Ценната дума

Размишление

По разбиранията си хората се делят на стари и млади: старите разбирания ги правят стари, а новите разбирания – млади. И старите, и новите разбирания носят известна опасност за човека. – Кога? – Когато не се прилагат правилно. Срещате хора, които казват: „Разбирам това нещо, но не мога да го приложа“. Значи между разбирането и прилагането на нещата има разлика. Също така има разлика между разбирането и тълкуването на нещата. Някой разбира нещо, а не може да го изтълкува, да му даде някакъв превод, всички да го разберат. Това показва, че разбирането е вътрешен процес. За пример, мнозина разбират Притчите като иносказания, в които се предават житейски мъдрости, но не могат да ги тълкуват. За тълкуването им са нужни сравнения, уподобявания, за които малцина са готови. Притчите са дадени от около три хиляди години насам, вследствие на което някои от тях са отживели вече времето си. Те са подобни на стари, износени дрехи, които трябва или да се изгорят, или да се използват като парцали. Тази е причината, където някои хора не се интересуват от книги, които са изгубили вече своя смисъл. В заключение на това казваме: Не всичко, от което старият се интересува, може да интересува и младия. Старият се интересува от едно нещо, младият – от друго; невежият се интересува от едно нещо, ученият – от друго; обикновеният човек се интересува от едно нещо, мъдрецът – от друго. В 31-ва глава от Притчите Соломон говори за качествата на разумната и добродетелна жена. Той казва, че такава жена е благословение за дома, за семейството, за обществото, както и за цялото човечество. Тази жена и като женена, и като неженена знае какво прави.

Жененият и нежененият човек представляват временни положения в живота. Жененият представлява богатия, който има на разположение всичко: къщи, ниви, лозя, пари, жена, деца. Той се облича добре, разхожда се със семейството си във файтони и автомобили. Жена му, децата му са горди, не говорят много, не дружат с всички – доволни са от положението си. Нежененият пък е подобен на сиромаха, който няма нищо. Той е сам, без семейство, без къща и имоти. Каквато работа му се отвори, все пеш ходи. Дрехите му са стари и износени, едва се държат на гърба му. Обаче нито богатият остава завинаги богат, нито сиромахът – завинаги сиромах. Това са преходни фази в живота на човека, чрез които той учи, придобива ценни качества. Колкото повече е страдал човек, толкова по-ценни качества е придобил. Не може човек лесно да стане скъпоценен. Мислите ли, че скъпоценните камъни лесно са станали такива? През големи страдания и мъчнотии са минали те, докато придобият качествата на скъпоценни камъни. Мислите ли, че цветята, които отдалеч издават благоуханието си, лесно са развили своите ценни качества? И те са минали през мъчнотии и страдания. Вие се радвате на цветята, които миришат приятно, без да подозирате за голямата скръб, която те носят в себе си. Не е леко и тяхното положение! С години да стоят заровени в земята без да могат да се пораздвижат. Не само това, но едва цъфнали, те могат да се порадват на живота си само няколко дни, след което цветът им увяхва.

Като изучавате човешкия живот, виждате, че между човека и цветето има известна аналогия. И човек, като цветето, расте, развива се, цъфти и един ден увяхва. След време и той, като цветето, изчезва. Всички казват, че еди-кой си умрял, т.е. заминал за другия свят. Разликата се заключава само във времето: човек живее повече време на земята, а цветето – по-малко. Като заминава за другия свят, човек остава старата си дреха на земята. Ако го претеглят на онзи свят, ще видят, че е олекнал, както болният губи част от теглото си и става по-лек. Обаче голяма е разликата в теглото на умрелия и живия, в сравнение с теглото на болния и здравия. За болния казваме, че е отслабнал, а за умрелия, че се е разложил. На онзи свят той тежи едва 30–33 грама. Докато е на земята, човек се стреми да бъде красив, с червен цвят на лицето, пълен, с повече тлъстини, да не е костелив и т.н. Къде ще остави този материал, когато тръгне за онзи свят? Там не приемат дебели, тежки хора, с различни бои по лицето. Като замине за другия свят, доброволно или насила, той трябва да остави красотата си на земята и така да се яви пред лицето на възвишените и разумни същества.

Това, което говоря сега, се отнася за героите, а не за страхливите хора. Страхливите не трябва да слушат, защото ще почнат да бягат; като бягат, ще дигат прах, ще развалят въздуха. Ние сме за физическата чистота, т.е. за чистия въздух на земята. В духовния свят ние изискваме чистота в чувствата, а в Божествения свят изискваме чистота в мислите. Ако на земята лицето ви е чисто, пълничко, червеничко, с такова лице няма да ви приемат в духовния свят. Там се иска друго лице, с особена чистота, красота и цвят. Грамадна е разликата между изискванията на физическия, на духовния и на Божествения свят. Като ученици, вие трябва да изучавате физическия, духовния и Божествения свят и да ги различавате. Физическият свят обхваща формите. Значи той е свят на формите. Що се отнася до съдържанието на тези форми, казваме, че то е променливо, непостоянно. Много животи трябва да прекарва човек на физическия свят, за да изработи едно ценно качество, което да внесе в духовния свят като основа на неговото съдържание, да се стабилизира. Ето защо, казваме, че духовният свят подразбира съдържанието на нещата, което е устойчиво, но лишено от друго качество – смисъл. Дълго време трябва да живее човек в духовния свят, за да изработи едно ценно качество за Божествения свят, а именно: да осмисли съдържанието. Това се постига чрез правата мисъл. Ето защо, ние казваме, че човек е дошъл на земята с единствената и съществена задача да се научи да мисли право. Ще кажете, че човек е мислещо същество и каквото прави, непременно се дължи на мисълта. Дали яде, дали се облича, той все мисли. Наистина и това е мисъл, но не онази права, чиста, възвишена мисъл, която твори и съгражда. Докато не дойде до безличния живот, човек постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения. Мисъл, която не може да освободи човека от съблазните и изкушенията, не е права, не е истинска. Каква мисъл има котката или друго някое животно? Котката с часове се глади, маже, мие се, мисли, че като нейната красота друга не съществува. Това е заблуждение, това не е мисъл. Всяка мисъл, в която има някакво заблуждение, не е права. Заблуждението пък е свързано с личния живот. Следователно искате ли да имате права мисъл, освободете се от заблужденията си и от личния си живот. Като изучавате животните, виждате, че те представляват огледала, в които можете да се оглеждате. Човек мисли, че е създаден по образ и подобие Божие и коренно се различава от животните. Има нещо, по което човек се различава от животното, но не напълно. Той се различава по това, че мисли и чувства, и затова казваме, че човек е мислещо същество. Без мисъл и чувство той не може да извърши нито една постъпка. Въпреки различието между човека и животните, Бог се грижи за всички живи същества. Той еднакво задоволява нуждите и на малките, и на големите същества. Може ли и човек да направи същото? Нали казва, че е създаден по образ и подобие Божие? Щом е подобен на Бога, човек трябва да постъпва като Него. Щом срещне някой беден, той трябва да му помогне. Ако има пари в джоба си, ще му даде. Като свърши парите си и срещне друг беден, ще му даде горната си дреха. Ако срещне трети, четвърти беден, на всеки ще даде по нещо от себе си, докато остане гол и бос. „Право ли е това?“ Питам: Право ли постъпват бедните? Ще кажете, че онзи, който дава, който прави добро, може да остане гол и бос. За него е право, но право ли е за бедните, които го виждат, че сваля последната си дреха, да искат и да очакват от него подаяние? Ето, Христос мина през такъв свят, в който напълно оголя. Той даде всичко на сиромасите, докато съвършено оголя. Той остана само със сандали и с мантия – едно от най-красивите облекла на времето. Ще кажете, че може и без дрехи. И това е възможно. Жителите на един остров във Франция ходят голи като Адам. Те се наричат нудисти. Ако срещнете такива хора, ще се чудите как ходят голи. Те са доволни от положението си, но на вас това се вижда чудно. Един европеец пожелал да присъства със семейството си на сватбата на един нудист, който бил от високо произхождение. Сватбарите му казали, че може да присъства, ако той и семейството му се съблекат голи. Понеже желанието им било силно, те приели предложението и се съблекли голи. Ще кажете, че и Адам бил гол в рая. Каква е била голотата на Адам, обаче, не се знае точно. Къде е сгрешил той, и това не се знае. Според някои грехопадането е станало в астралния свят и оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи, трябвало да слязат на земята. Кожените дрехи представляват плътта, в която астралният човек се облича, за да стане жител на земята.

Съвременните хора се намират в голямо вътрешно противоречие, с което не могат да се справят. Стотици хиляди проповедници в света проповядват Евангелието, тълкуват Го, цитират думите на Христос, но нито един от тях не е дал пример, как трябва да се живее, т.е. как може да се приложи Христовото учение на земята. Казано е, че Бог създаде небето и земята и намери, че всичко беше добро. Хората изопачиха добрия живот, вследствие на което те сами трябва да го изправят. Всяко нещо, което човек е изопачил, сам трябва да го изправи. Докато реката тече по своя естествен път, няма какво да изправя. Отклони ли се от пътя си, тя трябва да се върне назад. Казват, че първоначално реката Нил е текла през Сахара, но след това хората са я отбили от пътя ѝ. Днес реката Нил се влива в Средиземно море. Благодарение на отбиването ѝ, старата египетска култура изчезнала. Оттук можем да извадим следното заключение: Благодарение на отклоняването си от правия път човек е изгубил ценното в себе си. – Кое е ценното в човека? – Божественото Начало. Той трябва да се върне назад, да отвори пътя за Божественото в себе си и да изправи живота си. Човек може да изправи живота си само когато намери Бога и Го признае за свой Баща. Обърнете се към Бога като към свой Баща, обяснете Му в какво положение се намирате и Той веднага ще ви отговори. Какво прави синът, когато се намери в затруднение? Той пише на баща си и на майка си, че средствата не му достигат, че положението му е тежко, и помощта веднага пристига. Помощта идва и от братята, и от сестрите. Ако баща ви и майка ви, братята и сестрите ви могат да ви помогнат, колко повече може да се надявате на вашия Небесен Баща. Обаче човек трябва да има усет към Него, да Го чувства и да трепти за Него. Няма ли този усет, никакъв отговор не получава. Докато баща ви е на земята, между вас, може да очаквате помощта му. Обаче как ще ви помага, когато замине за другия свят? И тогава може да ви помага, но вие трябва да имате сетиво, чрез което да се свързвате с невидимия свят. Нямате ли такова сетиво, колкото и да го викате, ни глас, ни услишание. Мнозина се интересуват от онзи свят, искат да знаят какво представлява той. Както и да се описва онзи свят, не може да си го представим напълно. Естеството на този свят е такова, че не се поддава на описание. Който влезе в духовния свят, той ще разбере какво всъщност представлява той. Да се говори за този и за онзи свят, това значи да имаме предвид различните степени на съзнанието. Колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-ясно е представата му за онзи свят. Само онзи, който има пробудено съзнание, живее едновременно и в двата свята. Съществата, които живеят в онзи свят, са високо организирани. Те живеят помежду си в любов и съгласие. Къщите им са добре планирани, с всички удобства. Те са толкова чувствителни, че без никакво външно радио, влизат в общение със съществата на месечината, на земята, а даже и с тия на най-отдалечените звезди и планети. Те разполагат със свободни билети, да пътуват, където искат. Не познават сиромашията, болестите, лишенията и т.н. В духовния свят всички същества са богати. Кой каквото има, внася го в общата каса на разположение на всички. Те помагат и на хората, не само помежду си. Като видят, че някой човек страда и се намира в лишение, те веднага му изпращат помощта си. Ето защо, благословението, което хората получават на земята, идва от духовния свят. Там има голямо изобилие, вследствие на което и хората се ползват от изобилието на духовния свят.

Следователно, за да разберете духовния свят, трябва да имате будно съзнание. Значи разбирането на нещата е въпрос, който има отношение до съзнанието на човека. Ето защо, вън от съзнанието никакво описание на нещата не може да даде ясна представа за тях. Как ще обясните на хората какво нещо е грозота и какво – красота? Както и да ги описвате, в края на краищата те не могат да се ползват от тях. Красивият човек не иска да стане грозен, а грозният иска да стане красив. Оттук вадим заключението: това, което човек иска да придобие и към което се стреми, показва пътя, по който той върви. Щом не иска нещо, той е попаднал в път, който не желае да следва.

Следователно всяко нещо, което човек желае и към което се стреми, е неговото бъдеще; всяко нещо, което не желае и което избягва, е неговото минало. Грешките на човека представляват миналото му, доброто – бъдещето, а Любовта – настоящето. Какво представлява Любовта? Любовта не е нищо друго, освен живот, който изважда злото и грешките на човека вън от него, за да ги види сам и изправи. – Какво представлява грехът? – Живот на свинята. Тя цял ден грухти, рови, търкаля се в калта и очаква да дойде господарят ѝ, да ѝ донесе ядене. Като се храни добре, тя постепенно трупа мазнини върху себе си и очаква деня, когато господарят ѝ ще я пусне на свобода. Идва този ден, но той не ѝ носи свобода, а смърт. С нож в ръка господарят пристига, изважда свинята вън и веднага я промушва. В тежки конвулсии тя пада на земята: душата ѝ отлита, а тялото остава за господаря ѝ в знак на благодарност към него, където я е хранил и поил. Кой човек желае да остави душата си в условията на свинята? Страшни са тези условия. Не си правете илюзии, че господарят ви храни, прави жертви за вас. Той има предвид своите интереси. Мислете и разсъждавайте право, да не попадате в илюзиите на детето, което играе с куклата си, кара я да спи, да плаче, да отваря очите си и мисли, че е жива. Не е жива куклата, защото не расте. Детето може да играе с куклата си, но да не се заблуждава. От време на време нека я измерва, да види расте ли тя или не. Ако не расте, то трябва да знае, че куклата е играчка, а не действителност. Сега и на вас казвам: Играйте с куклите си, но мерете ги, да знаете растат ли или не. Ако растат, те са живи; ако не растат, не са живи. Едно е нужно на човека: да разбира живота, да различава реалното от нереалното. Малко знание ви е нужно, но реално. Имате ли много знания, но нереални, освободете се от тях. За предпочитане е да имате една Божествена мисъл и едно Божествено чувство, отколкото много човешки мисли и чувства, които всеки момент могат да ви изменят.

На какво може да разчита човек? – На доброто. – Какво представлява доброто? – Бъдещето на човека. Следователно, който живее в бъдещето, той е добър човек; който живее в миналото, той е човек на грешките, на злото; който живее в настоящето, той е човек на Любовта. Докато е млад, човек живее в бъдещето, затова е жизнерадостен, весел, добър. Като стане 40–50-годишен, той се връща в миналото и започва да преповтаря всичко, което е преживял – добро и зло. Той разказва, че е свършил университет, че е ходил във Франция, в Германия, в Америка. Не е важно къде е учил и ходил, важно е какво е научил и приложил. Ако говори за американеца, трябва да е придобил нещо добро от неговия характер; ако говори за французина или за германеца, също трябва да е придобил поне една добра черта от техния характер. Човек трябва да бъде разумно дете, способно да учи, да възприема новото и доброто. Където отиде, трябва да научи нещо добро.

Като не разбират живота, някои го делят на светски и на духовен. Това са окраски на живота, които се определят от съзнанието на хората. Има разлика между светския и духовния живот, но тя се вижда само от хора с пробудено съзнание. Докато е с обикновено съзнание, човек не се различава много, не можете да познаете какъв е – светски или духовен. За човека с пробудено съзнание, живите същества са степени на съзнанието. Той поставя всяко същество – растение, животно, човек – на своето място. Като види едно дърво, за пример, той определя неговото място в настоящето и в бъдещето. Той знае какво представлява дървото днес, но знае и неговото бъдеще. Който не разбира това, казва, че дървото е дърво и всякога ще си остане такова. Обаче, който разбира нещата, гледа на дървото като на същество, което има условия за развитие. Днес е дърво, което приготвя бъдещото си тяло, с по-високо съзнание от днешното. И днес даже съзнанието на дървото е по-високо от това, което си представяме, но е вън от него. Много същества вън от дървото се грижат за него, помагат му да приготви своето бъдещо тяло. В това отношение дървото се намира в положението на малко дете, за което се грижат родителите му, братята и сестрите му.

Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взима участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи. Всеки човек, създаден от Бога, има възможност да расте и да се развива. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Значи той мисли право. Правата мисъл пък е достояние на Бога. Роденият от Бога има разположение на духа, лесно се въодушевява, готов е за работа. Който сам се пресъздава, той лесно се обезсърчава, губи разположението си, обезверява се, страда, мъчи се, постоянно е недоволен. Кой е виновен за положението му? Вие влизате в една локва, каляте се в нея, а после се чудите защо животът ви не е добър. Излезте от локвата, влезте в дълбокото и обширно море. Щом напуснете локвата, животът ви ще се подобри. Ако не напуснете доброволно локвата, слънцето ще ви застави насила да излезете вън, на чист въздух. Като изгрее слънцето, локвата ще пресъхне и вие ще се намерите на сушата. Щом излезе от локвата, човек се намира при благоприятни условия.

Както се менят състоянията на съществата, които живеят в локвата и вън от нея, така се менят състоянията на богатия и на бедния, докато научат уроците си. Има едно богатство, от което човек всякога е доволен; има едно богатство, от което човек е недоволен. Когато е недоволен от богатството си, човек лесно може да го изгуби. И сиромашията произвежда два различни резултата в човека. Има една сиромашия, от която човек е доволен; има една сиромашия, от която е недоволен. Следователно, за да се освободи от сиромашията, човек трябва да бъде доволен от нея.

Сега, каквото и да се говори за богатството и сиромашията, това са две състояния, през които човек неизбежно минава. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между контрасти: да бъде учен и невежа, богат и сиромах, млад и стар. – Кога остарява човек? – Когато греши. – Защо? – Защото постепенно губи смисъла на живота. Тогава и богат, и учен да е, той е недоволен и нещастен. Той влиза в областта на миналото, което преждевременно го състарява. За да се подмлади, човек трябва да влезе в областта на настоящето, да прояви доброто в себе си. Ако иска да разбере живота, човек трябва да приеме Любовта. Според мене Любовта е езикът, чрез който Бог говори на хората, да разберат целокупния живот. По-разбран език от Любовта няма. Любовта се нагажда според съзнанието на човека, да може всеки да я разбере и приложи. Мнозина говорят за Любовта, но не я разбират, защото живеят по човешки. Те не се интересуват за Божествения живот, който има за основа Любовта.

Използвайте Любовта, както днес се проявява. Използвайте благата на живота, които Бог ви дава, и не търсете временни, преходни блага. Ако приемете Любовта в сегашната ѝ форма, няма да имате мъчнотии и страдания, които не можете да разрешите. Не се страхувайте от мъчнотии и страдания, от болест и старост, но ги използвайте разумно. Не се страхувайте от смъртта, която води към живот. Ако житното зърно не падне на земята и не умре, само остава. Ако умре, то израства и дава плодове: едно 30, друго – 60 и трето – 100. За предпочитане е смъртта, която носи живот, отколкото живот на куклите, в който няма никакво растене.

Какъв е животът на куклите, не трябва да ви интересува. Това е живот на миналото, който е пълен с грешки и заблуждения. Не се занимавайте и с бъдещето, което е живот на забавите. Само мъдрите хора могат да се занимават с миналото. Само разумните деца могат да се занимават с бъдещето. Обаче вие трябва да се занимавате с онова, което става днес. Понеже Бог усилено работи в настоящето, то е задача и на човешкия живот. Щом е така, забравете миналото. С него можете да се занимавате едва след 2500 години, когато придобиете Мъдростта. Не се занимавайте и с бъдещето, което е задача на разумните деца. Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която Любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето. – Защо? – Защото тази мисъл е важна в настоящия момент и може да се реализира. Всяка Божествена мисъл, приета в даден момент, струва повече от всичкото знание на бъдещето. Всяка Божествена мисъл, проникнала в съзнанието на човека в настоящия момент, струва повече от всички земни богатства на бъдещето.

Като говоря за миналото, за настоящето и за бъдещето, някои мислят, че всичко са разбрали. Само това е разбрано, което може да се приложи. За пример, как ще разберете човека, който няма определени граници? Как ще разберете човека, който сам себе си не познава? Ще кажете, че знаете какво мисли човек. И това не знаете. Човек мисли за много неща, но малко нещо придобива от мисълта си. – Защо? – Защото не разполага с дадените качества. Той мисли за миналото без да е мъдрец. Мисли за бъдещето без да е дошъл до положението на разумното дете. Мисли за настоящето, но мисълта му е тревожна. Той мисли как да изкара хляба си, как да се осигури. Само слугата може да мисли за настоящето, да знае положението си като слуга на Господа и да иска да разбере поне една дума от Неговия език. – Кой е езикът на Господа? – Езикът на Любовта. Стремете се всички да разберете и приложите поне една дума от този език. Който научи само една дума, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувства правилно. Това е човекът, който има хурка и знае да преде. Щом изпреде вълната си, ще може да тъче, да изработи платното на своя живот. Това значи да стане човек мъдър, да стане и разумно дете.

Какво прави мъдрецът? Ако искате да знаете какво прави мъдрецът, вървете след него, той ще ви научи как се живее. Един глупец носил на гърба си чувал, пълен с жито, и пъшкал под тежестта му. Той срещнал на пътя си един мъдрец. Последният го спрял и го запитал: „Къде отиваш, братко?“ – „Нося този чувал с жито у дома си; тежък е, гледам по-скоро да го сваля от гърба си, но се безпокоя какво ще правя, като го свършим – от глад ще умрем.“ – „Ела с мене – казал мъдрецът, – където вървя аз, и ти ще вървиш; каквото правя аз, и ти ще правиш.“ – „Тежък е чувалът ми.“ – „И аз ще го нося, ще ти помогна.“ Глупецът тръгнал с мъдреца и гледал какво ще прави. По едно време мъдрецът видял една голяма, добре разорана нива. Спрял се и казал на спътника си: „Сложи чувала на земята“. Мъдрецът развързал чувала и започнал да сее житото. – „Какво правиш, човече? Житото ми отиде! Ще умра гладен, нямам повече жито.“ – „Сей и ти, и не се страхувай от глад. Напролет нивата ще роди толкова жито, че ще изхраниш и себе си, и ближните си. Остани при мене за известно време и прави това, което и аз правя.“

Сега и на вас казвам: Следвайте пътя на мъдреца, да се научите как да живеете и какво да правите. Не носете богатството си на гърба си, да пъшкате под тежестта му, но посейте го на Божествената нива, да се ползвате от него и вие, както и вашите ближни.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всички блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно Слово от Учителя, държано на 3 февруари 1935 г., София, Изгрев.

Отдалечаване и приближаване

(Екл. 1)

Размишление

Когато Соломон казал „Суета на суетите, всичко е суета“, той бил само ученик, но не и от посветените в тайните на Битието. Той знаел само една трета от истината, тази именно, която се отнася до физическия свят. Наистина, всичко земно е преходно, суета. Ето защо, думите на Соломон „всичко е суета“ се отнасят до физическия свят. Само онзи човек може да каже „суета на суетите“, който уповава изключително на физическия живот. Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже „суета на суетите“. Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога „суета на суетите“. Когато младият мисли, че няма да остарее, той не знае, че ще каже някога „суета на суетите“. Когато умният мисли, че всякога ще бъде умен, той не подозира, че ще каже някога „суета на суетите“. Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен, и тя също не допуска, че ще каже някога „суета на суетите“.

Ще се запитате защо всичко е така. – Защото другояче не може да бъде. Да питате защо известно нещо е така, това е все едно да питате защо човек трябва да тъче. Много просто. Човек тъче, защото дрехите се късат. Всяко нещо, което се къса, трябва да се тъче. И всяко нещо, което се тъче, трябва да се къса.

Много от съвременните хора, както и някои от вас, минават за учени хора, свършили университет, изучавали математика, философия, естествените науки и др. Въпреки учеността на хората, те знаят едва една трета от тяхната специалност. Толкова по-добре, има още много да се учи. От гледището на новата математика понятието за права линия, за плоскост и за тяло се определят по следния начин: всяко нещо, което само се удължава, без да се разширява, е права линия; всяко нещо, което само се разширява и удължава, без да надебелява, е плоскост; всяко нещо, което само се удължава, разширява и надебелява, е тяло. Значи правата линия е граница на плоскостта, а плоскостта е граница на тялото.

Представете си, че имате правоъгълника ABCD (фиг. 1) и на върховете му се намира по едно същество – A, B, C, D. Ако ъглите A и C се стесняват, ъглите B и D ще се разширят, от прави ще се превърнат в тъпи. При това положение съществата A и C се отдалечават, а съществата B и D се приближават. Колкото повече се стесняват ъглите C и A толкова повече се отдалечават съществата A и C, и толкова повече се приближават съществата B и D. И обратно: ако ъглите A и C се разширяват, съществата A и C се приближават, а B и D се отдалечават. Като знае това, човек има предвид кога може да се приближава към своята цел и кога да се отдалечава. Приближаването и отдалечаването от целта е в зависимост от стесняването и разширяването на ъглите.

Мнозина искат да им се кажат някои работи, ясни за разбиране. Това е най-лесната работа, но в края на краищата ще кажат: „Суета на суетите, всичко е суета“. – Защо? – Ясно е, за пример, че трябва да си купите нов костюм, нова шапка или нови обувки, но тези неща са преходни, не могат да задоволят стремежа на вашата душа. Тогава вие се стремите към неясни, отвлечени неща и се задоволявате с тях. За пример, всички говорите за Любовта – отвлечено понятие, – но сте доволни. Никой не е виждал Любовта, нито я пипал, нито я вкусвал, но е доволен, когато се говори за нея. Казвате, че чувствате Любовта със сърцето си. – С кое сърце? С обикновеното? Това, което трепти в човека, не е сърцето му. Ето защо, ние казваме, че Любовта не се възприема чрез сърцето, а по особен вътрешен път, незнаен и за самия човек. Обаче реално е тъкмо това, което човек не знае. И добро е това, което човек не познава. Човек познава само ония неща, които хвърлят сянка. Само тези тела хвърлят сянка, които имат дължина, широчина и дълбочина или височина.

Казвате: „Как е възможно да бъдат реални неща тези, за които нищо не се знае?“ Вие считате незнанието за невежество. Според мене в известно отношение невежеството е за предпочитане пред знанието. Добре е човек да бъде невежа в лъжата, в кражбата, в обидите, в престъпленията и т.н. Добрият човек е невежа в правене на зло. И да иска да направи пакост или зло на някого, не знае как да постъпи – невежа е човекът. По-добре ли е да срещнете човек, който знае да обижда, да лъже, да краде, да върши престъпления, да осъжда хората? Ще кажете за някого, че бил голям художник. В какво проявил майсторството си? В сенките, много сенки поставял. Това не е истинско художество. Изкуството не се заключава в многото сенки, но в умението на човека да поставя сенки и да знае колко силни или слаби трябва да бъдат те.

Днес се говори за светлини и сенки не само в художеството, но и в самия живот. Човек трябва да знае ролята на сянката и на светлината в живота и да знае къде да ги поставя. При това той трябва да различава сянката от реалността. За пример, каква разлика съществува между дървото и неговата сянка? Понякога човек намира реалността на нещата в техните сенки. В това отношение сенките са необходими. Понякога и без сенки се отива към реалността. В този случай дойде ли до сенките, човек казва, като Соломон: „Суета на суетите, всичко е суета“. За да не извадите криво заключение за живота, по-добре е да вървите от сенките към реалността, отколкото от реалността към сенките. Ще кажете, че сте вярващ човек. Вярващ си, но вярата ти постоянно се мени: ту в едно нещо вярваш, ту в друго. Каква е твоята вяра, ако посоката ѝ се мени по няколко пъти на ден? Не е лошо да се мени човек, но поне да допринася нещо. Когато махалото на часовника се движи ту на една, ту на друга страна, то върши работа – показва времето. Неговото движение е ритмично. Ако се движи неправилно, без никакъв ритъм, и не показва точно времето, неговото движение е безсмислено. Религиозните хора казват, че човек трябва да бъде добър. Срещате едного, той седи на едно място и казва: „Искам да бъда добър“ – махалото се подвижи надясно. После пак казва: „Искам да бъда добър“ – махалото се подвижи наляво. Колкото повече повтаря желанието си, толкова по-редовно се движи махалото и часовникът работи. По едно време човек се отегчава от работата си и казва: „Няма смисъл да бъда добър. И по друг начин може да се живее“. Каже ли така, махалото престава да се движи, часовникът спира, но кой където го срещне, все му дава по един ритник. И той удря, но, в края на краищата, връща се у дома си с пукната глава. – Защо е пукната главата ти? – „Ударих на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята.“ – Значи слаб човек си. Ти трябва да познаваш силите си и да предвиждаш какъв ще бъде краят на борбата. Който се бори с една мъчнотия и не може да я победи, той е слаб човек, още живее в суетата на суетите. – „Искам да воювам.“ – Ами ако те победят? Има смисъл да воюваш само ако си сигурен в силите си. Ако те победят, по-добре не влизай във война. Слабите хора не трябва да воюват. По-добре нека стоят мирни и тихи, да гледат какво правят силните. – „Ами какво искаш да кажеш с това?“ – Нищо особено, правя опит с леда, искам да видя може ли да се стопи от слънчевите лъчи. Ако се стопи, ледът е слаб; ако не се стопи, силен е. Вие знаете какво става с леда, когато се изложи на действието на слънчевите лъчи.

Казвам: Глупаво е, наистина, слабият да се бори със силния и ледът – със слънцето. – Каква е разликата между умния и глупавия? Глупавият държи леда в ръката си и не знае какво да прави с него; умният стопява леда и го превръща във вода; мъдрецът стопля водата на слънцето или на огъня и я прави годна за пиене. Ето защо, ако питате каква е службата на слънцето, ще знаете, че покрай другата служба слънцето има задача да топи леда и снега и да стопля водата. Правете и вие това, което слънцето прави: стопявайте леда и стопляйте водата.

И тъй, за да вървите в правия път, мислите ви трябва да бъдат прави, чувствата ви – широки, а постъпките ви – да имат и трите измерения. Това значи да бъде човек като слънцето. Това значи да се приближава човек към своя първоначален източник. Всички тела, които се отдалечават от своя първоначален източник, вървят в крив път, т.е. по крива линия. Който се отдалечава от своя първоначален източник, обеднява и прави много грешки; който се приближава към източника, забогатява. Като обеднява, човек изпада в противоречия, които го натъкват на отрицателни прояви: кражба, лъжа, лицемерие и др. Значи, когато прави добро, човек се приближава към центъра; когато прави зло, той се отдалечава от центъра. Пита ли някой защо греши, ще знае, че причината се крие в отдалечаването му от центъра. – „Ама защо правя добро?“ – Защото се приближаваш към центъра. Добре е човек и когато прави грешки, и когато прави добро, да съзнава това, което прави. Истинското добро подразбира съзнателно приближаване на човека към центъра, към Първичния Източник на живота. Този човек никога не може да каже като Соломон „Суета на суетите, всичко е суета“. Обаче започне ли да се отдалечава от центъра, човек вижда вече суетата на своя личен живот.

„Каква полза человеку от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?“ (– 3-ти стих.) – Така може да говори само онзи, на когото линията на живота се е удължила и той се е отдалечил от центъра, т.е. от Първичния Източник. Някой иска да стане богат, а същевременно се отдалечава от центъра. Това е невъзможно. Ако при това положение забогатее, богатството му е незаконно придобито и в края на краищата ще го загуби. Ако искате да забогатеете законно, всеки момент трябва да отправяте мислите и чувствата си към Първичния Извор на живота. Всеки момент проверявайте посоката на вашето движение, да не потънете в морето. Както капитанът следи за кормилото на своя параход, така и вие трябва да следите за посоката на своето движение. Следете дали съзнанието ви се разширява или стеснява. Ако се разширява, вие се приближавате към центъра; ако се стеснява, вие се отдалечавате. Някой ограничил съзнанието си, а въпреки това казва, че има много знания, че е учен човек.

Един ходжа се представял за многознаещ и постоянно разправял, че знае какво прави Господ. Когато отивал при султана, все това разправял, какво прави Господ във всеки даден момент. Случвало се понякога да се срещнат ходжата и владиката. Първата им работа била да се надпреварват кой знае повече неща за Бога. Един ден султанът решил да подложи знанието им на опит, да види кой от двамата знае повече. За тази цел той заповядал на един от слугите си да свари пет–шест килограма мляко и да го изсипе в дълбок съд. Слугата сварил млякото и го сложил пред гостите. Султанът предложил на гостите си по едно парче хляб. Той взел и за себе си също едно парче хляб и се обърнал към гостите си с думите: „Заповядайте на моята трапеза. Начупете си хляба на хапки и го сложете в млякото“. Същото направил и той. След това взел една лъжица, разбъркал хапките в млякото и казал на гостите си: „Нека всеки от вас вземе своите хапки“. – „Това е невъзможно. Откъде знаем кои хапки на кого принадлежат?“ – „Ако хапките си не познавате, как знаете какво прави Господ всеки момент?“ – запитал султанът. За случая Христос си е послужил със следната мисъл: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?“ След всичко това ще дойде някой да казва, че видял ангел, облян в светлина, с криле на гърба си и т.н. Това е човешка представа за ангела. Всъщност ангелът няма криле, както човек си представя, нито светлината му е такава, каквато хората си въобразяват. Светлината, за която хората говорят, не е външна. Външната светлина е едно нещо, а вътрешната – друго. Ще кажете, че светлината е нещо реално. Какво нещо е светлината и доколко е реална, това е въпрос, върху който малцина могат да се произнасят.

Когато се говори за реалност, трябва да знаете, че вън от Любовта никаква реалност не съществува. Любовта е единствената реалност в света. Светлина без Любов не е светлина, но сянка на светлината. Ето защо, когато се говори за светлината на ангелите, ние разбираме вътрешна светлина, която има за основа Любовта. Обаче, когато се говори за Любовта, разбираме прави мисли, прави чувства и прави постъпки. С други думи казано: Любовта съдържа в себе си мисли с удължени линии, чувства с удължени и разширени линии и постъпки с линии, които имат дължина, широчина и височина. Следователно, ако мисълта не е удължена, не е права; ако чувството няма дължина и широчина, не е Божествено; ако постъпката не включва трите измерения, не е възвишена. Задача на всеки човек е да прилага Любовта в живота си като условие за преодоляване на всички мъчнотии, като стимул за повдигане и като сила за реализиране на всички желания. Без Любов човек нищо не може да постигне. Любовта внася топлина в сърцето, светлина в ума и сила в тялото на човека и го прави мощен и велик. Човекът на Любовта е разумен, добър, здрав и богат. Няма ли Любов в себе си, той минава за обикновен човек. Един светия присъствал на един от вселенските събори, където разисквали върху различни философски въпроси. Всички казали мнението си, само светията мълчал. – „Защо и ти не кажеш нещо поне по един от разглежданите въпроси?“ – го запитали присъстващите. – „Нищо не мога да кажа, не познавам философията.“ – „Нищо ли не знаеш?“ – „Едно нещо зная.“ – „Покажи какво знаеш!“ – извикали всички в един глас. Светията взел един камък в ръката си и го стиснал силно. – Какво станало? – Отдолу, под камъка, потекло вода, а отгоре се явил пламък. Питам: кое от двете неща е за предпочитане – да философстваш върху неразрешими въпроси, или да стиснеш камък в ръката си и отдолу да потече вода, а отгоре да се яви пламък?

Следователно реално е само това, което никога не се изменя и не хвърля сянка. Това, което се изменя във вас, не е реално. То хвърля сянка в живота ви. Съмнението, подозрението, неразположението са сенки. На тях не може да се разчита. – На какво разчита житното зърно? – На силата, която е вложена в него. На същото трябва да разчитате и вие. Силата, която е вложена във вас, е реалното в живота. Разчитате ли на неща, които са вън от вас, това показва, че уповавате на сенките. Какво сте имали в миналото, това не е важно; какво ще имате в бъдеще, и това не е важно. За вас е важно това, с което разполагате в настоящия момент.

Като слушате да говоря за реалността, вие очаквате да получите нещо. Прави сте, човек все трябва да получи нещо. Достатъчно е да отвори устата си, за да глътне малко вода, да се разхлади. Какво очаква тогава от приятеля си? И от приятеля си човек очаква нещо. Според мене приятел е онзи, който постоянно внася доброто в човека, а изнася навън злото. Бъдете приятели на хората, за да бъдат и те ваши приятели.

Мнозина се оплакват от хората, от съседите си, че постоянно ги безпокояли. – Как ги безпокоят? – Вечер късно седели, свирили и пели. Не знаят какво да правят, как да излязат от това положение. Проста работа! Сложете си памук в ушите и няма да чувате какво става около вас. Ако някой пее и свири добре, ще слушате и ще се наслаждавате. Щом се наситите, ще сложите памук в ушите си и ще си легнете да спите. Памукът е едно от най-простите средства. Има и друго средство – концентриране на мисълта. Ще съсредоточите мисълта си върху някой важен въпрос и нищо няма да чувате. Щом се намери пред някаква мъчнотия, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. Ако не мисли право, той сам се осъжда на смърт; ако не чувства право, той преждевременно остарява; ако не постъпва право, той никога не може да се подмлади.

Каква поука можем да извадим от живота на Соломон? Като проповедник Соломон мислеше, че ще научи хората как да живеят правилно под предлог, че нищо не може да направи. Като цар, той мислеше, че ще оправи света, но и тук не успя. Като придоби много знания, мислеше, че под слънцето ще намери новото, но накрая каза: „Нищо ново няма под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета“. Това значи: и проповедник да станеш, и цар да бъдеш, и под небето да ходиш, нищо няма да постигнеш. Всичко в живота е суета. Ето защо, на никого не проповядвай, никого не управлявай, никога не мисли, че ще научиш хората какво ново има под слънцето.

Ще кажете тогава, че животът няма смисъл. Така не се говори. Да изучавате проявите на Любовта, това е една от великите и обширни науки. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете носи ли той Любовта в себе си. Ако Любовта е в него, ще познаете по неговите прави мисли, чувства и постъпки. Права мисъл, право чувство и права постъпка са тези, които внасят спокойствие и мир в човека. Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички. Следователно това, което е право и добро за едного, трябва да бъде право и добро за всички. Благото за едного е благо за всички.

И тъй, отношенията на човека към Бога, т.е. към Любовта, са правилни само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.

Следователно, ако искате да имате правилни отношения към Любовта и да се приближите към нея, влезте в областта на разширяването на ъглите. Ако искате да се отдалечите от Любовта, влезте в областта на стесняването на ъглите.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно Слово от Учителя, държано на 10 февруари 1935 г., София, Изгрев.

Път към Любовта

Размишление

Ще прочета 2-ра глава от Еклисиаст.

В прочетената глава Соломон изнася пред света две огледала: в едното огледало се оглежда всеки човек поотделно, а в другото – цялото човечество. Това, което Соломон някога е описал, днес го опитват всички хора поотделно, както и цялото човечество. Значи днес Соломон е навсякъде. С други думи казано: философията на Соломон и до днес още се шири по целия свят. В тази глава Соломон описва живота си и страданията, които имал като цар. Всеки човек минава през страдания. Някои хора познават страданията на Соломон, други са кандидати за тях, а трети едва влизат в живота, готвят се да работят, да използват условията и благата, които светът им предлага, и не подозират какви мъчнотии, страдания и разочарования ги очакват.

„И наслаждавай се с благо; и ето, и то е суета.“ (– 1-ви стих.) Младият, който едва влиза в живота, иска да се наслаждава от неговите блага, но като опита наслаждението, казва: „И това е суета“. Младият войник, който не е влизал още в сражение, тръгва за бойното поле накичен, добре стегнат, препасан с пушка – гордо пристъпва. Влезе ли в боя, опита ли куршумите, търколи ли се веднъж на земята, изгубва вече своята напетост и самоувереност. Който не е страдал, лесно говори за атаки и за победи; който е страдал, повече мълчи и мисли. Войникът, който е опитал свойствата на куршумите и на гранатите, като влезе в окопа, свие се и кротува. Младият го пита: „Защо си толкова страхлив?“ – „Скоро ще разбереш.“ И наистина, като чуе свиренето на куршумите и гранатите около себе си, той моментално се сгушва, скрива се в окопа. Докато не е раняван, войникът е смел, въодушевен, мисли, че ще направи нещо. Щом го ранят, главата му увисва надолу и като Соломон казва: „Суета на суетите, всичко е суета“. Така казва и старият човек, който се е вкиснал вече. Като се огледа надясно-наляво и види, че цял е потънал в рани, казва: „Доста вече смелост! Сега ще стоя настрана, далеч от куршумите“.

„Рекох за смеха: лудост е; и за веселбата: Що ползва тя?“ (– 2-ри стих.)

„И помислих в сърцето си: Да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в Мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове, да ги правя под небето през всичките дни на живота си“. (– 3-ти стих.) – Всичко това Соломон е преживял, понеже му било наложено от Провидението. Той бил окултен ученик, вследствие на което му дали да разреши известни задачи. Някои задачи той разреши правилно, но някои – не можа. Обаче той остави своите ценни опитности, от които човечеството може да се ползва и до днес. Соломон описва и своите страдания и разочарования, през които минават и сегашните хора. Някои хора искат да опишат страданията си, но така ги преувеличават, като че ли няма по-големи от техните страдания. Като погледнете лицата им, виждате, че са закръглени, пълнички като месечина. При това казват, че не са видели бял ден в живота си. Те говорят с хиперболи. Не може човек да е страдал много и на лицето му да няма отпечатък. И Соломон е страдал, но лицето му било закръглено, нямало печата на страданията. Той имал на разположение много певци и певици, но въпреки това пак бил недоволен. Имал много жени, но пак бил недоволен.

Често се казва, че някой мъж търси жените, иска да има много жени. Казват още, че някоя жена търси мъжете, иска да има много мъже около себе си. Който не мисли право, той се спира върху външната страна на въпроса и започва да гледа с лошо око на такъв мъж и на такава жена. Всъщност въпросът е поставен другояче. Многото жени подразбират много желания, а многото мъже – много мисли. Следователно жената е отражение на човешките желания, а мъжът – на човешките мисли. Искаш ли да имаш много жени, ти си човек на много желания. Искаш ли да имаш много мъже, ти си човек на много и разнообразни мисли. Ето защо, когато човек не мисли право, това показва, че не е влязъл в живота на страданията и не го разбира. Когато влезе в тази област на живота, човек започва вече да мисли и да чувства. Щом започне да мисли, да чувства и да желае, страданията непременно ще го посетят. – „Не може ли без страдания?“ – Може, но не трябва да мислиш, да чувстваш и да желаеш. Докато човек мисли, чувства и желае, страданията неизбежно ще го следват. Където са страданията, там са и радостите, като естествена смяна на положението. Понякога страданията идват като резултат на кривите възгледи на човека. Някой човек купува овце, говеда, с цел да се размножат, за да се осигури той. Обаче не излиза така. Купува овце и говеда, но едно след друго те умират и вместо да се осигури, той изгубва и това, което има.

Един български овчар, голям безверник, често казвал на другарите си, че не вярва в Бога и в Неговата помощ. Ако не разчита на себе си, на никого не може да разчита. Той постоянно купувал овце, докато ги докарал до две хиляди. – „Ще видите – казвал той на приятелите си, – че от мене зависи моето благосъстояние. Достатъчно е половината от овцете ми да имат малки, за да забогатея. Богатството ми е в ръцете.“ Така се разговарял с другарите си и небрежно стрелял във въздуха срещу Господа, чието съществуване не признавал. Един ден между овцете му се явила някаква болест, от която всички умрели. Силно разгневен, той ги нахвърлял една по една в един дълбок кладенец и напуснал родното си село. След време един от приятелите му го срещнал и го запитал: „Какво постигна с замерването си срещу Бога?“ И ние можем да попитаме: „Какво постигна този смел българин с отричането на Първата Причина в живота?“

Мнозина не успяват в живота си, защото мислят като българския овчар. Щом се натъкнат на някоя светла мисъл и възвишено чувство, те гръмват три пъти срещу тях, отричат ги с една дума: „Глупава работа е това!“ Глупава работа е, но овцете им една след друга измират, т.е. лишават се от благото, което носят светлите мисли и благородни чувства. Не е лошото там. Човек може да прави грешки, но трябва да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше грешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползвал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра какво се крие в това желание, каза: „С една жена човек не може да бъде щастлив“. С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена. Неразбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: „Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях“. Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма, както и да е, лесно се носи. Обаче, когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося, тежи много, кола нямам, слуги нямам – отказвам се от него“. – Кой те заставя да носиш този тежък чувал на гърба си? – „Трябва да се живее. Ако не е чувалът, гладен ще умра.“ Природата е показала на човека, че и с малко може да живее. Достатъчно е да носиш три килограма на гърба си, т.е. в стомаха си. Имаш ли три килограма храна за стомаха си дневно, това е достатъчно – повече не ти трябва. Държиш ли в ума си мисълта, че трябва да носиш на гърба си чувал, тежък сто килограма, скоро ще капитулираш. Повече от три килограма тежест не носете. Това е най-многото, с което умът и сърцето могат да се натоварят.

Повечето от съвременните хора минават за млади. – Защо? – Защото не са изучавали силата на човешките мисли, чувства и желания, да познават тяхното мощно влияние върху човека. Има случаи, когато една мисъл е по-опасна от куршум. Той ще те засегне някъде, ще мине и замине през тебе и няма да остане следа. В душата ти, в психиката ти, обаче, горчивата мисъл или горчивата дума може да произведе такъв ефект, че с години не можеш да се освободиш от нея. Който не разбира смисъла на горчивите мисли и чувства, постоянно се пита защо са допуснати в живота. За да съществуват и да се допускат, все има някакво основание. Защо българите сами развалят чешмите си? Виждате някъде една хубава чешма, с красиво корито, направено от хубав камък. Който мине покрай чешмата, ще се наведе да пие вода, ще се полюбува малко и после ще каже: „Я да опитам, мога ли да наостря брадвата си на това корито“. Днес един наточи брадвата си, утре – друг, докато най-после коритото се изхаби и чешмата изгуби красотата си. – Защо става това? – Защото в самия човек има нещо необработено. Кой как мине покрай чешмата, спира се и казва: „Чудно нещо, как се развали хубавата чешма!“ Чешмата сама не се разваля – хората са я развалили.

Какво правят съвременните хора? – Всеки ден те точат брадвата си върху своя мозък, върху своето сърце и после се чудят защо нервната им система е разстроена, защо кръвообръщението им не е правилно. Много естествено. Те сами развалят нервната си система, а после се запитват защо другите хора имат здрава нервна система. Чувате някой да казва за себе си, че от него нищо няма да излезе. Днес си каже така, утре си каже така, докато един ден се сбъдне казаното – от него нищо не излиза. От една страна желае да излезе нещо добро от него, а от друга – сам си противодейства. Желаеш ли да постигнеш нещо хубаво, дръж в себе си положителна мисъл. Не точи брадвата си върху своя мозък и своето сърце. – „Ама не мога да се въздържам!“ – Това е друг въпрос. Защо не можеш да се въздържаш? Значи стъпил си върху наклонена плоскост и обувките ти се хлъзгат. При това положение и най-големият юнак не може да издържи. Обаче, ако и най-слабият стъпи на равна плоскост, ще издържи, няма да се хлъзне. Докато няма пет пари в джоба си, човек е тих и спокоен, с никого не се кара, на никого не се сърди – няма отношения с хората. Щом внесе 100–200 хиляди лева в банката, веднага започва да се интересува от хората, от банките. Той иска да знае какво е положението на банката, да не би по някакъв начин да фалира. Като имаш пари, ще влезеш в отношение с този, с онзи, докато един ден се скараш с тях. Какво е станало с тебе? – Подхлъзнал си се. – „Ама без пари не може да се живее.“ – Това е друг въпрос.

Казвате: „Не може ли човек да има пари и да не се безпокои?“ – При днешните условия това е невъзможно. Не може човек да има красива дъщеря и да не се безпокои за нея. Този момък я погледнал, онзи я погледнал, докато някой я задигне. При това не е безразлично на бащата какви момци поглеждат към дъщеря му. Ако момъкът е угледен, красив, както и да е; ако е някой простак, глупав, бащата непременно ще се безпокои и няма да бъде доволен. Питам: Как може да бъде спокоен мъжът, чиято жена е млада и красива? Този мъж я погледнал, онзи я погледнал, трети пък се докоснал до дрехата ѝ. Мъжът ѝ веднага изважда револвер, иска обяснение как смее той да се докосва до дрехата на жена му. Някой взел от някого сто–двеста лева назаем и не му ги върнал. Как си позволил този човек да го ощети! Какъв живот можете да очаквате при такова разбиране на хората? В това отношение Соломон беше по-мъдър от много хора, които днес минават за умни. Той никога не извади револвера си да убива, но си постави задача да наблюдава хората как живеят. Той си бе изработил особена философия и казвал: „Ако някой се опита да се докосне до жена ми, ще взема втора; ако и нея докосне, ще взема трета“. Така той имал 300 жени и 600 наложници. По този начин той искал да се освободи от ревността. Като забелязвал, че ревнува една жена, той взимал втора; ако и нея ревнува, взимал трета. Но и при това положение не могъл да се справи с ревността. Един ден той срещнал една млада, красива мома, в която се влюбил, но тя го пренебрегнала. Той не могъл да понесе този отказ, вследствие на което изпаднал в голямо противоречие и казал: „Суета на суетите, всичко е суета“. С отказването животът му се обезсмислил. Целият труд, който положил за царството си, всичко, което до това време направил, се обезсмислило. Той разбрал, че освен Любовта нищо друго няма смисъл. Съвременните хора страдат и се питат защо идват страданията. – Много естествено, отказано им е нещо. Виждате, че някой се вкиснал, неразположен е. – Защо? – Някой мъж или жена отказала да му даде нещо. Помнете: Любовта с празни работи не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Като види, че някой страда, тя духне около него и си заминава. С едно духане тя разгонва скръбта. Като срещне някой гладен човек, тя му оставя един хляб и си заминава. Гладният взима хляба и казва: „Добре, че ми остави хляб, да задоволя глада си, но защо не остана при мене, да ми каже нещо?“ Любовта няма свободно време. За един хляб, който струва пет лева, тя няма време да се спира, да му разправя, че го обича, че се грижи за него и т.н. В дадения случай гладният се нуждае от хляб. Щом задоволи глада си, тогава може да става въпрос за разговор, но това е второстепенна работа. Любовта ще го срещне друг път, когато няма нужда от хляб, и ще се спре при него да му говори за други работи. – „Ама защо никой човек не ми казва, че ме обича?“ – Да ти разправя човек колко те обича, това са залъгвания. Любовта не си служи със залъгвания. Залъгваш човека, когато искаш да вземеш нещо от него или да го използваш. Не прави ли човек същото и с коня си? Когато иска да се качи на коня си, той го изважда от обора и започва да го тупа по гърба, да му казва, че го харесва. Щом сложи седлото и се качи на коня, той го удря с шпорите си и тръгва на път. Като се върне от работа, конникът слиза от коня си, дава му малко храна и пак го затваря в обора. С това любовта му към коня се свършва. Желаете ли и вие такава любов?

Всички хора търсят Любовта, но не са доволни, ако им се даде любов, каквато конникът дава на своя кон. – Защо не сте доволни от такава любов? – Защото била свързана с мъчения. Тогава, за да не се мъчи, конят трябва да бъде слаб, изнемощял, да лежи по цели дни в обора. Но конят не желае това. Той предпочита да носи господаря си, но да бъде здрав, силен, угоен. Щом е здрав, конникът го възсяда и му казва: „Хайде, ще вървиш с мене в широкия свят, да опитваме благата на живота. Аз ще ям хубави храни, а на тебе ще давам зоб“. Ще кажете, че положението на коня е тежко. Когато господарят го гледа добре, не е тежко положението му. – Какво представлява конят? – Вашето тяло. Вие впрягате тялото си на работа и се радвате, когато сте здрави, силни, можете да свършите нещо полезно. Умът е конникът, който се справя със своя кон. Има ли нещо лошо в това? Радвайте се, че имате ум, който управлява тялото и се грижи за него. Всеки ден умът възсяда тялото, кара го да работи и след като свърши определената работа за деня, дава му храна и го оставя да си почине.

Това са образи, които имат отношение към самия живот. Вие трябва да разбирате тези образи правилно, да се ползвате от тях, както Соломон се ползвал от своите опитности. От преживяванията си на физическия свят той вади заключения за духовния и вижда, че земният живот е временен и преходен. Всеки човек минава през опитностите на Соломон, т.е. през страданията и радостите. Каквото и да прави, той не може да ги избегне. Като минава през страдания и радости, човек трябва да ги разбира. Скърбите продължават живота. Ето защо, без скърби и страдания човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителност. Значи страданията са спасителен път за човека. Без тях той щеше да се намира на такъв опасен път, какъвто не може да си представи. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Страданията са за предпочитане пред мъчнотиите и нещастията. Те носят нечувани блага за човека. Ако Христос не пострада, и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение. Мъчнотията обаче се подчинява на други закони. Мъчението води човека към безизходен път, а страданието – към спасение. Следователно, попаднете ли в безизходния път на мъчението, молете се да дойде страданието, да ви избави от този път. Как ще гледате тогава на страданието? Като на благо, което освобождава човека. Ще кажете, че страданията ви са големи. Радвайте се и на големите, и на малките страдания. На всеки човек се дават страдания според степента на неговото развитие. Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържа, толкова и умът му е по-добре развит. Страданието показва степента на човешката интелигентност. Колкото повече страда човек, толкова по-интелигентен е той. Значи между интелигентността и страданието има известно съотношение. Страданието се явява като признак на човешката интелигентност. То се увеличава пропорционално с интелигентността, т.е. с развиването на човешкия ум. Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му.

