[Преписана:] Тодор Ковачев. Учителя Беинса Дуно. Справочник на беседите и лекциите, молитвите, музикалните упражнения, Паневритмията, гимнастическите упражнения (1896–1944). София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 228 с., мека подвързия, 297×210. ISBN 954-9589-84-6.


Вместо предговор

Науката иска да влезем в нейните рамки. Ето защо отваряме Речника на чуждите думи в българския език, където срещу думата каталог ще прочетем, че тя е гръцка дума и в превод на наш език означава списък. Същото значение ще намерим и в Българския тълковен речник. Вярно е, че думата „каталог“ звучи приятно и гали чувствителното ухо на учения свят. Думата „списък“ звучи много прозаично и ненаучно. Пък и това, което искаме да представим на тези, които се занимават и изучават науката, предадена в Словото на Учителя Беинса Дуно, не е само един списък, защото там има много повече от това, което изобразява в представите ни тази дума. Ето защо ще използваме друга дума и пак българска. А тя е справочник.

И наистина това ще представлява един справочник за всеки, който иска да се ориентира в този лабиринт от научни лекции и беседи, изнесени пред българите ученици на тази наука, и то на чист български език, в периода от време, заключаващ се в рамките на годините от 1896-а, та чак до месец декември 1944 г.

Не сме ние първите, които правим необходимото, да представим в един научен порядък това Слово. Не че то е разхвърляно! Напротив, има си своя научен ред, но трябва да има един ориентир, един указател за тези, които започват да го изучават. Каталози има направени и разпространени, но са необходими още. Всеки го е направил според данните, които е имал на разположение. Ние правим същото, като се ползваме от новото, с което разполагаме, и от направеното досега и излязло от печат. Ще споменем, че пръв опит да въведе порядък в списъка от лекции и беседи на Учителя е направила една от стенографките на това Слово – Елена Андреева. Разбира се, няма да изреждаме всички, които са положили усилия и труд, за да съставят такива упътващи пособия, но ще отбележим тези, от които сме се ползвали, както това изисква справедливостта и науката.

И така, науката е вече изнесена и предадена чрез Словото на български език. Как е станало това? Ще започнем от там, че начало на тази наука Учителя поставя с издаването през 1896 г. на книжката „Науката и възпитанието“. След две години, през 1898 г., Той отправя едно послание към българския народ и неговите държавни и духовни ръководители, озаглавено „Призив към народа ми български, синове на семейството славянско“.

Следва около 11–12-годишен период на научни изследвания, през който Той обикаля почти цялата страна. Една част от срещите с представители на българския народ Той после предава чрез лекциите и беседите, които започва да изнася след тази солидна подготовка пред избрани от Него ученици. В самото начало те са били трима: д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Във времето броят им се увеличава. Настъпва момент на публичното изнасяне на лекциите. Това става на различни места из селищата на България, докато идва времето на организираните лекции в София.

Всички томове от лекции и беседи представляват учебници за учениците, изучаващи тази наука за живота, от която можем да узнаем как да живеем, за да бъдем добри служители на Бога, да бъдем здрави и как да постигнем това. Да бъдем любящи и как да постигнем това. Да бъдем справедливи и как да постигнем това. Да бъдем служители на Истината и как да постигнем това, за да бъдем свободни.

Тази наука не е в противовес с науката, която е застъпена чрез Министерството на образованието и науката в нашата държава. Напротив, тя е в хармония с нея. В тази наука има и математика, и химия, и физика, и музика, и медицина, и астрономия, и геология, и история, и всичко останали науки, но предадени, осветени и изяснени по един природосъобразен начин, какъвто липсва в университетския метод. Това може да установи всеки, който я изучи. Как да стане това ли? Както това става и с всички останали науки. Трябва да си набавим видовете лекции и беседи и да ги четем, както правят всички учащи се.

Според предназначението си и според учениците слушатели, изучаващи това Слово, а сега според учениците читатели (защото вече това Слово е предадено, слушано е от учениците и е записано от стенографите, няма вече Учител, който да го предава, има само ученици читатели), изучаващи тази наука, тези лекции и беседи са събрани в следните групи:

  • Неделни беседи
  • Лекции – общ клас
  • Лекции – специален клас
  • Утринни слова
  • Съборни беседи
  • Младежки събори
  • Беседи при Седемте рилски езера
  • Беседи на сестрите
  • Беседи на ръководителите
  • Беседи класа на добродетелите
  • Извънредни беседи
  • Разговори с ученици, записани от Боян Боев

Както вече споменахме, кръгът от ученици и слушатели на тази наука се увеличава постепенно. И когато домът, в който живее Учителя, на ул. „Опълченска“ 66, вече е доста тесен, за да събере посетителите, те започват да се събират в двора на този дом. Учителя говори, седнал до отворения прозорец на стаята си, а учениците и слушателите са вън на двора, независимо от годишното време и метеорологичната обстановка. Наложително е да отбележим, че в тази аудитория от присъстващи не е имало нито един случай някой да се е разболял, простудил, слънчасали и каквото и да е неразположение по време на пребиваването си там. Така се поставя началото на Неделните беседи – 16 март 1914 г., държани всяка неделя в 10 часа сутринта. Учениците и слушателите на това Слово са от различна възраст. Има много младежи и студенти, има хора и в напреднала възраст. Има учени, има образовани, има необразовани, има учители, има музиканти, има художници, има певци и певици, има военни, има всякакви, но всички дошли да научат това, което липсва в другите школи.

В един момент, вероятно не е бил произволен от гледна точка на тази наука, когато учениците от новото поколение пожелават да чуят в някакъв друг ден и час по-различни неща, Учителя се съгласява. Така се слага началото през 24-ти ден от месец февруари 1922 г., петък, 19 часа, на специалния окултен клас, както Учителя го нарича, добил известност по-късно като младежки окултен клас. В потвърждение на това е писмото, което Учителя изпраща на учениците от този клас, и го адресира: „До учениците на В.Б.Б. До специалния клас. 31.01.1929 г.“ (Публикувано е в томчето „Факти, закони, принципи“, София, 2002 г.) Учениците на тази наука в този клас в повечето случаи са били все младежи и девойки на студентска възраст и наистина студенти. Но не възрастта е била определяща. Определящото условие тук е било едно-единствено: учениците на този клас е можело да бъдат само неомъжени и неоженени люде. Ако някой от тези ученици се задоми, независимо че е млад човек, е трябвало да напусне този специален клас. Защо? Защото задачите, които са били поставяни за разрешаване и изучаване, са били трудни за семейно обременените, които са имали задължение към създаденото семейство и не биха могли или трудно биха се справили с тези задачи. Никой не е нарушил правилото. Но знаем, че всяко правило си има изключение. Един ученик и една ученичка се задомили и образували семейство. Но не напуснали специалния клас. Изказали своето обяснение, че не живеят като семейство, макар че се венчали с двама владици. Класът реагирал. Учителя не казал нищо. Това се изтълкувало, че той е съгласен. Но учениците на тази школа, на този клас не взели под внимание, че Божественото само веднъж казва правилото. След това по закона на Свободата те оставя да постъпиш както искаш, но ще носиш последиците от постъпката си. Ето затова Учителя не си казал мнението по непослушанието на тези двама ученик и ученичка. Той само веднъж казва как трябва да бъде, повече не повтаря. Това е методът на природата.

Заедно и почти едновременно с този специален клас в тази окултна школа, пак през 1922 г., и пак на 24 февруари, и пак петък, но в 20 часа, се отваря общият окултен клас. В него участниците са били ученици и ученички от всички възрасти и вид семейно положение. Тази школа на Учителя се отличава от досега съществуващите по много неща, включително и по това, че нейни ученици можело да бъдат и мъже, и жени.

Ето, школата вече съществува и работи тук на Земята, в България с трите основни групи: специален клас, общ клас и неделни беседи за всички.

Във времето се е наложило да се въведе още един вид порядък при изнасянето на тази наука. Учителя определил (вероятно неслучайно) лекциите на специалния клас да бъдат слушани от учениците в петъчния ден от седмицата и с начален час 5 часа сутринта. Лекциите на учениците от общия клас да бъдат изучавани пак в 5 часа сутринта, но в деня сряда на седмицата. Така наречените неделни беседи си останали да бъдат изнасяни пред ученици и слушатели в неделния ден на седмицата от 10 часа предобед.

В тези лекции и особено в неделните беседи слушателите и учениците често са задавали на Учителя или мислено на себе си въпроси, които са ги вълнували, слушайки Словото Му. Учителя е долавял тези техни мисли във вид на въпроси и макар те да не са били в унисон с темата на лекцията, много често в хода на беседата Той е отговарял на тези мислени питания. Но трябва да подчертаем, че това е ставало безлично. Само задалият въпроса е осмислял отговора, макар и да не е осъзнавал, че това е направено заради него. След това Учителя е продължавал развитието на темата, върху която е говорил. Така се създавала илюзията, че Словото му е разпокъсано, непоследователно, разхвърляно, неподредено, ненаучно. Опонентите на тази школа са използвали ситуацията, за да отправят критиките си към Него. За непросветения читател критикарите са се оказвали прави. За просветения това не е така. Ето един пример: веднъж на такава една беседа решил да отиде един любител на това Слово, който бил военнослужещ. Когато тръгвал за салона на Изгрева, разсъждавал мислено дали да си вземе пистолета. И го взел. Когато пристигнал в салона, беседата вече била започнала, Учителя говорел. Влизайки вътре, той чул Учителя да казва на глас, прекъсвайки логичния ход на лекцията: „Когато отиваш при Бога, не е необходимо да носиш пистолета със себе си“. Казал и продължил развитието на темата. Читателят, изучавайки Словото, ще се натъква на такива вметнати мисли отговори. Те са отговори на отделната личност, но са отговори и за всички, които още не са си задали този въпрос и може би ще си го зададат по-късно през времето, когато събитията около него ще наложат това. Тогава такъв читател ще има вече готов отговор.

За тези, които смятат, че нивото на Словото не е в научна форма, каквато те си представят, ето какво казва Учителя на с. 195–196 от томчето лекции на общия окултен клас „Великата възможност“ – 1941–1942 г., издадено в София през 1999 г.: „Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето след хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате „обикновена мисъл“. Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си. Това е задача.“

Цитатът не се нуждае от коментар. Той е ясен. Ще кажа само, че на някои места, когато има възможност, в Словото си Учителя говори с така наречената от „мъдрите“ съдници „обикновена мисъл“. И след това ги иронизира, като разкрива същата мисъл, придавайки ѝ научен вид.

Развитието на науката вървяло в своето русло. Явявали са се препятствия, но те са били преодолявани. И ето че идва времето на лекциите, поместени в групата „Утринни слова“. Те са говорени на учениците всяка неделна утрин, когато часовникът отбелязвал петия час на настъпващия ден. Първото утринно слово е изнесено на 21 септември 1930 г.

Лекциите, условно бих казал, със специална насоченост са в групата „Съборни беседи“. Разбира се, думата „специална“ не е точна за характеристика, но показва една по-друга насоченост. Тези беседи са изнасяни пред учениците в началото с покани за всеки ученик.

Не са били допускани посетители без покани. Сбирките са били правени всяка година в края на втората третина (19-о число) на месец август. Настолна книга за ученика трябва да бъде томчето, озаглавено „Пътят на ученика“. Тези лекции са говорени през 1927 г. на Изгрева, когато там преди събора е бил построен за нуждите на школата салон, където е и говорена по-голямата част от Словото на Учителя. Днес на това място ще видите построена мощната сграда на Руското посолство в България. Този факт може би ни подсказва, че след като българите усвоят тази наука, ще трябва да я предадат най-напред на руския народ, с който сме свързани духовно, за което Учителя споменава в призванието си към българите от 1898 г.

Сега, разбира се, там салонът го няма. Но има го рисуван, има го фотографиран на много снимки, които са запечатали моменти от живота на учениците от школата през годините на съществуването ѝ тук на Изгрева в София. Достъпен снимков материал от онези години може да намерите в поредицата „Изгревът“ със съставител Вергилий Кръстев. Снимки от онези времена са правени от различни фотографи – любители и професионалисти. От професионалистите ще спомена Васко Искренов и Жоро Кьосев, а от любителите – Иван Жеков и Пеню Ганев, като искам да отбележа, че когато Учителя е искал да си направи някаква фотография с приятели на Словото, винаги е предпочитал това да прави Пеню Ганев, като е пращал да го извикат.

Необходимо е и не трябва да пропускаме да споменем за организираните младежки събори, където е бил канен Учителя и е изнасял слова за тях. Те са събрани в групата „Младежки събори“.

Важно е да отбележим, че Учителя заедно с учениците е прекарвал една част от лятото на второто езеро от Седемте рилски езера, наречено от Него „Елбур“, което означава Бог е силният. Там всеки ден от пребиваването е изнасяна лекция, която е започвала точно след изгрева на Слънцето. Тези беседи можем да четем в поредицата, известна с името „Беседи и лекции при Седемтях рилски езера“.

Учителя използвал възникването на различни ситуации и изнасял слова, подходящи за конкретни моменти. Така биват изнесени лекции като „Беседи на сестрите“, „Беседи на ръководителите“, „Беседи класа на добродетелите“, „Извънредни беседи“. В количествено отношение те са малко и не стоят в основата на школната наука, но са необходими и важни малки щрихи в голямата картина на Словото.

Ще бъде грешка, ако пропуснем да отбележим разговорите на Учителя с учениците Му и гостите, сред които студенти, учители, учени, музиканти, художници, здрави, болни, любопитни и т.н. На тези частни разговори (така ще ги наречем) много често е присъствал един от учениците на школата – Боян Боев. Той успял да стенографира голяма част от тях. В края на живота си ги дешифрира и обработи, но не успя да ги отпечата. Тогава и не беше възможно. Това направи издателство „Бяло Братство“. Ще ги намерите в луксозното тритомно издание под заглавието „Акордиране на човешката душа“. Коментарите и изводите в това издание са от Боян Боев. Възможно е да има още неиздадени мисли от разговорите на Учителя с Неговите посетители, записани от Боев. Това според мен не е толкова важно и належащо. Важно е да излезе отпечатано цялото Слово на тази наука на Учителя, подредена по групи: „Неделни беседи“, „Общ клас“, „Специален клас“, „Утринни слова“, „Съборни и планински беседи“. В тези раздели от тази наука е съсредоточено Словото. Другите групи са само украшение към него, към Словото.

