1. Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:
    • Рувим, Симеон, Левий и Юда,
      • Исахар, Завулон и Вениамин,
        • Дан и Нефталим, Гад и Асир.
          • Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.
            • И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.
              • А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и< толкова> много се засилиха, <щото> земята се изпълни от тях.
                • Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.
                  • И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;
                    • елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
                      • Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.
                        • Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че <египтяните> се отвращаваха от израилтяните.
                          • Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
                            • огорчаваха живота им с тежка работа, <да правят> кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
                              • При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:
                                • Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата <за раждане.>}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
                                  • Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.
                                    • Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?
                                      • И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.
                                        • Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.
                                          • И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.
                                            • Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди <на евреите>, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.