоволство, което може да се превърне в безразличие – едно от опасните състояния, в което може да изпадне човек. За такъв човек и радостите, и скърбите се обезсмислят. Той не намира смисъл в живота и идва най-после до крайно отчаяние.

Днес всички хора търсят нещо ново в живота. Какво представлява новото? Ново е онова, което може да предаде нещо на човека, да започне вътрешно да расте. Отворете Евангелието и ще видите колко нови неща има за вас. Ако можете да произнесете един от стиховете с вяра, вие ще се подмладите с 20 години. Внесете ли най-малкото съмнение, вие губите истинския смисъл на стиха, губите силата му и нищо не придобивате. Всяко съмнение е пречка, която отлага реализирането на нещата. От човека зависи да бъде щастлив, или не. Ако се движи с биволска кола, щастието закъснява. Ако се движи с автомобил, с аероплан, или с бързината на мисълта и на светлината, щастието идва по-бързо. От съобщението, с което човек си служи, зависи и бързината, с която идва щастието.

За следващия път пишете върху темата: „Причини за щастието“. Като напишете на български думата „щастие“, от геометрическите форми на буквите, които влизат в нея, можете да определите значението на тази дума. Буквата „Щ“ означава закон на разумността. Буквата „А“, с извитата линия, означава закон на вечността. Буквата „С“ – закон на промените: както месечината се мени, така и условията в буквата „С“ са изменчиви. За да разберете този закон, трябва да знаете как стават приливите и отливите във вашия живот. Правият ъгъл, който се образува в буквата „Щ“, показва пътя, по който се движи щастието. За да придобиете щастие, и вие трябва да се движите по същия път. Майката е щастлива, когато има разумно дете. Човек е щастлив, когато намери своя приятел, т.е. лице, с което да споделя своите мисли и чувства. Буквата „С“ означава още закон на мисълта. Човек трябва да мисли право, да знае защо се радва и как трябва да се радва; защо скърби и как трябва да скърби; защо учи, защо свири и как трябва да учи и да свири. Значи не е достатъчно само човек да върши нещо, но да знае защо го върши и как трябва да го върши.

Една майка изпратила сина си в чужбина, да работи и да се учи, като му дала две правила в живота: като срещне мъртвец, да се прекръсти; като срещне сватба, да играе. Заминал синът в чужбина и започнал да прилага правилата, които майка му дала. Като срещнал мъртвец, той започнал да играе. Хванали го и го набили добре. След това срещнал сватба, спрял се почтително и започнал да се кръсти. И тук го набили добре. Като се върнал при майка си, веднага се оплакал и разправил за резултатите, които получил от прилагането на нейните правила. Майката казала: „Синко, объркал си местата, там е грешката. Не си приложил правилата на място. Хайде, донеси ми една стомна вода, да омеся брашното, да опека хляб и да те нагостя“.

Двете правила, които майката дала на сина си, представляват двете гами на живота. Който има развито ухо, знае къде да ги прилага. Никога той не може да направи такива грешки, каквито е направил младият, неопитен син. Музиката съществува в природата. Ако имате опитното ухо на музиканта, ще доловите такива мелодии, каквито никъде не сте чували. За мнозина вятърът е шум, бучене. Обаче за музиканта, който има тънко ухо, вятърът е величествена музика. За да се разбере тази музика, музикантът трябва да я нагоди към ухото на слушателите, т.е. да направи превод от нея. Ако тази музика не се нагоди според трептенията на човешкото ухо, тя ще остане незабелязана.

В предната част на човешкия мозък, където се намира музикалното чувство, има 35,000 клавиши, т.е. 35,000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека.

Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да развивате своето музикално чувство. Като развивате това чувство, вие постепенно прилагате един след друг музикалните тонове, които се намират в мозъка, и ставате все по-музикални. Забелязано е, че при неправилното съчетаване на тоновете струните на цигулката се късат. Съчетавайте тоновете така, че да не късат струните на цигулката. Когато цигулката се подчинява на човешкия дух, музикантът изкарва тонове, които отговарят на трептенията на душата. Българската музика се движи между крайности. Българинът е или крайно весел, или крайно тъжен. Чрез музиката той излива чувствата си, затова тя бива или весела, или тъжна.

Работете в областта на музиката. Пейте, свирете, да станете музикални. Ако ръката ви е музикална, каквото пипнете, ще го направите музикално. Не е ли музикална ръката ви, каквото хванете, все ще направите някаква пакост. Природата обича музикалните хора. Ако не са такива, тя им праща страдания, да ги тонира, да ги нагласи според своите закони. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес. В езическите и религиозни обреди, във всички стари школи са пяли, свирили и играли. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и да свири, не може да се развива правилно. Не е въпрос да пее човек за хората, да се нагажда по техния вкус. Ако пеете за хората, това не е истинска песен. Човек трябва да пее първо за себе си. Това е идейно пеене. Дали ще го слуша някой, това не е важно. Като пее и свири, човек дава подтик на своите мисли и чувства. Той се въодушевява и започва да мисли, да чувства и да постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волевия живот на човека. Пейте тихо в себе си, пейте и високо, но никога не мислете дали хората ви чуват и одобряват пеенето ви.

Упражнение: Една седмица ще се упражнявате да пеете по нов начин, за себе си, като предварително се нагласите с природата. Ще пеете по три песни на ден: сутрин – песента „В начало бе Словото“, на обед – „Бог е Любов“ и вечер – „Духът Божи“. След това ще накараме някой да пее, без да се произнасяме как е пял. Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме. Така трябва да постъпваме и по отношение на доброто: един да прави добро, а всички да го подкрепват. Човек може да се прояви в живота само когато мисълта му е силна и подкрепена от неговите близки. Без подкрепата на близките си човек не може да върви напред. Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни или радостни, мислете право. Дали сте скръбни или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда.

Помнете: Никой не може да влезе в Царството Божие, ако не може да мисли, да чувства и да постъпва право. Ще обичате по всички правила. – „Кого да обичаме?“ – Всички. Любовта не прави разлика. Тя дава на всички еднакво. От много любов глава не боли. От много дъжд вреда няма. Ако любовта е малко, глава може да боли. И ако дъждът е малко, суша настава и хората страдат от глад. Пейте при всички случаи на живота си. – „Какво да правим, когато хората са лоши?“ – Това не е ваша работа. Има кой да се грижи за хората и да ги оправя. Ако вие сте добри, радвайте се и пейте за доброто в себе си и престанете да се оплаквате от хората и от страданията си.

В природата съществува един правилен ритмус, който се изразява в прилив и отлив на Божествена енергия. В прилива всички същества се радват, пеят и веселят. И в ада, и в рая, всички същества взимат участие в този прилив. Дойде ли отлива на Божествената енергия, които разбират този закон, пак се радват и веселят. Които не го разбират, стават тъжни, започват да плачат и скърбят. Когато приема нещо, човек се радва; когато му отнемат нещо, той скърби. Значи даването, придобиването е прилив; вземането, отнемането е отлив. Бог се проявява в даване. За да задоволи човека, Той го слага в голямо изобилие. Ако и тогава не се задоволи, Той го изпраща вън, в широкия свят, да опита всички условия и да се научи да цени и най-малките блага, които му се дават. Бог има желание да задоволи всички хора, да ги направи радостни и щастливи.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 20 май 1931 г., София, Изгрев.

Разбрани неща

Т. м.

Съвременните хора искат да разберат всичко, което става около тях. За всяко нещо те искат обяснение. Има неща, които се разбират и без обяснения. Има неща, които и да се обясняват, не се разбират. Някои неща пък трябва да се обяснят. Щастието се разбира без обяснение. Светлината се разбира без обяснение. И най-малките същества разбират светлината. – Защо? – Защото се ползват от нея. Светлината е разбрана, защото има отношение и към физическия свят. От светлината произлизат много неща. Човек не би могъл да се ползва от светлината, ако нямаше отношение към нещата, чрез които тя се проявява. Ако слънцето не съществуваше, нямаше да има светлина. Слънцето изпраща светлината, земята става проводник на светлината, но нито слънцето, нито земята я разбират. Човек, който се намира в средата, между слънцето и земята, разбира какво нещо е светлината. Ще кажете, че съществата, които живеят на слънцето, направляват слънчевата светлина. Това е друг въпрос. Съществата, които живеят на слънцето, имат отношение към друго слънце. И те се намират между два полюса, както човек се намира между слънцето и земята. Следователно, докато не застане между два полюса, човек не може да разбере реалността на нещата.

Казахме, че щастието се разбира без обяснения, но придобиването на щастието се определя от известни условия. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, трябва да знаете условията, при които се постига щастието. Гладът, доволството също се разбират без обяснения. Всяко живо същество разбира глада. Всеки човек знае какво значи да бъдеш доволен. Обаче ако искате да обясните тия неща научно, няма да останете доволни от обясненията. – Защо? – Понеже те са метафизически въпроси, които обикновеният ум не е в състояние да схване. Каквото е положението на онзи, който не знае да плува, такова е положението на всеки човек, когато изведнъж се натъква на нови идеи. Неговите стари вярвания влизат в стълкновение с новите идеи; трябва да дойде някой опитен плувец и да му помогне да излезе от затруднението.

Сегашните хора се стълкновяват с новите идеи по причина на своите суеверия и вярвания. Те имат вяра, но тя не е в състояние да им помогне. Малко хора имат онази чиста, непоколебима вяра, която се справя с всички противоречия. Човек мъчно различава вярванията от вярата, вследствие на което сам се обърква. Във вярата има нещо твърдо, устойчиво, непоколебимо. Вярващият не изпада в противоречия. За пример, някой заболее и казва, че след два дни ще оздравее. Както казва, така става. Той не се съмнява в своето чувство. Друг някой заболява, вика лекар да го лекува. Лекарят казва, че след две седмици болният ще оздравее, но не става така.

Минават две седмици, минава месец, болният още лежи в леглото. За свое оправдание лекарят казва, че се е явило някакво усложнение. – Защо думите на лекаря не се сбъднаха? – Защото той излиза от гледището на вярването, а не на вярата. Болният пък се обезсърчава и започва да търси баби, те да го лекуват. Той изхожда от своето суеверие и очаква да стане някакво чудо и да оздравее, но не оздравява. Суеверният очаква нещата да станат по изключителен начин, като в приказките от „хиляда и една нощ“.

Великите неща на земята стават чрез вярата, в която взимат участие множество същества и помагат на хората. Обичат ли човека, те му помагат и той успява в предприетата работа. Във вярата нещата стават по Любов. Работите ли само с вярване, не можете да очаквате на никого. Мнозина могат да ви обещаят, че ще ви помогнат, но когато трябва да се изявят, не можете да ги намерите. – Защо? – Защото не са свързани с вас по Любов. И при това положение пак могат да ви помогнат, но трябва да чакате, когато те имат свободно време. При суеверието вие сте принудени да разчитате на ония същества, които мислят само за себе си.

И тъй, чрез вярата човек се свързва с разумни, богати и силни същества. Бог е най-разумният, най-силният и най-богатият в света. Щом ви обича Бог, всичко можете да направите. Ако започнете някоя работа и не успявате, грешката е във вас. Който иска да успява, трябва да се свърже с Божествения свят. Всеки човек е поставен при условия, благоприятни за неговото развитие, но въпреки това от всички се искат едни и същи неща. Всеки трябва да работи за развиване на ума, на сърцето и на волята си. От усилията и прилежанието, които прилага, зависи неговото бъдеще. Не е въпрос само да израсте едно дърво, да даде няколко плода и след това да изсъхне. За да израсте едно плодно дърво или диня, за пример, човек трябва да посади няколко семки, а не само една. В земята има червеи, които нападат семената. Те изяждат повече, отколкото трябва. Ето защо, посаждайте повече семки, за да могат някои от тях да израстнат и да дадат плод в бъдеще. Ако садите малко семена, червеите могат да ги изядат и за вас да не остане нищо.

