1. Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.
    • Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.
      • Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.
        • Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.
          • В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.
            • Тогава изгледът на лицето на царя се измени, и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.
              • Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица <ще се окачи> около <шията> му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.
                • Влязоха, прочее, всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.
                  • Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.
                    • От думите на царя и на големците му <овдовялата> царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.
                      • Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти<, казвам>, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите,
                        • защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на <написаното>.
                          • Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?
                            • Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.
                              • И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.
                                • Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица <ще се окачи> около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.
                                  • Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.
                                    • Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;
                                      • и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.
                                        • Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,
                                          • и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.
                                            • А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,
                                              • но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято <власт> са всичките твои пътища, не си възвеличил.
                                                • Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.
                                                  • И ето, писанието, което се написа: М'не, М'не, Т'кел, упарсин. {Преброен, премерен, разделен.}
                                                    • Ето и значението на това нещо: М'не, Бог е преброил <дните> на твоето царство, и го е свършил;
                                                      • Т'кел, Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;
                                                        • П'рес, Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.
                                                          • Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.
                                                            • В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.
                                                              • И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.