Деяния 13

А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.
И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.
Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.
И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,
който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.
А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.
Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.
След това <им> дава съдии до пророка Самуила.
После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".
От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,
след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.
Без да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.
Но Бог Го възкреси от мъртвите.
И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.
И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,
че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".
А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".
Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".
Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.
И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.
и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.
Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:
"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.
А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.
Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.
Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"
И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.
А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.