Деяния 21

Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.
И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.
И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.
И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.
И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.
А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.
И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.
С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.
И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.
И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и <така> всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от <ядене> идоложертвено, кръв, удавено, <тоже> и от блудство.
Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, <определени> за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.
И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:
О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).
И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.
и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.
Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.
А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.
А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,
защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>
И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!
Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.
И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: