Т. м.

Тема за следващия път: „Полза от съня“.

Каква е разликата между постъпка, подтикната от истината, и постъпка, подтикната от лъжата? За да се определи вътрешната, субективната страна на живота, ние се ползваме от външния, обективния свят. – По какво се отличават дебелите и тънки линии? Как се измерват те? Някои си служат с паяжината като мярка. Където минава тънкият конец, дебелият не може да мине. Например, слабият, тънкият човек може да мине през тясно място, но дебелият не може. Обаче това, което дебелото въже може да направи, тънкото не може. С дебело въже може да извадиш най-малко 10 килограма вода от кладенеца, но с тънкото въже не може. С тънък, фин конец може да ушиеш риза, но с дебело въже не може. Значи, за да разберете вътрешния живот, трябва да разберете външния. Между външния и вътрешния живот има известно отношение, както между тънкото и дебелото въже. Изобщо, между всички контрасти съществува отношение: между добро и зло, светлина и тъмнина. Казват за някого, че е нервен, а за друг – че е кротък. – По какво се различава нервният от кроткият? – По говора, по външните прояви. Нервният говори бързо, енергично, възбудено. Кроткият говори тихо, бавно, спокойно. Нервният движи мускулите на лицето си, маха с ръце, ходи от едно място на друго. Лицето на кроткия е спокойно, движенията му са равни, отмерени. Нервният е като вода, която тече по наклон, с шум и бучене. Кроткият е тих и спокоен като вода, която тече по равно място.

Питам: Коя вода е за предпочитане? Тихата и спокойна, или бурната и пенлива? – Бурната вода произвежда повече енергия, повече работа, отколкото тихата и спокойна вода. Казват за някого, че е тих и спокоен. Добре е това, но каква работа може да свърши този човек? За друг казват, че е енергичен, буен. Да, но той върши работа. Обаче ако буйна вода минава през една градина, тя ще отнесе всичко. Човечеството се нуждае от нови възгледи. Една от книгите на природата е завършена. Сега трябва да се открие нова книга. Ние виждаме в природата растения, камъни, реки, морета и всичко си обясняваме по различни начини. Има топли и студени въздушни течения. При топлото течение въздухът се изкачва нагоре, а при студеното – слиза надолу. Какво ще кажете за топлите и студени водни течения? Подчиняват ли се и те на същите закони, както въздушните течения? Коя вода е по-тежка: студената, или топлата? Ще кажете, че студената вода е по-тежка от топлата. Доказано ли е това? Ето, геометриците и математиците доказват всичко. Например, доказано е в геометрията, че сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгли. Доказано е още, че срещу равни ъгли лежат равни страни. Можете ли да докажете и вие тези твърдения?

И тъй, за квадрата се казва, че всичките му ъгли са равни помежду си, следователно и страните му са равни. На какво е проекция правата линия? – Или на права, или на равнина. – В дадения случай равнината се приема като нещо дадено. Значи тя съществува. Правата линия, вън от равнината, не може да се проектира. – Тази равнина материална ли е? – Не е материална, но има своя видима страна. Значи в ума на геометрика съществува известна равнина и по образа на нея той я проектира и навън. В природата съществуват неизвестни, невидими плоскости. Ъгълът, като мярка, се прилага и в окултните науки: във физиогномията, френологията. Например, Камперовият ъгъл, който е около 80 градуса до 82 градуса, е онзи ъгъл, отиващ от ухото до долната част на носа и от носа до брадата. Колкото по-голям е този ъгъл, толкова по-голяма е интелигентността на човека. Колкото на по-низша степен на развитие е човек, толкова по-малък е този ъгъл. Колкото по-издадени са челюстите, толкова по-малък е ъгълът.

Коя е причината за увеличаването или намаляването на този ъгъл? Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една на друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете, и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло. Казва се още, че човешката интелигентност е в зависимост от дължината на мозъчните нишки и от набраздяването на мозъчното вещество. Колкото по-дълги са нишките и по-набраздено – мозъчното вещество, толкова по-интелигентен е човек.

