Деяния 16

После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.
Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.
Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.
И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.
И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,
и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.
И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.
И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.
И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.
И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,
като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.
На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.
Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?
А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.
И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.
И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.
И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.
Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;
и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.
А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.