Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.
Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.
(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.
А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,
но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,