Какво е характерно за това Слово на Учителя? Една от характерните страни е, че То, Словото, е изнасяно пред слушателите на prima vista, без предварително записана лекция, която после да бъде четена от Учителя пред аудиторията, както това правят повечето университетски преподаватели. Стенографите са стенографирали, а после дешифрирали. По тези дешифрирани вече лекции са отпечатани томовете, съдържащи тази наука.

В началото стенограф при говоренето на Словото е бил стенографът на Народното събрание г-н Гълъбов. Неговата работа е изпълнена добросъвестно. Той е стенографирал и след това дешифрирал лекциите, които впоследствие са отпечатвани така, както са говорени, без редакторска намеса.

Събитията около живота на г-н Гълъбов се стекли така, че той трябвало да замине за чужбина. Но, преди да замине, си намерил заместник. Това била Паша Тодорова – учителка по химия в софийска гимназия. Впоследствие към нея се присъединили Савка Керемедчиева и Елена Андреева. За Андреева трябва да отбележим, че известно време е била стенограф в Народното събрание. Трите стенографки стенографирали лекциите и след това ги дешифрирали. Всяка стенографира и дешифрира за себе си. След това сравнявали трите текста и ако имало нещо пропуснато в единия, се допълвало от другите два. Така текстът се смятал за възможно най-пълен и най-верен.

В онова време бил създаден литературен съвет, който да отговаря и следи за правилното отпечатване на Словото. В него са влизали компетентни по българския език и граматика приятели, между които и любимият ученик на Учителя Стоян Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо. С този си псевдоним той основал и сътрудничел с произведенията си в детското списание „Славейче“.

Докато съществувал този отговорен за отпечатването на Словото колектив, издаването му е ставало пак без редакторска намеса. Казваме, докато съществувал, защото след някакъв период от време този колектив преустановява своята дейност. Кои са причините за това, засега не ни е известно. Но това е факт. Тогава с подготовката на текстовете за отпечатване се заема стенографката сестра Паша Теодорова. Тя е най-възрастната сред другите стенографки, с най-голям опит и с най-дълъг стаж на изучаване и записване на Словото. Тя започва да редактира и даже на някои места да преразказва. След това отива при Учителя за одобрение на текста. Следвало отпечатването му. Как е вървяла тази работа не знаем, но се наложило Учителя да направи строга забележка на стенографския колектив в присъствието на брат Влад Пашов. Учителя ги изненадал по време на сутрешната закуска, на която бил поканен и брат Влад Пашов. Тази именно закуска е била придружена със забележката на Учителя, че не трябва да Му се коригира Словото, тъй като Той много добре познава граматиката и литературните закони в българския език. Забележката била изказана с много голяма строгост в тона, каквато Учителя много рядко е употребявал. Забележките обикновено, като ги е правил, са били изказвани много деликатно и с бащински тон.

За този случай аз зная лично от присъствалия там Влад Пашов. По-късно, когато прочетох петия том от поредицата „Изгревът“, там на с. 655 Мария Тодорова отбелязва същия случай и почти със същите думи, които аз бях чул от брат Пашов.

Тази строга забележка, която Учителя е направил на трите стенографки, не е единствената. В лекциите Му има на много места такива забележки. По този начин отговаря на всички всезнайковци, смятащи се за авторитети в тази област. Ето една такава, която можем да прочетем на с. 43 от неделните беседи в томчето „Постижимото“: „Сега например някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения. – „Как – казва, – там в беседата туй не е логически свързано“. – Аз го зная отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако го свържете. Аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства!“ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна. Казвам: Минаха годините, когато майката кърмеше децата, сега твърда храна, зъби ни трябват. Нищо повече.“

От приведения цитат се вижда, че Учителя даже иронизира тези учени глави и ги сравнява с малките деца, които искат млечна храна. Няма повече да коментирам цитата. Той е ясен и красноречив.

Имало е и такива, има ги и сега, които си позволяват да променят словореда, като разместват думите според техните приумици или заменят със синоним някои думи. Ето защо Учителя казва на с. 245 от серията „Сила и живот“ в томчето беседи „Ето човека“ следното: „Сега хората, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите. Но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупува с ред страдания. Писаните неща във великата книга на живота са за разумните хора. Те не са за по-низшите същества, които не разбират тия закони“. И още за тези, които си позволяват да мислят, че Учителя употребява мислите произволно, а не според законите на тяхната граматика, съществуваща единствено в техните учени мозъци. В трета серия на „Сила и живот“, озаглавена „Солта“, на с. 177 можем да прочетем: „Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, тъй както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетели например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна реална истина.“

Ето затова е важно да не преразказваме Словото на Учителя, да не заменяме едни думи с други, да не променяме част от текста, по каквито и да са причини, когато го предлагаме на читателя в печатан върху хартия вид. А ако го правим, да отбележим, че е наш преразказ, и да си сложим името, за да не заблуждаваме изучаващите тази наука. Това го изисква коректността. Мога да приведа още примери, но изучаващият тази наука и сам ще ги намери, ако учи добросъвестно.

Сега тук възниква въпросът: нали сестра Паша след всяка своя обработка отива при Учителя за одобрение. Така е. Тя прави това и след строгата забележка по време на закуската. Редактира Словото и го поднася за одобрение на Учителя. Той вече нищо не казва. Той е казал един път, точно на тях, точно на нея, там в бараката (която си я наричаха „парахода“), когато закусваха, и брат Влад е станал свидетел. Божественото говори само веднъж. Тук е тънкостта на ситуацията. Много от изучаващите това Слово се подвеждат, че Паша Теодорова е била при Учителя, и Неговото мълчание приемат за одобрение. Но не е така. Господ само веднъж каза на Адам и Ева какво да ядат. Той не им го напомняше непрекъснато. И когато те сбъркаха, трябваше да понесат последиците. И всички ние сега ги носим. Ние носим и последиците от преразказите на сестра Паша. Тя ни лиши от автентичността на една част от Словото. Но не е само тя виновна за това. Няма защо да я съдим. Не е наша задача това. Виновни сме всички ние, защото и ние сме допуснали по някакъв начин това да се случи. Учителя отбелязва тук-там из беседите си, че когато обвиняваме Адам и Ева за грешките им, трябва да знаем и това: Той казва: „И вие бяхте там, и вие гласувахте за тая им постъпка“. Ще понасяме последиците, значи сме участвали в причините. Може да не знаем причините, но те съществуват. „Нищо повече“, както казва Учителя в Словото си, което звучи безапелационно!

Но било каквото било. Към миналото ние не можем нищо да прибавим, нито да извадим. Ще носим последиците. Важното е сега да не повтаряме тия погрешки на миналото. За съжаление и сега има любители на редакциите. За тях са тези цитати, които приведох по-горе. Дано да ги проумеят. Тук трябва да отбележим за бъдещия читател, че томовете, които отпечатахме през последните години, на неиздаваното досега Словото на Учителя, под наблюдението на Вергилий Кръстев, са автентични, макар с много печатни грешки.

След тези неприятни забележки някои могат да се отчаят и да си кажат или помислят, че не могат да се доверят на това Слово. Ще сбъркат! За тях, за тези, които ще стигнат до такъв фатален край, ще кажем, че това не се е случило с всичките лекции, които е обработила стенографката Паша Теодорова. Това не е фатално за ученолюбивия и разумно мислещ читател. Той, като чете, ще мисли, ще разсъждава, ще проучва, ще употреби всички научни методи и накрая ще намери истината. И за да не бъда голословен, ще си послужа с тази наука, дадена от Учителя. Ето какво казва Той в „Най-голям в царството небесно“ на с. 527. А то е: „Библията е един малък превод от истинската Библия. Мнозина мислят, че това е цялата Библия. Други пък вземат само Евангелието за авторитет. Не мислете, че Евангелието е всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3–4 часа. И ако всичко, което е говорил, беше напечатано, щеше да се събере в хиляди книги, големи като Библията. Ако имахме това знание, то щеше да бъде за нас полезно. Защо това знание не е дошло до нас, това е друг въпрос, обаче то се пази. Тези книги един ден ще се намерят и вие ще ги четете тогава. Мислите ли, че когато един човек идва в света, той от само себе си идва? Мислите ли, че един пророк от само себе си говори?“

Какво е заключението? Щом Словото на Христос се пази, макар тогава учениците Му само да са слушали, без да се записват. После, след известно време, когато Христос не е бил вече между тях, те са си спомняли отделни части от лекциите, и тях четем ние сега в Евангелията. Тогава Словото на Учителя също е записано, но не само от стенографите. То е записано и се пази по същия начин, както това на Христос. И един ден ние ще можем да го четем в оригинал!

При това ние не можем да не вземем предвид, че има връзка, и то последователна, между Словото, изнесено от Христос, и това на Учителя. Изобщо има връзка между онази епоха, тогавашните събития, тогавашните действащи лица и днешната епоха, днешните събития, днешните люде. Ще се обоснова с посочените от Учителя действащи лица тогава и сега.

Да започнем с Авраам. На с. 137 в томчето „Проявление“ четем: „Преди да беше Авраам, Аз бях. Авраам рад би бил да види този ден. И видя го, и възрадва се“ – цитира Учителя Евангелието и продължава: – „Във времето на Христос, беше Авраам. Той видя Христа и се зарадва. Авраам не остана да чака, но се зарадва. Кой беше този Авраам? Вие ще го намерите в Евангелието“. „Сега освобождаваш своя раб“ – ни цитира пак Учителя.

И сега да потърсим в Евангелието, за да намерим кой беше този Авраам. Във втора глава от Евангелието на Лука ще намерим изречението, с което ни подсказва Учителя кой е Авраам. От 25-и до 31-и стих можем да прочетем: „И ето имаше някой си человек в Ерусалим, на име Симеон, и този човек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля. И Дух Светий беше на него. И открито бе нему от Духа Святаго, че нямаше да види смърт, преди да види Христа Господня. И дойде по внушението на Духа в храма. И когато родителите внесоха отрочето Исуса, да сторят за него по обичаю закона, той го прие на ръцете си и благослови Бога и рече: Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром, защото видяха очите ми твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всичките народи“. Авраам дочака и видя Христос, като Симеон при храма в Ерусалим.

И по-нататък в доскорошните времена. Ще разкажа нещо, което не мога да докажа с цитати. Лично аз го зная от участващо в събитията лице. Който иска, може да го приеме, а който не иска – си остава негова работа. Дали го знаят и други, не знам. Ето и събитието. След бомбардировките в София на 10 януари 1944 г. голяма част от жителите на столицата я напускат и отиват в провинцията. Така правят и много наши приятели. Една част от изгревяни напускат Изгрева. Учителя заедно с част от учениците отива в село Мърчаево. В скоби тук трябва обезателно да отбележа, че Паша Теодорова отива в пловдивското село Богдановци заедно с Боян Златарев, сестрите си и като че ли Буча Бехар, която беше приятелка със сестра Петра от това село и в чиято къща те пребивават през опасните времена за София. Споменавам това, защото през това време Паша не може да стенографира лекциите на Учителя. Затварям скобите и продължавам. В село Мърчаево Учителя отсяда в къщата на Темелко и семейството му. Лекциите от трите тома „Заветът на Любовта“ са говорени тук в това село зад Витоша, в тази Темелкова къща. Разбира се, имало е разговори на различни теми. Веднъж сестра Олга Славчева запитала Учителя пред Темелко: „Учителю, кой е Темелко?“ За нейно учудване и това на Темелко, Той отговорил в прав текст: „Този, който си даде горницата за Тайната вечеря“. Това го знаем лично от брат Темелко. А сестра Олга Славчева може да го е записала някъде в своите писания. И така голямата разлика във времената не е пречка събитията и личностите да са свързани.

След обосновката, която направих за връзката между Словото, събитията и личностите, да продължим темата си за Словото на Учителя. Макар някъде То, Словото, да не е предадено в неговата пълнота и точност, ние ще го изучаваме така, както го и имаме. То ще ни даде пак необходимите знания. А един ден, когато ще имаме възможността да ползваме оригинала, ще направим необходимите корекции в знанията си. Защо е станало така, ние не знаем причините, но те съществуват. За нас е важно да учим от тези учебници, които сега имаме. Защото, ако не го направим, губим времето си в търсене на оригинала и спрем ли учебния процес, ще загубим и това, което имаме. Вижте четирите Евангелия за Словото на Христос колко много ни дадоха и повече от 500 милиона християни имаме днес. А какво ще ни дадат 200-те тома от науката, от Словото на Учителя? Отговорете си сами.

Заключението е: да учим, и то още сега, при тези условия, които имаме. Да не отлагаме. Това ни насърчава и Учителя. Отложим ли, ще изгубим сегашните условия. Какви ще бъдат бъдещите условия ние не знаем, но ще зависят от сегашната ни работа. А тази наука може да бъде изучена от нас сега. Четирите хиляди лекции – ако се чете всеки ден по една – в продължение на 12–15 години могат да се проучат всичките. Така че възможно е да направим това, което Учителя ни съветва.

Словото си Учителя е тясно свързал с музиката. Забележете, че преди започване на всяка лекция се пеят няколко от музикалните упражнения, дадени от Него. Често пъти това става и по време на самата лекция. Обикновено и преди заключителната молитва в края на беседата се изпълнявали едно или две от музикалните упражнения или песни. Тези музикални упражнения имат за задача да тонират слушателите или учениците, когато изучават това Слово. Може би тук му е мястото да отбележа, че между учениците на тази школа е имало много музиканти. Една част от тях са известни на широката музикална публика. Ще спомена само някои от тях: проф. Стоян Джуджев, арфистът Асен Арнаудов, проф. Влади Симеонов, композиторът Димитър Грива, певицата Цветана Табакова и др. А Асен Арнаудов нотира по законите на музикалната теория тези музикални упражнения още при създаването им от Учителя. Те са издадени текстово, с думите, и музикално, с нотното писмо, още тогава, при създаването им.

