Красна като Луната и чиста като Слънцето

„В начало бе Словото“

Ще прочета 12-а глава от Откровението.

„Духът Божи“

Там, в [10-и стих от 6-ата] глава от „Песен на песните“ ще намерите думите на пророка, който е казал: „Красна си като Луната и чиста си като Слънцето.“ Тук пророкът казва, че тази жена била облечена в Луната и Слънцето. Това е митически, фигуративен език. Качество на Слънцето е чистотата, а качество на Луната е красотата. Значи, жената била облечена в качествата на Луната и в качествата на Слънцето.

Земята трябва тепърва да се проучава. Хората във всичките векове са имали смътни понятия за Земята, както и за законите и порядките, които са ги ръководили и които са съществували. Само просветените, които са ги ръководили, са имали ясна представа за тия неща. Обикновените хора изобщо почти нямат никакви закони. Не е до външността на един закон, нито от страха, за да се изпълни той или не. Единственото нещо, което регулира животните, е страхът. Страхливите винаги са в безопасност. Страхът и силата са двете неща, които ръководят животните. Между животните силните казват: „Ние преследваме“, а слабите казват: „Ние трябва да се подчиняваме.“ Между хората пък силните по ум господаруват, а слабите слугуват. Значи и тук действува същият закон. Като дойдем до висшия живот, там добрите господаруват, а грешните слугуват. Грешният човек всякога ще слугува. Ако не иска да слугува, да стане добър. Щом грешиш, непременно ще бъдеш слуга.

Да ви изясня сега какво нещо е слугуването. Който иска да се избави от слугуването, той трябва да знае, че само доброто, само любовта може да го избави. Когото много обичат, не го карат да работи, а когото не обичат, ако е силен, турят го на работа. Мнозина не разглеждат въпроса обективно, те мислят, че има някакво пристрастие в света. Пристрастието е нещо случайно, нещо вметнато в света. Хората мислят, че има пристрастие, но то съществува от самите тях, от тях зависи пристрастието. Онзи, Който е създал света, в Него няма никакво пристрастие. Аз съм чел много книги, които разглеждат красивото и чистото, но нито един автор не е писал по това. Може да знаят нещо, но нито един от тях не е изказал своята мисъл.

Чистотата и красотата са един израз, една норма. Чистотата е вътрешната страна, а красотата е външната страна на физическия свят. Красотата е духовната страна. Пример за красотата и чистотата е разумността на човека, това, което е в Божествения свят. Разумността пък ражда едновременно външната красива форма и вътрешната чистота. Човек не може да бъде красив, ако не е чист. И при това той не може да остане красив, ако не поддържа своята чистота. И обратно, той не може да бъде чист, ако не поддържа своята красота. По твоята красота и чистота ще познаеш своята разумност. Щом си нечист, красотата ти е слаба. Тогава ти си човек неразумен, изложен на всякакви несрети. Ти не можеш да очакваш чистота, ако не си красив, ако не си разумен. И физическият, и духовният закон е един и същи. Ти временно само можеш да се забавляваш, да се самоизлъгваш. То е като онзи, който взима пари назаем. И като изяде парите, готовото, пак остава в трудно положение. Само умният човек, който работи, който изработва своите таланти, може да бъде красив и чист.

Казвам: Сега ние се занимаваме с порядките на природата, а не с онези временни порядки, които съществуват на Земята. Всеки човек трябва да бъде облечен в красота и чистота, в Слънце и в Луна. Това трябва да бъде външно и вътрешно, затова хубаво е човек да си има едно огледалце, да се оглежда. Красив трябва да бъде човек, но във всичките си удове, а не само в общи черти на лицето, да мяза на месечинка. Месечината има отличителни черти, тя играе важна роля, тя изтегля всички отрови от Земята. Ако не е Месечината, положението на хората щеше да бъде ужасно. Почти половината от злините, от това зло, което хората вършат на Земята, Месечината го изтегля. Тя е място на чистене. В това отношение тя помага на Слънцето. Силата на чистенето иде от Слънцето, а Месечината го изпълнява. Външната страна на красотата се регулира от Месечината, понеже образа на Слънцето не го виждаме. Образа на Месечината го виждаме, а Слънцето не го знаем какво е. Ние виждаме само светлината му, а какво е вътрешно, не знаем. Астрономите са проучили вътрешната страна на Месечината по-добре, отколкото на Земята; те са проучили и долините, и планините и кратерите ѝ. Много от учените казват, че Месечината не е населена, [че] е пуста, [че] в нея няма никакъв живот.

