Вечният порядък

Най-малкият опит

Добрата Молитва

Размишление върху Царството Божие

Ще прочета 6-а глава от Галатяном.

Духът Божи

Истината трябва да стане ясна на човека. Има едно вътрешно неразбиране. Хората започват добре и после се спъват. Всеки от вас може да говори за въздуха, за светлината, за водата, но това са външни страни на живота. Човек трябва да знае как да използва въздуха, водата и светлината. Това е изкуство. Когато бяхте в училището, защо чертаехте триъгълници? Изпитват някой ученик и го карат да чертае триъгълник. Защо трябваше да чертае триъгълници? Триъгълникът е плоскост, заградена с три линии. Имате една нива, заградена от нивата AB Петко Стоянов, AC Божко Божков, CB Драган Медникаров.

Триъгълникът се взема като емблема на човека. Ние не се занимаваме с мъртви линии. Вземаме ги като образи. Много хора носят триъгълници, кръстове и пр. Те имат своето специфично значение. Ти можеш да носиш триъгълник, без да имаш качествата на триъгълник. Ако един триъгълник не е направен от силите на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля, този триъгълник не може да ти бъде полезен. Значи във всеки триъгълник има по три допирни точки. Добре. Но представете си, че теглиш по една успоредна линия на двете страни. Какво става с триъгълника? Представете си, че това е един дом. Най-първо, бащата и неговата другарка са живели много добре. Имали са достатъчно, 4–5 деца. Те израстват. Тогава този триъгълник, това място, което е достатъчно за бащата и другарката му, става тясно. Започва се спор. Понеже хората се увеличават, а земята не се увеличава, условията стават неблагоприятни. Но да допуснем, че този триъгълник има възможност да се увеличава и да се смалява. След като се смалява, смалява, ще дойде до едно положение, когато не ще може повече да се смалява. Същото е и при увеличаването. Колкото и да се увеличава, пак ще дойде време да спре. Чета във вестниците, че един турчин имал 2,80 метра височина. Той дал обявление, че иска да си намери другарка. Съобщава, че всички го избягвали, даже и неговите роднини. Само за закуска изяждал едно пиле, а пък на обед – цяло агне. Следователно тази, която се съгласи да му стане другарка, трябва да знае, че ще готви за такъв човек. Какво ще бъде вашето положение, ако вие имате ръст 2,80 метра? Същото, каквото ще бъде, ако имате едно ненормално желание. Много пъти известни наши желания са анормални. При дадените условия, нашите мисли, чувства и постъпки трябва да имат една норма. Например, често у вас се заражда желание да критикувате. В каквото и общество да се намерят хората, все се критикуват. Двама художници се критикуват; двама лекари също; двама свещеника също се критикуват; две домакини, две слугини, двама ученика и т.н. – всички все се критикуват. Това явление има своята подбудителна причина. Не е лошо да критикуваш някого, но по-добре е да го поправиш. Ще ви припомня примера за младия чирак-абаджия. След като помагал една седмица, господарят му дал ножици, конци и аба да работи. Дошъл един бей да си поръча дрехи. Момчето му харесало, той го завел у дома си, дал му плат да му ушие бирбочуклии гащи. Кроило момчето, рязало, но беят вижда, че няма да му направи бирбочуклии гащи. Накарал го да скрои салтамарка. Пак рязало момчето, но разбрали, че и салтамарка не става. Беят му казал: „Поне една тютюнева кесия ми направи. И ако и нея не ми направиш, ще те набия“. Като ви гледам как се справяте с новия живот, виждам, че и вие като този чирак погрешно кроите.

Някой казва: „Този човек не живее по Любов“. А той даже не знае какво нещо е Любовта. И казват за някого, че не е щедър. Че и този, който казва така, и той не е щедър. Изобщо човек е склонен да вижда чуждите недостатъци, а не своите. Преди всичко ние трябва да имаме правилно отношение към Бога, към Онзи, Който ни е кредитирал, а след това и към природата. Какви трябва да бъдат твоите отношение към природата и към Бога? Не е достатъчно да кажеш, че не живееш добре, но да определиш кое не е добро. Да кажем, че една мисъл е излязла от твоята глава. Тази мисъл или те освобождава, или те ограничава. Може никой да не я знае, но независимо от това, тя те освобождава, или ограничава. Ти можеш да кажеш, че имаш право да мислиш каквото искаш. То е все едно да кажеш, че можеш да вземеш пари на заем. Можеш. Но ще дойде време, когато повече не ще можеш да вземеш. Днес по Любов, утре по Любов, ще дойде време ще видиш, че по този начин не върви. И ще се окаже, че имаш дълг. Същото се отнася до чувствата и до постъпките, които могат да ви освободят или ограничат. И няма значение дали хората ги виждат или не.

Да кажем, че сте недоволни от външните условия. Къщата ви е малка, нямате достатъчно ниви, волове. Богатите, и те са недоволни. И царете са недоволни.

Всички сте женени по Любов. И няма никой от вас, който да се е женил без Любов. И няма никой от вас, който да не е плакал за онзи, за когото се е оженил. Аз вземам нещата така, както са. Като са оженени с Любов, кои са причините, които развалят Любовта и хармонията? Представете си, че жената каже на мъжа си да се пере, да се кърпи, да си готви, защото тя иска да бъде свободна. И мъжът остава жената сама да се грижи за себе си – защо се ожениха, щом всеки сам ще се грижи за себе си? Значи има някаква причина. Отначало жената казва, че без мъжа си не може да живее, а после намери друг, трети. И всички в началото са като божества. И край нямат тези божества. Така се е родило многобожието. Всякога хората си представят по-силните същества като Господ. Това е едновременно атавизъм във вашия живот. Вие не можете да се освободите от робството, с което сте свикнали. Малко сестри и братя съм срещал, които са свободни. Някой казва: „Аз станах светец“. Зад тези негови думи се крие нещо лошо. Друг изведнъж станал много богат. Зад това също има нещо лошо. Бащата казва за сина си: „Тръгнал си по крив път“. Че едно време и той беше тръгнал по този път. Или майката казва на дъщеря си, че тръгнала по момците. Че и самата тя, като беше млада, не вървеше ли подир момците? Невъзможно е синът или дъщерята да тръгнат по един път, по който бащата и майката не са вървели. Може бащата да каже на сина си, че едно време е вървял само по една мома, а пък той всички е взел под око. Какво ще стане, ако синът е обещал не само на една мома, че ще се ожени за нея, но на няколко още. А според сегашните закони може да се ожени само за една, иначе ще го осъдят на затвор. Американското правителство преследва мормоните за многоженство. Това е един атавизъм. В природата многоженството и многомъжеството не съществува – по принцип. Многоженството се е явило при известни условия. Също така и многомъжеството. Но те се явиха по-късно. Бог изисква да имаме такова отношение един към друг, каквото Той има към нас. В един дом бащата би желал да имат всички такова отношение един към друг, каквото той има към тях. Син трябва да постъпва така, както постъпва бащата; дъщерята трябва да постъпва така, както постъпва майката.

Вие трябва да развиете дарбите в себе си. По някой път вървите по обратния път. Вашият триъгълник се смалява. То и в смаляването има добра страна, и в увеличаването, но при известни условия. Материално или физически могат да смаляват триъгълника ви. Вашият триъгълник може да се смалява в материално отношение, в духовно, или в умствено. Но може и да се увеличава съответно.

Колко години вие следвате този път? И майките, и бащите ви са следвали този религиозен път. Но баща ви получил ли е писмо от невидимия свят? И вие не сте получили нищо от невидимия свят.

Помнете едно нещо. Не може Господ да ви говори и вие да останете същия човек. Ако мислите, че Господ ви е говорил, а вие сте останали същия, това е заблуда. Някой е взел ролята на Господ и е говорил, а вие сте сметнали, че Сам Той ви е говорил. Ако веднъж само Бог е проговорил на ума, на сърцето ви, във вас ще стане цял преврат. Но не временно. И сега стават преврати, но изчезват. Понякога се въодушевявате, готови сте да направите нещо хубаво, но след 4–5 години казвате: „Детинско желание“. Или някой иска да служи на Бога! Друг иска да пее. За да пееш, трябва да имаш хубав глас и да имаш на кого да пееш. Искаш да служиш на Бога. Трябва да имаш най-доброто сърце, да имаш Любов в душата си. Щом дойде Любовта, тя ще те научи как да служиш. Вие обещавате, че ще направите нещо, но не изпълнявате. Обаче мога да ви похваля само за това, че когато казвате нещо, вярвате в него. Един 20 години предсказвал и нито едно от неговите предсказания не се е сбъднало. Той обаче вярвал, че един ден ще предскаже нещо, което ще стане. Човек трябва да има Любов. Каква Любов? Представи си, че при тебе дойде човек със счупен крак. Как трябва да проявите Любовта си? Този човек ти казва да внимаваш, да не бутнеш счупения му крак! Но представи си, че трябва да пренесеш този човек някъде. Как трябва да карат колата, че да не го друсат? Божествената Любов е магическа сила. Който има тази Любов в себе си, той само като докосне с ръка счупения крак, и човекът ще стане. А пък ти ще го носиш, ще се грижиш за него, но не може да го излекуваш. Това показва, че Любовта ти е несъвършена. Не го успокоявай, че за в бъдеще ще оздравее. Това е друг въпрос. Важното е, че в дадения момент не можеш да направиш това, което трябва. Не разчитайте на онова, което хората ще направят.

Но никога не казвайте, че не сте добри хора. Вие сте много трудолюбиви, само при известни условия сте мързеливи. У вас има един аристократически мързел. Вие казвате: „Не съответства на моето достойнство да направя това и това“. Но в друго отношение сте много трудолюбиви. Че по-трудолюбиво същество от дявола няма. Доколкото аз зная, най-трудолюбивото същество в света е дяволът. От сутрин до вечер той тича по работа. Той е образец на усилена дейност. Я го виж онзи апаш! Върви и върти очите си на четири. Не можеш да го излъжеш. А един религиозен човек винаги можеш да го излъжеш.

Трябва да се освободите от вашето минало. Вие сте недоволни от окръжаващата среда. Недоумяваш защо Господ ти пратил тази съседка. Но и твоята съседка казва същото за тебе. Вие един от друг се оплаквате, кой ще каже на коя страна е правото? Когато двама души се оплакват един от друг, кой е прав? – И двамата са на правата страна. Щом и двамата са прави и са недоволни един от друг, ще ги разделите. Триъгълниците трябва да се увеличат. Единият ще преместите на 20 километра, на 10 километра разстояние, или на другия край на земята, за да не се виждате. Това значи, че сте неприятни един на друг. Например, ако ви дадат пелин, неприятно ви е, няма да го приемете, но ябълката приемате. Този, когото не искате да видите, за вас е отвратителен. Но и той се отвращава от вас по същата причина. Вие не виждате вашия дефект, но и той не вижда своя. Една певица трябва да има глас. Ако няма глас, ще я подиграват. Щом нямаш глас, по твой адрес ще кажат много лоши работи. За онази певица, която има глас, ще кажат: „Даровита е! Хубав глас има. Пее много хубаво!“ Човек, който има хубав глас, може да поправи своя недостатък. Има добри хора, които изглеждат лоши външно. Пророците са били добри хора, но те са изобличавали другите. Но и пророците не са постъпвали добре. Те били бедни хора и отивали да изобличават богатите, вследствие на това са си създавали неприятности. В бъдеще ще има богати пророци. Богатият пророк, като разбере, че на някого му взели парите, ще му даде от своите и ще каже: „С такива хора да нямаш вземане-даване“. Аз бих желал вие да бъдете от богатите пророци. Досега все сте били от бедните пророци. Съветвали сте, но нямало е кой да приложи вашите съвети. По този начин ще се намерите в положението на онзи съдия, който казал: „Иван Драганов, ти си имал да даваш на Петко Стоянов“. Иван Драганов казал: „Това е моя работа“. Съдията продължил: „Той си иска парите“. – „Това е негова работа.“ – „А знаеш ли, че аз мога да те осъдя?“ – „Това е твоя работа.“

И когато имаш да даваш, и когато имаш да вземаш, и когато съдиш, ти трябва да бъдеш справедлив.

Сега ние представляваме духовния свят, който е вън от нас. Този свят функционира вътре във вас. Да допуснем, че вие не обичате една сестра. За вас това е задача – да намерите причината, поради която не я обичате. Три причини може да има за това: Или че имате да давате нещо и не искате да го дадете. Или че имате да вземате нещо от нея и тя не иска да ви го даде. Или че тя е като съдия и говори по ваш адрес неприятни неща. Вие питате: „Тази работа може ли да се поправи?“ Ако имате да вземате, споразумейте се; ако имаш да ѝ даваш 100 лева, не може ли да ѝ дадеш поне част от тях? Ако тя говори нещо лошо по ваш адрес, иди при нея и ѝ го кажи: „Ти си мой съдия, защо си недоволна от мене, аз ще се поправя“. Ако някой не ви обича, какво трябва да правите? Вие трябва да го обичате. Но ако и вие не можете да го обичате, тогава? Третото положение е да доведете едно трето лице – то ще ви помогне. Представете си, че един човек не ви обича, понеже сте изпили водата от неговото шише. Много малка причина. Иди и му напълни шишето с вода! Нека да е по-голямо от това, което си изпил, и му се извини! Никой не трябва да пие вода от чуждо шише. По-добре 10 километра да пътуваш до някой извор, отколкото да пиеш вода от чуждо шише. Защото никой не е прокопсал, като е пил от чуждо шише. Има нещо, с което можете да подобрите вашия живот, а вие нищо не правите и казвате, че сте спрели развитието си, не прогресирате. Има и такива, които не работят и чакат някоя сестра, или добър брат, заради Любовта на Господа, да му донесат ядене. Това са инвалиди, с които не трябва да се занимавате, защото и майките кърмят децата си до известно време, след което ги отбиват.

Помислете върху следното: Вие не се спирате върху голямото богатство, което Бог е вложил във вас, или върху онази голяма сила и добродетел, а очаквате съвсем второстепенни неща. За да оцените доброто на който и да е човек, най-първо трябва да оцените доброто, което Бог ви е дал.

Ако главата ви боли, ако нервната ти система или стомахът ти са разстроени, въпреки това, като отидете на гости, каквото и да ви предложат, ще бъдете недоволен.

Всички вие трябва да развивате вложените във вас дарби, Божественото, което е у вас. Не питайте прогресирате ли или не. В три неща човек може да прогресира: в Любовта, в Мъдростта, в знанието, в свободата и в Истината. При прогресирането в Любовта трябва да се увеличава твоята топлина; при прогресирането в силата трябва да се увеличава твоята светлина; при прогресирането в свободата – в Истината, трябва да имаш простор, който нищо не може да го ограничава. Да правиш това, което Бог иска. Да правиш това, което всички искат. Като направиш нещо, то да е за доброто на всички хора. Любовта е добра за всички. Няма същество, към което като изпратиш Любовта, да не почувства ефекта на тази Любов. Същото е и като изпратиш към някого една добра мисъл или направиш добра постъпка, те ще ги почувстват. Всяко чувство, което изпратиш, всяка добра мисъл и всяка добра постъпка идат от Бога:

Ако Божествената Любов хлопа на твоите врати и ти не отвориш; ако на Божествената Мъдрост, която хлопа на твоите врати, не отвориш, и ако на Божествената Истина, която хлопа на твоите врати, не отвориш, какъв прогрес можеш да имаш? Ето какво трябва да запомните: Никакъв положителен резултат няма да постигнете, ако се критикувате. Ако Любовта хлопа на вашето сърце, правете това, което тя изисква от вас, без да мислите за никакви последствия, щом е Божествена. Ако едни мисъл хлопа на вашето сърце и е от Бога, дайте ѝ ход и не мислите за последствията. Посейте всяка мисъл, щом е Божествена! Ако не е Божествена, ще прилича на скъпоценен камък – трябва ѝ кутия, за да я запазите от крадци. А пък Божественото има това свойство, че никога не се губи. Нещата трябва да ги разглеждате обективно. Вие дадете на един човек чаша вода и казвате: „Толкова Господ ни е дал“. Това е човешко. При Божествените отношения ти ще заведеш онзи, когото обичаш, при извора. Когато заведеш един човек в градината и той си донесе кошница, за да я напълни с плодове, не е разбрал Божественото. Ако го е разбрал, той ще вземе само 1–2 ябълки и ще ги изяде. Събраното на едно място богатство, хората го крадат, а пък посятото никой не може да го открадне. Една река, която тече, могат ли да я откраднат? Не. Могат да я отбият, но тя пак ще тече, а като е затворена в бутилка, тогава могат да я откраднат. Малкото може да се открадне, но многото – не. Конете могат да се откраднат, но никой не може да открадне земята. Може ли да съществува такъв човек, който може да открадне земята?

Вярвайте в това, което не може да се краде. Любовта не може да се краде, Мъдростта не може да се краде и Истината не може да се краде.

Вие имате за Бога едно неверно понятие. Искате, като Му се помолите, веднага да ви послуша. В един дом децата слушат баща си и майка си. Но когато опърничавите деца поискат нещо от майка си и баща си, последните казват: „Нека чакат“. А щом послушният син поиска нещо от баща си, той веднага изпълнява желанието му. Бащата не прави на две думата на послушния си син, а пък когато непослушният поиска нещо, бащата и майката казват: „Ще си помислим“.

Ако Бог не ви слуша, това показва, че не сте от послушните синове. Нищо повече. Щом не те слуша Господ, поправи себе си. Има нещо в твоя характер, в твоя живот, което на Бога не е угодно. Поправи се. Казваш, че се трудиш, не е достатъчно само това. Вие сте имали баща и майка и им сте угаждали. Как ще угодите на един майстор-цигулар – като свирите и вие хубаво.

Че ти, ако не любиш, както Бог люби, ако не мислиш, както Бог мисли, ако не обичаш Истината, както Бог я обича, тогава за какво ще те обича Господ? Казваш, че не можеш. Значи да ядеш можеш, а да работиш не можеш?

От нас се изисква нещо много малко. Какво ми коства да изпратя една добра мисъл? Преди години при мен дойде един да му предавам музика. Иска да стане добър цигулар, певец, но по лесния начин. Казах му, че в музиката няма лесен път. Това е най-трудният път. На такъв малък инструмент ти трябва да покажеш такова голямо изкуство, че да учудиш хората. И при пеенето е същото. При него работиш с една малка ципица в ларингса си. Вие на младини, като сте пеели, гледали сте през прозореца, дали ви слуша някой. Значи на Любовта сте пели. А след като се оженят, хората не пеят. Щом не пеят, аз ги считам за паднали ангели. Преди да се оженят са ангели, а като се оженят са паднали ангели.

Ако вие знаехте да пеете хубаво, щяхте да уредите всичките си работи. Ако вие знаехте да пеете, тенджерата ви сама щеше да отиде на огнището. И яденето ви само щеше да се сготви. Аз ще пея и стомната сама ще се напълни. А пък ние всичко трябва сами да правим. Голяма е силата на пеенето. Ще ви разкажа един случай. При един директор отива една певица и иска да я прослуша, но той нямал време. Тогава тя запява една ария, макар че той не иска. Директорът е възхитен от пеенето ѝ и вече е готов да ѝ помогне. Като имаш работа с банков чиновник, изпей му една ария, ама с Любов. Значи, при най-лошите условия приложи Божията Любов: И на дявола щом му запееш, той няма да те изкушава.

Значи единственото нещо, което може да те препоръча пред директора на една опера, е хубавото изпълнение на една трудна ария.

Вие всички сте кандидати за небето. Но за да отидете на небето, трябва да сте отлични певци, да пеете, както ангелите пеят; да имате светли мисли, да бъдете чисти и да обичате Истината, както ангелите.

Къде е вашата вяра? Вас всеки може да ви съблазни. Ако дойде една сестра, вземе 100 лева на заем и не ги донесе, вие ще се съблазните. Не се обезверявайте! Кой трябва да бъде по-силен – който дава, или който взема? Който дава е винаги по-силен от този, който взема. Щом във вас се зароди желание да вземете, вие се поставяте на изкушение. Щом дам на някого от извора, аз не се поставям в изкушение. Аз не очаквам от него. Но щом му налея от шишето, тогава ще очаквам и ще искам да ми върне.

Следователно, когато правите добро някому, не очаквайте нищо от него. Добрите и лоши хора са изпит за вас. Бог ви изпитва чрез тях. Бог ви изпитва чрез хората, които ви обичат, и чрез тези, които не ви обичат. Дали ще отговорите на техните чувства с Любов, или „Око за око, зъб за зъб“. Да кажем, че един човек не те обича и ти не го обичаш. И двамата сте много назад.

Когато обичаш някого, няма да казваш, че го обичаш. Този въпрос ще го решаваш само с Бога и след като те опита Бог и види, че изпълняваш закона, тогаз този, който не те обича, ще те обикне. И онези, които са те мразили много, най-много ще те обичат. А онези, които са те обичали много, а ти не си ги обичал, ще те намразят. Това учение е лично, то няма обществено приложение. Божественото Учение има лично приложение. Аз мога да го прилагам за себе си. Моята Любов ще я приложа към всички хора. Но не мога да им наложа да обичат. Аз мога да обичам всички хора, никой не може да ми препятства в това. Но ако почна да разправям за Любовта си към хората, веднага ще се яви противоречие. Ако някой има дъщеря и аз кажа, че я обичам; или ако някой има жена и аз му кажа, че обичам красивата му жена, тогава той ще ми каже: „Кой ти дава това право?“ Затова не говори за Божественото. При Божествената Любов ти само даваш, не вземаш нищо. Какво престъпление има в това? Престъплението иде при закона на вземането. В проявяването на Любовта няма престъпление. Всичките недоразумения се създават, когато искате да вземете нещо.

За да следвате пътя, по който сте тръгнали, трябва да се измените. Да останете за дълго време гъсеница, не може. Вие сте стигнали до крайния предел. Трябва да се освободите от отрицателни чувства. От калта не можеш да се освободиш, докато няма вода. Без Любовта недъзите не могат да се премахнат. Божията Любов премахва всичко отрицателно у вас. Ти можеш да се молиш цели дни и няма да има резултат, ако нямаш Любов. Ако вие сте разбрали това, което ви проповядвам, и започнете да пеете, тези, които ви слушат, ще се зарадват, или ще заплачат: Ако не пеете така, не сте изучили добре изкуството. Толкова години говорим за Любовта. Кой е основният тон на Любовта? – Няма да ви го кажа. Толкова години все за Любовта говорим. Коя е първата буква, с която Любовта започва? - „Л“. У разните народи думата „Любов“ започва различно. По какво познавате, че човек вижда? Той не се спъва. Човек, който вижда, не се спъва. Човек, който недовижда, не може да чете добре.

Сега помислите: Толкова години вървите в този Път, какво сте придобили? – Нищо, ако нямате Любов в себе си. Може да сте ходили на нивата си 100 пъти, но ако не сте я посели, какво ще придобиете? При всяко отиване на нивата трябва да сеете по нещо.

При Бога вие сте отивали много пъти, но нищо не сте занесли, а каквото сте вземали от Него, вие сте го продали на другите. Често съм привеждал този пример. Един богат човек искал да помогне на едно бедно семейство. Той турил в едно гърне злато и отгоре малко брашно и занесъл гърнето на бедното семейство. Мъжът казал на жена си: „Извади от брашното и направи нещо“. Жената казала: „Много малко е брашното, да го продадем“. И тя го продала за няколко лева. С това тя се лишила от всичкото богатство. Та и вие продавате Божието гърненце, за да спечелите нещо, а изгубвате всичко! Сега тук всички сте професори по естествените науки. Някои казват: „Еди-коя си сестра е малко залисана. Дрехите ѝ се влачат. Шапката ѝ не е на място“. Младите братя мислят за старите, че малко са извеяни, некултурни; а старите братя мислят, че младите са зелени. Това са обикновени работи за света.

Да тичаш по момите или по момците не е лоша работа. Но да знаеш как да тичаш. Но ако не можете да направите най-малката жертва за Бога, да покажете, че Го обичате, тогава не знам в какво се изявява вашата Любов. И тази жертва не трябва да има никакви външни подбудителни причини. Тя трябва да произтича от самите вас. Какви ще бъдат резултатите, не мисли. Не съжалявай за една постъпка! И никого не дръж отговорен, ако опитът излезе несполучлив. Никого не обвинявай. Това е привидно така.

