Защо им говориш с притчи?

„Защо им говориш с притчи?“

Отче наш.

В Начало бе Словото.

Ще взема само 1 стих от 13 глава от Евангелието на Матея. „Защо им говориш с притчи?“ Ще взема този стих по смисъл. Когато се говори на хората с притчи, всякога има две страни на разбиране. Така е било и в старо, и в ново време, така е било и в единия, и в другия начин на разбиране: единият начин е метафизичен, а другият е материалистичен. Целият спор, който съществува между хората, седи в това – материален ли е светът или духовен? Цял научен спор се води. Съвременната наука върви по пътя на субективното разбиране на нещата. Този път е за онези хора, които са начинающи. Светът не може да се разбере вътрешно, ако не се разбере външно. Защото така, както сега съществува светът, той е резултат на една усилена деятелност, която е работила с хиляди години. Какви са били условията, ние не знаем. Защо и за какво бил създаден светът, никой не ни е казал, но ние предполагаме. Геологът изважда заключение за земята от това как са били устроени пластовете. Той е извадил своите заключения от моретата и от океаните, как са били създадени. Те правят наблюденията си от това, което виждат в звездното пространство. Но това детинско състояние, в което днес се намира човек, и на него, както и на децата не може да се говори още философски. На тях може да се говори само образно. Но образното говорене е само повод, за да се изяснят нещата. Запример, при образното говорене, искате да обясните думата любов. Тъй както се пише думата любов на български, тя започва с буквата Л, която е съставена от две счупени линии. Втората буква Ю е образувана от една права линия, на нея една перпендикулярна, после едно О, буквата О (Ю); след това идват буквите Б, О, В и Ь. Така написаната дума любов не е още любов. Това е само един символ на думата. То е само една притча. Дълго време трябва да се повиши, за да разбереш тази притча. Това е един символ, както в химията са формулите, но дълго време трябва да се работи с този символ, докато се разбере. Колко години трябва да се мъчи човек, докато я произнесе правилно. Колко години се е мъчил българинът, докато я научи как да я пише тази дума, и още не се е научил нито да я пише, нито да я произнася. Вземете буквата Л се пише в български език, като започне първо отдолу, после се качва нагоре, след това слиза надолу и пак се качва нагоре. Значи в любовта има един момент, който първо слиза отгоре, качва се нагоре, пак слиза и пак се качва нагоре. В английски език писането е малко по-друго. В латински език пък има едно слизане, после качване, пак слизане и пак качване, макар че буквата има друг характер. Във всеки народ, както се пише буквата Л, от написването на буквата се вижда какви противоречия съществуват. Под противоречия се разбират неща, които не са изяснени. Всички неща, които ние не разбираме, съставят противоречия. Например, ти не може да си обясниш защо не си богат, защо не си учен. Ако жабата се запита защо не е учена, много просто ще ѝ се отговори. Тя не може да бъде учена, защото мозъкът ѝ не отговаря на условията да бъде учена. Тя няма мозък за учен човек. Следователно, за да бъде човек учен, той трябва да има качествата на учения. Не всеки човек може да бъде учен. Ученият човек трябва да има един обективен ум, да наблюдава нещата. То не е въпрос само да си прави заключения, да си предполага нещата. Запример, изчислено е, че слънцето е много далеч от земята. Това е един обективен начин. Математиката не е обективна, тя е отвлечена. Математиката почива на известни математически данни. Ако математикът не разбира геометрия, той нищо не може да разреши. Следователно, трябва да преведем математическите понятия в геометрически. Геометрията е отвлечена наука, математиката, също. Като дойдете до математиката и до геометрията, трябва да се разсъждава. Геометрията е затворена книга, тя представя притчи. Ако не разсъждавате, нищо не можете да разберете.

