Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. Това са стихове от Книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.

Аз искам да образувам силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле. И Той присъства тази година на събора. Всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тези неща са Негови думи и когато започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства, защото какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и живеете под Христовия закон. Духът вечен (стр.5 – бел.ред.) подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и ви“, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност.

Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на человечеството ще бъде такъв.

„Златният светилник“ (стр.7 – бел.ред.) означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бързо и неуморно ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. (Последните три абзаца са от съборна беседа, държана на 10 август 1914 година във Велико търново (бел.ред.))

От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие, се развива любостожанието и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си означава да не желаем това, което не ни е потребно. Като съчетаем прочетените стихове с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.

Някой казва, че не може да обича и люби; това показва, че има недоимък на червената краска и затова той трябва да намери човек със зелена краска. Често ние трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, приложете зелената краска. Причината да търсим, да обичаме е, че имаме излишък от червена краска. А в зелената краска е органът на развитието и растежа; когато искаме да растем, ние трябва да преминем тази краска във всичките ѝ степени. И така, всичките спорове произтичат от недоимъка на краските. Така например, който мрази, има недоимък на червена краска.

Нека използваме Светлината, защото всичко зависи от нея. Тя е необходима за Живота. А през Живота ще прекараме всички краски и тогава ще се обединят седемте Духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Иисус Христос слезе да научи човека.

Сега, Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази; той трябва да прочете стиховете, свързани с тази краска, която ще му достави Любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тези стихове и краски. Много пъти сме употребявали смирението, например, но не сме имали закон, за да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината, изобщо, излизат всички добри Духове, Божествените Духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се правят сметките и в Небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се е преобърнало на Светлина, а пък Светлината на Живот.

Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме нещо и тогава ще получаваме. Всеки ден трябва да използуваме случаите, защото много често Божествените качества могат да се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение на цветните лъчи за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова Светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат всевъзможната просвета и култура.

Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, видимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга подобна, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три допълнителни кольора. Някой човек казва „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, виждаме, че неговото състояние веднага се изменя. С това се обяснява обстоятелството, че като четем тази книга, по един чуден начин се задоволяват копнежите, които имаме.

Например, в книгата на Йов, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора“. Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди – златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. Това именно наше желание е да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответства на грубия живот, а среброто съответства на това, което човек е използвал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония. Защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими. Също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел.

Нас ни се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото. Често пъти някои разправят за астралното тяло; такива аз питам разбират ли тяхното физическо тяло и ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното. Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от него. А духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползва от това, което му се дава. Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът; чрез тялото ние влизаме във видимата природа, за да се ползваме от нея. Никой не бива да влиза в противоречие със своето тяло, па каквото и да е то. Така някой казва „Глупав съм“, но дайте на такъв човек жълтата каска и ще видите, че ще стане по-умен. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима.

С тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? Той е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие. Удоволствието е, за което плачем.

Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в Живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям, Животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием. Всички трябва да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе Светлината и да я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира; тази именно схема на цветните лъчи ще ви направи свободни.

Някои от вас са богати на червена краска, но при други тя липсва. Червената краска е емблема на Любовта, която има известни вибрации. Върху Любовта се градят всичките краски, защото, от една страна, тя действа положително, а от друга страна, влиянията ѝ са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх. Ако не стане Той основен тон в живота ни, други неща ще го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска, именно по Любовта. Да, Любовта е краска и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е Любовта.

Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но като се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат Живота и които са от твърде съществено естество. Нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всички Духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна – трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото, това са богатства, дадени от Бога; затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. Когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние.

Това се дава сега, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава. Този, който приеме да го изпълни, ще му го дадем. Само че такъв нека да внимава, защото ако не изпълнява този урок, ще има точно обратна сила – ще послужи за проклятие. Христос ви даде много прост метод и вие непременно трябва да го приложите. Йогите, например, имат много сложен метод. Метод, като Христовия, нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. Господ е между нас! Той ни слуша, радва се и ни обича! Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас. Затова вие трябва да мислите за Неговата Любов, която да виждате във всяко лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му.

Синята краска е на Духа на Истината. Хората не са още готови за синята краска и само когато са в нещастие, гледат към нея. Само синята краска може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тази краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, – това размишлявайте“. Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате. Защото под думата „реален“ аз разбирам нещо неизменчиво, а нещо, което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на природата. Щом ние ѝ противодействаме, ние получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположение.

Тук, например, четем: „Очите ти ще видят Царя в красотата му“. Защо страдаме в тоя свят? Защото уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като уповаваме на Господа, Той ще даде заповед на своите слуги, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, нека предизвиква синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието.

По-нататък имаме виолетовата краска. С нея се извършва Спасението на човечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи Благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението и Почитта също могат да се причислят към виолетовата краска.

Аметистовата краска е Духът на Благодатта. Тя има по-високи вибрации от виолетовата и е също краска на Смирението. Радостта е плод на аметистовата краска; Святостта също принадлежи на нея. И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно противоречие. Египет, за когото се говори в стиховете, в мистично отношение представя физическия свят; Асирия представя умствения свят, а Израил – чисто духовния човек.

Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи. Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация. Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, затова и двамата зачеват и то зачеват много благородно. И ако един човек в духовно отношение не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но съвременното общество в духовно отношение е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро. А по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа – зло и добро – ще се примирят, но как ще стане това е велика тайна, за която никой нищо не знае.

Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят; умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение: „Без тази краска не може ли?“ За да бъдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие.

На физическото поле „небето“ представя свръхсъзнанието, „земята“ – съзнанието, „морето“ – подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тези стихове, у вас ще се образува нова Сила и ще започнете да ги прилагате; разбира се, тези, които можете, защото има стихове за краски, за които някои от вас не са готови.

Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясно синя, събота – виолетова, неделя – портокалена.

При помагане на други хора пак може да си служите с краските. Когато искаме да помогнем някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тия Същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. Когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до Мъдростта. Тя може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до Истината, и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят.

Когато вие не изпълнявате Волята Божия, заемате негативно положение, тъй като Добродетелта и Правдата са само на земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте една анархия, защото там само Добродетелта и Правдата царуват. Щом изменяте вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на земята само с Добродетелта и Правдата, т.е. с портокалената и зелената краска, последната от които е Душата.

Най-хубави и естествени краски са в дъгата, затова я наблюдавайте. Там ще намерите петте основни краски. Може да си набавите даже и призми, та когато денят е хубав, върху бял фон да прекарвате дъгата. По такъв начин ще я наблюдавате, изучавате и запомняте и ще усвоите петте основни краски.

Ако преди започване на упражнението имате неразположение, четете стиховете на розовата краска. Най-първо трябва да се възстанови вашият Мир, защото само тогава можете да действате.

Този метод е методът на Христос и, като такъв, резултатите му ще бъдат прекрасни, въпреки че на вид е много прост. И щом по този начин образуваме хармония помежду си, ще се свържем с Бялото Братство, което ви е помагало много. Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините.

Резюме на съборни беседи, държани от Учителя от 15 до 18 август 1912 година в гр. Велико Търново. По протоколи на брат Димитър Голов.