Следователно вярващият човек трябва да бъде в съгласие с физическия, духовния и Божествения свят. Това значи да бъде в съгласие с резултатите; в духовния свят трябва да бъде в съгласие с условията, а в Божествения свят – с принципите. Какво разбирате от това обяснение? Все ще разберете нещо. Учителите обясняват на учениците си какво нещо е точката, правата линия и плоскостта и те ги разбират. Те казват: „При движението на точката се образува права линия, която представлява най-късото разстояние между две точки“. Правата линия се взима като мярка за дължина, понеже има само едно измерение – дължина. Плоскостта пък означава поле, образувано от движението на един център в четири направления. Ако разгледаме земята като плоскост, можем да си я представим във вид на кръг. Земята се състои от множество живи частици, които имат отношение една към друга.

Като говорим за земята, ние виждаме в нея резултатите на милиарди същества, които са работили в миналото. Каква е била земята в миналото, когато се е създавала и преустройвала, не знаем положително. По това има много предположения и теории. Писано е, че на земята е съществувал рай, но къде е той? Съществува ли още и днес? Според мене раят е на земята. И днес съществува рай. Той се намира на една земя, която още не е известна на човечеството. Тя коренно се различава от земята, на която живеем. Каквато е разликата между растението и почвата, на която то расте, между рибата и водата, птицата и въздуха, човека и средата, в която той живее, такава е разликата между нашата земя и тази, в която е раят. Човек живее на земята, във въздуха и светлината, но сам той не е нито земя, нито въздух, нито светлина. Ще цитирате стиха, в който Христос казва: „Аз съм виделината на света“. Под думата „виделина“ или „светлина“ Христос има предвид умствената и духовна светлина, а не физическата.

Като ученици, вие трябва да гледате обективно на нещата, да не изпадате в заблуждения и криви разбирания. За пример, някой носи кошница с яйца в ръката си, но по невнимание спъне се някъде, падне и счупи яйцата. Като види пакостта, която е направил, той казва: „Чудно нещо, защо Господ допусна да стане това?“ – Ами ти защо не беше внимателен? Мислиш ли, че Бог се занимава с твоите яйца? Нали казваш, че Бог е съвършен и се грижи за всички живи същества? Защо допускаш тогава, че Той е причината? Яйцата били развалени и за да не се разстрои стомахът ти, Той е съдействал за счупването им.

Следователно, когато се натъкнете на някоя неприятност или мъчнотия, ще знаете, че това е кошницата с развалени яйца, която пада на земята. Благодарете, че ви е сполетяло едно нещастие, което ви освобождава от по-голямо. Затова българинът казва: „Ела зло, че без тебе по-зло“.

Един човек бяга. Гони го неприятелят му, иска да го убие. В това време друг човек среща онзи, който мисли да извърши престъпление, и веднага му предлага една кошница със зрели, вкусни череши, като му казва: „Спри се за малко да опиташ черешите ми“. Той се спира, слага пушката настрана и започва да яде. Като се задоволи, благодари на онзи, който му е предложил вкусните череши и решава в себе си да не гони неприятеля си. Той казва: „Нека бъде свободен, няма защо да го преследвам“. Следователно, когато Бог иска да попречи на човека да извърши престъпление, Той му изпраща някакво благо. – Колко души вярват в това обяснение? – Малцина вярват, защото обясненията всякога не са абсолютно истинни. Знайте, че Бог не се меси в обикновените ежедневни работи на човека. Ако се месеше, Той щеше да спъне естественото развитие на човека. Какво щеше да бъде положението на ученика, ако учителят постоянно стои над главата му и казва, че не работи, както трябва? Учителят оставя ученика да работи сам и като сгреши, тогава ще покаже грешката му. Като му посочи грешката, ще го накара да започне задачата отначало, сам да разбере къде греши. Ако втория път реши задачата си правилно, учителят му дава друга задача. Ако решава задачите си правилно, ученикът напредва, минава в по-горен клас; ако не решава задачите си правилно, той повтаря класа.

И тъй, каквото и да е вярата ви, колкото и да обичате Бога, ако не учите, не можете да минете в по-горен клас. Ако любовта ви е силна, вие не можете да не учите. Щом учите съзнателно и с любов, непременно ще минавате от един клас в друг. Да вярваш в Бога и да Го обичаш, това не значи, че всичко трябва да ти върви добре. Казано е, че от вярата ти зависи да бъдеш здрав, да имаш успех в работата си, но вярващият е разумен, трудолюбив и любознателен. Той живее в Божествения свят и прилага Великите закони на живота. Вярващият има предвид първо интересите и нуждите на близките си, а после своите лични. Това изисква новата философия на живота. При старата философия законът е обратен: първо за себе си, после за ближния.

Да се върнем към правата линия, като отношение между две разумни същества. С други думи казано: Правата линия представлява дейността на две разумни същества, които имат правилни отношения помежду си. Като работят заедно, тези същества създават помежду си благоприятни условия. Ако се обичат, тия същества свършват работата, която са започнали. Ако не се обичат, никаква работа няма да свършат. В този смисъл Любовта подразбира свършване на някаква работа. Това се отнася и за трите свята: физически, умствен и сърдечен, т.е. физически, духовен и Божествен. Разликата се състои само в това, че на физическия свят Любовта се изявява по един начин, в духовния – по друг, в Божествения – по трети начин. Значи в трите свята Любовта се проявява по три различни начини. Във физическия свят нещата са подложени на постоянни промени, понеже подлежат на постоянно развитие. Тази е причината, поради която човек не знае какво му носи следващия ден. Той не може да предвиди какъв път ще вземат неговите мисли, чувства и постъпки. Достатъчно е да попадне в гъстата материя, за да се помрачи мисълта му и той да изгуби временно правата посока на движение. Същото се отнася и до чувствата. Днес чувствата ви са топли, а на другия ден – студени. – Защо? Попаднали сте в гъстата материя. Такова е положението на обикновения човек. Обаче разумният, напредналият човек лесно се справя с физическите условия.

Един дервиш срещнал един турски бей, спрял го и го помолил да му даде 10 стотинки. Беят извадил кесията си, отворил я и казал: „Вземи, колкото искаш“. Дервишът погледнал кесията и видял различни монети: медни, сребърни и златни. Той взел една медна монета от 10 стотинки и благодарил на бея. – „Защо не вземеш златна монета? – запитал беят. – Вземи златна монета, да не ме безпокоиш често.“ – „Благодаря – отговорил дервишът, – толкова ми трябват. Имам нужда от хляб. Като задоволя глада си, нищо повече не искам.“

Сега беят започнал да мисли защо дервишът се задоволява с толкова малко, а на него не стигат и тези пари, които има. Значи чрез дервиша Бог изпитвал щедростта на бея, а същевременно искал да му каже, че и на него му са достатъчни 10 стотинки на ден. – Какво показват десетте стотинки? – Те представляват минимума, с който човек може да прекара деня. Разумният човек може да се справя и с най-малкото. Той лесно се справя с условията на физическия свят.

Съвременните хора не се задоволят с малко, защото се страхуват за утрешния ден. Те искат да осигурят бъдещето си, да не умрат гладни. Един ден Бог изпратил архангел Михаил да вземе душата на една бедна вдовица, която имала две малки деца. Като се приближил към нея, архангелът се смилил над децата и си казал: „Ако взема майката, кой ще се грижи за децата?“ Върнал се при Господа и казал, че не може да изпълни възложената му задача. Тогава Бог го изпратил на дъното на океана, като му казал: „Вземи от дъното един камък и ми го донеси“. Архангелът взел един камък и го занесъл на Господа. – „Счупи този камък и виж какво има в него.“ Като разчупил камъка, арахангел Михаил останал учуден. Там имало червей. – „Виждаш ли? – казал Господ. – Този, Който се грижи за червея в дъното на океана, Той ще се погрижи и за двете деца на бедната вдовица.“ След този урок архангелът изпълнил задачата, която Бог му възложил. Често хората мислят и постъпват като архангел Михаил. Каквото и да им се проповядва, те казват: „Пари, пари ни трябват“. – Парите не зависят от тях. Те са резултат на известни социални условия. Днес имате нужда от пари, но ще дойде ден, когато парите ще се сменят с друга разменна единица. Хората се возят с файтони, автомобили, аероплани, но не могат да ме убедят, че това са единствените съобщителни средства. Какво прави птицата? С аероплан ли пътува тя? Какво прави ангелът? Докато е на небето, ангелът не се нуждае от автомобили и аероплани. Обаче ако слезе на земята, и той ще бъде като хората – ще се нуждае от превозни средства. Какво прави адептът на земята? Той разполага с тялото си и може да си служи с него, както иска: и като автомобил, и като аероплан. Това се отнася до адепта, до човека, който има знания. Който няма знания, той ще търси файтони, автомобили и аероплани. Който няма вяра, има нужда от пари; който има вяра, и без пари може. Някои религиозни казват, че вярват в Бога, но едновременно вярват и в кесията си. Докато е богат, човек лесно може да повярва в Бога. Изгуби ли парите, и вярата си изгубва. Вяра, която се поддържа с пари, не е истинска. Това е вярване, но не и вяра. Други някои вярват в Бога, а същевременно вярват и в светлината. Едно и също ли е, да вярва човек в Бога и да вярва в светлината?

Мнозина се спъват от своите вярвания и разбирания. Те не искат да разберат каква е Божествената програма за всеки ден, но се поддават на личните си настроения. Те казват: „Какво ли ще стане с нас? Какво ще стане с България?“ – Всеки човек, всеки народ е част от Цялото. Ако частта е свързана с Цялото, ще ѝ бъде добре. Ако е отделена от Цялото, тя ще изпита последствията на разединяването. Ако дойдат изпитанията за Цялото, и частта ще мине по същия път. Това са неизбежни процеси, през които всички ще минат. Може ли пътникът да се откаже от пътя си? Каквото и да прави, той всеки ден трябва да изминава по десетина километра път. Иначе не може да се нарече пътник. Всичко в света се движи. И растенията се движат, но много бавно. За хиляда години те извървят едва стотина метра. Ако човек би вървял хиляда години непрекъснато, би отишъл няколко пъти до слънцето.

Като ученици, вие трябва да се освободите от онзи чужд баласт, който пречи да схващате нещата правилно. Като се освободите от този баласт, ще знаете какъв ще бъде резултатът на работите, които предприемате; ще знаете кои състояния са ваши и кои – чужди. Тогава ще влизате съзнателно в положението на хората, ще ги разбирате и ще им помагате. Това значи свободен човек. Не сте ли свободни, вие ще се натъкнете на тежки, греховни състояния, без да знаете кои от тях са чужди и кои – ваши. Страшно е положението на човек, който носи в себе си едно грешно състояние. То е все едно, да влезе в ада и да не може да излезе оттам. Човек трябва да изучава великите закони на живота, да познава себе си. Без да искате и без да съзнавате, вие минавате през живота на грешните и на праведните хора и ако не се познавате, в първия случай ще мислите, че сте голям грешник, а във втория – голям светия. Който се познава, не мисли така. Той знае, че колелото на живота се върти, а с него заедно и той се върти. Когато колелото е долу, човек е в ада. Щом се качи горе, човек влиза в рая. Който разбира законите на колелото, не се страхува, нито се самозабравя, да мисли, че е по-добър, по-праведен, отколкото е всъщност. Щом слезе в ада, той помага на грешниците; щом влезе в рая, на него помагат. Това са области на живота, през които минават и грешните, и праведните хора. Бог работи във всички светове.

Следователно ще знаете, че ако давате, и на вас ще дават. Ако не давате, и на вас няма да дават. – „Колко трябва да давам?“ – Колкото е нужно. Ако давате повече, или ви искат повече, отколкото трябва, това е тщеславие. Дервишът поискал от бея 10 стотинки, но последният му предложил златна монета. – Защо? – Или от тщеславие, или от желание, втори път да не го безпокои. Ако дервишът го безпокои, с това той иска да му каже: „Докато ти безпокоиш Бога със своите искания, аз пък ще безпокоя тебе“. Това е при първата среща на бея с дервиша. При втората среща дервишът ще каже на бея: „Ела при мене“. Той ще вземе едно камъче, ще го стисне в ръката си и ще го превърне на злато. След това ще му обясни защо не е взел от него златото. Който сам превръща камъка в злато, не се нуждае от златото на хората. Кой от вас е срещал такъв дервиш? Ако бихте срещнали този дервиш, всичките ви неприятности щяха да се превърнат в приятности. Като не можете сами да направите това, казвате: „Такава е волята Божия“. – Не е така. Бог не желае нашето нещастие. Той иска да бъдем щастливи и доволни.