В една от главите на Откровението се говори за небесните жители, които били облечени с бели дрехи. – Защо са облечени с бели дрехи? – Защото са минали през страдания. Значи скърбите и страданията избелват човека, т.е. обличат го в бели дрехи. Като минава през страдания, човек развива ума си и започва да разбира смисъла на живота. Каквото и да правите, никой не може да избегне страданията. Като знаете това, не трябва да се обезсърчавате. Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви и то пеш, без никакви превозни средства. И да ви помогне някой, пак на вас предстои минаването на този път. Както и да ви се помогне, никой не може да влезе в дълбочината на страданията ви. Затова, именно, някой се оплаква, че хората не влизат в положението му. Защо ще влязат, да се удавят ли? Достатъчно е ако някой ви подаде ръката си, но да изисквате заедно с вас да влезе в дълбочините на морето, това не е право. Или пък как можете да изисквате съчувствие от човек, който спи? Той е заспал дълбоко, за никого и за нищо не мисли. Ето защо, благодарете и за най-малката помощ, която хората ви дават. Благодарете и за страданията, които ви са дадени, понеже те носят известни блага за душата ви.

Помнете: няма живо същество на земята, което да не страда повече или по-малко. На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото може да понесе. Великите хора понасят велики страдания. Ще кажете, че Христос беше велик, носеше големи страдания, но по едно време не можа да ги издържи и хвърли кръста си на земята. – Кога бащата хвърля кръста от гърба си? – Когато иска да даде добър урок на децата си. Докато са още малки и несъзнателни, той ги носи на гърба си. Когато пораснат, те започват да мислят свободно, но ядат и пият и продължават да седят на гърба на баща си. Последният спира на пътя и захвърля кръста настрана. Слаб ли е бащата? Не е слаб, но той иска да им покаже, че пътят, по който вървят, не е прав. От този урок разумните деца веднага се стряскат, съзнанието им се пробужда и те тръгват в правия път. Неразумните деца, обаче, заспиват по-дълбоко, отколкото по-рано, и остават на средата на пътя. Те не са готови за съзнателен живот, но и бащата не е длъжен да ги носи цял живот на гърба си. И Христос, Който се пожертва от Любов за човечеството, не е длъжен да носи на гърба си неразумните хора, които мислят само за ядене и пиене. Съвременните хора се нуждаят от страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой; който не иска да страда и постоянно се оплаква от страданията си, той е страхливец. Защо трябва да се оплаква човек от страданията си? Който страда, човек става. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение. Този път е определен само за човека, а не и за животните. Обаче като живеят между хората, понякога и животните страдат заедно с тях.

Едно се иска от вас: да не преувеличавате страданията си, да мислите, че съдбата ви е непоносима, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите. Това е криво заключение. Ще каже някой, че не е видял бял ден в живота си. Това не е вярно. Не се самозаблуждавайте. Като живее, човек минава през различни състояния, през радости и страдания. Следователно колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-големи са радостите му; колкото по-малки са страданията му, толкова по-малки са и радостите. И обратно: големите радости се сменят с големи страдания, а малките радости – с малки страдания. Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това се дължи на факта, че по естество човек помни повече злините, отколкото добрините. За пример, ако някой приятел ви направи сто добрини и едно зло, вие забравяте стоте добрини, а помните пакостта, която ви е причинил само един път. Защо не приемете, че пакостта е случайност? Колкото и да е добър човек, все ще се случи поне един път да причини зло или пакост на някого.

Един млад господар се разгневил на слугата си и в гнева си го замерил с камък. Обаче слугата бил далеч от него и той не могъл да го улучи. Вместо слугата си той ударил жена си, която била скрита в двора някъде, между дърветата. Значи без да иска той ударил жена си с камък. Това се случва често в живота на хората – вместо неприятеля си да удариш приятеля си; понякога камъкът, с който замервате неприятеля си, пада върху вас. Като не успява в живота си, човек се разочарова, минава през опитностите на Соломон и казва: „Суета на суетите, всичко е суета“.

Соломон казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. И то е суета и угнетение на Духа“. (– 26-ти стих.) Значи Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа. Той намира, че и това е суета и угнетение на Духа. Според Соломон излиза, че това, което се случва на мъдрия, случва се и на безумния. Това е повърхностно разбиране. Не е вярно, че в живота на мъдрия и на безумния се случват едни и същи неща.

Ще ви предам накратко една приказка, в която се говори за слизането на Бога на земята между хората. Бог често слушал да се говори за живота на хората и решил сам да слезе на земята, да види какво правят те. За тази цел Той взел със себе си един млад момък да го придружава. Като вървели известно време, те стигнали до едно пасбище, където пасли говеда. Бог ожаднял и помолил говедаря да покаже къде има извор, да пие вода. Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът. Момъкът казал: „Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора“. Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора. Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета. – „Виждаш ли тази мома? – казал Господ на момъка. – Решил съм да я дам на говедаря.“ – „Възможно ли е това нещо?“ – запитал учудено момъкът. След това двамата пътника влезли в едно село. На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: „Нямаме място за пътници!“ Те потропали на съседната къща. Веднага насреща им се показала спретната, добра домакиня, която ги поканила в стаята си. Тя била бедна, скромна вдовица. Веднага издоила единствената си крава, сварила мляко и ги нагостила. Пътниците пренощували в дома на вдовицата и на сутринта продължили пътя си. Времето било облачно, мъгливо. На края на селото видели един вълк. Господ казал на момъка: „Ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата“. – „Това ми се вижда още по-чудно и неразбрано“, отговорил момъкът. По-нататък те намерили едно гърне, пълно със златни монети. – „Ще дам гърнето на богатия и сърдит домакин, който не ни прие в дома си.“ – „Защо?“ Това са неразбрани неща. Най-после Бог завел момъка в една долина и го накарал да пие от водата, която текла там. Момъкът се навел и започнал да пие, но веднага се отдръпнал с отвращение. – „Какво има, защо се отдалечаваш от водата?“ – „Горчива е, не може да се пие. Жаден съм, но не мога да пия тази вода.“ – „Навсякъде ли е такава?“ – „Да, в долината водата е навсякъде горчива. – Моля ти се, заведи ме някъде, където водата е сладка и приятна за пиене.“ Бог го завел на едно специално място, където живели само добри и благородни хора. Те могли сами да трансформират водата, за да не я пият горчива. – „Кое е това място?“ – запитал момъкът. – „Раят.“ Следователно мястото на долината, където водата е горчива, е адът на земята. Мястото пък, чрез което се проявява Божията Любов и Разумност, е раят – високото място в света. Най-после Бог добавил: „Лошото място, т.е. ада, със своите богатства оставям на разположение на богатия домакин, който не ни прие в дома си. Хубавото място, т.е. рая, давам на бедната вдовица, да подобри живота си“.

И тъй правилното разрешаване на въпросите се заключава в разбиране на закона на страданието. Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота. Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота. Не е лесно човек да разбере страданията. Това не става изведнъж. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж. Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества – лоши мисли, и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е Любовта. Докато дойде до втората половина на пътя си, само от време на време посветеният ще вижда един малък проблясък на пътя си, който ще раздира тъмнината, която неизбежно трябва да мине. Този проблясък се дължи на лъчите на Любовта. Светлината ту се явява, ту изчезва, но заставя човека да се стреми и да се надява. Той очаква деня, когато Любовта ще се прояви в своята пълнота. Тогава само ще разбере какво нещо е животът на Любовта. Влезе ли в този живот, всички противоречия ще изчезнат от пътя му. Но докато дойде до Любовта, противоречията неизбежно ще го следват и той постоянно ще се пита защо това става така, а не иначе. Докато е на земята, човек постоянно се пита защо на мене дават по-малко хляб, по-малко вода, а на други дават повече. Ако влезе във водата, той не може да пита защо на мене дават по-малко вода, а на други – повече. Рибите, малки или големи, имат еднакво количество вода на разположение. Там не става спор за водата. Ако влезе в духовния свят, човек не може да спори защо на него дават по-малко хляб, а на други – повече. Там храната е друга. Следователно, който иска да избегне противоречията на земята, трябва да я напусне. Докато е на земята, ще не ще, трябва да се примири с мисълта, че ще минава през противоречия.

Следователно стремете се към пътя на Любовта, където противоречия не съществуват. Както рибите не се борят за водата, така и душите, които живеят в света на Любовта, не се натъкват на противоречия. Докато е вън от Любовта, човек неизбежно ще следва пътя на закона, който включва противоречията, мъчнотиите и страданията. – „Как може човек да се освободи от законите на физическия свят?“ – Като приеме закона на Любовта и го изпълни. Някои мислят, че са влезли в Любовта. Питам: Страдаш ли? – „Страдам.“ – Щом страдаш, ти не си влязъл още в пътя на Любовта. Може да чувстваш Любовта, но още не си свързан с нея. Човек може от време на време да се качва в онзи свят, да зърне какво става там и пак да слезе, но съзнанието му не е готово още да приложи Любовта. Някой говори за Любовта, а същевременно се безпокои. – Защо? – Защото е извън нея. – „Ами ще умра!“ – Щом си вън от Любовта, непременно ще умреш. Ако си в Любовта, няма да умреш. Любовта изключва смъртта от своите предели. – „Сам съм в живота си.“ – Щом си сам, ти си в пътя на страданието. Радвай се, че си дошъл до страданието, защото отиваш вече към Любовта. Любовта пресича пътя на страданието: ту влиза, ту излиза от него, като образува крива линия. Използвайте най-малките проблясъци на Любовта, за да си обясните противоречията. Ще кажете, че на млади години сте имали Любов, а сега сте я изгубили. Това е невъзможно. Любовта не се губи. Това, което наричате любов, не е истинска любов. Това са чувствания, настроения, разположения, но не и Любов. Любещият и на младини, и на старини има Любов.

Един стар дядо вървял по пътя и пред него се изпречил един голям трап. Засилил се да го прескочи и паднал в трапа. Като мислел, че някой го е видял, той казал гласно: „Какви трапове прескачах на младини! Но сега изгубих силите си“. Като се огледал натук-натам и разбрал, че никой не го е видял, че няма човек около него, казал си: „Какъвто бях на младини, такъв съм и на старини“.

Ние пък казваме и гласно, и в себе си: „Какъвто е човек на младини, такъв е и на старини“. Ако на младини е бил разумен, и на старини трябва да бъде разумен. Ако на младини е имал Любов, и на старини трябва да има. Положителното остава положително и отрицателното – отрицателно. Невъзможно е положителното да се превърне в отрицателно, а отрицателното – в положително. Добрият човек е всякога добър, а лошият – всякога е лош. С други думи казано: в човека са вложени известни възможности, които чакат времето да се проявят. Трябва да цъкнете една клечка кибрит, за да се запали огънят, който носите в себе си. Възможностите се крият в дървата, а не в кибрита. Значи и на младини, и на старини човек е един и същ, но чакал е времето си да прояви своите възможности. На старини всички дървета, които са вложени в човека, ще се запалят и той ще се прояви. Това не значи, че като е вече стар, той се е изменил. Старият има възможност да прояви всичко, което носи в себе си от младини, но в никой случай не може да прояви това, което не е вложено в него. Това, което е вложено в душата на човека, рано или късно трябва да се прояви. Колкото по-дълго време живее на земята, той все повече ще се проявява, но нищо ново няма да прояви, т.е. той не може да прояви нищо повече от това, което носи в себе си. Всеки ще се убеди в тези думи. Като знаете това, обработвайте дарбите и способностите, които са вложени във вас, и не очаквайте да дойде нещо наготово в живота ви. Работете върху себе си и помнете, че човек не може да се развива и проявява без участието на Божията благодат и Неговата светлина и топлина. Ето защо, човек трябва да се стреми към Любовта, която носи условия за развиване на човешките дарби и способности. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си“. Без Божия Дух няма напредък, няма развитие. – „Как ще се изяви Божият Дух?“ – Чрез хората. Следователно не мислете, че човек сам може да постигне всичко. Хората идват в негова помощ, да развие и прояви добродетелите си. Хората са условия, чрез които се проявяват Божествената светлина и топлина. Затова, именно, никога не пренебрегвайте не само хората, вашите ближни, но и най-малките същества около вас. Не мислете, че нямате нужда от тях. Всичко, което Бог е създал и на което обръща внимание, и вие трябва да го зачитате. Видите ли едно дърво, не го отминавайте, не мислете, че стоите по-високо от него. Ако му обърнете внимание, тогава само стоите по-високо от него. Всяка мисъл, всяко чувство, колкото и да са малки, които се проявяват чрез вас или чрез ближните ви, трябва да се зачитат. В тях се крие нещо Божествено. Само по този начин ще дойдете до новото разбиране на страданията и на радостите, каквото имал апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със страданията си“.

Сега и на вас желая да се похвалите със страданията си, както се похвалил апостол Павел. Досега колкото хора съм срещал, всички искат да се освободят от страданията. На мнозина, които се оплакват от страданията, съм казвал, че те още не са страдали, едва започват да страдат. Те хванали само едното краче на страданието, а то има много крачета. Те мислят, че животът им е пълен със страдания. Досега аз не съм си позволил да се моля на Бога да ми отнеме страданията. Щом за себе си не съм се молил, и за вас няма да се моля. – Защо? – Не искам да ви лиша от благото, което страданието носи в себе си. Благодарете за страданията, които разумният свят ви дава, но сами никога не си създавайте излишни и ненужни страдания. Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа на страданията, той е силен човек. Не може ли да издържа, той е слаб, безхарактерен човек. Христос казва: „Който не вдигне кръста си и ме последва, не е достоен за мене“. Кръстът подразбира страданията. Следователно, който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот.

Вдигнете кръста си и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува. Влезете ли в областта на страданията, трябва да вървите докрай. Дойдете ли последната крачка, пред вас се разкрива хоризонта на Любовта и вие влизате в новия живот, като граждани на новото царство – царството на Любовта.

Утринно Слово от Учителя, държано на 17 февруари 1935 г., София, Изгрев.

Съучастници в благата

Размишление

Ще прочета 3-та глава от Еклисиаст.

В прочетената глава виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината. Той счита, че най-важното нещо на земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето, не е разбрал как трябва човек да яде и да пие. Соломон трябваше да живее във времето на Христос, да разбере какво означава хлябът.

„Има време за всяко нещо.“ Така започва трета глава от Еклисиаст. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина времето да отбелязва добрите и лошите работи. Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.

„Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето.“ (– 1-ви стих.)

„Време за раждане и време за умиране.“ (– 2-ри стих.) Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга – ражда се. След време господарят му го уволнява – умира. Значи раждането е слугуване, а смъртта – уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: „Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе да покажа какво съм научил и придобил“. Баща му отговори: „Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада, и иди в света да работиш, да забогатееш“. Той каза на баща си, че отива в света да се научи да слугува, но не изпълни думите си. Като влезе в широкия свят, той си каза: „Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам“. Той направи същата грешка, каквато Соломон направи, и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота. Той пак научи много неща, но по отрицателен път.

Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син. Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене. Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват. И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя, когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга. Като го видя, господарят си каза: „Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат“. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: „Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си, и аз бях добре облечен и нахранен. Ще отида при него и ще му стана слуга“. Той се върна при баща си и каза: „Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга. Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги. Аз мислех, че при тебе е лошо, но видях, че в света е още по-лошо“.

Ще кажете, че това е било във времето на Христос. Това е било и преди Христос, и в Негово време, но то става и днес. И досега още блудният син съществува. Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза вън, да не го бият. Много хора постъпват като животните. Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат вън. Ще кажете, че това са апаши. Не е важно как ще ги наречете. Важно е, че апашът се шири в света и гледа да вземе нещо, било от материалния, било от духовния или от Божествения свят. Днес апашът краде и материални вещи, и чувства, и мисли. Тази е причината, където срещате стражари на всяка крачка. Днес всеки човек е стражар на себе си. Всеки се пази да не го оберат, да не му откраднат нещо.

Следователно, ако стават кражби по всички светове, това не значи, че трябва да считаме тези неща за нормални. Засега светът представлява голяма болница. Това не значи, че болестите, лекарите и лекарствата са нормални неща. Тези неща са нормални само за един неорганизиран свят, но не и за организираните светове. Организираните светове изключват всички аномалии: болести, смърт, кражби, омраза, завист, съмнение и т.н. Ще кажете, че без болници не може. – За неорганизирания свят е така. В този свят болниците са благо за болните. Докато има болни, ще съществуват и болници, и милосърдни сестри, и лекари. Щом болният оздравее, веднага излиза от болницата и се отказва от лекари, от лекарства, от слуги и от милосърдни братя и сестри. – „Ама добре е да полежи човек известно време в леглото си и да му помагат лекари и милосърдни сестри.“ Той сам си знае колко му е добре, но какво ще прави – друг изход няма.

Един гръцки свещеник опявал един умрял и често повтарял: „И-и-и-и“. Един турчин срещнал процесията и си казал: „И-и-и – на тебе ти е добре, но питай умрелия, той ще ти каже какво е положението му“. На турски език припевът „и-и-и“ означава „Добре е“. Значи за свещеника е добре, но важно е колко е добре за умрелия.

Като описва живота си, Соломон се мъчи да даде едно определение за него. В това отношение той прилича на малкото дете, което постъпва в първо отделение и започва да учи буквите. Като научи една–две букви, то се връща у дома си и разправя на майка си и на баща си какво е научило. След това разказва приказки, които чуло от учителя си. Постепенно то започва да пише и мисли, че знае много неща. Всъщност, детето едва е свършило буквара си. Какво може да направи човек с изучаването на буквара? Много има да учи човек, докато разбере смисъла на живота и даде истинско определение за него. „Време е за раждане и време за умиране; време е за насаждане и време за изкореняване на насаденото.“ (– 2-ри стих.) – Това са естествени физически закони. Човек сади лозе, за да има плод; ако лозето не дава плод, той го изкоренява. Соломон минава за мъдрец, но на физическия свят. Той научи много работи на физическия свят и казва, че повече от това знание, което е придобил, никой не може да придобие. Той има предвид житейското знание.

„Видях, прочее, че няма по-добро, освен да се весели човек в делата си. Понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него?“ (– 22-ри стих.) – Тук се говори за утрешния ден, т.е. денят на бъдещето. Този ден се познава от настоящето. Някой иска да знае какъв ще бъде животът му след смъртта. Докато се ражда и умира, човек не може да знае бъдещия си живот. Раждането подразбира цаняване на човека за слуга при някой господар, а умирането – уволняването му. Какво придобива човек с постоянното цанене и уволняване? То е все едно да се ражда и умира. Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Щом му домилее живота, пак се ражда. Да се раждаш от умиление за живота и да умираш от отегчаване от живота, това не е никакво разрешаване на въпросите. Жената казва, че ѝ дотегнало да гледа мъжа си без работа. Мъжът казва, че му дотегнало да гледа жена си да стои празна и слуги да ѝ работят. И единият, и другият искат да заминат за онзи свят, да се освободят от мъчнотиите на живота. Мъжът и жената са отегчени един от друг, искат да се освободят, всеки да се прояви свободно. Какво ще направи мъжът или жената, ако не могат да се търпят взаимно? Те не могат да се търпят един-друг, а мечтаят да оправят света. Каже ли мъжът, че не може да търпи жена си и иска да я напусне, той ще направи голяма грешка, която мъчно може да изправи. – Защо? – Защото има предвид друга жена. Той мисли, че втората жена ще бъде по-добра от първата. Всъщност, каквато е първата, такава е и втората. Друг е въпросът, ако някой иска да напусне жена си, но да не търси втора. По-добре е като се е свързал веднъж, да не се развързва, докато не реши задачата си правилно. Ако човек се жени и развежда без да мисли сериозно по този въпрос, той изпада в смешно положение.

Синът на един турски бей, млад, красив момък, минавал между хората за умен човек. Като го срещали по улиците добре облечен, свободен и напет, всички го наричали „княз на князете“. По едно време той решил да се годи. Като се годил, всички се произнесли за него: „Сега е близо до хората“. – „Чакай да се оженя“ – казал той. – „Сега е наред с хората.“ Оженил се, но след време решил да напусне жена си. Така станал за посмешище на света. Значи човек започва от положението „княз на князете“ – най-хубавото състояние в света – и най-после става за посмешище на хората. Да се годи човек, това значи да съзнае, че му липсва нещо. Момъкът и момата съзнават, че им липсва нещо и като не могат да го намерят другаде, те го търсят един в друг. Това е неразбиране на живота. Не е лошо, че момък и мома се обичат, но лошото е, когато мислят, че могат да бъдат щастливи.

Представете си, че момъкът и момата са двата крака на човека. Докато са отделени един от друг, човек не може да ходи. Щом се съберат заедно, те носят тялото, човек ги управлява. Той изнася ту десния крак напред – момъка, ту левия – момата, и върви, движи се. Значи момъкът и момата могат да бъдат щастливи, докато се подчиняват на главата, т.е. на върховната сила. Започнат ли да спорят помежду си кой от двамата да управлява, животът им се разваля. Това е физическо разбиране на живота, а то не разрешава въпросите. Затова казваме, че на земята няма щастие. Физическият свят показва докъде е достигнал всеки човек. Всичко, каквото човек мисли, чувства и прави, един ден ще бъде изложено пред разумния свят, да си даде всеки мнението кой какво е направил. Като се свърши изложбата, всеки ще си вземе своите картини да ги изучи, да разбере какво е постигнал и какво не е могъл и да продължи оттам, докъдето е стигнал. Човек ще се ражда и умира дотогава, докато започне да различава проявите на умствения, на духовния и на физическия свят. Същевременно той трябва така да различава мислите, чувствата и постъпките си, че да знае откъде идва дадена мисъл или чувство – от низшия или от възвишения свят. Щом ги различава, той няма да изпада в заблуждения и противоречия.

„Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него.“ (– 10-ти стих.)

„Направи всяко нещо хубаво на времето му.“ (– 11-ти стих.) – И това се отнася до физическия свят. На физическия свят нещата са хубави на времето му. Човек е здрав до известно време, после се разболява. Докато е млад, човек е красив; като остарее, губи красотата си.

„И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил.“ (– 11-ти стих.) – Как може човек да издири и разбере делата, които Бог е направил? – За да разбере това, той трябва да мине от физическия свят в духовния, от духовния – в умствения. След като обходи тези светове, той ще влезе най-напред в Божествения свят и там ще издири, т.е. ще разбере делата, които Бог е направил. Божественият свят наричаме още причинен, т.е. свят на причини и последствия, на съотношение между мислите, чувствата и постъпките.

И тъй, първата задача на човека е да се освободи до известна степен от своята личност. Когато даде предимство на своята личност, човек мисли, че е свободен, че може да прави, каквото иска. За да бъде свободен на физическия свят, той трябва да бъде здрав, богат и силен. Ще кажете, че не се нуждаете от богатство. Ако искате да бъдете свободни на земята, непременно трябва да бъдете богати. Друг е въпросът, ако човек е духовно богат. Щом е духовно богат, той не търси материално богатство. В противен случай той непременно трябва да бъде материално богат. На земята не можеш да ходиш бос и гол – климатическите условия не позволяват това. Следователно докато сте на земята, материалното богатство представлява благоприятно условие. То дава възможност на разумния и съзнателен човек да реализира своите желания, а същевременно да помага и на ближните си.

За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество. Ще кажете, че и без учени хора може. Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: „Само учените ли могат да работят?“ Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна. Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност. Един стар кон карал кола, натоварена с грънци. Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: „Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома“. – „Не мога, така са ме учили.“ – „Дай на мене колата.“ – „Щом искаш, опитай.“ Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял каква пакост причинил, господарят му го набил добре – дал му първия урок. – „Чудно нещо“ – казал младият кон на другаря си: „Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная как се карат грънци“. Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. – „Ама аз съм нещастен човек.“ – Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. – „Как ще се освободим от нещастията и страданията?“ – Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. – „Не може ли по друг път?“ – Не може. Определено е на човека по какъв път трябва да мине. Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите – да стане ангел.

И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината. Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро първо за окръжаващите, а после за тях. Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите оставят в тъмнина. Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро първо за тях, а после за окръжаващите. Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата се вижда в чудо. Ангелът му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понякога, че при усилена работа ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи, и заминава за небето с мисълта втори път да дойде да му помогне. Ако другарите му го питат какъв е животът на земята, той отговаря: „Слез сам да го опиташ. Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може да ти предаде“.

Сега, колкото и да ви се говори, вие няма да чуете цялата истина. Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате. За пример, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота. – Защо? – Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек, и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето, и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние. И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломон има нещо общо. Някои го наричат руския Соломон. На първо време той изправяше грешките по соломонски, но после намери правилен начин за изправянето им и каза: „Мъчно се изправят грешките!“ Питам: Как ще разрешите въпросите си? Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос. Обаче какво означават думите „отиване при Христос“? Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос. Вън от тези неща човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате. Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число – тяхната сума. Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси.

Днес много се проповядва на хората, но въпреки това те пак се намират в противоречия. – Защо? – Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота. За пример, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си. Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите остава вън, изпразнени вече. Те започват да се сърдят, да протестират и питат какво става с житото, т.е. с тяхното съдържание. Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо. Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.

И тъй, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота. Житото, което е било във вас, не е ваша собственост. Вие сами не сте работили за него. Много хора пред вас, добри и трудещи, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат. Движението подразбира прилагане. Без прилагане капиталът остава мъртъв.

Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ е образувана от три срички: „су-е-та“. Сричката „су“ на турски означава вода. Значи водата е важна като носител на живота. За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота. Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота. Към частичката „су“ се прибавят и останалите срички „е-та“. Майката дава на детето си твърда храна и го учи само̀ да дъвче, само̀ да приготвя храната си.

Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия на живота, да се откажете от философията на Соломон. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността, и силата си. – Защо? – Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бога от Любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на Любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: „Суета на суетите, всичко е суета“. И затова докато дойде този ден, той си казва: „Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях“. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Следователно яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота. Вън от това разбиране яденето става причина за престъпленията в света. То заробва и ограничава човека. Гледате как детето, за да открадне една–две ябълки от дървото на съседа си, прибягва до различни лъжи, кражби и престъпления. То взима ябълките и бяга. След това пъдарят го гони, иска да го бие. Кражбата не разрешава въпросите, нито боят изправя хората.

Дръжте в ума си мисълта, че светът не може да се оправи по отрицателен път. Ще кажете, че писателите и поетите пишат хубави книги, с които изправят хората. Ще кажете, че учените правят открития, с които помагат на народа си. Да, писателите пишат книги, но и те сами не са изправни. Учените правят открития, с които имат предвид благото само на своя народ. Те помагат на народа си, а избавят другите народи. Това не е истинско изобретение. Светът така не се изправя. Ние признаваме само онези изобретения, които представляват благо за цялото човечество. За да се изправи животът на хората, всеки човек трябва да работи съзнателно за своето изправяне. Хората мъчно се изправят, защото помнят повече злото и пакостите, отколкото добрините, които едни на други си причиняват. – „Защо е така?“ – Защото днес злото, лошите мисли и чувства, пуснати в обръщение, са повече от добрите, които всъщност са по-многобройни, но са в запас. Те чакат времето на своето проявяване. Сегашните хора говорят за вяра, без да я прилагат. Те говорят за Любов, за изпълнение на волята Божия без да я изпълняват. Има смисъл да говори човек за вяра, за Любов, за изпълнение волята на Бога, но ако е готов да приложи всичко това. Няма ли тази готовност и този стремеж, думите му остават напразно.

В една американска църква, в която проповядвал знаменитият проповедник Спържен, се събрали най-богатите членове, да търсят начин, как да помогнат на своите бедни братя. Повечето от тях изказали мнение да се обърнат към някои богати хора в града, да поискат от тях помощ. Като изслушал мнението на всички, Спържен казал: „Братя, защо трябва да изкушаваме Господа? Защо трябва да Го молим да отваря сърцата на богатите хора в града, когато ние сами сме достатъчно богати. Ето, аз давам една голяма сума. Ако всеки от вас даде нещо, ние ще задоволим своите бедни членове“. Всички присъстващи одобрили съвета на Спържен и в няколко часа имали на разположение значителна сума.

Сега и на вас казвам: Когато се яви нужда да помогнете на някого, не търсете помощта отвън. Вижте дали вие първи не можете да му помогнете. Ако вие можете по някакъв начин да му помогнете, ще му помогнат и другите. Очаквате ли само отвън помощ, нищо няма да получите. Много мъже и жени са взели крив път в живота си, само по причина на безучастието, което близките им проявяват към тях. Покажете, че можете да помагате на ближния си, за да го насърчите, да се убеди, че не е сам в живота си.

Сегашните хора се оплакват от живота, казват, че животът им бил тежък. – Защо е тежък животът им? – Защото никой не ги обичал, никой не зачитал направеното от тях добро. Според мене те искат много. Какво добро може да направи човек? Преди всичко правенето на добро е достояние на Бога. Че си дал една дреха на някого или че си му купил една книга, това още не е добро. Да дадеш живот на човека, както и всички условия за живеене, това е добро. Обаче само Бог може да направи това добро. Въпреки това Той никога не казва, че хората не са признателни. – Защо не се оплаква от хората? – Защото не очаква благодарността им, т.е. не очаква да Му се плати. Ако хората са признателни и благодарни, това е за тяхното повдигане и облагородяване. Въпреки големите грижи, с които човек е обиколен, в края на краищата той изгубва живота си и се оплаква на Бога, че хората са лоши. – „Какво искаш сега?“ – запитва го Бог. – „Искам да придобия живота си отново.“ – „Какво научи на земята?“ – „Разбрах, че най-ценното нещо, което има човек, е животът. Искам пак да се върна на земята, да изправя грешките си и да живея добре.“

Помнете: всичко, което става на земята, е предметно учение. Вие минавате през една гора. Вятърът вее, клоните на дърветата се люлеят. Един клон ви удря силно по лицето. Вие сте недоволни, че клонът ви ударил, и се сърдите. На кого се сърдите? Трябваше да бъдете внимателни, да знаете как се ходи в гора, между дървета. Вината е във вас, а не в клона, който сам е блъскан от вятъра. Днес вятърът люлее и блъска не само клоните, но и хората. Те се блъскат едни-други и после търсят вината вън от себе си. Вятърът вее – има малка вина за блъскането на клоните и на хората, но хората имат възможност да не се поддават на вятъра. Като стоят на по-голямо разстояние един от друг, те никога няма да се блъскат. Щом са близо, блъскането е неизбежно. Божествено ли е, когато хората се блъскат и мушкат помежду си? Седнали няколко души на една маса, да ядат и пият заедно, а постоянно се мушкат. Това е човешки порядък, а не Божествен. Докато хората се мушкат, блъскат, обиждат, всякога ще има плач, скърби и страдания. Който не мушка, не се блъска и не обижда, той се радва. Значи като се говори на хората и се изнасят грешките им, те са недоволни. Които не правят тези грешки, радват се и са доволни. Когато едни хора се радват, а други – скърбят, ако са разумни, те могат да си помагат взаимно: радостните ще помагат на скърбящите. Ако не са разумни, те се отдалечават едни от други. Ето защо, за да не се отдалечавате, плачете, когато всички плачат; радвайте се, когато всички се радват. Радостите и скърбите крият в себе си известни блага, които трябва да се използват. Ако човек скърби и не се ползва от благото, което скръбта носи, той нищо не е придобил; ако се радва и не се ползва от благото, което радостта носи, пак нищо не е придобил.

Сега, като ви проповядвам, имам предвид да ви направя съучастници в благата, от които аз се ползвам. Понеже пия чиста планинска вода, аз искам да ви заведа при извора и вие да пиете от тази вода. Щом ожаднеете, аз ще ви заведа при извора, да пиете от неговата вода и да благодарите. Всеки трябва да се стреми да стане съучастник в Божиите блага. Постигне ли това, той трябва да направи и ближните си съучастници в благата, които му са дадени в живота. Следователно добро е онова дело или онази постъпка, чрез която вие можете да направите ближните си съучастници в благата, които ви са дадени. От своя страна и те трябва да ви направят съучастници в своите блага.

И тъй, да проявите доброто в себе си, като направите ближните си съучастници в своите блага, това е втора стъпка на живота, за която Соломон говорил. Това значи да възлюбиш ближния си като себе си. Ако не можеш да споделиш благата си със своя ближен, ти не го обичаш. Иначе каквото и да говорите за Любовта, това са празни думи. Когато слезе на земята, Христос искаше да сподели с хората благата, в които живееше. От две хиляди години насам Христос работи в това направление, именно, да направи хората съучастници в благото, в което Той живее, а не да ги обърне към Бога. Обръщането на човека към Бога произтича от отношенията на хората един към друг. Ако отношенията между тях са правилни и всеки е готов да сподели благата си със своя ближен, само по себе си, по естествен път, човек ще се обърне към Бога. Ето защо, не мислете, че можете да обърнете човека към Бога, ако не сте готови да го направите съучастник в своето благо, колкото малко и да е то. – „Ама трябва да помислим за себе си, да си хапнем и пийнем.“ Ти бъди готов да пожертваш своето благо и не мисли за ядене и пиене. Какво по-сладко и по-богато ядене и пиене можете да имате от това, да направите ближния си съучастник в своите блага? При това положение и двамата ще ядете сладко, с разположение. Като казвам, че трябва да направите ближните си съучастници в най-малкото благо, с което разполагате, това не значи, че трябва да се отворите безогледно към тях. Споделете със своите ближни всичките си блага и не се страхувайте от нищо. Успеете ли в това, вие ще придобиете малка светлинка, която ще внесе новото във вас. Това значи втичане или влизане на Божествената вълна в човека. Благото на всеки човек представлява малки изворчета от невидимия свят, чрез които идват Божествените блага и се втичат в душата на човека. Като знаете това, отворете тези изворчета към своите ближни, за да потекат Божиите блага и към вас, да опитате изобилието на живота. Колкото повече хора станат съучастници във вашите блага, толкова повече се увеличават те и вие ставате съучастници в общите блага на живота.

Това, което днес ви проповядвам, е проста философия, която мъчно се прилага. Обаче приложите ли я, противоречията ви сами по себе си ще изчезнат, животът ви ще влезе в нова форма и вие ще кажете: „Животът има смисъл, струва да се живее, заслужава човек да служи на Бога“. Само при това положение има смисъл да бъде човек слуга и господар, ученик и учител, майка и баща, съдия, адвокат и лекар. Само при това положение нещата се осмислят, въпросите придобиват вътрешно разрешаване и човек минава от ограничение в свобода, от смърт в живот. Смъртта е крайното ограничение на живота, а животът – крайното ограничение на смъртта.

Следователно животът не е нищо друго, освен участието на човека в благата, с които всички хора се ползват. Не можете да се запознаете с човека, ако не споделите с него своите блага. И той не може да се запознае с вас, ако не постъпи по същия начин. Ако Христос не ви направи съучастници в своите блага, ако и вие не Го направите съучастник в своите блага, между Него и вас никаква връзка не може да съществува.

Сега вярвам, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език. Кой човек не разбира какво означава смъртта? Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта ѝ ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. – Какво представлява болната жена? – Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. – Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? – Той трябва да направи ближния си, т.е. Христос, съучастник в своите блага. Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага. Това значи влизане на човека в новия живот.

Утринно Слово от Учителя, държано на 24 февруари 1935 г., София, Изгрев.

Насилия под слънцето

Размишление

Ще прочета 4-та глава от Еклисиаст.

„Тогаз се обърнах аз и видях всичките насилия, които стават под слънцето; и ето сълзите на насилваните, и нямаше за тях утешител.“ (– 1-ви стих.) – Сълзите на насилваните се явяват като резултат на насилията, които стават под слънцето. Всички хора проливат сълзи. Няма човек в света, който да не е пролял или проливал сълзи.

„И силата беше в ръката на тези, които ги насилваха, и нямаше за тях утешител.“ (– 1-ви стих.) – Значи хората плачат, когато ги насилват, когато изгубят нещо или когато им отнемат нещо. Като умре синът ти, плачеш; когато нещата не стават, както ги очакваш, пак плачеш; когато изгубиш нещо ценно, плачеш. Когато се счупи едно клонче, дървото плаче; когато се отреже една пръчка от лозата, тя плаче. Не е лесно да изгуби човек нещо, което с години, при усилен труд и работа, е постигнал. Представете си едно малко дете, което постъпва в първо отделение. Първоначално то не знае нищо. Учителят започва да го учи да пише чертички. По цели часове то пише чертички, докато един ден така ги съчетае, че образува от тях букви. Ред години детето се упражнява с буквите и думите, пише, чете, развива ума си. Идва ден, когато става голям, възрастен човек. Обаче по известно съчетание на условията той заболява, изгубва паметта си и като на грамофонна плоча се заличава всичко онова, което десетки години е писал в ума си. – Какво ще прави този човек? – Ще плаче, ще пролива сълзи. Докато плочата е била нова, той е могъл да говори, да пее, да декламира. Остарее ли плочата, знанието на човека изчезва. Обаче голяма е разликата между човека и грамофонната плоча. Вие можете да накарате плочата да пее, да свири и да говори, когато пожелаете и колкото пъти искате, но човека не можете да го накарате да направи нещо по ваше желание. Ако вашето и неговото желание си съвпадат, той може да направи, каквото искате. Не се ли съвпадат желанията ви, нищо не е в състояние да накара човека насила да направи нещо. Значи на плочите можете да заповядвате, но на съзнателния човек не можете да заповядвате да изпълнява вашата воля. Ако на човека не можете да заповядвате, мислите ли, че можете да заповядвате на Бога? Който се е опитал само веднъж да заповядва на Бога, той е разбрал какво значи отклоняване от правия път.

Често хората изпадат в противоречия, понеже искат нещата да стават по тяхна воля. Искате ли да налагате волята си, сложете плочите на грамофона и заповядвайте на тях. Те ще ви слушат и нещата ще стават по ваше желание. – „Ама аз съм слушал всички плочи, искам нещо ново.“ Щом искаш нещо ново, няма да заповядваш да ти пеят и говорят, каквото ти желаеш, но ще чакаш с търпение всеки да ти каже нещо ново, когато сам той пожелае. Заповядваш ли, ще чуваш всички да пеят и свирят една и съща песен: „Цвете мило, цвете красно“. Какво ново се крие в тази песен? Като я чуеш два–три пъти, ще се откажеш повече да я слушаш. Когато нещо се повтаря често, плочата се изтрива и започва да скърца. Пазете се от повтарянето. Ще дойде някой и ще каже, че ви обича. Един път ще ви каже, втори, трети, четвърти път, но торбата му е празна, нищо не се ползвате от неговата любов. Дойде друг някой и той казва, че ви обича, но торбата му е пълна. Всяка негова дума е придружена с някакво благо. Ще кажете, че богатият не се нуждае от вашите блага, той иска само любовта ви. В такъв случай, ако говорите само за Любовта без да давате нещо, вие се намирате пред богат човек, от когото очаквате нещо. Ако говорите малко за Любовта или почти никак, а носите торба, пълна с блага, вие се намирате пред някой сиромах. Ето защо, Любовта постъпва с богатия по един начин, с бедния – по друг. Пък и самите хора като богати прилагат Любовта по един начин, а като бедни – по друг. Сега, като говоря по този начин, мнозина се запитват за кого се отнася това. Аз говоря за грамофонните плочи и за реалността на нещата. Има хора, които са грамофонни плочи; има хора, които представляват съзнателни единици. Първите изпълняват чужда воля, а вторите – волята на разумността в себе си. Първите преповтарят нещата, а където има повтаряне, там е старият живот. Вторите изявяват реалността, чрез която се излива новия живот. Докато човек се връща в миналото и си спомня кой го е обидил, кой му казал лоша дума, той е в живота на грамофонните плочи, а не в реалността. Защо трябва да повтаряш в ума си пакостите или добрините, които някой ти причинил? В реалността няма повторение. Там всяко явление се извършва само веднъж. Ще кажете, че и плочите донасят известна утеха, но ние знаем, че плочите се чупят, а реалността нито се чупи, нито изчезва, тя е вечна, неизменна. Истинският живот се заключава в това, което не се повтаря. Щом повтаряш нещата, ти не си в пътя на реалността, но си в пътя, наречен от индусите „мая“. И повторението не е лошо, но понякога става банално. Защо трябва да казваш на човека много пъти, че го обичаш? Ти му казваш, че го обичаш, за да ти даде нещо. Той е богат, може да дава. Стани и ти богат, за да се научиш да даваш.

Следователно в отношенията на двама души единият трябва да бъде богат, да дава, а другият – сиромах, който обича богатия и получава от неговите блага. Значи сиромахът трябва да казва, че обича, а богатият трябва да отвори кесията си и да дава. Ще кажете, че не е право само богатият да дава. Не говорете за вашето право. – Защо? – Защото на физическия свят нещата се менят. Някога богатият ще стане сиромах, а сиромахът – богат. Тогава те ще сменят ролите си. – „Дали ще бъде така, не знаем.“ – По-добре да не знаете, отколкото да отричате и да се съмнявате в нещата. Понякога положението на невежия е за предпочитане пред това на учения и многознаещ, който живее в големи противоречия.

„И ето сълзите на насилваните, и нямаше за тях утешител.“ Днес всички хора плачат, оплакват се от насилниците и търсят своите мъчители вън от себе си. Детето плаче, защото баща му го бил. – Защо го бил баща му? – Защото крало ябълки от чужда градина. Значи мъчителят е в него. То се подало на изкушението, а баща му го възпитава. За да се изкушава човек, това показва, че в него има нещо слабо, неустойчиво, на което той не може да издържа. Който кара детето да яде ябълки, същият кара бащата да бие детето си. Кой е той и къде се намира? – Той се крие и в бащата, и в детето. Детето мисли, че баща му го бие по своя воля, бащата мисли, че детето краде по своя воля. Всъщност, един и същ е причина и за краденето, и за боя. Един и същ краде и бие. В един случай краде, а в друг – бие. Как ще разберете това? Представете си, че отивате в една гостилница. Сядате пред една маса и започвате да разглеждате листа, да си изберете ядене. Гостилничарят веднага идва пред вас, учтиво се покланя и казва: „Какво обичате, господине?“ – „Искам еди-какво си ядене.“ Той веднага ви донася яденето. Вие си казвате: „Добър човек е гостилничарят“. Като се нахраните, същият човек идва при вас и казва: „Господине, сега ще платите“. – „Пари нямам.“ – „Щом нямате пари, не трябваше да ядете.“ Такъв е законът. Който няма пари, няма право да яде. След това предупреждение гостилничарят взима тояга, набива ви добре и ви изпъжда вън. Казвате: „Чудно нещо, колко лош човек бил той“. Значи, който ти даде да ядеш, същият дойде да иска пари и като не можа да му платиш, наби те.

Къде е грешката? – В кривите разбирания на хората. Ако човек не промени разбиранията си, ще бъде една грамофонна плоча, която ще знае само това, което е написано върху нея. Не е голямо постижение да бъде човек грамофонна плоча. Днес и папагалите се учат от грамофонните плочи да пеят, но и тяхното изкуство не е много високо. Чрез повтаряне на една и съща песен много пъти най-после те я научават, но нищо повече не могат да научат. – Защо? – Защото нито грамофонните плочи носят изкуството в себе си, нито папагалът може сам да пее. И едното, и другото е само повтаряне. Докато живее в повторението на нещата, човек е недоволен. Защо? – Защото е в положението на папагал, който повтаря написаното върху плочата. Още със слизането си на земята човек започва да изучава първата грамофонна плоча на живота, после втората, третата и т.н. Един ден ще дойде комисия от невидимия свят да го изпитва и като види, че знае добре уроците си, ще го сложи в по-висок клас.

„За то аз рекох: Блазя на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи.“ (– 2-ри стих.)

„А по-добър от двамата е, който не е бил още.“ (– 3-ти стих.) Това значи: Блазе на онзи, който не се е родил още. Животът представлява гостилницата, в която човек влиза да се нахрани и излиза. В този смисъл Соломон казва: Блазе на онзи, който е влязъл в гостилницата и се е нахранил добре. Но като нямал пари да плати, гостилничарят го набил добре и го изпъдил вън. По-блазе е на онзи, който влязъл в гостилницата, но като разбрал закона, който се прилага там, излязъл вън без да се нахрани. Обаче свободен човек е този, който нито е влязъл в гостилницата, нито е излязъл. Първият е опитал храната на гостилничаря, т.е. неговото благо, но след това е опитал и грубостта му. Вторият само помирисал благото на гостилничаря, но не и грубостта му. Третият пък е напълно свободен, защото не е опитал нито благото, нито грубостта на гостилничаря. Следователно ще знаете, че сте в живота, т.е. в гостилницата, където се приготвят вкусни ястия. Докато можете да ядете и да плащате, вие влизате и излизате свободно от гостилницата. Ако ви се случи някакво голямо изпитание и не можете да ядете, вие влизате в гостилницата, поръчвате си ядене, но понеже стомахът ви не работи, вие връщате яденето без да платите. Законът на гостилницата е следният: Който яде, трябва да плаща. Ако не платите, гостилничарят излиза срещу вас с тояга и ви изпраща вън. Ако пък ядеш и не плащаш, пак те изкарват навън. В първия случай си болен, а във втория – сиромах. Дали сте болен или сиромах, ще излезете вън от гостилницата. Който влиза в гостилница, трябва да бъде здрав и богат човек, да знае как да яде и колко да плати. Като не може да плаща, той казва на гостилничаря: „Знаете ли кой е баща ми?“ – „Не зная и не се интересувам.“ – „Ама той е виден човек.“ – „Не го познавам. Това е друг въпрос. Даже името му не съм чувал.“ Що се отнася до името му, малцина го познават. Важно е да се спазва законът на гостилницата, който гласи: Днес с пари, утре без пари. Кога ще дойде това „утре“, никой не знае.

И тъй, вие трябва да разбирате живота като школа. Влизането ви в школата пък подразбира познаване на основните закони, които регулират самия живот. За да бъдете щастливи, вие трябва да разбирате законите на щастието. В една от своите книги Кришнамурти кани хората да ги заведе при своя Възлюбен, но те не искат да вървят след него. Той иска да ги направи щастливи, но те не му вярват. Където и да ги заведе, те не могат да бъдат щастливи, защото на земята щастие не съществува. За да бъдат щастливи, те трябва да имат неговото разбиране. Обаче мъчно се предава вътрешното разбиране на човека. „Елате с мене“ – казва Кришнамурти на хората, но това е отвлечена идея, която мъчно се разбира. Кой заведе Кришнамурти при неговия Възлюбен? Значи следването на човека е вътрешен, а не външен механически процес. Човек сам намира Възлюбения на своята душа. Това е дълъг процес. Сам Кришнамурти, който проповядва на хората и ги кани да го следват, не е постигнал още това. Сам той живее в противоречия. Наистина, достатъчно е изпреварил своите последователи, но има още да работи върху себе си. Той проповядва безличен живот, но сам не е дошъл до него.

Казват някои, че Христос е направил много нещо за човечеството. Вярно е, Христос се пожертва за човечеството, но какво направиха християните за Него? Те ядат и пият в гостилницата и заставят Христос да плаща за тях. Това е неразбиране на Христовото учение. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така и аз ви научих“. Давате ли си отчет на какво ви научи Христос? Можете ли да кажете, че Христовото учение подразбира ядене и пиене на чужда сметка? Христос спазва законите на природата, както и на разумния живот, и ги прилага. Дойде ли до тези закони, Той знае, че днес нещата се придобиват с пари, а утре – без пари. Думата „пари“ подразбира труд, усилие, работа. Значи за всяко нещо, което иска да придобие, човек трябва да се труди и работи. Който иска да яде, трябва да работи. Светът е гостилница, в която може да влезе само онзи, който има пари, т.е. който е готов да слугува, да приложи своя труд и усилие. Преди да работи човек няма право да яде. Като свърши някаква работа и спечели нещо, тогава може да влезе в гостилницата и да се нахрани добре. Мнозина запитват къде са Божията Любов, Божието Милосърдие, Божията Правда. Откажете се от вашите стари разбирания, които родиха всички злини, противоречия и разногласия в света. В света има хора, които могат да приложат и Любовта, и Милосърдието, и Правдата. Защо не ги приложат тогава? Те стоят и питат къде е Любовта в света. Няма защо да питате, но я приложете. Вие очаквате на другите хора. Щом вие я приложите, и другите ще я приложат. Днес хората работят повече за пари. Ние пък казваме: „Работи без да очакваш да ти се плати“. Като работите с Любов, непременно ще ви възнаградят, ще изкарате хляба си. Обаче първо ще работите. Докато не работите, нямате право да ядете. Докато не придобиете известно знание, пак нямате право да ядете. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Който не спазва този закон, ще оголее. Не стана ли същото с Адам и Ева? Те ядоха от забранения плод преди да имаха нужното знание, вследствие на което сгрешиха и ги изпъдиха от рая.

Много от съвременните хора искат да бъдат посрещани навсякъде с уважение и почести, като княжески синове. Те искат, без да работят, да имат всичко на разположение. Това е невъзможно. Който мисли, че е княжески син, трябва да отговаря на званието си. Като отиде в някой дом, където хората имат пиано, те ще отворят пианото и ще му кажат: „Господине, изсвирете ни нещо хубаво“. Той погледне към пианото, вдигне рамене и казва: „Не мога да свиря на пиано“. Отива в друг дом, там го накарат да нарисува нещо за спомен. – „Не зная да рисувам.“ Отива в трети дом, искат да им напише нещо за спомен. – „Нищо не мога да напиша, не съм учил много.“ Питам: какъв княжески син е този, който не знае да свири, да рисува, да пише, да се разговаря по научни въпроси? В който дом е влязъл, като излезе, ще чуе след себе си думите: „Голям простак е този човек! Той не е никакъв княжески син“. Всички хора, които мислят, че са княжески синове, а нямат знания, са големи простаци. Всички религиозни хора, които мислят, че са чада Божии, а не прилагат Словото Божие, също са големи простаци.

Всеки може да бъде княз или княгиня, ако разполага със светлина и знание, с Мъдрост и Любов. Всеки човек може да бъде Син Божи, ако изпълнява волята на Отца си. А тъй, нищо да не знае и да изисква само неговата воля да изпълняват, това не е нито княз, нито Син Божи. Следователно само онзи има право да яде, който работи и учи да придобива знание и Любов. Първо ще работите и учите, а след това ще ядете. – „Слуги ли трябва да станем?“ – Първо ще бъдете слуги, после господари. – „Това е унижение за нас.“ – Унижение е за онзи, който не разбира нещата. За онзи, който разбира, всичко е добро и на място. Много хора се страхуват да не изпаднат в положение да ги унижи някой, а не виждат, че като не разбират живота, сами се унижават.

Един турски бей, който живял в Цариград, умрял. Докато бил на земята, той си мислел, че като умре, ще отиде направо в рая. Обаче не станало, както мислел. Като напуснал земята, явил се при свети Петър с мисълта, че ще влезе в рая. Свети Петър му казал: „Тук няма място за тебе. Временно ще живееш в едно магаре. Понеже си напуснал преждевременно земята, ще живееш в магарето дотогава, докато се свършат годините, определени да живееш на земята“. Както му казал св. Петър, така станало. Той влязъл в едно магаре без да знае някой за неговото пребиваване в тази форма. Като влязъл в магарето, той вършел различни работи: вода носел на господаря си, дърва – от гората и т.н. Един ден магарето трябвало да занесе дърва в същия дом, където живял беят. Като видяло това, магарето се противопоставило на господаря си и започнало да се дърпа, не искало да влезе в двора. Господарят му го ударил няколко пъти, но то се спряло пред вратата и не искало да влезе. – Защо? – Беят се страхувал да не познаят близките му, че живее в магарешка форма. Всички се чудели как да заставят магарето да влезе в двора. Един дервиш, който наблюдавал цялата работа, казал: „Ако ми платите, аз ще го накарам да влезе вътре“. Те му обещали една сума. Той се приближил до магарето и му пошепнал тихо: „Влез в двора, никой няма да те познае“. След тези думи магарето влязло в двора. – Каква била тайната? – Че никой няма да го познае.

И тъй, когато човек изпадне в по-низко положение, отколкото някога е бил, започва да се срамува и не иска да влиза между хората, да не го познаят, да не си спомнят, че някога той е бил при по-високо положение, отколкото днес. Казвам: Не се стеснявайте. Влизайте свободно между хората, никой не помни вашето високо положение, никой няма да ви познае. Добре, че хората не помнят нито своето минало, нито вашето, за да бъдете неизвестни едни за други, да можете свободно да се развивате. Аз изнасям този пример, за да пречистите мисълта си, да бъдете свободни. Като не разбират нещата, мнозина роптаят. Целият свят е пълен с вътрешен ропот. Всеки казва: „Това не е право, онова не е право“. – Защо не е право? – Защото не станало, както очаквал. – Кой човек може да каже, че всичките му работи са станали, както той очаквал? Ще кажете, че царят е свободен, заповядва на всички и работите му се нареждат, както той иска. – Лъжете се, и на царя заповядват. Над него стои Един, Който му заповядва. Коларят заповядва на коня си, но и на него заповядват. Взводният заповядва на войниците си, но и на него заповядват. Няма човек на земята, който да не заповядва на някого, но също така няма човек на земята, на когото някой да не заповядва. Всеки човек се намира под заповед. За пример, стомахът заповядва на човека да яде. Ако не яде, ще го уволнят. В случая стомахът е господар. Умората заповядва на човека да спи, за да си почине. Външните условия го заставят да се облича. Гладът и нуждата от хляб заповядват на човека да учи, да работи, за да изкарва прехраната си. Затова, именно, той става музикант, поет, художник, учител, проповедник, майка или баща. Момата и момъкът искат да се оженят, да родят деца, да ги издържат на старини.

Съвременните хора се оплакват от неуспехите в живота си, понеже уповават на чуждото, както и на временни неща. Те уповават на парите, на имотите си, на децата си и т.н. Малко хора уповават на Бога, а още по-малко изпълняват волята Божия. Който уповава на Бога и изпълнява волята Му, той е човек, създаден по образ и подобие на Бога. Който не е готов да изпълнява волята Божия, той живее в областта на грамофонните плочи. И така се живее, но друго нещо е животът на реалността. Като сложите грамофонните плочи да свирят, пеят и говорят, и децата ще научат езика, но друго нещо е да слушат езика непосредствено от своя учител, оригиналът на словото. Детето, както и ученикът, се нуждаят от живото слово на своя учител, а не от копията на нещата. Всеки се стреми към реалността на живота. Тя се отличава по това, че никога не повтаря нещата. Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човек живее в преходен свят. Днес се радвате, на другия ден губите радостта си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва. Скръб и радост, които се менят, представляват граници на реалния свят. Христос казва: „Сега скръб имате, но ще дойде ден, когато скръбта ви ще се превърне в радост“.