Неслучайно са наречени „музикални упражнения“. Тази музика е точно такава. Тя не е за концертно упражнение. Тези музикални упражнения са чудесни теми за големи музикални разработки, каквито са симфониите и различните инструментални концерти. Но, казва Учителя за тях, че ще трябва да дойдат, да се родят тук на Земята музикалните гении, които да направят това. Засега ще ги ползваме такива, каквито Той ни ги предаде, за да се тонираме с тях, като ги пеем мислено или на глас.

Заедно с музикалните упражнения Учителя ни даде и много физически и дихателни упражнения. Има ги описани в Словото Му. И като корона на всичко това е съчетанието между физическите упражнения, придружени със съответната музика. Това са упражненията от известната Паневритмия. Те се изпълняват от учениците в тази школа от 22 март – условния ден на пролетта, до 22 септември – последния ден на лятото и първи ден на есента.

В заключение можем да кажем, че действително в тази наука има всичко: и Слово, и музика, и физически упражнения. Нищо не е пропуснато. А ние не трябва да пропуснем да кажем няколко думи за една тема, свързана с правописа.

В тази наука на подходящите за случая места Учителя се е спирал и е обяснявал символите на буквите, тяхното значение, тяхното съчетание, тяхното изписване, тяхното отношение към българите. Има записано и това, че в различните политически времена управляващите страната са променяли правописа. Така случило се е на два пъти да бъдат извадени от употреба букви от българската азбука. Става дума за буквите „ѣ“ или „ят“, буквата „і“ или „иж“ и буквата „ѫ“. За българите те са от съществено значение и това е обяснено в лекциите. Когато тези букви биват махнати от употреба, това се отразява неблагоприятно върху целия народ. Управниците не знаят това и правят нещата според субективни виждания.

Нашите приятели, изучаващи това Слово, които знаят тези закони, не приемат тази постановка. И за да изправят нещата (така мислят те), вземат, че употребяват в печатана реч тези отстранени букви. Незнаейки обаче този правопис, те често правят грешки. С това те не само че не изправят грешките на управниците, но ги и увеличават. А пък и така не може да се изправят грешките на тези невежи ръководители. А какво трябва да се прави тогава? Да се пише така, както повелява законът на неговите създатели. И за да не съм голословен, ето и Неговите думи, казани буквално в „Път на зазоряване“ на с. 83. Там пише така: „Често правя грешки в правописа, не можах да науча правилно да пиша, защото българският правопис не е установен. По-рано употребявах буквата „иж“, а сега я изхвърлиха. После, по-рано употребявах буквата „ят“. Днес я изхвърлиха от много думи. При това има и думи, които и днес се пишат с „ят“, но техните производни се пишат с просто „е“. Също така човек трябва да знае къде да употребява препинателните знаци: къде да употребява точка, запетая, двоеточие, удивителна и т.н.“

„Разправят един анекдот за един ученик – юнкер от военното училище. Той бил слаб по правопис, не знаел къде да постави препинателните знаци. Като писал една класна работа по български език, той не поставил никъде никакъв знак. Като свършил работата си, най-накрая турил всички знакове и отдолу писал: „Кругом марш! Всички по местата си!“ След това той казал: „Господин капитан, аз мога само да заповядвам на тия знаци.“

Ето затова тия наши управляващи държавата изхвърлиха важни букви от нашата азбука. Те не знаят къде да ги слагат, а могат само да заповядват (колко разумно правят това, разбира се, е отделен въпрос) и затова им изкомандваха на буквите: „Марш! Вън от строя!“ И досега тези букви са си вън от строя от азбуката и правописа. Докога? Докато тези, които ги изгониха, не ги върнат обратно по местата им. Кои са те? Те са тези, които управляват в Народното събрание, но рядко влизат вътре. Тези, които правят науката в Университета. Тези, които мислят и разсъждават в БАН. Тези, които стоят зад бюрата в МОН. Това са факторите. И както виждаме, и Учителя се е съобразявал с измислиците на тези фактори, които българският народ е упълномощил да го управляват. Затова и ние трябва да изпълняваме тези закони, макар и неправилни. Когато те сменят правописа, тогава ние ще направим същото. А с писането по стария правопис, като въвеждаме тези отстранени букви, нито на нас си помагаме, нито на народа, нито на България, нито на науката. Затова нека да следваме примера на Учителя и да пишем така, както са наредили „мъдрите“ ръководители в тази държава. Ние правим грешки и с този опростен правопис (вижте издадените томове със Словото на Учителя и в последните години!). А като пишем на онзи правопис, който не сме учили, там грешките са още повече (вижте излезлите томове, където са правени такива опити сега!). Нека не бъдем догматици. Нека да се движим по пътя на разумността!

С тези забележки в този справочник само маркирам жалоните, на които би трябвало да се опираме, ако имаме желание, разбира се, когато изучаваме тази наука, когато я поднасяме на читателя в подходящия за нея вид, така както Учителя ни я дари чрез Словото Си.

Не мога да пропусна забележките – и не трябва да правя това – и по отношение на външния вид и качеството на отпечатване на Словото.

С огорчение трябва да кажа, че отпечатването на Словото винаги е ставало досега на лошокачествена хартия. Кои са причините за това, не знам. Виждаме само факта. Но това не е направило впечатление на никого. Учителя е забелязвал това и е мълчал до известно време. Виждайки, че трябва да даде пример, сам Той се заема с ръководството по отпечатването. В продължение на две години прави това. Тогава Словото се отпечатва на най-хубавата хартия за това време. И ако на някого попаднат отпечатани по това време беседи, ще забележи, че те са на хубава, първокачествена хромова хартия. За съжаление след този урок, даден мълчаливо на учениците, те не го усвояват. Явно са нямали отключено съзнание за това, а и чувството за красота, изящество и висш идеал по отношение на външния вид на заобикалящите ги атрибути на науката. Че това е така, можем да забележим от следния случай, станал по време на лекцията на общия клас през месец януари 1935 г. На с. 331 и 332 можем да прочетем: „Умният човек пише чисто, пише на хубава хартия, на какъв да е парцал не пише. После, не се пишат темите така, на такава лоша хартия, като че на халваджийска книга, с голяма небрежност и немарливост. Умният човек не го прави това... За да бъдете умни, пишете на хубава хартия. Вие всички се занимавате с много важни въпроси. И аз мога да ви опиша сега характера на всекиго по хартията, на която е писал. Мога да ви определя каква мисъл е занимавала в дадения случай ума ви.“ (Общ окултен клас, „Ако говоря“, I т.)

Както виждаме, казано е ясно и категорично: „Умният човек пише чисто, пише на хубава хартия...“ Това се отнася за умния човек. Като виждаме на каква хартия са отпечатани беседите със Словото на Учителя, можем да направим заключението, че тези, които са се занимавали с тази дейност, не са били много умни.

Кое е било водещото при подбора на тази лошокачествена хартия, не знам. Но фактът си е факт. Донякъде можем да оправдаем тези, които движеха отпечатването на беседите от 1945 г. до 1957 г., защото тогава политическата власт забраняваше да се печата Словото. Отпечатването му по това време ставаше с много машинации и преодоляване на трудности при снабдяването с хартия, пък била тя и лошокачествена. През всичките останали времена при извършване на тази печатна дейност няма оправдание за това. Грешката е вече допусната и направена. Но нека оттук нататък да не я повтаряме!

Иска ми се да уточня нещо, с което се срещам в разговори с лица, решили да ползват знанията на тази наука. Те работят върху някаква тема, представляваща интелектуален интерес за тях, и правят своите проучвания в съответната литература. Искат да видят какво е казал Учителя по интересуващия ги въпрос и да се съобразят с това. Тогава ми задават въпроса: къде, в кой том могат да намерят това. Те искат в един или два, или в три тома да я има разработена тяхната тема. В друг том – друга тема, и т.н. Но в тази наука не е така. Тук методът е друг и много прилича на събирането на меда от пчелите. Една пчела, за да събере един килограм мед, трябва да обиколи около триста хиляди цвята.

Така че всеки, за да открие това, което го интересува, трябва да обиколи своите триста хиляди цвята. Такъв е методът, който ни предлага Природата! Той се спира на това, че само упоритият, само трудолюбивият, само този, който не го мързи, само мъдрият, само ученолюбивият, само любящият може да постигне решението на задачата.

Каква е задачата на учениците, изучаващи тази наука? На първо място, да я изучат и приложат. Паралелно с тази задача трябва да бъде реализирана и една друга. Да бъде предадена тази наука на българския народ. А пък българският народ ще има грижата да предаде Словото на народите, населяващи нашата Земя, която в действителност е едно училище, в което сме дошли да учим.

Учителя казва (цитирам по памет): „Аз предадох тая наука на вас, на учениците и не съм отговорен пред Бога. Вие, учениците, трябва да я предадете на българския народ и ще отговаряте за тая си задача пред Бога. А българският народ трябва да я предаде на целия свят и за тая си задача ще отговаря пред Бога.“

Задачата е поставена. Трябва да я изпълняваме. Ето защо, български народе, и вие, които го управлявате, не ни пречете, а ни съдействайте да я изпълним правилно тая задача, поставена ни от Бога на нас и на вас. Осъзнайте това!

Отпечатването на Словото е започнало още по времето на престоя на Учителя тук на земята. Тогава е публикувана приблизително една трета от цялата наука. След 1945 г. отпечатването продължи и до 1957 г. е издадена пак приблизително една трета. В последните години на 20-и век и сега, в първите години на 21-и век, се отпечатва и последната третина от неиздадените досега беседи на тази наука. Има още да се отпечатат няколко тома от това Слово. Но ни липсват дешифрираните стенограми. Къде са? Не знаем, засега. Но ще ги търсим. И когато ги намерим, ще ги отпечатаме.

Формално издадено е, отпечатано е цялото Слово на Учителя, изнесено в продължение на 48 години, като за начало смятаме 1896 г., а за край на тази научна работа – декември 1944 г.

Трябва обаче да отбележим, че на 6 декември 1957 г. тогавашната политическа власт унищожи почти цялото отпечатано дотогава Слово и го инкриминира. Правилно ли постъпи или неправилно тази власт, не е наша работа да обсъждаме. Тя ни даде един урок и ние трябва да извлечем поуката от него.

Цикълът е завършен. Липсва унищоженото. И сега ние не можем да предложим на онези българи от този народ, желаещи да изучат науката на Учителя, един цялостен комплект, една цялостна отпечатка на тази наука.

Разсъжденията на някои ще бъдат вероятно такива: тези, които го унищожиха сега липсващото, да го възстановят. Те са прави. И това ще стане. Как ще стане? Както е станало преди 2000 години, когато Христос държеше своя последен изпит. Чуйте какво е казал Учителя по този въпрос: „Вие не знаете в какво положение беше Христос, като държа своя последен изпит, четвъртото посвещение. Осемдесет хиляди удара му удариха. При всички удари на римските войници Той имаше една поза, спокойна. Беше в размишление. Някои го представят или рисуват, че Той се е сгърбил. Не. Той е бил тих и спокоен. Всички римски войници, които му удариха тия осемдесет хиляди удара, станаха негови ученици и проповедници, станаха мъченици после. Този Христос не беше нито грохнал, нито сгърчен, нито съсипан. Но имаше едно просветнало лице, съзнавайки, че върши волята Божия. Имаше нещо мощно и силно в Него.“ (Общ окултен клас, II т., „Ако говоря“, 1934–1935 г., с. 126, София, 2003 г.)

Аналогията е пълна! Тези, които удряха и плюха Христос, после станали Негови ученици и разпространители на Неговата наука. Следователно тези, които унищожиха Словото на Учителя, ще станат ученици на тази наука и ще възстановят унищоженото. Но кога ще стане това във времето, е неизвестно за нас. Освен това не е необходимо да стоим и да чакаме това да се случи. Затова тези ученици, които осъзнаваме, че трябва да възстановим унищоженото Слово, да вземем и да го направим. Трудно ще бъде, но не е невъзможно. Ако унищожителите ни помогнат, няма да им откажем помощта.

Защо трябва да възстановим унищоженото и да издадем в комплект лекциите и беседите от Словото на Учителя? Защото тази наука си има своя ред и порядък. Липсващите звена нарушават този порядък и изучаването ѝ. В тази наука се намират знанията, необходими за определяне на поведението ни при идването на новите условия на живот. Няма да може да се живее по стария начин, съществуващ досега. Ще трябва да се нагодим към новите условия, които настъпват вече, за да не загинем, както формулира това Дарвин в своята теория. Затова трябва да поправим грешката на онези, които я сториха. И ние, и те сме от този същия български народ, който е определен да внесе новото за тези нови условия, които ще имаме през настъпилата вече епоха на водолея.

И вместо венец ще сложа конец на тези разсъждения, написани дотук с ясното съзнание, че трябва да отбележа и още това: за тефтерчетата на Учителя! Имал си е той тефтерчета! Препоръчвал е и на учениците си да се снабдяват с такива и да си отбелязват там работи, които са ги впечатлили, и задачи, които Той им е задавал. Има го това записано в лекциите Му. И сега, вместо всеки да си чете това, което е записал в своето тефтерче, какво става? Любопитните – не любознателните, а любопитните – надничат в чуждите тефтерчета. Надничат и в тефтерчетата на Учителя! Четат ги! Тълкуват ги! Поучават ни!

Какво е записано там, в тези тефтерчета, е важно за Него, за Учителя. А за нас е важно това, което Той е казал на учениците, това, което е записано и отпечатано като Слово. Подчертавам – Словото е за нас!

С какъв код е записвал нещата в тефтерчетата Си, с кой Дух е разговарял, как е разговарял, какво е разговарял, само Той Си знае. И това е важно само за Него.