Един индуски адепт поддържал мисълта, че като създал света, Бог има грижата за всички и никой не може да се меси в Неговите работи. Един ден, като размишлявал върху тази мисъл, видял, че една кобра се хвърлила върху врата на едно дете и го ухапала. Адептът си помислил: „Да помогна ли на детето, или не?“ За да бъде в съгласие с разбиранията си, той си казал: „Бог създаде детето, Той създаде и кобрата. Следователно Той има грижата за детето“. Докато размишлявал, детето умряло. След това той чул гласа на Бога, Който го запитал: „Защо не помогна на детето?“ – „Господи, не исках да се меся в Твоите работи. Понеже Ти създаде и детето, и кобрата, Ти имаш грижа за детето; ако трябваше, щеше да го спасиш.“ Бог го запитал: „Как щеше да постъпиш, ако кобрата беше те нападнала? По същия начин ли щеше да размишляваш?“

Следователно, когато ви нападне лоша мисъл, не казвайте, че това е волята Божия, че трябва да се тегли, но хванете я за врата и я изхвърлете. Вие не сте вол, нито магаре, да търпите по неволя. – „Ама така е писано.“ – Вие сте написали това. Човек е чиста, ненаписана книга. Оставете Бог да пише на вашата книга, а не хората. Някой се облече добре и излезе между хората, като оставя всеки да пише на гърба му, каквото намира за добре. Като се върне у дома си и съблече дрехата си, вижда, че цялата е изписана с реклами. Изтрийте рекламите от вашия ум и от вашето сърце. Изтрийте заблужденията и кривите разбирания от умовете и сърцата си. Това се отнася и до вярващите, и до светските хора. Религиозните мислят, че като отидат на онзи свят, райската врата веднага ще се отвори пред тях. – Ако са изплатили дълговете си на земята, ще отидат направо в рая. Обаче ако не са изплатили дълговете си, много време ще стоят пред райската врата и ще хлопат, докато един ден отново слязат на земята, облекат се в плът и започнат съзнателно да плащат дълговете си. Като изплатят дълговете си, като се примирят с всички хора, райската врата ще се отвори за тях. Това значи да придобие човек Любов. Райската врата се отваря за онзи, който носи Любовта в себе си и я прилага. Приложението на Любовта е в малките работи. Видиш ли едно малко цвете, на което никой не обръща внимание, иди при него да го прекопаеш и полееш. То ще ти благодари. Малко е цветето, но от него зависи твоето щастие. Видиш ли някой беден, страдаш човек, помогни му. Пазете свещено всичко, което Бог е създал. Във всяко живо създание е вложено нещо велико. Ако днес не се е проявило, ще се прояви в бъдеще.

Като станете сутрин, вглъбете се в себе си и благодарете за всички блага, които ви са дадени. Благодарете за светлината, чрез която виждате красотата в природата. Благодарете за хляба, за водата, които ви са дадени. Свържете се с всички работници за Божието дело. Не казвайте, че сте остарели, че косите ви са побелели. Това са детински работи, това не са истинските положения в живота. В един ден човек може да стане млад. Достатъчно е да приложи великия закон на Любовта, за да се подмлади. Любещият се подмладява отвътре. Не може ли човек да направи това, няма вяра, няма и Любов. Благодарността и признателността на човека за всички блага, които му са дадени, го подмладяват. Няма ли тази благодарност, човек преждевременно остарява. Доволните и благодарни хора живеят в рая, а недоволните и неблагодарни – в ада. Първите работят и помагат на своите ближни, а вторите мислят само за себе си. Който се радва, небето го управлява; който страда, адът го управлява. В това отношение човек сменя кабинета по няколко пъти на ден.

Бъдете доволни от положението, в което се намирате в дадения момент, за да приемете благата, които са определени за вас. Бъдете благодарни за това, което ви е дадено, за да участвате в реализиране на великия Божи план.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 27 май 1931 г., София, Изгрев.

Съществено и несъществено

Размишление

Съвременните хора се оплакват от недоимък в живота. В едно отношение те са прави, но в друго – не са прави. Що се отнася до съществените, необходимите неща за духовното им развитие, те изпитват недоимък. Дойдат ли обаче до физическия свят, те не могат да се оплачат – всичко е дадено в изобилие. Как разпределят това изобилие, то е друг въпрос. Значи човек живее в изобилие на несъществените работи, а в недоимък и лишения на съществените. Който е лишен от същественото, той е мъртъв. Несъществени работи има изобилно, но на човека му липсва това, което го одухотворява и прави жив. Всеки търси знанието, но като го придобие, пак е недоволен. – Защо? – Липсва му нещо съществено. Знание без живот е мъртво. Философия без живот е мъртва. Стремете се към онова знание, към онази философия, към онази религия, които носят живот. Това е науката, философията и религията на новия живот. Да приеме човек новия живот, това значи да съблече старата си дреха и да облече нова, както какавидата се превръща в пеперуда и облича своята нова, пъстра дреха.

Някои хора поддържат старата турска философия, която казва, че който е теглил много, знае много. В случая, думата „теглил“ подразбира страдал. Значи, който е страдал много, знае много. В тесен смисъл, думата „теглене“ подразбира мерене с везни. Бакалинът тегли стоката си с везни. Какво е придобил той, след като е теглил стоката си 20 години? Следователно не е достатъчно човек да тегли много, за да знае много. Има смисъл човек да тегли, т.е. да страда, но да мисли, защо страда, как да понася страданията и т.н. Който разумно е теглил, само той знае много. Чувате някой да ви разказва за въртенето на земята. На теория той знае много, но запитай го, видял ли е как се върти тя? За да има абсолютна представа за въпроса, той трябва да излезе вън от сферата на земята, да застане на някоя отдалечена точка и да наблюдава. Защо ще доказвам на хората как се движи колелото на воденицата, когато мога да ги заведа на самата воденица, да видят с очите си това, което им доказвам? Ще разказвате на хората за годишните времена, без да сте ходили на северния и на южния полюс. Идете на полюсите, там да видите какво представляват годишните времена, и тогава говорете на хората за тяхната абсолютност. На полюсите има само един изгрев и един залез, т.е. един дълъг ден и една дълга нощ.

Сега не е въпрос да философстваме, но да дойдем до реалността на нещата. Аз поддържам само онази философия, която почива на реална основа. В този смисъл, аз наричам философ онзи, който като говори за храненето, знае как да се храни. Ако отидете в разумния свят, между възвишените същества, ще видите, че земната философия представлява само гимнастика на ума. Там тя няма никаква валидност. Никой не работи с тази философия. – Защо? – Няма основа още. Там пропада всякаква човешка философия. Философията и на най-големите учени виси закачена на гвоздей, никой не я търси. Тя е философия за музеите. Тя е подобна на падналия лист от дървото. Кой се грижи за падналите листа? Човек не се интересува за тях, но природата, която всичко използва, взима по 1–2 екземпляра за своя музей, а от останалите прави каша, с която храни самите дървета. Мнозина се интересуват от падналите листа на миналото и ме питат какви са били тези листа. – Като сегашните. Изучил ли си сегашните? – „Още не съм ги изучил.“ – Чудно нещо, сегашните неща не си изучил, а миналите искаш да знаеш.

Казвам: Ако искате да знаете миналото си, търсете го в настоящето. Някой се оплаква, че преди 10 години му казали една горчива дума. Ето един лист от вашето минало. Това е лист от някой горчив храст. Как ще убедите разумните същества, че наистина някой ви е обидил? Те ще ви кажат, че горчивата дума не е нищо друго, освен горчив хап, който ви е даден за лекуване. Нали хората се лекуват с горчиви треви и хапове? Как ще се справяте с горчивите хапове? Като вземете един горчив хап, кажете си: „Този хап може да бъде по-сладък“. Щом го приемете по този начин, горчивината му ще се намали. Следователно, каже ли ви някой една обидна дума, отговорете му: „Братко, може да ми кажеш нещо по-сладко“. Ако някой се сърди, гневи и нагрубява окръжаващите, кажете му: „Благодаря за красивите думи, които така щедро пръскаш, но надявам се, че друг път ще говориш по-добре“. Кажете ли му така, той ще се замисли повече, отколкото ако го нагрубите. За разумния обидата крие нещо ценно в себе си. Той я разтваря внимателно и изважда ценното навън. Грешката е там, че който обижда, не знае как да предаде ценното, което обидните думи съдържат. Който сее, трябва да знае как да заравя семената, да не ги оставя на земята отгоре, да изгният. Посеете ли едно семе, покрийте го отгоре с пръст.

Като ученици, вие трябва да придобиете ново разбиране на живота, за да не се страхувате от противоречия. Всяко противоречие крие една форма, която е необходима за човека. Макар и преходни форми, но, за даден момент, те са необходими. И злото носи нещо ценно в себе си. Човек трябва да бъде умен, да знае как да извади ценното. Един проповедник проповядвал 20 години в една област, но не могъл да обърне нито един от слушателите си към Бога. Един ден в черквата му нахълтала една шайка разбойници, хвърлили се върху богомолците и започнали да ги бият. Проповедникът скочил от амвона и с няколко удари ги повалил на земята. След това 12 души от шайката се обърнали към Бога. Следователно, ако можеш с бой да обърнеш човека към Бога, набий го по всички правила. Ще кажете, че не е морално да биете човека. Важното е, че сте поставили човека на правия път. С бой, или с друг метод сте си послужили, това е второстепенна работа. Има един идеален начин за изправяне на хората. Този начин се заключава в прилагане на Любовта, но той не се отнася до земята.

Можете ли да говорите на човека за Любов, когато къщата му гори? Ще го изнесете вън и заедно с него ще започнете да гасите пожара. Като изгасите пожара, тогава можете да си говорите любовно. Как ще говорите любовно с човек, на когото кракът е счупен? Ще го вземете на гърба си и ще го заведете при някой каракчия, да намести крака му.

Ето защо, не е достатъчно само да говорите за Любовта, но трябва да я прилагате. Прилагането на Любовта подразбира познаване на живота. Всеки изучава живота по свой начин, но, в края на краищата, всички хора идват до едни и същи знания. Законите на живота са неизменни. Младият момък и младата мома изучават живота на хората. Оттам започват те и като се изгорят, започват да мислят правилно. Ученият изучава живота по книгите. Ако не се задоволи от тях, търси го в отношенията между хората. Всеки обича и разбира това, което носи живот в себе си. Бащата обича повече онова от децата си, което е готово на услуги и влиза в положението на окръжаващите. То благодари за всичко, което правят за него. Човек обича онова дърво, което дава плодове.

Време е вече хората да се откажат от обикновените си разбирания и да влязат в новия живот. За пример, обикновено разбиране е да мисли човек, че Бог трябва да слезе на земята, сам да оправи света. – Кога Бог не е бил на земята? И как трябва Той сам да оправи света? Ако светът трябва да се оправи, ще го оправят онези, които са го развалили. Хората развалиха света, те трябва да го оправят. Човешкият свят не е оправен, но Божественият е оправен. Според новите разбирания, ще знаете, че външният свят е оправен. Вие трябва да оправите своя вътрешен свят. Той е объркан. Затова, когато грее слънцето, не стойте в стаите си, не се крийте под сенки.

Излезте вън на открито, под слънчевата светлина и започнете да работите с новата светлина. – Ама хората не ни обръщат внимание. – Вината е в самите вас. Ако свирите и пеете добре, всеки ще ви обърне внимание. Който живее добре, обръща внимание на своите ближни.