Вие очаквате да дойде Любовта в пълнота. Тя ще дойде. Всеки да е доволен от Любовта, която има сега. Като дойде Божествената Любов, всички ще живеете добре, в хармония, и няма да има сиромашия, няма да има закони. Ще има закон на Любовта, на Силата, на Истината. Законът на Истината казва: „Не ограничавай човека!“ И законът на Любовта казва: „Не отнемай топлината на човека!“

Направете най-малкия опит, да се примирите с това, което Бог ви е дал. Не да се примирите, но да видите добрата страна на сегашния ви живот. Да видите защо Бог ви е поставил в това положение, в което сега се намирате. Мъжът не разбира защо е мъж и жената не разбира защо е жена; децата също не разбират защо са деца. Младата мома не разбира защо е мома; младата мома или момъкът търсят своето щастие, а намират нещастие. Всеки, който търси щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че сте щастливи. Младият да си остане винаги млад и старият човек да си остане винаги стар. Силният да си остане винаги силен. Той да не търси силата си отвън. Това е истинското разбиране на живота. Иначе няма никакво разрешение. Вие никога не можете да заставите едно същество да ви обича. Ако ви обикне, ще има причини за това. И ако се премахнат тия причини, ще престане и неговата Любов. А пък Божията Любов не престава. Бог дава преизобилно. И Той не очаква нищо от хората. И единственото нещо, което Той иска от нас, е да живеем добре.

Вие искате с вашата мисъл да привлечете вниманието на Бога, като че ли Господ не е милостив към вас и не ви помага. Че Той ви е помогнал повече, отколкото вие мислите. На вас остава само да разработите това, което Той е вложил във вас. Задача за една цяла седмица: мислите върху следното: „Какво може да направите чрез Божествената Любов?“ Все е хубаво човек да притежава нещо. Вие имате най-голямото наследство. По-голямо от него няма. И ако не можете да се ползвате от това наследство, причината е във вас.

Сега ви говоря върху една истина, която съм проверил. Аз съм разгледал вашия живот. Вие се намирате в един задръстен път. Този път е безизходен. Този път, по който вървите, никой до сега не е могъл да го премине, но е трябвало да се върне назад. Вие сте на едно място, от гдето по-нататък не можете да минете, каквото и да правите.

И затова казвам: Трябва да станете носители на Божията Любов, та Бог да говори чрез вас така, както говори чрез слънцето, чрез изворите, чрез звездите. Така, както Бог говори чрез природата, така да говори чрез вас, та вие да не постъпвате повече така, както дяволът ви учи. Когато Бог създал света, се говори в легендата, дрянът цъфнал най-рано. Дяволът си направил колибката под него и чакал да узрее. Но дрянът узрял най-късно и той останал излъган. Вие не избързвайте като дявола. Всичко, което цъфти, ще даде плод, а плодовете са за вас.

Вие имате Любов само към един човек. Какво ще правиш, когато той умре? Ако пък имаш Любов към Бога, то един като умре, 10 души ще дойдат на мястото му. 10 души като умрат, 100 души ще дойдат на мястото им. Ако една дреха се износи, 10 дрехи ще дойдат на мястото ѝ. Ако някой обере плодовете на вашите градини, какво от това? Обаче така може да разсъждава само този, който има Любов. А който се ръководи от човешката Любов, ще се ядосва, ще се възмущава.

Ако имате Божествена Любов, никой няма да може да обере градината ви. Вие всякога ще бъдете умни, здрави и силни. Писанието казва: „Преди да поискате, Бог ще се погрижи за вашите нужди“. Понеже това е закон за Него. Той е богат. Той вижда нуждите на всички същества и е помислил за всяко много по-рано. Достатъчно е някой да пожелае нещо, за да му го даде. Използвайте благата, които Бог ви е дал! Но приемайте триците, които хората имат. Аз нямам трици. Казват, че в триците имало витамини. Никакви витамини няма в триците! Това е една лъжа.

Вас могат да ви залъгват. Минало е времето на залъгването. Житото трябва да е посято от самия тебе. Ти трябва през цялото време да си му чел молитви и да си го ограждал и тогава ще има витамини в него. Но щом са ходили чужди хора да го работят и недоволстват, най-ценните животворни сили ще липсват в житото. Не какво казва тази или онази църква – всички си приличат, а какво вие наблюдавате в живота. Единственото нещо, по което трябва да се отличавате от другите, е, че не трябва да приличате на запушени шишета. После, вие казвате: „Ние, нашите братя...“ всеки, който изпълнява Волята Божия, за мене е брат. За мен сестра е тази, в която има свещен трепет и Божествена Любов, Божествена Мъдрост, Божествена Истина. Казано е: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Какво ще обичам мъртвите? Трябва да обичаме само живите. А пък живи са всички хора, у които Бог живее. Най-големите скърби и страдания при Божията Любов, Мъдрост и Истина, са благо за човека.

Три неща пазете: Първото нещо, дайте място на онази Любов, която ще премахне всички противоречия от вашите души. И не за в бъдеще, но сега още, като ме слушате. Ако остане след година, след две, няма да имате никакъв прогрес и никаква еволюция. Вие може да се залъгвате, но всеки един от вас още сега трябва да прогледне.

Когато Христос проповядваше, Той излекува слепия човек. Сега всички слепи трябва да прогледат, остане ли за в бъдеще, въпросът е вече висящ.

Като ходя из Изгрева, гледам тук-там парченца от шишета и други неща. Пазете чистота! Тук е място за всички. Всеки иска да уреди само своите работи. Ако не уредите Божиите работи във вас, то от вашите работи нищо няма да излезе. И вие, както сте си дошли, така и ще си заминете. А пък ако бъдете доволни, тогава ще имате произволно и всичко друго ще се уреди добре. Не искам да се страхувате какво ще ви се случи. Ако нямате Божията Любов, зле ще се случи с вас. Ако дадете ход на Божията Любов само добро ще ви се случи. Отморете сърцата си за Бога и имайте вяра! Вие се питате: „Откъде ще се яви Господ?“ Слънцето изгрява от някъде, но от където и да изгрее, все ще залезе. Господ е Един! Нека има единство и във вашите души. Щом имате Божествената Любов, тя разрешава всички въпроси. Това, което не разрешава всички въпроси, то не е Божествено, а човешко. Като дойде Божественото, То ще разреши въпросите. Ще дойде време и вие ще разберете, че това, което поддържате, е верно. А и всичките ви работи ще се оправят. Дали сте лекар, домакин, професор, земеделец и прочие, ако имате Божественото, ще ви върви. А ако нямате Божественото, работите ви съвсем ще се объркат. Питате какво трябва да правите? – Когато правиш опита, трябва да си сам. Знаеш какво означава да си сам. Един професор, когато прави опити, той е сам в своята лаборатория. Опитите тогава са най-сполучливи. Щом има други да го залъгват, опитите са несполучливи. Когато правите опитите, да бъдете сами. В света самотни няма, защото навсякъде прониква Бог. Там, гдето мислите, че никой няма, там е Бог и ви наблюдава. Когато мислите, че сте сам, там е Той. А гдето е Той, всичко успява. Там, дето мислите, че никой няма, там е най-сигурното място за вас. А където много са събрани, там ще ви дойдат всичките страдания. Когато останете сам, ще дойде вашето щастие.

Много сестри се оплакват от голямата самотия, в която живеят, и търсят другар. Търсете Този, Който може да ви помогне. И след като ви помогне, Той ще ви изпрати онези, които ви са потребни. Само Бог знае кои са потребни за вас. И щом намерите, работите ви ще вървят добре.

Вие може да не знаете как ще намерите Божията Любов. – Не се смущавайте от това. Представете си, че аз ви давам един чек и ви казвам да го осребрите в банката. Проверете нещата. След като изгрее слънцето, аз трябва да възприема неговата светлина. – Защо изгрява слънцето? От колко хиляди години изгрява и колко хиляди години ще изгрява, това е друг въпрос, но сега изгрява! Това е най-важното.

Изгонете страха вън! Да имате Божието благоволение. Когато се помолите, Бог да ви послуша, за да имате една опитност! Аз имам такава опитност. Отивам при някого, който не ми е казал, че ме обича. Той ми дава пълна чаша с вода, а пък друг, който ми разправя за Любов, нищо не прави за мене. Бог е направил много за вас, а пък вие нищо не сте направили за Него. Опасност има в това.

В Любовта има голяма опасност, защото когато Бог прояви Любовта Си, и ние трябва да я проявим. В противен случай опасността да дойдат най-големите нещастие е голяма. Велико нещо е Любовта. Пазете сърцето си чисто, както Бог ви го е дал! Пази ума си светъл, както Бог ти го е дал. Защо да възприемаш в себе си всички онези желания, от които няма да имаш никаква полза?

Сега като си отидете, всеки да направи нещо красиво: Искам да имате въодушевление!

Отче наш

18-та лекция на Общия Окултен Клас, 12 януари 1934 г., сряда, 5 ч.с., Изгрев, София.

Съществените правила

Добрата молитва

Размишление 15 минути

(Песен: „Всичко в живота е постижимо“.)

(Прочете се Евангелието от Йоана, 14-та глава, 1–17 стих включително.)

Човек не трябва да изгубва основните нишки на живота си. Каквото и верую да има, каквато и да е вярата му, все някога ще се разколебае. Колкото и да е силен човек, все ще дойде време да отслабне. То е нещо много естествено. В началото на пътя е силен, но след като е вървял 4–5 дни, той се уморява, поглежда пътя, който му се вижда дълъг, отегчава се, не е разположен. Всички вие вървите по пътя на живота. Всички сте пътници и някой ден сте обезсърчени. Гладни сте. Натегне ви съмнение. Съмнението е неизбежно. Ако искате цяр за съмнението, има само един цяр: вярата. Но някой ще каже: „Де да намеря вярата?“ Където и да е! В някоя аптека. Ако ти кажат: „Вземи топлина“, откъде ще я вземеш? От слънцето! Чакай го като изгрее. Беден си, нямаш пари. Но като изгрее слънцето, можеш да вземеш топлина, колкото искаш. Вечерта, като залезе, ще я изразходваш. През нощта може да ти е студено малко, но на другия ден пак ще се стоплиш. Има ръководни правила, които трябва да спазвате. Сега има големи противоречия в живота на всички вас, младите. Малкото дете иска да порасне, да ходи. Младият се въодушевлява, а пък старият какво прави? Мнозина от вас, като дойдете до преклонна възраст, като станете стари, казвате: „Остаряхме вече“. Старият какво трябва да прави? Това, което прави гладният. Щом си гладен, ще намериш хляб и ще се наядеш. Така ти разрешаваш въпроса. Но като намериш хляб, не го чопли от какво е направен, не мисли дали ще ти стигне или не, но изяж парчето и подкрепи силите си. Не мисли за утре. Питам: На кого живота е осигурен? Някои хора са осигурени повече, някои по-малко. Да допуснем, че някои от вас сте най-малко осигурени. Какво трябва да правите? Искате да бъдете богати? Хубаво, но всички не можем да бъдем богати. Казваш: „Да бъдем учени“. – Всички не можем да бъдем учени. – „Да бъдем силни.“ Но и силни всички не можем да бъдем. Като погледнеш в природата, колко силни същества има? Слабите са повече, отколкото силните. Обаче вие мислите, че като сте силни, ще уредите работите си. Прави сте до известна степен. Същото и като сте учени и богати, ще уредите работите си. Това е верно само до известна степен. Но всички желаят богатство. Тогаз? Знанието не се намира в някоя банка, но в една малка глава. Както виждате, човек живее в една много малка колибка. Вие искате голяма къща, а пък живеете в една къща, чийто диаметър е 17–18, 19–20–21 сантиметра на длъж, а пък широчината ѝ е 15 сантиметра. Тази къща има два малки прозорци. И вие сте доволни от тази малка къщичка и все пак искате да имате голяма къща. В сравнение с други същества, в най-хубавата къща живее човек. Тя е палат в сравнение с техните. По-малките същества живеят в много по-малки къщи. Изобщо, човек живее в една малка къща и има няколко врати, през които излиза. Той има и по-големи къщи, в които живее. Вие трябва да се научите да живеете и в по-големи къщи. Засега вие живеете в най-малкия апартамент. Аз го наричам долен апартамент, сутерен. В сутерена живеете и слънцето никога не ви огрява. И затова кашляте. Вентилацията не става както трябва. Също и храненето не е както трябва. Оплаквате се от студа. – „Сняг вали, студено е, какво да правим?“ Можеш да промениш малко температурата, ако запалиш печката. Вътре ще се стопли, но вън – от друго зависят условията.

Понякога не зная как да се изразя. На вас, на хората им липсва нещо много съществено. Всичко имат, само най-същественото им липсва. За същественото повидимому най-малко мислят, а то е най-необходимо, защото от него човек се обновява. И когато изгубим това, същественото, ние се обезсърчаваме. Ние не всякога търсим същественото. Вие ще кажете: „вяра“, ще кажете „любов“. Има други неща в живота, които повидимому са по-съществени.

Външният живот, това, което сте вие, то е резултат не само на вашите усилия, но на хиляди поколения. Съвременната наука казва, че тялото, което имаме, е резултат на усилията на хиляди поколения, на хиляди същества. Телата се създават по хиляди модели. Ако искате да знаете как е устроено тялото, можете да видите в някои антропологии и физиологии. Можете да изучите и целия обществен строй, с всички морални принципи, по които хората се ръководят. Всяка една душа си има известни копнежи. Ти търсиш Бога, а не знаеш къде е. Поне едно време Адам Го чуваше в градината. В градините на сегашните хора Господ Го няма. Защото ние не сме в рая. Ние сме извън рая. Като казвам, че Го няма, мога да ви обясня това. Да си послужим със слънцето, като образ за пояснение. Слънцето е изгряло, но представете си, че има дебели облаци и целия ден не знаете къде е то. И това продължава ден, два, три, четири, пет. Или пък сте на Северния полюс. Слънцето е залязло и шест месеца минават, без да го видите. А има хора, които живеят на Северния полюс. Дните им са дълги, но и нощите им са дълги. У вас по някой път се заражда мисъл, как ще свърши вашият живот. Уж вярвате, вярвате, а по някой път се усъмните. Но питам, кой е онзи, който досега не се е усъмнил? Съмнението ще дойде. – Защо и за какво, така е организиран сега светът. В каквото и да вярваш, съмнението все ще дойде. Да допуснем, че вие сте религиозен човек. Върви ви всичко. Но започнат несгоди в живота. Тогаз идва съмнението. Когато се молиш и ти се отговаря, добре, но когато се молиш и не ти се отговаря, тогаз? Докато човек е здрав, лесно се разрешават въпросите, но като заболееш и се молиш и не знаеш дали ще оздравееш, тогаз? По някой път мислим, че Господ ни слуша. Тогаз я се помолете да не остареете: Можете да се молите колкото искате, но няма да бъдете млади, като децата. Вие сте повярвали в едно нещо, което не съществува. Старост в света не съществува. Тогаз под „стар“ какво да разбираме? Всеки, който заболее, е стар.

Искам да бъда кратък; искам да говоря неща, които не са в стълкновение с работите, които сега ви занимават. Защото някой път щом ви се говори, вие влизате в стълкновение със себе си. Старото и новото не трябва да бъдат и не могат да бъдат в стълкновение едно с друго. Който се ражда и който умира, за какво има да са в стълкновение един други. Онзи, когото погребват в гробищата, и онзи, който се ражда, трябва ли да се карат? И вие не докарвайте нещата до стълкновение. Старото няма какво да е в стълкновение с новото, което иде. Вие имате едно верую, вярвате в Бога, но конкретно в какво седи вашата вяра? Аз не донякъде, а напълно зная в какво седи вашето верую. Вие в някои неща вярвате повече, отколкото в други. Хубаво, в каквото и да вярва човек, все е хубаво. Обаче в нашата вяра има известни проявления, които са лоши и които опетняват вярата ни. Има неща, в които вярваме, без да искаме. Например, здравият човек не вярва, че ще умре. Но като заболее и като лежи 4–5 месеца, казва: „Мен ми се струваше, че няма да умра, но както сега съм отслабнал, често ме спохожда мисълта, че ще умра“. Как е възможно това? Тази мисъл преминава през него понякога, без да има лоши последствия. А друг път, каквото мисли, става и виждаш, че е умрял. Сега може да се обясни умирането по два начина: или че човек съвършено е изчезнал от света, или може да се даде следното обяснение. Вие имате една бучка захар. Като падне тази бучка във водата, стопява се, няма я. И представете си, че е паднала в едно езеро, де ще я намерите? По никой начин вие не сте в състояние да върнете бучката. За вас тя е загубена.

Помнете едно: Животът, който сега имате, е една бучка захар. Гледайте да не я изтървете в езерото! После, ако ме попитате, ще кажа: Отиде бучката! Някоя друга бучка трябва да се намери. Тази бучка се е разтопила. Никаква философия, никакво обяснение не помага. Както и да обяснявам, ще кажете: „Отиде бучката!“ Някой обяснява, че бащата на еди-кой си умрял и бил в рая. А синът казва: „Къде е раят, не знам, но знам, че баща ми го няма“. И ти не го знаеш, и разправяш за рая, но не си бил там. – „Но съм бил.“ – Тогаз защо разправяш? Някой казва за някого, че бил в рая, като разбира при Бога. Че Бог е навсякъде. Щом туряш Бога на специално място, тогаз за Бога ще имаме две понятия: че Бог е навсякъде, или че Бог е на строго определено място. Като кажем „при Бога“, дали е тук, дето съм, или е горе, все е при Бога. Когато кажем, че си при Бога, това значи: „При Баща си съм“. Значи съзнанието на вашия баща е будно. Вие сте вкъщи, виждате баща си и той ви вижда. Може баща ви да е в Америка, но той ви пише всяка седмица по едно писмо; баща ви постоянно е във връзка с вас. Като кажа, че съм при Бога, разбирам при Баща си, с Който сме в постоянна връзка. Но някой път съобщенията се прекъсват. Тогава някои изпадат в тягостно състояние.

Да се обясним. Всеки ден на вас ви трябва същественото, което да подкрепи живота ви. Храна, въздух, които подкрепят организма ви. Освен това необходима ви е мисъл, за да подкрепи вашият ум. Това е същественото за вас. В какво вярваш? – В онова, което можеш да възприемеш и което може да ти бъде полезно в дадения случай. Някои могат да разправят, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания, но най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както се описва земния живот, така описва той небесния. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език, прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля светлина върху всичко това. Когато разказва за ангелите, Сведенборг казва, че понякога и те са тъжни, лицата им се променят. И самите ангели не знаят от какво става това. Има разни предположения, но както и да мислите, има някои неща, които не могат да се обяснят. Ние казваме: „Бог не се гневи“, но Писанието казва: „Разгневи се Господ“. Как трябва да се разбира думата „гняв“? Аз искам да ви наведа на същественото. В дадения случай кое е същественото? Обедът, който ще имаме. И в този обед има по-голямо съдържание, отколкото във всички сказания, върху които мога да ви говоря. За гладния човек обедът е най-важен. За човек, който в даден случай се нуждае от въздух, въздухът е по-важен, отколкото всичко друго. Една мисъл може да бъде съществена, по-важна, отколкото много други неща, които не са съществени. Да допуснем, че някой ви каже, че ще заповядвате на целия свят. Възможно ли е това? Разбира се, че не е. Можеш да заповядваш, но как? Всеки един човек е господар. Отвори си устата, поеме въздух и после издишва. Като се храниш, пак си господар. Значи, като ядеш, като дишаш, като мислиш, ти си господар. Това е най-същественото. Другите неща са второстепенни. Ако ти можеш да ядеш, да дишаш и да мислиш правилно, всички други неща лесно стават. Но ако не можеш да ядеш, да дишаш и да мислиш както трябва, нищо друго няма да направиш добре.

Занимава ни идеята за Бога. Много книги има писани по това. Христос казва: „Вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте“. Какво е искал да каже Христос с тези думи? Дръжте, не късайте вътрешната връзка с Бога, постоянно да съществува. „Дръжте връзката и с Мен!“ Христос говореше на своите ученици. Ние не живеем във времето на Христа. Какво отношение имат Христовите думи спрямо нас? Представете си, че Христос е казал на своите ученици: „Яжте хляб, вярвайте в хляба“. Дал е един обед на своите ученици преди 2,000 години. И казва: „Яжте хляб, вярвайте в хляба“. Какво ви струва да повтаряте думите на Христа, казани преди 2000 години, щом пред вас няма никаква трапеза. Ако по човешки разсъждавате, няма никаква връзка. Но ако тази трапеза, която е била сложена тогаз, датира още от създаването на света и до сега не е дигната? Не само във време на Христа, но преди Христа беше сложена, и сега е сложена!

Следователно яжте това, което е сложено пред вас. Отношенията са пак същите. Стопанинът може да го няма вкъщи, но ти можеш да се ползваш от трапезата, както и всички други. Не очаквай да дойде стопанинът да те покани – няма го. Слугата ти казва: „Вземи си, нашият стопанин е на работа. Рядко се връща“. Ти казваш: „Но аз искам да Го видя“. – Не можеш да Го видиш. Той се връща на 2,000 години веднъж, да обиколи трапезата, и после пак си заминава. Така и Господ, като постави Адама в рая, отиде някъде неизвестно за колко време. Надвечер Господ дойде. Чул Адам гласа на Бога в райската градина: „Къде си?“ Няма да продължа повече. Мислете, както искате, но дали ще го разрешите? Аз толкоз години съм мислил по това! Бих желал да зная как са го разрешили другите. Аз дойдох до следното заключение: Има някои неща, които не е възможно да се разрешат. Ето какво разбирам под думите: „идея, която не може да се разреши“. Отиваш при един зелен плод. Ти не можеш да го откъснеш. Не е време за късане. Ще чакаш. Той си има определено време. Като узрее, можеш да го откъснеш, а като го откъснеш зелен, няма да се ползваш.

Или отидеш при някой извор, който е замръзнал. Остави го да се размрази. Ще чакаш пролетта и лятото и тогава ще черпиш вода от него. Сега можеш да вземеш само къс лед. Всички вие сте подложени на една голяма опасност. Когато човек дълго време върви пеш, излизат му пришки. Когато много е работил, не му се работи. Пазете се, много не работете. Мнозина от вас работите повече, отколкото трябва. Преуморени сте вече от работа. Защо трябва да ви излезат пришки? Като копаем 10–15 минути, достатъчно е! А пък цял ден да работите, това е работа на каторжник. Ако аз казвам, че трябва да орете цял ден, тогава вие сте роби в Египет. В Египет сте, тухли се правят. Искаш, не искаш, ще ореш. И затова казвате: „Пришки на ръцете ни излязоха“. Роби сте. Сега какво трябва да се прави? Работата е, че този, който е роб, един ден става господар и мисли, че щом като заповядва на другите роби, той е свободен! Често ми се разправя, че един слуга заповядва на друг слуга какво трябва да прави. То са смешни работи. Заповядва кой човек да погребат, а пък утре и за него ще заповядат да го погребат.

Ето какво аз разбирам под „господар“. След като съм спал, да мога да стана от леглото и да се облеча. А щом не мога да стана от леглото, аз съм роб на условията. Някой път сутрин не ставате. Аз гледам през прозорците и знам какво правите. Виждал съм следното: Като стане някой, седне на леглото, навежда си главата надолу, затуля си лицето с ръце и мисли, мисли, гледа си дрехите и се чуди дали да се облече или не. Той има нощница, мантия, той е бил дякон. Тая нощница ще трябва сега да се съблече и да облече обикновените дрехи. И след това се измие, вчеше. Това е неестествен живот. Никаква нощница не ви трябва, никаква мантия на дякон. С каквито дрехи си спиш, стани си и се облечи. Като екскурзиант. Нищо не събличай. Като станеш, облечи си дрехите, поумий се, поблагодари на Бога и пак си върви по пътя!

Като ставаш от сън, бъди весел! Не сте ли весел, работата не е добра. Не си дръж главата на ръцете, защото твоята къща не е толкоз голяма, че да не можеш да я уредиш. Защо тогава искаш да ти даде Господ по-голяма къща?

Но в живота има фиктивни работи, които ни измъчват. Станеш сутрин, измъчват те слугите. Ако си жена, измъчва те мъж ти. Ако си мъж, измъчва те жена ти. Ако си майка, измъчват те децата ти, ако си ученик, измъчва те учителят ти. Ако си учител, измъчва те ученикът. Измъчване и големи противоречия има навсякъде. Вие искате да уредите живота си, а не знаете как – също като мома, която избира момък, за да се ожени. Един не харесва, друг не харесва, докато ще я заблуди някой подлец. Това не се отнася до вас. Не само вашият живот, но целият живот го описвам така, както е. Навсякъде животът се развива еднакво.