Изгубено време е за всеки, който обръща внимание на тефтерчетата, а пренебрегва науката. Тя, науката, е важна за учениците, а не тефтерчетата. Учителя цели 48 години употреби, за да предаде тази наука. Грешка е, като се търси в тефтерчетата. Ако те бяха същественото, не биха били необходими тези 48 години за представянето на Словото. Ако тефтерчетата бяха същественото, Той, Учителя, щеше да ни ги даде и тази закодирана и кондензирана наука, отбелязана там, щяхме да усвоим за кратко време. Но не е така. Друг е пътят за усвояване и изучаване на науката. И той не е кратък.

Свободата обаче дава възможност всеки да постъпи така, както желае. Ако нямаше закона на Свободата, всички щяхме да бъдем безгрешни. Тази Свобода ни дава възможност да грешим. А като изправяме грешките, да станем учени люде.

Нека да благодарим на Учителя за Словото, с което ни дари, а не за тефтерчетата, които можем да четем, но не знаем какво пише в тях. А израз на нашата благодарност да бъде изучаването, прилагането и разпространението на това Слово.


БЛАГОДАРИМ ТИ, УЧИТЕЛЮ!

Т. Ковачев

Разсъждения за биография на Учителя Беинса Дуно

Много често при разговори със събеседници е ставало дума за биография на Учителя или ако употребим българската дума – животоописание. Има ли нужда от такава? Незапознатите добре с Неговата наука, с Неговото Слово, твърдят, че това е необходимо. Тази идея е отдавна. Но не е осъществена в нейния класически вид, както това е направено с известните личности в много области на науката и изкуството или с държавници. Това е направено и за много духовни водачи като Рама, Кришна, Хермес, Орфей, Питагор и др. Но всичко писано там за тях вярно ли е? Не можем да кажем „да“ или „не“, защото не можем да го проверим. Приемаме на доверие. И все пак остава едно съмнение за истината. Защо ли? Ето защо. Известният руски писател Ф. Достоевски пише една статия в списанието си „Дневник на писателя“, озаглавена „Една дума по повод биографията ми“. Ето какво пише той: „През-дене-си ми показаха моята биография, поместена в Руски енциклопедически речник, издаван от професора на Санкт-Петербургския университет И. Н. Березин. Трудно е да си представите, че на една полустраница може да се направят толкова много грешки“. И Ф. Достоевски изрежда забелязаните неверни неща. И продължава: „Такива грешки има много и аз няма да ги изброявам, за да не отегча читателя, но при случай ще посоча всичките! Ала има и чисти измислици“. И писателят отбелязва някои от тях.

Защо отбелязвам това? Защото когато решим да правим една такава работа като животоописание, има голяма опасност да направим грешки, било от незнание, било от невнимание, а ако съвестта не е будна, да напишем и измислици, както това е станало с биографията на писателя Ф. Достоевски.

Нека видим какво е мнението на Учителя по този въпрос. Ще го намерим в томчето лекции от общия окултен клас „Запалена свещ“. Там на с. 352 пише така: „Пише един брат от Америка, казва: „Да напишем една история на Учителя, от къде е роден, на колко години е, къде се е учил, че да разпространим учението“. Няма нужда. Ако е за история на един Учител, вземете историята на Христа. По-хубава история няма. Историята на Христа, на Исуса, как идат мъдреците от Индия да му се поклонят. Каква друга история ще пишете? Ще кажете сега, че някой Учител се родил в България за тщеславие. В България никой Учител не се е родил. Учителите не се раждат. Къщите им се правят тук, но той не се ражда в България“. От този цитат се вижда, че тези, които ратуват за биография на Учителя, искат такава за Неговата къща, защото Учителите не се раждат. А за къщата ли? За нея можем да напишем някои работи, за някого известни, за някого неизвестни. А за Учителя Беинса Дуно няма нужда да се пише биография. Каквото трябва да знаем по тоя въпрос, Той го е казал. То се намира в лекциите Му.

Ето една малка част от това Слово, запознаваща ни, откриваща ни нещо за Учителя Беинса Дуно.

Нека да започнем от името. Ето неговите думи: „Някои сега ни кръщават „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменават името „Дънов“, то е забиване на един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, „павелисти“, „апостолисти“, „петровисти“ и тути кванти: от тази неразбранщина страда днешния свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгневисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никой от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Вие може да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избледнеете и изсъхнете. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това. Аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между неговите същества. Аз имам почитание и любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега, вие какво мислите заради мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм Аз?“ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исайя, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите?“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос. Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хора не са ти открили това, но Отец Мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието.“ („Сила и живот V серия“, с. 379)

Ще добавим само, че както при Христос завесата е много мъничко приповдигната и ние знаем, че името Му е Беинса Дуно. И след като знаем това, нека да си служим с Истината!

„Веднъж един ме пита: „Кой си ти?“ Рекох: Аз съм човекът, който обичам хората с най-малката Любов. Казвам: Няма човек, който да обича хората по-малко от мене. От мене по-малко никой не може да ги обича. Той казва: „Че как тъй? С голямата Любов трябва да се обичат“. В малката Любов, в едно житено зърно седи всичкото богатство на човека. Най-малката мисъл, най-малкото чувство или най-малката постъпка, която е нищожна – в нея седи вашето бъдеще.“ (Общ окултен клас, „Всякой ден по една добра мисъл“, с. 165)

„Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божието Слово. Аз кой съм, никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, който иска да въведе царството Божие в моята душа, че искам да изпълня неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса Любовта във всичката нейна красота. Тази Любов, която минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие така да бъдете. Тъй седи сега въпросът.“ (Младежки окултен клас, „Пътят на щастието“, с. 36)

„Тук, десетки години откак съм дошъл в България, искат да им кажа кога съм роден, на колко години съм, баща ми, майка ми. Казвам: Може да говорите за моето такси, това е направено. Но годините на таксито не са мои години. Аз съм вън от годините на моето такси. Никой не може да ме окошари, в някое такси, да каже, че тук трябва да бъдем. Христа след възкресението защо не можаха да го познаят? После, като ги благослови, тогава го познаха. Значи вътрешното познание не е външно опознаване. Кой познава човека? Интересно е следното: колкото пъти мене са ме фотографирали тука, аз всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Не съм аз. Този образ, който аз нося, то е на окръжаващата среда, в която живея. Тя се отразява. Те фотографират средата. Виждам черти, но физиономически се очертава един образ и по този образ се мъчат да ме фотографират. Но туй, Божественото, не може да се фотографира. Трептенията не се поддават, Божественото не се лови. То има силни трептения. Аз имам тук един образ и сам не го познавам. И тъй да го срещна, ще се питам: „Кой ли е този човек?“ Ако аз не познавам законите, понеже за мене нещата са ясни, нищо не ме блазни в света. Нека да определя защо не ме блазни. Не ме блазнят нещата по следната причина: Аз съм една градина, дето всички плодове са пресни. Не ме блазнят изгнилите плодове отвън в градината. За мене всичкото знание в този свят са живи плодове. Туй, което хората предлагат, нищо не струва.“ (Неделни беседи, „Приготовленията на сърцето“, с. 236)

„Сега някои ученици със своята ученост казват: „Да ни се открие Учителя, да го познаем“. Не, никога! Има нещо по-високо в света от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота“. Не, в света има нещо по-високо от познанието. То е да Любиш.“ (Неделни беседи, „Последното място“, с. 201)

„Мнозина са идвали при мене, да ме питат кой съм. Казват ми: „Кажи ни кой си ти?“ Моя работа е кой съм. Това си е моя работа, не е ваша. „Ама защо си дошъл?“ Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Каквото продам, от него вземам десятък. „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ Че кое е реалното? Според мене яденето е реално. Тогава аз изваждам четири–пет ябълки, турям ги в една чиния и казвам: Заповядай! Яж! Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш. „Скъпо ли ще струват?“ Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема, ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото от тебе зависи да платиш малко или много.“ (Неделни беседи, „Любовта дава живот“, с. 408)

„Бог ви обича и вие трябва да Го обичате. Че ви обича Господ, пратил ме е да ви говоря. Мене ни най-малко не ми е приятно да ви говоря. Мене ми е тъй неприятно да ви говоря, както на един говедар не е приятно да пасе говедата... Казвам: Бог ви е пратил в света и за вас иде голямо благо. Ако обичате Бога с всичкото си сърце, ако обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, ако обичате ближния като себе си, ако обичате вашата майка, братя, сестри, слуги, ако обичате бедни, страдащи, немощни с всичкото си сърце, вас ви очаква едно велико бъдеще във всяко едно отношение. Не зная дали ще ме послушате.“ (Неделни беседи, „По образ и подобие“, с. 551)

„Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят. Аз живея в оня свят!“ (Неделни беседи, „Радостта“, с. 453)

„Често ви задават въпроса: „Като умре вашият Учител, кой ще го замести?“ Не е въпросът за Учител тук. В света съществува само един Бог. Всички останали Учители, каквито да са те, или всички богове, са все изявления на този, Единния Бог. Първото изявление на този Бог е Любовта, от която всички могат да вкусят. Всички плодове, всички храни, които съществуват на земята, съществуват по причина на Любовта, на първото изявление на Бога. Всички блага, с които ние разполагаме, се дължат именно на тази Любов. Ние всеки ден опитваме тази Любов и после питаме: „Като умре вашият Учител, кой ще го замести?“ Като умря майка ви и баща ви, кой ги замести? Христос право е казал: „Един е вашият баща, един е вашият Учител“. В този смисъл вие можете да кажете: „Един е нашият Учител. Той никога не умира. Един е нашият Баща, нашият Бог. Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света“. Вие ще проверите това.“ (Неделни беседи, „Любовта дава живот“, с. 472)

„Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелска, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде.“

„Мнозина мислят неправилно. Те казват: „Като умре той, кой ще го замести?“ Ако остане някой да ме замести, то е загубена работа. Няма какво хората да ме заместват. Мислите ли, че умрелите хора могат да се заместват? Кой замести Христа? Никой не го замести. Божествените работи не се заместват! Христа никой не може да го замести. Ти може да бъдеш като Христа, но не и да го заместиш. В пространството има хиляди и милиони слънца, но нито едно Слънце не може да замести друго.“ (Неделни беседи, „Път на зазоряване“, с. 464)

„И съвременните хора казват: „Кой те е пратил тебе, да ни говориш тука, да ни смущаваш?“ Аз ще им отговоря тъй: Вашата кола скоро тук на пътя ще се забатачи и ще се счупи. А там някъде има друг път, много по-удобен. Аз съм се явил да ви предпазя. След като извърша моята длъжност, ако ме послушате, добре, а ако ли не, вие от собствената си опитност ще се научите.“ (Неделни беседи, „Сила и живот V серия“, с. 325)

„Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следният: че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество като Бога ме смятали. Бог ли съм аз? Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? Да любиш като Бога. „Благ е“ – казва Христос. Ти благ ли си? Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора без никакво изключение. Душата ти да бъде пълна с Любов. Ако имам Любов, божество съм. А без Любов – тогава съм един паяк. Не отричам – Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене – видимият, ограниченият Бог. Бог се е ограничил със Своята Любов в мене и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвам заради Него. Какво противоречие има тук? „Ти не трябва да се правиш божество.“ Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа. И писанието казва: „Трябва да бъдете подобни на Бога, съвършени“. Като Бога трябва да бъдете. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение. Знаят ли те това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват! Но Господ сега не иска смъртта на праведните. Веднъж е умрял Христос. Сто пъти не може да умира Той. Сега други ще умират. И когато Той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Ерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. Шейсет хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Ерусалим. По колко души се пада на километър? По шест души евреи.“

„Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Ерусалим? Турете десет хиляди километра – по шест души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие своето учение? Аз казвам: Ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има сто милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това? Тогава имаше шейсет хиляди, сега ще има сто милиона християни. Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове. И тогава ангелите ще изнесат всичките Ананиевци и Сапфири, и всичките Юдовци, които съществуват. И от този свят, от тази култура няма да остане и помен! Това е великото решение на Небето, на Бога, на ангелите, на светиите, това е решението на всички добри хора, да пометат резултатите от тази култура. От света помен няма да остане! Ново Небе иде и нова Земя иде! И младите трябва да погребат старите!“

„Говоря открито, открито трябва да говорим. Такъв морал трябва да се проповядва: Любов, а не бабина любов! Не искаме да убиваме! Ние искаме да съградим нещо добро, ние искаме всички хора да се спасят. Всички да живеят като братя и сестри, да се разбират. И всички блага и духовни богатства са общи за всички братя, за да ги използват всички. Тъй е писал Господ!“

„Ще кажете сега: „Дали Христос говори в този човек или дяволът?“ Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кой говори – дали Христос е говорил или не. Всяко нещо трябва да се опита. Какво ще им кажа? На онази свещ можеш ли да четеш? Ако можеш да четеш, свещ съм, ако не можеш да четеш, никаква свещ не съм. И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца вие да имате моя ум и моя стремеж.“

„Светът ще погине! Не физическият свят ще погине, всички тия стари, криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат. И нова култура ще се яви! И тия тела и те ще се изменят. Ще се явят нови тела и светът ще се измени.“

„Аз съм много естествен, някой път се поухиля и аз като вас. Казват, че по някой път обичам да поухапвам. Казвам: Мязам на вас, но не съм като вас.“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 155, 156, 157)