Какво представлява животът? Музика. Ако живеете добре, това показва, че разбирате от изкуството си. Ако не живеете добре, нищо не разбирате от музиката, вследствие на което изпадате в дисхармонични гами. – „Какво ще стане с нас, като умрем?“ – Отново ще живеете. Човек се ражда и преражда много пъти на земята. – „Ама ще осиромашеем.“ – Пак ще забогатеете. – „Ще паднем.“ – Пак ще станете. Благодарете и на богатството, и на сиромашията; благодарете и на страданията, и на радостите; благодарете и за падането, и за ставането. – Защо трябва да благодарим за тия неща? – Защото само по този начин човек има възможност да познае величието на Бога. Не мислете за несгодите и мъчнотиите, мислете за новия живот, който обхваща само положителни идеи. Започнете ли някаква добра работа, вярвайте, че ще я свършите с успех. Когато направи човека, Бог видя, че го е направил добре. Ще кажете, че в Писанието се говори за разкаянието на Господа. Значи Бог е направил човека, после се е разкаял за направеното. – Преводът е крив. Човек се разкайва, задето Бог го е създал. Колко пъти, при мъчнотии и страдания, човек съжалява, че Бог го е създал! Много хора се запитват защо живеят. На този въпрос може да се отговори много просто и естествено: Човек се е родил, за да живее, т.е. да прояви живота в себе си. Като живее, той изучава живота. Следователно стремете се не толкова към придобиване на знания, колкото към изявяване на живота. Животът е същественото. Всичко останало ще се постигне, щом познавате живота в неговите малки и големи прояви. Микроскопическата проява на живота е по-ценна от всичките блага и богатства, които земята предлага на човека.

Ето защо, Бог казва на човека: „Не се разкайвай, че живееш, но оценявай живота“. Отречи се от старата философия, за да познаеш новия живот. Ако не оценяваш живота си, ще го изгубиш. Ако го оценяваш, Бог ще те посети и ще ти каже как да живееш. Започнеш ли да се оглеждаш какво ще каже обществото, какво ще кажат близките ти, Той се отдалечава и казва: „Сега си отивам. Ще те посетя в бъдеще, при благоприятни времена“. Да се страхува човек от общественото мнение, от близките си, това подразбира непознаване на светлото и велико Божие присъствие в човека. Колкото малък и да е животът му, колкото оскъдни да са знанията му, щом влезе Бог в човека, последният се разширява, придобива знания, става свободен. Той е готов вече да изпълнява волята Божия. – Чрез кого? – Чрез себе си и чрез всички хора, животни и растения. Съзнателно или несъзнателно, всяко живо същество се стреми да изпълни волята Божия. Червеят, колкото и да е малък, един ден ще порасне, ще придобие по-голяма цена от тази, която днес има.

И тъй, за да се освободите от ненужните неща, вие трябва да бъдете спретнати. – Какво значи да бъде човек спретнат? – Да се облича по три пъти на ден, а не само един път през седмицата, както сега правите. При всеки случай човек трябва да се преоблича. Ако си бил в рудника на работа, хвърли работническите си дрехи и облечи чисти. Ако отиваш на черква, облечи се с нови дрехи. Когато седнеш на обяд с близките си, облечи чисти дрехи. Когато приемаш гости, или отиваш на гости, облечи специални дрехи. – Какво прави актьорът на сцената? – Почти на всяко действие облича нови дрехи. С това той иска да каже на хората, че и те са актьори в живота и трябва да играят ролите си добре. Да се обличате по три пъти на ден, това значи да се обличате с дрехите на Любовта, Мъдростта и Истината. За Любовта няма нещо невъзможно. Тя изключва всякакви съмнения и колебания. Щом не се съмнява и не се колебае, човек може да постигне всичко, каквото желае. Като любите Бога и вярвате в Него, всичко ще постигнете. Мнозина вярват в Бога, за да се подобри положението им. Те са на крив път.

Защо е нужна вярата на човека? – Като вярва, човек осмисля живота си. Той вижда, че и смъртта, и животът са еднакво важни. Те са блага, които всеки трябва да опита. Обаче дойде ли до страдания, човек мъчно ги понася. Даже и за високонапредналите същества има нещо неразбрано. Когато се намери пред страданията, и Христос даже каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмени тази чаша“. Но после каза: „Не искам да бъде моята воля, но Твоята. В Твоите ръце предавам Духа си“. И досега още страданието представлява неразбрана област. Тази е причината, поради която всеки се стреми да го избегне. Може ли да проникне в тази област, с един замах човек се освобождава от страданието. То е все едно да хвърлиш мрежата си във водата и да извадиш една голяма риба. Като продадеш рибата, положението ти се подобрява.

Един млад човек объркал работите си толкова много, че нямал пари даже за хляб. Отчаян от положението си, той решил да се удави, заради което отишъл до близката река. Преди да се хвърли във водата, да се дави, той видял, че едно малко момче се бори с вълните на водата. Хванал го за ръката и го извлякъл на брега. Оказало се, че момчето било царският син. От този момент положението на бедния човек се подобрило. Сега и на вас казвам: Реките са пълни с тлъсти риби. Ако положението ви е затруднено, хвърлете мрежата си във водата и уловете една от тия риби. Това ще внесе промяна във вашия живот. Да намерите една риба, която да оправи обърканите ви работи, това се случва само веднъж в живота на човек. Когато Христос се яви на учениците си и им посочи на брега жарава, на която се печаха риби, с това Той искаше да им каже, че докато мислите и чувствата на човека не се опекат на огъня, те нямат сила в себе си. Мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да минат през огън, за да придобият живот. Огънят внася живот в човека. Когато мине през Божествения огън, човек оживява. Следователно, за предпочитане е човек да мине през огън, който оживява, отколкото през студ, който отнема живота. Щом е така, хвърлете мрежата си в голямото житейско море, да хванете една риба и да я опечете на огън. Следователно, като срещнете един човек, по същия начин хвърлете мрежата си към неговия ум, да приемете една от мислите му и вие да му предадете една от своите мисли, да види той какво знаете, какво разбирате и как прилагате нещата. От него ще вземете същественото, но и вие ще му предадете нещо съществено от себе си.

Като ученици, стремете се към същественото. Не очаквайте невъзможни неща, за да не се обезсърчавате. Може ли младата мома да се надява да се ожени за царския син? Вероятността за това е изключена. – Защо? – Младите моми са много, а царският син е един. Той може да се ожени само за една, но не за всички, които искат да се оженят за него. – Могат ли всички хора в света да станат милиардери? – Неколцина само могат да станат милиардери. Невъзможно е всички да станат милардери. Обаче, за да задоволи желанието си, човек може да стане цар на себе си. Всеки може да стане милиардер, като събере на едно място своето външно и вътрешно богатство.

Да се върнем към същественото – придобиването на живота. Няма по-велико благо за човека от това. Да се срещнеш с Бога и да разговаряш с Него, това е най-великото благо за човешката душа. Ти си обезсърчен, отчаян, готов да се самоубиеш, но в този момент чуваш Божия глас, който ти нашепва: „Вземи книгата и чети, всичко ще се нареди добре“. На поета пък казва: „Вземи перото и пиши. От нищо не се безпокой“. – „Нищо не мога да постигна.“ – Свържи се с Бога. Свържеш ли се с Него, работите ще вървят добре. Докато се ръководи от своите лични чувства, човек всякога ще се спъва. Няма по-страшно нещо от гордостта и тщеславието. Много хора заминават за онзи свят преждевременно, благодарение на своя личен живот. За да не се спъвате, откажете се от личния си живот и приемете Божествения. Слушайте Онзи, Който ви е дал живот. Той ще ви изведе на прав път. Откажете се от старата философия на живота, от разбиранията и вярванията на своите деди и прадеди. Те са отживели вече своето време. Простете се с вашите кукли и кончета. Те са отживели времето. Днес ви чакат нови, хубави работи.

Като наблюдавате изгряването и залязването на слънцето, това е едно велико благо за вас. Радвайте се на изворите, на цветята, на тревите, на плодовете, които ви обикалят. Радвайте се, че живеете в Бога и Той във вас. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Радвайте се и за радостите, и за скърбите. Радвайте се, че от всичко можете да се учите.

Стремете се към същественото – към живота. Придобиеш ли го, не се обезсърчавай от нищо. Ако се обезсърчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък“. Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „безстрашие“. Поставяй срещу отрицателното нещо положително и върви напред. Съзнавай, че работиш с Бога. Щом си свързан с Него, всичко можеш да направиш. На умния ще донесеш блага, а на глупавия – светлина, да вижда къде ходи. Хвърляйте семената си щедро, да бъдете благоугодни на Бога и на хората. Като сте богати, силни, добри и разумни, всички ще мислят за вас. Свържете се с Любовта, която носи вечния живот. Само по този начин ще придобивате, каквото желаете, и ще раздавате от придобитите блага. Бъдете като кибритените клечки. Който ви цъкне, да ви запали, но и той да се запали. Докато всички хора не се запалят и не горят, светът не може да се изчисти и оправи.

Всички искат да знаят как ще се изчисти светът. Светът ще се изчисти с огън. Страданията, през които светът минава, представляват именно този огън. Радвайте се, когато страдате. Благодарете, че са ви удостоили с тази велика привилегия. Ако ралото и мотиката играят върху гърба ви, благодарете им. Те са почетни инструменти. Те изкарват хляба от земята. Хлябът подържа живота – същественото за човека. Стремете се към постигане на същественото.

Само Божията Любов, само Божията Мъдрост, само Божията Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 3 юни 1931 г., София, Изгрев.

Свобода на съзнанието

Размишление

Има един важен процес в човешкия живот – освобождаване на съзнанието. За да освободи съзнанието си от ненужния баласт, човек трябва да сложи настрана всички непотребни неща. Съвършеният човек не мисли за утрешния ден, вследствие на което той има на разположение толкова неща, колкото му са нужни за даден момент. – Защо е така? – Защото в разумния живот настоящият момент е свързан с всички моменти на вечността. Между съзнанията на разумните същества има тясна връзка. Никаква външна сила не е в състояние да скъса тази връзка, нито да наруши единството в техния живот. Където има единство на съзнанието, там Бог се проявява.

Ние говорим за баласта на човешкото съзнание, който го обременява. – Какво представлява той? – Отрицателните чувства и мисли. Значи съмнението, подозрението, ревността, недоволството са излишен баласт в съзнанието. Този баласт се създава благодарение на желанието на човека да стане велик, силен, всички да му се кланят. Щом не успее да постигне желанието си, той се натъква на изопачени мисли и отрицателни чувства. Невъзможно е човек в един живот да постигне всичко. Желанията на човека се постигат постепенно. Може ли човек да се отвори изведнъж, да даде ход на всичко, което е вложено в него? Може ли шишето в един момент да се разтвори и да раздаде всичко, което е сипано в него? Ако това е възможно, човек ще се намери пред празното шише. Някои възразяват на това и питат: „Не трябва ли да работим, да се учим?“ – Трябва и да се учите, и да работите, и да се трудите, но така, че да не обезсмисляте нещата. Ако работата се обезсмисли, вие ще започнете да се трудите. Ако и мъчението се обезсмисли, влизате вече в областта на смъртта. Но и смъртта не е най-страшна. Има по-страшни работи и от смъртта, и от небитието, които вие не можете да разберете.

