- И синовете на първородния на Израиля, Рувим, (защото той бе първородният; но, понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Иосифа, а родословието не се смята според първородството;
- защото Юда превъзмогна над братята си, и от него <се определи да произлезе> вождът; първородството, обаче, беше на Иосифа,)-
- синовете на първородния на Израиля, Рувим, бяха Енох, Фалу, Есрон и Хармий.
- Синове на Иоила: негов син, Семаия; негов син, Гог; негов син, Семей;
- негов син, Михей; негов син Реаия; негов син, Ваал;
- негов син, Веера, когото асирийският цар Теглат-Фелнасар {В 4 Цар. 14:29 и 16:7, Тегзатал-феласар.} заведе в плен; той бе първенец на рувимците.
- А началниците на братята му, според семействата им, когато родословието на поколенията им се изброи, бяха Еиил, Захария
- и Вела, син на Азаса, син на Сема, син на Иоила; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;
- и към изток се засели дори до входа на пустинята от река Евфрат, защото добитъкът им беше се умножил в галаадската земя.
- А в дните на Саула воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.
- И Гадовите потомци се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха,
- <от които> Иоил беше началникът, а Сафам вторият, и Янай, и Сафат във Васан.
- И братята им, от бащините им домове, бяха: Михаил, Месулам, Сева, Иорай, Яхан, Зия и Евер, седмина.
- Тия бяха синовете на Авихаила, син на Урия, син на Яроя, син на Галаада, син на Михаила, син на Есисая, син на Ядо, син на Вуза.
- Ахий, син на Авдиила Гуниевият син, беше началник на бащиния им дом.
- Те се заселиха в Галаад, във Васан, в селата му, и във всичките околности на Сарон до пределите им.
- Всички тия се изброиха според родословията си в дните на Юдовия цар Иотам и в дните на Израилевия цар Еровоам.
- От Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и нож, стреляха с лък и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които можеха да излизат на война.
- И те воюваха против агаряните, етуряните, нафисците и нодавците.
- И те бидоха подпомогнати против тях, тъй че агаряните и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога, и Той ги послуша, понеже уповаваха на Него.
- И плениха добитъка им: петдесет хиляди от камилите им, двеста и петдесет хиляди от овците им, и две хиляди от ослите им, също и сто хиляди души човеци;
- защото мнозина паднаха убити, понеже <изходът на> боя беше от Бога. И <заселиха се> на мястото им, <и там> живяха до пленението.
- А потомците на половината Манасиево племе се заселиха в оная земя; те нараснаха от Васан до Ваал-ермон и Санир и планината Ермон.
- И ето началниците на бащините им домове: Ефер, Есий, Елиил, Азрил, Еремия, Одуия и Ядиил, мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове.
- Но понеже те престъпваха против Бога на бащите си, като блудствуваха след боговете на народите на оная земя, които Бог беше погубил пред тях,
- затова, Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул, и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, та плени рувимците и гадците и половината от Манасиевото племе, и заведе ги в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан<, гдето са и> до днес.