И тъй, стремете се към онзи живот, където скърбите се превръщат в радости. Пазете се от грамофонните плочи, които днес ви казват, че сте гениален човек, а на другия ден – че сте глупав, невежа, нищо не може да излезе от вас. Вие слушате и едното, и другото и се питате кое всъщност е вярно.

„И още видях аз всеки труд и всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближния му. И това е суета и угнетение на духа.“ (– 4-ти стих.) – За какво завиждат хората на своя ближен? – Задето е влязъл в гостилницата да яде. Завистта ще изчезне, когато човек разбере, че само онзи може свободно да яде, който предварително е работил. Който оре и жъне, той яде. „Безумният сгъва ръцете си и яде плътта си.“ (– 5-ти стих.) – Наистина, когато човек по цели дни седи, сгъва ръцете си и нищо не работи, ще се намери в лишения и мъчнотии и ще се принуди да яде плътта си. Като види, че окръжаващите ядат и пият, той започва да завижда. – „Ама чужд съм в този свят!“ – Много естествено. Щом влезеш в гостилницата без пари, непременно ще бъдеш чужд и за гостилничаря, и за клиентите му. Щом влезеш в живота без знания, ще бъдеш чужд за всички хора. На същото основание, докато не разбирате Божиите закони и Неговите пътища, докато не изпълнявате волята Му, вие всякога ще бъдете чужди за Бога, за разумния свят. Само онзи син може да бъде щастлив, който изпълнява волята на баща си, разбира неговите мисли и е едно с него. Следователно станете Синове Божии, за да бъдете щастливи на земята. Само онзи може да бъде щастлив, който е добър, справедлив и разумен. Иначе той нарушава своя вътрешен мир, а заедно с това губи щастието си. Човек трябва да спазва три неща: да изпълнява волята Божия, да служи на Божията Любов и да следва пътя на Божия Дух. Който спазва тези неща и като музикант ще свири добре, и като художник ще рисува добре, и като поет, учен и философ ще работи съзнателно, както за себе си, така и за другите. За да изпълни своето предназначение като личност и като душа, човек трябва да работи, да учи, за да има пари, с които може да влезе в гостилницата. Той трябва да има и знание, с което да влезе в живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 3 март 1935 г., София, Изгрев.

Най-голямото изкуство

Размишление

Ще прочета 5-та глава от Еклисиаст.

Да мисли, да чувства и да работи човек, това е едно от най-големите изкуства на земята. – Защо? – Защото трябва да знае как да извърши тези неща. За пример, ти не можеш да месиш хляб, ако нямаш на разположение брашно. Можеш да имаш желание да месиш, можеш да разполагаш с нощви, със сито, но ако чувалът е празен, нищо не можеш да направиш.

Мнозина от вас ще кажат: „Ние знаем какво ще ни се говори днес“. Така предполагат и някои религиозни. Те казват, че Духът им открива много неща. Кажете тогава какво ви подсказва вашият дух? Да говори човек за Духа без да Го познава, това е неразбиране на нещата. Когато слънцето изгрява и открива всички предмети около вас, казвате, че Духът открива нещата, т.е. Духът ви говори. Според мене пък, щом виждате нещата ясно, светлината ги открива, а не Духът. Когато ученият ви говори и разкрива пред вас известна истина, той ви учи, поучава, хвърля светлина в ума ви върху даден предмет и вие виждате ясно това, което по-рано не сте виждали. Значи светлината ви говори. Ето защо, когато говорите върху известни въпроси, трябва да имате широко разбиране за нещата, да не изпаднете в положението на Соломон. Той разбирал много работи, но не всичко, вследствие на което изпаднал в големи противоречия и казал: „Суета на суетите, всичко е суета“.

„Пази ногата си, когато отиваш в дома Божи.“ (– 1-ви стих.) – Много църкви има в света, но в каквато църква и да отидеш, пази ногата си. – От какво трябва да пази човек ногата си? „И приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумни, които не знаят, че струват зло.“ (– 1-ви стих.) В която църква и да влезете, ще видите, че богомолците правят различни движения; някои се кръстят, целуват икони, с което искат да се покажат пред хората, че са набожни, религиозни, че вярват в Бога. Ако някой човек влезе за пръв път в една църква, веднага ще се приближат към него и ще започнат да го учат как да се кръсти, с два или три пръста, по католически или по православен начин. Ако не се кръстите, ще минете пред тях за неправоверен. Някои религиозни пък се кръстят с цялата си ръка. Наистина, защо не се кръсти човек с цялата си ръка, а се кръсти само с два или три пръста? Православните се кръстят с трите пръста нагоре, а двата скриват в ръката. Значи трите пръста отправят към Бога, а двата задържат за себе си.

Като говорим за кръста, по-добър кръст от страданието няма. Значи като страда, човек се кръсти. Някои страдат, но никой не ги знае, никой не ги вижда. Обаче някои страдат така, че всички ги виждат. С това те искат да покажат, че много страдат. Страдания, които всички виждат, не са истински, нито са големи. Лесно се говори за страданията, но всеки трябва да се запита защо страда. Някой свършил университет, знае да свири, да рисува, а се оплаква, че бил гладен, три дни не ял. Какво знание има той, щом гладува? Който свири и рисува, а при това ходи гладен, това показва, че нито свиренето, нито рисуването, нито знанията му са обработени. Те не са станали негова плът и кръв, не може да си служи с тях.

„Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небето, а ти – на земята, за то нека бъдат думите ти малко.“ (– 2-ри стих.) – Който мисли, никога не прибързва с устата си. Той никога не върши постъпките на безумния. Казано е, че Бог е на небето, а човек – на земята. Затова мнозина питат къде трябва да влязат, т.е. в кой храм и накъде трябва да се обърнат, когато се молят на Бога. На този въпрос Христос отговаря: „А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и сам се помоли. И Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве“. Ето защо, истинската молитва трябва да става на тайно. Когато човек се моли пред всички хора и се озърта натук-натам, всички да го видят, все едно, че е в театър или на публично събрание. И така може да се моли човек, но трябва да се вглъби в себе си, да забрави всичко около себе си и нищо да не вижда. Другите могат да го виждат, но той да не вижда. Като се моли, човек не трябва да допуска никаква критическа мисъл. Ще гледа, ще чува без да критикува. – „Ама не може без грешки!“ – Ще грешиш, но ще изправяш грешките си, както прави художникът. Той рисува образа на някой човек, но като направи някаква грешка, веднага я изправя. Изкуството не търпи никакви грешки. Мисълта, чувствата, говоренето са особен род изкуства, които изключват всякакви грешки.

Много изкуства има, които човек трябва да изучава. За пример, говоренето е също изкуство. – В какво се заключава това изкуство? – Да предава фактите, както са в действителност, да не ги преувеличава, нито намалява. Някои хора обичат да преувеличават нещата. Те си служат с хиперболични изрази. За пример, те казват: „Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне“. Или: „Там имаше около сто хиляди души“. Всъщност имало е най-малко десет хиляди души. Когато искат да покажат, че някой човек е много учен, те казват: „Този човек знае всичко. Чудесата, които прави, нямат край“. За някой виден музикант те казват: „Той свири така, че няма подобен на него“. Когато пък искат да подчертаят колко добре говори някой оратор, те казват: „Като говори, мед капе от устата му“. С този израз искат да покажат колко е сладкодумен. Като знаете това, пазете се от преувеличаванията или най-малкото трябва да ги разбирате, да не изпадате в заблуждения.

Сега аз искам да ви освободя от онези заблуждения, които носите по наследство. Едно от тези заблуждения е преувеличаването. Като преувеличава нещата, човек се отдалечава от реалността на живота. Друг е въпросът, когато човек си служи с фигури в речта, за да я украси повече, да ѝ предаде цветист вид. Обаче в обикновения живот тези фигури се явяват като преувеличавания, които отдалечават човека от действителността. Преувеличаването внася изкушение в хората. Някой започва да се моли и във време на молитвата ще му дойде на ум, че не е свършил някаква работа, и ще прекъсне молитвата си. След това пак ще започне да се моли. Като прекъсва и отново започва молитвата си, човек дава вид пред другите, че постоянно се моли. С това той внася съблазън между хората. Така се молят турците. Преди да започнат молитвата си, те се измиват добре и тогава пристъпват към нея. Ако във време на молитвата се почешат по главата, по ръцете или по тялото, те престават да се молят, пак се измиват и отново започват молитвата си. Случва се понякога молитвата им да продължава цели два часа. – „Може ли богомолците да прекъсват молитвата си и да излизат и влизат в църквата?“ – Може, разбира се. Щом става, може. Това показва отношението на съвременния религиозен към църквата. Докато религиозният гледа на църквата като на събрание, той свободно влиза и излиза от нея. Един ден, когато се проникне дълбоко от разбирането на въпроса що е църквата, а също и молитвата, той нито ще прекъсва молитвата си, нито ще влиза и излиза от църквата. Така правят и учениците. Докато са в междучасие, те говорят, викат, вдигат шум. Щом влезе учителят в клас, всички сядат на местата си и настава тишина и мълчание.

Много учители има в света, но един от най-добрите учители, с дисциплина, каквато досега не съм виждал, е соколът. Един ден, това се случи в Търново, поглеждам през прозореца на стаята си и какво виждам? На един плет се наредили десетина птички, една до друга, но така неподвижни, като че ли са мъртви. Всички гледат втренчено нагоре и стоят толкова тихо, че не се чува никакъв шум, не се вижда никакво движение. Повдигнах погледа си нагоре, в посоката, където гледат птичките, и видях един голям сокол, който се виеше над тях. С явяването си той внесе такъв ужас между птичките, че ги смрази: те останаха на местата си вкаменени и безгласни. Като гледаше към тях, соколът приличаше на строг учител, който се готви да изпитва учениците си. Предварително той ги наблюдаваше и като видя, че не са готови за изпит, хвръкна нагоре в друго направление и си каза: „Невежи са тези ученици, не са готови за изпит“. Щом учителят си отиде, учениците се отпуснаха, започнаха да шумят, да се разговорят помежду си и да казват: „Свободни сме вече!“ Който не разбира смисъла на нещата, поглежда към птичките и казва: „Това са птички!“ Птички са наистина, но те са вкаменени от страх от погледа на своя строг учител. Учителят им стои над тях със своите мисли и търси начин, как да задигне една от тях, да я заведе на гости у дома си, да ѝ предаде един добър урок. Който се е осмелил веднъж да влезе в стаята на учителя си, не излиза оттам. Тази стая представлява за него изправителен дом, в който се изучават уроците на живота. Днес, както и да се говори на хората, все ще ги обидите. Както и да се произнасяте за делата им, все ще излезе, че ги критикувате. За да не ги обиждате, трябва да знаете как да говорите. Също така трябва да знаете как да критикувате. Гледате една картина и казвате, че не ви харесва. Това не е достатъчно. Трябва точно да определите какво именно, не ви харесва: боите ли или някоя част от тялото. Четете някое произведение и казвате, че не ви харесва. Какво именно не ви харесва? Като казвате, че картината не ви харесва, излиза, че нищо не ви харесва. Не, има нещо хубаво в нея. Като кажете какво не ви харесва, трябва да посочите как да се изправи. Изобщо, може да критикува само онзи, който знае как да изправя грешките. При това всяка бележка, направена по отношение на дадено произведение, трябва да почива на истината. Всяка дума, казана на човека, трябва да съдържа истината. Светските хора, като не могат всякога да си служат с истината, изработили особен начин на отношения – дипломация. И да не се обичат двама души, те постъпват помежду си дипломатически: и единият, и другият са учтиви, любезни помежду си, готови на всякакви услуги. Като светски хора, дипломатите казват, че отношенията между близките трябва да бъдат поне външно добри. Вярващите и религиозни хора поддържат точно обратното: отношенията между хората трябва да бъдат вътрешно правилни. Значи светските хора държат за външните отношения, религиозните – за вътрешните. Ние пък казваме, че човек трябва да си изработи такава външна форма на отношения, която да отговаря на вътрешното разположение на неговото сърце и на вътрешното му разбиране за нещата.

Съвременният живот изисква съвършена форма на отношения, която да се отразява на лицето. Пластично трябва да бъде човешкото лице, за да може всеки момент да отразява вътрешните душевни състояния. Красиво лице наричаме това, което изразява не само живота на миналото, през който са минали вашите деди и прадеди, но и вашият живот. Красиво лице е това, което е пластично и може да отразява състоянията на човека за всеки момент и за всяко време. Красивото лице е книга, по която всеки момент може да се чете това, което човек преживява и на която всеки момент се пише нещо ново.

Религиозните говорят често за молитвата и препоръчват различни начини за молене. Затова, именно, някои запитват кой е най-правилният начин за молене. Това показва, че хората още не знаят как да застанат пред Бога. – Защо не знаят? – Защото не са дошли още до Истината. Който се е домогнал до Истината, той не търси някаква специална форма. Той знае, че в каквато форма и да поставите Истината, тя всякога си остава истина. И в най-красива форма да поставите Истината, тя ще видоизмени формата по свое разбиране и пак ще изяви естеството си. Нищо не е в състояние да измени естеството на Истината. Тя нагажда формите към себе си, но в никой случай не се поддава на тях.

Следователно, ако Истината влезе в някой лош човек, тя го изменя, нагажда го според своите закони. Щом излезе от него, той си остава пак такъв, какъвто е бил първоначално. Същото нещо правят с човека и Любовта, и Мъдростта. Когато влязат в него, те го преобразяват: Любовта му създава особени любовни състояния, каквито по-рано не е имал; Мъдростта пък внася в него такава светлина и знание, с каквито по-рано не е разполагал. Щом излязат от него, той става обикновен човек, какъвто е бил по-рано. Ето защо, човек се стреми да бъде необикновен, т.е. да придобие Любовта, Мъдростта и Истината и да ги разбере. С една дума, човек се стреми да даде път на Божественото в себе си. Чрез Божественото човек привлича подобните си, както топлината – изстиналите, светлината – объркалите пътя си, а свободата – заробените и ограничени хора.

И тъй, стремете се към придобиване на Любовта, за да изправите грешките си на миналото и да не правите нови. Щом придобиете Любовта, вие ставате необикновен човек. Изгубите ли я, отново ставате обикновен. Неизбежно е човек да минава от състоянието на необикновен в обикновен, за да се види доколко е разбрал същността на нещата и да разбере какъв е стремежът на неговия дух. Неизбежно човек трябва да мине през контрастите на живота, за да намери Истината. Това значи да мине през големи противоречия. Той ще мине през Любовта, но ще мине и през омразата, когато не ще може да търпи никого. Той ще иска да остане сам в света, от никого несмущаван и обезпокояван. Значи той иска да бъде сам в света, без никакви близки същества. Обаче изпадне ли в това положение, тогава само ще разбере ужаса на самотията. За да не изпадне в самотата на живота, човек трябва да търпи, а търпението се придобива при най-големи мъчнотии, несгоди и горчивини.

Мнозина искат да живеят според своите лични разбирания, да бъдат свободни и независими, да бъдат като Бога, но отделни от Него. Това е невъзможно. Обаче възможно е да бъдеш като Бога, т.е. да живееш в Него и Бог да живее в тебе. Това подразбира една зависимост. Пожелаеш ли да излезеш вън от тази зависимост, да се отделиш от Бога, ти влизаш в стълкновение с Него. Стълкнови ли се човек с Първата Причина на нещата, той се натъква на големи мъчнотии, страдания и нещастия. – „Ама искам да бъда като хората и отделно от тях.“ – И това е невъзможно. Ще бъдеш като хората, но ще бъдеш и между тях. – „Ама искам да бъда чист.“ – Докато си между хората, все ще вземеш нещо от тях, но и те ще вземат нещо от тебе. Не може чистата вода да мине през глинеста почва и да остане чиста – все ще вземе част от глината и ще се размъти. Чистотата е вътрешен процес. Тя има отношение към съзнанието на човека. Следователно бъдете чисти в съзнанието си, да не допуснете нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или желание по отношение на вашия ближен, бил той мъж или жена. Бъдете искрени към вашето верую, да не допуснете никакво съмнение или колебание по отношение на него. Бъдете честни и искрени към своето верую, да устоявате на него при всички условия. Веруюто не е нищо друго, освен красива мома, която Бог е определил за човека. Ако променяте всеки ден веруюто си, вие поддържате многоженството. Еднобрачието е позволено, но не и многобрачието. Ето защо, казвам: Дойдете ли до Любовта, Мъдростта, Истината, до живота, знанието, свободата, ще имате само един възглед, едно мнение.

Аз ви говоря днес с цел да бъдете внимателни, да пазите три неща: да не увреждате своя живот, да не увреждате живота на своя ближен и да не хвърляте петно върху Господа. Каквото и да се случи в живота ви, не казвайте защо Господ е създал този свят, защо ви е поставил на такова място, да грешите. Човек сам е виновен за делата си. Каквото прави, добро или зло, той носи отговорност за това. Живейте така, че да влезете в красивия, т.е. в Божествения живот.

Какво представлява Божественият живот? Той е най-красивият живот, пълен с големи блага, но и с големи страдания. За да се ползва от благата на този живот, човек трябва да има зорко око, каквото се изисква от всеки, който критикува картините на великите художници. Чрез зоркото си око човек може да се ползва от светлината на този живот. Ако не може да се ползва от светлината му, той се натъква на страдания. И тогава казваме: Страшно е положението на човек, който има очи и недовижда, има уши и недочува. Имаш очи, отиваш в една художествена галерия, но недовиждаш картините. Какво се ползваш тогава от картините? Отиваш на едно събрание, да слушаш речта на някой виден оратор, или на концерт, да слушаш хубава класическа музика, но недочуваш малко. Какво си разбрал от речта или от хубавото свирене? Да разбереш това, което виждаш или чуваш, значи да стане преврат в тебе. Един търговец отишъл да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила „Сънят на живота“ и той останал толкова доволен от музиката, че бил готов да се примири с всички свои длъжници, да им прости дълговете. Музиката произвела преврат в неговия ум и в неговото сърце. – Защо? – Защото я разбрал. Обаче и самият търговец имал музикален усет. Неговата душа била отворена за музиката. Той могъл да я възприеме вътрешно, затова тя го преобразила.

Сега и на вас казвам: Можете ли да пеете и да свирите така, че да произведете преврат, както в себе си, така и в душите на вашите слушатели? Знаете ли каква сила се крие в песента „Бог е Любов“? Обаче, който пее и който слуша, трябва да има разбиране. Когато пеят хорово, всички гласове трябва да се сливат, като че ли един пее. При това положение и певците, и слушателите ще се забравят. В самозабравата, именно, се крие лечебното действие на музиката. Ако можете да пеете така, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите и страданията си. Дойде ли при вас една скръб или едно страдание, вие ще запеете и веднага ще го стопите. Ако сиромашията ви посети, и на нея ще запеете и ще я стопите.

„Пази ногата си, когато отиваш в дома Божи; и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумни, които не знаят, че струват зло.“ (– 1-ви стих.) – От този стих се вижда, че Соломон е започнал да разбира практическата страна на живота, макар и да е още в началото. В последните глави на Еклисиаст той прониква по-дълбоко в живота.

Една от мъчнотиите, на която се натъкват всички хора, е тази, че във всеки човек виждат отрицателната му страна. За да се справите с тази мъчнотия, мислете и за себе си, и за ближните си, че сте такива, каквито трябва да бъдете. Затворете очите си за отрицателното и гледайте на положителните черти. – „Ама човек не може да не греши.“ – Съгласен съм с това, но прибавям: Човек не може и да не изправя грешките си. Щом греши, той може да изправя грешките си. В изправяне на грешките се заключава придобивката на деня. В изправяне на грешките човек влиза в радостта на живота. Ако не изправя грешките си, той влиза в областта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една грешка води към втора, трета, четвърта и т.н. Изправянето на грешките, обаче, води към радостта и веселието, към светлината на живота. Силата на човека се заключава в изправяне на грешките. Такъв човек радва духа и душата си. Както бързо греши, така бързо човек може да изправи грешките си. Срещате човек, когото не обичате, не можете да го търпите. Още в първия момент искате да направите нещо, с което да го сразите. Вие сте сгрешили вече в мисълта си. Спрете се сега и изправете грешката още в мисълта си, докато не се е проявила на физическия свят. Кажете си: „Аз не мога да търпя този човек, но Бог го търпи и обича. Щом Бог го търпи, и аз ще го търпя. Когато Той престане да го търпи, тогава и аз ще престана да го търпя. При това нека си представя, че в този момент никой човек не може да ме търпи. Трябва ли да ме сразява? Както той ме търпи, така и аз мога да търпя онзи, когото не обичам“. Следователно, ако направиш една грешка, изправи я веднага. Не губи време с плач и вайкане: защо си я направил, какво ще мисли Бог за тебе, какво ще кажат хората и т.н. Хората са ученици, те не са свършили още учението си. Щом е така, не взимай пример от тях. Те са несъвършени още, не могат да се произнасят за твоите постъпки. Обаче, ако държиш за мнението на Бога, на съвършените същества, това е друг въпрос. Като се ръководиш от тяхното мнение, ти влизаш между тях като в баня, да се къпеш. Като направиш една грешка, веднага ще отидеш на банята да се окъпеш. – „Ама днес се къпах три пъти.“ – Прекалил си, пази се да не стане нужда и от четвърта баня. Пазете се да не отегчавате разумните същества. Позволено е на ден да се прави само една баня. Една грешка на ден – една баня. Колко бани са нужни на болния? – Една на ден му е достатъчна. – „С теляк или без теляк!“ – Зависи от колко време не си се къпал. Ако отдавна не си ходил на баня, телякът е на място. Но ако всеки ден правиш бани и викаш теляк, кожата ще ти се охлузи. Не е лесно да минава човек под ръката на теляка. Какво нещо е телякът? – Морализатор. В религиозните общества има много теляци. Едва се освободиш от един, срещне те втори и казва: „Чакай, аз съм по-добър майстор от него“ – и започва да те трие. После идва втори, трети, а ти се намираш в ужас, не знаеш как да се освободиш. Попаднеш ли веднъж под ръката му, освобождаване няма. Докато не охлузи кожата ти, няма да те пусне. Спасението е в това, втори път да не го викаш. Щом си опитал един, втори път потърси друг, чиято сила не познаваш. На ония, които си опитал, сложи знак, да не попадаш втори път под ръката им.

Като ученици, вие трябва да пазите следното практическо правило: най-много по един теляк на ден. Колкото повече се охлузва кожата и научавате уроците си, намалявайте броя на теляците до 52, по един на седмицата. След това спрете на числото 12 – по един на месеца. Колкото по-нагоре се качвате, намалявайте числото им, докато стигнете до един теляк годишно. Най-после се освободете и от него. Човек може да живее и без теляци. В каквото общество и да влезете – религиозно, духовно, научно – пазете се от теляци, но внимавайте и вие да не изпълнявате тяхната роля.

И тъй, за да избягвате мъчнотиите или да се справяте разумно с тях, дръжте в ума си мисълта, че Бог обича всички хора. Като мислите така, вложете Любовта в сърцето си и работете с нея. Обичайте хората и не им отнемайте това, което не можете да им дадете. Срещнете ли някой радостен човек, не го ограничавайте, не му отнемайте радостта. Виждате, че някой яде сух хляб. Не му казвайте, че е нещастен; не го изкушавайте с вашата пищна храна. Стомахът му не може да издържа. Сухият хляб е за предпочитане пред пищната храна, която разваля стомаха. Един стар възглед, който внася радост в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти. Не разваляй благото, което Бог ти е дал. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момък и на младата мома. Не разваляй благото на възрастния човек. Не разваляй благото на стария човек. В това се заключава философията на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 10 март 1935 г., София, Изгрев.

Добрият живот

Размишление

Ще прочета 6-та глава от Еклисиаст. В прочетената глава се говори за обикновени неща, познати на всички хора. Значи в тази глава няма нищо ново. Когато разказвали нещо на Соломон, той казвал: „Известно ми е това, зная го“.

Веднъж един дервиш срещнал Соломон и му казал: „Ефенди, всичко знаеш, но има нещо, което не знаеш“. – „Какво не зная?“ – „Не знаеш да хвърчиш като птиците.“ – „Така е – отговорил Соломон, – не мога да хвърча.“

Сега и на вас казвам: „Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете – да живеете добре“. Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре. Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии. Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия. Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре. При всички случаи на живота той знае как да постъпва. Казват, че светията се моли по цели дни. Молитвите не правят човека светия. Обаче добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия.

Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата си на земята и се готвел да се моли на Бога. – „Какво правиш?“ – „Моля се, изпълнявам дълга си.“ – „Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари. Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава – все ще намериш какво да искаш.“ Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи. Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска да му даде нещо и после да се хвали, че богатият го облагодетелствал.

„Има зло, което видях под слънцето и го има много между человеците.“ (– 1-ви стих.)

„То е суета и зла болест.“ (– 2-ри стих.)

Това са положения, които показват какъв е бил стария живот на хората. Според старите разбирания религиозният се моли все за материални работи. Той казва: „Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува“. Това не е философия. В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното. Значи нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички – затворените си куфари – и да видите какво има там за разработване. Няма нищо, което не е дадено на човека. Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли – всичко му е дадено. Той трябва само да работи, да използва даденото.

Да се моли човек на Бога, това значи да влезе в общение с Него без да изнася своите нужди. Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички. Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: „Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа“. Сега ние казваме: „В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство“. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. – „Как да разберем това?“ – Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. – Защо? – Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това ще дойде някой човек в братството и ще каже: „Аз съм ваш брат“. – Как стана брат? В какво се заключава братството? Ще кажете, че и волът е ваш брат. Вие казвате това, но той съзнава ли, че е ваш брат? Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв. За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите. Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си. Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят. Когато плачът е на място, майката с готовност задоволява нуждите на детето.

Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето си. Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири. Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят какво да правят. Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало. Най-после бащата казал: „Излезте всички вън, оставете ме сам с детето“. Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той. Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа защо плаче баща му. То плаче, и бащата плаче. Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: „Много плачеш, бе татко“.

Плачът се дължи на известен обект. За да престане човек да плаче, трябва да се махне обектът. Обаче дали човек плаче или се радва, това са въпроси, които трябва да се изучават. Каквото и да се случва в живота ви, трябва да го изучавате. Каквито мисли и чувства ви вълнуват, трябва да представляват предмети за изучаване, да знаете техния произход и влияние върху вас.

Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат да опишат какво представлява той. – Защо не могат да го опишат? – Защото не живеят още добре. Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал. За пример, запитайте един ангел какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. – Защо? – Той никога не е грешил, никога не е правил зло. Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае. Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други – в правенето на добро. Нито придобиването на благата, нито правене на добро представляват добрия живот. Когато живее добре, човек може да опише в какво се състои добрият живот.

И тъй, хората често грешат, понеже се опитват да говорят за неща, които не познават. Трябва ли всичко да знаете и да опитате? Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете. За пример, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят какво се говори между хората, да видят какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. – Как? – По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня. – Кога мълчи човек? – Когато минава през посвещение. Значи животните мълчат, понеже минават през посвещение. Всяко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си. Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат.

Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат. Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н. Ако ги боли крак, ще разправят къде ги боли, как се лекуват и т.н. Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от Любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от Истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от Мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от Любовта, в мозъка си – няколко капки от Мъдростта и в тялото си – няколко капки от Истината и ще видите как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите. Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата. Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност.

Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него. Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо, или отрова. Същото се отнася и до чувствата и желанията на човека. При това има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други – след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път. – Защо? – Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата ще изгубите времето и условията за работа. Според мене най-лесният път е пътят на добрия живот. – „Кой ще ни научи да живеем добре?“ – Който сам живее добре. Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот. Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе. Ако учителят по музика пее и свири правилно, и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно, и учениците му ще бъдат като него. Затова е казано, че какъвто е учителят, такива са и учениците му.

Като влезете в някое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при вас някой брат или сестра да ви учат. Те събират около себе си братя и сестри, стават техни учители и започват да ги учат; ще ги научат толкова, колкото те знаят. Едно нещо трябва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки, да ги възпитате да се подчиняват на Божественото начало във вас. Ако успеете в това, тогава без да събирате хората около себе си те сами ще ви търсят. Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете в положението на някои проповедници и учители, които вместо да помогнат на своите ближни, внасят противоречия между тях. Един негърски проповедник, някъде в Америка, проповядвал на слушателите си как Бог направил първия човек. Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека. За да го изсуши, Той го сложил на един плет, където се пекъл три дни на слънце. Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: „Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека?“ – „Това не е твоя работа“, отговорил проповедникът. – Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. – „Ама Моисей казал така.“ – Моисей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света? – „Той е видял нещата по ясновидски начин.“ – И това е въпрос. Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия. Не се страхувайте от това, което не знаете, не го избягвайте, но го изучавайте.

Една млада мома минавала за глупава между познатите си, които се мислели за многознаещи. Тя се занимавала със змии. Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях. Един ден тя скрила една змия в ръката си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях. Като я видели, всички се разбягали от страх. – „Чудно нещо – казала им тя, – страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи. Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него. Къде остава вашият научен интерес?“

Представете си, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание. Защо не ги изследвате, а бягате от тях? Трябва ли да се страхувате от лошите мисли, чувства и желания? И те могат да се възпитават, както и змията. В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести. Всяко лошо и страшно нещо крие в себе си някакво добро, но трябва да знаете как да го използвате.

Помнете: лошите, страшните неща каляват човека. Значи човек трябва да се кали, да стане търпелив. Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тези условия човек вижда каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го сложете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е. животът, носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е. които го посещават. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е. да поставяте всяко нещо на мястото му и да градите бъдещето си.

Сега, както и да се говори на хората, те могат да разберат нещата, само когато ги живеят. Много може да им се говори за Любовта, за Мъдростта и за Истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат. Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете. Законът е такъв. Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. – Как познава, че е златен? – По лъскавината, по блясъка. Обаче има една българска поговорка, която казва: „Не всичко, което блести, е злато“. Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато. Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате. За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете да ги изпитвате доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.

Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви обича за това, което не сте. Могат да ви обичат за това, което сте. Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са. Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният. Някой пита: „Защо давате такава голяма цена на този човек?“ – Защото заслужава. – „Защо на мене не давате същата цена?“ – Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията. Като минете през мъчението, труда и работата, и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.

Сега, искам да запомните следните мисли: да имате прави мисли, прави чувства и прави постъпки. Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които да вървите в правия път. Само по този начин можете да бъдете благоприятни за окръжаващите и да имате приятели. Ако не следвате правия път на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели.

И тъй, за да познаете дали сте благоугодни на Бога, идете на някое нечисто, блатисто място и вижте дали ще се накаляте, дали ще ви хапят комари. Ако калта се лепи по дрехите ви и комарите ви хапят, вие не сте благоугоден на Бога. При това положение ще боледувате, ще страдате от нечистотиите в живота. Ако калта не се лепи по дрехите ви и комарите не ви хапят, вие сте благоугоден на Бога. Вие живеете във външна и вътрешна чистота, в мир със себе си и с окръжаващите.

Утринно Слово от Учителя, държано на 17 март 1935 г., София, Изгрев.

Двете добродетели

Размишление

Ще прочета 7-ма глава от Еклисиаст.

„Сърцето на мъдрите е в дом на жалеене; но сърцето на безумните – в дом на веселба.“ (– 4-ти стих.) – Тук Соломон е прав. Днес повечето хора искат да бъдат в дома на веселбата. Да не речеш: „Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от тези?“ (– 10-ти стих.) – Като остарее, човек казва: „Какво беше едно време, когато бяхме млади?“ Когато напусне гората и влезе в дома на господаря си, волът казва: „Какво беше едно време, когато бяхме свободни? Разхождахме се по горите, но днес сме под закон.“ Защото не питаш благоразумно за това.

„Мъдростта е добра като наследието и полезна на онези, които гледат слънцето.“ (– 11-ти стих.)

„Защото Мъдростта е защита, както е защита среброто; но преимуществото на знанието е, че Мъдростта оживява онези, които я имат.“ (– 12-ти стих.)

„Гледай делото Божие, защото кой може да направи право онова, което е Той направил криво?“ (– 13-ти стих.)

„В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив, защото Бог направи едното противоположно на другото, за да не намери човек нищо зад себе си.“ (– 14-ти стих.) – Това е афоризъм. Под думата „афоризъм“ разбираме отделяне на нещо от общото. Афоресали някого, значи отделили го от всички хора.

„Всичкото видях в дните на суетата си.“ (– 15-ти стих.) – Тук Соломон говори за себе си.

„Има праведен, който загива в правдата си; и има нечестив, който дългоденства със злобата си.“ (– 15-ти стих.)

„И намерих, че е по-горчива от смърт онази жена, на която сърцето е примки и мрежи и ръцете ѝ – окови. Угодният пред Бога ще се отърве от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.“ (– 26-ти стих.) – Като говори за жената, Соломон има предвид външната ѝ форма. Значи жената е опасна като форма, а не като принцип. В дадения случай под думата „узи“ се разбират чрезмерните желания, които заробват човека. Чрезмерните желания на човека приличат на трапезата на китайските мандарини, когато канят някой висок гост.

Един виден американец бил поканен на гости в дома на един китайски мандарин, който сложил на масата 40 различни ястия. От учтивост американецът трябвало да опита всичките ястия. След това посещение той се зарекъл да не ходи на гости на китайски мандарини. – Защо? – Стомахът му се разстроил толкова, че трябвало да пази диета цели две седмици.

Често съвременните хора се оплитат в многото си желания, вследствие на което разстройват стомаха си. Ние казваме за тях, че са били на гости в дома на някой китайски мандарин. „Едного мъжа между тисяща намерих; но ни една жена между всички тези не намерих.“ (– 28-ми стих.) – Соломон искал да каже, че между тисящи мъже е намерил поне един, умът на когото е бил в главата му. Обаче между тисящи жени не е намерил нито една, на която умът да е бил в главата. Наистина, това е било във времето на Соломон, преди повече от две хиляди години, но все пак не е утешително за жените. Тази е причината, където много жени искат да станат мъже. Те казват: „Не струва човек да бъде жена“.

„Ето, това само намерих, че Бог направи човека прав, но те потърсиха много измишления.“ (– 29-ти стих.) – Като се отклонил от правия път, човек изгубил изкуството да говори, да мисли и постъпва право. Голямо изкуство е да знае човек как, кога и какво да говори. Голямо изкуство е да знае човек как, кога и какво да мисли. Като се отклонил от правия път, човек изгубил изкуството да говори, да мисли и чувства право, вследствие на което най-малките причини го изваждат от релсите на живота. Достатъчно е като върви из града, да го срещнат десетина души и да го спрат, да го питат нещо. Той ще остане недоволен от тези спирки и ще избягва познатите си. Какво ще правите, ако сте красив, виден човек и всеки фотограф, като ви срещне на пътя, пожелае да ви фотографира? Този ви цъкне с апарата си, онзи ви цъкне, всички искат да ви фотографират. Ако сте в Англия, това положение се търпи, защото фотографът отдалеч още цъка, без да иска разрешение. Но какво ще правите, ако сте в България? Преди да ви фотографират спират ви и питат съгласни ли сте да имате портрета си или не. Представете си, че не срещате фотографи, но – ваши приятели, които започват да ви говорят или за добродетелите, или за грешките и недостатъците ви? И в единия, и в другия случай можете ли да се отегчите и обезсърчите, или да се стимулирате? За пример, както учителят може да стимулира или понижи духа на ученика, така всеки човек може да се стимулира или обезсърчи. Достатъчно е да кажете на човека, че е работлив и от него може да излезе нещо, за да се насърчи. Достатъчно е, обаче, да му кажете, че е ленив, че за нищо не го бива, за да се обезсърчи и отчае.

В какво се заключава прилежанието и в какво – леността? Има външно и вътрешно прилежание и леност. Както човек може да бъде външно и вътрешно прилежен, така може да бъде външно и вътрешно ленив. Външната леност се изразява в нежеланието на човека да работи, да учи, да се моли. Колкото да е лоша външната леност, все пак тя може да се преодолее. Страшна е, обаче, вътрешната леност, т.е. пасивност; с нея, именно, човек трябва да се справя.

В прочетената глава Соломон засяга още външната страна на физическия живот, с който се намира в съприкосновение. Той не може да се освободи от мислите на хората, които го обикалят.

Закон е: когато влезе в едно общество, добро или лошо, човек едновременно се влияе от добрите и от лошите мисли на хората, които съставят обществото. За пример, ако влезеш в общество, съставено от земеделци, ще говориш за боб, леща, лук, чесън и т.н. Ако влезеш в музикално общество, ще говориш за музика. Ако влезеш между учени хора, ще говориш за наука. Ако влезеш между религиозни хора, ще говориш за Бога, за ангели, за светии и т.н. С една дума, в каквото общество влезеш, такъв ставаш, ако не завинаги, поне временно. Ако не станеш чисто злато, ще бъдеш поне позлатен. Значи има истински учени хора, но има и позлатени; има истински музиканти, но има и позлатени; има истински религиозни, но има и позлатени. Истинските учени, музиканти и религиозни са от чисто злато, вследствие на което издържат на всички изпитания. Обаче позлатените не издържат на мъчнотии и изпитания.

Сега, като сравняваме хората с предмети от чисто злато и с позлатени предмети, имаме предвид силите, които работят в тях. Невъзможно е мислите, чувствата и желанията на човека да не се отразят на организма му. Колкото по-низши са те, толкова по-тъмен, по-черен е цветът на лицето. Черният цвят показва, че човек е навлязъл в гъстата материя. Колкото по-дълбоко е влязъл човек в гъстата материя, толкова по-голямо е отклоняването му от правия път. В това отношение черната раса е остатък от онези времена, когато човечеството се отклонило от правия път. Чрез непослушание, чрез изпълняване изключително на своята воля, хората се отдалечиха от Бога. Като се натъкнаха на големи страдания, те започнаха да се вслушват в доброто начало в себе си и подобриха малко живота си. Така се създаде червената раса. Колкото повече се подобряваше живота на хората, толкова и цветът на лицето ставаше по-светъл, докато се създаде бялата раса. След нея ще дойде шестата раса, която ще има светли лица. Днес бялата раса работи усилено за създаване на типове от шестата раса. Всички хора няма да влязат изведнъж в шестата раса, но ще има много представители от нея.

Сегашните хора се натъкват на големи изпитания, понеже се сближават много. Докато не се познават още, хората пристъпват един към друг със свещен трепет, с голямо уважение. Обаче като се опознаят отблизо, те започват едни-други да се морализират, да играят роля на теляци. Като ви срещне някой познат, започва да ви прави забележки, че не сте постъпвали правилно. След това ще дойде друг и той да ви прави забележки. Значи един след друг вашите познати идват при вас, като теляци да търкат кожата ви. Има смисъл да дойде един теляк, но какво ще направят десетки теляци? Те ще охлузят кожата ви до протичане на кръв. Това вече не е приятелство. Като знаете това, не постъпвайте и вие като онези теляци, които охлузват кожата на хората. Преди да играете такава роля към близките си, обърнете се към себе си, да видите дали вие имате нужната чистота. Ако себе си не сте очистили, а бързате да чистите другите, вие ще приличате на стария крив рак, който учил сина си да ходи право.

Един ден старият рак казал на сина си: „Синко, не се ходи така. Не виждаш ли, че ходиш криво?“ – „Татко, тръгни пред мене, да ми покажеш как да ходя.“ Старият рак тръгнал напред, но вървял по своему, криво. – „Татко – казал синът, – така и аз ходя. Ти не ми показа нищо ново.“

Казвам: Не може човек да възпитава другите само с думи. Примерът, животът възпитават, а не думите. Да говориш само, без да живееш това, което говориш, то е все едно да поканиш гости в студен, зимен ден около студена печка и да им казваш, че е топло в стаята. Хората седят около печката, но треперят от студ. Който се наема да морализира хората, трябва да бъде запалена печка, да даде нещо от себе си. Без да им говори, без да ги морализира те ще приемат част от неговата топлина и светлина и ще се възпитат.

Съвременните педагози говорят за нов начин на възпитание. Според мене новото възпитание е свързано с правилното слушане. Само онзи слуша правилно, който е в състояние да прилага това, което е чул. Може ли човек да прилага, може и да се възпитава. Ако не може да прилага, не може и да се възпитава, следователно методът не е дал добри резултати. Щом методът на възпитанието не дава добри резултати, той не е нов. Изобщо новото подразбира прилагане на нещата. Ето защо, когато някой казва, че слуша Словото Божие и го харесва, за мене е важно дали го прилага. Ако слуша добре и правилно, той може да прилага; ако слуша и не прилага, това показва, че не разбира. Правилното слушане е свързано с разбиране. Ще кажете, че религията не е за младите. Съгласен съм и аз с това твърдение, но прибавям: всяка религия, която ограничава човека, не е за младите. Това не значи, че на младите трябва да се даде безгранична свобода. Какво лошо има в това, ако пуснеш вола си в гората, да пасе свободно, от никого неограничаван? По-добре ли е, ако го сложиш в дома и от време на време да го водиш на нивата да оре? Стремете се към такава религия, която освобождава човека от хомота. Млади и стари, стремете се към тази религия, която не ограничава, която не казва на човека това или онова да не прави, но му казва какво да прави. Днес старите възпитават младата мома и младия момък, като им забраняват да гледат тук или там, да не се съблазнят. И в края на краищата толкова ги наплашват, че те не смятат да погледнат свободно. С това възпитание хората приличат на Настрадин Ходжа, който днес забранявал на магарето си да яде, на другия ден пак му забранявал, докато съвсем го отвикнал да яде. Един ден Настрадин Ходжа казал: „Чудно нещо, тъкмо отвикнах магарето си да яде и то умря“.

И тъй, истинското, новото възпитание си служи с положителни методи, а не с отрицателни. Защо да не гледа човек красиви моми? Турците казват: „За човека е благословение да гледа красивото в света“. Не само, че е благословение, но даже е здравословно. Бог създаде красотата за човека не да я пожелава и обсебва, но да се учи и да разбере какво представлява разумният свят и как работи той. Следователно гледайте красивите неща, без да ги пожелавате. Те допринасят нещо към възпитанието на човека. Не разделяйте хората на млади и на стари, не поставяйте прегради между тях. Млад и стар, това са две състояния, през които човек минава всеки ден. Добър и лош, това са също две състояния. Като млад, човек е весел и безгрижен, за нищо не мисли. Като стар, той е замислен, грижи се за утрешния ден. Като добър и лош, човек е един и същ, но някога проявява едното си естество, а друг път – другото. Въпреки различните състояния, през които минава, човек казва за себе си, че е създаден по образ и подобие Божие. Лошавината в човека показва, че трябва да се чисти. Водата е създадена, именно, затова, да се чистим. Щом се окаля, човек трябва да знае, че носи доброто в себе си, което е в състояние да го измие. Щом отстрани злото от себе си, той проявява доброто си естество, т.е. своето здравословно състояние. Като знаете това, не мислете, че ще станете по-добри, отколкото сте всъщност. Доброто не се увеличава, но се проявява. Проявете доброто и ще видите, че сте добър човек, създаден по образ и подобие Божие.

Като ученици, съветвам ви да прилагате за физическия свят две главни добродетели. Първата добродетел гласи: човек трябва да говори така, че никого да не боде. Втората добродетел е следната: като го боднат, никога да не се обижда. Ще кажете, че не е лесно да се живее според дадените добродетели. Наистина, не е лесно да страда човек, без да се отпечата страданието на лицето му. Щом страда и се мъчи, лицето му се изкривява в конвулсии. Малко хора има, които страдат, без да дават израз, че имат страдания. Колкото и да се владее, лицето му все ще се сгърчи повече или по-малко. Щом си допуснал да се счупи кракът или ръката ти, това показва, че не си много умен или съзнанието ти не е било будно. Ето защо, като тръгваш някъде, постоянно се моли да не се спънеш и счупиш крака си. Както си излязъл здрав от дома си, така трябва да се върнеш.

Като ученици на Великия живот, вие трябва да бъдете здрави, да водите чист и нормален живот, свободен от всякакви противоречия. Многото желания внасят големи противоречия в живота. Това виждаме в живота на Соломон. Той имаше много желания, които прояви външно в събиране на много жени около себе си. Соломон имаше 300 жени и 900 наложници, чрез които се натъкна на големи противоречия. – Откъде дойдоха тия противоречия? – От ограничаването на жените. Той нямаше право да ги ограничава. Да имаш 1200 жени и да не можеш да се справиш с тях, това е все едно да имаш 1200 английски лири и да не знаеш как и за какво да ги употребиш. Еднобрачие се изисква днес. Една жена или един мъж трябва да имаш, да можеш да се справяш с положението, в което се намираш. Мъжът трябва да разбира жената, а жената – мъжа. Жената е извор, от който тече Божието благословение. Чрез това благословение се проявяват всички жени. По-добре е да имате една чешма, която постоянно блика, отколкото да имате хиляди чаши, пълни до горе с вода. Да имаш една жена, това подразбира да имаш една идея за Бога, като носител на живот, на знание и на светлина, на свобода и простор, отколкото да имаш хиляди жени, т.е. хиляди идеи за Бога, които носят цялото нещастие и зло.

Следователно, ако имаш една идея за Бога, ти си в еднобрачния живот; ако имаш две идеи, ти си в двубрачието; три идеи подразбират трибрачен живот и т.н. Стремете се към еднобрачието, което осмисля живота и поставя човека в правия път.

Първото нещо, което ви предстои, е да се освободите от безпокойството. Не се безпокойте, че имате малко пари; не се безпокойте, че не сте много здрави. От вас зависи да имате много пари или да бъдете напълно здрави. Здравето се обуславя от хигиената, която човек пази във физическия, в сърдечния и в умствения си живот. Хигиената на физическия свят изисква от човека да знае как да яде, да пие вода и да диша и най-после да знае как да спи. Не е в многото ядене, но в умението да се приема храната с Любов и разположение. Ако вземе първата хапка с Любов, човек ще се благослови. Пиеш вода, а не знаеш как да я употребиш. Пий водата на глътки и с Любов. Често, като легнеш да спиш, с часове се въртиш на едната, на другата страна и не можеш да заспиш. – Защо? – Не си доволен от това, което имаш. Ако имаш десет лева, ще искаш 20, 30 или повече; колкото повече имаш, толкова повече ще бъдеш недоволен. Имаш жена, деца, къща, ниви, лозя, пак си недоволен. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е нещастен.

Какво е нужно на човека, за да бъде щастлив? За да бъде щастлив, човек трябва да признае дълбоко в себе си, че е добър. Само на себе си кажете, че сте добри, не и на хората. Обаче, ако някой вън от вас каже, че не сте добри, не се мъчете да му доказвате обратното, но кажете: „Възможно е да не съм добър. Навярно съм затворил крана на чешмата си. Сега ще отворя крана си, да потече изобилно от водата ми, да задоволя всички“. Значи, когато крановете ви са отворени и водата ви изобилно тече, вие сте добри. Щом затегнете крановете си, ставате лоши. Днес повечето хора завъртват крановете си, да не плащат много. Човешките работи са с кранове, а Божиите – без кранове. Идете на планината и вижте какво е положението на водите. Там всички извори са без кранове и водите текат свободно. Когато намерят някой извор, хората веднага го ограничават: слагат му кран и го отправят да тече в посока, каквато те намират за добре.

Мнозина казват, че човек трябва да върви по правия път. Други казват, че човек трябва да върви надясно, трети държат за лявата посока. Всъщност коя посока трябва да държите? Как тъкат жените? Те взимат совалката и я пъхат ту отдясно, ту отляво и платното се тъче. Значи не е важно в каква посока се движи човек; важно е платното да се тъче. Ето защо, като срещна един човек, аз не гледам накъде върви, в коя посока се движи, но гледам тъче ли нещо и какво тъче. При това, колкото по-бързо се движи совалката, толкова по-добре е за самия човек, както и за окръжаващите.

Сега и на вас казвам: Вървете и надясно, и наляво, но тъчете платното, което ви е дадено. И като го изтъчете, ще си направите една хубава дреха. Ако можете сами да шиете, добре; ако не можете, ще потърсите някоя добра шивачка, тя да я ушие. Като облечете дрехата си, ще бъдете доволни, че сте я изтъкали и ушили сами. Това значи да мисли човек право. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да мисли право. – Защо? – Защото правата мисъл освобождава човека от всички непотребни мисли и желания. Тя очиства пътя му, поставя го в пълен ред и порядък. Това е правият път. Значи път, който е свободен от безпокойства и отрицателни мисли, в който всичко е поставено в пълен ред и порядък, наричаме прав. Следователно, ако днес сте болни, утре ще бъдете здрави. Не мислете върху отрицателните си прояви, но мислете върху благата, които ви са дадени. Какво по-велико благо можете да очаквате от живота, който ви е даден? При това Бог ви е поддържал толкова хиляди години насам до днес. След всичко това, като дойдете до смъртта, запо̀чнете да се страхувате. Като умрете, вие мислите, че отивате при Бога като при свой Баща. Защо трябва да се страхувате? Ще кажете, че този човек е млад, не трябва да умира. – Той не е умрял, на екскурзия е отишъл. – „След колко години се преражда човек?“ – Който върви по закона на Любовта, преражда се след 1500–2000 години; който върви по свой закон, преражда се след 45 години; и най-после, глупавият се преражда веднага.

Какво представлява прераждането? – Прераждането е закон за освобождаване на човека от неговите грешки и заблуждения. Праведният, обаче, никога не умира. Той излиза от една къща и влиза в друга. Той никога не отива и на небето. – Защо? – Защото за него небето е мястото, където Бог живее. Където Бог не присъства, там е адът. Земята пък е място на лошите условия, т.е. на гъстата материя. Който търси Бога, ще Го търси и вън, и вътре в себе си.

Мнозина се безпокоят в живота си, защото търсят Бога там, където не е, вследствие на което живеят без вяра. Където отиват, каквато работа предприемат, постоянно се безпокоят: какво ще стане с децата им, какво ще стане с жена им, с търговията им и т.н. Те лягат без вяра и стават без вяра. Лягайте с вяра в доброто и ставайте с вяра. Това не значи, че човек трябва да стане индиферентен. Той трябва да вярва в доброто и в красивото и да не се безпокои за нищо. Нещата стават така, както са определени.

Казвате: „Нищо ли не сме направили досега?“ Аз не отричам вашите успехи, нито вашите опитности, нито мъчнотиите, през които сте минали. Аз не отричам и пътя, по който сте вървели, но ви говоря за новия път, към който душите ви се стремят. Ще кажете, че познавате този път. Не го познавате. Този път предвижда нови мъчнотии, обаче той носи и нови постижения. Новият път е път на Любовта. Където влезе Любовта, произвежда преврат: ако прозорците на къщата ви са тесни, тя ще ги разшири; ако до това време сте живели в сиромашия, тя ще ви направи богати. Любовта носи изобилие. Тя произвежда и физически, и духовен преврат в хората. Любовта освобождава ограничените, угнетените и поробените. Който не приема Любовта, той търси ангелите, светиите и добрите хора вън от себе си. Между светии живее, светиите търси; между добрите хора живее, а тях търси.

Днес ви прочетох седма глава от Еклисиаст, за да ви освободя от юларите, които сами сте сложили на главата си. Ако не завинаги, поне за един ден бъдете без юлари, да опитате свободата, към която се стремите. Щом хвърлите юларите си, идете в гората, да си починете. Ще кажете, че нивите ви ще останат неорани и несети. – Нищо от това, поне земята ще си почине. Считай, че всичките ти работи са наредени. – „Ама искам да забогатея.“ – Колко злато можеш да носиш на гърба си? Ти не можеш да носиш на гърба си повече злато от това, което се съдържа в твоята кръв. Знанието ти пък се определя от фосфора, който се съдържа в твоя мозък. От вярата, която носиш в себе си, зависи да влезеш по-навътре в рая. Като мислиш добре за Бога, хората ще те приемат в себе си. Като мислиш добре за хората, Бог ще те приеме в себе си. Ти вярваш, че Бог е на небето, а не вярваш, че живее в хората. Значи в по-далечното вярваш, а в по-близкото не вярваш. Вярвайте в своя ближен, в когото Бог живее. Каже ли ви една сладка дума, Бог е в него. Каже ли ви една горчива дума, Бог не е в него. Тази е причината, където вие ту се качвате, ту слизате.

Дръжте в ума си положителна, неизменна идея за Бога. Дойдете ли до тази идея, не постъпвайте, както правят някои скъперници със своите коне. Вместо да ги водят на паша, да губят време, те ги впрягат да орат по цели дни. Вечер, като се връщат от оран, слагат на очите им зелени очила, за да изглежда сеното зелено и да си представят, че ядат зелена трева.

Сега и на вас казвам: Сложете настрана сеното и зелените очила, които имате като идеи за Господа. Те са верни, но само привидно. Идеи, които умират, които ограничават човека, не са истински. Приемете новите идеи за Господа. Мислете за Него така, че всякога да ви е леко и приятно на душата. Мислете за Господа така, че да чувствате красотата в света, да имате импулс за работа. При това, каквато работа започнете, ще я свършите с успех. Който има идея за Бога, свети. Като го погледнете, приятно ви е да го гледате: лицето му е светло, очите – ясни и засмени. Всеки мускул на лицето му е свободен, по него можете да четете всичко, каквото той преживява. Моисей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила“. Това е първата заповед, която е дадена на човека. Изпълнението на тази заповед определя пътя на истинското щастие. Друг път за щастие няма. Каквито теории и философии да ви препоръчват, вън от тази заповед те не са нищо друго, освен 300-те жени и 900-те наложници на Соломон, които го поставиха в големи противоречия. Много жени и наложници може да има човек, много пари може да има, с голяма слава и почести може да се ползва, но всичко това е суета пред мисълта, която човек трябва да има за Бога в душата, в ума, в сърцето и във волята си. Единствена тази мисъл осигурява щастието му. Днес ви пожелавам да бъдете свободни от всички грижи, смущения и безпокойства. Мислете за всички хора добре. Прекарайте поне един ден в радост и светлина, да гледате само красивата страна на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 24 март 1935 г., София, Изгрев.