Една мома избира момци. Аз считам, че всеки един господар, при когото се представят слуги, за да ги избира, той е на мястото на момата. Кланя му се един слуга. Защото като дойде момъкът, момата е господар. Момците са слуги. Всички се представят да слугуват при нея. Тя ги погледне отвисоко и казва: „Не може да ми върши работа“. Изпраща го. Втори слуга мине, трети и т.н. 10. Но след 10 слуги господарят все ще налети на някого. Питам: Как трябва господарят да си избере един добър слуга? Ако аз съм един господар и при мен дойде слуга, ето как щях да го изпитам. Ще му кажа: „Седнете на моето място“. И аз ще излеза навън. Ще се дегизирам и ще кажа: „Тук ще дойдат други слуги. Понеже теб те избрах за слуга, ще дойдат много души и искам да избереш добри слуги“. И ще го оставя. Все едно, че той ще се жени, а пък аз ще гледам отстрани. И ако той може да избере сполучливо тези слуги, тогаз аз знам, че съм избрал добър слуга. А пък ако той не може да избере другите слуги, той не е добър слуга.

Или другояче казано на ваш език: Ако моят слуга, който ще дойде при мен, не може да обича моята работа, както аз я обичам, да бъде така честен, както аз съм честен, той не е добър слуга. И когато един слуга иска един добър господар, и той трябва да спазва същото правило: И този господар да влиза в положението на слугата, той да обича работата на слугата, както обича своята работа. Това са правила. Господарят трябва да обича и да се интересува от работата на своя слуга, и слугата трябва да се интересува и да обича работата на своя господар. Това е правилният избор. Ако ученикът не се интересува от материята, която учителят му преподава, и ако учителят не се интересува от материята, която ученикът учи, между тях няма правилни отношения. И ако ние не се интересуваме от това, което Бог е създал и ако Бог не се интересува от нас, тогаз? Това са общи човешки отношения и тези отношения постоянно трябва да се обновяват. Всякога трябва да има един малък придатък.

Всеки ден трябва да ям, всеки ден трябва да дишам, за да обновявам силите си. Законът е такъв. Можеш да кажеш: „Вчера аз дишах много добре“. То е за вчера, но днес трябва пак да дишаш добре. Ти казваш: „Аз вчера вярвах добре“. Но и днес трябва да вярваш. Важно е какво е сега. Като стана сутрин, аз виждам какво ми липсва. Най-първо, гледам каква е моята вяра. Някой казва: „Онзи човек е добър“. Аз не зная как вие познавате, че някой човек е добър, или как познавате, че някой човек ви обича. В една школа има такова положение: Безлюбието всякога се маскира с любовта. Ако една обич, която някой има към вас, е едно маскиране, е едно безлюбие, тогаз какво ще кажете? Няма да минат 1–2 години и животът ще го покаже. Ако животът разкрива безлюбието, което е маскирано с любовта, какво значи това? Може ние да не сме виновни. Дадена ти е една стока. Купил си я отнякъде. Продаваш я, но излиза, че стоката не е хубава. И после се разкрива. Трябва да бъдеш внимателен. Всичко това, което сте унаследили, трябва да го проверите; трябва да проверите дали стоката, която имате, отговаря на това, за което е дадена. Другото правило гласи: Всяка любов по някой път се маскира отвън с безлюбие. Има хора пък, които за да маскират своята любов към вас, ще се покажат безлюбни. Но след време ще се види, разбере.

Как предпочитате – любовта ли да бъде отвън, или маската? В природата отвън е безлюбието. Тя е много груба, с всички постъпва на общо основание. Но зад тази грубост седи Любовта скрита някъде. В природата няма никаква деликатност. Както е хубаво времето, дойде буря, дъжд, оцапа ви и след това никакво извинение – но в основата е скрита Любовта ѝ. Влиза онзи, който се маскира, прекарва ръката си по гърба на говедото, гали го много меко и казва: „Хубаво е“. Говедото не знае какво мисли той. Много деликатно го пипа. А говедото си казва: „Добър ми се вижда този човек“. Но след това не минава половин–един час и идва ножът. Следователно този, който външно е любящ, отвътре е жесток. Казвам сега: Има нещо в човека, което е жестоко, но то не е ваше. Идва при мен един и казва: „Слушай, ти не ме обичаш“. Казвам му: Майка ми беше такава. Който идваше, пердашеше. И аз нося нейния характер. Унаследено е, в нашия род така е външно. Сприхави хора сме. След като направим някоя беля, разкайваме се. Не сме лоши, но отвън сме все недоволни. На вас ви трябва определение за свободата. Ако ви дадат една дреха да я облечете, това не е свобода. Ако вземат дрехата, и това не е свобода. Когато ви говорят тихо, това не е свобода. Никак да не ви говорят, пак не е свобода. Ако вие бихте писали върху свободата, как щяхте да я определите? Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата“. Когато онзи, който не те обича, иска да ти наложи своето правило, то е ограничение. Животът върви по две линии, които са неизбежни. Едни се ограничават и се заробват, а пък други се ограничават и се освобождават. Дето е Бог, там е свободата. Преди години във Варненския затвор стана следното: един затворник изкопал дупка и влязъл в един канал, от клоаката, за да излезе. В затвора е много по-хубаво в сравнение с клоаката. Влиза той в тези нечистотии, опърпан, с желание да излезе, и като излезе вън, ще се освободи. Ти се ограничаваш в тази дупка с нечистотии, но с желание и мисъл, че като излезеш, ще се освободиш. Значи приемаш ограничението, за да се освободиш. Ами ако те прекарат през тази дупка, за да влезеш в затвора! И обратен закон има. Има хора, които се ограничават и се освобождават, а пък има хора, които се ограничават и се заробват. Вие ще минете през тази дупка. Няма никой, който да не мине през нея. Така е направил дяволът работите в света. И като преминеш през клоаката, ще се оцапаш, но като излезеш вън свободен, дълго време ще се миеш. И онези дрехи, с които си преминал през нечистотиите, ще ги изгориш. Предай ги на аутодафе.

Че когато в душата си имате омраза, подозрение, злоба, не сте ли в клоаката на живота?! Излез от клоаката! Гледай по-скоро да излезеш от този канал! Ако стоиш по-дълго време, изгубваш живота си. За 2–3 дена да излезеш! Повече не може! За 3 дена ако не можеш да излезеш, страшно е! Има изпитания, които напредналите от вас ще минат! Вие не знаете какво нещо е напреднал ученик. Напредналият ученик е силен ученик. Дойде едно дете при него и му казва: „Дай ми твоята торба“. Той му я дава. Напредналият ученик после му казва: „Дай торбата“. То не я дава. Той го бутне с пръст и взема торбата. Като ти кажат: „Вземи торбата“, вземи я. И като ти кажат: „Дай торбата“, дай я! На силния ученик никой не може да му вземе торбата.

Ако вие мислите, че може да ви обиди някой, вие не сте силен ученик. Ако мислите, че дяволът може да ви оцапа, вие не сте силен ученик. Отвън може да ви оцапа. Ако мислиш, че някой може да те заблуди, ти не си силен ученик.

Аз нося това ценното в душата си. Аз искам да вярвате в това, което носите във вашата душа. Между моето верую и вашето не трябва да има никаква разлика. Като излезете на слънце, какво ще видите? Ще видите това, което аз виждам, и ще възприемете светлината, топлината, както аз ги възприемам, с много малка разлика може би. И вие ще ходите като мен. И вие ще махате като мен ръцете си. И вие ще крачите като мен ту с левия крак, ту с десния. После, ще сядаш, ще ставаш, ще ядеш, ще пиеш и т. н.

Но казвам: Всички на една и съща служба не можете да бъдете. Всички едно и също положение не можете да заемете. Някои от вас ще бъдете слуги, някои – господари. Някои от вас ще бъдете ученици, някои – господари. Някои от вас ще бъдете лекари, други – пациенти. Някои от вас ще бъдете адвокати, а пък други клиенти. Един може да бъде търговец, а пък друг – купувач. Сега да се върнем към съществените правила. Ето едно съществено правило: Обичайте всеки човек така, както обичате Бога! Какво ще кажете на това? Казано е: Да обичаш ближния си, както обичаш Бога. Ние казваме: Да обичаш ближния, както обичаш себе си. Ти обичаш себе си, както обичаш Бога. Това е един втори превод. И право е това, че ние обичаме себе си, както обичаме Бога. Да обичаш Бога, значи да нямаш абсолютно никакво противоречие в душата си. Любовта е там, дето няма никакво противоречие. И в нейно присъствие не може да се създава противоречие.

Кое същество може да те люби? Онова същество, в чието сърце и душа няма никакво противоречие, това същество те люби. Щом влезе някакво противоречие, ще се появи едно разногласие в любовта.

Ако искате, можете да разграничите любовта от другите ваши състояния, които имат и друго естество. Има начин да опитате дали някой ви обича или не. Ако направите една погрешка, този, който ви обича, ще ви каже: „Няма нищо, тази погрешка не е ваша“. Този човек има вяра във вас. Вие направите една сделка и изгубите 10–20,000 лева. Той ще ви каже: „Няма нищо, ще се оправи тази работа“. И ви кредитира наново. Втори път губите, трети път, четвърти път, пети път и т.н. Той все ви кредитира наново. Този човек има вяра. Друг на негово място би дал пътя на онзи, който е сгрешил. Вие сте от много строгите. Казвате: „Няма да го бъде този брат. Не ми го хваща окото“. Как гледа Бог на нас? Ние направим една погрешка. Господ казва: „Няма нищо“. Направим втора погрешка, трета, четвърта, направим 10 погрешки, Господ казва: „Няма нищо“, и те кредитира. Ние имаме постоянно Любовта на Бога, която се изявява всеки ден. И след като направим една погрешка, слънцето не се помрачава, вятърът си духа, хората са любезни към нас. А ние вътрешно се ядосваме, смущаваме се. Оставете смущенията, а поправете погрешките.

Нужно е приложение. Вие се намирате в едно трудно положение. Чудите се – мъжа си ли да обичате повече, или чуждите мъже. Обичайте всички мъже еднакво. Вашето дете ли да обичате повече, или чуждите деца? Не правете различие! Обичайте всички деца! Гледайте на онова дете, както майка му го гледа! То е истинското отношение. Влезте в положението на онази майка, която е родила това дете. Вие сте в положението на една малка птичка. Приближавам се към гнездото. Разтревожва се майката, църка! Аз погледна пиленцето, не го бутам. Много съм внимателен. И се отдалеча. Влизам в положението на майката. И по някой път във вашето сърце има едно малко желание, една малка мисъл. Приближавам се. Не искам да изхвърля пиленцето, вашето желание вън от гнездото, не се тревожете.

Не смущавайте птичките, не смущавайте и себе си. Някой път вие сами се измъчвате. Не се измъчвайте. Казвате: „От мен нищо няма да стане“. Не смущавай душата си: Как така нищо няма да стане от тебе? Един ми разправяше следното: „Аз на другите не казвам, че съм голям вагабонтин, но си казвам: „Не си, не си“. Като ми каже някой друг вагабонтин, не ми е приятно“. Стратегия е това.

Не говори на другите това, което те говорят за себе си. Това да ви бъде правило. Но говори на една чужда жена така, както мъжът ѝ говори. Не да говорите на едно дете така, както майка му говори. Ето едно свещено правило, което трябва да пазите. Майката може да прегърне дъщеря си. Тя има право. Но ако ти направиш същото, тези хора ще останат недоволни от тебе. Ако един мъж поглади жената на друг мъж, тогава какво ще стане? Това правило трябва да се спазва.

Това, което мъжът прави за жена си, ти не го прави. То е негово свещено право. Това, което дъщерята прави за майка си и за баща си, то е за тях. Дъщеря ще поглади баща си и ще го целуне. Като дойде отвън някоя друга дъщеря, не може да направи същото. Чуждите дъщери да не правят това, което дъщерите в дома си правят. И това е правило. Това са външни неща, но не са без значение. Ето как ще ви изясня мисълта си. Ако ръката ви е без кожа, не трябва да се пипа – боли. Когато един човек е погалил своята дъщеря, той е снел кожата ѝ. И ако вие отидете да я погалите, ще ѝ причините неприятност. Оставете да зарасне кожата ѝ. Или ако искаш да я гладиш, стани баща. Нямаш право да буташ когото и да е, ако не го обичаш. А пък щом го обичаш, тогава поглади го, както гладиш себе си. Какво чувстваш, като погладиш ръката си? Ако някой, който ви обича, те поглади, какво ще почувстваш?

Аз съм виждал следното: При някоя болна мома идва лекар, който е млад, свеж, пълен с магнетизъм. Лекарят като я хване, нещо минава от него в ръката ѝ. Тя се държи за него. Животът минава от лекаря в нея и тя усеща приятност. А пък когато лекарят хване ръката ѝ, а тя я дръпне, значи той взема нещо от нея.

Когато някой човек ви дава нещо, вземете го. Някой казва: „Ние трябва да се обичаме“. Ще ви дам едно правила, какво нещо е обичта. Има известни правила, които трябва да се държат във всяко едно общество. И тогава можем да прогресираме. А сега ние сами си препятстваме в живота. Когато кажем, че някой няма любов, тези думи са неразбрани. Значи, ако не ме обича, няма любов, ако ме обича, има любов! Преди всичко един човек на Любовта трябва да бъде здрав. Той трябва да яде добре, да диша добре и да мисли добре. Освен това, той не трябва да има никаква задкулисна мисъл. Когато обичаш някого, обичай го честно, без каквато и да е задна мисъл. Ще постъпваш спрямо другите хора, както постъпваш спрямо себе си, или както постъпваш спрямо Бога. Като отидеш при Него, Бог е скрит някъде. Може да те наблюдава в рая какво ще правиш. Ти минеш, погледнеш някого и казваш: „От този човек нищо няма да излезе“. Не си давай мнение за творбите на Бога. Никой не ти е дал право за това. Аз казвам: От всеки от вас, когото Бог е създал, ще стане нещо. На пръв поглед като че няма да стане, но ще стане, ще излезе нещо от него! Аз бих ви предсказал какво ще стане от вас, но това няма да ви ползва. Засега няма да се спирам върху пророчествата. Турни ги настрана. За мен е най-важен обядът, който трябва да вземете. Какво ще бъде вашето бъдеще, мога да ви предскажа, не е мъчно. Но и да ви предскажа, това не са съществени неща.

Мога да ви предскажа, че мнозина от вас ще бъдете ангели, служители. Какво ще разберете от това? Мнозина след няколко хиляди години ще бъдете царе. Някой казва: „Аз не вярвам“. Аз не искам да вярвате. След няколко години, ако стане това, добре, ако не стане, празна работа е. Под думата „цар“ разбирам, че след 2,000 години ще бъдете свободни, както един цар е свободен. Ще бъдете в състояние да правите каквото искате, без да е в състояние някой да ви ограничи. Казвам: След хиляда години вие ще бъдете толкоз красив, че ще обръщате вниманието на целия свят. Кое е емблемата на красотата? Най-хубавото, най-красивото от всичко в света е слънцето. По-красиво от него няма. Всички обръщат очи към него. Слънцето е най-красиво. След това иде месечината. След месечината иде Венера, богинята. След това иде Сириус и т.н. Всички вървят един след друг. Но най-красиво е слънцето. В красотата има известна сила. Ти си отчаян от живота. Има пример за един цар, който също се обезсърчил. Идвали при него философи и му говорели. Той им казвал: „Оставете с вашата философия. Дотегна ми“. Никаква философия не помагала. Чудели се мъдреците какво да правят, и най-после измислили как да го развеселят. Намерили най-красивата мома в държавата. Облекли я. И един ден, както си седял, царят я погледнал, забравил всичко и тръгнал подир нея. Тя се обърнала, той се спрял. Всички хора гледали как царят върви след нея. Той казал: „Видях нещо, което осмисли живота ми“. Те му казвали: „Царю честити, Божии работи са те!“ В красотата има нещо Божествено, което изтича. Това, което изтича от слънцето, не е самото слънце. В красотата има нещо, което изтича, то е Божественото, неуловимото. Вие казвате: „Той се е захласнал“. Хубаво е човек по някой път да се захласне.

Сега да се повърнем към същественото. Кое е същественото? Не уреждай живота си, който Бог е уредил. Този живот, през който Бог е прокарал ръката Си и е създал нещо възвишено, не го глади, защото ще те изпъдят от къщи. Ти се радвай, че тази жена си има мъж, който се грижи за нея. Ти се радвай, че има Един, Който мисли за твоя живот. Какво ще уредиш своя живот – от нас се изисква само едно нещо: да си вършим работата. Каква работа трябва да вършим? Когато аз говоря, нямам предвид сегашния ви живот, защото той не дава никакво изяснение на това, което искам да ви кажа. Защото той е един резултат на миналото, той е една фикция. Той нищо не разрешава. Аз ви говоря за нещо, което сега иде! Реалното, Божественото, Което може да измени миналото на нашия живот. Защото ако това Божественото не влезе в нас, нашият минал живот не може да се обнови. Да си представим почва, която съдържа миналите енергии; само по себе си нищо не става от тях. Слънцето, като дойде, е в състояние да измени тези семенца, които са турени в почвата. Слънцето е в състояние да измени миналото. Та трябва да вложите Божественото, новото, което иде сега. Да не падате духом! Вие по някой път се обезсърчавате, че няма кой да ви обича. Но какво значи да ви обичат? Ако ви направят една хубава къща и не ви пущат навън, и ако на прозорците има решетки и ви турят златни букаи, тогава питам: Как ще живеете в ограничения? Изхвърлете от себе си онези ограничения, които сега съществуват у вас! Те са все на миналото!

Вложете Божествената Любов, която сега вече настъпва в света. Вложете Любовта на всички онези, които истински ви обичат! Когато аз правех моите изследвания, един учител ми каза: „Имам един много способен ученик. Надарен е този момък, но всички ученици в гимназията имат лошо мнение за него. Той е даровит, но има някои особености“. Казвам: Разчитайте на това, което Бог е вложил, а не на временните работи. Научете се да вярвате в това, което Бог първоначално е вложил във вас. Има ли нещо вложено във вашата душа от Бога, или не? При всички противоречия да вярвате в това, което е вложено. Един ден то ще даде своя плод. Някой път вие сте под влияние на чужди мисли. Човешката мисъл по някой път има ужасни влияния на окръжаващите. Чуждата мисъл може да спъне когото и да е. Един друг може да се спънете.

Бог, Който е създал и Който създава целия свят, Той иска да схващате Неговата Любов и да бъдете израз на това, което Той иска от вас. Не това, което хората изискват от вас, но онова, което Бог изисква от вас. Най-после, вие вярвате в Христа. А Той казва: „Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте, както Аз вярвам в Отца и пазя думите Му. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда подобен на вас. Но Аз вярвам и пазя думата Му. Вярвайте, както и Аз вярвам, за да се уреди вашият живот“. Христос, Който така вярваш, каква беше Неговата участ? Всички я знаят. И след 2,000 години знаем каква е участта на тези, които вървят по Божия път. През каквито и страдания да ви прекара Бог, вярвайте в Неговите благословения. Да знаете, че Неговият гняв е само до 4 поколения, а пък благословението Му е до тисящи родове – един много дълъг период. Едно Божие благословение е за толкова дълго време, а гневът му е само за 4 рода! Сега кое е основното, което ще ви остане. Кое запомнихте? (Учителят пише на дъската буквата „Л“.) Какво мислите, че ще напиша? (Учителят пише „лук“.) Сега ще заменим буквата „У“ с „Ю“: „люк“. Сега ще преобразим тази дума: ще заменим буквата „К“ с „Б“: „люб“. Да любим някого, значи да разтопиш черупката и да го извадиш из нея навън, да излезе на свобода. – „Л“ е свързването на две души. – „Ю“ е условията. – „Б“ е посятото семе. – „О“ са външните условия. – „В“ е вечността. При буквата „О“ има един кръг. При „Б“ има кръгът, разделен на две. При произнасяне на звука „Л“ туряте езика си на небцето. При „Ю“ освобождавате езика от небцето. При „Ю“ е свободата. При „Б“ си затваряте устата, т.е. това, което трябва да расте. Трябва да му затворите всички условия отвън, да го турите в най-големите ограничения, за да израсне. Та Любовта е това, което ограничава човека, за да го освободи. Следователно тази любов, която ограничава човека, за да го освободи, това е истинска любов! Страданията в света са ограниченията на Любовта! Страданията имат предвид да ни извадят от едно състояние и да ни преведат в друго.

Разбирайте природата не както аз я разбирам, но както трябва да я разбирате. Не онова, което влезе в моите уста, но онова, което влезе във вашите уста. Не онова, което излиза от моите уста, но онова, което излиза от вашите уста. Не онова, което влиза в моите очи, но онова, което влиза във вашите очи. Не онова, което моята ръка може да направи за мен, но онова, което вашата ръка може да направи за вас. Това са основни работи, които трябва да спазвате. Новото седи в това, че всяко едно движение, всяко едно чувство, всяка една мисъл да бъде като една нишка, която придава и е нишка на освобождение. Там е подмладяването. Че човек може да се подмлади, може. Но сам да се подмлади, не може. Ако се съберат 12 души адепти, те могат да го подмладят. Те ще го турят в магнетичен сън и ще му кажат, че като се събуди, ще бъде подмладен. И така ще стане. Също както ви събличат старите дрехи и ви обличат нови. У вас има много стари материи, но като ви хване някоя хрема, за няколко седмици нечистотиите ще се изчистят и вие ще се освободите. Хремата е едно чистене. Да няма нито една нечиста мисъл: и в ума си, и в сърцето си да сте чисти и свободни, както едно новородено дете. Нищо да не те съблазнява!

Аз гледам на живота малко по-другояче. Да кажем, че някой момък се влюби в някоя мома. Никаква мома не е това! Това е една кукла. Той прегръща куклата. От восък е направена тя! Момата я няма там! Истинският момък и истинската мома никой не може да прегърне! Човек куклите прегръща! Помнете това! Как ти ще хванеш душата? Ти не хващаш душата! Ти казваш: „Той направи това!“ Нищо не е направил това! Престъплението седи в мисълта, че ние искаме да опетним една душа. Там е престъплението. Не може да се опетни човешката душа! Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата душа, това не е възможно: Това, което е излезнало от Бога, не може да се опетни. То ще се върне при Бога. Христос казва: „Вярвайте в Бога и в Мене“. Значи Бог е това Първоначалното, от това, което сме излезли, а пък Христос е Любовта, която се проявява в света. Вярвайте в проявената Божия Любов. Вярвайте в Онзи, Който може да ви освободи! Всеки ден трябва да идва Бог да ви освобождава.

Всеки ден трябва да се освобождава човек! (Учителят се обърна към една сестра.) Сестра, разбрах. (Някои се засмяха.) Хубаво е да се смеете, хубаво е да мислите и да чувствате; да работим без пришки, без мазоли! Да завърша сега: Едно дете язди на магаре. Минава един старец и му казва: „Синко, да говорим за това, което ще бъде“. – „Може, може.“ – „Слез от магарето, и аз да се кача.“ Слезло детето. Качил се старецът на магарето. Детето казало след известно време: „Да говорим за това, което ще бъде“. Старецът казал: „Сега нека да говорим за това, което не може да бъде“. Старият се качил на магарето и не искал да слезе. При младия всичко става, а пък като остарее човек, мисли, че знае, че е авторитет. Той казва: „Аз имам опитност“. Това дете казало на стария: „Да говорим за това, което може да бъде“. Старият казал: „Досега можехме да говорим за това, което може да бъде, а пък сега да говорим за това, което няма да бъде. Като стигна на местопредназначението, аз ще слезна от магарето, но сега не искай това от мен“. Питам: Вие, които искате свободата, свободни ли сте? Всеки човек, който търси свобода, не е свободен. И всеки човек, който търси Любовта, не може да я намери. Не търси това, което не може да се намери... Не търси това, което не може да се придобие. Любовта не може да се придобие. Тя е! Аз живея в нея! Животът, и той не може да се придобие. Живея в този живот! Трябва да ви радва животът на всички същества. Трябва да ви радва Любовта, дето и да я видите! В едно цвете, в една буболечка, в който и да е човек, в каквато и да е форма, понеже тя е целокупно проявление. И на вас, и на вашата Любов други ще се радват. Радвайте се на това, на което сега не можете да се радвате: Запомнете това! Радвайте се само на това, на което досега не сте се радвали! Радвайте се, че ще се подмладите, макар че няма да се подмладите! И макар че не можете да се подмладите, пак се радвайте.

А пък аз, като ви срещна втори път, ще водя две магарета и ще кажа на дядото: „Ти, дядо, на едното, а аз на другото!“ Като поиска дядото да се качи, ще му кажа: „Заповядай едното магаре!“ И ще вървим паралелно. И за всинца ви ще има по едно магаре. Сега това е разбрано.