„Аз съм дошъл да помогна на българите. Аз нямам никакви интереси. Аз нищо не печеля. Не искам нито славата на българите. Искам да им помогна като народ. Понеже мен ми е приятно да служа на Бога както трябва. Значи, ако те служат на Бога, ще бъдат един добър народ. А ако не служат, нищо няма да станат. Туй да го знаете. Ако не служите на Бога както трябва, ще си счупите крака. Ако ме слушате и служите на Бога, краката ви ще бъдат здрави, ще бъдете един виден народ, Бог ще ви благослови. Сега да се върнете и да кажете: „Досега така живяхме, но отсега нататък ние ще живеем, както ти искаш“. Сега дали ще ме послушате, ще видим. Досега никой не ме е послушал. Дали ще ме послушате, е друг въпрос. Аз съм длъжен да кажа. Ако ме послушате и не се сбъдне и ще кажете, че не се е сбъднало. Някой път аз зная, като кажа, че не се сбъдва. Онова, което съм предсказал, няма изключения. Българите, оставил съм ги свободни дали ще изпълнят волята Божия. Има едно нещо. Дали българите ще изпълнят волята Божия, аз го зная. Но какво ще стане, няма да го кажа. Като стане, ще го видите. Аз искам да ви въведа в Божествения план. Господ иска всички да живеете добре. Защото човек без Божественото в света, той е нищожество. Утре ще изчезне и няма да се намери името.“ (Неделни беседи, „По образ и подобие“, с. 547)

„Затова съм аз в България – да завъртя крана на колелото на живота, и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е пратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта... И след 2000 години ще проверите вярно ли е това, което ви казвам, или не – ще проверите резултатите.“ (Неделни беседи, „Солта“, с. 219)

„Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошъл. Още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света. Те са останали вече: музиката и поезията. Двете неща остават чисти в света, те са музиката и поезията, те са неопетнени още. Всичко друго е оцапано.“ (Неделни беседи, „Сила и живот V серия“, с. 176)

„Често съм срещал свещеници и владици, които, като ме срещат, казват: „Ето един човек, който разваля църквата“. Те ме изглеждат от главата до петите. Как тълкувам тяхното отношение към мене? Понеже аз съм едно огледало, те се оглеждат в мене и виждат лошите духове, които живеят в тях и им пречат да виждат истината. И тогава аз мислено им отговарям: Прави сте. Но това още нищо не допринася. Казвам на тия свещеници: Слушайте, църквата не е една машина, а Земята не е за забавление, да правим каквото искаме. Всички сме изпратени на Земята да живеем честно и да работим усърдно. Никаква лъжа не се позволява в религията. Всички трябва да бъдете чистосърдечни.“ (Неделни беседи, „Път на зазоряване“, с. 510)

„Преди години, като казвах: „Българското духовенство има ли кръвта на Христа?“, разбирах: „Туй учение на Христа имат ли го владиците и свещениците в умовете си?“ Аз казвам: Не съм християнин, вие сте християни, изпитвам ви сега. Изпълнили ли сте учението на Христа? Аз съм комисия тук в света и ще дам такъв един доклад, какъвто никой не е давал, и като го дам, Земята ще се обърне с главата надолу! Няма да си поплюя! Ако трябва и главите на всички хора да хвръкнат, ще го дам! И на Земята не трябва да има престъпници, а хора свободни!“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 216)

„Казвам, Туй, което аз ви говоря, бъдещето ще покаже. Ако аз говоря това, което не е вярно, аз ще понеса последствията. Ако това, което говоря, е вярно и вие не го приемете, вие ще понесете последствията. Не само вие, но хиляди поколения. Вие казвате: „Туй не е така. Кой е той?“ Бъдещето ще покаже, аз няма какво да казвам. Аз оставям Любовта за себе си да говори. Аз оставям Мъдростта за себе си да говори. Аз оставям Истината за себе си да говори. Божественият свят е, който пази своя авторитет. Ако един, който носи Божествената Истина, направи някакво опущение, той отговаря за това. Много ангели изгубиха своето положение в Небето само за една малка нечистота. Изпъдиха ги за милиони години.“ (Неделни беседи, „Оживяване“, с. 232)

„Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: „Господин Дънов, познавате ли ме?“ Не ви познавам – по човешки му говоря. „Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?“ Нищо, аз се радвам. „Защо?“ Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.“ (Неделни беседи, „Настанало е царството Божие“, с. 192)

Моят коментар тук е: Вярно, Учителя не им е платил, но друг някой им е платил, за да пишат това, което този господин е прочел в тях!

„Светлината, в която аз живея, е толкоз голяма, че всички неща се виждат“ – казва Учителя в „Най-голям в царството небесно“ (Неделни беседи, с. 468) за тези, които искат да проверят вярно ли е писаното във вестниците.

„Колкото пари имам, аз съм ги вдигнал за другите. Следователно за българите не мисля да им дам нито петаче. Единственото наследство, което ще им оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява“. И следователно, който разбира, само той ще се ползва – аз ви говоря за неща много важни, велики. Да, за българите е Словото, с което Той ни дари!“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 186)

„И когато аз си замина от България, тогава българите ще познаят. И втори път няма да дойда вече! Десет милиона свещи да ми запалят, няма да дойда. Няма да дойда! Разбирате ли? Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние! Църкви не искаме, каменни църкви не искаме. Искаме сърцата да се Любят. Ред и законност във всеки един дом, във всяко училище – това искаме днес в света... Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направите такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. Казвам: Моите думи са Божии думи, те не са мои думи. Какво Господ мисли да направи в бъдеще, те ще познаят.“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 217)

Учителя казва на българския народ: „Опитайте туй учение, приложете го. То може да се приложи във вашите домове. Вие имате деца. Учението е за вашите деца, за учениците, за слугите. Приложете го! Ако няма резултат, оставете го настрана“. А българите досега всичко друго приложиха, само това не приложиха. И още нещо: „Всичките ви дългове ще платя, ето, обзалагам се с българите, искам един опит да направя с тях като народ. И ако аз не устоя на своята дума, да плюят отгоре ми. Но искам и те да устоят на думата си: в българския дом да няма сълзи, ред и правда да има навсякъде, никъде да няма нещастия. За думата си да умрат и да се жертват за ближния. Нека се съгласят българите да видят туй учение право ли е или не. Ето, Господ иска да ви направи едно добро... Сега на всинца ви трябва благочестие. Не само на нас, но на целия български народ трябва благочестие, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и пр., от всички се иска благочестие.“

И всичко това, което казва Учителя, може да се изпълни. Важно е българският народ и неговите управници да пожелаят това.

И така накрая да резюмирам:

– Да напишем ли биография на Учителя? – Искат и там в Америка, и тук в България, и още къде? – Няма нужда! – каза Учителя. А ние му написахме.

– Да направим ли паметници на Учителя? – И да направите, аз ще ги разруша. Не паметници, а Любов трябва – ни репликира Той. Но ние Му направихме.

– Да напишем устави! – искаме ние. – Като другите общества си имат устави, защо не стоите там, отдето сте дошли? – Ние не го послушахме и написахме.

– Да си изберем председател! – Може, но само за един ден, даже за един час – ни иронизира Той. Но ние си избрахме, и то не само един и не за по един ден, а за години наред. И станахме не общество Бяло Братство, а организация Бяло Братство.

– Направихме от науката Му църква. Направихме от науката Му религия. А Той ни каза: „Ако ги направите, ще ги разруша“. Така и стана! И въпреки това ние не се отказваме. Искаме пак да си направим салончета, църквички, където посетителите да дремят, когато тщеславният четец застане пред тях.

– Да му направим и хороскоп! – Учителите не се раждат в България – ни посвещава Той. Но ние му направихме. Ние не знаем къде и кога е роден, но знаем да правим звездослови! Учителите нямат хороскоп! Запомнете това! Но се намериха хороскопаджии и го направиха. Така „доказаха“, че могат да направят хороскопи и на Учителите. И не само това – те го и разтълкуваха. Какво невежество! – Те не знаят, че нищо не знаят!

На всичко това се казва: непослушание.

Да, вярно е, че Бог ни е дал свобода. И ние я използваме, но неправилно. Само че трябва да знаем, че Бог не ни е освободил от последиците на това, което правим. Ако то не е в хармония с Природните закони, последиците няма да са приятни, а понякога ще бъдат и фатални. Това, което правим, трябва да е в хармония с Божиите закони. Тогава ще се радваме на резултатите. Това е Истината!

Ние учениците направихме много грешки. Сега трябва да ги изправяме. Огорчихме много пъти Учителя. Даже Го принудихме да стигне до там, че да ни каже: „Ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат Любовта“. (Цитатът е от общ окултен клас, „Прав път“, с. 320)

Но Той съзря и нещо хубаво в нас. Съзря доброто желание да се учим. Видя желанието ни да си изправяме грешките, макар и да правим нови. Затова ни и насърчи и като благ баща ни каза: „Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри, то е друг въпрос. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използвате вашата даровитост.“ („Прав път“, с. 336)

И за финал ще цитирам от общ окултен клас, „Буден ум и будно сърце“, с. 48: „Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в България. Даже един струва повече от българския народ. Вие сте тъй ценни, както Авраам“.

Тодор Ковачев

П.П.

В том IX от поредицата „Изгревът, ...“ със съставител Вергилий Кръстев има един разказ от Елена Андреева, озаглавен „Образът на Учителя през моите очи“. Там в около 40 страници тя е предала това, което е видяла и почувствала за Учителя. Това по мое мнение е може би най-хубавото от всички разкази, поместени в тази поредица от сборници. Разказът е и художествено на високо ниво. Прочетете го! Няма да сбъркате!

Т. Ковачев

Книгопис

Съдържанието на тази част е част от описанието на книгите в сайта.

Словото на Учителя

Списък на беседи, лекции, утринни слова, съборни беседи, планински беседи, извънредни беседи, беседи на сестрите, беседи на ръководителите, беседи на класа на добродетелите и други по хронологичния ред на говоренето от 16 март 1914 г. до 20 декември 1944 г.

По каталога на Елена Андреева

Съдържанието на тази част е част от описанието на беседите и лекциите в сайта.

Молитвата

Молитви, дадени от Учителя

Тези молитви са от тефтерчето на Елена Андреева, което тя лично ми предостави, за да ги препиша.

Т. Ковачев

Добрата молитва

Господи, Боже наш, благи и небесен Баща, който си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме.

Молим ти се, изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги.

Осветявай духа ни, просвещавай сърцето и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.

Живота си, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

Помагай ни и ни съдействай, да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята.

Храни душите ни с небесния Си хляб, укрепявай ни със силата Си, за да успяваме в живота си.

Като ни даваш всички Твои благословения, приложи и любовта Си, да ни е вечен закон.

Защото на Тебе принадлежи царството, силата и славата завинаги.

АМИН.

Когато Учителя е дал тази молитва, е казал: От сега нататък тази молитва ще се чете от всички същества в цялата вселена. Това сподели с мен Иван Антонов при един от многото ни разговори, които сме водели.

Молитва на братството

Господи, благослови Всемирното Бяло Братство, което сега присъства между българите и славянството.

Укрепи духа му, дай вяра, упование и надежда в Тебе на тия, които следват Твоя път, да се съвземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето.

Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си име, с което си знаен през всичките векове горе на небето и долу на земята.

Направи да се освети името Ти пред всички ония, които спъват Твоето свято дело, и да знаят, че Ти си само един, в когото няма измяна и който си всякога силен да помагаш и да избавяш.

Разпръсни враговете на Твоето Царство, Господи, от пред лицето Си и ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш да прогоним лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело.

Ти Господи, сам действай с крепката Си ръка. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме.

Нека управляващите в този народ да познаят, че няма друг Господ и Бог освен Тебе.

АМИН.

Молитва – Пътят на живота

Господи, Боже, Спасителю наш, на всяка сила и крепост, на всяка истина и любов, на всяка държава и власт, извор на всички добрини в живота ни.

Изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в пътя на живота, да ни просвещава умовете, да ни озарява сърцата, да ни дава сила и живот да струваме добрата Ти воля.

Прости прегрешенията, които изповядваме пред Тебе, те ни отдалечиха от Твоята бащинска любов.

Изличи ги от книгата на Твоите възпоменания и ни дарувай мира на Твоя Дух.

Направи сега да просветне лицето Ти върху нас, да сме образ на Твоята любов, вестители на Твоята истина и служители на Твоята правда.

Благослови този народ, между който живеем, благослови нашите братя и сестри, с които се подвизаваме в този път, благослови всички майки и бащи, които вършат Твоята воля.

Чуй гласа на всички страдащи по лицето на земята и ги благослови.

Благослови Учителя ни, който ни води в Твоя свят път.

Благословен си Ти, Господи, Боже наш, благословено е Твоето име от веки, защото Ти си пътят, истината и животът и освен Тебе няма други Бог, Ти си само Един.

АМИН.

Молитва на Царството

Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да прозябне Словото Ти до нашите сърца, заради любовта Си, с която си ни възлюбил.

Благи небесен баща, Ава Отче, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име на земята. Това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят.

Велики Господи, на всяка сила и крепост, застани за делото Си, преклони сърцата на всички, които си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и величие.

Благи Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не отклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти.

Води ни като добър пастир през зелените пасбища и при бистрите потоци.

Единият Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, Един в заращата виделина на нашия живот, благоволи да разшириш нашата душа, да възрастиш нашия дух, да възродиш нашето сърце, да просветиш нашия ум, да можем да Те славим сега и всякога и през всичките векове.

АМИН.

Молитва на Учителя

Господи, благослови Учителя ни, който ни води в Твоя път.

Укрепи го в сила и мощ, крепост, мъдрост, светлина, живот и Дух Твой неизчерпаем.

Благослови святото дело, което вършиш чрез него всред този народ.

Благослови мисията му, която си му възложил, и я увенчай с успех.

Благослови всичките братя и сестри, с които се подвизаваме.

Придай им вяра и надежда в Тебе, да се възземат и да Те славят през всичките векове на бъдещето.

АМИН.

Молитва на избраните

Господи, укрепи този народ, укрепи го, дай му мъжество.

Укрепи духа му, дай му воля, упование, надежда в Тебе, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето.

Стори, Господи, Боже наш, това заради великото Си име, с което си знаен през всичките векове.

Направи да се освети името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти си само един, в когото няма измяна и който си всякога силен да помагаш и да избавяш.

Разпръсни враговете, Господи, от пред лицето Си.

Ние ще Те славим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело.

Ти, Господи, сам действай сега с крепката Си ръка.

Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме.

АМИН.

Молитва на Духа Свят

Господи, Боже мой, душата ми на Тебе уповава.