Питам: Не е ли могла природата да направи човешката глава по-голяма, с повече мозъчно вещество в нея, а направила главата малка, та мозъкът да се набраздява. Какво ще кажете: Защо някой си прави колиба за живеене, а друг – цял дворец? Ще кажете, че единият разполага с повече пари, материали, работници, следователно може да направи по-голяма къща. На същото основание някои хора имат по-малки тела, а други – по-големи. Запитвате ли се кои са съображенията на природата за това? За някои това са произволни неща. Всъщност това не е така. В строежа на човешкото лице е взела участие разумността. Виждате един човек дребен, с тесни рамене; друг – висок, с широки гърди. Когато природата е оставила тялото на някого на произвола, тя не е взела участие в строежа на неговото тяло. Онзи, който пръв взел участие в строежа на къщата, спазил всички закони. Същевременно той я измазал отвън и отвътре, поддържал е чистотата, но следните поколения, които са живели в тази къща, я занемарили. В случая природата не взима участие в нейната съдба. Обаче след време идва друго поколение, което се заема с поправяне на къщата. Оттук–оттам я постегнат и тя става удобна за живеене.

И тъй, строежите, в които природата взима участие, се отличават с голяма разумност. Тя строи и дава под наем своите постройки. В това отношение човек на земята е наемател, а не собственик на къщата, в която живее. Срещат се и собственици, но рядко. Как ще познаете кой е собственик, и кой – наемател? – По това, как се отнасят към къщата. Собственикът поддържа къщата си в пълна изправност, а наемателят не се грижи за нея. Собственикът се грижи за къщата си, т.е. за своето тяло, пази го и казва: „Колко години работя за тази къща! Трябва да я държа в изправност“. Наемателят яде и пие, не иска да знае за тялото си и казва: „Утре ще го напусна, няма защо да мисля толкова“. – Това са общи заключения. Казваш: „Не се грижа за тялото си“. – Много естествено, не си собственик. Собственикът не мисли така.

Някой се оплаква, че паметта му е слаба. – Оправи тази инсталация. – „Това не е моя работа.“ – Ами чия? – „На дядо и прадядо ми. Казва се за тях, че паметта им била слаба. Аз, който вървя по мъжка линия на рода, също имам слаба памет.“ – Ти си вече трето поколение. Твой дълг е да работиш за усилване на паметта си. Ако младото поколение не работи за изправяне на своето лошо наследство, никой друг не може да му помогне. Казваш: „Природата си играла с мене, такъв ме е създала“. Не се заблуждавай! Човек не е играчка на природата. Ако беше така, човек е сериозна, сложна играчка. Ако от сегашния човек, отклонил се от правия път, се съди за работата на природата, заключенията ви ще бъдат неверни. Затова и псалмопевецът е казал: „Чудно и страшно е създаден човек!“ И естествениците са дошли до същото заключение. За да се види истинския образ на човека, създаден по образ и подобие на Бога, сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се върне в правия път. Какви методи знаете за усилване на паметта?

Сега ще се отклоня от въпроса. Искам да обърна вниманието ви върху правата мисъл. Казваш: „Искам да работя, без да ми се плаща“. – Това е крива мисъл. Не може да работиш и да не ти се плаща. Напишеш едно заявление – ще ти платят. Ушиеш една дреха – ще ти платят. Градиш къща – ще ти платят. Как ще ти платят, не е важно. – „Няма ли поне една работа, за която не се плаща?“ – Има. Не само че никой не ти плаща, но като свършиш тази работа, ти сам се задължаваш да дадеш нещо. – „Коя е тази работа?“ – Храненето. Ти ядеш по три пъти на ден, свършваш известна работа и отгоре на това пак ти плащаш. Като се нахраниш, казваш: „Доволен съм от тази работа, макар че отгоре на това платих“. Ето начин за уреждане на социалните въпроси. Ще работиш, ще платиш и ще бъдеш доволен от работата си. Значи някъде ще ти плащат; някъде ти сам ще плащаш за работата, която си свършил, и ще бъдеш доволен от живота си. Какво чувство ще изпиташ, ако гостилничарят каже, че ще ти даде ядене без пари? – Ще се обидиш, защото той погледнал на тебе като на беден.

Разумната природа, в своята дейност, си е служила и продължава да си служи със специфични методи, които хората трябва да изучават. Във формите, които създала, тя е имала предвид и формата на човека. Тази форма още не е завършена, понеже като изменил отношенията си към природата, човек несъзнателно ѝ противодействал. За да му помага, той трябва да събуди любовта си към нея. Иначе той ще минава и заминава край нея, но тя ще стои пред него мълчалива, като философ. Срещаш един философ, искаш съвет от него. Той те погледне и продължава пътя си, не се интересува от тебе. Ти тичаш подир него, плачеш, молиш му се, най-после, той се спира и те пита: „Защо плачеш?“ – „Баща ми умря.“ Като човек, който търси причините и последствията на нещата, философът пита: „Коя е причината за неговата смърт?“ – „Яде сливи и умря.“ – „Той не е умрял, а се задавил.“ Отива в дома му, бръква в гърлото на бащата и така го спасил, като му казал: „Бъди внимателен, като ядеш сливи“. По същия начин и природата е готова да обърне внимание на човека, ако той е готов да измени отношенията си към нея.

