1. В тридесетата година, четвъртия <месец>, на петия <ден> от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.
    • На петия <ден> от месеца в тая година, <която бе> петата от пленяването на цар Иоахина,
      • Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.
        • Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него <се виждаше> нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.
          • Отсред него <се виждаше> и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.
            • Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.
              • Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.
                • И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха <така>:
                  • крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.
                    • А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.
                      • И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две <крила> на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,
                        • И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, <там> вървяха; като вървяха не се обръщаха.
                          • А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.
                            • И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.
                              • А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.
                                • Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.
                                  • Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.
                                    • А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.
                                      • И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.
                                        • Гдето имаше да иде духът, <там> вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества <беше и> в колелата <му>.
                                          • Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и> в колелата му.
                                            • А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.
                                              • А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко <същество> имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.
                                                • И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.
                                                  • И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.
                                                    • И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек <седящ> на него на високо.
                                                      • И видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.
                                                        • Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.