Сега да дойдем към предмета. Природата, в която ние сега живеем, е велико училище. И самият човек представя един предмет за изучаване. Вие не можете да разберете света, ако не разберете себе си. Запример, ако аз бих се заел с изучаване, да изучавам вселената, първо бих се заел да изучавам човешкото око. Както е създадено човешкото око, така е създадена слънчевата система. Това е вярно за мене, а за вас дали е вярно, то е друг въпрос. Вие (може да мислите), че вашето око е създадено другояче. Не. Вашето око (е създадено) така, както е създадена слънчевата система. Чудно е създадено човешкото око. Ако искате да знаете какво е състоянието на слънцето, дадено човешкото око, ще го познаете по състоянието на вашето око. И каквото е състоянието на окото, такова е състоянието на слънцето. Който не разбира това, ще каже, че в казаното няма никаква логика. Добре, сега ще ви кажа нещо, в което има логика. Човек е същество с два крака. Всяко същество, което има два крака, е човек. Кокошката има два крака, следователно кокошката е човек. Това е логически вярно, но не е вярно в своите предсилки. Кокошката ходи с два крака, но то не е вярно в своите предсилки. Кокошката ходи на два крака, но по никой начин не ходи, както човека. Има голямо различие между двата прави крака на човека и тия на кокошката. Гръбначният стълб на кокошката е перпендикулярен на краката ѝ, когато у човека гръбначният стълб е успореден с краката. После, ако разгледате лицето на кокошката и лицето на човека, има грамадна разлика. За кокошката се изискват още милиони години, докато дойде на това място, додето човек е достигнал. Човек е извървял път от 180 градуса, за да (се) изправи на своите два крака. За да се извърви път от един градус, изискват се 25 000 години. Умножете 180 градуса по 25 000 години, да видите колко правят. Това са математически изчисления. Човешкото лице някога е било назад, а сега е дошло напред. Като умножите 180 по 25 000 години, ще видите колко време се е изминало, докато човешкото лице се обърне назад. Това са забавления. И в науката има такива забавления. Това са научни данни. Хубави са тия данни, по този начин човек се научава да мисли. Това е сложен въпрос. Като казвам, че човешкото лице е минало отзад напред, това вие не може да си представите. Един ден един учен ми разправяше дълго време за еволюцията на човека. Тогава аз го запитвам: Кажете ми как така ръцете на човека са отишли в задните крака на коня, а (в) предните крака на коня са отишли краката на човека. Задните крака на коня се свиват по същия начин, както се свиват ръцете на човека, и предните крака на коня се свиват по същия начин, както краката на човека. Аз оставих този учен да ми обясни въпроса, но и досега още не ми го е обяснил. Задните крака на коня се свиват, както ръцете на човека, понеже всичката интелигентност на коня е в неговата опашка. Всички млекопитающи мислят повече със своя гръбначен мозък, отколкото с предния си мозък. Там е всичката им погрешка. Това са само твърдения, които още не са доказани. Това не е теория, която може да се докаже с ред доказателства. Засега можете да го допуснете, а след време ще го приемете, или няма да го приемете. Ще разсъждавате като учените хора. Ако е вярно, вярно е. Ако не е вярно, не е вярно Ама верно ли е това? Казва ви, ако е верно, верно е, ако не е верно, не е вярно. Това не зависи от мене. Ако по същество е верно, и моята теория съвпада с верността, верно е значи. Ако не съвпада, не е вярно. Ама докажи. Понякога, когато нещата се доказват, когато една теория се доказва, тя се опровергава. Когато някои учени доказват известна своя теория, те сами се опровергават. Вземете теорията на Айнщайна. Сега от притчите минавам към Айнщайна. Защо? Когато трябва да се мине една река по един мост, мостът трябва да се мине от единия край до другия край. Айнщайн поддържа, че вселената е някаква относителна реалност. Той я представя във вид на яйце, а ние сме вътре в това яйце. Всички тия безброй звезди, които виждаме, са вътре в това яйце, което някога е било малко като сапунено мехурче. Сега това яйце е станало толкова голямо, че се изискват 90 хиляди години на светлината, за да се достигне до крайния предел на това яйце. Тази относителна реалност казва, че вселената продължава да расте. Колко още ще расте, не се знае. Това са теории, които Айнщайн сам ви е доказал. За всяка теория има известни данни, от които учените вадят своите заключения. В съвременната математика има някои учени, които доказват, че земята не е валчеста, но е вдлъбната, корубеста. Този учен, който дава тази теория, доказва я с данни. Той оспорва досегашното твърдение, че земята е валчеста. Той има ред данни, но дали са прави, не се знае. Той казва: Според досегашните твърдения, че земята е валчеста, ако има един предмет на 7 метра под хоризонта, той трябва да бъде видим. Обаче, той е правил своите наблюдения на океана. Като гледал един параход на разстояние 100 километра, с телескоп, той го виждал. Според това, той поддържа, че земята не е валчеста, но корубеста. И това, той доказва с ред математически данни. Като слушате това, вие ще се объркате, валчеста ли е земята или е корубеста. Кого от двамата да слушате, не знаете. Като гледате небето отгоре, е корубесто, значи земята е валчеста. И едните, и другите имат основание. На някои места земята е валчеста, но на някои е корубеста. Ако земята е валчеста, валчеста е. Ако е корубеста, корубеста е. В същност, как е? Значи земята е или валчеста, или корубеста. Там ви оставам сега. Значи има две възможности: или ще бъде валчеста, или корубеста. Едно от двете ще бъде. Разбира се при едното или при другото, условията ще бъдат различни. Ако земята е валчеста, ще имаме един живот; ако е вглъбната, ще имаме друг живот. Ако е валчеста, ще имаме положението на (планините) планетите. Ако е вглъбната, ще имаме положението на долините. Но понеже ние имаме и положението на планините, и положението на долините, следователно, земята някъде е валчеста, някъде е корубеста. Това са изводи. Онези, които поддържат, че земята е валчеста, подкрепват своето твърдение с формата на капката вода. Ако вземете една капка вода, тя има валчеста форма. Малко ако я бутнеш, тя се стряска. Значи земята е валчеста, а на някои места – на полюсите, тя е сплескана.

Сега аз привеждам този пример, само за да имате ясна представа, за всички тела, които трябва да изучавате. Един ден ние ще знаем реалността. Ако човек може да разшири съзнанието си така, че с него да обгърне земята от всички страни, той ще знае дали тя е валчеста или корубеста. Понеже, сега земята го обгръща, той не може да знае в същност реалността каква е. Безразлично е дали точно знаем каква е земята; ние пак си живеем. Ти може да не знаеш научните теории за светлината, но може да я използуваш. Ти може нищо да не знаеш за теорията на топлината, но я използуваш. Може да не знаеш нищо за яденето, но ядеш. Може да не знаеш нищо, за психически или логически правилното мислене, но пак мислиш. Ти може да не знаеш нищо за чувствуванията, но при това пак чувствуваш. Понякога ние знаем тези неща и без да сме ги учили. Ние се възхищаваме от сегашния прогрес на електричеството, на въздухоплаването, запример, но и едното, и другото са били известни още от преди милиони години. Има риби, които от милиони години преди човека са имали електрически фенерчета на опашките си, на мустачките си и са си служили с тези фенерчета. Човек едва сега преповтаря културата на рибите в това отношение. Преди милиони години птиците са ходили на земята, но като се намериха в трудно положение, те измислиха крилата, с които днес летят, хвъркат, като с аероплани. Хората едва сега са стигнали в положението на птиците в хвъркането. Колко прикачки му трябват за хвърчилото, с което лети във въздуха? От време навреме ще се развали или моторът, или някой друг апарат, или бензинът ще се свърши, и той ще трябва от време на време да спира на известни станции. И птицата си има станции, но дето тя пожелае. Като кацне някъде, тя е свободна, намери си храна и когато иска, хвръква. И птицата има свои свободни станции. Има някои чудовищни твърдения. Учените изучават с каква бързина пътуват птиците и насекомите. Един ден срещнах в едно научно известие, че има малки мухи, които хвърчат с бързина три хиляди километра в час. Аз не съм проверил това, но казвам, че някой е писал по този въпрос. Питам се кога тези мухи се научиха да хвъркат с такава голяма бързина? И да не е 3000 километра в час, хиляда да е, пак не е малка бързина. В кой университет са се учили и кой ги е учил? Ние се смеем на тия насекоми, а те могат да пътуват с една бързина от хиляди километра в час.