Въпреки всички теории и проповеди, хората пак се придържат в старото. Ще чуете да казват: „Трябва да се осигурим! Деца имаме, жена имаме, трябва да ги храним, да ги обличаме“. – Кой облича малките пиленца? Майката само ги мъти и те се излюпват облечени, покрити с перешинка. Друг има грижа за тия пиленца. Като не спират вниманието си върху този закон, хората мислят, че те са главният фактор в живота. Затова, именно, някой казва: „Ще накарам този човек да разбере в какво се състои работата“. – Няма защо да го караш да разбере тази работа. Достатъчно е само да му светнеш. Той е в тъмнина, може да се блъсне в някоя стена. Запали свещта си и покажи пътя му. Той има очи, ще види накъде трябва да върви и ще ти благодари. И тъй, работете за освобождаване на съзнанието си от всички ненужни мисли, които спъват развитието ви. Ще каже някой, че е нещастен. Той е нещастен от излишни мисли, а не от недоимък. Ако е въпрос да се натоварите, мога да ви дам на разположение цялата земя. Не е лесно да управлява човек земята! Да станеш господар на земята, това значи да я владееш. Да владееш земята, това значи да бъдеш признат за господар от нейните жители. Ако си по-умен от тях, те ще те признаят за господар; ако си по-глупав, ще им бъдеш слуга. Само онзи може да бъде господар, който е в състояние да освободи съзнанието си от всички непотребни мисли.

Мнозина говорят за господарство, за владеене и управление на света, но не са в състояние себе си да управляват и владеят. Ако по невнимание някой изпусне ножа върху крака си, ще се рани. От болките, които претърпява, мисълта му се изменя, съзнанието му се помрачава. Щом иска да управлява света, защо не може да владее мисълта си? Ако е адепт, той може само със слюнка да заздрави раната си. Ето защо, когато някой се оплаква, че му е тежко на сърцето, казвам, че той е ранен. – „Как да се излекувам?“ – Плюй на раната си. – „Ама пари ми трябват.“ – Колко? – „Хиляда лева.“ – Който иска хиляда лева, не е умен човек. Той трябва да иска един лев. Силата е в единицата, а не в нулата, т.е. в нищото. Като има един лев, човек лесно може да забогатее. – Как? – Като сложи по едно нещо след единицата. Като сложи едно нищо, единицата ще се увеличи 10 пъти, като сложи две нули, единицата ще се увеличи 100 пъти. Като увеличава броя на нулите, той може да стане милионер. Обаче това е наука. Всеки не може да прибавя нули накрая на единицата. Само ученият адепт може да прави това. То е достояние само на онзи, който разбира скритите сили, вложени в единицата. Всеки човек носи разумното начало в себе си. Ако знае как да го прояви и приложи, в кратко време той ще нареди работите си. Разумното начало в човека представлява една хубава цигулка. Който е дал ход на това начало в себе си, той прилага цигулката си, както за своето благо, така и за благото на своите ближни. Който е пренебрегнал разумното начало в себе си, той не може да го прилага. Неговата цигулка е захвърлена някъде на тавана, покрита с прах. Достатъчно е да я види някой добър цигулар, за да я накара да проговори. Той изчиства праха, нагласява я и започва да свири на нея – от нищо нещо изкарва. Той държи единицата, т.е. цигулката в ръката си, и нулите една подир друга се нареждат след нея. Нулата подразбира човека, Азът. Кой може да се нарече „аз“? Англичаните казват: „I am that I am“ – „Аз съм, който съм“. С други думи казано: „Аз съм, който съм бил всякога“. Това изречение се отнася до Единния, Който е бил всякога.

Следователно, когато страдате, помнете, че има Един, Който съществува и всякога е съществувал. Човек вярва в Единния, докато всичките му работи се нареждат добре; човек вярва, докато има нули след единицата. Колкото повече са нулите, толкова по-голяма е вярата му и той казва: „Голямо е богатството ми!“ Започне ли да губи нулите, той се обезсърчава. – От какво произлиза нищото? – От нещото. Като остане в почивка, нещото става нищо. Като започне да работи, нищото се превръща в нещо. Само по себе си, нищото е слабо, не може да се разчита на него. Можете ли да разчитате на житното зърно, което сте оставили в хамбара си? Обаче ако го посеете в земята и грижливо го обработвате, от единица то ще се превърне в голямо число, на което вече разчитате. Една подир друга, нулите се нареждат след него и вие забогатявате, изплащате всичките си дългове.

Каквато е силата на непроявеното житно зърно, такава е и на непроявените мозъчни центрове на човека. За пример, всеки човек носи музиката и любовта в съзнанието си. Тези способности имат своите центрове в мозъка, но ако не са проявени, представляват нули, вън от единицата – човек. Щом се проявят, те се нареждат след единицата и обогатяват човека. Музиката и любовта не се проявяват еднакво във всички хора, но те вървят успоредно. Колкото дълга е линията на музиката, толкова дълга трябва да бъде и линията на любовта. Като съчетава любовта с разума, с паметта, с религиозното си чувство, с тщеславието, с личните си чувства, музикантът образува различни музикални произведения, които се отразяват в съзнанието му. Следователно, ако искате да внесете мир и спокойствие в себе си, ще съедините музикалното си чувство с чувството на кротост и смирение в себе си. Това е наука, която не може да се преподава. Тя се нуждае от опити. Като опитва нещата, човек придобива знания.

Ще кажете, че докато придобиете тази наука, смъртта ще дойде. Това не трябва да ви смущава. За съзнанието съществува само освобождаване от ненужни мисли, но не и смърт. – „Ама остаряхме!“ – Съзнанието не остарява. Кажете ли, че сте остарели, това значи, че сте изгубили вярата си. – „Ама краката ми не държат.“ – Това значи, че си прекъснал връзката с възвишените и светли същества. Каквото и да поучават и съветват човека, той нищо не изпълнява, прави се, че не чува. Днес постъпва така, утре – докато един ден наистина оглушее, остарее и замине за другия свят. Какво става с ученика, който не внимава в клас? Учителят преподава, а той пише любовни писма на възлюбената си. Но като излезе на изпит, пропада. Казано е в Писанието: „Не се свързвайте със света“. Който се свързва със света, прилича на ученика, който пише любовни писма, когато учителят преподава. На края на годината той пропада на изпитите.

Следователно, когато не учи уроците си и се занимава с ненужни работи, ученикът остава в същия клас. Остане ли да повтаря класа, той страда. Когато човек пълни съзнанието си с ненужни работи, нарушава Божиите закони и сам се спъва. След това започва да страда и се чуди защо идват страданията. Причината на страданията е, че поради непослушанието си хората прекъсват връзката си със своите приятели, които им помагат. Радостта произтича от факта, че човек поддържа връзката си със своите приятели. Колкото повече връзки има човек с разумните същества, толкова по-големи са придобивките му. Като знаете това, правете връзки с разумните същества, които не виждате. Вашите добри мисли и чувства стават причина за свързването ви с тях. Държите ли в съзнанието си някаква материална връзка със същества, подобни на вас, вие непременно ще се разочаровате. Всяка материална връзка води към разочарование. Не правете такива връзки, за да не се разочаровате и да не губите вярата си в Бога.

И тъй, правете всичко, което душата ви желае, без да губите вярата си. За тази цел благодарете за всичко, което имате и което ви е дадено. Ставате ли сутрин от сън, благодарете на Бога. Лягате ли си вечер, пак благодарете. Отивате ли на работа, връщате ли се, благодарете. Като направите най-малкото добро, благодарете и за него. Ако някой ви направи добро, благодарете. Щом имате очи, уши, нос, уста, ръце и крака, всичко можете да постигнете – благодарете и за тях.

Благодарността и признателността представляват магическа формула, с която човек може да работи. Докато си служи с тази формула, човек е доволен. Изгуби ли формулата, животът му се обезсмисля. Той пада в кладенец и оттам гледа на външния свят. Всички хора, които са изгубили смисъла на живота, са в кладенец. – Как ще излязат оттам? – Като бъдат благодарни и признателни. По този начин те ще привлекат вниманието на възвишените същества, които ще дойдат да им помогнат. Те ще им спуснат въжето си, с което ще излязат на повърхността и ще бъдат свободни. Свободен човек е онзи, който има силно развито музикално чувство. Свободен е само онзи, който е свързан с Бога. Той е истински музикант – от нищо не се страхува. Когато не иска да пее, човек има страх от нещо. И когато много пее, кряска, пак има някакъв страх. Ще кажете, че не може човек да не се страхува. Може ли да не се страхува пред големите страдания? Важно е човек да знае защо страда. И ако се радва, пак трябва да знае защо се радва. Дали се радва или страда, дали е добър или лош, човек трябва да знае причините за тия неща. Освен за себе си, човек страда още и за своите ближни. Това е неизбежен закон. Съзнателно или несъзнателно, човек участва в общите радости и страдания, в общите печалби и загуби. Ако се откаже от участието си в общите страдания и загуби, човек се лишава и от участието си в общите радости и печалби. Ако участвате в страданията на Христос, ще участвате и в Неговите радости и благословения. Христос пострада, за да възстанови хармонията в света, да примири хората с Бога.

Какво означава примиряване на човека с Бога? – Възстановяване на първичната връзка на човешката душа с Бога. Това не се прави само веднъж. Всеки ден, всеки момент човек трябва да следи върху себе си, върху живота си, да не наруши с нещо тази връзка. Мнозина имат някаква връзка, но тя не ги подмладява, възраства и възкресява. Когато е свързан с Бога, човек има на разположение всичко, което душата му желае. Тази връзка го прави вътрешно богат. Външно може да минава незабелязан, но в себе си носи зародиша на доброто и на Любовта. Достатъчно е да посее този зародиш, за да излезе от него велико, мощно дърво, с чиито плодове да се ползва цялото човечество.

Следователно, каквото представляват мислите за човека, такова нещо е всеки, който е свързан с Бога. Всяка мисъл носи в себе си две неща: семе, което трябва да се посее, да даде плод, и материал, който може да се използва като храна. Следователно стремете се да пазите връзката си с Бога, за да послужите за храна и за семе на бъдещото поколение. Дръжте постоянно в ума си мисълта за Бога, както малкото дете в първите дни на записването си в училище, говори постоянно за своя учител и за съучениците си.

Мнозина говорят за съществуването на Бога, слушат духовни проповеди, но въпреки това искат да се убедят в истинността на този въпрос. Те четат различни философски книги, за да им се докаже на опит съществуването на Бога, както и съществуването на онзи свят. Без музика никой не може да влезе в онзи свят. Ангелите, които са взели участие в създаването на света, са пели и хвалили Бога. На същото основание и човек, който е основал живота си върху трите мощни сили – вярата, надеждата и любовта, трябва да пее и да слави своя Създател. Някои мислят, че ако вярват в Бога, трябва да напуснат сегашния си живот. Няма защо да напускат живота си. Впрочем, за какъв живот става въпрос? Преди всичко, животът не е тяхна собственост. Като дойде смъртта, веднага ги задига. Къде остава тяхната собственост? Човек говори за неща, които не познава, не притежава и не разбира. За пример, някой казва, че срещнал един познат, който му казал няколко обидни думи. – Никого не е срещнал той. – Защо? – Защото срещата ви с кого и да е подразбира проява на радост и веселие. Ако сте тъжен, никого не сте срещнали.

Сега аз говоря за онези, на които ушите са отворени. Някои ще възразят, че са чели Писанието, слушали са го и знаят вече, че Бог е Любов. – Коя любов познават те? Ако е въпрос за Любовта, тя има 35 милиона форми само на физическия свят. Прибавете към тия форми и формите на Любовта в другите светове, които са безбройни, и вижте какво ще кажете за Любовта. Направете опит, да видите колко много пермутации можете да образувате от Любовта. Колко хиляди години пък ще ви трябват, за да минете през всички форми на Любовта и да я разберете. Цяла вечност да имате на разположение, пак няма да ви стигне. Като изучава Любовта, човек идва до разбирането, че в Любовта има сливане и преливане на души, а не събиране и разединяване. Сливането и преливането на душите подразбира влизане на една душа в друга, с цел да разберат положението и нуждите, в които се намират. Който е възлюбил Бога, той се е прелял в Него и слял с Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелее в човека, последният забравя своето недоволство и влиза в нов живот.