И тъй, бъдете готови да събудите Божественото в себе си, за да ви помогне то, като ви разкрие някои тайни. Изправете отношенията си към разумната природа. Че човек се отклонил от пътя, че не живее съобразно великите закони, природата не се интересува от него. Благодарение на това, хората са свободни; благодарение на това, те грешат. Например, човек спи и става от сън, без да спазва времето за това. Млекопитаещите знаят кога да спят и кога да стават от сън, а човек не знае. Той не знае кога да работи и кога да почива. Човек не знае, колко време да употреби за ядене. Някой яде бързо, за 10–15 минути се нахрани. Друг се нахрани за 20 минути; трети за половин, един час. Има различни книги върху яденето, но те са далеч от законите на природата. Какво мисли тя по този въпрос, малцина знаят. Мислите ли, че природата удобрява кухнята на сегашните хора? – Тя е създала плодове, зеленчуците, като готова храна за хора. Но като не знаят как да ги използват, те ги варят, пържат, слагат им различни подправки. Но вместо полза, тази храна им причинява вреда. После се оплакваш, че те боли стомах. – Защо те боли стомахът? – Не си ял, както трябва. Ял си плодове и след това си пил вода. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене може да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Ако не спазваш това правило, ще страдаш. Сега ще направя един извод. Взимам квадрата като поле, в което действа сърцето. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата. В него има четири прави ъгли – центрове на живота: два положителни и два отрицателни. Като прекараме последователно двата диагонала в квадрата, получаваме четири правоъгълни триъгълника.

Задача на човека е да намери разумността, скрита в сърцето. Посяваш семена върху квадрата, като плоскост. Те ще израстат, ако грее Слънцето и изпраща лъчите си. Значи на сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т.е. от светлината на ума. Той представя триъгълника върху горната страна на квадрата (фиг. 1). Сърцето и умът са двете системи в човешкия организъм. Сърцето представлява симпатичната нервна система, а умът – мозъчната, т.е. главната нервна система. Функциите на тези системи се допълват взаимно. Всяко изпълнено желание в човека става отрицателно. След време това желание отново става положително – неизпълнено желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето. Значи сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. Чувствата пък са материал, с който работи умът. Правите линии, плоскостите в природата имат отношение към чувствата. Когато кажеш, че се намираш на плоскост, подразбирам, че си в затруднение; забъркал си се в чувствата си, откъдето умът ще те извади.

Някой иска да знае своето бъдеще. – Много лесно може да го научи. Достатъчно е да отиде при един астролог, той ще му каже всичко. Като разгледа данните – датата на раждането – годината, месеца, деня, часа и минутата, лесно може да му се направи хороскоп. После, ще отиде при един физиономист, който ще разгледа чертите на лицето му, формата и големината на очите, ушите, носа, устата и ще каже какво му предстои да мине. Най-после, ще отиде при един хиромант, който по линиите на ръцете ще определи какво е сърцето, умът и волята му. Това са общи заключения, но все пак може да се определи характерът на човека. Ще кажат за някого, че е сприхав, за друг – щедър, за трети – скъперник. Някой се занимава с дребните работи в живота. За пет пари той е готов да се скара с приятеля си. Друг пък е крайно разпилян. Това не значи, че първият е скъперник, а вторият – щедър. Във всеки човек има, освен отрицателни, и положителни черти, които взаимно се компенсират. Както виждате, астрологията, френологията, физиогномията, хиромантията са окултни науки, които определят живота и характера на човека. Обаче има гадатели и гадателки, които гледат на боб, на карти, на кафе. Ще дойде една баба да ти гледа на боб: нареди бобовите зрънца по две, по три, вглежда се в тях и говори.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти. Седиш си тих и спокоен. Неочаквано дойде при тебе един твой познат и ти пошепне нещо на ухото. Ти веднага ставаш от мястото си, кипваш и започваш да викаш.