Сега аз не искам да вадя заключение, съществува ли Бог или не. Ако речем да разискваме, ние сме заинтересовани. Ние искаме да знаем съществува ли в света една разумност, която обуславя живота, върху която целият живот е съграден. Защото, когато ние отричаме нещата или ги твърдим, ние трябва да отричаме онези неща, които не съществуват, и да приемем онези, които съществуват. Сега, запример, мнозина твърдят, че материята произвежда живота. Следователно, ако материята произвежда живота, тя не е мъртва. Защото мъртвото не може да произвежда живо. Няма такъв закон. Светлината от светлина излиза. Силата от сила излиза. Ако поддържаме това, тогава нашите понятия за материята съвсем ще се изменят. Ако животът е складиран вътре в материята, тогава материята е една обвивка. Материята е външната страна на живота и повидимому ние се намираме в заблуждение. Една майка ражда дете. И ние казваме, че го е създала. Не, зародишът на това дете е съществувал милиони години преди майката да го е родила. Когато някой човек пусне една семка в нивата, той ли е създал тази семка? Не, човекът е само едно условие да посади тази семка. Земята ли ражда семето? Не, и земята е само условие за поникване на семето. Та когато ние изучаваме истината, това е с цел да се освободим от онзи тормоз дали има Господ или няма, дали съществува друг живот или не съществува и т. н. За да докажа този въпрос, аз заставам на положението, какво нещо е животът, аз зная. Но какво нещо е смъртта, не зная. Познавам. Аз още не съм умирал. Като умра, тогава мога да говоря. Зная, че живея, нищо повече. А това, че човек умирал, че сърцето преставало да тупти, че тялото се разлагало, ти умирал ли си да знаеш, че е така? Не, не съм умирал. Тогава като умреш можеш да говориш. Докато не си умрял, нищо не можеш да говориш. Има ред факти из живота, които показват, че смърт, в този смисъл, както хората говорят, не съществува. Един богат англичанин обичал да ходи по планините. Като всеки богат англичанин, то той обичал да си хапва. Един ден се качвал на Алпите със слугата си и из пътя си взел една печена кокошка. Като стигнал до едно място, той припаднал. Слугата го въртял натук-натам, най-после си казал, свърши моят господар. То се е видяло, че господарят ми няма да оживее, но чакай поне да се наям свободно. Отваря пътната чанта и намира печената кокошка. Седнал той свободно и изял кокошката. Като седял, затъжил се за господаря си, но вижда, че господарят му се събудил. Като се събудил, господарят му го запитал веднага, защо изяде кокошката? Като чу, че господарят му го пита за кокошката, слугата се много уплашил и умрял от страх. Англичанинът-господар разправял как излязъл от тялото си и като бил някъде в пространството, видял как слугата яде кокошката. Тъжно му било затова, но не могъл нищо да проговори. Ще кажете, че това е скроена приказка. Възможно е, аз не отговарям за верността на фактите. Сега аз не искам да ви насилвам да вярвате, въпросът е за кокошката. Като дойде въпрос до реалността на нещата, аз ги проверявам по друг начин. Аз познавам живота и не се нуждая от никакви научни доказателства, от никакви научни факти. Има ли бъдещ живот или не, това е ясно за мене, няма защо да ми се доказва. Какво ще ми се доказва светлината? Слушам някой, че казва няма Господ. – Да, за тебе няма, ти си затворил кепенците си. За твоята глава няма Господ. Ти си затворил кепенците на твоите прозорци, разбира се, че няма светлина. Ти не си запалил свещта си, разбира се, че няма светлина. Аз, който съм отворил кепенците на моите прозорци и съм запалил свещта си, имам светлина, ясно виждам нещата.

