1. Слушайте тая дума, Васански юници, Които сте на Самарийската планина, Които насилвате сиромасите, Които угнетявате немотните, Които казвате на господарите си: Донесете и да пием,
    • Господ Иеова се закле в светостта Си, Че, ето, идат върху вас дни, Когато ще ви уловят с въдици, И останалите от вас с рибарски куки.
      • И ще излезете през проломите, Всяка <от вас> направо пред себе си, И ще се хвърлите в Хармон, казва Господ.
        • Дойдете във Ветил, та вършете нечестие, В Галгал притурете на нечестието си, И донасяйте жертвите си всяка сутрин, Десетъците си през три дни;
          • Чрез огън принесете квасен хляб за благодарствена жертва; Прогласете доброволни приноси, и известете ги; Защото така обичате, израилтяни, казва Господ Иеова.
            • А, <от моя страна>, аз ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове, И оскъдност от хляб по всичките ви места; Но пак се не обърнахте към мене, казва Господ.
              • При това, Аз удържах от вас и дъжда, Когато оставаха още три месеца до жетва; Дадох дъжд на един град, А на друг град не дадох дъжд; Едно място се напои, А мястото, на което не валя дъжд изсъхна.
                • Така <жителите на> два-три града, като се скитаха, <Стекоха се> в един град да пият вода, И не можаха да се наситят; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.
                  • Поразих ви с изсушителен вятър и мана; Гъсеницата изпояде многото ви градини и лозя, Смоковниците и маслините; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.
                    • Пратих върху вас мор, както в Египет; Поразих с меч юношите ви, Като плених и конете ви; И докарах вонята на становете ви до ноздрите ви; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.
                      • Разорих <градове> между вас, Както Бог разори Содом и Гомор; И вие станахте като главня изтръгната из огън; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.
                        • Затова, според <твоите постъпки> ще ти направя, Израилю; И понеже ще ти направя това, Приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю.
                          • Защото, ето, Онзи, Който образува планините, И създава вятъра, И явява на човека мисълта му, Който обръща зората в тъмнина, И стъпва върху земните височини, Неговото име е Иеова, Бог на Силите.