Придобиване и задържане

Размишление

Ще прочета 8-ма глава от Еклисиаст.

„Кой е както мъдрият? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветява лицето му и жестокостта на лицето му се променя.“ (– 1-ви стих.)

В този стих Соломон хвали мъдреца. Същевременно се казва, че жестокият изменя лицето си. Наистина, когато стане жесток, човек изменя и лицето си, и характера си. Най-големи промени стават с човек, който се намира под влиянието на Луната. Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени. Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което характерът му бил много разнообразен и променлив. Той ту се радвал, ту скърбял; ту бил доволен, ту недоволен. Соломон се намирал и под влиянието на Венера, на Юпитер, на Сатурн. Венера го правела любезен, внимателен, нежен. Юпитер оказвал влияние върху достойнството и честолюбието му. Когато изпадал под влиянието на Сатурн, той започвал да философства. По отношение на планетите Соломон бил голям екскурзиант, разхождал се от една планета на друга, както търговец, който пътува от една държава в друга, и най-после казал: „Спечелих толкова, колкото да изплатя задълженията си – нищо повече не ми остана“.

Соломон изследвал физическия свят, много писал за него, но като дошъл до духовния свят, видял, че не е лесна работа. Мнозина се интересуват от духовния свят, но не могат да го изучат. – Защо? – Невидим е този свят. Наистина, невидим е духовният свят, но въпреки това оказва голямо влияние върху хората. Никой не вижда усилията, които съществата в духовния свят са правили и продължават да правят. Като изучавате човека, вие казвате, че той има пет сетива, еди-колко си външни и вътрешни органи; знаете какви функции извършват тия органи, но как са създадени, кой ги е създал, не знаете. За пример, казвате, че човек има две очи, с които вижда външния свят. Обаче той не подозира, че за двете очи, които му са дадени, природата, със своите разумни същества, е изгубила хиляди години, докато ги създаде и докато научи човека да вижда. Първоначално човек е бил сляп, нямал очи, но като ги придобил, постепенно започнал да вижда. И днес още той не е дошъл до ясното виждане. Много неща има, които човек още не вижда. Обаче чрез усилията, които прави, за да вижда добре и ясно нещата, човек постепенно навлиза в духовния свят.

Сега се явява друг въпрос: защо между разумните същества, надарени със способността да мислят право, се явяват такива противоречия, които ги разделят? Защо някои от тия същества пропаднаха? Защо тези същества не послушаха Бога и напуснаха небето? Защо изгубиха своята чистота? На тези въпроси Писанието не дава никакъв отговор. – Защо? – Те могат да се обяснят, но понеже крият отрова в себе си, за предпочитане е да се премълчават, отколкото да се чоплят. Ще кажете, че не се страхувате от истината. Има една велика истина, която повдига и облагородява човека. Има истина, която умъртвява човека. С тази истина си служат повечето съвременни хора. Казват някои, че ще разкрият на света голата истина. – Какво допринася голата истина? – Смърт. И умрелият човек събличат гол, окъпват го и след това отново го обличат. Какво ново ще научите, като видите един гол човек? – Нищо особено. Ето защо, съветвам ви да търсите онази истина, която освобождава и възкресява човека. Ако ме пита някой откъде съм, казвам, че ида от Слънцето. – „Възможно ли е това? Истина ли говориш?“ – Истина говоря. – „Защо?“ – Защото зная, че Земята е произлязла от Слънцето. Следователно и аз, заедно със Земята, съм произлязъл от Слънцето. Ето една истина, която разширява възгледите на човека.

Сега, представете си, че ви върна към едно от първоначалните аритметически действия, 2 по 2, какво ще кажете? Ще кажете, че това е проста работа: 2 по 2 равно на 4. Какво разбирате от действието 2 по 2 равно на 4? Числото 2 означава противоречие. Значи, като умножите противоречието само на себе си, работите се оправят. С един пример ще обясня значението на мисълта, че всяко противоречие, умножено само на себе си, разрешава въпросите на живота.

Една майка, варненка, имала четири деца, едно от които било много умно, но крайно упорито. Никой не могъл да го застави да направи нещо, което то не иска. То било момиченце. Един ден майка ѝ я накарала да чете молитвата „Отче наш“. – „Не искам да я чета.“ – „Ще четеш!“ – казала майката строго. – „Не искам, нищо повече. Никой не може да ме накара да чета молитвата.“ Майката се разсърдила и за да я накара да слуша, вдигнала я високо във въздуха и я хвърлила на земята. Момиченцето се уплашило много, стреснало се и извикало: „Олеле, мамо, прости ми! Ще чета „Отче наш“, ще те слушам“. Като се умножило противоречието само на себе си, детето съзнало грешката си и веднага я изправило.

От този пример се вижда, че и упоритостта, както всички отрицателни прояви, има краен предел, до който най-много може да се прояви. – Как се обяснява отстъпката на детето? Защо малкото момиченце отстъпило? Като го повдигнала нагоре, майката предизвикала нахлуване на кръв в предната част на мозъка и то започнало да мисли. Като разбрало, че упоритостта води към лош край, то отстъпило. Не е лошо нещо упоритостта, но когато е на място. Тя е във връзка с твърдостта. Който е твърд, той устоява на убежденията си. Мъчно е да убедиш твърдия да повярва в нещо или да приеме една нова идея. Обаче приеме ли я веднъж, нищо не е в състояние да го застави да се откаже от нея. Твърдостта е врата за влизане на човека в рая. Детето разбира, че твърдостта е райската врата, която трябва да се отвори, за да влезе в рая. Чрез упорство, чрез усилие и постоянство човек влиза в рая. Също така чрез упорство човек постига много неща. Упоритостта има две страни: положителна и отрицателна. При отрицателната страна човек, като магарето, когато трябва да върви напред, се тегли назад. При положителната страна, когато го дърпат назад, то се тегли напред.

Един майор разправя една своя опитност за упоритостта на магарето. Един ден фелдфебелът му се оплакал, че не може да вкара магаретата в парахода, с който трябвало да пътуват от Варна за Бургас. Майорът казал: „Не се безпокой, аз сега ще ги вкарам вътре“. Той се приближил до едно от магаретата и започнал да го дърпа за опашката. Фелдфебелът гледал какво прави майорът и останал учуден, като видял, че магарето влязло в парахода. Майорът хванал второто магаре за опашката и започнал да го дърпа назад. Той дърпал магарето назад, а то се теглило напред. Така всичките магарета влезли в парахода. Значи, ако искате да накарате магарето да върви напред, трябва да го дърпате за опашката. Това показва, че разумността на животните се крие в опашката. Докато маха свободно опашката си, животното мисли. Хванете ли опашката му, то отстъпва от пътя на своите разсъждения.

И тъй, когато човек изпадне между две мъчнотии или две противоречия, може да му се помогне, като един го тегли напред, а друг – назад. При това положение той иска да се освободи и взима посока, която води към правия път. Соломон казва, че жестокият човек изменя лицето си. Наистина, лицето на жестокия е мрачно, сурово, грубо. Той държи вратата за рая затворена не само за себе си, но и за окръжаващите. Той има желание да махне всичко, каквото среща на пътя си. Като влезе в един дом, той внася смут между членовете на семейството и като види, че страдат, приятно му е. Обаче той забравя, че един ден страданията ще дойдат и върху неговата глава. Много естествено. Страданията трябва да дойдат и върху него, да го смекчат. В това отношение страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, той постепенно отстъпва, започва да мисли, да влиза в положението на бедните и на страдащите. Без страдания жестокостта и грубостта на човека не могат да се смекчат. Искате ли да познаете какви чувства има човек, изучавайте промените, които стават в очите, устата и лицето му. Който не познава признаците на грубостта, всякога се лъже от външността на човека. Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по характер. Обаче достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека.

Казвате: „Не може ли човек да се смекчи, да изправи характера си без страдания?“ При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието. Мъчно се възпитава човек. Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче той оздравява и остава пак същия. Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далеч от това, което е мислил като беден. Човек мъчно изменя характера си. И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия характер. Преди да измени характера си човек трябва да е познал себе си. Засега познаването на себе си е задача на мъдреца. Само мъдрецът познава себе си. – „Защо е създаден така светът?“ – Защото не е могло другояче. Ако някой може да създаде света по друг начин, нека представи своя план. Но планът му трябва да бъде такъв, че всички хора да го одобрят.

Трима души – градинар, керемидчия и земеделец се явили при Бога, всеки със своята молба, да искат специфично време, според нуждите на своя занаят. Керемидчията искал сухо време; градинарят – да вали често дъжд, а земеделецът искал ту сухо, ту дъждовно време, според това, кога пшеницата расте и кога зрее. В отговор на тези заявления Бог казал: „Ако задоволя молбата на керемидчията, ще страдат градинарят и земеделецът. Ако задоволя нуждите на градинаря, ще страдат керемидчията и земеделецът. Ето защо, нека всеки отиде в тази част на земята, където климатът отговаря на изискванията на специалните занаяти и професии“.

Като ученици, вие трябва да се стремите към вътрешно разбиране на живота. Вътрешното разбиране обхваща мисълта и прилагането. Ще мислиш и ще прилагаш това, върху което си мислил. Някой мисли върху Любовта и казва, че трябва да обича всички хора. Любовта е свързана с даването. Като даваш, същевременно и ще взимаш. Не става ли същото и при дишането? Човек взима кислород от въздуха, а после изпуска, т.е. дава въглероден двуокис. Ако задържа въздуха дълго време в дробовете си и не мисли да даде нещо, човек се уморява. Значи той ще взима въздух и ще дава. Така става правилна обмяна в организма на човека. Ако не взима, той ще умре; ако не дава, ще се задуши и пак ще умре. Някой казва, че може да живее без взимане. Това е невъзможно. Друг мисли, че може да живее без даване. И това е невъзможно. За да не умреш, ще взимаш и ще даваш.

Като дишате, трябва да имате предвид следното положение: вие поемате чист въздух, а изхвърляте навън нечист въздух. Следователно, като издишате, ще отправите ума си към Бога и ще благодарите за въздуха, който ви е даден. След това отново ще поемете чист въздух. Ще кажете, че това забавя дишането ви. Там, именно, е грешката ви при дишането, че бързо дишате. За да бъдете здрави и красиви, трябва да дишате дълбоко, да задържате въздуха известно време и после да издишате, като благодарите на Бога за приетия въздух. Някои казват: „Нямам време да дишам, да задържам въздуха и да благодаря за него. Колко работи ме чакат!“ Според мене първата ви работа е да дишате дълбоко, да мислите за дишането и да благодарите, а след това ще се грижите за останалите работи.

Мнозина мислят върху въпросите как да станат богати, силни, учени. Добре е това, но човек трябва да знае, че богатството, силата и учеността се придобиват чрез прилагане на търпението и трудолюбието. Който не е търпелив и трудолюбив, никога не може да бъде богат. Ние говорим за онова богатство, което се придобива по естествен път и прави човека трудолюбив, пъргав, подвижен, а не за това богатство, което го прави неподвижен, груб. Този богаташ затлъстява, едва се движи. Ето защо, ако вярвате в Бога, ако се трудите и търпите, понасяте нещата без смущение и безпокойство, вие можете да придобиете богатство и то толкова, колкото ви е нужно. Придобиете ли известно богатство, трябва да се стремите да го задържите. Затова трябва да бъдете щедри и чисти. Значи за придобиване на богатството се изисква търпение и трудолюбие, а за задържането му е нужно щедрост и чистота. Сиромахът трябва да признае, че няма търпение и трудолюбие. Сиромашията идва при хората, за да ги направи търпеливи и трудолюбиви. Като придобие тези качества, човек забогатява. След това трябва да се учи на щедрост, да живее в чистота, за да задържи богатството си. Казвате: „Защо ни е богатство?“ – Нужно е богатство на човека. Под думата „богатство“ разбираме богатство, изразено в сила, в здраве, в знания, а най-после и в пари. За да запазиш здравето, силата, учеността си, трябва да бъдеш щедър и чист. Ще приемаш и ще даваш щедро и с чистота. – В какво ще изявите щедростта и чистотата си? – В мисли, в чувства и в постъпки. Какво може да попречи на човека да обича? Никаква сила в света не е в състояние да препятства на Любовта да се прояви. Когато се говори за Любовта, хората не вярват в прилагането ѝ. – Защо не вярват? – Липсва им нещо. Те говорят за братство и равенство, но Любов няма между тях. Значи първото условие за проява на Любовта между хората е равенството. Те са се домогнали вярно до идеята братство и равенство, но са забъркали местата на нещата. Те искат първо да приложат равенство между хората и после очакват да дойде Любовта. Ние казваме: Първо проявете Любовта. Щом проявите Любовта, равенството само по себе си ще дойде. Невъзможно е да обичаш едно живо същество и да не го поставиш наравно със себе си. Едно кученце да обичаш, ти го милваш, радваш му се, грижиш се за него. Ти почти го изравняваш до себе си. Ако съществува равенство между човек и животно, колко по-естествено ще се приложи това равенство между хората, когато се обичат. Значи едно е нужно в живота на хората – Любов. Не можеш да обичаш човека, ако не го поставиш на равни начала със себе си. Ето, Бог обича човека, приравнява го със себе си и всякога мисли доброто му. Не можете ли и вие да Му отговорите със същата Любов? Човек може да обича Бога, да Го слави чрез делата си, да Го държи всякога в мисълта си. Както Бог ни люби и мисли за нас, така и ние трябва да Го любим и да мислим за Него. Живейте за Бога, за да живее и Той за вас, да се ползвате от Неговите блага.

Някои казват: „Трябва да обичаме хората!“ Прави сте, ще обичате хората като форми, чрез които се проявява Единният. Обаче не мислете, че чрез една временна форма може да се прояви вечната Любов. Следователно Вечният проявява Любовта си чрез всички форми и навсякъде. Като знаете това, не се дръжте само за една форма, не мислете, че от нея можете да получите всичко. Майката обича децата си, всичко жертва за тях, но един ден те я напускат и тя остава сама и започва да страда. Защо страда? Свършиха ли се децата в света? Има много деца, които очакват и търсят любовта на майката. Защо да не обичате тези деца? Някоя майка плаче, че децата ѝ умрели. Другаде някъде пък деца плачат за умрялата си майка. Изгубите ли любовта на децата си, на жена си, на мъжа си или на приятеля си, идете да проповядвате в света. Там ще намерите деца, майки, приятели, близки. Как иначе ще приложите закона за любов към ближния? Казано е да възлюбиш ближния си като себе си. – „Не можем да проповядваме, не знаем как да говорим на хората.“ – В това не вярвам. Ако знаете как да ги съдите, да критикувате, да обиждате, ще знаете и да проповядвате, да повдигнете съзнанието им към Бога. Да прилагате отрицателното в живота е по-мъчно, отколкото да приложите положителното. Ако мъчното правите, лесното ще направите по-добре. Обаче съзнание е нужно на човека. Съзнанието подразбира желанието в човека да изпълни волята Божия. Щом има това желание, той носи вече ръководството в душата и в духа си, както светлината ръководи човека и оправя пътищата му. Когато слънцето изгрее, земеделецът впряга колата и отива на нивата. Ако слънцето не изгрее, и да има желание да работи, той не може да отиде на нивата. Значи човек трябва да има светлина в себе си, за да е разположен да работи. Без Любов нито светлината може да огрее човека, нито разположението може да го посети.

Съвременните хора сами си създават страдания и мъчнотии. Като не разбират Любовта в нейните широки проявления, те искат да я затворят в шише, да я задържат само за себе си, вследствие на което стават ревниви. Мъжът обича жена си и се чуди как да я запази от погледите на външните хора. Ако е чиновник и трябва да отиде на работа, ще я заключи у дома си, да не излиза навън. Ако и тя работи някъде, сутрин ще я придружава до учреждението, където работи, вечер ще я взима пак, да не погледне някой чужд мъж. – Защо става това? – Защото жената някога е пожелала да намери такъв мъж, който само нея да обича. Ако сърцето ѝ се разшири и допусне мъжа ѝ да гледа и други жени, да ги обича като свои сестри, тя ще се освободи от неговата ревност и тормоз. В света съществуват много мъже и много жени. Задачата им не е да се мъчат и изтезават, но да се учат едни-други, да растат и да се развиват.

Една добра българка разправяше една своя опитност от живота си. Като женена, тя обичала мъжа си, но и той я обичал. Случило се, че той заминал за онзи свят по-рано от нея. Една вечер тя сънувала, че мъжът ѝ дошъл при нея и започнали да се разговарят. В това време при тях дошла друга една жена, хванала мъжа ѝ за ръка и му казала: „Хайде да вървим“. – „Къде ще отивате? Той е мой мъж.“ – „Сега е мой“, отговорила втората жена. Като се събудила, тя се запитала: „Какво означава този сън? Нима и на небето, т.е. в онзи свят, хората се женят?“ – Там не стават женитби като тези на земята. Там отношенията са съвсем други. Обаче хората на земята мислят, че тази жена принадлежи на еди-кой си мъж, или този мъж – на еди-коя си жена. Където е Любовта, там никакви престъпления не стават. Стават ли някъде престъпления, там никаква Любов не съществува. Павел казва: „Любовта не завижда, не дири своето, не се превъзнася, не се гневи“. Каже ли някой, че обича и започва да ревнува, това не е Любов. Хората мислят за любовта точно обратно: докато се ревнуват един-друг, те казват, че се обичат. Когато мъжът ревнува жена си, тя търпи всички изтезания, защото е сигурна, че той я обича и не мисли за друга. Щом престане да я ревнува, тя започва да се безпокои, мисли, че друга някоя е влязла в ума му. – За колко време може да се задържи такава любов? – За няколко години или най-много до гроба. Като дойде смъртта, никой не може да задържи този, когото е обичал. Ако синът умре, майката страда, плаче, но не може да го задържи. Той отива при друга майка и при друг баща. Имаш дъщеря, обичаш я, но един ден ти я вземат. Имаш приятел, и него вземат. Най-после ти се убеждаваш, че не си господар на този, когото обичаш. Така е при разбиранията на хората за любовта на земята. Всъщност любовта продължава и на онзи свят. Души, които се обичат, никога не се разделят, нито на земята, нито на небето.

Соломон казва, че жестокостта изменя лицето. Много естествено. Когато престане да върши волята Божия, човек огрубява, става жесток. Човек трябва да върши нещо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро – друг изход няма. Доброто и злото са полюси, между които човек неизбежно се движи. Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича – няма друг избор. Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, вследствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето му става грубо, сурово. Вижте какво става с борците. Борецът е як, силен, енергичен, с корави, твърди мускули, но скоро умира. – От какво? – От втвърдяване на мускулите. Борците умират преждевременно. За да не умреш преждевременно, обичай. Който люби, повидимому е мек, слаб, но животът му се продължава. Тялото му е пластично, мускулите гъвкави, вследствие на което той работи, върши работите си без големи мъчнотии и противодействия.

Това е философската страна на живота. Обаче, като е дошъл на земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото – вън; Любовта ще постави вътре, като условие за развиване на дарбите и способностите си, а омразата – отвън, като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този, с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея. Щом посее идеята си, той заглажда пръстта отгоре и омеква. Значи човек трябва да бъде вътрешно мек, а отвън – енергичен, смел. Ако стане и отвън, и отвътре мек, той не може да работи на земята. Стане ли външно мек, а вътрешно твърд, енергичен, той е допуснал злото в себе си. Щом допусне злото в сърцето, човек тръгва по-наклон. Ето защо, казвам: Дръжте доброто вътре, злото – вън; Любовта – вътре, омразата – вън. С други думи казано: Отвътре ще служите на Любовта и на доброто, а отвън – на омразата и на злото. Знайте, че всичко външно е привидно. Страшно е, обаче, когато човек и отвън, и отвътре служи на злото и на омразата.

В едно от Посланията си Павел казва: „С плътта си служа на греховния свят, а с духа си – на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение?“ Няма кой да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си: на плътта си чрез греховния закон, а на духа си – чрез закона на Любовта. Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш с нея на физическия свят. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят – в света на Любовта. – „Не искам да служа на плътта.“ – Щом не искаш да служиш на плътта, ще умреш. За да не умреш, ще ѝ служиш. Някой човек не обича дадено лице, нищо не иска да взима от него. Като огладнее, ще не ще, ще вземе, каквото му дава. Ако му даде един хляб, той взима нож и стърже кората на хляба, където го пипал онзи, когото той не обича. Останалото яде, няма какво да прави. Ако не яде, ще умре. Доброволно или насила, човек служи на плътта си. Без нея няма условия за проявяване на човека. Физическият свят е свят на материята, т.е. на въплътените форми.

Като не разбират законите на живота, мнозина се обезсърчават и казват, че са станали по-лоши, че едно време били по-добри. Това не е вярно. Днес човек е по-добър, отколкото в миналото. Ако мисли, че е станал по-лош, той отрича развитието. Днес светлината му е по-голяма, поради което по-ясно вижда това, което някога не е виждал. Ако и по-рано виждаше, както днес, той би се ужасил от това, което би видял в себе си. Дали човек е станал по-добър или по-лош, думата има ясновидецът, даже и физиономистът. При всички положения той вижда и знае какво има човек в себе си, което е изправил и какво му предстои да изправя. Докато не познава себе си, човек трябва да бъде готов да слуша и да се учи от онези, които знаят повече от него. Преди години дойде при мене един тенекеджия, евангелист, който изучавал Новия и Стария Завет. Той искаше да го приема, да поговори малко с мене. Казах му, че съм зает, нямам време. – „Пет минути искам, не повече.“ – Щом е за пет минути, мога да ви приема. Той влезе в стаята и започна да говори, да цитира стихове ту от Стария, ту от Новия Завет. Аз го слушах, въоръжих се с търпение. Той говори цели три часа, докато най-после се сети да си отиде. Аз му предложих да се разходим малко. След това си мислех: Добре, че го изтърпях, та свърши само с три часа. Ако бях се ядосал и очаквал час по-скоро да си отиде, той щеше да остане още повече. Забелязано е, че когато искате да се освободите от някого, в него се явява желание да остане повече време при вас. От друга страна човек трябва да развива търпението си. Как бихте го развили, ако нямахте такива случаи?

Аз изнасям този пример, да видите какво може да ви се случи в живота. Ще дойде някоя неприятност или болест при вас, ще ви каже, че ще седи само пет минути, а тя остане с часове, дни, седмици и месеци при вас. Колкото повече искате да се освободите от нея, толкова по-добре се настанява тя у вас. Това е тенекеджията, който ви е посетил. Не му се сърдете, но му отдайте цялото си внимание, изслушайте го с търпение и след това му предложете да излезете заедно на разходка. Като излязохме вън от стаята, той ми каза: „Благодаря, че се отнесохте с внимание към мене“. Той не се извини, че ми отне три часа, но благодари за вниманието, което съм проявил към него. Мисли, че ми отнел само пет минути, не подозира, че са отишли три часа. Аз бях доволен, че го изслушах с търпение; като свърши разговора си, казах му: „Можете да дойдете и друг път при мене, но ако имате да кажете нещо ново, а не да повтаряте това, което всички хора знаят“.

Сега и на вас казвам: Въоръжете се с търпение и трудолюбие, за да се справяте лесно с всички мъчнотии и изпитания. Само по този начин можете да забогатеете. След това трябва да приложите щедростта и чистотата си, за да задържите богатството, което сте придобили. Този е пътят, по който можете да възприемете и приложите Словото Божие. Само по този начин можете да разрешите задачите, които ви са дадени. Иначе и да влезете в Царството Божие, пак ще излезете. Там не приемат хора с неразрешени задачи.

И тъй, като станеш търпелив, ти си придобил вече едно богатство. Като станеш трудолюбив, ти придобиваш второ богатство. След това като приложите тези богатства и ги задържите в себе си, вие сте разбрали вече смисъла на живота. Да бъдете чисти, това не значи, че трябва всичко да изхвърлите от себе си. Има неща, които ще изхвърлите навън, ще се освободите от тях, но има неща, които трябва да задържите. Един виден професор, математик, работил цели 20 години върху известни математически въпроси. Той правел изчисленията си на малки листчета, които оставял на масата си, когато му потрябват, да му са под ръка. За да не се губят и да не ги пипа някой друг, той винаги заключвал стаята си. Един ден излязъл на разходка и забравил ключа от стаята си на вратата. Като видяла ключа на вратата, слугинята си казала: „Днес ще изчистя стаята на господаря си добре, да го зарадвам“. Като влязла в стаята, тя първо погледнала към масата и като видяла много листчета, разхвърляни в безпорядък, събрала ги в ръка си, смачкала ги и ги сложила в печката, да изгорят. След това измела, изчистила добре стаята и си излязла. Като дошъл господарят и тя го посрещнала весело с думите: „Господарю, изчистих стаята ти много добре. Никога не съм я чистила така, изгорих всички листчета, които пълнеха масата“. Професорът погледнал към празната, но чиста маса, и спокойно казал: „Моля ти се, втори път да не чистиш така“. Отишъл 20-годишният му труд! Голямо самообладание и търпение е проявил професорът. Обаче Бог не иска от хората такава чистота, каквато слугинята разбирала. Има неща, които човек трябва да очисти от себе си, но има такива, които трябва да останат в него. Дойдете ли до листчетата в себе си, не допускайте никой друг да се занимава с тях, освен вие, които сами сте ги писали. Преди да пристъпи към тях слугинята трябва да ви пита може ли тя да се справи с тях или да остави вие сами да се разпореждате с това, което сте работили.

Следователно чистете се от това, което не ви е потребно; потребното, обаче, оставете като основа за бъдещето. Без него не можете да градите. – „Какво да правим с тези работи, които не са ни приятни?“ – Кои работи не са ви приятни? – „Целувките.“ – Според мене неприятни са целувките на тези, които не обичате. Приятни са, обаче, целувките на тези, които обичате. Приятно е да ви целува слънцето; приятно е да ви целува въздухът; приятно е да ви целува водата; приятно е да ви целува хлябът. В този смисъл човек е направен само от целувки. Благодарете на тези целувки, защото чрез тях се изявява Божията Любов. Благодарение на целувките, които са израз на Божието благословение, вие растете и се развивате. Христос казва: „Ти целувание не ми даде, а тази грешница, откак съм дошъл, не е престанала да целува нозете ми“. Когато грешницата целува нозете на Бога, греховете ѝ се прощават. – Защо? – Защото е целувала с Любов. Всяка целувка, дадена с Любов, не е физическа. Тази целувка представлява духовен процес, т.е. процес на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум и на човешкото сърце.

Утринно Слово от Учителя, държано на 31 март 1935 г., София, Изгрев.

Два метода

Размишление

Ще прочета 9-та глава от Еклисиаст.

„Защото сложих всичко това в сърцето си, за да издиря всичко това, че праведните и мъдрите, и делата им са в ръката Божия. Няма человек, който да знае дали любов или омраза ще бъде: всичко е пред тях.“ (– 1-ви стих.)

„И не ще имат вече никога дял във всичко, що става под слънцето.“ (– 6-ти стих.) – Някои мислят, че докато са на земята, могат да грешат, защото няма да имат дял в това, което става под слънцето. Това е криво разбиране на живота. И на земята ще живееш като праведен, със съзнание, че ще се ползваш от всичко, което става под слънцето.

„Иди, яж хляба си с веселба и пий виното с весело сърце; защото Бог вече благоволи в делата ти.“ (– 7-ми стих.) – Това е правото разбиране на живота. Според това разбиране препоръчва се на човека да яде и да пие с радост и веселие, защото Бог благоволи в делата му. Щом Бог взима участие в делата на човека, животът му ще се изправи.

„Във всяко време нека бъдат бели дрехите ти и миро да не оскудее на главата ти.“ (– 8-ми стих.) Това значи: стреми се на всяко време да бъдеш чист.

„Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, във всичките дни на суетния си живот, които ти се дадоха под слънцето, във всичките дни на твоята суета, защото това е делът ти в живота.“ „(– 9-ти стих.)“ – В този стих се вижда високото разбиране на Соломон. Той казва: Радвай се на живота си с жената, която си възлюбил, а не с тази, която не си възлюбил.

„Всичко, що намери ръката ти да направи със силата си, защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.“ (– 10-ти стих.) Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път. Гробът или смъртта не изправят живота. Човек трябва да изправи живота си, докато е още на земята. „Защото време и случай се случва на всичките.“ (– 11-ти стих.) – Във времето на Соломон имаше едни случаи на нещата, а в наше време – други. Значи за всяко време има различни случаи. В разнообразието на случаите, именно, се заключава красотата на живота. Едни неща стават при благоприятни условия, а други – при неблагоприятни. Соломон идва до заключението, че човек трябва да бъде доволен от онова, което е вложено в него, и да не търси неща вън от себе си. В противен случай човек се товари с непотребни, излишни работи, които обременяват живота му. Той се чуди защо животът му е толкова тежък, а не вижда, че сам е виновен за това. Като влезете в някой дом, виждате, че стаите са пълни със старини, със символи, които носят щастие, а въпреки това никой от членовете на семейството не е щастлив. На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им без да ги направи щастливи.

Всички хора се запитват откъде иде злото в света. – Злото иде от доброто. – Защо? – Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен. Представете си, че в един момък се яви желание да си намери другарка, с която да споделя радости и скърби, да прекара един добър живот с нея. Желанието на момъка е естествено. Той знае, че има някъде душа, сродна на неговата, с която е излязъл заедно от невидимия свят. Тя взела една посока, той – друга и днес взаимно се търсят.

Понеже времето, което ги дели от момента на слизането им на земята, е дълго, и двамата са забравили образите си и не могат да се познаят. Като търси сродната си душа, момъкът погледне една мома, втора, трета и постоянно се лъже: ту я намира, ту се разочарова в нея. Хване една, мисли, че е сродната му душа. След време се оказва, че не е тя; хване втора, и тя не е. Най-после хване една мома и казва: „Тази е сродната ми душа“. Той мисли, че ще живее добре с нея. – Какво излиза? – Не била сродната му душа. В сърцето на момата живее същото желание – да намери своята сродна душа. Като разбере, че е излъгана, тя започва да поглежда към този или онзи мъж, дано излезе от сродната ѝ душа. Мъжът вижда това и започва да се сърди, да я ограничава и ревнува. Приятелите му идват в къщи, поглеждат към жена му – търсят своята сродна душа. В края на краищата той се скарва с приятелите си и животът му се превръща в ад. Вместо търсеното щастие той намира нещастието си.

И тъй, ще знаете, че който е намерил сродната си душа, той се е примирил с целия свят. За него зло не съществува. Обаче, който не е намерил сродната си душа, той постоянно се лута, гневи се, роптае против злото, против неправдите в света. – Кога може човек да намери сродната си душа? – Когато съзнанието му се пробуди и се научи да слуша и никога да не отлага нещата. Който се е научил да слуша гласа на Божественото, никога не се натъква на злото. – „Ама защо светът е създаден така? Защо съществува злото?“ – Защото не слушаш гласа на Божественото. Вън има голяма буря, вятърът вие силно. Ако излезеш по това време сред природата, вятърът ще си поиграе с тебе: шапката ти ще хвърли настрана, очите ти ще напълни с прах и т.н. Той си пее своята песен и не иска да знае за онзи, който се изпречва на пътя му. За да не те вее, скрий се в стаята си. Или стани толкова малък, че да не може да те хване. Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му, или да се смалиш или увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Значи, за да се бори със стихиите на природата, човек трябва да бъде по-силен от тях. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да става невидим, и да се увеличава, да става голям, да изпълва цялата вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва вселената. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да става малък и с микроскоп да не се вижда. Следователно не питайте защо съществува злото, но потърсете причината в себе си. Преди да търсите причините на злото вън от себе си, търсете ги в себе си. Защо се дразни човек? Ще кажете, че отвън някой го е предизвикал. Не е така. Ако едно тяло е поставено в равновесие, никой не може да го изкара от положението му. Ако едно вещество е чисто и поставено при външни и вътрешни условия да не ферментира, никаква сила отвън не може да го застави да ферментира. Как ще обезверите човека със силната вяра? Как ще заблудите човека с правата мисъл? Как ще вкарате в крив път човека с висок морал? Ето защо, въоръжете се със силна вяра, с права мисъл и с висок морал, за да устоявате на злото. При това положение злото не може да съществува. Силната и права мисъл е огън, който всичко разтопява. Няма крепост в света, която може да устои на този огън.

Като говоря за вярата, за правата мисъл и за морала, това не значи, че те не съществуват в света. Аз правя сравнение между вярата, която се колебае, и онази, която устоява на всички мъчнотии и изпитания. Аз говоря за правата мисъл, която твори и съгражда нещата. Аз говоря за онзи морал, който извира от душата на човека, а не се налага отвън, чрез закон. Външният морал е подложен на промени, а вътрешният е вечен, неизменен. Той се отнася до всички живи същества. Това е моралът, който се диктува от Любовта. Не може да бъде човек морален, ако няма Любов в себе си. Той не може да бъде добър, ако няма вътрешни условия да прояви доброто, което е вложено в него. – „Ама сиромах съм, не мога да бъда добър.“ – Ти се лъжеш. Няма сиромаси в света. Аз не вярвам в съществуването на сиромашията. Тя е човешко изобретение. Който казва, че е сиромах, лъже себе си, лъже и хората. Който настоява, че е сиромах, нека дойде при мене, да продаде сиромашията си. Обаче досега никой не се е явил да продаде сиромашията си, което показва, че тя не съществува. Как ще продадеш това, което не съществува?

Като ученици, вие трябва да разбирате нещата добре. Това може да стане само тогава, когато човек се откаже от старите си разбирания, навици и отношения. – „Ама така сме живели досега.“ – Това не е важно. – „Ама грешни хора сме.“ – „Това не е вярно.“ Дали сте грешници или праведни хора, това не е човекът. Че сте учени или прости, и това не е човекът. Това са външни прояви, върху които не се спирам. Това е все едно да облечете новите или старите си работни дрехи, а дрехата не определя човека. Аз деля хората на две категории: хора, които мислят, и хора, които не мислят. Лошавината на хората се дължи на това, че те не мислят. Когато мислят, хората са добри. Когато отваря очите си, за да вижда нещата ясно, човек е добър. Когато ги затваря и ходи със затворени очи между хората, той е лош. Без да иска той се блъсне в един, в друг; натисне едного, настъпи другиго и т.н. Не е лесно да се движи човек със затворени очи на публични места. За да не се спъвате в движенията си, за да не блъскате хората и те да не ви блъскат, отворете очите си, хвърлете превръзките си, вие не сте родени слепи или без очи. Един варненски чорбаджия женил дъщеря си. Този ден, именно, в дома му дошъл един гъдулар, който придружавал един просяк-слепец. Гъдуларят свирил и след това събирал милостиня за слепия. Като ги видял, чорбаджията сърдито им казал: „Махайте се оттук! Днес ли намерихте случай да дойдете при мене? Сега ще взема една тояга и ще ви прогоня!“ Като чул сърдития глас на чорбаджията, пръв избягал слепият, а след него гъдуларят. Чорбаджията гледал след просяка и се чудел как може слепец да бяга толкова бързо. След това той влязъл в къщата си, при гостите, и казал: „Братя селяни, днес направих едно чудо. Аз не знаех, че мога да отварям очи на слепи, а сега подгоних с тоягата си един слепец и той веднага прогледна и хукна да бяга по-напред от гъдуларя, който го водеше и свиреше“. Значи гъдуларят е добрият човек, а слепият – лошият, когото водят. Всеки има по един добър и един лош човек в себе си. Добрият води лошия, а не лошият – добрия. Това, именно, показва, че доброто е по-силно от злото. Какво е нужно на човека, за да приложи доброто? Какво е необходимо, за да се оправи светът? – Трябва да дойде чорбаджията с тоягата си и да прогони слепия просяк. Когато чорбаджийската дъщеря се жени, никакви просяци не трябва да обикалят дома ѝ. Който търси истинския път в живота, той не се нуждае от просяци. Новият морал е еднакво важен и за гъдуларя, и за слепия. Като го приложат, ще видят, че и двамата са на крив път. Защо трябва гъдуларят да придружава слепия, който играе роля на сляп? Защо човек трябва съзнателно да слага превръзка на очите си и да минава за сляп? При това, когато ядат и пият, те не играят никакви роли. Щом тръгнат на печалба, и двамата играят чужди роли. Не е позволено на човека да печели с чужди роли.

Казвате: Човек трябва да се стреми да придобие нещо повече от това, което има. Когато напълниш шишето си с вода, има ли смисъл повече да се пълни? Колкото и да го държите под чешмата, то не може да събере повече от един килограм вода. – Защо? – Толкова е неговата вместимост. Като знаете това, не се пресилвайте. Не слагайте в ума си повече мисли, отколкото можете да носите. Значи ще вземеш толкова, колкото можеш да носиш. След това ще даваш толкова, колкото си взел. Това е закон на равновесие, който трябва да спазвате. Този закон се прилага и при дишането: колкото въздух приемеш, толкова ще изпуснеш навън. При това, като дишаш, ще възприемаш по една добра мисъл. Като издишаш, ще изпращаш в пространството по една добра мисъл. Не можеш да се ползваш от нещо, без да благодариш за това, което си получил. Това е все едно да станеш съдружник на някого, без да дадеш нещо от себе си. Един турчин кафеджия излязъл пред кафенето си да чука кафе в специално издълбан камък, според турския обичай. Като вдигал и слагал чука, той пъшкал от тежестта му и издавал звука „ха“. Един млад турчин се спрял да гледа как се чука кафето и казал на кафеджията: „Слушай, аз съм без работа. Хайде да станем съдружници: ти чукай кафето, а вместо тебе аз ще казвам „ха“. – „Съгласен съм“, казал кафеджията. Като счукал кафето, започнали да го посещават повече клиенти, отколкото по-рано. Той взимал парите от тях и ги прибирал в касата си. Младият съдружник стоял около кафеджията и очаквал да получи някакво възнаграждение. Обаче кафеджията даже не мислил да дели с него печалбите си. Младият турчин потърсил разрешение на въпроса чрез съда. Като обяснили работата на съдията, последният казал на кафеджията: „Ще вземеш една тенекиена кутия, в която ще поставяш парите. Като падат парите и чуеш звука „тин“, това „тин“ ще дадеш на съдружника си“.

Приложете това разрешение и към своя личен живот. Изпаднете ли някога в безделие, не очаквайте на хората да ви възнаградят. Можете да имате желание за работа, но желанието без прилагане нищо не струва. Много желания имат хората, но не са ги приложили и след това обвиняват Бога, ближните си, съдбата си. Това се дължи на изопачените човешки разбирания. Всеки трябва да работи. Даром нищо не се дава. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи. Всеки има задължения в живота. Не можеш да се ползваш от благата на живота, ако не даваш нещо от себе си. – „Колко да давам?“ – Това не е определено. Няма закон в света, писан или неписан, който да определя степента на даването. На едного ще дадеш повече, на другиго – по-малко. Важно е да изпълняваш задълженията си и то от Любов и съзнание. Само при това положение животът ти ще бъде хармоничен.

Следователно хармонията е необходима, както в музиката, така и в живота на човека. Колкото повече дарби и способности е развил човек в себе си, толкова по-хармоничен е животът му. Ако изучавате човешката глава от гледището на френологията и на физиономиката, ще видите, че в нея има много центрове, които отговарят на различни способности и чувства. Колкото повече способности е развил човек, толкова по добре е оформен неговият череп. В човешката глава има специални места за музика, за математика, за пазене на равновесие, за справедливост, за сравнения, за изобретения, за надежда, за вяра, за приятелство, за семейни чувства и т.н. Колкото по-добре е развит мозъкът на човека, толкова по-големи са възможностите му за връзка с разумните същества. При това казваме, че човек трябва да има права мисъл. Само онзи може да има права мисъл, който е развил голяма част от своите способности и чувства и може да ги приложи в живота си. Правата мисъл подразбира добрите условия в живота. Който има права мисъл, предвижда нещата, никой не може да го лъже. Той е в състояние да измени кривата посока на движение на всеки, който влезе в съприкосновение с него. Много естествено. Той е подобен на силен огън. Кой няма да се стопли и разшири, като се приближи до него?

Сега, от всички хора се иска съзнателна работа, за да влязат в новия живот. Детето, което започва да учи музика, трябва усилено да работи, за да стане виден музикант и виртуоз. В този смисъл първите години на работа и усилия, които ученикът прилага, за да постигне нещо, наричаме стар живот. Щом започне да свири добре и всички го признаят за музикант, той влиза вече в новия живот. Докато е в стария живот още, човек прави грешки, мъчи се да изкара нещо хубаво. Влезе ли в новия живот, той престава да греши. Новият живот изключва грешките и престъпленията.

Соломон казва: „Да се весели в живота си с жената, която е възлюбил“. – Коя е тази жена? – Сърцето. Значи жената е сърцето в човека, а мъжът – умът. Затова, именно, е казано: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена“. С други думи казано: нито сърце без ум, нито ум без сърце. Като говорим за жени и за мъже в грубата, т.е. физическата им страна, ние ги разглеждаме като животни, които не са дошли още до онази висока степен на развитие да мислят право. Дойде ли до това положение, човек се съзнава като душа и започва да търси своята сродна душа. Той търси и Христос като колективен дух, т.е. като сбор от разумни души, излезли от Бога.

Мнозина се питат по кой начин могат да се домогнат до правата мисъл. По два начина: или чрез голям страх, или чрез силна любов. Значи човек трябва да преживее голям страх или силна любов, за да заработи умът му, да се прояви правата мисъл в него. Казано е в Писанието, че начало на Мъдростта е страх от Господа. Значи, когато човек се уплаши силно, съзнанието му се пробужда и той започва да мисли право, т.е. става мъдър.

Христос, обаче, препоръчва друг метод: Любов към Бога. Като обикнеш Бога, ти започваш да мислиш право. Страх от Бога и Любов към Бога, това са двата метода, чрез които човек намира своята сродна душа. Щом намери сродната си душа, той намира и Христос и става гражданин на Царството Божие. Този е естественият път, по който човек може да се развива. Този е пътят, по който трябва да върви той, за да постигне желанията си. Това не става изведнъж, но постепенно.

Някои искат да бъдат гениални и мислят, че геният може да се прояви изведнъж. За онзи, който не може да проникне в миналото, геният се ражда в един момент; обаче онзи, който вижда в далечното минало, знае, че за да се роди гениален, човек е работил усилено в миналото. Не само той, но и неговите деди и прадеди са работили усилено и в края на краищата, с общи усилия, са създали един гениален човек. Не е лесно да стане човек гений или светия. Първо, той минава по пътя на обикновения човек и след хиляди години, чрез съзнателна работа, става гений или светия. Много упражнения трябва да прави ученикът, докато стане виден човек в областта на науката или изкуствата. Значи първо ще работи човекът, а после – Бог. Когато е време за работа, не изпускай добрите условия. Когато дойде времето да работи Бог в човека, тогава човек ще гледа и ще се учи.

И тъй, като ученици, стремете се към добрия живот, да развиете своите дарби и способности, да станете виртуози. Стремете се и към красивия живот, към красотата. Израз на красотата е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Красота, която не произлиза от дълбочината на духа, на душата, на ума и на сърцето, не е истинска. Такава красота всеки момент може да изчезне. Както човек сваля маската си и показва истинския си образ, така се губи онази красота, която не произхожда от дълбочината на човешкото естество. Който служи на душата си, той е красив, той вечно се подмладява.

Как може да се подмлади човек? – Много начини има за подмладяване, но всеки трябва да си избере такъв, който му подхожда. За пример, ако можете да прочетете Стария и Новия Завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладите. И 90-годишните баба и дядо ще станат млади, весели, жизнерадостни. Младия всички го обичат. Опасно е днес много хора да ви обичат. Радвайте се, ако само един човек ви обича. Обичат ли ви много, вие ще станете нещастни. Всички ще искат нещо от вас. Не е лесно в един и същ момент човек да задоволи много хора. Не е важно да обичате много хора и много хора да ви обичат. Важно е като обичате, да бъдете проводник на Божията Любов. Казано е в Писанието: „Представете вашето тяло в жертва жива, свята и благоугодна“.

Сега и на вас казвам: Предложете ума, сърцето и тялото си в служене на Великото. Станете проводници на Великата Божия Любов, за да се радвате вие, да се радват и окръжаващите.

Утринно Слово от Учителя, държано на 7 април 1935 г., София, Изгрев.

Естествени прояви на Любовта

Размишление

Ще прочета 10-та глава от Еклисиаст.

Всеки човек е пътник в живота. Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си – уморил се е вече. Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си – изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава, е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко той сам е виновен за това. – Къде се крие вината? – В неразбирането на живота. – „Ама нямам разположение.“ – Неразположението зависи от тебе. – „Ама сиромах съм.“ – Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията. – „Джобът ми е празен.“ – Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае как да използва условията. Значи има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси. Значи те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога? Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това не се страхува от Него, а от хората. Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек. Че Бог го вижда, не иска да знае за това, важно е човек да не го види.

„Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне; и малко безумие обезчестя оногоз, който е в уважение за мъдрост и чест.“ (– 1-ви стих.) – Като чоплите този стих с игла, ще видите, че и в него се крие нещо за ядене.

„Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния – в левицата му.“ (– 2-ри стих.) – Значи мъдрият трябва да бъде добър. Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: „Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му“. Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: „Човек трябва да е умен, да мълчи“. После пък казва: „Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави“. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три–четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял, и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободен акт, който произтича от душата. Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада. Малко хора могат да се молят, както трябва.

Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират. Преди всичко вие не знаете кой човек ви говори по човешки и кой – по Божествен начин. – Защо? – Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбудения са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: „С добро работите не вървят напред“. Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: „Знаеш ли къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли къде продават хубави, модерни дрехи?“ Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка, да видите кой какво търси. Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият – ниска, пълничка, черноока. Въпреки това никой момък не може да намери това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце, не му отговаря.

Религиозните говорят много за Любовта, но в края на краищата казват: „И с любов работите не се нареждат“. Те искат да знаят какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично. Казвам: Ако на земята си бил ечемик, и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница, и на небето ще бъдеш пшеница. Под думите „ечемик“, „пшеница“, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят. Значи има съществени и несъществени неща в живота. Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.

Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нещо ли са парите? Ще кажете, че на физическия свят не може без пари. Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували. Значи те не са съществено нещо. Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците – учителите си, войниците – началниците си и т.н. Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни. Значи отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях – те не са присъщи на неговото вътрешно естество.

Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън. Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате да не ви издадат? – „Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия?“ – Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно – разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до Любовта. Колкото и да се говори на човека за Любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за Любовта, да знае какво представлява тя. Всеки говори за Любовта, но не може да я приложи, както трябва. – Защо? – Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на Любовта, като мярка на живота, и ще може да ги приложи. Какво представляват естествените прояви на Любовта и как се изразяват? С думи те не се предават, но се предават само чрез дела. Ако срещнете гладния, вие ще проявите Любовта си към него, като го нахраните. Това са естествени прояви на Любовта. Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на Любовта. Обаче как ще проявите Любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите Любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди. Тази сила се изля чрез Христос. Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца – всички ще легнат болни. – Защо боледуват? – За да се пробуди съзнанието им.

Съвременните хора приличат на малките деца, когато майките им още ги кърмят. Като суче, отвреме навреме детето хапе майка си. Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе. Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска. Като усети болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, с което иска да каже, че я обича. И майката го обича, но му дава урок, не позволява да я хапе.

Ще кажете, че тези работи ви са познати, нищо ново не представляват за вас. Знаете ги, но има неща, които още не знаете. Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, също не знаете. Това е говор, чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си. Думите придобиват динамическа сила само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце. Само при това положение думите носят живот в себе си. Иначе те остават обикновени, безжизнени. Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила.

Следователно човек е млад, докато думите, с които си служи, минават през ума и сърцето му. Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно. Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право. Щом опадат зъбите му, в духовния свят той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно. След това и работите на човека остават назад. – „Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре?“ – Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът ѝ става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление – нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл. Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него. Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти. Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?

След всичко това чувате, че хората делят живота на духовен и на светски. Каква е разликата между единия и другия живот? Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща. Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът – към тютюна; банкерът – към парите; ученият – към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. – Към какво? – Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия. Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка – момата. Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други отвън да им служат. Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони.

Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува. Коя религия трябва да съществува? Всъщност днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света.Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по-голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни. Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават. Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека. И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.

Като прочетете десета глава от Еклисиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си. За пример, във втория стих на главата е казано: „Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния – в левицата му“. – Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действа само̀? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само̀ да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си само̀ да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.

„Има зло, което видях под слънцето, грешка, думат, която произхожда от владетеля: безумният се слага в големи достойнства, а богатите седят в долни места.“ (– 5-ти и 6-ти стихове.) – Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. – „Ама трябва да пазя достойнството си.“ – Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.

Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано – никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: „Който гони дивото, губи питомното“.

Често хората губят реалното за нереалното. Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност. Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира да знае човек как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите. Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди. Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.

И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно. Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи да си преписваш качества, които само Бог притежава. Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите „Учителю благи“, Той им отговори: „Не ме наричайте благ“. Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества или поне на всички хора? – Не може. Следователно човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе. Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.

Помнете: От вас се изисква първо да проявите разумността си, а после добротата. Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си. Следователно човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: „Грей се, колкото искаш!“ Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина. Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.

Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре. Защо трябвало да ги бият, и те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: „Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре“.

Един ден в дома на бея се спрял един странник да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: „Бог да благослови!“ Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: „Бог да благослови! Бог да наспори!“ След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното – боя. Беят го запитал: „Какво още искаш? Не си ли доволен?“ – „Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял.“ – „Иди си с мир и с радост! – отговорил беят. – Хора като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: „Стига, стига!“ Всеки, който казва на Божието благословение „стига“, тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.“

Сега и на вас казвам: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господ още повече. Не казвайте, че стига, че е достатъчно. Кажете ли „стига“, чака ви бой, нещастие, страдание. – „Ама сиромах съм.“ – И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: „Да бъде благословена! Дай, Боже, повече“. Сиромашията и богатството вървят заедно. В 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 часа ще бъдеш богат и 12 часа сиромах. Щом благодариш за сиромашията, и богатството ще се излее изобилно. Ако сиромашията е изобилна, и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка, и богатството ще бъде малко. Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите. Според мене няма сиромаси в света, но има хора, които не знаят как да придобият Божиите блага и как да се ползват от тях.

Двама млади хора, методисти, тръгват с Библия в ръка да събират помощи. Дойдоха при нас и ни казват: „Изпаднахме много. Молим ви се да останем между вас“. – Можете да останете, но трябва да знаем за колко време искате да останете, за да се приготвим. Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме, и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете колко дни искате да останете тук? Два–три дни, или повече? – „Хайде, пет дни.“ – Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате „стига“ или „достатъчно“. Ако кажете „стига“, ще бъдете бити. Те се съгласиха на всичко и останаха пет дни при нас. И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота. Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието. Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата. Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.

Сега, стремете се да приложите нещо за себе си от това, което днес чухте. Ако го приложите за себе си, ще разберете вътрешния смисъл на естествения живот и неговите естествени прояви. Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на големи противоречия.

Утринно Слово от Учителя, държано на 14 април 1935 г., София, Изгрев.

Трите степени

Размишление

Ще прочета 11-та глава от Еклисиаст.

В живота има два вида прояви: обикновени и необикновени. Попадне ли в обикновените прояви на живота, човек мъчно излиза оттам. – Защо? – Защото обикновеното всякога заробва. В това, именно, се заключава нещастието на човека. Не е лесно да излезе той от робството, в което е попаднал. Паднал си в един дълбок кладенец, щеш, не щеш, ще стоиш там, докато дойде някой да те извади. Тъй както се ражда човек, и това е обикновено в живота. Като е дошъл на земята, той се намира в безизходно положение, но какво ще прави? Вън от земята не може да излезе. Ще плаче, ще се обезсърчава, ще се сърди на този, на онзи, ще ходи натук-натам, но никой не иска да знае за това. Детето плаче на майка си, на баща си, но и те плачат. Кой на кого ще помогне? В това отношение всички хора на земята са болни. Всеки иска да намери някой, да му помогне. Като не може да дойде някой отвън, да помага, най-после хората започват едни-други да се утешават и все неутешени остават. Лекарят утешава болния, лекува го, докато оздравее. Един ден той го излекува съвършено и го изпраща на онзи свят. Богатият утешава сиромаха, казва му, че ще забогатее, докато един ден съвсем осиромашава и заминава за другия свят. И учения утешават, че ще стане велик, докато един ден изгуби и това знание, което е имал. Всички тия прояви са последствия на обикновения живот.

Какво трябва да прави човек, за да излезе от обикновеното в живота? – Нищо друго не му остава, освен да влезе в необикновеното на живота. Там е смисълът. Значи, за да излезе от обикновеното на живота и да влезе в необикновеното, човек трябва да се мести, никога да не остава на едно място. И наистина, това виждаме в самия живот. Човек постоянно се изменя: като дете е бил едно нещо, като възрастен – друго, като стар – трето. Това, което го интересувало като дете, престава да го интересува като юноша и като възрастен. Други интереси го вълнуват като юноша, като възрастен и като стар. Младият казва, че любовта е същественото в живота. Старият, който се е разочаровал в любовта, казва, че разумността е същественото и т.н. Така се явява спор между хората за същественото и несъщественото. Според мене същественото в живота е да напуснеш обикновеното и да влезеш в необикновеното. Отличително качество на обикновените работи е повтарянето. Обикновените работи се повтарят, а необикновените не се повтарят. Болестта е обикновено нещо. Вижте какво прави болният. Като го боли крак, за пример, все за него мисли и говори. Когото срещне, едно и също говори: „Снощи цяла нощ не спах, боли ме кракът, подул се е нещо и т.н.“ Всъщност, кракът не страда, човек страда. Какво трябва да направи, за да не го боли кракът? Той трябва да престане да говори за него, т.е. да излезе от обикновеното и да влезе в необикновеното положение на живота.