Сега ние искаме да убеждаваме хората, има ли Господ или няма. Според мене това е светотатство. Аз мога да кажа на хората само това: Не лъжи себе си. Ти говориш едно, а сам вътре вярваш. Щом дойде да говориш на хората, не говориш истината. Тъй щото, когато някой ме пита има ли Господ, аз не му казвам има ли или няма, но му казвам: Не лъжи себе си! Както мислиш вътрешно, така се изкажи и външно. А ти отвътре мислиш едно, а отвън говориш друго. Това е самоизлъгване. Запример, материалистите не вярват в Бога, не вярват в друг живот, а носят портретите на своите велики хора, разнасят ги от едно място на друго, по улиците, манифестират с тях. Като няма друг живот, и те като не съществуват каква нужда има да разнасят портретите им? Значи техните велики хора живеят в тях самите и ги заставят да носят портретите им. Един кон върви свободно по пътя. Хване го властта, тури му един гем и го кара да върви по един определен път. Как мислите, може ли да каже този кон, че върви, дето иска? И да каже така, пак не вярвайте. При това, какво са казали съвременните мислители ново? Каквото и да са казали, то е все преповторение на онова какво е казал Платон, какво е казал Сократ или Декарт, или Христос, или Конфуций, или Буда. Всички тия велики хора са казали хубави неща, нашите почитания към тях. Те са казали много неща на своите ученици, но учениците им не са ги разбрали. Има учени хора, които отричат Господа, но те отричат онзи Господ, който хората са създали. Те казват: Такъв Господ, какъвто хората са създали, не съществува. Прави са тези хора. Че ако вие имате един Господ, на когото се молите, а той не ви отговаря, съществува ли този Господ? Казвате, има ли въздух? Кой ще докаже въздуха и как ще го докаже? Духам, и казвам: Ето въздухът. Той ме слуша, отговаря ми. Значи, слуша ме Господ. Моят Господ ме слуша. Какво ми казва моят Господ? Той ми казва, ще ме задържаш за по-дълго време в дробовете си, за да се пречисти кръвта ти. Сега, онези от вас, които не са вярващи и ме слушат, ще кажат: Въздухът Господ ли е? Че и онези неща, които хората са написали, Божии ли са? Имате една свещена книга и казвате: Ето, аз нося свещената книга. Доколкото тази книга им носи истината, ще има моите уважение и почитания. Там, дето намеря неща, дето не са верни, казвам: Това е човешко. Не, че не са верни, но не са Божествени. Те не спадат към онзи вечен Божествен свят. В обективния свят става едно прекъсване на съзнанието. Той не е вечен свят. В него нещата се изменят. Ние се раждаме малки, растем, остаряваме и умираме. Това представя обективният свят. Той е свят на доброто и на злото. Той е свят на постоянни промени. Божественият свят е онзи свят, в който няма смърт, и в който хората се обичат. Следователно, като живееш в този свят, ти никого няма да мразиш, всички ще обичаш. Защо ще ме мрази един човек? Аз съм крак на човека. Може (ли) той да ме мрази? Без мене той не може да живее. Аз живея в него и му помагам ту с левия си крак, ту с десния. Защо ще ме мрази? Че аз сам създавам противоречията. Хората не се разбират, защото искат да направят себе си щастливи, а другите нещастни. Не само сега, но от хиляди години насам хората са гледали с презрение към растенията, към млекопитающите, към всички животни. Само една малка част от хората са гледали на тях като живи същества, създадени от Бога. Тогава какъв възглед е този за света? Тия хора, които презират растенията и животните, същевременно поддържат, че има Господ в света. Ако Бог съществува и е създал света, защо трябва да го отричате? Всяко нещо, което Бог е създал, е разумно, но не е проявено в неговата големина. Нещата се ценят не по тяхната големина, но по онова, за което те са създадени, за което могат да се употребят. Главата е важна, не защото е глава, но защото в нея са вложени всички функции, всичкото щастие. За да се реализира това щастие, нужни са дробове. За да се реализира щастието на дробовете, нужен е стомах. За да се реализира щастието на стомаха, нужни са крайниците – краката и ръцете, цялото тяло, всички мускули. В тялото виждаме цяла една система, която е преплетена. Сега вие ще кажете: Човек трябва да пожелае, обаче, като пожелае човек всичко може да постигне, но всяко желание трябва да прониква вътре в мускулите, във всяка клетка. Това желание прониква от клетка в клетка и по този начин предава енергията на това желание. Има ред, ред научни теории, които доказват, че между всички клетки на човешкия организъм има едно разумно вътрешно единение. И когато човек предава своята воля, те я изпълняват. Обаче, болестите в човека се зараждат, когато се прояви едно противоречие между клетките и човешката мисъл – едно разединение. Запример у човека се яви едно желание да се качи на един връх. В това време се яви едно противоречие, едно противодействие и ти си казваш, къде ще се качвам, да се изпотявам, да се уморявам. И отлагаш изкачването си. Искаш да направиш едно добро, тези клетки казват, ти не можеш да направиш това добро. Искаш да мислиш, те казват: Няма какво да мислиш. От много мисъл човек подлудява. Това са човешки разбирания. От мисъл човек никога не подлудява. Човек се умопобърква само когато в него се намесят някакви противоречиви мисли в ума му, вследствие на което създават раздвоение на мисълта. При умопобъркването не се засяга предната част на мозъка, но задната. Това са данни. Но аз мога да ви изнеса още много данни, които съвременната наука е изнесла, но те са опасни. Аз мога да ви дам признаците как да познавате болестите, но ако ви ги дам, вие ще се разболеете от страх. Ако даже ви дам лекарства против туберкулозата, това лекарство няма да ви ползува, но ще се уплашите. Туберкулозата е болест на човешките чувства. Тя се поражда от големите противоречия, които съществуват в човешкия ум. И затова когато хората се отчайват, когато се обезсърчават, когато изгубят смисъла на живота, когато изгубят любовта си, те стават туберкулозни. Как се лекува туберкулозният? Трябва да го уплашиш. За да го уплашиш, трябва да го изнесеш на високо място. За да го уплашиш, трябва да го изнесеш на високо място. В бъдеще туберкулозният ще се лекува с аероплани. Ще го изнесеш най-първо на височина от 500 метра. После на височина от 1000 метра. След това на 1500 метра, на две хиляди, на 2500, до три хиляди метра височина. Повече от 3000 метра няма да го качвате, защото гърдите му са слаби, и може да стане скъсване на капилярните съдове и положението да се влоши. Без да подозират даже, туберкулозните са крайно завистливи хора. Те имат такава завист и омраза, каквато рядко съществува. Те заболяват от тази завист и омраза. Като ги изкачвате на високи места, у тях става едно разширяване и животът им става мил. С това заедно се изменя и мисълта им. Охтиката не е страшна болест. С едно духане може да се излекува болният, но трябва да знае как да духне. Болният трябва да знае как да духне.

Аз зная един случай на лекуване от туберкулозата от един американец. Той изнася своята опитност и начин, по който сам се излекувал. Той се казваше доктор Бъкли. Той, може би, днес да е заминал за онзи свят. Беше много енергичен човек, марсианец, но и Венера имаше силно влияние върху него. Юпитер имаше също така влияние върху него. Той беше човек с достойнство. По едно време той заболя сериозно от туберкулоза. Вика лекари да го преглеждат, и всички се произнасят, че му остават още три месеца да живее. Как тъй! Не искам да умирам! Този свят, в който живея, го разбирам, но онзи, в който трябва да ида, не го разбирам още. Не искам да отида там. Като марсианец човек, той се противопостави на болестта. Лекарите му казали, че за неговите дробове е нужен малко въздух, не могат да се справят с много въздух. Какво измислил той? Взел едно малко масурче от житните зърна и през него вкарал въздуха в дробовете си. В това отношение аз одобрявам българите по начина, по който палят огън. Те запалят една клечка кибрит и започват да духат. Това духане на огъня помага за туберкулозните. После Бъкли взима една пищялка, туря вътре една дупка и през нея поема въздух. Когато ще го издиша, затваря дупката и през междинните изпуща въздуха. Така правил той по три пъти на ден. И какво стана? На първия месец след тия опити той ходеше вече из стаята си свободно. На втория месец излизаше на разходка 1 километър, на третия месец на 10 километра вън от града. И след това съвършено оздравя. После започна да дава наставления как се лекува туберкулозата. Той казваше, за да се излекува(ш) от туберкулозата, трябва да бъдеш марсианец. Да я хванеш и да се боксираш с нея по американски – дето завариш, там ще удряш: по носа, по устата. С други думи казано: Не оставяй в ума ти да се загнезди една отрицателна мисъл, която да произведе лоши последствия. Съвременните хора страдат от голямо честолюбие и тщеславие. Някой се докачил, че вестниците писали за него, че не бил учен човек. Как тъй да пишат такова нещо? Ако си учен, учен си, ако не си учен, не си учен. – Ама уронва се престижът ми. – Твоят престиж зависи от науката, която имаш вътре в себе си. Ако нямаш връзка с разумното в света, ти не можеш да цениш своя живот. Ако ти се безпокоиш постоянно от това кой какво казал за тебе, ти не си умен човек. Какво говорят тези хора за тебе? Че си бил много висок като някой връх. Да, но като дойдат ветровете и снеговете засипват този връх. Да, но какво лошо има в това, че някой говори лошо за вас? Трябва да ви е приятно, когато се говори лошо за вас. Трябва да бъдете като онзи млад българин Стоян, на когото майка му често му казвала: Стоянчо, сине Стоянчо, от тебе човек няма да стане. Ако между вас има някой Стоян, да не се обижда. Една вечер той се напил и отишъл в една кръчма, дето се бил с някои хора. Те му пукнали главата, след което той се върнал дома си. На другия ден като изтрезнял, чете във вестника, дето се съобщава за боя в еди-коя си кръчма. Като прочел това съобщение, Стоян извикал майка си и казал: Мамо, ти казваш, че от мене човек няма да стане. Виж какво пишат вестниците за мене. Казвам, не е добре да пишат такива работи за човека, но за предпочитане е това, отколкото да държиш някакъв бръмбар в главата си, че не може да живее с жена си, или с окръжаващите, или да тръгне да се самоубива, да се хвърля от някой кладенец или да си туря на врата въже да се беси. Според мене за предпочитане е да живее според теорията на Стоянча, отколкото да си религиозен и да казваш, че еди-кой си човек бил такъв или онакъв, че не бил с всичкия си ум. Не, прями трябва да бъдете към себе си, а не прями към другите хора. При това не да бъдете прями, но груби. Като дойде да се произнасяте за някого, кажете си: Слушай, ако ти си на мястото на този човек, как ще разрешиш даденото положение? Всеки трябва да направи един опит със себе си, да знае как той сам ще постъпи и тогава да се произнася за другите.