Обикновените хора мислят така; талантливите се колебаят дали е така или не; гениалните почват да я проучават, а светиите и учителите знаят, че на Месечината има живот и то много възвишен! Понеже малко хора живеят на Месечината, там престъпници няма и затвори няма. Гениален човек на Месечината не може да живее, нито даровит човек; най-долната степен там може да бъде гениален човек. Значи на Месечината живеят светии и гениални хора и то първокласни.

Това можете да го вземете като един разказ или като някакъв роман, но по никой начин като басня. Можете да направите проверка, опит с влиянието на Месечината. Ако си много здрав, не гледай на Месечината, но ако си болен, ако имаш някаква болест или някакво неразположение, излизай вечер и се излагай на светлината на Месечината – тя действува лечебно, но по никой начин да не спиш. Ако спиш, когато грее Месечината и светлината пада върху тебе, тя е толкова опасна, колкото е опасна сянката на ореха. Ако сте в будно състояние, светлината на Месечината може да ви грее. Вие можете да направите един опит, но ако не излезе сполучлив, можете да направите и втори, и трети – докато сполучите. Питам: Нима всички опити, които изобретателите правят, са сполучливи? Много от техните опити са несполучливи, но един, който излезе сполучлив, от него по-нататък всичко излиза.

Та, сега ние всички трябва да чакаме наготово какво ще открият учените хора. Учените хора са открили много неща, сега остава на обикновените и на талантливите хора, те какво могат да открият. Сега вие поглеждате към Месечината и казвате: „Там вода няма, въздух няма.“ Има въздух, но той е толкова фин; има и вода, влага, но тя е толкова чиста, толкова кристална, че не мяза на тукашната вода, не образува никакви облаци. Аз бих желал да имам поне едно кило от тази вода. Бих дал за нея една английска лира, защото тя е толкова чиста, кристална, без никакви микроби, приблизително като еликсир.

Та, казва Соломон: „Красна като Луната и чиста като Слънцето.“ Значи, за да бъде красна като Луната и чиста като Слънцето, това показва, че в нея има известна хармония. Може ли едно мъртво тяло да бъде красиво? Мнозина казват за някого: „Какъв красив човек, а умрял.“ Не, щом той е красив, това показва, че този човек жив го заравят. Той е жив човек, не е умрял. Щом е много красив, като го потърсите в гроба, ще видите, че го няма там. Като го потърсите след няколко години, ще видите, че там го няма, нито костите му са останали и казвате: „Стопил се е този човек, изчезнал е някъде.“ Красивият човек в гроба не остава, той излиза вън от него.

Сега това е едно вметнато предложение, което може да ви смути. Казвате: „Дали и ние ще можем да излезем от гроба?“ Казвам ви, че ако сте красиви и чисти, сто на сто ще можете да излезете; но ако не сте чисти и красиви, не отговарям. Ако сте красиви и чисти в пълния смисъл на думата, ще излезете от гроба, земята не може да ви задържи. Питам: Могат ли заемодавците да задържат богатия човек? Като дойдат при него, той веднага вади от касата си и плаща. Обаче като отидат при сиромаха, той какво ли не употребява да ги увещава да отложат плащането, но те казват: „Трябва да платиш, поне лихвите ще платиш!“ Той плаща само лихвите и никога работите му не се оправят. На сиромаха работите не се уреждат, но и сиромашията нищо не оправя в света. И при това, туй, което нищо не оправя в света, го препоръчват, казват: „Трябва да бъдем сиромаси!“ Защо? За да запазим сиромашията ли? Аз мисля, че това е една крива философия. В дадения случай аз не препоръчвам сиромашията. Като разглеждам Луната и Слънцето, аз не препоръчвам сиромашията. Ако е да се употреби сиромашията в преносен смисъл, това разбирам, сиромашия от престъпление, сиромашия от болести и тем подобни – разбирам, но да нямаш ти да си купиш дрехи и обуща, да ходиш гол, бос и гологлав, това не разбирам. Опасно е да нямаш какво да ядеш! Благодарим за такава сиромашия! И после ще проповядват, че така рекъл Господ. Ще търпя глад ден, два, три, но питам: „Каква нужда има Господ аз да гладувам, да постя?“ И Христос, като пости 40 деня, най-после огладня и започна да мисли отде да намери храна. В пустинята е Той, почна да мисли отде да си достави храна. Той нямаше пари и не обичаше да носи пари, но искаше с изкуството, което има, да си достави храна. В това време се яви при Него един, който имаше за цел да Го изкушава. Казваше Му: „Нали имаш сила в Себе си, направи тия камъни хляб, че да нахраниш не само Себе си, но и другите.“ Христос отхвърли това предложение и му казва: „Аз не искам хляб от камъните.“