Смешно е, една дума, казана на ухото ти, да произведе такава реакция в тебе! Коя е причината, че човек веднага кипва? Кое в него се сърди? Обаче природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Те се крият в неговия ум. Като започне да мисли, човек постепенно се успокоява. – Кога господарят се сърди на слугата си? Ако слугата се изпъчи пред господаря си и заеме горда поза, господарят непременно ще се ядоса. – Защо? – Не е свойствено на слугата да заема положението на господар. Да се държи гордо, със съзнание за себе си, това е свойствено на господаря. Обаче слугата трябва да бъде смирен. Рече ли да се постави на мястото на господаря си, той ще му каже: „Хайде вън! Твоето място не е тук“. Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите: Едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.

Изучавайте нещата, както са в природата, без никакво преувеличаване и намаляване. Казваш за някого, че има права мисъл. – Как се познава правата мисъл? – Тя звучи като музикален тон. Кой е най-ниският тон? Колко трептения прави основният тон в секундата? Певецът взима верни и чисти тонове, когато всеки тон трепти толкова време, колкото трептения всъщност съдържа той. Гласните струни също взимат участие при говора и пеенето. От значение за гласа е съкращаването и удължаването на тези струни. Изобщо, говорът, пеенето имат отношение към човешката мисъл.

Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество. Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“ разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. Веднъж създаден този свят, разумните същества отправят вниманието си другаде. Привидно не се интересуват от нас. Ние се молим, викаме ги, но никакъв глас, никакъв отговор. Ти викаш, молиш се, звъниш, но разумното същество отсъства, никой не ти отговаря.

Какво се иска от човека? – Да изучава и долавя онези моменти, когато разумните същества взимат участие в неговия живот. Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа. Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел. – Това е въпрос. Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора.

Работете върху Божественото начало в себе си, за да се прояви то. Например, умът е Божествена проява. Без ума ти не можеш да разпределяш нещата правилно. Имаш кон, който товариш повече, отколкото той може да носи. Това показва, че не мислиш, умът ти не взима участие в тази работа. Щом не работиш с ума си, и конят ще бъде недоволен от тебе. Обичаш някого повече от другите хора. Това показва, че не си справедлив. Какво ще придобиеш от твоята любов? Някои майки, с голямата си любов, развалят децата си. Ако любовта им е малка, децата се осакатяват, липсва им нещо. Ще обичаш толкова, колкото е нужно – ни повече, ни по-малко. Това се отнася до възпитанието и самовъзпитанието. Като се самовъзпитава, човек трябва да се храни правилно. Иначе ще изпадне в егоизъм. Да бъдеш егоист, това значи да обичаш себе си повече от другите. Това е крайност. Друга крайност е да се обичаш по-малко от другите. Ще се пазите от голямата любов и голямото безлюбие – двете крайности в живота. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. Казваш: „Аз съм алтруист към всички“. – И към вълците? Да бъдеш алтруист към вълците, това значи да ги храниш с овце, да се размножават, а овцете да страдат. Ако си алтруист към овцете, ще ги водиш на добра паша, но пашата ще страда. Кое е за предпочитане: Да бъдеш алтруист към вълците, или към овцете? Ако пък искаш да накараш овцете да станат месоядци, а вълците – тревопасни, какво ще постигнеш? Вълкът вече е наследил месоядството, не може лесно да се измени, да стане тревопасно животно. Той е станал вълк именно поради месоядството. Първоначално, вълкът имал друга форма, не като сегашната. И змията първоначално имала друга форма. Това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с вашия живот. Повечето от вас се интересуват да имат една стая с легло, маса, два стола, книги и да имат работа, колкото да изкарват прехраната си. – Че и вълкът мисли за прехраната си. По какво се отличава човек от вълка?

Сега ще дойдем до въпроса, колко часа дневно трябва да работи човек. По този въпрос и до днес спорят. Едни работят много, други – малко. На този въпрос природата е отговорила още при създаването на човека. Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи да се върнеш към разумната природа. В нея е написано даже и времето, когато може да ходиш на гости. Определено е също и времето за учене, за работа, за почивка. Англичанинът има особено отношение към гостите. Той може да има 10 души гости, но дойде ли момента, когато трябва да свърши известна работа, той напуска всичко и излиза, без да се извинява. Той счита, че гостите са дошли не на време. Отвреме–навреме поглежда часовника си и като види, че определеният час е дошъл, той напуска гостите си. И те трябва да знаят, че той е дал обещание, което ще изпълни. Как постъпва българинът с гостите си? – Като му дойдат гости, те седят по 1–2 часа и той не може да ги остави. После се оплаква, че му дошли гости, задържали го и не могъл да си свърши определената работа. Той казва: „Отиде времето ми!“ Казвам: Вземи книгата си и учи, докато дойде определеният час. Мнозина искат да знаят защо природата е създала човека така, а не иначе. Оставете този въпрос настрана; не се занимавайте с него. Отиваш на училище, не знаеш какъв предмет ще се преподава, а имаш желание да изучаваш всички предмети, предвидени в програмата.