По едно време във Франция издали един закон и който не се подчини на този закон, щял да бъде подложен на наказание да получи 25 тояги. Един млад французки офицер виждал, че няма да може да се подчини на този закон, тъй щото предварително знаел какво ще получи, но искал да се убеди в силата си дали ще може да издържи на това наказание. И ако може да издържи, тогава да се подчини. За тази цел той извикал у дома си един от своите добри приятели и му казал: Слушай, аз ще легна на земята и ще те моля да ми удариш с тъпата част на сабята няколко удара, докато ти кажа да спреш. – Ама как е възможно това? – Моля ти се не питай, изпълни молбата ми. Другарят му взел сабята си и започнал да удря, колкото сила има. Като изброил 25 тояги, първият офицер казал: Спри вече, достатъчно е. Той разбрал, че ще може да издържи на наказанието, което ще му наложи властта.

Питам, какво представят в тоя смисъл страданията? Аз не препоръчвам страданията. Но в този смисъл страданията, на които природата подлага, налага на хората, не са нищо друго, освен метод за каляване на човешкия характер. Характерът е външната страна на човека. Зад характера седи нашата непреривна воля, с която човек трябва да работи.

„Говоря им с притчи“. Така се говори на животните. Човек говори на животните с притчи. Вземе остена си и ги води. Волът не знае защо го боде господарят му. Но господарят му вземе гема, вземе остена и го впрегне на нивата. След това той го подкове. Като питат вола защо постъпват с него така, той казва: Не зная, но ме подковаха. Който го е подковал, той има една определена цел. Той знае, но волът не знае. Защо волът не знае? Защото на него се говори с притчи.

Сега аз говоря за онези от вас, които искате да излезете от условните неща, от външния порядък на нещата и да влезете във вътрешния порядък. Има ред мъчнотии в света, които икономически ограничават хората. Хората сами създават ограниченията си. Със своя непорядъчен живот един народ може така да разпръсне влагата от въздуха, че да създаде голяма суша, от която с години всички да страдат. Добрият и лошият живот имат отношения към хората. Следователно, ако хората са добри, ще има отлично налягане, ще има разширение на влагата и вътрешно напрежение на топлината. А за плодородието е необходимо тъкмо това: топлина, напрежение на въздуха, разширение на влагата и съответно налягане. От тези съчетания зависи благополучието или плодородието на дадена страна. И тогава някой пита: Защо трябва да бъдем добри? – За да не гладуваме. – Защо не трябва да бъдем лоши? – За да не си създадем нещастия. Следователно, доброто е един метод, не фиктивен. Доброто е метод само за материалния свят. Ти не можеш да постигнеш каквото и да е, каква и да е реалност, ако не си добър. Мускулите на човека трябва да бъдат добри. Тяхната добрина е външната страна на тяхната здравина. Външната страна на мозъка, това е неговото добро функциониране. Външната страна на ума, това е неговото добро мислене. Мисълта им има отношение към материята. Вие можете да направите опит с вашата мисъл. Ако можете да посадите едно дърво и да го поставите на влиянията на вашата добра мисъл, това дърво ще даде добри плодове. То няма да роди изобилно, но плодовете ще бъдат малко на брой, но доброкачествени. С вашата добра мисъл, вие ще отстраните всички ония паразити, които нападат дървото. Днес хората пръскат лозите със син камък. Защо? Защото са лоши. Тогава няма да има нужда да ги пръскат. Че се пръскат лозите със син камък, това показва, че са лоши. Като се яде грозде, пръскано със син камък, той се отразява върху езика и дълго време трябва да мине, докато се махне тази острота на езика. Сегашното грозде не е като едновремешното, което не се пръска. Но за да не се пръска гроздето, както аз казвам, хората трябва да станат добри. Сега аз правя опити в това отношение, и виждам, че мисълта ми е права. Но съм забелязал, че всякога, когато спре моята добра мисъл някъде, нещастието иде. Сега аз не искам да ви убеждавам в моята опитност, в моя начин на мислене, защото това може да ви постави на крив път. Моята опитност не е ваша опитност. Вие трябва да вървите в съвсем друг път. Вземете запример, научните методи. Не е само един метод, по който могат да се правят научни изследвания. Всички вие трябва да се интересувате от науката. Науката е потребна за всички. Без нея вие не можете. Казвате за някого, че е наследил добри качества. Въпреки това, всеки трябва да работи, да развива своите най-силни дарби, защото от тях зависи тяхното щастие. При това вие трябва да се убедите от друго нещо. Че извън човешкия свят съществува друг един разумен свят, от който нашият живот се обуславя. Че съществува този свят, това за мене е една реалност, сто и едно на сто по-вярна от съществуванието на всички хора на земята. По-скоро може да се усъмня във вашето съществувание, дали сте около мене, отколкото в този реален свят. Как съм се убедил в това, няма да ви разправям. Вие сами може да се доберете до тези данни. Мнозина са питали какъв начин има за усилването на човешките очи. Казвам: Един начин има, който е много прост. Избирайте тъмни и бурни нощи и тогава излизайте вън, да се взирате. С това взиране очите ви ще се усилят. Може да се блъснете тук, там – нищо не значи това. Дръжте винаги ръката си отпред, да не се ударите лошо. Вашите очи са отслабнали, поради това, че малко кръв приижда в тях. Като се взирате по този начин, очите ви ще се засилят. Като излизате вечер, взирайте се в небето да различавате звездите от шеста и седма степен величина. Като останете в стаята си пак, изгасете лампата и правете опити да се взирате в тъмната стая, да намирате този или онзи предмет. Това са елементарни опити, които аз правя и върху себе си. Освен това, за засилване на очите, на нервната система главно, качвайте се на височини, около 1500–2000 метра. Като прекарате на такива височини около 25 дни, очите ви ще се засилят и нервната ви система ще се подобри. Не ходете на планините за удоволствие. Аз отивам на планината, за да вляза в общение с Разумното начало в нея и да придобия от нея нещо. Планината е разумна, разумни сили я управляват. Какви книги, какви библиотеки има в нея! Какви стихотворения има написани в нея! Какви стихотворения има в нея написани!