Апостол Павел казва: „Всичко считам за измет, за да позная Господа Исуса Христос“. Мнозина казват, че имат такава опитност. Не е достатъчно само веднъж да си изпитал стремеж към познаване на Христос. Този стремеж трябва да бъде постоянен. Който търси Бога, трябва да Го търси отвътре, а не отвън, по механически начин. Търсите ли Великото в света, не трябва да се безпокоите. Ако се безпокоите, няма да Го намерите. Някой иска да се покаже добър, справедлив, любещ и т.н. Щом пожелае да се покаже такъв, той изгубва и това, което има. Човек е само проводник на Любовта, но не е Любов. Ето защо, радвайте се, че Бог се проявява чрез вас. Радвайте се, когато можете да помогнете на ближния си от Любов, без да мислите, че Любовта е ваша. Казано е в Писанието: „Бог е Любов“.

Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. И аз говоря за онези, които имат уши и могат да слушат. Ако човек говори за Любов, трябва да е готов да изрази своето уважение и почитание към всички хора, към всичко, което Бог е създал. Христос прояви Любовта си, като се пожертва за човечеството. Той прие страданията, за да спаси хората. Макар че разполагаше с всички блага, с голяма сила, Той се отказа от своя личен живот, за да помогне на страдащите. Какво би станало със света, ако всеки пожертва своя личен живот за общото благо? – „Може ли да стане това?“ – Когато човек възстанови своята вътрешна хармония, когато приеме Бога в себе си, това може да стане. Изучавайте се и вижте, готови ли сте, след като сте гладували 3–4 дни и получите един топъл, пресен хляб, да го пожертвате за някой гладен, беден човек? Ако можете да направите това, вие сте надежден човек.

Разумният свят може да разчита на вас. Кажете ли, че първо трябва вие да се нахраните, а после да давате, на вас не може да се разчита. По този начин не можете да придобиете онова знание, което душата ви желае.

Упражнение: В продължение на 10 дни правете следното упражнение: като станете от сън, сложете лявата си ръка на лявата страна на челото, където е музикалният център, а дясната ръка – на десния музикален център и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: „Когато са създавали световете, ангелите са пели. И до днес те пеят. Понеже работя върху себе си, и аз ще пея“. Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре, отколкото без пеене. Ако домакинята пее, когато готви, тъче или меси хляб, работата ѝ ще върви добре. Пеенето внася подтик в човека, събужда енергиите му, прави го активен.

Като ученици, вие трябва да бъдете готови, да изпълнявате точно всяка заповед, която идва от Бога. Така и добрият музикант изпълнява всички знаци при свиренето. За пример, ако Бог ви каже да стоите на едно място, докато дойде определеният за вас момент, вие трябва да чакате, без да мръднете. Каквото да ви казват, вие трябва да стоите на поста си. – Че другите заминали преди вас, че вие сте останали последен – това да не ви смущава. Ако дочакате вашия момент с търпение, всичките ви работи ще се наредят с успех. Приложите ли послушание към Бога, към разумните същества, всички хора ще ви обичат. Каквото пожелаете, ще го реализирате. Адам и Ева излязоха от рая поради непослушанието си. Те направиха една грешка, с която внесоха дисонанс в живота.

Раят е място на хармония и мелодия, на добро и справедливост, на истина и красота. Който иска да бъде добър, справедлив, любещ, трябва да има към всички хора такива отношения, каквито има към себе си и каквито изисква да имат другите към него. Прилагайте доброто към всички, без да мислите, заслужават ли го, или не. И на разбойника да направите добро, то ще даде своя плод. Доброто не умира. Ако станете проводник на Божията Любов, всички добри, свети и възвишени същества ще ви познават и ще ви отдават заслуженото. И разбойникът, и добрият еднакво ценят доброто.

През време на Балканската война един офицер видял един ранен войник на бойното поле, изоставен, гладен, измъчен. Той веднага се погрижил за него: занесли го в една от близките болници, превързали го, нахранили го. Офицерът постоянно го посещавал, следял за здравето му. След войната офицерът минал в запаса и продължил стария си занаят – търговията. Един ден трябвало да мине през една гора съвършено сам. Неочаквано той се натъкнал в гората на един апаш. Последният се вгледал в пътника и познал своя спасител. Той веднага му сторил път и казал: „Благодаря ти за доброто, което ми направи през време на войната. Ти ми направи едно добро заради Господа; сега аз, в името на същия Господ, няма да те обера. Ако не беше ми направил доброто, и с тебе щях да постъпя, както постъпвам с другите“.

Следователно не питайте защо страдате. Ако правите добро и услужвате на ближните си, и на вас ще помагат. Услужвайте на всички, за да се радвате на светло бъдеще.

И тъй, внесете в мислите и в чувствата си хармония, за да освободите съзнанието си от ненужния товар. Освободете се от тежките раници. Не се безпокойте, че не сте постигнали желанията си. Каквото днес не можете да постигнете, ще го постигнете в бъдеще. Важно е да работите, да развивате дарбите си. Параходът може да потъне, но богатството, което носите в себе си, ще ви следва навсякъде. Имате ли това богатство, вие имате условия за бъдещия живот. Щом сте със спасителна лодка, ще излезете благополучно на брега. Работете усилено за своето спасение, да излезете от стария живот и да влезете в новия. Що се отнася до богатството, не мислете за него. Новият живот носи нужното богатство. Щом майката и бащата обичат детето си, те всичко ще му дадат. Когато Бог обича човека, ще му даде всичко, което му е необходимо. Бог е вложил в човека най-голямото богатство – ум, сърце, душа и дух. Има ли това богатство, всичко друго ще дойде само по себе си. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Който е доволен на малкото, ще получи и голямото.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 10 юни 1931 г., София, Изгрев.

Музикален живот

Размишление върху доброто.

Съвременните хора работят, трудят се, мъчат се, но нямат онзи резултат, който очакват. – Защо? – Липсва им нещо. Всеки знае какво му липсва. Някой предприема една работа и се оплаква, че не е успял да постигне онова, което мислел. Той сам казва: „Не бях достатъчно разумен“. Изобщо, всички хора виждат, че не постъпват достатъчно разумно. Значи разумност се иска от човека. Не е достатъчно да знае човек да събира, да изважда, да умножава и да дели, но той трябва да прилага тия действия в живота си. За пример, не е достатъчно да кажеш, че имаш да взимаш 10,000 лева, но трябва да знаеш как да ги вземеш; не е достатъчно да кажеш, че имаш да даваш 10,000 лева, но трябва да знаеш как да ги дадеш. Във взимането и даването човек трябва да спазва нужната хармония, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом запази тази връзка, ще запази и отношенията си със своите ближни.

Като говорим за разумно прилагане на човешките добродетели, имаме предвид и религиозните, и светските хора. За пример, някой религиозен казва, че има 10 добродетели. Добре е извършил събирането на своите добродетели, но приложил ли ги е в живота си? Какъв смисъл има да се хвали човек с гласа си, ако не го прилага? Всеки човек трябва да пее за себе си. Ако пее добре, нека приложи пеенето си, освен за своето благо, за благото и на другите. – „Ама без пари не пея! Ако не ме оценяват хората, не пея.“ – Това е криво разбиране. Плащането и оценяването са второстепенни неща. Важно е да пеете. Ако пеете с любов и с разположение, хората непременно ще ви оценяват. Щом Бог е вложил известен капитал във вас, вие трябва да го сложите в обръщение. Не е позволено на човека да държи Божествения капитал в застой. Идва денят, когато господарят ще иска сметка за капитала, който ви е дал. Ако сте го заровили в земята, ще носите последствията за вашата леност. – Какви ще бъдат последствията? – Страдания. – Какво представляват страданията? – Метод за изправяне на човечеството. Човек страда, за да се научи да прилага в действие капитала, който му е даден. За всяко неизпълнено обещание, за всяка отложена работа, човек неизбежно ще страда. Дали съзнава това, или не съзнава, не е важно. Важно е, че като се удариш в някоя канара, непременно ще усетиш болка. – „Кой постави канарата на пътя ми?“ – Това не е важно. Може да си я поставил ти, може друг някой да я е поставил. Като ходиш, ти трябва да бъдеш внимателен, да не се удряш в канари. Канарата е препятствие, на което човек всякога може да се натъкне. За да избегне препятствията в живота, човек трябва да бъде внимателен, да мисли къде ходи и какво прави.

Днес всички хора търсят начин да оправят живота си, да наредят работите си. – Как може да се постигне това? – Чрез музика. Музиката хармонизира мислите и чувствата на човека. Щом мислите и чувствата му са хармонични, и постъпките му ще бъдат хармонични. Това наричаме ние музикален живот. Музиката регулира чувствата. Страшно е, ако чувствата на човека не са регулирани. Такъв човек се отличава с голяма разсеяност. Каквато работа започне, не може да я свърши. Приложи ли музиката в живота си, чувствата му постепенно се уравновесяват. Положението на разсеяния е подобно на положението на човек, който е принуден да седи на стол, върху който са поставени игли. Щом седне на стола той веднага скача. Много естествено, иглите не го оставят спокоен. – „Кой остави иглите на стола?“ – Все някой ги е оставил. Щом сядате някъде, трябва да огледате цялата обстановка, да няма игли или друго нещо, което да наруши мира ви, да ви изкара от релсите на вашето равновесие. – „Може ли човек да се справи с условията?“ – От него зависи. Който е свързан с Бога, той лесно се справя с условията.

Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да се вглеждате във всичко, което ви обикаля; да знаете защо идват изпитанията и изкушенията. Някой иска да стане рано сутрин, да се помоли на Господа и да започне работата си навреме. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голямо изпитание ще му дойде. Като знаете това, дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на изкушения, които могат да ви изместят от правия път, от решенията, които сте взели. Бъдете внимателни, не се поддавайте на изкушения. – Защо идват изкушенията? – Те са мощна сила, която съществува в природата. Задачата на тази сила е да се явява като противодействие на всяка добра работа. За онзи, който разбира законите на природата, тази сила служи като подтик. За онзи, който не разбира тези закони, тази сила е противодействие, което го спъва.

И тъй, научете се да събирате и да изваждате правилно. Прилагайте това, което сте събрали и извадили. Каквото съберете, давайте го разумно. И каквото имате да взимате, вземете го разумно. Животът на хората не е нищо друго, освен отношения на разумни взимания и давания. Ако те обиди някой, ти имаш да взимаш. Ако ти обидиш някого, имаш да даваш. Щом съзнаеш това, веднага трябва да уредиш отношенията си. Колкото малко имаш да даваш или да взимаш, уреди сметките си. Не можеш ли да изплатиш задължението си, не казвай на кредитора си да чака, но бъди искрен, кажи му, че в дадения момент нямаш възможност да се издължиш. Кажеш ли на кредитора си да чака, когато ти искаш да платиш, ти му заповядваш. Със заповеди работите не се нареждат. Ти ще заповядваш на своя кредитор, а на тебе друг ще заповядва. Не, имаш ли да даваш или да взимаш, ще уредиш сметките си по закона на Любовта.

И тъй ще уреждате сметките си по Любов; ще пеете и ще свирите по Любов. Методът на Любовта ще намерите в природата. Тя си служи с този метод, но малцина го познават. Където има хармония и мелодия, там е приложението на Любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия.

Най-съвършеният инструмент, с който човек може да си служи, е неговият език. В това отношение всеки човек може да бъде музикант. Колкото по-разумен е човек, толкова по-добре може да си служи с този инструмент. Колко хора днес могат да си служат с езика като със съвършен инструмент? Всяка дума, която излиза от езика, може да произведе велик ефект, в положителен или отрицателен смисъл. Една дума, казана на място, може да въведе човека в Царството Божие. Една дума, казана не на място, може да свали човека до дъното на ада. Затова е казано в Писанието, че за всяка дума ще се дава отчет. Божественият свят е свят на велика хармония. Следователно, преди да кажете една дума, първо мислете, да не би да нарушите хармонията в живота. Въпреки това, наред с хармонията съществува и дисхармония в живота. – Кой създава дисхармонията? – Хората я създават. Обаче те носят последствията за това, което са създали. Дисхармонията отклонява човека от правия път, същевременно тя го отдалечава от Бога. За да се върне отново в правия път, да се приближи към Първата Причина на нещата, човек трябва да внесе Божествената хармония и мелодия в себе си. Хармонията внася светлина в човешкия ум, а мелодията – топлина и мекота. Това се забелязва, от една страна, в мислите и чувствата на човека, а от друга – в неговия говор. Приятно е да слушате човек, който говори музикално.

