1. Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,
    • и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:
      • Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и <от> нашия Господ Исус Христос,
        • Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят {Или: Век.} според волята на нашия Бог и Отец.
          • Комуто <да бъде> славата до вечни векове. Амин.
            • Чудя се как вие <оставяте> Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;
              • което не е друго <благовестие>, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
                • Но ако <и сами> ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
                  • Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
                    • Защото на човеци ли <искам да> угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.
                      • Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
                        • понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил <от човек>, но чрез откровение от Исуса Христа.
                          • Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.
                            • И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.
                              • А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,
                                • благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,
                                  • нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
                                    • Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;
                                      • а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.
                                        • (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога <ви уверявам, че> не лъжа).
                                          • После дойдох в сирийските и киликийските страни.
                                            • И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;
                                              • а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.
                                                • И славеха Бога поради мене.