Седи при мене един ден една млада сестра и аз ѝ разправям една приказка. „Поникнало едно малко кокиче при един извор. Ето отдолу се задава един млад, левент момък, екскурзиант. С него върви млада красива мома. Като видяла кокичето, тя запитала момъка да откъсне ли това кокиче. – Недей го къса, защото ще извехне, ще се развали. След това момъкът се навел да помирише кокичето. То му благодарило и му казало: Благодаря ти, че възпря младата мома да не ме откъсне и да не се закичи с мене.“ Така ще пише поетът. А вие ще ми възразите: Кокичето може ли да говори? – Говори кокичето, говорят всички цветя. Аз съм правил опити в това отношение. В стаята си съм внасял цветя. И след време като ги изнеса навън, те повяхват от скръб. Когато се радват, цветята издават хубав мирис, хубав аромат. Цветята се привързват, те се обичат. Те имат съзнание, могат да виждат, за да говорят, разбира се по особен начин. Според мене и за мене цветята говорят, а за вас как е, не знам. Цветята си имат особен знак, особени думи, с които се разговарят. За любовта имат особени думи.

Сега като ви навеждам тия неща, имам съвсем друга мисъл. С това аз искам да ви кажа, че съществува друг един свят, на който всички растения и животни са изявление. Този разумен свят ръководи нашето развитие на земята. Съществата от този свят са същества на любовта, те са напреднали същества. В техните души, в техните умове и сърца няма нищо друго, освен любов. Като видят някой болен, те ще му кажат: Дишай дълбоко, излез малко между растенията и гледай нагоре към небето. Те ви говорят, но вие не ги разбирате. Аз не говоря за човешките духове, за онези, които са заминали от земята. Тези същества, за които ви говоря, са завършили вече своето развитие, те притежават знание. Те не могат да се явяват на земята с всевъзможни форми: като учени, като философи, като музиканти, художници, поети и т. н. Като видите един такъв човек, вие веднага ще познаете, че той е особен, не е като другите хора. Ако искаш адреса му, той няма да ти го даде, или ще ти даде някакъв фиктивен адрес, но веднъж дойде ли в дома ти, завинаги ще го помниш.

Казвам: Вашето щастие в света зависи от тези гении на човечеството. И всеки дом, всяко общество, всеки народ, всеки човек отделно има такива същества, които специално се грижат за него и му помагат. Ако хората биха слушали тези гении на човечеството, светът би бил днес в друго положение. Но и тия същества обичат да остават хората свободни, да не им се налагат. Те само им внушават какво да правят, но като своенравни, хората правят, каквото искат, вследствие на което грешат. Тия същества ги остават, а хората се проявяват като своенравни деца. Затова Христос им говори с притчи. Сега, като ви говоря, някои може да ми вярват и турят в думите ми по-голям смисъл, отколкото аз съм вложил. Радвам се, когато някой тури в думите ми такъв смисъл, какъвто аз съм турил. Но когато някои започват да ги тълкуват, те изпадат в заблуждение. Аз не желая другите да турят в думите ми смисъл, какъвто аз не съм вложил. Аз не искам да ви навеждам на отвлечени работи. Сега ние говорим за обективния свят. Обективно е да обичаш някого. Но този, когото обичаш, трябва да има красиво лице, да е здрав. Когото обичаш, гледай ръцете му да не са деформирани, краката му да не са деформирани. Защо? Защото като обичаш някого, колкото и да е учен човек, той непременно ще предаде някои от своите качества. В това отношение любовта е опасна работа. Ако обичаш един вол, не го обичай като вол, защото непременно ще вземеш някои от неговите качества. Ако обичаш свиня, не я обичай като свиня, да не приемеш някои от нейните качества. Ако обичаш някое животно или някой човек, избери една от неговите добри черти, заради която да го обичаш. Ако обичаш очите на човека, ще намериш в очите му една отличителна черта, заради която ще го обичаш. Никога не обичай човека, който гледа надолу и лъчът от очите му да пада надолу. Никога не обичай човек, устата на когото е силно стисната, във вид на права линия. Красивите моми винаги стискат устата си, да изглеждат малки. В природата стиснати устни няма. Скрита уста има, но стисната уста няма. Устата трябва едва да се доближава. Каквото природа(та) е създала, тя иска да има свобода. Във всички свои движения тя иска да бъдем свободни. Никога не обичайте човек, на когото веждите са много дебели, като на Тарас Булба. Ако го обичате, вие ще придобиете някои от неговите качества. Обаче, има изключения от това правило. Човек с много дебели вежди, като Тарас Булба, показва човек много практичен, крайно обективен. Той не вярва на нищо, освен на онова, което е опитал и проверил сам. Същевременно тези хора са честни, добри и справедливи. Ако му искаш пари на заем, той може да ти говори, че познава майка ти и баща ти, като честни добри хора, но все пак ще ти иска трима гаранти, които да подпишат за тебе. И като ти даде парите, ще ти каже: Искам в скоро време да се видим, да си платиш! Обичай човек, на когото веждите са тънки. Обаче, пръстите да не са конусообразни. Ако всичките пръсти на ръката на един човек са конусообразни, той е една мряна риба, която всякога се изплъзва. От такъв човек стой всякога надалеч. Не че е лош, но този човек си има свои фантазии за живота. Този човек може да ти обещае какво ли не, но едва едно от стоте ще може да изпълни. Благодарете, че в човека има черти на лицето, на главата и на ръката, които едни други се компенсират. Ако пръстите ви са заострени, вижте каква е главата ви. Тя може да спаси положението на пръстите. Ако главата ви е правилна, тя спасява положението. Лошо е, когато главата не е добре развита, когато лицето не е правилно и когато пръстите на ръката са заострени. Ако само единият пръст е заострен, както и да е, не е лошо. Но ако всичките пръсти са заострени и ако в основата си са дебели, този човек в живота си ще бъде изложен на големи противоречия. Много от противоречията могат да произтичат от някои наследствени черти в човека, но човек може всичко да измени. Когато един физиогномист описвал характера на Сократ, той казал за него, че бил човек невъздържан в чувствата си, пияница и човек на страстите. Сократ казал: Да, вярно е, всичко това беше, но сега вече аз всичко измених. Носът на Сократа не е бил хубав, което показва, че му липсвала интелигентност, но главата му била добре развита, той имал капитал, вследствие на което могъл с голямо усилие да изправи живота си. Той се оженил за най-лошата жена в Гърция, Ксантипа. И когато го питали защо се ожени за тази жена, той отговорил: Ако аз мога да търпя тази жена и да се справя с нея, всичко друго ще мога да изнеса. И, наистина, няма по-лошо нещо от това човек да се справи с една лоша жена. Голямо геройство се изисква за това. Един ден той поканил свои приятели у дома си и помолил жена си да им услужи нещо. Тя се разфучала. Той казал на приятелите си: Бъдете готови, защото след това иде дъжд. След като дала вода на приятелите и на мъжа си да измият ръцете си, тя изсипала водата върху главите им. Това е анекдот. Сократ казал: Такъв е обичаят на моята жена. Но ето, аз какво изваждам от този пример. Той има своя добра страна. Като услужила на гостите с вода да си измият ръцете, искала да им каже: Вие виждате в мене едно противоречие, но като философи вие нищо не можехте да ме посъветвате как да изменя своя характер, затова ето, легенът върху главите ви.