Истинска музика е онази, която може да произведе преврат в човека. Не произвежда ли преврат в човека, тя не е истинска музика. Тя е сбор от звуци, от шум, които дразнят ухото. За пример, някой слага устата си близо до ухото ви и шепне нещо. Той иска да ви каже някаква тайна, която другите да не знаят. Това не е правилно. Природата не си служи с този метод. Ако искаш да кажеш нещо на човека добро или лошо, кажи му го гласно, няма защо да шепнеш на ухото му. Когато говорите Истината, човек я чува отвсякъде. Дали от онзи свят ще му говорите, или от този, Истината всякога се чува. Следователно, когато искате да предадете Истината, служете си с методите на природата, които са вечни и неизменни.

И тъй, за да живее хармонично, човек трябва да е развил езика си в съвършенство, като инструмент, чрез който излива мислите и чувствата си. Мисълта на човека трябва да бъде хармонична, а чувствата му – мелодични. Когато мислите са хармонични, а чувствата – мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човек може да прояви творческите си способности. Човек твори, когато съчетае хармонията на мисълта и мелодията на сърцето си в едно цяло. – „Как можем да постигнем това?“ – Чрез учене и работа. Като учи, човек трябва да плаща за уроците, които му се преподават. Има видни професори, които взимат за един урок по цигулка 1000 долара. Това са български пари над 100,000 лева. Ако един цигулар взима толкова скъпо, колко трябва да платите на природата за скъпите уроци, които тя ви преподава? Някои мислят, че природата дава всичко даром. Лъжете се, природата е най-скъпият учител на човека. За някои уроци човек плаща с живота си. Това не значи, че човек трябва да се страхува. Има неща, които никога не се губят. Това е разумното слово, което е плод на хармонията на човешкия ум и на мелодията на човешкото сърце. Не съжалявайте, че всички не сте музиканти, но радвайте се, че всички сте ученици във великата консерватория на живота, която трябва да свършите с отличен успех. Мнозина мислят, че като дойде Христос втори път на земята, ще им даде диплом за завършен курс на житейската музикална школа. Диплом се дава на ония, които са положили изпита си. Дълго време ще пеят и ще свирят, докато дойде време за изпит. Колко пъти ще бъдат освиркани! Колко пъти кръв ще тече от порите им! Който издържи изпита си, ще получи благословението на природата. Който не издържи, ще види нейното мрачно лице. Природата е безпощадна към ония, които не искат да учат. Тя е разуумна и знае какъв метод за възпитание да приложи към всеки човек. Към ония, които се учат, които зачитат законите ѝ, тя е крайно внимателна и дава доверието си абсолютно. Който иска да влезе в училището на природата, трябва да се изпита, готов ли е да се подложи на страданията, които ще срещне на пътя си. Ако е готов, природата му отваря широко вратите си; ако не е готов, тя го оставя на свобода, пуща го в широкия свят. Природата не заставя никого насила да влезе в нейното училище.

Велико изкуство е да знае човек как да говори и кога да говори. Ако говори музикално, човек може да пее и да свири хармонично и мелодично. Чрез музиката той може да се примири с всички хора. Чрез музиката той може да внесе разположение, както в своята душа, така и в душите на ближните си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания. Без нея вие ще очаквате на другите, да дойде помощта отвън. Певецът поема въздух отвън и пее, но песента му не е във въздуха. Тя се крие в неговата мисъл. Зад мисълта му пък се крие Божественото Начало, което направлява нещата. Наистина, няма по-велика музика от Божествения език. Който е чул само веднъж този език, той никога не може да го забрави. Който се е отрекъл от Божественото, той е попаднал вече в музиката на света, където се чуват тоновете на омразата, на недоволството, на съмнението и подозрението и т.н. Музиката на света не е нещо друго, освен „джаз-бан“ – музикална каша.

Молете се да ви се даде случай да присъствате поне един път на концертите на природата и да чуете какво е всъщност музиката. Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалният говор подразбира изявяване на Истината. Приятно е да слушаш някой да говори музикално. Колкото и да го слушаш, в края на краищата ще кажеш, че има още да говори. Значи Истината е без начало и без край. Същото нещо е и Любовта. Когато тя се прояви между две същества, те влизат в живота, който няма начало и край, т.е. във вечния живот. Изобщо, Любовта се проявява между два центъра, между две души, между две същества. – Защо? – За да съживят един мъртав. Ако двама души, които се обичат, не могат да съживят един умрял, любовта им не е истинска. Ако двама певци не могат да съживят един умрял човек, песента им не е гениална. – Кога умира човек? – Когато внесе в сърцето си един дисонанс, чрез който скъсва струните на своя живот. Има мисли и чувства, които моментално умъртвяват човека. Ако между ума и сърцето на човека влезе един дисонанс, организмът му постепенно се разрушава. Само гениалните хора могат да си служат с дисонанси. За да се запазите от дисонансите в живота, вие трябва да ликвидирате с атавистическите състояния. Те са миризливи течности, в които човек несъзнателно попада. Лесно можете да се предпазите от тях. – По какъв начин? – Чрез обонянието си. Не притъпявайте обонянието си, за да усещате отдалеч миризмата на атавистичните мисли и чувства. Дисонансите притъпяват не само обонянието, но и мислите, и чувствата.

Ето защо, стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони, именно, се проявява духовният свят. В музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно духовната музика е съставена от прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и от счупени.

Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език, като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувстват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре се разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.

Забелязано е, че като инструмент, цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. За пример, колкото повече се свири на пиано и на други някои инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с вяра. Колкото повече се моли, колкото по-дълбока е молитвата му, толкова по-музикален става той. Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната! Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен. Той има желание да приложи своите добродетели. Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става радостен и готов за всякакви жертви за Великото в света. Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро. Чрез музиката човек идва до онова вътрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радостите като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и в говора, и в мисълта си. – „Ама нервен съм, не мога да бъда музикален.“ – Нервността не изключва музикалността. Ако нервният употребява енергията си разумно, нервността е ценно качество. Нервният върши повече работа, отколкото онзи, който не е нервен.

Мисълта се предава чрез нервната система, а не чрез мускулната. Нервната система възприема и хармоничните, и мелодичните тонове; хармоничните се предават чрез ума, чрез мислите, а мелодичните – чрез сърцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията – като магнетизъм. Тези сили често сменят местата си: електричеството прониква в сърцето и му дава тласък, усилва движението му; магнетизъмът пък влиза в мозъка и го нагласява. И Христос прилагал пеенето като метод за тониране. Казано е в Евангелието, че на Тайната вечеря Христос и учениците Му изпели една песен, след което излезли вън.

Като ученици, поставете си задачата да живеете разумно. Къде ще проявите този живот? И в говоренето, и в мислите, и в чувствата си. Разумното слово подразбира музикално говорене. Разумната мисъл пък подразбира правата мисъл, която определя бъдещето на човека. Разумните чувства подразбират свързване на човешкото сърце със сърцата на възвишените и напреднали същества. За постигане на всичко това нужно е пълно владеене на езика. С други думи казано: Постиженията на човека зависят от изкуството му да владее своя език.

Значението и силата на езика е изразено в следната българска гатанка: „Кости няма, кости троши“. Наистина, езикът няма съзнателен живот в себе си, но е в състояние да отнеме живота и да даде живот. Христос каза само три думи на Лазар и той излезе вън от гроба. – На какво се дължи силата на изказаните думи от Христос? – На тяхната музикалност. Не можете ли и вие, като Христос, да си кажете три думи и да възкръснете? Кажете и вие на вашия Лазар: „Лазаре, излез вън!“ Ако Лазар излезе от гроба, езикът ви е музикален.

Помнете: Езикът е ключът на човешкото спасение. От него зависи, да бъде човек осъден, или да бъде оправдан.

Само Божията Любов, само Божията Мъдрост, само Божията Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 17 юни 1931 г., София, Изгрев.

Осмисляне на живота

Т. м.

Като изучават живота, хората се натъкват на различни символи, които за мнозина са случайни. За пример, буквите „Ж“, „З“, „С“ са символи. Дали са случайни, или не, това е въпрос. Всяко нещо, което не се разбира, е случайно; всяко нещо, което се разбира, е разумно. Всеки живот, който не се разбира, е случаен; всеки живот, който се разбира, е разумен. Всяко знание, което не се разбира, е случайно; всяко знание, което се разбира и може да се приложи, е разумно. Всяка свобода, която не се разбира, е случайна; всяка разбрана свобода е разумна.

Защо някои неща остават неразбрани? – Защото съзнанието на хората се раздвоява. Те имат различни „фикс-идеи“. Каквото да им говорите, тия хора разглеждат нещата от своето становище. Обаче личният възглед на човека не представлява истинското, абсолютно положение на въпроса. Това е все едно учителят по музика да дава на ученика точния тон по камертона, а той взима друг тон и мисли, че е същият. Не е важно какво мисли човек. Важно е, че камертонът има свой определен тон, който не се изменя. – Защо не се изменя? – Така е направен. Същото се отнася и до човека. Когато човек има установен възглед за нещо, никой не може да го измени. – Защо? – Така е направен. Обаче и при това положение има възможност да се измени. Като продължите малко краищата на камертона, като ги поочукате, той ще даде друг тон.

Като разглеждате буквата „Ж“ като символ на нещо, виждате 3 линии: средна, която представлява Божествения свят, и странични, които представляват духовния и физическия свят. Правата линия е равнодействаща на страничните, които някога са били успоредни. Тогава те били успоредни, имали добри отношения помежду си. Щом развалили отношенията си, тяхната успоредност изчезнала. Те се пресекли и образували знака, с който българите бележат звука „Ж“. Когато разстоянието между страничните линии горе се намали, намалява се и разстоянието им долу. Същото става и с ножиците. И обратно, когато разстоянието горе се увеличи, увеличава се и разстоянието долу. – Защо трябва тези разстояния да се стесняват и разширяват? – За да можете да режете. Ако ножицата не се отваря и затваря, не можете да режете. А платът трябва да се нареже, т.е. да се скрои и ушие, да се облечете в нова дреха. Когато разстоянието горе се стеснява, страничните разстояния се разширяват; когато разстоянието горе се разширява, страничните се стесняват.

Значи, ако в едно отношение човек се стеснява, в друго се разширява. И обратно: ако в едно отношение се разширява, в друго се стеснява. Този закон действа върху човешкото лице. За пример, когато чувствата имат влияние върху човека, лицето е валчесто; колкото повече се засилва умът, лицето става продълговато: надолу се стеснява, а горе е по-широко. – Защо долната част се стеснява? – Защото е по-близо до фокуса. Такова стесняване на орбитата става и с всяка планета, когато се приближава до слънцето. След това тя пак се разширява, отдалечава се от слънцето и продължава пътя си в пространството. Колкото по-бързо се движи планетата, толкова повече се стеснява. Колкото по-остра е брадата на човека, толкова по-близо се намира до центъра на умствения свят. Случва се някога, че горната част се стеснява, а долната се разширява. Това е неправилен процес.

В природата съществува Закон на компенсация, според който печалбите се уравновесяват със загубите: ако в едно отношение печелиш, в друго отношение губиш. За пример, невъзможно е едновременно да бъдеш и учен, и търговец. Ако си учен, търговията ти ще страда; ако си светия, не можеш да бъдеш нито държавник, нито търговец. Следователно всички външни процеси се отразяват и върху органите, които са свързани с тях.