Отче наш

19-та лекция на Общия Окултен Клас, 31 януари 1934 г., сряда, 5.30 ч.с., Изгрев, София.

Дружение, слушане и следване

Отче наш

Размишление 15 минути

(Песен „Ти съзнавай, ти люби“.)

Ще ви прочета 2-ра глава от 2-ро послание към Коринтяните, от началото до 10-ти стих.

Трябва ви правилно разбиране в живота. Който няма такова разбиране за него, всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е достатъчно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. С една крачка нищо не се постига. С едно отваряне на очите, също нищо не се постига. И с една мисъл, и с една постъпка, нищо не се постига, защото животът е непреривен. Трябва да имаме ясна представа за това. Ние говорим за човека, а какво нещо е той? (Учителят пише на дъската:) „Човек.“ Англичаните казват „men“. А пък на български „мен“ е местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират много хора, а пък българите разбират: тези хора са все за мен. Едно съвпадение. Английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира „сол“. Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбираш друго.

Отличителната черта на човека е, че е същество, което мисли. Мислите произтичат от други човешки способности, които се намират на лицето му. Има мислеща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това, което чувства; долната част – това, което работи. По отношение на цялата глава някои казват: „У човека има чувства и способности“. Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. А и самите чувства се различават. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот; има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. А способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек“. Но силите се дължат на способностите. Един човек е силен само тогава, когато неговите способности са групирани. Например, ако са групирани умствените и наблюдателните му способности, той е силен човек. Разбирането зависи също така от неговите способности. Това са много специфични дейности, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това. Вие казвате: „Човек трябва да живее добре“, но какво значи „да живее добре“ – не знаете, а то е най-важното.

Да кажем, че вие искате да изучавате едно изкуство, например рисуване. От три неща зависи това изкуство. Ако вие не можете да нарисувате очите така, както природата ги е дала, ако вие не можете да дадете на носа формата, която природата му е дала, и ако не можете да предадете израза на устата така, както природата го е дала, вие няма да станете художник. За да дадете хубав израз на очите, трябва над тях да има едно чело. Очите имат съдържание, само когато лицето има хубаво чело. Носът има смисъл само когато е добре представена средната част на лицето. Ако не знаете как да изобразите скулите спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице. Същото е и за устата. Казват: „Много хубави уста“, но вие не сте изучавали какво различие има между носа, очите и устата. Това е изкуство. Изискват се часове на дълбока мисъл, за да разберете смисъла на живота. Вас ви занимава само обикновеният живот – речено-казано, ядене, пиене, къщи, кой станал министър в България, че студът, замръзнали няколко души някъде. Да замръзне човек някъде, не е толкова голямо нещастие. Той се е сгъстил, станал е по-солиден, не се движи. Когато природата замръзява някого значи, че му е определила друго предназначение. Под „студ“ ние разбираме едно, а природата разбира друго. Между това, което разбираме ние, и това, което разбира природата, има грамадна разлика.

И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята“. Такова е различието между Божието и нашето разбиране. Някой казва: „Аз разбирам живота“. Какво разбира той от живота? Ако е разбрал живота, това е велико нещо! Няма по-хубаво от това, да разбереш живота. Но животът е едно благо. Как ще го задържиш? За да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък за да си силен, трябва да си способен, да имаш знание, да имаш Мъдрост. Освен това, трябва да го подкрепиш с нещо. С какво ще подкрепиш живота? Животът се подкрепя само със закона на Любовта! Ако ти не разбираш великия закон на Любовта, ти няма да знаеш как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш. „Защо трябва да любя?“ – казва някой. За да не изгубиш живота си! Защото като изгубиш него, всичко губиш! Какво ти струва тялото и знанието, и свободата, ако нямаш живота? Защо трябва да любиш? За да не изгубиш живота си! Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. „А защо трябва да живея?“ Защото като не живееш, ти човек не можеш да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес!

„Как трябва да любя?“ Ти не можеш да любиш правилно, ако не следваш Истината. Истината е път на Любовта, по който трябва да ходиш. Ти трябва да дружиш с Любовта! Аз за сега не ви препоръчвам да любите, а само да дружите с Любовта. Защото като направите един малък опит, да любите някого, излиза несполучлив. Ще ти се смеят тогаз! Някой нарисува картина и го осмеят. Не е лошо, че е направил опит. Ще намериш един учител, да ти покаже как да рисуваш.

Имаш една плоскост, едно поле, върху което вие трябва да рисувате. Как трябва да започнете? Правилото е: Брадата трябва да се допре до полето. Художеството позволява тази брада да се допре до това поле. По-долу не трябва да слиза. Това поле показва разумният живот.

Лицето показва разумното, което човек е постигнал. Защо трябва да се оглеждаме? За да знаем какво сме постигнали. Всеки ден, като се оглеждаш, ще видиш дали има някоя нова черта, която си постигнал. Гледаш си очите. Какво представляват очите? Или си гледаш носа, пипнеш си челото, веждите, устата. Очите, носът и устата са най-важното. Не че са най-важните, но оттам трябва да започнеш.

Няма нито един от вас, който да не е художник. Не само, че сте художници, но сте и скулптури, ваятели! Върху цялото тяло всеки ден вие работите с вашите чукове. Сетне боядисвате. Понякога, като се погледнете, не се харесвате, но такива са способностите ви. На другия ден работата продължава. Всеки се стреми да направи нещо хубаво. Целият ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината, не ми се харесва нещо!“

Трябва и да ретушираш. Няколко пъти ретушираш и после изоставяш картината. След 5–6 месеца пак почваш да рисуваш. Никога не можеш да поставиш една реална черта – приблизително я поставяш. Например, ти рисуваш един нос, но тези черти, които поставяш, не са реалните черти. Този нос не е онзи, който съществува в природата. Приблизително е верно. Това е само сянка на реалността. Същото е и когато мислите, че казвате истината... Ти никога не можеш да кажеш истината. Истината, това е човекът. Както мислиш, както постъпваш и чувстваш в дадения случай, това е истината. Казваш: „Аз казвам истината“. Това е неразбиране. Ти се самозаблуждаваш. Като изнасяш един факт, ти прибавяш коментарии, които не съществуват. Че си отишъл вкъщи, факт е това. Но ти говориш и други неща, които не си видял.

Ако един човек, един цар влезе в една бедна къща – хората страдат, бедни са, в лишения, немотия са, по какво се познава, че действително царят я е посетил и че този човек говори истината, че е факт това? Щом царят е посетил тази колиба, положението на тези хора трябва да се измени, да се подобри. Ако не се подобри положението, то никакъв цар не ги е посетил. Един цар, като посети колибата, в нея трябва да стане едно голямо преобразование. Понякога и ние казваме: „Човешкият дух посетил човека“. Вие мислите, че човешкият дух живее в нас. Не, човешкият дух посещава понякога тялото, но той не живее в него. А когато го е посетил, той всякога прави известно подобрение, това е един факт, който показва, че Духът е посетил човека. У човека работи неговият ум, той ръководи работите. Той е министър-председател. И когато духът дойде, той е като цар, който посещава своя пръв министър, за да се осведоми за външната и вътрешната политика, за работите в държавата изобщо.

Това са общи положения, които могат да ви отвлекат от вашия живот. Защото животът на другите не може да бъде ваш живот, както и вашият живот не може да бъде на другите. Трябва да разберете това. В дадения случай вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни вие можете да го използвате. Ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете своя живот. И ако някой спъне вашият живот, той ще спъне своят прогрес. Трябва винаги да имаме това предвид. Не се спъвайте един друг! Защото ако спънете вашия живот, спъвате себе си. И ако спънете живота на своите ближни, вие се лишавате от известни условия и косвено се спъвате. Аз съм ви привеждал онзи пример за Мойсея. Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение, и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение?“ – „За Господа. Заклал съм едно хубаво агне. Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей му казал: „Криво разбираш! Господ на гости не ходи и агнета не яде. Ти си се заблудил. Другояче трябва да разбираш“. Овчарят спрял работата, оставил агнето си, замислил се, не знаел какво да прави. Досега знаел какво да прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял. И мислил, мислил... Отишъл Мойсей на планината и видял, че Господ е недоволен от него. По лицето му разбрал, че има някакво недоволство. Господ му казал: „Иди и кажи на овчаря, че Аз ще му отида на гости“. Мойсей отишъл при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ няма да ти дойде на гости, но това беше мое мнение. Той ще дойде“. Но Мойсей не знаел как Господ ходи на гости. Скрил се на едно място, за да види това. Много тайни знаел, но не знаел как Господ яде агне. Овчарят се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и почнал да чака. Мойсей, и той философствал и чакал. По едно време вижда, че овчарят позаспал, както бил при яденето, а от небето слязъл огън, който изгорил агнето. Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма, и казва: „Господ ми е бил на гости“. Така Мойсей разбрал как ходи Господ на гости. Не външната, а вътрешната страна трябва да разбирате.

Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувстваш, хубавата постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл, тя е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост, или една хубава постъпка, макар и малка, това е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, те ще дойдат след малките.

Ако направите носа на човека по-дълъг, отколкото е предвидила природата, вие го правите амбициозен. Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос непрекъснато мисли и след хиляди години как ще живее на земята. А пък ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще удари на широко – занимава се само с ядене и пиене. Ще кара така първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, че като яде много, ще се оправи. И коя майка не храни дъщеря си, да се оправи малко, че да стане угледна! Вие трябва да научите своите синове и дъщери как да ядат, и самите вие трябва да се научите.

Приемаш известна храна. Това е боя, която хубаво боядисва. Природата ще ги тури тук-таме на лицето.

Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога“. Ако ти не се храниш с Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят с нея, те няма да станат красиви. Обикновената храна, когато е придружена с Божественото Слово, действа здравословно и затова първото нещо, когато се храниш, е да има в душата ти една голяма благодарност. Някои ваши съседи ви пращат ябълки. Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася баница или ябълки, които ви изпраща майка им. Често един ангел ви донася един плод. Ако невидимият свят ви изпраща една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, но хубава постъпка, радвайте се на това. Има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво. Отлично е. Но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде и много богат, защото като стане знатен, ще влезе в други отношения с околните. Отношенията им към Бога, то е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. А вие не го разбирате и казвате: „Самотен съм!“ Че вие сте в най-хубавото положение. Няма кой да ви безпокои, но не го използвате, а се оплаквате, че сте самотен! Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен? Не може! Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва, и това, което приятелите ви казват. Или има два свята: вътрешният ваш свят, аз го наричам свят на Разумното, което трябва да слушате! За другия, външния свят, аз не говоря. Под „вътрешен свят“ разбирам Разумният свят, който никога няма да ви заблуди – каквото и да стане, нещата ще се превърнат на добре. А външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашият вътрешен свят, вие не може да разберете и външния. За да разберете външния свят, трябва да знаете как да използвате тези условия. Само Разумното ще ви научи как да постъпвате. Ако на една майка Бог е дал дъщеря или син и ако тя не познава дъщеря си, няма да има една разумна връзка, едно разбирателство с нея. Да кажем, че бащата мисли едно, а синът – друго, майката – едно, дъщерята – друго, учителят – едно, ученикът – друго, това значи, че те нямат един идеал, към който всички трябва да се стремят.

Как трябва да изобразите носа? Можете да нарисувате един гръцки нос. Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с голяма гърбица, която означава голяма енергичност и войственост. Гръцкият нос (виж рисунката) е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам, но не е чувствен. Защото чувственият нос има съвсем друга форма. При чувствените носове са развити страничните части, тези две запетаи. Човек има две запетаи отстрани на носа: В еврейския език ги наричат „Йодове“. Според еврейската наука всичко в света е създадено само от „Йодове“. Тези странични извивки на носа показват известни течения, които са свързани с един център, а той от своя страна е свързан с друг – по-далечен център, също като радио. Върхът на носа е едно радио, което е предназначено за особени възприятия, а пък страните на носа имат съвсем други възприятия. С върха на носа не може да се възприеме Любовта. Чрез него ще възприемеш само посоката на движението, както някое куче разпознава. Но за да разбереш характера на съществото, което наблюдаваш, ти трябва да имаш други възприятия, които са в обсега на основата на носа – между веждите.

Три възприятия трябва да имаш: с горната част на носа, между веждите, после с върха на носа и със страничните части. Тогаз ще имаш една ясна представа за нещата. Ако си възприел само чрез върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието. Някои хора не мислят правилно. С думите „не мислят правилно“ искам да кажа: Възприятията на техния нос не са правилни.

За да ядеш, най-първо трябва да имаш какво да ядеш. Ако някой само си мърда устата, но тя е празна, каква полза от това? Някой казва „мисля“, но празна е устата му. Човек трябва да приема солидна храна. Мисълта не е нещо отвлечено. Тя е нещо много реално. И ако ти не я съобразиш със закона на Любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на Любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответстват на три точки на носа. Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти една мисъл не можеш я възприемеш с основата на носа, да я почувстваш, ако не я възприемеш отпред и ако не можеш да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. Но това са отвлечени работи. Трябва да мислиш върху това. Трябва да мислите как ще я приемете отгоре. Ако разберете това буквално, съвсем ще се объркате.

Какво значи „отгоре“? Това е един прозорец в горната част на къщата, през който светлината на слънцето влиза. Не е ли хубаво?

Но един прозорец не е достатъчен, трябва да имаш странични прозорци и предни. Ако приемеш светлината отпред, отстрани и отгоре, твоята къща е хигиенична. Ако имаш къща, изложена на север, и оттам само влиза светлина, казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти няма да имаш придобивки. Северното изложение е подобно на вашия егоизъм! Щом имаш само един северен прозорец, това значи, че мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, който има само един северен прозорец, не може да очаква друго, освен само страдания. Ти казваш: „Какво трябва да правя?“ – Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг. Тогава ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре. Това е фигуративно казано.

Мнозина от вас не харесват носа си. Кажете на природата: „Така, както ми е поставен носът, не ми се харесва. Направи го както трябва“. Ти не харесваш лицето си, но какво не харесваш в него? – „Аз не съм красив.“ – Кое нещо не е красиво в лицето ти? Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдлъбне малко!“ Ако носът ти е прав, ще кажеш на природата: „Не ми се харесва този нос. Ето тук малко да се вдлъбне“. (Учителят посочи мястото при основата на носа, под точката между веждите.) Как трябва да се направи това вдлъбване? Това е цяло изкуство. След това ще кажеш: „Отстрани малко да се поразшири, върхът да не е остър като на някой орел, но и там да е малко широк“. Няма да се мине много време и ще кажеш: „Харесва ми се този нос“. Защото щом стане носът на върха като човка, то вашата работа е опасна. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде!“ Господ обича да Му се говори конкретно.

Ти искаш да бъдеш добър. Но къде е добротата на човека? Вие, които сте толкоз учени, кажете де е, как познавате добротата на човека? Как познавате кой е добър и кой не? Я ми кажете сега, къде се намира моята добрина? Къде стоят парите на богатите? – В касата. А огънят? – На огнището! И силата на огнището е в огъня, който запалвате. Де е силата на горящата свещ? – В пламъка.

Вие казвате: „Добър човек“. Аз не искам повече да ви смущавам, затова ще ви кажа, че добротата на човека е в устните му. Голямо изкуство е да знаеш как да нарисуваш едни уста. Доброто е в устата.

Умът е в носа, разумността е горе в челото, а пък доброто е в устата. Доброто е сила, която е в устата. Ако вашите устни почнат да изтъняват, това показва, че вашето кръвообръщение е слабо и в храносмилателната ви система има известна ненормалност. Ако краската на вашите уста почне да потъмнява, става черна, това показва, че преобладава венозната кръв. Същевременно устата показват колко е добър човек, показват степента на неговата доброта. Като погледнеш устата, кривата линия – ще познаете добро ли мисли този човек. Някой път човек иска да направи добро, но ако няма подходяща уста, доброто не може да се прояви. Ако вие нямате една добре изорана нива, нищо не можете да посеете. Ако нивата е добре изорана, ще я посеете. Какво ще посеете на камениста почва?

Хубавата уста, която имате, може да е наследена от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху нея. Целият живот трябва да работите върху устата. Тази уста е отражение на една разумност извън физическия свят.

Устата може да е много голяма или много малка. Доброто на човека се намира в горната и долната бърна. Ако долната бърна на човека е повече развита, тогаз той е пасивен, той очаква, доброто не е активно; а пък ако горната бърна е развита, тогаз доброто в него е активно, то ще се прояви. Някой казва: „Аз пасивен ли съм?“ Не е лошо човек да бъде пасивен, но той се смущава. Това зависи от устата. Нека отправи молба към Господа и тогаз един ангел ще дойде и с четката си ще направи поправка, където е нужно. И всеки ден ангелът трябва да идва със своята четка. Фигуративно ви говоря. Устата е израз на доброто, защото е място на Любовта. Цял един свят е тя. Ние сега говорим за Любовта. Вие разбирате Любовта много ограничено, любов, която след 4–5 години умира, любов, която след 10 години умира. Хубава е тази любов, тя прилича на еднодневните цветя! Те са хубави. Някои цветя траят един ден, други – два дена, един месец, а пък има цветя, които с години цъфтят.

Вие искате да бъдете окултни ученици, но нямате една ясна представа за невидимия свят. Искате Господ да ви обръща внимание. Но за това трябва усърдно да учите, да имате свещен трепет в душата към знанието. Вие седите и казвате: „Каквото Учителят каже“. Учителят казва, но вие не изпълнявате. Например, в една гимназия учителят говори, преподава, но ученикът казва: „Какво ми трябва математика? Не ми трябва!“ Математика не му трябва, това не му трябва, онова не му трябва, нищо не му трябва. Започва да обръща внимание на външността си, да се докарва, за да се хареса на момите. Знаете ли онази смешна история? Един момък се оженил за една мома, но нямал пари. И той пак се занимавал с мустаците си. Тя му казала: „Остави мустаците. Докато се ожениш, може да се занимаваш с тях, но сега трябва с джобовете да се занимаваш“. След като бръкнал в джобовете, тя знаела вече какво ще направи. Той ще отиде на пазара и купи каквото е нужно. Младият, като пипа мустаците си, иска да каже, че е готов да изпълни волята Божия.

В това пипане на мустаците има и нещо друго – то активизира любовта. Всеки момък, като пипне мустаците си, казва: „Аз се въодушевявам само от любов“. Това са антени. Чакайте да видим, какво ще каже невидимият свят. „Обичам те, обичам те!“ Аз тълкувам този факт много верно. Някой се възмущава и казва: „Учителю, защо той си пипа мустаците?“ Те са чудни! Не само младите, но всеки трябва да пипа по 2–3 пъти мустаците или това място. Дали имаш мустаци или не, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от правото, което имаш. Но не превишавайте. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си, защото можете да стигнете до буквоядство. За всяко нещо си има правила в природата. Нали знаеш от къщата на вашия баща до вашата къща колко крачки има? Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим, си имат свой смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре погледнеш, после надолу, замислиш се. После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения, продиктувани от природата.

Когато духа вятър, клоните се огъват надолу. В това има смисъл. Дървото заяква. Същото е и с човека. Щом е в движение, има един вътрешен свят, който постоянно го изменя. Никой човек не трябва да стои на едно място; той трябва да се движи. Освен това, човек трябва да се контролира. Ако вие не можете да контролирате вашата силна мисъл, няма да успявате. Аз наричам силни мисли лошите мисли, а силни чувства – лошите чувства. Същото се отнася и до лошите постъпки. Ако не можете да ги контролирате, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша тогава, когато не я употребяваш на място. Човек трябва да контролира всяка своя мисъл, за да извърши онази работа, която той иска. Тогаз можем да кажем, че той е човек. Инак мисълта ще има някакъв резултат, но той ще бъде неправилен.

Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе. То е дълбока наука. Затова човек трябва да се моли, да мисли, да гледа как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълен контрол върху себе си, господари са на себе си. Такива трябва да бъдете и вие. Никаква външна сила да не може да ви измести от вашата опорна точка! Носът ти трябва да има устойчивост. Какво ще стане, ако той се огъне?

Да си представим, че тук имаме една плоскост и че почваме да туряме тежести върху нея. Ако са големи тежестите, какво ще стане? Колкото повече се увеличават, толкова повече се огъва плоскостта и най-после ще се счупи. Следователно, ако носът се е огънал, това показва, че има някаква неестествена тежест. Ако пък носът е станал гърбав, тежестта е вътре. Когато носът е огънат навътре, има едни качества, а пък ако е огънат навън, той има други качества.

Тази площ не трябва съвсем да се огъне, а да има само едно малко огъване. И като се махне тежестта, плоскостта трябва да не е изгубила своята еластичност. Човек трябва да има силен характер, да не се огъва. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да се огъва. Той трябва да държи закона на правата линия, да бъде прав. Временно може да завиеш, но пак непременно трябва да тръгнеш по правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, постройка и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието на правата линия, ти няма да знаеш как да си починеш. Трябва да обясня с ред картини какво разбирам аз под това. Да приведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя.

Да кажем, че имате една права линия, тя трябва да е жива. Вие трябва да изучите характерните особености на тази жива права линия. Тя е вечно подвижна. Правата линия аз я наричам линия на почивка. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. Аз наричам тази почивка така: да имаш мир и любов в душата си, да си радостен, да си весел. Това е почивка. От тук започват другите линии. Правите са условие за радост. Тялото на човека е една наука. Всички правила и закони са в него. Като изучавате тялото си, ще знаете как трябва да живеете и да се отнасяте с другите. В бъдеще вие ще проучите тази наука. Засега вие само отчасти я знаете. Трябва да изучавате природата и себе си, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия. Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим.

Сега да не ви говоря повече, понеже много неща казах. Понякога едно и също е казано в един смисъл, а друг път – в друг. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на Любовта. След това от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието, на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, за да придобиете нещо от Любовта, като дружите с нея. Или казано другояче: Да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящото същество е един съвършен човек, който за да помогне, ще даде най-хубавото, което има в душата си. Не да се жертва. Съвършеният човек никога не се жертва. Той няма защо да се жертва. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Дръжте в ума си това: Дружете със съвършените същества. Но някой ще каже: „Как да ги намерим?“ Някои от вас се срамуват да се молят. Цяло изкуство е да се моли човек! Вземете Христа, Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, а цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия; говорил е, не Го разбирали; бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба! Тая борба ще я имате в себе си, ще я имате и един с други.

Сега мислете върху доброто, което е изразено на човешките уста. Дръжте мисълта, че вие отсега нататък имате условия да учите. Иначе ви очаква скука. Забелязал съм, когато някой почне да остарява, той изгубва смисъла на живота. Защото в старостта той се огъва. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а пък като почне да остарява, външно е идеалист, но отвътре е материалист. Това е голямото нещастие на старите хора. Той почва да се страхува. Парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е. Има упование в себе си. А пък старият – не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и едно вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие. Мнозина съм наблюдавал: някой рече да се моли, но казва: „Защо да се моля? Даже не знам правилното положение при молитвата“.

То е все едно, когато гледаш, че някой се дави, а ти се колебаеш – ако се хвърлиш във водата да го спасиш, ще си намокриш новите дрехи. Значи, нека човекът се удави, но твойте дрехи да се запазят. Това не е философия. По-добре е да се измокриш, но да избавиш човека, който се дави. Да се помолиш разумно струва повече, отколкото да си причиниш някоя неприятност.

Ти се молиш, но мислиш за много други работи! Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я вземи кандилото! Угаси онази свещ! Не дигай шум там!“ Това не е никаква молитва. Ти като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш, кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там! Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми! Нека доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време“. Това е достатъчно. Тази е красивата страна! Аз виждам: всички имате горещо желание. Усърдни сте, рисувате хубаво, но не туряте линиите на място. Говорите много красиво, но не туряте думите на място. Всяко нещо трябва да бъде на своето място. В цялото лице сегашният ни строй, всичко трябва да се измени: За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане. И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. „Изменението“ значи следното: Всичките несъвършенства, които сега носим, трябва да се изменят. Защото като погледнем сега лицето си – то е резултат на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си. Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има голяма мъчнотия в това, но знам, че има един начин за постижение.

Вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение. И всеки един от вас, всеки ден може да придобие по една малка добродетел, която ще се отрази на устата му. Един ми казваше: „Гледайте колко красива уста има той!“ Този човек, като го погледнеш, ти вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено. Ти като погледнеш устата му, се въодушевляваш; не се заражда в тебе отрицателно чувство, но нещо хубаво възприемаш.