Христос им говорил с притчи. Три неща са необходими, за да избегне човек притчите. Те са следните – Човек трябва да обича доброто. Той трябва да обича вярното, истинното, и най-после трябва да обича истината и свободата. В света човек трябва да обича всички. Под обич аз разбирам, каквото видиш, дето и да се обърнеш, всичко да обикнеш. На всичко да изпратиш една добра мисъл. Животно ли видиш, дърво ли видиш, бръмбарче или пчела видиш, изворче ли видиш, или вятър ли те лъхне, изпрати на всичко своята добра мисъл. На всичко, което те обикаля, ще изпращаш по една добра мисъл и по този начин ще образуваш около себе си една права мисъл. При това положение, дето и да минеш, от тебе ще лъха нещо хубаво и всички ще познаят, че не си обикновен човек. Като срещнеш разбойници, няма да се плашиш, но ще ги потупаш по гърба. Ти знаеш, че това им е занаятът. Те ще те погледнат и ще видят дали си от онези мазните, които те причакват. Ако не си от тях, ще кажат: Нека си отиде този човек, няма какво да вземам от него. Ще кажете, че тези разбойници са хванали кривия път. Че ако един съдия хване някого и въз основа на известни закони и на свидетелски показания осъди някой човек и го обесят, този съдия не е по-лош от разбойниците, които обират? Разбойниците хванат човека, оберат го и го пуснат. Съдията хване един човек и казва, че той е извършил това и това престъпление. И веднага го обесят или затворят в затвора. Обаче, природата е написала върху човека всяко престъпление, което той е извършил. Затова не са нужни никакви свидетели. Съдиите трябва да знаят начина, по който да фотографират мозъка на престъпника. Щом го фотографират, върху мозъка ще се отпечатат всички картини на убийството, което той е извършил и въз основа на тези картини могат да го осъдят. Ако няма никакви картини на убийство, те трябва да го освободят. Или някой откраднал пари. Да вземат този апарат, да фотографират мозъка на човека и да видят има ли картини на торбата, която той е откраднал или няма. Ако има такива картини, да го осъдят. Ако няма никакви подобни картини, да освободят човека. Сега какво правят? Ще вземат свидетели, които да показват истината. С това се занимава криминологията, защото тя не познава правилните типове. Те се основават на ония черти за престъпността на човека, които Ломброзо е представил. Но аз признавам само онази френология, която се занимава с правилните типове. Не се занимавам с криминологията, която е патологическа наука, т. е. тя разглежда патологическите признаци в хората.

Естественото положение на човека е написано на нормалната ръка, на нормално развитата глава и на правилното лице. Всяко едно отклонение от тази норма показва какви отклонения са станали с даден тип. Според теорията на Ломброзо е забелязано, че всички престъпни типове, които се раждат такива, първият пръст има форма, първата му фаланга на малък топуз, като малък възел. Забелязано е също така, че ръцете на всички крадци са дълги. Според мене причината за това се дължи на обстоятелството, че, дето са се приближавали, те са се ръководили единствено от мисълта да бръкнат някъде, да вземат нещо. Вследствие на това, че мисълта дълго време е работила в това направление, на ръцете им (е) прихождала повече кръв, която е хранила тези органи повече, отколкото другите. Също така и в маймуните ръцете са дълги, понеже са мислили все да откраднат, да вземат нещо. Обаче, дългите ръце, при една добре сформирована глава, при едно правилно лице и при една добре поставена и разработена ръка означават сръчност. Тези хора вече не са крадци, но каквато и работа им дадете, те ще могат да я свършат. Следователно, след време, когато у човека мисълта, чувствата и волята действуват правилно и хармонично, тези лоши навици могат да се превърнат в добри черти и да се впрегнат в добра, плодотворна работа. Тогава те се превръщат в едно велико благо за човека. Ето защо при бъдещето възпитание майките и бащите трябва да се занимават със своите деца и в това (време) направление да работят върху техните наследствени черти – да ги изменят в добри, ако са лоши. А сега хората питат: Трябва ли да се жени човек? Женитбата е съществувала в природата от памти века и продължава и до днес да съществува. Само че не в тази форма, както е днес. В това отношение птиците са по-умни от хората. Човек днес се ожени, но не знае кога трябва да се зачене детето и кога трябва да се роди. Те трябва да разбират от астрология, за да знаят кога съчетанията на планетите, на звездите, на слънцето е благоприятно, за да дадат онези жизнени сокове и енергии в детето. Сегашните хора раждат, когато и да е, не гледат на времето и очакват да се роди гениално дете. Не, гениите се раждат при специфични условия. Не само на раждането на детето трябва да се обърне внимание и на времето, когато детето се праща на училище. Същото се отнася и за посевите. Ти не може да сееш кога и да е. Трябва да избереш съответно време, почва и благоприятни условия. Пък и семето трябва да бъде добро.