Какво, всъщност, представляват краката, ръцете, очите, устата? Краката са органи за ходене, ръцете – за работа, очите – за гледане, устата – за хранене. Това са обикновените функции на човешките органи. Обаче те имат и необикновени функции. Освен да ходят, краката имат и друго предназначение. Устата не е само орган за възприемане на храна. От нея трябва да излиза нещо, а не само да влиза. Необикновените функции на човешките органи представляват нови области, които човек трябва да изучава. От промените, които стават с тях, човек може да чете като по книга. Ако устните посиняват, очите пожълтяват, това показва, че човек не е здрав. Устните трябва да имат ясен, чист червен цвят. Очите трябва да бъдат бистри, погледът – светъл. Някой обича да носи жълт цвят, но не го харесва за очите си. Той обича дрехи с жълт цвят, но не жълти очи. Значи всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Всяка буква, всяка дума, всяка мисъл трябва да бъдат на мястото си. Изменят ли местата си, изменя се и смисълът на нещата. За пример, ако в английски език на края на някоя дума сложиш „T“ или „D“, смисълът на думата се изменя.

Мнозина искат да служат на Бога, но не знаят как да постигнат това. Много просто. Започнете да служите на обикновеното в живота и постепенно вървете към необикновеното. Първоначално майката служи на детето си: храни го, отглежда го, учи го. Като изпълни задължението си към него, тя е свободна да служи и на други. При това положение тя започва да мисли, че има и друго, по-високо, необикновено служене и в нея естествено се явява идеята за служене на Бога. Ученикът първо учи уроците си и само за това мисли, да свърши училище. Като свърши обикновеното училище, той започва да търси нещо необикновено. Сега той иска да служи на някого, да свърши някаква работа вън от себе си – за другите, за своите ближни. Наистина, ако човек учи само за себе си, ако работи само за себе си, най-после той се отегчава от живота и търси нещо необикновено. Докато учи, докато търси пътя на живота си, човек се интересува от външната страна на светлината. След това започва да търси вътрешния смисъл на светлината. Това е въпрос, който при всички научни обяснения остава пак неразбран. Учените обясняват с каква бързина се движи светлината, но това не е още пълното обяснение за светлината. Голямата бързина, с която светлината се движи, показва, че превозното ѝ средство е много леко, но важно е кой пътува с това превозно средство.

Учените казват още колко трептения прави светлината в секунда. И това не е достатъчно. За да имате известно понятие за светлината, потребни ви са очи. Значи между очите и светлината има известна връзка. Всички хора имат очи, но не всички разбират какво нещо е светлината. Има нещо особено, необикновено, което се проявява чрез очите, устата, ръцете и краката на човека. – Какво е това нещо? – Необикновеното в живота.

Следователно, ако искате да влезете в областта на необикновеното, трябва да се освободите от обикновеното. – Как става това? – Там е важният въпрос. Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, но и до днес още хората се питат как може да стане това, какво подразбира отричането и т.н. Лесно е да кажете на човека да се отрече от обикновеното и да приеме необикновеното, но как става това, той не знае. Може ли негърът да се откаже от черното си лице? Учените търсят начин да избелят лицето му, но не могат. И той иска да стане бял, но не може, не знае по какъв начин черното може да стане бяло. Черният цвят съществува в природата. Казваме, че има черни лъчи. Някои хора обичат черния цвят и носят черни дрехи. Старите, тъжните хора също носят черни дрехи. Старите искат да покажат, че се отрекли от живота, а тъжните показват, че са изгубили нещо ценно в живота си – някой свой близък или любовта на своя възлюбен и т.н. Ако младият се облича всякога с бели или светли дрехи, хората намират, че има нещо неестествено в него. Ако старият носи изключително черни дрехи, и това не харесва на хората. В това отношение и младите, и старите са недоволни от себе си.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от недоволството? – Той трябва да промени възгледите си за живота, да си създаде нова философия и да стане доволен. Бъди доволен от своето разбиране, което имаш в дадения момент, но не оставай завинаги с него. Останеш ли в старото си разбиране, ти се лишаваш от възможността да се развиваш. Обикновеното подразбира положението, в което човек се намира в даден момент. За пример, ако в даден момент почиваш, ти си в обикновеното. Ако ти е приятно да почиваш и пожелаеш за дълго време да останеш в това положение, пътят ти ще остане неизвървян. Ето защо, почини си малко и тръгни на път – не оставай за дълго време в едно и също положение. Почивката е обикновеното в живота, а движението – необикновеното. Някои се оплакват от много движения, от много качвания и слизания. Какво показва качването и слизането? Качва се и слиза само онзи, който живее в кооперация. Десетки години живее в кооперация и по няколко пъти на ден слизате и се качвате. Какво сте постигнали от това слизане и качване? – Какво означава първото стъпало? – Качили сте се по-близо до определеното място – до вашия етаж. – Какво показва второто стъпало? – Приближаване към целта. – Третото стъпало? – Още по-близо до целта. – А последното стъпало? – Стигане до целта. След това започвате да слизате. – Какво означава първото стъпало при слизането? – Пристъпване към целта. – Второто стъпало? – Постепенно приближаване към целта. И най-после, последното стъпало означава постигане на целта. Като се качва и слиза на земята, човек се запитва има ли слизане и качване и на онзи свят. И там има слизане и качване.

Следователно, докато сте на земята, вие се намирате в долния етаж на горния свят. И под земята има много етажи. Горните етажи се отличават от долните по светлината си. На земята лесно се минава от един етаж в друг и от едно стъпало на друго. Обаче мъчно се забелязва, че един човек се издигнал на по-високо стъпало. Голяма светлина и голямо вътрешно разбиране трябва да имате, за да забележите, че днес един човек стои по-високо, отколкото вчера. В духовния свят, обаче, минаването от един етаж в друг подразбира смяна на костюмите. Там не приемат човек със стар костюм – за всеки етаж се изисква нов костюм. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен събличане на стария костюм на човека и обличането му в нов. Когато заровят човека в земята, изпращат същества да го съблекат до кости. Той отива на онзи свят съвършено гол и там го обличат в нови дрехи.

Казвате: „Какво ще остане от нас, като ни съблекат голи?“ Това да не ви смущава. Като се съблече гол, човек се освобождава от личното гледане на нещата. Няма по-велико нещо за човека, да се освободи от своите лични възгледи. Докато не започне да гледа широко на нещата, да обхване в мислите и в желанията си благото на всички хора, човек никога не може да стане жител на духовния свят. Ще каже някой, че бил професор, че държал двеста–триста лекции на студентите. – Това е било за негово лично благо. – „Ама аз съм бил слуга, носил съм вода на господаря си.“ – И това е за твое лично благо. – „Аз пък бях майка, родих няколко деца.“ – И това е за твое лично благо. Сега, след като сте живели за своето лично благо, трябва да се облечете в нови дрехи, да влезете в първия етаж на духовния свят. – „Аз съм се молил на Бога, много молитви съм отправил към Него.“ – Не е важно, че си се молил; важно е дали молитвите са били приети. – Как познавате, че молитвата ви е приета? – Ако безпокойството и смущението, които сте имали преди молитвата, изчезнат, молитвата ви е приета. Нали така познавате кога гладът ви е задоволен? Ако храната, която сте приели, внася във вас вътрешно спокойствие, вие наистина сте задоволили глада си. Ако се молите на Бога и болестта ви изчезне, молитвата ви е приета. Ако работите върху себе си и се усъвършенствате, вие проявявате вече доброто в себе си. Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да стане добър, но да работи за своето усъвършенстване. Като се усъвършенства, сам по себе си той е добър, т.е. проявява доброто в себе си. Човек трябва да се пречисти, както чисти житото, когато иска да го вари. Мислите и чувствата му трябва да бъдат чисти, да не съдържат никакви примеси. Всяка кал, всяка нечистотия, пръст, къклица, всичко трябва да се изхвърли навън. Човек трябва да бъде като чисто жито! Никакви примеси не се допускат в него, които биха нарушили неговата доброта. Като четете единадесета глава от Еклисиаст, виждате, че за някои неща Соломон е имал правилни разбирания, което показва, че той е минал през големи изпитания. Добре е да прочетете живота на Соломон, раждането му, както и условията, при които се е развивал, и да вземете поука от него. Соломон е роден от жена, която преди да бъде жена на баща му е била жена на един от неговите поданици. Като изучавате произхода на Соломон, добре е да спрете вниманието си и върху своя произход. Оттам ще дойдете до произхода на своите мисли и чувства. Само така ще разберете, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя майка. Каквато е майката, такива ще бъдат и децата. Никой не може да се освободи от последствията на своя минал живот.

Мнозина се спират върху живота на Давид и се чудят как той, като цар и като помазан от Бога, е могъл да постъпи така. Не е въпросът там. И Соломон постъпи като баща си. Това не е за упрек. Важно е днес всеки да се запита искрено и да си отговори не живее ли и той като Давид и Соломон. – „В какъв смисъл?“ – Не е важно това. Дали в тесен или в широк смисъл, в буквален или преносен, днес почти всички хора живеят още по стар начин. Новият живот е далеч още от хората, но той ще се наложи. Докато дойде това време, всички ще носят последствията на своите мисли и чувства, на своя стар живот. – „Какво да правим, за да бъдем готови за новия живот? Да приемем Христос ли?“ – Вие отдавна сте Го приели, но трябва да приложите учението Му.

Като разглеждаме положението, в което се намират съвременните християни, виждаме трите фази, през които минава християнинът. Първата фаза е вяра в Бога, втората – любов към Бога, а третата – изпълнение волята на Бога и служене на Бога. Да служиш на Бога, това значи да гледаш на целия живот така, както Той гледа; да вършиш само това, което е угодно на Него. Каже ли някой, че обича Бога, той трябва да обича всичко, което Бог е създал. Да вярваш в Бога, това значи да вярваш във всички, в които Той живее. Бог живее в тебе, в майка ти и баща ти, в брат ти и сестра ти, в приятелите ти, а ти не вярваш в никого, даже и в себе си. Ето защо, вярата в Бога включва вярата във всички хора, които произлизат от Него.

Любовта към Бога включва любовта към себе си и към ближните.

Служенето на Бога подразбира служене на всички, които са готови да изпълняват Божиите закони.

Следователно истински християнин е онзи, който вярва в Бога, има Любов към Него и изпълнява волята Му. Днес има много християни в света, които още не се познават, едни на други си проповядват. Как може християнин на християнин да проповядва? Щом става това, щом не се разбират помежду си, те излизат от различни области, т.е. не са още истински християни. Лесно е да каже човек за себе си, че е християнин. Това е все едно, да каже, че 5 по 5 равно на 25. Какво всъщност означава действието 5 по 5 равно на 25? Ще кажете, че имате действие умножаване. Това не е още всичко; важно е да знаете какво представляват числата 2 и 5. Като съберете двете петорки, получавате числото десет. Значи петорката е едната половина на десетте. Едната петорка върви по линията на майката, а другата – по линията на бащата. На същото основание казвам: Има известни въпроси, които вървят по линията на ума, а други – по линията на сърцето. В резултат, от общата работа на ума и на сърцето идват проявите на волята. Добро е числото 25, но трябва да се знае от какво произлиза то. Ако си обидил пет души и за наказание за всяка нанесена обида трябва да получиш 25 тояги, какво ще кажеш за това? Ще станете по-внимателни в отношенията си с хората, да не ги обиждате.

Да се върнем пак към въпроса за обикновеното и за необикновеното в живота. Докато е недоволен, човек живее в обикновеното. Щом стане доволен, той влиза в областта на необикновеното. Слугата не е доволен от господаря си. – Защо? – Не му плащал, колкото иска. Ако господарят е умен и плаща на слугата си даже повече, отколкото е уговорено, слугата ще бъде ли пак недоволен? При това положение той ще бъде доволен от господаря си и ще му благодари. Какво ще кажете, ако господарят не е доволен от слугата си? Както умният господар има възможност да задоволи слугата си, така и умният слуга има възможност да задоволи господаря си.

Сега аз говоря за онзи господар и слуга, които са във вас и от които сте недоволни. Слугата трябва да знае как да слугува на господаря си, но и господарят трябва да знае как да се отнася със слугата си. Казано е в Писанието: „Ще обичаш ближния си, както себе си; ще обичаш и врага си“. Ако господарят ти е враг, ще го обичаш. Единственото нещо, с което можеш да победиш врага си и да го задоволиш, това е да го обичаш. Мъчно може да обичаш врага си, но трябва да направиш това. Каквото положение и да заема човек в живота си, той все на Бога се сърди: дали е мъж или жена, господар или слуга, богат или сиромах, човек все ще намери нещо, от което е недоволен. Тайно в себе си той ще се сърди на Бога, защо го е създал така, а не иначе, и защо не оправи работите му. Ако не му се помогне, както иска, той е готов да роптае, да се сърди на целия свят. Един дервиш отишъл в една турска баня да се окъпе. Като се окъпал, излязъл спокойно от банята и се готвел да си върви. Баняджията го спрял на вратата и му казал: „Плащай сега!“ – „Благодаря за банята, добре се окъпах.“ – „Това не е достатъчно, трябва да платиш.“ – „Моля ти се, пусни ме да си вървя, нямам пет пари в джоба си.“ – „Ще платиш – нищо повече.“ Дервишът започнал да се моли на Бога или да му даде нужната сума, или да събори банята, та да се освободи. В това време в банята се чул някакъв шум. Баняджията скочил веднага, влязъл вътре да види какво става. А дервишът съвсем спокойно излязъл навън. Като вървял, той си казвал: „Господи, защо не ми даде няколко монети, да си платя банята? Или защо не събори банята?“ Днес повечето хора се молят за пари, да оправи Бог работите им. Те искат много. Парите са човешко изобретение, резултат на усилията на човешкия ум и на човешкото сърце. Който иска пари, трябва да работи. Не е мъчно да спечели човек известна сума, за да нареди работите си. Ако не знае как да се справя с парите, той ще бъде нещастен. Парите носят в себе си отрова. – Защо? – Ако е богат, на този дава пари, на онзи, а след това единият ги връща назад, другият отрича, че е получил, не иска да ги върне. Трети пък намислил да го обере. Богатият се намира в трудно положение, не знае как да се справи с парите си. – Има ли праведният каса с пари? – Той е като дете, свободен от пари, не мисли за богатство. Само по този начин той може да служи на Бога.

Следователно, който иска да намери пътя към Бога и да Му служи, трябва да се откаже поне временно от всякакви каси, от цялото си богатство. Защо му са пари? Където отиде, всички каси ще бъдат отворени за него. Той трябва да остави богатството си на разположение на своите слуги. Ще питате, като се върне, слугите ще го оставят ли да разполага със своето богатство? Това не трябва да го интересува. Веднъж оставил богатството си на разположение на слугите си, той не трябва повече да се запитва ще му дадат ли те нещо от богатството или ще го лишат съвсем. Кое е по-добро: да имаш своя каса, да я отваряш и затваряш, когато пожелаеш, или всичките каси в света да бъдат на твое разположение и всякога да бъдат отворени за тебе? Повечето хора предпочитат да имат своя каса, която да могат свободно да отварят и затварят, отколкото всички каси на света да са отворени за тях. Те си мислят: „Може някога всички каси в света да са отворени за тях, но често могат да бъдат и затворени“. Значи те не вярват нито на себе си, нито на ближните си. Кое е по-добро: да имаш една малка свещ, която отвреме навреме да ти свети, или слънцето постоянно да грее и да осветява пътя ти? Малката свещ е собствената каса на човека, с която той може да разполага. Слънцето пък представлява всички каси в света, които всякога са на негово разположение.

„И отнеми яростта от сърцето си, и отдалечи лукавството от плътта си; защото младостта и юношеството е суета.“ (– 10-ти стих.) – Защо Соломон не е поставил и обратната мисъл на тази? Защо е казал да отдалечи човек яростта от сърцето си и лукавството от плътта си? Нима и мъжествеността, и женствеността, и старостта не са суета в живота? Колкото е вярно едното положение, толкова е вярно и другото. Наистина, суета е, когато младият момък вярва в момите или младата мома – в момците. Обаче суета е и за военния, когато вярва, че със сабята или с ножа си всичко може да направи. При известни случаи ножът помага на човека, но при други случаи не му е нужен. Ако сте в религиозно общество, каква нужда имате от нож? Ако сте в параход и проповядвате, имате ли нужда от нож? Ще кажете, че всички не носите ножове и револвери. Някои не носят физически ножове, а умствени и сърдечни. Както седите, виждате някой вади нож срещу вас и започва: „Едно, две, три!“ – „Чакай, моля ти се, какво искаш от мене?“ – „Да знаеш кой съм, да не мислиш, че можеш да си играеш с мене. Като те бодна няколко пъти, нищо няма да остане от тебе.“ – „Пък аз те мислех за благороден човек.“ Казвам: Ако искате да познаете благородството на човека, вижте какво носи той в ума и в сърцето си. Видите ли, че се е препасал с ножове и револвери, стойте далеч от него. Ето защо, съветвам ви, ако имате скрити ножове в себе си, освободете се от тях. Те са нужни само за военно време, не и за мирно. Нали искате мир в света? Хвърлете ножовете и револверите си настрана и приложете оръжието на Любовта.

И тъй, пазете се от ударите, които идват отвън, както и от тия, които идват отвътре, от самите вас. Дойде някаква мъчнотия във вас, бодне ви и вие веднага казвате: „Господи, защо ми изпрати тази мъчнотия?“ Жена ви, или синът ви се разболял, казвате: „Господи, все на мене ли трябва да се трупат тия нещастия?“ – Това не е права мисъл. Бог никого не мъчи. Човек сам себе си мъчи. Ако жена ти или синът ти боледуват, причината е в тебе. Къде е причината, ако ти боледуваш? Търсете причината за нещата първо в себе си, а после в окръжаващите. Ако сложите на цигулката си една струна от вълчи черва и друга – от овчи, вълчата струна, със своите груби, силни трептения, ще скъса овчата. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Една вълча мисъл може да скъса една овча. С други думи казано: една лоша мисъл може да скъса една добра мисъл; едно лошо чувство може да скъса едно добро чувство. Невъзможно е доброто и злото да бъдат в близост помежду си и да вървят в унисон.

Ще кажете, че е голямо противоречие, когато доброто и злото вървят заедно. Много противоречия има в света, но човек трябва да се въоръжи с търпение и да ги разрешава правилно. Днес целият свят е подложен на изпит. От разумния свят е изпратена комисия да изпита търпението на всички хора. По отношение на търпението хората са слаби. Малко хора могат да издържат изпита си със среден успех, повечето ще пропаднат. Като знаете, че ви предстои изпит по търпение, работете върху себе си, да го издържите. Страшно е, ако не издържите изпита си. Малко хора има, които могат с търпение и самообладание да посрещат мъчнотиите в живота си.

Един лекар разправя една своя опитност за голямото търпение и самообладание на един свой пациент-българин. Той дошъл при лекаря, помолил го да го прегледа и да каже мнението си за болестта му. Лекарят го прегледал и казал, че му предстои сериозна операция. Болният спокойно отговорил: „Добре, ще се подложа на операция“. – „С упойка ли искате да се направи или без упойка?“ – „Без упойка.“ – „Знайте, че операцията е сложна, не отговарям за последствията. Най-малкото мърдане ще коства живота ви.“ – „Зная това, но искам без упойка.“ Лекарят се съгласил и започнал операцията. Болният легнал спокойно на масата и отказал даже да го държат милосърдните сестри. Лекарят работил спокойно и поглеждал към болния: нито един мускул не трепнал на лицето му, нито едно движение не направил той с ръцете или с краката. Лекарят се чудил на това велико търпение и самообладание. Като свършил операцията, болният запитал: „Свършихте ли вече?“ – „Свърших.“ Той станал от масата, благодарил на лекаря и си отишъл.

Да се върнем към основната, т.е. съществената мисъл: Вяра в Бога и вяра във всички, които вярват в Бога. Любов към Бога и любов към всички, които Го любят. Служене на Бога и на всички, които Му служат.

Утринно Слово от Учителя, държано на 21 април 1935 г., София, Изгрев.

Трите врати

Размишление

Ще прочета 59-та глава от Исая.

Всеки човек има желание да чуе или да му се каже нещо за него или за окръжаващите. И детето, още със ставането си от сън, иска да чуе, да види или да пипне нещо. Това е естествено, както за възрастния, така и за детето.

В прочетената глава се вижда голямото противоречие, на което се натъква пророкът. Той търси причините за противоречията и иска да си ги обясни, да отговори, както на себе си, така и на бъдещото поколение. Той намира, че хората живеят в нехигиенични къщи, поради което светът представлява грамадна болница. Болните търсят лекари, лекарства, но все пак остават болни – никой не може да ги излекува. Исай описва причините на болестите, затова цялата глава е свързана с болезнените състояния. Тя е патологическа глава и няма защо да се спираме върху нея. Като чете тази глава, човек естествено се запитва: „Съществува ли наистина добро в света?“ – И доброто, и злото съществуват. Засега те са сили, които не могат да съществуват една без друга.

„А от мене, този е моят с тях завет, говори Господ. Духът ми, който е в тебе, и Словата ми, които сложих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти, нито от устата на семето на семето ти, отсега и до века, говори Господ.“ (– 21-ви стих.)

Сега, да оставим настрана въпроса защо съществуват злото и доброто. В света има относително зло и добро, както и абсолютно, вечно зло и добро. Злото съществува там, където няма закон – в беззаконието. Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това? Вината е в нечистия съд, а не във водата. При това водата е нечиста за човека, той не може да я пие, но не и за себе си. Макар и нечиста, тя е пак вода, не изменя естеството си, но човек се отказва от нея. За да я пие, той трябва предварително да я пречисти. Ето защо, когато казвате, че животът е нечист, това показва, че той е минал през някой нечист съд, но сам по себе си животът е чист – нищо не е в състояние да измени неговото естество. – „Защо срещаме противоречия?“ – Това е в реда на нещата. Щом съдовете ви са нечисти, животът ще минава и заминава през тях, ще взима част от нечистотиите на съда, поради което и млади, и стари, неизбежно ще се натъкват на противоречия. Младите ще растат и остаряват, старите ще умират, ще ги погребват. Но хиляди години да изтекат, противоречията пак няма да изчезнат. Защо младият остарява и защо старият умира, това са въпроси, на които мъчно може да се отговори. Факт е обаче, че младият остарява, а старият умира. Ние казваме, че има външна младост и външна старост; има вътрешна младост и вътрешна старост. Младият има един стремеж, а старият – друг. Въпреки това всеки се стреми да бъде млад. Никой не иска да опадат зъбите му, да се набръчка лицето му. Да бъде съвсем независим и неограничен, това е желание на човека, но въпреки това старостта хвърля отпечатък на лицето му. Както и да лекуват човека, няма цяр против старостта. Колкото повече старее, толкова повече се приближава към смъртта. Като умре, отново ще се роди и ще се подмлади. – „Не вярваме в такова подмладяване.“ – Това е друг въпрос. Който не може да умре, не може и да се подмлади. Като умре, човек се лишава от условията на живота, но като се роди отново, подмладява се. Ако не се родиш, не можеш да растеш.

Има една област в света, през която човек неизбежно ще мине. И пророкът е минал през тази област и в чудо се е намерил. И праведният, и грешникът, като минават през тази област, непременно ще се оцапат. – Защо? – Ще се натъкнат на кал и на нечистотии и ще оцапат дрехите си. – „Не може ли да не се цапа човек?“ – Може, но трябва да пътува през деня, когато е светло. Обаче, ако пътува нощем, в най-голямата тъмнина, ще се оцапа. След това трябва да търси начин да се очисти. Ако не може лесно да се очисти, човек започва да страда, защото се е натъкнал на това, за което никога не е мислил. Той иска да стане богат и силен, да придобие знания, да бъде уважаван и почитан, да се чува думата му навсякъде – да бъде в положението на царски син: каквото помисли и каже, да стане. Като не става, както е желал, започва да страда, да се обезсърчава, да се гневи. Добре е всичко да става според желанията на човека, но не е възможно. Никой не може да избегне противоречията на живота.

Като не могат да се справят с противоречията, хората казват, че животът е тежък. Не е тежък животът. Кой го е мерил, за да знае колко тежи? Никой не е слагал живота на теглилки, а при това всички се оплакват, че бил тежък. – Кога е тежък животът на хората? – Когато нещата не стават, както са ги очаквали. Значи всеки човек мери живота със своя мярка и всички заедно казват, че животът е тежък. Като видял, че хората не могат да си помогнат сами, Господ решил да слезе сам на земята, да се яви като Спасител на човечеството. Затова, именно, Той изпратил Духа си, въплътен в Христос, Когото нарекъл Свой Син. „Този е моят с тях завет, говори Господ. Духът ми, Който е в тебе, и Словата ми, които сложих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти.“ Като четете този стих, вие трябва да вярвате, че е така.

Ще кажете, че с вяра и с мисъл не се живее, но хляб трябва. Вярно е, че хляб трябва, но вятърът, като символ на мисълта, е крайно необходим. Ако човек мисли и при това право мисли, хлябът ще дойде по-скоро, отколкото ако не мисли. – „Искаме да ни се обяснят нещата, не можем да ги приемем на вяра.“ – И обяснението може да дойде, но то не разрешава въпросите. То подразбира временно задоволяване на глада. Ще се нахраниш добре, но след няколко часа пак ще огладнееш, пак ще търсиш хляб, т.е. ново обяснение на нещата. Имаш нужда от дрехи, от обувки. Донесе ти някой и дрехи, и обувки, но и с тях въпросите не се разрешават. Ти се намираш в положението на малко дето, за което се грижат майката и бащата, както птичката – за своите малки. Час след час тя им носи храна, но като израснат, пуска ги свободно да хвърчат. Може и по-рано да ги напусне. Малките птиченца подават главичките си от гнездото, питат къде е майка им, търсят я, но никъде я няма. – Къде е отишла майката? – Сокол я грабнал. – Къде е бащата? – И него сокол е грабнал. Ще дойде ден, когато и малките птички ще се намерят в утробата на сокола. Ето защо, за да не попадне в утробата на сокола, човек трябва да вярва и да мисли. Лошо е за човека да влезе в утробата на сокола, чиито тръби не са чисти. Тръбите не могат да погълнат водата, тя пак ще излезе навън, но ще се оцапа и след това трябва да се употреби време и енергия да се чисти.

И тъй, когато говорите за живота, не казвайте, че е тежък, но се отнасяйте към него с всичката си чистота и светост. Да говориш за живота като проява на Бога, устата ти трябва да бъде абсолютно чиста, никакво петно да не остане върху него. – Какво представлява животът? – Той не може да се обясни. Има неща, които не могат да се обясняват. Те се приемат, както са дадени, без никакви обяснения. Как ще обясните на хората какво нещо са страданията и защо са дадени. Много обяснения съм дал за страданията, но не всички са съгласни с тях: едни ги приемат, други ги отричат. Дали приемате или отричате тези обяснения, не е важно. Страданията съществуват сами по себе си. Някой се оплаква от болки в корема и пита защо го боли корем. – Много просто: коремът го боли, защото яде. – „Не може ли без болки?“ – Може, но не трябва да ядеш. – „Тогава ще отслабна, ще изсъхна и ще умра.“ – Щом е така, ще ядеш. От две злини ще избереш по-малката. И после, като разбереш, че не може без страдания, ще се научиш да ядеш правилно, да минеш с по-малко страдания. Щом знае да яде правилно, да мисли и да чувства право, човек идва до убеждението, че щастието е в самия него, само трябва да знае как да го намери.

Кой е пътят към щастието? За да отговоря на този въпрос, ще ви дам два примера: единият от човешкия живот, а другият – из живота на птиците. Представете си, че имате едно малко момиченце. То расте, развива се, става красива мома, добре охранена. Ако родителите ѝ се грижат само за нейната физика, тя ще се развие физически, без да мисли за своя умствен и духовен живот. След време родителите ѝ я оженват и тя става бременна. През това време тя се готви да стане майка, търси баба, която да ѝ помогне при раждането. Интересно е положението на жената, която става майка, и на птичката-майка. Жената търси външна помощ, а птичката върши всичко сама. Тя се води от инстинкта си и всичко предвижда. Човек не се води по инстинкт, но не прилага и мисълта си, за да си помогне сам. Като разчита на чужда помощ, той мисли малко. Като не мисли, страданията следват подир него. Колкото по-големи са страданията, толкова по-нещастен е човек. Ето защо, пътят, който води към щастието, е правата мисъл. Мислете право, за да бъдете щастливи.

Ще кажете, че момата не трябва да се жени, за да не страда като майка. С това въпросът не се разрешава. Човек не може да избегне бременността. По който и да е начин, физически, сърдечен или умствен, той трябва да роди. Ако не роди човек, ще роди някаква идея, някакво чувство. Дойде ли до раждането, човек трябва да спази всички условия, да роди нещо, което да остави на бъдещото поколение. Ако иска да пометне, ще носи последствието на своите неразумни постъпки. – „Аз не искам да родя, ще оставя плода да умре в мене.“ – Още по-лошо. Ако умре в тебе, ще започне да се разлага и ще те отнесе. Бъдете разумни, правилно да зачевате, правилно да раждате и да отглеждате идеите си.

Като дойдат до страданията и не могат да се справят с тях, мнозина питат защо Бог създаде света така, с толкова мъчнотии и страдания. – Какви са твоите мъчнотии? Излязъл ти един цирей и викаш, кряскаш, че те боли. – „Ама защо трябваше да ми излезе цирей?“ – Това не е важно. Какво трябва да правиш сега? – „Ще го резна, да изтече нечистата материя навън. Не трябваше да греша.“ – Съгласен съм с това, но сгрешил си вече. – „Трябваше да живея добре.“ – Съгласен съм и с това, но какво ще правиш сега, след като не си живял добре? Не е достатъчно да си кажете, че това или онова не трябва да правите. Кажете си положително какво трябва да правите. Щом си дошъл на земята, ще пееш и ще свириш, ще учиш, ще работиш. – „Аз не мога да пея хубаво.“ – Ще се упражняваш, докато бъдеш доволен от пеенето си. Като пееш редовно, един ден ще започнеш да взимаш правилно тоновете и ще станеш добър певец.

Днес всички хора се учат да пеят и да свирят. Те пеят много по-добре, отколкото са пели и свирили във времето на Исай. Това се вижда от песента на живота, която той описва. Според мене по-добра форма на живота от пеенето няма. За да живее правилно, човек трябва да пее. Всички религиозни хора, всички пророци и царе са пели и играли. Сегашните религиозни се страхуват да пеят и играят. Те мислят, че духовността изключва пеенето и играта. Страхуват се да не ги вземат за луди. Значи духовният трябва да мълчи като риба. Тогава човек изпада в друга крайност. Някой мисли, че като мълчи, е мъдър. И глупавият може да мълчи, но не е мъдър. Някого бият, запушват устата му, за да го заставят да каже къде е скрил имането си. Той се тегли, бори се, иска да каже да му отпушат устата, за да проговори. Като проговори, ще каже къде е скрито богатството му. Обаче, ако го държите със запушена уста, колкото и да го биете, той не може да ви каже нищо. И да го убиете, със запушена уста нищо не може да ви открие. – „Защо ме бият?“ – Това е друг въпрос. Бият те, защото си богат. Крушата брулят, защото има плодове. Ако не беше родила, никой нямаше да се приближи до нея. Ако крушата е изсъхнала и не дава плод, отсичат я и я хвърлят в огъня.

Да дойдем сега до красивата страна на живота. Как са живели хората едно време, как са пели и играли, това е било за тях. Пророкът говори за миналото. Важно е как живеем ние, как пеем и играем, за да изразим своя живот. Как пее младият? – Той възпява младостта, красотата. Той пее за птичките, които хвъркат и пеят във въздуха, за светлината, за слънцето. Старият пък пее за старите си кости, за изгубените си младини. Значи младият пее по един начин, старият – по друг. Като хване болния си крак, той запява: „Олеле, майчице, защо си ме родила? И като си ме родила, защо не си ме убила?“ Питам го: Откъде научи тази песен? – „Синко, гледай да не дойдеш в моето положение и ти да я научиш.“ – Виновна ли е майка ти за твоя ревматизъм? – „Виновна е, нали тя трябваше да ми каже как да живея. Сега вече няма накъде да се върви; не ми се живее, искам да умра, но още не ме приемат в другия свят. И на този свят не ме искат, и на онзи още не ме искат. Бабата ми умря, приятелите ми – също, децата ми не ме искат, никой не ми обръща внимание. Тежко се живее, синко, тежко! Останал съм сам, като кукувица.“ Тъй пее, нарежда и оплаква живота си старият. Оплаква се, но поне пее. Има старци, които никога не пеят. Те са всякога сърдити, навъсени. Казвам на този старец: Дядо, не се безпокой, ще се подмладиш. – „А-а, ще се подмладя!“ – Истина ти казвам. Казано е в Писанието: „Които чакат Господа, ще се обновят“. – „Дано бъде така, синко, от твоята уста в Божиите уши.“

Като гледам как старият пее, нарежда и оплаква живота си, аз зная коя е причината, но не е позволено да се каже. Неговият живот е математическа формула, за извеждането на която ученикът трябва да работи месеци и години, докато я разбере. Може ли детето от първо отделение да разбере формулите, с които осмокласният ученик си служи? Не му е позволено, т.е. не му е дадено. То трябва много време да учи, да мисли, да развива ума си, докато дойде до разрешаване на тези формули. Следователно и старият човек се намира пред една формула, за разрешаването на която се изисква мисъл, работа и песен. И тъй, младостта е една формула, старостта – друга. Обаче млад или стар, като живее, човек ще вярва в Бога, ще Го обича и ще Му служи. – Какво нещо е вярата? – Формула. – Ами обичта? – Друга формула. – Служенето? – Трета формула. Като живееш толкова години на земята, говориш за вяра, за обич, за служене, не си ли разрешил още тези формули?

Представете си, че един млад момък бяга от момите, не обича нито една. Той прилича на незапалена свещ. Един ден сърцето му се отваря към момите и той започва да се разговаря и да играе заедно с тях на хорото. Сега свещта му се е запалила, гори и свети, и на него, и на окръжаващите. Ще кажете: Какво допринася той с любовта си към момите? – Учат се. Кое е по-добре: свещта ви да гори или да не гори? Кое е по-добре: свещта ви да гори в стая, където няма нито един човек, или да я изнесете вън, да свети на хората? Ако свещта гори в стаята и не свети на никого, най-после ще изгори или изгасне, без да е свършила някаква работа. Обаче, ако гори в стая, където няколко деца учат уроците си, или пък е вън, да осветява пътя на минаващите, тя е свършила някаква полезна работа. Ето защо, не питайте какво нещо е вярата, обичта и служенето, но запалете свещта си и вървете напред. Все ще срещнете някой ученик или минувач, който ще се ползва от светлината ѝ. Като се говори за Любовта, хората я делят на физическа, духовна и Божествена. Всъщност Любовта е една, обаче има различни прояви: на физическия свят, на духовния и на Божествения. Или Любов, изразена чрез ума, чрез сърцето и чрез волята на човека. Докато живее повече на физическия свят, човек изразява Любовта си по физически начин: да пипне, да прегърне, да целуне. По-далеч от тези прояви той не знае нищо. Духовните прояви на Любовта изключват тези неща. Изучавайте себе си и ближните си и вижте какви са духовните прояви на Любовта. – „Не може ли да се живее без Любов?“ – И без Любов може, но животът ви ще бъде като живота на мъртвеца – неосмислен. Единственото нещо, което осмисля живота и дава подтик на човека, това е правилно проявената Любов. За да влезе в целокупния живот, т.е. в трите свята – физическият, духовният и Божественият, човек трябва да мине през трите врати, т.е. през трите степени на Любовта – физическа, духовна и Божествена. Физическата любов разкрива физическия свят на човека, духовната любов разкрива духовния свят, а Божествената – Божествения свят. Без тези три вида Любов, светът остава за човека затворен, като скъпоценна, но затворена книга.

Мнозина отричат Любовта, само поради това, че не могат да я обхванат изцяло. – Това е невъзможно. Обширна е областта на Любовта и обикновеното човешко съзнание не може да я обхване. В даден момент можеш да разбереш само една проява на Любовта. Милиони са формите и проявите на Любовта. Забележете, човек обича животното по един начин, а подобния си – по друг начин. При това любовта ви към различните хора е различна. Не можеш да обичаш двама души по един и същ начин. Радвайте се на разнообразието, чрез което Любовта се проявява, и стремете се да обичате. Да обичаш, това е твоята задача. – „Ами да ме обичат?“ – Това е задача на твоя ближен.

Казвате: „Как трябва да обичаме?“ – На този въпрос не може да се отговори. Това е все едно да питате как трябва да бъдем добри. Вие трябва да проявите доброто като път, по който Любовта ще дойде, а как трябва да го проявите, това не е ваша работа. И на този въпрос не може да се отговори. Как ще обясните какво нещо е вярата? И на този въпрос не може да се отговори. Според някои вярата е състояние, условие, при което Любовта се проявява. Ако вярата в ближния ти изчезне, и Любовта изчезва. Любовта не може да вирее при съмнението. Тя е нежен цвят, който лесно се попарва. Достатъчно е да срещне най-малкото съмнение на пътя си, за да се попари. Ако не се попари, тя ще се изпари и изчезне. Колкото по-голяма е вярата ви към някого, толкова повече го обичате. Значи от силата на вярата се определя степента на Любовта. Вярата включва и щастието на човека, че може да обича. Страшно е положението на човек, който не вярва. Като не вярва в Бога, той не вярва и в себе си, а оттам и в ближния си. Без вяра човек нищо не постига. Щом е така, работете за укрепване на вярата си, да не се колебае. Каква вяра е тази, при която днес приемаш едно, утре го отричаш? Някои религиозни вярват в Христос като Син Божи. След години Го отричат. – Защо? – Защото са изгубили вярата в себе си. Не се съмнявайте в себе си, но определете отношенията си към Бога като Негови синове. Който съзнава своето синовно отношение към Бога, никога не се колебае. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да ги разбирате по съдържание и смисъл. Прав ли е бащата, ако от двете си дъщери, едната красива, а другата – грозна, обича повече красивата? Щом гледа само на външната страна на нещата, той не е нито прав, нито разумен. Ще дойде ден, когато ще види своето заблуждение. Красивата дъщеря разчита на красотата си и не учи, а грозната – на своя труд, за което учителите ѝ я хвалят и обичат. Красивата дъщеря лесно напуска бащиния си дом. В нея ще се влюби някой момък и ще я задигне, а грозната мома ще остане при баща си да го гледа. Радвайте се на красотата, но изучавайте съдържанието ѝ. Тя трае ден–два, а доброто е вечно. Ще кажете, че не ви харесват тези думи. Ако са истинни, трябва да бъдете доволни от тях.

Един хлебар имал един слуга, сприхав, но искрен. Господарят му казвал: „Слушай, ще бъдеш учтив и любезен с клиентите, за да може и добрият, и лошият хляб еднакво да минава“. Слугата постъпвал, както си знае. Понеже бил сприхав, клиентите обръщали внимание на хляба, а не на него. – „Добре ли е опечен хлябът днес?“ – запитвали го клиентите. – „Добре е опечен, не виждате ли?“ Когато хлябът не бил добре опечен, той казвал: „Днес хлябът не е добре опечен, ако искате, вземете; ако не искате, пак добре“. Като го слушал как говори, господарят му казал: „Слушай, момче, така не се говори. Ако продължаваш по този начин, ние ще губим“. – „Понякога трябва и ние да изгубим. Ако не губим отвреме навреме, клиентите ще ни напуснат.“ – „Това не е твоя работа! Важно е да продаваме хляба и пари да взимаме.“ Кой мисли по-добре: господарят или слугата? За днешния ден господарят мисли по-добре, но за утрешния – слугата мисли по-добре. Обаче като виждали, че слугата е честен и искрен, клиентите не го напускали.

И тъй, ако се опитате да проявите характера си такъв, какъвто е, поставете господаря и слугата на едно място в себе си. От това кой от двамата има надмощие, ще познаете доколко сте честен и справедлив, доколко можете да служите на истината. Човек трябва да бъде справедлив, да изисква и от себе си това, което изисква от другите. Някой началник или директор изисква от учениците и от чиновниците си да изпълняват това, което той сам не може да изпълни. Постъпва ли така, той не може да очаква успех в работата си. За нас са важни отворените книги, т.е. тези, които могат да се четат и прилагат, а не тези, които завинаги остават затворени. Каква полза ще имаме от красиви правила и максими, които остават затворени в красиви книги? Всяка отворена книга трябва да бъде красиво написана, с красиво съдържание отначало докрай. Вие отваряте един роман и се възхищавате от героите. Началото е добре написано. Колкото по-навътре влизате, космите ви настръхват, докато най-после героите един след друг пропадат. Защо книгата свършва зле? Не можа ли авторът да напише книгата си докрая красива? Какво представлява животът на съвременните хора? Нищо друго, освен комедия, драма или трагедия. – Защо? – Защото не знаят как да живеят; не знаят как да се ползват от благата, които им се дават. Младият се моли на Бога да му даде пари, да си поживее, да разбере, че е бил млад. Обаче планът на Бога е друг. На стари години той ще му даде богатство. Като получи богатството, той започва да роптае: „Господи, защо ми даде това богатство на стари години, когато не мога да се радвам, нито да го използвам, както трябва?“ Ето къде е неразбирането на живота. Защо старият човек не раздаде богатството си на млади, които искат да учат, да се развиват, и като им разкаже своите опитности, да ги научи как да живеят? – „Ама аз исках богатството за себе си, да си поживея.“ Представи си, че като богат, хората те гонят, бият, преследват, за да вземат богатството ти. Доволен ли ще бъдеш от това богатство? Ти можеш да си сиромах, но да имаш приятели, които те обичат, които са готови за тебе на всякакви жертви. Доволен ли ще бъдеш от сиромашията си? Кое е по-добро от двете положения: да бъдеш богат и да имаш неприятели, или да бъдеш сиромах, но да имаш приятели? Богатство, което ти създава неприятели, отвън носи радости, но отвътре – горчивини. Сиромашия, която създава приятели, отвън носи неприятности, а отвътре – радости.

Често чувате хората да се оплакват от любовта, от живота и казват: „Какво мислех, какво излезе!“ Значи те са се разочаровали в любовта и в живота. – Какво трябва да прави човек или как трябва да обича, за да не се разочарова? – Обичай така, щото сам да не знаеш, че обичаш. И хората да те обичат така, да не разбереш, че те обичат. Проявявайте любовта си към хората без да разберат, че ги обичате. Защото ако ви разберат, трябва да им станете роб. Изобщо, влюбените са крайно взискателни – никой не е в състояние да им угоди. Те постоянно се обиждат: единият не погледнал, както трябва, или казал някоя дума не на място. После започва другият: „Защо мълчиш, че не ми говориш?“ Или защо е облякъл днес тези дрехи, а не другите? Докато се спира на външните неща, човек не може да прояви онази неизменна, истинска Любов. Обаче, като дойде до истинската Любов, той трябва да мине през школата на влюбения, да се дисциплинира. Само по пътя на влюбените човек намира пътя към Бога. Най-строгите професори в света са влюбените. Попаднеш ли в ръцете им, ще застанеш като войник и ще изпълняваш заповедите. Каквото ти заповядва професорът, това ще правиш. Ако си позволиш да разискваш върху неговите заповеди, да изкажеш мнението си, Любовта ще те напусне. Влюбеният не търпи друго мнение, освен своето.

Днес ви говоря за Любов без противоречия. Тази Любов може да се прояви само при абсолютна свобода, затова именно е наречена абсолютна Любов. Тази Любов не обръща внимание на външните неща. Тя всичко вижда, но не критикува, не се определя от външността на човешките прояви. Само чрез тази Любов човек може да влезе в духовния свят и да го изучава. Иначе и да влезе в духовния свят, нищо няма да разбере. Той ще бъде сам. Ако срещне птичка или човек, те ще избягат от него. Има ли Любов в сърцето си, ще се намери в свят между хора и ангели, всички ще му се радват, ще го развеждат, ще му обясняват всичко непонятно за него.

Много неща ви казах днес, които могат да предизвикат помежду ви спор и разногласие. Спорът не е нищо друго, освен изтупване на прашните дрехи в стаите, в които живеете. Искате ли да изтупате дрехите си, изнесете ги вън, на открито, там да падне праха, и след това ги внесете в къщи. – „Нямам добродетели.“ – Това е тупане на дрехи в стаите. Изнесете дрехите вън и там ги изтупайте. – „Невежа съм.“ – Не тупайте дрехите си в стаята. Какво ти струва да се запретнеш на работа? Ако не си добродетелен, работи да развиеш добродетелите си. Ако не си учен, учи, работи, пей, свири. Като работиш и прилагаш това, което си изработил и научил, ще станеш и добродетелен, и учен, и певец, и музикант. Колкото по-добродетелен и учен става човек, толкова е по-внимателен към хората. Той се учи от тях, както и те от него. „Който има Любов, устата му няма да оскудее, нито от устата на семето на семето ти, отсега и до века, говори Господ.“ Това е казано от пророка. Първата стъпка на Любовта е изваждането на семето от хамбара. Втората стъпка е посяването му в земята, да изникне. Затова е нужно дъжд, топлина и светлина. След това човек ще работи на нивата, да ожъне житото и да го прибере.

Като не разбират законите на живота и на любовта, без да орат, сеят, плевят и жънат, хората започват да спорят върху Любовта и я делят на светска и на духовна. Всъщност светските и духовните хора живеят по един и същ начин. Под понятието „светски човек“ разбираме онзи, който е в личния живот, а „духовен“ – онзи, който е в безличния живот. Който иска да бъде духовен, той се движи в личния живот. Докато обръща внимание на този, на онзи, докато се безпокои и смущава от външния свят, човек е още в личния живот. Щом престане да се интересува от външността на нещата, той живее в духовния свят. Личният живот води към страдания, а безличният освобождава човека от страданията. Това не значи, че може без страдания, но поне ще знаете как да се справяте с тях. Бог, Който е съвършенство, Любов, сила и знание, пак не може да ви освободи съвършено от страданията. Ако сте болен и повикате един виден хирург, той непременно ще ви причини болка. Най-напред ще ви упои, след това ще направи операцията. Като мине действието на упойката, вие ще усетите болки. Колкото и да желае лекарят да ви освободи от болките, не може, трябва да ги понесете. Попаднете ли в ръцете на Бога, Той ще ви оперира по всичките правила на изкуството. Който иска да мине с по-малко страдания, трябва да си каже: „Слушай, ще вървиш по пътя, който Бог е начертал и ще прилагаш Неговите закони“. Не вървиш ли по Божия път, не спазваш ли законите Му, ножът ще дойде до кокала ти. Светският живот, т.е. животът на личността, не е лош, но прави човека голям егоист, да мисли само за себе си. За да излезе от своя егоизъм, човек трябва да влезе в духовния живот, т.е. в безличния живот, който осмисля нещата и изправя кривите страни на човешкия живот. Изправянето на живота се крие в човешкия език. Той оправя обърканите работи, но може и да обърка изправените работи.

Един банкер бил голям скъперник по отношение на времето си. Като влизал някой в кантората му, той едва повдигал главата си от книжата, свършвал набързо работата и продължавал да прави своите сметки и изчисления. Един ден в кантората му влязла една млада, красива мома, която започнала да пее и да играе. Банкерът веднага вдигнал главата си, оставил перото и започнал да слуша песента. – „Това е чудесна работа! – извикал той възторжено. – Заслужава да се отдели време за нея.“ Какво показва този пример? – Че отвреме навреме трябва да влезе в кантората ви един певец или певица, която да ви запее и поиграе нещо. В пеенето и в играта е смисълът на живота. Играй и пей! – нищо повече. – „Ама това не е почтено. Може ли стар човек да пее и да играе?“ Всеки човек, на каквато възраст и да е, може и трябва да пее и да играе. Дайте свобода на душата си! Откажете се от официалностите на живота, които го правят тежък, неестествен. Това е живот на мъртвите. Живите пеят, скачат, играят, учат. Забравете лошото, откажете се от одумването и съденето. Докога ще се съдите едни-други? Скъсайте резолюциите, с които сте осъждали близките си. Дайте им свобода. Излезте всички от затворите и заживейте помежду си братски и по Любов.

И тъй, приложете Любовта в живота си и когато не грее слънцето, и когато грее. Аз съм за запалените свещи. – „Ама слънцето изгря вече.“ – Какво от това? Дали грее слънцето или не грее, нека лампите ви горят. Божественото Слънце никога не загасва и никога не залязва. Това Слънце свети и вечер, когато вашите лампи горят. Следователно проявявайте Любовта си всякога: и през деня, и през нощта, но правилно и разумно. – „Може ли стар човек да люби?“ – Може, разбира се. – „Ще бъде смешен.“ – Няма да бъде смешен, но интересен. Влюбеният е всякога интересен: и когато е весел, и когато е сърдит. Няма по-интересен човек на земята от влюбения. Аз бих желал всички хора да бъдат влюбени. Лошо е, когато човек не е влюбен, а играе роля на влюбен. Обаче онзи, който истински люби, той е всякога весел и доволен, той забравя себе си. Който не е влюбен, мисли постоянно за себе си. Влюбеният е влязъл вече в пътя на Божествената култура.

Днес пожелавам на всички хора да се влюбят. Които са влюбени, да вървят напред и да не се обръщат назад, да гледат какво правят другите. Които не са влюбени, да се влюбят. Да се влюбите, това значи да приемете в себе си не личната, но безличната Любов; не човешката, но Божествената Любов. И човешката любов е добра, но тя добива смисъл само когато е огрята от лъчите на Божествената Любов. Когато човешката любов се влее в Божествената, тогава душата реализира своя идеал.

Утринно Слово от Учителя, държано на 28 април 1935 г., София, Изгрев.

Четирите елемента

Размишление

Ще прочета 60-та глава от Исая.

Бог създаде четири важни елемента: земята, водата, въздуха и светлината. Земята създаде, за да бъдат хората добри; водата – за да бъдат чисти, въздухът – да мислят право, и светлината – да вървят в правия път.

„Стани, свети, защото светлината ти дойде и славата Господня изгря на тебе.“ (– 1-ви стих.) – Така започва пророкът, откъдето се вижда, че той е напреднала душа. Оттук вадим заключението: напреднала душа е тази, която е добра и чиста, която мисли и ходи в правия път.

В живота на човека има много неща, от които той трябва постепенно да се освобождава. След време непотребните неща ще окапят така, както окапват листата на дърветата и зелената черупка на ореха. След зелената черупка трябва да се махне твърдата, за да се дойде до ядката. Ценното за ореха е ядката, а за човека – животът със своите области – физически, духовен и Божествен. Човек не може да се домогне до живота, ако не проявява доброто в себе си, т.е. ако не ходи в пътя на доброто. Той не може да се добере до целокупния живот, ако не е минал и през водата – да стане чист, през въздуха – да мисли право, и през светлината – да следва правия път. Като минава през светлината, човек се учи да чете, да разбира елементите на светлината. Светлината пише всичко, което Бог е създал. Който не може да чете писаното от светлината, остава невежа. Може ли да чете, той става учен и разбира защо Бог е създал земята, водата, въздуха и светлината. Днес много хора ходят по земята, но не са добри; пият вода, но не са чисти; дишат въздух, но не мислят право; възприемат светлината, но не ходят в правия път. След всичко това те се запитват: „Защо Бог създаде света?“ Който се осмели да зададе този въпрос, заминава за онзи свят. Там го посрещат по два начина: или като бедния Лазар, когото въведоха в лоното на Аврама, да се весели и да се учи защо е създаден светът, или като богатия, когото въведоха в ада, да разбере защо е създаден светът и да изправи живота си. – Защо трябва да слезе човек в ада? – Да опита мъчението. Чрез мъчението и страданието човек намира пътя към доброто.

Следователно човек страда, за да влезе в пътя на доброто, да стане чист, да мисли право и да следва правия път – пътят на Любовта. Щом мине през страданието, човек се освобождава от юлара си, от копитата и рогата и заспива спокойно, от нищо несмущаван. Като спи, човек не се нуждае от външни покривки, както добре узрелият орех не се нуждае от зелената си обвивка. Когато трябва да направи някакво посещение, орехът хвърля и втората си черупка и се явява само с това, от което може да расте и да влезе в новия живот. – Защо става така? – Защото повоите и пелените са временни пособия. Като излезе от тях, човек започва самостоятелен живот: сам се движи, сам се храни, сам задоволява нуждите си.

Време е вече да дойде човек до онова вътрешно освобождаване. За да познае доколко се е освободил, човек трябва да знае положително дали е добър, чист, с права мисъл и с определен път към Любовта. Ако си добър, разполагаш със земята; ако си чист, разполагаш с водата; ако мислиш право, разполагаш с въздуха; ако възприемаш светлината, тръгнал си вече в правия път. Може ли тогава да се нарече сиромах онзи, който разполага със земята? Земята, с всички ниви, лозя, пасбища, говеда, е предназначена за добрите хора, които един ден ще я наследят. Болният и лошият човек не могат да работят. Може да работи само добрият, чистият, мислещият и онзи, който ходи в правия път.

Казано е в Писанието: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“. Идва вече времето, когато кротките ще наследят земята и ще управляват. Кроткият е силен човек. Той носи запалена главня в ръката си, от която всички животни бягат. Няма животно, което да не се страхува от запалена главня. Достатъчно е да я доближиш до козината му, за да се запали и да изгори. Добрият човек е силен; чистият човек е силен; който мисли право, е силен; който ходи в правия път, също е силен. Изгуби ли едно от тези качества, човек започва да отслабва. Докато е свързан с Бога, той не може да бъде слаб. – На кого ще прилича малкото слонче? – На баща си. Като порасне, то ще стане голям слон и ще бъде силен като баща си. – На кого ще прилича малката мравка? – На майка си и на баща си. На слабото животно малките са слаби, а на силното – силни. – Какъв ще бъде роденият от Бога? – Силен. Човек трябва да се роди от Бога, а не само да вярва в Него. Вярата е само път към Любовта, а Любовта – връзка с Онзи, Който те е родил. Служенето пък е необходимо за придобиване на сила. Силен е онзи, който служи на Бога. – Къде е Той? – И вън от човека, и вътре в него. Обаче, ако човек Го търси само вън от себе си, ще намери земята, водата, въздуха и светлината, без да разбере техния дълбок смисъл и тяхното предназначение. – „Съществува ли Бог?“ – Щом ядеш хляб, пиеш вода, дишаш въздух и възприемаш светлината, Бог съществува. Той е в тези четири елемента, които постоянно приемате. Ако не вярваш в тези елементи, как ще вярваш в невидимото? – „И без тях може.“ – Не може без тях. Ако не ядеш хляб, гладен ще умреш; ако не пиеш вода, ще изсъхнеш; ако не дишаш, ще се задушиш; ако не възприемаш светлината, ще ослепееш, ще станеш нещастен.

