1. И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
  2. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете.
    • Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
      • Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>
        • Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? <Те са> служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки <от тях>.
          • Аз насадих, Аполос напои, но Господ <прави да> расте.
            • И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който <прави да> расте.
              • Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;
                • защото сме съработници на Бога, <като> вие сте Божия нива, Божие здание.
                  • Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.
                    • Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
                    • И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
                      • всекиму работата ще стане явна <каква е;> защото <Господният> ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
                        • Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
                          • А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
                            • Не знаете ли, че сте храм на Бога, и <че> Божият Дух живее във вас?
                              • Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който <храм> сте вие.
                                • Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.
                                  • Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";
                                    • и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".
                                      • Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:
                                        • било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
                                          • а вие сте Христови, а Христос Божий.