При всичко това ние седим и питаме какво е проповядвал Христос. Христос е проповядвал една наука, която хората вече са забравили. Христос е проповядвал само в притчи. Той е казал: „Ако ти ударят едната страна, обърни другата“. Вие казвате: Как е възможно да се оставиш да те бият? Това е неразбрана работа. „Ако вземат едната ти дреха, дай и другата“, и това е неразбрана работа. „Напусни баща си и майка си, отречи се от себе си и ела ме последвай“. И това е неразбрана работа. Аз превождам това с мои думи: Онзи, който не може да обича, който не може да учи, и който не обича истината, той не може да бъде мой ученик. Той не може да бъде ученик на християнството, нито окултен ученик може да бъде и в Царството Божие да влезе и нито човек от него може да стане. Това мога да подпиша с двете си ръце. Човек може да стане от онзи, само който може да обича, който може да учи и който обича свободата. Този човек и в най-последното положение да се намира, пак ще се издигне и човек от него ще стане. Вярвайте в онова, което може да ви повдигне. То е Любовта. Следователно, вярвайте в Любовта, вярвайте в учението, вярвайте в истината и в свободата. Другояче казано: Вярвайте в Любовта, която може да се прояви в живота. Вярвайте в Мъдростта, която може да се прояви в учението, и вярвайте в Истината, която може да се прояви в свободата. Този е истинският път на бъдещата култура. Този е истинският път на бъдещите добри хора, които могат да оправят света. Обаче, докато мислим така, както сега мислим, ние ще имаме объркани работи и не можем да очакваме по-добри резултати от тези, които сега имаме. Не мислете, че вие може да оправите света. Знайте, че Онзи, Който създаде света, Той ще го оправи. Под думата Бог аз разбирам целокупния живот. Под думата Бог аз разбирам разумното в света, в което всеки живее. Това всеки може да опита и да провери. Всичко онова възвишено и благородно, което чувствате в себе си, се дължи именно на това разумно начало. Всичкото ваше бъдеще се дължи на това, в което вярвате. И като умрете, дали вярвате или не, това се дължи пак на същото. Вие може колкото искате да отричате Бога, може да имате каквито искате понятия за Него, нито пък ви налагам моите, но ще знаете, че при никакви случаи на живота, вие не може да се освободите от Онзи, Който ви е дал живот. Дето и да отидете, Той ще ви намери. Ще ви потупа по гърба и ще ви каже: „Хайде“. Ако те намери в гроба, ще те потупа пак и ще ти каже: „Синко, какво правиш тук? Аз те пратих на земята, а ти защо си се скрил тук? Де си ходил и какво си правил?“ Ако си заробен, пак ще те пита, кой ти тури тези букаи? Ако имаш гем, ще те пита кой ти го тури. Ако си съвсем закъсал, пак ще те пита де си ходил, че си закъсал толкова много. После ще те пита защо си нацапал толкова ръцете и устата си. Защо си се толкова изопачил. Ти ще кажеш, ядох и пих безобразно, и не мислех право.

Казвам: Трябва едно право верую. Всички трябва да напуснат онази злоба и да хванат едно верую на Любовта. Напуснете веруюто, от което произтича злобата и хванете веруюто на Любовта, което иде сега в света. Приемете това верую, в което човек на човека гледа като на свой брат, в когото Бог се проявява. Тази е новата идея, която сега ще ви оставя. А всички ваши предания, всички ваши неразбории, вие сте в сила сами да ги разрешите. Та вие сега живеете 2000 години след Христа, няма какво да се обезсърчавате. Както ви виждам, не намирам условия за обезсърчаване. При всяко обезсърчение, което ви дойде, произнесете едно от моите изречения, то ще ви насърчи. Когато се обезсърчите, това показва, че онези, които ви ръководят, ви обичат и ви поставят на условия да се развивате. Когато се обезсърчавате, вие се оглеждате в огледалото и се виждате. Тези огледала ви показват онези същества, които ви обичат. Щом се насърчите, те веднага скриват огледалата. При всичките лоши черти, които имате, пак имате възможност да се оправите. Пак ви обичат тези същества и ви помагат. Разправяше една ученичка от софийската гимназия една своя опитност или по право една случка от училищния им живот. Един ден при един от учителите дошъл директорът заедно с инспектора и влезли в клас да чуят как учителят преподавал, каква дисциплина има и т. н. Като се разговарял с директора и инспектора, учителят от време на време се обръщал към ученичките, които шумели и им показвал показалеца си, т. е. заканвал им се. Пак говори с инспектора и пак им се заканва. Те започнали още повече да се смеят. Те се смеят, защото той говори с инспектора и с директора нежно, глади, маже, а към ученичките е строг, заканва им се. С това иска да им каже: Вие ще ме компрометирате пред инспектора, да ме уволнят, но аз ще ви кажа после, ще ви науча. Така им се заканвал той. Същото правят хората и пред Господа. На Господа говорят нещо, а пред ближните се заканват с пръст. Той трябва да каже на министъра или на инспектора: Извинете, Господин министре, такива са днешните деца. Може бъдещето поколение да бъде по-добро, и да не им се заканва. После като си отиде инспектора, да се обърне към учениците и да каже: Браво, доволен съм от вас. Хайде сега, идете си дома.

Сега и на вас казвам: Хайде, деца, идете си по домовете и слушайте министъра, слушайте директора, слушайте всички, които ви ръководят.

„Благословен Господ Бог наш“.

Добрата Молитва

1-ва неделна беседа от Учителя,
държана на 22 септември 1935 година
София, Изгрев (Трудовият празник)