Научете се да гледате понякога устата си. Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало, да се гледате и да се ретуширате. Мога да ви покажа как. Неестествени са грубите докосвания. Има едно пипане, което е ретуширане. Всяко едно движение, оставя клишетата в невидимия свят. А пък всяко едно клише е един отпечатък, който има свое последствие. И това последствие, този резултат носи радост или скръб. Да кажем, че един човек седи и прави така: (Учителят маха силно с ръка.) Той не знае, че само с едно махане на ръката каква беля може да направи. Не махай така с ръка! Спри се, обърни се към този приятел, погледни го любезно, поусмихни му се и му кажи: „Ще уредим тази работа! Ако не сега, друг път“. Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махане на ръката! Най-лесната работа е така да махаш с ръка. Но лоши последствия има.

Няма по-велико нещо от това, да дружиш с Любовта! Няма по-велико нещо от това, да слушаш Мъдростта! Няма по-велико нещо от това, да следваш Истината!

Да дружиш, да слушаш и да следваш! Да дружиш постоянно с Любовта, няма по-велико нещо от това. Да слушаш постоянно Мъдростта, няма по-велико нещо от това. Да следваш постоянно Истината, няма по-велико нещо от това.

Добрата молитва

Работата, когато има Любов, лесно става. Тогаз всичко става. Но когато няма Любов, нищо не става.

20-та лекция на Общия Окултен Клас, 7 февруари 1934 г., сряда, 5.30 ч.с., Изгрев.

Не я ограничавай!

Отче наш

Размишление 15 минути

Ще ви прочета част от 51-ва глава от Исайя, от 12-ти стих до края.

(Песен: „Грее слънцето“.)

Имате ли някоя тема дадена? (– „Нямаме.“.) Пишете върху темата: „Защо Бог създаде човека най-после, а не го създаде най-първо?“ Защо му даде последното място, а не му даде първото място? Да видим какво ще намислите по това. (Учителят написа на дъската няколко срички:) „ти“, „ра“, „ра“, „си“, „ти“, „то“, „ти“. Какво ще разберете от това? Когато хората искат да кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра“. Онзи, умният човек, като чуе „ра“, разбира нещо. Вие не знаете какво значи „ра“ на български. На български „ра“ не значи нищо. Има един език, на който „ра“, тъй, както се произнася, значи нещо. „Ра“ е слънцето. Тогаз думите „Ти, ра, ра, си“ се превеждат така: „Ти, Слънце, Слънце си!“ Какво означава сричката във втория ред „то“, на вас не е известно. На български ясно е, не означава нищо. А пък на друг език значи: „Ти, който се плъзгаш, вървиш по небето!“ Тогаз двата реда могат да се преведат така: „Ти, Слънце, Слънце си, Ти, който вървиш и носиш своето светило!“ (Ти вървиш по небето и носиш светлина!) Всеки човек трябва да има едно Слънце в себе си. Слънцето прави хората да виждат нещата. Ние виждаме нещата само когато слънцето грее. Като не грее, не ги виждаме. Значи онова начало у нас, което ни прави да виждаме, да разбираме; което прави да се явява у нас интерес да се учим, то е нашето Слънце. А искал да преживява. Какво значи „да преживява“? Не е богатството, което дава на човека живот. Богатството е едно условие на живота. Животът е независим от богатството. Някой казва: „Богат да е човек!“ Вие всякога можете да бъдете богат, стига да искате. Но какво значи искате? Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте!“ Три неща. Какви качества трябва да има онзи, който иска? Детето, което иска от майка си хляб, какво прави? Където ходи майка му, то ходи подир нея и иска. Но възрастните не са като децата. Те си седят на едно място, искат от там, а никой не ги чува. Детето е много разумно. То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да изпълни желанието му, а като е близо до нея, тя ще го чуе и ще го задоволи. По същия закон, ако ти се молиш, а Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание? Някои хора са философи. Казват: „Господ всичко чува“. Добре, с това съм съгласен. Всичко чува, но не и всичко изпълнява. Тогаз? И дали Господ всичко чува? Необходимо ли е Господ всичко да чува? Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни. Думата „чуване“ трябва да се разбере в най-добрия смисъл. Господ всичко чува, което е за чуване! Има нещо, които не трябва да се чуват. Това трябва да разберете. Ние казваме: „обаче“, „понеже“... В такъв случай, човек ще бъде в положението на онзи турчин, който отишъл в съдилището да го съдят. Там съдиите говорили нещо, но той не разбирал, понеже не знаел български. Запомнил само думите: „понеже“, обаче. Като се завърнал в село, питали го: „Османо, какво стана?“ Той казал: „Какво стана: Отидох в съдилището. Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето данъче“. Значи съдията решил да се вземе неговото теле. Всеки трябва да се стреми да има правилен възглед върху живота. Не сега да го придобива, но да поддържате онзи възглед, който имате в себе си. Всеки един човек си има свой възглед върху нещата и той е правилен. Някой казва: „Не разбирам“. Когато човек е гладен, не разбира ли? Та и най-малките същества, когато са гладни, разбират. Когато са жадни, не разбират ли? Когато им дойде време за спане, не разбират ли? Не разбират ли, когато е светло? Всичко това, най-същественото, всеки разбира. Има нещо, които не разбират, но е нужно да ги разбират. Някой българин ще каже: „Ти, ра, ра!“, т.е. нещата стават лесно! Българинът по някой път казва: „За „ти, ра, ра“ животът е лесен, но за мен не е „ти, ра, ра“.

Сега вие сте събрали известни вярвания. Но трябва да имате метод, а не само вярвания. Трябва да се работи нещо. Вярата си има свое приложение! Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради тебе. Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, значи напразно си му вярвал. Вярвам, че слънцето ще изгрее. Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра. Като вярвам, че слънцето ще изгрее, а не изгрява, тогаз каква нужда имам от такава вяра? Като малко дете вярвам, че ще израсна, и израсна. Но вярвам, че ще израсна, а не мога да израсна; защо ми е тази вяра? Ти вярваш в Бога! Ако тази вяра в Бога не може да ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра? Но казваш: „Трябва да се вярва в Бога“. Съгласен съм. Но като имате вяра, трябва да прилагате. Всеки ден трябва да имате едно приложение.

След време у вас могат да се явят някои противоречия и ти можеш да се откажеш от вярата си. Но как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, трябва да вярваш в друго. Казвате, че в природата има изключения. Не! В природата няма никакви изключения. Изключенията в природата са привидни. Ако вие сте на екватора, нощите и дните са равни: 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и увеличават. През половината година нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък, ако отидете на Северния полюс, там ще срещнете друго явление. Там нощите и дните са много големи. Там в годината има един изгрев и един залез. Слънцето като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на Северния полюс виждаме, че се качва, като витло нагоре. После почва да слиза или изчезва; ще се чудите, че слънцето вече не изгрява? Аз не съм срещал нито един астроном да обяснява, но така, че всеки да го разбере.

Ако можехте да се изкачите на 4–5,000 километра над земята, щяхте да имате ясна представа за движението на земята и на слънцето. Идеята щеше да ви стане ясна. Защо именно на Северния полюс слънцето се показва така? Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец, който да показва и север, и юг?“ Ако направиш една къща на Северния полюс и туриш един прозорец на север, там този прозорец ще стане и южен, понеже слънцето обикаля, върти се. И така, един прозорец ще бъде и северен, и южен. Ще кажеш: „Не е логично това! Как така северен прозорец да стане южен?!“ Може, но тук не може. Такива противоречия има в умствения и в духовния свят. Там има още по-големи противоречия! И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не е верно!“ Верно е, как да не е! Но трябва да отидеш на мястото, да го видиш! Тук не е верно, но там, на Северния полюс е верно, че южният прозорец може да стане и северен. Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг. И слънцето върви и обикаля горе; няма запад. От едно място изгрява и после върви нагоре и се върти. Децата мислят, че като залезе слънцето, отива долу, и питат: „Как така слънцето отиде долу?“ Детето си представя, че слънцето минава отдолу и се явява от другия край. Това е едно сравнение. Това, което става във физическия свят, това е само едно отражение на един още по-обширен свят. Вие искате да знаете защо е създадена земята, нали? Аз питам: Защо се създава един сом? Засега вие считате земята като ваш дом, но един ден, като напреднете, за вас тя ще бъде само един малък остров, на който ще починете и ще продължите в други земи. Ще бъде съвсем естествено да отидете на някоя друга планета на гости, както ходите в друг някой дом. Така ще бъде в бъдеще. Защото нашата земя представлява само едно семейство. На месечината има друго семейство; на Венера също и прочие. И един ден, като се запознаете с тях, ще им отивате на гости.

Вие ще кажете: „Може ли да бъде това нещо?“ Засега не може, а за в бъдеще ще може. Как? Когато израснете! Някой казва: „Това е невъзможно“. Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка. На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави следното възражение: „В света има невъзможни неща, както е невъзможно магарето да хвърка“. Казвам: Едно време магарето хвъркаше. Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърка“. Магарето се убеди, че с хвъркане няма да постигне нищо, и се отказа. Рибите станаха птици, а птиците по закона на еволюцията станаха млекопитаещи. И човек се учи сега да хвърка, но само че не както някога. Човек е хвъркал някога, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза. Сега той не хвърка, но неговият автомобил хвърка. Спомнил си той, че едно време сам е хвъркал, и направил автомобили, самолети. Това е една привилегия.

Сега искам да ви наведа на следната мисъл: Едно ново вярване трябва да допринесе нещо на човека. Вие казвате: „Новото учение, новото вярване, новото схващане за Бога какво ще ни допринесе?“ Новото вярване, най-първо, да ни спомогне да продължим живота си, след това да го подобрим, а така също да подобрим нашите мисли, вътрешните си отношения. И ако този нов живот нищо не допринесе, тогаз какво значение би имал за нас? Всяко добро нещо трябва да даде своя принос. Препоръчвам ви да направите следното. Нито един от вас не се е заел до сега с това. Всички млади се оглеждат в огледалото. Старите, и те се оглеждат, но по-рядко. Че ако бихте се оглеждали по-често, голям прогрес щяхте да направите! Сега вие се оглеждате, за да проверите дали няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви, да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“. Хората и сега още забравят. Ако попитате някого какво представлява, той не знае. Казва, че е красив и угледен, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка. Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек“. Но той няма опорна точка. Де седи неговото добро и неговото благородство? Ние говорим за реалното, за това, което ще стане. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят!“ Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят? Казваш: „Там пак ще се съберем. Там пак ще има общество“. Какви ще бъдат хората на онзи свят? Ти казваш: „По тази работа не трябва да се мисли“. Но вие се готвите за онзи свят. Като се готвите за бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с черен фрак, връзка, ръкавици и пр. Но за онзи свят като отивате, също трябва да знаете как трябва да отидете. Ако отидете на онзи свят без фрак, няма да ви приемат.

А представете си, че ще носите дреха, като на дякон, класическа копринена дреха, бяла дреха с пояс, ако сте от Бялото братство, а ако сте от черното братство, ще имате като на попа джубе с един черен пояс – една черна ризница. Как си представяте вие сега, с какви дрехи са облечени жителите на онзи свят? На онзи свят има установен ред. В разните общества, според степента на тяхното развитие, се носят различни дрехи. Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там. Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно, ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като че всички си приличат. Ако потърсиш своя приятел, няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш? На земята е друго. На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие. В духовния свят разнообразието е отвътре – противоположно на нашия свят.

Като влизате в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо си срещна ли се?“ – „Не съм се срещал. Не мога да го позная!“ И майка си, и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш. И след като се минат 1–2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам“. Как ще ги познаеш: мустаци нямат, брада нямат! Тук на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят. Но това са отживели работи на земята; това е живот на земята; това не е новият живот.

Даже и вашите вярвания, които имате сега, са вече много стари. Толкова години ви проповядвам, а възгледите ви са толкова стари. Не можах да ви измъкна от вашите стари вярвания, а вие мислите, че сте придобили нещо ново! Аз седя и мисля кога ще се освободите от всичко старо. Яко се държите в тях! С девет чифта биволи не може да ви изтегли човек!

Не трябва да ги отхвърлите. Аз съм за заменяването на старото с нещо по-хубаво. Не да се хвърли съвсем старото. Но има неща, които трябва да турите в гардероба. Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде краят?“ 30 години вече наблюдавам как започват и религиозните, и светските хора с любовта. Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно. И гледам, че и религиозните, и светските хора еднакво започват и еднакво свършват с любовта. Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, но минат се 1, 2, 3, 4, 5 години и те изстиват, изстиват! И най-после всичко става обикновено. В светската любов младите започват с един крадлив поглед. Младата мома хвърля такъв поглед на някой момък. И момъкът прави същото. После, ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После, стават по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и поеме по друг път. След 100, 200 години, след 1000 години пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека? Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва Любовта. И тя се обезсмисля! Вие виждате най-първо, че във вашия приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не виждате доброто един на друг! Защо е станало така и от двете страни? Понеже и двете страни са изгубили нещо ценно. И двете страни имат еднообразни схващания; нищо не са придобили. Обезсоляват хората, и затова любовта вече не може да се прояви. Аз ще си послужа с един нагледен пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на черен фон, как ще постъпите в двата случая? Като рисувате на бяла хартия, ще употребите тъмни бои, а върху черния фон ще рисувате с бяло. Питам сега: Каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана на чер фон, а другата – с черно на бял фон. (Учителят се обърна към една сестра:) Тогаз направете две малки скици, ако това не ви затруднява. Те ще ни послужат като нагледно средство, за да имате едно предметно учение. Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството“. Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално: ако рисуваме на чер фон, ще имаме една представа за изкуството; и ако рисуваме на бял фон, ще имаме друга. Вие започвате да рисувате любовта на бял фон и свършвате на черен фон. И се обезсърчите. На бял фон започвате много хубаво, но без да довършите своята картина, минавате на черния фон. И се чудите, чудите се сами на себе си! На белия фон сенките и израженията са отвън. А пък на черния фон и изражението е отвътре. При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това. При черния фон има събиране на човека.

Не казвам да не рисувате. Рисувайте на черен и на бял фон. Нямам нищо против това. Но искам да кажа, че като рисувате на бял фон, ще имате един резултат, а когато рисувате на чер фон, ще имате друг резултат.

Но не мислете, че като рисувате на черен фон, ще имате постижения! Най-първо, човек трябва да се научи да рисува на бял фон. А пък на черен фон само боговете могат да рисуват, или най-гениалните, най-напредналите хора. Най-първо, научете изкуството да рисувате на бял фон.

Вие сега имате в любовта си едно схващане: искате това същество, което обичате, да бъде ваше. Обикнете един кон. Купувате го, купите му юлар и го вързвате. Потупате го, погладите и казвате: „Този кон е мой“. Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя“. Също така и като обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Вие не схващате, че ще се дойде до противоречие. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го огранича, да го взема за себе си. И той иска същото да направи. Тогаз какво се постига? Започва една борба. Ето от какво произтича борбата в любовта: ти обичаш някого и искаш да го обсебиш; друг някой те обикне – но ти нищо не знаеш – и той иска да те обсеби! А някой друг пък иска него да обсеби. И нареди се цяла верига – така се явяват противоречия: След като обикнеш някой човек, остави го свободен! За да избегнете противоречията на този, когото обичаш, дай му свобода!

Това е естественият ход на нещата. И другото е право, любовта трябва да се изрази само по този начин, за да изчезнат противоречията.

На земята така трябва да бъде. Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш. Всички като дават свобода, тогаз Любовта свободно ще се прояви. Другояче любовта ще бъде любов на ограничение. Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще си състави за тебе противоположни възгледи. Ще се яви у него един антагонизъм; ще гледа да те избягва.

Момата бяга от някой момък, защото иска да бъде свободна; и момъкът бяга от някоя мома, защото иска да бъде свободен. Някой път майката бяга от децата, или децата бягат от майката по същата причина. Това е един общ процес. Та гореказаното е нужно, за да не се явят противоречия в бъдеще, които водят толкова много страдания, та да се чудите какво да правите. Някои виждам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите! Така ще дойдете до безизходно положение.

Най-важното в новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, като на себе си! Защото ако онзи, когото вие обичате, е свободен, и вие ще бъдете свободни. Ако той не е свободен, тогава и вашата свобода се ограничава!

Следователно, ако онези, които ние обичаме, са свободни, и ние сме свободни! Но ако те не са свободни, и ние не сме свободни. На вас може да се вижда това малко странно, но за разяснение ще ви приведа един пример. Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща ѝ е крайно взискателен; той не дава никаква свобода на дъщеря си. Питам тогаз: Между тези две другарки може ли да се развие любовта, както трябва, щом бащите им ги ограничават? Не може, разбира се. Всички нещастия в света, в живота са резултат от ограничението на любовта; Всички престъпления в живота са резултат на вътрешното ограничение на любовта. От там водят началото си и страданията. И за да не страдат хората, трябва да се премахне ограничението и всеки да придобие онази свобода, която Бог му е дал. Както ти искаш да бъдеш свободен, същата свобода отдай и на другите. Всеки да бъде свободен толкова, колкото си свободен и ти.

Аз говоря сега за вътрешната свобода! Всички разбираме и ценим свободата, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно съзнание, че е свободен! Според мен щастието на човека седи само в това, да съзнава, че е свободен и че никой не ограничава любовта му! Понякога човек не е свободен да гледа даже слънцето. Ако почне да го гледа, да се възхищава, майка му ще му забрани, защото може да го изгори. Ако излезе на вятъра, да го лъхне, тя пак ще го прибере, за да не се простуди. От същите съображения майката не позволява на детето да нагази в реката; пак от голяма любов не му дава да се качи на дървото за круши или ябълки, защото ще падне. Явно е, че всичко това тя прави от любов, но по този начин тя отнема свободата на детето и то почва да лъже.

Много важно е, майката да остави детето си свободно. Нека да слънчаса, нека го повее вятърът, нека си намокри краката, но да е свободно!

От тези прояви се разбира какво нещо е свободата. Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш!“ Остави го! Нека си мисли криво! Как ще го оправиш ти, като твоите работи не са оправени!

Един ме пита: „В колко лица се изявява Господ?“ Казвам: В едно. Той казва: „Троеличен е, не знаеш ли?“ – Отде го намери, че е троеличен? – „Еди-кой си философ е писал.“ – Но и аз четох един философ, който казва, че Господ имал 100 лица. – Аз мисля пък, че Господ има толкова лица, че никой не може да ги преброи. – „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – Ти беше ли там? Мойсей писа това, а той го знаеше. Мойсей не е авторитет за мен в дадения случай. И аз ще пиша сега. – „Но Мойсей е писал!“ – Но и аз ще пиша, и аз ще стана авторитет. Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно, или не. В едно лице ли е Господ, или в три? В едно лице е, но Господ има хиляди отражения. Че ние приличаме на Бога. Това са отражения на Бога. Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него. Щом сме по образ и подобие на Бога, трябва да бъдем като Бога. Каквото каже Бог, става. А каквото каже човек, не става. Тогаз какво подобие има между Бога и човека?! Нека да схващаме нещата реално. Едно дете прави това, което прави бащата. Както говори бащата, така говори и синът. Както мисли бащата, така мисли и синът. Приличат си. Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога. Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако не мислим, както Бог мисли, ако не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието? Това да не ви смущава. Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш?“ Онзи му казва: „Не ти се карам. Начинът на говоренето ми, на изразяването ми е такъв!“

Аз искам сега да ви избавя от вашите стари възгледи, които не са ваши. Вие сте толкова свързани с тях, че сте готови да пожертвате живота си. Не са лоши работи. Добре, ако троеличното на Бога е толкоз важно и ако ти вярваш в това, какво ще придобиеш? Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш? Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2,000 години. Какво ще придобиеш, ако толкова държиш на троеличното на Бога? Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат е светлината и знанието. Бог се изявява в света като Истина, и резултат на Истината е свободата. Това е троеличието на Бога. За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някои разбират външното троеличие – в три лица. Аз съм виждал картина: Бог нарисуван в три лица: две настрани и едно отзад – в триъгълник. Виждали ли сте такава картина? (– Не.) Художникът е искал да изрази нещо.

Първото лице на Бога – това е Любовта. Второто лице на Бога – това е Мъдростта. Третото лице на Бога – това е Истината. Отражението на първото лице на Бога – това е животът. Отражението на второто лице на Бога – това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога – това е свободата, просторът.

Троеличието на Бога тогаз има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам Живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен.

Това е прелюдия, встъпление. Единствената мисъл, която ще остане от всичко това, което казах, е следната: Не ограничавай Любовта в себе си, за да не дадеш възможност на злото да те направи нещастен.

Това е всичкото, което исках да кажа. Това е една философия, която можете да опитате веднъж, два, три, четири пъти и всякога ще намерите, че това е верно. Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем отде да започнем. Свободата започва от Любовта; да не се ограничаваме, за да бъде животът свободен. И знанието не трябва да се ограничава. Някой казва, че много знание не трябва. Затова има едно вътрешно, естествено ограничение. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз за злото имате вече едно ясно определение. Злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ограничиш Любовта, създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че някои много напреднали в своята еволюция същества, които са разбрали Бога, са пожелали да отнемат свободата на други същества и по този начин създадоха злото. Те искаха да ограничат хората. Възлюбиха ги и пожелаха да ги ограничат. Много от тях вървят по пътя на тези напреднали същества.

Всеки, който ограничи другите, ограничава и себе си. Повече няма да говоря по това. Някой път ще ви покажа последствията. Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя и както и да е скрита в нас, непременно ще се изяви, ако не сега, то след 15, 20, 100, 1000 години. Това, което бащата и майката са мислели, то непременно ще се изяви в техните деца. Това, което писателят мисли, ще се яви в неговото творчество. Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате ще станете инвалиди в бъдеще. Възприемате мисълта, че Господ не те обича, или че някой друг не те обича. По стария път като вървите, до това ще дойдете, че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам. По този път, по който вървите, до това ще дойдете! Както за онзи, който краде, мога да подпиша, че ще намери затвора, че ще го хване законът. Който прави добро, никога няма да се намери в затвора.

Какво значи да прави човек добро? Доброто е това, което не ограничава Любовта! А пък злото е това, което ограничава Любовта. Всяко ограничение на закона на Любовта е зло. Това, което не ограничава, е добро.

Та сега, стремете се към доброто. То трябва да бъде първото ви постижение. Това ще ви ползва не само сега, но и в бъдеще, и след векове.

Някой казва: „Аз не искам да го ограничавам“. Като не го ограничаваш, и ти ще се чувстваш свободен! Но някой път, ти като не го ограничаваш, не се чувстваш свободен в себе си. Не, не ограничавай и себе си в Любовта! Вие се ограничавате в себе си. Казвате: „Кого да любя и кого да не любя?“ Щом казваш така, ти създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята Любов! Това е Божественото в тебе! Щом се яви ограничение в тебе, знай, че то е от друг произход – от миналото е. А пък в тебе ще има един Божествен компас. Да обичаш един човек, макар и да има погрешки. Това е Божественият компас. Да кажем, че в тебе се яви едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище казваш: „Нека да си носи сам съдбата!“

Основната мисъл разбрахте, нали?

Сега по някой път вие се държите като бабата, която казала: „Не искам да вземат моя дядо, не го давам. Синко, не струва животът без дядо!“ За своя дядо тя има идея както за Бога. Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата. 80 години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога. Тая стара баба е права в известно отношение. Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи. Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него. Щом плаче за дядото, това показва неразбиране.

Това, което ние обичаме, не може да умре. И това, което ни обича, и то не може да умре. Никога не умира това, което ти обичаш. Щом то умира, ти не го обичаш. Нека тази мисъл ви остане, тя е много важна. Не мислете, че трябва да я разберете още сега. Което сега не разберете, ще го разберете в бъдеще.

Не ограничавайте Божията Любов в себе си. Дайте свободен ход на Любовта. За Любовта имайте винаги едно свещено правило: Да нямате никакво ограничение в Любовта. На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което постоянно дава подтик на вашата свобода, не туряйте ограничения! Това е Божествената Любов! Не туряйте ограничения. Като турите ограничение, ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може да се освободи.

Добрата молитва

21-ва лекция на Общия Окултен Клас, 14 февруари 1934 г., сряда, 5.30 ч.с., Изгрев.

Опитай

Отче наш

Размишление 15 минути

Ще прочета 20-та глава от Изход, до 18-ти стих.

