1. А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
  2. А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
    • Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
      • И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.
        • И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
          • те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,
            • и проповядваха благовестието.
              • А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
                • Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
                  • рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
                    • А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
                      • И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
                        • И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
                          • Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
                            • О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;
                              • Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
                                • ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
                                  • И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.
                                    • Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.
                                      • А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
                                        • И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,
                                          • и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
                                            • И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
                                              • И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
                                                • и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.
                                                  • Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.
                                                    • И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.
                                                      • И <там> преседяха доста време с учениците.