Казвам сега: Хората предполагат, че един ден учените ще добият изкуствено мляко, изкуствени яйца. Ние благодарим за тия изкуствени яйца! Живите яйца от кокошката не можаха да оправят света, че изкуствените ще ги оправят. Изкуствените яйца ще причинят 10 пъти по-големи злини, отколкото кокошите яйца. Ако произведат изкуствен хляб и изкуствено мляко, светът съвсем ще загази. Представете си, че днес и от най-чистото жито има известна доза отрова, а какво остава от изкуствено получените продукти. Не е въпросът човек сам да се храни, но той трябва да знае по какъв начин да отстрани тези отрови, които се отразяват вредно върху неговия организъм. На тези отрови се дължат разните болести и страдания. При това не е определено колко храна трябва да употребява човек на ден. Има някакви количествени изчисления, но те са много повърхностни. Сега ние още нямаме един опит, правен с храната. Трябва да се опита какво влияние оказват разните храни на разните възрастни хора – като започнете от 7-годишна възраст и постепенно нагоре до 21-годишна възраст. След това да направите опити за по-възрастните хора и от двата пола. Необходимо е да се знае каква храна трябва да употребяват хората и в какво количество за разните възрасти. В Стария Завет имахме опит с Данаила и другарите му, които искаха да ги хранят с царска храна, но те казаха: „Моля ви се, дайте от царската храна на другите, а на нас дайте от простата чиста храна, която се състои само от плодове.“ – „Може да се развалят лицата ви, да изгубите красотата си, а с това ще ни подложите на големи изпитания, да изгубим службата си.“ – „Не, направете опит само за 10–15 деня и ако видите, че нашите лица се развалят, тогава ни дайте от царската храна.“ Но, оказа се, че от тази храна не се развалиха лицата им.

Тази е практическата страна на въпроса. Често ние засягаме известни въпроси за Бога, за онзи свят, за човещината, но всички тия идеи са много отвлечени. Защо се проповядва идеята за Бога? Идеята за Бога се проповядва, понеже ние се поддържаме от тази Първа Причина на живота. Това се нарича аркана на нещата – положение, до което никой не е проникнал, положение в битието, което носи в себе си безсмъртие, което съдържа в себе си всички ония качества, до които учените хора сега искат да проникнат. Така е наречено това положение от учените хора, от алхимиците.

Красота и чистота, разумност и здраве, богатство и слава, и живот – всичко се крие в тази тайна, в това състояние на битието. Мнозина искат да живеят дълъг живот. Аз съм чел много книги, в едни от тях се препоръчват едни правила, в други – други правила, но всичко това са все палиативни средства.

Най-първо, дългият живот зависи от качествата на любовта, която имаш; дългият живот зависи от качеството на знанието, което имаш; дългият живот зависи от качеството на свободата, която имаш. Това аз разбирам под дълъг живот. Тъй щото, от качеството на любовта зависи не само дългият живот, но и здравословното състояние на човека, както и неговото щастие. Щастливият живот зависи от качеството на любовта. Качеството на любовта ще даде известно направление в твоя живот. И здравословното състояние зависи пак от качеството на тази любов. Може да се каже, че любовта е солта на живота, т.е. тя го предохранява от онези външни условия, при които той може да се развали.

Нали виждате колко лесно може да се развали животът във всеки съвременен дом. Според както днес животът е устроен, лесно може да се развали. Вземете, например, двама млади се оженват, искат да устроят дом, да направят нещо хубаво. Отлична е тяхната идея, отлично е тяхното желание да встъпят в брак. Казвате: „Бог е съчетал тия хора.“ Отлична е тази идея, но какво виждаме? Тази млада жена, на която мъжът до вчера е писал много хубави любовни писма, днес сготви лошо ядене, утре сготви лошо ядене и не се минават 3–4 години, любовта им изчезва. При това съвременната домакиня и не знае как да готви. Тя вземе лука, нареже го и започва да го пържи. Пържи лука, но и тя ще се опържи като него, нищо повече. Като се опържи, лукът ще изгуби всички витамини, всичкия си живот, еликсира и ще останат само отровите в него. След това домакинята ще тури малко червен пипер, малко домати, малко развалено масълце за икономия, че днес всичко било скъпо, и ще сготви яденето, ще го предложи на мъжа си. Мъжът гледа – отгоре е красиво, хубаво яденето, но отвътре не е чисто, не е добро яденето. Той се понамръщи малко, понавъси се, а тя казва: „Мъжът ми не е доволен от яденето.“ Че как ще бъде доволен?

И днес в целия културен свят хората все готвят, ред готвачи има, изкуство е днес готвенето. Аз не съм против готвенето, нито против пърженето на лук, което е влязло в употреба, но хората трябва да знаят как да готвят, те трябва да знаят как да пържат лука и как да го режат. Днес в обща употреба между семействата е влязъл изразът: „Моята жена ме пържи като лук.“ Питам: Ако пърженето на лука е толкова хубаво нещо, защо когато мъжът иска да се оплаче от жена си, казва: „На нищо вече не съм замязал; моята жена ме направи на пържен лук!“ Прав е мъжът, пържи го жената. Най-първо жената трябва да се отрече от старото си изкуство на готвене. Тя трябва да има милост към лука, като го реже, да му пее и да не кълца тъй ситно, но на едри парчета. Аз позволявам лукът да се реже най-много на 10 парчета. Ако аз съм готвач, бих го нарязал на 10 парчета. После ще нарежа картофите, ще туря солта, червения пипер, маслото и всичко заедно ще туря да ври най-много 25 минути до половин час. Добре е картофите да останат малко несварени. Както аз разбирам готвачеството, не е хубаво картофите да бъдат много разварени. Нека възлюбленият се научи да дъвче малко. Това е по-здравословно. По-добре е да се ядат сурови картофите или малко сварени.

Това може да ви уплаши, но такива са новите теории. За да се прокара моята теория на готвене, изискват се най-малко 100 години, затова се отказвам да я проповядвам и да я препоръчвам. И затова казвам: нека готвачите си готвят както знаят. Ако някой от вас иска да направи опит по новия начин, това е негова работа. Аз не искам да нося последствията. Ако режете лука по този начин, вие не трябва да плачете. Ако жената плаче, като реже лука, тя и в живота си ще плаче. Пък и мъжът ще плаче. Никакъв плач не трябва да има, когато лукът се реже. При това, той трябва да се реже при най-голямо разположение от страна на домакинята. И после, като поври яденето 25 минути, тя да си пее, да е разположена. Няма по-щастлив живот от този да готвиш. А сега домакинята постоянно се оплаква от готвенето и казва: „Кога ще се отърва, кога ще се освободя от тази тенджера? Защо ме поставиха тук за готвачка?“ Не, тя е дошла в този дом да направи своя възлюблен да стане красив и чист.

Каква е целта на женитбата? Хората не се женят да раждат деца, но да си въздействуват взаимно, да се направят красиви и чисти. Добро дете може да се роди само тогава, след като домакинята е направила своя мъж красив и чист. И тогава първото дете, което ще се роди, ще бъде отлично, ще мяза на баща си, а второто дете ще бъде момиче и ще мяза на майка си, и то ще бъде чисто и красиво. И мъжът трябва да направи жена си чиста и красива. И като им се родят деца, и те ще бъдат като майка си и баща си чисти и красиви.

Ето това значи да бъде човек облечен, да бъде красив като Луната и чист като Слънцето. Онова дете, за което се говори в прочетената глава, е било толкова красиво и чисто, че ангелите не го оставили на Земята, но го взели при Христа, там да се отгледа и превъзпита.

Та, сега ще ви дам едно правило как да се освободите от несретите на живота. Попитайте Месечината как е станала красива, кои са били причините, задето Господ я е удостоил да живеят на нея същества и да бъде тя красива. Красиви хора живеят там. Някои мислят, че на Месечината вода няма. Много хубава вода има там. Тази вода там е в специфично състояние, а не както водата на Земята. Там има съвсем други растения, с особен живот. Растенията на Месечината са безцветни. Астрономите, които наблюдават Месечината, искат да видят растителността ѝ подобна на тази на Земята, и вода, подобна на земната, и като не виждат такова нещо, те казват, че на Месечината няма вода, няма и растителност. То е, защото растенията на Месечината са безцветни.

Сега и моята цел не е да поддържам дали на Месечината има живот или няма. Там има живот, нищо повече. Няма какво да поддържам или да отричам това. Бог, Който направил Месечината, населил я, и Бог, Който направил и Слънцето, и него населил; и там има същества живи, но не като хората на Земята. И най-после, като направи Земята, Бог и нея насели с хора. Значи всички растения, всички живи същества на Слънцето, на Месечината и на Земята се приспособяват според съответните там условия и на това се дължи, че растенията например на Месечината, са съвсем безцветни, а не както нашите на Земята.

Забелязвате, например, че в големите параходи се развиват в голямо количество сиви плъхове, които се хранят в долната част на парахода. За да се избавят от тях, моряците на тези параходи правят особено изстудяване в тези долни части на парахода и температурата достига до 25–30 градуса под нулата. Но какво е тяхното учудване, когато в резултат на това те виждат, че тези плъхове не умират, но се приспособяват на околната температура и само козината им се превръща в бяла. Те стават бели вместо сиви. Те се приспособяват към условията, към студа, но пак не излизат от парахода, защото там има какво да се яде. Най-голямата промяна, която става с тях, е, че те променят цвета си – от сиви стават бели.

Казвам: Месечината, която минава за някои учени като мъртво тяло, упражнява голямо влияние върху човека, както и върху цялата Земя. И ако някога не упражнява влияние върху Земята, това се дължи на особени причини; тогава тя попада под друга категория влияния. И това е добре, защото ако Месечината беше съвършено господарка на Земята, хората нямаше да бъдат свободни. Те щяха да изгубят свободата си. И Слънцето упражнява известно влияние върху Земята. И Слънцето не е пълен господар на Земята. Месечината регулира слънчевата светлина. Ако Месечината не съществуваше, тогава светлината, която излиза от Слънцето, нямаше да се регулира правилно. Вследствие на това и нашият организъм щеше да бъде устроен другояче. Днес нашият организъм, вследствие влиянието на Месечината и на регулирането от нея на слънчевата светлина, той е по-хармонично устроен.

Сега, това е по отношение на Месечината като емблема на вътрешната красота. И затова вие трябва да изучите ония закони, на които се обуславя тази красота. Нали всеки от вас се оглежда в огледалото. Някой път вие не си харесвате очите. И прави сте, очите трябва да бъдат красиви. Очите трябва да бъдат огнени, но мек огън да излиза от тях. Очите не трябва да бъдат мъжделиви, но чисти като небето. Като погледнете очите на някого, не трябва да имат никаква мъглявина, да бъдат съвършено чисти. После, като погледнете кожата на човека, и тя трябва да бъде мека, а не суха. Кожата трябва да бъде мека, гладка, възприемчива. Когато цялата кожа на човека стане груба, той се излага на голяма опасност, той почти се лишава от своя живот. Хора, които имат мека кожа, са много възприемчиви. Те живеят по-дълго време, отколкото хора с груба кожа. Кожата е регулатор на живота. Без кожа човек не може да живее. Това е вярно и за растенията. Докато кожата на едно растение е здрава, то живее; щом се осакати кожата му и то умира. Вследствие на това всички пертурбации, всички скърби, страдания, всички отрицателни чувства в човека: гняв, омраза, завист, огрубяват кожата на човека и тогава той не може да възприема от външния свят условията на живота, или както индусите я наричат, праната, или алхимиците – жизненият еликсир, или жизнената енергия, според съвременната наука.

Следователно първо дръжте кожата си в изправно положение. Някога вие употребявате известни мазилки, за да държите кожата си мека. Не, това е външен начин, кожата може да се запази мека и чиста с употребата на специални храни, които вие трябва да намерите и да изучите. Тези храни пазят кожата мека и чиста, но същевременно те влияят върху общия изглед на човека. А красотата на човека е израз на неговото здраве. Приятно е на човека, когато срещне един красив човек! Неприятно му е, когато срещне един грозен човек, той даже не иска втори път да го срещне. Красотата е признак на това, че органите, които съставят човешкото тяло, изпращат равномерно своята енергия и възприемат равномерно необходимата за тях енергия.

Това е по отношение на двете неща – красотата и чистотата. Всеки човек трябва да бъде чист и красив, защото енергията от човека трябва равномерно да излиза и равномерно да се възприема. Ако не изпущате равномерно тази енергия и не я възприемате равномерно, вие не можете да бъдете здрав човек, а при сегашните условия на живота, тъй, както той не се разбира, има хиляди неща, които могат да извадят човека от неговите релси и да изгуби той и онези дарби, които са вложени в него. Вследствие на това човек се обезсърчава и казва: „Не си струва да се живее!“ Някой път на човека се иска да умре. Защо трябва да умира преждевременно? Ако вие разбирате смъртта само като едно освобождение, въпрос е дали ще намерите това освобождение. Ако ученикът е свършил училището и, като излиза от него, иска да умре, това желание е на място. Тогава смъртта има смисъл. Но ако, без да е свършил училище, иска да умре, тогава тази смърт не я разбирам. Ако болестите идват като спънка в живота на човека, тогава не разбирам защо са тези болести. Но ако човек иска да работи, да учи, да прави добро, това разбирам. Болестите са състояния, които ние сами си създаваме.

Та, първото нещо е красотата. Всеки човек може и трябва да бъде красив! Забележете момчетата и момичетата от 10, 15, 21-годишна възраст, когато се намират под влиянието на идейния, на мисловния живот, те са красиви. Когато човек люби, той става красив; щом изгуби [любовта] си, той погрознява. Това е външната страна на живота. Същият закон се отнася и до идеала на човека. Докато човек има някакъв идеал, който следва, той е красив; щом изгуби идеала си, той става грозен. Ако туриш идеал в живота си идеята да помагаш на човечеството, ти пак можеш да станеш красив. [...], той има любов в себе си. Щом изгуби тази любов, той пак погрознява.

Който е красив и чист, той не може да бъде сиромах. Защото богатството е обусловено от красотата и чистотата. Те съдържат известни сили за човешката душа. Там, дето има красота, там, дето има чистота, в ума и в сърцето на този човек има жизнени сили, с които може да преодолее всички външни физически препятствия в живота. Този човек може разумно да се справи с тия препятствия в живота си.

Следователно ние не трябва да разглеждаме живота като един лотариен билет и да очакваме своето щастие да дойде без да работим. Съвременните хора се нуждаят от едно изяснение на онези закони, които съществуват в природата.

Запример, че трябва да ядат, това всички хора знаят; но по колко пъти на ден трябва да ядат, това не знаят. Определено е колко пъти на ден да ядем. Повечето хора приемат, че трябва да ядат по 3 пъти на ден. Добре, явява се въпросът каква храна да ядат. Това не е определено. Аз съм виждал майки, които дават на децата си да ядат по 5, 6, 7 пъти на ден. Току пъхат биберона в устата на детето си и казват: „Нека да яде това дете, че здравичко да бъде.“ Не, на детето трябва да се дава да яде само когато е гладно. Като не е гладно, не трябва да му се дава да яде.

Гладът е мярка. Щом си гладен, яж. Щом не си гладен, не яж. Ако хората биха спазили това правило, те биха се чувствували по-добре. Когато имаш глад, това показва, че си здрав. Гладът е една мощна сила в живота на човека. Не се плашете от глада, той е Божие благо. Когато някой казва: „Отде ще взема хляб?“, казвам: „Не се безпокойте, хлябът ще дойде.“ За гладния човек всякога има предвиден хляб. Когато човек се отчае и иска да умре, гладът непременно ще дойде. Аз не съм срещал случай, когато някой човек иска да живее и да умре от глад. Ако пък е за умиране от глад, почти всички хора все от глад умират. Това подразбира едно пресищане от живота. Хора, които са изгубили идеала си за живота, те всякога умират. Той постоянно казва: „Не ми се живее, не ми се живее“, докато най-после така стане, че това, което е казал, така се случва.