Послушай молбата ми и дай внимание на молението ми.

Подигни духа ми и дай утеха на сърцето ми.

Покажи ми виделината на Твоето лице.

Господи, заради Твоята милост подкрепи ни с присъствието на Твоя свят Дух.

Господи, да дойде Твоето царство, да възлезе Твоята правда, да възсияе Твоята истина, да се въдвори Твоята любов и да се вселиш Ти, Господи Исусе Христе, единият син на Бога живаго, в моята душа и да бъде слава на Господа Бога Отца, изявен в Духа на Своето Слово през всичките векове.

АМИН.

Молитва на Духа

Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ дух и да обгърне нашия дух в своите обятия; да изпълни сърцето ни с необятната любов, която изявява Твоето присъствие навсякъде.

Да укрепи ръцете ни във всяка правда, нозете ни във всяка добрина.

Ние се прекланяме пред Тебе – вечни наш Баща – канара на нашия живот.

Благословен си Ти, благословено е Твоето име в нашите души.

Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето царство с всяко веселие за изявената любов към нас.

Само Ти си един, който ни познаваш и ние Те познаваме, че Ти си светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение на силите ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни.

Ти си венец и слава в живота ни.

АМИН.

Молитва плодовете на Духа

Господи на обичта, Боже на любовта, ние Те призоваваме в Твоята милост.

Приемаме страданията, които ни изпращаш, с радост на нашето сърце.

Приемаме мъчнотиите, които ни изпращаш за уякване на нашия дух.

Ние без колебание, без двоумение ще изпълним Твоята блага воля.

Изпрати ни Твоя дух, да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плода на любовта, благото на радостта и мира, основата на Твоето търпение и милосърдие.

Дарувай ни дара на вярата, кротостта и въздържанието.

Благослови ни, както си ни благославял винаги.

Направи името Си нам мило на душите ни.

Въдвори Царството Си в нашите души.

Храни душите ни с Твоето Слово, да укрепнат в нас всичките Твои добродетели.

Нека Твоите светли духове на обичта, вярата и надеждата да пребъдват в нас сега и всякога заедно с Тебе.

Възнасяме хвала и слава на Тебе Единнаго Господа и Бога на великата жертва.

АМИН.

Молитва на триединния Бог

I

Господи, да дойде Твоят благ Дух върху моя дух и да изпълни сърцето ми и душата ми с Твоето присъствие, да утвърди нозете ми във всяка правда.

Покланям се пред вечната канара, от която съм отсечен.

Благословено е Твоето име, Господи!

Господи, укрепи ме, въздигни ме, за да Ти служа с веселие.

II

Господи, Боже мой, да дойде Твоят благ Дух и да просвети ума ми, да освети сърцето ми и да изпълни душата ми с всяка радост и веселие.

Покланям се пред Тебе, вечния извор, който всякога си ме поил.

Умий нозете ми, измий сърцето ми, за да съм чист и свят пред Тебе.

Благословен си Ти, Господи, Боже мой!

III

Господи, Боже мой, да дойде Твоето благословение върху моя дух, да изпълни сърцето ми и душата ми с благите плодове на Духа, да утвърди нозете ми със силата на Твоето присъствие.

Покланям се пред Твоя вечен Дух, който ме оживява и възкресява из мъртвите. Пази ме, Господи, със святото Си име и укрепи ме, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Тебе, Господи Исусе Христе, както Ти си с Отца.

АМИН.

Молитва на силите

Господи на силите, разпръсни всички лоши помисли на ... и на всичкото съдружие, което е с тях, и на всички други тъмни сили, които искат да спрат Твоето свято дело на земята.

Разбий козните им.

Да бъде, Господи, както си казал: „Мое е отмъщението и мъздавъздаянието“.

Да се прослави името Ти, Господи, на Земята и да Те познаят всички, че Ти си единният Бог спасител на мира – Христос.

Благослови всички, които Те познават и Ти служат с дух и истина.

Твоята бащина десница на охрана и покровителство да бъдат върху ония, които се подвизават в Твоето име.

Да се изпълни, Господи, волята Ти на земята и да се въдвори Царството Ти на земята сега и през всичките векове.

АМИН.

Молитва за изцеление

  1. Всеприсъствуващи и всеблаги Боже, в името на Господа, който е говорил с раба Ти, да дойде Твоето изцеление чрез нас, Твоите слуги за слава на името Ти.
  2. Благодарим Ти, че си ни послушал.
  3. Ти си само наш Господ и освен Тебе другиго нямаме.
  4. Ти си, който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото.
  5. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото.
  6. Обърни източника на сърцето за добро и силите на тялото за работа полезна.
  7. Нека този наш брат (сестра) ..., който (която) страда, приеме Твоята милост, за да можем ние всички да се радваме в присъствието на Твоята сила.

АМИН

Забележка: Молитвата се казва всяка сряда, събота и неделя в 7 и 9 часа преди обяд.

Молитвата

6 школна лекция на общия окултен клас (трета година), държана от Учителя на 23.VII.1924 г. – София. Печатница Малджиев – Русе.
Лекцията е част от сайта.

Размишление

И още за молитвата в „Ако говоря“, том II, четиринадесета година – 1934–1935, София, 2003, с. 396.

Ония хора, които се молят, в молитвата им има голяма опасност, ако не знаят как да се молят. Големи нещастия могат да произлязат от молитвите на хората, както и от това, ако не се моли човек. Да се молите, но трябва да знаете как да се молите, и когато не се молите, трябва да знаете поне как да постъпвате. В молитвата вие ще улесните дейността на кръвта да минава през вашия мозък. Онова възвишеното е горе в главата, но тази кръв ще мине през низшите центрове на мозъка, за да отиде горе. И вие ще събудите, ако не знаете как да се молите и не разбирате законите, най-низшите чувства в себе си. Трябва особена школа да се мине, за да се научи човек как да се моли. Както сега се молят хората, те си създават повече зло, отколкото добро, събуждат в себе си низшето. И във всички религиозни събрания, навсякъде желанието към Бога е много добро. Казва човек: „Господ ще оправи“. Господ ще оправи, но има известни закони, които трябва да се спазват. Вие, като се молите, най-първо не трябва да възприемате кръвта през своите низши чувства, но трябва да знаете пътищата как да занесете кръвта в ония висши центрове. Вие казвате: „Трябва да почувства човек“. В чувствата има двояк смисъл. Тия чувства могат да произтичат от низшето естество във вас. И в молитвата най-първо, за да се молите, трябва да мислите дълго време, за да имате една отвлечена хубава мисъл. Не влагайте в себе си, когато се молите, обикновени мисли. Когато се молите, трябва да сте спокойни, да се поставите в едно възприемателно състояние. Молитвата трябва да стане като изгрева на Слънцето. Защо Господ е направил Слънцето? За да се научат хората как да се молят. Не искайте изведнъж да стане Слънцето много горещо. Ако се молите изведнъж силно, ще предизвикате лоши реакции. Ще мислите и се молите тъй, както изгревът на Слънцето се показва постепенно, както светлината – полека. А като изгрее Слънцето, ще бъде най-хубавият момент при молитвата. Дойде ли обяд, пак ще се молите. Вие трябва да разбирате законите на молитвата, защото молитвата е работа. Онзи човек, който е работил, трябва да иде на сянка под крушата. Значи светлината трябва да мине през листата. Ако се изложите на обяд направо на Слънцето, ще слънчасате.

Някои казват: „Трябва да се молим“. Други казват: „Не искаме да се молим. С молитва не стават работите“.

Много пъти с молитва не стават работите, а стават с оная права мисъл, да разбират законите, които работят в природата. А пък природата, това е Разумното. С това Разумно, което мисли за вашето добро, вие трябва да влезете във връзка и да не се колебаете. Трябва да има нещо в света, по отношение на което да не се колебаете. Ще влезете във връзка с Разумното, ще пожелаете нещо и ще почакате, ще похлопате веднъж, два пъти, три пъти ще похлопате. Три пъти имате право да похлопате, най-много четири пъти. И като похлопате четири пъти, ще мълчите, ще чакате. Мисълта ви трябва да бъде ясна, права, точна, да мислите постоянно върху мисълта си, да поддържате мисълта си.

