И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.
И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.
А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.
И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?
А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.
И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,
но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
И Петър, като обикаляше всичките <вярващи>, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.
И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.
И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.
А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и <му> показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.
А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи <им> я жива.
И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
А <Петър> преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.