1. Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
    • (А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
      • Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
        • и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
          • на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
            • А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, <казвам>, не прибавиха нищо повече на моето <учение>;
              • а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено <да проповядвам> благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
                • (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене <за апостолство> между езичниците),
                  • и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
                    • <Искаха> само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.
                      • А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
                        • Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше <от тях>, защото се боеше от обрязаните.
                          • И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
                            • Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
                              • Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,
                                • като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.
                                  • Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
                                    • Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
                                      • Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
                                        • Съразпнах се с Христа, и <сега> вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
                                          • Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се <придобива> чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.