Окултни музикални упражнения, паневритмия, гимнастически музикални упражнения

№ поред наименование на музикалното упражнение дата място музика текст
1. За небесния цар 1888 с. Хотанца, Русенско Учителя Учителя
2. Фир-фюр-фен – Благославяй 21.VIII.1922 Събора в Търново Учителя Учителя
3. Махар Бену Аба 3.XII.1922 Общ клас Учителя Учителя
4. Давай Давай 28.XII.1926 Общ клас Учителя Учителя
5. Аум Специален клас Учителя Учителя
6. Сила жива изворна 12.X.1922 Общ клас Учителя Учителя
7. Изгрява Слънцето 22.X.1922 Общ клас Учителя Учителя
8. Сладко медено 29.X.1922 Общ клас Учителя Учителя
9. Блага дума 5.XI.1922 Общ клас Учителя Учителя
10. Венир Бенир 5.XI.1922 Общ клас Учителя Учителя
11. Духът Божий 13.XI.1922 Общ клас Учителя Учителя
12. Скръбта си ти кажи 19.XI.1922 Общ клас Учителя Учителя
13. Сила жива 19.XI.1922 Общ клас Учителя Учителя
14. В зорите на живота 3.XII.1922 Общ клас Учителя Учителя
15. Мусала 3.XII.1922 Общ клас Учителя Учителя
16. Бог е Любов 10–17.XII.1922 Общ клас Учителя Учителя
17. Благост 19–26.XII.1923 Общ клас Учителя Учителя
18. Грее грее Пролетта 1924 Учителя Учителя
19. В мрак тъмнота 3.III.1926 Общ клас Учителя Учителя
20. Вехади 17.IV.1925 Общ клас Учителя Учителя
21. Имаше человек 30.X.1927 Общ клас Учителя Учителя
22. Вечер Сутрин 10.XII.1924 Общ клас Учителя Учителя
23. Кажи ми ти Истината 26.XI.1924 Общ клас Учителя Учителя
24. Светъл ден 16.IV.1924 Общ клас Учителя Учителя
25. Тъги скърби 16.IV.1924 Общ клас Учителя Учителя
26. Ходи ходи 23.IV.1924 Общ клас Учителя Учителя
27. Нева Сензу 1.V.1929 Общ клас Учителя Учителя
28. Благата Песен 27.III.1929 Общ клас Учителя Учителя
29. Киамет Зену 8.XII.1926 Общ клас Учителя Учителя
30. В начало бе Словото 5.XII.1924 Общ клас Учителя Учителя
31. Мислѝ, право мислѝ 6.VI.1926 Специален клас Учителя Учителя
32. Весел ти бъди 21.VIII.1929 Рила – Езерата Учителя Учителя
33. Вдъхновение 10.XII.1924 Общ клас Учителя Учителя
34. Запали се огънят 8.VIII.1933 Витоша – бивака Учителя Учителя
35. Добър ден 11.IX.1933 Учителя Учителя
36. Бершит Ба Декември 1932 Учителя Учителя
37. Малкият извор 21.I.1925 Общ клас Учителя Учителя
38. Сила живот здраве 7.I.1932 Учителя Учителя
39. Всичко в живота е постижимо 1933 Учителя Учителя
40. Химн на великата душа Лятото 1933 Учителя Учителя
41. Тъги скърби са богатство 7.XII.1927 Общ клас Учителя Учителя
42. Духът ми шепнеше това 19.I.1934 Специален клас Учителя Учителя
43. Песен на зората 1930 Учителя Учителя
44. При всичките условия 4.XI.1934 Учителя Учителя
45. Мога да кажа 20.III.1937 Учителя Учителя
46. Аз смея да кажа 1.IX.1935 Учителя Учителя
47. Да имаш вяра 9.X.1936 Учителя Учителя
48. В пустинята на живота 1934 Учителя Учителя
49. Сила здраве е богатство 3.I.1940 Учителя Учителя
50. Зов на планината 1937 Учителя Учителя
51. Цветята цъфтяха 22.I.1941 Учителя Учителя
52. Той иде 7.I.–5.II.1939 Изгрева Учителя Учителя
53. Песен на светлия път 1942 Учителя Учителя
54. До-ще ден 7.II.1940 Изгрева Учителя Учителя
55. Там далече 1937 Учителя Учителя
56. Пролет 8.I.1942 Изгрева Учителя Учителя
57. Денят иде 18.II.1938 Изгрева Учителя Учителя
58. Красив е животът 19.XI.1941 Изгрева Учителя Учителя
59. Радост и скръб 9–16.XI.1933 Изгрева Учителя Учителя
60. Слънчева песен – пчелица мушица 6.II.1935 Изгрева Учителя Учителя
61. Студът всичко дава 5–16.I.1934 Изгрева Учителя Учителя
62. Езикът на живата природа 18–19.X.1933 Учителя Учителя
63. Правда 15.IV.1943 Изгрева Учителя Учителя
64. Скитах се по гори и планини 1933 Учителя Учителя
65. Обетована земя 27.I.1933 Изгрева Учителя Учителя
66. Аин фаси 7.X.1931 Учителя Учителя
67. Буря 15.XII.1935 Учителя Учителя
68. Ставай дъще 1934 Учителя Учителя
69. Духай ветре (в две части): Учителя Учителя
– Божието слънце грее днес 1944 Мърчаево
– Хай-ди-ди 30.XII.1942 Изгрева
70. А бре синко 27.XI.1934 Изгрева Учителя Учителя
71. Бащина песен – Угледна мома 21.I.1935 Изгрева Учителя Учителя
72. Братство единство Учителя Учителя
73. Благославяй Учителя Учителя
74. Стани стани Учителя Учителя
75. Страдно душо Учителя Учителя
76. Благословен Господ Учителя Учителя
77. Мога да любя 1942 Учителя Учителя
78. Подмладяване По мотиви на учителя
79. Ранен час По мотиви на учителя
80. Пролетна песен По мотиви на учителя
81. Българска рапсодия 1934 Изгрева Учителя Учителя
82. Тема Америка Учителя Учителя
83. Българска идилия Първите години на школата „Опълченска“ 66 Учителя
84. Нели думах 27.X.1943 Изгрева Учителя Учителя
85. Тема Учителя
86. Мирът иде Първите години на школата Учителя
87. Мирът иде 21.XII.1933 Учителя Учителя
88. Тема 3.XII.1940 Изгрева Учителя
89. Марш на светлите сили 27.V.1936 Изгрева Учителя
90. Тема 27.I.1933 Изгрева Учителя
91. Бернан-аси 1936 Учителя
92. Мелодия 1933 Учителя
93. Песен на детето 1934 Учителя
94. Мелодия 17.XI.1934 Изгрева Учителя
95. Мелодия 1933 Учителя
96. Малкият планински извор 27.III.1937 Изгрева Учителя
97. Бог е Любов 25.II.1934 Изгрева Учителя Учителя
98. Към фир-фюр-фен Първите години на школата Учителя Учителя
99. Кажи ми, Светли Божи лъч 19.XII.1923 Общ клас Учителя Учителя
100. Кажи ми ти Истината Май 1942 Изгрева Учителя Учителя
101. Кажи ми ти Истината
(със соло, прибавено от ученик)
102. Тема 5.VII.1938 Изгрева Учителя
103. Пролетна песен без думи 9.III.1933 Изгрева Учителя
104. Вяра светла Първите години на школата Учителя Учителя
105. Играта на поточето 1933 Изгрева Учителя
106. Малката буболечица 27.V.1933 Изгрева Учителя Учителя
107. Тема Първите години на школата Учителя
108. Да бих те слушал 14.III.1940 Изгрева Учителя Учителя
109. Вариации 27–29.I.1933 Изгрева Учителя
110. Мелодия 4.XI.1943 Специален клас Учителя
111. Тема Учителя
112. Радост 27.IV.1935 Изгрева Учителя Учителя
113. Мелодия 17.XI.1934 Изгрева Учителя
114. Милост благост Първите години на школата Учителя Учителя
115. Тема – Ме-хейн 29.I.1941 Изгрева Учителя Учителя
116. Тема 28.V.1941 Общ клас Учителя
117. Тема 28.V.1941 Общ клас Учителя
118. Тема 1938 Изгрева Учителя
119. Пролетна песен 9.III.1933 Изгрева Учителя Ученик
120. Тема Първите години на школата Учителя
121. Новото битие Започната 1941 Изгрева Учителя Учителя
Завършена 1944 Мърчаево Учителя Учителя
122. Химн на Слънцето 5.V.1942 Изгрева Учителя Учителя
123. Вътрешният глас на Бога Нотирана 1943 Изгрева Учителя Учителя
124. Една вечна Истина, която е Бог на Любовта Нотирана 1943 Изгрева Учителя Учителя
125. Песента на ангелите 1943 Изгрева Учителя Учителя
126. Божията Любов ме озари 13.III.1943 Изгрева Учителя Учителя
127. Господи колко те обичам 22.VIII.1943 Изгрева Учителя Учителя
128. Моето Слънце днес ще изгрее Започната на 22.VIII.1943 Изгрева Учителя Учителя
Завършена на 17.VIII.1944 Мърчаево Учителя Учителя
129. Кажи ми светли Божи лъч 26.V.1943 Изгрева Учителя Учителя
130. Ти ще сполучиш в живота 24.I.1941 Изгрева Учителя Учителя
131. Отче наш, не ни въвеждай в изкушение 17.VIII.1944 Мърчаево Учителя Учителя
132. Ще се развеселя Учителя Исайя
133. Странник съм в този свят 16.VI.1941 Витоша – бивака Учителя Учителя
134. Песен за двете сестри (последна и недовършена) 1944 Мърчаево Учителя Учителя
135. Песен на гласните букви Гласово музикално упражнение от Учителя
136. Паневритмия (двигателни упражнения, придружени с музика) Започната 1927 Изгрева Учителя
Завършена 1942 Изгрева Учителя
Пробуждане Учителя Ученичка
Примирение Учителя Ученичка
Даване Учителя Ученичка
Възлизане Учителя Ученичка
Дигане Учителя Ученичка
Отваряне Учителя Ученичка
Освобождение Учителя Ученичка
Пляскане Учителя Ученичка
Чистене Учителя Ученичка
Летене Учителя Ученичка
Евера Учителя Ученичка
Скачане Изгрева Учителя Учителя
Тъкане Учителя Ученичка
Мисли Учителя Учителя
Аум Учителя Учителя
Изгрява слънцето Учителя Учителя
Квадрат Учителя Ученичка
Красота Учителя Ученичка
Подвижност Учителя Ученичка
Побеждаване Учителя Ученичка
Радост на земята (люлеене) Учителя Ученичка
Запознаване Учителя Ученичка
Хубав ден Учителя Ученичка
Колко сме доволни Учителя Ученичка
Стъпка по стъпка Учителя Ученичка
На ранина Учителя Ученичка
Дишане Учителя Учителя
Промисъл – формула Учителя
Прибавка: Пентаграм Учителя Ученичка
Слънчеви лъчи 1942 Изгрева Учителя Учителя
137. Зората на новия живот Учителя Ученик
138. Излязъл е сеяч Учителя Ученик
139. Изгрява ден тържествено Учителя Ученик
140. Събуди се братко Учителя Ученик
141. Любовта е извор Учителя Ученик
142. Изгрей ти мое слънце Учителя Ученик
143. Шуми Учителя Ученик
144. Напред да ходим смело Учителя Ученик
145. На Учителя Ученик
146. Милосърдието Ученик
147. Сърдечен зов 1917 Фронта при Добро поле Ученик
148. Време е да вървим Ученик
149. Поздрав на Учителя Ученик
150. Сине мой, пази живота 2.V.1922 Ученик
151. Росна капка Ученик
152. Напред, чада, напред Ученик
153. Славейчета горски Ученик
154. Небето се отваря Ученик
155. О, Учителю благати Ученичка
156. Към Сион 2.II.1918 Ученик
157. Дързост в Христа 1.VIII.1921 Ученик
158. На белия цвят 9.IV.1922 Музикант
159. Нови дрехи 1.VI.1922 Музикант
160. На Христа запейте 15.III.1921 Ученик

Етимология на думата паневритмия: Езиковият произход на тази дума се състои от три корена: „пан“ – означава „все“, „всичко“, „всеобщ“; „ев“ – от лат. „еу“, означава „истински“, „висш“, „това, от което излиза всичко“; „ритъм“ – правилност в движението. Пан – ев – ритмия означава всеобщ висш ритъм.

Забележка за паневритмията: Упражненията не са давани така, както са подредени сега. В този ред са подредени и впоследствие се играят така, след като става отпечатването им през 1938 г. В подреждането са взели участие: Учителя, Боян Боев и други ученици на школата. Последното упражнение „Слънчеви лъчи“ е дадено през 1942 г. Така паневритмията добива своя завършен вид. Текстът в упражненията е написан от ученичката Олга Славчева по указания на Учителя. Само три от упражненията са с текст от Учителя: „Аум“, „Изгрява Слънцето“ и „Мисли“. Георги Радев е направил леки корекции в текста на О. Славчева. За подробности вж. разказите на Е. Андреева в поредицата „Изгревът...“ със съставител Вергилий Кръстев.

Бележки

  1. Забележка: Песента на блудния син. В издадените песнарки с окултните музикални упражнения от Учителя я няма „Песента на блудния син“. Няма я, защото не е записана, не е нотирана. Всички, които са имали възможността да я чуят, казват, че не са слушали толкова хубава музика, и си служат със суперлативи, за да обрисуват удоволствието от чутото. За тази песен можем да прочетем в лекцията на общия окултен клас, държана на 2.XII.1942 г. в 5 часа сутринта и записана в том „Факти, закони, принципи“, с. 154. Цитирам:

    Ще ви свиря песента на блудния син. Като се разкаял, казва Писанието, като дошел на себе си, пял. Пил, изгубил музиката. Казва: „На колко наемници баща ми може да ми даде храна? Ще стана да ида при баща си и ще му кажа: „Отче, съгреших на Небето и пред Тебе“. Сега тамам тази песен трябва да се пее. Всичките народи в Европа са блудните синове, трябва да се върнат при Баща си и да кажат: „Съгрешихме пред Небето и пред Господа. Не сме достойни да бъдем Твои синове, но ни направи като наемници“. Сега търсят кой има право. Изяденото и изпитото е хубаво. Трябва да се върнем, за да започнем новия живот. Ние да дадем началото. Сега ще ви свиря малко от песента на блудния син. Аз отдавна не съм я свирил. Има повече от трийсет години. Мъчна е за свирене. (Учителя свири.) Той се изповядва на баща си. (Свири по-живо и весело.) Свърши се увеселението, ядоха, пиха, веселиха се. (Учителя пя „Давай давай“.)

    Коментар и изводи всеки да направи за себе си. Аз просто отбелязвам, че има още една песен, но не е публикувана. Защо? Учителя знае това!

  2. Забележка: Тук е уместно да цитираме една наистина забележка, направена от Учителя по повод на изпълнението на паневритмичните упражнения и така известните шест сутрешни гимнастически упражнения, дадени от Учителя на учениците. Те се правят сутрин, около изгрева на Слънцето. А ето и забележката на Учителя, направена на с. 407 в том II „Ако говоря“ на общия окултен клас:

    От гимнастическите упражнения, както ги правите, аз съм крайно недоволен. Не може да имате резултат по тоя начин. Гимнастическите упражнения ги правите много лошо. Първите упражнения ги правите много лошо. (Става въпрос за първите шест упражнения.) Това показва, че въобще не мислите през време на упражненията. Един се вдига, а друг през това време се навежда и сваля ръцете си. И всичко е така объркано. Няма единство в упражненията. И после, някои ги е страх да си наведат гърба. Не правите движенията както трябва. Какъв пример ще дадете с тези упражнения на другите?

    И ония, музикалните (става въпрос за паневритмията), бързо почнахте да ги правите. Трябва да ги разделим на няколко части, на четири–пет части и да ги правим по части, както трябва. Иначе ще си губят смисъла. Едно упражнение трябва да се прави едновременно от всички, като че го прави един човек. Хармоничност трябва да има, а пък аз виждам, че един мисли едно, а друг мисли друго. Някой ще каже: „И без упражнения може“. Не, упражненията са необходими. Умрелите никак не се упражняват. Шестте упражнения, ако ги правите добре, пак е хубаво. Ако ги направите с чиста мисъл, вие ще се подмладите. Едно упражнение, ако правите на ден, вие ще се подмладите с една година. Ако правите десет дни – с десет години ще се подмладите. Някой ще каже: „Дали е вярно?“ Ако аз правя упражненията както трябва, ще се подмладя. А пък щом не ги правя както трябва, то аз остарявам. И вие, ако не ги правите както трябва, ще остареете преждевременно. И съжалявам за това. Малко упражнения, но на свят да се правят. Като си вдигате ръцете, като един да ги вдигате, единство да има. Я „юнаците“ как хубаво и стегнато играят (съществуващата тогава спортна организация „Юнак“). Те под команда играят, а пък тук сме свободни. Един се навел, друг се изправил, а между тях никой не прави нищо. И който не ги знае, ще си седи настрана. Някои по-напреднали не идват на упражнения. Някой казва: „Аз съм напреднал“. И не идва на упражнения. Упражненията нека да се правят три пъти на седмицата, но да има дисциплина. Ако не правите упражненията, не може да има Божествено благословение.

    За мен всяка работа е Божествена. Като мислите, това е Божествено. Като правите упражнения, това е Божествено... Сега да направим упражненията.

    Изводите нека всеки си ги направи за себе си. Ще отбележим само, че паневритмичните упражнения, тяхното изпълнение е описано в издадената през 1938 г. и наскоро преиздадена „Паневритмия“. Тези, които желаят да ги научат, могат да го направят от тези издания. В тях е поместена и музикалната (нотната) част от тези упражнения.

Шестте сутрешни физически упражнения и описанието на тяхното изпълнение могат да се намерят в „Разговори при Седемте рилски езера“ (София, 1948), с. 247.

Добре е изучаващият упражненията да види тяхното изпълнение от тези ученици, които ги знаят добре. Накрая ще добавим и това, че Учителя е обръщал голямо внимание на музиката и на дихателните упражнения. Дихателните упражнения са описани от Учителя в лекциите, когато ги е давал. Всеки може да ги намери там, за да се ползва от тях разумно. Брат Боян Боев си е дал труд да направи извадки на тези дихателни упражнения в отделна книжка. Има ги също и в отпечатаните три тома с негови стенограми под заглавието „Акордиране на човешката душа“.

Музикални издания:

  • Песни от Учителя, Ч. I. София, 1938.
  • Песни от Учителя, Ч. II. София, 1944.
  • Братски песни. София, 1941.
  • Паневритмия за две цигулки. София, 1938.
  • Паневритмия. София, 1941.
  • Слънчеви лъчи. София, 1942.
  • Песни от Учителя. Сборник. София, 1948.

Шестте гимнастически упражнения

Приложение: Описание на шестте упражнения от книгата „Разговори при Седемте рилски езера“.

Първо упражнение

Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!

Формулата се изговаря с вдигната дясна ръка, като за поздрав. След това се прави упражнението.

Изходно положение: ръцете спуснати, краката прибрани, стойка бодра. Ръцете се издигат отстрани нагоре в широки полукръгове, като идват над главата изопнати, леко допрени с върховете на пръстите. Десният крак прави крачка назад. Ръцете се спускат отпред, като че се прави обливане, едновременно с това бавно приклякане, ръцете достигат чак до земята. В това време дясното коляно едва докосва земята. Бавно изправяне, ръцете се издигат отпред нагоре успоредно. с дланите нагоре, като че загребват нещо. Като се изправим, те заемат първото положение над главата. След това левият крак прави крачка назад. Повтарят се същите движения. После десният крак прави крачка назад, правят се същите движения. След това десният крак прави крачка напред – пак същите движения. И тъй, три крачки назад и три крачки напред. След третата крачка напред и изправянето левият крак се прибира при десния, ръцете се спускат пред лицето надолу и заемат изходното положение.