Едно се иска от човека: да възлюби Бога и да Му служи с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. – „Къде ще Го намерим?“ – Навсякъде. Където и да отидете, в която държава и да влезете, навсякъде ще Го намерите. Всички хора ще ви познават и ще ви приемат като свой брат. Достатъчно е да отворите устата си и да им проговорите, за да ви разберат. Приятен и сладък е говорът на любещия човек. Той говори на език, познат на всички хора. Много естествено. Който люби Бога, той е добър, чист, право мисли и ходи в пътя на Любовта. Вярващият не знае какво нещо е безверието; добрият не знае какво нещо е злото; който мисли право, не познава заблуждението; който ходи в правия път, не познава кривите пътища.

Мнозина се съмняват в доброто, в чистотата, в правата мисъл и в светлината, затова не вярват, че могат да бъдат приети навсякъде. Не се съмнявайте в доброто. Много синове и дъщери има Бог на земята. Ако един не ви приеме, друг ще ви приеме. Не мислете за това, но мислете какво вие носите в себе си. Няма човек в света, който да не обича доброто, чистотата, правата мисъл и светлината и да не ги търси. Ако някъде не ви приемат, това показва, че не сте развили онова, което е нужно, за да носите в себе си доброто, чистотата, светлината и правата мисъл. Щом придобиете тези елементи, всеки ще отвори вратата си за вас. – Можеш ли да отидеш при Бога, ако не Го обичаш? – Не може. – Можеш ли да отидеш при ближния си без любов към него? – Не може. Значи Син Божи може да бъде само онзи, който носи Любовта в себе си. Където отиде той, всички го познават. Кой не познава доброкачествения хляб? Достатъчно е да мине през стомаха му, за да се произнесе за него, добър ли е или лош.

Съвременните хора се намират пред един вътрешен изпит, да познаят Божиите дела. Не е важно дали хората са добри, чисти, дали мислят право и следват правия път. Това е въпрос, който всеки ще разреши за себе си. За мене е важно да разбера дали това, което Бог е създал, е добро, чисто, светло. Бог създаде земята, следователно тя е добра. Той създаде водата, следователно тя е чиста. Той създаде въздуха, следователно направи го носител на своите прави мисли. Той създаде и светлината, като пътеводител на човека в правия път.

Изучавайте великите Божии дела и знайте, че всеки момент сте под наблюдаване, под зоркото око на вашия Създател. Той мълчи, гледа и като види, че постъпвате добре, тогава проговаря. Мълчанието Му показва, че вие имате страдания. Щом проговори, страданието ви се сменя с радост. Не става ли същото и в домовете? Когато добрите и разумни родители мълчат, децата се скриват, знаят, че са виновни. Тогава идват страданията. Бащата заповядва на един от слугите си да ги накаже. Щом децата получат наказанието и изправят грешката си, майката и бащата стават весели и започват да им говорят. Тогава настава радост в целия дом. – Кой е пътят за освобождаване? – Най-лесният път е да се обърне човек към своя Баща и да изпълни волята Му. Тогава тоягата се слага на земята, Бащата започва да говори и радостта идва. Докато човек служи на непослушанието, тоягата се вдига и слага върху гърба му, т.е. страданията го посещават.

Религиозните проповядват, че Бог е навсякъде, а въпреки това сами се страхуват. Излязат ли вечер вън, плашат се от тъмнината. Праведният, обаче, не се страхува от тъмнината, защото сам носи светлина в себе си. Добрият не се страхува от злото, защото носи доброто в себе си. Ето защо, ходете в доброто и мислете, че цялата земя е на ваше разположение. В такъв случай трябва ли да плачете, че нямате къщи, ниви и лозя? Ако една къща изгубите, втора ще дойде. Ако втора изгубите, трета ще дойде и т.н. Никой не може да вземе къщата или нивата ви – всички къщи и ниви са ваши.

Един светия се заселил на края на един град, където си направил чифлик. В свободното си време работел в чифлика и в скоро време го превърнал в рай. Един богаташ пожелал да притежава този чифлик и с насилие го взел от светията, който се отдръпнал настрана и наблюдавал какво ще стане. Десет години господарствал богатият, но видял и патил. Наскоро жена му, децата му се разболели сериозно. Той викал лекари, изразходвал стотици хиляди лева около тях, но те не ставали от леглата си. Най-после той потърсил светията и го запитал: „Какво стана, че работите ми не вървят? Останах сам, всички боледуват в семейството ми. Не видях никаква полза от този чифлик“. Светията, който десет години търпял неправдата на богатия човек, сега проговорил: „Братко, помниш ли по какъв начин взе чифлика? Ти го получи чрез неправда и насилие. През всичкото време аз мълчах, а ти страдаше. Сега вече говоря, защото е дошло време да изправиш грешката си. Аз мога да излекувам и жена ти, и децата ти с условие, че ти ще ми отстъпиш чифлика, защото го взе насила, и ще останеш при мене да работим заедно“. Богатият, който бил вече последен сиромах, приел предложението на светията и работите му се оправили.

Странно е положението на съвременните хора, които се считат за Синове Божии, а очакват на помощта на другите. Те ходят да се молят тук и там, да дойде някой да им помогне. Ако се нуждаят, защо не тръгнат те да помагат на другите? Ако чуят, че някой е болен, нека отидат да му попеят и посвирят; ако някой си гради къща и не знае как да я направи, нека му покажат; ако някой има нива и лозе, а не знае как да оре и да копае, нека отидат при него и го научат. Който се мисли за Син Божи, трябва да познава всички занаяти. Някой седи на едно място с часове и се моли, дано отнякъде му дойде хляб. Казва, че има много приятели и се надява да му помогне някой. Той се моли на църквата, на приятелите си, но никакъв отговор няма на молитвата си. – Защо? – Сърцата им са затворени за него. Той е сбъркал адреса, моли се там, където не трябва. По-добре да се обърне към Господа, на Него да се моли. Бог ще отвори сърцата на приятелите му и те ще донесат, каквото му е нужно. Покланяй се само на Господа. Той е в сила да отвори сърцата на всички, които могат да ти дадат нещо.

Една българска поговорка казва: „Преклонената главичка остра сабя не сече“. Някои разбират криво тази поговорка и мислят, че като се кланя човек на силния на деня, главата му не пада от тялото. Вярно е това, но кой е силният, който има право да сече глава или да не я сече? Това право принадлежи само на Бога. Следователно, който се покланя на Господа, главата му не пада от раменете; който се покланя на Господа, ръката му никой не може да отсече; който се покланя на Господа, той нито ослепява, нито оглушава, никога не се оплаква от болки в този или онзи уд. Докато те боли глава, сърце, дробове или стомах, ще знаеш, че този уд не служи на Господа. След това, колкото лекари и да викаш, никой не може да ти помогне. В края на краищата ще те изпратят на онзи свят, Господ да те лекува. – Защо умират хората? – За да отидат при Бога, Той да ги лекува. Като оздравеят, те отново слизат на земята, за да проявят добротата и чистотата си, да мислят право и да вървят в правия път. Само при това положение те могат да изпълняват волята Божия.

И тъй, ако искате да знаете дали сте на правия път, вижте имате ли страдания и мъчнотии, с които не можете да се справите. Ако имате такива страдания, не сте още в правия път. Ако се справяте лесно с мъчнотиите и страданията си, вие сте в правия път и изпълнявате волята Божия. – „Можем ли да видим Бога?“ – Щом имате хляб и вода на трапезата, вие Го виждате вече. Щом дишате свободно и възприемате светлината правилно, вие Го виждате. Който изпълнява волята Божия съзнателно и с Любов, той заслужава да яде хляб, да пие вода, да диша чистия въздух и да възприема светлината. Като приема всички блага с благодарност, той вижда красотата на света и душата му се изпълва с радост. Това подразбира връзка с Първата Причина на нещата.

Стремете се към вътрешно разбиране на живота, към вътрешна връзка с душите. Имате ли тази връзка, вие ще гледате на всички хора като на ваши братя. Където отидете, в който дом влезете, всички ще ви приемат като свой брат. – Защо? – Защото сте добър, чист, мислите право и ходите в пътя на Любовта. Кой няма да приеме богатия човек в дома си? Той идва с пълна торба, да дава, а не да взима. Дойде ли просяк в дома ви, ще го приемете само до вратата, ще му дадете парче хляб и ще го изпратите. Той няма право да влезе в къщата ви. – Казано е, че човек трябва да проси. – От кого? – Да проси от Господа, а не от хората. Вярващият трябва да вярва, да работи и да проси само от Онзи, Който го е създал. Той ще благослови хляба и водата му. Той ще изправи мисълта му, ще изчисти неговия път. Яжте от хляба, който земята дава. Пийте от живата вода, която чисти. Приложете правата мисъл, която освобождава от ограниченията. Влезте в правия път, за да приемете Любовта. Защо сте дошли на земята? Да разберете, че сте чада Божии, да приемете Неговото знание, да разберете, че Той е добър, чист, всякога мисли право и посочва правия път на всички, които желаят да бъдат като Него. – „Можем ли да станем добри, чисти, със свободна и права мисъл?“ – От човека зависи да постигне всичко, което желае. Той може да бъде дотолкова добър и чист, доколкото съзнава своята доброта и чистота. Той може да мисли право и да върви в правия път дотолкова, доколкото съзнава това. Какво мислят хората за него, това да не го смущава. Ако си здрав и добър, болният ще каже мнението си за тебе. Щом го посетиш и той стане от леглото си, ти наистина си добър човек. Ако си чист и посетиш нечистия, последният взима от водата, която му даваш, окъпва се, става чист. Ако мисълта ти е права, ще помогнеш на онзи, който се е заблудил, да излезе от трудното си положение. Не се самоосъждайте, не казвайте, че не сте чисти и добри, но се стремете към възвишени и светли мисли, към чисти чувства и прави постъпки. Ако съзнанието ви се помрачава, ще знаете, че имате известни пукнатини, през които влизат понякога прах, нечистотии. Запълни тези празнини. Ако стомната ти е счупена и водата изтича навън, трябва ли да си служиш с нея? Хвърли счупената стомна и си купи нова. Всички стари вярвания, всички стари възгледи, които имат свойствата на счупената стомна, трябва да се изхвърлят и да се заместят с нови, здрави, които държат мирото чисто и свежо. Новите възгледи представляват мирото на мировареца, което никога не се разваля.

Пророкът казва: „И твоите люде ще бъдат праведни, ще наследят земята вечно, вейка на насаждането ми, дело на ръцете ми, за да се прославям“. (– 21-ви стих.)

„Малкият ще стане тисяща, а малочисленият – силен народ. Аз, Господ, ще ускоря това според времето му.“ (– 22-ри стих.) – Това е говорил пророкът преди повече от 2500 години. Трябва ли да чакате още 2500 години, за да се приготвите за деня Господен? Тези, които разбират законите, не трябва да чакат; онези, които не ги разбират, могат да чакат още 2500 години. Времето е дошло вече, не трябва да чакате. Който е готов, ще наследи земята. Който не е готов, още много ще чака, ще страда и ще се оплаква. Престанете да плачете. Живейте и се веселете с Бога, за да наследите земята, водата, въздуха и светлината и да се ползвате разумно от тях. Благодарете, че сте дошли на земята, да изпълните волята Божия и да видите колко велик и благ е Господ.

Сегашните хора живеят в страх. Те се страхуват от болести, от глад, от сиромашия, от земетресения, от смърт. Само грешните, непослушните, глухите се страхуват. Праведните, обаче, от нищо не се страхуват. Земетресенията, бурите, гладът, сиромашията, смъртта нямат отношение към тях. За праведните, които чуват и виждат, е лекият и тих зефир, който едва полъхва; за тях е меката, приятна слънчева топлина и светлина.

Сега казвам на всички: Бъдете добри, бъдете чисти; мислете право и вървете в правия път – пътят на Любовта, за да изучавате Божиите пътища и да имате Божието благословение.

Утринно Слово от Учителя, държано на 5 май 1935 г., София, Изгрев.

Правото на Любовта

Размишление

Ще прочета 61-ва глава от Исая.

Тази глава е важна, но мъчно се разбира. Изобщо, за разбирането на важните неща са нужни специфични условия. Днес хората разполагат с повече и по-благоприятни условия за разбиране на великите истини, отколкото във времето на пророка. – Защо? – Съзнанието им е по-будно.

„Духът на Господа Иеова е върху мене, защото Господ ме помаза, за да благовествам на смирените: проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождаване на пленниците и на затворниците отваряне на тъмницата.“ (– 1-ви стих.) – Този стих има отношение към духовния живот на хората, но те често го смесват с физическия, поради което се объркват. Всъщност, духовният свят се различава коренно от физическия. Физическите чувствания траят няколко часа, дни или недели и след това се прекратяват. Като не могат отново да се запалят, човек изпитва вътрешно недоволство.

Мнозина са правели опити да опишат духовния свят, но не са успявали. Те имат само умствена представа за него, а това не е достатъчно, за да го опишат. Трябва да са видели духовния свят, да са го разбрали и тогава да го описват. След това идва умственото виждане, което увеличава светлината на човешкото съзнание и той започва да вижда и разбира нещата. Ще кажете, че духовният живот не ви интересува, че вие искате първо да си наредите физическия живот, а след това ще мислите за отвлечени работи. И това е вярно, обаче всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Ето защо и физическият живот е ценен дотолкова, доколкото има отношение към духовния и Божествения. Много хора живеят в България, но същевременно изучават и други езици – немски, френски, английски. – Защо? – Все ще им потрябват някога. При това те могат да живеят в България и да се ползват от литературата на другите културни народи. Защо тогава, като жители на физическия свят, да не се интересувате от духовния? Защо като знаете земния език и земните работи, да не изучавате духовните? Ще дойде ден, когато ще влезете в духовния свят и трябва да знаете неговия език. Докато дойде този ден, можете да се ползвате от неговата литература.

И тъй, изучавайте духовния език, за да разбирате отношенията, които съществуват между живите същества, както граматикът изучава не само отделните букви, но отношенията между тях, значението им в сричките, в думите и в изреченията. Като изучава отношенията между буквите, сричките, думите и изреченията, човек изучава и законите, на които те се подчиняват. Като се стремите да влезете в духовния живот, не мислете, че трябва да придобиете само знания, но те трябва да се приложат, да се съчетаят със знанията за физическия свят и така да се осмислят.

Представете си, че имате десетки или стотици семена от различни плодове, които държите в кутии, без да ги садите. Като дойде някой приятел в дома ви, вие веднага изваждате семената и му ги показвате: „Толкова семена имам от ябълки, толкова от круши, от дини, от пъпеши“. После му разказвате от каква порода са семената, при какви условия се развиват и т.н. След това пак ги слагате в кутии и ги оставяте настрана. Голямо, но неизползвано богатство представляват тия семена. Докога ще ги държите затворени, и вие не знаете. Най-после решавате, че бъдещото поколение, което идва след вас, ще използва семената. Често духовните хора приличат на тези със затворените семена в кутии. Те имат велики идеи и стремежи, но ги държат затворени в кутии, не ги поставят в земята да израстат, да вкусят един ден от техните плодове. Смисълът на живота се заключава в това, именно, да опитате плодовете на вашите мисли, чувства и постъпки.

„Духът на Господа Иеова е върху мене.“ – Това е идея, която може да стои във вашия ум като семка, затворена в кутия, а може да бъде семка, посята в земята. В първия случай семката ще остане неразбрана за вас, а във втория случай тя ще покълне, ще израсте, ще даде плод, който след време ще узрее и ще го опитате. Следователно истинското познаване на Духа подразбира, че плодът е опитан. Също така не е все едно само да знаете нотите без да пеете или да знаете нотите и да пеете. В първия случай нотите представляват мъртви величини, а във втория – живи. Някой казва, че има мажорни и минорни гами и започва да ги изрежда: „до мажор“, „ре мажор“, „ла минор“ и т.н. – Какво разбира той от тези гами? – Нищо особено. Само едно знае, че мажорните гами са възходящи, а минорните – низходящи. Друг пък навлиза по-дълбоко в музиката и казва, че не всички тонове в гамата са еднакво важни. За пример, в „до мажор“ тонът „до“ е господарят, а останалите – слуги. Като господар, той има повече гласове, а останалите тонове – всички по един глас. Същото е в „ре мажор“: „ре“ е господарят, с повече гласове, а останалите тонове – слуги, с по един глас. Всички гами съществуват и в природата, където оказват специфично въздействие върху живите същества. За пример, гамата „до мажор“, в която тонът „до“ заема първо място, означава импулс, който дава направление в живота. За да разбере този импулс, човек трябва да мине през седем стъпала: пет с цели тонове, а две – по половин тон. Ще кажете, че не разбирате гамите в природата. – Възможно е. Не е лесно да разбере човек музиката в природата, докато не я превърне в математическо отношение, а после в геометрически форми. Това са понятия, мъчни за разбиране, защото стоят далеч от вашето съзнание.

Съвременните хора говорят за далечни и близки неща до съзнанието си, откъдето произлиза разбирането и неразбирането на нещата. В такъв случай кой човек може да ви бъде близък и кой =– далечен? Близък човек може да ви бъде само този, който в трудни моменти ви се притичва на помощ. Не може ли да ви помогне в такива моменти, той не е ваш близък. Кой може да бъде в помощ на човека във всички трудни моменти на живота му, освен Бог? Значи, Боге първият, Който може да се нарече близък на човека. Силният всякога дава на слабия. Той задоволява нуждите му на всяко време. Затова от устата на всички слаби, малки същества чувате думата „дай“. Силният дава, но се ползва с правото да взима. Какво прави пчеларят, когато иска да вземе мед от кошерите на пчелите? Той отива при кошерите и се готви да вземе мед, но ако пчелите не дават меда си, той ги опушва, замайва ги и свободно си взима, колкото желае. Ще кажете, че това е насилие. Обаче господарят казва, че това е негово право.

В какво се заключава правото на човека? Ако видиш, че някой човек се е натоварил толкова много, че пъшка под тежестта на товара си, ти имаш право да отнемеш част от теглото му, да го облекчиш. Или ако видиш, че някой е олекнал толкова много и губи равновесието си, ти имаш право да го натовариш малко, за да не се вдигне във въздуха от лекота. Следователно право е на човека да отнеме част от товара на онзи, който се е натоварил чрезмерно, и да натовари онзи, който е олекнал много и губи естественото си равновесие. Накратко казано: човек има право да отнеме, има право и да даде. На физическия свят Любовта се изявява, именно, чрез даване и взимане. Който не спазва тези прояви и не знае как да постъпва, той не разбира Любовта. За пример, някой знае, че Любовта и дава, и взима, но не знае кога как да постъпва, поради което взима, където не трябва, и дава, където не трябва. Като види някой натоварен, той го товари още, като мисли, че изпълнява закона на Любовта. Другаде вижда, че някой е олекнал до крайност и той отива при него да взима, още повече го разтоварва. Човекът на Любовта знае кога да товари и кога да да разтоварва, т.е. кога да дава и кога да взема. Често между влюбените се явяват дисхармонични отношения, защото не разбират езика на Любовта и не могат да си служат с него. В първо време влюбените са весели, разположени, смели, мислят, че са разрешили всички въпроси. Това се дължи на особеното опияняване, в което се намират. Като изтрезнеят и видят погрешките си, те са недоволни. Кое е по-добро: да бъдеш опиянен и да не виждаш истината, или да изтрезнееш и да виждаш истината? Приятно е да пиете гроздовия сок, но ако не е ферментирал. Щом ферментира, той може да ви развесели, но после ще плащате за грешките, които сте направили. Влюбеният е смел, вади надясно-наляво пушката си да гърми. Важно е с какво гърми – с куршуми или със сачми. Ако гърми с куршуми, може да мине за юнак; ако гърми със сачми, от които една ще улучи целта – това не е геройство. Повечето влюбени са герои от втората категория, стрелят със сачми. За тях се казва, че правят дупка в морето. Има духовни хора, които приличат на влюбени и си служат с пушка, пълна със сачми. Те са опиянени, затова обичат да предсказват на хората какво ще им се случи. От много предсказания едва едно ще се сбъдне. Значи само една от сачмите им улучва. Това не са истински гадатели. Истинският гадател си служи с куршуми и като се прицели, веднага улучва. Той не лъже нито себе си, нито окръжаващите. Каквото каже, сбъдва се.

Сега и вие слушате какво ви се говори и си казвате: „Кого ли ще улучат днес?“ Щом мислите така, или вие не сте попаднали на добър стрелец, или сте опиянени, че не можете да разберете какво ви се говори. Ако приемете, че куршумът има отношение към всички, вие сте на прав път и ще се ползвате от думите на говорителя. Не мислете, че се говори за този или за онзи, но приемете, че всичко е за вас. Иначе ще изпаднете в положението на онзи баща, при когото дошли да искат дъщеря му за снаха на неговия богат съсед, но той не разбрал какво му говорят. – Защо не разбрал? – Защото или сватът не знае добре да стреля, или бащата не е попаднал на фокуса на стрелянето. Ще приведа този пример. Един селянин имал красива, добра и разумна дъщеря, а съседът му, богат чифликчия, имал млад, добър син. Чифликчията искал да вземе дъщерята за жена на своя син, но не се решавал да отиде сам, затова изпратил един свой познат, да говори от негово име. Сватът отишъл при селянина и решил да постъпи малко дипломатически. Той започнал: „Комшо, имаш няколко ниви, но една от тях много ни харесва. Житото ѝ е добро, вкусно, едро, можеш ли да ни дадеш тази нива?“ – „Нивата не мога да ви дам, но като я ожънем, ще ви дам семе, да си посадите идната година.“ Не се сеща човекът, че нивата е дъщеря му. След това сватът продължил: „Много ни харесва градината ви, съседът иска да я вземе. Хубави цветя имате, добре е уредена.“ – „И от нея можем да ви дадем семена, каквито желаете, но градината не си продавам“ – казал селянинът. – Какво излязло от сватлъка? – Нищо. Селянинът не разбирал от толкова отвлечена дипломация, но и сватът не бил добър дипломат, не улучвал в целта.

Следователно пазете се да не изпаднете в положението на този дипломат, да очаквате само на Бога, Той да ви помага. Бог помага, но вие трябва да посеете семките, а не да ги държите в кутии. Бог благославя онези, които посяват семето. Като го посеят, Той ще изпрати светлина, топлина и влага, да израсте, да върже плод и да узрее. Ето защо, отворете сега кутиите си, в които от години събирате семена и вижте кои от тях са годни за посяване. Щом разчитате на тях, посейте ги. В духовния свят всяко семе представлява същество, с което можете да се свържете. Но и това не е достатъчно. Истинска връзка е тази, на която и двете страни могат да разчитат: семето на вас, а вие – на него. Следователно поддържайте онези връзки, при които отношенията са правилни: вие да разчитате на приятеля си, но и той да разчита на вас.

„Да благовествам на смирените.“ Само онзи може да благовества, който е готов да предаде на хората великата истина, която освобождава. – От какво трябва да се освободи човек? – От всичко, което се е наслоило в съзнанието му от далечното минало. Това става не само с обикновените хора, но и със светии, с хора, които посветили живота си на служене. Срещате някой свет, благочестив човек, който служи на Бога от сърце, но се оплаква, че преживява известни изкушения. Моли се, пости, работи, но изкушението го дебне от една и от друга страна. – Защо? – То идва от съзнанието му, в което се е наслоило миналото. Много животи са нужни, за да се изчисти съзнанието на човека. – „Аз живея чист живот.“ – От колко време? – „От 20–30 години.“ – Това не е достатъчно. Огън е нужен, за да изгори нечистото. Идва огънят, който ще пречисти съзнанието на обикновения човек и на праведния. Всеки трябва да бъде готов да издържи на този огън.

Защо се мъчи благочестивият човек? Трябва ли да се изкушава той? Съблазънта и изкушенията неизбежно ще дойдат за всички хора – праведни и грешни, но трябва да знаят как да се справят с тях. Ако праведният се изкушава с някоя млада, красива мома, той трябва да я отхвърли от ума си като чуждо имане. Чуждото никога не се взима. Не е страшно, че изкушението идва; страшно е, ако му се подадеш. Какво лошо има в това, ако посаденото семе даде лош плод? Това е негово качество. Щом плодът е лош, ще го сложиш настрана, няма да го ядеш. – Ще изгние. – Ти не мисли за това. Все ще се намери някой да го изяде, без да му причини някаква вреда. Неговият стомах понася такива плодове. За праведния, обаче, който се е предал в служене на Бога, изкушението е лош плод, който ще разстрои стомаха му. Тогава и той ще страда, и окръжаващите ще страдат.

Има неща в живота, които не си съответстват. Направите ли опит да ги съчетаете, вие ще се натъкнете на най-големите нещастия. Невъзможно е светията да живее заедно с една обикновена, светска мома. Първата му работа ще бъде да я обърне към Бога. Като я види модерно облечена, с украшения, той ще я посъветва да се облече скромно, да хвърли украшенията, да се моли по няколко часа на ден и така ще я направи нещастна. Тя не може да разбере защо да свали модерните си дрехи, защо трябва да се моли на Бога по три–четири часа. Това положение е непоносимо за нея. Тя не може да издържи на него и едно от двете ѝ предстои: или да бяга далеч някъде, или да приеме тежкото за нея бреме и да стане нещастна. Като знаете това, не изнасилвайте собствената си душа, не я товарете с неща, които тя не може да направи. Не изнасилвайте и душата на своя ближен. Човек трябва да бъде свободен, да прави това, което душата му желае. Където съществува насилие, там животът е неразбран. Където е свободата, там е разбирането.

Как трябва да постъпи праведният или светията с красивата мома? Щом я види добре облечена, с украшения и с грижи само за себе си, той трябва да я остави свободна. Ще кажете, че тя върти момците. – Нека ги върти. Воденицата мели жито, докато се върти воденичният камък. Щом престане да се върти, житото не се мели вече. Следователно, докато главата се движи и върти на една и на друга страна, човек мисли. Щом главата престане да се върти, мисълта изчезва.

Пророкът казва: „Духът на Господа Иеова е върху мене“. Това значи: Любовта на Господа е върху мене. Дойде ли Любовта в душата ти, всичко можеш да направиш. Преди още да е влязла Любовта в душата ти започваш да вършиш неща, за които не си готов. Как ще изправиш живота си без Любов? Или как ще изправиш ближния си без Любов? Любовта оправя нещата. Следователно не се бъркай в Божиите работи. Бог има предвид нуждите на всички същества и ще ги задоволи навремето им. Той има предвид всички хора и когато дойде времето, сам ще ги оправи. Не си поставяйте задача да оправяте хората. Оставете ги да се проявяват такива, каквито Бог ги е създал. Нека всеки човек прояви това, което е вложено в него. Ако искате вие да го изправите, можете да се опитате, но ще знаете, че както постъпвате с другите, така ще постъпват и с вас.

Да се върнем към правото на Любовта. Ако обичате един човек, имате право да снемете част от товара му, да го облекчите; ако пък е много олекнал, имате право да сложите нещо на гърба му, да не губи почва под краката си. Мислите ли, че ако постъпите с човека така, няма да ви обича? Той ще ви обича, защото му давате условия да расте. С Любовта си вие го посявате, както посявате семената, заради което един ден ще се ползвате от плодовете му. Плодът казва: „Изяж ме, но семката ми посей“. Трябва ли, като живеете в такова изобилие, да бъдете недоволни? Вие сте недоволни, че дините, които сте посели, не са хубави. – Кой е виновен за това? Каквото е семето, такъв ще бъде плодът. Ако не сте доволни от плода, следващата година ще посеете по-добри семена. – „Съжалявам, че семената били лоши.“ Това значи: „Съжалявам, че съм обичал еди-кого си“. – Не съжалявайте, че семената, които сте посели, били лоши. С други думи казано: Не съжалявайте, че сте обичали даден човек. Не е лошо, че сте обичали; лошо е, когато продавате семената на Любовта. Семената ѝ не се продават, но се сеят. Ако първата година не дадат добри плодове, втората, третата година ще дадат добри плодове. Дойде ли някой в бостана ви, да си хапне от вашите дини, ще му кажете: „Ако можеш да ядеш от дините ми, както аз ям, и ако можеш да направиш за тях това, което аз правя, седни да ядем заедно. Ако не можеш да направиш това, ти не си за моите дини, иди на друг бостан“.

Прилагайте разумно Любовта, та като заминете за онзи свят, да съзнаете погрешките си и да разбирате, че там нямате условия да ги изправите. Ето защо, докато сте на земята още, оглеждайте се в хората и се изправяйте. Красивият човек е огледало, в което можете да се видите и да се изправите. Силният човек е друго огледало. Изобщо, всяка добродетел е огледало, в което можете да се огледате и изучавате. Най-доброто огледало за човека е Любовта. Като люби, той всичко вижда, но мълчи, нищо не говори. Ето защо, като влезете в областта на Любовта, трябва да мълчите. Каквито противоречия и да имате, трябва да виждате красивото и доброто, които се крият в тях. Зад всяко страдание и мъчение се крие едно велико благо. Който не може да намери това благо, той не разбира смисъла на страданията. Ако се беше отказал от страданията, Христос нямаше да бъде известен на света. Той доброволно прие страданията, които Бог Му даде, за което, именно, всякога ще се ползва с Божието благословение и с името Син Божи. Не само настоящето, но и бъдещето е на Христос. Сега и аз, като изучавам живота на хората, виждам, че наистина, страданията носят блага. И досега още не съм намерил изключения от това правило. Зад всяко страдание се крие радост и зад всяка радост – страдание. Страданието пише върху лицето на човека. Няма човек на земята, на чието лице страданието да не е написало нещо. Когато Бог слезе на земята, между хората, Той всичко ще заличи. Затова казваме, че Бог примирява човека с противоречията.

„Така Господ Иеова ще направи, правдата и хвалата да прозябнат пред всичките народи.“ (– 11-ти стих.)

Като говорим за Любовта, това не значи изведнъж да станете светии. Човек постепенно се повдига. Какво означава светията? Какви са качествата му? Светията осветява пътя на хората. Той внася живот и свобода в човешката душа. Къщата на светията има три врати, които всякога са отворени. Това са вратите на Любовта, Мъдростта и Истината, през които хората влизат и излизат.

Утринно Слово от Учителя, държано на 12 май 1935 г., София, Изгрев.

Възходящият път

Размишление

Човек носи в себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене. На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят – от добро разбиране, а в Божествения свят – от добро служене. Значи човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали. Като яде умерено, стомахът ще работи повече. Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм. И в края на краищата човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене. Може ли да се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?

Следователно, дойдете ли до разумните, Божествени закони, ще знаете, че те не са механически. Който не може да повдигне сърцето си, той не познава духовните закони. – Как може човек да повдигне сърцето си? – Чрез молитва. Който не може да повдигне ума си, не познава Божествените закони. Умът пък се повдига чрез концентрация.

Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду си. – За какво спорят? Истината със спор не се доказва. Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: „Ти имаш ли да даваш на еди-кого си?“ – „Имам.“ – „Плати му още сега!“ Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: „Доволен ли си от длъжника си?“ – Доволен съм. И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: „Заболя този човек, старостта го налегна“. – Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън – думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи. За пример, в такава реч никога не можеш да употребиш думата „обич“ вместо „любов“. Обичта означава едно, любовта – друго. Както стомахът подбира точно каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: „Добро е“, или: „Не е добро“. Ако не е добро, връща го назад. Така постъпва и истината. Тя чува думите и веднага ги разпределя кои са за нея и кои не са. Истината никога не си служи с думи, които са изгубили първоначалния си смисъл.

Често религиозните казват, че трябва да се живее добре. Когото срещнете, все това казва: „Да живеем добре“. Те говорят за живот, а изключват смъртта. Всъщност думата „живот“ едновременно подразбира и смърт. Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искат да живеят без да умират и без да се раждат.

На един прочут цар от древността казали: „За да успее царството ти, трябва да намериш за сина си, бъдещият цар, мома, която не е раждана от майка и не е прегръщана от баща“. Царят се видял в чудо, къде ще намери такава мома. Това била една от най-тежките задачи, която трябвало да разреши. Може ли да се реши тази задача? И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума няма да излезе от устата ѝ.

Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена. Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си. Можете ли да намерите такъв човек? Преди всичко той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него. Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите. Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия. Ето защо, под „добър човек“ разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошият пък прави зло при всички времена и условия. Ако търсите Христос и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.

Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват. Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин. Един ден Христос ги запита: „За кого ме мислят хората, че съм?“ – „Едни те мислят за пророк Исай, други – за Йеремия, трети – за Илия.“ Тогава Той се обърна към Петър и го запита: „Ти за кого ме мислиш?“ – „Ти си Христос, Син на Бога живаго“, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене“. Обаче не се мина много време, същият Петър, който призна Христос за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христос; готов е да жертва всичко за Него, но Петър не познаваше какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христос, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ – „Не съм, не Го познавам.“ Като се отрече три пъти от Христос, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Христос, съзна грешката си и горко плака. Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви, и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво. Такова раздвояване става с всички хора. Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: „Какво направих аз? Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагам с капитали“. Под думите „пасох говедата на владиката“ разбираме, че проповядвал на хората. Значи той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а що е по-малко, ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган – смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: „Къде е Правдата, къде е Любовта?“ След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата. – „Праведен съм.“ – Дай свидетелството си! Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.

Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за Любовта. Всеки казва: „Трябва да се обичаме! Трябва да ме обичаш!“ Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, Любовта ги напуска. – „Трябва да обичаме Бога!“ – И без да казвате това, то става. – Защо? – Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на Любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: „Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си“. След това се отдалечавам и наблюдавам какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите – малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите – големи парчета, а за себе си – малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз. – Защо? – Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал. Щом те люби, Той знае как да съди и как да раздава благата.

Казвате: „Писано е, обаче, даром да се дава“. Думата „даром“ подразбира даване от Любов. Който дава без любов, всъщност не дава. Истинското даване става с Любов. Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки. Всяко добро, направено с Любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите. Като знаете това, давайте с Любов, взимайте с Любов, правете добро с Любов, приемайте доброто с Любов. Това означава стихът: „Даром сте взели, даром давайте“.

И тъй, да направите добро на човека с Любов, това значи да не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум. Сега ще ви кажа няколко мисли, които водят към възходящия път. Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои.

Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне.

Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва; смъртта болния угнетява.

Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що в него живее. Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне.

Познаването на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единния, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение. Той е Единният на вечната, разумна Любов – Той – от Когото отначало Любовта заблика – Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец – връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради.

Постави Тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада.

И повика духа на човека отдалеч, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай – му проговори Тя, – чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината“.

Но човекът на видимото не постави думите в сърцето си: леността го хвана – мярката на свободата на земята остави; жажда за познаване на доброто и злото в пътя го намери; за тях той наградата на живота продаде; славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на светлината на пазара изпрати – слугиня да стане и него да храни.

Прокобни станаха думите на Истината; робството на смъртта дойде и господар на човека стана и накара го земята да рови; внесе то всичките ограничения – свободата да гони, изгуби човекът силата си; дойде сиромашия, скръб, страдание и мъка в живота внесе.

Уплаши се човекът, от страх на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби светлината. И остана скиталец по земята, той – младият син на Виделината.

И плака той дълго време в своето робство. Припомни си той думите на Истината и разкая се за постъпката си и пожела да се върне в Любовта.

Чу тогава вътрешния глас на Истината в него да говори: „Вземи мярката на свободата в ръката си; постави наградата на живота венец на главата си; и сложи насладата на светлината огърлица на душата си“.

Любовта е любов за светлината на ума.

Мъдростта е мъдрост за живота на душата.

Истината е истина за свободата на духа.

Люби всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода!

Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!

„Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои.“ – Светлината представлява Божественото в човека. Въздухът представлява духовното в човека. Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва. Водата са чувствата в човека. Почвата представлява физическото в човека. – Това са символи, закони, които трябва да се преведат, да станат понятни и приложими в живота.

„Животът здравия радва, смъртта болния угнетява.“ – Светът не е за болни хора, защото смъртта ги угнетява. Животът е за здрави хора, да ги радва.

„Духът отрудения утешава.“ – Като работи и като учи, духът ще утеши отрудения.

„И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада.“ – Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи. Свободата е мерилото в живота. Животът, това е дипломът, наградата за ученика. Светлината за светило – това е човешката мисъл. Правата мисъл е наслада в живота на човека. Човек трябва постоянно да мисли, да разбира кои желания са Божествени и кои – не. На първите да дава ход, а вторите да слага настрана.

„Постави го Тя пред себе си и започна да му говори.“ – „Тя“ подразбира Истината. Истината е мерило на живота. Тя носи свободата, която всеки човек сам трябва да си извоюва.

За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка. Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви. Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви. Той е наградата, която имате и която трябва да цените. Светлината, знанието трябва да бъдат наслада на живота ви. Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.

Три са правилните мерки в живота: Да мери с принципа на Великата свобода. Да увенчавам делата си с Вечния, с Божествения живот. Да се наслаждавам с Божествената светлина и знание.

„И сложи насладата на светлината огърлица на душата си.“ – Всеки може да сложи огърлица на душата си, но само когато разреши всички противоречия в живота си чрез Божествената светлина. Разрешените противоречия са огърлица на човешката душа.

„Любовта е любов за светлината на ума.“ – Любовта се проявява само при светлината на ума. Без Любов добро не съществува. Любовта обхваща цялото естество на човека: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.

Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!

Вода, която извира, тече. Край нея всичко расте.

Свещ, която гори, свети. Край нея се чете.

Очи, които гледат, виждат. С тях по пътя се ходи.

Ум, който мисли, се повдига и добрият живот издига.

Сърце, което желае доброто, всичко постига.

Воля, която работи на Любовта, слуга става.

Необятната Любов, необятната Мъдрост, необятната Истина всичко разрешават.

Обичай Онзи, Който те обича!

Мисли за Този, Който всякога те има предвид!

Слугувай само на Онзи, Който ти показва пътя на Истината!

Утринно Слово от Учителя, държано на 26 май 1935 г., София, Изгрев.

Тонът Фа

Размишление

64-та глава от Исая.

В живота има неща, от които човек трябва да се пази. Това са крайностите, които съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят. За пример, някой е богат, но иска да стане по-богат, това е крайност във физическия свят; друг е добър, иска да бъде по-добър – крайност в духовния свят; трети е умен, иска да бъде по-умен – крайност в умствения свят.

Казвате, че без причина нищо не става. Значи има някаква външна или вътрешна причина, за да желае човек да бъде богат, добър и умен. Къща без огън не се отоплява. Огънят е причина за отопляване на къщата. Наистина, огънят отоплява къщата, но той сам не се запалва. За да се запали, трябва да дойде домакинята, да събере дръвца, да ги нареди добре, да сложи запалка и да драсне клечка кибрит. Значи зад една причина се крие друга, която определя извършването на нещата. Като не можете да намерите причината на някои неща, казвате, че тя е горе някъде. По отношение на земята може да се говори за горе и долу, но какво ще кажете, ако сте в пространството? Къде е там горе и къде – долу?

Съвременните хора влизат в една неразбрана област. И философите не я разбират, но говорят за нея. Често човек мисли и говори за неща, които не разбира. За пример, той говори и мисли за красотата, без да разбира какво нещо представлява тя. Той казва, че трябва да бъде добър, без да знае какво нещо е доброто. И да знае що е доброто, човек не може да го хване. То е нещо като светлината. Докато те въодушевяват добрите идеи, ти знаеш откъде идват. Щом те напуснат, доброто изчезва от тебе, отива някъде в пространството. Ако не поставиш доброто за основа на своя живот, ти ще объркаш пътя си. Доброто е светлина, която осветява пътя на човека. Щом изчезне светлината, той обърква пътя си и започва да се оплаква, да казва, че животът е тежък, безсмислен и т.н. Ако е сиромах, човек отдава всичко на сиромашията, т.е. на безпаричието. Ти си умен човек; впрегни ума си на работа, ще спечелиш нещо. Колкото си до-умен, толкова повече ще спечелиш. Човек има ум, има добро сърце, не ги е впрегнал на работа, а иска да стане по-добър и по-умен. Това е крайност в живота. Не е злото в това, че човек не е толкова умен и добър, колкото желае, но в неприложените дарби и способности. След това ще търсите вината за неуспеха си вън от вас.

Като ученици, вие трябва да мислите право, за да се освободите от заблужденията. Защо трябва човек да си въобразява, че е нещо повече, отколкото е в действителност? Някой художник си мисли, че е много даровит, че рисува хубаво. Като изнесе картините си пред света, всички го освиркват. При това положение той или се опомня и вижда заблуждението си, или казва, че хората не го разбират, не знаят какво нещо е художество. Истински художник е този, който рисува нещата тъй, както са в действителност. Ако рисува някой момент от природата, той трябва да знае от коя страна да го снеме, да го предаде в естествения му вид. Някой художник попада на такива моменти, а друг не може, не му се подава. Има красиви моменти и в природата, и в живота, макар и кратковременни. От началото на живота си до 120-годишна възраст човек все ще попадне на такъв момент в живота си, когато е красив като ангел. Ако можете да хванете този момент, ще се ползвате; ако не можете да го хванете, ще съжалявате. Все ще дойде ден, когато ще го хванете. Красотата се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките. Красивата мисъл се познава по това, че в нея има разширение и светлина, топлина и пластичност, движение и подтик към възвишеното. Такива са качествата и на красивото чувство, и на красивата постъпка. Красотата на човека зависи от храната, която употребява. Не е безразлично каква храна яде човек, както и не е без значение как и кога се храни. Много хора не приемат известна храна, намират я неестествена, но за да направят удоволствие на някого, те ядат тази храна. Същото става и в тяхната мисъл. Те възприемат някои мисли, несъответни за тях, за да направят удоволствие на онзи, когото обичат. Така постъпват те и по отношение на своето сърце и на своята воля. Ние, обаче, казваме: Не изнасилвайте ума, сърцето и волята си и приемайте само такава храна, която им подхожда.

Пророкът казва: „О, да би раздрал Ти небесата да слезеш, да биха се стопили горите от лицето Ти“. (– 1-ви стих.) – Интересно е каква идея имал пророкът, за да изкаже тази мисъл. Тежки са били условията тогава, поради грешките и престъпленията на хората. И до днес още хората не могат да се освободят от последствията на своите грешки. Като не съзнават грешките си, търсят вината в другите, че те са ги оцапали. Кой кого е оцапал, не е важно, човек трябва да бъде чист – нищо повече. Някой казва, че Бог е виновен за всичко, защото Той е създал доброто и злото. Всъщност, те не трябва да търсят кой е допуснал злото наред с доброто, но да се запитат защо злото преследва само някои, а не всички. Злото има отношение към непослушните, а доброто – към послушните. Всеки трябва да се запита защо се е отклонил от правия път, защо е станал непослушен. Вие осъждате Адам и Ева, че не послушали Бога, а сами вървите по техния път. Защо не вземете поука от техния живот и не избягвате злото? Значи вие правите това, което осъждате в другите. Не е лошо, че греши човек, защото като сгреши, ще се изправи; страшно е, когато греши и не съзнава грешките си. Що се отнася до чуждите грешки, той ги вижда; дойде ли до своите грешки, затваря очите си и нищо не вижда. Според мене човек не трябва да затваря съзнателно очите си пред своите грешки и да се самозаблуждава. Очите са създадени да гледат красотата, но същевременно те имат задача да виждат вярно нещата. Каква фотография е тази, която не отпечатва вярно образите?

Често се казва, че очите на някого са красиви, а на някой – грозни. Според мене красиви очи са тези, които могат да изиграят ролята на лотариен билет, който печели най-голямата печалба. Печалбите, които човек получава чрез очите си, не са нищо друго, освен знанието, което той придобива. Всеки ден той складира по малко знание, което обработва и пречиства, докато един ден, при заминаването си за онзи свят, може да каже, че е истински богат. И обратното може да се случи: в деня на заминаването си да разбере, че нищо не е придобил. И в единия, и в другия случай човек може да бъде недоволен: ако само е складирал знанието си, без да го приложи, разбира се, че не може да го използва на старини. Ако пък е достигнал дълбока старост, без да придобие голямо знание, пак ще съжалява. Защо човек не прилага знанието си на всяко време? Като се движи между хората, той има възможност да вложи в обръщение знанието си, да спечели нещо, та като стигне дълбока старост, да не съжалява, че не се е ползвал от богатството си. За да се ползва от знанието и богатството си, човек трябва да бъде умен, да разбира отношенията на нещата.

Като четете 64-та глава от Исай, трябва да мислите, да разберете какво е имал предвид той. Само така ще се ползвате от мислите, които той е изказал. Като мисли право, човек може да бъде господар на себе си. Иначе, той ще изпада в състояния, които не разбира, и ще изживява големи мъчнотии. Много от вашите състояния са чужди. Пазете се от чужди състояния, които могат да ви разрушат. – „Но Бог може да ни помогне, да ни освободи от тях.“ – Помага се само на онзи, който живее в Любовта и върши всичко в нейно име. И да направи някаква погрешка, всеки ще му помогне да я изправи. Обаче някой прави погрешки и престъпления, живее в безлюбие и беззаконие и очаква помощ от хората. Този човек ще носи сам последствията на своите дела, никой не може да го освободи от тях. Как ще възкресите онзи, който е убил стотина души, без да е трепнала ръката му? Как ще помогнете на онзи момък, който е играл с чувствата на десетки моми? Докато човек не съзнае грешките си и не пожелае да ги изправи, никой не е в състояние да го освободи от страданията му. Човек може лесно да изправи грешките си, но за това е нужно съзнание. Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека. Една клечка кибрит е в състояние да произведе голям пожар.

Мнозина се запитват на какво се дължи неуспеха в живота им. Отговорът е много прост. Който не обича да пее и да свири, който не се стреми да развива музикалните си способности, той не може да има успех в живота си. Музиката е метод, чрез който човек може да повдигне трептенията на своята мисъл. Следователно първото качество на музикалния тон е светлата мисъл; второто качество е възвишеното и благородно чувство, а третото качество – добрата постъпка. Трябва да знаете, че органическият свят е създаден върху законите на музиката. Тонът „фа“ има отношение към материалния свят. Да вземеш правилно тона „фа“, това значи да повдигнеш мислите си, да внесеш разширяване в чувствата си и движение в постъпките си. Ако изпеете тона „фа“ правилно, вие внасяте известна хармония в живота си. Следователно като се обезсърчите, пейте такива песни, в които тонът „фа“ се среща няколко пъти. Ако искате да знаете обичате ли даден човек, изпейте тона „фа“ няколко пъти. Ако го изпеете правилно, вие го обичате; не можете ли да го изпеете правилно, нямате любов към него.

Съвременните хора се запитват как ще се оправи светът. Има един начин за изправяне на света – прилагане на музиката в живота. Една българска поговорка казва: „Който пее, зло не мисли“. Пейте и свирете, за да се справяте лесно с мъчнотиите си. Сегашните хора не могат да пеят, както трябва, защото се намират в долината на живота, откъдето трябва да излязат. Чувате някой да казва за себе си: „Дотегна ми вече да се валям в тинята на живота. Искам да изляза на повърхността, да се ползвам от чистия въздух и приятната слънчева светлина“. Добре е да излезете от долината на живота, но да вземете със себе си поне един скъпоценен камък, та да се оправдаят мъчнотиите, през които сте минали.

Един индус паднал в една дълбока долина, богата със скъпоценни камъни, но не могъл да излезе оттам. Той прекарал в долината два–три дни и постоянно се молел и мислел как да излезе на повърхността на земята. Понеже там имало много скъпоценни камъни, индусите от близките места идвали в областта, където се намирала долината, да събират скъпоценни камъни. Но тъй като било невъзможно да слизат в долината, те си служели с посредствен начин: хвърляли парчета месо в долината, за да се полепват скъпоценните камъни по тях. Миризмата на месото привличала много орли. Те се спускали долу, грабвали късове месо и хвръквали. Хората наплашвали орлите, които от страх изпускали месото. След това те се приближавали към късовете месо, обирали полепналите по тях скъпоценни камъни и отново хвърляли месото в долината. Като знаел това, индусът очаквал с нетърпение да слезе при него някой голям, силен орел, да го издигне нагоре, заедно с парчето месо. Както мислил, така и станало. Той се хванал здраво за едно парче месо, което един от орлите сграбчил и се намерил вън от долината. Хората, които очаквали орлите, и този път ги наплашили, за да пуснат плячката си. Така индусът се намерил на земята с парче месо в ръка, на което били полепени множество скъпоценни камъни. Той благодарил на Провидението за благополучното спасение и си казал: „Прекарах два–три страшни дни в долината, но поне спечелих няколко скъпоценни камъни“.

Сега и на вас казвам: Като сте слезли в долината на греха, гледайте да излезете навън и да вземете със себе си поне няколко скъпоценни камъни. Миризмата на разваленото месо ще ви измъчи, но като държите в ръцете си скъпоценните камъни, ще бъдете доволни от тяхната красота. Лошите мисли, чувства и постъпки са миризмата на месото, което ще се смени с красотата на камъните.

Днес аз говоря за онези, които са се пробудили и желаят да напуснат долината на тинята. Онези, които още не са пробудени, нека спят, на тях не разчитаме. Обаче пробудилите се нека се стегнат, да приемат правите разбирания на живота, да уредят сметките си, защото не остава много време. Бирниците са тръгнали вече, ще дойдат и до вас. Трябва да платите данъците си! Скъпоценни камъни ви са нужни, за да се откупите. Това предложиха едно време и на Христос. Той беше богат и можа да плати за онзи, за когото беше слязъл на земята. Така, именно, Христос спаси човека и го освободи от греха. Казано е, че Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Това е чекът, с който всеки човек може да се откупи и спаси. Ако Бог не действа в човека като Любов, като Мъдрост и като Истина, нищо не е в състояние да го спаси. Единственият път, по който човек може да се освободи от греха, е пътят на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Радвайте се и благодарете, че човешката душа е вече откупена.

Много съм говорил на хората и продължавам да говоря, с единствената цел да обърна погледа им към скъпоценните камъни в живота, за да има с какво да се откупят, като дойде тежкият, съден ден. Ще кажете, че Христос е богат, ще плати за вас. Това е неразбиране на живота. Христос плати веднъж за вас. Днес от всички хора се иска да имат здрав стомах, за да се хранят правилно; да имат здрав мозък, за да мислят право; да имат добре развито сърце, за да чувстват правилно. Нямат ли здрав стомах, здрав мозък и здраво сърце, никой не може да яде заради тях, никой не може да мисли и да чувства заради тях. Да се храните правилно, да мислите и да чувствате добре, това е работа, която вие сами трябва да свършите, никой не може да ви замести. Всеки сам ще яде, сам ще мисли, сам ще обича. Ако иска някой да стане богат, нека стане; никой няма право да се меси в работата му. Че щял да се натовари, това е негова работа. Друг пък осиромашал. И това не е лошо, поне се е разтоварил, олекнало му е. Мнозина предпочитат да бъдат натоварени, отколкото разтоварени. И това е добре, но трябва да знаят къде е нужен товар и къде не е нужен. Ако си в бурно море, добре е да бъдеш поне до половина натоварен; ако си на брега, трябва да си стоварил вече стоката си и свободно да се разхождаш.

Често хората се оплакват, че са нещастни. – Защо са нещастни? – Защото не знаят да пеят. Когато ви сполети малко или голямо нещастие, пейте. Като пеете, нещастието ще се вслуша в песента ви, ще ви даде известна сума и ще ви напусне. Какво повече можете да искате? За да пеете на нещастието, вие трябва да бъдете послушни. Послушанието е път към щастие, път за развиване на дарби. Бъдете послушни и се стремете да задоволите Онзи, Който е направил всичко за вас. Ако Той е доволен от вашия живот, ще придобиете всичко, от което се нуждаете: здраве, богатство, сила, знание. Ако искате да станете певци и музиканти, и това ще ви се даде. Следователно, който е послушен, той всякога взима правилно тона „фа“. Щом вземе правилно „фа“, и останалите тонове ще взима правилно. И тъй, ако се запитате защо е нужно послушанието, ще знаете, че то е метод за развиване на музиката. Ще пееш при всички условия на живота и ще знаеш, че Бог е съвършен. Ако виждаш криви неща в живота, те са резултат на човешките отклонявания, а не на Великия и съвършен Творец. За да изправиш кривото, пей, докато започнеш да взимаш тона „фа“ правилно. Някой не може да взима „фа“ чисто, а се заел да изправя великите произведения на видни музиканти. Приложете послушанието, пейте тона „фа“ и не се смущавайте. Това ще ви откупи. Ще кажете, че Христос е спасил човечеството чрез кръвта си. Наистина, кръвта, която течеше капка по капка от раната на Христос, беше музиката, която от Негово време до днес се чува в света. Не трябва ли и вие да следвате Христовия път, да откупите това, което сте заложили някога? Христос откупи човека от греха, но и вие трябва да откупите нещо.