Природата е наредила твоята програма, ще я следваш неотклонно. Ти искаш да пишеш хубави стихове. Да станеш голям поет, виден философ или певец, а не знаеш още да четеш. Това са задачи, които ще дойдат впоследствие. Първо, ти ще бъдеш обикновен поет, музикант или философ, а после ще станеш виден поет, музикант, философ. После ще се занимаваш с въпроса, как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. Който е създал машината, той знае как е направена тя. За него всяка част от машината е изчислена до милиметри. Онзи, който не е създал машината, и да работи с нея, той не я познава в подробности. Един ден машината спира да работи. Като не я познава, той не може да я поправи, за да тръгне наново. Такива промени стават и в човешкия характер.

Коя е основната мисъл на днешната лекция? – Човек трябва да изучава в подробности онова, което природата е вложила в него. После, при всички условия, в които живее, да прави усилия да ги преодолее. Ако условията са добри, да ги използва разумно; ако са лоши и му противодействат, да работи, за да ги превъзмогне. Някога ще имаш плюс резултат, някога – минус. Ще мислиш, ще работиш, докато дойдеш до триъгълника, над квадрата. – Какво е триъгълникът? – Той представя бащата, майката и детето. По какво се отличава детето от родителите си? – То е хипотенузата, а родителите – двата катета в триъгълника. Така, именно, родителите образуват правия ъгъл, а детето лежи срещу този ъгъл, като образува права, която съответства на правия ъгъл. Двата катети, свързани с хипотенузата, осмислят нещата. Значи хипотенузата затваря енергиите в самия триъгълник. Оттук излиза теоремата на Питагор: „Квадратът, построен на хипотенузата, е равен на сбора от квадратите, построени на катетите“. С други думи казано: качествата на родителите са равни на качествата на детето и обратно – качествата на детето са равни на качествата на бащата и на майката.

Едно дете, нормално родено, съдържа всички качества на родителите си. От една страна, то има характера на баща си, от друга – ума на майка си. На това се дължи неговата сила. Когато детето заплаче, майката и бащата веднага скачат на крак. Значи силата на детето е равна на силата на бащата и майката заедно. То заповядва, те изпълняват. Ако детето загуби силата си, тогава майката и бащата започват да го възпитават с пръчицата. Следователно грехът не е нищо друго, освен загуба на някои от чертите на майката и на бащата. Тогава и правият ъгъл в триъгълника изгубва големината си – вече не е прав. И хипотенузата се изменя; и тя няма вече същото отношение, както по-рано. Няма и същото място. Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, където, при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни. При глупав баща и глупава майка отношенията се нарушават. Когато човек е разумен, тогава той има катети. Това е закон.

Една постъпка може да бъде силна или красива, когато умът и сърцето са на мястото си. Ако умът и сърцето ви не са на мястото, не може да става въпрос за постижения. Следователно постиженията са в зависимост от постъпките. Животът на бащата и на майката се проявяват чрез детето. Само детето дава импулс или поле, където майката и бащата могат да се проявят. Ако детето, в даден момент, не съдържа качествата на баща си и на майка си, те ще се безпокоят за него. – Защо ще се безпокоят? – Защото то не изявява качествата на своите родители. Този закон е верен и по отношение на мислите и чувствата. Ако вашият ум се разсейва и скита от едно място на друго, тогава и постъпките ви няма да бъдат правилни. Същото се отнася и до сърцето.

Като знаете това, постъпвайте добре, за да не спъвате мислите и чувствата си. За да се постъпва добре, нужни са усилия, а усилието е нещо разумно. Колкото и малка да е една постъпка, човек трябва да бъде доволен от нея. Красивата постъпка внася подтик в ума и сърцето на човека. Тя му отваря път към светлината. Който не обръща внимание на постъпките си, всякога се намира в затруднения. Тогава естествено е да питаш защо светът е създаден така. Първоначално светът е бил създаден правилно, с цел да се работи и учи. Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън. Ако си доволен от постъпката си, направи я. Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание – отлично чувство. Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 2 декември 1932 г., София, Изгрев.