Сега ще ви приведа пример за онази негърка, която била много бедна, изоставена баба, на 80 години възраст, нямало кой да я гледа, вследствие на което животът ѝ толкова дотегнал, че тя по 3 пъти на ден се молела да я прибере Господ, да прати архангел Михаил да вземе душата ѝ. „Наживях се вече“ – казвала тя. Това било някъде в Америка; наблизо до къщата ѝ имало една американска колегия. Чули я някои от студентите и една вечер трима от тях решили да направят с нея една шега. Единият от тях се преоблякъл като архангел Михаил, а другите двама отишли да го придружат, също така преоблечени. Като дошли до вратата на тази негърка, те тропали няколко пъти. „Кой е там?“ – „Архангел Михаил с двама свои приятели.“ – „Какво иска архангел Михаил?“ – „Пратен съм от Бога да взема душата ти.“ – „Кажете на [Бога], че нея я няма тука; замина за някъде.“ В дадения случай тя има съзнание, че преждевременно е дошъл този ангел, макар че е на 80 години. Тя усеща, че не е готова за голямата почест, която архангелът иска да ѝ направи.

И всякога на лицето на хора, които ще умират, се забелязва едно недоволство. Аз не съм виждал човек, който да умира доволен. Всички умирающи съжаляват, че трябва да умрат. Аз съм бил при умирающи, които казват: „Поне два часа, но да ми дадат да поживея.“ Най-напред искат една година; като не им дадат толкова, искат половин година. Като не им дадат и толкова, искат поне един месец. После поне една седмица, поне един ден и най-после са съгласни на един час. Но и това не им се дава и им казват: „Трябва да си вървите.“

Сега, това са посторонни въпроси. Аз не искам да остане във вас мисълта за смъртта, защото тя е вметнато предложение, тя е нещо случайно в живота. В дадения случай смъртта функционира на Земята като една освободителна сила, която иде да освободи човека от по-големи нещастия, които могат да му се случат. Смъртта причинява нещастията.

Сега мене не ме интересува смъртта, но животът. Животът може да функционира физиологически (?) само при две условия. [При условието на красотата], на което Луната е емблема и при чистотата – силата на вътрешния живот, на който Слънцето е емблема. Следователно всеки от вас трябва да изучава силата на Месечината.

Аз не искам да ви дам някои правила, понеже можете да си навлечете беля на главата. В 914 година аз исках да дам едно благо на хората, за което им препоръчах да се греят на слънцето и те така изопачиха това нещо, че вместо да се греят, някои от тях започнаха да се кланят на Слънцето. Няма защо да се кланя човек на Слънцето, освен на Бога. Само Първата Причина, само Вечният, Който регулира всички неща, само Той е достоен да Му се кланя човек. Иначе нито на Луната, нито на Месечината, нито на когото и да е, трябва човек да се кланя. Човек може да се кланя на когото иска, но това не е право. Поклонението, служенето на Бога се отличава по това, че онзи, който се кланя на Бога, Той му дава живот. Защо? Защото в поклонението на Бога ние изразяваме Божиите идеи. Да се покланяш на Бога значи да носиш в душата си Неговата любов, да носиш знанието Му, да носиш свободата Му, да носиш Неговия Дух.

Казвам: Служенето на Бога в света е необходимо за вярващите, както и за онези, които искат да се запознаят с тайните на Индия и на Египет. Казвам: Тайната седи в това да бъдеш облечен в красотата, да бъдеш облечен в чистотата. Мислете една година наред върху красотата и чистотата и няма да сгрешите. После, често, при разположение от ваша страна, наблюдавайте Слънцето и Месечината – пак няма да сгрешите.

Сега, аз искам да ви избавя от едно заблуждение. Красотата и чистотата са среброто и златото, Месечината и Слънцето, които имат известно съотношение помежду си. Мислете често върху тия неща, докато среброто и златото влязат във вашата кръв.

9-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 26.XI.1933 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.