Сега, ако говорите за музика, ще знаете, че изтичането на Христовата кръв от раната Му беше и ще бъде най-хубавата музика в света. От нея по-хубава музика не е имало. Капките кръв от Неговата рана са най-чистите музикални тонове, които някога човешкото ухо би могло да слуша. Който иска да следва Христос, трябва да мине по Неговия път, да види как кръвта му изтича капка по капка и се слива с Христовата. Такъв е биологическият закон. Ако се влее здрава кръв в тялото на болния, той непременно ще се обнови. Ако минавате за християни, а не сте се обновили, вие не сте приели Христовата кръв в себе си. Влезе ли веднъж Христовата кръв във вас, вие трябва да се обновите. Кръвта Христова е Словото, което оправя пътя на човека. Словото Божие, това е музиката на живота. Всеки може да каже: „В начало бе Словото“, но правилно трябва да се каже. Без Любов, без Мъдрост и без Истина Словото не може да се изговори. Значи три неща са необходими, за да произнася човек Словото, а именно: Любов, Мъдрост и Истина. Ще кажете, че човек трябва да вярва, за да разбира и прилага Словото. И това е вярно, но вярата има отношение към пеенето. Ако взимате правилно тона „фа“, имате вяра. Щом имате вяра, разбирате Словото. За да пее правилно, всеки момент човек трябва да регулира мислите и чувствата си. За тази цел той трябва да носи камертона постоянно със себе си. Всеки има свой камертон, с който може да настройва мислите и чувствата си. Какъв е човешкият камертон? Като ударите с показалеца и средния пръст на дясната ръка, върху дланта на лявата си ръка и вдигнете ръцете си към ухото, вие чувате правилния тон на вашия живот, според който се настройвате. Палецът поставяте под двата пръста. Трите пръста заедно представляват трите велики добродетели – Любов, Мъдрост и Истина. Прилагайте често камертона си, за да се изправяте. Ще кажете, че въпреки това противоречията съществуват. Това нищо не значи: противоречията са необходими като условия за възстановяване на хармонията. И тъй, мислите за тона „фа“, както мислите за Бога. В това отношение българите са на прав път. Те казват: „Фала Богу“. Думата „Фала“ е образувана от два тона: „фа“ и „ла“. Ако вземете тона „фа“ за основен, ще образувате акорда: „фа“, „ла“, „до“. Засега работете главно върху тона „фа“, а после ще работите върху останалите. Ето защо, за да се оправят работите ви, трябва да пеете правилно тона „фа“. Един тон е, но от него зависи вашето щастие.

Един момък върви по улиците мрачен, недоволен от живота. След него върви млада, красива мома, която иска да го погледне, да чуе една дума от него и тя да му каже една дума. Той не я вижда, не знае, че тя върви след него и трепти за неговия поглед. И двамата са нещастни, но не знаят какво да правят. Срещам момъка и му казвам: Спри се за момент. Обърни се и виж, щастието те следва. Трябва да вземеш един тон правилно и да чуеш един правилен тон, за да бъдеш щастлив. Същото казвам и на момата. – „Кой е този тон?“ – Обичам те! И двамата ще се спрете и ще изговорите тази дума. – „Нещастни сме.“ – В нещастието ви Бог е задна стража. Той ви следва. Спрете се, обърнете се и Му кажете само една дума: „Обичам Те!“ Кажете ли тази дума, щастието ще дойде пред вас. В Любовта към Бога е щастието на човека. – „Вярно ли е това?“ – Вярно е. – „Няма ли друг път?“ – Хиляди пътища има към щастието, но по-прав, по-добър и по-чист път от този няма. Аз съм минал по него, познавам го и ви съветвам да го следвате.

Обърнете се към Бога и кажете: „Господи, обичам Те! При всичките противоречия и страдания, които Си ми дал, Твоята Любов е мой идеал“. – „Ще ме послуша ли Бог?“ – Опитай се, направи опит. – „Ако се излъжа?“ – Толкова пъти си лъган досега, какво от това, че ще се излъжеш още един път? Казвам: Който се обърне с тези думи към Бога, никога няма да бъде излъган. Дошъл е денят, в който трябва да се обърнете към Бога с думите: „Господи, обичам Те! Искам да изпълня Твоята воля, както Ти си определил, както Ти желаеш“. Днес е този ден. Днес е денят, в който трябва да вземете правилно тона „фа“ без никакво повишаване или понижаване. Най-малкото отклоняване от този тон ще ви изведе вън от правия път. Правилният тон „фа“ води към щастието, към придобиване на Божиите блага.

Утринно Слово от Учителя, държано на 2 юни 1935 г., София, Изгрев.

Път към разумността

Размишление

65-та глава от Исая.

Всички живи същества вървят в два пътя: път, който води към разумността, и път, който води към неразумността. Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността – на мъглив, облачен ден. Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден. За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата. Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече. Често хората се запитват защо светът е направен така. Преди всичко, думата „правя“ има отношение към материалния свят. За пример, прави се стомна. Защо грънчарят прави стомна? – За носене на вода. Много неща могат да се налеят в стомната, но главното ѝ предназначение е за вода. Понеже водата влиза навсякъде, тя може да влезе и в стомната. Кое положение е по-добро: положението на стомната, или на водата? И при двете положения има противоречия, но за предпочитане е да бъдеш вода, отколкото стомна. Водата е разумното в живота, а стомната – неразумното. Разумността лесно се справя с противоречията, а неразумността – не може. Ако разумният човек вземе пари на заем, лесно ги плаща: всеки месец той отделя част от заплатата и плаща дълга си. Ако неразумният вземе пари на заем, постоянно отлага изплащането им, докато един ден продадат всичките му вещи. Тогава той се намира в по-голяма мъчнотия, отколкото по-рано. Разумният човек сам урежда работите си, а неразумният очаква другите да му ги уреждат. Съвременните хора се страхуват от живота, затова, каквото нещастие да ги сполети, те веднага се запитват защо именно с тях се е случило това. Сиромашия ли ги посети, веднага започват да роптаят; болест ли ги сполети, пак роптаят; страдание ли ги сполети, пак са недоволни. Ако пък радостта дойде при тях, те се радват и желаят да я задържат по-дълго време при себе си. И когато роптаят, и когато са доволни, хората не са на прав път. Те не знаят, че сиромашията, болестите, страданията и радостите не посещават тях, но Господа в човека. Те искат Него да видят, да Му покажат, че изпълняват работата си добре. Както и да ви се говори, вие не можете да се убедите, че страданията носят в себе си блага, от които човек може да се ползва. Също така човек не може да се убеди, че и тъмнината носи някакво благо за него. Ако друго благо не можете да приемете, не сте ли съгласни, че тъмнината носи почивка за човека? Като настане нощ, целият шум, крясък, вик, престава. Всички хора се прибират в домовете си, постепенно утихват и заспиват. Голямо благо е почивката за човека. Без почивка той не може да свърши работата, която му е дадена.

Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. – Защо? – Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. – Защо са недоволни хората? – На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си аз мога да кажа защо съм доволен и защо – недоволен. За другите, обаче, не отговарям. Ето защо, според мене доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по-недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н. Това става само когато единият свърши работата си.

Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота. Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности. И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност. Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината. За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда къде ходи и какво прави. Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости. Един цар намислил да изпита поданиците си, да види доколко са честни. За тази цел той поканил всичките си поданици на угощение, което продължило няколко месеца, докато се изредят всички. Стъпалата на двореца били направени от чисто злато. Царят не поставил слуги да пазят; всеки гражданин бил свободен да влиза и да излиза от двореца. Още първият гражданин, като влязъл, харесал стъпалата и решил на излизане да си вземе едно от тях и да го замести с дървено. След това и другите направили същото. В скоро време цялата стълба от златна се превърнала в дървена. Стъпалата започнали да гният и всеки, който се качвал по стълбата, бил изложен на големи опасности. Много от сегашните хора са направили същото, както поданиците на разумния цар. Те са взели по едно от златните стъпала, които Бог им е дал, и са го заместили с дървено. Обаче грамадна е разликата между златното и дървеното стъпало: златното е устойчиво, не се окислява и не гние, а дървеното – неустойчиво, в скоро време то изгнива и същевременно лесно се запалва. Срещате човек, крайно недоволен от живота. – Защо е недоволен? – По две причини: или е заместил едно от златните си стъпала с дървено, или е остарял вече, изгубил своята първоначална красота и младост. Като се погледне в огледалото, той е недоволен, че е остарял, погрознял и не може да се помири с това. – Защо остарява и погрознява човек? – От голяма лакомия. Лакомият човек прилича на воденица, която мели жито почти непрекъснато. Много жито може да смели тя, но в края на краищата пострадва: тук ѝ се счупила някаква ос, там камъка и т.н. След това воденицата продължава да трака, но не мели. Многото желания нищо не допринасят. Това не значи, че човек не трябва да има желания, но за всеки момент е достатъчно по едно желание. Желанията не са нищо друго, освен същества крайно деликатни, с добра обхода и добре облечени. Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш как да го задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. За пример, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си? Младият може да яде баница, месо без да се страхува, но старият трябва да бъде предпазлив в задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни.

И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно. Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче те пожелаха да опитат забранения плод, да видят какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. – Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? – В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче, като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път – не може да го спре. Като намери барут, разумният знае кога да го запали и в какво количество. Неразумният не мисли за това, той търси само клечка кибрит. Намери ли кибрит, драсва и запалва барута. Че и той ще отиде заедно с барута, не мисли за това.

Сегашният свят е пълен с взривни вещества. Ако искаш да запалиш някое от тях, вземи само един грам, сложи го далеч от цялата маса, запали го и веднага бягай. Ако искаш да видиш как гори цялата маса, с нея заедно и ти ще отидеш. Като знаете свойствата на взривните вещества, не правете рисковани опити с тях. Човек носи тези вещества и в себе си. Докато постъпва неразумно, той всякога се натъква на тях и после се чуди защо е неразположен. Много естествено. Той се е доближил до някое взривно вещество, запалил го е и отхвърчал далеч някъде. И след това, като го питат защо е неразположен, казва, че нямал пари. Чудно нещо. Човек живее в един свят с такива неоценими богатства – въздух, вода, светлина, земя, която ражда изобилно, и след всичко това казва, че е сиромах. Защо си сиромах? Защото нямаш една стомна за вода. Иди на пазара и си купи. Това е най-лесната работа, която човек може да направи.

Пророкът казва: „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене; намерен бидох от онези, които ме не търсеха“. (– 1-ви стих.) – По кой начин може човек да намери Бога? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бога и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бога с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо.

Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: „Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие – ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце, и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада“. – Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? – Пеш. Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина, навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.

Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. – Защо умира човек? – От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тия блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи – от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н. Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.

Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. – На какво се дължат тия заблуждения? – На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: „Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми“. – Защо става това пречупване? – Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен. Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат защо страдат, защо желанията им не се реализират. Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.

И тъй, искате ли да придобиете ново знание, ново разбиране, молете се да срещнете Христос. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. Това се постига чрез светлината, която прониква в съзнанието на човека. За пример, има много хироманти в света, обаче малцина могат да четат по непроявените още линии на ръката. Ние наричаме тези линии подкожни. Има ръце, в които някои линии са изгубени. След време те пък могат да се проявят, но който може да чете добре по ръката, забелязва и тези линии. Недоволството, голямата скръб са причина за загубването им. Всяко движение на ръцете, на краката, на главата представлява развито или сгънато знаме, на което е писано „свобода и смърт“. Развитото знаме носи свобода, а свитото – смърт. Разумният човек носи развито знаме, а неразумният – свито. Първият има полет в живота си, стреми се към някакъв идеал, а вторият живее в преходното, в света на ограниченията.

Да се върнем към въпроса за философията на доволството. Да бъде човек доволен от живота си, това значи да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. – Кои погрешки? – Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други – по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.

И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице – затваряне на тази врата. – Защо е затворена вратата на моя приятел? – На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа, и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно не съжалявайте, че сте скръбни. – Защо? – Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. – Не се забравяйте в радостта си. – Защо? – Защото след добре свършена работа ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената. Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие в Него.

Утринно Слово от Учителя, държано на 9 юни 1935 г., София, Изгрев.

Плащане на дългове

Размишление

66-та глава от Исая.

Тази е последната и заключителна глава, в която пророкът описва епохите, които предстоят да дойдат. Същевременно описва състоянията на хора, които познават истината, и на хора, които не познават истината, като излага последствията, които ще понесат едните и другите.

Често хората се объркват в живота си и не знаят какво да мислят. За пример, като слушат да се говори лошо за някого, добрите мислят, че това се отнася за тях. И обратно, когато лошите хора чуват да се говори добро за някого, мислят, че това се отнася за тях. Значи и едните, и другите се объркват. Като наблюдават живота, добрите хора се чудят защо работите на лошия човек се нареждат добре, а на добрия не се нареждат. Има едно привидно нареждане на работите, което съвсем не може да се нарече добро. За пример, виждате как някой камък слиза безпрепятствено по наклон. Някой му е дал тласък още отгоре и той продължава да се търкаля. Какво ще срещне на пътя си, не иска да знае. Привидно положението на камъка е добро; работите му се нареждат, той отива към целта си, но тя го води към долината. При това, като слиза с устрем, все ще се очука малко. Кое място е по-добро: да слезеш в долината, откъдето мъчно можеш да се качваш, или да живееш на планината и да бъдеш свободен, по желание да слизаш и да се качваш. Опитайте се да заставите камъка сам да се качи на планината, откъдето се е търколил. Колкото и да го бутате нагоре, той все надолу слиза.

Ето защо, за да не изпадате в заблуждения, не гледайте само на външната страна на живота. Красиви стихове има в Евангелието, но ако не се приложат, те остават само външно красиви. За пример, стихът „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“ говори за силата на вярата, но вяра без прилагане е мъртва. Често хората говорят за доброто, за морала, за науката, без да разбират тяхната същина, т.е. това, което те представляват като абсолютни величини. Всеки разбира доброто и морала според възгледите на епохата, в която живее. Малцина са се издигнали над разбиранията на своето време.

Днес всички говорят за морал, за чистота, но малцина прилагат това, което говорят и изискват от другите. Къде е погрешката в живота на хората? Те се наемат да чистят себе си или своите ближни, но не свършват работата докрай. Ето защо, чистиш ли нещо, ще го изчистиш напълно, отвън и отвътре. Искаш ли от хората чистота, първо ти ще я приложиш. Говориш за чистота, а влизаш в някой дом с кални обувки без да се изчистиш. Ако не се събуеш, поне изчисти добре обувките си и тогава влез вътре. Защо да не си носиш терлици и да влезеш с тях? Знаете ли каква чистота ще има по домовете, ако хората се научат да събуват обувките си и да влизат в къщи по терлици? Питат ме някои как ще се оправи светът. Според мене едно от условията за оправяне на света е влизането в домовете с терлици. Като не спазват това правило, някои казват: „Не е важно какъв е човек отвън; важно е сърцето да е чисто“. Право е това, но дали сърцето е чисто? Сърцето се чисти не само отвътре, но и отвън. Богато е сърцето на човека, когато е абсолютно чисто. С такова сърце, именно, човек трябва да отиде при Бога; с такова сърце трябва да отиде и при ближния си. Богатото сърце подразбира и богат ум.

Като слушат да се говори за богат ум и за богато сърце, някои се обезсърчават, мислят, че нищо не знаят и нищо не са постигнали. Те са на крив път. Не е важно да имаш много знания, но да прилагаш това, което знаеш. Какъв смисъл има да говориш върху музиката, да минаваш за певец, а да не можеш да изпееш една песен, както трябва? Минаваш за даровит човек, а се оплакваш, че глас нямаш. – Защо нямаш глас? – „Така съм се родил.“ – Това е невъзможно. Не може да надари Бог човека, без да му даде условия да прояви дарбите си. Друг пък казва, че има силна памет, но я изгубил. – На какво се дължи отслабването на паметта? Когато умът и сърцето на човека се раздвоят, паметта отслабва.

И тъй, за да реализира своите желания и да прояви дарбите си, човек се нуждае от повече светлина. Аз не говоря за външната светлина, която всъщност е сянка на истинската светлина. Тя се образува от пречупване на реалността. Както по физическата сянка познавате посоката на слънцето, а оттам определяте и часа, така по светлината на слънцето познавате движението на реалността. Човешките тела също са сенки, по които се определя посоката и движението на реалността. Първата проява на човека е неговият дух, втората проява – неговата душа, третата – неговият ум, а четвъртата – неговото сърце.

Светът е пълен със сенки, т.е. с недействителни образи, които не трябва да ви спъват. Сиромашията и богатството са сенки на реалността, чрез които се изпитва ума и сърцето на човека. Някой се оплаква от сиромашията си, но не вижда, че местността, в която живее, е толкова богата, че в кратко време може да забогатее. Очи са нужни на човека да вижда светлината и да се ползва от богатствата, които тя разкрива. Сиромах, който не иска да работи, минава за стар човек. Представете си, че двама души, стар и млад, са поканени на богата трапеза на угощение. Младият сяда и веднага започва да яде. – Защо? – Здрав е човекът – стомахът му работи добре, зъбите му са здрави. Както яде, така добре и работи. Старият, обаче, сяда пред трапезата, но се нагажда: това не приема стомахът му, онова не може да дъвче, зъбите му опадали. Не може да яде, но и да работи не може. Значи младият е богат, разполага със здраве и сила, може да работи. Старият е сиромах, не може да работи, краката и ръцете му треперят. Обаче стар, мъдър човек е онзи, който е придобил големи знания и опитности и може да помага на младите, да ги поучава. Млад пък е онзи, който люби и е готов всеки момент на жертви и услуги.

Една богата милионерка се влюбила в един добър, виден американски проповедник, който се отличавал с голяма бързина в говоренето си. Красноречив бил, но толкова бързо говорел, че никой стенограф не могъл да схваща речта му. Милионерката му писала писмо със следното съдържание: „Готова съм да ви дам цялото си богатство, да разполагате с него, както намерите за добре; давам ви и сърцето си“. Той отговорил на писмото със следните думи: „Вашето богатство принадлежи на сиромасите. Вие сте назначени за секретар на това богатство и срещу чекове, подписани от Онзи, Който е дал парите във ваши ръце, ще отпускате на приносителите. Сърцето ви пък принадлежи на Бога. Следователно дайте парите си на сиромасите, а сърцето си – на Бога. Аз не съм достоен да притежавам нито едното, нито другото“.

Това е закон, който трябва да имате предвид. С него не критикувам, но казвам как трябва да се разрешават въпросите. Ако виждате някаква грешка в хората по отношение на този закон, поучавайте се без да критикувате. Лошото не е в погрешките на хората, но в неразумната критика. Каквото виждате в света, добро или лошо, поучавайте се. Човек трябва да бъде търпелив, да се научи да слуша, да гледа без да дава мнението си. Всичко, което става в света, е за изпитание, както на отделния човек, така и на цялото човечество. Казано е в Писанието, че Бог изпитва хората. – Къде е Бог? – На три места: или в духа, или в душата, или в сърцето на човека. В грешните Бог се проявява чрез духа им; в онези, които са се окаляли – чрез душата им, а в тези, които са посветили живота си в служене на Бога – чрез сърцата им. Може да ви се вижда чудно как така в грешните Бог да се проявява чрез духа им. Това, именно, е естественото проявяване на Бога. – Защо? – Защото духът стои най-далеч от човека. Най-близо до човека е неговото сърце. Следователно, който се е посветил в служене на Великия, той е дал сърцето си в жертва чиста и свята, а това става на физическия свят. Сърцето е най-близо до живота. Когато Бог се проявява чрез духа на човека, последният има едно разположение; когато се проявява чрез душата, човек има друго разположение; най-после, когато се проявява чрез сърцето му, той има специфично разположение. Обаче няма по-голямо благо за човека от това, да се проявява Бог едновременно чрез духа, душата и сърцето му. Докато Божият Дух не се всели в сърцето на човека, сълзите му няма да престанат. Казано е в Писанието, че Бог ще изсуши сълзите на човека. – Кога ще стане това? – Когато Духът се всели в човешкото сърце. До това време човек ще плаче, но и ще се весели. И плачът е на място, и радостта е на място. Като се радва, човек трябва да работи и да помага на ближните си. Когато плаче, не трябва да разправя на хората за причините на своя плач.

Защо плачат хората? – Защото са се влюбили едновременно в Бога и в света, та не знаят на кого първо да угодят. Човек не може да служи едновременно на двама господари. Казано е в Писанието, че който люби двама господари, или ще възлюби единия повече от другия, или ще възненавиди единия, а другия ще обикне. – Какво представлява светът? – Сбор от разумни същества, които са живели хиляди години и са създали много неща. Човек се влюбва в тези същества, както в картините на някой художник, и пожелава да ги обсеби, да ги задържи за себе си. Като види, че не може да реализира желанието си, той започва да плаче. – Не се влюбвайте в картините на художниците, колкото велики и гениални да са те. И най-великият художник бледнее пред природата. Кой художник, за пример, може да нарисува изгряването и залязването на слънцето така, както е в действителност? И най-гениалната картина не е нищо друго, освен едно състояние, един момент от действителността, но не самата действителност. Картините, портретите са статически моменти, в тях няма движение. Обаче човек не стои на едно и също място. Вие го рисувате, но още във време на позирането той се мени. В природата няма два еднакви момента. Всеки момент тя променя картините си. В това разнообразие, именно, се заключава нейната красота.

Като казвам, че природата има надмощие над човека във всяко отношение, това не значи, че картините на художниците нищо не струват. Има художници, чиито картини са вдъхновени. Те са внесли нещо живо, безсмъртно в своите картини. Живото, безсмъртното е взето от Бога. С това се обяснява защо едни хора привличат повече от други. В първите Божественото е по-силно проявено, поради което те имат по-голяма привлекателна сила в себе си, отколкото ония, които по-малко привличат.

Следователно срещнете ли добър човек, ще знаете, че той е отворил широко сърцето си за Бога и за своите ближни. Добър и умен е човек, когато отваря широко прозорците на своя ум и на своето сърце. Защо тогава да не разширяваме всеки ден прозорците си? Те трябва всеки момент да се разширяват, да влиза повече светлина. Може ли при изобилната светлина човек да не расте и да не се развива? Като знаете това, разширявайте всеки момент прозорците си и бъдете носители на Божията Любов. Казвате: „Защо не успяваме в живота си?“ – Защото не плащате редовно дълговете си. Някой казва: „Как ще плащам, когато дълговете ми са много? Мога ли да внасям малки суми срещу задълженията си?“ Вие знаете българската поговорка, че капка по капка вир става. Щом е така, внасяйте всеки ден, без прекъсване, поне по един лев срещу дълга си и ще видите как незабелязано дългът намалява, като същевременно ще развивате постоянството си. Който не плаща дълговете си, не може да влезе в Царството Божие. Плащайте и не се страхувайте. По този начин ще развиете и чувството на себепожертвувателност. В жертвата човек расте, повдига се и всеки момент прибавя по нещо ново към сградата на своето бъдеще. Човек не може да бъде носител на новото, ако не се научи да дава. Давайте, за да ви се даде. Като давате, вие плащате задълженията си към Бога. И като взимате, пак имате отношение към Него. Някои дават, но само на приятелите си, на онези, които обичат. Това не е разрешение на въпросите. Това правят и животните. Изкуство е човек да отделя част от любовта си и на онези, които не го обичат. Христос е казал да обичате и врага си, а не само своите приятели.

Като говоря за прилагането на Любовта, не искам да станете светии. Не е лесно да стане човек светия. За това е нужно усилена и съзнателна работа стотици години наред. Човек може да работи за Бога, да служи на ближните си без да е светия. Днес пожелавам на всички, които ме слушате, да започнете с плащане на дълговете си. Плащайте дълговете си с Любов и получавайте с Любов. По този начин ще проявите Любовта си към Бога. Всички се намирате пред края на една епоха и началото на друга. Това, което днес можете да направите, не отлагайте за утрешния ден. Днешният ден спасява положението. Засега не сте закъснели, но ако отлагате, ще закъснеете. Днешният ден решава съдбата ви. Ако го използвате добре, той ще определи бъдещето ви.

Днес от всеки човек се иска по нещо ново. Това, което всеки трябва да направи, е малко, но то ще помогне работите му да тръгнат напред, както задръстеният в пристанището или по пътя някъде параход може да се раздвижи. Мръдне ли малко от мястото си, положението е надеждно. Следователно местете се всеки ден по-малко, за да проявите послушание към Бога и да изпълните Неговата воля.

Утринно Слово от Учителя, държано на 16 юни 1935 г., София, Изгрев.

Човек и природа

Размишление

1-ва глава от Йеремия.

Всички хора говорят за разбиране на нещата, но те могат да бъдат разбрани само когато се опитат. Никой не може да разбере вкуса на хляба, докато не го опита. Външно може да изглежда вкусен, близките ти могат да го препоръчват, но докато ти сам не го опиташ, не можеш да имаш ясна представа за неговия вкус.

Защо е нужно да опитва човек нещата? – За да не изпадне в заблуждение, в лъжа, в отричане на неща, които съществуват. За пример, ако сам не е проверил дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди или да го излъжат. Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения или да се произнася за неща, които не познава. Ако дава мнението си без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа. При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност. Всъщност лесно е да се разбере какво нещо е кръг и какво – окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин. – Защо е християнин? – Защото вярва в Христос. – Това не е достатъчно. Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си.

Сегашните християни не разглеждат само въпроса, кой е истински християнин, но те се спират още и върху това, коя вяра е най-права. Според мене този въпрос се решава с опит. Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую. Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода. В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат кое от тях ще устои без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най-силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад.

Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: „Какъв хляб искате, европейски или нашенски?“ Англичанинът казал, че искат европейски хляб. – „Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.“ Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение.

Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения. Те не вярват и в предсказанията. Не е важно в какво вярват хората и в какво не вярват. Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. – „Как ще стане това?“ – Не е важно как ще стане – ще имате вода за пиене. На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече. Чудите се как става това. Не е важно как става; важен е фактът.

Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони. За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят. Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят. Обаче една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо. Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека. Какво представляват погрешките? Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи. – „Няма нищо – казва той, – с маджун ще я запълня.“ – Да, но маджунът не държи. В скоро време той пада и междината става по-голяма. Дъските трябва да бъдат добре споени отвътре.

Законът за междините съществува и в човешкия живот. Животът на хората е пълен с междини, т.е. с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече. Природата не търпи празни пространства. Като види някъде междина, веднага я заварява. Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи. Изобщо тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини. Законът за спояването не е механически. Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човек присажда нещата. Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо. Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуствен крак на човека? Този човек има крак, но изкуствен, нищо не чувства с него.

Органическата и механическа спойка се различава така, както се различават истинското и фиктивно спасяване на човека. Всички проповедници, учени говорят на хората за спасяване, но и до днес те още не са спасени. Фиктивно е тяхното спасяване. То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина, и да му кажеш, че може да се нахрани с него. Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен. Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето може да го направи философ. Или ако му дадете една художествена картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина. Само мъдрецът може да се ползва от философската книга и само художникът – от красивата картина.

На какво се дължи правилното развитие на човека? – На малко нещо. Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята.

„Да се не убоиш от лицето ми, защото аз съм с тебе, за да те избавя, говори Господ.“ (– 8-ми стих.) – От този стих се вижда, че когато Бог е с човека, всичките му работи вървят добре.

Пророкът се намирал пред големи мъчнотии, мнозина въставали против него, но понеже Бог бил на негова страна, работите му вървели добре. Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре. Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е орал земята си и с радост ще яде плодовете ѝ. На всеки човек е даден къс земя – неговото тяло, което трябва да обработва. – „Какво е твоето верую?“ – Това не е важно. – „Искам да зная.“ – Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. – Откъде знаеш в какво вярвам? – Зная. За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. – „Прав си, във всичко това вярвам.“ – И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме. – „Вярваш ли в Бога?“ – Вярвам във всичко, което Той прави. – „Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави?“ – Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него. Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели. Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно. Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана. Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм. Докато ръката ми е в съгласие с мене и изпълнява моята воля, тя е в правия път. Откаже ли се от мене, тя влиза в противоречие и в скоро време изсъхва.

И тъй, правият път подразбира изпълняване на Божията воля. Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент. Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си? Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два–три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб. Искате да се върнете назад, пак не можете – условията не позволяват. При това положение вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче така не се разрешават въпросите. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа. Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите?

Какво представляват мъчнотиите? Те са дебели въжета, с които връзват човека. Стои един човек вързан с въже и се чуди какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: „Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная какво да правя“. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: „Какво правиш?“ – „Вързан съм, помогни ми да се избавя.“ – „Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла. Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка. То е съставено от хиляди нишки, но след два–три дни ти можеш да скъсаш въжето.“

Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии. Извадете иглата си – сложете ума си на работа и нишка след нишка разрешавайте мъчнотиите си една след друга. Няма да усетите как ще се освободите от голямото дебело въже. – На какво се дължат мъчнотиите? – На човешкото безлюбие. Където е безлюбието, там има големи мъчнотии. Дойде ли Любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват. Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно.

Като слушате да се проповядва така, някои казват: „Добре е да върви човек, добре е да се обичат хората, но хляб трябва“. Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите, и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. – „Защо еди-кой си да се отнася с мене така?“ – Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере доколко са справедливи. За тази цел той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият – парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление. Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка. При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно – царят ги изпитал и познал какво се крие в сърцата им. Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвал за Бога и за своите ближни.

Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете какво изисква Бог от вас. Това не е вярно. Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон. – Кой се грижи за малкото дете? – Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: „Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си“. Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят. На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи. Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя. Ако не разбира този закон, той казва: „Защо Бог ме изостави?“ Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.

И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават. На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. – Защо? – Има някаква причина. Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. – Защо? – Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие. Така се е създала поговорката: „Бог дава, но в кошара не вкарва“. За да дава Бог, нужни са условия. Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение.

И тъй, не питайте защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен. Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне. При това левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото. Остане ли цялата работа само на единия крак, положението и на другия се влошава. И в края на краищата цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека при какви трудни моменти в живота си да не се чувства сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него.

Двама българи следвали в Америка. – Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска, и не знаел как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: „Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума“. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: „Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България“. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното – в това, което знаете. Значи човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, за да имате всякога успех.

Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие – в Него. В умствения свят този закон се превежда с думите: „Словото да бъде във вас и вие – в Него“. На физическия свят пак казваме: „Хлябът да бъде всякога в човека и човек – в хляба“. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил“.

Желая ви сега да отидете при Бога и Той да дойде при вас; да изпълнявате волята Му и Той да изпълнява волята си чрез вас.

Утринно Слово от Учителя, държано на 23 юни 1935 г., София, Изгрев.

Начало и край

Размишление

2-ра глава от Йеремия.

В тази глава пророкът описва миналото на човечеството, преди няколко хиляди години. Като четете тази история, вие се чудите каква връзка има между хората, които са живели в онова време, и сегашните, които живеят в по-голяма светлина. Наистина, странно е да чете човек неща, отдалечени от него. Знаете, че всяко нещо, което е далеч от вас, е чуждо, както за вас, така и за другите. Каквато е връзката между рибите и птиците, между птиците и млекопитаещите, между млекопитаещите и човека, такава е връзката между хората на далечното минало и сегашните. Всички животни ядат, но се различават по начина на храненето. За пример, рибите гълтат храната си цяла, без да я дъвчат. В това отношение всички, които гълтат храната си, без да я дъвчат, приличат на рибите. Значи всички живи същества дишат, ядат, но се различават едни от други по начина на дишането и на храненето. Така и всички хора дишат, пият вода, хранят се, възприемат светлината, но едни от други се различават по начина, по който стават тези процеси в тях.

Съвременните хора се натъкват на противоречия, които ги спъват и се чудят защо идват тези противоречия. Има причини, поради които съществуват противоречията. Праведният страда и грешникът страда, но причините, поради които единият и другият страдат, са различни. Опитностите им също се различават. Грешникът страда и роптае защо никой не го обича, защо всички го избягват и т.н. Праведният пък роптае, защо като се моли по три пъти на ден, работите му не вървят добре. – За кого се моли праведният? – За себе си. Както човек яде за себе си по три пъти на ден, така той се моли за себе си пак по три пъти на ден. Човек яде за себе си, а очаква Бог да плаща за него. При това случва се стомахът му да се разстрои и пак търси вината вън от себе си. – Кой е виновен, че стомахът ти се разстроил? – Никой не е виновен. Яденето е било развалено, а ти трябваше да имаш усета, да познаваш каква храна ядеш. Ще кажете, че гостилничарят е виновен. И той има вина, но първо сте виновен вие. Някой взима пари на заем, обърква сметките си, не може да плаща, а после слага вината на Бога, че не му помага. Това е криво разбиране на нещата. Като не разбира законите и да му се помогне, човек пак не признава помощта и е готов за едно свое удоволствие да пожертва великото в себе си. Едва му помогнали, той пак обърква сметките си и започва отново да роптае.

Време е вече хората да разберат живота в неговата същина. За тази цел те трябва да се отделят от своя личен живот, който ги свързва с дребнавостите. Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере истината. Дребнавостите развалят настроението на човека. Той се намира в положението на човек, облечен с бели дрехи, но оцапан със сажди, с черни петна. Като погледне дрехите си, ужасява се. Такова нещо са дребнавостите. Човек неусетно попада в тях и след това му е нужно време, докато се изчисти от последствията. Често и птичките, както хвъркат във въздуха, цапат белите дрехи и шапки на хората. Те не подозират, че цапат белите дрехи на хората и с това им създават работа да ги чистят. Когато птичките цапат дрехите на хората, прощава им се, те нямат съзнание за това, което правят. Обаче какво ще кажете за човека, който със своите нечисти мисли, желания и постъпки цапа понякога чистото в себе си.

Като ученици на Великия живот, вие трябва да излезете от обикновените условия на живота. Те са необходими, но временно само. Ако детето в първо отделение работи с буквите, колкото да са обикновени, те са необходими за него. Влезе ли в горните отделения, в прогимназията и гимназията, ученикът има отношение към буквите дотолкова, доколкото чрез тях съставя отделни думи и изречения, но самите букви не го занимават вече. Като научи добре матерния си език, ученикът започва да пише поезии, поет става. Следователно поет е онзи, който знае да поставя думите на мястото им. Както думите имат определени места в речта, така и мислите и чувствата имат точно определени места в умственото и сърдечно полета, в които човек живее. И тогава казваме, че мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства. За пример, кажете ли, че не живеете добре, това подразбира неправилно поставен живот, т.е. живот, бил той личен, семеен или обществен, в който няма правилна връзка между мислите, чувствата и яденето. Видите ли, че някой човек не мисли, не чувства и не се храни добре, не може и да живее добре. Мисълта се нуждае от чиста храна, чувствата – също, организмът – също. При това положение само може да очаквате добър живот. Хората мислят, че каквато храна и да употребяват, както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна. Не можеш да живееш добре, ако обичаш само своите деца, а към другите си даже неприязнено разположен. Не можеш да живееш добре, ако едного обичаш, а друг не обичаш. Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила, да възлюби и ближния си като себе си. Това значи добър, истински живот. Няма ли тази любов, човек не може да влезе в положението на ближния си, да разбере нуждите му и да му помогне. Тази е причината, поради която съвременните учители мъчно влизат в положението на учениците си, но и учениците мъчно влизат в положението на учителите си; майките мъчно влизат в положението на децата си, но и децата не влизат в положението на родителите си. Що се отнася до материалните нужди на децата си, родителите ги разбират и ги задоволяват. Дойдат ли до духовните им нужди, там остават далеч от децата си. Тази е причината, поради която между родителите и децата настава вътрешно отдалечаване. Майката мисли едно, дъщерята – друго; бащата мисли едно, синът – друго. Някъде майката е права, някъде – дъщерята. Благодарение на вътрешното неразбиране между родители и деца, между тях се явяват малки или големи противоречия, които ги отчуждават.

Казвате: „Какво трябва да се прави, за да живее човек добре?“ Много просто. Ако отиваш на екскурзия, ще обуеш съответни обувки, широки, с ниски токове, да не те притесняват. Обуеш ли някои тесни, с високи токове, краката ти ще се наранят и няма да стигнеш до определеното място. Тесните и модерни обувки са за леки хора, които търсят удоволствия, а не за туристите. Човек е дошъл на земята да учи, да се ползва от благата ѝ, да странства без да се осакатява. Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на природата, да се ползва от тях. Като пътник, човек ще придобие знания и добродетели, които ще занесе със себе си на другия свят. Който не обича да учи, казва, че докато е на земята, ще си поживее, ще яде и пие, а като замине за другия свят, там ще учи. Така не се разсъждава. Ако човек на земята не се е научил да работи, и на онзи свят няма да работи. Там не приемат мързеливи хора. Животът е непреривен. Следователно, каквото е придобил човек на земята, ще го занесе на онзи свят и там ще продължи работата си. Благодарение на своите криви разбирания, хората са изопачили живота си, внесли са един дуализъм в него. За пример, на сцената гледат нещо, възхищават се, а в живота за същото нещо наказват човека. Според мене един морал е нужен за човека, една любов, еднакви отношения. На сцената позволяват целувките, а в живота осъждат целувките. И аз не поддържам човешките целувки. Истинска целувка е онази, която вдига болния от леглото, възкресява мъртвия. Не може ли да направи това, целувката е от нисък произход и строго се преследва. Един негър си позволил една нощ да целуне една благородна американка, за което бил осъден да плати глоба десет хиляди долара. – Защо му наложили това наказание? – Защото целувката му не била чиста и свята. Заслужава ли човек да плаща цял живот за една обикновена целувка?

Какво правят сегашните моми и момци? Като се влюбят, започват да пишат любовни писма. Докато момата или момъкът напише едно писмо, ще скъса десетина листа и пликове. Те искат всяка дума да бъде поставена на място, писмото да бъде чисто и красиво написано. Яви ли се най-малкото петно, писмото се къса и се започва отново. Така постъпват всички хора, млади и стари, в живота си. Каквато работа и да започнат, в първо време те са внимателни, искат всичко да върви добре. В това отношение всички хора приличат на влюбените моми и момци; започват добре, свършват зле. Наистина, момъкът и момата в първо време пишат красиви писма, но постепенно намаляват броя им. Като се оженят, писмата престават. Тогава сладките думи се превръщат в горчиви, добрите мисли – в лоши. Защо се измени животът? Защо доброто начало не продължи докрай? Ето, и пророкът в прочетената глава се оплаква, че Израил в началото вървял добре, но после се отбил от пътя си. Значи и той се влюбил и като всички влюбени, започнал добре, свършил зле. Като се влюбвал в много богове, той изменил на истинския Бог. В любовта си към тия богове едни лъгал, втори лъгал, докато изгубил чистотата и светостта си.

Като говорим за отклоняването на израилския народ от правия път, имаме предвид отклоняването и на всеки човек. И съвременните християни са се отклонили от правия път. И те служат на много богове, на всички пишат любовни писма. Обаче в края на краищата всички ще се разочароват и ще потърсят Единния, истинския Бог. И днес още Той им говори, наблюдава живота им, грижи се за тях, но те не Го виждат, не чуват какво им говори. Колкото Ева можа да Го чуе, толкова и те Го чуват. Когато тя се разговаряше със змията и се убеди от нея да вкуси от забранения плод, Бог беше там. Той наблюдаваше какво прави, помагаше ѝ, но тя беше чужда за Неговите думи. Всичкото ѝ внимание беше насочено към онзи, който ѝ обещаваше щастлив живот. Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод. Какво представлява забраненият плод? Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод. Хората си предлагат по един или няколко от забранените плодове, и после едни-други се обвиняват. Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забранения плод и не може да го избегне. Обаче който го познава, той лесно се отказва от него. Той се ползва от опитността на другите хора и всякога помни думите на Бога, казани на Адам и Ева: „От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете“. – Кой е този плод? Как се нарича неговото дърво? – Дърво за познаване на доброто и на злото. Сега и на вас казвам: Пазете се от плода на забраненото дърво, в каквато форма и да ви се предлага – във форма на пари, на власт, на любов.

Явява се въпросът: Защо Адам и Ева ядоха от забранения плод? – Защото змията успя да ги убеди в противното на това, което Бог им каза, именно, че ако ядат от забранения плод, ще умрат. Змията пък ги убеди, че ако не ядат, ще умрат, т.е. ще им се случи нещо лошо. Те се убедиха в думите на змията, ядоха от забранения плод и с тях стана това, което Бог им беше казал. Така постъпват днес майките и бащите с децата си. Като се хранят, бащата и майката слагат на трапезата вино или ракия, да пият след ядене. Детето им се храни заедно с тях. Като пият вино, майката казва: „Момченце е, да не ни гледа и да не му стане лошо, да дадем и на него малко винце, да близне поне“. Бащата се съгласява с предложението на майката и на детето дават малко винце. Днес му дават малко винце или ракийка, утре пак му дават, докато то обикне пиенето и един ден става пияница. Родителите му давали по малко от страх, като гледа, да не му стане лошо, а всъщност станало нещо по-лошо от това, което са очаквали. За предпочитане е нищо да не му дават. Няма защо да се страхуват, че ще стане лошо на детето само от това, че гледа. Ако гледа и не опитва виното и ракията, нищо няма да му стане, но като гледа и опитва, става нещо лошо. И наистина, детето пи от забранения за възрастта му плод и с него стана нещо лошо, то тръгна по кривия път. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос превърна водата в сладко вино, Той искаше да обърне внимание на човечеството да не употребява опиващи питиета, а сладки, които не опияняват. За храна на душата си човек трябва да употребява само такива мисли, чувства и желания, които не опияняват.

Следователно и до днес още се проповядва на хората, като на млади моми и момци, да не вкусват от плода, който действа опивателно. Колкото и да ви убеждава майка ви да го опитате, за да не ви стане лошо, кажете: „Не искам да вкуся от този плод; нищо няма да ми стане, ако не го опитам“. Забраненият плод е за мъдреците, за адептите, за светиите. За тях той е абсолютно безвреден, но за младите е опасен бич. За младите е чистата, кристална вода. Като пият от нея, те ще влязат в добрия, чистия и възвишен живот, към който душата им се стреми.

Утринно Слово от Учителя, държано на 30 юни 1935 г., София, Изгрев.

Към мене

Размишление

3-та глава от Йеремия.

В тази глава се изнася миналото на човечеството. Който няма духовно прозрение, ще чете и нищо няма да разбере. Ако човек влиза в някоя школа и мисли, че знае много, нищо няма да постигне. Той трябва да бъде в положение на дете, което едва влиза в училището. То започва с буквите и до края на годината разполага с 32 букви, т.е. с 32 ключа за влизане в тайната на човешката реч. Голяма придобивка е за детето знанието на 32 букви, но това още нищо не означава. Това са ключове само, които не разрешават още въпросите. Човек трябва да знае как да си служи с тези ключове, кои врати да отваря и кои да затваря. Същевременно той трябва да знае кога да отваря и кога да ги затваря. Да имате ключове без да знаете кои врати да отваряте и затваряте, това е все едно да говорите за чистота, за морал, за любов без да знаете какво са те всъщност, без да можете да ги прилагате. Тази е причината, където хората говорят за чистота, а живеят вън от нея; говорят за морал и за любов, без да ги прилагат. Въпреки това всеки мисли, че знае много неща. Наистина, знанията на сегашните хора са много по-големи от тия на миналите времена, но те не могат да се справят със знанията на бъдещите хора. Ако мислите, че със сегашните си знания ще влезете в рая, вие се самоизлъгвате. С тези знания и пред райските врати няма да ви приемат. Истинско знание е това, което човек носи със себе си и на този, и на онзи свят. За да придобие това знание, той трябва да се освободи от всички заблуждения. Това се постига само когато човек е влязъл в пътя на себепознаването. При това положение всичко, каквото знае за себе си, отговаря на действителността. Каже ли, че е християнин, наистина е такъв. Днес човек мисли за себе си едно нещо, а всъщност е друго. Сега всички хора трябва да се проникнат от желанието да повдигнат съзнанието си по-високо, отколкото е било, за да разбират нещата в тяхната чистота и да не ги изопачават. Като говоря по този начин, мнозина мислят, че са големи грешници. Не е важно дали сте големи или малки грешници; важно е, че пътят, по който вървите, не може да ви изведе на добър край. С вашия живот вие не можете да спечелите вниманието на Бога. Колкото и да се стремите към това, всякога ще останете далеч от Него. За да обърнете внимание на разумния свят, преди всичко трябва да се научите да давате. Някои хора знаят да дават, но повечето не са стигнали още до тази наука. Те дават от онова, което им е излишно, или това, което ще хвърлят. Някой господар се нахрани добре и като остане нещо в чинията му, дава го на слугата си. Той мисли, че е дал много нещо. Всъщност това ядене предстоеше на хвърляне. Не се дава така. Даването е във връзка с дълбокото разбиране на Словото.

Който разбира вътрешния смисъл на Словото и го носи в себе си, той знае да дава. Даването е във връзка и с търпението. Не можеш да даваш, както трябва, ако си нетърпелив. Търпението пък се изпитва в живота. Можете ли да слушате спокойно и най-големите обвинения върху себе си, без да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли при най-големите хули по ваш адрес да мълчите и да не се защитавате? Който не може да се въздържа, не е господар на положението. За да слушате спокойно обвиненията, които се сипят върху вас, повдигнете се високо в съзнанието си, да се отдалечите от тях. Ако може да издържа на обвиненията и хулите, човек ще издържи и на похвалите. Понякога е по-мъчно да издържаш на похвалите, отколкото на укорите и обвиненията. Защо трябва да ти се казва, че си гениален, даровит, добродетелен човек? Положението е ясно: ако си роден от Бога, ти си съвършен и грях няма да имаш. Ако някога си бил роден от Бога и си се отклонил, ти живееш в противоречия и заблуждения. Ако пък не си роден от Бога, ти си несъвършен. Трябва ли тогава да се лъжеш? Кой каквото и да ти каже, ти знаеш, че не си съвършен. И тогава и на ласките, и на обвиненията ще гледаш по един и същ начин. За да не изпада в заблуждения, човек трябва да държи Божественото в ръката си като мярка, с която да мери нещата. Приложи ли тази мярка, той знае вече кое е добро и красиво и кое не е. Доброто и красивото слага на една страна, а лошото – на друга страна и тогава се произнася за нещата. – „Добър човек съм.“ – Добър си, но не пееш добре. Ако пееше толкова хубаво, колкото си добър, щеше да бъдеш съвършен. – „Заслужава ли човек да бъде много добър при сегашните условия на живота?“ – Според мене при всички условия на живота човек трябва да бъде добър. Да се задава този въпрос, това е все едно да казвате, че човек не трябва да пише чисто и красиво. Може да пише и зацапано, нечисто, но ако капне мастило върху някои важни думи от писмото, като го прочете, човек ще си извади криви заключения. После ще съжалявате, че хората не ви разбират. Ето защо, помнете: Когато пишете писмо на някое разумно същество, всичко трябва да бъде идеално – идеално чисто, с идеално красиви букви и с идеално съдържание. След всичко това чувате някой да казва: „Доволен съм, че мога да пея, повече не искам, няма да ставам певец“. Друг казва: „Доволен съм, че разбирам нещата отчасти – повече не ми трябва“. Наистина, всички хора няма да станат певци, музиканти, светии, но което знаят, трябва да бъде безпогрешно, без никакъв дефект.

Като четете трета глава от Йеремия, космите ви настръхват и се запитвате: „Кои хора са по-лоши – сегашните или тия, за които пророкът говори?“ Сегашните хора не са много лоши, но не са и толкова добри, колкото бъдещите. Значи сегашният човек има още да учи и да придобива знания и добродетели. Не е нужно човек изведнъж да стане много добър, но всеки ден да прислагва по нещо от доброто към бъдещото си знание. Той трябва да гледа на живота като изкуство. Следователно що се отнася до живота на душата, той е безпогрешен. Душата върви по свой път, който няма нищо общо с личния живот на човека, нито с живота на неговия ум и на неговото сърце. Дойдем ли до личния живот на човека, както и до неговия ум и до неговото сърце, там вече стават грешки. Умът и сърцето му са дадени като пособия, с които да работи, да преодолява мъчнотиите си, да живее по новия начин. Следователно, като говорим за грешки, имаме предвид човешкия живот. Обаче човек прави усилия да излезе над обикновените условия, да придобие новото и да влезе в Божествения живот, който не е нищо друго, освен живот на музиката, изкуството и поезията.

Като ученици, стремете се към живота като изкуство. Не разваляйте Божествения ред на нещата. Той изключва противоречията и недоразуменията. Който се е домогнал до този живот, в един момент той може да прояви доброто в себе си. В един ден той може да стане и певец, и музикант, и учен. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия – с години. – Защо? – Защото в човешкия свят се приготвят, а в Божествения се проявяват. Дали ще проявиш Божественото или човешкото в себе си, това зависи от степента на съзнанието, до което си дошъл.

„Обърнете се към мене“, казва Господ на човеците. – Защо трябва да се обърнат към Бога? – За да ги научи да живеят добре, по човешки. Значи не става въпрос за Божествен живот, но за човешки. Хората не живеят още човешки живот. По отношение на себе си те имат съвършени отношения. Нека приложат тия отношения и към другите, за да разберат какво нещо е човешкият живот. Ако правите нещо за хората, правете го като за себе си. В това се заключава истинският морал. Някои вадят мед от кошерите си и го разпределят в различни съдове: в едни съдове слагат меда от тъмните пити, а в други – от светлите. Като дойде гост, когото не обичат и не уважават, дават му от тъмния мед. Като дойде някой, когото обичат, дават му от белия мед. Това не е морал. Или никакъв не давай, или ако даваш, дай от хубавия мед!

Като изучава живота си, човек трябва да знае какви възможности се крият в него, за да разбере какво може да изисква от себе си. Някой иска да води чист и свет живот, говори за духовни работи и мисли, че всичко вече е придобил. Щом го поставят на изпит, разбира заблуждението си и се чуди как така, след като е живял добре, след като се е хранил години с вегетарианска храна, не е постигнал желанията си. Много естествено. Хиляди години той е бил месоядец, живял с дребнавостите, и в 20 години иска да се посвети, да стане светия. Това е невъзможно. Преди всичко той още не се е обърнал към Бога, а мечтае за Божествен живот.

Като ученици, вие трябва да се откажете от миналото, т.е. да го забравите. Едва след това можете да изучавате новото и да го прилагате. Всичко криво в мисълта трябва да се изправи. – Коя мисъл е права? – Това мъчно може да се определи. Няма правила, които определят мисълта дали е права или крива. Лесно е да кажете на човека да бъде добър, но мъчно е да определите в какво се заключава доброто. Лесно е да кажете на човека, че не пее чисто и правилно, обаче мъчно е да определите в какво се заключава доброто и чисто пеене. Ще кажете, че има правила за музиката, по които може да се пее. И човешките правила са добри, но има правила, които природата е дала. Който влезе в училището на природата, ще възприеме нейните правила и закони и ще се научи да пее, както трябва. Първото правило, което трябва да се приложи, е Любовта. Без Любов няма музика. Без Любов никой не може да пее. Изобщо, без Любов няма постижения. Вторият закон, с който природата си служи, е Мъдростта. Третият закон е Истината. Следователно каквато работа и да започне, човек трябва да вложи в нея Любов, разумност и свобода. Ако не работи с Любов, ако не е разумен и ако не е свободен, нищо не може да постигне.

Сегашните хора трябва да изучават живота като изкуство, като музика и като поезия. Да разбираш живота като изкуство, това значи да знаеш как да живееш; да го разбираш като музика, това значи да знаеш правилно да пееш. Правилното пеене подразбира единство между мислите и чувствата. Не можеш да пееш правилно, ако не можеш да хармонизираш мислите, чувствата и постъпките си и не знаеш тона, който излиза от тази хармония. Доброто пеене подразбира музикалност и чистота на съзнанието. Да разбираш живота като поезия, това значи да си разработил сърцето си до такава степен, че да прилагаш любовта към ближните си, както към себе си.

Човек е дошъл на земята като във велико училище, да се учи. Вие седите, мислите и не знаете какво да учите. Много просто – ще учите прилагането на Любовта. Това ви се вижда чудно, защото мислите, че имате любов и я прилагате. Имате любов, но не тази, която повдига и възкресява човека. Който има любов в себе си, чудеса може да прави. Той може да докара дъжд на земята, но може и суша да доведе. Той знае Божиите закони и ги прилага. Каквото пожелае, става. Той познава живота като изкуство. Ако му потрябвят пари, лесно може да си достави. За него сиромашия, болести не съществуват. Любещият човек знае да пее. Достатъчно е да се спре на улицата и да запее, за да събере всички минувачи около себе си. Не знае ли да пее, а излезе сред публиката, всички ще му се смеят. Стражарят ще го хване за дрехата и ще му каже: „Не вдигай шум, иди у дома си“. За истинския певец всеки отваря кесията си, а за неграмотния – нищо не дава.

Като говорим за пеенето, мнозина казват, че само младите трябва да пеят. – Щом пеят младите, само те ще влязат в Царството Божие. Така е казал Христос. Той казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Сегашните хора не стават деца, а въпреки това искат да влязат в Царството Божие. Невъзможно е стар човек да влезе в Царството Божие. Няма такъв стих в Писанието. Да станете като малките деца, това значи да се яви у вас желание да учите. Само децата учат. Дръжте в ума си положителната мисъл, че сте млади и можете да учите. Дръжте в сърцето си желанието да бъдете добри и да обичате. Каже ли някой, че не може да обича, той е пресъхнал извор. Изворът всякога тече и дава изобилно на всички. Щом си извор, който блика, ще пееш. И тъй, ще изучавате живота като изкуство, като музика и като поезия. Ще пеете, докато задоволите първо себе си, а после ближните си. Ще пеете на два гласа: първи глас, съставен от меките тонове; втори глас, съставен от силните тонове. Като пеете по този начин, постоянно ще сменяте мекото със силното и ще вървите напред. Ще каже някой, че сърцето му е празно. Щом се празни, може и да се пълни. – „Изгубих любовта си.“ – Щом си я изгубил, ще я намериш. Това, което се губи, се намира; и това, което се намира, пак може да се изгуби. Това са положения, които се отнасят до човешкия живот. Обаче в Божествения живот нещата не се губят. Намерите ли нещо в Божествения живот, никога не можете да го изгубите.

Пророкът предава думите на Господа: „Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре“. Само по този начин вие ще знаете и да пеете добре. Добрият живот включва прави мисли, чувства и постъпки. Добрият живот включва музиката и поезията. Затова е казано: „Който пее, зло не мисли“.