Някой път човек пропуща ръководните правила в живота, понеже има един закон отвън, който ограничава човека, и един закон отвътре, който служи за неговото развитие и посвещение. На времето евреите разбраха външно Мойсеевия закон, приложиха външната му страна, а оставиха вътрешната. И сега, колкото и да са културни хората, пак се опират върху външната страна на закона, а пък вътрешната изоставят. Външната страна ограничава човека и го спъва. По външната страна на закона никой не може да се добере до една истина. Ти храниш една кокошка или една патица и може да минаваш за благодетел. Продаваш я, вземаш пари и се поминуваш. Когато кокошката снася яйца, ти ги изяждаш и пак минаваш за благодетел. В света каквото и да прави човек, прави го с известно користолюбие, защото външно законът е свързан с користолюбието. Даже и майката, като милва детето си, може да има в себе си нещо користолюбиво. Например, гледаш младата мома, защото ти е приятно, а не гледаш стария. Обичаш новата, хубавата дреха, а не обичаш старата. Много естествено. Това има свое обяснение. Вие се занимавате с външната страна на закона. И по външен начин искате да се повдигнете и да разберете Божествените работи. То е невъзможно. По закон никой не може да се оправдае. Всички се спирате върху външната страна на нещата: кой как е погледнал, кой какво е казал. По този начин хората още хиляди години няма да знаят как да говорят, как да гледат. Всеки от вас има свой начин да гледа човека и да му говори. И за всеки отделен човек има специфичен закон, специфично правило. Трябва да обърнете погледа си върху вътрешната страна на живота. Има едно вътрешно разбиране! Свободата, силата и знанието идат при човека само при едно вътрешно разбиране.

(Учителят показа две картини: и при двете картини е представен човек с крак върху земята и се стреми към слънцето – простира ръце към него. В едната картина около човека е тъмнина, а в другата – около човека е светло.) Тези две картини показват двете страни на закона. Черната картина е външната страна, а пък светлата картина е вътрешната страна на закона. И двете имат еднакви сюжети. Тази сестра, която ги е нарисувала, доста добре ги е схванала. Какво представят те? Закона. И в едната, и в другата картина има слънце, но каква грамадна разлика има между едното слънце и другото: При картината с черен фон това, към което се стреми лицето, е неговото разбиране. Но това негово разбиране не може да освети околния свят. Светът около него е тъмен. А пък при другата картина околният свят е осветен, човекът навсякъде може да ходи; той е свободен. Не си достатъчно умен. Значи вървиш по външната страна на закона. Стеснен си, ограничен си – по външната страна на закона вървиш. Постоянно мислиш, че хората не постъпват както трябва. Но същевременно и ти не знаеш как трябва да постъпиш. Ти казваш: „Господ живее в хората“. Щом Господ живее в хората, те са в светлата картина. В светлата картина Господ живее, а пък в тъмната – човекът живее. Сега тук (в салона) лампите осветяват. Но те не могат да осветят външния свят. Тук сме свободни, но щом излезем вън, ограничени сме. Вън е тъмно. Тази светлина не можем да изнесем вън. Някой ще каже: „Защо светът е така направен?“ Това е външната страна на закона. Ако аз се спъна някъде, ще питам ли защо съм се спънал? Защото е тъмно. Защо се спъвам о някой камък? Защото камъкът е застанал там, дето не му е мястото. И ти като минеш край него в тъмното, ще се спънеш. Ще дойде някоя бълха или въшка в тебе. Защо? Защото е глупава. Светът е толкова широк, а тя ще се качи на главата ти! И от този умния човек, който е създаден по образ и подобие Божие, тя мисли, че ще вземе нещо. Тя ще си намери там смъртта, нищо повече! По някой път и ние постъпваме така. Всичките, даже и напредналите ученици, постъпват както бълхите и въшките. Ти не трябва да грешиш, понеже щом грешиш, все едно, че си влязъл в някоя риза или се разхождаш върху някоя свещена глава. А който влезе в свещената глава, него го очаква смърт, нищо повече. Защото светът не е място на произвол. Бълхата може да влезе дето иска, никой не може да ѝ забрани, но от там няма да излезе, както е влязла. А тя, като влезе, не излиза навън, или ако излезе от едного, влиза в другиго. Ако и вие постъпвате така, ще дойдете до външната страна на закона. Това всякога спъва хората. Животът отвън не може да се оправи. Аз не зная правила, които да оправят човека. Представете си, че гладувате 4–5 дена и ви покажат едно вкусно ядене и което като ти замирише, да не се зароди у вас желание да ядете! Че може ли това да стане? 4–5 дена да те държат жаден и да ти покажат вода и да не пожелаеш да я пиеш! Възможно ли е? Или след като си бил всред миризми, да нямаш желание да дишаш чист въздух. Или пък да не пожелаеш светлина!

Законът е: „Не пожелай!“ Нещата са престъпни, но кога? Всички неща, които се извършват без Любов, са престъпни. Всички неща, които се извършват с Любов, са добри. Това е закон. Когато един човек не го обичаш, то каквото вземе от дома ти, ти го считаш за престъпление. А пък щом го обичаш, всичко му даваш.

Когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъпление. И затова именно е казано: „Любовта е изпълнение на закона“. Без Любов външният закон носи на човека от край до край нещастие и ограничение. Така трябва да разбирате. Имате още дълго време да живеете на земята. Каквото и да мислите, ще кажете: „Светът е такъв; ние сме такива“. Аз разделям хората на две категории: хора, които имат Любов, и хора, които нямат Любов. Щом се терзаеш вътре в себе си, Любовта ти е много малка. Щом имаш мир в душата си, имаш и Любов. Ти се сърдиш, недоволен си и мислиш, че вървиш по пътя! Това показва, че ти вървиш по външната страна на закона. Де е силата на човека? Силата на човека седи в Любовта му! Ако говориш на френски без Любов, французинът ще ти каже: „Какво обичате?“ – „Можеш ли да ми направиш една услуга?“ Той ще ти каже: „Нямам време“. Щом му говориш с Любов, той ще се спре и ще ти услужи. В закона на Любовта няма никакво изключение, а пък в закона на безлюбието всичко е изключение. И тогаз ти питаш: „Защо се случва в живота така и така?“ Защото няма Любов! Някой не може да учи. – Защо? Защото няма Любов. Трябва да има непреривна връзка в разбирането. Не едно да разбираш, а пък друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието. Например, да кажем, че той знае какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и къде трябва да се употреби един глагол. Какво значи глаголът „бия“? От какво произлиза този глагол? Има друг глагол „правя“, на английски „ду“. Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона. „Бие“ е външната страна на закона, а пък „прави“ е вътрешната страна на закона. Щом направиш нещо както трябва, няма бой, а пък щом не знаеш как да го направиш, ще има бой. Сега вие всички очаквате, че като умрете и отидете на небето, ще ви посрещнат ангелите и светиите. Че ще ви посрещнат ангелите и светиите, не се съмнявам, но кои светии? Има два вида светии: едните са облечени в черни раса, а другите – с бели. И ангелите може да са облечени с бели ризи, а може и с черни. Има светии на закона; има и светии на Любовта. Те се различават. Вие можете да поддържате която религия искате. Това е външната страна. Религиите са външната страна. Как човек трябва да постъпва, това е цяла наука. И това е външната страна. И никоя религия не може да ви спаси, ако в нея няма Любов. Вие ще бъдете тогаз под закона на тъмнината, на ограничението. (Учителят показа картината с тъмния фон.)

След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия сирене, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари. Ще гледаш тази картина и ще мечтаеш за пари и други материални блага. Ти за Бога можеш да мислиш, но искаш владика да станеш, поп да станеш. Всеки от вас ще стане поп. Няма някой, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа). Който се ожени, е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той е станал поп, заел е най-високата служба“. Но питам: След като станеш поп, какво ще правиш? И син ти като стане поп, и дъщеря ти – попадия, кой ще ги храни? У всички има желание да се облечем, да се вчешем хубаво. Това е външната страна на живота. Ако се облечем хубаво, това е външната страна на закона. До никакво постижение не можем да дойдем така. И ако само външно разбираме Божествения свят, ние ще бъдем ограничени. Същият закон е и за Бога: Господ казва: „Който не Ме обича“. Не само трябва да вярваш в Бога, но трябва да Го обичаш. Щом не Го обичаш, ти си престъпник. Единственото важно нещо е да се обича. „Без Любов не може ли?“ – Не може. По какво се познава Любовта? В Любовта няма смущение, няма болести, няма страдания. Ще кажете: „Че какъв ще бъде този живот без страдание?“ Отличен живот ще бъде! Като животът на ангелите. Вярващите ще кажат: „Как ще разберем живота без страдание?“ Много добре ще го разберем. Но при сегашните условия можем да го разберем само чрез страданията, защото се движим в тъмнина. Не искаме да ходим в светлина. Мислим, че ако при сегашните условия навлезем в светлината, очаква ни смърт. Като микробите, които причиняват болестите. Щом ги изнесете на слънчевата светлина, измират. Затова те търсят влажните, тъмните места. Животът е такъв. Понякога чрез светлината искате да разберете кой човек е добър и кой не е. Някой търси добър слуга. Един лош човек търси един добър, но не заради Любовта, а защото иска да го направи касиер. В света има много користолюбие. И в религиозното общество ще те приемат, след като те проверят, дали си добър или не, но не за да си осигуриш място на небето, а за да бъдеш полезен на обществото.

А пък с това не се разрешава въпросът. Защото всеки член на дадено общество не му прави пакости. Един вълк не прави пакости на вълците. Но спрямо другите същества друго е неговото поведение. По някой път вие се питате: „Аз напреднал ли съм?“ Ти можеш да имаш напредъка на вълка. Можеш да имаш напредъка на овцата или на рибата. Можеш да имаш напредъка на птицата. Но това са частични постижения. Ако човек в сегашния си живот има тези разбирания, той още хиляди години ще седи на земята. Трябва ново разбиране. Вие си внушавате, че ако промените сегашното си разбиране, ще ви се случи някое голямо зло. За минута съм съгласен с това. Представете си, че живеете в една къща и ви казват, че тя скоро ще се срути. Следователно трябва да я напуснете. А друг ви казва, че вън е много студено, ще замръзнете. Вън има 30 градуса студ. А ако сте вътре, къщата ще се събори. Кое трябва да предпочетете? Външният студ ще се измени, времето ще се затопли, но къщата непременно ще се срути. Така е и със старите ни възгледи, те ще рухнат в нас и ще ни затиснат. Светът ще се измени. За предпочитание е при най-лошите условия да излезем вън от къщата, която иначе ще се срути върху нас. А пък външният, Божественият свят, колкото и да е лош, то е привидно така; той ще се измени. Сега ви навеждам на една идея. Разбиране трябва. Ако вие нямате една правилна философия за Бога, вашите работи никога не могат да се оправят. Условието да се оправят вашите работи е във вашите ръце. Аз съм на чист въздух, от мене зависи как да дишам. Няма никой, който да ме ограничава. Някой мисли: „Как ще се храня?“ – Сам ще се храниш! „Кой ще ме ръководи?“ – Сам ще се ръководиш! Няма никаква опасност от това. Слепите имат нужда някой да ги ръководи, а пък онези, които виждат, нямат нужда от никакво ръководство. Казват: „Да си уредим живота!“ Как го уреждаме сега! Мислите ли, че сегашният живот, какъвто го имаме, е уреден? Не е уреден. И няма какво да се обезсърчаваме. Ние се обезсърчаваме и искаме да уредим живота си по външен начин. Външно животът още за хиляди години ще бъде все такъв. Той е бил такъв при рибите, при птиците, при млекопитаещите; и при човека, откак е излезнал от рая, все е такъв.

Постарайте се да научите какво нещо е Любовта. Направете един опит с Любовта. В деня, в който ти искаш да опиташ Любовта, ако времето е много студено, ще се стопли. Когато правите опита, изберете най-студения ден и кажете: „Аз ще опитам какво нещо е Любовта“. Ако можете да внесете малко от тази Любов, за която ви говоря, непременно 30-тях градуса ще се смалят. Вие ще имате най-малко 20 градуса над нулата. Трябва ли да се аргументирам? Вие се чудите, съмнявате се. Аз ще ви докажа. Представете си, че едно момиченце водя, с черна маска, и никой не му обръща внимание. Това, черното момиче, представлява външната страна на човека. Който го погледне, не му обръща внимание. Тук го бутнат, там го бутнат. Аз казвам на детето: „Ако ме слушаш, аз ще ти покажа начин, по който твоят живот ще се подобри. Има нещо в тебе, от което трябва да се освободиш“. – Имам предвид маската. Но тя тъй се залепнала за кожата, че не може да се отлепи. Намазвам с една течност и детето се освобождава от тази външна чернота. Зад това черно лице се крие ангелска красота. Когато хората видят неговата красота, всички се изменя. Има ли препятствие за една красива мома? За нея навсякъде пътят е отворен. И в Америка да отиде, и в Англия! Това е Божественото. Няма човек, който да не се поклони на красотата! Грозният човек се моли, но за него нямат време. А за красотата същият има и време, и пари. И аз обичам красивото. Грозното не го обичам.

В Любовта няма престъпление. Ако вършиш престъпление, това е външната страна на закона. В Любовта престъпление по никой начин не можеш да направиш. Искате да ви покажа? – Добре. Можете ли да отрежете едно парче месо от тялото си, да го опечете и да го изядете? Не можеш! Каквото и да е, няма толкова глупаво същество, което да почне да се гризе само. Само мечката по някой път, през дългите зими, смучи лапите си. Това е Любовта: не можеш да направиш престъпление по отношение на себе си; от себе си не можеш да ядеш. Ако хората приложат закона на Любовта, ще бъде невъзможно да се направи пакост някому. Всички хора съставляват едно цяло с тебе. Ето защо не може да се направи престъпление. Но вие имате предвид сегашният живот. – Гладен си. Искаш да ядеш печена кокошка. Това е външната страна на закона. Че трябва да ядеш, да. Но какво да ядеш, това е въпросът! И ако ти снемеш черното от себе си, веднага ще намериш истинската храна около себе си. Аврам отиде да принася в жертва своя син. За да го изпита, Господ каза му: „Принеси сина си в жертва“. Той отиде да изпълни това, понеже Бог го изисква. И дигна ножа си. Каза му се: „Няма да принасяш сина си в жертва“. И видя Аврам овен, вплетен в храстите. И откъде дойде този овен? Когато вие сте гладен, ако искате да изпълните Божия закон, веднага ще бъдете задоволени. Можете да направите още сега опит. Ако искате да познаете докъде сте стигнали, седнете на масата. Нямате нищо, нито 5 пари, нито хляб. Кажете според закона на Любовта и хлябът ще дойде, яденето ще дойде, хубаво изпечен хляб, направо от фурната, няма да ходите да го купувате. Щом сте гладен, подремнете си малко и ще намерите хляба на масата. И не се интересувайте кой го е донесъл! Да кажем, че нямате обуща. Пак подремнете малко и ще имате обуща. Дрехи нямате, или каквото и да е – направете опит. Но няма да казвате на никого. То ще остане един факт само за тебе; ти ще го знаеш. Разправиш ли го на другите хора, пак ще бъдете облечени в черната дреха. Тогаз законът не работи. То е за тебе. Когато всички хора говорят това, онова, аз се спра и си казвам: „Чакай да видя този закон, прав ли е, или не!“ Аз седна и хлябът е там. И казвам: „Този закон е прав“. А пък като седна и няма хляб, тогаз казвам: „Законът не работи“. Искам да чета една книга. Подремна на масата; събудя се, и книгата е там. Или пък, подремна, събудя се, и книгата я няма! Този закон работи по пътя на Любовта. Трябва да разбера нещо. Подремна и като се събудя, разбирам го.

Там, дето има Любов в света, нещата са реални. Всичко това, което в дадения случай ти е необходимо, ще го имаш. Сега направете един опит. Не пъшкайте само. Работите ви не са оправени. Ако имаш да вземаш от някого, ти го даваш под съд. Ако не дава, изваждаш револвера си и пак ги вземаш. Но утре на тебе ще ти покажат същото. Гледам ви, че не можете да си разпределите столовете.Две сестри сядат и се бутат. И след това ме питат: „Учителю, кога ще дойде Христос?“ Някой ще гледа през прозореца ми, какво правя в стаята си, и пита: „Кога ще дойде Христос?“ Казвам: Още дълго има, додето дойде Христос. Щом я няма Любовта, престъпления навсякъде има. Това да го знаете! И без пердета може да е човек, и пак да върши престъпления. Аз ще направя добро някому, ще дам нещо на бедния, но това пак може да е от корист. Когато има Любов, и при отворен прозорец, и при затворен, все едно и също е. А когато няма Любов, и при отворен прозорец, и при затворен, законът е пак същият. Той е в дълбокото убеждение. Казват: „Какво има на онзи свят?“ Че онзи свят е свят на Любовта! Ами този свят? Този свят е свят на закона, на безлюбието. И тук, и горе е онзи свят. Черните ангели живеят във външната страна на онзи свят! Ако сте със старите си разбирания, като отидете в онзи свят, ще видите, че той външно прилича на този свят. Ако пък живеете в закона на Любовта, то тогава и този, и онзи свят пак си приличат. Сега, каквото и да ви разправям, нещата ще останат неразбрани, освен ако опитате онази Любов, с която Христос е пожертвал Себе Си.

Но знаете ли мислите на Христа, когато се е жертвал? Вие обръщате внимание на външната страна на живота Му, че е бил прикован на кръста, но представяте ли си онези очи, с които Той е гледал на света? Казвате: „Не можем да си представим“. Ако имате Неговата Любов, не само ще си представите, но и ще можете да извършите това, което Той е извършил. Ще кажете, че нямате сила да извършите това. Щом нямаш сила, това значи, че нямаш Любов. Любовта е нужна! Дето има Любов, всичко лесно става. И най-малките работи без Любов са тежки. Говоря ви това, защото съм убеден, че е така – не разглеждам механически този процес. Вие се съмнявате: „Как ще стане тази работа?“ Детето, което иска да проходи, пита ли как ще стане тази работа? Яйцето, което иска да се измъти, пита ли как ще се измъти? Не пита! Започни и не питай! Не се спирай върху думата, но върви напред, въпрос на време е! И на яйцето най-напред не е вървяло. Но като го турят под кокошката 21 дена, пилето се излюпва.

И у вас, както и в яйцето, да се зароди желание да бъдете под крила. Както казва псалмопевецът в 91-ви псалом: „Който живее под покрива на Всевишния“. Трябва да разбираш това. Ти си още едно яйце! Гледаш да се настаниш под крилата на кокошката. И като поседиш така 21 дена, няма да бъдеш вече яйце, ще бъдеш пиле! И тогаз ще чуеш гласа на тези крила и ще изпълниш закона, като влезеш под Божествените крила, ще станеш свободен. Затова трябва да седиш там! Така ще добиеш първата си форма. Казано е там: „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребивава под сянката на Всемогъщаго“. Направете си един личен опит и за него никому не говорете. И повтаряйте го, докато успеете. Аз на мнозина съм препоръчвал опити. Дойде ви някоя болест или неприятност. Направете опита! Вие все търсите външната страна на закона. Не е лошо. Външната страна на закона си съществува. Но там е робството! Е добре, вие боледувате. Ако имате пари, ще викате някой способен лекар и ще ви помогне. Но представете си, че нямате нито пет пари в джоба си, какво ще правите? Сега аз говоря на онези от вас, които нямат нито пет пари. Казвам: Които нямате пари, живейте по закона на Любовта, а които имате пари, живейте по стария начин.

Вие казвате: „Онези имат пари!“ – Станете им слуги. – „Ама аз не искам.“ – Щом не искаш да станеш слуга, тогаз работѝ по закона на Любовта. Вие казвате, че не знаете. А онова дете, което отива на училище, знае ли да пише? Даже буквите не знае да напише. Искате да знаете какво се добива, като се напише буквата „А“? Голямо постижение има чрез това! Този, който може да напише „А“, всичко може да направи. Защото като напишеш една буква, като произнесеш една дума, ти се свързваш със сили! Думите, които Бог е създал, те са сили! Ако знаеш да произнесеш думата „Любов“. Ще ви дам един пример, какво нещо са думите. Представете си, че познавате един богат човек, който може да ви помогне, но той е умрял. Колкото и да се мъчите да го раздвижите, да го питате, ще ви каже ли нещо? Не! Този умрял човек не може да ви бъде в услуга. Макар че е богат, нищо не може да направи за вас. Това е сегашният ви живот. Но ако този човек, като почнете да го разтривате, се съживи най-сетне, той ще бъде готов да направи всичко за вас.

Същото е с думите. Ако в една дума можеш да вложиш живот, всичко ще постигнеш с нея. Но ако само я произнасяш, тя е като умрелият богаташ, нищо не може да направи. Казваш: „Любов“. Тя е мъртва дума! „Благост“ – мъртва дума. „Сила“, също е мъртва дума. Казваш: „Сила“, но оставаш безсилен. Ти говориш за вяра, но идва време, когато тя с нищо не може да ти помогне. Имаме един Симеон първозвани, мисля, че е от с. Б. Искал да приложи Христовия закон. Един ден излязъл от село и видял един бик, че мучи, и му казал: „Кой ти дава право да мучиш?“ Хваща бика за рогата и казва: „В името на Господа Исуса Христа, да не мучиш“. Но бикът го свалил на земята и почнал да го мушка. Добре, че дошъл говедарят и го спасил. И после казва: „Бикът излезе много силен, щеше да ме смачка“. Казва формулата – „В името на Господа Исуса Христа“ – но бикът е силен. Защо трябваше да хващаш бика за рогата? Той, бикът, беше в тебе. Ти не можеш да го победиш, докато не си господар на себе си. Тогава само като го бутнеш за рогата, трябва да го победиш. Но трябва да го бутнеш с Любовта, тогава ще изгуби силата си и няма да те повреди. Той не отишъл с Любов при бика, а го пита кой му дал право да мучи? Това е външната страна на закона! Не трябваше така! Той трябваше да отиде към задната страна и да го побутне, да го погали и да каже: „Много добър бик си ти!“ Тогава бикът щеше да има съвсем друго разположение. Щом си го хванал за рогата, ти работиш с външната страна на закона. Тогава работите ти стават така, както не ги желаеш. Като слушате това, ще кажете: „Че каква е нашата вяра?“ Сега ходите по външната страна на закона. Един ден по светлия закон, втория ден по тъмния и т.н. Ден и нощ. Постоянно се сменят състоянията ви. Решите нещо, дойде ви едно хубаво желание и в следния ден кажете: „Ще го поотложа малко“. И всеки ден отлагане, отлагане! Не отлагайте нещата! Защото с отлагането нищо не се постига. Има ли отлагания, значи и съмнения има. Ти решиш нещо и после се усъмниш. „Ами ако не стане?“ Това прилича на случая с онзи баптистки проповедник в Русе, Арсимен. Имало един сляп в салона и той казал: „Като свърша проповедта, ще кажа на слепия: „В името на Господа Исуса, прогледай!“ Излязъл с Евангелието, но си помислил: „Ами ако кажа и не прогледне?“ И той отложил. Прибрал си Библията. Обаче който иска да прави опит, нека го направи независимо от това дали ще стане или няма да стане. Това е човешкото. И ние сега отиваме с Библията и се спираме, а въпросът остава неразрешен. Втори, трети, четвърти, хиляди въпроси остават неразрешени. И най-после казваме: „Нищо не можахме да постигнем в живота“.

По този външен начин никакви постижения не може да има. Това са ограничения, робство, страдания, смърт. Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего и да възлюбиш ближния си“. Върху тези два закона седи целият човешки живот. Та вие не очаквайте сега да се подобри светът. Не очаквайте да се подобрят хората. Това е второстепенно. Вие оставете този въпрос на заден план. Но вие можете да направите един опит, да познаете и да почувствате прииждането на Божествените сили. Може да опитате как действа Любовта. Никой не може да ви покаже какво нещо е Любовта. Една постъпка, продиктувана от Любовта, може да ви се покаже, но вие можете да се усъмните. Щом дойдете до истинската Любов, там престават всички съмнение, безверие, всичкото зло. И започва животът на вечната радост; светът има вече друг изглед. Човек става мощен. Вие се чудите как досега не сте разбрали това? Ще ви приведа един пример, от който ще ви стане ясно и вашето положение. Едно бедно дете често обикаляло градината на един богаташ, с намерението да си откъсне поне една ябълка, но винаги се натъквало на пазача и си отивало с празни ръце. Това продължило дълги години, но то никога не могло да изненада пазача. Обаче ако това дете се беше сетило да посее една ябълкова семка, за тези години то щеше да има голямо ябълково дърво, отрупано с плодове. Вие също се мъчите да изненадате пазача, но не можете. По-добре посейте семката на онова, от което искате да похапнете. Същата грешка направи Адам. Ангелът, който пазеше дървото, отиде по друга работа, и Ева, вместо да посее семката на плода, изяде го. И престъплението на Ева беше не в това, че откъсна плода, но че го изяде. Трябваше да го посее. И тогава работата щеше да бъде съвсем друга. И вие посявайте добрите семена. Доброто трябва да се посее. Не изяждайте доброто никому, но го посявайте.