Второ упражнение

Да се изпълни душата ми с Божията Любов!

Формулата се изговаря с вдигната дясна ръка, като за поздрав. След това се прави упражнението.

Изходно положение: както при първото. Ръцете се издигат отстрани нагоре, допират се над главата с върха на пръстите. Десният крак – крачка назад. Бавно приклякане. В това време ръцете, както са успоредни, се спускат в полукръг напред и надолу, докосват земята, загребват навътре – дясното коляно докосва земята, следва бавно изправяне. В това време ръцете с длани нагоре се движат пред тялото нагоре, като че са почерпили нещо, и докато се изправим, те отиват успоредно нагоре над главата, заемат първото положение, леко допрени с върховете на пръстите. Със същите движения се правят три крачки назад и три крачки напред. След третата крачка напред и изправянето левият крак се прибира при десния. Ръцете се разтварят в широки полукръгове встрани и се спускат надолу, като при изходното положение.

Трето упражнение

Да се възрастне в мен Божията Правда!

Формулата се изговаря с вдигната дясна ръка, като за поздрав. След това се прави упражнението.

Изходно положение: както при първото. Дясната ръка прави широк полукръг отзад нагоре, силно изопната, идва в положение 45 градуса наклон горе-напред. Левият крак прави крачка назад, бавно приклякане, като дясната ръка се спуска и слага върху дясното коляно в момента, когато лявото коляно докосва леко земята. Бавно изправяне. Дясната ръка се прибира спусната отстрани – заема се изходно положение. След това лявата ръка нагоре, десният крак назад. Повтарят се първите движения, само че с лявата ръка. Тъй се правят три крачки назад, след това три крачки напред.

Четвърто упражнение

Ще служа Господу с всичката си душа!

Формулата се изговаря с вдигната дясна ръка, като за поздрав. След това се прави упражнението.

Изходно положение: както при предишните упражнения. Двете ръце се дават хоризонтално, изопнати напред, успоредни, с дланите надолу. Десният крак прави крачка назад, ръцете отиват надясно, като остават пак успоредни. Бавно приклякане, дясното коляно докосва леко земята и бавно изправяне, като в това време ръцете правят откос и отиват наляво, запазвайки успоредното си положение. Когато се изправим, десният крак е още назад, ръцете са хоризонтално успоредни и наляво. Тежестта на тялото е на десния крак. След това левият крак отива крачка назад, приклякане, леко докосване с лявото коляно земята, бавно изправяне, като в това време ръцете правят откос и отиват надясно. Така се правят три крачки назад и три крачки напред. Левият крак се прибира при десния, ръцете се разтварят встрани хоризонтално и се спускат долу.

Пето упражнение

Ще се радвам на Божиите блага!

Формулата се изговаря с вдигната дясна ръка, като за поздрав. След това се прави упражнението.

Изходно положение: както при предишните упражнения. Ръцете се разтварят встрани с дланите нагоре, правят се полукръгове, сгъват се в лактите и докосват с върховете на пръстите раменете. Десният крак прави полукръг назад около левия крак, като докосва от другата му страна с върха на пръстите земята, после пак се връща в първо положение. Този полукръг кракът прави три пъти. Третия път, след като докосне земята зад левия крак, не се връща в първо положение, а се дръпва крачка назад, бавно приклякане, дясното коляно леко докосва земята, след това бавно изправяне. Тежестта на тялото се премества върху десния крак. След това левият крак прави три полукръга около десния по същия начин, после крачка назад с него, приклякане и изправяне. По този начин се правят три стъпки назад и три стъпки напред. След това левият крак се прибира при десния. Ръцете, които през всичкото време са стояли с допрени до раменете пръсти, се разтварят встрани, описват широки полукръгове и се спускат свободно надолу.

Шесто упражнение

Ще ходя в пътя на Истината!

Формулата се изговаря с вдигната дясна ръка, като за поздрав. След това се прави упражнението.

Изходно положение: както при останалите – ръцете спуснати, краката прибрани, стойката бодра. Десният крак прави крачка назад, приклякане, дясното коляно леко докосва земята. В това време ръцете се сгъват пред гърдите, дланите са успоредни, пръстите – насочени напред. След това ръцете се изопват напред със сила, успоредни една на друга, дланите вървят една срещу друга успоредно – духва се силно, чува се звукът „Ху“, ръцете пак се прибират в първо положение пред гърдите и се повтаря това движение шест пъти с духането. После ръцете се сгъват пред устата, допрени с върха на пръстите (палеца, показалеца и безименния), дланите навън. След това ръцете се разтварят настрани, като се прави леко дъхане. Едва се чува „Хъ“. Пак се прибират ръцете пред устата и се повтаря това шест пъти. След шестия път ръцете остават настрани хоризонтално, бавно изправяне, десният крак се прибира при левия, ръцете се спускат отстрани долу.

По-късно, около 1942 г., Учителя добавя към тези шест гимнастически упражнения и едно музикално упражнение. Ето го описано.

Музикално упражнение

Ще пея, Господи, и ще Те славословя с цялата си душа!

Формулата се изговаря с вдигната дясна ръка, като за поздрав. След това се прави упражнението.

Изходно положение: ръцете спуснати, краката прибрани, стойка бодра. Пее се гамата: До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До.

При изпяване на тона до тялото е наведено надолу, ръцете са спуснати и пръстите леко допират земята. Започва изправянето на тялото нагоре. Повдигаме ръцете нагоре с длани към тялото. Свиваме лактите на височината на раменете с насочени пръсти напред.

Започва пеенето на тона ре. Едновременно с това правим крачка напред с десния крак. Ръцете се придвижват хоризонтално и успоредно напред, като дланите са надолу.

Следва тонът фа. Правим крачка напред с десния крак. Едновременно ръцете се прибират пред гърдите, малко напред, с допрени средни пръсти и длани навътре към тялото.

Пеем вече тона сол. Сега левият крак прави крачка напред, а ръцете разтваряме хоризонтално в полукръг, като венец, не по-високо от главата, с обърнати надолу длани.

Идва ред да изпеем тона ла. Пеем го, като едновременно правим крачка напред с десния крак, а ръцете се издигат над главата, с леко допрени средни пръсти и обърнати надолу длани.

Тона си на гамата пеем, като правим крачка с десния крак напред, в това време ръцете се разтварят като цвят, с длани една срещу друга.

Завършваме гамата с горно до, като прибираме десния крак до левия и в същото време допираме двете ръце над главата, правим символа на обливане и ги сваляме покрай тялото с дланите към него надолу. Навеждаме се прикляквайки, като леко допираме с пръстите на ръцете земята, заемайки първоначалното положение.

Започва втората фаза. Сега движението на краката е назад. Останалите движения са същите, както при движението напред. За трети път правим упражнението, с движение на краката отново напред. Всичко останало е същото, както при първия път.

Забележка

Зная, че много индивиди окарикатурват Словото на Учителя, като го променят. Зная, че има и такива, които правят това с музикалните песни упражнения. Зная също, че се намериха и такива, които превърнаха обществото „Бяло Братство“ в организация, партия, фондация и тем подобни, като си изработиха устави, назначиха си председатели и правят всичко, каквото не трябва да се прави. Но не знаех, че са си сложили визитните картички, както правят мухите, и върху гимнастическите упражнения. Научих и това наскоро. Едни се движат напред, други се движат назад; едни – нагоре, други – надолу; едни – наляво, други – надясно. Е, всеки е свободен да постъпва както желае. Аз по-горе съм цитирал какво казва Учителя за тези разбъркани движения. Пък който иска, нека се съобразява с това.

Понеже всеки доказва карикатурите си с разни измислици, аз няма да доказвам, а ще цитирам отново Учителя, така както го е записал брат Боян Боев в книгата „Разговори при Седемте Рилски езера“ на с. 248, относно гимнастическите упражнения. Цитирам:

Упражненията се правят съсредоточено, мисълта следи всяко движение, съзнанието е будно, концентрирано. Тези упражнения правим през цялата година. Когато от 22 март почнем паневритмията, понякога ги правим преди нея.

Веднъж, когато бяхме събрани около Учителя след паневритмията, Той даде следните обяснения за значението на шестте гимнастически упражнения:

Движението на десния крак оказва влияние върху мозъка, а на левия – върху симпатичната нервна система.

Като движиш десния крак, уравновесяваш мъжкия принцип в себе си. А като движиш левия крак, уравновесяваш женския принцип в себе си.

С движението на десния крак ти предаваш нещо на ума си, а с движението на левия крак предаваш на сърцето си.

  1. Първото от шестте упражнения носи успокоение, уравновесяване. Ти искаш да бъдеш господар на себе си, туряш ума, сърцето и волята си в служба на Бога. Слизаш до Земята, да работиш. После пак се повдигаш, за да приемеш.

    При първото упражнение ти влизаш във връзка с Божественото в себе си, в съгласие с Разумното в света.

  2. При второто упражнение влизаш във връзка с природата, вземаш от нея и го предаваш на земята. При това упражнение ти си в съгласие с Любовта.

  3. При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното. Коляното е доброто. Ъгълът, който се образува между бедрото и пищяла при коляното, показва единството с невидимия свят.

    Това, което е написано на ръката ти, ти го туряш върху доброто като основа, т.е. върху коляното.

    Всеки пръст има особено значение. Значи всички духовни сили, които пръстите изразяват, са поставени върху доброто като основа.

  4. Четвъртото упражнение показва как да работим, как да служим. Всичко дисхармонично в сърцето изхвърляш навън – когато отиват ръцете наляво. И всички безпокойства в ума изхвърляш навън – когато отиват ръцете надясно.

  5. Като стоиш на левия крак, а десният се движи около левия, уравновесява се сърцето ти; става събуждане на сърцето чрез ума.

    А като стоиш на десния крак и левият се движи около десния, уравновесява се умът – работиш с ума си. Тогава става събуждане на ума посредством сърцето.

    Така с опиране последователно на десния и левия крак става уравновесяване на ума и сърцето.

    Рамото е място на ангелския свят. Когато човек туря ръцете си на рамената, това показва свързване с ангелския свят.

  6. Шесто упражнение. С духането чистиш ума си. Това е електричен процес. А пък с дъхането чистиш сърцето си. Това е магнетичен процес.

    „Господи, да дойде Твоят дух и да ме очисти.“ Това е обяснението на духането. Това човек казва в ума си.

    А при дъхането се произнасят мислено следните думи: „Господи, да дойде Твоят дух и да ме благослови“.

Същевременно тези шест упражнения изразяват инволюцията и еволюцията. Например при първото упражнение, когато спущаме ръцете си надолу, то означава слизане на духа – инволюция. Също така първите три крачки назад – това е пак слизане, инволюция.

А издигането на ръцете нагоре означава еволюция или възлизане; същото изразяват и трите крачки напред.

Надолу и назад са синоними. Нагоре и напред – също.

Инволюцията и еволюцията можем да сравним с един процес в растенията. Има аналогия.

Посяването на житното зърно в земята – това е слизане, инволюция. А когато стръкът се издигне над земята и дава плод – това е възлизане, еволюция.

[Край на цитата]

Напълно съзнавам, че тези, които са избрали своя път в посока наляво, назад и надолу, ще го следват въпреки писаното тук и ще си доказват правотата, за да заблудят и другите. Тези, които следват посоката на движение надясно, напред и нагоре, ще я следват и без тези мои писаници. Тогава за кого са написани тези редове? За тези, които още не са избрали своята посока на движение: инволюция или еволюция? Това нека сами да решат! Свободата им е дадена от Бога. Но избрали своя път веднъж, ще трябва да понесат и последиците от своя избор! На добър час!

Т. Ковачев

Вместо заключение

Всички писачи на нещо накрая публикуват своите забрани за авторски права. Колективът, работил върху този справочник, не налага никакви забрани – подчертаваме това – защото ние нищо не сме измислили. Само сме подредили измисленото вече.

Тази наука, която ни завеща Учителя, не е наша. Тя е Негова наука. И Той не си сложи своите забрани за авторство, защото ни обичаше, защото през Него протичаше Божествената Любов. Той не ни каза кой е. „Не ви казвам кой е Дънов. Не искам да знаете това.“ Но раздаваше преизобилно от „богатството“, което имаше: от Божествената Любов, от Божествената Мъдрост, от Божествената Истина, от Божествената Правда, от Божествената Добродетел. И защо ли? Защото е един неизчерпаем Божествен извор. А изворът дава на всички: на бедни и богати, на мъдри и глупави, на учени и неучени, на ръководители и изпълнители, на слуги и господари, на хора и животни, на растения и минерали, на всички!

Смешки и жалки са тези, които претендират за ползватели на авторски права на това Слово. То не е тяхно! Нека всеки го разпространява както намери за добре, но в неговия истински формат. Отклонилите се от мярката ще имат съответните последици. Но не ние ще сме съдниците.

Чрез този справочник съставителският колектив иска само да улесни ученика, изучаващ тази наука чрез това Слово. Справочникът е един жалон за ориентация в науката.

Ние ще приветстваме всеки, който обогати с още елементи или подобри настоящия справочник!

Т. Ковачев

Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителя му дава, и да върви напред. Учителя никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение.

Учителя
(Свещени думи на Учителя, с. 100, София, 1938)

Ползвана литература

  1. Елена Андреева – каталог

  2. Крали Кралев – каталог

  3. Трендафила Болдевска, Ангел Кермедчиев – библиография

  4. Разговори при Седемте рилски езера – М. Константинов, М. Тодорова, Б. Николов, Б. Боев

  5. Учителя – М. Константинов, М. Тодорова, Б. Николов, Б. Боев

  6. Издадените томове от лекции и беседи на Учителя

  7. Публикуваните издания с музикалните, окултни упражнения от Учителя

  8. Лалка Кръстева – каталог