Утринно Слово от Учителя, държано на 7 юли 1935 г., София, Изгрев.

Слово и Живот

Размишление

4-та глава от Йеремия.

Много странности има в съвременния живот. Кои са причините за тия странности, не се знае. Някои предполагат, че причините се крият в далечното минало; други пък казват, че причините са в сегашния живот. Също така и причините на страданията се крият, според едни – в далечното минало, а според други – в настоящето. Кое от двете предположения е право, не може да се каже. Едно е вярно, а именно: някои страдания се явяват като последствия на миналото, а други крият причините си в настоящето.

Мнозина четат книгата на пророк Йеремия, но малцина я разбират. – Защо не могат да я разберат? – Нямат опитностите, за които пророкът е писал. Те не познават живота на тогавашните народи, не знаят какви отклонения са правели, за да преживяват описаните страдания. Същевременно пророкът предсказва и бъдещите страдания на народите.

Често хората се запитват защо идват страданията. – Това е въпрос на бъдещето. – Защо се радва човек? – Това е въпрос на настоящето. Значи като страда и като се радва, човек се учи. Една от причините на страданията се крие в неразбирането на живота. Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. Понеже страданието и радостта се сменят, затова когато някой разбира нещата, радва се, а друг се обърква и страда; когато някой се обърква от неразбиране и страда, друг пък се радва. Когато някой се ражда, друг умира. Когато богатият губи богатството си, други печелят. С една дума, радостите и страданията в живота се сменят, поради което всеки човек взима участие, както в общите страдания, така и в общите радости. В този смисъл страданието и радостта са необходимост в живота. Без тях човек не може да се развива. Пророкът казва, че Бог е милостив и благоутробен. – Къде се вижда милостта Божия? – В страданията на човека. Като страда, човек търси помощ. Единственият, Който се притичва в помощ на човека при всички случаи и го освобождава от страданията, е Бог. – От какво произлизат страданията? – От малки причини. Понякога малки причини произвеждат големи страдания. За пример, ако напишеш едно писмо без препинателни знаци, мисълта се изменя. Обаче ако поставиш точките и запетаите на място, вие разбирате смисъла на писмото и не изпадате в заблуждение. За една запетая могат да обесят човека или да го свалят от бесилката, зависи какво е съдържанието на писмото.

Помнете: малките причини произвеждат големи страдания. Ако зачертаете само една буква на някоя дума, може да измените хода на цялата работа. Ето защо, човек трябва да знае законите, по които се нареждат човешките мисли, чувства и постъпки; той трябва да знае и законите, по които се развиват човешките дарби и способности, с които е надарен. Не знае ли тези закони, той ще се намери в голямо противоречие. Има тънкости в живота, които трябва да се знаят. Който не ги знае, при най-малкото невнимание от негова страна може да произведе цяла катастрофа. За пример, ако някой невежа се намери пред един учен, невежият веднага се чувства малък, унизен и пожелава да се отдалечи от учения. В ума му става голямо смущение, той се обезсърчава и животът му се обезсмисля. – Защо става това? – Невежият казва, че ученият е виновен, унизил го. Всъщност причината е в невежия. Като мисли, че нищо не знае, ученият приема мисълта му, но понеже не се занимава с дребнавости, отблъсва тази мисъл и тя отново се връща при онзи, от когото е излязла. Защо невежият не се спре пред учения с желание да чуе и разбере нещо от него, а трябва да мисли, че нищо не знае и не разбира? За да влезете във връзка помежду си, дръжте положителни мисли в ума си и вярвайте на възможностите, с които сте надарени. Държите ли отрицателни мисли в ума си, вие приличате на човек, който отправя струя вода нагоре във въздуха. Каквото и да прави, струята неизбежно ще падне върху него. Значи отрицателните мисли, чувства и постъпки се връщат към човека, от когото са излезли, а положителните се приемат и задържат от онзи, към когото се отправят, за да се обработят и дадат добър плод. Щом вържат и плодът узрее, изпращат го пак при онзи, който е изпратил мислите. Като знаете това, изграждайте разумно бъдещето си. Затова е казано, че човек сам твори съдбата си, сам създава щастието си. От човека зависи да бъде щастлив или нещастен. Обичайте, изпълнявайте Божията воля, за да бъдете щастливи. Ако не обичате и не изпълнявате Божията воля, щастието ще бъде далеч от вас. Когато Бог обича и грешните, както и праведните, с това Той учи хората на своите закони. Той казва, че като обичаш, любовта ти ще се върне пак към тебе. Нищо в природата не се губи, но само се видоизменя. Колкото малка и да е любовта ви, щом я изпратите към някое разумно същество, то ще я приеме, ще я обработи и ще ви изпрати от нейните сладки плодове, да ядете и да благодарите. И тъй, има два закона в света: закон на любовта и закон на безлюбието. В първия закон влизат всички положителни мисли и чувства, а във втория – всички отрицателни. Първият закон определя щастието на човека, а вторият – неговото нещастие. Вторият закон е изразен чрез българската поговорка: „Който копае яма на другите, той сам пада в нея“. Този закон може да се обясни и чрез един анекдот на Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа често посещавал богатите, да му помогнат с нещо, да облекчи материалното си положение, обаче всички го пъдели. Като не му помагали доброволно, той решил насила да си вземе това, което му се пада. Така си мислел той. За тази цел взел една пила и през една тъмна нощ се спрял пред къщата на един богаташ и започнал да пили бравата на вратата. Един познат минал покрай него и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кимане.“ – „Ами защо гласът му не се чува?“ – „Утре ще му се чуе гласът.“

Всички хора се намират в положението на Настрадин Ходжа: каквото са свирели в миналото, днес се чува гласът му. Добре ли са свирили или зле, всичко ще се чуе. Ако навремето не се е чул гласът му, днес ще се чуе. Днес се жънат плодовете на миналия човешки живот, поради което едни казват, че животът е тъжен, а други – че е добър. Които са живели в закона на Любовта, се радват на добър живот; които са живели в закона на безлюбието, се оплакват и казват, че животът е тежък. Животът не е нито тежък, нито лек, но последствията от живота на хората биват добри и лоши. Това не значи, че трябва да се проповядва на човека за ада, за страшния съд, за мъчението. Проповядвайте на хората Любов, говорете им за изпълняване на волята Божия и ще видите, че никакъв ад, никакво мъчение не съществува. Доброто е вложено в човека. Нищо не му остава, освен да го прояви. Затова хората се нуждаят от разумни проповедници и учители. Човек трябва да освободи ума си от всички заблуждения, да отвори място за новите идеи. Не слушайте проповедници, които ви говорят за вечния огън и за мъчението, нито такива, които създават своеобразни теории за сътворението на света.

Един негърски проповедник казвал на слушателите си, че Бог направил човека от пръст и го сложил на един плет да го суши. Един от слушателите го запитал: „Откъде намери Господ плета, на който сушил човека?“ – „Това не е твоя работа!“ Значи слушателят нямал право да запитва проповедника. Вярно е, че Бог сушил човека и до днес още го суши, но не на плет, както проповедникът казал, но като го прекарва през страдания. Всеки човек трябва да мине през страдания, да се пречисти и да светне. Без страдания няма чистота и светлина. – Какви трябва да бъдат страданията? – Разумни. Само Бог създава разумни страдания на хората. Те са неизбежни. Няма човек, който може да се освободи от тези страдания.

Като четете книгата на пророк Йеремия, виждате, че той пише за болните хора, т.е. за ония, които не изпълняват Божия закон. Той им предписва специални рецепти, капки и хапове, които трябва да употребяват. От тях здравето им няма да се подобри, но поне ще придобият опитности, да се научат да живеят добре. Това, което пророк Иеремия казал на съвременниците си, не се отнася за вас, но трябва да знаете, че и вие ще минете през мъчнотии. Вашите изпитания и мъчнотии ще бъдат различни от тия, които хората на миналото са преживели. Изобщо явленията в природата никога не се повтарят. Това, което е изкушавало хората на миналото, днес не може да ги изкушава. Изкушенията на сегашните хора са от друг характер и произход. За да се освободят от изпитанията, от мъчнотиите и страданията си, хората трябва да се съблекат от старите си възгледи, както Моисей събу обувките си и тогава стъпи на мястото, което Бог му посочи. Свято нещо е животът, даден на човека, затова той трябва да живее добре, да изпълнява великите закони на Битието. Че наистина старата дреха трябва да се хвърли, виждаме от новороденото дете. Докато е било в утробата на майка си, то е било в ризка, намирало се в ограничителни условия. Там е било под закон, нямало е право да диша, да издаде звук. С раждането си то се освобождава от ризката, която го ограничава, т.е. от старата си дреха. Най-голямото робство за детето е било времето, през което е прекарало в майчината си утроба. Като излезе оттам, отрязват закона, който го свързвал, хвърлят мантията на стария му живот и то влиза в нов живот, при нови условия. Обаче по навик хората не го оставят голо, свободно от ограничения, но веднага го слагат в пелени, стягат го с повой. Детето започва да плаче и да протестира, че от едно ограничение минава в друго.

Като изучавам хората, чудя се какво става, че сами се натъкват на страдания. От една страна Бог ги освобождава от страданията, а от друга страна те се натъкват на нови страдания. Ще кажете, че страданията идват в света, защото хората грешат. Това не разрешава въпроса. Не е важно, че хората грешат; важно е всеки сам да съзнае това. Не е важно как е създаден светът; важно е като е създаден, да проникнете в неговия вътрешен смисъл, да разберете Божиите пътища и Любовта така, както днес се проявява. Това значи да ходи човек в правия път на живота. Рече ли да се занимава с външната страна на нещата, той се заблуждава, влиза в крив път. Като дойдете до човека, занимавайте се с неговия вътрешен живот, а не с външността му. Външният човек не е нищо друго, освен автомобил, който ту спира, ту се движи, според волята на господаря си. Който не разбира това, отдава всичкото си внимание на автомобила. Като видят някой министър, кланят му се. И това не е лошо, но истинският министър е вътре. Него трябва да намерите и да го поздравите. Майката се радва на детето си, т.е. на неговото автомобилче. Един ден автомобилчето му изчезва – задигнал го някой. Майката плаче, страда, търси детето си. Всъщност детето е около нея и в нея, но само автомобилчето е изчезнало. Страшно е, ако и детето е изчезнало. Обаче има случаи, когато заедно с автомобила задигат и господаря. Ето защо, изучавайте своя вътрешен живот, както и този на своя ближен. Що се отнася до външния живот, до външните неудобства, те са временни, странични явления. Те не трябва да влизат във вътрешния живот.

Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки. Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. – Какво ще стане с човешкия порядък? – Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това – в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова, именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Водата представлява човешкия порядък, а Духът – Божествения. Следователно човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие Любовта. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Който мине през трите врати – пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата. – Къде отива? – В църквата. Идете в църквата да видите как се моли. Пред него стои Евангелие, а не чаша, пълна с вино.

Ето защо, когато ме питат къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се. Значи който умира за виното, отива в кръчмата. С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения. Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия. Има случаи, когато мъдрецът или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино. С това той иска да каже, че в изключителни случаи една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах. И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит.

При сегашните условия на живота хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък. Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия. Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата. И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата. Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък. Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: „Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина“. Въпреки всичко той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: „Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?“

Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък. Ще кажете, че вярвате в Бога. Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях? Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят? Как ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казват за вас, трябва да ги понасяте с търпение. Лошият човек е във вас, във вашите мисли и чувства, трябва да го търпите. Кой не е изпитал това? Тъкмо се въодушевите от някоя възвишена идея, искате да направите едно добро, но в ума ви веднага нахлуват лоши, страшни мисли и вие се отказвате от идеята си. Това са мислите на лошия човек във вас, който иска да ви спъва. Изслушайте го с търпение, но не приемайте мислите му като ваши. Щом се изкаже, той ще се отдалечи от вас. Тогава вие ще направите доброто, което сте намислили.

Съвременните хора са дошли до един кръстопът, до големи противоречия и търсят начин да се освободят от тях. Единствената сила, която може да освободи човека от противоречията, е Любовта. Затова е казано да възлюбиш Бога и ближния си. Много спомагателни сили има Любовта, но те са временни. Само тя остава вечна и неизменна. Само Любовта е в състояние да освободи и да повдигне човека, за да постигне всичките си желания. Ще кажете, че искате да станете царе, князе, министри. И това е възможно след време, но не е съществено. Какво по-голямо благо можете да очаквате, ако с една дума сте в състояние да лекувате болни, да възкресявате мъртви, да освобождавате човека от сиромашията и несгодите в живота им? Това може да прави само любещият, който е дал път на Божественото в себе си.

Има ли такива хора в света? Има, разбира се. Всеки може да бъде такъв. Всеки може да говори меко и сладко, да помага на хората. Ако се отправи позив към хората, да се явят кандидати за Любовта, всички ще дойдат, но се иска хора със съзнание и разбиране, а не войници, които да чакат заповеди само отвън. – Как може да придобие човек Любовта? – Чрез Словото. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото и Словото бе Бог. Всичко чрез Него става“. Следователно, когато Словото влезе в човека, ще пресъздаде неговия живот. Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея“. – Докато Словото не беше се проявило, земята беше пуста и неустроена. Щом Словото се прояви, земята започна да се устройва и се оформи в този вид, в който днес я виждаме. „Ще изпратя Духа си.“ – Къде? – В човека. – Значи, когато Духът влезе в човека, животът му ще се измени, както се изменя лицето на земята.

„Който има уши да слуша, нека слуша.“ Това значи: който разбира, малко му се говори; който не разбира, много трябва да му се говори. На глупавия ще говориш високо, да те чуе; на онзи, който има добре развито ухо, тихо, нежно ще говориш. Възлюби Бога в себе си! Възлюби ближния си вън от себе си. Този е пътят, по който човек трябва да върви.

Утринно Слово от Учителя, държано на 14 юли 1935 г., София, Изгрев.

Положителни качества

Размишление

6-та глава от Йеремия.

В тази глава пророкът се оплаква от бедствията, които сполетяват хората по това време, в което живял. Между миналото и сегашното има известно съвпадение. И тогава хората се оплаквали от страданията, и сега се оплакват. Между причините за тогавашните страдания и сегашните пак има нещо общо. Разликата между миналото и настоящето се заключава само в това, че днес злото е по-ограничено, отколкото във времето на пророка. Днес повечето хора са вярващи, минават за християни, за добри хора. Всеки мисли, че по-добър от него няма. Обаче ако се опитате да предизвикате съвременния човек с нещо, ще видите, че неговата доброта е външна, не е обхванала напълно сърцето му.

Големи са страданията на хората, но въпреки това всички очакват светли дни. Религиозните се надяват, че религията ще оправи света; учените пък вярват и очакват на науката да оправи света. Христос дойде на земята, но светът не се оправи. Къде е днес римската империя? Къде е еврейският народ? Христос дойде между евреите, които Го очакваха, но не Го познаха и казаха, че не признават никакво учение, освен Моисеевото. Те признаваха учението на Моисей, но и него не приложиха. Хората имат много учения, много научни теории, но приложение нямат. Като видят, че не могат да оправят живота си, най-после казват, че Бог ще оправи света. – Кой свят трябва да се оправи? – Човешкият. Обаче изправянето на човешкия свят е предоставено на хората. Божественият свят, създаден от Бога, е изправен, няма какво да се изправя. Щом е така, хората трябва сами да изправят своя свят, да не очакват на други. Светът няма да се оправи, докато хората не съзнаят своите задължения и отговорности, както към себе си, така и към Цялото.

Един човек употребявал десетки години наред спиртни питиета, поради което станал голям неврастеник. В последните години на живота си ръцете му започнали да треперят толкова много, че не могъл да държи чашата, без да се разлива виното. Той не се стреснал от това, че ръцете му треперят, но се безпокоял, че не може повече да пие. Какво да направи, за да не се разлива виното? Той мислел известно време върху това и най-после дошъл до следната идея: с едно синджирче вързал чашата на ръката си и като вдигал чашата до устата си, синджирчето се опъвало и така поддържало чашата, че капка вино не се изливала.

Мнозина са дошли до положението на стария пияница и мислят, че животът им е оправен. Те казват: „Слава Богу, че не сме като другите хора“. Вярно е, че всички хора не са в едно и също положение; всички хора не са вързали ръцете си със синджир, да не разливат чашата, от която пият, но повечето хора живеят в човешкия порядък и са съдружници. Каквито загуби и печалби имат, те ги разхвърлят помежду си, поради което нямат никакви дивиденти. Печалби нямат, но недоимък – в изобилие. Недоимъкът се изразява в различни болести, страдания, мъчнотии. Те не се питат как да си помогнат, но роптаят защо са ги сполетели нещастията.

Както в миналото, така и днес светът се намира в безизходно положение. Христос дошъл на земята да извади човечеството от безизходното положение, в което се намира, и като единствен метод за изправянето му Той препоръчва себеотричането. Който иска да оправи своя свят, първо трябва да се отрече от себе си, после от богатството си, след това да вземе кръста си и да последва Онзи, Който се пожертва за него. Много кръстове има днес, но те не са вдигнати, както трябва. Те висят по вратовете на хората, а някои са окачени на гърдите им, но въпреки това малцина познават самоотричането. Който носи кръст на гърдите си, минава за герой, но това не е още истинско геройство. Много от сегашните герои приличат на онези работници, които носят мотика на раменете си, но не работят. Те казват, че мотиката ще подобри положението на света. Вярно е, че мотиката ще оправи света, но ако се вдига и слага. Ако само се говори, без да се вдига и слага на земята, нищо не може да се постигне. Други пък казват, че кръстът ще победи света. И това е вярно, но само онзи кръст побеждава, който се носи с достойнство. Иначе да говорите за кръста, а да се страхувате от страданията, с това нищо не се постига. Колко хора днес носят страданието с радост? Като се намерят пред някакво страдание, те пъшкат, недоволни са от него. – Защо? – Сами са го създали. Повечето от страданията на хората са резултат на техния изопачен живот, затова са недоволни от тях. Те се намират в положението на вола, който сам си е създал рога, за да се брани. Въпреки рогата му хората са го впрегнали на нивата да оре. Сега той мисли как да махне рогата си, да се освободи от страданията. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от страданията, но докато дойде тази част, те трябва да минат определения път. Като вървят по пътя, все ще вдигат прах, не могат да го избегнат, но за предпочитане е мирно да вървят, отколкото да воюват помежду си. Ако воюват, прахът ще бъде по-голям, а при това ще има счупени ръце, крака и глави. Когато хората се освободят от страданията, след тях ще се освободят и животните.

Като ученици, вие не трябва да се интересувате от въпроса, кога ще се оправи светът. За всеки човек е важно да живее добре, а кога ще се оправи светът, това не е негова работа. – „Страшни времена идват, война ще има.“ – Вярно е, че война ще има, че ще убият хиляди и милиони хора, но поне ще бъдат изпитани. Няма да остане човек или народ, които да не бъдат изпитани. Така ще се познае какво е християнството на съвременните хора, защото все християни ще се бият. Страшна ще бъде предстоящата война, защото няма да има място, където хората могат да се крият. Чрез тази война ще се опита мисълта на човека, сам да види доколко мисли право. Правата мисъл абсолютно изключва лъжата. Не е позволено човек да лъже, но още по-страшно е, ако лъже себе си. По отношение на себе си никаква лъжа не се позволява. Ученикът прочете урока си само един път и казва, че го е научил. Учителят го вдига на урок и се оказва, че нищо не знае. – „Четох урока си.“ – „Чел си го, но само веднъж, не си го запомнил.“ Не лъжи себе си. Ако паметта на ученика е силна, само с едно прочитане той може да научи урока си наизуст. Ако паметта му не е силна, няколко пъти трябва да го прочете. Какво ще бъде положението на сегашните духовни и религиозни, ако им се каже, че само онзи може да влезе в Царството Божие, който знае цялата Библия или само Новия Завет наизуст? Колко души ще влязат в Царството Божие? Има някои, които знаят наизуст всички стихове от Стария и Новия Завет, но те са малко. Не е лесно да знае човек толкова стихове наизуст.

Да се казва на човека да не лъже себе си, това значи да забраните на младата, красива мома да се облича хубаво. Днес това е невъзможно. Момата иска да се жени, търси си момък, а вие ще ѝ говорите да не се облича хубаво. Като се облича с хубави дрехи, като си слага различни украшения, тя иска да излъже някой момък, да я хареса. Преди да излъже момъка, тя лъже себе си. Не може да харесаш човек само за красивите му дрехи и да му останеш верен. Докато не възлюбиш душата на човека, не можеш да говориш за вярност в любовта. Момата иска да се ожени, да намери някой слуга. И момъкът иска да намери слугиня, да му работи. И двамата са на крив път. Те сами себе си лъжат. Никой не може да ти слугува, освен ти сам. Никой не може да ти бъде господар, освен ти сам. Най-добрият слуга на човека е самият той; и най-добрият му господар е пак той. Докато човек не бъде най-добър слуга и най-добър господар на себе си, никога не може да оправи живота си.

Какви са качествата на добрия слуга и на добрия господар? Добрият слуга е умен и досетлив. Той не чака господаря му да дава разпорежданията си и тогава да работи. Преди още господарят му да каже какво трябва да се направи, слугата е свършил работата си. И добрият господар не очаква на слугата си. Когато трябва да свърши някаква работа, той сам се заема за нея. Ако трябва да разправя на слугата си как да я свърши, той ще изгуби повече време, отколкото сам да си я направи. Той цени времето си. Наистина, понякога една минута има голямо значение в живота на човека. Представете си, че вие трябва да се явите в определен час при отваряне на завещанието, оставено от дядо ви, а закъснеете една минута. Не е голямо закъснението, но не сте присъствали при отваряне на завещанието и разпределяне на наследството. Една минута закъснение ви лишава от една хубава мисъл или от едно хубаво чувство. Мисълта е хвръкнала вече в пространството, не можеш да я стигнеш. Има неща, които веднъж пропуснати, втори път не се връщат. Това не е за обезсърчаване, но трябва да бъдете будни, да не пропускате нещата. Това, което сте пропуснали, пропуснато е вече; гледайте да не пропуснете новото, което идва сега.

Добрите условия, които хората са пропуснали да използват, представляват тяхната карма. Искат или не искат, те ще плащат за всичко, което са пропуснали в миналото си. Никой не може да плати дълговете им, освен те сами. Христос дойде на земята, да помогне на човечеството да вдигне кармата си. Тя беше толкова тежка, че хората се простряха на земята. Ще кажете, че Христос пое кармата на хората. Той не я пое, но им помогна да станат, да стъпят на краката си и да продължат своя път. Като вдигна чувалите на гърба им, Той каза: „Не се претоварвайте, не пълнете чувалите си, за да можете свободно да се движите“. По-добре по-малко, отколкото всичко изведнъж и да изнемогнете. Следователно изнемогването се дължи на лакомството в човека. На това чувство се дължи многоженството, както и чрезмерното размножаване на хората. – Колко деца трябва да има човек? – Едно дете – един син. И Бог имаше само един Син, Когото нарече свой единороден Син.

Сегашните хора са осиновени от Бога, по наследство само те минават за Негови синове. Те не могат още да се нарекат истински синове Божии, защото нямат Любов към Него, не са готови на всички жертви. Бог изпрати своя единороден Син на земята, да изпита любовта Му. За тази цел Той му даде задача, да помогне на страдащите и да им покаже пътя към спасението. Христос изпълни Божията воля, пожертва се и доказа любовта си към своя Баща. Можете ли и вие да направите същото? Вие искате да бъдете Синове Божии с единствената цел да имате по-голям кредит, да ядете и да пиете повече. Това не са Синове Божии. Който иска да бъде Син Божи, трябва да признава закона за единството: една воля, една мисъл, едно чувство. Той трябва да изпълнява само Божията воля, а не своята; трябва да признава една мисъл – Божията. Има ли особено мнение за нещата, той не може да бъде Син Божи. Особеното мнение не разрешава въпросите. То не може да оправи света. Човек трябва да мисли като Бога, ако иска да оправи своя свят. Още днес може да го оправи. Ще кажете, че това е работа на Христос. В това отношение всеки може да бъде Христос на своя свят. Всеки може да бъде разпнат като Христос и след три дни да възкръсне. Ако не сте готови за това, не можете да оправите света, в който живеете, не можете да оправите и своя малък свят. Който иска да бъде Син Божи, трябва да следва Христос. – „Аз съм християнин.“ – Ако си наистина такъв, всички въпроси щяха да бъдат разрешени за тебе. Както виждам, вие още не сте разрешили въпросите си, следователно не сте още истински християни. По име можете да се наречете християни, но по дела още сте далеч от Христос.

И досега още хората се съмняват, подозират се, гневят се, а при това искат да минат за християни. Докато служи на отрицателните мисли и чувства, човек не може да бъде християнин. Докато преувеличава и намалява нещата, това показва, че няма ясна представа за тях. Истинският християнин нито преувеличава, нито намалява нещата. В преувеличаването и в намаляването се крие известна лъжа. Когато искате да усилите нещата, казвате, че даден човек е много добър. Доброто е само добро, нито е по-добро, нито най-добро. Сложите ли доброто в сравнителна или в превъзходна степен, вие влизате в човешкия порядък на нещата. Само там има добри, по-добри и най-добри неща. Влезете ли в Божествения порядък, там нещата са абсолютни, завършени процеси. Само по себе си доброто е сила. Който притежава тази сила, той е силен човек. Поставите ли доброто като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттам. Доброто е сила Божия. Затова е казано: „Побеждавайте злото чрез доброто“. Който е победил злото в себе си, той е щастлив човек. Страданията се дължат на това, именно, че злото още царува в света. В който ден доброто победи злото, страданията ще изчезнат. Когато доброто и злото воюват, човек трябва да стои настрана и оттам да наблюдава без да взима участие. Намеси ли се в борбата им, ще опита ударите на злото. Не е лесно човек сам да се справя със злото. Ето защо, той не трябва нито сам да се бори със злото, нито да помага на доброто в борбата му със злото.

Основната мисъл на днешната лекция е да се освободите от лъжата: да не лъжете себе си, да не лъжете и другите. Някой иска да бъде свободен, да мисли и да постъпва, както намира за добре, а при това да бъде щастлив. Това е невъзможно. – „Вярващ съм.“ – И това не може да те спаси. Преди всичко ти сам себе си лъжеш. Ти живееш в човешкия порядък, а искаш да бъдеш щастлив. Живееш в човешкия порядък, а се самоизлъгваш, че живееш в Божествения. Не слагайте фалшива основа на живота си. Сложете настрана човешкия порядък, заместете го с Божествения порядък и градете нагоре. Значи основата на вашия живот трябва да бъде Божественият порядък, а за градиво нагоре – човешкият порядък. Само при това положение къщата ви може да устои на бури и ветрове. Никакви бури, никакви водни течения не могат да я подронят. Сложите ли човешкия порядък за основа, а Божествения за градиво, къщата ви е поставена на пясък. Следователно, докато поставяте Божествените разбирания за основа, а човешките – за градивен материал, вие ще имате добри резултати.

Утринно Слово от Учителя, държано на 28 юли 1935 г., София, Изгрев.

Божественият план

Размишление

2-ра глава от Данаил.

Тази глава е една от най-важните глави в Стария Завет, по съдържание и по смисъл. Тя обхваща една обширна епоха от времето на Вавилонския цар до наши дни. Събитията, които се описват в тази глава, имат отношение към нашето време. Тогава се явили много тълкуватели, но и днес ги има. И днес има гадатели на сънища, които се отличават едни от други по степента на своите дарби. Всеки няма дарба за тълкуване или за предсказване. Във времето на Данаил вавилонският цар сънувал сън, който му избягнал, т.е. изгубил го от паметта си. Той извикал видните тълкуватели в царството си не само да изтълкуват съня му, но и да го възстановят. Днес сънят на царя е възстановен, написан е вече, остава само да се тълкува. След като се явиха всички мъдреци и сънотълкуватели при царя и не можаха да възстановят съня му, дойде най-после и Данаил и рече: „Царю, главата на образа, който видя, бе от чисто злато, гърдите и мишците му от сребро, коремът и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете му – една част от желязо, а една от кал. Видя после царят, че камък се отсече от планината без ръце и съкруши желязото, медът, калта, среброто и златото“. Днес всички хора искат да знаят какво ще стане със света. Светът представлява образа със златната глава, която царят видя. Но виждате, че един малък камък дойде, разруши целия образ и го хвърли на земята. Значи старата култура, с всички свои предания, останали от деди и прадеди, ще се разруши, нищо няма да остане от нея. Малкият камък, отсечен от планината, ще разруши старата култура и на земята ще остане само онова, което той ще донесе. Това е новото, което трябва да приемете. Това, което пророкът описва, се отнася за сегашното време. Дошло е време и сега е, когато златната глава на света, сребърните му гърди, медните му колена и краката му, направени от желязо и кал, ще се разрушат. Сегашната епоха е преходна. Тя представлява разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред и порядък в света. Страданията, които съвременните хора преживяват, показват, че великият майстор-грънчар ги е хванал в ръцете си като пръст и ги мачка. Където има мачкане, там има и страдания. – „Не може ли без страдания?“ – Не може. За да отидете на едно богато угощение в някой аристократически дом, вие употребявате един–два часа, докато се измиете, облечете, наредите с украшения, а искате събарянето на старото да стане изведнъж, без никакви страдания. Това е невъзможно. Вие искате да дойде Царството Божие на земята, но вашата къща да не пострада, децата и жена ви – също. Не, хванете ли крадеца, ще го заставите да върне всичко, каквото е взел; хванете ли праведния, и от него ще вземете всичко, което е придобил. Крадеца ще съдят за крадените вещи, а праведния, добрия и честния – за всичко, което е събрал. Ще го накарат да отвори хамбара си и да раздава.

Следователно, ако питате не може ли без страдания, без мъчнотии, ще знаете, че това е невъзможно. Невъзможно е да имате пет сетива и да не страдате. Ако сте лишени от сетивата си, вие ще живеете в далечен, непознат за вас свят, поради което няма да страдате. Искате ли такъв живот? Искате ли да живеете в красивия свят, който Бог е създал и да сте лишени от сетивата си? За предпочитане е да имате сетива и да страдате, отколкото да нямате нито едно сетиво и да не страдате. Страданията показват, че човек е на прав път. Ако няма страдания, той е на крив път. Такъв е законът на земята. Мислите ли, че богатият, който е задоволил всичките си желания и не страда, е на прав път?

Като ученици, вие трябва да знаете, че в света съществува план, който постепенно се прилага. Ето защо, нещата не стават според вашите желания и мисли, но по плана, който е определен и начертан. Какви са вашите мисли и желания, това е друг въпрос. Каквито и да са, те не могат да се реализират. Друг план се реализира. Ще кажете, че светът не е оправен. Това е ваше разбиране, вашият свят не е оправен. Дошло е време, обаче, Божественият свят да се прояви. Той е оправен, трябва само да се приложи. Докато се чувства като уд от Божествения организъм, човек ще съдейства за прилагането на Божествения план в света. Няма ли съзнание за това, той ще се отдели от Цялото и ще изсъхне, сам ще подпише смъртната си присъда. И тогава, ако питате защо страда човек, ще знаете, че той се е отделил от Цялото и не изпълнява службата, която му е дадена. За да не страда организмът, отделните удове трябва да изпълняват службата си. Никакво бързане не се позволява в работата. Който яде бързо, без да дъвче храната си, страда от стомах; който не дъвче добре мислите си, страда от главоболие; който не дъвче добре чувствата си, страда от сърце. – Какво трябва да правите, за да не страдате от главоболие, от сърце и от стомах? – Ще ядете малко и добре ще дъвчете храната си. И тъй, ако ви поканят на гости и ви дадат повече, отколкото можете да изядете, не яжте; ако ви дадат по-малко, пак не яжте. Ако ви дадат, колкото можете да изядете, но отделите една част настрана, ще ви бият. Каквато храна и да ядете – физическа, умствена или сърдечна, приемайте я със съзнание и с любов, сдъвквайте я добре и след това благодарете на Онзи, Който ви я е дал.

Често хората изпадат в положението на сънотълкуватели и когато се намерят в трудно положение, искат Бог да им помогне. Набедили едного, че бил добър гадател, и в скоро време започнали да се стичат около него хора, да им гадае. Дошъл един човек при него и му казал: „Разгадай нещо от моя живот. Ако ми кажеш нещо вярно, ще ти благодаря. Ако нищо не ми кажеш, ще бъдеш осъден“. Гадателят започнал да се моли пред образа на Христос, да му се притече на помощ. Както се молил, той видял, че иконата на Христос започнала да се движи. Христос махал с ръката си на една и на друга страна. Гадателят използвал това видение и казал на посетителя: „Христос ми откри, че ти си нервен, сприхав, затова често биеш жена си. За да не ти се случи някакво нещастие, трябва да се въздържаш, да не биеш никого“. От този момент ръката на Христос започнала да открива много неща на гадателя и той се прочул още повече. Всички хора са дошли на земята да живеят, да придобият нещо. В това отношение животът е търговско предприятие, всеки се стреми да печели, колкото може повече. На земята човек може да живее най-много 120 години. Каквото може да направи, трябва да го свърши до това време. След изтичане на определения срок невидимият свят изпраща до човека комисия, която го предупреждава да ликвидира със сметките си, за да замине свободно на онзи свят. Някога човек заминава без предупреждение: комисията слиза на земята и го задига. Казват, че еди-кой си човек умрял. Не е умрял той, но ликвидирал със сметките си, т.е. дал отчет за работата, която свършил на земята. Значи смъртта представлява ликвидиране с живота на земята и заминаване за духовния свят.

Красив е земният живот, красив е и духовният. Който разбира законите на живота, той е доволен от положението си. Той знае, че като живее, ще образува правилни връзки с хората. Това става, когато човек схване момента за образуването на известна връзка. За пример, видите ли, че някой човек е гладен или жаден, притечете му се веднага на помощ. Не чакайте да му донесат от няколко места хляб и вода, че тогава и вие да му помогнете. При това положение вие сте излишен. Като види, че му носите хляб и вода, той ще ви каже: „Нямам нужда вече“. Значи Любовта е път, по който се образуват правилни връзки между разумните същества. Същевременно Любовта е път за образуване на съвършени връзки между две разумни души. Искате ли да направите връзка с някой ангел или с Бога, ще вървите по пътя на Любовта. Друга връзка освен Любовта не съществува. – „Не може ли да правим връзки по пътя на доброто?“ – Не може. – „По пътя на знанието?“ – Не може. Единственият закон, чрез който човек може да направи чиста, правилна връзка, е Любовта. Любовта пък води към живота. Следователно чрез Любовта човек влиза в живота. Ако искате Бог да се интересува от вас, направете връзка с Него чрез Любовта. – Защо трябва да се обичаме? – За да се свържем с живота. Любовта е път за образуване на връзки, а връзките – условия за проява на живота. Ако връзките стават без участието на Любовта, животът не се проявява правилно.

Мнозина се запитват защо животът им е объркан. Отговорът на този въпрос ще намерите в далечното минало, даден от Данаил. Сегашният свят се намира в краката на образа, който Новуходоносор сънувал. Камъче пада и разрушава този образ от главата до краката. Следователно камъчето засяга и сегашния свят, който започва да се руши, за да дойде Царството Божие на земята. Царството Божие идва и се налага на всички хора, както слънцето се налага със своята светлина и топлина. Дали го желаят хората или не, то не иска да знае. Слънцето изгрява и обхваща с лъчите си цялата земя. Спиш ли или си буден, слънцето ще дойде. То ще те намери и в леглото, и на нивата. По-добре е да те намери на нивата, отколкото в леглото. Които са на нивата и очакват първите слънчеви лъчи, те имат бъдеще. Те са житните зрънца, посети на нивата от трудолюбивия и ранобуден земеделец. Когато Божественото Слънце изгрява, бъдете на нивите си, за да възприемете първите му лъчи. Един французин прекарал няколко години в колониите, където забогатял. Понеже нямал намерение да се жени, решил да се върне във Франция, а оттам да направи обиколка по света. Той имал двама братовчеда: единият – богат, а другият – сиромах. Първо посетил богатия си братовчед и му казал: „Мога ли да остана при тебе? Обърках сметките си, нямам нищо в ръцете си“. – „Остани между нас за известно време, ще видим как ще върви.“ След един месец братовчедът казал на госта: „Слушай, братко, жена ми и децата имат нужда от бани, от добри условия, нямаме място за тебе. Виж къде може да се настаниш за по-дълго време, тук не може“. Той отишъл при втория си братовчед и разказал положението си. – „Остани между нас и не се безпокой. Както минаваме всички, така ще минеш и ти.“ Гостът останал при втория си братовчед и благодарил за приема. Така се минали две години. Един ден той открил истинското си положение, казал на братовчеда си, че не е беден, както се представил. – „Аз съм милионер, но исках да изпитам сърцата ви“, казал той. Тогава първият братовчед отишъл при богатия гост и му казал: „Ако искаш, можеш да дойдеш при нас“. – „Късно си дошъл“, отговорил милионерът и затворил вратата.

Всички хора искат да влязат в Царството Божие. На едни от тях ще се каже: „Влезте вътре, вратата е отворена за вас“. На други ще се каже: „Късно сте дошли, вратата е вече затворена“. Сега хората се изпитват, да се разбере кой за къде е. Всеки ще бъде подложен на приемен изпит, за да мине в по-горно училище на живота. Който издържи изпита, ще мине в по-горна област на живота; който не го издържи, ще остане да повтаря. – „Не може ли без изпити?“ – Не може, законът на земята е такъв. Който държи изпит, ще се определи в коя област да влезе и ще се ползва от благоприятните условия на живота. Щете, не щете, всички ще бъдете поставени на изпит, за да се реализира великият Божествен план. Бъдете разумни, да съдействате на този план, за да се ползвате от благата, които той носи в себе си.

Помнете: Идва камъчето, което ще разруши вашите идеали, на които главата е от злато, гърдите – от сребро, а краката – от желязо и кал. – „Трябва ли да се рушат идеалите ни?“ – Трябва. Те са направени от метали, които не издържат на огъня, който идва в света. Каменната и метална статуя ще изгори и ще изчезне. Не съжалявайте за нея, тя не представлява живия човек. Живият човек ще остане, за да влезе в Царството Божие. Вечните идеали никога не се разрушават.

Идва време, когато идеалите на хората ще се изпитат. Трябва да остане само вечното, което устоява на всякакъв огън. Ако разчитате на богатството, на красотата и на силата си, като на идеали в живота, и те ще се разрушат. Старото ще изгори и ще се замести с ново. С други думи казано: Човешкото ще се разруши и вместо него ще дойде Божественото. Човешкият порядък ще се замести с Божествения. – „Как ще стане това?“ – Чрез големи страдания. Без страдания може да живее само Цялото. Частите, обаче, ще страдат, ще се мъчат, докато се приготвят за новите условия, за влизането им в Царството Божие.

Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици“. Самоотричането подразбира връзка с Христос. Който се свърже с Христос, той може да понася скърбите и страданията с радост. Той става носител на новите идеи. Той е готов вече за Царството Божие, което идва на земята. Царството Божие е камъчето, което разрушава образа на света. То идва чрез Любовта и Истината, чрез живота, знанието и свободата.

„Който не се отрече от себе си, не може да ме последва.“ Да се самоотрече човек, това значи да даде ход на Божественото в себе си, да го постави над човешкото. Може ли да направи това, човек понася вече страданията с радост и гледа на тях като на неразбрани радости.

Сега и на вас казвам: Радвайте се, когато страдате, за да станете граждани на Царството Божие.

Утринно Слово от Учителя, държано на 8 септември 1935 г., София, Изгрев.

Скъпоценното камъче

Размишление

14-та и 15-та глава от Деянията на Апостолите.

Има неща в живота, които мъчно могат да се обяснят. Докато не мине през известни опитности, човек мъчно разбира нещата. Как ще обясните на човека какво представляват сладкото и горчивото, ако не ги опита? Как ще си обясните какво представляват радостта и скръбта, ако не сте ги опитали? Следователно без опитности няма знания, няма и светлина. Без светлина нещата са затворени. Без светлина няма растене и развитие. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-бързо е растенето. Обаче и растенето има предел. Колкото и да са благоприятни условията за едно растение, то достига само до известна височина. Стигне ли тази височина, по-нагоре не отива. Значи всяко растение, всяко живо същество се развива, докато стигне до известна зона. Вън от тази зона няма растене. Като изучавате челото, носа и брадата на човека, виждате, че и те имат предел, до който достигат. За пример, челото на човека показва докъде най-много може да се развие умът; носът показва степента на развитието на сърцето, а брадата – развитието на волята. Оттук вадим заключението: всяко изопачаване на човешките мисли, чувства и действия нарушава правилността на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.

Някои се оплакват, че не разбират много неща. – Кога не се разбират нещата? – Когато липсва вътрешна връзка между тях. За пример, написваме числата 1, 2, 3. Какво представляват тия числа? Ще кажете, че това са числа от естествения ред. Има една вътрешна връзка между числата, която само кабалистите знаят. Единицата е Бог, двойката е природата, а тройката – човекът. Или: единицата е житното зърно в хамбара, двойката е посаденото зрънце, а тройката – израсналия и вързал житен клас. Единицата представлява още киселина, която разяжда; двойката е основата, върху която се гради, а тройката – солта, с която хората си служат. Много определения съществуват за числата, но какъв смисъл имат те, ако не знаете техния вътрешен смисъл? Казвате, че единицата символизира Бога, житното зрънце в хамбара и киселината, но каква е ролята на тези величини в психическия живот на човека? Значи докато символите на числата не станат ясни, и самите числа не могат да бъдат разбрани.

Съвременните хора разискват върху много въпроси, а най-много върху Любовта, но въпреки това тя остава неразбрана. Какви ли определения не се дават за Любовта! Под понятието „любов“ разбираме най-малкият подтик, който дава условия на житното зърно да изяви живота, скрит в него; най-малкото движение, най-слабата светлина и топлина са все прояви на Любовта. Пулсът на човека е също проява на Любовта. От промените, които стават в човека, съдим за степента на неговата Любов. За пример, когато ръцете и краката на човека изстиват, любовта му се намалява; когато топлината се увеличава и любовта се увеличава. Когато светлината на човешкия ум се увеличава, и знанието му се увеличава; щом се намали светлината, и знанието се намалява. Единствената сила в света, която дава възможност на човека да реализира своите желания, е Любовта.

Мислите и желанията не се реализират по механически начин, но само по пътя на Любовта, като органически закон. Колкото по-голяма любов има човек, с толкова по-големи възможности ще разполага той. Ако е цигулар-виртуоз, ще свири на осем позиции и лесно ще минава от една в друга; ако е певец, ще пее отлично. И говорът му ще бъде музикален. Който говори меко, музикално, той всякога е здрав; огрубее ли гласът му, той заболява. Като боледува известно време, човек се тонира и в скоро време оздравява. Видите ли, че някой болен се моли и тихо пее в себе си, ще знаете, че той ще оздравее. Страшно е положението на болния, ако няма разположение да се моли и да пее. Такъв болен непременно ще замине на онзи свят. Разположението на човека към молитва и пеене е диагноза, с която можете да определите дали даден човек е здрав или болен, добър или лош. Когато изгуби това разположение, той огрубява, става лош и в скоро време заболява. Щом се смекчи, той започва да се моли и да пее. Не се минава много време и здравето му се възстановява.

Като се отегчат от живота, хората започват да мислят за другия свят, за небето. Те мислят, че там ще ги посрещнат като герои, с музика и венци. Ще ги посрещнат като герои, ако са учили и работили. Как ще посрещнат малкото дете в университета? Ще го сложат на един чин и повече няма да му обърнат внимание. – Защо? – Защото нищо не разбира. Каквото и да му покажат, то ще погледне и ще се дръпне настрана. За да се ползва от думите на професора и от разговорите на студентите, детето трябва да е минало през четири академии: първоначална академия, академия на прогимназията, на гимназията и най-после ще влезе в академията на университета. И тогава, ако попадне в медицинския факултет, за пример, ще разбира какво преподава професорът. Дали студентът може да издържи на опитите в медицинската лаборатория, това е друг въпрос. Важно е, че той разбира какво се преподава.

При изучаване на човешкия мозък учените са забелязали, че различните мозъчни напрежения възбуждат различни центрове. Там, където нахлува повече кръв, мозъкът се повдига и снижава. Оттук те вадят заключение, че някои мозъчни центрове проявяват по-голяма дейност от други. С това се обяснява защо един човек се отличава с едни умствени способности, а друг – с други, понякога противоположни на първия. Колкото повече работи човек в известна област на ума, толкова повече се развива съответният мозъчен център. Има хора, които не работят умствено, поради което и мозъкът им слабо работи. За да ги застави да мислят, природата им праща страдания. Като се намерят в затруднения, по необходимост те започват да мислят, изпращат кръв към мозъка и той започва усилено да работи.

Много от сегашните хора искат да постигнат нещата изведнъж, без труд и работа. Докато са на земята, те искат работите им да се нареждат добре, без препятствия. Като отидат на небето, и там искат същото. В това отношение те приличат на деца, които мислят, че от първо отделение могат да влязат направо в университета. Това е невъзможно, трябва да минеш по каналния ред, докато стигнеш до университета. Да мислиш, че с един скок можеш да се намериш в университета, това значи да бъдеш като онзи окултист, който с малко знания се обявил за гадател. Той научил малко от хиромантията, малко от физиономика, малко от френология и започнал да гадае на хората. Като погледне на ръката, познава само трите основни линии: на сърцето, на ума и на живота. Дойде при него някой прост човек и той започва да му гадае: „Знаеш ли какво богатство носиш в себе си? Ти имаш сърце, я виж каква дълга линия. Ами я погледни линията на ума, гениален човек ще станеш. А линията на живота ти е чудо! Ще живееш най-малко сто години“. И с това гадаенето се свършва. Простият човек седи, гледа го и се чуди откъде знае това, как е възможно да стане гениален, когато едва знае да пише името си.

Казвам: Прав е гадателят. Важни са трите линии на ръката, без тях животът е безсмислен. Но докато човек развие тези линии, докато им даде права насока, той трябва да работи стотици години върху себе си. Само с тези линии човек не може да влезе в причинния свят. Той трябва да мине през физическия, астралния, умствения свят и след това в причинния. Какво представлява причинният свят? Той е свят, в който действа законът на Любовта. Там няма никакви противоречия. Любовта е единственият закон, който определя мислите, чувствата и постъпките на човека. Като влезе в причинния свят, човек разбира какво е всъщност доброто и какво – злото. Само в причинния свят човек вижда, че понятията на хората за добро и за зло се различават коренно от тия, които разумните същества имат. Само така човек може да си обясни противоречията, които възникват на земята. Виждате някой лош човек, а при това той е здрав, богат, всичко има на разположение: пари, къщи, имоти. Чудите се коя е причината за това. Противоречието е само на земята, но не и в причинния свят. Този човек е добър, полезен за Бога. Разумният свят използва неговите сили за добро.

Следователно, като дойдете до противоречията, ще знаете, че те не са съществени. Те минават и заминават, без да оставят следи в човешкия живот. Съществени неща са тези, които съществуват във всички светове. Понеже в причинния свят не съществуват противоречия, затова казваме, че не са съществени. На земята съществуват противоречия поради неразбиране на нещата. Разбере ли човек всичко, противоречията изчезват от неговия живот. Някой прави добро, а после се чуди защо работата не излиза така, както очаквал. За пример, осиновявате едно сираче, давате му образование, искате да го направите полезен човек. В края на краищата се разочаровате от него. Защо се разочаровате? Той се изучил, излязъл добър човек, полезен за себе си, но не и за вас. Къде се крие причината на разочарованието? В желанието си да направите едно добро, вие криете користолюбивото чувство, че отглеждате и учите това дете, за да ви помага на старини. Истинско добро е онова, в което не влиза никакво користолюбие. Направете едно добро с чисто сърце, с пълно безкористие и вижте след това, ще имате ли противоречия. Говорите ли истината на някого, и двамата трябва да я признаят за истина: и който я казва, и на когото се казва. Изобщо само онези неща не произвеждат противоречия, които се приемат еднакво поне от двама души. Външно и вътрешно те трябва да бъдат съгласни и в пълно единство. Затова е казано, че свидетелството на двама души е истинно.

И тъй, дойдете ли до понятието добро, всички трябва да го разбирате по един и същ начин. Дойдете ли до Бога, пак същото. Не можете да признавате Бога, ако вътре не Го чувствате. Не можете да Го отричате, ако вътрешно Го приемете. Някой отрича Бога, а същевременно се сблъсква със себе си. Опитайте се да отречете Бога, да видите съществува ли Той или не.

Представете си, че ви вкарат в някой тъмен салон и ви питат съществуват ли стени в този салон. Вие веднага ще отречете съществуването на каквато и да е стена, но достатъчно е да тръгнете в известно направление, за да видите доколко сте прав. В която посока и да тръгнете, веднага ще се блъснете в една от стените. И в четирите посоки да вървите, навсякъде ще се блъскате. – Защо се блъскате? – Ограничава ви нещо. Ограниченията се дължат на факта, че отричате това, което съществува. Всеки, който се е опитал да отрече Бога, сам се е ограничил. Той прави опит да отрече това, което съществува, и се блъска в него.

Един безверник разправя една своя опитност. Понеже не вярвал в Бога, често мислел върху това и съзнателно Го отричал. Щом Го отричал, чувствал в себе си голямо огорчение, мъка, тежест, като че цяла къща се събаря върху него. Каже, че Бог съществува и Го признае в себе си, изведнъж състоянието му се сменя: пред очите му става светло, тежестта се вдига и той се чувства облекчен. Пак отрече Бога, пак настава мрак в съзнанието му. Така той сам се убедил, че Бог съществува.

Помнете: Любовта не се отрича, Истината не се отрича, Мъдростта не се отрича. Опитайте се да намразите човека, който ви обича, да видите каква мъка и тъмнина ще ви налегне. Опитайте се да намразите онзи, който ви дава светлина и знание, който ви освобождава, да видите какво ограничение и скръб ще преживеете. Не ограничавайте Божественото в себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите мира и разположението си. Пазите ли Го свещено в себе си, ще имате мир, радост и веселие. И тъй, не влизайте в стълкновение с Божественото в себе си. Не влизайте в стълкновение с ближните си. Не влизайте в стълкновение с животните и растенията – с никого и с нищо не влизайте в стълкновение. Четете в своята душа, като в Божествена, свещена книга. Всичко е написано в нея. Ако не разбирате нищо, не го зачертавайте, не казвайте, че това или онова не е на място, че е криво написано. Всичко, което Бог е писал, е на място. Фактът, че като зачитате Божественото, имате мир и разположение, показва, че Божиите работи са на място. Докато обичаш и мислиш право, ти си в правия път. Щом престанеш да обичаш и не мислиш право, на крив път си. Светлината показва, че човек трябва да излезе вън от стаята си и да върви напред. Щом попадне в гъста материя, в мрак, трябва да се вглъби в себе си. Докато детето расте и минава от клас в клас, възможностите му се увеличават, мислите и чувствата му се разширяват и повдигат, разбиранията му стават по-дълбоки. Докато имате условия да растете и да се развивате, радвайте се. Отнемат ли се условията ви, идват старост, немощ и вие започвате да страдате. Затова Христос казва: „Станете като децата“. Той има предвид вечното растене, вечната младост. Да бъдеш вечно млад, това значи да се ползваш от условията, които са ти дадени.

Хората страдат повече, отколкото трябва, защото имат много желания, искат да ги задоволят изведнъж. Някоя богата мома има 12 пръстена, иска да сложи всичките на пръстите си. Тя има десет пръста, а иска да сложи 12 пръстена. И това не е лошо, но тя трябва да знае защо носи пръстени и на кои пръсти да ги сложи. Ако сложи пръстен на показалеца си, това значи, че трябва да бъде благородна; ако сложи на средния пръст, трябва да бъде справедлива; на безименния – трябва да се стреми към изкуствата, към науката, към красивото и великото; на малкия пръст – трябва да бъде умна, да се справя лесно с хората, да не изпада в противоречия. Изобщо човек трябва да реализира само онези желания, които може да отхранва и които дават добри плодове.

Какво представлява пръстенът? – Той свързва човека с някакво обещание. Добре е човек да има поне един златен пръстен със скъпоценен камък и всяка сутрин да го слага на всичките си пръсти и да си казва: „Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, справедлив музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре с хората“. След това да скрие пръстена и на другата сутрин да повтори същото. Като повтаря тези мисли, човек се задължава да ги прилага. Животът е също така пръстен, със скъпоценни камъни на него. Голяма сила се крие в скъпоценните камъни.

Една царска дъщеря била прочута в цялото царство с лошия си език и лош характер. Каквото виждала, с когото се срещала, все лошо говорела. Никой нищо не могъл да ѝ възрази, понеже била много горда. Най-малката забележка от кого и да е била в състояние да предизвика разрив на сърцето ѝ. Баща ѝ се чудел какво да прави с нея – не знаел как да я изправи. Един ден в двореца дошъл един мъдрец, пожелал да се срещне с царската дъщеря, да си поговорят. Царската дъщеря се явила пред мъдреца горда и величествена и го запитала какво иска. Той ѝ казал: „Искаш ли да станеш учена, красива, умна, цял свят да се възхищава от тебе и да те обича?“ – „Искам.“ – „Вземи тогава това скъпоценно камъче и го сложи под езика си. Кой каквото ти говори, ти нищо няма да възразяваш. Докато камъчето е в устата ти, ще бъдеш като риба, ще мълчиш. В камъчето се крие твоето щастие.“ Тя сложила камъчето в устата си и каквото да ѝ говорели, добро или лошо, мълчала. Така тя съзнала своите грешки и се изправила. След три години мъдрецът взел камъчето от устата на царската дъщеря, която наистина постигнала това, което ѝ било обещано: станала умна, добра, красива, любеща. Цялото царство благодарило на мъдреца за доброто, което им направил.

Желая на всички да имате по едно скъпоценно камъче под езика си, да го държите три години, за да придобиете това, което душата ви желае.

Утринно Слово от Учителя, държано на 15 септември 1935 г., София, Изгрев.