Неразбрани две неща има. (Учителят показва светлата и тъмната картини. После, показвайки светлата картина, продължава.) Разберете, това е Любовта, (показва тъмната картина,) а това е сегашният закон. По този закон и болест ще има, и смърт ще има, и беднотия ще има, и голотия ще има, и какво ли не! (Показва тъмната картина.) По този закон няма място за радост в живота. (Показва светлата картина.) Това е новият закон. По този закон трябва да вървим. Не търсете вашето слънце вън, а го търсете вътре. (Учителят показва тъмната и светлата картина.) Този свят е вътрешният. (Показва светлата картина. А като показва тъмната картина, казва:) А този е външният свят. Това е светът на гъстата материя, на непреодолимите мъчнотии, а пък този е живият, красивият свят, свят на Любовта, дето всичко е възможно. Сега пак може да попитате: „Как може да стане това?“ Казвам: Както се излюпва яйцето, така се излюпете всички. Както се съблича кожата на една змия, така се съблечете и вие. Посявайте доброто, което е във вас! Посейте една семка! Че ако аз съм на ваше място, и най-трудният въпрос много лесно ще мога да го разреша. Да кажем, че някоя сестра не може да се споразумее с друга за място в този салон. Нека каже: „За Господа, за Любовта, която имам, ще седна на последното място“. Кой е на първото място? Който има Любовта, той е на първите столове. Който има Любовта, той е на първото място. А пък който няма Любов, той и отпред да е, пак е назад. Вие се питате, какво искам да кажа. Трябва да бъдете свободни. Ти казваш: „Но какво разбираш под думата „свобода“?“ – Искам да обичаш Истината. „Но какво е истината?“ – Да бъдете мъдри. – „Но какво е Мъдростта?“ – Трябва да имате знание! – „Какво е знанието?“ – Трябва да имате сила. – „А какво е „сила“?“ – Трябва да бъдете безсилни. – „Какво нещо е безсилието?“ – Трябва да умрете. – „А какво нещо е умирането?“ – Трябва да ви заровят. – „Защо трябва да ни заровят?“ – За да изникнете пак. Така ще дойдете до онези постоянни ограничения и най-после, за да намерите изход, като малко дете ще лазите и ще дойдете до едно вътрешно разбиране. Мнозина от вас сте готови, но мислите, че с едно махване всичко можете да направите. Обаче навън има 30 градуса студ и вие се помолите и при първата молитва студът спадне на 29 градуса, значи опитът е сполучлив. Вторият ден пак се помолите, студът спада на 28 градуса. Ако вие можете да направите чрез молитвите си студът да спадне на нула градуса, тогава имате голямо постижение. Този студ е вътре във вас. Чрез спадане на студа се подобрява вашето положение. В какво се изявява студът? Ти седиш вдървен. Помолиш се и дойде подобрение. Втория ден – по-голямо подобрение. След 30 дена вие сте много добре. След още 30 дена вие можете да ходите няколко километра. И след още 30 дена вие можете да работите. Вие искате сега да се оправи външният живот. Не, между външния и вътрешния живот има съответствие. Трябва да поправите вътрешния живот. По буквата на закона ако се върви, всичко ще се изгуби, а пък ако се върви по Любовта, всичко ще се постигне. Там никакъв външен закон не може да ви каже: „Така трябва да го направите“, това е ограничение на човека. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Това е законът на вътрешната свобода.

Казано е: „Опитайте и вижте, че съм благ“. И всички трябва да опитате Бога, че е благ. Това е най-хубавото нещо, което можете да направите. Да опитате Бога! „Това ще бъде най-знаменитият ден на живота ви, когато направите първият опит. Аз наричам това „зазоряване“. При първият опит вие ще видите как слънчевите лъчи се показват на хоризонта.“ И след това всичко в живота ви ще тръгне по мед и масло. Оковите ви ще паднат, сиромашията ви ще изчезне и вие ще бъдете в своята първоначална сила – в това положение, в което Бог ви е създал. Това значи постижение.

Вие казвате: „Когато дойде Христос“. Щом дойде Любовта, Христос ще дойде. „Кога ще станем силни? Когато дойде Любовта! Щом дойде Любовта, знанието ще дойде. Щом дойде Любовта, Мъдростта ще дойде. Щом дойде Любовта, свободата ще дойде. Щом дойде Любовта, Истината ще дойде, всичко ще дойде.“ Първата заповед е: „Да възлюбиш Бога, Господа Твоего, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Този закон съдържа четири неща: Опитай се да възлюбиш Господа с всичкото онова, което имаш!

Силата на човека седи в това постижение. Щом се постигне то, всичко в живота може да стане!

Добрата молитва

(След това Учителят каза:) Можете да разглеждате тези картини.

22-ра лекция на Общия Окултен Клас, 21 февруари 1934 г., сряда, 5.30 ч.с., Изгрев.

Ключ за постижение

15 минути размишление

Ще прочета 5-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 14-ти стих.

Духът Божий

Хората се запитват какво нещо е търпението. Търпението е една черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора търпят, без да са търпеливи. Каквото им дойде до главата, го носят, минават за търпеливи, обаче в себе си се тревожат, плачат, изискват, роптаят. Най-после се примиряват и казват: „Няма какво да се прави“. Примирението ние го наричаме търпение. Онези, които обичат да философстват, могат да попитат: „Не може ли живот без мъчнотии?“ – Има и такъв, той е съвършеният живот. Но на земята е несъвършеният живот. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до него, трябва да минем през несъвършения. Явява се тогава друг въпрос: Не може ли човек да се роди съвършен? Това е механическо схващане. Ние искаме някой друг да направи живота ни съвършен. Ако ти станеш по този начин съвършен, ще приличаш на часовник. Ти няма да участваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш нищо за своето предназначение. Ако те попитат каква работа вършиш, няма да знаеш какво да отговориш. Часовникът не върши работата за себе си, той нищо не придобива, като се движи, нито яде, нито пие, нито има някакви желания. Но има едно положение, в което всички се намирате – преобладава влиянието на силните чувства. А когато чувствата господстват над човека, той не мисли много. Защото мисълта е свързана с ежедневните чувствания и усети. Боли те пръстът, ти не можеш да мислиш за нищо друго, само за болката си мислиш. Гледаш го, вързваш го, развързваш го, лекуваш го. За тебе той е най-важното в момента. Оздравее пръстът, и го забравиш.

Понякога се оплакваме, че никой не ни обръща внимание. Мислиш ли, че от доброта обръщат внимание на болния пръст? И всички удове на тялото се занимават с болния уд. Помислили ли сте върху това, защо искате хората, или някой отделен човек, да ви обичат? Какво подразбирате под думата „обич“? Да допуснем, че този, който ви обича, е близо, но той може да е на другата страна на земята и ви обича. Вие се радвате на тази обич, но какво прави той заради вас? Той ви писал писмо и вие се радвате, но каква полза имате от това писмо? Той живее на другия край на земята. Ако е беден, нищо не добивате, освен едно писмо. Ако е богат, понякога получавате един чек. Или пък, ако е ученолюбив, някоя книга ще ви изпраща и вие ще бъдете доволни. Но представете си, че един човек ви обича и вие го обичате, но никога не сте се виждали. Той бил приятел на баща ви и казвате, че тяхното приятелство ви свързва с него. И без да го познавате, от това, което прави за вас, вие мислите, че ви обича. И ние мислим и се свързваме със същества от другия свят, без да сме ги виждали. Понякога те ни правят някакви услуги. Ние ги наричаме светии, праведни, сродни души. Болният човек, от прочетената глава, 38 години очаквал да дойде същество от невидимия свят, да размъти водата и да се изцери. Но винаги, когато водата се размътвала, друг го изпреварвал и той трябвало пак да чака до другата година. 38 години е чакал! Но когато Христос дошъл в къпалнята, той не е бил единственият. Много болни е имало. Защо Христос се спря само на него, а не при другите? Това е вече философия. Имал си е свои съображения. Ако някой ме попита защо Господ е направил света такъв, мога да дам някои философски изяснения, но всъщност защо светът е така направен, Този, Който го е направил, само Той знае това. А всички други, които не са участвали, те само предполагат. И онзи, който предполага, обикновено е далеч от истината. Светът при сегашните условия е точно като тази къпалня. И всички вие, или почти всички, имате нужда и очаквате да се раздвижи водата. И какво очаквате от размътването на водата? Вие очаквате някое щастие да ви дойде.

Болен сте, сиромах сте, невежа сте. И очаквате да дойде ангел, да слезе и да размъти водата. И щом се окъпете, вашите работи да се уредят. И някои по 38 години сте чакали. Чакате, чакате и се утешавате, че втори път като дойде ангелът в къпалнята, тогаз ще влезете – в някое друго прераждане. Това, което ви говоря, е външната страна на въпроса. Ние разглеждаме живота, но не сме дошли до едно правилно разбиране. Например, ти си трезвен човек, много трезвен. Може да си брат или сестра. Но един ден отиваш на гости и те почерпят с една чашка абсент, коняк или хубаво вино. А в тебе нещо ти казва: „Кусни малко, досега си бил много невежа, не постъпвай както хората. Кусни си малко“. Друго същество ти казва: „Не бутай“. Двете същества ти не ги знаеш. Едното ти казва: „Вземи, колкото да не обидиш хората“, а пък другото ти казва: „Не вземай“. Пиеш една чашка, после казваш: „Много голям невежа съм бил. Много хубав бил този коняк“. Хубав е, като изстинеш, да туриш малко от него в чая. Може да се лекуваш с коняк. Хремав си, ще вземеш малко чай с коняк. Едно добро лечебно средство. Но лоши са последствията. Чаша след чаша и се създава един лош навик. И като дойдеш до чашата, тя те привлича. Ти пиеш, изгубиш съзнание и на другия ден те боли главата. Обещаваш, че няма да пиеш, но пак пиеш. Обаче ние отиваме по-надалеч. Вие искате да добиете една хубава черта в характера си, която я нямаш. Например – търпението. То е една от добрите черти. Но много мъчно може да се добие. Много мъчно е за човека да бъде търпелив. Затова трябва да бъдеш почти глух за някои неща. Човек трябва да си изработи такъв навик, че когато го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде, за да не чува обидите. Някои са любопитни. Всичко чуват и го разправят на този, за когото се отнася. И човекът загубва настроението си. Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас. Представете си, че аз съм някой голям цигулар. Без да разпитвам тоз-оня, аз зная какво ще кажат хората за мен – или че зная да свиря хубаво, или че съм посредствен цигулар. Едно от двете. Или че много хубаво свиря, или че не свиря хубаво. За какво ми е тяхното мнение?

23-та лекция на Общия Окултен Клас, 28 февруари 1934 г., сряда, 5.30 ч.с., Изгрев.

Божественият филтър

Добрата молитва

Размишление

Ще прочета 2-ро послание към Коринтяните, част от втората глава (стихове от 5 до 12).

Сега всички вие познавате живота на малките деца. Той е красив. Всеки ден майката къпе своето малко дете, люлее го в модерна люлка, кърми го 5–6 пъти на ден, прегръща го, милва го, целува го, повива го, развива го. Някой път то плаче. Майката се чуди как да разбере защо плаче. Всички познавате живота на малкото дете, защото всеки възрастен е минал през тази фаза на живота. Да кажем, че ти се чувстваш много добре, като малко дете в люлката. Майка ти те завива, къпе, облича, храни. Но един ден тя изменя своето поведение спрямо тебе, ти не разбираш защо – объркваш се. Ти мислиш, че майка ти вече не те обича. Досега си мислил, че тя е станала майка единствено само за тебе. Знаеш ли какво трябва да се разбира под думата „майка“? На земята ние считаме майка тази, която ражда, отглежда едно дете. Ако майката ражда и отглежда детето, тогава каква е службата на бащата? Ако майката ражда и отглежда, какво прави бащата? Така, както бащата и майка са разделени, вие не може да имате една правилна идея.

Какво отношение имат тези две криви линии? На коя ще дадете преимущество? Коя линия в тези е по-важна? Това е само за изяснение. Ето какво трябва да се разбира: аз да държа в ръката си парче хляб. Мога да разгледам от научно гледище съставните му елементи. Може да го изучавам и с ръката си, като го пипам. Но има и друго едно познаване. Този хляб аз го приемам в себе си. Така ще позная каква е силата му. Ако хлябът не ме подкрепи, казваме, че този хляб не е хубав. Сега да направим един паралел: В какво седи новото учение? Ако това учение може да подкрепи твоя ум, то е добро. Ако не го подкрепи, то не е здравословно. Ако от тези две линии „А“ представлява бащата, а „Б“ майката, те, макар да са разделени, имат връзка помежду си. Представете си, че имате един извор в точката „А“. Водата е влязла от една тръба, но е невидима. После, излиза от другата страна. От где е дошла тя, това не виждате, но там, където излива, вие я виждате. (виж чертежа) От майката животът се ражда, но не влиза там. Животът е влязъл през бащата и е излязъл през майката. Това същество, от което излиза животът, се нарича Бог, а пък това същество, чрез което животът влиза, се нарича баща. Баща за вас е този, през който сте влезли, и майка за вас е тази, през която сте излезли. Може да си го представите и другояче.

Ще пренесете сега вашият баща и вашата майка по-дълбоко в себе си: Кое е онова, което може да ви даде разположение? Например, вие сега мислите за Бога и казвате: „Какво нещо е Господ?“ Това, което ви дава живот, е Бог. От Него иде животът. Ние всички сме обградени с въздух. Но ако нямаме известно отношение към този въздух, ще можем ли да се ползваме? Този въздух трябва да влезе в нашите дробове. И след като влезе, трябва да можете да се ползвате от него. Какво трябва да се разбира под думите: „отношение към въздуха“. Ако земята не възприема едно зърно, ако не го обгърне като майка, това зърно не може да расте. С въздуха, който в дадения случай влиза в дробовете ви, вие не можете да направите това, което прави земята със зърното. Зърното ще остави нещо на земята и може да вземе нещо от нея. В дадения случай земята е майка, а пък слънцето отгоре, което грее, за житното зърно е баща. Бащата е слънцето, а пък долу майка е земята.

И за хората е пак същото. Сега онзи, който разбира философията, той няма да счита земята за мъртва. Тази мъртва земя е дрехата на вашата майка, нейната делнична дреха. Вие сте на нейния гръб и тя ви носи, както майките носят някой път децата си на своя гръб. Вие ходите по земята и казвате: „Коя е майка ми?“. Обикновено посочвате жена като вас и казвате: „Тази е майка ми, тя ме роди“. Но утре вашата майка умира, изгубва се и вие не знаете къде е отишла. Вашата майка е влязла във вас. Законът е такъв. Вие преди да се родите, преди да дойдете на света, бяхте в майка си, и за да се родите, излязохте от нея. Сега по същия закон майката, за да се подмлади, влиза във вас. Бащите умират, за да влязат в синовете си. И майките умират, за да влязат в дъщерите си. После, майката ще излезе от дъщеря си и ще си каже, че дъщерята е родила едно дете. И така във вас се ражда майка ви. А пък вие кои сте? Това са старите майки и бащи, които са се родили като деца. Кое ви заставя да влизате? Старостта. Тя заставя майката да влезе в дъщеря си. А пък младостта заставя майката да излезе от дъщеря си. Старостта заставя бащата да влезе в сина си, а пък младостта го заставя да излезе от него. Искам да ви обясня един закон: Защо човек трябва да влезе в Бога? Защото, след като си отеготен, отиваш при Бога, за да се обновиш. „Отеготяване“ аз наричам греховете. Ти си остарял, животът ти се е обезсмислил. Какво трябва да прави такъв човек? Защо хората, като остареят, стават религиозни? По много естествен път! Ти трябва да влезеш в Бога. Ти си остарял и няма какво да правиш. Ще влезеш в Бога. Защо? – За да се подмладиш, нищо повече. Защото ако не влезеш в Бога, страданията ти ще останат. Като влезеш в Бога, ти се освобождаваш. До последната митница твоите кредитори ще те преследват. А като влезеш в Бога, никой от тях не отива по-нататък. Това е последната митница и твоите кредитори казват: „Оставете го вече, той отиде на другата граница“. Когато ние говорим за Любовта, какво подразбираме? Вие казвате, че обичате някого. В света има любов на сенките. Да любиш една сянка е приятно, но това е една временна реалност. От сенките на Любовта произтичат всичките разочарования в света. Сенките са потребни лятно време. В горещо време много е приятно там, отлична е сянката. Но сянката зимно време, при 35 градуса студ, какво ще те ползва?

Тогава, освен че не обичаме сенките, но търсим друго нещо. Истинската Любов е път за влизане в Бога и излизане от Него. Под „Любов“ аз всякога разбирам живот. Това е подмладяване, или придобиване на онова съзнание, в което човек почва да живее. Няма по-хубаво нещо от това, да съзнаваш, че живееш. Да съзнаваш, че си сиромах, че си невежа, че си учен, че си грешен и прочие, това не е живот. Че си учен човек, това е облекло. Че си здрав, това е друго облекло. Че си някой много добър човек – това е трето облекло. Всичките качества, които човек може да има, това са все премени, с които можеш да се облечеш. Животът е това, към което ти се стремиш и което осмисля твоето съществувание. Животът се осмисля само когато живееш в Любовта.

По някой път говорите за любов към Едного и любов към мнозина. Това е едно голямо противоречие. Човешкото съзнание е толкова ограничено, че в даден случай ти не можеш да обичаш двама души еднакво.

Сега какво подразбирате вие от ваше гледище под думата „любов“? Да кажем, че вие сте един пътник. Някой път ви приемат добре, нагостят ви, дадат ви подслон за един, два, три дена. Вие считате това за добра обхода. Тези хора имат хубаво чувство, известно разположение към вас. Но Любовта има и други изяви. Човек сам по себе си прилича на едно платно, една лента. Онзи, който ви обича, с един магически фенер раздвижва тази лента и по нея се явяват картини. Ти все едно, че си на театър, на кино, и този, който те обича, с фенера ти филмира различни картини, в които и ти вземаш живо участие, ходиш, движиш се. На платното всичко е живо. Ти се радваш на картините. Но случи се, че този оператор намери един ден друго някое платно и обърне апарата си към него и почне да го занимава. Той се радва, а ти скърбиш, защото на твоето платно нищо не се изобразява.

Съзнанието, това е платното. Когато някой ви обича, той проектира върху вашето съзнание всички ония мисли, форми, които има за вас, и вие виждате грандиозни картини. Но трябва да знаете, може да насочи и към картини на друго платно. Какво чудно има в това! Един кинооператор само на един театър ли трябва да представя своите филми? Той през целия си живот трябва да прожектира своите картини. Какво престъпление има, ако това прави на едно или на друго платно? Има ли престъпление в това, кажете ми? Казваш, че еди-кой си не те обича. – Трябва разбиране. Онзи, който те обича, дали го познаваш или не, той всякога има едни и същи качества. Щом се приближиш до онзи, който те обича, веднага ще почувстваш един импулс, радост, осмисляне на живота. Всичко се осмисля, като че цялата вселена се отваря пред тебе. А пък щом се отдалечиш от него, свива се сърцето ти, животът ти се обезсмисля. И когато се отдалечиш на последната граница, казваш: „Не си струва да се живее“. Как се казва тази, най-далечната точка? (– „Афелий.“) Как се казва най-близката точка? (– „Перихелий.“) Най-близката точка – това е най-пламенната любов. Когато човек е в тази точка, все едно, че е запален от четири места. Горят краката му, ръцете му, главата му, сърцето му – всичко гори. Светлината минава през теб и те осветява. А пък най-далечната точка е тъмна, загаснала е, както месечината. Едва мъжделее. Въз основа на този закон и ние ту се приближаваме до Божественото съзнание, ту се отдалечаваме. Тогава, по обратния път, ние казваме, че слънцето се отдалечава от земята. Струва ни се, че слънцето се върти около земята. Така, както го виждате, изглежда, че слънцето минава под земята. Така ви се струва. А всъщност слънцето съвсем не минава под земята. Струва ви се, че слънцето се движи, а всъщност се движи земята. Когато вие се приближавате понякога при Бога, мислите, че Бог се приближава до вас. И когато се отдалечавате, мислите, че Бог се отдалечава. Бог в своята същност Си има Свои движения. Но Неговото движение е правилно, а пък ние се движим по една много неправилна линия. Не сме установени още в живота. Или, както казвате вие: „Неустановена е още нашата любов“. Това показва, че човек се движи по един неустановен път. Ти понякога казваш: „Този човек искам да го обичам повече“. – Може ли един човек да се обича повече или по-малко? Обичаш един предмет повече – повече ще се занимаваш с него. Златните пари ние можем да ги турим в горния джоб, а пък медните пари в долния джоб. Някой път златните пари туряме в особени кожени кесийки, ограждаме ги с особено внимание, а пък медните туряме така просто в джоба си и казваме: „И да се изгубят, нищо“. А към златните пари сме много внимателни. Постоянно проверявате дали златната монета е в джоба ви или се е загубила. Отношението, което имате към една медна монета и към една златна монета, е различно, както е различна цената, която имат. Но те са обикновени неща. Ти не можеш да живееш, ако няма кого да обичаш. В света не може да се живее без Любов. Трябва да обичаш някого. Дали искаш, то е друг въпрос. Ти ще обичаш поне едного, а пък Божественият, далечният идеал е да обичаш всички. Ако не можеш да обичаш всички, това показва, че си в началото на своето развитие, а ако поне един не обичаш, това показва, че си вече в областта на смъртта. Да обичаш само един, това значи, че едвам си се родил, едвам си се запознал с Любовта. А пък идеалът е да обичаш всички.

Сега във вас се явява противоречие – имате предвид човешкото тяло и казвате: „Как може човек да обича всички хора?“ Според това разбиране, всички хора не могат да се обичат. Да обичаш къщите на всички хора е практически невъзможно. Например, да кажем, че обичаш къщите на 30 души, големи къщи, направени от камъни, и всяка къща да има по 30 стаи. Щом ги обичаш, всеки ден трябва да отидеш да изметеш тези 30 стаи. Питам: Ще имаш ли достатъчно време да изметеш тези 30 стаи? Иска се работа. Щом са в една къща 30 стаи, то в 30 къщи – 900 стаи. Колко минути ви отнема измитането на стая? (– „4–5 минути.“) Кой от вас е гледал часовника си. Нито един от вас не е извадил часовника си, за да знае за колко минути измита стаята си. Не е грях това. За следващия път ще проверите и ще кажете за измитането на една стая колко минути и секунди са нужни. Ще извадите часовника и ще гледате.

За нас хората са само проводници, условие. За нас те важат дотолкова, доколкото могат да станат проводници, условия да придобием Божията Любов. Защото хората са нужни. Ние нямаме още пряко общение с Бога по единствената причина, че Бог е толкова възвишен и чист, а нашите мисли и чувства не са така чисти, вследствие на което между Бога и нас трябва да има ред създания, същества: тези същества представляват пластове, и нашите мисли и чувства, като минават през тях, се филтрират и пречистени отиват при Бога. Та всеки човек може да е филтър за вас и вие да сте филтър за него, по отношение на Бога. Това е закон. По някой път вие се намирате в затруднение – не можете да филтрирате водата. Тогава трябва да извадите филтъра, да го почистите, да го измиете. За да ви обича някой човек, той трябва добре да филтрира вашите мисли и чувства, които възприема и които предава. Да кажем, че имате един филтър, през който прекарвате водата. По някой път водата не се филтрира както трябва. Тогава онези, които се занимават с филтрите, трябва да ги пречистят. Водата не е чиста всякога. Понякога вие чувствате, че любовта на някого към вас не е толкова благородна. Това се дължи на следното: Като е минала водата през филтъра, останало е малко кал, вследствие на което вие чувствате недоволство.

