1. И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.
  2. И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:
    • При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.
      • А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:
        • Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.
          • В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.
            • Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.
              • Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.
                • Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
                  • Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.
                    • И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.
                      • И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.
                        • И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;
                          • той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
                            • И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.
                              • Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.
                                • И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?
                                  • Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.
                                    • Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
                                      • Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
                                        • Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
                                          • И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
                                            • който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
                                              • Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
                                                • Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
                                                  • и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.
                                                    • И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,
                                                      • един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.
                                                        • Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;
                                                          • което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.