Забелязано е, че когато идеите в човека се разширяват, заемат голям простор, едновременно с тях се разширяват и съответните органи. Колкото по-големи и многобройни са желанията на човека, толкова по-голями стават и органите, свързани с тях. Голямите очи и уши показват големи, велики желания. Ако желанията на човека са физически, става промяна в долната част на окото. Ако човек се променя в морално отношение, в благоприятен смисъл, изменя се погледът на очите – лъчът, който излиза от очите, отива нагоре; също така се изменя горната част на ушите – приемат красива, правилна форма. Изобщо, погледът на очите се определя от стремежа на човека, както и от посоката на неговата дейност: ако е насочена към центъра на земята, погледът му е към земята; ако е насочена към слънцето, и погледът му ще бъде към слънцето.

Мнозина казват, че са ходили на слънцето. Това е преносен израз. Те искат да кажат, че имат светли идеи, които ги заставят да мислят изключително за слънцето. Обаче що се отнася до физическото слънце, почти никой човек не е ходил там. Физическото слънце е символ на нещо. От друга страна, то се взима като мярка на нещата. Всички небесни тела представляват предметно учение. По тях човек изучава не само физическия, но и духовния свят.

Съвременните хора се нуждаят от нов морал, нов начин на разбиране, нови отношения. Съществуват три вида отношения в света: към себе си, към ближния и към Бога. Човек има представа за тия отношения, но нещо ново трябва да се вмъкне в тях. Новото е светлината, която днес липсва. Дойде ли новата светлина, човек ще разбере къде греши и ще изправи отношенията си. При днешното разбиране на нещата, при слабата светлина, с която си служат, хората правят грешки даже и по отношение на себе си. Ако отношенията им към самите тях не са правилни, колко по-неправилни могат да бъдат към ближния и към Бога, за Когото малко мислят. Понеже мислят много за себе си, те са засенчили Бога. Следователно, когато някой казва, че не вярва в Бога, това значи, че той мисли само за себе си, вследствие на което излязъл на пръв план и засенчил пътя си. – „Ама нищо не виждам.“ – Никой не ти е виновен. Ти си хвърлил толкова голяма сянка на пътя си, че нищо не виждаш.

Друг някой казва, че мисли за Бога. – За Бога мисли, а на никого услуга не прави, никаква промяна не е станала в него. Гледам горната част на ухото му – никаква промяна няма. Гледам окото му – също. Ако в горната част на окото има промяна, човек влиза в по-висока област на живота. От пресичането на светлината в окото на такъв човек се образува една пирамидка. Стремете се да създадете в окото си тази пирамидка. Нямате ли я, животът ви още е материалистичен, мислите само за себе си. И жабата мисли само за себе си, поради което се взима като символ на груб материализъм. Работете съзнателно върху себе си, за да излезете от областта на грубия материализъм.

Религиозните мислят, че имат Любов към Бога. Възможно е. Какво ще кажете, обаче, ако при най-малките изпитания и страдания тия хора се обезсърчат, отчаят и изгубят смисъла на живота? Който люби Бога, люби всичко живо, което Той е създал: хора, животни, растения. Той има правилни отношения към всички живи същества. Във всички прояви на живота той вижда проявите на Великия. Божествените закони изискват от човека да мисли за частите на Цялото, както мисли и се грижи за себе си. Това наричаме морал.

Мнозина говорят за морал, считат се за морални личности, но като разглеждате постъпките им, виждате, че навсякъде те взимат повече, дават по-малко. Това не са морални постъпки. Морален човек е онзи, който дава повече, а взема по-малко. – „Ама ще осиромашеем.“ – Това е в реда на нещата. Двамата няма да осиромашеят – единият ще осиромашее. Едновременно двама души не могат да бъдат богати, учени, силни. Единият ще бъде богат, другият – сиромах; единият ще бъде учен, другият – невежа; единият ще бъде силен, другият – слаб. Ако лицето на жената е валчесто, на мъжа ще бъде продълговато. Мъжкият принцип руши, женският – съгражда. Това не значи, че мъжът трябва да руши, а жената да гради. Ние разглеждаме мъжа и жената като принципи.

Следователно, когато казваме, че мъжкият принцип руши, имаме предвид процеса на разумното разрушаване. Старото трябва да се разруши, за да се съгради нещо ново. Когато прилага разумността си, човек изпълнява волята Божия. Не е ли разумен, волята Божия стои далеч от него. Като погледнете човека, вие познавате вече доколко той изпълнява Божията воля. Всичко е написано на лицето, на главата, на цялото му тяло. Ако по листата на лозата лозарят познава качеството, защо вие по лицата на хората не можете да четете какво са писали техните деди и прадеди и какво пишат те днес? Който не може да чете, лесно се разочарова и очарова. Като се разочарова, човек вижда повече грешките на хората и ги преувеличава; като се очарова, той вижда добродетелите им и пак ги преувеличава. Добре е човек да чете така, че по човешките лица да не преувеличава нито грешките, нито добродетелите им, но да вижда нещата в тяхната действителност. За всяко нещо човек трябва да има ясна представа, за да познае първо себе си, а после ближните си.

Един беден, но благочестив човек, обичал да ходи на черква, но все не успявал. – Защо? – Защото често посещавал бедни, болни, вдовици, сирачета и им услужвал с каквото могъл. Тъкмо се готвел да отиде на черква, виждал, че богомолците се връщат вече. – „Защо не идваш навреме?“ – запитал го един ден свещеникът. – „Спират ме някои хора на улицата, разговарят с мене.“ – „Всичко ще сложиш настрана, ще бъдеш изпълнителен в задълженията си към Бога.“ Бедният и благочестив човек се смутил от тази забележка, но премълчал. Той се запитал в себе си: „Наистина, кое всъщност е волята Божия? Да ходя на черква, или да помагам на бедни, болни и страдащи?“ След като сам си отговорил на въпроса, той престанал да се смущава от грешките, които другите му приписвали. Който има дълбоко вътрешно разбиране, вътрешен морал в себе си, само той може да изпълнява волята Божия. Докато се страхуват едни от други, хората не могат да изпълняват Божията воля. Някой иска да се прояви, но казва: „Какво ще помислят хората за мене?“ – Не е важно какво ще мислят хората за тебе. Важно е какво Бог мисли за тебе. Ще дойде някой да ти казва, че си постъпил зле и ще те съди. Човек сам знае дали постъпва добре, или не.

Един американски проповедник държал една хубава проповед. Като слязъл от амвона, един от слушителите се приближил до него и му казал: „Проповедта ви беше много хубава. Поздравявам ви“. – „Това го зная, казаха ми го преди да сляза от амвона. Сега бих желал да зная колко души се обърнаха към Бога след моята проповед. Искам да зная на колко души се отвориха сърцата и кесиите.“ Да харесвате само една проповед, без да е направила някакъв преврат във вас, това е все едно да отидете на банкет, да чукате чашите си и да пиете наздравица за българския народ. Вие пиете за здравето и благоденствието на българския народ, но всичко влиза във вашите стомаси. Така не се помага на народа. За предпочитане е, Бог да ви намери по домовете на бедни и страдащи, на които помагате, отколкото да бъдете първи на черква. Бъдете първи при страдащите, а последни в черквата.

По-добре е да бъдете праведни пред Бога, а безверници пред хората, отколкото – праведни пред хората, а грешни пред Бога. Младото поколение се нуждае от нов морал, от нови възгледи за живота, от нови педагогически принципи. Едно трябва да се знае: не можете да предадете на хората това, което нямате в себе си. Колкото и да им говорите за морал, за любов, за право, ако не носите тия неща в себе си, те нищо не могат да възприемат. Могат да ви слушат, да се възхищават от цветистата ви реч, но като свършите, ще кажат: „Нищо не ни даде този човек. Нищо не остана у нас“. – Защо? – Защото този, който говори, сам не изпълнява волята Божия. Той не служи на великите Божии закони.

Следователно истинско знание, истинска любов, истински морал са ония, които дават нещо на човека. Не е въпрос само да трупате знания, но това знание трябва да ви преобрази. Знание, което не може да възкреси човека, не е на място. Какъв смисъл има знанието, което внася смущение в душата? Някой иска да покаже, че има големи знания, и започва да предсказва страшни работи. Като го слушат, хората започват да се плашат. Те казват: „Страшни работи ще станат тази година“. – За кого? – За всички хора, за целия народ. – Не, страшни работи стават за неразумните хора. За добрите и разумни хора всичко е добро. Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, е за добро“.

И тъй, задачата на всеки човек е да люби Бога и да изпълнява Неговата воля. Като прилага Любовта в живота си, той може да бъде и богат, и учен, и силен. Ако не прилага Любовта и не зачита великите закони на Битието, човек е изложен на големи страдания. Ако малкият пръст на ръката ти заболее, започне да бере, а ти не му обръщаш внимание, заразата ще се разпространи по целия организъм. Същият закон се отнася и към цялото човечество. Ако хората не се обичат, те са осъдени на смърт, на зараза. Омразата е зараза. Влезе ли в един човек, тя обхваща всички. Хората са удове на Божествения организъм. Значи на всеки едного е възложена задача да се справи с всичко отрицателно в себе си, да не го допусне да излезе вън, да зарази неговия ближен. Само така ще разбере човек, че нещастието на едного е нещастие на всички и благото на едного е благо на всички. За да се проникне от тази идея, човек трябва да си постави като задача да служи на Бога. Това служене обхваща: служене на ближния, както и на самия себе си. Чрез служенето човек познава себе си, познава окръжаващите, техните мъчнотии и страдания, и се изпълва от желание да помага. Това не значи, че може да помага на целия свят, но като живее, освен за себе си и за ближните си, той става силен. Светът се нуждае от силни хора.

Какво представлява знанието? Думата знание започва с буквата „З“, която е съставена от два полукръга. Тази буква трябва да се разтвори, да образува един голям кръг, в който да влязат всички форми – одушевени и неодушевени. В човека, като малка вселена, се включват всички форми, които той постепенно трябва да изучава. Изчезнат ли те от човека, той потъва във вечен мрак, в небитието.

Като ученици, стремете се да прилагате новия морал. Изучавайте нещата от гледището на новия морал. Като се произнасяте за постъпките на хората, прилагайте новия морал като единица мярка. По този начин няма да изпадате в заблуждения. Ако някой човек се ръководи в постъпките си от своите лични интереси, ще знаете това и няма да се разочаровате; ако се ръководи от интересите на своите ближни, и това ще знаете. Най-после, ако се ръководи от Божествените закони, ще знаете, че този човек служи на Бога. Следователно, ако на първия човек дадете един килограм ябълки, той ще ги задържи за себе си; ако на втория дадете ябълките, той ще задържи за себе си половината, а другата половина ще раздаде; ако третият получи ябълките, той ще раздаде всичките, а за себе си ще откъсне една ябълка направо от дървото. Това значи служене на Бога. Така трябва да постъпват родителите, учителите, духовенството, държавниците и т.н. Всеки трябва да се проникне от идеята, че неговото благо е благо на всички, да бъде готов да раздаде всичко, което има, а за себе си да откъсне един плод от дървото на живота.

Много се е говорило на хората за служене на Бога и досега още се говори, но въпреки това те се запитват: „Защо трябва човек да служи на Бога?“ Отговорът е следният: Който иска да осмисли своя личен, семеен, обществен и общочовешки живот, трябва да служи на Бога. Като приеме служенето за свое верую, той може да каже: „Сляп бях едно време, но сега прогледнах и виждам ясно“. Не приеме ли това верую, той сам се излага на страдания и смърт. Ето защо, отсега нататък, когото срещна, ще го питам по кой закон ходи. Има два закона по които човек върви: законът на Христос – закон на Любовта, и старият закон.

Христовият закон подмладява и възкресява човека, а старият закон прави човека още по-стар, отколкото е в действителност. Сега, като се върнете у дома си, нека всеки си зададе въпроса, на кой закон служи. Като си отговорите, започнете да работите, да развивате талантите си. Който има пет таланта, да изработи още пет; който има два таланта, да придобие още два; който има един талант, да не го заравя в земята, но да работи, да придобие още един. Работете за Господа, за ближните си и за себе си. Това е задачата, която трябва да решите в този живот.

Само Божията Любов, само Божията Мъдрост, само Божията Истина носят пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 24 юни 1931 г., София, Изгрев.