Вие имате едно съвсем първично разбиране за живота. Казваш: „Господ ме е забравил“. – Какво ще застави Господ да ви забрави? Той може да ме е забравил, както майката забравя децата си. Оставил Бог всичко на мое разположение, дал ми е отлично сърце, ум и воля, заминал по работа и не мисли за мене. Той казва: „Аз имам голяма работа, ще я свърша“. Когато аз мисля за Бога, и Той мисли за мене. Когато аз не мисля за Бога, и Той не мисли за мене. Щом искам Бог да мисли за мене, аз почвам да мисля за Него. Щом мисля за Него, и Той мисли за мене. Няма две мнения по това. Ти си скърбен. Защо? Защото Бог не мисли за тебе. Какво трябва да правиш? Помисли си за Бога, и веднага скръбта ти ще изчезне. Гладен си, нямаш хляб. Помисли за хляб, и той ще дойде. Така е в живия, в реалния свят. Този свят, в който живееш, не е реален. Той е свят на заблуждение, на сенки. В реалния свят, като си помислиш за нещо, то е вече при тебе. Ти си гладен. Помислиш за хляба, и хлябът е при тебе. Помислиш ли, че дрехите ти са овехтели, хубавите дрехи ще дойдат. Остава само да ги облечеш. Пък и там хората не се събличат. Човекът там мисли, че е облечен с дрехи, и наистина е облечен. Той само като си помисли, че е облечен, и вече е облечен. Как се е облякъл, и той не знае. Каквото помислиш, става. Там, като помислиш, че си обут, веднага си обут. Как е станало това – не знаеш. Искаш да знаеш какъв е онзи свят, нали? Ето какъв е. Не мислете за онзи свят, ами изучавайте този. Животът има две страни: една външна, която представлява материалният живот. Има и друга страна – духовна.

В материалния живот, в който взимаме участие, най-важното е да ядем, да се събличаме. В духовния живот ние не взимаме участие, и нещата стават по-лесно. Вътрешният живот се поддържа с много по-малко усилие от външния, за който са нужни големи усилия, в които и ние трябва да вземем участие – като много трябва да работиш, за да придобиеш храната си. В духовния живот всичко става лесно. Като влезеш в него, пари не ти трябват. Ти като помислиш за хората, те ще дойдат при тебе. Каквото помислиш, всичко става. Искаш да станеш цар на един милион хора. Тези хора ще дойдат реално. Искаш да бъдеш цар на сто милиона хора. Те ще дойдат. А когато ти дотегне и искаш да останеш сам, оставаш. Това ви се струва като приказка от 1001 нощ. Искаш да имаш десет милиарда книги. Ще ги имаш. В сегашния живот ти трябват пари. Нямате ги. Ще ги придобиете. Къща нямате. Ще придобиете къща. Това е външният живот: „Аз искам да бъда духовен, искам да имам само колкото да преживявам“. Не казвайте „колкото да преживявам“. Да преживяваш, значи да преживяш, както добитъкът. Не, ако имаш богатство, да бъде голямо, за да си доволен, а не само да се залъгваш с едно парченце хляб, но като се наядеш, да ти е приятно. И всички вие си препятствате в живота по единствената причина, че онова, което желаете, сами го разрушавате. И без да знаете, си създавате своето нещастие. Ти обичаш някой човек и си казваш: „Май много го обикнах“. Така ти разрушаваш нещо хубаво. В тебе настава реакция и казваш: „Не трябва да го обичам толкова“. – Не се говори така. Никога, на никого не казвай, че не го обичаш. Това е едно противоречие. Какво трябва да кажеш тогава? За да обикна един човек повече, аз трябва да обичам още един. За да обичам и двамата повече, аз трябва да обикна трети. А за да обикна тримата повече, трябва да обикна четвърти. Вие не разбирате закона. Ти казваш: „Ти трябва да ме обичаш“. За да го обикна, аз трябва да обикна втори. Цял скандал се вдига тогаз.

Невъзможно е да се усили любовта ти към едного, ако не обикнеш втори. Явява се едно противоречие в твоето съзнание. Възможно ли е това? Вие туряте един въглен на огнището. Искате да усилите огъня. С един въглен може ли да усилите огъня? Ще турите втори въглен. И тогава огънят ще се усили. Искате да усилите огъня на два въглена. Ще турите трети въглен. За да стоплиш ядене, не трябва само един въглен. Два, три, четири – десет въглена трябва да събереш. На десет въглена най-малко трябва да събереш топлината, за да сготвиш едно ядене. Ти питаш: „Нужна ли е Любовта в света?“ – Вие си готвите яденето на нея, нищо повече. Смисълът на Любовта е в това, да си сготвиш яденето. Някой, след като си сготви яденето, казва: „Не те обичам“. Добре, но утре пак ще ти потрябва. Някой казва: „Обичам го“. – Гледай тогава хубаво да си сготвиш яденето, да не прегори, защото после няма да го харесаш. Някой казва, че не ме обича. Щом казва, че не ме обича, той не е гладен, но като огладнее, ще ме потърси. Вие сега не разбирате мисълта ми. Как да свържем тези понятия: „любов“, „ядене“ и „огън“? Една мисъл, която не е правилна, хвърля сянка. Искам да ви дам мисъл, която да ви даде потик да мислите. Че не можете да ме разберете, това нищо не значи. Че не можете да видите какво има оттатък Витоша, това нищо не значи. Като идете на Витоша, ще го видите. Че някои неща не ги разбирате, това не е грях. Вие се радвайте на това. Като има неща, които не разбирате, има други неща, които разбирате. Радвайте се за онова, което разбирате. А това, което вие не можете да направите, има други същества, които могат да го направят. Но вие мислите, че за вас важи само това, което знаете и можете да го направите. Това е първият, материалният живот.

Вие трябва да се радвате не само на вашите придобивки, но и на придобивките на всички, защото ако не сега, то в бъдеще ще станат и ваши.

Доброто, което другите придобиват, ще бъде ваше добро. И доброто, което вие придобивате, ще бъде добро на другите. За това всички трябва да се обичат. И всички трябва да знаят, да бъдат щедри, да дават. Това, което вие и другите придобивате, един ден ще бъде общо достояние. Това е Божественото благо, което хората ще придобият, когато разберат този закон.

Отче наш

34-та лекция на Общия окултен клас, 16 май 1934 г., сряда, 5 ч.с., Изгрев, София.

Пред шестата раса

Отче наш

Размишление

(Прочете се трета глава от Послание към Ефесяните, от третия стих до края.) За размишление вземете 17-ти, 18-ти и 19-ти стих.

Има второстепенни неща, които отвличат вниманието на хората. Когато човек измръзне зимно време, престава да мисли. Вниманието му е съсредоточено само върху ръцете, върху тези удове, които са изгубили своята топлина. Аз наричам „измръзване“ или „изстиване“ положението, когато нямате какво да ядете или пиете, или когато нямате пари. Това е измръзване. Вие сте имали дреха и ви е било топло. Но ако през зимата вземат дрехата ти, започваш да се свиваш. Казваш: „Няма да я бъде тази работа“. При дадени условия това е верно. Като дойде пролетта, дебелите дрехи вече не са нужни. През лятото условията се подобряват още повече, докато дойде другата зима и тогава наново изпъква въпросът за облеклото – чудиш се какво да правиш. Какво трябва да прави болният? Най-първо, трябва да диша. Трябва да бъде в постоянна връзка с процеса на дишането, за да оздравее. После, той трябва да се храни. И най-после, трябва да мисли. Вие сте дошли до една фаза от живота си, при която трябва правилно да мислите. Понякога вие си представяте, че мислите, а всъщност – чувствате. Безпокоиш се, недоволен си. Това не е мисъл. То подбужда към мисъл. Или си неразположен. И това не е мисъл, но подбужда към мисъл. Или имате съмнение. И това не е мисъл. Или имате някакво недоволство. И това не е мисъл. Или вяра имате. И това не е мисъл. Някой път вие сравнявате вашите възгледи с други, за да видите кой възглед е прав. Това още не е мисъл. Когато се дойде до чистата мисъл, тя освобождава човека от всичките противоречия. Тя е над противоречията. Ти си господар, капитан, караш парахода, дето искаш. Когато нямаш обаче тая мисъл, ти приличаш на един плувец, който се държи за една малка отломка и не знае дали ще излезе на брега или не – плува без посока. Вие трябва да се освободите от всякакъв произвол. Някои от вас сте на по-голяма отломка, някой на по-малка, но не сте господари на положението. Вие сега мислите, че сте господари на своята съдба. Това е малка отломка. Казвате: „Каквото Господ даде“. Но върху тази мисъл „както Господ даде“, вие не се задълбочавате. Вие мислите: „Като даде Господ изобилно“. Но утре, ако не ви даде Господ изобилно, вие се усъмните и вярата ви отслабва. Като се разболеете, пак ще изгубите вярата си. На какво се дължи това? Кои са причините? Казвам: Трябва да дойдем до бистрата мисъл, или както е казал Апостол Павел в стиховете, дадени за размишление, от 17-ти до 19-ти стих – вие не можете да дойдете до чистата мисъл, докато не любите. Там е казано, че Любовта Христова превъзхожда всяко знание. Това, което ние знаем, в дадения случай не може да ни помогне. Например, един професор, който е свършил четири факултета, заболява. Какво го ползва всичкото му знание? Ако е следвал право, той знае всички закони, ако е естественик, знае всички животни, ако е следвал астрономия, знае много работи по астрономия, но какво го ползва това? Вика един лекар и от него чака помощ. И лекарят му предписва лекарство и на този, който всичко знае, казва като на малко дете – „Ето един цяр. Ще вземаш по 3 капки сутрин, на обед и вечер“.

Питам: Това естествено лекуване ли е? Ще вдишаш дълбоко, ще задържиш въздуха 30 секунди, след това ще издишаш. Това ще повтаряш много пъти – то е естествено лечение. Какво ще ви ползва този лек, който ви давам чрез вдишване? Той може да ви ползва само ако имате чиста мисъл. Вие не се спирате върху обстоятелството, че ние живеем в няколко свята. Има едно втичане. Например, обичаш един човек и мислиш за него. Но някой ден се затвори вратата, нещо хлопне някъде. Мене ми разправяше един съдия, който беше се заинтересувал от окултната наука. „Усещам на главата си нещо отворено и разбирам, че правилно постъпвам. От горе ми иде просветление. Но един ден направих погрешка, нещо хлопна и се затвори. Какво ли значи това?“ Не се минаха 2–3 месеца, българите отстъпиха Одрин, той остана в града и турците го убиха. Ако беше отворено онова място горе, не щяха да го убият. Той направи погрешка, връзката му с невидимия свят се прекъсна и беше убит. Докато сте свързани с Любовта, вие сте гарантирани. Прекъснете ли Любовта, като този съдия, могат да ви прострелят някъде. Може да имате знания. Например, той имаше знания. Трябваше да се оттегли от Одрин, но остана с мисълта, че като дойдат турците в Одрин, няма да му направят нищо, а те го претрепаха. Та когато говорим за Любовта, подразбираме единственото сигурно място. Там можете да бъдете сигурни. Когато сте свързани със света на Любовта – Божественият свят, тогава има кой да ви пази. Това е най-естественото положение. Всяко друго разбиране на Любовта не отговаря на истината. Вие мислите, че Любовта съществува на земята, извън онзи свят. Не, това е погрешно. Има една връзка, на която всякога може да разчитате, както водата, която иде от един извор, а не тази, която е в шишето, на вашата маса. След половин час, след един час няма да знаете отде да вземете вода. Не да имате един хляб само и утре да не знаете от коя фурна да вземете хляб, но да си имате една фурна, от която хлебарят всеки ден ще ви носи по един хляб и ще ви го дава. Това е, ако имате връзка. А ако нямате връзка, всеки ден ще търсите хляб във фурните и някой път ще кажете: „Ще се гладува“. Та трябва да се пази връзката. Това е мистичната връзка. Тази връзка трябва да се създаде. Много пъти вие считате неестествените връзки за естествени. Кои са неестествените връзки? Временните връзки са неестествени. Да предположим, че разрешавате една задача. Ти мислиш, че знаеш. Например, решавате задачата 5x5 (25), 5x25 (125), 5x125 (625), или 5x625 (3,125). Колкото отивате по-нагоре при това умножение, ще се намирате в по-трудно положение. Отначало лесно, но като умножавате по-големите числа, работите ще се усложняват. Най-лесно се умножава на 10 – поставяш нула от дясната страна на числото. Да кажем, умножавате 12 на 10. Най-хубавото умножение е, като туриш нула от дясна страна на някое число. Нулата всякога умножава с 10. Например, от 12 получаваме 120. Втората нула умножава пак с 10, третата също и т.н. По този начин получаваме 120,000 – това е най-лесното увеличение. Но като дойде до другите видове умножение, то е вече по-сложно. Например, ако удвоявате или умножавате с 3, с 4 или с 5, тогава задачата се усложнява. Трябва да изучавате отвлечените числа, защото те имат отношение към законите на живота. Освен това, в даден случай да можете да съпоставяте нещата. Имаш едно желание. Трябва да имаш и мисъл. Например, виждаш едно агне, което се е изгубило в гората. Ти си месоядец. У тебе се заражда желание да го вземеш, защото от това агне ще стане хубаво печено. В дадения случай трябва да разрешиш по правилата на математиката, трябва ли да заколиш агнето или не – да го оставиш ли да живее, или да го изядеш. Представи си, че 3 дена си бил гладен. Какво трябва да направиш? Да оставим въпроса за агнето. Вместо него, поставям по-другояче въпроса, малко упростявам, правя трета задача – по-разбрана. Представи си, че нямаш пет пари в джоба си и 3 дена си гладувал. И ето, пред тебе купчина от 100 английски лири. Какво ще направиш? Ще търсиш ли кой е господар на парите? На агнето можеш да търсиш кой е овчарят. А какво ще правиш с английските лири? – Ще ги туриш в джоба си. И след това какво ще стане с тебе? Ти ще имаш съвсем друг вид. С тези пари в джоба си ти ще се изправиш, ще се ободриш. Това ще се дължи на мисълта за твоята сигурност. Казваш си: „Уредена е моята работа, за една година имам препитание“. Но иде един човек и ти казва: „Господине, вие не намерихте ли пари?“ – Какво трябва да му кажеш? Вече се помисли осигурен за цяла година, но онзи пита: „Намерихте ли пари?“ Какво трябва да кажеш? Първата задача я разреши и помисли, че си осигурен. Но сега работата се усложнява. Ти можеш да кажеш, че не си видял нищо. Но той ще поиска да бръкне в джоба ти. Погледнеш го – той е два пъти по-силен от тебе. Значи, като поиска да бръкне в джоба ти, трябва да му позволиш, инак той и без позволение ще бръкне. Тогава? Вие по някой път разсъждавате като малките деца. В ума на малките деца има една идея, която е верна по отношение на Божествения свят. Те мислят, че като техния баща силен човек няма в света. Че баща им всичко може да направи. И после, като израснат и научат, че техният баща не може да направи всичко, счупва се нещо в тях. Като го закачи някое дете, то казва: „Аз ще кажа на баща си, тогава да видим какво ще става с тебе“. По отношение на Божествения свят тази идея е верна. Верна е, че няма друг като Бащата, Който е създал всичко. Но понеже връзките ни с този първичен свят не са силни, понеже втичането на тези духовни сили е прекъснато, ние имаме странично изтичане, имаме понятие за Бога чрез отражение: едно отражение, второ, трето и пр. Например, да кажем, че някой ви носи писмо от баща ви, понеже нямате пряка връзка с него. Може да сте в странство, получавате писма, но дали това писмо, което сте получили, наистина е от баща ви? Може някое друго лице да ви пише от негово име. Някой казва: „Мен Господ ми говори“. По какво познаваш, че Господ ти говори. Тези въпроси може да си зададе всеки. И винаги човек трябва да си го задава и сам да си го разрешава. Защото щом аз ти го задам на тебе и ти ми го зададеш, така въпросът не се разрешава, защото той има чисто материален характер. Как ще познаеш дали Господ говори? Аз никога не питам хората как познават, че им говори Господ. Аз зная закона: Какво говори Господ на мене, говори и на другите, затова не питам как им говори. На един англичанин ще говори по английски, на французинът – по френски, на немецът – по немски. Китаецът какво ще каже? Евреинът ще каже: „Адони“. „Адони“ значи „господине“. Зависи от езика. Него трябва да знаем. Има един език, на който хората трябва да говорят. Този език е разумен. В Божествения свят няма време – там като ти кажат една дума, трябва веднага да я разбереш. В Божествения свят няма да ти говорят с часове, както аз ви говоря. Там времето е малко; ще ти загатнат нещо и ти всичко ще разбереш. А пък тук ще ти говорят един час и ще кажеш: „Нищо не разбрах“. Говорят ти още един час, два часа и повече и въпросът остава пак неразбран. А пък в Божествения свят не е така. Там като кажат една дума, достатъчно е. Ти можеш да се усъмниш, че с една дума може всичко да се разбере. Може ли да ми кажете такава дума? Хайде, аз ще ви улесня: „Обичам те“. Като кажа тези думи на онова, бедното момиче, то тая мисъл заработва в него. То знае, че ще има дрехи, обуща, къща, училище и пр., цял един красив свят се отваря пред нея. Кажат ѝ: „Не те обичам“, веднага този свят се затваря. „Обичам те“ – власт имаш. „Не те обичам“ – вън от властта, безсилен си. В Любовта е силата на човека. Любовта е това, което дава сила на човека, Любовта отваря простор. Щом дойде Любовта, за тебе се отваря цял един свят. Няма вече какво да ти се разправя за този свят. Ти го виждаш, ти живееш в него, ти с в него. Няма какво да ти се обяснява. Неща, които се обясняват, принадлежат на един свят, който не е реален. Има едно платно, на което с магически фенер проектират картини върху него. Но това е отражение на една друга реалност. Може да виждаш хора, може да слушаш как говорят в един филм. В този филм нещата са отражение на една съвсем друга реалност. Та и човек често се намира в един свят само на отражение, не е в един реален свят.

Някой казва: „Ходих в астралния свят“. Астралният свят не представлява една реалност, той е отражение. Вие сте ходили в един тон-филм(?). Нищо не е реално там. Те са сенки там. Ти казваш: „Не говориха там“. Това са сенки. Платното говори. Тази лента, която минава, говори. Но това не е реалност. Вие щом влезете в един свят, който е реален, в един свят на Любовта, вие ще имате връзка с живи същества, които представляват абсолютна реалност. Когато ви се каже: „Обичам ви“, вие имате връзка със същества, а не слушате въртящи се плочи. Една плоча, като се върти, 10 пъти може да ти каже: „Обичам те“. Може да турите една плоча, която казва: „Обичам те, обичам те, обичам те“, но ако разчиташ на тая плоча, ще останеш само с думите, а в реалния свят съществата имат друго отношение. Реалността се отличава с това, че всякога е в сила да те преобрази. Когато реалността дойде в болния, този живот преобразява човека, прогонва болестта от него. Когато дойде една Божествена мисъл, тя премахва онези мисли, които спъват човека, прави го свободен. Вие сте в един свят на постоянно освобождение. Не мислете, че един човек може да се освободи изведнъж. От едно нещо може да се освободи, после от друго – от много работи трябва да се освободи. Не мисли, че като се освободиш, ще прекъсне връзката си с другите хора. Някои казват: „Аз не искам да имам връзки с грешните хора“. С кого ще имаш връзка тогава? Да си представим, че прекъснеш връзката с всички хора. Тогава можеш ли да живееш на земята? Щом прекъснеш връзката си с другите хора, трябва да заминеш за онзи свят. Има една връзка, която ни свързва с добрите и лошите хора. И ако прекъснеш тези връзки с тях, веднага ще заминеш от този свят. И там после ще се създадат други връзки. Соломон казва, че в смъртта нямало възпоменание. Той е бил много добре запознат със света на илюзиите. И всичко, което той описва в Еклесиаст, това се отнася до астралния свят. „Суета на суетите, всичко е суета“ – това е астралният свят. Той казва, че едно и също нещо се случва с всичките там. Нали един филм и царят, и всички други хора ще го видят по един и същ начин? Не съществува един свят, дето учението на Соломон не е валидно. „Суета на суетите, всичко е суета.“ Питам, ако всичко е суета, защо Соломон е писал за суетата? Тогава и това, което е писал, и то е суета. Защо иска да ги убеди, че всичко е суета? Аз питам Соломона: Защо иска да ме убеди, че всичко е суета. Аз го разбирам. Соломон казва: „Това, което аз представям, не е реалност. Всичко това, което аз знам, е суета, но има нещо, което аз не зная и което не е суета. И затова потърси това, което не е суета“. Едно и също нещо може да се случи и на грешния, и на праведния. Ти казваш: „Как стана?“ И грешният, като съгреши, страда, но и праведният, като съгреши, и той страда. Но и другото е право: Грешният, като постъпи съобразно с правдата, макар и да е грешен, с него ще се случи това, което се случва с праведния. И праведният, като постъпи грешно, с него ще се случи това, което се случва с грешния.

Вие всички искате да знаете краят на нещата. Казвате: „Какъв е краят на нещата?“ Ето едно нещо. (Учителят показва молива, като го държи за двата края.) Какъв е краят сега? Тези два края са свързани с мене. Но ако искате да знаете единия край, ако само единият край се допира до мене, какво ще стане с този предмет? Какво ще стане с него, ако го пусна? Вие искате да знаете краят на нещата. Какъв е краят сега на този молив? Единият край е тъп, а другият остър. След като знаете това, какво сте придобили? Да допуснем сега, че вие искате да знаете дали вашият приятел ви обича или не. Това е краят. След като знаете краят, какво сте придобили? Представете си, че вашият приятел, когото обичате, е милионер, а вие нямате нищо. Искате да знаете дали той ви обича или не. Вие се срамувате да го попитате, понеже ще го обидите. Но намирате друг и го питате какво е казал той за вас, за да разберете дали ви обича или не. Дипломатично постъпвате. И след като се уверите, че ви обича, вие му пишете едно любезно писмо: „Понеже зная, че сте много благороден, че имате отлична душа и сте просветен човек, бихте ли ми услужили с известна сума, понеже съм много затруднен. Ще ви я върна“. Онзи ви отговаря: „Получих вашето писмо. Много се зарадвах, че ми писахте това любезно писмо. Изпращам ви една сума. Когато имате нужда, пак можете да пишете“. Но представете си, че онзи, комуто пишете, е един бедняк. Няма нито пет пари. И нему пишете едно писмо. Той ви пише: „Много съм благодарен, но нямам нито пет пари в джоба си и много съжалявам, че не мога да ви помогна“. Вие казвате: „Съжалявам, че си изхабих мастилото“. – Не искайте от вашия беден приятел пари, защото му причинявате болка. След като ви е писал, той си е казал: „Да бях богат, щях да му направя добро, но нямам нищо“. Той ви казва: „Много съжалявам, че не мога да ви помогна“. А пък вие казвате: „Така лесно се говори, ние ги знаем тези“. И така хората остават неразбрани един за друг. Значи има един свят, дето хората не се разбират. Човек трябва да бъде богат. Пишете на онзи, който може да ви помогне. Казвам сега: Тези условия, при които се намирате и с вашето верую, трябва да имате една мисъл: Дръжте вашата естествена връзка с реалния, с Божествения свят и се старайте отношението ви с Бога да бъде естествено. Защото Бог е Същество, Което не търпи абсолютно никакви съмнения, никакво подозрение, никакво колебание. Той нищо няма да ви каже, но и нищо не се постига така. Защото е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Ти трябва да вярваш и при най-големите противоречия, които можеш да срещнеш в живота си. И при най-големите противоречия, които имаш, да не се усъмниш. Да кажеш: „Всеки може да направи това, но това не е Божа работа. Той не може да го направи“. Ти трябва да знаеш, че Бог е Същество съвършено и че ако има погрешка, тя е твоя, а не е на Бога. Бог може да те изправи един ден, но за да те изправи, ще минеш през големи страдания. Казваш: „Аз вярвам“. Ти вярваш, но трябва мисълта ти да се освободи от всякакви материални сделки. Когато дойдеш при Бога, Той няма да те остави сиромах. Като имаш връзка с Него, Той е премислил за всичките ти нужди. Няма да остане нито едно твое чувство незадоволено, понеже всяко чувство, това е връзка, това е вливане в живота. Всяко чувство е свързано с известни светове. Та всички чувства ще бъдат задоволени, стига да направи човек естествена връзка. И ако не направи тази връзка, чувствата му няма да бъдат задоволени. Ние на земята сме незадоволени, защото има много затворени врати. Трябва да се отворят. А пък никой друг не може да ги отвори, освен Бог. Само Любовта може да отвори всички затворени врати. Само Любовта е в състояние да оправи всичко в света. Всичко може да се оправи моментално. Иначе, ако не разбираме това, хиляди години могат да минат. И ако работите и нещата остават неразбрани, то е защото я няма Любовта, която превъзхожда всяко знание. Сега имате отворени 5 врати. Вече сме пред шестата врата. Гледайте сега да ви се отвори шестата врата. Под „шестата врата“ се подразбира идването на Любовта – не истинската любов още. През шестата врата ще влезе Любовта, която разрешава противоречията в живота.

Т. м.

35-та Лекция на Общия Окултен клас, 23 май 1934 г., сряда, 5 ч.с., Изгрев.